Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание проект за:
„ПРОГРАМА
за работата Народното събрание
за 11-13 юли 2012 г.
1. Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание и Проект за решение за приемане на Процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание. Вносител е Комисията по правни въпроси.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1.07.2011 г. – 31.12.2011 г. Вносител е Съветът за електронни медии.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносители са народните представители Димитър Дъбов и Любен Корнезов. Приет на първо четене на 2 май 2012 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносители на първия законопроект са народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев, а на вторият законопроект са народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносители са Красимир Велчев и група народни представители.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители са: народният представител Христо Бисеров; приетият от Народното събрание на 13 юни 2012 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 234 от 16 юни 2012 г. на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията; третият законопроект е на Десислава Танева и група народни представители от 3 юли 2012 г. – предвиден е като точка първа за четвъртък, 12 юли 2012 г.
9. Проекти за решения за избор на членове и ръководство на Комисията за защита от дискриминация – точка втора за четвъртък, 12 юли 2012 г.
10. Законопроект за оттегляне на Декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление. Вносител е Министерският съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Вносител е Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2012 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Вносител е Министерският съвет, предвиден е като точка първа за петък, 13 юли 2012 г.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет, приет е на първо четене на 17 юни 2011 г.
14. Парламентарен контрол, в обичайното му време петък, с начален час 11,00 ч.”
Моля да гласуваме. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
След като се гласува, ще направите процедурни предложения. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Прочетете правилника, господин Миков – Проектът за програма се гласува без възражения, след което се правят предложения по него.
Моля да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 117, против 15, въздържали се 13.
Предложението е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз неслучайно исках да взема отношение още при гласуването, защото има включено недопустимо предложение.
Става въпрос за точка осма – „Приетият от Народното събрание, върнат за ново обсъждане...”, някакво описание на някаква история, на която народното представителство беше свидетел, и цялото общество, разбира се.
Не може един закон да се гласува повече от три пъти – два пъти е по Конституция и веднъж – ако бъде върнат, когато президентът упражнява отлагателното си вето.
Народното събрание разгледа този закон три пъти и при третото разглеждане отхвърли закона изцяло. В момента виждаме, че пак започва някаква процедура. Този законопроект, така описан в точка осма, е недопустимо да влиза в дневния ред на Народното събрание. Иначе ще излезе, че според нашите правила и това, което се гласува от мнозинството, има четвърто и пето четене на един законопроект. Няма четвърто и пето четене, уважаеми народни представители и госпожо председател! Най-много са три четения по Конституция! Самото включване и обсъждане в дневния ред е конституционно недопустимо!
Затова Ви моля при прегласуването да се гласува дневният ред без този включен недопустим проект в този му вид. Иначе ще излезе, че ние създаваме някакъв прецедент, че някой закон може да се гласува четвърти и пети път. Това е абсурдно и конституционно недопустимо.
Ето затова възразявам и моля за прегласуване – да променим така приетия дневен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, тази теза не е безспорна. Спорът между конституционалистите относно ветото, което налага президентът по действащата ни Конституция – дали то е абсолютно или отлагателно, като след обсъждания се е стигнало до този извод, че ветото е отлагателно. Справка – проф. Близнашки. Консултирала съм се предварително – следва ли да бъде включен в програмата, или не. Но поемам ангажимент, така както заявих и на Председателския съвет, че до утрешния ден, когато би трябвало като точка първа да се разгледат общите три законопроекта до момента с възможност утре да останат два, ще дам становището на водещите конституционалисти по тази тема.
Моля, режим на прегласуване. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Предложенията за отпадане, господин Миков, преди да съм обявила резултатите, се отнасят до точки в дневния ред, а не за начина по който са изписани тези точки. Така че това Ви предложение вече ще бъде недопустимо.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Точка осма искам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 145 народни представители: за 115, против 19, въздържали се 11.
Предложението е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На цялата точка?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Цитирането на хабилитирани преподаватели, колкото и да е авторитетно, не може да подмени буквата и духа на Конституцията. Затова, включително позовавайки се на Вашите аргументи, че този въпрос е спорен, а и за да не поставяме под съмнение цялостното обсъждане на материята, включително и другите внесени в тази точка законопроекти, аз предлагам точка 8 да отпадне до изясняване на този спорен въпрос. Защото самото включване в дневния ред залага конституционния въпрос. И не един или друг авторитет на учен, а Конституционният съд е този, който има последен думата.
Нека да не залагаме още изначално отново противоконституционност. Защото, уважаема госпожо председател, не знам кой професор в България може да приеме, че е възможно да има четвърто и пето четене на един законопроект. Така ще се получи практически – четвърто и пето четене. Досега три пъти е обсъждан законопроектът – първо, второ, отлагателно вето.
Що се отнася до отлагателното вето, то не е преодоляно, законът не е прегласуван на трето четене и не съществува повече в правния мир. Другото би означавало да приемем, че има четвърто и пето четене на законопроект тогава, когато президентът упражни отлагателно вето, което е правен, политически и всякакъв абсурд.
Аз Ви моля точка 8 да отпадне, да се проведат тези консултации, защото самото недопустимо включване въобще залага конституционен проблем в обсъждането и на другите законопроекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за отпадане на точка 8 от дневния ред за тази седмица.
Гласуват 145 народни представители: за 46, против 79, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Преминаваме към постъпилите предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника.
Първото е на народните представители Терзийски, Горов и Нинова, които предлагат включване в седмичната програма на проекторешения за възлагане на Сметната палата на одит на Общинско предприятие „Екоравновесие”.
Господин Терзийски, слушаме Ви.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители, четвърти месец управляващото мнозинство на ГЕРБ не допуска в залата да влезе дори за обсъждане предложението „Екоравновесие” да бъде подложено на одит от Сметната палата. Досега одитът щеше да е приключил и щеше да е ясно как са изразходвани средствата от Общинско предприятие „Екоравновесие”, чиято дейност е свързана с огромния проблем за бездомните и върлуващи из София кучета. Щеше да бъде ясно по какъв начин са изразходвани тези средства и дали са нужни законодателни, организационни или други проблеми или промени по отношение дейността на „Екоравновесие”. Оказва се обаче, че управляващото мнозинство на ГЕРБ е безполезно в своето действие или бездействие.
Преди малко видяхме, че за четвърти път се вкарва законопроект, който е обсъждан във всички аспекти. Макар и противоконституционно, вече ще го разглеждаме още веднъж. Но този проблем, който измъчва жителите на София, не се допуска до пленарна зала поне да се обсъдят причините „за” или „против” подобен одит. Поредният директор на „Екоравновесие” Нейков признава нещо, което и аз Ви казах още от месец март – в поредния си отчет за шестмесечието, че хората са причина за проблема с бездомните кучета в София. Задава се въпросът: кои хора? – тези, които не отговарят с хапане на кучетата; тези, които пускат кучетата си като бездомни; тези, които трябва да свършат работа, за да се реши проблема с бездомните кучета; или тези, които уж защитават бездомните кучета?
Ето защо апелирам днес управляващото мнозинство да допусне до залата като точка от дневния ред разглеждането за одит на Сметната палата на Общинско предприятие „Екоравновесие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Терзийски.
Гласуваме предложението.
Гласували 130 народни представители: за 39, против 67, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Прегласуване? Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): От репликите в залата се чудя кое Ви дразни повече – това, че предложението идва от опозицията и Вие проявявате политически инат да не го приемете; това, че нямате заповед от Бойко Борисов да го приемете; или просто това, че не Ви бърка и не Ви пука не само за тези, които станаха жертва на бездомните кучета, а и тези, които живеят в страх от върлуващи глутници, както и тези, които биха могли да станат жертва на тези бездомни кучета.
Искам да Ви дам 10 секунди във времето, с което разполагам, за да си отговори всеки един на въпроса: защо не приемате това да се случи?
(Народният представител мълчи, оживление, реплики от ГЕРБ.)
Явно Ви е трудно даже да се замислите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сигурно единственото, което можете да направите, е да изпълните определено разпореждане. Възгласите от залата ми дават основание за тази констатация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процесът е двустранен, господин Терзийски. Според това, което се предлага, е реакция – и реакцията. Благодаря Ви. (Смях и единични ръкопляскания в ГЕРБ.)
Поставям на прегласуване предложението за включване в дневния ред.
Гласували 141 народни представители: за 45, против 78, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Огнян Стоичков, който предлага да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Заповядайте, господин Шопов, да представите предложението.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който сме внесли от „Атака”, се отнася до морала – елементарен морал от страна на държавата спрямо своите граждани. За какво става дума, за какво се отнася този законопроект?
Всички сте свидетели, че широко се обявяват по медиите и текат кампании за набиране на средства по различни поводи – за някой болен, за социални нужди, за подпомагане на деца по различни поводи. Хората пускат SMS-и за лев, за лев и петдесет, за два. Върху тях до този момент държавата събира своите 20% – те отиват във фиска. Това е ДДС.
От „Атака” считаме, че това е, меко казано, неморално – хората подпомагат конкретно някого. Българската държава от столетия се е основавала, и преди Освобождението от турско робство, на помощи за нуждаещи се, на дарителство за определени каузи – за строителство на училища, на църкви. Неморално е, пак повтарям, това е най-важното – държавата, фискът да събира пари от дарителската воля на българите.
За да бъде подпомагано дарителството, за да бъде държавата коректна спрямо гражданите, тези суми, които се събират, трябва да бъдат освобождавани от данък върху добавената стойност.
Така че подкрепете нашето предложение. Текстът е съвсем кратък, той може да мине бързо и на второ четене. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Фискът няма да загуби нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Символично – онова, което няма да влезе в държавната хазна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност.
Гласували 127 народни представители: за 35, против 46, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Петър Димитров. Предлага да бъде включено Проекторешение за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Да поясня на народните представители – става дума за попълване състава на тази комисия с оглед настъпилите персонални промени в състава на Парламентарната група на Коалиция за България.
Има още едно предложение – от господин Ангел Найденов, който също предлага промени – този път в състава на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Става дума за същия народен представител. Коментирахме на Председателския съвет, преди да сме го гласували – ако двете предложения получат подкрепа, предлагаме те да бъдат като точка първа в програмата ни за днес, колеги.
Подлагам на гласуване предложението за включване като точка първа в дневния ред за днес Проекторешения за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението двете проекторешения да бъдат включени като точка първа е прието.
Следващото предложение е на господин Михаил Миков. Предлага в дневния ред да бъде включено Проекторешение за възлагане на Сметната палата на одит на „Центъра за градска мобилност” ЕООД – София.
Господин Миков, слушаме Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Трети месец вече предлагаме да бъде прието решение, с което да се възложи одит от страна на Сметната палата на десетките милиони, които софиянците и гостите на София са платили на „Центъра за градска мобилност”, преди това на „Паркинги и гаражи”. Метаморфозите на тези общински дружества очевидно целят да прикрият тежки нарушения, които са извършени по отношение използването на средствата, събирани от такси от столичани и гости на столицата. От есента таксите ще се увеличат двойно – от 1 лев Синята зона става 2 лева!
Именно поради тази причина ние настояваме за приемане на решение от Народното събрание за проверка от страна на Сметната палата на събирането и изразходването на средствата от „Центъра за градска мобилност” ЕООД. Това е още повече необходимо, за да се види дали обосновано са увеличени тези такси. Двойното им увеличение от есента трябва да почива на някакви причини, на някакви разходи, защото всички такси в България трябва да бъдат разходно ориентирани – това е текст на Конституцията.
Упоритият отказ на управляващото мнозинство да погледне в далаверите на „Центъра за градска мобилност” означава само едно – че искате да прикриете тези далавери или имате повеля от страна на министър-председателя, бивш кмет на столицата, по никакъв начин обществото да не погледне какво се случва в „Центъра за градска мобилност”, къде отиват тези десетки милиони. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред на проекторешението.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 56, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Програмата е приета в окончателния й вид.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето 4 10 юли 2012 г.:
- Годишни доклади на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения и на пощенските услуги за 2011 г., вносител – председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, двата доклада са разпределени на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносители – Красимир Велчев, Диан Червенкондев и Искра Фидосова, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по земеделието и горите, съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по здравеопазването;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по здравеопазването, съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вносител – Екатерина Михайлова и група народни представители, водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за ратифициране изменението на Учредителния договор на Международния валутен фонд за реформата на борда на изпълнителните директори, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, вносители – Огнян Стоичков, Веселин Методиев, Ивелин Николов Николов, Ивайло Тошев и Алиосман Имамов, разпределен е на водеща Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и съпътстващи - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вносител – Искра Фидосова и група народни представители, водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вносител – Мая Манолова и група народни представители, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, вносители – Даниела Петрова и група народни представители, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, вносител – Яне Янев и група народни представители, разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, вносител – Яне Янев и група народни представители, водеща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за попълване състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, вносител – Ангел Найденов;
- Проект за решение за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, вносител – Ангел Найденов;
- Проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация, вносители – Красимир Велчев и Искра Фидосова;
- Проект за решение за избиране на председател на Комисията за защита от дискриминация, вносители – Красимир Велчев и Искра Фидосова.
На 10 юли 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания за месец май 2012 г. по следните показатели: индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА.
Проект за
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 20, ал. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Андрей Пантев за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.”
Моля да гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Проект на

„РЕШЕНИЕ
за промени в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Андрей Лазаров Пантев, като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Ваня Чавдарова Добрева за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.”
Моля да гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРЕЗ 2012 г. ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси – комисията, която предлага тези два проекта за решение.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В резюме ще Ви запозная съвсем накратко с доклада, тъй като всички подробности от него се съдържат в двата проекта за решение.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане и приемане на Правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание
На свое заседание, проведено на 10 юли 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди и прие Правила за избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Изслушването на кандидатите и провеждането на избор на членове на Висшия съдебен съвет се провежда последователно по реда на чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и членове 19, 19а и 19б от Закона за съдебната власт.
Във връзка с предстоящия през 2012 г. избор на 11 членове на Висшия съдебен съвет от Народното събрание, Комисията по правни въпроси, предлага да се приемат правила, които включват:
- издигане на кандидатури от народни представители с мотиви и изискуеми по закон документи;
- публично оповестяване на кандидатурите, заедно с документите на кандидатите и концепциите към тях;
- осигуряване на възможност за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации да представят становища за кандидатите и да поставят въпроси към тях;
- публично изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от Комисията по правни въпроси към Народното събрание;
- изготвяне на мотивирано становище на Комисията по правни въпроси на Народното събрание и на проекторешение за процедурни правила за избор;
- провеждане на открито пленарно заседание на Народното събрание с пряко излъчване по БНТ, БНР и в интернет чрез специализирания тематичен сайт;
- представяне на кандидатите, поставяне на въпроси към тях и провеждане на разисквания;
- гласуване и избор на членове на ВСС.
За гарантиране максимална публичност и прозрачност на процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет, по инициатива на Комисията по правни въпроси се създава специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на Висш съдебен съвет”.
Целта на сайта е да ангажира партньорството на институциите, гражданското общество и всички заинтересовани по избора обществени кръгове. На него се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез същия се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на членове на Висшия съдебен съвет.
Сайтът се поддържа на български и английски език и се обновява периодично.”
И сега на Вашето внимание двата проекта за решение.
Първо, Проект за:
„Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание:
І. Издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет
1. Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се правят от народни представители от 11 юли 2012 г. до 24 юли 2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до специализираната постоянна комисия. Предложенията се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи:
- подробна автобиография;
- декларация, свързана с изискванията за допустимост – по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт, по образец;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.;
- свидетелство за съдимост;
- удостоверение от Националната следствена служба за образувани досъдебни производства.
2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 17 и чл. 18 от Закона за съдебната власт.
ІІ. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 2 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет на хартиен и електронен носител, както и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието.
4. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
5. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 3 септември 2012 г. могат да представят на комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на e-mail: kpv1@parliament.bg, становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Представените становища и въпроси се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
7. На отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по правни въпроси извършва проверка на документите на кандидатите за допустимост, като за резултатите от нея се уведомяват кандидатите и се изготвя списък, съдържащ трите имена на кандидатите, допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред. Същият се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
8. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили:
- документите, посочени в раздел „Издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет”, т. 1;
- декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си;
- концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет.
Не се изслушват и кандидати, които въпреки дадените указания не са отстранили констатираните непълноти в документите си в дадения от комисията срок, от които документи следва да се направят изводи за съответствие на кандидата на изискванията на закона.
ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за членове на Висшия съдебен съвет
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 11 септември 2012 г. в пленарната зала на Народното събрание от 10,00 часа.
2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 минути.
4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепция за работа като член на Висшия съдебен съвет – до 10 минути.
5. Въпроси от страна на народни представители, включително и въз основа на становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации – до 2 минути.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 3 минути.
7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от закона нравствени и професионални качества на всеки кандидат за член на Висшия съдебен съвет въз основа на минимални критерии, като:
- да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема;
- да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал;
- с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия;
- да няма неплатени изискуеми публични задължения;
- да не е придобил имущество, за което не е установен законен източник;
- да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарни наказания – уволнение.
8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя доклад от изслушването в тридневен срок от неговото провеждане. Същият се гласува на отделно заседание на Комисията по правни въпроси.
Докладът съдържа :
- предложение на кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание;
- заключение за минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
- наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидати, ако има такива;
- оценка на квалификация, опит и професионални качества и на специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
- оценка на публичната репутация и обществената подкрепа за кандидатите.
11. Докладът се внася в Деловодството на Народното събрание в срок до 14 септември 2012 г.
12. Докладът се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
ІV. Подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет
1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на членове на Висшия съдебен съвет и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите.
Комисията по правни въпроси предлага изборът на членове на Висшия съдебен съвет да се проведе в пленарната зала на 26 септември 2012 г.
2. Заседанието на Народното събрание за избор на членове на ВСС се предава пряко по БНТ, БНР и в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.”
Към този проект на решение има Приложение № 1, което съдържа волеизявление, че лицето е съгласно да бъде предложено за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, и Приложение № 2 на Декларация по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт с волеизявление, че лицето декларира, че не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.

Вторият проект е:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема следните Процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание:
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите.
3. Кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет имат възможност за изказвания и да отговорят на зададени към тях въпроси – до 10 минути.
4. Гласуването се извършва явно чрез компютъризираната система за гласуване.
5. Кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет се подлагат на гласуване поотделно и последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък.
6. За избрани се смятат тези 11 кандидати, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
7. В случай, че повече от 11 кандидати, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание, се считат тези, които са получили най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към това решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Проект за решение за приемане на Процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЮЛИ 2011 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2011 Г.
Вносител – Съветът за електронни медии.
Да чуем доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Лозанов в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г.
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 11 април 2012 г. бе разгледан Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г. В заседанието взеха участие от Съвета: Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева, Георги Стоименов и София Владимирова – членове на СЕМ, и Диляна Кирковска – главен експерт в дирекция „Мониторинг”.
Отчетът бе представен от г-н Георги Лозанов.
Председателят на Съвета за електронни медии отбеляза три специфични за вторите шест месеца на 2011 г. дейности и ангажименти на регулаторния орган.
Първият е Съветът за електронни медии по време на предизборната кампания. Вторият е свързан с приемането на Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 5 от Закона за радиото и телевизията (наричани по-нататък „Критериите за оценка на съдържание”). И третият акцент е относно приключване на структурната реформа на самия Съвет.
Наблюдението върху медийното поведение по време на предизборната кампания за избиране на президент и вицепрезидент и органи на местна власт попада в центъра на вниманието на надзорната дейност на Съвета през отчетния период. В отчета е отбелязано, че наблюдението е извършено с цел да се установи най-вече съответствието на медийното поведение при отразяване на кампанията с медийното и изборното законодателство. Обхваща спазването на основните професионални стандарти и принципи, изискванията за обективност, равнопоставеност и баланс в цялостната програма на доставчиците на медийни услуги при представяне на политическите претенденти и при отчитане на многообразието на мненията.
В предизборния период са наблюдавани общо 35 програми – 19 телевизионни и 16 радиопрограми. От тях 12 са на обществените доставчици на медийни услуги, на Българската национална телевизия – 4, а на Българското национално радио – 8 програми. Според програмния профил, степента на влияние върху аудиторията и техническите възможности за наблюдение са подбрани програмите на търговски доставчици на медийни услуги. Резултатите от наблюдението на предизборната кампания са отразени в „Доклад избори 2011”, който може да бъде намерен на сайта на Съвета. В заключението на Съвета за електронни медии е изведено като проблем доколко предизборната кампания в медиите постига основната си цел да задоволи правото на зрителя и слушателя да направи самостоятелно информиран избор.
Съветът за електронни медии отчита, че изводите и заключенията от наблюдението на предизборното поведение на доставчиците на медийни услуги в периода на предизборната кампания – септември и октомври 2011 г. са в основата на изводите и препоръките в Доклада на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
С отчета се предлага усъвършенстване на нормативната база при регламентирането на медиите в поведението в предизборна ситуация: да се дефинира понятието „политическа реклама”, която да е платена и да се разграничи от журналистическите форми за достигане на политическите послания на кандидатите до аудиторията; да се предвиди законово задължение платените политически послания в електронните медии по време на избори да бъдат обозначени като платено ефирно време; при запазване на основни разпоредби в Изборния кодекс, медийното отразяване на изборите да е ясно и подробно регламентирано в Закона за радиото и телевизията.
Изготвянето на Критериите за оценка на съдържание преминава през съгласувателна процедура, през едно тристранно обсъждане между Съвета за електронните медии, Държавната агенция за закрила на детето и доставчиците на медийни услуги, представени чрез Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
На 25 октомври Съветът за електронни медии с Решение № 234 приема Критериите за оценка на съдържание. Документът има три основни раздела: Общи положения; При участие на деца в предавания, създавани от доставчиците на медийни услуги, с изключение на кинематографични произведения, филми и сериали; Критерии за оценка на съдържание, което създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Критериите за оценка на съдържание са обжалвани пред Върховния административен съд, което води до отлагане на подписването на Споразумението между трите страни: Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и доставчиците на медийни услуги.
Структурната реформа на администрацията на Съвета за електронни медии има за цел чрез оптимизиране да се повиши ефективността и експертността на работата, да се повиши административният капацитет и да се създаде възможност за централизирано наблюдение на цялата медийна среда.
През второто полугодие на 2011 г. са издадени пет лицензии за радиодейност чрез наземно аналогово радиоразпръскване и една за телевизионна дейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване. Поради изтичане на срока са прекратени 22 лицензии за радиодейност; постановени са 30 решения за изменение на индивидуални лицензии, постановени са 11 решения за регистрация на телевизионна дейност. Във връзка с поддържане на публичния регистър на Съвета за електронни медии в него е вписана чуждестранната телевизионна програма „Евронюз”, както и два доставчика, предоставящи нелинейни медийни услуги.
През отчетния период общият обем на наблюдение върху програми на доставчици на медийни услуги е 8622 часа, от тях за телевизионни програми – 5453 часа, а за радиопрограми – 3169 часа.
За периода от 1 януари до 31 декември 2011 г. Съветът за електронни медии отчита приходи в размер на 1 657 031 лв., което е с 10,8% повече спрямо 2010 г. За осъществяване на дейността си през миналата година Съветът е изразходил 1 315 806 лв. или 92,66% от уточнения план. Разходите за осъществяваната дейност са финансирани от собствени приходи, а наличността в края на годината от 341 225 лв. е внесена в централния бюджет.
На 20 септември 2011 г. Съветът за електронни медии е приет единодушно за член на Франкофонската мрежа на медийните регулатори (РЕФРАМ), която е създадена през 2007 г., като в нея членуват 28 регулатора от 27 държави, присъединили се към Международната организация на франкофонията. Мисията на РЕФРАМ е да работи за укрепването на демокрацията и правовата държава чрез гарантиране свободата на словото и независимостта на медиите
По време на дискусията народните представители проявиха интерес във връзка с:
- правото на отговор по време на предизборната кампания;
- медиаторската роля на Съвета за електронните медии в сферата на авторските права;
- списъка на събитията с важно обществено значение, който ще влезе в сила, след като бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз и други.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 13 гласа „за”, 1 „против” и без „въздържал се” приеха за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г., № 230-00-8, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2012 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.”
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание:
„Проект
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2011 г. – 31 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, пристъпваме към разисквания по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии и Проекта за решение.
Имате думата за изказвания.
Господин Лозанов също има възможност да вземе думата, ако прецени.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, чухме поредния формален доклад на Съвета за електронни медии.
Трябва да Ви кажа, че лично аз за първи път забелязах, че Съветът за електронни медии съществува преди около две седмици, когато той най-после успя да излезе със становище, че протестите на „Орлов мост” били отразени тенденциозно от една телевизия, но не било незаконно, само било тенденциозно.
Колеги от Съвета за електронни медии, Вие забелязвате ли някъде другаде тенденциозно отразяване на нещо друго? Или това беше първото нещо, което беше тенденциозно отразено в България?!
Знам Вашите правомощия по закон, но дори и в тези три години Вие не се постарахте дори да бъдете регистратор, не нещо повече от това.
Вие виждате ли, че в момента всеки един в България може да бъде поръчан на една медия и да бъде направен на маймуна, без да има право на отговор? Това Вие виждате ли го? Виждате ли го в електронните медии, защото Вие отговаряте за електронните медии и сигурно ще кажете, че за печатните не отговаряте? Виждате ли например тенденциозно отразяване в дейността на министър-председателя?
Понеже тук е многоуважаваният от мен господин Лозанов, той, когато прави изследвания, поръчани от „Конрад Аденауер”, представя едни данни и когато е председател на СЕМ – представя други данни. То едно и също нещо става в България, независимо дали го изследва „Конрад Аденауер”, или Съветът за електронни медии. Не стават две различни неща.
Виждате ли, че има електронни медии, които работят като Преторианска гвардия на правителството? Това забелязвате ли? Виждате ли, че там има някакво тенденциозно отразяване? Дали се нарушава законът, или не, е по-тежка форма. Въпросът е: Вие имате ли поне моралното право да се обадите и да кажете нещо?
Виждате ли какво се случва с платените репортажи? Аз съм виждал медии, в които само прогнозата за времето и програмата на телевизията не е платена. Виждате ли, че това става в България? Никой не смее да говори, защото ако излезе да говори за това, след това ще стане безплатна корица на някои от вестниците, където ще виси заедно до статията например, че бабата на Яворов е спала с нигериец – ще бъде и той. Вие виждате ли ги тези неща – че се случват сега? Мислите ли, че България не повтаря това, което прави Виктор Орбан в Унгария?
Знаете ли, че има тарифи за отразяване на пресконференция по време на изборната кампания? Знаете ли, че има тарифи за отразяване? Някакъв материал, примерно да напишат, нещо за семейството ти да речем – и това се плаща. Плаща се и не се обявява, защото Вие знаете, че има неща като реклами – когато някой иска да се рекламира и каже: „Ето гласувайте за бюлетина с номер еди-кой си” или: „Купете си еди-кой си продукт” – то си има ставка там за реклама, и върви. Тези неща, Вие забелязвате ли ги?
За три години забелязахте ли защо сме на 78-о място в света по класации, които не ги правим ние? Защо тези неща ги констатира „Конрад Аденауер” по медийната програма на NЕP Ви питам аз като представител на Коалиция за България? Защо тези неща се констатират от „Репортери без граници” и къде е Съветът за електронни медии? Един квази-орган, един псевдоорган, един орган, който е създаден, за да кажем на Европа, че има такъв орган – тоест изпълнили сме някаква европейска директива, но той не изпълнява функциите, за които е създаден.
Има ли натиск върху телевизии, които имат критично отношение към властта и има ли държавна подкрепа към телевизии, които имат правилно отношение към властта? Това констатирате ли го? Колко милиона са налети? Тук имаше материал преди една седмица колко милиона са налети по няколко оперативни програми в няколко телевизии – нещо, за което си спомням тук как се веселеше премиерът, когато точно беше дошъл на власт, на две седмици, и казваше: „А, правителството дало пари на тази телевизия, на онази телевизия, купили шапки и така нататък”. Виждате ли колко милиона са дадени сега по оперативни програми за правилно отношение към властта, формулирани като отразяване на дейността по оперативните програми? Виждате ли към кои телевизии отиват, към кои – не отиват? Работите ли по това, че има обвързаност между определени медии, които са електронни, които са печатни, които са в интернет, как се завърта информацията, как тръгва? Как се поръчват определени хора, които имат някакъв бизнес или как се поръчват определени хора, които се занимават с политика? Виждате ли тези неща? Констатирате ли ги? Поне регистрирате ли ги или това, което видяхме, че е тенденциозно отразено на „Орлов мост” е първото нещо, което е станало тенденциозно отразено в България за тези три години?
Направете си една справка, примерно, сутрешните блокове на телевизиите, чрез които тече част от управлението на страната. Направете един мониторинг и кажете колко представители е имало примерно на ГЕРБ, колко – на БСП, колко – на ДПС, колко – на Синята коалиция и, разбира се, на „Атака”, които са петата парламентарна група. Вижте този мониторинг и ще видите едни резултати по 10:1, по 100:1. Това ли са независимите медии в България? В някои неща по отношение на медии подминахме и Русия. През цялото това време тук четем, че Съветът за електронни медии събрал членски внос за 4,20 и го изразходил за 3,80 и е хубаво да му дадем още 2,40 от бюджета.
Защо „Репортери без граници” и „Конрад Аденауер” констатират някакви неща, а Съветът за електронни медии – не може? Правят ли ви впечатление тези неща? Това исках да ви попитам. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на господин Курумбашев? Няма реплики.
Господин Лозанов, изявихте желание за изказване. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз съм свикнал през годините Съветът за електронни медии или медиите да бъдат обсъждани в политическа риторика и това е нормално, с оглед парламента. Но тъкмо в парламента са определени правомощията на Съвета за електронни медии. Уважаваният господин Курумбашев ги знае добре и даже няколко пъти казваше, че независимо, че са такива, не е ли редно Съветът да констатира, да изследва, да отбележи. Съветът за електронни медии не е изследователски институт, не се занимава с това. В качеството си на изследовател аз самият съм изследвал редица процеси. Заедно с това именно от гледна точка на правомощията на Съвета за електронни медии ние правим мониторинг на отразяването на всички по-важни събития. Действително последният беше на екологичните протести. Мога да припомня предишния, където също имахме изводи. Те не са стигнали до господин Курумбашев, но имаха публичност. Например протестите в Катуница и начина по кой то се отразяваха в медиите.
Нещо повече, Съветът за електронни медии излезе с декларация тогава, която се оказа коректив за поведението на някои електронни медии, както впрочем и сега позицията на Съвета във връзка с отразяването на протестите доведе до позиция на една от големите телевизии и до признаване на грешки в нейното поведение от професионален порядък. Но не това е същинската дейност на Съвета. Същинската дейност на Съвета е описана в границите на нашите правомощия в отчета, който представихме тук. Аз съм изненадан от това, че от Съвета се очаква политическо поведение, а не поведение, което да е резултат на неговите правомощия по закон, така както законодателят ги е определил.
Искам да кажа нещо във връзка с прочутото 78-мо място на България в класациите на „Фрийдъм Хаус”. Ако се направи изследване на методиката на тази класация, ще се види, че тъкмо електронните медии и начинът, по който те са регулирани, са далеч по-позитивно оценени, отколкото печата и нерегулираната медийна територия. В това отношение като Народно събрание ми се струва, че си заслужава да се мисли тук за един нов, по-модерен тип въобще на регламентация на електронните медии. Защото за разлика от Унгария, където упреците и проверката на Европейската комисия е предизвикана от един рестриктивен закон и от една рестриктивна регулация, и от една рестрикция, която минава през регулацията, аз съм убеден, че в момента в България и законът така, както функционира, освен всичките му дефицити, и така, както е прилаган от Съвета за електронни медии, никога не е събуждал подозрение за това, че през Съвета за електронни медии върви някаква рестрикция и някакъв натиск върху електронните медии – нещо, което в предишни години не е било така.
Понеже господин Курумбашев каза, че уважава Съвета или поне така куртоазно се изрази, аз бих го помолил да направи в собствения си баланс и впечатления през годините кога и как е била оценявана дейността на Съвета за електронни медии и на регулацията от гледна точка на това дали през нея е вървял някакъв натиск, дали е вървяла през самата нея някаква политическа тенденциозност и тогава да се правят обобщения за това, дали Съветът си върши работата, дали спи или – други физиологични състояния, които могат да му бъдат приписвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Лозанов.
За изказване – господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателя.
Уважаеми колеги, господин Лозанов! Това, за което стана дума дотук, е част от един разговор, чиито последствия наистина са важни от гледна точка на демократичната среда в България.
Аз искам да поставя един друг акцент. В началото на този парламент в Комисията по образованието имахме една среща във връзка с едно предаване по електронна медия, където бяха нарушени правата на детето. Чухме множество думи на възмущение както от народни представители, така и от професионалисти по медийна политика. В крайна сметка онова, което всеки от нас може да види, уважаеми колеги, е, че в електронните медии продължава да се шири онова, което, най-меко казано, е неприлично. Във време, в което децата гледат телевизия, във време, в което текат рекламни блокове, независимо за какво са те – дали са за предавания на телевизии, дали са за продукти, които са на пазара. Няма никакво значение. Надминават се всякакви представи на приличните хора за приличие и върху това, за съжаление, Съветът за електронни медии като че ли няма абсолютно никакво отношение.
Ако въпросът за политиката, за партиите, за политическото вмешателство има ясен корен и това е, защото тази зала излъчва такива псевдонезависими органи, тоест някакво политическо мнозинство ги извършва, и съвсем нормално е да се очаква, че това политическо мнозинство след това ще се опитва да влияе върху този, пак ще кажа, „независим орган” – това не е валидно за това Народно събрание, не е валидно за предното, а изобщо, то в онази сфера, която е обществена, към която всички ние имаме задължения като граждани и като възрастни хора да опазваме публичното поле от наглостта и простотията, там като че ли сме абсолютно безсилни. Не е въпрос на закон, това е въпрос на мощна реакция на хора, които имат авторитет, които представляват Съвета или са членове на Съвета, или са негови ръководители, за да престанем да гледаме по телевизията това, което виждаме, пак ще кажа, независимо дали часът е 6,30 след обед, дали е 9 без 15 сутринта, дали е 9,15 вечерта.
Има неща, които са надминали всякакви представи за нормално мъжко и дамско поведение. Всякакви представи! Върху това се появява една толерантност, една мекота, някаква свръхлибералщина. След това казваме: „Къде отиде училището?”, например. Какво да направи, може ли една група педагози да се противопостави в елитно училище в София, Пловдив, Варна, Каспичан или където и да било срещу мощното влияние, което има телевизията в дома на всеки един от нас? Не може! То е ясно, че не може.
Последствията са жестоки, защото се оказва, че в сексуален план например всичко е допустимо през телевизора, през това, което се вижда в рекламите, да кажем, и пак ще кажа: независимо дали са реклами на предавания, на продукти. Нагледах се и на едното, и на другото. Това е нетърпимо. Трябва да се чуе тук – в парламента: това е не-тър-пи-мо! Нетърпимо е за младите хора на България.
Тук ще започнем да обсъждаме на второ четене Закона за образованието, ще започнем да обсъждаме някакъв друг закон, свързан с просветно културните дейности на институциите на България, обаче за медиите, като че никога не щем да се спрем на тази тема.
Пак да кажа: онова, което господин Курумбашев каза и адресира като политически въпрос, произхожда от начина, по който сме измислили тази регулация и тези псевдо независими органи. Там за мен е грешката. Другото, за което говоря, то не е свързано с това, то е свързано с нашия личен морал, с морала на всеки един от нас като граждани, като възрастни хора, като хора, които имат отговорности пред националната общност за бъдещето не в онзи абстрактен план, а в съвсем конкретен. Не може да се възпитава в простотия през медията. Трябва да бъде санкционирана, трябва да бъде налагана мощна съпротива. То няма да стане отведнъж.
В една демократична страна тези неща не стават така: събуждаме се една сутрин и са спрени всички предавания по телевизията! Не призовавам за това. Призовавам обаче да се изразява нетърпимост. Първо, от нас – тук да го кажем, нещо което в доклада явно липсва и второ, от Вас, които сте професионалисти, да излизате публично и да посочвате тези неща като нетърпими за българското общество. Иначе подминавайки ги всички с лека ръка, те са се настанили трайно, няма съпротива срещу тях – нито политическа от наша страна, нито професионална от Ваша и резултатът е ужасяващ.
Мисля, че това е основен акцент и за бъдещата работа на този съвет. Трябва много енергично да се противопоставяме на тези неща. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплики към изказването на господин Методиев? Не виждам.
Продължаваме разискванията.
Господин Лозанов, желаете думата за втори път. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата този път не за да се противопоставя на това, което господин Методиев каза, или пък да търся някакви извинения за ситуацията, а по-скоро да потвърдя, че и аз имам възглед за това, че нивото на говорене и на комуникация в медиите от година на година пада, включително и в плана на неприличното.
Разбира се, санкциониращата роля на контролния орган, какъвто е Съветът за електронни медии, е съществена, смея да твърдя, че в това отношение, особено в защита на децата, на тяхното морално и психическо здраве, на базата на едни нови критерии на Съвета, които тъкмо през този отчетен период приехме, е на високо ниво. Това ще се види, да кажем, по наказателните постановления, които са направени във връзка с тази тема, във връзка с добрите нрави, във връзка със защита на децата. В това отношение проблемът е непрестанен обект на нашето внимание.
Отчетът обаче е фактологично резюме на дейността на Съвета. Ако някой би се заинтересувал от това какви реакции е имал Съветът, какви санкции е осъществил, това трябва да се види в нашите доклади и в нашите мониторингови анализи, които публикуваме на сайта на Съвета за електронни медии. Те са несравнимо по-пространни и свързани с позиция, която господин Методиев изисква.
Да кажа, че без санкциониране този процес не може да се реши, камо ли бързо и видимо. Това е свързано тъкмо с образование, тъкмо с общ климат в обществото, тъкмо с общ медиен климат. Споменах, че докато една част от медийното пространство е регулирана, каквито са електронните медии, другата – голямата част, какъвто е печатът, да кажем, жълтата преса остават нерегулирани. Така или иначе ние живеем в общо медийно пространство. Илюзия е да смятаме, че може в единия край да вкараме един тип отношения, един тип морал, в другия край да имаме друг, или обратния.
Много пъти съм поставям този въпрос, ще си позволя отново да го поставя – отдавна е да се помисли за общ Медиен закон, който да е валиден за цялото медийно пространство. Тогава ще можем да мислим за осъществяване на по-цялостни процеси на влияние върху медийното поведение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли други изказвания по точката – по отчета и по проекта за решение?
Господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лозанов! Искам да Ви припомня текста на чл. 20 от Закона за радиото и телевизията – „Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в този закон”. Алинея 2 –„При осъществяване на своята дейност, Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийната услуга”.
Точно по отношение на плурализма на словото мисля, че Съветът за електронни медии все още е длъжник на обществото като орган, който трябва да следи плурализма на словото и на информацията, да бъде гарантиран във всеки един момент, за да може обществото да получава във всеки един момент информация за различните мнения и различните тези, които се защитават по отношение на даден обществено значим проблем.
Мониторингът, който Съветът за електронни медии упражнява по принцип върху съдържанието на информационните услуги на електронните медии, мисля, че трябва да бъде посветен поне отчасти и на защитата на този основен интерес в обществото.
Когато Съветът за електронни медии констатира, както много български граждани, че един ден в сутрешните блокове на трите основни национални електронни медии се канят – в едната присъства премиерът, във втората по същото време присъства вицепремиерът и министър на вътрешните работи, а в третата по същото време присъства министърът на земеделието или някой друг министър, констатирайки тази тенденция СЕМ трябва да има механизъм да обърне внимание на съответните медии, че по този начин плурализмът на информацията не се гарантира.
Трябва да има някакъв механизъм, по който Съветът за електронни медии да предлага корективни мерки за поведението на тези медии като съблюдава тяхната независимост, свободата на програмните им продукти, но все пак именно в качеството си на медиен регулатор и в унисон с текста, който Ви прочетох, Съветът за електронни медии трябва да прояви малко повече активност в това отношение. Това ми е препоръката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лозанов! Има един въпрос, който остава нерешен в българското политическо пространство в медиен аспект, в конституционен и законов. Това е въпросът за продължаващите предавания на новините на турски език по Канал 1 на Българската национална телевизия. Аз съм сигурен, че първата Ви реакция е в момента да кажете: „Това е въпрос на законодателна уредба, която стои пред вас, депутатите. Това е въпрос, който не е в нашето полезрение”, но това не е така. Нито в доклада, нито във Вашите изказвания, нито в изказването на господин Лозанов и останалите членове на Съвета за електронни медии в становища и позиции не е ясно какво е мисленето, каква е философията, какво е виждането по този въпрос.
По принцип институциите, които са натоварени да упражняват определена дейност, имат индиректно важно законодателно значение и могат да влияят върху нормативната уредба – законова или подзаконова, със своите позиции и своето отношение.
Ясно е, че тези предавания бяха конюнктурно въведени още по времето на управлението на Иван Костов, ясно е и защо. Тогава се правеше опит да се привлече една маса от гласоподаватели и да се разбие тогавашното ДПС – това беше факт, и най-вече да се услужи и да се влезе в съответствие с чужди външни влияния, чужди изисквания относно голямата кошница и пакет за правата на човека, малцинствата и така нататък.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Извън темата е. Говори по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттогава досега изминаха 12-13 години и въпросът продължава да бъде нерешен, като се стига до това да се дразнят, да се създават отрицателни усещания, негативни представи и етническо разделение сред целия български народ. Темата е изключително значима и по въпроса активно отношение трябва да играе Съветът за електронни медии със свои становища, предложения, констатации, а не могат Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии да стоят безучастни и да се позовават на онова, което политиците и по-точно мнозинството вземат като решение. Това е въпрос над въпросите, който тушира, затъмнява и неглижира много от проблемите, които бяха поставени днес тук – не, че тези проблеми не съществуват.
Въпросът за преобладаващото участие на хора от управляващото мнозинство в предаванията като стоене, като минути и часове, е важен въпрос. Независимостта на медиите е важен въпрос, но има въпроси, които са от рода и от порядъка на конституционност, на основни начала на една държава. Той е един от тези въпроси и продължава да стои с пълна сила.
Ние от „Атака” ще призоваваме и ще продължим да настояваме най-после въпросът да бъде решен така, както е решен в една евронационална и неделима държава, както е решен конституционно, макар и без Закон за българския език, е решен в многото нормативни актове, които визират тази материя и новините, за които преди година, година и половина мнозинството имаше някакво намерение, разбирайки основателността на нашите доводи и нетърпимостта от страна на преобладаващата част на българските граждани, тези новини да бъдат отправени в регионални програми, но явно мнозинството не посмя, не намери сили, не намери политическа воля и кураж да го стори.
Господин Лозанов, за нас от „Атака” е много важно да чуем Вашето лично становище като ръководител на Съвета за електронни медии: какво мислите по въпроса за продължаващото излъчване на новините на турски език по Канал 1, които никой не гледа, и тези, които знаят турски, знаем, че не гледат, но това е важен политически акт, който е от конституционно естество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че господин Шопов излезе от темата, която дискутира днес българският парламент, а именно обсъждаме Доклада за дейността на СЕМ през 2011 г.
Господин Шопов, след като според Вас днес новините от шест минути на турски език от 16,10 ч. са проблема на проблемите на България, малко странно ми звучи, а и не само на мен, предполагам и на всички колеги в залата.
Първо, искам да кажа следното. България е член на Европейския съюз и е страна в много европейски конвенции, които обсъждат и задават каква политика трябва да се води в областта на малцинствата, употребата и ползването на техните езици, включително и програми по националните телевизии в съответните страни, където живеят.
България е страна от Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства. България е ратифицирала тук, в залата, тази Рамкова конвенция, и там ясно е казано, че може и трябва да има предавания на езика на малцинствата, а в България живеят, както знаете много добре, над 900 000 етнически турци.
Ето защо според нас – според мен и моята парламентарна група, която представлявам, смятам, и това е мое убеждение по-точно, че не е достатъчно дори да има само 6 минути за новините, които се превеждат със субтитри на български език.
Ние трябва да работим за интеграцията на всички български граждани, които съставляват българската нация, независимо от тяхната религия, техния етнос и техния език. Един от пътищата е именно да развиваме културата, за да изградим една обща култура на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли втора реплика?
Господин Четин Казак – втора реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, искам да Ви обърна внимание, че именно в изпълнение на Конституцията и на законите на страната съществуват такива предавания. То е едно-единствено предаване. В цялото телевизионно и медийно пространство на България има едно-единствено предаване на език, различен от официалния българския език, и това са именно тези новини от 6 минути.
Искам да Ви обърна внимание върху един друг текст от Закона за радиото и телевизията, който може би не Ви е удобно да си спомняте. Това е чл. 17, ал. 2, който гласи, че доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите по чл. 10 и предавания, внушаващи национална политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост.
Ако през всички тези години Съветът за електронни медии наистина изпълняваше стриктно разписанията на този закон, а аз съм убеден, че той за съжаление не ги изпълняваше стриктно, телевизии като „СКАТ” и новият телевизионен канал на Партия „Атака” отдавна трябваше да бъдат забранени, защото те почти ежедневно нарушават тези принципи. Освен това те нарушават и конституционния текст, че не се допуска създаването на организации, които внушават етническа или верска нетърпимост. Така че и от конституционна гледна точка тези два телевизионни канала не трябва да фигурират, но за съжаление в България няма орган, който да приложи стриктно тези закони и Конституцията по отношение на тези два телевизионни канала. Така че Вие бъдете благодарни, че няма такива органи, вместо да измисляте и да раздухвате тук несъществуващи проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Трета реплика? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Разбира се, че реакцията е от протурската антиконституционна партия ДПС. Аз и не очаквах нещо друго, защото благодарение на тях се поддържа това мръсно петно в българските медии и се създава етническо разделение.
Тук видяхте какви спекулации се направиха само за 4 минути време – по две на реплика от двамата представители. Най-мръсната разбира се от тези спекулации беше на Юнал Лютфи. Той заяви само преди по-малко от година при преброяването за 900 хил. етнически турци. Преброяването даде 490 и няколко хиляди, от които всички много добре знаем, че поне 200 хиляди са цигани, които са се записали турци, и 100 хиляди – българомохамедани, които под натиск от ДПС се записаха такива. Но къде са тези между близо 600 и 900 хил. души? Видяхте накъде вървим, колеги! Видяхте колко прави са нашите предупреждения и всички опити за турцизиране на България.
Господин Лютфи, не, тук е темата! Тази тема е тук и тя трябва да бъде разглеждана и в този контекст – на това, което прави Съветът за електронни медии.
И други спекулации бяха направени – за промиване на съзнанието, включително на народните представители, за наличието на национални малцинства в България. Няма такова нещо! Има етнически групи, но няма национални малцинства по смисъла на международните виждания, споразумения и конвенции, по смисъла на това понятие „национални малцинства”.
Аз ще направя тази аналогия и ще задам този въпрос: нима в Турската национална телевизия, един многомилионен народ в Турция, каквито са кюрдите – последният останал под робството и под владичеството на остатъчната Турска империя, има собствени новини, има предавания на кюрдски език, има права на национално малцинство и кюрдите, които са десетки, десетки милиони от турската нация, каквато се представя в момента, могат да се запишат и да се изявяват като кюрди? Това са двойните стандарти на ДПС (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ние ги знаем.
Колкото до това дали телевизия „Алфа” на Партия „Атака” нарушава разпоредбите, това не е Ваш въпрос. Ако имате конкретен пример, дайте сигнал. Но няма такова нещо.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Има думата за лично обяснение господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Шопов, колеги! Аз нямах желание да вземам думата за лично обяснение, но нямам намерение нито да промивам мозъците на моите колеги, защото те са толкова интелигентни, господин Шопов, колкото мен, Вас, а може би повече от нас. Това са мислещи политици, които много добре знаят за какво иде реч.
Що се отнася до кюрдите в Турция, явно е, че Вие или не знаете, или Вие се опитвате да манипулирате. Днес в Република Турция има един канал, който се казва „Канал ТРТ-ШЕШ”, който има 20 часово излъчване на кюрдски език: новини, програми – културни програми, исторически програми. Има регионални издания на вестници на кюрдски език в районите, където има такова население. И сега се обсъжда в българския парламент и в турското общество...
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Те са частни.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: ...как и по какъв начин да се интегрира турското малцинство към турското общество. Моля, запомнете и проверете. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Те са частни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме разискванията.
Има ли колеги, които желаят да се изкажат по отчета на Съвета за електронни медии и проекта за решение, който предлага комисията на парламента? Не виждам желаещи.
Закривам дискусията.
Колеги, пристъпваме към гласуване на проекта за решение, по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 юли 2011 г. до 31 декември 2011 г., така както Ви беше докладван от госпожа Петрова.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 5.
Решението е прието.
Благодаря Ви за участието в дискусията, господин Лозанов.

Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Вносители са Димитър Дъбов и Любен Корнезов.
Законопроектът е приет на първо четене на 2 май тази година. Председателят на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Мартин Димитров ще докладва закона.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 2 май 2012 г.
„Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 3, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
„Параграф единствен. В чл. 165, ал. 5 се създава т. 5:
„5. да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, имате възможност за изказвания по § 1, който е параграф единствен. Няма заявки за изказвания.
Моля да гласуваме параграф единствен в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това и законопроектът е приет на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, внесен от Министерския съвет на 11 април 2012 г.
Има възможност да чуем само доклада на водещата комисия.
Господин Татарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател. Преди да започнем с доклада, ще Ви помоля на основание на нашия правилник да поканим в залата Мирослава Владимирова – директор на дирекция „Концесии” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Да чуем доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерския свет на 11 април 2012 г.
В заседанието взеха участие: господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”, госпожа Мирослава Мачева – държавен експерт в отдел „Морски плажове”, дирекция „Концесии” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основните цели на предлаганите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са свързани с въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове, ограничаване на строителството в зона „А”, ограничаване на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”, регламентиране на дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем, въвеждане на легални дефиниции и понятия с цел подобряване на контрола по изпълнение на концесионните договори и договорите за наем на морските плажове.
С предложените промени в законопроекта се прави уточнението, че до морските плажове се осигурява свободен и безплатен пешеходен достъп, тъй като поради местоположението на отделни морски плажове не е възможно осигуряване на автомобилен достъп до тях.
Дава се нова дефиниция на морски плаж, като се включва и възможността морски плажове да се създават в резултат на човешка дейност върху имоти – публична държавна собственост. Регламентират се случаите на новообразувани морски плажове, засягащи имоти – частна собственост, като е предвидено частта от засегнатите имоти да се отчуждава по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост.
Дефинира се понятието „допълнителна търговска площ”, която може да бъде организирана на морските плажове. Допуска се ползването на допълнителна търговска площ към обектите за бързо хранене, като тя не може да заеме повече от две на сто от активната плажна площ на морския плаж.
Предлага се да се въведат допълнителни изисквания към активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж – площите за свободно разполагане на плажни принадлежности да са включени в активната плажна площ на плажа и да са равностойни като достъп до морето с площите, на които са разположени от концесионера или наемателя на плажа плажни чадъри и шезлонги, които се предоставят възмездно на посетителите на плажа, а свободните зони да се обозначават на морския плаж и на указателни табели.
Предложено е да се създаде нова глава „Предоставяне на концесия на морски плаж”. Целта на предложението е да се въведе облекчена процедура за предоставяне на концесия на морския плаж, която предвижда:
- три етапа на процедурата – изготвяне на обосновка на концесията, провеждане на процедура за предоставяне на концесия (приемане на решение на Министерския съвет за откриване на процедурата, провеждане на конкурс, определяне на концесионер), сключване на концесионен договор;
- подготвителните действия да се съкратят като време;
- двумесечен срок за провеждане на конкурс от влизането в сила на решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
По този начин общата продължителност на процедурата се съкращава значително.
Предлага се ограничаване на строителството в зона „А” в селищни образувания и територии, предвидени за урбанизиране, само за озеленени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство на обекти за хранене, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра и монументално-декоративни елементи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Предлагат се също така и допълнителни ограничения по отношение на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”.
Създава се възможност общият устройствен план или негови изменения да се възлагат и от кмета на общината след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлага се специализираните схеми за прилежащата акватория, с които се определят зоните за санитарна охрана и къпане, за водни спортове, подводна археология и подводни спортове, териториите за пристанища, обекти на отбраната и националната сигурност да бъдат част от общите устройствени планове и да се приемат по реда за приемане на общите устройствени планове с оглед на тяхното разпределение на територията на цялата община.
Предложено е да се създаде нова глава „Финансиране и контрол”. Целта на предложението е да се регламентира начинът, по който част от приходите от концесионните възнаграждения и наеми да могат да се използват за благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове, осигуряване на подходите към морските плажове, поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове.
Предлагат се и промени в Административнонаказателните разпоредби и в Допълнителните разпоредби на закона.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип необходимостта от промени в закона. Зададени бяха и конкретни въпроси по отношение на част от предложените изменения и допълнения с оглед на тяхното изясняване. Направени бяха и редица бележки и възражения по някои от промените, предложени в законопроекта.
Обърнато бе внимание, че промените, свързани със свободния и безплатен достъп се ограничават само до пешеходен достъп и то само на плажовете, което е спорно от гледна точка на обхвата на закона – той се отнася не само за плажовете, а регламентира режима на крайбрежието, което е по-широко понятие от плажовете. Освен това, не е ясно какво се случва с местата, където в момента има не само пешеходен, но и друг вид достъп, като бе поставен въпросът той платен ли ще стане.
Дискусионна е и промяната, с която се предлага широчината на акваторията да се измерва от бреговата линия, а не както досега – от линията на най-големия отлив от брега. Бреговата линия, според дефиницията, дадена в законопроекта, е линията на пресичане на повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването. Обърнато бе внимание, че това е доста променлива величина и ще оказва влияние не само върху широчината на акваторията, но и върху обхвата на зоните „А” и „Б”. Линията на най-широкия отлив е сравнително константна величина и е възприета при определяне на границите на териториалното море и вътрешните морски води по чл. 16 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Въпроси предизвикаха и промените, свързани с промяната на дефиницията на морски плаж и изграждането на изкуствени плажове. Хипотезата за плаж, създаден в резултат на изкуствено предизвикани процеси, и сега съществува в закона, но той може да бъде създаден не само върху имот публична държавна собственост, но и върху територии – друга собственост.
Неприемливо е в дефиницията за плаж да се включват и дюните, разположени в границите на плажа. Досега дюните са в границите на зона „А” и върху тях е забранена всякаква дейност. Не стана ясно защо само плажовете, които са извън границите на защитените територии, ще могат да се отдават на концесия или под наем, а другите да не могат. Законът предвижда, че териториите от зона „А” и зона „Б”, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие. Следователно, ако такива плажове се отдават на концесии или под наем, то режимът на тяхното ползване ще се съобрази с изискванията на двата закона. В противен случай те ще останат неохраняеми плажове и няма да могат да се ползват.
Несъгласие бе изказано и с начина, по който са предложени процедурите за предоставяне на концесии – предложена е изцяло нова глава, а същевременно е предвидено, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му. От многобройните текстове обаче – повече от седем страници с 19 члена, не става достатъчно ясно кои са разликите между предложената нова процедура и процедурата, разписана в Закона за концесиите.
Дискусия предизвикаха и предложените ограничения относно режима за строителство в предстоящите за урбанизация територии, попадащи в границите на зона „А”. Според изказалите се народни представители съществуващият режим е достатъчно рестриктивен и не е оправдано да се налагат допълнителни ограничения, още повече, че част от допустимите за строителство хипотези са практически неосъществими. Спорни са и разпоредбите, с които се въвежда допълнителната търговска площ, тъй като не става ясно от какво и как се изчисляват предвидените две на сто допълнителна площ към преместваемите обекти.
По отношение на предвидените ограничения в зона „А”, както и по отношение на ограниченията за преместваемите обекти в зоните „А” и „Б” са постъпили възражения от част от кметовете на черноморските общини.
Направени бяха и бележки по отношение на предложенията, свързани със специализираните схеми. Досега специализираните схеми се изработват към подробните устройствени планове, а с проекта се предлага да са част от общите устройствени планове, което е нецелесъобразно – докато не се приемат общите устройствени планове, няма да има и схеми, а те са необходими, особено като се има предвид какво се определя с тях. Освен това една промяна на схемите ще се извършва доста трудно, ако са част от общите устройствени планове – по реда за изменение на тези планове.
Възражения предизвика и предложеното намаляване на процента на постъпления в общинските бюджети от наемите на морските плажове. Обърнато бе внимание, че предвидените постъпления в бюджетите на областните управители следва да бъдат за сметка на частта от средствата, които постъпват в бюджета на министерството, а не за сметка на общините.
Направени бяха и предложения за прецизиране на отделни разпоредби в правно-технически и редакционен аспект, които, наред с останалите бележки, ще бъдат взети предвид от комисията при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, без – „против”, и 4 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Татарски.
Колеги, останалите доклади и разискванията ще бъдат след почивката.
Едно съобщение.
Веднага след обявяване на почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на Плевенската художествена галерия „Илия Бешков”. Експозицията е посветена на 111-ата годишнина от рождението на художника, която се навършва днес. Заповядайте на откриването.
Обявявам почивка до 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Стоев, заповядайте за доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерския съвет на 11 април 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 май 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Добромир Симидчиев – заместник-министър, Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”, Огнян Николов – експерт в дирекция „Устройство на територията”, и Мирослава Мачева – експерт в дирекция „Концесии”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Добромир Симидчиев.
Предлаганите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие целят въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове, ограничаване на строителството в зона „А”, ограничаване на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”, регламентиране на дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем, въвеждане на легални дефиниции и понятия с цел подобряване на контрола по изпълнение на концесионните договори и договорите за наем на морските плажове.
Предлага се осигуряване на свободен и безплатен пешеходен достъп до морските плажове.
Предлага се нова дефиниция на „морски плаж”, където се включва и възможността морски плажове да се създават в резултат на човешка дейност върху имоти – публична държавна собственост.
Предвижда се концесиите за изграждането на морски плажове да се предоставят по реда на Закона за концесиите.
Регламентират се случаите на новообразувани морски плажове, засягащи имоти – частна собственост, като е предвидено частта от засегнатите имоти да се отчуждава по реда на Глава трета от Закона за държавната собственост. Така се дава възможност да се създават морски плажове или да се разширяват съществуващи, в това число чрез отвоюване на територия от морето.
Предвидена е облекчена процедура за предоставяне на концесия за морски плаж, като общата продължителност на процедурата се съкращава като време.
Предложените в законопроекта изменения въвеждат изисквания към активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж, като целта е зоните, заети за платени и собствени плажни принадлежности, да са обезопасени, равностойни и обозначени на място, което ще облекчи контрола по изпълнението на това задължение.
Със законопроекта се предвижда определяне на допустимата площ на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове. Допуска се ползването на допълнителна търговска площ към обектите за бързо хранене, като тя не може да заема повече от две на сто от активната плажна площ на морския плаж.
Законопроектът предвижда ограничаване на строителството в зона „А”. В селищни образувания и територии, предвидени за урбанизиране, ще може да се изграждат само озеленени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство на обекти за хранене, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра и монументално-декоративни елементи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Предлага се ограничаване на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”. В зона „А” се предвижда поставяне само на преместваеми обекти на градското обзавеждане, както и обекти за хранене, открити обекти за спортни или курортни дейности, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В зона „Б” в урегулирани поземлени имоти се допуска поставяне на преместваеми обекти, в случай че не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели и не се намалява определената минимална озеленена площ.
С промените се предлага да отпадне приемането на инвестиционните проекти от разширения състав на общинския експертен съвет за строежи в зони „А” и „Б” и да се въведе приемане на ПУП за тези територии.
Със законопроекта се въвежда регламентиране на начина, по който част от приходите от концесионните възнаграждения и наеми да могат да се използват за благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове, осигуряване на подходите към морските плажове, поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове. Предвижда се въвеждането на контрол по изпълнението на договорите за наем – контролни комисии, организирани от органа, който е сключил договора за наем.
Предлага се задължителните дейности на морския плаж да включват поставянето на указателни табели с информация за означаването на свободната зона за разполагане на собствени принадлежности за плажуване, поставянето на информиращи табели за качеството на водите за къпане и указателни табели с друга информация.
В последвалата дискусия народният представител Димитър Бойчев попита: кое налага тоталната забрана на строителството в зона „А”, искани ли са становища от кметовете на черноморските общини при изготвянето на законопроекта и как ще се отрази това на бюджетите на общините, в резултат на какъв анализ е заключението за презастрояването по Черноморието и не са ли достатъчно рестриктивни изискванията по Закона за устройство на територията, както и какъв ще е ефектът, особено по време на криза, от предвидените ограничения? В тази връзка заместник-председателят на комисията Диан Червенкондев попита: пропуск в действащия закон ли налага ограничаване на строителството в зона „А” и отбеляза, че всяко ограничение трябва да има своята рационална мотивировка, особено в условията на икономическа криза.
В отговор на поставените въпроси от Министерството на регионалното развитие и благоустройството отбелязаха, че анализ относно презастрояването се изготвя в момента, като той ще обхваща периода след 2008 г.
Относно ограничаване на строителството в зона „А” изтъкнаха, че от обнародването на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие до влизането му в сила е имало период от 6 месеца, в който масово са се приемали планове със завишени параметри, както и че в момента действащият текст на § 5 от закона дава възможност за заобикаляне на забраната по чл. 10 и 11 и до днес.
Народният представител Димитър Атанасов повдигна въпрос относно облекчаване на реда за яхтените и рибарските пристанища, както и относно реда за разходване на концесионната такса, която постъпва по бюджета на съответната община. В отговор беше посочено, че това не е предмет на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и че проблемът с рибарските пристанища вече е уреден със Закона за морските пространства.
В хода на дискусията се поставиха въпроси и относно реда за предоставянето на концесия за плаж и какви критерии се предвиждат за това. В отговор представител на дирекция „Концесии” в МРРБ уточни, че процедурата, предвидена в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, е облекчена и различна от тази по Закона за концесиите, най-вече като етапи и срокове. Целта е намаляване на административната тежест и съкращаване на сроковете. Заместник-министър Симидчиев допълни, че се предвижда подготвянето на тръжни процедури за всички 61 плажа, които до момента не са предоставени на концесия. Предвиждат се и проверки за новосъздадените плажове.
В края на проведената дискусия народните представители се обединиха около мнението, че в конструктивен план между първо и второ четене на законопроекта следва внимателно прецизиране на текстовете относно ограниченията на строителството в зона „А”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 3.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202 01 23, внесен от Министерския съвет на 11 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стоев.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят на комисията – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г.
На заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Добромир Симидчиев – заместник-министър, Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията”, Огнян Николов – началник на отдел „Устройствени проекти” в дирекция „Устройство на територията”, Мирослава Владимирова – директор на дирекция „Концесии”, Мирослава Мачева – държавен експерт в отдел „Морски плажове” към дирекция „Концесии”.
Законопроектът беше представен от господин Симидчиев.
Първата група промени касаят главно зона „А”, която е ивицата на 100 метра от плажната ивица. Там се въвеждат ограничения за застрояването, които са в зависимост от това дали има приет устройствен план или не. В случаите, в които няма ограничения, на практика там продължават да действат разпоредбите на вече приетия градоустройствен план. Ограниченията касаят територии, които тепърва ще бъдат урбанизирани. В тази ивица се допуска само специфично застрояване с определени параметри, а именно съоръжения за спорт и култура, също така и строителство на техническа инфраструктура.
Следващото ограничение се отнася за преместваемите обекти в зона А и в зона Б. В зона А се допуска поставяне на преместваеми обекти от елементите на градското обзавеждане – спирки, монументално декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табели и така нататък. В зона „Б” се допуска построяването на преместваеми обекти стига те да не надвишават параметрите, които са заложени в подробните устройствени планове на съответните територии.
Промените в действащия закон дават възможност за конституиране на новосъздадени плажове, тъй като взаимодействието между сушата и морето е доста динамично и се наблюдава процес на създаване на нови плажове. При такива ситуации проектозаконът позволява тези плажове да бъдат обявени като такива, тоест да бъдат обявени за изключителна държавна собственост, и съответно тези земи да бъдат отчуждени по Закона за държавната собственост.
Друга съществена промяна е регламентирането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове.
Освен това предложено е да се създаде нова глава „Финансиране и контрол”. Целта на предложението е да се регламентира начинът, по който част от приходите от концесионните възнаграждения и наеми да могат да се използват за благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове, осигуряване на подходите към морските плажове, поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на комисията изразиха следните бележки, които следва да бъдат взети предвид между първо и второ четене на законопроекта, а именно: да не се въвежда изцяло нова процедура за предоставяне на концесия на морските плажове, различна от общата процедура, предвидена в Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство.
Специфичните елементи в процедурата за отдаване на морските плажове на концесия следва да бъдат уредени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но като цяло процедурата трябва да следва логиката, правилата на процедурата за предоставяне на концесия на общия закон, който регламентира тази материя – Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, например изискванията, на които следва да отговаря концесионера. Това би довело до уеднаквяване на процедурите и до по-голяма прозрачност в процеса на предоставяне на концесия.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” - 11 народни представители, „въздържали се” – 4, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителя ще има ли изказване? Няма.
Откривам дискусията.
Изказвания?
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз като народен представител от този регион искам да изразя виждането си за тези промени, които се предлагат, както и становището на кметовете от нашия регион – Черноморския.
Повечето промени, които се предлагат, са навременни и ние ги приветстваме и ще ги подкрепим, но искам да засегна промяната, която се предлага, тоталната забрана за 100-метровата зона в урбанизираните територии. Мислим, че това е залитане в една крайност в този момент и според нас тя не е толкова наложителна. В смисъл, да – пак е презастрояване на Черноморието, но то не се е случило след 2008 г., след приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В този закон много ясно са дадени рестриктивните параметри, по които може да се застроява точно в тази зона. Според нас те са приемливи.
На заседанието на комисията аз зададох въпрос на регионалното министерство, които вкарват тази промяна за тотална забрана, по-скоро за тотална забрана на жилищно строителство с възможност да се строят само обекти за хранене, спортни съоръжения, и те не можаха да представят анализ дали има нарушения и дали не работи този закон. Според нас този, сега действащият закон, е добър закон и той си върши достатъчно добре работата, като не позволява презастрояването на Черноморието.
От друга страна, това ще се отрази на бюджетите на общините. В тази криза това действително е също много важно. Ние между първо и второ четене ще направим предложение в тази посока.
Много е важно също, че тази забрана засяга и малкото острови, които имаме. Аз съм запознат с острова, който е срещу Бургаския залив, където община Бургас има инвестиционни намерения, като тази промяна ще засегне и тях.
Може би ние трябва да намерим начин да ускорим процеса за приемане на общи устройствени планове на общините, но според мен трябва да направим един анализ къде точно се забавят тези планове и да им помогнем в тази посока.
Между първо и второ четене ние ще направим предложения в посока рестрикция – тази рестрикция, която касае забраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – господин Захари Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще спра вниманието Ви върху два текста от предлагания законопроект, които според мен не са съвсем обосновани.
В началото, в § 5 се предвижда създаването на една нова алинея, касаеща национализация на имоти частна собственост, когато следствие на естествени процеси на взаимодействието на морето със сушата се образуват морски плажове.
Защо не е обосновано? И на заседанието на водещата комисията поставих този въпрос: какви такива случаи имаме, че се налага промяната на закон за хипотези, които е много малко вероятно да се случат?
По Конституция цялата крайбрежна ивица е изключителна публична държавна собственост. Кои са тези имоти частна собственост, където вследствие на взаимодействието на морето със сушата могат да се образуват плажове? Това би могло да стане евентуално по поречието на реките, които се вливат в морето. Но тогава се питаме: дали е обосновано това отчуждаване, тази национализация? Според мен няма достатъчно обяснение и мотивация за въвеждането на един такъв нов текст, което още по-малко се синхронизира с определението „що е това морски плаж”. Там се касае единствено и само за територия покрай морската ивица в границите на плажа.
Следващият още по-малко приемлив текст, който искам да Ви цитирам, е свързан с финансирането и контрола – създадената нова Глава четвърта „А”. Тук се предвижда в чл. 22а да се намалят средствата, които се отделят за общините, а те бяха 50%, които се отделят при наемни договори, свързани с територията на съответната община и плажове. Забележете, тези 10%, с които ще се намалят приходите, ще се използват, за да се предадат на съответната областна администрация – не знам защо казват „областта”, тук се касае за бюджет на областната администрация, за да се провеждат съответните процедури.
Съвсем логично е, когато се вменява нещо в задължение на областната администрация – дадени процедури, те да се финансират от съответния бюджет. Нищо ненормално няма в това – от частта, която е предвидена по досегашния ред на закона, 50-те процента за държавата, да се финансира и това действие, свързано с провеждането на тръжните и конкурсните процедури. Това всъщност е отнемане на придобити права от общините, което за мен е абсолютен нонсенс. И без това общините едвам свързват двата края с бюджетите си, сега допълнително да им отнемем някакви източници на приходи в тези тежки условия.
Поради тази причина аз лично няма да подкрепя този законопроект. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Първа реплика – господин Димитър Атанасов.
Заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Длъжен съм да направя реплика по отношение на това, че няма случай досега общините да са отчели целенасоченото харчене на средствата, които им се предоставят вече четири-пет години за концесиите. С въвеждането на закона 50% от концесионната такса отива в общините – едно добро финансиране, но там беше записано, че трябва да бъдат изхарчени целенасочено.
Няма такъв случай в черноморските общини, където да бъдат целенасочено изхарчени към обектите на концесия и ще Ви кажа причините. Първата е, че бюджетите се приемат от общинския съвет и никога не се заделят средства по отношение на обезпечаване, на чистене и други мероприятия, свързани с плажовете. Получава се така, че примерно за град Варна, където има интерес за концесиониране на плажовете, както и в Бургас, в Несебър и в другите градове, след като се даде концесията, има 50%. А какво да кажем за общини като Долен Чифлик или Аврен, където няма интерес за концесия? Тогава няма и приходи към общината.
От 220 плажа в България, близо 60-70 са дадени на концесия. Останалите ги дава областната управа, закъдето няма голям интерес. За плажовете има интерес там, където има концентрация на хора, тоест, ще може да се реализира някаква печалба, за другите просто няма интерес.
Аз даже имах предложение, но така и не се стигна до него поради невъзможност изцяло да се дават парите на областната управа, а тя да бъде задължена да обезпечава плажовете със спасители за безопасност на хората. И пак Ви казвам, във Варна, след като е задължение на концесионера и всички плажове са дадени на концесия – да се обезпечи плажът с почистване, със спасители по наредбите, какво точно да определи общината, за какво да задели тези пари? Тези пари според мен трябва да бъдат заделени за плажовете, които се посещават от наши съграждани, където стават инциденти при едно минимално обезпечаване от водно спасяване, но засега няма как да стане. Може би ще бъде предмет на по-нататъшна дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика – господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В текста, който коментирах, става въпрос за 10% от наемната цена, която се получава от държавата. Бяха 50% в държавата, 50% в общините, сега се предвиждат 10% – тя да се върне отново в държавата. Не говорим за концесионни такси. Отделно от това приходите нито от наемните, нито от концесионните договори са обвързани с целеви разходи след това от общините за тази цел. И за държавата се отнася същото. Ако има подобна необходимост и потребност това да се случи в конкретна община, която не изпълнява елементарни изисквания по поддръжка на обекти, които не са държавни, свързани с крайбрежието, то лесно би могло това да се заложи в съответните бюджети на общините при приемането. Или пък ако Вие мислите, че са толкова недисциплинирани общините в Черноморското крайбрежие и не ги е еня как се развива тази част от тяхната дейност, може да предложите текст, който в закона да стане задължителен за целево финансиране на определени дейности, иманентни за общинските бюджети. Затова не съм съгласен, че тези 10%, които се отнемат от общините и се дават допълнително на държавата, е справедливо. Не, не е справедливо. Това е едно намаляване на приходите на общините, които те използват за целите, които преценят, че са важни за тях. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямаше да вземам думата, но един от колегите от ГЕРБ по време на репликата спомена мотив в основанията за тези промени, че някои от общините не изпълняват своите задачи. Мисля, че не е много правилно – затова, че някоя община не изпълнява своите задачи, заради нея да променяме закона. Става въпрос за 10-те процента, които трябва да бъдат върнати на областния управител, тоест на областта.
За първи път, откакто са създадени областите, се вменяват по Вашето виждане, колега, някакви нови задължения и права на областните управители. Смисълът за областните управители е съвсем друг. Ако прочетем какви правомощия и задачи имат областните управители, ще видим, че не е възможно да вменяваме такава дейност – не е правилно, можем, разбира се, в задълженията на областните управители. Не че няма общини, които да не са злоупотребявали. Аз съм привърженик, че ако има някой, който е злоупотребил, има и съответни органи, които трябва да следят. Има съответни наказания. Може да се вземе пример с други области.
Истината е съвсем друга, колеги. В предишните парламенти, когато се приемаше този закон, имаше идея една немалка част от плажовете да бъдат прехвърлени като собственост на общините. Дотам не се стигна.
Няма подобно предложение. Конституцията допуска тази възможност. Не е вярно, че не се допуска. Вярно е, че е изключителна държавна собственост. Със закон може да бъде определен друг ред. Направихме го за горите, за пътищата и в други области. Така се възприе.
Притеснителното е нещо друго. Не казвам, че в законопроекта няма добри моменти. Има неща, които заслужават да бъдат подкрепени, но има неща, за които лично аз и моите колеги се притесняваме. Затова ще се въздържим.
Колегата Захари Георгиев преди малко зададе един въпрос. По време на заседанията на комисиите ние също зададохме този въпрос, но не получихме отговор. Когато не получаваме отговор, аз и моите колеги не можем да подкрепим законопроекта.
Цитирам по памет, мисля, че беше § 5 – за новите плажове, които възникват при съприкосновение с морето. Да кажем кои са тези плажове. Освен че плажната ивица е изключителна държавна собственост, то частната собственост е свещена. Ако някой някъде е хвърлил око на частна собственост и тя ще бъде отчуждена, то какво е определението за този плаж? Може би се образува един метър пясък, а ние трябва да отнемем имота на лицето „Х”, защото в съседство има много голям комплекс на лицето „Y”?! Може ли? Аз не казвам, че е така, но няма определение кога точно и как се образува. Притеснителното е, че по такъв начин някой може да злоупотреби. Колегите от черноморския край ще бъдат затрупани с подобни жалби. А имотът на определено лице или на фирма може да бъде отчужден съвсем законно.
Уважаеми колеги, когато не получаваме отговор на тези въпроси, касаещи частната собственост, човек трудно може да се осмели да подкрепи такъв законопроект.
Пак казвам, има добри моменти. Днес по Черноморското крайбрежие има повече хаос, отколкото почивка за туристите. Това е така. Ние говорим за Черноморското крайбрежие, когато губим туристи. Туристът отива на плажа, но не може да стигне до него. В законопроекта има такъв момент. Изрично се допуска, че туристът има възможност да отиде, така е, но мисля, че колегите отдясно (СДС и ГЕРБ) винаги са казвали, че частната собственост е изключителна, свещена. Тук това трябва да бъде заложено.
Ако няма отговор, опасявам се, че някой вкарва лобистки текст в Закона за Черноморското крайбрежие – определен имот да бъде отчужден. Ще видите, че това ще стане. Щом някой отбягва да дава отговор на този въпрос, значи текстът е лобистки. Ако няма такъв нов плаж, който е възникнал след съприкосновение в определен район, тогава за какво приемаме този текст?!
Уважаеми колеги, не е чак толкова спешно – от днес за утре. Трябва да получим отговор от вносителя по този въпрос, тоест от Министерския съвет – нека да дойдат да ни кажат.
Процедура, господин председател – да отложим разглеждането на законопроекта и да получим отговор на въпроса – има ли такива плажове и къде са? Защото плажовете в България по нашето Черноморие се знаят. Хайде, още не е дошъл моментът да бъдат прехвърляни като собственост на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме с разискванията.
Господин Осман, да подложа ли на гласуване предложението Ви за отлагане на разискванията? Да, добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман за отлагане на разискванията и гласуването по този законопроект.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерския съвет на 11 април 2012 г.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Вносители са Светослав Тончев и Ивайло Тошев на 15 май 2012 г.;и Димо Гяуров и Мартин Димитров на 23 май 2012 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Миткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254–01–62, внесен от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев на 15 май 2012 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254–01–64, внесен от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров на 23 май 2012 г.
Законопроектите са разгледани на заседание на Комисията по правни въпроси, проведена на 31 май 2012 г.
Първият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Светослав Тончев.
Същият е последица от Решение № 1 от 1 март 2012 г. по Конституционно дело № 10 от 2011 г., образувано по искане на Омбудсмана на Републиката, с което Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от Закона за движението по пътищата с пълно единодушие.
Отмененият текст гласеше, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.
В мотивите си Конституционния съд е изтъкнал, че наказателните постановления не са административни актове, а предвид естеството си представляват правораздавателни актове, макар че се издават от административен орган и в тях се определят административни наказания. Административното наказване има за предмет налагане на административно наказание, както и на съпровождащи го други вторични санкции във връзка с разрешаване на правен спор при следване на определено състезателно производство.
В правовата държава, когато става въпрос за правораздавателна дейност, достъпът до съд трябва да бъде винаги открит. Правораздаването е дейност, която Конституцията предоставя на съдилищата и не може тя да бъде осъществявана без участието на съд. Ограничението да се обжалват наказателни постановления и така да се допусне осъществяване на правораздаване, без да е гарантирана възможност за достъп до съд, противоречи на чл. 119 от Конституцията.
Въобще санкционирането с наказателни постановления и издаваните въз основа на тях актове е правораздаване и елиминирането на достъпа до съд, който окончателно да се произнесе по него, влиза в противоречие с принципа на правовата държава. Той е предизвикателство и срещу разделението на властите, доколкото освобождава от съдебен контрол изпълнителната власт по въпроси, които засягат правата на гражданите. В тази връзка специално трябва да се наблегне, че правораздаването е свързано с възможност за съдебно обжалване. Щом дадена дейност притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите, не е достатъчно да се ограничи до обжалване пред административен орган, с административна защита.
За да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт, без да има някаква опора в основния закон.
Съдебният контрол за законност върху актовете и действията на администрацията, който установява чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е присъща на правовата държава характеристика, от една страна, и конкретен израз на принципа за разделението на властите и подчинението на изпълнителната и съдебната власт на закона, от друга. При осъществяването на държавната власт съдилищата упражняват контрол за законност върху актовете и действията на административните органи и по този начин гарантират върховенството на закона и защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Само в правовата държава съществува действащо административно правораздаване в качеството му на един от основните фактори, които гарантират баланса и контрола между властите в държавното управление и върховенството на закона. Съдебният контрол за законност като същностен на правовата държава и на принципа за разделение на властите елемент предпоставя като своя закономерна последица изискването достъпът до правораздаване винаги да бъде открит. Конституцията е възложила осъществяването на правораздаване на съдилищата, като е определила, че те защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Отнемането на правото на обжалване на наказателни постановления противоречи на Конституцията, поради което тези разпоредби следва да се отменят в действащото законодателство, като в тази насока е предложението за изменение на Закона за административните нарушения и наказания и предлаганите промени в останалите закони.
Според мотивите вторият законопроект също е внесен след Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г.
Установеното от Конституционния съд в същото решение по отношение на атакуваната норма от Закона за движение по пътищата е относимо и към всички останали разпоредби в нормативни актове, въвеждащи необжалваемост пред съд по един или друг признак на актове на правораздаване. Налице е необходимост от законодателна инициатива за отмяна на противоконституционните норми в тези нормативни актове.
С отмяната на необжалваемите минимуми при съществуващата уредба на процеса по Закона за административните нарушения и наказания и липсата на държавни такси и присъждане на разноски в полза на спечелилата процеса страна, би създало предпоставка за злоупотреби от недобросъвестни лица за забавяне на влизането в законна сила на даден акт посредством неговото обжалване. Присъждане на разноските по водене на процеса срещу загубилата страна ще действа превантивно на подобно недобросъвестно поведение и ще облекчи и съдилищата от водене на съдебни дела по явно неоснователни жалби с предизвестен край. Не на последно място, заплащането на разноските по процеса от загубилата страна следва да има и дисциплиниращ ефект върху служителите от съответното ведомство, предвид че последното ще понася тежестта на разноските при незаконосъобразни действия на неговите служители и би могло съответно да им търси дисциплинарна или друга отговорност за това.
По втория законопроект се изрази становище, че преповтаря в известна степен първия законопроект, но се възрази по отношение на § 2 и 3. В действащите разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания процедурите по обжалване са смесени – в районните съдилища е по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а в окръжните – по реда на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото не противоречи на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Няма мотив за промяна на процедурите по обжалване на наказателните постановления.
По въпроса дали да се присъждат разноски от съдилищата е налице тълкувателно решение от 2009 г. на Върховния административен съд, в което е разписано, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата и по касационните жалби срещу решение на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Наказателните постановления с оглед мотивите на решението на Конституционния съд не представляват административни актове и съгласно Наказателно-процесуалния кодекс не се дължат държавни такси и разноски по делата.
Със законопроекта се премахва бариерата пред гражданите да могат да обжалват наказателните постановления, но в същото време се предлага да заплащат съдебни такси и разноски по тези дела.
Възрази се и срещу предложените промени в кодекса за застраховането и кодекса на труда, които не са в духа на мотивите и решението на Конституционния съд.
След проведената дискусия и обсъждане единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев на 15 май 2012 г. и единодушно с 21 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров на 23 май 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
По първия законопроект от името на вносителите, господин Тончев, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, накратко ще Ви запозная с мотивите, които имахме с колегата Ивайло Тошев по отношение на внесения от нас Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, тъй като считам, че повечето от Вас са се запознали с Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г.
По принцип именно това решение на Конституционния съд беше основата, на която направихме нашите предложения.
В мотивите си Конституционният съд е изтъкнал, че наказателните постановления не са административни актове, а по своето същество представляват правораздавателни актове и в тях се определят административни наказания.
В правова и демократична държава, каквато е Република България, когато става въпрос за правораздавателна дейност и за достъп на гражданите на републиката, както и на фирмите до съд, този достъп следва да бъде открит. Принципът на върховенството на закона и правото на защита не би следвало да се изключва в едно демократично законодателство, каквото всички считаме, че имаме в Република България. Мисля, че липсата на съдебен контрол не оказва достатъчно добро и благотворно влияние върху административно наказващия орган. Все пак добре е да има съдебен контрол и то установен с чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Всеки български гражданин има право на защита, когато смята, че са нарушени неговите права и законни интереси и негово право е той да си ги потърси. Щом дадена дейност притежава поне малко белезите на правораздаване, защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите, не е достатъчно да се ограничи до обжалване по административен ред. Необходимо е все пак този административен ред в крайна сметка да бъде контролиран и от съдебните органи на Република България.
С колегата Тошев считаме, че отнемане правото на обжалване на наказателните постановления противоречи на Конституцията на Република България, поради което сме направили нашите предложения, с които следва да се отменят в цялото ни действащо законодателство. Именно това накратко беше поводът и нашите мотиви да направим своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тончев.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданите законопроекти, да заповядат.
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от доклада, който беше прочетен, се разбра, че и двата законопроекта са приети във водещата комисия и са подкрепени, тъй като в голямата си част предложенията съвпадат и са идентични. Има известни разминавания в двата законопроекта.
На първо място, според колегите от Синята коалиция се дава възможност за обжалване на съответните наказателни постановления, независимо от техния размер. В същото време те предлагат да се вкара процедурата по Административно-процесуалния кодекс, като това, от една страна, ще доведе до възможност и до задължение за заплащане на такси и разноски, което пък, от друга страна, е пречка за този бърз достъп до правораздаване за гражданите и фирмите.
Следващата разлика е свързана с разпоредбите на Кодекса за застраховането и Кодекса на труда, където също има разминаване и тези разпоредби също противоречат на идеята относно възможността за обжалване на такива наказателни постановления.
Ето защо и в Правната комисия беше подкрепен по принцип законопроектът на колегите от Синята коалиция с идеята между първо и второ гласуване тези неточности да бъдат отстранени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев.
Правната комисия предлага този законопроект да бъде подкрепен.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните наказания, № 254 01 64, внесен от народните представители Димо Гяуров и Мартин Димитров.
Комисията предлага този законопроект също да бъде подкрепен на първо гласуване.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а и с това законопроектът на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен този законопроект.
Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Първо ще чуем нейния доклад, а след това и доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Госпожо Петрова, слушаме доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Милда Паунова – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки” към Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Паунова в залата.
Слушаме Ви, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
На редовно заседание на Комисията по културата,гражданското общество и медиите,проведено на 30 май 2012 г., бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.
На заседанието присъства Милда Паунова директор на Дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки”.
Законопроектът бе представен от госпожа Даниела Петрова.
Законът за закрила и развитие на културата определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата има за цел въвеждането на мандати за директорите на общинските културни институти. Това е в съзвучие с демократичните практики и този механизъм ще гарантира по-прозрачното и добро управление на тези структури.
В дискусията по законопроекта проф. Стефан Данаилов изрази мнение относно разликата в мандатността за директорите на държавните, регионалните и общинските културни институти с национално значение.
След проведената дискусия, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 12 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще бъде представен от господин Татарски.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.


„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител госпожа Даниела Петрова.
С предложените в законопроекта промени се предвижда да се въведе мандат за директорите на общинските културни институти и те да се назначават за срок от пет години, като по този начин ще се гарантира по-прозрачно и по-добро управление на тези структури и възможност за оптимизиране на техните програми за работа.
Съгласно действащия закон директорите на държавните културни институти се назначават за срок от три години, а на тези от национално значение – за пет години.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип предложените промени. Обърнато бе внимание, че е целесъобразно да се предвиди срок и за директорите на регионалните културни институти – в противен случай само те ще останат с безсрочни договори съгласно действащия закон. По този начин ще се въведе единен подход по отношение на ръководителите на културните институти от всички нива – държавни, регионални и общински.
Наред с това бе поставен и въпросът доколко е целесъобразно условията на конкурсите да се съгласуват с Министерството на културата – така както е и в досегашната редакция на второто изречение на чл. 8, ал. 5, а същото е предложено и в законопроекта. Аналогична е и разпоредбата във второто изречение на чл. 9, ал. 5 от Закона за конкурсите за регионалните културни институти. Това означава, че всяка община поотделно трябва да съгласува условията за конкурса, който ще провежда за съответния културен институт.
Условията и реда за провеждане на конкурсите за държавните културни институти са определени с наредба на министъра на културата. По аналогия би могло да се възприеме подобен подход да се приложи и за общинските и регионалните културни институти, като това стане с отделна наредба или като се допълни наредбата по чл. 5, ал. 4, или министърът на културата да издаде указания, в които да се определят общите условия за провеждането на конкурсите за директорите на общинските и регионалните културни институти.
Направени бяха и бележки от правно-технически и редакционен характер, които следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа “за”, 4 гласа “против” и без “въздържали се”, предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да участват в нея, да дадат знак.
Господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на пръв поглед един закон с не особено голямо значение може да мине и без разисквания. Но половин година след местните избори е учудващо, според мен, желанието на група народни представители да променят досегашните условия по отношение функционирането на културните институти в общините, защото то не е принципно. Ако беше принципно, щеше да се предложи тези условия да се отнасят и за регионалните звена. Видимо, че е има отвоювани общини, в които директорите на общинските културни институти не са удобни и по някакъв начин трябва да се оформи прекратяването на правоотношенията им. Това е нещото, което ме смущава в този закон.
Погледнете какво се казва в изменената ал. 5 – прави се срочност на договорите, възникнали по повод на конкурс, пет години, а в същото време се казва, че заварените случаи, независимо как са възникнали, а те обикновено възникват след конкурс, да приключат договорите на тези директори не по-късно от шест месеца след приемането на закона.
Тези конкурси може да са проведени преди половин – една година, но не те ще бъдат прекратени след шест месеца пак. Кому е необходимо това? Може да се предполага само, че това е необходимо само за политически цели – да се назначат хора, които са желани от тези, които управляват.
В случая не казвам коя община би се възползвала от това. Става въпрос, че принципно това просто не е издържано.
Поради тази причина ми се струва, че този закон не е съгласуван с политиката на Министерството на културата, още повече, както виждате, отсъства министър, заместник-министър, няма и яснота в словосъчетанието общините да съгласуват условията с министерството.
Знаете, че думата „съгласуване” има многостранно значение. Неслучайно в становището на Регионалната комисия, което господин Татарски представи пред Вас, беше казано, че не е нормално всяка отделна община да прави съгласуване с Министерството на културата, а тези изисквания към длъжността, поне така беше обяснено на мен от госпожа Петрова, че това съгласуване ще касае и конкурсните изисквания към дадената длъжност. Нормално е тези изисквания да бъдат в наредба или правилник.
Поради тази причина пак прозира желание на някой за конкретния случай ад хок да решава какви условия да се поставят за конкретната община и съответния конкурс там.
Това ме възпира да подкрепя този иначе на пръв поглед закон, който казва: „да, да има мандатност”. Трябва да има мандатност, но редът, по който се предлага това, е смущаващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожо Петрова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала, като един от вносителите, да отговоря на притесненията на колегата Захари Георгиев и същевременно да се опитам да убедя и Вас, че с направените предложения за промяна в мандатността и въвеждането на конкурсното начало за общинските културни институти се цели една прозрачност и, разбира се, уеднаквен подход по отношение прилагане на конкурсното начало.
По време на дискусията между първо и второ четене ние ще подготвим предложения и ще въведем и текстове за регионалните културни институти. Действително те остават с неуеднаквен статут, както са държавните, националните, общинските, а с това предложение – и регионалните.
По отношение на механизма на съгласуване на изискванията действително е проведен разговор с Министерството на културата. Смятам, че между първото и второто четене ще уредим този механизъм да бъде с поднормативен или вътрешнонормативен акт, както би следвало да се приложи, а именно в правила, които да бъдат изведени с наредба. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 254 01 63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Следваща точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси, като водеща, на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, както и на Комисията по здравеопазването.
От първите две комисии са постъпили доклади. Няма доклад от Комисията по здравеопазването, въпреки че срокът за това е изтекъл.
Водеща е Комисията по правни въпроси. С доклада за първо гласуване ще ни запознае госпожа Фани Христова.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо председател.
Преди това искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Пламен Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра. Слушаме Ви, госпожо Христова.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.

На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23 април 2012 г.
На заседанието присъстваха Министерство на правосъдието – заместник-министър Пламен Георгиев, главен комисар Митко Димитров - директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Александър Стефанов - държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от заместник-министър Пламен Георгиев.
С предложените промени в глави трета, четвърта и шеста се цели синхронизиране на разпоредбите на закона със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Регламентират се общите правомощия на началник на областна служба „Изпълнение на наказанията” по подобие на правомощията на началник на затвор или на поправителен дом. Тези три структури са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и като такива са равнопоставени. Това предпоставя единен подход при законодателното уреждане на дейността им.
В Глава осма се предлагат съществени промени, като първото важно предложение е с оглед високата степен на пренаселеност в затворите.
Предлагат се варианти на изключение от общия принцип на разпределение съобразно постоянния адрес на осъдения. Дава се възможност да се използват други места за лишаване от свобода, когато в тях съществува свободен жилищен капацитет, посочва се и редът, по който може да се извърши това.
Предвижда се изрична разпоредба, която регламентира случаите на промяна на режима на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна от специален на строг. В закона липсва разпоредба, която да указва къде се настаняват доживотно осъдените, чийто режим е заменен на строг, но не отговарят на условията на чл. 198, ал. 2 за настаняване в общи помещения.
Уточнени са диагностичните дейности, които се извършват с лишените от свобода в приемното отделение.
Освен задължителната оценка на риска от рецидив и от вреди се предвижда задължително психологическо изследване на определени категории лишени от свобода, които са осъдени за престъпления с изключително висока обществена опасност или са с доказан висок риск от вреди.
В Глава девета също се правят промени. Предвижда се разширяване на кръга от дейности, които могат да се възлагат на лишените от свобода при изявено тяхно желание, като се уточнява, че лишените от свобода, заети в обслужващата и комунално-битовата дейност, работят и в празничните дни.
Прецизира се разпоредбата, която предвижда освобождаване от работа на учащи, лишени от свобода, с цел подготовка за явяване на изпити. Това се налага, тъй като в системата на средното образование дипломна работа не се изготвя.
Лишените от свобода не са получавали облекло и обувки от няколко години, поради което има и осъдително решение в тази връзка. Съобразно европейските стандарти се предвижда безплатно облекло и обувки да се предоставят единствено на лишени от свобода, които нямат собствени. В този смисъл е и направено предложение.
Предвиждат се изменения и допълнения относно забраните за лишените от свобода – настанените в затворнически общежития от закрит тип, да нямат право да държат у себе си пари.
Освен притежаването се забранява ползването или държането на предмети, застрашаващи сигурността, включително и саморъчно изработени. Опитът за внасяне на такива предмети се квалифицира като дисциплинарно нарушение.
В случаите на задължителен обиск по чл. 92, ал. 1 се предвижда да не се съставя протокол за обиска. Това са рутинни действия, които в ежедневието са многобройни. Съставянето на протокол при всеки един такъв случай ще затрудни изключително много администрацията откъм човешки и времеви ресурс. В тези случаи се предлага да се съставя протокол само, ако се намерят вещи или предмети, чието притежаване не е разрешено.
Предлага се началниците на затворнически общежития да имат право да наказват с наказателна килия до 5 денонощия, тъй като този подход е по-ефективен. Така се реагира по-оперативно на извършените нарушения. Освен това началникът на затворническото общежитие познава по-добре лишения от свобода, който е извършил нарушението и следва да бъде наказан, и може да прецени по-добре заслужава ли такъв вид наказание или не.
Допълват се процедурните правила относно обжалване на заповедта за налагане на наказание – изолиране в наказателна килия. При произнасянето за законосъобразност се определят и правомощията на съда, за да се избегне противоречива съдебна практика поради законова празнота.
Предлага се началникът на затвора също да има право да изолира лишен от свобода в единична килия за срок до един месец. Това се налага, тъй като за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, се изисква много бърза реакция и вземане на спешни мерки. Допуска се възможността при добро поведение или отпадане на основанията за изолиране същото да бъде прекратено преди изтичане на определения със заповедта срок.
В Глава десета се предвижда възможност лишените от свобода да се настаняват за лечение в различни лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Те имат право да се лекуват във всяко лечебно заведение и да направят избор за това, както всички останали граждани.
В Глава единадесета се предлага Програмата за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание да се извади от категорията специализирани програми. Основната цел на програмата за адаптация е да се подпомогне интеграцията на новопостъпилия към институцията чрез информиране относно права, задължения, правни и административни процедури и правила за възможните контакти с външния свят, общуване с останалите лишени от свобода и персонала.
Прецизират се нормите, регламентиращи престоя в приемното отделение, уточняват се диагностичните дейности, които се извършват с отделните категории лица. Наред с това се конкретизира моментът, в който се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата за всеки осъден.
Предлагат се разпоредби, регламентиращи програмата за подготовка за живот на свобода.
Предвижда се дейността на училищата в местата за лишаване от свобода да се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на образованието, младежта и науката.
В Глава тринадесета се предвижда допълнително основание за освобождаване от местата за лишаване от свобода, а именно – в случаите по Закона за съдебната власт. Има се предвид освобождаване на основание чл. 146, ал. 2, т. 1 от ЗСВ – прокурорът освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки.
В Глава шестнадесета се предлага прецизиране на текстовете относно наименованията на пробационните служби, тъй като не съществуват областни такива, а структурата на това ниво е областна служба „Изпълнение на наказанията”.
С оглед своевременно започване на изпълнението на наказанието пробация се предлага въвеждането на 7-дневен срок, в рамките на който осъденият следва да се яви след призоваването му.
За началото на изпълнение на наказанието се предвижда уведомяване на кмета на населеното място и съответното районно управление на МВР.
Прецизират се изискванията за зачитане на времето за лечение за изтърпяно наказание „задължителна регистрация”. Въвежда се задължителното представяне на официален документ, издаден от личния или лекуващия лекар, от лекарски консултативни комисии или от лекар по дентална медицина.
Предвижда се пробационни служители със специална подготовка да работят с непълнолетни лица, осъдени на пробация. Дава се възможност да бъдат определени толкова служители, колкото са необходими съобразно натовареността. Тези служители, отговарящи на определени изисквания, ще могат да изпълняват задълженията, произтичащи от възрастовите особености на осъдените.
Аналогично с разпоредбите за настаняване в затворите и поправителните домове се предвижда възможността при недостатъчен капацитет на определен арест, задържани лица с мярка за неотклонение задържане под стража да се настаняват, съответно – преместват, съобразно възможностите в друг арест.
Предлагат се разпоредби, които детайлно регламентират условията и реда за изпращане на обвиняеми и подсъдими в лечебни заведения, включително извън местата за лишаване от свобода, както и осъществяването на тяхното транспортиране и охрана в тези случаи.
От изключително значение са предложенията, свързани с подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, които отразяват намеренията на правителството за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област с акцентиране на усилията на изпълнителната власт върху подобряване на материалнобитовите условия в българските пенитенциарни институции. С изпълнението й се цели подобряване на условията на бит и живот, гарантиране на лично жизнено пространство на лишените от свобода. Осъществяването на целите и приоритетите, заложени в програмата на правителството, изискват значителни финансови ресурси през периода на действието й, което във всички случаи би довело до пряко и косвено влияние върху държавния бюджет на Република България.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси свързани с § 20, т. 2, в който се предвижда лишените от свобода да могат да се срещат насаме с адвокатите си в работното време на администрацията на съответното място за лишаване от свобода, като се акцентира, че по този начин се създава удобство за администрацията, но се ограничава правото на адвокатска защита и се затруднява функционирането на съда.
Беше изказано становище, че § 3 се нуждае от прецизиране и се възрази срещу предложената нова ал. 3 на § 31, според която в случаите на задължителен обиск по чл. 92, ал. 1, не се съставя протокол, освен ако бъдат открити вещи или предмети, чието притежаване, ползване или държане не е разрешено, а не както досега да се съставя протокол за всеки обиск и претърсване, независимо от резултата. Поставен беше въпрос дали вносителят има предвид обиск по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс или претърсване и изземване. Тази промяна създава риск и възможност за злоупотреба, както от страна на лишените от свобода, така и от страна на затворническата администрация.
По време на дискусията беше акцентирано, че проблемите с материалнобитовите условия в пенитенциарните институции са от дълго време, не отговарят на международните стандарти и е необходимо провеждане на последователна политика в наказателно-изпълнителната област за подобряването им.
Изказано беше несъгласие с предложението безплатно облекло и обувки да се предоставят единствено на лишени от свобода, които нямат собствени, както и с предложението пощенските разходи за молбите и жалбите на лишените от свобода да са за тяхна сметка, а не както досега – за сметка на затвора или поправителния дом.
Посочено бе, че в § 70 от проекта е предвидено обвиняемите и подсъдимите в определени случаи да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, но не са предвидени текстове, регламентиращи начина, по който ще се заплащат направените от лечебните заведения разходи, извършени по отношение на обвиняеми и подсъдими, които са с прекъснати здравноосигурителни права. Това би могло да създаде сериозни затруднения за лечебните заведения за болнична помощ, предвид обстоятелството, че те са самостоятелни юридически лица.
След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
От името на вносителите ще вземете ли отношение? Не.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Става въпрос за едно поредно изменение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като основният акцент, който се извежда тук, е отлагането на въвеждането на критерия за 4 кв.м площ, които се полагат на лицата, лишени от свобода, и то отлагане за един 3-годишен период.
Това всъщност е оценка на свършеното в тази област от правителството. Тук едва ли само е по силите на Министерството на правосъдието да реши този въпрос. Ако си спомняте, сегашният вицепрезидент и министър на правосъдието преди 2-3 години се канеше да строи нови пенитенциарни заведения. От тези закани, очевидно поради финансова неосигуреност, нищо не беше свършено.
Аз съм съгласен и в доклада беше казано, че проблемът не е отсега. Той не е отсега, но 3 години са достатъчно време, за да бъде решаван, включително чрез отделяне на финансов ресурс от страна на държавата. Защото нерешаването на този въпрос ще продължава да поставя България в категорията на страните, които не спазват стандартите за третиране на лицата, лишени от свобода.
Следващият въпрос, който пречи да подкрепим внесения законопроект, е свързан с определени предложения, които са в полза на затворническата администрация, а не с цел осигуряване защита на права. Какво означава, че адвокатите ще се срещат с осъдените лица или със задържаните под стража само в рамките на работното време? При условие че, да речем, в Специализирания съд заседанията протичат до 19, 20, 22 ч. вечерта. Не може в закона да се предвиждат удобства на администрацията, а в същото време да не се осигурява адвокатска защита на лишените от свобода.
Също така ограниченията в несъвместимостта, според изменението участието в търговско дружество вече ще е несъвместимо, само когато е като неограничен отговорен съдружник. До момента ограничението е работещите в администрацията да не участват в търговски дружества. Сега изменението ограничава тази хипотеза само до неограничената отговорност. Служителите в администрацията на затворите, работещи по трудов или граждански договор, трябва да бъдат ограничени от развитие на търговска дейност, включително и чрез капиталово участие. Не виждам защо трябва да се прави такова изменение, освен ако политиката на правителството не е да стимулира допълнителните им доходи като стимулира тяхното капиталово участие. Мисля, че това е един погрешен подход.
По отношение на увеличаване на срока от 5 до 10 денонощия, през който постъпилите от арестите лица се настаняват в приемно отделение. Удължаването на този срок замъглява смисъла на приемните отделения. Приемните отделения са временно място за къс срок. Отиването към 10-дневния срок поставя въпроса защо е необходимо това и трябва да направим сериозното признание, че в момента затворите са претъпкани. Не можем да осигурим стандартите, коментирах го вече по отношение на 4 кв.м за един лишен от свобода, които отлагаме за 2019 г., а тук вече удължаваме и срока на пребиваване в приемното отделение, което е обратно на логиката и смисъла на организация на пенитенциарните заведения, смисъла на приемните отделения и смисъла на същинските места са лишаване от свобода.
Също така се прави едно съществено ограничение по отношение на правата на лишените от свобода, записани в закона, като се въвежда заплащане на кореспонденцията. Това са осигурени права и всяка държава, която има претенцията да спазва стандартите на Конвенцията за правата на човека, стандартите – европейски и световни, за третиране на лицата, осъдени на лишаване от свобода, трябва да знае, че това нещо струва пари. Абсурдно е да се ограничават тези основания.
По отношение на дисциплинарните наказания, допуска се предварително изпълнение на дисциплинарните наказания, което обезсмисля обжалването им по административен ред. Това премахва законността вътре, в отношенията, между ръководителите на местата на лишените от свобода и лишените от свобода. Тоест, налага се дисциплинарно наказание, лишеният от свобода може да обжалва, но когато ще има решение на съда при условията на предварително изпълнение, то дисциплинарното наказание вече ще е изтърпяно. Това е доста абсурдна хипотеза, ако България има претенцията да бъде правова, а не бананова диктаторска държава, защото в стандартите по отношение на третирането на лишените от свобода се отразява и нивото на законосъобразност, нивото, ако щете, на цивилизованост на всяко едно общество.
По отношение на дрехите и обувките. Аз разбирам, че държавата няма средства, но с промяната – дрехи и обувки вече само за тези, които нямат собствени, освен признанието на държавата, че не може да осигури дрехи и обувки за лишените от свобода, създаваме един доста сериозен безпорядък в местата за лишаване от свобода. Тоест, богатите затворници ще си осигуряват сами дрехи и обувки, а тези, които нямат собствени – § 25, т. 2, ще им се осигуряват от затворната администрация. Представете си, уважаеми народни представител, как ще изглеждат обитаващите едно пенитенциарно заведение, когато една част от тях сами ще си осигуряват дрехите и обувките, а на друга част ще се осигуряват, както е ангажиментът досега, от държавата!
Не знам защо трябва да отпадне ежегодното приемане от Министерския съвет на Инвестиционна програма за подобряване на материално-битовите условия в местата за лишаване от свобода? Означава ли това, че Министерският съвет, че правителството се отказва да инвестира в подобряване на стандартите в местата за лишаване от свобода?
Аз мисля, че с измененията на закона ние създаваме твърде сериозни предпоставки България да бъде третирана, пак казвам, като една бананова държава, а не като държава – пълноправен член на Европейския съюз. Определено смятам, че тези изменения ще доведат до твърде скорошна оценка за състоянието на местата за лишаване от свобода от съответните европейски структури, най-вече имам предвид Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Защото там един от основните критерии е отношението към лишените от свобода.
Не може да се приеме и поемането на размера на пощенските разходи за молбите и жалбите на лишените от свобода – прехвърлянето за тяхна собствена сметка, § 28. Не знам какъв е размерът на този разход, може би е добре от изпълнителната власт да ни кажат. Толкова ли българската държава не може да поеме разходите за молбите и жалбите на лишените от свобода, защото при жалбите става въпрос за упражняване на права. Лишените от свобода, които нямат средства, няма да се жалят срещу решения на администрацията. Това е абсурдно в ХХІ век. Условията в ХХІ век в българските затвори не могат да приличат на условията в конаците по нашите територии през ХІХ век или условията в пенитенциарни заведения, които са били предмет на едно или друго режисьорско въображение за нечовешко третиране и отношение към лишените от свобода.
Определено смятам и пак казвам: нашата парламентарна група няма да подкрепи законопроекта, защото той е твърде сериозно отстъпление в ХХІ век от стандартите по отношение на изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
Знам, че днес посланията за борба с престъпността са водещи и в медиите, и в общественото съзнание. Не може обаче страна, която се бори с престъпността, да неглижира отношението към лишените от свобода. В България те средногодишно са някъде около 10 000 души. Всяко общество, което тръгне по този път, получава много ясни и категорични оценки не само за спазване на стандартите, но и за циливизованост. Определено смятам, че правителството се провали в този сектор. Преди малко Ви казах, че признанието за това е отпадането на Годишната инвестиционна програма за капитални вложения в пенитенциарните заведения. Сигурно оправданията ще бъдат от финансов характер, но пак казвам: няма държава в Европейския съюз, принадлежаща към това семейство, която да провежда такава регресивна политика по отношение на осъдените на лишаване от свобода.
Няма да коментирам изолирането в единична килия, когато е необходимо за предотвратяване на престъпление, и то в комбинация с предварителното изпълнение и необжалваемостта на такава дисциплинарна мярка. Не може с инквизационни методи да се постигат целите на наказанието в ХХІ век. Ако няма разбиране, че сме нормално, не бих казал даже хуманно общество, ефектите от изтърпяването на наказанието ще доведат до ожесточаването на криминалния контингент, а не до неговото превъзпитание и постигане на заложените в закона цели.
И накрая, по никой начин не може да се приеме решението за дейността на училищата в местата за лишаване от свобода, които училища се прехвърлят към Министерството на образованието, младежта и науката. Уважаеми народни представители, бъдете сигурни, че обучението на лишените от свобода, което би трябвало да бъде специален елемент от мерките за превъзпитание, за ресоциализация, трябва да остане твърд ангажимент, подплатен със съответния бюджет, на Министерството на правосъдието. По отношение на тези лица, голяма част от тях неграмотни, именно образованието в пенитенциарните заведения е шанс за ресоциализация. Когато това влезе в ангажиментите на Министерството на образованието, младежта и науката, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. Представете си как инспектор от Министерството на образованието, младежта и науката ще отиде да провери учителя в училището към Централния софийски затвор, как ще бъде допуснат, по какъв начин и прочие. Смятам, че твърдо ангажиментът за образованието на осъдените на лишаване от свобода трябва да остане в рамките на ведомството, което отговаря за затворите, а именно Министерството на правосъдието.
Всичко това показва, още веднъж повтарям, регрес в политиката към осъдените на лишаване от свобода, донякъде неразбиране, а донякъде и несъобразяване с европейските стандарти и с правилата на нормално човешко третиране на лицата, лишени от свобода.
Няма да подкрепим този законопроект.
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по законопроекта.
За изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, разискваме важни теми – въпросите за изпълнение на наказанията, свързани със закона, през последните няколко години са предмет на дебат неколкократно. Нашата позиция от „Атака” е, че проблемите не могат да бъдат решени без ново строителство.
Тук заместник-министърът на правосъдието добре ме разбира. В законодателството бяха направени разни компромиси, включително и постановяването на мащабни и много сериозни амнистии, предвид на това че в затворите нямало места. Амнистиите щяха да бъдат още по-широко мащабни, ако в миналия парламент ние от „Атака” не бяхме реагирали изключително решително и остро против тези намерения, продиктувани не от друго, а точно от такива съображения. Смешно е за едно общество да осъществява подобни актове на милост по тази причина – липсата на материални условия да бъдат държани на съответните места, там, където им се полага, лицата, извършили престъпления, които трябва да стоят в затворите, изпълнявайки генералната и лична превенция.
Ние винаги сме казвали и изричали една формула: хуманизиране на условията в затворите – да, усъвършенстване на режима за изтърпяване на наказанията – разбира се, но с най-важното – строеж на нови европейски затвори. Това е начинът за решаването на проблемите и нищо друго.
Години наред с титанични усилия, с едва ли не големи жертви виждаме строителството на един затвор, което кой знае кога ще бъде завършено. С един затвор обаче няма да се реши проблемът, защото условията в местата, където осъдените да изтърпяват наказанията, са свързани с едно още много важно обстоятелство. Когато има затвори и има места в тях, които да посрещат осъдените, ще бъде втвърдена, засилена и ще бъде истински осъществявана наказателната репресия, за която ние от „Атака” винаги сме казвали, че в България е силно занижена, омекотена с оглед и на това обстоятелство. Съдиите не дават високи, истинските присъди, които желаят, защото просто няма къде да се изпратят осъдените, няма къде да излежат присъдата, която им бъде постановена.
Най-редовно обръщаме каруцата пред коня. Ние разсъждаваме за наказателната репресия не от гледна точка да се изпълни законът, а точно обратното – от това дали тази наказателна репресия е осъществена по начина, по който тя трябва да бъде осъществена. Ще прати хората, които са осъдени, в затворите – там, където им е мястото, с оглед на това дали има места за тях там. Не може Софийският затвор, строен преди повече от век, не могат и другите места за изтърпяване на наказанията в страната, които противоречат на всички норми, за които говорим в закона, виждам в мотивите и в разпоредбите, за 3 или 4 кв. м на осъден, да говорим за истинско затворно дело. Защото това е също много важна част от наказателното право. И това е тема, това е отрасъл от правото, който има своето място, но по него не се работи.
Ние от „Атака” призоваваме, за да решим въпроса, за да бъде адекватно обществото и управляващите, за да бъде съобразен този закон с нуждите – мащабно строителство на нови европейски затвори. Това е част от нашето европейско настояще и европейско бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването?
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Моля, уважаема госпожо председател, за удължаване на времето.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз приемам всички аргументи с изключение на един – че има омекотяване на наказателната репресия. Тези, които са в залата, знаят колко пъти за последните няколко години постоянно завишаваме санкциите. Знаем често популистките изказвания по един или друг текст от наказателния закон. Знаем онова завишаване, което изкуствено се направи в началото на мандата, за да могат да бъдат прилагани специални разузнавателни средства с една друга цел, но водеща обективно до занижаване на налаганите санкции по отделните наказателни дела. Напротив, ние имаме едно раздвояване в политиката на управляващото мнозинство – пред медиите се плашат гражданите, прокламира се една репресивна наказателна политика, а всъщност от тези изменения се вижда, че държавата няма капацитет да приложи тази политика.
И в крайна сметка това не е смекчаване на репресивната политика. Това е негодна, сбъркана, погрешна, неустойчива наказателна политика, освен ефектите къде застава България, стандартите на третиране на осъдените лица. Това е жестоката истина. И не само в този сектор е така, но темата днес е специално тази част от политиката на правителството. Не смятам, че имаме омекотяване. Напротив, репресията се вдига постоянно в Наказателния кодекс с популистките послания на министър-председателя, на вътрешния министър, а ето го резултата от другата страна – неосигурена политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Господин Шопов, имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Миков, по повечето въпроси аз съм съгласен, ние нямаме спор. Разбира се, голям е този дебат относно това мека, твърда или адекватна е наказателната политика и наказателната репресия. Ние от „Атака” винаги сме казвали, че и БСП има много голяма вина в това наказателната репресия да бъде омекотявана. Вие сам казвате: да, законите предполагат адекватна наказателна политика и необходимата репресия, само че друго се получава на практика. И аз в моето изказване подчертавам и разкривам още една от причините, разбира се, те са много и комплекси, в крайна сметка наказанията да бъдат занижени, да бъдат омекотени и да не бъдат адекватни. Тоест, липсата на материална база, Вие сам казахте, че обществото няма капацитета, няма материалните възможности наистина да посрещне осъдените на лишаване от свобода. Да, точно така е.
Затова аз пледирам в крайна сметка за това – и мнозинството, и бюджетът, и министърът на финансите да влязат в крак с този проблем и да отпуснат пари, да заложат пари в бюджета за строеж на нови европейски затвори и българските осъдени лица, лицата, лишени от свобода, както всички български граждани, които имат правото на европейски норми, европейски живот и европейско съществувание, да имат възможността и правото да живеят като европейци, включително и в затворите. Ето за това говоря аз. Тоест, затворното дело и тези проблеми няма да се изчистят с тези поправки, които правим в момента. Основното е да се отпуснат пари за масов, голям строеж на затвори, защото има нужда от затворнически места на всички нива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други народни представители, които искат да се изкажат по законопроекта? Не виждам повече заявки.
Закривам дискусията.
Каня народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като предстои гласуване на законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23 април 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и тази точка от дневния ред се изчерпва.
Следващите две точки – 8 и 9, в началото на днешното заседание са гласувани за четвъртък.

Преминаваме към десета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА ПО ЧЛ. 7, § 2 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Разпределен е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по външна политика и отбрана.
Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по регионалната политика и местното самоуправление?
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерския съвет

В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Георги Годинов – началник отдел „Административно-териториално устройство и децентрализация” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 17 март 1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.). Единствената декларация, изразена от Република България при ратификацията на Европейската харта, се отнася до чл. 7, § 2, който гласи: „Той (статутът на избраните местни представители) трябва да дава възможност за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и, при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване.”
Към момента на ратифициране на Европейската харта за местно самоуправление въпросът за финансовата компенсация за упражняване на правомощия на местно равнище не е бил законово регламентиран.
Въпросът за подходящата финансова компенсация на избраните местни представители вече е уреден от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) както по отношение на възнаграждението на кмета (чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА), така и по отношение на възнаграждението на общинските съветници (чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗМСМА).
В Мониторинговия доклад на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа към Съвета на Европа относно състоянието на местната и регионалната демокрация в България, приет на 21-ата сесия на Конгреса през 2011 г., се обръща внимание на декларацията, отнасяща се до чл. 7, § 2, изразена от Република България при ратификацията на Хартата.
В Мониторинговия доклад делегацията отбелязва, че „въпросът вече е уреден от Закона за местното самоуправление и местната администрация както по отношение на възнаграждението на кмета, така и на общинските съветници”. В доклада се посочва още, че „тъй като намереното решение понастоящем е в съответствие с тази разпоредба на Хартата, която все още не е ратифицирана, делегацията предлага Република България да оттегли резервата си в съответствие с чл. 12, § 3 от Хартата и да обяви, че е обвързана от всички разпоредби на Хартата.”
Въз основа на изложеното е видно, че понастоящем са налични необходимите основания страната ни да оттегли декларацията си по чл. 7, § 2 и в съответствие с чл. 12, § 3 от Хартата да обяви, че е обвързана с всички нейни разпоредби.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха подкрепата си за законопроекта. Същевременно бе обърнато внимание, че направените наскоро промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, в частта за намаляване на възнагражденията на общинските съветници, следва да бъдат преосмислени и да се намери по-добро законодателно решение, съответстващо на принципите на Европейската харта за местно самоуправление.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Сега ще чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание на 17 март 1995 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).
Единствената декларация, изразена от Република България при ратификацията на Европейската харта за местно самоуправление, се отнася до чл. 7, § 2, който гласи: „Той (статутът на избраните местни представители) трябва да дава възможност за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и, при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване.”
В Мониторинговия доклад на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа към Съвета на Европа относно състоянието на местната и регионалната демокрация в България (приет на 21-ата сесия на Конгреса, 2011 г.) се обръща внимание на декларацията, отнасяща се до чл. 7, § 2, изразена от Република България при ратификацията на Хартата. В чл. 12, точки 111 и 183 от Мониторинговия доклад делегацията отбелязва, че „въпросът вече е уреден от Закона за местното самоуправление и местната администрация както по отношение на възнаграждението на кмета, така и на общинските съветници”. В доклада се посочва още, че „тъй като намереното решение понастоящем е в съответствие с тази разпоредба на Хартата, която все още не е ратифицирана, делегацията предлага Република България да оттегли резервата си в съответствие с чл. 12, § 3 от Хартата и да обяви, че е обвързана от всички разпоредби на Хартата.”
Въз основа на изложеното е видно, че понастоящем са налични необходимите основания страната ни да оттегли декларацията си по чл. 7, § 2 и в съответствие с чл. 12, § 3 от Хартата да обяви, че е обвързана с всички нейни разпоредби.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Без съмнение оттеглянето на тази дерогация от страна на България трябва да се случи, но ще обърна Вашето внимание на един факт, който ние трябва да преодолеем.
Съвсем основателно е било Конгресът на местните и регионални власти в Европа в своя мониторингов доклад да обърне внимание на България, че тази Декларация вече е загубила своето значение.
Между другото от 1995 г., когато не е бил уреден този въпрос с компенсацията на възнагражденията на местните представители, минават, доколкото помня, три мандата, и този въпрос се решава, тоест преди още два-три мандата този въпрос в страната ни е решен. Правителствата в това време закъсняват да предложат отмяната на тази Декларация, но искам да Ви върна само два месеца назад, когато по Закона за държавния служител, ни в клин – ни в ръкав, извинете ме за сравнението, между двете четения се предложи в Преходните и заключителни разпоредби, промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация намаляването на тавана на възнагражденията на общинските съветници от 60 на 30% от средната заплата в съответната администрация.
Нямаше никакви мотиви, нямаше въобще обяснения на мотивите на тези колеги. Доколкото си спомням това бяха колеги от „Атака”. Учудващо за мен, от мнозинството те бяха приети без никакво разсъждение по тази тема.
Защо го напомням това сега? Защото, влизайки в сила, този текст от Хартата, ние ще трябва да се съобразим с факта, че е необходимо законите в нашата страна да са такива, че да компенсират не само разходите, направени във връзка с упражняването, но и пропуснатите ползи или възнаграждения, свързани с упражняването на тази им дейност. И тогава от тази трибуна Ви казах, че някои от общинските съветници имат по-голяма дневна или почасова надница, отколкото им се предоставя по този ред. Сега всъщност, за да изпълним тези условия на Хартата, ще трябва да променим отново този текст, който тогава необмислено беше променен. Припомням Ви този факт с идеята, че ще се случи положителното действие в тази посока.
Аз самият ще подкрепя това предложение, естествено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за оттегляне на Декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерския съвет.
Гласуваме.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Ненков – процедура. Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедура – да преминем към второ гласуване на Законопроекта за оттегляне на Декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление. И в комисията, и в момента в залата всички колеги мислим по един и същи начин. Считаме, че България е крайно време да сложи край на тази своя декларация.
Правя процедура да преминем направо към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за едновременно гласуване – в един и същи ден, на първо и второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Слушаме Ви, господин Ненков – Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКОН
за оттегляне на Декларация по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление
„Член единствен. Република България оттегля Декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ КАРИФОРУМ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител – Министерски съвет.
Предстои да чуем няколко доклада.
Първият е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм – господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм по Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държваите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 13 юни 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
На заседанието присъстваха Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и Дияна Найденова – директор на Дирекция “Външноикономическа политика”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Иво Маринов.
Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, е подписано на 15 октомври 2008 г. в Бриджтаун. То е част от процеса на договаряне, свързан с целите на споразуменията за икономическо партньорство, определени в Споразумението от Котону и преговорните насоки за Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, приети от Съвета на 12 юни 2002 г.
Преговорите за сключване на споразуменията за икономическо партньорство със страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн са стартирани през септември 2002 г. и се водят с шест региона: Западна Африка, Централна Африка, Югоизточна Африка, Южна Африка, Карибите и Тихоокеанския регион.
Споразумението за икономическо партньорство с държавите от КАРИФОРУМ е първото широкообхватно споразумение за търговия и развитие Север-Юг.
Основните му цели са да допринесе за намаляването и премахването на бедността посредством установяване на търговско партньорство, да се насърчат регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление, като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулаторна рамка за търговията и инвестициите между страните по Споразумението.
Споразумението съдържа договорености относно търговското партньорство за устойчиво развитие, търговските и свързаните с търговията въпроси, уреждането на спорове и някои общи изключения.
Включени са и институционални разпоредби, свързани с органите, натоварени с надзора и изпълнението на Споразумението, правомощия, процедури за вземане на решения, координация, обмен на информация, клаузи за ревизия и др.
Обобщени търговски данни сочат, че средният износ на България за страните от КАРИФОРУМ за петгодишен период (2006-2010 г.) възлиза на около 33,4 млн. евро, което представлява 0,25 на сто от средния износ на страната за същия период.
Средният внос от тези държави за същия период е в размер около 1,1 млн. евро, или едва 0,005 на сто от средния внос на България за периода. Това определя и силно изразеното положително търговско салдо за България в размер около 32,3 млн. евро.
Държавите – членки на Европейския съюз, също са страни по споразумението и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури. Република България като пълноправен член на Европейския съюз подписа споразумението при условието за последваща ратификация, отчитайки че приемането на споразумението е въпрос от смесена компетентност в рамките на Европейския съюз.
В последвалата дискусия заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита в какво се изразяват преференциите в икономическото партньорство с държавите от КАРИФОРУМ и кои са облекченията, които ще мотивират страната ни да търгува свободно с тези държави. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изразиха становище, че със споразумението за икономическо партньорство се постигат както целите на общата търговска политика на Европейския съюз, тоест либерализация на взаимната търговия, така и целите на политиката на развитие на Европейския съюз. Либерализацията на търговията достига до около 90 на сто от съществуващия обем. Не са включени съвсем малко стоки по искане на страните от КАРИФОРУМ като някои видове дървесина и някои видове рибни продукти. Другите преференциални договорености като прилагането на защитни мерки, антидъмпингови мита, разпоредби относно улесняване на търговията, транзита и митническо сътрудничество са традиционни за споразуменията за свободна търговия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Червенкондев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Иво Маринов – заместник-министър, и госпожа Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика”.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от заместник-министър Иво Маринов.
На 15 октомври 2008 г. е подписано Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна. Същото е част от процеса на договаряне, свързан с целите на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП), определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки за Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), приети от Съвета на 12 юни 2002 г.
През септември 2002 г. започнаха преговорите за сключване на СИП със страните от АКТБ и се водят с 6 региона.
Карибският регион включва 15 страни от КАРИФОРУМ, като извън обхвата на споразумението остана Куба, която е член на КАРИФОРУМ, но не участва в преговорите.
На 16 април 2004 г. започнаха Преговорите за споразумение с региона на Карибите. Третата фаза от преговорите приключи с парафирането на СИП с държавите от КАРИФОРУМ на 16 декември 2007 г.
Споразумението за икономическо партньорство с държавите от КАРИФОРУМ съдържа договорености относно: търговското партньорство за устойчиво развитие; търговски и свързаните с търговията въпроси; избягване и уреждане на спорове чрез консултации, медиация и процедури по уреждане на спорове; общи изключения. То включва и институционални разпоредби, свързани с органите, натоварени с надзора и изпълнението на споразумението, правомощия, процедури за вземане на решения, координация, обмен на информация, клаузи за ревизия и други.
Страните по споразумението се ангажират да извършват постоянно наблюдение на действието му посредством процедури и институции с оглед ефективното прилагане и осъществяването на целите на споразумението.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Иво Маринов – заместник-министър, и Боян Натан – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”.
Законопроектът беше представен от господин Иво Маринов.
Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, е подписано на 15 октомври 2008 г. в Бриджтаун и се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г. до влизането му в сила.
Законопроектът е свързан с изпълнението на задълженията на България като държава – членка на Европейския съюз, и се основава на ангажиментите на страната в рамките на Общата търговска политика, която съгласно чл. 207 от Лисабонския договор е от изключителна компетентност на Европейския съюз.
Основните цели на споразумението са да допринесе за намаляването и премахването на бедността посредством установяване на търговско партньорство, да се насърчат регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление, да се постигне по-добра интеграция в световната икономика и да се подобри капацитетът на страните от КАРИФОРУМ по въпросите, свързани с търговията.
Споразумението за икономическо партньорство с държавите от КАРИФОРУМ съдържа договорености относно:
1. търговското партньорство за устойчиво развитие;
2. търговски и свързаните с търговията въпроси (достъп до пазара на стоки: мита, инструменти на търговска защита, митници и улесняване на търговията, селско стопанство и рибарство, технически пречки пред търговията, санитарни и фитосанитарни мерки и други);
3. избягване и уреждане на спорове (консултации и медиация, процедури по уреждане на спорове);
4. общи изключения.
Обобщените търговски данни сочат, че средният износ на България за страните от КАРИФОРУМ за 5-годишен период (2006 2010 г.) възлиза на около 33,4 млн. евро, което представлява 0,25 на сто от средния износ на страната за същия период. Средният внос от тези държави за същия период е в размер около 1,1 млн. евро, или едва 0,005 на сто от средния внос на България за периода. Това определя и силно изразеното положително търговско салдо за България в размер около 32,3 млн. евро.
Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Остават становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което е достатъчно обемно, и доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
С оглед на напредналото време тук ще прекъснем разглеждането на този законопроект и ще продължим в утрешния ден.
Утре точка първа от нашата програма е Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Христо Бисеров

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Любомир Владимиров