Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас седмична програма следва да продължим с:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо четене на 18 май 2012 г. законопроекти с вносители: Министерският съвет от 18 януари 2012 г.; и Иван Вълков и група народни представители от 17 февруари същата година.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за второ гласуване ще ни запознава председателят на комисията господин Вълков.
Слушаме Ви, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев; господин Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”; от Министерството на вътрешните работи – господин Алекси Стратиев и госпожа Екатерина Хаджиева, главен юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Доклад за второ гласуване – „Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение от народните представители Милена Христова и Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Румен Такоров, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 12 се създава ал. 6:
„(6) На кръстовища с интензивно движение се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приемам по принцип това, което предлага комисията. Специално за този текст аз не съм участвал в заседанието, но Ви моля да подложите на гласуване една малка промяна, която би дала яснота.
Във вида, в който се предлага § 1, е записана ал. 6 на чл. 12 в следния вид:
„(6) На кръстовища с интензивно движение се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал.”
Нормално е да се запише: „на кръстовища с интензивно движение, регулирани със светофарна уредба”, защото няма друго кръстовище с интензивно движение, при което може да се постави такова устройство за отчитане. Ако кръстовището се регулира с регулировчик, още повече ако изобщо не се регулира с регулировчик, няма начин да се синхронизира каквато и да е уредба за отчитане на времетраенето.
По тази причина, като имам предвид, че това е редакционна поправка, а не поправка по същество и това е допустимо по правилника, да се запише: „На кръстовища с интензивно движение, регулирани със светофарна уредба, се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал.”, и Ви моля да го подложите на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Поставям на гласуване редакционното предложение на народния представител Иван Николаев Иванов: след текста „На кръстовища с интензивно движение” да се постави запетая и словосъчетанието „регулирани със светофарна уредба”.
Гласували 109 народни представители: за 43, против 2, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 2 има предложение на народните представители Румен Такоров, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Предложението се оттегля.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 63 т. 1 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Параграф 3 е един от ключовите параграфи в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Ще прочета какво гласи § 3, предложен от комисията:
„§ 3. През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.”
Нека припомним, че към момента с включени къси светлини моторните превозни средства се движат само през тъмната част на денонощието. Подобно предложение, каквото днес обсъждаме, е правено през годините и неизменно е отхвърляно с ясни мотиви. Тези мотиви за чест на Министерството на вътрешните работи са представени на народните представители в комисията с подписа на министър Цветан Цветанов. Какво заявява той по повод на това предложение?
Първо, че управлението на моторни превозни средства с включени къси светлини през цялото денонощие е практика единствено в страните от Северна Европа, преди всичко в целия Скандинавски полуостров, там, където, заявява министър Цветанов, тъмната част на денонощието е значително по-дълга от светлата част.
В страните от Централна Европа такава практика няма. В някои страни има препоръка за движение с включени къси светлини, но само под формата на препоръка. Искам да отбележа, че в Южна Европа големи страни с изключително интензивно движение, каквито са Италия, Испания, Франция, Германия (която по друг повод, свързан със скоростта на движението по магистралите, беше давана за пример), няма такова изискване. В 2005 г. такова изискване беше въведено в Австрия. След една година то беше премахнато по причини, че не донася никакъв съществен резултат. Имам предвид, че това са страни, които могат да служат на България като пример за малък брой пътнотранспортни инциденти, страни, които изключително внимателно, изключително с изследвания отчитат кои са факторите, влияещи върху пътнотранспортните произшествия, и ги свеждат до минимум. След като те не са предвидили такава мярка, след като няма логика по причините, които изложих, коя може да бъде логиката за въвеждането на подобно изискване?
В това отношение министър Цветанов леко повдига завесата, като казва: „Обръщаме внимание на народните представители, че тази мярка би повлияла на консумацията на горива, което е пряко свързано с опазването на околната среда”. Аз бих казал – не само с опазването на околната среда, но преди всичко с опазването на джоба на българина – както на домакинствата, така и на бизнеса.
Постарах се да разбера дали е правено някакво проучване на територията на страната – до какво увеличение на течните горива ще доведе въвеждането на това изискване. Екип от Техническия университет е правил такова проучване и то е предоставено на съответните органи. Какво показва то? Ако всички моторни средства в България, които са над 2 милиона, се движат, спазвайки закона, ако тази разпоредба се въведе –с включени светлини през цялото денонощие, консумацията на течните горива се увеличава с 300 хил. тона годишно. Аз Ви предлагам да сметнем, като имате предвид колко струва в момента 1 л течно гориво (почти еднакви са цените на дизела и на бензин А 95), колко би представлявало това като сума – над 750 млн. лв. Седемстотин и петдесет милиона лева ще бъдат отнети от българския бизнес и от българските потребители – частни лица, като ще отидат… къде? При производителите и търговците на течни горива! Преди всичко в „Лукойл” и други фирми.
Затова, уважаеми колеги, апелирам към Вас да не приемате това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Точно обратното, аз апелирам колегите да приемат това предложение. Не знам каква Ви е справката и откога, но мога да Ви кажа една друга справка – че от тази и по-следващата година абсолютно всички автомобили, произведени в Европа, са с тъй наречените автоматични дневни светлини, което означава, че всеки нов закупен автомобил в момента, когато запалите двигателя му, дневните светлини се включват автоматично. Мисля, че щом Европа, Европейският съюз е задължил производителите да произвеждат оттук нататък автомобилите с автоматични дневни светлини, значи са стигнали до извода, че при всички положения е по-добре от гледна точка на превенция и предотвратяване на катастрофи да се кара на дневни светлини.
Друго, което пропуснахте в изказването си, не зная умишлено или неумишлено, но знаете, че в момента по сега действащия закон на територията на страната от октомври до март през деня всеки кара на включени светлини. Не знам, явно сте го пропуснали. Това е от октомври до март. Защото Вие казахте, че се кара само през нощта. Не мисля, че когато удължим този срок с 5 месеца, това ще доведе до такава по-висока консумация на гориво, въпреки че и сега много от шофьорите карат на включени дневни светлини. Този процент, който ние ще задължим, е малък в сравнение с останалите, като сложим само летния период, който се включва извън сега действащия закон, и тези, които не карат. По Вашата логика – дайте да задължим автомобилите да карат и без включени климатици, защото климатиците също вдигат с едно на сто разхода на автомобилите.
Мисля, че разсъждението изобщо е неправилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ще си позволя също да не се съглася с Вашето становище, тъй като в момента ние поставяме на една везна два съществени елемента от пътното движение. Единият е чисто икономически – този, за който говорихте Вие. Вторият елемент, от който сме били водени като представители на комисията, е безопасността на движението по пътищата. Само и единствено елементът „по-голяма сигурност в движението” е аргументът, с който ние внасяме това предложение.
Какво ни е водило да формулираме по този начин предложението? Главно два аспекта. Считаме, че през светлата част на денонощието превозните средства, движейки се със светлини, анулират опасността. Различната степен на осветеност на дневната светлина – дали ще бъде облачно времето, дали ще бъде светло, слънчево, начинът на възприемане на светлините на превозното средство е от различна степен.
Вторият елемент, от който също сме се ръководили, е различното здравословно състояние, главно зрителните възприятия от страна на хората – и пешеходци, възрастни и така нататък. Не можем да сравним превозно средство с включени светлини, което наближава кръстовището или пешеходната пътека, с превозно средство, което не е с такива светлини.
Мотивите ни са само и единствено насочени в тази посока. Желанието ни е да продължим пътя и борбата за намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, считайки, че това е един от елементите и начините да не допускаме случайни или предизвикани по тази причина пътнотранспортни произшествия. Затова, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепим предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред да отговоря на това, което каза господин Михов. Ще започна с последното, свързано с климатиците.
Господин Михов, законът не предвижда задължително включване на климатиците, за да съпоставяте двете неща. Те са съвсем различни, освен ако ГЕРБ, търсейки всякакви поводи да увеличи консумацията на течни горива, въведе по Ваше предложение и климатиците да бъдат задължителни, поради това че в България, особено през юли и август, е много топло. Така че не ми давайте пример с климатиците.
Второ, светлините. Къси светлини през зимния период са включени само за четири месеца. От 1 ноември до 1 март, господин Михов, има само четири месеца – ноември, декември, януари, февруари. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) От 1 октомври ли е? Откъде са петте месеца? Ноември, декември, януари, февруари.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И март.
ИВАН Н. ИВАНОВ: От 1 април ли? До 31 март ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги от Транспортната комисия, трябваше тези неща да ги уточните в комисията!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Господин Михов, споря по въпрос, който е повече от ясен. Само за четири месеца късите светлини са задължителни през деня. Така ли е, господин Вълков? Така е!
Заявеното от моя колега, с който много силно работим, господин Михов, е, че това повишава безопасността. Защо когато се увеличи скоростта по магистралите от 130 до 140 км, не се изтъкваше този аргумент? Логиката показва, че там винаги се увеличават пътнотранспортните произшествия – това е повече от ясно. Там обаче има същия мотив: с повишаване на скоростта се увеличава консумацията на течни горива.
Беше казано как влияе слънчевата светлина върху зрението и така нататък. Всичко това в страните от Стара Европа, господин Микев, отдавна е отчетено и щом като те не са взели мерки, и не са предвидили това, очевидно не е фактор, който влияе съществено върху безопасността. Естествено бих желал да се направи всичко възможно по въпроса за безопасността, за да се повишава.
Господин Михов, заявявате, че при новопроизведените коли задължително с включване на двигателя ще се включат и светлините. Това е точно така. Новите коли обаче ще са с много по-малка консумация на светлините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това ще бъде за следващото поколение, което ще управлява тези коли. Не за тези коли, които сега са в движение в България, за които, повтарям: 750 млн. лв. ще бъдат налети от търговците и производители на течни горива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля да върнем дискусията към по-реалистични неща. Да не търсим, господин Иванов, заговори, обслужване на интереси и други такива неща. Просто да погледнем къде се намираме.
Намираме се в южната част на Европа. Ако търсим и правим аналогии защо в Северна Европа през деня целогодишно са задължени да карат с включени светлини, то е съвсем ясно – през лятото там нощта не надвишава 6-7 часа. Ние имаме 3-4 часа в светлата част на денонощието, в които има сумрак. Нормално е в периода на този сумрак да се изисква автомобилите да се движат със светлини. При нас няма сумрак, при нас вече има изгарящо сахарско слънце, което с всяка изминала година става все по-жарко. Не мога да разбера защо Ви трябват толкова много слънца по магистралите, по пътищата, да светят непрекъснато?
Смятам, че в момента регламентацията е съвсем нормална. Повечето коли с течение на времето се изместват от нови, както каза господин Михов, които така или иначе ежедневно светят. Нека да не страдат тези обикновени хора, които сипват за по 5 лв. гориво, да ги задължаваме и да даваме повод и на органите на МВР да ги санкционират допълнително. Разберете: такава промяна, каквато се прилага и се предлага в този текст, единствено води до допълнителни изисквания, трудности и главоболия за гражданите. Не води до предотвратяване на произшествия, защото целият този осеммесечен период е изключително светъл в България. Всичко се вижда.
Искам да припомня на шофьорите от по-старото време. Спомнете си, че допреди 15 години, ако през деня караш на светлини по погрешка, катаджиите те спираха и ти създаваха проблеми.
Уважаеми колеги, смятам, че за нашата географска ширина е безпредметно този текст да влиза в закона и да го дебатираме. Предлагам той да не бъде подкрепен от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика?
Господин Веселин Давидов, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, голям наплив за репликиране.
Уважаеми господин Чукарски, със сигурност не мога да се съглася с тезата Ви, че в тези географски ширини това не се практикува. Мога да Ви цитирам Босна и Херцеговина, Италия, ако щете, Македония, Румъния, Португалия. Действително в някои от тези държави е въведено само за извън урбанизираните територии. За да контрааргументирам още веднъж, че няма резон в това да се разделя на по-южни страни и северни страни, че при едните има резон или няма, бих Ви казал, че и на север се здрачава, и на юг се здрачава все някога. При здрачаване става най-голямата потенциална опасност да не се забелязват насрещни шофьори.
Същата е логиката защо сега да се вкарва колоездачи и други да имат маркирани елементи или светлоотразителни жилетки – за да може останалите участници в движението своевременно да ги забелязват, за да може да се минимизира риска от пътно-транспортни произшествия вследствие незабелязване на други участници в движението, което се случва често. Знаете, Европейският съюз е поставил амбициозната цел до 2020 г. да намали жертвите вследствие на пътнотранспортни произшествия с 50%. Вярвам, че това е една много добра мярка.
Тезите на господин Иванов също са въобще неоправдани – за климатика, за разхода за светлини. Винаги има приоритети. Приоритет е човешкият живот и следва да бъде съхранен.
Приоритети винаги има и в други законодателства. Мога да Ви дам пример за градска среда – в Германия е забранено да се вдига шум през нощта. Но когато се почиства сняг, този шум е оправдан, защото се казва: „Почистването на снега, тоест сигурността е приоритет пред шума, който се създава”. В случая смятам, че пътната безопасност и мерките, които се въвеждат по този начин, са приоритет. Дори не си струва да говорим за този минимален разход – едни светлинки да изгарят и други.
Смятам, че това е много добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Чукарски, напълно се присъединявам към това, което казахте. Вие пропуснахте да кажете още нещо, освен милионите слънца – топлината, която се излъчва. Онзи ден температурата беше над 37 градуса в светлата част на денонощието. Не зная дали е имало изследване, може би има някъде или може би няма, но не са представени от вносителите, за топлината, която излъчват тези запалени светлини през деня.
Що се касае до останалото – на здрач. Естествено се здрачава. По Закона за движението по пътищата от дълги години при намалена видимост и в светлата част на денонощието, водачите са длъжни да включат съответни светлини и да намалят скоростта. Няма изключения! Ако сега завали дъжд или излезе буря, или се здрачи, водачите са длъжни да включат светлини. Не казвайте този довод за здрачаването в светлата част на денонощието, но си представете каква топлина излъчват тези светлини в летните месеци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Чукарски, просто факт: в неделя шофирах по Подбалканската линия – 40 градуса на сянка. Асфалтът има едно особено свойство – започва да блести и става мараня, като мираж. Автомобилите, които са боядисани в по-светлата гама, когато не са със запалени фарове, просто не се виждат. Просто не се виждат. Имам изграден навик, може би от 7 8 години, откакто започна да се практикува зимното пускане на фаровете – карам целогодишно на фарове. Виждам, че масово българите карат със запалени фарове почти през цялата година. Има един много известен сайт – няма значение, няма да го казвам, където от 7-8 години се върти толкова обширна тема за крушките – горят ли, излъчват ли, не излъчват ли, топло ли е, студено ли е.
Извинявайте, аз съм го казвал и друг път – един лаф: „Имало една много успешна война, имало един загинал. Ама кел файда, че съм аз”. Когато не се стремим да пазим човешкия живот, всичко останало е излишно и безсмислено. Няма как!
Аз съм напълно зад този текст. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, аз Ви благодаря за направените реплики. Смятам, че са изключително интересни, особено репликата на господин Давидов, и ми дават повод да изнеса един урок по география. Обикновено в по-близките до екватора зони и в по-южните зони периодът на сумрак е само броени минути. Колкото пò се отива на север или на юг към полюсите, този период на сумрак става много по-дълъг. Точно заради това не може да бъде сравнявано това, което е в Южна и в Северна Европа.
Има нещо друго, което Вие казвате, че го има и в някои южни държави – това задължение за извън урбанизираните територии. Така е, господин Давидов, съгласен съм. Само че аз преди няколко месеца пътувах из Сицилия, примерно, и там тунелите са един след друг. В Португалия тунелите са един след друг. Всички тези южни планински райони са направени така, че ти влизаш от тунел в тунел. Просто за облекчаване на шофьорите и на самия трафик се предполага да я има тази светлина.
От една страна, подкрепям господин Иванов. От друга страна, колеги, аз подкрепих текста за увеличаване скоростта на магистралите. В това си предложение тогава и сега се водех единствено от това да не се създават излишни затруднения за хората, които са на пътя. В България самите пътища са в такова състояние, че повече затруднения от това, което съществува като пътна мрежа, няма нужда да им създаваме.
Господин Лазаров, няма да мерим увеличаването и приноса за глобалното затопляне на фаровете. Съгласен съм с Вас.
Съгласен съм с господин Анастасов. Наистина го има на много места – в голямата горещина се получава това сливане. Може би това е предпоставка, която предполага да бъдат включени тези светлини, но смятам, че това е на най-ниският слой, който е над асфалта. Малко по-нагоре колите се забелязват със своята височина, която е. Фактът, че има повече и повече светещи коли през деня, идва просто от това, че повечето съвременни коли наистина имат целодневно светене на такива светлини.
Колеги, смятам, че с това отговорих на репликите и че наистина сега съществуващата уредба е достатъчно коректна и отразява реалността в България такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – Теодора Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм твърдо за ползването на късите светлини през светлата част на деня, за да можем да повишим безопасността по пътищата чрез подобряване видимостта на моторните превозни средства.
Страните в Европа, където карането с включени светлини е задължително целогодишно – за Швеция от 1977 г.; Финландия от 1982 г.; Норвегия от 1986 г.; Исландия от 1990 г.; Дания от 1990 г.; Унгария – от 1993 г., като там е само за второстепенните пътища.
Статистиката, която са направили за тези пътнотранспортни произшествия, вследствие на шофирането с включени фарове, е намаляване с 10-11%, което изобщо не е малко.
Второ, има Евродиректива от 2008 г., която задължава производителите на автомобили за ползването в Европейския съюз да бъдат оборудвани с дневни светлини. Това задължение е в сила за типовете моторни превозни средства, както следва:
- леки, лекотоварни – от 7 февруари 2011 г.;
- товарни автомобили и автобуси – от август 2012 г.
Другото, което искам да ви кажа – в някои държави, не знам дали сте запознати, застрахователните компании правят тарифиране на застраховка „Каско” по критерий основен цвят на автомобила. Тази практика се прилага в някои западноевропейски страни повече от 15 години. Това е наложил се тарифен критерий във Великобритания и Германия, а в някои страни се прилага частично, тоест само за някои застрахователни компании.
Прилагането на критерия цвят на автомобила при сключване на застраховки е обосновано от два фактора, като единият е основен – видимост и разпознаваемост на цвета с оглед на пътното движение на автомобила. Този критерий е изследван и прилаган доста преди да се въведат задължителните дневни светлини. И при настоящите обстоятелства може да се отбележи, че дневните светлини значително намаляват риска при управлението на автомобила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Призовавам Ви да гласувате „за” това предложение, защото трябва да вземем решение по целесъобразност. Трябва да решим дали с това ще повишим безопасността на движението, или това няма да стане. Смятам, че всички доводи, изтъкнати в едната и в другата посока, не струват толкова, колкото струва човешкият живот. Това, от една страна, може да прозвучи популистко, но на практика е точно така. Точно в часовете рано сутрин и в късната част на деня – по време на здрач, имаме много по-ниска видимост и тогава става основната част от катастрофите. Не само тогава става основната част от катастрофите, тогава стават най-тежките катастрофи – с челния удар. Тогава те са с необратим край.
Затова, че повечето от страните, основната част от страните от Европейския съюз, скандинавските държави са го въвели – ами в това няма нищо лошо. Ние искаме да се учим от тези страни и от добрите практики, които те прилагат. Това означава, че трябва да вземем най-доброто. Смятам, че в тази насока решението би било правилно.
Освен това Европейската директива от 2008 г. неслучайно е направена така, че след този период задължително със запалването на двигателя на всички нови автомобили, които се произвеждат, да се включват и светлините.
Всичко това идва да ни покаже, че ние вървим към това решение. Даже преди 5 или 6 години, мисля, че през 2006 г., беше взето решение от Народното събрание четири месеци през зимния период да се кара с пуснати светлини. Мисля, че моментът е дошъл и Ви призовавам да гласувате „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Вълков! Аз съм шофьор, който винаги запалва дневните светлини, когато шофира, независимо какво е слънцегреенето.
Въпреки това не смятам, че трябва да бъде задължителна мярка, както се предлага. Мисля, че огромната част от шофьорите разсъждават според нивото на своето чувство за самосъхранение и затова да пазят другите.
Защо ги паля аз? Паля ги, защото смятам, че по този начин ще бъда по-видим. Не изхождам от това, че разходът на горивото се завишава, защото си позволявам да шофирам кола. Който няма достатъчно финанси, вероятно това ще му се отрази. Това е болшинството от българския народ. Този фактор ще важи за повечето шофьори. Например на мен засега не ми се отразява на шофирането.
Искам да кажа, колега Вълков, че бяха дадени доста солидни аргументи за това, че действащият закон в България позволява човек да си включи светлините, когато налагат времето, светлината или се появи сумрак. Не смятам, че това трябва да е задължително през цялото време. При ярко осветление може да допринесе за това, което всички искаме – намаляване на жертвите по пътищата. Според мен жертвите по пътя не са заради светлините, а заради безобразното шофиране на самонадеяни шофьори, които получават книжки по втория начин, карат мощни автомобили и избиват комплексите си за малоценност, ако мога така да кажа. Това е основната причина, а не толкова до светлините, според мен.
И тук се сравняваме със скандинавските страни, което направи колежката. Има една българска поговорка: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.”
Мисля, че не е моментът точно сега да предприемем такава мярка за задължителните светлини. Вероятно ще дойде време, когато стане преобладаващ паркът с новите автомобили. Мнозинството сега са с автомобили, чийто разход на гориво очевидно ще се увеличи. Да не говорим за осветеността, за която колегата Лазаров спомена, за увеличаване на топлината. И това ще го има.
Мисля, че не е времето да въвеждаме светлините. Лично аз ще гласувам „против”. Ще си карам, както аз преценя, според моето чувство за сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика – народния представител Румен Такоров.
Имате думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но когато чуя думата „популизъм”, някак си вътрешно в мен се надига някакво желание да отговоря.
Господин Вълков, не мога да разбера за какъв популизъм говорите? Защо не взехте добрия пример на скандинавските страни, когато увеличавахме скоростта по магистралите? Там средната скорост по магистралите е 100-110 км/час. Защо не намалихме скоростта тогава? Защо, когато искахме да премахнем билбордовете в България и през 2011 г. имаше само един смъртен случай в билборд, а 451 от удари в дървета, не взехте решенията и да кажем: „Дайте да изсечем дърветата, за да намалим безопасността и убийствата по пътищата в България” ?
Сега изведнъж, когато всички съвременни автомобили преминават на ксенонови фарове, които са с много малко използвана енергия – топлинна и светлинна, те от 50 м не се забелязват. Ние всички говорим за онези фарове, които светят с нажежаемите жички и се виждат от 50-100 м. В момента такива фарове не се произвеждат в съвременните автомобили и това го разберете! Те не се виждат просто. Ние още си говорим за „Жигулите” и за „Москвичите”. Наистина, прав беше господин Михов, когато каза, че европейската директива задължава да се произвеждат, но тези фарове вече са на друга основа и са фаровете, които се използват в момента в по-голямата част от автомобилите в България.
Правя процедурно предложение, госпожо председател, да отпадне този текст, за да не се изказвам отново. Предлагам § 3 да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вълков! Както Вие, така и някои от другите изказали се в подкрепа на включването на къси светлини през цялото денонощие и през цялата година изтъкнахте, че сте загрижени за безопасността и живота на гражданите, които са на платното, в колите и са участници в движението.
Все пак Ви казвам: има добра практика в Европейския съюз, която трябва да покаже, че това не е пътят. Нямаше дадено нито едно ясно доказателство за това, че включването на светлини през цялата година ще доведе до намаляване на пътните произшествия.
Второ, когато господин Анастасов казва, че дори един човешки живот да се спаси, това е от полза, питам: „Всички Вие, когато гласувахте да се повиши скоростта на 140 км/час, което по всички елементарни и неелементарни изследвания означава, че се повишават пътнотранспортните произшествия, тогава мислехте ли за безопасността и за човешкия живот?”
Няма човек, който да каже, че скоростта ще се повиши от 130 на 140 км и ще се намалят произшествията по пътя! Това е извън всякаква нормална логика.
Отново повтарям истината, и това ще проличи буквално в следващите месеци: защитават се корпоративни интереси! Не знам дали го чувствате, но е в основата на това, което ще бъде като резултат.
Казах Ви: всички превозни средства ще предизвикат 750 милиона лева годишно с повишената си консумация. Седемстотин и петдесет милиона лева! Това е изследвано и е на базата на състоянието на моторните превозни средства в България в момента, за които Вие знаете, че не са от поколението, за което беше заявено, че влиза задължително от 2012 г. За там аз не говоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да благодаря на господин Радославов за това, че той на практика подкрепя нашето предложение, като каза, че кара с включени фарове, и това е един добър елемент от безопасността на движението. А как ще гласува? Ние чухме, но не знам поради каква причина ще го направи.
По отношение на другите две изказвания. Уважаеми колеги, ние се намираме в Закона за движението по пътищата, а не в Закона за пътищата и да говорим за билбордове – кой защитава тяхното оставане по един или друг начин или пък кой защитава скоростта по един или друг начин, а и такива обвинения като големия преразход на гориво, който се очаква?! Вземете и прочетете истинската статистика, господин Иванов.
А тези 750 милиона не знам в кой ум и къде витаят, защото няма такова нещо. Двадесет и осем грама до 32 е средното количество на 100 км, което ще отиде като разход на гориво. Така че умножете го и си направете нужната сметка. (Реплики от СК.)
Призовавам Ви да гласувате „за” това изменение, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Ремзи Осман.
Имате думата, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще гласувам „против” това предложение. Процедурно, госпожо председател, предлагам да се гласува, първо, отпадането на § 3 не затова, че ако остане този текст, няма да има добър резултат. Да, съгласен съм, ще има. Каквото и да говорим, с включени светлини ще привлечем вниманието, факт. Факт е и това, което каза проф. Иванов, тук изобщо не бива да се подлъгваме.
Абсолютно споделям мнението на колегите, че е малко популистично. Когато става въпрос за увеличаване на скоростта – не говорим за сигурността на пътниците и на водачите, но когато примерно трябва да се въведе нещо допълнително, цената на човешкия живот е на преден план.
Никъде няма да намерите някой да се обоснове и да подкрепи увеличаването на скоростта по тези пътища, каквито са в България. Каквото и да говорим, това е факт. Тоест там поне да не коментираме.
Вярно е, че с включени светлини, колеги, ще допринесем да има по-малко пътнотранспортни произшествия, но нека се върнем назад. Тези, които от дълго време следят безопасността на движението в областта на транспорта: когато въвеждахме задължителното слагане на коланите, защо не го направихме изведнъж, а поетапно? Защото не беше възможно.
Дадоха се много примери. Уважаеми колеги, има ли в скандинавските държави някой да кара „Голф” – първа серия, от тези старите голфове? (Реплики.) Не „Лади”, говоря за „Голф” – първа серия. В България е масово. Има ли примерно в скандинавските държави някой да кара „Астра” от първа серия? Няма, но в България е масово. Нашият автомобилен парк не е този автомобилен парк, който е в Западна Европа.
Нашите колеги в Европарламента и комисарите в Европейския съюз, които носят отговорността, са издали тази директива за новите автомобили. Похвално е, така трябва да бъде! Обаче възможно ли е с нашите „Лади”, тук-там се виждат и „Волги”, а също и най-старите западноевропейски автомобили са в нашия автомобилен парк, възможно ли е да ги въведем? Не е възможно. Като не е възможно, защо го предлагаме?! Не бива ли да има един преходен период? Да се каже: „Да, трябва да се направи след еди-коя си година”. Когато слагахме коланите, защо го направихме – първо на предните, а после и на задните седалки? Защото не беше възможно да се приложи. Ако целта е да се приложи, колеги, ако целта е да се намали броят на пътнотранспортните произшествия, да бъде изпълнено и спазвано от водачите, нека да помислим: при този автомобилен парк, дали е възможно това?
Ако някой от Вас излезе и каже, че при този автомобилен парк това е възможно и няма да има масова корупция в страната в първите години, не е сериозно. Просто ние се подлъгваме.
Аз знам, че текстът ще бъде приет, но нека да остане в стенограмите, че приемаме нещо, което няма да се изпълнява. (Реплики.)
Говорите сега за такива неща, но ще видим в Габровско колко ще се изпълняват с „Ладите” и „Волгите”, или с „Голф” – първа серия. Примерно Вашите виждания – как е било в Западна Европа, трябваше да ги пренесете, когато обсъждахме скоростта за движение по пътищата.
Автомагистралите – къде сте видели 140 км?! Вие защитавате, че увеличаването на скоростта щяло да намали пътнотранспортните произшествия. Нали това Вие защитавате?! Никъде по света няма такава защита. Това е най-погрешната представа за безопасността на движението по пътищата.
Това е, което исках да споделя. Не че съм противник като идея, но е невъзможно на този етап, при този автомобилен парк да се приложи. Както примерно не могат да се приложат в нашия автобусен парк изискванията, които са в Западна Европа. Каквото и да говорим, това е истината. Както каза Вашият премиер – „Какъвто е материалът, с такъв материал ще работим”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Асен Агов. (Шум и реплики.)
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не знам защо бяха тези оттегчени възгласи в залата, но използвам данните на господин Вълков – току-що сметнах, затова поисках думата. Неговите данни за 32-28-32, средно 30 грама увеличение на консумацията.
На 100 км, господин Вълков, това означава 60 хил. литра повече при 2 милиона автомобилен парк. Това означава 156 хил. лв. при 2,6 лева цена на литър гориво. Сто петдесет и шест хиляди лева на всеки 100 км ще увеличи разхода си българският автомобилен парк, който днес изминава десетки хиляди километри. (Реплики.)
Не говоря за климатици, не говоря за друго. Говоря за сметките, които предложи тук господин Вълков. Ако Вие сте готови да натоварите българския гражданин със 156 хил. лв. на всеки 100 км и да увеличите печалбите от продажбите на гориво, тогава гласувайте за този закон. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Терзийски – имате думата за изказване. (Шум и реплики.)
Моля Ви за тишина в залата!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам, че с ентусиазъм приемате желанието ми да се изкажа.
Трудно бих могъл да предложа Соломоновско решение на този дебат, който май е по-горещ и по-спорен дори от дебата за такса електромер. Естествено аз намирам резон и логика в предложението, което е направено на комисията, но ще кажа какво е моето лично поведение. Винаги – независимо дали през деня, или през нощта, когато карам извън града, карам на включени фарове. Забелязал съм, че голяма част от водачите също карат на включени фарове извън града.
От тази гледна точка, смятам, че има резон в това предложение. Но ние отново въвеждаме (отново поведението е това, което е традиционно, показателно за управлението на ГЕРБ) нова рестрикция, ново задължение и един нов удар върху българските граждани. Защото Вие налагате една нова санкция, която те са длъжни да изпълняват и за която ще бъдат преследвани.
Считам, че когато трябва да вземем решението за това как да гласуваме по отношение на това предложение, ние трябва да изходим от няколко факта. Да, естествено, възможността и мотивът за спасяването на човешкия живот са изключително важен фактор, но той до голяма степен зависи от културата на водачите на пътя и от общото състояние на пътищата. Обаче в случая ние коментираме друго, че трябва да изходим от състоянието, социалния статус и обстановката, в която се намира автомобилният парк, който е в България.
От тази гледна точка, смятам, че въвеждането на тази норма е по-скоро рестрикционна, отколкото да има някакъв положителен ефект по отношение на безопасността на движението по пътищата.
Ето защо, след като цитирате толкова често европейски практики как е в Европейския съюз и след като толкова често се цитират директиви от Европейския съюз, аз Ви предлагам да приемете общата практика в Европейския съюз. Защото дори това, което беше изтъкнато като възможен контекст по отношение на някои лобистки интереси с вкарването на този текст, също има логика и резон.
Нека да изходим от това какво е състоянието в България, какви са социалният статус и социалните възможности на българските граждани, какъв е автопаркът в България и каква е общата европейска практика, за да можем наистина да вземем правилното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители ще вземат ли отношение към този текст? Не виждам заявки.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Такоров и Ремзи Осман за отпадане на
§ 3.
Гласували 100 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Този автоматизъм, госпожо председател, при гласуването, този дисциплинарно партиен подход удря българските шофьори със 156 хил. лв. на 100 км, по данните на господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: А колко човека остават живи?
АСЕН АГОВ: Това са 156 хиляди на 100 км. Ако днес се изминават 10 хил. км, вземам най-произволното число, тогава сметнете Вие какво значи това.Това значи по 1000 – 156 000, колко прави? Давате ли си сметка какво астрономическо число е това?
И Вие сте готови с това автоматично гласуване, продиктувано от някаква партийна дисциплина, и, бих казал, не особена интелигентност на предложението (шум и реплики от ГЕРБ) да натоварите българското общество с тези разходи. (Реплика от ГЕРБ.) Не викайте! Вие готови ли сте да платите тези пари? Готови ли сте Вие да ги платите (обръща се към Цветомир Михов)? Ако сте готов, тогава кажете – да, аз съм готов да плащам повече. Да видим кой ще потвърди това.
Затова искам прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението за отпадане.
Гласували 107 народни представители: за 26, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 3 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 80, против 12, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 4 има предложение от народните представители Иван Вълков, Петър Петров, Валентин Микев, Зоя Георгиева, Димитър Атанасов и Цветомир Михов.
Комисията подкрепя по предложението принцип.
Предложение от народните представители Румен Такоров, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен:
1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места през тъмната част на денонощието и при намалена видимост;
2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров – имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, аз наистина се опитвам да търся логиката в тези изменения на Закона за движението по пътищата.
Предходното гласуване беше обосновано с това, че се търси намаляване на пътнотранспортните произшествия, поради което задължихме водачите на моторните превозни средства да карат на светлини през светлата част на денонощието с оглед видимост от страна на другите участници в движението, а също и на водачите на моторни превозни средства.
Тук се предлага, и правилно се предлага, велосипедистите да носят светлоотразителни жилетки, само че не мога да разбера защо това трябва да бъде само извън населените места? Ето това не мога да разбера! Нима в населените места, имайки предвид логиката на вносителите за предния текст – видимостта е по-добра, що се отнася до светлоотразителни жилетки? Или някой ще каже – да, но там има осветление, а ние много добре знаем, че не във всички населени места има достатъчно и подходящо осветление и че има населени места с квартали в тях – разстояния, в които изобщо няма осветление.
Поради това формално правя предложение, госпожо председател, да отпадне текстът „извън населените места”, а да остане задължението на велосипедистите да носят светлоотразителни жилетки и в населените места. Сега се предлага освен извън населените места, да носят такива и в населените места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Предложението Ви за отпадане на думите ли е, защото Вие първо казахте да отпадне? Текстът е „да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места”. Тоест ако искате за всичко, трябва да отпаднат думите „извън населените места”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще предложа текста, за да бъда коректен –„да носят светлоотразителни жилетки в тъмната част на денонощието и при намалена видимост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, дайте писмено този текст, защото дори сменяте глаголите, които имаме в основния текст.
Реплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, обръщам се с една молба към Вас! Мисля, че като толкова вещ по Закона за движението по пътищата, можехте да си направите труда да присъствате поне на едно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там на няколко от изслушванията присъстваха доста представители на различни асоциации – велосипедисти, велотуристи и така нататък. Ние си направихме труда да изслушаме и едната, и другата позиция, и тяхната позиция, и на всички заинтересовани. Мисля, че взехме едно от най-балансираните решения. Знаете много добре, че в първоначалния текст, който беше предложен в първоначалния закон, имаше задължение да се носят жилетки и в населени места, не само в тъмната част на денонощието. Явно не сте си направили труда да прочетете докрай предложението, което сме внесли, там е „извън населени места през тъмната част на денонощието”.
Това, което предлагате, първо, няма как да стане, защото по никакъв начин не кореспондира с онова, което ние сме предложили в комисията. Знаете много добре, че във всички урбанизирани територии, в градовете има велоалеи, има площадки, има дворове на училища, в които няма как да задължим велосипедистите да карат с жилетки. Така че бяха взети предвид абсолютно всички аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колега Михов! Колебаех се дали да взема думата за дуплика, но ще Ви кажа само едно – човек трябва да бъде последователен в доводите си. След като преди малко се говореше за човешкия живот и видимост, сега няма как изведнъж да започне да се говори за целесъобразност, взети мнения или становища.
Лично за мен велосипедистите трябва да носят светлоотразителни жилетки и в населените, и извън населените места в тъмната част на денонощието и намалена видимост, така както е по вносител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще Ви моля междувременно да ми дадете текста, който предлагате.
За изказване – народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, тъй като вече е направено процедурно предложение за отпадане на част от текста, няма да направя такова, защото ще е същото.
Обръщам се към колегите. Наистина преди малко говорихме за човешкия живот, за безопасността и само една минута, след като беше приет § 3, изведнъж дадохте отбой! Даже чухме, уважаеми колеги: „Ама ние обсъдихме в комисията”.
Господин Михов, комисията е помощен орган на парламента. Законите се обсъждат тук, а комисията е помощен орган. Това че работите там, добре е, похвално е, но това, че сте приели текст в комисията, не означава, че тук няма да дискутираме! Българският парламент приема законите, а не комисиите, разбрахте ли? Българският парламент! Така че научете, защото, когато говорите от трибуната, остават стенограмите – законите се приемат от парламента, а не от комисиите. Комисиите са помощен орган.
Разбира се, че ще слушате различните неправителствени организации и информацията, която се предоставя. Даже, уважаеми колеги, задължително в населено място велосипедистите трябва да носят светлоотразителни жилетки. За велосипедистите е по-опасно в населеното място, отколкото извън него. Броят на велосипедистите в населените места е в пъти повече, отколкото в извън населените места. Някои ще кажат – как ще носят светлоотразителната жилетка? По-важно е в населените места да се забелязват между стотиците коли. Те, велосипедистите, не се забелязват.
Как може само преди пет минути ние говорим и спорим, бяхте прави, аз по принцип не съм бил противник, за безопасността на движението и изведнъж давате отбой – само извън населените места. Защо само извън населените места? Между десетките коли се промушват велосипедисти и Вие изобщо не ги забелязвате! Ако наистина целим да опазим велосипедиста, шофьорът да го забележи и да има по-малко пътнотранспортни произшествия, даже трябва да започнем с населените места, отколкото с извън населените места.
Госпожо председател, подкрепям предложението на господин Лазаров за отпадане на част от текста. Обратното е популизъм. Не може само за две минути, толкова бързо от ГЕРБ да са си променили позицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Господин Михов, имате думата.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо председател! Господин Осман, поредното изказване, което доказва, че изобщо не сте се запознали с конкретиката на законопроекта.
Ще Ви дам един конкретен пример, който беше изтъкнат, но Вие явно не го знаете и не сте го чули. Знаете, че в повечето европейски държави се въвеждат така наречените „велосипеди под наем”, което вече и в България го има на много места. Отивате пред едно учреждение, пускате си едно евро, там има сложени велосипеди, качвате се на велосипеда, отивате до другото учреждение, оставяте велосипеда там.
Хайде, обяснете ми най-простичко как ще стане – всеки един гражданин, знаете, че в Холандия, да речем, има милиони велосипеди, за което и ние се стараем да стане, всеки един, като отива на работа, ще си носи една жилетка във вътрешния джоб или в джоба и когато отиде да си вземе велосипеда под наем, облича жилетката и тръгва?! Като отиде и си остави велосипеда пред другото учреждение, съблича жилетката, взема я пак в себе си, или как?
Затова Ви казвам, че трябваше много добре да се вникне в законопроекта, трябваше да се изслушат всички страни. Ние по същия начин, като Вас, в началото бяхме убедени, че трябва да има тотално налагане на това средство с жилетката, но впоследствие, когато изслушахме абсолютно всички страни и ги взехме предвид, стигнахме до този компромисен вариант. Така че всеки един казус „за” и „против” беше изслушан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Господин Терзийски, имате думата за втора реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Като слушам колко работа е навъртяна от някои колеги в Транспортната комисия и колко творческа мисъл е вложена, бях предизвикан да направя тази реплика.
Разбира се, аз не знам, когато дават велосипеди под наем, дали ги дават без спирачки или без предна или задна гума? Беше ми зададен един въпрос какво ще се прави с жилетките? Ами, отговорът е много прост – когато се дава велосипед под наем, той се дава със съответното прилежащо оборудване към него. Тоест, ще бъде задължен да бъде с жилетка този велосипедист с велосипед под наем. Това е много простичко и ако го бяхте разгънали, обсъдили и бяхте намерили този простичък отговор и в комисията, сигурно нямаше да предложите това.
Абсолютна непоследователност по отношение на предложенията за законодателни изменения, които се правят. В предишния текст ние приемаме, независимо накъде, колите през цялото денонощие, целогодишно да са с включени фарове, сега обаче се оказва, че велосипедистите, които в по-голямата си част са в градовете, няма да носят светлооразителни жилетки, ще ги носят извън градовете.
Какво е съотношението между тези велосипедисти, които са извън града, и тези, които са в града? Естествено, след като искате да предпазите човешкия живот и искате да въведете такава норма, която с тази светлоотразителна жилетка да пази хората, е редно те да бъдат със светлоотразителни жилетки през тъмната част на денонощието навсякъде, включително и в населените места.
Тук се чудя защо след такъв творчески подем на мисълта не сте предложили, примерно, когато се кара на къси светлини целогодишно, то да се кара извън населените места? Ето, това е аналогичен пример на това, което в момента съвсем противоречиво на Вашата, така наречена „законодателна логика” предлагате в момента.
Умишлено не го внесох като предложение по предния член, защото бях сигурен, че нямаше да бъде прието, макар че имаше логика и резон поетапно да се приемат тези изменения. Примерно, движението на пътните превозни средства целогодишно, извън населените места, да бъде с включени фарове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Дуплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Михов, на практика Вие сте прав, както казах преди малко, бях прав и аз за колите, за ладите, за жигулите, за голф – първа серия, и така нататък. Излиза, че наистина ние желаем да направим нещо, но дали то може да се приложи е друг въпрос.
Но аз също съм прав за велосипедистите, че в града е по-важно да сложат светлоотразителни жилетки, отколкото извън населените места, защото в населените места те са в пъти повече, отколкото извън населените места.
Това, че ще бъдат затруднени тези, които дават под наем велосипеди, колегата Терзийски го каза – никакъв проблем заедно с велосипеда. В една торбичка влиза жилетката, ако това е проблемът. Нали цената на живота е най-скъпа? Нали човешкият живот е на преден план? Преди малко това развивахме и аз не мога да разбера как може между тирове и автобуси да пуснете велосипедистите без светлоотразителни жилетки, а на един селски път, където на десет години минава един автомобил, те трябва да са задължени да са с жилетки? Къде е логиката? Логиката е, че примерно обслужваме някакви интереси и непоследователност.
Позволете ми, господин Михов, един пример, съвсем колегиално – аз се противопоставих когато въвеждахме на аварийните светлини, когато се тегли автомобил. Грешно е, а ние го въведохме в България! Аварийните светлини се използват когато един автомобил е спрял аварийно. Тази светлина трябва да се използва и шофьорът трябва да знае, че само когато аварийно е спрял и когато някой, движейки се е включил аварийните светлини, в момента той не може да прецени отдалече дали автомобилът е теглен или е спрял. Тоест ние приемаме текстове и понякога се чудим какви са тези текстове. Но малко време изисква, за да говорим на тази тема.
Затова, уважаеми колеги, аз пледирам да подкрепите предложението за отпадане на част от текста, тоест жилетките да бъдат използвани и в населените, и в извън населените места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето изказване е съвсем кратко. Един призив към всички колеги: мисля, че не е редно да изслушваме народен представител, който в продължение на месеци нарушава Закона за движението по пътищата и управлява личния си автомобил с нарисувани с флумастер обозначителни табели и номера. (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, най-напред искам да направя редакционно предложение. Вижте, за първи път въвеждаме като термин „през тъмната част на денонощието”, макар много ясно да се знае, че това е нощта.
В предишния текст, който приехме, пише: „през деня моторните превозни средства се движат” и така нататък.
Отворих Закона за движението по пътищата, в чл. 70 също пише: „при движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства” и така нататък.
В чл. 73 пише: „на път извън населено място през нощта или при намалена видимост”.
Не може в един закон да вкарваме две понятия: едното е „през тъмната част на денонощието”, което е нощта, а на други места да пишем „нощта”.
Предлагам „през тъмната част на денонощието” да се замени с „през нощта и при намалена видимост”, точно както е нашето предложение с колегите Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев. Това е по редакционната част от предложението.
Уважаеми дами и господа, мисля, че тук не се засегна един много важен факт, застъпен в Закона за движението по пътищата. Сега за първи път въвеждаме изисквания към водача и неговото облекло. В Закона за движението по пътищата има изисквания по какъв начин да са обозначени, за да могат да се виждат отделните превозни средства – дали са велосипеди, дали са мотопеди, дали са мотори, дали са леки автомобили. За велосипедите е записано, че трябва да имат светлоотразителни елементи и през нощта, когато се движат, да свети светлина.
Законът е решил. Ние в момента искаме да допринесем малко повече за безопасността на тези хора. Ако прочетете стенограмите от първото четене на законопроекта, аз казах, че това е налудничаво предложение като цяло – да обличаме велосипедистите, защото те имат различен начин на обличане. Имат фланелки със светлоотразителни елементи, които се виждат през деня и през нощта. Въпреки всичко направихме предложение с колегите, за да смекчим изискването да се носи жилетката през целия ден – през светлата и през тъмната част.
Аз пледирам, ако се подкрепи това предложение, да се подкрепи само за извън населените места. Не съм съгласен тук с казаното от господин Терзийски. Извинявайте, този, който ще дава велосипедите под наем, как ще облича с една жилетка десет човека на ден?! Не разбирате ли, че това е нечистоплътно? Може, ако се въведат стикери и всеки един се дава поотделно, да бъде слаган на хората – да, тогава съм съгласен. Но жилетка, която ще те запарва и ще промени външния ти облик... Ти си излязъл с велосипеда да караш. Ние по този начин ще откажем хората да излизат и карат велосипеди.
Предлагам да не отпада текстът „извън населените места”, и то само през нощта, госпожо председател.
Моля, да подложите на гласуване процедурното ми предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Във връзка с направените разсъждения от преждеговорившите искам да направя едно допълнително разсъждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате право на реплика към неговото изказване, а разсъжденията ги направихте в изказването си преди.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Абсолютна реплика е това.
Става въпрос за случаите, когато въвеждаме изисквания за облеклото или за оборудването на конкретния водач. При движението на мотоциклетите и мотопедите има изисквания водачите да бъдат с каска. Това също е изискване по отношение на оборудването и облеклото. Не се въвежда за първи път сега светлоотразителната жилетка.
Не мисля, че трябва да се хващаме за конкретния пример, който все още не е меродавен за България – даването на велосипеди под наем, и да изхождаме от него за общия принцип – дали трябва велосипедистите да се движат със светлоотразителни елементи по себе си, било ленти или жилетки. Има и светлоотразителни ленти. Няма никаква причина те да не бъдат с жилетки, а да бъдат със светлоотразителни ленти, които да се слагат.
От друга страна, тези, които организирано – като хоби или като спорт, управляват велосипеди, ползват велосипеди, в повечето случаи те са оборудвани в повече от това, което законът предлага, те са оборудвани включително с каски, наколенки и така нататък. Ние говорим за тези велосипедисти, които ползват неорганизирано велосипедите и в по-голямата част от случаите велосипедите им не са оборудвани със светлини нито отпред, нито отзад. Самите те ползват тъмни дрехи и са абсолютно невидими. Точно те, които са болшинство в населените места, трябва да бъдат задължени да носят светлоотразителните жилетки, за да бъде спасен техният живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Терзийски.
Втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Господин Такоров, не мога да си представя как ще задължим един водач, велосипедист да носи такава жилетка между населените места, за да намалим случаите на произшествия. Ако вземете справките в годините назад, ще видите, че не са малко. Те включват и каруците – нека си го кажем.
Този човек ще носи жилетката си в джоба в тъмното село, а когато стигне табелата „Край на населеното място”, ще си я сложи?! И водачът на моторното превозно средство ще се чуди дали да кара на дълги светлини в това село, защото има вероятност и много хора ползват велосипеди, има такива населени места, особено в равнинните части, дали извън населеното място да мине на къси светлини, защото няма вероятност. Някак си не върви логиката.
Що се касае до довода, който беше казан тук – за даването под наем на велосипеди, каква е гаранцията? Велосипеди се дават под наем и за велотуризъм не само в градовете, не само в курортните градове. Е, какво ще направи този велосипедист, ако изведнъж се окаже, че ще се върне или просто така си е направил маршрута – да кара в тъмната част на денонощието извън населеното място? Примерно трябва да измине участък от 1,5 км, за да се прибере до хотела в едно курортно място в планината или до хотела в курортно място на морето. Просто решил да се разхожда извън населеното място в тъмната част на денонощието. Да не говорим за тъмните алеи в курортните места. За това става въпрос.
Мисля, че ако сме загрижени за живота на хората и говорим, че това е предпазна мярка с оглед по-добрата видимост на тези велосипедисти, на тези хора, нека да бъде в тъмната част.
Съгласен съм обаче с Вашата забележка „през нощта при намалена видимост в и извъннаселено място”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Лазаров, ако бяхте стигнали докрай, най-логичното, което можехте да направите, беше да дойдете тук, на трибуната и поискате отпадането на целия текст. На практика Вие подкрепихте да не кажа напълно, но на 99%, че това, което предлагаме в момента, не е най-удачното.
В момента ние в целта си да запазим живота на велосипедистите и да намалим произшествията и смъртните случаи по българските пътища, го предлагаме. Предложихме междинен вариант, защото видяхме желанието и твърдостта на хората, предложили законопроекта, да накарат 24 часа велосипедистите да се движат с такива жилетки. Това беше компромисен вариант от наша страна.
Аз съм съгласен с казаното от Вас. Вие потвърждавате това, което казах преди – налудничава е идеята е да ги задължим да карат с жилетки по 24 часа. Логиката е същата, която изложихте. Като тръгне извън населеното място, как ще знае дали да носи или да не носи жилетка? Това е същото нещо.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е същото.
РУМЕН ТАКОРОВ: Е, не е същото! Добре.
Уважаеми колеги, пак казвам, че изискванията трябва да са към превозното средство, а не към водача. Това, за каската и за другите работи, за които говори господин Терзийски – те също са свързани с безопасността на движението.
Аз мисля, че ако продължаваме по този начин да разсъждаваме, би трябвало да напишем, че ще им сложим по един челник, който да свети и през нощта, и през деня, както пуснатите фарове, защото все пак това е превозно средство. За да се вижда отвсякъде – по един челник на всеки един велосипедист, и направо ще се доближим до изискванията от предния параграф. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Такоров.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на Димитър Лазаров и Ремзи Осман в чл. 80, т. 1 по § 4 от доклада да отпадне текстът „извън населените места” и редакцията на т. 1 да стане: „Да ползват светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част на денонощието и при намалена видимост”.
След това ще продължим с редакцията на тази част от текста.
Гласуваме предложението да отпадне „извън населените места”.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 13, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Прегласуване? (Шум и реплики.)
Колеги, моля за по-сериозно отношение...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, ще бъда съвсем кратък.
В момента какво гласувахме? Гласувахме, че в населените места, без значение дали са осветени или не, велосипедистът ще си носи светлоотразителната жилетка в джоба и в момента, в който излезе при табелата „Край на населеното място”, трябва да си я облече. И говорим, че сме загрижени за живота и здравето на тези хора! Ето какво гласувахме!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах, господин Лазаров – предлагате прегласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, имайте предвид какво гласуваме, колеги – да ги задължим да носят в тъмната част светлоотразителна жилетка и в населените места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме, господин Лазаров!
Колеги, нека не оставяме впечатление у българските граждани, че сме най-компетентни по този закон с оглед дебатите, които се разгарят по него. Всички в залата сигурно са шофьори, но много моля за малко по-сериозно отношение към начина, по който се движи дебатът по него.
Прегласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 31, против 19, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Второто редакционно предложение направено в зала, е вместо „тъмната част на денонощието” да стане „през нощта”. Предложението е на господин Такоров.
Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 22, против 24, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Колеги, явно си мислите за други неща, затова ще повторя, което казах: въвеждаме нов термин, който е същият. Светлата част се казва ден, а тъмната част – нощ. Във всички текстове досега е написано „нощ”.
Вие сега искате да напишете в един отделен текст „през тъмната част”. Защо? Защото са го предложили колеги от ГЕРБ, а когато ние сме го предложили, така както е в закона, Вие не искате да го приемете. Не мога да го разбера това нещо!
Предлагам Ви да го прегласуваме, защото няма и такова определение в закона, докато в закона, в Допълнителните разпоредби има какво е „намалена видимост” и кога е през нощта. Разберете го! Това не е нищо друго, освен предложение в закона да има само един и същ термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване редакционното предложение на господин Такоров, вместо „през тъмната част на денонощието”, да бъде записано „през нощта”.
Гласуваме. (Шум и реплики.)
Гласували 75 народни представители: за 27, против 22, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Дами и господа народни представители, предлагам да прекъснем разглеждането на второ гласуване на този законопроект, тъй като... (Шум и реплики.)
Колеги, не съм обявила почивка!
На 19 юли 2012 г. от група народни представители има внесено предложение за провеждане на вот на недоверие към правителството на министър-председателя Борисов.
В тази връзка предлагам на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 24 юли 2012 г., вторник, от 13,00 до 18,00 ч. при следния дневен ред:
1. Разисквания по Проекта за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, продължение.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Анастас Анастасов и група народни представители.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация относно организирането на ремонта и модернизацията на вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24) и техните модификации на територията на Република България. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители.
Моля да гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Две съобщения: днес, 20 юли 2012 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приети на първо четене на 10 юли 2012 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Днес, 20 юли 2012 г., е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, приети на първо четене на 11 юли 2012 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от правилника.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с обичайния за петък с начало 11,00 ч.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 13 до 19 юли 2012 г. от:
- народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политика по националната сигурност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 юли 2012 г.
Господин Димитров, процедура или изявление?
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Изявление от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на група има заявки от Синята коалиция и от „Атака”, но това ще стане, след като връчим писмените отговори.
Писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Деница Гаджева;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров.
Изявление от името на Синята коалиция – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин премиер, уважаеми дами и господа! Все по-голяма сила, за съжаление, набира идеята за преместване на данъчната и митническата администрация. Може би за някои хора това изглежда ключова реформа, но не е това – няма да бъде това ефектът. Ефектът ще бъде поне шест месеца хаос в събирането на данъчните приходи и на митата и акцизите – друг резултат няма да има.
Затова в ХХІ век, уважаеми колеги от ГЕРБ, уважаеми господин премиер, се въвеждат електронни услуги, а не се местят администрации. Тоест, няма значение къде се намира самата администрация – дали е в София, или в някой друг град, услугите могат да бъдат ползвани през компютър във всеки град в страната. Това прави в ХХІ век Европейският съюз.
Вместо това, не мога да разбера защо – ние от Синята коалиция не можем да разберем защо, правителството реши данъчните да отидат на едно място, митниците – на трето, други служби – на четвърто място, и реши, че това е ключовата реформа, която да помогне на България. Само че какъв ще бъде ефектът в крайна сметка? Впрочем, ако някой мисли злото на това правителство, би насърчил тази реформа. Би казал: „Много е хубаво, вземете го направете!” Защото най-вероятният сигурен ефект е следният: проблем за събирането на приходите в бюджета още тази година.
Извинявайте, колеги, но за много по-елементарни и прости реформи и това, и предишни правителства са имали проблеми да ги извършат с години, камо ли данъчната администрация, която и сега има проблеми – сега има поне 20% сива икономика в България и сега не може да събира в достатъчна степен приходите, да вземе някой да я премести на друго място. Много служители ще напуснат. Ние получаваме оплаквания от хора, които казват, че няма да се преместят. Те имат семейства, имат деца, които ходят на работа, на училище, в университета и така нататък. Тоест, правителството обезглавява и без това трудно работеща данъчна администрация, и без това трудно работеща митническа служба.
Каква Ви е ползата от това?! Елементарната полза, която чух от представител на правителството, е, че едва ли не русенци вече ще бъдат горди притежатели на централно управление на митническата администрация. И други градове ще кажат: „Ето, до вчера нямахме такава администрация при нас, вече ще имаме Национална агенция за приходите”. Само че, извинявайте, колеги, това е наивно и едни такива мерки ще имат много тежки последствия оттук нататък. Най-малкото трябваше, преди да бъдат направени такива предложения, да се видят ползите, разходите и рисковете най-вече за бюджета, и въобще за състоянието на държавата през тази много трудна за нас година.
Нека малко да се поогледаме и да видим какво става в Европейския съюз. Еврото и Европейският съюз изживяват може би най-голямата криза от въвеждането на еврото и Еврозоната от тяхното съществуване. В момента е най-голямата криза и в една такава ситуация никой не прави никъде никакви експерименти. В момента експериментите са забранени – никой никакви експерименти никъде не прави, никой не си позволява такива неща.
Виждате какво става в Гърция, по-страшното – виждате какво става в Италия и Испания. Да сте видели някой в тази ситуация да си мести данъчната администрация? Примерно премиерът на Испания да сте чули да каже: „В тази ситуация сега ще направим една много хубава реформа – ще вземем да местим в различни градове данъчните и митническите служители.” Неслучайно тези хора, уверявам Ви, не са по-глупави от Вас и от нас. Те не са по-глупави! Неслучайно нито един уважаван премиер и администрация не предприема такива действия. Сигурно и на тях някой им ги е предложил. Сигурно е имало такъв дебат и там, но никой в условията на засилваща се криза не си прави подобни експерименти и не поема подобни рискове.
Колеги, във време на криза, като вземе да се обръща колата, тя вече не подлежи на връщане. Дори да вземете да го правите, и както се е случвало неведнъж, по средата някой да каже: „Да де, ама, вече настъпват рисковете! Дайте да вземем да върнем обратно тази администрация в София!”, белята ще се е случила. Затова при подобни поводи и причини принципът, колеги, трябва да бъде: три пъти мери, веднъж режи! А Вие искате да отрежете, без веднъж да сте премерили.
Виждам, че тук е и премиерът. Обръщам се към всички представители на управляващото мнозинство от ГЕРБ и от независимите народни представители: проявете разум, то си е за Ваша сметка най-вече! То е за Ваша сметка, защото доведе ли това до по-голям дефицит в края на годината, ще се чудите какво да правите! Доведе ли това до административен хаос и хората да не могат да получават административни услуги, ще се чудите какво да правите! Доведе ли това в крайна сметка цялата администрация да не може да функционира и да имате въпроси и от Брюксел, и откъде ли не, ще се чудите какво да правите! Това е все едно сам да си създадеш проблем или както бяхме дали пример ние от „Синята коалиция” – да се движиш по много тънък лед, но да си взел една голяма кирка, да махаш по леда и да казваш: „Много е хубаво, така си помагаме да минем по-лесно!”
Не, не си помагате да минете по-лесно, колеги. Така рискувате и себе си, рискувате и държавата в условия на сериозна криза, така че дори да Ви звучат тези идеи добре, поне ги отложете във времето. Те не се правят в такива нестабилни финансови условия, каквито има в Европейския съюз. Планирайте ги за по-далечно бъдеще, отложете ги, защото всеки експеримент има много тежка цена в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! България е в тежко изпитание. България стана сцена на ужасяващ кървав атентат, който отне човешки животи и рани десетки хора. За първи път това се случва на наша територия. Досега ние гледахме репортажи по телевизиите как такива неща стават някъде по света и някак си като че ли българските политици и държавници си казваха: „Това на нас няма да ни се случи”.
За огромно съжаление се случи. Тук ще кажа като припомняне, че откакто на политическата сцена съществува партия „Атака”, лично аз десетки пъти съм предупреждавал за опасността от ислямски фундаментализъм. Думата „ислямски фундаментализъм”! Госпожо председател, вчера Вие не пожелахте да включите нашата декларация в дневния ред. Парламентарната група на ГЕРБ не пожела да произнесе това съчетание – „ислямски фундаментализъм и тероризъм”, опасявайки се може би пак от забележки от някой чужд посланик.
Ето, тази политика именно доведе до положението да сме неподготвени в един такъв ужасяващ случай, който стана на 18 юли – неподготвени като държава, неподготвени като служби, неподготвени като осигуряване спокойствието и здравето и живота на гражданите. Не го казвам със злорадство, казвам го с огромна държавническа загриженост, защото този атентат, който се случи на 18-ти, може да се повтори и потрети. Ислямският фундаментализъм и тероризъм не си е дал ваканция, нито пък ще си даде в следващите месеци.
Какво прави България по въпроса – това е сложният и много тежък въпрос. Като член на Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност” мога да Ви кажа, че тази агенция посрещна ужасяващия кървав атентат абсолютно неподготвена, тъй като службите, които са там (там е и Контраразузнаването, което трябва да работи по турска, ислямска, фундаменталистка линия), отдавна тези направления са разбити. Уви, това беше политика не на сегашното правителство, по-скоро на предишни правителства, но и сегашното продължи тази политика. Разбити бяха всички направления и всички квалифицирани служители – дългогодишни кадри, напуснаха тези служби. Тяхната работа беше именно да разузнават, да оказват превенцията за такива случаи. Защото такива атентатори, такива терористични дейности са предмет на службите, не толкова на Полицията, дори не толкова на военни части. Те са предмет именно на службите, които в България бяха почти унищожени.
През всичките тези 20 години бяха положени огромни усилия службите да бъдат разбити под диктовка на външни диригенти. Американците казваха на всеки пореден президент и премиер: „Нямате нужда от тези направления. Турция не Ви е враг. За ислямските държави – ние имаме грижата, ние ги наблюдаваме. Нямате нужда от разузнаване, нямате нужда от контраразузнаване. Изведете си агентите, покажете ги, унищожете ги, разкрийте ги, унижете ги и си разбийте всички служби!” Това ни нареждаха от Щатите, това изпълняваха всички премиери и президенти досега, включително и сегашните.
Ето къде е моята загриженост, ето къде е била моята критичност през годините, когато съм говорил това нещо. Наричаха ме антиевропеец, американофоб и не знам си какъв фоб, а аз бях просто българофил, загрижен за защитата на нашата държава. Колко пъти повтаряхме, че в България необезпокоявани шетат ислямски фундаменталисти, че те имат своите гнезда, че те подготвят тук дейност, за която дори не знаем какво точно подготвят, защото службите ги няма! А тези, които останаха да работят, на тях им беше наредено: „Трайте си, няма повече да закачате никого. Такава е политиката!”
Какво стана миналата година на 20 май? След митинга на „Атака” при софийската джамия, където искахме звукът да бъде намален, искахме нещо законно, там ни направиха провокация именно такива ислямисти. И какво се случи след това? Народното събрание в лицето на мнозинството и всички други парламентарни групи прие заклеймяваща декларация срещу партия „Атака”. Защо? Защото се обявяваме против ислямския фундаментализъм. Ние бяхме осъдени тук, госпожо председател, под Вашето диригентство, със заклеймяваща декларация, защото ние сме лошите. Срещу „Атака” в момента, господин премиер, се водят прокурорски проверки, срещу мен, срещу колегите ми от групата, за това, че ние участваме в митинги и искаме джамията ако може да не си озвучава маанетата, ако може там тези ислямисти, които се събират всеки петък и които не знаете какво готвят, а някой от тях може би е съучастник на атентатора, защото онзи с ножа, който беше на снимките, беше ливанец, само че вътрешният министър не направи нищо да установи кой е този човек. Колко пъти повтаряхме от тази трибуна: „Заловете го, разследвайте го!” Не, разследвате нас, „Атака”. Разследвани сме българските патриоти. Ние сме репресирани. Следователи се обаждат тук, в парламентарната стая, да тормозят нашите секретарки, да ни викат на разпит – защо сме отишли на митинг, какво сме правили там. Ние сме публични хора. Ние тази политика я водим от години. Това, което правим там, го правим и тук, и по телевизии, и по медии. Ние проповядваме българизъм. Ние искаме да бъдем защитени от ислямския фундаментализъм, който си развява байрака в България безнаказано. Това искаме. Затова, ако искате ни разследвайте, разследвайте ни. Ще установите, че се борим против това, от което сега всички са изтръпнали и всички са неподготвени и казват: „Ха, какво стана?!” Стана това, за което предупреждавахме. Всички хора, които не преследвахте, всички на джамията, които пазехте, вместо да ги арестувате, ето, сега те гърмят бомби в България. Това стана и това се случи!
Хайде сега го признайте. Хайде сега, госпожо председател, върнете декларацията обратно. Кажете, че е било грешка, че осъдихте „Атака”, а не осъдихте онези бабаити, които Полицията прикрива и ги пази. Върнете си думите назад. Извинете се. Кажете: „Съжаляваме, Вие бяхте прави!”. Ще Ви олекне донякъде. Защото всичко друго, всичко останало е резултат на лоша държавна политика. Всичко останало е резултат на васално поведение спрямо американския посланик, гдето се развява на гей парадите, спрямо израелския посланик, който идва тука и се разпорежда като у нас.
Господин премиер, каква е тази суверена държава, в която на Вас не Ви позволиха да водите следствие, ами те си взеха свидетелите с три или четири, или пет самолета? Дойдоха като у тях си, понеже Израел е свикнал да се разпорежда навсякъде по света като у тях си.
Много съжаляваме. Ние изказваме искрени съболезнования на всички жертви, но тази война, на която и ние ставаме театър, се води от десетилетия. Всеки, който се е запознал с тези противопоставяния в Близкия изток, знае, че тази война се води от 1948 г., откакто съществува държавата Израел. Там има бомбени атентати, там има избивания на хора. За съжаление ние ставаме вече терен на тези действия.
Само че ние трябва да бъдем суверена държава! Ние не трябва да позволяваме на никой да идва тук, да се разпорежда, да води следствието вместо нас, каквито и граждани да са загиналите, защото това става на наша територия. Ние трябва да си водим нещата сами. Ние трябва да можем да кажем на всеки посланик и на всеки чужд представител, че той тук се намира в държавата България и трябва да се съобразява с нейните правила. А не той да разпорежда какво да правим.
Цялата васална политика, която водят всички правителства, включително и сегашното, доведе до това. Некоординирани, небалансирани действия на външния министър Младенов, който не знам дали е съгласувал дори с Вас, господин премиер (с Народното събрание – не), та той се срещна с някакви сирийски представители, които били дисиденти и се борели за свобода. Същите тези хора залагат бомби по същия начин и преди няколко дни убиха там министри, висши държавни служители. Това са атентатори терористи. Те са подклаждани от същите служби, които идват сега със самолети тук и се разпореждат – МОСАД, ЦРУ и други. Ние ставаме пионка в една голяма шахматна игра. Не знам дали осъзнавате това, защото ислямският фундаментализъм не е дело само на някакви фанатизирани хора. Те получават финансиране и подкрепа от мощни световни служби като ЦРУ, с които тук се гордеете, че се срещате. Муджахидините бяха създадени от ЦРУ. Бин Ладен беше креатура на ЦРУ. Тези служби и тези държави си играят играта. За съжаление България става пионка в тази игра. Ние ставаме вече терен.
И това, което предупреждавахме – с Вашата протурска, проислямска политика, с липсата на защита, с това, че не смеете да кажете за опасността, която идва от Турция, защото нещата са свързани, вместо да посочите тази опасност, Вие посрещате ислямиста Ердоган като пръв приятел. Той не е приятел на България, господин премиер. Той е враг на България и той си го заявява чисто – отново да завладее тези земи икономически. Ние нямаме защитни механизми. Ние нямаме имунна система на държавата. Това доведе до днешните кървави трагични събития.
Единствено когато националисти, невасални хора управляват България, тогава ще бъдем защитени. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! В сряда, на 18 юли, на летището в Бургас беше осъществен тежък терористичен акт, който превръща в реалност една кошмарна действителност, малко позната до днес на българското общество. За съжаление, в резултат на този акт има и жертви, има и ранени.
Вчера Парламентарната група на Коалиция за България прецени, че е необходимо да се прояви сдържаност, балансираност, да се демонстрира единство, консолидация на институциите и на политическите формации в българския парламент пред лицето на насилието и жестокостта. Във вчерашния ден ние се въздържахме от изявление, участвахме във формирането на парламентарната декларация и подкрепихме Декларацията на Народното събрание, приета за щастие единодушно.
Уважаеми дами и господа народни представители, и днес всички ние сме длъжни още веднъж да осъдим категорично и да отхвърлим терористичните атаки срещу невинни хора. Длъжни сме да кажем, че няма извинение за подобна жестокост, в резултат на която се отнемат живот, здраве на хора и се причинява мъка и страдание! Длъжни сме още веднъж да изразим своите съболезнования на близките на загиналите и своята съпричастност към преживяното от пострадалите!
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, България вече не е същата. Не е същата, не само заради това че сред жертвите и пострадалите има и български граждани, не е същата, защото на наша земя беше осъществен един чудовищен акт срещу мирни граждани на държавата Израел. И днес трябва да изразим нашата силна тревога и безпокойство за сигурността на хората, за съжаление, вследствие на подценяване на рисковете и на сигнали за заплаха за националната сигурност на Република България. Трябва да добавим обаче, и вследствие на една често пъти небалансирана политика на българското правителство, която притежаваше потенциал и която изложи на опасност българските граждани и националната сигурност на Република България.
Изниква серия от въпроси. Например разполагаше ли българското правителство, респективно българските служби с каквато и да е предварителна информация или сигнали за възможни терористични атаки в България? Каква е оценката на нашите служби за сигурност и какво е предприето, ако в тази оценка се съдържа изводът за наличие на рискове и на заплахи за сигурността на България? И още: в състояние ли са службите да отговорят на съвременните заплахи и нетрадиционните предизвикателства не само за България, но и за съвременния свят?
Уважаеми дами и господа, това са въпроси не за конюнктурна употреба, за партийни дивиденти или от гледна точка на популизъм. Необходим ни е честен и обективен анализ, защото без него няма да извлечем поуките, които следва да извлечем от терористичния акт на 18 юли – поуки, които са ни необходими, за да засилим гаранциите за сигурността на българските и на чуждестранните граждани на наша територия.
Уважаеми дами и господа, сега е необходимо българските власти, господин министър-председател, чрез бързи и адекватни професионални действия да върнат увереността на хората в способността на държавата да защити живота и здравето им.
Вие, господин министър-председател, имате нашата готовност и нашата подкрепа да се работи в тази посока. Необходимо е чрез конкретни мерки и усилия за разкриване на извършителите нашите компетентни органи да убедят и българската, и международната общност в своя капацитет. Тук всъщност трябва да добавим: необходим ни е един много сериозен анализ на досега осъществяваните промени и реформи, за да видим до какво доведоха те – увеличиха ли те техните способности и техните възможности, или напротив, разпиляха и малкото, което беше останало? Необходимо е да възстановим много бързо убеждението, че България е сигурна страна, в която чуждестранните туристи не се посрещат с взривове.
Подкрепяме развитието на отношенията, искам да добавя това, с държавата Израел, но, уважаеми дами и господа, това не бива да води до усложняване и влошаване на отношенията с арабските държави. Това е в интерес и на българските граждани, включително и на тези от еврейската общност в България.
Днес, уважаеми дами и господа народни представители, трябва да кажем и още нещо – има извършен терористичен акт на наша територия и това означава, че има пробив в системата за сигурност и в мерките за безопасност. Има и виновни, има и персонално отговорни и това тепърва трябва да се изяснява. Колкото по-бързо, толкова по-добре!
Уважаеми дами и господа, има и политическа отговорност. И вън от всякакво съмнение тази политическа отговорност е Ваша, господин министър-председател, и на ръководеното от Вас правителство.
Всъщност трябва да попитаме: справихте ли се в един от най-важните изпити, които трябваше да държите? Този изпит беше да се осигури сигурност на хората в България. За съжаление, днес нашият отговор е: по-скоро – не! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи наистина днес да осъдим този терористичен акт, който се извърши на територията на Република България, в резултат на който вече има жертви и над 30 души ранени.
Вземам думата, за да кажа и следното по отношение на някои от изказванията на колегите, които вземаха думата във връзка с терористичния акт, но засегнаха над 10 проблема.
Уважаеми колеги, грешно ще бъде, ако говорим за исляма – втората религия в света, да сложим знак за равенство между ислям и тероризъм.
Дори след 11 септември 2001 г., след големия атентат в Съединените щати, президентът официално обяви и каза: „Трябва да запазим мира и спокойствието в света!”
Тероризмът няма религия, няма народност, няма граници, уважаеми колеги. Нито една държава не е застрахована, че на нейната територия не може да бъде извършен терористичен акт. Той може да бъде извършен от мюсюлманин, от християнин, от атеист, от будист.
Колеги, тероризмът е политика, само че с други средства. Тероризмът иска да се бори срещу цивилизацията на света, срещу постиженията на демократичния свят. Ето защо смятам, че българският парламент и всички парламентарни групи, както го демонстрирахме вчера, когато изготвихме и гласувахме с пълен консенсус Декларацията, осъждаща този терористичен акт и с която призовахме българските компетентни органи да заловят виновниците и да бъдат изправени пред съда, ние трябва да заявим, че България трябва да намери своето място във всеобщата борба на всички демократични сили за борба срещу тероризма по целия свят.
Тук са необходими солидарни усилия, уважаеми колеги, солидарна политика.
Аз мисля, че правителството на Република България трябва да се възползва именно от това. Това е пътят, господин министър-председател.
Нито една страна, пак повтарям, не може да се справи сама с тероризма.
Ето защо Движението за права и свободи, първо, счита, че не е правилно въобще да се намесват каквито и да били други страни, да се намеква за страни, за политика на правителства, че водят приятелска политика със съседни страни и това да бъде отчетено като грешка на правителството, което днес ръководи държавата.
Аз смятам отново, че трябва да променим нашата политика, трябва да засилим имунната ни система, трябва да засилим и да укрепим, уважаеми господин министър-председател, структурите за сигурност и за превенция срещу тероризма в тясно сътрудничество с всички подобни структури от Европейския съюз, от Съединените щати и от всички останали страни, включително и нашите съседи.
Затова, прекланяйки глава отново пред жертвите, които паднаха по време на атентата на 18-ти на летище Бургас, и изказвайки съпричастност към семействата на ранените, завършвам своето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев – процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моята процедура е по парламентарния контрол, тъй като вече трети месец мой въпрос не минава през председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Каквото и да питам, въпросите ми се връщат. Това е опит да се ограничава парламентарният контрол и, според мен, е пряко нарушение на всички правилници, а и на част от законите.
Идеалното олицетворение на това е един от последните ми въпроси, който се позовава на едно интервю на господин министър-председателя – използвам, че той е тук. В интервюто си той ясно заявява, че когато се обажда на Ваньо Танов за спиране на проверката в Бирената фабрика той, цитирам: „Е знаел, че телефонът на Ваньо Танов е контролиран”. Има няколко възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, въпросът Ви е процедурен, тоест по това – в условия между двама ни, Вие сте задали въпрос, аз съм го върнала със съответни мотиви.
Моля Ви, не под формата на процедура да поставяте въпроса си, който съм Ви върнала.
АНТОН КУТЕВ: Не ми яжте от времето, госпожо председател, защото криете министър-председателя за пореден път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не го крия. Имате думата по процедура. (Председателят и народният представител Антон Кутев говорят едновременно по микрофоните.)
АНТОН КУТЕВ: Мотивите, с които сте ми върнали въпроса, са, меко казано, несъстоятелни. Защото Вие твърдите, че ми връщате въпроса, защото интервю пред електронен сайт само по себе си не вменява ресорно определени отговорности на Цветан Цветанов. Само че моят въпрос не касае интервюто. Моят въпрос е ясен.
Първо, той е само относно изтичане на информация за използване на СРС. Второ, въпросът ми е: „Има ли достъп министър-председателят до оперативна информация за използване на СРС и кога е научил за провежданите оперативни действия срещу Ваньо Танов?”. Какво общо има това? Това, че споменавам интервюто на господин Борисов е, защото то е показател, че е изтекла оперативна информация.
Аз обаче задавам въпроса към министъра на вътрешните работи: „Изтекла ли е оперативна информация? Има ли право господин Борисов на достъп до тази информация, като той според Закона за специалните разузнавателни средства няма право на такъв достъп?”.
Фактът, че той твърди, че имал достъпа, означава, че има извършено престъпление, защото някой е извадил тази информация и я е дал на министър-председателя, в резултат на което се оказва ... (Председателят и народният представител Антон Кутев говорят едновременно по микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, благодаря Ви. Изтече Ви времето, господин Кутев. Ще Ви отнема думата.
АНТОН КУТЕВ: Ако сте забелязали, през тези минути говорихте Вие, а не аз.
За пореден път криете и министър-председателя, а се оказа, че това го правите ...
Накрая министърът на вътрешните работи извършва нещо, което всъщност облагодетелства министър-председателя, а Вие го криете. Това е държавата, в която живеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Нямам какво да кажа, освен да прочета списъка на въпросите и питанията към премиера, които са изцяло от Парламентарната група на Коалиция за България. Тогава, когато те грамотно и компетентно са поставени, няма сила, която да ги отхвърля.
Господин Курумбашев, вероятно и Вие по същата процедура? Слушам Ви.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам средна успеваемост. Задал съм два въпроса към премиера. Единият е минал, другият – не. Явно единия съм го написал грамотно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точно така.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Във втория въпрос обаче става дума за една поръчка „Майкрософт”, за която господин премиерът обеща, че ще се вслуша в гласа на народните представители, а те, ако му кажат тази поръчка да бъде отменена, ще го направи. Сега излиза, че господин премиерът е излъгал, тъй като аз му казах откровено моето мнение за тази поръчка, но въпреки всичко ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, имате процедура към мен. В отговора, защо Ви връщам въпроса съм написала, че не е приключила обществената поръчка, няма подписан договор, поради което въпросът Ви е зададен несвоевременно. След като приключи обществената поръчка ще имате възможност да питате министър-председателя и така нататък.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Изслушах Ви, госпожо председател. Дали мога да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега си сложете картата отново.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще си я сложа, когато аз говоря.
С дефиницията, че въпросът бил, видите ли, несвоевременно зададен – аз досега не съм видял в нашия правилник такова правило на своевременно и несвоевременно зададени въпроси, този мой въпрос е минал.
Историята е много проста. Тази фирма, която бях поставил в този плик, който бяхте така добра да вземете и сега да съхранявате, се оказа, че е победител в конкурса.
Аз съм задал прост въпрос към премиера: „Защо спечели най-скъпата оферта?” Може би съм играл на тото и съм уцелил точно тази фирма?! Но така, като не му давате възможност да отговори, Вие не му давате възможност да се защити.
Освен това правителството оттук нататък няма никакво отношение по тази процедура. Правителството няма отношение по тази процедура, защото то вече си е казало мнението и всичко вече е в ръцете на съда. Така че той трябва да излезе ясно и да каже, защо спечели най-скъпата оферта и защо премиерът не спази своите обещания ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да е спечелила и да върви процедура в съда.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Защо министър-председателят не спази своето обещание да чуе гласовете на двама народни представители? Между другото, ако му прави впечатление, че е зададен от две различни парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Процедура – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители! Позволявам си да Ви поканя на трибуната, господин министър-председател, да отговорите на тези декларации, които бяха произнесени от парламентарните групи. Въпросът е толкова сериозен, че няма по-сериозен от него. Това е национална сигурност. Освен това има диаметрално разминаване в смисъла на събитията. Вие казвате: „Няма пробив в националната сигурност”. Тук излизат и казват: „Има пробив”. Поне вземете отношение към това. Пробив ли е, не е ли? По моите представи, доколкото разбирам, е пробив, тъй като има успешно извършен международен терористичен акт. Вие твърдите днес, всички медии Ви цитират – „няма”.
Поне застанете и дайте някакви аргументи. Неслучайно групите Ви призовават към дебат. Тук, пред народните представители, трябва да кажете своите тежки и сериозни думи по отношение на това, за което Ви предизвикват, защото мълчанието е просто необяснимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на въпроси и питания, отправени към Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
Първото питане е от народните представители Сергей Станишев и Пламен Орешарски относно готовността на правителството за противодействие на негативните последици от кризата в Гърция.
Питането ще развие господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Питането, което отправихме с господин Орешарски, касае готовността на правителството да противодейства на негативните последици от задълбочаващата се дългова, социално-икономическа и политическа криза в Гърция. Искам първо да обърна внимание, че то беше отправено към министър-председателя преди последните парламентарни избори в Гърция, тъй като между изборите от май и от юни месец имаше сериозна опасност Гърция да се откаже от реформи и от изпълнение на поетите ангажименти. Това щеше да доведе пряко до изключително тежки негативни последици не само за Гърция, не само за стабилността на Еврозоната, но и за България, като съседна страна на Гърция, с която имаме голяма търговия, много сериозни по обем инвестиции и много значителен дял от българския банков сектор, който е собственост на гръцки банки.
Показателно е, че трябваше да минат месец и половина между питането и отговорът, който би трябвало да получим днес.
Развитието на ситуацията след последните парламентарни избори дава основание за известен оптимизъм, тъй като беше формирано правителство, което заяви, че ще продължи и реформите, и ще изпълнява ангажиментите, които са поети. Но: по никакъв начин не са отпаднали рисковете и през последните дни има ясни индикации, че има предел на възможностите за орязване на разходите в бюджета, в публичната сфера от страна на Гърция. Това може да доведе до нова ескалация на проблемите и кондицията на тази страна.
Да не говорим за това, че икономическата политика, която води само до орязване на разходи без да гарантира спиране на падането на икономическия растеж, е много опасна. Това е характерна разлика между консерваторите и социалистите в Европейския съюз – подходът към решаването на кризата.
Настояваме да чуем отговор на министър-председателя относно готовността на правителството да противодейства на негативните последици от кризата в Гърция, ако се развият още по-лоши сценарии, въпреки че и сегашното състояние има своите отражения върху България, защото като съседна страна ние сме в един регион, инвеститорите ни оценяват в общи линии достатъчно ангро, отчитайки географската ни близост и сме застраховани от последиците от по-негативно развитие на икономическата и социална криза в Гърция.
Затова, господин министър-председател, очакваме от Вас отговор на въпроса: какви действия и планове разработва правителството, за да се минимизират рисковете към българската икономика от последиците в кризата в Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Станишев, господин Орешарски! Декларациите които изчетохте се нуждаят от отговор, но нямате тази нужда защото, доколкото разбрах, във вторник има вот на недоверие към правителството, така че за един-два дена дали ще сте информирани, или не, не виждам голяма разлика. И да има някаква политическа стабилност – явно и това не Ви касае.
Що се касае до това дали България е същата – прекрасно знаете, че когато имаше най-ярките служби и режими, когато се извършваше Възродителният процес, независимо че сега сте се прегърнали така с ДПС, при атентата на гара Буново, жертвите пак бяха толкова и само щастливо стечение на обстоятелствата не доведе до много повече жертви и повече ранени.
Бомбени атентати в България е имало. Службите в момента работят много активно. Надявам се в рамките на 3-4 дни, тъй като има чисто обективни процесуално-следствени действия, които изискват технологично време, за да се установят ДНК пробите, да се изкарат профилите... Просто ни трябва три денонощия. От днес се работи по самия взрив.
Господин Сидеров каза много верни и много неверни неща. Никой не е пречил на процесуално-следствените действия. Цяла нощ бях там – работи се изключително активно. Факт е, че още вчера летището в Бургас беше пуснато. Двадесет и четири часовата зона трябваше да мине и беше достатъчна, за да свършат работа колегите и летището да работи вече вече както трябва.
Що се касае до положението в Гърция – Вие прекрасно знаете, че това е много дебела сянка, която се хвърля върху целия регион. Знаете, че и това, което в Румъния се случи, е допълнителна сянка. Знаете, че по принцип нашите съседи и в Сърбия, и в Македония изпитват финансови и икономически проблеми също, както и че само допреди 10-15 години имаше война на Балканите.
Нашият регион е тежък и каквото и да говорим думи като „финансова криза” и „Гърция” присъстват във всяко едно изказване.
За радост ние емитирахме нашия дълг на 4,2%, което беше изключително успешно. Не случайно и „Форбс”, всички анализатори, и президента Ромпой, и президента Барозу, и канцлера Меркел отчетоха това, с което се справи правителството като емитиране на ценните книжа. Факт е, че с над 6 млрд. евро имахме възможност да купим веднага за дълга. Разбира се, винаги съм казвал, че първо, заслугата за всичко това е на Синята коалиция, на СДС тогава, които въведоха валутния борд; на Вашето правителство, което не похарчи всичките пари, и разбира се, на нашето.
Мисля, че към 29, когато от Брюксел ни дойдат към 700 млн. лв., фискалният резерв ще мине над 7 милиарда и нещо.
Кризата безспорно се отразява, но в момента и много гръцки компании идват в България да работят. Най-ниските данъци или достатъчно ниски и стабилни данъци, които България пази през тези години, мисля, че са допълнителен стимул за тях.
Правим много неща, но не виждам смисъл да ги говорим, тъй като във вторник може да има друго правителство и Вие ще го решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Господин премиер, Вие направихте един по-общ преглед на ситуацията. За съжаление не влязохте в конкретната проблематика. Може би въпросите, които искам да задам, ще конкретизират евентуално отговорите Ви.
Известно е, че гръцки оператори и инвеститори оперират в редица отрасли на нашата икономика. Гръцки са собствениците и на някои банки, в това число няколко от тях са със системен характер. Всички те в момента са със свита или замразена стопанска инвестиционна активност.
Какви са вижданията на правителството в това направление? Още един въпрос: какви проблеми виждате при евентуално излизане на Гърция от Еврозоната? Ще отворя една скоба: опасенията за такова развитие в следващите месеци са отново актуални. Как това ще засегне нашата страна? Също: какви мерки възнамерявате да предприеме правителството при такова развитие? Благодаря, надявам се на отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор, желаете ли господин Борисов?
За отношение – господин Станишев. (Реплики от КБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мерките, които ще вземем, ще Ви ги кажа след вторник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение?
Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което се случва в момента, просто е ясно доказателство за това, което е написала Европейската комисия в доклада отпреди два дни. (Реплика от Искра Фидосова.) Не. Защото там е поставен въпросът за първи път за фундаментална неспособност да се спазват принципите на разделението на властите, което засяга изобщо функционирането на демократичните институции. (Реплики от ГЕРБ.)
И аз искам да задам въпроса: Вие за какво сте тук? Ние за какво сме в тази зала, след като министър-председателят демонстративно показва нежелание да отговори на въпрос и парламентът да изпълнява ефективно своята функция за контрол над изпълнителната власт?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Такова подигравателно отношение: „Ще Ви кажа след вторник”, е абсолютно неприемливо отношение към българския парламент, към Вас, дами и господа от ГЕРБ, защото се задава конкретно питане, от което става ясно, че няма предприети мерки, анализ как България да се защити от негативни последици от икономическата криза в Гърция, която става все по-тежка.
Не може да се затварят очите за това. Когато имаме толкова гръцки фирми, банки, които оперират тук, и те имат свита активност, това се отразява пряко върху всички техни клиенти – български фирми. Когато Гърция получава толкова ниски оценки от кредитните агенции, представата за региона е като цяло и Вие добре го знаете, господин министър-председател. И няма как българското правителство да игнорира този факт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз разбирам по това, което Вие казахте и най-вече не казахте, че няма задание, предприети мерки как да се смекчи негативното въздействие.
Искам да кажа още едно нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защото Вие във Вашия отговор, ако може да се нарече така, говорехте за какво ли не, само не по този въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да кажа ясно нещо: ясно е, че правителството пак ще действа „след дъжд – качулка”. След дъжд – качулка! И няма никакъв план за действие, и поведението на премиера днес по този въпрос е абсолютно недопустимо. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Станишев.
Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно компенсиране на населението и бизнеса за увеличаването на цените на електрическата енергия, газта и петрола.
Госпожа Нинова, заповядайте да развиете въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Въпросът ми е: как правителството ще компенсира българите и бизнеса за увеличените цени на ток, природен газ, бензин?
Основанията за въпроса ми, уважаеми господин министър-председател, са следните.
Първо, Вашият ангажимент поет публично, че правителството ще предприеме мерки за компенсиране на доходите на хората. Второто ми основание е, че от 1 юли електроенергията за бита се повиши с 13,5%, а за промишлеността – с 14.
Бизнесът, разбира се, реагира по следния начин.
Председателят на Асоциацията на месопреработвателите казва, че увеличението на цените свива рязко потреблението на месо и колбаси, че работят на нулева печалба, че много фирми ще фалират.
Асоциацията на млекопреработвателите, официално изявление: „Увеличението оскъпява продукцията. Освен цената на тока, скъпото фуражно жито ще вдигне цената на храната на животните. Не ни остава друго освен да вдигнем цената на млякото или да колим животните.”
Хлебопроизводителите: „Брашното за масов хляб се увеличава с 50 лв. на тон.”
Притеснение изразиха фирмите в металургията, машиностроенето, текстилната промишленост, обувната промишленост, мебелната промишленост, които заявиха, че ще вдигнат цените с 4-5%.
Това увеличение води до фалити на много малки и средни предприятия, води до увеличение на цените, което след себе си води до по-ниска покупателна способност, тоест това е нов удар по икономиката, особено по малкия и среден бизнес.
Разбира се, най-важният ми аргумент, макар и последен – това води до още по-голямо обедняване. Хората нямат пари за ежедневни належащи нужди, защото три години се вдигат цените, а три години не се пипат доходите.
Бизнесът и българите поставиха пред Вас две претенции. Бизнесът в Бюджет 2013 – да помислите за намаляване на данък добавена стойност, за да ги компенсирате, а хората очакват от Вас увеличение на доходите.
Какво ще направи правителството в тази ситуация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Борисов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Нинова! Господин Станишев, аз Ви отговорих на въпроса. Казвам, че не ми се дебатира с Вас по простата причина, че Вие искате вот на недоверие по тема за петгодишен доклад, от която Вие сте управлявали две години; по доклад, в който Вие сте си приели с цялото нахалство Закон за амнистия на престъпленията и над 475 такива са паднали заради това. Ако имаше политическа класа във Ваше лице, аз съм готов заедно да седнем и да обсъдим доклада с всички мерки. Но Вие, точно обратното – отивате на вот на недоверие. Какво да си говорим с Вас, какво да дебатираме?!
С цялото си уважение към парламента, аз съм тук, отговорих на въпроса, но не искам да дебатирам с Вас поради тази причина. Мога да дебатирам за Закона за амнистията с Вас, но това, доколкото разбрах, ще е във вторник.
Що се касае до въпроса – извинявайте, госпожо Нинова, че се отклоних. Бяха направени промени в Наредбата от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. С тях удължихме срока за подаване на молби и декларации като ги изтеглихме с един месец напред. Вместо от 1 август тази година кампанията за предстоящия отоплителен сезон започва от 1 юли.
Въпреки налагащите се сериозни общи финансови ограничения, ние предприехме конкретни мерки и за увеличаване размера на целевата помощ за отопление. От 2 юли 2012 г. тя вече ще бъде 65,7 милиона месечно или 328 лв. 60 ст. за целия отоплителен сезон. Така на практика се гарантира 100-процентовата компенсация на повишението на цената на електроенергията, за която знаете, госпожо Нинова, тук е била допусната някаква фактическа грешка, с което се удължило чак с пет години целият период. Господин Корнезов тогава да е бил по-наясно с нещата, може да Ви обясни.
Друг компенсаторен механизъм срещу повишението на енергийните цени е подобряването на енергийната ефективност. Така ще се даде възможност за трайно снижаване на енергийните разходи на домакинствата и повишаване на конкурентоспособността. Вече на три, четири транша изплащаме над 300-400 милиона, може би до този момент, по Програмата за енергийна ефективност и конкурентоспособност. Фирмите са много доволни – пряко отиват при тях и при хората, намалява се енергийната ефективност с близо 50%. Между другото това е една много добра мярка.
Кредитна линия за енергийната ефективност в дома. Чрез нея на домакинствата или сдружения на собственици, кредити се представят за проекти по енергийна ефективност и ВЕИ-та. Такива кредити ще се отпускат до 31 юли 2014 г., затова насърчаваме домакинствата да се възползват от тях.
Кредитна линия за енергийна ефективност в промишлеността. През български банки се акредитират проекти на частни компании за енергийна ефективност в промишлеността. Общият размер на отпусканите кредити досега е 109-110,8 млн. евра.
Друга възможност е и схемата за Договори за енергоспестяване, която е с гарантиран резултат – ЕСКО-договори.
По Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” са обявени шест схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свързани с енергийна ефективност на обща стойност 547 млн. лв. Вече са сключени 263 договора на стойност 528 млн. лв. за ремонт, реконструкция и внедряване на мерки за енергийна ефективност в обекти. За прилагане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради за топлинна изолация, подмяна на дограма, локални инсталации и във връзка към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и други е осигурена безвъзмездна помощ за над 50 млн. лв.
Водени от убеждението, че подобряването на енергийната ефективност и внедряването на нови съоръжения и технологии и оборудване, на 5 юли тази година сключихме договори със 121 бенефициента по Оперативна програма „Конкурентоспособност” за финансиране по схемата „Технологична модернизация на малки и средни предприятия”, която е на обща стойност 145 млн. лв.
Ще спра дотук заради времето. Има още, но след това – при уточняването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Нинова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, този емоционален изблик в началото не го разбрах, поне не беше по моето питане. След това хубаво и гладко четете, но не ми отговорихте на поставените въпроси.
Как ще компенсирате онези хора, които нямат вече какво да ядат? Имате ли представа как се живее с 200 лв. на месец? Това не е популизъм! Просто Ви питам: имате ли представа как живеят тези хора?
Какво ще направите за онези 400 000 безработни, от които над 100 000 са млади хора? Ами, два милиона и половина пенсионери, от които голяма част са с минимална пенсия? Триста хиляди са на минимална работна заплата! С какво ще им помогне на тях Програмата за енергийна ефективност, която ще даде резултат след пет или десет години, и за която Вие не сте прав, че са се явили единствено девет фирми, за да кандидатстват по нея. Защото и там има разни корупционни схеми и далавери, за които може би ще задам такъв въпрос и ще говорим.
Постоянно хвърляте вината върху тройната коалиция. Е, докога, господин министър-председател?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Непрекъснато.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, непрекъснато! Питам Ви: с какво Ви е виновна тройната коалиция, че вместо да намалите цената на природния газ, както обещахте от 1 юли, я увеличихте с 5%?
Какво Ви е виновна тройната коалиция, че за пръв път наложихте акциз върху природния газ от 1 юли 2012 г.?
Тройната коалиция ли Ви държа химикалката, когато подписахте всички тези договори за „Зелена енергия”? Аргументът Ви да отхвърлите всички дебати за след вторник с намека, че може би ще има друго правителство, не Ви освобождава от отговорност. Защото аз обикновено в разговорите си с Вас се позовавам на документи, които ей-сега тук имам.
Първият документ е Програмата на ГЕРБ „Десният проект за България”. Там пише: „Ще осигурим на българите за четири години средни европейски доходи”. Неизпълнено!
Антикризисна програма на ГЕРБ от 2010 г., там пише: „Правителството ще положи усилия държавно регулираните цени да не се увеличават през четирите години на мандата”. Досега са увеличени няколко пъти за тези четири години! Там пише: „Ще осигурим европейски стандарт на живот на българите”. Къде е този европейски стандарт, господин министър-председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбирам, че имате и други приоритети, но все пак стандартът на живот на българите, обедняването, което е отразено в доклада на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Нинова, времето Ви изтече!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...Европейската комисия като заплаха за България. Докладът, който Министерският съвет... (Народният представител продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Човек би трябвало да уважава и себе си в тази зала по някакъв начин. Винаги поставяте този, който ръководи събранието, в неудобно положение! (Реплики от ГЕРБ, викове от КБ.)
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Аз, виждате, като звънне звънецът, спирам веднага, по средата на изречението. Така че нека спазваме правилника.
Още от първия ден на идването на това правителство ние вдигнахме пенсиите, което Вие взехте като решение на последно заседание. (Смях и реплики от КБ.) И ние започнахме да изплащаме високите пенсии.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кой ги плаща?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Що се отнася до договорите за газа, господин Овчаров може да отговори защо ги прекратихте преди да изтече срокът, така че и тук мога да кажа.
Вие, именно тройната коалиция, трябва да ни отговорите защо след като 2020 г. зелените енергии трябва да станат (реплики от КБ) шестнадесет процента от енергията, която произвежда България, Вие тогава с технически грешки в парламента сте приели закон, който да дотира цените в... (Реплики от КБ.)
Не е ли така, Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не е?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Четете стенограмите!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Четем много добре и в стенограмите пише, че с пет години сте увеличили срока заради това, че сте сгрешили технически. (Реплики от КБ.)
И ние сега го плащаме, защото са дошли най-големите фирми веднага, защото такава сладка работа, която сте им предложили, няма и веднага сега започват да излизат парковете и ние сме длъжни да ги присъединяваме.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Четете стенограмите!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И в тази посока, госпожо Нинова, мога много неща да Ви отговоря. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой ги кани?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Законът, който сте приели, ги кани. Когато има закон, те, инвеститорите, сами се канят. Те сами се канят! Вие сте приели закона.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ама, кой ги кани!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие, със закона, който сте приели! (Реплики от КБ.) Както и да е!
Безспорен факт е, че до края на 2012 г. само за проекти за енергийна ефективност ще отчетем осигурен финансов ресурс на стойност над 1 млрд. лв. по процедурата за инвестиции.
Госпожо Нинова, между другото, понеже връчвам договорите, Ви каня и Вие да дойдете следващия път – идват всички фирми, публично, пред медиите, пред стотици хора раздаваме договорите, те са вече десетки, стотици договори. Каня Ви, заповядайте и ще видите какво ще Ви кажат фирмите по тази тема.
По процедура за инвестиции „Зелена индустрия” са одобрени общо 30 проекта с приложение на обща стойност около 155 млн. лв. за безвъзмездна финансова помощ. (Реплики, шум и подвиквания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Можете да говорите, господин Борисов.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Те искат по два пъти да говорят. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура, господин Курумбашев. (Реплики от КБ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Овчаров не беше в залата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как не? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев, заповядайте за процедура. (Реплики от КБ.)
Не съм дал възможност за лично обяснение. Така че какво лично обяснение?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Той ми спомена името.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти къде беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие може да сте в Китай и да Ви споменат името и след една седмица да дойдете и да искате лично обяснение! Не бяхте в залата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как да не съм бил?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не, не бяхте! (Шум и реплики от КБ.)
Изградил съм си навика, когато споменат някое име, да поглеждам, за да видя дали е тук човекът. (Шум и реплики.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев, процедура ще имате ли?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура по начина на водене, но първо господин Курумбашев да си каже процедурата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): По начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добре, хайде!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, днес постигате невидими висоти от наглост и дебелашко поведение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Каквото повикало – такова се обадило! Отнемам Ви думата! (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от КБ.) Можете да си седнете на мястото, господин Овчаров! (Народният представител Румен Овчаров говори на изключени микрофони.) Ако искате, излезте на трибунка отвън.
Заповядайте за процедура, господин Курумбашев.
Вие току-що ме нарекохте нагъл, благодаря Ви! Но ако искате още, стойте!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, встрани от микрофоните): Няма никакво значение какво съм Ви нарекъл!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: А, няма значение как сте ме нарекъл!?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, встрани от микрофоните): Може да не съм нарекъл Вас! Казах „постигнахте висоти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ето, това е наглост – усмивката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Велчев, моля Ви, не влизайте в пререкания с колегите си!
Заповядайте, господин Курумбашев!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги народни представители! Става дума за елементарно спазване на правилника.
Преди малко господин премиерът при отговора си на госпожа Нинова просрочи времето си с повече от минута. Аз лично съм привърженик, когато се дават отговори и говори повече от минута от разрешеното време, Вие го оставихте, и според мен така е добре – да се дава възможност да се развиват пълноценно отличните днес отговори на премиера.
Въпросът е, че моята колежка Корнелия Нинова просрочи само с 22 секунди времето и Вие й изключихте микрофона. Това, към което искам да Ви призова като председателстващ заседанието, е да имате еднакъв аршин. Ако разрешавате на премиера да говори повече една минута от разрешеното време, разрешете и на моите колеги. Иначе излиза, че давате служебно преднина на премиера, от която очевидно той се нуждае. Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това е наглост.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Следващият отговор ще е 20 секунди по кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – да, госпожо Манолова! Каква?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По начина на водене или какво ще е, да знам?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене и за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, Вие изисквате от нас да спазваме парламентарния правилник, но самият Вие днес непрекъснато го нарушавате.
Нарушение на процедурата е, когато министър-председателят не отговоря на поставените му въпроси, а отклонява темата и прави внушения, които няма как да бъдат опровергани в рамките на парламентарната процедура.
Такъв е случаят с опита на господин Борисов да внуши, че критиките на Европейската комисия за провала на българското правителство в битката му с организираната престъпност (шум и реплики от ГЕРБ) се дължат на Закона за амнистията. Нека да кажа за всички, които слушат парламентарния контрол, че Законът за амнистията през 2009 г. се отнася единствено и само до непредпазливи престъпления, тоест нито злоупотребата с публични пари, нито злоупотребата с европейски средства, нито корупцията, нито организираната престъпност са непредпазливи престъпления. Следователно по никакъв повод не е могло нито едно лице, извършило умишлено престъпление, да бъде амнистирано. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Ние ще поискаме справка от Върховната касационна прокуратура и от Висшия съдебен съвет, за да е ясно за какво точно е прекратено всяко едно от тези 458 наказателни дела. Аз заявявам от тази трибуна, че сред тях няма как да има нито едно за злоупотреба с пари за корупция или за организирана престъпност. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тъкмо се приготвих да си запиша какво е Вашето отношение към мен, но явно нямаше такова.
Питане от народния представител Георги Пирински относно корупционните практики и държавния контрол.
Господин Пирински, заповядайте да развиете питането си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането ми към господин Борисов отпреди 3 седмици е следното.
В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2011 г., внесен на 13 юни в Народното събрание от Вас, господин премиер, се подчертава, че корупцията, особено тази в системата на видовете държавна власт и управление, е следствие от четири фактора: непрозрачната подмяна на собствеността, тоест скритата приватизация, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването.
Моето питане е именно по третия фактор – неефективния контрол.
В доклада се съобщава, че за противодействие на корупцията се прилага проактивен подход и че, цитирам: „Следва да се засили мониторингът на контролните органи по отношение на законосъобразното упражняване на управленските правомощия и наличието на конфликт на интереси”.
Моето питане е: какви по-сериозни слабости и провали сте констатирали досега при осъществяване на мониторинга от страна на контролните органи? Какви конкретни действия предприемате за осигуряването на ефективен контрол от страна на държавата по отношение на управленските практики по министерства и ведомства?
В доклада се съобщава, господин премиер, Вие съобщавате, че има Главна дирекция „Инспекторат” в Министерския съвет, която следи как упражняват своите контролни функции различните инспекторати по министерствата, че има цяла система от наредби и правилници, лично утвърдени от Вас, с които следва да се установи до каква степен има корупционен риск, как се осъществяват функциите на администрацията. Следователно ще бъде много важно днес тук ясно да съобщите какви са проблемите, които сте установили, и какви действия сте предприели?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър-председателят на Република България господин Борисов.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински!
Уважаема госпожо Манолова, няма как Вие да ме питате на различни теми и аз да се концентрирам само върху отговора на един въпрос, защото не е честно по този начин. Аз само цитирах написаното в доклада, без коментар – написаното! Иначе щях да цитирам силната политическа воля на правителството, за което Вие искате вот на недоверие.
Господин Пирински, извинявам се.
Политиката на правителството в борбата с корупцията е последователна и безкомпромисна. Тя постигна и видими за желаещите да ги видят и оценят резултати. Само преди дни ние разкрихме и задържахме депутат от групата на ГЕРБ. Не мога да твърдя, че на местно ниво или в работата на отделни служители и административни звена няма пропуски и слабости, но провали, както казвате, няма. А всеки, който попадне в обсега на службата и прокуратурата, виждате, че остава в ареста, независимо от това на какъв пост е.
Ако трябва да говорим за съществени и системни слабости и провали от контролните органи, то те трябва да се отнесат първо към действията и бездействията на правителството от предходните години: липсата на политическа воля и решимост, прилагане на палеативни мерки, а не системен подход досега за причината да продължава да се говори за организираната престъпност като проблем в нашата страна. Казвам това, защото съм убеден, господа депутати, че всеки от Вас ще се съгласи, че противодействието на корупцията не може да е задача за периода на управление на едно правителство.
Що се отнася до направеното от нас, ще се въздържа да изброявам за пореден път поредицата от стратегически оперативни документи, които правителството е разработило и приело от началото на мандата си. Няма да Ви припомням и законодателните промени, които направихме. Те вече се прилагат и очакваме техните резултати.
Ясно е, че всички министерства и административни звена имат своите антикорупционни планове и работят по тях. На 14 септември 2011 г. утвърдих списък на заместник-министри от всички министерства и заместник-председател на ДАНС, които да отговорят за координацията и провеждането на антикорупционната политика, както и за оценката на корупционния риск и останалите слабости, за отчитането на постигнатия напредък в своите ведомства.
Вече са систематизирани основните специфики на секторните политики, които подлежат на наблюдение и проверка поради повишения корупционен риск. Установени са няколко повтарящи се области с повишен корупционен риск в дейността на администрацията. Те са: възлагане на обществени поръчки, управление на средства по програми или проекти, финансирани от Европейския съюз, дейности по предоставяне на административни услуги на гражданите и бизнеса, разрешителни и лицензионни режими. Координацията и отчитането на реализирането на мерките от Плана за изпълнение на интегрираната Стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност се извършва от дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет, която подпомага дейността на Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет.
За Ваше сведение и улеснение информацията за дейността и изпълнението на интегрираната Стратегия за противодействие на престъпността и организираната престъпност е обявена на сайта на Комисията за превенция и противодействие.
Що се отнася до конкретните действия за ефективен контрол по отношение на управленските практики по министерства и ведомства, мога да започна с това, че Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет прилага единен модел – матрица за планиране и отчитане на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт.
Уважаеми господин Пирински, през последните години и месеци от правоохранителните органи бяха реализирани акции за пресичане и преодоляване на корупционни практики, които очевидно са били търпени, а може би и толерирани. Същественият резултат за защита на обществения интерес в сферата на противодействието на корупцията и за утвърждаване на добрите управленски практики има много голяма яснота за движението на финансовите средства чрез свързването на всички търговци с Националната агенция за приходите. Широко известни са действията за пресичане на корупцията в приходните администрации и в администрациите, осъществяващи контролни или разрешителни дейности.
От изключителна важност е усилията на органите на изпълнителната власт да бъдат продължени и в работата на законодателната и съдебната власт. Без съответната нормативна уредба не могат да бъдат създадени ясните правила, а без осъдителни присъди усилията на държавните институции остават без резултат и не се преодолява усещането сред обществото за неефективност на държавните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Пирински, заповядайте за два допълнителни въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин премиер, първият ми допълнителен въпрос е следният. Може би преди месец, на 15 юни Вие заявихте във връзка с взривените складове край „Петолъчката”, че „щом има човешки жертви, значи има некомпетентно управление”. В тази сфера този, който е ръководил или е отговарял, безспорно е бил некомпетентен, и точната дума е „престъпно некомпетентен”.
Господин премиер, съгласно чл. 152 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случая този човек е министърът на вътрешните работи. Той е бил длъжен съгласно този закон да утвърди условията и реда за извършване на контрол върху дейностите по утилизация и унищожаване с наредба. На мой въпрос тук – в това Народно събрание, той не отговори утвърдил ли е такава или не.
Затова първият мой въпрос към Вас е: Вие питахте ли го утвърдил ли е такава наредба? Поискахте ли му обяснение, защото той очевидно той не я е утвърдил? Поискахте ли му оставката, след като не е направил това, тъй като то е в основата на безотговорното, престъпно безотговорно действие в „Петолъчката”?
Вторият ми въпрос е следният: в същия този Доклад за националната сигурност има и такъв текст, господин премиер: „Общата оценка за състоянието на средата за сигурност в Република България по линия на тероризма, показва, че опасността от извършване на терористични актове срещу обекти, че интереси” – и тука е много интересно – „на вашата страна е реално”. Това „вашата” очевидно трябва да бъде „нашата страна”. Или тук има някаква печатна грешка, някой е натиснал не това бутонче, или превод на текста, който е залепен. Но въпросът ми е: след като не може да има никакво съмнение, че има пробив, и то масивен, в системата за национална сигурност при осигуряване безопасността на гражданите, какви пропуски Вие вече сте констатирали и какви допълнителни обяснения ще дадете пред Народното събрание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински!
Аз предполагам, че в сферата на съхранението на тези опасни взривни вещества, не би трябвало да се чака да дойде министър Цветанов, за да подпише наредба. Би трябвало да има такава наредба за съхранение и всичко останало много години преди това. Но към днешна дата не съм попитал и не мога да Ви кажа, така че ще обадя специално да Ви кажа какво има и какво е направено по този въпрос.
А що се касае за пробива в системите на сигурност, нека да изчакаме още няколко дена, за да може това, което говорим, да отговаря на реалните факти и събития, защото има предположения, но мога да направя заключение и да ги обявя пред Вас едва когато знам всички факти и обстоятелства. Това, че в Ню Йорк, във Вашингтон, в Москва, в Мадрид, в Лондон, в Аликанте, къде ли не бяха пробити системите за сигурност, особено всеки, който се е занимавал с такава дейност знае, а докато не излязат всички експертизи, всичко е версии, особено към камикадзетата няма никакъв шанс някой да противодейства. Това е доказано. Не е нужно да го твърдя аз. И неслучайно е избрано такова място – повтарям, казвам версия, ако е така и ако всички факти и обстоятелства и следствени органи го докажат. Това е можело да стане и пред хотела, това е можело да стане и пред ресторанта, когато е целена такава група.
Ние сме разкривали много-много взривни вещества, много бомби, много взривни устройства, много автомати, включително и много картечници. Но когато ги разкрием и ги дадат медиите по техните емисии, то минава като нещо ей-така: да, те трябва да го правят. Много пъти е направено. Но, за съжаление, малко са държавите, на които не им се е случило.
Така че с цялото си уважение към Вас, нека да изчакаме да излязат техническите характеристики, интересува ме преди всичко на бомбата, защото има значение как е взривена – дали дистанционно, дали ръчно, дали механично, дали човекът е знаел какво носи, дали не е пратен само до там. Просто версии, които, ако сега обсъждам с Вас, утре всяко нещо би могло да бъде опровергано и да излезе, че подвеждам или парламента, или обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение –господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, не са Ви информирали. Законът за взривните вещества, който прие това Народно събрание, е от 2010 г. В своите отговори министър Цветанов цитираше Инструкция на МВР от 2006 г., която регламентира извършването на тези контролни проверки. Няма как инструкция от 2006 г. да се прилага по отношение на нормите на закона от 2010 г. И няма как да е ясно кой каква отговорност носи, след като не е утвърден конкретният режим на условия и ред за проверките. Господин Цветанов прояви пълна липса на способност да почувства каквато и да било собствена отговорност, приемайки познатия стил да се нахвърля върху задаващия въпроса и по съвсем други теми.
Що се отнася до второто, което казахте, аз неслучайно казах, че ние очакваме от Вас допълнителна информация за това какво сте установил. Може би сте информиран, по-скоро не, че нашата парламентарна група внесе предложение за закрито заседание на Народното събрание именно по тази тема, съзнавайки необходимостта от възможно най-отговорен подход по целия този кръг много тежки проблеми. В декларацията, която направихме от нашата парламентарна група в началото на заседанието, Вие сигурно забелязахте, че беше изразена готовност за сериозно взаимодействие с правителството, беше заявено нашето разбиране, че по такъв изключително сериозен проблем и предизвикателство пред България няма място за партизанщина и няма място за евтини дивиденти и реплики.
Но това, което ни смущава, са Вашите и на Вашия заместник заявления през цялото време, че всичко е било наред. Няма как да е било наред. Заявете, че ще изясните къде са пробивите, а не че няма такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следват два въпроса, които са идентични – от народния представител Пенко Атанасов и от народния представител Петър Курумбашев. Става въпрос за заповед на министър-председателя на Република България за назначението на председател на Селскостопанската академия.
Първи ще развие въпроса си господин Пенко Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми вицепремиер Дянков, уважаеми господин министър-председател!
Въпросът ми е продиктуван от факта, че преди няколко дни Вие с Ваша заповед назначихте нов шеф на Селскостопанската академия, след като на господин Костов му свърши мандата, довършвайки мандата на Светла Бъчварова, която Вие освободихте, без да има каквато и да е причина. Впоследствие така се оказа.
Преди да задам наистина въпроса, искам да кажа няколко думи за самата академия. Орязахте значително бюджета на тази институция, която е със 130-годишна история, която е стълбът на българското земеделие. Тя е мозъкът, тя е това, което земеделските производители винаги през годините са чувствали опора, а при Вашето правителство, давам пример 2009 г., бюджетът е 43 милиона – 27 милиона субсидия, 16 милиона собствени приходи. Сега субсидията е 10 милиона и 17 милиона са собствените приходи. Да не говорим, че през цялото това тригодишно управление на ГЕРБ, особено след като беше освободена Светла Бъчварова, се забелязва един огромен срив в тази система. Нещо, което не позволява на научните институти и опитните станции да изпълняват задълженията си и да бъдат в полза на обществото и на правителството, разбира се.
Няма да говоря за силата на българската земеделска наука, защото тя е доказала през годините си мястото, значението си и това е един безспорен факт. Но не разбирам, господин министър-председател, как Вие назначихте за шеф на Селскостопанската академия един човек, който вероятно е много голям специалист в областта на геодемографията. Моите уважения към него, но няма нищо общо със земеделието, още по-малко със земеделската наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин премиер, става дума за назначението на изтъкнатия географ проф. д-р Петър Славейков за председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия.
При положение, че имате пет назначения в „Напоителни системи”, част от които имат образование, сходно с това на Бил Гейтс; при положение, че имате четири назначения в Държавен фонд „Земеделие”, част от които имат фалшиви дипломи, просто беше нелогично да няма и трето назначение – в Селскостопанската академия.
Единственият човек, който имаше действително образование за тази позиция, е Светла Бъчварова. Тя е професор или старши научен сътрудник първа степен, има специализации в държави, например като Съединените щати и Израел, но тя има историческия малшанс да е от БСП. И, както се казва, даже много я бавихте – две години.
Назначихте лесовъд. Той пък човекът е с малшанса да има неправилна позиция по Закона за горите. И него го уволнявате. И сега назначавате друг човек. Да Ви прочета заглавието на неговите трудове: „Етногеография”, „География на населението в света”, „Геодемографски анализ на раждаемостта в света”, „Сравнителен географски анализ на резултатите от парламентарните избори през 1997 г. и 2001 г.” Какво общо има този човек със Селскостопанската академия?
Моите уважения към неговите научни постижения. Той е респектирал своите колеги. Между другото е уважаван и от своите студенти, но това е все едно да вземете ректора на Националната спортна академия и да го направите ректор на Националната академия за театър и филмово изкуство.
Аз разбирам, че по времето на Вашето управление всичко е възможно като назначения, но, моля Ви се да ни дадете отговор на основата на какви критерии назначихте изтъкнатия географ проф. Петър Славейков за председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – господин Борисов, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че господин Пирински излезе, но в другите държави при подобни ситуации се консолидира цялата политическа класа и нацията като цяло, а Вие в същото време говорите, че ни подкрепяте, а в същото време ни искате след два дни вот на недоверие и България може да остане без правителство. Няма как да повярвам в искреността Ви!
Господин Атанасов, господин Курумбашев! Точно Вие ни давате съвети за кадровата политика, след като Вашия мандатоносител от философ стана изтъкнат хидрогеолог, строеше язовири и всичко останало, но приемам, че имате огромно чувство за хумор, така че може би в тази посока ми задавате въпроса.
Новата обща селскостопанска политика от 2014 г. ще се развива на базата на иновациите, научните познания, адекватната подготовка на заетите в аграрния сектор.
Селскостопанската академия е основният инструмент на Министерството на земеделието и храните за реализирането на тези цели.
Близо две години ние очаквахме от Вашия член и тогавашен ръководител на академията да заработи така както трябва, защото на много места хора на високи постове от предишното правителство си ги запазиха и работят и до ден-днешен. Бих дал и много примери.
Съвременните предизвикателства в общата селскостопанска политика изискват научна и академична експертиза в спецификата на регионалното развитие, екологизацията на земеделието и поетапната либерализация на пазарните отношения в сектора. Съобразявайки се с тези изисквания приех предложената кандидатура на проф. Славейков за председател.
Селскостопанската академия е научно-образователна институция, която има тясна връзка с практиката в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. В академията работят агрономи, зооинженери, ветеринари, лекари, биолози, химици, икономисти, математици, хидроинженери, метеоролози, юристи и други. Тяхното присъствие дава възможност за създаване на комплексен модел на научните изследвания и последваща практическа реализация.
Познанията на проф. Славейков в областта на географията ще спомогнат според мен в развитието на Академията, за да се отговори на предизвикателствата на новия програмен период в общата селскостопанска политика 2014-2020 г., когато ще са необходими по-задълбочени анализи при решения по отношение на връзките и взаимодействията между ресурсите, факторите и условията за развитието на селското ни стопанство с цел превръщането му в национален приоритет.
Освен познаване на актуалните проблеми на съвременното развитие, председателят на Селскостопанската академия трябва да има според мен и необходимия административен опит на ръководител. Професор Славейков е бил два мандата декан на Географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където е успял да обедини усилията на научни направление и специалности: география, геология, туризъм и регионално развитие и политика.
Той е и създател преди шест години и половина на първата в България специалност „Регионално развитие и политики”. Днес тя е актуална и перспективна специалност.
Професор Славейков е бил член на различни научни съвети и журита. Участвал е в защита на докторски дисертации и хабилитации. Участвал е в акредитации на специалности и, за съжаление, не е бил член на БСП!
Оценявам като предимство на проф. Славейков за работата му като научен и административен ръководител на образователно-научни звена и юридическото му образование. Считам, че той е един добър управленец и доколкото знам – не е член на ГЕРБ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов, а след него реплика на господин Курумбашев. И обща дуплика на министър-председателя.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Господин министър-председател, въобще не оспорваме качествата на проф. Славейков, само че къде е допирната точка със земеделската наука?
Давам Ви само един пример – преди няколко дни му се обаждат и казват: „Абе, господин председател, сега е моментът на жътвата. Прибираме си опитите. Нужни са ни средства, за да се закупи гориво по съответни поръчки” и така нататък, просто трябва да дойде поредният транш. Той отговаря: „Ами, спесиментите ми още не са готови”.
Просто не става! Неразбирайки спецификата на земеделието, на земеделската наука, няма как да се развива това важно за държавата ни научно звено. Няма как!
И аз пак казвам, че въобще не оспорвам качествата му. Прекрасен човек е вероятно. Неслучайно му е гласувано доверие вероятно, но няма нищо общо със земеделието и това е големият проблем.
Въпросът е, че нищо, ама нищо не се направи, въпреки декларираните намерения академията да има самостоятелен бюджет. По-скоро това не бяха Ваши намерения. Господин Дянков въобще не иска академията да има самостоятелен бюджет.
Нищо не се направи в посоката да се решават елементарните нужди на земеделската наука. Давам пример: един от най-добрите селекционери по пшеницата в България господин Костов преди няколко месеца напусна института в Генерал Тошево, а с неговия сорт „Енола” се сеят 50% от площите в България.
Питам: той така доброволно ли след толкова години, отдадени за българската наука, ще си тръгне от този институт? Ей такива са големите проблеми, които Вие не искате ей толкова да ги решите.
Казах, че бюджета го намалихте драстично, с което – първо, бяха освободени много хора; после пенсионерите, които бяха на ръба и които по принцип се ползваха в тази посока за науката, също бяха освободени. Така не става, господин премиер! Не може да бъде прието Вашето решение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, говорите след като изтече определеното време за реплика.
Сега реплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Никой не оспорва професионалните качества, но в определена област, на новоназначения председател. Те са в областта на географията.
Ние се опитахме да открием някаква зависимост и се опитахме да разберем критериите. Честно казано, не ги разбрахме. От това назначение по-скоро разбираме, че по време на управлението на ГЕРБ всеки може да бъде назначен на всяка позиция.
Аз, например, не оспорвам компетентността да зареждаш със закуски детските градини в „Младост”, обаче човекът, който ги зареждаше със закуски в „Младост”, стана изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”.
Човек, който има дисертация за царския орел, е председател на Борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй”.
Аз ще взема да напиша една дисертация за влиянието на царския орел върху ядрената енергетика. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Между другото, да знаете, че царският орел лети доста надалече. (Реплики от ГЕРБ.)
Той започва да лети от АЕЦ „Козлодуй” и се спуска към „Марица изток-2”.
И ето, аз не казвам, че сте назначили некомпетентен човек, но сигурно този компетентен човек може да работи в своята област на компетентност. (Реплики от ГЕРБ.)
Например в Министерството на околната среда и водите, но когато Вие, например, ето там сте назначили двама човека на двете най-възлови позиции, които нямат нищо общо с ядрената енергетика, и ние Ви питаме: какви са Ви критериите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е по предмета на питането.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Предметът на питането е, че се назначават хора, които нямат никаква компетентност в областта, в която са назначавани. Може би са много мъдри управленци?!
Какво искате да покажете, че по времето на ГЕРБ всеки може да бъде назначен на всяко място, стига да има Вашата политическа протекция или даже бих казал – лична подкрепа? Това ли е Вашата цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин премиер? Няма да ползвате.
Благодаря на министър-председателя Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, а те не са малко, към вицепремиера Симеон Дянков.
Първият въпрос е на народните представители Пламен Орешарски и Румен Овчаров относно намеренията за намаляване на акцизите.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Наскоро се прояви информация, че сте направили постъпки за промяна на начина на формиране на акцизните ставки в Европейския съюз. Според публичната информация Вашата идея – ако не е така, ще ме поправите, разбира се, е да се отчете брутният вътрешен продукт на глава от населението. Тоест, да се отчете социален елемент в косвените данъци.
Известно е, че косвените данъци, за разлика от преките, са неутрални към подобен тип политики, или би трябвало да бъдат такива. Поне в рамките на Европейския съюз са такива още от възникването и развитието им. Освен това косвените данъци, за разлика от преките, са по-хармонизираната част, с идеалната идея въобще да се хармонизират, но това вероятно е въпрос на бъдещи развития. Засега все още тенденцията е към хармонизиране, а от двата основни косвени данъка – ДДС и акцизи, акцизът е по-хармонизиран, или може да се каже, че това е най-хармонизираният данък в рамките на Общността.
В тази връзка е и нашият въпрос. Моля да ни отговорите: какви са Вашите предварителни очаквания и намерения за намаляване на акцизите, на кои точно акцизи, ако, разбира се, Вашето предложение бъде одобрено от Европейската комисия и тя въведе нови практики на определяне на минимални или други акцизни ставки в Европейския съюз, и кои данъци, от друга страна, възнамерявате да увеличите, за да компенсирате загубата на приходи в бюджета? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Орешарски.
За отговор Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите на Република България.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Република България като държава – членка на Европейския съюз, прилага общностното право, с изключение на случаите, в които са договорени преходни периоди или дерогации. В областта на акцизното облагане по отношение на минималните ставки на енергийните продукти и електроенергията са договорени преходни периоди, които изтичат до 31 декември 2012 г., за газьол и керосин и до края на 2013 г. за природния газ. За останалите енергийни продукти и електроенергията се прилагат вече минималните акцизни ставки, определени в действащата директива от 2003 г.
През месец април 2011 г. Европейската комисия представи предложения за изменение на действащата директива и това изменение, ако се приеме, разбира се, да действа от началото на 2014 г. Едно от предложенията на комисията е за нови, доста по-високи минимални акцизни ставки за енергийните продукти и електроенергията. В момента предложението се разглежда на ниво Съвет на Европейския съюз и все още не е взето решение по отношение на окончателните текстове в директивата. Съществуват значителни различия и държавите членки все още не са постигнали компромис.
Република България вече е изразила писмено своето становище, а то е, че не подкрепяме предложението за промяна в минималните нива на данъчно облагане, тъй като подобно повишаване ще окаже влияние върху цените на горивата, общото ниво на инфлация и вероятно негативно отражение върху икономиката на страната.
Прав сте, че преди няколко месеца от Министерството на финансите споменахме, че наши експерти са се присъединили към експертите на 6, или 7 вече мисля, други държави – членки на Европейския съюз, с контра предложение, така мога да го нарека. Ако има промяна в този вид данъци, или по-скоро акцизи, тя да е свързана с брутния вътрешен продукт на глава от населението. Шансът това да стане, смятам, че е доста малък, предвид на това, което Вие казахте – че това е частта на данъчното и акцизното облагане в Европейския съюз, която е най-хармонизирана. Едва ли може от това Европейската комисия да се обърне и да тръгне към модел, който дава повече възможност на отделните държави членки да се съобразят със собствения си брутен вътрешен продукт, но ние смятаме, както и 7 други държави, че си заслужава да се пробва – да се говори в тази насока, най-малкото за да станат много по-реални предложенията, които са пред нас, от страна на експертите на Европейската комисия.
Всички тези разговори официално почват месец октомври тази година, в смисъл още не са почнали формални разговори. Чак на този етап ще мога да дам конкретна информация дали предложението и съответно контра предложението въобще ще влязат в официални разговори, или, така да се каже, ще остане сегашното положение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще вземе думата за реплика?
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, от Вашия отговор ние разбрахме, че всъщност намалението ще бъде увеличение и това, което сте казали, на практика няма да се случи. Бяхме изпаднали в илюзията, че Вие сте започнали вече да се вслушвате в това, което Ви казва опозицията, защото когато преди две години и половина-три твърдяхме, че увеличаването на акциза на цигарите ще доведе до намаляване на приходите, Вие не ни чухте. Не ни чухте и впоследствие многократно, когато Ви повтаряхме тази теза. Затова, когато чух, че Вие тръгвате да намалявате акцизите, викам: „Ей, този човек изведнъж започна да се съобразява с опозицията!”, защото резултатите са трагични.
При 50% увеличен акциз на цигарите, България продължава вече трета година да облага само 11 млрд. къса и да събира около 1 млрд. 700 млн. акциз от цигари. Трета година! Искам да Ви припомня, че през 2008 г. България облагаше с акциз около 22 млрд. къса, тоест два пъти повече. Какво се случи? Кои бяха тези тъмни сили, които доведоха до това драстично намаляване? Кои?! Ами, те са простички – Вашето правителство контролира и стимулира контрабандата на цигари в България. Това беше между другото де факто признато и от Европейската комисия, която обяви България като страната с най-висок дял на сивата икономика – 32%, и то съвсем наскоро. Ако сте го забравили, проверете.
Всъщност няма как да намалите акцизите, господин Дянков, и Вие го знаете. Ако България се сравни по брутен вътрешен продукт, по паритет на покупателна способност със средния за Европейския съюз, Вие трябва да намалите приходите от акцизи с около 60%. Те са около 4 милиарда.
Затова с господин Орешарски решихме да Ви попитаме: кои са новите данъци? Увеличението на кои данъци сте предвидили за българското население, или кои са новите тесли, които сте предвидили отново за българските пенсионери може би, или може би за здравеопазването? Сега разбираме от Вас, че нищо подобно няма да се случи – Вие просто сте си поговорили на тази тема.
Имаше едно време един министър-председател, който беше помолил министрите си да станат царе на мълчанието. Може би е време вече и Вие да почнете да мислите, преди да говорите неща, които очевидно вредят на България и на българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Овчаров! От 2009 г. насам всяка година приходите от митниците и от НАП растат всяка година и до етапа към средата на тази година България има не само балансиран бюджет – ние сме една от двете държави в целия Европейския съюз с балансиран бюджет (другата е Швеция), но дори имаме малък излишък. Така че всичките приказки, които току-що казахте – разбирам, че трябва да си чешете езика – не отговарят на фактите. А фактите са такива: ние заедно с Швеция сме единствените държави в момента в Европейския съюз с балансиран бюджет. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Пламен Орешарски и Румен Овчаров относно членството на България в ERM-ІІ.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, затова с кого се сравнявате и дали сте на нивото на Швеция и Германия, ще си поговорим след малко, когато говорим за политиката за външния дълг.
Сега искам да Ви попитам за нещо друго. Вие още от 2009 г. имате фикс идея за влизане на България в Еврозоната. Тази фикс идея и неразбирането Ви на това какво е бюджетен дефицит по начислена основа и какво е бюджетен дефицит по касова основа, доведоха на практика до замразяване на бизнес цикъла в България в края на 2009 г. През 2010 г. същата фикс идея Ви доведе до балансиран бюджет, който още преди средата на 2010 г. трябваше да бъде актуализиран. Той стана първият такъв бюджет.
Бих разбрал логиката Ви преди емисията на облигациите по външния дълг – да се опитвате да демонстрирате самочувствие, финансова стабилност, финансова консолидация. В този смисъл приемаме всичките тези неща, които говорите тук за излишъка в бюджета и всичко останало.
Не разбирам обаче начина, по който се опитвате да правите всичките тези внушения. Както през месец март предизвикахте Европейската централна банка да Ви напише становище, че е заплашена финансовата стабилност на страната и на практика доведохте до повишаване на рисковите премии по евентуалния нов външен дълг на България, така и сега го направихте по възможно най-глупавия начин, и отново, и то точно в навечерието на емисията по дълга предизвикахте отрицателния коментар на Европейската централна банка, която Ви каза, че за никакво влизане в Еврозоната не може и няма как да става дума.
Въпросът ми към Вас е: кога очаквате да убедите Европейската централна банка в готовността на страната за членство в ERM-ІІ или в Еврозоната? Или ако трябва да го кажа на по-простичък език – докога ще пробвате върху главата на обикновения българин дали работи принципът на мотиката? Не мислите ли, че му стигат цицините, които му направихте, откакто сте дошли на власт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Овчаров, Вашият въпрос е подвъпрос на един по-голям въпрос – кои са държавите в Европейския съюз, които банкрутираха в последните три години? Аз ще ги изредя – Гърция, Португалия, Испания, Кипър, Ирландия. Словения е следващата държава, която е в доста лошо положение. Въпросът е кой ги управляваше по време преди и след влизането в кризата? Социалисти, социалисти, социалисти, социалисти, социалисти, социалисти! Така че на Вашия въпрос „Как може България да влезе в Еврозоната, когато решим, че това е изгодно за България?”, отговорът е: когато социалисти не ни управляват достатъчно дълго време, за да може България наистина да покаже на какво е способна. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председателстващ, колеги!
Уважаеми господин вицепремиер, Вие направихте интересни съждения. Ако разчитам номинално политическите сили в нашата страна, от три години България не се управлява от социалисти. А ние говорим за последните три години. А може би не е така?!
От всички тия изявления, които правите по този въпрос, ми се струва, че Вие обърквате критериите за Еврозоната и критериите за ЕRM-ІІ. Те са доста различни. И ако в средата на 2009 г. беше нормално да не ги знаете напълно, то три години по-късно мисля, че не е съвсем нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли възражение? Не желаете.
Следващият въпрос е от народния представител Валентина Василева Богданова относно отрицателно становище на Министерството на финансите по Решение на Столичния съвет за поставяне на бюст-паметник на генерал Гурко.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, колеги! Преди няколко месеца Столичната община получава предложение от фондация за поставяне на паметник на генерал Гурко, като инициативата е свързана със 135-годишнината от Освобождението на София. Процедурата е стартирала. Определено е мястото на паметника – между улиците „Раковска” и „Гурко”, в познатата за софиянци градинка пред „Дома на покойника”. Министерството на финансите е дало отрицателно становище по това решение на Столичния съвет. Аргументът е, че тази зелена площ е държавна собственост и е предоставена за стопанисване и управление на Министерството на финансите.
Господин вицепремиер, аз знам историята на този терен. Той е с променена собственост по време на областния управител на София Росен Владимиров. Предоставен е за управление и стопанисване на Министерството на финансите с министър тогава Милен Велчев. Разполагаме със скица, издадена от Столичната община през месец май тази година, според която на този терен ще трябва да бъде изграждан хотел. Това е предвидено по скицата. Знам, че каквито и идеи да е имало, досега Вашите предшественици не са предприемали никакви мерки върху тази собственост.
Поради това моят въпрос към Вас е: защо Вие и ръководеното от Вас министерство не давате разрешение за поставянето на паметника на генерал Гурко? Какви са Вашите намерения за използването на градинката пред „Дома на покойника” и ще се осъществят ли идеите за нейното застрояване? Предварително Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Богданова, благодаря много за въпроса, защото това е тема, по която работя повече от една година. Отговорът е следният.
От уличното платно на ул. „Гурко” е проучена една от най-красивите антични гробници в столицата, която все още не е достъпна за жителите и гостите на София. Тази гробница (всъщност са две гробници – една по-голяма и една по-малка) случайно е намерена при разкопки за улично строителство още преди около 15 години. Заснемана е. Има достатъчно материали в Историческия музей, в Столичната община и в Музея на София, но оттогава не е предприето нищо, защото към нея трябва да има достъп. Този достъп досега не е даден.
Във връзка с развитието на културния туризъм за експониране на тази историческа забележителност е необходимо да се осигури подход под уличното платно през имота, собственост на Министерството на финансите – това, което и Вие коректно казахте, че е станало собственост преди доста години заради странни идеи.
Паметникът на генерал Гурко може да бъде поставен на много места на едноименната улица, например в парка на бившата Зоологическа градина. Античните гробници – между другото те са тракийски гробници, с доста богати по тях творби – няма как да бъдат преместени. България има славна история (имам предвид тракийската), която незаслужено е забравена по време на комунистическия режим. Точно тази история според нас трябва да бъде разкрита и свързана с развитието на туризма в столицата.
Предложението, което имам към Столичната община и по което работим над една година, е имотът, който по странни обстоятелства е влязъл в ръцете на Министерството на финансите, да се предостави на Столична община под условие, че той ще се използва за развитие на подход към тези две стари тракийски гробници. Нещо повече, бих искал и съм изразявал готовност държавният бюджет дори да даде допълнителни средства, ако е необходимо, за да може заедно с Некрополиса под „Света София”, с Ларгото и тези две тракийски гробници да станат част от туристическия пакет в центъра на град София. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Богданова, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин вицепремиер, отговорът, който ми давате, е доста по-различен от повода да дадете отрицателно становище. За поставянето на паметника на генерал Гурко продължавам да си мисля, че мястото му е там, тъй като това носи определен символ, свързан е с улицата, на която живея, и защото България наистина има историческа памет. София има много сериозна и много дълбока историческа памет, която аз като софиянец държа да пазя. Отговорът Ви ми звучи интересно.
Не съм убедена, че е нужно толкова дълго време да бъде провеждана процедура, при която собствеността на този терен да придобие своя нормален стопанин. Към момента това е зелена площ и тя следва да бъде общинска собственост, най-малкото, че Столична община е инвестирала в тази градинка – вложила е свои пари, с които я е облагородявала, а разбирам, че е държавна собственост. Това решение не е добро.
Кога ще се случат разкопките, би трябвало да бъде работа на Археологическия музей, на Института по археология към БАН и на Столична община. Надявам се, че ако по този начин сте отговорили и на втория ми въпрос – ще се реализира ли уреденото в скицата, с която разполагам, застрояване на градинката, то няма да се случи.
Това, което научих, е, че в най-скоро време собственик на тази територия ще бъде отново Столична община. Решението къде тя ще сложи този паметник и какво ще прави върху тази зелена площ в София ще остане в рамките на прерогативите на Столичния съвет. Това ли разбрах от Вашия отговор? Ако той е такъв, отнасям се към него с интерес.
И друг път съм казвала, че ако отговор, който съм получила, не е получил развитие, задавам същия си въпрос втори път – правила съм го, и Вие го знаете. С интерес ще следя развитието на този проблем, който след три години под ръководството на Министерството на финансите може да свърши във вида, в който и Столичната община, и кметовете на ГЕРБ до този момент са заявявали – че София има нужда от своите зелени площи, има нужда от показ на историческото си наследство и това ще стане факт. Ако отговорът е, собствеността на държавата върху този терен, която Министерството на финансите управлява, да се върне на Столична община и тя да работи върху него по начина, по който столицата заслужава – благодаря за него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Богданова, наистина тази дискусия помага, за да сме много точни какво казваме от тази трибуна и както Вие казахте, да се следи дали това ще стане. Настоявам да има последващи въпроси относно изпълнението.
Първо, Министерството на финансите категорично няма да строи хотел. Знаете, че тази собственост е минала в ръцете на тогавашния министър на финансите, Вие го назовахте. През 2003 г. той е имал по-големи инициативи в туристическия и хотелиерския бизнес. Аз съм далеч от такива интереси и въобще не смятам, че Министерството на финансите трябва да е собственик на градинки или каквито и да било други площи. От тази гледна точка на въпроса: смятаме ли да строим нещо, което преди 10 години е смятал тогавашният министър – категорично не.
На втория въпрос – смятаме ли да отдадем тази собственост в ръцете на Столична община, към която според мен тя принадлежи? Да, категорично смятаме да отдадем тази собственост на Столична община, така че дотук се съгласявам напълно с Вас.
Третият въпрос: ще остане ли в ръцете на Столична община решението дали там да има паметник на Гурко, или да има подход към Тракийска гробница? Не, няма да остане! Ще прехвърлим тази собственост в ръцете на Столична община под условие, защото ние сме собствениците сега и имаме право на такива условия, само и единствено, ако Софийска община се заеме със задачата да направи от това туристически обект, който дава възможност и на български граждани, и на туристи да имат подход към тези тракийски гробници. Разбира се, ако извън това има възможност за развитие и на други туристически обекти, както Вие споменахте, разбира се. Условието е да има подход към тези гробници. Виждал съм снимки на тези гробници. Те са едни от най-красивите въобще в България. Имат стенописи, което е много рядко за гробници от този период. Наистина смятам, че имат огромна и историческа, и туристическа стойност.
Определено няма да се строи хотел. Глупава е била първоначалната идея. Ще се даде на Столична община, но с условие и сме готови дори да финансираме, ако Столичната община поиска, разбира се, помощ, за да има подход към тези тракийски гробници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев относно изменение на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажба в търговски обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр.27 от 3.04.2012 г.).
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дянков, много добре знаете, че в Закона за нормативните актове е записано, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт с по-висока степен.
Може би нямаше да Ви задам този въпрос, но като попитах в Комисията по транспорт, съобщения и информационни технологии защо са направени измененията в наредбата, когато не са направени промени в Закона за автомобилните превози, беше ми отговорено, че има и други видове превози.
Моля да ми отговорите: на базата на кой закон направихте промяна в Наредба Н-18 от 2006 г., с което дадохте възможност на фирмите, извършващи търговски услуги чрез вътрешни и международни превози на над 1,5 млн. пътници годишно и имат над 50 превозни средства, да въведат нов вид интегрирана автоматична система за управление на търговската дейност – един централизиран сървър, който да бъде свързан с Националната агенция по приходите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Такоров, краткият отговор е: да, има такъв закон. Това е Законът за данък върху добавената стойност, който беше приет от парламента в края на миналата 2011 г. В този закон – член118, ал. 4, се правят промени, които дават възможност за промяна и на съответния чл. 6 от Наредба Н-18, която Вие току-що споменахте. Така че конкретният отговор на Вашия въпрос е: член 118, ал. 4 в Закона за ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Такоров, имате думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаеми господин Дянков, мисля, че отговорът Ви не подхождаше на тази зала. Първо, защото Вие много добре знаете, че именно в тази наредба – самолетните билети и продажба на билети, не се изискват фискални устройства. Другото, където е определението в наредбата – за търговски обект е записано, че „превозно средство, което извършва продажба”. Само то съществува в тази наредба.
Недейте да избягвате от въпроса! Защо определихте да има 50 превозни средства? Защо не бяха по-малко? Защо именно тези, които са под 50 и имат внедрена такава интегрирана система, защо и те да нямат възможност да правят това нещо? Отговорът е само един – че Вие по този начин облагодетелствате големите фирми и се мъчите да унищожите малките превозвачи. Защо не съгласувахте това с браншовите организации? Това много ясно се доказва, когато с Вашия подпис ...
Законът за автомобилните превози и вкарването на фискалните устройства е внесен на 15 март 2012 г. На 29 март заместник-министърът при разглеждането в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения каза, че всички предложения, които ще се направят по тази наредба, ще бъдат вкарани. За сметка на това, още когато законът не е гледан на първо четене в пленарната зала, Вие правите тези промени. Това е ясно. Вие искате да облагодетелствате големите фирми, които се броят на шепата на едната ръка. Това е Вашата огромна политика за унищожаването на дребния и средния бизнес и за поощряването на монополите в България.
Аз знам, господин министър, че Вие можете да управлявате и без парламент, и без закони в тази страна. Може би единствено не може да управлявате без премиера, който май остана единственият Ви фен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Такоров, опитах се много коректно, според мен, да отговоря на писмения въпрос, който ми бяхте задали. А той е именно – ще го прочета: „Моля да ми отговорите на базата на кой закон направихте промяна в Наредба Н-18 от 2006 г.?” Съответно аз Ви отговорих на базата на кой закон.
Сега разбирам, може би е и моя грешка донякъде, че Вие имате предвид доста по-детайлни въпроси – защо са 50 средствата, а не над 50 и така нататък.
За да сме коректни и по-важно, за да сме конструктивни, аз Ви предлагам следното: да ми зададете детайлният въпрос, който сте искали да ми зададете – сега разбирам, поне от Вашите коментари, за да мога аз също детайлно да се подготвя и да Ви отговоря. Аз се опитвам да отговоря на въпроса, който сте ми задали. Според мен не е коректно след това да ми зададете още няколко детайлни въпроса. Благодаря за вниманието. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с питане от народния представител Сергей Дмитриевич Станишев, Алиосман Ибраим Имамов, Георги Пирински и Пламен Василев Орешарски относно Конвергентната програма и Националната програма за реформи на Република България.
Господин Пирински, заповядайте да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър, краткото питане, което сме отправили към Вас от 20-и миналия месец е: какви мерки ще предприеме правителството за изпълнение на препоръките, дадени в Доклада на Европейската комисия от 30 май по отношение на Конвергентната програма и Националната програма за реформи на Република България?
Първоначално, разбира се, този въпрос бяхме отправили към министър-председателя, защото тези основни документи на правителството са отговорност на правителството, начело с министър-председателя. Госпожа Цачева, в свойствения си маниер, отклони въпроса от министър-председателя – насочи ни към Вас. Разбира се, затова очакваме от Вас отговорите на това наше питане.
Както сам разбирате, основанието за питането беше огласено от наши колеги още преди 2-3 месеца – през месец май, когато имаше подобно питане към Вас за мерките, които предприемате в областта на структурните реформи. Тогава Вие отминахте това питане, според мен, без да се задълбочавате в него. Сега вече имаме едни много критични констатации и по Конвергентната програма, и по Националната програма за развитие, които действително дават дължимото на постигнатата временна консолидация – фискална, на отмяната на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит. Едновременно с това поставят цяла поредица от въпроси от структурна важност, които представляват, по мнение на комисията, заплаха за средносрочната и дългосрочна финансова стабилност и за параметрите за растеж, за заетост, за доходи.
Затова Ви отправяме това питане с очакването за сериозни и съдържателни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, напоследък поне мое мнение е, че с Вас работим доста конструктивно – в смисъл, че Вие задавате въпроси, които поне на мен ми помагат за изясняване позициите на България или поне на Министерството на финансите по някои теми. След което аз се опитвам на база на експертен анализ да отговоря наистина какво сме направили, какво смятаме да направим и така нататък.
Ще прочета какъв е отговорът ми сега, но причината да имам това въведение е, че това наистина е доста голяма тема. Това е седмият път, който ме питате горе-долу по тази тема. Ще ни трябва доста подробен разговор по всички седем области – Вие коректно сте ги отразили, по които Европейската комисия дава предложения и примери от някои други държави, че следва да се предприемат някои мерки. С други думи, би трябвало да има и доста по-широк диалог по тази тема.
Готов съм на такъв диалог, дори съм поискал от мои експерти, макар че някои от тези седем области не са в Министерството на финансите реално – нещо, което и Вие съзнавате, доколкото разбирам. Поискал съм и от други министерства такива анализи, за да можем да имаме наистина конструктивна дискусия. Това, което в момента предлагам, е да започнем такава дискусия – моето разбиране по принцип за Националната програма за реформи и по-конкретно за Конвергентната програма, което е нещо сравнително ново в целия Европейски съюз, свързано с така наречения Европейски семестър. Както и ние, и Вие, и в останали държави, според мен, трябва да се работи доста, за да се изясни точно каква е целта на този Европейски семестър – Конвергентната програма, и до каква степен в Европейския съюз заедно може да се работи за постигане на някои от тези цели.
Защо казвам това? Защото примерно една от тези области е, най-общо казано „Реформа в пенсионната система”. Както знаете, в Европейския съюз съществуват много разнообразни практики. В Съвета на финансовите министри ЕКОФИН – между другото, това е въпросът, който е поставян най-често, и, държа да кажа, единственият въпрос, по който има консенсус, че си заслужава комисията и всички държави членки да излязат с общи правила, които може би дори и да станат част от Общата законова рамка на Европейския съюз. Макар че вече две години говорим това в ЕКОФИН, не е имало кой знае какъв напредък в рамките на разговорите за Европейския семестър.
Накратко – през 2011 г. Европейската комисия предостави нова форма за управление на икономическите политики, така нареченият Европейски семестър. И двата документа, за които Вие споменавате, са част от общата процедура за Европейския семестър. Чрез него държавите членки се ангажират да обвържат структурните и фискалните си политики. Тук държа да подчертая нещо, което казахте и Вие – структурните, извън финанси, извън икономика, социални политики са също част от тези политики и всяка година всяка държава подготвя и изпраща към Европейската комисия в средата на април актуализирана Национална програма за реформи и Конвергентна програма.
В края на май тази година Европейската комисия излезе с оценки за политиките и препоръки към всяка държава членка. За България бяха идентифицирани седем области, за които следва да се предприемат допълнителни действия в рамките на 18 месеца. Ние сме направили анализ писмено, който съм готов да предоставя, ако проявявате интерес, до каква степен нашите препоръки съвпадат или се различават с тези от други страни – членки на Европейския съюз. Стигнахме до интересен анализ, а именно съгласно публикуваните препоръки за всички 27 държави членки, 23 държави членки следва да положат усилия за поддържане на стабилни публични финанси и да гарантират активното включване на икономически активни лица на пазара на труда. Първото е в рамките на Министерството на финансите, обикновено в различни държави. Второто – в Министерството на труда и социалната политика или съответни други министерства в държавите членки.
Деветнадесет държави членки са получили препоръки да продължат реформите в пенсионната, здравната и образователната системи, включително и България е сред тези 19 държави членки; 21 от държавите са поканени да подобрят данъчните си системи; 20 държави са приканени да приложат повече активни мерки на пазара на труда, като в писмения анализ виждаме, че самите текстове, пратени към държавите членки, са идентични в съответните категории.
Доколкото можем, в последната си Национална програма за реформи и Конвергентна програма на Република България сме отчели тези препоръки и сме пратили обратно наши предложения за работа. По-конкретно Конвергентната програма е за 2012-2015 г.
Неслучайно прочетох големите съвпадения в другите държави членки за препоръките, защото те са идентични за голям брой държави. Излиза въпросът: дали не е по-добре на общо европейско ниво да има дискусия, не само в ЕКОФИН, а в рамките на по-широк обхват от министри, за да се разбере точно какво може да направи една държава членка.
Признавам, че и на мен за някои от тези политики не ми е ясно какъв е пътят напред, който самата комисия иска да подчертае. Готов съм за по-детайлен анализ по тези теми, но тогава ще ми трябва повече време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще зададе допълнителните насочващи въпроси?
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър! Надявам се двата уточняващи въпроса да бъдат директно от Ваша компетентност, въпреки, разбира се, че стои въпросът с европейския контекст по темите, за които Вие споменахте.
Искам да отправя два допълнителни въпроса. Позицията на Европейската комисия има следната констатация: планираната бюджетна консолидация е изправена пред значителни рискове, произтичащи от:
Първо, по-ниските приходи с оглед на оптимистичния макроикономически сценарий, както и на по-малкия дял на данъците в структурата на икономическия растеж.
Второ, липсата на ефективност в публичния сектор, публичните разходи.
Първият въпрос в тази връзка е: какво възнамерявате да правите в изпълнение на препоръката да се изпълнява цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство с цел да се увеличат данъчните приходи и се справим със сенчестата икономика? Тук се говори за увеличаване на административния капацитет и в тази връзка няма как да не Ви задам въпроса: с това местене на данъчната администрация смятате ли, че вървите в посока на тази препоръка?
Имаше заявление от парламентарна група в началото на днешния парламентарен контрол – на Синята коалиция, в която горе-долу се казваше, че ако някой иска да съсипе правителството, да го насърчава да върви по тази линия, която Вие изглежда сте възприели.
Второ, по отношение на разходите. Има редица констатации, че разходите за научноизследователска и развойна дейност са под всякакъв критичен минимум; че капацитетът за управление на разходите в основни инфраструктурни сфери, като пътна, железопътна инфраструктура, както и други сфери, са крайно недостатъчни и че в най-чувствителни социални сфери – половината от населението едва ли не е заплашено от изключителни материални затруднения, и черно на бяло е записано, че са необходими „всеобхватни мерки” и че дълготрайната безработица сред младото население е далеч по-висока от средната за Европейския съюз. Това са все проблеми, които са от компетентността на българското правителство и се надявам Вие да можете да назовете конкретните стъпки, които възнамерявате да предприемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин вицепремиер, за да отговорите на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Пак искам да подчертая – това е точно дискусията, която наистина според мен си заслужава да имаме и по въпросите, които току-що господин Пирински зададе, и по останалите седем области, а някои от тях реално могат да се обсъждат заедно, защото три от областите са свързани за мен – социалните области, пенсионна политика, доходна политика и политика в здравеопазването. Там между другото някои от препоръките, поне за мен, не само за България, а както казах за 21 от държавите, примерно политиката на доходите, предизвикват недоумение. Например една от препоръките за България е, че според анализ на Европейската комисия има твърде голям ръст на заплатите в производствения сектор и следователно правителството трябва да мисли нещо за, така да се каже, по-консервативна доходна политика. Това изглежда най-малкото странно за държава като България, която трябва много по-бързо от другите държави да се доближава до средните доходи в Европейския съюз. Затова казвам, че наистина си заслужава да се обсъди и в рамките на Европейската комисия, и на национално ниво до каква степен самата идея за европейски семестър е добре обмислена и какво може да се добави към нея.
По-конкретно към Вашите въпроси. Коректно е това, което прочетохте за бюджетната консолидация, препоръките към 23 от 27 държави по радикални консолидации, предвид възможни по-ниски приходи. Обръщам внимание, че четирите държави, които не са получили тази препоръка, са държавите, които тогава не бяха в процедура на свръхдефицит. Знаете, че преди около месец България и Германия бяха извадени от процедурата за свръхдефицит. Убеден съм, че в следващия доклад на Европейската комисия ще станат 21 държави, като ние ще сме една от шестте държави, която няма да има такава препоръка.
Разговорът всъщност е нужен, така или иначе. Споменах вече, че в средата на тази година България има балансиран бюджет. Една от двете държави с Швеция. Това означава, че приходите ни вървят първо, както сме ги предвидили в бюджета, защото ние бяхме предвидили в бюджета увеличаване на приходите и това е добре за България. Съгласен съм с Вас, остава въпросът дали може да има по-добра ефективност като цяло в разходната част, с други думи да не гледаме само в приходите, а и разходната част. Съгласен съм с Вас. Да, може да има още по-добра ефективност в разходната част.
Според мен и според моите експерти има някои сектори, в които има още много какво да се прави, като реформа в ефективността. Един такъв сектор Вие споменахте – здравеопазването. Друг такъв сектор за мен е енергетиката като цяло, въобще енергийния сектор. Наистина ние, моите експерти, смятаме, какво допълнително и по-конкретно можем да предложим в следващия доклад към Европейската комисия.
Тук има и един текст, който е точно след текста, който Вие споменахте и е доста опасен за България – за данъчна хармонизация. То не излиза точно по този начин, те не казват данъчна администрация, но казват доколкото си спомням: път към уеднаквяване на данъчните политики. Това за България според мен е много опасно. Не смятам, че трябва да вървим нататък и трябва да се противопоставяме всеки път, когато излиза тази тема.
За местенето на данъчната администрация. Да, убеден съм, че това е положителна крачка. Тя ще отнеме време и няма да е въпрос на месеци, ще е въпрос на по-дълъг период.
В заключение искам да кажа, че Синята коалиция най-малко е тази част от парламента, която може да ме съветва как да държим дисциплина, при положение че те се разпаднаха. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Орешарски, заповядайте за отношение в рамките на две минути.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Неколкократно наблягате на съвпадения на препоръките. Да, може би експертите на комисията работят и по шаблони, обаче аз ще Ви обърна внимание на друг количествен критерий – броя на препоръките. На първо място по брой на препоръки е Испания – с 8 препоръки. Испания, за която не е нужно да говорим в какво точно състояние се намира в момента. Вие по друг повод казахте, че е една от страните в технически фалит. Веднага след Испания се намираме ние – със 7 препоръки, заедно с още 7-8 държави, ако не се лъжа. Между тези 7-8 държави преобладаващата част са други като Испания, такива в технически фалит. Излиза, че ние сме на едно от последните места, без да сме с тези проблеми в публичните финанси. Това означава, че имаме доста сериозни други проблеми – структурни. Затова е нашето питане.
В рамките на този парламент – и миналата година, и тази пролет, неколкократно говорим за структурните проблеми, които има. Вие ги отричате, тук-таме с половин уста се съгласявате за нещо.
Кое друго е притеснително – фискалната политика. Фискалната политика извън фискалната консолидация, между другото – широк термин, което е добрата новина от този доклад, че сме извадени от процедурата на свръхдефицит, а в тази сфера има неочаквано голям брой критики. За първи път се появяват критики по отношение на събираемост на данъците и на слабост на данъчните администрации, по-скоро на приходните администрации.
Аз ще Ви напомня или може би ще Ви кажа, защото Вие тогава не бяхте тук – в периода 2006 г., когато ни наблюдаваха изключително внимателно във връзка с предпресъединяването. По отношение на тези администрации нямаше нито червени, нито жълти (характерен термин за онова време) оцветявания или зони, тоест бяха доста високо оценени, а сега виждаме отстъпление, вместо да вървим още по-напред. Те и тогава не са били в идеално състояние. Така че обърнете внимание на структурната част и не говорете само за количествени измерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Мая Божидарова Манолова относно мерки за финансовата децентрализация.
Имате думата, госпожо Манолова, да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Макар че календарната година е в средата, подготовката за приемането на Бюджет 2013 вече би трябвало да е започнало. Нещо повече, 27 юли е срокът, в който се очаква Министерството на финансите да представи в своя най-първоначален вид идеята си за следващия републикански бюджет. Затова и не е изненадващо, че една част от основните бенефициенти започнаха със своите заявки. Тези дни Националното сдружение на общините в България заяви, че иска повече пари, повече правомощия и продължаване на финансовата децентрализация.
Става дума за тяхно обосновано искане – за увеличение на средствата в рамките на 250 млн. лв., които освен за пътища и за капиталови разходи, да бъдат използвани и за здравеопазване, социални дейности и култура. Бих казала, че това са основателни искания, защото 65% от публичните услуги се представят от общините, а поради инфлацията една голяма част от дейностите са недофинансирани. Всъщност, ако удовлетворите това тяхно искане, реално нивата на финансиране ще се върнат на ниво 2008 г. Така че това наистина са едни справедливи искания.
Освен това общините искат продължаване на финансовата децентрализация, която беше замразена през последните три години на Вашето управление. Искат също и повече правомощия. Това според мен също са справедливи искания, защото финансовата децентрализация ще помогне на общините да формират повече собствени приходи, да предлагат повече услуги и да имат повече ефективно изпълнени функции. А повече правомощия означава възможност за общините да решават най-сериозните си проблеми, които са свързани с липсата на инвестиции, безработицата и необходимостта да бъдат създавани нови работни места.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете през следващата година за продължаване на финансовата децентрализация на българските общини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, мисля, че по тази тема ние с Вас имаме едно мнение, поне аз така смятам. Въпросът е как да стигнем до тази финансова децентрализация.
Напълно подкрепям финансовата децентрализация в България. Смятам, че тя може да реши и много проблеми, които изникват в по-централизиран начин на бюджетиране. Но тук има едно голямо „но” и „но”-то е: само, ако се спазва финансовата дисциплина такава, каквато и аз като финансов министър, и предишния финансов министър – господин Орешарски, е успял да изгради на национално ниво.
Какво имам предвид? Според мен, за да бъде постигната такава цел следва да бъдат предприети някои реални действия за оценка на изпълнението на дейността на общините и за наблюдение на финансовата стабилност на местно ниво.
Защо смятам че е така? Няколко примера за справка с общините с най-големи просрочени задължения към полугодието на тази година. На първо място е Община Перник с 13,5 млн. лв. –просрочени са не общите задължения, само просрочените задължения на Община Перник са 13,5 млн. лв. На второ място е Община Кърджали (те са класирани по най-големи просрочени задължения) – с 9,5 млн. лв. На трето място е Община Видин с близо 8 млн. лв., на четвърто място е Община Дупница с около 7,5 млн. лв. и така нататък.
Какъвто и финансов модел да се използва към тези общини, всеки финансист може да Ви каже, че това са вече постигнати нива. Тези огромни задължения не могат да се изчистят във времето, без някаква нова политика, финансова дисциплина и политика за подпомагане.
Ще Ви дам последен пример от една община, която Вие добре познавате, Община Кюстендил. Тя е по-малка община от общините, които току-що споменах, но пак към средата на тази година сумата на плащанията по заемите, които Община Кюстендил е взела, е близо 21 млн. лв.
Знаете, че информацията излезе преди около два месеца, аз я споменах. Тогава от общината излезе оправдание, така да се каже, че: „Да, обаче ние имаме голям овърдрафт-заем, той не трябва да се смята. И ако той не се смята, тогава ние сме по-добри от голяма част от общините.”
Ето, за първи път Ви давам сметката без този овърдрафт, който между другото е взет преди местните избори. Оказва се, че Община Кюстендил без овърдрафта има около 12 милиона сума на плащанията по заемите, което е 126% от всички приходи, която получава общината на годишна основа – много над 15-те процента в Закона за бюджета и много над която и да било друга община в България.
Защо давам тези примери? Аз съм за децентрализация, готов съм да работя по това, но на нас ни трябва механизъм за недисциплинираните общини. Затова Министерството на финансите до края на този месец ще предложи чернова за така наречения „рейтинг на финансова стабилност на общините”, който се надявам, съвместно със Сдружението на общините в България, да може да се използва и самото сдружение да предложи методология, по която да работят с общините, някои от които споменах, за да могат да имат добра финансова дисциплина. Когато това се случи, децентрализацията в България наистина ще помогне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, ще се съглася с Вас –с констатацията, че трябва да бъде затегната финансовата дисциплина в българските общини.
Ще се съглася и с констатациите, които правите по отношение на Община Кюстендил, тъй като и мнението на политическата сила, която представям в региона, е за това, че общината не трябваше да трупа тези задължения. Обаче няма да се съглася за това, каква е ролята на финансовата децентрализация за затягането или разпускането на финансовата дисциплина.
Според мен финансовата децентрализация е една изключително добра възможност да бъде повлияно на финансовата дисциплина на българските общини и ще Ви кажа защо. Защото чрез повече децентрализация би се променило съотношението между собствените приходи на общините и държавния трансфер. Сега голяма част от общините трупат задължения, не разчитат на собствени приходи, а разчитат на това, че държавата в един момент ще ги компенсира, което влошава ситуацията и в крайна сметка с натрупването на дългове, които не могат да бъдат обслужвани от общините, се стига до една лавина от задължения. Не съм най-големият специалист по финанси, но ще Ви кажа една прогноза – ще се стигне до фалити на много български общини.
Според мен финансовата децентрализация може да помогне в предотвратяването на този бъдещ колосален проблем в следните посоки. Аз Ви предлагам да се вслушате в предложенията на българските общини, които например предлагат през следващата бюджетна година да бъде дадена възможност за предоставяне на една част от данъка върху дохода на физическите лица в общините. Става дума – от нула до 2%, което ще струва около 420 млн. лв. на държавния бюджет, но ще подпомогне и Вие ще можете да прехвърлите една по-голяма част от функциите на общините и в крайна сметка когато става дума за пари от собствени приходи, отговорността, с която ще се подходи по отношение на тяхната събираемост и тяхното разходване, ще бъде по-добра. (Председателят Екатерина Михайлова дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо председател.
Искам да обърна внимание и на две други много важни предложения, а именно възможност за инвеститорите в българските общини, които ще създават над 500 работни места за облекчения от данък печалба или други данъци, а също и възможност общинските съвети да предоставят безвъзмездно терени на такива инвеститори. Това ще помогне и за решаването на един друг огромен проблем на общините в България, каквато е безработицата, липсата на работни места и необходимостта от атрактивни мерки за привличане на инвестиции. А ние ще подкрепим тези предложения в пленарната зала, когато се стигне до гласуване на следващия бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър – имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манолова! Аз съм разговарял с ръководството на Сдружението на общините. В последните два месеца сме се виждали три пъти, включително и на тяхната национална конференция и много добре са ми известни техните идеи, които между другото аз също подкрепям, само ако обаче намерим механизъм. Една част, по-голямата част от тези предложения зависят, пак казвам, от това да се намери механизъм – законов, но и процедурен, за тези общини, които по една или друга причина не искат да се съобразяват с общата финансова политика и дисциплина в държавата, особено не искат да се съобразяват или по-скоро се съобразяват с цикличността на местните избори.
Пак давам за пример община Кюстендил. Да, през 2009, 2010, 2011 г. Европа е в тежка финансова криза и както държавите, така и голяма част от общините имат по-големите трудности за събиране на данъци, отколкото преди. Ако беше само това тенденцията, която наблюдаваме, тогава според мен и през Закона за държавния бюджет имаме начини за компенсации – това, което Вие споменахте, така че общо да си помагаме.
Има и друга тенденция, а именно общини като Кюстендил примерно, само за 2011 г., която не беше най-тежката в тази финансова криза, а напротив – през 2011 г. България беше пета в Европейския съюз по икономически растеж – 1,7%, много по-тежка година беше 2009 г., но защо общини като Кюстендил, тя не е единствена, но е фрапиращият случай, си е удвоила дълга точно през 2011 г., при положение че икономиката е вървяла нагоре като цяло? Това е една хипотеза, пак казвам – хипотеза, че това е годината на местните избори, че някои от тези дългове, които сега висят на тази община, са взети не предвид тежката финансова ситуация като цяло на общините, а може би, за да помогнат при местните избори. Това през Закона за държавния бюджет – няма начин, той не е създаден за това, да регулира. Затова казвам, че на нас ни трябва механизъм – не само на мен като финансов министър, а и на бъдещите финансови министри, за дисциплина. От тази гледна точка, когато това стане, а то може да стане и в следващата бюджетна процедура, както Вие споменахте, тогава смятам, че ще има всички предпоставки, за да приемем предложенията, които Вие споменахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Георги Пирински относно данъчни проверки на ОЦК – Кърджали.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър! Въпросът към Вас е следният. Изпадането на ОЦК – Кърджали, в практическа неплатежоспособност остави стотици работници и специалисти от комбината и техните семейства без средства за съществуване. От друга страна, комбинатът престана да бъде източник на дължими данъчни вноски в държавния бюджет. Това състояние на предприятието е съвършено необяснимо от гледна точка на пазарната конюнктура на отрасъла „Цветна металургия”. При необходимата организация на производство предприятията от него са силно печеливши. Нагледен пример е намиращият се на не повече от 100 км разстояние Комбинат за цветни метали – Пловдив.
Налага се заключението, че в основата на финансовата неплатежоспособност на комбината в Кърджали са практиките на източване чрез опорочени приватизационни схеми, както и многократно завишени цени на входа и силно занижени цени на крайната продукция.
Господин министър, какви данъчни проверки е извършила Националната агенция за приходите в ОЦК – Кърджали, в периода 2011-2012 г.? Били ли са констатирани нарушения и в случай, че такива са били констатирани, какви санкции са били наложени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата министърът на финансите Симеон Дянков за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Оловно-цинковият комбинат – Кърджали, е регистриран в териториална дирекция „Големи данъкоплатци” и подлежи на системен контрол чрез извършване на проверки за спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Към момента на дружеството се извършва ревизия за определяне на данъчните и осигурителните задължения за целия период от 1 януари 2009 до 31 декември 2011 г. Тази проверка е започнала в началото на 2012 г. и се очаква да приключи всеки момент. Допълнително от месец април 2012 г. на ОЦК – Кърджали, и на още 13 дружества, в които господин Валентин Захариев е представляващ или има дялово участие, са възложени ревизии за всички неревизирани периоди, в смисъл за целия период, който е възможен за такива ревизии, и за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски. Също така на физическото лице Валентин Захариев и на всички членове на неговото семейство са възложени ревизии като физически лица. Както споменах, тези ревизии са започнали някъде в края на месец март и началото на месец април тази година. Практиката е, че средно такива ревизии текат между 4 и 6 месеца, така че съответно очакваме някъде към края на лятото и началото на есента да имаме вече резултати от тях, както и от ревизиите, за които споменах по-горе.
Моето предложение е след известен период от време пак да зададете такъв въпрос, когато вече имам и съответните резултати от всички тези, над 20 всъщност, проверки общо, за да можем да потвърдим или не Вашите хипотези, към които нагледно и аз би се присъединил, че в това предприятие, за разлика от някои други предприятия, които Вие споменахте, системно през годините са се получавали резултати, които не съответстват на световната и на националната конюнктура в този сектор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Безспорно резултатите от тези ревизии ще бъдат много важни – и като констатирано състояние, и като връщане към първопричините за евентуалните констатации, които могат да се очакват от тези ревизии.
Аз вземам думата за реплика, господин министър, обаче, от гледна точка на това какво ще случи през следващите дни, тъй като Вие говорите за три-четири месеца. Вие знаете, че там колективите са на ръба да напускат предприятието. Това е производство с непрекъснат цикъл и могат да настъпят невъзстановими или крайно трудно възстановими аварии на практика. Не можем да си позволим, както Вие казахте, това е предприятие – голям данъкоплатец, веднъж е фискалната страна, но, втори път, цялата роля на предприятието в един от сложните райони и така нататък, ясни неща.
Може ли да положите усилия, вече в рамките на правителството заедно с Вашите колеги, за осигуряване на един, грубо казано, преходен период с инструменти за мостово подпомагане и така нататък? Не би следвало държавата да е безсилна в такива случаи, макар и с ад хок решения, които са не непременно регламентирани в законодателството като норми, но които могат целево да бъдат предприети, ако трябва – подкрепени от Народното събрание, за да не се допусне най-лошото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пирински, съгласен съм с Вас, че ОЦК – Кърджали, е структуроопределящо предприятие както за сектора в България, така и особено за региона, в който то е работило дълго време и е осигурявало препитание на стотици хора. За това както ресорният министър Делян Добрев, така и аз през последните 4-5 месеца сме полагали доста големи усилия от гледна точка на разговори, от една страна, с кредиторите, от друга страна, със собственика господин Захариев за по-бързо намиране на благоприятно решение производството да продължи.
Искам да дам една цифра. Както и Вие казахте, този сектор е един от двата-трите сектора в глобален мащаб, който в рамките на последните три-четири години на дълбока финансова криза, се развива много добре, защото цените на крайния продукт са се увеличили с почти 70% само за последните около две години. Това би трябвало да е не само добре работещо и печелещо предприятие, то би трябвало да е много, много печелещо предприятие.
Има и други примери дори в България за много добре работещи такива предприятия.
То обаче не е. Защо? Вие споменахте някои от хипотезите.
За разлика от някои други казуси, за които Вие може би се сещате, където държавата имаше концесия, следователно имаше пряк начин да се намеси във воденето на разговори, това е изцяло частно предприятие. Макар то да не е плащало голяма част от задълженията си към кредиторите и към работниците, си е плащало много акуратно всички задължения към държавата. Следователно нито от гледна точка на собственост, нито от гледна точка на приходни агенции има законов начин държавата да се намеси. Единственият начин, по който можем да се намесим, е в ролята на предлагащи разговори на съответните страни. Пак казвам, това съм правил и аз, и господин Добрев е правил многократно. На базата на тези разговори държавата, въобще всички заинтересовани страни са помагали. Знаете, че преди около два месеца и половина дадохме вид социална помощ на всички работещи там. Преди около месец и половина в разговори с кредиторите те отпуснаха за около месец и половина заплати за всички работници. Тогава надеждите бяха, че в рамките на около месец тогавашният и сегашен собственик и кредиторът ще успеят да стигнат до благоприятен резултат. Все още няма такъв резултат. На този етап това зависи само и единствено от желанието на собственика, от една страна предприятието да работи занапред, от друга страна, да се изпълнят всички задължения, които от пет години, дори преди финансовата криза, не са били изпълнявани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Георги Пирински относно процесите на скрита приватизация.
Господин Пирински, имате думата да развиете питането си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, само дума по предходния въпрос. Бих се обърнал с един апел към Вас: да не вдигате ръце от въпроса, тъй като не би трябвало една държава и едно правителство да бъдат безсилни, имайки предвид всички тези обстоятелства.
Питането, което отправих към Вас, гласи следното. В свои публични изявления от началото на тази година председателят на Сметната палата заяви, че краят на така наречената „скрита приватизация под масата”, за съжаление все още не е дошъл. За пресичане на тези процеси се предвиждали одити в няколко дружества с държавно и общинско участие, в които по предварителна информация са били констатирани определени нарушения на финансовото законодателство. Като цяло, по думите на председателя на Палатата тогава, тези дружества са, цитирам: „тъмно пространство въпреки усилията на Агенцията за държавна финансова инспекция. Обществото не знае какво точно става в тези дружества”.
Питането ми е: какви действия предприехте в отговор на посочените констатации? До каква степен към днешна дата се наблюдават процеси на такава така наречена „скрита приватизация”?
Господин министър, Вие съзнавате, че това питане е в продължение на въпроса, който отправих към Вас по-рано тази година. В отговора си тогава съобщихте, че по въпроса за изчезналите язовири, по-скоро те не са изчезнали, но не се знае чии са, ще имате своя отговор към края на месец април. Навярно ще се върнете към този казус, защото и до ден-днешен сякаш едни или други ведомства се губят в догадки кой е отговорен, а последиците обаче остават крайно тежки.
Като цяло въпросът за скритата приватизация стои. В допълнителния въпрос, който ще задам, а и още сега ще спомена и други сфери, една от които е горското стопанство. Там под формата на различни договори с държавните предприятия отново настъпват процеси на завладяване на цели територии. Ще доразвия и тази страна в питането си при възможността за два уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Това наистина е въпрос и осъзнавам все повече до каква степен с времето, в годините е създаден проблем, по който чак напоследък можем да работим активно за решаването му. Казвам „напоследък”, защото благодарение на Вас имаме нов, съществено променен закон от месец май 2011 г., който за пръв път дава възможност на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да прави проверки в държавни или общински търговски дружества. Предишният закон всъщност не позволяваше такива проверки. Вероятно е пропуск, защото той е пръв по рода си. Затова всъщност чак сега започват да излизат резултатите. Новият закон и наредби са от месец май 2011 г. и година след това мога вече да докладвам някои първоначални данни. Меко казано, те са стряскащи.
Между другото, има вече отговор и за язовирите. Той е малко извън тази тема, но ако ми зададете въпрос, ще видите, че там вече има отговори и съответни административни отговорности.
На въпроса. От месец май 2011 г. до 30 юни 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила 101 финансови инспекции в търговски дружества с държавна или общинска квота, блокиращо мнозинство. Констатирани са вреди на обща стойност 3,5 млн. лв., за които са съставени 10 акта за начет срещу 33 длъжностни лица и са направени предложения на компетентните органи да бъде потърсена имуществена отговорност от 21 длъжностни лица.
Забележете другата част от тези проверки. Проверени са 409 процедури за възлагане на обществени поръчки на обща стойност 8 млрд. 234 млн. лв., като при 214 (грубо около половината от тях) на стойност 8 млрд. 106 млн. лв. – почти всички големи обществени поръчки за период от пет години, в който по закон могат да се проверяват, са установени 767 броя нарушения. Установени са 128 случая на непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 340 млн. лв.
За нарушенията в областта на обществените поръчки – по новия закон това е възможно да се проверява, пак напомням, са съставени 546 акта срещу 172 длъжностни лица. Имам доста примери, ще Ви ги дам, за да не изляза от времето.
Ще дам обаче няколко примера.
При извършена финансова инспекция на Холдинг БДЖ са установени 7 непроведени процедури на обществени поръчки в периода 2007-2010 г. на обща стойност 66 млн. лв.
В Националната електрическа компания не са възлагани обществени поръчки на стойност 7 млрд. 818 млн. лв.
Тук имам и доста други примери. Надявам се от тях става ясно, че има голям проблем. Този проблем го е имало във времето. Сега вече имаме законовата база поне от гледна точка на Държавната финансова инспекция да се правят такива проверки. Те показват обаче тенденция, наслагвана с години. Може би е необходимо извън Закона за Агенцията за държавна финансова инспекция да се помисли, да поработим заедно с Вас в парламента и по други законови промени, за да може не само административно да се привличат към отговорност тези длъжностни лица, а в някои случаи да носят и наказателна отговорност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Пирински, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз действително ще се възползвам от тази възможност и първият въпрос все пак ще бъде по темата за язовирите, защото така и остана неясно в обществото какво всъщност е положението със собствеността, стопанисването и отговорността за управлението, особено на по-големите язовири. Допълнително основание да се интересувам от този въпрос са констатациите и на заместник-председателя на Сметната палата господин Цветков, който в едно от изявленията си заяви, че палатата не е заверила годишния отчет на Министерството на земеделието за 2010 г., тъй като е имало изключително лоша финансова и счетоводна отчетност в това министерство. Така че, какви са констатациите Ви по отношение на тази очевидно неотговаряща на никакви нормативни изисквания практика в министерството?
И вторият въпрос е свързан с една развиваща се изглежда практика – под формата на договори за лова, за дивеча, които са за управление на такава дейност, които се сключват от отделни фирми с държавни стопанства, държавни предприятия по Закона за горите, на практика тези фирми, които уж сключват договор с ограничен предмет, завладяват съответните стопанства и упражняват правата на собственици, без да имат нито подобни правомощия, нито да изпълняват подобни задължения.
Конкретният казус е свързан с Държавно горско стопанство „Родопи” в местността „Снежана” в района на гр. Батак. Има един протест от граждани и горски работници, които доста подробно описват практиката, която ги възмущава и която се развива там. Поставям го, тъй като в тази сфера, както знаем всички, напоследък обществото е доста скандализирано от продължаващата груба лобистка, безпардонна практика, включително от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, които и след всички скандални констатации, които бяха направени, продължават и в последните дни да отстояват една безпардонна позиция: „Горите са наши и ще правим каквото си знаем”.
Това е вторият въпрос, на който може би в момента не очаквам да ми отговорите, но бих Ви помолил да се заинтересовате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз предадох част от останалите примери за нарушения, които вече са констатирани от Държавния финансов инспекторат, за да можете Вие да се запознаете с тях. Това, пак подчертавам, са десетина от общо над 200 такива примери, които са намерени само в последната година. Те обхващат периода от 2005 до 2011 г. – малко по-широк период от този, който споменах преди малко.
Конкретно на Вашите въпроси, Държавната финансова инспекция в Министерството на земеделието относно така наречените липсващи язовири и констатацията на Сметната палата вече е завършена. Преди две-три седмици бяха дадени официално и административните актове на ръководството на Министерството на земеделието. Има няколко такива административни акта. В момента нямам точната информация на каква сума, какви са точно нарушенията, но понеже вече съществува този доклад, готов съм веднага или писмено, или под формата на въпрос да предам целия доклад, той е публично достояние, за да се запознаете с неговите констатации. В момента нямам тази информация.
Относно втория Ви въпрос за Горско стопанство в община Батак, предлагам да се запозная със самите факти, които Вие току-що ми предлагате и в последващ въпрос да мога да отговоря. И се ангажирам, че ако смятате, че е необходимо там да се направи също финансова инспекция, съм готов и по закон имам право да я наредя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Пирински, имате думата за отношение към отговорите на министъра.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Наистина ще очаквам тези констатации и актове, които споменахте, господин министър. Бихте могли да ми ги препратите по служебен път. И Ви уверявам, че по втория въпрос с особен интерес и хора в засегнатите райони ще очакват какво ще констатирате, защото, пак повтарям, практиките, които се развиват, веднъж са стопански недопустими и, втори път, са морално непростими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев относно изпълнение на Закона за ветераните от войните.
Въпросът ще бъде зададен от народния представител Евгений Желев.
Имате думата, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! В края на миналата година на 30.11.2011 г. всички приехме един закон – Закон за изменение и допълнение на Закона за ветераните, с пълен консенсус, абсолютно единодушно, като направихме няколко промени, а именно въпросът се отнася за възможността за финансово обезпечаване на тези промени в този закон, те бяха в смисъл, че дадохме възможност на ветераните от войните да ползват медицински услуги и дейности извън обхвата на основния пакет, осигуряване от Здравноосигурителната каса по съответния начин, ред и списък, изготвен от Министерството на здравеопазването, като средствата за тези дейности трябва да бъдат осигурени и за сметка на държавния бюджет. И нашият въпрос към Вас сега е, господин вицепремиер, има ли финансови средства за обезпечаване на изпълнението на този закон, който трябваше да почне да действа от 1 юли тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има министърът на финансите Симеон Дянков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Желев! Краткият отговор е: да, по Закона за държавния бюджет 2012 г. са предвидени такива средства, които могат да се използват от влизането в сила на новите разпоредби, които, както Вие коректно казахте, са от първо число на този месец.
Впоследствие Министерството на финансите на база точно на някои констатации на Държавния финансов инспекторат, сме предложили алтернативен начин на плащане на тези помощи, а именно през Агенцията за социално подпомагане, става въпрос за осигуряване на лекарствените продукти, а също и на денталната помощ, Вие ги споменахте и двете, а не през общините, както предполага предишната наредба.
Защо предлагаме това? Ние сме имали разговори и с министъра на труда, и с директора на Агенцията за социално подпомагане, защото няколко проверки в края на миналата и началото на тази година – нещо, което не знаехме, когато приемахме закона в края на миналата година – показаха една много тревожна тенденция, а именно бюджетите за ветераните в някои общини не са използвани по целесъобразност. Това е най-меко казано. В някои общини и при липса на войни, за радост напоследък, числото на ветераните се е увеличавало, което няма как да стане, в други общини не са изисквани въобще бележките, които следва да се изискват от аптеките при получаването на такива лекарства. Общо взето от проверените досега мисля 12 общини, има проверка между другото във всички общини, съм наредил на Държавния финансов инспекторат това, почти на 100% виждаме нарушение или от незнание, или от неяснота в сегашната наредба. Затова сме предложили Агенцията за социално подпомагане да изпълнява тази част от закона, която се отнася за лекарствените продукти и за денталната помощ.
Краткият отговор на Вашия въпрос е: да, има финансови средства. За да сме убедени, че те отиват наистина към ветерани, а не се използват по други общински пера, бихме искали да ги насочим през Агенцията за социално подпомагане, която смятаме, че може най-добре да се справи с тази задача. Благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кой ще направи репликата?
Има думата народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, това е добър отговор и заедно с моя колега – народният представител Евгений Желев, Ви благодарим най-искрено за него.
Сигурен съм, че хората, които слушат отговора, изобщо парламентарния контрол, в частност ветераните от войните, ще бъдат силно обнадеждени. Трябва да направим още една крачка. Вие сте осигурили средствата и с д-р Желев очакваме отговора и на Вашия колега – министърът на здравеопазването, да ни каже дали е готов списъкът с услугите, най-общо казано, които трябва да бъдат утвърдени от Министерството на здравеопазването, които трябва да бъдат финансирани с тези средства и които трябва да стигнат до ветераните от войните.
Господин министър, коментирайки определени неблагополучия или некоректност от страна на общините, трябва да Ви кажа, че не се наемам да опровергавам Вашето становище. Сигурно има некоректно отношение, сигурно има злоупотреба в някои от общините. Това обаче не бива да бъде негативно отношение към целия закон, не бива да помрачава прилагането му, защото сам разбирате, че става дума за около 8500 човека, които по силата на този закон получават специфично и специално отношение от страна на държавата, израз на което са и тези грижи, за които Вие осигурявате или републиканският бюджет осигурява средства. Става дума за хора, които са на възраст между 90 и 100 години и които наистина се нуждаят от финансирането и от тези услуги, за да могат да усетят реално отношението на държавата, не само на думи, специфичното отношение за техния принос към независимостта, сигурността и териториалната цялост на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващото питане – от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски, относно политиката на правителството по управлението на външния дълг на страната.
Питането ще бъде развито от народния представител Румен Овчаров.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми двама господа народни представители от управляващите!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И един от ДПС.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за въпрос, който през последните няколко седмици беше широко коментиран в публичното пространство, и то главно от страна на управляващите, като крупен, огромен стратегически успех. Истината се познава в сравнението, уважаеми господин вицепремиер, и аз се надявам, че Вие тук няма да сравнявате цената на нашите еврооблигации с германските, макар че доста често правите и това. Доскоро самият премиер обучаваше Германия и госпожа Меркел как да си правят бюджета, как да си правят пенсионната реформа, но това в рамките на шегата.
Все пак сравнението с германските бундове показва друго – че сегашната Ви емисия е оценена от пазарите като по-рискова от емисията през 2002 г.
Рисковата премия по тези облигации е 275 базисни точки през 2002 г. и над 300-320 базисни точки при Вашата емисия. При това България сега е страна с кредитен рейтинг, страна – член на Европейския съюз. Тя не беше такава през 2002 г.
Не е сериозно, разбира се, да се сравнявате и с Испания – държава, която целият Европейски съюз не може да спаси. Както и да се сравнявате с Румъния – страна, която Международният валутен фонд вече четвърта година, ако не ме лъже паметта, също доста трудно и доста неуспешно спасява.
Искам обаче да разбера защо не сравнявате нашата емисия с тази, да кажем, в Полша, където спредът, за който говорим, е около 237 базисни точки, а нашият е около 320.
Или с тази в Литва, където същият този спред е 255 точки, а нашият – 320. При това искам да Ви припомня, че Литва е държава, чиито бюджетни дефицити се движат от 9,4 до 5,5% през 2011 г., а пък задълженията й се увеличават до 38,5 – става дума за брутния вътрешен дълг.
Всъщност става дума за нещо, което е много важно. Литва пусна своята емисия през февруари. Въпросът е: какво правихте Вие през месец февруари? Тогава, когато нашите CDS-и бяха на равнище около 250. Вие емитирахте при 314. Тоест още тогава загубихте възможността да спестите няколко десети от процента на българския данъкоплатец.
Дискриминирането на българските инвеститори, които изключихте от възможността да купуват на първичния пазар и ги принудихте да купуват на вторичния пазар, допълнително според мен увеличи тежестта на емисията. Да не говорим за това, че накрая драстично се разминахте със собствената си стратегия за управление на външния дълг, която предвижда като едно от основните предизвикателства... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – свършвам, госпожо председател – намаляването на матуритета, тоест на срочността на дълга. Намаляла е от осем на шест години.
Въпросът ни към Вас, господин вицепремиер: каква все пак е политиката на българското правителство? В синхрон ли е тя със собствената му стратегия? В синхрон ли е тя с интересите на българската държава? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Овчаров! Управлението на държавния дълг, в това число и на външния държавен дълг, през последните години е насочено основно към удовлетворяване на потребностите от дългово финансиране чрез емисии на държавни ценни книжа и държавни инвестиционни заеми.
Размерът на външния държавен дълг към края на 2011 г. е около 6,8 млрд. лв., който представлява нарастване с около 420 млн. лв. от края на 2009 г. Като относителен дял от брутния вътрешен продукт обаче нивото на външния държавен дълг намалява. За 2011 г. той е 9,1% при 9,5% през 2005 г. Към края на 2012 г. се очаква този показател да скочи на около 12%. Но след като бъде погасена емисията, така наречената „емисия на НДСВ”, с падеж януари 2013 г., той отново ще падне под 10% от общия дълг.
По отношение на валутната и лихвена композиция профилът на външния дълг е нискорисков. Към края на 2011 г. преобладаваше делът на дълга, деноминиран в евро – 71%. След емисията този процент е допълнително увеличен и делът на задълженията с фиксиран лихвен процент – 74% към края на 2011 г. Сега всъщност е още по-висок този процент.
Външното финансиране чрез заем от международни финансови институции в последните три години е силно ограничено, в смисъл – нямаме никакво такова външно финансиране, не сме допускали допълнителни нови заеми.
Нови държавни гаранции по външни кредитни споразумения за периода 2009 – юли 2012 г. също не са издавани, нямаме нови гаранции.
На 2 юли 2012 г., както Вие споменахте, след близо десетгодишно отсъствие от международните пазари, България емитира нови петгодишни бенчмаркови еврооблигации при лихва 4,25%.
Споменавам, че лихвата на Литва е 4,1%, при положение че те имат доста по-висок засега рейтинг от България. Според мен всъщност тук сравнението е в полза на България. Не съм сигурен откъде извадихте цифрите. И пак казвам, тази емисия е с единствена задача да покрие предстоящия падеж от така наречените „облигации на НДСВ” – януари 2013 г. След покриването на тези облигации в средата на януари нашият външен дълг отново ще падне на доста по-ниско ниво и в края на 2012 г. той всъщност ще бъде процентно към брутния вътрешен продукт по-нисък от този, който аз наследих като финансов министър през 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Два уточняващи въпроса ще бъдат зададени от народния представител Пламен Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин вицепремиер, два допълващи въпроса, за да направим по-детайлна дискусията.
На първо място: какви други варианти разглеждахте за рефинансиране на излизащия падеж през следващата година на външен дълг, емитиран преди доста време, и евентуално мотивите, с които ги отхвърлихте? Очевидно Вие се ориентирахте към емисията, за да можете да превъртите дълга. Това означава, че сте отхвърлили всякакви други варианти.
Всъщност, ние знаем за единия от вариантите, който публично се обсъждаше и който Вие поставихте на обсъждане – харченето на Сребърния фонд. За радост се отказахте от този вариант. Това е първият въпрос.
Тук господин Овчаров спомена нещо много важно от Вашата стратегия, което може да бъде мерило до голяма степен и за изпълнението на цялостната политика по управление на външния дълг – скъсяването на матуритета на дълга. Това е малко странно – да се води политика на скъсяване матуритетите на дълга при ниски лихви в глобален аспект. Обикновено се прави обратното – скъсяват се матуритетите на дълга, когато лихвите са високи с оглед хоризонтите, и обратното – удължават се матуритетите, при обратния случай.
И само един коментар в обобщение на въпросите – всеизвестно е, че успехите, неуспехите, или степените на успех на всяка облигационна емисия се мери с предовете, а не с купоните, лихвите и така нататък, тъй като доходността по едни облигации зависи и от бенчмарка, тоест лихвите, които емитират водещите емитенти, а по отношение на тези лихви локалните правителства нямат никакво отношение. Тяхната доходност просто се добавя към тририска или риска на съответната страна и той е истинският измерител за успеха, така че ако приемете и един подвъпрос: кои са критериите, за да оцените емисията като успешна?
Вече стана дума по този въпрос, но аз не можах да разбера как я оценихте като изключително успешна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Орешарски, накратко по двата и половина въпроса, по трите въпроса.
Първо – прав сте, че моята първоначална стратегия беше не излизане на външните пазари с еврооблигация, а вътрешна емисия, защото смятах и продължавам да смятам, че на вътрешния пазар има достатъчна ликвидност и в самата банкова система – търговските банки, и пенсионните фондове, и другите фондове, така че смятам, че вътрешна емисия би могла хем да изпълни задачата за покриване на емисията от 2002 г., хем да остави доходността от такава емисия на българския пазар, така да се каже, български банки, български пенсионни фондове.
И признавам тук за моя изненада обаче – и политическият консенсус в парламента, сред всички парламентарни групи – и мнозинство, и опозиция, за моя още по-голяма изненада – сред финансови и икономически експерти в България беше, че е по-добре, че е по-изгодно за България да излезе на външния пазар.
Аз тогава не споделях това мнение и между другото и сега продължавам да не го споделям. Смятам, че дългосрочна вътрешна емисия би била по-добра политика за България.
Като идвах тук, на срещи с различните парламентарни групи, беше ясно казано, че се предпочита външна емисия и аз следвах политическия консенсус в парламента.
На втория въпрос – за матуритета и защо избрахме 5-годишни еврооблигации.
По принцип – да, прав сте, че при ниски общи лихви на държавни не в технически фалит, Вие ги изредихте тези държави, освен Испания още 5-6 държави в Европа, може да се мисли за по-дълъг матуритет. Но това е при положение, че смятате, че кредитният рейтинг на държавата ще остане същият.
Аз имам доста причини да смятам, че кредитният рейтинг на България ще се увеличава и то в най-скоро време, и в следващите няколко години, защото ние сме една от малкото финансово дисциплинирани държави в Европа.
Знаете, че миналото лято „Муудис” ни увеличи кредитния рейтинг. Аз имам основание да смятам, че и другата кредитна агенция „Стандарт енд Пуърс” ще го увеличи в скоро време. Защо смятам така?
В последния си доклад те казаха, че има предпоставки за увеличаване на кредитния рейтинг при изпълнение на дефицита, заложен в Бюджет 2012, а в Бюджет 2012 е заложен дефицит 1,3%. В момента сме на балансиран бюджет и смятам, че ние ще успеем да изпълним това условие.
При положение, че се увеличава кредитният рейтинг на държавата, по-добре е според мен да има нисък матуритет, за да може с времето ние да използваме и да печелим от увеличаването на кредитния рейтинг на държавата.
И третият въпрос – защо е много успешна емисията.
Аз Ви призовавам да намерите мой коментар, където аз съм казал, че емисията е много успешна. Тези коментари дойдоха от други български и чужди коментатори. Това се коментира като успешна емисия и в „Файненшъл таймс”, и в „Ройтерс”, в днешния „Шпигел”, най-големият немски вестник, има такъв коментар.
Аз се въздържам от коментари не защото смятам, че не е успешна. Напротив, аз смятам, че е успешна, но когато говорихме и ратифицирахме тук, аз обещах няколко неща – първо, да извадя цялата документация, за да е явно как е направена самата процедура. Това вече е факт.
И второ, защото смятам, че успехът се дължи не толкова на финансовия министър, а на екипа във Финансовото министерство и на всички Вас, които всъщност надпартийно позволихте максимална гъвкавост на моя екип, за да може да определи времето и бързо да се справи с тази емисия. От тази гледна точка аз не си позволявам да давам оценки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кой ще изрази отношение?
Народният представител Румен Овчаров ще направи това.
Имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, всъщност в дух на реалистичност Вие най-после казахте истината. Тази емисия можеше да бъде много лоша, много по-лоша от това, което постигнахме и от тази гледна точка тя е не лоша, така че като цяло бихте могли да изразите известно задоволство от това.
Що се отнася до спредовете и откъде съм прочел аз данните – то не е много трудно да се извади от „Блумбърк” да се видят кои са последните емисии, кои са техните спредове.
MIT суап спреда на Литва е 255, на България – 320.
За купоните – сега, сериозни хора сме и не е необходимо да си говорим за купони, тъй като знаете много добре, и аз знам, а и част от колегите също знаят, че освен това има и отклонения от цената, на която се продават, от номинала, по който се продават, което оформя крайната доходност на тези облигации.
Дотук, така да се каже, с експертната част от изложението ми.
Сега ще ми позволите няколко политически оценки.
Няма как българите да бъдат доволни от тази емисия, защото вместо да върнете този дълг и да не вземате нов, тъй като имахте реална възможност да го направите, имахте достатъчно средства в резерва, Вие натоварвате България с нов дълг.
Не изследвахте и не реализирахте нито една от другите опции. Това, което ми споменавате сега за вътрешния пазар е само едната от много други опции, за които говори тук господин Орешарски.
Дискриминирахте българските инвеститори, институционални инвеститори, с което допълнително утежнихте емисията.
Не пуснахте емисията в най-подходящия момент, с което също допълнително я утежнихте.
Няма да говоря за стратегията.
Има малко логика в това, което казвате за кредитния рейтинг, но има също логика и в това, че лихвите оттук нататък няма да падат, а ще растат. И това Вие също няма да го отречете.
В крайна сметка най-големия капан подготвихте за следващото правителство, на което давате възможност още през първата година от управлението си да плати около 2 милиарда и в последната година от управлението си да плати още 2 милиарда. Това ме кара да мисля, че нямате намерения сериозни да управлявате следващия мандат, а просто сте решили да събирате багажа и да бягате или по онази много популярна напоследък песничка: „Стягам багажа и дим да ме няма!” Така че аз Ви пожелавам да се движите в тази посока! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно административно-правни бариери пред търговията с течни горива.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За съжаление в залата присъства само един представител от депутатите на ГЕРБ и аз съм смаян от това неуважение на колегите от ГЕРБ към министрите, които са избрани с техните гласове, и освен това – пълната незаинтересованост към политиките, които водят тези министри и които защитават те самите тук, от трибуната на пленарната зала.
По отношение на въпроса.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че цените на течните горива дават пряко отражение върху жизнения стандарт на българските граждани и върху състоянието на българския бизнес, защото те са основен компонент в цената на почти всички индустриални стоки и в по-голяма част от обществените услуги, които се предлагат на българските граждани. За да не се допусне злоупотреба с господстващо положение на пазара или съмнения за картелни споразумения между няколко основни доставчици, очевидно е, че трябва да има механизъм, който да създаде и да гарантира реална конкуренция на пазара – на производство, доставка и дистрибуция на течни горива.
Основен проблем, с който се сблъскват голяма част от доставчиците на течни горива у нас, е, че те, или поне по-голямата част от тях, не притежават собствени данъчни складове. Причините за това са две. Едната, че често пъти финансовите възможности не им позволяват бързо реализиране на данъчни складове, а втората е, че има административно-правни бариери, които ги възпрепятстват да сторят в кратки срокове това.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следните два въпроса: защо досега не е използвана предоставената с Директива 2008/118 на Европейската общност възможност за сключване на двустранни споразумения с други държави членки с цел създаване на облекчена процедура, свързана с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз; и второ – защо не се реализира възможността за изграждане на държавни данъчни складове, които да се ползват от доставчиците на горива при еднакви условия и на цени, които не надхвърлят необходимите за поддръжката на тези складове разходи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, предварително искам да се извиня, че експертният отговор отговаря може би на едната част от въпроса, но не на другата, така че аз допълнително ще направя анализ и ще отговоря и на другата част.
Ето отговора, който имам за днес. В сила от 1 април 2010 г. действа система за компютъризиране на движението и контрола на акцизните стоки. Компютъризираната система е в съответствие с Директивата, която Вие споменахте – 2008/118/ЕО, като чрез нея се замени действащата до този момент хартиена процедура при движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в рамките на Общността. Една от основните цели е засилване на борбата срещу данъчните измами, премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизните стоки между държавите членки, както и опростяване и осъвременяване на акцизните процедури.
Тази директива не разглежда възможността за изграждане на държавни данъчни складове. Тук ми е извинението, че не е разработен анализът какво означава това – дали просто не позволява, или дава възможност, но не е разработила начина, по който това е възможно, така че ще добавя анализ следващите дни, за да отговоря по-пълно.
Националното законодателство е напълно хармонизирано с европейските норми в областта на данъчното третиране. По мнение на нашите експерти не съществува законова пречка както доставчиците, така и получателите на горива в България да се регистрират като данъчни складове. Но и тук липсва информация колко от тях реално са го направили и дали има някакви процедурни стъпки, така че се извинявам за този отговор и обещавам още до края на този ден да имам по-пълен анализ, който мога да Ви предоставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, все пак симпатична е откровеността, с която Вие казахте, че експертите очевидно не са се справили със своята работа, защото пред мен е именно Директива 2008/118. На две места – в преамбюла, това е § 25, и след това по-късно, господин министър, директно в чл. 31 директивата постановява, че при споразумение и при условия, които са определени от съответните държави членки, те могат да установят опростени процедури за целите на чести и редовни движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз между териториите на две или повече държави членки. Това означава, че този текст, ако искаме да имаме напълно хармонизирано законодателство, по-специално Законът за акцизите и данъчните складове, с директивата, трябва да влезе, първо, в закона и второ, България като страна трябва да подпише такива споразумения с двете съседни на нея страни – членки на Европейския съюз, Гърция и Румъния.
Ще отбележа, господин министър, и мисля, че това ще Ви направи силно впечатление, че от 27 страни членки само 4, между които България, не са подписали такива споразумения. Това е по отношение на първата част.
Това ще позволи свободни пространства в данъчни складове, разположени близо до България от север и от юг, да бъдат използвани от големи доставчици на течни горива, които могат оттам да ги транспортират на българска територия и да създадат конкуренция по отношение на цените.
Какъв изход имат те сега? Единствено да вземат под наем данъчните складове на „Лукойл”, който е практически монополист, притежаващ над 70% от данъчните складове в страната, и който ще определи такива цени на наем, че те изобщо няма да са конкурентни и се отказват.
Що се касае до държавните данъчни складове, да, в директивата не е записано, но има препоръка включително към Министерския съвет. Мога по-нататък и да кажа защо, но трябва да завърша. Само да кажа – касае се за свободните пространства, които съществуват в държавните складове за военновременни запаси.
Ако задам въпрос: какво е пространството, което е свободно, ще се окаже, че то може да бъде отдадено по разходно-ориентиран наем на вносители на течни горива, за да може да се създаде здрава конкуренция, която е в интерес и на гражданите, и на бизнеса. В противен случай ние ще страдаме от явлението, което наблюдаваме в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Отново се извинявам за непълнотата на отговора си и се ангажирам да имам пълен отговор, особено сега, като разбрах и някои от допълнителните Ви аргументи.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Благодаря! Ето, това исках да чуя!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Обикновено проверявам всичките си отговори преди да дойда тук, но така се случи, че до тази сутрин бях на летище Сарафово – знаете защо, и нямах пълната възможност за такава проверка. Благодаря.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Приемам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Последният въпрос към Вас е от народния представител Кирчо Димитров относно таксите, които заплащат гражданите на търговските банки за преводи към държавния бюджет.
Заповядайте, господин Димитров, може да развиете въпроса си.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно таксите, които заплащат гражданите на търговските банки за преводи към държавния бюджет.
Уважаеми господин министър, по време на парламентарен контрол Вие казахте, че през месец март са подписани договори между БНБ, Министерството на финансите и търговските банки за отпадане на таксите, които гражданите дължат за плащане към бюджета. Казахте също, че таксата остава за Министерството на финансите, което ще я заплаща на търговските банки. Тоест гражданите вече няма да плащат такси на банките за преводи към бюджета.
Нещо повече, Вие очаквахте в по-големите градове действието на тези договори да влезе в сила още в края на месец март. Няколко месеца по-късно гражданите обаче продължават да плащат високи такси на търговски банки за преводи към бюджета.
Затова моят въпрос към Вас е: кога ще започнат да действат подписаните договори между Българската народна банка, Министерството на финансите и търговските банки за отпадане на таксите, които гражданите трябва да заплащат за преводи към бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Към настоящия момент Министерството на финансите е осигурило всички необходими законови условия и наредби за внедряване в целия публичен сектор, а не само в приходните организации, на картови плащания, чрез терминалните устройства, при които лицата не заплащат банкови комисиони и такси. Предвид спецификата и разнообразието на дейностите по събирането на този тип такси и приходи, е възприет децентрализиран подход за определяне на конкретните срокове за бюджетните предприятия, разработени от съответните първостепенни разпоредители. Например докато Министерството на финансите отговаря за митниците и за НАП, Министерството на труда и социалната политика например отговаря за социалните плащания към НОИ. Така че отговорността за преминаване към новия начин на обслужване, при положение че законът и наредбата вече съществуват, са на съответното министерство или първостепенен разпоредител. Към настоящия момент са подписани вече договори с 19 търговски банки, като в указанията и наредбата изрично е регламентирано, че приоритетно следва да стартират онези бюджетни предприятия, които събират приходи от значителен брой физически лица. Мога да кажа, че в НАП (доколкото зная – не само в големи градове, но и в малките населени места) вече съществува и работи реално тази нова наредба и нова част от закона.
Въпросът не беше много ясен – дали имате предвид НАП или като цяло някои други организации, за които мога да проверя, но в момента нямам такава информация.
В заключение искам да кажа, че в допълнение към предишните промени, в изпълнение на Протоколно решение на Министерския съвет от 11 април 2012 г., Министерството на финансите издаде допълнително писмо до министерствата и ведомствата, до Висшия съдебен съвет и до общините – нещо, което преди беше пропуснато, да предприемат активни мерки и действия за създаване на необходимата организация от тяхна страна за прилагане на картовите плащания.
Може би ще е полезно – аз в момента нямам такъв анализ, но мога веднага да го поръчам – да се види във всички организации, които имат досег до гражданите или в които гражданите имат такива заплащания, до къде е стигнало внедряването на тази нова законова уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, имате думата за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Това, което искам да припомня, е, че ние от Синята коалиция бяхме инициатори на тази идея – да стартират разговорите за отпадане на тези такси, които гражданите плащат към държавния бюджет. Всичко това беше вследствие на множеството сигнали, подадени от гражданите, че плащат неколкократно по-високи суми от самата услуга. Вие знаете, че ние няма как да се месим в работата на търговските банки. Това можеше да го направи единствено държавата. Ние със задоволство погледнахме на идеята Вие да стартирате този процес. Вие казахте, че са подписани договори, но за съжаление 5-6 месеца след това тези договори не се изпълняват.
Затова моят въпрос беше точно в тази посока – ако може, този процес да се контролира и да се види каква е причината да не се изпълнява.
Като конкретен пример бих дал системата на КАТ. За да се плати там едно наказателно постановление от порядъка на 200 300 лева, трябва да се заплати такса на банката от порядъка на 10-15 лева, което въобще не е малко.
Има и много други примери, на които сега не искам да се спирам. По-важно е да погледнете на тези неща и ако може хората до края на година да почувстват това, което Вие подехте като кампания, тоест те да не заплащат тези високи такси на банките, когато извършват преводи към бюджета.
Трябва да Ви подскажа, че България продължава да плаща най-високите такси за преводи към бюджета.
Надявам се до края на годината този процес да бъде регулиран и от 2013 г. българските граждани да не плащат тези високи такси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, благодаря, че пак насочихте – за седми-осми път през последните 2-3 години вниманието ми върху тази важна за нашите граждани тема. Ангажирам се да изискам анализ – не само в Министерството на финансите, а във всички първостепенни разпоредители. Вие споменахте КАТ като един такъв, за да разберем докъде са стигнали те с прилагането на тази нова разпоредба. Подчертавам, тя важи не само за приходните агенции, а за абсолютно всички държавни и общински нива на организация, включително и в съдебната система – нещо, което някак си беше останало по-малко забелязано във времето. Точно затова се наложи преди около месец и половина да изпратим писмо-напомняне (то го пише и в закона) към Висшия съдебен съвет и всички общини в България. Специално се ангажирам да направя такъв анализ. За нас е важно след като сме направили това законово и вече има такава разпоредба, а Министерството на финансите плаща, за да стане това факт, трябва да имаме и съответната услуга.
Смятам, че в НАП системата вече работи. Но откъде знам? Вече от НАП ми идват бележки, с които ми искат пари за тази услуга. Там обаче се получи малко разминаване във времето, защото новите разпоредби в закона влязоха в сила, след като повечето физически лица вече си бяха платили данъците към държавата. Така че за 2012 г. гражданите ще видят това, плащайки местни данъци и такси. А там сме получавали такива сигнали, затова писахме такова писмо. Виждаме, че има и неразбиране, или забавяне от гледна точка на прилагането на този закон.
Точно затова е полезно да имаме конструктивни въпроси в парламентарния контрол, за да можем хем ние да правим анализа, хем всички да чуят от тази трибуна, че това вече е законов акт. Това трябва да се прави не само в държавната администрация, но от всички общински организации, от органите на всички министерства и първостепенни разпоредители и от Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, тъй като това беше последният въпрос към Вас.
Следват въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Пръв е въпросът на народния представител Димчо Михалевски относно прием на проекти по Мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми господин министър, искам да поставя един изключително важен въпрос пред Вас, а именно стартирането на последващо приемане на проекти по Мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони – създаване на стопанства на млади фермери.
Ще припомня, че при първоначално индикативно разпределение на средствата в програмата по тази мярка бяха предвидени малко над 102 млн. евро. До момента има сключени около 4083 договора (поне по отчетните данни на страницата на програмата са толкова). По инициатива, заявена преди повече от 10 месеца, бе поискана нотификация за релокация на средства от други мерки, включително към мярката за млади фермери.
Ще припомня, че през 2009 г. имаше вече негативен момент, когато бяха разделени подадените проекти и бяха класифицирани в две групи – приети до 31 март 2009 г., и такива, след това. Имаше и допълнителни условия, което не е приемливо, особено за млади фермери, които имаха различен тип насаждения. От тях се изискваше да дадат допълнителен документ от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Да оставим това обаче настрана.
Въпросът е следният: още в индикативното разпределение на графика през февруари месец беше заявено на официалната страница на програмата, че ще има два периода на прием тази година след получаване на съответната релокация – тя вече е факт. Единият период беше визиран от 14 май 2012 г. до 27 май 2012 г. и съответно от 3 до 16 септември същата година. Днес сме 20 юли и до момента няма стартирала, издадена заповед за набиране на тези предложения.
Моят въпрос и в контекста на изключително тежкия въпрос с безработицата на младите хора (Вие добре знаете, че в България тя е два пъти на по-високо равнище от средното за Европейския съюз) е: какви са конкретните срокове, които Вие като министър бихте поели, за да може да има яснота за младите фермери в България, тъй като все пак се касае за един ресурс от 40 млн. лв., който вероятно ще бъде достатъчен за около 1700-1800 млади български фермери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, бюджетът, определен за Мярка 112, а именно създаване стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони, който беше в размер на 102,4 млн. евро публични средства, от които 81,9 млн. евро европейско и 20,5 млн. евро национално съфинансиране беше изчерпен и приемът на заявлението по мярката беше преустановен, както и Вие споменахте, още на 6 юли 2009 г.
Министерството на земеделието и храните изпрати предложение за седмо изменение на Програмата за развитие на селските райони до Европейската комисия, като в него се предвиждаше прехвърляне на средства от едни мерки в други при съблюдаване на заложените индикатори и цели.
С предприетите стъпки за прехвърляне на средства към Мярка 112 се осигуряват нови 40 млн. евро публични средства за целите на мярката, от които 32 млн. евро са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Както посочвате и във въпроса си, през месец февруари 2012 г. на електронната страница на програмата беше публикуван индикативен график с периоди на приеми по отделните мерки за безвъзмездно финансово подпомагане. Съответно приеми на заявления по Мярка 212 бяха предвидени съответно за периодите от 14 май 2012 г. до 27 май 2012 г. и от 3 до 16 септември тази година. Съответните периоди на приема бяха съобразени с направеното предложение за прехвърляне на средства към бюджета на Мярка 112 със седмото изменение на програмата, както и с индикативните срокове за разглеждане и одобрение на измененията.
Прехвърлянето на средства в седмото изменение на програмата е съгласувано и одобрено на 59-то заседание на Комитета за развитие на селските райони към Европейската комисия, състояло се на 20 юни 2012 г. в Брюксел. В тази връзка се предвижда приемът на заявления за подпомагане по мярката да стартира в края на месец юли 2012 г., като изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” ще издаде заповед за отваряне на прием на заявленията за подпомагане по мярката, която ще бъде публикувана на електронния адрес на Програмата за развитие на селските райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски, заповядайте за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, програмата има много сериозен проблем, който трябва да бъде решаван, и той е свързан с това, че все повече, така да се каже, нагазваме в зоната, когато правилото „М плюс 2” ще влияе и затова е важно и кога се случват нещата.
Ще припомня, че със седмото изменение на програмата, общо исканото изменение релокация около 304 млн. евро, от които основно отидоха средствата в 121-а и 321-а мярка. Припомням: това са мерките за модернизация на земеделските стопанства и за общините най-общо казано. Към 17 и 19 юли, тоест вчера и във вторник, вече са издадени заповедите на господин Порожанов за приемане на прием по другите две мерки – 121 и 321. Тъй като принципът е тази заповед да предхожда поне 10 дни или 2 седмици стартирането на приема, за да може бенефициентите да се запознаят, да си подготвят документите, сроковете, в които те ще набират по другите две мерки – 121 и 321, текат от края на месеца.
Индикативният график вече е изменен, даден е с оранжево, което означава, че е предвидено, но няма заповед и е записано 23 юли до 16 август. Подозирам, че дори и в понеделник да бъде издадена тази заповед, не е възможно да се случи приема преди 1 август. Молбата ми е, за да не остават съмнения, че другите две мерки, които са по-лесно усвояеми и са по-големи, така да се каже материалният интерес е по-голям, да не предхождат тази. В крайна сметка проблемът на българските млади хора, които се занимават със земеделие, според мен е основание за Вашето и нашето общо внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, напълно съм съгласен със заявеното от Вас, че Мярка 112 не бива да бъде неглижирана, тъй като младите фермери са бъдещето на българското земеделие. Лично се ангажирах и съм разговарял с господин Порожанов тя да бъде поставена наравно с другите две, изключително атрактивни и обект на доста голям интерес мерки – 321 и 121. То е факт може би и в днешния ден, но ако не, както Вие казахте, в понеделник ще бъде факт.
По отношение на това, което казахте за младите фермери. Нещо повече, България настоява и е една от страните, които настояват в следващия програмен период, където няма да има Мярка 112, 2% от общия бюджет на страните – членки, които се полагат, да отиват директно за млади фермери, за да може наистина този стълб на българското земеделие да бъде осигурен с хора в трудоспособна възраст, всъщност тези, на които можем да разчитаме за развитието на този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да преминем към следващия въпрос, искам да уведомя народните представители, които имат зададени въпроси и питания към министъра, макар да знам, че самият министър е уведомен, че са оттеглени въпросите и питанията от народния представител Корнелия Нинова, както и трансформиране на устни в писмени въпроси на народния представител Ангел Найденов и на депутатите Лютви Местан и Юнал Тасим. Отложен е и въпросът на Добрин Данев.
Следва въпрос от народния представител Милена Христова относно кандидатстване с проект за финансиране изграждането на полски път в землището на село Боянци, община Асеновград.
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В началото на 2009 г. е подадено заявление от Община Асеновград за кандидатстване с проект за финансиране за изграждането на полски път в землището на село Боянци. На отправен в началото на тази година от мен писмен въпрос, Вие, господин министър, отговорихте, че през 2010 и 2011 г. този път не е имало възможност да бъде включен за финансиране.
Предвид, че по програма „Земеделски земи”, по която е подаден проектът, в началото на всяка година се определят финансовите средства за разходване по подадените проекти, задавам въпрос: дали през 2012 г., близо 4 години след подаденото заявление, този проект ще бъде финансиран? Изграждането на този път е изключително важно, защото той осигурява достъп до няколко земеделски имота, които са обработваеми.
Затова, господин министър, задавам към Вас въпроса: ще бъде ли одобрено заявление от 2009 г. на кмета на Община Асеновград за финансиране през настоящата 2012 г. за изграждането на път в землището на село Боянци по програма „Земеделски земи”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, през последните две години във връзка с тежката икономическа обстановка предвидените средства в бюджета на Министерството на земеделието и храните за капиталови разходи и непрекъснато намаляват. За 2012 г. по Програмата „Земеделски земи” те са в размер на 750 хил. лв., от които за инфраструктурни обекти са заделени едва 417 хил. лв.
Както изложих и в писмения ми отговор до Вас, от месец януари тази година при определяне на обектите, които се включват в поименните списъци, се използва балансиран подход като основен приоритет при определяне на инфраструктурните обекти е площта, която те обслужват. В конкретния случай предложеният за изграждане полски път в село Боянци е с дължина 1 км 140 м и се предвижда да обслужва едва 1700 дка земеделски земи. От протокола, който Община Асеновград прилага към преписката си през октомври 2009 г., е видно, че за изграждането на полски път ще са необходими постоянни и временни отчуждения, както и изготвяне на технически проект, като едва в проекта ще бъдат уточнени необходимите отчуждения и средствата за изграждане на този обект.
В тази връзка, госпожо Христова, при финансова възможност ще включим в поименните списъци за капиталови разходи изготвянето на работен проект на обекта.
В заключение бих искал да Ви информирам, че във включените в поименни списъци за 2012 г. обекти, по-голяма част от които са за реконструкция на селскостопанските пътища, се намират в Благоевград, Шумен, Пловдив, Смолян, Ямбол, Плевен и София. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Христова, имате думата за реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин министър, за съжаление, ще кажа, че не съм доволна от Вашия отговор, защото знаете, че Пловдивският регион изключително много разчита на обработваемите площи. Особено в селата, колкото и да казвате, че е малка площта на масивите, които обслужва този път, всъщност хората разчитат на него и разчитат на обработваемите земи и на пасищата, до които този път им осигурява достъп, за да изкарват прехраната за себе си и своите семейства.
Затова ще Ви помоля да обърнете сериозно внимание, защото от информацията, която изнесохте, за 2012 г. този регион, въобще районът на Пловдив област, не е включен за одобряване на проекти за финансиране изграждането на такива селски пътища.
Надявам се през следващата 2013 г. да проявите разбиране и да включите този път за неговото изграждане, защото все пак заявлението е подадено в началото на 2009 г., сега сме 2012 г.
Ще кажа само, че този селски път в землището на село Боянци е един от най-натоварените в него и достъпът до земеделските масиви е изключително важен за хората в района, за да обработват земите си и да осигуряват паша за животните, които отглеждат.
Разполагам с един протокол на Областна дирекция „Земеделие”, който включва и членове на Общинската служба „Земеделие” в Асеновград. Протокол на комисия, в който се казва, че не е необходимо да се правят отчуждения – нито постоянни, нито временни. Преди малко Вие заявихте, че е необходимо. Не знам дали съществува някакво разминаване, но в подадените документи до Вас е подаден и този протокол, в който е записано, че не е необходимо да се правят отчуждения. Считам, че документацията е коректно подадена по проекта. Единствено зависи от Вашата воля и възможности, ако не тази – разбирам, че е изчерпан ресурсът, поне следващата 2013 г. да включите този проект в одобрените за финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, напълно споделям Вашето мнение и предполагам, че наистина този път е много важен, както са важни и многото селски пътища, защото по тях земеделските стопани извършват своята дейност. За съжаление, голяма част от междуселските пътища бяха разорани, за да бъдат посочени и очертани след това за субсидии, което прави проблема още по-актуален. Разбира се, той се адресира и към общинските власти, и към местните кметове, защото те не бива да позволяват с лека ръка тези пътища да бъдат унищожавани, а след това да ни се налага да се правят нови.
Поемам ангажимента – не мога да Ви отговоря конкретно, това ми е подадено от съответната служба, че се изисква и отчуждаване. Ако Вие твърдите обратното, аз ще го проверя отново. Наистина се ангажирам за следващата година, въпреки ограничения бюджет. Затова споменах и цифрите. Виждате, че става въпрос за около 470 хил. лв. за изграждане на тези пътища. Това е една много, много малка сума. Да се надяваме, че в следващата година ще можем да разполагаме с малко по-голям бюджет. Ако наистина е отпаднала необходимостта от отчуждения, които изискват допълнителни средства, поемам ангажимента и към Вас да можем да откликнем, отново повтарям, при финансова възможност, към тези хора и да направим този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Павел Шопов относно политиката на Министерството на земеделието и храните за борба с градушките.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този въпрос не го задавам по повод случилите се градушки през последните 2-3 месеца. Този въпрос е принципен и далеч надхвърля отделните казуси или инциденти, така да ги наречем, защото такава градушка би в пловдивското село, може би с най-златната земя не само в България, а и в Европа – село Ягодово.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз бях там.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие знаете. И щъркелите в селото бяха пребити от ледените късове и това е само на 5-6 км от село Ягодово.
В такива случаи си задаваме въпросите: този пролетно-летен сезон къде останаха онези системи за борба с градушките, които бяха изградени в България в миналото? Като говорим за тях – аз не говоря само за времето на социализма или времето на 60-те, 70-те или 80-те години. Трябва да имаме предвид, че България е една от първите страни в Европа и света, още 30-те години, когато са започнали да въвеждат системи и средства за борба с градушките. Тогава, когато това го е правила в Европа една-единствена друга държава – Италия. За балканските страни не говорим, за Турция – изобщо. Тя не е балканска страна, тя си е в Азия. Но страните с развито земеделие в Европа започват да го правят едва след Втората световна война за първи път – и Франция, да не говорим за Испания.
Всички говорим за положението с напоителните системи, но до този момент няма дебат, няма дискусия. Аз не си спомням и в Народното събрание да е бил задаван подобен въпрос – какво е положението със системите за борба с градушките?
Затова моят въпрос към Вас е: какво е състоянието на системата от полигонни съоръжения за борба с градушките в настоящия момент? Какви средства се отделят за тази цел? Оценявате ли като ефективна борбата с градушките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, благодаря Ви за този въпрос, защото, както казахте и Вие, наистина до момента, поне от трибуната на Народното събрание, аз не си спомням по време на моето управление или пък преди това да е коментирано. Има доста интересни неща и част от тях всъщност задавайки въпроса си, Вие разказахте. Ще се опитам да ги допълня.
Само за споменатата градушка – по ирония на съдбата аз бях там по същото време и видях, че тогава Изпълнителната агенция за борба с градушките и местният клон направиха всичко възможно и наистина минимизираха тези щети, които щяха да бъдат унищожителни. Тогава, между другото, стана и инцидентът заради масивната стрелба с противоградни ракети. Спомняте си, че парче от стабилизатор на ракетата падна върху магазин на хиперверига в Пловдив.
Позволете да спомена няколко данни, които мисля, че ще бъдат интересни:
Изпълнителната агенция „Борба с градушките” защитава територия от 17 хил. кв. км в силно градовитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. В състава на агенцията са изградени и действат осем регионални дирекции с 9 командни пункта и прилежащите им 200 ракетни площадки.
Агенцията разполага с най-съвременни технически средства – системи за управление на стрелба; специализирани софтуерни продукти и комуникационни системи, които осигуряват ефективност на световно сиво.
Изградена е интерактивна радарна система от три модернизирани двуканални доплерови радара – единствени в Европа, забележете, които са с дължина на луната 3 и 10 см. Радарите осъществяват автоматично обемно сканиране на атмосферата и архивиране на данните. В реално време информацията се предава на съседни командни пунктове и по нея се провеждат активни действия.
В Информационния център в София информацията от всички радари се обобщава, обработва и предоставя в реално време на потребителите от „Гражданска защита”, метеослужбите на Военновъздушните сили и на Ръководство „Въздушно движение”. Тоест тези радари са толкова модерни, че се ползват и от останалите служби, които току-що изброих.
Чрез системата се осигурява наблюдение, откриване и свръхкраткосрочна прогноза за силни щормове, порои, градушки и други неблагоприятни атмосферни явления. Дейността на всички противоградови защити в света, в това число и на българската, е превенция на градовите процеси, тоест предотвратяване образуването на големи градови зърна в облаците. За да се изпълнят условията за успешни и активни действия, е необходимо засяването с реагент, в случая сребърен йодид, да се осъществява в ранен стадий от развитието на облаците, преди да се е образувала градушка.
Целта на обработката е щетите от градушката да се сведат до минимум, като в световен мащаб процентът успеваемост се движи между 40-80, в зависимост от метода на предпазване от градушки. Чрез метода на използване в борбата с градушките в България процентът на успеваемост е на едно от първите места в света – 73% за миналата година, при максимум 80, между 40 и 80. Това наистина е много добър показател за нашата система.
В световната практика обаче няма метод, който да предотврати падането на вече формирания по естествен път град. Методиката за борба с градушките, с която се работи, е съобразена както с условията в България, така и с изискванията на Световната метеорологична организация към ООН. Към момента Агенцията е провела 45 въздействия и са обработени 214 градоопасни облака. Градушка е имало само от 9 градови облака.
Градушката, която нанася поражения на селскостопанските култури, е от градови облаци, навлизащи в защитаваната от агенцията територия с вече формиран град. Въздействията върху тези облаци са с цел предотвратяване на по-нататъшно образуване на градушка в районите, над които преминават, и намаляване щетите върху селскостопанската продукция.
В отделни случаи ефектът от въздействията допълнително се ограничават от навлизането на градовия облак в забранените зони за стрелба. Това са основните причини за поражението от градушка не само в България, поради което е невъзможно постигането на 100% ефект.
Политиката на Министерството на земеделието и храните е свързана с доизграждане на радарната мрежа, покриваща цялата страна и с по-нататъшно разширяване на защитаваната от Агенцията за борба с градушките територия, като се стремим да намалим щетите на селскостопанската продукция.
В изпълнение на тази цел през 2010 и 2011 г. на агенцията са отпуснати допълнителни средства в размер на 878 хил. лв. за закупуването на автоматични пускови установки и модули от 3 сантиметровия канал на доплеровите радари, като елементи от системата за наблюдение на атмосферните процеси – управление и стрелба с противоградовите ракети.
Последно само: бюджетът на Агенцията за 2011 г. е 6 млн. 170 хил. лв., а за 2012 г. – 6 млн. 821 хил. лв. Виждате, че е завишен с около 700 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Шопов, имате думата, за да зададете два допълнителни въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин министър, не очаквах да очертаете и да опишете такава розова картина, като всички знаем какво е състоянието на системата. Десетки площадки пустеят – това може да го види всеки от нас. Това са места, които са били годни за изстрелване на ракети, за борба с градушките; площадки и съоръжения, които са съсипани, подобно на хилядите български предприятия в страната.
Знаем, че много служители в системата през последните години бяха освободени, бяха уволнени. Те загубиха своята работа. Вижда се, че нови не се назначават. Това е очевадно. Точно такива служители ме сезираха и ми обърнаха внимание. Общо-взето неведнъж е правено, за да задам този въпрос.
Цитирате едни цифри, които за първи път прозвучават – около 6 милиона и нещо лева, но това е нищо в сравнение с нуждите на тази огромна система и поддържането на скъпите съоръжения, и от друга страна, консумативите на противоградовите ракети, които трябва да бъдат използвани за борба с градушките.
Картината прилича и е аналогична на онази, която представляват напоителните съоръжения. Може да се направи пълна аналогия, но се говори повече за напоителните системи.
Моят допълнителен въпрос е: каква е политиката на министерството рязко да се подобрят и да се възстановят площадките, на които, както сам казахте, по принцип има много модерни съоръжения, но много от тях са съкратени.
Другият ми въпрос е: разполагате ли с информация колко полигона, колко площадки са били съкратени през това време, съответно колко служители са отпаднали. Това е редуциране на цялата система, в цялата страна и това редуциране е могло да бъде изчислено в проценти. Можете ли да направите една преценка, правена ли е такава преценка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, ще започна с последното – не мога в момента да Ви отговоря, но мога да изискам справка примерно какъв е бил съставът, да кажем, преди 5-10 години и какъв е към момента, тоест каква е редукцията точно. Да, прав сте, със сигурност има редукция.
Във връзка с редуцирания бюджет в Изпълнителната агенция „Борба с градушките” са правени съкращения – като политика. Може би това е важният отговор, който трябва да дам.
В този вид агенцията, с този редуциран бюджет няма да може да изпълни максимално изискванията, които се очакват от нея, защото както и Вие споменахте, това е доста скъпа дейност, изискваща инвестиции и в съоръжения, и в ракети, и, разбира се, в много добре обучен персонал, защото хората, които стрелят, са доста квалифицирани. От тях се изисква да бъдат, както се казва, постоянно в пълна бойна готовност поне в тези месеци.
Предвижда се всъщност, това, което като идея се обсъжда и се правят разчети, тази Изпълнителна агенция да се превърне в търговско дружество и част от това, което обмисляме въобще е събиране на средства във връзка с природни бедствия – не само от градушките, но и от наводнения, от суши. Бюджетът, който ще се формира, ще отива за покриване на една по-ефективна дейност на тази Изпълнителна агенция, ако тя стане търговско дружество. Казано иначе, тя може изключително да получава средства от този фонд или от застрахователните компании, които ще имат интерес. Такава, между другото, е практиката при държави от Европейския съюз.
По отношение на модернизацията се предвиждат, тъй като аз посочих метода, който се използва в България, последните постижения на науката и технологията в тази област е да се използват и самолети. Ние обмисляме предложението от директора на агенцията за закупуване на малки самолети, които образно казано, разсипват този сребърен йодид, а не се стреля с ракети. Те могат да обхванат много по-голяма територия, тоест могат да обхванат територия, която не е покрита в момента от тези площадки и за това да се използва самолет.
Работи се по тази концепция, но аз използвам Вашето питане, за да потърся подкрепата, включително и на Вашата парламентарна група, при гласуването на бюджета, тъй като винаги съм настоявал за повече средства за Изпълнителната агенция „Борба с градушките”, просто да ме подкрепите в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, имате думата за отношение към отговорите на министъра.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Повече средства за борба с градушките е въпрос в компетенциите на Вас, на правителството, господин Найденов. Вие трябва да настоявате, да ги изисквате от министър Дянков.
Ние от „Атака” винаги ще подкрепим такъв бюджет, в който ще бъдат отделени повече средства, тъй като това е необходима област, без която не може да има модерно земеделие. Много често се случва да бъде съсипвана готова продукция за много повече пари от отделяните 6 млн. лв.
Втората част се доближава до истинската оценка за състоянието. Вие индиректно признахте за изоставените и пустеещите съоръжения, площадки, уволнени служители, които са изключително висококвалифицирани.
Препоръките на Партия „Атака” към Вас и политиката на министерството е, както явно сте се заели и мислите много за напоителните системи, да прибавите и тази тема към Вашите приоритети, включително това, което заявихте, със самолетите.
Ние знаем, че това няма да стане, поне в това управление или близките, тъй като ГЕРБ говорят доста на ангро – обещава много, нищо не върши. Така че и със самолетите сме сигурни, че няма да го направите, но поне възстановете съоръженията, които все още не са ръждясали, не са ограбени от циганите и отнесени на вторични суровини, върнете някои от хората, за да не бъдат загубени като кадри, защото, както сам казахте, те са изключително квалифицирани, за да не се случват такива инциденти.
За цифрата, за която говорите – за процента на успеваемост. Той е твърде произволен. В тази сфера, в тази област много лесно могат да се отчитат положителни резултати, а те изобщо не са положителни.
Знаем, че през последните години много места бяха помлени от градушките, а това не бива да се случва. Затова се надяваме политиката да се интензифицира и да бъде заострен проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Въпрос от народния представител Мая Манолова относно контрол върху изпълнението на мерките по отношение на безстопанствените кучета.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, преди две години внесох законодателни предложения за защита на животните, за въвеждане на наказателни санкции срещу необяснимата жестокост срещу беззащитни животни. Тогава бях повлияна от драматичния случай с кученцето Мима – случай, който развълнува не само България, но и целия свят.
Тогава, уважаеми господин министър, някои се опитаха да сведат дилемата, изобщо въпросът, до следното изречение: „Хората или животните – животните или хората”. Тогава, а и сега споделям разбирането, че не може да има такова противопоставяне и че се нуждаят от защита и хората, и животните. Но честно казано, тогава не си и помислях, че ще дойде момент, в който ще ми се наложи от тази трибуна да задавам въпрос, с който да Ви питам какви мерки предприехте за защита на хората. Забележете, за защита на хората не от животните, а от други хора, защото резултатите с нахапаните и разкъсани хора са такива заради бездействието, бездушието, безотговорността на овластени хора.
Затова и моят въпрос към Вас е: какви мерки предприемате за да контролирате изпълнението на общинските програми за овладяване на популациите с бездомни кучета? Причината да Ви задам този въпрос е свързана с факта, че скоро заради нахапаните и разкъсани хора дилемата ще бъде извадена отново. Тогава хората отново ще питат: „Хората или животните?”. А истината е, че животните не могат да бъдат отговорни. Отговорността си е конкретна, тя не може да бъде анонимна, тя има своите носители и Вие сте човекът, на първо място, който трябва да даде отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, въпросът, който задавате, е актуален и той е актуален по повод на инцидентите, които се случиха. Всъщност не е преставал да бъде актуален, както Вие казахте, и от двете страни на медала – и по отношение на жестокостта към животните, и по отношение на това, което пък бездомните животни могат да причинят на хората.
Очевидно няма консенсус на общественото мнение и каквото и да се предприеме, в която и да е посока, среща отпор или на природозащитниците, които твърдо отстояват своята позиция, или на гражданското общество, което казва: „До гуша ни дойде да ни хапят и да се случват тези инциденти”.
Знаете, че в миналото Народно събрание под натиск на Европейската комисия беше приет Закон за защита на животните. България всъщност се оказа последната страна от Европейския съюз, която приема такова законодателство. Разбира се, като последен, законът пък се оказа може би най-модерният и в него бяха разписани мерки, които определено още с приемането му беше ясно, че няма как да бъдат изпълнени, поне в определените в закона срокове.
Беше поставен срок да бъдат прибрани до месец януари 2011 г. бездомните животни в приюти, а съответните общини задължени да изготвят общински програми, да изпълнят тези програми, като, разбира се, не беше предвидено, че за да бъдат изпълнени програмите трябва да бъдат финансирани съответните общини, а доста от общините нямат финансов ресурс, за да могат да изпълнят това.
В някои общини, които имат много голям проблем, каквато е Столичната община, тъй като всъщност тук се случиха и последните инциденти, мащабът на популацията е такава, че в определените срокове, въпреки приетата програма, нямаше как да се случи това.
Бяха направени промени от това Народно събрание с цел удължаване на сроковете, така че те вече от 2011 г. са удължени до 2015 г., тоест дава се допълнително време на общинските администрации да се справят с проблема. Това всъщност беше единствената поправка направена в този законопроект.
След последните инциденти, най-вече по настояване и инициатива на Столична община, Министерството на земеделието и храните промени Наредбата към закона, която определя условията, на които трябва да отговорят така наречените „кучешки приюти”, либерализирайки този режим или сваляйки малко изискванията, давайки възможност за изграждане на така наречените „приюти отворен тип”, които са чувствително по-евтини и, разбира се, могат да бъдат реализирани в много по-кратък срок.
Допълнително от това българската Агенция по безопасност на храните разреши достъп на всички практикуващи ветеринарни лекари до системата на Националния регистър за животните, за да могат в регистъра да бъдат вкарвани домашните и бездомните кучета с цел да се засили контролът, който, забележете, предимно се осъществява от общинските инспекторати. В тази посока, доколкото знам, Столична община също работи за увеличаване на капацитета на тези инспекторати.
По инициатива на общините, и най-вече на Столична община, се засили участието за включване към тази програма на неправителствени организации, които да изпълняват профилактично – кастрацията, обезпаразитяването, маркировката и ваксинацията на бездомните животни. Разбира се, има и инициирана промяна на Закона за защита на животните, но за съжаление няма консенсус по тази промяна. Доста остро реагираха някои неправителствени организации и в този смисъл промяната все още не е осъществена.
Така че това са мерките, които към момента са предприети, това е ситуацията. Отново повтарям, че без да има консенсус, за да не се стигне до ситуацията със Закона за горите, няма да се намери необходимата инициатива, за да бъдат направени промените, от които според мен очевидно се нуждаят, за да бъде решен трайно проблемът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте – имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът наистина е сериозен и е очевидно, че той ескалира. От друга страна, е очевидно, че мерките, които се предприемат, са недостатъчни и няма как за извинение да се ползва липсата на консенсус и позициите, които заемат природозащитните организации или организациите на пострадалите от нападения на животни.
В резултат на проблемите, които наистина ескалират най-вече в столицата, с тях се занимават най-различни институции – от общинските съветници, през Омбудсмана, чак до Главния прокурор. Това е показателно само за едно, а именно, че наистина няма европейска държава, в която хора да биват изяждани от кучета и в същото време да няма ефективни мерки и противодействие за решаване на този проблем.
Впечатлението у хората, за съжаление, е, че се харчат едни пари, но те се харчат не за да се реши проблемът, а той да се възпроизведе и това да продължава до безкрай.
Само ще Ви кажа, че от няколко месеца парламентарната ни група иска проверка от Сметната палата – да бъде възложен един одит на общинската служба „Екоравновесие”, но мнозинството, което Ви подкрепя, отхвърля упорито това наше предложение. Това говори само за едно – че има далавера и има опит от страна на мнозинството да опъне чадър върху Столичната община.
В същото време Вие сте прав, че няма ефективен държавен механизъм за контрол върху това как общините изпълняват своите ангажименти за овладяване на популацията от бездомни кучета, но аз ще Ви кажа, че Ваш ангажимент е да предложите такъв механизъм и ние ще го подкрепим.
Има едни мерки, които изглеждат очевидни и аз лично нямам обяснение защо не се случват? Те са ясни. Необходимо е, първо, регистрация на всички животни. Второ, чипиране, за да е ясно, от една страна, кои са животните и кои са собствениците, за да се изключи безконтролното им изхвърляне на улицата. От друга страна, по този начин ще се събират реално данъци от всички собственици на животни и ще се финансират необходимите дейности в тази посока, като обезпаразитяване, кастриране не само на уличните, но и на домашните животни, създаване приюти с цел последваща стъпка осиновявяне, и прочие, и прочие.
Няма как да подкрепим факта, че срокът за безотговорността на кметовете и на местните власти беше продължен до 2015 г., но е очевидно, че до края на този период, за да няма още изядени хора от бездомни кучета, Вие също трябва да се намесите и да упражните съответен контрол в посоката, в която и Вие очертахте, и аз Ви предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, това, което казахте, всъщност е така и така се работи в момента. Регистрират се домашните животни и отваряйки регистъра напълно, за да имат всички ветеринарни лекари достъп, макар това да води до определен риск, да се злоупотреби с тази система, но сме взели съответните превантивни механизми, кастрират се, обезпаразитяват се и всичко това се прави. За съжаление това донякъде е свързано – аз съм го казвал и друг път по повод домашните животни, те не падат от небето и оттук всъщност идва разковничето откъде е проблемът.
Ние, като стопани – казвам „всички ние”, защото те се възпроизвеждат от обществото. Да, те сами се възпроизвеждат, но колкото и да се работи по тази кучешка популация на улицата, ако тя постоянно се захранва от това, че примерно ние като несъвестни стопани изхвърляме тези животни – не се грижим за тяхната неконтролирана популация, че някои, притиснати от икономическата криза, им е по-лесно да отворят вратата, че стотиците строежи в столицата, които се охраняват безплатно тези кучета, когато приключи строежът, кучетата остават на улицата. Това е свързано определено и с манталитета на българина и мисля, че всички ние трябва да си го признаем.
Права сте и аз благодаря, че отправихте предложение да подкрепите евентуални промени в Закона за защита на животните, защото определено се нуждае от такива промени, за да имат допълнителни правомощия и общинските, разбирайте – и държавните, власти, за да се намесят с по-големи рестрикции, защото очевидно българинът май от това най-много разбира и от това най-много се влияе.
Благодаря Ви за направеното предложение. Аз лично се ангажирам да Ви предоставя предложенията, които в момента са направени по този законопроект и ако имаме Вашата подкрепа и постигнем този консенсус, да вървим в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството за опазване на горите и добива на дървесина.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, това е един изключително важен въпрос, който коментираме вече доста време. Какъв да бъде редът, прозрачността, конкурентоспособността и предвидимостта в ползването на дървесина в нашите гори? Това разбира се касае поминъка на много хора, бизнес устойчивостта на огромни и не толкова големи предприятия в България, изобщо важен въпрос.
Ще припомня, че миналата година, след приемането на новия Закон за горите, се пое ангажимент да се напише наредба. Бяха привлечени различни организации и в крайна сметка текстовете, по които беше постигнат някакъв консенсус, не влязоха в новата наредба, а беше изготвена друга. След това си спомняте нашите спорове по отношение на търговете пред Софийската стокова борса, които е добре, че спряхте, но за съжаление в това време започнаха да се провеждат други търгове – големи, в които липсва конкурентност. Вече два такива търга са проведени в Южното централно предприятие в Пампорово, един в Благоевград, тече втори. Изобщо през Стоковата борса и през тези големи търгове дотук някъде са около 600 000 кубика, приблизително 10% от годишното количество, които ще са продадени без да има ясна конкуренция.
Вие обещахте на кръглата маса преди около четири месеца, че ще прекратите практиката да се продава стояща дървесина на корен. Това беше желанието на големите и на малките преработватели. Това обаче не е престанало.
Другият голям проблем, който възникна, господин министър, е вчера след заседание на Комисията по земеделието и горите, където гледахме промените на второ четене на внесени от наши колеги от ГЕРБ изменения в Закона за горите – има силно притеснителен факт, че се прокрадва вече една много сериозна възможност да се ползват широки количества дърва за огрев и друга дървесина за производство на електрическа енергия като възобновяем енергиен източник.
Въпросът ми към Вас е: след приемането на закона, в който е този скандален текст, очевидно отново обслужващ ограничен кръг български компании и силно заплашващ гората, и продължаващите текстове, които не приеха вчера на второ четене – да въведем ред в планирането, където и браншовите организации да участват на годишна база, за да има яснота какви количества, къде ще отиват, при какви правила, аз Ви питам какво е Вашето лично мнение? Ще удържите ли на думата си, която аз лично чух с ушите си през месец март – в началото, ако не ме лъже паметта, когато поехте ангажимент, че ще има ред, ще има конкурентност, ще има прозрачност, няма да има привилегии за този или онзи, без значение за какви количества, които става дума? Защото към днешна дата, господин министър, това дълбоко съмнение е по-скоро факт и дълбоко притеснява както мен, така е обезверило, искам да Ви кажа, и различните представители, които са експерти – с уважението се отнасям към тях, по въпросите на българската гора.
Моето питане към Вас е: какво Вие лично ще предприемете, защото поехте ангажимент, мисля, че преди три месеца, като Ви питах, казахте: „Да се приеме законът и тогава ще видите наредбата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Аз дадох дума не само на Вас, а това се уточнихме и поех като ангажимент на проведената кръгла маса в Народното събрание, на която присъстваха почти всички представители на различните браншове в дървообработване, дърводобив и търговията с дървесина. Това, което тогава поех тук като ангажимент, е след като бъдат приети промените в Закона за горите, да бъде издадена съпътстващата го наредба, тоест промените по нея.
Заради наредбата имаше създадена работна група с представители от почти всички страни на този бранш. Наредбата е готова, но за да бъде обнародвана, трябва да бъде приет законът. Във връзка с налагане на ветото върху Закона за горите от президента на Република България това към момента се забави. Надявам се, че след вчерашното гласуване на закона на второ четене в Комисията по земеделието и горите, ако гласуването му през следващата седмица в пленарната зала стане факт, имам готовност веднага да издам наредбата. Отново повтарям: тя е израз на консенсуса в този сектор.
Каня Ви, включително и Вас, не мога да делегирам права като министър, няма как да Ви дам да я подпишете, но Ви каня, преди да я подпиша, Вие сте народен представител, ще се обадя или ще Ви я дам да я прочетете, за да разберете, че всичко това, с което се спекулира, благодаря, че днес не го повторихте от трибуната – за скрити съмнения и далавери, няма да бъде факт.
Аз казах и това се случи – да бъде спряна търговията на дървесина през Стоковата борса. Обещахме да бъдат пуснати малките търгове и те се реализираха. Обещахме след това да бъдат пуснати търговете за средните фирми и това се случи. В момента текат търговете за големите фирми и големите ползватели. Да, има напрежение около тях, защото малките казват, че не могат да участват. Точно същото казаха и големите фирми във Ваше присъствие, когато трябваше да се явяват на десетки и стотици търгове, примерно за около 1000 куб. м дървесина.
За да престанат всички тези неща, се надявам с новата наредба да стане това, което към момента ми докладва председателят на работната група – главният секретар на Изпълнителната агенция по горите, че има постигнат консенсус. Преди да я подпише, ще събера отново работната група и каня и Вас, наистина делегирам част от своите права на Вас, заповядайте. Ще я подпиша тогава, когато се уверя, че няма напрежение в нито една от страните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, ще се възползвам от тази покана, защото информацията ми до снощи е, че няма консенсус по наредбата. Ще Ви кажа защо. Говорил съм с големите и с малките преработватели.
Постарайте се и вижте, защото работните текстове, с които разполагам чрез тях – казвам Ви го открито, показват отново насочване, за което ще Ви цитирам нова алинея в чл. 75 от новата наредба, която определя стратегическите партньори, които ще ползват до 25% от ресурса, 15 плюс още 10 години, както е предложил нашият колега Емил Димитров, тоест 35 години.
Забележете текста: „предоставя договор за продажба на дървесина”..., пропускам членове, който се използва на територията на България, производствен цикъл, на който цикъл по преценка на държавния орган може да бъде наложен непрекъснат режим на работа”. Това са изключително притеснителни текстове, господин министър.
Отделно от това големите преработватели искаха да се спре продажбата на стояща дървесина на корен, да се спре различният разнороден асортимент, който продължава в големите търгове.
Тук първият допълнителен въпрос към Вас е следният. Ще спрете ли тези търгове, защото те стартират на цени с 20 лв. по-ниски от цените в другите малки търгове за едра строителна дървесина и с 10 лв. по-ниски от цените за технологична дървесина и за дървата за огрев. Тази дървесина се продава на нулева цена, тоест нулева надбавка над началната цена.
Ето, вчера завършилият търг в Пампорово е спечелен от една малка фирма от Сърница, чиито оборот е около 7-8 пъти по-малък от гаранцията, която е трябвало да внесе. Това е обяснимо, защото тя е представител на спечелилата предишния търг фирма „Глобул пропърти консулт”. Господин министър, това е изключително тревожно. Спрете го! Дайте еднородни асортименти, дайте ги на склад, дайте ги при най-добрите цени. Моята оценка дотук е, че от тези големи търгове държавните предприятия са пропуснали ползи между 10 и 12 млн. лв.
Вторият ми допълнителен въпрос към Вас е: ще ограничите ли в наредбата, с което вчера моите колеги от управляващата партия не се съгласиха, ползването на едра строителна технологична дървесина и дърва за огрев в централи за биомаса? Вчера им казах много сериозен аргумент в тази посока. Преференциалната цена, която е и увеличена, за разлика от свалената цена за фотоволтаици и вятърни генератори, е увеличена от 215 на 305 лв. за мегават час за централи до 5 мегавата, е направена така... (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
Направена е така, защото е сметнато, че те ползват дървесен скрап, стърготини, отпадъчни материали, вършини и изрезки при подрязването на горите, а не ползват дърва за огрев и технологична дървесина.
Това са двата допълнителни въпроса към Вас, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Михалевски! На първия въпрос – дали мога да спра търговете, ще започна с уточнението, че търговете не се организират от министъра или от администрацията на Министерството на земеделието и горите, а от държавните горски предприятия, които са търговски дружества. Единственият начин да бъдат спрени търговете, тъй като това е открита обществена поръчка, е през съответните органи. Тоест, ако някой обжалва – може през съда или през Комисията за защита на конкуренцията, ако бъде сезирана. В този смисъл, не можете да искате от мен да спирам или назначавам търгове. Могат да го направят единствено компетентните органи при сигнал. Доколкото знам, във връзка с тези търгове има подадени сигнали и те са обект на преценка от компетентните органи. Ако има съответни нарушения, търговете ще бъдат анулирани и съответните лица – наказани. Аз обаче не мога да иззема тази функция.
По отношение на втория Ви въпрос, това, което коментирате, е залегнало в закона. То ще бъде гласувано следващата седмица в залата. Не виждам начин, по който мога да се намеся, защото то е обект на законопроекта. Ако можем да регулираме част от тези взаимоотношения, то е разписаното в закона след това да бъде регулирано с наредбата. Преди малко Ви поканих на обсъждането преди да подпиша наредбата.
Вие ми цитирахте членове. Досега не съм участвал в работната група, защото не исках да има моя намеса по никакъв начин. Дал съм пълна свобода на работната група. Помолил съм, когато са готови с окончателния текст, да я обсъдят при мен. Каня Ви още отсега на това обсъждане да присъствате и Вие. Нека спорните текстове и съмненията, които имате, да бъдат отразени там.
Отново повтарям: аз лично търся максималния консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, имате думата за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, Вие сте факторът на държавната политика, в това число в горите – това Ви е вменено по закон и Конституция. Няма кой друг да се намеси, ако не Вие!
Да, те правят търговете, но те са подчинена структура и едва ли без санкция си позволяват да стартират с по-ниски цени от малките търгове. Естествено, това носи печалба. Споменах най-лошото в едно публично изявление миналата седмица, че след това големите фирми, закупили тези близо 600 хил. куб. м, ги препродават на черно. Двадесет лева на ръка се дават за кубически метър. Това е абсолютно неприемливо както за държавата, така и за данъчната политика, така и за външния и вътрешен образ на нашата държава. Това – първо. Всичко това е във Ваши ръце и Ваша отговорност.
Второ, в самите решения по Националната стратегия за възобновяеми енергийни източници – в частта за биомаса, във всички стратегически документи, в решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране е записано много точно, че „не се предвижда ползването на едра строителна технологична дървесина и дърва за огрев”. Най-малкото това ще повлияе силно в негативен план към увеличаване цената на дървата за огрев в България. Нали не искате тази гербова марка да Ви се лепне на Вас, че с бездействието си като министър не сте повлияли като компетентен човек върху Вашето мнозинство в Народното събрание и не сте обяснили какво следва. След това тази марка – на увеличение цените на дървата и ликвидация на голяма част от българската гора, ще се залепи на Вашия гръб.
Аз Ви моля да не стоите като страничен наблюдател. Напротив, смятам, че трябва да сте дейно лице с участие, защото пак ще припомня това, с което започнах: в момента държавната политика е на Ваш гръб. Вие трябва да сте дейният фактор, който да регламентира тези неща. Иначе какво излиза? Поемате ангажименти, пък стоите отстрани. Няма как да се случи. Трябва да има действена позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Сега имате думата да отправите второто си питане към министъра относно политиката на правителството за стимулиране на земеделските дейности в планинските райони на страната.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, поводът за това питане беше, когато имаше контрапротести на протестите на „Орлов мост”, ако си спомняте изявлението, че хората от планинските райони защитават изграждането на ски писти, защото това е поминък. И аз реших да задам този въпроси, защото той има пряко отношение към района, в който аз съм избран за народен представител пък и въобще важно е за България.
Ще припомня, че планинските райони на страната съставляват 36% от територията, като в тях се съсредоточено 28% от населението на страната, 40% от броя на общините и 42% от всички населени места или по-точно 2172 населени места. Тези райони са най-тежко засегнати от икономическата криза. Само ще Ви дам пример, че в моя избирателен район безработицата от месец февруари насам се колебае между 21 и 23% по официални данни. Представете си каква е истинската картина. Тези райони се характеризират със значителни непригодности, които влекат по-тежки условия за живот и ограничават упражняването на определени стопански дейности, по-неблагоприятни биоклиматични условия, оскъдни по размер и с по-ниско качество поземлени ресурси, включително значителни трудности и сложности от екологично значение, вододайни зони, резервати, паркове и гори за специално предназначение, които допълнително със своите забранителни и ограничителни режими ограничават възможността за ползване на поземления и горски ресурс.
Във връзка с това аз искам да Ви попитам какво е направено за трите години от управлението на ГЕРБ за облекчаване на земеделските дейности – подчертавам – в тези планински райони, като тук ще маркирам няколко неща.
Една от основните дейности там е животновъдството. Вие много добре знаете каква е ситуацията за националните доплащания. Искам да чуя Вашето мнение по този повод. Беше изготвена една наредба за животновъдството в планинските райони, която практически не донесе никакви преференции никакво специално отношение към този регион. Бяха увеличени, както за всички земеделски производители, осигурителните плащания за пенсия и за здраве, които в общия случай са обвързани с минималната заплата, която става все по-тежко бреме. Трябва да Ви кажа, че плащанията на осигурителна вноска на месец между 90 и деветдесет и няколко лева е изключителна и практически непреодолима трудност за хората, които живеят в тези райони.
Затова искам да попитам какво точно Вие виждате да предприемете в оставащата по-малко от една година от мандата на правителството? И още по-важно, че в тази една година от мандата се проектират и правилата за следващия програмен период в общата селскостопанска политика и разбира се държавната политика, която не бива да подценяваме, за да можем да облекчим земеделските дейности на хората в планинските райони с най-важната цел – да спрем обезлюдяването. Ще Ви дам само за пример, че последните 11 години населението в Смолянския регион е намаляло с 15%... (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се придържаме към времето, за да може всички, които са задали въпрос към министър Найденов, да получат отговор в днешното пленарно заседание.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, приключвам.
И какво в крайна сметка Вие предвиждате? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Запазването на жизнеспособността на земеделските стопанства и подобряване на тяхната конкурентоспособност е сред основните цели както на настоящата, така и на бъдещата политика в аграрния сектор. Тяхното постигане ще гарантира продоволствената сигурност на страната в условията на нарастваща нестабилност на цените на земеделските пазари и все по-видимите проявления на екстремни метеорологични събития. В този контекст считаме въпроса за поддържане на земеделското производство в райони със специфични природни ограничения за изключително важен и изискващ прилагането на специални мерки.
Допълнителните трудности, които изпитват фермерите в планинските райони с природни или специфични ограничения налагат те да бъдат насърчавани да продължават да упражняват своите земеделски дейности, като по този начин се противодейства на изоставянето на земеделските земи в тези региони. В рамките на сега прилагания инструментариум на общата селскостопанска политика, земеделските производители в райони с планински или други ограничения, могат да се възползват от възможностите, които дава програмата за развитие на селските райони. Те могат да кандидатстват по Мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства”, по която има определени приоритети за финансиране на земеделски производители, които развиват своята дейност в необлагодетелствани райони, включително и планински. Земеделски производител, който развива своята дейност в някои от планинските райони на страната, може да получи субсидия в размер на до 60% от извършените от него разходи, в случай, че е млад фермер. Ако земеделския производител не попада в групата на младите фермери, той би могъл да получи финансова помощ в размер на до 50% от направената от него инвестиция.
При разпределението на финансовите средства с приоритет се ползват земеделските производители от района на Странджа-Сакар, както и земеделските производители, които са включени в програмата на алтернативно земеделие в Родопите или такива, попадащи в обхвата на Регионална програма за Северозападна България. По програмата земеделските стопани от планинските райони могат да бъдат подпомагани с годишни компенсаторни плащания по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”. Подпомагат се земеделски стопани, които извършват земеделска дейност в необлагодетелствани райони, съгласно наредбата за определяне на критерии за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват от 2008 г. Допустими за подпомагане са земеделски площи, попадащи във физически блокове повече от 50 на сто от които се намират в необлагодетелстван район.
Земеделските стопани от планинските райони също така биха могли да бъдат компенсирани за извършваните дейности по Мярка 214 „Агроекологични плащания”, подмярка „Управление на земи с висока принадена стойност, където при поемането на 5-годишен агроекологичен ангажимент получават годишно компенсаторно плащане в размер на 151 евро на хектар.
В календарната 2011 г. на земеделските стопани бяха изплатени средства в размер както следва: по мярка 211 – над 64 милиона, а по Мярка 214 „Агроекологични плащания” – над 27 млн. лв.
По Програмата за развитие на селските райони земеделските стопани могат да кандидатстват и по Мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”, Мярка 123 „Първоначално залесяване на неземеделски земи”, и Мярка 226 „Възобновяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”.
Като част от политиката за насърчаване и подпомагане стимулиране на земеделската дейност в планинските региони са създадени условия за подпомагане на действащите земеделски стопани чрез следните схеми на директни плащания:
- схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми. За 2011 г. подпомагането по тази схема е 225 лева за млечна крава, като са подадени 3466 броя заявления, от които 3463 са одобрени за плащане в размер на 13 млн. 548 хил. лв.;
- схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони. За 2011 г. по тази схема са изплатени 247 лева за млечна крава, като са подадени 1483 заявления, от които са одобрени 1481 на обща стойност 7 млн. 958 хил. лв.;
- схема за отглеждане на овце-майки, кози-майки в необлагодетелстваните райони. За 2011 г. по тази схема се отделени 35 лева на глава животно, като са одобрени за плащане суми в размер на 746 хил. лв.
По отношение на периода 2014-2020 г. предложенията на Европейската комисия за реформа в общата селскостопанска политика предвиждат разширяване на подкрепата за тази категория земеделски стопани по няколко различни схеми, финансирани както по първи, така и по втори стълб на ОСП. България напълно подкрепя подобна позиция и ще се възползва от всякаква възможност за финансово подпомагане на земеделските дейности в региони с ограничение като аргумент за противодействие на тяхното обезлюдяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, смисълът на моето питане е да бъдем полезни на хората. Вие очертахте един широк кръг от мерки по различните оси, в които могат да кандидатстват, но истината и големият въпрос е могат ли наистина да кандидатстват. За съжаление болезненият отговор в масовия случай в тези региони е, че те не могат да кандидатстват. Първо, по причината, която споменах, че в масовия случай имаме голямата регистрация на земеделски производители, защото те са в такова финансово състояние, че не могат да си платят елементарните осигуровки. Втората причина е, че дори минималните първоначални разходи, които трябва да отделят за подготовка на проекти по отделните мерки и оси на програмата, е също непреодолимо препятствие. Във връзка с това, според мен, ние трябва да концентрираме общите усилия в друга посока на държавната политика, за да можем малко да я стабилизираме.
Каква е картината, примерно, в планинските райони на Смолянския регион? Там има брой крави от порядъка между 10 500 и 11 000, като общият брой на стопанствата е около 10 200, което означава, че в 99% от случаите това са малки семейни ферми с едно или две животни. Вие много добре знаете, че наредбата не позволява национални доплащания под 10 броя животни. Ето първата цел. Трябва да намерим начин да подпомогнем дори всяко семейство с по една крава, за да може да има някаква надежда и някаква перспектива за тях. Всякакви национални доплащания или европейски плащания на единица площ там са трудно приложими, защото много добре знаете какъв е районът на Родопите. Земята не е разполагаема в такъв мащаб и в масовия случай те не могат да я ползват.
Имам два въпроса към Вас. Тъй като дерогацията, която се направи от правителството, важи до края на следващата година, има де факто година и половина. Според мен трябва да се положат усилия и тук е въпросът бихте ли разпоредили съвместно да решим този проблем, наистина да подпомогнем, да приведем фермите в необходимото изискване, за да станат първа категория, макар с по едно-две животни. Това е стратегическо за Смолянския регион. И второ, давам Ви една идея, която между другото Вашите експерти говорят по нея, но малко колебливо – докъде стигна нотификацията за българското родопско говедо, което може като специфична порода, да получи по агроекологичните плащания дори за едно животно доплащане от европейските средства. Ето едно от решенията, които можем да намерим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на нотификацията, както и Вие казахте – тя е в ход. Аз ще се информирам докъде е стигнала, тъй като в момента не съм подготвен. Нотификациите, които вървят, са доста. Прав сте, че това трябва да се случи, защото на всичкото отгоре говорим за прекрасна българска порода, която трябва да бъде запазена. Както е тръгнало, ако няма кой да ги гледа, тоест ако останат под определен брой, тя ще си отиде. Тази порода ще я пазим и заради подпомагането, и заради поминъка на хората.
По отношение на това да има специфично подпомагане за региона – не само на Смолян, не го разделям. Вие сте народен представител от този регион – аз също го познавам много добре.
Когато сме решавали по какъв начин да бъдат подпомагани, предложенията за това да бъдат подпомагани над 10 крави се вземат от Консултативния съвет по животновъдство, където самите животновъди го предлагат. Аз ще предложа това нещо за обсъждане и гласуване, защото идеята на това решение е била да могат да се окрупняват, тоест да вървим към окрупняване. Наистина има специфика и смятам, че при това предложение тази специфика не е била отчетена. Ангажирам се. Знаете, че аз също съм пристрастен към този регион, така че ще се опитам това да го направя.
Тъй като Вие предлагате да помогнете, ще Ви помоля на следващия Съвет по животновъдство, ако желаете, да изложите Вашите съображения. Надявам се, тъй като аз не налагам тези решения по очевидни причини – за да не бъда обвинен, че подпомагам определен сектор за сметка на друг, просто да ми помогнете в аргументите в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря за поканата – ще се възползвам. Дори ще внеса на Вашето внимание (надявам се, че ще получа Вашето съгласие) до края на следващата седмица цялостен материал, разписан със стъпки, дори с възможни източници на финансиране, защото наистина трябва да решим двата проблема.
Първо, да подпомогнем всяка една ферма, била тя и с едно животно, за да ги стабилизираме, защото има един голям риск, който в момента тече в тези райони – поради намаляване броя на животните дори наличните пасбища, които са съществували, започват да се залесяват, просто защото няма кой да ги гледа, няма кой да ги коси и работата става много тежка в перспектива.
Второто нещо, да можем да решим до края на следващата година въпроса с привеждането на фермите спрямо изискванията, защото това е крайният срок и наистина държавата трябва да се намеси. Ресурсите не са кой знае колко големи – аз смятам, че ефектът от тях наистина ще бъде подобаващ и заслужаващ си. Благодаря Ви за отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев относно Наредба № 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите.
Господин Такоров ще развие въпроса.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Язов, единствен от управляващите, господин Хамид, господин Михалевски, господин Стойнев, господин Пирински, господин Иванов, господин Тошев!
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ, от място): Госпожа Цачева пропуснахте!
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е: колко на брой са хидротехническите съоръжения, собственост на Министерството на земеделието и храните? За колко от тях има изготвени технически паспорти до 15 декември 2011 г. и колко – до този момент? За слушателите и за зрителите на парламентарния контрол ще поясня, че искането ми за направените технически паспорти до 15 декември е, защото Наредба № 5 от 2006 г. изисква за всички строежи – държавна и общинска собственост, да има изготвени технически паспорти до месец декември. Тогава министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова увеличи сроковете с 2 години, но не и за обектите, които са държавна и общинска собственост. Знам, че за всички няма направени такива паспорти, господин министър, и не бих искал да ми отговорите, както господин Дянков – толкова направени паспорти, толкова ненаправени.
Все пак да ми кажете няколко думи: какви са причините, за да не се направят тези паспорти? Пределно ми е ясно, че сте нямали средства, за да ги изготвите, но нека да не предрешавам това, което ще кажете – все пак Вие сте един екип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа, поименно споменати от господин Такоров! Уважаеми господин Такоров, на Министерството на земеделието и храните са предоставени за управление 3300 броя хидротехнически съоръжения, от които 21 броя комплексни и значими язовира, публична държавна собственост, описани в Приложение № 1 на Закона за водите.
Съгласно Глава втора, Раздел I от Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, за да се стартира процедура по възлагане на обследване и изготвяне на технически паспорт, е необходим акт за собственост. Проблемът с липсата на документи за собственост е наследен и многократно е коментиран, включително и от тази трибуна. Както знаете, Сметната палата завери финансовия отчет на министерството на 10 май 2012 г., когато неосчетоводените язовири и хидромелиоративни съоръжения бяха заведени по баланса на министерството.
До този момент административният ресурс на министерството беше съсредоточен основно по обследването на тази собственост, комплектуването на необходимите документи и представянето пред съответните областни управители за изготвяне на актове за държавна собственост. Сами разбирате, че до този момент е било невъзможно да се стартира процедура, за да бъде спазен срокът, заложен в наредбата – 31 декември 2011 г., за съставяне на технически паспорти.
Предвид огромния обем и многообразието от хидротехнически съоръжения по отношение на характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията, „Напоителни системи” ЕАД поддържа в експлоатационна изправност съоръжения, категоризирани в Закона за устройство на територията като строежи от първа до шеста категория. Горното обуславя преодоляването на заложените срокове в наредбата поетапно, както и след набавяне на необходимия финансов ресурс за задвижване на процедурата по набавяне на всички документи за снабдяване на съоръженията с технически паспорти, както и за заплащане на дължимите такси и възнаграждения на структури, които съставят тези технически паспорти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Направиха ми забележка, че не съм упоменал и Вас поименно – вторият представител на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ: И госпожа Цецка Цачева е в залата.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за този отговор, защото на практика Вие казахте: не бих искал да го охарактеризирам като престъпно бездействие – това, което е направено в рамките на три години.
Знам, че навсякъде и областните управители, и министрите, които са собственици на тази държавна собственост или принципали, бяха длъжни до месец декември 2011 г. да направят тези технически паспорти. И ако наистина собствениците на язовир „Иваново” бяха направили такъв технически паспорт, може би нямаше да го има инцидента в село Бисер.
Вие знаете, че в един технически паспорт се описва действителното състояние, извършените ремонти, преди всичко – ремонтите, които трябва да се направят най-напред, за да може да се стабилизира съоръжението.
Там експертите, които правят техническия паспорт, казват колко средства са необходими, които да се заложат.
Мисля, че при тази бройка, която казахте – над 3300 (въпреки че този срок, който е увеличен, пак повтарям, не касае Вас), това нещо трябваше да го направите.
Може би следващият въпрос, който бих Ви задал: кога ще се справите с този проблем, защото той наистина иска голям финансов ресурс? Че министърът не Ви е отпуснал средства Вас не Ви оневинява – Вие сте един екип, един кабинет.
Задавам именно този въпрос, защото той е най-важен – да може да се открехне завесата за тези проблеми. Не трябва да бягаме отново след проблемите. Не дай си Боже да се скъса някоя друга подпорна стена и да казваме: „Вижте сега, нямахме средства да направим технически паспорт”.
Създаването на техническите паспорти на строежите е наистина съвременна европейска практика, която трябва най-сетне да може да се реализира в България. Това ми беше въпросът към Вас – съвсем коректен. Ако наистина можем да Ви помогнем при бюджета за следващата година (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), министърът на финансите да отпусне повече средства именно за технически паспорти за тези обекти. Благодаря Ви. Извинявайте, госпожо председател. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли? Не.
Остават три въпроса към министър Найденов. Във времето с удължението, заради направените изявления, ще се включим, за да приключим с въпросите и питанията, които бяха отправени към него.
Сега думата имат народните представители Христо Бисеров, Четин Казак и Хамид Хамид, относно някои назначения в Държавно горско стопанство – Върбица, област Шумен.
Господин Хамид е тук, другите колеги отсъстват, но Вие ще развиете въпроса.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, въпросът ми е породен от тревожните сигнали за някои кадрови назначения и уволнения в Държавно горско стопанство – Върбица, в Шумен.
Няколко месеца след парламентарните избори през 2009 г. за заместник-директор на това горско стопанство е назначено лицето Емил Димов, общински лидер на Партия ГЕРБ, който е без висше лесничейско образование в нарушение на нормативните изисквания за заемане на тази длъжност.
Наред с това за втори заместник-директор в Държавно горско стопанство – Върбица, е назначено и лицето Хълми Амза.
Хълми Амза наистина има лесничейско образование, но за него е известен и фактът, че от 15 години е собственик на най-голямата дърводобивна фирма в региона, наречена „Имелос” ООД, която развива активна дейност в района и има сключени договори за сеч и износ на дървесина с Държавно горско стопанство - Върбица, с Държавно горско стопанство - Котел, Държавно горско стопанство - Садово.
Непосредствено след назначаването си господин Амза прехвърля фирмата на сина си, като седалището на фирмата се намира в същата сграда, в която се помещава и Държавно горско стопанство - Върбица, и ги дели само една стена.
Заради този ярък конфликт на интереси господин Амза преди няколко месеца е освободен от директора на Държавно горско стопанство – Върбица, инженер Александър Йолев. За награда обаче за това, че е разкрил този конфликт на интереси господин Йолев само след седем дни е уволнен от тази длъжност като директор на Държавно горско стопанство – Върбица, и на негово място е назначен нов директор, който има една-единствена задача – да възстанови господин Хълми Амза отново като заместник-директор.
Имаме информация, че понастоящем има вече такова писмено предложение. Предстои новоназначаване на господин Амза на работа.
Във връзка с това бихме поискали да Ви попитаме: смятате ли за законосъобразни и за целесъобразни тези назначения? Не се ли намира лицето Хълми Амза в състояние на очевиден конфликт на интереси? Ще позволите ли при тези обстоятелства господин Амза да бъде назначен отново на работа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, ще преповторя своя отговор към Вас, който Ви предоставих писмено на 28 март тази година по същия казус.
По отношение на въпроса Ви, свързан с назначението на Емил Димов за заместник-директор на Държавното горско стопанство - Върбица, бих искал да Ви уведомя, че същият е назначен на длъжност заместник-директор по икономическите и стопанските въпроси в Държавно горско стопанство – Върбица, по трудов договор, считано от 30 октомври 2009 г.
Господин Димов притежава завършено висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Финанси”. Към датата на назначаването му в Закона за горите липсва разпоредба, която да регламентира изискванията за заемане на подобна длъжност, в това число и изискване за образователен ценз.
Съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заместник-директор по икономическите и стопанските въпроси изискванията за заемане на длъжност са притежаване на висше образование по специалност „Горско стопанство”, „Стопанско управление” или „Финанси”, каквото всъщност има той, с образователно-квалификационна степен „магистър”.
Следва да знаете, че и към настоящия момент по нормите на сега действащия Закон за горите в сила от 9 април 2011 г., изрични изисквания за притежаване на висше лесовъдско образование и образователно-квалификационна степен „магистър” са заложени само „за заемане на длъжността „директор” за структурите на Изпълнителната агенция по горите и на държавните предприятия”, създадени по реда на този закон и за техните териториални поделения.
По този въпрос смятам, че при назначаването на господин Димов за заместник-директор по икономическите и стопански въпроси на Държавно горско стопанство - Върбица, няма допуснати нарушения на нормативните изисквания за заемането на тази длъжност.
По въпроса Ви, свързан с назначението на поста на втори заместник-директор на Държавно горско стопанство - Върбица, инженер Хълми Амза, след направената справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията се установи, че до 5 март 2008 г. Хълми Амза е бил собственик и управител на фирма „Имелос” ООД, град Върбица, като в предмета на дейност са записани дейности по ползване на дървесина и лесокултурни дейности. Считано от 5 март 2008 г. същият е дарил на сина си и на дъщеря си равни дялове от притежавания от него мажоритарен дял в дружеството. Съответно към момента на назначаването му в Държавно горско стопанство - Върбица, на 3 януари 2012 г. той не притежава търговско дружество или дял от такова, а длъжността, която заема, не попада в изброените публични длъжности в чл. 3, т. 1-25 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Освен това при направената проверка се установи, че фирмата не извършва дейности в района на дейност на Държавно горско стопанство - Върбица.
От изложеното дотук може да се направи извода, че господин Амза не се намира в конфликт на интереси, тъй като нито е заемал публична длъжност, нито е имал частен интерес по повод на осъществяването на възлаганите му функции.
Както Ви е известно, министърът на земеделието и храните не назначава и освобождава служители и ръководен състав на териториалните поделения на държавните предприятия в горския сектор. Директорът на съответното държавно горско стопанство назначава заместник-директорите, съгласно съгласуване с директора на държавните предприятия в горския сектор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, формалният конфликт на интереси на господин Амза се изразява в това, че той, заемайки длъжността заместник-директор, е бил и лицензираният лесовъд във фирмата на сина си и дъщеря си.
Аз Ви моля да приемете нашия въпрос като един дружески сигнал към Вас и да предотвратите повторно назначаване на лице, което се намира в конфликт на интереси, тъй като преди два месеца ние зададохме към Вас писмен въпрос и Вие реагирахте светкавично. Веднага се разпоредихте и този човек беше уволнен, за което Ви поздравявам. Моля да не допускате повторното му назначаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър? Няма да ползвате.
Преминаваме към два въпроса, поставени от народния представител господин Георги Пирински.
Първият е относно неодобрение на местна инициативна група поради липса на средства.
Слушаме Ви, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, през периода 2010-2011 г. на територията на общините Батак и Ракитово е реализиран проект за техническа помощ, целящ създаване на местна инициативна група и стратегия за местно развитие за периода
2012-2013 г., проектите по която ще продължат до 2015 г.
Съгласно изискванията на Министерството на земеделието и храните и съответната наредба от 2009 г., сдружението с нестопанска цел „Местна инициативна група Терра Бесика – Батак и Ракитово” кандидатства за финансиране пред министерството със съответно заявление. Комисията за избор към министерството е оценила положително създадената група и стратегия и въпреки това е отказано финансиране по проекта. Аргументацията е, че по този проект и по тази мярка липсват средства.
Какво прави Министерството на земеделието и храните, за да преодолее проблема с липса на средства, поради недостатъчно бюджетиране и как стимулирате развитието на селските райони и финансирането по програми за развитие, за да подпомогнете и без това безкрайно тежкото положение с поминъка и физическото оцеляване на хората в по-малките общини и населени места?
Какви конкретни мерки ще предприеме ръководеното от Вас министерство, за да не допуска отхвърляне на положително оценени проекти, отговарящи на критериите и събрали необходимия брой точки за финансиране, да бъдат връщани с мотива за липса на бюджет в условията на разрастващата се икономическа криза и непрекъснато повишаване нивото на безработица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Сдружение „Местна инициативна група Терра Бесика – Батак и Ракитово” е подало заявление по втори прием на заявленията за финансиране по Мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие” и Подмярка 431-1 „Управление на местна инициативна група, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия” на Ос 4 „Лидер” от Програмата за развитие на селските райони. Приемът беше открит в периода от 14 октомври до 7 ноември 2011 г., като по него бяха подадени 71 броя заявления за одобрение на местни инициативни групи. По-голяма част от подадените заявления бяха с бюджет, доближаващ се до максимално разрешения от Наредба №23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по тази мярка. Левовата равностойност е над 2 млн. евро.
Заявлението на сдружението е подадено в министерството на 7 ноември 2011 г. с общ бюджет в размер на 3 млн. 906 хил. 250 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 създадената в министерството комисия за оценка на заявленията класира кандидатите според общия брой получени точки по проектите им, като те се одобряват в низходящ ред до размера на наличния бюджет, а останалите отпадат и не подлежат на подпомагане за същия период на прием на заявленията.
В процеса на оценка, на етап административно съответствие и допустимост, комисията е отхвърлила 16 от подадените заявления. Преминалите на етап техническа оценка 55 заявления са класирани според получените от тях точки и в съответствие с наличния по приема бюджет в размер на около 69,5 млн. лв. Комисията е одобрила за финансиране 19 местни инициативни групи, с получена най-ниска оценка 82,75 точки. Заявлението на Сдружение „Терра Бесика – Батак и Ракитово” е оценено от комисията на 69,25 точки, което е причина то да не попадне в групата на одобрените за финансиране.
Поради факта, че по-голяма част от подадените по първата и втората покана за финансиране по Мярка 41 и Подмярка 431-1 заявления се доближават до максимално позволеното от нормативната уредба финансиране, предвиденият бюджет не позволи подкрепа на повече кандидати.
Тук е моментът да Ви кажа, че общините Ракитово и Батак са били бенефициенти по Мярка 431-2 „Придобиване на умения за постигане на обществена активност на територията на потенциални местни инициативни групи”. В края на 2009 г. сключват договор за придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията на общините Батак и Ракитово за потенциална местна инициативна група в селските райони на стойност 177 хил. лв. Дейностите по договора са приключили на 28 август 2011 г., като в течение на неговото изпълнение от страна на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони са одобрили три искания за възстановяване на разходи на общ размер 120 хил. 515 лв. След одобряването на всяко едно от трите искания за одобрение на разходите, бенефициентът съответно е представил заявки за плащане към Държавен фонд „Земеделие”.
В заключение бих искал да отбележа, че управителният орган на Програмата за развитие на селските райони не поставя на заден план местните инициативни групи, които не са получили одобрение за финансиране на техните стратегии за местно развитие и които имат желание да продължат работата си по „Лидер”.
За да бъдат запазени и развити постигнатите при прилагането на подхода „Лидер” резултати и за да бъдат готови за кандидатстване със стратегии за местно развитие през следващия програмен период, министерството предвижда за тях подкрепа по линия на техническата помощ на програмата за 2012 г. за реализирането на различни дейности, свързани с предоставянето на информация и обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Означава ли това, господин министър, че по принцип одобреният проект за регионална стратегия може да бъде реализиран, макар и частично, с такива средства по линия на техническото съдействие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, това означава, тъй като, отново да повторя, кандидатите бяха много, а финансовият ресурс е лимитиран.
Тук е мястото да кажа, че имаме 100% договорираност по програма „Лидер” – местните инициативни групи. Виждате, че интересът е огромен. Ние решихме от средствата за техническата помощ да се опитаме да подпомогнем определени части от проектите по тези местни инициативни групи, така че не само за тези общини, но и за други това би могло да бъде възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И последният въпрос за днешния парламентарен контрол отново е на народния представител Георги Пирински относно стопанисване на собствеността, дивеча и рибата на територията на Държавно горско стопанство „Родопи”, местност „Снежана”, град Батак.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, по Закона за горите държавните предприятия имат възможност да сключват договори с юридически лица за съвместно извършване на дейности на територията на държавните ловни стопанства. Договорите се сключват след провеждане на конкурс, който се обявява от Министерството на земеделието и храните по предложение на директора на държавното предприятие.
От 2011 г. на територията на Държавното горско стопанство „Родопи” – град Батак, фирмите „Сачи” и „Гидо” извършват стопанисване на имуществото, дивеча и рибата на държавното предприятие.
Обявяван ли е конкурс за сключване на договор за съвместно стопанисване на територията на Държавно горско стопанство „Родопи”? Има ли сключен договор с фирмите „Сачи” и „Гидо” за извършването на посочените дейности?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, съгласно чл. 9, ал. 12 от Закона за лова и опазване на дивеча договорите за съвместно извършване на дейности по чл. 9, ал. 9, точки от 1 до 6, а именно запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча, изграждането на ловно-стопански съоръжения и провеждането на биотехнически мероприятия: възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча, аклиматизация и реаклиматизация на дивеча, подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча, ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждането на организиран ловен туризъм, могат да се сключват само на територията на държавни ловни стопанства.
Законът за лова и опазване на дивеча, чл. 36, ал. 1 позволява стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци на държавните горски стопанства да бъде предоставено на юридически лица след провеждане на конкурс. В конкретния случай стопанисването и ползването на дивеча в държавния ловностопански район на Държавното горско стопанство „Родопи” се осъществява от самото стопанство и за този район не е провеждан конкурс.
Ловуването в дивечовъдните участъци, стопанисвани от държавните горски стопанства, съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за лова се извършва по реда на организирания ловен туризъм. Съгласно чл. 115, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона, организираният ловен туризъм се извършва въз основа на сключен договор.
През 2011 г. е сключен договор за предоставяне на услуги по линия на организирания ловен туризъм между ДГС „Родопи” и дружеството „Белла България” АД за периода 7 декември 2011 г. – 29 февруари 2012 г. През останалото разрешено за лов време е ловувано с индивидуални договори.
На 22 юни 2012 г. е сключен нов договор с това дружество за предоставяне на отстрела в ДГС „Родопи” за ловен сезон 2012/2013 г. със срок на договора до 28 февруари 2013 г. Тези договори осигуряват изпълнението на разрешения отстрел и осигуряват приходи на ДГС „Родопи” и Южно централното предприятие – град Смолян.
Като уточнение, Държавното горско стопанство „Родопи” няма подписани договори с посочените във въпроса Ви фирми „Сачи” и „Гидо”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, времето твърде много напредна, но моята молба към Вас е да се поинтересувате какво всъщност става там, в това ловно стопанство и в държавното предприятие. Поводът за въпроса ми е много остър протест от граждани и горски работници от този район – че под предлог и използвайки тази форма за ловен туризъм, тези фирми са установили на практика пълен контрол върху горското стопанство там. Изтласкали са всякакви други присъстващи или желаещи да извършват една или друга законна дейност на територията на тези стопанства и се създава определено социално напрежение в Батак.
Без да искам сега да навлизам в подробности, защото, пак казвам, времето наистина много напредна, въпросът е много болезнен, набира социално напрежение и Ви моля най-настоятелно да изясните точно как стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър? Няма да ползвате.
Благодаря на господин Пирински за стриктното му придържане в рамките на времето към правилника.
Благодаря на министър Найденов за участието в парламентарния контрол.
Поименно благодаря на народните представители Иван Николаев Иванов, господин Язов, господин Такоров и господин Пирински.
Следващото извънредно пленарно заседание е на 24 юли 2012 г. с начален час 13,00 ч.
Закривам пленарния ден и седмица. (Звъни.)


(Закрито в 16,35 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов




Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова