Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предстои да бъде положена клетва.
С Решение № 1929-НС от 23 юли 2012 г. Централната избирателна комисия на основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс е обявила за избран за народен представител в 12. многомандатен изборен район – Монтана, Петър Илиев Якимов, с ЕГН ..., от листата на партия ГЕРБ.
Моля, квесторите, поканете господин Якимов за полагане на клетва. (Всички стават.)
ПЕТЪР ЯКИМОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!
Едно съобщение:
С писмо, вх. № 218-00-20 от 25 юли 2012 г., председателят на Конституционния съд на Република България ме уведомява, че съгласно чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 2 от Закона за Конституционния съд предстои прекратяване поради изтичане на определения 9-годишен срок на мандатите на госпожа Емилия Александрова Друмева и господин Георги Петров Петканов – съдии в Конституционния съд на Република България, избрани от квотата на Народното събрание.
На основание чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за Конституционния съд господин Танчев предлага на Народното събрание да изберем съдии на освободените места.
Дами и господа народни представители, съгласно предварително приетата от нас седмична програма, предстои да започнем с гласуване по Проекта за решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Процедура – Тодор Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за пряко предаване на вота на недоверие по БНТ и по БНР, за да не бъдем обвинени в непрозрачност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? (Реплики от КБ.)
Не е гласувано, колеги. Запознайте се със стенограмата! Предложението на госпожа Манолова, което бе подкрепено в залата, бе за директно, пряко излъчване на дебатите по вота, които са самостоятелна точка от нашата програма и тя се състоя в предходния ден. Днес имаме самостоятелна, отделна точка, поради което се налага да приемем нарочно решение.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за пряко излъчване по Българското национално радио и Националната телевизия на гласуването по вота на недоверие.
Гласували 205 народни представители: за 204, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Янев, желаехте процедура.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, моля Ви да се възползвате от процедурите, предвидени в правилника, и Вие да дадете 15 минути почивка, а през това време да приканите народните представители от „Атака”, в случая коалиционни партньори на ДПС и БСП, да влязат в залата. Защото те вчера скачаха като тигри от трибуните, а сега са подвили опашки като пудели. (Смях в центъра и дясната страна на залата.) Добре е човек, като застане на трибуната, да има постоянна ясна позиция. Да дойдат тук сега, за да видим как ще оправдаят тяхното скачане. (Шум и реплики отляво, възгласи „У, у, у!”) Нека да се наредят заедно до БСП и ДПС, където всъщност им е мястото. Защо бягат? Ясно е!
Госпожо председател, ако през тези 15 минути има чак такива проблеми, обърнете се към някои знахарки, които да направят някаква отвара от уплах и първо да запоят най-уплашения – Сидеров, за да може... защото той и без това от време на време тук, на трибуната, се явява под някаква странна наркоза. Да дойде и този път, за да може да каже защо вчера беше толкова силен, а днес е подвил опашката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от центъра и дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янев, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не ми позволява да обявявам почивка, преди да е изтекъл един час от началото на пленарното заседание, но приканвам квесторите, моля ги, да поканят народните представители от парламентарните групи на „Атака” и на Синята коалиция да заповядат в залата и да участват в гласуването.
Моля да бъдат включени камерите и микрофоните, ако това вече не е направено.

Обявявам точка седма от нашата програма, която е първа за днешното пленарно заседание, а именно:
ГЛАСУВАНЕ ПО ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗА ПРОВАЛА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Дебатът се състоя на извънредното заседание на 24 юли тази година – вторник.
Режим на гласуване.
Гласували 210 народни представители: за 72, против 136, въздържали се 2. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
Предложението не е прието.
Първи отрицателен вот – Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против този вот не защото не се състоя никакъв дебат – най-силното изказване от опозицията беше на госпожа Мая Манолова, която поиска почивка половин час, защото Вие не сте свикнали да работите. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.) Не защото времето за този вот е най-неподходящо – ако не знаете, да Ви кажа: днес президентът е свикал Съвета за национална сигурност. (Реплики от КБ: „Браво!”) Да, затова предложихте вота на недоверие, защото цените хаоса в държавата. Хаосът е начин на Вашето управление, но ние няма да го допуснем.
Гласувах „против”, защото, когато искаш смяна на политика, когато искаш смяна на управление, когато най-вече искаш смяна на министър, трябва да имаш алтернатива и да кажеш: „Ето, аз предлагам по-добрия вариант.”
Кой от Вас, господа, досега предложи по-добрия вариант? Двадесет години имахме ли по-добър министър, да работи по-добре в сферата на престъпността, в сферата на полицията, през последните 20 години? (Шум и ръкопляскания.)
Трябва ли да напомня, че през 90-те години Вашите министри създадоха престъпността, създадоха групировките, създадоха силовите застрахователи, които тормозеха българското общество, обикновените граждани и тормозеха малкия бизнес.
Да се върнем на последните 10 години – ами, погледнете, Вие управлявате и леви, и десни, да не говорим за ДПС, които непрекъснато управляваха тези 20 години, та последните 10 години имахме министри, които не изтрезняваха в голямата част от работното си време! (Ръкопляскания.)
Имаше министри, които казваха: „Този е голям пич!”, защото закусвал и си пиел кафето с едни престъпници, които освободихте, и не се знае кой, къде и кога... (Шум, смях и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, давам Ви знак, времето Ви изтече.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мога много, много да говоря защо съм „против” този вот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – госпожа Манолова. (Смях и възгласи.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин вицепремиер! Наистина е жалко и ситуацията е неспасяема в случай, в който председателят на парламентарната група на управляващите от проведените дебати е разбрал единствено искането за 15-минутна почивка. (Шум и ръкопляскания.) Жалко е, когато председателят на парламентарната група на управляващите се включва в толкова важен дебат с едно изказване за отрицателен вот. Явно всички аргументи, които бяха изложени от опозицията и в дните преди вота, и по време на парламентарния дебат, са минали покрай ушите на управляващото мнозинство и покрай ушите на това правителство.
Смисълът от дебатите и от вота е освен анализ на това какво не направи досега правителството, е да е ясно занапред, че препоръките, които отправи Европейската комисия, ще бъдат реализирани. И Европа, и особено българските граждани, имат право, имат нужда от правителство, което да може да слуша критики. Явно това днес в България е невъзможно. Затова и Европейската комисия отказа да разговаря повече с Вас в рамките на следващата година и половина. (Шум, реплики и ръкопляскания.) Тогава ще е следващият доклад и разговорът ще бъде със следващото правителство. Молете се българските граждани да не откажат да разговарят с Вас и следващият вот да не е в тази пленарна зала, а на Орлов мост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Има ли желаещи за втори отрицателен вот? Няма.
Моля камерите на телевизията и микрофоните на Националното радио да бъдат изключени.
Господин вицепремиер, дами и господа министри, благодаря Ви за присъствието по време на гласуване на вота, на неуспелия вот на недоверие.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите за второ гласуване на този проект ще ни запознае председателят на комисията господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за процедурно гласуване в залата. Във връзка с разглеждане на точката в парламентарната зала да бъде поканен господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика – господин Емил Георгиев Мирославов, госпожа Елена Гюрова от Националния осигурителен институт, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна”, и от Комисията за защита на дискриминацията – председателят Ана Владимирова Страшимирова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване по направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По § 1 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 1 след думата „враждебна” се добавя „принизяваща, унизителна”;
б) в т. 2 след думата „враждебна” се добавя „принизяваща”;
в) в т. 5 след думите „на дискриминация” текстът до края се заличава.
2. Създава се § 1б:
„§ 1б. Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (ОВ, L 180/1 от 15 юли 2010 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване наименованието на подразделението, както е по вносител, а именно: „Заключителни разпоредби”.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По § 6 има постъпило предложение от народния представител Светлана Ангелова:
„В § 6 от Заключителните разпоредби на закона, с който се правят изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 4 и 5:
„4. В чл. 8, ал. 1, думите „Осигурителите и самоосигуряващите се лица” се заменят с „Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9”.
„5. В чл. 70а, ал. 2, т. 9, думите „чл. 4, ал. 5, 7 и 8” се заменят с „чл. 4, ал. 5, 7, 8 и 9”.
2. Досегашната т. 4 става т. 6.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 76, 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г. и бр. 7, 21, 38, 40 и 44 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) създава се нова ал. 9:
„(9) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.”
б) досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 7 и 8” се заменят с „ал. 7, 8 и 9”.
2. В чл. 4а, ал. 5 думите „ал. 9” се заменят с „ал. 10”.
3. В чл. 4, ал. 4, т. 2 се създава изречение второ:...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В чл. 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: В т. 2 се създава изречение второ:
„Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.”
4. В чл. 8, ал. 1, думите „Осигурителите и самоосигуряващите се лица” се заменят с „Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9”.
5. В чл. 70а, ал. 2, т. 9, думите „чл. 4, ал. 5, 7 и 8” се заменят с чл. 4, ал. 5, 7, 8 и 9”.
6. В § 1а от Допълнителните разпоредби се създава т. 7:
„7. Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (ОВ, L 180/1 от 15 юли 2010 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Бакалов, искам да направим справка в текстовете. Може би аз не съм чула точно, но в буква „б” имаме след това две хипотези – т. 2 и т. 3. Аз имам записано пред мен, че т. 3 е: В чл. 5, ал. 4, т. 2 се създава изречение второ.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: В чл. 5, ал. 4, т. 2 се създава изречение второ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Точно така, а Вие прочетохте в чл. 4. Затова правя тази корекция, за да сме точни за протокола, че става въпрос за това, което е изписано в доклада на комисията, и коригираме, за да няма съмнения какъв точно е текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Точно така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към текста? Не виждам.
Поставям на гласуване § 6 в редакцията, която ни беше докладвана от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Законът влиза в сила от 1 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител – Анастас Анастасов и група народни представители.
Господин Димитров, Вие ще докладвате законопроекта. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване наименованието на закона.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Любен Корнезов:
В § 1, т. 2, буква „а” думите „или на пешеходна пътека” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква „в” думите „до шест години” се заменят с „от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години”.
2. В ал. 3:
а) в текста преди буква „а” след думата „местопроизшествието” се добавя „или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”;
б) в буква „а” думите „до пет години” се заменят с „от една до пет години”, а думите „до осем години” се заменят с „лишаване от свобода от две до осем години”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност в Наказателния кодекс има един чл. 343, внесен под обществен натиск. Увеличаваме санкциите – при катастрофите имам предвид, това е чл. 343. Със санкции нищо няма да направим.
Това, което Ви предлагам, е една юридическа прецизност. В ал. 3 на чл. 343 се предлага един квалифициран състав, ако катастрофата или увреждането от моторно превозно средство е на пешеходна пътека. Какво означава това? Снощи по телевизията казаха, че по-голяма част от произшествията, когато са на пешеходна пътека, са по вина на пешеходците. Ако един пешеходец минава на червено, макар и на пешеходна пътека? Ами, ако не е на пешеходна пътека, а е на тротоара? Колко катастрофи, колко смъртни случаи имаше в София и в Симеоновград, не на пешеходна пътека, а човекът стои на тротоара, даже стоят на спирката, не на пешеходната пътека и се блъскат върху тях. Защо не пишем за тях, а само за пешеходната пътека?!Безсмислено е! Разберете, безсмислено е!
Има чл. 54 от Наказателния кодекс, тук има хора, които са се занимавали с наказателно право. Член 54 има смекчаващи, отегчаващи вината обстоятелства. Ако това е станало на пешеходна пътека, ще се увеличи наказанието по сила – това е чл. 54, утежняващи вината обстоятелства. Може да има съвина между шофьора и пешеходеца и хиляди, хиляди други варианти.
Затова Ви предлагам да отпадне това, което нищо няма да ни свърши, ще ни създаде повече проблеми в практиката, отколкото да реши тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 12, против 46, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 3 въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване наименованието на подразделението на закона „Заключителни разпоредби”.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Любен Корнезов – в § 2 (Заключителни разпоредби) т. 2 да има следното съдържание:
„2. Глава двадесет и девета „Решаване на делото със споразумение”, чл. 381 - чл.384 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр., ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 68, ал. 1, изречение първо след думата „престъпление” се добавя „или за друго престъпление, с което е причинена смърт”.
2. В чл. 381:
а) в ал. 1 се създава изречение трето: „Когато с престъплението е причинена смърт, извън случаите по ал. 2, в обсъждането на споразумението участва и пострадалият.”
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато с престъплението е причинена смърт, извън случаите по ал. 2, споразумение се допуска само след съгласието на пострадалите. Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.”
в) в ал. 6, изречение първо след думата „защитника” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по ал. 3, изречение първо – и от пострадалия”.
3. В чл. 382:
а) в ал. 3 след думата „обвиняемият” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 381, ал. 3, изречение първо –и пострадалият”;
б) в ал. 4 се създава изречение второ: „В случаите по ал. 3 съдът запитва пострадалия разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.”;
в) в ал. 5, изречение първо след думата „защитника” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 381, ал. 3, изречение първо – и с пострадалия”;
г) в ал. 6 след думата „обвиняемия” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 381, ал. 3, изречение първо – и от пострадалия”;
д) алинея 10 се изменя така:
„(10) Извън случаите по чл. 381, ал. 3, изречение първо, за определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Господин Анастасов, имате думата.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Спомняте си, че предложението ни по вносител по конкретния текст по отношение чл. 381, ал. 2 беше, че споразумението не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт. Лично моите мотиви бяха в тази посока. Предполагам, че и някои от колегите тогава ги възприеха, а и сега ги възприемат – споразумението в този му вид, в който в момента съществува, създаде изключително много проблеми и сериозно обществено отношение, и то негативно от страна на пострадалия и на близки на загинали по време на пътнотранспортни произшествия. Това беше нашата, според мен, абсолютно адекватна реакция на ситуацията, която се създаде в страната.
Предложението, което направиха колегите в Комисията по правни въпроси, беше първоначално да се допуска споразумение със съгласие на пострадалия само в случаите, когато по непредпазливост е причинена смърт. Във варианта, в който беше предложено това, веднага се постави въпросът какво става в случаите, когато е причинена смърт, но умишлено. Тоест ние разрешаваме участието на пострадалите и с тяхно съгласие да се определят видът и размерът на наказанието в непредпазливи престъпления, а примерно, може да става въпрос за едно умишлено престъпление, пак с транспортно средство по чл. 342 или причинена смърт, поради извършване на грабеж – чл. 192, ал. 2, така че това логически не отговаряше на самата ситуация и на предложението, което е направено.
От друга страна, коментирал съм и с колеги, самата идея на Наказателния кодекс е, и това е обща практика, още от създаването му през 1968 г. – на този, който в момента работи, че съгласието на пострадалия и изобщо неговото отношение към определянето на наказанието на извършителя на дадено деяние е допустимо само в леки наказуеми случаи. Това са обикновено така наречените дела от частен характер, когато има извършено престъпление, при което наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия. А в случая, ако остане така, както е предложено, излиза, че пострадалият поставя в зависимост определянето на наказанието при едно споразумение и по отношение на прилагането на чл. 55, тоест многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на чл. 68 – дали има повторност, в какъв размер е и така нататък. Това не е допустимо, уважаеми колеги!
И най-важното, третото – ще се постарая да бъда много кратък, споразумението беше въведено, ако не се лъжа, през 1999 г. През 2001 г. беше въведено съгласието на пострадалия, участието му при споразумение, когато се сключва, но там беше разрешено неговото участие за всички престъпления, абсолютно за всички престъпления. Буквално няма и година след прилагането на тези разпоредби, се оказа, че това е изключително неудачно и споразумението беше блокирано като институт, който можеше да бъде използван.
Във връзка с това и тук, в залата, е имало много сериозен дебат, когато е отменена тази разпоредба. Тогава мисля, че заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров е направил много добро изказване в тази посока. Както беше казал той, а и един колега коментира, че разрешаването на споразумението в този вид води до извънпроцесуални „неустоими предложения” както за едната, така и за другата страна. Това създава предпоставки за изнудване както от страна на извършителя на деянието – този, който е заможен, може да се откупи от пострадалите, а от друга страна, тези, които са пострадали или близки на загиналите при такива произшествия, могат да поставят условия за изплащане на определени суми с цел да се съгласят на едно такова споразумение.
Моето предложение, уважаеми колеги, е да не подкрепим предложението на комисията и да гласуваме текста по вносител. Мисля, че в този случай това е вариантът – или го има в сегашния му вид, в който се прилага, или го няма изобщо.
А принципно, господин Корнезов, знаете, че аз подкрепям Вашето твърдение, че споразумението в този му вид не е приложим и не е полезен институт за българското наказателно право. Има други начини, по които могат да бъдат уредени тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Корнезов, имате думата за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Анастасов излезе – трябвало да отиде на Консултативен съвет при президента. Като го слушах, личи, че господин Анастасов е съдия и е гледал такива дела. Личи още нещо – че е от Ямбол (оживление в ГЕРБ), защото разбира от проблема.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие откъде сте?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз затова го казвам.
Въпросът е за споразумението. За него многократно съм се изказвал и от тази трибуна и не само в този парламент. Винаги съм бил против споразумението. То не е типично за българската правна система. Не е типично!
Всъщност прокурорът и подсъдимият, адвокатът му имайте предвид, се споразумяват, договарят се. Има примерно извършено престъпление, адвокатът е по-опитен, прокурорът, прави така па-дьо-дьо и се стига до споразумение, което не е нищо друго освен съдията да го подпише. И аз да съм съдия, и аз ще го подпиша – нито мотиви има, нали разбирате? – бързо става, и така нататък. Затова общественото мнение е против тези споразумения, особено в конкретни случаи, когато са фрапантни.
Това, че има споразумение не, означава още, че на 100% е извършено престъпление от дадено лице. Представете си едно лице, което е обвинено за извършване на престъпление. Пред него има дилема – или вероятно да отиде в затвора, или макар и да не го е извършил, да преглътне, но да не отиде в затвора и да сключи споразумението. Споразумението още не означава обективната истина в един процес.
Сега това, което ни се предлага, аз казвам – не гласувайте това, което комисията ни предлага, с цялото ми уважение към комисията, и аз съм член на тази комисия, знам колко трудно се стига до нещо по средата, ние стигаме до изнудване.
Може да се стигне до изнудване. Примерно, поставят му – да дадеш 100 хил. лв., тогава ще дам съгласието си. Или - ако ми дадеш 500 хил. лв., тогава ще дам съгласието си. (Шум, реплики.) Иначе, евентуално в затвора. Дай ми 500 хиляди, няма да отидеш в затвора. (Смях, реплики.)
Е, ние правораздаваме ли, или правим някаква, абе, наказателна далавера (смях), ако мога да употребя този термин.
Затова предлагам тук споразумението да отпадне от нашия Наказателнопроцесуален кодекс. Кой каквото деяние е извършил, нека съдът да преценява със съответните доказателства кой е виновен и колко трябва да бъде наказан, а не прокурорът и адвокатът, респективно подсъдимият, под сурдинка да уреждат своите отношения. Примерно в един черноморски град 90% са със споразумения. Какво правораздаване прави този районен съд там, бе?! Слага печат с един подпис – това не е правораздаване!
Още веднъж апелирам от тази трибуна: това, което предлага господин Анастасов, е кръпка – за някои престъпления да има споразумение, за други да няма. Казвам Ви: нямаме друг изход, ако не сега, след година-две споразумението – вън от българското право! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по текста, има ли?
Госпожо Колева, заповядайте, имате думата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще започна с един анекдот, който може да се приложи в този случай. Без да бъда съдия, мога да кажа: и едната страна е права, и другата е права.
Факт е, че споразумението като институт на наказателното право не се приема добре от голяма част от хората в нашата страна. Факт е обаче, че по този начин в редица от наказателните случаи подсъдимият получава съответното наказание чрез сключването на споразумение, без да се върти в тежката й форма на наказателнопроцесуалната машина, която заема огромен човешки и финансов ресурс на държавата.
Факт е, че когато в резултат на престъплението е последвала смърт, било по непредпазливост в резултат на транспортно престъпление, било в резултат на умишлено деяние, споразумението изглежда още по-нечовешко и по-неморално в очите на гражданите.
В нашата комисия постигнахме някакво съгласие, но бих казала твърде условно. Мисля, че това не е толкова юридически, колкото морален въпрос. Нека всеки от Вас да прецени дали наистина споразумението да продължи да съществува, особено когато е причинена смърт на гражданин. Факт е, че съществува и опасността, която посочи господин Корнезов – самите роднини на загиналия или починалия човек да използват този начин или форма на наказателния процес, за да извлекат по някакъв начин имуществени облаги от ситуацията. Възможно е и обратното: извършителят от своя страна по някакъв начин да вкара някаква форма на натиск, грубо казано рекет, спрямо роднините на пострадалия.
Ето затова препоръчвам на всички в залата по съвест да вземат отношение към този въпрос, като гласуват за единия или другия текст, както са предложени от комисията и от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Господин Корнезов, имате думата за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Колева, аз Ви благодаря за обективността. Личи, че и Вие сте били съдия, след това адвокат и личи, че сте от Сливен – град на 27 км от Ямбол. (Смях, оживление.)
Вижте обаче парадокса: Митьо Очите, не го познавам, но през ден пише що за голям бандит е. Сключил е споразумение бе, хора! А ние тук си бием гърдите какво сме направили чак толкова в борбата срещу наркопласьорите и така нататък. Не става дума само за непредпазливите престъпления. Дайте да махнем тази язва – споразумението, включително и съкратените производства, за да облекчим наказателното правораздаване.
Още веднъж искам да благодаря на госпожа Колева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Госпожо Колева, ще ползвате ли дуплика? Не.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам заявки.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията. (Шум и реплики.)
Гласували 79 народни представители: за 9, против 6, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 2 в редакцията на комисията. (Размяна на реплики между председателя и народния представител Любен Корнезов. Шум и реплики.)
Гласували 89 народни представители: за 47, против 3, въздържали се 39.
Предложението не е прието. При кворум от 75 народни представители не може да има прието предложение.
За процедура – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване и ще моля да поканите и народните представители да влязат в залата. Явно е, че сме на ръба на кворума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поканвам още веднъж народните представители да заповядат в залата. Предстои гласуване. Важно гласуване – засяга много интереси на гражданите на България.
Поставям на повторно гласуване § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 51, против 2, въздържали се 34.
Предложението не е прието, защото няма 75 гласа „за”.
При това положение поставям на гласуване текста на § 2, както е по вносител.
Ако не приемем и текста на вносителя, ще остане действащият досега текст в Наказателния кодекс.
Ако се приеме, ще се приеме редакцията на вносителя:
„§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните допълнения:
1. В чл. 68, ал. 1, изречение първо след думите „престъпление” се добавя „или за друго престъпление, с което е причинена смърт”.
2. В чл. 381, ал. 2 се създава изречение второ: „Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 9.
Параграф 2 е приет по вносител.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, с това на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Процедура? Заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване по общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 253-03-81 от 20 юли 2012 г., с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за предложения.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, предлагам още едно удължаване на срок.
Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254 01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители на 10 юли 2012 г., с 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока по законопроектите за политическите партии.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има ли други процедурни предложения? Засега няма.

Вече можем да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, продължаваме с § 31, по който е постъпило предложение на Даниела Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 34:
„§ 34. (1) Националната здравноосигурителна каса договаря стойността на медицинските изделия, предназначени за заболявания, включени в списъка по наредбата по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, при условия и по ред, утвърдени от Надзорния съвет на НЗОК, по предложение на управителя на НЗОК.
(2) Националната здравноосигурителна каса договаря стойността на медицинските изделия, които се заплащат в условията на болнична медицинска помощ при условия и ред, утвърдени от Надзорния съвет по предложение на управителя на НЗОК.
(3) Договорените по ал. 1 стойности се заплащат от НЗОК до приключване на процедурата по определяне на стойността, до която НЗОК заплаща медицинските изделия, принадлежащи към една група, по реда на наредбата по чл. 30а, ал. 3 от Закона за медицинските изделия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, който става § 34 по редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение от народните представители Екатерина Михайлова, Любен Корнезов, Хасан Адемов и Мая Манолова – § 32 да отпадне.
Предложение от Даниела Дариткова и група народни представители:
Досегашният § 32 да стане § 34 и да се измени така:
„§ 34. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 264 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Прехвърлителят или учредителят представя и удостоверение от Националната агенция за приходите, че не е с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване.”
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Прехвърлителят представя и удостоверение от Националната агенция за приходите, че не е с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворена от това, че комисията е подкрепила моето предложение, както и на други колеги народни представители, за отпадането на този текст.
Надявам се това да стане и днес в залата, защото аргументите за това да отпадне този текст са много сериозни. На първо място – ако бъде приет, ще бъде текст, който много ясно противоречи на българската Конституция и искам да кажа защо. Защото в българската Конституция, в чл. 52 здравното осигуряване е формулирано като право, а не като задължение. Със закон да променим правото и да го направим задължение за всички български граждани, от което да следват санкции, и то санкции, които да ги лишават от друго право, каквото е правото на собственост, а не просто да ги глобим или да не им позволим да стигнат до определен тип здравно лечение, според мен е абсолютно недопустимо. Това е конституционното ми възражение.
Още нещо в тази посока. Досега действащият текст изисква от лицата при прехвърляне на собственост – движима или недвижима, да попълнят декларация, в която да заявят, че не дължат вноски към държавата за здравно осигуряване, за данъци, тоест различни видове задължения към държавата. Вижте, само когато те са изискуеми, станали са ликвидни и към тях е предприето действие за принудително действие от страна на държавата – да си прибере това, което й се дължи.
Тук, в текста, изведнъж правото го превръщаме в задължение –здравното осигуряване, ако този текст остане по вносител; а данъците (по силата на Конституцията, чл. 60, българските граждани са длъжни да плащат данъци и такси) – правим го на по-лек режим, отколкото правото, каквото е здравното осигуряване. Това е абсурд. Това е пълен абсурд – правен, конституционен, нарушаващ Конституцията.
Пак ще кажа – удовлетворена съм, че комисията се е вслушала в аргументите, които бяха и в залата, и след това продължиха по българските медии, сред обществеността в посока на това текстът да не се приеме.
Още нещо обаче искам да кажа извън тези аргументи – текстовете от Конституцията. Ако погледнем действащия здравноосигурителен закон, както и ДОПК, който в момента се променя, ще видим, че не всички български граждани подлежат на здравно осигуряване. Текстът, който имаме, изрежда категориите български граждани, които подлежат на здравно осигуряване. Това са, разбира се, българските граждани, които постоянно пребивават и живеят на територията на Република България. Това са и българските граждани с двойно гражданство, постоянно пребиваващи на територията на Република България.
Вярно е, че има хипотеза, в която за граждани с двойно гражданство, когато са в рамките на Европейския съюз, през информационни системи да се получава информация.
Но аз и на първо четене поставих въпрос, който продължавам да поставям и днес: какво правим с тези български граждани, които живеят в други части на света; които са коректни там, където живеят? Постоянното им пребиваване е в Австралия, Нова Зеландия, Съединените американски щати, Южноафриканската република, Япония, Китай и къде ли не по света – такива български граждани има много. Те са коректни към здравното осигуряване там, където живеят.
В същото време са и български граждани и не попадат в категорията на задължителното здравно осигуряване по закон. А сега им казваме: извадете си бележка от Националната здравноосигурителна каса. Те няма как да си извадят такава бележка! Не са нарушили нищо, но ние им казваме: няма да си продавате имотите. Ами тези хора може в наследство да са ги получили! Хипотезите са най-различни.
Аз разбирам логиката на текста, който е внесен. Търсено е нещо друго – търсен е начин да се увеличи събираемостта от некоректните платци. Само че с този текст няма тях да ударим – ще ударим друга категория граждани. Тези, които не плащат, обикновено са групи, които няма сега да споменавам, но изскачат пред очите ни. Те пак няма да отидат да се осигурят здравно три години назад, за да могат да вземат бележка, за да продадат собственост! Малко от тях имат собственост! Те са изключения. В масовия случай няма кой знае каква собственост, а се възползват от здравното осигуряване. Проблемът е голям.
Проблемът трябва да намери решение, но не бива да намираме решението, като санкционираме коректни български граждани. Затова Ви моля и сега да не подкрепяте текста по вносител, а да подкрепите предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли реплики към госпожа Михайлова? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Господин Адемов преди малко имаше искане за изказване.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е текстът, който и на първо четене предизвика изключително сериозна дискусия. Това е текстът, който е предизвикал дискусия и по време на приемането му в Министерския съвет. Това е текстът, който предизвика и широка публична дискусия. Резултатите от тази дискусия са, че тези, които не подкрепят направеното предложение от вносителя, са много повече от онези, които го подкрепят. Всъщност аз не съм чул някой, който да подкрепя текста на вносителя.
Към всички аргументи, които бяха чути досега, бяха изказани, искам да прибавя и още един. Съгласно принципите на правото собственикът има минимум три функции. На първо място, това е функцията владеене на собствеността. На следващо място е функцията, която е свързана с ползването на собствеността. И не на последно място е разпореждането с правото на собственост. Това е изключително конституционно право. Никой няма право да обвързва правото на собственост с други права! В случая – правото му да бъде здравноосигурен.
Уважаеми колеги, горещата ми молба е както в Комисията по здравеопазването, така и тук, в пленарната зала, да отхвърлим този текст.
Аз пак се връщам на това, което каза госпожа Михайлова, защото то е много важно. Очевидно е, че намеренията, с които е внесен този текст, са добронамерени. Ясно е, че се търси по някакъв начин увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, но за съжаление по начина, по който е предложено това да се случи – с текста на вносителя, включително и с предложението на д-р Дариткова, което предложение е следващ текст, въпросът за съжаление не се решава. Вместо да се реши проблемът, възникват нови проблеми, в това число и конституционни. За това, пак повтарям, моята молба е този текст да не бъде подкрепен.
Аз искам да кажа и нещо друго, което ми направи впечатление, когато прочетох стенограмата от заседанието на Министерския съвет. Там, включително и вносителят на законопроекта в лицето на Министерството на здравеопазването, включително и министър-председателят, говорят не за прехвърлителя, не за продавача, за който става въпрос в текста на вносителя, а за този, който купува. Всички казват, че след като имаш пари да си купиш имот, след като имаш пари да си купиш жилище, след като имаш пари да изповядаш тази сделка, това означава – бъди така добър да отидеш да си платиш здравните вноски. Ама такова нещо не е написано в текста, уважаеми колеги. Това означава, че и Министерският съвет, и вносителите не са вникнали по същество в направеното предложение.
Затова още веднъж повтарям – моята молба е този текст да отпадне. Нещо повече, тук ще прибавя и един европейски аргумент.
През 1992 г. българският парламент е ратифицирал Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В тази конвенция се съдържат текстовете, които са свързани с неприкосновеността на собствеността и с невъзможността правото на собственост да бъде обвързано с други права. И затова, пак повтарям, предложението на д-р Дариткова засяга един друг аспект. Тя казва, че за да можеш да прехвърлиш собственост, трябва да издадат удостоверение от Националната агенция за приходите, че имаш редовен здравноосигурителен статус.
Да, но в чл. 40 на Закона за здравното осигуряване са изредени категориите, които ги осигурява държавният бюджет. Как така един пенсионер, за който е ясно, че е осигурен по силата на закона, ние го изпращаме в Националната агенция за приходите, за да си извади удостоверение, че има редовни здравноосигурителни права? Това е пълен абсурд, уважаеми колеги!
Затова моята молба е този текст да бъде отхвърлен и заедно, всички да търсим други възможности, с други инструменти да подобрим събираемостта на здравноосигурителните вноски, което е съвършено различен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към д р Адемов? Не виждам.
Госпожа Манолова поиска думата преди малко – имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като предложението за отпадане на идеята на Здравното министерство за санкции върху гражданите, които не са си платили здравноосигурителните вноски, е и мое предложение, то е направено и от колегите Катя Михайлова, Хасан Адемов и Любен Корнезов, аз няма да повтарям техните аргументи, ще добавя собствени към необходимостта тази идея на Здравното министерство да не бъде подкрепена.
От началото на министерстването на госпожа Десислава Атанасова ние сме свидетели на нейните ексцентрични идеи по отношение на това как да бъдат накарани българските граждани да си плащат здравните осигуровки. Започна се с предложение на некоректните платци да им бъдат отнемани личните карти и да бъдат лишавани от всякакви социални услуги, през идеята да им бъде забранено да напускат страната, включително до това да им се налагат запори върху банковите влогове. И това, при положение че в момента на произвеждане на тези идеи, а и към настоящия момент, Здравното министерство не разполага с точни данни за това колко точно са некоректните платци. Числата, които се размятат в публичното пространство, са от 700 хиляди, които не си плащат вноските, до 2 милиона български граждани, тоест диапазонът е изключително широк и е ненормално според мен да не се знае точната бройка на тези българи, които не си плащат осигуровки.
Второ, за да се намери адекватно решение и да бъдат принудени тези, които не плащат – да плащат, трябва да се потърсят причините. Извинявайте, аз мисля, че всеки в тази зала е наясно, че хората не си плащат здравните осигуровки по различни причини.
Със сигурност едни не могат да си позволят да ги платят, тъй като мизерията в българското общество по време на управлението на ГЕРБ е стигнала дотам, че за хората наистина 5-10-15 лв. са сума, която не могат да отделят от своя месечен доход.
Има такива, на които, бивайки на работа, работодателите удържат здравните вноски, но не ги внасят, защото бизнесът е не по-малко притиснат днес в България от това управление. Той не смогва да плати заплатите, да се разплати с контрагентите и освен това да плати коректно данъците си и здравните, и социалните осигуровки.
Освен това трябва да признаем, че има и една друга група български граждани, които макар да могат да си позволят внасянето на здравни осигуровки просто не го правят. Би било добре министърката на здравеопазването да се замисли по този въпрос защо и тези българи, които могат да си позволят плащане на здравните вноски, не го правят. Отговорът е, че те са тотално демотивирани, а са демотивирани, защото днес един българин, даже и да си плаща здравните осигуровки, в момента, в който има нужда от здравна помощ, отново започва да плаща.
Плащанията биват неофициални и абсолютно официални. Българите плащат за лекарства, доплащат за изследвания, плащат за престой в болници, плащат за медицински изделия, плащат за избор на екип и за каквото още се сетите. Всъщност делът на собствените и публичните разходи в лечението на българските граждани е приблизително 50:50, докато в развитите европейски държави това съотношение е 80:20 или 90:10.
Тук възниква въпросът наистина защо един българин да си плаща здравните вноски, като в крайна сметка, постъпвайки в болнично заведение, отново започва да плаща?
Ето на тези въпроси трябва да си отговори министърът на здравеопазването, преди да прави подобни предложения. Най-лесно е да санкционираш, да наказваш, да оклеветяваш. Много по-трудно е да потърсиш истинския смисъл на проблема и неговото решение.
Аз наистина съм изумена от това как един юрист, какъвто е министърът на здравеопазването, може да прави подобни предложения и как може да заблуждава общественото мнение че, видите ли, това било санкция по отношение на лицата, които ще купуват недвижими имоти, които ще купуват автомобили и ще осъществяват други сделки, за които се иска нотариална заверка. Това просто не е вярно!
Това не е санкция за купувача по една прехвърлителна сделка, а за продавача. И тогава логиката, че който има пари да си купи имот или кола, трябва да си плати вноските, просто не издържа, защото тук се санкционира този, който в някои случаи може да иска да си продаде колата, за да си плати вноските.
Наистина това е едно противоконституционно и абсолютно неоснователно, бих казала, безумно предложение, което трябва да бъде отхвърлено в тази зала за честта на парламента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на госпожа Манолова? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Пристъпваме към гласуване на текстовете.
Първо да гласуваме предложението на Даниела Дариткова и групата народни представители, което предложение не се подкрепя от комисията. (Шум и реплики.)
Не, нека всички предложения да ги изгласуваме, за да бъдем коректни. (Реплики.)
Това е подкрепено от комисията. Първо ще гласуваме предложението, което не е подкрепено от комисията. (Шум и реплики.)
Гласуваме неподкрепеното предложение от комисията на госпожа Дариткова и групата народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 2, против 25, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителя, което не се подкрепя от комисията. (Реплики, че редът за гласуване е друг.)
В такъв случай при това становище на залата подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на текста на § 32.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 33 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 35:
„§ 35. В Кодекса за застраховането се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейността по допълнително социално осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.”
2. В чл. 9, ал. 1 след думата „Злополука” се добавя „и застраховка „Заболяване”, като застраховател, лицензиран само по т. 1 и/или 2 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1, може да получи допълнителен лиценз за нов вид застраховка по Раздел І, а застраховател, лицензиран по Раздел І, може да получи допълнителен лиценз за нов вид застраховка по т. 1 и/или 2 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1.”
3. В чл. 11 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Когато застрахователното акционерно дружество е лицензирано само по т. 2 или по т. 1 и 2 от Раздел ІІ, буква „А” от Приложение № 1, фирмата му може да съдържа поотделно или в комбинация думите „доброволен”, „здравен” и „осигуряване” или техни производни на български или на чужд език.
(4) Лице, което не отговаря на изискванията на ал. 3, не може да използва в своето наименование, в рекламната си или друга дейност в комбинация думите „здравен” и „осигуряване” или техни производни на български или на чужд език. Забраната по изречение първо не се прилага за Националната здравноосигурителна каса и за нейните подразделения.”
4. В Глава деветнадесета се създава Раздел ІV с чл. 222а:
„Раздел ІV
Здравно (медицинско) застраховане
Договор за медицинска застраховка
Чл. 222а. (1) С договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да поеме рискове, произтичащи от заболяване или злополука, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, срещу получаване на застрахователна премия.
(2) С договора за медицинска застраховка застрахователят може да поеме и финансовото обезпечаване на здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на застрахованото лице, бременност, раждане и други.
(3) С договора за медицинска застраховка застрахователят може да поеме финансовото обезпечаване и на други стоки и услуги, свързани със здравно обслужване на застрахованото лице, включително транспорт, специализирано обгрижване и палиативни грижи.
(4) В договора за медицинска застраховка може да се определи максимален размер на задължението на застрахователя под формата на застрахователна сума или като обем и обхват на здравните услуги и стоки, които се предоставят за определен срок.
(5) С договора за медицинска застраховка застрахователят може да се задължи да възстановява в пари извършени разходи от застрахованото лице или да предоставя съответните стоки и услуги чрез изпълнители, с които е сключил договор.
(6) Договорът за медицинска застраховка може да бъде безсрочен, като в този случай застрахователната премия не може да се увеличава вследствие на възрастта на застрахованото лице или на влошаване на здравословното му състояние.
(7) С договора за медицинска застраховка могат да се покриват рискове, свързани със загуба на доход вследствие на злополука или заболяване, като застрахователят се задължава да компенсира чрез еднократни или периодични плащания загубата на доход на застрахованото лице.”
5. Създават се чл. 241а и 241б:
„Постоянна здравна застраховка
Чл. 241а. (1) С договора за постоянна здравна застраховка застрахователят се задължава да извършва регулярни плащания на застрахованото лице за компенсиране загуба на доход вследствие на злополука или заболяване.
(2) Обезщетението по постоянна здравна застраховка се изплаща до пълното възстановяване на застрахованото лице, съответно до придобиване на право за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Покриване на здравни рискове по допълнителна застраховка
Чл. 241б. (1) Допълнителната застраховка по Раздел I от Приложение № 1 се сключва като допълнително покритие към другите застраховки по същия раздел.
(2) За покриване на здравни рискове по допълнителна застраховка застрахователят дължи еднократна сума или периодични плащания в съответствие с условията, предвидени в договора.”
6. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 54 и 55:
„54. „Специализирано обгрижване” представлява оказването на помощ от медицинска сестра, рехабилитатор или от друго квалифицирано лице, която има за цел да спомогне на процеса на оздравяване.
55. „Палиативни грижи” представляват грижи за облекчаване състоянието на неизлечимо болни и които не са предназначени или не могат да доведат до оздравяването им.”
7. В Приложение № 1, Раздел I:
а) в т. 4 буква „а” се отменя;
б) в т. 6 букви „ж” и „и” се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, има ли изказвания по текста? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 33, който става § 35, в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител, който става § 36.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 35 е постъпило предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 37:
„§ 37. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 209а, ал. 1 се създава т. 5:
„5. лечебни заведения за извънболнична помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, с лекарствени продукти, необходими за изпълнение на здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.”
2. В чл. 289:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Притежател на разрешение за употреба, който не изпълни задължение, определено с наредбата по чл. 258, ал. 5, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.”.
3. В чл. 291, ал. 1 и 2 след думите „чл. 289” се поставя запетая и се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 по вносител, който става § 37 по редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 36, който става § 38, § 37, който става § 39, § 38, който става § 40 и § 39, който става § 41 – анблок.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов – § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 37, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 40, който става § 42.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 3, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Има предложение от Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 28, ал. 1 се създава т. 8:
„8. е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по т. 2 или по т. 1 и 2 от Раздел ІІ, буква „А” на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласуваме предложението на Даниела Дариткова и група народни представители, което се подкрепя от комисията и комисията предлага да се създаде нов § 43.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 41, който става § 44, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ четене.
Благодаря Ви, госпожо Дариткова.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО (ЕВРОКОНТРОЛ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ТАКСИТЕ ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ В ЗОНИТЕ И РАЙОНИТЕ НА ЛЕТИЩАТА.
Вносител – Министерският съвет, 26 юни 2012 г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на комисията – господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор в дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Диян Динев – главен директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението за допускане в зала на посочените лица.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги!
„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 5 юли 2012 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.
На заседанието присъстваха господин Диян Динев – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”, и господин Венцислав Марков – финансов директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Диян Динев – генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.
С Решение № 938 от 2011 г. Министерският съвет одобри Проекта на споразумение между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата като основа за водене на преговори. Съгласно т. 2 от решението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упълномощен да проведе преговорите и да подпише споразумението от името на Република България при условие за последваща ратификация.
Проектът на Споразумение предвижда таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата да се фактурират и събират от ЕВРОКОНТРОЛ. Към момента аналогичен механизъм е установен за пътните такси. Във връзка с това проектът на споразумение е естествено продължение на дейността по отношение на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане (така наречените пътни такси), които се осчетоводяват, фактурират и събират от ЕВРОКОНТРОЛ.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” (ДП „РВД”) събира:
а) такси за аеронавигационно обслужване и използване на навигационни средства на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” в зоните и районите на летищата;
б) пътни такси за прелитане в обслужваното въздушното пространство на Република България.
Съгласно чл. 122 от Закона за гражданското въздухоплаване Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на финансите, определя размера на таксите, реда и случаите, при които те се събират. В изпълнение на посочената разпоредба с Постановление № 280 от 1998 г. Министерският съвет е приел Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.
Законопроектът предвижда цялостният механизъм, условията и редът по „прехвърляне” събирането на посочените такси на ЕВРОКОНТРОЛ от името на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” да се уредят със споразумение между ЕВРОКОНТРОЛ и Република България. С цел преодоляване на различията в процедурите, прилагани от ЕВРОКОНТРОЛ, и националното ни законодателство и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Споразумението с ЕВРОКОНТРОЛ за таксите в зоните и районите на летищата следва да се сключи като международен договор, който да се ратифицира от Народното събрание.
Одобряването на споразумението ще доведе до следните основни предимства:
- регулярна отчетност, свързана с процеса (фактуриране, събиране на задълженията);
- висок процент на събираемост на таксите – над 99 на сто;
- ниски разходи за събирането на таксите – около 60 000 евро, като те варират в зависимост от броя на издадените фактури;
- много голяма част от въздушните превозвачи ще заплащат дължимите такси за аеронавигационно обслужване с един превод (едновременно за аеронавигационно обслужване при прелитане и за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата), което ще намали техните разходи.
Към настоящия момент този подход е приложен от 14 страни – членки на ЕВРОКОНТРОЛ, от общо 37, като се водят преговори с още три страни, включително с Република България. Сред страните, установили този механизъм, са Хърватия, Дания, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Молдова, Холандия и Словения.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте, господин Грозданов, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя Доклада на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.
„На заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Валери Борисов – заместник министър, Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”, и Венцислав Марков – финансов директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Законопроектът беше представен от господин Валери Борисов.
Законопроектът предвижда цялостният механизъм, условията и редът по „прехвърляне” събирането на таксите за аеронавигационното обслужване в зоните и районите на летищата на ЕВРОКОНТРОЛ от името на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” да се уредят със споразумение между ЕВРОКОНТРОЛ и Република България.
С Решение № 938 от 2011 г. Министерският съвет одобрява Проекта за споразумение и упълномощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да проведе преговорите и да го подпише от името на Република България при условие за последваща ратификация. Проектът на споразумение е подписан на 8 май 2012 г.
Основните моменти в споразумението са:
1. възлагането на ЕВРОКОНТРОЛ на изчисляването, фактурирането, събирането, плащането, осчетоводяването и рекламациите на таксите в зоните и районите на летищата от името и за сметка на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”;
2. предаването на полетни данни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” на ЕВРОКОНТРОЛ във връзка с фактурирането на таксите в зоните и районите на летищата;
3. схемата за установяване на разходите на ЕВРОКОНТРОЛ за извършваните дейности и начинът на плащане на тези разходи от страна на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”;
4. дефинирането на отговорностите, правата и задълженията на страните;
5. начинът на решаване на спорове чрез арбитраж;
6. временно прекратяване на споразумението;
7. начини за изменение на анексите към споразумението – чрез размяна на писма между генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” и генералния директор на ЕВРОКОНТРОЛ, при условие че бюджетните процедури, по които страните са се споразумели, са спазени.
Одобряването на споразумението ще доведе до следните основни предимства:
- регулярна отчетност, свързана с процеса на фактуриране и събиране на задълженията;
- висок процент на събираемост на таксите – над 99 на сто;
- ниски разходи за събирането на таксите – около 60 000 евро, като те варират в зависимост от броя на издадените фактури;
- много голяма част от въздушните превозвачи ще заплащат дължимите такси за аеронавигационно обслужване с един превод (едновременно за аеронавигационно обслужване при прелитане и за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата), което ще намали техните разходи.
Към настоящия момент този подход е приложен от 14 страни – членки на ЕВРОКОНТРОЛ, от общо 37. Сред страните, установили този механизъм, са Хърватия, Дания, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Молдова, Холандия и Словения.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 18 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Грозданов.
Колеги, почивка до 11,30 часа, когато ще продължим с дневния ред.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля народните представители да влязат в залата. Пленарното заседание продължава. Преди почивката бяхме на точката на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата.
Преди почивката са докладвани докладите на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по бюджет и финанси.
Нали така, госпожо Стоянова? Кимате утвърдително.
Остават ни докладите на Комисията по правни въпроси и на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
На свое заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Борисов.
Със свое решение през 2011 г. Министерският съвет одобри проект на Споразумение между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата като основа за водене на преговори. Същото е подписано на 8 май 2012 г. при условие за последваща ратификация.
Най-важните моменти в споразумението са: изчисляването, фактурирането, събирането, плащането, осчетоводяването и рекламациите на таксите в зоните и районите на летищата, като тези дейности се възлагат на ЕВРОКОНТРОЛ и ще се извършват от името и за сметка на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”; предаването на полетни данни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” на ЕВРОКОНТРОЛ във връзка с фактурирането на таксите в зоните и районите на летищата; схемата за установяване на разходите на ЕВРОКОНТРОЛ за извършваните дейности и начинът на плащане на тези разходи от страна на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”; дефинирането на отговорностите, правата и задълженията на страните; начинът на решаване на спорове чрез арбитраж; временно прекратяване на споразумението и начини на изменение на анексите към споразумението.
Одобряването на споразумението ще доведе до регулярна отчетност, висок процент на събираемост на таксите, ниски разходи за събирането на таксите.
Към настоящия момент този подход е приложен от 14 страни –членки на ЕВРОКОНТРОЛ, от общо 37, като се водят преговори с още три, включително и с Република България.
След проведената дискусия и обсъждане, с 20 гласа „за”, без против и въздържал се Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Караниколов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана
На редовно заседание, проведено на 5 юли 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
С Решение № 938 от 2011 г. Министерският съвет одобри проекта на Споразумение между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата като основа за водене на преговори.
Съгласно т. 2 от решението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упълномощен да проведе преговорите и да подпише споразумението от името на Република България при условие за последваща ратификация. В хода на преговорите не настъпиха сериозни и/или значителни промени в проекта на споразумение. Съгласно решението на Министерския съвет проектът на споразумение бе подписан на 8 май 2012 г.
Законопроектът предвижда цялостният механизъм, условията и редът по „прехвърляне” събирането на посочените такси на ЕВРОКОНТРОЛ от името на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” да се уредят със споразумение между ЕВРОКОНТРОЛ и Република България.
С цел преодоляване на различията в процедурите, прилагани от ЕВРОКОНТРОЛ и националното ни законодателство, и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, споразумението с ЕВРОКОНТРОЛ за таксите в зоните и районите на летищата следва да се сключи като международен договор, който да се ратифицира от Народното събрание.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От името на вносителите – няма желание да се вземе думата.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала – предстои гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата под № 202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура – господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател! Правя процедурно предложение, съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде приета на второ гласуване току-що гласуваната ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли противно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение, за да преминем към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Вълков, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, подписано на 8 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта, както беше докладван.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и законопроектът – т. 12 от нашия дневен ред.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Двата законопроекта са разпределени на Комисията по правни въпроси. Това са: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител Мартин Димитров и група народни представители, както и първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, с вносител Министерският съвет.
Господин Димитров, заповядайте да докладвате становищата на Правната комисия. Това са два доклада, които са по всеки един от законопроектите.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Ще Ви запозная с двата доклада на Комисията по правни въпроси.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията
На свое заседание, проведено на 27 април 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на 24 февруари 2012 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Екатерина Михайлова.
Законопроектът е предложен за обсъждане с оглед на възникналите в обществото съмнения относно заплащаните допълнителни трудови възнаграждения на администрацията. Фактът, че тези въпроси не са достатъчно уредени в нормативните актове и липсва достатъчно прозрачност, поражда необходимост от промяна в закона.
Предлаганите промени ще повишат доверието в държавните институции и администрацията.
Предвижда се в чл. 61 да се направят допълнения в административния регистър, поддържан от Министерския съвет, като се въведе изискването за публичност на възнагражденията, извън трудовите в системата на администрацията.
В становище, представено от Министерския съвет, е изложено, че предложената промяна не се подкрепя, тъй като предназначението на административния регистър не е да осигурява публична информация относно състоянието на държавната администрация, в това число и заплащането в нея. Тази информация е публична, но се оповестява от друг регистър съгласно чл. 62 от Закона за администрацията.
Изложените мотиви са свързани с обществени отношения, които са вече законово уредени. Осигуряването на публична информация относно доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности в държавната администрация, е предмет на уредба на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Направеното предложение за промени в Закона за администрацията не съответства на изискването на Закона за нормативните актове, обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. То не е съобразено и с действащата уредба относно заплащането в администрацията, в частност различните по вид и характер допълнителни възнаграждения към основната заплата, които по правило не са обвързани със заеманата длъжност. Това обезсмисля обобщаването по длъжности на информацията за допълнителното заплащане и нейното публично оповестяване.
Госпожа Фидосова подчерта, че в комисията вече е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на държавния служител. В него се предлага премахването на допълнителното материално стимулиране от приходи от административни такси и глоби.
Работната заплата вече ще се формира по нов начин. Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Подробно са изброени хипотезите, при които може да се увеличава индивидуалната работна заплата, като водещото място е на годишната оценка на изпълнението на длъжността. Разписани са кои възнаграждения са „допълнителни”, като за първи път се предвижда и „допълнително възнаграждение за постигнати резултати”, което се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно – през месеците април, юли и октомври за текущата година, и през месец януари – за предходната година.
Предвидено е общо разходите за допълнителни възнаграждения да са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски, като размера на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което може да получи един държавен служител, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.
Така вече всеки държавен служител ще получава своето възнаграждение въз основа на квалификацията, професионалния си опит, годишната си оценка и постигнатите резултати.
След проведената дискусия и обсъждане, с 8 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на 24 февруари 2012 г.”
Вторият е:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
На заседанието присъстваха госпожа Лилия Борисова – съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите и секретар на Съвета за административна реформа, и госпожа Клементина Попова – съветник в секретариата на Съвета за административна реформа към Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Борисова.
Същият цели да се отговори на обществената потребност за по-голяма прозрачност и публичност на възнагражденията в държавната администрация. Той е продължение на започнатия процес по въвеждане на справедлив и обществено оправдан за данъкоплатеца модел на възнаграждения в публичния сектор.
Промени в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда, приети през 2009 г., ограничиха възможностите за получаване на възнаграждения извън основното правоотношение от лица на политическо ниво в изпълнителната власт и от служители в държавната администрация. Предвидиха забрани за лица в изпълнителната власт и в държавната администрация да получават възнаграждение в случаите, когато участват като представители на държавата или на общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица, създадени със закон.
Извън обсега на осъществяваната реформа остават получаваните от държавни служители възнаграждения за участие в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други подобни, които не са юридически лица.
Служителите в държавната администрация редовно участват в дейността на различни комисии, комитети, работни групи и други подобни формати, за което по правило не се заплаща допълнително възнаграждение. В законодателството се предвиждат различни основания за изплащане на възнаграждения на служители на държавната администрация за участието им в комисии или експертни групи към комисиите, за изготвянето на документи и прочее.
Запазването на възможности за възнаграждения, които не са обвързани с постигнати резултати, крие риск за изкривяване на модела на възнаграждения в публичния сектор.
Предлаганите промени в специалните закони са съобразени с предвидените разпоредби с общ характер в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда, както и съответните особености на изменяните закони.
В хода на дискусията се поставиха редица въпроси, свързани със Заключителните разпоредби, с които се променят редица закони – колко хора ще засегне промяната; предвижда ли се друга форма на стимулиране на служителите, защото много от дейностите са специфични и трябва да бъдат извършвани от специалисти; няма ли да се стигне до блокиране дейността на органите.
Предвижда се, че като външни експерти няма да се привличат служители от администрацията на изпълнителната власт, а на привлечените консултанти външни експерти ще се изплаща възнаграждение, което поражда въпросите няма ли да се увеличат разходите на съответния орган и не се ли получава диспропорция между участващите в съответния орган.
В заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат промени в редица закони, касаещи специализирани колективни органи. В тези случаи не става въпрос за вътрешноведомствени комисии или експертни работни групи, когато не се предвижда заплащане на възнаграждение, според концепцията на законопроекта. Засягат се колективни органи и предвидената промяна би довела до блокиране работата на органа, поради което се предлага прецизиране на отделни разпоредби.
В § 6 и 7 е предвидено, че служителите в администрацията на изпълнителната власт не могат да бъдат привличани като външни експерти. По този начин обаче служителите в администрацията на президента и на Народното събрание, които са държавни служители или са служители по трудово правоотношение по чл. 107а от Кодекса на труда, могат да бъдат привличани като външни експерти. Поради това следва да се обсъди дали разпоредбата не трябва да обхване всички служители от администрацията. Не би следвало да има пречка служители в администрацията на органи, извън тези, включени в съответните комисии, да могат в лично качество, ако са специалисти в съответната област, да бъдат привличани като външни експерти по граждански договор. Ограничението в чл. 7, ал. 3 от Закона за държавния служител и в чл. 107а, ал. 2 от Кодекса на труда се отнася само за случаите, когато служителите са представители на държавата или общината в съответния орган, но не и до пълната забрана на служители в администрацията да могат да бъдат привличани по граждански договори в области, в които са компетентни, когато не са представители на ведомствата, включени в съответната комисия.
След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Желае ли някой от вносителите да вземе думата – на единия или на другия законопроект? Няма такова желание.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по двата законопроекта? Не виждам такива заявки.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 24 февруари 2012 г.
Гласували 98 народни представители: за 18, против 4, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието, така че този законопроект е приет на първо четене. С това приключваме и точка тринадесета от дневния ред.

Преминаваме към последната точка от дневния ред за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – РЕГИОНАЛНО И ОБЩИНСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ”.
Вносител – Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща, както и на Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
Първо, докладът на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, сключено на 1 август 2011 г.
Законопроектът беше представен от Цвета Димитрова – директор на дирекция „Европейски и международни проекти” в Министерството на околната среда и водите. Тя изтъкна, че целта на проекта е да подпомогне България в постигането на хармонизацията със законодателството на Европейския съюз за околната среда и е от изключителна важност за реализацията на националната политика по опазване на околната среда и в частност на водния сектор.
Финансовият договор е сключен, за да се предостави заем от страна на Европейската инвестиционна банка за осигуряване на съфинансиране в размер 15 на сто от стойността по финансовите меморандуми по проекта за водния сектор на София и проекта за Сливен, които се изпълняват по Кохезионния фонд.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, „въздържали се” – 4, без „против”.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, сключено на 1 август 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 21 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
На заседанието присъства госпожа Цвета Димитрова – директор на дирекция „Европейски и международни проекти” в Министерството на околната среда и водите, която представи законопроекта от името на вносителя.
Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване” цели предоставяне на заем от страна на ЕИБ за осигуряване на съфинансиране в размер на 15 на сто от стойността по финансовите меморандуми по проектите за водния сектор на София и Сливен, които се изпълняват по Кохезионния фонд.
Договорът е ратифициран със закон от Народното събрание на 22 юли 2007 г.
Целта на проектите е да се хармонизира българското законодателство с европейското за околната среда и е от изключителна важност за реализация на националната политика по опазване на околната среда и водния сектор.
Министерският съвет със свое Решение от 20 юли 2011 г. одобри проекта на споразумение за изменение на финансовия договор като основа за водене на преговори при условие за последваща ратификация.
Споразумението за изменение на финансовия договор е подписано на 20 юни 2011 г. в Люксембург и на 1 август 2011 г. в София, като с него се удължава срокът за усвояване на средства от 31 октомври 2010 г. на 15 януари 2012 г., а срокът за изпращане на искания за плащане до ЕИБ от 30 юни 2010 г. на 15 септември 2011 г. Относно разходването на средствата от заема по проекта в гр. Сливен се въведе изискване за представяне на доказателство, че Европейската комисия одобрява удължаването на срока на финансовия меморандум.
След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Караниколов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 28 юни 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване” е подписан на 30 май 2007 г. в Люксембург и на 11 юни 2011 г. в София. Ратифициран е със закон от Народното събрание на 22 юли 2007 г. Договорът е сключен, за да се предостави заем от страна на ЕИБ за осигуряване на съфинансиране в размер 15 на сто от стойността по финансовите меморандуми по проекта за водния сектор на София и проекта за Сливен, които се изпълняват по Кохезионния фонд.
Споразумението за изменение на Финансовия договор между Република България и ЕИБ е подписано на 20 юни 2011 в Люксембург и на 1 август 2011 в София. С него се удължава срокът за усвояване на средствата от 31 октомври 2010 г на 15 януари 2012 г., както и срокът за изпращане на искания за плащане до ЕИБ от 30 юни 2010 г. на 15 септември 2011 г. Разходването на средствата от заема за проекта в град Сливен бе поставено под условие, че Европейската комисия даде доказателство за удължаването на финансовия меморандум.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От вносителите няма представители в залата.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Действието, което трябва да направим, е да ратифицираме вече взето решение и Народното събрание вероятно ще го подкрепи. Но аз искам да отбележа, че това удължаване на меморандума с Европейската инвестиционна банка, който, трябва да припомня, беше подписан през 2007 г., след одобрение на финансирането от Европейската комисия, двата проекта за водния цикъл на София и Сливен се забавиха. Това беше главно поради недобрата експедитивност на двете общински администрации.
Трябва да си даваме сметка, когато винаги в публичното пространство се чуват само успехи, че в момента проектът в Сливен е в изключително тежко състояние. Целият град е разкопан и тепърва предстои да се вземе решение как ще се покрият тези загуби, откъде общината ще търси финансиране. А Столична община, независимо от непрекъснато отчитаните успехи, де факто в рамките на 4 години и половина, колкото беше предварително заложеният срок, не можа да се справи.
Държа да обясня това, защото иначе ще остане впечатлението, че всичко е наред и това, което извършваме, просто е една формалност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение към законопроекта? Няма заявки.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам процедурно предложение за второ гласуване на току-що приетият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към второто четене на законопроекта.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля Ви да докладвате законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, сключено на 1 август 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване законопроекта за второ четене, както ни беше докладван.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и законопроектът.
С това изцяло изчерпваме днес законодателната си програма, тъй като сме гласували т. 15 да бъде т. 1 за петък – Изслушване по реда на чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи, министъра на външните работи, председателя на ДАНС, ръководителите на Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” във връзка с терористичния акт на летище Бургас, закрито заседание. Това ще бъде точка първа за утре, петък, когато имаме и парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието – съобщения за парламентарен контрол на 27 юли 2012 г. – петък, 11.00 ч.
Първо, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на два въпроса от народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев и Димчо Михалевски и Петър Мутафчиев.
Второ, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев и Мая Манолова и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на три въпроса от народните представители Мартин Димитров, Валентин Микев и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Павел Шопов и Димчо Михалевски.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова – два въпроса, Спас Панчев и Михаил Миков и на питане от народния представител Моника Панайотова.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мая Манолова.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на три въпроса от народните представители Милена Христова и Петър Курумбашев, Ваня Добрева и Моника Панайотова.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на седем въпроса от народните представители Михаил Михайлов, Иван Николаев Иванов – три въпроса, Иван Николаев Иванов и Мартин Димитров, Димчо Михалевски и Павел Шопов.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на питане от народния представител Димчо Михалевски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Корнелия Нинова – два въпроса, и Добрин Данев и на питане от народния представител Корнелия Нинова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на десет въпроса от народните представители Димчо Михалевски – два въпроса, Димитър Горов, Янаки Стоилов и Михаил Миков, Румен Такоров, Димитър Дъбов и Георги Петърнейчев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев, Корнелия Нинова, Пенко Атанасов, Иван Николаев Иванов – два въпроса, и на седем питания от народния представител Димчо Михалевски.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на два въпроса от народните представители Драгомир Стойнев и Антон Кутев;
- министърът на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народните представители Димчо Михалевски и Евгений Желев, Димчо Михалевски и Иван Николаев Иванов;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Михаил Миков към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков;
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- въпрос и питане от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- въпрос от народния представител Десислав Чуколов към министъра на външните работи Николай Младенов;
- въпрос и питане от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание е на 27 юли 2012 г., петък, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,13 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова