Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас седмична програма като точка първа за днешното пленарно заседание е предвидено:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛЕН 99 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДАНС, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА И СЛУЖБА „ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ” ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ НА ЛЕТИЩЕ „САРАФОВО”.
Настоящото изслушване следва да се проведе при условията на закрито заседание.
Преди това предлагам на Вашето внимание предложението за допускане в залата на председателя на ДАНС Константин Казаков, директора на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров, директора на служба „Военна информация” Веселин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата.
Моля квесторите да вземат необходимите мерки за осигуряване на закритост в залата, да няма външни лица и присъствие на медии, да не работят камери и микрофони.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете шефовете на служби в залата.
(Следва закрито заседание.)
(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагам на Вашето внимание следния проект:
„РЕШЕНИЕ
На основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 4 септември 2012 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
1. Проект за решение за попълване състава и ръководството на Постоянната делегация (силен шум и реплики) на Народното събрание на Парламентарната асамблея и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносители – Красимир Велчев и Димитър Главчев.
2. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г. Вносител – Омбудсманът на Република България.
3. Проект за решение за одобрение на Правилника за организацията и дейността на Омбудсмана. Вносител – Омбудсманът на Република България.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продуктите, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
6. Законопроект за ратифициране на измененията на чл. 25 и 26 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за българите и българските общности извън Република България. Вносител – Министерският съвет.
8. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Красимир Велчев, Диан Червенкондев и Искра Фидосова.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Министерският съвет.
Моля да гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 101, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Колеги, продължаваме с парламентарен контрол в 11,00 ч.
Има възражения, че има само 4 минути до 11,00 ч., затова с всеобщото съгласие на залата продължаваме в 11,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода от 21 юли 2012 г. до 26 юли 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството за устойчиво преодоляване на негативните последици за питейно-битовото водоснабдяване за населените места от периодичните летни засушавания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 септември 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Джема Грозданова към Диана Ковачева – министър на правосъдието, относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 септември 2012 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Иванов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Дурхан Мустафа;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Джевдет Чакъров и Дурхан Мустафа;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Лютви Местан и Юнал Тасим;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на питане от народния представител Яне Янев;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народните представители Яне Янев, Цвета Георгиева и Бисерка Петрова. Колегите ги няма.
Преди да дам думата, ще направя едно съобщение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски. Същият уведомява председателя на Народното събрание, че поради възникнала необходимост от присъствието му на мястото на трагичния инцидент от 18 юли 2012 г. на Летище – Сарафово: „Да бъде отложено участието ми в парламентарния контрол на 27 юли 2012 г.”. Така че неговите отговори се отлагат за друга дата. (Реплики от КБ.)
Ивайло Московски няма да отговаря днес на Парламентарен контрол.
Господин Станишев поиска думата.
Процедура?
Господин Михалевски – първо, заповядайте. (Шум и реплики от КБ.)
По повод на този инцидент има ангажимент днес и няма да може днес да присъства в залата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин председател! Предния петък ние влязохме в положението на господин Московски, защото това беше точно два дни след атентата, макар че не съм много убеден какво точно прави там министърът – пряко като физическо лице, какви функции и отговорности има. Не знам да е част от разследващ екип. Смятам, че отговорността дори и на охраната на транспортната инфраструктура – пристанища, летища и други, трябва да се осъществява от неговите подчинени структури.
Изключително сме възмутени, защото нашият актуален въпрос е изключително важен. Той касае непрозрачната, провалена на този етап и очевидно, готвеща се втори епизод приватизация на БДЖ – Товарни превози.
Тъй като днес е последният парламентарен контрол, който имаме, ние ще размислим много сериозно дали да не поискаме извънреден парламентарен контрол следващия петък. Защото, в крайна сметка, се готви приватизацията през месец август и не е ясно как ще се случи. Очевидно има насоки да се предостави на определени, предварително подготвени компании от нашата държава и това абсолютно не следва правилата на парламентарния контрол в нашата държава.
Така че не приемаме това, което Вие преди малко изложихте като мотив, още повече че той беше включен до късно снощи в графика и днес трябваше да отговаря.
За мен това е абсолютно бягство от отговорност, криене от народните представители и продължаване на политиката на правителството да разпродава активите на държавата абсолютно на тъмно, в полза на конкретни фирми от нашата страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група – господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми гости на българския Парламент! През последните седмици изявленията, които правеше Парламентарната група на Коалиция за България, за съжаление, все бяха по негативни, лоши поводи – поводи, създадени от правителството на господин Бойко Борисов. А те се натрупаха изключително много в различни сфери:
- като се започне от негативния доклад на Европейската комисия, който направи тежки, убийствени политически характеристики на случващото се в България;
- като се мине през терористичния акт на летище Сарафово и жертвите, които бяха дадени, и желанието на правителството сериозно и задълбочено да отговори на въпроси, в това число на Парламента, но с много арогантност от страна на министър Цветанов;
- като се мине през увеличаването на цените на тока от 1 юли тази година с 13% и с 16% – за индустриални нужди;
- като се стигне до увеличаването на цените за зърно, а оттам и на брашното, и на хляба;
- и на много други, все негативни, неща, които се случват в страната.
Не го казвам с радост или със злорадство. Защото сметката за политиката на ГЕРБ, на тяхната арогантност, авторитаризъм, полицейщина, неефективност я плащат в крайна сметка българските граждани.
Но днес поводът на декларацията, която правя, е добър. Поводът е пряко свързан с българската демокрация, с правата на гражданите, с живото, все още, въпреки управлението на ГЕРБ, гражданско общество.
Поводът на тази декларация е приключването на гражданската кампания за събиране на подписи в полза на референдум – първият референдум в най-съвременната история на България, който ще бъде проведен.
Днес, по обедно време, в Народното събрание ще бъде внесена подписка – 773 447 български граждани (ръкопляскания от КБ), мъже и жени, хора от цялата страна заявиха своята гражданска позиция с ясното искане – в България най-сетне, след 23 години демокрация, да се чуе прякото мнение на хората. Не да се следва максимата: „Ние се посвещавахме и аз реших...”, а най-сетне да се стигне до реална, пряка демокрация.
Това е отговор на много хора и на тенденцията за обединяване, подчиняване на всички власти на една воля – на волята на ГЕРБ, която в името на своите политически и икономически интереси гази българската демокрация, така както не е правило никое правителство през последните 23 години.
Искам най-искрено да благодаря на тези 773 447 български граждани, които не се изплашиха, въпреки натиска, въпреки медийното затъмнение на тази гражданска кампания, въпреки многото лъжи, които ГЕРБ говори през последните месеци.
Тези български граждани заявяват: „Ние искаме важните въпроси и такъв важен въпрос, като този да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка Белене да не се решават зад затворени врати!”. Да се чудят какви са аргументите на правителството на аргументите да се спре един изключително важен икономически проект.
Защото е ясно, че за последния четвърт век в България не е реализиран, за съжаление, нито един мегаиндустриален проект, който да даде тласък на българската икономика, който да гарантира енергийната независимост на България, който да направи цените на тока по-достъпни, поносими и за граждани, и за стопански субекти, който да гарантира, че България ще бъде енергиен център на Балканите, а не да се наложи да внасяме ток от Турция, който ще направи необходимия енергиен микс между различните видове енергетика. Това е смисълът на Проекта „Белене”.
При това българската държава е вложила значителни пари в реализацията на този проект – от Тодорживково време, минавайки през времето на управлението на НДСВ, през тройната коалиция. Около 500 млн. лв. са платени от това правителство.
Имахме три години абсолютно криволичеща политика на правителството на господин Борисов при един проект, който има разрешение от Европейската комисия, който има лицензирана площадка – такива са може би пет в цяла Европа, който има практически готов технически проект, който е на четвърта фаза на одобрение в Агенцията за ядрено регулиране, при наличието към юли 2009 г. на стратегически инвеститор – германската компания RWE, гигантски консорциум.
От първия ден това правителство започна да говори, че проектът няма да се прави – господин Дянков, господин Трайков, в това число и господин Борисов често говореше такива неща. После заявиха, че без „Белене” държавата ще фалира, а този, който спре проекта, ще обслужва „чужди интереси и ще бъде национален предател”, цитирам господин Борисов. Наеха консултант – голяма европейска международна банка, скриха доклада, извадиха манипулации и лъжи за него, взеха на закрито едно решение и подчиниха волята на мнозинството в този парламент на своите политически интереси, които обслужват външни фактори и конкретни икономически интереси на други видове производители на електроенергия.
Всички тези 773 хиляди български граждани заявяват: „По такива въпроси, които засягат нашия живот, нашите доходи, сметките, които ние плащаме, които засягат сигурността на България, нейната енергетика, нейното икономическо развитие, искаме допитване. Искаме допитване, уважаеми дами и господа!”
За разлика от много други подписки, които са събирани през последните 20 години – подписки, внасяни в парламента, крити, неглижирани, искам да съобщя една новина. Тази подписка е факт и в нея има необходимият брой подписи по закон. Така че нито правителството, нито Парламентът, нито Президентът да могат да откажат, да игнорират, да заобиколят, да се изсмеят на волята на българските граждани. Това е нова реалност, с която ГЕРБ ще трябва да се съобрази.
Искам да поздравя всички български граждани и да ги призова на предстоящия референдум, който би трябвало да бъде насрочен след съответните процедури на ГРАО, на Народното събрание и указ на Президента да вземат активно участие в референдума. Защото това е народовластие, това е истинска демокрация. Това е отговорът на налаганата от ГЕРБ авторитарна система. Ако не вземем съдбата си в наши ръце, управляващите ще правят каквото си поискат.
В БСП, Коалиция за България, се гордеем с това, че ние сме много важна, съществена част от това гражданско усилие, че се включихме активно с нашата организация и с нашите активисти, които разговаряха с хиляди и хиляди хора по улиците, за да съберат тези подписи. Със сигурност всъщност са разговаряли с над милион и половина български граждани.
Ние искаме да чуем Вашия глас – Гласът на хората! Искаме да получите информация за различните гледни точки, различните аргументи и Вие, българските граждани, да вземете за първи път пряко решение!
Поздравявам българската демокрация!
Поздравявам българските граждани и вярвам, че първият референдум в съвременната история на България през следващите месеци ще бъде факт – незаобиколим и убийствен за управляващите! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще има ли други изявления от името на парламентарна група? Няма.
Първо е питането на народния представител Димчо Михалевски относно политиката на държавата за гарантиране на конституционните права на гражданите на Република България да получат достъпна болнична помощ.
Заповядайте, господин Михалевски, за да развиете питането.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Моето питане е в качеството ми на народен представител от планински район, какъвто са Родопите и Смолянският регион. Свързано е с един факт, който познавате много добре – повече от една година Общинската болница в Девин, която обслужва над 30 хиляди български граждани с равни права с всички останали в нашата страна, не работи и не може да осигури необходимата достъпна болнична помощ.
Аз питам и като народен представител, защото за съжаление освен случая с болницата в Девин достъпът до болнична помощ е поставен на карта на много други места в страната – също така отдалечени, в малки населени места, далеч от големите градове.
Каква е картината? По данни на Световната банка нашите основни здравни показатели като страна са крайно неблагоприятни, а по някои от тях за съжаление твърдо държим последните места в Европейския съюз. Средната продължителност на живота в България е с 6 години по-малка от средната за Европейския съюз. Смъртността е с 50% по-висока у нас в сравнение със смъртността в Европейския съюз. Стандартният показател за смъртност по сърдечно-съдови заболявания е три пъти по-голям от средния за Европейския съюз. Изводът е, че освен че сме бедни, но сме и болна нация. Точно в тази картина, когато българските граждани нямат пари, за да получат достъпна болнична помощ там, докъдето трябва да отидат – в големите университетски болници, трябва да се намеси държавата.
Как се намесва държавата досега? Ще Ви цитирам само част от концепцията, публикувана на сайта на Вашето министерство: „Дълготрайната политика, която прилага правителството, е намаляване на броя на болниците като основна насока на болничната помощ. Това включва окрупняване на лечебните заведения с приоритетно развитие на многопрофилните болници по области и региони”. За мен тук е загадка, щом това е ясната насока, защо в същия момент в София се откриват огромни частни многопрофилни болници.
Споменах още първият път, когато се видяхме с Вас, или беше на обсъждането в Девин – мога и да бъркам, че живея в „Мусагеница”. По пряка линия на 500 м от мен е Окръжна болница или „Света Ана”. Само преди три месеца на 400 м от апартамента, където живея, беше открита друга голяма многопрофилна частна болница – огромна, за която бяха заделени над 10 млн. лв. ресурс. Между другото, с тези 10 млн. лв. ресурс за тази година могат да се издържат всички общински болници в Смолянския регион в продължение на две години.
Най-притеснителното беше едно изявление на Вашата колежка от регионалното министерство, която развивайки тезата за реформата в здравеопазването като част от политиката за регионално развитие за следващия планов период, каза, цитирам думите й: „Посоката е закриване на болниците в малките населени места и създаване на медицински центрове и спешна помощ в тях, откъдето хората бързо да се транспортират до големите университетски болници”. За мен това е най-откровеното послание на днешната власт.
Затова Ви питам: как Вие като отговорен министър ще прилагате държавната политика, за да гарантираме нещо много просто: хората, независимо къде живеят, къде отглеждат децата си, къде се трудят за своето семейство и за своята родина, да е гарантирана болничната помощ и в крайна сметка да е гарантиран животът им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Михалевски! Във връзка със зададеното питане относно политиката на държавата за гарантиране на конституционните права на гражданите на Република България да получават достъпна болнична помощ в малките населени места, и по-точно в област Смолян, Ви информирам следното.
Това конституционно право на гражданите – за достъп до медицинска помощ, се урежда чрез основополагащите здравни закони: Закона за лечебните заведения, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. От тях произтичат редица нормативни актове, които уреждат достъпа, основните пакети извънболнична и болнична помощ, изискванията към качеството на различните видове медицинска помощ – спешна първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.
Здравното законодателство е съобразено с изискванията на времето и европейското развитие: гражданите не просто да получават болнична помощ, но съвременна, качествена и не на последно място високотехнологична помощ. За тази цел Законът за лечебните заведения е предвидил нива на болничната помощ, както и създаването на медицински стандарти, в които се поставят ясни критерии за качеството на медицинската помощ, включително за всяко ниво болнична помощ. Също така е предвидена и Наредба за достъпа до медицинска помощ, която предвижда свободен избор и достъп до лечебните заведения. Ето защо при отговора ми относно гарантирането на достъпа в общините Девин, Борино и Доспат подчертах, че осигуряването на медицинско обслужване на населението следва да се разглежда комплексно по отношение на цялостната медицинска мрежа – спешна медицинска помощ, първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ и болнична помощ.
Освен подробния ми отговор за устройството на медицинската мрежа в предходния въпрос, на който отговорих в предходно заседание на Народното събрание в Парламентарния контрол, ще допълня, че в Област Смолян Центърът за спешна медицинска помощ разполага с 9 филиала, които осигуряват спешна медицинска помощ и медицински транспорт на населението от всички населени места до областната болница или до останалите болници в град Мадан и град Златоград. В тях болниците също са многопрофилни и осигуряват медицинско обслужване съответно по 15 и 14 медицински специалности, които са най-основни и важни за населението в такъв тип населени места.
В град Смолян функционира и Център за психично здраве с адаптирана към съвременната политика в областта на психичното здраве структура – дневен стационар с разкрити отделения за пациенти, нуждаещи се от различна степен на зависимост от грижи. Не следва да се пренебрегва и извънболничната мрежа, която е с около 24% над потребностите, заложени като база в Националната здравна карта.
Що се отнася до областната болница в Смолян, тя е с много добра ресурсна обезпеченост, с някои проблеми по отношение на специалистите от някои специалности, но този проблем стои на вниманието ни. Ще предприемем мерки, включително и нормативни, за стимулиране на специализацията на лекарите. Те вече са факт.
Не случайно с оглед стратегическото й значение за населението в областта Многопрофилната болница в Смолян беше включена за финансиране по оперативна програма към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Като първа резерва е включена и болницата в град Златоград за финансиране също по оперативна програма на МРРБ.
За Девин в предходния си отговор Ви запознах, че болницата също е включена като резерва в допълнението на Концепцията за развитието на болничната помощ, което й дава възможност да кандидатства по оперативната програма, в случай че Общинският съвет създаде необходимите предпоставки.
Искам да подчертая, че Министерството на здравеопазването е в тясно взаимодействие с общинските ръководства и оказва методична помощ чрез регионалните си структури и при всички случаи на констатирани проблеми относно функционирането на болниците съгласуваме нашите действия с общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за два допълнителни въпроса, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, не чух каква ще е политиката оттук нататък спрямо болниците от този тип. Надявам се при второто излизане да ми кажете.
Вижте в каква ситуация поставяме хората. От една страна, Вие и всички ние признаваме, че по Конституция те имат право на достъп до болнична помощ. В следващия момент поставяме другото условие, което не е лишено от логика, че тя трябва да бъде специализирана, високотехнологична, ефективна. Добре, но смятам, че третата крачка е абсолютно грешна. Ние не можем да взимаме решения от името на хората. Ние трябва да питаме тези хора.
Много съм доволен, че на последната среща в Девин Вашият заместник д-р Михаил Вичев се убеди, че трябва да чуем хората и да се опитаме да гарантираме това, което е било в десетилетията назад. Да, вероятно там е по-трудно да има всички високотехнологични специалности на най-високото равнище, но тоталната им липса вече води наистина до много големи негативи, в това число до загуба на живот.
Имам два въпроса и моля да ми отговорите конкретно.
Първият въпрос касае по общата политика: ще възразите ли на твърдението на министър Павлова и ще промените ли политиката – тя заявява, че е насочена към ликвидиране на малките болници? Ще има ли нашата държава в отдалечените райони, било във Видинско, Силистренско, Добричко, Смолянско, южните райони на Ямболско, да не изреждам всичките, ще има ли такива болници? Ще бъде ли това Ваша политика?
В това число и оповестеното от Вашия заместник, че се променят стандартите, които неправомерно според мен бяха наложени през 2010 г. и поставиха в много тежка ситуация общинските болници – да се променят, адаптират, за да направят тези болници възможно жизнени и да си вършат работата.
И вторият въжен въпрос, който касае Девин. Моята информация, днес разговарях с Вашия заместник по телефона, е, че представената бизнес програма е приемлива, разбира се, с бележки, че до 15 август ще има решение, след проверка на Вашите структури в Смолянско. Моят въпрос е: ще дадете ли шанс на болницата? И още нещо по-важно, защото то е свързано – ще се застъпите ли за болницата пред министър Дянков, за да може да се даде онзи финансов ресурс по схемата, която дискутирахме в Девин, за да може наистина хората в този край да се успокоят и да вършат своите дейности, било за работа, било за отглеждане на деца, въобще да си гледат нормално живота? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: В Ямболско има болница, господин Михалевски. Поне аз се сещам.
За отговор – министър Атанасова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Михалевски, в отговор на Вашия въпрос, действително концепцията, която е разработена от Министерство на здравеопазването за кандидатстване по Оперативна програма „Регионално развитие” предвижда да бъдат трансформирани общинските лечебни заведения в медицински центрове. Мисля, че многократно сме обсъждали тази тема – с пари и чрез европейско финансиране да бъдат обновени сградите на тези лечебни заведения, да се достави допълнителна апаратура. Именно по тези проекти болницата в Девин е имала възможност да кандидатства.
И предходният въпрос беше в тази посока и тогава Ви отговорих, че може би въпросът, който задавате, не следва да бъде насочен към министъра на здравеопазването или министъра на регионалното развитие, защото политиката на правителството ни и на нас като ресорни министри е да осигурим равен старт за всички лечебни заведения, без значение тяхната собственост – дали са държавни или са общински, да могат да кандидатстват, така че на хората от тези региони да им е осигурен достъп до медицинска помощ.
В отговор на въпрос от Вас за достъпа на хората в област Смолян до медицинска помощ предходен път Ви отговорих, че Общинският съвет в Девин не е взел такова решение, че болницата в Девин е с много сериозни финансови затруднения, които са трупани назад в годините. Разбирам, че вследствие на един много лош мениджмънт от ръководството на тази болница, от липсата на упражняване на ефективен контрол от Общинския съвет в Девин е докарана до това състояние, така че хората да бъдат лишени от достъп. Но достъпът им е гарантиран чрез възможност те да бъдат лекувани в останалите лечебни заведения от област Смолян. Изброих Ви ги преди малко, нося включително и решенията за осъществяване на лечебна дейност на всички останали лечебни заведения в тази област, има филиали на центровете за спешна медицинска помощ и те могат да бъдат транспортирани съответно до болница, която е в Смолян, където може да им се окаже много по-висока технологична дейност.
Нещо повече, на този етап вече доколкото аз имам информация, липсват и специалисти, които да работят в тази болница в Девин. Тоест времето, което е загубено от общинския съвет да вземе решение и да се кандидатства по въпросния проект на Регионалното министерство за преструктурирането в медицински център, вече е оказало влияние върху това, че всички медицински специалисти са напуснали и са се ориентирали към други лечебни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отношение – господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, с последните си думи Вие се постарахте да изпарите цялата ми надежда. И не само моята. Аз все пак се надявам, че ще се допитате до Вашите заместници, ще разберете за какво сме говорили. Но очевидно или не разбирате или не искате да разберете проблема. За съжаление резултатът и от двете е един и същ – много тежък. Защото Вие се оправдавате, че този въпрос не е бил към Вас, а трябвало да питам или финансовия министър, или регионалния. Но, госпожо, Вие сте принципалът на държавната политика по здравеопазване в Република България. Вие налагате политиката, не Регионалното министерство и не Финансовото. Аз не Ви питам кой къде кандидатства по регионално развитие. Аз Ви питам Вашата политика предвижда ли да има болници в тези отдалечени краища, където хората са бедни и не могат да получат болнична помощ? Вие ми отговаряте, че трябвало да кандидатстват по регионално развитие, ще ги водите по университетските болници. Ами, да организираме да ги водим в Швейцария, ако искате. Извинявам се, за емоцията, но тези болници, които са не повече от 60-70 в България, не повече, и които харчат до 60 милиона от общо милиард и 200 милиона в болничната помощ, не са нито финансовият проблем на Здравната каса, нито финансов проблем на Министерството на здравеопазването. Но, отворете си сърцето за проблемите на тези хора. Моля Ви от тази трибуна. Не настоявам, не Ви критикувам, моля Ви заради тях. Те са над 2 милиона наши съграждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изявление от името на парламентарна група – господин Доброслав Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, колеги! Това, което чух преди малко като изявление, просто потвърди позицията, която БСП движи в последните няколко седмици, а именно политика на национална безотговорност. Ще се постарая максимално простичко да обясня защо, за да можете да ме разберете отляво, тъй като явно отказвате да вникнете. (Реплики от КБ.)
Ако „Белене” беше толкова добър проект, защо на 29 ноември 2006 г. тройната коалиция подписа свое споразумение, в което казва, че след 12 месеца ще се сключи финален договор за строителство? Защо тогава Вие не сключихте този договор? Имахте две години и половина. Ако беше толкова добър проектът, защо не го сключихте този договор?
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Процедури имаше. Стратегически инвеститори.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Не го сключихте. (Реплики от КБ.) След това вече в опозиция изведнъж решавате, че това е стратегически договор.
Искам да Ви обясня на Вас нещо относно това как се прави референдум. Мисля, че хората ще разберат доста по-добре, но Вие не сте наясно. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, без реплики от залата.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По какви въпроси се правят референдуми? Когато е принципен въпросът: „За или против ядрената енергетика?” – това е въпрос за референдум. Когато се прави референдум за конкретен проект, не се пита искате ли да има „Белене”? Задава се въпросът „Искате ли да не се вдигат пенсиите в следващите 20 години, за да има „Белене”?”. Това е въпросът, който се задава. (Реплики от КБ.)
Искате ли да се вдигнат данъците за следващите 10 години, за да се финансира проектът? Искате ли да се намалят политиките в една или друга сфера, за да финансира проектът? Това е начинът, по който се прави референдум за конкретен проект. Не може да задавате въпроси дали искаме да се строи „Белене” или не без да знаем какво ще струва на българското общество. Вие подвеждате хората по този начин, което Ви прави изключително некоректни. (Реплики от КБ.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Хората са по-умни.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, слава Богу, хората са умни и затова Вие сте 40 човека в ъгълчето на парламента. (Ръкопляскания от народния представител Моника Панайотова.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): А Вие колко ще бъдете след една година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Извинявайте, дами и господа, докато господин Станишев говореше, не че кой знае колко неща каза, цялата зала мълчеше. Защо не млъкнете малко да чуете колегата какво има да Ви каже? (Реплики от КБ.)
„О-о-о”, „Б-о-о” – това е! Уважавайте поне себе си!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Той обижда гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кои граждани?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тези, които са се подписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Той се опитва да обясни позицията, която иска да представи пред Вас. Вие не сте всички граждани. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Заповядайте, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Доброто възпитание не е силната им страна, така че ще ги разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И това е вярно. (Реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Нито Вашата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Четете си вестника, господин Такоров…
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Става ясно и ще направя една ретроспекция на политиката на Вашата партия и защо хората, които са се подписали, сте ги подвели и сте направили това престъпление, което явно отказвате да престанете да го правите. (Реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Кое престъпление?
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Когато фалирахте държавата през 1996 г., някои от Вас бяха министри тогава – няма ги в момента в залата, това не беше достатъчно! (Реплика от народния представител Мая Манолова.) След като фалирахте държавата през 1996 г., половината банки фалираха и хората загубиха своите спестявания, осем години стояхте в опозиция и се плашехте.
Да оглася това, което направихте. През 2005 г. дойдохте на власт и решихте, че отново е време да загробвате държавата с проекти. В момента се опитвате да направите същото.
Миналата седмица, когато поискахте вот на недоверие след терористична атака, беше проява на национална безотговорност, слава Богу, в по-краткосрочен план; днес това, което правите с референдума, е национална безотговорност, която ще ни коства следващите 20-30 години. След като разсипахте бъдещето на хората, които в момента са пенсионери, с Вашите политики през последните 20 години, сега се опитвате да ги подведете – да се подпишат и да гласуват за нещо, за което техните деца и внуци ще плащат след това!
За съжаление, политиката на национална безотговорност на БСП явно няма намерение да бъде променена, явно смятате да продължавате да го правите, но, слава Богу, хората на България са достатъчно интелигентни, за да оценят тази Ваша политика. Отредили са Вашата роля в парламента в момента – с Вашите 40 народни представители, а в следващия парламент смятам, че трябва да са доста по-малко. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кой начин? Аз не съм водил. Отказвам Ви.
Преминаваме към въпрос от народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев относно ангажименти на Министерството на здравеопазването по Закона за ветераните от войните.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура искам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Процедура по начина, по който водите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие дойдохте преди малко на работа и веднага се включихте в процедурата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз съм от 9,00 ч. на работа, което може да се проследи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да се провери.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председателстващ! Това, което се случва днес в пленарната зала, наистина е скандално – начинът, по който и Вие, и председателят на Народното събрание водите заседанието в днешния пленарен ден, и начинът, по който абсолютно неглижирате обидите, които се сипят от тази трибуна по отношение и на народните представители, а в случая с господин Димитров и към българските граждани.
Аз съм от хората, които участваха в събирането на тези подписи. Подписали са се 800 хил. български граждани!
Господинът преди мен си позволи от тази трибуна да обижда 800 хил. български граждани,... (Реплика от народния представител Моника Панайотова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това не е вярно.
МАЯ МАНОЛОВА:... които се подписаха под едно искане за референдум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това не е вярно!
МАЯ МАНОЛОВА: Вие ли, господин Димитров, сте по-интелигентен от тези 800 хил. български граждани, които прочетоха въпроса на предстоящия референдум и избраха да се подпишат за неговото свикване?! Осемстотин хиляди души прецениха, че този въпрос е коректен, че искат да отговорят, че искат за първи път в България да има допитване до гражданите! И гражданите, а не самозвани политици като Вас (реплики от народните представители Моника Панайотова и Доброслав Димитров), да решат да има ли „Белене” или не, да има ли ядрена енергетика в България или не! Оставете хората да решат! Не ги подценявайте, защото високомерието спрямо българските граждани се наказва жестоко!
Искам да Ви попитам: Вие, който с лека ръка нарекохте „престъпници” български правителства преди Вас, срамувате ли се от своя баща, който по същото това време, както стана ясно, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, излизате извън рамките на нормалното поведение.
МАЯ МАНОЛОВА: ...е бил директор на „Кремиковци”?! През същата 1996 г.!
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Това не е коректно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Излизате извън рамките на нормалното...
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което слушаме – обидите, на които са подложени български правителства и български граждани преди Вас, наистина е скандално! Спрете да го правите! Обиждате хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Току-що Вие обидихте целия български народ с Вашето поведение.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да. Смея да го заявя.
Лично обяснение – заповядайте, господин Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи министри! Благодаря за дадената възможност.
Благодаря, че показахте, че сте точно толкова невъзпитана, колкото преди малко споменах. Благодаря, че признахте пред всички зрители, че всъщност сте ги подвели в това, което са подписвали, тъй като въпросът: искате ли „Белене” или не, искате ли ядрена енергетика или не, са два изцяло различни въпроса! Вие смесвате темите, именно за да подведете 800 хил. души да се подпишат на една подписка, което дори може да се води като престъпление, защото измамите в България, доколкото знам, са такива.
Така че искрено Ви благодаря, че ми дадохте възможността да уточня още един път, че референдум се прави с конкретни параметри (реплика от народния представител Ангел Найденов) или се задава въпросът: за или против ядрената енергетика, или се задава въпросът: за „Белене” при такива и такива финансови условия! Двата въпроса, ако бъдат смесени, е измама и това е единственото определение за онова, което Вие правите. Благодаря. (Реплики между народните представители Ангел Найденов и Доброслав Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Желев, заповядайте да развиете въпроса.
Същият е относно ангажименти на Министерството на здравеопазването по Закона за ветераните от войните към министър Атанасова.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри, дами и господа, уважаеми колеги! Дали ще има референдум – Конституцията е ясна. Какво ще стане оттам нататък – хората ще кажат. Осемстотин хиляди подписа са сериозно нещо – явно са Ви поуплашили, но това е друг въпрос.
Сега – директно към въпроса.
На 30.11.2011 г. Народното събрание прие поправка в Закона за ветераните от войните, към чл. 4, чрез която се дава възможност ветераните от войните да получават преференции за ползване на медицински и дентални услуги извън обхвата на общия пакет, който осигурява Националната здравна каса. В тази връзка министърът на здравеопазването има определен ангажимент, именно да изготви списък и определи ред, по който ще се ползват тези услуги.
Въпросът ни е: изготвен ли е такъв списък и установен ли е такъв ред?
Аз лично не видях на сайта на министерството нещо подобно, още повече миналия петък в парламентарния контрол отправихме въпрос към вицепремиера и министър на финансите господин Дянков: има ли осигурени средства за функционирането на този закон? Отговорът беше положителен.
Оттук нататък остава да разберем по какъв начин, ред и списък ще бъдат ползвани тези услуги. Това е нашият въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Атанасова. (Реплики между народните представители Моника Панайотова, Доброслав Димитров и Мая Манолова.)
Заповядайте, министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Найденов, д-р Желев! Във връзка с поставения въпрос Ви информирам, че след приемане на промените в Закона за ветераните от войните с моя заповед беше създадена работна група със задача да изготви проект на списък и ред, по който ветераните от войните ползват медицинска и дентална помощ за всички дейности, извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса съгласно чл. 4, т. 2 от Закона за ветераните от войните.
В състава на работната група бяха включени представители на Съюза на ветераните от войните, както и представители на Министерството на финансите и Министерството на отбраната. Съобразихме се както със заявените потребности от Съюза на ветераните от войните, така и с възможните механизми за реализация на правата им и наличния финансов ресурс.
Успоредно и в координация с Министерството на здравеопазването се работеше и в Министерството на отбраната, в резултат на което бе изготвен Проект за изменение на Правилника за приложение на Закона за ветераните от войните, съобразно който се въвеждат два механизма за реализация на правата на ветераните.
Първо, финансиране на част от потребностите чрез Министерството на здравеопазването по методика за субсидиране на лечебните заведения през 2012 г.
Съгласно § 58, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ в лечебни за болнична помощ с държавно и/или общинско участие по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.
Чрез настоящата Методика за субсидиране на лечебните заведения през 2012 г. и в момента субсидираме отдиха на ветераните от войните веднъж годишно във връзка с чл. 4, ал. 3 от Закона за ветераните от войните.
Работната група разработи Проект на изменение и допълнение на методиката и е въпрос на процедурно време да се въведе механизъм, чрез който Министерство на здравеопазването в рамките на наличния бюджет да субсидира следните медицински дейности: поставяне на изкуствени стави и импланти при оперативни процедури в условията на спешност, поставяне на очни лещи при оперативно отстраняване на катаракта, прилагане на меш (платно) при хернии и медико-диагностични дейности: скенер и ядрено-магнитен резонанс и прилагане на контраст.
Вторият механизъм е финансиране чрез Министерството на труда и социалната политика и по-точно чрез Агенцията за социално подпомагане на актуализиран списък с лекарства и дентални дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, включващ зъбопротезиране в случай на първоначално поставяне на протези и/или изготвяне на нова протеза веднъж на три години.
Изменението на Правилника за приложението на Закона за ветераните от войните, което вече е прието с Постановление № 142 на Министерския съвет от 3 юли 2012 г. предвижда осигуряването на лекарства и дентални дейности да бъде уредено със съвместна наредба на министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на отбраната и министъра на финансите, като средствата се осигуряват чрез Агенцията за социално подпомагане. В момента тази наредба е в процес на съгласуване между министерствата, така че е въпрос на време тя да бъде факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! В този отговор, който ми дава министърът на здравеопазването, имаше две части.
Госпожо министър, в първата част Вие казахте, че има изготвен списък и в него са определени услугите извън тези, които влизат в пакета за задължителната здравна вноска. И това е добре.
Втората част обаче е разочароваща, защото Вие ми казвате, че се готвят промени, механизъм, наредба, тоест необходимо е допълнително време.
Времето, госпожо министър, беше 1 юли и всичко това, което казвате, че трябва да се случва оттук нататък, неизвестно докога, трябваше да се случи до 1 юли и от 1 юли ветераните от войните трябваше да ползват услугите по тези списъци.
Вие сте човек, който имате персонална заслуга затова да бъде факт този закон, имам предвид изменението в Закона за ветераните от войните. И аз много очаквах, че Вие като министър ще намерите и механизма, чрез който вече да се реализира това изменение и хората да получават тези услуги.
Трябва да Ви кажа, че очаквах повече от отговора Ви, сега като министър на здравеопазването, но Вие ме карате да повдигна и още една тема, госпожо министър, от която всъщност, честно казано, Вие трябва да се срамувате като министър на здравеопазването. И много Ви моля да предадете, че трябва да се срамуват от това, което се случва в момента, и министърът на финансите, и министърът на труда и социалната политика. Става дума за тези промени, които настъпват в Наредба № 17 и Наредба № 1 за безплатните лекарства по отношение на ветераните, по отношение на военноинвалидите и на военнопострадалите – промени, които вкарват бюрократизъм и които вместо да накажат виновните за злоупотреби в общините с парите за безплатните лекарства, наказват ветераните и военноинвалидите.
Много Ви моля, ако имате желанието, аз настоявам, да вземете думата за реплика, да ни обясните освен факта, че хората ще чакат още време, за да получат услугите по този списък, съгласно измененията в Закона за ветераните от войните, и какво ще направите, за да коригирате тази срамна ситуация, в която ветераните, военноинвалидите и военнопострадалите, заради промените в допълнителни наредби, са лишени в момента от достъп до безплатни лекарства. Това е факт.
Медиите са пълни с тази информация и много Ви моля да намерите начин да я коригирате. Ако – не, този срам ще остане като петно и върху Вас самата, и върху мнозинството на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Найденов, бих искала отново да Ви подчертая, че именно това правителство прави тази промяна! Това правителство прие Постановление № 142 от 5 юли 2012 г., с което прие изменение и допълнение в Правилника за прилагането на Закона за ветераните от войните! Този закон е променян неколкократно. Последно е променен през 2002 г.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Въпросът е хората да получат услугите!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен това бих искала да Ви кажа, че в никакъв случай не се срамувам, че ние сме си свършили работата в срок и този правилник е факт. И това правителство чрез гласуването на това Постановление № 142 предвиди осигуряването на лекарства и дентални дейности да бъде уредено със съвместна наредба на министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на отбраната и министъра на финансите и да бъдат осигурени средствата. Това е нещо изключително важно! (Реплики на народния представител Ангел Найденов.)
До настоящия момент… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, господин Найденов, да не репликирате от място!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Финансирането на дейностите по осигуряване на лекарствени продукти се е реализирало по реда на Наредба № 17 от 2000 г. чрез бюджета на общините.
Промяна на механизма на осигуряване на лекарствата чрез Агенцията за социално подпомагане е продиктувана от обстоятелството, че Министерство на финансите е констатирало множество нарушения в общините, поради които е преценено за удачно, че чрез Агенцията за социално подпомагане има възможност за ясни контролни механизми за предотвратяване на нарушенията и злоупотреба с обществени средства. Злоупотреба с обществени средства! И това е срамният факт относно снабдяването с лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите.
И тъй като правите реплики на моето изказване от място и не знам дали гражданите, които гледат парламентарния контрол Ви чуват, ще кажа, че аз не съм орган, който наказва и който наказателно преследва нарушителите.
Бих искала отново да подчертая, че тази наредба е вече с готов проект и е въпрос на процедурно време тя да се публикува и да бъде в сила, каквото е и изискването на Закона за ветераните от войните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър.
Третият въпрос е от народния представител Мая Манолова и той е относно изразходване на 50 млн. лв. от Министерството на здравеопазването, трансферирани от Националната здравноосигурителна каса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! През изминалата седмица, всъщност в началото на този месец, ако трябва да бъдем точни, Конституционният съд произнесе с едно решение, което се очакваше отдавна от българските граждани, от българските пациенти – решението за обявяване на противоконституционност на трансфера на 100 млн. лв. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването.
Всъщност, ако трябва да бъда точна, с присвояването на пари от гражданите, дадени за здравноосигурителни вноски, това правителство се занимава от 2010 г., още с първия бюджет, който ГЕРБ прие за Националната здравноосигурителна каса. Тогава по настояване на министър Дянков бяха присвоени 1 млрд. 400 млн. лв. – резерва на Националната здравноосигурителна каса, пари, събрани от българските граждани за здраве.
Тази лоша практика продължи и през следващата година. В бюджета за 2011 г. беше предвидено Министерството на здравеопазването да дръпне 340 млн. лв. от бюджета на Здравноосигурителната каса и да ги изхарчи по усмотрение на тогавашния здравен министър, защото тези пари бяха най-общо наименовани като пари, с които да се плащат лечения, медицински изделия и всичко, което прецени здравният министър.
През тази година лошата практика на ГЕРБ продължи, като този път по-скромно – 100 млн. лв. бяха прехвърлени от здравноосигурителните вноски на хората към Министерството на здравеопазването. Отново без ясно предназначение, да може вече Вие като здравен министър да ги харчите за всякакви дейности, които счетете за необходимо.
Слава Богу, Конституционният съд сложи точка на тази практика, но междувременно Вие сте получили 50 млн. лв. в качеството Ви на здравен министър. Големият въпрос, който беше зададен към Вас, е: за какво изхарчихте тези пари? Тъй като своевременно не успяхте да дадете отговор на българските граждани, сега с този въпрос Ви давам възможност от тази трибуна да обясните за какво Министерството на здравеопазването изхарчи 50 млн. лв. от началото на тази година, трансферирани от Здравната каса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, благодаря за зададения въпрос и възможността да отговоря, тъй като може би зрителите и слушателите биха останали с впечатлението, че здравните министри просто си харчат едни пари, присвоени или дадени им по някакъв начин. Само да доуточня, че имаме все пак Закон за бюджета на Здравната каса, Закон за държавния бюджет, Закон за здравното осигуряване, Закон за здравето, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина и редица подзаконови нормативни актове, които уреждат тези въпроси. Може би следва понякога да се прочитат с цел опресняване на информацията кой закон какво урежда.
Във връзка с предоставения въпрос, държа да отбележа, че с Постановление на Министерския съвет № 367 от 29 декември 2011 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. е утвърден бюджетът на Министерството на здравеопазването за 2012 г., в който са предвидени получени трансфери между бюджетни сметки в размер на 100 млн. лв. Същата сума е предвидена в разходната част на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., като е уточнено, че се предоставят трансфери на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от министерството. В изпълнение на цитираните нормативни актове през първото шестмесечие на годината от НЗОК към министерството са трансферирани 50 млн. лв.
По видове дейности и доставки, трансферираните суми към 30 юни 2012 г. са изразходвани както следва:
- за централни доставки на лекарствени продукти и медицински изделия – 9 млн. 900 хил. лв.;
- за дейности по реда на методика за субсидиране на лечебните заведения през 2012 г. – 28 млн. 200 хил. лв. Стойността не е окончателна, тъй като плащанията за второто тримесечие ще се извършват след обработване на всички предоставени отчети от лечебните заведения;
- за дейностите на Център „Фонд за лечение на деца” – 4,100 млн. лв.;
- за дейностите на Център „Фонд асистирана репродукция” – 6,5 млн. лв.;
- за дейностите по трансплантация, заплащани по реда на Наредба № 29 за условията, реда и размера на финансиране на дейностите на Националната система за трансплантация – 1 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, за реплика желаете ли? Разбира се, че желаете.
Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, разбира се, че има закони, които уреждат сектора „Здравеопазване”. Разбира се, че има и Конституция, която гарантира основните права на българските граждани. Целият проблем е, че Вашето правителство не спазва освен законите, но и българската Конституция.
Въпросът, който Ви задавам, всъщност е следствие на лекотата, с която се газят конституционни разпоредби, иначе Конституционният съд нямаше да каже, че този трансфер от 100 млн. лв. противоречи на българската Конституция. А той противоречи, защото – тук да не си обясняваме някои основни понятия, здравните вноски се събират от българските граждани, за да се покриват с тях здравноосигурителни дейности. Само здравноосигурителни дейности, а Министерството на здравеопазването има ангажимент към всички български граждани – и към здравноосигурените, и към здравнонеосигурените. Тези дейности трябва да бъдат финансирани чрез данъци. Здравните вноски са за здравноосигурените граждани. Тези, които здравно не се осигуряват или си доплащат, но има едни дейности, които министерството осигурява независимо от това дали гражданите са осигурени или не.
Вторият проблем е, че този трансфер, както Вие сега съвсем коректно изчетохте, беше определен, забележете, за плащане на медицински дейности, за медицински изделия и за лекарствени продукти. Ами, разбира се, с това се изчерпва целият набор от здравни дейности. Тоест, за каквито медицински изделия Вие прецените, за каквито медицински дейности Вие решите, за каквито лекарствени продукти Вие прецените – Министерството на здравеопазването, без да правите разлика кои са ангажимент на държавата и кои здравноосигурените граждани получават за това, че здравно са се осигурили.
Извинявайте, но субсидирането на лечебните заведения не би следвало да става със здравноосигурителните вноски на българските граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Понеже не мога да изпадна в детайли, искам само да Ви кажа: ето, поради тази причина българските граждани не си плащат редовно осигуровките – една част, защото нямат пари, а друга част от тези, които имат пари, затова не ги плащат, защото те си плащат здравните осигуровки, държавата ги прибира и министерството ги харчи за каквото си иска. А когато здравноосигуреният гражданин отиде в болница, започва да си вади от джоба за избор на екип, за медицински изделия, за лекарства и за каквото се сетите, за консумативи и прочее. Това е анализът, който би следвало да си направите, ако наистина искате да решите и въпроса със събираемостта, и въпроса с финансирането на здравния сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, надявам се, знаете, че има основен пакет от медицински дейности, които се покриват от здравните осигуровки на здравноосигурените граждани. Надявам се, че знаете кои са всички останали медицински дейности, които са за сметка на държавата, и че няма как държавата и Министерството на здравеопазването да реши както си иска да си харчи едни пари. Смятам, че сте убедена в това. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Не, не се случва това, защото има и всяка година се приема от Народното събрание отчет за дейността и бюджета на Здравната каса, от която се трансферират тези средства. Никой досега не е установил, че министърът на здравеопазването си е харчил някакви пари за каквото си поиска, по Вашите думи.
Само искам да Ви кажа, че отчетът за дейността например на Фонда за лечение на деца за първото полугодие на 2012 г. вече е факт. Бих искала да кажа и на аудиторията в Народното събрание, и на всички, които ни слушат в момента, че са разгледани от Обществения съвет на Центъра „Фонд за лечение на деца” 378 заявления и са одобрени 301 към 30 юни 2012 г.
Това на практика означава, че през 2012 г. са одобрени повече деца за лечение, за разлика от 2004 г., когато са одобрени девет деца за лечение, 2005 г. – 26 деца за лечение, 2006 г. – 29 деца за лечение, 2007 г. – 52, 2008 г. – 88 деца за лечение, 2009 г. – 105, 2010 г. – 276, 2011 г. – 387. Само до 30 юни през тази година са одобрени вече 301 деца за лечение в чужбина. Това показва изключителен ръст и изключителна ангажираност на държавата за нашите деца. За бъдещето на България се харчат тези пари, госпожо Манолова, а не за каквото си иска здравният министър. Благодаря. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Без реплики от място, госпожо Манолова. Нека да спазваме реда в залата.
Да благодарим на госпожа Атанасова за отговорите, които ни даде.
Преминаваме към въпросите и отговорите по отношение на министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Първият въпрос, на който тя ще отговори, е от народния представител Мартин Димитров относно допустимото превишаване на налягането на пáрите, разрешени за бензин, съдържащ биоетанол.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! На два пъти сегашното правителство отложи европейското изискване бензинът в България да бъде смесван с биоетанол.
Това се прави с две основни цели. Затова е европейска политика. На първо място – екологична цел, на второ място – да се насърчи производството на земеделски култури, от които се произвежда биоетанол, съответно биодизел, което е полезно за земеделието в целия Европейски съюз.
Госпожо министър, определени експерти твърдят, че това задължително смесване на бензини с биоетанол нарушава европейски екологични норми, които аз съм описал подробно, но ще спестя да изброявам отново от тази трибуна.
Въпросът ми към Вас е: от месец юли 2012 г. съгласно закона, който гласува Икономическата комисия, на която аз съм председател, трябва да има задължително смесване на бензин с биоетанол.
Първият ми въпрос е: това случва ли се в момента?
Втори въпрос: имате ли някакво съмнение, че това може да нарушава някаква европейска екологична норма, заради която България да иска дерогация, в смисъл изключение? Има ли такъв проблем в момента в България? Лично аз смятам, че няма, че такъв казус не съществува и че България е длъжна вече да изпълнява нормите, записани в Закона за възобновяемите енергийни източници, и да смесва бензин с биоетанол и дизел с биодизел. Виждате ли някакъв казус тук и ако да, какви мерки трябва да се предприемат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, моля за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господни председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, както във Вашия въпрос е подробно развито и подчертано, в чл. 47, ал. 1 от Закона за енергия от възобновяеми източници на енергия, е определено задължение на лицата, които пускат течни горива от нефтен произход за транспортни цели на пазара, да предлагат горивата за дизелови двигатели и автомобилните бензини, смесени с биогорива в определено процентно съотношение и съгласно определен времеви график.
В конкретния случай за автомобилните бензини смесването с биоетанол започва с два обемни процента от 1 юни тази година, с три обемни процента от 1 май 2013 г. и след това – през шест месеца с увеличение от по 1%, докато достигне максимално разрешеното съдържание на биоетанол в бензините 10% съгласно изискванията на стандарта за качество на автомобилните бензини.
Поради това, че добавянето на биоетанол увеличава максималното налягане на пáрите през летния период, което е един от показателите за качествено на бензините по Наредбата за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, е предвидена възможност за съответното увеличаване на този показател в зависимост от процента на смесване с биоетанол.
Това увеличение се прилага след положително решение на Европейската комисия, по представяне от страна – членка на Европейския съюз, нотификационна документация.
В отговор на Вашия въпрос, тъй като първият въпрос, който ми задавате, е дали е поискана дерогация от Европейската комисия, Ви уведомявам, че до момента такава дерогация не е поискана от Европейската комисия по следните причини.
Към момента, в който отправихте Вашия въпрос – това беше през месец март тази година, впоследствие отсъствахте от едно заседание, когато трябваше да Ви отговоря, в Министерството на околната среда и водите не беше постъпило официално искане от основни производители и вносители на течни горива за изготвяне от страна на министерството и представена пред Европейската комисия подобна дерогация.
Съгласно наличната в момента в министерството информация, смесването на бензин с биоетанол в случаите, когато съдържанието на биоетанол е до 3%, не води до повишаване на максималното налягане на бензиновите пáри през летния период. Над нормативно установените стойност. Тоест смесването с 2% биотенол от 1 юни тази година не води до нарушаване на законодателството по този показател.
Във връзка с изложеното, както и във въпроса Ви за дерогация, както и с постъпило през този месец искане от страна на производител – това е „Лукойл Нефтохим” Бургас, Министерството на околната среда и водите подготвя нотификационната документация до Европейския съюз с искане за дерогация по този показател при смесване на бензини с 3% биоетанол в повече, което съгласно Закона за енергия от възобновяеми източници следва да започне след 1 март следващата година.
Предприели сме действие, тъй като преди това нямахме основание да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо министър, имам усещането и съм убеден, че Вие имате подобно чувство и информация, че в България умишлено се забави да се случи по бърз начин изпълнението на тези европейски норми.
Вижте, България внася почти 100% от горивата – бензин и дизел. Ако се приемат тези разпоредби – една част да бъде българско производство под форма на биоетанол и българско производство под формата на биодизел, вносът на горива в България ще намалее. Това ще бъде добре за българската икономика и за българското земеделие.
Така че поискайте тази дерогация отсега, за да не стане тя причина следващата година, а тя е изборна година и ще има хаос като всяка изборна година, да се превърне в причина това смесване да спре или поне да бъде замразено на два или три обемни процента от горивото. Така че тази дерогация трябва да бъде поискана сега, за да може всяка пречка пред възприемането на най-добрата европейска политика, пред това България да има собствено участие в бензина и в дизела, съответно българското земеделие да има собствено участие, да бъде премахната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уверявам Ви, господин Димитров, че ние изготвяме нотификационната форма максимално бързо.
Искам да подчертая, че поискването на дерогация не означава автоматично, че това ще бъде направено от страна на Европейската комисия, тъй като освен желанието на страната и аргументите, които дава, е много важно да се знае, че показателят, по който се иска дерогация, е свързан и с нивата на озон във въздуха. Това е общоевропейски показател за качеството на въздуха. Така че в зависимост от комплекса документи и информации, които са свързани, ние ще се опитаме да аргументираме, но все пак не мога да гарантирам окончателно, че това ще се случи от страна на Европейската комисия. Ще направим всичко необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Павел Шопов относно мерките на правителството за справяне с проблема, свързан с нерегламентираните сметища.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаема госпожо министър! На всички Ви е известно, че хубавата ни страна е зарита с огромен брой отпадъци, разхвърляни по нерегламентирани сметища. Нито едно правителство от досегашните, въпреки декларираните намерения да се справи с проблема, не е успяло да го реши. Непрекъснато се правят програми, и то с много средства, хвърлени в тях, за да бъдат ликвидирани тези сметища, каквито в нито една друга европейска държава не сме виждали. Но това е безрезултатно.
Напротив, имам чувството, че броят на тези сметища се увеличава, добива застрашителни размери. Много от сметищата са от строителни отпадъци, което е още по-драстично, още по страшно, и още по-неоправдано – и то в големи количества. Използва се възможността определени места да се насипват със строителни отпадъци, за да бъде построено после нещо върху тях преди да бъде сменено предназначението. Има и такива случаи.
Питането ми към Вас е: ще бъдат ли предприети съответните законодателни мерки за решително справяне с проблема? Какъв е броят на нерегламентираните сметища и места, на които се изхвърлят строителните отпадъци? Какви са сроковете и необходимите ресурси за ликвидирането на нерегламентираните сметища и места за изхвърляне на строителни отпадъци?
Формулирам докрай питането си, което е възникнало и обективирано предвид конкретни сигнали на граждани. Например гражданите от едно кюстендилско село ме заведоха на сметище, което е във вододайната зона на селото, а и на други села. То си съществува там и видяхме, че несъзнателни граждани продължават да си хвърлят отпадъци. Това е един от големите проблеми за нас, от „Атака”, за справяне на държавата в един дългосрочен период. Въпросът ми е: какво предприема и ще предприеме това правителство за решаването на проблема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, народни представители! Уважаеми господин Шопов, доста дълго мога да говоря по темата, но искам да започна с няколко основни неща.
Законодателството по управление на отпадъците в България, мога да кажа, че е едно от най-новите, тъй като за първи път Закон за управление на отпадъците и въобще думата „отпадъци” в законодателството влиза в България през 1997 г. Тоест имаме по малко от 15 години практика в тази област като държава.
Второ, за да се реши окончателно проблемът с незаконните сметища и изхвърлянето на отпадъци на места, където не са определени, са необходими няколко предпоставки. Едно от нещата е обхващане на всички населени места в България със система за организирано сметосъбиране. Мога да Ви кажа, че последователно няколко правителства, след като беше приет Законът за управление на отпадъците, работят по това не само градовете, а и селата в България да имат контейнери. Тъй като няма контейнери, особено хората по селата ги хвърлят, както един дядо каза, „в ряката”. Така че предпоставката за набавяне на контейнери в годините, говоря за десет години, е изпълнена и към края на 2010 г. по статистически данни, тъй като все още не са излезли към 2011 г., 98,2% от населението на България е обхванато от организирано сметоизвозване. Тоест хората имат възможността да си изхвърлят контейнерите.
Друга предпоставка е наличието на съоръжения, на които тези отпадъци да бъдат обезвредени, тоест депонирани или, което е още по-доброто, да бъдат сепарирани полезните компоненти и съответно оползотворени.
Към момента в България има два вида такива депа, мога условно да ги нарека. Едните са, които отговарят напълно на изискванията на европейското законодателство и наредба от 2004 г., която въвежда това законодателство. По-конкретно това са депа, които са с необходимото фолио, пречиствателни съоръжения за инфилтрати и така нататък.
Заради изоставане на това строителство в годините, все още една част от битовите отпадъци хората изхвърлят на депа, които към момента на тяхното строителство, примерно 1993-1994 г., са отговаряли на тогавашните изисквания, но не отговарят на най съвременните изисквания. За съжаление, независимо от това че толкова голям процент от населението отпада от организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съответно има и нерегламентирани сметища в резултат както на юридически лица, така и на граждани, които си изхвърлят отпадъците, където не трябва и не е разрешено.
Какво направихме като действия – законодателни инициативи, инвестиционни дейности, за последните три години? Вие знаете, че съвсем скоро Народното събрание прие новия Закон за управление на отпадъците, в който за първи път детайлно се поставят изисквания за строителните отпадъци – как те да бъдат не само изхвърлени на депа, но съответно да бъдат оползотворявани с оглед както постигане на изискването до 2020 г. – 70% от тях да се рециклират и оползотворяват повторно, така и да не се изхвърлят на непозволени места. Какво е предвидено в закона? В момента готвим и детайлно указание към задължените лица.
Първо административно изискване, е един от документите в строителните книжа за издаване на разрешение за строеж, ще бъде план за управление на отпадъците от строителната дейност и от разрушаване на сгради, ако се случва и разрушаване на сгради. Този план трябва да оказва какви ще са количествата отпадъци, колко са те, какви са видовете, предварителни договори за предаване или на регламентирано депо, или на инсталация за оползотворяване на строителните отпадъци. Тоест това ще бъде едно от условията да се разреши строежът. Впоследствие, при въвеждането в експлоатация, комисиите, които въвеждат обекта, ще проследяват изпълнението на този план по реално представени документи и проследени.
Не е лесна задачата, но смятам, че Вие, законодателите, законът беше по предложение на министерството и приетите текстове са много добри, ще помогнат за изпълнението.
Извън това се построиха доста съоръжения и в момента се строят за битовите отпадъци. Ако има възможност, след малко ще продължа отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за два допълнителни въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо министър, направи ми впечатление, че в отговора Ви се съдържаха позитивните неща, които се правят като технически съоръжения, които би могло да се направят в законодателен смисъл.
Не зная дали забелязахте, че моят въпрос има по-друго звучене, има по-друга философия. Интересува ме да ми дадете отговор за патологията на нещата, за нерегламентираните сметища. Не, че законодателството и това, което сме направили преди един месец (внесъл съм въпроса преди да гласуваме Закона за управление на отпадъците), е добро или лошо. Аз питам за онова, което законодателството, тоест нормалното мислене и действия, не обхващат.
Неслучайно Ви питам и Вие не ми отговорихте, затова моят допълнителен и насочващ въпрос е: какъв е броят на нерегламентираните сметища в България? Знае ли се във Вашето министерство този брой? Идентифицирани ли са те? В една карта на България нанесени ли са във Вашето министерство нерегламентираните сметища? За тях говоря. Не говоря за тези от двата вида, които са с фолиото и другите, които са отпреди 90-те години. Говоря за сметищата, които не са регламентирани по законите, създадени и направени за обслужване на населените места, а за тези, където наистина както Вие казахте – да си изхвърлим боклука „в ряката”, тоест в реката, дерето или някъде около населеното място – по-близо, или по-далеч, където някому това е удобно. Това е моят въпрос.
Другият ми въпрос е относно законодателството: ще бъдат ли променени административнонаказателните разпоредби към по-тежки санкции, по-сериозни наказания с оглед справянето с проблема?
Това са моите два допълнителни насочващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Шопов, за съжаление, броят на тези нерегламентирани сметища, тоест изхвърлянето на отпадъци преди и след табелите на населените места, е динамична величина. Мога да Ви кажа, че само за последните 3 години – помолих колегите за справка, са съставени над 700 акта на стойност над 1 млн. лв. Отделно от това са изпълнени над 300 предписания на кметове на общини за отстраняване на такива нерегламентирани сметища, където са изхвърлени отпадъци от несъвестни фирми и граждани. Тоест, навсякъде, където се идентифицира от нашите регионални инспекции по околната среда и водите такова незаконно сметище, ние веднага даваме предписания. Ако не се изпълнят в срок, съответно предприемаме и глоби към кмета на общината.
Знаете, че ангажимент изцяло на местната власт е да следи и да глобява граждани и фирми, затова, че изхвърлят отпадъци на неразрешени за това места. Мога да Ви кажа, че лично мое наблюдение, тъй като пътувам доста из страната, е, че в сравнение с преди 7-8 години, и в момента има – лично мое впечатление – много по-малко незаконни сметища. Не само това. Може би си спомняте едни от най-видимите от тези отпадъци са натрупани по отбивките на пътищата – първокласни, второкласни, общински.
Тъй като до 2010 г. нямаше отговорност кой отговаря за това, ние предложихме промени и вие ги приехте. Най-логичното беше и така се прие – отговаря собственикът на пътя.
Нашите регионални инспекции по околната среда и водите, заедно с регионалните пътни управления, правиха съвместни срещи. Мога да Ви кажа, че се направиха много акции за почистване. Все още не сме удовлетворени от темповете, с които се придвижва въпросът за поставяне на съдове на отбивките, но мога да Ви кажа, че само за последните два месеца, пътувайки, съм констатирала на едно-единствено място, на един такъв път – отбивки с доста боклуци. Тоест, нещата значително се подобряват.
Дълъг е процесът. Тук трябва и екологично образование, екологично възпитание на хората, освен глобите, които са един много важен механизъм. Тоест това, което зависи от нас – ние глобяваме кметовете, съответно да си свършат работата и те пък да глобяват фирмите и гражданите, за да не се позволява това изхвърляне.
Мисля, че процесът върви в правилна посока – все по-малко са тези незаконни сметища, но, за жалост, не окончателно, 100-процентово е решен въпросът от всички нас. От участието на всички нас зависи това да се случва.
За конкретният случай, за който ми споменахте, предполагам, че гражданите в Кюстендилско са информирали вече както общината, така и регионалната ни инспекция. Веднага ще се предприемат действия. Ако това не е направено, ще съдействам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отношение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо министър, прозвуча ми малко бодрячески отговорът Ви. Нещата не се подобряват. Нямам такова впечатление. Ще Ви кажа цифрата – по определени оценки, тези нерегламентирани сметища в страната са около 2000. В някои села и населени места са повече от две-три на едно. Има и такива парадокси.
Вие не ми отговорихте, че те са идентифицирани и на карта се знаят къде са, е много тревожен факт. Препоръчвам Ви да се направи първо това – да бъдат уточнени абсолютно навсякъде, където има такива нерегламентирани сметища. Да се знаят и да се наблюдават целево. Да се изработи механизъм, ред – това да стане. Касае се за борба с една стоглава хидра. Съгласен съм с Вас, тя никак не е лесна.
Причините за това са традиционни – те са в народопсихологията. Ако щете, пълното занемаряване на тази дейност е още през времето и епохата на социализма, след това, да не говорим, още тогава – земя голяма, малко население, това не пречеше. За екология започна да се говори в България в средата на 70-те години. За по-младите поне този факт – тогава за първи път в Юридическия факултет се въведе и един такъв изпит, който, разбира се, беше факултативен.
Другата линия, по която трябва да се върви – това са моите препоръки – по-драстични, по-сериозни и по-големи наказания. В такива случаи санкцията е най-доброто средство и то ефективната санкция. Казахте, че били събрани 1 млн. лв. Това е малко.
Другото, най-тревожното, е, че обикновено кметовете са на управляващата коалиция, на управляващите – преобладаващата част от тях. В такъв случай управляващите не ги санкционират, както и в момента сигурно по отношение на кметовете от ГЕРБ това не се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Следва въпрос от народния представител Валентин Микев относно водоснабдяването на община Бобов дол.
Господин Микев, заповядайте да развиете въпроса.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, повдигам този въпрос, тъй като във вече 3-годишния ми мандат като народен представител от Кюстендилска област посещавам регулярно община Бобов дол и неизменно един от въпросите, който се поставя, е за водоснабдяването в общината – както в самия град Бобов дол, така и в някои от околните села.
Не искам да коментирам сега летния период, в който задължително се въвежда режим, особено във високите части и квартали на Бобов дол се стига до 2-3 часа подаване на вода.
Конкретният ми въпрос към Вас е следния: има ли реализирани проекти във водната инфраструктура на гр. Бобов дол през последните години? Ако има такива, какви са те и на каква стойност? С оглед на създалата се ситуация във водния сектор, моля да ни уведомите предвиждат ли се действия в посока подобряване водоснабдяването в община Бобов дол?
Като пояснение към въпроса искам да Ви уведомя, че на провежданите срещи с гражданите непрекъснато се говори за реализиран воден проект преди няколко години, който е на стойност около 1 млн. 700 хил. и не е дал необходимия ефект. Моля за пояснение по този въпрос
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Микев! Във връзка с поставения въпрос, доколкото Министерството на околната среда и водите има компетенции по закон, Ви уведомявам следното:
Питейно-битовото водоснабдяване в община Бобов дол се осъществява основно от язовир „Дяково”, въз основа на издадени на ВиК дружествата „Кюстендилска вода” – гр. Кюстендил, разрешителни за водовземане.
Информирам Ви, че водите от комплексните и значими язовири от Приложение № 1 от Закона за водите се разпределят от Министерството на околната среда и водите с годишен и месечни графици, които отчитат заявленията за необходимите водни маси, направени от отделните водоползватели и възможностите за най-доброто им съчетаване при спазване на приоритетите за водоползване, определени от Закона за водите.
При изготвяне на месечния график на язовир „Дяково”, са спазени напълно приоритетите за водоползване, както следва: на първо място, питейно битово снабдяване, на второ – земеделски цели, на трето – промишлени, на четвърто – за хидроенергетика и последващи.
В конкретния случай с месечния график за 2012 г., изготвен за язовир „Дяково”, на ВиК дружество „Кюстендилска вода” за първото шестмесечие са отпуснати водни маси в размер на 0,680 млн. куб.м. в съответствие с направените заявки. През 2011 г. на „Кюстендилска вода” са разрешени 1 млн. 190 куб. м. в съответствие с направените заявки. Това е 54% от разрешения годишен лимит. Накратко: заявените количества са напълно удовлетворени и проблемът с режима на водоподаването, ако има такъв, не е свързан с липса на вода. Това – от компетенциите на Министерството на околната среда и водите.
Във връзка с поставения въпрос за реализирани проекти във водната инфраструктура на Бобов дол през последните години, мога да Ви информирам само за проекти, за които в министерството има данни, а именно: в Предприятието за управление на дейности по околната среда за периода от 2004 г. до настоящия момент е депозирана само една молба от община Бобов дол с искане за отпускане на безвъзмездна помощ за изграждане на водопровод по улиците „Димитър Благоев” и квартал „Миньор”. С писмо от март 2006 г. общината оттегля проекта, тоест, не е осъществено финансирането.
Със средства по Оперативна програма „Околна среда” е извършено финансиране на техническа помощ за подготовка на Инвестиционен проект за изграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдително-канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Бобов дол. Това е проект, който е сключен в края на 2008 г. с Оперативна програма „Околна среда”. Проектът е приключил.
През тази година община Бобов дол кандидатства с Инвестиционен проект за финансиране от оперативната програма за изграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Бобов дол. Управляващият орган на оперативната програма разгледа детайлно и оцени представената документация, в съответствие с качените още преди година и половина указания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Все още не е даден официален отговор на общината, подготвя се. За съжаление, констатациите са, че по много от показателите проектът не отговаря на изискванията и трябва да бъде преработен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Микев. Желаете ли?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (КБ): Госпожо министър, благодаря Ви за отговора.
Естествено е, че в процеса по водоснабдяване на определено населено място ролята не е само на Министерството на околната среда и водите. Явно е, че сериозно отношение трябва да вземат общината и съответното ВиК, в случая „Кюстендилска вода”.
Благодаря Ви за това, че сте осигурили необходимия ресурс вода, но оттам нататък в следващите ни разговори ще търсим, разбира се, контакт с община Бобов дол, за да приведат проекта, с който е кандидатствано, в съответствие с изискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на околната среда и водите за гарантиране успешното изпълнение на Оперативна програма „Околна среда” от 2007-2013 г.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо министър! Наскоро министърът по европейските въпроси – Вашият колега Дончев, заяви, че правителството е поискало от Европейската комисия да се пренасочат 150 млн. лв. от Оперативна програма „Околна среда” и в частност първи приоритет „води” за проекти, свързани с подобряване чистотата на въздуха, или по-конкретно, както беше любезен да заяви господин Дончев, ако Комисията одобри, България ще закупи на общините тролейбуси и автобуси на метан със средства от Кохезионния фонд.
Очевидно има някакъв проблем, защото ще припомня на нашите зрители и слушатели, че във всяка една от програмите се залагат цели, индикатори и има план за изпълнение. Още повече планът по първа-осма програма „Околна среда” е изключително важен, а това е модернизацията на ВиК инфраструктурата и в частност решаване на проблема с отпадъчните води, който е много сериозен. Първите срокове за населени места с до 10 хил. еквивалентни жители сме ги прескочили на 31 декември 2010 г. Със страшна сила наближава 2014 г., когато са сроковете за всички населени места от 2 хил. до 10 хил. еквивалентни жители.
Във връзка с това искам да попитам: каква е конкретната причина за тази очевидно непланирана промяна и как тя ще повлияе на задачите и политиката по „Околна среда”? Как оценявате тази възможна промяна от гледна точка на устойчивостта на заложените вече цели в програмата, защото де факто ще трябва да променим някои от тях? Какви са възможните наказателни процедури, които биха последвали върху България за неизпълнение на Директивата за отпадъчни води? Последният въпрос е: според Вас това ли е последното изменение и пренасочване на пари от настоящата програма за 2007-2013 г., или има риск скоро да се случи подобно нещо отново с тази програма и с този приоритет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Караджова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Михалевски! Задавате въпрос дали са сменени приоритетите на държавната политика във ВиК сектора за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”. Това е единият от въпросите Ви.
Финансирането на приоритетни инвестиционни проекти на общините за постигане на изискванията на Европейската Директива за пречистване на отпадъчните води от населените места в сектора продължава да бъде приоритет на държавната политика и на нашето правителство, и на Оперативна програма „Околна среда”.
Има промяна на държавната политика в тази област спрямо политиката от 2009 г. и по-конкретно – от политиката на предишното правителство. Промяната е, че променихме приоритетите за финансиране в сектор „Води” както от Оперативна програма „Околна среда”, така и от национални източници, като насочихме усилията, на първо място, към подготовка и финансиране на качествени проекти за населени места с над 10 хил. жители, което беше цел да се случи до края на 2010 г. На второ място, за населени места от 2 хил. до 10 хил. жители – в съответствие с приоритетите на европейското законодателство.
Да Ви припомня, че първи приоритет за периода 2006-2009 г. за финансиране във водния сектор беше финансирането на проекти за канализация на малки населени места, включително под 2 хил. жители, което не се изисква от европейското законодателство и има нищожен екологичен ефект спрямо прекомерните разходи за единица инвестиция на жител. За съжаление, в редица случаи са одобрявани и реализирани проекти само за канализация, дори без пречиствателни съоръжения за отпадъчни води за тези населени места, което е в противоречие със законодателството. По този начин отговарям на въпроса Ви, че няма промени в приоритетите на правителството, на Министерството на околната среда и водите през последните две години и половина за финансиране на приоритетни и качествени проекти, които отговарят на изискванията освен за екологична, и за икономическа ефективност.
Що се отнася до въпроса Ви за евентуална наказателна процедура във връзка със забавяне на изпълнение на ангажиментите ни към Европейския съюз по Директивата за пречистване на отпадъчни води в населени води, Ви информирам следното:
Както Ви е известно, ангажиментът на България към Европейския съюз да изгради канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с над 10 хил. жители до 2011 г., само частично е изпълнен от България. Неизпълнението не е в резултат на намален размер на финансиране по Оперативна програма „Околна среда”, а в резултат на редица причини, по-важните от които са следните. Това трябваше да се случи до края на 2010 г., а знаете, че само строителството на такова съоръжение е 1,5 – 2 години. Трябвало е да бъдат започнати да се строят, а не да се одобряват за финансиране към 2008 г. За жалост това не се е случило.
Също така многократно и на други форуми сме Ви информирали, че подготвяните през 2009 г. инвестиционни проекти във ВиК сектора за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”, с малки изключения не отговаряха на изискванията за техническа целесъобразност, икономическа ефективност, което наложи тяхното пълно преработване през 2010 и 2011 г. Някои продължават да се преработват дори и през 2012 г., което обуславя и по-късното им одобрение за финансиране и съответно реално изпълнение.
За част от населените места с над 10 хиляди жители – допреди три години не бяха правени никакви проучвания, нямаше никакви проекти, въобще и идея за проект – говоря Ви за над 10 хил. жители, на най-малко 40 населени места, което означава, че тогава това проучване трябваше да се започне от „а” и „б”.
За част по инвестиционните проекти, за които са сключени договори за финансиране по Оперативна програма „Околна среда” с общини в края на 2008 г. беше оттеглено финансирането през 2010 г. – за да бъдат преработени в съответствие с изискванията на качествени проекти, а за друга от тях бяха променени параметрите, което също наложи забавяне реалното изпълнение на строителството на тези проекти.
Както сме Ви информирали, още през 2009 г. Министерството на околната среда и водите, и лично аз, предприехме всички възможни мерки от компетенции на министерството, за да се преодолеят посочените проблеми и да се ускори подготовката и изграждането на приоритетните по директивата канализации и пречиствателни станции за над 10 хил. жители. Многобройни са мерките, информирали сме Ви. Ако имам време след малко, ще Ви информирам отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Михалевски, имате думата за два допълнителни въпроса.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, не ми отговорихте на въпроса: защо се налага 150 млн. лева да бъдат взети – това са над 75 млн. евро от обема на първи приоритет?
Между другото не сте съвсем права, че е нямало проекти. Двадесет и шест проекта с над 10 хиляди еквивалентни жители (цитирам по памет), бяха сключени като договори в края на 2008 и 2009 г. Между другото голяма част от разплащането по програмата, което към 30 юни е 237 млн. евро, е благодарение на тези проекти. Другите 40, за които казахте, че няма проучвания – около 13 от тях са най-големите градове от типа на Перник, Ямбол, Кърджали, Добрич, Видин, което го администрираше един стар проект по ИСПА и едва в края на миналата година той завърши – за подготовка на тези проекти, и голяма част от тях, още не са подадени за кандидатстване при Вас по необясними причини.
Но къде е заровено кучето? Голямата необяснимост за мен е, че след като през 2010-2011 г. са усвоени по 75, 72 млн. евро на година, това представлява малко над 4% на годишна база и по 0,34–0,35% на месечна база усвояване. Тази година темпът Ви в шестмесечието е абсолютно същият – 39 млн. евро, което представлява 0,36% на месец, при положение че в същия момент отчитате, че договорирането е нараснало двойно – от 980 милиона на 2 млрд. 184 милиона. Пита се защо, когато нарастват повече от два пъти договорите, изпълнението си остава на същото ниво? Очевидно има голям проблем.
Тук вече се сблъскваме с най-голямата тема: програмата тази година има опасност да загуби тези 150 милиона и затова спешно в момента се опитвате да ги пренасочите за тролейбуси. Само че това удря естествено задачите на държавната политика.
Затова питам: как ще се справите? Защото катастрофата, която ни чака през 2013 г. е още по-голяма, тогава провалът на приоритет едно е наистина реалистичен. Как ще се справите, така че да напипате онези места и да решите проблема, за да се отпушат проектите, да стартират, да започне реалното усвояване – те да са полезни, да са икономични? Защото има голямо залитане според мен – аз наблюдавам отстрани проектите. (Председателят дава сигнал че времето е изтекло.)
Така че това са двата въпроса: как ще стартирате проектите, така че програмата да не започне още от тази година, а следващата катастрофално (след малко в отношението ще Ви дам и числата), да не загуби пари по европейското финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Михалевски, няколко неща. Първо, проектите, които споменахте, са подадени и са в оценка. Не говоря за тях, говоря за 40 населени места, за които нямаше грам проучване към средата на 2009 г. Това беше причината ние да обявим така наречената „комбинирана процедура”, първо, за подготовка, предпроектни проучвания, проектиране, изследване, финансово-икономически анализи и след това инвестиционни проекти.
По тази процедура общините подадоха 26 проектни предложения. Това са много големи градове. В момента се извършват предпроектни проучвания и проектирането, тоест за 26 от големите населени места никой не си е направил труда до 2010 г., когато изтече срокът за тяхното строителство, дори да се направят проучванията.
Както Ви казах преди малко, големите проекти подготвени по ИСПА, за които споменахте, за съжаление имаха доста пропуски. От 2007 г. се подготвят, трябваше да ги преработваме, преработихме ги и всички те са в оценка, а за някои от тях са сключени вече и договори.
Отново Ви казвам (и Вие го знаете по-добре от мен, или поне колкото мен), че за да се усвояват пари по програмата, последователността е следната: строителят трябва да построи, да фактурира на общината, общината да подаде документи към управляващия орган, съответно ние да възстановим парите, да подадем до Брюксел, които да върнат парите, така наречените „сертификати” да бъдат разплатени.
Господин Михалевски, как с 26 инвестиционни проекта, които са сключени в началото на 2009 г., от които между другото пет още не са стартирали строителството, общините още правят тръжни процедури? Бяхме пред приключване на тези договори. Скоро господин Мирев от Търговище беше при мен – три години и половина не е проведена тръжната процедура. Максимално правим каквото можем за общините, тоест направили сме каквото зависи от нас.
Отделно от това отлично знаете, че предишният министър на околната среда във Вашето правителство, в което Вие бяхте – на 2 юли 2009 г. само си прекрати техническите проекти, които се оценяваха по Оперативна програма „Околна среда” и отмени оценката и одобрението им, защото не ставаше нищо от тези проекти и това беше по искане на Европейската комисия.
Това беше първата работа, която свършихме – да разработим подробни указания, за да няма проекти, които са десет пъти преоразмерени – вместо за 200 хиляди жители, да ни представят проекти за 400 хиляди еквивалентни жители, които десетократно да се различават по стойности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Знаете отлично за какво става въпрос.
Тези проекти, господин Михалевски, още се преработват от общините. Знаете един инвестиционен процес какво приема – едно предпроектно проучване с всички алтернативни варианти и финансово-икономически анализ. Така че дори и да има забавено изпълнение на тези проекти, няма да позволя да се финансират проекти, които след това да стоят като паметници, защото не са технически добре издържани. Това е причината за забавеното изпълнение на тези проекти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В случай, че все още има забавяне, съответно най-доброто е средствата да се използват за нещо целесъобразно.
Знаете също за един проблем, който е многогодишен – това са праховите частици в над 30 града. Там заварих също наказателна процедура. Нищо не беше направено, дори общините нямаха програми.
Така че не е излишно, ако тези пари останат свободни, да бъдат оползотворени за нещо друго. Иначе бих била много щастлива да имаше проекти и да хвърчат фактури към министерството, и ние да разплащаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За отношение, господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Аз много Ви благодаря, госпожо министър, затова как ми обяснихте сроковете, но вземетe го обяснете първо на премиера, а след това на Томислав Дончев, като се хвалите, че е нараснало общото усвояване 20 пъти. Защото през 2007 г. се одобряваха оперативните програми, а през 2008 г. стартираха лотовете на кандидатстване, обществени поръчки, стартиране. Затова нашето усвояване беше 1%. Само че лошото е, че в момента Вие, въпреки наличието на някакви проекти – да, това, което казахте, в голямата си степен е така, но 36 месеца управлявате. Ние все пак не правим проект за космическа ракета. Ние правим проект за водопровод и канализационен колектор, което е нещо много елементарно.
Вижте, какви са числата! В момента прагът Ви (показва цветна графика) – това са червените критични зони, трябва да достигнете до края на годината 351 милиона, а днес сме на 237 – вижте тези стълбчета за 2010 г., 2011 г., 2012 г. Те нарастват бавничко, вижте каква е стълбата в 2013 г., 2014 г., 2015 г. Ако сега Европейската комисия се смили над нас и хвърлим 150 милиона за тролейбуси – добре, догодина обаче са 600 и кусур милиона евро! А ние усвояваме по 70 милиона. Какво ще правим, с 550 милиона какво ще купим през следващата година?
И после, ние няма да си изпълним приоритетите. Аз ще Ви дам тази таблица, изчислявал съм я на базата на Вашите данни, които са критичните. И възниква големият въпрос – че ние така можем да купим тролеи, след това ще купим още мотриси, ще купим още таксита на газ. А ВиК-секторът?
Проблемът е в това, че асоциациите не бяха направени и не се прехвърли собствеността, въпросът с ДДС не е решен – как ще го финансират общините по тези проекти и си затварят очите и управляващите органи, и общините. Не е решен въпросът за кофинансирането, след кос-бенефит анализа, анализът „ползи-разход”.
Така че ако това ми го обяснявахте на първата година от управлението, права сте в аргументите, но сега сме вече в четвъртата година на управлението. Аз Ви твърдя, че всички тези проекти, още повече парите по „Околна среда” са крайно недостатъчни, за да решат целия ни проблем – сяда се, проектира се за 6 месеца, проверява се за още 3 месеца, и досега трябваше да сме ги построили. Само приказки, приказки, приказки...
Истината е, че „Околна среда” е пред провал. Първите 150 милиона – риск засега, следващите 1 милиард са догодина. Спаси Ви това да не бъде във Вашия мандат само това, че комисията се смили и от 2007 г. прехвърли сроковете на разплащането и го разпредели на 6 равни части за другите години и правилото „N плюс 3” от 2009 г. стигна до 2010 г. Това е истината, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно екологичното замърсяване на община Павел баня от дървопреработвателния завод „Габровница” АД – с. Горно Сахране.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Повече от едно десетилетие продължават тревогите на населението от селата Долно и Горно Сахране в община Павел баня, област Стара Загора по причина на задушливия дим, запрашеността, зачестилите респираторни заболявания, както и интензивния трафик от тежкотоварни автомобили, които преминават през тези села.
В основата стои дейността на дървопреработвателния завод „Габровница” АД. Поначало замърсяването на въздуха, след като това продължава повече от едно десетилетие, постепенно от екологичен проблем се превърна в социално-икономически. Защото част от населението, чувствайки непрекъснато неудобството и проблемите да живее там, сменя своето местожителство и селата започват да опустяват.
Аз съм свидетел как хората действително са подложени, практически ежедневно, на необходимостта в кавички да дишат дим с мирис на фенол, как домакини събират от дворовете на своите имоти буквално цели кофи с дървени стърготини и дървени частици. Очевидно ситуацията е до такава степен стресираща, че създадените инициативни комитети след многобройни писма до различни институции, включително и до Вас, доведоха нещата до Ваше посещение преди няколко месеца в този район. Аз си спомням, защото след това прочетох и пресконференцията, която Вие дадохте, заедно с отговорника по екология на това преработвателно предприятие и ангажиментът, който той пое пред Вас. (Председателят дава сигнал, че времето e изтeкло.) Информацията ни, буквално от последните дни, е, че нищо не се е променило.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: възможно ли е Министерството на околната среда и водите да постави постоянно действаща стационарна измервателна апаратура, която да позволи непрекъснат и независим контрол на химическия състав на въздуха и запрашеността му? Ако запрашеността му се окаже висока, възможно ли е Министерството на околната среда и водите да разпореди на завода поставянето на пречиствателни съоръжения, които да сведат до минимум изхвърлените в атмосферата прах и химически замърсители? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Иванов! Броят и местоположението на пунктовете за контрол и качество на атмосферния въздух са определени в съответствие с европейското законодателство и в националното в две наредби.
Село Горно Сахране не попада в населени места, в които има пункт за непрекъснат многогодишен мониторинг. При липсата на такива пунктове обаче е възможно да се правят периодични измервания. Ето защо по искане на Регионалната инспекция по околна среда и води – Стара Загора, са извършени измервания за качеството на атмосферния въздух в района на селото. Не са регистрирани превишения на допустимите норми по контролираните замърсители преди няколко месеца.
През юни 2012 г. са извършени извънредни измервания на емисиите в района на с. Горно Сахране, като отново не е констатирано превишение. Искам да подчертая, че това е било в ситуация на работещо предприятие.
Действително това предприятие е създавало много проблеми – от неговото построяване през 2002-2003 г. до края на 2010 г.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Десет години.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: В резултат на тревогите на хората, които достигнаха и до мен, съответно предприехме редица мерки. Смятам, че в близките няколко месеца замърсяването ще бъде окончателно преустановено.
Ето, какво направихме през 2010-2011 г. и до момента, като предписание и изпълнение от страна на нашия регионален орган от Стара Загора? Първо, монтира се скрубер на голямата сушилна инсталация за по-добро очистване на отпадъчните димни газове от прах през 2010 г. и се увеличи височината на комините на двете сушилни. Променено е също съотношението между гориво от природен газ и шлайфпрах, което намалява вредните емисии.
В резултат на предписанието, което направи Регионалния инспекция по околна среда и води – Стара Загора, дружеството изпълнява програма за намаляване на въздействието върху околната среда от сушилните инсталации на площадката. Собственикът изготви проект за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на праховите емисии чрез монтиране на електрофилтър, пак в резултат на наши предписания. Проектът е одобрен за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”, „Конкурентоспособност”, проведени са необходимите процедури, вече е сключен договор и в момента се произвежда и предстои доставката и монтиране на съоръжението.
Също така през 2010 г. извършихме проверка на свойствата на шлайфпраха, като са извършени изпитвания от акредитирана лаборатория. Здравното заключение на лабораторията е, че няма опасност за здравето на хората тежки метали и опасни съединения и шлайфпрахът не може да се класифицира като опасен за околната среда и за здравето на хората.
За ограничаване въздействието върху атмосферния въздух от дейността на предприятието е подобрена дейността на водния скрубер. При лоши метеорологични условия сушилните инсталации преминават на работа само с гориво – природен газ. При проверка на място обаче е установено, че дружеството работи с капацитет на линия за производство на плочи от дървесни частици, надхвърлящи разрешения капацитет. Поради това нашите колеги са наложили еднократна санкция в размер на 5 хил. лв. Отделно от това, глобата, която преди това е била около 50 лв. на месец, още преди две години я повишихме на 2 хил. лв. на месец.
Знаете, че проведохме среща, поставих ултиматум. Вярвам, че след като най-важното прахоулавящо съоръжение бъде монтирано, тъй като вече е осигурено и финансиране, тоест няма никаква пречка това да се случи, най-после проблемите на хората ще бъдат окончателно решени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, мисля, че жителите на тези две села, изобщо на община Павел баня, ще бъдат окуражени от ангажимента, който поемате с това, че до няколко месеца проблемът им ще бъде решен чрез тази нова инсталация.
Искам обаче да напомня, че още когато направихте пресконференцията преди струва ми се четири месеца, господин Едрев, който беше до Вас – еколог на предприятието, заяви, че до три месеца това ще се случи, но оттогава минаха повече от три месеца.
През есента, имам предвид някъде към края на годината, месец ноември, ако не бъде монтирана тази инсталация, ще Ви задам отново въпрос. Госпожо министър, в него директно ще цитирам ангажимента, който Вие поемате днес, на 27 юли 2012 г.
Относно обстоятелството, че се правят периодични измервания на показателите на въздуха, ще отбележа две неща. Знаем, че не достига апаратура на министерството, за да се извършват постоянни измервания. Спомням си, че подобен беше и случаят със замърсяването, което „Биовет” извършва в Пещера. Там хората казаха това, което ми казват и хората от Горно и Долно Сахране. Те просто са убедени, че се получава предварителна информация за датата и часа, когато ще се извършват такива измервания. Тогава собствениците на съответните предприятия намаляват мощността, за да влязат в нормите. Още повече господин Едрев, отговарящ за екологията в Габровница, преди това е бил служител на Районната инспекция по околната среда и водите, което засилва още повече подозренията на хората.
Моят категоричен апел към Вас, госпожо министър, е да се има предвид, че опазването на здравето на хората трябва да бъде приоритет номер едно на всяко правителство и на всеки министър на околната среда и водите. В този аспект, не само глобата е елементът, който трябва да въздейства. Очевидно печалбата на предприятието е такава, че глобата е нищожна за тях. В определени моменти трябва да се спира производствената дейност, защото това е единственото средство, с което хора, които не се съобразяват с изискванията за здравето и чистотата на въздуха, водите и почвите, могат да се съобразят.
Моля Ви да имате предвид, че ако до месец ноември не бъде монтирана тази нова инсталация, отново ще цитирам тук ангажимента, който сте поели, и ще питам какво оттам нататък ще се направи с това предприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Иванов, както преди малко Ви информирах, предприятието е работило до месец юли необезпокоявано. Казах Ви колко мерки предприехме. От началото на годината до вчерашния ден, откогато беше последната ми информация от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, за разлика от предишни години е имало само три оплаквания от гражданите, на които веднага е реагирано. В два от случаите не са констатирани проблеми, в единия наистина е констатиран проблем, имало е аварийна ситуация.
Мисля, че в резултат на предприетите мерки нещата се подобряват значително. Вярвам, че предприятието ще изпълни ангажимента си с монтирането на тази инсталация.
Ако тя не бъде монтирана, не виждам пречка, след като е осигурено международно финансиране, да спрем предприятието. Ще видим какво ще направят. В интерес на предприятието е да монтират машината, която трябва да бъде доставена в определени срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първото питане е от народния представител Моника Панайотова относно политиката на правителството за младите хора и предприетите мерки за стимулиране на младежката заетост в страната.
Имате думата, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос е свързан с младежката заетост и предприетите мерки от страна на правителството в тази посока.
Въпреки че страната ни не попада сред страните с най-високите нива на безработица сред младите хора в Европа, правителството предприе редица мерки в тази посока с акцент именно върху осигуряване на младежката заетост.
Вземайки под внимание, от една страна, изпълнението на програмата на правителството за европейско развитие на България и обещаните в нея мерки, свързани с координирането на програми за развитие на младите хора – за професионално ориентиране, младежко предприемачество, мобилност и други, от друга страна, отчитайки предизвикателствата, свързани с младежката безработица в Европа, господин министър, бих искала да отправя към Вас следното питане.
Първо, какви са целите и предвидените дейности за преодоляване на младежката безработица в България в така наречената Национална инициатива „Работа за младите хора в България”?
Какви са очакванията от съвместната работа между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, младежта и науката по реализацията на подписаното на 9 юли тази година Споразумение за обмен на информация?
Как европейските средства допринасят за реализацията на политиката за младите хора, и в частност за тяхното развитие в сферата на заетостта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Панайотова! Националната инициатива „Работа за младите хора в България” е приета с Решение на Министерския съвет от 28 март тази година. За първи път у нас по предложение на Министерството на труда и социалната политика усилията на държавните институции, на правителството, на социалните партньори се мобилизират и обединяват за намаляването на младежката безработица в нашата страна.
Националната инициатива адресира мерки за интеграция на пазара на труда, съобразени, от една страна, с конкретните потребности на младите хора, от друга страна, с ключови инициативи на Европейската комисия „Младежта в движение. Възможности за младежта”.
Едно от основните направления в инициативата включва разнообразни мерки, насочени към активирането на младите хора без работа. Те се подкрепят за преход към заетост чрез услуги по информиране и консултиране, професионално ориентиране, осигурен достъп до различни канали на информация. Посредническите услуги ще бъдат развити и надградени с иновативни практики. Важна роля също така имат и действията за повишаване на конкурентноспособността на самите млади хора на пазара на труда, тъй като високото ниво на образование и квалификация е условие за заемане на качествени работни места. За младежите, които се нуждаят от знания и умения, са осигурени възможности за включване в курсове за ограмотяване, професионално обучение, обучение по ключови компетентности.
Подкрепата за прехода от образование към заетост, осигуряването на първа работа и повишаването на заетостта е ключово направление в националната инициатива, което обединява разнообразни мерки. Дейностите в това направление включват: увеличаване на субсидираните работни места, увеличаване предлагането на възможности за обучение на самото работно място, насърчаване на предприемачеството сред младите хора, обогатяването на практиката на младежките трудови борси чрез привличане на обучаващи институции, чиракувания, стажувания и така нататък.
В изпълнение на Националната инициатива „Работа за младите хора в нашата страна” на 6 юни тази година, както Вие казахте, беше сключено Национално споразумение „Първа работа” между българското правителство и социалните партньори – синдикатите и работодателите. Целта е да се обединят усилията, да се подпомогне включването на младите хора на пазара на труда чрез осигуряването на възможности за придобиване на първи професионален опит.
За оказване на навременна подкрепа на младите хора на 9 юли тази година бе сключено и споразумение за обмен на информация между Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на труда и социалната политика. По силата на споразумението Министерството на образованието ще предоставя информация за младежите, отпаднали рано от образование или завършили средно или висше образование. От своя страна, Министерството на труда и социалната политика ще предоставя информация за услугите по заетостта, програмите и мерките за заетост и обучение.
Министерството на труда и социалната политика активно използва възможностите по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” за създаване на условия за пълноценна реализация на самите млади хора. Осигурени са възможности за практическо обучение на учениците и студентите в работната среда. Към момента общият размер на средствата, насочени по Оперативна програма за ученически и студентски практики е около 98 млн. лв. От тези възможности ще се възползват 57 хиляди ученици и над 77 хиляди студенти. Осигурена е подкрепа на докторантите, специализантите и младите учени. Общо над 26 млн. лв. са насочени за подкрепа на докторантските програми, развитието на научния потенциал на около 1500 млади хора, търсещи своята реализация чрез науката.
Ключово знание имат мерките, насочени към реализацията на пазара на труда на безработни младежи. За подкрепа на безработните лица до 29-годишна възраст са осигурени 91 млн. лв. по конкретни схеми на оперативната програма. Схемата „Създаване на заетост за младежи чрез осигуряване на възможност за стаж” с бюджет 35 млн. лв., осигурява възможности за безработни лица да натрупат трудов опит. Към настоящия момент за участие в схемата са подадени 5783 лица, от които 4646 са одобрени и са включени. Осигурено е шестмесечно стажуване по специалността на над 2340 младежи до 29-годишна възраст.
По схемата „Повишаване на заетост на младежите чрез трайното им включване на пазара на труда” 5049 младежи са завършили успешно обучение.
Искам също така да Ви уверя, че през есента стартират две нови мерки по оперативната програма, които са насочени към „първа работа” и „ново работно място” за общо 38 млн. лв., които са предназначени за обучение, квалификация и заетост на младите хора в нашата страна.
Уважаема госпожо Панайотова, искам да Ви уверя, че с мерките, които сме предприели, с обединените усилия на държавните институции, на правителството, на социалните партньори, на местните власти ние сме си поставили за цел до края на 2013 г. да бъде намалено равнището на младежката безработица с минимум 5%. Това е, което ние координираме като процес в Министерството на труда и социалната политика, и ще Ви информираме периодично за постигнатите резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Панайотова, може да зададете към министъра два уточняващи въпроса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Първо, бих искала да Ви приветствам за интегрирания подход, който министерството, като управляващ орган, има по отношение на използваните средства както от националния бюджет, така и европейското финансиране. Вие често бивате изслушвани в рамките на парламентарната Комисията по контрола на европейските средства и винаги това е било приветствано от мен и от нашите колеги.
На второ място Ви приветствам за този синхрон, който е постигнат между институцията и социалните партньори – както синдикати, така и работодатели, а именно да се подхожда национално и отговорно спрямо младите хора в страната, за да се търсят оптималните решения и прилагането на правилните политики за всички тях.
Това, което бих искала да задам като два уточняващи въпроса, първо, видно е, че Министерството на труда и социалната политика, заедно с Агенцията за заетостта са реализирали редица мерки, свързани с реализацията на младите хора и по отношение на стажовете и на заетостта, и на преквалификацията. Същевременно обаче, познавайки самата технология на изпълнение на тези програми и мерки, за да се възползват от тях, младите хора трябва да бъдат регистрирани в дирекциите по бюрата на труда, тоест те да бъдат регистрирани като търсещи работа.
Във връзка с това моят въпрос е: какви действия са предприети от страна на министерството, както и на Агенцията по заетостта, за да се подобри достъпът на младите хора за посреднически услуги по високото ниво на информация, която те да получават от бюрата по труда? Как самите младежи да бъдат насърчавани по-активно да търсят услугите на бюрата по труда?
И на второ място, по отношение на стажовете, това е една ефективна мярка по посока младежката заетост, но, за да бъде наистина устойчива във времето, трябва мерките, програмните и схемите, които се създават, да отговарят на съвременните стандарти за качество. Във връзка с това моят въпрос е: дали считате, че стажантските програми и схеми отговарят на съвременните стандарти за качество и удовлетворят нуждите както на младите хора, които натрупват съответния опит, и, от друга страна, дали удовлетворяват и самите работодатели, които също участват в тяхната реализация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата да отговорите на въпросите, отправени към Вас.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Панайотова! Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта предприеха редица стъпки в посока на това младите хора да бъдат информирани да се регистрират в бюрата по труда, за да могат да се възползват от всички тези мерки и програми, които предоставя Оперативна програма „Човешки ресурси” за обучение, квалификация и преквалификация и заетост. Така например над 420 от служителите на Агенцията по заетостта работят на изнесени работни места в малките населени места – там, където няма дирекции „Бюра по труда”. Централното управление на Агенцията по заетостта организира ежеседмични дни на отворените врати, по време на които търсещите работа младежи биха могли да се информират какви са наличните възможности за тях в дирекции „Бюра по труда” по места. Дни на отворени врати са провеждат ежедневно. Реализират се и други инициативи, насочени към подобряване на достъпа до посреднически услуги.
По оперативната програма в процес на изпълнение и специална схема, по която трудови медиатори работят с представителите на уязвимите групи на пазара по труда, в това число и младежи. Отделно към това се предвижда да бъдат организирани 84 регионални и 12 специализирани трудови борси, чрез които да се улесни достъпът на търсещите работа до свободни работни места и обявени от бизнеса такива.
Искам също така да Ви уведомя, че от 21 май тази година до 19 юли в рамките на годишното информационно събитие по оперативната програма фотоизложба във всички областни центрове – 28 в цялата страна – бяха направени такива дни на отворените врати. Бяха показани лични примери за това как хората, които са се възползвали – тези над 450 хиляди български граждани, които са се възползвали от различните мерки по оперативната програма, как това е променило техния живот. На тези дни на отговорените врати бяха направени много срещи от нашите медиатори с младите хора, на които беше обяснено какво трябва да направят, за да се включат в нашите програми.
Също така искам да Ви кажа, че Министерството на труда и социалната политика е партньор за България на Европейската комисия по реализацията на инициативата „Младостта в движение”. Като част от тази инициатива се предвиждат множество събития в различни градове в Европа. В Благодаря събитието ще бъде в Бургас и ще се проведе в рамките на известния фестивал „Спирит” в Бургас, където в края на следващата седмица се надявам, че ще има много млади хора.
Участието на младите безработни в стажантските програми става след заявка на свободно работно място от конкретен работодател. В заявката се описва изискуемото образование, както и дейностите при изпълнението на самите длъжности. От своя страна самите млади безработни се насочват към такива свободни работни места, които отговарят на тяхното образование. Следователно няма как работодател да наеме висшист и да го използва за друга рутинна дейност. Видно е, че стажантът, включен в същите производствени дейност във фирмата има и наставник, който се грижи специално за него, определен от самия работодател, на който се плаща допълнително.
Искам също така да Ви уверя, че анализът, който правим за тези над 2350 млади хора, които са назначени като стажанти във фирмите, показва, че над 50% от тези, които са завършили този стаж от шест месеца, остават на постоянна работа при своя работодател, харесани са от него и остават на постоянна работа. А останалите са придобили навици и стават по-пригодни за пазара на труда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Панайотова, имате думата за реплика. Не желаете.
Преминаваме към въпрос от Мая Манолова относно мерки за компенсиране на гражданите по шоковото поскъпване на електрическата енергия.
Госпожо Манолова, имате думата да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Младенов! От 1 юли тази година шоково правителството увеличи цената на тока – с 13%. След тока скочиха водата, парното, газта. Оттук веригата се завъртя. Ситуацията се усложнява още повече с повишаването цените на зърното и оттам с цената на хляба.
Както всички знаят, България е страната с най-висок дял от страните в Европейския съюз по разходи на стоки от първа необходимост, което означава, че всяко българско семейство, всяко българско домакинство ще бъде изключително натоварено с новите сметки, които, за разлика от луксозните стоки, трябва да плати. Трябва да плати тока, трябва да плати водата, трябва да плати парното, трябва да плати основните хранителни продукти.
Моят въпрос към Вас е: как ще компенсирате българските граждани поради шоковото увеличение на цената на електрическата енергия с 13% и лавината от цени, които са повлияни от това повишение? Уточнявам, че тук наистина не става дума само за най бедните български граждани. В България, за съжаление, повечето български граждани станаха бедни.
Ще Ви цитирам едно изследване на КНСБ от тези дни, според което 600 хиляди български домакинства живеят под линията на бедността. Двадесет и седем процента от българските граждани мизерстват, което означава, че всички тези хора трябва да бъдат компенсирани заради шоковото поскъпване на електрическата енергия и на следващите от нея увеличения на парното, газта, водата и всички останали стоки. Очаквам заедно с българските граждани Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор на въпроса на госпожа Манолова.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, увеличаването на цената на електроенергията е фактор, който поставя на изпитание системата на социална закрила в нашата страна. Ние си даваме ясна сметка, че тази промяна и съпроводеното с нея увеличаване на цените на други стоки и услуги ще се отрази най-чувствително на хората с ниски доходи в нашата страна. За да можем да гарантираме тяхната защита, ние вече реализирахме и конкретни мерки в посока облекчаването на тези лица и семейства при посрещане на завишението на разходите за отопление.
На базата на анализа на резултатите от изминалия отоплителен сезон и постъпилите сигнали, молби и предложения от граждани още в началото на месец юни беше изготвена Наредба за изменение и допълнение на Наредбата от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. С направените нормативни промени беше регламентирано удължаването на срока за подаване на молби, декларации, като същевременно този срок беше изтеглен с един месец напред, така че кампанията за предстоящия отоплителен сезон започва още от 1 юли тази година. Това е много важно и в съответствие с изразеното желание на хората по-рано да имат възможност да получат тези пари, за да могат да си закупят съответните дърва, въглища или да ги ползват за отопление.
Беше съкратен срокът за изплащането на първия транш от помощта. Досега той беше 30 ноември – за отпуснатите помощи през август и септември, съответно 31 декември за отпуснатите през октомври и ноември помощи. Сега вече този срок е до един месец от издаването на заповедта за отпускане на помощта, така че хората ще могат още в края на август – началото на септември да започнат да получават тази помощ, което е изключително важно за тях.
С моя заповед на базата на увеличаването на цената на електроенергията още от 2 юли тази година, на база новия размер, целевата помощ за отопление вече ще бъде 65,72 лв. на месец или 328,60 лв. – с близо 40 лв. повече от миналия отоплителен сезон. По този начин компенсираме изцяло поскъпването на електроенергията от 1 юли за населението. Близо 300 хиляди български граждани ще се възползват от тези енергийни помощи, включително и от това увеличение. Това ще доведе до около 11 милиона повече разходи за държавния бюджет, които ще бъдат осигурени за тази цел.
Бих искал да отбележа също така, че системата за социално подпомагане има готовност да окаже подкрепа на най-нуждаещите се български граждани, както сме правили и до този момент.
Това, което е заложено в макрорамката на бюджета за 2013 г. – и през следващата година също да има ръст, който ще договорим с работодателите и със синдикатите, на минималната работна заплата. През следващата година предстоят и други обсъждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Смятам, че по този начин ще намерим най-добрия баланс за компенсиране доходите на българските граждани, и най-вече на най-уязвимите от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, нека да дешифрирам за хората, които ни слушат, това, което току-що казахте. Вие казахте, че финансово ще бъдат компенсирани само най бедните български граждани – тези, които получават енергийни помощи; че тази компенсация, която е на обща сума 11 млн. лв., всъщност месечно означава по 7,58 лв., само за пет месеца, на тези най-бедни български граждани.
Тук логичните въпроси са: смятате ли, че със 7,58 лв. за пет месеца може да бъде подпомогнато едно мизерстващо българско семейство?
Другият логичен въпрос е: какво ще правят тези хора през останалите месеци на календарната година, защото електрическа енергия се потребява не само от 1 ноември до 31 март, а през цялата година?
Тук, пак ще Ви повторя, въпросът е за бедните български граждани в България, които вече са над 27%! Официално над 27% българи живеят под линията на бедността! Това е всяко четвърто българско семейство!
Тези хора трябва да бъдат подкрепени. Тези хора, както предлагат синдикатите – и работещите, и пенсионерите, трябва да получат компенсации за повишаването цената на електрическата енергия и след нея – на всички останали цени.
Предложението на синдикатите е пенсионерите с пенсии до 400 лв. да получат между 20 и 50 лв., а от 1 януари заплатите в бюджетния сектор да бъдат компенсирани с 10%.
Аз ще Ви кажа, че инфлацията за тази година в резултат на повишаването цената на тока ще бъде плюс 1,7%, което значи около 5%. Компенсирайте, както предложихме от Коалиция за България, поне с процента на инфлацията доходите на българите!
В България вече наистина мнозинството от българските граждани живеят бедно! Станаха бедни и влизат в тази категория – хора, които трябва да бъдат подкрепени! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще Ви кажа, че сред тези хора назрява социално напрежение, което през следващата есен, която ще бъде тежка, ще се излее върху правителството, а не ми се мисли какво ще се случи през следващата зима. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Очакват Ви трудни времена, ако не предприемете действия за компенсиране доходите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, първо, пак искам да повторя, миналата година за миналия отоплителен сезон 2011-2012 г., общият размер на помощта за целия сезон на човек е била 289,60 лв. За този отоплителен сезон ще бъде 328,60 лв., което напълно компенсира увеличаването на цената на тока от 1 юли тази година.
Над 300 хиляди български домакинства ще имат възможност да се възползват от тази помощ и от това увеличение – 11 млн. лв. допълнително от държавния бюджет ще бъдат заделени за тази цел.
На второ място, аз пак казах и пак искам да го повторя, че в зависимост от изпълнението на бюджета на държавата и на бюджета на държавното обществено осигуряване, в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще бъдат търсени и други компенсаторни механизми до края на тази година за компенсиране на най-уязвимите български граждани във връзка с поскъпването на електроенергията от 1 юли тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Михаил Миков относно целеви социални помощи за отопление.
Господин Миков, имате думата да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, народни представители! Уважаеми господин Младенов, не сме се наговаряли с госпожа Манолова, но този въпрос е свързан с темата, която тя постави на вниманието на Народното събрание.
Кои са тенденциите?
Когато говорите за общите числа е едно – толкова милиона, само че десетки хиляди хора живеят в бедност и социална несигурност заради критериите. И Вие казвате: ако се осигурят бюджетни средства, Тристранният съвет...
Оставете го Тристранния съвет. Той бюджетни средства няма да Ви осигури. Правителството трябва да осигури средства тези хора да оцелеят.
И аз зададох този въпрос, след като видях тези козметични промени, които правите в Наредбата за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Хубаво е, че удължавате срока – с един месец по-рано да подават молби; хубаво е, че съкращавате срока за първия транш, но големите проблеми кои са?
Гарантираният минимален доход, на базата на който се определя и диференцираният минимален доход, което всъщност са така наречените граници на достъп до целева помощ за отопление, не са пипани от времето на госпожа Масларова или по-точно от 2008 г. Те са 65 лв.
През това време инфлацията е около 10%, казвам: „около”! Тя е около 10%, а увеличението само на тока е с 27%! В същото време гарантираният минимален доход стои замразен там и оттам насетне колкото и да удължавате сроковете, колкото и да форсирате администрацията по-бързо да им дава тези средства, и по-рано да им ги даде, те са крайно недостатъчни за гарантиране на тяхното оцеляване, защото става въпрос за оцеляване, не става въпрос за нещо друго!
Въпросът ми: предвиждате ли промени в критериите за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление с оглед на тази ситуация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, съвсем накратко, тъй като Вашият въпрос е почти същият като този на госпожа Манолова, има само малък нюанс. Сам разбирате, че 2008 г., когато имаше излишъци, имаше икономически подем, тогава гарантираният доход е бил 65 лв.
Сега, в икономическа криза вече три години, той също е толкова и ние непрекъснато увеличаваме енергийните помощи с ръста на цените на електроенергията по формулата – с колкото се увеличава електроенергията, с толкова се увеличават и енергийните помощи. И това го правим и тази година, въпреки кризата и затова ще отделим допълнително 11 млн. лв. за тези над 300 хиляди семейства и домакинства в нашата страна, за да ги подпомогнем.
Следва да се отбележи също, че условието е средномесечният доход на предходните шест месеца преди месеца на подаване на декларацията да бъде в границите на диференцирания минимален доход, за да се включи лицето, семейството в тази програма. Елиминираме и влиянието на увеличаването на минималната пенсия от 1 юни тази година, което направихме и която увеличихме от 136 лв. на 145 лв. Дори не взимаме под влияние и това, така че хората с по-ниски доходи ще могат да се възползват от възможността да кандидатстват и по тази Програма за енергийни помощи.
Естествено, остава ограничението заявителят да няма регистрирана фирма, да няма вземания, влогове, дялови участия, стойност над 500 лв. на всеки член от семейството, както и да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доход, да няма сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане, както и дарение на недвижими имоти през последните пет години. Но не е това най-важното!
Най-важното, господин Миков, и на Вас искам да го кажа, че във връзка с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на държавата в рамите на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще търсим допълнителни механизми за компенсиране на доходите на най-уязвимите български граждани още до края на тази година.
Що се отнася до промяна на размера на гарантирания минимален доход, Вие знаете, че той се приема с бюджета на държавата, така че до края на тази година няма как да стане това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, хубаво казвате, че по наше време имаше излишъци. Имаше излишъци, нямаше такава безработица, нямаше такова притискане на труда от капитала, каквото се получава в условията на висока безработица, и нямаше такава бедност, която се превръща в основен проблем.
И аз мисля, че Вие трябва, ако се позовавате на тазгодишния бюджет, намерете увеличение на приходите и ние ще актуализираме бюджета. Няма проблем, ако това Ви е грижата! Тези 11 милиона не стигат по никакъв начин тези хора да оцелеят през зимата.
Вижте от какви други разходи да пренасочите средства. Шоковото увеличение на тока, а и на други енергоносители, определя изключително критична зима за българските граждани с ниски доходи. Да не говорим, че когато стоят оттогава 65 лв., при тази инфлация този доход е фактически и по-малък. Няма как да не е така!
Аз смятам, че трябва да потърсите финансов ресурс и да промените критериите, условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Иначе, формално погледнато няма проблем – говорите за увеличение на минималните пенсии, ама има групи от населението, които не са обхванати от това увеличение на пенсиите и които попадат в същата категория на хора, които се нуждаят от помощи за отопление.
Ако не беше това шоково поскъпване, тогава този въпрос може би щеше да стои по друг начин, но такова ударно, шоково поскъпване и в последните три години без никакви промени при тази инфлация, при това увеличение на електроенергията - 7% за трите години, невъзможно без промени на тези средства в критериите за отпускане на целеви помощи за отопление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, благодаря Ви за отговорите, които дадохте на питанията и на въпросите.
Ние продължаваме с последния въпрос към министър Сергей Игнатов, който ще бъде последен за днешния парламентарен контрол и за сесията. Този въпрос е от народния представител Моника Панайотова и той е относно изпълнение на Закона за младежта.
Госпожо Панайотова, имате думата, за да развиете въпроса.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е във връзка с приетия именно от това мнозинство Закон за младежта през месец април тази година.
Господин министър, знаете, че относно политиката за младежта, години наред не съществуваше нормативна уредба в България. Партиите и правителствата се сещаха за младите хора в най-добрия случай по време на избори. Именно това мнозинство и това правителство си поставихме за цел това да бъде коригирано и да бъде изработена както дългосрочна стратегия, така и Закон за младежта, които към днешна дата вече са изпълнени, така както бяха обещани през 2009 г.
Оттук-нататък обаче следва изпълнението на приетите мерки и възможностите за максимално включване на младите хора в страната при формирането на секторните политики, които имат отношение към тях. Един от ключовите инструменти в тази посока беше създаването на Национален консултативен съвет за младежта именно чрез Закона за младежта, който беше приет през месец април.
В тази връзка бих искала да отправя към Вас следните въпроси: първо, какви конкретни мерки предприема Министерството на образованието, младежта и науката за въвеждането в изпълнение на Закона за младежта, и на второ място – на какъв етап е сформирането на Националния консултативен съвет за младежта, който е предвиден в чл. 10 от Закона за младежта, и кога се очаква да стартира неговата дейност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Панайотова! На 5 април 2012 г. Народното събрание прие Закона за младежта, изготвен от Министерството на образованието, младежта и науката. Непосредствено след приемането на законопроекта Министерството на образованието, младежта и науката предприе необходимите мерки за въвеждане в изпълнение Закона за младежта.
Във връзка с горепосоченото бе разработен пакет от документи, засягащ дейността на Националния консултативен съвет за младежта, а именно покана до ресорните държавни институции за излъчване на представители на ниво заместник-министри за участие в този съвет, както и до Националното сдружение на общините в Република България и Националното представителство на студентските съвети. Също така бе изготвен и проект на Правилник за дейността и функционирането на консултативния орган и необходимите за това административни документи.
Подготвени са и документите, необходими за стартиране на процедурата по определяне на национално представителните младежки организации в страната и вписването им в едноименния списък, както и тези за Националната информационна система за младежта, която се изгражда и допълва с нова база данни за младежките организации в страната. Утвърдени са формуляри за заявление за вписване в списъка на национално представителните младежки организации съгласно чл. 24, алинеи 1 и 2 и чл. 25, алинеи 1 и 2 от Закона за младежта и заявление за вписване в Националната информационна система за младежта съгласно чл. 44, ал. 2, т. 1 и чл. 45 от Закона за младежта. Документите са публикувани на интернет страницата на Министерството на образованието, младежта и науката. Срокът за подаване на документи от младежките организации за включването им в списъка на национално представителните младежки организации е до 23 септември 2012 г., след което предстои разглеждането им в специално създадена за целта комисия. Предвиждаме в резултат от дейността на комисията да бъде публикуван списък на национално представителните младежки организации в рамките на месец ноември, вследствие на което работата на Националния консултативен съвет ще стартира в края на тази година.
В резултат на съвместната ни работа с Министерството на труда и социалната политика на 6 юли 2012 г. със заповед на министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов в Националната класификация на професиите и длъжностите в България бе включена новата професия „младежки работник”.
В изпълнение на Закона за младежта Министерството на образованието, младежта и науката подготви актуализирана Наредба за условията и реда за финансиране на младежки дейности по новата Национална програма за младежта 2011-2015 г., която е представена за съгласуване на министъра на финансите господин Симеон Дянков.
За допълнително ресурсно обезпечаване и популяризиране на политиката за младежта в страната МОМН разработи проект по ОПАК на тема „Информираност, координация и партньорство за провеждане на младежката политика в България”. В процес на подготовка е и Проект на актуализирана стратегия за младежта 2012-2020 г., която ще бъде внесена за приемане от Министерския съвет и Народното събрание съгласно чл. 4 от Закона за младежта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Панайотова, имате думата за реплика.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! За мен е удоволствие, че последният въпрос от тази парламентарна сесия и последен парламентарен контрол е насочен именно към младите хора и към мерките, които изпълнява правителството за тяхната реализация, заетост, преквалификация и, разбира се, интегриране във формирането на политиките на страната.
Господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. За мен беше изключително важно да проследим дали това, което беше обещано и заявено като стъпки, които следваше да бъдат предприети след приемането на закона, вече се извършва и е факт. Това е отговор и на притесненията, които бяха изразени в рамките на дебата около приемането на Закона за младежта, а именно, че той не би бил ефективен инструмент за младежка политика. Всъщност това, което казвате, напротив – дава всички предпоставки да бъде работещ закон. Лично на Вас Ви благодаря, защото отстояхте по време на дебатите на всички провокации и опити да се докаже, че не е необходим Закон за младежта, или че той пък в тази си форма не е достатъчно добър инструмент за младите хора, дори напротив.
Като допълващи въпроси, бих искала да Ви помоля за повече детайли относно проекта, който споменахте във Вашия отговор, да дадете малко повече информация и детайли, както и да коментирате също така предстоящи Ваши инициативи съвместно с Министерството на труда и социалната политика. Господин Младенов също спомена някои от тях в отговорите си преди малко.
Поздравявам Ви, че имате синхрон между институциите и единодействие, когато се касае особено за младите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Панайотова! Проектът предвижда постигането на следните цели: първо, разработване и въвеждане на система за наблюдение изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. и ежегодните планове за действие; второ – създаване на механизъм за координация и партньорство по изпълнението на политиките за младежта в страната; трето – разработване на мерки за повишаване на информираността на младите хора и обществото за националната политика за младежта; на четвърто място – повишаване на информираността и участието на младите хора в политиките, провеждани от държавата, областните и общинските администрации в областта на младежта.
Бих искал да отбележа, че приетият Закон за младежта дава възможност за осигуряване на националната нормативна база, необходима за по-ефективното изпълнение на целите на политиките за младежта в страната, основаваща се на по-тясното взаимодействие и сътрудничество с останалите ресорни институции. Пример за това е съвместната ни работа с Министерството на труда и социалната политика, с което предприехме съвместни действия по реализация на Националната инициатива „Работа за младите хора в България”, в рамките на която на 9 юни 2012 г. бе подписано споразумение за обмен на информация между двете министерства, с цел идентифициране на млади хора в страната на възраст от 16 до 29 години, които не са активни на пазара на труда и не са обхванати в образователната система, улесняване на достъпа им до подкрепа за насърчаване на икономическата им активност и трудова реализация.
Очакванията са изпълнението на споразумението да допринесе за подобряване на междуинституционалната координация на политиките за младежта чрез съкращаване на времето за обмен на информация между двете институции; синхронизиране на данните, които се използват като отправни точки за разработване на конкретни секторни политики; създаване на база за по-ефективни управленски решения; повишаване на броя на младите хора, включени в активни мерки на пазара на труда; намаляване на дела на безработните млади хора в страната; създаване на реални възможности за социално включване и икономическа реализация на неинтегрираните младежи.
Работата в координационното звено по реализация на Националната инициатива „Работа за младите хора в България” продължава, като експерти от Министерството на образованието, младежта и науката участват и в двете работни групи. Първата е за извършване на преглед на законодателството и формулиране на предложения за подобряване на нормативната база за повишаване на младежката заетост, и втората е за извършване на преглед на действащите програми, проекти и схеми с оглед включване на по-голям брой младежи, както и на нови програми, проекти и схеми за обучение и заетост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Изчерпа се и времето, предвидено за парламентарен контрол и пленарно заседание днес – последният ден на пленарната сесия, която имахме.
Благодаря на народните представители, които са в пленарната зала.
Пожелавам на Вас и на всички останали, не само на депутатите, слънчево безпроблемно лято!
Следващото пленарно заседание е на 4 септември 2012 г. – вторник, от 13,00 ч. при дневния ред, който беше приет днес с гласуване.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов
Секретари:

Милена Христова

Любомир Иванов