Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е първата пленарна сряда за месец септември и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се формира с предложения на принципа на ротацията от парламентарните групи, различни от най-голямата парламентарна група на ГЕРБ.
Постъпили са предложения по чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Христо Бисеров;
- от Парламентарната група на Синята коалиция – първо четене на Законопроекта за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности. Вносители: Лъчезар Тошев и група народни представители;
- от Парламентарната група на Партия „Атака” – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители;
- от Парламентарната група на Коалиция за България – Проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Центъра за градска мобилност” ЕООД – град София. Вносители: Михаил Миков и група народни представители.
Съгласно правилника тези предложения не подлежат на гласуване. Те стават съответно точки от първа до четвърта на нашата програма за днешния пленарен ден.
Освен това се предвиждат като следващи точки:
Проект за решение за промяна и попълване състава на Комисията по правни въпроси. Вносител – Искра Фидосова.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Красимир Велчев, Диан Червенкондев и Искра Фидосова.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 17 май 2012 г.
Припомням, че последните две точки бяха включени в дневния ред на извънредното вчерашно пленарно заседание, но не успяхме да стигнем до тях.
Подлагам на гласуване програмата в частта по отношение на последните три точки, които подлежат на гласуване.
Гласували 133 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 е постъпило предложение от народния представител доц. д-р Любомир Владимиров от Парламентарната група на „Атака”, който предлага на основание чл. 43, ал. 3 от правилника да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание, а именно Проекторешение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години.
Заповядайте, за да презентирате предложението си.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми народни представители! Ние от Политическа партия „Атака” предлагаме налагането на мораториум, който да е петгодишен, върху продажбата на земя от Държавния поземлен фонд. В последните месеци в изказвания на министри и публикации в българските медии се заговори за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд с аргумента, че от получените средства ще бъдат подпомагани земеделските производители. Това е крайно недалновидна политика, която в настоящия момент на силно крайно занижени цени на недвижимите имоти и при тежката криза би обогатила само единични ползватели на държавни земи. Държавата ще се лиши по подобен начин – както това стана и от осъществяването на престъпната приватизация в периода на прехода, от активи за милиарди и ще получи жалки суми, които няма да покрият нуждите й. Комасираната земя, каквато е в преобладаващата си част земеделската земя на Държавния поземлен фонд, ще попадне в ръцете на чужди физически и юридически лица, които ще се прикрият чрез регистрирани фирми в България. Това е процес, който и в момента се осъществява, но с оглед на предвидените намерения той ще добие драстични измерения и мащаби, които биха застрашили и националната сигурност на България.
Ето защо, за да се отстрани каквато и да е подобна опасност, Народното събрание следва да постави мораториум върху продажбата на земеделски земи от Държавния поземлен фонд в разумния приемлив срок от пет години. След този срок може да се преосмисли по-нататъшното удължаване или някакви други мерки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Владимиров.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Владимиров за включване в програмата за днешния пленарен ден на Проекторешение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд.
Гласували 123 народни представители: за 22, против 22, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Неслучайно искаме тази точка да влезе по чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Мине–немине време и проблемът избухва.
Предложението си за мораториум ние сме го внесли през месец ноември. Министър-председателят застана на тази трибуна и направи изявление, че това, от което ние се опасяваме, няма да се случи. Тогава внесохме нашето предложение по повод категоричното и недвусмислено изказване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който се беше върнал от посещение в Израел и беше заявил, че на израелски бизнесмени щяла да бъде продавана българска земя.
Сега, въпреки уверенията на министър-председателя и след като тази тема за такива намерения поутихна, се появиха съобщения, че е изчислено общо колко милиона лева – около 420-430 млн. лв., щели да бъдат получени отново за продажба на земеделска земя. Явно, че това е много изгодно на правителството, за да позакърпи отънелия държавен бюджет и да навакса от това, че не може да събере необходимите приходи в държавната хазна.
Затова въпросът е актуален. Най-после на българското общество и на българските граждани трябва да бъде даден ясен отговор на въпроса: ще се продава ли българска земеделска земя от държавния поземлен фонд, или няма да се продава? Това ще внесе поне яснота и успокоение, защото темата е много значима. Тя може би е една от най-значимите и е свързана не само с националната сигурност, а изобщо с бъдещето на България. Знаем, че ако в момента един пазар върви – този на недвижими имоти, това е пазарът на земята. Вярно е, че това са частни земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов – времето, определено за процедура, изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но ние дължим това обяснение и изясняване на въпроса на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Владимиров за включване в програмата ни на Проект за решение за налагане на мораториум.
Гласували 125 народни представители: за 27, против 20, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 25 юли 2012 г. до 4 септември 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители са народните представители Петър Хлебаров и Борислав Стоянов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народните представители Светлана Найденова, Даниела Дариткова и Юлиана Колева. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител е народният представител Четин Казак. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е още на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейски инвестиционен фонд. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще очакваме докладите и становищата още на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове , Комисията по външна политика и отбрана.
- Законопроект за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционвна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи са Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Има постъпило искане в седемдневния срок от постъпване на законопроекта същият да бъде разпределен и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Искането е уважено.
- Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация. Вносители са народните представители Борислав Стоянов и Петър Хлебаров. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя – Куала Лумпур, за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е още на Комисията по външна политика и отбрана.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Ще чуем още становищата и докладите на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
- Проект за решение за вземане акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201). Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Разпределен е още на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители са народните представители Мартин Димитров, Йордан Цонев, Румен Овчаров и Диан Червенкондев. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Проект за решение за промяна и попълване състава на Комисията по правни въпроси. Вносител е народният представител Искра Фидосова.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, вх. № 254-01-28 от 6 март 2012 г.
Вносител е Христо Бисеров.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща комисия, а с последващо разпределение от 15 март е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Не са постъпили становища от комисиите.
От името на вносителя, господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Този законопроект е част от една поредица от няколко законопроекта. Част от тях са внесени от Парламентарната група на Движение за права и свободи. След тях имаше законодателна инициатива от Парламентарната група на ГЕРБ. Всички те са в една посока, не си противоречат, напротив – одобрени са от Комисията по правни въпроси, така че няма спор. Част от тях са приети в залата.
Всъщност сме във фаза, когато довършваме това парламентарно усилие, ако мога да го нарека така. То е продиктувано от решение на Конституционния съд – първото му решение от тази година, с което той обяви за противоконституционна една норма на Закона за движение по пътищата, според която глобите до 50 лв. бяха необжалваеми. Конституционният съд с пълно единодушие застана на позицията, че не може да има необжалваеми глоби, след като има административно правораздаване. Налага се ние, тъй като възприемаме решенията на Конституционния съд не само като задължителни, но и по същество с техните мотиви, да направим промени във всички български закони, където съществуват подобни ограничителни разпоредби. Очаквам да направим за пореден път такава промяна и в този закон. Вероятно след това ще продължим на второ четене и със законопроекта на ГЕРБ, който е по-обхватен.
Моля да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Безспорно темата за съществуването на необжалваемост на наказателните постановления по различни закони е една от важните теми за българските граждани особено в условията на масово обедняване, при което 50-100-200 лв., каквито са необжалваемите размери, са сериозно препятствие за плащането от някои от нарушителите.
Още повече под претекста, че става дума за акт, неподлежащ на съдебен контрол, наказващите органи си позволяват фриволно и безпардонно отношение към хората. В резултат голяма част от тези актове, ако изобщо стигнат до съд, биват отменяни поради различни допуснати нарушения.
Вчера при обсъждането на отчета на Омбудсмана стана дума, че по негово настояване и жалба Конституционният съд отмени такива текстове в друг закон. Следователно вече има произнасяне на Конституционния съд, който счита, че правото на защита на българските граждани срещу незаконни действия на администрацията трябва да бъде последователно уважавано и допускано в различните закони.
От Коалиция за България ще подкрепим предложението от народния представител Христо Бисеров наказателни постановления, включително и в разглеждания закон, да подлежат на съдебен контрол.
Такава е логиката и на административното правораздаване и на наказателно-административното правораздаване. Априори не може да бъде счетено, че едно лице е виновно за извършване на административно нарушение. То трябва да има възможност да се защити пред съд. Тази линия би следвало да бъде последователно прокарвана във всички закони, които предполагат санкции на граждани и необжалваемост на някои от актовете в предвидени минимални размери.
Ако за управляващите 50-100-200-500 лв., а има наказателни постановления и за 1000 и 2000 лв., са минимални суми, то за българските граждани в условията на България, управлявана от ГЕРБ, това са непосилни суми. Те трябва да имат възможност да се защитят по тези наказателни постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Дискусията е закрита.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча с вносител Христо Бисеров.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Следващото предложение от името на Синята коалиция е за:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВРЕМЕННО ВЪВЕЖДАНЕ НА ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ, с № 254-01-59, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на комисии, от които са постъпили доклади.
Първо ще чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Фидосова, заповядайте, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
На свое заседание, проведено на 21 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Лъчезар Тошев.
След падането на желязната завеса в редица държави в Европа бяха приети и приложени лустрационни закони, които не са акт на реванш или налагане на справедливост.
Извършените престъпления по времето на комунистическите режими следва да се наказват в съответствие с Наказателния кодекс, като трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерил справедливо решение.
С цел за правилното прилагане на лустрационните закони, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1096/1996 г. В нея се посочва, че някои страни са въвели административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие.
При всички лустрационни закони, прилагани в европейските държави, се въвежда принцип на преценяване на всеки случай индивидуално от независим орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
При определянето на дефиницията „ръководни длъжности” е използвано определението от Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България, с изключение на изборните длъжности.
В хода на дискусията народните представители направиха редица изказвания и забележки, като народният представител Анастасов отбеляза, че законопроектът е бил отхвърлен в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и цитира редица конституционни решения по сходни разпоредби на различни закони, обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Също така постави въпроса има ли смисъл от законопроекта, тъй като е трябвало такъв да бъде приет преди 20 години.
Народните представители Янаки Стоилов и Емил Радев посочиха, че със законопроекта се предвижда да бъдат временно въведени ограничения за заемане на ръководни длъжности в „държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, Министерството на отбраната, Българската народна банка, службите за разузнаване и сигурност, МВР” и други служби. Критерий за това, според вносителите, е принадлежността на лицата, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
От тези разпоредби на законопроекта се поставя въпросът за противоречието им с Конституцията на Република България. В случая противоконституционно се ограничава правото на труд, защото то се прави въз основа на конституционно недопустим критерий какъвто е принадлежността към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия. В този смисъл е и константната практика на Конституционния съд.
В тази насока са и отделни решения на Европейския съд за правата на човека. С тях той приема, че наличието на подобен признак – принадлежност към структурите на бившите служби на ДС, дори и в страни с действащи лустрационни закони, противоречи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, поради което няма да подкрепят законопроекта.
Освен гореизложеното господин Стоилов посочи, че в редица страни са били приети такива лустрационни закони, ефектът от прилагането на които е противоречив. Също така в резолюцията на ПАСЕ се подчертава, че предприетите мерки трябва да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона при спазване на няколко критерии. Вината, като лична такава, а не колективна, да бъде доказана във всеки отделен случай и правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда да бъдат гарантирани. В този вид предложеният законопроект противоречи на идеята на резолюцията на ПАСЕ, а освен това е и не е актуален.
Народният представител Кристияна Петрова заяви подкрепата си към внесения законопроект, но постави въпрос защо не е бил приет такъв по-рано, по време на управлението на СДС.
След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 14 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Следва доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще прочете доклада? Член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има ли в залата?
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
На свое заседание, проведено на 30 май 2012 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
Народният представител Лъчезар Тошев представи законопроекта. В него се предвижда да бъдат временно въведени ограничения за заемане на ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, Министерството на отбраната, Българската народна банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана, ръководните органи на Националната Електрическа компания ЕАД и Българския Енергиен холдинг ЕАД и дружествата с преобладаващо държавно участие. Като критерий затова той изтъкна принадлежността на лицата, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В изложението си вносителят изброи други държави от Европейския съюз, като Германия, Чехия, Унгария, които са въвели подобни мерки и отбеляза, че законопроектът не засяга конституционни права.
В създалата се дискусия участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Павел Димитров, Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова, Неджми Али и Йордан Бакалов. С изключение на народния представител Йордан Бакалов, всички останали заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Депутатите се обединиха около становището, че текстовете, разписани в него, имат лустрационен характер и са отдавна закъснели. Народната представителка Корнелия Нинова откри противоречия, както между изложението на вносителя и написаното в законопроекта, така и в самите му мотиви. Народният представител Атанас Мерджанов попита вносителя би ли подкрепил такава лустрация и по отношение на всички онези служители, принадлежали към Държавна сигурност и преминали в последствие към други служби. Лъчезар Тошев се обяви за подобно предложение. Народният представител Анастас Анастасов цитира конституционни решения по разпоредби от Закона за банките и кредитното дело, Закона за администрацията, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за дипломатическата служба, обявени за противоконституционни и съответно отменени от Конституционния съд. Той заяви, че този процес е следвало да се случи още преди 20 години, а не сега.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 1 глас „за”, 5 гласа „против” и с 13 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви и ние.
Следва доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Кой ще ни прочете доклада на тази комисия? Има ли член на комисията?
Заповядайте. Госпожа Дукова ще прочетете доклада.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Тошев. Предлаганият проект на закон урежда временно въвеждане на ограничение за заемане на ръководни длъжности в държавната и общинска администрация, както и в правосъдните органи на лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносителите смятат, че 23 години след началото на демократичните промени въпросът е все така актуален, тъй като досега не е намерил своето решение. В редица бивши социалистически държави отдавна са приети и действат лустрационни закони. Те не са заплаха за основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост, нито са наказание по презумпция за вина. Целта им е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация на обществото. Законопроектът е в съзвучие с приетата Резолюция 1096/1996 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Във връзка с настоящия проект на закон е предложен и законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
В проведената дискусия бяха изразени мнения, че законопроектът е закъснял, загубил е своята актуалност и представлява заплаха за нарушаване на човешките права, създавайки реални предпоставки за дискриминация. Част от членовете на комисията изразиха противни становища. Според тях внасянето му е все още навременно и необходимо за българското общество, а незаемането на ръководни длъжности не е дискриминация.
След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Господин Тошев, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Няма никой друг от вносителите в залата, така че на мен се пада честта да представя този законопроект, който е подписан от осем народни представители – шест от СДС и двама от ДСБ.
Това е законопроект, който трябваше да бъде приет много отдавна, но в народните събрания досега не се е намерило мнозинство, което да подкрепи приемането на такъв законопроект. Причината за това може да бъде търсена, да се намират обяснения или оправдания, но до момента наистина не се е намерило мнозинство, което да подкрепи такива мерки.
За разлика от нашето Народно събрание, в други страни такива закони са приети много отдавна. В Германия законът ще действа до 2019 г. В Чехия е действал 10 години. В Румъния има 5-годишен срок на действие на такива мерки. В Полша и Македония например пък се подават декларации от лицата, заемащи ръководни постове и ако декларациите не са верни, тогава има санкции за тях.
През годините са правени различни опити за въвеждане на такива лустрационни мерки. Единият от тях беше успешен. Това е Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, който беше приет през 1992 г. Със свое Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. по конституционно дело № 32 от 1992 г. Конституционният съд отхвърли оспорването, че такъв законопроект е противоконституционен. Записано е в мотивите, че възможността на един учен да стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не е избор на професия и място на работа. Следователно критиките относно въвеждането на ограничения за определен период на лица, които са били свързани с репресивния апарат, да заемат ръководни длъжности, подчертавам – ръководни длъжности, по никакъв начин не засягат правото на труд. Това е доста мека мярка, с която се цели да се подкрепи демократичният път за развитие на България.
Само преди 1-2 дни нашият министър-председател Бойко Борисов заяви, че има среди в България, които все още имат своята пъпна връв с Москва, спомняйки си за старите съветски времена и така нататък. Как може да бъде прекъсната такава пъпна връв? Като се отнеме възможността на такива лица да заемат ръководни длъжности, тоест от тях да не зависят решенията, които се вземат, а това да бъдат лица, които не са обвързани в миналото с тайните служби на репресивния режим.
При изработването на законопроекта сме се съобразили с изискването на Резолюция 1096 на ПАСЕ, която беше приета през 1996 г., като даваме възможност всеки един акт да бъде вземан индивидуално и да подлежи на съдебна защита, тоест право за оспорване на този акт пред съда. Това съответства и на точки 12 и 13 от споменатата резолюция, като в т. 12 Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия.
Първо, вината като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай. Това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони.
Второ, правото на защита – презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни – това е задача на прокурорите, които използват наказателното право, а да се защити новосъздадената демокрация.
В следващата точка Асамблеята препоръчва да се вземе като примерно ръководство това, което се съдържа в Документ 7568 от 3 юни 1996 г. на ПАСЕ. Това е докладът на господин Адриан Северин – социалист от Румъния, който беше и председател на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. (Показва го.) Там са посочени начините, по които трябва да се провеждат такива мерки.
Въпросът, който бихме искали да поставим днес, е: дали в Четиридесет и първото Народно събрание ще се намери мнозинство, което да заеме позиция по този въпрос – категорична позиция, и да предложи въвеждане на такива мерки за един период – можем да го обсъждаме (в някои страни е 5 години, в други – 10 години, различен по продължителност период), в който такива лица, които са били свързани с репресивния апарат на комунистическия режим, през 2000-та година беше обявен за престъпен в България, да бъдат лишени от възможността да заемат само ръководни длъжности?
По-меко предложение от това не мисля, че може да има, но такава мярка днес е необходима. Особено необходима е там, където се сблъскват геополитически интереси и където България трябва да има суверенното право сама да взема своите решения, без да се оказва влияние от една или друга страна при вземането им.
Това е разделителна линия, по която днес ние призоваваме Народното събрание да вземе страна и да се знае кой от коя страна на тази разделителна линия застава. Надявам се Народното събрание да намери необходимата воля и да подкрепи предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
Откривам дебата.
Желаещи за изказвания има ли? (Реплики от ГЕРБ: „Няма, няма!”.)
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект е много важен от гледна точка на това, че той поставя вододел в мисленето и най-вече вододел по отношение на демократичното и недемократичното мислене. Какво имам предвид?
Вече 20 години, откакто сме свободна либерална демокрация. Имаме известен поглед по отношение на това какво се случи в близката история на страната ни. Имаме вече документи, по които можем да анализираме каква е била ролята на тези служби, които са били на пряко подчинение на тоталитарния репресивен режим. За всички нас е ясно, че беше антидемократичен, антихуманен – остро нарушаваше човешките права в страната.
Всички знаем как се случи преходът. Ако тук има колеги, които не знаят, нека да се запознаят с изданията на Комисията по досиетата – това са повече от 9 тома, изцяло на база документи в различните сфери на обществено-икономическия живот: как е бил контролиран животът, как е бил управляван и каква е била конкретната отговорност на конкретните кадри, които са вземали решения – от най-високото до по-ниските нива в тези служби. Според мен това е вододел на демократично мислене и морал и на посттоталитарно мислене и замазване на фактите, истините и документите.
Много е важно за всички Вас, ако познавате или ако не познавате, да чуете разказите на десетките, стотици репресирани български граждани, лежали по затворите, по лагерите – да видите какви процеси са провеждани срещу тях, да видите какви са били техните провинения.
За съжаление, виждам, че тук няма достатъчно воля и мнозинство, което да се разграничи ясно: „за” или „против” това, което се е случвало – тези, които са били активни или пасивни с действие или бездействие участници в процесите на репресия и на подкрепа на комунистическия режим и неговото управление – най-вече върхушката.
Така че дори в момента този закон да е в разрез с Конституцията, да има известен дискриминационен елемент, ако го подкрепим, дори да изпаднем в конфликт с Конституцията, това ще покаже, че тези текстове от Конституцията не са на мястото си.
Аз Ви призовавам още веднъж да помислите по тези въпроси, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители, защото има значение за бъдещето ни. Има значение и за миналото ни, защото мнозинството от гражданите смятат, че преходът не се случи по справедлив начин.
Нямаше да се случи по справедлив начин и преходът, и демократизирането на държава като Германия, ако там не беше проведен подобен процес – разбира се, много остро, процесът на денацификация. Правя това сравнение, макар и да не е много точно, да е малко пресилено, защото там мерките бяха крути, но затова Германия се отърси от миналото си и погледна към бъдещето си с гордо вдигната глава и с ясна визия за това какво е добро, какво е морално и какво не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма и други изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители на 11 май 2012 г.
Гласували 97 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 67.
Законопроектът не е приет на първо гласуване. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Благодаря, господин Корнезов, за забележката.
Процедура – заповядайте, госпожо Петрова.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока със 7 дни за предложения между първо и второ гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители на 10 юли 2012 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносители: Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
Няма доклади на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Има доклад на Комисията по здравеопазването, който ще ни бъде представен от д-р Дариткова – председател на комисията.
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност: № 254-01-22, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 23 февруари 2012 г., и № 254-01-50, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
На заседанието присъстваха госпожа Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, законопроектът предвижда въвеждането на нулева ставка на данък върху добавената стойност за хляб, лекарства, учебници, безоловен бензин и дизелово гориво, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани по отношение на най-необходимите им стоки. Според вносителите въвеждането на нулева ставка за тези стоки няма да доведе до ощетяване на държавния бюджет, а ще стимулира икономиката и транспорта, ще подобри финансовото състояние на лечебните заведения и ще намали разходите на НЗОК за лекарствени продукти.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: без „за” и „против”, „въздържали се” – 13, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От името на вносителите?
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми дами и господа, ние от „Атака” предлагаме ясно и конкретно нещо, което да облекчи тежкото положение на българските граждани. Предлагаме нулева данъчна ставка за хляба, лекарствата, учебниците, безоловния бензин и дизела.
Нашите мотиви са следните. В последните месеци икономическата криза засегна най-вече гражданите с ниски доходи. Това е, може да се каже, по-голямата част от българските граждани. Цените на стоките от първа необходимост, каквито са хлябът, лекарствата и горивата, растат неконтролируемо. Всяка година поскъпват и учебниците, което поставя под въпрос възможността за образоване на учениците и студентите.
На срещи с нашите избиратели ни бяха поставени въпроси дали и как изпълнителната власт може да отреагира и да свали цените на тези основни продукти в България. Различни граждански организации също организираха протестни действия в цялата страна срещу поскъпването на въпросните продукти. Като първа мярка това може да стане с въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба, лекарствата, учебниците, безоловния бензин и дизеловото гориво. Промяната ще спомогне да се задържи поскъпването до приемането на диференцирани ставки за различните стоки и услуги.
Според експерти нулевата ставка ще свали цените до допустими нива. Бюджетът няма да бъде ощетен, защото при общото повишение на всички цени растат и приходите от ДДС. В същото време с нулевата ставка върху горивата ще се стимулира икономиката и транспортът, без за това да плащат социално слабите слоеве. Поевтиняването на лекарствата пък ще позволи на много от здравните заведения и Националната здравноосигурителна каса да получат възможност за финансова стабилизация. С премахването на ДДС върху учебниците ще се подпомогнат семействата, които имат ученици и студенти, а също така ще намалеят разходите на самото Образователно министерство.
Надявам се, че ще подкрепите предложението на „Атака” за нулева ставка върху хляба, дизела, бензина и учебниците, както и лекарствата, защото българските граждани имат нужда точно от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от „Атака” се опитваме да провокираме и да започнем много сериозен дебат в българското общество – дебат, който когато се въвеждаше данъкът ДДС, не се състоя. Тогава чужди ментори и наместници ни накараха и ни натресоха този данък – данък върху добавената стойност, и вече почти двадесет години данъкът върху добавената стойност е безспорен. Той е основно перо в държавния бюджет. Превърна се в свещена крава както по същество, така и по ставки, по размер. Никой нищо не говори и не казва, включително и от средите на тъй наречените либерални икономисти за данъка върху добавената стойност – добро нещо ли е той, има ли почва в България, на какво служи и каква е неговата същност. Тогава беше заменен данъкът върху оборота, който беше много по-работещ и много по-добър като данък.
Данъкът върху добавената стойност беше натресен на българския народ, както и на други страни и други народи, който лежи, тежи и се плаща от гражданите, данък, който стана причина и продължава да бъде причина и начин за присвояване на огромни суми. Изградиха се цели ДДС-империи от хора, които станаха нечувано богати, спекулирайки, лъжейки държавата и обществото с този данък, защото неговата същност дава възможности и условие това да се прави. Никоя политическа сила в последните седем години не е поставяла под съмнение, не е говорила и не е дебатирала данъка върху добавената стойност освен Партия „Атака”. Ние периодически поставяме въпроса за размера на ставките, поставяме въпроса за намаляване на основната ставка, поне на първо време от 20 на 16%, на 18%, а някои от ставките да бъдат нулирани и да бъде премахнат данъкът върху добавената стойност за определени стоки, които ние в нашия законопроект изброяваме.
Говорят напоследък за намаляване на цени – цените на стоките и услугите за гражданите да станат по-ниски. Ето, това е начинът – начин радикален и генерален, който ще намали цените на всички стоки и услуги в България автоматически с 20%. Разбира се, тук блюстителите на фиска и министърът на финансите ще скочат и ще бъдат най-ревностните защитници на данъка върху добавената стойност и противници на нашето предложение. Това е така, защото данъкът върху добавената стойност, както казах преди малко, е основно перо в държавния бюджет. Той идва основно от джобовете на българските граждани, като създава попълненията и приходите в държавния бюджет.
Когато драстично се намаляваха корпоративните и всякакви други данъци и ставката там стана основно 10% (става въпрос и за плоския данък), когато различните правителства продължават да се бият в гърдите, че това е панацеята, че това е най-голямата заслуга на техните управления в данъчната сфера, никой не помисли, никой не направи каквито и да е усилия, не направи опит за намаляване на данъка върху добавената стойност. Данъкът остана 20%, защото се плаща от джобовете на хората, от българските граждани, от потребителите, а корпоративният данък се плаща от чуждестранните монополисти, окупирали българската икономика. За тях данъкът можеше да бъде намаляван до нечувани и невиждани размери, дори в най либералните страни, но данъкът върху лекарствата, върху бензина, върху дизела, върху учебниците, върху книгите си остана същият – 20%.
Нека напомня нещо, което много малко хора в тази зала си спомнят. Исторически данъкът върху добавената стойност остана в миналото незабелязано. Той беше замислен през 1992-1993 г. като 18-процентен. След това беше увеличен тихомълком, по терлички, без тогава почти никой да усети, незабелязано за българските потребители и граждани с 2% и стана 20%. Защо след като тогава кризата отмина (тогава това беше аргумент, защото сме били в криза), той не беше свален на 18%?!
Сега изброяваме най-невралгичните, най-тежките за понасяне от българските потребители цени. Това са цените на учебниците и книгите, цените на хляба, цените на горивата, цените на лекарствата. Това е непрекъснат дебат в българското общество. Всеки ден се говори от телевизионния екран, пишат го и вестниците, говорят го българските граждани.
С този законопроект, който представяме, се надяваме най-после този дебат да започне. Ако ставката не бъде нулева, то поне тя да бъде диференцирана. Знаем, че в българската данъчна система съществува само една по-ниска ставка във връзка с туризма. Защо обаче да не бъдат въведени диференцирани ставки по отношение на тези стоки, а и на други?! С един дебат можем да ги установим, както е в повечето нормални европейски страни. Защо ставката от 20% да бъде свещена крава за всички икономически и финансови министри до този момент, както и за всички правителства, и тя да не може да бъде пипана?! Затова са данъчните закони. Данъците са лостове. Те трябва да бъдат гъвкави и използвани там, където е необходимо, по начин, който е актуален, по начин, който да върши работа на обществото. В момента е актуално свалянето на цените, което може да стане с този лост – с намаляването на данъчните ставки по данъка върху добавената стойност.
Затова ние последователно оттук нататък ще стъпваме на това становище – пълна ревизия на този данък, на този данъчен инструмент, като той бъде преосмислен в неговата същност за необходимостта, за евентуалната смяна на данъка върху добавената стойност с предишния отменен данък върху оборота, който – пак повтарям – беше много по-добър и който тогава не тежеше върху потребителите, върху гражданите.
Другата насока, по която трябва да се мисли и работи, е преосмислянето на размера на данъчните ставки в рамките на данъка върху добавената стойност, ако обществото и мнозинството не приемат неговата замяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да заповядат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 4 април 2012 г.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 23, въздържали се 54.
Законопроектът е отхвърлен.

Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ОДИТ НА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕООД – ГР. СОФИЯ.
Вносители – Михаил Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Донева.
Няма доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Госпожо Донева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – гр. София, № 254-02-53, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – гр. София, № 254-02-53, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Валери Димитров.
Проектът за решение беше представен от народния представител Александър Радославов, който изтъкна, че дейностите по организацията на обществения транспорт и поддържането на местата за паркиране, които извършва дружеството, са от изключително важно значение за жителите на столицата. Средствата за финансиране на дейността на дружеството се набират от отдаване под наем на места за паркиране, субсидия от държавния бюджет и други и поради тази причина е необходимо да се установи дали тези средства се разходват ефективно.
При проведената дискусия болшинството от членовете на комисията изразиха мнението, че по Закона за вътрешния одит в публичния сектор, звеното за вътрешен одит осъществя вътрешния одит на всички структури, програми, дейности и процеси, оценявайки ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите.
Поради това, че Сметната палата проверява обществено значими дейности и разходването на големи по размер финансови ресурси, не би трябвало да й се възлага подобен одит, тъй като средствата, с които оперира посоченото общинско дружество, не са с голям обем и със значителна обществена значимост. По-целесъобразно би било тази проверка и контрол да се извършва от звеното за вътрешен одит към съответната община.
Съгласие с това мнение на болшинството от народните представители изрази и председателят на Сметната палата.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – двама народни представители, без „против”, „въздържали се” – 14 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да отхвърли Проекта за решение за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – гр. София, № 254-02-53, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 5 април 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите, заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, като един от съвносителите ще изложа мотивите, с които представихме проекта за решение. „Център за градска мобилност” е правоприемник от 1992 г. на създадената навремето фирма с ограничена отговорност – ЕД „Столична компания за градски транспорт”, но през годините се трансформира в други юридически лица. В крайна сметка от 2009 г., след вливането на „Паркинги и гаражи” ЕАД, „Център за градска мобилност” фактически е в днешното си битие на Еднолично дружество с ограничена отговорност.
Дейностите по организацията на обществения транспорт и поддържане на местата за паркиране, които това дружество фактически оперира, са от изключително значение за гражданите на столицата. Още повече, че средствата за неговата дейност се събират от продажбата на различни превозни документи, отдаване под наем на места за паркиране, субсидия от държавния бюджет – това е важно да се знае, и други източници. Разходването на средствата, които се предоставят от физически лица и държавата, следва да бъдат прозрачни, законосъобразно и целесъобразно разходвани.
Необходимо е според нас също така да се установи дали тези средства се разходват ефективно, тоест дали цената на предоставяните от дружеството услуги съответства на тяхното качество. Всички ние сме свидетели, че с последната наредба на Столичния съвет за „синя” и „зелена” зона се създават много проблеми не само на столичани, но и на всички граждани на републиката, които по една или друга причина навлизат със собствени превозни средства в тези зони.
Обектът на работа и значимостта на дейността на „Център за градска мобилност” ЕООД нараства неимоверно. Това са допълнителни аргументи, които възникнаха, след като ние вече бяхме внесли това предложение. Мисля, че уважаемата Комисия по бюджет и финанси, на която и аз съм член, и моите колеги, които гласуваха против предложението, се аргументираха, че не е с голям обем и значителна обществена значимост предметът на дейност на „Център за градска мобилност”, но след новата наредба, на всички ни е ясно, че действията на този „Център за градска мобилност” са от изключително голяма значимост. Поради това ние смятаме, че проверка от Сметната палата, един одит ще бъде полезен за българското общество и най-вече софийското гражданство да разбере как и ефективно ли се разходват средствата. Това обаче, бихме казали, като факт и процедура ще окаже влияние върху работата на този „Център за градска мобилност” и може би ще бъде средство да се преустановят някои очевидни нарушения и някои своеволни, бих казал, действия на служители на „Център за градска мобилност”. Знаете колко случаи има на вдигане на коли с паяците, които са спрели за нещо незначително, което фактически е проблем.
Ние настояваме и предлагаме да подкрепите нашия проект за решение и мисля, че това ще помогне в работата на „Център за градска мобилност”, тъй като проблемът е с голяма обществена значимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Разисквания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, столичани в центъра излязоха на улицата срещу решение, което е икономически необосновано, едно решение, чиято единствена цел е увеличаване на събираните средства чрез рекетьорски подход, облечен в правна форма. Правната форма е решението на общинския съвет, а подходът е рекетьорски, защото таксите, които се събират, не съответстват на изискванията на Закона за местните данъци и такси и на Конституцията да бъдат разходно ориентирани.
За двойното увеличение на таксата за паркиране в така наречената „синя зона” се прекрачва законоустановен и конституционно установен праг. Разходите са далеч по-малко от събираните приходи от гражданите под формата на такси, включително такси за извозване, за преместване, за монтиране на специални съоръжения.
Всичко това може би щеше да бъде по-лесно прието от обществото, ако имаше някаква яснота какво става с парите, които се изсипват в сегашната фигура „Център за градска мобилност”, преди това – „Паркинги и гаражи”, да има яснота защо от тези средства не се заделяха през годините средства за изграждане на паркингите, които са характерни за всички европейски столици. Много по-лесно е да няма паркинги в столичния град, за да може постоянно да се увеличават таксите.
Къде отиват парите, събирани от тези такси? Чрез хитри юридически номера се извършва скрито субсидиране на други фирми от Столичната община – нещо, което противоречи на европейските правила, противоречи и на законоустановените правила. Може би затова Вие от управляващото мнозинство, макар че от месец април насам 10 пъти предлагаме Сметната палата да направи един одит на тези средства отхвърляте, отказвате такъв тип проверка от страна на Сметната палата, възложена от Народното събрание в рамките на петте планови проверки.
Първо, Комисията по бюджет и финанси в нарушение на правилника не пожела въобще да разгледа това решение – беше някъде май или юни месец. Изтекоха сроковете, поставихме многократно този въпрос! Не може тази кражба на средства, събирани чрез необосновано увеличаване на таксите за паркиране да продължава под чадъра на общината и сега под чадъра и на мнозинството в парламента.
Виждате, че хората все по-упорито защитават интересите си излизайки на улицата. Единственият начин да се обоснове това решение, срещу което софиянци са на улицата, е прозрачност във финансите на „Центъра за градска мобилност”, а преди – „Паркинги и гаражи”.
Неслучайно в това дружество директорите приключват жизнения си път по един доста трагичен начин!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига!
МИХАИЛ МИКОВ: Как „стига”!? Не е истина ли?
Защото пътят на тези пари – милиони левове, става въпрос за милиони, десетки милиони левове – през годините далеч не се е движил в рамките на законоустановените пътища за разходване на средства, събирани по този начин.
Уважаеми народни представител, много се надявам, че ще има някой да обоснове защо не трябва Сметната палата да провери какво става с парите, събирани от таксите за паркиране в центъра на София. На какво основание са събирани такси за даден период, включително от публична общинска собственост, за паркиране в публична общинска собственост – няма законово основание. Ще се окаже, че Столична община се е поставила за дълъг период над закона, за да кумулира милиони левова и да ги разходва по съответните незаконосъобразни начини.
Рано или късно такъв одит, такава ревизия ще бъде направена.
Затова апелирам най-вече към представителите на управляващото мнозинство: нека отговорим с отговорно и адекватно политическо поведение и гласуване на обществените очаквания. Кажете на софиянци: „Ще плащате по два лева за паркиране в центъра, ще плащате винетни стикери, за да паркирате пред домовете си, защото тези средства, които се събират в последните години от „Паркинги и гаражи”, „Център за градска мобилност” ООД, а сега върви и нова трансформация към акционерно дружество и всичките тези трансформации замитат следи – правите скрито субсидиране на столичния автотранспорт.
Това противоречи на закона, противоречи и на Конституцията. Оттук насетне, ако днес с едно решение не ангажираме вниманието на Сметната палата, смятам, че в перспектива трябва да се ангажира вниманието на други органи
Очевидно има политическа повеля Сметната палата да не влиза в тази чувствителна зона на около 10 милиона, а сега сигурно и доста повече с увеличението на таксите, за да може да захранват определени структури.
Благодаря Ви за вниманието с не особено голям оптимизъм, че ще проявите особена отговорност и че ще отговорите на обществените очаквания. Нека да гласуваме и ще видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на безмълвното мнозинство на ГЕРБ в този дебат!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Недей да обиждаш!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Станете и си кажете мнението! Станете и си кажете мнението, обяснете защо искате цената да бъда вдигната от един на два лева. Знаете, че има нужда от икономически анализ. Аз Ви питам например защо тази зона не става 1,50 лв. или 2,50 лв.? Мога да Ви попитам например за други столици от Европейския съюз, където таксуването е на минута. Примерно в Мадрид е четири евроцента на минута, което, ако го сметнете, излиза доста солена цена – някъде около 4,80 лв. на час. Разбира се, става въпрос за друг град, за друга държава с друг стандарт.
Питам Ви какъв е проблемът, първо, за да разберем защо е такава приходната част и Ви питам: защо е такава разходната част, къде отиват парите на „Центъра за градска мобилност”? Виждате колко станции на метрото се откриват и виждате към колко от тях има паркинги!
Пресметнете: казват 50 стотинки на час, за да паркираш! Ами добре, един човек е на работа и ако го сметнем с пътуването – стават 9-10 часа. Десет часа по 50 стотинки са 5 лева, като сложим и двата билета за пътуване – стават 7 лева. Умножете го и отиват 150-200 лева само за транспорт. Вие вече отказвате този човек да отива с колата си до центъра и му казвате: „Пътувай с метрото”!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Два часа са безплатни.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: При една заплата от 600-700 лева в София Вие му казвате директно: „Харчи 200 лева само за транспорт”.
Аз Ви казвам, че паркингите край метростанциите трябва да са безплатни. След като вдигате много Центъра, направете и евтини места. Някъде е 2 лева на час, някъде нека да бъде 0 лева на час, а именно тези паркинги – да речем в „Младост”. В „Дружба”, където няма и паркинг, хората се качват по една козя пътека. Е, може ли да направиш метро за 400 милиона и да не направиш една пътечка с пет стълби и с две лампи за през зимата?! Станете и го защитете това нещо! Станете и кажете защо тези пари, които влизат в този център...
Между другото, господин Миков, Вие не сте прав. Тези пари не отиват, за да субсидират други общински фирми. Тези пари, докато фирмата се казваше „Паркинги и гаражи”, отиваха, за да субсидират управляващата политическа сила – първо се наричаше СДС, после СДС и ССД, това са управляващите политически сили в общината, а последните седем години субсидира ГЕРБ. Това е самата истина. Това винаги е било касичка на управляващата партия – по времето на „Паркинги и гаражи” към сините, по времето на Центъра за градска мобилност – към ГЕРБ.
Нито една корупционна практика, която имаше в Столичната община и която завари тогавашният кмет Бойко Борисов, не беше прекратена! Кажете, като създавате тежки условия за паркиране в Центъра, какво правите за тези хора, които Вие отказвате? Това са за хората, да кажем, от крайните квартали, които пътуват към Центъра, а сега за хората в Центъра. Кой успя да изчисли тази цена?! Сто и петдесет лева за първа кола, 450 лв. за втора кола, даже май няма цена за трета. Как стана този разчет?!
Ние затова искаме да чуем какво ще каже Сметната палата. Колко разходоориентирано е това, което предлага в момента Общинският съвет на София. Защо Вие възложихте, като дойдохте на власт, проверка на Сметната палата, на правителствени разходи на това министерство, на онова министерство? Добре, много хубаво, а в момента се притеснявате да възложите проверка за едно от най-скандалните общински дружества. Нека да влезе проверка, нека да установи например, че няма проблеми и че всички пари, които влизат, се изразходват по предназначение и отиват за инфраструктурата за града. Нека! Ако нямате притеснения защо да не се направи тази проверка? Ако Вие непрекъснато отказвате проверката, започва да има някакво съмнение, че има нещо скрито-покрито. Вие участвате в този дебат, в разговора с нас, с това Ваше мълчание, на принципа: „Говори си, не ми пречиш”. Разрешете я тази проверка, какво толкова страшно?! Според мен ще видим много други интересни неща в проверката на Сметната палата – колко и какви лица са освободени от това да плащат. Знаете, че имаше едни репортажи по медиите за служители на МВР, които си снимат личните карти, слагат си ги на предното стъкло и не плащат. Как са уредени отношенията на различните институции със Столична община? Дали всички си плащат?
Тук беше голям скандал за това трябвало ли да има огради около парламента или не, плащал ли си, или не и така нататък. Хайде да видим всички останали, които ползват такива привилегии! А това ще покаже точно един одит на Сметната палата и после да видим как тези пари, които се събират биват изразходвани. Как те се инвестират? Дали ще се правят подземни паркинги, дали ще се направят наистина добри подходи към всички спирки на метростанциите, дали някой ще се сети, че първо трябва да направиш паркинга и после да откриеш метростанцията.
Паркирайте сега около „Джеймс Баучер” например, която е крайната спирка на метрото. Ходил Барозу – открил я, хайде да паркираме там, където е ходил Барозу сега. Страничните улички са претъпкани, защото е жилищен квартал – там е „Лозенец”, на централния булевард, разбира се, не може да се паркира, има 2 3 магазина, които и преди това имаха паркинги. Кой мисли за тези неща?! Трябва да се мисли за това каква е логистиката и как да бъде финансирана тази логистика и тя трябва да бъде финансирана точно от тези такси. Кой обяснява този процес, кой го показва и защо Вие не искате той да е прозрачен?! Искам да чуя Вашите отговори на тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма реплики.
Господин Курумбашев, всички въпроси, които зададохте, би трябвало да ги отправите към Софийската община. Мисля, че парламентът не е мястото, което да отговаря за такси, цени. (Реплики от КБ.) Не, просто констатирам това, което Вие говорите. (Реплика от народния представител Милена Христова.) Кой да оставя да води, госпожо Христова?! Кой да оставя?!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Ако искате да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте. Кажете защо поставяте въпроса на Народното събрание, а не на Софийската община, да чуем.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Наистина Ви благодаря за репликата и разбирам, че формално нямате право да я направите, защото сте председателстващ на заседанието и нямате право на тази реплика, някой трябва да води заседанието.
Въпросът се поставя затова, защото само Народното събрание може да вземе решение за одит на Сметната палата. Ние искаме да се направи одит на Сметната палата и това решение може да бъде взето от нас. Според мен този одит на Сметната палата, разбира се, най-вече ще ползва Столичната община. След като те нямат сили да си поискат този одит, нека ние да го поискаме и прочетем. Аз го искам като столичен народен представител и като бивш общински съветник. Мисля, че на всички народни представители от София ще направят добро впечатление тези резултати. Ще бъде много полезен и за общинските съветници и след като тези въпроси, които Ви поставих – част от тях ще видите и в отговорите в одита на Сметната палата, това ще бъде нещо, което ще бъде полезно за гражданите на София. Така че смятам, че е нормално този въпрос да се разисква в Народното събрание. Народното събрание да поиска да има такава проверка, а Столичният общински съвет, ако иска да се възползва от резултатите на тази проверка – добре, като не иска няма световна сила, която да задължи Столичния общински съвет да свърши каквото и да е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за изказване, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Признавам си, че ме предизвикахте, господин председателю, с вашата реплика преди малко. (Възгласи „А-у-у!” от ГЕРБ.) Аз искрено възразявам срещу два факта, които се случват в тази зала. Единият е основанието, искането за предизвикване на такава одитна проверка да не бъде прието с твърдението на Комисията по правни въпроси, че то не е плод на сериозен обществен интерес.
Уважаеми колеги, тогава, когато става дума за харчене на пари на граждани, тогава когато има очевидна обществена реакция, тогава когато публично се поставят въпроси, те задължително представляват сериозен обществен интерес. Тогава, когато това се случва в София, няма спор, че интересът е значим. Аз не разбирам какво за мнозинството в тази зала представлява сериозен обществен интерес, освен това, което е продиктувано от определени политически или партийни обстоятелства. Сериозен е общественият интерес и ние му дължим отговор.
Какво правим в тази зала? Безапелационно отхвърляме едно предложение, което има сериозен обществен смисъл, има сериозен управленски смисъл. Не можете днес да кажете, че всичко, което би трябвало да бъде решено от общинския съвет, може да бъде отхвърлено с лека ръка, защото то е плод на други правомощия. След като ние трябва да мотивираме факта, че има обществен интерес, ще слушате колегата Курумбашев, той е абсолютно прав. (Възгласи „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Какво правим в тази зала?! Вие през цялото време отказвате всякаква публична интервенция върху работата на общинските фирми в София. Вие отказахте одита на „Екоравновесие”, колега Михов, отново без дискусия – просто с гласуване. Сега ще откажете одита на Центъра за градска мобилност отново без дискусия. Защо пазим информация, която трябва да бъде публична? Ние може да не сме прави, може съмненията на гражданите, които прозвучаха в изказванията на двамата ми колеги преди това, да не са основателни. Как ще го докажете – с подвиквания в залата?! Това става просто с установените държавни механизми, става с проверка на Сметната палата, с публично обявени резултати. Защото хората питат не само защо ще плащат толкова много, а защо плащат толкова много. Какво се случва със средствата им? Кой ги потребява, в техен интерес ли е, по какъв случай, кога? Как ще им кажете истината?!
Ние не твърдим, че сме истина от последна инстанция! Дайте публичния отговор чрез проверката на Сметната палата. Нищо повече не иска никой от Вас. Никой от нас в момента няма аргументи да каже дали това е така, или не е така. Не може до безкрайност да се пази една информация, която следва да бъде публична! Не може до безкрайност Народното събрание да се прави, че нищо не се случва! Защото ако Вие имате сериозен политически интерес да пазите името на ГЕРБ като управляваща в София днес възможно по-чисто, Вие трябва да позволите публичност на резултатите от цялата управленска дейност на мнозинството на ГЕРБ в София. Това е задължение на Народното събрание, не само негово право.
Аз искрено се надявам, че извън подвикванията и извън емоцията, Народното събрание ще разсъждава управленски, грамотно и граждански отговорно, а това означава да подкрепи предложението за решение, с което Народното събрание да възложи одит на Сметната палата на Центъра за градска мобилност в София. Дължите го на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Бих станал да Ви отговоря, но наистина няма кой да ме замести.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за лично обяснение, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да нямаме после повод да има друго лично обяснение, няма да споменавам имената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Защо? Обръщението си е една уважителна форма, аз това не мога да разбера!
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз предлагам да изземем функцията на управителния орган на Сметната палата – има 256 общини в България, да им направим един график и през следващите две години всеки работен ден Сметната палата да проверява по една община от тези 256 общини. Мисля, че Сметната палата си има достатъчно добър график кого, кога и как да проверява. Това са 256 общини, да им направим графика кого да проверяват всеки ден или всяка година. И така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз нямах намерение да се изказвам, но бях провокиран от колегата преди малко. Това че е необходимо да се направи одит на дирекцията в общината, която се занимава със синята зона, е необходимо от самия факт, че сума ти години работи, сума ти пари събира, а накрая няма никакъв резултат. Даже един паркинг не е построен.
Аз искам да Ви кажа друго, но тъй като е лично обяснение, не можах да Ви направя реплика. Уважаеми дами и господа, ако някой въведе тази парламентарна практика, това е мнозинството от ГЕРБ – да се вземат решения от парламента, да се правят проверки от Сметната палата. Проверете протоколите от предишното, от по-предишното Народно събрание, когато също е имало Сметна палата в нашата държава, но такова нещо не се предлагало.
Сега какво излиза? Въведохте една практика и Вие се възмущавате от нея. Да не бяхте я въвеждали, господа! Не може по един въпрос решението да е правилно, тъй като управляващото мнозинство го иска, а във връзка с друга институция да не е правилно, тъй като опозицията го иска. Хайде, да мерим с един аршин, и то с парламентарния аршин, а не на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Терзийски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От единственото направено изказване, под формата на лично обяснение, от представители на управляващата партия ГЕРБ стана ясно, че или не е ясно каква е темата на сегашния дебат, или не се разбира каква е тя.
Аз смятам, че точно Народното събрание е органът, който трябва да вземе отношение и становище по въпрос, който не просто буди съмнение, както каза колегата Курумбашев, а увереност за тежка корупционна практика. Трима от директорите на това общинско предприятие са застреляни. Идеята за създаване на такова общинско предприятие е с парите, които се събират, да се построят подземни паркинги – под паметника на Цар Освободител – 150, на друго място – 150, 2001 300. До този момент няма изградени такива паркинги. Няма ги и парите! Това е тежък и сериозен обществен интерес не само за жителите в София, защото столицата се посещава от жители, от български граждани от цялата страна. Те идват тук в болници за лечение, за транспорт, за летището, за държавни институции. Това е и интерес на цялата държава. Въпросът за местата за паркиране, за възможността да спреш колата си в София не е просто въпрос само на столичани, а въпрос на българските граждани от цялата страна. Считам, че това е сериозен интерес, касаещ всички български граждани и измиването на ръцете, което в момента прави управляващото мнозинство от ГЕРБ, че това било проблем на Столична община е – няма да използвам силна дума – несериозно и безотговорно.
Аз смятам, че точно Народното събрание трябва да вземе решение да види къде са тези средства и защо не са отишли по предназначението за създаване на тази общинска фирма, на това общинско предприятие. Защото от липсата на реализация на идеята на това общинско предприятие страдат всички български граждани, а не само столичани. В момента е абсолютно безотговорно Вие като народни представители, които сте от цялата страна, да се свивате под анонимността на мнозинството, да не предприемете и да не вземете необходимото решение, което очакват всички български граждани.
Не е просто проблем на Столична община. Ако тя можеше, щеше да е решила този проблем. Общинският съвет не може да го реши. Пак Ви казвам, става въпрос не за съмнение, а за убеждение за тежка корупционна практика във връзка с разходването на тези средства и с нереализирането на идеята за създаването на тези подземни паркинги. Ето защо Вие сте длъжни да вземете подобно решение и Сметната палата да излезе със становище по отношение на това как са разходвани тези средства, каква е целесъобразността и защо не са реализирани проектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов – първа реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега! Аз също като народен представител от град София просто искам да направя едно уточнение, тъй като изслушах изказванията. Искам да кажа, че към днешна дата са направени паркоместа за 3500 автомобила.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Къде? В метрото!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Цитирам, едното се намира на бул. „Ломско шосе”, другото на бул. „Черни връх”. Това са така наречените буферни зони, където гражданите да могат да паркират.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Откъде е финансирането? От Европейския съюз!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да кажа това, за да бъдем коректни и точни. Тук преди малко бяха казани много факти, че няма построени паркинги и аз просто искам да внеса това пояснение. Мисля, че са 3500 места.
Преди да завърша, искам да кажа, че в момента е почти пред приключване ново място за паркиране – на стадион „Юнак”. Това е в интерес на истината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Втора реплика – господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Терзийски, ясно е къде отиват парите! Крадат се! Двадесет и девет милиона годишно се събираха при досегашните такси, 25 милиона се харчеха, 1000 души работят. А иначе се събират такси и се увеличават таксите от един лев на два лева. Това е простота сметка. Не е необходимо да си някакъв специалист по счетоводство и финанси. Това е простата сметка, която се вижда от балансите на дружеството.
Затова ги е страх да влезе в Сметната палата, затова ги е страх да погледне как са се съотнася дейността и функционирането на това дружество и кое налага двойно увеличение на таксите. Кое налага при 29 млн. лв. приходи – около 29 млн. 120-130 хиляди годишно, 25 милиона разходи, при средна заплата около 800-900 лв. в дружеството и изтичане, изтичане, изтичане на много пари, които ей-така се събират от софиянци и гости на София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Миков, ще отговоря първо на Вашата реплика. Явно в тази зала може би не само аз и Вие знаем, че тези пари се крадат. Може би и други в тази зала знаят, че тези пари се крадат, затова навеждат глави и не искат да приемат подобна инициатива и действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Защо не сте докладвали на прокуратурата, като знаете? (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Михаил Миков.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, ние не сме в съдебната зала, тук е залата на Народното събрание. Ще Ви помоля да не ми правите реплики зад гърба като съдия, а като председател на Народното събрание.
Да продължа по-нататък. Господин Иванов, точно Сметната палата би могла да отговори колко от тези паркинги, за които Вие говорите, са построени по Оперативна програма „Транспорт” и колко от тях са построени от средствата, събрани от Центъра за градска мобилност. Понеже няма построени такива паркинги от Центъра за градска мобилност, точно затова ние Ви казваме, че по този мазмантийски начин се измъквате от отговорността, която трябва да поеме Народното събрание. Паркингите, за които говорите, са построени по оперативна програма с европейски средства. Те не са построени от парите, които се събират от българските граждани, паркиращи в столицата. С тези пари трябваше да бъдат построени не само паркингите, за които Вие говорите, а и тези по програмата. Вашето изказване, Вашата реплика няма нищо общо с дискутирането на тази тема. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място):
А съфинансирането откъде е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Приключваме с темата.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата на одит на „Център за градска мобилност” ЕООД – град София
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит на изпълнението на „Център за градска мобилност” ЕООД – град София за периода 1 февруари 2009 г. до 31 декември 2011 г.
2. Срокът на извършване на одита е от 1 май 2012 г. до 1 юни 2012 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 30 юни 2012 г.”
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, позволете да направя редакционни поправки с оглед дългото забавяне на разглеждането на внесения проект за решение.
Предлагам в т. 2 срокът на одита „от 1 май 2012 г. до 1 юни 2012 г.” да се замени с „от 15 септември до 15 октомври”.
Съответно в т. 3 срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата да бъде „15 ноември”. Едномесечен да бъде срокът след проверката. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първо, подлагам на гласуване предложенията на господин Миков за корекция в предложения текст за решение, а именно в т. 2 срокът на извършване на одита да е не „от 1 май 2012 г. до 1 юни 2012 г.”, а „от 15 септември 2012 г. до 15 октомври 2012 г.”.
В т. 3 срокът за представяне на доклада от Сметната палата да бъде не „30 юни 2012 г.”, а „15 ноември 2012 г.”
Режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители за 32, против 33, въздържали се 35.
Предложенията не са приети. (Реплики от Коалиция за България.)
Подлагам на гласуване предложения проект за решение от господин Миков и група народни представители, както беше докладван.
Гласували 106 народни представители: за 28, против 42, въздържали се 36.
Проектът за решение не е приет.
Прегласуване – господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви кажа какво прави впечатление. Досега това Народно събрание не е гласувало нито един път Сметната палата да провери каквато и да е фирма – държавна или общинска, каквото и да е министерство, което се управлява от ГЕРБ.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Или община!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имаме усещането, че тази Сметна палата се използва само и единствено за политически цели: да проверява или министерства, управлявани от предишни правителства, или общини, които се управляват от партии, различни от ГЕРБ. Разберете, във Ваш интерес е да се направят проверки в общини, които се управляват от ГЕРБ. Във Ваш интерес е да се проверяват и министерства, които се управляват от ГЕРБ. Иначе се остава с впечатлението, че ползвате Сметната палата с една-единствена цел. Както се казва, пуснете една проверка за адет, поне да изглежда, че имате желание да проверявате себе си. Иначе оставате у хората впечатление, че има правила и закони, които са за баламите, а Вие сте хората, които няма да бъдат проверявани в тази държава. Откога си мислите, че ще бъдете тези хора? Защо си мислите, че на Вас не може да Ви бъде поискана сметка?! Защо си мислите, че не е добре самите Вие да поискате такава проверка? Ако има някакви проблеми, няма нужда Бойко Борисов да закопчава Христоско Вретенаров с белезници за парното. Защо не искате да се проверяват Ваши фирми? Защо искате да се проверяват само общини и министерства, управлявани от други партии? Наистина ли смятате, че сте на хиляда процента безгрешни? От какво се притеснявате?
Моята молба към Вас е: подкрепете ни за тази проверка, за да се уверим, че могат да бъдат проверявани и общини, управлявани от ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуваме проекта за решение, както Ви беше докладван.
Гласували 101 народни представители: за 29, против 47, въздържали се 25.
Проектът за решение не е приет.
В 11,30 ч. продължаваме.
Почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата.
Преминаваме към поименна проверка:

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваня Донева Георгиева - отсъства
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - отсъства
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - отсъства
Даниела Димитрова Миткова - отсъства
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - отсъства
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - отсъства
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомила Станиславова Станиславова - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - тук
Светослав Тончев Тончев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станка Лалева Шайлекова - отсъства
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Атанасов Димитров - тук
Тодор Димитров Великов - отсъства
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - отсъства
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Георгиев Чаушев - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - тук
Христофор Неделчев Ачков - тук
Цвета Алипиева Георгиева - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлиана Генчева Колева - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Янко Иванов Здравков - отсъства

По време на проверката са се явили: Ваня Донева, Ваньо Шарков, Вяра Петрова, Ангел Найденов, Драгомир Стойнев, Любомир Татарски, Александър Ненков, Даниела Дариткова, Александър Стойков и Асен Агов.
Присъстват 124 народни представители. Налице е кворум.
Продължаваме заседанието.

Следва точката от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА И ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Внесен е от народния представител Искра Фидосова на 4 септември 2012 г.
„На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 20, ал. 4 и чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям Проект за решение за промяна и попълване състава на Комисията по правни въпроси.”
С проекторешението ще ни запознае господин Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за промяна и попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Юлиана Генчева Колева като член на Комисията по правни въпроси.
2. Избира Ралица Тодорова Ангелова и Кирил Боянов Калфин за членове на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Проектът за решение, който се предлага, е измежду формалните актове, които често се гласуват и които предлагат промени в състава на постоянните комисии.
В случая особеното е, че това предложение за промяна в Правната комисия се прави няколко дни преди предстоящото изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Госпожа Колева е един от тези кандидати. Разбира се, няма нещо недопустимо в това мнозинството да предлага измежду своите членове кандидати за различни длъжности. Както аз, мисля, че и моите колеги, които познават главно професионалната дейност на госпожа Колева, смятат, че тя има професионално основание, за да участва в този избор.
Но за мен не е добър сигнал искането на тази промяна преди самото гласуване. С това Вие бихте казали, че част от избора вече е приключил. Смятам, че това не е нито в персонален интерес на госпожа Колева, нито е добър знак в хода на вече развиващата се процедура.
Ние трябва да приемем, че всички предложени кандидати, независимо чия е била инициативата, след като отговарят на формалните изисквания, ще бъдат подложени на сериозно изслушване следващия вторник в Правната комисия, след което тя ще може да формира своето предложение и да го представи на Народното събрание. Народното събрание в неговия състав, така както днес обсъждаме другите въпроси, трябва да приеме решението за избор на 11 членове от квотата на парламента.
Вероятно мотивът, който Ви води в бързането с това решение, Ви е да разполагате с пълния състав от наличните места в комисията, защото разбираемо е, че госпожа Колева като член на комисията няма да гласува за своята кандидатура.
Според мен тези сметки са твърде дребни и едва ли те са решаващите дори в количествен план, за да се формира становището на Правната комисия. Затова мисля, че е по-добре този въпрос днес да не бъде решаван. При успешен избор на госпожа Колева за член на Висшия съдебен съвет тя автоматично ще отпадне и от състава на комисията – тогава нейният състав може да се попълни. Дори ако искате, днес можете да попълните едното от местата, които Ви се полагат, без да решавате другата част от въпроса.
Моят призив към всички е в тази част на решението да не участват в гласуването. Това според мен е принципен подход и той съвсем не засяга отделните участници в процеса. Ако аз си позволявам, го правя не за да изглежда това като някакво дребнаво заяждане, нито пък имам основание персонално да отправям критики към някого от предложените тук, а да поставя въпроси, които би трябвало да повишат чувствителността на Народното събрание, когато взема решения с такава важност.
С това завършвам – отново призовавам всички народни представители да не гласуват за предложението по т. 1 по какъвто и да е начин, защото днес тази тема не трябва да бъде предмет на обсъждане от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Някой желае ли да направи реплика?
Госпожо Цачева, имате думата за реплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Стоилов, уважаеми колеги! С внимание изслушах Вашите разсъждения, но бих желала да ми отговорите на въпроса: считате ли, че по отношение на останалите кандидати, които са номинирани от квотата на парламента, биха били налице равнопоставеност и равен старт, ако един от номинираните кандидати е член на Правната комисия и по Вашия призив не гласува за собствената си кандидатура, но като член на Правната комисия гласува по отношение на останалите кандидати?
Считам, че, именно за да не се стига до упрек към парламента като цяло, ако стартираме процедурата с подобен порок в Правната комисия, тя неминуемо би се пренесла и като порок върху окончателния избор на членовете на ВСС от парламентарната квота.
Бих желала да чуя Вашето мнение по този въпрос.
Моето становище – аз лично ще подкрепя проекторешението, защото считам, че е правилно. Прави чест на госпожа Колева предварително, без да знае какъв ще бъде резултатът от гласуването в пленарната зала, да се откаже от членуването си в тази комисия, за да може тя като кандидат, заедно с останалите, да стартира равнопоставено в процедурата, за която мисля, че всички ние нямаме спор по тази тема и желаем да бъде такава. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми народни представители, мисля, че някои от Вас прибързаха с ръкоплясканията. Аз имам отговор на репликата, която госпожа Цачева отправи, защото тя има продължение.
Госпожа Колева обективно е в положение, различно от останалите кандидати и това съвсем няма да се промени с нейното оттегляне от състава на Правната комисия. Тя остава народен представител и смятам, че това също е нещо разбираемо. Тя ще остане такъв до провеждане на гласуването.
Актът, който приема Народното събрание, не е просто утвърждаване на предложението на Правната комисия, а е формиране на волята на Народното събрание в неговия цялостен състав. Така че този въпрос не отпада с оставането или оттеглянето на госпожа Колева от комисията. Тя би могла, ако прецени, като член на комисията да не гласува и по останалите кандидатури, освен по своята, но това е неин личен избор.
Поради тази причина моето предложение и аргументи остават актуални. В случая проблемът не е толкова в това, че госпожа Колева продължава да бъде член на Правната комисия, а че тя обективно е в състояние, различно от останалите кандидати.
Аз не призовавам такива кандидати да ни бъдат излъчвани от политическите представители в парламента, защото отговорността на политиците не е в това да изглеждат привидно неутрални, а в това да бъдат преценявани по същия начин, както и останалите, да имат отговорност, последователност и откритост в своето поведение. Това всеки един може да демонстрира и то може да бъде преценявано от тези, на чиято преценка е подложена дадена кандидатура.
Поради тази причина моят призив остава актуален. Аз смятам, че много по-добър сигнал ще дадем, ако днес не правим промяната в тази й част, отколкото ако тя изглежда едно формално представяне на кандидатурите по начина, по който се апелира от мнозинството. Така че процедурата ще бъде открита, тя ще бъде критично преценявана и мисля, че самият й ход ще бъде най-добрият атестат за качествата на парламента да оцени кандидатите, а не тези маневри, които се правят преди започване на заседанието на комисията по същество и преди изчерпване на гласуването от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, темата наистина е важна – изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет, и вземам думата, за да направя едно изключително важно уточнение, което се пренебрегва от народните представители от управляващото мнозинство и от Правната комисия. Все пак нека не забравяме, че решаващият орган – органът, който ще избере членовете на бъдещия Висш съдебен съвет, е българското Народно събрание, а не Правната комисия. Макар че функциите по изслушването, по преценката на кандидатите, като че ли основно се изземват от Правната комисия, но в крайна сметка това решение ще се вземе в тази зала от всички български народни представители.
Вие вкарвате в момента госпожа Колева в една спирала, която, ако някой продължи логиката на госпожа Цачева, би следвало да попита: „След като тя се отказва да бъде член на Правната комисия, дали ще се откаже изобщо да бъде български народен представител, който ще участва в избора на бъдещите членове на Висшия съдебен съвет?” Тази спирала не я инициираме ние от опозицията, а Вие влизате в нея с развиването на тези разсъждения.
По никакъв начин не искам да засегна колегата Колева, която уважавам като професионалист и като член на Правната комисия, така че няма да продължа своите разсъждения, но с прекалените пиар ходове и целия театър, който се подготвя по избора на членовете на Висшия съдебен съвет, в крайна сметка пáрата ще остане в свирката. Все пак става дума за избор, който трябва да бъде по същество, който да избере най-добрите професионалисти, честни, почтени и смели хора, които да влязат в този орган, а ние през цялото време обръщаме внимание върху детайлите, върху сценария, върху декорите и върху целия вид на това представление, което ще се състои съвсем скоро, а именно изборът на нов Висш съдебен съвет.
Тази тема вкарваме с колегата Янаки Стоилов и днес, защото самият избор по същество е изключително важен не само за съдебната система, а изобщо за развитието на демокрацията в България. С всички тези финтифлюшки, с които го закичваме предварително, не правим услуга на това действие по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли някой желание за думата за реплика?
Госпожа Цачева желае лично обяснение, тъй като беше споменато името й.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз не съм споменавала името й.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Пише в стенограмата.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожа Колева казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И Цачева казахте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, вземам думата за лично обяснение, тъй като до момента аз мислех, че сме приели едни процедурни правила по избора. Всички сме наясно, че изборът, гласуването ще се състои в тази пленарна зала, че Правната комисия има подготвителни задължения за изслушването, което те ще проведат на 11 септември 2012 г. Мисля, че по тази тема няма съмнение в нито един от нас, депутатите от мнозинството.
Това обаче, което за мен, от начина по който вървят разискванията по това решение, става ясно, е, че отсега има замислен сценарий. Отсега опонентите ни са готови да ни атакуват за порочност в процедурата, и това ще бъде именно един от тези замислени сценарии. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Да, Вие ми го казахте току-що и то е записано в стенограмата. Затова нека се придържаме към здравия разум. Дали в пленарната зала, тогава когато ще се приемат решенията, госпожа Колева като народен представител ще гласува, това е въпрос на нейната съвест. Аз лично на нейно място не бих гласувала, пак за да има равнопоставеност между всичките кандидати. Но че тя не бива да участва в работата на комисията, която съгласно нашето решение за процедурните правила по провеждането на този избор за членове на Висшия съдебен съвет има конкретни задължения, моето вътрешно, категорично и трайно убеждение е, че тя не бива да участва в работата на комисията към този момент.
В този смисъл още веднъж, колеги, аз Ви моля да подкрепите предложението, така както то е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това беше реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, това беше лично обяснение.
Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Манолова, имате думата по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, възразявам срещу начина, по който дадохте възможност на госпожа Цачева, вместо да вземе реплика по повод на моето изказване, да злоупотреби с парламентарните правила и да иска лично обяснение, изказвайки се по същество. По този начин ме лишавате от възможността да направя дуплика на тази реплика, която би била в следния смисъл: нека да не търсим конспирации в парламентарния дебат. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това, което се опитваме да направим от опозицията, е абсолютно добронамерено да кажем, че Вие вкарвате в една спирала един от достойните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Всеки от нас е достатъчно професионален, откровен и смел, за да каже каквото мисли в прав текст от тази трибуна.
Тази логика, която поставя в по-особена ситуация госпожа Колева, се поддържа от парламентарното мнозинство с това решение и с обясненията на госпожа Цачева. Вие вкарвате мисленето и предположенията в тази посока. Това, което се опитваме от опозицията, е да Ви спрем в тази спирала, в която сами се вкарвате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това го казахте вече.
МАЯ МАНОЛОВА: Пак подчертавам: при цялото ни уважение към колегата Юлиана Колева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожа Цачева желае процедура.
Госпожо Цачева, за какво?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: По начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин председателстващ, категорично възразявам по начина, по който предоставяте думата за процедури по начина на водене. След като не чухме от говорившия две минути, непрекъснат от Вас – нещо, което бяхте длъжен по правилник да направите, аз съм използвала правото на лично обяснение, след като поименно съм спомената от преждеговоривш. Оттук насетне да се взима процедура по начина на водене – защо ми е дадена думата, считам за категорично и грубо нарушение на правилника.
Моля Ви, господин председателстващ, спазвайте правилника! Той важи за всички ни, когато седнем на стола, на който седите Вие в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай закривам дебата и преминаваме към гласуване на Проекторешението за освобождаване на Юлиана Генчева Колева като член на Комисията по правни въпроси, и втора точка – избира Ралица Тодорова Ангелова и Кирил Боянов Калфин за членове на Комисията по правни въпроси.
Това беше проекторешението, което Ви беше прочетено преди малко.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първо, ще бъде представен докладът на Комисията по правни въпроси.
Госпожа Фидосова я няма.
Има ли представител на тази комисия?
Имате думата, господин Димитров – заместник-председател.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная със становището на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди внесения Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на народното събрание, № 254-02-96, внесен от народните представители Красимир Велчев, Диан Червенкондев и Искра Фидосова на 5 юли 2012 г.
Проектът за решение беше представен от вносителя – народният представител Искра Фидосова.
Съгласно Закона за енергетиката Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е независим специализиран държавен орган, осъществяващ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията, в това число образуване и утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия, природния газ и водата. Правомощията на комисията са в съответствие с изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Комисията взема решения по всички важни въпроси, свързани с регулирането в енергетиката и в частност електроенергийния сектор с оглед правилното функциониране на вътрешния пазар на електрическа енергия.
Поради появилите се политически спекулации относно непрозрачност и зависимост при вземането на решения от изключителна обществена значимост, като определяне цените на електроенергията и топлоенергията, се предлага създаване на постоянна парламентарна комисия, която ще наблюдава дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя ще бъде съставена на паритетен принцип – по един народен представител от всички парламентарни групи и един независим народен представител.
По този начин ще се гарантира прозрачност, публичност и пълна информираност на обществото за взетите решения от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за мотивите и процедурите при приемането им.
След представянето на проекта за решение, провелата се дискусия и последвалото гласуване, с 12 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект на решение:
РЕШЕНИЕ
за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
§ 1. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 18:
„18. Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
2. Създава се нова ал. 7:
„(7) Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група и един независим народен представител. Ръководството на комисията се състои от председател и един заместник-председател. Комисията осъществява наблюдение върху дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
§ 2. В чл. 20, ал. 1 думите „т. 15 и 16” се заменят с „т. 15, 16 и 18”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите има думата господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, мотивите за създаването на такава нова постоянно действаща парламентарна комисия бяха изчерпателно представени в доклада на колегите от Правната комисия. Ние считаме, че работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е да решава изключително важни общественозначими въпроси в областта на енергетиката като цяло.
Всичко, което се появи през изминалите месеци, свързано с някои решения, беше изцяло само на политическа основа. Държавната комисия беше обвинена в непубличност, непрозрачност, в зависимост, че техните решения зависят от различни политически сили, тъй като тя се назначава от Министерския съвет. Така е по Закона за енергетиката и по Закона за администрацията.
За да пресечем тези политически спекулации, ние предлагаме една обективна комисия, която да наблюдава дейността. Тя да бъде съставена на паритетен принцип. В нея да участват представители на всички парламентарно представени групи, включително и един независим народен представител. В заседанията на парламентарната комисия да може чисто политически и чисто експертно да се обсъждат решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Нека да видим как тя взема тези решения, съответстват ли на наредбите, които тя приема, съответстват ли на Закона за енергетиката, на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и ако има съмнения, ако има въпроси от различно естество, да бъдат задавани и съответно да получаваме отговор. Тогава ще си проличи политиката на всяка политическа партия – коя е за увеличаване на цената, коя е за намаляването й, коя е за фалиране на държавни компании, енергийни предприятия, коя е за енергийна зависимост на държавата, коя е за енергийна независимост.
Знаете, че всички заседания на парламентарните комисии са открити. Могат да присъстват експерти, синдикати. Ще можем да дебатираме и политически. Преценили сме, че тя трябва да бъде на паритетен принцип, така че да не бъдем политически обвинявани, че видите ли, вземаме основно и там превес при евентуално гласуване.
Нека не забравяме, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 26, ал. 2, постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите. Именно там ние ще преценим дали Законът за енергетиката, който ние сме приели, е достатъчно ефективен и дали правилно се прилага. Всички народни представители, които участват в комисията, а и не само в нея, имат правото на законодателна инициатива. В случай, че бъде преценено, че решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са законосъобразни, но законът не е достатъчно ефективен, могат да се правят предложения за неговата промяна.
Нека да гласуваме за тази комисия, нека да участваме честно и обективно. Ще спорим политически и професионално. След решение ще запознаем Народното събрание и нашите избиратели какво се случва в енергетиката, как се пресмятат цените, какъв е законът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Червенкондев.
Дискусията е открита.
Пръв в нея ще участва господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, през 30-те години при една от поредните военни диктатури премиерът се обръща към Борис ІІІ и казва: „Ваше Величество, възстановете Народното събрание. Сега цялата кал се излива в двореца.”
За голямо съжаление сега прилагаме този принцип. Калта от енергетиката, която е много и основателно е много, да я пренасочим от изпълнителната власт, където й е мястото, към Народното събрание. Не ни стига другото, че ни е много висок рейтингът, та дайте да закачим и този имидж върху себе си.
От тази гледна точка аз разбирам, че тримата вносители правят точно това – предизвикват гнева на хората към Народното събрание, тъй като ще се казва: „Ами ето ги, те там контролират, те видяха, те казаха и затова цените са такива. Не сме ние. Ние не знаем, не сме чули, но ето ги, те са видели и чули”.
Разбирате, че приехме новия Закон за енергетиката, където основната бележка от Европейската комисия беше, че в нашия закон (говоря за Генерална дирекция „Енергетика”), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не е независима. Тя фактически е такава. Министерският съвет я назначава, Министерският съвет я уволнява, Министерският съвет казва какво да прави и как да го прави. Това са реалностите. Който плаща музиката, в общи линии той диктува условията, при които се танцува в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Тази реална и единствена зависимост, сега ние ще създадем видимост, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) зависи и от парламента. Нали той е независим орган? Не стига, че сме направили този независим орган изцяло зависим от изпълнителната власт, сега му слагаме още един, за да бъде още по-независим, което, разбирате, няма как да е сериозно. Ясно е, че ДКЕВР е инструмент в ръцете на правителството. Това е нормално. Затова се явява една политическа сила на власт, получава инструментите и с тези инструменти въздейства. Това е един от най-важните инструменти, тъй като става въпрос за естествените монополи, които засягат всеки един от нас. В това отношение въпросите са изключително сложни, но те не се решават по начина, който се предлага в това решение.
Вие разбирате, голям дебат вървя по цените на газа. В продължение на години ДКЕВР дърпаше цените на газа надолу – на входа цената скача, ДКЕВР би трябвало да увеличава цената, по политически съображения той не я увеличава. В резултат на това в момента „Булгаргаз” е с огромни финансови задължения и в много тежко финансово състояние. Знаете, че в същото състояние е и Националната електрическа компания, че Националната електрическа компания е във фактическа несъстоятелност. Това са реалностите! В тези реалности ЕРП-тата тънат в разкош. Погледнете къде са им сградите, погледнете какви автомобили карат, погледнете им заплатите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Ние ли да ги погледнем? Погледнете ги Вие! Кой ги създаде?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не управляваме ние, Вие управлявате. (Реплики и възгласи от блока на ГЕРБ.) В тази ситуация вместо да търсим ефективност като намалим разходите на тези дружества, което е работа на ДКЕВР, ние работим по разходопокривния начин. Някой прави разход, за да бъде в най-луксозната сграда на София, на Пловдив, на Варна, ДКЕВР казва: „Да, правилно. Признавам ти разхода и върху този разход ти начислявам и полагаема печалба.” Десетки, стотици фирми фалираха. Виждате какво стана с цените на много, особено промишлени стоки. Само в енергетиката няма такива работи. Цените си вървят нагоре, разкошът си върви нагоре, благодарение на подкрепата на ДКЕВР – това трябва да е ясно. Отговорността за този ценови шок, който в момента българинът изживява, е преди всичко на ДКЕВР и на онези, които го назначават и го контролират. Тя не е на парламента и няма как да бъде на парламента.
В тази ситуация по непонятен за мен начин ние предлагаме съзерцателна комисия – комисия, която ще наблюдава. Няма да решава. Тя ще наблюдава. Кажете ми къде в Конституцията има такива правомощия и такива задължения на парламента – да наблюдава? Простете ми, но в България има много неща, които е добре да се наблюдават. Дайте да направим една комисия за Националната художествена галерия, да направим такава комисия за операта, за Комисията за регулиране на съобщенията, за СЕМ – за всичко, което може да се съзерцава, да направим парламентарни комисии и да кажем, че Народното събрание е за съзерцание. Това е абсурдно! Това е унижение на Народното събрание и няма как да се прави.
Вече Ви зададох въпроса какви решения ще взема тази комисия? Вижте какво пише в мотивите, в решението го няма: „Комисията ще осигури и гарантира публичност и пълна информираност на обществото за взетите от ДКЕВР решения, както и мотивите и процедурите при тяхното приемане” – за взетите от ДКЕВР решения! Парламентът в качеството на PR агенцията на ДКЕВР. „Добре дошли!” Това в общи линии Козъма Протков едва ли би могъл да го измисли. Ние се готвим да го направим.
Какво решава комисията? Тя ще утвърждава, ще подкрепя, ще отхвърля. Има ли такива правомощия? За кого ще се отнася това нещо? Взема някакво решение комисията, кой ще го изпълнява това решение? ДКЕВР е независим орган, той няма основание да обръща внимание на това, което прави тази комисия.
Съжалявам, но ситуацията многократно се повтаря. Може би за председател на комисията трябва да поканим арменския поп, тъй като това е принципът – няма на кого друг да се жалва българският народ и българският парламент, при наличието на такава комисия. Представете си ДКЕВР определя цени, а комисията не ги утвърждава, не ги приема. Тя ги отрича, отхвърля ги. Какво се случва?! Случва ли се изобщо нещо? Защо комисията приема такова решение? Или обратното – ДКЕВР приема решения, комисията казва: „Много са хубави, правилни и обосновани.” Кой е виновен за това решение? Народното събрание, онзи, който е приел това решение. Затова напомням предложението, което направихме при приемането на Закона за енергетиката, което Вие отхвърлихте с лека ръка – ДКЕВР да се избира от парламента. Не тази комисия да е на паритетен принцип, а да избираме членовете на ДКЕВР с две трети от народното представителство, за да има такава независимост.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Защо не го направихте преди четири години?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): ЕРП-тата кой ги прие?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се извинявам, тогава нямаше приемане на нов закон, нямаше нова европейска директива и нямаше такива изисквания. (Реплики от ГЕРБ.)
Предложихме в ДКЕВР да има представители на потребителските организации – няма ги; да има представители на синдикатите – няма ги; на работодателските организации – няма ги; на тези NGО, които през интернет организират протестите си – няма ги. Всички тези хора ги няма от ДКЕВР и Вие отхвърлихте това предложение. Така че вместо да контролираме ДКЕВР през една съзерцателна комисия, ние предложихме по-простото – да го контролираме през кадровия му състав. Парламентът да казва това са или не хората. С лека ръка го отхвърлихте.
Давам Ви конкретни примери: „Булгаргаз” иска вдигане цената на газа с 20%. ДКЕВР казва: „5%”. Какво прави тази комисия? Кажете ми какво прави? Казва, че цената трябва да се вдигне с 20% ли? Това ли прави? Това ли е целта в случая?
Втория случай – цената на топлото, която мъчи българите. Тя е социално непоносима.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ ( ГЕРБ, от място): За Вальо Топлото...
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вальо Топлото не е от тройната коалиция, много се извинявам. Знам, че възрастта оказва влияние върху паметта, но политическата памет не се крепи само върху цвета на косите. (Възгласи и реплики от блока на ГЕРБ.)
Цената на топлото е социално непоносима. Какво прави комисията? Казва, че трябва да се намали и ДКЕВР го изпълнява? Кой плаща загубите? Дядо Мраз? Нали трябва да има връзка между цената, която се плаща и разходите, които се правят за постигането на тази цена.
ЕРП-тата всяка година обосновават инвестиции. На базата на тези инвестиции, които трябва да модернизират нашата енергетика, евентуално се вдига цената. Какво ще каже комисията? Не щем инвестиции?! Не щем модернизация?! Така че тази работа няма да я бъде. Разбирате ли колко е абсурдно да се очаква, че в такива конкретни казуси комисията ще може да каже нещо конкретно.
Завършвам с това, което предлагаме отново – ДКЕВР да се избира от Народното събрание. Това е парламентарна зависимост, ако искаме да има такава зависимост. Предлагаме да се избира с две трети от народното представителство, за да има независимост. Не по един човек от всяка парламентарна група да съзерцава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, обръщам Ви внимание, че сме в друга процедура. Няма внесено в Деловодството на Народното събрание предложение за изменение на Закона за енергетиката. Така че Вашите предложения нямат отношение към това, което днес обсъждаме.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има конкретно предложение, госпожо председател, и Ви напомням, че в парламента какво ще говори народният представител решава народният представител, а не председателят на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да отменим правилника тогава.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това се прави многократно. Няма такъв текст нито в правилника, нито в Конституцията, който да казва, че някой може да рецензира думите на народния представител. Точно обратното – има имунитет, за да няма такава рецензия.
Контролът върху ДКЕВР се прави през Министерския съвет и през енергийния министър. Контролът върху Министерския съвет и енергийния министър се прави от парламента, а не директно върху подчиненото звено, каквото в случая е ДКЕВР.
Дайте да вкараме един нов принцип за определяне на цените. Това е важното, това е философията, а не – „Направи разходи, аз ще ти ги призная, ще ти призная и печалба. Дай му достигнатата печалба. Ако намалиш разходите, печалбата ще остане за теб. Няма да ти я намаляваме”. Но сегашната схема?! Ето, в радиус на 100 м от нас, в центъра има офис. Кой смятате, че има офис? ЧЕЗ? Не, Е.ОН! Какво прави офис на Е.ОН в центъра на София? Какви са наемите, които плаща ЕВН, извинете, ЕВН за офисите в центъра на София?
Скъпи, уважаеми колеги, парламентът и парламентарните комисии не са място за съзерцание. Дайте да не унижаваме себе си, да не събираме съзнателно гняв, който се полага на други и да отхвърлим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Червенкондев – първа реплика.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие бяхте свидетели и доказателство е празното политическо говорене. Извинявам се, господин Димитров, Вие сте бил и действащ министър, експерт по икономика и енергетика. Защо от тази трибуна и досега по решения, които са важни за обществото като определяне на цените на електроенергията и топлоенергията, говорите единствено и само политически?
Какво означава политическото говорене? Задаване на стотици манипулативни и политически въпроси, а не Ви стиска да излезете на дебат именно в тази комисия, където ще бъдат и представителите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, където ще бъдат представителите на енергийните предприятия и да зададете тези въпроси. Ще чуете и отговори – конкретни, точни и ясни. Вие тук не искате да чуете отговори, а само задавате въпроси. Манипулирате обществото, манипулирате и хората. Подвеждате ги, че разходно ориентираният подход за определяне на цените е изключително вреден. Кога е определен този подход? Защо досега не е променен?
Ами добре, тук е мястото да направим сериозните промени в енергетиката. Дайте да направим промени в Закона за енергетиката конкретно и да променим този подход! Защо не излезете и да поемете политическата отговорност и да направим конкретни предложения, да ги дебатираме професионално и политически в комисиите, а политически – и в залата.
Това е верният подход и затова предлагаме да има постоянно действаща комисия, в която и да се чуват отговори, в която да се чуват и истините – какво е било и защо е така, от експерти, от синдикати, от потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, казахте ние да бъдем наблюдатели. Каква е разликата между това да контролираме ДКЕВР или да бъдем наблюдатели? Според мен е единствено в носенето на отговорност. Тъй като Вашата партия никога не е носила отговорност и сега Ви е чуждо и непонятно това защо ние искаме да носим и отговорност. Ако ние не проявим контрол ще се получи може би същият закон, който Вие направихте преди 5 години и който щеше да унищожи икономиката на държавата по времето на Вашето управление. Тогава Вие бяхте министър и бяхте направили закон на ВЕИ-тата. Ако ние не го бяхме променили преди 1 година, държавата щеше да е на колене, икономиката щеше да рухне. Вие сега с цялото си дебелоочие ставате и говорите от тази трибуна.
По отношение на Вальо Топлото искам да напомня, че той беше директор на „Топлофикация”, когато държавата и Вие имахте участие в „Топлофикация” и в медиите се споменаваше „Р. Овч.”.
Наистина възрастта оказва влияние за паметта, особено на една столетница, която по думите и на Ваш човек, на всичко отгоре е и болна. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Дуплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Велчев, добре е преди да приказвате такива неща да направите справка кога беше задържан така нареченият Вальо Топлото. Нямам спомени това да се е случило по времето и при управлението на ГЕРБ. (Оживление и възгласи в ГЕРБ.)
По отношение на разликата между съзерцание и контрол – разликата е огромна. За да контролираш трябва да събереш информация, трябва да направиш анализи, трябва да вземеш решения и тези решения трябва да се изпълняват. Ние правим комисия, която няма за кого да взема решения. Вие сте записали, че тази комисия ще осигурява прозрачност на решенията на ДКЕВР. Не че Вие ще вземате решения, с които Вие ще задължите ДКЕВР – не, прозрачност на решенията на ДКЕВР! Имиджмейкъри на ДКЕВР – много благородно намерение!
В решението, което сте предложили, ми посочете текст, с който се задължава комисията да контролира и да вземе решения и тези решения да се превръщат в задължителни за независимия орган, наречен Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
Господин Червенкондев, омръзна ми да призовавате в парламента да не се говори политически! Аз съм преподавател в университет и там можете да ми задавате такива въпроси, но в парламента да ми говорите, че не бива да се говори политически?! Ами къде да говорим политически? Да чакаме улицата да започне да ни говори политически, за да я разберем – това ли е? Това е мястото за политическо говорене. Много съжалявам, няма други варианти.
На четвъртата година на управлението Вие ми обяснявате: „Ама така било преди 4 години”. Нали затова управлявате!? Ами коригирайте го де! Какво правите? Правите съзерцателен орган! Това правите!
Вместо да направите действащ механизъм, нещо да промените за „Топлофикация”, нещо да промените за силите на електроенергията, на четвъртата година на управление да питаш: „Ама защо Вие не го направихте?”, разбирате, че просто не е имало смисъл да идвате на власт. Такива сериозни призиви не приемам.
Господин Велчев, за отговорността на БСП – носим я. Четвърта година Ви носим с нашата отговорност, за да може Вие да се пъчите и да се правите на успешни управленци. (Шум, смях и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да върнем дебата в темата за изменение на правилника и за създаване на нова комисия – нова постоянна парламентарна комисия, като ще се опитам да разясним, първо, дейността на комисиите – за какво се създават комисии в парламента, и тогава да преминем към детайлно разискване за какво ще създадем тази комисия.
В основната дейност на всяка комисия, колеги, е да създава, да произвежда законопроекти, изменения и допълнения на закони. Оттук нататък си задавам въпроса: предложената комисия само въз основа и от гледна точка на мотивите, които сте дали като наблюдаващ, ще наблюдава или ще създава закони? Ще изменя или ще допълва закони, господин Червенкондев? Тази комисия няма никакви права и няма никакви основания да изменя и допълва закони, защото има постоянно действаща Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Фикс идеята Ви да създадете комисия за контрол само на един сектор, и то на една комисия, възникна въз основа на това, че тази комисия за пореден път повиши цената на електроенергията, топлоенергията и газа.
Но, колеги, повишението на цената на енергията ще бъде и на следващото заседание на тази комисия. Тогава ще създадем допълнително още една комисия ли? Ако имаме дефицит върху контрола на сектора на енергетиката, бих Ви помолил, колеги, да погледнете и да разделим Комисията по икономика и енергетика и да създадем основно Комисия по енергетика, за да може да имаме контрол върху всички основни предприятия в сектора, включително и върху Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Колеги, не е популизъм, а е политика, господин Червенкондев. Политика, която Вие трябва да въведете и трябва да направите, ако искате наистина обществото да се успокои и посланията, които изпращате към обществото да са приемливи – такива, каквито са. Не е виновна Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, че не е независима. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране трябва да е зависима и то трябва да е зависима от изпълнителната власт. Народното събрание няма никакво основание да се намесва във вътрешните правила и онези формули, които са измислени и написани в Правилника за управление и дейност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Въз основа на какво ние или парламентът, след като създадем тази комисия, ще се намесваме и ще създава нови правила?
Колеги, на грешен път сте! На грешен път сте и затова моята молба е да оттеглите Вашите предложения и да направим, ако е необходимо, разделение на Комисията по икономика и енергетика. Създайте Комисия по енергетика. Господин Червенкондев, станете председател на комисията, не знам колко сте се занимавали с енергетика, но е без значение, трябва да се занимавате с политика. За да се занимаваме наистина с истинските проблеми на енергетиката, защото, колеги, енергетиката е в колапс. Енергетиката ще ни предостави такива изненади, че онези чудеса, които очаква нашето общество, наистина ще се случат. Ако искате го направете, ако не искате...
Моето предложение, още веднъж го казвам, не е необходима комисия от фикс идея, защото тази комисия няма да има никакви права, никакви възможности за влияние, а само за това, че да обявим пред обществото, че сме създали една комисия, която ще узаконява повишаването на цените на топлоенергията, на електроенергията от гледна точка на това да носим отговорността, също не е приемлива.
Още веднъж Ви казвам: цените на топлоенергията и електроенергията в България са ниски, но също така правителството не прави нищо за повишаване стандарта на живот, за да може да се поемат всички разходи, които се правят от обществото в тази насока.
Колеги, оттеглете предложението си. Ние сме готови за нов дебат. Предложете, ако искате, нова Комисия по енергетика, ако не искате – създайте тази комисия. Имаше един господин Николов, на който от тази трибуна му казах, че всички негови предложения, които прави оттук са грешни. Няма да е далеч денят, когато след един или след пет месеца ще се наложи да предлагате съвсем нови идеи, и то дано да не са фикс идеи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Червенкондев – първа реплика.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, от целия този разговор и от Вашето изказване, което направихте, както и господин Димитров, останах с изключителното убеждение и Вие го казахте във Вашето изказване, а господин Димитров по друг начин, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може би е била и трябва да бъде зависим орган. Вие го казахте: „Да, дайте да го направим, той трябва да бъде зависим от управлението”. Господин Димитров каза: „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, въпреки че се води независим орган трябва да бъде зависим чрез кадровото назначение”. Да, като се знае, че примерно БСП, СДС или ГЕРБ назначи този и този, като му вдигне телефона и решението и неговото мнение се променят. Това ли е европейската практика?! Това ли са европейските изисквания и европейските директиви?! Не, разбира се, регулаторът трябва да бъде независим – нито от парламент, нито от изпълнителна власт. Той трябва да изпълнява и европейските директиви и заложените принципи в националното законодателство.
Ето затова ние задължително оставяме този изключително важен регулаторен орган напълно независим. Естествено, ако законодателството, което определя неговата работа, неговите решения не е ефективно, аз неслучайно Ви прочетох извадка от нашия правилник, че ние можем да преценим ефективността на действащото законодателство и като комисия, и като народни представители да внесем промени, които да направят неговото прилагане много по-ефективно, и тогава независимият регулаторен орган остава независим, а цените ще бъдат такива, каквито трябва да бъдат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Червенкондев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Господин Червенкондев, ще се опитам да повторя онова, което казах преди малко, явно че не сте ме разбрали. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е зависима от министър-председателя. Тя трябва да е зависима от политиката на управлението. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не може да променя цени по телефона. Ние нямаме претенции Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да има присъствие от Движението за права и свободи. Имаме претенции да спазвате законите. Имаме претенции, че комисия, създадена от парламента има основни права и задължения и те са създаване, изменение и допълнение на законите и контрол в петък, и контрол на Комисията по енергетика върху сектора. Мисля, че говоря на български, а не на майчиния си език, би трябвало да ме разберете.
Уважаеми колеги, това, което искате да правите в момента, няма как да влияе върху ценообразуването или върху действията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Вие в момента създавате място за един председател на комисия и създавате една комисия, въз основа на която искате парламентът да носи една отговорност, за да освободите от отговорност изпълнителната власт. Няма как да се случи!
Аз Ви предложих точни и ясни действия.
Първо, направете Комисия по енергетика, станете й председател. Да извикаме Комисията по енергийно регулиране да ни обяснят в тази комисия по какъв начин и как работят, да поканим АЕЦ „Козлодуй”, да видим печалбите, да поканим БЕХ, да видим как работят, да имаме една ясна представа върху цялостната дейност на енергетиката в България, колеги. Ето това е нашата молба.
Вие в момента явно изпитвате неудобство да оттеглите предложението, което сте направили. Но ако не го направите сега, след това ще изпитате още по-голямо неудовлетворение – меко казано, от това, което сте направили. Дори ще изпитвате неудобство граничещо с това, защо изобщо стоите в парламента. Не се притеснявайте от грешките, които ще поправите още в началото. Оттеглете си предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Парламентът не би трябвало да действа първосигнално, тъй като България е парламентарна република и това наистина е най-важната институция. Не бихме водили този разговор, ако го нямаше рекордното повишаване на цената на тока. Идва логичният въпрос: ако в утрешния ден стане голям скандал с Комисията за защита на конкуренцията, който назрява – да речем за цените на горивата, тогава нова комисия, която да наблюдава КЗК ли ще направим? Или пък Комисията за регулиране на съобщенията, или пък Комисията за финансов надзор? Затова ако ще се прави такава комисия, може би беше редно да се помисли системно тя да наблюдава всички тези независими регулатори или поне по-важните от тях, а не само един.
Ето, ще Ви питам: може ли някой сега да стане и да обясни защо да се наблюдава ДКЕВР, а да не се наблюдава Комисията за защита на конкуренцията? Да не би в КЗК да има по-малко проблеми, където са обществените поръчки, където е защитата на конкуренцията? Аз знам, че нито един честен човек няма да стане тук и да каже, че за едното има нужда от такова наблюдение, а за другото – няма.
Така че, госпожо председател, за да провокирам и решението на пленарната зала, формално правя предложение в мандата за наблюдение на тази комисия освен Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да влезе и Комисията за защита на конкуренцията. Тоест, да има запетая или съюзът „и” и да се запише поне: „и Комисията за защита на конкуренцията”. За да действаме в някаква цялост, да имаме някаква системност, колеги, а не да е действие на парче.
По-нататък. Помните, че когато се гледаше Законът за енергетиката, ние от Синята коалиция зададохме един основен въпрос. Да, ДКЕВР прави публични обсъждания, кани граждански организации, но самата процедура по гласуване – как гласуват комисарите, колеги, е тайна. Тя е скрита. Всеки един от Вас може да провери как е гласувал даден колега народен представител в комисия, как е гласувал в парламента и каква позиция е заел. Това не може да се провери за комисарите от ДКЕВР. За каква прозрачност говорим?
Има решения, за които нито един комисар не си признава, че е гласувал „за”, а решението е взето. Тоест, ние да въведем принципа за персонална отговорност и да е ясно кой как е гласувал. Защо това да е тайна? Аз Ви питах тогава, питам Ви и сега: как да говорим за прозрачност на ДКЕВР, ако този въпрос не е прозрачен? Колеги, замислете се, могат в годините назад да Ви питат – има информация в стенограмите на сайта на парламента, как сте гласували. Може да бъде направена такава справка. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, разбира се, е независим орган и трябва да бъде независим, но защо за него това да бъде тайна? Може ли някой да го аргументира по разумен начин? Убеден съм, че не! Така че това също трябва да бъде направено, за да говорим за повече прозрачност.
Тази комисия по наблюдение, уважаеми колеги, ще бъде приета. Ясно е, мнозинството я предлага и тя ще бъде приета. След като бъде приета, за да има някакъв смисъл от нея – да й разширим обхвата, както вече предложих, с КЗК.
И второто нещо, каква полза може да има от нейната работа? Ако тя трябва да събира данни, информация, която е търговска тайна, защото инвестициите на компаниите, които са важни и трябва да бъдат проверени, са търговска тайна, идва логичният въпрос: какъв ще бъде достъпът на народните представители в такъв вид информация? Този въпрос трябва да бъде решен от нашите юристи предварително. Ако няма пълен достъп, колега Червенкондев, една добра идея няма да може да бъде реализирана в пълна степен и в пълна сила. Тоест, достъпът трябва да бъде гарантиран в самото начало.
Третото нещо. Това, което би могло да прави една такава комисия, която, пак казвам, наблюдава няколко регулатора, е да променя законите, по които тези регулатори работят – това би било разумно, както и да прави такива предложения за промени, и ако трябва, те да се гледат и от други комисии. Това е напълно възможно и резонно. А също, и да задава въпроси – и към изпълнителната власт, и към независимите регулатори. Ако не го направим по-системно колеги, това ще увисне ужасно във въздуха.
Искам да завърша с това, с което започнах. Ако днес просто бъде гласувано една комисия, която наблюдава ДКЕВР и Ви питат – ето, тук журналистите, примерно, спрат господин Червенкондев, защото той беше човекът, изразител на предложението – той го прочете, и го попитат: „Добре, защо за ДКВЕР – да, а за КЗК – не?”, няма да може да отговорите нищо. Нищо няма да можете да кажете! Така че тези въпроси трябва да се разглеждат системно. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Има думата господин Петър Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Моля за удължаване на времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, времето да бъде удължено – общо 12 минути на групата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Става дума за това да си кажем кой носи отговорността специално за този регулатор.
Нека първо да Ви попитам: има ли някой регулатор в България, който с идването на власт на ГЕРБ, да не му беше сменен целият състав – къде с промяна на закона, къде с някакви други хватки? Няма такъв! Всички регулатори, без дори да изчакате края на мандата им, ги подменихте. Този регулатор специално беше подменен по най-брутален начин, тъй като някакви други регулатори изглеждат някак си по-балансирани – тук-таме се появява квота на парламента, в някой регулатор примерно вкарахте и дори има назначение, квота на президента, но в този регулатор има само един, който назначава. Неговото име е Бойко Борисов.
Бойко Борисов назначава целия регулатор. Какъв смисъл има, когато премиерът и Министерският съвет назначават всички членове на тази комисия, те да бъдат контролирани от някой друг, след като те винаги ще останат извърнати с поглед към този, който ги е назначил? Смисълът е само един: да се създаде една обвивка, да се създаде една квази структура, така че когато утре за поредното увеличение на тока, за което пряка отговорност носи изпълнителната власт, да се каже: абе, виждате ли, там има едни в парламента, които нещо ги следят, ама май не ги следят.
В момента колегите от ГЕРБ тук са поставени в една доста неудобна позиция да бъдат едни удължители, едни дръжки на едно изказване на премиера, който, като се притесни от обществената реакция, казва – аз не искам да отговарям за тази работа, нека парламентът да я контролира.
Но Вие, господин Борисов, сте избран от народа, за да изпълнявате законите и да носите отговорност за взетите решения на назначените от Вас хора! Ангел Семерджиев, всички останали членове на комисията от кой са назначени? От Министерския съвет! Кой е председател на този Министерски съвет?
Защо Вие искате за пореден път тук да се опитаме да спасим председателя на Министерския съвет от неговата политическа отговорност?
И ми кажете: ако парламентарната комисия каже едно – тя каже, че не трябва да се вдигат цените, а ДКЕВР каже, че трябва да вдигнат цените, кое ще бъде взето предвид? Естествено това, което е по закон. Защо за пореден път Вие искате да бъдете параван и искате целия парламент да превърнете в параван на Вашето политическо безсилие, че две години броихте мухите, а през това време паднаха цените за построяване на фотоволтаични централи, направиха се изключително скъпи централи от чуждестранни инвеститори? Най-големите централи, които са направени тук, са от чуждестранни инвеститори.
Вие помните ли как се снимаше Бойко Борисов до едни корейски инвеститори, които му дадоха чек от 1 млн. евро? Помните ли? Но Вие трябва да се замислите, когато някой дойде и Ви подари 1 млн. евро, знаете ли? Сигурно има някаква причина да го прави. Аз, като видях тази картинка, малко ми заприлича на картинката „Капитан Кук подарява мъниста на туземци”. Ние бяхме много щастливи от тези инвеститори, които, какво правят в момента? Източват брутен вътрешен продукт от страната в посока към бедната Корея, бедната Америка, бедната Германия. Защо Вие допуснахте това? А сега казвате: някой трябва да го контролира! Кой беше, когато се построиха тези паркове? Дайте отговор на тези въпроси. Няма нужда от парламентарна комисия, за да дадете отговор на тези въпроси. Задайте си ги и ако имате очи, кажете го на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес от тази трибуна от страна на управляващите прозвучаха две неща – че аргументите на опозицията са празно говорене и че управляващите могат да носят отговорност.
Аз мисля, че решението, което днес вкарвате, е прекрасен пример за празно действие. Защо? Защото парламентът има ясни функции. Колегите преди мен споменаха, и това не трябва да го забравяме, че ние създаваме нормативната среда, в която се извършва дейността в нашата мила родина. И това е нашата работа. Много ясният принцип на разделение на властите е довел да там, че трябва да има такива органи като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които да бъдат независими, забележете – по устройствен правилник. Има и още една думичка – „специализиран”.
Какво стана през тези години? Колегата преди мен беше прав – цялото действие в момента на това Ваше предложение е панически мотивирано от факта, че трябва да обясните все по-нарастващия въпрос от страна на българите към всички нас: защо без да се вдигат доходите тотално се увеличават цените на горивата? Междувременно да Ви припомня, че от началото на Вашия мандат цената на бензина е скочила с 55%, а на дизела – с 44%, на тока – също е в десетки проценти.
Тук искам да Ви припомня откъде тръгна историята с това предложение. Тук опираме до другия въпрос – за носенето на отговорност. То тръгна от една реплика на премиера Борисов, че праща тази комисия на госпожа Цачева. Извинявайте, ако това не е бягство от отговорност?! И тук да излиза председателят на Вашата парламентарна група и да говори, че можете да носите отговорност, много се извинявам!
Вашият премиер абдикира от своята отговорност – да създаде среда на високи доходи, на конкуренция, в това число в енергетиката, на справедливи цени в енергетиката. Той просто избяга от отговорност.
През това време смачкахте състава на комисарите от 13 на 7. Ако погледнете какви специалисти са в момента в комисията, ще намерите най-много двама инженери, други няма. Другите са политически назначени, които надават ухо повече какво ще каже Министерският съвет, отколкото да гледат техническата спецификация и съответните действия на енергийните, водните или газовите дружества. Това е голата истина.
Какво искате да направите в момента? Искате да създадете комисия, от която няма никаква полза. Като наблюдаваме тази комисия, какво ще направите? Ще намалите цените, ще ги увеличите?! Това е празно действие, което не носи нищо.
Мислите, че по този начин ще отпуснете напрежението, което расте в населението? Нищо подобно няма да се случи. Това напрежение поставя все по-малко пари в портфейлите на хората и все по-нарастващи сметки, които отиват при тях.
Уважаеми колеги, затова предложението на колегата Петър Димитров беше много смислено. Ако искаме да създадем независим и специализиран орган, както го изисква животът и както впрочем го изискват европейските директиви, трябва съставът на комисията да бъде избиран от парламента, а оттам нататък той да има своята независимост.
Ще Ви попитам за следното. Когато тази комисия вдигна с близо един лев цената на водата в Хасково преди близо 6-7 месеца, какво стана с ВиК – Хасково? Поинтересувайте се, тук има колеги от Хасково. Нищо не стана – нито приходите са приходи, нито може да регулира, да действа, да доставя услуги. И водата не става за пиене, защото там манганът е в пъти над нормата. Между другото, бяхме стартирали много проекти за пречистване на мангана, които Вие спряхте. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, това е факт. Отидете и проверете в Министерството на регионалното развитие и благоустройството!
Уважаеми дами и господа, основният въпрос е защо искате да замажете бездействието на премиера, неговото нежелание да се сблъсква с проблемите. Сигурно е много по-приятно да се снимаш пред камерите, като режеш ленти, или да се усмихваш до председателя на Европейската комисия? Искам българските политици да могат да стоят пред камерите, когато трябва да обясняват както неприятните, така и приятните неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението от народния представител Мартин Димитров, който предлага в проекторешението по доклада на Комисията по правни въпроси в т. 18 „Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” да се добави „Комисия за защита на конкуренцията”. Същото добавяне да се извърши и в ал. 7, където се цитира названието на комисията.
Гласуваме предложението на господин Мартин Димитров.
Гласували 86 народни представители: за 5, против 8, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване проекторешението, както ни го предлага докладът на Правната комисия, на която е разпределено предложението на вносителите.
Гласували 94 народни представители: за 77, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към последната точка от програмата ни за днес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Госпожа Милева ще доклада от името на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на: от Министерството на вътрешните работи Кръстина Лазарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Божидар Василев – началник на сектор КОС в Главна дирекция „Охранителна полиция”, Красимир Георгиев – главен инспектор в сектор КОС в Главна дирекция „Охранителна полиция”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма госпожа Маргарита Александрова – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване за допускане на посочените лица в пленарната зала.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат гостите.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА:
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 202-01-16, внесен от Министерския съвет на 16 март 2012 г., второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 1 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „от нежелателен достъп и” се заличават.
2. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Не се изисква разрешение за придобиване, транспортиране, употреба и съхранение на взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия от органите за надзор на пазара при осъществяване на правомощията им съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.
(6) Осъществяването на дейностите по ал. 5 от органите за надзор на пазара се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 2 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. оръжие, произведено преди 1 януари 1900 г. и е:
а) преднозарядно, или
б) с разделно зареждане, или
в) разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум;”
г) създава се т. 4:
„4. копие на оръжие по т. 3, ако не е предназначено да произведе изстрел с боеприпас с бездимен барут.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Обстоятелството по ал. 2, т. 1 се удостоверява с констативен протокол, издаден от лицата по чл. 133 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 2 по редакцията на комисията, както беше прочетен.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме анблок параграфи 3, 4, 5, 6 ,7, 8 и 9 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10.
„§ 10. В чл. 35 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „пиротехнически изделия” се поставя запетая и се добавя „с изключение на фойерверки от категория 1”.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Разрешението за търговия по ал. 1 включва едновременно следните дейности: търговия, придобиване и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител и съобразно редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, както се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Създава се чл. 37а:
„Чл. 37а. Когато лицата по чл. 35, ал. 1 притежават обект и/или обекти в района на действие на едно РУ на МВР, те подават документите по чл. 37 чрез началника на съответното РУ на МВР до директора на ГДНП на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 по редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 13 и 14 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „за граждански цели” се заличават, а след думите „пиротехнически изделия” се поставя запетая и се добавя „свързани с отбраната”.
2. В ал. 4 думите „за граждански цели” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 15 по редакцията на комисията, която е съобразена с волята на вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Глава трета се създава чл. 49а:
„Чл. 49а. (1) При организиране на търговски изложения на взривни вещества за граждански цели, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, несвързани с отбраната, се спазват изискванията на чл. 49, ал. 1, 2 и 5.
(2) На търговско изложение по ал. 1 е забранена продажбата на взривни вещества, огнестрелни оръжия по чл. 5, ал. 1 и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 и категории 2 и 3 в количествата по чл. 53.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 в редакцията на комисията, която е съобразена с внесения проект от вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, колеги, § 17 по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Търговския закон” се добавя „лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет” и се поставя запетая, а думите „местонахождение на обекта за съхранение” се заменят с „адреса на управление на юридическото лице”.
2. В ал. 2 думите „местонахождението на обекта за съхранение” се заменят с „адреса на управление на юридическото лице”.
3. В ал. 4 думите „местонахождението на обекта за съхранение” се заменят с „адреса на управление на юридическото лице”, а след думите „физическото лице” се поставя запетая и се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 18 по вносител, като е направена редакция от страна на комисията, прочетена преди малко от госпожа Милева.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По параграфи 19, 20, 21 и 22 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 19, 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме параграфи 19, 20, 21 и 22 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 62, в текста преди т. 1 думите „в срок до два месеца от получаване на разрешението за придобиване” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 23 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. Създава се чл. 63а:
„Чл. 63а. За получаване на разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, лицата по чл. 63, ал. 1 подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на склада, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 62;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните органи на лицата по чл. 63, ал. 1;
3. копие на трудов договор, документ за придобита квалификация, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 и документите по чл. 61, ал. 4 за лицата по чл. 63, ал. 1, т. 2-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В чл. 64, в текста преди т. 1 след думите „ГДНП на МВР” се добавя „– за територията на цялата страна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме, колеги, § 26 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Текстовете на параграфи 27, 28, 29 и 30 се подкрепят от комисията по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме, колеги, параграфи 27, 28, 29 и 30 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. В чл. 77, ал. 4, изречение второ думите „към което прилагат копие от съответните разрешения, идентификационни данни за огнестрелното оръжие и боеприпасите за него” се заменят с „в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, придружено с копия от съответните разрешения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 31 по редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавните служители от МВР, от ДАНС, от Главна дирекция „Охрана" и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и военнослужещите от въоръжените сили, НРС и НСО получават разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от началника на РУ на МВР по постоянен адрес, въз основа на заявление по образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1. служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или военнослужещи;
2. два броя снимки с размер 3 на 4 см;
3. удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на
чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;
4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 3:
„3. два броя снимки с размер 3 на 4 см;”
б) създава се т. 4:
„4. удостоверение за годност за употреба, издадено по реда на
чл. 87, ал. 2, когато огнестрелното оръжие не е ново;”
в) досегашната т. 3 става т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 32 по редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
„§ 33. Създава се чл. 78а:
„Чл. 78а. (1) Български граждани, граждани на друга държава членка, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, могат да получат предварително писмено одобрение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси в друга държава членка от директора на ГДНП на МВР, ако отговарят на изискванията на чл. 58, ал. 1.
(2) Лицето по ал. 1 подава до директора на ГДНП на МВР заявление по образец, придружено от документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 58, ал. 1, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(3) Директорът на ГДНП на МВР издава предварителното писмено одобрение по образец по реда на чл. 83. Когато лицето по ал. 1 има издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, директорът на ГДНП на МВР издава предварителното съгласие в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2.
(4) Предварителното писмено одобрение е валидно за срок до три месеца от датата на получаването му, а когато лицето има издадено разрешение за придобиване по чл. 76 – до изтичането на срока му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Колеги, гласуваме § 33 по редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80. (1) Физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които кандидатстват за получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, трябва да разполагат със:
1. складове – собствени или наети, които отговарят на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията – за складове за огнестрелни оръжия, и на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията – за складове за боеприпаси;
2. ръководител на склада;
3. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност на труда при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия – за складове за боеприпаси;
4. специалисти, които водят отчетност на движението на изделията.
(2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 2-4 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2.
(3) За получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 подават до директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, съответно до началника на районното управление на МВР по местонахождение на склада, заявление по образец, придружено от:
1. документите по чл. 79, ал. 2, т. 1-4;
2. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните им органи;
3. ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
4. копие на трудов договор, документ за придобита квалификация съгласно изискванията на ал. 2 и документацията по чл. 61, ал. 4 за лицата по ал. 1, т. 2-4;
5. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
(4) За получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата и такива по националното законодателство на друга държава членка, които нямат разрешение за придобиване и желаят да наемат огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 4, подават до директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, съответно до началника на районното управление на МВР по местонахождение на обекта за съхранение, заявление по образец, в което се посочват:
1. адрес на обекта за съхранение;
2. основателна причина за издаване на разрешението;
3. име и адрес на наемодателя;
4. вид и количество огнестрелни оръжия.
(5) Заявлението по ал. 4 се придружава от:
1. ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в регистъра по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. копие на договор за извършване на охранителна дейност чрез СОТ;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 36 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „в едномесечен срок от получаване на разрешението за съхранение” се заличават.
2. В ал. 2 думите „Когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, спортни и културни организации и ловни сдружения” се заменят с „Когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци, спортни и културни организации и ловни сдружения, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет”.
3. В ал. 4 думите „в едномесечен срок от получаване на разрешението за съхранение” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 36.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. Създава се чл. 81а:
„Чл. 81а. (1) На стрелбище може да се употребяват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за употреба, издадено от директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, съответно от началника на районното управление на МВР по местонахождението на стрелбището.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които са собственици или ползватели на стрелбище.
(3) За получаване на разрешение по ал. 1 физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които са собственици или ползватели на стрелбище, подават до директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, съответно до началника на районното управление на МВР по местонахождението на стрелбището, заявление по образец, придружено от:
1. ЕИК, когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в регистъра по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на другата държава членка – в легализиран превод на български език;
2. разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на обектите;
4. видовете огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, които ще се употребяват;
5. документите по чл. 61, ал. 4 за управителя/управителите или членовете на управителните им органи;
6. документ за правоспособност на инструктора/инструкторите или треньора/треньорите по стрелба и документите по чл. 61, ал. 4 за всеки от тях;
7. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По параграфи 38 и 39 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме параграфи 38 и 39.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 40 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
„§ 40. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „за съхранение” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „боеприпаси за тях” се добавя „и разрешението по чл. 81а”.
2. В ал. 3 след думите „боеприпаси за тях” се добавя „или разрешението по чл. 81а”.
3. В ал. 4 след думите „за съхранение” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „и употреба” се добавя „и разрешението по чл. 81а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 40.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. В чл. 85, ал. 1 след думите „Търговския закон” се поставя запетая и се добавя „лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 41.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„ 42. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „боеприпаси за тях” се добавя „или разрешение по чл. 81а”;
б) в т. 2 думите „за тях, или при промяна” се заменят със „за тях, при промяна” и накрая се добавя „или при придобиване на огнестрелно оръжие при условията на чл. 77, ал. 4.”
2. В ал. 2 след думите „боеприпаси за тях” се добавя „или разрешение по чл. 81а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 42.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 :
а) в текста преди т. 1 след думите „боеприпаси за тях” се добавя „или разрешение по чл. 81а”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 4 или чл. 81а, и”.
2. В ал. 2 след думата „употреба” се добавя „или разрешение по чл. 81а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44:
„§ 44. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „нежелателен достъп и” се заличават.
2. В ал. 2 думите „чл. 80, ал. 2” се заменят с „чл. 80, ал. 3” и думите „нежелателен достъп и” се заличават.
3. В ал. 3 думата „Редът” се заменя с „Условията и редът” и думата „определя” се заменят с „определят”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 44.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В чл. 94, ал. 1 думите „са регистрирани като търговци по реда на Търговския закон и имат предмет на дейност охрана” се заменят с „осъществяват дейност по охрана”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме нов § 45.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 46 по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 47:
„§ 47. Създава се чл. 95а:
„Чл. 95а. (1) Лицата, получили разрешение по чл. 81а, съставят протокол по образец за изразходваните боеприпаси по чл. 95, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1 водят регистър, в който се съдържа информацията от протоколите по ал. 1.
(3) Лицата по ал. 1 в срок 10 работни дни след приключване на всяко тримесечие представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, копие от регистъра за изтеклото тримесечие на хартиен или електронен носител.
(4) Данните от регистъра по ал. 2 се съхраняват за срок 10 години от вписването им и се предоставят при поискване от органите на МВР.
(5) При прекратяване на дейността си лицата по ал. 1 предават в едномесечен срок регистъра на съответния орган на МВР.
(6) В случаите по ал. 5 разрешението по чл. 81а прекратява действието си и обстоятелството се вписва в регистъра по чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 47 по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 48.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, тук предлагам да прекъснем второто четене на този законопроект.
Утре е голям национален празник – Денят на съединението. Да го отбележим по достойнство.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда, 12 септември с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател: (Цецка Цачева)

Заместник-председатели: Анастас Анастасов
Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин
Любомир Иванов