Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетото вчера решение за работата на Народното събрание и програмата му за настоящата седмица, като точка първа днес в закрито заседание следва да обсъдим:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г.
Докладът е поверителен.
Вносител е Министерският съвет.
Моля квесторите да ни информирате за това дали залата е готова за закрито заседание.

(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава като открито с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, моля да поставите на гласуване предложението за допускане в залата на господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Маринов се обади, че има спешен и неотложен ангажимент.
Подлагам на гласуване по принцип предложението за допускане в залата, но Ви информирам, че господин Маринов няма възможност да присъства.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за туризма, № 202-01-36,
внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за туризма.
На заседанието присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, заместник-министър Иво Маринов, Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика”, представители на Комисията за защита на потребителите, Българската асоциация на туристическите агенции, Българския съюз по балнеология и спа туризъм, Съюза на инвеститорите в туризма и други.
Законопроектът беше представен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Делян Добрев.
Той отбеляза, че законопроектът цели осигуряване на условия за устойчиво развитие и конкурентоспособност на туризма, създаване на условия за развитие на специализираните видове туризъм, въвеждане на единни критерии за предоставяне на туристически услуги и осигуряване на защита на потребителите на туристически услуги.
Очакваните резултати от приемането на законопроекта са:
- Подобряване на управлението на туризма на национално ниво чрез разширяване на функциите на Националния съвет по туризъм.
- Създаване на органи с участието на представители на туристическия бранш чрез формиране на различни консултативни и експертни звена, които да подпомагат определянето и провеждането на националната и местната политика.
- Въвеждане на регионални структури при управлението на туризма чрез туристическо райониране на страната.
- Стимулиране на участието на местните общности чрез разширяване на обхвата на общинските програми за туристическо развитие. Според действащото в момента законодателство разходването на средствата от събрания туристически данък е само за мероприятия, включени в програмата за развитие на туризма на територията на дадена община. Този принцип е запазен и в предложения законопроект, като по-детайлно са посочени дейностите, които се включват в програмата. В законопроекта е предвидено кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран. Те ще контролират и воденето на хотелския регистър относно броя на реализираните нощувки в съответния обект.
- Създаване на нормативна база за формиране на Национална мрежа на туристическите информационни центрове. Като се отчита важната роля на туристическите информационни центрове, законопроектът въвежда няколко основни момента, свързани с дейността им и с евентуалното им включване в единна туристическа система, функционираща въз основа на единни стандарти.
- Хармонизиране със законодателството на Европейския съюз на разпоредбите за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност.
Законопроектът дава възможност на лица, регистрирани по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или която е страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, да упражняват дейност като туроператор или туристически агент, или хотелиерство. Дава се възможност туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на страната да може да се извършва от лица, регистрирани по Закона за туризма, от лица, законово установени в друга държава членка с намерение трайно или временно да извършват дейността в Република България, както и лица, които за първи път ще се установят на територията на Република България.
За да се постигне намаляване на административната тежест във връзка със задълженията за предоставяне на информация от бизнеса, се предлага по-опростена процедура при кандидатстване в сравнение с действащия Закон за туризма и се допуска подаването на заявленията за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност и за категоризация на туристическите обекти по електронен път.
Законопроектът въвежда допустимост на сключването на договор за организирано туристическо пътуване с обща цена по електронен път, както и издаването на електронен туристически ваучер и електронна бланка за резервация.
Законопроектът въвежда и възможност за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност само по електронен път, като са редуцирани изискванията към съответните лица при кандидатстване спрямо действащия Закон за туризма.
В законопроекта се предвижда и приемането на наредба от Министерския съвет за условията и реда за извършване на детски и ученически отдих и туризъм, организиран от детските градини, училищата и обслужващите звена в системата на образованието, която следва да се внесе за разглеждане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В сравнение с действащия Закон за туризма законопроектът разширява значително разпоредбите за задължителната застраховка „Отговорност на туроператора”.
- Адаптиране на законодателната рамка за решаване на актуалната проблематика на хотелиерския сектор чрез въвеждане на срочна категоризация, децентрализация на дейности в производствата по категоризация, разширяване на обхвата на обектите, подлежащи на категоризация, предефиниране на видовете обекти в хотелиерството, въвеждане на уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги.
Законопроектът създава възможност дейностите хотелиерство и ресторантьорство да се извършват и от лица по съответното законодателство на други държави – членки на Европейския съюз или държави, които са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.
Освен това, се създава възможността дейността хотелиерство в стаи за гости да се извършва от лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, когато тези стаи са част от обитаваното от тях жилище.
Предлага се въвеждане на срочност от 5 години за удостоверението за категория за местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, за туристическите хижи. Целта е повишаване на качеството на предлаганите туристически услуги в туристическите обекти.
Процедурата за понижаване на категорията на туристически обект е разписана в законопроекта, докато досега тази възможност е разписана в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Въвежда се уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги, с цел извършване на контрол върху дейността им, като същевременно не се поставят високи административни бариери за стартиране и упражняването на тази дейност.
Със законопроекта отпадат два регулаторни режима: категоризацията на плажовете, която в значителна степен дублира съответните концесионни договори и категоризацията на ски пистите, защото съществуващият в момента подход в Закона за туризма е неприложим на практика, тъй като е установено механично смесване на природни и икономически критерии при определянето на категория.
Подобряване на качеството на услугите и защитата на потребителите чрез въвеждане на нормативи за предоставяне на допълнителни туристически услуги в балнеолечебни, спа, уелнес и таласотерапевтични центрове; от екскурзоводи, ски инструктори и планински водачи.
Законопроектът предвижда центровете – изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на посочените по-горе услуги, да подлежат на сертифициране по реда на закона. Право да използват посочените наименования ще имат само лицата, извършващи дейност в сгради или помещения, получили сертификат за това. Сертифицирането ще се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Целта е да се въведе ред за предоставяне на тези услуги, за гарантиране на качество и безопасност.
Законопроектът въвежда основните правила за упражняване на професиите „екскурзовод”, „планински водач” и „ски инструктор”. За всяка професия ще бъде приета отделна наредба, която ще посочва образованието, професионалната квалификация и практическата подготовка, необходими за придобиване на правоспособност.
Предвидено е и приемането на наредба за техническата експлоатация на плувните басейни, като е определен контролен орган и санкции за лицата нарушители.
- Подобряване на действащите норми, актуализиране и прецизиране, въвеждане на нови понятия и правила.
Законопроектът въвежда допълнителни дефиниции по отношение на доставчиците на туристически услуги. Доставчиците се диференцират в две насоки: относно туристическите дейности и туристическите обекти.
Детайлното описание на дейностите в законопроекта има за цел по-добро прилагане на регулациите чрез изясняване дали една дейност е туристическа, или не е.
В законопроекта се предвижда създаването на единна система за туристическа информация, която ще улесни взаимодействието между доставчиците на услуги и държавната администрация.
Чрез детайлната класификация на видовете туристически обекти ще се разпознават от закона и вече съществуващи дейности като туристически. Със законопроекта се дефинират и вече реално съществуващи обществени отношения, които не са обхванати от досегашния Закон за туризма.
Значително се завишава размерът на глобите и имуществените санкции в сравнение с действащия Закон за туризма. Целта е да се засили превантивният ефект и да се ограничат негативните последствия за туристическия бранш от нарушаването и заобикалянето на законовите норми.
Новият Закон за туризма ще упражни значително въздействие върху доставчиците на туристически услуги поради:
- по-изчерпателно дефиниране на туристическите дейности;
- по-изчерпателно дефиниране на туристическите обекти;
- регламентиране на съществуващи обществени отношения в туристическия сектор;
- диференциране и създаване на нови туристически продукти и тяхното сегментиране;
- индиректно подпомагане на обособяването на нови групи доставчици на туристически услуги, опериращи в нови пазарни ниши.
В последвалата дискусия Александър Масларски, член на Комисията за защита на потребителите, благодари на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за съвместната работа по законопроекта, като отбеляза активното участие на Комисията за защита на потребителите, проведените многократни срещи между експертите от МИЕТ и представителите на туристическия бранш. Той уточни, че основните бележки на Комисията за защита на потребителите били приети и отразени в проекта на закон.
Нели Карастоянова, представител на Българската асоциация на туристическите агенции, отбеляза добрата съвместна работа с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Сийка Кацарова, член на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, изрази удовлетворението си от начина на работа по закона през последните три години.
Байко Байков, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, отбеляза, че проектът на закона е прекалено обхватен и включва всичко, което може да бъде предмет в сферата на туризма.
Гинка Шоева, председател на Националната асоциация за детски и младежки туризъм, приветства възможността да се изготви нова наредба за начина на развитие на детския и младежкия туризъм, което би довело до по-добра регулация на този вид туризъм.
Соня Колтуклиева, главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма, благодари за дадената възможност за сътрудничество при обсъждането на Законопроекта за туризма.
Петър Петров, представител на „Витоша ски”, отбеляза, че не може да се отделят ски пистите от съоръженията, както е направено със законопроекта, и че приходите за инвеститорите са не от самата писта, а от съоръженията покрай нея. Той изрази мнение, че категоризацията на ски пистите не следва да отпада.
Ваня Бижева, представител на Националната гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”, посочи необходимостта от индикатори за измерване на дейността на нива на планиране и липсата на национален стратегически орган за плановете в туризма. Според нея Националният борд по туризъм не трябва да бъде само консултативен орган, а трябва да има по-голяма прозрачност в работата и управлението на ресурсите му.
Петър Янков, председател на Сдружението на ски учителите, отбеляза, че по-голямата част от предложенията им са били включени в законопроекта.
Народният представител Румен Овчаров попита съгласуван ли е законопроектът по законоустановената процедура, тъй като е получено становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което съдържа текстове за съгласуване. В отговор министър Добрев посочи, че законопроектът е съгласуван два пъти.
Народният представител Димитър Бойчев попита какви са правомощията на кметовете относно контрола върху регистрите за нощувки в хотелите.
Мария Иванова, директор на дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, отговори, че кметовете ще имат допълнителни правомощия. Те ще контролират дали се водят, как се водят и ще заверяват регистрите за нощувките в хотелите.
На въпрос на народния представител Румен Овчаров относно видовете туризъм според законопроекта (по-конкретно ловния) и колизията с други закони от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговориха, че според проекта на Закон за туризма ловният туризъм е дефиниран в чл. 3 като туристическа дейност, но по реда чл. 123 от него ловните бази по Закона за лова и опазване на дивеча не подлежат на категоризиране.
Народният представител Георги Андонов постави въпрос относно задълженията и правомощията на кметовете в случаите, когато ски пистите се намират и на земя публична държавна собственост. В отговор от министерството посочиха, че въпросът му вероятно визира единствено приемането на правила за осигуряване на безопасност на потребителите на територията на ски пистите в съответната община.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Сега ще направим 30 минутна почивка.
Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме.
Следва докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, който ще ни бъде представен от господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за туризма, № 202-01-36,
внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Основните цели на законопроекта са насочени към осигуряване на условия за устойчиво развитие на туризма и създаване на конкурентоспособен национален туристически продукт, развитие на специализираните видове туризъм, въвеждане на единни критерии за извършване на туристически дейности и предоставяне на туристически услуги и осигуряване защитата на потребителите на туристически услуги.
Въвежда се регионално ниво в структурата за управление на туризма чрез създаване на нормативна основа за туристическо райониране на страната. Законопроектът предвижда туристическите райони да покриват цялата територия на страната и да бъдат съобразени с общинските административни граници, като територията на една община няма да може да бъде разделяна между два района и няма да може да принадлежи едновременно към два различни туристически района. Планираните организации за управление на туристическите райони ще позволят представянето на отделните общини да бъде интегрирано в рамките на регионален продукт, което е важна предпоставка за успех на международния пазар и едновременно ще повиши ефективността на вложените в маркетинга и рекламата средства. Представянето на една община на международна туристическа борса например ще бъде много по-евтино и би генерирало по-голям интерес, когато е в рамките на туристическия район, отколкото самостоятелно.
Законопроектът предвижда цялостна схема в областта на туристическия маркетинг, включваща национално, регионално и местно ниво, отчитаща приноса на всички лица, ангажирани с формирането на туристическия продукт и съобразена с актуалните тенденции на туристическия пазар, включително с поведението на конкурентни на България дестинации.
Стимулира се участието на местните общности в туристическото развитие чрез разширяване обхвата на общинските програми за развитие на туризма. Принципът, действащ към момента в Закона за туризма и в Закона за местните данъци и такси за разходване на събрания туристически данък само за мероприятия, включени в програмата за развитие на туризма на територията на дадена община, е възпроизведен и в настоящия законопроект. За по-голяма прецизност и контрол върху разходването на средствата от събрания туристическия данък на територията на съответната община законопроектът по-детайлно посочва дейностите и мероприятията, които се включват в програмата.
Съществена промяна е предвидената в законопроекта възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран или не. Освен това кметовете на общини ще могат да контролират воденето на хотелиерския регистър – за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община. Самите кметове са заинтересовани хотелиерите да водят тези регистри, тъй като събирането на туристическия данък е в интерес на самата община, още повече, че неговото разходване е само за мероприятия, свързани с развитието на туризма на територията на общината.
Представителите на Националното сдружение на общините подкрепиха законопроекта, като изказаха задоволство от ефективната работа и доброто взаимодействие с министерството по време на подготовката и съгласуването му, в резултат на което голяма част от предложенията на общините са намерили място в предложените текстове на законопроекта.
Същевременно от страна на сдружението бяха направени предложения да отпадне изискването за ежемесечно изпращане на информация от страна на кмета на общината по общинския регистър на категоризираните обекти, като информацията се изпраща след промяна в обстоятелствата по категоризацията, а общинската програма за развитие на туризма и отчетът за нейното изпълнение да бъдат обсъждани от Консултативния съвет по въпросите на туризма преди внасянето им за разглеждане в общинския съвет.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха подкрепата си за законопроекта, като подкрепиха и предложенията на общините. Направено бе и предложение в законопроекта да се предвиди срок за приемане на общинските програми за развитие на туризма.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроекта за туризма, № 202 01 36, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Дедев.
Следва докладът на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, който ще ни бъде представен от госпожа Петрова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за туризма,
№ 202-01-36, внесен от Министерския съвет
на 28 юни 2012 г.

На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 12.09.2012 г., бе разгледан Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
В заседанието взеха участие: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика”; а от Министерството на културата госпожа Милда Паунова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”.
Законопроектът бе представен от госпожа Мария Иванова.
Със законопроекта се цели осигуряването на условия за устойчиво развитие на туризма; развитие на специализирани видове туризъм – културен, балнео, СПА, уелнес и др.; въвеждането на единни критерии за извършване на туристически дейности и предоставяне на туристически услуги; осигуряване на защита на потребителите на туристически услуги и др.
Законопроектът предвижда контрол от страна на кметовете на общините във връзка с категоризацията на съответния туристически обект.
Според новия закон категоризацията на хотелите вече ще се подновява на всеки 5 години. Спа центровете ще работят със сертификат и ще трябва да разполагат със съответно оборудване и професионалисти.
Законопроектът дава възможност за упражняване на дейност като туроператор, агент или хотелиерство на лица, регистрирани по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на друга страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство. В законопроекта се предвижда създаването на единна система за туристическа информация.
В дискусията по законопроекта госпожа Даниела Петрова постави въпрос дали културните атракции са отразени в законопроекта. Госпожа Любомила Станиславова попита дали културните събития ще бъдат отразявани в календара, публикуван на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има процедурно предложение от народния представител Димитър Бойчев.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да поставите на гласуване предложението за достъп до залата на господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Маринов в залата.
Колеги, откривам разискванията по законопроекта.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за туризма, № 202 01-36, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2012 г.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2011 Г.
Внесен е от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.
Първи е докладът на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожо Петрова, заповядайте да представите доклада – той е и единствен.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат генералният директор на Българска телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Минчев в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

„СТАНОВИЩЕ
относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г., № 204-00-11, внесен от Българската телеграфна агенция на 27 април 2012 г.

На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 30 май 2012 г. бе разгледан Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г. В заседанието от Българската телеграфна агенция (БТА) участваха: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник - генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, Данчо Антонов – главен счетоводител, и Борис Хамалски – главен редактор „Вътрешна информация”.
Отчетът за дейността на Агенцията бе представен от господин Максим Минчев.
Съгласно чл. 16 от новоприетия през месец декември 2011 г. Закон за Българската телеграфна агенция генералният директор на Агенцията представя за обсъждане в Народното събрание отчети за дейността, включително и финансови, не по-късно от 31 октомври за първото полугодие, и от 30 април за предходната година. Внесеният в законоустановения срок отчет за дейността на агенцията е за периода януари 2011 г. – декември 2011 г.
Българската телеграфна агенция е национален независим информационен институт на Република България. Традиционната дейност на БТА е да събира, обработва, съхранява и разпространява в страната и в чужбина информация в текст, образ и звук за политически, икономически, обществени, културни, научни и спортни събития в страната и в чужбина.
Според отчета БТА разпространява ежедневно около 1000 информации и 600 снимки от страната и света, които отразяват всичко, което се случва в политиката, икономиката, културата, спорта. Агенцията със своите 29 щатни кореспонденти във всички областни центрове покрива цялата страна. Източници на информация от чужбина са собствените кореспонденти на БТА, договори за сътрудничество със световните агенции, както и националните агенции на държави от всички континенти.
Генералният директор на агенцията заяви пред Комисията, че в момента в Българската телеграфна агенция работят около 285 души, които са недостатъчни с оглед на 24-часовия цикъл на работа на агенцията.
В отчета като проблеми са отразени: нерегламентираното ползване на информация от националната агенция, което е в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права и се отразява на реалните финансови приходи на агенцията; както и некоректното цитиране на източника на информация за клиенти с подписан партньорски договор.
От началото на 2011 г. всички информационни продукти на Българската телеграфна агенция се разпространяват по електронен път. Агенцията предлага информационните си услуги, основавайки се изцяло на развитието на интернет технологиите. Поддържа достъп до глобалната мрежа посредством два независими интернет доставчика.
През изминалата година Агенцията е реализирала положителен финансов резултат в размер на 273 000 лв. През месец септември е открит деветият регионален пресклуб на БТА в Шумен. В Холандия е проведена Седмата световна среща на българските медии, в която е имало над 150 участници от български печатни и електронни медии в 30 държави. Темата на срещата е била „Медии и пари”, като основните акценти на дискусиите са: икономиката на медиите и тяхното финансиране, собственост и независимост, взаимоотношенията на медиите и бизнеса, конкурентоспособността по време на криза и други.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно с 15 гласа „за” приеха за сведение Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.”
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание

„Проект

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Българската телеграфна
агенция за 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и във връзка с чл. 16, ал. 2 и 3 от Закона за Българската телеграфна агенция

РЕШИ:

Приема за сведение Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.” Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Минчев, желаете ли като вносител няколко думи? Разбрах.
Изказвания, колеги?
Госпожо Караминова, заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ръководството на Българската телеграфна агенция в отчета си ни представи обстойна информация за дейността на Агенцията и ни напомни някои от основните функции, дефинирани по закон.
Бих искала да отбележа като постижение това, че БТА не само е разширила, но и обезпечава пълна кореспондентска мрежа в страната. Това е наистина нещо много важно, за да може ежедневно да се получава богата информационна картина от България и да се обърне внимание дори на съвсем малките общини. Няма съмнение по отношение коректността на информациите, които разпространява Агенцията, и в тази връзка искам да кажа, че БТА стои авторитетно и независимо.
Финансовите показатели също са положителни, което е добра атестация във време на криза. Нещо повече, продължават усилията да се разраства мрежата от пресклубовете, които не само че налагат марката БТА, наистина се превръщат в информационни центрове в своите региони. Със своята дейност по места пресклубовете успяват да обезпечат разходите за дейността и дори да носят печалба.
Мисля, че всички ние или почти всички сме правили брифинги в регионалните пресклубове и сме оценили неудобството, което е създадено чрез тях, както за институциите така и за журналистите.
Не бих искала да подмина и факта, че през последните години БТА работи много, активно и иновативно в международен план за популяризиране на България и привличане на вниманието към нашата страна. Имам предвид множеството медийни форуми, сред които безспорно най-мащабни са световните срещи.
Ръководството и екипът на Агенцията полагат усилия за тяхната организация, поддържат високо ниво на тези форуми и въпреки икономическата стагнация успяват да привлекат българския бизнес в подкрепа на идеята. Смятам, че тези усилия са подкрепени от държавата, защото медийните форуми се радват на присъствие и участие на висши представители на държавно ниво.
Използвам случая да споделя, че темите, които се поставят на тези срещи, наистина са адекватни и са пряко свързани не само с живота и бъдещето на българската медийна среда, но и с българската култура, нейните традиции, настоящето и перспективите. Добре е това, че не само в столицата, но и в регионите журналистите от БТА са уважавани заради своя професионализъм и коректността на информациите си, тъй като се търсят повече добрите новини и позитивните информации, което, надявам се, в бъдеще да повлияе на информационния вкус на аудиторията, която все още е втренчена в сензациите и върви по ръба на жълтите информации.
В заключение мога да кажа, че през последните години БТА наистина много повиши своя рейтинг и популярността си и смятам, че е един много успешен партньор за популяризиране на работата на държавните институции, на местните власти и на държавната политика като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Беше ви представен от госпожа Петрова Проектът за решение за приемане Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция. В същия няма корекция.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2011 г.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието, както и Отчета на Българската телеграфна агенция.
Заповядайте за процедура, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да поставите на гласуване предложението, въз основа на нашия правилник, за удължаване на времето за предложения по Законопроекта за туризма от една на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тоест срокът да бъде удължен с една седмица.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това изчерпахме програмата за законодателната ни дейност.
Утре в 9,00 ч. редовното пленарно заседание ще започне с Доклад на министър-председателя на Република България относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Датското председателство на Съвета на ЕС (януари – юни 2012 г.) и основни приоритети по време на Кипърското председателство на Съвета на ЕС (юли – декември 2012 г.).
Това е точка първа за утре, 14 септември 2012 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,57 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов
Секретари:

Митхат Метин

Любомир Иванов