Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник- председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 19 до 21 септември 2012 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител –Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител – Министерският съвет.
4. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15. Вносител – Министерският съвет.
5. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г. Вносители – Ваня Донева, Диана Йорданова и Борис Грозданов.
6. Законопроект за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии. Вносител – Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносители – Огнян Стоичков, Станислав Станилов, Десислав Чуколов и Павел Шопов.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Огнян Стоичков, Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев и Алиосман Имамов.
10. Първо четене на Законопроекта за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносители – Даниела Петрова и група народни представители.
Парламентарният контрол е предвиден за петък, 21 септември 2012 г., с начален час 9,00 часа, и ще започне с разисквания по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво. За тази цел в националните правни системи трябва да се въведат ефективни правни средства за защита, които да дадат възможност на жалбоподателите да получат обезщетение по-бързо, отколкото ако всяко дело се разглежда самостоятелно в Страсбург.
След разискванията и гласуване на проекта за решение ще продължим с отговори на въпроси и питания в рамките до 14,00 ч. на седмичната ни програма.
Режим на гласуване.
Гласували 136 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за включване на точки в седмичната ни програма.
Първо по време е предложението на народния представител Павел Шопов, който предлага в седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от проф. Станилов, Владимиров и Шопов на 12 юни 2012 г.
Господин Шопов, слушаме Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, да Ви поясня, че това поредно искане за изменение в Наказателния кодекс, внесено от Партия „Атака”, е не за друго, а по въпроса за разширяване на пределите на неизбежната отбрана. Юристите ще кажат: много амбициозно и смело, защото това е един от най-тежките проблеми в правото.
Ние отдавна настояваме и твърдим, че сегашната уредба по въпроса за неизбежната отбрана е крайно лоша. И това не е отсега, а тя е заложена още от създаването на сегашния Наказателен кодекс. Въпреки опитите за изменението на института, в годините и десетилетията сме стигнали до положение, че тя е неработеща. Това състояние в момента би отговаряло на една криминогенна обстановка, при която нещата в страната са спокойни, че гражданите са защитени. Техните имот, чест, достойнство и живот се намират наистина под закрилата на държавата, обществото и правоохранителните органи, и можем да си позволим тази уредба, при която престъпници могат и успяват най-често и най-редовно да влязат в имота, да посегнат върху здравето, живота, имота, честта на българските граждани. Това се случва непрекъснато.
Аз съм сигурен, че няма човек в залата, на който да не му се е случвало през последните десетина или петнадесет години поне веднъж, а на някого многократно, да е пострадал от взломни кражби, от нашествия. Има драстични случаи, които граничат с най-ужасни примери.
Благодаря, госпожо председател.
Моля да внесете точката за разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение от името на господин Шопов за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в седмичната ни програма.
Гласували 124 народни представители: за 17, против 31, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Искам прегласуване. Колеги, нека да се замислим още веднъж, преди да натиснем копчетата при второто гласуване. Тук не се касае за партийни или пряко политически въпроси. Въпросът е строго юридически и е от огромно значение за обществото. Още повече е актуален в настоящия момент. Както знаете, български гражданин – господин Опиц, беше осъден за това, че жилището му, блокът му е нападан многократно и той застреля крадеца. Това е примерът. Ако институтът по неизбежната отбрана по Наказателния кодекс не беше в това състояние, по този начин, по който е уреден, господин Опиц нямаше да бъде осъден.
Днес на Консултативен съвет при Президента ние ще поставим въпроса за неговото помилване. „Атака” винаги е защитавала граждани, които с риск на живота си са проявили смелост, защитили са своя дом, имот, чест, живот, достойнство, реагирали са твърдо. Пак повтарям, на такива сме оказвали подкрепа.
Затова считаме, че Наказателният кодекс по отношение на неизбежната отбрана трябва много бързо да бъде променен. Поради това внасяме нашето предложение, което може да бъде променено по начин, по съдържание, по вид, по идея, но във всички случаи е наложително да се пристъпи към радикална и много сериозна промяна на института на неизбежната отбрана. От това се нуждае българското общество, за да се доближи до правни системи, където институтът на неизбежната отбрана, и то в страни с напреднали демокрации, е уреден по начин, който се доближава до нашите идеи и предложения. Примери в това отношение можем да дадем безкрай.
Ето защо настояваме да приемете нашето предложение и този дебат в обществото да започне, защото е един от най-сериозните за българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението на господин Шопов за включване на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в програмата ни за тази седмица.
Гласували 125 народни представители: за 17, против 42, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 е от господин Яне Янев, който предлага в програмата да бъде включен Проект за решение на Народното събрание за създаване на Парламентарна анкетна комисия.
Господин Янев, имате думата да представите предложението си.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам като точка първа от дневния ред в заседанието на парламента за четвъртък да бъде включен Проект за решение на Народното събрание за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата.
Аргументите са сериозно разгърнати в предложените мотиви от вносителите, но би следвало да се има предвид, че комисията трябва да обърне особено внимание на конкретни корупционни схеми, касаещи различни публични скандали, придобили гражданственост под названията „Спин скандал”; „Кръгът „Фронтиер”; „Хидровъзел „Цанков камък”; „Източване на БДЖ”; „АЕЦ „Белене”, „Арсенал” – Казанлък”, „Сливен гейт” и други, по които е предизвикан широк обществен отзвук. Разбира се, те предизвикаха оправдан обществен интерес и бяха широко отразени в медиите, въз основа на което са посочените в мотивите примери. На практика години наред в нашата държава се пренебрегват солидни журналистически разследвания за корупция и трайни корупционни практики по високите етажи на властта, без да се стига до намесата на компетентните органи, за разлика от утвърдените стари демокрации, където журналистическите разследвания се ценят особено високо и водят до сериозни и значими социални и персонални последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Янев. (Реплика от КБ.)
Няма такава процедура. Член 43, ал. 4 от нашия правилник казва, че предложенията по ал. 1 и ал. 3 се поставят на гласуване без да се обсъждат.
Колеги, гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 97, против 32, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Съобщение относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 12 до 19 септември 2012 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за приемане на национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по земеделието и горите и Комисията по здравеопазването.
Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво. Вносител – Красимир Велчев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители – Димчо Михалевски, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти. Вносител –Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на Парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата. Вносители – Яне Янев и група народни представители.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносители – Красимир Велчев, Искра Фидосова и Тодор Димитров.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата извършване на одит на средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи по републиканските бюджети за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Вносители – Ангел Найденов и група народни представители.
На 17 септември 2012 г. с вх. № 203-13-11 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на политиките и програмите за първото полугодие на 2012 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 септември 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за август 2012 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Точка първа от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ.
Вносител – Министерският съвет.
Слушаме Ви, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 202 01 30, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за наименованието на закона.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин председател, ще си позволя да направя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати в залата Веселин Вучков – заместник-министър на Министерство на вътрешните работи, Бойко Райновски от Главна дирекция „Национална полиция”, Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да въведат гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5:
„(3) Срокът за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е 10 години.
(4) Срокът за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и T е 5 години.
(5) Срокът за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лица с трайни увреждания е до 5 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказване?
Господин Мутафчиев, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Имам само два въпроса.
Първо, защо е необходимо да се сменя свидетелството, за да се засили контролът над уменията на шофьорите, които са в обществените превози, тоест с категория на професионалист? Това може да стане по няколко пътя. Най-добрият път е да се провеждат съответно изпитите по отношение на неговите умения – говорим за психологическия изпит, който е на 5 години. Единствено, ако не издържи тези изпити, да му се отнеме книжката. Давам пример, включително с авиацията! Тук говорим за професионален шофьор, който управлява автобус, камион и така нататък, и така нататък.
Още един въпрос, произхождащ от този: ако имаш категория В, и същевременно по-висока категория – колко години ще ти важи книжката? Десет или пет? Това е сериозен въпрос, на който трябва да отговорим, преди да гласуваме този текст. Иначе, изглежда много добре – предприемаме някакви мерки, правим нещо. Това го обсъждахме в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Мисля, че тук има лапсус. Има грешка, която трябва да поправим.
Не е задължително да караме хората на 5 години да отиват до Министерството на вътрешните работи и да си вадят ново свидетелство за управление. Нека да им направим изпит, нека да ги контролираме. Нека съответно, ако не издържат тези изпити, да им се отнеме свидетелството. Да караме обаче хората на 5 години да си сменят шофьорските книжки, извинявайте, това е най-малкото несериозно на този етап.
Погледнато от друга гледна точка – че се бърка с другите категории, и може да се получи колизия по този въпрос. Смятам, че трябва да преразгледаме този текст, да видим кой е най-добрият вариант и тогава да го върнем в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за реплика?
Заповядайте, господин Анастасов, за реплика на господин Мутафчиев.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще се опитам да бъда много кратък. И на двата въпроса ще ви дам отговор.
Съгласно Закона за българските лични документи свидетелството за управление на моторно превозно средство има срок на действие и е упоменато кога се издава. Оттам се съди кога този срок на действие приключва. Тоест, това което Вие предлагате – ако на 5 години се явяваме само изпит да издържим, това свидетелство за управление не трябва да има посочен срок и трябва още един документ. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Бъркате нещата.
Този въпрос беше поставен, това е вторият Ви въпрос. Аз също имам категория С, която съм взел, когато съм завършил средното си образование. Ако сега искам да се откажа от тази категория, не мога да се откажа само от нея, защото тя ми дава право да шофирам МПС-та за категория В; имам право и за мотопед, имам право и за някакъв трактор, не помня до колко тона беше. Не мога обаче да се откажа от категория С. Коментирахме този въпрос с колегите от МВР. Това не е необходимо да заляга в закона. Има наредба, която решава този въпрос – там ще бъде решено. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): По въпроса за „С” категорията не е точно така, както го казвате, но не искам да изпадам в конкретни спорове.
Искам да Ви кажа само едно – не е убедително. За „В” категория – 10 години; за „С” категория – 5 години. Уникална логика! И то за да си извадиш шофьорска книжка. Вие като имате „С” на колко време си сменяхте досега шофьорската книжка?
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: На десет.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На десет години.
Защо го намаляваме на пет? Какъв е проблемът? Между другото, имайте предвид, че има наредба на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на психологичните прегледи на шофьорите, които са с категория „С”. Там изискването за колко години беше, господин Петърнейчев? Последно на пет или на две години беше?
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ, от място): На пет.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На пет. Какъв е проблемът тогава да ги караме да си сменят книжките? Това е въпросът и той е практичен. Разберете, тук няма политика. Като правим закони, те да са еднакви за всички.
Какво пречи аз, ако не съм психологически добре, да направя грешка на пътя и да ударя превозно средство, което превозва пътници, тоест автобус, и да загинат хора? Логиката нали е същата? Ние тогава по същия начин трябва да кажем, че и „В” категория трябва да е на пет години. Правим различно законодателство за различни хора.
Извинявайте, ще дам още веднъж за пример – гледам Красимир Велчев и не мога да не говоря за авиация, като го видя – бриветите на летците се заверяват ... Там не возят ли пътници? Какво возят? За какво става дума? А ние решаваме, че „С” категорията трябва да е на пет години. Браво! Добре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заместник-министърът Вучков иска думата.
Заповядайте, господин Вучков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин председателстващ, госпожи и господа народни представители! Искам да направя няколко уточнения. Все пак сме в режим на изпълнение на една европейска директива. Това е тема, която многократно се обсъждаше и дискутираше, включително и с някои варианти, в отделните парламентарни комисии. В крайна сметка всички бяха единодушни – такива сме и ние от Министерството на вътрешните работи, че не може да има отстъпление от изискванията, които са вписани в самата директива. Тя трябва да влезе в сила на 19 януари 2013 г. Тази дата е важна – 19 януари 2013 г.!
За масовата категория „В” – любители шофьори, вече всички разбраха, че няма промяна в срока на валидност на шофьорската книжка. Тя си остава десет години. Дискусията, естествено, е концентрирана върху категория „С” и „D”. Категория „С” – превоз на товари; категория „D” – превоз на хора. Новото е, че се променя срокът на валидност на шофьорската книжка за тези две категории „С” и „D” от десет на пет години, но тази промяна ще се случи на 19 януари 2013 г.
С това искам да кажа, че всички онези български граждани, които подновят шофьорските си книжки за категория „С” и „D” до 19 януари 2013 г., ще имат шофьорски книжки, валидни десет години. Но, ако си извадят шофьорска книжка категория „С” или „D” след 19 януари 2013 г. срокът, с оглед този неотменим европейски ангажимент, ще бъде пет години. Това е един своеобразен призив, макар и неформален, към българските граждани да си подновят шофьорските книжки за по-важните категории „С” и „D” до 19 януари 2013 г. Ние, като изпълнител по Договор за обществена поръчка за промяна на българските лични документи, имаме готовност да обслужим такъв евентуален наплив.
Разбира се, на парламентарни комисии, особено във Вътрешната комисия, се постави една идея, която ние междувременно за последните десет дни обсъдихме и във Вътрешното министерство, както и с Министерството на транспорта. Наистина, има много случаи, при които български граждани притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство от няколко категории. Масовият случай е да има професионална книжка категория „С” и любителска книжка – категория „В”. В този случай очевидно, ако едно лице желае да запази двете си категории и си извади книжка след 19 януари 2013 г., тя ще бъде със срок на продължителност и валидност пет години. Но, и господин Анастасов постави този въпрос: възможно ли е да предвидим вариант, тъй като това често се случва в практиката, в житейските ситуации, лице, което има категория „С” и категория „В”, но така или иначе не упражнява шофьорска професия и не желае да има повече категория „С”, да може доброволно да се откаже само от едната категория – „С”, и да остане само с категория „В”, за да може да си извади книжка със срок на продължителност десет години?
Декларирам пред Вас, че в момента разработваме варианти наистина български граждани, които притежават категория „С” или „D”, да могат да се откажат доброволно от тази своя категория и да си останат само с категория „В”. За това не е необходимо да променяме Закона за българските лични документи или да предвиждаме изричен текст. Всичко това ще бъде решено в рамките на два месеца на подзаконово ниво с нови текстове в една наредба, съвместно между нас и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Велчев искаше думата за лично обяснение.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, интересно, че отново бивш заместник-министър на транспорта задава въпроси и защо се обръща към мен?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Велчев, само не споменавайте име, защото може да бъде поискана отново думата за лично обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не споменавам име. Казах: „бивш заместник-министър”. Съвсем ясен съм. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Бивш министър на транспорта. Извинявайте, ако съм понижил някой в степен, но „бивш” както и да го понижиш, той си е така. Той си е бивш.
Да напомня, че документите за любител-пилоти са с едни срокове за заверка за изпити и медицинските прегледи, а за професионалисти и за пилоти, на които това е професията им, сроковете са съвсем по-кратки. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
Мисля, че тук и заместник-министър Вучков много правилно подчерта това нещо. Тук се касае, че срокът на едни документи, които касаят професионалисти – хора, на които това е професията им, е нормално да са с по-кратки срокове и да отиват да си подновяват документите, а любителите да са с други срокове. Затова беше неуместно да давате като пример авиацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Терзийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър! За съжаление, стана една неприятна и порочна практика всичко неизгодно за българските граждани, всичко в тежест на българските граждани да оправдаваме с европейски директиви. Аз лично категорично не съм убеден от необходимостта на това извинение, което се прави.
Скоро разговарях с хора, които ми казват така: „Ние се чудим как да работим, а вие се чудите как да ни пречите”. Това е една нова тежест, една нова тегоба за българските граждани, които имат достатъчно лутане в лабиринта от чиновничество и администрация.
Освен това считам, че тази промяна, която предлагате, противоречи на логиката. Чисто логически тези, които получават категория „С”, „D”, „Е”, минават по-голям изпит, по-тежък изпит, по-задълбочен изпит и са със значително по-голяма подготовка като шофьори, отколкото тези, които примерно изкарват категория „В”. Чисто логически срокът на техните книжки трябва да бъде по-дълъг, защото те работят, те упражняват професията си, те са постоянно на пътя и се предполага, че са значително по-адекватни и подготвени като шофьори от тези, които са категория „В”. Защо тези, които работят, Вие ще ги пращате да си вадят нови свидетелства на пет години и да дават пари – чисто формално?
Тук беше предложено съвсем логически тези, които возят товари, тези, които возят пътници, да минават на квалификационни изпити, на проверки, но това е съвсем различно. Това касае упражняването на професията, а не административния акт – да отидеш, да дадеш пари и да си извадиш ново свидетелство.
Според мен, това е един пак дребен ход за събиране на пари за такси. На пет години всички, които са на пътя, всички, които пътуват – международни шофьори, автобусни шофьори, шофьори на камиони, всички, които практикуват професията си, ние ще ги лудваме отново да ходят да си вадят нови свидетелства. Защо? Ще повторя това, което ме питаха: „Защото те се чудят как да работят, а ние се чудим как да им пречим”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплика по отношение изказването на господин Терзийски?
Заповядайте за първа реплика, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин председател.
Законът беше внесен мисля, че в началото на месец юли. Обсъждахме го достатъчно с колегите в комисията, с работни групи и така нататък.
Господин Терзийски, тук има достатъчно лекари, които могат да Ви обяснят, че едно човече има две очички, две ушички, едно носле, ръчички и крачета. С годините има промяна в реакциите на всичките тези работи. Предполагам, че Вие имате висше образование, минали сте седми клас, а там се учеше биология, ако не се лъжа на човешкото тяло. Би следвало да имате представа от това. Всъщност това е изцяло в интерес единствено на хората. Именно Вие казвате: „Управляват автобуси, тежки камиони и опасни товари”. Ами ако някой е неадекватен на пътя и утре шибне една цистерна и се удари в къща или на магистрала направи верижна катастрофа?! Ако Вие сте добре, ще Ви осъдим, няма проблем! Стига да сте извършили престъпление. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
Говорите за някаква книжка, господин Мутафчиев?! Не Ви разбирам какво коментирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, след това можете да се изкажете.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Така че, господин Терзийски, има пълно основание за намаляване срока на действието на категория С. Напълно съм съгласен с това, което се предлага. Оставям настрана, че това е директива и ще важи за всички страни – членки на Европейския съюз. Това не го коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Терзийски, внимателно Ви слушах, но мисля, че Вие пропуснахте нещо, и това е изказването на заместник министъра. Той каза: „Бързайте, сега си сменете книжките, за да имате право 10 години да ги ползвате” – такива като мен, които имат и категория С.
За какво става въпрос? Искате да вземете пари! Затова става въпрос и за нищо друго! Съгласен съм с всичко, което каза господин Анастасов, само че въпросът в книжката ли е? Няма ли други начини, по които този въпрос може да бъде решен, без да ги караме тези хиляди хора да си вадят книжките на пет години? Въобще помислете, трябва да мислим за хората, които ще накараме през пет години да ходят, а те не са един и двама! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Терзийски, имате думата за дуплика, ако желаете.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Анастасов, благодаря за репликата, която направихте, но аз не разглеждам хората като очички, като ръчички.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ (от място): И като парички.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Разглеждам хората, като професионалисти, като интелигенти същества и като същества, които не можем да разглеждаме като отделни компоненти от ръчички, от очички и от някаква такава супа.
Не знам на Вас така ли са Ви го преподавали, но в нашите училища по отношение на човешката душевност и човешката физика има съвсем други понятия. Създаваха ни съвсем други представи.
Конкретно по темата.
Господин Анастасов, категорично не съм съгласен с Вас. Пак повтарям: това е една нова административна тегоба за българските граждани. Не можем да се оправдаваме за всяко едно свое действие, което е в ущърб на българските граждани, с европейските директиви, защото по този начин ще настроим голяма част постепенно и все повече от българското население срещу европейските директиви.
Нали целта е да вървим към европейското общество.
Ето, аз ще Ви кажа конкретен пример, с който можете да ме обвините в конфликт на интереси по отношение на това мое изказване: имам абсолютно всички категории. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как сте с психотеста?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Много по-добре от теб! Много по-добре, защото не знам дали въобще можеш да четеш! (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за ред в залата. Въздържайте се от обаждания, забележки и подмятания.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Петърнейчев. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение, защото чух много изказвания, които не кореспондират с нашето законодателство. Чух мнения, че се подменят книжките на пет години, защото трябва да се минава и на психо-технически преглед.
От един месец има нови изисквания. С промяната на закона се минава на всеки три години. То не кореспондира с „пет години”. Защо не го направите на пет години, когато се минава на психопреглед и тогава да се подменят книжките?
Господин Анастасов каза, че по пътя може да върви кола, шофьорът може да е неадекватен и така нататък – ние ще го допуснем. Това също не кореспондира с това, което говорихте, господин Анастасов.
В предишния закон беше дадено правото на работодателя и той можеше по всяко време да прати водача на психически преглед забележи ли неадекватност у него. Сега го промениха и задължиха на три години.
Също така чухме, че е по директива, но не се цитира коя директива. Най-лесното оправдание: „По директива трябва да сме еди-какво си”.
Лично разговарях със заместник-министъра и ми каза: „Книжките в цяла Европа трябва да се уеднаквят”. Няма лошо, щом ще се уеднаквят. Да се сменят всички, но не за пет години. След като в цяла Европа са еднакви, защо да са на пет години, а не на десет, като се сменят един път?
Смятам, че този въпрос трябва да се преразгледа много внимателно, защото ще се засегнат много български граждани и всичко това е свързано със средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Петърнейчев?
Други желаещи за изказвания?
Господин Гумнеров има думата за изказване.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, нямах намерение да вземам думата да се изказвам по този закон, но дискусията стана много интересна.
От една страна, мога да се съглася напълно с изказаните от господин Анастасов аргументи. Да, наистина човек се изхабява, докато работи. Това е факт.
От друга страна, за пореден път се питам защо, когато искат някаква промяна, министерствата не си подготвят материалите както трябва. Уважаеми колеги, в материалите, които са ни дадени, никъде не видях една статистика. Колко са общо шофьорите в България? Колко са тези, които имат категория С и съответно какъв процент от автопроизшествията са направени от шофьорите, които имат категория С, за да се види, след като трябва тези хора на пет години да минават на преглед, дали процентът нарушения, които те правят по пътищата, е по-голям от този, който правят обикновените български шофьори?
Пак казвам: взех думата за пореден път, за да кажа, че министерствата категорично не си вършат работата, когато искат ние да променяме закони. Те не дават достатъчно базова информация. Що се отнася до това, че това е директива на Европейския съюз: през последните години Европейският съюз и без това направи редица безумия.Толкова много безумия, че аз смятам, че е крайно време, ние, ако сме отговорни хора, да започнем да се дистанцираме постепенно от тази аморфна и на практика колониална спрямо нас организация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Гумнеров? Няма.
Други желаещи за изказвания има ли? Няма.
Пристъпваме към гласуване по отношение на § 1 по вносител в редакцията, която беше прочетена от председателя на комисията господин Анастасов.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 81, ал. 1 се създава т. 7:
„7. не подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в срока по чл. 9, ал. 2, изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
За тези, които не знаят – тук са посочени директивите, които търсиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 4 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за движението по пътищата се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 159:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно превозно средство и” се заличават;
б) в ал. 2 думите „от него” се заличават.
2. В чл. 162:
а) в ал. 6 думите „Валидно свидетелство” се заменят с „Свидетелство”;
б) в ал. 8 изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 4 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство.”;
в) създават се ал. 9 и 10:
„(9) При изгубено или откраднато свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установила обичайното си пребиваване в Република България, се издава българско свидетелство въз основа на доказателства за придобитата правоспособност от компетентните органи на държавата, която е издала изгубеното или откраднатото свидетелство. За обстоятелствата по издаване на българското свидетелство се уведомява държавата, издала изгубеното или откраднатото свидетелство.
(10) Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи обменя информация със съответните органи на друга държава при издаването или замяната на свидетелства за управление на моторно превозно средство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Гласуваме § 5 по редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. (1) Параграф 1 влиза в сила от 19 януари 2013 г.
(2) Издадените преди 19 януари 2013 г. свидетелства за управление на моторни превозни средства са валидни за срока, посочен в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който се подкрепя от комисията, но комисията предлага редакцията прочетена от господин Анастасов.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Да благодарим на господин Анастасов.
С това приключваме Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи и проектът се превръща в закон.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Кой ще докладва?
Госпожа Менда Стоянова ще прочете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, моля за процедура – да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор Дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и господин Красимир Сивев – началник отдел „Процесуално законодателство” в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване за допускане в залата на посочените от госпожа Менда Стоянова лица – заместник-министър и служители.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат в залата гостите.
Госпожо Стоянова, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.

На заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и господин Красимир Сивев – началник на отдел „Процесуално законодателство” в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от господин Горанов.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се предвижда изменение в действащите разпоредби на Глава шестнадесета, Раздел V „Процедура за взаимна помощ и обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии”, с които са въведени изискванията на Директива 77/799/ЕИО. От 1 януари 2013 г. влиза в сила Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, до която дата държавите членки са задължени да приведат националното си законодателство в съответствие с новите изисквания.
С новата директива е възприет изцяло нов подход, който предоставя на държавите членки правомощия за успешно сътрудничество на международно равнище с цел да се преодолеят отрицателните ефекти на постоянно нарастващата глобализация върху вътрешния пазар. Една държава членка не може сама да управлява вътрешната си данъчна система, особено по отношение на преките данъци, без да получава информация от други държави членки. Административното сътрудничество се изразява в правила и процедури, посредством които държавите членки обменят информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите членки относно преките данъци, включително местните данъци. За осъществяване на административното сътрудничество в случаите и при условията, определени в директивата, държавите членки чрез своите компетентни органи имат задължение да осигурят помежду си обмен на информация при запитване, автоматичен и спонтанен обмен на информация, връчване на документи, присъствие и участие в административните производства, както и паралелни проверки и ревизии на данъчно-задължените лица.
Основните насоки на измененията в Глава шестнадесета, Раздел V от ДОПК са следните:
- Разширява се обхватът на данъците, за които може да се обменя информация между държавите членки, а именно за всички видове данъци, с изключение на данъка върху добавената стойност, митните сборове и акцизите, както и на задължителните осигурителни вноски, таксите за издаване на удостоверения и на други документи, издавани от държавни и местни органи и на вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.
- Доразвиват се действащите в момента форми на обмен на информация – чрез подаване на искане, автоматичен и спонтанен обмен на информация като се уреждат точно и ясно правомощията и задълженията на националните компетентни органи в зависимост от това дали имат качеството на запитван или запитващ орган. Целта на възприетия подход при въвеждането на Директива 2011/16/ЕС е правилата на административното сътрудничество да бъдат ясно и недвусмислено дефинирани за прилагащите органи.
- Разширява се обхватът на лицата, по отношение на които ще се извършва административното сътрудничество – всички физически и юридически лица, както и всички форми на правни сдружения (неперсонифицирани дружества, тръстове, фондации и други), установени на територията на Европейския съюз.
- Предвижда се националният орган, компетентен да осъществява административното сътрудничество, да бъде изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Той от своя страна определя звено в структурата на агенцията, оправомощено да осъществява контактите с компетентните органи на другите държави членки в областта на административното сътрудничество и да изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ, орган, както и да осъществява контактите с Европейската комисия.
- Създава се възможност длъжностни лица от запитваща държава членка да присъстват и да участват в административни производства в запитаната държава членка.
- Създава се възможност в случаите, когато установяването на данъчните задължения на едно или повече задължени лица представлява взаимен интерес за две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави по взаимно съгласие да извършат паралелни проверки или ревизии в рамките на своята компетентност с цел да обменят получената информация.
- Създава се възможност за връчване на актове и на документи, издадени от компетентното длъжностно лице и свързани с прилагането на законодателството в областта на преките данъци.
- Създава се възможност компетентните органи на държавите членки да поискат и да получат обратна информация за установените в резултат на действията по процедурата за административно сътрудничество задължения за преки данъци.
- Създава се режим за поверителност, оценка и ограничения на информацията, която се обменя в рамките на административното сътрудничество.
По отношение на практическото прилагане от компетентните органи на новия режим на административното сътрудничество следва да се отбележи, че към настоящия момент в Националната агенция за приходите е изградено и действа звено, което по силата на предложените промени в ДОПК ще изпълнява функциите на запитващ и запитван орган, съгласно разпоредбите на директивата. Във връзка с това не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа осигуреност на процеса по осъществяване на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания от името на вносителите? Няма.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За днес това е вторият законопроект, по който се казва: „Това е според директиви, това се спуска от Европейския съюз”. Директивите се цитират в съответните проекти и доклади на комисиите и ние трябва автоматично да ги подкрепим. Това е практиката, която се наложи през последните шест години, след влизането ни в Европейския съюз. Стигна се вече до един автоматизъм, до абсолютна безкритичност на управляващите, а ако щете и на опозицията, по приемането на тези проектопредложения за закони, които били съобразно присъединителния договор и разпоредбите в него. Изключително опасна ситуация, която не се отнася само за този законопроект, тя се отнася до всички законопроекти тук. Само с аргумента – това е директива, приемаме без да мислим дали е или не е в български национален интерес. И то – в момента, когато Европейският съюз се разпада, когато всички страни в Европейския съюз защитават своите национални интереси и най-малко се вслушват в тези предварителни отпреди години, ако щете от десетилетия, формулирани правила, много от които вече не са работещи, защото не са гъвкави, ние трябва да приемем. Повтаряме по папагалски буквално онова, което ни се казва и което някои ни вменяват, че се изисквало от нас, ние трябвало автоматично да приемем. И в настоящия случай е така.
Какво значи да предоставим информация и да ни предоставят информация от всичките други 26 страни от Европейския съюз?! Това ще бъде, разбира се, еднопосочна улица, ще бъде едностранен процес – другите страни ще искат от нас информация и ние ще я даваме. Едва ли някои от България, от българските митнически и/или финансови власти или учреждения ще искат информация в тази връзка, която се посочва от европейските страни. Никой не се замисля, че това е поредното посегателство върху българския суверенитет. С всеки приет следващ закон, днес ще приемем и следващия относно споразумението, във връзка със заемите на страните от Карибския басейн, Африка и други страни по света от Европейската инвестиционна банка, положението пак е същото. Аз и там ще направя изказване.
Крайно време е да гледаме във всеки един конкретен случай дали въпросното задължение, което ни е вменено при така водените лошо преговори за присъединяване в Европейския съюз, е или не е в наш интерес. В случая не е в наш интерес едностранно да даваме информация за всичко, което става в дома ни, в нашата страна.
Пак повтарям, има принципно значение за това суверена държава ли сме или държава с ограничен суверенитет или вече без никакъв, абсолютно никакъв суверенитет, изцяло подчинени на онова, което ни се диктува отвън.
Крайно време е тези, които бяха възторжено настроени към приемането ни, към влизането ни в Европейския съюз, да започнат да се замислят за ползите и за вредите и да започнат да опонират на онова, което ни задължава и ни се вменява.
Крайно време е онези, които бяха умерено настроени положително, да започнат да стават еврореалисти, а тези, които бяха еврореалисти преди шест години, да започнат да стават евроскептици. Различните мнения, позиции и становища по всички тези въпроси, които автоматически папагалски повтаряме и приемаме, трябва да започнат да се осмислят.
Виждаме, че от дебрите на присъединителния договор, от тъмните гори при воденето на преговорите изскачат все нови и нови задължения – изненади, които не се подозираха, ограничения, рестрикция, задължения. Само това идва от този присъединителен договор и ние трябва да престанем автоматически да приемаме всичко за чиста монета, защото много от нещата не са в българския национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Има ли други изказвания? Няма.
Приключвам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202 01-46, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Ще направя едно съобщение преди да продължим:
Уважаеми колеги, от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Художници от Монтана”. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ, № 202 01 43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ЮЛИ 2012 г.
Има два доклада. Няма доклади на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по здравеопазването.
Първият доклад е на Комисията по околната среда и водите, който ще ни бъде представен от госпожа Искра Михайлова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Бойко Малинов – директор на Дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 22-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха госпожа Ивелина Василева – заместник-министър, и господин Бойко Малинов – директор на дирекция „Превантивна дейност”.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Малинов.
Със законопроекта се цели основно въвеждане изискванията на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Директивата е преработка на Директива 202/95/ЕС (директивата за ограничаване на опасни вещества) и въвежда съществени изменения в нейния обхват, методология за ограничаване на опасни вещества, процедура за освобождаване на определени материали и компоненти на електрическото и електронно оборудване и изисквания и инструменти за осигуряване на съответствие с въведените ограничения. Срокът за въвеждане на преработената директива е 2 януари 2013 г.
С предложените изменения и допълнения в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси се определят: ограниченията за употреба на опасни химични вещества в електрическото и електронно оборудване и в кабели и резервни част за неговия ремонт, повторна употреба, осъвременяване на функционалните му характеристики или повишаване на капацитета му; категориите електрическо и електронно оборудване и тези, които са предмет на изключение от въведените ограничения; условията и органът за изготвяне на предложение за ограничаване на опасни вещества в електрическо и електронно оборудване въз основа на оценката на вещества и натрупаните знания в процеса на разрешаване и ограничаване на опасни вещества в рамките не Регламент (ЕО) № 1907/2006 за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, известен като REACH; и изискванията към икономическите оператори на електрическо и електронно оборудване за осигуряване на съответствие с въведените ограничения, както и обхватът и съдържанието на подзаконовия нормативен акт за прилагане на изискванията за ограничаване на опасни вещества в електрическо и електронно оборудване и органите за надзор на пазара и мерките за осъществяване на контрол върху съответствието на пуснатото на пазара електрическо и електронно оборудване.
В законопроекта са определени срокове за поетапно ограничаване употребата на тези вещества в нови категории електрическо и електронно оборудване, в това число в кабелите и резервните части за това оборудване (медицински изделия и прибори за мониторинг и управление – от юли 2014 г., инвитро диагностични медицински изделия – от юли 2016 г., и промишлени прибори за мониторинг и управление – от юли 2017 г.). След 22 юли 2019 г. ограниченията ще се прилагат за всички видове електрическо и електронно оборудване и техните кабели и резервни части, които се пускат на пазара на Европейския съюз, в това число и в България.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси се цели хармонизиране на националното законодателство със законодателството на Европейския съюз, като пълното транспониране ще се осигури с наредбата, предвидена в чл. 21д, ал. 1 от законопроекта.
Представено беше становище на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” при Народното събрание, подкрепящо приемането на законопроекта с някои предложения за технически прецизирания, приети от вносителите.
След откриването на дебата от председателя на комисията, отношение взе народният представител Георги Божинов, който подкрепи законопроекта като добре изготвен и отправи въпрос относно някои предвиждани изключения. Отговор на въпроса беше даден от господин Малинов, който обясни още, че посочените оборудвания не се контролират по този ред.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни представи госпожа Ралица Тодорова.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.
На заседанието, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие Първолета Лулева – началник-отдел „Опасни химични вещества” към Дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите.
С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) се цели хармонизиране на националното законодателство със законодателството на Европейския съюз, уреждащо ограниченията за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.
Законопроектът предвижда въвеждането на разпоредбите на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, която от своя страна преработва и въвежда съществени изменения в Директива 2002/95/ЕС.
С предложените изменения и допълнения в закона ще се регламентират ограниченията за употреба на опасни химични вещества в категориите електрическо и електронно оборудване и тези, които са предмет на изключение от въведените ограничения, изискванията към икономическите оператори на подобно оборудване за осигуряване на съответствие с въведените ограничения, органите за надзор на пазара и мерките за осъществяване на контрол върху съответствието на пуснатото на пазара електрическо и електронно оборудване (ЕЕО).
Със законопроекта се предвижда и въвеждането на срокове за поетапно ограничаване употребата на опасните вещества в нови категории ЕЕО, в т.ч. в кабелите и резервните части за това оборудване, медицински изделия и прибори за мониторинг и управление и др.
С чл. 21д, ал. 1 от настоящия законопроект се предлага част от разпоредбите на Директива 2011/65/ЕС, свързани с условията и реда за пускане на пазара на електрическото и електронно оборудване и ограниченията за употреба на определени опасни вещества в тях, да бъдат транспонирани в националното законодателство чрез наредба, издадена от Министерския съвет.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има някои препоръки от правнотехнически характер, целящи прецизиране на някои термини и понятия в текстовете на § 3 – чл. 21з, чл. 21и, чл. 21л; § 9 – т. 46, 48, 50 и 51; и § 11 – чл. 4, ал. 3 от законопроекта, които следва да бъдат отчетени между първо и второ четене от водещата комисия.
В заключение може да се каже, че след отразяване на направените бележки предложените текстове ще бъдат съобразени и няма да противоречат както на разпоредбите на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, така и на достиженията на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 12 гласа „за“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Откривам разискванията.
Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.
Докладът на Комисията по труда и социалната политика ще ни бъде представен от госпожа Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю. В началото предлагам на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие: господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Представям Ви:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.
В заседанието участваха: господин Камен Кичев, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; от Министерството на труда и социалната политика: господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Петя Малакова – главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Снежана Малакова от отдел „Правен”. Присъстваха и представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество.
Проектът за решение бе представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С проекта за решение се предлага на Народното събрание на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Раденко Лазов Митев.
Предложението е мотивирано със значителния принос на Раденко Митев за повишаване ефективността на експлоатационната дейност в железопътния транспорт в продължение на 29 години. За постигнатите резултати в сложната и специфична дейност, която изисква теоретични знания, практически и професионален опит, господин Митев многократно е награждаван с национални и професионални отличия и награди.
Високата квалификация и професионализъм на господин Митев се допълват и от хуманизъм, съпричастност, себеотрицание и самообладание, свидетелство за които са неговите действия по предотвратяване на катастрофа между пътнически влак и бърз влак в района на жп гара Елин Пелин на 29 юли 1987 г.
За действията си по предотвратяване на катастрофата, както и за цялостната си дейност през 1990 г. Раденко Митев е удостоен със званието „Почетен железничар” и е награден със златна значка.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерски съвет на 31 август 2012 г. на Раденко Лазов Митев, считано от 1 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
С доклада на Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията ще ни запознае председателят на комисията господин Иван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.
На свое заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.
На заседанието присъства господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Раденко Лазов Митев е направено на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 и § 6, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби от Кодекса за социално осигуряване.
Господин Раденко Лазов Митев е завършил средното си образоване в Техникума по електротехника в гр. София.
Трудовата си дейност започва през 1952 г. като електромонтьор към ВЕЦ „Бели Искър”.
През 1954 г. работи на същата длъжност към ДСП „Електроснабдяване”.
От 1961 г. започва работа към Дирекцията на железниците като дежурен техник към тягова подстанция „Вакарел”, а от 1 януари 1962 г. е преназначен на същата длъжност към Първа електротехническа секция – София.
От 1 юли 1965 г. е преназначен към Енергосекция – София, като електромеханик.
От 1 юли 1966 г. работи на длъжност „Енергодиспечер” при същата секция.
От 7 август 1972 г. става началник на тягова подстанция „Вакарел”, а от 1 януари 1986 г. е преназначен за комплексен началник на подрайон по контактна мрежа и тягова подстанция „Вакарел” към Енергосекция – София, на която длъжност работи до неговото пенсиониране през 1990 г.
За добро справяне с възложената му работа през годините господин Раденко Митев многократно е награждаван. Удостоен е със званието „Ударник за комунистически труд” – 1964 г. Награден е през 1989 г. с юбилеен знак на ДФ „БДЖ” – „100 години Български държавни железници”.
На 29 юли 1987 г. пътнически влак № 1238 се е движел редовно по направление гара Септември – гара София. Същият влак е бил приет с редовно отворен входен сигнал на първи главен коловоз в гара Побит камък, тъй като от гара Вакарел се е движил по левия коловоз. От гара Побит камък влакът е трябвало да замине за гара Елин Пелин по десния коловоз, но поради несъобразителност от страна на локомотивния машинист и началник влака същият влак е потеглил от гара Побит камък, преди да му е бил подготвен маршрутът, при затворен изходен сигнал по левия коловоз. По същия този ляв коловоз същевременно от гара Елин Пелин е бил пуснат (в посока гара Септември) бърз влак № 821 с редовен изходен сигнал.
В това време Раденко Митев се намира на жп гара Елин Пелин. Вижда настъпилата суматоха, страх и тревога на родители, изпратили децата си с бързия влак № 821, породени от това, че срещу него е бил пуснат да замине от гара Побит камък друг влак – пътнически, с № 1238. Без да губи време, Раденко Митев за секунди се качва на близкостоящ вагон с железни отпадъци, хвърля железен прът към контактната мрежа и изключва напрежението.
Благодарение на взетите своевременни мерки и изключване напрежението на електрическия ток в контактната мрежа влаковете спират и ударът е избегнат, а нанесени щети няма.
Със своята достойна постъпка и проявено себеотрицание господин Раденко Митев се оказва единственият фактор в онзи драматичен момент катастрофата на пътнически влак № 1238 и бърз влак № 821 да бъде предотвратена, а десетки човешки животи да бъдат спасени.
За проявената смелост, себеотрицание, доблест и неговия голям принос във връзка с предотвратената катастрофа със Заповед № 100-013-23 от 20 юни 1990 г. на министъра на транспорта на основание чл. 76 от отменения Указ № 1094 за духовното стимулиране в Република България господин Раденко Лазов Митев е удостоен със званието „Почетен железничар” и със златна значка.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 14 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-15, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Ще Ви предложа проекта за решение, който е служебен:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 и § 6, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Раденко Лазов Митев, считано от 1 юли 2012 г.” – след името следват лични данни.
„2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ДЕЙНОСТТА НА „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2011 Г. ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2012 Г.
Внесен е от народните представители Ваня Донева, Диана Йорданова и Борис Грозданов на 28 юни 2012 г.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси ще ни бъде представен от госпожа Йорданова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
по Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева, Диана Йорданова и Борис Грозданов на 28 юни 2012 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., № 254-02-93.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Валери Димитров.
Проектът за решение беше представен от Ваня Донева, която изтъкна, че „Холдинг БДЖ” ЕАД е търговско дружество със 100% държавно участие. Част от холдинга е търговското дружество „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, което получава най-голяма субсидия от държавния бюджет за 2011 г. в размер на 170 млн. лв. и 20 млн. лв. капиталов трансфер.
Към настоящия момент от Сметната палата не е извършван цялостен одит, който да обхване дейността на дружеството, включително и дъщерните дружества в холдинговата структура. „Холдинг БДЖ” ЕАД е с висока степен на социално-икономическа значимост на дейността си, особено чрез дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД.
Целта на одита е да се даде оценка за финансовото управление на „Холдинг БДЖ” ЕАД, в това число „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, което усвоява голяма част от ресурса на компанията, постигането на целите на извършените промени и ефекта от структурната реформа.
Членовете на Комисията подкрепиха предложението единодушно. Съгласие с него изрази и председателят на Сметната палата.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за
„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „Холдинг БДЖ” ЕАД, който да включва дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на дейността на „Холдинг БДЖ” ЕАД, който да включва дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г.
2. Срокът за извършване на одита е до 31 декември 2012 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 януари 2013 г.” Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Процедура – госпожо Донева, заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Понеже заместник-министър Камен Кичев беше гласуван за предходната точка, предлагам да подложите на гласуване присъствието му при разглеждането на точка пета от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Тончев.
Заповядайте, господин Тончев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., № 254-02-93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28 юни 2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 юли 2012 г., бе обсъден Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов.
На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Радослава Генова – директор на дирекция „Контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Проектът за решение беше представен от госпожа Диана Йорданова.
Решението за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г. е на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
В представянето на проекта за решение от госпожа Йорданова бе обяснено, че дейността на „Холдинг БДЖ” ЕАД е с висока степен на социално-икономическа значимост, особено чрез дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД.
В мотивите към проекта за решение е обърнато внимание на факта, че към настоящия момент от Сметната палата не е извършван цялостен одит, който да обхване дейността на дружеството, включително и дъщерните дружества в холдинговата структура на същото.
До настоящия момент в съответствие със Закона за Сметната палата одит на „Холдинг БДЖ” ЕАД е извършван единствено по отношение на изразходване на предоставената субсидия.
В проекта за решение е предвидено срокът за извършване на одита на дружеството да бъде до 31 декември 2012 г., а срокът за внасяне на окончателния доклад на Сметната палата в Народното събрание – 31 януари 2013 г.
Според вносителите на проекта за решение целта на извършването на одит от Сметната палата на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД е да се даде оценка за финансовото управление на дружеството, както и оценка на ефекта от извършените структурни промени.
В хода на дебатите по проекта за решение от представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе заявено, че подкрепят извършването на одит на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и изразяват готовност да съдействат съгласно нормативните актове.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за” подкрепя Проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за периода 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., №254 02 93, внесен от Ваня Донева Георгиева, Диана Иванова Йорданова и Борис Крумов Грозданов на 28 юни 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тончев.
От името на вносителите – госпожо Донева, заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, „Холдинг БДЖ” е търговско дружество със 100% държавно участие, чийто принципал е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Негово дъщерно дружество е „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД.
Три са основните причини, поради които ние с колегите преценихме, че е необходимо да се възложи одит от страна на Сметната палата на едното от дъщерните дружества на холдинга, а именно „Пътнически превози”.
Първата основна причина е високият размер на публични средства, които дружеството управлява. През 2011 г. те са в размер на 170 млн. лв., и допълнително 20 млн. лв. капиталови трансфери.
Втората причина е, че дейността на дружеството е с висока степен на социално-икономическа значимост. Всички знаем, че непрекъснато съществуват проблеми между работодател и работещи. Извършиха се структурни промени с цел подобряване на дейността. Извършиха се промени в ръководството на компанията, което се явява един рисков фактор и определя необходимостта от извършването на такъв одит.
Третата причина – трета по изброяване, но не и по важност, е тази, че до настоящия момент Сметната палата не е извършвала цялостен одит на холдинга. Такъв е извършван по реда на отменения 2010 г. закон и се е отнасял единствено по отношение на изразходените и предоставените субсидии.
Считаме, че тези три причини са достатъчно основание Народното събрание да приеме възлагането на такъв одит.
Ако ми позволите, господин председател, само да обърна внимание, че по време на заседание на Бюджетната комисия беше изменен проектът за решение. Ако ми позволите, да го прочета наново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Проектът за решение, който е в доклада, е от Бюджетната комисия, няма как да бъде изменен.
ВАНЯ ДОНЕВА: Да, променен е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожа Йорданова докладва този проект за решение, който е в доклада.
ВАНЯ ДОНЕВА: Да.
И да направя още едно предложение за редакция на сроковете, ако ми позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С това приключихте ли изказването си като вносител?
ВАНЯ ДОНЕВА: Като вносител – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказване от името на госпожа Донева с предложения за корекция.
ВАНЯ ДОНЕВА: Предлагам т. 2 от проекта за решение да бъде изменена така:
„2. Срокът за извършване на одита е до 31 януари 2013 г.”
Тоест, удължаваме срока с един месец, имайки предвид, че към днешна дата гледаме в Народното събрание проекта за решение, който е внесен през месец юни.
И трета точка:
„3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е до 1 март 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Донева, не са това причините, поради които се иска и ще бъде допуснат този одит.
По принцип трябва да започнем оттам, за да изясним причините и подбудите на управляващите – голяма грешка беше в Закона за Сметната палата, че се дава възможността, а изрично не се записа, че одити от Народното събрание могат да искат само от опозицията. Този текст дава възможност управляващите да запълнят и без туй малкото – пет на брой, одита от Сметната палата и да ги обезсмислят по теми, които са им удобни, за да отместят други теми.

Другият проблем в Закона за Сметната палата са малкото – само пет на брой – одита при толкова проблемни теми и въпроси. Тези одити трябваше да бъдат доста повече, и то много повече, които Народното събрание като върховен орган, където се съсредоточават във фокус всички проблеми, можеше и трябваше да възлага.
Оттук истинските причини са, че управляващите желаят да отместят вниманието на обществото и да запълнят със съдържание тези пет допустими одита с въпрос, добре подбран от тях, за да не се допуснат други одити, които като резултат биха били по-скандални – като одит на „Екоравновесие” – София, проблемът с кучетата, много тежък проблем, и друго искане за одит на Центъра за градска мобилност – град София, където и по двете теми отговорността явно е на управляващите като имащи властта в град София. Тя не може да бъде разделена, разхвърляна.
Докато тук е ясно – този одит се прави по чисто политически причини, за да бъдат представени апокалиптични резултати от него и отговорността да бъде разхвърляна. Не че това не е вярно и правилно, защото предишното, по-предишното, най-различни други управления и управляващи, всички правителства на прехода до този момент тотално се провалиха по въпроса за БДЖ, въпреки че управляващите в момента се провалиха най-много. Ако предишните управляващи правиха какви ли не опити за саниране на тази институция – не правя грешка, казвам институция, защото БДЖ е институция в българската държава, на годините на съществуването на Третата българска държава – то сегашните управляващи закриват тази институция, ликвидират БДЖ. Ето, отново има съобщение за закриването на 333 линейни километра жп пътища.
В тази връзка е нужно политическо оправдание – един много тежък констатиращ доклад за нарушения и невъзможност за поправяне на проблеми в БДЖ. Това е истинската причина, заедно с другата, за да се отмести вниманието и да не бъдат извършени другите два одита, които са по-актуални и които се искат от опозицията.
Аз ще гласувам против този одит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми управляващи народни представители от мнозинството на ГЕРБ! Този ход, това предложение, което правите в момента, мога да окачествя само като политическо лицемерие и дребен тарикатлък. В духа на иронията не мога да не Ви кажа – радвам се, че Сметната палата не може да бъде натоварена с 50 одита, защото щяхте да вкарате абсолютно всички държавни фирми с изключение на тези, които бяха повдигнати тук като изключителен обществен интерес. Такива са предложението за одит от Сметната палата на „Екоравновесие”, на което съм вносител, и предложението за одит от Сметната палата на Центъра за градска мобилност, на което съм съвносител. Тези два изключително важни, с изключително важно обществено значение одита Вие отхвърлихте. Сега с политическо лицемерие вкарвате одит след одит към Сметната палата – първо, за да запълните лимита, който има по закон (пет одита), и второ, за да може по някакъв начин да измиете очите си заради това, че бягате от значимите обществени проблеми.
В комисията миналата седмица се разглеждаше предложението на Техническия университет със същите незначителни и смешни мотиви. Сега в момента вкарвате предложението за одит на БДЖ – „Пътнически превози”. Нима не може този одит да бъде извършен планово от следващата година, след като нямате никакви данни за нарушения, за злоупотреби? Не бил извършван досега. Да, но той може да бъде извършван планово. Защо трябва да се използва лимитът на Народното събрание, за да се извърши този одит? Това е така, за да изместите темата, за да лишите от възможност да бъдат извършени одити на две предприятия, за които имат сериозни данни за злоупотреби в тях, които имат пряко отношение към управлението и управляващите от ГЕРБ.
Затова си позволих да окачествя предложението, което правите в момента, като политическо лицемерие.
А тарикатлъкът е за това, че се опитвате да запълните лимита от пет одита, които Народното събрание може да възложи. Аз категорично ще гласувам против не защото съм против да бъде извършена проверка, а защото считам, че проверката, която Вие предлагате в момента, не е на дневен ред, не е в дневния ред на обществото, не е от изключителна обществена значимост, както Вие сами се аргументирахте, и може да бъде извършена планово за следващата година. Още повече, че в момента предлагате резултатът да бъде след 31 януари.
Искрено бих искал да не засягам темата и да вярвам, че като повод и причина за искането на този одит не е стачката в БДЖ, че той няма да бъде свързан с политически натиск, както считам, че искането за одит на Техническия университет е чисто политически натиск върху ръководството на Техническия университет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поглеждайки предложението, по принцип бих се съгласил, че „Пътнически превози” трябва да бъде одитиран. Но веднага си задавам въпроса защо трябва да бъде по предложение на парламента, а не както каза и господин Терзийски – една планова проверка от страна на Министерството на транспорта и съобщенията, което е нормалният акт, включително да се направи пълна проверка на дейността. Искам да кажа, че има други начини и други контролни органи, които могат да се заемат с тази задача, ако бъде решен въпросът проверката да бъде направена от изпълнителната власт. Говоря за Инспектората на Министерството на транспорта и съобщенията, за това, че там има Дирекция за контрол върху държавните дружества, която контролира изцяло по какъв начин се разходват средствата, спазват ли се законовите разпоредби – по Закона за обществените поръчки и така нататък. Така се обхваща цялата дейност.
Отговорът е един и аз мисля, че говорившите преди мен – господин Шопов и господин Терзийски, казаха ясно и в това е големият проблем – че в момента Вие като управляващи се опитвате да определите пет одита, за да можете да изземете инициативата на опозицията.
Спомняте си, няма и дни, когато в тази зала се разглеждаха предложенията за Центъра за градска мобилност в София, и за „Екоравновесие”, които Вие категорично отхвърлихте. Мисля, че когато парламентът има право на пет проверки, това трябва да става с консенсус, а не отново със силата на управляващото мнозинство. Защо? Защото Вие имате ресурса на изпълнителната власт. Вие винаги можете да направите проверка за който си искате период и на което си искате държавно дружество или държавна институция. Но това можете да го направите чрез правителството, което е Ваше и което има тези правомощия, а в парламента има и опозиция, и управляващи. Хайде да седнем и с консенсус да решим кои да бъдат дружествата, одит на които да възложим на Сметната палата, но да го направим като планови за следващата година, да се знае, че от 1 януари 2012 г. това са 5 те дружества, за които парламентът е постигнал съгласие да бъдат проверени от Сметната палата, а не да се караме цяла година – съответно кой какво мнение има, кой трябвало да бъде проверен или не и да си говорим, че си правим политики. Нека като народни представители да защитим държавния интерес!
Вторият въпрос: защо само на „Пътнически превози” ще правите одит? Някой каза, че нямало нарушение. Мисля, че този одит ще покаже много неприятни неща, включително и това, че се ползва субсидия, без да се изпълнява договорът по отношение обема на превози, които се правят. Защото от 600 вагона в момента в „Пътнически превози” се движат 249, а субсидията се получава в пълния размер, което ще постави пътническото предприятие в много сериозни финансови проблеми. Затова е отговорно ръководството, разбира се. Да, аз съм да се направят там одити, и то много сериозни, но на цялото предприятие.
Защо пропускаме „Товарни превози”? Нали, ако има смесване на потока от холдинга и се прехвърлят пари от „Пътнически превози” към „Товарни превози”, в което аз имам сериозни съмнения, но не съм го казвал досега, включително и пред комисията, за да не създавам проблеми, но това се говори усилено, как ще го хване Сметната палата, след като искате цялостна проверка? Нека да бъде на цялото БДЖ.
Ще дадем ли отговор, че те ежедневно пропускат ползи за железниците, затова че нямат достатъчно вагони. Това го говорим от месеци наред – че недостигът е минимум 100-150 вагона, че не се извършват ремонти, че това са пропуснати ползи над 15 милиона на година. Кой ще го провери? Или само „Пътнически превози”? Нали целта беше субсидията? Вие казвате, че такава проверка е правена. Искаме да видим цялостната дейност. Дайте да видим дейността на цялата железница. Или вече прежалихте „Товарни превози”, затова че ще го продадем. Защо го продаваме? Дайте да видим дали е стопанисвано добре, пък ако щете, дайте да се върнем стотици години назад. Няма проблем.
Според мен аршинът е много различен и по отношение на предприятията, и по отношение на предложенията. Това го казах и миналия път. Ако мислите, че съм прав, съгласете се. Дайте да го направим и за „Товарни превози”. Дайте да видим какво прави ръководството на холдинга, защото то също има вина и мисля, че неговата вина е много по-голяма. Не само Недев да си подава оставката и изведнъж да излезе героят. Бездействие през целия период, в който управляваше, и никой да не го интересува какво е вършил. Там има много неща, които рано или късно, ако не при това управление, ще излязат по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Терзийски, заповядайте за първа реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, несъгласието ми с Вашето изказване е по отношение на неговата първа част: твърде идеалистично и абсолютно невъзможно! По никакъв начин не виждам как би могло да бъде постигнат консенсус по отношение на тези пет одита, които трябва да бъдат възложени от Народното събрание, при положение че искате някой да си заколи златната кокошка. По никакъв начин няма да се постигне споразумение, консенсус по отношение на одит на „Екоравновесие” и на Центъра за градска мобилност, защото това е златна кокошка. Вие искате някой да си заколи златната кокошка. Нали разбирате, че там се усвояват средства, за които в обществото има трайно насадено мнение, че с тези средства е злоупотребено и се злоупотребява. Центърът за градска мобилност – са близо 30 милиона на година. Това са години наред. Нито едно паркомясто е построено с тези пари. Вие искате да постигне консенсус с мнозинството на ГЕРБ, с опозицията, да се извърши одит, по силата на който тази златна кокошка да бъде утрепана. Не мога да се съглася с Вашето предложение. Твърде хубаво, но много идеалистично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други реплики? Желаете ли дуплика, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Терзийски, може би е мой недостатък, че все пак мисля, че понякога интересът на страната може да надделее над интересите на партиите, управляващи България. Когато говорим за подобни одити, става дума наистина опозицията да има право все пак да проконтролира там, където счита, че се извършват конкретни нарушения. Тогава след време няма да се налага новите управляващи да вадят кирливи ризи на старите управляващи.
Когато едно управление има висотата на демократична партия, то винаги трябва да приема подобни предложения. Може би оттам идва моят наивитет, най-малкото, че от 2007 г. се тупаме в гърдите, че сме страна с европейски принципи и провеждаме европейска политика.
Старите демокрации показват това – че не бива да потискаш гласа, че от време на време трябва да казваш: кажете, за да можем да се поправим и да управляваме по-дълго. Иначе си отиват! И ако не го приемат, убеден съм, че рано или късно, ще си идат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Значи от 2009 г. вече сме стара демокрация, щом минаваме на този етап на развитие.
Почивка до 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
За изказване – народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще подкрепя решението за възлагане на Сметната палата за извършване на одит на дейността на „БДЖ – Пътнически превози” за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г., защото няма никакво съмнение, че БДЖ в цялост е предприятие, което през годините изпитваше не само сериозни финансови трудности, но беше обект на сериозни критики относно някои договори, които бяха сключени.
Без да изброявам в подробности, но вие си спомняте един договор, който беше свързан със закупуване на мотриси, както дизелови така и електрически, беше по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски с министър Николай Василев. Този договор беше обект на остра критика. По-късно имаше договор в правителството на тройната коалиция за закупуване на рециклирани спални вагони и той стигна и до съда. В момента дори е подсъдим един от бившите изпълнителни директори на БДЖ.
Всичко това ми дава основание да подкрепя извършването на този одит. В същото време съм убеден, че този период е прекалено кратък, за да даде отговор на редицата въпроси: коя е причината и как са се натрупвали проблемите през годините? Това по-скоро би изглеждало като моментна снимка на едно действие, което се е случвало в повече от едно десетилетие.
Оттук минавам към дискусията, която се разгърна преди почивката.
На първо място, що се касае до това, че се предлага този одит и някои от изказалите се почти протестираха, че ще бъде извършен такъв одит, предвид на това, че са били предложени два други одита, които са били отхвърлени от пленарната зала – първият е свързан с Общинското дружество „Екоравновесие”, а вторият – с Центъра за градска мобилност, София. Аз считам, че отговор на този въпрос защо е отхвърлено, трябва да дадат самите вносители на днешното предложение. Те трябва да имат ясен отговор, за да убедят колегите си, защо тези два одита са отхвърлени. Доколкото си спомням, Центърът за градска мобилност е включен в плана за одити на Сметната палата, но не мога да бъда сигурен. Очаквам отговор на този въпрос, важно е да го чуем.
Що се касае до обстоятелството, че одитът е за сравнително кратък период от време, обяснението, което според мен е логично, намирам единствено в това, че Народното събрание в рамките на петте извънредни одита, които може да възложи за извършване от Сметната палата, не може да изисква одит за един дълъг период от време, за което аз самият настоявам. По този повод и мисля, че в залата присъства представител на Сметната палата, считам за задължително в плана за одит на дейност за следващата 2013 г. да бъде включен цялостен одит на БДЖ.
Не казах „БДЖ – Пътнически превози”. „На БДЖ”, като правя следната уговорка: ако „БДЖ – Товарни превози”, в рамките на приватизационната процедура, продължат и самата приватизационна процедура стигне до финала, очевидно такъв одит няма смисъл да се прави, още повече че при приватизационната процедура задължително е външен одит, който трябва да бъде направен на предприятието, което подлежи на приватизация. Ако обаче приватизационната процедура бъде прекратена, тогава би трябвало както на „БДЖ – Пътнически превози”, така и на „БДЖ – Товарни превози” да бъде направен такъв одит.
Повтарям предложението си: считам, че следващата 2013 г. Сметната палата в своя план трябва да предвиди поне цялостен одит на „БДЖ - Пътнически превози”, след като не е правен такъв едно десетилетие, фактически от момента, когато беше създаден този холдинг въз основа на промените, които бяха направени в Закона за железопътния транспорт преди малко повече от едно десетилетие. Обществото може да получи отговор – защо непрекъснато се влошаваха финансовите показатели на БДЖ и кои са причините, а защо не и по време на кои ръководители са се получили всички тези проблеми?
С това завършвам, госпожо председател, и повтарям, че ще подкрепя Проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Ваня Донева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, ще използвам правото си на реплика, за да Ви направя една корекция. Мисля, че направихте лапсус, като споменахте „Екоравновесие” като общинско дружество, а то е общинско предприятие по реда на Закона за общинската собственост. Ще използвам възможността за реплика, за да дам отговор на Вас, защото бяхте много коректен в изказването си. На господина, който е вносител на искането за одит за „Екоравновесие”, отговор беше даван и в Бюджетната комисия, и в Комисията по образование, но господинът упорито продължава да задава въпрос тук, от тази трибуна.
На Вас ще отговоря така: ние гласувахме против извършване на одит на „Екоравновесие”, защото, едно, че това е общинско предприятие към Столична община и тя има редица контролни органи, които могат да извършат този одит. Не може върховна одитна институция да се занимава с общинско предприятие с бюджет 1,6 милиона.
Вторият мотив е, защото вътрешен одит е извършен на общинското предприятие. Вътрешният одит е излязъл със заключение, че средствата в „Екоравновесие” се разходват неефективно. В резултат на това заключение е възложена проверка от Дирекция „Вътрешен контрол” с разширяване на обхвата. В резултат на проверката на вътрешния одит е сменен директорът на общинското предприятие, в резултат на проверката и заключението от вътрешния одит материалът е даден на прокуратурата. Не е рационално да бъде разходван и времеви, и човешки, и финансов ресурс да се извършва одит на едно и също нещо, при положение че и вътрешният, и външният одит работят по едни и същи одитни стандарти и няма как Сметната палата да заключи нещо различно от това, което е констатирал вътрешният одит.
Още веднъж благодаря за дадената възможност да обясня и на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Иванов? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, много са проблемите в Сектор „БДЖ”. Много са, защото реформите там страшно много закъсняха – реформи, за които ние от Синята коалиция непрекъснато апелирахме от самото начало на това Народно събрание. Затова, че там не се извършиха никакви реформи също ни беше загатнато и от Световната банка, която дълго време не отпускаше така необходимия заем за БДЖ и особено за товарните превози. Не отпускаше, защото нищо не се случваше. Не се случва, защото ръководството поемаше някакви ангажименти по отношение на извършване на реформи, които наистина трябваше да бъдат тежки, трябваше да бъдат структурни, болезнени реформи, но така необходими, за да може наистина този сектор финансово да бъде оздравен.
Колеги, стигна се до хипотезата, че „БДЖ – Пътнически превози” не изпълнява своите ангажименти към държавата, а държавата даваше пълната субсидия на БДЖ за неизвършена работа. Това наистина е една хипотеза за наливане на средства, които изтичаха като вода в пясък.
Затова аз считам, че наистина е наложително да се извърши един одит на „БДЖ – Пътнически превози”. Той трябва да се извърши точно през тази година, за да може наистина да се получи една пълна картина, една информация не само финансова, но и нефинансова информация за управлението на многото публични финанси, които се наливат в сектор „БДЖ – Пътнически превози”.
Също така трябва да получим и една картина по какъв начин се разходват тези средства и дали се разходват целесъобразно в зависимост от това, че ръководството на БДЖ ни уверява, че реформите вървят по план и този план ще бъде изпълнен.
Още веднъж призовавам да подкрепим извършването на този одит и Ви уверявам, че ще подкрепя този одит с цел получаване на тази пълна картина, за да може, ако има порочни практики, те да бъдат преодолени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа! Моята реплика е свързана с постигането на целта – това, с което Вие приключихте. Ще стане ли ясна картината? Няма ли да стане ясна картината? Това го споделих. Има някакви обяснения, но докато не се направи пълен одит на БДЖ. Как се е управлявала обаче?
Още нещо. Не мога да се съглася: непрекъснато вървят едни тези, че БДЖ е най-нереформираната система. Не е вярно! Това е системата, в която най-често се правят реформи и оттам нататък трябва да започне да се управлява добре. Ще Ви кажа защо. Защото се правят реформи.
Аз мога да Ви кажа какво стана във Вашето правителство. Тогава като цяло се премахна тежестта, така говорехте, че жп промишлеността тежи и 12 завода бяха продадени. Съставът беше намален с над 20 000 човека. Беше взет заем от Световната банка. Това не са ли реформи? Реформи са!
Мога да кажа какво направи нашето правителство. НДСВ ги раздели и така нататък. Правят се реформи. Въпросът е: как се управлява оттам нататък? Защото само със съкращения и преструктуриране не става, трябва да има и инвестиции. Затова това, което ние направихме, бяха ангажименти на държавата, които в момента не се изпълняват, и по Програмата за развитие на железниците до 2017 г.
Така че нека да не говорим, че не е реформирана, а по какъв начин в края на краищата ще се реализират реформите. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, благодаря Ви за направената реплика. Не знам какво имате предвид под реформи. Може би Вие имате някакво Ваше разбиране за реформи, но това, че не се правят реформи, ни беше казано от Световната банка и дълго време не ни отпускаше този заем. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.)
Да, прав сте, че протекоха едни много големи съкращения, но не считам, че ефектът е в съкращенията. Може би трябваше по-принципно да се гледа на нещата, дори и по-малко съкращения да се извършат, но трябваше да се ограничат неефективните за БДЖ разходи.
Продължавам да настоявам, че с този одит ще получим по-ясна картина за какво са изразходвани средствата, защото това ръководство ни убеждаваше, че реформите протичат по план. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, колеги! Мисля, че одитът, който се иска, има една цел, защото нито в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, нито днес тук – в пленарната зала, получих отговор защо се иска този одит.
На практика достигам до принципното решение за искането на този одит, който е един. Още миналата година, когато зададох въпрос на министъра на транспорта, че с намалението на 150 влака в разписанието на БДЖ ще се получи една недопустима държавна помощ към БДЖ, защото парите, които се отпускат като субсидия, са на базата на този договор, на бюджета от 492 влака. Ние като съкратим 150, субсидията трябва да се намали с тези 25%. Ако се даде в пълен размер, тя ще бъде недопустима държавна помощ за българските железници. Това щеше да бъде санкционирано от Европейската комисия.
Именно това подсказва и срока, за който се иска, да бъде проведен този одит. Само последната година! Защо само последната година? Нека да се върнем по-назад. Наистина последната година е най-слабата в пътническите превози. Това го показват статистическите резултати. Имаме към 13% намаление на превозите, на пътници, на пътникопотока в пътническите превози, за сметка на автомобилния транспорт.Това е недопустимо съгласно директивите на Европейския съюз. В Програмата на „Стратегията 2020” се казва, че ние трябва да увеличим железопътния транспорт за сметка на автомобилния. Това се прави не само за увеличаването, но и за подобряването на екологичната среда в целия свят.
Ние сме единствената държава, в която правим точно на обратно. Ние намаляваме пътникопотока в железопътния транспорт и увеличаваме автомобилния транспорт. През първото тримесечие ние имаме с 1 млн. 500 хил. завишение в автомобилния транспорт за сметка на пътническия. Не знам какво ще обясняваме на чиновниците в Брюксел?!
Разбирам, че трябва да намерим повод, с който дори да намалим средствата, които се правят като субсидия. Вие видяхте, че тази година пак започнахме „Тука има – тука нема”. Ще отнемаме субсидия, след два месеца ръководството на министерството отиде при Дянков и какво – той отново отпусна субсидия. Тази субсидия е жизнено необходима за БДЖ. Без нея тя не може да съществува. Това е направено и в разчетите на железниците.
Вие сега разбирате какво искате да правите. Дянков е разпоредил такъв одит. Да, одитът ще покаже дали има намаление на влаковете, на влаковите композиции и какво – ще спрете тези пари?
По този начин Вие обричате пътническите превози на пътниците на гибел. Заявявам Ви от тази трибуна, че това нещо ще стане, ако отнемете тези пари. Защо? Защото и преждеговорившите казаха, че реформите, които се правят, се правят в погрешна посока. Откъде ще дойдат парите за НКЖИ, като спрете 150-те влака, доколкото чувам, вече ще станат и 200? Като извадите релсите, откъде ще получите приходите за НКЖИ? Просто няма да ги има! Досега единствената цел на българските железници е по възможност да се приватизират товарните превози, и то на най-ниска цена, въпреки че на всички, или поне на тези, които разбират, е ясно, че в най-скоро време товарните превози ще станат една от най-атрактивните логистични фирми в България след прокопаването и пускането в действие на железопътния тунел под Босфора.
Разбирате ли, че всички превози от Азия ще минават през България? Какво правим? Мъчим се в момента по най-бързия начин, на най-ниската цена да ги продадем, да си свършим работата и оттам нататък всеки кой каквото иска да прави.
Затова няма да подкрепя законопроекта за одита, въпреки че мога да кажа, че това е първият одит, с който управляващите искат да проверяват собственото си правителство, но за времето, което е даден, няма да свърши нищо. Разберете, ще свърши една-единствена работа – Дянков да спре и тези пари, които се дават за българските железници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Дами и господа народни представители, на така предложения ни Проект за решение в Доклада на Комисията по бюджет и финанси са постъпили две редакционни промени.
Точка втора, където е визиран срокът на извършването на одита – до 31 декември 2012 г. по проект, в залата се предложи този срок да бъде до 31 януари 2013 г.
Подлагам на гласуване направеното предложение за промяна в срока по т. 2.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Второто редакционно предложение е относно срока по т. 3, където се предвижда срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата по Проекта за решение – 31 януари 2013 г. След като променихме срока за изготвянето, става ясно, че трябва да променим и срока за внасяне. Предложението е това да бъде 1 март 2013 г.
Гласуваме предложението за промяна в срока по т. 3 за окончателното внасяне на доклада в пленарната зала.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване пълната редакция на Проекта за решение ведно с тези две току-що приети от нас редакционни решения.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ЗАЕМИТЕ, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ В СТРАНИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН И ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ.
Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни представи госпожа Ваня Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, № 202-02-27, внесен от Министерски съвет на 2 август 2012 г.

На заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии.
Законопроектът беше представен от госпожа Женя Динкова – директор на Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите.
Гаранционното споразумение е подписано от Република България на 8 юли 2008 г. в Брюксел в изпълнение на ангажиментите, поети с Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на чл. 6, т. 5 и 11 от Протокола към договора относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, страната ни автоматично се присъединява към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните страни членки, от друга страна, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., наричано по-нататък „Споразумението от Котону”, изменено през 2007 г., и към Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 - 2013 г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Вътрешното споразумение страните – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, за което е сключено Гаранционното споразумение, ратифицирано от Народното събрание със закон на 19 февруари 2009 г.
Размерът на глобалната гаранция, която държавите членки поемат с Гаранционното споразумение, е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по кредитните споразумения, сключени в рамките на Споразумението от Котону, която сума не надхвърля 2 030 млн. евро. Гаранцията покрива само политическите рискове и размерът й за всяка държава членка, гарант по споразумението, се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. До момента не е активирана гаранция по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението от Котону и обхванати от Гаранционното споразумение.
С изменението на Гаранционното споразумение се удължава срокът на гаранцията до пълното изплащане на сумите по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението от Котону. Наред с това са извършени редакционни промени в някои текстове на споразумението с оглед тяхното прецизиране и с цел да бъдат актуализирани датите на приетите от управителните органи на банката документи (указания, принципи, срокове и условия), към които се препраща. Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, № 202-02-27, внесен от Министерски съвет на 2 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря ви, госпожо Донева.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове
На заседанието, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерството на финансите.
На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Изменение на Гаранционното споразумение.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, т. 5 и 11 от Протокола към Договора относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, страната ни се присъединява автоматично към Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Европейския съюз в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008-2013 г. и към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейския съюз и неговите страни членки, от друга страна, подписано в Котону, Бенин на 23 юни 2000 г. То е изменено през 2007 г. с цел по-добро поделяне на рисковете по кредитите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Споразумението има за цел „да насърчава и ускорява икономическото, културното и социалното развитие на страните и да консолидира и разнообразява техните отношения с Европейския съюз и неговите държави-членки в дух на солидарност и взаимен интерес”.
По силата на разпоредбите на Вътрешното споразумение страните – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону, за което е сключено Гаранционно споразумение, подписано от Република България на 8 юли 2008 г. в Брюксел.
С предложеното изменение на Гаранционното споразумение се цели удължаване на срока на гаранцията до пълното изплащане на сумите по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението. Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени. Размерът на глобалната гаранция, поета от държавите членки с Гаранционното споразумение, е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й ресурси по кредитните споразумения, сключени в рамките на Споразумението, като сумата не надхвърля 2030 млн. евро. Размерът на Гаранцията за всяка държава – гарант по споразумението, се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал и покрива само политическите рискове. До момента не е активирана гаранция по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението и описани от Гаранционното споразумение.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, № 202-02-27, внесен от Министерския съвет на 22 август 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно предоставените от вносителя мотиви, Гаранционното споразумение е подписано от Република България в изпълнение на ангажиментите, поети с Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на протокола към договора относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз страната ни автоматично се присъединява към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните страни членки, от друга страна, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., наричано по-нататък „Споразумението от Котону”, изменено през 2007 г., и към Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Общността в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2008 - 2013 г.
По силата на Вътрешното споразумение страните – членки на Европейския съюз, поемат задължение да бъдат гаранти на Европейската инвестиционна банка по отношение на заемните споразумения, сключени от банката за предоставяне на заеми от нейните собствени ресурси в рамките на Споразумението от Котону. За същото е сключено Гаранционното споразумение, ратифицирано от Народното събрание със закон.
Размерът на глобалната гаранция, която държавите членки поемат с Гаранционното споразумение е ограничена до 75 на сто от общата сума на кредитите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствените й средства по кредитните споразумения, сключени в рамките на Споразумението от Котону. Сумата не надхвърля 2030 млн. евро. Гаранцията покрива само политическите рискове и размерът й за всяка държава членка, гарант по споразумението, се определя в зависимост от размера на участието й в акционерния капитал на Европейската инвестиционна банка. До момента не е активирана гаранция по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението от Котону и обхванати от Гаранционното споразумение.
С изменението на Гаранционното споразумение се удължава срокът на гаранцията до пълното изплащане на сумите по заемите, отпуснати в рамките на Споразумението от Котону. Наред с това са извършени редакционни промени в някои текстове на споразумението с оглед тяхното прецизиране и с цел да бъдат актуализирани датите на приетите от управителните органи на банката документи, към които се реферира. Изменението на Гаранционното споразумение не засяга финансовите условия на гаранцията, които остават непроменени.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Даскалов.
Желаещи народни представители да вземат отношение към законопроекта? Не виждам.
В такъв случай поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, входящ № 202-02-27, внесен от Министерския съвет на 2 август 2012 г.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Донева.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам второ гласуване на току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно предложение има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъд морските страни и територии

Член единствен. Ратифицира Изменението на Гаранционното споразумение между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство, Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставени от Европейската инвестиционна банка за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии, подписано от българска страна на 21 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на второ гласуване докладвания законопроект, така както беше прочетен.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приета т. 6 от дневния ред.

Преминаваме към точка седма от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ВТОРО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ) МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД, И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ВТОРО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ) МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз предлагам за обсъждането на законопроекта да поканим министъра на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като той буквално преди дни заяви следното: „В интерес на истината, ако аз бях министър през 2009 г., никога не бих прехвърлил средства, които са отпуснати като безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Не бих ги прехвърлил във финансов инженеринг Програма JEREMIE, защото вместо да ги отпуснеш безвъзмездно на фирмите, ти ги слагаш в един фонд, от който ги даваш като заеми. Но фирмите имат достъп до кредитиране, банките са достатъчно ликвидни в България да предоставят кредити. Фирмите не се нуждаят от кредити, те се нуждаят от безвъзмездна помощ. За съжаление 350 млн. евро вече са в JEREMIE, във финансовия механизъм и няма връщане назад, защото ние имаме едва година и половина срок, в който трябва да контрактуваме всички средства”. Тъй като министърът сега е министър и е против такива прехвърляния, аз мисля, че е важно той да е тук при обсъждането на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Министърът може да присъства винаги когато пожелае да вземе отношение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А не може ли Народното събрание да пожелае да присъства министърът? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма такава процедура. Знаете добре, че няма такава процедура.
Аз ще помоля ако има възможност, да се предаде на министъра, че ще се гледа тази точка в дневния ред, ако има такава възможност и желание. Разбира се, добре е да присъства, когато се разглеждат подобни въпроси.
Имате думата, госпожо Донева, за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: „На заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране изменението на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България.
На заседанието присъстваха Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Христо Стоянов и Стефан Цалов – представители на Европейския инвестиционен фонд.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Гератлиев.
В резултат на настъпилите след одобрението на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – 2007 - 2013” социално-икономически промени и в съответствие с дадените препоръки в доклада от междинната оценка по приоритетна ос 1 и приоритетна ос 2 управляващият орган е предприел стъпки за изменения в оперативната програма. Измененията са одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма и от Европейската комисия по реда на чл. 33 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.
Необходимостта от промяната е констатирана след преглед на маркетингово проучване на банковия сектор в България, възложено на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Съгласно това проучване финансовата криза рефлектира върху стратегиите на банките за минимализиране на риска при банковото финансиране на предприятията и води до повишаване на лихвените проценти и изискванията към обезпечаването на финансирането. Посоченото е най-силно изразено спрямо малките и средните предприятия, като тези утежнени условия оказват влияние и върху инвестиционните им планове и спъват потенциалния растеж на инвестиционното финансиране.
В проучване на Евростат, публикувано на 3 октомври 2011 г., за достъпа на малките и средни предприятия до финансиране също се акцентира върху затрудненията при осигуряване на банково кредитиране.
Измененията в Оперативната програма включват основно увеличаване на ресурса по приоритетна ос 3, Област на въздействие 3.1. „Подобряване на достъпа до финансиране на микро-, малки и средни предприятия чрез използване на инструментите от финансовия инженеринг” със 150 млн. евро с оглед разширяване на нейния обхват чрез въвеждане на нов финансов продукт „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Основните характеристики на инструмента са следните:
- Финансовите посредници ще бъдат избирани след отворена покана за заявяване на интерес, като съществено значение при избора им ще има предлаганото от тях намаление на лихвения процент за кредити за малки и средни предприятия.
- Финансовите посредници ще трябва да осигурят 50 на сто съфинансиране, което ще доведе до удвояване на кредитния ресурс.
- Заплащане на лихва от страна на финансовите посредници за отпуснати суми по JEREMIE за средства, отпуснати към финансовия посредник, които все още не са отпуснати към малките и средни предприятия и за възстановени средства, събрани от финансовия посредник от малките и средни предприятия, които все още не са прехвърлени на Холдинговия фонд по JEREMIE.
- Ниво на лихвения процент към малките и средни предприятия: 0% върху частта по JEREMIE, пазарни лихвени нива върху частта, предоставена от банките, т.е. ефективно 50 на сто намаление на общия лихвен процент по отпусканите заеми;
- намаление на таксите и комисионите, свързани с отпускането на кредити;
- възможност за отпускане на заеми за по-дълъг срок (до 10 години).
Предвиждането на лихви върху средствата, които не са отпуснати като заем на малките и средни предприятия, и изплащането на средствата към финансовия посредник на няколко транша периодично въз основа на действителното усвояване се очаква да доведе до стимул за финансовите посредници да отпускат предоставените им средства на малките и средни предприятия.
Очаква се описаният по-горе финансов инструмент да отговори на следните основни трудности, пред които са изправени малките и средни предприятия при получаване на банково финансиране:
- високи лихвени проценти и изисквания за обезпечения по кредитите. Много често предприятията не разполагат с необходимите недвижими имоти или дълготрайни материални активи, изисквани като обезпечение;
- липсваща или недостатъчна кредитна история;
- изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
По този начин финансовият инструмент ще окаже силно положително въздействие, като позволи на малките и средни предприятия, отложили плановете си за разрастване поради висока цена на финансирането, да ги осъществят, както и да инвестират в допълнителен капацитет.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерски съвет на 27 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202–02–26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.
Проектите на Споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България са одобрени от Министерския съвет на 30 май 2012 г., като министърът на икономиката, енергетиката и туризма ги подпише при условие за последваща ратификация.
Те предвиждат промяна на Рамковото споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката и енергетиката, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане на Инициативата JEREMIE в България и на Финансовото споразумение между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката и енергетиката, и Европейския инвестиционен фонд.
С оглед съобразяване с променените социално-икономически условия и привеждането в действие на измененията в оперативната програма е необходимо да бъдат променени и действащите към настоящия момент Рамково и Финансово споразумения за изпълнението на Инициативата JEREMIE в България.
Основните изменения, които се предлагат в споразуменията, са свързани с: прехвърляне на допълнителни средства в размер 150 млн. евро, с които следва да бъде увеличен капиталът на Холдинговия фонд по JEREMIE; намаляване процента на разходите за управление; увеличаване размера на средствата, използвани за операции, като условие за придобиване на право от страна на Европейския инвестиционен фонд на заплащане на разходите за управление на допълнителните средства и допълване на Инвестиционната стратегия с нов финансов инструмент: „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Предвижда се, че предварителни условия за прехвърлянето на допълнителната вноска са: одобрението от Европейската комисия на измененията в оперативната програма и влизането в сила на споразуменията. В случай че някое от горните условия не е настъпило, предлаганите изменителни споразумения ще бъдат отменени, без да се засяга действието на разпоредбите на Рамковото споразумение и на Финансовото споразумение, които ще продължат да се прилагат такива, каквито са били преди подписването на предлаганото изменение.
Прехвърлянето на допълнителните средства се предвижда с оглед прилагане на „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”. Основни характеристики на инструмента са следните: финансовите посредници ще бъдат избирани след отворена покана за заявяване на интерес, като съществено значение при избора им ще има предлаганото от тях намаление на лихвения процент за кредити за малки и средни предприятия и същите ще трябва да осигурят 50 на сто съфинансиране, което ще доведе до удвояване на кредитния ресурс; заплащане на лихва от страна на финансовите посредници за отпуснати суми по JEREMIE за определени средства; ефективно 50 на сто намаление на общия лихвен процент по отпусканите заеми; намаление на таксите и комисионите, свързани с отпускането на кредити и възможност за отпускане на заеми за по-дълъг срок (до 10 години).
Предвиждането на лихви върху средствата, които не са отпуснати като заем на малки и средни предприятия, и изплащането на средствата към финансовия посредник се очаква да доведе до стимул за финансовите посредници да отпускат предоставените им средства на малки и средни предприятия.
Очаква се описаният финансов инструмент да отговори на следните основни трудности, пред които са изправени малките и средни предприятия при получаване на банково финансиране: високи лихвени проценти и изисквания за обезпечения по кредитите. Много често предприятията не разполагат с необходимите недвижими имоти или дълготрайни материални активи, изисквани като обезпечение; липсваща или недостатъчна кредитна история и изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
По този начин финансовият инструмент ще окаже силно положително въздействие, като позволи на малки и средни предприятия, отложили плановете си за разрастване поради висока цена на финансирането, да ги осъществят, както и да инвестират в допълнителен капацитет.
След проведената дискусия и обсъждане, с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202–02–26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега ще бъдем запознати със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Ангелова, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове:
„В заседанието на Комисията, проведено на 12 септември 2012 г., взе участие Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Инструментът JEREMIE е инициатива на Европейската комисия, разработена съвместно с Европейския инвестиционен фонд. Тя цели насърчаване използването на инструменти за финансов инженеринг за подобряване достъпа до финансиране на малките и средни предприятия посредством действия по линия на структурните фондове.
Разпоредбите, регламентиращи функционирането на инициативата в България, са залегнали в Рамковото споразумение и Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд за прилагане на Инициативата JEREMIE в Република България, изменени и допълнени със споразумения, сключени на 29 април 2010 г.
С настоящия законопроект Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразуменията за тяхното изменение и допълнение.
Основните изменения, които се предлагат в настоящите споразумения, са свързани с:
- прехвърляне на допълнителни средства в размер на 150 млн. евро, с които следва да бъде увеличен капиталът на Холдинговия фонд по JEREMIE;
- намаляване процента на разходите за управление;
- допълване на Инвестиционната стратегия с нов финансов инструмент: „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Прехвърлянето на допълнителните средства се предвижда с оглед прилагане на „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Очаква се описаният по-горе финансов инструмент да отговори на някои основни трудности, пред които са изправени малките и средни предприятия при получаване на банково финансиране, сред които:
- високи лихвени проценти и изисквания за обезпечения по кредитите;
- липсваща или недостатъчна кредитна история;
- изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
Финансовият инструмент се очаква да окаже силно положително въздействие, като позволи на малките и средни предприятия, отложили плановете си за разрастване поради висока цена на финансирането, да ги осъществят, както и да инвестират в допълнителен капацитет.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове насърчава разширяването на обхвата и приложението на инструментите за финансов инженеринг, предвид факта, че един от хроничните проблеми при изпълнение на проекти, съфинансирани със средства от Европейския съюз, е недостигът на собствено финансиране от страна на бенефициентите. В рамките на своите изслушвания Комисията многократно е повдигала този въпрос пред управляващите органи, като препоръка в тази насока залегна и в Годишния доклад за усвояване на средствата от Европейския съюз в Република България през 2011 г.
На следващо място, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отбелязва и че придобиването на опит по прилагането на финансови инструменти е от особена важност както за управляващите органи, така и за бенефициентите, предвид очакването значението на подобни инструменти да нарасне в рамките на Кохезионната политика през програмния период 2014 - 2020 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно (с 12 гласа „за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Последният доклад е на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТОФОР АЧКОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Двете заложени в законопроекта споразумения се отнасят до Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” и са резултат от настъпилите след одобрението на програмата социално-икономически промени.
В съответствие с дадените препоръки в доклада от междинната оценка на Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 2 на оперативната програма управляващият орган предприе стъпки за изменения в програмата.
Измененията са одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма и са внесени по реда на чл. 33 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за одобряване от Европейската комисия.
Измененията в оперативната програма включват също и увеличаване на ресурса по Приоритетна ос 3, Област на въздействие 3.1 „Подобряване на достъпа до финансиране на микро-, малки и средни предприятия чрез ползване на инструментите от финансовия инженеринг” със 150 млн. евро с оглед разширяване на нейния обхват чрез въвеждане на нов финансов продукт „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Необходимостта от тази промяна е установена след преглед на маркетингово проучване на банковия сектор в България, възложено на Европейския инвестиционен фонд. Според него финансовата криза рефлектира върху стратегиите на банките за минимализиране на риска при банковото финансиране на предприятията и води до повишаване на лихвените проценти и изискванията към обезпечаване на финансирането. Това е най-силно изразено спрямо малките и средни предприятия, като утежнените условия оказват влияние и върху инвестиционните планове на малките и средни предприятия и спъват потенциалния растеж на инвестиционното финансиране.
Една от основните причини за прекратяване на договори по оперативната програма (32 на сто от договорите, изпълнявани от иновативни предприятия, и над 30 на сто от проектите за подобряване на технологиите и управлението в предприятията) е липсата или затрудненията при осигуряване на финансов ресурс. Въпреки осигурената по програмата безвъзмездна помощ предприятията не могат да изпълнят инвестиционните си намерения поради затруднения достъп до мостово финансиране, което директно рефлектира в намаляване на тяхната конкурентоспособност.
Основните изменения, които се предлагат в споразуменията, са свързани с:
- прехвърляне на допълнителни средства в размер на 150 млн. евро, с които следва да бъде увеличен капиталът на Холдинговия фонд по JEREMIE;
- намаляване на процента по разходите за управление;
- увеличаване размера на средствата, използвани за операции, като условие за придобиване на право от страна на Европейския инвестиционен фонд на заплащане на разходите за управление на допълнителните средства;
- допълване на Инвестиционната стратегия с нов финансов инструмент: „Инструмент за предоставяне на финансиране чрез поделяне на риска”.
Чрез гъвкавите си характеристики се очаква този финансов инструмент да окаже положително въздействие, като позволи на малките и средни предприятия, отложили плановете си за разрастване поради високата цена на финансирането, да ги осъществят, както и да инвестират в допълнителен капацитет.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, подписани на 6 юни 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това не е втората ратификация. Първата ратификация на този документ беше през пролетта на 2009 г. След това имаше втора ратификация през пролетта на 2010 г.
При тази втора ратификация единственият изказал се беше Петър Димитров и той призова пленарната зала да подкрепи ратификацията. Тогава все още имаше време да направим нещо читаво с този инструмент – 2010 г. Макар че предупредих, че тези промени, които са направени, до голяма степен са безсмислени. Можеше да се мине без тези промени. Да вървим с ратификацията от 2009 г. и тези пари от 400 млн. лв. да стигнат до българския бизнес. Не се обърна внимание. Това е понятно – нови управляващи, нови мераци.
Сега сме края на мандата на ГЕРБ. Знаете, че в края на месец април се разпускаме и приключваме дейността си. В края на мандата на управлението на ГЕРБ от тези пари практически нищо не е стигнало до бизнеса. Нищо! Сега към тези пари добавяме още 150 млн. евро, или още 300 млн. лв. Общо стават 700 млн. лв., които стоят по банки, а сега ще стоят и по финансови посредници и няма да стигнат до бизнеса. Никакъв ефект! Ефектът е само един: политически.
Аз затова исках да дойде тук министърът, тъй като той говори за негативния икономически ефект и затова той е против тези пари в JEREMIE, които иначе би трябвало да отидат като безвъзмездна подкрепа за българския бизнес. Политическият ефект е само един: Вие ще запишете днес с това решение, че сте усвоили още 300 милиона от европейските пари, понеже тези 300 милиона ще излязат от Оперативна програма „Конкурентоспособност” и ще отидат в дружеството със специална цел или съответния холдингов фонд. Ще ги извадим от единия джоб, ще ги сложим в другия джоб и ще обявим една голяма усвояемост. Тоест, ще прережем пак една лентичка на един път, който го няма. Това е упражнението, което правим днес.
Точно от тази гледна точка искам да задам един въпрос. Съжалявам, че я няма госпожа Цецка Цачева.
Миналия път, когато се обсъжда този въпрос, водеща е Икономическата комисия. Там се полага – там е икономика, там е енергетика, там е туризъм, и програма JEREMIE изцяло има отношение към Икономическата комисия. На миналата ратификация Икономическата комисия естествено го е обсъдила, внесла е становище и то се чете тук. Днес дори не е разпределено на Икономическата комисия. Това няма отношение към бюджета на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разпределено е.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не знам как е разпределено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разпределено е, но няма доклад.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е обсъждано, говорих с председателя на комисията. Той каза: „До мен нищо не е стигнало.” Можете да поканите и него в пленарната зала, за да сподели, че до Комисията по икономика такъв доклад не е стигал.
А точно това беше мястото, тъй като това е специализираната комисия, където да се обсъди: „Какво става с тези пари? Стигат ли до бизнеса, не стигат ли до бизнеса?” Това са много пари! В условия на криза 400 милиона да не стигнат до бизнеса, разбирате, че това е голям удар. Не малка част от Вас са реални бизнесмени. Сега ще дадем още 300 милиона, за да станат 700 милиона, и те пак няма да стигнат до българския бизнес. Тоест, какво правим и защо го правим?!
Аз прочетох един цитат от министъра на икономиката. Той е направил подобно изявление и пред друго радио. Да не Ви го чета, но смисълът на изказването му е точно това: „В условия на криза по-добре беше фирмите да получат тези пари като безвъзмездна помощ, тъй като те са от европейските данъкоплатци, а да не им ги превръщаме в кредитен ресурс, който те трябва да плащат и да го връщат с лихва.” Така че нищо такова не се случва.
От тази гледна точка разбирате, че днес аз съм категорично против това заедно с министър Делян Добрев да увеличаваме тези пари. Точно обратното! Едните не са усвоени, ние отваряме нова вратичка. При това как сме отворили вратичката? Вътре в споразумението сме записали в т. 2, подточка 2.2, буква „д”, че вратата остава отворена и към JEREMIE могат да се прехвърлят и други средства от Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Тоест, след четири месеца, като видим, че пак нищо не става с усвояването, пак ще съберем Парламента и пак ще направим една ратификация – ще прехвърлим още пари в JEREMIE и ще обявим, че всички тези пари сме ги усвоили, а те реално не са усвоени. От тази гледна точка: защо правим това упражнение? То е против интересите на бизнеса, тъй като, повтарям, направете си сметка – да Ви дадат пари, които не трябва да връщате, и обратното – да Ви дадат едни пари с лихва, които трябва да върнете заедно с лихвата. Кое е по-изгодно за българския бизнес в условията на криза? Тук нямаме някакви различия с министъра.
Но освен това, в условията на криза с това, което правим в момента, се опитваме да влошим и състоянието на банките. Как го правим? Вкарваме на мястото на банките едни финансови посредници. Тези финансови посредници ще предлагат собствен ресурс с пазарна лихва, а половината от ресурса ще бъде от JEREMIE без лихва. Тоест, ще си продават доматите по-лесно. Ами разбирате, че ако някой ти предлага кредит с два пъти по-ниска лихва, ти ще отидеш при него, вместо да отидеш при банките. Но това означава да изкривиш ситуацията.
Слава Богу, нашите банки не стигнаха до криза. Не влязоха дори в нея, за да излизат от нея. Сега какво правим? Опитваме се да влошим финансовото състояние на банките. Гледайки го като икономист, а не като популист, аз категорично Ви призовавам да не подкрепяме тази ратификация. Записан е текстът, ако няма ратификация, ще си остане старото споразумение. Ще останат онези 400 млн. лв., които така и така не са усвоени. Тръгнало е нещо, но не са усвоени.
В интерес на бизнеса е преди всичко да отговорим на този реален интерес на българския бизнес – да не му продаваме един скъп ресурс. При това тук вече отваряме вратичката. Понеже програмата трябва да приключи най-късно до 2015 г. – всички вземания, давания с Европейския съюз да приключат, ние тук си даваме кредити за 10 годишен период. Прекрасно! Представете си, то да Ви хване яд, че не сте финансов посредник. Някой ще Ви изсипе едни пари и ще Ви каже: „Дай ги сега за 10 години при по-ниска лихва.” Продаваш си това, което продават – тези структури продават пари, и ще бъдеш гарантиран за един 10-годишен период.
Остава отворена и другата вратичка. Като ти върнат парите, пък ти не ги върнеш на холдинговия фонд, дали веднага можеш да ги дадеш на някой друг? В споразумението това не е уговорено. Ако парите стоят във финансовия посредник, само тогава той трябва да плаща лихви. Ами ако ги даде на някой друг, тогава какво прави с тези пари?! Безкрайно популистки, безкрайно лобистки, затова не виждам никакви основания народното представителство да подкрепи този въпрос.
Тъй като въпросът е изключително важен, аз внасям искане от името на Парламентарната група на Коалиция за България: преди това важно гласуване, с което формално България ще усвои още едни 300 млн. лв. от европейските пари, водещият заседанието да направи поименна проверка, за да знаем, че имаме необходимия кворум, за да вземем това важно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Само искам за информация да кажа по повод изказването на господин Димитров. Пред мен е разпореждането на председателя на Народното събрание – водеща е Комисията по бюджет и финанси, а законопроектът е разпределен на четири комисии, като първата от тях е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, останалите са Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана. Това че няма доклад, не е пречка за гледането на законопроекта.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Говорих с председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз не мога да кажа какво се е случило нататък. Казвам Ви какво имам пред мен – разпореждането, което е в папката със законопроекта.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Направено е искане за поименна проверка. Има право да се направи такова искане от името на група, така че преминаваме към поименна проверка. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой поиска?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Петър Димитров от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Преди гласуване може да се поиска. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Може да викате, да не викате, такъв е редът.
Моля народните представители да влязат в залата. Започвам поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Донева Георгиева - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - отсъства
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - отсъства
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - отсъства
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - отсъства
Иван Йорданов Божилов - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Димитров Костадинов - отсъства
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - тук
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук

Допълнително в залата са влезли: Георги Андонов, Асен Гагаузов, Кирчо Димитров, Любомир Иванов и Ремзи Осман. С това е налице кворум.
Продължаваме заседанието.
Поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2012 г.
Гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 121 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това и законопроектът за ратификация на първо четене.
Процедура – заповядайте, госпожо Георгиева.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Госпожо председател, тъй като в изказването на господин Димитров нямаше предложения за изменение и допълнение на току-що гласувания законопроект, а само призив, предлагам на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване току-що приетия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за приемане и на второ четене в един и същи ден обсъжданата ратификация.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Имате думата за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и на Споразумението за изменение и допълнение на финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за изменение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд, и Споразумението за изменение и допълнение на финансовото споразумение относно изпълнението на Инициатива JEREMIE в Република България (Второ споразумение за допълнение) между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд и приложението към него, подписани на 6 юни 2012 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на второ гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ.
Вносители – Огнян Стоичков, Станислав Станилов, Десислав Чуколов и Павел Шопов.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков и група народни представители на 25 юни 2012 г.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Десислав Чуколов. Според него е необходимо да се измени Законът за събранията, митингите и манифестациите с въвеждането на забрана при провеждане на предизборна агитация на език, различен от българския. След като отбеляза, че материята е регламентирана в Изборния кодекс, господин Чуколов изрази мнение, че липсата на подобна забрана представлява пропуск в Закона за събранията, митингите и манифестациите, който следва да бъде отстранен.
В създалата се дискусия участие взеха народните представители Корнелия Нинова и Анастас Анастасов.
Според народния представител Корнелия Нинова въпросът е уреден в Конституцията и в Изборния кодекс и изричен текст, постановяващ такава забрана, не е необходим.
Народният представител Анастас Анастасов отбеляза, че понятието „официален език” се отнася до езика, използван от държавата и нейните органи, както и към този, на който гражданите комуникират с държавата. Според него това не означава, че този език трябва да се говори навсякъде и по всеки повод. Той се съгласи с тезата, че материята е вече законово уредена и допълни, че България е задължена от серия международни актове, в това число Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да признае правото на тези малцинства да ползват майчиния си език. Анастас Анастасов припомни, че това право е и конституционно закрепено.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и с 8 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков и група народни представители на 25 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Постъпил е доклад от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Господин Бакалов, имате възможност да ни представите изключително стегнатия доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25 юни 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 19 юли 2012 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25 юни 2012 г.
В мотивите на законопроекта се посочва, че събранията, митингите и манифестациите следва да се провеждат на разбираем за всички граждани език, за да се предадат правилно идеите, които се защитават и с оглед създаването на условия за диалог между гражданите с различни позиции. Според вносителите провеждането на събрания, митинги и манифестации на различен от конституционно определения за официален език на Република България – българския език, единствено би довело до формиране на недоверие и неразбиране между отделните общности в страната ни. Това би предизвикало възникване на процеси на обособяване и изолиране на цели общности, което противоречи на принципите и ценностите на Европейския съюз, подчертават в мотивите вносителите.
Народният представител Тунчер Кърджалиев възрази срещу измененията в закона. Според него промяната има откровено дискриминационен характер и влиза в противоречие с редица международни ратификации, по които Република България е страна.
След дискусия и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите и гражданите с 1 гласа „за”, 7 „против” и 2 „въздържали се” не приема Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Стоичков ще представи законопроекта от името на вносителите.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който представяме на Вашето внимание, следва от разпоредбите на Конституцията, а именно чл. 3 казва, че в Република България официалният език е българският език, а чл. 36 казва, че право и задължение на всеки български гражданин е да изучава и да ползва българския език.
Разбира се, чл. 36, ал. 3 от Конституцията пояснява, че в случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Това е един от законите, в които следва да се използва официалният български език, защото събранията, митингите и манифестациите безспорно са мероприятията, които са разрешени от официалните власти – те са официални мероприятия, на които се обменят мисли, идеи, програми и трябва да се осигури широка яснота и подкрепа на всички, които по Конституция са длъжни да знаят български език и да го ползват. Всички български граждани трябва да разбират на тези манифестации, събрания и митинги какво точно се говори, какви идеи и каква програма се споделя с обществеността.
Водени от тези принципи ние предлагаме изрично да се запише, че събранията, митингите и манифестациите се провеждат само на български език. Не е вярно, че България е страна по редица конвенции, както беше прочетено във възраженията. България не е страна по нито една конвенция, напротив, тя не е подписала Конвенцията за малцинствените езици. В България няма признати малцинствени езици, ако имаше признати, разбира се, такъв законопроект не можеше да бъде разгледан, тъй като щеше да противоречи на тази конвенция. Но тъй като тя не е ратифицирана от Република България от 1992 г., явно неслучайно, и тъй като имаме действаща Конституция с ясни и категорични разпоредби, предлагам на народното представителство да подкрепи настоящия законопроект, за да бъдем разбираеми, уважаеми колеги, от всички български граждани, за да могат да участват активно в идеите и програмите на мероприятията, които всеки, който организира митинги, манифестации и събрания, проповядва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Дебатите са открити.
Господин Кърджалиев, слушаме Ви.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние, разбира се, от Парламентарната група на ДПС няма да подкрепим този законопроект и причините за това са в две плоскости на анализ. Първо, както каза и председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, според нас законопроектът е предложен с открити дискриминационни подбуди. Втората причина, на която аз настоявам, въпреки твърдението на вносителите, законопроектът противоречи не просто на международни ратификации от страна на България, които са направени, а и на закони в Република България.
Какво точно имам предвид? По отношение на първата причина – законът не е издържан от прагматична гледна точка. Ако хипотетично се абстрахираме от истинската цел, истинската мишена на закона, а именно: на традиционни събори, на традиционни тържества, събрания и митинги, ако игнорираме факта, че понякога се говори на не-български език, имайки предвид, че доминиращата част от населението е такава, абстрахирам се и от други ситуации, а именно може би най-важният таргет на този законопроект, който е предложен по такъв преднамерен начин, са именно предизборни митинги, събрания и манифестации. Ако вземем предвид други примери, които конкретно ще Ви посоча, всички ще се убедим, че по своето съдържание и мотиви, това, което ни се предлага, е нелепо и дори, както казах, от чисто рационална, от чисто приложна гледна точка – невъзможно да се приложи в Република България.
Казвам всичко това, защото користната цел на „Атака”, подчертавам го още веднъж, користната цел на „Атака” е да уязви и да дискриминира етнически езикови малцинства в Република България.
Да вземем за пример други ситуации, които може би са убягнали от вниманието на вносителите. Всички се сещат за посещенията на американските президенти в Република България – през 2007 г. на Джордж Буш, а през месец ноември 1999 г. на Бил Клинтън. Предполагам, че всички помните 50-хилядния митинг, който се състоя тук на площад „Александър Невски”, на който бях и аз. Ако законът беше валиден тогава, Бил Клинтън по парадоксален вероятно начин, поне като интерпретация на журналистите, би трябвало да говори на български език.
Не само това – всички се сещате за посещението на папа Йоан-Павел II през май 2002 г. Тогава също имаше петхиляден митинг, тогава той говори също на не-български език. Нарочно за пример давам такива знакови, световни фигури, на които бихме създали дискомфорт, ако те пак решат да дойдат и пак са поканени да говорят на някой митинг, събрание или участват в някое шествие.
Продължавам с примерите – вече като хипотези.
Уважаеми дами и господа от „Атака”, ако в предизборната си кампания, примерно, Вие поканите госпожа Мари Льо Пен или представителя на гръцкия Ви аналог Никос Михалолякос, той на български ли трябва да говори на Вашите митинги? Това не го ли забелязахте като посочвате желанията си в този законопроект? Ами ако дойде шефа на европейската десница Вилфрид Мартенс на някоя от десните партии на предизборен митинг, той също на български ли трябва да говори? Съвсем наскоро господин Барозу говори също на митинг, който е ситуиран също по този закон. Забелязахте ли на какъв език говори той?!
РЕПЛИКА: Не беше български.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Не беше български, да! В Комисията по вътрешен ред и сигурност поради, предполагам, липса на достатъчно време за дебати или поради прибързаност този законопроект е приет. В Комисията по правата на човека този законопроект, след като имаше и кратки дебати, получи само един глас „за”. Ако управляващото мнозинство приеме този законопроект, Ви предлагам да обмислите между първо и второ четене една корекция, която да не поставя държавата ни в такива нелепи ситуации, които изредих. Ако мине аз ще направя сам тези корекции, някаква формулировка, да се добави към законопроекта следното изречение: „При провеждане на чужд език се осигурява превод от организаторите” или нещо подобно, които би се обсъдило между първо и второ четене. В този вид, този закон, е, както казах, неприложим в българското законодателство.
Законът, ако не противоречи и не е в остър дисонанс с международни ратификации и законопроекти, със сигурност е на база на предразсъдъци и по предубеден начин заобикаля и игнорира точно тези ратификации, за които говоря, и нашите закони. Какво точно имам предвид? Аз съм подготвил няколко абзаца от конкретни документи, които, позволете ми, да Ви цитирам.
Първо, в Конституцията, както каза и господин Стоичков в чл. 36, ал. 2 има следния текст: „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават и ползват своя език”. Няма императивна забрана, господин Стоичков, само това исках да кажа, цитирайки Конституцията.
Второ, настоящият закон, който е актуален и в момента – Законът за събрания, митинги и манифестации, е от далечната 1990 г., приет е на 2 февруари 1990 г. Никой не си е позволил да наложи по императивен начин забрана под формата на такъв текст в продължение на 22 години 7 месеца и там колко дни. Какво налага точно сега, този парламент да приеме този текст – освен, разбира се, користната цел на „Атака”?! Какво друго налага?! В този смисъл подкрепата ще е, разбира се, паметна и безпрецедентна, ако я получи от този парламент.
Трето, Харта на основните права на Европейския съюз. Знаете всички – 2000-та година, в чл. 11 и чл. 12 има следния текст: „Всеки има право на свобода на мирни събрания и свободно изразяване на мнение”. След това продължава в чл. 22: „Съюзът, респективно членовете на съюза, зачитат културното, религиозното и езиково многообразие”.
Рамковата Конвенция за защита на малцинствата. Ние имаме ратификация, господин Стоичков, на част от тази конвенция, датата е 18 февруари 1999 г., направете още една справка. Там в чл. 10 пише следното: „Страните се задължават да признаят, че всяко лице има право да използва свободно и без намеса своя малцинствен език в личния живот публично, както устно, така и писмено. Страните се стремят да осигурят условията, които биха създали възможност да се използва този език”.
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от Съвета на Европа – 1950 г. Ние също сме страна по тази конвенция. В чл. 10 и 11 се говори за свобода на изразяване на мнения и право на мирни събрания в същия смисъл.
По-нататък – всеобща Декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. Член 2: „Човек има право на всички права и свободи, включително и език”. Член 20: „Свобода на мирни събрания и сдружения”.
И последно, с което ще приключа с примерите, всички се сещате преди няколко месеца за доклада с препоръки на Организацията за сътрудничество на Съвета на Европа. Наистина това е частен случай, след местни избори 2011 г., но там има изричен абзац, той е много категоричен. Ще Ви го прочета: „На личности, които идентифицират себе си като принадлежащи към малцинствени групи трябва да им бъде разрешена употребата на майчиния език, за да се подпомогне....
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Уйдурмите.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: ...ефективното им участие в делата на държавата. Кой е по-прав – „Атака” или мисията на ОСС? (Реплики от ГЕРБ.) Моят отговор е категоричен.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, ако подкрепите законопроекта, трябва да знаете, че ще се компрометирате като сериозна партия. Дори нещо повече, двете средни букви ще са излишни в абревиатурата ГЕРБ. Имайте това предвид, когато подкрепяте или не този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Първа реплика – професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, законът касае официалното използване. Официя това означава санкционирано от държавата събрание, а за всички тези събрания се изисква официално разрешение от държавата. Всички останали примери, които колегата от турската националистическа партия предложи тук (смях и реплики от ДПС) могат да се означат с думата нелепост, която самият той употреби. Те са нелепи, защото касаеха всичко, целия този мир на така наречените малцинства, които се употребяват в техния собствен език. Няма нищо по-спекулативно да се употребява по този начин речта в парламента.
Второ, за да се употребяват думите в българския език, трябва да се знае тяхната семантика, тяхната семиотика, тяхното значение, смисълът им. Думата „корист”, която беше употребена за нашия закон, означава, че ние в буквалния смисъл сме взели от някого пари, купени сме били, за да прокараме тук този закон.
Колеги, ние водим и сме последователни в това, и Вие сте го забелязали, аз не един път съм излизал тук – ние водим борба срещу сепарирането на българското общество, срещу обособяването на турската диаспора в България в отделни анклави. Ние водим борба на практика срещу турцизацията на българския обществен живот. По този начин и с всички наши предложения ние се стремим да убедим българското общество, че срещу неоосманиската политика на турската държава и на нейната пета колона тук – ДПС, ние трябва да водим някаква борба, защото иначе ще загинем. Когато не гласуваме подобни, предложени от нас, мерки, представяте ли си, че онези, които са се събирали на Оборище да вдигат Априлското въстание, ще се обърнат в гробовете си?
Един път бъдете честни към себе си! Всички или повечето, знаете вътре в себе си за какво става дума! Става дума, че това е една стъпка към сепарирането на българското общество, както е и с предложенията по Закона за училищното образование, където се казваше в един член, предложен пак от същите хора, че от учебниците в българското училище трябва да се извадят онези части, които предполагат унизяване на другите етнически малцинства. Знаете за какво става дума.
Много пъти съм излизал пред Вас и пак ще Ви кажа: сега от тези закони се разбира кой се усеща вътре българин и кой не се усеща. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Кърджалиев, Вие добре сте запознат с международното право, съответните експерти добре са Ви написали актовете, само не са Ви написали един-единствен акт, който аз казах още в началото – ние нямаме признат малцинствен език в Република България. Някои европейски държави са двуезични. България е едноезична. Пропуснахте сред всички тези конвенции, харти и актове, с които манипулирахте съзнанието на Народното събрание – едва ли не, ако гласува „за” този законопроект, ще влезем в тежки нарушения с всички международноправни норми. Това не е така. И Вие го знаете чудесно – Конвенцията за признаване на малцинствените езици, както казах и преди пет минути, ако сте ме слушали, не е ратифицирана от Република България, така че тя не противоречи на нито един от международните актове, които Вие прочетохте.
Втори Ваш пропуск, да не кажа пак „манипулация”. Законът за митингите, манифестациите и събранията не се отнася за съборите и за шествията. Това са различни мероприятия, които не се санкционират от този закон.
Ако има общоградски празници, събори, както Вие се изразихте, това не са митинг, събрание и манифестация по смисъла на този закон.
На следващо място, отговорността по този закон е на организатора – организаторът на мероприятието, той отговаря за спазване на закона. Аз знам, сигурно ако зависи от ДПС, папата, който дойде тук, трябваше да говори на турски. Но той не е организатор. Аз поне не знам папата или някой от гостите – Вие сте присъствали, американски президенти, те не са организатори на митинги. Те са гости на митинги. Така че папата не е организирал митинг в България, поне аз не знам.
Следващо, не бъркайте изборната и предизборната пропаганда с този закон. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Изборната и предизборната пропаганда се регламентират в Избирателния кодекс, в който между другото това мнозинство и аз подкрепих този текст е записано, че тази предизборна борба се води само на български език. Така че не бъркайте понятията, бъдете точни, за да мога и аз правилно да Ви репликирам.
Иначе е въпрос на манипулация какво е „користно”, „предразсъдъци” и „нелепо”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Госпожо председател, моля Ви да удължите времето на парламентарната група.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не усещам някаква вътрешна потребност да отговоря на проф. Станилов по отношение на демагогията, която той е изразил.
Възползвам се от възможността още веднъж да повторя, че българският парламент по време на съществуването си в демократична България е приемал най-различни закони, някои според мен неправомерно дефинирани от журналисти и други като безумни. Аз не твърдя това. И за този законопроект не твърдя, че е безумен. Но още веднъж настоявам, че той е нелеп, неприложим, предлага се на базата на дискриминационни подбуди.
Нещо повече, ще добавя тук и ще отговоря на репликата за „корист”, какво значи семантика на думата „корист”. Господин професоре, користта в случая е следната. Това е нов опит на Партия „Атака” да реанимира позавехналия си рейтинг. Той в последните месеци клони към нула или е съизмерим със статистическата грешка и заради това прилагате точно тези прийоми, за да възвърнете старото си обаяние отпреди няколко години.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, ако искате да помогнете в това дело на Партия „Атака”, направете го – разбира се, това е Ваше право, но намерете друг прийом, друга причина. Този начин е некоректен към етническите и езикови малцинства в България.
По отношение на текстовете и конвенциите ще добавя само това, тоест по отношение на закона, че не е бил приложим на едни места, на други места е бил приложим. Вижте, какво пише в § 1 от Допълнителните и заключителните разпоредби на закона: „Законът не се прилага само при следните случаи: сватби, семейни тържества, културни, спортни прояви, погребения, религиозни обреди”. И толкоз. Точка! Посещението на господин Барозу сватба ли беше? Или религиозен обред? По този закон той трябваше да говори преди по-малко от месец на български език. (Реплики от „Атака”.) Ето, затова Ви моля, ако се приеме този законопроект, го направете с коректната поправка и допълнение към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кърджалиев.
Лично обяснение – професор Станилов. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Ако има желаещи за изказване, ще отложим за утрешния ден, тъй като нямаме време да приключим.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Много пъти съм излизал от тази трибуна и доста пъти от тях съм бил изпращан от мнозинството с ръкопляскания. Много пъти не сте харесали изказванията ми, защото не пасват на Вашата политическа линия. Много пъти съм влизал в разрез и с мнозинството, и с опозицията.
Никога никой не е казал, че аз от тази трибуна изричам лъжи или че демагогствам. Тук да ме нарече „демагог” си позволи един човек, който аз отдавна съм причислил към неоосманистите в България. Затова бележки по тяхното поведение нямам, те са ясни.
Целият този стремеж да бъде потисната „Атака”, да се обясни, че тя загива, че „Атака” я няма, че тя е свършила, „позавехнал имидж” и прочие и прочие, това са изказвания на социолози, колеги. Тук колегата се изказа точно като социолог. Започна от „а” и завърши на „омега”. Обърка се! Това е, така да се каже, лична обида, тъй като аз нито имам комплекси, както сте разбрали, нито демагогствам и приказвам откровено каквото мисля.
Това, което правя, е израз на мое дълбоко убеждение, на много дългогодишна подготовка, на изчитането на огромно количество документация. Аз съм се убедил, че това е неоосманиска турска, националистическа партия и тя води такава политика в България. (Викове от ДПС: „Забележка, забележка!”) Такава политика води – прокарва протурска политика! (Шум и реплики от ДПС.) Тук един член на тази партия,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Професор Станилов, нека бъдем по-умерени в квалификациите си! Моля Ви, професор Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: ...който стои тук на първия ред каза, че ние ги дискриминираме и в България има две нации, че трябва едва ли не да направим двуетническа държава. Това на какво прилича? Помислете си само и ще разберете. А можеш да крещиш колкото си искаш (към сектора на ДПС), това няма стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, с процедурата по начина на водене аз се обръщам към Вас с гореща молба. При подобни изказвания от страна на проф. Станилов, който тук се обижда от някои квалификации и така нататък, като същевременно в свое предходно изказване той отправи абсолютно недостойни обидни квалификации по адрес на една национална българска политическа партия, квалифицирайки я като турска националистическа и сега го повтори в личното си обяснение, да се ограничите само с молби за по-коректен тон и т.н., мисля, че не е достатъчно. Трябва да приложите правилника при подобни обидни квалификации по отношение на всички народни представители, които принадлежат към тази партия, най-малкото „забележка”, ако не и „последно предупреждение”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поради изтичане на времето, определено за пленарни заседания, тук ще прекъснем дебатите по този законопроект.
Утре продължаваме в 9,00 ч. с редовно пленарно заседание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Митхат Метин
Любомир Иванов