Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Новопостъпили въпроси и питания за периода от 14 септември 2012 г. до 20 септември 2012 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Георги Божинов към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно политиката на правителството спрямо нелегалния добив на течни въглеводороди, кондензат от сондажи с прекратен технологичен добив на нефт и газ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2012 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2012 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на два въпроса от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на два въпроса от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управлението на средства от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ивелин Николов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Драгомир Стойнев и Кирил Добрев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Драгомир Стойнев и Кирил Добрев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Десислав Чуколов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Терзийски.
С това приключихме с писмените отговори.

Колеги, започваме с точка първа за днес, всъщност парламентарния контрол:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ДИЯНА КОВАЧЕВА ОТНОСНО ПИЛОТНАТА ПРОЦЕДУРА, НАСОЧЕНА КЪМ НАМАЛЯВАНЕ НА ОГРОМНАТА НАТОВАРЕНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ВРЪЩАНЕ НА ЖАЛБИ НА ГРАЖДАНИ НА НАЦИОНАЛНО НИВО. ЗА ТАЗИ ЦЕЛ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАВНИ СИСТЕМИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪВЕДАТ ЕФЕКТИВНИ ПРАВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА, КОИТО ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ ДА ПОЛУЧАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО-БЪРЗО, ОТКОЛКОТО АКО ВСЯКО ДЕЛО СЕ РАЗГЛЕЖДА САМОСТОЯТЕЛНО В СТРАСБУРГ.
На питането на госпожа Грозданова е отговорено в заседанието на 14 септември 2012 г., петък. На същото заседание 59 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ са внесли предложение за разисквания по питането на народния представител Джема Грозданова заедно с Проект за решение.
Разискванията са насрочени от председателя на Събранието за заседанието на 21 септември 2012 г. Същите са като т. 1 днес.
Предложението за разискване по питането и Проекта за решение са раздадени на народните представители на 19 септември 2012 г.
Разпределението на времето във връзка с прилагането на чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Парламентарната група на ГЕРБ – 25 минути; Парламентарната група на Коалиция за България – 10 минути; Парламентарната група на Движението за права и свободи – 9 минути; Синята коалиция – 6 минути; Парламентарната група на „Атака” – 5 минути; независими народни представители – 5 минути. Общо един час. Така е и съгласно правилника.
Заповядайте, госпожо Грозданова, да представите Проекта за решение от името на вносителите.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! С приемането на Декларацията от Брайтън през април тази година беше продължен дебатът за бъдещето на Европейския съд по правата на човека. Този дебат започна с конференциите на високо равнище в Интерлакен и в Измир, съответно през 2010 и 2011 г. Резултатът от тези конференции беше предприемането на важни по-нататъшни стъпки за укрепването на централната роля на Съда при защита на правата на човека в Европа.
Бъдещето на Европейския съд по правата на човека изисква ясно и категорично определяне както на неговата роля, така и на тази на националните власти в рамките на действие на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, особено в светлината на лавинообразно нарастващия брой жалби.
С влизането в сила на Протокол № 14 вече бяха постигнати значителни подобрения в работата на Съда в Страсбург, които му дават възможност да се съсредоточи върху делата, свързани с особено тежки нарушения на Конвенцията. В същото време очакваното присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция по правата на човека ще добави нови аспекти към ролята на Европейския съд, който ще трябва да работи в тясно сътрудничество със съда на Европейския съюз. Всички тези фактори водят до необходимостта от по-нататъшни мерки за подобряване на ефективността на системата на Конвенцията.
Съгласно Принципа на субсидиарност, държавите – страни по Конвенцията, носят основната отговорност за гарантиране на национално ниво на защитените от нея права. В този контекст важна роля играе превенцията и насочването на усилията за подобряване на приложението на Конвенцията в националните правни системи, включително посредством реформи във вътрешното законодателство, обучение на магистрати и държавни служители, ангажирани със защитата на правата на човека, промени в действащите административни практики.
Изначалната идея на Конвенцията е националните власти да бъдат отговорни за нейното прилагане. Ролята на Съда в Страсбург, като инструмент за прилагането й, се свежда единствено и само до съблюдаване спазването на поетите от държавите-страни ангажименти. Необходими са допълнителни неотложни мерки за справяне с проблема с непрекъснато нарастващия брой дела и жалби към Съда в Страсбург. В този смисъл следва да се изпълняват съгласуваните стъпки, предвидени в декларациите от Интерлакен, Измир и Брайтън, където както държавите, така и Съдът и другите институции на Съвета на Европа имат своите отговорности.
Съдът в Страсбург положи сериозни усилия в посока намаляване броя на делата чрез филтриране на недопустимите жалби при стриктно спазване на правилата за допустимостта им.
С Декларацията от Брайтън се предложиха промени в Конвенцията, засягащи съкращаването на сроковете за подаване на жалби и допълнително изясняване и стесняване на критериите за допустимост, както и възможността съдът да издава съвещателни мнения за тълкуването на Конвенцията при поискване от националните съдилища във връзка с конкретни казуси, разглеждани от тях.
Друга важна стъпка e продължаването на практиката на издаване на пилотни решения с оглед ефективното решаване на повтарящи се нарушения. Тълкуването и прилагането на конвенцията чрез решенията на Европейския съд по правата на човека има същата обвързваща сила за националните власти. В този смисъл, на практика на Европейския съд по правата на човека трябва да се отдели особено внимание. Това ще спомогне допълнително за единното прилагане на разпоредбите на Европейската конвенция по правата на човека, а от друга страна, представлява един механизъм, с който да се намали броят на жалбите в съда.
От друга страна, в пълна степен би следвало да бъдат използвани възможностите за държавите членки да се възползват от техническо съдействие за осигуряването на пълна защита на правата на човека в Европа както от страна на Съвета на Европа, така и по двустранни програми. Това ще създаде благоприятни предпоставки за изработване на законодателни разпоредби, вътрешноправни средства и практики на национално ниво, които в най-пълна степен да отразяват основните принципи, залегнали в конвенцията.
Друг важен въпрос, на който бих искала да обърна Вашето внимание, е изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от националните власти. Той беше засегнат както в декларацията от Брайтън по-рано тази година, така и преди това в Резолюция 1787 от 2011 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
За Република България този въпрос е от особена важност поради значителния брой жалби, дела и решения срещу страната ни, които от своя страна изискват изпълнението на голям и разнообразен комплекс от законодателни и други мерки, често непопулярни в българското общество или изискващи сериозен финансов ресурс.
Въпреки възникващите трудности през последните години страната ни направи редица съществени промени в действащото законодателство и административни практики, особено в сферата на наказателния и гражданския процес и тяхната продължителност, които ще бъдат представени по време на разискванията, за да може българската общественост да бъде по-добре запозната с тях.
Сега, господин председател, ще Ви представя проекта на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво.
За тази цел в националните правни системи трябва да се въведат ефективни правни средства за защита, които да дадат възможност на жалбоподателите да получат обезщетение по-бързо, отколкото ако всяко дело се разглежда самостоятелно в Страсбург
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Република България.”
Господин председател, бих искала да направя редакционна поправка по заглавието на проекта на решение, като предлагам второто изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, разбира се. Приемам така направеното предложение. Ще го подложа на гласуване след това. Благодаря Ви.
Откривам разискванията. Заповядайте за изказвания, уважаеми колеги.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Смятам, че днешните разисквания имат изключително значение, доколкото са пряко свързани с процесите, които се развиват в съдебната власт през последните години, получили оценка, включително и в доклада на Европейската комисия. България има сериозен проблем и това е все по-увеличаващият се брой на искания към Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушени фундаментални права и по-специално за чл. 6 на Конвенцията.
В дискусията и в проекта за решение в националните механизми, които се уреждат обаче, се засяга само един въпрос и той се урежда частично, произтекъл пак от действия на управляващото мнозинство, тоест създаден от правителството – с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс от 2010 г., с които беше въведена отново фигурата на вечния обвиняем. Сякаш управляващите, правителството, уважаема госпожо министър, не сте прочели оценката за текста в стария и новия НПК, който въвеждаше двугодишен срок за тежките и едногодишен срок за леките престъпления, при които обвиняемият да поиска делото му да бъде гледано от съд, за да се реализира справедливият процес в разумен срок.
По този въпрос има мълчание, а това е един същностен въпрос, оценяван веднъж вече от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Опитваме се да заблудим Парламентарната асамблея, че с този механизъм ще се решат проблемите. Може да се решат проблемите с натовареността на Европейския съд по правата на човека, но няма да се решат същностните проблеми със спазването на Конвенцията и прилагането на чл. 6. Примери за това има много. Няма да говоря за случая Гуцанов, няма да говоря за редица други случаи, в които в рамките на досъдебното производство минават по две, три, четири, пет години, за да може PR-ът на правителството да ползва висящите досъдебни производства за атаки срещу опозицията.
Нищо не се казва за спазване на другите фундаментални права по чл. 6. Тук е големият проблем – правото на независим съд. Вие знаете, че оценките за застрашената независимост на съдебната власт, произтичащи от доклада на Европейската комисия, ще бъдат част от новите искания срещу България по редица дела – така наречените знакови дела. Знакови, защото управляващите, и най вече изпълнителната власт, са решили да дадат знак, че се борят активно с престъпността. При тези знакови дела и най-вече във връзка с изявлението на вътрешния министър, мисля, че в Страсбург ще се дискутира въпросът за осигуряване на чл. 6 и по-специално в частта „независим съд”. Това са все въпроси, които си струва да бъдат подложени на сериозна дискусия.
По отношение на националния механизъм, който се създава – той няма да реши проблемите. Той ще бави решаването на проблемите, защото единият път е по административен ред след произнасянето на съдебните инстанции, имам предвид Инспектората. Тоест съд се произнася два пъти след това. За да се спести натоварването на съда в Страсбург, ще има произнасяне на орган и ще се дава обезщетение в рамките на 10 хиляди лева – „Ето ти до 10 хиляди лева, за да не си търсиш правата.”
Убеден съм, че ще има и такива граждани на България, които ще искат и ще предпочетат правата си пред 5-те или 10-те хиляди лева, защото често става въпрос не само за имуществена обезвреда, а става въпрос за много тежки морални вреди.
Другият механизъм, който предполагам другата седмица ще бъде дебатиран тук – в Народното събрание, е свързан със Закона за обезщетение от държавата. Какво става? След като ти си минал съдебните инстанции, минал си тази административна процедура или не си я пожелал, отиваш отново в дебрите на съдебната власт!
Да не говорим, уважаеми дами и господа народни представители, след сериозното започване на функциониране на Инспектората, какви случаи на забавено написване на мотиви се появиха и в последно време се дискутират в публичното пространство. Става въпрос за години, в които се точат делата на съдебната фаза. Ако преди въпросите стояха по-скоро на плоскостта на досъдебното производство, днес, когато се избират членовете на Висшия съдебен съвет, ние дискутираме големия въпрос за натовареността на нашите съдилища – не на съдиите в Европейския съд по правата на човека. Смятаме, че като разтоварим Европейския съд по правата на човека и пуснем гражданина в натоварения български съд, ще постигнем изискването на чл. 6 от Конвенцията за справедлив процес в разумен срок.
Определено мнението на Коалиция за България е, че това не решава проблемите. Отчитането на дейност е различно от свършването на работа. Мисля, че с това решение се прави опит за отчитане на дейност, да ме прощавате, госпожо Грозданова.
За да има полза от днешната дискусия Ви предлагам една корекция: да отпадне думичката „пилотни” и правителството да бъде задължено да внася доклади в сроковете, които Вие сте предвидили. В Народното събрание да правим дискусия по тези доклади, за да видим какви законодателни решения са необходими относно лечението на болестта, а не само за сваляне температурата на болния. Едно е да решаваш последиците, съвсем друго е да премахнеш предпоставките, така че в България наистина да се прилага чл. 6 от Конвенцията. И обръщам внимание: особено в контекста на крайно тежките констатации – последният доклад на Европейската комисия за застрашената независимост на съдебната власт, за погазване на презумпцията за невиновност, която също е елемент от съдържанието на чл. 6, а не само делата, свързани със справедливия процес в разумен срок – една от хипотезите на чл. 6 от Конвенцията.
Така че, ако има действително желание за решаване на проблемите, мисля, че тази дискусия ще бъде полезна. Това ще го докажете в гласуването, ако Вие приемете да задължим правителството да внася в същия период всички решения на съда в Страсбург.
В момента става въпрос за решения, които са от предишни периоди. Ще дойде време да се появят решенията, които са от периода на днешното управление. Това в крайна сметка няма такова голямо значение. По-големият въпрос е, че в България различните народни представители, различните политически групи трябва да дадат много ясен знак на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, че в България има воля за спазване на фундаменталните човешки права. Мисля, че това ще бъде изключително полезен сигнал и към Европейската комисия в контекста на мониторинговия механизъм, особено когато там звучат, пак повтарям, тежки констатации за накърнена независимост на съдебната власт, за неспазване на презумпцията за невиновност – все изисквания по чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.
И накрая още един акт на правителството или на мнозинството, който може да бъде ясно доказателство в посока премахване на предпоставките за нарушаване на правата, а не разтоварване на съда – връщане на записа в Наказтелнопроцесуалния кодекс. Такъв законопроект внасях веднъж от името на Коалиция за България и го отхвърлихте (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), две години за тежките, една година за леките престъпления, в които обвиняемият да може сам да поиска съд да гледа неговото дело. Благодаря Ви и смятам, че наистина сериозно ще се отнесете към поставената от Вас тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Миков, обърнахте се лично към мен и затова си позволявам да Ви направя реплика, не мислех да ставам.
Говорите много освободено и много сигурно. Това е така, оценяваме го, но оценете и Вие работата на правителството за предишната година, година и половина с екипа на сегашния министър на правосъдието. Направиха се огромни крачки и това наистина са крачки, не казвам, че това е краят на процеса.
Естествено, че ще критикувате. Председател на делегацията към Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, знаем кой е – уважаван от мен колега. Тези проблеми не са настъпили през 2009 г. насам – лавинообразното увеличаване на жалбите към съда в Страсбург от страна на Република България, наистина големият им брой, настъпва от 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Миков?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Казах Ви, можем дълго да спорим кой крив, кой прав, къде в годините са започнали забавените производства, на коя фаза – на досъдебната, или на съдебната? Какво са направили по отношение на създаването на Инспектората, за да се ускори съдебната фаза? Какво се случва в досъдебната, колко хиляди годишно са удължените срокове по разследванията на подпис на главния прокурор – десетки хиляди?
Това е все дискусия по същество, тя не може да се случи в рамките на тази процедура, но ако Вие искрено искате решаване на проблема, трябва да прочетете много внимателно делото „Димитров и Ханъмов срещу България” – да видите кой цитат от мотивите на Конституционния съд за отхвърляне на нашето искане за противоконституционност на отменения стар текст от НПК (мисля, че беше 369а, ако не ме лъже паметта), съответно прехвърлен в новия Наказателнопроцесуален кодекс и да видите, че в самото пилотно решение е отделено много сериозно внимание на лекуването на предпоставките. Няма да стане с процедурите, които разтоварват съда. Това няма да доведе до осигуряване на законова база за ненарушаване на правата. Там е големият проблем. Иначе може пет процедури да ги разкараме от Инспектората през Гражданския съд – вреди от държавата и прочие и прочие, и ще си мислим, че като сме разтоварили съда в Страсбург, а сме натоварили нашия съд, нещо решаваме.
Големият проблем е ние да осигурим правна среда за спазване на фундаменталните, неслучайно така са наречени – човешки права, в областта на правораздаването и най-вече имам предвид наказателното правораздаване, макар че Вие сте предложили дискусия и по другото пилотно дело, свързано с гражданското правораздаване.
Това е репликата ми и мисля, че тя е достатъчно конструктивна, а на ход е правителството и мнозинството, за да видим дали то иска да покаже, че нещо прави, или наистина иска нещо да свърши. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Господин Миков спомена една ключова фраза – отчитане на дейност. Да, на госпожа Грозданова е възложена задача да отчете тази дейност и господин Миков много задълбочено направи правен анализ, говори по същество, чисто юридически. Госпожа Грозданова, моите уважения към нея, не е юристка и влиза в тези дебри, които са й доста чужди. В ГЕРБ има толкова юристи, мисля, че те трябваше да се заемат да изпълнят поръчката.
Господин Миков не спомена нищо и мисля, че въвлечен в правна казуистика и правна аргументация, дори не подозира, може би, откъде идва – ни в клин, ни в ръкав, това разискване днес в пленарната зала, при положение че българите се интересуват от съвсем други неща и чакат въпросите от парламентарния контрол, свързани с техния непосредствен интерес. И изведнъж – нерде Стамбул, нерде Ямбол, българският парламент днес – Страсбург, и разтоварване на работата на Съда за правата на човека в Страсбург. Просто евробюрократите, каквито са и евромагистратите, господин Миков и колеги, не им се работи, искат да се разтоварят. Това е типичен отказ от правосъдие, но вече на нивото на Европейския съюз.
Тук се спомена – някой е болен, да му се свали температурата. Да, Европейският съюз наистина е болен, включително институциите и свързаните с него разни многобройни бюрократични институции какъвто е и този въпросен Съд за правата на човека в Страсбург. Някога, в началото и преди влизането ни в Европейския съюз, той се беше превърнал едва ли не в панацея за българските граждани, които очакваха правосъдие свише да дойде оттам – висшата справедливост, и приказката дори беше придобила гражданственост: „Ще те осъдя или ще се жалвам в Страсбург”. Само че виждате, че на съда в Страсбург не му се работи. Той, както и целият Европейски съюз, се разпада и ние трябва отново да разчитаме, разбира се, на себе си. Това е хубавото в днешния дебат – да видим всъщност, че трябва да дойдем пак на себе си, да разчитаме на себе си и да си оправим нашата правна система, нашето правосъдие, защото от Страсбург правосъдие и справедливост няма да дойде. Хубаво е, че го признаваме и си го казваме най-после.
Затова аз ще гласувам това проекторешение, защото то в голяма степен ни връща към суверенитета ни. Това е философията на днешния дебат, това е истината. Суверенитетът, който се изразява в това ние да си правораздаваме, да си решаваме правата, а не някакви евромагистрати – бюрократи в Страсбург, по техни критерии и съобразно техни правила, съобразно техните инструкции, които играят ролята и на някакъв политически орган за крепенето на това нещо, което наричаме Европейски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Днес говорим за натовареността на Съда за човешките права в Страсбург и считам, че темата е изключително важна и наистина кореспондира до голяма степен с една част от проблемите на хората, тъй като всеки един от нас може да се сблъска със съдебната система и има вероятност да бъдат потъпкани негови права. Считам, че тази тема е от изключително значение и когато човек не получи достатъчно навременна справедливост, трябва да има възможност да потърси своите права.
Аз подкрепям, както преждеговорившите, механизма, който се въвежда от тази година, а именно да не се чака решение, така да се каже свише, от Страсбург, а да има възможност още в родната ни държава да получи своето обезщетение, за това че неговото дело е било забавено.
Във връзка с натовареността на Европейския съд по правата на човека знаете, че от 1 юни 2010 г. влезе в сила Протокол № 14 към Съвета на Европа, към Конвенцията за защита на човешките права и свободи, който имаше за цел да облекчи процедурите в Съда в Страсбург, за да може делата, които се гледат там, да бъдат съкратени значително във времето. За съжаление тези мерки, този протокол не бяха достатъчни и не доведоха до така желания резултат. В тази връзка Комитетът на министрите към Съвета на Европа даде препоръки на държавите членки да въведат вътрешни механизми, с които наистина да облекчат и част от делата, които отиват в Страсбург, да не отиват там, а да могат да се разрешат още тук.
През 2012 г. в изпълнение на пилотните решения по случаите „Димитров и Хамънов” и „Фингър” наред с останалите мерки беше изграден и административен механизъм за обезщетяване при прекомерно дълги съдебни производства, който ще започне от тази есен. До края на годината ще бъдат приети и окончателните промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които ще разширят приложеното му поле и ще създадат ефективно вътрешно правно средство за търсене на обезщетение за различни нарушения по правата по Конвенцията чрез искове пред националните съдилища. Изработването на посочените законодателни промени не само ще спомогне за пълноценното прилагане на конвенцията в страната ни, но и съществено ще облекчи Съда в Страсбург по отношение на броя жалби, подадени срещу България, а знаете, че, за съжаление, България е една от държавите, срещу която има заведени най-много дела в Страсбург.
Съществени промени настъпиха и в правилата, засягащи задържането под стража и предотвратяването на прекомерна употреба на сила, така нареченото „полицейско насилие”. Бяха одобрени процесуалните граници за спазване на правата на задържаните, като се гарантира независимостта на разследванията и се въведе стандартът „абсолютна необходимост”.
България предприе и редица мерки, свързани със създаването на гаранции за защита на човешките права при експулсирането на чужденци като вече се отчитат фактори като културна особеност, когато има опасност за здравето на лицето в приемащата страна, както религиозни или други особености.
Изключително важна е препоръката от Декларацията от Брайтън и декларацията в Резолюция № 1787 от 2011 г., с която се цели да бъде засилена ролята на националните парламенти при изпълнението и контрола на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека, а именно за тези така наречени пилотни решения.
В този смисъл считам, че следва да се обсъди възможността за приемане на решения от Министерския съвет за внасяне на ежегоден доклад до Народното събрание, обобщаващ резултатите от изпълнението на пилотните решения на Европейския съд през съответната година, както и предприетите от компетентните власти действия по изпълнението им, включително и евентуалните трудности в тази насока.
В доклада могат да се поставят и други проблеми на вниманието на Народното събрание, произтичащи от решенията на Европейския съд по правата на човека, в това число, когато е необходимо и липсва законова база, да бъдат предприети съответните законодателни инициативи. В тези ежегодни доклади смятам, че може да се видят и други слабости не само в съдебната система, но както и преждеговорившите казаха, може да има пропуски и в досъдебното производство, в съдебното производство, в правоохранителните органи. Считам, че когато има такъв дебат в Народното събрание, най-ясно ще се видят къде са проблемите и когато е необходимо, да се приемат законодателни инициативи или други действия от правителството.
Следва да се обсъди възможността министърът на правосъдието при евентуално постановяване на пилотно решение срещу България да сезира в най-кратък срок Народното събрание с цел предприемане на необходимите законодателни действия за разрешаване на установените проблеми. Независимо от конкретните причини за тези проблеми, гарантирането на стандартите на конвенцията е задължение на държавата като цяло, а не само на изпълнителната или на съдебната власт в тесния смисъл на понятието.
Проблемите, стоящи пред системата на конвенцията, са свързани както със своевременното и качествено гледане на делата от Европейския съд по правата на човека, така и с изпълнението на приетите вече решения по тях и взимането на мерки за преустановяване и превенция на нови нарушения.
Колеги, за съжаление не съществува така наречената „магическа пръчка”, за да решим тези проблеми. Единственият успешен път обаче наред с общите и последователни усилия на националните власти и органите на Съвета на Европа за осъществяване на вече договорените в Интерлакен, Измир и Брайтън мерки, е и вземането на нови, балансирани решения в тази насока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър на правосъдието, уважаеми дами и господа народни представители! На 16 март 2012 г. аз и още трима колеги – господин Лютви Местан, господин Юнал Лютфи и господин Тунчер Кърджалиев, внесохме в Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за правата на човека и основните свободи с един-единствен параграф, който гласи: „Създава се нов чл. 3 със следното съдържание:
„Чл. 3. Всяка година до 30 март Министерският съвет внася в Народното събрание Годишен доклад за влезлите в сила окончателни решения на Европейския съд по правата на човека по дела, заведени срещу Република България и предприетите мерки за тяхното изпълнение”.
Ние внесохме този законопроект още през месец март тази година. Оттогава той беше сложен във фризера. След едно абсолютно изсмукано от пръстите становище на Министерството на външните работи, след положителни становища от Министерството на правосъдието и от всички останали ведомства, законопроектът беше замразен, за да се стигне днес до PR акцията, инициирана от управляващата партия чрез народния представител Джема Грозданова, в почти същия вид, този път решение – нормативен документ, който ни е предложен, да бъде иницииран от управляващата партия и е на нашето внимание като един вид, видите ли, показващ изключителната загриженост на управляващите по този проблем.
Уважаеми колеги, не е честно по този начин да омаловажавате труда на тези, които преди Вас са помислили за остротата на този проблем и са предложили адекватен вариант за неговото решаване. Това, първо.
Второ, този проект за решение, който ни е представен, съвсем не изчерпва цялостния обхват на сложната проблематика, свързана с отношенията на българската държава със Съда по правата на човека в Страсбург – сложна проблематика, която обхваща не само и единствено тези две пилотни решения от тази година, заради които правителството така се забърза и подготви двата законопроекта – единият за изменение на Закона за съдебната власт, предвиждащ административен ред – с искане, за обезщетяване чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, и измененията в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Адекватният подход изисква да се анализира цялостният механизъм и обхват на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България, които съвсем не се ограничават само и единствено до двата аспекта на забавеното производство и неправомерното и дълго задържане под стража.
Уважаеми колеги, затова, без да омаловажаваме това, което е направено като усилие от страна на Министерството на правосъдието и на правителството чрез тези два законопроекта, без да омаловажаваме разбира се и тези народни представители, които са се постарали да обосноват и да предложат този проект за решение, аз Ви призовавам или да го оттеглите и приемете законопроекта, който ние сме предложили, или ако толкова държите Вие да сте авторите на нормативния документ, който ще бъде отговор на всички тези осъдителни решения, то поне наистина като ще приемаме нещо, нека да го приемаме така, че то да отговаря адекватно на потребностите на обществото.
Първо, нека този годишен доклад, който ще внася Министерският съвет, да не бъде само за пилотните решения, тъй като не всяка година може да има пилотни решения срещу България.
Второ, тези пилотни решения, макар и да са пилотни, те все пак имат ограничен предмет.
Най-адекватният подход да отговорим и да има наистина ефективен механизъм за анализ, оценка и предприемане на конкретни мерки в отговор на решенията на Съда в Страсбург е всяка година правителството да внася Обобщен доклад за всички осъдителни решения на Съда срещу България, касаещи най-различни текстове от Европейската конвенция и права, гарантирани в допълнителните протоколи към нея. Само по този начин чрез пълен анализ на тези осъдителни решения, а не само на пилотните такива, ние ще придобиваме като Народно събрание цялостна и обективна картина за състоянието на спазването на правата на човека, гарантирани от Европейската конвенция и цялостната проблематика по тяхното евентуално нарушаване от съответните органи и институции на държавата.
Този доклад трябва да съдържа и отчет за предприетите ответни мерки от страна на правителството, за да може Народното събрание, след като прегледа доклада, осъдителните решения и мерките, които е предприело правителството, да прецени дали тези мерки са достатъчни, дали те са адекватни, дали те вървят в правилната посока, дали те са ефективни в посока на реално справяне с проблемите.
Уважаеми дами и господа, само по такъв начин ние ще можем да изпълним ролята, вменена ни и от Резолюция 1823 на ПАСЕ за ролята на националните парламенти като гарант на човешките права, регламентирани в Европейската конвенция за правата на човека.
Уважаеми колеги, подходът, който е възприет, ограничен единствено и само до обезщетяване на последиците от нарушаване на човешките права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, не е достатъчен. Проблемът, свързан и със забавеното производството, и със задържането под стража, касае не толкова обезщетяването, колкото хроничните проблеми в съдебната система и бавното правораздаване и на досъдебна, и на съдебна фаза.
Така че адекватният, комплексният механизъм за преодоляване на този хроничен проблем минава не само чрез законодателни инициативи, свързани с гарантиране на национални механизми за обезщетяване на пострадалите от нарушаването на тези две човешки права, гарантирани в Европейската конвенция, а чрез административни, организационни и законодателни механизми за преодоляване на тези хронични проблеми в съдебната ни система.
Затова именно тези годишни доклади, които ще бъдат внасяни, ще ни дадат цялостната картина за този проблем и ще ни помогнат да намерим онези законодателни решения в бъдеще, които да продължат съдебната реформа в посока на нейното усъвършенстване и в посока именно на преодоляването на тези хронични слабости, за да дойде един момент, в който делата за обезщетения – било по националния механизъм чрез Инспектората, или по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да бъдат по-малко и забавените дела, и делата за неправомерното задържане под стража да намалеят, благодарение на усъвършенстване функционирането на съдебната власт. Защото, уважаеми колеги, аз съм убеден, че един ден това ще стане.
Но има други текстове от Европейската конвенция, има други права, гарантирани от нея, чието нарушаване продължава. За тяхната острота ние тепърва ще осъзнаваме именно чрез тези решения на Съда в Страсбург, които в момента не са предмет на тези две пилотни решения. Това например е нарушаване на правото на собственост. Предстоят многобройни дела в Съда в Страсбург и осъдителни решения и по този текст. Само един всеобхватен доклад ще ни направи съпричастни и към този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Дискусията, която започва в пленарната зала, надявам се да продължи, и то не само в рамките на Народното събрание, а във всички институции, които имат отношение, а и да стигне до българските граждани, които би трябвало да знаят какво се случва и да потърсят защита на своите права. Защото ако дискусията остане само в рамките на тази зала, не сме си свършили работата. В крайна сметка смисълът на създаване на тези процедури на национално ниво е българските граждани да могат да имат средство за защита на своите права и облекчаване на механизмите за защита на тези права, и това да става и на национално ниво.
Аз подкрепих промените в Закона за съдебната власт, които създадоха част от този механизъм. Предстои да се гледа още един закон, в Правна комисия го разглеждахме тази седмица.
Ще подкрепя и решението, което сте внесли, но заставам на позицията, която чух и от други колеги, че има необходимост да се внася годишен доклад не само за пилотните решения, а обобщаване и анализ на практиката, за да можем да видим какви са недостатъците, заради които бива осъждана България, и да бъдат очертани мерките, които трябва да се вземат. Тогава би имало истински смисъл.
Аз подкрепям предложенията, които направиха колегите – да отпаднат думите „пилотни решения”, за да имаме цялостен поглед върху дейността на съда, да се направи анализ и да се очертаят мерките. Смисълът е да търсим предпоставките и да ги отстраняваме – защо България бива осъждана. Ако не премахнем тези предпоставки, всички дискусии, които водим тук, нямат никакъв смисъл.
Искам да се спра на един аспект, с който приключи говорилият преди мен. Според моето разбиране на процедурите и на случващото се, част от проблемите, пред които сме изправени, са свързани с нещо, което чак сега господин Четин Казак постави, и тръгнахме по темата „процедури” – защо България е на едно от първите места по брой подадени жалби и осъждания? Защо? – На този въпрос трябва да си отговорим! Веднъж са законовите разпоредби, тоест процедурите, които не сме направили. На второ място е превишаването на права от страна на изпълнителната власт, или затлачване на делата от съдебната власт. На трето място, което аз не слагам на трето място, а искам да го изведа на първо място, е липсата на доверие в нашите институции. Чувала съм многократно, сигурна съм, че много от народните представители също са го чували: „Ще отида в Страсбург”. Делото не е започнало, но българският гражданин знае, че няма да получи тук това, което трябва да свършат институциите – и изпълнителната, и съдебната власт. Няма доверие, защото е имало много злоупотреби, защото нямаме истинска реформа на съдебната власт, много пъти има бавен и несправедлив процес.
Тук трябва да направим това, което като законодатели трябва да направим – да осигурим бърз и справедлив процес на българските граждани. Не го ли направим, тези процедури, които правим сега, са един апендикс, който слагаме. Казваме нещо хубаво на българските граждани: „Може и оттук да минете, може и през България да опитате да получите обезщетение”, но това всъщност зависи от волята на българския гражданин. Българският гражданин може да не пожелае тази процедура и Страсбург си остава открита процедура. Той има правото на избор, може да не сключи споразумение с Вас – това, което предвидихме като изменения в закона. И поради липсата на доверие в институциите той пак ще отиде да търси справедливост другаде.
Затова първият въпрос, който стои пред нас, е има ли политическа воля за истинска съдебна реформа? Може ли да се върне доверието в съда? Може ли да има справедливост, ще има ли такава?! Тук искам да кажа, че ГЕРБ дойде с обещанието, че това ще се случи. То не се е случило! То не се е случило, което означава, че процедурите и осъжданията на България ще продължат. Прехвърлянето в кой период е станало няма да реши проблема – така както започна дискусията в началото, докато не заработят всички институции, докато не застанат на местата си и българските граждани не получат бърз и справедлив процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю. За 32-те секунди, които ни остават, бих искал да поздравя това, че правим такъв дебат. Съжалявам, че той е само по един от аспектите, свързани с Европейския съд по правата на човека.
Бих искал да припомня на госпожа министъра, че Швеция например измени своето законодателство след осъдителна присъда срещу България, но ние нямаме система, по която да анализираме и нанасяме промени в нашето законодателство, така че да не се получават систематично присъди по един и същ казус. Това е нещото, на което също трябва да обърнем внимание.
Този аспект, който днес разглеждаме, е само по дела за забавяне или за продължително задържане. По другите дела обаче също би трябвало да се правят такива анализи, за да можем да променяме и своето законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Тошев.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Грозданова! Темата за осъдителните решения и висящите дела на България пред Страсбург наистина е много широка тема. Днес тук се обсъжда един по-тесен аспект, разбира се, но все пак аспект, по отношение на който България взема сериозни мерки през последните няколко месеца.
Съгласна съм, че проблемът е висящ през последните 20 години. Именно затова днес, когато говорим за нарушения на чл. 6 от Европейската конвенция, говорим за системен проблем. Затова се стигна до постановяване на двете пилотни решения срещу България: едното в областта на наказателноправните проблеми, а другото в областта на гражданскоправните проблеми.
Съгласна съм, че проблемът е системен и той е такъв, защото поставя проблеми, които на практика дълги години изобщо не са намирали своето решение.
Има смисъл да обсъждаме точно днес темата за решаване на последиците, свързани с бавното правосъдие, защото България предприема конкретни мерки за въвеждането на ефективни вътрешноправни механизми. Първата стъпка беше вече въведена с промените в Закона за съдебната власт. Втората стъпка в момента се обсъжда в Народното събрание, защото предстои на първо четене да бъде разгледан Законът за отговорност на държавата за вреди на граждани, която стъпка на практика ще даде възможност да бъдат преодолени последиците от бавното правосъдие чрез предоставянето на възможност на българските граждани да имат право на исково производство за обезщетяване на тези вреди.
На практика България наистина е една от държавите, които са на челните места с висящи дела от Европейския съд в Страсбург. Това е по-скоро 10-12-то място, но така или иначе справянето с последиците от бавното правосъдие смятам, че ще повиши международния престиж на България.
Истината е, че ако не бяхме въвели този механизъм, сега, през месец септември, на практика към България ще се върнат 700 жалби и техните жалбоподатели ще имат право да търсят вътрешноправни механизми за обезщетяване на вредите, които те са претърпели от бавното правосъдие. Това означава, че на практика, ако не беше въведен механизмът с възможността на Инспектората и Министерството на правосъдието да предоставят за 6 месеца такова обезщетение на българските граждани, България вече е в сериозно нарушение на своите международни задължения.
Аз тук не бих се съгласила с факта, че е излишен механизмът по Закона за съдебната власт, защото той ще даде възможност на българските граждани в рамките на 6 месеца да получат обезщетение, което, разбира се, те могат да търсят и в Страсбург, но там периодът ще бъде между 6 и 10 години. Разликата между 6 месеца и 6 години е доста сериозна.
От друга страна, на България също така ще бъдат спестени разноските по делата в Страсбург, защото, ако сте обърнали внимание, България винаги плаща разноските, когато е била осъдена, но много често тези разноски надвишават самото обезщетение, което е присъдено на българските граждани. Тоест плаща се двойно за всеки един случай на нарушени права.
Бих казала, че е много важно да се обърне внимание на втората стъпка, която предприемаме по отношение на Закона за обезщетяване на гражданите от вреди, настъпили от държавата и общините. Това е така нареченият Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, предстои неговото първо четене. Именно по този ред гражданите ще имат право да търсят обезщетяване и на неимуществени вреди. Тоест наистина се затваря изцяло кръгът от мерки, които решават проблемите от бавното правосъдие.
Тук е мястото да кажа, че в периода от 2001 г. България е платила над 2 млн. лв. точно по темата бавно правосъдие. Това са щетите, които са претърпели българските граждани в резултат на балното правосъдие.
Аз съм съгласна, че в момента коментираме мерки, които са предприети за справяне с последиците от бавното правосъдие, но България има такъв международен ангажимент. Мисля, че този въпрос ще бъде решен в скоро време.
Това, върху което наистина всички трябва да се фокусираме, всички институции, аз се радвам, че срещам разбиране и от страна на народните представители в това отношение, е въпросът за справяне изобщо с темата за бавното правосъдие, което, разбира се, е сериозен ангажимент на съдебната система. Тук са необходими конкретни законодателни, но и организационни мерки наистина за справяне с този проблем.
Бих казала, че на практика това, което дава като статистика Висшият съдебен съвет в периода 2009-2011 г., е, че има наистина сериозно повишаване на срочността при гледането на делата. Около 86% от висящите производства се решават в срок и се гледат в срок. Разбира се, това не омаловажава останалите проценти до 100, защото зад всеки един такъв процент стои човешка съдба и стои конкретно дело.
В това отношение аз бих казала, че подкрепям изцяло това, което предложихте и Вие, за разширяване на дебата и за възможността да се дискутират изобщо проблемите за осъдителните решения в Страсбург, а не само темата за пилотните решения. Още веднъж казвам, че смятам, че е важно да се стартира този дебат и днес да обсъждаме именно темата за пилотните решения. Това обаче не решава въпросите. Ако говорим за бавното правосъдие, ние говорим за отказ от правосъдие. Говорим за една много висока цена на бавното правосъдие, която плащаме всички ние.
Именно затова, бих искала да Ви информирам, че в Министерство на правосъдието вече тече сериозна дейност по анализ и предложения на конкретни мерки за промени в законите, свързани с постановени осъдителни решения срещу България. Такъв доклад ще бъде изготвен в най-скоро време и аз бих искала да го представя и на Вашето внимание, защото ангажиментът за предлагане на промени в законите в резултат на осъждания на България от Страсбург е безспорно на Министерство на правосъдието и на правителството, но що се отнася до приемането на тези промени, тук ангажиментът е на Народното събрание и затова говорим за един общ ангажимент.
Във връзка с това бих казала, че трябва да продължи дебатът, включително това, което беше споменато за промените в НПК и не само там. Във всички случаи този дебат трябва да продължи. Когато говорим за НПК, в момента нямам готовност за обсъждане точно тази разпоредба, но така или иначе, ако правилно си спомням, когато говорим за разпоредбите в НПК, да, те са коментирани в пилотното решение Димитров и Хамънов срещу България в § 119. Там се казва, че само в определени случаи правото на НПК е оценено като ефективно и то само за досъдебната фаза. Тоест, дебатът трябва да продължи.
В случаите, когато има възможност за прекратяване на производствата в срок от 2 години, смятам, че много сериозно ще бъде накърнено чувството за справедливост у българските граждани. И без това от страна на гражданите има доста ниско доверие към институциите и към съдебната система в частност. Именно затова дебатът продължава.
Екипът на Министерство на правосъдието намери възможност да осигури анализа именно по темата Страсбург. Анализът по темата е „Изменение на законодателството в отговор на осъдителните решения”. Този анализ ще бъде възможен в резултат на норвежкия механизъм, който предоставя средства именно за аналитични доклади в това отношение. На практика норвежкият механизъм, по който миналата седмица подписахме споразумение, ще даде възможност да предостави едно добро обучение на процесуалните агенти в Министерство на правосъдието, които, знаете, представляват държавата в Страсбург, така че все пак те да бъдат и добре обучени и във всички случаи, когато се изправят срещу може би най-добрите адвокати на България, които представляват отсрещната страна – жалбоподателите, те също да имат адекватно професионално поведение.
В заключение ще кажа, че благодаря на народните представители, които предложиха да бъде разширен обхватът на решението, което днес ще приемете. Аз също смятам, че темата за бавното правосъдие и по-скоро за последиците от бавното правосъдие, и за въвеждането на вътрешни механизми за обезщетяване на гражданите, които са пострадали от бавно правосъдие, не изчерпва изобщо проблемите, свързани с осъдителните решения срещу България в Страсбург.
Именно затова, независимо че по различен начин беше формулирано предложението за вземане на решение, аз бих Ви призовала да разширите неговия обхват, с което, от една страна, показвам готовността на Министерство на правосъдието да продължи да има активна роля и да продължи да участва в този дебат, и, от друга страна, бих искала да кажа, че се радвам, че Вие като народни представители разбирате Вашия ангажимент и ангажираността за това – конкретни мерки да бъдат предприети в това отношение.
Бих искала да Ви помоля да обсъдите възможността наистина да бъде внасян годишен доклад, не само по отношение на пилотните решения. Аз тук съм съгласна, да се надяваме, че не всяка година ще има за България пилотни решения, – това в никакъв случай не е добра атестация – а да се разшири възможността правителството да внесе доклад по отношение на мерките, които са предприети във връзка с преодоляване последиците от осъдителните решения в Страсбург. Аз мисля, че това ще бъде възможност за ефективно взаимодействие между правителството и Народното събрание. Подкрепям идеята докладът да бъде фокусиран не само върху пилотните решения, а изобщо върху мерките за справяне с последиците от осъдителните решения в Страсбург.
Пак ще си позволя да кажа, че не смятам, че темата е излишна, и отново ще напомня и ще Ви помоля с много сериозно внимание да се отнесете към предложения от правителството Проект за промени в ЗОДОВ, който влиза на първо четене в Народното събрание, надявам се, още следващата седмица. Благодаря Ви за вниманието и се надявам наистина на активно взаимодействие и подкрепа от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Първо беше предложението на народния представител Джема Грозданова от наименованието на решението да отпадне цялото второ изречение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Следвайки логиката на изказването на госпожа Ковачева, бих искала да направя предложение за редакция на текста на проекта за решение, който да гласи:
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.”
Надявам се всички политически групи да бъдат удовлетворени от този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По същество това предложение беше направено от господин Миков, подкрепено от господин Казак и от госпожа Михайлова, с изключение на израза „по дела”, който предлагате Вие. Така че ще подложа на гласуване и това предложение.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Джема Грозданова за отпадане от наименованието на решението на цялото второ изречение, а именно: „За тази цел в националните правни системи трябва да се въведат ефективни правни средства за защита, които да дадат възможност на жалбоподателите да получат обезщетение по-бързо, отколкото ако всяко дело се разглежда самостоятелно в Страсбург”.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Тъй като предложението на госпожа Грозданова съдържа и Вашето, господин Миков, подкрепено от господин Казак, тоест отпадането на думата „пилотните”, и се добавя само „по дела”, да подложа нейното на гласуване… (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Разбира се.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Грозданова диспозитивът на решението да звучи по следния начин:
„Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.”
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега цялото решение:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.”
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Колеги, продължаваме след 15 минути с отговори на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Петнадесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Първо е въпросът на народните представители Румен Такоров и Георги Петърнейчев относно пътническите превози в БДЖ.
Въпросът ще бъде развит от господин Такоров.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Преди да започна с въпроса си към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски, искам да кажа за ефективността на парламентарния контрол, тъй като този въпрос е зададен още през месец юни и касае първото тримесечие на тази година. Той е запазил актуалността си и сега поради простата причина, че резултатите, които са били през първото тримесечие и сега, нямат кой знае каква разлика помежду си. Така че този въпрос е актуален и сега, господин министър, затова аз ще Ви го задам.
Уважаеми господин министър, по данни на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2012 г. броят на пътниците, пътуващи с влак, е намалял с 12,7%, или 905 хил. пътници по-малко спрямо същия период на 2011 г. За сметка на това с 1,4 милиона са се увеличили пътниците, ползващи автобуси.
За второто тримесечие резултатите са почти същите – намалението на пътниците от железопътния транспорт е намаляло с 11,6% и същевременно извършената работа е с 3 хиляди и 93 милиона пъти по километри, или 7,1% по-малко в сравнение с 2011 г. Всичко това се дължи преди всичко на вътрешни превози.
Прехвърлянето на пътникопотока от железопътния на автомобилния транспорт е прецедент в транспортната политика на Европейския съюз. Това ли е пътят за изпълнение на Програмата на Европейския съюз 2020 за увеличаване на пътникопотока от железопътния транспорт за сметка на пътуващите по автомобилния транспорт?
Във връзка с това, уважаеми господин министър, въпросът ми е: моля да ми отговорите какви са причините за намаляване броя на пътниците по Българските държавни железници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Московски, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Такоров, уважаеми господин Петърнейчев! Действително през първото тримесечие на 2012 г. се отбелязва спад на превозените с влак пътници. Надявам се, сам разбирате, че тенденцията към намаляване броя на пътуващи с железопътен транспорт не е отсега, от първото тримесечие на 2012 г., а се наблюдава през почти всички години на прехода. При 70-80 млн. пътници годишно за периода 1993-1997 г., през последните години този брой едва надхвърля 30 милиона.
Причините за такъв тренд на развитие са много и разнообразни, като по-съществено влияние оказват следните фактори, отразяващи се върху качеството на услугата като цяло.
На първо място, състоянието на железопътната инфраструктура, която не позволява развиване на високи скорости и сериозно увеличава времето за пътуване. Именно за да се подобри това състояние и да дадем нов европейски облик на българската железница, са насочени всички наши усилия и инвестиции в железопътната инфраструктура.
Ще си позволя да Ви дам само няколко примера: над 1 млрд. 200 млн. лв. в момента се инвестират в няколко железопътни отсечки за скорост 160-200 км в час; нова сигнализация и ново управление на трафика на влаковете. Сам разбирате, че това са проекти, които се изпълняват в продължение на 2-3, някой път до 4 години, така че резултатът от тях ще се види може би от следващата година.
За Ваша информация ще кажа, че средната скорост, която развиват влаковете на територията на цялата страна по железопътната мрежа, е между 40 и 50 км, но сами разбирате, че това не е причинено от нас, а е заварено от нас.
Строителството на участъка Пловдив-Димитровград приключи успешно в края на миналата година и вече има издаден Акт 16 и разрешение за ползване. На практика това е първото железопътно трасе в България, което е изградено по всички европейски изисквания и позволява скорост 160-200 км в час. Историческата справка показва, че такива мащабни строителни дейности по железопътната инфраструктура не са били извършвани в страната ни повече от 30 години. До края на годината очакваме да бъдем готови с другата отсечка по това направление, а именно от Свиленград до турската и гръцката граница.
От началото на месец юли вече функционира и системата за сигнализация, телекомуникация и диспечерският център в Пловдив, от който ще се управляват влаковете по новооткритата жп отсечка Пловдив-Димитровград, като в най-скоро време системите ще обхванат цялото трасе до Свиленград. Модернизират се над 400 км железопътни линии и 20 железопътни гари в цялата страна.
На второ място, морално и физически остарелият подвижен състав, където средната възраст на вагоните и локомотивите в експлоатация е 35-40 години, забележете. За да се справи с този проблем, „БДЖ – Пътнически превози” предприе всички необходими мерки и е в процес на обновяване на пътническия вагонен парк, като осигури необходимите финансови средства и още миналата година проведе успешни обществени поръчки. Към момента дружеството има сключени договори с 4 вагоноремонтни завода за ремонта на 169 броя вагони. Стартирана е и процедура за избор на изпълнител на 177 пътнически вагона за периода 2012-2013 г. на стойност повече от 22 млн. лв.
Тук е мястото да отбележа и възможността, която осигурихме на „Пътнически превози – БДЖ”, а именно да стане бенефициент по Оперативна програма „Транспорт” още този програмен период, ползвайки средства от техническа помощ и подготовка на процедури и стратегия за дългосрочно обновяване на своя пътнически състав, което може да стане на практика от 1 януари 2014 г. Имаме многократно потвърждение, че оперативната програма ще разполага с 600 млн. лв. за закупуване на нов пътнически състав. Това нееднократно е повтаряно от комисаря Хан, както е потвърдено и от президента Барозу.
Не на последно място, за първи път от 30 години насам БДЖ закупи и нови спални вагони, които през следващите седмици и месеци ще започнат да се движат по железопътната ни мрежа, в която приоритетно ще бъдат включени влаковете за Варна и за Бургас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Такоров, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги! Уважаеми господин министър, мисля, че се разминахме малко с въпроса и отговора, защото аз Ви питам за пътническите превози, а Вие повече ми отговорихте за Национална компания „Железопътна инфраструктура”, но няма значение.
Факт е, че преди да бъдем в Европейския съюз, като че ли бяхме по-близо до транспортната политика, която води в момента Европейският съюз, отколкото сега, когато сме в Европейския съюз, и се отдалечаваме от нея. Ние сме единствената държава, която се движи в обратна посока.
Не е вярно, че е намаляло желанието на хората да пътуват с железопътен транспорт. Има, но защо се стигна до тази ситуация? До тази ситуация се стигна, защото държавната поръчка трябва да се изпълнява с минимум около 452 вагона и мотриси. Вие в момента имате 240 вагона. Вече не е прецедент в България да се отвличат влакове, да се карат да спират на всяка една от спирките. Не е прецедент влаковете да са препълнени, да има правостоящи.
За Ваша гордост прецедент за железопътните вагони е друго, господин министър – че за първи път в историята на Българските държавни железници бяха спрени спалните вагони, а тези, които получаваме, не са сертифицирани. Вие знаете много добре защо беше забавянето. Защото не отговаряха на новите изисквания на Европейския съюз. Не е там проблемът, който Вие казвате. Проблемът е в лошия мениджмънт, в лошата организация и липса на всякаква политика в областта на пътническите превози, които се правят в България.
Не искам да казвам по-тежки думи, но мисля, че политиката, която водите в момента, е водене към умишлен фалит на Българските държавни железници. Тежки думи, но са справедливи, защото с всичкото това, което се прави, вървим точно в обратната посока – увеличаване на автомобилните превози за сметка на железопътните. Вие знаете, че и в Програма 2020 се казва, че 60% от пътникопотока трябва да бъде качен на железопътния транспорт, а не както става обратно в България, така че не съм доволен от отговора Ви.
За хигиената, за услугата, която предлагате в железопътните превози, там не искам да говоря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Такоров, категорично не съм съгласен с констатациите, които направихте. Няколко пъти обясних, че причините, за да намалява с този тренд пътникопотокът, са комплексни и са свързани с онова, което вие оставихте като железница – средна скорост 40 км по инфраструктурата. (Реплика на народния представител Румен Такоров.) Не виждам кой човек ще предпочете да се вози с 40 км и да пътува 10 часа в някакво направление, при положение че има алтернатива, която може да го придвижи за два или три часа. (Реплика на народния представител Румен Такоров.)
На второ място, не знам защо твърдите, че ние сме причина да върви към фалит дружеството, което на практика ние заварихме фалирало. (Реплика на народния представител Румен Такоров.) Всъщност това дружество беше фалирало. През тези три години ние всъщност го стабилизираме, опитваме се да го оздравим и го спасяваме.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Но няма стабилизация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народните представители Димчо Михалевски и Петър Мутафчиев относно предстоящата приватизация на БДЖ – „Товарни превози”.
Въпросът ще бъде развит от господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за топката, която ми вдигнахте. Само след малко моят колега ще Ви даде Доклада на Световната банка от месец март 2009 г., откъдето ще видите, че БДЖ не е било фалирало. Само че там се казва, че трябва да имате политика, която трябва да бъде достатъчно гъвкава. А в тези три години, както в „Пътнически превози”, така и в „Товарни превози” Вие имахте недостиг на вагони, съответно не можехте да вършите услугата. Даже се стигна до там, министърът на финансите да Ви спре субсидията за „Пътнически превози”, защото Вие не изпълнявате услугата в мащаба, в който е договорено между държавата и предприятието.
В този контекст има едни много важен въпрос. Защо приватизирате „Товарни превози”? Каква е целта Ви, особено след първия неуспешен опит от месец юли тази година? „Товарни превози” е онова предприятие, което ако бъде развивано правилно, може да даде потенциал на развитие на икономиката, приходи на държавата и балансиране на приходите между „Товарни превози” и „Пътнически превози”.
Уважаеми господин министър, аз искам да попитам, за да не стане след време така, както стана с БТК, с електроразпределителните дружества и да се питаме защо продадохме националния интерес: какво всъщност очаквате да се случи с тази приватизация?
Има още един допълнителен въпрос. През следващите години Европейският съюз ще дава изключително средства за модернизация на железопътната инфраструктура, в това число и на България. При тази постановка не е ли логично да запазим „Товарни превози”, да се опитаме в общ дебат и контекст на пренасочване, концентриране и фокусиране на усилията държим това предприятие, за да можем да използваме първо подобрената инфраструктура, която ще доведе до по-голяма производителност (както мрежова, така и цялостно) на предприятието? А ние в момента сме се заинатили и искаме да го продадем. Вие говорехте за над 200 млн. лв., сега вероятно ще бъдат 100 млн. лв. Един Господ знае какъв ще е финалният резултат.
Замислете се, господин министър, и като член на българското правителството понастоящем, този подарък да не Ви тежи на съвестта! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Московски. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, уважаеми господин Мутафчиев, не мога да се съглася с Вашите критики и твърдения, че се опитваме да продадем „Товарни превози” на безценица и на „подходящ” приватизатор. Напротив, именно високите критерии, които заложихме към потенциалните купувачи, са доказателство за намеренията ни да постигнем максимален резултат при продажбите на компанията, както и че нямаме намерение да я подаряваме на никого.
За съжаление трябва да отбележа, че тежкото състояние, в което заварихме като цяло българските железници, ни принуди да предприемем спешни мерки за спасяване на дружеството, една от които е да пристъпим към продажба на „Товарни превози”.
Явно се налага да Ви припомня, че размерът на задълженията на БДЖ в края на 2009 г. достигаше 914 млн. лв. Просрочените задължения бяха на стойност 151 млн. лв., в това число 21 млн. лв. към банки и 130 млн. лв. към доставчици. Невъзможността да се обслужват тези задължения произтичаше и от факта, че през периода 2001-2009 г. са били натрупани оперативни загуби в размер на 218 млн. лв. Банковите заеми бяха обезпечени със залог на хиляди товарни вагони, 4 броя почивни станции, халета и цехове към локомотивните депа във Варна и други градове, както и 25 броя мотрисни влакове. При необслужване на заемите съществуваше реална опасност банките да прекратят сключените договори, да запорират транспортните средства и активи и в резултат да бъде прекратена дейността на цялото дружество, както и на неговите дъщерни компании.
Относно процедурата по приватизация. Тъй като съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол процедурата се извършва от Агенцията за приватизация, съответно тя е компетентният орган за нейното правилно и законосъобразно провеждане. Смятаме, че предвид правомощията имаме пълно основание да се доверим на нейната преценка относно критериите за допустимост на участниците и на предложения метод за продажба на 100% от капитала на БДЖ – „Товарни превози”. Сигурни сме, че при този начин и при възможно най-висока продажна цена ще бъде намерен стратегически купувач, който да поеме ангажименти по отношение на запазване дейността на товарните превози, влагането на свеж финансов ресурс за развитието на дружеството като товарен превозвач и поемането на социални ангажименти към работещите към него.
Още веднъж бих желал да подчертая, че продажбата е крайно необходима и животоспасяваща за компанията. Без приходите от приватизация няма как да бъдат обслужвани нито един от заемите на дружеството.
В допълнение бих искал да кажа, че моята стратегия и цел са да бъде подписано споразумение със Световната банка, което е част от преструктурирането на дружеството. Едно от изискванията там е, финансирайки тази схема на преструктуриране, дружеството да участва със собствен ресурс, който няма откъде да дойде, освен от евентуална приватизация на „Товарни превози”.
Иначе – ще си позволя да споделя – аз съм съгласен с Вас, че има логика, аз съм сигурен и вярвам, че това дружество има потенциал, но са изпуснати всички срокове. Много преди 2009 г. е трябвало да се мисли в тази посока.
На второ място, там трябва да се инвестира толкова много, че със сигурност държавата няма да има тази възможност, за да реализира този подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, с приватизацията на БДЖ ще се стигне до там, че да няма „Български държавни железници”. „Български държавни железници” е съществувала откакто съществува новата българска държава след Освобождението ни от турско робство. Големият проблем е, че във всички ръководства, които назначавахте, нямаше визия за развитие на железниците, а и правителството няма визия за развитие на железниците. Вие толкова много заблуждавахте хората, че всичко, което сте заварили, Ви пречи да правите реформи, че чак си повярвахте сами.
Ще Ви представя един доклад, господин министър, от 3 март 2009 г. на Световната банка. Чели ли сте го? Поискайте го от ръководството на „Български държавни железници”. Той е от месец март 2009 г. за състояние на железниците. Ще Ви прочета само две бележки относно политиката на железопътния транспорт, което отговаря на много въпроси, които Вие задавате:
„При управлението на поредица от реформаторски настроени правителства, железопътният сектор в България постигна някои амбициозни цели – стабилни обмени на трафика и едно трудно извоювано стабилно положение, подкрепа от инвеститорско доверие посредством скорошно издаване на облигационен заем от 120 млн. евро в края на 2007 г., с който старите задължения бяха изплатени, операторът БДЖ отчете нетни печалби, а цялостното състояние на фирмата се подобри.”
Вие твърдите точно обратното. На кой да вярваме? На ръководството на БДЖ или на Световната банка, която прави анализ, на базата на който да отпуска кредити, на тази банка, която сега не Ви отпуска кредити?
Ще Ви прочета и още нещо – точка 9 от този анализ:
„Преодоляването на предизвикателствата пред железопътния отрасъл ще бъде трудно и не трябва да бъде подценявано. Може би сегашната финансова криза изглежда би противоречила на предприемането на незабавни действия в инвестиционния и интензивен сектор като инфраструктурата, но жп индустрията в България никога не е била в по-изгодна позиция за придвижване напред”. Март 2009 г.!
Господин министър, направете така, че тези ръководства да си свършат работата. Не с приватизацията на „Товарни превози” ще стабилизираме железопътния транспорт, а с това да осигуряват ремонтите, да осигуряват приходи на товарните превози, за да могат да съществуват и пътническите превози.
Сменете некадърното ръководство на това предприятие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Мутафчиев, хубаво е, че сериозно дискутираме темата за железниците и аз бих се радвал това наистина да бъде един дългосрочен дебат, за да стане ясно на всички, че железниците са изключително важни за държавата във всяка една от своите структури и форми.
Нямам коментар по това, което изчетохте, но аз пак ще Ви прочета нещо и считам, че сред народните представители има изключително добри специалисти в икономиката и финансите, и в данните, които ще изчета още веднъж.
Същата тази Световна банка, ако приемем, че всичко това е толкова красиво и розово, което изчетохте, активира банковата гаранция по техен заем към същото това стабилно финансово предприятие. Едни от най-добрите нейни екипи участваха в Плана за преструктуриране. Анализът, който Ви чета, и цифрите са точно от тези екипи, които са работили съвместно с нашите. Пак Ви чета: „Размерът на задълженията на БДЖ в края на 2009 г. достигна 214 млн. лв.; просрочените задължения бяха на стойност 151 млн. лв., в това число 21 милиона към банки и 130 милиона към доставчици.”
В същия период дружеството е в абсолютна невъзможност да обслужва тези задължения, тъй като за периода 2001-2009 г. има оперативно натрупани загуби от 218 млн. лв.
Задайте въпроса на един съвсем обикновен, нормален икономист, слагайки тези два факта, които изчитаме: как е възможно да се твърди, че нещо е стабилно, има такова розово бъдеще, при положение че има 914 млн. лв. задължения; 218 – оперативни загуби, и не може да си обслужва нито един заем? Тук говорим за сериозни неща.
Пак казвам, държавната политика със сигурност трябва да бъде по-силна и по-категорична за развитието на железниците. Ако някога е трябвало да се разсъждава на темата: „Товарни превози” да бъдат част от национални стратегии и така нататък, то това време е било преди. Сега нямаме шанс, нямаме ход да го правим, тъй като изисква изключително много допълнителни инвестиции. Не е възможно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно необоснованото забавяне събирането на битови отпадъци от кораби, посетили пристанище Бургас.
Имате думата, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно необоснованото забавяне събирането на битови отпадъци от кораби, посетили пристанище Бургас.
Уважаеми господин министър, пристанище Бургас ежегодно регистрира голям брой посещения от кораби. Капитанът на всеки кораб, посещаващ българското морско пристанище, подава информация относно вида и обема на отпадъците, намиращи се на борда на кораба. Преди да отплава кораба, капитанът е длъжен да осигури предаването на отпадъците. За осъществяване на дейността по събиране, транспортиране, съхранение на битовите отпадъци, след провеждане на конкурс по Закона за обществените поръчки, се избира оператор, на който се издава лиценз за това. Независимо че има избран оператор, сметосъбирането от корабите необосновано се забавя.
Моят въпрос към Вас е: кога за последно е проведен конкурс по Закона за обществени поръчки за избор на оператор за събиране на битови отпадъци от кораби? Кое наложи да има само един оператор за сметосъбирането? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” има задължението по сключването на договори с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност. В качеството си на възложител по Закона за обществените поръчки Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е провело през 2007 г. процедура за избор на оператор за извършване на тази дейност. През 2008 г. е проведена следваща процедура, която е била обжалвана от страна на пристанище Варна и по която Върховният административен съд през 2011 г. се е произнесъл в полза на възложителя. По реда на Закона за обществените поръчки в пристанище Бургас Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е избрало и сключило договори с два, а не с един, както Вие твърдите, пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност, а именно с дружеството „Поддържане чистотата на морските води” АД, и „Океан шипинг” ЕООД.
По информация от Изпълнителна агенция „Морска администрация” и от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” към настоящия момент няма постъпили възражения или оплаквания лично от корабособственици или от техни представители – корабни агенти, за необосновано забавяне на приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност от кораби, посетили пристанище Бургас. В последните два месеца от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е направена цялостна проверка на операторите, извършващи приемането и обработката на отпадъци от корабоплаването в пристанища Варна и Бургас, вследствие на която няма установени пропуски или нарушения от тяхна страна.
Поради изменение на обективната обстановка и промяна в нормативната база, имам предвид последните изменения в Закона за управление на отпадъците от месец юни 2012 г., в момента от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” се подготвя стартиране на нова процедура по реда на Закона за обществените поръчки за избор на пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, аз внимателно слушах Вашият отговор. Моят въпрос е конкретно за битовите отпадъци. Да, може би има още един оператор, но знаете, че на корабите освен битови отпадъци има и други. Да не би този, другият оператор, да извършва дейността по събирането на другите отпадъци? Може би имате някаква информация, която конкретно се различава от моята. Аз съм убеден, че операторът по събиране на тези битови отпадъци е само един и, както Вие казахте, от дълго време не е провеждана обществена поръчка.
За да се подобри качеството по събирането на тези битови отпадъци, моят съвет към Вас е, че може би трябва да бъдат поне двама оператори. Тоест да се създаде една конкуренция между тези оператори, за да може по-своевременно да се съберат тези отпадъци, да се подобри качеството на събиране на отпадъците.
Нещо повече, знаете, че капитаните на кораби, предавайки отпадъците, една част от сумата, която заплащат, е във вид на еко такса. Тоест в държавния бюджет ще постъпят и повече средства във вид на тази еко такса.
Надявам се при провеждането на следващата обществена поръчка наистина да се изберат двама оператори, чрез които ще се създаде тази конкуренция и наистина ще се подобри това сметосъбиране.
Що се касае до оплакването, аз не знам откъде имате тази информация, че няма, но за да задам този въпрос до мен е стигнал някакъв сигнал, който подсказва, че наистина има необосновано забавяне на сметосъбирането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Димитров, аз Ви обясних. Във Вашата фактология има грешка. Има двама оператори, избрани за събиране на тези отпадъци и там не е дефинирано кой вид отпадък кой ще го събира. И двамата оператори имат абсолютно равноправен и равен достъп до събиране на абсолютно всички видове отпадъци, които касаят тази дейност.
Що се касае до оплакванията, аз Ви казвам, че при нас няма съобщение за такова оплакване, тъй като е направена специална проверка и тя не констатира такова нещо. Въпреки това, ако има такъв вид оплакване, предоставете ми го и ще вземем необходимите мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, който е вече към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.
Въпросът е от народния представител Михаил Михайлов относно цените на горивата в България.
Имате думата, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е зададен на 7 юни, така че фактологията е по-различна от тогава. С дата 7 юни на международните пазари цената на горивата пада с 25%, а цената на българския пазар пада с 4 до 5%.
Предвид актуалното състояние вчера си направих труда да върна лентата назад в рамките на няколко седмици. Какво се случи на международните пазари няколко последователни дни? Тенденцията на долара към еврото от две седмици и половина е от 1,21-1,22, в момента – 1,31-1,32. Имаме спад на цената на долара с близо 10%, по-точно 8,5 до 9%. Цената на барела вчера беше 96 97, а цената на брента падна до 111-112.
Какво имаме? Имаме падане на цената на международния пазар с 10-12%, падане на долара с 10%, а цената по бензиностанциите е същата?! Абсолютно същата!
Другата необяснима тенденция е, как, като се вдига петролът по международните пазари и като се вдига доларът, това веднага се отразява в България, а как като пада доларът и цените на международния пазар – в България цените отново са същите?
С колегата Иванов многократно сме искали оставката на шефа на Комисията за защита на конкуренцията, защото според нас очевадно е присъствието на монополизация в тази сфера.
Вие по-добре от мене знаете, Вие пътувате – в една съседна Гърция, затънала в криза, разликата между цената на горивата в отделните бензиностанции на дребно, на клиент е 11-16%. В България разликата в цената е максимум една стотинка! Моят въпрос към Вас е: какъв е механизмът, чрез който повереното Ви министерство защитава интересите на българския потребител, на всички тези седем милиона българи? Знаете, че в България превозните средства са над 2,5 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Михайлов, благодаря Ви, че следите тенденциите на пазара на горивата. Аз също го правя всеки ден. Всички трябва да го правим, да следим ако възникне тенденция, която не е в посока, каквато е на международните пазари.
По отношение на Вашия въпрос, първо, ще Ви отговоря с датата, към която сте го задали, защото Вие питате за месеците април и май. Взел съм коректно цифрите за месеците април и май. След това ще Ви отговоря какво се случва през месец септември, защото имам коректните данни и накрая ще Ви оставя и таблицата.
Знаете, че суровият петрол формира между 40-42% от крайната цена на горивата. Тези 25% поевтиняване трябва да ги умножим по 42% и тогава да кажем с колко трябва да падне или да се увеличи. Още повече, това не е единствената компонента, която влияе върху цената. Другата компонента е доларът. Трябва да се види за същия този период дали доларът се покачва, или поевтинява. Защото ако петролът върви надолу, а доларът нагоре, те са с противоположен знак и накрая трябва да изравним уравнението.
За този период – месеците април и май, при равни други условия, при изменение на цената на суровината с около 25%, само от тази промяна може да се очаква промяна на цените на дребно с около 10-11%. Това се получава като умножим 25 по 42%.
В същото време пиковите стойности на цените в страната са се понижили с 8,9% за бензина и с 9,8% за дизела. Разликата в процентите е 1-2 процента от това, което бихме очаквали.
Трябва да се има предвид, че за същия период – от април до юни, курсът на долара се покачи с 5%. Това означава, че тези 42% трябва да ги умножим по 5%, което е 2%. Като сложим тези 2% върху 8,9% се получава 11,9% – толкова, колкото би следвало да бъде.
Тази калкулация е по пътя на логиката. Разбира се, за мен най-обективният фактор дали цената на горивата в България е пазарна, или не, е случващото се в останалите държави, защото ако във всички държави в Европейския съюз цената пада с 9%, и в България пада с 9%, то тогава нашият пазар реагира по същия начин, както европейският пазар. Да обвиним, че целият европейски пазар е неконкурентен, е малко несериозно.
За този период, както Ви обясних, ще Ви дам конкретните данни, които колегите са намерили.
По отношение на това с какви механизми разполага Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да защити обикновения потребител, както Вие сте го формулирали, ще повторя, че мерки като замразяване на цените, мораториум върху изискването за влагане на биогорива в състава на бензина и дизела, биха имали само временен ефект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Както вече съм споменал, механизмът, който може да повлияе върху цените на горивата, е размерът на акцизите. Той е съществена съставка от цената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще можете да продължите в дупликата си, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, само да довърша за акциза и да си довърша изречението.
Ние подкрепяме тезата на Министерството на финансите. Всъщност тя е теза, която заедно сме формирали затова, че България трябва да има възможност за една по-гъвкава политика по отношение на акциза, която да се базира или на покупателната способност, или на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Според мен има механизми, по които Вие в министерството, без промяна на акциза, да можете да коригирате цената. Това естествено няма да е чрез замразяване.
Нашата теза беше, че това замразяване ще повиши драстично и скоково цените, както и стана.
Според нас трябва да се изгради, да се създаде възможност за изграждане и ползване на държавните данъчни складове. Според мен е задължително те да се предоставят. Това Вие би трябвало да го направите.
Другото, единствено България и още две държави – само три държави – членки на Европейския съюз, нямат подписано споразумение за ползване на данъчни складове на чужди територии. Това са двете неща, по които ние директно можем веднага да свалим, ако го направим, ако дадем данъчните складове, местата за съхраняване на държавния резерв, ако ги дадем на компании и знаем че има възможност да се дадат, ако разрешим на чужди територии да се дадат, както са направили 24 европейски държави и ползват това нещо, според мен можем да свалим с няколко процента. Не казвам, че ще бъде много, но можем да свалим.
Другото нещо, то е в друг контекст, но работата на Комисията за защита на конкуренцията е именно да застава на страната на българския потребител и да защитава именно неговите интереси, а не да защитава интересите на монополистите.
В един момент, през месец юни, даже преди месец юни – месец май, те казаха: „Да, в България е налице монопол”.
Само няколко месеца след това те казаха: „Ами, не са открити такива условия и няма монопол”. Една комисия, в която са съсредоточени толкова много внимание и отговорност, да постъпва по този начин е просто безумие!
Вие като изпълнителна власт, бихте могли наистина да използвате механизъм, чрез който да давате инструменти на тази комисия и наистина тя да има повече агресивност в своята работа и да защитава нашите интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение на държавните складове. Тези складове и към момента се използват от определен брой компании, но са ограничени. Затова по-важното е второто нещо, което казахте: да дадем възможност не със споразумение между държавите, може да стане много по-лесно – с промени в законодателството, да дадем възможност тези горива да се съхраняват в складове в чужбина, да не бъдат транспортирани в България, което ще спести два важни разхода за всяка една компания, която иска да търгува горива в България. От една страна, ще спести еднократния разход за транспорт на това гориво до България, за да бъде съхранено то, а не да бъде продадено. От друга страна, ще спести разхода за наем на база в България, в която да се съхраняват горивата.
Искам да Ви кажа, че тази промяна в законодателството мина в Министерския съвет преди десет дни и в момента се намира в Народното събрание – тя е в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Приканвам всички народни представители по възможно най-бърз начин да приемете на първо и на второ четене този закон, защото той ще окаже определено ползотворно влияние върху цените на горивата в България.
По отношение на статистиката за горивата. Не бих коментирал решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Всеки един гражданин, включително и народните представители, могат да оспорят определено решение по съдебен път на КЗК, ако считат, че то не е коректно. Така че и Вие можете да го направите, ако смятате, че има аргументи и мотиви да се направи.
За горивата ще Ви дам една справка. В началото на месец септември – от 1 септември, до днешна дата, включително и днешния ден, бензинът в България е намалял с 1,3%, докато средно за 27 държави от Европейския съюз той се е повишил с 0,1%. Това са цифрите, с които ние трябва да сравняваме дали на пазара на горива в България има конкуренция, или не.
От друга страна, при дизела: от 1 септември до момента е намалял с 1,3%, докато средно за 27 държави от Европейския съюз се е увеличил с 0,3%. Тази справка ще Ви я дам за сведение. (Дава справката на народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Иванов относно цените на електроенергията у нас в сила от 1 юли 2012 г.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса си в рамките на 2 минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в допълнение към първия въпрос, който Ви беше отправен, искам да кажа, че в крайна сметка, тъй като навремето министър Александър Цветков поиска КЗК да се произнесе за картел, редно беше правителството да обжалва решението на КЗК, за да защити своята позиция и освен това този 14-дневен срок, който през август фактически изтече, когато парламентът не работеше.
По отношение на въпроса, който задавам. Той е свързан с цените на електроенергията, които у нас са в сила от 1 юли 2012 г.
До последния момент оценката показваше, че повишаването на цената няма да бъде с повече от 10%, финално цените на електроенергията се повишиха с около 13%. В изказванията, които направихте Вие и Ангел Семерджиев непосредствено след решението на ДКВР, се изтъкваше, че основно и едва ли не всичко се дължи на добавката за зелена енергия.
В един от следващите въпроси ние ще разговаряме с Вас – заедно с господин Мартин Димитров, относно добавката за зелена енергия. Обаче искам да изтъкна, че освен тази добавка има други фактори, които някак си останаха малко под килимчето, без да се види, че те също съществуват. Например повишаването на цената на електроенергията, която се добива от две частни електроцентрали – те са на известния бизнесмен Христо Ковачки, това е ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Марица 3”, като имате предвид, че ТЕЦ „Бобов дол” продължава да работи само с един блок. Искам да чуя защо именно това е направено и дали не представлява авансово признаване на разходи, които тепърва трябва да бъдат направени? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
От друга страна, потребителите на ток в цялата страна плащат много високи сметки за когенерацията, която се извършва в нашите топлофикации.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кое налага повишаването цената на електроенергията, произвеждана от ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Марица 3”? Реална ли е високата цена, която потребителите на електроенергия в страната заплащат за високоефективно комбинирано производство на ТЕЦ? Благодаря Ви, очаквам отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, многократно съм подчертавал, че въпроси от такъв тип би следвало да се отнасят към Комисията, още повече че Вие знаете, че Народното събрание прие решение и бе създадена Комисия за наблюдение на дейността на ДКВР и там може да получите всички детайли, които Ви интересуват. В рамките на тази комисия съм сигурен, че ще получите удовлетворителни отговори. Въпреки това исканата информация бе предоставена от ДКВР, аз поисках от тях отговори и ще Ви запозная какво са отговорили.
Повишаването в цената на електрическата енергия на ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Марица 3” се дължи на следните фактори.
Първо, изпълняване на инвестиционни проекти. И двете централи са със сероочистващи инсталации, както и свързаните с тях прогнозни разходи за закупуване на хидратна вар, необходима за работата на инсталациите. Това не са бъдещи разговори, а това са сероочистки, които вече са направени в тези централи.
Второ, разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии, които са коригирани с приета от ДКВР цена в съответствие с текущите цени на международните пазари. Това са двата фактора, които са увеличили цената на двете централи.
Относно въпроса Ви за цената от високоефективно комбинирано производство. Трябва да кажем, че с влизането в сила на Закона за енергетиката от месец септември 2006 г. преференциалната цена на ел. енергия от централите с такъв тип производство се определя на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определени от комисията по критерий и по групи производители. Законовите изменения тогава бяха продиктувани от изискванията на влязла в сила Директива на Европейския парламент от 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаваща се на търсене на полезната топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на друга директива на Европейския съюз.
Със Закона за енергетиката се възприе обща европейска политика за насърчаване на това производство, при което се спестяват между 5 и 25 на сто от горивото, необходимо за производството на същите количества топлинна и ел. енергия поотделно.
Добавката за невъзстановимите разходи, защото има и такъв подвъпрос във Вашия въпрос, е изчислена като разлика между пълните разходи за производство на „Ей Ес Марица изток 1” и „КонтурГлобал Марица изток 3” и разходите за производство по базисна цена, представляваща средна цена на енергията, произвеждана от кондензационни централи и ВЕЦ над 10 мегавата. От началото на 2012 г., знаете, „Ей Ес – 3С Марица изток 1” влезе в експлоатация на пълна мощност, което на практика дава основание за отделяне на част от разходите за производство на тази електроенергия в отделна добавка. Въвеждането на добавка за невъзстановяеми разходи е свързана със съществуващи изисквания в Закона за енергетиката и с текстове в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, където е посочено, че невъзстановяеми разходи могат да се класифицират с поетите задължения по дългосрочни договори. Въвеждането й е с цел постигане на по-голяма прозрачност по отношение на разходите, които се включват в крайната продажна цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие наистина отговорихте и на трите въпроса, които Ви зададох, но аз все пак имам определени коментари.
Отправих въпрос към Вашата колежка – министър Нона Караджова, и от нейния отговор разбирам, че все още няма комплексно разрешително за използване на единствения работещ блок в ТЕЦ „Бобов дол” с въведена серо очистваща инсталация. Ако не се получи това комплексно разрешително, какви са аргументите да се събира по-висока такса за електроенергията, която е произведена там, в случай че това, което се строи не отговаря на изискванията, които Министерството на околната среда и водите поставя в съответствие с европейските изисквания? Малко по-късно ще говорим по този въпрос и относно ТЕЦ „Брикел”.
Относно когенерацията. Основният смисъл на когенерацията е да се намали цената на топлоенергията чрез произвеждане на голямо количество вторична енергия под формата на електроенергия. Вие самият казахте, че се спестява гориво между 5 и 25% спрямо горивото, което се използва, ако липсва когенерация. Този факт означава от само себе си, че би трябвало цената да се намали. Получава се парадокс – увеличава се цената в резултат на спестеното гориво. Аз зная, че Вие ще застанете зад принципа, че има направени инвестиции, които трябва да бъдат изплатени във връзка с когенерацията, но от цените, които са въведени от 1 юли и са известни, включително бяха публикувани и в медиите, се оказва, че цената на електроенергията от когенерацията след намаляване цените на възобновяемите източници е най-високата електроенергия в страната.
Господин министър, нека все пак отчитаме, че от топлоенергията и електроенергията от топлоцентралите в страната се ползва само една част от населението, а фактически върху всички потребители в страната Вие разпростирате тези разходи, което определено считам, че не е справедливо.
Последни думи. След като ТЕЦ „Марица изток 3 – Енел” влезе всъщност в експлоатация още преди 3 години, защо за „Енел” – сега „Контур Глобал” се въвежда тази такса за невъзстановяеми разходи от 1 юли? Ако имаше необходимост от това, трябваше да се въведе още преди 3 години. За ТЕЦ „Марица изток 1” е ясно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие самият казахте, че когато произвеждаш по комбиниран начин и спестяваш гориво, би трябвало да е по-евтино, но не направихте разлика между производство на електроенергия от въглища и производство на електроенергия от газ. Ако тази електроенергия се произвеждаше без производство на топлинна енергия, а само да горим газ и да произвеждаме електроенергия, цената със сигурност би била още по-висока, така че ефектът от намалената цена го има и не е коректно да се сравнява цена на електроенергия, произведена от газ с цена от електроенергия, произведена от въглища.
По отношение на комплексното разрешително на „Бобов дол” – това наистина е въпрос към министъра на околната среда и водите. Докато не се получи такова комплексно разрешително, няма да се плаща високата цена, което в бъдещ период ще бъде отчетено и от регулатора в каквато посока е необходимо. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Не се плаща – това е сигурно, и не работят блокове без да има сероочистка.
Ще бъда много щастлив всички тези въпроси да ги задавате и на регулатора, когато тази комисия заработи. Това е още едно потвърждение, че има голям смисъл да се създаде тази комисия, тъй като половината въпроси днес към мен са по отношение на решение на регулатора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпроса на народния представител Димчо Михалевски относно актуалната ситуация около Оловно-цинковия комбинат – АД, гр. Кърджали.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Оловно-цинковият комбинат – Кърджали е едно от структуроопределящите предприятия не само за гр. Кърджали, а и за цяла Южна България. Този въпрос е зададен преди няколко месеца, но днес той продължава, за съжаление, да бъде актуален.
Какво се случи? През месец февруари заводът престана да работи, а регулярно престана да работи още в края на 2011 г. Стотици работници не са си взели заплатите към днешна дата. Оказа се, че собственикът на ОЦК е натрупал колосални по размер задължения, една огромна част от тях към самия себе си. Защо контролните органи допускат създаването на такива кредитни и дългови балони е много важна тема. Защото този порочен кръг може да потопи всяко – дори жизнено, дори печелившо предприятие.
Месеци наред Вие лично и премиерът Борисов обяснявахте, че не може да се намесите, защото това е частна собственост. Тук възниква логичният въпрос: след като не можете да се намесите, какво правехте онзи ден след продажбата на съдия-изпълнителя в Кърджали? Вие ли купихте завода? Вие ли го продадохте?! Какво правихте Вие там?! Защото резултатът от тази продажба на парче е изчистване на активите от този дългов балон от пасивите и предоставянето им в ръцете на Първа инвестиционна банка, която е един от най-големите кредитори, но не всички дългове са към тях. Към момента заводът не работи, няма яснота как ще се платят заплатите на хората и има светли обещания в бъдещето за 50 години напред.
Моят въпрос към Вас е: как коментирате ситуацията? Как правителството ще се намеси да гарантира две неща: заплатите на хората и наистина устойчивата работа на завода? Аз смятам, че офшорката на два месеца нито разбира от металургия, нито има намерение да прави дългосрочни инвестиции извън кръга на вземанията на Първа инвестиционна банка. Така че, моят въпрос към Вас е много сериозен и искам да чуя Вашето мнение и най-вече Вашите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Михалевски, Вашият въпрос се различава коренно от поставения писмен, но разбирам, и ще Ви отговоря конкретно на зададените от Вас въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Три месеца!
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Кой е контролният орган, който може да се намеси в тази ситуация? Кой контролен орган контролира колко кредити една частна банка да отпуска на една частна фирма?! Нали знаете, че такъв контролен орган в тази държава не съществува. Вие ме питате: защо този контролен орган не си е свършил работата? Как да я свърши, като няма! Няма такъв! Има банков надзор в БНБ, който контролира съвсем различно нещо, контролира дали банките са достатъчно финансово стабилни и определя критерии за тяхната ликвидност. Това го знаете най-добре.
Казали сме, че не можем да се намесим. Не сме казали, че не можем да се намесим, казвали сме, че това е частно предприятие, държавата ще съдейства и ние съдействахме през цялото това време за намиране на разрешение.
Какво сме правили в Кърджали? Бяхме там, за да може с новия купувач и с банката да обясним и новият купувач и банката да гарантират на хората, че предприемат инвестиции и че това предприятие ще заработи и ще осигури неговото бъдеще за 50 години.
Аз много добре разбирам, че на Вас не Ви харесва, че ние сме били там и може би Ви се е искало Вие да сте там, само че не беше такава ситуацията, защото не виждам с какво Вие съдействахте за този процес. Със сигурност не Ви е приятно и че тази толкова тежка ситуация с ОЦК – Кърджали намери своето разрешение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, Вие го приемате лично, то не е лично. Нито Вие, нито аз е важно да бъдем там, важно е хората да си вземат заплатите, а те към днешна дата не са ги взели. Затова ние тази седмица внесохме Закон за изменение и допълнение в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и се надявам, че и Вие ще съдействате мнозинството от ГЕРБ да подкрепи тези промени, за да могат хората да си вземат заплатите.
Не сте прав, че няма орган. Има орган и това са данъчните и приходни служби на държавата. Ако те не изпълняват политически поръчки да натискат тази или онази фирма, а отидат да проверят такива предприятия като ОЦК, да видят на входа какви фактури влизат – като стойност, и какви излизат, най-малкото ще сигнализират, че тук има очевидно източване на предприятието и воденето му към умишлен фалит, а тази дефиниция съществува в наказателното право на България. Значи могат да се вземат мерки, само че в случая нищо не сте решили! В момента Първа инвестиционна банка, която е кредитирала с около 60 милиона ОЦК, е прибрала по Закона за особените залози оборудването, прибра за 8 милиона сградния фонд, вероятно ще ремонтира и пусне старото производство, докато си изплати и прибере дълговете и оттам-нататък няма да има никой – нито Вие, нито премиера, нито който и да е друг.
Затова аз настоявам, като човек оттам, вземете и наистина помогнете да се намери стратегически инвеститор, който да стабилизира това предприятие, още повече, пазарите в света са такива, че има възможност то да работи. Десетки и стотици хора ще си вадят хляба в Източните Родопи с това предприятие.
А иначе въобще не Ви завиждам. Обещавайте! Ако знаете аз какви работи мога да Ви обещая след 200 години! Знаете ли какви светли неща ще се случат в Кърджали?! Искам днес да покажете какво е, а не след 50 години. (Ръкопляскания от народния представител Сергей Станишев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно днес го показваме. Не днес, а в събота, ако не се лъжа, бе поет ангажимент пред работниците.
Поздравявам Ви за законопроекта за гарантиране вземането на работниците. Трябва да кажем обаче вследствие на какво се случи. Пламен Димитров от ОЦК пред работниците в събота обяви, че се търсят такива промени. Той каза, че е говорил с министър Тотю Младенов и народните представители от ГЕРБ подготвят точно такъв тип промени в закона. Радвам се обаче, че Вие също – може би не сте чули, сам сте се сетили и сте внесли този законопроект. Със сигурност ние ще го подкрепим, защото го заявихме още преди няколко дни.
Много екзотична ми се струва идеята НАП да разрешава кое предприятие колко кредити да тегли. Представяте ли си преди една фирма да тегли кредит, да извика НАП и да каже – може ли аз да изтегля 5 хиляди лева кредит и ако смятате, че не съм достатъчно добра фирма и няма да мога да си го връщам, да не го тегля?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Просто НАП да сигнализира за умишлен фалит.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вашата теза, че нищо не сте решили, отново не съм съгласен с нея. (Реплики от ГЕРБ.)
Има продажба на активи, има продажба на машини, има банка, която ще финансира за връщане на инвестицията и гарантиране на производството в ОЦК за 50 години. Разбирам, че не Ви е приятно, но не изопачавайте фактите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има искане от господин Сергей Станишев за декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Наблюдаваме спокойствието в пленарната зала по време на контрола – нищо не се случва, страстите от вчера са уталожени, няма емоции и вълнения.
Само че искам да Ви припомня, както и на медиите, и на хората, които гледат парламентарния контрол, че днес сме 21 септември 2012 г. Ако се вярваше на оптимистичните прогнози на управляващите, към днешна дата вече трябваше да има заключение на Съвета по вътрешни работи на Европейския съюз, който да реши за членството на България в Шенгенската зона. В продължение на три години управляващите от ГЕРБ заявяваха, че всичко е наред, че това е водещ приоритет на държавата, лично на министър-председателя, естествено и на министъра на вътрешните работи, и че всички сигнали и притеснения са без основание. Защото – ние си вършим работата, преборена е организираната престъпност, корупцията, има доверие в България. И оставаше по едно време, близо преди две години, да се измаже една стена с боя, за да бъдем в Шенген. Да, ама не!
Минаха три години от управлението на ГЕРБ. България си беше поставила за цел през месец март 2011 г. да бъде пълноправен член на Шенгенското пространство. Това беше заявено като водещ приоритет на правителството. Въпросът е защо този национален приоритет не се изпълни към днешна дата и няма ясна перспектива да се случи до края на този мандат? Причините са ясни и видими.
След първоначалното доверие към Партията ГЕРБ, след констатациите на Европейската комисия за политически устрем в борба с корупцията, организираната престъпност, започнаха да изплуват на повърхността реалните факти, реалните тенденции в това управление. Именно поради некомпетентността, поради развихрянето на контрабандата, организираната престъпност и несправянето с корупцията за първи път членството ни в Шенген беше обвързано с резултатите от проверките в механизма за правосъдие и вътрешни работи. Това не беше допускано от предишното правителство, защото това са две различни теми. Само че сега се случи!
Още през есента на 2010 г., започнаха да се появяват негативните сигнали – първо, от френския министър по европейските въпроси, след това, през месец ноември 2010 г., от тогавашния френски президент Никола Саркози, който изрази позиция, че трябва не само да се обвърже членството в Шенген с мониторинговия доклад на комисията, но и членството в Шенген да се случи при отпадане на механизма по правосъдие и вътрешни работи.
Как реагира правителството? Лекомислено – проблем няма, имаме доверие. И всеки следващ сигнал беше подминаван или с усмивка, или с конфронтация с европейски държави, от чиято позиция зависеше членството на България в Шенген. Защото пак през есента на 2010 г. Франция, Германия и Холандия официално заявиха позиции за обвързване на двата механизма – на членството в Шенген и резултатите на България в правосъдието и вътрешните работи. Нямаше никаква адекватна реакция.
Искам да Ви припомня, че членството на България в Шенген беше приоритет, поне на хартия, на четири вече председателства на Европейския съюз и трябваше, аха, да се случи, но не се случи. Не се случи в Унгарското председателство, не се случи в Полското председателство, не се случи в Датското председателство, явно няма да се случи и в Кипърското председателство, което тече сега. Защото въпросът изобщо е свален като несвоевременен и по който няма съгласие.
Каква е реакцията на правителството? Къде е отговорността на правителството за всичко това? Реакцията е мълчание, хвалби. Само че позата на щраус, заровил главата в пясъка, който смята, че няма проблем, по никакъв начин не помага на България и на българските граждани, за които това е важно.
Все пак възниква логичният въпрос: защо се обвърза Шенген с борбата с организираната престъпност и корупцията? Защото след първоначалните окуражаващи признаци, на все повече държави и институции в Европейския съюз, стана ясно, че резултати няма – истински системни резултати, че се правят показни арести, PR акции. Но наред с това има огромна селекция и всъщност държавата се превръща в част от механизма и на корупцията, и на организираната престъпност, при това като система – система, която прониква навсякъде, във всички обществени поръчки, в цялото законодателство.
Неслучайно независими наблюдатели като Института за модерна политика констатира 80 лобистки закона, обслужващи конкретни икономически интереси в различни сектори – закони, гласувани от мнозинството. Когато има обслужен интерес, има някой, който е получил парите, за да може този интерес да получи печалби.
Много са констатациите, в това число е последният юлски доклад на Европейската комисия, който дава изключително тежки, убийствени политически характеристики. Един ден преди него вицепремиерът господин Цветанов обяви, че са разбити 660 организирани престъпни групи. Смях в залата! Защото на следващия ден Европейската комисия каза, че има 12 големи организирани престъпни групи, които имат оборот близо 2 милиарда лева годишно и очевидно функционират необезпокоявани и с покровителство.
Има ли отговор на този въпрос, поставен от Европейската комисия? Няма! Няма, защото отговорите няма да са удобни за правителството и управляващите.
Кой плаща сметката за всичко това? Сметката плащат обикновените български граждани. Първо, с невъзможността да се възползват от предимствата на участието на България в Шенгенското пространство, да могат да пътуват из цяла Европа, както вътре в България. Отговорност за този провал носи правителството на ГЕРБ – точка. Това е единственото правителство от повече от десет години, което не е постигнало нито една европейска национална цел. Правителството на господин Костов постигна началото на преговорите, правителството на Сакскобургготски постигна приключване на преговорите за членството в Европейския съюз, моето правителство постигна пълноправното членство в Европейския съюз и отвори възможностите България да печели от него. Това правителство какво постигна след като заявявахте, че имате толкова голяма европейска подкрепа? Заявявахте, но фактите говорят обратното.
Ясно е, че европейската подкрепа вече я няма. По-лошото и по-драматичното обаче е, че българските граждани ще платят и всеки ден плащат сметката, затова че при това управление монополизацията в икономиката, облагодетелстването на близки икономически кръгове и техните интереси и корупцията станаха истинска държавна политика – това е тежката констатация.
След като в четири председателства на Европейския съюз не се постигна членството в Шенген, последният доклад на Европейската комисия от месец юли тази година дава едно заключение: следващият доклад за напредъка на България по правосъдие и вътрешни работи ще бъде, след като приключи този мандат. Това означава само едно: доверието на Европа в ГЕРБ е свалено, чакат се избори, чака се промяна, за да може нещо реално да се свърши в тази посока. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви и ние, господин Станишев.
Продължаваме с Парламентарния контрол с въпрос от народните представители Иван Иванов и Мартин Димитров относно въвеждане в експлоатация на възобновяеми източници на електрическа енергия.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Връщам се към темата за енергетиката и най-вече отново за цената на електроенергията, която плащат българските потребители от 1 юли. Когато беше повишена цената с 13%, Вие заявихте, че осем от тези 13% се дължат на възобновяемите източници, включени към енергийната система на страната.
Прави впечатление, че това включване някак си изненада, ако не Вас, то поне господин Ангел Семерджиев, защото буквално дни преди изтичането на регулаторния срок 30 юни тази година, той беше заявил, че се включват нови 250 мегавата соларни мощности и на тази база определи, че повишението ще бъде малко под 10%. На следващия ден след повишението с 13% Вие направихте изявление и казахте, че всъщност се включват нови 600 мегавата.
Направих справка и се оказа, че от тези 600 мегавата 550 мегавата се дължат на нови соларни инсталации, а 50 мегавата на ветрогенератори. Тази диспропорция е свързана с нещо много съществено и то е около цените на електроенергията. До 30 юни тази години цената от фотоволтаиците, след като веднъж вече беше намалена от 690 лв. за мегаватчас на 485 лв., след 1 юли тя падна на 236 лв. за мегаватчас електроенергия. Остана скрито обаче наистина ли тези 550 мегавата действително влязоха в действие.
Господин министър, по този повод Ви задаваме въпроса: бихте ли назначили спешна проверка на всички обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, въведени в експлоатация от 1 януари до 30 юни 2012 г.? В случай, че има обекти, които реално не са завършени и не функционират, ще поискате ли преразглеждане на договорите с такива инвеститори и заплащане на електроенергията по цените, валидни след 1 юли? Накрая, ще потърсите ли отговорност от длъжностните лица, допуснали такава измама?
Знам, че това е въпрос към друг министър – министър Лиляна Павлова. С нея ще имаме разговор следващата седмица тук, в парламентарния контрол, но ме интересува дали длъжностните лица, свързани с енергетиката, са изпълнили коректно своите задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, Вие самият казахте, че това не е в компетенцията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма – разпореждането на такава проверка. В противен случай лично аз бих я разпоредил, но това е от компетенциите на друг държавен орган – Дирекцията за национален строителен контрол, който е в ресора на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Защитата на обществения интерес наистина предполага много внимателна проверка на всеки един от тези актове 16, които са издадени. Такава проверка впоследствие е трудна, но според мен може и трябва да се направи.
Преди да изтече този срок, някъде около средата на месец юни говорих с министър Павлова. Тя предупреди всички свои регионални дирекции да бъдат много внимателни и прецизни по отношение на точно този вид обекти, защото защитата на обществения интерес и разликата в цените, както Вие подчертахте – от 485 на 236 лв. за целия период на преференциално изкупуване на електроенергията, е огромна сума.
Тези договори бяха гледани много прецизно. По информация, която имам от министър Лиляна Павлова, в случаите, когато бе констатирано несъответствие и недостатъчна степен на завършване, за да се издаде Акт 16, такива не бяха издадени преди 1 юли, тези инсталации влязоха в експлоатация след 1 юли и получават ниската цена. В случаите, когато бяха направени такива констатации, доколкото знам, имаше наказани, включително уволнени служители. За повече информация наистина трябва да се обърнете към министър Павлова.
Общественият интерес е да бъдат проверени всички тези инсталации до 1 юли и ако някъде има несъответствие в издадените актове, те да получат съответно намалената преференциална цена. Имам уверение от министър Павлова, че това вече е направено и те са прегледани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Задължително е да бъде направена такава проверка, дори самите ВЕИ организации и асоциации признават необходимостта това да се случи.
Господин министър, извън действията на Регионалното министерство Вие можете да направите следното нещо. Хайде да проверим сега в цялата страна дали всички тези 550 мегавата нови мощности са започнали да работят от 1 юли. Моля настоятелно да донесете такава справка тук, в парламента. Ако те са били готови, има ли са Акт 16, получили са високата цена, би трябвало от 1 юли да са започнали да произвеждат електроенергия. Ако обаче не са започнали и са започнали един или два месеца по-късно, явно има нещо гнило в цялата работа. Много лесно е да бъдат хванати. Ако те са били готови и всичко им е било наред, хванали са, получили са високата цена, би трябвало от 1 юли да са започнали да работят с пълна мощност.
Искаме и настояваме с колегата Иванов от името на Синята коалиция да получим такава справка, Вие да направите такава справка за цялата страна. Дали няма да се окаже, каквото е нашето предположение, че поне една трета от тези 550 мегавата не са започнали да работят на 1 юли тази година? Следователно те са си гарантирали високата цена, възможно е да не е спазен законът, както трябва, а реално да са се включили в енергийната система на страната, започнали са да работят един-два-три месеца по-късно.
Какво означава 550 мегавата нови соларни мощности? Това означава повишаване цената на тока, това означава, че всеки български гражданин ще плаща по-висока цена. Вие знаете, министър Добрев, работихме заедно с Вас в Икономическата комисия, знаете многото действия, които се опитахме да предприемем да не се случат именно такива неща. И те въпреки това се случиха. Но сега поне трябва да се покаже, че не просто има закони, които сме приемали, но има законност. Разликата между закон и законност е много съществена. Трябва да покажем, че тези, които не са спазили правилата, които са се включили, а не е трябвало да бъдат включени, които са включени извън правилата, ще понесат отговорност. И, забележете, за тях не би трябвало да важат вече и тези цени, ако са нарушили правилата. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, ако има такива случаи на централи, заработили един месец, след като са получили своя Акт 16, няма никаква логика и сте напълно прав. Заслужава да направим такава проверка, въпреки че ме съмнява, че ще има такива случаи. За всеки случай е хубаво да направим тази проверка и ако някой е заработил един месец, след като му е издаден съответният документ, той трябва или да обясни защо му е станало това, или просто да си получи новата цена.
Да Ви дам малко конкретика по отношение на извършените проверки от ДНСК. В периода преди 1 юли за подписаните актове, са извършени проверки по всички получени сигнали за нарушение. Проверени са над 100 досиета по издадени разрешения за ползване от края на месец юни за такива строежи, както и около 20 досиета към издадени разрешения за ползване през месеците май и юни за фотоволтаични инсталации с мощност над 5 мегавата. При 23 от тези 100 издадени разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации са установени пропуски като липса на документ от Агенция по кадастъра, неподписване от всички участници в строителството актове Образец 15, невключени в работата на държавните приемателни комисии на представители на някои от контролните органи, липса на протокол за проведени 72 часови проби. Предвид установените нарушения тези разрешения за ползване са оттеглени, а на служителите, допуснали нарушението, са образувани производства за налагане на дисциплинарни наказания по реда на Закона за държавния служител.
Прегледани и проверени са още над 35 досиета на строежи със съставени в края на месец юни протокол Образец 16 на държавни приемателни комисии за приемане на такъв тип строежи, за които до края на месец юни не е било издадено разрешение за ползване. Значи са проверени и тези след 1 юли.
Поради установени нарушения при въвеждане в експлоатация на тези две фотоволтаични централи без изградени присъединителни електропроводи и съоръжения, са издадени откази за издаване на разрешения за ползване, а производството за издадените на други разрешения за ползване е спряно до приключване на започнали административни производства.
До момента са образувани 30 дисциплинарни производства срещу длъжностни лица на ДНСК за установените нарушения в процедурата по издаване на разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации, довели до допускане приемането и въвеждането в експлоатация на всички 25 фотоволтаични инсталации с оттеглени разрешения за ползване. Те са получени, но са им оттеглени и не вземат цената, действаща до 1 юли. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно сключените и действащи дългосрочни договори с предварително определени цени за изкупуване на електроенергия.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Виждате, че от 10 въпроса днес 9 са посветени по темата енергетика в различните й сектори – производство на електроенергия, пренос на енергоизточници, цените на енергоизточниците на електрическата енергия. И това превръща може би и Вашето министерство най-вече в Министерство на енергетиката и там са Ви най-големите грижи. Просто вече в страната икономика не остана. Това е другото обяснение защо министерството се превръща в Министерство на енергетиката.
Тук има много наслоения в годините и моят въпрос се опитва да внесе известна яснота по отношение на някои договори, някои цени на електроенергията в годините. Направиха се много спекулации в тази връзка от медиите, правят се и от политическите сили, разбира се, и тук. Но през периода на различни управления, на различни правителства са сключени поредица от дългосрочни договори с определени предварително, и то за дълго време напред, за десетилетия дори, цени на електрическата енергия. Аз не отправям обвинение само към сегашното правителство. Тук се касае до поредица от правителства, още от правителството на Иван Костов. И тогава са най-типичните дългосрочни договори в това отношение.
Кои са правителствата, господин министър, и с кои производители на електроенергия са сключени въпросните договори? Колко на брой са договорите за всяко едно правителство и кои са конкретните производители на електроенергия? Какви са цените, договорени за електроенергията, защото се посочват различни цифри, но на киловат. Например една от Мариците, която от правителството на Костов беше дадена, харизана на американски инвеститори, се сочи, че била 21-22 стотинки при 7-8 както е известно, от страна на подобните, аналогични български централи. Какво прави сегашното правителство за актуализирането и евентуално прекратяването на тези договори, ако те са неизгодни за страната, ако те са нищожни? Защото има такива съмнения и такива предположения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Шопов, прав сте, че почти всички въпроси към мен са в сферата на енергетиката, защото тя може би е най-интересна на народните представители и на обществото, въпреки че аз от самото начало на избора ми от Вас за министър смятам, че трябва и обръщам много повече внимание на икономиката, отколкото на енергетиката. Знаете, че гласувахме промени в Закона за насърчаване на инвестициите, който вече е в Народното събрание и ще даде тласък на чуждестранните инвестиции в страната. Подобрихме значително работата на Оперативна програма „Конкурентоспособност” и само за три месеца сме платили към фирмите реално толкова средства, колкото за цялата минала година. Защото това са средствата, които ще съживят българския бизнес и българската икономика. Имаме редица други политики, за които обаче не намирам трибуна да ги споделя, тъй като най-малкото Вие – народните представители, не ме питате, а постоянно си говорим за цени и повтаряме добре известни истини.
По отношение на конкретния Ви въпрос: Националната електрическа компания има два сключени и действащи дългосрочни договора за изкупуване на електроенергия. Единият е с ЕИС „Марица изток 1” и Енергийната компания „Марица изток 3”. Имената са им по-различни към днешна дата. И двата договора са сключени на 13 юни 2001 г. – четири дни преди парламентарните избори в Гранитна зала на Министерския съвет с тържествена церемония. За двата проекта са издадени писма за подкрепа от правителството на Република България до чуждестранните инвеститори и банките заемодатели по проектите. В тези договори са приложение финансови модели и принципи, които определят стойността на електроенергията. Те са за 15 години от въвеждане на централата в експлоатация. Както знаете, „Марица изток 1” е в пълна експлоатация от началото на 2020 г. Тези 15 години ги броим от началото на тази година.
По отношение въпроса Ви за преразглеждане на тези договори, от края на месец юли тази година с промените в Закона за енергетиката, които въвеждат изискванията на третия либерализационен пакет, бяха допълнени и правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и вече има изрична законова възможност регулаторът да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване, когато те противоречат на правото на Европейския съюз. Това е чл. 26, т. 6 от Закона за енергетиката. Така, ако регулаторът прецени, може да наложи преминаване към друг модел за формиране на цените на енергия и разполагаемост, различен от досегашния. Но, разбира се, това трябва да бъде преценка на регулатора.
Може би тук е моментът отново да напомня, че чрез създадената парламентарна комисия Народното събрание ще има възможност и за наблюдение на дейността на ДКВЕР и задаване на всеки подобен тип въпроси към Държавната комисия и търсене на отговори и мотиви за извършването или неизвършването на определено действие. Така че съм сигурен, че Вие ще можете да получите отговор на всички тези и подобни въпроси от компетентността на енергийния регулатор в рамките на тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Шопов, имате думата за реплика към отговора на министъра.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз съм изключително доволен да чуя ясно за първи път момента, в който са сключени тези два договора за изкупуване на електроенергия, които са като букаи на краката на всички българи за 15 години напред. Както казахте, от началото на тази година. Само не чух – затова Ви питах, каква е цената. Тя е ясно определена – 21 или 22 ст., както се говореше.
Ако може, във Вашата дуплика да я посочите.
Притеснява ме обаче съдържащото се във Вашия отговор пожелание и предположение в смисъл, че цената би могла да се промени при определени условия, както се изразихте, и това е в рамките на държавния регулатор, по негова преценка.
Това не е работа на държавния регулатор, който досега не се е показвал на висота, никога не е защитавал интересите на държавата, интересите на българските граждани и потребители.
Тук става въпрос за инициатива, която да даде такова право и за това да бъде отговорно правителството, а защо не и Народното събрание, които да могат да правят корекции в цената на електроенергията при договори, които са страшно заробващи, изключително неизгодни, и договори, които са сключени за торпилиране за десетилетия напред (и Вие страдате от това, и всички български граждани) на енергийната политика на страната.
Може би точно тези, които са сключили договорите, се произнасят така гласовито, непрекъснато, нагло. Те нямат право на това, предвид и други техни престъпления в енергийната сфера – за енергийната политика на България, за цените на горивата. Това са моите забележки.
Ако може, във Вашата дуплика да назовете точно цената на киловатчас – в стотинки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно в стотинки не мога да я назова поради няколко причини. Тя не е фиксирана и една и съща във всеки момент от деня, защото се формира на базата на това на каква степен работят централите, за какъв процент от централата се плаща разполагаемост и за какъв се плаща произведена електроенергия. Това е едната от причините.
Втората от причините е, че в тези договори има клауза за конфиденциалност, която не позволява конкретно назоваване на цената. В най-общи рамки мога да кажа, че цената на „Марица изток 1” е значително по-висока от цената на другите централи в България. Това се дължи на факта, че тя е нова централа, която има инвестиционни разходи, които трябва да бъдат възстановени.
Отново в комисията в закрито заседание Вие можете да получите – народните представители имат право на такъв тип информация, конкретните цифри – цената на електроенергията в стотинки в определен момент. Трябва да се има предвид, че това не е въпрос, който леко може да бъде решен – въпросът, свързан с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, защото предсрочното прекратяване или изменение на тези договори (това, което Вие задавате като въпрос) е свързано със значителни по размер плащания към инвеститорите на тези централи, така че да бъде обезпечено връщането на привлечените средства на банките кредитори, предоставили финансиране за проектите и възстановяването на инвестираните собствени средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Думата беше поискана от името на парламентарна група.
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министре! Вземам думата, уважаеми неколцина народни представители в тази зала, за да се обърна преди всичко към онези, които гледат парламентарния контрол и да изкажа смущението си от твърде некомпетентния начин, по който се борави с числата и с историята. Това говори за въпиеща некомпетентност, облечена в много голяма политическа бъбривост, даже досадна политическа бъбривост.
Ако един компетентен народен представител се беше подготвил за своя въпрос тук, най-малкото щеше да отвори в. „24 часа” и щеше да научи колко е цената на електроенергията в АЕЦ „Козлодуй”. (Показва вестника.) Мога да я кажа до стотинка – 4,421.
Просто Вие трябва да се готвите, господине, когато излизате на тази трибуна.
Второ, една много тежка лъжа, която се повтаря абсолютно безогледно от трибуната – лъжата за това, че правителството на Костов било определило тези цени. Това не е вярно. Цената е определена – това е потвърдено в два отговора на поредни министри на икономиката и енергетиката от тази парламентарна трибуна, през 2002 г. за „Марица изток 3” и през 2006 г. за „Марица изток 1”.
Няма как да не изразим задоволството си от това, че Третият либерализационен пакет ще доведе до ново облекчение за българските потребители, но искам също да кажа, че най-ниската цена на електроенергията след двете държавни дружества – АЕЦ „Козлодуй” и „Марица изток 2”, е на „Марица изток 3”. Добре е българските слушатели на парламентарния контрол да не се вслушват в изключително некомпетентните изказвания, предхождали моето излизане на тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме с темата енергетика.
Въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно мерки за оздравяване на финансовото състояние на НЕК.
Господин Иванов, имате думата да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие направихте изявление в края на предишната сесия, но всъщност сега излиза моят въпрос към Вас – относно финансовото състояние на НЕК. Тогава потвърдихте, че има временни финансови затруднения пред Националната електрическа компания.
От друга страна, изявления, които бяха направени в последните дни от един бивш министър на енергетиката – НЕК има задлъжнялост от 2 милиарда към момента. Дори да не са 2 милиарда задълженията, при всички положения считам, че ако са временни, те са дълговременни, защото финансовото състояние на компанията действително не е добро.
За мен има две групи фактори, които са влошили тежко финансовото състояние на НЕК. В единия случай, директно ще заявя, има вина Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Във втория случай – самото ръководство на Националната електрическа компания, изпълняващо, разбира се, правителствена политика.
Относно първите фактори. Веднага ще отбележа – това е добавката за зелена енергия. Поради това, че има негативна ценова разлика – между цената, по която НЕК изкупуваше в продължение на три години зелената енергия, и цената, по която я продаваше в енергийния микс на потребителите, се формираха негативни финансови резултати: за периода 2009-2010 г. – 7,2 млн. лв.; за следващия период – 25,8 млн. лв.; накрая за периода, който завърши преди месец – над 90 млн. лв.
Вторият фактор в това отношение е свързан с обстоятелството, че не беше реално формирана и цената на електроенергията, произвеждана при когенерация, защото там цената на природния газ се променя на всеки три месеца, а цената на енергията от Националната електрическа компания се променя само веднъж годишно и това доведе до натрупване за три години на 63 млн. лв. негативен резултат за нея.
Другите фактори са естествено АЕЦ „Козлодуй”, където НЕК е задлъжняла с близо 1 млрд. лв., и вторият фактор е „Цанков камък”, където многократно беше превишена цената за...
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: АЕЦ „Белене”.
ИВАН Н. ИВАНОВ: АЕЦ „Белене”. Извинявам се, допуснах лапсус.
Естествено АЕЦ „Белене” и „Цанков камък”.
За съжаление, когато се говореше за повишаване на цената на електроенергията, за тези два тежки воденични камъка, които висят на врата на НЕК, нищо не беше казано. Очаквам Вие сега да кажете Вашето становище.
Какви мерки ще предприемете за оздравяване на финансовото състояние, като кажете, разбира се, какви са причините за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, самият Вие казахте накрая, че най-голямата причина за това тежко финансово състояние на Националната електрическа компания са проекти, които са предприети, без да бъде осигурено финансиране за тях, проекти, които е ясно, че не са по силите на НЕК. Те надхвърлят многократно възможностите на Националната електрическа компания да бъдат финансирани.
Защо не е направена проектна компания, която да търси финансиране и проектът „Белене” да не прави заложник Националната електрическа компания, е въпрос към някой друг, не точно към мен. Аз нямам отговор на този въпрос, освен ако това не е направено умишлено. Защото ако беше направена проектна компания, тя трябваше отнякъде да намери финансиране, а като направиш НЕК заложник, той има активи, има печалби, има възможности да взема кредити. При 2 милиарда задължения, 1 милиард и половина близо са плащанията по „Белене”. Ако ги нямаше тези 1 милиард и половина плащания по „Белене”, разбирате колко щеше да остане разликата. Ще Ви посоча само, че изплатените лихви по кредити за „Цанков камък” и АЕЦ „Белене” са 213 млн. лв. Двеста и тринадесет милиона лева!
По отношение на предприетите действия следва да отбележим – прав сте, че НЕК покриваше и зелената енергия през последните години. Ще Ви коригирам, че за миналата година, за миналия ценови период не са 90 милиона, а 135 милиона е разликата в зелената енергия, защото регулаторът в началото на периода определя една зелена добавка. Оказва се, че влизат повече централи в експлоатация. На тези централи се плаща от бюджета на НЕК. За миналата година това са 135 милиона.
Това вече е коригирано, защото от тази година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прие методика, с която разходите се компенсират от обществения доставчик и крайните снабдители по преференциални цени, с цел справедливо разпределяне на риска от прилагане на компенсаторния механизъм между всички страни в процеса. Най-просто казано, НЕК вече няма да носи отговорност и няма да покрива разходите за тези допълнителни мегавати, ако такива бъдат въведени в експлоатация, както и към 30 юни 2012 г. Държавната комисия е взела под внимание всички негативи в ценообразуването, които тежаха върху Националната електрическа компания и не бяха взети под внимание, така че с новата цена от новия програмен период са коригирали всички тези минуси за НЕК и нейното състояние към този момент започва да се стабилизира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вярно е, че може би въпросите, свързани с АЕЦ „Белене” и „Цанков камък”, трябва да бъдат задавани към други хора. Аз все пак считам, че следващата седмица Временната анкетна комисия, която очаквам българският парламент да създаде, ще даде отговори на по-голямата част от тези въпроси, свързани специално с АЕЦ „Белене”. Ние ще изискаме, разбира се, да бъдат разсекретени материали, защото това не е официален договор – за АЕЦ „Белене” са подписвани поредица от споразумения, за да може да се разбере цялата същност на този проект, който 10 години оставя една мръсна диря след себе си от корупции и далавери.
Що се касае обаче до ДКЕВР, трябва да се каже ясно, че те са длъжни във всеки следващ ценови период да компенсират ценовите разлики на покупка и продажба на електроенергия от предшестващия период, защото иначе се получава натрупване, което, първо, рязко влошава финансовото състояние на НЕК, от друга страна, българските потребители няма да имат ясно обяснение за някои скокове в цената на електроенергията. ДКЕВР трябва да не позволява натрупване на подобни загуби, защото това е неговата основна функция.
Надявам се, по същия начин, както Ви казах за АЕЦ „Белене”, комисията, която създаде българският парламент и на която трябва тепърва да се разпишат правомощията, да не допусне чрез диалог с ДКЕВР получаването на такива отрицателни разлики, защото това може да доведе до още по-тежко финансово състояние на НЕК. Достатъчно е това, което ще трябва да плаща за АЕЦ „Белене” и за „Цанков камък”, чиито, както Вие казахте, лихви само са 213 млн. лв. Плащат ги българските потребители чрез цената на електроенергията, която е единственият продукт, който НЕК предлага, за да може да си изплати задълженията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос.
Той отново е на народния представител Иван Николаев Иванов и е относно цената на електроенергията от „Брикел” ЕАД.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато преди малко говори господин министърът, че ДКЕВР допуска ценови разлики, които влошават финансовото състояние на НЕК, случаят с „Брикел” ЕАД за мен е типичен. Защо?
На 1 юли 2011 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране увеличи индивидуалната цена на електроенергията, произвеждана от „Брикел” ЕАД, с 26,98 лв., което прави близо 27 лв. на мегаватчас. Цената остана валидна в целия регулаторен период до 30 юни 2012 г. Като имам предвид, че „Брикел” ЕАД получи разрешение за ползване на изградената сероочистваща инсталация едва през месец февруари – на 29 февруари 2012 г., за мен е необяснимо защо преди да има това разрешение от Националния строителен контрол по отношение на „Брикел”, Националната електрическа компания е заплащала тази по-висока цена на електроенергията?
Виждам, че в новия регулаторен период цената на електроенергията, която се изкупува от „Брикел”, се намалява, което означава компенсиране на по-високото заплащане на електроенергията в предишния регулаторен период. Би трябвало да има механизъм, който да не позволява такова разминаване, защото можеше да се случи така да закъснее „Брикел” с получаването на комплексното разрешително, че в целия регулаторен период сероочистващата инсталация да не влезе в експлоатация, а в същото време да се заплаща цена, която е значително по-висока от реалната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми народни представители, господин Иванов! С утвърдените с Решение № Ц-21 от 29 юни 2011 г., считано от 1 юли 2011 г. за цени на електрическа и топлинна енергия на дружества в сектор „Топлоенергетика” е приложен метод на регулиране „горна граница на цени”. Съгласно възприетия метод ДКЕВР утвърждава на енергийните дружества цени за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период при спазване на принципите на ценово регулиране, посочени в Закона за енергетиката, Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия и Указанията на ДКЕВР за образуване на цените на топлинната и електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „горна граница на цени”, приети с протоколни решения на ДКЕВР от 25 февруари 2010 г.
Мотивите за изменение на цената в „Брикел” ЕАД са в резултат на извършен подробен анализ на всички данни, съдържащи се в заявлението за цени, които са изготвени в съответствие с изискванията на Наредбата за регулиране на цени на електрическата енергия, и можете да ги намерите на страницата на комисията. Повишението на цената на електрическата енергия на „Брикел” ЕАД се дължи предимно на намаляване на количествата електрическа енергия за продажба през ценовия период и в малка степен – на изпълняване на инвестиционен проект за сероочистваща инсталация във връзка с изискванията на екологичното законодателство за привеждане в съответствие с допустими норми на замърсители в атмосферата, които са довели до увеличение на разходите за амортизация с 1 млн. 60 хил. лева. При определяне и утвърждаване на цените на електрическа и топлинна енергия на „Брикел” ЕАД при прилагане на метода „горна граница на цени” за втори ценови период – от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г., са отчетени изпълнените и прогнозирани разходи за инвестиции на дружеството. Обстоятелствата, че към момента на утвърждаване на цените на „Брикел” ЕАД дружеството е имало комплексно разрешително, № 40-Н-1 от 2011 г., дата на подпис 29 юни 2011 г., сероочистващата инсталация и депото за неопасни отпадъци са били реално изградени и дружеството е било в процедура по издаване на разрешение за ползване на обекта, както и разпоредбите на Указанията на ДКЕВР за образуване на цените на топлинна и електрическа енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метод „горна граница на цени”, приети с Решение на ДКЕВР, дават основание тази инвестиция да бъде включена в изчисляване на цените на електрическата и топлинната енергия на „Брикел” ЕАД.
Във връзка с гореизложеното отново ще отбележа, че в рамките на новосъздадената парламентарна комисия ще имате възможност за повече подробности по тази и по други теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз внимателно слушах Вашия отговор и все пак искам да подчертая, че от момента на включване на „Брикел” през август 2011 г. до месец февруари 2012 г. реално „Брикел” е работил без комплексно разрешително, което означава, че определената цена, която почива на базата на направените инвестиции от „Брикел” за сероочистващата инсталация, за което е получил разрешение тези цени да бъдат използвани след 29 февруари, това е надвзета сума от „Брикел” по отношение на НЕК. Връщането очевидно ще бъде осъществено в този регулаторен период. Това нещо е отбелязано в цените, които излязоха с решението на ДКЕВР и са валидни от 1 юли. Може би комисията за която говорите, трябва да потърси такъв механизъм, който да не позволява авансово да бъде натоварен НЕК с цени, които не съответстват на действителното положение, поне по нормативни документи и издадено комплексно разрешително. Отново казвам, ако за целия регулаторен период по различни причини – неизпълнение, некачествена работа, не беше влязла в действие сероочистващата инсталация, всъщност дванадесет месеца щеше да се плаща на „Брикел” цена, която не съответства на действителните разходи на „Брикел”.
Моят апел е такива несъответствия да не се допускат, а от всякъде да се запушват „пробойните”, които водят до влошаване състоянието на НЕК. Благодаря. (Разговор между народния представител Иван Николаев Иванов и министър Делян Добрев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дупликата май се състоя в личен разговор.
Минаваме към следващия въпрос, който пак е от господин Иванов, относно състоянието на транзитния газопровод за Турция, Гърция и Македония.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, този въпрос вече не е свързан с електроенергията, но е свързан с друга тема – транзитния пренос на газ през България, който по събрани транзитни такси означава около 100 милиона лева приходи годишно за „Булгартрансгаз”, което е голяма сума. От друга страна това означава, че газопреносната транзитна система трябва да бъде в отлично състояние, за да се гарантира този пренос на природен газ.
Специално два участъка – от компресорна станция „Кардам” до Одринци и от Рупча до компресорна станция „Лозенец” – са въведени в експлоатация през далечната 2000 г., месец декември. Буквално след два месеца, през декември, ще изтекат дванадесет години. Съгласно изискванията на Наредбата за устройството и безопасна експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи, по-специално чл. 359, се изисква задължително на всеки десет години да се извършва преизпитание, което да гарантира за следващия 10-годишен период безопасната и безаварийна експлоатация на съответния газопровод.
Тъй като това не беше направено до декември 2010 г., Държавната агенция за метрологичен и технически надзор удължи този срок с още шест месеца, който изтече преди малко повече от една година. Към момента аз все още нямам сведения дали е извършено преизпитване на тези участъци и какъв е резултатът от това.
По този повод задавам към Вас, господин министър, следния въпрос: проведено ли е преизпитване на двата участъка от транзитния газопровод, кога и по какъв метод? Това е твърде важно. Съхранено ли е количеството на доставените по газопровода за трети страни газ и ако количеството е намалено, то до каква стойност, най-малкото колко процента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има думата за отговор на въпроса господин министърът.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, в двата посочени участъка лупингът от транзитната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” от компресорна станция „Кардам” до линеен кранов възел „Одринци” и от линеен кранов възел „Люляково” през село Рупча до компресорна станция „Лозенец”, са въведени в експлоатация през 2000 г., като всеки от тях е с линейна дължина 45 км и диаметър 1200 мм.
Изпитанието на първия участък е проведено през месец юни 2011 г., а на втория – през месец август 2012 г. Поради липса на инсталирани съоръжения за пуск и прием на инспекционни устройства за провеждане на изпитанията, са извършени повишавания на наляганията в участъците до максимално възможното, съобразено с моментния режим на експлоатация на системата посредством предхождащите компресорни станции – „Кардам” и „Провадия”.
Изпитанията бяха извършени под контрола на инспектиращи лица от ГДИДНТ, съответно от град Варна и град Стара Загора. Постигнатото максимално налягане в двата участъка бе прието за изпитателно, като след допълнителни изчисления на база на оценка на реалното състояние на газопроводите и характерните особености на тяхното изграждане бе установено максимално допустимо работно налягане, по-ниско от проектното в тези зони. Налягането в участъците бе намалено с до 10% от достигнатото изпитателно или с до 5% от проектното, което е в рамките на гарантирания разполагаем запас на транзитната газопреносна система и няма да окаже влияние на размера на транспортираните количества природен газ и на надеждната безаварийна експлоатация на системата като цяло.
След поставените ограничения по налягане са направени съответните хидравлични разчети и анализи на режимите на работа на цялата система, както и практически проверки в реално време, които потвърдиха техническата възможност на системата да обезпечи поетите ангажименти за пренос на максималните количества природен газ по съществуващи договори за транзит.
За извършените изпитания на якост и плътност са издадени съответните ревизионни актове, като техническото заключение за двата изпитани газопроводни участъка е, че същите са технически изправни и се осъществяват в нормална експлоатация при наложените ограничения на максимално допустимо работно налягане.
В бизнес програмата на „Булгартрансгаз” ЕАД за 2013 г. е предвидено изграждането на пускови очистни съоръжения на двата участъка и извършване на вътрешнотръбна инспекция. По изпълнението на тези дейности вече има закупени площадки, съгласувани ПУП, изготвена проектна документация и осъществени частични доставки, основни части, пускови приемни камери и други. Целта е съоръженията да бъдат изградени и въведени в експлоатация до средата на 2013 г., като веднага след това бъде извършена инспекцията. На база на резултатите от нея ще бъде изготвена ремонтна програма, на базата на която ще бъде възстановено максималното проектно налягане на газопроводните участъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в крайна сметка е извършено преизпитване, но нека се върна малко назад. Още в 2008 г. в Инвестиционната програма на „Булгартрансгаз” беше заложено да се закупят съответни съоръжения, за да може преизпитването да се извърши по нормалния начин, а той е чрез вътрешнотръбна инспекция с интелигентни бутала с разсеян магнитен поток. Ако беше извършена тази инспекция по този начин и това преизпитване, то и в момента тези два участъка можеха да работят с първоначалното работно налягане, докато сега, след като те са изпитани с досегашното работно налягане, то самото изпитателно налягане трябва да бъде 10% над новото работно, което означава, че пропускателната възможност на тези участъци от българската газопреносна система се намалява реално с 10%.
Нещо повече, наистина тя работи, както се казва, вече на границата на изпълняване на задълженията към Турция, Гърция и Македония. Ако се случи някаква авария, поради това че не е изпитано по най-достоверния метод, който вече Ви казах, това ще има тежки последици както за авторитета на българската газопреносна система, така и за финансите на „Булгартрансгаз”.
По тази причина апелирам към Вас, наистина да се потърси отговорност защо срокът за доставка и съответно въвеждане на тези изпитателни съоръжения е забавен с близо цели пет години. Защото докато ги оставяте, докато се проведат тези изпитания, ще мине още една година и оттам вече и рискът, бих казал, който се поема от компанията за този случай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика думата има министър Делян Добрев.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, въпросът Ви е съвсем резонен. Нямам отговор на него в момента. Наистина, ако през 2008 г. е имало тези разходи в инвестиционната програма на дружеството, би трябвало още тогава да бъдат изпълнени, а не една-две години след дори и десетгодишния период, през който ние е трябвало да имаме информация. Хубавото в случая е, че проверката, която сме извършили и на двата участъка показва, че могат да работят без проблеми на максималното натоварване, но със сигурност ще проверя какво е довело до това забавяне, защото дори и в такива случаи трябва да се търси отговорност на хората, които не са си свършили работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос към министъра е от народния представител Мартин Димитров относно поисканите 1 млрд. евро от „Атомстройекспорт” – компенсации за АЕЦ „Белене”.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин министър, госпожо председател, дами и господа! „Белене” винаги е бил политически проект и нищо друго. На всеки тест за икономичност, ефикасност, ефективност „Белене” винаги се е провалял. През цялото време „Белене” е била Русия да има атомна централа от този вид, построена в Европейския съюз и заедно с това да завиши влиянието си в България. Затова, когато ГЕРБ спечели изборите през 2009 г., ние от Синята коалиция ви посъветвахме едно нещо: „Спрете проекта веднага и нищо не плащайте!”. Тогава министърът на икономиката Трайков и премиерът Борисов не ни послушаха. Какво направиха? Продължиха да плащат по „Белене”. Платиха около 600 млн. лв. и продължиха пагубната тенденция, започната, разбира се, от БСП и тройната коалиция.
Как може да нямаш договор, да няма лиценз, да няма инвеститор и да харчиш стотици милиона лева?! Нямаш договор, нищо нямаш! Това е все едно една гола поляна – аз съм отраснал пред НДК в София, да отида там, да взема да строя една къща и никога да не съм имал разрешително за строеж. Хей така – да си строя. Ами, ще ме изгонят хората.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): И пари да нямаш.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И пари да нямам, и разрешение да нямам, да взема да си строя къщата на поляната пред НДК. Веднага ще ме изгонят, уверявам Ви.
Това е една главоломна каша, забъркана от БСП и тройната коалиция, по която вече България е обект на най-голямото изнудване в новата българска история. Така не сме били изнудвани. Никой не е искал от България един милиард евро. На този въпрос не трябва да се гледа лековато. Ние от Синята коалиция виждаме стратегия за това. Виждаме, че Русия показва, че ще оказва огромен натиск този проект да бъде възстановен, да бъде възкресен, пак да се строи „Белене”. Затова е отправен този иск и сега е моментът за категорична решителност.
На първо място, господин Добрев, да се извади цялата истина за безобразията, направени от БСП и тройната коалиция. Извинявайте, за много голяма част от тези пари няма документи, както се видя при различните одити. Не е спазен Законът за обществените поръчки. Нарушен е почти всеки закон, който може да бъде нарушен. Хайде вече тези хора да понесат някаква отговорност! Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Димитров, както вече бе посочено, включително от мен в различни медии, българската страна от близо шест месеца е предприела стъпки за изграждане на юридическа защита в случай на арбитраж във връзка с прекратяване на проекта за реализация на АЕЦ „Белене”. За целта е наета една от най-добрите правни кантори в света, специализирана точно в тази област – „Лайт Ин Кейс”. Сами разбирате, че предвид естеството на въпроса няма как да бъде предоставена публична информация, разкриваща елементи от правната защита и тактика на нашата страна, разработена от консултантите за нуждите на българската страна, тъй като това би дало преимущество на руската страна и нейните правни консултанти. Във всички случаи бих искал да успокоя обществото, че българската страна прави всичко по силите си за защита на неговите интереси. Считаме, че този иск е абсолютно неоснователен и призоваваме за по-голяма сдържаност при дискусията на теми от правно естество във връзка с увеличения иск на „Атомстройекспорт”, които биха могли да навредят на защитната стратегия, изработена от правните консултанти.
Това, което искам да кажа, е, че абсолютно подкрепям казаното от Вас и категорично смятам, че за Проекта „Белене” трябва да бъде открита цялата истина – от самото начало, до деня, в който този проект бе спрян. Цялата истина, всяко едно решение, от какво е продиктувано и то ли е най-правилното, и с каква цел са били взимани тези решения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин министър, аз съм убеден, че Русия е напълно наясно, че няма да получи един милиард евро и те са почти сигурни в това. Целта е оказването на политически натиск и той, разбира се, касае възстановяването на Проекта „Белене”. Може би касае „Южен поток” и новия газов договор. Така че е много важно.
Помните един мой въпрос, който зададох преди няколко месеца към Вас: доколко тези теми трябва да бъдат обвързани и доколко България трябва да продължи разговорите по „Южен поток” и да не подписва докато не се изяснят свързаните въпроси като например, защото те са свързани в крайна сметка, исканите компенсации от Русия в размер на един милиард евро? Да не се окаже, че България добронамерено подписва „Южен поток”, съгласява се, става част от молбата на Русия за бързо разрешение, за да се направи опит новото европейско законодателство да не влезе напълно в сила и да се позволи развитието на Проекта „Южен поток”, както иска Русия. Само че, когато си партньор и изпълняваш искания на отсрещната страна, не върви този човек, с който работиш, да иска от теб един милиард евро. Не върви! Някак си не е честно да те изнудват в този момент, когато ти правиш възможното и когато правителството прави възможното да се случи „Южен поток” така, както иска Русия, разбира се, защитавайки българския интерес. Но не е честно в такава ситуация да те рекетират и да те изнудват. Просто не е честно и не може да се случва по този начин.
Така че, господин Добрев, много внимателно помислете дали на 9 ноември, или ноември месец, България изобщо да подпише „Южен поток”, или да продължи разговорите и да потърси едно съвместно решение по няколкото проблема, които има между България и Русия.
Следващият въпрос. Не съм убеден, че този иск от 1 милиард не е част от по-широка стратегия. По-широка стратегия, която включва поставяне на България под зависимост, която включва натиск върху България и по други, свързани с това въпроси.
Не трябва да има подценяване. Подценяване например е репликата на премиера Борисов, който каза, че не знаел дали Путин е информиран. Казвам му, че е информиран. Никоя руска компания не би отправила иск към България, ако премиерът Путин не е информиран. Имайте предвид, че когато става въпрос за Русия – те са информирани за всичко, което се случва. Каквото и да прави всяка една руска компания означава, че правителството и премиерът им са информирани. Там няма нищо случайно. Това означава, че ние сме обект на стратегия за натиск и всяка наша стъпка е критично важна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, ще ползвате ли правото си за дуплика? Няма да ползвате.
Последно питане към Вас има от народния представител Румен Овчаров относно политиката на правителството за развитие на ядрената енергетика в България.
Заповядайте, господин Овчаров, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Ще Ви припомня, макар че тук и друг път е ставало дума за това, какво пише в програмата на Политическа партия ГЕРБ: „Институционална подкрепа за ядрената енергетика и запазване на ролята й, безопасност и ефективност в работата на АЕЦ „Козлодуй” и подкрепа за АЕЦ „Белене”, като частен проект, максимално удължаване на експлоатационния ресурс на V и VІ блок, както и изграждане на 2000 мегавата нови мощности”. Това пише във вашата програма, на правителството.
Сега, на края на мандата можем да направим една текуща оценка, която ще бъде близка до реалната за това, какво постигнахте. Общо взето справяте се – всичко, до което се докоснете, се проваля. Изпълнението на програмата за реконструкция, модернизация и удължаване на ресурса на V и VІ блок закъснява вече повече от година и половина, при това с Вашето директно съдействие, като председател на Борда на директорите на БЕХ.
По отношение на „Белене” българските граждани плащат пропилените от Вас и от Бойко Борисов досега 1,5 млрд. лв. Увеличените с 13% цени на електроенергия от 1 юли, Вие сам много добре знаете, че съвсем не са изцяло поради възобновяемите енергийни източници, а две трети от тях отиват за капитализиране на Националната електрическа компания, която е доведена до фалит.
Добре е да кажете на българите с колко ще ги изненадате за следващата година, тъй като тези пари съвсем няма да успеят да извадят НЕК от батака, в който я вкарахте. Според мен ще бъдат някъде около 20 %, и то в навечерието на изборите, разбира се, ако не го прехвърлите в следващите управляващи, както други са го правили преди Вас.
Ако към това добавим и плащанията към „Росатом” –разглеждам ги в добронамерения им вариант, в този вид, в който Вие говорите, че сте се разбрали с руснаците, а пък те по някаква причина не са разбрали, че Вие сте се разбрали с тях – просто не ми се мисли какво точно ще се случи в средата на следващата година, и то точно преди изборите.
Вие, разбира се, не ни предоставихте проучванията на Ейч Ес Би Си, така както обещахте от тази трибуна на 4 април. Те трябваше да ни послужат като аргумент за прекратяване на проекта „Белене”. Въпреки това стартирахте процедурата по избор на консултант за предпроектно проучване за VІІ блок в Атомната електроцентрала в Козлодуй.
За съжаление договорът, който подписахте, го няма на сайта на Атомната електроцентрала, макар че Валентин Николов обеща това.
Очевидно този договор е един от секретните договори, за които говореше посланик Уорлик дни преди заминаването си. Би било изключително добър пример, ако точно този договор, с една доскоро американска компания, би бил качен на сайта на Атомната електроцентрала, за да видим всички какво точно сте подписали там. Такъв пример за прозрачност би бил много полезен, но, за съжаление, договорът го няма.
В този смисъл въпросът ми към Вас е: какви бяха изискванията към участниците и какви са резултатите от процедурата за провеждане на избор на консултант за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, изумявате ме със способността си да направите бялото черно. За съжаление, мисля, че хората чуха достатъчно не само от мен, но и от много други народни представители, експерти, обществото, отговора на въпросите, които зададохте.
Първо, всички вече са наясно: не можете да вмените вината на нас за проекта „Белене”. Вината за проекта „Белене” е изцяло Ваша. Изцяло Ваша! Не искам тук да повдигаме тона и да си разменяме взаимно реплики и обвинения. Мисля, че това на всички е достатъчно ясно.
Не плашете хората с 20%-но увеличение на тока. Току-що заплашихте хората, че догодина от 1 юли ще се увеличи токът с 20%.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Не само с 20%!
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Най-малкото това е погрешно и лекомислено. На какви данни се основават Вашите очаквания за 20%-но увеличение на тока. Ако можете така лесно да ги смятате, ще махнем регулатора и Вие ще изчислявате увеличенията.
По отношение договора с „Уестингхаус” – нямам нищо против да качим договора. Не мисля, че там има такава клауза за конфиденциалност, каквато има във Вашето споразумение за „Белене”, заради което не можем да казваме на хората цялата истина. Дано тази комисия да премахне клаузата за конфиденциалност и всички български граждани ще четат за „Белене” и не само основното споразумение, а и всички допълнения. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.) Да не задълбаваме тази тема.
Отново ме упрекнахте по отношение на разработките за Ейч Ес Би Си. Има ги на страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от момента, в който ги представихме в Народното събрание. Сигурно имате интернет на телефона си и можете да погледнете, да си свалите икономическия модел, който беше предоставен от Ейч Ес Би Си.
На конкретния въпрос, който сте задали – в началото на месец юли АЕЦ „Козлодуй” има нови мощности и публикува поканата до всички заинтересовани лица да изразят своя интерес за изготвянето на техникоикономическия анализ за обосноваване изграждането на нова ядрена мощност. Получени са пет оферти. Това е доказателство, че е имало състезание и процедурата е била отворена за всички желаещи участници. Оферта от „Уестингхаус Електрик Спейн”, „Арева”, „Atmea”, ”Уорли Парсънс” и българската „Риск инженеринг”. Техническите екипи на АЕЦ „Козлодуй” са направили преглед на офертите, като е бил спазен принципът на конкурентност и всички оферти са разглеждани равнопоставено. Избрана е офертата и предпочетеният оферент е „Уестингхаус Електрик Спейн” с предмет на дейност изработване на технико-икономически анализи за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.
Целта на договора е изпълнителят, следвайки стриктно техническото задание, да представи анализ на наличните технологични възможности за нова ядрена мощност, която трябва да е предпочетената технология „ядрен реактор с вода под налягане”. Оценката на възможността за използване на ядрения остров от „АЕЦ 92”, който е изработен за Блок І на прекратения проект „Белене”, трябва да бъде включена в този анализ.
Освен този анализ, изпълнителят трябва да изработи цялостен социално-икономически анализ с оценка по целесъобразност и да предостави икономически модел на проекта с вероятностни допускания, който модел да бъде използван впоследствие при привличане на стратегически инвеститори и/или продажба на дялове в проектната компания.
Освен това трябва да се направи технико-икономически анализ, който да представи обективна информация по отношение на постигнатото ниво на безопасност, техническите характеристики, икономическата ефективност на проекта на новия ядрен реактор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Овчаров, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, за „Белене” оттук-нататък много ще си говорим, но истината е една – българинът вече плаща, затова че Вие прекратихте проекта „Белене”.
Що се отнася до „Ейч Ес Би Си”. Много Ви моля, качете на сайта целия анализ на „Ейч Ес Би Си”, не ми правете некомпетентни извадки от него, ние сами ще ги направим. Вие много добре знаете за какво говорим.
Сега за първи път чувам, че ще правите VІІ блок с „Ай Ем Си – 92”. Проектът 92 е проект на V и VІ блок в „Козлодуй”, господин министър. Проектът на „Белене” е съвсем друг. Тоест Вие сте заложили грешка още в самото начало. Колкото и да приказвате, тъй като договорът го няма, ще Ви прочета какво пише в американския ядрен портал „Нуклиър стрийт”. Това са думи на „Уестингхаус”, техните представители в Съединените американски щати са казали следното: „Уестингхаус Електрик” обяви днес, че е сключила с българската „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” Договор за извършване на проучване на технико-икономическа обосновка на потенциалния VІІ блок в АЕЦ „Козлодуй”. Необходимото проучване ще обхване два потенциални проекта, господин министър. Първият, реактор ВВР, като се използва вече поръчаното оборудване за ядрения остров, заедно със системи за контрол и управление „Ай Ем Си”, както и гориво на „Уестингхаус”, и турбинен остров на „Тошиба Корпорейшън”. Вторият вариант, построяване и експлоатация на енергоблок с реактор тип ПВР с вода под налягане, електрическа мощност 1000-1200 мегавата”.
Господин министър, допълнителните ми въпроси към Вас са: кой и как определи тази комбинация по първия вариант, къде е реализирана тя или къде е лицензирана тя? Вторият, как определихте пределната мощност 1200 мегавата, а защо не, да кажем, 1600 мегавата? Хиляда и двеста мегавата, алтернативен на руския проект, означава едно-единствено решение – „Уестингхаус”, 1600 мегавата означава възможност за реализация на европейския проект „ИПР”? Тоест Вие предварително – и с първия, и с втория вариант, определяте кой ще прави VІІ блок в „Козлодуй”, и го определяте еднозначно – „Уестингхаус”.
Ако обичате, отговорете ми на допълнителните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, нищо не предопределяме. Целта на договора е изпълнителят да направи преглед на всички съществуващи технологии като не оценява и не дава препоръки. От изпълнителя по никакъв начин не се изисква да препоръчва един или друг производител, тоест съгласно техническото изпълнение трябва да бъде безпристрастно. Решението, кой какъв доставчик на оборудване ще използва българската страна, ще се вземе на по-късен етап, след като са поставени на масата всички възможни опции, позволяващи да се вземе информирано решение.
По отношение на предопределянето на доставчика на свежо ядрено гориво, както Вие сте изразили, трябва да се обърне внимание, че никъде в техническото задание към изпълнителя и впоследствие в договора за изпълнение не се споменава произход и вид на гориво за новата мощност, както и автоматиката и системите за защита и управление на ядрената инсталация. Безусловно именно крайният избор на конкретна технология ще определи типа ядрено гориво, което следва да се използва и което ще осигури безопасната експлоатация на бъдещата мощност.
Според мен от казаното дотук става ясно, че на настоящия етап на предпроектни проучвания не може да се определи и не става дума за типа или производителя на горивото на новата мощност и всякакви разрешения на тази тема са спекулации. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За отношение думата има народният представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, всички тези плахи обяснения бих ги приел, ако бяхте публикували договора на сайта на атомната централа. Вие го криете!
Сега Ви чета какво казва господин Ив Братчед, президент на „Уестингхаус” за Европа, Близкия Изток и Африка. Цитат: „Уестингхаус” имаше удоволствието да бъде избрана в този конкурентен отбор на ядрени доставчици – не на консултанти, господин министър. Очакваме с нетърпение да се оцени потенциалът на нашите модерни и доказани АМS продукти и гориво за реактори ВВЕР за реализиране на проекта. Нашият 20-годишен опит в оперативните звена в „Козлодуй” и постоянното ни присъствие на площадката, за да осигуряваме помощ от световна класа ни поставят в уникалната позиция, да можем да предоставим на клиента решение за завършване на проектирания с ВВЕР енергоблок.”
Това е цитат на вицепрезидент на „Уестингхаус”. Предопределяте не само избора на VІІ блок, предопределяте и избора за VІІІ блок. Много ме интересува как ще обясните на френската компания „Арева”, че я гоните от „Белене”, а на местото й в „Козлодуй” посочвате „Уестингхаус”? Какво ще кажете на „Сименс” или пак на същата тази „Арева”, че избирате японска турбина, а не турбина на държава от Европейския съюз. Ние все пак сме член на Европейския съюз, а не на Съединените американски щати.
Според мен с руснаците за горивото въобще няма да се разберете, а то няма и нужда. Американското гориво за ВВЕР-реактори се провали не само в Чехия, то се провали съвсем наскоро и на Южноукраинската атомна централа и Вие трябва да го знаете това. А как ще се лицензира този Франкенщайн, който, ако не дай Боже, тръгнете да правите в „Козлодуй” – просто не ми се мисли?!
Не искам повече да говоря на тази тема. Ядрената енергетика е нещо изключително сериозно, за да го правим по този начин –лековато и лекомислено. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това се изчерпаха въпросите и питанията към министър Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Първият от тях е въпрос от народния представител Спас Панчев относно необходими действия за довършване и обзавеждане на Дом за стари хора – град Гурково и Центъра за рехабилитация и Дом за възрастни хора – град Николаево.
Заповядайте, господин Панчев, за да развиете Вашия въпрос.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожо председател, колеги, господин министър! Различни са причините, поради които възрастните хора предпочитат да отидат в старчески домове – икономически, социални, здравни. За част от възрастните хора това е потребност, а за други това е въпрос на оцеляване.
В Николаево и Гурково проблемът със социалната изолация на възрастните хора все още, за съжаление, не е решен. Тенденцията към застаряване на населението в тези общини и нарастващата миграция на младите хора създават сериозни неудобства на възрастните хора. Голяма е нуждата на възрастните и самотните хора от двете общини от това да бъдат доизградени и оборудвани Центърът за рехабилитация и Дома за възрастни хора в Николаево и Дома за стари хора и Центъра за социална интеграция и рехабилитация в град Гурково. Ако домовете се изградят там, възрастните хора биха могли да получат квалифицирана помощ и да подобрят значително здравословното си състояние. Медицинската дейност ще включва прегледи, консултации, лечение, рехабилитация, физиотерапия, стоматологична помощ. С довършването на двата дома ще бъдат решени изострящите се социални проблеми за самотните и болни възрастни хора. Изграждането им ще бъде гаранция, че тези хора ще имат достойни старини и няма да има проблеми за живота и качеството им, особено на хората в третата възраст.
Въпросът ми към Вас, уважаеми господин министър, е: какви средства можете да отделите и да осигурите за довършването на Центъра за рехабилитация и Дома за възрастни хора в Николаево и Дома за стари хора и Центъра за социална интеграция и рехабилитация в Гурково и за тяхното до обзавеждане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Думата има министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Панчев, уважаеми дами и господа народни представители! България, както и другите страни – членки на Европейския съюз, са изправени пред предизвикателството, което стои пред западноевропейските държави – застаряването на населението. Този процес води до повишаването на нуждата от услуги за дългосрочни грижи на възрастните хора. Наред с това и с постоянно увеличаващите се изисквания към качеството на обществените услуги се налага реформирането на специализираните институции в посока предоставянето на услуги до среда, близка до семейната и създаване условия за изграждането на добри партньорства с неправителствения сектор за обмен на практики и опит, които да подпомагат напредъка в сектора на социалните и здравните услуги.
Политиката и приоритетите ни в областта на социалните услуги е насочена към изграждането на достъпни и висококачествени услуги в общността, които да заместят институционалните грижи, като тези услуги трябва да отговарят на потребностите и личните предпочитания на самите хора.
Уважаеми господин Панчев, бих искал да Ви информирам, че на територията на област Стара Загора, която конкретизирате във Вашия въпрос, функционират общо 43 социални услуги, сред които и 6 дома за възрастни хора с капацитет 351 места. Към 31 май тази година свободните места в тези институции са 32, а кандидатствалите за този вид услуги са 25. Несъмнено, предвид финансовата криза, е необходимо наличните ресурси, в това число и капацитетните възможности на материалните бази, да бъдат използвани по най-ефективния и целесъобразен начин с цел и оглед гарантирането на задоволяването на потребностите на рисковите групи на областно ниво. Именно от тази гледна точка искам да Ви информирам, че предвид новата визия на правителството в политиката за сферата на социалните услуги считам, че е необходимо да бъдат разгледани потребностите от институционалния вид услуги и ресурсите да бъдат насочени към актуалните потребности от услуги в общността за хората с увреждания.
Освен това искам да Ви кажа, че тъй като българският парламент и Вие като народни представители приехте Закона за публично-частното партньорство, който влиза в сила от 1 януари догодина, трябва да се търсят допълнителни възможности не само от държавата и от общинските власти да финансират социалните услуги, а да се търсят публично-частни партньорства заедно с общините, с неправителствения сектор, с чужди и наши инвеститори. Именно от тази гледна точка Министерството на труда и социалната политика е изготвило вече Наръчник за грижа за възрастните хора и развитие на социалните услуги във връзка с публично-частните партньорства. До края на годината планираме да организираме голям форум с участието на общините в Република България, с наши и чужди инвеститори, с неправителствения сектор действително да мислим как на базата на публично-частните партньорства да развиваме допълнителни социални услуги, включително и за възрастните хора в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Панчев, имате думата за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз не се съмнявам, че въпросите, свързани с възрастните хора, с тяхното здраве и възможност за оцеляване стоят пред Вас всеки ден. Аз бях заедно с колегата д-р Желев при Вас преди година и половина и ние тогава говорихме за Дома за възрастни хора в град Гурково. Сигурно е, че не само в област Стара Загора, а в цяла България има домове, но те наистина не са достатъчни, за да покрият нуждите на многото хора, които желаят да изкарат старините си в такива домове. Тогава Вие обещахте за Гурково да бъде осигурена една малка сума по проект „Красива България”. Получихме такъв писмен отговор и сме го дали на кмета на общината и хората се надяваха през тези близо две години това да се случи, защото след 2009 г. там строителството спря.
Спряло е строителството и в Николаево, въпреки че 2009 г. те бяха спечелили проект по „Красива България” на стойност близо 800 хиляди лева, част от сумата беше усвоена през 2009 г., а 2010 г. Вие спряхте финансирането на този проект.
Уверявам Ви, че сега много възрастни хора от двете общини гледат и слушат отговора на Вашия въпрос и знам, че те няма да са доволни, защото едно е в Старозагорска област или България, а друго е в техните населени места да бъдат довършени тези домове, защото наистина биха осигурили добри възможности те отново да бъдат сред своите съграждани, жителите на общините, да се чувстват близо до домовете си и това би имало много по-добро влияние.
Искам да Ви напомня, че само по време на управлението на тройната коалиция близо 156 милиона бяха похарчени за 1180 социални проекта, за тяхното изграждане и обзавеждане. Близо 64 милиона бяха осигурените средства в 351 общини по проектите за социална инвестиция от Световната банка, а през 2009 г. бяха осигурени и останаха на Ваше разположение 40 милиона евро или близо 80 милиона лева по проектите „Социално включване”.
Молбата ни, господин министър, е: опитайте се да осигурите средства. Има нужда тези домове да бъдат завършени. Хората ще Ви бъдат признателни. Надявам се, че в случая не говорим за политическа окраска на кметовете, а за необходимостта на възрастните хора за това да имат спокойни и добри старини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Панчев, готов съм да консултирам кметовете какво трябва да направят в тази ситуация и да им посоча източниците, по които трябва да търсят финансиране за това.
Що се отнася до проекта „Социално включване” на Световната банка, искам да Ви уверя, че вече сме сключили 70 договора с общините – 35 дома вече са изградени и през следващата година ще бъдат открити всичките 70 услуги за деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години в нашата страна.
Готов съм да консултирам кметовете какви възможности имат, какво трябва да направят, включително и по линия на публично-частното партньорство. Благодаря Ви.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ, от място): Да организираме среща на Вас и кметовете.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно разработване с участието на социалните партньори и други неправителствени организации на Стратегическа програма за повишаване доходите на българските граждани в условията на криза.
Господин Стойнев, имате думата да развиете въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всяко едно правителство управлява с управленска програма и това е съвсем нормално. Нормално е също така в управленската програма да бъдат включени приоритетите от предизборната програма на партията, която е спечелила изборите. ГЕРБ обеща европейски доходи, европейско развитие, хората повярваха в тези обещания, за съжаление, останахме само с обещанията – доходите са замразени, бедността се разширява. Неслучайно Европейската комисия увеличи помощта за бедните хора в България със стоките от първа необходимост – говорим за хранителните стоки от първа необходимост, и мен лично ме заболя, когато видях министри от правителството да се снимат с тези стоки, като брашно, захар, макарони, и показваха каква голяма помощ и как ще оправят положението в страната. Жалко е наистина, че трябва да решаваме проблемите на българските граждани с подаяния.
В правителствената програма е записано, че Вие ще разработите с участие на социалните партньори и други неправителствени организации стратегическа програма, повтарям, стратегическа програма за повишаване доходите на българските граждани в условия на криза.
Лично аз бих искал да обясните тук какви са били основните приоритети на тази програма, как сте изпълнявали тази програма през годините, мерките, които са изпълнени, тези, които не са изпълнени, защото остава само една година от управлението, къде успяхте, къде не успяхте, защото за съжаление фактите са налице?
Да говорим примерно за младите хора – 46% от младежите до 18 години живеят в бедност, изправени в риск от бедност. Децата до 6-годишна възраст – 40%, също са в семейства, които вероятността да изпаднат в бедност, е много голяма, тоест те от малки вече трябва да свикват с бедността.
Интересно ми е при тези констатации как точно има от тази програма, която Вие предполагам вече сте направили, имате някакъв отчет, да ни покажете наистина как точно са се развивали мерките, които сте предприели в началото на периода и какви резултати сте постигнали? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Тъй като напоследък, включително и Вие, непрекъснато твърдите за замразени доходи, аз ще Ви дам един пример. От 2005 до 2009 г. Вашето правителство е увеличило минималната работна заплата с 80 лв. при обща инфлация за целия период около 36%.
От 2009 до 2013 г. с последното увеличаване на минималната работна заплата, което ще стане от 1 януари догодина, минималната работна заплата се увеличава общо със 70 лв. при от три до четири пъти по-ниска инфлация за периода. Така че можете да си направите сметка за покупателната способност на тези пари, и то при тежка икономическа криза. Това е първото нещо.
Второто нещо, по отношение реформата в пенсионната система. Благодарение на нея, благодарение на новите договорени минимални осигурителни прагове между синдикатите и работодателите от догодина, благодарение на това, че от 1 януари се увеличава минималната работна заплата, благодарение на това, че се усвояват все по-интензивно структурните фондове на Европейския съюз по оперативните програми, включително през следващата година усвояването ще бъде още по-интензивно, се създават предпоставки за по-голяма заетост и по-добри доходи на хората. Тоест за повече постъпления в общественото осигуряване и в данъчната система, за да може, както предвиждаме, и догодина да бъдат увеличени всички пенсии на хората в нашата страна.
Ето това са политиките, които ние правим – и пак искам да подчертая, при тежка икономическа криза. Знаете, че освен минималната работна заплата, която увеличихме миналата година от месец септември, която увеличихме тази година от 1 май, която ще увеличим от 1 януари догодина, увеличихме минималната пенсия, вдовишките добавки миналата година, в тежка икономическа криза, пак повтарям – при три-четири пъти по-ниска инфлация за периода, отколкото за периода 2005-2009 г. Три до четири пъти по-ниска инфлация! (Реплики от КБ.)
Уважаеми господин Стойнев, искам да Ви уверя, че със социалните партньори както досега, така и в бъдеще, ще търсим тези по-добри решения в социално-икономическата област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Стойнев, Вие ще направите реплика – имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Първо, стана ясно, че такава стратегическа програма за повишаване на доходите няма. Вие не отговорихте на въпроса за мерките, за приоритетите и как се увеличават доходите. С неправителствените организации и със синдикатите такава програма няма, не съществува. Въпреки че е записано в целите на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г., че уж отново работи по тази стратегия, такава няма.
Господин министър, един съвет чисто колегиално: много Ви моля, не се сравнявайте с това, което е извършено в социалната сфера преди Вашето управление. Дори 10% да постигнете от това, което е направено преди Вас, пак ще бъде успех.
Господин министър, не може да сравнявате с увеличението на минималната работна заплата, защото когато се увеличаваше тя, се увеличаваха всички плащания, свързани с нея – и за децата, и за семействата, и за социално слабите, господин министър!
Не може да се сравнявате с предишното управление, защото Вие дори не вдигнахте гарантирания минимален доход. Там са свързани всички социални плащания, господин министър!
Не може да се сравнявате с предишното управление, господин министър, защото дори парите за хората с увреждания и за технически средства и добавки не се увеличават!
И да идвате и да казвате, че хората сега живеят много по-добре, отколкото преди, не Ви отива. Вие все пак бяхте част от предишното управление като шеф на Главната инспекция по труда и много добре знаете, че дори Коледните добавки за хората стигнаха накрая до 150 лв., да не говорим, че минималната пенсия се удвои, че средната пенсия се увеличи с 80%, господин министър!
И Вие сега идвате и казвате, че хората ще заживеят много добре, защото от догодина най-накрая доживяхме увеличаване на пенсиите, и то главно, защото идват избори. Това е голата истина! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз бих Ви попитал, кажете сега тук, тъй като аз съм убеден, че Вие участвате в този диалог – те не го правят без Вас, откога ще се вдигнат пенсиите и с колко процента? Дайте най-накрая някакъв отговор, защото хората стоят и очакват дори тези мизерни подаяния, които Вие ще им направите. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.) Завършвам, госпожо председател.
Аз обикалям страната, Вие също обикаляте страната и се срещате с човешката бедност. Някои хора казват – това, че вече се вдигат основни храни с по 7-8%, някои с 13%, нас вече не ни интересува, защото ние вече нямаме пари дори тях да си купим. Това е тъжната истина! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Стойнев, Вие ми задавате конкретни въпроси, аз Ви давам конкретни отговори и не желая да влизам в популизъм, така както Вие го правите и да ми слагате в устата неща, които не съм казал. Аз дадох конкретен пример за минималната работна заплата през 2005-2009 г. при каква инфлация с колко сте я вдигнали, с колко я вдигаме ние сега и при каква инфлация. Питате ме, отговарям Ви директно.
Държавата може да се намесва единствено по отношение на доходите в частния сектор с определянето на минималната работна заплата на базата на преговори със синдикатите и с работодателите. Оттам нататък на базата на преговори между синдикатите и работодателите на браншово ниво, на ниво предприятие, на базата на конкурентоспособността на съответното предприятие, на даден бранш, на производителността на труда се определят работните заплати. Това е нещо, което на практика ние даваме – тази възможност и този репер на бизнеса и на синдикатите да правят това. Естествено на базата на макроикономическите показатели, на производителността на труда и на базата на това да не се съкращават работни места, а напротив – бизнесът да се възползва от мерките по Оперативна програма „Човешки ресурси”, да кандидатства, за да може да получи пари за заплати, за осигуровки на хората, за проекти за подобряване условията на труда и за заплащането на пътя до работното място на хората, за социални иновации в своите предприятия.
Ето това е политика и това аз съм разпоредил да се прави от бюрата по труда – да се стигне до средните и малки предприятия, за да може те вместо да съкращават хора да назначават нови такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега питане от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно изпълнението на някои от предвидените мерки за заетост в програмата на правителството за периода 2009-2013 г.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Естествено е, че в началото на четвъртата година от управлението на правителството ние все повече и повече ще се връщаме към приетата през 2009 г. програма на правителството в различни области и сфери на социално-икономическия живот и разбира се към дадените обещания на българските избиратели.
През ноември 2009 г. правителството прие Правителствена програма за европейско развитие на България за периода 2009-2013 г. Искрено казано тогава аз малко бях разочарована от констатациите, защото там се говореше за едно тежко наследство, получено през 2009 г. и дотогава може би най-тежкото наследство от създаването на България като държава. Там беше казано, че ще направят всичко необходимо, за да може тези оставени тежки социални последствия да бъдат коригирани от правителството на ГЕРБ.
В тази програма на правителството има една цел, която аз бих казала, че приветствам с двете си ръце и мисля, че зад нея не само аз, а всички български граждани биха се консолидирали. Тази цел е да се провежда активна социална политика, насочена към запазване и намаляване на безработицата и насърчаване на заетостта.
Мисля, че едва ли е необходимо да влизам в детайли каква е ситуацията в момента след онова тежко наследство: безработица 6%, близо 69% коефициент на заетост срещу 12% безработица и по-малко от 63% коефициент на заетост. Никак не ми се иска да влизам в тези данни и цифри, защото те отегчават хората, особено през последните месеци много се изписа и говори.
Има обаче няколко неща: провеждане на активна политика на пазара на труда с цел запазване на 120 хиляди и разкриване на 30 хиляди нови работни места. Искам да покажа на единствения депутат от ГЕРБ, останал тук, господин Стоилов, да видите от тази диаграма как е вървяла динамиката. Ако трябва, ще Ви я предоставя, защото всички ние се срещаме с хората и говорим с тях.
Има и друго: активиране на хората, които са продължително безработни, и създаване на заетост за безработните чрез различни социални услуги; предоставяне на качествени и бързи услуги на съкратените и така нататък.
Уважаеми колеги, господин министър, какво да кажем на българските граждани колко се увеличи безработицата? Не искам да влизам в тези цифри и детайли.
Много бих искала да поставя въпроса: кажете какво от всичко написано в програмата, разбираме, че в този период на криза има създадени реални предпоставки за намаляване на заетостта и увеличаване на безработицата, кое от приетите във Вашата програма неща ще бъде поне доближено до параметрите, които сте поставили в програмата на правителството? Още повече освен на Националния план за действие по заетостта, разчитате и на Оперативна програма „Човешки ресурси”, която действително е много сериозен капацитет в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта въздействат върху пазара на труда в национален и в териториален план чрез активни мерки за заетост, които реализират както по Националния план по заетостта, така и по Оперативната програма „Човешки ресурси”.
По отношение на Вашия въпрос – запазване на 120 хиляди и разкриване на нови 30 хиляди работни места, искам да Ви информирам следното.
За периода юли 2009 – август 2012 г. чрез активна посредническа дейност на трудовите посредници с работодателите на първичния пазар в бюрата по труда са заявени 407 491 работни места. Много динамична е ситуацията на пазара на труда. Заявени са и 33 192 нови работни места от българския бизнес.
По въпроса относно активиране на продължително безработните, искам да Ви информирам следното.
По Програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, които предоставяме на общините, за месеците юли 2009 – август 2012 г. в заетост по програмата са се включили около 95 150 безработни лица в цялата страна.
По схемата за развитие на Оперативна програма „Човешки ресурси”, която стартира през 2010 г., до края на месец август тази година над 56 хиляди безработни лица са включени в обучение. От тях 19,1% са продължително безработни. Завършилите обучение по схемата са близо 51 хиляди лица и близо 43 хил. лица са с осигурена заетост.
Можете да се обърнете към кметовете на общините и да ги попитате, за да видите, че програмата е изключително важна за тях, за хората, особено в малките населени места, където няма друг бизнес. Те се възползват от тези мерки доста добре и има ефект както за самите общини, така и за хората.
През периода 2009-2012 г. в мерките по Закона за насърчаване на заетостта за продължително безработни са включени над 217 продължително безработни лица само по мерките от националния план.
Към края на месец август тази година в страната функционират 600 изнесени работни места и филиали в бюрата по труда по моя заповед. Чрез тях се предотвратява отпадането на лица от регистрация и по този начин изпадането им в неактивност спрямо пазара на труда. Привличането на неактивни лица се осъществява и чрез трудовите борси. До момента за този период са проведени 261 трудови борси в цялата страна, като по този начин срещаме бизнеса и нуждите на хората за заетост. Над 22 хиляди свободни работни места са обявени от бизнеса на тези трудови борси.
Създаване на заетост на безработни лица с оказване на социални услуги е подход на активна политика на пазара на труда. Искам също така да Ви заявя, че по системата „асистенти на хора с увреждания”, „личен асистент” за периода юли 2009 – август 2012 г. в заетост са включени близо 12 800 безработни лица в цялата страна. Чрез схемата „отново на работа”, която насърчава заетостта и професионалното развитие на семейства с малки деца и създаване на заетост на безработни с отглеждане на деца, от началото на проекта досега в обучение по схемата са включени над 2184 лица и в заетост над 2312 безработни.
Искам да Ви уведомя също така, че през периода 2009-2012 г. трудовите посредници в бюрата по труда са устроили на първичния пазар близо 347 хил. безработни лица. През отчетния период общо в програми, мерки и заетост по Оперативна програма „Човешки ресурси” са включени над 213 500 безработни.
Искам да Ви уведомя също така, че за смекчаване на ефекта от икономическата криза Агенцията по заетостта реализира от месец юли 2009 г. Национална програма „Нова възможност за заетост”, в която за същия период са включени близо 3820 души.
Съкратените лица са част от целевата група по схема „Развитие, последователност в обучение и заетост”. От тези лица. над 2600 са включени в заетост.
Също така искам да Ви уведомя, че по последния въпрос относно увеличаването на дела на мерките по Закона за насърчаване на заетостта, осигуряващи трайна заетост на безработните лица на първичния пазар, че относителния дял на планираните средства за насърчителни мерки от общия бюджет на средствата за активна политика от 11,9% през 2009 г. са се увеличили на 17,6% през 2012 г.
Уважаема госпожо Масларова, уважаеми дами и господа народни представители, действително бих казал, че особено през последните шест месеца колегите от цялата страна работят доста интензивно по Оперативна програма „Човешки ресурси”, най-вече Агенцията по заетостта. Темповете, с които се усвояват средствата, са добри – вече над 620 млн. лв. сме платили реално на всички бенефициенти, безработни, бизнеса, неправителствени организации и общини. Темповете на усвояване на тези средства ще продължат през следващите месеци и през следващата година, което е изключително важно за нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, за два допълнителни въпроса, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Младенов, всичко, което казахте, съм убедена, че е вярно. То би звучало чудесно, ако срещу него не стоят други реалности, а именно, че заетостта се е срутила, сринала от 3 млн. и 300 хил. души през 2009 г. на 2 млн. и 400 хил. души. Българските граждани без работа и доходи в момента са над 410 хил. души. Виждате какъв е процентът към 2 млн. и 900 хил. души заети. Няма да казвам коефициента на безработица, да не говорим за младежката безработица. Броят на продължително безработните лица за тези три години се е увеличил двойно: от 120 хиляди на близо 230 хиляди. Броят на обезкуражените лица се е увеличил с над 60 хиляди. Понеже говорим за насърчаване на заетостта по националния план и по оперативната програма, съотношението между работните места по програми за заетост и работни места за насърчителни мерки за работодателите не се е увеличило, а се е влошило – от 1:4,2 сега е 1:3,4.
Трета поредна година средствата за активна политика на държавата са намалени със 117 милиона. Вие го знаете. Там по Приоритетна ос 1 по националния план са усвоени само 6 млн. лв.
По оперативната програма средствата по Приоритетна ос 1, която е за безработни, са усвоени 54 млн. лв.
Аз много се радвам, че казахте, че вече са усвоени и разплатени 620 милиона. Чудесно! Само че общо сумата е над 2 милиарда и 200-300 милиона, което е една четвърт. Няма време.
Моят допълнителен въпрос, тъй като времето много бързо тече, когато застанем тук – на трибуната, аз искам да знам какво предвижда държавата, какъв ще бъде обемът на средствата от Националния план по заетостта за решаване на този изключително драматичен, да не кажа най-тежък проблем на българите? Бедността идва от безработицата. Бедността идва от липсата на работни места.. Деморализацията на една нация идва тогава, когато хората...(Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам още време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Нямате време, държите картата си през цялото време.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Много се извинявам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отдавна минаха две минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Искам да знам по Националния план за действие по заетостта колко ще бъдат парите? Тоест, ангажиментът на държавата. Не Оперативна програма „Човешки ресурси”, а това, което ще управлява нашето министерство за хората, които са в тази тежка ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте.
Давам Ви една минута отгоре, защото времето наистина излетя, просто не можах да разбера как.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, искам да припомня, че Оперативната програма „Човешки ресурси”, чиито междинни звена са Агенцията по заетостта, Агенцията по социално подпомагане и Министерство на образованието, има изключително важна функция и аз не мога да разбера защо ми задавате този въпрос. От 2007 до 2009 г. Вие бяхте платили 35 млн. лв. Ние от 2009 до 2012 г., до този момент, ние платихме 600 млн. лв. допълнително. Що за наглост е този въпрос, който ми задавате?
И пак Ви казвам – не само че сме наваксали, но това, което сме заложили до края на тази година и през следващата година, темповете на усвояването на тези програми е изключително добър. И ние ще го спазим. Бъдете убедена в това. И в Програма „Развитие”, и в Програма „Подкрепа за заетост”, чийто интерес става много голям не само от общините, но и от бизнеса, и от хората, както и младежките схеми „Първа работа”, „Ново работно място”, стажуване на младите хора в предприятията.
За стажовете искам да Ви кажа, че вече над 3 хил. човека са включени в стаж. Отворихме схемата и за държавната администрация за тези стажове. До края на годината ще си изпълним квотата от 8 хил. 500 човека. До края на годината над 10 хил. нови работни места ще бъдат създадени за млади хора до 29-годишна възраст. Уверявам Ви в това. В ежедневен контакт сме с бюрата по труда, с бизнеса и с общините и знам какво говоря.
Оттук-нататък всички тези срещи, които правим с Националното сдружение на общините, с бизнеса, със синдикатите е именно това – да достига тази информация за това, че бизнесът може да се възползва от тези мерки, да взима млади хора, да му се плащат заплати и осигуровки за определен период от време, да кандидатстват с проекти за подобряване условията на труд. Вече финансирахме 240 проекта на 240 работодатели с 30 млн. лв. за подобряване условията на труд. Другата седмица отваряме схемата за още 40 млн. лв. Кога е било това държавата да дава толкова много пари за бизнеса за подобряване условията на труд? Никога. И плащането на пътя до работното място на хората, социални иновации в предприятията.
Искам да Ви уверя, че в малките населени места като отидат от Агенцията по заетостта, или аз като отида там, идва кметът, идват хората и казват: „Добре, че Вие давате тези програми, за да има хората къде да работят.” И това вече се усеща. Неслучайно над 43 хил. човека по „Развитие” са включени в реална заетост и то в тези малки населени места.
Ето това трябва да направим и трябва да обединим всички усилията си, за да може по най-рационалния начин да се използват тези схеми и от бизнеса, и от общините, за да можем да им бъдем от полза в тази тежка ситуация, в която се намират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Младенов, аз от тази трибуна не си позволявам да давам квалификации и съм убедена, че Вие в момента просто си изпуснахте нервите, защото това, което ние направихме 2007 г., когато стартираха оперативните програми за цяла Европа, те стартираха в края на годината, и всичко онова, за което Вие в момента казвате, че сте го разработили и продължава, то е разработено тогава – в края на 2007 и 2008 г. Всички онези програми, за които Вие сега казвате, че се поучават, че се договарят, че се разплащат – това е правено от екипите тогава за първи път. За първи път в Република България.
Оперативна програма „Човешки ресурси” – аз не съм нагъл човек – никога не е била на задните места. Напротив, тя беше една от първите програми, която стартира най-успешно, по която нямаше никакви бележки, която даже и в Европейския съюз даде пример за някои схеми, които след това се разработиха в други страни – членки на Европейския съюз. Примерно за заплащането на работници, които са отдалечени на 100 км от работното място, включително за отглеждане на деца, когато майката се връща на работа да включим възрастни хора и така нататък, и така нататък.
Чудесно е всичко това, което Вие казвате, но има проблеми. И тези проблеми са, че България е на първо място в Европа по темп на нарастване на безработицата, едно от първите места; че сме на едно от първите места по спад на заетостта; че сме на едно от първите места по ръста на обезкуражените.
Това са неща, за които аз Ви попитах: какво ще направи „Националният план за действие по заетостта”? Какво ще направи държавата? Оперативните програми – добре, те ще се изпълнят. Някои от тях ще се изпълнят, понеже има капацитет в дадени общини и дадени региони, други няма да се изпълнят, понеже няма капацитет. Това също е проблем, защото Вие продължавате да обучавате хора, както и ние тогава за първи път обучавахме. Но не „тогава и сега”. Въпросът е какво заедно ще се направи.
И ако Вие от тази трибуна кажете, че искате ние, тук, в Народното събрание да подкрепим увеличаване на ресурса по „Националния план за действие по заетостта”, който е в ръцете на правителството да го управлява, готови сме да Ви подкрепим. Но Ви моля – нека да разговаряме като колеги, а не да се обиждаме от парламентарната трибуна. Искрено желая да се подобрят параметрите в политиката на заетостта на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно повишаване на цените на стоките в страната.
Колеги, искам да Ви съобщя, че парламентарният контрол ще приключи с въпроса към министъра на отбраната. Няма да имаме време за повече изслушвания на министри. Последен ще бъде господин Ангелов.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми колега от ГЕРБ! Мисля, че е забележително, че в залата от парламентарното мнозинство на ГЕРБ има точно един депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз един.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте ръководство.
Може би темата не е особено съществена за мнозинството от ГЕРБ, но, вярвайте ми, тя е и изключително важна за българските граждани. Това е темата за ръста на цените и за доходите на българите, за необходимостта правителството да компенсира тази ножица между цени и доходи, защото, уважаеми господин социален министър, това лято ще бъде запомнено освен със своите температурни рекорди, но и със своите ценови рекорди, за което правителството даде своя принос, след като с 13,5% беше увеличена електрическата енергия от 1 юли, последва скок на цените на водата, на парното, на газта. Бензинът стигна психологическата граница от 3 лв. и след това лавинообразно започнаха да растат и цените на стоките от първа необходимост, като най-драстично поскъпнаха хлябът, месото, сиренето, млякото – с около 15-20% за последните няколко месеца. Хората наистина с в паника от това как ще си покриват сметките, защото Вие много добре знаете, че България е страната от Европейския съюз с най-висок дял на разходите на стоки от първа необходимост, което означава, че всеки месец – искат или не – хората ще трябва да плащат завишени сметки за ток, за вода, за храна, за лекарства.
Затова моят въпрос към Вас е: как ще компенсирате българските граждани от този драстичен скок на цените, за който своя принос има и правителството, така че хората да оцелеят? Като Ви питам не само за най-бедните български граждани, а за българските граждани изобщо, защото по време на управлението на ГЕРБ повечето българи станаха бедни. Шестстотин хиляди български домакинства живеят под прага на бедността, а 27% от българите – направо в пълна мизерия. Така че на фона на Вашето заявление, че приоритет на ГЕРБ през предизборните месеци преди изборите следващата година ще бъдат доходите, хората очакват да чуят как точно ще повишите доходите, за да компенсирате хората от ръста на цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Младенов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, на базата на увеличените цени на електроенергията от 1 юли тази година с моя заповед с 13,5% увеличихме целевата помощ за отопление за най-бедните слоеве от населението от 2 юли тази година и тя вече е в размер на 65,72 лв. на месец или общо 328,60 лв. за целия отоплителен сезон, което осигурява 100% компенсация за повишаването цената на електроенергията. От тази помощ ще се възползват близо 308 000 домакинства в Република България на базата на критериите, по които се отпуска тя.
Тази година молбите се приемат с един месец по-рано. Вече започнахме изплащането на първите целеви помощи, така че се движим в график и най-бедните домакинства в нашата страна ще бъдат компенсирани.
Освен това, с моя заповед от 1 октомври тази година пак ще започнат да функционират социалните трапезарии в цялата страна – 134 трапезарии, където ще се дава топъл обяд на най-бедните българи – тези, които са изпаднали в непригодност да се грижат сами за себе си. Над 10 500 потребители в цялата страна в 134 социални трапезарии.
Знаете, че и миналата, и тази година – това, което предвиждаме от 1 януари догодина, с вдигането на минималната работна заплата, с новите минимални осигурителни прагове, които са договорени вече – между синдикати и работодатели в над 58 икономически дейности, действително ще има един репер, за да може на базата на преговорите между бизнеса и синдикатите по браншове и по предприятия да се види какъв ръст на доходите е възможен – на базата на производителността и на ситуацията в съответните браншове и предприятия.
Що се отнася до въпроса Ви, който е свързан с цените – действително ситуацията е тежка. Пак казвам, ние сме длъжни, на първо място, да се погрижим за най-бедните – за онези, които не могат сами да понесат този удар. Надявам се с покачването на минималната работна заплата, на пенсиите за всички български пенсионери през следващата година да можем да ги подпомогнем в тази тежка ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Младенов, сам разбирате, че няма как да съм доволна от Вашия отговор. Още по-малко са доволни от него българските граждани.
Ще преведа на езика на обикновените хора това, което току-що казахте. Компенсация за ръста на цените ще има само за социално слабите български граждани, които ползват енергийни помощи и тази помощ ще бъде в рамките на 7,80 лв. месечно, и то само в периода на отоплителния сезон.
Възниква въпросът: какво ще правят най-бедните български семейства през останалите месеци? Дали тези 7,80 лв. са достатъчни, за да компенсират драстичния скок на всички цени?
Не казахте нищо за майките, за социално слабите, за хората с увреждания, за българските деца. Не казахте също и как ще увеличавате пенсиите през следващата година.
И тази сутрин медиите са пълни с противоречиви сигнали от знаковите фигури в държавата. Министър Дянков твърди едно, Менда Стоянова – друго, Вашият глас изобщо не се чува.
Ще кажете ли: коя от версиите в крайна сметка ще бъде възприета, защото това изключително много касае и тревожи българските граждани?
Чу се, че от 1 април евентуално с до 10% ще се увеличат пенсиите, но до 10% означава всяка цифра под 10%. Нека да е ясно, че тези 10% не са увеличение, това даже не е компенсация, защото инфлацията за полугодието за стоките от първа необходимост беше в рамките на 11,7%, а до 1 април следващата година не е ясно колко ще порасте.
Тоест трябва да кажете ясно от тази трибуна какво ще направите за другите български граждани, за пенсионерите, за майките, за хората с увреждания, за децата, за които твърдите, че са приоритет на Вашето управление.
Извинявайте, но минималната работна заплата, когато е отвързана от социалните плащания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), е едно голо пожелание. Реално тя не влияе на доходите на никой български гражданин. В държавния сектор няма хора (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които да получават минималната работна заплата.
Нейният смисъл е тогава, когато води до увеличение на плащанията на бедните български граждани, на социално слабите, на майките (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и на хората с увреждания. Отговорете ясно на тези категории хора от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Манолова, системата на социално подпомагане, както през последните три години е в тежка икономическа криза, работеше много добре и ще продължава да работи добре. В момента се уточняват параметрите за бюджета за 2013 г. – както на държавното обществено осигуряване, така и на държавния бюджет, така и по министерства. Когато приключим с договарянията до края на този месец, ще Ви информираме какви увеличения се предвиждат за отделните категории.
Със 100% сигурност – минималната работна заплата още от 1 януари следващата година, всички пенсии – догодина. Като се направят окончателно всички разчети, ще получите и точните цифри. Това, което сме обещали, ще бъде направено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Емилия Масларова – относно прилагането на възможността за социални инвестиции чрез заплащане ползването на детско заведение.
Госпожо Масларова, заповядайте да развиете въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с един текст в Закона за социално подпомагане, с който се дава възможност социалните помощи за деца да се отпускат, освен под формата на пари, и под формата на така наречената „социална инвестиция”. Има се предвид – когато в дадено семейство има сериозни проблеми за усвояване на парите, за разумно изразходване на средствата за децата, вместо на родителите, тези средства да се дават под формата на заплащане на такса в детската ясла или в детската градина. Имайки предвид, че проблемът с детските ясли и детските градини е доста сериозен и всъщност не касае министъра на труда и социалната политика, аз не искам да го обременявам с такива въпроси – ще кажа само няколко неща.
Първо, 40% от децата в България под 6-годишна възраст живеят в бедни или социално изключени домакинства (давам данни на Евростат, това не са мои разчети), при средно 25% в Европейския съюз.
Има един много сериозен факт – при домакинствата, където няма деца, рискът от бедност е само 19%. Там, където има повече от 3 деца, рискът от бедност е над 60%.
Има и още една характеристика в България, която не трябва да подценяваме, когато задаваме такъв въпрос и трябва да търсим отговор – че повече от половината родени деца през последните години са родени извън брак. Не коментирам дали това е добре, или не, но съжителството без брак дава по-голяма свобода на партньорите и крие по-голям риск за децата.
От тази гледна точка, господин министър, се интересувам: за колко от децата, които живеят в такъв вид семейства (в които има риск родителите да бъдат некоректни към парите, отпускани за децата), средствата се насочват под формата на социална инвестиция? Тоест се заплащат такси в детската ясла или в детската градина, така че да гарантираме сигурността на тези деца до 6-годишна възраст – тяхното нормално физическо и интелектуално развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Един от основните приоритети в работата на нашето министерство е осигуряването на комплексна подкрепа за отглеждането на деца в сигурна семейна среда. Важен елемент от тази подкрепа са семейните помощи за деца, които достигат до повече от 80% от всички деца в Република България, и за разлика от други държави се финансират единствено със средства от държавния бюджет.
По реда на Закона за семейните помощи за деца се предоставят девет категории помощи. Конкретно месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, по реда и условията на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца в размер на 35 лв. могат да се предоставят в пари или под формата на социални инвестиции. Правото на тази помощ имат семействата със средномесечен доход на член от семейството по-нисък или равен на 350 лв., определен за целта в Закона за държавния бюджет за тази година.
В случаите, когато родителите не полагат грижи за децата си или семейната помощ не се използва по предназначение, тя може да бъде предоставена изцяло или частично под формата на социални инвестиции с цел осигуряване на равни възможности за децата за тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване здравето, развитието и социализация. Този вид непарично семейно подпомагане може да бъде под формата на предоставянето на пълно или частично заплащане на такса за детска ясла или детска градина, пълно или частично заплащане на столово хранене, закупуване на облекло, обувки, учебни пособия и други.
Във връзка с това бих искал да Ви информирам, че с месечните помощи за деца по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца през първото полугодие на тази година са подпомогнати средномесечно 552 946 семейства за 819 201 деца, от които за 716 деца помощта е предоставена под формата именно на тези социални инвестиции. Въз основа на професионалната преценка на социалните работници при приблизително 70% от случаите осигурените социални инвестиции са за заплащането на таксите на детска ясла и детска градина. Наблюдава се увеличаване и на отпусканите социални инвестиции от 22,6% в сравнение със същия период за миналата година.
Бих искал да подчертая, че пряката финансова подкрепа не е единственият инструмент за подкрепа на децата в риск и техните семейства. Считам, че социалните услуги и услугите за грижа за деца са особено важни за децата и семействата от уязвимите групи, тъй като те са и средства за превенция на самите рискове. Във връзка с това Министерството на труда и социалната политика изпълнява проекта, както стана въпрос, „Социално включване” в 70 общини. Важно е да се отбележи, че освен посочените услуги за ранно детско развитие, в този проект се дава възможност на общини бенефициенти да разкрият нови 1600 места в детски градини, предучилищни групи и детски ясли. Очакваме в резултат на изпълнението на дейностите по този проект 3000 деца на възраст от 3 до 7 години да започнат да посещават детските градини и предучилищните групи. Тридесет и пет от общините бенефициенти по проекта са предвидили и намаляване на таксите за посещение в детски градини и в детски ясли на обща сума със средства, заделени от 2 280 000 лв. По този начин ще бъдат обхванати значителен брой деца в риск в общините по този проект, който ще започне да се изпълнява реално още от началото на следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господа министри, колеги! Господин Младенов, мисля, че двамата с Вас чудесно разбираме защо беше създаден този текст за социални инвестиции, когато те трябва да се насочат към определени семейства.
Това, което Вие казахте, аз лично да Ви кажа откровено се опитах да го сметна. На над 800 000 деца, които получават социални помощи по чл. 7, от тях малко над 700 са ги получили като социална инвестиция. Това са някакви 0,0001%. Имайки предвид че над 20% от българските деца не посещават детски заведения и ми се губят някъде и над 200 000 в първия учебен ден – по това, което излезе по медиите колко деца са започнали училище, каква е раждаемостта и горе-долу през годините каква е била тази раждаемост, не съм убедена, че предоставянето на тези помощи под формата на пари на голяма част от семействата, в които хората са и незаети, защото това са преди всичко деца в семейства, в които по-малко от 40% са заетите, в сравнение с други семейства, че не би трябвало да си направим усилието да разширим предоставянето на тези средства под формата на социална услуга за заплащане на такса.
Не съм убедена, защото съм повече от сигурна, че това, което се случва с децата, особено в етносите – категорично го подчертавам и не си крия главата в пясъка, не е проблем на етносите. Най-вече там тези пари отиват за децата като детски добавки. Тези пари обаче не отиват към децата. Моят въпрос беше зададен именно от тази гледна точка, тъй като посещавайки регионите, срещайки се с хората – много тривиално звучи това „срещайки се с хората”, но това е констатацията. И педагозите в детските заведения, и лелките в детските ясли, всички споделят, че ако на тях им се плаща таксата, те ще бъдат деца, които ще бъдат обхванати и ще бъдат в детски заведения.
Моята молба към Вас и към моите колеги в министерството е да се насочи по-голямо внимание към пренасочване на средствата – отдаване пари. По-лесно е да дадем парите кеш на родителите, но много по-голям ефект ще има за децата, ако тези пари се насочат като услуга и отидат при всяко дете под формата на отглеждане и хранене в детско заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Да, това го правим. Неслучайно казах, че само за първото полугодие на тази година с над 20% са случаите на социални инвестиции за деца, които са увеличени спрямо миналата година за същия период, така че ще продължаваме да го правим. Аз съм сигурен, че в следващите месеци този процент ще бъде все по-голям, за да сме сигурни, че тези пари действително отиват за децата – за детски градини, за детски ясли, за храна, за да могат да се възползват те от тях.
Пак искам да повторя за проекта „Социално включване”, който ние разработихме и изпълняваме вече, който ще задейства от следващата година. Съвсем накратко – 70 общини са изградили или до края на годината ще бъдат изградени общностни центрове за деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години. Над 100 000 деца и техните родители ще могат да се възползват от този проект за консултации – социални, здравни, интегрирани, за дечица с увреждания, за деца от малцинствата, за тяхното приобщаване, за откъсването им още от най-ранна детска възраст от средата, в която живеят. Изключително важен проект, който включва с помощта и на съфинансирането от общините покриването на част от именно тези такси за детски ясли и детски градини.
Този проект ще бъде успешен, убеден съм в това, и това коренно ще подобри ситуацията на много дечица в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно Проекта за закон за детето.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За първи път в пленарната зала мога поименно да се обърна към всеки един от присъстващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имало е и други случаи, недейте така.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, имало е и други случаи. На мен за първи път ми се случва, на Вас като водещ сигурно много пъти.
Уважаеми господин министър, след като в края на миналата година Вашето министерство представи пред обществеността готвения повече от година и половина нов Закон за детето, вече близо година този проект е подложен на унищожителна критика от страна на граждани, организации и политически партии. Неколкократно беше установено и категорично заявено на различни форуми, че Проектът за закон за детето е изготвен и представен в нарушение на Закона за нормативните актове – чл. 26. Макар да беше обявен на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика, в него липсваха мотивите на вносителя, нито изискуемия доклад с позицията на заинтересованите страни, нито Преходни и заключителни разпоредби.
На второ място, Проектът за закон за детето създава условия за допускане както на неволни грешки, така и на умишлена злоупотреба чрез множество неясни термини, оставени на свободна интерпретация от страна на социалните служители. Законът за детето може да се използва и за репресии, заплахи и контрол върху конкретни родители и от държавата или от отделни държавни служители в частност. Този Проект за закон за детето предлага силно опростена процедура на отнемане на деца от семействата им, както и осиновяване без съгласие на родителите на деца, отглеждани в семейна среда.
Този Проект за закон за детето предвижда 4-5-годишни деца да се образоват в семейно планиране и репродуктивно здраве, деца да бъдат консултирани по сексуални и всякакви въпроси конфиденциално от родителите, държавата да предоставя на децата обяснения относно възможността за прекъсване нежелана бременност, също така конфиденциално.
Този Проект за закон за детето дава право на 16-годишни деца да отказват животоспасяващо лечение, без да се взема предвид ролята на родителите.
Този законопроект дава възможност на децата да се саморазправят с родителите си, като ги осъдят, даже гарантира съдействие от страна на органите за закрила на детето за завеждане на подобно дело.
Във връзка с гореизложеното, след като всички си даваме ясна сметка, че за първи пъти Министерството на труда и социалната политика с такъв законопроект успя по тази тема да скандализира цялото българско общество, моля да отговорите на въпросите: колко работни часа и колко средства са похарчени от Министерството на труда и социалната политика за изготвянето на проекта за Закон на детето досега, колко служители са участвали в неговото изготвяне? Кои са авторите на този законопроект и какво заплащане са получили за работата по законопроекта до този момент? В крайна сметка работи ли се все още по този законопроект? И ако да – пак ли са същите участници в работните групи, които успяха да скандализират българското общество? Смятате ли, че предоставената от държавата грижа за децата в институции отговаря на критериите, заложени в Законопроекта за детето, според който трябва да бъдат оценявани родителите за осигуряване на най-добрия интерес за децата? Когато бъде установено, че дете е отглеждано и възпитавано по вреден за развитието му начин, а държавата и нейните институции не полагат същите грижи, ще му бъде ли предоставена закрила на това дете срещу държавата и как? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шарков, уважаеми дами и господа народни представители! Водещ приоритет на Министерството на труда и социалната политика е осъществяването на комплексна подкрепа за деца и техните семейства. Част от тази подкрепа е наличието на работещо, модерно и синхронизирано законодателство, основано на принципите за защита на децата в нашата страна. Именно поради това беше разработена концепция за нова нормативна уредба и философия на Законопроекта за детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на децата.
Конкретно на Вашите въпроси. Законопроектът е разработен от Междуведомствена работна група, създадена с моя заповед от 2010 г. Участие взеха 34 представители на всички институции, ангажирани в политиките за деца и семейства, експерти от министерства, агенции, експерти от УНИЦЕФ и неправителствени организации, представители на Омбудсмана на Република България, съдебната власт, Националното сдружение на общините и други неправителствени организации.
На практика участие взеха повече експерти, тъй като представителите на неправителствения сектор консултираха и каниха на срещата на групата и други експерти от неправителствени организации. Искам да отбележа, че само в националната мрежа за децата членуват над 100 организации, които взеха активно участие в този законопроект.
Искам да кажа също така, че от Министерството на труда и социалната политика не е раздаден нито един лев на нито един човек за каквото и да било.
Също така искам да кажа, че към настоящия момент законопроектът е все още на публично обсъждане. Както Вие, така и аз не съм съгласен с много неща от това, което пише там. С много други неща съм съгласен и смятам, че те трябва да бъдат направени. Затова ние сме качили нещо, което трябва да се обсъди от всички в цялата страна. Докато аз не се уверя, че всичко е изчистено, няма да пусна този законопроект към Министерския съвет или към парламента. Но в него има много ценни неща и затова искам да апелирам към Вас да бъдете по-активни и да дадете предложения, защото новият закон е за правата на всички деца, а не само за деца в риск. Това е коренно променена философия, което е много важно. Новият закон залага механизми за гарантиране правата на всяко дете, а не само намеса в случаи, когато правото е нарушено. Тоест има по-голяма превенция.
Новият закон в много по-голяма степен предвижда цялостна подкрепа на семейството. Въвеждат се възможности за подкрепа на родителите, независимо дали има риск за самото дете, чрез различни инструменти – семейни помощи, услуги или дори само чрез консултиране.
Новият закон създава правна основа за реална деинституционализация чрез забрана за настаняване на деца до 3-годишна възраст в институции в сегашния им вид. Освен това за първи път се въвежда краен срок за настаняване в институция – не повече от две години, а на всеки шест месеца – задължение за оценка за възможността за извеждането на това дете от тази институция. За първи път новият законопроект въвежда задължение на докторите във връзка с превенцията на изоставените деца, например да насърчават родителите да не изоставят роденото дете с увреждане в болница. Тоест има много ценни неща в този законопроект и не трябва заради няколко неща, които са спорни и ще бъдат отхвърлени, да се отнасяме негативно към целия този труд в разстояние на две години на много хора.
И на мен не ми харесват някои неща. Ще бъдат коригирани. Искам да Ви уверя, че това е изключително важно оттук нататък и като политика, която ще се прави от цялата държава. Но докато не се убедя, че има пълен консенсус, няма да пусна законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, поздравления за това, с което завършихте – че няма да пуснете закона, докато няма пълен консенсус. Всъщност това е най-важното, което се надявах да чуя по време на този парламентарен контрол. Вие също казахте, че има неща в този законопроект, с което и Вие не сте категорично съгласен. Махнете ги тогава. Оставете тези, по които има не толкова ожесточени спорове, та по тях да върви дебатът. Тези, по които има безспорно недоволство от страна на обществото, нека да отпаднат от проекта и да продължим да обсъждаме останалите неща, по които може да бъде постигнат консенсус.
Защото въпросът някой друг да решава религиозната принадлежност на моето дете, а не моето семейство да го определя, е въпрос, който не може да бъде разписан по този начин в закона. Защото въпросът някои деца на 16 години под влияние на различни психотропни вещества или под влияние на алкохола да имат право да отказват лечение, а родителите да не могат да вземат решение, е въпрос, по който не може да бъде постигнат обществен консенсус. Махнете от възможност за обсъждане изобщо на текстове, по които не може да бъде постигнат консенсус, а по другите нека да се работи. Ако продължаваме да дебатираме по въпроси, по които е невъзможно постигането на съгласие, губим време, за да постигнем съгласие по другите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин Шарков.
Искам да Ви уверя, а и всички народни представители, че безспорните неща ще останат, спорните ще отпаднат. Ще има още малко въпрос за дискусии. Надявам се да приемем закон, който ще бъде в полза на всички деца от нашата страна, на всички родители и всички институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на министър Тотю Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос от народния представител Атанас Мерджанов относно инцидент със самолет С-27 J „Спартан” от състава на Авиационната транспортна група – Враждебна, на 23 август 2012 г.
Ще отговаря министърът на отбраната господин Аню Ангелов.
Господин Мерджанов, заповядайте да развиете въпроса.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На 23 август в електронните сайтове се появиха няколко съобщения със следното съдържание: „На връх 100-годишнината на българската авиация не спират инцидентите с военни самолети. Двигател на една от най-скъпите и нови покупки на армията транспортен самолет „Спартан” е отказал по време на полет. Машината е успяла да се приземи без да има пострадали и други повреди по самолета. Това е вторият инцидент във Военновъздушните сили в последните месеци. В края на месец април изтребителят МиГ-29 се запали и падна близо до пловдивското село Голям чардак. Двамата пилоти успяха да катапултират, като не пострадаха тежко”.
Всъщност инцидентът се е случил на 22 август, един преди съобщението, в 11,15 ч. В краткото съобщение на уебстраницата на Министерството на отбраната на следващия ден се казва следното: „Публикувано е кратко съобщение, според което военен транспортен самолет С-27 J „Спартан” от състава на Авиационната транспортна група – Враждебна, кацна на летище София с един работещ двигател”.
Уважаеми господин министър, какви са причините за инцидента със самолета, след като през месец декември 2011 г. Министерството на отбраната и италианската фирма „Аления аеронавтика” подписаха рамков договор за интегрирана логистична поддръжка на три броя самолета, който би трябвало да осигурява безпроблемната служба на самолетите за период от десет години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Ангелов. Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Мерджанов, причината за инцидента на 22 август 2012 г., с последващо прекратяване на полета и кацане на самолет С-27 J „Спартан-085”, е в конструктивно-производствен дефект, състоящ се в появила се по време на полета нехерметичност на един от огромния брой датчици, наречен на английски, тъй като няма български еквивалент, „граунд бета и невъл суит”, която е довела до лъжливо сработване на сигнал за промяна на работните характеристики на един от двигателите на самолета.
Назначената от мен комисия за разследване на инцидента не констатира пропуски в организацията на полета, подготовката на екипажа и авиационната техника в този случай, и счита, че при така създалата се ситуация в полет, действията на екипажа са правилни, навременни и напълно съответстващи с изискването на инструкцията за експлоатация на самолета. Дефектът е отстранен от българските и италианските специалисти, които са тук, именно по силата на договора, който Вие споменахте. Това е потвърдено и от протокола на италианските специалисти. Полети с този тип самолети са възстановени на 28 август 2012 г.
Искам да добавя, тъй като много добре си спомням дебата по време на приемането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2011 г., на базата също на информация от медиите Вие изказахте неверни твърдения по отношение на ВВС, на договори, които са сключени от Министерството на отбраната, че с нетърпение очаквам да артикулирате въпросите си, за да мога да им отговоря. Единственият механизъм, по който народен представител и министър могат да разменят въпроси, питания и отговори пред очите и ушите на цялото общество, е парламентарният контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Мерджанов, заповядайте за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, с Вас пак няма да се разберем и на този парламентарен контрол.
Да, Вие правилно споменахте за нашия спор по отношение на Рамковото споразумение с „Аления Аеронавтика”. Този инцидент само доказва неизгодността на този договор. Същият този самолет с бордови № 072 е ремонтиран през месец юни от същата тази фирма и по-специално от нейния подизпълнител, който се намира в Португалия.
Въпросът ми към Вас е: фирмата „Аления Аеронавтика”, когато е спечелила конкурса, представила ли е сертификати за подизпълнители, че са в състояние да извършват подобни ремонти? Неслучайно отправям този въпрос към Вас, тъй като има специален доклад на Сенатската комисия на Въоръжените сили на Съединените американски щати, които предупреждават, че редица самолети „Спартан” се ремонтират от „Аления Аеронавтика” и от подизпълнителите с части, произведени в Китай. Не е ли същият случай, как Вие казахте – конструктивно-производствен дефект?
Във Вашия отговор имаше само едно ценно нещо – този път няма пилотска грешка, така както оправдахте инцидента с МиГ-29.
Господин министър, моля Ви да отговорите на въпроса: в крайна сметка „Аления Аеронавтика” представила ли е необходимите сертификати както за себе си, така и за подизпълнителите, на които поверява съответните ремонти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Мерджанов, не става въпрос ние с Вас да се разберем. Става въпрос да излезе истината наяве. „Аления Аеронавтика”, от скоро време се нарича „Аеромаки”, е производител на този самолет. За какъв сертификат става дума?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Още по-зле!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Тази фирма е производител на този самолет. Всички части, които са внос от страни, извън Европейския съюз, са декларирани и за тях българското Министерството на отбраната е платило ДДС, следователно и те са декларирали основните части, които не са произведени във фирмата производител, а са производство на фирми от Съединените американски щати. Така че да се говори за някакви подизпълнители – ние тук имаме непрекъснато ремонтна група, интегрирана логистична поддръжка, господин Мерджанов. Когато се случи повреда или когато се правят регламентни проверки, да се извършат именно от италианските специалисти, заедно с българските специалисти. Това е смисълът на тази интегрирана логистична поддръжка. Няма по-добро нещо от това интегрираната логистична поддръжка да се извършва от завода производител.
За самолета МиГ-29, за който Вие споменахте. Имаме договор за интегрирана логистична поддръжка с РСК МиГ, който е производител на самолета МиГ-29. За него Вие не ми задавате въпрос.
Няма защо да предполагате, че при сключването на договора някакъв сертификат липсва. Тогава Вашият въпрос беше: защо в Литва „Алена Аеронавтика” поддържа техните самолети, а разликата е различна? (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Аз Ви казах: артикулирайте си въпроса и ще Ви дам точен отговор – защо има разлика в двата договора. Артикулирайте си въпроса. Има парламентарен контрол и това е ясно за всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С това приключваме днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно парламентарно заседание е на 26 септември, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,22 ч.)


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова
Павел Шопов


Секретари:
Пламен Нунев
Любомир Владимиров