Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на основание чл. 43, ал. 5 от правилника да приемем Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи.
Припомням Ви, че съгласно наше решение срокът на действие на тази комисия изтича в края на месец септември. На 26 септември 2012 г. в Деловодството на Народното събрание е постъпил Проект за решение, в което се предлага удължаване на срока с 15 дни. Тъй като днес е единствената възможност това решение да бъде обсъдено и гласувано, затова предлагам на Вашето внимание да го включим като точка първа в работата ни за днешния пленарен ден.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Едно съобщение: с писмо входящ № 252-12-2 от 26 септември 2012 г. Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, ме уведомява, че на общо събрание на Парламентарната група на Коалиция за България, проведено на 25 септември 2012 г., е допълнено ръководството на парламентарната група, както следва: Атанас Мерджанов – секретар, Димчо Михалевски – секретар. Моли решението да бъде вписано по съответния ред в регистъра на Народното събрание.
На основание чл. 14, ал. 3 от нашия правилник промените в ръководствата на парламентарните групи се вписват в специалния регистър на Народното събрание и се съобщават от председателя на Парламента на пленарно заседание, което и направих току-що.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ПОВИШАВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, ЗАПЛАЩАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ БЮДЖЕТА НА НЗОК И/ИЛИ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ, И ПРЕДЛАГАНЕ НА ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ.
Проектът ще ни бъде представен от госпожа Галина Милева, председател на временната комисия.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На свое заседание вчера – 26 септември 2012 г.,Временната анкетна комисия излезе с решение да удължим срока за работата й по следните причини: при обсъждането на доклада, изготвен от експертите към комисията, за това какви са причините, довели до повишаване на цените, както и на предложените в доклада възможни мерки за намаляване на публичните разходи, възникна необходимост от прецизиране на изложените изводи и препоръки,съобразно предмета на дейност на Временната комисия.За тази цел е необходимо технологично време, поради което предлагам срокът на действие на комисията да бъде удължен до 15 октомври 2012 г.
Предвид изложеното предлагам на вниманието Ви:
„Проект
РЕШЕНИЕ
За удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия
Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с решение на Народното събрание на 23 март 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 26 от 2012 г., до 15 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, молба към председателя и членовете на комисията. Стана практика напоследък да удължаваме механично срокове на временни комисии и те да се превръщат в постоянни временни комисии. Молбата ми е, когато се удължават тези срокове, специално на временните комисии, да се каже какво е свършено, какво не е свършено и кое налага удължаване на сроковете, защото се получава така, че няма избрана временна комисия, която да се е справила в срок. Постоянни временни комисии се превръщат в практика на Парламента. Така че молба, апел, когато се взема такова решение, да се казва по-конкретно кои са причините за удължаване – някой пречи ли им да си свършат работата, малки срокове ли се задават? Практиката показва, че уж са временни и постоянно им се удължават сроковете.
Господин председател, даже има практика на това Народно събрание – изтекли срокове да се удължават, след като са изтекли. Това са парадокси и абсурди, което прави работата и поставя под съмнение въобще актовете на тези комисии – изтече срокът, след десет дни някой се сети, че трябва да бъде удължен, ама той е изтекъл. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Всъщност молбата е основателна. Все пак към тези предложения трябва да се посочват някакви кратки мотиви – по каква причина се иска удължаване на срока.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Ще прочета решението отново:
„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с решение на Народното събрание на 23 март 2012 г., до 15 октомври 2012 г.”
Режим на гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 6.
Решението е прието.
Госпожа Манолова – отрицателен вот, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” решението за удължаване срока на действие на Комисията, която трябваше да направи анализ на причините за драстичното поскъпване на лекарствата по време на управлението на ГЕРБ, защото няма никакъв смисъл от удължаване.
Вчера на заседание на Временната анкетна комисия предложихме експертите да направят анализ на това колко публичен ресурс е бил изразходван в повече в резултат на неоправдания ръст на цените на лекарствата. Мнозинството отказа да бъдат събрани допълнителни данни и в крайна сметка Комисията да може да свърши качествено своята работа.
Няма никакъв смисъл от това удължаване, защото така и не беше възприето нашето предложение да бъдат задължени Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да предоставят данни за цените на лекарствата, които са увеличени до 403%, както стана ясно от заключението на вещото лице. Една редакция, която можеше да бъде направена в заключителния доклад на тази Комисия, можеше да бъде свършена в рамките на няколко дни. Просто ГЕРБ искат да „тупат топката”, така че българските граждани да не разберат истинските причини за драстичното увеличение на цените на лекарствата и най-вече колко точно публични пари са били изразходвани в повече за снабдяване на същите количества лекарства. Става дума за колосална злоупотреба с публични средства, с парите на хората, които си внасят здравните вноски, и мнозинството от ГЕРБ отказа да бъде установено както преразходът на тези пари, така и виновните лица, които са допуснали тази колосална злоупотреба.
Аз мисля, че ако Комисията не преразгледа своето решение да не направи точен анализ колко пари са похарчени от джоба на данъкоплатците, това окончателно ще дискредитира изобщо смисъла от създаването на каквито и да е анкетни комисии. „Тупане на топката”, мотаене във времето и бягане от истинския отговор за това колко пари похарчи ГЕРБ от джоба на българския данъкоплатец, за да пълни корпоративни джобове и да удовлетворява фирмени интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втори отрицателен вот.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Защо беше създадена тази Комисия? Тя беше създадена да се изследва един предишен период за причините, довели до рязкото поскъпване на лекарствата и високите им цени, но има и практическо значение. Тя трябваше да даде формулите, да даде ноу-хау, по което да променим така законодателството и цялата регламентация в тази област, за да може оттук нататък лекарствата да поевтинеят. Тук вече се вижда, че няма политическа воля от управляващите да направят тези промени. Тази Комисия беше направена да се отмести изключително негативното отношение в обществото по отношение на увеличението цените на лекарствата и онзи шум, който се вдигна от медиите и се беше превърнал в злободневен основен дебат в обществото в продължение на много време.
Спомняте ли си докъде се беше стигнало? Всеки ден това беше основната тема, най-важната тема – скандали, скандали, в които бяха замесени хора, близки до управляващите, които се потушиха и до голяма степен се тушираха тогава – на момента. Каза се: създава се една Комисия, която ще излезе с решение, ще излезе с препоръки и въпросът ще бъде решен. Явно, че това е било точно с тази цел и е нужно още време на управляващите, за да се потуши скандалът, да се покрият нещата, да се стигне с едни палиативни мерки дотам да не се реши проблемът. И защо?! Всичко това, за да не бъдат намалявани цените на лекарствата.
Тук преди малко се каза, че това касае само Здравната каса. Не, не е въпросът само за Здравната каса. Тук става въпрос за лекарствата, които свободно се купуват на пазара от българските граждани и които всъщност се оказват по-голямата част от потреблението на лекарства и парите, давани за тях от гражданите.
Всеки ден, с който увеличаваме срока на тази Комисия, ще бъде загубен, цените на лекарствата ще бъдат високи и от това ще печелят монополите и определени фирми – близки до управляващите, ще потриват ръце. Проблемът няма да се решава, така че това увеличаване на срока е абсолютно излишно с тази цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трети отрицателен вот? Няма.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни бъде представен от госпожа Ралица Ангелова. Вчера беше докладвано становището на Комисията по правни въпроси, така че остана само този доклад.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.
На заседанието, проведено на 9 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Велина Тодорова – заместник-министър, и Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
С настоящия законопроект се цели привеждане в пълно съответствие на Закона за адвокатурата с европейското законодателство относно упражняването на адвокатска професия в рамките на Европейския съюз.
Отстраняването на несъответствията с правото на Европейския съюз в тази област е необходима предпоставка, за да се избегне навлизането в съдебна фаза на процедура за нарушение № 2008/4906 срещу Република България, стартирана от Европейската комисия през 2009 г. Основните констатирани от Европейската комисия несъответствия между правото на Европейския съюз и българското законодателство, се отнасят до различното третиране на адвокати от Европейския съюз и адвокати от Република България, от една страна, и наличието на ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Европейския съюз в Република България, от друга. По-конкретно процедурата за нарушение е свързана с несъвместимостта на разпоредби от Закона за адвокатурата с чл. 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), относно правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги и с Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.
Съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз са забранени ограниченията на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка. Тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 57 от Договора дейността, която извършват лицата, упражняващи свободни професии, представлява дейност по предоставяне на услуги. Съгласно чл. 56 от Договора са забранени ограниченията на свободата на предоставяне на услуги по отношение на граждани на държава – членка на Европейския съюз, които временно упражняват своята дейност в друга държава членка.
Директива 98/5/ЕО има за цел да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.
Предложените със законопроекта изменения в Закона за адвокатурата са в следните насоки:
На първо място, въвежда се понятието „адвокат от Европейския съюз”.
Със законопроекта се създава нова „Глава трета „а” - Адвокати от Европейския съюз (§ 4 от законопроекта). Раздел I въвежда понятието „адвокат от Европейския съюз” и общите положения и правила, отнасящи се до адвокатите от Европейския съюз. Понятието обхваща адвокатите от държавите – членки на Европейския съюз, страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария, с оглед приравняването на гражданите на тези държави към гражданите на Европейския съюз по отношение на четирите основни свободи.
Адвокатите от Европейския съюз представляват особена категория адвокати, чиито статут е различен от този на чуждестранните адвокати и се доближава много до този на българските.
На второ място, постига се разграничаване на трайното установяване на адвокат от Европейския съюз в Република България от временното упражняване на адвокатската професия на адвокат от Европейския съюз в страната.
Раздел II на Глава трета „а” регламентира трайното установяване на адвокатите от Европейския съюз на територията на Република България, като въведените условия и законови процедури представляват въвеждане на разпоредбите на Директива 98/5/ЕО. Трайно са установени адвокатите от Европейския съюз, които са вписани в съответните регистри към адвокатските колегии и към Висшия адвокатски съвет.
Раздел III на Глава трета „а” урежда временното упражняване на адвокатската професия на територията на Република България от адвокати на Европейския съюз, които не са трайно установени в страната ни, в съответствие с правото на свободно предоставяне на услуги и с Директива на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. Временно упражняващите професията на територията на Република България адвокати от Европейския съюз не подлежат на вписване в съответните адвокатски регистри или на друг регистрационен режим.
На трето място, уеднаквяват се правата на български адвокат и на адвокат от Европейския съюз.
В текстовете на всички разпоредби на Закона за адвокатурата, отнасящи се до права и задължения, са включени изрично и адвокатите от Европейския съюз.
На четвърто място, забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз съгласно чл. 56 от Договора, е гарантирана в законопроекта посредством:
- правото на адвоката от Европейския съюз на свободен достъп и справки по дела (§13 от законопроекта);
- правото на адвоката от Европейския съюз да сключва договорите по чл. 76 и 77 от Закона за адвокатурата (§ 45 и § 46);
- правото на адвоката от Европейския съюз да сключва договор за съдружие по чл. 52 от Закона за адвокатурата;
- отпадане изискването за адрес и представител в България за връчване на съобщения и призовки.
На пето място, отстранява се ограничаването на правото на установяване (чл. 49 от Договора) и чл. 12 от Директива 98/5/ЕИО. Клон и дъщерно дружество.
Съгласно действащия Закон за адвокатурата, група адвокати, учредена в друга държава членка, не може да се установи в Република България под формата на адвокатско дружество, като използва името си. Действащият закон не позволява групата да се установява в Република България под формата на адвокатско дружество чрез временно упражняващи адвокатската професия адвокати от Европейския съюз. За да бъдат отстранени тези несъответствия с правото на Европейския съюз, законопроектът предлагат норми, с които се гарантира достъпът до формата „адвокатско дружество” на групи адвокати, учредени в друга държава членка (§ 38, § 40 от законопроекта), като същевременно се поставят изисквания, които целят да предотвратят появата на „псевдо” дъщерни дружества, които нямат действителна връзка с групата в другата държава членка.
На шесто място, създава се правна възможност за установяване на група адвокати от Европейския съюз под формата на клон.
Наименованието на Раздел IV на Глава десета от Закона за адвокатурата се изменя с наименованието „Клон” (§ 47 от законопроекта). В съответствие с чл. 11 от Директива 98/5/ЕО, относно упражняването на съвместна практика на адвокати под професионалното звание в приемащата държава членка, чл. 77а от законопроекта допуска един или повече адвокати от Европейския съюз да могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България в клон на група от Европейския съюз. Чрез предложеното изменение на чл. 77а се цели разширяване персоналния обхват на разпоредбата и отстраняване на несъответствията на българския закон с правото на Европейския съюз, в частност нарушението на свободата на установяване.
При разглеждане на законопроекта следва да се има предвид, че текстовете от законопроекта, в които е използван терминът „държава членка по произход”, следва да се прецизират и да се заменят с термина „държава по произход”. Съгласно определението за „адвокат от Европейски съюз”, посочено в чл. 11, ал. 1 от законопроекта, освен гражданите на държавите – членки на Европейския съюз, понятието включва и гражданите на другите държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
В заключение може да се отбележи, че с предложения законопроект се постига равноправно третиране на адвокатите от Европейския съюз както по отношение на техния статут, така и във връзка с гарантиране правото на установяване на адвокати и адвокатски дружества от Европейския съюз в Република България.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Госпожо министър, желаете ли да кажете няколко думи като вносител? Не.
Откривам разискванията по темата.
Заповядайте, колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Необходимостта от предложените промени в Закона за адвокатурата са свързани с една безусловна и спешна нужда от промяна на закона. Тя е наложена от започналата още през 2009 г. процедура, и то наказателна процедура, на Европейската комисия срещу България. Става въпрос за нарушение, допуснато от нашата страна поради несъвместимост на разпоредби от Закона за адвокатурата с правото на установяване в страната ни и свободата на предоставяне на услуги за адвокати от Общността, което е регламентирано с чл. 43 и чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност и Директива 98/5 на Европейския парламент и на Съвета. Става въпрос за разпоредби, отнасящи се до улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификация.
Ако не бъдат предприети предложените промени, на практика ще се стигне до осъждане на България, в резултат на което страната ни трябва да понесе много сериозни финансови санкции, а именно в размер най-малко на 777 хил. евро. Това е най-малката възможна сума, на която България може да бъде осъдена.
С предложените изменения в Закона за адвокатурата окончателно ще бъдат преодолени несъответствията между българското законодателство и правото на Европейския съюз, които се отнасят на практика до различното третиране на адвокати от Общността и адвокати от Република България, така и до съществуващи ограничения при установяването на адвокати и адвокатски дружества от Общността в Република България.
В качеството ни на пълноправен член на Европейския съюз смятам, че не трябва да допускаме действащото българско законодателство, и в частност Законът за адвокатурата да бъдат в противоречие с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, съответно с Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с директивите, които знаете, че сме задължени да транспонираме.
Законопроектът е изготвен при изпълнение на разпоредбата на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с която се забраняват ограниченията на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка.
Възползвам се от случая да Ви информирам, че предложеният на Вашето внимание законопроект е приветстван от директора на дирекция „Услуги” към Главна дирекция „Вътрешен пазар и услуги” на Европейската комисия и изцяло е съгласуван с тях. От негова страна е изразено мнение, че приемането му от Народното събрание в предложения вариант ще доведе до прекратяване на процедурата от страна на Европейската комисия и така България ще може да избегне огромните финансови санкции, които я грозят.
Надявам се да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26 (реплики от народния представител Мая Манолова), внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.
Гласували 102 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Прегласуване?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Мисля, че трябваше да бъде дадена възможност да се чуят мнения по законопроекта. (Силен шум и възгласи от ГЕРБ: „Беше дадено време!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля Ви за тишина в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Аз лично не съм гласувала по този законопроект и няма да гласувам. Използвам възможността само да кажа, тъй като съм адвокат и съм вписана като такава в адвокатска колегия, декларирам конфликт на интереси.
Искам да кажа, че този закон безспорно трябва да бъде приет, тъй като урежда статута на адвокатите от Общността в българската адвокатура. В него обаче има редица спорни моменти, по отношение на които би следвало да бъдат взети предвид и забележките на Висшия адвокатски съвет. Има доста неприемливи разпоредби от чисто правна гледна точка, допускащи например възможността за сдружаване на временно практикуващите адвокати в България, които са адвокати на Общностното право на Европейския съюз. Има и редица други спорни моменти, по които би следвало да има декларация от страна на вносителите и мнозинството, че ще бъдат взети предвид, за да може статутът на адвокатите на Общността да бъде уреден в българското законодателство по непротиворечив начин, съобразно статута и на българските адвокати.
Тъй като по принцип мисля, че този законопроект трябва да бъде приет, дебатът само би спечелил, ако беше дадена възможност да се чуят различни мнения и най-вече да се поеме ангажимент от мнозинството, че тези спорни моменти ще бъдат изчистени между първо и второ гласуване. Очевидно обаче ръководещият днешното пленарно заседание има друго виждане за дебата, от което, вярвайте ми, не печели никой – нито дебатът, нито адвокатите, нито българските граждани, които ще могат в условията на конкуренция да избират между български адвокати и такива от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Сега прегласуваме ли?
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Каквото искате, дайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23 април 2012 г.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 18.
Законопроектът е приет. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Помолих госпожа Ковачева като вносител да се изкаже. Тя каза, че ще се изкаже след разискванията. Открих разискванията, изчаках, закрих разискванията и дадох думата на министър Ковачева. Това, че Вие говорехте по мобилния си телефон, не е мой проблем.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Предположих, че тя се изказва като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предположенията не са фактическата обстановка. Има обективни действия.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Трябваше да дадете възможност и на други народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има още един законопроект, който трябва да се гласува.
Моля да гласуваме на първо четене втория законопроект с вносители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Господин Тончев, заповядайте за процедура.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по общ Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88 от 5 септември 2012 г. с още девет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Втора процедура – господин Тончев.
Заповядайте,
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, ще предложа на вниманието на колегите и на Вас втора процедура на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г. с още 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме и това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Вносител е Министерският съвет на 6 юли 2012 г.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Докладът ще ни бъде представен от госпожа Танева – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 септември 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните: госпожа Светлана Боянова – заместник министър, и госпожа Аделина Илиева – държавен експерт в дирекция „Растениевъдство”; от Министерството на здравеопазването: госпожа Фани Михайлова – директор на дирекция „Наркотични вещества”.
Законопроектът беше представен от госпожа Илиева.
Промените са свързани със синхронизиране на разпоредбите на закона, по отношение на вноса на семена от коноп, с изискванията на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”).
Законопроектът предвижда вносът на семена от коноп, непредназначени за посев, да се осъществява само от вносители, лицензирани от министъра на земеделието и храните, като за тях в министерството ще поддържа регистър. Определя се кръгът от лица, имащи право да бъдат лицензирани като вносители на семена от коноп, непредназначени за посев. Разписани са техните задължения, свързани с осигуряване на възможност за контрол и проследяване на внесените партиди, на тяхната преработка и реализация до краен клиент. Вносителите ще трябва да предоставят на Българската агенция по безопасност на храните подробна информация за начина на преработката; за количествата, реализирани като фуражна суровина, както и за количествата произведени и реализирани фуражи. Вносителите ще са длъжни и да осигуряват достъп на контролните органи до складовите си помещения по всяко време. Разписан е и ред за издаването или съответно отказ за издаване на лицензия, която ще бъде със срок на валидност една година. Изискванията за осъществяване на стопанска дейност към лицензираните вносители ще бъдат определени в наредба на министъра на земеделието и храните, която следва да бъде издадена в тримесечен срок.
Самата лицензия за внос на коноп ще бъде със срок на валидност до края на шестия месец, следващ месеца на издаване, и ще се издава от министъра на земеделието и храните само на вносители, получили разрешение по реда на наредбата по чл. 29, ал. 1 от закона, или на лицензирани вносители – когато семената от коноп не са предназначени за посев.
Предвидена е забрана за пускането в свободно обращение на семена от коноп, непредназначени за посев, с кълняемост над 10 на сто. Проверката на кълняемост ще се осъществява от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, чрез лабораторни анализи, като вземането на пробите ще става в съответствие с изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал. Когато резултатите от тези анализи показват кълняемост над 10 на сто, вносителят ще трябва за своя сметка да подложи партидата от конопени семена на термична обработка за понижаване на кълняемостта, унищожаване под митнически контрол или реекспорт за трета страна.
Вносът на семена от коноп, непредназначени за посев, ще се допуска само през одобрени съгласно европейското законодателство гранични пунктове, а контролът по преработката с цел смесване на конопените семена, непредназначени за посев, за храна на животни и/или тяхната реализация, ще се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните.
Със заключителните разпоредби се прави съответното изменение в Закона за фуражите.
От Министерството на здравеопазването изразиха подкрепа за предложения законопроект.
В заключение и след проведеното гласуване Комисията по земеделието и горите единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Доклада на Комисията по здравеопазването ще ни представи доц. Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
На заседанието взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Аделина Илиева – държавен експерт в дирекция „Растениевъдство” към Министерство на земеделието и храните. Тя информира народните представители, че предложените изменения и допълнения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите са необходими поради въвеждането на Регламент 1234/2007 г. на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфичните разпоредби за някои земеделски продукти. Със законопроекта се определят условията и редът за издаване на лицензия на вносителите на семена от коноп, непредназначени за посев, и за издаване на лицензия за внос на коноп. Целта е семената, които не са предназначени за посев, да отговарят на съответни критерии и условия за намаляване риска за използване на тези семена за посев.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха своите становища относно необходимостта от правнотехническо прецизиране на текстовете по отношение на двата вида лицензия, уточняване органите за упражняване на контрол и разработване на административни санкции в случаи на неизпълнение на закона.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заповядайте, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
На заседанието, проведено на 18 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проекта, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните: господин Цветан Димитров – заместник-министър, и господин Георги Ралчев – началник на отдел „Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти”.
С предложените изменения и допълнения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се цели привеждане в съответствие на българското законодателство с изискванията на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”). В частност, българското законодателство се привежда в съответствие с разпоредбите на чл. 157, § 1, буква „в” от Регламента, който постановява необходимостта от лицензионен режим за вносителите на конопени семена, непредназначени за посев, за които се издава лицензия за внос на коноп.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се определят условията и редът за издаване на лицензия на вносителите на семена от коноп, непредназначени за посев, и за издаване на лицензия за внос на коноп. В тази връзка са направени изменения и допълнения в чл. 29. С направените изменения се гарантира, че:
- вносът на семена от коноп, непредназначени за посев, се осъществява само от вносители, получили лицензия от министъра на земеделието и храните;
- създават се нови алинеи 3-5, с които се прецизира: поддържането на регистър на описаните вносители; разписват се изискванията, на които трябва да отговарят вносителите, както и уредбата за осъществяване на стопанска дейност със семената от коноп, съгласно Наредба на министъра на земеделието и храните);
- създават се нови членове 29а-29д, с които най-общо се регламентират изискванията, на които трябва да отговарят вносителите на семена от коноп, непредназначени за посев, както и техните задължения. Определят се и условията, които трябва да изпълнят лицата, кандидатстващи за лицензиране като вносители, срокът за издаване, валидността на лицензията, приложенията към нея, условията при които се отказва лицензиране;
- чл. 29д постановява вносът на конопени семена, непредназначени за посев, да се извършва само през одобрени съгласно европейското законодателство гранични пунктове. В частност контролът по преработката с цел смесване на конопените семена, непредназначени за посев, за храна на животни и/или реализацията им, се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите също се допълва чл. 52 от Глава шеста „Внос, износ и реекспорт на фуражи” на Закона за фуражите, като се препраща към режима по чл. 29 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите относно вноса на семена от коноп, непредназначени за посев.
Към законопроекта могат да бъдат отправени следните препоръки:
- в текста на § 3 – чл. 29, ал. 4, т. 1 от законопроекта, след думите „държава членка” е коректно да се добави „на Европейския съюз”;
- в § 4 – чл. 29а, т. 3; чл. 29в, ал. 1; чл. 29д, ал. 1 следва да се прецизират и уточнят между първо и второ четене от водещата комисия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно, с 10 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Хубенова.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Внесен е от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Николай Петков.
Заповядайте, господин Петков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник: от Държавна комисия по сигурността на информацията – госпожа Цвета Маркова, председател; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Йорданов, заместник председател, Таня Каракаш – началник отдел в дирекция „Правнонормативна дейност”, и Марияна Йорданова, началник сектор в дирекция „Класифицирана информация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Петков.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ ПЕТКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., обсъди Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на заинтересованите институции:
от Държавна комисия по сигурността на информацията – Цвета Маркова, председател, Станимира Чюбатарова, директор на дирекция „Правна и международноправна дейност”, и Камелия Василева, началник отдел „Сигурност на автоматизираните информационни системи”;
от Държавна агенция „Национална сигурност” – Таня Каракаш, началник отдел в дирекция „Правнонормативна дейност”, Виолета Дъчева, началник отдел в дирекция „Технически операции”, и Марияна Йорданова, началник сектор в дирекция „Класифицирана информация”;
от Министерството на вътрешните работи – Николай Нанков, началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност”.
Законопроектът бе представен от госпожа Цвета Маркова като необходима техническа поправка, целяща запълването на констатирана в практиката законова празнота. Действащата нормативна уредба съдържа правна регламентация по отношение на издаването на сертификатите за сигурност по чл. 14, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, като липсва такава относно отнемането или прекратяването им. Това обстоятелство създава затруднения за ефективното изпълнение на правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност” в тази сфера.
С предложения законопроект се регламентират функциите на Държавна агенция „Национална сигурност” по отнемане и прекратяване на сертификатите за сигурност на автоматизирани информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация.
Таня Каракаш от Държавна агенция „Национална сигурност” и Николай Нанков от Министерството на вътрешните работи изразиха подкрепата си за предлаганите промени.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 19 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Докладът на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” ще ни бъде представен от господин Дъбов.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 28 юни 2012 г., разгледа Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Законопроектът има за цел да допълни и усъвършенства законовата уредба, свързана със сигурността на автоматизираните информационни системи и мрежи, използвани за работа и защита на класифицирана информация.
По същество проектът дава правомощия на Държавна агенция „Национална сигурност” да отнема и прекратява действието на сертификатите за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация, които до момента издаваше съгласно чл. 14, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, като редът за отнемането, прекратяването и обжалването им се урежда процесуално в предлаганите нови членове 94а, 94б и 94в.
Това ще улесни и подобри дейността на ДАНС като контролен орган в областта на защитата на класифицираната информация и ще направи правомощията, които Агенцията има по отношение на сертифицирането на автоматизираните информационни системи, симетрични на правомощията по отношение на разрешенията за достъп до класифицирана информация.
В резултат на обсъждането и като одобрява мотивите на законопроекта, Комисията с единодушие от присъствалите си членове предлага на Народното събрание да одобри Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г., съгласно текста на вносителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 202-01-45, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Вносител – Министерският съвет, 17 юли 2012 г.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Докладът й ще бъде представен от госпожа Милева.
Заповядайте, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин председател, колеги! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник от Министерството на вътрешните работи: на господин Веселин Вучков – заместник-министър, Николай Григоров – Главна дирекция „Национална полиция”, Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност”, и от Министерството на физическото възпитание и спорта – на Лазар Каменов, заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202 01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Николай Григоров – Главна дирекция „Национална полиция”, и Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и представители на Министерството на физическото възпитание и спорта: Лазар Каменов – заместник-министър, и Елена Попова – юрисконсулт в отдел „Административно-правно обслужване”.
От името на вносителя заместник-министър Вучков представи законопроекта, отбелязвайки, че той е изготвен от Министерството на вътрешните работи и Министерството на физическото възпитание и спорта с участието и на неправителствения сектор.
Законопроектът цели да отговори на необходимостта от предприемане на адекватни мерки за превенция на противообществените прояви при провеждането на спортни мероприятия. С него в българското законодателство се въвежда фигурата на стюарда и се определят неговите правомощия.
Предвидено е стюардите да преминават специализирано обучение, което ще се организира от спортните клубове по програма, съгласувана с Министерството на физическото възпитание и спорта и с Министерството на вътрешните работи.
Прецизират се функциите на отговорника по сигурността на спортния обект и на ръководителя на спортното мероприятие.
Предвижда се нова редакция на чл. 21 от закона, дефинираща понятието „спортно хулиганство”. Завишават се налаганите санкции, като се разписва диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява.
Въвежда се наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото”. Решението на първоинстанционния съд, с което е наложено административно наказание по този закон, ще може да се обжалва пред съответния окръжен съд.
Законопроектът предвижда промяна и в процедурата по налагане на принудителна административна мярка „спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия” по чл. 41, т. 2 от закона, като се въвежда изискване налагането на мярката от министъра на физическото възпитание и спорта да бъде предварително съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Въвеждат се санкции за неизпълнение на всяко конкретно задължение по закона и се разширява кръгът на субектите, които подлежат на наказания.
Заместник-министър Камен Лазаров заяви, че Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя законопроекта, като отбеляза, че той представлява една добра основа за превантивна дейност срещу нарушенията на обществения ред по време на спортни мероприятия.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Атанас Мерджанов, Йордан Бакалов, Павел Димитров и Неджми Али.
Народният представител Атанас Мерджанов заяви, че подкрепя подобен тип мерки, но поясни, че превантивната работа не се ограничава само в рамките на закона и по време провеждането на спортното мероприятие. Според него отговорността не трябва да бъде съсредоточавана върху органите на МВР, а да се потърсят допълнителни възможности и ресурси за натоварване с отговорност и на другите заинтересовани субекти, в това число клубовете на привържениците и спортните федерации.
Народният представител Йордан Бакалов акцентира върху практическото приложение на законопроекта и зададе въпрос относно резултатите от работата на органите на МВР по превенцията и противодействието на спортното хулиганство.
Народният представител Павел Димитров счете за положително предложението домакините и ръководителите на спортни мероприятия да бъдат допълнително ангажирани с работата по осигуряване на сигурността при провеждането им.
Според народния представител Неджми Али законопроектът е „положителна крачка напред”, въпреки наличието на някои слабости в него.
Народният представител Анастас Анастасов изрази отношение по няколко от текстовете от законопроекта. Относно предложеното ново определение на понятието „спортно хулиганство”, той отбеляза че съществува дългогодишна практика, утвърдена още през 1974 г. с постановление на Върховния съд както по отношение на проявите на дребно хулиганство по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство, така и по отношение на престъплението „хулиганство” по чл. 325 от Наказателния кодекс.
Анастас Анастасов счете за недопустимо някои от наказанията, предвидени в чл. 25 от законопроекта да надхвърлят размера на наказанието пробация по чл. 42а от Наказателния кодекс.
Той подчерта че трябва да бъде обърнато специално внимание на параграфи 22, 23 и 24 от законопроекта, засягащи процедурата за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
По отношение на фигурата „стюард” народният представител Анастасов подчерта, че нейното ползване от спортните клубове би следвало да бъде тяхно задължение, а не само възможност предвид трудността, която правоохранителните органи изпитват при осигуряване на необходимата охрана. Въпреки тези бележки Анастас Анастасов заяви, че като цяло законопроектът заслужава подкрепа.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 19 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Докладът на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни бъде представен от госпожа Чалъкова.
Заповядайте, госпожо Чалъкова.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
В заседанието на комисията взеха участие Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, доц. Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, представители на Българския футболен съюз, Сдружението на българските футболни привърженици и други неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от заместник-министрите на вътрешните работи и физическото възпитание и спорта.
В изложението си вносителите представиха основните изменения, предложени с настоящия законопроект, свързани с необходимостта от предприемане на адекватни мерки за превенция на противообществените прояви.
С предлаганите изменения се целú прецизиране на функциите на отговорника по сигурността на спортния обект и ръководителите на спортни мероприятия. Въвеждат се допълнителни изисквания към монтирането и използването на видеокамерите в спортната зала.
Със законопроекта се въвежда фигурата на стюарда, с което се целú ясно да се дефинират дейностите, свързани с извършване на разпоредителни функции, от една страна, и да се ограничат функциите на придружителите на привържениците и органите, осъществяващи охранителна дейност, от друга. Регламентират се правомощията на стюардите при провеждане на спортни мероприятия.
По нов начин се регламентират критериите и условията, при които лица под 18 години могат да бъдат допускани като посетители на спортни мероприятия.
Със законопроекта се дава правна възможност за налагане на наказанието „полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото”, когато по обективни или субективни причини наказанието „глоба” не може да се заплати от дееца.
Законопроектът предвижда промяна и в процедурата по налагане на „спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия”.
С промените се завишават налаганите санкции, като се предвижда диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява.
В началото на дискусията бяха представени писмени становища по законопроекта от министъра на физическото възпитание и спорта, Българския футболен съюз, Българската федерация по волейбол, Националното сдружение на общините и Сдружението на българските футболни привърженици. Във всички тях се изразява подкрепа по отношение на философията на законопроекта, но се посочват конкретни текстове, които трябва да бъдат обсъдени и допълнени към проекта.
В хода на дискусията членовете на комисията подкрепиха духа и философията на законопроекта, които развиват идеята за повече самоорганизация и по-малка намеса на органите на вътрешния ред, но наред с това се концентрираха върху някои основни пунктове на предложените изменения и допълнения, както следва:
Първо, функциите, правата и задълженията на служебните лица не са ясно посочени. Налице се множество повторения и разминавания както във функциите, така и по отношение на отговорностите при описаните ръководни лица по сигурността на спортната зона, спортното съоръжение и при провеждане на спортното мероприятие. Това създава риск за опорочаване на добрата идея за самоорганизация.
Второ, в съдържащата се в § 16 нова редакция на чл. 21 не е ясно кое налага нова редакция на понятието „спортно хулиганство”, дефинирано в законопроекта като по-лека форма на хулиганство по смисъла на чл. 325 от Наказателния кодекс. Описани са и други форми на изпълнителни деяния – неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, унищожаване и повреждане на чуждо имущество, притежание и използване на оръжие, които съставляват и престъпления по НК. Не се изяснява при подобни деяния кой закон ще се прилага.
Трето, в § 11 относно изменението на чл. 16, засягащо видеонаблюдението по време на спортни мероприятия, беше изказано предложение Министерството на физическото възпитание и спорта, както и спортните федерации и клубовете да предвиждат средства в бюджетите си за оборудване на видео наблюдение и системи за сигурност на спортните обекти. Наред с това участниците в дискусията изразиха опасение относно съхранението на записите, както и липсата на текстове за реда, по който ще се извършва тяхното унищожаване.
Четвърто, с оглед на нови критерии в § 11, касаещи достъпа на лица под 18 години до спортни мероприятия, беше посочена липсата на хипотеза за организирани посещения на ученици и членове на спортни клубове.
Възражения и предложения за промени бяха направени по отношение на декларираното съгласие на родителя или придружителя на непълнолетно лице на спортни събития, както и към самата декларация „Приложение 1, § 36”. Прочитът й показа, че всъщност става въпрос не за една, а за две декларации, наречени Част 1 и Част 2.
По време на обсъждането бе направена принципна забележка от страна на народните представители, че е необходимо да се изиска анализ на прилагането на действащия закон, преди да се пристъпи към промяната.
От страна на представителите на Сдружението на българските футболни привърженици беше декларирана принципна подкрепа за промените в законопроекта с изискване към законодателя – нормите да бъдат приложими, работещи и съобразени с условията в България.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване с резултати: „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Чалъкова.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще ни бъде представен от госпожа Митева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли юли 2012 г., разгледан на заседание, проведено на 19 септември 2012 г.

На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на физическото възпитание и спорта.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи.
Той е изготвен във връзка с необходимостта от предприемане на адекватни мерки за превенция на противообществените прояви.
С него се въвежда фигурата на стюарда, позната и използвана във всички европейски страни. С това се целú ясно да се дефинират дейностите, свързани с извършване на разпоредителни функции, както и да се отграничат от функциите на придружителите на привържениците и органите, осъществяващи охранителна дейност. Регламентират се правомощията на стюардите при провеждане на спортни мероприятия. С предлаганата промяна се цели намаляване на напрежението сред посетителите при провеждане на спортни мероприятия.
С предложените промени в законопроекта се уточняват функционалните задължения и отговорностите на организаторите на спортни мероприятия, касаещи осигуряването на документи/знаци, удостоверяващи правото на достъп, както и осигуряване на свободни зони за гарантиране сигурността на посетителите.
Измененията в чл. 13 са продиктувани от практиката, налагаща описаните функции да се изпълняват от ръководителя на мероприятието, а не от отговорника по сигурността. Разширяват се правомощията на ръководителя на мероприятието по отношение на недопускането на лица с наложени принудителни административни мерки и на малолетни и непълнолетни без придружител в спортната зала и в спортния обект. Въвеждат се условия, при които малолетни и непълнолетни лица може да бъдат допускани като посетители на спортни мероприятия. Това е продиктувано от проблемите, възникващи в практиката при обезпечаване охраната на спортни мероприятия, както и сигурността на тази категория лица. Изброява се кръгът от лица, които могат да бъдат придружители на малолетни. Въвежда се изискването за придружаване на непълнолетни от пълнолетен дееспособен придружител, като съгласието на родител и на приемащото лице (придружител) се удостоверява с декларация. Ограничава се възможността едно лице да бъде придружител на повече от 3 деца.
Въвежда се забрана за продажба на алкохолни напитки в спортната зона в деня на спортното мероприятие, както и допълнително изискване към опаковането на напитките с оглед свеждане до минимум на употребата им не по предназначение.
Предлага се нова редакция на понятието „спортно хулиганство”. Ясно се разграничават различните хипотези, като се допълват случаите, в които определени действия следва да се квалифицират като „спортно хулиганство”. По този начин се постига конкретизиране на понятието, разширявайки приложното поле на закона по отношение на деянията и местата, в които противоправното поведение следва да се счита за спортно хулиганство.
С промените в закона се завишават налаганите санкции, като се предвижда диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява.
Изрично се вменява в задължение на съда да изпрати препис от решението до органа за изпълнение, което в сега действащия закон не е предвидено. Тази законова празнота дава възможност за практическо неизпълнение на наложените наказания, тъй като органът, който следва да ги изпълнява, няма информация за това. Законът за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия не предвижда към момента възможност за обжалване на решението на районния съдия при налагане на административно наказание, поради което се въвежда възможност за обжалване решението на първоинстанционния съд пред окръжния съд, като се предвижда кратък срок за това.
Практиката показва, че събираемостта на глобите е неефективна. Ето защо със законопроекта се дава правна възможност за налагане на наказанието „полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото”, когато по обективни или субективни причини наказанието глоба не може да се заплати от дееца поради липса на доходи и право на собственост, срещу които да бъде насочено принудителното изпълнение.
В административнонаказателните разпоредби на действащия закон са предвидени санкции само за неизпълнение на отделни задължения на определени длъжностни лица, имащи отговорности по сигурността. С предложените изменения се въвеждат санкции за неизпълнение на всяко конкретно задължение по закона, а също се разширява кръгът на субектите, които подлежат на наказания за неизпълнение на отговорностите, произтичащи от закона.
Министерството на физическото възпитание и спорта в своето становище изцяло подкрепя въвеждането на нови моменти в правната уредба с цел оптимизиране опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, както и направените предложения за промени, продиктувани от сериозен анализ на сега действащия закон, отстраняване на неработещите текстове в него и създаване на нови, които биха довели до конкретни резултати.
В дискусията народните представители подкрепиха концепцията на законопроекта.
Беше изказана подкрепа към предвидената санкция безвъзмезден труд в полза на обществото, но не само при условие, че не може да бъде заплатена наложената глоба. С нейното налагане и изпълнение ще се получи необходимият ефект от наказанието.
Обърна се внимание на § 2, като се поставиха въпроси относно това кой ще издава акта, разрешаващ ползването на спортните обекти, като се вземе под внимание, че част от тях са общинска собственост.
Акцентира се, че не е разписано в законопроекта кой ще има компетентност да извършва контрол и легитимация на всички лица, посещаващи спортните мероприятия, както и че на родителите не е необходимо да бъде изисквана предвидената декларация – образец, когато придружават собствените си деца.
Беше предложено в § 7, т. 1 организаторите на спортни мероприятия да стеснят ограничителните мерки до определени часове преди провеждането на спортното мероприятие.
Поставен беше и въпрос съществува ли ефектива система за контрол на лица, които имат наложена мярка за забрана за посещаване на спортни мероприятия.
Със законопроекта се въвежда фигурата на стюарда, но тя е предвидена само като възможност и се изказа опасение, че в такъв случай тя няма да има практическо приложение. Първоначално тази фигура е трябвало задължително да присъства на спортните мероприятия, да има контролни функции, да следи и за изпълнение на разпоредбите и на други закони, и при необходимост да сигнализира органите на МВР.
Беше подчертано, че няма легална дефиниция на понятието „спортно мероприятие”, както и че трябва да бъде уточнено за кои мероприятия ще се прилагат разпоредбите на закона.
Не бяха подкрепени разпоредбите на § 22, 23 и 24, чието съдържание се отклонява от нормите на Наказателния кодекс и ЗАНН относно давността на изпълнение на наложеното наказание глоба и предвидената във връзка с това нова процедура за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
След проведената дискусия и обсъждане, със 17 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, № 202 01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли изявления от името на вносителите? Няма.
Колеги, откривам разискванията, заповядайте.
Няма разисквания. Закривам разискванията.
Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ДЕКЕМВРИ 2011 – 20 ЮЛИ 2012 г.
Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от 19 юли 2012 г.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Сичанов.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на господин Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Господин Сичанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012 г., № 220-00-45, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012 г., № 220-00-45, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха Евтим Костадинов – председател, Айруш Хаджи – заместник-председател, и Мариана Даракчиева – секретар на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Господин Евтим Костадинов представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В Доклада са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Представена е работата с граждани, както и публичната и международната дейност на Комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи.
В своето изложение Евтим Костадинов подчерта, че Комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 14 048 български граждани и е обявила принадлежност на 426 лица. За периода 19 декември 2011 г. – 1 юли 2012 г., Комисията е провела 19 заседания и е обсъдила, приела и обявила 42 решения.
В създалата се дискусия участие взеха народните представители Анастас Анастасов и Неджми Али. Народният представител Анастас Анастасов определи Доклада като достатъчно подробен и подготвен съобразно изискванията за пълнота, обем и качество на информацията.
На въпроса на народния представител Неджми Али относно работата по приемане на документация от различните архивни единици и картотеки, председателят на Комисията Евтим Костадинов отговори, че приемането от Националната разузнавателна служба и МВР е приключило. Продължава приемането на документацията от Министерството на отбраната – Служба „Военна информация”.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, без „против” и с 4 гласа „въздържал се” подкрепя внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
За приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 – 20 юли 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2011 – 20 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Сичанов.
Господин Костадинов, желаете ли изявление? Не.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложения проект за решение, който беше изчетен от господин Сичанов.
Гласували 73 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 3.
Докладът е приет.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Вносители са Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г. Същият е приет на първо четене на 11 юли 2012 г.
Докладът ще ни бъде представен от госпожа Петрова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат арх. Георги Стоев – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 254-01-63, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 23 май 2012 г., приет на първо гласуване на 11 юли 2012 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова за създаване на § 1, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
„(3) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 1 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 8 ал. 5 се изменя така:
„(5) Правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 1, който става § 2, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова за създаване на § 1а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов за създаване на нов § 1а, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 9 ал. 5 се изменя така:
„(5) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс за срок от 4 години съгласно Кодекса на труда, освен ако друго не е предвидено в специален закон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 1а, който става § 3 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова за създаване на § 1б, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 1б, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 17, ал. 3 се създава изречение второ: „Директорите на българските културни институти в чужбина не могат да бъдат назначавани за повече от два мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 1б, който става § 4, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 5:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 5. Заварените към влизането в сила на този закон безсрочни трудови правоотношения на директорите на държавни, общински и регионални културни институти се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по реда на този закон и Кодекса на труда, но не повече от 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2, който става § 5, както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Постъпило е предложение от народния представител Красимир Велчев и народния представител Даниела Петрова за създаване на § 3, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 3, който става § 6:
„§ 6. В Закона за културното наследство (Обн., ДВ, бр. ...) в чл. 28, ал. 6 изречение второ се изменя така: „Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните музеи – от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 3, който става § 6, както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата на второ гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Вносител е Министерският съвет на 13 юли 2012 г.
Докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни бъде представен от господин Евгени Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Предлагам на Народното събрание да предостави достъп в залата на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Емил Алексиев –държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
На заседанието присъстваха Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Десислава Захариева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна дейност и човешки ресурси” в Комисията за защита на потребителите, Даниела Бобева – директор на дирекция „Международни отношения” в БНБ, и Ирина Марцева – главен секретар на Асоциацията на банките в България.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на Част II от Приложение I на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляване на годишния процент на разходите.
Въз основа на натрупания опит на държавите членки при прилагането на Директива 2008/48/ЕО досега се установява, че включените допълнителни допускания не са достатъчни за изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) по еднакъв начин. Изменението на Приложение I на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните допускания за изчисляване на годишния процент на разходите се налага поради липсата на правна регламентация на отделни хипотези за изчисляването на ГПР, различни от предвидените до този момент. Това са нови допълнителни допускания по отношение на договор за кредит с неопределен срок или на договор за кредит, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт и от договора за кредит с неопределен срок. Изменението също така предвижда и начини за определяне на точния времеви момент на началния период, от който започва усвояването на кредита, и на плащанията, направени от потребителя.
Със законопроекта се предлага изменение на т. 3 от Приложение I към чл. 19, ал. 2, в която са посочени две общи положения и десет допълнителни допускания, които се вземат предвид при изчисляване на годишния процент на разходите. С тези допълнителни допускания се определят някои елементи, включени във формулата за изчисляването на ГПР, когато те не са известни или не може да бъдат установени при сключването на договора и при изчисляването на ГПР, както и случаите, когато те могат да се променят.
Допълнителните допускания по букви „ж”, „з” и „и” от законопроекта са изцяло нови предложения. С предлаганото допускане по буква „ж” се приема, че при договор за кредит с неопределен срок, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт, кредитът е отпуснат за период една година считано от датата на първоначалното му усвояване и окончателното плащане, направено от потребителя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива.
Предлаганото допускане по буква „з” се отнася за случаите, когато датата или размерът на вноската не може да бъдат установени. В този случай се приема, че погасяването се извършва на най-ранната дата и за най-ниската сума, предвидени в договора за кредит.
Предлаганото допускане по буква „и” обхваща случаите, при които не е възможно въз основа на сключения договор за кредит да бъдат установени датата или размерът на вноската, които потребителят следва да плати. В този случай се предполага, че плащането е извършено в съответствие с датите и с условията, изисквани от кредитора, а когато те не са известни, се приема, че лихвите се плащат едновременно с погасяването на главницата. Прието е също така окончателното плащане да погасява остатъка от главницата, лихвата и другите разходи, ако има такива.
Съгласно изискванията на Директива 2011/90/ЕС на Комисията срокът за въвеждането й в националното ни законодателство е не по-късно от 31 декември 2012 г. и разпоредбите на закона трябва да се прилагат считано от 1 януари 2013 г.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит не предвижда създаването на нова институционална структура. Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма чрез Комисията за защита на потребителите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Стоев.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни бъде представен от господин Стойков.
Заповядайте, господин Стойков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
На заседанието, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, и Цвета Караилиева – експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
I. Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на Част II от Приложение I на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляване на годишния процент на разходите. Изменението на тази част на Директива 2008/48/ЕО e продиктувано от натрупания опит в държавите членки при нейното прилагане досега, а именно – предвидените към момента хипотези за изчисляването на годишния процент на разходите не са достатъчни за всички видове потребителски кредити и освен това те не са адаптирани към търговската ситуация на пазара.
II. Със законопроекта се предвижда въвеждането на допълнителни допускания по отношение на договор за кредит с неопределен срок или на договор за кредит, различен от договора за кредит под формата на овърдрафт и от договора за кредит с неопределен срок.
Предвиждат се и начини за определяне на точния времеви момент на началния период, от който започва усвояването на кредита, и на плащанията, направени от потребителя.
С предвидените изменения на допълнителните допускания за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) се цели да се гарантират прозрачни правила при изчисляването му и да се осигури последователност и еднакво изчисляване от всички кредитодатели на този процент. Това от своя страна би улеснило потребителите за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
III. Към законопроекта може да бъде отправена следната препоръка – определението за „договор за кредит с неопределен срок” да бъде посочено в Допълнителните разпоредби на закона.
IV. В заключение може да се каже, че предложените текстове отчитат и не противоречат на разпоредбите на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на Част II от Приложение I на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляване на годишния процент на разходите, но е необходимо да бъде отразена посочената правно техническа бележка, с цел запазване логиката и стила на закона.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стойков.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА.
Вносители са Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. Същият е приет на първо четене на 22 май 2012 г.
Докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни бъде представен от господин Мартин Димитров, председател на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Първо, процедура за допускане до залата на Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и Симонета Бонева – началник отдел в дирекция „Външноикономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г., приет на първо гласуване на 22 май 2012 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 1, което се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По параграф 2 има предложение от народния представител Тодор Великов:
„1. В § 2 се правят следните изменения:
а) член 3а отпада;
б) член 3б отпада.
2. Създава се нов § 2а със следното съдържание:
„§ 2а. В чл. 5 отпадат ал. 2 и ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за параграфи 3, 4 и 5, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По параграф 6 има предложение от народния представител Тодор Великов:
„В § 6 се правят следните изменения:
а) В чл. 21б отпада ал. 3;
б) член 21в отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 6, против 55, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на вносителя за § 6, което се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 30, ал. 1 думите „съюз и“ се заменят със „съюз или на друга държава – страна по Споразумението за“.”
Предложение от народните представители Десислава Танева и Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания по предложението на Комисията за създаването на нов § 7? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаването на нов § 7 с редакция така, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8, 9, 10, 11 и 12:
„§ 8. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 3 се изменя така:
„3. изисква стоките, предназначени за продажба на стоково тържище, да се придружават от документи за произход и за съответствие с изискванията за безопасност;”
б) точка 5 се отменя.
2. Алинея 4 се отменя.
§ 9. В чл. 52а, ал. 2 се отменя.
§ 10. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „кооперациите“ се добавя „или от физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители“, думата „страна“ се заменя с „държава“, а накрая се добавя „или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“
2. В ал. 3 след думите „Търговския закон” думата „или” се заменя със запетая, а след думите „Закона за кооперациите” се добавя „или по Закона за подпомагане на земеделските производители”.
§ 11. В чл. 57, ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „точки 2, 3 и 4“, а думите „на мястото на извършване на продажбите“ се заличават.
§ 12. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За сключените на тържището и на пазара на производителите сделки с юридически лица и еднолични търговци се издава фактура. За сключените сделки с физически лица фактура се издава само при поискване от лицето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз накратко искам да обърна внимание какво предстои да гласуваме. В този закон с гласуваните преди малко текстове изключихме цялата отговорност на собствениците на тържища по отношение на стоката, която се продава в тях, на качеството и целия контрол, който е свързан с влизането и излизането на стоката. В този текст Комисията предлага да гласуваме собствениците на борси, и по точно на складовете, да продават стоката без фактури, само с касови бележки.
Аз изказах моето становище в Комисията, че с тази поправка подсилваме или стимулираме сивата икономика. Казвам го още веднъж, искам да кажа моята позиция пред Вас – народните представители, въпреки че в Комисията е подкрепено. Тогава аз бях „против”. Мисля, че това не е добра поправка, а ще създаде само вариант и възможност за лица, които от много време работят в сивата икономика чрез търговията на ДДС, ако мога да го кажа. По този начин контролът пада много и освобождаваме голяма част от сивата икономика точно в тази част – търговията на едро и на дребно. Там, където започва целият процес.
Мисля, че не трябва да подкрепяме този текст и аз ще гласувам „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: С цялото ми уважение към колегата Георги Андонов искам да успокоя народните представители в залата, че този законопроект няма за цел в никакъв случай да намали контрола, а има съвсем различна цел: да се премахне двойният контрол, дублирането на компетенциите на Комисията по стоковите борси и тържищата и на Агенцията за храните. Едните да отговарят за едно – за качеството на храните, а Комисията по стоковите борси и тържищата да има други разделени компетенции. Много лоша практика в България е това дублиране на проверките.
Съжалявам, че колегата Валентин Николов напусна Парламента, ние сме съвносители с него на този законопроект, но заедно с него и с колегата Червенкондев проведохме няколко много сериозни публични обсъждания. Дойдоха хора от цялата страна, поставиха конкретни проблеми, беше станало като митинг един ден пред Народното събрание заради това, че предишният, действащият в момента закон, на практика затваряше складовете на едро.
Това, което правим заедно, колеги, с един голям консенсус бих казал в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм е да има по-добра регламентация, разделение на компетентностите, намаляване на бюрокрацията, забележете, тъй като в момента има едни, втори, трети дневници. Не е необходимо да тормозим хората с подобни изисквания и в никакъв случай не смятам, че има опасност да спадне контролът. Да, няма да има дублиране на компетенциите, няма да има нужда едни и същи документи да ги искат различни служби, но това не означава по малко контрол.
Уважаеми колега Андонов, аз съм убеден, че Вашето безпокойство не е оправдано.
На следващо място, в текстовете, които конкретно обсъждаме в момента, е записано, че когато става въпрос за физическо лице, фактура се издава, когато то изрично я поиска. Какво се получава в противен случай? Една възрастна дама отива и си купува чувал чушки, не желае да вземе фактура и си тръгва. Какво прави тогава продавачът? Гони я с фактурата ли? Как си го представяте? Няма как да стане! Как си представяте, че на жената, която си е купила чушки и си е тръгнала, ще й дадете насила фактура?
По тези текстове поискахме становището на госпожа Менда Стоянова и на госпожа Танева, които бяха конструктивни и точни в своите предложения. Смятам, че тези предложения са пример за изчистени и работещи правила.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Има становища от Министерството на финансите и от НАП.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): И от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, аз искам да се изкажа в същия дух, както господин Мартин Димитров, защото контролът не е двоен, а той даже е троен – освен Агенцията по храните, НАП също ги проверява. Касовите апарати така или иначе са свързани с Националната агенция за приходите и няма да останат нерегистрирани обороти. Най-важното действително е да се отразяват продажбите чрез фискалните касови устройства.
Действително не е възможно да гоним физическите лица, за да им издаваме фактура. В действителност най-доброто е, което може да се намира в складовете за продажба – ние това сме го коментирали, да има копие от фактури за доставка на стоките. Защото се получава така, че ако една фирма има пет или десет склада в цялата страна, не може да занесе оригиналните си фактури в единия склад, във втория или в третия склад. Трябва да стоят в счетоводството и при проверка евентуално – Данъчнопроцесуалният кодекс казва кога се извършват проверките и какви са сроковете за предоставяне на оригиналните документи. Не може оригиналните документи да се съхраняват в складовете на фирмата. Достатъчно е да има заверени копия на фактурите, за да се види произходът на стоките. Аз споменах и в Комисията, че органите не са длъжни и не могат, когато дойдат на проверка, да изискват веднага оригиналните фактури. Не могат да искат фирмата да има всички необходими документи за извършване на ревизия и който откъдето те хване, да започва да ти прави ревизия на тротоара. Така или иначе има си ред, има си закони в тази държава, които трябва да се спазват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика – господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Андонов! Аз съм един от вносителите и когато правихме работна група за промените между първо и второ четене, искам да уверя всички колеги, че се отнесохме изключително отговорно и сериозно и последното, което мислехме, е да работим за сивата икономика. Напротив, ние работихме за облекчаване на малкия и средния бизнес, за облекчаване на процеса и документооборота в стоковите борси и тържищата. В този съгласувателен процес ние получихме съгласуване от министъра на финансите, от Националната агенция за приходите, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и естествено от Министерството на земеделието и храните. Наистина тази работна група, създадена за промените в този закон, беше изключително отговорна, сериозна и задълбочена.
Това, което казаха колегите Димитров и Евгени Стоев, отговаря на истината. Наистина помислихме във всички насоки. Нашето желание е да не дублираме нито функции, нито контроли, нито отговорности, а когато сме преценили и сме приели със Закона за данъка върху добавената стойност и Наредбата на министъра за директна връзка с Националната агенция за приходите на касовите апарати с фискална памет, считаме, че всичко това, което Ви притеснява, се минимизира и при наличието на един добър контрол от хилядите служители на НАП, от Агенцията по храните, както и от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, тъй като те също могат да констатират по компетентност със съответните актове, предложените от нас текстове, ще работят изключително добре и ще облекчат целия този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика?
Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Колеги, извинявам се много, ще направя само една дуплика на господин Димитров.
Аз направих моето изказване, като изхождах от заглавието на закона. Става въпрос за „Закон за стоковите борси и тържищата”. Става въпрос за една дейност на търговията, която е вкарана в рамките на закон. Не става въпрос за обикновени складове, за обикновени магазинчета. Затова мисля, че там народното представителство преди време е вкарало определени изисквания по определен начин да се извършват тези сделки.
Между другото прочетох становището на Министерството на финансите и те са против тази промяна. Те са категорично против, господин Дянков е против тази забрана. Имам становището, което е към закона.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Има писмено становище.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Становището е в писмен вид.
Затова аз изказах моето притеснение и опасение.
По отношение на качеството, да, казахте, че не трябва да ги възпираме, но когато става въпрос за продажби, за извършване на сделки точно в тази зона, а това са сделки, които се контролират по Закона за стоковите борси и тържищата, за мен е нормално документите, гарантиращи качеството и произхода на стоките, да бъдат там, където се извършва сделката – на тези стокови борси и тържища, които са под контрола на този закон.
Ако мислите, че трябва да либерализираме целия този процес, по-добре е да закрием Комисията по стоковите борси и тържищата и да го пуснем на свободен принцип.
Направих това изказване, защото мисля, че е нормално, когато има закон и народното представителство е решило да има такъв, трябва да се движим в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Андонов, само да уточним нещо – конкретно срещу някой от параграфите ли възразявате?
ГЕОРГИ АНДОНОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Параграф 11?
ГЕОРГИ АНДОНОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще подложа отделно на гласуване § 11.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, според мен е добре тези въпроси да бъдат поставени и дискутирани в пленарната зала, както сме дискутирали в Икономическата комисия и да се отговори публично, така че аз благодаря на господин Георги Андонов, че ги постави по същия начин, по който ги постави и пред Икономическата комисия.
Министерството на земеделието и храните от самото начало дава положително становище по този законопроект, което е от 21 февруари 2012 г. Но ние правим нещо много повече – включваме ги на всеки етап и във всяка работна група имаше техен представител, който одобри направените промени и предложения.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на 5 март 2012 г. дава положително становище, като те дори предлагаха законът да направи още няколко крачки, които ние, колеги, не правим докрай по отношение разграничаване на правомощията и премахване на дублирането. Нещо повече, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма участват активно на всеки един етап от разработването на този законопроект и дават положително становище.
Министерството на финансите има становище от 29 юни 2012 г., което аз не бих определил като негативно. В никакъв случай, господин Андонов, тук не съм съгласен с Вас.
Сега бих си позволил една малко по-различна гледна точка, уважаеми колеги. За мен дублираният контрол всъщност е по-слаб контрол, защото всеки се оправдава с другия. Ако един не е свършил работа, казва: „Да, това НАП трябваше да го свърши”. Ако НАП не е свършила работа, те казват: „Да, но има и Комисия по стоковите борси и тържищата”.
Това, което правим ние – да е ясно кой за какво е отговорен, всъщност означава повече контрол. Ако дадената служба, примерно Агенция за храни да е ясно, че само те отговарят за качеството на храните, не са свършили работата, няма как друг да им е виновен, няма как да избягат от отговорност, няма как да прехвърлят топката. Вашето безпокойство е излишно, но смятам, че беше правилно да бъдат поставени тези въпроси и да им се отговори публично, така че ако има народни представители, които имат някакви смущения с тези текстове, да не се притесняват.
Между другото ще използвам възможността, която ми се даде с това изказване, за да Ви каже нещо, което не знам дали е ставало въпрос до момента. По този законопроект и по тази тема получих много оплаквания, че Комисията по стоковите борси и тържищата не просто дублира компетенции на други органи, а често прибягва до максимални глоби и, как да го нарека – притиска много бизнес предприятия в момента в страната.
Знаете ли кой отправи първия сигнал към мен? Не дори кмет на СДС или на Синяка коалиция – ще Ви е интересно, а кметът на Димитровград от ГЕРБ беше първият, който ми обърна внимание: „Бизнесът е поставен под натиск, има недобри практики, вземете и свършете работа!”. Казвам това като любопитна подробност, господин Андонов. Благодаря, колеги, за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
С оглед на това, което каза господин Андонов, че оспорва текста на § 11, ще го подложа отделно на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложенията на Комисията за създаване на параграфи 8, 9, 10 и 12.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Сега подлагам на гласуване отделно предложението на Комисията за създаването на нов § 11 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, отиваме към § 7 по вносител, където има предложение от народния представител Тодор Великов:
В § 7 се правят следните изменения и допълнения.
Комисията не подкрепя предложението по буква „а” и го подкрепя по принцип по букви „б” и „в”.
Ще прочета неподкрепената част:
„ а) Член 63а отпада.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 13:
„§ 13. Създава се Глава пета „а” с чл. 63а и 63б:
„Глава пета „а”
Изисквания към самостоятелните обекти за търговия
на едро с налични храни и цветя
Чл. 63а (1) Лицата, извършващи дейност като самостоятелен обект по чл. 3в, са длъжни да предоставят на купувачите:
1. нормативно изискуемите документи, които придружават стоката, включително документи за произход;
2. документи за качествените характеристики на стоката, в случай че за нея е представена информация за качествени характеристики извън нормативно определените;
3. информация за продажната цена.
(2) Лицата, извършващи дейност като самостоятелен обект по чл. 3в, са длъжни да съхраняват и предоставят документите по ал. 1, точки 1 и 3.
Чл. 63б. За сключените сделки с юридически лица и еднолични търговци се издава фактура. За сключените сделки с физически лица фактура се издава само при поискване от лицето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението на народния представител Тодор Великов по буква „а”, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 9, против 50, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 7, който става § 13, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 8 и 9, които стават съответно параграфи 14 и 15 и се подкрепят от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение от народния представител Мартин Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Десислава Танева и Диан Червенкондев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя:
1. В § 10 т. 2 се изменя, както следва:
„2. В ал. 2 числото „3500” се заменя с числото „500”, а числото „12 500” се заменя с „2500”.
2. Създава се нов § 11 със следното съдържание:
„§ 11. Създава се нов чл. 65а със следния текст:
„Чл. 65а. Комисията сезира компетентните органи при установяване на нарушения на чл. 57, ал. 1, точки 2 и 3 и ал. 2, чл. 59, ал. 2, чл. 63а, ал.1, т. 1, чл. 63б, ал. 2 и ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16:
„§ 16. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 3б” се добавя „чл. 3в”, думите „чл. 8, алинеи 3 и 4” се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 6, алинеи 3 и 4”, след думите „чл. 15, ал.1” се добавя „чл. 21б, чл. 21в”, думите „чл. 55, алинеи 2 и 3” се заменят с „чл. 55, ал. 2”, а думите „чл. 57, 59 и 60” се заменят с „чл. 57, ал. 1, точки 2, 3 и 4 и ал. 2, чл. 59, алинеи 2 и 3, чл. 60, чл. 63а, ал. 1, точки 1 и 3 и чл. 63б”.
2. В ал. 2 числото „3500” се заменя с „500”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението от народния представител Тодор Великов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 10, който става § 16, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
„§ 17. Лицата, които към влизането в сила на този закон извършват търговия на едро с налични храни и цветя в самостоятелен обект, са длъжни да подадат уведомление до Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в тримесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 11, който става § 17, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадe § 18:
„§ 18. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 30б се създава ал. 9:
„(9) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата за бързо съобщаване по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на нов § 18 със съдържание по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко, колеги, искам да поздравя членовете на Икономическата комисия с много успешно приетите промени, които са в полза на малкия и среден бизнес. Запазваме хиляда склада на едро, намаляваме бюрокрацията, правим средата по-добра. Иска ми се да има повече такива примери в практиката на Парламента, заедно да направим нещо добро за малките производители в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 12, който става § 19, и който се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това и законът на второ гласуване.
Съобщения за парламентарния контрол на 28 септември 2012 г., петък, от 9,00 ч.:
Първи отговаря министърът на отбраната Аню Ангелов на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев, и Владимир Тошев.
Следва министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Пенко Атанасов, и Антон Кутев и на четири питания от народните представители Димчо Михалевски и Пенко Атанасов; Димчо Михалевски и Корнелия Нинова; и Димчо Михалевски – две питания.
Трети е министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която ще отговори на шест въпроса от народните представители Лъчезар Тошев, Георги Божинов – два въпроса, Румен Такоров, Петър Хлебаров, и Михаил Миков.
Четвърти е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която ще отговори на седемнадесет въпроса от народните представители Димчо Михалевски – три въпроса; Иван Николаев Иванов – четири въпроса; Янаки Стоилов; Петър Курумбашев; Янаки Стоилов и Михаил Миков; Румен Такоров, Димитър Дъбов и Георги Петърнейчев; Румен Такоров и Георги Петърнейчев; Димчо Михалевски и Евгений Желев; Георги Божинов и Янаки Стоилов; Деница Гаджева – два въпроса; и Петър Димитров, и на девет питания от народните представители Димчо Михалевски – осем питания; и Ариф Агуш.
Пети е министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, който ще отговори на два въпроса от народния представител Михаил Михайлов.
Шести е министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, който ще отговори на четири питания от народните представители Димчо Михалевски; Емилия Масларова и Драгомир Стойнев; и Искра Михайлова – две питания.
Седми отговаря министърът на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса от народните представители Цветан Сичанов, Искра Михайлова, и Иван Николаев Иванов, питане от народния представител Искра Михайлова, и на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски – четири въпроса, и Иван Николаев Иванов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на двадесет и четири въпроса с писмен отговор от народни представители от Коалиция за България;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на два въпроса от народните представители Нигяр Сахлим; и Четин Казак и Хамид Хамид;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев – на въпрос от народния представител Румен Овчаров, и на питане от народния представител Георги Божинов;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на три въпроса от народните представители Нигяр Сахлим, и Михаил Миков – два въпроса;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Мая Манолова, и на питане от народния представител Антон Кутев;
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на три въпроса от народните представители Георги Божинов, Ивелин Николов, Димчо Михалевски, и Янаки Стоилов, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 4, и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители, се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- въпрос от народните представители Нигяр Сахлим и Юнал Тасим към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов;
- три въпроса и питане от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова.
Поради ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на външните работи Николай Младенов.
Утре заседанието е от 9,00 ч. с парламентарен контрол.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 11,38 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:

Анастас Анастасов


Секретари:

Митхат Метин

Любомир Владимиров