Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, от вчера знаете, че госпожа Донева беше избрана за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Подала е заявление на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, с което подава оставката си като народен представител, избран с мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, и иска да бъдат прекратени пълномощията й, поради което предлагам на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването на заявлението на госпожа Донева да бъде точка първа в днешната програма.
Моля режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

„ЗАЯВЛЕНИЕ
от Ваня Донева Георгиева
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран с мандата на Четиридесет и първото Народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с решение на Народното събрание.”
Проектът за решение е следният:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Ваня Донева Георгиева като народен представител от 8. многомандатен избирателен район – Добрич.”
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване така докладваното решение.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Докладът ще ни бъде представен от господин Ненков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, има направено предложение от народния представител Александър Ненков за създаването на § 120а и 120б, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 121, който става § 126 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 18.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народния представител Емил Димитров:
В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 121а:
„§ 121а. Срокът на действие на разрешените по досегашния ред преместваеми обекти е до 1.12.2012 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Емил Димитров, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 19, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 122 има направено предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 122, който става § 127:
„§ 127. (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
(2) Строежи по § 184 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.
(3) Производството по узаконяване на строежите по ал. 2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
(4) В едномесечен срок от постъпване на заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 3 изисква необходимите документи по чл. 144 и определя срок за представянето им.
(5) При непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът по ал. 3 прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава мотивиран отказ, съобщава го на заинтересуваните лица и уведомява Дирекцията за национален строителен контрол за прилагане на мерките по чл. 225.
(6) Строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Ако строежът е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат съгласно изискванията на чл. 72 – 74 от Закона за собствеността.
(7) За незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. В този случай споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по общия исков ред.
(8) Узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване. Проектът – заснемане за узаконяване, се изработва в обхват, определен с наредбата по чл. 139, ал. 5.
(9) Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност.
(10) За сроковете за съгласуване на инвестиционни проекти – заснемане за узаконяване, и за издаване на актове за узаконяване, за съобщаването на издадените актове за узаконяване или на отказите да се издадат такива актове, за обжалването им по законосъобразност и за уведомяването на съответните регионални дирекции се прилагат изискванията на Глава осма.
(11) Актовете за узаконяване заедно с инвестиционните проекти – заснемане за узаконяване, както и отказите по ал. 5 подлежат на обжалване по реда на чл. 216.
(12) За незавършените части на строежа се съгласува инвестиционен проект и се издава разрешение за строеж по общия ред.
(13) При отчуждаването на строежи по ал. 1 и на узаконени строежи по ал. 2 те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на собствениците по общия ред.
(14) Производствата по заявленията за узаконяване на строежите по ал. 2 и по § 184, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) се приключват в двугодишен срок от влизането в сила на този закон.
(15) Строежите по ал. 2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че Вие, уважаеми господин председател, не бива да допускате този параграф да бъде подложен на гласуване, защото по време на първото четене такъв текст не съществува в законопроекта. Колеги, ако погледнете във внесения законопроект, изобщо не става въпрос за такива клаузи, за такива текстове. Но ако го допуснете, това ще бъде поредният случай, когато мнозинството допуска на едно четене да минават текстове, които биха предизвикали сериозна дискусия по време на първото четене.
Когато ГЕРБ дойдоха на власт, спечелиха изборите и доверието на хората, заявиха, че едно от основните неща е да се борят с незаконното строителство. То не бяха хеликоптери, обиколки покрай язовири и така нататък. Тоест ако Вие сте последователни, колеги, трябва да продължите политиката на предишните правителства, на предишните мнозинства. От 2003 г. тогавашното мнозинство, тогавашният законодател – леви и десни, почти с консенсус прие този текст. Тук са колеги и от други политически сили. Те приеха този текст – да не се допуска незаконно строителство в страната.
С направените предложения няма да се разреши проблемът, а ще започне анархия, защото има текстове, които са фрапиращи.
Ще Ви дам един пример. В ал. 7 тестът говори за незаконно извършени строежи, включително при режим на етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да бъдат ползвани самостоятелно. Колеги, ако Вие не сте заявили в етажната собственост, живеете в 4 или 5-етажен блок, купили сте апартамент, били сте в Бургас, не сте в София и някой е направил строителство във входа, издигнал е последен етаж, Вие не сте заявявали, че сте против, защото общото събрание на етажната собственост ще приеме тези правила, този обект ще бъде узаконен. А Вие сте купили апартамент при условие, че блокът Ви е на пет или шест етажа. Това са фрапиращи и недопустими случаи. Можем да говорим с часове за тях. После понякога се чудим защо големи чуждестранни инвеститори, които се занимават с недвижими имоти, не се появяват на нашия пазар. Няма да се появяват, защото когато той купува имот, купува нещо, а след една година вижда пред входа неща, които са съвсем различни.
Даваме лош сигнал. Тези предложения няма да разрешат проблемите с незаконното строителство.
Друг фрапиращ случай. С текстовете в ал. 6 се узаконяват даже строежи, които не са на собственика. Някой несобственик е строил върху чужда земя и Вие ги препращате да се занимават помежду си със Закона за собствеността. Човекът не е собственик на земята, строежът е незаконен, няма никакви документи, но Вие ще го узаконите. Никога досега законодателят не е допускал подобни текстове! Никой не се е осмелявал!
За мен най-фрапиращият случай е ал. 2 – досега незаявени за узаконяване – до 2003 г. и след 2003 г. Кой каквото иска да говори, но когато един обект не е заявен до 2003 г., уважаеми колеги, изведнъж сега със задна дата…
В общината и в държавата се шири корупция! Не искам да съм на мястото на служителите в ДНСК или в общините. Ще има да им доказват, че тези строежи са били направени до 2001 г., а те са строени реално по-късно, незаконни са. Изобщо не е проблем при тези условия да фалшифицират обстоятелствата.
Аз знам, че мнозинството ще подкрепи тези текстове, защото е разпоредено от министър-председателя, но важното е представителят на изпълнителната власт (господин заместник-министърът е тук) да каже: ГЕРБ като правителство подкрепя ли незаконното строителство в България?! Ако подкрепя, кажете го на българските граждани шест месеца преди изборите. Да, гласувайте за текста! Това ще е първият парламент, който узаконява и стимулира незаконното строителство!
Аз разбирам, има строежи покрай язовири. Те трябва да бъдат узаконени. Но какво стана с тези, които бяха разрушени, защото човекът не е успял да се обади на някого?! Техните строежи бяха разрушени. Ще узаконим ли ромските махали? Дайте и тях да узаконим! Защо да не ги узаконим?! Допустими са голяма част от тях – цели квартали. Получават електричество, има канализация вече. Тоест задавате си проблеми, които не могат да бъдат разрешени.
Аз разбирам, ако имаше консенсус, ако имаше дискусия, а не както казват – зад вратата някой предлага текст в последния момент и никой не разбира. Би било редно такива текстове да бъдат внесени от правителството и това да бъде политика, приета с консенсус от целия парламент, да бъде разрешен този въпрос веднъж завинаги, както има текстове, когато ние сме ги приели с консенсус, но когато са предложени от отделни народни представители...
Моите уважения към председателя на комисията, вчера разговарях с господин Татарски, че не съм съгласен с подобен текст – и най-важното, такъв текст отсъства.
Господин председател, правя процедурно предложение – да не се гласува подобен текст, защото противоречи на философията на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, нямах намерение да се изказвам, но слушах внимателно онова, което казвате. Направих си справка с действащите разпоредби на Закона за устройство на територията. Искам да Ви кажа, че бяхте крайно некоректен и неправ. Параграф 127, от ал. 2 до ал. 15 повтаря едно към едно с всички думички и запетайки разпоредбата на чл. 184, който е част от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 65, от 2003 г. Господин Осман, ако Вие сте бил народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание, сте гласували за този текст. И той сега е преписан едно към едно, защото като правна техника целият текст трябва да остане тук. Разликата е само в ал. 1.
Какво правим в ал. 1? Комисията е дала възможност и удължава срока за удостоверенията за търпимост до месец март 2001 г. Нищо друго не прави. И то към датата на онзи момент – 2003 г. Това е разликата – в ал. 1.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Ама нищо ли не прави?!
ИСКРА ФИДОСОВА: Казвам какво прави комисията и какво се предлага в този текст. А Вие не говорихте за ал. 1. Говорихте за всичко друго, но не за ал. 1.
Всичко друго, което казахте – ето, мога да Ви дам справка на действащия закон – е едно към едно! Цялата разпоредба е изписана като правна техника. Нищо новичко няма от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо Фидосова, ако няма нищо ново в текста, защо предлагате тези текстове? Казахте: „Срокът не бил толкова важен”. Точно това е важното!
Разбира се, че ще говоря за другите алинеи, те са свързани с ал. 1. Да, тогава бях и председател на тази Комисия, госпожо Фидосова, и в парламента го приехме с консенсус.
Този срок е много важен и ГЕРБ нарушава едно правило. Ако не е важен, защо предлагате изменение на този срок? Нали щяхме да се борим с незаконното строителство?! Защо ГЕРБ изведнъж, 6 месеца преди изборите, даде да узаконяваме строителството? Защото олигарсите Ви притиснаха. Тези палати трябва да бъдат узаконени. Това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Михалевски, заповядайте за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, всъщност какво ще направим с подкрепата на текстовете, които внесохте на второ четене?
Първо, ще признаете, че битката, която гръмогласно заявихте в обществото – че ще преборите незаконното строителство, разбрахте, че е хапка, която не можете да преглътнете. Между другото разбрали са го и преди Вас много други народни събрания.
Това означава: първо, че поредната амнистия с удължаване на срока няма да реши проблема. Веднага възниква въпросът: защо от 2001, защо не до днес? Защо не до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение? Защото, уважаеми колеги, проблемът е системен.
Когато в работната група и в Комисията Ви предлагахме в чл. 225 да въведем допълнителен ред, който да ограничи възпроизвеждането на незаконното строителство, защото в голямата си част незаконното строителство е документално или простичко казано – някой инвеститор не е успял по една или друга причина да осигури определен документ,и е изпаднал в статуса на незаконен строеж. Всъщност днес ние ще направим поредната амнистия – ще го обявите гръмогласно на обществото, и възпроизводството на незаконното строителство в България ще продължи. Тоест нищо не сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Ремзи Осман за отпадане на текста, предложен като редакция от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 46, въздържали се 38.
Предложението е отхвърлено.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 122, който става § 127, както е по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 5.
Текстът е приет.
Прегласуване – заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искаме прегласуване на текста.
Уважаеми колеги, преди малко Ви казах: текстът за срока е приет с консенсус. Много са редки случаите за 23 години в Българския парламент да има приети текстове с консенсус. За да бъде гласуван текст с консенсус, означава съгласие на всички парламентарни групи.
Посочете ми други примери в парламента, с изключение на много отговорни национални въпроси. Такъв проблем, както и господин Михалевски каза, трябва да получи подкрепа от всички парламентарни групи. Такъв текст трябва предварително да се дискутира в обществото – по какъв начин да бъде изчистен този проблем. Наистина е язва. Този срок не е случаен, госпожо Фидосова.
Умолявам Ви да гласувате против направеното предложение, а не против идеята. Те ще бъдат узаконени. Този въпрос трябва да бъде изчистен по нормален процес, да има дискусия – дали сроковете са добри, или пък кои попадат в узаконяването. Сега масово ще има фалшификации. Сега ние ще стимулираме корупцията изкуствено.
Умолявам Ви да подкрепите отпадането на текста. Друг е въпросът, че не биваше изобщо да се подлага на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване редакцията на Комисията за § 122, който става § 127, както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 8.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 123 има предложение от народния представител Зоя Георгиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 123, който става § 128:
„§ 128. (1) Лицата, получили лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1 до изтичане срока на лиценза.
(2) В 3-месечен срок преди изтичането на срока на лиценза, лицата по ал. 1 могат да подадат писмено заявление до Началника на дирекцията за национален строителен контрол за издаване на удостоверение с нов срок 5 години. Началникът на дирекцията за национален строителен контрол се произнася въз основа на декларация от заявителя, че не са отпаднали някои от основанията, послужили за издаване на удостоверенията. Новите обстоятелства по чл. 167 се удостоверяват със съответните документи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 123, който става § 128, както е по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 123а, който да стане § 129:
„§ 129. (1) Действието на издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството лиценз се прекратява от началника на Дирекцията за национален строителен контрол преди изтичането на срока, за който лицензът е издаден, по искане на лицензираното лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по лиценза, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец или при:
1. влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице, или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му;
2. влезли в сила три наказателни постановления за срок от една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на лицензираното юридическо лице, или едноличен търговец;
3. отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на лиценза.
(2) Действието на издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството лиценз се спира от началника на Дирекцията за национален строителен контрол за срок една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаването на нов § 123а, който става § 129, по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 119.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 124, който става § 130.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 125, който става § 131.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 132.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 133.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 134.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме заедно предложенията на вносителя за параграфи от 124 до 128, които стават съответно параграфи от 130 до 134 и които се подкрепят от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 129 има направено предложение от народния представител Александър Ненков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 129, който става § 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 129, който става § 135 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 130, който става § 136.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 131, който става § 137.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 132, който става § 138.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 133, който става § 139.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 130 до 133 по вносител, които стават съответно параграфи от 136 до 139 и които се подкрепят от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 134 има направено предложение от народните представители Даниела Петрова и Красимир Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димчо Михалевски:
В § 134 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създават се нови т. 2а, 2б и 2в със следното съдържание:
2а. В чл. 59, алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2. Временният режим е задължителен за собствениците на недвижими имоти в териториалния обхват на недвижимата културна ценност след уведомяването им по реда на ал. 2 или след одобряването на специфични правила и нормативи към подробния устройствен план, съобразно изискванията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.
(4) Декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон, но не по-късно от изтичането срока по ал. 3.”
2б. В чл. 79 ал. 4 се изменя така:
„(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, а охранителната й зона се определя с подробен устройствени план и специфичните правила и нормативи към него. Охранителна зона за единична културна ценност може да бъде определена и чрез изменение на действащ подробен устройствен план, одобрено по реда на Закона за устройство на територията.”
2в. В чл. 83 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) Съгласуването по предходните алинеи не се изисква, ако за защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство са одобрени специфични правила и нормативи по реда на Закона за устройство на територията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 134, който става § 140:
„§ 140. В Закона за културното наследство се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14:
а) в ал. 1, т. 13:
аа) буква „а” се изменя така:
„а) заданията за проектиране, плановете за опазване и управление, устройствените планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти – за единични и групови недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони в предвидените от този закон случаи;”
бб) в буква „в” след думите „както и тяхното” се добавя „преместване или”;
б) в ал. 2 след думите „т. 13” се поставя запетая и се добавя „буква „в”.
2. В чл. 78 т. 2 се отменя.
3. В чл. 80:
а) в ал. 1 думата „схеми” се заменя с „планове”;
б) в ал. 3 думите „схеми и” се заличават;
в) в ал. 4 думите „устройствени схеми” и запетаята след тях се заличават.
4. В § 4 от Допълнителните разпоредби т. 15 се изменя така:
„15. „Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност” е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духът и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 22, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 134, който става § 140, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 135, който става § 141.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 136, който става § 142.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 137, който става § 143.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 138, който става § 144.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме по вносител параграфи от 135 до 138, които стават съответно параграфи от 141 до 144 и които се подкрепят от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 139 има направено предложение от народния представител Димчо Михалевси – § 139 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 139, който става § 145.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димчо Михалевски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 139, който става § 145, който се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 140 има направено предложение от народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 140, който става § 146:
„§ 146. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 52, ал. 3 т. 2 и 3 се отменят.
2. В § 1, т. 2 думата „паркоместа” се заменя с „места за паркиране”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 140, който става § 146, както е по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение на народния представител Димчо Михалевски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 140а, който да стане § 147:
„§ 147. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (обн., ДВ, бр...) в приложението по чл. 3, ал. 2, в колона 6 на графа „Група устройствени зони и терени за спорт и атракции” думата „паркоместа” се заменя с „места за паркиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 140а, който става § 147.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 141, който става § 148.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 141, който става § 148 и който се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Има направено предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 141а и § 141б, които са оттеглени.
Има направено предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 141в, което оттеглям.
Има направено предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на § 141г.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Николай Пехливанов, което комисията не подкрепя:
1.Създава се нов § 142:
„§ 142. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община се създава нов параграф 6а в Преходни и заключителни разпоредби:
„§ 6а. При одобряване на нови подробни устройствени планове за устройствени зони с комплексно застрояване по реда на Закона за устройството на територията на територията на Столична община задължително се изисква становище от кмета на Столична община за извършените действия по § 6 относно озеленените площи – публична собственост.”
2. Сегашния § 142 става § 143.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Николай Пехливанов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 14, против 36, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: По § 142 има предложение от народните представители Искра Фидосова и Емил Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 142, който става § 149:
„§ 149. Законът влиза в сила в 30-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 16, § 35, т. 2 и § 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 142, който става § 149, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет, а с това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Благодаря на господин Ненков.

Следва:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 202 01-46, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 19 септември 2012 г.
Докладът ще ни бъде представен от госпожа Менда Стоянова, но преди това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов, заместник-министър на финансите; госпожа Людмила Петкова, директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите; господин Красимир Сивев и Росен Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 202-01-46, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 19 септември 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Асен Агов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение второ след думата „лица” текстът до края се заличава.
2. Създават се ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
„(4) Непроизнасянето в седемдневен срок от постъпването на искане за спиране от лицето, страна в производството, се смята за мълчалив отказ.
(5) Заповедта и отказът за спирането на производството подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчване на заповедта, съответно от изтичане на срока за произнасяне по ал. 4, чрез органа, чийто акт се обжалва, до административния съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът.
(6) В 14-дневен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството.
(7) Определението на съда по ал. 6 е окончателно.
(8) Когато производството е спряно във връзка с висящо производство по обмен на информация с друга държава, срокът на спирането не може да е по-дълъг от осем месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с редакция, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков за създаване на нов § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 113, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и ръководителят на ревизията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с редакцията, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 1, който става § 3 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков за създаване на нов § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 119 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.
(3) Когато органите по ал. 2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване, се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията.”
2. В ал. 4 думите „заедно със заповедта по ал. 2” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 4 с редакция, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков за създаване на нов § 5.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
„§ 5. В чл. 120, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „органа, който го издава” се заменят с „органите, които го издават”;
2. Точка 8 се изменя така:
„8. подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за новия § 5, както е редакцията по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 2, 3, 4 и 5, които стават съответно параграфи 6, 7, 8 и 9 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за параграфи от 2-ри до 5-и, които стават съответно от 6-и до 9-и включително, които Комисията подкрепя.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 има предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. Член 143г се изменя така:
„Видове административно сътрудничество
Чл. 143г. (1) Административното сътрудничество по този раздел се осъществява чрез:
1. обмен на информация при поискване;
2. автоматичен обмен на информация;
3. спонтанен обмен на информация;
4. искане за връчване;
5. присъствие и участие в административни производства;
6. паралелни проверки и ревизии.
(2) Обмен при поискване е обменът на информация, направен въз основа на искане, отправено от запитващ орган на една държава – членка на Европейския съюз, до запитан орган на друга държава – членка на Европейския съюз, за конкретен случай.
(3) Автоматичен обмен на информация е системното предоставяне на друга държава – членка на Европейския съюз, на предварително определена информация, без отправено искане, на определен интервал от време.
(4) Спонтанен обмен на информация е обменът, при който държавите – членки на Европейския съюз, предоставят една на друга по собствена инициатива информация от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 6, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 11:
„§ 11. Член 143д се изменя така:
„Обмен на информация при поискване от местен запитващ орган
Чл. 143д. (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до запитан орган от друга държава – членка на Европейския съюз, за предоставяне на информация, която е от значение за установяване на данъци по чл. 143б.
(2) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него, се изпращат при възможност по електронен път, като се използва стандартен формуляр.
(3) Искането по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. името, съответно наименованието (фирмата), на проверяваното или ревизираното лице;
2. целта, поради която се иска информацията.
(4) Искането по ал. 1 може да съдържа и:
1. името, съответно наименованието (фирмата), и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация;
2. други данни, които могат да улеснят събирането на информация от запитания орган на друга държава – членка на Европейския съюз;
3. мотивирано искане за провеждане на определено административно производство;
4. искане за изпращане на оригинали на документи – при условие че националното законодателство на запитаната държава – членка на Европейския съюз, позволява това.
(5) Към искането може да се приложат доклади, декларации или други документи, техни преписи или заверени копия, които се изпращат по електронен път.
(6) Искането и приложените към него документи се изпращат от местния запитващ орган на език, договорен с другата държава – членка на Европейския съюз. По изключение искането се придружава от превод на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава – членка на Европейския съюз, когато е направено мотивирано искане от запитаната държава – членка на Европейския съюз, за такъв превод.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 7, който става § 11, както беше докладван.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. Член 143е се изменя така:
„Обмен на информация при поискване на запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз
Чл. 143е. (1) По искане на запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз, местният запитан орган предоставя информация, която е от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б.
(2) Местният запитан орган приема искането за информация и приложените към него документи на всеки език, договорен със запитващия орган от друга държава – членка на Европейския съюз. Превод на български език на искането и документите може да бъде поискан по изключение, като се посочат мотивите за това.
(3) Местният запитан орган предоставя информацията, с която разполага, или организира извършването на предвидените в този кодекс административни производства за събирането и предоставянето на информацията по ал. 1.
(4) Искането за информация може да съдържа мотивирано искане за провеждане на определено административно производство, както и искане за изпращане на оригинали на документи. Местният запитан орган уведомява незабавно запитващия орган, когато прецени, че провеждането на административното производство не е необходимо, като посочва причините за това.
(5) Разноските, направени от местния запитан орган при осъществяване на административно сътрудничество по този раздел, не се възстановят от запитващата държава – членка на Европейския съюз, освен тези за възнаграждения на оценители или на други експерти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 8, който става § 12, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 9 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 13:
„§13. Член 143ж се изменя така:
„Срокове
Чл. 143ж. (1) Местният запитан орган предоставя информацията по чл. 143б на запитващия орган на друга държава – членка на Европейския съюз, във възможно най-кратък срок. Когато органът разполага с тази информация, той я предоставя в срок до два месеца от датата на получаване на искането, а в останалите случаи – в срок до 6 месеца от датата на получаване на искането, освен ако не е уговорено друго.
(2) Местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване на искането, че го е получил. Уведомяването се извършва по електронен път, освен в случаите, когато това не е възможно поради технически причини.
(3) Когато в искането са налице пропуски или е нужна допълнителна информация, местният запитан орган в срок до един месец от датата на получаване на искането уведомява запитващия орган за това. В този случай сроковете по ал. 1, започват да текат от деня, следващ деня, в който са отстранени пропуските, съответно в който е получена допълнителната информация.
(4) Когато срокът по ал. 1 е недостатъчен за събиране и предоставяне на исканата информация, в тримесечен срок от получаване на искането местният запитан орган уведомява запитващия орган, като посочва причините за това и срока, в който ще предостави информацията.
(5) В случай че местният запитан орган не разполага с исканата информация и не е възможно да събере такава информация или отказва да я предостави на основанията, посочени в чл.143р, ал. 1, в срок един месец от датата на получаване на искането той уведомява запитващия орган, като посочва причините за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 9, който става § 13, както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 10 и § 11, които стават съответно § 14 и § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме по вносител параграфи 10 и 11, които стават съответно 14 и 15, и които се подкрепят от Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 – предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16:
„§ 16. Член 143к се изменя така:

„Присъствие и участие в административни производства
Чл. 143к. (1) По споразумение между компетентните органи на държави – членки на Европейския съюз, оправомощени длъжностни лица от една държава членка могат да присъстват както в службите, в които органите на друга държава членка изпълняват своите задължения, така и в административните производства, провеждани в другата държава членка. В тези случаи на длъжностните лица се предоставят копия от документите, в които се съдържа информация по чл. 143а.
(2) Споразумението по ал. 1 може да предвижда възможност оправомощените длъжностни лица от държава – членка на Европейския съюз, когато присъстват в административно производство, да искат обяснения от физически лица, както и да имат достъп до всяка информация, свързана с осъществяване на административното сътрудничество по реда на този раздел.
(3) Отказът на лицата да съдействат на оправомощените длъжностни лица от друга държава – членка на Европейския съюз, има същите последици, както при отказ за съдействие на орган по приходите по реда на този кодекс.
(4) При изпълнение на правомощията си оправомощените длъжностни лица от друга държава – членка на Европейския съюз, се легитимират с документ, който удостоверява самоличността и служебното им положение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 12, който става § 16, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 13, § 14 и § 15, които стават съответно § 17, § 18 и § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 13, 14 и 15, които стават съответно параграфи 17, 18 и 19, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 16 – предложение от народните представители Стоянова, Донева, Боянова и Петков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 20:
„§ 20. Създава се нов чл. 143о:

„Обратна информация
Чл. 143о. (1) Когато е предоставил информация по реда на чл. 143е и 143и, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да поиска от компетентния орган на другата държава – членка на Европейския съюз, да изпрати обратна информация относно установяването на задължения за данъци по чл. 143б в резултат на получената информация.
(2) При отправено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, искане за обратна информация във връзка с осъществен обмен при поискване или спонтанен обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща информацията във възможно най кратък срок, но не по-късно от три месеца от датата, на която му е станал известен резултатът от използването на тази информация. Обратната информация се изпраща при спазване на изискванията за опазване на данъчно-осигурителна информация.
(3) При автоматичен обмен на информация изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща обратна информация на държавите – членки на Европейския съюз, веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически правила. Информацията се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 16, който става § 20, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 17 до 27 включително, които стават съответно параграфи от 21 до 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи от 17 до 27 включително по вносител, които стават съответно параграфи от 21 до 31, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението по вносител, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 28, 29 и 30, които стават съответно параграфи 32, 33 и 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 28, 29 и 30 по вносител, които стават съответно параграфи 32, 33 и 34, които Комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на § 35.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 35 със следната редакция:
„§ 35. (1) Всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
(2) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон лицата, страни в производствата, спрени по реда на чл. 34, ал. 1, могат да обжалват заповедта за спиране на производството по реда на чл. 34, ал. 5.
(3) Разпоредбата на чл. 34, ал. 8 се прилага и спрямо висящите спрени ревизионни производства, като срокът на спирането започва да тече от деня на влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 35 с редакция, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 31 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 36:
„§ 36. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на:
1. параграф 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник” и
2. параграф 14 относно чл. 143з, ал. 5, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 31, който става § 36, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ гласуване.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет на 15 юни 2012 г. Приет е на първо четене на 26 юли 2012 г.
Докладът ще ни бъде представен от госпожа Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г., приет на първо гласуване на 26 юли 2012 г.
„Закон за изменение на Закона за администрацията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз горещо подкрепям този текст. Той е необходим. С него се преодоляват някои недъзи и безобразия, които се срещат, но искам да направя, ако е възможно и ако приемете, една добавка от една дума, ако се приеме като редакционна, като съзнавам, че е много съществена: на предпоследния ред след „създадени със закон” да се добавят думите „или вътрешноведомствен акт”. Тоест, освен че министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, които по силата на закон или акт на Министерския съвет участват в съвети, комитети, комисии, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, не получават възнаграждение. Адмирации!
Втората група – заместник-министри и така нататък, изредените областни управители, заместник-областни управители и държавни служители, че не могат да участват в изредените органи и комисии, създадени по закон, също не получават възнаграждение, но предлагам да се добави „или вътрешноведомствени актове”.
Една проверка на Сметната палата в едно ведомство показа ужасяващи неща! На хората им харесали хонорарите по 150 лв. на заседание и започнали да заседават през ден. Направили 97 заседания и почнали да заседават по два пъти на ден – сутрин заседават, получават по 150 лв., и следобед пак заседават. Обаче им харесало много и започнали да заседават по три пъти на ден – четири дни са заседавали по три пъти на ден! Обаче това са 17 човека от десетина ведомства. И са ги начели с една огромна сума – пише кой колко трябва да върне.
И толкова им харесало, че дори когато са в чужбина пак си пишат заседателни, когато са в отпуска – също си пишат заседателни. Затова аз адмирирам горещо този акт на мнозинството.
Ще го подкрепя, но, госпожо председател (обръща се към председателя на водещата комисия госпожа Искра Фидосова), ако моето предложение не е в конфликт с това, че е редакционно, защото е много съществено, аз предлагам да се добави: „или вътрешноведомствени актове”, защото тези комисии са създадени с такъв акт. И написал министърът 17 души! И всичките пари от концесия по това направление са отишли за комисията дето наблюдавала тази дейност.
Затова пак повтарям, ако не е в конфликт с правилата, аз предлагам да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов в текста на § 1, а именно чл. 19, ал. 7 накрая, след думите „създадени със закон” да се добави изразът „или вътрешноведомствен акт”.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
И сега гласуваме целия текст, заедно с току-що приетото предложение на господин Божинов. Текстът на § 1 се подкрепя от Комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията на вносителя за параграфи 2, 3 и 4, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърлянето на § 5 по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 6 – Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 48, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 6, който става § 5, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 7 – Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
2. В ал. 2 думите „на членовете на комисията, както и на привлечените към нея консултанти” се заменят с „по ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 7, който става § 6, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 34 ал. 7 се изменя така:
„(7) Всички разходи, свързани с дейността на комисията, са за сметка на възложителя. За участие в работата на комисията членовете й получават определено със заповедта за назначаване на комисията възнаграждение, освен ако в закон е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакция на Комисията за § 8, който става § 7, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 19 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
2. В чл. 26 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 9, който става § 8, както е по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., изв., бр. ...) в чл. 6, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 10, който става § 9, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11 по вносител, който става § 10 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
„§ 11. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн.,ДВ, бр. ...) в чл. 286, ал. 2 думите „размера на възнаграждението на членовете им” се заличават и се създава изречение второ: „Със заповедта се определя и възнаграждението на членовете на комисиите, освен ако в закон е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 12, който става § 11, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 13 има постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 23, ал. 5 в началото се добавя „Освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов, за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Както сте проследили, целта на промените, които се предлагат в Преходните и заключителните разпоредби, е да не се получават допълнителни възнаграждения от служителите за извършваната от тях дейност в различни комисии и други работни органи. В случая става дума за Комисията по хазарта, която сама по себе си е самостоятелен орган и това вероятно дава основание на мнозинството в Комисията да предлага решение, което се отклонява от този принцип.
Искам да повдигна въпроса, че в първоначалното предложение на народните представители Ципов и Фидосова се предлага отпадането на ал. 5 в чл. 23, а именно: „Членовете на Комисията, с изключение на председателя, за участието си във всяко заседание получават възнаграждение в размер на 200 лв., но не повече от 6 хил. лв.” Тяхното предложение е било този параграф да отпадне, следователно да се запази действието на тази разпоредба.
Комисията предлага текст, който според мен даже е безсмислен, защото той прави в началото на изречението допълнение: „Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на Комисията ще получават това възнаграждение”. В кой друг закон, като всъщност общият закон е Законът за администрацията, който по принцип изключва тези възнаграждения за държавните служители, тъй като се предполага, че те ще получават основно и допълнително възнаграждение, в което ще се отчита тяхната допълнителна натовареност, ангажименти и отговорности, които имат в различни органи. Но специалният закон е Законът за хазарта, така че аз не виждам тази добавка какво всъщност означава, какво ще се прилага.
В кой друг закон може да се предвиди, че те ще получават или няма да получават това възнаграждение, или ще го получават в различен от предлагания размер? Затова според мен най-чистият вариант е първоначалното предложение на вносителя – ал. 5 да отпадне и да се прилагат общите правила. Пак казвам – по две причини: първо, защото би следвало да се спазва общият принцип; и на второ място, защото допълнението, направено от Правната комисия, създава някаква неяснота, двусмислие – всъщност какво различно от сегашната ал. 5 ще се прилага след направеното допълнение?
Така че моето предложение, господин председател, е за отпадането на ал. 5, тоест да се запази § 13, както е по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Част от представителите в Комисията по хазарта са държавни служители. Затова е необходимо да се посочва „освен ако в закон не е предвидено друго”, а този закон е Законът за държавния служител. Приехме промени преди няколко месеца, където въвеждаме ограничение държавните служители да не могат да получават допълнителни възнаграждения. Именно затова, понеже част от представителите в тази Комисия по хазарта са държавни служители, е необходимо тук да се въведе това ограничение и да кажем „освен ако в закон не е предвидено друго”. Това е Законът за държавния служител и те могат да получават това възнаграждение, предвидено по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов – редакцията на Комисията, която е предложена за § 13, да бъде отхвърлена.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 50, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 13, който става § 12, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 14 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
„§ 13. В Закона за насърчаване на научните изследвания в чл. 10, ал. 6, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 14, който става § 13, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 15 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15 по вносител, който става § 14 и който Комисията подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 е постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В Семейния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 94, ал. 7 думите „председателят и” се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
2. В чл. 114, ал. 6 думите „председателят и” се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 16, който става § 15, както е по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 17 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 16:
„§ 16. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 17, който става § 16, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това и законът е приет на второ четене.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни бъде представен от господин Дедев.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за кадастъра и имотния регистър,
№ 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова
На свое редовно заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Александър Лазаров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и госпожа Мария Пирянкова – директор на дирекция „Кадастрални и специализирани карти” в Агенцията, представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на земеделието и храните и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Любен Татарски. Той обърна внимание на членовете на Комисията, че подобен проект, внесен от Министерския съвет, е разглеждан в Комисията, но поради липсата на необходимия кворум не е бил приет в пленарната зала. Настоящият проект възпроизвежда в значителна степен разпоредбите от предходния проект, като в него са отразени бележките и предложенията направени по време на обсъжданията на предишния законопроект.
Основната цел на предложените промени е да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяването на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри и при обслужване на физическите и юридическите лица. Измененията и допълненията на закона обхващат само частта за кадастъра. В частта за имотния регистър са предложени несъществени редакционни изменения с цел синхронизиране на текстовете, регламентиращи дейностите по създаване на кадастъра и на имотния регистър, с обмена на данни между двете отговорни институции - Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Агенцията по вписванията.
Основните промени са насочени към подобряване на реда за създаване и на реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване сигурността на териториалните данни.
Създава се възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт. В процеса на поддържане на кадастралната карта ведомствата и юридическите лица ще предават данни за зоните на ограничения на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която от своя страна ще предоставя на клиентите тези данни, заедно с основните кадастрални данни.
Прецизира се редът за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър. Правоспособността по геодезия на физическите лица се дава от Камарата на инженерите по геодезия. Правоспособностите по геодезия и по кадастър на търговци – юридически лица или еднолични търговци, се дават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност, дейности по кадастъра ще могат да се изпълняват само от търговци.
Предоставя се възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрална карта и кадастрални регистри въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ако отговарят на определени изисквания за съдържание и точност.
Регламентират се услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя – официални удостоверителни документи и справки в цифров, графичен и писмен вид. За удобство на гражданите се създава възможност официалните документи (скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри) да бъдат издавани от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната. Също така скиците и схемите, предоставени на нотариус, чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, ще имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Създава се обща информационна среда за безвъзмезден обмен на данни за нуждите на ведомствата и общинските администрации при изпълнение на правомощията им, определени със закон.
Предоставя се възможност и физически, и юридически лица да могат да финансират изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри.
Създават се условия за подобряване обслужването на гражданите и потребителите на кадастрална информация чрез въвеждане на възможност за откриване на изнесени работни места на службите по геодезия, картография и кадастър не само в седалищата на районните съдилища, но и в други по-малки населени места.
За синхронизиране на законопроекта със свързани разпоредби в други закони са предложени изменения и допълнения в Закона за геодезията и картографията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за транслитерацията, Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за устройство на територията, Закона за водите и Закона за културното наследство.
В представеното становище на Националното сдружение на общините се изразява подкрепа на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дедев, извинете ме, че ще Ви прекъсна.
Имам удоволствието да информирам Народното събрание, че на балкона на пленарната зала се намира господин Джемал Чичек – председател на Великото национално събрание на Република Турция, с водената от него парламентарна делегация, която е на официално еднодневно посещение в България. Току-що приключи срещата ни с делегацията. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Господин Дедев, можете да продължите.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДЕДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
В становището на Министерството на земеделието и храните са направени предложения за прецизиране на отделни разпоредби, които ще бъдат взети предвид от Комисията при обсъждане на законопроекта за второ гласуване.
В хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около целесъобразността на предложените промени и необходимостта от приемане на законопроекта. Същевременно народните представители, взели участие в дискусията, обърнаха внимание, че в законопроекта има разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха поставени и въпроси към представителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, свързани с условията, реда и компетентните органи за даване на правоспособност по геодезия на физически лица и на юридически лица и еднолични търговци за предоставяне на скици чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър и други, които са били дискусионни и нееднозначно възприети и при обсъждането на предишния законопроект, внесен от Министерския съвет.
Представителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър подкрепиха законопроекта, като обърнаха внимание, че поставените въпроси са били обсъдени с представителите на браншовите организации, като е постигнат консенсус по всички спорни разпоредби и те са намерили отражение в законопроекта, внесен от народните представители.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 14 гласа – „за”, без – „против” и 3 гласа – „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дедев.
Тъй като в оставащите няколко минути до почивката, няма да има възможност да чуем изцяло докладите на оставащите комисии, обявявам почивка до 11.30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, продължаваме с доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

На свое заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254 01 90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.
Със законопроекта се цели усъвършенстване на нормативната уредба при осъществяването на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, и при обслужване на физическите и юридическите лица.
С приемането му се очаква подобряване реда за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри с оглед повишаване сигурността на кадастралните данни чрез: уточняване на дефиницията за „поземлен имот”; въвеждане като обект на кадастъра на съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; създаване на възможност при липса на предварителни имотни партиди Агенцията по геодезия, картография и кадастър да преобразува в цифров вид данни от книгите по вписванията; ограничаване на възможността за създаване на кадастрална карта за група имоти в урбанизирана територия при наличие на одобрен кадастрален план и определянето на реда за създаване на кадастрална карта по чл. 35 от Закона за кадастъра и имотния регистър да важи и за територии, заети от линейни обекти.
Прецизира се редът за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри, като: за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се изработват проекти от правоспособни лица, а в случаите на съдебна или доброволна делба, отчуждаване на част от поземлен имот, промяна на граници, снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост и др.; задължително се изработва скица – проект, в която границите на имотите се индивидуализират в съответствие с правото на собственост.
Създава се възможност в кадастралната карта да бъдат отразявани зоните на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен или административен акт.
Прецизира се редът за придобиване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър. Правоспособността по геодезия на физическите лица се дава от Камарата на инженерите по геодезия. Правоспособностите по геодезия и по кадастър на търговци – юридически лица или еднолични търговци се дават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Създава се възможност за райони в неурбанизирани територии да се създават кадастрални карти и кадастрални регистри само въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ако отговарят на определени изисквания за съдържание и точност.
Регламентират се услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя – официални удостоверителни документи и справки в цифров, графичен и писмен вид.
Скиците и схемите, предоставени на нотариус, чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър, ще имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Създава се обща информационна среда за безвъзмезден обмен на данни за нуждите на ведомствата и общинските администрации при изпълнение на правомощията им, определени със закон, както и при обмена на данни с информационните системи на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), Търговския регистър и регистрите на държавните и общинските имоти, включително и с имотния регистър.
Предвидена е възможност освен Агенцията по геодезия, картография и кадастър – и физически, и юридически лица да могат да финансират изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри.
С предлаганите промени ще се подобри обслужването на гражданите и потребителите на кадастрална информация чрез въвеждане на възможност за откриване на изнесени работни места на службите по геодезия, картография и кадастър не само в седалищата на районните съдилища, но и в други по-малки населени места.
За синхронизиране на законопроекта със свързани разпоредби в други закони са предложени изменения и допълнения на Закона за геодезията и картографията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за транслитерацията, Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за устройство на територията, Закона за водите и Закона за културното наследство.
В хода на обсъждането господин Александър Лазаров подчерта, че споделя концепцията на законопроекта и призова народните представители да го подкрепят.
След проведената дискусия и обсъждане – със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни бъде представен от господин Сичанов.
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от
Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.
На заседанието присъства Николай Владимиров, служител по сигурността на информацията към Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предложените от вносителите промени имат за цел да усъвършенстват нормативната уредба при осъществяване на дейностите по създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри и при обслужване на физическите и юридическите лица.
В частта на законопроекта, касаеща компетенциите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, се предвижда специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция”, да се считат за правоспособни за изпълнението на дейности по кадастър и геодезия за предоставените им за управление имоти.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са разписани промени в Закона за защита на класифицираната информация. Предвижда се от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, да отпаднат местоположенията на обектите по т. 5 и т. 18, свързани с отбраната на страната, и по т. 21, свързани с външната политика и вътрешната сигурност на страната. Предложението се обосновава с публичността на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и с изискването за недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността, кадастърът да съдържа само идентификаторите и данните за границите на съответните поземлени имоти.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 14 гласа „за”, без гласове „против” и с 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254 01 90, внесен от Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Сичанов.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае нейният председател госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90,
внесен от народните представители Любен Татарски и
Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 септември 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.
В работата на Комисията взеха участие госпожа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, господин Георги Котарев – началник на отдел „Промени в горските територии” в Изпълнителната агенция по горите, и господин Иван Евтимов от Агенция по геодезия, картография и кадастър.
Народният представител Любен Татарски от името на вносителите припомни, че идентичен законопроект вече е разглеждан в Комисията по земеделието и горите на първо четене, но поради липса на кворум не е бил приет в пленарна зала и това е наложило след изтичане на предвидения в правилника на Народното събрание срок отново да бъде внесен за обсъждане.
Основните промени в законопроекта касаят обхвата и обектите на кадастъра, обмена на данни между информационните системи и съответно предоставянето на тези данни на ползвателите на кадастрална информация, реда за създаване и поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри и реда за получаване на правоспособност за извършване на дейности по геодезия и кадастър.
Предлага се в обхвата на кадастъра да бъдат включени данни за зони на ограничения върху поземлените имоти, произтичащи от сервитути, като за тях ще се води регистър. Обект на кадастъра ще бъдат и съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелен обект.
Производство за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри ще може да се инициира и от физически и юридически лица за тяхна сметка. За районите в неурбанизирани територии е предвидено кадастрална карта и кадастрални регистри да могат да се създават и само въз основа на данни от картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато отговарят по съдържание и точност. Данните ще се предоставят от Министерството на земеделието и храните на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Одобрението на картата и регистрите ще става със заповед на изпълнителния директор на агенцията, за издаването на заповедта ще бъде уведомяван министъра на земеделието и храните.
Предлага се при разглеждане на направени възражения по кадастрална карта и кадастрални регистри в състава на комисията да бъдат включени представители на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция по горите.
Правят се редица промени по отношение на реда за изменяне на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с тяхното поддържане в актуално състояние. Изменения на кадастралната карта и кадастралния регистър ще стават едва след вписване на правото на собственост в имотния регистър въз основа на изработена скица-проект.
При възстановено по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи право на собственост върху земеделски земи, включени в урбанизирани територии, нотариален акт ще се издава след индивидуализирането на поземления имот с граници и идентификатор в скица-проект. Същото се изисква и за издаване на решение за възстановяване правото на собственост върху поземлен имот, когато за землището има одобрена кадастрална карта.
Предвидено е при установена непълнота или грешка в кадастрална карта и кадастрални регистри, създадени въз основа на данни от карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, засегнатите собственици да се обезщетяват по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и съответно на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Разширяват се възможностите за безвъзмезден обмен на данни както между информационните системи, включително на Търговския и на Имотния регистър, така и за нуждите на ведомствата и общинските администрации при изпълнение на техните правомощия.
Официалните удостоверителни документи ще се издават за територията на цялата страна от всяка служба по геодезия, картография и кадастър.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят изменения в други свързани закони. По отношение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се предлага установяването на граници на земеделските имоти в землища с одобрена кадастрална карта, вече да се извършва по реда на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В Комисията е постъпило писмено становище по законопроекта от Министерството на земеделието и храните с конкретни мотивирани предложения по текстовете, целящи синхронизиране на предложените промени с разпоредбите на Закона за горите. Становището е предоставено и на водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
В последвалата дискусия народният представител Димчо Михалевски изрази становището, че законопроектът предлага някои безспорно добри решения, които следва да бъдат подкрепени от народните представители, но част от текстовете трябва са бъдат внимателно обсъдени и коригирани между първо и второ четене, тъй като крият определени рискове. Той даде пример с предвидената възможност за районите в неурбанизирани територии кадастралната карта и кадастралните регистри да могат да се създават само въз основа на данни от картите на възстановената собственост и припомни, че тези карти имат изключително много грешки и това ще представлява сериозен проблем. Освен това изрази несъгласие с въвеждането на задължително членство в Камарата на инженерите по геодезия.
По отношение на опасението, свързано с грешките в картите на възстановената собственост от Агенция по геодезия, картография и кадастър обясниха, че тази възможност ще бъде използвана единствено в случаите, когато предварителният анализ на данните от картите покаже, че те съответстват по съдържание и точност. В останалите случаи агенцията ще продължи да прилага процедурата по отстраняване на несъответствия и грешки в контактната зона на неурбанизираната с урбанизираната територия, където най-често има застъпвания. Освен това в момента агенцията извършва анализ по отношение на линейните обекти – пътища, канали и железопътни линии и съответно, ако няма недопустими различия за тези обекти ще може да бъде използвана картата на възстановената собственост.
От името на вносителите народният представител Любен Татарски изрази готовност да бъдат взети предвид както становището на Министерството на земеделието и храните, така и всички коректни предложения и съответно да бъдат отразени между първо и второ четене в законопроекта.
В заключение Комисията по земеделието и горите с 8 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от народните представители Любен Татарски Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
И двамата вносители ги няма, така че откривам разискванията.
Имате ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254 01 90, внесен от народните представители Любен Татарски и Искра Фидосова на 5 септември 2012 г.
Гласували 83 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Вносител е Министерският съвет на 17 юли 2012 г.
Докладът на водещата Комисия по правни въпроси ще бъде представен от господин Радев.
Заповядайте, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ:
„На свое заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на правосъдието и експерти в областта на търговското право.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от заместник-министъра Пламен Георгиев.
Със законопроекта се предлагат промени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър относно уредбата на последиците, свързана с търговците, които не са направили искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация. Определя се и срок 10 години за съхранение на представените в агенцията писмени документи по чл. 16, ал. 1 от закона.
Уточнява се кръгът на заинтересованите лица, засегнати от прекратяването на дейността на търговеца, и които в случаите на непререгистрирани търговски дружества и кооперации могат да поискат ликвидация. Условието за извършване на ликвидацията е тези търговски дружества или кооперации да се пререгистрират.
Предлага се в кръга на заинтересованите лица да бъдат включени и търговци, съдружник в които е непререгистрирано търговско дружество или кооперация, както и страните по арбитражни дела.
Предвижда се отпадането на списъците по § 5, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Съображение за това е технически трудната и скъпоструваща дейност по изготвянето на списъците на непререгистрираните търговци от съдилищата. Във връзка с това се предлага да се отмени и ал. 6, като за уведомяване на Националната агенция за приходите се предлага да се измени чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Отпада изискването подаването на заявлението за откриване на производство по ликвидация на непререгистрираните търговски дружества и кооперации да е обусловено от обявяването на списъците по § 5, ал. 4 и 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Целта на изменението е да се даде възможност на заинтересованото лице да подаде заявление за откриване на производство по ликвидация максимално бързо, което е условие за възобновяване и бързо приключване на спрените изпълнителни производства срещу търговеца по § 5, ал. 2 от закона.
Предлага се изменение на уредбата в § 5б от Преходните и заключителните разпоредби относно пререгистрацията и ликвидацията.
В § 5в се създават нови разпоредби, които въвеждат съществени промени в последиците от непререгистрацията на търговците в срока по § 4, ал. 1 и запълват съществуваща празнота в действащата уредба.
Липсата на пререгистрация не е основание за спиране на заварените към 1 януари 2012 г. искови съдебни и арбитражни производства срещу непререгистрирания търговец по § 5, ал. 2, нито е пречка за образуване на нови искови производства. Тя е пречка единствено за продължаване на заварените към 1 януари 2012 г. изпълнителни производства и на образуваните нови изпълнителни производства – те се спират до извършване на пререгистрацията на търговеца по § 5, ал. 2. Целта е да се ускори стопанският оборот и да се облекчат максимално кредиторите на търговците, непререгистрирани в срока по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Уточняват се последиците по отношение на заварените производства по несъстоятелност към 1 януари 2012 г., както и от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу непререгистрирано търговско дружество или кооперация.
Предвижда се задължение на съда да предостави достъп до съответните фирмени дела и фирмени регистри и да издава преписи от документите по тях относно непререгистрираните търговски дружества и кооперации и служебно заличените еднолични търговци и клонове на чуждестранни търговци.
В последвалата дискусия беше подчертано, че с внесения законопроект по същество се възстановява старата идея на Закона за Търговския регистър от 2006 г., но усъвършенствана и допълнена относно правния статус на непререгистриралите се търговци, който преобладаващо да бъде в правомощията на Агенцията по вписванията, дирекция „Търговски регистър”, а не в окръжните съдилища, каквато е действащата уредба с вмененото им задължение да изготвят различни списъци на непререгистриралите се търговци.
Беше акцентирано, че законопроектът има за предметен обхват отмяна на някои неправилни концептуални идеи, предложени от Министерство на правосъдието, които бяха направени с изменението, обнародвани в „Държавен вестник”, брой 34 от 2011 г. в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър относно уредбата на последиците за непререгистриралите се търговци и тяхната ликвидация.
По предложения пакет промени беше направено възражение по време на обсъждането в Комисията по правни въпроси. С § 2 чрез документите, с които се доказва качеството „кредитор”, се стеснява по същество възможността всички кредитори равнопоставено да могат да упражняват правомощията, предвидени в законопроекта относно непререгистриралите се търговци, и следва да бъде преосмислена. Не може да има легитимно основание да се дискриминират групи кредитори, като например тези, чието вземане е извъндоговорно, кредиторите с потестативни права, ипотекарни кредитори, обезпечени с договорна или законна ипотека, необезпечени кредитори и много други. Необходимо е да се обмисли трябва ли да има легална дефиниция на понятието „заинтересовано лице”.
Беше изказано и становище, че целта на законопроекта е да оптимизира уредбата на Преходните и заключителните разпоредби относно непререгистрираните търговци и да реши съдбата на висящите съдебни производства.
Премахват се текстовете от закона за изготвяне от съдилищата на списъци на непререгистрираните търговци, което предпоставя неоправдан административен разход за съдилищата. Отделен е въпросът за рисковете от непълноти на тези списъци, което би поставило под съмнение достоверността на Търговския регистър. Публичността на пререгистрираните търговци, която предоставя в момента Търговският регистър, както и предвижданата промяна в чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за уведомяване във всеки случай на Националната агенция за приходите при иницииране на ликвидация, гарантират в достатъчна степен правната сигурност по отношение непререгистрираните търговци.
Положителна е и промяната във връзка с уреждане съдебни и изпълнителни производства с участие на непререгистриран търговец. Тежестта, която в момента се възлага на ищеца в съдебно производство, да инициира производство по пререгистрация и ликвидация на ответната страна, за да може да продължи съдебно производство, не е оправдана. Възможността при искане за пререгистрация Агенцията по вписвания да постанови отказ и съдебното производство да бъде прекратено по същество представлява индиректен отказ от правосъдие. От друга страна, новата подробна уредба в случай на висящо/новообразувано изпълнително производство осигурява възможност на кредитор със съдебно признато вземане да проведе производството по принудително събиране на вземането си, включително като инициира ликвидация на непререгистриран търговец и като предпоставка за пререгистрация. Уреждат се и случаите на производство по несъстоятелоност на непререгистриран търговец, като са включени различни хипотези на развитие на процеса.
След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за” и 6 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси:
„На заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Деница Вълкова – заместник министър на правосъдието, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от госпожа Деница Вълкова.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за Търговския регистър, с които се уреждат последиците за търговците, които не са направили искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация.
Основните моменти в законопроекта са:
1. Уточнява се кръгът на заинтересованите лица, засегнати от прекратяването на дейността на търговеца, и които – в случаите на непререгистрирани търговски дружества и кооперации, могат да поискат ликвидация.
2. Предлага се отмяна на § 5, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби, с което отпада задължението на съдилищата по последна регистрация на търговците да изготвят списъци на търговци, които не са поискали пререгистрация в срока на § 4, ал. 1.
3. Предлага се изменение на уредбата в § 5б от Преходните и заключителните разпоредби относно пререгистрацията и ликвидацията.
4. В § 5в се създават нови разпоредби, които въвеждат съществени промени в последиците за търговците, които не са поискали пререгистрация в срока по § 4, ал. 1.
Липсата на пререгистрация ще е пречка за продължаване на заварените към 1 януари 2012 г. изпълнителни производства и на образуваните нови изпълнителни производства – те ще се спират до извършване на пререгистрацията на търговеца по § 5, ал. 2.
Спряното изпълнително производство ще се възобновява по молба на страната или служебно от съдебния или публичния изпълнител след пререгистрацията на търговеца по § 5, ал. 2. То ще се прекратява, когато по подаденото заявление е постановен влязъл в сила отказ.
Уточняват се последиците по отношение на заварените производства по несъстоятелност към 1 януари 2012 г., както и от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу търговско дружество или кооперация, които не са пререгистрирани.
5. Предвижда се и промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като при подаване на заявление за откриване производство по ликвидация по § 5а, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър, търговецът или заинтересованото лице следва да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите преди подаване на съответното заявление за вписване на обстоятелство, като в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението следва да му се издаде удостоверение.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на финансите изразиха несъгласие с предложеното изменение на § 5в от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър, във връзка с предвидените задължения на публичния изпълнител.
Аргументите за това са, че така предложената промяна не е съобразена със спецификата на изпълнителното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно:
Към настоящия момент производствата по принудително събиране на публичните вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу търговци, които не са пререгистрирани продължават, с оглед липсата на законово основание за спиране и/или прекратяване. С действащата разпоредба на § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър е уредено приемането на волеизявления, отправени към търговците, чиято дейност е прекратена от 01.01.2012 г. Задължените лица – търговци, независимо от прекратяване на дейността им, продължават да съществуват като правни субекти с ограничени права до момента на заличаването им.
С предложената промяна в разпоредбата на § 5в от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър се предвижда изпълнителните дела, образувани от публични изпълнители на НАП, да бъдат спирани и при неизпълнение на изискването за пререгистрация и обявяване в ликвидация, да бъдат прекратявани. Предложението се отнася както за висящите към 01.01.2012 г. изпълнителни производства, така и за образуваните след 31.12. 2011г.
Приемането на предложените текстове на § 5в, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ще доведе до спиране, респективно прекратяване на изпълнителни производства за събиране на публични вземания, на основание неизпълнено изискване за пререгистриране на търговеца – длъжник и обявяването му в ликвидация, с което ще се увеличи размерът на несъбраните публични вземания и това ще рефлектира върху държавния бюджет.
Не на последно място, това предложение е свързано и със значителни разноски от страна на публичния взискател, в случаите, когато в качеството му на заинтересовано лице предплати същите. Съгласно действащия § 5б, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър, ако търговецът не разполага със средствата за извършване на ликвидацията, заинтересованото лице осигурява собствени средства. При заинтересовано лице – публичен взискател, средствата следва да бъдат осигурени от неговия бюджет.
Като се отчете фактът, че в значителна степен публичните вземания се формират от данъци и задължителни осигурителни вноски, то приемането на предложението ще доведе до предварителни разходи от страна на НАП, които не винаги ще могат да бъдат възстановени. На практика, за тези търговци, за които НАП/публичният взискател не предплати разноските, законът ще предостави освобождаване от заплащане/събиране на публичния дълг, в това число и обезпечения дълг.
Предвид изложените аргументи, в хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта като цяло, като между двете гласувания се прецизира текста на § 5в от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Търговския регистър.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Колеги, откривам разискванията.
Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това са поредните промени в Закона за Търговския регистър. За съжаление, многобройните промени, които и това мнозинство направи в този закон, вместо да подобрят, на практика влошават работата на – бих казала – най-ефективната електронна база данни в българската държава. Всъщност тя беше най-добре работещата допреди ГЕРБ да стъпи във властта и допреди да бъде сменено ръководството на Търговския регистър, след което наистина и там настъпиха изключително сериозни проблеми. Всяка година, поне по няколко пъти Търговският регистър блокира и спира своята работа. Обичайно това се случва в края на юли, когато очакването е търговците да внесат своите годишни финансови отчети.
Буди недоумение въпросът защо след като те така или иначе внасят годишните финансови отчети в данъчните служби след това от данъчните служби статистиката ги получава по електронен път се налага тази процедура да се завърта отново към Търговския регистър. Има едно единствено обяснение, че целта е да се събират такси, да се създава хаос и да се изнервят и търговците, и бизнесът.
Предполагам, че всеки един от юристите в тази зала е наясно с проблема и че са били не един и не двама и търговците, и адвокатите, които са ги сигнализирали за колосалните проблеми, които и тази година през месец юли се появиха в системата на Търговския регистър. След като системата блокира, за да не пропуснат срока и да не бъдат глобени с няколко хилядни глоби, на търговците се наложи да се редят денонощно пред гишетата на Търговския регистър и там да внесат двойния размер на таксата, която, естествено е по-ниска за внасяне по електронен път.
Една от необходимите промени, която би следвало да бъде направена, е промяната на електронната база данни на Търговския регистър по служебен път да се снабдява с годишните финансови отчети на българските фирми. Нещо, което е смешно, абсурдно и много далеч от здравия разум – защо след като една електронна система, каквато е системата на Националната агенция за приходите, разполага с тези документи, се налага след това повторното им внасяне отново срещу заплащане на такса от страна на българския бизнес?
Освен промените, които се правят в режима за пререгистрация на фирмите и в режима за ликвидация в случаите на несвоевременна пререгистрация, би следвало мнозинството да помисли по този изключително важен въпрос. Още повече, че всяка година задавам въпрос на правосъдния министър, независимо как се казва, за проблемите в Търговския регистър и всеки път слушам едни и същи уверения от страна на Правосъдното министерство, че сривовете в системата на Търговския регистър ще бъдат преодолени и че ще бъдат внесени необходимите законодателни промени, така че гражданите и бизнесът да бъдат облекчени.
Е, това не се случва, обсъждаме си едни и същи предложения по логиката стъпка напред, две назад, защото това са поредните промени в режима и за пререгистрация, и за ликвидация на фирмите, които са отстъпление и ни връщат към един предишен режим.
Аз бих ги подкрепила, защото това, което се предлага, е по-добро от сега действащото, но всъщност основният проблем, който стои пред българските фирми, не се решава с този законопроект. А той е да се направи дребна поправка, която да елиминира възможността за сривове в системата с това изискване за внасяне на годишните финансови отчети, освен в НАП, в Статистиката, и в базата данни на Търговския регистър.
Ако тук има някаква рационална мисъл, би следвало в процедурата между първо и второ гласуване да бъдат внесени такива промени. Лично бих се ангажирала с тяхното внасяне, стига да има нормална чуваемост от страна на мнозинството – те да бъдат подкрепени. В противен случай това ще означава, че ГЕРБ имат една-единствена идея – чрез своите хора в управата на Търговския регистър да събират от българския бизнес двойни такси. Освен да им опъват нервите със сривовете на системата, да събират, вместо 25, таксата от 50 лв. за представяне на годишния финансов отчет, след като те вече два пъти са го представяли пред други институции.
Смисълът от събирането на тези такси всички видяхме какъв е – в това, че ръководителите на Регистъра си раздадоха тлъсти бонуси в рамките на по няколко десетки хиляди лева, които впрочем не върнаха, а българският бизнес се използва за кокошката, която снася яйца и трябва да пълни касичката на Търговския регистър, оттук – на кадрите, които управляват Регистъра, във вид на премии и бонуси, какъвто е регламентът, разписан в същия този закон.
Би имало смисъл от тези промени, ако, освен тях, внесем още една, която да реши съществуващ ежегоден голям проблем и на бизнеса, и на гражданите, а именно с внасянето на годишните финансови отчети, като се запишат съответни текстове за получаването на тази информация от Търговския регистър по служебен път от електронната система на Националната агенция за приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, явно сте чели вчерашната преса – изявлението, че предстоят такива промени.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не съм чела нищо!
ЕМИЛ РАДЕВ: От другата година най-вероятно, разбира се, при техническа възможност, която в момента се обсъжда, този проблем ще бъде решен така както е най-добре за търговците, а именно на едно място да подават отчетите. Оттам нататък по служебен път да се прехвърлят в Агенцията по вписванията. Това зависи от техническите възможности.
Отгоре на всичко, ако толкова искахте да решите проблема, защо не го направихте по този начин през 2006 г., когато приемахте закона? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Опитваме се да решаваме проблема, пак Ви казвам. Има изявления от изпълнителната власт, че това предстои. Ще бъде предложено и този проблем ще бъде разрешен, дотолкова доколкото днешните проблеми на законопроекта решават оперативни въпроси, които възникнаха след 1 януари 2012 г., когато се видя, че има спорове.
Знаете, че и по предходния проект на Закона за Търговския регистър, който приехме, ние също изказахме несъгласие. Той беше предложен от предния екип на Министерството на правосъдието. Имахме широки дебати. Смятаме, че законопроектът ще реши проблема.
Впрочем в момента отчетите се подават не на две – само на едно място. Така че този въпрос ще бъде решен от другата финансова година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Радев, маниер на Яне Янев, а очевидно и на ГЕРБ е да работи по извадки и изрезки от вестниците. Янев бори корупцията в зависимост от това какво е прочел вчера, онзи ден или миналата година в някой вестник, а Вие очевидно считате за нормално тук да провеждаме дебатите в зависимост от това какво е писало във вчерашната преса.
Проблемът на българския бизнес с Търговския регистър е ежегоден и непрекъснат, откакто ГЕРБ управлява.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ, от място): Откакто Регистърът съществува!
МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви го спестих, но сега ще го кажа.
Всичко, до което се докоснахте, го бастисахте, включително и Търговския регистър!
Задавам вече три или четири парламентарни въпроса в различни периоди на правосъдния министър – преди на Попова, сега на Ковачева, и обяснявам какво се случва в Регистъра, защото очевидно и министрите се информират от вестниците.
Истината е, че през юли няма как, ако Вие сте си ходили във Варна, да не са Ви се обадили поне десет фирмаджии, счетоводители или адвокати да Ви кажат: „Ходи да видиш какво става на гишетата пред Търговския регистър”. И че хората бяха направени на маймуни, висяха по нощите, за да могат да си пуснат ГФО-и (годишните финансови отчети), защото иначе ги очакваше глоба.
Проблемът беше огромен за хората, които се занимават с бизнес! Още повече, че тези годишни финансови отчети ги внасят в НАП, оттам Статистиката си ги дърпа по служебен път и е много близко до акъла, ако и това е електронна база данни, да ги вземе направо от НАП, вместо да прави хората на маймуни!
Казвам го абсолютно отговорно от тази трибуна, защото това е петият път, в който се изказвам по този въпрос! Безхаберието на управляващите е пълно! Ето това е необходимата промяна в Търговския регистър, която би улеснила бизнеса!
Не се извинявайте с 2006 г. – четвърта година управлявате! Това е хроничен проблем, който го виждате непрекъснато по време на Вашето управление! Колко пъти отваряте този закон?! Пипнете това, което е важно!
Преди два или три месеца, когато питах министър Ковачева от парламентарната трибуна, получих уверение, че Министерството на правосъдието ще внесе такива промени. Аз не ги внасям, защото всички знаем каква е съдбата на законопроект, дошъл отляво! Но сега между първо и второ четене ще го внеса! Той изобщо не изисква някакъв особен интелектуален труд!
И ако мислите наистина за бизнеса, го подкрепете, защото това е огромен проблем и на българските граждани, които работят със системата на Регистъра, и на българския бизнес. Огромен проблем! Ако не го знаете и се информирате от пресата, толкова по-зле за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви призова да подкрепите този законопроект, абстрахирайки се от популизма, който тук се лее, лее, лее от тази трибуна. Очевидно заразата продължава в лявата част на залата.
През 2006 г., когато започна прословутият Търговски регистър, знаете кой управляваше тогава, някои може би са седели на тези банки, седели са преждеизказващите се и сигурно не са получавали сигнали как през 2006 Търговският регистър вървеше с шест месеца забава в началото! Колегите, които тук са практикували и са били сред хората, много добре го знаят. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Уважаеми колеги, това задължение, за което тук се леят крокодилски сълзи – за представяне в Търговския регистър, съществува от 2006 г.! Те заложиха бомбата, а сега искат да палят фитила. Подкрепете законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Аз мисля, че ГЕРБ в последната година на своето управление наистина свежда нещата до абсурд! Не можеш да се оправдаваш защо не правиш едни промени при отворен закон през 2012 г. с това, че този закон бил приет през 2006 г. Ами, няма как някой да Ви повярва!
Да, естествено, че много трудно беше взето това решение, включително и това, че законодателният процес по създаването на Търговския регистър беше изключително сложен. Наистина беше трудно неговото реализиране на практика, но това беше оценено като една от най-успешните реформи в тази област и от българските граждани, и от бизнеса, и от европейските партньори. Това е една от най-успешните реформи, в резултат на която беше създадена добре работеща електронна база данни, обаче пак обяснявам – откакто Вие управлявате, всичко което пипнете, то спира да е добре работещо!
Ето, сега има един проблем, който се появи през последните години – ами, оправете го. Не се оправдавайте с 2006 г. Това, което говорите в момента, е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Емил Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Лазаров, наистина Регистърът започна с фалстарт и сигурно това е от добрата законова уредба, която беше създадена през 2006 г., и доброто уреждане през 2007 г. на всичко, което стартирахме.
Да, тогава със законовата разпоредба накараха всички търговци да подават отчетите, независимо че се подаваха тогава на две места, а не както е сега.
Това, което направихме ние и в предходните години – с промените в Закона за Търговския регистър, ние намалихме таксите двойно за подаване по електронен път. Ние в момента надграждаме така системата, че да не се обявяват отчетите след 6-7 месеца, хората да не стоят по същите опашки, да спират пререгистрацията, да спират промените в обстоятелствата и така нататък. Нещата се нормализираха.
Живот и здраве, ако не се поддавате, следващата година в Търговския регистър, нещата съвсем ще дойдат в нормалния си ред. Тази година единствено имаше опашки в последните дни, защото по стар български навик българинът чака края на срока и всеки се втурва да подава отчети. Затова блокира системата, защото системата е предвидена да поеме 30 хиляди заявления дневно, но като станат 45 хиляди няма система, която да не блокира в такъв даден момент. И това беше за два дни максимум.
И нека все пак да видим кой вмени това задължение на търговците. Нека нямаме къса политическа памет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колега Радев, ама 2005 г. едни хора усвояваха едни пари и заложиха точно тези параметри, изграждайки и софтуера, и хардуера на Търговския регистър.
Всички тук, които са били счетоводители, много добре знаят какви драми бяха и как в три и половина сутринта хората отиваха и се редяха – от началото на 2006 г. до лятото, почти до края на 2006 г. И тези драми продължиха и поради причината, която Вие казахте. Така бяха усвоени тези пари и създадоха този проблем! На всички това е добре известно.
Ако някой е искал нещо да направи, да го беше направил като хората, защото сега се получава едва ли не парадоксът да слушаме тук как, видите ли, някой в 2006 г. – и това били управляващите, забъркали кашата! Ами, забъркахте я!
И нека другите колеги, на които тази тема е непозната, да знаят, че трябваше... (Шум и реплики.)
Да, ако не се лъжа, от Холандия едни пари трябваше да бъдат усвоени. Усвоихте ги с възможно най-негативните последици, които и досега не можем да оправим! Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? (Шум и реплики от КБ.)
Моля без реплики от място! Ще имате думата на микрофона!
Други народни представители желаят ли да вземат участие в дебата? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г.
Гласуваме, моля.
Гласували 75 народни представители: за 63, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Моля, дайте гласуването по групи. Дайте да видим кой иска да оправи Регистъра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте гласуването по групи.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Бойчев, имате думата, за да представите доклада от името на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Моля Ви да поставите на гласуване за допуск в залата на госпожа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Христина Пиндичева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите, Елена Петрова – главен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, и Николай Попов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете гостите в залата.
Слушаме Ви, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51,
внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
На заседанието присъстваха Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Николай Попов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Валери Димитров – председател на Сметната палата, Васил Велев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Даниела Пеева – председател на Управителния съвет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България. Законопроектът беше представен от заместник-министър Боряна Пенчева.
Според мотивите, изложени от вносителя, проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа въвежда изискванията на Директива 2010/73/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар. Целта е защита на инвеститорите, подобряване на правилата за проспектите, като така се намаляват административните пречки пред бизнеса при набирането на капитал.
Със законопроекта са предложени изменения и допълнения, които целят подобряване на практическото прилагане на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като с тях се цели осигуряване на интереса на инвеститорите и съобразяване с правото на Европейския съюз, а именно:
1. Промени в режима на оповестяване във връзка с публичното предлагане и отпадане на изискването за публикуване в „Държавен вестник”.
2. Промени в режима на регулиране на облигации, търгувани на регулиран пазар, както и прецизиране на задълженията на банката довереник при влошаване на финансовото състояние на емитента.
3. Изменения във връзка с разкриването на информация. Прецизиран е кръгът на задължените лица, определена е формата за изготвяне на междинните отчети, въведено е изискване за представяне на протокола от общото събрание на облигационерите.
4. Изменения във връзка с режима на публичните дружества с цел гарантиране на интереса на акционерите, предотвратяване на възможности за заобикаляне на режима на сключване на сделки над определени прагове, въвеждане на възможността за отписване на публично дружество при отпаднал интерес. Въведени са и изисквания за спазване на срок за вписване в търговския регистър на обстоятелството, че дружеството е публично, и за създаване и поддържане на интернет страница за публичните дружества.
5. Промени в режима на търговото предлагане, праговете за задължително и доброволно търгово предлагане с цел гарантиране на интересите на миноритарните акционери, промени в начина на определяне на цената с оглед осигуряване на справедлива за адресатите на предложението цена. Въведен е праг за отправяне на задължително търгово предложение при придобиване на повече от 1/3 от гласовете в общото събрание на публично дружество, при условие че няма лице или лица, упражняващи контрол върху публичното дружество.
6. Промени във връзка с Фонда за компенсиране на инвеститорите при определянето на правоотношенията на членовете на управителния съвет на фонда.
7. Промени във връзка с административно-наказателната отговорност.
Със заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите за финансови инструменти и Закона за държавния дълг във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои характеристики на суапите за кредитно неизпълнение. Също така са предложени изменения в Закона за платежните услуги и платежните инструменти с цел изпълнението на Регламент № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро.
В хода на последвалата дискусия господин Николай Попов посочи, че служителите на Комисията за финансов надзор са изследвали европейската практика и директивата не се прилага еднозначно във всички държави. Те са установили, че в няколко от тях е налице изискване за задължително търгово предлагане при участие, представляващо 1/3 от гласовете в общото събрание на акционерите. По отношение на разпореждането с активи целта не е да се затруднява управлението на холдинговите структури, а да се спазва определен тип поведение.
Председателят на Сметната палата Валери Димитров представи становище относно предложените промени за контрол върху дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Според него Фондът за компенсиране на инвеститорите трябва да се контролира по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, тъй като и в двата фонда се акумулират квази публични средства, които са предназначени за защита на интересите на голям брой инвеститори. По тази причина не е необходима ежегодна заверка на годишните финансови отчети на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева отбеляза, че забележката на Сметната палата е резонна и между първо и второ четене на законопроекта следва да се направи промяната, която да се съобрази с тяхното становище.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че практиката до момента по отношение на капиталовите пазари е била на свръхрегулация, а чрез предложените промени тя още повече ще се засили. Според него това е една от основните причини за липсата на възстановяване на борсовите индекси в България след сериозния спад от 2008 г. Той посочи още, че предлаганите промени в чл. 114 не се изискват от Директива 2003/71/ЕО и няма да премахнат възможностите за злоупотреби, но ще попречат на управлението на холдинговите структури. Относно предложените промени на изискванията за задължително търгово предлагане той посочи, че спецификата на българския капиталов пазар не изисква по-нисък праг.
Председателят на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България Даниела Пеева отбеляза, че предложените промени няма да защитят интересите на инвеститорите, а ще отблъснат потенциалните такива. Различните прагове в отделните държави отразяват спецификата и степента на развитие на техните капиталови пазари. Според нея при навлизането на нов инвеститор не е логично той да бъде принуден да изкупи целия капитал на едно дружество, тъй като това може да го откаже изобщо да инвестира. Тя също посочи, че промените в чл. 114 не са свързани с хармонизирането на законодателството с правото на Европейския съюз.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Ще ни го представи Диана Йорданова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, представям на Вашето внимание доклада на Комисията:
„На заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, от Комисията за финансов надзор: Николай Попов – заместник-председател, Данил Джоргов – началник на отдел „Емитенти на ценни книжа”, и Анна Андонова – началник на отдел „Нормативна дейност” в дирекция „Правна”, и правният консултант на Фонда за компенсиране на инвеститорите Десислава Лозанова.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Пенчева.
Тя изтъкна, че с него се въвеждат изисквания на Европейската директива 20-10-73 относно прозрачността на емитентите.
Основната цел е да се гарантира максимална защита на инвеститорите, да се повиши правната яснота на проспектите и едновременно с това да бъдат намалени административните трудности и формалности за бизнеса при набиране на капитал от европейските пазари.
Със заключителните разпоредби се въвеждат и разпоредби във връзка с прилагането на регламент 236 от 2012 г. относно късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение, като се предвиждат изменения в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за държавния дълг. Съгласно този регламент държавите следва да установят разпоредби за санкциите, включително и административни мерки, които са приложими при нарушение на закона.
С предложените изменения се въвеждат и някои допълнителни промени, които практиката на Комисията за финансов надзор е идентифицирала именно с цел да се гарантира максимална защита на интересите на инвеститорите в следните насоки: в режима на оповестяванията при публично предлагане на ценни книжа, в режима на публично предлагане на облигации, като целта е подобряване информираността на инвеститорите, а именно разкриване на информация във връзка с емитента и облигационната емисия. Прецизиране и допълване на задълженията на банката довереник с цел обезпечаване на изпълнението на нейните функции.
Предвиждат се изменения и в режима на публичните дружества, с цел да се предотвратят възможностите за заобикаляне на режима за сключване на сделки. Предвидени са прагове, като целта е да бъдат защитени акционерите в публично дружество от сделки, които са извършени от негово дъщерно дружество, което не е публично.
Предложени са и промени в праговете за задължително търговско предлагане с цел да се гарантират интересите на миноритарните акционери, като се уреждат и хипотези за удължен срок за отправяне на търговско предложение и съответно изключения от задълженията за отправяне на такова търговско предложение.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Николай Попов изрази положителното становище на Комисията по законопроекта.
От името на Фонда за компенсиране на инвеститорите Десислава Лозанова представи становище по законопроекта, което се изразява в следното:
1. Законопроектът не предвижда разпоредба, която да урежда данъчния статут на Фонда. Той попада под общите разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и по този начин се стига до това, че от една страна, Фондът събира вноски от посредниците, а от друга страна, при изпълнение на функцията си по управление на тези вноски е длъжен да плаща корпоративен данък върху прихода, който се получава при това управление. Този ефект е негативен за дейността на Фонда, тъй като се намалява сумата на разполагаемите средства на Фонда, които би следвало да се използват за компенсиране на инвеститорите.
2. Недостигът на средства води до увеличение на размера на вноските, които посредниците трябва да правят във Фонда, което води до негативен ефект в настоящата пазарна ситуация.
3. С § 4 от законопроекта се предвижда отношенията между членовете на Управителния съвет и Фонда да се уреждат по реда на Кодекса на труда. Според действащата уредба поне трима от членовете на Управителния съвет се избират чрез предложения от асоциациите на банките, на инвестиционните посредници и на другите задължени лица по закона и по този начин се осигурява представителство на задължените лица в управлението на Фонда, което създава гаранции, че събраните от задължените лица средства ще бъдат управлявани в съответствие с интересите на тези лица.
Чрез общата препратка към разпоредбите на Кодекса на труда в частта „Избор и възникване на трудово правоотношение чрез избор” се създава опасност да бъде бламиран този принцип, тъй като в Кодекса на труда се предвижда, че могат да се предлагат неограничени кандидати и да се издигат неограничени кандидатури и се създава опасност не лицата, предложени от тези асоциации, да бъдат включени в състава на Управителния съвет.
Характерът на отношенията между членовете на Управителния съвет и Фонда не е трудово правен, доколкото това е колективен орган, който заседава на заседания, и от членовете на Управителния съвет не се изисква да предоставят работната си сила постоянно на разположение на Фонда, каквото е характерно при трудовите правоотношения.
Предложението на Фонда относно отношенията между членовете на Управителния съвет и фонда, доколкото това е една особена институция, е да се създаде във въпросната разпоредба текст, който да предвиди, че се сключват договори за управление между Комисията и членовете на Управителния съвет на Фонда и да не се прави препратка към Кодекса на труда.
В хода на обсъждането народните представители изразиха мнение, че направените бележки са основателни и биха могли да бъдат отразени при подготовката и обсъждането на законопроекта за второ гласуване.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 4, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Остана да чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ни го представи господин Александър Стойков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Ще Ви запозная със:

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на Закона за изменение и допълнение на
Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
№ 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.

На заседанието, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, и Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Първо. С настоящия законопроект, внесен от Министерския съвет на 29.08.2012 г., на Народното събрание се предлага да приеме изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Той е изготвен в изпълнение на ангажимента за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2010/73/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 24 октомври 2010 г. за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/ЕО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (Директива 2010/73/ЕС).
Второ. С транспонирането на Директива 2010/73/ЕС в българското законодателство се цели защита на инвеститорите, повишаване на правната яснота на правилата за проспектите, като едновременно се намаляват административните формалности за бизнеса при набирането на капитал на европейските пазари. Със заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК са предвидени изменения в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за държавния дълг във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно изпълнение.
При определянето на размера на санкциите се отчита чл. 41, ал. 1 от Регламент № 236/2012, според която предвидените мерки и санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочени са съответните компетентни органи за Република България, както и органът, който ще координира сътрудничеството и обмена на информация с Европейската комисия и компетентните органи от другите държави членки.
Трето. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа са предложени редица изменения и допълнения, като водещ е принципът за осигуряване на интереса на инвеститорите, както и съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз.
Четвърто. В заключение можем да отбележим, че приоритетното приемане на Законопроекта е от изключителна важност както за спазването на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, така и за развитието на капиталовия пазар в страната. Въвеждането на предложените в него разпоредби няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойков.
Дискусията е открита. Има ли народни представители, желаещи да участват в нея? Не виждам.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г.
Моля да гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Съгласно приетата ни програма точка дванадесет е Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Предвидено е това да бъде точка първа за утрешния ден – петък, поради което сега следва да преминем към следващата тринадесета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ ОТ НАГОЯ-КУАЛА ЛУМПУР ЗА ОТГОВОРНОСТТА И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕТО КЪМ ПРОТОКОЛА ОТ КАРТАХЕНА ПО БИОЛОГИЧНА БЕЗОПАСНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
За процедура има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес, 11 октомври, е ден, който символично е обявен за Ден за солидарност с пострадалите от земетресението в Перник.
В 12,55 ч. стартира кампания на Българския Червен кръст за набиране на средства чрез изпращане на есемес на номер 1255. Смятам, че ще бъде много силен знак за солидарност от страна на народните представители, ако ги призовем, госпожо председател, да се включат в тази кампания чрез изпращане на есемес на номер 1255.
Ще бъде много силен израз на емоционална и материална солидарност с пострадалите хора, ако и народните представители, независимо от тяхната принадлежност към партии и парламентарни групи, се включат в кампанията за изпращане на есемес на номер 1255. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, приемам казаното от Вас току-що като изявление от името на парламентарна група, тъй като по никакъв начин то няма характеристиката на процедурен въпрос. С оглед степента на значимост и солидарността, която трябва да проявим към пострадалите от земетресението, не Ви прекъснах, а Ви дадох възможност да довършите мисълта си, повтарям, като изявление от името на парламентарна група.
Връщаме се към законопроекта за ратифициране.
Има представени доклади от комисиите, на които е разпределен.
Господин Язов ще има привилегията да ни представи становището на Комисията по околната среда и водите.
Господин Язов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите
относно първо четене на Законопроект за ратифициране
на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за
отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от Министерския
съвет на 24 август 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от Министерския съвет на 24 август 2012 г.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха госпожа Райна Хардалова – началник отдел, и господин Георги Янакиев – младши експерт от дирекция Национална служба за защита на природата.
Присъстваха също и представители на неправителствени организации.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията, госпожа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости, обяви наличието на кворум и предложения дневен ред, приет от членовете на Комисията, след което даде думата за представяне на постъпилия законопроект за ратификация.
От името на вносителя, госпожа Райна Хардалова представи предлагания за ратификация законопроект и мотивите за неговото приемане.
Изменението се предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, одобрен с Решение № 686 на Министерския съвет от 23 август 2012 г. Проект на Закон за ратификация.
Вносителите посочиха, че Република България е страна по Протокола от Картахена по биологична безопасност и го прилага от влизането му в сила на 11 септември 2003 г., като с този протокол се създава международна регулаторна рамка, изградена на принципа на предпазливостта, за безопасен трансфер, боравене със и използване на живи модифицирани организми, получени чрез съвременни биотехнологични методи, които могат да имат неблагоприятни последици за опазването и дългосрочното използване на биологичното разнообразие, отчитайки също така и рисковете за здравето на човека. Съществено е, че в Протокола се поставя особен акцент върху трансграничното движение на тези организми.
На 15 октомври 2010 г. във връзка с чл. 27 от Протокола от Картахена беше приет Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването, имащ за цел да допринесе за съхранението и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като при това се вземат предвид рисковете за човешкото здраве, чрез създаването на международни правила и процедури в областта на отговорността и обезщетяването, свързани с живите модифицирани организми.
Този Допълнителен протокол за отговорността и обезщетяването се прилага при щети, произтичащи от живи модифицирани организми, които са предмет на трансгранично придвижване и са предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка, за работа в контролирани условия или за освобождаване в околната среда. Той се прилага и за щети, произтичащи от всякаква разрешена употреба на живите модифицирани организми, от несъзнателно трансгранично придвижване, както и от трансгранично придвижване на живи модифицирани организми от страни, които не са страни по Протокола от Картахена.
Към настоящия момент общо 24 държави – членки на Европейския съюз, и Европейският съюз в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция са подписали Допълнителния протокол и се очаква да го ратифицират своевременно. Допълнителният протокол ще влезе в сила 90 дни след депозирането на документите за ратификация от 40 страни или регионални организации.
Опазването на човешкото здраве, уникалното разнообразие на българската природа и достъпът на населението до качествена и здравословна храна са сред водещите приоритети на настоящото българско правителство и ратифицирането на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването ще подкрепи тази политика, като даде възможност за търсене на отговорност и обезщетяване на щетите, причинени от живи модифицирани организми, включително чрез търсене на гражданска отговорност.
Според вносителите ратифицирането на Допълнителния протокол от Република България няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и е в съответствие с вече съществуващото национално и европейско законодателство, поради което на този етап не са необходими законодателни промени.
Председателят на Комисията по околната среда и водите представи и положително становище на Комисията по външна политика и отбрана, разгледала законопроекта.
Отношение по предлагания законопроект взеха народният представител Лъчезар Тошев, който подчерта, че България е от първите страни, подписали и ратифицирали Протокола от Нагоя и отправи въпрос към вносителите, получи отговор от госпожа Хардалова; народният представител Джевдет Чакъров, който подкрепи законопроекта, както и председателят на Комисията госпожа Михайлова, относно това че Протоколът урежда конкретни въпроси и след приканване към изказвания обяви процедура по гласуване.
Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, подкрепи законопроекта и единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от Министерския съвет на 24 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Гущеров.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от Министерския съвет на 24 август 2012 г.

На редовно заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Република България е страна по Протокола от Картахена по биологична безопасност и го прилага от влизането му в сила през 2003 г. С този протокол се създава международна регулаторна рамка, изградена на принципа на предпазливостта, за безопасен трансфер, боравене със и използване на живи модифицирани организми, получени чрез съвременни биотехнологични методи, които могат да имат неблагоприятни последици за опазването и дългосрочното използване на биологичното разнообразие, отчитайки също така и рисковете за здравето на човека. В протокола се поставя особен акцент върху трансграничното им движение.
През 2010 г. е приет Допълнителният протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването. Той цели да допринесе за съхранението и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като също така се вземат предвид рисковете за човешкото здраве, чрез създаването на международни правила и процедури в областта на отговорността и обезщетяването, свързани с живите модифицирани организми.
Съгласно предоставените от вносителя мотиви, към настоящия момент общо 24 държави членки на Европейския съюз, и Европейският съюз в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция са подписали документа и се очаква да го ратифицират своевременно. Допълнителният протокол ще влезе в сила 90 дни след депозирането на документите за ратификация от 40 страни или регионални организации.
Опазването на човешкото здраве, уникалното разнообразие на българската природа и достъпът на населението до качествена и здравословна храна са приоритети на българската държава. Ратифицирането на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването ще подкрепи тази политика, като даде възможност за търсене на отговорност и обезщетяване на щетите, причинени от живи модифицирани организми, включително чрез търсене на гражданска отговорност.
Според вносителя ратифицирането на допълнителния протокол от Република България няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Споразумението е в съответствие с вече съществуващото национално и европейско законодателство, поради което на този етап не са необходими законодателни промени.
След изслушването на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, № 202-02-28, внесен от Министерския съвет на 24 август 2012 г.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – господин Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, моля да подложите на гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Язов.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ЯЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„Проект

ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол от Нагоя-Куала Лумпур за отговорността и обезщетяването към Протокола от Картахена по биологична безопасност, подписан от Република България на 11 май 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на второ гласуване така предложения Проект за решение за ратификация.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ДОМАШНИТЕ РАБОТНИЦИ (№ 189) И ОТ ПРЕПОРЪКАТА ОТНОСНО ДОМАШНИТЕ РАБОТНИЦИ (№ 201).
Вносител е Министерският съвет на 31 август 2012 г.
С доклада на Комисията по труда и социална политика ще ни запознае госпожа Колева.
Заповядайте, госпожа Колева.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ КОЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Първо, правя процедура на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Велкова – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Колева.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ КОЛЕВА: Уважаеми господин председател, колеги! Ще Ви запозная с

„ДОКЛАД
по Проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), № 202-03-16, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., разгледа Проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), № 202-03-16, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.
В заседанието участва господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, както и представители на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” на Министерството на труда и социалната политика: госпожа Елена Велкова – директор, госпожа Елица Славчева – началник на отдел и господин Христо Симеонов – държавен експерт. Присъства и госпожа Снежана Малакова от отдел „Правен” на Националния осигурителен институт.
Проектът за решение бе представен от господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с него се предлагат за обсъждане два документа. В първия от тях – Конвенция № 189 относно домашните работници, приложното поле се разпростира върху задълженията на всяка страна да осигури ефективно насърчаване и защита на човешките права на домашните работници, с цел насърчаване и реализиране на основните принципи и права на работното място, свободата на сдружаване и право на колективно договаряне.
Предвидена е легална дефиниция на понятията „домашна работа” и „домашен работник”.
Специален акцент е поставен върху премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд и особено на премахването на детския труд и дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Конвенцията съдържа разпоредби, отнасящи се до минималната възраст за домашните работници, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд, както и на достойни условия на живот, ако домашните работници пребивават в домакинството.
Информирането за сроковете и условията за наемане на работа е разработено детайлно, като са поставени минимални изисквания относно кръга от въпроси, които следва да се включат в процеса на информиране.
Безопасността и здравето при работа, почивките и особено седмичната почивка, медицинските грижи, социалната сигурност и други социални права, равното третиране на домашните работници с другите работници, дължимостта на възнаграждение и начините на неговото изплащане, както и действията на институциите на пазара на труда по отношение на домашните работници са сред съществените разпоредби на Конвенцията, които определят задължителните минимални стандарти по отношение на домашните работници.
Препоръка № 201 допълва и доразвива Конвенцията. Според нея държавите членки трябва да идентифицират и отстранят евентуални законодателни и административни мерки за упражняване на предвидените в Конвенцията права за домашните работници, както и да насърчават по подходящ начин организациите на домашните работници и организациите на работодателите на домашни работници.
Препоръката набляга на необходимостта от насърчаването на добри практики чрез платените бюра и агенции по труда по отношение на домашните работници, включително и домашни работници–мигранти, както и предприемането на допълнителни мерки за тяхната ефективна защита.
Вземането на акт е процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда и чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа. Вземането на акт не поражда непосредствени юридически задължения за националните органи по прилагането на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на проекта за решение за вземане на акт от тези два документа, приети на 100-ата сесия на Международната конференция на труда на 16 юни 2011 г. в Женева. Съществено внимание беше обърнато на основните принципи и инструменти, съдържащи се в Конвенцията и Препоръката и по-специално равното третиране, недискриминацията и премахването на принудителния или задължителен труд, както и на детския труд, които се споделят от народните представителите от всички парламентарни групи.
След проведено гласуване с резултати: „за” 13 гласа, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), № 202-03-16, внесен от Министерския съвет на 31 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Колева, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ КОЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„Проект
РЕШЕНИЕ
за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 19, ал. 5, буква „б” и чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда

РЕШИ:

Взема акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), приети на 100-ата сесия на Международната организация на труда на 16 юни 2011 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Колева.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така предложения проект за решение.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Проектът за решение е приет.

Съобщения за парламентарен контрол на 12 октомври 2012 г., петък, 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на осем въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Десислав Чуколов, Димитър Чукарски, Тодор Великов, Антон Кутев – четири въпроса, Иван Николаев Иванов.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 17 въпроса от народните представители Янаки Стоилов и Михаил Миков, Румен Такоров, Димитър Дъбов и Георги Петърнейчев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев, Иван Николаев Иванов – пет въпроса, Димчо Михалевски и Евгений Желев, Димчо Михалевски – два въпроса, Янаки Стоилов и Георги Божинов, Деница Гаджева – два въпроса, Цветан Сичанов, Петър Димитров, Искра Михайлова, четири питания от народните представители Димчо Михалевски – три питания, и Искра Михайлова.
3. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Нигяр Сахлим и Юнал Тасим, Мая Манолова, Дурхан Мустафа, Добрин Данев и Пенко Атанасов – два въпроса, Неджми Али, Валентин Николов, Даниела Петрова, Павел Шопов, Кирчо Димитров и Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
4. Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на два въпроса от народния представител Михаил Михайлов.
5. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Неджми Али и на четири питания от народните представители Димчо Михалевски, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, Искра Михайлова – две питания.
6. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на пет въпроса от народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров, Иван Николаев Иванов, Георги Терзийски и Павел Шопов и на питане от народния представител Георги Божинов.
7. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на два въпроса от народните представители Ваня Добрева и Иван Николаев Иванов.
8. Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на два въпроса от народния представител Мая Манолова и на питане от народния представител Евгений Желев.
9. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на въпрос от народните представители Петър Курумбашев и Антон Кутев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговор със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на два въпроса от народния представител Мая Манолова;
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ваня Добрева;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса от народните представители Валентин Николов, Цветан Сичанов и Димитър Горов;
- министърът на отбраната Аню Ангелов – на два въпроса от народните представители Димитър Горов и Атанас Мерджанов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на четири въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Георги Петърнейчев и Петър Мутафчиев, Петър Мутафчиев и Захари Георгиев;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на въпрос от народния представител Валентина Богданова;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на въпрос от народния представител Михаил Михайлов и на седем въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски – два въпроса, Евгений Желев – три въпроса, Корнелия Нинова – два въпроса.
Поради отсъствие от страната, в заседанието на парламентарния контрол не могат да участват министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради ползване на годишен отпуск, в заседанието на парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Утре в 9,00 ч. продължаваме с Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,20 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Анастас Анастасов

Секретари:

Митхат Метин

Любомир Иванов