Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за 17-19 октомври 2012 г.:
„1. Годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20 април 2011 г. – 20 април 2012 г. – продължение от законодателната част на пленарния ден в петък.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител – Министерският съвет, на 6 юли 2012 г. Приет на първо четене на 27 септември 2012 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносители: Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев – първи законопроект; Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова – втори законопроект; Министерският съвет – трети законопроект.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносители – Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител – Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № ССI:2007СВ16IPО006 и на Протокола за изменението му. Вносител – Министерският съвет.
10. Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и Проект за решение за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Вносител – Комисията по правни въпроси.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител – Министерският съвет.
12. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители – Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков – първи законопроект; Министерският съвет – втори законопроект.
14. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на факти и обстоятелства относно случаи, изнесени през последните дни в медийното пространство, на полицейско насилие, както и на опити за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителните и правораздавателните органи и Проект за решение по доклада. Вносител – Временната анкетна комисия. Предвижда се това да бъде точка първа за петък.
15. Парламентарен контрол в обичайното му време – петък, с начален час – 11,00 ч.”
Гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Постъпили предложения по реда на чл. 43, ал. 3 за включване като точка в дневния ред за тази седмица:
Проекторешение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, внесено на 16 октомври 2012 г. от господин Петър Димитров. Негово е и предложението като заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България за включване на проекта за решение тази седмица. Става дума за член на делегацията на ПАСЕ от квотата на Коалиция за България на мястото на предсрочно прекратила правомощията си на народен представител госпожа Анна Янева.
Господин Димитров не го виждам в залата.
Предлагам на Вашето внимание искането му за включване в дневния ред за тази седмица. Бих си позволила да предложа това да бъде точка първа, тъй като въпросът е процедурен и трябва да го решим по най-бързия начин.
Гласуваме предложението на господин Петър Димитров за включване като точка от седмичната програма на Проекторешение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Гласуваме.
Гласували 133 народни представители: за 124, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 10 до 16 октомври 2012 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за публичните финанси. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по правни въпроси, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносители – Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на всички останали постоянни комисии в Народното събрание – да не ги цитирам дословно.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Разпределен е и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминацията. Вносители – Стоян Иванов и Кирил Гумнеров. Водеща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносител – Петър Димитров.
Още няколко съобщения:
На 12 октомври 2012 г. от Сметната палата, на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесена Актуализираната годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2012 г. С мое писмо Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 12 октомври 2012 г. на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпил Окончателен одитен доклад с № 0400021512, със становище по Отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът и становището към него са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването, както и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 12 октомври 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания за месец август 2012 г. по следните показатели:
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети”;
- индекси на промишленото производство;
- индекси на строителната продукция;
- информация за индексите на потребителските цени за септември 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Дами и господа народни представители, с писмо № 236-00-31 от 16 октомври 2012 г. от Централната избирателна комисия приложено ни е изпратено Решение № 2056-НС от 15 октомври 2012 г., в което се казва:
„На 11 октомври 2012 г. с Решение на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Ваня Донева Георгиева, избрана от 8. многомандатен избирателен район – Добрич, издигната от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 8. многомандатен избирателен район – Добрич, Тодор Йорданов Георгиев, ЕГН..., от листата на Политическа партия ГЕРБ.”
Моля, квесторите, поканете господин Георгиев за полагане на клетва. (Всички стават.)
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания. Народният представител Тодор Георгиев получава поздравления от председателството на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към седмичната ни програмата.

Решихме като точка първа да бъде представен:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА.
Проектът за решение е внесен от господин Петър Димитров и гласи следното:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Ангел Петров Найденов от Парламентарната група на Коалиция за България за заместващ член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.”
Режим на гласуване!
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КОЯТО ОСЪЩЕСТВЯВА ПРЕДВИДЕНИЯ В ЧЛ. 34б ОТ ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ЧЛ. 261б ОТ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ, ЗА ПЕРИОДА 20 АПРИЛ 2011 г. – 20 АПРИЛ 2012 г – продължение.
Дами и господа народни представители, обявявам оставащото време на парламентарните групи, тъй като разискванията са в режим на продължение от предходното пленарно заседание: Парламентарната група на ГЕРБ има 39 минути и 41 секунди; Парламентарната група на Коалиция за България няма време – 25-те минути удължено време са използвани; Парламентарната група на Движението за права и свободи има 24 минути време –неизползвано изцяло; Парламентарната група на Синята коалиция от полагащите се 21 минути има оставащо време 8 минути и 36 секунди; Парламентарната група на „Атака” от полагащи се 20 минути разполага с 20 минути; независимите народни представители от общо полагащите им се 15 минути разполагат с 13 минути и 29 секунди.
Моля желаещите да участват, от парламентарните групи, разполагащи с време, народни представители и независими такива да дадат знак.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, отново имаме точка, по която трябва да има дебат. Отново го няма вицепремиера Цветан Цветанов, когато става въпрос за проблеми, свързани със сигурността и борбата с престъпността, но това се повтаря вече три години. Отново констатациите на комисията са познати – за трета година. Всъщност не е правилно да казваме, че те са едни и същи –всяка година върху съществуващите констатации се наслагват нови, които трупат негативите. Съвсем основателно госпожа Мая Манолова постави въпроса за необходимостта от такава комисия. Безсмислено е ние – от опозицията, вече трета година да легитимираме един орган, който, макар всички да казват най-малкото че е свършил добра работа, в крайна сметна няма добри резултати.
Помним как преди година и половина по инициатива на Подкомисията беше свикана една Кръгла маса – много представителна, много отговорна, на която ГЕРБ даде много отговорни обещания, след което се случиха само две неща. Първо, ГЕРБ отхвърли проектозакона на Коалиция за България за промени в Закона за специалните разузнавателни средства. След това отхвърли проектозакон, внесен от Движението за права и свободи. Двата законопроекта бяха насочени към повишаване на контрола. БСП поиска завишаване на обществения контрол, а от ДПС предложихме контрол чрез финансите. Така че за тези три години управляващата Партия ГЕРБ, начело със своя председател и премиер, който пое ангажименти, не решава въпросите.
Всъщност нека да припомним това, което вече беше казано, за да се опитам да направя един извод, който е може би по-нов. Само 5 % от специалните разузнавателни средства се превръщат във веществени доказателствени средства. На всички ни е ясно, че от тези 5 % надали повече от половината стават основание за осъдителна присъда. Така че не повече от 2 – 3 % от специалните разузнавателни средства имат някаква стойност – правна или юридическа, в правния мир.
От друга страна, известно е, че само в 1 % от направените искания има отказ. Да не говорим, че Софийски градски съд на 6000 искания има два отказа. Тоест няма абсолютно никакъв съдебен контрол. В рамките на правосъдната система нито при искането на специално разузнавателно средство има някакъв работещ механизъм, нито накрая, когато излизат присъдите, има някакъв ефект от тях.
Това, което всички знаем вече от статистиката, е, че в сравнение с 2008-а и 2010 г. ГЕРБ утрои използването на специалните разузнавателни средства. Питаме: за какво служат специалните разузнавателни средства? Казвам още един път: само 2 – 3 % от тях от това огромно число служат за осъдителни присъди!
Поставям въпроса: дали в правосъдната, или по-скоро в системата на МВР на ниво предварително производство и обвинение, изобщо в тази система има разбирането, че специалните разузнавателни средства служат за борба с престъпността?
Не мога да повярвам, че вече толкова години, след като тези факти, обстоятелства и статистика са ясни на цялото общество, системата за борба с престъпността, в която работят немалко образовани хора, може още да вярва, че специалното разузнавателно средство е средство за борба с престъпността. То отдавна се е превърнало в нещо друго. То отдавна се е превърнало в средство за борба на политическия фронт и в средство за борба в сферата на бизнеса. За това става въпрос!
Така погледнато извращението е огромно. Огромна държавна машина! Съжалявам, че в Комисията нямахме тази възможност, но трябва да направим изследване на бюджета, който е необходим за използване на такова огромно количество специални средства. Тук ще добавя и бюджета, който се разходва във връзка със събирането на информация по Закона за електронните съобщения. Там пък става въпрос за 60 хиляди на година – това е огромно число. Може би става въпрос за стотина милиона, най-малко!?
Представете си, този огромен ресурс от пари, хора, техника, време не се използва за осъдителни присъди! Само 2–3 % от този огромен ресурс отива за осъдителни присъди. Всичко друго отива за нещо друго, и то не е това, което е написано в закона. Най-малко три години го говорим и научаваме, че много скоро ни очаква дело в Страсбург – ново дело в Страсбург, ще има ново осъдително решение.
Както при първото осъдително решение преди няколко години се наложи да променим закона, сега ще го направим пак. Не сега, а като дойде решението.
В крайна сметка се оказва, че само външният натиск е в състояние да промени отношението на двама души в тази държава. Става въпрос за двама души, става въпрос за Бойко Борисов и Цветан Цветанов. За тях става въпрос! Те са хората, които направиха специалните разузнавателни средства през последните три години в страшно оръжие. Те двамата, те са хората, които ще го превърнат в още по-страшно оръжие в изборите, които ни предстоят.
Затова дебатът има смисъл, за да се каже колко грозна е картината, да стане ясно, че специалното разузнавателно средство е едно от основните оръжия на полицейската държава.
Тази седмица ни предстои да гледаме точка, свързана с полицейското насилие. Ние го нарекохме, ако си спомняте, политическо насилие. Продължаваме да твърдим, че в България полицейското насилие вече се изроди в политическо насилие. Един от инструментите на политическото насилие на ГЕРБ са специалните разузнавателни средства. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно, това е последният доклад на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за използването на специалните разузнавателни средства. Това означава, че е време да направим и обобщена оценка за политиката на управляващото мнозинство по тази изключително чувствителна тема, с която се свързва една от основните характеристики на властта, като власт на политико-полицейското насилие, защото СРС-тата се превръщат в основен инструмент за политико-полицейско насилие.
Първият извод, който се налага, е, че тази Комисия, независимо че в нея като членове четем имената на достойни и достолепни народни представители, като Михаил Миков, Веселин Методиев, Димитър Лазаров, Христо Бисеров и Явор Нотев – проблемът не е в техните качества, а в зададения формат, изигра една изключително опасна роля – да подмени същинския контрол чрез специален държавен орган за използването на специалните разузнавателни средства. Този същински контрол беше заменен с квазиконтрол. Квази, защото статутът на подкомисия явно не е достатъчен.
Аз ще се съглася с много от препоръките, които се съдържат в този доклад. Въпросът е, че тези препоръки четяхме и в предишни доклади на тази Постоянно действаща подкомисия.
Какво се подобри в резултат на тези препоръки? Нищо! Какво се промени? Нищо! Тогава, питаме ние, какъв е смисълът от осъществявания парламентарен контрол? Само за да отчетем пред Европа, имаме някаква подкомисия, която осъществява някакъв контрол.
Аз ще задам и въпрос: коректни ли са данните, така наречените „Обобщени данни за 2011 г.” за разрешаването и прилагането на СРС и за разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 50а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения?
Например, първо, брой лица, спрямо които са прилагани СРС – 7881. Това е абсолютно подвеждаща информация. Не е вярно това! Това вероятно са броя лица, за които е поискано използването на специални разузнавателни средства, но това не е броят на реално подслушваните лица, заради които е назначено специалното разузнавателно средство. На устата ми е да използвам една метафора, но ще се въздържа заради това, че немалка част от тези лица, за които се иска прилагането на специални разузнавателни средства, са своеобразни жертви, своеобразни слушалки, по които трябва да се подслушва друго лице, най-често политическият опонент.
Има ли инструмент Подкомисията да осъществи контрол срещу това? Нерядко цел на подслушването не е подслушваното лице, а този, с когото той, било поради едни или други причини, ще се яви в някакъв контакт. Ето тази фигура на косвено подслушания, тази фигура на косвеното подслушване – не прякото, трябва да се уреди по много по-адекватен начин в Закона за специалните разузнавателни средства и аз, честно казано, очаквах и такава препоръка от тази Постоянно действаща подкомисия.
Не мога обаче да не се съглася с един от най-важните изводи в доклада, че в България Законът за специалните разузнавателни средства всъщност не се спазва като дух, като принцип, тъй като дори и по този закон, не само съгласно разпоредбите на наказателните кодекси, специалното разузнавателно средство не е основен, а изключителен, краен способ за разкриване на престъпления.
Вярно е заключението, че не се спазва този принцип, че специалните разузнавателни средства се превръщат едва ли не в основен, от изключителен, ще рече по изключение, в повсеместен принцип за разкриване на престъпление. Всъщност няма никакъв проблем да отпадне последният израз от това мое последно изречение. Нерядко целта не е разкриване на престъплението, а подслушването на политическия опонент. Казвам последното от позиция на жертва на подобен подход, но по тази тема вероятно ще говоря по-подробно във връзка с други точки от дневния ред.
Онова, което като опозиция трябва да заявим във връзка с този последен доклад на Постоянната подкомисия, която трябваше да осъществи квазипарламентарния контрол в рамките на 41-то Народно събрание, нашият политически ангажимент като опозиция, защото опозицията освен да критикува, трябва да заявява и алтернативни решения, е, че ние – ако имаме мнозинство в следващото Народно събрание, в което не се съмняваме – ще заменим квазипарламентарния контрол за използване на специални разузнавателни средства с един реален, истински контрол, който да се осъществява от специален държавен орган. Тази политика беше правилна. Тя беше премахната от управляващото мнозинство и това е една голяма политическа грешка, която обаче е в пълно съответствие с манталитета на днешното управление. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес обсъждаме третия пореден доклад на Постоянната подкомисия към Комисията по правни въпроси. Три години поред Комисията работи, уважаеми дами и господа, и работи добре, за разлика от един друг орган, уважаеми дами и господа, който бе създаден в края на 2008 г. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Малко предистория. От 2005 г. в партньорските проверки след подписването на договора ни за присъединяване към Европейския съюз нашите европейски партньори поставиха въпроса за създаването на външен контрол по отношение на използването на специалните разузнавателни средства. По същото време бе заведено и едно дело в Европейския съд по правата на човека от една гражданска организация, именно по въпроса за незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства.
Няколко години, уважаеми дами и господа, управляващите чакаха да завърши това дело, да завърши с осъдително решение спрямо България, уважаеми дами и господа, за да се предприемат някакви мерки! През месец декември 2008 г. бяха приети едни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и беше създадено Бюро за контрол на използването на специалните разузнавателни средства. Месец декември 2008 г.! Повече от шест месеца това бюро така и не заработи ефективно, след като беше създадено, това пропуснах да спомена, при спазване на принципа 3:5:8. Не заработи ефективно и не упражни контрол върху използването на нито едно специално разузнавателно средство, дами и господа!
Какво направихме ние през 2009 г.? Създадохме подкомисия към Комисията по правни въпроси в същия състав от пет човека, която да осъществява наистина реален контрол, дами и господа. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Създаде се и постоянна администрация към Комисията, която е на брой абсолютно същата, каквато се предвиждаше да бъде създадена към Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, но така и за шест месеца не беше създадена.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не говори смешни работи.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да припомня, беше казано тук от преждеговоривши, че специалните разузнавателни средства винаги са били използвани с такава цел. Да, вярно е и едно такова заявление, дами и господа, през един друг период. (Шум и реплики отляво.) Нека само да припомня разработки като „Лиани” и „Галерия”, уважаеми дами и господа.
Какво се случи с тях? Защо тогава управляващите отказаха да бъде упражнен контрол върху използването на специалните разузнавателни средства? Нека да отговорят на този въпрос, дами и господа! (Реплики от КБ.)
Да, тази Постоянна подкомисия трябва да работи. Да, в бъдеще може да се мисли по въпроса тя да се превърне в Постоянна комисия на Народното събрание, дами и господа, защото само това ще бъде начинът, за да бъде осъществяван ефективен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз имам реплика към Вас, господин Ципов. За мен дебатът не е за това как работи Подкомисията, какво е било Бюрото и така нататък. Това може би е интересен дебат, общо взето, оценките за Комисията са положителни, но да не продължаваме на тази тема. Дебатът след три години е за какво служи специалното разузнавателно средство в Република България. Изводът, който правим, е, че то не служи за борба с престъпността, а за борба в полето на политиката и за конкуренция в полето на бизнеса. Това е специалното разузнавателно средство в ръцете на управляващата партия ГЕРБ – за това става въпрос, а не коя комисия е добра и коя не е. Очевидно е, че няма контрол в България. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, тази Комисия, която бе създадена, се председателства на ротационен принцип, включително и от представители на опозицията.
По отношение на това, което казахте, господин Бисеров, звучи абсолютно несериозно, че специалните разузнавателни средства не се използват за борба с престъпността. За справка – направете анализ какво пише в докладите на Прокуратурата и разследващите органи през последните години за броя на новообразуваните досъдебни производства, за броя на осъдените лица и тогава говорете по този въпрос. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Мая Манолова – по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, всъщност забележката ми по начина на водене не е към Вас, а към Вашия колега господин Анастасов, който водеше заседанието и дебата… (Възгласи: „Е-е-е!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ако нямате забележка към мен, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Безобразие е мнозинството от ГЕРБ да не се изказва своевременно… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, по начина на водене към мен, а не за друго заседание, в предходен ден. Започнахте по друг начин, седнете си на мястото.
Госпожо Манолова, отнемам Ви думата. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Други народни представители, които да участват в дискусията по тази тема?
Господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук слушах някои, които разбират от специални разузнавателни средства, от лекарства, от кренвирши, защото съм ги чувал и за кренвиршите да се изказват – специалисти по всичко.
По отношение на доклада на Комисията. Това наистина е третият доклад. Аз няма да повтарям, защото в петък някои изчетоха още веднъж доклада, а направиха някакви неверни изводи от това. Да, докладът има препоръки, да, тези препоръки са приети с консенсус от всички членове на тази Подкомисия – постоянно действаща.
Тук чувам странни работи. Видите ли, нямало контрол. Като че ли преди четири години имаше контрол или се знаеше каква е бройката на специалните разузнавателни средства, като че ли се знаеше каква е бройката на лицата, които биваха обект на специални разузнавателни средства. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Да, това което се знаеше и се говореше по медиите, търчаха едни колеги от тази зала в сградата на ДАНС да проверяват по отношение на „Галерия” колко журналисти са били обект на специални разузнавателни средства или някакви разработки и всичко остана в мъгла.
Хайде да не казваме на черното бяло. Да, Комисия има, да, тя работи и с изминалите години от създаването си показва, че работи по-добре.
Какво значи контрол? Ако някой си представя контрола върху специалните разузнавателни средства, че членове или сътрудници на Комисията или на Бюрото, което така и не заработи – девет или десет месеца някъде, ще отиват да проверяват, да четат кои са лицата – предмет на специални разузнавателни средства, какво са си говорили, с кого са си говорили, съжалявам, това е намеса в работата на съдебната власт. Да, има констатации, да, има нужда от подобряване.
Говори се за увеличаване броя на специалните разузнавателни средства. Колеги, добре би било и моето виждане беше този доклад да бъде разглеждан едновременно или последователно – в едно и също заседание, с отчета на Върховна касационна прокуратура, на Върховния касационен съд, с доклада на Прокуратурата, който е приет в Комисията по правни въпроси за тази година. Прокурорските актове, внесени в съда, за 2011 г. са с 47,9 % повече, отколкото за 2009 г., уважаеми колеги. Осъдените лица през 2011 г. са с 50,1 % повече спрямо 2009 г. Броят на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт през 2011 г. са двойно повече от тези през 2009 г., уважаеми колеги.
Аз ще Ви прочета още съвсем малко данни. Организирана престъпност – наблюдавани 434 дела за 2011 г., а за 2009 г. – 288. Изпиране на пари – 263 за 2011 г., а за 2009 г. – 190. Виждате какви разлики има. Данъчни престъпления – 5457 за 2011 г., а 3891 за 2009 г. При трафика на наркотици се запазва относително ръстът.
Тук се говори, че трябвало да има намаляване броя на специалните разузнавателни средства и намаляване броя на лицата, спрямо които те биват ползвани. Да, контрол трябва да има! Да, не трябва да има неразумна, неконтролирана, прекомерна употреба и ползване на специални разузнавателни средства, но нека все пак да бъдем реалисти, за да не говорим, че трябва едва ли не да бъде преустановено ползването на специални разузнавателни средства.
По отношение на ползването им за политически цели преждеговорившите колеги споделиха своя опит за такова ползване. Може би в петък ще станем свидетели на дебат по отношение опита – четири години назад, за ползването на специални разузнавателни средства за политически цели.
Защо, колеги, ако в годините назад те биваха ползвани в разработки, те стояха в нечии каси и не се реализираха?
Нека не забравяме, че с промените в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за специалните разузнавателни средства, които Вие предприехте, аз не го отричам, по време на тройната коалиция беше дадена възможност и на Прокуратурата да ползва такива, те вече основно и в по-голямата си част се ползват в досъдебните и в съдебните производства.
Видите ли, малко били веществените доказателствени средства. Да, сигурно е така, но аз искам да напомня и още нещо. Целта на специалните разузнавателни средства не е само и единствено да бъдат превърнати във веществени доказателствени средства. Когато една група бъде заловена след ползване на специални разузнавателни средства и хората бъдат заловени в момента с наркотиците, тогава има ли нужда от ползване на веществени доказателствени средства? Това само оскъпява процеса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Има думата за реплика народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Лазаров, това не е част от дебата. Разбирате ли? Не е дебатът за това как работи комисията! Не е дебатът за това какво е било преди години! Знаем какво е било преди години. Дебатът е какво е сега, какъв е политическият извод след тригодишна работа по темата. Деветдесет и пет процента от специалните разузнавателни средства не служат на съда. Те не се използват за налагане на осъдителна присъда, дори и за оправдателна.
Примерът, който дадохте, аз не мога да разбера – един юрист не може да дава такъв пример. Как може специалното разузнавателно средство да не се превърне във веществено доказателствено средство, ако то е послужило, примерно, за залавянето на сделка с наркотици? Това може да го каже някой друг, но не и колега като Вас.
Тази е истината! Специалното разузнавателно средство отдавна не е средство за борба с престъпността, след като 95 % от специалните разузнавателни средства не се използва за това.
Кажете ми за какво се използват тези 95 %, ако не за битка в полето на политиката и в полето на бизнеса? Аз за друго не се сещам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Георги Терзийски. Трета реплика - народният представител Лютфи Местан.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Лазаров, аз съм наистина шокиран от изказването, което Вие направихте. Защото това откровение, което отправяте от трибуната на Народното събрание, беше наистина шокиращо.
Статистиката, която Вие изчетохте, говори само за едно – че по време на управлението на ГЕРБ престъпността значително се е увеличила, а това означава, че един от основните приоритети на управлението на ГЕРБ, който си бяхте поставили, не е изпълнен. Вие обещахте, че ще намалите престъпността в България. От Вашата статистика, от това, което Вие прочетохте, а аз вярвам, че тя съответства на доклада, който цитирахте, виждаме само едно – престъпността в България се е увеличила значително вследствие на икономическите проблеми, вследствие на сринатата икономика, вследствие на недоимъка, на безработицата и на трагедията в българското население.
Във връзка с това е права госпожа Манолова, когато се изказа в предното заседание, че прилагането в момента на специалните разузнавателни средства води само до едно – до политически, икономически натиск и репресия по отношение на бизнеса.
Прави ми впечатление, че тук, в залата, Вие, от управляващото мнозинство на ГЕРБ, след като решихте да вземете думата, не коментирате начина и употребата на специалните разузнавателни средства. Вие правите оценка на комисията – дали Комисията си е свършила, или не си е свършила работата, дали е полезна, или не е полезна. Да, приемаме, че комисията си е свършила работата, но тук е ценно ние да оценим какво тя дава като резултат. А то е, че в България има нерегламентирано прилагане на специални разузнавателни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – господин Местан. Отказва се.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение! Спомена ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първо, имаме дуплика, ако няма – реплика. (Реплики между народните представители Искра Фидосова и Мая Манолова.)
Много Ви моля, не си подвиквайте в залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, умишлено няма да спомена името Ви, за да не ми поискате лично обяснение. Не че Вие ще го поискате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Мога и да Ви поискам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Беше с друга идея, защото не за всяко споменаване на името... Едва ли не тук вече стана цирк.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако ме засегнете...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Четем едни повести, стихотворения, правим едни други циркаджилъци, хайде, да не продължавам по-нататък.
Господин Бисеров, защо говорите само за подслушване? Може би пак продължавате да споделяте личен опит. „Агент под прикритие” също е специално разузнавателно средство, що се отнася до наркотиците. Давайте сега да изваждаме агентите под прикритие. Подслушване, та подслушване! Не! Специалните разузнавателни средства не са само подслушване, уважаеми колеги! (Реплика на народния представител Христо Бисеров.) Не, това е по отношение на примера.
Господин Терзийски! Има намаляване на престъпността през 2011 г., уважаеми господине! Има доклад на Прокуратурата, той е внесен, вземете и го прочетете. Но много Ви моля, не говорете общи приказки като на пазара. Те пазарите по принцип са в петък и в събота, а днес е сряда. Става въпрос за осъдени лица, господин Терзийски, за внесени обвинителни актове, за осъдителни присъди. Не става въпрос за безхаберие, когато има престъпления, когато има отвличания и има пълно безхаберие, а става дума за осъдени лица. Това беше изказването ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И в сряда има пазари, така че нека да не фиксираме.
Няма да давам лични обяснения на никого, защото в репликите и дупликите бяха споменати доста имена, а не в изказванията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз не съм правила изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Бяха по-скоро обяснения. Моля Ви, моля Ви, госпожо Манолова!
Има ли други народни представители, които ще вземат отношение?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. (Реплики отляво.)
Репликите отляво започнаха още преди да съм си поел дъх.
Реших да взема думата поради една-единствена причина и тя е, че аз съм ветеран в борбата срещу незаконното използване на специални разузнавателни средства.
РЕПЛИКА: Вярно е!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: По време на правителството на Иван Костов. Надявам се левицата да бъде доволна от това.
РЕПЛИКА: Вярно е!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Всъщност аз бях първият човек навремето, през 2000 г., който постави въпроса. Бях поканен от Издателство „Труд”, имам издадена една моя книга – близо 300 страници на тази тема. Сега, по повод доклада на Подкомисията тръгна един дебат по темата за специалните разузнавателни средства. Не че обичам да си препрочитам собствените книги, но погледнах какво съм написал преди 12 години. Написал съм следното нещо: „Основният проблем при използването на специалните разузнавателни средства е, че всъщност липсва реалният съдебен контрол”. Тоест става въпрос за един формален контрол, тъй като няма механизъм, по който съдията да изиска оперативното дело и да види за какво този оперативен работник, който носи съответното искане, всъщност е поискал използването на специалното разузнавателно средство.
Вторият основен проблем е с унищожаването на ненужните специални разузнавателни средства. С една неправителствена организация, на която тогава бях председател, бяхме изчислили колко милиона листа хартия протоколи от специални разузнавателни средства се съхраняват по касите на оперативните работници на специалните служби само за няколко години от влизането в сила на специализираното законодателство. Бяхме изчислили, че на всеки български гражданин, включително и на бебетата, се падат по компромат и половина. Това е още през 2000 г. – по лист и половина протокол.
Всъщност проблемът е, че когато не бъде направено веществено доказателствено средство, тоест когато едно специално разузнавателно средство не отива в съда, о’кей, има механизъм за унищожаване на магнитния носител, но няма механизъм за унищожаване на хартиения носител. Всъщност още от 70-те години и към настоящия момент в специалните служби се съхраняват протоколи от използвани специални разузнавателни средства. Това е една огромна компроматна планина, която се трупа при липсата на механизъм за гарантирано унищожаване на хартиените носители, тоест на протоколите, възпроизвеждащи съдържащото се в магнитните носители.
Аз даже бях стигнал по-далече в цикъл мои статии в сп. „Мениджър” на тема „Национална сигурност”, където развивах идеята, че лицата – обект на специални разузнавателни средства безпричинно или безрезултатно, най-общо казано, би следвало да бъдат обезщетявани. Да бъдат уведомявани, че са били обект на специално разузнавателно средство и след това да бъдат обезщетявани, естествено при специален механизъм, защото иначе всеки ще скочи пред медиите, ще обяснява как незаконно е бил подслушван и как е бил обезщетен. Самият механизъм на обезщетяването и на информирането на лицето, че е било обект на сересе, би следвало да е класифицирана информация и ако лицето я разгласи, да носи тежка наказателна отговорност. С това приключвам.
Уважаеми колеги, като ветеран в борбата срещу незаконното подслушване, взех думата, за да кажа следното. Аз имах „честта” да бъда обект на ДОР – дело за оперативна разработка, най-тежката форма на оперативен отчет, като голям враг на демокрацията по време на правителството на господин Костов. Взех думата като ветеран и репресиран по линия на специалните разузнавателни средства, за да кажа, че имам дежавю. Дванадесет години по-късно ние говорим за абсолютно същите проблеми, 12 години по-късно нищо не се е променило. Истината е, че масовото използване на специалните разузнавателни средства беше наложено след 1997 г. Както масово беше наложено от правителството на Иван Костов, също толкова масово беше използвано от правителството на Сакскобургготски и от правителството на Станишев – това е самата истина. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Когато всички Вие сте извън парламента, преди изборите казвате: „Имаме нужда от ново законодателство за СРС”, след като влезете обаче тук, госпожо Манолова, изведнъж забравяте за всичко това или просто говорите празни опозиционни приказки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, ако решите да се възползвате, бихте продължили това много интересно изказване с още три минути дуплика.
Ще трябва да Ви призная, че ако не бяха последните Ви две изречения, щях да остана с впечатление, че особеният Ви статут в този Парламент Ви оставя само в полето на ретроспекциите. Слава Богу, включихте в анализа и днешните тъжни реалности.
Репликата ми е по повод на един особен аспект на въпроса, който засегнахте, а именно как се унищожават тези така наречени „ведесета” (веществени доказателствени средства).
Искам да Ви попитам: съгласен ли сте, че унищожаването на магнитния носител, при положение че хартиеният остава, е още по-голям проблем? Защото хартията се манипулира, и то не в онзи план на манипулиране на един запис, който всъщност не е манипулиране на съдържание, а презапис – скандално известен. Когато по линия на ДПС Вие чувате критики за днешното състояние на нещата, ако забелязвате, ние поехме и политически ангажимент да се променят нещата, включително да се уреди фигурата на жертвата, на непрекия подслушван или следен чрез специални разузнавателни средства. Ние ще изпълним политическия си ангажимент. Затова нашето участие в тези дебати не стои само в полето на критиката, а представя и политически ангажимент в плана на алтернативата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам заявки.
Господин Василев, имате думата за дуплика.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Може би Ви направи впечатление, че аз се изказах по-скоро експертно, а не политически. Ще припомня само, че един от първите законопроекти, който беше приет по времето на мандата на СДС, един от първите нови закони беше новият Закон за специалните разузнавателни средства. Ние вече си имахме един, приет 3–4 години преди това. Забележете, един от първите нови закони беше Законът за специалните разузнавателни средства.
Все пак да вкарам и малко политика в цялата тази история.
Всъщност, въпреки че и Сакскобургготски, и след това Станишев имаха тази възможност, те какво промениха?! Виждахме проблемите през цялото време. Експертната общност крещеше много пъти на висок глас, но какво се промени?! Нищо не се промени!
Да Ви информирам: имам разработен мой собствен нов Закон за специалните разузнавателни средства, но не виждам никакъв смисъл да го вкарвам. Защо да го вкарвам в Парламента, след като едно посттоталитарно статукво, което съществува 22 години, е заинтересовано от масовото подслушване?!
Вие, господин Местан, сте част от това статукво. Аз малко късно влязох в политиката, станах народен представител на 8 април 2010 г., докато Вие сте 5 – 6 мандата народен представител.
Смятам, че хора като мен имат морално право да поставят тези въпроси, а хора като Вас би следвало да мълчат, когато става въпрос за тази тема.
От друга страна, въпросът опира до общо демократични ценности – за свободата на личността, за правото на лично пространство.
Все си мисля следното. За разлика от Вас, не съм амбициран да бъда депутат в следващия Парламент. Аз съм юрист – не бих умрял, ако съм извън Парламента. Дано в него има мнозинство, което може да направи сериозна промяна. Отсега казвам, че безвъзмездно ще подаря многогодишния си труд по този нов законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За лично обяснение – народният представител Мая Манолова, беше спомената в изказването на господин Василев.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев! Аз не говоря празни приказки, когато казвам, че със специалните разузнавателни средства в България днес се злоупотребява. Данните за злоупотребата са в този доклад: 5 пъти е нараснала употребата на сересета спрямо 2008 г. и 10 пъти е намаляла ефективността от използването на специалните разузнавателни средства.
Днес, при управлението на ГЕРБ сересетата се използват за политически цели срещу политическите опоненти, за изпълнение на политически поръчки. Данните са тук – в този доклад.
Що се касае до смисъла от тази парламентарна комисия – няма никакъв смисъл от нея. Това е една безсмислена комисия, която за трета поредна година пише един и същи доклад, с едни и същи препоръки – с препоръките за законодателен регламент на сересетата, за въвеждане на съдебен контрол, за ограничаване на заявителите, за единен регистър на специалните разузнавателни средства. Никой не обръща внимание на тази комисия!
Това е една комисия от депутати – отличници, на която обаче трябва да пишем „Слаб – 2”, защото нищо не са свършили. Няма резултат!
А депутатите от ГЕРБ, които си спестиха изказванията в петък, когато в дебата участвахме ние – от Коалиция за България, постъпиха като страхливци. Тогава на въпросите, които им зададоха, те просто се скриха и не отговориха.
А въпросите са: защо, след като на 23 февруари 2011 г., Вие – депутати от мнозинството, в парламента обещахте законодателни промени, не го направихте вече година и половина? Защо след като премиерът пое личен ангажимент, че ще има законодателен регламент за сересетата, Вие избягахте от изпълнението на това обещание? Защо не променихте закона за сересетата година и половина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Защо? И с какво нахалство искате да въведете официално сересета и в изборния процес, след като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, госпожо Манолова! Моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: От този доклад се вижда, че няма никакъв контрол върху тяхната употреба! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не контрол, а произвол! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които искат да вземат отношение, има ли? Не виждам заявки.
Обявявам дискусията за приключила.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала. Предстои гласуване на проекторешението.
В това време ще прочета и Проекта за решение, който ни е предложен от Комисията:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за дейността на постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, за периода 20 април 2011 г. – 20 април 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24а, ал. 4 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема за сведение Годишния доклад за дейността на постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, за периода 20 април 2011 г. – 20 април 2012 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Кой ще докладва?
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председателстваща, моля първо да гласуваме за допуск в залата на господин Георги Ралчев – началник на отдел „Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти”, дирекция „Растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 202-01-40, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 27 септември 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона, както и § 1 – по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 2, 3 и 4:
„§ 2. В чл. 9в т. 1 се изменя така:
„1. приходите от таксите за издаване на лицензии за дейности по чл. 35, ал. 1;”.
§ 3. В чл. 21 накрая се поставя запетая и се добавя „както и осъществява контрол по изпълнението на чл. 29д”.
§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Българската агенция по безопасност на храните към министъра на земеделието и храните осъществява контрол върху дейностите по продажба и преработка на семената от коноп, непредназначени за посев, с цел производство на храна за животни, както и върху последващата й продажба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване новите параграфи 2, 3 и 4 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 2 по вносител, който става § 5.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
„§ 6. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Внос на семена от коноп, непредназначени за посев, се осъществява само от лица, получили лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев. Лицензията се издава от министъра на земеделието и храните.”
2. Създават се ал. 3 - 5:
„(3) В Министерството на земеделието и храните се поддържа регистър на вносителите по ал. 2.
(4) Вносители на семена от коноп, непредназначени за посев, могат да бъдат:
1. юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на друга държава –членка на Европейския съюз;
2. кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите;
3. дружества по смисъла на Закона за задълженията и договорите със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получили регистрация като производители и/или търговци на фуражи, съгласно изискванията на Закона за фуражите.
(5) Условията и редът за издаване на лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев, и за осъществяване от вносителите на дейностите по преработка и продажба на семената се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3, който става § 6, в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. Създават се чл. 29а - 29д:
„Чл. 29а. (1) За издаване на лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев, ежегодно в срок до 10 януари лицата подават заявление до министъра на земеделието и храните при условията и по реда на наредбата по чл. 29, ал. 5.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага документ, удостоверяващ, че заявителят разполага със собствен или нает склад за съхранение на семената от коноп, непредназначени за посев, осигурен с I категория системи за физическа защита на строежа.
(3) Заявленията по ал. 1 се разглеждат от комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните. Комисията писмено уведомява заявителя за установени в заявлението и представените към него документи непълноти и/или неточности. В срок до 14 работни дни от получаване на уведомлението заявителят отстранява непълнотите и/или неточностите.
(4) След разглеждане на заявлението и представените към него документи комисията изготвя предложение до министъра на земеделието и храните за издаване на лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев, или за постановяване на отказ.
(5) Въз основа на предложението по ал. 4 министърът на земеделието и храните издава:
1. лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев;
2. заповед за отказ.
(6) Заповедта по ал. 5, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Срокът на валидност на лицензията на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев, е една година от датата на издаването й.
Чл. 29б. Лицата, получили лицензия по чл. 29, ал. 2, са длъжни:
1. да съхраняват документите за вноса на семената от коноп, непредназначени за посев, и за реализацията им до крайния потребител за срок 5 години от датата на вноса;
2. да пускат на пазара семена от коноп, непредназначени за посев, като фуражна суровина, само когато към датата на формиране на пратката в трета страна съответната суровина е включена в Каталога на фуражните суровини на Европейския съюз;
3. да осигуряват по всяко време достъп на контролните органи до складовите помещения по чл. 29а, ал. 2;
4. за всяка внесена партида семена от коноп, непредназначени за посев, в едномесечен срок след осъществяване на преработката и/или реализацията й до краен клиент да предоставят на Българската агенция по безопасност на храните информация за:
а) начина на преработката на семената;
б) количествата семена, реализирани като фуражна суровина;
в) количествата комбинирани фуражи, произведени от семената, както и реализираните количества от тези фуражи.
Чл. 29в. (1) За внос на коноп се издава лицензия от министъра на земеделието и храните на вносители:
1. получили разрешение по чл. 29, ал. 1 – за продуктите по чл. 157, § 1, букви „а” и „б” от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (ОВ L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007”;
2. притежаващи лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев, по чл. 29, ал. 2 – за продуктите по чл. 157, § 1, буква „в” от Регламент (ЕО) № 1234/2007.
(2) За издаване на лицензия за внос на коноп лицата по ал. 1 подават заявление до министъра на земеделието и храните.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър или код по БУЛСТАТ;
2. оригинал и легализиран превод на документ за произход на конопа и на семената от коноп, както и на свидетелството за анализ на съдържанието на тетрахидроканабинол, удостоверяващо, че съдържанието му в растенията, от които са добити семената, е под 0,2 тегловни процента;
3. оригинал на техническо описание на процеса на преработка при внос на семена от коноп, непредназначени за посев, заедно със съдържанието им в крайния продукт (съотношението на семена в смеските);
4. копие на документ от извършен лабораторен анализ, издаден от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), за действителната кълняемост на семената от коноп, непредназначени за посев;
5. декларация по образец, с която вносителят се задължава в 6 месечен срок от датата на издаване на лицензията по ал. 1 внесените семена от коноп, непредназначени за посев, да бъдат смесени със семе, което не е конопено, в смес, предназначена за храна на животни, като след смесването количеството на конопеното семе не надвишава 15 на сто от общата смес;
6. нотариално заверено пълномощно – когато документите се подават от упълномощено лице.
(4) Лицензията по ал. 1 се издава в срок до един месец от датата на подаване на заявлението.
(5) Срокът на валидност на лицензията за внос на коноп е 6 месеца от датата на издаването й.
(6) Когато вносителят не отговаря на изискванията на чл. 29 и/или приложените към заявлението документи по ал. 3 са непълни и/или неточни, министърът на земеделието и храните мотивирано отказва да издаде лицензия за внос на коноп. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 29г. (1) Не се допуска пускането в свободно обращение на семена от коноп, непредназначени за посев, с кълняемост над 10 на сто.
(2) При внос на семена от коноп, непредназначени за посев, ИАСАС извършва лабораторен анализ на семената за проверка на действителната им кълняемост. За извършения лабораторен анализ на вносителя се издава документ и за резултатите писмено се уведомява Агенция „Митници”.
(3) За извършване на анализа по ал. 2 Агенция „Митници” допуска представители на ИАСАС за вземане на проба от партидата, намираща се под режим митническо складиране.
(4) В случай че резултатът от лабораторния анализ показва кълняемост на семената над 10 на сто, вносителят се задължава за своя сметка да подложи партидата на:
1. термична обработка за понижаване на кълняемостта;
2. унищожаване под митнически контрол;
3. реекспорт за трета страна.
(5) Вземането на проби за определяне кълняемостта на семената в съответствие с изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал и обработката на партидата се извършват под митнически контрол до изпълнение на изискването за кълняемост по ал. 1, като след всяко понижаване на кълняемостта се изготвя протокол за промяната на теглото на партидата.
Чл. 29д. Вносът на семена от коноп, непредназначени за посев, се допуска само през гранични инспекционни пунктове, одобрени с Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в TRACES (ОВ L 296/1 от 12 ноември 2009 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 4, който става § 7, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът е подкрепен.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. В чл. 101 след думите „чл. 29” се добавя „и 29в”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 8 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9:
„§ 9. Министърът на земеделието и храните издава наредбата по чл. 29, ал. 5 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 5, който става § 9, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. В Закона за фуражите, в чл. 52 се създава ал. 4:
„(4) Внос на семена от коноп, непредназначени за посев, се осъществява от вносители, получили лицензии по чл. 29, ал. 2 и чл. 29в от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 6, който става § 10, както е по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и Законът на второ гласуване.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Първият е с вносители народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16 февруари 2012 г. Вторият е с вносители народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 5 септември 2012 г. Третият е на Министерския съвет от 12 септември 2012 г.
Процедура.
ДАНИЕЛА МИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2012 г. с 12 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Христова.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА: Първо искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Вълкова в залата.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254–01–15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г.; и № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.
На свое заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени както следва: от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев; от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова; и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието и експерти в областта на търговското право.
Първият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Янаки Стоилов.
В условията на криза и голямата задлъжнялост между търговци – български стопански субекти, се увеличава броят на процедурите по несъстоятелност, както и свързаните с това проблеми, породени от прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 от Търговския закон на Република България.
Разпоредбата засяга правата на третите лица, които са договаряли с длъжника, като след обявяване на недействителността те биват осъждани да възстановят получената по договора цена.
Предлаганата промяна се базира на два принципа: единият е презумпцията за увреждане на масата на несъстоятелността при определяне на нищожност на сделки и действия; другият е недействителност само на това изпълнение на парично задължение, чийто падеж не е настъпил.
С предложението в чл. 608, ал. 1 се изяснява понятието „неплатежоспособност” в съответствие със съдържанието на това какво е търговски спор по чл. 365, т. 1. Ограничението на началната дата на неплатежоспособността, предвидено в ал. 2, създавайки необходимата правна сигурност, ще стимулира кредиторите да бъдат по-активни и своевременно да подават молби за откриване на производство по несъстоятелност.
С цел преодоляване на непълнота в закона се предлага промяна на чл. 649, като се предвижда при бездействие на синдика всеки кредитор на несъстоятелността да може да води всички отменителни искове, свързани с несъстоятелността по чл. 135 от ЗЗД, а също и обусловените от успешно проведените отменителни искове – осъдителни искове за връщане на даденото.
Законопроектът дава възможност да се разграничат случаите, в които е увредена масата на несъстоятелността, от тези, в които е налице правомерно изпълнение на парични задължения. По този начин се осигуряват интересите на кредиторите, включително на държавата, без обаче да продължава сегашната правна несигурност по отношение на изрядните търговци.
Предлаганите промени създават необходимата предвидимост и справедливост в производството по несъстоятелност.
Вторият законопроект беше представен от един от вносителите – народният представител Фани Христова.
Със законопроекта се предлага подозрителните периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта, съответно от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството.
В чл. 646 се предлага обявяването на относителна недействителност на действия и сделки, които при наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост увреждат кредиторите на несъстоятелността, както и на изпълнението на парични задължения с настъпил падеж.
Удължават се подозрителните периоди до една или две години, ако кредиторът е бил недобросъвестен и е знаел за наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.
Предлагат се легални защити в полза на определени плащания, в полза на определени заложни и ипотекарни кредитори, както и на добросъвестните трети лица, като същите са балансирани чрез съответни презумпции за недобросъвестност.
Предвижда се и промяна в началния момент, от който се изчисляват подозрителните периоди за отменителните искове, като същите да се изчисляват не от датата на решението за откриване на производството, а от датата на подаването на молба за това.
Предлага се нова редакция на досегашните т. 5 и 6 на чл. 647, отчитаща обстоятелството, че обезпечаването на задължения на самия длъжник е предмет на исковете по чл. 646. Поради това т. 5 и 6 на чл. 647 уреждат само обезпечаването на чужди задължения.
Уредена е защитата на третите добросъвестни лица в случаите на атакуване на сделки с предмет вещни права върху недвижими имоти.
В интерес на правната сигурност и бързината на производствата по несъстоятелност е предвидено, че исковете по чл. 646 също трябва да бъдат предявени в едногодишен срок от откриването на производството.
С оглед на процесуална икономия се предвижда, че кредиторите на несъстоятелността могат да водят не само исковете по чл. 646-647, но и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда част от новите материалноправни разпоредби да се прилагат и за заварените производства по искове за попълване на масата на несъстоятелността.
Предвижда се при решаването на делата по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 да се прилагат досегашните правила, като по този начин няма да се налага прекратяването на заварените дела по тази група искове, които поставят далеч по-малко проблеми от исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Търговския закон.
Третият законопроект беше представен от името на вносителите от зам.-министър Пламен Георгиев.
С него се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.).
Целта на Директивата и на законопроекта е да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на практиката, плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение, което усложнява финансовото управление на предприятията, отразява се на конкурентоспособността и жизнеспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия.
Тези плащания могат да бъдат причина и за фалити на жизнеспособни предприятия, а рискът сериозно се увеличава в условията на икономически спад, когато достъпът до финансиране е особено труден и като цяло се отразява негативно на икономическия живот.
Предлагат се промени, включващи въвеждането на нови разпоредби относно сроковете за плащане, обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и ограничаване на отговорността при определяне на обезщетението за разноските по събирането като явна злоупотреба.
Предвижда се, наред с възможността да търси разноски и обезщетение съобразно общите правила, кредиторът да има право на фиксирана сума в размер на 80 лв. Целта е да се спести на кредитора доказването на административните и вътрешните разноски, свързани със събиране на вземането.
В съответствие с Директива 2011/7/Е законопроектът предвижда съществуването на два режима в зависимост от качеството на длъжника. Когато длъжник по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки, страните по сделката не могат да уговарят условия, които се отклоняват от предвиденото в чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 307а. Извън тази хипотеза страните по сделката могат да се уговарят помежду си по общите правила на облигационното право, или така наречената в Директивата „явна злоупотреба”.
В оглед предлаганите изменения на Търговския закон се предвижда и промяна в Закона за лечебните заведения, съгласно която лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения – търговски дружества, да извършват плащанията по търговски сделки в срок 60 дни.
В дискусията по законопроектите беше акцентирано, че двата проекта, касаещи промени в несъстоятелността, имат една и съща цел – разширяване на хипотезите, при които кредиторите на несъстоятелността са легитимирани да искат прогласяването на нищожност, респективно обявяването на недействителност и с еднакви правни средства се опитват да решат наболелите проблеми, като приемането им ще доведе до постигане на сигурност на търговския оборот.
По отношение проекта, внесен от Министерския съвет, беше изказано опасение, че съществуват определени резерви по отношение на предложените нови текстове. Те са правилни по същество, но са формулирани твърде неразбираемо и без ясна структура, което по всяка вероятност би затруднило тълкуването и прилагането им в практиката – § 2. Систематичното място на предложените §§ 3 и 4 не е на предложеното в законопроекта, но следва да бъде подкрепен, като се даде възможност за оптимизиране на предложените в него нови разпоредби в Търговския закон.
След проведената дискусия и обсъждане: с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16 февруари 2012 г.
С 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 5 септември 2012 г.
С 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Тодорова.
Колеги, преди това едно съобщение: в 11.00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Цветовете на Родопа” на художника от Смолян Никола Николов.
Изложбата представя 38 платна, пресъздаващи природата на Родопския край. Всички сме поканени на откриването на изложбата.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
На заседанието, проведено на 19 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и Росица Дичева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г., отменяща Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. В съответствие с предлаганите изменения на Търговския закон със Заключителна разпоредба (§ 6) се предлага и промяна в Закона за лечебните заведения. Крайният срок за транспонирането на директивата е 16 март 2013 г.
Целта както на Директивата, така и на законопроекта е да се въведат законодателни мерки, които да стимулират навременното разплащане по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи.
С настоящия законопроект се предлага дефинирането на срокове за плащане – в общия случай, ако не е уговорено друго между страните, плащането трябва да бъде извършено от длъжника в срок от 30 дни от получаване на фактура или покана за плащане.
Когато длъжник по търговска сделка е публичен орган (субект по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки) и естеството на стоката или услугата – предмет на сделката, позволяват това, срокът за плащане може да е по-дълъг от 30 дни, но не повече от 60 дни. Предвиждането на по-строги правила за тези субекти се мотивира с това, че източниците на приходи на публичните органи са по-сигурни, предвидими и непрекъснати. Публичните органи получават финансиране при по-привлекателни условия, като същевременно зависят в по-малка степен от изграждането на стабилни търговски връзки.
С предложеното допълнение в Закона за лечебните заведения се предвижда някои видове лечебни заведения (по чл. 5, ал. 1) и държавните лечебни заведения – търговски дружества, да извършват плащания по търговски сделки в срок от 60 дни.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове би искала да обърне внимание на следното:
- с цел избягване на двусмислието навсякъде в законопроекта терминът „дни” е препоръчително да бъде заменен с „календарни дни”, както е залегнало и в Директивата;
- допълнително следва да се анализират текстовете по отношение на определените срокове за разплащане (§ 2 от законопроекта във връзка с чл. 3 и чл. 4 от Директивата).
Въз основа на гореизложеното и при отчитане на отправените съображения може да се направи заключение, че предложените текстове не противоречат на разпоредбите на Директива 2011/7/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавянето на плащането по търговски сделки.
В резултат на проведеното гласуване с 10 гласа „за“, без „против” и 5 гласа „въздържали се“ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, госпожо Тодорова.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае госпожа Дариткова.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин председател, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
За първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от името на вносителя от госпожа Елена Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието.
Тя посочи, че предлаганите изменения и допълнения целят въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, като крайният срок за транспониране на Директивата е 16 март 2013 г.
Очертана беше основната цел на Законопроекта – да се противодейства на практиката плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършва с голямо закъснение, като в тази връзка се въвеждат нови разпоредби относно сроковете за плащане.
Госпожа Дойчева представи предвидените в Законопроекта два режима за плащане – диспозитивен и императивен, като по-строги са правилата, когато длъжникът по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки, защото източниците на приходите на публичните органи са по-сигурни, получават финансиране при по-привлекателни условия и зависят по-малко от изграждането на стабилни търговски връзки.
На следващо място бе посочено, че в законопроекта се предвижда, когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. 1 – 4 от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата, предмет на сделката, позволява това, да се договаря срок за плащане по-дълъг от предвидените по Директива 30 дни, но не повече от 60 дни. Не може да бъде предвиден по-дълъг срок от 60 дни, тъй като по отношение на тези субекти режимът на Директивата е императивен и не допуска уговаряне на срокове, които надхвърлят 60 дни.
Представителят на вносителя изтъкна, че по предложение на Министерството на здравеопазването в законопроекта е включена Заключителна разпоредба, която предвижда допълнение в Закона за лечебните заведения. Разпоредбата регламентира, че лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, както и държавните лечебни заведения – търговски дружества, ще извършват плащания по търговски сделки в срок от 60 дни от деня на получаване на фактурата или друга покана за плащане.
Министърът на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова подкрепи внесения законопроект.
От името на Българския лекарски съюз адвокат Цветозар Младенов изложи позицията на съсловната организация за това, че Законопроектът не отчита системата на плащане в сферата на лечебните заведения, които получават средства от системата на Националната здравноосигурителна каса. Това според БЛС изисква по-продължителен период на дейност, на обследване на финансовите документи и първичната медицинска документация и след това – заплащане.
Посочено беше, че плащанията от страна на Националната здравноосигурителна каса към изпълнителите в повечето случаи постъпват дори след предвидения за лечебните заведения 60-дневен срок за плащане, което следва да бъде преодоляно при окончателното изготвяне на правната уредба.
Изцяло в подкрепа на бележките на Българския лекарски съюз са становищата на Българския зъболекарски съюз и на Българския фармацевтичен съюз, изложени от представителите на двете организации.
От името на Асоциацията на вносителите на медицински изделия подкрепа към Законопроекта беше изразена от Силвия Петрова – председател на асоциацията.
От страна на народните представители беше посочено, че предложеният законопроект би могъл да създаде затруднения на лечебните заведения при плащане по сделки от тяхна страна. В тази връзка бяха изложени виждания за необходимост от по-нататъшен дебат между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, с подкрепата на народните представители, в посока подобряване дейността на лечебните заведения, създадени от държавата или държавните търговски дружества, в това число и при плащанията по осъществените от тях сделки.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при резултати: „за” – 12, „против” – 1, „въздържали се” –3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, д р Дариткова.
Колеги, с изказванията на вносителите ще продължим в 11,30 часа.
Почивка до 11,30 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си.
Продължаваме с първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон.
След като бяха представени докладите на комисиите,следва да чуем представянето на законопроектите от техни вносители.
Обсъждаме три законопроекта. Първият по време с №254-01-15 е внесен от народния представител Янаки Стоилов,господин Любен Корнезов и господин Евгений Желев на 16 февруари 2012г.
От името на вносителите – господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала са ученици от началното училище „Св. Св. Кирил и Методий” в град Долни Дъбник. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли” в Народното събрание! (Ръкопляскания.)
Слушаме Ви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, на Вашето внимание е кратък като текстове законопроект, но много сложен като материя и доста важен като икономически, финансови и социални последици. Ще се опитам като вносител да представя законопроекта, така че това да бъде достъпно за повечето народни представители за въпросите, които той поставя, а след това, в хода на дискусията, ще се спра и на юридическите проблеми, които възникват и се предлагат за решаване.
Какви са причините за внасянето на законопроекта? Той е от месец февруари тази година. Знам, че по тази материя и дори доста по-широко се работи в Министерството на правосъдието, но предметът на внесения законопроект се отнася само до определянето на момента на неплатежоспособност на търговските дружества, до уточняване на това понятие и до още два, свързани с това проблема. Тоест ние сме се ограничили само до един от най-острите проблеми, които възникват в практиката. Това беше оценено и от други народни представители и няколко месеца по-късно от управляващото мнозинство също се предлага законопроект с подобно съдържание.
В практиката възникват редица проблеми, особено с развитието на икономическата криза, които увеличават задлъжнялостта между търговците, а оттам и случаите за последваща несъстоятелност на търговски дружества и съпроводените с нея юридически спорове. Също така в редица от случаите могат да се констатират злоупотреби чрез определяне на датата на неплатежоспособността и оттам – започването на така наречения „подозрителен период”, в който извършените правни действия биват отменяни поради отпадане на тяхната валидност. Така се засягат правата на множество трети лица, които са договаряли с длъжника. След обявяване на недействителността тези трети лица биват осъждани да възстановят получената по договора цена.
В доста от случаите датата, която се обявява за начало на неплатежоспособността, е 6-7 години по-късно от възникването на самото производство, а делата продължават повече от пет години и става дума за интереси, които по отделни дела са в размер на милиони, дори десетки милиони. Не мога да дам информация за общата сума на средствата по тези сделки, които попадат в кръга на нищожността.
Трябва да се има предвид, че действащата уредба позволява чрез използване на фиктивни кредитори, най-често свързани лица или офшорни компании, зад които в редица случаи стои самият неплатежоспособен длъжник, и изкуствено изтегляне на началната дата на неплатежоспособност, длъжникът, а не кредиторите да управляват масата на несъстоятелността. Застрашени са множество добросъвестни доставчици на неплатежоспособни дружества.
Тук съвсем не става дума само за финансови институции, а трябва да добавим: доставчици на суровини, материали, услуги, средства за производство. На практика всички плащания, извършени в рамките на обичайния търговски оборот от всеки търговец, включително такива за електроенергия, вода, закупуване на машини, суровини и прочие, при действащата нормативна уредба се оказват атакуеми в производството по несъстоятелност, без добросъвестните контрагенти на търговеца да разполагат с ефективна възможност за защита.
Следователно, налага се не само да анализираме съдебната практика, но и да се опитаме по законодателен път да уеднаквим тази практика и да дадем ясни насоки за нейното по-нататъшно развитие.
Какви са предложенията? Уточнява се и се разширява понятието „неплатежоспособност” като се синхронизира и с разпоредбата от Гражданско-процесуалния кодекс. Но точно в материалния закон, в Търговския закон е мястото тази категория да бъде ясно и малко по-широко определена, така че да обхване необходимите случаи.
Предлага се също така от нищожност на сделките, която има безусловен характер, да се премине към недействителност и по специално относителна недействителност, което се постига чрез изясняване на понятието „неплатежоспособност”.
Освен това се предлага да се формализира моментът на неплатежоспособността. Досега няма ограничение. Затова за отправна точка ние предлагаме да се вземе характерът на извършеното плащане и да се определят съответстващи срокове.
Новата редакция се опира на два принципа: единият е предположението за увреждане на масата на несъстоятелността при определяне на нищожност на сделки и действия, а другият е недействителността да бъде само за това изпълнение на парично задължение, чийто падеж не е настъпил. Тоест, ако плащанията са били извършени в предмета на обичайната дейност, след като вече са били изискуеми, те не могат автоматично да отпадат. С тази редакция не се допуска и злоупотреба от страна на този, който дължи, да пререди в изпълнението и да подбира кредиторите, които да се възползват от неговите действия.
Накрая всеки кредитор може да се ползва от иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, а не само този, който го е предявил.
Това са причините, довели до направените предложения, а приемането на предлагания Законопроект би довело до подобряване на производството по несъстоятелност. Ще се осигури възможност да се разграничат случаите, в които наистина е увредена масата на несъстоятелността, от тези, в които е налице правомерно изпълнение на парично задължение. Това е в съответствие с логиката и на стопанската дейност, и с преобладаващата уредба в страните от Европейския съюз. По този начин се осигуряват интересите на кредиторите, включително на държавата, без обаче да продължава сегашната правна несигурност по отношение на изрядните търговци.
Разбира се, между двете четения могат да бъдат обсъдени детайлите, за да не се допусне по никакъв начин държавата да отслаби своите възможности като кредитор да удовлетворява интересите, зад които стои.
Смятаме обаче, че като цяло предлаганите промени създават необходимата предвидимост и справедливост в производството по несъстоятелност и че по икономически и финансови правни мотиви Народното събрание трябва да приеме този Законопроект.
Най-накрая във времето за представяне искам да посоча, че поставеният проблем е само един от множеството, които засягат стопанския оборот в страната и законодателството, което урежда тези отношения.
Искам да обърна внимание, че трябва да се вгледаме внимателно в законите за обществените поръчки и за приватизацията, включително и в други разпоредби на Търговския закон, и да се направят необходимите промени, така че да се намалят възможните злоупотреби; отново да се обмисли формата, в която банките съществуват като акционерни дружества; да се поставят допълнителни изисквания при действията на свързани лица; да се въведат ограничения за използването на офшорни фирми, защото сега в много от случаите на приватизация те участват и по този начин не може да се контролира нито реалният собственик, нито да се изпълнят поетите задължения.
В други чувствителни области, каквито са финансите, бих добавил и медиите, тази тема също е много актуална, разбира се, и създаваните търговски дружества, с които те извършват своите действия. По-нататък в изказването ще се опитам да продължа аргументацията по конкретните текстове на предлагания Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на вносителите на втория законопроект, а те са Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова – господин Радев, имате думата.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите, които ще представя пред Вас, в една част съвпадат с проблематиката, която засегна колегата Стоилов, защото е предмет и на нашия законопроект, а именно Глава „Несъстоятелност” от Търговския закон и множеството проблеми, които се констатират както от бизнеса, от засегнатите лица, така и от правоприлагащите съдилища в този закон.
Постарахме се, както и в предходни изменения на Търговския закон, да изчистим най-наболелите проблеми. Смятам, че след време трябва да има по-цялостна промяна в глава „Несъстоятелност”, така че да се изчистят проблеми в тази област, които висят може би повече от 10-12 години.
Действащата правна уредба на исковете за попълване на масата на несъстоятелността страда от редица слабости, които придобиха публичност през последните години на финансова криза и влошена платежоспособност на стопанските субекти.
Действащият в момента Търговски закон позволява отбелязване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на изключително широк кръг правни действия, извършвани след началната дата на неплатежоспособността. Практика е началната дата често да се определя от съдилищата години назад във времето – в редица случаи повече от 10 години.
Това поставя интересите на третите добросъвестни лица и предвидимостта на оборота на сериозно изпитание. В множество случаи третите лица трябва да връщат в масата на несъстоятелността милиони левове. Обезпеченията, които са учредили преди много години, се оказват относително недействителни.
Тези особености на действащата правна уредба пораждат риск от верижна неплатежоспособност на стопански субекти и висока степен на правна несигурност.
В действащия закон уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността е и основната причина за все по-чести практики като случаи на манипулиране началната дата на неплатежоспособността с цел обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки.
Жертви на подобни практики най-често се оказват финансовите институции. Анализът на правната уредба на исковете за попълване на масата на несъстоятелността разкрива множество нейни недостатъци, а именно: липса на баланс между нуждите на производството по несъстоятелност и тези на правната сигурност; липса на каквато и да е правна защита на ответниците по съответните искове; широка възможност за обявяване на относителна действителност на нормални за оборота сделки, които с нищо не увреждат кредиторите; неограничен подозрителен период, който понякога обхваща повече от 10 години; вътрешните колизии между чл. 646, ал. 2 и чл. 647 от Търговския закон са породени от факта, че настоящата редакция на чл. 646, ал. 2 е създадена четири години след създаването на чл. 647.
Съществуват и широки възможности за обявяване на относителна действителност на плащания за услуги, които са жизнено необходими за продължаване търговската дейност на длъжника, а именно това са услугите за: телефон, ток, вода, отопление, одит, правни услуги и други.
Съществуват вътрешни колизии с идеята за оздравяване на предприятието на длъжника поради отказ на комуналните предприятия и търговските партньори да продължават търговските си отношения с него, предвид риска от бъдещи искове за попълване на масата на несъстоятелността и възможността да връщат хиляди, а в дадени случаи и милиони лева.
Сравнително-правният анализ показва, че уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелност не съответства на утвърдените добри стандарти в европейската законодателна практика. Всички европейски законодателства ограничават възможността за атакуване на извършените от неплатежоспособния длъжник сделки чрез редица критерии като: кратки подозрителни периоди между три месеца и две години; защита на определени действия и сделки; отчитане на добросъвестността на кредитора и на третите лица.
Действащата правна уредба е в драстичен контраст с тези утвърдени стандарти и поставя българското право в архаична и несъвместима с ценностите на Европейския съюз рамка.
През последните години критиките към уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността придобиха широка публичност и бяха нееднократно повдигани както в специализираните правни издания, така и в медиите. Тези критики единодушно се споделят и от представителите на съдилищата.
Горните причини и все по-честите злоупотреби с исковете за попълване на масата на несъстоятелност налагат и съответните предлагани промени в Търговския закон. Предметът на Законопроекта е ограничен до най-належащите промени, свързани с отстраняване на слабостите, действащи чрез чл. 646 и чл. 467 от Търговския закон.
Първото принципно предложение е конкретните подозрителни периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началото на датата на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта, а съответно от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, от датата на подаване на молбата за откриване на това производство. Наред с това се предлага и подозрителните периоди да бъдат дефинирани изцяло по календарен модел, като в интерес на правната сигурност са предвидени относително кратки срокове.
По този начин се постигат едновременно две цели – съкращаване на подозрителните периоди до разумни от гледище на оборота граници и независимост на защитния ефект на подозрителните периоди от евентуално бавно развитие на фазата по откриване производството по несъстоятелност.
В новата ал. 2 на чл. 646 от Търговския закон се урежда обявяването на относителна недействителност на действия и сделки, които при наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост по дефиниция въвеждат кредиторите на несъстоятелността. Такива са изпълнението на парични задължения преди падежа или чрез даване местоизпълнение, както и уреждане на залози и ипотеки за необезпечени до този момент задължения на длъжника. Тази правна уредба е в съответствие както с разрешението на стария ни Търговски закон, така и на европейските законодателства.
Предлаганият подозрителен период за тези правни действия е едногодишен, тъй като техните особености правят малко вероятна липсата на намерения за увреждане на кредиторите.
Новата ал. 3 на чл. 646 урежда относителната недействителност на изпълнението на парични задължения с настъпил падеж. С цел защита на нормалните плащания в оборота е предвидено, че разпоредбата на ал. 3 се предлага само в случаите, когато плащането има така наречения „преферентен ефект” и уврежда останалите кредитори на длъжника, тъй като изпълнението на изисквания и парични задължения на нормална хипотеза в оборота, предлаганият подозрителен период е по-кратък от този по ал. 2, а именно шест месеца.
Предлаганата нова ал. 4 по чл. 646 удължава подозрителните периоди до една и две години, ако кредиторът е бил недобросъвестен и е знаел за наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на длъжника. По този начин рискът от получаването на преферентно плащане се пренася върху недобросъвестния кредитор, като същевременно се защитават плащанията към добросъвестни лица, които са извършени в по-далечно минало.
С цел гарантиране на практическото приложение на така удължените подозрителни периоди в ал. 5 са предоставени съответните презумпции за недобросъвестност на кредитора. Тези презумпции са в синхрон с европейската практика, а като техен конкретен модел е ползван немският Закон за несъстоятелността от 1999 г.
В предлаганата ал. 6 на чл. 646 са уредени две легални защити в полза на определени плащания. Целта на това изключение е да бъдат защитени нормалните плащания на оборота, ако те нямат преферентен ефект по отношение на съответния кредитор, не увреждат останалите кредитори и са извършени в кръга на обичайната стопанска дейност на длъжника. Под това изключение биха попаднали например плащането за предоставени комунални услуги, ако са извършени в обичайните за оборота срокове – до 30 дни от падежа. Това изключение е познато в правото на Съединените американски щати, Германия и други страни.
В ал. 8 на чл. 646 е уредена защитата на добросъвестни трети лица, като същата е балансирана чрез съответните презумпции за недобросъвестност.
Предлаганите промени в чл. 647 са значително по-малко, тъй като тази разпоредба по правило функционира адекватно в практиката. Принципната промяна е при уреждането на началния момент, от който се изчисляват подозрителните периоди за отменителните искове. Практиката показва, че досегашното разрешение има редица слабости, тъй като позволява стопяването на защитния ефект на подозрителните периоди в случаи на по-бавно откриване на производството по несъстоятелност. Поради това се предлага подозрителният период да се изчислява не от датата на решението за откриване на производството, а от датата на подаване на молбата за това.
Предлага се нова редакция на досегашните точки 5 и 6 на чл. 647, отчитаща обстоятелството, че обезпечаването на задълженията на самия длъжник е предмет на исковете по чл. 646. Поради това точки 5 и 6 уреждат само обезпечаването на чужди задължения.
В новата ал. 3 на чл. 647 е уредена защитата на трети добросъвестни лица в случаите на атакуване на сделки с предмет на вещни права върху недвижими имоти. Защитата е балансирана чрез съответните презумпции за недобросъвестност на третото лице.
С допълнението на ал. 2 на чл. 649 е отстранен пропускът на досегашната уредба да регламентира по адекватен начин отговорността за разноски по делото, когато съответният иск за попълване на масата на несъстоятелност е заведен от кредитор и искът е отхвърлен.
С допълнението на ал. 3 на чл. 649 са уредени субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебните решения, постановени по исковете по чл. 646 и 647 от Търговския закон.
Уважаеми колеги, в последните години исковете за обявяване в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на търговци са скочили в пъти. Голяма част от тези искове се използва за увреждане на добросъвестни трети лица и кредитори. Призовавам Ви да подкрепите тези промени, за да постигнем сигурност на търговския оборот и да не позволим добросъвестни трети лица да бъдат увреждани чрез заобикаляне на закона и използване на възможностите, които дава глава „Несъстоятелност” от Търговския закон, така че да се допускат умишлени злоупотреби от длъжниците с цел заобикаляне на дължими и изискуеми плащания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
От името на вносителите Проектът на Министерския съвет няма да се коментира.
Дискусията е открита.
Моля народни представители, които желаят да вземат участие в нея, да заявят за това си желание.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо заместник-министър, госпожи и господа народни представители! Ще поставя още няколко важни елемента от законопроекта на Вашето внимание, но преди това искам само да обърна внимание, че след като този законопроект беше внесен, дори сигналите, които се получиха, въпросите, които се повдигнаха във връзка с него, надхвърлиха моите очаквания и се оказа, че той засяга много повече субекти, които участват в стопанската дейност, отколкото предполагахме в момента на неговата подготовка.
Ще отбележа и ще аргументирам само три въпроса допълнително.
Първият е за формулиране на понятието „търговски спор”.
Вторият е за критериите, по които се определя моментът на неплатежоспособност.
Третият е за преминаването от нищожност към недействителност на сделките в подозрителния период.
По-широкото формулиране на понятието „търговски спор” включва не само търговската сделка, но и всичко, което е породено или отнасящо се до тази сделка. Казах вече, че за това основание намираме и в редакцията на процесуалната норма на чл. 365, т. 1 от ГПК, но е необходимо да бъде направено в Търговския закон, защото в момента съдебната практика стига до решения, които едва ли могат да бъдат споделени.
Оказва се, че правоотношенията, породени или отнасящи се до търговски спорове, които са свързани с приватизационния договор, не са търговска сделка според тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Следователно по сега действащия чл. 608, поне както се тълкува, неизпълнението по такъв договор няма да бъде основание да се иска откриване на производство по несъстоятелност. Това едва ли е приемливо, като се има предвид, че най-често страна по приватизационния договор е именно търговец. Това е само един от практическите примери защо е необходимо да се създаде едно по-широко понятие за търговския спор, за търговската сделка, за да могат да бъдат обхванати редица случаи, които попадат в тази категория.
Вторият съществен въпрос е за това какъв критерий да бъде възприет за обявяване на момента на неплатежоспособност. Сега действащата разпоредба се опира върху консервативната, не го казвам в лошия смисъл на думата, концепция, която търси обективните предели на тази неплатежоспособност и не се интересува кога е възникнала тази неплатежоспособност. Този подход обаче, въпреки залагащ на едно фактическо състояние, което трябва да се изследва, за да се установи началната му дата, изисква много по-голяма стабилност и последователност в стопанския оборот, а бих казал и една много по-стабилна и аргументирана съдебна практика, с която едва ли в момента разполагаме.
Ние предлагаме, и това е съществено изменение, да се създадат условия за това да не се спекулира с определянето на началната дата на неплатежоспособност и неоправдано дълго да се връщаме назад във времето, което води до шиканиране на подозрителния период. Става дума за това да се определи в закона времева граница, която би служила като стимул за активност от страна на кредиторите да искат откриване на производство по несъстоятелност на изпаднали вече във фактическа неплатежоспособност и икономическа несъстоятелност търговци.
Ще Ви посоча само един пример от практиката, без да го конкретизирам. Установени са задължения, които са възникнали още в началото на 2004 г., но интересното е, че длъжникът никога не е споменавал за подобни задължения и те не фигурират в неговите финансови отчети. Едва през 2011 г. при открито производство по несъстоятелност изведнъж се оказа, че той дължи по договор за цесия в размер на десетки милиони левове и се пита дали в тези случаи всъщност длъжникът не прехвърля активите на свързани с него лица, ощетявайки кредиторите, и то в големи размери? Затова колкото и да е дискусионен въпросът, смятам, че създаването на обективни предели, в масовия случай от една година от завеждането на иска, а при сделки между свързани лица – две години, е по-добре да се активизират тези отношения и те да бъдат поставени било от заинтересованите кредитори, било от самия длъжник, който оценява своето състояние, за да не се получават ситуации, в които наистина са изправени пред изпитание и множество трети лица, и кредитори.
И третият въпрос е за създаването на по-голяма гъвкавост по отношение преценката на извършените правни действия, а именно чрез това да не се обявяват автоматично за нищожни сделките, които се квалифицират досега като такива спрямо определени субекти, а да се премине от нищожност към недействителност и по-специално към относителна недействителност. Следователно съдът ще има възможност в различните случаи да оценява тези правни действия така, че да се отговори на въпроса дали има увреждане на масата на несъстоятелността и дали тези сделки са извършени с оглед да увредят или да облагодетелстват определени лица. Така че от нищожни по право тези сделки трябва да бъдат относително недействителни. Това е изразено чрез употребата на глагола „могат”, така най-точно се изразява идеята да се предостави право на кредиторите да оспорват тази категория сделки, но това да не бъде автоматично следствие, а преценка в хода на самото производство по несъстоятелност.
Всички тези сложни въпроси опират до много практически отношения в стопанската сфера и затова смятам, че те заслужават вниманието на Народното събрание и очаквам законопроектите да бъдат подкрепени.
Смятам, че нашият законопроект по-синтезирано дава отговор на тези въпроси, докато предимство на законопроекта на колегите от ГЕРБ е, че те уреждат и преходните отношения. Защото в тази ситуация няма как освен за в бъдеще да не се постави въпросът: а по какъв начин трябва да се отразят сега приеманите промени върху производствата, които в момента се развиват?
Така че, надявам се, ако законопроектите бъдат подкрепени, между двете четения още веднъж да бъдат анализирани поставените в тях проблеми – те са почти идентични, и с участието на представители на заинтересованите държавни ведомства от изпълнителната власт да бъдат намерени там, където се налага най-сполучливите формулировки за решаването на реален икономически, финансов и социален проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за реплики по отношение изказването на господин Стоилов? Не виждам.
Има искане от госпожа Фани Христова за изказване.
Заповядайте, госпожо Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да фокусирам моето изказване върху промените на чл. 646 от нашия законопроект и да обясня с примери сложната материя, която дебатираме в момента по този член.
Досегашният модел на исковете по този текст на Търговския закон – на исковете по чл. 646, ал. 2, при който началната дата на неплатежоспособността бе единственият времеви критерий за очертаването на така наречения „подозрителен период”, е причина за няколко вредни явления в практиката, а именно: възможност за атакуване на плащания и сделки, извършени преди много години, 5–10, а понякога и повече. В практиката има гротескни примери за начална дата, предхождаща откриването на производството по несъстоятелност с 14 години. При досегашния режим всяко плащане или обезпечение, извършено от подобни компании, като например „Булгаргеомин” – там случаят с 14-годишния период е фрапиращ, бе уязвено чрез иск. Висока степен на правна несигурност и компрометиране на одитирани и обявени в Търговския регистър, например, годишни финансови отчети със задна дата. Висока степен на несигурност сред инвеститорите, включително чуждестранни, особено при борсово търгувани компании.
На следващо място, риск съществува при сега действащия режим от верижна неплатежоспособност на множество компании. Представете си, че борсово търгувана компания трябва да връща в масата на несъстоятелността милиони левове или пък, че банка, предоставила кредит за милиони, се оказва без обезпечение, защото всички ипотеки са обявени за нищожни по правилата на сега действащия чл. 646, ал. 2 от Търговския закон. Именно тези ефекти на сега действащия правен режим превърнаха производството по несъстоятелност в любим инструмент за злоупотреби както от страна на самия длъжник и неговия мениджмънт, така и от страна на определени негови недобросъвестни кредитори.
Целта на всяко производство по несъстоятелност е началната дата да се изтегля максимално назад във времето, за да бъдат съборени всички плащания и обезпечения, учредени от длъжника в период, както казах вече от 5, 10 и повече години.
На второ място, основна слабост на досегашната правна уредба е фактът, че нито едно плащане или обезпечение не са защитени срещу ретроактивните ефекти на началната дата на неплатежоспособността. Сега действащият закон не прави разграничение между нормални плащания, тоест обезщетения в оборота, и такива, които увреждат масата на несъстоятелността.
С какво обаче се уврежда масата на несъстоятелността, ако банка предостави кредит за оборотни нужди на длъжника и срещу това получи ипотека като обезпечение? Нали така отпуснатият кредит е влязъл в масата на несъстоятелността, позволил е на длъжника да продължи да работи и да плаща на кредиторите си? Къде отива тогава принципната идея на Търговския закон за оздравяване на предприятието на длъжника, след като сега действащият текст практически взривява всеки опит предприятието на длъжника да бъде подпомогнато, за да оцелее.
На следващо място, и това, което беше споменато нееднократно, е, че във всички развити държави правната уредба на отменителните искове е диференцирана и урежда определени защити в полза на ответниците по исковете. Тези защити бранят основни ценности на оборота, каквато е правната сигурност и предвидимостта. Не всички, а само определени плащания и сделки на длъжник, извършени след началната дата, са атакуеми. Сегашната правна уредба обаче не прави никакви разграничения. Оказва се, че всяка платена от длъжника стотинка подлежи на връщане, независимо че срещу нея е предоставена насрещна стока или услуга, без която неговото предприятия не би оцеляло.
Какво е основанието да се връщат плащанията за ток, вода, офис консумативи, адвокатски услуги или одиторски заверки. Нали ако тези плащания не бяха извършени, предприятието би спряло да работи и кредиторите му биха били увредени в много по-голяма степен?
Още нещо. Основна жертва на досегашната правна уредба, както няколко пъти споменахме, са банките. Поради обявяването на учредените в тяхна полза обезпечения за недействителни, вземанията се оказват несъбираеми, което влошава драстично кредитните портфейли на банките и ги принуждава да прехвърлят тези неблагоприятни последици върху изправните кредитополучатели чрез увеличаване на лихвите по кредитите. Това се отразява на икономическата среда, разбира се.
С предлаганите от нас промени в чл. 646 се отстраняват основните слабости на досегашната правна уредба, като се предвиждат разумни и календарно дефинирани подозрителни периоди, съобразени със световната и европейската практика, които да отчитат нуждите на правната сигурност и предвидимостта в търговския оборот.
Освен това продължителността на подозрителните периоди се диференцира в зависимост от това дали плащането е ненормално – преди падежа, или на падежа и в зависимост от това кой е получателят на плащането – дали е свързано с длъжника лице, недобросъвестен или добросъвестен кредитор.
Също така се уреждат и определени защити в полза на ответниците, които да защитят нормалните обезпечения и плащания в оборота, които не увреждат масата на несъстоятелността, не подобряват или подобряват положението на определен кредитор във вреда на останалите кредитори на длъжника.
Колеги, надявам се, че така обяснени, предложените от нас промени в текстовете могат да обосноват и Вашата подкрепа за нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на госпожа Христова? Не виждам.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на трите законопроекта, подкрепени от Правната комисия без „въздържали се” и без „против”.
Моля колегите да влязат в пленарната зала, за да упражнят задължението и правото си да гласуват. Моля колегите от кулоарите да заповядат.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16 февруари 2012 г.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме на първо четене втория – Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова, също подкрепен от Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме третия Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г., също подкрепен от Правната комисия.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
С това са приети и трите законопроекта на първо четене.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Първият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Сичанов ще прочете доклада на Комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, моля за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия Правилник от Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник министър, Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност”, Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”, Нина Чимова – държавен експерт в Дирекция „Правнонормативна дейност”; Държавна агенция „Национална сигурност”: Димитър Йорданов – заместник-председател, и Таня Каракаш – началник отдел в Дирекция „Правнонормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Сичанов да поканим в пленарната зала посочените лица.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете гостите да заповядат на посочените от квесторите места.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Мариана Маринова – заместник-директор в Дирекция „Миграция”, Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”, Николай Нанков – началник отдел в Дирекция „Правнонормативна дейност”, Нина Чимова – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция „Национална сигурност”: Димитър Йорданов – заместник-председател, и Таня Каракаш – началник отдел в Дирекция „Правнонормативна дейност”.
Законопроектът бе представен от Мариана Маринова. С него се транспонират изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила. За постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз се прецизират и някои от действащите разпоредби от Закона за чужденците в Република България.
Основната цел на предложената уредба е създаване на правна възможност за бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила, да придобият статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в Република България.
Дава се право на лицата, ползващи се с международна закрила, да получат статут на дългосрочно пребиваващи в Европейския съюз при същите условия като други граждани на трети страни. Определят се условията, при които дългосрочно пребиваващите лица, включително лицата, ползващи се с международна закрила, могат да упражняват правото си на пребиваване в Република България като втора държава членка. Гарантира се спазването на принципа на забрана за връщане в случаите, когато ползващо се с международна закрила лице, придобило статут на дългосрочно пребиваващ в дадена държава членка, въз основа на тази закрила е получило също така статут на дългосрочно пребиваващ и в Република България.
Разграничават се получилите статут на дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила от останалите категории чужденци, ползващи се с дългосрочен статут – в съответствие с изискванията за единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни, определени в чл. 24д от закона.
Разписани са специални хипотези към основанията за отказ за издаване или продължаване на срока на пребиваване по чл. 26 и основанията за отнемане на статут на дългосрочно пребиваване по чл. 40 от закона, които са съобразени с правилата за отнемане или прекратяване на предоставената международна закрила.
Регламентират се основанията, при които се допуска експулсиране на чужденец с предоставена международна закрила от първата държава членка, преди да е получил статут на дългосрочно пребиваване в Република България. Определят се условията и процедурите по задължително консултиране и информиране между държавите членки в случаите на преместване на пребиваването, прехвърляне на отговорността за международна закрила и придобиване на статут на дългосрочно пребиваване в Република България като втора държава членка.
Прецизират се основанията за експулсиране по чл. 42 от закона при отчитане на единните критерии, определени в Директива 2001/40/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. относно взаимното признаване на решение за експулсиране на граждани на трети страни.
Допуска се в индивидуални случаи и при строго дефинирани условия на спиране изпълнението на наложената принудителна административна мярка.
За защита на интереса на децата се предлага по отношение на непридружени малолетни и непълнолетни деца да се прилагат мерки за закрила, съгласно Закона за детето, вместо да бъдат настанявани в специални домове за временно настаняване на чужденци.
Заличава се ограничението по чл. 27, ал. 1 от закона, съгласно което на чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание. Предвидена е възможност за получаване на самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на определени членове на семейството при прекратяване на брака и при възникване на извънредни обстоятелства.
Предлага се възстановяване на правото на постоянно пребиваване след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване на територията на страната.
С цел осигуряване мониторинг на принудителното връщане на чужденци и за ефективно изпълнение на дейности по програмите на Европейски фонд „Връщане” е въведена изрична норма в закона, съгласно която изпълнението на принудителните административни мерки „Принудително отвеждане до граница” и „Експулсиране” се наблюдава от Омбудсмана на Република България или от оправомощени длъжностни лица от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.
Таня Каракаш от Държавна агенция „Национална сигурност” възрази срещу предлаганата възможност за продължаване срока за пребиваване при смяна на основанието за престоя, заявявайки че това би довело до злоупотреба с права на много чужденци. Тя даде за пример фиктивните бракове, чрез които те продължават и узаконяват престоя си.
В създалата се дискусия народният представител Анастас Анастасов попита вносителите припокриват ли се понятията „хуманитарен статут” по смисъла на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и „субсидиарна защита” по смисъла на релевантното европейско законодателство. Освен това той обърна внимание и на факта, че статутът на бежанците е регламентиран в Закона за убежището и бежанците.
Нина Чимова от МВР разясни, че между двете понятия няма разрез и текстовете са изцяло синхронизирани с европейското законодателство. Тя поясни, че в работната група по изготвяне на законопроекта се участвали и представители на Агенцията за бежанците, които от своя страна работят по необходими изменения и допълнения в Закона за убежището и бежанците.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с пълно единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Сичанов.
Следващият доклад е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание Доклада на Комисията по Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.:
„На заседанието, проведено на 11 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър, Мариана Маринова – заместник-директор на дирекция „Миграция”, Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност”.
Законопроектът основно цели привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз, засягащи статута на дългосрочно пребиваващи лица, ползващи се с международна закрила. С него се транспонират разпоредбите на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила, и се изменят и допълват действащи разпоредби с цел постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз.
Със законопроекта се предлага създаване на правна възможност за бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила, да придобият статут на дългосрочно пребиваващи в Европейския съюз след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в Република България.
Приведени са аргументи, свързани с гарантиране на правна сигурност по отношение на пребиваването им в държавите - членки на Европейския съюз, и права, съпоставими с тези на гражданите на ЕС, след петгодишно законно пребиваване. По този начин се очаква създаване на основа за по-пълноценна интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила в държавата на пребиваване, мобилност на територията на ЕС и равноправно третиране в широк спектър от икономически и социални въпроси.
Предвид наличието на немалък брой граждани на трети страни, установили се трайно на територията на Република България, но неотговарящи на критериите за получаване статут на дългосрочно пребиваване поради по-продължителни отсъствия по обективни, здравословни или други причини, се предлага възстановяване на правната възможност за придобиване право на постоянно пребиваване след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване на територията на страната.
В съответствие с Визовия кодекс са допълнени и прецизирани отделни разпоредби от закона, свързани с издаването на визи, с възможностите за удължаване на разрешеното пребиваване въз основа на издадена виза, както и предвиждане на основания за издаване на нормативни актове по прилагането на законовата уредба.
В изпълнение на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето е предложено по отношение на непридружени малолетни и непълнолетни деца да се прилагат мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето, вместо да бъдат настанявани в специални домове за временно настаняване на чужденци.
Предложени са и други промени с цел усъвършенстване и прецизиране на нормативната уредба.
В заключение може да се каже, че предложените текстове отчитат и не противоречат на изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага, с 10 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Продължаваме с доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Имате думата, господин Караниколов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по външна политика и отбрана.
„На редовно заседание, проведено на 19 юли 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Основната цел на предложения законопроект е създаване на правна възможност за бежанците и лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, да придобият статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в Република България. Законопроектът дава възможност на указаните лица да получат този статут при същите условия като други граждани от трети страни.
Предложеният законопроект:
- определя условията, при които дългосрочно пребиваващите лица, включително лицата, ползващи се с международна закрила, могат да упражняват правото си на пребиваване в Република България като втора държава членка;
- гарантира спазването на принципа на забрана за връщане в случаите, когато лицето, ползващо се с международна закрила и придобило статут на дългосрочно пребиваващ в дадена държава членка, въз основа на тази закрила е получило също и статут на дългосрочно пребиваващ и в Република България;
- третира равноправно лицата, ползващи се с международна закрила в икономическата и социалната област, без да се засягат правата, гарантирани им от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила;
- гарантира взаимната информираност на държавите членки за правния статут на лицата, когато националните органи за предоставяне и отнемане на статут на международна закрила са различни от тези за предоставяне и отнемане на статут на дългосрочно пребиваващ.
Предложените в Законопроекта разпоредби се основават на извършен сравнителен анализ на законодателствата на държави членки като Федерална Република Германия, Полша, Унгария, Словакия, Словения и Румъния, където е установен режим на толерантност по отношение на граждани от трети страни, които не могат да бъдат експулсирани поради спазване на принципа забрана за връщане или чието извеждане от страната на пребиваване не може да се осъществи по обективни причини от правно и фактическо естество.
Отчетени са и позициите на неправителствените организации, както и практиката на Европейския съд по правата на човека. Предвидени са също и разпоредби, които усъвършенстват практиките при събиране на семейства и тези за осигуряване на най-добрия интерес на непридружени малолетни и непълнолетни деца. Въведена е изрична норма за наблюдаване от Омбудсмана на Република България на принудителното връщане на чужденци.
След провелото се обсъждане Законопроектът бе подложен на гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с 8 гласа „за” и с 4 гласа „въздържал се” следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Караниколов.
И последният – четвърти доклад, във връзка със законопроекта е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Госпожа Дукова ще прочете доклада.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202 01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха: господин Веселин Вучков – заместник министър на вътрешните работи, представители от дирекция „Миграция”, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за бежанците.
Господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, представи законопроекта. С него се транспонират изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г., с която се изменя Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила. Прецизират се действащи разпоредби, с цел постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз. Създава се правна възможност за бежанците и лицата, ползващи се с международна закрила по смисъла на действащия Закон за убежището и бежанците в България – това са гражданите на трети страни, с предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, да придобият статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в Република България.
Директива 2011/51/ЕС изменя Директива 2003/109/ЕО, като заличава от обхвата й изключенията, отнасящи се до лица, ползващи се от международна закрила. Приетите аргументи са свързани с гарантиране на правна сигурност по отношение на пребиваването им в държавите членки и права, съпоставими с тези на гражданите на Европейския съюз след петгодишно законно пребиваване. По този начин се създава основа за по-пълноценна интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила в държавата на пребиваване, мобилност на територията на Европейския съюз и равноправно третиране в широк спектър от икономически и социални въпроси.
В съответствие с изискванията на Директива 2011/51 с този законопроект се предлага определяне на приложимостта на Закона за чужденците в Република България и спрямо чужденци с предоставена международна закрила за типичните ситуации, определени от Директивата. Въвежда се възможност статут на дългосрочно пребиваване да бъде предоставен и на чужденци, ползващи се от международна закрила. Разписват се процедури за гарантиране на взаимната информираност на Република България и другите държави членки за правния статут на лицата, когато националните органи за предоставяне и отнемане на статут на международна закрила са различни от тези за предоставяне и отнемане на статут на дългосрочно пребиваващ. Определени са изискванията за изрично отбелязване, позволяващо да бъдат ясно разграничени получилите статут на дългосрочно пребиваване на основание предоставена международна закрила от останалите категории чужденци, ползващи се с дългосрочен статут – в съответствие с изискванията за единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни.
За постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на влизането, пребиваването и напускането на Република България на чужденци с този законопроект се предлагат и някои други изменения и допълнения, а именно:
- прецизиране на основанията за експулсиране при отчитане на единните критерии, определени в Директива 2001/40/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни;
- допускане в индивидуални случаи и при строго дефинирани условия на възможност за спиране изпълнението на наложена принудителна административна мярка;
- изпълнение на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, като е предложено прилагане на мерки за закрила съгласно българския Закон за закрила на детето.
По време на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че с приемането на този закон действително ще се решат наболели проблеми, свързани с група чужденци, на които ще се уреди статутът. Те изразиха голямото си задоволство, че в Законопроекта са отчетени и позициите на неправителствените организации (Институт „Отворено общество” и Българския хелзинкски комитет), както и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Законопроектът е получил силна подкрепа и от Омбудсмана на Република България.
При проведеното гласуване единодушно с 12 гласа „за” Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202 01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
От името на вносителите има ли желаещи да представят законопроекта, внесен от Министерския съвет? Не виждам.
Откривам дебата.
Колеги, имате думата за изказвания. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202 01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Ще започнем с доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Първо правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Иван Ангелов –директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, гласуваме предложението за допускане в пленарната залата на посочения служител.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в пленарната залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 202-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене посочения законопроект.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Нона Караджова – министър, госпожа Ивелина Василева – заместник-министър, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха”.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Иван Ангелов.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на изисквания на разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността, наричана по-нататък „Директива 2010/75/ЕС”, (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) както следва:
- С разпоредбите на Глава трета „Специални разпоредби за горивни инсталации”, и Приложение V – във връзка с разработване на нова наредба за въвеждане на норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, от 1 януари 2016 г. се въвеждат нови, по-строги норми за допустими емисии на прах, серен диоксид и азотни оксиди в атмосферния въздух от горивни инсталации с номинална топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 мегавата.
- С чл. 32 от същата глава се предвижда разработването и изпълнението на Преходния национален план за поетапно привеждане на големите горивни инсталации в съответствие с изискванията на Директива 2010/75/ЕС. Този план дава възможност, при спазване на определени изисквания, за използване на дерогация в периода между 2016 г. и 2020 г. по отношение прилагането на норми за допустими емисии по Директивата за големи горивни инсталации, включени в него. Планът се разработва от Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и се приема от Министерския съвет, преди да бъде изпратен за одобряване от Европейската комисия.
- В чл. 4, § 1, алинеи 2 и 3 (свързани с Глава V „Специални разпоредби за инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители”) е използвана предвидената в Директивата възможност за дерогация от изискването за прилагане на разрешителен режим за инсталациите от посочения обхват, при което се въвежда облекчена процедура по регистрация, чрез уведомление от оператора до компетентния орган (регионалните инспекции по околната среда и водите), за намерението му да експлоатира дадена инсталация. Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия са разположени инсталациите, създава и поддържа публичен регистър. Процедурата по регистрация е съгласувана с Българската стопанска камара и с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България на етап „Междуведомствена работна група”.
- Чрез чл. 79 (Санкции) се въвеждат санкции във връзка с новите разпоредби.
На второ място е актуализирането и прецизирането на терминологията и разпоредбите, свързани с прилагането на подзаконовите нормативни актове, включително по отношение на флуорираните парникови газове и летливите органични съединения.
С измененията на Закона се предвижда и включване на разпоредба за възможността за предоставяне на документи и информация по Закона за чистотата на атмосферния въздух по електронен път, както и отмяна на някои разпоредби, като са предложени мерки за изпълнение от Плана за действие за намаляване на административната тежест с времева рамка 2012 2014 г., приет с решението по Протокол № 25 от заседанието на Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
Като цяло, очакваните резултати от прилагането на законопроекта са: транспониране изискванията на Директива 2010/75/ЕС по отношение на контрола на емисиите от големите горивни инсталации и определени инсталации с използване на разтворители; разработване от страна на Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и одобряване от Министерския съвет на Преходен национален план за големите горивни инсталации; подобряване на контрола по отношение на използването на флуорираните парникови газове и емисии на летливи органични съединения от неподвижни източници (бензиностанции и инсталации с дейности по използване на разтворители) и намаляване на административната тежест по отношение на обмяната на документи и информация по Закона за чистота на атмосферния въздух чрез подаването им по електронен път.
Представено беше и положително становище на отдел „Европейско право” с препоръки за някои прецизирания на текстове, както и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, подкрепящо законопроекта.
Народният представител Джевдет Чакъров изказа становище в подкрепа на законопроекта.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите, с 12 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се”, единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Иван Ангелов – директор на Дирекция "Опазване чистотата на въздуха" в Министерството на околната среда и водите. Той обърна внимание, че основните цели на предложените промени в Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух са насочени към транспониране на поредица от изисквания на разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността.
Освен това, в законопроекта се предлага в зависимост от условията на територията на дадена община да могат да бъдат установявани по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по чл. 9-9в. Нормите ще се установяват по мотивирано предложение на кмета на общината, одобрено с решение на общинския съвет, до министъра на околната среда и водите и ще се утвърждават със заповед на съответните министри, издали акта, който ги постановява, освен в случаи на инсталации, за които имат издадено комплексно разрешително, за които нормите се утвърждават по реда на Глава седма от Закона за опазване на околната среда.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние благодарим, господин Ненков.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който ще ни представи господин Стойков.
Заповядайте, господин Стойков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная със становището относно Проект за закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
„На заседанието, проведено на 26 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в Министерството на околната среда и водите.
Първо, с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) се предлагат промени в няколко основни насоки:
На първо място, това са промени, свързани с транспонирането на определени изисквания на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността, а именно:
- въвеждане на норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ);
- разработването и изпълнението на Преходен национален план за поетапно привеждане на ГГИ в съответствие с изискванията на директивата. Преходният национален план дава възможност, при спазване на определени изисквания, за използване на дерогация в периода между 2016 и 2020 г. по отношение прилагането на норми на допустими емисии по директивата отнасящи се за ГГИ, включени в него. Предвидено е планът да се разработва от Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, да се приема от Министерския съвет и да бъде изпращан до Европейската комисия;
- създаване на регистрационен режим на инсталациите, които попадат в приложното поле единствено на Глава пета – „Специални разпоредби за инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители”, на директивата, чрез облекчена процедура посредством регистрация чрез уведомление от оператора до компетентния орган за намерението му да експлоатира дадена инсталация. Процедурата по регистрация е съгласувана с Българската стопанска камара и с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България на етап междуведомствена работна група;
- въвеждане санкции във връзка с предложените нови разпоредби.
Предлага се актуализиране и прецизиране на терминологията и разпоредбите, свързани с прилагането на подзаконовите нормативни актове, включително по отношение на флуорираните парникови газове и летливи органични съединения.
С Проекта на закон се предлага и включване на разпоредба, създаваща възможност за предоставяне на документи и информация по Закона за чистотата на атмосферния въздух по електронен път.
Второ, въз основа на разгледания Проект на закон, може да се направи заключение, че предложените текстове отчитат и не противоречат на разпоредбите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 14 гласа „за“, без „против” и 1 глас “въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 202-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Стойков.
Представителят на вносителя има ли желание да представи законопроекта? Не желае.
Откривам дебата.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Режим на гласуване!
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Първият доклад, който ще бъде представен, е на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 10 октомври 2012 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г. В работата на Комисията от Министерството на земеделието и храните взеха участие: господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” и госпожа Валентина Шишкова – държавен експерт в същата дирекция.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Даниела Миткова. Тя обърна внимание, че предлаганото допълнение е свързано с промените в закона през 2011 г., с които бе прието таксите при промяната на предназначението на земеделските земи от общинския поземлен фонд да постъпват в бюджетите на общините.
В тази връзка законопроектът предлага при промяна на предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд, таксите по незавършени преди приемането на промените в закона производства, които следва да се завършат по стария ред и които такси не са платени, да постъпват в бюджетите на общините.
В подкрепа на законопроекта в Комисията са постъпили писмени становища на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на финансите с конкретни предложения от правнотехнически и редакционен характер по текстовете, които ще бъдат взети предвид между първо и второ четене.
В заключение – Комисията по земеделието и горите с 10 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254 01 51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Следва доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Ненков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 10 май 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Ивайло Тошев. Той обърна внимание, че предлаганото допълнение е свързано с промените в закона през 2011 г., (обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г.), с които бе прието таксите при промяната на предназначението на земеделските земи от Общинския поземлен фонд да постъпват в бюджетите на общините.
Целта на предложеното допълнение е таксите, които не са платени по незавършените до промените в закона през 2011 г. производства, да се заплащат в съответствие с приетите промени в разпоредбите на чл. 30 от закона, което е целесъобразно и в интерес на общините.
В хода на дискусията народните представители изразиха подкрепата си за внесения законопроект. Наред с това бе изказано и становище, че е необходимо при обсъждането му за второ гласуване Законопроектът да се прецизира в правнотехнически и редакционен аспект, като вместо предложения текст за допълнение към § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 22 от 2012 г., в сила от 24.05.2011 г.), да се създаде нова алинея към същия параграф или предложеното допълнение да бъде оформено в отделен параграф.
Параграф 2 от предложения законопроект в тази му редакция е излишен, тъй като съгласно разпоредбите на Конституцията законите влизат в сила в тридневен срок, когато в тях не е посочен друг срок за влизането им в сила. В тази връзка текстът или следва да отпадне, или да се запише, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
В подкрепа на Законопроекта е представено и становище на Министерството на земеделието и храните, като в него са направени аналогични бележки от правнотехнически и редакционен характер.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 12 гласа „за”, без “против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254 01 51, внесен от Ивайло Тошев и Красимир Минчев, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Менда Стоянова ще прочете доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
На Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г.

На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев.
Законопроектът беше представен от народния представител Ивайло Тошев.
Със Законопроекта се предлага допълнение на § 27, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, (Обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Целта на предложението е таксите по незавършени производства, които не са платени към датата на изменение на закона през 2011 г., да се заплащат съобразно променената разпоредба на чл. 30, а именно – при промяна предназначението на земеделски земи от Общинския поземлен фонд таксите да постъпват в бюджетите на общините.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията се обединиха около становището за подкрепа на Законопроекта. Принципна подкрепа на Законопроекта е изразило и Министерството на финансите в изпратеното до Комисията писмено становище, като са направени и следните предложения: в допълващия текст на § 27 да се запише, че таксите се заплащат при условията на чл. 30, за да се обхванат и случаите, когато се променя предназначението на земеделска земя от Общинския поземлен фонд за изграждане на обекти публична общинска собственост и такава такса от общините не се дължи.
Също така се предлага да се уточни в кой момент от процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя следва да бъде заплатена таксата на общината.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Ако някой от вносителите желае да представи Законопроекта, да заповяда.
Народният представител Ивайло Тошев има думата да представи Законопроекта в рамките на 10 минути.
ИВАЙЛО ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! С бившия колега Красимир Минчев представяме на Вашето внимание Законопроект за допълнение на Закона за земеделските земи.
Предлаганото допълнение цели създаването на по-благоприятен режим за общините, като в техните сметки постъпват средствата от таксите за промяна на предназначението, на статута на земеделските земи.
Не искам да преповтарям подробните мотиви. Искам да подчертая, че в хода на дискусиите в отделните комисии бяха разгледани положителните становища на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на финансите.
Препоръките между първо и второ четене ще бъдат взети под внимание, ще направим по-детайлна редакция на текста за изчистването му, както беше отбелязано в докладите.
Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта, за да се създаде по-благоприятен режим за общините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Приканвам колегите да влязат от кулоарите в пленарната зала, за да гласуват.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Първият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Докладът ще ни представи господин Давидов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2012 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е разработен съвместно с Националното сдружение на общините в Република България и е резултат от усилията на правителството за преодоляване на щетите, предизвикани от последните природни бедствия в страната и необходимостта от допълнително прецизиране на нормативната уредба, свързана със застраховането на публичното и частното общинско имущество.
Действащите разпоредби от закона въвеждат задължения за общините да застраховат имотите – публична и частна общинска собственост, но не определят обхвата на рисковете по задължителното имуществено застраховане. Към момента за изпълнение на това задължение общините сключват застрахователни договори, покриващи различни видове имуществени рискове с различна степен на основно и допълнително застрахователно покритие.
Целта на предлаганите изменения и допълнения е да се въведе минимален обхват на задължителни за покритие застрахователни рискове за имотите – общинска собственост, включващ природни бедствия и земетресения. Рискът земетресение е изведен отделно, тъй като според застрахователната практика то има характер на катастрофично събитие и поради това е предмет на отделно договаряне. Предвидена е забрана за самоучастие при задължителното застраховане срещу рисковете „природни бедствия” и „заметресение”.
Предлаганите промени дават възможност на общините свободно да договарят лимити в размера и елементите на основното и допълнителното застрахователно покритие на двата риска съобразно финансовите си възможности. Задължителното застраховане срещу настъпването на цитираните застрахователни рискове дава възможност за компенсиране на щетите до договорения лимит и вид покритие. Целта на промяната е да се осигури компенсиране на общинските разходи при ремонтно-възстановителни работи на засегнати имоти – общинска собственост, и възстановяване на предоставяните на населението публични услуги.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Давидов.
Следващият доклад е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
С доклада ще ни запознае господин Данев.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ДАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
На заседанието присъстваха от Министерството по управление на средствата от Европейския съюз: Радостина Ангелова – началник на кабинета на министъра, Вера Маркова – главен експерт в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Теодора Телбизова – експерт в дирекция „Правна”, и Станимир Парцалев – експерт в дирекция „Държавна собственост”, и Благой Станчев от Националното сдружение на общините.
Законопроектът беше представен от Радостина Ангелова и Вера Маркова.
Усилията и ангажираният публичен ресурс за преодоляване на щетите от последните природни бедствия на територията на страната бяха представени като повод за изготвянето на настоящия законопроект. Той е изработен съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.
При анализа на създалата се ситуация и предприетите мерки за възстановяване на щетите от настъпилите природни бедствия, в това число финансиране на възстановяването на щетите върху имотите – публична и частна общинска собственост, е отчетена необходимостта от допълнително прецизиране на нормативната уредба, относима към изискването за застраховане на публичното и частно общинско имущество.
Действащите разпоредби на Закона за общинската собственост въвеждат задължение за общините да застраховат имотите – публична и частна общинска собственост, без изрично да се определя обхвата на покритите рискове. Практиката към момента показва, че общините сключват договори за застраховка на посоченото имущество за различни по вид рискове.
Предлаганите промени имат за цел да се допълнят разпоредбите на чл. 9 от Закона за общинската собственост като се въведе минимален обхват на задължителни за покритие застрахователни рискове, включващ рисковете „природни бедствия” и „земетресение”. Рискът „земетресение” е представен отделно, тъй като в застрахователната практика той е предмет на отделно договаряне. Въвежда се забрана за самоучастие.
Така предложените текстове позволяват на общините, свободно и съгласно разполагаемите бюджетни средства, да договарят лимити в основното и допълнителното застрахователно покритие на двата риска. Запазва се и задължението на организации и юридически лица на бюджетна издръжка, на които са предоставени за управление имоти и вещи – общинска собственост, да предвиждат в бюджетите си застрахователните вноски. Аналогични са разпоредбите и за наематели, ползватели и концесионери на общински имоти.
От името на вносителите беше посочено, че Законопроектът е съгласуван и с Комисията за финансов надзор.
В проведената дискусия народният представител Лили Боянова зададе въпрос: дали не би могло да се определи минимален праг на застрахователната сума, на която следва да се сключат договорите за застраховка на посочените имоти? Като пример тя посочи факта, че договори за задължителни застраховки се сключват на база балансова, а не пазарна стойност. В отговор Радостина Ангелова посочи, че подобно задължение крие риск от свръхрегулиране и опасност за някои общини да се вмени неизпълнимо финансово задължение.
Заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита каква е икономическата обосновка на внесеното предложение, как и доколко то ще задължи общините, както и дали ще се предоставят на общините допълнителни средства за справяне с разходите по задължителното застраховане.
Народните представители Румен Овчаров и Диан Червенкондев изказаха мнение за създаването на фонд, със средствата от който да се подпомага преодоляването на щетите от подобни събития, като представиха различни виждания за финансирането му.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15, „против” – 2, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Добре е преди началото на дебата да припомним какво наложи и какъв е поводът за двата закона – Закона за изменение на общинската собственост и Закона за изменение на държавната собственост. Това бяха събитията в село Бисер и най-вече земетресението на 22 май в Перник.
Аз искам, преди да направя оценка дали това е достатъчно, да изложа пред Вас къде се намираме в момента по отношение на застраховането срещу риск „Земетресение”. Защото в крайна сметка предложенията на вносителите са да дадем сигнал пред обществото, че ние създаваме законова основа, на която ще застраховаме всички сгради – публична, общинска и държавна собственост, и с това ще решим в голяма степен проблема. Досегашният вариант, който се използва в България, е най-лошият, защото малкото направили усилия да застраховат своя сграден фонд, когато стане такова събитие, ние ги пращаме при застрахователя, а за останалите държавата под някаква форма къде пълно, къде непълно, къде ефикасно или неефикасно се намесва. Трябва да припомним, че към днешна дата има над три милиона и половина жилища в България – сграден фонд, от който едва около 8 % имат покритие срещу катастрофичен риск „Земетресение”. Забележете, този фонд в проценти се разделя на жилищен фонд около 57 %, а от тях малка част са публична собственост, много малка част, следователно над 50 % от жилищния фонд е частна собственост, добре знаем характерните особености на България в тази посока, и другият сграден фонд е 43 %. Ние имаме един голям проблем, ако наистина искаме да решим въпроса с гаранцията, че един ден, когато се случи това в България, а то ще се случи, ще има готовност държавата да се намеси и да помогне. Държавата и законодателят има два избора. Единият е да създаде условия, при който да могат да се натрупат достатъчно ресурси и възможности, справедливо разпределени като тежест на солидарен принцип върху цялото население. Или да създаде само една имитация, че правим нещо и отново да продължим да бъдем в горе-долу същата си готовност.
Преди малко в доклада се каза нещо много съществено. Предлагаме застраховка: върху коя стойност и срещу какъв риск? Беше споменато, че масово застраховките на публичната собственост се правят върху балансовата стойност на сградите.
Тоест това решение, което ние предлагаме, има две последствия – говоря за общинската и за държавната собственост.
Първо, няма да създаде онази гаранция, че ще има достатъчно средства да решим проблема, ако настъпи катастрофичен риск „Земетресение”, а той ще настъпи в концентрирано място с доста поражения върху сградния фонд. И няма да бъде в състояние като пари да покрие щетите, които евентуално биха се получили.
Второ, когато правим това действие, всъщност решаваме половината от въпроса, дори по-малко от половината, защото ще натоварим общините и държавата да търсят допълнителен източник за осигуряване на тези допълнителни застрахователни премии, естествено, те ще ги потърсят от гражданите на България чрез допълнителни такси или косвено някакви данъци, но самите граждани, които, забележете, както Ви посочих преди малко, са собственици на близо две трети от сградния фонд – за тях не сме създали ред. Разбира се, Вие прекрасно разбирате, че земетресението няма да избира да удари само публичната собственост, а ще удари всичко. Тук възниква въпросът какви могат да бъдат решенията.
Моето изказване е апел към Вас, след като се приемат тези две законодателни решения, да вкараме и допълнителни текстове между първо и второ четене, които да ни вменят на самите нас задължението в следващите седмици да изработим други закони и текстове, които да дадат цялостната рамка и решение на този проблем.
Да вземем два примера, близки до нас – Турция и Румъния. След катастрофалното земетресение в района на Мраморно море през 1999 г. Турция създаде специален национален катастрофичен пул, който наложи задължително застраховане на всички сгради – частни и държавни. Днес тази задължителност се изразява в това, че степента на застраховане в Турция е 43 %, тоест дори задължителният характер не може да доведе до пълно покритие и създаване на култура в населението, в държавните и общинските органи, за да може да гарантира, че ще има достатъчен резерв. Днес, 12 години по-късно, Турция е натрупала резерв от два милиарда и половина долара по своя катастрофичен пул, който също не е достатъчен да покрие всички рискове.
Веднага се отнасям към другия пример – Румъния. Тя направи подобно действие през 2008 г. и до момента е натрупала ресурс от около 400 млн. евро. Само за сравнение ще Ви кажа, че Румъния, която е доста по-голяма от нас, тя е около три пъти по-голяма като население, горе-долу толкова е по-голям и броят на сградите в Румъния – около осем милиона и половина, дори и там в момента изчисляват, че ако се случи подобно земетресение, както преди 35 години във Вранча, то вероятните искове, които ще се изправят пред държавния катастрофичен пул, ще бъдат в размер на три милиарда и половина евро – данните са съвсем пресни, само отпреди няколко месеца.
Вие виждате, че дори задължителният характер, който ние като законодател ще наложим, няма да реши проблема. Има още един недостатък – с тези текстове ще правим застраховки година за година, няма да създадем изискването за презастраховане на този риск, а катастрофичният риск „Земетресение” винаги изисква презастраховане. И добрите практики в Европа – като една Франция, която бих посочил като най-добрия пример, където над 90 % от населението и публичните власти извършват своите застраховки, държавата е създала тази култура да изисква задължителния характер на застраховането на сградния фонд, но, забележете, държавата е застанала като краен презастраховател, който поема всички рискове, които не могат да бъдат покрити от застрахователите вследствие на създадената система.
Затова мисля, че ние трябва да подходим много прагматично, още повече Световната банка в един доклад отпреди пет години ни оценява като държавата, която в момента е най-слабо подготвена да понесе катастрофичен риск на Балканите. Тя е изчислила, че готовността, която ние имаме да понесем такъв риск, е между 1 и 2 %. Сами разбирате, че това е абсолютно несериозно и абсолютно неотговорно поведение на държавата.
Ние трябва обаче да имаме два технологични етапа при разработването и решаването на този проблем. Дори преди законодателния проблем ние трябва да решим въпроса, свързан с реалната оценка на възможните рискове и последствията за тях, които биха се случили в страната. Това означава, че трябва да имаме актуални данни както на хидрологията на страната, тоест възможността от наводнения, така и от сеизмичните въздействия. За сеизмичните въздействия, слава Богу, вече имаме актуална карта, която беше изработена в периода от 2007-а до 2010 г. и може би само трябва да се направи една допълнителна разработка, свързана със сеизмичните разломи, но дори и да не се направи, сеизмичната карта е достатъчно актуална като база, тя е направена по най-модерните методи на Геофизичния институт на БАН и дава добра основа.
Това, което обаче трябва да направим – това е въпрос, който може би трябва да разгледаме в Закона за държавния бюджет за 2013 г., е да се предвидят средства за актуализация на хидрологичните данни в страната, за оттоците на реките, за възможните рискове, наводненията, още повече тенденцията за несъразмерност на обема на валежите в страната през последните години показва повишен риск. Това е първото.
Второто е на тази база да разработим законодателство паралелно, което да даде елемент на ангажиране на населението и публичните органи на един солидарен модел, който да задължава да отделяме необходимите средства, да има механизъм през българските застрахователи. Тук е много важно да се подчертае, че ние трябва да разглеждаме това действие не като риск за ликвидиране на пазара на имуществените застраховки, а като съпричастност на застрахователите към тази глобална и сериозна инициатива на държавата, и разбира се, да предпишем много ясни ангажименти на държавата като краен гарант, застраховател, управляващ катастрофичен пул, за да може в крайна сметка да гарантираме, че средствата, които се отделят, ще бъдат в определена степен натрупвани в този държавен пул и да може, когато един ден се наложи, държавата да може да реагира, да има съответно ресурса зад гърба си, съответните данни и съответната степен на солидарност, която няма да изисква, и да питаме дали трябва да помогнем на този или на онзи, а вече самият модел на изграждане на застраховането ще ни е дал този необходим обществен консенсус.
Моята молба към всички Вас е да подкрепите промените. Между първо и второ четене дори Ви предлагам заедно да оформим текстове, които да добавим към тези изменения в Закона за общинската и държавната собственост. Разбира се, ще бъдат приети текстовете, които е предложил Министерският съвет, но да разширим и да не спираме дотук. Защото това половинчато решение ще доведе само до това, че ще застраховаме в някаква степен, неизвестно точно каква, на балансова стойност, част от публичните фондове и всъщност нищо няма да сме променили различно от това.
Много отговорни са законите, не са лесни решенията, обсъждаме ги в последната година на мандата на Народното събрание, което само по себе си не е най-доброто време. Винаги такива закони изискват повече технологично време за обсъждане, но аз Ви предлагам, независимо от неоставащото дълго време на този мандат на настоящото Народно събрание, да привлечем, на първо място, застрахователите, Комисията по финансов надзор, да привлечем граждански организации, които са изкушени от темата, за да можем в крайна сметка, в края на това Народно събрание да можем да имаме удовлетворението и чистата съвест, че сме изработили алгоритъм и механизъм, който наистина в бъдеще ще бъде полезен. Още повече тази тема освен политическа воля, освен технологични решения, иска и достатъчно време, за да натрупаме ресурси, които са необходими да посрещнем рисковете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Михалевски.
Има ли реплики по отношение изказването на господин Михалевски?
Господин Давидов иска думата за реплика.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Михалевски! Със сигурност Ви поздравявам за ентусиазма по тази тема като цяло.
Това, с което не мога да се съглася с Вас и на което фокусирахте, е към частната собственост. Вие сам присъствахте на заседанието на Регионалната комисия, видяхте, че подкрепата беше сравнително консолидирана. От друга страна, имаше становище и на Националното сдружение на общините, което, като никое друго становище, беше изключително кратко, ясно и пълно. То в изключителна пълнота подкрепяше така предложения законопроект на Министерския съвет.
Това, което бих искал да допълня, е, че и по настоящия Закон за общинската собственост – в чл. 9, се предвижда задължително застраховане за обектите, които са публична собственост. В случая се прецизира това нещо и с частната общинска собственост. Не бих твърдял, че по един или друг начин, по този начин се товарят общините, защото това е по-скоро една политика, която ги кара да проявят по-съзнателно отношение към методите и начините да стопанисват имуществото си. Това в крайна сметка касае и гражданите, ползващи дадените обекти, които пребивават в даден момент, в който, не дай си Боже, би могло да се случи такова бедствие.
Специално фокусът Ви върху това едва ли не да има целева политика за частната собственост, в никакъв случай не бих се съгласил за тези 57 % жилищен фонд. В крайна сметка всеки собственик сам е длъжен да прояви съзнателно отношение, всеки собственик сам трябва да знае, че собствеността обвързва, и следва сам да прецени как най-добре да съхрани и да менажира дейността.
Примерите с Турция и Румъния не намирам за най-удачни, не бих искал да се впускаме да коментираме тези неща. Разбира се, ако има добри анализи и данни, каквито могат да се направят с географски информационни системи, да се проиграят сценарии, които позволяват различните видове бедствия – както земетресения, така наводнения и други, а защо не в бъдеще да се прецизират някои неща!
Но тази стъпка е изключително полезна. Тя е подкрепена и от Националното сдружение на общините, изключително категорично и от останалите колеги в комисията. Мисля, че всички сме съгласни с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, искате ли думата за дуплика?
Заповядайте!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Давидов! Дори и примерите за Румъния и Турция да Ви се струват близки, подобният модел, който аз Ви развих, е изключително добре работещ във Франция, в Холандия, в Испания.
Единственото място, където държавата не се е ангажирала като краен застраховател, вероятно поради конфедеративния принцип на организацията на властта, е Швейцария.
Само че аз искам да Ви задам, образно казано, въпрос, а ако искате, след това можете да направите изказване. Фондът, който е построен в България до 1970 г., е 62% от целия фонд – жилищен и сграден фонд в България. Шестдесет и два процента е до 1970 г. Вие много добре знаете, че основните мерки и промени в нормите за сеизмично строителство са въвеждани след тази дата. Първо, след Вранча имаше един тип, след това имаше след Стражица – 1987 г., а сега има нови. Но след това!
Няма как да оставим на волята и на добрата гражданска отговорност на хората, когато те няма да могат, ако държавата не ги организира, както посочих в държавите като Франция, Холандия и Испания и така нататък. Държавата не плаща, тя създава условието на солидарен принцип, по подобие – не съвсем същото, а както правим солидарния принцип за здравното ни осигуряване, за общественото осигуряване. Тоест за онзи риск, който ще настъпи, държавата, която всъщност е еманацията на нас, гражданите, тя не е нещо различно – държавата, това сме ние, гражданите – създава условията, при които те да могат да реагират.
Аз Ви казах при един, не дай си Боже, удар, каква е стойността за щетите от едно дори локално, но катастрофично по своя размер земетресение, и, забележете, то не е предвидено като модел в София, което означава, че София би била по-тежък случай, и се оценява поне на 500 млн. евро пряко. Нали си представяте, и завършвам с това, ако днес, не дай си Боже, да чукна на дърво, се случи, какви са инструментите в ръцете на българското правителство да реши този казус?! Никакви за момента!
Дайте да бъдем разумни, трябва да се започне. Имаше идея в края на предния мандат – през 2008 г. се обсъждаше, но не успя. Но това означава, че трябва да го заложим. Вероятно то ще претърпи няколко модификации, ще преминем през няколко етапа, но трябва да се започне.
Не можем да делим частната собственост на гражданите от публичната собственост, която е на същите граждани. И, забележете, таксите, които ще трябва да платим за това застраховане, което ще приемем, пак ще ги вземем от същите граждани. И какво ще им кажем? – „Ние си решихме проблема с обществените сгради, решете си вие вашия”. Но ние го решаваме от едни и същи хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2012 г.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Първият доклад е на Комисията по правни въпроси.
Господин Тодор Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
Направените предложения в законопроекта са продиктувани от последните природни бедствия – наводненията през февруари 2012 г. и сеизмичния трус от 22 май 2012 г. с епицентър в близост до гр. Перник.
В сега действащата уредба в Закона за държавната собственост е предвидено задължително застраховане на застроените имоти – публична държавна собственост, но в голямата си част обаче застрахователните компании при застраховката за природни бедствия не включват риска от земетресения.
За решаване на проблема се предлага допълнение в чл. 12, ал. 1, като изрично се предвижда застроените имоти – публична държавна собственост, да се застраховат задължително и срещу природни бедствия и земетресение. В същото време се изключва самоучастието по отношение на задължителните застраховки на застроените имоти – публична държавна собственост, в обхвата на рисковете „природни бедствия” и „земетресение”.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2013 г., за да се осигури възможност на организациите на бюджетна издръжка да преструктурират при необходимост разходите си за осигуряване на необходимите средства за застраховане на застроените имоти – публична държавна собственост.
В хода на дискусията бяха отправени въпроси дали предвижданите застраховки са коментирани със застрахователните компании и бил ли е нормативно определен пакетът от задължителни застраховки.
Поставен бе и въпрос защо се подхожда по различен начин към публичната държавна и частната държавна собственост по отношение на застраховането. Защо не е предвидено частната държавна собственост да не се застрахова задължително и не е ли удачно, ако частната държавна собственост е отдадена на трето лице, да се предвиди механизъм и то да бъде задължено да я застрахова.
Изказа се опасението, че изричното изписване на застраховките „срещу природни бедствия и земетресение” ще доведе до отпадане на другите сключвани до момента застраховки, тъй като няма нормативно записан пакет от застраховки.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че възприемат идеята за застраховане на държавната собственост, като се предвиди разпоредба в закона, указваща, че в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост ще бъдат разписани рисковете, срещу които ще се застрахова държавната собственост.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Вторият доклад по същия законопроект е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Докладът ще бъде прочетен от господин Данев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ДАНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост.
На заседанието присъстваха Теодора Телбизова – експерт в Дирекция „Правна”, и Станимир Парцалев – експерт в Дирекция „Държавна собственост”, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът беше представен от госпожа Теодора Телбизова.
Според мотивите, изложени от вносителя, настоящият законопроект е изготвен след възникването на необходимост от допълнително прецизиране на нормативната уредба, относима към изискването за застраховане на имотите – публична държавна собственост. С оглед характера на настъпилите природни бедствия – земетресения и наводнения, предложенията в законопроекта определят минимален обем на покритите рискове при задължителното застраховане на застроените имоти – публична държавна собственост. Предвижда се нормативно изискване за включване на застрахователните рискове „природни бедствия” и „земетресение” към задължителните и към момента застраховки. В по-голямата си част застрахователните компании поставят риска „земетресение” извън обхвата на застраховките, покриващи риск от природни бедствия. За да бъде покрит и този риск, се налага заплащане на допълнителна премия. Предвиденото изрично изискване за минимален обхват на посочените застраховки, а именно – срещу природни бедствия и земетресение, се предлага с цел да се гарантира по-висока защита на обществения интерес чрез защита на застроените имоти – публична държавна собственост, съобразявайки тяхното предназначение – за трайно задоволяване на обществените потребности.
Със Законопроекта се предвижда влизането в сила на предложените допълнения от 1 януари 2013 г. С това се цели организациите на бюджетна издръжка да преструктурират разходите си, ако това е необходимо, за да спазят изискванията на закона.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Данев.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Радославов желае да се изкаже.
Имате думата, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Аз мисля, че този проект е една добра стъпка, ако може така да се каже. Крайно време е да се въведат тези възможности като задължение за застраховане и на държавните сгради, също така и на сградите на държавните дружества.
Обаче има няколко такива въпроси, които искам да отправя към вносителите: дали е направен анализ, такъв би трябвало да има, за това как би се отразило на държавния бюджет за 2013 г. и дали са предвидени съответните суми?
Доколкото разбирам, не се предвижда самоучастие на самите държавни предприятия с финансиране на това застраховане.
Мисля си, че вероятно връзката между единия и другия закон –говоря пак за този за държавната и за общинската собственост, може би се нуждае от допълнително анализиране и осмисляне.
В крайна сметка това ми е основният въпрос: стойностно това как би стояло и дали това е предвидено в бюджета за 2013 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на изказването на господин Радославов? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски. Имате думата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председателстващ. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, има микрофони. Ако някой иска да вземе думата – председателстващият многократно Ви призова, но ще Ви помоля да не подвиквате!
Аз искам да задам в разширение на това, което каза господин Радославов, моя въпрос, и ще помоля наистина между първо и второ четене тези данни да бъдат представени от представителите на изпълнителната власт.
Държавната собственост е значително по-голяма от общинската и ефектът върху нея, особено залагайки принципа на липса на самоучастие, ще повиши стойността на застрахователните премии.
И аз искам да попитам: наистина правен ли е анализ? Колко точно ще бъдат премиите, които застрахователите за една година застраховане, защото такъв е принципът, който ние залагаме в тези текстове, ще наложат на държавната собственост? Как се формира този размер и как ще се отрази на бюджета на публичните органи и на бюджета на държавните предприятия?
Само си представете, че щом 8 % от целия сграден фонд е застрахован, а вероятно съсобствеността на държавната собственост се измерва все пак с някакви десетки проценти, без да съм компетентен да кажа колко са, то вероятно тази сума никак не е малка. И затова е много важно, когато ние ще гласуваме на второ четене – след първото, и със съответните предложения, да сме наясно за последствията.
В следващия момент, ако се окаже, че публичните органи нямат тези средства да застраховат, а ние сме свидетели колко такива публични органи, като започнете от културни институции, обсерватории – напоследък чувам, нямат пари за заплати, предполагам се сещате, че най-вероятно, когато опре въпросът до това дали първо да платят заплатите или застраховката, изборът ще бъде 100 % в посока на заплатите.
И затова аз моля действително, не просто така – с лека ръка и без никакъв дебат, както очевидно става в залата, за огромно съжаление, ще помоля и се обръщам към представителите на изпълнителната власт, да дадат на народните представители съответните финансови разчети, за да видим какви са реалните последствия, а не тази държавна собственост да си я представяме като нещо имагинерно, неясно, но с голям хъс и воля да приемаме съответните изменения в законите, които в крайна сметка няма да доведат до нищо конкретно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на изказването на господин Михалевски? Няма.
Колеги, тъй като изтича работното време (шум и реплики от ГЕРБ), ще оставим законопроекта, ще го отложим ... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
На ръба сме на времето на заседанието ... (Шум в залата.)
Трябва да бъдем стриктни.
Нищо друго не ми остава, освен да обявя, че следващото заседание ще се състои утре, 18 октомври 2012 г., от 9,00 ч. по програмата, която е обявена. Благодаря.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Митхат Метин
Любомир Владимиров