Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, предлагам на вниманието Ви Програмата за работата на Народното събрание за времето от 24 до 26 октомври 2012 г.:
1. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на факти и обстоятелства относно случаи, изнесени през последните дни в медийното пространство, на полицейско насилие, както и на опити за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителните и правораздавателните органи и проект за решение по доклада. Вносител: Временната анкетна комисия на 24 април 2012 г. Продължение от петък.
2. Проект за решение за произвеждане на национален референдум. Вносител: Комисията по правни въпроси на 23 октомври 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител: Министерският съвет на 30 декември 2011 г. Приет е на първо четене на 21 юни 2012 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители: Екатерина Михайлова и група народни представители на 23 февруари 2012 г. Приет е на първо четене на 4 април 2012 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Тук имаме три законопроекта. Първият е с вносители Мартин Димитров и група народни представители на 21 декември 2011 г.; Огнян Стоичков и Павел Шопов на 23 март 2012 г.; Кирчо Димитров и група народни представители на 11 май 2012 г., и Министерският съвет на 12 октомври 2012 г.
Това е предложение за точка първа, за четвъртък – 25 октомври 2012 г.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2012 г.
7. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи и проект за решение по доклада. Вносител: Временната анкетна комисия на 12 октомври 2012 г.
8. Доклад на Временната парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 г. – януари 2012 г. и проект за решение по доклада. Вносител: председателят на Временната комисия на 26 септември 2012 г.
9. Парламентарен контрол.
Започва от 11,00 ч. с разисквания по питането на народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите.
Гласуваме предложената ни програма.
Гласували 134 народни представители: за 107, против 15, въздържали се 12.
Програмата е приета.
Няма внесени предложения на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и затова преминавам към съобщенията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По дневния ред – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, предлагам втора точка от програмата да отпадне със следните основания: има две искания за референдум – едно от над половин милион български граждани, и едно от 76 народни представители, а в същото време има внесен един проект за решение. Две искания за референдум – един проект за решение!
Такава процедура определено ще подмени волята на тези над половин милион български граждани. Най-малкото, липсата на проект за решение по искането на над половин милион български граждани, трябва да има и съответен проект за решение. Липсата на такъв проект означава абсолютно противоконституционно, противозаконно отказване от обсъждане на искането за провеждане на национален референдум от половин милион български граждани.
По-циничното в цялата история е, че другото предложение за провеждане на референдум е от хора, които са гласували срещу спирането на проекта за АЕЦ „Белене” – хора, които с гласа си в залата са допринесли да се стигне до събирането на над 500 хиляди подписа. И сега да няма проект за решение по искането на народа, и той да се подменя с проект за решение по искането на 76 народни представители, е пълен абсурд – противоконституционно и противозаконно!
Затова Ви моля да бъде отложена тази точка и да бъде подготвен проект за разглеждане по искането на над половин милион български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
На Председателския съвет имаше разговор и определено се постигна някакво решение. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Да сте присъствали.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Михаил Миков – точка втора от програмата: Проект за решение за произвеждане на национален референдум, да бъде отложена.
Гласували 131 народни представители: за 38, против 81, въздържали се 12.
Предложението не е прието. (Шум и реплики от КБ.)
Госпожо Манолова, искате думата за прегласуване?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се да Ви е направило впечатление освен юридически неграмотното изписване на точка 2 от седмичната програма, но и факта, че докладът на Правната комисия по темата за референдума беше внесен и раздаден едва тази сутрин. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Едва тази сутрин беше раздаден на народните представители, по една от най-важните теми за този парламентарен сезон – темата за искането на над половин милион български граждани за произвеждане на първи национален референдум. Макар че формално изискването за раздаване на доклада 24 часа преди обсъждането в залата да се отнася само за законопроекти, предвид изключителната важност на този въпрос, следваше да бъде дадена възможност на народните представители да се запознаят с аргументите на Правната комисия.
Вие очевидно, господин Анастасов, или госпожа Цачева сте се подвели по акъла на госпожа Фидосова, която чете парламентарния правилник както „дяволът чете Евангелието”, когато и както й изнася. (Реплики от ГЕРБ.)
По отношение на референдума веднъж прилага по аналогия текстовете от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които се отнасят за законопроекти, а веднъж, каквото си иска. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Фидосова, моля Ви за тишина в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз искам да попитам: защо е това мишкуване от депутатите от ГЕРБ по темата за референдума?! Защо в дванадесет без пет през задната врата на парламента внесохте едно искане от 76 народни представители за Вашия референдум с една-единствена цел – само и само да се присламчите към подписката на 770 хил. български граждани и след това по един безобразен начин така окастрихте въпроса на хората, че абсолютно го лишихте от смисъл?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Погледнете, господин председател, как е изписан този въпрос. Погледнете! Може ли Проектът за решение на Правната комисия да е по-важен от подписката на 770 хиляди български граждани?! Може ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отлагане на точка 2 от програмата ни.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 88, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 октомври до 23 октомври 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Ваньо Шарков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Антон Кутев до министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите. Вносител е Ангел Найденов и група народни представители;
- Проект за решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати, избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносители са Красимир Велчев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Отчет на дейността на Сметната палата на Република България за 2011 г. Вносител е Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител – Министерският съвет. Разпределен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща – Комисията по здравеопазването;
- Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водно-учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър. Вносител – народният представител Огнян Стоичков. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, както и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и на Комисията по правни въпроси.
Днес, на 24 октомври 2012 г., е раздаден на народните представители общ Проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Приет е на първо четене на 31 март 2011 г. и на 27 септември 2012 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 19 октомври 2012 г. в Народното събрание е внесен коригиран отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2011 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика. Освен в постоянните комисии материалът се намира на разположение на народните представител и в Библиотеката на парламента.
Съобщения.
На 19 октомври 2012 г. в Народното събрание са постъпили следните искания от Борис Велчев – главен прокурор на Република България:
1. Даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Митхат Мехмед Табаков – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание по досъдебно производство № СЗ 102/2012 г., по описа на СЗ „ПКФДИ” – СГП, за извършени престъпления по чл. 212, ал. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, съгласно обстоятелствената част на искането.
2. Даване на разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу Митхат Мехмед Табаков – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание по досъдебно производство № СЗ 103/2012 г., по описа на СЗ „ПКФДИ” – СГП, за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 93, т. 1, б. „а” от Наказателния кодекс, съгласно обстоятелствената част на искането.
3. Даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Гюнай Хасан Сефер – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание по досъдебно производство № СЗ 102/2012 г., по описа на СЗ „ПКФДИ” – СГП, за извършени престъпления по чл. 311 ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 212, ал. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, съгласно обстоятелствената част на искането.
4. Даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Гюнай Хасан Сефер – народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание по досъдебно производство № СЗ 103/2012 г., по описа на СЗ „ПКФДИ” – СГП, за извършено престъпление по чл. 203, ал.1, във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 311, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 и чл. 93, т. 1, б. „б” от Наказателния кодекс, съгласно обстоятелствената част на искането.
Четирите искания и приложените доказателствени материали ще бъдат на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Обемът на материалите е твърде голям, така че няма как да бъде размножен и разпространен.
Декларация от името на Парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ възразява категорично срещу опитите да бъде дискредитирана личността на генерал Васил Делов. Военноначалникът, който преди 100 години начело на Хасковския отряд връща Източните Родопи в границите на суверенната българска държава и когото историческата наука с основание нарича „Освободителя на Кърджали”.
Обругаването на генерал Делов хвърля срамно петно не само върху името на един доблестен български офицер, но и върху бойната слава на България.
На 21 октомври, на тържествена сесия на Общинския съвет в Кърджали 22 общински съветници от ДПС се обявиха срещу удостояването на генерал Васил Петров Делов посмъртно със званието „почетен гражданин”, пренебрегвайки волята на местните жители и приетото с пълен консенсус решение на Обществения инициативен комитет за честване на Балканската война.
На 21 октомври 2012 г. в Кърджали бе направен опит да бъде подменена историческата истина под давлението на външни фактори и в услуга на вътрешнопартийни разногласия в редиците на една политическа сила.
Ние, народните представители от Парламентарната група на партия ГЕРБ, намираме поведението на съветниците от ДПС за скандално. То води до изкуствено противопоставяне на хората от региона, сее разкол и говори за дефицит на демокрация. Отказът да бъде присъдено моралното звание „Почетен гражданин” на един велик българин – пълководец и патриот, оспорва не само неговите заслуги, но и историческия акт на Освобождението от 1912 г . – събитие, съизмеримо с Трети март и Съединението.
Опозорена е не само личността на генерал Делов, но и историческата памет, чувството за национална принадлежност. Отричайки делото на генерал Делов, ДПС – Кърджали, за пореден път показа, че не уважава паметта нито на българските войници, нито на доброволците от турското население, сражавали се рамо до рамо и оставили костите си по бойните полета в името на националното обединение.
Приносът на генерал Делов за присъединяването на поробените Родопи към независима България и освобождаване на местното население са признати не само у нас, но и в цяла Европа. Историята отдавна е дала своята оценка за делата му и преиначаването на историческите факти не носи полза никому. Ако това не е политическо късогледство, то значи е брутална предизборна игра, която вгорчи празника на всички граждани на Кърджали и даде изключително лош пример на децата ни.
Няма нито едно устно или писмено свидетелство в подкрепа на обвиненията срещу генерал Делов и неговите войници!
Нека тези, които си позволиха да го охулят, поддавайки се на политически изкушения, да се допитат до архивите. Там ще прочетат, че генерал Делов е сред основоположниците на Българската армия след Освобождението, отличник на Първия випуск на Военното училище и автор на първия български учебник по военно дело, участник в четири войни, сражавал се геройски в боевете при Драгоман, Пирот, Цариград и Одрин, посветил 40 години от живота си в служба на Армията и Отечеството, награден с четири ордена за храброст. През октомври 1912 г. командваният от него Хасковски военен отряд превзема Кърджали и отваря пътя за българските войски към Одрин. Първите заповеди, които издава, гласят, че всеки, който си позволи посегателство спрямо мирното население, ще носи отговорност и ще бъде строго наказан. За него съвременниците казват, че е отвоювал победите си не с кръв, а с разум.
Този човек, уважаеми колеги, се оказа недостоен за званието „Почетен гражданин” в очите на общинските съветници на ДПС в Кърджали.
Ние се присъединяваме към националната гражданска инициатива. Призовавам всички колеги да я подкрепят – за присъждане на орден „Стара Планина – първа степен, с мечове” на генерал Делов! С това едва ли ще заличим скандалното поведение на съветниците от ДПС – Кърджали, но ще покажем, че сме хора със съвест.
Нека не допускаме да бъде осквернена и употребена паметта на един достоен българин за политически цели! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на Парламентарната група на ДПС има думата народния представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, казусът „Кърджали”, който предизвика политическите реакции на всички парламентарни и извънпарламентарни сили, е пряко следствие от отсъствието на общ прочит на инак общата ни история предвид на визията ни на страна с европейско самосъзнание.
Балканските народи имаме обща история, но е съмнително, че имаме обща историческа памет – колкото балкански народи, толкова балкански истории. Пристрастната интерпретация нерядко погубва стойността на историческия факт, на истината.
Дори историческата наука неслучайно през определени периоди е проявявала силен рефлекс не към обективното отразяване на исторически събития, а към тяхната реконструкция, съобразно политическите пристрастия, още по-лошо – за обслужване на етно-религиозните тежнения, които са под флага на нарочно конструираните балкански национализми. Така, като контрапункт на европеизмите, се раждат балканизмите – историческа щампа, от която балканските народи все още не успяват да се освободят.
Ако имахме общ прочит на историята, всеки исторически факт, всяка историческа личност щяха да намерят своето неоспоримо място в измерението на хуманизма и човешките права. Тогава и политическото пристрастие би било безсилно, затова и оценката не би била зависима от волята на едно или друго политическо мнозинство в местен или дори в национален парламент.
Общият прочит на историята по необходимост е градивен, интегриращ. Обратно, прочит, който обслужва политическо пристрастие или етно-религиозно тежнение, дори когато чрез тях се изгражда героиката на миналото като маркер на националната идентичност, крие риска от пренасянето на историческите разломи в съвременни разделителни линии.
Имаме нужда от общ, ще рече градивен, интегриращ прочит на историята, без нихилизъм, без отрицание.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Браво, браво!?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Така, щото всеки исторически факт да получи своето заслужено признание,...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Браво, браво!?
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... светъл пример, в това число удостоени и със знака на почетността – да бъдат онези велики синове и дъщери на всеки народ, които имат ресурса за подражание от всеки съвременен гражданин, без оглед на неговата етническа или религиозна принадлежност.
Има такива безспорни събития и личности. Никак не е случаен, а закономерен, дори бих казал естествен, е фактът, че няма Трети март, на който българските национални знамена пред Паметника на незнайния войн аз и други мои колеги от ДПС да не стоим редом с представителите на всички останали партии, защото е обща и безспорна оценката, че това е датата, която бележи възстановяването на българската държавност.
Също така е естествен фактът, че портретът на Апостола с неговия светъл поглед, отправен в бъдещето, със заклинанието, че „българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласие от всички народности, ще се избере”, стои в кабинета не само на председателя на нашата партия, но и в кабинетите на други представители на различни власти, избрани с листата на Движението за права и свободи.
Уважаеми госпожи и господа! Това не е политическа показност, още по-малко куртоазия, а отговорна и искрена позиция на партия, която последователно е застъпвала тезата, че в историята е важен урокът – онова, което задава градивната перспектива.
Затова ДПС последователно се противопоставя срещу всеки опит за партийно-политическа експлоатация на миналото. Най-великият проект на ХХ век – Европейският съюз, стана възможен именно заради общият прочит на историята – французи, германци, италианци и англичани минаха през кървави войни, чиято кулминация е приключилата през 1945 г. Втора световна война. Но в името на икономическия и обществено-политическия просперитет се създаде Европейският съюз, в който вече членуват 27 държави, сред тях и България.
Как ние обаче четем своята история, собствено Стогодишнината от Балканската война и Освобождаването на Кърджали?
Векът е единица за историческо време, но не е достатъчен, за да изтрие от паметта на днешните поколения човешките измерения на трагизма на войната, болката за загубени предци от всички етноси по време на Балканската война. Тя е Балканска, именно защото изправя един срещу друг балканските народи. Тя е тотална война, без да е необходимо да се дефинира изразът.
Факт е, че тя, както реши определени исторически въпроси от изключително значение за България, в не по-малка степен задълбочи други, за да се стигне, за съжаление, до Междусъюзническата война, отвори рани, бъркането в които все още е въпрос на политическа деструкция.
Уважаеми госпожи и господа, историческите разломи на войните от началото на ХХ век не просто породиха балканизмите и метафората за барутния погреб, но са в основата на невъзможността балканските народи да имат своя обща геостратегическа перспектива.
Днес евроатлантизмът като измерение на хуманизма и човешките права, на върховенство на закона представя такава обща перспектива. Тя ще се реализира само ако се намери воля за такъв общ прочит на общата история, при който отношението към историческите събития и личности, в това число и генерал Васил Делов, би се разположило в общественото съзнание естествено, а не с политически актове. Ако все пак възникне необходимост от признание на почетност с политически акт, общият прочит на миналото ще е създал предпоставките този акт да се приеме не дори с широко съгласие, а с консенсус.
В името на този исторически шанс Движението за права и свободи призовава към европейска геополитическа зрялост и отговорност, което да ни предпази от по-нататъшна самоцелна политическа експлоатация на казуса „Кърджали”, за да се избегне рискът от провокирането на разделителни за толерантното ни гражданско общество линии. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Професор Станилов – от името на парламентарна група.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от всички останали общ прочит на историята за „Атака” не може да има. Причината, основанието за това определение е следното.
Когато има различни ценностни системи, когато има различна историческа съдба, когато има различни национални герои, когато има различни по оценка събития в историята, общ прочит не може да има! В световната история общ прочит на историята няма, не съществува и няма как да се направи, защото, ако се направи такъв прочит, за който пледират нашите колеги от ДПС, трябва да говорим неистината, да започнем да лъжем и да изкривяваме обективните факти.
Ето защо, фактът, събитието в Кърджали заслужава нашето осъждане и нищо повече!
Много пъти през цялото време, когато „Атака” е била парламентарно представена партия, ние сме изтъквали тези факти. Внасяли сме проекти за решения, които точно, които вярно, които правилно и обективно определят мястото на всяко историческо събитие и всеки исторически факт, но не срещаме разбиране.
Надявам се, че случаят в Кърджали ще отвори очите на мнозина, уважаеми колеги! Общ прочит на историята няма! Османско присъствие няма! Има османско владичество, наричано по българска традиция „турско робство”.
Пак ще Ви припомня от името на Парламентарната група на „Атака”, обърнете внимание на класиците на българската история. Един от най-големите български историци професор Вера Мутафчиева, Бог да я прости, вече е покойница, написа в един свой доклад, който е публикуван и съм го цитирал в книгата, която всички Вие сте получили: „Ние сме живели – пише Вера Мутафчиева – половин хилядолетие заедно и не се даже познаваме.” Много категорично. Защо? „Защото – казва тя – завоевателите турци са възприели от нас, от всички балкански народи, включително българи, гърци, сърби и така нататък, административна система, данъчна система, обществени отношения вътре помежду си, организация на армията и така нататък, и така нататък, но – казва тя – не са възприели нищо от нашия дух. За тях той е останал духът на гяурите, презрения, презрения духовен живот на гяурите.”
Затова ние се различаваме много категорично и сега, и в началото на ХХ век. Европейските ценности не се отнасят за това, за което ние говорим тук.
Новата и най-новата история на балканските народи никога не е зависела от самите тях, не е зависела нито от Балканската, нито от Междусъюзническата война! Не е зависела! Зависела е от Великите сили! И ние тук в края на ХХ и началото на ХХІ век видяхме как границите на Балканите се определиха от Великите сили: просто образуваха една нова държава Косово, една нова държава Босна и Херцеговина, разчертаха граници, наредиха ги, скръцнаха със зъби и всички ние си подвихме опашките.
Уважаеми колеги, ние ще имаме успехи само когато проявим независима воля и политика и защитаваме собствените си интереси като балкански народи, сред които турският народ не е! Защото ние сме европейци, имаме европейско културно наследство, а те нямат такова наследство.
Не искам да кажа нищо лошо. Не искам да кажа, че ние мразим турците, че аз лично мразя турците. Но аз съм българин и интересите на българската нация стоят най-високо в моето съзнание. А всички геополитически оценки, всички геополитически оценки – повтарям, са, че основният геополитически, геокултурен, геостратегически противник на балканските народи, на народите на европейския югоизток се явява Турция. И когато тук чух обвинения, че внасяйки Закон за забрана на употребата на турски език на митинги, събрания и прочие, искаме да асимилираме турската диаспора в България, аз изпитах срам. За каква асимилация говорим? Турците са 71-72 милиона, ние сме под 7 милиона. Кой кого асимилира?! Изобщо, когато се говори тук, трябва да се държим много отговорно!
Повтарям Ви още веднъж: надявам се както случаят в Кърджали, така и декларацията на колегите от ГЕРБ да отворят нечии очи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Други декларации ще има ли? Няма.

Продължаваме с:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТНОСНО СЛУЧАИ, ИЗНЕСЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В ОБЩЕСТВЕНОТО И МЕДИЙНОТО ПРОСТРАНСТВО, НА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ, КАКТО И НА ОПИТИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ВЛИЯНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ ПРАВООХРАНИТЕЛНИТЕ И ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Продължаваме разискванията.
По отношение на времето: Парламентарната група на ГЕРБ разполага с 30 минути и 50 секунди; Коалиция за България – с 9 минути и 30 секунди; Парламентарната група на Движението за права и свободи – с 20 минути и 21 секунди; Парламентарната група на Синята коалиция има 35 секунди; Парламентарната група на „Атака” има 20 минути; независимите народни представители имат 8 минути и 55 секунди.
По време на разискванията в петък е направено процедурно предложение от народния представител Георги Божинов за поименно гласуване. Искам само нещо да уточня, тъй като в чл. 56 от правилника има две поименни гласувания – със ставане и с изрично указване и заявяване на позицията как ще се гласува по доклада, тоест по т. 3 от ал. 2 на чл. 56.
Господин Найденов е направил предложение за редакция, което, доколкото разбрах, би трябвало да дадете и в писмен вид.
Тези две предложения ще бъдат гласувани след приключване на разискванията.
Продължаваме разискванията.
Колеги, заповядайте за изказване.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Ревовете от управляващото мнозинство, господин председател, показват само едно – голямо очакване за повече истина относно случая в Перник и за повече истина за това дали България е правова държава.
И двата доклада – този на казионната комисия, съставена само от управляващото мнозинство, и другият – от представители на всички останали политически сили в Народното събрание, доказват, че България не може да осигурява законност. Не може да осигурява законност, когато се разследват престъпления. Не може да осигурява законност, когато висши служители, призвани да се движат в рамките на закона, го нарушават и това води до смърт – смърт, която завинаги трябва да прикрие един изключително тежък случай.
Преждеговорившите в тази дискусия посочиха други, косвени връзки, които никак не са били в интереса на комисията на управляващото мнозинство. С този доклад очевидно се потвърдиха в най-висока степен онези очаквания, които опозицията имаше, когато се сформираше комисията и онези очаквания, които не позволиха на народните представители от другите, извън мнозинството, парламентарни групи да участват в нея, че тя е направена, за да прикрие случаите на флагрантни, тежки, престъпни нарушения на закона при разследването и разкриването на престъпления. Да прикрие случаите на полицейско насилие, заради които България е осъждана в редица международни институции.
По-интересното е друго – че управляващото мнозинство не желае престъпните действия, които се извършват от органи на властта, да бъдат разкрити, извършителите на тези престъпления да бъдат предадени на съдебната система. Те трябва да бъдат прикрити и в прикриването на престъпните деяния е намесено и българското Народно събрание! Как иначе да оценим факта, че комисията, която се е занимавала с пернишкия случай, се задоволява да приеме дисциплинарните наказания на служителя, участвал при смъртта на разследвания от Перник – да изчезне най-важният свидетел на обвинението? Всъщност примирението с този факт е сигнал към тези, които извършват дейностите по разследване и разкриване на престъпления.
Няма значение коя е точната квалификация, господин Лазаров. Има извършено престъпление и комисията би трябвало да подаде сигнал до главния прокурор, защото включително и в доклада на парламентарната комисия на управляващото мнозинство има достатъчно факти за извършено престъпление, но няма нито дума за сезиране на компетентните органи за разследване на това престъпление!
Е, как, уважаеми народни представители, българските граждани ще вярват, че в България има законност и че Народното събрание е това, което държи на законността?! Напротив, гражданите на България основателно ще приемат, че Народното събрание прикрива извършени престъпления!
Този доклад е едно тъжно доказателство за липсата на усещане в управляващото мнозинство за това кое е важно за българските граждани, а най-важното е да има усещането за законност и справедливост. Когато нещата се замитат, когато нещата се прикриват, когато Парламентът участва в това замитане и прикриване, оттам насетне никой не може да убеди гражданите, че те трябва да спазват законите, че трябва да се подчиняват на реда! Напротив, те имат легитимното и законно право да тръгнат срещу една власт, която не уважава закона, срещу една власт, за която тесният политически интерес стои над закона дори когато става въпрос за тежки престъпления, каквото е смъртта на основния свидетел по такъв тежък случай като пернишкия.
Оттук насетне нещата са ясни. Вие имате мнозинство да приемете какъвто щете доклад. Но фактите ще останат и ще бъдат тълкувани и след Вас. Не толкова в залата на Народното събрание, колкото от органите на правораздаването, когато ГЕРБ падне от власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Миков, разследване по случая има и то продължава и до днес.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): С чадър!
ЕМИЛ РАДЕВ: Така че не казвайте неистини в момента – разследването продължава.
Същите факти, с които се запозна комисията, са и в Прокуратурата, така че няма чадър, за който говорите – всички процесуални действия се извършват и продължават да се извършват по предвидения в закона ред.
Когато говорим за чадър и за липса на контрол, трябва да се спрем точно на последния случай и да видим дали при Вас като министър е имало нужният контрол за прилагане на специални разузнавателни средства и дали тогава някой по някакъв начин не е прикрил факти, които не са приятни.
Отгоре на всичко от тези специални разузнавателни средства ясно личи участието на магистрати в прикриването на доказани вече престъпления – съдът се е произнесъл.
Моля Ви, не заблуждавайте аудиторията и не правете квалификации, особено за дейността на тази комисия и за дейността на правоохранителните органи, защото благодарение на техните действия това престъпление бе разкрито. Вашият опит да дестабилизирате най-работещата система в момента е опит точно за политически спекулации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Миков, с изказването си Вие току-що зачеркнахте своята работа като министър на вътрешните работи. Казахте, че българските граждани трябва да вярват на институциите, но като бивш министър на вътрешните работи как допринасяте за това доверие и това успокояване на българските граждани – ние да вярваме на институциите, които сами създаваме?
Аз искам българските граждани да вярват на своите политици, защото точно те назначават институциите, които в момента плюем от трибуната на Народното събрание. Като член на Вътрешната комисия съм гласувал за създаването на тази комисия. Аз искам да вярвам на тази комисия и на хората, които работят в нея. Не искам да вярвам на провалени политици, на някаква алтернативна комисия, събрана по незнаен път, която изнася пред нас някакъв доклад! Говорят се неща, на които българският народ трябва да повярва!
Твърде рано започна предизборната кампания и не е редно такъв случай с трагичен завършек да внася привкус в Народното събрание, да изтъкваме и да ставаме по-велики, отколкото сме.
Моля Ви, когато говорим, нека да говорим с уважение към нашите институции. Нека да внасяме яснота в разума си, когато искаме да вярваме на институциите – да вярваме в това, което сме създали ние като политици. Само тогава хората ще ни повярват. А не на измислени доклади със съмнително качество и съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Миков, нито миналата седмица в петък, нито сега посочихте кои са Вашите източници на информация за тези грандиозни разкрития в кавички. Къде са протоколите от заседанията на Вашата комисия? Защо не ги показахте на обществеността? Защо не посочихте във Вашия доклад на групата народни представители кои са лицата, които сте изслушали, и каква информация са Ви предоставили?
Господин Миков, защо по случая Бесоолу Вие не сте упражнили контрол върху областния директор на Стара Загора господин Тончо Михайлов? Защо сте позволили да бъдат прилагани специални разузнавателни средства спрямо лица, които са имали качеството на кандидати за народни представители, господин Миков?
Уважаеми колеги, в заключение искам да стане ясно на тази зала едно нещо: нашата комисия по случая в Перник се занимаваше с отношението на представителите на местната структура на Териториалната служба за борба с организираната престъпност към семейството на Мирослава Николова и относно това какви факти и обстоятелства има по отношение на поведението на служителите на ГДБОП в апартамента на Стойчо Стоев. Ние не разследваме, не се произнасяме с обвинителен акт и още повече с присъда, дами и господа, за разлика от колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз знам, че старозагорският случай беше поставен в дейността на тази комисия, за да можете лично да атакувате опозицията. Само че ако внимателно се проследят участниците там, някои от тези, които са участвали в тази работа, после бяха повишени като политическа награда за действията си по време на предишния управленски мандат – служители от МВР. Имената им са ясни. Докладните са в Секретното деловодство, всеки може да ги види. Такива служители има не само в Стара Загора, има и на централно равнище. Неслучайно – мога да ги изброя поименно, част от полицейските ръководители в този мандат бяха повишени, включително и тези, които отговаряха за шумния случай „Наглите”. Времето е това, което ще отваря страниците, и ще се види дали не е имало случаи на умишлено бездействие по разкриване на престъпления в края на предишния мандат.
Но, господин Ципов, понеже питате откъде е тази информация, идете в апартамента на Стоев. Не намерихте ли време да отидете, да видите как е станало всичко това? (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Не намерихте ли воля и сила да си зададете въпроса: защо ацетоновите натривки са извършени с негоден ацетон? Защо са негодни изследванията за нагар по ръцете на присъстващите служители и на Стоев?
Не намерихте ли сили за този прост въпрос, за който не е необходима кой знае каква компетентност, необходима е гражданска доблест извън политическото послушание?
Аз съм сигурен, че един ден ще се намерят хора, които ще дадат отговорите на тези въпроси, защото едно е да прикриеш, да замажеш, и съвсем друго е да дадеш на хората усещането, че фактите, такива каквито са, водят до следните изводи. А изводът е един: необходима е отговорност по високите етажи и когато се бяга от нея, тогава неуважението към системата се превръща в норма. Не може уважението да почива на замазване. То трябва да почива на ясно носене на отговорност, в случаите когато са извършени нарушения, още повече, когато са извършени престъпления, заради които човешки живот на важен свидетел е прекъснат. Това е – просто и ясно. Вие бягате от тези отговори.
Може да се опитвате – опозицията това, опозицията онова, не знам си какви политици, не знам си що политици. Великов да ги квалифицира, но истината е една: Вие с Вашата работа прикривате едно извършено престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Сичанов.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започна, само едно леко отклонение. Да, тези, които имат заслуги по отношение на дейността на разкриването за отвличанията, заслужават да бъдат повишени в длъжност. Това са хора доблестни, които са си свършили съвестно работата и са стигнали до едни крайни резултати.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки нежеланието на Коалиция за България, на Синята коалиция, на Движението за права и свободи, на Парламентарната група на „Атака”, нашата комисия, която беше създадена с решение на Народното събрание, изпълни своите цели и задачи, за които беше определена. За да кажа това нещо, мисля, че трябва да дам малко повече светлина върху работата на нашата комисия.
Комисията проведе редица срещи и разговори с широк кръг от лица, имащи отношение за всеки един случай – за четирите случая, които бяха определени в решението на Народното събрание. Бяха проведени разговори с лица, имащи отношение като длъжностни лица в работата на тези случаи, но също така и с широк кръг от лица, които са били свидетели, или граждански лица, които биха дали допълнителна светлина върху действията на полицията. Целта е била единствено да се получи максимална информация какви са били действията на полицията, били ли са правилни, има ли слабости, няма ли слабости. Всички тези действия на комисията са били проведени безпристрастно и без уговорки, без предварителни уговорки и срещи, за които ни обвиняват в момента.
Действията и работата на комисията бяха при открити и закрити заседания. В откритите заседания присъстваха представители на медиите, имаше директно излъчване от кабелна телевизия. Дори на едно от заседанията присъства и човек от алтернативната комисия, който чу как работим ние. Закритите заседания бяха поради желанието на лицата, с които сме провеждали разговор, да не се дава гласност – това, което се споделя там, да бъде между нас, членовете на комисията. Който е имал желание от алтернативната комисия, би могъл да дойде и да чуе за какво става въпрос.
Да, в тази комисия ние също изслушахме бащата на Стойчо Стоев, изслушахме близките на Мирослава, но изслушахме и окръжен прокурор, служители на МВР и се запознахме с факти и доказателства, които са констатирани по време на огледа. Не след 10-20 дни. Какво ще видим след 10-20 дни?! Там ще имаме изместване на доказателства?! Напротив, всичко това, което е фиксирано – дали е било правилно или неправилно, там е описано.
Ако бяхте чули внимателно доклада, изнесен от Красимир Ципов, щяхте да чуете, че по време на срещите на нашата комисия – казионна, както казвате Вие, бяха подадени още 10 сигнала и жалби за изясняване от Министерството на вътрешните работи.
Аз съм съгласен, че има пропуски в работата на МВР. Да, има, и съм съгласен с част от изводите на така наречената „Алтернативна комисия”. Има за какво наистина да се говори по отношение на слабостите в МВР, но ние сме ги отразили и те са обективни. Пропуските на служителите на МВР са реални. Ние не сме ги скрили.
Свидетели сме на така нареченото „умело” ръководене, насочване на мислите на народните представители в друга част за получаване на желан ефект от Алтернативната комисия – да се докаже с решението на Народното събрание колко е компрометирана създадената комисия, колко са компрометирани действията на полицията, колко е компрометирана работата на Прокуратурата. Всички факти и доказателства, събрани от Алтернативната комисия, са последващи. Те не почиват на реална, здрава основа. Съгласен съм, че може би има нещо в тях, но те не почиват на здрава основа. Част от тези техни изводи са на базата на общи коментари от срещите им с хората, от това, което се говори на улицата, не на това, което е констатирано. Не на слухове се гради една теза.
Доказателствата и целият този случай не са предмет на работата на Народното събрание – предмет са на работата на друга институция, наречена Прокуратура, в която влиза следствието и която се изяснява в рамките на наказателно производство. Нека не бъдем съдници на действия, за които все още не е доказано каква е била цялата истина, какво е развитието на събитията. Как доказателства, констатирани след два-три месеца, могат да се приемат за истина? Това е просто в рамките на немислимото.
От изказванията в петък се стигна до заключението, че се подлагат под съмнение не само действията на МВР, подлагат се на съмнение и действията на Прокуратурата, на следствието. Недейте да забравяте, че всяко действие е наблюдавано или ръководено от наблюдаващ прокурор. В разговорите окръжният прокурор категорично каза: „Няма данни за извършено убийство, самоубийство и за наличие на длъжностно престъпление”. Кой, ако не окръжният прокурор, може да каже истината?
Благодарение на тезите, които се изляха от алтернативната комисия по случая в Перник, се чуха думите „потресен”, „поименно гласуване”. Колеги, не се поддавайте на емоциите. Това са емоционални решения! Те не Ви дават правилното решение! Емоционалното решение не е вярното решение.
Безспорно случаят в Перник е човешка трагедия, с която всички сме съпричастни. Независимо кой какво мисли, какво говори и изразява, всички сме съпричастни с една човешка трагедия. Недейте обаче да политизирате в такава степен. Нека да оставим компетентните органи да си свършат работата. Недейте политическите ни виждания да бъдат пречупвани през тази призма. Оставете компетентните хора и органи да си свършат работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сичанов.
Реплики?
Първа реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Сичанов, внимателно слушах изказването Ви. При сравнение на резултатите – това, което ние представяме като факти, и фактите и изводите, които Вие представяте, в мен възникна асоциация.
Знаете ли каква е разликата между това да ядеш сухар и да усещаш как ти дращи по гърлото, и да ядеш сухар, намазан от двете страни с масло. Това, което Вие правите, е точно същото – намазали сте истината с масло, за да може тя да се преглътне по-лесно и да бъде прикрита. Това е истината!
Да, говорим за едни и същи събития, за едни и същи факти. Само че прочитът на тези събития и факти, който Вие правите, замазва, прикрива и лишава от възможността да се види истината и наистина ясно да се направят изводите от случилото се.
Искам да отправя тази реплика към Вас. Вие говорите, че органите, институциите – прокурор, разследващи полицаи, ще си свършат работата. Искам да Ви задам въпроса: след като Народното събрание, което е колективен орган от 240 представители, в своята колективна безотговорност или незаинтересованост, или други интереси няма куража, доблестта и смелостта да извади истината, за да може да даде зелена улица на тези органи да си свършат работата – как очакваме от тях, когато те са индивидуални, физически персони, да успеят със смелост да си свършат работата? След като Народното събрание няма смелостта и доблестта да разкрие фактите извън политическите си заслепения и пристрастия, как очаквате институциите да имат куража да свършат това нещо? Това е въпросът ми към Вас. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Ципов – заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Сичанов, не сте прав! Не става дума за умело намесване, става дума за груба намеса в работата на органите на Прокуратурата, господин Сичанов. Защото в доклада на тази група народни представители има квалификации по отношение на Окръжната прокуратура в Перник, господин Сичанов! Има квалификации по отношение на разследващите органи по този случай, господин Сичанов!Не е умело насочване в една посока това,което се говори в петък и в днешния ден.Напротив – точно обратното е.
Господин Сичанов, една препоръка към Вас: по какъв начин да отговаряте на хора, които вместо да се извинят на своите избиратели, че са подменили техния вот, излизат от парламентарната трибуна да говорят абсолютни небивалици, превръщайки се в гювендия на БКП? (Реплика от народния представител Ангел Найденов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Лазаров се отказва.
Желаещи за трета реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Сичанов.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Терзийски, няма замазване. Няма замазване! Неслучайно, ако сте ме чули и разбрали правилно, широк кръг от лица, които имат отношение към всеки един случай, говорим конкретно за Перник, аз Ви казах: бащата на Стойчо Стоев, роднини, близки, приятелката на Стойчо Стоев, други свидетели – защо да се прикриват? Няма прикриване, напротив! И ако се каза, че Народното събрание няма волята да излезе с решение, напротив, ние Ви приканваме да излезем с решение. Съгласете се с решението на нашата комисия.
Прокуратурата и МВР ще си свършат работата. Бъдете убеден, че ще си свършат работата. След като има дознание, ще има и някакъв резултат. Има следствие. Аз вярвам в действията на Окръжната прокуратура и на Следствието, вярвам в решенията на съда.
Господин Ципов, да, прав сте! Тук обаче има една тънка линия, която трябва да се преодолее по някакъв начин. Тънката линия е умелото насочване не само към действията на съда и на прокуратурата, а да се докаже колко са лоши действията на МВР като цяло и определено – на политическото ръководство. Тънката линия е да се прехвърли вината от болната глава на здравата. Това е! (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сичанов.
Други народни представители?
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Обръщам внимание на ръководството на Народното събрание.
Миналата седмица чух думата мазмантия, днес чувам думата гювендия.
Госпожо председател, в българския речник няма думи, които използват народните представители. Явно това са обидни квалификации, отправени към определени народни представители.
Много Ви моля, когато от тази трибуна се използват такива изрази, да се санкционират народните представители, които ги употребяват. Защото, когато направих забележка на господин Миков, имах предвид точно това. Оттук трябва да се говори по начин, по който да вдъхваме доверие сред българските избиратели, а не да правим така, че да се срамуваме от това, което изричаме като слова от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Великов за процедурата.
Аз не знам какво означават тези думи, поради което не мога да реагирам.
Други народни представители?
Господин Василев, заповядайте за изказване.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Взимам думата, защото съм провокиран от изказванията на преждеговорившите Миков и Ципов, но това няма да е реплика към тях, изказването ми е по същество.
За мен е любопитно кога Миков говори истината и кога лъже, тоест кога е искрен и кога е неискрен. Преди малко той каза, че всъщност тази комисия не била направила разследване и прикрила нещата – неговото изказване беше в този дух. Същевременно, когато е правил изказвания по повод, да речем, комисията „Първанов” или по повод комисията „Корупцията във високите етажи на властта”, аргументите му са били точно обратни – че тези комисии биха се намесвали в работата на държавни органи и биха се занимавали с разследване. Сега той иска тази комисия да разследва и да се меси в работата на държавни органи. Кога е искрен и кога лъже?
Той казва, че целта на тази комисия трябвало да бъде да се достигне до там, щото гражданите да имат усещане за справедливост. Само че аз припомням, че когато приемахме Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, мисля, че точно Миков казваше, понеже тогава основен мотив на вносителите беше да се създаде чувството за справедливост у гражданите, пак в мен възниква въпросът, когато тогава беше „против” тази формулировка, сега дали е „за” тази формулировка по отношение доклада на комисията, който коментираме?
Смятам, че поведението вляво е абсолютен цинизъм, защото действително да се ровят костите на едно трагично починало момиче с цел извличане политически дивиденти, е просто изключително непочтено, изключително мръснишко. Ако Вие бяхте стигнали само до там – действително да коментирате действията на тази комисия, макар и свръхкритично, окей. Но тогава, когато действително се мъчите да извличате политически дивиденти от една такава човешка трагедия, това въобще не Ви прави чест.
По отношение казаното от господин Ципов. Под формата на реплика на предишното заседание по същата тема аз говорих за полицейския манталитет.
Действително, наложен е един полицейски манталитет, самите служители на МВР, особено тези на високи позиции, имат усещане за себе си като за хора, които стоят над закона. Това е моето категорично мнение.
В Стара Загора, господин Ципов, имаше още един куриозен случай – не само с генерала, който мисля, че беше уволнен, предишният шеф на областната дирекция, но имаше един още по-куриозен случай със сегашния директор на областната дирекция, когато камера и микрофон в един частен магазин го бяха заснели как влиза, казва на собственичката: „Падни, стани, ще те унищожа, ще ти докарам всички органи да те проверяват! Ще Ви разкатая фамилията!” Това беше широко коментирано – за сегашния шеф на областната дирекция. Цяла България го видя, защото това излезе и по медиите, този видеозапис и този аудиозапис беше пуснат.
Какво стана? Проведе се някакво разследване в някаква Пловдивска прокуратура, човекът бил невинен. Окей! Как ще е невинен? Това е чл. 282 от Наказателния кодекс. Това престъпление е просто като нарисувано. Нищо не последва по отношение на него!
Но знаете ли какво последва? Сега този човек е завел дело срещу господин Яне Янев и срещу мен, защото, когато ние сме разпространили този видеозапис, когато той се държи абсолютно недопустимо и извършва престъпление, ние сме уронили доброто му име в обществото и трябва да платим на този наглец 200 хил. лв.
Затова искам да Ви кажа, че този полицейски манталитет – това би трябвало да бъде главният извод от този доклад, трябва някак си да бъде променен. Тези хора да не се чувстват над закона. Не може един прост чиновник да има самочувствието да дава под съд народни представители и да ги съди за огромни суми, при положение че е абсолютно виновен и цяла България го видя.
Бандата на „Наглите” била заловена. Не, част от бандата на „Наглите” е на ръководни позиции в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Найденов, за първа реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Господин Василев, Вие все пак в някаква степен сте известен като човек, който има отношение към проблематиката, свързана с разследвания, и оставяте впечатление на човек, който се стреми към установяване на истината. Не разбирам в случая отношението Ви, което демонстрирате към доклада на алтернативната комисия. Не Ви ли интересува факта, че имате на практика една наистина необяснима мудност при стартиране на разследването, тогава когато буквално минути, час или часове след отвличането постъпва сигнал за отвличането на Мирослава? Не Ви ли прави впечатление дълго тиражираната версия за инсценировка на това отвличане и на практика отказ на разследващите органи и на компетентните структури и в Перник, и в София да работят по версията за отвличане? Не разбирате ли, че наистина, ако не беше натискът, включително на медии и на общество, най-вече на семейството, сигурно още щяхме да станем и да ставаме свидетели на подобни версии.
Второ, не Ви ли прави впечатление, малко не се ли замисляте тогава, когато четете доклада на алтернативната комисия, за всички тези странни обстоятелства около смъртта на Стоев? Чухме едно твърдение, че нямало данни за убийство, нямало данни за самоубийство. Ами какво е? – Смърт свише?!
Не Ви ли интересува да разберете защо са влезнали тези конвоиращи служители от БОП без поемни лица? Не Ви ли интересува как така се е случило, че един човек с белезници взема пистолета и, по твърденията на БОП-а, се застрелва? Как се случва? И няма никъде барутни частици?! Как пък точно в този случай разтворът се оказва негоден, за да не може да се установи има ли барутни частици по ръцете на служителите и на самия Стоев? Не Ви ли прави впечатление? Не искате ли да разберете това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И що за израз е да определите подобно отношение и желание към истината за мръснишко поведение? Това е срамно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Ами тогава си сменете професията –станете, да речем, разследващ полицай или пък следовател, или пък прокурор, защото аз бях достатъчно ясен, че съм против двойния стандарт, който левицата проявява. Смятам, че бях достатъчно ясен.
Естествено, че истината трябва да бъде установена. Естествено, че всички, които са виновни и са извършили престъпления, трябва да понесат своята отговорност. Естествено, че принципът за върховенството на закона трябва да бъде не само на хартия, а да се прилага по отношение на абсолютно всички, в това число и полицейските служители, и че не трябва да има хора, които са извън закона или над закона. Безспорно е така.
В никакъв случай не мога да се съглася с невероятния цинизъм, с който левицата действително рови костите на това трагично загинало момиче и се опитва да извлича политически дивиденти. Бях ли достатъчно ясен? Затова съм „против”.
Смятам, че съм достатъчно обективен, защото хвърлих, образно казано, и едно камъче в градинката на ГЕРБ в изказването си, по отношение на което Вие ме репликирате. С това показвам моята обективност – че нещата действително трябва да бъдат променени в манталитета на това съсловие, специално на полицейските служители, на ръководните кадри в МВР. Защото има доста индикации, че тези хора сами възприемат себе си като хора извън закона, като хора по отношение на които законът не трябва да се прилага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Костов, имате думата за процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, моля Ви да поканите министъра на вътрешните работи или някой негов заместник, за да каже пред народните представители дали отговаря на истината информацията, която сега се разпространява в електронните медии – че Марио Любенов е изчезнал, защото Марио Любенов е единствената следа и единственият, който може да разкрие поръчители или други съучастници. Тук се използва терминът „трагично загинала”, но Мирослава е убита. Тя не е трагично загинала. Тя е убита! Поне това е официалната версия.
Много Ви моля да поканите министъра да дойде и да опровергае тази информация, защото, ако Марио Любенов е изчезнал, както съобщават електронните медии, над всичко, което ние говорим, ляга много тежка сянка на съмнение. Това е последната нишка – Марио Любенов.
Моля Ви, направете това, което е във Вашите възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като нямам възможност по правилник еднолично да вземам такива решения, подлагам на гласуване Вашето предложение, като го приемам за процедурно.
Режим на гласуване за предложението на господин Костов да бъде извикан вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, за да даде отговор на конкретно поставения въпрос.
Гласували 104 народни представители: за 33, против 6, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Дискусията продължава.
Други народни представители?
Господин Лазаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че комисията, която беше гласувана от Народното събрание, си свърши съвестно работата. Бяха установени фактите по всички случаи, но очевидно предметът на изказванията на колегите от ляво и от дясно се съсредоточава върху случая в Перник.
Искам да внеса някои уточнения, защото в стремежа си да политизират изключително случая, допускат неточности. Става въпрос за две досъдебни производства. Колеги, господин Сичанов, няма алтернативна комисия. Просто има една група от колеги, депутати, които може би като млади, като юноши са играли на „стражари и апаши” и са решили да се правят на детективи. (Реплики от народни представители от Коалиция за България.) Ходили, гледали един апартамент, ама това, че апартаментът е почистен от бащата на Стойчо Стоев, били изнесени мебелите, защото щял да го продава, пък те ходили, правили някакви огледи, лупи ползваха ли, не ползваха ли, какво намериха, и ако са намерили някакви следи, какво се случи по-нататък, но в това писание са написани странни работи. Даже не смея и да го кажа „доклад”.
Има решение на окръжния прокурор за оглед на апартамента. Такъв факт в досъдебното производство не знам да има! От друга страна, се говори за заповед на окръжния прокурор за извършване на някакви действия или за създаване на някаква група. Доколкото знам, окръжните прокурори не издават заповеди, освен ако не са административни ръководители по отношение администриране на дейността. Има постановления на окръжните прокурори. Мен това ме учудва. Заповеди са издавани може би през 50 те години по други поводи, когато са заселвали административно определена категория лица. Има и други такива смешни, неверни, некомпетентни твърдения в този доклад! Ами тук се казва, че има извършено престъпление от служителите на Министерството на вътрешните работи по чл. 387 от Наказателния кодекс. Ама, колеги, това е в Глава „Военни престъпления”! Аз такава въпиеща некомпетентност за първи път чувам в тази зала!
Има юристи и не знам какви обяснения могат да дадат. Тези хора не са военни. Те бяха девоенизирани, за да твърди някой, че има извършени престъпления по чл. 387 – Глава „Военни престъпления”. Е, хайде холан, хайде малко по-сериозно! То бива, бива политизиране, то бива да търсите всякакви доводи, но нека поне да бъдат малко от малко правно издържани.
Неколкократно беше казано: „Свидетелят Стойчо Стоев”. Да, процесуалното му качество е на свидетел. Това е последният му разпит като свидетел. Но, уважаеми колеги, нека бъде ясно, че този човек е съучастник в отвличането. Тук никой не желае да го каже. (Реплики от КБ.)
Това е човекът, който е съучастник в убийството на Мирослава, уважаеми колеги. Никой от преждеговорившите колеги, които ходиха в Перник, говориха напред-назад, не желае да го каже. (Реплики от КБ.) Внушават и втълпяват, че видите ли, този основен свидетел за случилото се – Стойчо Стоев, се е самоубил.
Уважаеми колеги, никой тук от преждеговорившите, които ходиха в Перник, не пожела да каже: „Да, това, когато се е случило, отпред пред апартамента на Стоев, който е на първия етаж, е имало екипи от телевизията, имало е журналисти”. Събрали са се достатъчно много хора, защото в Перник вече е била тръгнала мълвата, че вечерта и през нощта са търсили останките от Мирослава, на сутринта са намерени и Стойчо Стоев води тези хора там.
Сега ни се правят едни внушения, че видите ли, тези оперативни служби от „Борба с организираната престъпност” взели че направили едно убийство, за да ликвидират един свидетел – ерго Стойчо Стоев! Като че ли цяла вечер те не са обикаляли в полето на Перник, за да търсят и Стойчо да им покаже къде е заровена Мирослава, след като са я убили!? Да допуснем тази хипотеза от Агата Кристи, Шерлок Холмс или там всички взети заедно – ако са искали нещо да правят, като че ли не са могли, а е трябвало да чакат това да се случи и сутринта пред камерите на телевизиите да правят нещо!?
Уважаеми колеги, нека кажа и още нещо. Тук чета: „Оперативните служби водили паралелно разследване”. Това изобщо не е вярно и няма никакво паралелно разследване от оперативните служби. Оперативните служби са си вършили своята оперативна работа, така както са я вършили досега и ще продължават да я вършат.
Уважаеми колеги, Стойчо Стоев е разкрит от дознателя преди да бъде заведен в този апартамент по отношение на обстоятелствата, които е посочил и ги е завел на мястото. Там е присъствал и прокурор.
Да, за грешките, които са допуснали оперативните служби – не са взели съответните предохранителни мерки, са получили своите дисциплинарни наказания. Има образувано досъдебно производство по отношение смъртта на Стойчо Стоев. Не зная дали е приключило, или не е приключило, няма да вземам отношение по него. Мисля, че го води следовател. Има и прокурор. Те ще изразят отношение има ли допуснато нарушение, или има извършено престъпление от служителите на Министерството на вътрешните работи.
В това писание има едни други странни работи. Призовавам тези, които слушат – от оперативните служби, редовите полицаи: „Вършете си работата, уважаеми колеги! Не обръщайте внимание на това, което пише тук!” А то какво пише?! Че видите ли, трябвало всякога, когато ще бъде изземано оръжие, или евентуално изземано, да бъде поканен да участва и служител на КОС. Е, те такова чудо аз не зная някъде да се практикува! Едва ли не излиза, че когато отиват на задържане на някаква група, за която има сведение или съмнение, че има оръжие, службите трябва да спрат, да изчакат да дойде служителят от КОС и той да помоли престъпника: „Моля ти се, предай си оръжието, защото то ти е законно или незаконно...” и така нататък.
Тук се наслушах, а също и в тези писания, и на други работи. Видите ли, в писмото си Мирослава била написала: „Не уведомявай службите на полицията, защото са замесени и те”. Във всички случаи на отвличания в писмата си отвлечените, когато пращат до своите близки или когато се обаждат по телефоните (сигурно изрично под диктовка на тези, които са ги отвлекли), пишат: „Уведомете службите на Министерството на вътрешните работи. Кажете им, че Вие пращате писмо и че искаме да получите пари”. Ето, такива парадокси има в този доклад, уважаеми колеги. Вземете и го прочетете, Вие ще видите. Няма да се спирам повече колко други неверни заключения има, само и само да се политизират нещата.
По отношение на фактите. Да, фактите са такива. За съжаление, ние не можем да върнем на родителите Мирослава и не можем да върнем Стойчо Стоев на бащата. Да, служителите са допуснали грешка. Никой не казва, уважаеми колеги, че тези служители са започнали да работят от предния ден сутринта. Работили са на полиграфа цял ден. Когато Стойчо Стоев в крайна сметка е признал своето участие в отвличането и в извършването на убийството и се е съгласил (това никой не го казва) да отиде да посочи мястото, където е заровена Мирослава, защото това са истинските доказателства, а те са неопровержими – цяла нощ тези хора са ходили с него по полето, за да търсят мястото. Объркали са една просека, то е било на втората просека, имало е и прокурор, решили са това да стане при светлата част на денонощието и горе-долу се събират 27-28 часа работа. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Уважаеми колеги, тези, които са допуснали грешки (а такива има неминуемо, те са дадени са в заключението на доклада и в заключението на дисциплинарната комисия), те са наказани. Дали са извършили престъпление по твърдението тука, от тази страна, си има досъдебно производство. Според мен е смешно да се твърди и да се внушава на хората, че, видите ли, те били там и едва ли не убили Стойчо Стоев, за да прикриват нещо. Това просто е параноя. Това е параноично твърдение! И ако за близките на пострадалите има известно обяснение, за мен е необяснимо от тази зала освен факта, че изцяло в желанието да се политизира случаят, се правят и такива параноични твърдения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги? (Реплики от КБ.)
Групата Ви, господин Найденов, има 38 секунди. (Шум и реплики.)
Господин Божинов се обаждаше много активно и аз мислех, че той ще поиска реплика.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Първият въпрос, господин Лазаров, защо, след като сте били убедени в способността си да разкриете всичко, не приехте предложението за формиране на комисия на паритетен принцип? Как си обяснявате факта, че толкова различни политически формации, които се включихме в алтернативната комисия, успяха да се обединят и да не участват във Вашата комисия, чиято цел беше една-единствена – да прикрие отговорността на политическото и професионално ръководство на МВР за случаите на полицейско насилие?
Как си обяснявате факта, че имате толкова семпъл доклад и не желаете да се докоснете до истината, че чрез толерирането на случаите на полицейско насилие са възможни всички случаи на превишаване на права от служители на МВР, включително и по отношение на случаите Мировяне и Скравена?
Трето, как си обяснявате факта, че не е ясно процесуалното качество на Стоев? Какъв е към момента на неговата смърт – задържан, заподозрян, свидетел, престъпник? Какъв е? Получихте ли някъде отговор? Ние не получихме такъв отговор. Дайте ми го сега този отговор! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Найденов, дадох Ви звуков сигнал.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Не се опитвайте с подобни евтини хитринки да омаловажите труда на девет човека, които са работили достатъчно добре, за да ви представят красноречиви истини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Лазаров, как може да говорите за вопиюща некомпетентност на тези авторитети, които участваха в тази комисия, както сами се наричат?! (Шум и реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Смешен ти е докладът.
КРАСИМИР ЦИПОВ: В този доклад, който четете, има много интересни работи, господин Лазаров! Пише, включително, че няма и мотив за това престъпление?! (Шум и реплики от КБ.)
Да. А тези хора не са си направили труда да попитат дали Стойчо Стоев е имал задължения. Нека да го кажем това нещо. Над 200 хил. лв., уважаеми господин Лазаров! И тези хора говорят, че нямало мотив! (Силен шум и реплики отдясно.) Двадесет хиляди лева са му били дадени назаем от Борислав Чолев, за който той известно време е изпълнявал услугите на шофьор, уважаеми господин Лазаров! Но това не ги интересува колегите, тях не ги интересува и темата „полицейско насилие”, господин Лазаров! Така че за мен е абсолютно необяснимо да се занимавате с анализ на тяхното писание, както се изразихте, господин Лазаров! Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? (Реплики от КБ.) Нямате време, господин Дъбов. Вашата група изчерпа времето си, съжалявам.
Дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Цитирах извадки от това писание. Ако някой счита, че са смешни и е участвал в писанието, си е за негова сметка. (Реплики от КБ.) Не знам дали са участвали, какви са участвали, но това наистина е смешно.
Пак искам да повторя. В желанието си да политизирате случая, Вие стигнахте наистина до това да злоупотребявате с тъгата на хората на починалото момиче, Вие стигнахте до смешни юридически, фактически и житейски твърдения, включително, че задържаните, видите ли, сами си рязали пръсти, защото така ги били помолили... (Шум и реплики от КБ.) Някакви такива смешни умозаключения.
Ако някой, пак повтарям, е чел много криминални романи и иска да се изяви – одеве колегата каза, ами там станете, разследвайте, отидете, сменете си качеството, но нека не политизираме тази трагедия. Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
От парламентарните групи, които разполагат с време? Няма желаещи.
Дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване.
В заседанието от петък господин Божинов направи предложение гласуването да бъде поименно. Съгласно нашия правилник това е хипотеза на явно гласуване по чл. 56, ал. 2, т. 3: „Ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”.”
Съгласно чл. 57 от нашия правилник – предложение за гласуване по т. 3, каквото направи господин Божинов, може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. В случая предложението е недопустимо, тъй като е направено лично от името на господин Божинов, поради което няма да го подложа на гласуване, и процедурата по чл. 57. (Силен шум и реплики от КБ.)
В режим на гласуване сме, господин Стойнев.
Моля Ви, господин Стойнев, в процедура по гласуване сме. (Силен шум и реплики от КБ.)
Постъпили са предложения към обобщените препоръки в доклада. Господин Ангел Найденов направи предложения в залата и ги представи в писмен вид. Ще ги припомня на народните представители, тъй като от петък досега мина немалко време.
Господин Найденов предлага към обобщените препоръки по случаите в Скравена и Мировяне да се запише следното:
„Свидетели сме на поредица опити да се прикриват случаи на полицейско насилие от политическото и професионално ръководство на МВР, като реакция се наблюдава само когато конкретният инцидент се превърне в обществен скандал.
Второ, има системно превишаване на правомощия на правоохранителните органи и немотивирано използване на сила при провеждане на специализирани полицейски операции.
Трето, често сме свидетели на необоснована демонстрация на сила и театрална показност, които се превръщат в стил на работа на МВР. Това е недопустимо и неприемливо за демократична държава.
Четвърто, чрез оневиняване на отговорните лица и чрез толерирането им от министъра на вътрешните работи се налага репресивен модел, при който всеки неудобен на ГЕРБ е престъпник до доказване на противното.”
Подлагам на гласуване...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В процедура по гласуване сме. (Шум и реплики от КБ.)
Подлагам на гласуване въпросните препоръки.
Ще имате възможност да направите и тази процедура.
Гласували 131 народни представители: за 36, против 86, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Госпожо председател, вземам думата формално да направя предложение за прегласуване, като силно се надявам, че колегите, които толкова се стремят към истина и обективност, ще намерят по-скоро логиката в нашите предложения, а не в предложенията, които прави Казионната комисия на Ципов. Силно се надявам, че ще размислите и ще промените начина си на гласуване.
Същевременно обаче, госпожо председател, се обръщам и към Вас като предлагам да приканите залата да гласува поименно по силата на текстовете от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие нямате право да откажете подобно предложение, защото не знаете дали господин Божинов не е бил упълномощен. Той е упълномощен да направи подобно предложение от името на парламентарната група. Ако това не Ви е достатъчно, аз го правя като формално предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Няма извинение във факта, че сме били в процедура на гласуване, защото едва след Вашия отказ пристъпихме към гласуване. Следователно Вие трябваше да ми дадете думата като искане за изказване по процедура, да подложите на гласуване, ако това е необходимо, предложението за поименно гласуване и силно се надявам, че колегите, които иначе толкова демонстративно стоят на страната на Комисията Ципов, ще имат доблестта и смелостта да станат, да се изправят и да заявят своето мнение от място – „за” или „против” доклада, който предлага Комисията Ципов. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, ще подложа на прегласуване – така, както Вие поискахте в процедурата.
Що се отнася до това какво е трябвало да направя и как, четейки стенограмата от преходното пленарно заседание, аз е трябвало с въображение да разбера, че господин Божинов е бил упълномощен, не приемам за състоятелно. Нито пък възможността в режим на гласуване, да давам възможност за нови предложения. (Шум и реплики от КБ.) Винаги съм се стремяла от върховенството на нормите на закона, в случая в частност на правилника...
Много моля за ред в залата!
Поставям на прегласуване, съгласно процедурното предложение на господин Найденов, неговото предложение за допълнителни препоръки, така както ги цитирах, за да Ви ги припомня.
Гласували 138 народни представители: за 41, против 92, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Господин Божинов, заповядайте по начина на водене. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Моля Ви, без реплики.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Госпожо председател, по начина на водене. Тази сутрин във Ваше отсъствие Вашият заместник господин Анастасов, който водеше заседанието, при откриването на дебата по тази точка се обърна към мен, изяснихме процедурата и ако погледнете стенограмата, ще видите, че той каза: „Ще гласуваме по реда на ал. 1 Вашето предложение”. Погледнете го и ако съм прав, се извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм запозната със стенограмата от заседанието преди мен. (Шум и реплики от КБ.)
Моля Ви, колеги, изчакайте! Моля Ви!
Ще направя справка със стенограмата по време на почивката, след което ще продължим с гласуването по същество. Имайте малко търпение.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,20 ч.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата. Определеното време за почивка изтече, предстои гласуване. Липсват цели парламентарни групи, не виждам представители на ДПС. (Реплики от КБ.)
Колеги народни представители, продължаваме.
След справка със стенограмите от петъчния и от днешния ден, се установи следното. В петъчното заседание господин Божинов заявява: „Затова правя и процедурно предложение – да гласуваме поименно, за да е ясно кой как се вписва в този случай. Дори и да не е поименно, стенограмите са открити”.
В днешното пленарно заседание по време на председателството на господин Анастасов, той казва следното: „По време на разискванията в петък е направено процедурно предложение от народния представител Георги Божинов за поименно гласуване”.
Искам само нещо да уточня. Тъй като в чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има два вида поименно гласуване, със ставане и изрично указване и заявяване на позицията как ще се гласува по доклада, след разговор в залата уточнението е – по т. 3, ал. 2, чл. 56.
Това казват стенограмите. От съдържанието им не може да се направи извод, че предложението на господин Божинов е направено от името на парламентарната група, каквато хипотеза съществува в чл. 57, или от минимум една десета от всички народни представители, поради което не е валидно направеното предложение за поименно гласуване (силен шум и реплики от КБ) и следва да продължим по общия ред. (Реплики от КБ.)
Господин Мерджанов, моля Ви, не се обаждайте от място! Стенограмите говорят. Върховенството на закона и правилата е над всичко, господин Мерджанов!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ние потвърждаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може, когато се четат стенограмите, те да се съпътстват с устни уверения, които са направени в едно заседание по-късно. Благодаря Ви. (Реплики от КБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Прочетете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване Проекта за решение, който ни е предложен по Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на факти и обстоятелства относно случаи, изнесени през последните дни в медийното пространство, на полицейско насилие, както и на опити за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителните и правораздавателните органи:
Проект!
РЕШЕНИЕ:
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И:
1. Приема Доклада на Временната анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата относно случаи, изнесени през последните дни в медийното пространство, на полицейско насилие, както и на опити за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителните и правораздавателните органи.
2. Предоставя на вниманието на Министерството на вътрешните работи констатациите и препоръките, които се съдържат в доклада на Временната анкетна комисия.”
Гласуваме!
Гласували 111 народни представители: за 74, против 34, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Клетвата, която произнасяме, завършва с думите: „И във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”.
Тази сутрин по Националното радио чух от хабилитирано лице, слугуващо на властта, по повод на референдума за Белене, че „народ” било имагинерна величина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, извън темата сте! Имате възможност на отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Гласувах „против”...
Госпожо председател, не ме прекъсвайте! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, когато сте извън темата...
Не ми повишавайте тон!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Гласувах „против”, защото не е в интерес на народа да остане неразкрито убийство на дете, станало свидетел на зловещи неща!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как не Ви е срам!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не е в интерес на народа властта да прикрива престъпността! Не е в интерес на народа властта да е в симбиоза с престъпността! Не е в интерес на народа хора с чувство за неограничена власт да използват Парламента за параван и гарант за собствената им безнаказаност.
Уважаеми дами и господа, когато се създаваше комисията, актуална беше темата за полицейското насилие, след това – за използването му за политически цели и користни бизнес интереси, а днес е ясно – престъпността в България дълбоко е пропила държавността. За престъпността, свързана с властта, няма нищо по-удобно от политически фигуранти (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), нови политически лица…
ВИКОВЕ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...лично предани на силната ръка, дами и господа от ГЕРБ! Затова ние гласувахме различно от Вас. (Ръкопляскания и викове: „Браво! Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Втори отрицателен вот – госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” приемането на този доклад по една причина. Не искам да ставам съучастник в едно отвратително престъпление, не искам да ставам съучастник при прикриването на едно ужасно престъпление! Защото прави бяха господата Ципов и Сичанов, когато рапортуваха от тази трибуна, че са изпълнили поставените задачи. Поставените задачи бяха да заметат, да прикрият следите на едно ужасно престъпление, извършено в Перник. Но те бяха скромни! Те преизпълниха тези задачи, защото с този доклад се опитват да превърнат Парламента в съучастник в прикриването на едно престъпление, в прикриването на истински отговорните за неразкриването на това престъпление.
Срам ме е, уважаеми дами и господа, от членовете на тази комисия! Срам ме е от това, което прозвуча от техните уста в тази зала. Защото лакейничеството, угодничеството и превиването на гръб надминаха всякакви граници – Парламентът в угода, в услуга, в подчинение на изпълнителната власт; Парламентът – за изпълнение на партийно-политически поръчки; Парламентът – съучастник в прикриването на престъпления! Това е повече, отколкото може да си представи и може да си позволи един народен представител, пък бил той и от ГЕРБ. (Ръкопляскания от КБ и викове от ГЕРБ: „Браво!?”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предстои да преминем към втора точка от седмичната програма – Проект за решение за произвеждане на национален референдум.
За мен и за моите колеги от Коалиция за България няма никакво съмнение, че днешната дискусия, дебатите трябва да бъдат пряко предавани по Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото българското общество трябва да бъде запознато с всички доводи и тези на онези над 770 хиляди български граждани, които се подписаха за свикване на референдум, които бяха в инициативата и осъществиха за първи път от 22 години насам най-демократичното, бих казал, тържеството на българската демокрация, а именно свикването на референдум!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Опорочихте я!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Тук трябва да бъдат изслушани и министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов, и вицепремиерът Симеон Дянков, и последните двама министри на икономиката, енергетиката и туризма, чиито тези се разминаваха в публичното пространство! (Реплики от ГЕРБ.)
Тук следва да чуем и председателката на Народното събрание госпожа Цачева, и госпожа Фидосова, които имат диаметрално противоположни позиции!
Ето затова българските граждани трябва да се запознаят публично с доводите на всички политически сили по въпроса – и на тези, които са в Парламента, и на онези, които са извън него! Благодаря. (Реплики между народните представители Искра Фидосова и Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението за пряко излъчване на точка втора, към която естествено преминахме след предложението на господин Мерджанов. (Реплики от КБ.)
Преди точката сме – има процедурно предложение за пряко излъчване.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Шопов – процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, моето предложение е за отлагане на разглеждането на тази точка от дневния ред и ще Ви кажа защо. Защото тук го няма главното действащо лице в това, което правим, а главното действащо лице е самият той – управляващият България господин Бойко Борисов!
Днес чуваме, че бил на откриването на Дунав мост 2. Да, той ще открие Дунав мост 2, може би точно затова съвпадат програмите му – да отмести този изключително важен дебат тук с откриването на Дунав мост 2 и да неглижира дебата! Но ние се намираме в момент, който е еманация на демокрацията – подготвяме страната за референдум!
Не може министър-председателят да не бъде тук, на тази трибуна! Аз ще опонирам на господин Мерджанов – тук да бъде министърът на икономиката, да, това е добре, или други министри, които да вземат отношение (министър Делян Добрев се усмихва, оживление и смях от ГЕРБ), но те не са съществени, уважаеми народни представители, в целия този дебат! Те изпълняват това, което им нареди Бойко Борисов – управляващият страната!
Аз исках той да бъде тук, за да му задам някои въпроси! Един от въпросите е за това решение, което той взе – да не се строи „Белене”: не е ли продиктувано и не е ли наложено под мощен натиск отвън?! Да, това е много сериозен въпрос! Аз мисля, че е така.
За какво ще се дърляме и караме ние тук – въпроса го решава той! Той е наредил на депутатите от ГЕРБ да гласуват по определен начин! Той трябваше да бъде тук и без него този дебат е ялов, безсмислен. Няма смисъл да го водим, няма смисъл да се убеждаваме, да се караме, да спорим за това. След като Бойко Борисов в началото на този дебат като управляващ България не се намира в тази зала, аз предлагам да го изчакаме да си открие Дунав мост 2… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах предложението Ви, господин Шопов. Дадох сигнал, че времето Ви изтече. Ще подложа на гласуване Вашето предложение. Благодаря.
Постъпи предложение за отлагане на точка втора, което означава отпадане от седмичната програма.
Гласуваме предложението на господин Шопов.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 81, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Къде пише, че трябва да присъства премиерът?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов – процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, отхвърлихте процедурното предложение за отлагане, но аз правя процедурно предложение с гласуване пленарната зала да задължи министър-председателя на Република България и вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков да присъстват на днешните разисквания.
Уважаеми дами и господа, след малко ще бъдем в обхвата (реплики от ГЕРБ) на една изключително важна тема. Не съм убеден обаче, че мнозинството от народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ осъзнава значимостта на тази тема.
Тя е значима и като процедура, и като съдържание. Значима е като процедура, защото на практика ще бъдем в условията на първото предложение, подкрепено с подписите на повече от 500 хиляди български граждани, за провеждане на референдум! Това е инициатива, която прави провеждането на референдума задължително! Всякакви дребни хитринки да подмените волята на българските граждани не издържа!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Може ли и Шматко да призовем да присъства?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Няма нищо по-естествено от това, когато се обсъжда едно демократично право на българските граждани, тук да бъде министър-председателят!
Ценя значимостта и присъствието на министъра на икономиката, енергетиката и туризма – то е необходимо, важно е, но не е достатъчно.
Второ, като съдържание – ще обсъждаме тема, която засяга бъдещето на всеки от българските граждани, бъдещето на българската държава! Ще бъдем ли част от онези високотехнологични държави, които имат ядрени централи и атомна енергетика или не?
Ние знаем пренебрежителното отношение на министър-председателя към Парламента. Това е проблем, с който трябва да се справи ръководството на Народното събрание и Парламентарната група на ГЕРБ. Но е необяснимо неговото отсъствие и на ресорния вицепремиер, когато трябва да обсъждаме тези неща в пленарната зала! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, Ваше задължение е да организирате присъствието и участието на министър-председателя по начин, който да съответства на значимостта на обсъжданите въпроси в пленарната зала.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): А къде е Румен Овчаров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ангел Найденов с нарочно решение Народното събрание да задължи министър-председателя и вицепремиера и министър на финансите да присъстват по време на обсъждането и гласуването по тази точка от дневния ред.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 80, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Уважаеми народни представители от управляващото мнозинство, един народен представител от Вас разбира, че страхът не е добър съветник – страхът да дойде тук министър-председателят и да участва в тази дискусия. Всички други народни представители, от всички други парламентарни групи, независимо каква позиция имат по „Белене”, са наясно, че министър-председателят трябва да бъде тук, когато се обсъжда такъв съдбоносен въпрос за България, поискан от над половин милион български граждани. Само Вие, от управляващото мнозинство, четейки вестниците, влизате в тази срамна за Народното събрание ситуация – да не смеете да поискате избраният от Вас министър-председател да се включи, да участва в тази важна дискусия не само за Народното събрание, а за българските граждани.
Моля Ви преосмислете тази позиция! Тя е срамна и позорна за Парламента, за ГЕРБ и за управляващото мнозинство, но най срамна е за България.
Моля Ви, подкрепете нашето искане министър председателят да се яви в Парламента. (Гостите на балкона стават, ръкопляскат и свиркат. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Квесторите, обърнете внимание на гостите, че нямат право да пречат на работата на Народното събрание. (Силен шум от КБ.)
Що за реакция? Що за реакции, господа и дами отляво? Кога е било това? Кога е било това: гостите да дават оценки? (Силен шум и реплики от КБ и от ГЕРБ.)
Моля Ви, придържайте се към парламентарното поведение в залата! Моля Ви!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не Ви е БКП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 123 народни представители: за 42, против 74, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Други процедури? Няма.

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Делян Добрев поиска думата по реда на чл. 55 от нашия правилник.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие днес ще проведете дебат за това как е коректно да бъде зададен въпросът. Това е тема на Народното събрание и на народните представители. Сигурен съм, че дълги часове ще коментирате тази тема.
Аз обаче искам, преди да започне този дебат, много ясно да стане едно нещо: ако бе подписан договор за тази централа през 2006 г., нямаше в момента държавата да губи ценни ресурси, защото времето на Народното събрание също е ценно. Времето на хората, които се разхождаха да се подписват по всички градове (реплики от КБ) в предизборната кампания на БСП за събиране на 770 хиляди подписа, е разходено напразно, защото 2006 г. е проведена процедурата. Приключила е октомври месец 2006 г. и е трябвало месец ноември (силен шум и реплики от КБ) в едномесечния срок по закон да бъде подписан договор. Договор не е подписан в едномесечния срок, нито е подписан 2007 г., нито 2008 г., нито 2009 г. до средата. (Шум и реплики от КБ.) И в момента дори, когато е имало стратегически инвеститор 2009 г., не е подписан. Сега няма такъв и БСП иска да се подпише договор, а те не са го подписали, когато е имало стратегически инвеститор.
Сега Народното събрание губи седмици наред, губи дни в дебат по тема, която можеше да приключи 2006 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Министърът напуска пленарната зала. Силен шум и реплики от КБ: „Къде тръгна? Е-е-е! У-у-у!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители! (Силен шум и реплики от КБ.)
Дами и господа народни представители, моля да останете на висотата на клетвата, която сме положили. Господин Божинов преди малко ни я припомни в залата. (Силен шум, реплики и тропане по банките от КБ.)
Постъпили са доклад и становище от комисиите, на които е разпределена подписката на Инициативния комитет за провеждането на референдум за АЕЦ „Белене”, и подписката от страна на 76 народни представители.
Член 84 от Конституцията, т. 5 казва, че Народното събрание приема Решение за произвеждане на национален референдум. (Шум и реплики от КБ.) Тази хипотеза не е нарочно разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нито се посочват конкретни норми в специалния Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. За юристите е ясно, че в случаите, когато няма изрични норми, се прибягва по аналогия до най-близките, уредени по изричен път, правни норми. Такива в случая в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са нормите, които определят разискванията в залата и гласуването на проекти за решения, тъй като, повтарям, Конституцията казва, че Народното събрание се произнася с решение по искането за референдум. Оттук насетне процедурата ще се развива по реда на чл. 78 от правилника.
В този случай давам възможност да чуем докладите на двете комисии, като водеща е Правната комисия.
Становище на Комисията по правни въпроси – госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Предложение за свикване на национален референдум, № ПГ-239-01-5, с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене?”, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г., и Предложение за свикване на национален референдум, № 254-00-2059, с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Комисията по правни въпроси разгледа двете предложения на свое заседание, проведено на 18 октомври 2012 г.
Мотивите по първото предложение бяха представени от господин Янаки Стоилов – член на Инициативния комитет. В тях се посочва, че с приетото на 29 март 2012 г. решение Народното събрание прекрати изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”. С него се слага преграда пред бъдещето на атомната енергетика и технологичното развитие на България. Това ще засили енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ и ще застраши националната сигурност. След няколко години България ще се превърне във вносител на електроенергия, което ще влоши силно търговското ни салдо. Електроенергията ще поскъпва бързо и цените ще надминат тези в съседните страни, от които ще внасяме.
Това решение е с тежки социални последици, защото ограничава възможностите за създаване на заетост и доходи, особено в региона на Белене, Плевенска и съседните области.
Недопустимо е такова решение да бъде взето от което и да е правителство и парламентарно мнозинство, без да се отчита волята на българските граждани. Над 500 хиляди граждани с избирателни права вече са заявили своето желание за произвеждане на национален референдум за развитие на атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. За първи път след политическите промени българските граждани ще имат право пряко да вземат конкретно решение, което засяга тяхното бъдеще, бъдещето на българската икономика и социалните перспективи на страната.
На 6 август 2012 г. председателят на Народното събрание на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил в Народното събрание на 27 септември 2012 г. От протокола за извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум, е видно следното: брой проверени записи – 717 021. От тях броят на гражданите с коректно вписани данни – 543 639, а броят на некоректните записи – 173 382, брой на повторените записи – 28 766, брой на лицата под 18 години – 2 256, брой на лицата, които не са български граждани – 1363, брой на починалите лица – 2925, брой на лицата с правни ограничения – 121, и брой на лицата без подпис – 129.
От анализа на данните в протокола на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и разпоредбите на закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5.
Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание приема Решение за произвеждането на референдум. В случая подписката е подкрепена от 543 369 граждани с избирателни права, и сме в условията на хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
На основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на 17 октомври 2012 г. е внесено предложение от група народни представители за произвеждане на национален референдум.С Разпореждане №250-01-312 от 17 октомври 2012 г. на председателя на Народното събрание Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилото предложение.
Мотивите към предложението бяха представени от един от вносителите – господин Димитър Лазаров. В тях се изтъква, че референдумът е форма на пряка демокрация и затова се инициира предложение за произвеждане на национален референдум.
Изграждането на нова ядрена електроцентрала е предизвикателство пред нашата държава и суверенът е този, който трябва да се произнесе по такъв важен въпрос за продължаване на развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Решението за конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасно извозване на ядрената енергия.
Важно е да се осигури възможност на гражданите да направят своя информиран избор, като по този начин се докаже, че обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.
В началото на дискусията госпожа Екатерина Михайлова изрази позицията на Синята коалиция, като заяви, че няма да подкрепят и двете инициативи за провеждане на референдум. Според нея не трябва да се провежда референдум на подобна тема, тъй като става въпрос за конкретен инвестиционен проект и това правомощие е в рамките на изпълнителната власт.
В последвалата дискусия господин Стоилов подчерта, че в чл. 10, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са посочени субектите, които имат право да правят предложение за произвеждане на национален референдум – не по-малко от една пета от народните представители; Президентът на Републиката; Министерският съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната и инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хиляди подписа на граждани с избирателни права.
В сроковете, визирани в чл. 13 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в Народното събрание, са постъпили две предложения за произвеждане на национален референдум. При първото предложение – на гражданската инициатива, Народното събрание е в хипотезата на обвързана компетентност и е длъжно да се произнесе с решение за възможност за редакция, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос. Изказа становище, че постъпилата гражданска инициатива не противоречи на Конституцията на Република България, като цитира редица разпоредби от нея. Относно предложението на народните представители посочи, че Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса, по който трябва да се проведе гласуването или мотивирано да отхвърли предложението.
Госпожа Фидосова изрази позицията на Парламентарната група на ГЕРБ, като акцентира, че зачитайки волята на суверена, категорично подкрепя предложението на гражданската инициатива за провеждане на референдум. В чл. 42 от Конституцията се казва, че редът за провеждане и организиране на референдум се определя със закон, а в чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В алинеи 2, 3 и 4 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат да се решават чрез произвеждането на национален референдум: от компетентността на Великото Народно събрание и по изброените текстове от българската Конституция, както и за размера на данните, таксите и трудовоосигурителни плащания на вноски, държавния бюджет, на правилата на вътрешната организация и дейността на Народното събрание; относно целостта на кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област, както и по въпроси, уредени, сключени и ратифицирани от Република България международни договори.
Подчерта, че е задължително провеждането на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права. Изказа и съмнение, че може би има достатъчно основание за нарушаване на закона и Конституцията по отношение и за противоконституционност, по отношение на втората част от въпроса. Въпросът на гражданската инициатива е формулиран некоректно във втората част и частично е в противоречие на чл. 9 в частта за площадка „Белене”. Същият не е от компетентността на Народното събрание за конкретния проект, тъй като съгласно чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, конкретната ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
Не трябва да се допуска българските граждани да бъдат въвлечени в референдум, пред който седи угрозата в хода на процедурата да бъде сезиран Конституционният съд и част от въпроса да бъде обявен за противоконституционен.
В чл. 2 от същия закон, в който са разписани принципите за прякото участие на гражданите в управлението, е необходимо да има равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища.
Изказа становище, че тази разпоредба от закона няма да бъде спазена, тъй като няма възможност да се осигури равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия, ако във въпроса фигурира конкретния проект „Белене”. Тъй като по проекта „Белене” има може би класифицирана информация или най-малкото информация, която представлява търговска тайна и няма възможност да бъде разкрита и ще остане недостъпна, поради което българските граждани няма да могат да гласуват информирани съгласно разпоредбите на закона.
Възрази и срещу изказването, че с приетото от Народното събрание Решение от 29 март 2012 г. то е действало извън правомощията си, защото с цитираното решение е подкрепило действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”, а не отнема правомощия и компетентност на Министерския съвет. Въпросът, формулиран в предложението на група народни представители и свързан с изграждането на нова ядрена електроцентрала, отговаря на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и може да бъде поставен при произвеждането на референдум. Акцентира се, че при постъпването на няколко предложения за произвеждане на национален референдум от субектите по чл. 10 от закона по една и съща тема и въпрос не са различни референдуми, а един и се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 5–7 от закона.
Пропуск на закона е, че не урежда процедура, касаеща реда за разглеждане на повече от едно предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос по една и съща материя. Логиката на законодателя е, когато постъпват предложения по една и съща тема и въпрос, да се обединят и да се излезе с общ въпрос или с няколко въпроса, а не с няколко отделни референдума.
Прилагайки Разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, чл. 78 във връзка с чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси обсъди едновременно и гласува поотделно постъпилите предложения, а именно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?, № 239-01-5, внесено от инициативен комитет, и предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, № 254-00-2059, внесен от Доброслав Димитров и група народни представители.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
В хода на обсъждането бяха направени редакционни поправки на въпроса, формулиран от гражданската инициатива, с цел спазване изискванията на чл. 10, ал. 4 от закона въпросът с предложението за национален референдум да бъде изписан на общо употребим български език кратко, точно и ясно при спазване реда, разписан в чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първата предложена редакционна поправка е думата „атомната” да се замени с „ядрената”. Втората поправка – преди България да се добави „Република”, третата редакционна поправка е преди „ядрена” да се добави думата „нова”. Четвъртата – думата „централа” се заменя с „електроцентрала”, съгласно изискванията на т. 53 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Петата поправка – отпадане на израза „на площадка „Белене”. Всичките тези редакционни поправки бяха гласувани поотделно и подкрепени с резултат всяка една от тях с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
Със същият резултат беше подкрепен и въпросът от предложението за произвеждане на национален референдум № ПГ-239-01-5, внесен от инициативен комитет на 27 юли 2012 г., заедно с направените и подкрепени редакционни промени, като Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание Проект за решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.
По отношение въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум от група народни представители, беше направено предложение за редакционна поправка, като думата „електроцентрала” се замени с „централа”.
След гласуването с резултат: без „за”, 2 гласа – „против”, и 11 гласа – „въздържали се”, предложението не беше прието.
С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси одобри предложението за произвеждане на национален референдум № 254-00-2059, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители, и предлага на Народното събрание Проект за решение за произвеждане на референдум, като подкрепи въпроса, съдържащ се в него: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена централа?”, със същият резултат от гласуването – 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
В хода на обсъждането на инициативите за произвеждане на национален референдум на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за референдумите се оказа, че при редакцията се достигна до идентичен въпрос по двете предложения за произвеждане на референдум.
Затова с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание общ проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и ч. 10, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2, и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
РЕШИ:
Приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Сега ще чуем Доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от нейният председател господин Мартин Димитров.
Слушаме Ви, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по предложение за свикване на национален референдум № ПГ-239-01-5 с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г., и предложение за свикване на национален референдум № 254-00-2059, с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 23 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа предложението за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, внесено от Инициативен комитет и предложението за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Евгения Харитонова – заместник-министър; от Агенцията за ядрено регулиране – Сергей Цочев –председател; от Движение за енергийна независимост – Димитър Иванов; от Инициативен комитет „Аз не се отказвам от АЕЦ „Белене”, а ти?” – Русалин Костов, и други.
Предложението за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене?”, внесено от Инициативен комитет, беше представено от народния представител Румен Овчаров. Той акцентира върху това, че предложението за референдум поставя въпроса относно изграждането на ядрена централа на площадката „Белене”, а не да се развива ли ядрената енергетика изобщо. Според мотивите, изложени към предложението, с решението за прекратяване на изграждането на ядрена централа на площадката „Белене” ще се засили енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ и ще се застраши националната ни сигурност. Посочено е също така, че страната ни се отказва от един изгоден проект не само в национален, но и в регионален мащаб, което ще доведе до внос на електроенергия в близките години. И не на последно място е подчертано, че за пръв път след политическите промени, българските граждани ще имат право пряко да вземат конкретно решение от значение за тяхното бъдеще и бъдещето на българската икономика.
Предложението за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители беше представено от народния представител Доброслав Димитров. Според мотивите, изложени към предложението, именно чрез референдум трябва да се реши дали да се развива ядрена енергетика в Република България, тъй като това е форма на пряко участие на гражданите в държавната власт. Посочено е също така, че решението за конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
В хода на проведената дискусия заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита защо не е направена редакция на въпроса в предложението за свикването на национален референдум на Инициативен комитет, след като законът позволява това, а е внесено ново предложение?
Народният представител Доброслав Димитров изказа мнение, че така зададен въпросът в предложението за свикването на национален референдум, внесен от него и група народни представители, напълно отговаря на смисъла на въпроса „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, без обаче това да противоречи на законите на страната. Той посочи конкретно чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, съгласно който конкретна ядрена централа се изгражда с решение, взето от Министерския съвет. Според него, това поражда съмнение за противоконституционност на втората част на въпроса, а именно частта за конкретния проект – площадка „Белене”.
При обсъждането на предложенията за свикване на национален референдум бяха направени, гласувани поотделно и приети следните редакционни промени във въпроса, формулиран в предложението, направено от Инициативен комитет – „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”:
1. Думата „атомната” се заменя с „ядрената”.
2. Думата „България” се заменя с „Република България”.
3. След думите „изграждане на” се добавя „нова”.
4. Думата „централа” се заменя с „електроцентрала”.
5. Думите „на площадка „Белене” се заличават.
След представяне и обсъждане на предложенията за свикване на национален референдум се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По предложението за свикване на национален референдум № ПГ-239-01-5, внесено от Инициативен комитет на 27 юли 2012 г., заедно с направените и приети редакционни промени: “за” – 13, “против” – 4, и “въздържал се” – 1 народен представител.
2. По предложението за свикване на национален референдум № 254-00-2059 с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.: „за” – 13, “против” – 5, без “въздържали се” народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Сега има възможност представител на Инициативния комитет да представи предложението на гражданите за свикване на референдум.
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Имам честта и възможността от името на Инициативния комитет за провеждане на подписката за национален референдум да представя мотивите за нейното внасяне.
Тъй като от залата чух подвиквания: „Защо гражданската инициатива се представя от политик?”, аз имам отговор на този въпрос и мога да Ви го дам, но не искам да отнемам от времето за представянето.
Днес трябва да си припомним историята на референдумите в България. През ХХ век са проведени в различни политически условия и по различно време три референдума. Последният от тях е преди повече от 40 години.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Повече от 70 години.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това означава, че цялото младо и средно поколение в България в своя активен политически живот не е имало възможност да реши нито един важен въпрос, който засяга живота му и бъдещето на страната.
В резултат на приетия преди няколко години закон за първи път се създава възможност по инициатива на български граждани Народното събрание да приеме решение за провеждане на референдум. Това всъщност е истинският референдум навсякъде, където той се практикува. Това е възможността на гражданите да поставят въпроси и всички избиратели да се произнасят и да дават своя отговор.
Още в този момент трябва да отбележим постижението и успеха, който тези стотици хиляди граждани постигнаха, който е успех и за цяла България, ако тя иска да се нарича демократична.
През тези месеци ние извървяхме дълъг път. Вие ни накарахте да предприемем тази инициатива с решението, което Народното събрание гласува в края на месец март. Това е решение за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”. Това е наименованието на решението, гласувано от Народното събрание. (Реплики от народните представители Станислав Иванов и Искра Фидосова.) С това решение Вие одобрявате и подкрепяте действията на правителството, което именно стартира този процес. Днес българските граждани са в правото си да се произнесат по решението на българския парламент, защото принципът за народния суверенитет, върховенството на гражданите и правилата на Конституцията му дават точно тази възможност.
Ако не беше това решение, вероятно нямаше да се наложи ние да реагираме, защото очаквахме за времето, с което разполагате, да продължите изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.
Така беше формиран Инициативният комитет, в който влязоха авторитетни български учени, общественици и политици. Успяхме да организираме събирането на над 770 хил. подписа и това първо препятствие беше преодоляно.
Извършената проверка на специализираните органи установи, че от проверените подписи налице са над 540 хиляди, които дават основание на Народното събрание днес да пристъпи към обсъждането на този въпрос.
Междувременно, след като се разбра, че въпросът вече попада в Парламента и Вие разчитате на мнозинството в него, 76 народни представители от управляващата партия внесоха свой проект за решение. Така те по същество застанаха срещу волята на 760 хил. български граждани.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това представяне на инициатива ли е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожи и господа, Вие сте в правото си да формулирате собствен въпрос, но нямате правото да подменяте зададения от гражданите въпрос.
В чл. 9 от Закона за прякото участие на гражданите се определя предмета на референдума и изключенията от темите, по които Народното събрание не може да се произнася. Забележете в правото изключенията се тълкуват ограничително. Никъде темата, която е поставена, не включва това ограничение, за което Вие претендирате, че прави въпроса проблематичен.
По чл. 10 в момента се развиват две различни процедури. Едната е по ал. 2 на гражданската инициатива, по която Парламентът единствено може да проведе дискусия, но е длъжен да приеме решение, когато констатира нейната конституционна и законова съобразност.
Вие можете паралелно да упражните Вашата инициатива, както сте го правили по ал. 1, т. 1., но не можете да съедините някак процедурно според правилника, според обичаите или както и да го формулирате, тези два въпроса. Освен това, недейте да продължавате да се упражнявате с някакви конституционни мотиви, защото самият закон казва: „Споровете пред Конституционния съд по тези въпроси, когато има референдум, се решават до определянето на датата на неговото провеждане”. Тоест този ход на събитията не може да бъде осуетен нито обществено, нито юридически.
В чл. 13, ал. 6 е казано, че Народното събрание единствено има право да редактира въпроса, без да променя неговото съдържание.
Докладът на комисията ни говори за някакъв пропуск в закона. Не, няма особено съществен пропуск, поне такъв, който не може да бъде преодолян по пътя на тълкуването, защото законът не урежда абсурдните ситуации, а урежда типичните отношения. Ситуацията, която Вие създадохте, е наистина абсурдна, защото по една и съща тема Вие догонвате събитията и подпъхвате свой вариант на въпроса. Това правите Вие! Не извървявате този път докрай, на което пак казвам: Вие имате право да си го гласувате, да си го добавите и дори хората да гласуват в един и същи ден с едни и същи средства и енергия по зададените въпроси. Не, Вие правите друго: там, където трябва Парламентът да приеме решението, което следва от волята на българските граждани, там Вие под формата на редакция осакатявате истинския въпрос. Законът не е уреждал такава абсурдна ситуация, защото тя наистина изглежда като злоупотреба с правото. Волята на българските граждани е тази, която казва, че цялата власт произтича от народа. Едва тогава тя се осъществява от него пряко и чрез органите, предвидени в Конституцията.
Някои твърдяха, че парламентарното управление не допускало да се иска от Парламента да приема задължителни, определени по своето съдържание решения. Грешка, голяма грешка! Защото чл. 1, ал. 1 определя формата на управление в България, която говори какво е съотношението между държавните органи. Алинея 2 определя на кого принадлежи учредителната, върховната власт и казва: „Тя принадлежи на българските граждани в тяхната цялост”. Една част от тези граждани са упражнили своята воля и те имат право да чуят мнението на всички останали граждани, които желаят да го изразят чрез насрочването и провеждането на референдума.
В този случай всякакви колебания и противоречия, дори да ги има между нас, трябва да се решават в полза на референдума, защото референдумът е израз на тази върховна власт, на която и ние тук по силата на изборите дължим нашето положение и възможността да приемаме решения.
Вие, както някои от фирмите изписват с дребен шрифт най-важните неща в условията на договорите, се опитвате да ни пробутате нещо подобно. При Вас даже и дребният шрифт го няма. Ние, изглежда, трябва да използваме симпатично мастило, за да открием истинския въпрос, защото Вашият лидер каза: „Всички знаем, че референдумът е „за” или „против” Белене”. Ами като го знаете, защо го скривате от хората? И тук човекът, който избяга, представляващ Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, пък говореше, че в момента било по-изгодно не да се прави „Белене”, а да се прави нов блок в „Козлодуй”. Коя е позицията на българското правителство? Когато българските граждани отговорят на този въпрос, ще знаят ли държавните институции кой, кога, по какъв начин и какво трябва да прави?
Референдумът в българските условия има задължителен характер! Той не е консултация, не е социологическо допитване. Той трябва да доведе до съответни действия от всички институции, включително от Народното събрание и от правителството. Вие всъщност махате най-важната част от въпроса, защото днес наистина ситуацията е хамлетовска. По отношение АЕЦ „Белене” въпросът е: „Ту би ор нот ту би”. (Реплики.) Няма никакви увъртания, няма никакви усуквания и недейте да полагате неимоверни усилия, за да заобиколите този истински въпрос.
Останалите упражнения, които правите за термините „атомна” или „ядрена”, ние Ви ги оставяме – продължете, но не за това спорят българските граждани и не за това повдигат въпроси. Това е редакция, защото всичко останало би означавало кражба на волята на българските граждани чрез Парламента и кражба на държавна власт от българските граждани, когато имат право да я упражняват.
Госпожо председател, нека да не вземам думата отново, ако мога да продължа и да завърша вече в рамките на времето на парламентарната група.
Днес Вие като председател трябва да допуснете за гласуване въпроси от редакционен характер, а не въпроси по същество. Ако прочетете внимателно още веднъж тези пасажи от становището на Правната комисия, ще се види, че под формата на редакция се е стигнало до въпроса, внесен от ГЕРБ, а не от българските граждани. Каква е тази редакция? Всъщност реалният спор е, че без изграждането на нова централа на площадка в Белене се обрича бъдещето на българската енергетика, тоест от втората част на въпроса произтича цялото значение и перспективи на първата част. Даже Вие, ако бяхте напълно искрени, можехте да твърдите, че редакция да остане само на въпроса – да се изгражда ли ядрена централа на площадка „Белене”, или не? Ако искате да ги разделите, дори да пишете, нека да зададем общия въпрос – дали Вие сте за развитие на атомната енергетика, и да разделите втората част – дали Вие сте за Белене, или не?
Защото Вашият въпрос също съдържа подвъпрос. Тоест като конструкция те не се различават, но те се различават по същината, защото Вие вадите жилото от въпроса – това, за което хората са отишли, това, за което те ще искат да гласуват, и това, което в някаква степен вероятно разделя българското общество.
Искам да заявя от името и на нашата парламентарна група, надявам се и от името на стотиците хиляди български граждани, че ние ще отстояваме провеждането на референдума. Ние, разбира се, се противопоставяме на опитите за неговото присвояване, подмяна и осакатяване, но ние няма да отстъпим от референдума. Така или иначе, българските граждани през следващата година ще гласуват за първи път, защото тази инициатива вече даде своите резултати. Да, тя не е буквално същата, както беше внесена.
Госпожо председател, поради тази причина предлагам, когато се пристъпи към гласуването, двата проекта да бъдат подложени на разделно гласуване – решението, въпросът, който е внесен от името на Инициативния комитет и подкрепен от над половин милион български граждани, и предложението, което е направено от Парламентарната група на ГЕРБ. Ние не приемаме никакви други редакционни упражнения освен тази литература, за която стана дума, по която мисля, че тук няма защо да водим излишни дискусии. Обаче отпадането на частта за АЕЦ „Белене” не е редакционен проблем и това ще Ви го кажат дори учениците от по-ниските класове. Това е част от същината на въпроса.
Така че ние ще участваме в референдума, ние ще разясним на българските граждани всички аргументи по съществото на темата, защото след днешното решение на дневен ред и на първо място идват вече не юридическите упражнения, а идват въпросите за икономиката на България, за социалната политика, за отговорността на правителството. Защото Вие от Вашия въпрос бягате от споделяне на политическата отговорност за спиране на изграждането на този проект, но не можете да се скриете от тази отговорност, нито да я скриете от българските граждани.
На този референдум, както и да формулирате въпроса, гражданите ще отговорят за няколко неща. Ние очакваме в много по-голяма част от това, което е застанало зад подписката, да кажат „да” на АЕЦ „Белене”. Очакваме те да се произнесат за достъпни цени на тока, за високо технологична и социална България. Да се противопоставят на посредствената власт и срещу злоупотребите на тази власт, или отново те трябва да кажат: „Но пасаран!”.
Българските граждани трябва да променят това, което България създаде в годините на прехода. Българската държава ще принадлежи на българския народ рано или късно, колкото по-рано – толкова по-големи шансове за него! Народът ще си върне държавата искате или не искате! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като процедурата от господин Стоилов е две в едно – той говори като член на Инициативния комитет, но пожела да продължи като изказване, за да не взема повторно думата. Не е изслушано предложението от вносителите на втората инициатива, поради което няма как да дам процедура по реплики и дуплики, но това пък ще разкъса изказването на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не възразявам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов. Колко е добре, че като автор на закона сте тук и мога в такива ситуации да се оправя в процедурите.
Заповядайте, от името на вносителите на инициативата на народните представители – господин Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, гости! (Шум и реплики от КБ.) Радвам се, че така ми се радвате. Както се радвам, че представянето от името на вносител беше по-скоро под формата на изказване, тъй като всъщност не чух идеята защо се внася тази подписка, а реално обяснявахте спрямо нашата. (Силен шум и реплики от КБ.)
Също така искам да благодаря на изказващия се, тъй като ми даде една прекрасна рамка, в която да поставя това, което ще кажа в момента, за да поставя нещата в контекста, тъй като Вие сте много добри в демагогията. (Силен шум и реплики от КБ.) Ще направя... (Реплики от КБ.) Слушайте, слушайте, ще Ви стане интересно!
Няма да се повтарям с Вас. Да, референдумът е най-висшата форма на демокрацията, с която трябва да се решават стратегически, принципни въпроси и според Закона за референдумите – въпроси, от компетенцията на Народното събрание. Колегите от Правната комисия ще обяснят достатъчно ясно защо този въпрос не е от компетенцията на Народното събрание, а на Министерския съвет... (Реплики от КБ.) Имам предвид за Вашия въпрос на конкретния проект... (Силен шум и реплики.)
В момента стоим пред факта, че има внесена подписка от Инициативен комитет с 540 000 подписа, която е валидна. (Шум и реплики от КБ.) Дотук свършват добрите новини за тази подписка. Хората на България не са длъжни да знаят законите наизуст, но политиците и особено тези, които са писали закона, би било добре, първо, да го знаят и, второ, да го използват по предназначение. Във Вашия въпрос има фактологични грешки, има законови грешки. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това е изказване.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Има нарушения относно това дали хората са информирани за това, за което ще гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, очаквам да чуя мотивите на предложението на народните представители, а след това ще имате възможност за изказване. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Браво!
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ако всички проявите малко търпение, ще разберете, тъй като е важно – това е мотивировката за това, което е последвало от наша страна. (Шум и реплики от КБ.)
Ако обичате, ме изслушайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата! (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, ще имате възможност за изказване, ще чуем и Вашето мнение.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Честно казано, наистина не разбирах защо БСП има абсолютна липса на диалогичност относно решаването на проблема с въпроса (реплики от КБ) и затова се наложи да направим нашето предложение.
Ще направя една ретроспекция на референдумите в България, защото смятам, че е интересно как се стигна до този момент. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Стоилов каза неговата страна на въпроса, а аз ще кажа своята.
Ще го прочета, точно като исторически факт, за да не кажете, че ги използвам не по предназначение.
Осми септември 1946 г. - в присъствие на окупационни съветски войски в България се провежда референдум (силен шум и реплики от КБ), с който се променя държавността. Според официалните резултати от 4,5 милиона гласоподаватели в референдума участват 4 млн. 200 хил., или с други думи 91%. Страшно постижение! Гласуват хората – 92% „за”. Браво! (Шум и реплики от КБ.) Докато танковете на Съветската армия са пред Народното събрание... (Силен шум и реплики.)
По-интересно е другото нещо – резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. Знаете ли защо не са оспорени от нито една политическа сила?! Защото между 1944 и 1946 г. не е останал никой в България, който да посмее да оспори Вашата власт. Затова!
Следващият референдум – 16 май 1971 г. Провежда се референдум за нова Конституция, забележете, чрез която се появява прословутият чл. 1, а именно „Ръководна сила в обществото и държавата е БКП”.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Браво! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Впоследствие същата норма се появява в Конституцията на Съветския съюз през 1977 г. – хората ползват нашите добри практики. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Имайте търпение да разберете най-интересната част от този референдум, не съм стигнал дотам! Най-интересното за този референдум е: кой е предложил поправката в чл. 1? Студенти от Икономическия университет във Варна. (Шум и реплики от КБ.)
С други думи отново отговорността е нечия друга – на инициативен комитет, но дори и това не е най-интересното. По-интересното е начинът, по който се е гласувало.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кои са студентите?! Поименно.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, поименно ще е интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ако не прекъсваме докладчика, той ще има възможност да изложи тезата си. (Силен шум и реплики от КБ.)
Моля Ви за ред в залата!
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От общо 6 200 000 гласоподаватели за тази инициатива, предложена от студенти от Варненския университет, са гласували 6 135 000 и само 15 000 са „против”. Това е успех, който дори Садам Хюсеин нямаше да успее да постигне. Поздравления за демократично прилагане на референдуми! (Реплики от КБ. Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, много моля. Ще прекъсна заседанието! В хипотеза и в процедура сме да чуем предложението, представено от народните представители. Това е законно установена хипотеза и ние сме длъжни да изслушаме един от вносителите. Моля Ви! Госпожи и господа, моля без реплики от място!
Господин Димитров, имате думата.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Това обяснява доста неща.
Първо, всеки път, когато е провеждан референдум по идея на Вашата партия, е следвала национална катастрофа. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики от КБ.)
Второ, всеки път, когато е провеждан референдум, след което е следвала национална катастрофа, е правена в името и с волята на народа. Това са Вашите аргументи и всеки път сте ги ползвали.
Трето, защо ли всеки път, когато се провежда референдум по Ваша идея, името на Русия или на Съветския съюз е замесено?! Това е интересно, но го оставям без отговор.
Ето защо Парламентарната група на ГЕРБ реши да входира това предложение. (Възгласи: „Е-е-е!” от КБ.) На някои хора първите седем години от живота никога не могат да бъдат наваксани.
За да уважим волята на тези 540 000 граждани на България, които манипулирахте и подведохте да се подписват под въпроси от сорта на „Искате ли по-евтин ток?”. Нашето желание е да се проведе този референдум, и то законосъобразно, да се отговори на въпроса на хората. Този въпрос, под който те са се подписали, по смисъла на този въпрос, а не да ги използвате за извинение да доведете България до поредната финансова катастрофа. В това сте доста добри! (Реплики от КБ.)
Последно, независимо че направихте всичко възможно да провалите всъщност референдума, независимо какво казвате, тъй като дори с формулирането на въпроса Вие нарушавате собствения си закон, а след това събирането на подписите, което е абсолютно опорочено.
И накрая, това държание, което в момента имате в залата, само доказва, че Вие не искате да има референдум, а просто искате да имате тема, по която да говорите.
Само че референдум за Ваше съжаление ще има и този път няма да има съветски танкове пред Народното събрание, няма да има агенти на Държавна сигурност да проверяват на хората паспортите дали са подпечатани и са гласували, за да постигнат 100% „за”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Този път хората ще гласуват по неподвеждащ и манипулиран въпрос с предизвестен край. Това ще е благодарение на инициатива на народни представители, но не е наш въпросът, това е въпросът на хората, които ние уважаваме, спазвайки законите на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Дискусията е открита.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искрено се надявам да охладя тези емоции, които се показват в залата, като се обърна към позицията на Синята коалиция. Ние сме против референдума, ще призовем хората да не участват в него, а самите ние не считаме, че трябва по какъвто и да е начин да се обвързваме с така поставения въпрос.
Искам да мотивирам тази позиция с отношение към мотивите на Инициативния комитет, защото за пръв път виждам нещо като аргументация в полза на изграждането на АЕЦ „Белене”. Казвам нещо като аргументация, защото тези мотиви започват с една съществена неистина. Ето какво е казано, цитирам: „Народното събрание на Република България със 120 гласа „за” прие Решение за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”.” Това очевидно не е вярно! Народното събрание не е приело такова решение, Народното събрание е приело решение, с което е подкрепило решение на Министерския съвет, което е взето по силата на закон, така че това е измама, с която започват мотивите. Говорим фактически върху текстовете, Вие ги имате пред себе си.
Второ, аргументът, че след няколко години България ще се превърне във вносител на електроенергия, е от 2002 г. – за пръв път. По времето на правителството на Симеон Сакскобургготски се твърдеше, че България ще стане вносител на електроенергия, тоест същото това нещо в 2010 г., ако не изгради АЕЦ „Белене”. Сега сме 2012 г. и България е износител на електроенергия. Пак говорим за фактически неща, които са написани в мотивите и които фактите опровергават.
Трето, сигурно е продукт на неграмотност, но ако допуснем, че стойността на строителството на един ядрен хилядник, цитирам: „е над 5 милиарда, двата ядрени хилядника са 10 млрд. долара, но това не са 6 млрд. евро, а са 7,7”. Някой не е можел да смята. Не вярвам това да е подписалият член-кореспондент Стефан Воденичаров, някой го е подвел. Курсът е 1 долар и 30 цента за 1 евро, тоест не е вярна тази сметка по очевидни аритметични съображения.
Четвърто, има крайно съмнителни изказвания от типа на следното: „Електроенергията ще поскъпва бързо и цените ще надминат тези от съседните страни. Цената на тока в близкото десетилетие ще има наказателен характер спрямо българската икономика”.
Във връзка с това, завършвайки, искам да припомня, че преди време – на 12-и този месец, зададох въпрос на Парламентарната група на Българската социалистическа партия, където има бивш министър-председател, който е бил компетентен, както каза тук министърът, да вземе отношение към изграждането на АЕЦ „Белене”, който има в екипа си министри на икономиката и енергетиката. Простичкият въпрос беше следният: За колко години ще се откупи инвестицията за 2000 мегавата на АЕЦ „Белене”, оценена от независим консултант – не от този човек, който не може да смята тук, защото този очевидно не може да смята – от независимия консултант „Ейч Ес Би Си”, на стойност, оценена 10 млрд. 352 млн. 964 хил. евро при сегашните цени на тока от 2-те хил. мегавата на АЕЦ „Козлодуй”? Отговорът на простичката задача за един министър-председател е 117 години. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Искам да чуят всички народни представители от ГЕРБ, които заиграват на тази свирка – 117 години. Затова няма стратегически инвеститор!
Ето, оставям една простичка приходно-разходна сметка на АЕЦ „Белене” (показва я), който може да смята, да си го сметне сам, а който не може да смята, да му кажа как се пресмята тази сметка. Всеки един от нашата парламентарна група може да го направи.
И така! Ако 117 години – чуйте ме сега внимателно всички! – връщам се на цената на тока, която трябваше да е социална и прочие, с колко се каните да повишите цената, който ще изкупувате от 2000 мегавата на АЕЦ „Белене”, за да се откупи инвестицията от 10 милиарда 352 милиона? За 15 години? Или за 18? Някъде – в някакъв разумен срок! (Реплики от КБ.) С колко ще увеличите цената на изкупната електроенергия? Кажете го, излезте тук... (Реплики..)
Кажете ясно и честно каква социална политика правите? Защото, ако една инвестиция се откупува за 117 години, за да стане разумна тази инвестиция, трябва приходът за АЕЦ „Белене” да се увеличи, ама колосално, за да може да се върне. Единственият начин една АЕЦ да увеличи прихода е да продава по-скъп ток. Тя не може да произведе повече от 2000 мегавата ток. Не може да произведе! Толкоз, ограничено е отгоре.
Затова аз питам още веднъж. Ако искате да навлезем по същество и да вземете отношение към ето тези смешни, смехотворни мотиви, да се върнем на същината на въпроса! Ето го тук (показва приходно-разходната сметка) скромничко и неопределено е казано: „Ще има наказателен характер”. Колко наказателен характер искате да придадете на цената на АЕЦ „Белене”, ако вземете да я строите на тази цена, на която независимият консултант е обявил, че струва АЕЦ „Белене”? А тя струва дори повече. (Реплики от КБ.) Ето, оставям Ви (поставя я на трибуната) на тези, които претендират, че могат да смятат, да видят как се смятат 117 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на народния представител Иван Костов?
Има – господин Чукарски, първа реплика. (Реплики в залата.)
Тишина в залата, има думата господин Чукарски за реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбрах от господин Костов, че има направени ясни сметки за колко години ще бъде изплатена инвестицията, но не бяха казани при каква изкупна цена. Затова моята реплика към господин Костов е: господин Костов, ако вземем цената на ТЕЦ-ЕИС „Гълъбово” и ТЕЦ-3, за колко години при такава цена, подписана през 2000 г. – дванадесет години по-късно все още продължаваща да бъде висока – ние изкупуваме електроенергията от АЕЦ „Белене”, ако ще бъде изплатена инвестицията? Защото аз мисля, че тогава цифрата, която Вие ще посочите, ще бъде доста по-кратка. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за втора реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, след всички тези изказвания, които бяха направени тук, в тази зала, още повече от това, което казвате Вие, основният въпрос, който се поставя тук и който аз много често съм казвал, че държа да се получи отговор, е кога най-накрая за такива важни теми, касаещи българското общество, ние ще можем да постигнем консенсус в Народното събрание? Явно и това не можем да направим. Не можем да го направим заради точно тези политици, които се въргалят 22 години тук, в Народното събрание.
Явно трябва да дойде ново управление на България, което да може да направи едно смислено допитване до българските граждани. Явно това трябва да стане!
Ако днес ние говорим за цената, за това колко ще се строи, българските граждани ги интересува ще можем ли да направим едно допитване, с което да чуем тяхното мнение по въпроса: ще има ли втора площадка на АЕЦ „Белене”?
Затова аз Ви казвам – ако Вие в този глобален свят не можете да намерите инвеститори, които да построят АЕЦ „Белене”, означава, че Вие сте били недостоен като министър-председател и нямате правото да претендирате в бъдеще да управлявате.
Това го казвам и на БСП, защото и те по същия начин поставят въпроса, защото всички Ви тресе страх как ще се построи „Белене”. А българският народ се интересува да разбере – ще може ли да чуем неговото мнение по този въпрос.
Има една сентенция, която казва: „Аз съм много против това, което изговаряш, но съм много „за” ти да имаш правото да го кажеш”. Българският народ има правото да се произнесе за това ще има ли втора атомна електроцентрала в Белене, защото там е единственото място, където може да се построи?
Аз и моят колега независим народен представител господин Чукарски няма да подкрепим това решение днес в Народното събрание, защото Вие такъв важен въпрос провалихте като намерение и като желание на българския народ! И Вие, господин Костов, и ГЕРБ, и БСП провалихте желанието на българския народ с тези постоянни препирни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, имате думата за трета реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин Костов, този лист, който оставихте, си го приберете и не заблуждавайте да го четат хората. Той има неверни предпоставки. Защото Вие говорите за сто и толкова години при тази цена на електроенергията.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Е, колко ще бъде?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Никога не може да остане тази, защото... (Шум и реплики.) Слушайте внимателно!
Защото 76% от емисиите на парникови газове в България са от енергетиката. Ако България изпълни своите ангажименти по програмата „2020” и намали с 67% тези емисии и с 56% от промишлеността, България няма да има квоти за развитие на собствената промишленост. Затова изходът единствено е в енергетика, която не отделя емисии. Това е само ядрената енергетика, затова приберете този лист и не го смятайте.
А за основния оратор на ГЕРБ – да ме чуе. Когато продадохте „Кремиковци”, баща му беше последният директор, а докато имаше партия в „Кремиковци”, беше последният партиен секретар. (Викове и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Костов, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (СК): Много благодаря за репликите.
Много благодаря за репликите, защото от тях излезе признание, че Вие ще вдигате цената на тока. (Реплики в залата.) Сега въпросът е с колко?
Аз искам да направите още една смела стъпка – кажете с колко ще вдигнете цената? (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
Имате една стъпчица още! Казвате: „Ще вдигнем, няма да е тази цена”, хайде сега, кажете с колко? Защото тази задача: „С колко...”, също е лесно да се пресметне. Това да си го прибера (показва листа), казвате – опасно е да се гледа?! Защото е разобличаващо! Ами, разобличаващо е!
Това знаете ли какво е? Искам да чуете какво е това! Това е приходно-разходната сметка на АЕЦ „Козлодуй”, от която могат да се извлекат данните за свободните средства за обслужване на направената инвестиция. Ето това е, ако разбирате за какво говоря в момента. (Реплики от народния представител Михаил Миков.) Това Ви оставям.
Що се отнася до тази отчайваща неграмотност на така наречените „независими” народни представители, няма да коментирам, защото просто тя е невъзможна за коментиране.
Има рецидив.
Господин Чукарски, Вие обещахте тук да излезете и да се поправите за една лъжа от доста време. Не излязохте – сега излизате и лъжете пак. (Реплика от народния представител Димитър Чукарски.) Не, не, лъжете отново брутално! Лесно е да бъдете хванат!
Излезте на трибуната! Аз нарочно Ви споменавам името, защото Вие казвате, че договорите за изкупуване на тази цена, за която ме карате да смятам, са подписани през 2000 г. Това е лъжа! Лъжа е! Договорите са подписани през 2002-а и 2004-а или 2006 г. – няма как да ги знам тези договори! Затова излезте и се извинете, тъй като използвахте неистина в изказването си!
Аз го отдавам на Вашата неграмотност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За лично обяснение ли?
Господин Чукарски, заповядайте за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ.) Сам господин Костов пожела.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Господин председател, благодаря на господин Костов за високата оценка, която даде на мен и на моя колега. Само искам да му кажа следното.
Наистина, господин Костов, допуснах грешка и се извинявам. Не е било през 2000-а, а през пролетта на 2001 г. В Гранитната зала на Министерския съвет това беше изнасяно многократно през времето на подписката, дебата и всички неща, свързани с референдума.
Искам да Ви се извиня и за другото, за което ме упрекнахте. Аз Ви обвиних от тази трибуна, че Вие сте разцепили Съюза на демократичните сили, създавайки ДСБ. След това ми донесохте папка и се оказа, че СДС се е разцепил сам – със създаването от Вас на Партията ДСБ. Ако това е така, нека публиката да прецени. Поднасям извиненията си и казвам, че СДС не беше разцепен от Иван Костов, а той сам се разцепи през мандата 2001 – 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към изказване на господин Терзийски, който е направил заявка.
Имате думата, господин Терзийски. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Цецо, води си записки!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Странно е, че вземам думата преди който и да бил от управляващото мнозинство. Явно те ще се скрият, както се скриха зад поименното гласуване по предната тема. (Реплика от ГЕРБ: „Дръж се прилично!”)
Да се върнем на процедурата. В момента Народното събрание разисква и трябва да вземе решение за провеждане на национален референдум. За национален референдум Народното събрание е длъжно да вземе решение, когато са събрани повече от 500 хиляди валидни подписа на български граждани. В Народното събрание е внесена подписка от 770 хиляди български граждани, което задължително прави процедурата в Народното събрание – да бъде взето такова решение.
В момента наблюдаваме един гърч на страх от страна на управляващото мнозинство. (Смях от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги от ГЕРБ, ще Ви кажа, че никой не обича страхливците. Внесена е подписка с ясен и точен въпрос. Това е волята на българските граждани и Вие не можете да откраднете волята на българските граждани. Не можете с процедурни хватки да подмените това, което те искат да кажат – да или не! Да има ли атомна централа на площадката „Белене” или да няма! Това е въпросът! Това са подписите, които са събрани срещу този въпрос и по това българските граждани искат да се произнесат чрез волята си за провеждане на референдум. Те ще вземат решението – да или не.
Този гърч, който Вие правите в момента, внасяйки допълнително искане за провеждане на референдум, е отделна процедура, която, като искате, си я разглеждайте отделно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съберете нужните подписи, ако имате куража, и си проведете референдум.
Това са две процедури! Вие сте длъжни да вземете решение по първата процедура, за която са събрани подписите за референдум, защото те са повече от 500 хиляди, а за втората процедура, ако искате, направете дебат и вземете решение за провеждане на референдум по подписите, които са събрани от народните представители.
Тази кражба на вота, тази подмяна на вота няма да Ви прости никой – най-малко българските граждани. Защото дебатът е това – да се построи централа на площадката „Белене”. Не искам да коментирам смешните разисквания – атомна или ядрена, защото и на учениците в началните училища им е ясно, че става въпрос за атомен разпад и за ядрен синтез. А това са два съвсем различни физически процеса. В атомната централа се извършва атомен разпад. Но това е друга тема, която не касае процедурата в момента! (Смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
В момента Народното събрание трябва да вземе решение, то е задължено по закон да вземе решение за провеждане на референдум с въпроса, за който са събрани тези валидни повече от 500 хиляди подписа! Това е, което в момента трябва да стане като процедура! Всякакви дебати дали да има централа на „Белене” или да няма не са предмет на сегашното разискване! Просто Народното събрание е длъжно да изпълни процедурата и да приеме решение по силата на закона, по силата на конституционните права, които имат българските граждани – да се произнесат по този важен за националната сигурност и за националната стабилност въпрос! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на господин Терзийски?
Госпожо Фидосова, заповядайте за първа реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Терзийски, по принцип се въздържам да Ви правя реплики, защото изказванията Ви обикновено не съдържат нищо интересно, важно по темата и обикновено са пълни с грешки и глупости.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И сега е така!
ИСКРА ФИДОСОВА: Преди малко казахте една много голяма глупост – тук трябва да Ви се смеят децата от V-и до ХІІ клас, които учат физика и химия в училище.
„Атомен разпад”. Уважаеми колеги, няма атомен разпад!
Има ядрен разпад, господин Терзийски! И понеже знаем, че ще направите изказване за пореден път, с което ще се опитате да блеснете – с глупостта, невежеството и незнанието си, може би сте пропускали часовете по физика и химия, съм Ви донесла две картинки. (Показва ги.)
На първата картинка тук е молекулата на водата, господин Терзийски. (Показва.)
Това е молекулата на водорода, а това – на кислорода. (Показва.)
Ето това вътре се казва атом! А ето тези неща тук се казват… (Реплики от КБ.)
Тези неща, госпожо Манолова, ще Ви ги дам после – да си ги видите.
Господин Терзийски, когато говорим… (Реплики от КБ.)
Не, не чета. Когато говорим по тази тема, трябва да кажем, че те взаимодействат помежду си на ниво електрон. Ето това са електроните и тук е взаимодействието с двете ядра. (Показва.)
А когато говорим за ядрен разпад, трябва да гледаме ето тази картинка. (Показва.) Тук има едни неутрони, които, като стигнат до ядрото, го разцепват, разделят го. Когато това ядро се разделя, при отделянето се образува енергия – вече можем да говорим за ядрена енергия. И тук вече можем да ползваме тези термини, които се опитвате да ползвате, но не ги разбирате. Този процес се повтаря непрекъснато. Тук идват нови неутрони, те пак разцепват и едно и също се случва. (Оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Терзийски, имате възможност за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Имам лично обяснение към госпожа Фидосова!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Фидосова, много Ви благодаря за репликата, която ми направихте. Вие още един път показахте на българските граждани в какъв тежък гърч сте изпаднали. (Смях от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ.) Как здраво се гърчите в това, което сте длъжни да направите, страхът, който Ви тресе, от това, което се случи, защото 770 хиляди български граждани подкрепиха провеждането на национален референдум с така зададения въпрос: „Дали да има площадка на „Белене”?”
Независимо от Вашите начални знания по отношение на ядрената физика, този въпрос съществува и това вълнува българските граждани, а не картинките, които Вие им вадите, защото измествате вниманието, което те искат да получат от Вас (силен шум и реплики от ГЕРБ) като управляващи. Но понеже Ви е страх, Вие се гърчите в еквилибристики – къде да отидете, накъде да се измъкнете от това, което се случва.
Лично Бойко Борисов Ви каза, че Вие трябва да приемете така зададения въпрос за референдума. Лично той на 12 октомври 2012 г. Ви казва: „Ако не подкрепим референдума, ще кажат, че сме против демокрацията.” Той Ви каза: „Вие трябва да подкрепите референдума с така зададения въпрос.” (Шум и реплики от ГЕРБ.) Направете си справка в Агенция „Фокус”, за да видите неговите думи, когато продължите да правите Вашите еквилибристики на смях и жалост тук. (Ръкопляскания от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е споменавано името Ви. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, може да се види в протокола. (Силен шум и реплики от КБ.)
Продължаваме с изказване на Михаил Михайлов, който е направил заявка.
Имате думата, господин Михайлов, за изказване.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Нека да се успокоят малко. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за тишина в залата!
Има думата Михаил Михайлов от Синята коалиция за изказване.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека от урока по физика да минем към демократичните основи, какъвто би трябвало да е контекстът на нашия дебат, а именно за референдума като една от най-демократичните инициативи, и на това смятам да обърнем внимание. Не икономическият ефект от построяване на атомната електроцентрала, или каква точно да бъде, а има ли необходимост от този референдум по този въпрос.
Въпросът е следният: преди няколко дни аз преди всичко като гражданин и след това като народен представител внесох искане до Президента на Република България да внесе до Конституционния съд моето искане за тълкуване на подписката, която е събрана – дали е възможно провеждането на референдум по този въпрос? И Конституцията, и законите на България са категорични, че не може да има референдум. Не може да има референдум по един икономически, по един технически проект. Много ясно в Конституцията и в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е казано по какви теми могат да се произнасят гражданите.
Въпросът, който много ми е интересен, на който би трябвало управляващата партия да отговори: след като не сте съгласни, след като смятате, че е противоконституционен така внесеният текст, защо правите заседание на комисията по текст, който е противоконституционен, за да го направите конституционен? Нещо, което е абсурдно, нещо, което наистина е в сферата на абсурда! Защо се опитвате да облечете в демократична дреха нещо, което не е демократично?
Това, което господин Янаки Стоилов каза – върна ни в историята, съгласен съм, но аз също така знам историята на Европа.
Господин Стоилов, Вие знаете много добре, че най-големите плебисцити са правени именно при трите най-сериозни диктаторски режима – на Франко, на Мусолини и на Хитлер. И трите режима са правени с най-сериозната, с най-голямата подкрепа – и трите са правени с плебисцити, така че въпросът не е да се предизвика референдум.
Абсолютно сигурен съм, че референдум трябва да има и българският народ заслужава да има референдум. Заслужава да има референдум по това да има ли второ ниво на самоуправление, как да се избират българските съдии – неща, които са от демокрацията. Да има ли шистов газ – тук някой каза. Това са нещата! „Южен поток” – въпрос, който е много по-важен, защото България дава своята независимост като тръби, като минаване през България. Това са неща, които са много по-сериозни, отколкото един технически инвестиционен проект.
Затова моят апел беше именно и към Президента, и към управляващата партия: не давайте и не отваряйте врата за нещо, което е противоконституционно. Седемстотин хиляди български граждани са били заблудени, че наистина е необходим такъв въпрос – да се заостря вниманието на общността. Няма нужда от този въпрос. Той не трябва да се решава чрез референдум, защото е в правомощията на Министерския съвет. Нека Министерският съвет и министър-председателят си носят отговорността, няма за какво Народното събрание.
Когато в авторитарните режими се бяга от отговорност, се минава именно през референдуми. Аз отново Ви връщам в историята на Франко – точно така е направено. Когато се страхуваш, търсиш народа, да застанеш зад народния глас и да кажеш: „Да, ето народът така реши!” Не, народът не е решил. Имаше избори преди четири години, той реши кой да управлява държавата. Държавата се управлява от Партия ГЕРБ, значи в Министерския съвет се носи отговорност.
Член 45, ал. 1 казва кой носи отговорност за построяване на атомна електроцентрала, не Народното събрание. Не трябва ние и в комисии да се занимаваме как да преформулираме въпроса, та да може... Самият министър-председател каза: противозаконно е. Ами, като е противозаконно!?
Аз помолих колегите от ГЕРБ, помолих колегите от ДПС: подпишете се под моя подпис, за да сезираме Конституционния съд, защото е ясно, че този въпрос не е конституционен. Ясно е това, за всички е ясно! Тук се упражняваме в някакви безсмислени неща – нещо, което не е наша работа. Затова се обръщам към Вас: няма смисъл да ставате патерица на нещо, което е незаконно, на нещо, което нарушава Конституцията и законите на нашата държава. Ние сме народни представители и сме се клели не за да заставаме на амбразурата за грешки на някой друг, така че моят апел към всички е да мислим, преди да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Първа реплика – господин Чукарски. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
От БСП настояват за лично обяснение.
Моля стенографката да провери в протокола дали по време на изказването на госпожа Искра Фидосова е споменавано името на Мая Манолова?
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Михайлов! Искам да Ви направя реплика по няколко пункта от Вашето изказване. Аз не съм останал с впечатление, че държавата, която произвежда най-много референдуми, каквато е Швейцария, е тоталитарна държава. Там допитванията до хората, до гражданите, по различни поводи в различни кантони, региони, конфигурации предполага провеждането на такива референдуми, участието в тях и вземането на важни решения.
Второто, което искам да Ви кажа: защо Вие възроптавате, че Парламентът трябва да се произнесе? Ами защото Вие не възроптахте, когато се поиска санкцията на Парламента по отношение на решението на Министерския съвет, а напротив – тогава Синята коалиция едва ли не яхна един бял кон, разлепи плакати из сградата на Парламента и победи АЕЦ „Белене” завинаги за втори път.
Другото, което искам да Ви кажа. Колеги, специално що се отнася до този референдум – и едната, и другата формулировка водят към „Белене”. Да попиташ къде да се развива атомната енергетика в България, отговорът е само един – това може да бъде само на площадката в Белене, защото само тя е лицензирана към момента и само там може да се пристъпи към реализиране на такъв проект. Останалото за мен означава: „Татко обеща, че ще ми купи колело, ама някой друг път”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за други реплики? Не виждам.
За дуплика има думата господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Много държави правят референдуми. Швейцария, и децата знаят, е христоматийна за референдуми –кантонни, локални и така нататък. Няма значение. Във всяка една държава да се правят референдуми. Референдумът не трябва да се прави, когато нарушава конституциите и законите на страната. Това е най-важното! (Реплики от КБ.) След малко ще вземете думата, говорете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой го казва?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Кой го казва? Казва го и чл. 23 от прякото участие в закона, казват го абсолютно всички. Защото, ако референдумът е неуспешен, задавам следващия въпрос: чл. 23, ал. 3 казва: „Ако са гласували повече от 20%”, забележете, повече от 20% и вотът е положителен, той отново ще дойде в Народното събрание. (Реплики от КБ.) Така ли е? Така е! Той отново идва в Народното събрание.
Питам управляващата партия: „Какво става тогава?” Не са гласували 50% – референдумът не се признава, но 20% са гласували и от тези 20% – 50 плюс един, и тогава идва тук. Какво прави тогава Народното събрание? Разбирате ли, поставяме се в абсолютно абсурдна ситуация – да излизаме с решение при недействителен референдум. И то е нещо, което не е от нашите компетенции. Това още веднъж потвърждава моята теза. Затова Ви казвам, че наистина се нуждаем преди всичко от сериозен размисъл, за да не нарушаваме законите и Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заявка за изказване има госпожа Фидосова.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, че върховенството на гражданите, на Конституцията и на закона е над всичко. Разбира се, и всички знаем, че референдумът е най висшата форма на демокрация.
Няма да правя исторически преглед на референдумите в България, защото проведените референдуми за мен не отговарят на истинския смисъл да се проведе референдум, именно като най-висша форма на демокрация.
Когато говорим за провеждане на референдум, трябва да имаме предвид, че този референдум, не само че трябва да се проведе при спазване разпоредбите на Конституцията и законите в Република България, този референдум трябва да се проведе при формулиране на въпрос, който да е ясен, точен, кратък, на който българските граждани информирано да могат да отговорят.
Какво казва законът, накратко наричан от нас, за референдумите. Законът поставя рамката за това какви са целите на един референдум, на какви условия и изисквания трябва да отговаря едно предложение, за да може да се проведе референдум, да се произведе е правилната дума, която законът ползва. В кои случаи и по кои въпроси не следва да се провежда референдум, както и процедурите и начинът за провеждане на референдум?
Не ми се даде възможност в началото, след изказването на господин Стоилов, да направя репликата на изказването му, което беше съчетано заедно с представянето от името на Инициативния комитет на предложението. Затова ще използвам в моето изказване възможността да отправя въпроси към господин Стоилов. Умишлено споменавам името му, защото това е уважително като форма и отношение към колега народен представител, и второ – за да му дадете, господин председател на Събранието, възможност, тъй като смятам, че вече няма как да влезем в процедурата на реплика и дуплика, под лично обяснение да отговори поне на част от поставените от мен въпроси. Тези въпроси са правни.
Дебатът в последния един час се поизмести в различна посока от посоката, в която трябва да бъде днес.
Какви са истинските мотиви за провеждането на референдум по предложението на колегите от Коалиция за България? Казвам Коалиция за България, защото, когато чета Закона за референдумите и когато чета възможността граждани да правят гражданска инициатива, да направят подписка за провеждане на референдум, наистина това трябва да идва като воля от самите граждани. Не бива гражданската инициатива да бъде яхвана по такъв груб и манипулативен начин от политици, от която и да е била партия, коалиция, парламентарна група или самостоятелни политически единици в публичното пространство и да бъде манипулиран по този начин българският гражданин.
За първи път ще се съглася с господин Костов, защото в изказването си, той каза две истини. Освен за цената, за която много боли и аз няма да говоря, вярно е, че в мотивите към тази гражданска инициатива има две големи лъжи и аз няма да ги повтарям. Той ги каза кои са.
Още с мотивите Вие се опитвате да манипулирате българските граждани. Опитахте се, яхвайки този инструмент за демокрация на гражданското общество и гражданите, да черпите политически дивиденти за собствените си нужди както по отношение на партията, така и по отношение евентуално на лични интереси в контекста на вътрешнопартийни разпри и интереси, които имате.
Господин Стоилов, ако във въпроса остане площадка „Белене”, как ще осигурите възможност на българските граждани да имат равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос? Това пише в чл. 2, т. 3. Как ще осигурите и еднакви условия на българските граждани за представяне на различни становища? Как българските граждани, ако приемем, че е допустимо във въпроса да фигурира площадка „Белене”, след малко ще кажа защо не е допустимо според мен, и там също ще чакам отговор, как всичките тези хора, които имат избирателни права, ще получат достъп до безбройните споразумения, които сте подписали, вместо договор?
Ето, влиза господин Станишев, ще му дам думата и възможността и на него (силен шум, реплики и възгласи от КБ), споменавайки му името, да се изкаже под формата на лично обяснение и да обясни: защо, стоейки две години и половина, и повече на неговото бюро договорът за АЕЦ „Белене”, той не го подписа? Да каже какво точно имаше предвид в изказването си на аерогарата, когато каза, че: „Договори, които не са в интерес на държавата и гражданите”, той няма да подпише. Защо тази тема в момента е яхната от Вас и се преекспонира?
Господин председател, ще помоля във времето на нашата парламентарна група да помолите господин Станишев, господин Овчаров и господин Петър Димитров, последните двама като министри, които имат активна роля и участие в проекта „Белене”, а първият като главен герой в проект площадка – гьол АЕЦ „Белене”, да стоят в залата до изчерпване на точката от дневния ред, за да могат да вземат дейно участие, да слушат отправените към тях въпроси, за да могат да отговорят. (Реплики и възгласи от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Правилникът не вменява на нито един народен представител подобно задължение. Добре знаете това, госпожо Фидосова! Аз също не мога да им вменя такова задължение.
ИСКРА ФИДОСОВА: Затова, господин председател, Ви помолих да ги помолите. Не да ги задължите, а да ги помолите. И аз ги моля да останат тук. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Давам им възможност със споменаване на имената им да излязат и под формата на лично обяснение да отговарят на въпросите, които днес ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще поставим.
Какво казва чл. 9 от същия закон, който е приет 2009 г.? Вносители са група народни представители начело с господин Стоилов – изчела съм много внимателно и подробно всички стенограми от първо и второ четене както в Комисията по правни въпроси, така и в пленарната зала.
Искам да питам господин Стоилов: какво имате предвид, господин Стоилов, разпоредбата ли на чл. 9, ал. 1, когато се казва, че национален референдум се произвежда по въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание? Да ми отговорите по същия този чл. 9, т. 4, в която се казва, че чрез национален референдум не може да се решават въпроси на държавния бюджет. Молбата ми е да ми кажете! Разпоредбата на чл. 49, чл. 50 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия говори за създаване на един фонд. Това е Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, както и втори фонд, който говори за разходи, които трябва да са осигурени по отношение на съхраняване на радиоактивни отпадъци.
Уважаеми колеги, нямам претенции да съм физик, химик и да се занимавам с ядрена енергетика. (Шум и реплики в КБ.) Но имам претенциите, както и колегите от моята група, да умеем да четем законите, да умеем да четем решенията и другите документи, които остават в историята, и да се информираме.
Затова питам: какво друго е, ако не е въпрос на бюджета чл. 49 и чл. 50 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия? След като има изрично и категорично задължение преди да започне строителство на какъвто и да било такъв обект, следва да се планира предварително, преди създаването, този фонд и тези средства. Законът казва: „Приходите по фонда се събират, отчитат и централизират в системата на единна бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”. В чл. 50 се говори също за бюджета. Тук е председателят на Комисията по бюджет и финанси и бих помолила госпожа Менда Стоянова, пак под формата на лично обяснение, да разясни на колегите е ли това въпрос, свързан с бюджета, или не е въпрос, свързан с бюджета.
Какво има предвид разпоредбата, господин Стоилов, на чл. 10, ал. 2 от закона, когато в условията на обвързана компетентност Народното събрание трябва да вземе решение за произвеждане на референдум, когато има събрани повече от 500 хил. подписа, които отговарят на изискванията на закона след проверката на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО)? Може ли въпросът или част от въпроса да бъде в нарушение на чл. 9, било на ал. 1, било на ал. 2, т. 4 или на която и да било от останалите точки? Ако говорим за конкретния въпрос, е т. 4?
Може ли, когато говорим за площадка „Белене”, така зададен въпросът, да обясните и да разясните на българските граждани, тъй като това пленарно заседание се предава пряко в момента, как да гласуват за проекта „Белене” като не знаят подробности по отношение на технически, финансови, икономически, социални параметри, колко ще струва този проект? Откъде ще дойдат тези средства? Или това е като да зададем следния въпрос, господин Стоилов: „Искате ли да си построите къща на Малдивите?” Вие ще ми отговорите сигурно „да” или всеки един, който попитам от българските граждани. Ама като Ви кажем след запетайката: „Да, ама за 10 млн. лв.” Вие ще откажете. Същата е работата и с въпроса, така зададен.
Господин Стоилов, още един въпрос – обяснете ми като на колега юрист, може ли в момента да се съберат подписите от 600 хил. български пенсионери под подписка, в която въпросът да бъде: „Съгласни ли сте да се отмени формулата за изчисляване на пенсиите?” Тоест точковата система. Допустим ли е, господин Стоилов, такъв въпрос? Защото в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 3 пише: „Размерът на данъци, такси и трудови осигурителни плащания и вноски”. Този въпрос, според Вашата логика и правно тълкувание, би трябвало да може, а аз казвам, че не може, както и моите колеги. (Шум и реплики. Присъстващи на балкона вдигат плакати с надписи: „780 000 излъгани”, „Свобода ...”, „ГЕРБ = на диктатура”. Ръкопляскания в КБ.) Така че, господин Стоилов, спрете да манипулирате и да лъжете българските граждани. (Ръкопляскания в КБ. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, квесторите, ... (Шум, реплики, ръкопляскания в КБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА: Да, уважаеми български граждани, Вие сте излъгани ето от тези хора тук, отляво, защото тези хора използваха възможността за гражданска инициатива, яхнаха я политически, защото искат да Ви манипулират и да Ви лъжат. Защото истината е, че, господин Станишев, Вие и Вашите партийни другари, не искате да има референдум. (Шум и реплики, свиркания от балкона и отляво.)
Вие не искате да носите отговорност за проекта АЕЦ „Белене”, за корупционните схеми там, за това, че се купува и се взима решение и се провежда обществена поръчка за закупуване на оборудване, без да има съответните документи и одобрения от агенцията. Това Вие много добре го знаете и аз съм взела и нося решенията и документите, които ще прочета, когато излезете и се изкажете тук.
Прави сте, уважаеми граждани на балкона, че сте излъгани от тези хора тук и манипулирани с тази подписка. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики: „Ууу!” от КБ.)
Господин Стоилов, тъй като в Правната комисия не ми отговорихте конкретно на нито един въпрос, освен че лъжете и манипулирате в мотивите, абсолютно некоректно и по отношение на стилистика и правно изписване на български език, както пише в закона, сте допуснали и други грешки, които безспорно вече си ги признавате. Но тези грешки са срамни.
Когато говорим за референдум и допитване до българските граждани, до суверена, който ни е пратил всички нас тук, в Народното събрание, да представляваме и защитаваме техните интереси, ние трябва да зададем конкретен, правилен, ясен, точен, а не манипулативно зададен въпрос.
Енергетиката е ядрена. Спрете вече с изказванията, че не е ядрена, а атомна. И България е Република България. Няма да спра да го повтарям! „Централата” в т. 53 е „електроцентрала”. Няма как да остане на площадка „Белене”, защото така зададен въпросът е манипулативен към българските граждани. Той няма как да получи отговор и е недопустим в тази си част по отношение на разпоредбата на чл. 9 от същия този закон, който Вие приехте, господин Стоилов. Ако говорим за някакви несъвършенства и несъответствия в закона, тези несъвършенства и несъответствия ги дължим на Вас персонално, на вашата парламентарна група, защото Вие сте приемали тези текстове. (Квесторите извеждат присъстващите на балкона.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Защо гоните хората от балкона?
ИСКРА ФИДОСОВА: Така че, уважаеми колеги, не се опитвайте да вмените на нас вина за това, което се случва. Парламентарната група на ГЕРБ, Политическа партия ГЕРБ иска да се проведе референдум. Няма да допуснем да се скриете и да не се проведе референдум по зададен въпрос така, както повеляват закона и Конституцията, защото дължим това на българските граждани, уважаеми колеги.
Ние ще направим всичко възможно този референдум да се проведе. Ние не се страхуваме. Тук чухме редица нелепости и лъжи от парламентарната трибуна. Какво друго ви остава, освен да говорите неистини? Засрамете се вече! Елате да водим конструктивен дебат въз основа на правни икономически аргументи, а не общи приказки от Женския пазар. Крайно време е този дебат да се проведе експертно с ясни аргументи, така че българските граждани да са наясно за какво гласуват.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Времето спря.
ИСКРА ФИДОСОВА: Да, в момента, в който ме прекъсвате, за 10 секунди си махнах картата. Разбира се, че ще я махна. (Шум и реплики в КБ.)
Уважаеми колеги, пред нас стои отговорността да проведем първия демократичен референдум в България. От нас зависи дали и как ще бъде проведен. Защото колегите отляво, които се оприличават като авторите на гражданската инициатива, не искат да се проведе референдумът с този въпрос или с който и да било въпрос. (Шум и реплики от КБ.) Това е Вашето желание, Вие никога не сте имали истинско намерение и желание да проведете референдума.
По отношение на истинските мотиви, тъй като господин Стоилов говори много за мотивите в своето изявление. Истинските мотиви, господин Стоилов, ги съзирам в едно. Огромното желание да се скриете зад суверена, зад българския народ и да прехвърлите отговорността за безобразията, които сте направили със схемите, които сте използвали в продължение на десетилетия по Проекта АЕЦ „Белене” – още от партията майка, до приключване на управлението на Вашето правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля дайте ми възможност да видя кой какво иска като процедура.
Има изказал се народен представител, има ли реплики? (Реплики.) Господин Терзийски – първа реплика.
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Фидосова, ако десетте секунди, в които си махнахте картата, Ви дадоха възможност да кажете нещо смислено – апелирам да Ви ги дадат, но в продължение на 18 минути Вие не казахте нищо. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да ме погледнете в очите и да Ви кажа едно изречение: 770 000 български граждани се подписаха под въпроса: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?” Вие, госпожо Фидосова, пренебрегвате, Вие изопачавате, Вие мамите, Вие крадете думата на тези 770 000 български граждани! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
И Вашият гърч в продължение на 18 минути продължи в тази посока. Продължи! Осемнадесет минути нищо – опит да откраднете това, което 770 000 български граждани поискаха! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това е въпросът, това е волята на тези хора.
Всички тези глупости, които изприказвахте от трибуната, нямат нищо общо с процедурата в момента. Вие сте длъжни като народни представители да уважите искането на тези хора и да гласувате решение за провеждане на референдум с този въпрос. Не с въпроса, който Вие си мислите, че би трябвало да бъде, който си измисляте.
Съберете си подписи, госпожо Фидосова, и си проведете и Вие референдум! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Не с тези гърчове, на които подлагате всички български граждани да Ви гледат в продължение на часове – как се опитвате да подмените и измамите вота им. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров – втора реплика.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Фидосова, имаше преди един гадател Кашпировски, дето искаха да го гледаме по телевизията... (Силен шум и реплики отляво.)
Репликата ми към Вас е: неколкократно чувам 780 000 – там виждам на трибуната, едни надписи опънаха тези заблудени хора...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждате вече!
Картата, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте.
Седемстотин и осемдесет хиляди! Това ли са действително валидните подписи, госпожо Фидосова? Те тук, че изпадат в заблуждение отляво, тук, че заблуждават хората – това е ясно! Поне да чуят тези хора горе, като опъват тези надписи за 780 000! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам възможността, за да помоля да удължите времето на парламентарната група.
Уважаеми господин Терзийски, не съм изненадана от Вашата реплика, но очаквах от Вас правни аргументи. Нямаше и такива. Чух поредните – няма да ги квалифицирам, думи. Хората са ги чули и могат да си направят извод. Жалко е! Беден Ви е речникът, боравите с няколко изречения, които слушаме повече от две години и половина. (Реплики от ляво.)
По отношение на репликата на господин Лазаров. Коректното говорене по отношение на подписите, които отговарят, но те не са валидните подписи, господин Терзийски, защото Вие и на тези уроци не сте били, когато сте учили. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.) „Валидни”, е друга тема! „Отговарят на изискванията на закона”, е друг термин!
От 717 021 проверени, коректно вписаните данни са 543 639. Какво означава коректно вписани данни – трите имена, или четири, ако има лицето; единен граждански номер; постоянен адрес – да отговарят на записа, който има по отношение на тези лица в служба ГРАО; да има подпис срещу тези имена и данни – а не дали са истински или неистински подписите – това значи валидност.
Какво се случва от тези, които са проверени – 173 382, ако трябва да ползвам Вашия термин, който няма да е коректен и да кажа – невалидни, са невалидни. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.) От тях почти 3000 – 2925, са на починали лица. (Силен шум и реплики от КБ.) Аз съм направила писмо до служба ГРАО, за да ми отговорят колко от тези лица са починали в периода преди събиране на подписката. (Силен шум и реплики от КБ.) Чета официално това, което ми е изпратено като протокол от служба ГРАО: „1363 са тези, които не са на български граждани, 28 766 са на лица под 18 години”. Знаете, че лицата, които не са навършили 18 години, нямат избирателни права и не могат да се подписват в такива подписки.
А по отношение на процедурата, която се повдигна няколко пъти, ние нищо друго не правим, уважаеми колеги, които сте автори на закона, освен да приложим точно, конкретно и коректно разпоредбите на чл. 13, алинеи 5, 6 и 7. Процедурата е разписана там. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Стоилов знае, може да вземе отношение по тази тема. Там пише, че проектът за решение се представя от Комисията на Народното събрание. Там пише, че могат да се правят редакции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА: Забравих, господин Стоилов, да Ви задам един въпрос. (Силен шум и реплики от КБ.) Той не е само към Вас, а е и към господин Станишев. След като поискахте да добавим държавно участие: държавното участие е ли редакционна поправка, или не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше дуплика, сега има лични обяснения. (Реплики от КБ.)
Преди това има по начина на водене. (Реплики от КБ.) Има процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Очевидно е, че когато няма валидни правни доводи, се прави всичко възможно чрез викове, крясъци и не знам какви други номера от кюстендилски вечеринки, да се пречи да се чуят правните доводи.
Много Ви моля, госпожо председател, вземете мерки и наистина да чуем дебата, а не да чуваме крясъците от лявата част на залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лични обяснения?
Госпожа Мая Манолова или господин Янаки Стоилов? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не съм споменавала твоето име.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започвам по количествения признак. Тук безспорно е господин Янаки Стоилов.
Имате думата за лично обяснение.
Господин Янаки Стоилов има думата за лично обяснение. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Оценявам, че съм главен герой в изказването на госпожа Фидосова и ще направя много бегъл опит да отговоря на част от въпросите. За другите тя ме провокира и изглежда, че ще трябва да напиша една по-голяма статия, която да й предоставя, защото повдигна повече въпроси, отколкото за две минути мога да кажа, но все пак ще се опитам. Освен това аз се съмнявам, че тя търси истинските отговори, защото смятам, че на всички тези въпроси вече веднъж отговорих в Комисията по правни въпроси, но все пак заради слушателите ще го направя, макар че в някои случаи тя не заслужава реакция, тъй като си позволява да говори, че аз лъжа, а всъщност пред Вас съм говорил истината, и то истината, която може да бъде аргументирана.
Няма да се връщам обратно към тези схеми, които показвахте тук, сигурно показвате колко се е вдигнала Вашата обща култура или познания в областта на физиката, на ядрената енергетика и да замените Вашия колега Валентин Николов начело на АЕЦ „Козлодуй”, защото това е първото управление, което започна да слага начело на ядрената енергетика хора, които наистина нямат нищо общо с нея.
Сега по въпросите – истинските мотиви. Разбира се, че напълно резонно е всяка политическа партия, особено когато е в опозиция, да може да поеме ангажименти и да се включи в гражданската инициатива, която се подкрепя от много хора, така че ние не се притесняваме от това, че стотици хиляди български граждани и БСП в тази борба са заедно. Ние не го крием! Излизаме пред Вас и го заявяваме!
По отношение на информацията. Аз Ви обясних, че чл. 2 в закона урежда информационната кампания, след като тя започне. Когато гласувате тук решението за референдума и Президентът определи датата, ние влизаме в информационната кампания, която трябва да гарантира това равенство.
По отношение на въпроса. Въпросът, който ние сме задали, смятаме, че е напълно конституционен и законен, защото тази нова централа, която ще се строи, тя няма ли да изисква средства?! Но това не са средства пряко от бюджета, който гласува парламентът година по година. Това не са пряко средствата! Дори може да се направи апортна вноска, която да покаже. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадох Ви знак, че времето изтече, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да завърша, госпожо председател.
Дали може да има въпроси за пенсиите? Може – дали хората приемат тази пенсионна реформа или не? И по това може да има допитване, ако искате.
И най-накрая – отговорността за участието в референдума, за броя на участвалите в референдума вече не е наша, а Ваша. Защото ако Вие преформулирате въпроса, нещо на което нямате право, тогава Вие ще трябва да обяснявате дали сме успели да мотивираме достатъчно много граждани за участие в референдума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов, говорите с минута повече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Все пак аз се надявам, че те ще бъдат няколко пъти повече от тези, които са в подписката. Става дума да ангажираме следващото управление да се съобрази с решението от референдума. Аз от Вас не очаквам с нищо да се ангажирате! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Процедура – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед важността на дебата, който провеждаме, предлагам да удължим работното време до приключването на тази точка от дневния ред. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на дебатите и гласуването по тази точка.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с личните обяснения.
Госпожо Манолова, в изказването на госпожа Фидосова Вие не сте спомената поименно. Тя спомена Вашето име, когато взе реплика по изказването на господин Терзийски. Ако Вие имате възражение по това, ставаше реч, когато се показаха тук картинките, в тази връзка – да, ако вземате лично обяснение като повод от изказването й тук, просто ще Ви прекъсна.
Заповядайте. (Реплики.) Понеже има поименно споменаване, приемам, че по този въпрос има лично обяснение. (Реплики.) За това става въпрос. Точно така, но не по повод на изказването й.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чувствам голяма вина и отговорност за това, че миналата седмица си позволих една шега, че на госпожа Фидосова вече й казват госпожа Искра Кюри и че сме я предложили за Нобелова награда по физика. Оттогава тя се взе на сериозно и започна тук от тази трибуна да ни изнася всякакви лекции – по физика, по граматика, че даже и по право. Госпожа Фидосова учи господин Янаки Стоилов на право! Фидосова учи Стоилов! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Нещо повече – тя реши, че тя и 70 депутати от ГЕРБ са по-умни от 770 хиляди български граждани, защото те не разбрали под какво са се подписали, но Искра Фидосова знае. Тя реши, че 70 депутати от ГЕРБ са „по-тежки” от 770 хиляди български граждани, (реплики от ГЕРБ) че седемдесет и седем депутати от ГЕРБ са по-важни от 770 хиляди български граждани. Как събрахте Вие Вашите подписи от Вашите депутати, госпожо Фидосова?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, личното обяснение е процедура, в която да изкажете Вашето опровержение за това, че сте спомената. Излизате от темата!
МАЯ МАНОЛОВА: Да, беше точно по този повод. Как се подписаха Вашите депутати?! Тези, които се подписаха на подписката при мен, се подписаха свободно и осъзнато, а тези депутати се подписаха по заповед на „Дондуков” № 1, без смисъл. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Сега, ако питам Михов, дали той е за „Белене” и това ли има предвид под нова ядрена централа, той няма да може да ми отговори. Вие действате като страхливци! Като обикновени мишоци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обиждате народни представители. Ще Ви санкционирам.
Госпожо Манолова, не обиждайте народни представители. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Позор! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично споменат, с искане за лично обяснение – господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Фидосова, искахте отговор и Ви го давам. Цената на АЕЦ „Белене” – спечелен конкурс 3 млрд. 997 млн. евро. Това се индексира с инфлацията, по която се водиха преговори с „Атомстройекспорт”. По песимистичната оценка за България цената излизаше около 5 милиарда 600 милиона, оптимистичната оценка за България беше около 4 милиарда 300 милиона. Най-тежката цена, която поиска „Атомстройекспорт” за двата реактора, за целия проект, е 6 млрд. 300 млн. евро. Това е най-тежкото по искане.
Изведнъж сега идват тук и се размахват едни цифри от 10 милиарда и кусур евро. Аз знам защо ги размахвате, тъй като Турция изгражда централата си за по 5,5 милиарда за реактор и Вие ще правите седми. Там ще трябва някак да обясните на българите защо сте готови да платите 5,5 милиарда евро за един реактор, а тук максималното, което поискаха, беше 6 милиарда и 300 милиона за два реактора. Ето това е цената, госпожо Фидосова!
Ако ме питате колко ще Ви струва кредитът, който ще вземе инвеститорът, колко Ви е на Вас кредитът, ако сте си купили жилище с кредит от банката? Колко е кредитът, госпожо Фидосова? (Реплика на народния представител Искра Фидосова.) Няма твърда цена! Изграждането на един обект е толкова, колкото плащате на изпълнителя, а не толкова, колкото плащате на банките за лихвите.
Освен това, имаше договорка.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Парите за кредита да се вземат от Европейската инвестиционна банка за по-малко от 1% лихва. Вие сега отивате към 10% от частни банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И размахвате милиардите, за да покажете колко е неизгодно „Белене”. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега вече слушаме господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-после ми дойде редът. Ще се опитам да не споменавам никой в изказването си, за да протече по-добре дискусията.
Уважаеми колеги, считам, че въпросът за развитие на атомната енергетика и изграждането на ядрени централи е по-скоро въпрос икономически, отколкото политически. Затова се учудвам и оставам с впечатлението, че тук в залата някой се опитва да политизира въпроса, и то в своя полза.
Въпросът: „Да се развива атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, е формулиран така, че няма как да се отговори с „не”, а винаги ще се отговаря с „да”.
Считам, че в началото на думите на въпроса: „Да се развива ли...?”, се отъждествява с думите „Искате ли...?”. Тоест въпросът за българските граждани звучи така, според мен: „Искате ли да се развива атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”? По този начин могат да се зададат много въпроси, които да бъдат обект на референдумите и отговорите винаги да бъдат „да”, като например: „Да се развива ли спортът в България чрез изграждане на площадки, зали и стадиони?” – „Да, искаме!”; „Да се увеличи ли потреблението на Република България чрез увеличаване на доходите на гражданите?” – „Да, искаме!”; „Да се подобри ли здравеопазването в България чрез изграждане на болници, санаториуми и други лечебни заведения?” – „Да, искаме!”.
Мога да задам и още един въпрос, на който също ще се отговори с „да”, той е малко по-тъп: „Да се предостави ли на всяко българско домакинство по един самолет, за да се подобри мобилността на българските граждани?” – „Да, искаме!”. Да, искаме, но откъде пари, както се казва в една реклама?
Затова считам, че въпросът е некоректен и манипулативен и ще постави в неловка ситуация българските граждани, ще противопостави гражданското общество и политическите партии. С въпроса си за референдума, уважаеми господа от БСП, имам чувството, че се опитвате да определяте правилата на играта и по този начин да се преборите за привличане на някой и друг глас за следващите парламентарни избори.
За да има смисъл от референдума, българските граждани трябва обаче да бъдат запознати с няколко въпроса, например колко ще струва проектът „Белене” или друг такъв проект, който да се строи на територията на Република България? Второ, колко ще струват на всеки един български данъкоплатец сега и през годините тези проекти? За колко години ще се реализират? Достатъчни ли са енергийните мощности на България и каква е необходимостта от изграждане на нови такива? Колко още енергоблока трябва да има в България, за да се изпълни условието за необходимост и достатъчност на енергийната мощност? Кой ще изгради атомната централа – държавата, частен инвеститор или смесено участие?
За да се отговори на всички тези въпроси обаче, трябва да се зададат коректно и точно не един, а няколко въпроса. Ако въпросът за референдума остане в този си вид, ще се получат няколко негативни ефекта.
Първо, изискването гласовата активност на референдума да бъде равна или по-голяма от тази на предишните парламентарни избори ще го обрече на тотален неуспех.
Второ, безсмислено ще се хвърлят между 20 и 30 милиона в период на криза, а може би и повече. От това няма да произтече нищо позитивно за развитието на атомната енергетика в Република България. Мога да изброявам още. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще се спра дотук, защото считам, че разумът в тази зала ще надделее и българските граждани ще го разберат. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание върху следното нещо, което може би ще Ви даде една ясна представа защо този референдум с така зададен от БСП въпрос е манипулативен.
Става въпрос за следното. По изискване на закона в срок от 3 месеца след приключването на референдума трябва да се приведат в действие решенията по този референдум. Веднага възниква въпросът, ако ние предположим, че на „Белене” трябва да се строи новата централа, какви решения можем да вземем и по какъв начин ще гарантираме правилността им, след като Вие в продължение на 6 години не сте могли да стигнете до отговорите на въпросите, които сега бих Ви задал? Тези въпроси ще аргументират именно тази моя теза.
Когато е стартирала процедурата по Закона за обществените поръчки, уважаеми господа, Вие сте допуснали, а нямате никакво право, при оценката на офертите, предложени от компанията, две методологии. Защо? По закон трябва да има една методология. Вие вкарвате две методологии, незнайно защо! Това е нарушение на Закона за обществените поръчки, от една страна.
От друга страна, при определяне на гаранцията за участие, Вие сте използвали три различни начина за нейното определяне, уважаеми господа! Едното е 5% от договорената цена, 5% от стойността на договора, или 10% от стойността на договорената цена. Питам Ви, кое от тези 5 неща са приети, за да продължим нататък? Нито едно от тях! Не стига, че са три, но не сте се спрели на нито едно.
Продължавайки нататък, стигаме до следното нещо. При преговорите с руската фирма в нейната оферта ескалацията се изчислява в рубли. Защо? Никой не знае! Предложено е от НЕК ескалацията да се изчислява съгласно европейските стандарти, но това нещо не е прието и не е включено в договора.
От друга страна, руската страна пуска писмо до българската страна, в което казва – с посоченото писмо, номер еди-кой си, фирмата потвърждава цената като базова. Извинявайте, уважаеми господа, имаме процедура по ЗОП, тя се сключва по два начина. Няма трети! Начините са или прекратяване, или подписване на договор. Нямаме договор, имаме две методологии, имаме три начина на изчисляване на гаранцията, имаме някаква базова цена, която щяла да се застъпи в новия договор.
Дотук – крещящи нарушения на процедурата по ЗОП! Ако можете да ме оборите, ще се радвам. Но дотук е това.
Отиваме до следното. Към момента и до ден-днешен, и тогава Вие не сте подписали договор, защото не сте могли да си дадете ясна представа какво ще съдържа този договор, какви ще са неговите клаузи. Поради причината, че Вие не сте могли да го направите това нещо към онзи момент, Ви питам: с този референдум, който сега предизвиквате, как ще изпълните закона, другия закон – не Закона за обществените поръчки, а Закона за референдумите, на господин Янаки Стоилов, където е казано, че три месеца след това Вие трябва да изпълните решенията на референдума? По какъв начин, господа, ще направите това нещо? По никакъв!
Ето затова Вие манипулирате суверена, затова аз твърдя, че Вие манипулирате българските граждани, защото им задавате един въпрос, който Вие самите знаете, че не можете да приведете в изпълнение и няма ясен отговор. Криейки се зад решението на суверена, Вие искате да маскирате Вашата слабост и невъзможността да изпълните приетите от Вас решения.
Веднага възниква в мен другият въпрос: защо и как, след като господин Станишев е казал, че договорът не бива да бъде подписван, защото той не е в интерес на държавата, защо той се е подписал под този референдум? Кое от двете неща е вярно за него? Не е ли той в едно противоречие със себе си? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Иванов? Няма.
Имате думата за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, дами и господа! Първо, правя искане за удължаване на времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: То е удължено автоматически с искането на други групи.
Заповядайте, господин Димитров – продължете!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Защо депутати от БСП от Великото Народно събрание в искане до парламента искат спирането на проекта „Белене” и всички са се подписали?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кой?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо Първанов след това казва: „С тази ескалация, която избра Станишев, „Белене” става неизгоден?”
Какво правите бе, хора? Няма ли сред Вашите среди признание, че този проект е неизгоден и невъзможен? Има такива признания! Но БСП има нужда от този референдум за реабилитация. Защото излязоха схемите; излезе източването; излезе неправилното спазване на Закона за обществените поръчки; излезе, че липсват документи. Те имат нужда от референдум, който да оправдае тези действия.
И Вие от ГЕРБ в момента им помагате, защото, ако има въпрос, по който ГЕРБ и БСП гласуват заедно, утре БСП ще каже следното: „Да, има много нарушения, всякакви, по този проект, но народът каза, че въпреки всички тези нарушения иска да се строи „Белене”.” Това е големият проблем, уважаеми дами и господа.
Затова този референдум не трябва да го има! Затова Вие от ГЕРБ трябва да поемете отговорност! Ние сме готови по тази тема да бъдем категорични – не може да има такъв референдум!
Не си играйте на демокрация – това не е демокрация!
БСП не спазиха правилата! Този въпрос, който те искат, е наистина незаконен и противоконституционен! Тук госпожа Фидосова, за първи път ще се съглася с нея, беше напълно права! Добре де, но ако е така, защо позволявате въобще да има референдум? Защо? Защо давате форма на реабилитация на БСП и на този проект?
В крайна сметка, колеги, ако истината за „Белене” не бъде извадена докрай, ако всички злоупотреби не бъдат сложени на масата, ние няма да се спасим от този проект и той ще ни преследва още много време! Защото явно енергийният октопод иска той да се случи! И правят всичко възможно той да се случи!
Вместо да се гледат сега тези разходи от Прокуратурата, вместо да се види къде изчезнаха десетки милиони, къде са разходните документи, вместо да се търси отговорност, те търсят реабилитация и карат целият български народ да оправдае техните незаконни действия, да оправдае неспазването на редица закони, българският народ да оправдае неспазването на Закона за обществените поръчки!
Тази централа, господин Станишев, както казаха Вашите депутати от Великото Народно събрание, е неизгодна! Те го пишат – депутатите от БСП! Ето тук ще Ви го оставя да си го прочетете, защото в началото Ви нямаше в залата! (Показва искане на народни представители от БСП от ВНС за спиране на проекта „Белене”.)
Господин Първанов, Вашият колега, Ви го каза право в очите – не вземайте българската инфлация, вземете европейската! Това направи централата неизгодна!
Само че ГЕРБ играе вече играта на БСП. Позволявате им един незаконен референдум да се случи!
Как ще гласувате? Ще гласувате заедно с тях! Защо? Това съживява проекта „Белене”! Той ще бъде сложен преди изборите отново за преразглеждане с идеята следващото правителство да го строи!
Само истината, колеги, ще ни направи свободни. Тази Комисия „Белене” трябва да извади истината докрай и да потърси отговорност докрай!
Но днес бъдете смели! Не бягайте, колеги от ГЕРБ, не се крийте! Няма никакъв проблем да спрем този позорен акт на Народното събрание! Когато нещо противоречи на законите, да няма страх то да бъде спряно! Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма желаещи за реплики.
Преминаваме към следващия записал се – господин Станишев.
Имате думата, господин Станишев. (Народният представител Мартин Димитров подава искането на народния представител Сергей Станишев.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо моля да се удължи времето на Парламентарната група на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Удължено е автоматично, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако не е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате 19 минути и 14 секунди.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Присъстваме на един от най-важните дебати в това Народно събрание. Очертава се ясно противопоставяне между една власт и един народ. Тук в залата, за съжаление, не присъстват главните виновници за това. В момента – най-изгодният енергиен проект за България, който гарантира сигурността на българската енергетика, ...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Овчаров къде е?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...бъдещето на българската индустрия, поносими цени за гражданите. Този проект действително е важен.
Тук липсват за пореден път министър-председателят господин Борисов, вицепремиерът господин Дянков и страхливо избягалият от тези дебати министър на икономиката и енергетиката господин Добрев!
Ние живеем в момент, когато в България се унищожава парламентарната демокрация, а с днешното предложение и най-вероятно решение на мнозинството на ГЕРБ се опитвате да унищожите и да подмените народовластието в България.
Това поведение на управляващите издава три неща – страх, арогантност и, извинявайте, шизофренно поведение. (Реплики от ГЕРБ.)
Защо страх? Уплашихте се от това, че безпрецедентен брой български граждани се подписаха под искането за първото за 23 години демокрация провеждане на пряко народно допитване! Надявахте се, че няма да се събере нужният брой подписи. После се надявахте, че няма да има достатъчно валидни подписи. И двете Ви надежди бяха опровергани от хората. Затова сън не ги лови управляващите от няколко месеца! (Смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
И се чудите как с всякакви завои и маньоври да избегнете истинския референдум! Е, не се получава! Не се получава! Затова се опитвате да извадите от въпроса за референдума съдържанието му, нарушавайки принципите на закона и на българската Конституция. Страх Ви е от отговорността за пропилените повече от 3 години нищо неправене по най-изгодния икономически енергиен проект на българската държава! (Реплики от ГЕРБ.)
Само че никой няма да Ви скрие от Вашата отговорност пред гражданите, когато дойде референдумът, а след това и парламентарните избори!
Показвате истинска арогантност и съжалявам депутатите от Партия ГЕРБ... (реплики от народния представител Красимир Велчев), защото Ви използват за пореден път. Защото заявявате или демонстрирате самочувствие, че Вашите 77 подписа са равни на 777 000 подписа! И се опитвате, след като Вие не можете да съберете подписи за Ваш референдум, да подмените – да вкарате Вашата инициатива и да смените истинския въпрос, зад който застанаха българските граждани!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Хайде, стига!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Какви са признаците на шизофренното поведение? Извинявайте, за 3 години колко завоя направихте по отношение на „Белене”? Говорихте: „Това е гьол, това е лош проект! Спираме „Белене”!” След това господин Борисов заяви, че без този проект българската държава и икономика ще фалират, а хората няма да могат да плащат цените за ток. Цитирам Вашия лидер.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А ние Вас!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Цитирам го него много ясно.
Последно, какво? Правителството без никакви обяснения през март месец спря този проект. И отново употребиха Вас, народните представители от ГЕРБ, защото се страхуват да поемат тази отговорност. Та Ви накараха да приемете решение на Народното събрание, което да снеме от тях отговорността, да кажете: „Парламентът, висшият орган взе това решение” – реално погледнато.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това показва поведението и на господин Борисов, и на управляващите през последните дни. Кой каза? Въпросът трябва да бъде такъв, какъвто е текстът, даден от БСП и от Инициативния комитет.
Господин Борисов – това негова снимка ли е? (Показва.) Негова е.
След това очевидно се уплашихте за пореден път, защото е ясно, че мнозинството от хората ще кажат: „Да, именно неизграждането на атомна електроцентрала на площадка „Белене” ще бъде шамар за поведението и политиката на това правителство”. Затова сега играете тези дребни и недостойни игри – да подмените същността на този въпрос.
Все пак от национално значение ли е темата за изграждане на втора нова българска ядрена мощност на площадка „Белене”? Разбира се, че е от национално значение, защото това гарантира енергийната сигурност на България, това дава перспектива за развитие на българската индустрия. Това дава възможност също така във времето, десетилетия напред, да имаме такъв енергиен микс, че цената да бъде по-поносима за хората, а не да се случи това, което видяхме през последните десет години: шест пъти, шест пъти е увеличението на цената на тока за последните десет години. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Публична тайна е, че цените от атомните електроцентрали са много по-ниски от тецовете, да не говорим за зелената енергия. Така е навсякъде по света, така щеше и така ще бъде в България, след като Вие си тръгнете.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо не го направихте?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Хората усещат важността на тази тема дори без да са тесни специалисти, защото всъщност въпросът е много ясен, алтернативата е ясна: дали ние ще бъдем нация на сервитьори и овчари, както предлага господин Борисов на младите висшисти, или ще бъдем нация, която е способна да развива високи технологии, ядрени електроцентрали, да има високо ниво на образованието и да бъде конкурентна в своята индустрия? Това е същността на въпроса. Вие избирате, с Вашите бездействия и действия, спирайки „Белене”, да бъдем нация на прислужници, нация само на туризъм и на не особено конкурентно селско стопанство. Затова българите чувстват, че има нужда да се произнесат по този въпрос.
Конституционен ли е въпросът? Разбира се, че е конституционен, конституционносъобразен. Вие самите, това мнозинство, се произнесохте в края на месец март с решение – не с декларация, която подкрепя решението на правителството, а с решение. Има правна разлика.
Нещо повече, когато направихте смешната комедия с воденето на инвеститори, от които после се отрекохте, Вие, с госпожа Цачева начело, внесохте проект на решение на Парламента, където дори определяте параметрите на разговорите с евентуалния инвеститор, с което показвате, че темата е в компетентността на Народното събрание, и всички приказки, че бил противоконституционен въпросът, не отговорят на никаква истина.
Подменяте същността на въпроса. Много добре го знаете, но го правите от страх и за да излъжете хората. Самият господин Борисов каза, че всички разбираме, че става дума за „Белене”, защото намеренията, заявките за VІІ блок на „Козлодуй” са само едни намерения. Няма нищо, нищо свършено – нито икономическа, нито техническа оценка. Никакви реални стъпки не са извървени и в един момент ние сме пред риска да се окажем след 2021 г. без „Белене”, без „Козлодуй” и с ужасни, непоносими цени на тока – непоносими за хората, непоносими за индустрията.
Вие казвате: всъщност въпросът е същият, само че Вие си противоречите, след като премиерът казва, че става дума за „Белене”, господин Добрев казва: „По-добре VІІ блок на „Козлодуй”. Ами, изяснете се, стига с тази шизофрения! Оплели сте се като пилета в кълчища във Вашите собствени лъжи и начини да се измъкнете от истинския въпрос. Няма как да излъжете никого.
Кажете ми, Вие едно и също ли се казва в следните две изречения: „Иван иска да се ожени за Мария” и „Иван иска да се ожени”? Има ли разлика по съдържание? Разбира се, че има, както има и разлика в двата въпроса, които е формулирал инициативният комитет, който подкрепят хората, и въпроса, който Вие пробутвате. Мислите, че по този начин ще измамите хората и ще можете да кажете при провеждане на референдума, че всъщност Вие сте спечелили.
Няма кого да излъжете, защото, първо, ясно е, че сте притиснати до стената и референдум ще има – първият демократичен референдум в историята на България.
Второ, ясно е, че тези, които гласуват „за”, ще гласуват именно за изграждането на АЕЦ „Белене” на площадка „Белене”.
И трето, искам да поема ангажимент от името на Парламентарната група на Коалиция за България: ние ще се съобразим с волята на мнозинството от българските граждани, които ще излязат на този референдум, и след изборите ще реализираме тяхната воля, каквото и да прави сега ГЕРБ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Имахте възможност, защо не го направихте? Лъжете хората.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И последно, защото Вие се оплетохте в собствените си лъжи. Трябва хората да знаят кога се подписва един окончателен договор за изграждането на такъв мегапроект – когато има налице три взаимно допълващи се и неотменни условия едновременно.
Първото условие е одобрен 100% технически проект. Много добре знаете, че техническият проект беше одобрен и готов към месец юли 2009 г. на 75%. Сега, тази пролет трябваше Агенцията за ядрено регулиране да одобри вече окончателната фаза на проекта.
Второто условие – да има стратегически инвеститор. Такъв имаше, беше избран с конкурс.
И третото условие – да има вече конкретно изписано споразумение за всички детайли на строителните работи. Бяха договорени 95% от всички тези работи и цената за всяка от тези дейности, но не може да се подпише окончателен договор без свършването на 100% на всички тези неща.
Трябва да призная една вина – не можехме да предположим, че България следващия мандат ще бъде управлявана от правителство, което ще загърби национални интереси, което ще изпълнява външни поръчки в интерес (ръкопляскания от КБ) на икономически субекти и на политически цели, че едно правителство ще хвърли на вятъра гигантски суми, без да търси реализацията, повтарям и с това приключвам, на най-изгодния енергиен проект за България, който ще гарантира бъдещето на енергетиката, спокойствие на хората и перспективи за българската индустрия, затова хората ще подкрепят референдума и бъдещето на ядрената енергетика чрез изграждане на „Белене”. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Станишев, допуснахте отново грешката, която допускат всички Ваши колеги, които говорят последните седмици по тази тема. Референдумът не трябва да е Ваш, ако е иницииран от български граждани. Ако е Ваш, това означава, че е политическа, а не гражданска инициатива. (Шум и реплики от КБ.)
Тъй като Ви поставих един въпрос в изказването си, а не получих отговор, моля Ви да ми отговорите, без да го повтарям. Имам два конкретни въпроса, господин Станишев.
Защо Вие като министър-председател допуснахте, без да е одобрен технически проект от Агенцията за ядрено регулиране, на 5 ноември 2008 г. да се подпише Допълнително споразумение № 5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2? Да Ви припомня, господин Станишев, че общата базова стойност на поръчаното оборудване е в размер на над 1 млрд. лв. допълнително.
Господин Станишев, втори въпрос. Тоест трети, защото първия съм го подновила от предното изказване. По повод на заседанието на Министерския съвет от 27 октомври 2008 г., когато обсъждате – със средства от Републиканския бюджет 300 млн. лв. за закупуване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговското дружество на НЕК, искам да Ви питам пак, господин Станишев: след като не сте подписали договора, след като има подписано споразумение – не едно, а няколко, защо пристъпвате към тези стъпки?!
Господин Станишев, чета стенограмата. Искам да я чуе целият български народ. Ето какво сте казал по стенограмата: „Други въпроси, колеги? Темата е сериозна. Ще помоля господин Димитров да каже сроковете. Сроковете ни притискат, защото в света има ядрен ренесанс, има вече опашки за производство на такива реактори”. (Реплики в КБ: „Времето, времето”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА: Къде са, господин Станишев, тези опашки за производство на реактори, та да поръчвате оборудването, без да имате документи?! Опашките бяха пред избирателните урни през 2009 г. и Ви отстраниха от управлението! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Станишев, наистина както каза госпожа Фидосова, във всичките Ваши изказвания, във всичко, което сме чули досега, няма грам конкретика. Има розови сънища, една социалистическа утопия, която в момента Вие пръскате и лъжете хората – всички, които са се подписали в тази подписка.
А що се отнася до истината – защо Вие не сте подписали и не сте били инициатор на подписването на тези договори, това е, че сте били изключително притеснен от бъдещето, и то от бъдещето, че ще дойде правителство, което ще търси отговорности (възгласи в КБ), ще търси отговорност от всички, които безстопанствено и в ущърб на националните интереси са водели преговори, нарушавали са законите и са влизали в различни схеми.
А що се отнася до това дали ние имаме страх – не, напротив, нямаме никакъв страх, уважаеми колеги! Това ще се покаже, защото сме направили специализирани анкетни комисии. В тях ще има само конкретика, няма да има пожелания, няма да има социалистическа утопия, розови сънища. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.) Тогава ще стане ясно каква е цената на електроенергията, имало ли е договори, как са подписвани. Така че, колеги, нека да поизчакаме малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Станишев, Вие току-що казахте, че това е едва ли не най-изгодният договор, който България може да подпише – повтаряне на думите на бившия президент, че големият шлем – трите проекта „Бургас – Александруполис”, този и газопроводът...
Кога сте били искрен? Когато сте заявили след връщането Ви от избора в ПЕС, че не сте подписали този договор, защото бил неизгоден, или сега, когато казвате, че е изгоден? (Народният представител Станислав Иванов ръкопляска.)
Повтарям въпроса: защо Вие не го подписахте? Станете и кажете: „Аз не го подписах...”.
И втори въпрос: по тези страшно „изгодни” договори, които сте подписвали и които не сте подписвали, и които ни завещахте... (Възгласи в КБ. Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Нали ще престанете? Аз говоря на господин Станишев. Бъдете му адвокат, когато му дойде времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, оставете господин Станишев да си запише въпросите и да отговори в дупликата. Не уважавате Вашия лидер!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо... Няма да кажа името, за да няма лично обяснение. След като искате, ще станете и ще говорите.
Господин Станишев, въпросът е към Вас: защо ни завещахте едни закони и договори за фотоволтаици, които, ако ние не бяхме променили, щяхте да заробите страната и икономиката щеше да се срине?! (Реплики в КБ.) Защо Вие тогава направихте тези закони при цена 780 лв. за мегават, та със закон следващите и ние да не можем да ги променим? Можем да ги променяме само с 5% на година. При този „умен” закон и тези „умни” Ваши постъпки в енергетиката, какво щеше да бъде сега състоянието на енергетиката и колко трябваше да се повиши цената? Защото Вие казахте, че ние сме я повишавали. Да, ние я повишихме, защото това беше резултат от Вашата политика в енергетиката. (Смях в КБ.) Съжалявам, че го няма този, който е един от най-главните виновници.
А по отношение на това как се задава въпросът – дали ще се жени някой за еди-кого си или изобщо ще се жени, касае най-вече този, който урежда сватбата и взима процент от сватбата. Затова не задавайте така въпроса. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Къде е Румен Овчаров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Искам да Ви кажа, че се гордея, че съм част от тази безпрецедентна подписка, защото по време на нея аз имах възможността да чуя мнението на хиляди български граждани – лично, защото лично събирах подписи! Чух тяхното желание да бъдат попитани по този въпрос – именно за бъдещето на „Белене”. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Имаше хора „за”, имаше хора „против”, но искаха да има референдум. И тези хора постигнаха своето, въпреки всички увъртания и номера на управляващата партия ГЕРБ.
Добре е да се знае, че когато правителството взе решение за увеличаване на капитала на БЕХ, съответно Националната електрическа компания, това даваше възможност Националната електрическа компания да има по-голям ресурс, без съмнение за реализация на много стратегически проекти. Вие не придвижихте напред нито един проект за българската енергетика!
Освен това се споменаваха „социалистически утопии”. Не е утопия 770 хиляди подписа! Тяхното мнение не е утопия.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Пак лъжете!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Отговори на въпросите! Имах три въпроса.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Много скоро ще проличи, че все по-утопично става поведението на ГЕРБ. Вие живеете в един свой свят, внушавате на хората колко всичко е прекрасно, че държавата ни я хвалят всички отвън, че държавата просперира. Нищо не просперира! Докарахте хората до просешка тояга и ще Ви гонят с тояги на изборите!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Отговори конкретно на въпросите!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не Ви го казвам със злонамереност. Вижда се какво чувстват хората.
Освен всичко останало, добре е да се знае, че аз никога не съм говорил за голям шлем, защото всеки проект си е проект и има смисъл за българската държава. И винаги – казвам го със самочувствие, защото знам какво съм правил – съм отстоявал интересите на българската държава – и по „Белене”, и по „Бургас – Александруполис”. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.) Да, и по „Южен поток”. И съм водил, и то умело, преговорите на най-високо ниво с руската страна. Сега ще видим какво ще се получи и с „Южен поток” – дали няма да го провалите или да предоговорите условията по неизгоден за България начин.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Отговори ми на въпросите!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А това, видите ли, че на летището съм казал нещо – нищо такова не съм казал! (Реплики от народните представители Красимир Велчев и Станислав Иванов) Няма моля! Човекът, който носи чували с бюлетини, няма да ме прекъсва! (Смях в КБ.) Чували с бюлетини! И няма да говориш за демокрация! Това е ясно! (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
Искам да кажа – да, преговори се водиха до последния момент и трябваше да продължат, защото един ядрен проект не се прави за четири години.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): За 30 години.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Прави се до 15 и повече години. Правихме нещата успоредно, защото всички неща имат своя смисъл да се правят успоредно, за да се спести време и проектът да бъде в крайна сметка по-евтин.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Моите въпроси останаха без отговор.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има и други въпроси.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защото, ако се чака всяка стъпка да се извърви на 100%, това отнема повече време и се оскъпява крайната цена. Добре е да разберете това. Хората го разбират. Не ги правете на луди!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Кажи за фотоволтаиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Станишев.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Защо не отговори на моите въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал такива разгорещени дебати да има в Народното събрание и когато става въпрос за българските доходи, образование и здравеопазване. Днес обаче говорим за ядрената централа, ядрената, госпожо Фидосова, която трябва да бъде построена. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Първо, трябва да се върна към фактите. Днес тук чух, че това щяло да бъде първото допитване, първият референдум и така нататък. Нека да си спомним няколко големи инициативи на български граждани, отнасящи се до ядрената ни енергетика.
Първата от тях беше през 2003 г., когато по инициатива на Патриотичната партия ВМРО, тогава „Атака” не беше учредена, беше инициирана подписка „за” или „против” затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Тогава, като общественик и журналист, аз участвах в тази подписка. Тази подписка, дами и господа народни представители, беше потулена от тогавашното ръководство на Народното събрание и не видя бял свят, тоест пленарната зала. Бяха събрани над 500 хил. подписа на български граждани, които настояваха да не се затварят двата блока на ядрената централа „Козлодуй”. Уви, загубихме тези два блока! Уви, тогава се водеше политика на национално предателство от тогавашното правителство и подписката – гласът на хората, не се чу тогава. Нещо повече, тази подписка я намерихме в парламентарната стая на Партия „Атака” при разпределянето на кабинетите през 2005 г., набутана в един шкаф. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Имаме още една подписка, свързана с допитване до народа по друг въпрос – „за” или „против” членството на Турция в Евросъюза. Нека да си припомним фактите, защото това е желязно правило – първо фактите, после коментара! Тя беше инициирана от Инициативен комитет от ВМРО и телевизия „СКАТ” през април 2010 г. и бяха събрани 322 хил. 532 подписа. Тази подписка беше внесена в Народното събрание на 14 юли 2010 г., госпожо Цачева. На 13 октомври парламентарната група на Партия „Атака” внесе предложение в Деловодството тази подписка да бъде предоставена за разглеждане и приемане и да се пристъпи към референдум. Госпожа Цачева тогава е обещала това да стане, ето тук нейно изявление в пресата от 11 октомври 2010 г.: „Председателят на Парламента обеща, че следващата седмица, на 20 октомври, депутатите ще разгледат внесената подписка за свикване на референдум за членството на Турция в ЕС.” Уви, това до ден-днешен не се случи. Днес е октомври 2012 г. Две години вече тази подписка също събира праха някъде в Народното събрание.
Това са две подписки, всъщност две пренебрегвания всъщност на гласа на българския гражданин, стотици хиляди, които се подписваха с искреното убеждение, че участват в гражданското общество.
Днес сме свидетели на трети такъв случай – над 700 хил. подписа на хора, които са се подписали под точно определен въпрос. Тук веднага заявявам мнението и позицията на Партия „Атака” – ние сме „за” да се проведе референдум за АЕЦ „Белене” с въпрос, както е формулиран, защото хората са се подписали под този въпрос. Тези 700 хил. българи не са нито глупави, нито безмозъчни, те са се подписали под точно определен въпрос. Ние трябва да уважим техните подписи. Това е нашето задължение като народни представители.
Оттам-нататък минавам към същината на самото провеждане на допитване до народа. Госпожо председател, обръщам се към Вас, защото ние сме подготвили шест поправки в Закона за референдумите. Те са внесени в Деловодството. Само ще ги изброя. По сегашния закон, ако сега се проведе референдум, след всички тези разгорещени дебати, да, разбираме, че повечето народни представители са за провеждането, да кажем, че се проведе. Дами и господа народни представители, казвам Ви отсега, че той няма да бъде състоятелен, тоест няма да бъде признат, защото вероятно няма да излязат толкова хора, колкото са гласували на предишните парламентарни избори. Това са 4 млн. 225 хил. души. Сегашният закон задължава това. Ако има двама души по-малко – не се признава референдумът. Ето защо, ние искаме със специална поправка в Закона за референдумите да се премахне това ограничение – първата поправка, която внасяме. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Да, господин Велчев, в момента, за да гласувате за Парламент, могат да излязат и 200 души в България. Няма ограничение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте го правили този закон.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Не сме го правили ние. Правила го е тройната коалиция.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Бяхте заедно и сега сте заедно.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Бяхме заедно тогава, ако си спомняте.
Настояваме да се намали броят за необходимите подписи за събиране за референдум. Петстотин хиляди подписа са прекалено много. В България по Конституция, по закон с 5000 подписа се учредява партия, а 200 хиляди гласа са достатъчни тази партия да влезе в Парламента. Няма логика 500 хиляди души да се подпишат, за да инициират референдум. Ние предлагаме тази цифра да падне на 200 хиляди. Самото предложение е от 200 хиляди на 50 хиляди, тоест намаляване на броя на хората.
Също така внасяме много важна поправка. По сегашния закон председателят на Парламента няма срок, в който да предложи на ГРАО подписите, които са събрани. Може да ги бави една година, нали така?! Ние предлагаме това да става в тридневен срок след внасяне на подписката тук, в тридневен срок председателят да е длъжен да я даде в ГРАО. Иначе той може да я държи една година и на практика да провали референдума.
Внасяме и още две – три поправки, ще спомена само една от тях: задължават се държавните радио, телевизия и БТА да проведат информационна кампания за какво се допитваме до хората и да се дадат по равен брой време и възможности на участниците от всички страни да изложат своето виждане. Смятаме, че това е задължително, тъй като сега може да се играе и наистина да се манипулират хората с различното ниво на информираност при тях. Това са поправките, които според нас трябва да се направят. Разбира се, отворено е положението за всяка една парламентарна група и депутат да добави нещо и да редактира. Нека да приемем тези поправки и тогава да отиваме на допитване до народа.
Що се отнася до това дали трябва да се строи АЕЦ и то да е АЕЦ „Белене”, мисля, че тук най-сериозният аргумент, преди малко, ако не се лъжа господин Чукарски го даде, тази площадка вече е лицензирна, дами и господа народни представители. Тя е лицензирана и това е най-трудното нещо – да вземеш лиценз за строеж на ядрена централа сега, като член на Евросъюза. Да се търси нов лиценз допълнително и тепърва, това означава просто да се сложи кръст на ядрената енергетика. Тръгнете от този аргумент, когато обсъждате дали да е Белене или Горубляне примерно. Не може да не е Белене, защото там вече имаме лиценз. С такъв лиценз нещата са изключително много по-лесни и инвеститор ще се намери.
Тук искам да кажа, че от страна на правителството няколко пъти се чуваха приказките, че не могло да се намери инвеститор. Тук беше заместник-председателят на Руската енергийна комисия в парламента. Той ясно каза, че руската страна е била готова да инвестира, да финансира до последния лев централата в Белене при 51% участие от българска страна и 49% чужда. RWE – германският концерн, също така беше готов да участва при същото съотношение. Защо си отиде през 2009 г.? Това трябва да отговори правителството. Така че инвеститори има. За ядрена централа, която е гарантирано печеливш обект, няма как да не се намерят инвеститори. Въпросът е тя да бъде с преобладаващо българско участие. Въпросът е печалбите от тока да влизат преди всичко в българската хазна. Това е нашето виждане като националисти.
Като обобщение пак повтарям: трябва да се построи ядрената централа. Ние трябва да имаме ядрена мощ и да продължим да бъдем, ако не най-водещата, поне една от водещите държави на Балканите.
Нашето мнение също е, когато има референдуми, няма никакво ограничение в закона – въпросът да не бъде един, а два или три въпроса. Нека да сложим и въпрос към българите трябва ли например да има вероучение в училищата задължително? Да сложим въпрос към българите и най-после да ги питаме: трябва ли да сме член на НАТО, или трябва да бъдем неутрални, или трябва да излезем от военната организация на НАТО и да останем политически наблюдател? Както направи великият френски държавник Шар де Гол през 1966 г. – Франция излезе от НАТО и нищо не й се случи. Напротив, той спечели уважението на своите сънародници.
Така че има въпроси, които да добавим. Нека да помислим по тези теми и спокойно, разумно и държавнически да отидем на допитване до народа. Преди това обаче, госпожо Цачева, да извадим залежалите подписки. Да направим референдум и по въпроса: Турция – „да” или „не” в Евросъюза? Да уважим мнението на българите, които сега ни гледат и слушат. Благодаря за вниманието. Това беше всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Реплики?
Господин Велчев – заповядайте, първа реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Сидеров, не очаквах да поставите въпроса по този начин, затова Ви репликирам. Първо, защото да се променя законът пак в дванадесет без пет, това е метод на комунистите, не Ваш. Те правеха закони за определени хора. Например направиха закон „Лучано” за един човек, за да няма висше образование – който нямаше. След това пък направиха друг закон, че се изисква висше образование за Лечков, защото той нямал висше образование. Правеха закони за определени хора. Сега тук и Вие правите подобно предложение. Аз мисля, че това е тяхна идея, защото те са направили този закон. Сега ние, които сме тук, трябва отново, по тяхната гайда, да променяме закона. Ами защо първо не промениха закона и след това да съберат 500 000-600 000 подписа, а след като има закон, знаят го, те са го направили, сега обаче не им е изгоден?
Вашето предложение е да се намали събирането на подписи на 200 000. Аз тук заявявам, че съм съгласен и на 100 000, и на 50 000, но този, който организира събирането, партията, която организира събирането, да поеме разходите по този референдум.
Вие представяте ли си какво ще стане? Всеки ще събира подписи и когато границата е малка – откъде по 30 милиона и колко пъти в годината се провеждат референдуми, защото е ниска границата?
Това, което предлагате, смятам, че не е удачно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Велчев, няма никаква връзка между това, което предлагаме ние от партия „Атака”. Между другото, това са наши предложения. Колегите от БСП даже бяха учудени, защото нямаме стиковка с тях по тези поправки. Но всяка парламентарна група е свободна да предлага поправки.
Напротив, трябва да се промени сега законът, за да проведем реално референдум. Иначе той няма да се състои. Разберете! С пет гласа по-малко от гласувалите на изборите да излязат, пет човека по-малко – край. Къде отива тогава енергията? Ако излязат 4 200 000, референдумът няма да се признае. Аз мисля, че това не е нормално. Нека да дадем възможност на хората наистина да се изкажат.
Колкото до това дали се харчат пари за референдумите – да, харчат се. В Швейцария се харчат непрекъснато пари, обаче се смята, че това е демократично. А в България след 2013 г. започва една поредица – всяка година ще има избори. Това е в продължение на седем или осем години – от 2013 г. натам ще имаме избори всяка година.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това е вид референдум.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е вид референдум, но нищо не пречи хората да бъдат питани, най-после българите да бъдат питани по определени въпроси. Не го смятайте като пари, защото цената е много по-скъпа, когато не ги питаме, а правителства вършат неща, които след това се оказват с големи щети за България. Така че винаги си струва цената допитването до народа, тоест струва си да се платят тези пари за референдуми.
Аз мисля, че Вие казахте, че не се страхувате, така че нямате проблем. Въпросът е да го направим както трябва – да има резон, да могат да излязат хората и да няма ограничения от толкова, колкото са гласувалите. Просто не трябва да има ограничение. Това е единственият начин да се проведе допитване. Иначе то ще бъде бламирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Още записани народни представители за изказване – по реда на записването им: господин Петър Димитров, Иван Николаев Иванов, господин Червенкондев. Дотук!
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За първи път в историята на България ще се проведе референдум. Самият акт на организиране и провеждане на референдум – става въпрос за нова, демократична България – е победа на българското гражданско общество. Историята чука на вратата ни. Не се опитвайте да я захлопнете! Уникалното е това, че искането за референдума не е на политическия елит, на президента, на парламента или на правителството, а на хо-ра-та.
За първи път българският народ чрез подписка отне правото на управляващите да вземат решения по проекта „Белене” и поиска директно да упражни правото си на вот. В тази ситуация наблюдаваме още по-безпрецедентен опит на управляващите да откраднат референдума, да го присвоят, да го обявят за свой успех, защото идват избори, а торбата с подаръци е празна. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Вие се страхувате от въпроса за изграждането на АЕЦ „Белене”, господа управляващи, затова се опитвате да го промените и обезсмислите. Вие се страхувате от референдума, иницииран не от Вас, а от хората, затова се опитвате да го яхнете и да го размахате като победа над собствения си провал. Вие се страхувате от народа си, господа управляващи, от собствения си народ, и се опитвате да му отнемете референдума. Не говоря за това, че днес изгонихте хората от балкона. Какво очаквате – да ги изгоните от България ли? Това ли е целта на вашата политика? Вие се страхувате не от БСП и искате да откраднете референдума не от БСП, а от Инициативния комитет. Вие искате да го откраднете от хората на България. Искате да извършите политическа кражба, като внушите на хората, че са некомпетентни да вземат решение по този „сложен” въпрос, с който вашето управление не можа да се справи, защото политиката на ГЕРБ по отношение на проекта „Белене” е смес от хаос и безумие. Управляващите поразиха България и света с постоянната промяна на позициите си, със скандални и непредсказуеми завои, с пълна управленска парализа и некадърност.
Днес вие се готвите с арогантна наглост да отхвърлите референдума и въпроса на 773 000 българи и да приемете предложението за референдум на 76 депутати от ГЕРБ. Удивителна смелост!
Преди три години и половина беше достатъчно Бойко Борисов да ви посочи, за да станете народни представители. Забележете, „народни”, а не на Бойко Борисов. Сега това не е достатъчно.
Този връх висок е и хората ви гледат. Време е да се потрудите и лично да се харесате на избирателите, за да имате шанс за политическо бъдеще. Защото днес битката се води от политиците, но цената се плаща от хората. Загробените милиарди в АЕЦ „Белене” не се плащат от Бойко Борисов и от ГЕРБ, а от българските потребители на ток. При това срещу тези пари няма изградени генериращи мощности. Със спирането на проекта „Белене” губи целия проект и се връща на изходни позиции. Губим площадката, пристанище, 48 метра надолу противоземетръсна баластна възглавница, сондажи, помпи, сгради, съоръжения, бетонови възли, халета, лиман, даже Информационен център. Анулира се конкурсът и разрешението на Европейската комисия, губи се поръчаното, платено и изработено оборудване – реактори, парогенератори, цялото оборудване с дълъг срок на изпълнение. Буквално погребвате над 3 милиарда лева – милиард и 300 милиона за площадката и 2 милиарда неустойка! Цялата отговорност за тази провалена инвестиция вече се носи от правителството на ГЕРБ, но се плаща от българския народ. Затова не се морете! Народът вече ви отне това решение и сега ще решава сам. И децата на България днес знаят, че референдумът е за АЕЦ „Бе-ле-не”, но днес сме свидетели на неимоверни усилия от страна на ГЕРБ да подмени въпроса и да го обезсмисли. С така формулирания въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, това е друг ре-фе-рен-дум, това не е референдум за „Белене”.
Аз Ви питам, господа управляващи: ако отговорът на вашия въпрос е „да”, ще строите ли „Белене”? – Не, няма!
Ще обявите, че ще развивате ядрената енергетика чрез изграждането на VІІ блок в „Козлодуй”. А ако отговорът е „Не!”, ще ликвидирате ли ядрената енергетика на България, като спрете както изграждането на „Белене”, така и подготвителните работи за VІІ блок в „Козлодуй”? Питам Ви! Искам да чуя отговора. Нали точно това е управленската мъдрост на ГЕРБ – да не строи „Белене” и да върне нещата с новата ядрена мощност на изходна позиция, с мъгливото обещание, че след 10-15 години ще има VІІ блок в АЕЦ „Козлодуй”. Нали точно срещу това решение се провежда този референдум?
Много интересно е каква ще бъде позицията на вашия партньор от Европейската народна партия, така наречената „Синя коалиция”, която хем е за развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на VІІ блок в „Козлодуй”, хем е против АЕЦ „Белене”. Тя как ще гласува, като във въпроса няма „Белене” – „за” или „против”? Тя не може да гласува никак, тъй като въпросът надхвърля дясната интелигентност.
Затова няма да крия, че в страната, въпреки волята на ГЕРБ, ще се проведат два референдума. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Единият е този, който управляващите вече са разтълкували като „не” на АЕЦ „Белене” и стартиране от нулата на процедура за изграждане на VII блок в АЕЦ „Козлодуй”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Някога, но не сега!
Вторият е на Инициативния комитет и на 773 хиляди българи, които искат бързо изграждане на АЕЦ „Белене”.
Не унижавайте България! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Заради четири години, още един мандат, Вие поставяте на карта един век енергийно бъдеще на България. След един век никой няма да се сеща какво е било ГЕРБ, но ядрената енергетика благодарение на „Белене” ще работи за българите и за целия Европейски полуостров! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожа Цачева има думата за първа реплика, втора – господин Лазаров.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, всички ние (господин Божинов ни го припомни тази сутрин), когато сме полагали клетва, сме се заклели в името на Конституцията, върховенството на народа, на закона, да работим в интерес на българските граждани. Член 1, ал. 3 на Конституцията казва: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвои осъществяването на народния суверенитет”.
Какво слушаме днес целия ден по време на дебата в тази зала? Защо се противопоставя гражданската инициатива на всички тези граждани с над 700 хиляди подписа – на инициативата, която е в изпълнение на законови разпоредби, на закон, приет от Вашето правителство, където се дава възможност и на други субекти, на определен брой народни представители, на Президента, на правителството, на повече от една пета от българските общини също да се произнесат по това искане?
Къде пише в този специален закон, господин Димитров, че не може, когато има подписка, да има предложение от народни представители? Зад тези 76 народни представители стоят повече от 1 милион български граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото за групата на ГЕРБ са гласували милион и шестстотин хиляди български граждани. Процесуално и сметно – изчислете колко граждани стоят зад тези 76 народни представители.
Моята реплика към Вас е: не противопоставяйте една част от българския народ, от българските граждани на друга част от нашия народ! Не противопоставяйте пряката на представителната демокрация, защото в същата тази наша Конституция, в която сме се клели, се казва, че държавната власт, която произтича от народа, се осъществява от него непосредствено – „и” е съюзът, а не като алтернатива чрез органите, предвидени в тази Конституция. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Категорично - като човек, който винаги е спазвал върховенството на закона и Конституцията, се противопоставям на подобни манипулации в залата – да се противопоставят една част на гражданите на друга част на гражданите, пряката демокрация на представителната демокрация. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Лазаров, имате думата за втора реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, на 18 януари 2008 г. е подписан договорът за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове І и ІІ на АЕЦ „Белене” между НЕК и така нататък. Познато ли Ви е това? (Шум и реплики от КБ.)
Преди малко господин Станишев каза, че няма подписан договор. Направи едни странни изявления защо няма. (Реплики.) Това е от един Ваш доклад, господин Димитров – от 23 октомври, в който доклад Вие искате едни 300 млн. лв. от бюджета на Република България – да бъдат купени акции от НЕК, за да бъде реализиран проектът „Белене”. А в същото време Вие говорите, че нямало противоречие със забраната да има референдум по въпроса за бюджета.
В този доклад Вие казвате едни други странни работи, господин Димитров. Вземете го, прочетете го, вижте. Вие ще видите как е обявен един конкурс, как е поръчано едно оборудване, подписвани са някакви споразумения – тайни. Тайни споразумения! В същото време тук се обяснявате, че нямало как да бъде подписан договор, докато не бъдели изпълнени някакви споразумения, а пък Вие сте поръчали, даже сте и платили оборудването... (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Но няма лицензиран проект.
Най-странното е: как подписвате споразумения, поръчвате оборудване, а няма лицензиран проект? Какво оборудване поръчвате, какво оборудване плащате, след като няма лицензиран проект от компетентния орган?! (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Да, има лицензирана площадка, но тя е лицензирана един месец, след като сте подписали първото споразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Трета реплика – госпожа Диана Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като тук бяха зададени няколко въпроса, на които не получихме отговори. Искам малко да опресня паметта Ви. Господин Димитров, очаквам, че ако не тук, то в Комисията за АЕЦ „Белене” ще дадете тези отговори. Цитирам: „Независимо че от възложителя е открита процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка, договарянето не е приключило с постигане на окончателни договорености по всички въпроси, но въпреки това е взето решение за избор на изпълнител за подписване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове І и ІІ на АЕЦ „Белене”.”
Това решение не е изпълнено и вместо договор е подписано Споразумение от 29 ноември 2006 г. – 14 броя допълнения, забележете, към него – и Договорно споразумение от 18 януари 2008 г. (шум и реплики), с които са възложени на части изпълнението на определени дейности. Отварям скобка. Част от споразуменията са подписани еднолично от представляващия НЕК, без да има решение на Надзорния съвет. (Шум и реплики от КБ.) Законодателството в областта на обществените поръчки към момента на провеждане, както и след тази дата, не допуска възможност, преди да са приключили преговорите в процедура на договаряне с обявление на изпълнителя да бъдат възлагани дейности, част от обема на поръчката.
Ето по този начин, уважаеми господа, без грам основание, Вие сте платили над 1 млрд. евро. Какво става? (Шум и реплики от КБ.) Как така се случва това?! Това са нашите пари, на данъкоплатците! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Надявам се, че госпожа Цачева ще отчете това продължение на времето, което даде на депутатите от ГЕРБ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Важният въпрос го зададе госпожа Цачева. Удивявам се, че след това, което каза тя, други редови депутати се решиха да си отворят устата.
Госпожо Цачева, тези депутати, които спряха изграждането на „Белене”, нямат морално право да искат провеждане на референдум за това да се прави ли „Белене”, или да не се прави. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”.)
Ако сте искали референдум, да сте го направили! Защо трябваше да разкарваме 773 хиляди българи да се подписват. Защо? (Реплики от ГЕРБ.) Защото Ваши Величества по заповед от Негово Величество решихте да спрете изграждането на „Белене”? И сега госпожа Цачева ми задава въпроса: защо съм противопоставял едните срещу другите? Не, няма противопоставяне! Противопоставянето ще го видите през месец юли следващата година. (Ръкопляскания от КБ.)
Господин Лазаров и госпожа Йорданова, предлагам да се съберете двамата в парламентарното кафе и да се разберете все пак има ли подписан договор или няма договор. Ако между Вас има юристи, аз говоря господин Лазаров... (Народният представител Димитър Лазаров тръгва към трибуната.) Ако идвате да се бием, аз също има кой да повикам. (Смях и оживление. Възгласи „Е-е-е!”.)
Господин Лазаров, чудя се как... (Смях и оживление.) Това, че го няма Мутафчиев да не Ви радва. (Възгласи „Е-е-е!”.) Чудя се как да Ви отговоря, че да ме разберете!
Не знам дали сте виждали Саграда Фамилия в Барселона. Тя, скъпи господин Лазаров, се гради два века и никой не пита автора на проекта защо е умрял, без да има окончателен договор. Създал е шедьовър за векове! (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Вашият най силен аргумент са крясъците! Разбирате, че те са за друго място, не са за парламента на България.
Тогава, господин Лазаров, когато се прави проект, който един век ще осигурява на България евтина, чиста енергия от независим източник, както е признато от Европейската комисия, не можете да бъдете такъв и да кажете: „Защо нямате всичко? Но да Ви е разписано по лавиците и да е готово”. Това просто е несериозно. Понеже виждам, че търпилото му свършва на господин Лазаров...
Госпожа Йорданова, разберете се каква е разликата между договор и споразумение...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Отговори на въпроса.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: ...или контракт, или каквото искате и по какво Вие ще плащате. Не Вие, а българският народ заради акъла Ви ще плаща неустойки след решение на Арбитражния съд в Париж. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има процедура по реплики и дуплики във връзка с изказвания, господин Лазаров. Вие сте участник – един от тримата направили реплика, и при това положение не мога да Ви дам думата. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Няма такава фигура, няма такъв начин. И без това обстановката в залата е много напрегната, не мога да наруша правилника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Господин председател, аз не съм дошъл да пия кафе и да ме пращат в кафенето на парламента. (Народният представител Димитър Лазаров говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Лазаров, моля Ви, продължаваме. (Народният представител Димитър Лазаров говори встрани на микрофоните.) Не нарушавайте реда в залата, господин Лазаров! Няма да Ви дам думата. Спазвам стриктно... (Народният представител Димитър Лазаров говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият записан за изказване е господин Червенкондев.
РЕПЛИКИ: Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, така беше. Господин Червенкондев заяви желание за изказване, но останалите народни представители от групата направихме така, че не му оставихме време, за което се извиняваме на господин Червенкондев.
Следващият записан, чиято група разполага с време, е господин Иван Николаев Иванов.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що научихме, че Българската социалистическа партия възнамерява да изгражда АЕЦ „Белене” за два века, така както е изграждана Саграда Фамилия – Светото семейство, катедралата в Барселона, която между другото още не е завършена.
От тази трибуна инициаторите на подписката за АЕЦ „Белене” изляха поток от популизъм. В крайна сметка те така искаха да скрият, че всъщност провеждането на този референдум е в противоречие със законите на страната. Защото веднага трябва да кажем, че референдум за изграждането на индивидуален инвестиционен проект, когато това е ядрена централа, трябва да се подчини на закона за мирно, безопасно използване на ядрената енергия, където изрично е записано, че само и единствено Министерският съвет с решение може да изгражда ядрена централа. Тогава очевидно не можем да приложим в този случай и Закона за референдумите, защото там в чл. 9, ал. 1 е казано, че национален референдум може да се проведе само по въпроси от национален интерес, от компетентността на Народното събрание, а току-що се видя, че компетентността за изграждане на ядрена централа е на Министерския съвет.
Неслучайно законодателят е записал, че Министерският съвет носи тази компетентност, защото Министерският съвет има да отговори на редица въпроси, които не могат нито да бъдат формулирани, нито да се даде ясен отговор по време на референдум. Министерският съвет трябва да определи финансирането, инвеститора, който трябва да бъде стратегически за една ядрена централа, а не двама индийци не знам откъде дошли. Трябва да определи има ли пазар на тази електроенергия, трябва да се произнесе върху цената на централата, трябва да се произнесе върху цената на тока. И нещо изключително важно, трябва да се произнесе относно безопасността на тази централа, защото след Чернобил, който никога не сме забравили, и след Фукушима неслучайно разпределението на риска при изграждането на ядрена централа е един от най-важните въпроси, които се следят от Европейската комисия. Впрочем след Фукушима има директива на Европейската комисия – приета от Съвета, в която изрично е записано в чл. 4, т. 4, че радиоактивните отпадъци се погребват в държавата членка, в която са генерирани. Аз предлагам БСП да добави в своя въпрос дали хората са съгласни на територията на тяхната община да бъдат погребани радиоактивните отпадъци.
Неслучайно поради липса на ясни отговори на всички тези въпроси две правителства последователно в последните 23 години спряха тази централа.
Първото правителство, което спря централата, беше правителството на лидера на БСП, а това беше Андрей Луканов. Пред мен е решението на Бюрото на Министерския съвет за спирането на централата. (Показва документи.) Нещо повече, тогава то беше подкрепено от 10 депутати – всички депутати от БСП, именно от Великотърновския избирателен район, водени от Стефан Продев – дългогодишният главен редактор на вестник „Дума”, един от моралните стожери на БСП.
Второто правителство беше правителството на Бойко Борисов, което също така спря този проект поради неизпълнение, липса на отговори на всички тези въпроси. (Възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, аз заявявам, че провеждането на този референдум е освен това безсмислено, защото той няма да даде отговори на всички тези въпроси, които изброих. Когато заявяваме, че този референдум ще бъде безсмислен, смисълът, който търси БСП чрез него, е да се замажат следите на огромната корупция на разхищенията, които бяха направени, и там, където потънаха 1 млрд. 400 млн. лв. на българските данъкоплатци. (Възгласи: „Браво!” Ръкопляскания от ГЕРБ.) „Белене” няма да се построи, но стремежът е това изтичане на пари и облагодетелстване на определени хора, включително от висшите етажи в БСП да продължи. Затова сме против референдума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
От независимите – времето изтече. Време има групата на ДПС, които не присъстват, и мисля, че от групата на „Атака”.
Ако има народни представители от „Атака”, които желаят да репликират? Всъщност не виждам нито един и от „Атака” в залата.
Няма реплики. Няма записани други народни представители, не остана време от парламентарните групи за повече участие в разискванията.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
В резултат на обсъжданията не са постъпили редакционни предложения по внесения от водещата Правна комисия проект за решение. Ще го припомня на народните представители:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2, и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление,
РЕШИ:
Приема Решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Режим на гласуваме!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Процедура! (Шум, реплики и викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, казах. Имахте възможност преди това за процедури. (Реплики от ГЕРБ. Народният представител Янаки Стоилов приближава към трибуната.)
Господин Стоилов, в режим на гласуване сме. (Уточнение между народния представител Янаки Стоилов и председателя Цецка Цачева.)
Отменете гласуването!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, правилно отменяте гласуването, защото в моето изказване, и не само в него, направихме предложение въпросите да се гласуват, както са внесени. Така че аз не искам да давам никакви аргументи, но не може под формата на това оформление и осакатяване на въпроса, Вие да ни го предложите в готов вариант. Затова моля да подложите на гласуване въпроса, така както е внесен от Инициативния комитет, подкрепен от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, на гласуване подлежи проект на декларация, проект на решение. Вие не сте направили редакционно предложение по предложения от Правната комисия проект на решение. (Реплики от КБ и от ГЕРБ.)
Ще обърнете внимание на стенограмите и ще видите нещо, от което, между другото, аз много се изненадах – че не постъпи такъв Проект за решение.
Режим на гласуване – гласуваме проекта за решение, така както ни бе предложен от Правната комисия. (Реплики.)
Гласували 113 народни представители: за 106, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
С това следва да приключим днешното заседание.
Утре редовно пленарно заседание в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,18 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов
Секретари:
Милена Христова
Любомир Владимиров