Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Процедура – господин Димитров.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене с шест дни на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, внесен от Министерския съвет на 29 август 2012 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Тончев.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене с 14 дни по Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост под № 202-01-56, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока между първо и второ четене с 14 дни на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202 01 54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – господин Георги Божинов.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! И след утрешния парламентарен контрол ще останат много въпроси, на които не е отговорено и много министри, които няма да бъдат включени.
Правя процедурно предложение в утрешния парламентарен контрол да бъде включено участието – и то ефективното участие, на министъра на здравеопазването.
Има въпроси за това как се осигурява здравето и неотложната помощ в общини, в които болниците са закрити. Болниците са закрити, а няма система за бърза и неотложна помощ.
Вчера в Оряхово, където болницата е закрита – има такъв въпрос към министъра: как ще се организира бързата и неотложна помощ, 34-годишен здрав мъж е ухапан от пчела, задушава се и умира, защото няма болница, няма бърза помощ, няма неотложна помощ. Няколко часа след това 12-годишно дете колабира. Има един фелдшер, който не може да го стовари от линейката и да го натовари на линейката за Враца.
Затова моля, господин председател, не искам днес да я викаме спешно, но утре да бъде включена в парламентарния контрол и да дискутираме какво става там, където общинските болници са закрити и няма изградена бърза и неотложна помощ. Може да не е съвсем в процедурата, но смятам, че ще се отнесете с разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да, така или иначе предложението е коректно направено – по правилник.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Божинов.
Гласували 121 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Господин Божинов, по отношение на това, което направихте, аз ще разговарям с министър Атанасова и ще направя всичко възможно тя да присъства – в зависимост от нейните ангажименти ще има и решение.
Има ли други процедурни предложения, колеги? Няма.

Точка първа от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Това са четири законопроекта. Първият от тях е внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21 декември 2011 г. Вторият – от народните представители Огнян Стоичков и Павел Шопов на 23 март 2012 г. Третият – от Кирчо Димитров и група народни представители на 11 май 2012 г. Четвъртият – от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
Първият доклад е на Комисията по бюджет и финанси, който ще ни бъде представен от госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, господин Красимир Сивев и госпожа Нина Янкова – началници на отдели в дирекция „Данъчна политика”, господин Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП, госпожа Катя Хашъмова – началник-отдел „Осигурителна методология” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД

относно законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113,
внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на № 254-01-46, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов,
№ 254-01-60, внесен от народния представител Кирчо Димитров и група народни представители и № 202-01-62,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов, от народния представител Кирчо Димитров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник- министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Красимир Сивев и Мина Янкова – началници на отдели в същата дирекция и от Националната агенция за приходите – Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Законопроектът с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров. Със законопроекта се предлага да се създаде нова ал. 3 в чл. 118 на Закона за данък върху добавената стойност, с която задължението за подмяна на фискалните устройства и за установяване на дистанционна връзка с НАП да се въведе само за лицата, регистрирани по ДДС.
Законопроектът с вносители народният представител Огнян Стоичков и народният представител Павел Шопов беше представен от народния представител Павел Шопов. Със законопроекта се предлага, при извършване на дарение чрез телекомуникационна услуга, стойността на дарението да не се облага с ДДС.
Законопроектът с вносители народният представител Кирчо Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров. Със законопроекта също се предлага, при извършване на дарение чрез телекомуникационна услуга, стойността на дарението да не се облага с ДДС.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Целта на предложените изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност е да се хармонизира българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решенията на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и да се прецизират някои от действащите разпоредби, които затрудняват практическото прилагане на закона.
Със законопроекта се предлагат следните промени в Закона за данък върху добавената стойност:
1. Предлагат се промени във връзка с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице.
2. Във връзка с изискванията на Директива 2010/45/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност се предлагат промени, с които се определят условията и правилата за фактуриране на доставките с цел ясно да се разграничи държавата членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. Предлагат се изменения и по отношение на някои изисквания относно информацията, която следва да се посочва във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и относно електронното фактуриране. Фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите.
3. Във връзка с несъответствие на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕС се предлага промяна, която възстановява правната уредба, действала преди датата на присъединяването ни към Европейския съюз, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили.
4. Предлага се изменение, с което безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна облагаема доставка.
5. Създава се разпоредба за определяне на данъчна основа при доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.
6. Предлага се удължаване на срока от 7 на 45 дни за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация по ДДС.
7. Дава се право на лицата, които не са приспаднали данъчен кредит за стоките и услугите, които при придобиването им са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейности извън независимата икономическа дейност, да могат да приспаднат данъчен кредит, в случай че променят предназначението на стоките и услугите и ги използват за облагаеми доставки.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в други закони, като: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за счетоводството, Закона за здравното осигуряване и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за здравното осигуряване и част от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица са свързани с проекта за намаляване на банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска чрез въвеждане на една банкова сметка без кодове за вид плащане. Тази промяна ще доведе до намаляване на разходите на задължените лица за такси, свързани с банковите преводи за заплащане на публични задължения, както и до намаляване на грешките, допускани от задължените лица и търговските банки, произтичащи от многобройните кодове за вид плащане и различните банкови сметки за данъци и осигуровки.
В тази връзка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване се предлагат следните промени:
1. Предлага се промяна в чл. 169 от ДОПК, като се въвежда поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му – чрез декларация или издаден от администрацията акт.
2. Запазва се досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване правата на осигурените лица.
3. По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги.
4. Предлага се намаляване на лихвите за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски, като се уеднаквяват с тези за задълженията за данъци, с което се постига еднакво третиране на публичните задължения.
Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане:
1. Предлага се нов ред за определяне и внасяне на авансовите вноски за корпоративния данък – вноските да се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, а не на база данъчните им печалби от предходни години. Предлага се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв., да не правят авансови вноски за корпоративен данък, при приходи в диапазона между 300 000 лв. и 3 000 000 лв. да правят тримесечни авансови вноски, а тези с приходи за предходната година, които превишават 3 000 000 лв., да правят и месечни авансови вноски.
2. Предлага се данъкът върху разходите от месечен да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година.
3. Във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., се предлагат разпоредби, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние.
За хазартните игри (лотарии, томболи, числови лотарийни игри Бинго и Кено, тото, лото и игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти) се предлага да се запази ставката 15 на сто и да се въведе намалена ставка 7 на сто, когато игрите са организирани от разстояние. Намалената ставка ще може да се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисионна за участие, данъкът върху хазартната дейност се предлага да е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисионни.
4. Предлага се данъкът върху приходите на бюджетните предприятия и данъкът върху дейността от опериране на кораби да стане годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред.
5. Въвежда се нова разпоредба, с която разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Това предложение е свързано със задължение на Република България като държава – страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и с Препоръките от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели.
6. Създава се нова административнонаказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна – необходимите реквизити, срок и др., както и техническа промяна в условията за издаване/отнемане на разрешенията за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна.
Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
1. Предлага се данъчната стойност на имуществото да бъде цена на придобиване при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на недвижимото имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик.
2. Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения.
3. Конкретизират се доходите, за които предприятията платци ще изготвят справка за изплатените през годината доходи.
4. Предвижда се доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да станат облагаеми от 1 януари 2013 г. Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата и ще се облага с окончателен данък в размер 10 на сто, като същият ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.
5. Предлага се да се изравнят сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.
Със законопроекта се предлагат и следните промени в Закона за акцизите и данъчните складове:
1. Предвижда се промяна в акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС.
2. Предлага се да отпадне задължението за регистрация по закона на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво. Целта е да се облекчат лицата, извършващи дейности по продажби на природен газ единствено за моторно гориво, като по този начин те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз.
3. Създава се допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85 от закона, в който да се вписват законовите основания за недължимост на акциза, което ще доведе до по-голяма яснота при прилагането на правната уредба за целите на освобождаването от облагане с акциз.
4. Във връзка с разработването от Агенция „Митници“ на интегрирана информационна система, която обхваща движението и контрола на всички акцизни стоки, се допълват реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6.
5. Предлагат се две нови разпоредби в чл. 86 във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки, с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.
Със законопроекта се предлагат промени и в Закона за счетоводството, като постъпилите в предприятията на чужд език данъчни документи по смисъла на ЗДДС се изключват от общите изисквания за задължителен превод на български език. Промяната произтича от въвеждането на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност.
Законопроектът предвижда и промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, съгласно която Фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Предложението за промяна е породено от правния статут, нормативно регламентираните функции и целите, за които Фондът за компенсиране на инвеститорите е създаден.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която се изразиха становища за неподкрепа на законопроектите, внесени от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов и от народния представител Кирчо Димитров и група народни представители и за подкрепа на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Аргументът срещу законопроекта с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители е, че мярката за подмяна на фискалните устройства и за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите е въведена за всички лица, независимо от регистрацията им по ДДС, като част от мерките за борба със сивата икономика и изключването от нея на нерегистрираните по ДДС лица няма да доведе до търсения ефект. Освен това към момента лицата вече са привели дейността си в съответствие с това изискване на закона.
Аргументът срещу законопроектите с вносители народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов и народния представител Кирчо Димитров и група народни представители е, че не е необходима законодателна промяна, тъй като към момента въпросът е уреден законодателно. По отношение прилагането на закона министърът на финансите вече е издал указание за единно прилагане на ЗДДС в случаите на дарение, извършено чрез текстово съобщение – SMS или телефонно обаждане, където е пояснено, че операторът не следва да начислява ДДС върху стойността на определената за дарение сума.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта с вносители народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „въздържали се” – 16 народни представители, без „против”.
2. по законопроекта с вносители народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов: „за”– 4 народни представители, „въздържали се” – 16 народни представители, без „против”.
3. по законопроекта с вносители народния представител Кирчо Димитров и група народни представители: „за” – 5 народни представители, „въздържали се” – 15 народни представители, без „против”.
4. по законопроекта с вносител Министерския съвет: „за” – 13 народни представители, „против” – 7 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-113, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, № 254-01-46, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Павел Шопов, и № 254-01-60, внесен от народния представител Кирчо Димитров и група народни представители, и да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202 01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Той ще бъде прочетен от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!

„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62,
внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 23 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Владислав Горанов – заместник-министър, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”; от Националната агенция за приходите – Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”; от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия – Лилия Страшникова и Галина Русева.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Владислав Горанов. Той посочи няколко основни момента, които са мотивирали изготвянето на разглежданите промени. На първо място, това е необходимостта от хармонизиране на националното законодателство с европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане; на следващо място, необходимостта от прецизиране на разпоредбите, които пораждат затруднения при практическото прилагане на закона.
Във връзка с писмо на Европейската комисия за несъответствия на някои разпоредби на закона с Директива 2006/112/ЕС законопроектът предлага промяна, с която се възстановява правната уредба, действаща преди присъединяването на страната към Европейския съюз, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на мотоциклети и леки автомобили. Допълнително се предлага и разпоредба за определяне на данъчната основа при доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, когато възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги. Предвижда се, че доставка не е налице при извършване на преобразуване (апорт) на бюджетни, държавни или общински предприятия, както и удължаване на срока за подаване на опис на наличните активи към датата на регистрация.
Със законопроекта се предлагат и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за счетоводството, Закона за здравното осигуряване и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Въвежда се променен ред за погасяване на публичните задължения по чл. 169 от ДОПК, по реда на настъпване на падежа на всяко задължение, без значение начина на установяването му, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения. Когато повече от едно от задълженията са с един и същ падеж, те се погасяват съразмерно.
Променя се и размерът на дължимата лихва за непогасени публични вземания за осигурителни вноски, за да се постигне еднакво третиране на публичните задължения, което да доведе до намаляване на лихвите, свързани с общата данъчно-осигурителна тежест.
Отделно се предлага и нов ред за определяне и внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък.
Част от предвидените промени са обвързани и с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г.
В хода на последвалата дискусия народните представители Йордан Цонев, Румен Овчаров и Мартин Димитров поставиха въпрос относно това какви са аргументите за въвеждане на различни ставки за хазартни игри от разстояние и за онези, които не попадат в тази графа; дали се предвижда да се въведе облагане на доходите от хазарт; какъв е размерът на бюджетните приходи от хазартни игри от разстояние. В отговор от Министерството на финансите изтъкнаха, че към момента няма нито един лицензиран оператор за такава дейност, както и че не се предвижда облагане на доходите от хазарт.
Друга засегната тема беше дали правителството възнамерява да предложи облагане на приходите от търговия с финансови инструменти, като в отговор на поставените въпроси заместник-министър Горанов изрази становище, че към този момент се предлага само да се облагат доходите от лихви. В тази връзка се повдигна и въпрос за очаквания размер на таксите, които ще се събират от банките в изпълнение на задълженията им от предложените изменения.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12, „против” – 7, и „въздържал се” – един народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожа Ангелова ще го представи.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62,
внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На заседанието присъства госпожа Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите. Присъстваха и представители на: Националната агенция за приходите, пенсионно-осигурителните дружества, социалните партньори, организации на пенсионерите, възрастните и на хората с увреждания.
Законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова, която подчерта, че предложените изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност имат за цел хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските стандарти в областта на косвеното облагане. С предлаганите разпоредби се прецизират и действащи текстове с цел подобряване практическото прилагане на закона.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попадат предвидените в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Промените в посочените нормативни актове целят намаляване на банковите сметки на Националната агенция за приходите и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска чрез въвеждане на една банкова сметка без кодове за вид плащане. По този начин се намаляват разходите на задължените лица за такси и се подобрява процесът на извършване на банковите преводи за заплащане на публични задължения.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се променя редът за погасяване на публични задължения, установени от Националната агенция за приходите, които не могат да се погасят едновременно до започване на принудителното им събиране, като се уточнява поредността на погасяванията, както и възможността за съразмерно погасяване на повече публични задължения, изтичащи на една и съща дата.
В Кодекса за социално осигуряване се запазва досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и гарантиране правата на осигурените лица. При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителните дружества ще се извършват пропорционално на осигурителните вноски на лицата. Разпоредбата влиза в сила от 1 юли 2013 г. и ще се отнася и за осигурителни вноски, чийто срок за плащане е изтекъл преди тази дата.
Унифицират се редът и срокът за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за сметка на осигурителите и за сметка на осигурените лица, като срокът е до 25 о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Предвижда се вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” да се внасят едновременно с тези осигурителни вноски.
Отменят се имуществените санкции за банки, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация за дължимите осигурителни вноски от осигурителите.
Предлагат се промени с цел намаляване на лихвите за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски от 20 на 10-процентни пункта, с което се уеднаквяват административните режими на двата вида публични вземания – данъчното облагане и задължителното осигуряване, с което според вносителя се постига еднакво третиране на публичните задължения и облекчаване на бизнес средата.
С промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се въвежда данък върху доходите от лихви по депозити в търговски банки, като този доход се смята за придобит към датата на начисляването на лихвата. Изменя се срокът за внасяне на дължимия данък от предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи. Данъкът се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частични плащания.
Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващи дейност като еднолични търговци, с известни изключения, които са изплатени през 2012 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от европейските фондове, не се включват в облагаемия доход и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години, но се декларират в годишната данъчна декларация за 2012 г.
С предлаганите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане се цели намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, като същевременно според вносителя ще се намалят и разходите за администриране на данъците от приходната администрация. Въвежда се срок за издаване на служебни бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения.
В Закона за корпоративното подоходно облагане се създава нова административнонаказателна разпоредба, предвиждаща санкции за отпечатване на ваучери за храна в нарушение на нормативните изисквания за осъществяване на тази дейност.
В хода на дискусията след представянето на законопроекта представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи и Коалиция за България заявиха сериозни резерви по отношение на упражняване на индивидуалните осигурителни права, които при направеното предложение за погасяване по поредност на възникване могат да бъдат ощетени. Обсъден бе и въпросът за облагането на лихвите по депозити в търговски банки и обхвата на този данък, както и редът за неговото плащане. Изказани бяха опасения за разширяване на кръга на данъчните преференции, което би било загуба за бюджета.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ подчертаха подкрепата си за предлагания законопроект и изтъкнаха позитивите на предлаганите изменения и допълнения, които целят намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 4 гласа, и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Следва Доклада на Комисията по здравеопазването, който ще бъде представен от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.:
„На свое извънредно заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха: заместник–министърът на финансите – господин Владислав Горанов, управителят на Националната здравноосигурителна каса – д-р Пламен Цеков, директорът на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите – господин Росен Иванов, представители на Министерство на финансите и на Националната здравноосигурителна каса.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов, който информира народните представители, че предложените изменения и допълнения целят хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
Със Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в редица данъчни и осигурителни закони, с които се предвижда намаляване на банковите сметки на Националната агенция за приходите и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. Целта на промените е съществено намаляване разходите на задължените лица за такси, свързани с банковите преводи за заплащане на публични задължения, предимно данъци и осигуровки.
С измененията и допълненията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване се предлага да бъде променен редът на погасяване на публичните задължения в случаите, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение начина на установяването му.
Предвижда се запазване на досегашния ред за погасяване на осигурителните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, които ще продължат да се събират в отделна сметка, поради техния капиталов характер и с оглед запазване правата на осигурените лица.
По отношение на здравноосигурителните вноски се предлага лицата да имат възможност да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги.
Доктор Пламен Цеков запозна народните представители със становището на Националната здравноосигурителна каса по внесеният законопроект, в което се изразява сериозно притеснение по отношение на предлаганата отмяна на ал. 1 в чл. 179 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно действащата разпоредба на чл. 179, ал. 1, внесените в Националната агенция за приходите вноски се прехвърлят в набирателната сметка на Националната здравноосигурителна каса до края на всеки работен ден. В становището се посочва, че в случай, че бъде прието предложението за отмяна на тази разпоредба следва да се има предвид, че ще се създаде предпоставка за нарушаване ритмичното разплащане на Националната здравно-осигурителна каса с договорните й партньори, което от своя страна би довело до нарастване на социалното напрежение.
В отговор на представеното становище господин Горанов поясни, че съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса всички плащания към договорните партньори са гарантирани дори и при нерегулярно постъпване на събраните средства от вноски чрез трансфери от държавния бюджет към събирателните сметки.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против”- 2, „въздържали се”- 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Следва Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който ще бъде представен от Моника Панайотова, председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предвид подробните становища на предходните комисии, както и пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което Ви е раздадено, аз ще Ви запозная накратко с основните моменти от него:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на
европейските фондове относно Закон за изменение и допълнение
на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62,
внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.

На заседанието, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в присъствието на заместник-министър Боряна Пенчева, на госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, на господин Красимир Сивев – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”, както и на господин Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно осигурителна методология” в НАП, разгледа горепосочения законопроект.
I. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се предлагат промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейски директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
В Преходните и заключителните разпоредби на проекта на закон се предлагат и промени в още десет нормативни акта, целящи намаляване на бюрократичната тежест и улесняване на бизнеса.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на някои от разпоредбите в § 62 и § 63 – внасящи промени в Закона за акцизите и данъчните складове.
II. С Проекта на закон се предлага транспонирането на разпоредби произтичащи от:
- Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги - от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице;
- Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране – с предложените промени се определят условията и правилата за фактуриране на доставките, с цел ясно да се разграничи държавата членка, чиито правила за фактуриране се прилагат.
Предлагат се изменения по отношение на някои изисквания относно информацията, която да се посочва във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и относно електронното фактуриране. Въвежда се изискването фактурите на хартиен носител и електронните фактури да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице.
Предвиждат се изисквания за гарантиране на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата, известието към фактурата и др.
- Писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕО – предлага се промяна, която възстановява правната уредба, действаща преди датата на присъединяването на България към ЕС, по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили.
III. В заключение може да се каже, че в частта му, свързана с транспониране на правото на Европейския съюз в българското законодателство, са отчетени разпоредбите и няма противоречие с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги и Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 13 гласа „за“ и 1 глас „против“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Едно пояснение: два от законопроектите – единият, внесен от народния представител Огнян Стоичков, и другият – внесен от народния представител Кирчо Димитров, са разпределени и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. От тази Комисия няма доклад, но тъй като тя не е водеща – водеща е Комисията по бюджет и финанси, няма пречка да се даде ход за разглеждане на законопроекта.
Първо, давам възможност на вносителите на четирите законопроекта, които желаят, всеки за своя законопроект, да го представи.
Виждам, има желание от господин Стоичков като вносител на един от законопроектите.
Имате думата, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, настоящият законопроект цели да отстрани празнота в закона относно материята за дарения чрез електронни съобщителни услуги. Разбира се, дарението е освободена сделка по смисъла на Закона за ДДС, но дарение чрез електронна съобщителна услуга е специфична дейност, която не е уредена в Закона за ДДС. Аргумент в подкрепа на моите думи е неправилното прилагане до момента и тълкуване на закона, пак казвам, поради липса на изрична законова разпоредба.
Знаем всички, дарителските SMS-и са част от благотворителните кампании, може би десет години назад във времето. В тях са събрани милиони лева за социално уязвими групи от българското население за лечение на хора, за сираци, за социални домове и така нататък. (Шум и реплики.) Тоест, държавата е била два пъти несправедлива към тези хора, тъй като първия път ги е оставила в едно социално уязвимо положение и не е съдействала за техния жизнен стандарт, и втората несправедливост е, когато тези лица получат дарение, държавата да ги облага с 20%, тоест още веднъж да ги поставя в неравноправно положение.
Нашият законопроект е от месец март т.г. Дойде му времето най-накрая да бъде разгледан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоичков, прощавайте, че Ви прекъсвам.
Моля за ред в залата. Тези, които имат разговори и могат да излязат в кулоарите, ще ги помоля да го направят. Другите да седнат и да заседаваме.
Продължете.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Нашият законопроект, както казах, е от 23 март. На 31 август 2012 г. министърът на финансите издаде указание на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите с цел единното прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за този вид услуги. В момента – и към месец март на внасяне на нашия законопроект, и към месец август, когато министърът издава указание, законът единно се е прилагал неправилно. Тук нямаме различно прилагане на закона, а се е прилагал, пак казвам, единно неправилно, ако мога да използвам терминологията на министъра.
Въпросът, който не се решава с указанието на Финансовото министерство, е за предплатените карти. Абонаментните предплатени карти към операторите са нерешен въпрос с това указание – първо. И второ, изключително важен въпрос е: ако законът до момента не се е прилагал правилно и указанието от 31 август цели да се приложи правилно законът, държавата ще върне ли милионите лева, недължимо внесен данък добавена стойност и на кого ще възстанови това недължимо, платено като събран данък? Говорим за последните 8-10 години благотворителни кампании, говорим за милиони лева събрано ДДС.
Въпросът ми е и към представителите на Министерството на финансите, към заместник-министър Владислав Горанов: държавата на кого ще възстанови недължимо събраното ДДС, още повече че много абонати са си сменили мобилните оператори, не ползват техните услуги към момента? Тоест, какъв ще е механизмът за възстановяване на тази неправда?
С нашия закон въпросът се решава по възможно най-добрия начин, съобразно Конституцията: от влизане в сила на закона се прилага този закон с обратна сила, а недължимото платено е въпрос на празнота на закона.
Моля уважаемите народни представители да подкрепят закона. Имаме нужда тази законова празнота да бъде попълнена, да бъде възстановена справедливостта и даренията от благотворителните кампании за в бъдеще да не бъдат облагани с 20% данък добавена стойност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Стоичков.
Има ли други желаещи от вносителите на законопроектите за представянето им в рамките на 10 минути?
Господин Кирчо Димитров иска думата.
Заповядайте като вносител, преди да открием дебата.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ние от Синята коалиция сме внесли две предложения за промяна в Закона за данък върху добавената стойност.
Първото наше предложение е свързано с касовите апарати. То е направено още месец декември миналата година, тоест 6-7 месеца преди да влезе в сила Законът за свързване на касовите апарати с онлайн системите на НАП. Предложението ни е в посока да бъдат освободени от задължението за подмяна на касовите си апарати и свързване със системите на НАП фирмите, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Считаме, че с това наше предложение ще облекчим финансово и без друго тежкото финансово състояние на тези фирми в продължаващата финансово-икономическа криза.
Тук въпросът стои така: трябва ли тези фирми да правят допълнителни разходи, при положение че са налице продължаващата криза и падащите им обороти? Според статистиката на Националната агенция за приходите над 480 хиляди са касовите апарати в България. Голямата част от тях са касови апарати точно на малките фирми и именно те ще понесат тежестта на тези допълнителни разходи. Затова считаме, че е по-добре да се откриват работни места, отколкото да се закриват.
Другото наше предложение е в посока освобождаването на дарителските SMS-и от допълнително облагане с данък добавена стойност. Според нас и според сега действащото законодателство държавата облага неправомерно дарителските SMS-и допълнително с ДДС и по този начин получава приходи от дарителските кампании. Именно това е мотивът, според който предлагаме да се извърши промяна в тази посока, с цел получателите на набраните средства от дарителски кампании да получават цялата сума. Другият наш мотив е, че държавата трябва да получи полагащото й се от извършената услуга от мобилните оператори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Друг от вносителите на законопроектите желае ли представянето му?
Господин Мартин Димитров има думата да представи законопроекта, който е внесъл.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми дами и господа, господин председател! Нашият законопроект е внесен преди доста време и целеше дебат по темата дали има логика и смисъл от най-големия до най-малкия търговец да бъдат свързани с данъчната администрация. Имахме ясно подредена и разумна теза, която казваше следното нещо: поне тези търговци, които не са регистрирани по ДДС, да не ги карат да си купуват скъпи касови апарати, които да бъдат специално свързани с данъчната администрация.
По данни на правителството днес можем да направим следната оценка: разходът, който бизнесът направи за тези касови апарати за специално свързване с данъчните, е 90 млн. лв. Колеги, знаете ли по данни на правителството каква е ползата и дали обосновава този разход? По данни на правителството ползата първата година е 40 млн. лв., за следващата година е 10 млн. лв. Тоест, разходът, наложен на българската икономика, е много по-голям от евентуалната полза за бюджета, обществото и развитието въобще в България, така че тази мярка беше и се оказва много сериозна грешка.
Ние сме за това големите търговци – бензиностанциите, акцизните складове, да бъдат свързани с данъчните. Разбира се, но защо накарахте хората с вестниците, малкия „Плод и зеленчук”, дребния търговец, защо тях ги накарахте да бъдат постоянно свързани с данъчната администрация? Каква беше логиката? Това е много тежък удар върху едвам кретащия дребен бизнес в България. Той едвам си изкарва хляба в момента, не може да си плати наема, а го карате и вече го накарахте да си купи за 450 лв. скъп касов апарат. Има и всяка година разход, който отива към мобилните оператори за SMS-и. Него, дребния търговец! Защо? Добре, направете го за търговците, регистрирани по ДДС, за големия бизнес. Разбира се, да се направи. Но защо за дребния бизнес? Защо, при положение че през последните четири години има близо 400, дори 450 хиляди загубени работни места? Защо трябваше да бъде нанесен този удар върху дребния бизнес?!
И днес не е късно да се вземе следното решение, което ние предлагахме преди една година – това задължително свързване да касае само фирмите, регистрирани по ДДС. Щом не е регистриран по ДДС, означава, че неговият оборот е минимален, че той е малка семейна фирма. Защо тогава го карате да прави такива допълнителни разходи? Нали чакате от тези хора да не фалират? Нали искате да продължат да работят? Ако искате да продължат да работят, дребният бизнес не трябва да бъде мачкан и унищожаван по този начин. Няма никаква логика и никакъв смисъл! Вижте практиката в големите западноевропейски страни. Там това свързване с данъчните се прави за рискови групи. Само Сърбия го прави като България – за всички. В Западна Европа се прави за рискови групи, където има анализ за точене на ДДС, където има анализ за неплащане на данъци – примерно акцизните стоки. Винаги се прави за рискови групи, а в България се прави за всички.
В мен и в депутатите от Синята коалиция остана голямо съмнение. Кой печели от тази работа? Производителите на касови апарати и мобилните оператори! Това са двете групи, които очевидно печелят от такава мярка. Тоест тя се прави за тях – за производители и вносители на касови апарати и за мобилни оператори.
Така и така правим този дебат, поне разрешете връзката с данъчните да не бъде през мобилен оператор, а през интернет оператор. Поне това разрешете, за да не се налага всяка година да има и такова текущо допълнително плащане за фирмите. Който иска и може да осигури през интернет оператор да става тази връзка, например през онлайн мрежа, да бъде така. Защо да бъде задължително през мобилен оператор?!
Основна европейска политика е ефектът от една мярка да бъде по-голям от разхода, тоест ползата за обществото, ползата за бюджета да бъде по-голяма от направения разход. Тук е точно обратното. Бизнесът е платил 90 млн. лв., на практика бизнесът е бил наказан, а ефектът за бюджета първата година е 40 млн. лв. и ефект през втората година – 10 млн. лв. Това са сметките на правителството. Нашите сметки са още по-негативни. Това са Вашите сметки!
Колеги, разумът трябва да надделява. Знам, че има идеи държавата да се превърне в най-големия полицай. Знам, че има такива идеи. В миналия парламент Румен Петков предлагаше нови лични карти, с които като се разхождаш и край теб мине полицай, от разстояние да вижда кой си, какъв си, какво правиш, как изглеждаш, какви костюми носиш, кой си. Това предлагаше Румен Петков. В момента ГЕРБ прави подобни неща! Малката фирма не може да си покрие разхода и в момента се чуди дали да се закрие, а Вие казвате, че освен всичко ще си купят и касов апарат и всяка година ще си плащат за връзка с данъчната администрация. Защо? Ако това беше толкова умно, уважаеми колеги, цяла Западна Европа щеше да въведе задължително свързване на касовите апарати с данъчните. Защо не са го направили? Защо Германия не го е направила? Защо Франция не го е направила? Защо Холандия не го е направила? А са го направили за рисковите групи, видели са къде има данъчни измами и престъпления, къде има рискове. За тях са го направили. Защото така се прави! Винаги се прави според риска, според ефекта за бюджета, според ефекта за бизнеса, а не се прави за всички.
Така че, колеги, ако има разум, ако не се спазват партийни поръчения, ако се оценяват ефектите – както е записано в Закона за нормативните актове от миналия парламент, след предложение на Съюза на демократичните сили, ако мислим трезво за малкия бизнес, да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи да представят законопроектите, които са внесени? От четирите законопроекта останаха два. Няма.
Откривам дебата.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване. Иска ли някой думата по някой от четирите законопроекта?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще направя няколко коментара по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Свидетели сме на смесване в един законопроект на изменение и допълнение практически на всички основни данъчни закони. Това може би от правно-техническа гледна точка няма проблем, макар да е спорно, но от същностна гледна точка не е така. Най-малкото, защото повечето от предложенията са приемливи и бихме ги подкрепили, но внесени в пакет нямаме възможност да селектираме кое е за подкрепа и кое не е. Затова няма да подкрепим законопроекта. Първата причина (не основната) е въведеният в този пакет законопроекти практически нов данък върху лихвите.
Тук ще си позволя една хипотеза – може би това е и причината да се пакетират на едно място, сякаш няма да се забележи. Едва ли някой си мисли, че този данък няма да се забележи.
Няма да го подкрепим поне по няколко причини.
На първо място, от три години, вече четвърта, ГЕРБ ни убеждава, че няма да вдига данъците. Това включване на лихвите в облагаемата основа на подоходния данък е поредното покачване на данъците. Няма да изброявам в минали периоди, в минали години колко от второстепенните данъци бяха или повишени, или разширена данъчната им основа, което в края на краищата е едно и също. Като цяло данъчната тежест в момента е съществено по-висока. Тук не включвам и увеличението на акцизите, защото е ясно, че имаме план за достигане на равнища. Но като цяло днес данъчната тежест е значително по-висока, отколкото преди няколко години, най-малкото поне когато Вие поехте мандата.
Чисто икономически този данък няма да донесе толкова ползи на бюджета, колкото вреди ще нанесе на икономиката. Защото когато една страна разполага с незначителни по обем спестявания, тяхното облагане допълнително ще затормози този процес. Всеки макроикономист знае, че по-малко спестявания означава по-малко инвестиции и по-малки възможности за икономически растеж, камо ли за амбициозни термини от типа на „догонващо развитие” и така нататък.
Ще ви обърна внимание на още един аспект. Вижте как беше въведен този данък. Когато изтече съобщение, че експертите в Министерството на финансите смятат приходите с данък върху лихви, официално Министерството на финансите отрече, а след няколко дни стана ясно, че всъщност е така, въпреки че Вие постоянно говорите за прозрачност и предвидимост. Къде е прозрачността? – В това внезапно да въвеждаме нови данъци? Може би в най-важния икономически параметър, който предопределя инвестиционната насоченост или инвестиционните настроения на бизнеса?
Ще завърша с това, че преди няколко дни „Doing business” на Световната банка излезе с поредната си годишна класация. Спирам се на тази класация, заради това че настоящият министър е тясно обвързан с дейността на това звено в Световната банка, даже работеше в него по едно време. Та „Doing business” ни премести от 59-то на 66-то място. Може да кажете: „много класации, различни критерии”. Споменавам го в тази дискусия, в това изказване, защото един от негативните аспекти са точно данъците. Ще ви припомня само, че през 2007 г. същото това издание класира страната на първо място в света заради данъчната реформа и облекченията в данъчната администрация. Обърнете внимание, от първо място 2007 г. до 66-то място през 2011 г.! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Орешарски? Няма.
За изказване има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи внесения от Министерския съвет законопроект. Аз също ще концентрирам коментара си върху този законопроект, защото всяка година в данъчните законопроекти се отразява и политиката по доходите на съответния кабинет, и значителна част от функциите, които има правителството, с които влияе върху икономическата политика, и социалната такава.
Присъединявам се към направената оценка, че чисто технологично не биваше да се случва по този начин внасянето на промените, още повече това е прецедент в цялата история на прехода – всички Народни събрания. Не бива по никакъв начин да се подценява фокусът на дебата върху отделните данъчни законопроекти и промените в тях, защото всеки има своята специфика, а така този фокус се размива върху отделните законопроекти. Разбира се, това не е нещо нехарактерно за ГЕРБ. ГЕРБ така или иначе през цялото си управление се опитва да принизи дебата в Народното събрание, да игнорира Народното събрание като основен орган за провеждане на политика и на политически дебати.
Но върху законопроекта. Няколко са аргументите, уважаеми колеги, с които Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи този законопроект.
На първо място, ще се спра на въведения данък върху доходите по лихви от депозити. Много приказки се изприказваха по тази тема, но не е лошо да прибавим още малко към тях.
Първо, начинът, по който беше направен, е твърде спорен – без дебат в обществото.
Второ, разнопосочните сигнали, които се подаваха в началото – че основният мотив не е фискален. След това се оказа, че приходите от този нов данък са предвидени в приходната част на Бюджет 2013 и по такъв начин всъщност се оказа, че основната цел, с която се въвежда този данък, е да се увеличат приходите.
Ние смятаме, че, първо, този данък няма да свърши своята фискална роля, която му възлага ГЕРБ. Не е никаква тайна, че банките разполагат с достатъчно голям инструментариум от финансови инструменти, с които, както и да формулираме данъка, ще го заобиколят. Аз ще направя пред вас една прогноза какво точно ще се случи и не рискувам много, че ще направя грешна прогноза.
Всъщност въпросните 140 милиона най-вероятно ще бъдат взети от българските граждани, но те няма да влязат във фиска. Една част от тях ще влязат в бюджета, друга част от тях ще бъдат взети под формата на такси за новите финансови продукти на банките, като имаме предвид колко умело банките използват всяко нововъведение, за да въвеждат нови и нови такси. По такъв начин всъщност ще бъде ощетен отново българският гражданин.
В Бюджетната комисия проведохме дискусия по тази тема. Тук присъстващият заместник-министър на финансите господин Горанов сподели, че така е в цяла Европа. Аз смятам, че има неща от европейската практика, които не е задължително да прилагаме, когато не са директива, особено по отношение на данъчното законодателство. Не е тайна, че България е страната с най ниски доходи. Ако приложим и този данък, ние всъщност посягаме отново върху тези ниски доходи.
Тук ще отворя една скоба и ще ви кажа, че когато въвеждахме 10-процентния плосък данък, ние сме се водили не само от това, че тогава икономическата ситуация беше благоприятна да намалим всички преки данъци, но и от факта, че България наистина е страната с най-ниски доходи и няма големи възможности, което и правителство да ги увеличава. Няма възможности и бизнесът да вдига заплатите така, че доходите да догонват европейските, по много причини:
- производителността на труда в България не расте с темповете, с които расте в Европейския съюз, и бизнесът няма тези възможности;
- възможностите на бюджета също са скромни, ограничени и бюджетът също няма тези възможности.
Затова подходът, който избрахме тогава, е да намалим изземването на доходите през данъците. Вие изоставяте този подход и бъркате, уважаеми колеги. Много бъркате! Защото вие също нямате възможност да увеличавате доходите. Следващото правителство също няма да има възможност да ги увеличава. Трябва да се мисли как точно да се повишават доходите по този начин – чрез отказ от допълнително изземване на доходи. Бъдете абсолютно сигурни, че българският избирател ще накаже този ваш опит. Той няма да постигне фискалния ефект, който гони, но за сметка на това ще има политическо наказание за тези, които се опитват да го направят. Разбира се, това е ваша отговорност и ваше право. Ние сме длъжни обаче от тази трибуна да кажем, че това не е правилна политика и не е в подкрепа на българските граждани, а няма да бъде в подкрепа и на бизнеса дотолкова, доколкото това все пак ще се отрази и на кредитирането по някакъв начин.
Вторият спорен момент, върху който проведохме дискусия, и аз свързвам двата момента, е желанието ви да обложите с два данъка някои от видовете хазартна дейност.
Защо се спирам на този въпрос? Обикновено приходите от хазарта в бюджета са достатъчно малки, за да бъдат повод за дискусия. По-скоро почти всички правителства сме търсили други ефекти – изваждане на този бизнес от сивия сектор и ограничаване на влиянието му сред младежта и така нататък, и така нататък. Но в случая става въпрос за нещо, което, първо, е противоконституционно, и, второ, не е в посока, в която действате при въвеждането на данъка върху доходите от лихви. Там би могло с една единна ставка, с един резултативен данък да бъдат обложени печалбите от хазартна дейност и това би било втора добра стъпка в посока повишаване на приходите в бюджета и в посока добрата стъпка, която направихте с новия Закона за хазарта – имам предвид частта му, в която се въвеждат регулации и лицензиране на онлайн хазарта.
По данни на ГДБОП в последните години изтичат по един милиард лева към външни оператори, които не са лицензирани, които не плащат никакви данъци в България. Това не е тайна за никой. Всеки може от лаптопа, който стои пред вас, от айпадът, да направи залог в този момент към нелицензирани оператори. Ако имахте воля да промените там начина на облагане, да въведете една единна резултативна ставка, спокойно можехте да обложите с данък и печалбите от хазартна дейност. Като вземем предвид данните на ГДБОП, мисля, че тази сума не би била по-малка от 200 милиона на година. Тази стъпка вие не я правите, необяснимо за никого защо?!
В Бюджетната комисия проведохме спор със заместник министъра Горанов – връщам се на тази тема – относно плоския данък и че тройната коалиция преди това сме се отказали от един важен инструмент в подкрепа на доходите – необлагаемия минимум. Тогава не му отговорих, но обещах, че в залата ще му отговоря.
Действително това е едно от изключенията, които направихме по посока освобождаване на повече доходи от данъци за гражданите. То е съвсем обяснимо, защото необлагаемият минимум, който съществуваше и можехме да оставим, когато въвеждахме плоския данък, представете си колко хора, които нямат нужда да им се приспада такъв необлагаем минимум от получените доходи, ще го получат като подарък. Ако ще бъдем справедливи към една малка част от българското население, която получава минимална работна заплата, категорично няма да бъдем справедливи към хора като нас, да кажем, които вземат висока заплата и няма никакъв смисъл да бъдем освобождавани от необлагаем минимум. Господин Горанов, изпълнявам обещанието си и Ви отговарям – тази беше причината, поради която се отказахме да има необлагаем минимум.
Ако Вие намерите начин да има необлагаем минимум и той да бъде само за минималната работна заплата или за ниските доходи, само ще Ви приветствам. Ние не намерихме такъв начин и по тази причина не го направихме.
Има още редица спорни моменти в законопроектите, които внасяте. Те категорично не са в посока на намаляване на данъчното бреме. Категорично не са и в посока стимулиране на бизнеса през данъчните процедури и така нататък, и така нататък. Господин Орешарски вече Ви каза за последната класация на дуинг бизнес в България. Тя е много показателна.
Приключвам изказването си с още едно уточнение, че Движението за права и свободи няма да подкрепи и ще гласува „против” внесения от правителството законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Красимир Велчев – първа реплика, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам репликата не конкретно за Вас, но тук държа на едно понятие, което съществува в нашата практика – конфликт на интереси. Затова имам една молба към всички, които се изказват и вземат отношение по този въпрос, специално за лихвите върху кредитите, тук, от тази трибуна да декларират конфликт на интереси, в смисъл да заявят: „Че те и свързани с тях лица имат или нямат влогове над 10 хил. лв.”.
В моето изказване след това ще кажа за какво искам това нещо да става тук, за да не се приказват празни приказки, да няма популизъм, когато говорим за бедните и за богатите, и за социалните придобивки, тъй като тези пари правителството заяви, че ще бъдат ориентирани към пенсионния фонд, за да помогнат за увеличаване на пенсиите на хората. След това в моето изказване ще кажа съображенията си.
Молбата ми е всеки, който застане тук, да каже има ли над 10 хил. лв. той и свързаните с неговите лица – това са синове, дъщери и жени, или няма. Тогава да говори по темата – правилна ли е тази мярка, или не е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма реплики.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Велчев! Искам да напомня, че всички ние попълваме декларации пред Сметната палата и съвсем нескромно ще Ви кажа още нещо: по мое предложение през 2006 г. като добавка в закона, който ни кара да правим тези декларации, бяха включени влоговете на народните представители и на всички лица, които декларират. Нямам никакво намерение да декларирам нещо, което декларирам всяка година, нито Вас някой Ви приканва към това. Благодарение на направено от мен предложение и прието от тройната коалиция, ние сме направили публични декларации не само за доходите, но за лихви, влогове и всички останали доходи и имоти, които имаме. Изобщо не можете да говорите за конфликт на интереси. Конфликтът с интереси е нещо, за което обществото не знае и ние трябва да го огласим пред обществото, когато то съществува. Всеки може да влезе в интернет и да види кой от нас какви депозити, влогове, разплащателни сметки има и всичко останало. То е достояние на цялата общественост.
Да говорите за конфликт на интереси за това, че някой има влогове – прекрасно знаете, че всеки един от народните представители е в състояние, благодарение на високата заплата, която получава да се лиши от тези доходи в размер на 10%. Изобщо не става въпрос за нас. Уверен съм, че няма депутат от ГЕРБ и от всички останали парламентарни групи, който да скърби за това, че ще му вземат 10% от лихвите, но когато на майка ми, която има 5000 лв. влог и вземат 10, 20 или 30 лв., тя ще скърби, и Вашата майка – също.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): На година с 20 лв. по-малко ще им е трудно?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, на година. С тези 20 или 50 лв. за Коледа тя ще купи на внуците си подаръци. (Реплики.) Да, ще скърби. Попитайте ги и ще видите, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – Мартин Димитров. (Реплики между народните представители Красимир Велчев и Йордан Цонев.)
Моля Ви, не влизайте в диалог.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ако човек чете тези предложения и се старае да бъде максимално обективен, възниква първият много интересен въпрос: защо се намалява данъкът върху онлайн хазарта от 15 на 7%, а да речем, се слага данък върху депозита и се увеличават и други данъци, не само този? Защо единственият данък, който в момента ГЕРБ намалява, е върху онлайн хазарта?
Дори депутати от ГЕРБ питаха мен защо се прави това. Вероятно им е неудобно да зададат този въпрос от трибуната, за да не стават вътрешни скандали. Тоест, това ли е най-големият приоритет – да намалят данъка върху онлайн хазарта? Нещо повече, от началото на тази година има действащ нов закон, който трябва да придвижи облагането върху онлайн хазарта с подзаконови нормативни актове. Това не е направено. Остава трайното впечатление, че най-големият приоритет на правителството е хазартът и само там има данъчни намаления. Аз питам: защо?
Знаете ли, а вероятно знаете, че ние от Синята коалиция винаги сме били за ниски данъци. Специално за хазарта сме за високи данъци. Специално за хазарта искаме да има високо облагане, защото освен приходите в бюджета, тук държавата има и политика – да не се насърчава хазартната дейност. Знаете, че високите данъци водят до по-малко търсене на някоя дейност.
Когато се отговаря на въпросите, този въпрос е важен. Не просто се намалява данъкът върху онлайн хазарта от 15 на 7%, тоест наполовина, ами нещо повече: не е направено необходимото въобще да се събират приходи. В момента в бюджета няма един лев приход от онлайн хазарта! Въпреки специалния приет закон, тоест има приет закон, в държавата няма един лев приход!
Бих приканил колегите, без да влизаме в някакви емоционални разговори, да си зададем въпроса: какво става? Защо някой е решил да намалява данъка върху вид хазарт? Не трябва ли всички данъци върху хазарта да са високи? Не трябва ли това да бъде политиката на всички парламентарни групи? Каква е логиката?
Имам подозрения, че има сериозни подводни камъни зад едни такива идеи и те са незащитими. Питам се дали някой сега ще стане да защити и да обоснове защо единственото сериозно данъчно намаление касае хазарта, а примерно не касае малкия бизнес, не касае едноличните търговци, не касае социално уязвими групи? Защо най-голямото и единствено намаление на ГЕРБ касае онлайн хазарта? Много ми е интересно ще стане ли тук министър, заместник-министър или депутат, за да каже защо това е така? Аз не намирам логика.
Ако този закон беше прочетен от водещи световни икономисти, сигурен съм, че това щеше да е първият въпрос. Как така направи правителството, че единственото голямо данъчно намаление да касае хазарта? Това показва кой ти е приоритетът – там, където правиш стимули, където намаляваш данъци, това показва най-големия ти приоритет. Това ли е приоритетът на ГЕРБ?! Това ли е най-големият приоритет на ГЕРБ?!
Вторият свързан въпрос: при действащо данъчно законодателство защо не си направил така, че да събираш пари от тези търговци? Веднага казвам, че никога не съм имал и не съм участвал в някакъв вид хазартна дейност и нямам представа, както други народни представители, какъв точно онлайн хазарт има, но разбирам какво означава да нямаш един лев приход. Как може от тази дейност да нямаш един лев приход в бюджета? Как можеш да нямаш един лев приход при 15% действащ данък в момента? Това означава, че тази дейност е толерирана, че някой я толерира, че някой не иска да я облага. И защо да има различно облагане с конвенционалния хазарт? За мен и двата данъка трябва да са високи и трябва да са еднакви – високо облагане върху хазарта, еднакво облагане, за да се дестимулира тази дейност, тоест да няма стимули младите хора да се занимават с такива неща. Аз не искам младите хора в България да се занимават с хазарт. Това е позиция и на Синята коалиция. Ние ще предложим да вдигнем тези данъци, а не да ги намаляваме, както Вие сте предложили. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Павел Шопов – за изказване.
Има записани още колеги – госпожа Йорданова, господин Пирински, господин Дарин Матов и господин Радославов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, недоумение буди защо мнозинството не възприе предложението на народни представители от две парламентарни групи за уреждане въпроса с дарителските SMS-и? Мисля, че сте стигнали до положение, когато сте готови да отречете всяка добра идея, всяко едно нещо, което е положително и което урежда обществени отношения, стига то да не е от Вас. Направо действате машинално, автоматически и отхвърляте неща, които са безспорни като необходимост, като уреждане на една правна празнота, защото това е такава празнота, която не може да бъде запълнена с едно указание от министъра на финансите.
Тук има много юристи и съм сигурен, че никой от тях не е чувал обществени отношения да се уреждат с указание. За първи път чувам, че обществени отношения са уредени с не знам какъв подзаконов или под, под, подзаконов нормативен акт, наречен „указание”. Едно време – в комунистическо време и в други епохи, са се уреждали отношения с укази, декрети и разпореждания, но сега сме 2012 г. Не ставайте смешни! Това че дарителските сделки били освободени от такси – да, това е така, но това е друга материя, това е в друг смисъл, това е в друго отношение. Празнотата съществува и тя не може да бъде уредена с указание. Тук указанието не действа и по отношение на един особен вид SMS-и, които се подават с предплатената услуга, с карти, които се закупуват и още със самото закупуване на практика ДДС-то отива в държавната хазна, в случай че после бъдат пуснати дарителски SMS-и.
Има и други аргументи. Изложиха ги господин Стоичков и господин Димитров от Синята коалиция, но аз Ви съветвам в пленарната зала да проявите повече разбиране, повече разум от колегите, специално в отделните комисии, на които беше разпределен законопроектът, и да подкрепите и двата законопроекта, а между двете четения те ще бъдат компилирани в един.
Разбира се, в този дебат най-тежкият, най-сериозният, най-драматичният проблем е въвеждането на нов данък ни повече, ни по-малко. Говорим за въвеждане в четвъртата, последната година в това управление, в този мандат на нов данък върху лихвите. Първо, непочтено, неправилно и недемократично е това да се прави последната година от един мандат. Новите данъци се въвеждат по принцип, както е в нормалните държави, в началото на едно управление от новото управляващо мнозинство, за да бъдат проверени през времето на неговия мандат и управляващите да си понесат отговорността от евентуалната несполука и неудача с един такъв ДДС. Вие сега го оставяте, завещавате и го натрисате на следващото управляващо мнозинство – няма да бъдете Вие, така че недейте да считате, че ще поемете някаква отговорност за в бъдеще. Тоест Вие го слагате като задължение по отношение на следващото мнозинство.
Другото абсолютно некоректно нещо, което правите, е, че го вкарвате в Закона за ДДС. Данък, който се касае, както го наричате Вие, но ще спорим в този дебат дали това е доход, или не е доход, най-малко трябваше да бъде там по същество, в основните разпоредби, а Вие го вкарвате в Преходните и заключителни разпоредби, което е абсолютно правно невежество и пълен правен нихилизъм. Да въведете в Преходните и заключителни разпоредби нов данък е абсолютно несъстоятелно. Ако този законопроект беше минал през Правната комисия, мисля, че колегите юристи щяха да Ви кажат за какво се касае.
Аз ще Ви кажа защо го вкарвате там. Вие се надявахте да мине по терлички. Преходните и заключителни разпоредби по принцип не се четат особено, не им се обръща внимание и се надявахте да мине ей така – леко, но в обществото се намериха очи, които го забелязаха и го подеха. Така стана дебатът и той е един от основните дебати в обществото през тази година. За малко неща не се дискутира толкова сериозно, както по въпроса за въвеждането на този нов данък.
Във Вашата програма, която свалихте броени дни след изборите през 2009 г., имаше момент. Ние си спомняме тази програма, поне ние политиците – какво бяхте написали, че няма да въвеждате нови данъци. Вие въведохте и други данъци през времето на Вашето управление, но ето още едно несъответствие с това. Ако програмата стоеше в Интернет, сега щяхме да видим това Ваше обещание, че няма да се въвеждат нови данъци. Вие въвеждате отново нов данък. Това е Ваша политическа отговорност, това ще лежи върху Вас като тежък камък, защото обществото недвусмислено, ясно и безспорно реагира абсолютно отрицателно на това Ваше намерение.
За мен да се въведе този данък, както възнамерявате да го направите, не мога да го оприлича по друг начин, освен като данъчно мародерство. Защо казвам данъчно мародерство?
Мародерството е нещо, което е свързано с обира на противниковите войници, а може и на своите, на бойното поле и с тактиката на тези хора – те са или ранени, или убити. Много Ви харесва! Направихте това данъчно мародерство и по отношение на увеличаването на данъка върху сградите – и то в началото на Вашия мандат, това да става на такива обекти и данъци, по които няма мърдане от страна на хората. Правя тази аналогия – сградите си стоят, те са там, описани, не могат да бъдат скрити, много е лесно – увеличихте данъка.
Сега е същото и с депозитите. Те са там, намират се в статика, не могат да бъдат укрити, не могат гражданите по някакъв начин да се измъкнат от това задължение – лесно, ясно и просто. Едни пари, които текат по простата логика: има влог, банката е задължена за този влог, за този депозит да начисли пари и да ги отправи по определен начин в технологията държавен бюджет. Няма нищо по-просто!
Ако искате повече пари по-почтеното е да ги съберете, което е по-трудното, от многобройните данъчни субекти, които могат да ги укрият, могат по някакъв начин да не ги заявят, да не ги платят, но това е по-трудното, а Вие правите по-простото. Това е данъчното мародерство! Парите в статика, в банките, технологията – парите отиват в 120 млн. лв., дали ще бъдат 120 повече или по-малко – няма значение. Въпросът е в принципа.
Основен въпрос и спор е дали тези лихви, които се получават от депозитите, са доход или не са доход. Аз мисля, че тези пари не са доход. Те не са доход, защото са в резултат на обложени вече доходи, от които държавата е получила своя налог, получила е своето и това е онова, което остава. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Всъщност вместо да се потребят стоки и услуги, вместо да се употребят за какво ли не... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, понеже с любопитство слушате, вместо хората да си купят самолети или да ги ремонтират, да ги поддържат, и да купуват гориво за тях, тези пари са внесени в банките, защото депозитите нямат значението на доходи и никога не са се третирали така.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще ги дадат за пенсии на хората.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Те са там за съхранението. Те са там за осъществяването на обществената функция на натрупването им в банките, за да може оттам да се кредитира и бизнесът, така че те имат и това обществено значение. Тук Вие ги третирате като доход и ако ги третирате като такъв трябваше да отнесете тази лихва систематически на друго място, на друго ниво, в друг закон и този закон е Законът за данък общ доход.
В тази връзка да Ви напомня, макар че не се касае за значителни суми и не са толкова важни, в началото на моето изказване Ви говорих за това, че систематически не е мястото в този законопроект данък добавената стойност, но Вие в Преходните и заключителните разпоредби се произнасяте, правите едни корекции, казвам пак – незначителни, но това е грешно юридически и в Закона за корпоративното облагане, които се отнасят за там, но Вие ги вкарвате в този закон. Това също е грешка.
Защо не са доход парите от депозитите в банките? Не са доход за това, защото размерът на получаваната лихва е по-нисък от процента на инфлацията и това много пъти се каза. И това е така! Ако направим сметка какъв е средният процент на парите от лихвите, които се получават за депозити от процента на инфлацията за годината, ще видим, че той е по-нисък. Тоест гражданите, които държат пари в депозит, не само че не печелят, но и губят от това, че парите им са там – от тази гледна точка, и по този начин.
Дори да приемем, че това е доход, както твърдят от Министерството на финансите и каквато теза Вие развивате, защо е необходимо да се облага този доход? В българското законодателство има поне 14 дохода, които са изброени в различни закони, изрично е казано, кои не се облагат.
Понеже говорим как да се увеличат доходите, всъщност и господин Цонев поддържа тази теза, това е начин да се увеличат доходите на българските граждани. Доходите в България са толкова ниски, че Вие по този начин, ако се приеме, че това е доход, ги правите още по-ниски. Вие намалявате доходите, ако считате, че това е доход, според Вашата теза, на редица лица.
В крайна сметка този въпрос има за Вас и политически измерения, защото е един от големите удари, които Вие си самонанасяте. Аз зная какви са реакциите на хората, как те недоволстват и това, което правите, ще се обърне срещу Вас.
В тази връзка си мисля, че има и друг аспект, свързан с това, че тук има и външнополитически фактори Вие да искате да наложите този данък. Вярно е, че в много страни в Европа и по света има такъв данък. За господин Дянков е важно да приложи едни стандарти, които явно той счита, че трябва да приложи, да наложи в България, които в управлението на Министерството на финансите винаги е държал, към уеднаквяване и налагане на привнесени модели на поведение, привнесени модели на законодателство и на решаване на въпросите, които не са български. Има и такъв момент, такъв елемент, той се ръководи може би и по тази причина, за да иска въвеждането на този данък.
Смешното тук е, че само във връзка с един вид хазарт Вие намалявате данъка. Вместо да намалявате данъците на българските граждани, на физическите лица, Вие отново сте тръгнали към едно макар и незначително, несъществено намаление в областта на хазарта, където данъците трябва да се увеличават. Колегите преди мен развиха тази теза и са напълно прави, подкрепяме ги от „Атака”. По отношение на хазарта „Атака” винаги е била за увеличение на данъците. Правите нещо точно обратното – създавате нови данъци, увеличавате данъците на физическите лица, а не увеличавате данъка на един отрасъл на хазарта, където данъците трябва да се увеличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, не се обръщам само към Вас, но и към колегите, които се изказаха. Нямах намерение да взимам думата, но вече чувам неща, че дори 10 хил. лв. да имаш в банката или 1000 лв., лихвата върху тях не е печалба? Печалба е и ще Ви обясня защо като доктор по икономика. Тези 1000 лв., ако не ги държите в банката, а вземете 10 кг ябълки от производителя и ги закарате на пазара, печалбата от тях пак ли я облагате? На тези 1000 лв. Вие веднъж сте платили данък печалба.
Много Ви моля всички, които говорим оттук – отидохме при нашите майки, нашите баби до големия бизнес. Нека точно и ясно заявим: няма нищо незаконно. Този данък, за който в момента говорим, е данък печалба.
Колегите тук отляво много добре ме разбират. Независимо че сме платили, независимо че ги държим в банката, това е чиста печалба.
Много Ви моля наистина да говорим по същество. Благодаря Ви. (Реплики между народните представители Иван Костов и Румен Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, аз искам само да Ви прочета един пасаж, текста на чл. 13 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Става въпрос за неговата ал. 8, в която се казва, че необлагаеми доходи, тоест доходи са доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга страна по Споразумението за европейското икономическо пространство.
Искам да кажа, че наистина приходите от лихви по депозити в банки наистина са доходи и по стария, и по новия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Стоилов, на Вас изглежда много Ви харесва случаят, примерът – сигурно имате и личен опит как се става милионер и много богат – с ябълките на Рокфелер, който, мисля, беше купил една или две ябълки, после ги измил и лъснал, продал и купил с парите от печалбата четири ябълки. Може би затова ми дадохте примера с ябълките. Но при българските условия така не се забогатява, освен ако имате друго ноу-хау в тази връзка.
Вие сам с думите си ни убедихте, че това не е доход. Това не е доход, но дори да е доход, в каквато връзка господин Матов ми направи репликата, аз пак ще Ви кажа – дори и да се приеме, че е доход, доход или не е доход, има-няма смешен е този разговор.
Другото е по-важно. Дори да се приеме, че това е доход, но то не е доход, разбира се, по изложените съображения, аз Ви споменах, че в българското законодателство има поне 14 изключения на облагания на доходи. Нали това беше целта – да вдигнем доходите на хората? Защо да намаляваме този доход? Защо да го намаляваме този доход по начина, по който Вие го правите?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Доход, а не печалба.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е строго специфичен разговор – доход ли е, печалба ли е, но дори и да е печалба, дори да е доход, защо да обложим този доход, както Вие твърдите, след като има толкова много изключения, след като на други доходи сте готови да намалите облагането, на други доходи изключвате, за да бъде натоварена тази категория хора, които са направили всичко възможно – те са били спестовни, вкарали са парите си в банките, направили са и това, а сега да им се натресе този налог?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Едно съобщение.
Уважаеми колеги, от 11,00 ч. в Северното фоайе в сградата на Народното събрание ще бъде открита фотоизложба „Видин – някога и сега”. Експозицията представя архитектурното развитие на Видин в продължение на един век. Изложбата е организирана по инициатива на народния представител Владимир Тошев. Всички колеги са поканени на откриването на изложбата.
На основание чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова поиска думата за изказване в Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По-скоро господин Божинов имаше интерес към информацията.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, това е поводът.
Разбрах, че вчерашният трагичен инцидент с един човек, починал в Оряхово, е бил повод от парламентарната трибуна да се искат повече разяснения за този случай. Използвам възможността, дадена ми от Парламентарния правилник, да заявя, че вчера във филиала за Спешна медицинска помощ в Оряхово е пристигнал мъж на 36 години, докаран със собствен транспорт в 12,20 ч., подкрепян от баща си, който е потърсил спешна медицинска помощ в приемния сектор. Бил е изпотен, блед, със затруднено дишане, баща му е споделил, че не може да диша.
Целият екип от двама фелдшери, дежурен шофьор и санитарка са започнали реанимационни мероприятия. Веднага са подсигурили венозен източник, направени са две ампули адреналин венозно, обдишване, интубация, последващи дефибрилации. Реанимацията е продължила около 30 минути с непрекъснат мониторинг на сърдечната дейност. Пациентът не е отреагирал на медикацията и на реанимационните действия. В 12,55 ч. реанимацията е преустановена и е констатирана биологична смърт.
Тъй като напоследък много се злоупотребява, че във фалиралите общински болници и в малките населени места няма достъп до медицинска помощ, бих искала да поясня няколко неща относно МБАЛ – Оряхово.
„МБАЛ – Оряхово” ЕООД – град Оряхово, е 100% собственост на община Оряхово, като правата на болницата се упражняват от Общински съвет – Оряхово.
Бих искала да кажа, че към 1 септември 2011 г. поради натрупани задължения към доставчици на медикаменти, хранителни продукти, електроенергия и други в размер на повече от 2 млн. лв. със заповед на управителя на МБАЛ – Оряхово е преустановен приемът на пациенти във всички отделения, считано от 4 ноември 2011 г., за което е уведомен директорът на РЗИ – Враца.
Върху приходните сметки на болницата нееднократно е налаган запор в резултат на приключени изпълнителни производства. Министерството на здравеопазването е уведомявано за тези обстоятелства и са взети решения дейността да бъде преустановена. През месец ноември миналата година е имало среща между министъра на здравеопазването, председателят на общинския съвет, кмета, директора на РЗИ, директора на областната болница, на която е дадено принципно съгласие за разкриване в Оряхово на филиал на Областната болница във Враца.
Междувременно на общинско ниво се извършват редица процедурни действия – освобождаване на управителя, назначаване на временно изпълняващ длъжността, конкурс за нов управител. В началото на годината Врачанският окръжен съд обявява неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на болницата и назначава временен синдик - господин Красимир Иванов. През месец февруари 2012 г. вече започва ремонтът на помещения в МБАЛ – Оряхово, определени за Детско отделение, Вътрешно отделение, които ще бъдат изнесени структури към Областната многопрофилна болница във Враца.
Важно е да се отбележи, че през тази година вече има сключен договор между МБАЛ – Оряхово, с Регионалната здравноосигурителна каса за извънболнична медицинска помощ със специализирани медико-диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика”, с което се гарантира населението с образна диагностика в населеното място.
Следва да се подчертае, че медицинското обслужване на населението в град Оряхово в този период е нормално осигурено чрез филиала на Центъра за Спешна медицинска помощ и структурите в извънболничната помощ, които са напълно достатъчни за това населено място. Това са 9 практики на общопрактикуващи лекари, 22 практики за специализирана медицинска помощ, в това число хирургия, неврология, педиатрия, акушерство и гинекология, гастроентерология, вътрешни болести, УНГ и очни болести. Има две медико-диагностични лаборатории.
Постъпилите повиквания във Филиала за Спешна медицинска помощ за първото 6-месечие на 2012 г. са за 714 пациенти, като хоспитализирани за този период са 137 възрастни и 16 деца, извършени са 498 амбулаторни прегледа, и средната натовареност на лекарския екип на работна смяна от 12 часа е 2%.
Директорът и експерти от Районната здравна инспекция, град Враца, като териториален орган на Министерството на здравеопазването, са взели участие при всички срещи и обсъждания, оказвайки методична експертна помощ при всички действия на общинските власти, включително при осъществяването на ремонта и подготовката на всички документи, необходими за разрешителни за дейност на МБАЛ – Оряхово.
Извършени са всички необходими действия от Районната здравна инспекция – запечатване на всички неработещи отделения, описание и архивиране на медицинска документация с цел защита от неправомерен достъп, проверка и контрол, и запечатване на болничната аптека.
Следва да се отбележи, че основен фактор, за да стартира работата на двете отделения са човешките ресурси. Към 1 октомври 2012 г. са представени 7 броя заявления от лекари специалисти и 15 броя заявления от медицински сестри за работа в Детското отделение и Вътрешното отделение на Филиал – Оряхово.
В момента в Районната здравна инспекция – Враца, е открита процедура по чл. 50 от Закона за лечебните заведения за промяна в разрешението за осъществяване на дейност от МБАЛ „Христо Ботев” АД, град Враца – разкриване на нова структура Отделение по детски болести и вътрешни болести, Филиал Оряхово.
Министерството на здравеопазването изразява готовност за съдействие и подкрепа на всяка инициатива на местното самоуправление, която ще подобри достъпа на хората до медицинска помощ.
Бих искала да поздравя колегите от Многопрофилната болница във Враца, Общинския съвет на Оряхово и кмета за позицията и затова, че търсят чрез реални действия решаване на проблема. Нека не забравяме, че подобни казуси има и на други места, но те се използват главно за преследване на политически цели, а тук, в Оряхово се търси реално решаване на проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, министър Атанасова.
Процедура – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър! Преди около 10 минути бях поканен в кабинета на председателя на Народното събрание – уважаваната от мен госпожа Цачева. В нейните ръце беше стенограмата от моето изказване сутринта. Тя ме помоли да поясня какво е гласувало Народното събрание и какво съм искал аз. Казах, че имам предварително зададен въпрос за ситуацията в болницата в Оряхово. Моята молба е била само утре да бъде включена в парламентарния контрол министър Атанасова, за да можем да проведем дебат. Изрично подчертах, че не настоявам днес да бъде изслушана извънредно с решение на Народното събрание министър Атанасова, за да не правим прецедент от този смъртен случай и от другия инцидент с дванадесетгодишното момче няколко часа по-късно.
С тези думи си стиснахме ръцете и се разделихме, но на вратите беше министър Атанасова. Очевидно след нашето уточнение с председателя е станала друга договорка – министърът да говори.
Разбира се, няма да говоря по същество, да отговарям и да реагирам, защото това вече е процедурно невъзможно.
Разбирам, че реагирате своевременно, че сте притеснена.
Това, което казахте, е във времето. Вчера обаче не е имало помощ и днес няма да има помощ в Бяла Слатина. И когато фалира едно търговско дружество... (Реплики от народния представител Ваньо Шарков.)
Да, но Вие сте лекар и брат Ви е там съветник, нали?! Лекар е и е съветник и беше кандидат за кмет. Там вчера е умрял човек. Ако и днес умре, докато се осъществят намеренията за ремонт на отделението, другото отделение? В момента в тази сграда се реже парното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Почивка. В 11.35 ч. продължаваме с изказванията.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване – народният представител Диана Йорданова.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дотук в дебата чухме колко лоши неща се предвиждат с промените в данъчните закони.
Само една вметка, преди да пристъпя към основното си изказване – на практика ние не въвеждаме нови данъци, а разширяваме системата за облагане. (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.) Тоест необлагаемите доходи ги включваме към всички останали.
Сега по същество. (Реплики от народните представители Пенко Атанасов и Румен Такоров.)
Сега по същество, господин Атанасов – специално за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И за Такоров – също.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: На практика с промените се въвеждат изключително много облекчения за бизнес средата у нас. Едно от тези облекчения е въвеждане на единната данъчна сметка. Само за предходния период се е налагало бизнесът да плаща за платежни нареждания, с които се плащат осигуровки, данъчни задължения и всякакъв друг вид задължения към бюджета, в порядъка на 24 милиона броя. По два лева – това означава, че ние оставяме на разполагаемост за оборотни средства в бизнеса сума от порядъка приблизително на 50 млн. лв.
Какво ще рече въвеждане на единна данъчна сметка? Чрез получен персонален ПИН код от всеки данъкоплатец той ще може доста по-лесно да администрира самия процес на заплащане на данъчни задължения, пада административната и бюрократична тежест. Всеки, получавайки персонален ПИН код, ще може да проверява текущите си задължения, да види състоянието въобще на своите плащания към бюджета – било в областта на данъчното облагане, било в областта на осигурителната тежест, която се полага.
В същото време намаляваме и допълнителната бюрокрация по това всеки от нас, ако е внесъл през годината едни суми и съответно те са отчетени: по един начин – партида ЕГН, от друга страна, като БУЛСТАТ, да подава допълнително данъчна декларация за корекция. Това е едно от големите облекчения.
В България за първи път се въвежда единна данъчна сметка. Ще влезе в сила от 1 януари 2013 г. Мисля, че по този начин ще решим един от сериозните проблеми за намаляване на бюрокрацията и административните задължения на бизнеса.
От друга страна, също немаловажна промяна, която се предлага и затова адмирации за администрацията на Министерството на финансите – че наказателната лихва за забавени плащания на осигурителни вноски от 20 ще падне на 10 пункта плюс основен лихвен процент. Това е уеднаквяване с наказателните лихви във всички други сфери – също изключително важно за бизнеса.
И не на последно място, трябва да се каже, че за първи път от много години насам се удължава срокът за внасяне на осигурителни вноски. Към момента всички данъчно задължени лица бяха длъжни в срок до десето число на месеца да си преведат дължимите здравни или социални осигурителни вноски. Промяната, която се предлага и която призовавам да подкрепим, е за удължаване до 25-о число на месеца.
Тъй като имаме задължение към 14-о число да внасяме задълженията си по ДДС, то е възможно на 14-о число да се извършат едновременно абсолютно всички плащания. Тоест не е нужно да се губи допълнително време, а с едно администриране, с ПИН кода, който ще получи всеки данъкоплатец, това може да стане факт.
Така че положителните неща са доста в закона. Съжалявам, че на преден план излезе най-непопулярната мярка или тема според изказалите се дотук.
Благодаря на господин Орешарски, защото в изложението си единствен той оцени положителните моменти в предлаганите промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, дискусията, която досега протече, според мен потвърди това, което господин Орешарски каза в самото начало.
Ние как ще гласуваме? На първо четене – говорим за законопроекта, внесен от Министерския съвет – се гласува по принцип, общо, подкрепя ли се законопроектът или не. Но сега пред себе си имаме законопроект, който всъщност е механичен сбор от поне 4-5 отделни законопроекта. Досега винаги в Народното събрание промените в основните данъчни закони са били разглеждани с внасянето и обсъждането на отделни законопроекти за изменение и допълнение на съответния основен закон.
Действително госпожа Йорданова спомена – има немалко полезни решения, които облекчават процедурите, които запълват някои празноти, но съвършено непонятно е защо тези иначе разумни предложения са съчетани с изключително спорни такива.
Естествено вниманието беше насочено към предложеното разширяване на облагаемата данъчна основа с включването на дохода от лихви. Технически може да се твърди, че това не е нов данъчен закон, че става дума за корекция в онзи текст, който господин Матов прочете – от закона за облагане на физическите лица.
По същество обаче, господин председател, всички тук сме съвършено наясно, че става дума за увеличаване на данъчната тежест. При това – увеличаване, което е изключително дискусионно, спорно в обществото, включително и поради това по какъв начин Министерството на финансите – съжалявам, че господин Горанов в момента не намира за нужно да слуша – се опита да скрие намерението си да разшири данъчната основа. Стигна се дотам, че публично министърът на финансите отрече министерството да има такова намерение, след което се оказа, че нещата са точно обратно.
И в мотивите в така наречения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е всичко друго, но не само това, въпросът за облагането на лихвите е скрит в мотивите между първото и третото, като групи, предложения за допълване на празноти и облекчаване на процедури.
И прави впечатление, господин председател, че и в докладите на комисиите този остро дискусионен въпрос е скрит някъде на пета страница в онова, което госпожа Стоянова, която разговаря по телефона, ни представи в началото, и другите комисии, които въобще третират това, като едва ли не някакво допълнително техническо изменение.
Още по-непонятно е защо, господин председател, вносителите на този законопроект, в случая господин Горанов, не намери за нужно да изложи мотивите на правителството за така съставения компилат и така включените под сурдинка твърде спорни промени.
Господин Велчев в една от репликите си спомена, че правителството било казало, че тези 140 милиона ще отидат в Пенсионния фонд, ще има ясни намерения как ще се използва тази сума. Къде е правителството – да го обясни? Защо правителството не е в състояние да дойде и да заяви: такива и такива са ни намеренията, такава е потребността, молим за Вашата подкрепа? Къде е министърът на финансите?
Дискутират се данъчни закони, които във всеки сериозен парламент са предмет на особено внимание, с особено сериозно отношение преди всичко на правителството, защото то е вносител на такива закони и, разбира се, на пленарната зала.
За съжаление в Четиридесет и първото Народно събрание се затвърди една практика на недебатиране, на квалифициране на всички критики като опит за политизиране и гласуване в крайна сметка така както е разпоредено. Това не е работещ Парламент не от процедурна гледна точка, а от гледна точка на основната задача на Парламента – отговорно да се дискутира по сериозните въпроси, да се търси съгласие между мнозинство и опозиция, за да бъде и в обществото подкрепата за едни или други трудни решения колкото се може по-сериозна.
Що се отнася до самия въпрос за разширяване на облагаемата основа, тук може много да се дебатира. Може би има основание големи спестители със значителни доходи да бъдат облагани, но е твърде спорно, че това трябва да е обща практика. Начинът, по който ще се извършва това, господин Йордан Цонев изтъкна, че банките навярно няма да останат безучастни към начина на прилагане на подобен режим, какъв ще е ефектът за фиска и така нататък.
Освен това бяха повдигнати редица наистина принципни и твърде съществени въпроси. Един от тях е за облагането на хазарта. Няма да повтарям това, което казаха и господин Димитров, и други народни представители, но мълчанието, с което се отминава този въпрос, също е много показателно. И ако говорим за конфликт на интереси, който повдигна господин Велчев, да не би да има някакъв групов конфликт на интереси между мнозинството, което мълчи по този въпрос, и онези, които са заинтересовани от по-облекчено облагане?
Ето защо, господин председател, аз лично за себе си не виждам възможност да гласувам на първо гласуване за такъв компилиран законопроект, просто защото той не позволява с едно гласуване да се изрази отношение по толкова разнородни, различни и конфликтни в много случаи текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, встрани от микрофоните): Беше нормално и заместник-министърът да вземе отношение. Не го каня, защото не виждам, че има такова намерение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дарин Матов – за изказване. Заповядайте.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да започна с нещо, което страшно много ме смущава. Става въпрос, че чрез промените в Закона за ДДС, в неговите Преходни и заключителни разпоредби особено, се правят промени в много закони. И сега ще цитирам тези закони, които се променят чрез Преходни и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. Това са: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. И какво излиза? Излиза от цялата работа, че се получава един законодателен тюрлю гювеч и накрая виновен ще бъде законодателят, тоест ние всички тук, в тази зала.
Аз мисля, че това не е правилният път. Това е първото.
И второто – аз разбирам, че господин Дянков търси средства за увеличаване на пенсиите от 1 април догодина. Да, наистина това е една много трудна задача – в период на криза откъде ще се вземат тези пари. Наскоро прочетох и видях, че държавата губи около 300 млн. лв. годишно от данъчни облекчения, които данъчни облекчения са предимно в туризма и земеделието.
Тук искам да акцентирам, както преждеговорившите, върху данъка върху лихвите по депозитите на гражданите и домакинствата.
Аз имах едно предложение и го казах в комисията, че данъкът върху лихвите ще окаже много негативно влияние върху дребните вложители. Понеже имам справка от Българска народна банка за това какъв е размерът на депозитите при средна годишна лихва 4,85%, обаче е към юни 2012 година, които данни към днешна дата може би нямат кой знае каква голяма промяна, само ще Ви цитирам, че най-големи са вложенията, обаче като брой вложения, като брой депозити, именно на тези до 1000 лв. Това са 9 млн. 260 хил. 264 влога по 1000 лв. Обаче какви са годишните приходи от данък? Около 5 милиона. При влогове от 1000 до 2500 лв., годишните приходи от данък са 8 млн. 350 хил. лв., а от 2500 до 5000 лв. депозити – годишните приходи от данък ще бъдат 12 милиона, общо 25 милиона.
Моето предложение беше наистина да се облагат, но ако има възможност – чрез законодателството, щото то вече се видя, че може всички промени да стават през един закон. Наистина да има един минимален праг, под който да не се облагат суми и този праг да бъде 5 хил. лв. Защото за над 5 хил. лв. ще Ви кажа, че от 5 хиляди до 40 хил. лв. вложения, годишните приходи от данък са общо 70 млн. лв.
И в тази връзка искам да кажа, че за ефекта, който е разчетен в Министерството на финансите като фискален ефект от около 120 млн. лв., колегите преди мен казаха – около 140 милиона, аз ще дам една прогноза. Този ефект ще бъде не повече от 20 милиона. Говорим за фискален ефект.
Защо казвам това? Защото данъкът ще бъде заобиколен с нови финансови инструменти. Виждаме, че банките се втурнаха в това и този момент наистина ще стане реалност.
След това искам да засегна въпроса за данъка върху хазарта. Наистина това е един много сериозен проблем. Смятам, че за да отидем към облагане с данък печалбите от игри в хазарта преди това обаче трябва да се отиде към единна данъчна основа и то не върху оборота, а върху резултата, какъвто и да е този данък – 10, 20, 30%, но да бъде единен и за онлайн, и наземния хазарт. Това, първо. Второ, да бъде върху финансовият резултат. Чак тогава вече може наистина да се помисли по въпроса да се облагат с данък печалбите от хазартни игри.
Когато разглеждам чл. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, виждам и една ал. 24, която съм длъжен да ви зачета. Мисля, че там също може да се отиде към облагане с данъци. Става въпрос за това, че към настоящия момент необлагаеми са доходите, получени от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделски земи.
Защо казвам, че тук може да се отиде към облагане? Защото към 2000-та година приключи възстановяването на земеделските земи, които бяха възстановени на собствениците им. Тези земи към момента се обработват – говорим за обработваема земя. Тези физически лица, първо, получават рента от арендаторите, защото дават своята земя за обработка при тях. Мисля, че там може да бъде облаган този вид данък – тази рента, която да се плаща от арендаторите, защото там физическите лица дават земята си за обработка. Ето това е един от начините да дойдат приходи в бюджета. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Господин Матов, Вие добре посочихте възможностите за заобикаляне на този данък, но това, което не ми хареса в линията на Вашето разсъждение, е, че отново търсите някакви варианти за допълнително облагане на българските граждани в момент на сериозна криза.
Тъй като си говорим, че тези въпросни 120 ли, 130 ли, 140 млн. лв., които ще бъдат събрани – те няма да бъдат събрани, тук сте прав – от този данък, ще отидат за пенсии. Аз се учудвам защо не вървяхме по другата логика, която впрочем бе предлагана неведнъж, включително от правителството, включително и от бизнеса, и от синдикати – да се мисли около вдигането на максималния осигурителен праг. Ако си говорим пък специално за някакви си 120-140 милиона, ще Ви кажа откъде другаде Финансовото министерство можеше да ги вземе, при това в двойно по-голям размер.
Ако бъде така добро например да подкрепи нашето предложение с колегата Гумнеров за промените в Закона за здравето. (Реплики.) Да, имам предвид точно тютюнопушенето и мерките, които вие въведохте, без да мислите какво правите, и които ще оставят сега на улицата – първите сметки бяха за 30 000, сега излизат обаче 40 000-50 000 души на улицата. Това означава впрочем освен затворен бизнес и по-малко данъци, означава по-малко данъци от заплати, означава нещо, което не е сметнато вътре, означава натоварване на осигурителната система с повече безработни. Въобще има много, много други варианти.
На мен ми се ще, господин Матов, да вървим към вариант мислене как да вдигаме данъците. Това е възражението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Матов, аз не мога да разбера какво имате против данъка върху лихвите. В крайна сметка, колкото повече данъци се правят тук, от този Парламент и от това управление, толкова по-лесно ще падне ГЕРБ. Така че Вие би трябвало да го аплодирате.
Оттук-нататък аз предлагам на господин Дянков да направи данък „Въздух”, данък „Пиене на вода”, данък, когато се храним, че ни се изхабяват зъбите и все повече да заприличаме на Османската империя.
Уважаеми дами и господа, логично е, когато кажем, че ще облагаме лихвите от депозитите, да премахваме тогава от облагаемия доход лихвите, които хората плащат по кредитите. Защото не може един човек, който получава лихва от банка, ние да я облагаме с пари, а когато той дава лихвите на същата тази банка, те пак да се облагат, само че пак при него. Аз не мога да разбера докога това правителство и тези хора ще работят само и единствено за банките и за никой друг. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз не говоря за нови данъци, а говоря за това, че за сметка данък „Лихви върху депозити” можеше да се отиде примерно към данък върху рентата, която получават. Аз не можах да довърша това, което исках да кажа – че арендаторите, които към момента обработват земите на собствениците, те очертават тези земи и взимат субсидии за тях, и дават в пъти по-ниска рента на собствениците на тези земи. Да кажем, ако примерно субсидията на декар за тази година е 27,50 лв., те дават на собственика на земята, който е дал за обработка при арендатора, 20,00 лв. Какъв е проблемът арендаторът да направи и другата вноска от името на собственика на земята? Това съм имал предвид.
Що се касае до репликата, то не беше и питане, на господин Гумнеров, не виждам защо трябва да говорим за облагане с данък „Въздух” и какъв ли още не. Аз съм акцентирал в моето изказване върху законодателната основа и то най-вече върху чл. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Така че всичко е на тази база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Матов.
За изказване – господин Александър Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, споделям тук изказаните мнения, че този закон действително е компилация от много закони. Ако човек би подкрепил в един план, по отношение на други, с които не е съгласен, няма как да се покаже реалната картина на отношението към предложенията, които се правят. Но искам да взема отношение специално по частта за данъка върху лихвите на депозитите на гражданите.
Благодарен съм на колегата Матов, който даде действително много подробна картина за градирани, ако мога така да кажа, депозити до 1000, до 5000, до 40 000 лв. и т.н. Моето убеждение е, че огромната част от тези депозити са в малък размер и този поголовен данък, който се опитваме сега да се наложи от страна на Министерството на финансите и се подкрепя очевидно от управляващото мнозинство, от колегите от ГЕРБ, за мен е циничен в смисъл, че няма как аргументът, че това се прилага в страни на Европейския съюз и автоматично като доход трябва и ние да го приложим, защото е всеизвестно и на всички нас е известно, че дереджето на българския народ като цяло е признато отвсякъде – и от ЕВРОСТАТ, и от нашата статистика, че сме с най-ниски доходи, че България е една от най-бедните държави. Има една поговорка, българска народна мъдрост, че „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”. Това може да се касае точно и за състоянието на държавата, и на нашето население в момента с този поголовен, ако мога да кажа, данък върху всички спестявания.
Аз си мисля, че болшинството от колегите, които са днес в залата, вероятно сами за себе си са убедени, че трябва да има някакъв необлагаем минимум. Това от морална гледна точка би трябвало да е така. Няма да пострадат кой знае колко потенциалните приходи, ако се направи, както колегата предлага – необлагаем минимум от 5 хил. лв. Тук и колегата Шопов, и всички, които се изказаха, дадоха доста аргументи, че това са средства, върху които има взет данък, преди да ги вложи човек. Манталитет на българина е спестовността. Поколения наред това може би е една от хубавите страни на българския народ. Посягайки сега с този данък върху лихвите, едва ли не даваме друг знак на хората – няма за какво да си държите парите в банките, а търсете някакъв друг начин да ги оползотворите.
Както ми подсказва колегата тук, пенсионерите надали биха си направили бизнес с тези няколко хиляди лева, които имат в банките.
Какво искам да кажа по отношение на бизнеса? Дребният и средният бизнес са притиснати до стената. Аз живея в един от най-богатите квартали – „Оборище”. По булевард „Заимов” се закриват магазини. Говорил съм с хората защо ги закриват. Очевидно е, че нямат интерес да развиват бизнес. Затова влагат парите си банките, за да могат оттам да печелят и чакат малко по-добри времена за по-добра бизнес среда. Това трябва да е ясно – че затова си влагат парите. Защото ако човек може да печели с тези пари чрез бизнес, той няма да ги вложи в банката за някакви си 4%. Защото ако ти произвеждаш или търгуваш, печалбата е поне 15-20%. Това също трябва да е сигнал за управляващите, че положението не е добро, че толкова много пари се влагат в банките от страна на бизнеса. Мисля, че разковничето трябва да се търси и да се лекува – да се поощрява бизнес средата, вместо да се налагат тези лихви върху депозитите, демек трябва да си извадите парите от банките.
Колеги, да си говорим откровено, но за мен е цинично да обложиш и да вземеш от лихвите на пенсионера, за да му увеличиш пенсията. Като официална теза не е морално. Не може 3 години и нещо да си замразил пенсиите и доходите на хората и сега да излезеш с мотив – понеже сега не достигат пари, ще въведем данък върху лихвата. За един пенсионер това означава – ще ти вземем от тези парички, за да ти увеличим пенсията. Аз не мога да приема това от морална гледна точка по никакъв начин. Мисля, че това ще се отрази и върху банките, които е много вероятно да увеличат лихвите по ипотечните кредити. Когато се говори, че в Европейския съюз има подобна практика – обръщам се към господин Велчев – в Германия, която е най-проспериращата държава, има също необлагаем минимум. На тези хора, на които вземат лихви върху депозитите, намаляват пък дължимите от тях лихви по ипотечни кредити. Тоест когато се прави нещо, дайте да го копираме в цялостния му вид. Има начин да се градират възможностите на категориите на населението по финансови възможности.
Според мен с тази поголовна мярка ще пострадат основно по- бедните вложители. Тези с многото пари ще намерят начин как да си ги трансформират.
По принцип съм против въвеждането на този данък, но най-малкото трябва да има минимален праг, който да защити пенсионерите и хората с ниски доходи.
Мисля, че от тази дискусия би трябвало да произлезе някаква промяна от страна на вносителите. Говоря за този закон. Има други начини за допълнително акумулиране на средства. Примерно, говорили сме – защо да не се въведе данък върху финансовите транзакции?! Вече десетина държави в Европейския съюз го приеха. Когато говорим за социална справедливост, господин Велчев, в момента във Франция на милионерите до такава степен им вдигат данък общ доход – някъде около 90%, едва ли не. Тоест и тези богати държави прехвърлят тежестта върху по-заможното население.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали Вие въведохте плоския данък!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Защо не се направи нещо друго? Ние предлагахме, както се каза тук, да се вдигне таванът на осигурителния доход. Вероятно, след като сме в криза, има логика да се направи различната скала за облагане на данък общ доход. Тоест има и други механизми, които са социално справедливи и от които е по-приемливо да се търсят тези допълнителни средства.
В заключение искам да кажа, че правихте и други грешни ходове. Въведохте данък – ДДС на този, който продава цигари, пък се видя, че е неудачен, защото се увеличи сивата икономика. Направихте един данък – 30% да внасят от потенциалния доход от легловата база в хотелите и квартирите. И то се отмени. И това фактически няма да работи. Казват Ви го колеги. Даже изказването на господин Матов беше добронамерено, с много точни аргументи, цифрови.
Така че когато се говори от опозицията, недейте да възприемате, че нещата са като политическа атака. Тук говорим за целия български народ, ако мога да кажа така, по отношение на спестовността. Трябва да разберете, че трябва да го коригирате.
Аз лично не мога да подкрепя в този вид този закон. Парламентарната ни група също няма да го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо искам да заявя, че аз не съм икономист, но не е необходимо човек да има висше образование, за да знае какво е приход и какво е разход. И когато говорят за морала в политиката, неслучайно одеве станах да кажа, че трябва да се декларира, защото по тази тема не говорим само тук в залата, а и медии, медийни босове и политолози, доста заможни хора коментират този въпрос. Затова исках ние в Парламента да дадем пример и всеки, който застане на тази трибуна, да каже: „Да, аз имам влогове над 10 хил. лв. или до 10 хил. лв.” – защото тук така се върти дебатът. То не е и дебат! Има напълно абсурдни мнения и предложения. Ще кажа за какво става дума.
Ще започна с това: аз съм от тези вложители, които имат големи влогове. Този закон ще удари точно хората, които имат големи влогове. Затова е и този отпор в обществото. И сълзите, които се проливат за бедните хора, за пенсионерите, е пълна демагогия. Ще кажа защо.
Започвам с абсурдните неща. От тази трибуна се каза, че било неморално от наша страна, че ще натресем тази мярка, този данък на следващото правителство. Не мога да разбера по-абсурдно твърдение от това. Ние ще дадем на следващото правителство приход в бюджета, но това било неморално, а морално било да вдигнеш пенсиите един месец преди изборите и да дадеш задължение на правителството, та да се чуди откъде ще го изплаща. Ето, това е абсурдно. (Реплики в КБ.)
Хайде, малко възпитание. Имате възможност, ще станете и ще репликирате. Както виждате, аз не се обаждах.
Ето това за мен е неморално и недопустимо.
Друго абсурдно твърдение, даже преди малко от тази трибуна, е, че това ще ощети бедните хора с вложения до 1000 лева.
Господа, няма да Ви чета оттук цялата разпечатка кои хора ще засегне този закон, по колко ще се плаща и колко вложители има. Неморално е да се казва от тази трибуна, че 75% ще засегне бедните хора, защото вложенията им са до 1000 лева. Ще Ви кажа, че това са 3,3% от общите пари, които са на влог.
Второто нещо, за да дам контраста и да разберете за какво става дума – 0,8%, под един процент са хората, които имат над 50 000 лв. в такива влогове, но те държат 35% от парите на влог, така че точно тези хора – богатите в страната, ще платят хиляда пъти повече от тези с до 1000 лв. – бедните. Какво ще се получи на практика и какво аз подкрепям, въпреки че е в ущърб на моя закон? Тук видях и сълзи за майките – че майката на този депутат получавала много малко пари, имала 5000 лв. и че щели да й вземат 20 лв. в годината. Хората, които имат до 1000 лв., искам добре да ме чуят, ще плащат от 20 до 30 стотинки на месец от този данък, но ще получат около 15 лв. върху пенсията. Ако има по-социален закон от този, аз не виждам. Господин Орешарски като министър на финансите в едно социалистическо правителство трябва да свали шапка на господин Дянков – по-ляво решение от това няма. Напълно фалшиво е изказването от страна на БСП, че това нещо ще ощети бедните хора, и казах защо.
Защо трябва да се въведе този данък? Освен това, което казах, че е социално справедливо, ще Ви дам и един пример от страна на бизнеса, като човек, който се е занимавал с бизнес. Ние направихме държава, господа, в последните години наистина с идването на кризата, на рентиери и лихвари. Защо човек трябва да си вложи парите в бизнеса, след като може да ги вложи в банката, да не мисли за откриване на работни места, да не мисли изобщо за рисковете, които поема в бизнеса, и си има достатъчно твърд процент, който ще си взима? Даже мен близки и приятели ме обвиниха, че не съм с акъла си. В тези години, след като продадох фирмата си, вместо да сложа парите в банка, аз ги инвестирам, защото там, където съм ги инвестирал, във фирма на сина ми, тази фирма не може да върне и след 50 години парите, които бих взел от лихви. Но какво ще направим с младите хора, лихвари ли?! Това ли е възпитанието и това ли Вие от Социалистическата партия искате да стане от младото поколение?!
И друго нещо, ще Ви го кажа като пример, да го разберете много добре, ама много ясно. Давам пример от живота: ако имаш 1000 лв. – не говоря сега за пенсиите, защото веднага ще го обърнете: ама, пенсионерът не може да прави бизнес – ако имаш тези 1000 лв. и ги вложиш в бизнес. Пак казвам, аз не съм икономист, но още в гимназията, в средното образование има една формула, която ме е следвала цял живот и в моя бизнес: тя е пари – стока – пари-прим. На тези пари-прим всеки икономист ще Ви каже, че трябва да има облагане. Трябва да има данък върху тези пари, защото не е честно иначе. Човек, който отива в бизнеса и с тези 1000 лв. закупува нещо, примерно в търговията – отваря сергийка, купува с тях някакви продукти, стоки, прави бизнеса, продава ги и на тези пари-прим, които получава отгоре, той плаща данък, но ако ги вложи в банката, няма да плати нищо. Как ще накараме младите хора да работят?
Вие забравяте ли, че допреди 10-15 години имаше млади хора, които взимаха по 10 000 лв. кредити от банките, за да започнат бизнес? (Шум и реплики от КБ.) Сега си имат пари в банките, защото си продадоха бизнеса. (Шум и реплики от КБ.)
Аз мислех, че наистина имате възпитание. Поне от партията на Цветелин Кънчев мислех, че бяхте по-възпитани, ама то явно, че и там не са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се репликирайте! Пазете тишина, моля Ви!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо човек да работи, след като може да рентиерства? Защо да отваря бизнес, след като може да има пари, които седят така? Целият този шум се вдига, защото хората, които имат възможност да говорят по тази тема, имат достатъчно пари в банките и този закон ще наруши точно техните принципи и интереси. Затова е този шум, не за друго, не защото не е социален този закон, не защото ще ощети пенсионерите.
Искам пак да повторя за хората с малките влогове – не цитирам майка ми, защото имам достатъчно пари да й помогна: с този закон, с моите вноски аз ще помогна на другите майки, които или нямат деца, или нямат близки, или техните деца нямат възможност да се грижат за тях. Затова искам да кажа на тези пенсионери, че този закон ще им отнеме от 20 до 30 стотинки на месец от влоговете и ще има възможност правителството да им даде около 15 лв. върху пенсията. (Реплика от КБ.)
Вие ги смятате по-добре – добре, 10 лева на месец. Казвам: увеличението на...
Ако не знаете, ще се запознаете. Вие пък не знам дали сте се занимавали с икономика, но както и да е. (Силен шум и реплики от КБ.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място и без квалификации. Моля Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Първа реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, мисля, че Вие, който претендирате за здравомислещ човек, като ни убеждавате как сте финансирали сина си да продължи бизнес, не може да не си давате сметка защо така, както самият Вие казахте, преди години са теглили по 10 000 и повече кредити млади хора да правят бизнес, пък сега едва ли не е станало мания всички да станат лихвари и да си вложат парите в банките, вместо да правят бизнес. Вие не разбирате ли, че тези три години утежнихте толкова бизнес средата, че голяма част...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ние?!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да, Вашето управление с всичките тези нескончаеми действия на финансовия министър. То не беше онлайн да свърже всички търговски апарати. Сега, сутринта, слушам поредната идиотщина – говоря за машинките за кафе, които били 30 000 апарата и само 57 до ден-днешен са свързани, а до края на този месец трябвало всичките да бъдат свързани. Хората се оплакват, че няма налични такива апарати, които са тествани, които те да купят, и че човек, който има по 20-30 такива машини, даже имало по 100 машини, колко пари трябва да похарчи, за да си продължи бизнеса.
Да не говорим, че се подиграха с мен, като ме знаят, че съм народен представител, в една зарзаватчийница, откъдето цял живот съм пазарувал. Там ми казаха: „Сега да ти чукна ли магданоза, за да отиде в НАП?” Тоест, Вие направихте толкова грешни ходове, че хората станаха пишман да развиват какъвто и да е бизнес. Това е причината да приключат и да си сложат парите в банките, а не защото изведнъж са станали толкова мързеливи и затова си държат парите там. По този начин няма да ги накарате да правят бизнес, както си мислите Вие – това е истината. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Да, имам над 10 000. Аз не го крия. Защо да го крия?! Аз съм го писал – всяка година в декларацията го има. Какво общо има това? Разбира се, че няма нищо общо.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Има.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Нищо общо няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканват от Вашата група да бъда стриктна с времето, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (встрани от микрофоните): Това са смешни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Терзийски. (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Поименно не сте споменаван. (Шум и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как да не е? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но го каза с поглед (смях, силен шум и реплики от КБ), поименно не е споменат.
Име не е споменато. Ще Ви дам възможност за реплика, но тъй като разполагате с...
Няма време?
Една минута, господин Терзийски, за да оставите време и за господин Димитров.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Но аз не съм в тяхното време.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По начина на водене. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорете. Имате време – две минути.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз не съм в тяхното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правилно – Вие не сте в тяхното време, само седите на тяхното място (смях), така че имате две минути от времето на независимите.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Госпожо председател, по начина на водене, преди репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дала съм Ви думата за реплика, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми народни представители от ГЕРБ! Уважаеми господин Велчев, слушах Ви с интерес и внимание. Видях, че Вие не просто говорите политически и партийно, Вие си вярвате! Знаете ли какво си пожелах тогава? Да дойдете и да изнесете тази лекция на баба ми, докато си копае нивата с мотиката. Да видим тя как ще Ви разбере и как ще Ви оправдае?! Да дойдете и да изнесете тази лекция на майките, които отглеждат децата си с 240 лв.?! Да дойдете да изнесете тази лекция на младежите, които преди 10 години вземаха кредит, за да започнат бизнес, а след три години Ваше управление, вземат кредит, за да напуснат България?!
Слушах Ви, господин Велчев и си дадох ясна сметка, че Вашето управление не просто е някакъв тежък период от съществуването на държавата ни. Дадох си сметка, че Вашето управление е вредно за държавата и за българските граждани!
Ще повторя още един път, че всеки ден, в който управляващото мнозинство на ГЕРБ продължава да бъде в това Народно събрание, е вреден за държавата и за българските граждани!
Господин Велчев, жалък е начинът, по който вкарвате тези изменения и промени. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Отново по страничния начин, защото отново нямате куража да го направите открито. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Терзийски.
Трета реплика – госпожа Нинова.
Господин Димитров, последно реплика или лично обяснение? Ще има ли трета реплика? Няма да има.
Дуплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Уважаеми господин Радославов, директно отговарям защо сега не се теглят толкова кредити за бизнес, колкото се теглиха преди четири години. Това не е заслуга на предишното правителство, нито е заради това правителство.
Поради световната криза се вдигнаха лихвите на банките. Самите банки вдигнаха лихвите по кредитите. Оттам вдигнаха лихвите и на депозитите, защото трябваше да намерят пари.
Искам да Ви попитам: кое правителство може да влияе на банките и по какъв начин правителството може да свали лихвите? Ако има някаква възможност, понеже аз не съм икономист и не мога да кажа, може би тук икономистите са се занимавали с по-дълбоки неща в тази наука, само смятам, че за да няма толкова възможност хората да теглят кредити, за да си направят бизнес, това е единствената причина. Първо, бизнес средата стана много по-несигурна. (Реплика от народния представител Георги Пирински.) Това не е благодарение на ГЕРБ, мисля, че това няма да ни го прехвърлите!? Поне това!
На господин Терзийски ще му кажа следното: когато говоря, наистина вярвам в това, което говоря! А Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, ще направя справка със стенограмата, ако се установи, че има записано Вашето име, ще Ви дам възможност за лично обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не съм му споменавал името. (Реплики от народния представител Петър Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики.
За изказване думата има народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Ние няма да подкрепим този законопроект. Нашата парламентарна група има сериозни аргументи, които колегите започнаха да изразяват от трибуната. Ще аргументирам нашето отношение по облагането на лихвите на депозитите с данък 10%.
Искам да кажа съвсем ясно, че облагането с този данък ще намали нетните доходи на домакинствата и на едноличните търговци, разбира се, и на фирмите. При фирмите е ясно – те така или иначе се облагат, но при едноличните търговци и при, доколкото си спомням, домакинствата това намалява. Не си спомням точно как беше, то не е съществено, но се намалява разполагаемият нетен доход. Това е пълзящо увеличаване на данъчна тежест. Прав е господин Велчев да казва: „Това е лява мярка”. Затова не мога да разбера защо отляво не я аплодират?! (Реплики от Коалиция за България.)
Това наистина е лява мярка. Лява е: вземаш от богатите и даваш на бедните в макромащаб. (Реплика от народния представител Александър Радославов.)
Вземаш от богатия, даваш на бедния и Вие отляво трябва да сте щастливи, ама Вие не сте. (Реплики от Коалиция за България.) Няма угодия с данъците, както се вижда.
Само че нека да погледнем макроикономически върху нещата, защото се облага доходът на домакинствата, които се намират в трудно положение. Да не говорим по какви причини, но в продължение на 3 години и даже последните 4-5 години това влошава състоянието на българските домакинства. Влошава състоянието и на българските фирми. Изобщо пълзящото покачване на данъците, което наблюдаваме, особено по време на управлението на ГЕРБ, е един начин да се удържи плащането и издръжката на бюджетни сектори, които не са реформирани – МВР, здравеопазване, образование и така нататък. Тъй като няма реформа на секторите, непрекъснато се търси начин да се събират пари. Това е лява политика. Лява политика е, защото дясната политика би била провеждане на реформи, затваряне на тези сектори, от които изтича без да има достатъчно положителен ефект, какъвто обществото очаква и поради тази причина фактически парите на данъкоплатеца се изливат в кофа без дъно. Това е големият проблем на управлението на ГЕРБ.
Друг е въпросът, че то се опитва сега да го реши, бидейки центристко управление, премествайки се вляво и убеждавайки хората, че им дава пенсии, защото облага депозитите на богатите в банките. Това е сърцевината на ставащото.
Хайде да погледнем върху това макроикономически. Да погледнем от гледна точка на икономиката на страната. Какво се случи в последните години в условията на нереформирана бюджетна сфера с икономиката на страната и в условията на глобална рецесия? Какво се случва с българските фирми? Половината от българските фирми по време на Вашия мандат не се регистрираха, след като им беше дадена възможност. Те напуснаха пазара. Половината напуснаха пазара!
Кой в момента увеличава депозитите? Ами това са еднолични търговци. Изтеглят бизнеса си, както Вие, господин Велчев, приблизително по същия начин продават бизнеса. Едни го инвестират някъде другаде, други го депозират и чакат времена. Това се е случило. Какво означава това обаче и какъв е изводът от това? Изводът е, че данъчната политика върху основните данъкоплатци, домакинствата и малките и средни предприятия е много лоша, защото те напускат икономическата дейност, затварят се. Това се случва в момента. Вие не правите нищо, за да ги облекчите и те продължават да напускат. Домакинствата напускат, когато децата им напускат България, а фирмите напускат, като си продават на някого фирмата и отиват на депозити. Това се случва!
В тази много тежка ситуация, а това е обективно много тежка ситуация, решение ли е вдигане, пълзящо увеличаване на данъчната тежест върху тези, които така или иначе би трябвало да са основни данъкоплатци? Мисля, че това не е вярно решение, защото е ляво. (Реплики от ГЕРБ.) Защото е ляво, защото е неадекватно, защото не е антикризисна мярка. С това: „пари - стока - пари прим” не трябва да се залъгваме.
Тук колега от ГЕРБ нарече печалба лихвата. Има икономическа наука и тя не позволява лихвата да се нарича печалба.
Това че за пред хората доходите от хазарта се наричат печалба – това е популярно използване на термин, не отговаря на действителността. Това не са печалби, това са лихви. Лихвата има функцията да защитава паричния капитал от обезценяване. Инфлацията в последните два месеца – официално отчетената, е 4,9. Четири процента и девет десети обезценяване на парите при среден лихвен процент 4,8! Това са данни на Българска народна банка, данни на Националния статистически институт.
Значи, Вие какво точно облагате на капитала? Ще Ви дам в какво се състои работата с фирмата. Вие казвате: „Фирмата, там се въртят пари”, само че във фирмата има стокови запаси, има активи, във фирмата често има земя, има ноу-хау, има бизнес програма, има технологии – във фирмата има какво ли не, и всичко това носи тази добавена стойност. Това нещо не се обезценява от инфлацията. Даже много често ноухауто, новите технологии качват цената си в условията на инфлация. Фирмата е защитена от инфлацията, както сега земеделците са защитени със супер новата си техника. Вие да сте чули някой земеделец да се оплаква от инфлация? Как ще се оплаква, като цените на зърното изпреварват общото поскъпване на останалите цени. Как ще се оплакват, да не са луди!
Ясно е, че има бизнеси, в които самият бизнес е защитен от инфлационната среда и там, разбира се, че трябва да се облага с данък печалба. Там логиката е друга. Съвършено друга е логиката за тези пари, които са физически пари, които трябва да стоят, да бъдат защитени от обезценяване. И от тази позиция бих бил съгласен да се направи отстъпление, ако обаче всички доходи се групират заедно, проведе се обща данъчна политика. На базата на нови принципи се облагат и физическите лица и търговците, облагат се с оглед на новата икономическа структура на страната, когато изобщо има нова идея как това нещо да стане, ако България трябва да бъде насърчена да стане производител и износител и така нататък. Това е съвсем друга тема. Това въобще не засяга това, което правите. Това е решение, голямо решение и минава през сериозна данъчна реформа, която Вие нито сте в състояние сега да извършите, нито сте я замислили, нито сте я прокарали и очевидно няма да я направите. От тази гледна точка не е времето, не е моментът сега да се прави тази промяна.
Тази промяна можеше да се направи в условията на онази политика на облагане на вноса при старата система и стария модел на данъчно облагане, да се въведе от Симеон Сакскобургготски – тогава никой нямаше да я забележи. Защото тогава лихвите по депозитите растяха по-бързо, отколкото сега. Сега спадат. Сега истината е, че лихвите спадат, те не растат, както в условията на онази висока конюнктура след осъществените реформи. Тогава беше една ситуацията, а сега ние търсим решение как България да излезе от кризата. Решение България да излезе от кризата с тази система на данъчно облагане, която е насочена към облагането на вноса и на потреблението, е невъзможно. Това всеки сериозен специалист по финанси, по икономика може лесно да го защити. За съжаление, тук все пак нивото на дебата не е такова щом хора си позволяват да наричат лихвата печалба и стари формули за движение на капитала с неясен трудов произход на печалбата... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Наистина тук не е нивото, на което трябва да се говори, но имало е момент, в който това можеше да се направи. Сега моментът е съвършено друг. Сега най-натоварените сектори на икономиката – малките, средните и семейните фирми биват обложени с все повече задължения да внасят в бюджета. Дали ще бъдат данъци, дали ще бъдат вноски, дали ще бъдат такси – за какво ли не, това е реалността, която остава след Вашето управление.
Най-големият, същественият разговор в това Народно събрание вероятно ще се проведе в следващото му издание и той трябва да бъде такъв: за какви обществени, държавни, публични услуги е готов да плаща българинът? Да се прегледа цялата сметка на държавата, да се разгледа отново всичко, което ще се плаща, да се реформират тези сектори, да се затворят тези дупки и тогава да се каже: „Ето, срещу това трябва да се вземат тези и тези пари”. Тогава ще бъде естествено, ще бъде доказано, ще бъде аргументирано народните представители да гласуват убедено. Защото ще знаят, че ще произведат една икономическа среда, която ще насърчи държавата да тръгне бързо да излиза от кризата. А ние в момента с тази данъчна политика не излизаме отникъде. Това е истината. Ние караме до следващите избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Велчев – първа реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Извинявайте, че толкова често взех да вземам думата, още повече казах, че не съм икономист. Но за да не използвам случая, както много отляво злоупотребяват с лично обяснение, взех думата, за да кажа на господин Костов, първо, че аз бизнеса го продадох не защото съм искал да си вкарам парите в депозит или защото бизнесът не е работил добре. Напротив, беше доста високо оценен от една голяма италианска компания и съм горд, че в България фирмата ми беше купена от компания, която ежегодно, може да се провери, инвестира по 60 млн. евро в България и тя оцени достатъчно високо моята фирма. Аз я продадох, за да не бъда упрекван в конфликт на интереси и мисля, че така ми е много по-лесно да вземам думата и да се изказвам. Въпросът сега е друг.
Искам Вас да Ви попитам, Вие сте точно макроикономист. Смятам, че полза от сегашното положение, с тази система на лихви и лихварство в държавата, облагодетелства най-много банките и, на второ място, хората, които не искат да работят, които не искат да рискуват и да правят бизнес. Аз мисля, че те са най-облагодетелствани.
Одеве тук бях упрекнат – защо са толкова високи лихвите? Ето, ако продължаваме да лансираме банките по този начин и да им помагаме, смятам, че нищо добро няма да ни чака. Затова трябва да вземем мерки. И е радостно, както Вие казахте, че лихвите започват да намаляват. Мисля, че кризата ще отмине и бизнесът ще се стабилизира тогава, когато лихвите минат в едни нормални граници, за да може човек да изтегли кредит и да си върши бизнеса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Бих Ви опонирал и за това, което казахте за бизнеса, че засягало бизнеса, защото имал активи, в активите си недвижима собственост и така нататък. Искам да Ви напомня, че бизнесът в България не е само едър и голям, има малък бизнес, които освен машини и някакви инструменти, друго нямат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Велчев. Дадох ви звуков сигнал затова.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така че това, което влагат – пари, не е защитено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, първо, искам да се извиня на всички присъстващи. Доходът не е печалба, но върху какъвто и да е доход съвсем спокойно може да има данък. Така че още веднъж ще изкажа своето мнение – наистина ще има ефект със законопроекта, който гласуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Ако беше толкова лесно, да можем да накараме хората да извадят парите си и да ги инвестират чрез вдигане на данъците върху лихвите, щеше да вземете Нобелова награда по икономика. Не е така обаче. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Има много кандидати и са доста по-умни от нас и ако кандидатстваме с това нещо ще ни се присмеят, да знаете. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Е, да, но казвате, че сега като ги натиснем с този данък върху лихвата и те ще изкарат парите.
Вижте, господин Велчев, те ще ги изкарат и дадат на близки, които са в състояние да им дадат обезпечения и ще кредитират директно техния бизнес. Директно! Няма да минават през банките.
Между другото това нещо често се случва. Един мой племенник сега фалира заради такъв кредит, взет от някой, който му го е дал, на някаква шеметна лихва и така нататък, не искам да разказвам семейни въпроси, но това се случва. Това ще се случва още повече, тъй като обезпеченията обаче, които хората не могат да вземат от длъжника, така както банката може да ги вземе са слаби, поради тази причина и лихвата ще отиде още по-високо. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Тоест мярката ще рикошира върху хората, които фактически са теглили кредита, за да работят. Как Ви звучи – 13,5% е договорът, за който говоря, с 15% плюс санкция при неиздължаване на главницата в срок. Какво е това?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това си е негов проблем.
ИВАН КОСТОВ: Така е, това е негов проблем, но ние ще вкараме и други в този проблем. Разбирате ли?! Това може да се случи от такива неразумни действия. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не е негов проблем. Нашето очакване обаче е, че ние сме в състояние по този начин да създадем положителни надежди в бизнеса, добра конюнктура, която да накара хората да излязат и заради своите положителни очаквания, както е впрочем по Фукуяма, да инвестират в бизнеса, за да си вземат след това от инвестицията доход и прочее. Няма такова нещо в България! Самите очаквания се управляват от общата политика на правителството, не само от тези данъци – там е целият проблем.
Правителството, премиерът, президентът, централната банка са хората и институциите, които имат свойството да влияят върху очакванията на страната, но никой от тях не произвежда положителни очаквания. Там е проблемът! Тогава както и да ги наритвате, както и да ги карате, освен да си дават парите по такива рискови кредити, от друга страна, да натежават толкова много на тези, които ще ги получат, друго няма да се получи.
Мярката от тази гледна точка, като мярка на икономическата политика, е неиздържана. Тя няма да даде този ефект, който Вие очаквате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Във връзка с претенциите на господин Димитров за лично обяснение – чл. 50, ал. 1 казва следното: „Народният представител има право на лично обяснение до две минути, след като в изказване на пленарно заседание, е засегнат лично или поименно”. Поименно говорещият господин Велчев не е засегнал господин Димитров, но тъй като беше отправена безадресна реплика от негова страна към сектора, в който седи господин Димитров, с въпрос: „Имате ли икономическо образование?” приемам, че като бивш министър на икономиката господин Димитров е лично засегнат, поради което…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той е доцент по икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доцент по икономика, ме поправя господин Миков, поради което Ви давам думата за лично обяснение в тази хипотеза на лично засегнат.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Велчев, средното си образование завърших със златен медал, висшето си образование завърших с пълно отличие, на 27 години станах кандидат, сега се казва доктор по икономика. (Ръкопляскания.) Преди да вляза в парламента бях заместник-ректор на Икономическия университет, така че намеците Ви са разбираеми, но сметките Ви не отговарят на тези намеци.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те и Вашите действия не отговарят.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Неморалното в това, което правите, господин Велчев, не е бедни – богати, неморалното е това, че инфлацията е по-висока от лихвата, която се дава по влога и по депозита. Вие облагате инфлацията и вкарвате пари в бюджета от инфлацията. Взимате от бедни и богати нещо, което нямате право да вземете. Това, което каза господин Костов – влошавате състоянието и преди всичко ще вдигнете лихвите по кредитите.
Стояхте тук и плакахте за „малкото самолетче” и за „големите пари”, които ще трябва да платите като голям вложител. Поплачете малко за банките. Вижте всички тези магазини, които се затварят, продават, преотдават и така нататък. Погледнете кой процъфтява в България! Коя банка дава лихви под инфлацията по кредитите? Това е най-лесният критерий. Няма такива банки, те затова са с плаващи лихви. Затова са 13%, понеже поне 5 – 6% изяжда инфлацията, и за да й е изгодно на банката, тя взема 13%, за да има офиси на централните улици на всички големи градове. Само че банката през разходите днес избягва облагането, а хората, които се опитват по някакъв начин да спасят парите си, поне частично от инфлацията, Вие ги хвърляте на зверовете. Ето това е жестокостта на това, което предлагате и аз се чудя, защото тук виждам свои бивши студенти, че стоят и мълчат, като че не разбират за какво става дума. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дами и господа народни представители, има още четирима народни представители, които са записани за изказвания – господин Петко Петков, господин Кирчо Димитров, господин Хасан Адемов, господин Валентин Николов и господин Михаил Миков.
Думата има господин Петко Петков.
ПЕТКО ПЕТКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Досега всички преждеговоривши говориха относно един данък – данъкът за облагане на доходите на физическите лица и относно дохода от лихви.
Аз смятам, че във внесения законопроект на Министерския съвет има редица разпоредби, които намаляват административната тежест на бизнеса. Какво имам предвид? В Закона за корпоративното подоходно облагане е променен начинът относно формиране на авансовите вноски. Авансовите вноски вече ще се правят не върху резултата от предходната година, а на прогнозируемата данъчна печалба от самите данъчни субекти. Освен това е изменен и прагът, от който са задължени да внасят авансови вноски данъчно задължените лица. Например той е вдигнат с 50% – от 200 хиляди на 300 хил. лв. са вдигнати нетните приходи от продажби. Данъчно задължените лица, които имат нетни приходи от продажби до 300 хил. лв. няма да правят авансови вноски или могат да правят такива по желание. Данъчно задължените лица от 300 хиляди до 3 милиона нетни приходи ще правят авансови тримесечни вноски, а над 3 милиона ще остане стария ред за месечни авансови вноски.
Същевременно е изменен и срокът, по който трябваше да бъде внасян данъкът върху разходите на данъчно задължените лица. Досега тези данъци се внасяха месечно, а сега се изчисляват годишно и ще се внасят до 15-и, заедно с подаване на годишната данъчна декларация. Декларирането на авансовите вноски също ще става с подаване на годишната данъчна декларация, като вноските за месеците януари, февруари и март ще се внасят до 15 април, а останалите вноски – до 15-о число на текущия месец.
Изменен е още данъкът върху приходите на бюджетните предприятия, той също става годишен данък. Направени са редица изменения с цел подобряване прилагането на данък добавена стойност. Предвижда се удължаване на срока от 7 на 45 дни за подаване на регистрационен опис от датата на регистрация.
Направени са и промени, които са свързани с предотвратяването на злоупотреби с данък добавена стойност, когато доставчикът е нерегистрирано лице. В Закона за данък добавена стойност също е направено предложение, което дава право на лицето, което не е приспаднало данъчен кредит на стоки и услуги, които при придобиването си са били предназначени за извършването на освободени доставки или за дейности извън независимата икономическа дейност, да могат да приспадат данъчен кредит в случаите, когато променят предназначението на стоките и услугите и ги използват за облагаеми доставки.
Направени са редица промени, свързани със Закона за облагане доходите на физическите лица. Предвижда се значително стесняване на обема информация, която данъчно задължените лица предоставят на НАП с оглед намаляване на административната тежест на данъчно задължените лица при декларирането. Например предложено е за справката, която се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатени от тях през годината доходи на физическите лица да се въведе праг от 5 хил. лв. по отношение на изплатените доходи от възнаграждения.
Другата промяна, свързана със Закона за облагане доходите на физическите лица, е по отношение облекчаване на декларирането и внасянето на данъци. Предложено е окончателните данъци върху доходите на чуждестранни и местни лица от източник в България и чужбина да се внасят по тримесечия вместо ежемесечно, както беше досега.
Всички тези изменения ще облекчат не само административната тежест на бизнеса, но ще доведат и до намаляване на разходите по администрирането на данъци в приходната администрация. Затова Ви призовавам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петков.
Реплики? Няма.
Господин Кирчо Димитров има думата за изказване.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В края на дебата ще се опитам да Ви убедя да подкрепите нашия законопроект относно облагането на дарителските SMS-и с допълнителен данък добавена стойност.
Ще се опитам да Ви убедя, колеги, защото набирането на средства чрез изпращане на дарителски SMS-и до определен мобилен оператор или чрез набирането на определен телефонен номер набира все по-голяма скорост. Това е така, защото това е наистина един лесен начин за набиране на такива средства. Ненапразно дарителите задават въпроса защо се облагат техните дарения? Реално сумата, която трябва да се получи от дарителите, не я получават цялата. По този начин се получава така, че държавата печели от тези дарителски акции.
Аз още веднъж Ви призовавам наистина да помислим в тази посока и да подкрепим нашия законопроект, а също така законопроекта на колегите от Парламентарната група на „Атака”, за да не се облагат допълнително дарителските SMS-и.
Това, което ни се предлага да се осъществява с някаква наредба, ние сами се убеждаваме, че с наредба това не може да се случи, тъй като тя вече е в сила, а нищо не се е случило в тази посока.
Що се отнася до предлагания ни законопроект за облагане доходите от лихви на физическите лица, аз също останах изненадан, че се предлага такъв законопроект, при положение че нямаше никакво негово публично обсъждане. Нещо повече, пусна се нещо в пространството и след това имаше опровергаване от страна на Министерството на финансите. Нещо повече дори – те ни посъветваха да погледнем в сайта на министерството, където бяха качени другите данъчни закони за обсъждане.
Значи ли това, колеги, че след като са необходими средства и допълнителни приходи в бюджета – все пак трябва да се вдигнат и пенсиите, в това всички сме убедени – честните данъкоплатци да носят тази отговорност? Трябва ли наистина те да плащат, че примерно не се случиха тези важни реформи, които се отлагаха в продължение на три години, както спомена и господин Костов – в сферата на здравеопазването, в сферата на образованието, в сферата на сигурността?
Накрая искам да кажа, че ние няма да подкрепим този законопроект в частта му за данъците, с които трябва да се облагат физическите лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Стоичков – първа реплика.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, аз по същество не Ви правя реплика, защото ние двамата сме внесли идентични предложения, а именно за дарителските SMS-и.
Репликата ми е за това, че казахте „наредба”. Министърът на финансите не е издал наредба, а указание, и то не става въпрос за наименованието – то не е толкова важно. Важното е, че това указание на министъра на финансите, ако някой си направи труда да го атакува във Върховния административен съд, то ще падне. То не е стабилен акт, тъй като е издадено на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите, където се казва, че изпълнителният директор решава спорове за компетентност между органи на агенцията. Далече сме от материята! Дори и да остане като стабилен акт на Министерството на финансите, остава нерешен въпросът за събраните милиони до момента, до 31 август. Тогава държавата трябва да върне тези 20 стотинки на едното левче на тези, които са го платили.
Аз питам: защо не се подкрепи Вашият законопроект от Вашата група народни представители и моят с на Павел Шопов? Не пречи Законопроектът за ДДС да уреди този специфичен случай на дарение. Мисля, че законодателството само ще спечели.
А ако правим нормотворчество с указания, се връщаме в едни други години – на Държавния съвет, който издаваше укази по прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Стоичков, аз Ви благодаря за репликата.
Взех думата, за да се опитам още веднъж да убедя колегите, че наистина трябва да приемем такъв закон, с който да освободим дарителските SMS-и от допълнително облагане с данък добавена стойност и държавата да не продължава да печели от тези дарителски кампании.
Вие напълно сте прав, че отмина онова време, когато държавата се управляваше с укази. Сега е времето, когато тя се управлява със закони и тези закони наистина трябва да се спазват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз искам да взема отношение по Проекта на Министерския съвет за промени в Закона за ДДС, и то само в една част, която касае така наречената „единна данъчна сметка” – новата фигура, която се появява за първи път в българското данъчно законодателство.
Защо искам да засегна тази тема? Защото става въпрос за над 100 000 български граждани, които са самоосигурени, с други думи казано самостоятелно заети.
Какво точно имам предвид? На пръв поглед философията на това предложение е да се улесни бизнесът, да се смъкне, да се свали административната тежест, да има по-голяма прозрачност, да има по-голяма яснота, да има улеснение – намаляване на банковите сметки на Националната агенция за приходите, но от друга страна, според мен тази единна данъчна сметка създава изключителни проблеми за самонаетите български граждани.
Защо казвам това? Ако за всички останали български граждани, когато има начислени, но неизплатени дължими осигурителни вноски, осигурителните права не се губят, когато това е по вина на работодателя. Само че за самоосигурените лица нещата вече трябва да се случват по друг начин. По какъв начин?
Въпросът за здравното осигуряване, за здравноосигурителните права в предложения текст е решен. Когато обаче става дума за другите осигурителни права, за така наречените „краткосрочни обезщетения”, предложеният текст създава условия за възникване на проблемни ситуации. Какъв точно е проблемът? Ако примерно в рамките на тази единна данъчна сметка се внесе определена сума и тя е за целеви осигурителни вноски, от които произтичат конкретни осигурителни права, това означава, че предложеният текст, предложената единна данъчна сметка създава условия за отнемане на тези осигурителни права, които забележете, и по Конституция, и по Кодекса за социално осигуряване са лични конкретни права. Не може, няма как единната данъчна сметка да отнема права, защото предложението е по реда на падежа на съответните задължения да се превеждат отделните суми към отделните сметки.
Пак повтарям: това е тенденция по време на управлението на ГЕРБ – да се приравняват осигурителните вноски към данъците. От тази трибуна многократно съм заявявал, че има огромна разлика между данъци и осигуровки. Осигурителните вноски са лични, от тях произтичат конкретни осигурителни права, а не общи права, както е с данъците. Конкретните права по никакъв начин не бива да се накърняват с аргумента, че трябва задължения, които не са изплащани във времето и на които сега предстои падежът, да бъдат покрити с тази обща данъчна сметка.
Аз не съм за това да не се плащат данъци, аз съм последният човек, който може да призове да не се плащат данъци и осигурителни вноски. Пак повтарям: за неплащането на данъците, за несъбираеми данъчни вземания има конкретен ред за събирането на тези задължения по отделните закони. Нека съответната администрация да бъде така добра да си събере дължимите вземания, а не да посяга на осигурителни права в случаи, които няма да възникнат, ако тези пари бъдат отклонени в друга посока.
Още един аргумент: става въпрос за краткосрочни обезщетения – за болнични, за майчинство, за трудова злополука. Ако тези пари не бъдат внесени, нали се сещате, че за да изчислим размера на обезщетението примерно за временна нетрудоспособност, трябва да се върнем 18 месеца назад. И какво става?! През тези периоди няма да има внесени осигурителни вноски и естествено, че ще намалее размерът на обезщетението. Това не трябва да се допуска.
Моята молба е между двете четения да направим всичко възможно да минимизираме възможността да се посегне върху осигурителните права, защото по начина, по който е предложен текстът за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според мен се създават такива условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д р Адемов.
Реплики? Няма.
Преди да дам думата на господин Николов, искам да Ви информирам за времето, с което разполагат парламентарните групи: ГЕРБ разполага с 15минути, Коалиция за България – с 2 минути и 19 секунди, Парламентарната група на Синята коалиция – с една минута и 37 секунди, Парламентарната група на „Атака” – с 2 минути и 13 секунди, независимите народни представители разполагат с 3 минути и 29 секунди, толкова, колкото имаха като време, когато господин Николов даде заявка за изказване. Не съобразих, че господин Терзийски е от квотата на независимите, така че двете минути, които извън времето дадох на господин Терзийски, ще бъдат предоставени на господин Николов.
Слушаме Ви, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че с това, меко казано, екстравагантно предложение за облагане на депозитите на физическите лица, няма да се постигне особен фискален ефект.
Вие знаете, уважаеми дами и господа, че българинът най-много го боли, когато му се бръкне в джоба. В случая какво правим? – точно това, с нашето решение сме на път да бръкнем в джоба на обикновените хорица. Да, съгласен съм, че и в джоба на по-богатите, тъй като те имат съответно по-големи депозити.
Мисля обаче и съм убеден, че наистина би могло да се намерят редица други начини и методи, за да се помогне на фиска и да се намерят пари за пенсии и за други социални дейности.
Тук искам да кажа: грешка на управляващите е, че това не беше подложено на сериозна обществена дискусия. Ще Ви кажа защо. Ще посоча следния пример. В понеделник в приемния ми ден дойдоха 5-6 души възрастни хора, пенсионери, които имат някакви депозити. Хората не са разбрали какво предлагаме и какво ще решим. Повярвайте, хората са останали с убеждението, че ние облагаме целия депозит, цялата сума, а не лихвите. Върху това трябваше да има сериозен диспут, обществена дискусия, за да обясним какво облагаме. Според мен това е грешка на управляващото мнозинство и на правителството, разбира се.
Един от колегите тук подхвърли, не можах да го разбера, но според мен по същата логика, след като сме тръгнали по този път, можем да наложим и облагане върху лихвите по кредитите, освен корпоративния данък, и много повече ще бъде ефектът за фискалния резерв.
Защо казах, че няма да има особен ефект? Виждате, че банките реагираха моментално и намериха начин как да заобиколят – под формата на премии, нашето евентуално решение, което ще вземем, за облагане на депозитите. Е, аз питам: ще дойдат ли тези приходи в бюджета? Няма да дойдат.
Не мога да разбера логиката и упорството защо не искате да се вслушате в другите колеги от другите парламентарни групи, и на независимите. Смятам, че наистина може да се намери друго решение, въпрос на воля е. Няма логика, ако щете – и политическа, от Ваша страна за това Ваше предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики? Няма.
Господин Миков беше записан за изказване.
РЕПЛИКИ: Той си тръгна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, обръщам внимание върху Закона за корпоративното подоходно облагане, чл. 223, ал. 2 – новата данъчна ставка на данъка върху хазартните дейности за онлайн залаганията – 7%. Според мен това ще създаде проблем при планирането на бизнеса офлайн наземните оператори, които плащат 15% ежеседмично върху приходите. Тези, които са онлайн, имат много по-малко разходи за дейността си, плащат по-малко. Предполагам, че ще има отлив и голяма част от наземните хазартни оператори няма да платят 15% данък и хазната ще загуби от техните вноски. Ще минат на онлайн компютърна платформа със 7% облагане.
Според мен трябва да се помисли за справедливо, еднакво третиране на данъчните субекти с оглед еднаквата им дейност, независимо от техническите способи, които използват – дали компютърна платформа или наземно хазартно опериране.
Предлагам на второ четене да помислим: или всички да плащат 15%, зная, ще отблъснем онлайн хазарта, който плаща 6-7% в Европа, или пък всички да плащат 7%. Тогава бюджетът може би действително ще пострада от разликата 8%, които в момента се плащат от офлайн хазартните оператори. Това различно данъчно третиране ще създаде проблем в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154 01-113, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, който Комисията по бюджет и финанси предлага Народното събрание да не приема на първо гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 39, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254 01-46, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Павел Шопов, който Комисията предлага да не бъде приеман на първо гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 22, против 42, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Господин Стоичков – прегласуване.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, моля да подложите на прегласуване настоящия законопроект.
В залата днес не чух едно възражение срещу нашия законопроект. Никой от изказалите се народни представители не се обяви против и не възрази срещу него. Също така Бюджетната комисия при разглеждането му не е ангажирала със становище Министерството на финансите – поне аз не бях запознат с такова. Не чухме възражение и от заместник-министър Горанов, който е в залата.
Така че за мен е необяснимо, когато в дебат в пленарната зала не се възрази срещу един законопроект, той просто да бъде отхвърлен. Тогава защо дебатираме? Няма смисъл от пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване законопроекта на господин Стоичков и господин Шопов.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254 01-60, внесен от Кирчо Димитров и група народни представители, който Комисията не подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 28, против 30, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Взех думата, за да предложа прегласуване на нашия законопроект – за необлагане допълнително на дарителските SMS-и, които се изпращат към определен мобилен оператор. Мотивите ни, колеги, са, че в такива дарителски кампании се набират немалко средства, които се използват за точно определени цели.
Тук искам да Ви напомня случая в село Бисер. Там се събра немалка сума и ако тя трябваше да се плати от агенцията за подпомагане при бедствия и аварии, едва ли държавата щеше да се справи.
Така че в този случай според мен е хубаво да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 117 народни представители: за 37, против 27, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202 01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г. – Комисията ни предлага да го приемем на първо гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 29, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, гласувах „против” и колегите от Коалиция за България – също, защото за пореден път се спестяват дискусиите по отделните данъчни политики, като се внасят в рамките на един закон изменения във всичките данъчни закони, тоест няма смисъл България да има отделни закони, да се обсъждат данъчни закони, а се решават наведнъж всички въпроси.
Гласувах „против”, защото данъчното законодателство за пореден път претоварва тежестта в условия на криза върху най-широки кръгове български граждани. И ако имаше някаква полза от цялата тази дискусия, това е изказването на господин Велчев. То е изключително полезно и аз лично ще взема всички мерки, за да го разпространя сред широк кръг български граждани, за да разберат как по време на управлението на ГЕРБ България е станала страна на лихвари и рентиери; да разберат онези 25% млади безработни как, поради това че България е страна на лихвари и рентиери, които живеят от лихвите от депозитите, има двойно увеличение на безработицата през мандата на ГЕРБ и няма работа за тях. Това са фундаментални тези!
Господин Велчев не е случаен човек. Това е политиката на ГЕРБ – цинична, криеща истинските проблеми в обществото и държавата зад крайно неверни популистки твърдения. Да твърдиш, че България е страна на лихвари и рентиери, трябва тотално да си изгубил компас. Когато безработицата се е увеличила двойно, когато имаш най-висок процент млади безработни в Европа и да го твърдиш всичко това?! То трябва да се знае от хората. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Нека да приключим с отрицателните вотове и след това ще имате възможност за лично обяснение, господин Велчев.
Господин Чукарски – втори отрицателен вот.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обясня пред залата – смятам, че това е важно и за стенограмата, защо не подкрепих на първо четене този законопроект и защо нито един от присъстващите в залата мои колеги – независими народни представители, също не го подкрепи.
Има една много ясна причина. Когато търсим икономическата логика в облагането на различни видове доходи, каквито в момента са доходите, които се получават от депозитите в банките, от лихвите, които се начисляват, ние трябва да проучим същността на тази икономическа закономерност. Ние облагаме един доход, който е получен и той би могъл да бъде евентуално обложен, само ако се съобразим с това каква инфлация се е случила.
Аз не искам да изпадам в популистки теми и разсъждения, но, тогава когато в една голяма част от банките тези лихви, които се дават по влоговете, са все пак или равни, или по-малки от самата официална инфлация, която оповестява Националният статистически институт, тези хора просто отново са на загуба. И ние сега искаме върху тази загуба, която инфлацията е нанесла, да им сложим и един данък. Точно поради тази причина аз не можах да намеря сили и да подкрепя този проект. Смятам, че това е правилната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трети отрицателен вот? Няма.
Господин Велчев, за лично обяснение, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Популизмът и наглостта на социалистите си казват думата и тук. (Шум и реплики от КБ.)
Аз не се съмнявам, господин Миков, че Вие сте способен като бивш вътрешен министър да изопачавате фактите и да оплескате всеки един човек! (Шум и реплики.)
Фактът, че... (Шум и реплики в ПГ на КБ.)
Аз Ви слушах и то много внимателно. Вие явно днес нещо или сте превъзбуден, или липсва възпитание. (Шум и реплики.)
Искам да Ви кажа, че след като си позволявате наглостта да критикувате един сегашен министър и да казвате, че държавата е полицейска, при положение че по време на Вашето управление, когато Вие бяхте министър, имаше магистрални грабежи – забравихте ги, амнезия получихте; имаше отвличания, имаше убийства и Вие с наглост упреквате сегашния министър, че е полицейска държавата. За мен е повече от ясно какво представлява Вашата партия, Вашия морал. Затова тук говорих за морал! Затова нито веднъж Вие не казахте Вие имахте ли влог или не. Единствено господин Радославов имаше доблестта да каже, че има влог с оправданието: „Ама, аз съм ги декларирал”. А тук говорите пред избирателите, пред хората! (Шум и реплики.)
Трябваше да кажете имате ли влог или нямате влог. И затова казвам, че се превръща в държава на рентиери и лихвари, защото как да обясня на младите хора защо няма работни места. Ами, всеки си държи парите в банка и не иска да отваря работни места и да инвестира! Аз го казах! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз го казах – аз го казах много правилно! (Ръкопляскания от КБ. Провиквания.)
Ръкопляскайте! Много има да ни ръкопляскате, защото това Ви е ролята. Щото Вие като опозиция не сте… Поне ни ръкопляскайте като работим! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следваща точка е второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Първо за процедура – господин Иван Петров.
Заповядайте, господин Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Господин председател! Уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по два законопроекта – първият законопроект е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 202-01-39, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г., приет на първо четене на 17 октомври 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): И на същото основание правя предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ четене със седем дни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., приет на първо четене на 18 октомври 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме така направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Вносител е Министерският съвет на 30 декември 2011 г. Приет е на първо четене на 21 юни 2012 г.
Докладът ще ни бъде представен от господин Стоичков.
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преди доклада – процедура.
Моля в залата да бъде допуснат господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на закона, който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста по вносител за § 1, който се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 2 има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4а т. 2 се изменя така:
„2. изграждат, поддържат и модернизират спортни обекти и съоръжения – общинска собственост;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 3 има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 8, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 8 се изменя така:
„8. управлява спортните обекти и съоръжения – държавна собственост, предоставени по съответния ред на министерството, съобразно нуждите за които са предоставени, и подготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет на програми за изграждане и модернизиране на спортната инфраструктура”.
2. Точки 10 и 11 се изменят така:
„10. упражнява контрол по спазването на режима за ползване на обектите, включени в приложения № 1 и 2 за нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;
11. назначава изпълнителния директор на Антидопинговия център, органите на управление на Българския спортен тотализатор и прави предложение до Министерския съвет за приемане на устройствените им правилници; ”.
3. Точка 15 се изменя така:
„15. организира дейността по провеждане на допингов контрол, превенция и борба срещу използването на допинг в спорта чрез Антидопинговия център”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 3, както е по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 4, което се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 5 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
„В чл.12 ал.4 се изменя така:
„(4) Спортни обекти и съоръжения – публична държавна или публична общинска собственост, могат да се включват в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 5, който се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 6 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията § 6 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 7, който става § 6 и се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 8 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 17а се създава ал. 4:
„(4) Спортна организация, на която е отказано издаването на спортна лицензия, може да подава само още веднъж заявление по реда на ал. 1. Заявлението се подава след изтичане на една година от влизането в сила на заповедта, с която е отказано издаването на спортна лицензия, и отстраняване на причините за отказа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 7, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9, 10, 11 и 12 със съответната преномерация – параграфи 8, 9, 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 9, 10, 11 и 12 по вносител, които стават съответно параграфи 8, 9, 10 и 11 и които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 13 има предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12 .В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Статутът на спортистите аматьори и професионалните спортисти се определя с правилници на спортните федерации, които влизат в сила след утвърждаването им от министъра на физическото възпитание и спорта и се публикуват на Интернет страниците на Министерството на физическото възпитание и спорта и съответната федерация. На основание на утвърдените правилници спортните клубове сключват договори със спортисти.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Правилниците по ал. 3, както и техните изменения и допълнения, се предоставят за утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта не по-късно от 7 дни след датата на приемането им от спортната федерация.”
3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 13, който става § 12, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14, 15 и 16, които стават съответно параграфи 13, 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласуваме параграфи от 14 до 16 включително по вносител, които стават съответно от 13 до 15 включително и които комисията подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 17 има предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията - § 17 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 16:
„§ 16. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Забранено е използването на допинг в спорта.”
2. В ал. 3 след думата „контрол” се поставя запетая и думите „при тренировъчната и спортно-състезателната дейност” се заменят с „превенцията и борбата срещу използването на допинг в спорта”.
3. В ал. 4 думите „аматьори и професионалните спортисти” се заменят с „аматьори, професионалните спортисти и длъжностните лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 18, който става § 16, както е по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 19 има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията - § 19 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 20 има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 17:
„§ 17. В чл. 47, ал. 1 се създава т. 5:
„5. Спортните обекти и съоръжения трябва да отговарят на техническите препоръки и изисквания на съответната международна спортна организация по вида спорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуване редакцията на комисията за § 20, който става § 17, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 21 има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията - § 21 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 22 има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Мартин Димитров и Димо Гяуров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 18:
„§ 18. В чл. 48, т. 4 се изменя така:
„4. спортните обекти – държавна собственост, които съгласувано с общинските съвети се предоставят безвъзмездно в собственост на общините по реда на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 22, който става § 18, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 23 има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
В § 23 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 49, ал. 1 пред „общинска собственост” се добавя думата „частна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 19.
„§ 19. В чл. 49 ал. 1 се изменя така:
„(1) Общинските съвети определят общинските спортни обекти и съоръжения, техния статут, условията и реда за предоставянето им за ползване от спортните организации и вземат решение за разпореждане със спортни обекти – общинска собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 23, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 24 има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24 който става § 20:
„§ 20. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „спортни и туристически обекти и съоръжения” се заменят с „ползването на спортни обекти и съоръжения”.
2. В ал. 5 думите „спортни и туристически обекти и съоръжения” се заменят със „спортни обекти и съоръжения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 24, който става § 20, както е по доклада.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ, от място): Сега сме на § 24, но на предишния § 23, който става § 19, не гласувахме предложението на Мартин Димитров и Димо Гяуров. Ще го оспоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, отменете това гласуване.
По предходния параграф не сме гласували предложението на Мартин Димитров и Димо Гяуров.
Колеги, моля да извинение, но за чистота, за да не стане грешка, отменете и предходното гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 8, против 33, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на комисията за § 23, който става § 19, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Гласуваме редакцията на комисията за § 24, който става § 20, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Госпожо Банковска, заповядайте за процедура.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение за удължаване на работното време до приемането на целия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Колеги, в текста на Закона има значителни предложения и текстове и като време няма да приключим в рамките на пет-десет минути. Ваше е решението, ако имате комисии.
Гласували 61 народни представители: за 39, против 4, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Остават две минути до края на работното време, така че прекратяваме дейността си поради изтичане на времето.
Благодаря Ви, утре в 9,00 часа продължаваме със същия законопроект, а от 11,00 часа – парламентарен контрол. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов

Любомир Владимиров