Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов
Секретари: Милена Христова и Любомир Иванов
(Председателят госпожа Цецка Цачева обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 9,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Честито на всички именници! Свети Димитър да пази имената им, тях и техните семейства! Честито на всички строители! Това са едни хубави традиционни български празници.
Надявам се с такова настроение да продължим работата си в днешния пленарен ден.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Докладвани са на второ четене и са гласувани заглавието и от § 1 до § 24, който става § 20.
Предстои докладване на § 25 по вносител.
Господин Стоичков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, първо, правя процедурно предложение за разместване на законопроекти в седмичната програма, а именно т. 6 – Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за физическото и спорта, с т. 4. Тоест веднага след Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта на второ четене да гледаме на първо четене същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това се налага, тъй като има допуснати гости от Министерството на физическото възпитание и спорта, които имат отношение и към следващия законопроект на първо четене, да не караме гостите да чакат. Това са мотивите, нали така, господин Стоичков?
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да, точно така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за разместване на точка четвърта и точка шеста.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 25 има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров – в § 25 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 50а. се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 – 3 се изменят така:
„(1) Спортните обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – публична държавна и публична общинска собственост, извън тези по приложения № 1 и 2, които са с национално значение, могат да се отдават под наем при условията на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота. На лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове – техни членове, срокът за предоставяне на имотите може да е 10 години.
(2) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – частна държавна и частна общинска собственост, извън тези по приложения № 1 и 2, които са с национално значение, могат да се отдават под наем при условията на чл. 19 от Закона за държавната собственост и чл. 14 от Закона за общинската собственост само на спортните организации по чл. 10, ал. 2 и на спортните клубове по чл. 11 и чл. 12, ал. 1.
(3) Имотите по ал. 1 и 2 могат да се предоставят на лицензирани спортни организации от ръководителите на ведомства, областните управители или общинските съвети, при начална наемна цена, определена от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за правоспособност по Закона за независимите оценители и след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.”
2. Запазват се текстовете на ал.4 и ал.5
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 33, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 25 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 26 има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов:
Предложението бе оттеглено.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров – в § 26 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 50б се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„Върху спортни обекти и съоръжения – частна държавна и частна общинска собственост, може да се учредява право на ползване с търг или конкурс при условията на чл. 47, ал.1 и ал.2, чл. 56, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 39, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост на спортни клубове и спортни федерации, които:
1. са лицензирани по реда на този закон или членуват в лицензирана спортна организация;
2. упражняват дейността си не по-малко от 3 години;
3. не са в производство по несъстоятелност или ликвидация;
4. нямат изискуеми и ликвидни публични задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 5, нямат просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и/или съоръжения или обекти за социален туризъм – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.”
2. Навсякъде в ал. З, ал. 4, ал. 5 пред „държавна собственост” се поставя думата „частна”.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Правото на ползване по ал. 1 върху спортни обекти и съоръжения – частна държавна собственост, се учредява от областния управител по местонахождението на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема въз основа на мотивиран съвместен доклад от министъра на физическото възпитание и спорта и:
- ръководителя на ведомство, на когото е предоставено правото на управление;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато имотът е предоставен за управление на областен управител.”
4. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Право на ползване върху спортни обекти и съоръжения –частна държавна и частна общинска собственост, се учредява за срок до 10 години. Срокът започва да тече от датата на сключване на договора.”
5. Алинея 13 и ал. 14 се заличават.
6. Алинея 15 става ал. 13 и се изменя така:
„(13) Въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед и сключва договор за учредяване право на ползване, в който се посочват и:
1. спортният обект и съоръжение;
2. срокът, за който се учредява правото на ползване;
3. инвестиционната програма, която е неразделна част от договора;
4. редът за установяване на вложените инвестиции;
5. условията за ползване на обекта и съоръженията му;
6. основанията за предсрочно прекратяване на договора извън посочените в ал. 14.”
7. Алинея 16 става ал.14.
8. Алинея 17 става ал. 15 и се изменя така:
„(15) Решението на Министерския съвет по ал. 14 за предсрочно прекратяване на договора се взема по предложение на ръководителя на ведомството или на областния управител, на когото е предоставено правото на управление.”
9. Алинея 18 става ал.16 и се изменя така:
„(16) По реда на ал. 1 – 15 може да се учредява право на ползване върху обекти за социален туризъм – частна държавна и частна общинска собственост, на туристически дружества по смисъла на чл. 33а, ал. 2 от закона, отговарящи на условията по ал. 1.”
10. Алинея 19 става ал. 17, ал. 20 става ал. 18 и ал. 21 става ал. 19.
Комисията не подкрепя предложението
Предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението
Предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 11, против 30, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 26 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 27 има предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Предложението бе оттеглено.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров:
В § 27 се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 50в ал. 1 се изменя така:
„(1) Спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост, могат да се предоставят на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Мартин Димитров и Димо Гяуров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 19, против 27, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 27 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението
Комисията предлага създаването на нов § 21 със следната редакция:
„§ 21. В чл. 50г ал. 15 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 21 за отмяна на ал. 15 в чл. 50г от закона.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на нов § 22 със следната редакция:
„§ 22. В чл. 58, ал.1, т. 2 след думите „спортно-състезателна дейност” се добавя „както и за поддръжка и развитие на спортната и материално-техническа база”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 22 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 28, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 29 има предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 24:
„§ 24. В чл. 59а се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;”.
2. Създава се т. 16 :
„16. застраховане на спортисти в случаи на настъпване на събития, причиняващи увреждане на тяхно неимуществено благо или смърт, в процеса на спортно-състезателната им подготовка и участие в олимпийски игри, световни и европейски първенства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 30 – предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 25:
„§ 25. В чл. 59б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 9, ал. 3, т. 1” се заменят с „чл. 14, ал. 3”.
2. В ал. 2:
а) в т. 4 думите „изграждане, възстановяване и управление” се заменят с „изграждане, реконструкция и модернизация”;
б) създава се т. 6:
„6. учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в държавните спортни училища, както и за поддръжка и развитие на спортната и материално-техническа база.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 31, 32 и 33, които по доклада на комисията стават параграфи 26, 27 и 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме трите параграфа.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Следва предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на нов § 29 със следната редакция:
„§ 29. В чл. 69 се създава ал. 3:
„(3) На спортен клуб, който сключи договор със спортисти в нарушение на чл. 35, ал. 3, изречение второ се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 34 – предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 30:
„§ 30. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „хората” се добавя „през свободното им време”.
2. В т. 28 след думата „вида” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „функционалното предназначение” се добавя „и специфична информация относно техническата инфраструктура, състоянието и оборудването”.
3. В т. 30 след думите „за провеждане на спортни” се поставя запетая.
4. Точка 32 се отменя.
5. Създава се т. 34:
„34. „Специализирани технически кадри” са лицата, които извършват помощни и обслужващи дейности, свързани със спецификата на съответния вид спорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме § 30 по доклада на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението:
„Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 35 – предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 35 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на нов § 31 със следната редакция:
„§ 31. В Закона за публично-частното партньорство (ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), в Преходните и заключителните разпоредби, в § 11 т . 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 31 от доклада на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 36 – предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 32:
„§ 32. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на § 21, § 24, т. 2 и § 31, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 32.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С това законопроектът е приет на второ гласуване.

Веднага започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще представи госпожа Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 03.07.2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 октомври 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 03 юли 2012 г.
На заседанието присъстваха: доц. д-р Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, госпожа Стефка Костадинова – президент на Българския олимпийски комитет, господин Илия Лалов – председател на Българската параолимпийска асоциация, както и спортисти, носители на олимпийски медали: госпожа Здравка Йорданова, господин Боян Радев, госпожа Ваня Гешева, господин Емил Вълчев, господин Христо Марков и госпожа Николина Щерева.
Министърът на физическото възпитание и спорта представи мотивите за изготвяне на законопроекта като посочи, че олимпийските игри са най-престижното състезание в спорта и участието в тях е цел и признание в кариерата на всеки спортист.
Предложените изменения се отнасят до регламентиране размера на отпусканата месечна премия на олимпийските и параолимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност. Според исканата промяна в разпоредбите на чл. 59б, ал. 4 и 5 от Закона за физическото възпитание и спорта, за всеки олимпийски медал премиите се определят, както следва:
- златен медал на олимпийските игри – три минимални работни заплати за страната;
- сребърен медал на олимпийските игри – 90 на сто от три минимални работни заплати за страната;
- бронзов медал на олимпийските игри – 80 на сто от три минимални работни заплати за страната.
Очакваните резултати от предлаганото изменение са създаването на по-благоприятни условия за насърчаване на усилията на българските спортисти за максималното развитие на техните способности в съответната спортна област, насочено към постигане на максимални спортни резултати при участието им в олимпийски, съответно параолимпийски игри.
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта са получени писмени становища от Българската параолимпийска асоциация, Министерство на труда и социалната политика и от Министерство на финансите, които подкрепят предложения законопроект.
Отбелязано бе, че в своето становище Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, вземайки предвид и разпоредбите в Кодекса за социално осигуряване, според които се отпускат пенсии за лица с особени заслуги към държавата.
В дискусията взеха участие народните представители Румен Стоилов, Хамид Хамид, Лилия Христова, Ивелин Николов, Георги Терзийски, Йордан Андонов и Огнян Стоичков.
Обсъдена бе възможността за отпускане на премии и за световните шампиони по неолимпийските спортове.
Поставен бе акцент върху ролята на треньорите при изграждане на един добър спортист и се предложи включването им в обхвата на законопроекта.
По време на дискусията бяха повдигнати и въпроси относно минималната разликата между премиите, отпускани за златен и сребърен медал.
След приключване на дискусията и проведено гласуване с резултати: „за” - 19 гласа, „против” и „въздържали се” - няма, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 202-01-38, внесен от Министерски съвет на 03.07.2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
От името на вносителя няма да има коментар.
Колеги, дискусията е открита.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Това, което ще кажа, не е спор по приемането на този законопроект. Напротив, ние ще подкрепим този законопроект и ще го направим честно и с добро отношение към всички, за чиито имена ми се струва, че трябва да говорим само с уважение. Това обаче, което ще кажа, ние си спестихме по време на обсъждането в комисията от уважение към големите спортисти, които присъстваха там. Ще го кажа обаче на Вас.
Това, което ние днес ще приемем като Законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта е всъщност връщане към текста на закона, действащ от 2008 г. Този текст на Закона за физическото възпитание и спорта Вие променихте със Закона за държавния бюджет през 2011 г. Десет месеца по-късно правилно разбрахте, че той не е справедлив и не работи.
Обръщам се към всички Ви и чрез Вас – към вносителите на този законопроект, които са и вносители на Проекта за Закон за държавния бюджет: „Не променяйте закони чрез Закона за държавния бюджет!” Ефектът от това бързо приемане на такива промени е този – да се връщаме към смислени текстове по-късно, след като вече сме създали повече напрежение, отколкото радост от прилагането на законови текстове! Това не прави чест на Народното събрание.
Прави ни чест все пак, че запазихме куража си да променяме законопроекти и тогава, когато мнозинството в Народното събрание прави грешки.
Ще подкрепим този законопроект. Аз се надявам той да бъде развиван във времето, защото големите имена на българския спорт следва да бъдат уважавани, към тях отношението на държавата да бъде видно. Това е пример за всички ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Румен Стоилов. Имате думата.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Излишно е да казвам, че ще подкрепя законопроекта.
Искам само да отворя скоба – на заседание на комисията обсъждахме не само за световни, но и за европейски шампиони. Искам още веднъж пред всички Вас да кажа, че няма разделение на „олимпийски принос” и „друг принос”. Има „национален принос”!
Има спортове, които носят слава на България. Ще дам за пример в последните години шахматистът ни Топалов и сумистът Махлянов. Те не практикуват олимпийски спортове, но ги познават по-добре от всички олимпийски медалисти.
Олимпиадата е състезание на четири години, а световните и европейски първенства са през една или през две години. Не трябва да се разделят спортистите, които тренират дълги години и от деца полагат същите усилия. Те са равностойни на усилията, които полага един спортист, който отива на олимпийски игри.
Много моля всички да проумеем най-накрая още нещо – от 1990 г. има „национален принос”! Затова в момента се изказвам в чисто технически аспект – има „национален принос”!
Повтарям, че ако дойде момент, в който бюджетът на държавата разрешава, трябва да се помисли за всички шампиони – и европейски, и световни. Те не останаха толкова много. На година, ако имаме по един-двама световни шампиони по определени видове спортове, пак е много. Наистина се надявам догодина да имаме дебат и за тези шампиони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма реплики.
Други народни представители?
Огнян Стоичков иска думата.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Както каза колегата Валентина Богданова, възстановяваме една нарушена справедливост. Сега действащият Закон за физическото възпитание и спорта предвиждаше 100% да се изплаща премията при първи златен медал, а при втори златен медал – 10% от тази премия. Спортистите на шега казват, че вторият златен медал не е спечелен с 10% от усилията за спечелването на първия. Усилията са равни. В много голяма степен дори са и в повече, защото трудно се запазва едно достигнато място, един връх в олимпийския спорт.
Разбира се, чест прави и на Спортното министерство, че връща тези добри и справедливи разпоредби, защото държавата е длъжник на нашите олимпийци. Те не са чак толкова много. По данни на Българския олимпийски комитет, към момента олимпийските медалисти, прекратили спортната си дейност, са 227, като медалите са общо 280. Социално-икономическият анализ посочва, че с определената минимална заплата за 2013 г. разходът за прилагане на тази мярка ще бъде на стойност около 228 хил. лв. месечно, а 42 ма от спортистите-медалисти – тези с повече от един медал, ще получат ежемесечна персонална премия между 1500 и 4000 лв. Държавният бюджет няма да бъде натоварен нито със стотинка – всички пари ще дойдат от приходите на Българския спортен тотализатор, така че Ви моля, уважаеми народни представители, единодушно да подкрепим този законопроект. Това ще е добър знак и към нашите олимпийци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване думата поиска народният представител Йордан Андонов.
Имате думата.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Огромно уважение към спортните победи на нашите олимпийци. Несъмнено промяната на закона ще получи голяма подкрепа в залата.
В моето изказване искам да поставя акцент на футбола, който е неолимпийски спорт. Естествено че световните първенства по футбол са съизмерими като внимание и публичност с олимпийските игри.
Между двете четения ще направя предложение медалистите от световни първенства по футбол също да получат такава премия, защото те са дали не по-малко повод за радост и за национална гордост, както всички останали спортисти, за да имаме отново повод за такава радост и гордост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Народният представител Огнян Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Андонов! За честта на Спортната комисия ще кажа, че футболът е олимпийски спорт.
Взех думата за реплика, за да се включа във Вашето предложение между първо и второ четене да усъвършенстваме закона. Според мен треньорите – тези, които са създали олимпийските медалисти, също трябва да получат премия, тъй като това са хората, които са изградили таланта. Ако талантът е 5%, 95% е труд. От тези 95% две трети е треньорският труд, затова според мен треньорът също трябва да получи заслужено място с пожизнена премия, която да бъде част от пожизнената премия на олимпийския медалист. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Разбира се, че и футболът е олимпийски спорт. Неслучайно имаме успехи и от Олимпиадата в Мексико, така че нашите олимпийци по футбол също ще бъдат включени в тези премии.
Поставям акцент на световните първенства по футбол, тъй като дълго време той не беше олимпийски спорт, а като мащаб, като форум, като състезание приковава вниманието на не по-малка аудитория общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване има думата народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което искам да кажа по отношение на закона, са няколко неща.
Първо, всички ние си даваме ясната сметка, че за един олимпийски шампион три минимални работни заплати са сравнително нищо, но на фона на всичко онова, което хората в България получават, все пак е някакво отношение и е признак и знак за уважение.
На второ място, бих искал да Ви помоля, когато променяте подобни закони, винаги да търсите мнението и на хората, които тези закони касаят.
Действително през 2008 г. след поредица от срещи с олимпийските шампиони, с представителите на Българския олимпийски комитет, с много български спортисти и с техните треньори стигнахме до тази промяна в закона. До 2008 г. месечната премия, която получаваха олимпийските медалисти, беше твърдо закована на 500 лв. и не беше обвързана по никакъв начин с промените в минималната работна заплата и с постъпленията в Българския спортен тотализатор, тъй като той е единственият финансиращ орган по отношение на премиите на българските олимпийци. От 2008 г. го направихме три минимални работни заплати, за да може и тяхната премия да се променя с всяка една промяна на минималната работна заплата.
За съжаление, без да се проведат никакви консултации с хората, които касае това, беше направена промяна в закона през Закона за бюджета за миналата година, при което за тях месечната премия се определяше от министъра на младежта и спорта, след съгласуване с министъра на финансите, което в тях създаде усещането, че нещо им се отнема. Отнема им се чувството за сигурност – какво ще се случва с тях през следващите месеци и през следващите години.
В резултат на нова поредица от срещи и нови настоявания от тяхна страна ние възстановяваме днес справедливостта. Пак казвам, не в пълната й степен, защото това, което те би трябвало да получават, е много повече и по никакъв начин не би съответствало на признанието като признание от страна на целия български народ. Няма парично изражение на признанието, което изпитваме всички ние, когато гледаме награждаване на български спортисти на олимпийски игри.
Съгласен съм, че трябва да се помисли и за треньорите. Имаше такъв дебат и през 2008 г., преди да променим закона. Тогава самите олимпийци изразиха известно притеснение от това кой точно от треньорите – този, който ги открива, този, който ги възпитава дълго време, или този, с който отиват на олимпийските игри? Затова много Ви моля и в комисията, тъй като аз бях преди, сега не съм член на тази комисия, направете дебат с тези хора и нека те да кажат кой от треньорите, защото това ще бъде изключително важно с оглед и на факта, че много от олимпийските шампиони и медалисти след това стават треньори.
Категорично ще подкрепим законопроекта с ясното съзнание, че той не възстановява напълно справедливостта, но е знак на уважение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Не виждам желаещи.
В такъв случай закривам дискусията.
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала – предстои гласуване.
Поставям на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 202-01-38, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители.
Приет е на първо четене на 4 април 2012 г.
Госпожо Георгиева, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател!
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-21, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
„3. разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужени кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1.”
2. Досегашните точки 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно точка 4, 5, 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията на комисията:
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: По § 2 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което изчерпахме и тази точка от дневния ред.

Преминаваме към точка седма:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ПОВИШАВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, ЗАПЛАЩАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ БЮДЖЕТА НА НЗОК И/ИЛИ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ, И ПРЕДЛАГАНЕ НА ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъде допусната Зорница Димова – експерт към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА:
„ДОКЛАД
на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи към Четиридесет и първото Народно събрание на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание на свое заседание на 23 март 2012 г. прие Решение за създаване на Временна анкетна комисия, на която бе възложено да проучи причините, довели до повишаване на цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет. На заседание, проведено на 3 април 2012 г., комисията с оглед осъществяване предмета на дейността си изиска от компетентните институции (Министерството на здравеопазването и НЗОК) информация относно:
1. промените на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за периода 2010 – 2012 г.;
2. договорените цени от Министерството на здравеопазването по реда на ЗОП през 2010 г. на лекарствените продукти;
3. договорените цени от лечебните заведения по реда на ЗОП през 2011 г. на лекарствените продукти;
4. правното основание, въз основа на което е извършено прехвърлянето на лекарствените продукти по т. 2 и 3 към лечебните заведения, съответно към НЗОК;
5. административната преписка, включително стенограми от заседания на Надзорния съвет на НЗОК и кореспонденцията между НЗОК и МЗ, свързани с изработването на промени в Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, която отразява чл. 45, ал. 9 и 10 от ЗЗО.
6. административната преписка, включително стенограми от заседания на Надзорния съвет на НЗОК и кореспонденцията между НЗОК и МЗ, свързани с изработването на промени в Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК в частта, касаеща договарянето на лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания, които преминаха на финансиране от НЗОК от 1 януари 2012 г.
Временната анкетна комисия сформира група от трима експерти, на които предостави данните от компетентните институции, за да ги обработят, да направят сравнителен анализ на динамиката на цените на лекарствените продукти и да идентифицират причините, довели до повишаване на цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК.
Работата на Комисията протече при следната последователност:
1. Запознаване с фактологическия материал, предоставен от държавните институции в отговор на въпросите на председателя на анкетната комисия.
2. Анализ на нормативната уредба, регулираща:
2. 1. Ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти:
а) Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ);
б) Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (ДВ, бр. 104 от 2007 г., в сила до 20.12.2011 г.);
в) Наредба за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък (ДВ, бр. 110 от 2007, в сила до 20.12.2011 г.);
г) Наредба за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 20.12.2011 г.).
2.2. Условията и редът за заплащане на лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания в и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, заплащани от републиканския бюджет и от бюджета на НЗОК:
а) Закон за здравното осигуряване;
б) Наредба № 38 от 2005 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (ДВ, бр. 102 от 2005 г.);
в) Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (ДВ, бр. 112 от 2004 г.);
г) Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 24 от 2009 г.);
д) Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет за лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване (ДВ, бр. 95 от 2005 г.).
3. Сравнителен анализ след промените в нормативната уредба по т. 2 на:
а) цените на лекарствените продукти по чл.258 от ЗЛПХМ за периода от 2008 г. до настоящия момент;
б) договорените цени от лечебните заведения по реда на ЗОП през 2011 г. в сравнение с цените на лекарствените продукти, договорени от Министерството на здравеопазването по централизираните търгове през 2010 г.;
в) цените, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, за лекарствените продукти, прехвърлени от Приложение № 3 и 4 в Приложение 2 и 1 на Позитивния лекарствен списък в сравнение с цените на лекарствените продукти, договорени от Министерството на здравеопазването по централизираните търгове през 2010 г.
Резултати:
1. Анализ на промените в нормативната уредба в областта на ценообразуване и реимбурсация на лекарствените продукти (Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина и приложими подзаконови нормативни актове) и сравнителен анализ на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък за периода от 2008 г. до настоящия момент.
Лекарствен продукт може да бъде пуснат на българския пазар след получаване разрешение за употреба по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, когато продуктът има утвърдена цена по смисъла на чл.258 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Цената на лекарствените продукти се регистрира или регулира в зависимост от начина на предписването и отпускането им. Тези продукти, които кандидатстват за финансиране от обществените фондове, паралелно подават документи за включване в Позитивния лекарствен списък, като при това се определя и нивото им на реимбурсация.
Обект на анализ на настоящия доклад са нормативните промени в ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти, финансирани от републиканския бюджет и от бюджета на НЗОК, както и последиците от това.
Цените на лекарствените продукти съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ, бр. 31 от 2007 г.) се формират както следва:
- държавата регулира цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниската цена на производител, договорена с обществените здравноосигурителни фондове в осем държави членки (Румъния, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Гърция, Португалия и Испания);
- държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, които не са включени в Позитивния лекарствен списък в съответствие с най-ниската цена на производител в горепосочените държави. Когато продуктът не се маркетира на пазара в тези страни, цената се регулира в съответствие с най ниската цена на производител в допълнителните държави членки – Белгия, Франция, Полша, Латвия и Словакия;
- държавата регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание.
Цените на последната категория продукти не се регулират, а са обект на свободно пазарно ценообразуване, като държавата има само регистрационни функции, целящи да информират населението и да подпомагат контролните органи при наблюдение на пазарната цена.
За целите на регулацията са създадени два административни органа към Министерския съвет – Комисия по цените на лекарствените продукти и Комисия по позитивния лекарствен списък.
На основание чл. 260, ал. 1 и чл. 264 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са приети: Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (ДВ, бр. 104 от 2007 г.), съответно Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).
С цел гарантиране достоверността на информацията, предоставена от заявителите за цените на лекарствените продукти в референтните държави членки, към Комисията по цените на лекарствените продукти е създадено информационно-аналитично звено. В горепосочените нормативни актове е възложена функцията на информационно-аналитично звено да проверява цените на производител на лекарствените продукти в официалните регистри на референтните държави членки към датата на подаване на заявление за образуване или промяна на цена.
В процеса на работата на Комисията по цените се установи необходимостта от промяна на кошницата с основните референтни държави членки с цел избягване на флуктуацията на цените на производител на лекарствените продукти поради липсата на фиксиран курс на местната валута на някои от държавите членки към еврото. В резултат на изменение на Наредбата за цените (ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.) Чехия и Унгария бяха заменени с Франция и Словакия. Създаде се изискване, при образуване на цена на продукта за включване в Позитивния списък, заявената цена на производител да се реферира допълнително към следните държави – Белгия, Чехия, Полша, Латвия и Унгария, когато продуктът не се заплаща в здравноосигурителните фондове на основните държави членки.
Промяната на тези държави не доведе до повишаване на цените на лекарствените продукти, предвид нормативно установеното ограничение, съгласно което цената на лекарствен продукт не може да бъде увеличавана с по-голям процент от статистически отчетената инфлация за периода от последното решение на Комисията за утвърждаване на цена до момента на заявяване на увеличението.
В Наредбата за цените на лекарствените продукти е регламентирано задължение към притежателите на разрешение за употреба да подават декларации за наличие или липса на промяна в цените на производител в референтните държави след изтичане на едногодишен срок от влизане в сила на решение за утвърждаване на цена на лекарствен продукт, който е включен в Позитивния лекарствен списък. Успоредно с това, информационно-аналитичното звено извършва проверка веднъж годишно на цените в държавите членки и при констатиране на по-ниска цена на производител, притежателят на разрешение за употреба се уведомява да подаде заявление за промяна на цената. В случаите на бездействие от страна на притежателя на разрешението за употреба, Комисията служебно взема решение за намаляването й.
В Позитивния лекарствен списък се включват само лекарствени продукти, които отговарят на конкретни условия, регламентирани в Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък (ДВ, бр. 110 от 2007 г.), като подборът за включването им става на базата на точни критерии, определени в същата наредба. Позитивният лекарствен списък се състои от четири приложения и включва лекарствени продукти:
1. предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат от НЗОК по реда на Закона за здравното осигуряване (Наредба № 38 от 2005 г.);
2. заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения (Наредба № 40 от 24.11.2004 г);
3. предназначени за лечение на заболявания извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, заплащани по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (Наредба № 34 от 25.11.2005 г.);
4. предназначени за лечение на СПИН и инфекциозни заболявания.
В приложенията на Позитивния лекарствен списък са посочени: АТС код, международно непатентно наименование, наименование на лекарствения продукт, лекарствената форма и количеството на активното лекарствено вещество, окончателната опаковка, притежател на разрешението за употреба, дефинирана дневна доза (ДДД) или терапевтичен курс, утвърдената цена от Комисията по цени, референтна стойност за ДДД /терапевтичен курс, стойност за опаковка, изчислена на базата на референтна стойност за ДДД /терапевтичен курс, ниво на заплащане на лекарствения продукт, заболявания по международен код на заболяванията (МКБ), информация за ограниченията в начина на предписване при различни индикации и допълнителна информация.
С „Държавен вестник”, бр. 60 от 2011 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗИД на ЗЛПХМ), който влезе в сила от 5 август 2011 г. Механизмът на регулацията на цените не се промени съществено, с определени изключения. Създаде се възможност държавата да регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, които не са включени в Позитивния лекарствен списък, и чието активно вещество по международно непатентно наименование не е включено в Позитивния лекарствен списък.
Съгласно ЗЛПХМ пределните цени на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения, не се регулират, а се регистрират, при положение, че тези продукти не са включени в Позитивния лекарствен списък, но INN им присъства в Позитивния лекарствен списък. Тази разпоредба беше обект на критика от заинтересованите страни и с проект на ЗИД на ЗЛПХМ, разгледан на заседание на Министерския съвет на 4 юли 2012 г., тази разпоредба е отменена.
С цел по-голяма оперативност със ЗИД на ЗЛПХМ се създаде Комисия по цени и реимбурсиране, която обедини функциите на предишните две комисии. Съдържанието на Позитивния списък е променено и включва следните приложения:
1. лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса по реда на Закона за здравното осигуряване;
2. лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и чл. 10 от Закона за лечебните заведения;
3. лекарствени продукти, предназначени за лечение на СПИН, на инфекциозни заболявания, на заболявания извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, заплащани по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, както и ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини, определени с наредбата по чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето;
4. пределна цена на лекарствените продукти по елементи.
Със ЗИД на ЗЛПХМ се създаде правно основание за приемане на Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране (в сила от 20.12.2011 г.), която формално обедини предишните две наредби без да променя философията на ценообразуването.
С Проект на ЗИД на ЗЛПХМ, разгледан на заседание на Министерския съвет на 4 юли 2012 г., е предвидена нова промяна в лекарствената регулация, като е възприет модела на ценообразуване, действащ до 5 август 2011 г. Цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък, се формират в съответствие с най-ниската цена на производител в референтните държави членки. Утвърдената цена на тези продукти става и тяхна пределна цена при продажбата им на дребно. Когато лекарственият продукт не е включен в Позитивния лекарствен списък, пределната му цена се регулира на база най-ниска цена на производител в референтни държави членки, а цените на ОТС-продуктите продължават да са обект на регистрация.
С „Държавен вестник”, бр. 68 от 4 септември 2012 г. е прието Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране. С изменението на наредбата се увеличава броят на референтните държави от 13 на 17, като се добавят допълнително Италия, Финландия, Дания и Словения. Новите четири страни, с изключение на Дания, са в Еврозоната и използват принципа на външно рефериране, какъвто подход е възприет в България. С изменението на наредбата се въвежда ново изискване за включване на генерични продукти в Позитивния лекарствен списък. Независимо от принципа на външно рефериране, заявената цена на генеричен продукт не може да бъде по-висока от 80% от утвърдената цена на референтния продукт (оригинален), който е включен в Позитивния лекарствен списък. Това допълнително изискване не се прилага в случаите, когато оригиналът намали цената си една година преди изтичане на патентната му защита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Георгиева, тук ще спрем. Започва нова част от доклада, а нямаме време. Ще остане за следващата седмица.
Уважаеми колеги народни представители, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на именития български художник Никола Манев. Той гостува на Народното събрание с експозицията си „50 години творчество в Париж”. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването на изложбата.
Имаме половин час почивка. Продължаваме в 11,00 ч. с Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 19 – 25 октомври 2012 г. от:
- народния представител Георги Пирински към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно дългосрочния икономически план на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 ноември 2012 г.;
- народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиките на Министерството на околната среда и водите за осигуряване финансирането на изграждане на системи за обработка на отпадъците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 ноември 2012 г.;
- народния представител Димчо Михалевски към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно политиката на правителството за развитие на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ с частно участие в капитала. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 ноември 2012 г.;
- народния представител Димчо Михалевски към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно политиката на правителството за стабилизиране и развитие на лечебните заведения за болнична помощ, държавно и общинско участие в капитала. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 ноември 2012 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос на народния представител Атанас Мерджанов относно брой полети на Българските военновъздушни сили. Поради съдържание на класифицирана информация писменият отговор се намира в регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание – стая 280, ет. 2, в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Михаил Михайлов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представите Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Мая Манолова, Димитър Дъбов и Янаки Стоилов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Янаки Стоилов и Георги Божинов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Ваня Добрева;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Преминаваме към насрочените разисквания по питането на народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на министерството… (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Приемам забележката по начина на водене.
Постъпи заявка за изявления от групи. Първи по време бе господин Иван Костов. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Господин Станилов, Вие също ли искате изявление?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай – преди господин Костов, имате думата за процедура по начина на водене.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Искам да Ви обърна внимание по начина на водене на заседанието на Народното събрание във връзка с въпросите, които ние задаваме за устни отговори от господа министрите. Задал съм въпрос към министър-председателя, на който Вие ми отговаряте, че не се отнася към дейността на правителството. Моят въпрос се отнасяше към забавянето на строежа на автомагистралите, което е приоритет на правителството и министър-председателят лично държи най-много на тази дейност.
Става дума за това, че министър-председателят на публично място е направил изявление, че забавянето с няколко месеца на строежа на автомагистрала „Хемус” в отсечката до Белокопитово е забавена, защото археолозите не са си свършили работата. Това, госпожо председател, не е истина и представлява клевета, която произхожда от погрешните сведения, които дават чиновниците от Министерството на регионалното развитие. Затова задавам въпрос към министър-председателя да извърши документална проверка, за да се разбере кой е крив и кой – прав, във всичко това. Това пряко касае неговата дейност като министър-председател.
С Вашия отговор Вие сте ме унизили, защото в контекста се вижда, че не чета правилниците, не мога да ги разбера и не мога да си формулирам въпроса. Вие сте унизили не само мен, Вие сте унизили и самия министър-председател, защото той няма нужда от бавачка, госпожо председател! Българският министър-председател, според мен, няма нужда от бавачка! Аз се срамувам от това, което е станало, не знам как се чувствате Вие! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов, далече съм от мисълта да унижавам когото и да било от народните представители или от членовете на изпълнителната власт. Ако Вие тук, пред народните представители, бяхте прочели това, което сте написали във въпроса си, всички в тази заля щяха да разберат, че няма как в парламентарния контрол да коментираме изявления, интерпретирани в публичното пространство чрез медиите. Когато формулирате въпроса, съобразно условията на нашия правилник, няма пречка той да бъде допуснат и да Ви бъде отговорено.
За изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Тази седмица беше прието решение за референдум, по отношение на което ще направя изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция относно основния аргумент на правителствата за спиране на АЕЦ „Белене”. Тъй като започва дебатът за този референдум, хората трябва да чуват позициите на всички страни.
Изграждането на АЕЦ „Белене” бе спряно фактически още преди 1989 г. поради опасение за ядрената безопасност след взрива в Чернобил през 1986 г. Втората причина за спирането е препоръката за изграждане на двойно по-дълбока възглавница за реакторите поради опасността от земетресение.
Българската комунистическа партия при Георги Атанасов замрази строежа поради липса на финансиране и кредитиране. След обявения от Андрей Луканов фалит на България през 1990 г. финансирането на проекта стана очевидно невъзможно. Това накара правителството на Димитър Попов да го спре и да определи площадката за парогазова централа. Това решение е взето след инициатива на Стефан Продев и е подкрепено от Българската социалистическа партия в Седмото Велико Народно събрание.
Правителството на Филип Димитров официално спря изграждането на централата. Симеон Сакскобургготски разруши този пълен национален консенсус, като отмени решенията на предишните правителства. Направи го с напълно несъстоятелни аргументи. Един от тях бе, че без АЕЦ „Белене” България ще бъде принудена още през 2010 г. да внася електроенергия.
Всъщност премиерът и главният преговарящ за членство в Европейския съюз отклониха общественото внимание от вината си. Те лично нарушиха Решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 23 юли 2002 г., като се съгласиха с преждевременното затваряне на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
На 9 януари 2003 г. Върховният административен съд отмени решението на кабинета на Сакскобургготски да затвори реакторите през 2006 г., като противоречащо на решението на Народното събрание. Министрите Меглена Кунева, Милко Ковачев, Соломон Паси обжалваха отмяната, но жалбата им бе отхвърлена от петчленен състав на Върховния административен съд на 28 март 2003 г.
Наченато с измама и погазване на закона, строителството на АЕЦ „Белене” стана най-голямата корупционна практика за източване на парите на данъкоплатците по времето на българския посткомунизъм.
Сергей Станишев разшири измамата. Сега Българската социалистическа партия дължи обяснение защо изостави националното съгласие за затварянето на АЕЦ „Белене”. Днес господин Станишев иска АЕЦ „Белене” да се построи с държавно участие, в условията на пазарна икономика. Това означава хората да платят два пъти за една и съща електроенергия – веднъж като данъкоплатци, които финансират строителството, и втори път, като потребители, които плащат за електроенергията.
След три години излишни разходи правителството на Бойко Борисов взе решение за спиране на изграждането на АЕЦ „Белене”. За него, както и за всяко българско правителство, е недопустима последната крачка, защото цената, която гарантира възвръщането на инвестицията, е социално непоносима и е по-висока от тази на пазара на електроенергията в региона на Източна Европа. Това е най-силният аргумент срещу изграждането на централата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Не виждам желаещи за изявления от други парламентарни групи.
Преминаваме към разискванията по питането на народния представител Антон Кутев към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите.
Припомням на народните представители, че на питането на господин Кутев бе отговорено в пленарното заседание на 19 октомври 2012 г. На същото заседание 53-ма народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България и Парламентарната група на Движението за права и свободи, както и един независим народен представител, внесоха предложение за разисквания по питането на господин Кутев, заедно с Проект за решение. Разискванията бяха насрочени за днес от председателстващия заседанието в предходния петък.
Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са раздадени на народните представители на 24 октомври тази година. Внесен е и втори Проект за решение във връзка с разисквания по питането на народния представител Антон Кутев от 10 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, което стана на 24 октомври 2012 г., в сряда. Проектът за решение е раздаден на народните представители на 25 октомври 2012 г., четвъртък.
Внесените проекти за решения, които следва да се гласуват, са два:
1. Проект за решение от вносителите на предложението за разисквания по питане, № 254-02-133, от 19 октомври 2012 г., регистриран в 13,13 ч.
2. Проект за решение, внесен от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, № 254-02-135 от 24 октомври 2012 г., регистриран в 13,02 ч.
Припомням на народните представители разпределението на времето, с което разполагат парламентарните групи и независимите народни представители, което общо като минути е в рамките на 1 час – 60 минути, така както е съгласно чл. 92, ал. 2 от нашия правилник:
- Парламентарната група на ГЕРБ, с численост 117 народни представители, разполага с 25 минути;
- Парламентарната група на Коалиция за България, 40 народни представители, разполага с 10 минути;
- Парламентарната група на Движението за права и свободи, 35 народни представители, разполага с 9 минути;
- Парламентарната група на Синята коалиция, 14 народни представители, разполага с 6 минути;
- Парламентарната група на „Атака”, 10 народни представители, разполага с 5 минути;
- независимите народни представители, 24 народни представители, разполагат с 5 минути.
Сумирано като минути са общо един час.
В тези 60 минути не се включва времето за представяне на проектите за решения от вносителите и времето на министър Тотю Младенов за отговорите и участието му в провеждането на тези разисквания.
От името на вносителите от Коалиция за България и Движението за права и свободи думата има госпожа Масларова, която ще представи и Проекта на решението, така както е постъпил в пленарната зала миналия петък и в Деловодството на Народното събрание.
Слушаме Ви, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Днес е Димитровден – голям празник, и мисля, че всички ще си спомним как преди три години беше обявено, че „уж” на този ден ще излезем от кризата. Уви, щяхме!
Защо днес поставяме на дебат проблема за бъдещето на една заслужила част от българското общество – пенсионерите? На тези над 2 млн. 300 хил. жени и мъже, които имат моралното право, човешкото право да очакват този лелеян Димитровден да изглежда по друг начин, защото човешкият живот е скъпо и ценно нещо. През него ние мечтаем, вдъхновяваме се от мечтите и надеждите си, но в същото време не всички имат цял един живот пред себе си, за да мечтаят и да очакват мечтите им да се сбъднат.
Поставяме този проблем за начина на живот на пенсионерите с тревога, но и с надежда, че може би така не може. Повече не може така! Не може, защото пенсионната възраст би трябвало да се съобразява с продължителността на живота ни, който след пенсия ние получаваме – такъв живот, който е два пъти по-малко от живота на хората в Европейския съюз. Така не може, защото нашата средна пенсия е десет пъти по-ниска от средната в Европейския съюз! Така не може, защото над две трети от българските пенсионери мизерстват! Защото, за съжаление, сме шампиони по бедност сред хората над 65 години в Европейския съюз – три пъти по-бедни! Не може да си работил 30 или 35 години, да си се осигурявал, да чакаш да получиш пенсия, а вместо това да протягаш ръце за милостиня! Не може предизборно да се демагогства и да се подхвърлят трохички под формата на компенсации! Не може да се компенсира нещо, което не си получил, когато ти е трябвало. Не можете да компенсирате с нищо и онези над 300 000 пенсионери, които вече не са между нас. Звучи зловещо, но, за съжаление, е вярно, както е вярно, че с представения ни четвърти бюджет на ГЕРБ през 2013 г. не се очаква нищо добро нито за българските пенсионери, нито за техните внуци. Не са реални надеждите, защото липсва политика, защото бетонът е издигнат във фетиш и всички пенсионери са под бетона – тях просто ги няма! Пенсиите са бреме, тежест, но предизборно все пак са гласоподаватели и то важни.
Къде са онези приоритети, които обещахте за хората?! Къде са стъпките, които една по една ще доведат до подобряване на положението?! Реалисти сме, чудеса за ден или за година не се случват, но за един мандат все пак би трябвало да се случи нещо.
За един мандат предишното правителство постигна на днешния фон в пенсионната реформа колосални промени. През мандата на предишното правителство продължи да се осъществява пенсионната реформа от 2001 г. Имаше затруднения, но бяха предприети редица стъпки. Най-напред гъвкави форми за участие в пенсионната система, като се започна с откупуването до пет години трудов стаж, като беше въведено обезщетение за безработица преди пенсиониране, като се засилиха стимулите за работа след пенсионна възраст. Допълнително се въведоха програми – Националната програма помощ за пенсиониране, в която участваха за тези 3-4 години от мандата на предишното правителство близо 19 хил. души. В Закона за насърчаване на заетостта се даде шанс на работодателите и бонуси да назначават приоритетно хора над 50 г. Въведе се за първи път Програмата „В подкрепа на майчинството”, в която всяка година средногодишно участваха по близо 4 хил. души.
Една от основните задачи на предишното правителство беше доверието в пенсионната система, но и пенсиите да дават по-добър стандарт.
През 2006 г. пенсиите се увеличиха два пъти – 5% на 1 юли, 4,5% на 1 октомври. И се платиха!
През 2007 г. пенсиите се увеличиха два пъти – 10% на 1 юли, 10% на 1 октомври. И се платиха!
Въведе се Швейцарското правило. През 2008 г. по Швейцарското правило се платиха 10,35% върху всички пенсии. Това беше на 1 юли. На 1 октомври се извърши преизчисляване на всички стари пенсии с по-високата осигурителна база от 2007 г. На 1 ноември се дадоха по 50 лв. на всички пенсионери с най-ниски пенсии. Всичко това беше изплатено!
През 2009 г. пенсиите се увеличиха с 19% - на 1 януари с 10% минималните, на 1 април се увеличиха и се бонусира всяка година трудов стаж. Увеличи се максималната пенсия, на 1 юли – с още 9% върху всички пенсии. И се платиха!
През целия този период, за който говоря – за предишното управление, всяка Коледа се даваха коледни добавки, които надхвърлиха 7,5 милиона. И се изплатиха!
Какво се случи през годините, когато е Вашият мандат?
Първото, което направихте през 2010 г., е да преосмислите пенсионната реформа, за която току-що бяха навършени десет години, и бяхме свикнали – увеличихте с четири месеца трудовия стаж за всяка година на всеки човек, при положение че имахме и имаме рекордна безработица. Още не беше изстинало мастилото от това решение, през следващата 2011 г. решихте да увеличите с четири месеца и възрастта, пак казвам, при положение че българските мъже живеят след пенсия девет години, а европейските – осемнадесет. Премахнахте Швейцарското правило. Да, дадохте 6,5% на вдовиците, тоест към вдовишките пенсии, при положение че бяхте обещали 40%. И предизборно в края на миналата година дадохте на минималните пенсии по някакви си символични 9 лева.
Това е реалната картина днес, за съжаление!
Какво се очаква да се случи? Аз искам само да Ви кажа, уважаеми колеги, че след всичко, което направихте и след всички неща, които коментирате пред българските граждани – изкушена съм да направя едно сравнение: какво можеш да купиш с пенсията си в 2012 г. и какво можеше да купиш с пенсията си от 2009 г.?
През 2012 г. със средната пенсия може да купите 66 кг по-малко брашно, със средномесечната пенсия може да купите 11 кг по-малко сирене, цели 48 кг по-малко захар, 33 л по-малко олио и над 280 яйца по-малко.
Малката потребителска кошница няма инфлация 9 или 10%, малката потребителска кошница надхвърля 35% инфлация.
Електроенергията се повиши с цели 36%, тоест един пенсионер днес може да си позволи по-малко от две трети от онова, което е консумирал в 2009 г.
Така че това, което обещавате от 1 април 2013 г., няма да може да компенсира нито това, което не сте дали, нито очакваната инфлация от 1 януари до 1 април следващата година.
Затова, госпожо председател, за да не е този геноцид, за да не е тази мизерия,...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как не Ви е срам!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: ...за да не се ровят хората в боклуците, за да не умират преждевременно унижени, заради това, че са строили съвременна България, проектът за решение е раздаден и ние настояваме:
„Задължава правителството на Република България да индексира всички пенсии с 12,6%, считано от 1 януари 2013 г.
Задължава правителството на Република България да осъвремени всички пенсии, считано от 1 юли 2013 г. с 50% от индекса на потребителските цени и с 50% от ръста на работната заплата за последната календарна година.”
Това всъщност е по Швейцарското правило, като кумулативният процент за 2012 г. е 2,5%. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От вносителите на Проекта за решение, № 254-02-154 от 24 октомври 2012 г., има думата госпожа Светлана Ангелова.
Слушаме Ви, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според Кодекса за социално осигуряване, пенсиите се осъвременяват всяка календарна година, като начинът за осъвременяване е регламентиран в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Последното осъвременяване на пенсиите беше извършено през периода януари – юли 2009 г. През тази година пенсиите бяха увеличени три пъти за шест месеца. В резултат на това средната пенсия за осигурителен стаж и възраст нарасна с над 25% при, забележете, средногодишна хармонизирана инфлация за 2009 г. от 2,5% и ръст на средния осигурителен доход от 10,8%. (Викове от КБ: „Браво, браво!”)
Както виждате, данните недвусмислено показват, че през 2009 г. има едно изпреварващо увеличение на пенсиите в сравнение с индекса на потребителските цени,...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво лошо има в това?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: ...на увеличаване на доходите на икономически активните лица. Тоест, Вие през 2009 г. увеличихте с над 20% от допустимото доходите на пенсионерите. (Ръкопляскания от КБ.)
Както се казва, Вие сте излезли извън чергата и това е основната причина през месец юли, когато ГЕРБ дойде на власт, да завари този недостиг в Пенсионния фонд. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
През следващите три години, поради рестриктивната политика по отношение на публичните разходи в периода на икономическа криза, пенсиите не бяха увеличавани.
Въпреки трудностите, правителството се погрижи за увеличение на доходите поне на най-уязвимите групи лица – тези, които бяха с най-ниски пенсии, и вдовишките добавки. Считано от 1 септември 2011 г. така наречената „вдовишка добавка” се увеличи от 20 на 26,5% от пенсията или сборът от пенсиите на починалия съпруг/съпруга. Увеличението на вдовишките добавки засегна над 700 000 пенсионери.
Последваща мярка за увеличаване доходите на пенсионерите с най-ниски пенсии беше увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 юни 2012 г. – от 136 лв. на 145 лв. Увеличението на пенсията получиха 736 000 пенсионери.
Освен за пенсионерите, получаващи минимална пенсия, положителна промяна през тази година имаше и за тези, чиито пари за старост, попадат между стария и новия минимален размер.
Следващата стъпка към повишаване доходите на пенсионерите – това, което предлагаме ние от 1 април 2013 г., е диференцирано увеличение на пенсиите според годината на отпускането с цел компенсиране на инфлацията за периода от последното увеличаване от месец юли 2009 г. до края на 2012 г. През този период, поради спазване на финансовата дисциплина и предприемане на мерки за ограничаване на публичните разходи през годината на кризата, размерът на пенсиите беше замразен. По тази причина могат да се предложат различни варианти за компенсиране на доходите на пенсионерите за този пропуснат период.
Диференцираният подход е избран, защото индексацията следва да компенсира поскъпването на живота в периодите без осъвременяване след отпускането на пенсията и до края на 2012 г.
Пенсиите, отпуснати през 2010 и 2011 г. при еднакви други елементи на пенсионната формула, ще бъдат различни по размер само от използвания различен среден осигурителен доход за 12-месечен период. Например пенсиите, отпуснати към месец декември 2010 г., ще бъдат с 7,6% по-високи от тези, отпуснати към месец юли 2009 г. по отношение на показателя „среден осигурителен доход за 12-месечен период”. А тези, отпуснати към месец декември 2012 г. – с близо 16%.
Само оттук следва изводът, че не е справедливо да се индексират с един и същ процент пенсии, отпуснати през отделните години на периода без осъвременяването.
В Законопроекта за бюджет на ДОО е предвидено следното. Увеличаването доходите на пенсионерите от 1 април 2013 г., както следва: отпуснатите пенсии към 31 декември 2009 г. ще бъдат увеличени с 9,8%, отпуснатите през 2010 г. – с 8,8%, отпуснатите през 2011 г. – с 5,7%, а отпуснатите през 2012 г. – с 2,2%.
Предвидено е също така увеличение на социалната пенсия за старост от 100 на 110 лв. месечно от 1 април 2013 г. Така всички нетрудови пенсии също ще получат увеличение и компенсиране на инфлацията за периода, когато не е имало осъвременяване на пенсиите.
С така предложената индексация разходите за пенсии в 2013 г. ще достигнат 7 млрд. 852 млн. лв. и ще нараснат с 582 млн. лв., тоест с 8% спрямо бюджета за 2012 г. Този допълнителен разход за пенсии през 2013 г. е обезпечен с финансиране от увеличени приходи от осигурителни вноски в резултат на разширяване на осигурителната база, като повишение на минималните осигурителни прагове през следващата година с 3,3%, както и от увеличение на максималния осигурителен доход през 2013 г. от 2000 на 2200 лв. и повишената събираемост на осигурителните вноски.
Решението, което предлагаме днес, е, че подкрепяме предприетите действия на правителството за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност от 1 април 2013 г. и повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Дами и господа народни представители, преди да обявя дискусията за открита, моля да приветстваме учениците от Втора английска гимназия „Томас Джеферсън”, София, които са на балкона на пленарната зала. (Ръкопляскания.)
Дискусията е открита.
Първи даде заявка господин Адемов.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! За нас от Движението за права и свободи увеличаването на размера на пенсиите минава през стимулиране на икономическия растеж с всички възможни мерки, в т.ч. и с увеличаване на потреблението; минава през увеличаване на брутния вътрешен продукт; минава през увеличаване на броя на заетите; минава през увеличаване на приходите от осигурителни вноски и оттам – увеличаване на размера на пенсиите.
Защо казвам това? Защото към днешна дата 53% от всички пенсии, които се изплащат в България, са за сметка на държавния бюджет. Това поставя под изключително сериозно съмнение осигурителния характер на нашата пенсионна система.
На следващо място, Вие предвиждате за Фонд „Пенсии” да отделите 9,6% от брутния вътрешен продукт. Уважаеми колеги, затова ние държим брутният вътрешен продукт да бъде достатъчно висок, да има достатъчен икономически растеж, за да може отделеният за пенсии размер да бъде достатъчно приличен и да отговори на потребностите на българските пенсионери. Този процент – 9,6% от брутния вътрешен продукт, друг е въпросът какъв е той, е най-ниският от 27-те страни – членки на Европейския съюз. Това поставя българските пенсионери най-бедни от всички пенсионери в Европейския съюз.
На следващо място, защо трябва да има такава дискусия като днешната и защо ние участваме в тази дискусия? Защото, уважаеми колеги, както се казва „ножът е опрял до кокала”, става въпрос за оцеляване през тежките зимни месеци. Тези хора, които са около прага на бедност, определен от Министерския съвет и е 241 лв., са около 1 млн. 400 хиляди. Един милион и четиристотин хиляди пенсионери в България получават пенсия около и под линията на бедност, което ги обрича изцяло на изключително тежки проблеми през зимния сезон. По информация от Националния осигурителен институт, към днешна дата 533 374 пенсионери в България получават пенсия на минимален размер – 145 лв., предвижда се за следващата година тя яда бъде 150 лв.
Защо поставям тези въпроси? Защото, ако се върнем към основата функция на понятието „пенсия”, уважаеми колеги, пенсията представлява заместващ доход на доходите от труд. Заместващ доход на доходите от труд.
Има и още една функция на така наречената „пенсия” и тя е да защитава българските пенсионери от изпадане в риска бедност. При положение че издръжката на живот за един член от семейството, по информация от изследване на Конфедерацията на независимите синдикати в България е 536 лв., представяте ли си какъв ужас изживяват тези български граждани, пак повтарям – около 1 млн. 400 хил. пенсионери, които са под прага на бедността.
С нашия проект за решение сега предлагаме да се увеличат всички пенсии от 1 януари 2013 г. с 12,6% и от 1 юли по швейцарското правило с 2,5%. Защо искаме това да се случи от 1 януари? Защото зимните месеци са най-тежките, период, в който е поставена на изпитание съдбата на българските пенсионери. Затова според нас увеличението трябва да бъде не от 1 април, а от 1 януари!
През последните няколко месеца в публичната дискусия се прокрадва идеята, че едва ли не тройната коалиция е повишавала пенсиите. Ще Ви кажа само няколко параметъра: средна работна заплата – ръст 80,6%; минимална работна заплата – ръст 88,2%; средна пенсия – ръст 82%; минимална пенсия – ръст 97,2%. Всичко това се е случвало, уважаеми колеги, при следните приходи от осигурителни вноски: ръст 25,4%. Отварям скоба, това е при положение, че през всичките тези години сме намалявали осигурителните вноски. Субсидията за покриване на недостига е 24,9%. Забележете: приходи от вноски 25,4%, субсидия за покриване на недостига 24,9%. Това е информация от отчетите на Националния осигурителен институт. За какъв дефицит и за какво увеличение става въпрос?
И сега за прословутата 2009 г., която тема се превърна в шлагер и всеки, който разбира и не разбира за какво става въпрос, си позволява да я коментира. Уважаеми колеги, не предизборно са увеличени пенсиите тогава, а всяка година по швейцарското правило през м. юли се увеличаваха пенсиите на българските пенсионери, пак повтарям – по швейцарското правило. За 2009 г., понеже това увеличение трябваше да бъде 19% и за да не ни обвинявате точно в това, което казвате сега, то беше разделено на две: от 1 април 10%, а 9% от 1 юли 2009 г.
Уважаеми колеги, забележете, пак по официална информация от отчетите за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Предвидените разходи – изразявам се точно – в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. са надвишени само с 1%. Къде е дефицитът, за който говорите, господин министър?!
Друга е темата за приходите. Там ще кажа и за приходите във Вашия бюджет за следващия период, за следващата година.
Вие предлагате увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., но забележете откъде идват тези приходи. Предлага се 435 милиона да се увеличат приходите от осигурителни вноски. Само от осигурителни вноски – 435 млн. лв. Е, как ще стане тази работа, при положение че за следващата година увеличението на заетите – пак от официалния доклад – е с 11 200? Госпожо Ангелова, в бюджета за следващата година предвиждате увеличение на средния осигурителен доход с 15 лв. Как така, откъде ще намерите тези 435 млн. лв.?! Кога говорим за дефицит – тогава или сега?! Четиристотин тридесет и пет милиона лева от кух осигурителен принос в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година и онези 120 или 130 милиона от новия данък върху лихвите, за който стана въпрос във вчерашната дискусия.
Така че, уважаеми колеги, когато говорим и когато цифрите говорят, трябва да сме достатъчно убедителни, за да не изпадаме в деликатни ситуации и да даваме обяснения след това.
По отношение на ефектите от развитието на пенсионния модел в България. Пенсионният модел е консервативна система, но не може да остане във вида, в който е била през 2000 г. например или през 2005 г. Естествено, че пенсионната система трябва да се развива.
Но какви са ефектите от развитието на пенсионния модел? Ние избрахме един модел на развитие на пенсионната система, който не се е случвал в нито една европейска страна! Наложихме едновременно модел с увеличаване на възраст и стаж, а ефективната възраст за пенсиониране, забележете, уважаеми колеги, в 27-те страни – членки на Европейския съюз, е с две години по-ниска, отколкото това, което предложихме ние!
Средната продължителност на живота, пак забележете, е с 5 години по-малко от тази на хората в Европейския съюз. С други думи, 2 години по-висока ефективна възраст за пенсиониране в Европейския съюз, при положение че в България средната продължителност на живота за мъжете и жените е с 5 години по-малко.
Още няколко думи. Моделът на пенсионна реформа в България през 2012 г., пак записано във Вашите документи, трябваше да доведе до икономия от 30 милиона! През 2017 г. трябва да доведе до икономия от 300 милиона! През 2020 г., както се изрази финансовият министър, икономията трябва да бъде 6 милиарда! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Как ще станат тези неща? Отговорете си сами. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Адемов, нещата вече са станали – защото Вие завършихте с въпроса: как ще стане това?!
Нещата вече са станали, защото от месец юли 2009 г., когато наследихме дефицит в пенсионния фонд над 2 млрд. лв., ...
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ, от място): Не е вярно! (Реплики от КБ.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: ...дефицитът през тази година е 1 млрд. 700 млн. лв. Въпреки увеличаването на пенсиите, ние намаляваме дефицита в пенсионния фонд. Ето така стават нещата – с разумна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, вижте, ако през всичките мандати започнем да си мерим дефицита, да си мерим размера на пенсиите, ще стигнем до един извод, който трябва да обедини Народното събрание, да обедини българското общество около това какъв модел на пенсионно осигуряване искаме да реализираме в България. Модела, който е възприет през 2000 г. – добър или лош, така нареченият „тристълбов модел”, трябва да го развиваме.
Вижте какво правят нашите колеги от Германия! През 2007 г. е приет законът, с който увеличиха възрастта за пенсиониране с 2 години, само че увеличението на възрастта стартира през 2012 г. и продължава до 2029 г.! До 2029 г.!
Защо ни трябваха такива ускорени темпове?! Да не би демографската картина в България да е значително по-лоша, отколкото в Германия или в другите страни от Европейския съюз? Така че решенията, моделите в пенсионната система изискват съгласие както в обществото, така и между политическите сили. Ние сме готови да търсим такова съгласие, но когато налагате модели, които водят до страдание, до лишение, до изпадане в риска „бедност”, недейте да очаквате подкрепа от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз много се радвам, че има възможност за такава дискусия, за да могат българските граждани да видят каква е разликата в управлението от 2005 до 2009 г. по отношение на социалното осигуряване и каква е в този момент. (Оживление в КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Българските граждани я виждат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да не вземат думата от място, защото пречат на говорещия на парламентарната трибуна. Ще имате възможност да се изкажете.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Разликата е много съществена. (Реплики от КБ.)
Първо, уважаеми дами и господа народни представители отляво, Вие заварихте бюджета на държавното обществено осигуряване през 2005 г., когато започнахте да управлявате, с 584 млн. лв. дефицит.
За Вашето управление от 2005 до 2009 г. увеличихте дефицита, който стана 1 млрд. 522 млн., а с последните три увеличения на пенсиите през 2009 г., които ние започнахме да плащаме от първия ден на нашето правителство, дефицитът стана над 2 млрд. 200 млн. лв.! Тоест Вие увеличавахте пенсиите, без да правите никакви реформи в пенсионната система! Увеличавахте дефицитите, които достигнаха над 2 млрд. 200 млн. лв.! Тоест за Вашия мандат на управление сте увеличили дефицитите с над милиард, милиард и половина лева! Ето това направихте Вие! И лишихте други граждани, други съсловия, за които можеше има повече пари от брутния вътрешен продукт! (Реплики от КБ.) Ето това направихте Вие! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Каква беше честната позиция на нашето правителство спрямо българските граждани, спрямо сегашните и бъдещите пенсионери? Още от първия ден започнахме реформи в пенсионната система. Вие много добре знаете, че заради демографската картина, заради застаряването на населението и за това, че сега не можем да си позволим повече от 3% дефицит, трябваше да направим тези реформи, за да не бъдат ощетявани и сегашните, и бъдещите пенсионери!
Именно от тази гледна точка през 2010, 2011, включително и тази година направихме сериозни реформи в пенсионната система, които ни дават възможност от догодина да увеличим пенсиите, всички пенсии, без да увеличаваме дефицита в Националния осигурителен институт! Напротив, да го намалим с 6 милиона!
Ние намалихме дефицита от 2 млрд. 200 млн., който заварихме от Вас! В момента е 1 млрд. 900 млн. лв.! Догодина пак ще го намалим и ще имаме възможност да увеличим пенсиите на всички пенсионери! Ето това е честната политика спрямо българските граждани, спрямо сегашните и бъдещите пенсионери! Ето това трябваше да правите, но Вие не го направихте! Ако бяхте останали на власт след 2009 г., щяхте да фалирате този пенсионен фонд – с това, което правехте! (Реплики и възгласи: „Е-е-е!” от КБ.)
Това исках да Ви кажа, за да го знаете, за да го знаят българските граждани и да си направят сметката. Затова отделяме за догодина с 0,3% повече от брутния вътрешен продукт – 9,6% от брутния вътрешен продукт за пенсии! Затова заместващият доход, който никога не е бил такъв, през 2013 г. – заместващият доход, средната пенсия на един пенсионер спрямо средномесечния нетен осигурителен доход, е 59,1 на сто, докато през 2009 г. е 56,3 на сто! Ето това правим – искаме реално да подобрим положението на българските граждани, на българските пенсионери!
Освен това, по отношение на социалната политика искам да припомня на госпожа Масларова следното. През тези три години и нещо ние непрекъснато увеличавахме услугите допълнително за българските граждани, за българските пенсионери... (реплика от народния представител Емилия Масларова), като отворихме социалните трапезарии! Закрихме неефективни програми, като „Пенсионери на море”, и създадохме социални трапезарии за 10 хил. потребители в цялата страна! (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Само едно уточнение искам да Ви направя – по Проект „Красива България” за три години с по-малко от 9 млн. лв. общо за трите години – от 2009 до 2012 г., само с финансиране от Министерството на труда и социалната политика чрез държавния бюджет, без съфинансирането от общините, ние сме ремонтирали над 90 дома за възрастни хора, за хора с увреждания, детски градини! А Вие само от един обект откраднахте 11 млн. лв.! (Шум и реплики от КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, аз искам да Ви кажа, че това е честната политика. Българските граждани трябва да знаят истината! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Господин Кутев иска думата по начина на водене. (Шум и реплики в залата.)
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, такова нахалство като Вашето не е чувано! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
От къде накъде?!... Как може да твърдите, че някой нещо е откраднал? Аз какво съм откраднал бе, господин министър? (Шум и реплики.)
Аз какво откраднах? Кой Ви дава право...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, Вие взехте думата... (Шум и реплики.)
Господин Кутев, Вие поискахме думата по начина на водене. (Народният представител Антон Кутев говори на изключени микрофони.)
Вие поискахте думата по начина на водене. Не е цитирал кой народен представител е откраднал тези 11 милиона, така че много Ви моля! Много внимателно следя дискусията! (Народният представител Антон Кутев говори на изключени микрофони.)
Господин Кутев! (Народният представител Антон Кутев говори на изключени микрофони.)
Много Ви моля, господин Кутев!
Давам думата на господин Шопов за изказване.
Господин Кутев, успокойте се. Дебатът върви достатъчно разгорещено. Ще имате възможност да се изкажете. (Шум и реплики в залата.)
Господин Шопов, слушаме Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Срамен, циничен дебат! Отвратителен дебат! Може би трябва да се вземете в ръце и да се засрамите – и едните, и другите! И тези, които го предизвикаха, и тези, които се опитват да се отбраняват, да отговарят.
Кой го предизвика – тези от БСП, които за своето дълго управление – с тройната коалиция и преди тройната коалиция, докараха минималната пенсия до 130 лева. (Реплики от КБ.)
От другата страна – тези, които през целия си мандат плакаха и продължават да плачат, и страдат от това, че предишните в края на мандата си увеличили дотолкова минималната пенсия, че тя станала на 140 лева и, видите ли, аз (казва управляващият) четири години трябваше да давам на пенсионер по 10 лева в повече, защото тези преди мен увеличили пенсията на 140 лева?!
И сега се замерят и едните, и другите с едни цифри, с едни проценти, и спорите, и се опитвате да си приписвате заслуги или да си вменявате вини, за да бъде увеличена минималната пенсия от сегашните 145 лева на 152-153 до 155-156 лева! Смешно!
И този час, в който ние тук се караме, спорим и се дърляме умират 11 души пенсионери, заради тези пенсии, с които не могат да си купят хляб, мляко, лекарства, и пенсионери, които се чудят как да изкарат зимата, защото не могат да си купят с тези пари дърва за огрев и въглища.
И когато съм казвал на някои, които идват от чужбина, за да ни научат как да живеем, каква икономика да правим и какъв бюджет да имаме, че един български пенсионер в момента получава цифром и словом – привеждам им го в евро, за да бъдат по-наясно – 68 евро, те казват: „Че малко ли е?”. Защото тези, които идват да ни учат – имаше едни ментори от Европейския парламент, не бяха наясно и мислят, че това е на ден!
И за какво излизам тук? За да Ви кажа: „Бъдете по-умерени! Бъдете по-кротки!”. Хората са наясно и с едните, и с другите. Видели са ги – едните, които ги докараха до пенсия от 130 лева, а другите, които искат сега да ги докарат до пенсия от около 155 лева и го пишат като голяма заслуга!
Има съвсем друга философия за тези неща и не швейцарски правила, и не германски пример! Ако вземете швейцарското правило и германският пример, направете пенсиите на една десета от швейцарската и германската. Това направете – недейте да ги цитирате! Тук обичате често да казвате „швейцарското правило” и мед Ви капе от устата. Направете пенсията една десета от швейцарската. Това е 500 лева минимална пенсия! А това може да стане, само че Вие нямате политическата воля. Нямате политическата визия!
И Вие (обръща се към депутатите от лявата част на залата), и Вие (обръща се към депутатите от дясната страна на залата) – и едните, и другите, сте колониални управници на България. Вие изпълнявате чужда воля! Вие изпълнявате подадени като матрица чужди бюджети! Това е чужда схема за събиране на парите в държавната хазна. Това е чужда матрица, защото Вие нямате волята да се опълчите и да осъществите, да реализирате българския национален интерес.
Могат да се съберат пари за пенсия. Ясно е! Ние от „Атака” сме Ви казвали от къде. А могат ли да се съберат повече пари за пенсии, тогава могат да се дадат и по-големи пенсии. Послушайте ни! Ние ще вкараме нов, различен от официалния, алтернативен бюджет за 2013 г. Това ще направим всеки момент. Наш колектив работи в тази посока и дава формулата, включително и за това как да се увеличи минималната пенсия, която да бъде достойна за тези, които са се трудили, за тези, които я чакат и които се надяват на нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, тук, от трибуната на Народното събрание, ще Ви разоблича в лъжа, да го чуе целият български народ и младите хора, които са тук – гости на това заседание.
Господин министър, кой е официалният измерител на инфлацията в Република България?
Кой е официалният измерител на инфлацията в Република България? – Индексът на потребителските цени.
Вие вдигате или по-скоро жалко индексирате пенсиите с хармонизирания индекс на потребителските цени, което не е сравнима мярка на инфлацията на държавите – членки на Европейския съюз. Нито една държава членка не ползва този индекс, за да провежда вътрешна политика. И когато Вие заявявате тук, от трибуната на Народното събрание, че ще компенсирате доходите с инфлацията, това е една лъжа, господин министър.
Досега натрупаната инфлация по официалния индекс е 12,6%. Изведнъж, господин министър, Вие гледате хармонизирания индекс, който няма нищо общо с тази инфлация, защото там тежестта на отделните стоки и услуги е различна, защото там се включва и това което харчат чужденците в България. Този индекс не го ползва нито една държава членка, само че изведнъж Вие се опирате на този индекс и заблуждавате хората, че ще компенсирате техните доходи с инфлацията.
Как така изведнъж, точно преди изборите се сетихте, че има пенсионери в тази държава? Миналата година Вие вдигнахте минималната пенсия с 9 лева, само защото има избори. Тук говорите за справедливост. Справедливо ли е, господин министър, да се сещате за минималната пенсия само преди избори?
Справедливо ли е да вдигате пенсиите от 1 април? Пак повтарям, че не с 9,8%, не със 7,7%, защото има възрастни хора, на които ще им бъдат индексирани пенсиите с 2,2%! Вие казвате, че това е справедливо, защото хората са работили предишната година.
Не е вярно, господин министър! Има ли пенсионери, които не са работили преди да се пенсионират, защото са нямали възраст и са чакали.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Е-е-е-е!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не е така: „Е-е-е!”, госпожо Ангелова! Защото тези хора са били унижени и не са могли да се пенсионират заради Вас, защото Вие направихте една безумна пенсионна реформа, която вдигна стажа и възрастта на тези хора. (Ръкопляскания от КБ.)
Министърът казва, че тук дефицитът за тази година щял да бъде същия, както предходната или разлика едва 6 млн. лв. Да, това е така, уважаеми дами и господа. Дефицитът не се увеличава, защото се увеличиха стажът и възрастта. Защото Вие отнехте достойнството на хората да се пенсионират. Вдигнете още стажа и възрастта и тогава може би няма да има и дефицит в този модел. И това ли ще бъде Ваша гордост?
След това – не може, господин министър, да не мислите за хората и уж за инфлацията, която според Вас е хармонизирана, а трябва да бъде националният индекс, официалният индекс, повтарям, който трябва да залегне от 1 октомври до 1 април. Какво правим с тази инфлация? Някой говори ли с колко ще се вдигнат тепърва цените? Само в бюджета е написано 3,5%, а знам, че ни очаква наистина една много тежка и сериозна зима.
Какво ще отговорите на хората за тази инфлация? Нима всички пенсионери, при тези условия и при тези мизерни заплати, ще доживеят до 1 април, за да получат мизерните трошички от Ваша страна? И Вие идвате тук и казвате, че едва ли не преди нищо не е свършено.
Ние заварихме минимална пенсия 85 лв., господин Шопов, и я направихме 136 лв. Сега те трябваше да вдигнат с 80%, колкото и ние, само че това е основната разлика между Вас и нас, защото Вие се сещате за хората, само когато идват избори. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото Вие не спазихте закона – всяка година от 1 юли да се увеличават пенсиите. Три години не спазвате закона и говорите за прозрачно управление, говорите за морал. Какъв морал има тук? Какъв морал има? Вие излъгахте хората, обещахте им по 50 лв. за възрастните пенсионери. Така ли е? Обещахте им 40% вдовишки добавки. Така ли е? Написахте в програмата, че ще има стратегия по доходите. Къде са? Това са все лъжи!
Много станаха лъжите, уважаеми дами и господа от управляващите. Хората няма да забравят тези лъжи. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Тук, от трибуната, искам да кажа следното: БСП ще преразгледа изцяло пенсионната реформа, която Вие въвеждате, и първият тур е даден със законопроекта, който внесохме – именно с възможността работниците, на които не им достигат стаж и възраст до две години, да могат да се пенсионират, защото най-важното за нас е да се изкорени бедността и да се върне достойнството на хората, което Вие отнехте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Министърът иска думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз още веднъж искам да кажа, че благодарение на реформите, които бяха направени в пенсионната система от нашето правителство, имахме възможност през този период да намалим дефицита в държавното обществено осигуряване с над 300 млн. лв., включително и за следващата година с допълнително 6 млн. лв. По този начин осигурихме възможност през следващата година, освен увеличаването на всички пенсии на българските граждани, да осигурим и повече пари за образование, за здравеопазване, за култура, за инфраструктура, за селско стопанство (шум и реплики от КБ), и във всички сфери, в които има нужда от това, включително и за допълнителни социални услуги.
Благодарение на реформите, които бяха направени в пенсионната система от българското правителство, имахме възможност през 2011 г. да увеличим вдовишките добавки от 20 на 26,5% от месец септември 2011 г., да увеличим макар и минимално, в състояние на тежка икономическа криза, минималната пенсия до 145 лв. и от 1 април догодина – на 150 лв.
Благодарение на реформите, които бяха направени от българското правителство в социално-осигурителната система, имаме възможност от догодина да увеличим, пак казвам, всички пенсии средно с 9,3 на сто, като най-големият брой пенсии – 86% от всички пенсии, включително пенсии за старост, за инвалидност, вдовишки добавки и наследствените пенсии, с 9,8 на сто за пенсиониралите се преди 31 декември 2009 г.
Благодарение на реформите, които направихме в пенсионно-осигурителната система и на пазара на труда, и в индустриалните отношения, имахме възможност да увеличим минималната работна заплата със 70 лв. общо – почти толкова, колкото беше увеличена от мандата 2005 до 2009 г. От 1 януари догодина тя ще бъде 310 лв., и то при три до четири пъти по-ниска инфлация за този период, отколкото за периода от 2005 до 2009 г.
Благодарение на реформите, които направи българското правителство в областта на социално-осигурителната система, имаме възможност да увеличим тавана на пенсиите на над 16 хил. български граждани, като той ще стане от 700 на 770 лв. Увеличаваме от 1 април 2013 г. и социалната пенсия за старост от 100,86 лв. на 110 лв., с което са свързани редица други плащания, включително и за хората с увреждания.
Именно от тази гледна точка смятам, че реформите, които предприехме през последните три години в социално-осигурителната система, включително и намаляване през този период на трудовия травматизъм и на професионалните заболявания на работното място, ни дават възможност през следващата година бюджетът да бъде по-социален и да има освен за всички пенсионери повече пари за пенсии, над 586 милиона допълнително да има и за другите сфери като образование, здравеопазване, култура, инфраструктура, селско стопанство – въобще в сферата на социалните услуги. Мисля, че това е правилната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Станка Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз ще продължа думите на министър Тотю Младенов. Да, действително благодарение на стабилизирането на пенсионната система и направените реформи през последните две години може да се осигури това увеличение на пенсиите от 1 април 2013 г.
Предвидена е индексация на пенсиите за трудова дейност с процент, равен на натрупаната инфлация, за периода от втората половина на 2009 г. до края на 2012 г., както следва. Тук ще Ви запозная с няколко цифри, за да знаят хората, които ни слушат, че 85% от всички пенсии в страната ще бъдат индексирани с 9,8%. Това са пенсиите, отпуснати до края на 2009 г., на брой 2 млн. 290 хил. Отпуснатите пенсии на брой 160 хил. 679 до края на 2010 г. ще бъдат индексирани с 8,8%. Пенсиите, отпуснати до края на 2011 г., а те са на брой 146 хил. 671, ще бъдат индексирани с 5,7%. Пенсиите до края на 2012 г., на брой 94 хил. 942, ще бъдат индексирани с 2,2%.
Увеличението има за цел да компенсира временната отмяна на осъвременяване на пенсиите за периода 2010-2012 г., което беше част от ограничаване на разходите през периода на икономическата криза. Процентите на индексиране са различни, тъй като индексацията трябва да компенсира поскъпването на живота във времето, когато не е имало осъвременяване. Минималната пенсия се увеличава от 145 лв. на 150 лв. и индексът тук също е 9,8%. Максималният размер на пенсията е 770 лв. Предвидено е увеличение на социалните пенсии и средният размер на увеличение на пенсиите е 9,3%. Средният размер на пенсията за страната от 271 лв. става 295 лв. Разходите за пенсии по бюджета за 2013 г. ще достигнат 7 млрд. 852 млн. лв., което е с 582 млн. лв. повече от 2013 г.
През 2013 г. Националният осигурителен институт ще изплати 2 млн. 692 хил. 324 пенсии, които ще получават 2 млн. 212 хил. 860 пенсионери. Диференцираният подход за увеличаване на пенсиите е икономически обоснован и справедлив. Той се налага, защото от средата на 2009 г. пенсиите не са индексирани. Ако нормалната индексация беше вървяла, то всички пенсии щяха да получат това увеличение, а тези от 2012 г. щяха да получат увеличение с процента на инфлацията, тъй като 2011 г. чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване беше променен. Според него с решение на Надзорния съвет на НОИ пенсиите се осъвременяват ежегодно от 1 юли с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната година.
На базата на отчетените средногодишни индекси на потребителските цени от второто полугодие на 2009 до края на 2012 г. сборът от всички дава 9,8%. С това се индексират 85% от всички пенсии.
Целта на диференцираното увеличение на пенсиите е да има справедливост, да се стабилизира пенсионната система. Средната пенсия от 2013 г., увеличавайки се от 271 на 295 лв. – с това се постига 59,1% – най-високият от 2000-та година досега нетен коефициент на заместване на дохода. За сравнение – 2011 г. този коефициент е бил 57%. Именно това е коректната база за сравнение с други страни, тъй като пенсията се явява заместващ доход.
Уважаеми колеги, ние знаем, че в условията на забавен икономически растеж трудно се провежда социална политика – такава, че адекватно да отговори на нуждите на обществото, но провеждането на стабилна осигурителна политика има съществен принос за преодоляване на ефекта от кризата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Цветан Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Днес разискваме една особено болезнена тема – болезнена за цялото ни общество, защото незавидното състояние на пенсионната система, ниските пенсии не вълнуват само пенсионерите. Дискусията обаче се превръща в спор между управляващи в последните два мандата – кой, как и с колко е увеличавал пенсиите. Но победител в този спор няма да има, каквито и аргументи да привеждат двете страни. Няма да има най малко поради две причини. Проблемите са много по-дълбоки, наслагвани с години. Те не могат да се решат с аритметични действия, а числата, с които се оперира, са такива, че поставят под въпрос физическото оцеляване на старите хора.
Какви са реалностите, имащи непосредствено отражение върху пенсионно-осигурителната система? – Ниска трудова заетост, притиснат до стената среден и малък бизнес (чудя се дребните търговци и занаятчии ли са олицетворение на образа на данъчния измамник, та бяха принудени да купуват нови касови апарати и да разходват средства за връзка с НАП?), висок дял на сивата икономика, корупция, която източва не само косвено, но и пряко бюджета на ДОО.
Защо стигнахме дотук? Според мен, а и не само според мен бедата е в липсата, в блокираните след 2001 г. реформи. Разглезено от благоприятната икономическа конюнктура правителство на тройната коалиция запълваше дефицитите на пенсионния фонд, без да се замисля за утрешния ден. Заделяше и по някой лев за повишение на пенсиите, нарастваше зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет.
Но ето че кризата не ни отмина. На власт вече е ГЕРБ. Страхът от финансова дестабилизация помрачи трезвия разум и вместо реформи, управляващите приложиха рестриктивни мерки, замразяване на доходите, в това число и на пенсиите.
За да съм коректен ще отбележа, че ГЕРБ рестартира пенсионната реформа по средата на своя мандат, реформа, характеризираща се обаче с колебливи и доста противоречиви действия, особено в началото. Логично позитивни ефекти няма и не се очакват в близко бъдеще заради нереформираните други обществени сфери и вяло работеща икономика. Но замириса на избори и управляващите се почувстваха „задължени” да повишат пенсиите. Остана да намерят парите. И ги намериха – с 220 милионна субсидия, представена като осигурителни вноски на служителите от специалните ведомства и разширяване на данъчното облагане с налагане на данък върху лихвите по банковите депозити.
ГЕРБ всъщност потвърди с този стил своето олевяване (шум и смях в блока на ГЕРБ). И тъй като парите стигат за осъвременяване на пенсиите на базата на хармонизирания индекс на потребителските цени, а не на реалната инфлация, стигат да бъдат осъвременени от 1 април, а не от началото на годината, няма как мнозинството да ревизира правителствените разчети.
Съжалявам, ако съм отнел илюзиите на хората, които ни гледат и слушат, ако съм попарил техните очаквания, в случая не за нещо добро. Но бих им казал: надежда има, ако следващо парламентарно мнозинство е обладано от реформаторски дух, ако има волята и куража да проведе тъй нужните реформи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата госпожа Колева.
КАТЯ КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Много неща се казаха днес по отношение на това, дори се спомена, че правителството на ГЕРБ е забравило, че в България има пенсионери, което съвсем не е вярно. Това е лъжа, изречена от колегите, намиращи се в лявата част на залата.
Аз искам да кажа, че в България са провеждани и са правени абсолютно всички варианти за актуализация на пенсиите. Винаги е имало недоволни.
Сега се прилага по-различна стъпка за увеличаване на пенсиите на нашите родители, бащи, баби, дядовци, в зависимост от годината, в която е отпусната пенсията, както беше посочено и в изказването на д-р Шайлекова. Правителството постъпва честно спрямо сегашните и бъдещите пенсионери. За осъвременяване на пенсиите от трудова дейност е приложен диференциран подход, а не поравно, както искате Вие, господа. Това е икономическо обосновано и по-коректно. Ако парите на всички се вдигат поравно, ще се изкриви моделът на връзката между стари и нови пенсии.
Нека да не забравяме, че реформата на пенсионната система, която ГЕРБ направи от началото на мандата, продължава и в момента. Във Вашите изказвания добре беше посочено, че реалните разходи за пенсии се увеличават много по-бързо от икономическия растеж в България, което показва, че наистина през последните години сме се простирали далеч извън чергата си, поне що се отнася до разходите за пенсии. За целия период от 2000 до 2010 г. реалните разходи за пенсии се увеличават с 86%, а реалният ръст на брутния вътрешен продукт – само с 57,4%. Разходите за пенсии през 2012 г. представляват 9,3% от брутния вътрешен продукт и за следващата година е заложено едно увеличение с 0,3%, тоест 9,6% от брутния вътрешен продукт.
Само едно искам да спомена: всяка година разходите на държавното обществено осигуряване надхвърлят приходите от осигуровки и дефицитът се субсидира от Републиканския бюджет. През 2008 г. тройната коалиция маскира част от тази субсидия и я представи като осигурително включване, при което държавата осигурява всеки работещ с 12% от неговия осигурителен доход. Затова в момента те говорят, че този дефицит е бил много по-малък.
Правителството на ГЕРБ стриктно спазва правилата за финансова дисциплина и въпреки това прави усилия да вдигне по-рано пенсиите за възрастните хора – от 1 април 2013 г., а не от 1 юли, както е записано в Осигурителния кодекс. (Реплики от КБ.) Това е един реалистичен вариант, обезпечен с бюджетни приходи. Увеличението струва на бюджета на НОИ 582 млн. лв. допълнително или това е увеличение на 86% от всички отпуснати пенсии.
Ако беше приложен подходът – по равно да бъдат увеличени всички пенсии с 9,8%, това щеше да струва допълнително на държавата 25 млн. лв. Целта е да има справедливост, нормални пропорции в пенсионната система, за да се стимулира осигуряването.
Правителството на ГЕРБ и сега няма да се поддаде на популистките призиви на социалистите, които дърпат България назад. Независимо от актуалните предизвикателства и трудности пред системата на държавното обществено осигуряване, увеличаването на размера на пенсиите продължава да е безспорен приоритет на правителството на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по темата?
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление, ще трябва и аз да започна с няколко цифри. Цялата пенсия за старост през предишния мандат беше повишена от 63 на 101 лв. – това прави 68%. През този мандат – от 101 лв. на 110 лв. ще бъде, ако си изпълните обещанията през 2013 г., което прави 9%. Минималната пенсия беше увеличена от 85 на 136 лв., което прави горе-долу 90%. При Вас ще бъде увеличена от 136 лв. на 150 лв., ако си изпълните обещанията – тоест с 14 лв. Това горе-долу би правило една буца сирене, ако сиренето не беше скочило доста повече през това време. Така че, тъй като инфлацията е изяла парите, Вие няма да дадете на пенсионерите една буца сирене, а всъщност ще им я вземете. Така че реално увеличение на минималната пенсия няма да има, защото тя в реална стойност ще се намали.
Средната пенсия от 152 лв. в предишния мандат беше покачена на 244 лв. и нещо, което е 82%. През този мандат е повишена от 263 лв., ако си изпълните обещанията, на 295 лв., което би означавало 20%. Само че инфлацията на малката кошница е повече от 20%. Тоест реалността е, че всички пенсии практически в реална покупателна способност, през този мандат ще намалеят и всички български пенсионери ще обеднеят.
Още по-вулгарното на Вашето поведение в този случай е, че Вие ще направите това увеличение – говорите за 500 и за 600 милиона увеличение на пенсиите през следващата година в бюджета. Вие ще го направите за сметка на дълга, защото дефицитът при Вас е над 1 милиард. Тоест Вие ще вземете пари назаем, за да увеличите пенсиите и там е огромната разлика между сегашното правителство и предишното правителство.
При предишното правителство се увеличаваха пенсиите, имаше икономически растеж, имаше огромен фискален резерв, имаше Сребърен фонд. Ние Ви оставихме 1,6 млрд. лв. в Сребърния фонд, събрани за две години. Вие какво събрахте вътре през това време? Ние Ви оставихме 8,2 милиарда фискален резерв, които Вие изядохте. Нямало пари за пенсии. Не е вярно, господин министър! Вие, лично Вие не си свършихте работата! Защото пари за пенсии има! Защото парите, които се преразпределят от държавата през консолидирания бюджет за трите години на Вашето управление, са с 18 милиарда повече отколкото за трите пълни години на нашето управление. Тоест Вие имате 6 млрд. лв. годишно повече за разпределение през бюджета, отколкото имахме ние.
Само всичките коледни надбавки на предишното правителство, които пенсионерите още си спомнят с носталгия, общо са 700 млн. лв. Вие имахте 6 милиарда. С тези пари – 6 милиарда годишно, Вие можехте да удвоите и да утроите пенсиите. Вие просто не искахте това или Вие лично не можехте! Защото в главата на министър-председателя пенсионерите не са приоритет, защото Вие не сте министърът, който може да извоюва тези пари, защото Вие не сте в състояние да го направите! Това е резултатът! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които да вземат отношение?
Разбира се от групите, които разполагат още с време, защото не всички разполагат с време? Не виждам желаещи народни представители.
В такъв случай преминаваме към гласуване на проектите за решения, които са ни предложени по силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Междувременно призовавам колегите да влязат в залата.
По силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като основно е предложението, което е от вносителите и затова то се подлага първо на гласуване. Това именно е решението, предложено от народните представители Ангел Найденов и група народни представители.
Прочитам решението:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питането на народния представител Антон Кутев до господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиките на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Задължава правителството на Република България да индексира всички пенсии с 12,6 (с натрупания процент на инфлацията за последните четири години), считано от 1 януари 2013 г.
2. Задължава правителството на Република България да осъвремени всички пенсии, считано от 1 юли 2013 г. с 50% от индекса на потребителските цени и 50% от ръста на работната заплата за последната календарна година (тоест по „швейцарското правило” като кумулативния процент за 2012 г. е 2,05%).”
Режим на гласуване по това проекторешение.
Гласували 85 народни представители: за 22, против 52, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване второто проекторешение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане от народния представител Антон Кутев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за повишаване на пенсиите
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Подкрепя предприетите действия на правителството за:
1. Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност от 1 април 2013 г.
2. Повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г.”
Режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 64, против 21, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Шум и реплики от КБ.)
Отрицателен вот? (Обръща се към КБ.)
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Гласувах против, защото както беше откраднат референдумът от българските граждани, така с това паралелно решение се открадва същинският смисъл, необходим на хората за незабавно увеличение на доходите.
Гласувах против, защото ми беше много тъжно да слушам как един бивш синдикалист, а понастоящем разпален апологет на дясно реакционно управление, защитава политически тези, които са насочени срещу българските граждани. Всичко това звучи абсурдно.
Това че днес Вие приемате едно решение, което няма нищо общо с тезите в дискусията, това че подменяте отново онова, от което се нуждаят българските граждани, с това, което им предлага и гарантира ГЕРБ, тоест мизерията, не може да бъде отговора на Народното събрание по тази дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втори отрицателен вот – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Гласувах против този проект за решение, защото той е унизителен и обиден за българските граждани. Той е смешен!
Твърди се, че следващата година ГЕРБ ще увеличава доходите на българските граждани, ще увеличава пенсиите на пенсионерите, а всъщност предвиденото увеличение даже не покрива половината от размера на инфлацията. Девет процента увеличение на пенсиите срещу 30% инфлация на стоките от първа необходимост! Това е подигравка с българските граждани, с българските пенсионери.
Това, което се опитвате да направите, господин Младенов, е да купите душите и гласовете на пенсионерите два месеца преди изборите. Но няма да стане! Те разбраха колко струвате. Те Ви дадоха оценката – Вие сте един провален министър на едно провалено правителство, особено в социалната сфера.
Ако искахте, Вие можехте да отстоите увеличението на пенсиите през предишните три години. Осемнадесет милиарда повече бюджетни разходи за три години в сравнение с правителството на Сергей Станишев! Това означава, че можехте ежегодно да увеличавате пенсиите на пенсионерите от тези 6 милиарда, които използвахте за екстри, за администрация, за бонуси, за вертолети и за други глезотии на правителството! Можехте, но не пожелахте. Не Ви стигна кураж, не Ви стигна смелост, не Ви стигна достойнство на социален министър, да защитавате хората.
Затова Ви казвам: Вие сте всичко друго – счетоводител, регистратор, защитник на бюджетния дефицит, но не и социален министър, който се грижи и на който му пука за хората и най-вече за пенсионерите! Вашият морален кредит е изчерпан и това ще се види на изборите. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трети отрицателен вот.
Има думата народният представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Гласувах против поради една лъжа, в която Вие и Вашето правителство непрекъснато убеждавате българските граждани.
Когато внесохте предложението на Закона за бюджета Вие казахте, че с това увеличение покривате цялата инфлация от последните три години.
Господин министър, чу се преди малко, че в най-добрия случай покривате една трета от сегашната инфлация и я покривате само за разходите, които хората ще направят през следващата година – за три четвърти от годината. За предните две години никаква инфлация не покривате! Хората си я понесоха, потребиха в пъти по-малко, така че Ви моля поне като човек, защото мандатът Ви е срочен, а Вие ще останете човек, да не лъжете така нагло българските граждани в очите. Поне трябва да бъдем честни, че са го изгладували и да не ги лъжем в очите и да ги убеждаваме в обратното. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От името на парламентарната група беше поискана думата.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа министри, темата на днешната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България е: „Бедността и отговорността на Партия ГЕРБ и правителството на господин Борисов за това състояние”.
Преди малко, по време на дебатите за Вашата политика по отношение на пенсионерите, господин министърът призова към честна политика. Честната политика предполага да изпълняваш това, което си обещал преди изборите. Така ли е, господин министър? (Реплики от министър Тотю Младенов.)
Само че Партия ГЕРБ беше много сладка на обещания и към пенсионери, и към работещи, и към бизнеса, и към всички преди изборите. След като взе властта пое ангажимента до края на мандата си България да бъде страна с прогресивно нарастващи доходи и стандарт на живот, доближаващ се до средноевропейския стандарт на живот. Това ли е честната политика на Партия ГЕРБ?
Днес тези приказки звучат като цинични, кухи и лъжливи обещания, защото днес, в края на мандата на Партия ГЕРБ, един от всеки двама българи живее в домакинство с доходи под прага на бедността или в тежки материални лишения.
Според Националния статистически институт само за последната година от Вашето управление броят на хората в бедност е нараснал със 120 хиляди души. За една година!
Днес в края на мандата на управлението на господин Борисов има общо около 700 хиляди българи без работа. Нали обещахте, че ще създавате нови работни места? Защо тогава безработицата нарасна двойно и кой носи отговорността за това? Една трета от младите хора в България са без работа! И сега говорим за нови сладки обещания – за поредна лъжа, за да се извоюва нов мандат за ГЕРБ.
Днес в края на мандата на това управление размерът на гарантираните минимални доходи остава непроменен четвърта година. Четвърта година! Вие говорите за социална политика – това го говори бивш синдикалист. Не мога да го разбера?! Днес обезщетението за гледане на малко дете остава 240 лв., при условие че минималната работна заплата нарасна на 310 лв. ГЕРБ по същество отнема по 70 лв. месечно от всяка осигурена майка, за да покрива дупките в бюджета на НОИ. Това е истината!
Днес в края на мандата на управлението на Партия ГЕРБ, всяка година от управлението на господин Борисов означава и е равна на 5 хиляди по-малко родени деца, или 20 хиляди по-малко родени деца за 4 години! И искате да продължите това още четири години?!
Днес натрупаната инфлация, както вече се чу по време на предишните дебати, е 12,6%, а за 2013 г. планирате в бюджета още 3,4% инфлация. Извинявайте, на фона на това гръмките обещания и хвалби, затова че ще се увеличат пенсиите с девет цяло и няколко процента – те няма да се увеличат, дори няма да се индексират реално, и други сладки приказки за учители, за други съсловия, честно казано, звучат цинично, защото дори инфлацията не се покрива с това. Четири години пропилени от живота на повечето българи! Защото има един ясен факт, който е трудно оспорим – огромната част от българските граждани в края на мандата на господин Борисов, ще живеят по-бедно, много по-бедно, отколкото през 2009 г.!
Вие дори казахте в предишните дебати, че ние сме били увеличили пенсиите непропорционално над инфлацията през 2009 г. Слава Богу, че го направихме! Иначе какво щяха да правят пенсионерите през тези три години замразяване на техните доходи?
Въпросът е, разбира се, защо се случва това? Правителството казва: „Криза е, трябва да затягаме коланите!” И кризата е виновна – все едно, че кризата е някаква Баба Яга, която ходи, сече всичко живо в България. Не е така! Защото, извинявайте, вицепремиерът господин Дянков поне три, а може би и четири пъти обяви, че кризата в България е приключила. Така ли е? Така е!
За три чисти години Ваше управление сте похарчили със 17 млрд. лв. повече, отколкото предишното правителство – по 6 милиарда на година. Питат хората: „Добре де, 17 милиарда повече сте похарчили, защо няма пари за никого? Защо няма пари за пенсионери, за майки, за полицаи, за онкоболни?” Няма отговор! Няма отговор и Вие не го давате.
Междувременно, за същите тези години и до края на мандата ще натоварите всеки един българин с нови дългове на държавата. Близо 5 млрд. лв. нов дълг! Не броя похарчените от фискалния резерв, който Ви оставихме – 5 млрд. лв. Това са по 684 лв. на един български гражданин – от новороденото, което естествено не може да плаща тези дългове сега, до най-възрастния човек. Това е сметката от Вашето управление! И догодина Вие ще събирате по-малко приходи в бюджета като дял от брутния вътрешен продукт от данъци, отколкото през кризисната 2009 г. Тогава се събираха около 21% от БВП от данъци, догодина планирате около 20%. Нали постоянно контролирате – прелитат хеликоптери на НАП, оглеждат, правят проверки?! Защо няма приходи?! Ми, контрабанда! Според международните фирми, които оперират в България, само в цигарения бранш е около една трета. И после плачете – нямало приходи, криза било! Вие сте кризата! И нямате оправдание за тази бездушна и цинична политика, която води правителството на господин Бойко Борисов.
Вие твърдите като контрааргумент: „Да, ама ние строим магистрали”. За колко ги строите? Само 19-те километра магистрала „Люлин” беше оскъпена с 60 милиона. Мостът на „Дунав мост” с колко се оскъпи? Над 30 милиона! Нали нямаше да правите анекси? „Тракия” не е ли с анекси? С анекси е! И много други примери може да се дават.
Извинявайте, предпочитам да имаме 20-30 км по-малко магистрали, построени за един мандат, но пенсионерите да не гладуват. Това беше политика на предишното правителство, затова платихме 750 млн. лв. само за коледни надбавки за пенсионерите. Само че тези пари не може да се откраднат, няма комисионни там, те се раздават на всеки човек и не може някой да се обогатява! (Ръкопляскания от КБ.)
Твърдите, че затягате контрола. Вие газите и унищожавате дребния и средния бизнес – абсолютно под нож! Преди няколко седмици бях на земеделската борса в Първенец. Хората плачат, защото като видят проверка от господин Найденов, знаят, че ще им съдерат кожите. На една дребна фирма-производител или търговец за едно административно прегрешение – 3500, глоба! Две прегрешения – 7000! Ами, те са фалирали! Знаете ли какъв е резултатът от това? Масова безработица! Защото в България бизнесът е дребен и среден, а Вие с политика на монополизация и подкрепа на картелите смазахте точно тази икономическа основа на България, след това се чудите защо няма приходи. Ами, няма да има приходи, като няма работеща икономика!
И пак се връщам: къде са 17-те млрд. лева повече разходи, които сте направили?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател.
Няма отговор! И кой спечели от тях? Няма отговор!
В края на управлението на правителството на ГЕРБ все повече хора проумяват едно нещо – управление на ГЕРБ е равно на бедност, масова бедност и мизерия на българските граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Станишев, времето.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Идва краят на това управление и никакви предизборни ходове не могат да заличат тази истина, която хората усещат на своя гръб! Когато приключат тези избори и това управление си отиде, ще започне истинска политика за преодоляване на бедността. Това е ангажимент на „Коалиция за България”! Благодаря Ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожа Ангелова искаше думата от името на група, след това е министърът. (Реплики от КБ.)
По всяко време министърът има право да иска думата. (Шум и реплики от КБ.)
Дала съм думата на госпожа Светлана Ангелова. Тя поиска думата от името на парламентарната група на ГЕРБ.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тежката икономическа обстановка наложи през последните години да водим разумна финансова политика. Благодарение на това сега става възможно да направим стъпка за повишаване на доходите, а не само за тяхното запазване. Увеличаването на възнагражденията винаги е било приоритет в политиката на ГЕРБ. (Парламентарната група на Коалиция за България напуска пленарната зала.) Разчетите на Министерството на финансите показаха, че моментът за това е подходящ. Средствата за увеличаване на пенсиите ще дойдат от повишената събираемост на осигурителните вноски, от увеличаването на максимално осигурителния доход, от увеличаването на минималните осигурителни прагове и от по-голямата събираемост на ДДС.
Някои наши опоненти определиха повишението на доходите като популизъм. Всеки има право да изкаже мнението си. ГЕРБ има своя последователна политика, в която са приоритет социалният, здравният и образователният ресор. Винаги сме казвали, че когато настъпи подходящият момент и разчетите покажат, ще има възможност за тази положителна стъпка, която ние ще предприемем.
В периода на последните три години работихме в условията на тежка финансова и икономическа криза, която засегна цяла Европа. Много държави попаднаха в сериозни икономически затруднения. Затова смятам, че не е самоцелно изтъкване фактът, че е сериозно постижение това, че у нас, въпреки усложнената ситуация, доходите на хората не са намалени през последните години за разлика от възнагражденията и пенсиите в други европейски държави. Социалният ресор винаги е бил приоритет за ГЕРБ и смятаме, че сега е точният момент да помислим за повишаване на доходите на населението.
Строгата фискална дисциплина, поддържането на стабилни финансови резултати имаше положителен ефект и в този бюджетен период вече правим първите стъпки за повишаване на доходите.
За три години – по време на нашето управление, ние ще увеличим минималната работна заплата със 70 лв. за разлика от преждеуправляващите, които за четири години увеличиха минималната работна заплата с 80 лв. Увеличихме минималната пенсия, увеличихме вдовишките добавки. През следващата година ще увеличим и пенсиите на всички пенсионери с 9,3%. Разбира се, условията не позволяват рязко увеличаване на възнагражденията. Не можем да повишим доходите на всички. Винаги ще има сектори, които се чувстват засегнати, ще настояват за по-високи заплати.
ГЕРБ е доказала, че е отговорна партия и всяко решение, което се взима и всичко, което се прави, става след внимателно обмисляне и анализ. ГЕРБ не прехвърля отговорността за взетите решения на друг. Щом в момента сме преценили да направим стъпка за повишаване на доходите на населението, значи поемаме отговорност за това.
Ние знаем, че опозицията са царе на популизма и царе на прахосничеството, но този път техният номер няма да мине. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Продължаваме с парламентарния контрол, с въпрос към министъра на външните работи Николай Младенов.
Първият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България от 8 април 2011 г.
Заповядайте, господин Станилов, да развиете Вашия въпрос към министъра.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 8 април 2011 г. настоящият състав на Народното събрание прие Решение за уреждане на нерешените въпроси между Република България и Република Турция отнасящи се до имуществени и социални въпроси.
Решението е във връзка с Договора за приятелство, подписан между България и Турция на 18 октомври 1925 г., така нареченият „Ангорски договор” и протокола към него. Решението възлага на българското правителство да ускори работата си в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция, по имуществени и социални теми и да определи актуалния размер на претенциите на българската страна.
В тази връзка Ви моля, господин министър, да ми отговорите какви мерки са предприети за изпълнение на решението на Народното събрание на Република България от 8 април 2011 г.? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос към Вас.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви за въпроса и за съвместната ни работа, когато се изработваше това решение от 8 април 2011 г. С него се определиха две задачи във връзка с имуществените въпроси в отношенията на България с Република Турция.
Първата е да се ускори работата в рамките на Съвместната комисия по нерешените въпроси между Република България и Република Турция по имуществени и социални теми, в това число и тези за тракийските българи, екзархийските имоти, паметниците на културата и други.
Първо, в изпълнение на тази задача, беше възстановена собствеността върху седем екзархийски имота в Истанбул, в това число сградата на Метоха, гробище и няколко парцела в централните квартали Шишли и Бешикташ на Истанбул.
Второ, в защита на интересите на българската общност в Цариград, с цел опазване на културно-историческото ни наследство в Турция, подпомагаме дейността на църковното настоятелство, реставрацията на желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул, ремонтно-възстановителните дейности на Метоха, екзархийската сграда и църквата към нея и поддръжката на имотите на настоятелството в Истанбул и Одрин.
Работим с турската страна за намиране на съвместно решение, чрез което църквата „Св. Стефан” в Истанбул – Желязната църква, да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
По въпроса за уреждане на имуществените претенции на наследниците на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия беше проведено заседание на Работната група по имуществените и социални въпроси в рамките на Смесената експертна комисия. Комисията беше създадена през 2009 г., заседава веднъж годишно и провежда паралелни преговори по четири групи нерешени въпроси.
Напредъкът по решаването на имуществените претенции е изключително труден. По него имаме принципни различия на позициите на двете страни. Различията са по основни въпроси.
Първо, кой точно период да се разглежда?
Второ, кои българи да се третират като бежанци и кои като изселници и какъв подход да се приложи при разглеждане на претенциите – колективен или индивидуален? Всички тези различия остават.
В процес на подготовка е следващото заседание на Смесената експертна комисия и на него ще се опитаме да направим крачка напред.
Втората задача, която Народното събрание постави, е да се обобщи и систематизира наличната документация, удостоверяваща претенциите на българската страна, както и да извърши финансов анализ и определяне на техния актуален размер. Според нас въпросът за размера на обезщетенията ще бъде актуален след като постигнем съгласие по периода на разглеждане на претенциите и за подхода, по който те ще се удовлетворяват. Наличната документация в съответните държавни органи – Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните, Държавна агенция „Архиви”, на този етап не дават основания за пълна оценка на необходимите компенсации. Видно е, че има напредък по решаването на проблеми с имотните въпроси с Република Турция. Очевидно е обаче, че имаме сериозни трудности с овъзмездяването на бежанците и на изселниците.
Ние започнахме дискусията с турското правителство на най-високо политическо равнище и го предадохме на Съвместната работна група. Резултатите, за които говорих, показват че този подход е правилен. Ако напредъкът при следващото заседание на съвместната група не ни удовлетворява, то отново ще засилим политическия диалог.
Трябва обаче всички да сме наясно, включително и в Народното събрание, и да сме сигурни, че това, което правим, е правилният подход, който имаме. Защото на политическо равнище съществуват достатъчно възможности и опасности за твърде тежки обвързаности с този въпрос, които могат да продължат да го правят нерешим, както той е останал нерешен от самото му поставяне преди близо век. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, първата част на Вашия отговор ме удовлетворява – за паметниците на културата и за екзархийските имоти. Добре, само че основният въпрос, както знаете, остава този за имотите, за които турското правителство и турското общество ще продължат да се съпротивляват и ще опитат да решат в своя полза тези въпроси.
От какво не съм доволен от Вашия отговор?
Първо, заседанието на тази комисия – един път в годината, е ужасно малко. Така това може да продължи и 20 години и да не се реши нищо.
Второ, турците, както знам много добре и съм го видял, особено когато във Ваше присъствие турският министър на европейското развитие или как се казваше, не си спомням точната формула, започна да ми обяснява, че щели да ни представят сметка от 1878 г. насам. Ние бихме могли да им представим сметка от 1396 г. насам.
Аз съм дълбоко убеден, господин министър, познавайки съвременната история на Турция, цялата философия и нагласите на турското общество, че те ще се съпротивляват докрай. Те са такива, те са османисти, сега са неоосманисти и няма да искат да признаят какво ни дължат не само от материална, но и от морална гледна точка.
В този смисъл пред Народното събрание и пред всички българи, които гледат по телевизията парламентарния контрол, Ви призовавам още веднъж: Не може да има приятелство между роба и господаря!
Ние имаме изисквания, те са наш национален интерес и ако не притискаме постоянно турската страна по всякакъв начин, тя никога няма да отстъпва, независимо от декларациите за приятелство, добросъседство и прочие, и прочие. Това е само демагогия, господин министър. Имайте го предвид!
Накрая, съвсем наскоро призовахте нас, привържениците на „Атака”, към отвореност. Господин министър, отвореността има цена (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), отвореността има сметка и тази сметка, и тази цена не бива да бъдат за сметка на българските интереси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Станилов! Ангорският договор е бил подписан през 1925 г. Явно оттогава този въпрос, който се поставя периодично в българското общество, не е намерил решенията си. Затова не смятам, че трябва да се заблуждаваме и да заблуждаваме обществото, че той ще намери решението си в рамките на една, две или три срещи.
Не е и коректно да правим формулировки от типа „те” – „ние”, да делим хората на роби или господари и така нататък.
Ако погледнете историята на българо-турските отношения, ще видите, че тя е извезана с безкрайно много проблеми през годините, създадени и от двете страни. Но през последните години ние виждаме как постепенно тези проблеми се решават. Създадените междуправителствени комисии, които целят решаването на откритите въпроси между двете страни, работят. Механизмът дава резултатите и те са видими. Да, трудни са, но са видими. Постепенно една по една темите на нашите открити въпроси отпадат от дневния ред, защото намират своите решения, които са в интерес както на българското, така и на турското общество.
Ние сме обречени да бъдем съседи, да работим заедно, да търгуваме, да пътуваме, да се радваме на географските си възможности, да работим заедно за подобряването на климата на региона на Балканите – безкрайно трудна задача. Затова съм сигурен, че колкото повече имаме диалог на високо политическо равнище, колкото по-интензивна е работата на смесените работни групи, толкова по-видими ще бъдат и резултатите. Но, пак повтарям, този въпрос седи пред българското общество, пред турското общество вече близо 100 години – от 1925 г. Не очаквайте той да бъде решен толкова бързо, в рамките на една или две дискусии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Димо Гяуров относно конкретни стъпки за защита на българските национални интереси в процеса на разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани.
Господин Гяуров, имате думата.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, на 10 октомври 2012 г. бяха публикувани официално докладите, основните документи, Пакетът на Европейската комисия по разширяването. В него са включени Стратегията по разширяването и предизвикателствата за 2012 – 2013 г. в индивидуалните направления за всяка една от страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Хърватия, Черна гора и отделно Турция и Исландия.
В стратегията са включени основни констатации и препоръки за всяка една страна поотделно. Направен е анализ на напредъка на всяка страна по политическите и икономическите критерии за присъединяване и тези препоръки следва да бъдат приети или отхвърлени от Европейския съвет през месец декември, който би следвало да приеме окончателни заключения.
Вие напоследък прокламирате активизиране на българската външна политика в региона и най-вече по отношение на нашите съседи. До момента обаче, като че ли не сме забелязали съществени резултати от тази Ваша инициатива.
Във връзка с това моят въпрос е: какви конкретни стъпки са предприети или смятате да предприемате, за да защитите българските интереси в процеса на разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани и най-вече с Република Македония, която очевидно е толерирана от Брюксел, без да се отчита нейната агресивна и на моменти откровено враждебна спрямо България политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гяуров! България е последователен застъпник на интеграцията на всички страни от Западните Балкани в Европейския съюз. Многократно сме заявявали, че това е пътят за запазване на стабилността и за икономическия напредък на целия регион.
В период на финансова криза и вътрешни проблеми в самия Европейски съюз е трудно да бъде поддържано темпото на процеса на разширяване. Несъмнено е, че фокусът на Съюза в момента е изместен в други посоки.
България обаче, като част от региона и съседна на държавите от Западните Балкани страна, не може да е безразлична към случващото се непосредствено до нашите граници. По тази причина смятам, че ние трябва да имаме ясна и точна позиция по процесите, протичащи в нашите съседи. Затова лансирах идеята да се направи една нова рамка на нашите отношения към Западните Балкани. Мисля, че сега е точният момент това да се случи. Доказателство за това е и цитираното от Вас публикуване на Пакета за разширяване. Другата седмица очакваме комисарят по разширяване Стефан Фюле в София, който да обясни позицията на Европейската комисия по доклада. В него се съдържат много чувствителни за нас въпроси, към които трябва да подходим внимателно. Няма съмнение, че най-деликатната тема е темата, свързана с Република Македония. България подкрепя по принцип европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония, но не на всяка цена. За нас като съседна страна, Македония е изключително важна и тя трябва да продължи реформите, които са необходими, за да може да реализира своя европейски път. Изпълнявайки последователно критериите за членство от основно значение за нашата оценка за напредъка на Македония, е да се следи за спазването на върховенството на закона, стриктното му прилагане във всички области на обществено-политическия живот без налагането на селективен подход.
Европейският път изисква изпълнение на критериите за членство, изисква регионално сътрудничество, в това число и добросъседски отношения. Изграждането на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество може единствено да се случва на базата на европейските ценности.
Трансграничното сътрудничество също е много важен елемент в рамките на нашия двустранен диалог.
Безпокойство обаче буди засилващата се през последните години тенденция за националистическа риторика от страна на правителството на Македония и на проправителствените средства за масова информация. Тенденциозно в страната се изгражда негативен образ на България, включително и посредством редица финансирани от правителството проекти. Сред гражданите с заявено българско самосъзнание ясно се създава атмосфера на страх и на несигурност. Има конкретни случаи, когато към български инвеститори се прилагат непазарни принципи и се препятства тяхната дейност.
Естествено за нас е важно да следим как напредва така нареченият „политически диалог на високо равнище” между Европейската комисия и Република Македония. Целта му е да се създадат условия за оценка на напредъка по-подробно, но в определени области предвид невъзможността към днешна дата Република Македония да започне преговори, поради липсата на консенсус в Европейския съвет по въпроса. Този диалог за нас е важен, защото той дава и стимул да се осъществят европейските реформи в страната.
В момента сме изправени в ситуация, в която Европейската комисия и редица страни членки трудно разбират случващото се в Македония. Докладът на комисията, по наша оценка, не отразява напълно случилото се през последната една година и не дава достатъчно критична оценка за това какво трябва оттук нататък да се направи. Ако има решение на Европейския съвет за започване на преговори с Македония, то това решение би следвало да се вземе само в ситуация, в която ние имаме всички необходими гаранции, че европейският път, който страната е избрала, ще бъде в рамките на тези преговори.
Досегашните усилия на България да разреши открити въпроси с Македония в двустранен диалог, не са дали нужния резултат.
Аз обаче съм убеден, че поставяйки открито съществуващите проблеми пред нашите европейски партньори, ние ще имаме по-голяма гаранция за сигурността на Балканите в дългосрочен план и ще разчитаме, че нашите аргументи ще бъдат възприети правилно, не само от Европейския съюз, но и от страна на Република Македония. Именно затова през следващите два месеца ние ще имаме интензивен диалог с Република Македония, за да можем да вземем информирано решение дали България да подкрепи, или не даването на дата за започване на преговори. Решението за подкрепа за даване на дата не може да бъде автоматично, имайки предвид характера на откритите въпроси, които стоят от наша страна, и оценката, която ние даваме за доклада на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Гяуров, имате думата за реплика.
ДИМО ГЯУРОВ (СК): Благодаря.
Уважаеми господин министър, с удоволствие констатирам, че мислим почти еднакво по темата. Напълно споделям тезата, че България не би следвало да подкрепя присъединяването на Македония към Европейския съюз на всяка цена. Още повече, позволявам си да отбележа, без да съм правил конкретна статистика и справки, че в Република Македония вече живее огромен процент български граждани, струва ми се няколкостотин хиляди души. Нашата държава, нашето правителство, нашата външна политика следва да ги защити в ежедневния им сблъсък с провокациите и предизвикателствата от страна на македонската администрация.
Отново се връщам към въпроса си и си позволявам да Ви обърна внимание. Някак си не намира конкретна проява всичко онова, което ние с Вас дебатираме тук от доста време. Като че ли не виждам конкретно изражение в наши инициативи и в нашата външна политика. Струва ми се, че може би трябва да разширим дебата в Народното събрание и да пристъпим към изработване на цялостна концепция и прагматично, премерено, принципно отношение към процеса на разширяване и конкретно към Македония.
В тази връзка е моето предложение. Заявявам, че със сигурност всички народни представители ще бъдат готови за такъв дебат и за такава конструктивна позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Гяуров, приемам Вашата идея, тя е разумна и е в съответствие с дискусиите, които сме имали в Комисията по външна политика и отбрана. Нужно е по-широко обсъждане на политиката на България към нашите съседи, към региона на Западните Балкани.
Искам обаче да сме категорично наясно с едно: България е страната, която има най-голям интерес Македония да извърви своя път към Европейския съюз на базата на критериите и изискванията, заложени в европейското законодателство, и да гледа напред в своето бъдеще. Сигурността на тази държава, стабилността на обществото й и развитието на нейните граждани е в интерес на целия регион. Затова нашата подкрепа за процесите, които текат там, винаги ще бъде конструктивна и изградена на базата на принципите, заложени в общото ни виждане, че всички наши съседи трябва да бъдат част от Европейския съюз.
В тази връзка през последните седмици сме започнали серия обучения и консултации с представители на македонската администрация, за да можем по-интензивно да споделим нашия опит с тях и им помогнем да извървят пътя пред тях. Сигурен съм, че и през следващите седмици в рамките на Народното събрание и в рамките на дискусиите ще можем да формулираме принципите на нашата политика по конструктивен начин, ангажиран с региона на нашите съседи, и в подкрепа на общата ни цел – интеграцията им в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Оставаме на тема „Македония”.
Следва въпрос от народния представител Димитър Чукарски относно позицията на Република България по отношение започване на преговори за членство в Европейския съюз на Република Македония.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се надявам, че за министъра е останало нещо, което да каже и по моя въпрос, тъй като той доста си прилича със зададения преди малко от колегата Димо Гяуров.
Уважаеми господин министър, на 10 октомври Европейската комисия обяви докладите за напредъка на страните – кандидатки за Европейския съюз. Нееднократно България е заявявала своята позиция и стремеж да играе активна роля на Балканите.
През последните години сме свидетели на кампания, водена от определени среди и с подкрепата на правителствените кръгове в Македония за отправяне на открити провокации към страната ни. Бившата Югославска република Македония, която България призна първа, е една от страните кандидатки. Във връзка с това ние трябва да имаме своята ясна и категорична позиция по отношение на самия преговорен процес, когато той започна да се провежда, но има и доста други неща, свързани с напредъка на тази страна. Най-важното обаче е нашата вътрешна еволюция, господин министър. Неслучайно посочих, че бяхме първата страна, която емоционално, смятам съвсем правилно тогава призна Република Македония, съответно държавата, която за тези 22 години не успя ясно и категорично да заяви претенциите си по отношение на формираната, създадена и в момента налагаща се национална кауза, която македонските правителствени кръгове налагат в македонското общество и през образователната система, и през неправителствените организации, и по всеки един възможен начин, провокирайки страната ни в голяма част от случаите.
Във връзка с това искам да Ви попитам: очаквате ли дата за започване на преговори с Македония? Каква е нашата позиция? Съгласна ли е Република България Македония да започне такива преговори за членство в Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чукарски! Има много какво да се каже по тази тема. Разбирам, че тя е чувствителна не само за българското общество, но разбира се, и за Народното събрание, затова има и толкова въпроси в тази посока.
В представения на 10 октомври тази година пакет по разширяването, съдържащ стратегически преглед и доклади за напредъка на отделните страни кандидатки, Европейската комисия предложи за четвърти пореден път започването на преговори с Република Македония за присъединяването към Европейския съюз. Решения обаче за евентуалното определяне на дата за начало на тези преговори ще бъде взето едва на декемврийския Съвет „Общи въпроси” и потвърдено от декемврийския Европейски съвет в края на тази година.
Както казах и преди малко, България винаги е подкрепяла европейската перспектива и ще продължи да подкрепя всички страни кандидатки за членство в Европейския съюз от Западните Балкани. Присъединяването на тези страни е от непосредствен интерес за България. Това е логиката и смисълът на европейското обединение. Това е и една от причините, гледайки икономическите предимства за страната ни, които ще се появят от разширяването на Европейския съюз в региона на Балканите.
Същевременно България стриктно се придържа към принципите, че разширяването на Европейския съюз зависи от цялостното изпълнение на критериите за членство, сред които фигурира и принципът за развитие и поддържане на добросъседски отношения. Във връзка с това България подкрепя усилията на Република Македония да изпълни тези критерии.
За съжаление обаче в двустранните ни отношения се налага една тенденция на отношение спрямо България, за която говорих преди малко, и тя влиза в противоречие с подписаната през 1999 г. съвместна Декларация за принципите на добросъседство. Основа на тази тенденция е интерпретацията на историята в силно националистически дух. За съжаление тази тенденция влияе върху обществените настроения в двете страни.
През последните години България се опитваше да реши проблема на двустранна основа. Изхождахме от убеждението, че европейският път ще накара управляващите в Скопие да приемат европейските принципи и норми на добросъседски отношения. За съжаление не видяхме това.
В момента сме предложили на македонската страна изготвянето на съвместна Пътна карта за подобряване на двустранните отношения, в която да залегнат целенасочени стъпки и действия в тази посока. Все още очакваме техния отговор.
По отношение на българската позиция в Съвета. Както казах, България подкрепя интеграцията, но не на всяка цена. Българската позиция в Съвета през месец декември тази година ще зависи изцяло от начина, по който правителството на Република Македония продължи или промени досегашната си линия на поведения спрямо Република България, както и от изпълнението на критериите, заложени в европейското законодателство.
Въпросът понастоящем се разглежда от всички български институции. Външно министерство събира и обобщава мнения, предложения, становища относно състоянието и перспективата на двустранните ни отношения. Поради особената важност и чувствителност на въпроса, както стана ясно и преди малко, съм сигурен, че ще имаме дебат и в Народното събрание.
Искам обаче категорично да сме наясно с едно: България не блокира пътя на Македония към Европейския съюз, няма интерес да прави това, защото България в най-голяма степен от всички съседи на Република Македония разбира нуждата гражданите на тази страна да се възползват от същите предимства и възможности, които българските граждани ползват след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Как и по какъв начин този път ще бъде извървян, не зависи от София, не зависи и от Брюксел. Той зависи в най-голяма степен и единствено от усилията на македонското правителство, от начина, по който то реализира реформите в дневния ред на страната му, от начина, по който то развива отношенията си със своите съседи.
По време на българското присъединяване към Европейския съюз нашата страна направи максималното, както и всички останали страни кандидатки тогава, да докажат на обществото, на Европа като цяло, че залагаме на това да оставим миналото зад нас, да гледаме общият европейски проект напред и да решим всички проблеми, които съществуват с нашите съседи. Сигурен съм, че това е правилният път, който трябва да извърви и Република Македония. Вървейки по този път, тя ще има нашата подкрепа, защото нейните граждани са най-близките хора, най-близките приятели, роднини на българските граждани. Ние имаме много общи неща, които споделяме, и най-вече имаме общ интерес от сигурност, стабилност и икономическо развитие тук, на Балканите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър.
Когато имаме прекалено много общи неща, те трудно се разделят помежду ни, така че съм съгласен с това, което казвате.
Но нека да се върнем сериозно към темата. Смятам, че многократно декларираната добронамереност от наша страна по отношение на присъединяването на Република Македония към Европейския съюз се приема от определени кръгове в Македония като признак на слабост. Аз съм убеден, че това не е така. Фактът, че Вие днес отговаряте пред Парламента на два въпроса, свързани с този процес, и фактът, че аз смятам, че ние трябва да проведем сериозен дебат по отношение на цялостната ни политика и взаимоотношения с Република Македония, показват, че ние вече сме приели нещата достатъчно сериозно.
Убеден съм, че Република Македония има огромен интерес да извърви своя път и тя дължи това преди всичко на собствените си граждани. В Република Македония цялата индустрия е насочена към производството на различни исторически факти и събития или паметници, свързани с тях. Реално хората там имат нужда от икономика, която да ги храни и която да им дава възможност да оцеляват и да живеят нормално като европейци.
Ние сме готови. Смятам, че повечето народни представители тук желаем най-доброто на македонския народ, но искаме също така да бъде съвсем ясно и категорично, че това не трябва да бъде за сметка на историческата памет, за сметка на общото ни историческо минало, което е историята на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Чукарски, аз съм съгласен с Вас. Мисля, че никой в България няма различно мнение от това, че нашите съседи в Македония, Сърбия, Босна, Херцеговина, Косово, Албания – навсякъде в региона на Западните Балкани, не са по-различни от нас. Те искат същото, което и ние – да живеем в мирна страна, в която да се развиваме спокойно, да се радваме на възможностите, които Европейският съюз ни дава, и да носим отговорностите си като член на това семейство. Сигурен съм, че всички наши съседи ще извървят този път с подкрепата на България.
Разбирам, че тази тема е чувствителна и трябва да имаме повече обсъждания в Народното събрание, за да може българската политика в максимална степен да отразява съгласието, което има в българското общество по тези въпроси. Сигурен съм – и в Народното събрание. Това не е терен за партийна политика.
Но нека никога не забравяме, че в продължение на повече от 50 години гражданите на Македония, без значение на техния етнически, религиозен и така нататък произход, са били подложени на изключително тежка пропаганда, която е изграждала негативен образ на нашата страна. Затова е трудно да преодолеем тези наслагвания от миналото, които са резултат от коминтерновската политика на Тито, дълги години реализирана в бивша Югославия, довела в крайна сметка и до разпадането на тази страна – болезнено и трудно.
Нека да си даваме сметка, че извървяването на този път не трябва да става за сметка на индивидуалните човешки контакти между българските граждани и гражданите на Македония. Нека да си даваме сметка, че извървяването на този път трябва да бъде заедно, водени от целта – двете страни, независими, териториално цели, с европейска перспектива, ръка за ръка, както с всички останали наши съседи, както с всички останали техни съседи, ще работим за интеграцията на Балканския регион в Европа.
Трудно е, знам – трудно е да се избяга от миналото, да се преодолеят тези наслагвания, особено когато са били имплантирани сред хората с такава рафинирана пропагандна машина, но съм убеден, че ако ние имаме желанието, ако тяхното правителство има желанието, това е възможно да бъде направено и в крайна сметка то е в интерес на всеки гражданин и на едната, и на другата страна, който има роднини, приятели, колеги, бизнес партньори – били те в Македония, били те в България. Това е пътят, по който можем да вървим напред. Всичко останало е заблуда.
Който смята и който пропагандира или говори (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че България е страната, която ще започне да блокира Македония по пътя й към Европейския съюз, само си търси извинение за несвършената от него работа. Работата трябва да бъде свършена в Скопие, в институциите на македонската държава, за което те ще имат нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на външните работи Николай Младенов. Благодаря за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова.
Първият е на народния представител Мая Манолова – относно цените на лекарствата през последните месеци.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, драстичното увеличение на цените на лекарствата е един от най-големите скандали по време на управлението на ГЕРБ. Този скандал костваше главата на Вашия предшественик – министър Константинов, костваше главите на шефката на Националната здравноосигурителна каса, на няколко ресорни и нересорни заместник-министри и други висши служители в здравеопазването.
По повод на този скандал беше образувана Парламентарна анкетна комисия, която да изясни причините – защо в Българя по време на управлението на Бойко Борисов цените на лекарствата нараснаха драстично.
През изминалата седмица тази комисия приключи своята работа. Знаете ли какво е записано в нейния доклад? Именно, че в резултат на законодателни промени, предприети от парламентарното мнозинство на ГЕРБ, и управленски действия на министри на ГЕРБ се е стигнало до значителна загуба на публичен ресурс, с който би следвало да се купуват лекарства. Или, казано с други думи, в резултат на прехвърлянето на част от лекарствата от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, направено през 2010 г., когато Вие бяхте шеф на Здравната комисия в Парламента, се стига до повишаване цените на лекарствата от 4 до 430%! След това при децентрализацията на търговете от Министерството на здравеопазването към болниците по сметки на експертите само за някои болници се е стигнало до преразход на пари в рамките на 8 млн. лв.! И някои по-дребни нарушения, като например, че цените на лекарствата не са актуализирани с цел понижаване в рамките на 2010 и половината от 2011 г.
Затова съвсем резонно, когато поехте министерството, Вие заявихте, че една от Вашите цели ще бъде намаляване на цените на лекарствата. Ние с удоволствие Ви гледаме по медиите, сутрин по телевизиите как обяснявате, че цените на лекарствата в България непрекъснато се понижават – на 100 лекарствени продукта, на 200, на 300 – не знам до колко са стигнали.
Но парадоксът е когато гражданите влязат в една аптека и се опитат да си купят лекарство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тогава се разбира, че това, което говорите от телевизионния екран, всъщност не е истина и цените на лекарствата за пациентите не са намалели.
Това е парадоксът. Според Вас лекарствата поевтиняват, но реално хората плащат повече за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова – 50 секунди просрочвате.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е: как се стига до този парадокс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – Десислава Атанасова, министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, на 7 август 2012 г. влезе в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, с който се предвиди Националната здравноосигурителна каса да договаря отстъпки от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност за лекарствените продукти, за които заплаща, и тази отстъпка да бъде разпределяна пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и пациента. До влизането на изменението в сила Националната здравноосигурителна каса можеше да уговаря отстъпки само от стойността на лекарствените продукти, която заплаща.
Същевременно цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства намаляват и вследствие на служебната проверка, която непрекъснато се извършва от експертите в Министерството на здравеопазването, както и с включването в Позитивния лекарствен списък на генерични лекарствени продукти с по-ниски цени.
В случай, че бъде намалена референтната стойност на дадена група лекарствени продукти, то пациентът ще плаща по-малко за най-евтиния продукт в групата. Ако по изрично желание на пациента или по преценка на лекуващия лекар му бъде предписан друг лекарствен продукт от групата, който не е референтен, то доплащането за пациента ще се увеличи. Това е основен принцип на реимбурсния модел, въведен още с Позитивния лекарствен списък от 1 април 2009 г., а именно осигуряване на най-евтиния за пациента лекарствен продукт в групата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, наистина можехте да сте по-подробна в отговора, но в крайна сметка аз схванах за какво става дума.
Поздравления, че Комисията по цени и реимбурсиране най-накрая се е заела да си свърши работата и да изпълни своето законово задължение. Извършването на служебни проверки за намаляването на референтните цени е законово задължение на тази комисия, което задължение в рамките на две години тази комисия не беше изпълнявала в резултат и на многобройните промени в нейния състав и статут, но в крайна сметка се оказа, че ако представителите на ГЕРБ във властта решат да си изпълняват задълженията по закон, може да се стигне и до някакъв позитивен ефект.
Всъщност, ако трябва да бъдем точни, извършена е служебна проверка на цените само на 500 лекарства. Чакат Ви още 500 лекарства, които след извършването на тази проверка естествено би следвало да поевтинеят, което ще означава спестяване, икономисване на публични пари.
Що се касае до другото действие с договаряне отстъпки на цените на някои лекарства от Националната здравноосигурителна каса и като цяло намаляване на референтните цени в дадена група – ето тук е парадоксът, който води до това, че цените, договорени от Касата и намаляването на референтните цени не води до поевтиняване на лекарствата нито за пациентите, нито за болниците, които провеждат търгове. Това е нещо, върху което следва да помислите, защото намаляването на едно лекарство, на цената на едно лекарство в една група, означава, че Касата плаща най-ниската цена, а пациентите, които следва да вземат други, сходни лекарства, доплащат повече (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има редица случаи, като например при пациентите с трансплантация, които не могат да си позволят заменянето на определеното им лекарство.
От друга страна, заковаването на по-ниска референтна цена означава, че болниците, които провеждат търгове в процедурите по обществени поръчки, не могат да дадат по-висока цена. Търговците на едро не се съобразяват с действията на Министерството на здравеопазването и на Комисията по цени и реимбурсиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, дадох Ви знак, че просрочвате отново времето.
МАЯ МАНОЛОВА: В крайна сметка разликата в цената се плаща от болниците, тоест Вие уж намалявате цените, уж спестявате публични пари, но реално хората плащат повече и болниците плащат повече, върху което трябва да се замислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
За дуплика – госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Манолова, благодаря, че сте коректна и отбелязахте, че вследствие на моите усилия персонално, както и на екипа ми, наистина Комисията по цени и реимбурсация заработи. Това реално се отразява на бюджета на публичния фонд.
По данни, които имам от Касата, които, разбира се, съвсем неофициално Ви казвам в момента, около и над половин милион на месец са намалели разходите за домашно лечение вследствие на работата на Комисията по цени и реимбурсиране.
Относно това дали по изрично желание на пациента или по преценка на лекуващия лекар е предписан друг лекарствен продукт, който не е референтен и се налага доплащане от пациента, това е наистина основен принцип на реимбурсния модел, въведен още на 1 април 2009 г. Тоест, ако се придържаме към този модел и този начин на реимбурсация на лекарствените продукти, така или иначе, този принцип ще остане. Винаги публичният фонд харчи публични средства, за да заплаща най-евтиния лекарствен продукт на пазара.
Виждам, че д-р Желев съвсем одобрително кима. Като бивш здравен министър той знае, че това е така.
Освен това искам да кажа, че винаги, когато има проблем с лекарствени продукти за определени заболявания, ние винаги проявяваме разбиране и към пациентските организации, така че наистина да се ползват качествени и иновативни продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Мая Манолова към министър Атанасова относно осигуряване на достъпна болнична помощ.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, ще си позволя само едно изречение по въпроса, който току-що обсъждахме.
Не е достатъчно да се спестяват публични пари за лекарства, за да каже един здравен министър, че си е свършил работата, когато има колосален проблем с цените на лекарствата в България.
Това, което трябва да направите, е да предприемете конкретни действия така че на пациентите, на хората лекарствата да им станат по-евтини.
И бих Ви дала няколко предложения – например, да отстоявате по-сериозно намаляване на ДДС върху лекарствата; да се преборите наистина за ликвидиране реално на хоризонталната и вертикалната интеграция в аптеките; да се намалят цените на регистрация на аптеки и търговци на едро и прочие, и прочие.
Хората наистина да почувстват ефекта от уж намаляването на цените на лекарствата, но темата сега е за общинските болници.
Трябва да призная, че в края на мандата на ГЕРБ, когато хората все повече ще започват да се питат какво свърши това правителство, кои от своите обещания успя да изпълни, в сектор „Здравеопазване” има едно изпълнено обещание, има едно изпълнено намерение, има реализирана една цел, прокарвана последователно от всичките министри и това е целта да бъде ликвидирано общинското здравеопазване. Целта, която господин Нанев си постави, подета от госпожа Ана-Мария Борисова, през Стефан Константинов, Вие успешно я завършвате и това е Вашето намерение да се разправите, да ликвидирате общинските болници.
Предполагам, че трофеите на бюрото на всеки един от министрите са поне по няколко. Вече сметката е над 40 фалирали болници, като на дневен ред на масата, на бюрото пред Вас са болниците в Пирдоп, в Елена, в Девин.
Какъв обаче е резултатът от ликвидирането на тези общински болници? Предполагам от протестите на хората от Девин сте разбрали, че реално хората в тези отдалечени населени места останаха на практика без здравни грижи. Те не се лекуват, не си купуват лекарства, нямат специализирана доболнична помощ. Те вече нямат и лични лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да формулирате въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА: Тези хора умират по домовете си, мрат като мухи, поради липса на здравни грижи, поради невъзможност, включително и от окаяното, мизерно положение, в което се намират да финансират достъпа си до болнична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова! Нека спазваме регламента, моля Ви, формулирайте въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА: Затова моят въпрос към Вас е: какви действия ще предприемете за осигуряване на нормално функциониране на болниците и в частност какъв ще бъде Вашият принос по отношение на общинското здравеопазване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, Вашият въпрос е: какви мерки ще предприемете за осигуряване на болничната помощ за българските граждани през 2013 г.? Не е конкретно за общинските болници, но аз ще Ви отговоря, така както говорихме преди малко и пред медиите.
Да започна от Девин, Оряхово, или не знам точно коя болница предпочитате – все болници, които носят белега от управлението на тройната коалиция. И не го казвам случайно, и не го казвам, защото тройната коалиция е виновна за всичко, а защото имам конкретни факти, госпожо Манолова.
Да започна с болницата в Оряхово, за която ще стане и по-късно въпрос във въпроса на господин Божинов, с който от вчера си говорим от парламентарната трибуна – болница, управлявана по времето на управлението на БСП в общината; болницата, която е 100% собственост на община Оряхово; болница, която има два милиона задължения; болница, която Врачанският окръжен съд е обявил в неплатежоспособност; болница, чийто управител е вземал възнаграждение в размер на 380% от средната заплата на останалия лекарски персонал, в момент когато тя вече е била пред финансов колапс.
Продължавам с болницата в Девин – идентична ситуация, с над 2 милиона задължения. Знаете, наистина хората в последните няколко дни протестираха. Аз бях в Девин, там беше и вицепремиерът Симеон Дянков. Жители и Инициативен комитет бяха тук, за да намерим решението. Решението за Девин вече е намерено – преди час Общинският съвет в Девин е взел решение, но за това може би по-късно.
Болницата в Девин, знаем вече, че е с натрупани задължения около 2 млн. лв., и то не от днес и от вчера, и по управлението на ГЕРБ. Там също Движението за права и свободи се е постарало доста. Председател на Общинския съвет – Девин, тогава, настоящ депутат, е подписвал решения, с които Общинският съвет е гласувал увеличаване между 380 и 400% на заплащането на управителя на това лечебно заведение, в момент когато Общинският съвет е познавал прекрасно финансовото състояние на болницата в Девин и когато са търсили начин да се изплатят задълженията към кредиторите. Затова смятам, че не е много коректно да се прехвърля въпросът за фалиралите общински болници на управлението на ГЕРБ.
Виждате, че сега ние търсим реални решения. Болницата в Оряхово ще бъде филиал на Врачанската болница – това ще е факт в най-скоро време, и болницата в Девин също ще отвори врати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Доста неуместни са аплодисментите на депутатите от ГЕРБ по повод фалирането на общински болници.
Няма да изпадам в конкретика и да пояснявам, че предишният кмет на Оряхово не е бил от БСП и че сегашният е от ГЕРБ. Няма да го конкретизирам, защото вината не е нито в предишния, нито в сегашния кмет на ГЕРБ, нито затова, че някой медицински управител е вземал 1000 лв. заплата. Проблемът е в целенасочената политика на правителството на ГЕРБ и на Здравното министерство да ликвидира общинските болници.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Точно така.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще бъда абсолютно конкретна с какви стъпки успяхте да фалирате не само тези две, но още 50 общински болници и да оставите хората без здравни грижи.
Първо, като повишихте необосновано високо медицинските стандарти и нивата на компетентност, така че никоя общинска болница да не отговоря на стандартите и да може да сключи договори по достатъчен брой клинични пътеки, за да си осигури финансиране. Вие стигнахте до парадокса, че даже „Пирогов” не отговаряше на нивата на компетентност, създадени от Здравното министерство. Е, щом „Пирогов” не отговаря, кой да отговаря?!
Второ, отрязахте възможността на малките болници да получават субсидия от държавата за това, че обслужват население в крайно отдалечени райони.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Точно така.
МАЯ МАНОЛОВА: По този начин отрязахте бюджетите на общинските болници, при положение че с медицинските стандарти ги задължихте да поддържат повече лекари, повече медицинска техника, повече апаратура. Вие ги стиснахте за гърлото и ги стискахте, докато ги задушихте. Това е лицемерие – че година и половина по-късно, след като ликвидирахте болницата в Девин, Вие, видите ли, решихте сега да създавате филиал на областна болница или някакво друго дружество.
Лесно е, госпожо министър, да унищожиш нещо работещо, трудно е нещо да създадеш. Със сигурност Вие във Вашия мандат няма да имате възможност да създадете каквото и да е. Просто се опитайте да създадете по-малко проблеми и на болниците, и на пациентите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, някои от фактите, които казахте, аз споделям. Неслучайно при внасянето на бюджета съм направила възражение и съм поискала допълнително средства за отпускане и предвиждане на средства за дейност в отдалечените полупланински и планински райони. Надявам се, че Вие ще ме подкрепите. (Реплики от КБ.)
За болницата в Девин. Знаем всички, които присъстваме в тази зала, защото неведнъж е коментирано, че тази болница не е фалирала днес, госпожо Манолова, и това е редно да се признае пред българските граждани. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Отпреди една година вече тя не приема пациенти и са подадени документи да й бъде отнето разрешението за дейност. Тя е в неплатежоспособност много преди това. Болницата в Оряхово е същата.
Относно това дали в мандата и в нашето управление нещо ще бъде създадено, аз мога да Ви кажа: да, ще бъде. Вчера подписахме пет договора с малки общини, които ще създадат медицински центрове с високотехнологично оборудване, ще направят строително-ремонтни дейности, така че и екипът, и пациентите да са в добри условия.
Защо са само пет? И на останалите общини предложихме да има средства и за тях, включително и на община Девин, която не се съгласи да получи един милион от Оперативна програма „Регионално развитие”.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Това не е вярно! (Шум и реплики от КБ.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И този един милион да се използва именно за закупуване на високотехнологична апаратура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): За дейност искаме, не искаме за оборудване. Не лъжете! (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля от залата да не влизате в диалог. Отговаря госпожа министърката. Тя има думата. (Шум и реплики от КБ.) Моля Ви!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен това, госпожо Манолова, бих искала да Ви кажа, че вече 13 лечебни заведения са одобрени по Оперативна програма „Регионално развитие” и са получили финансиране. Не само че всички обществени поръчки са приключили, но съвсем скоро ще започне и реалното съществуване на новите отделения за диагностика по онкология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос, всъщност това е питане от народния представител Евгений Желев относно усвояване на средства по европейските фондове с бенефициент Министерството на земеделието и горите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Господин председател, предлагам да се разменим, защото имам въпрос към министър Атанасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, ще се размените.
Следва въпрос от народния представител Георги Тодоров Божинов относно състоянието и перспективата за съществуване на болницата в град Оряхово – Врачанска област.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Болницата в град Оряхово има многогодишна история и високи професионални постижения. Дълги години е обслужвала безпроблемно жителите на общината и съседните населени места. През последните години болницата изпадна в тежка финансова и кадрова криза, а вече една година не приема пациенти. Нуждите и надеждите на хората за добре работещо лечебно заведение и добре организирана бърза и неотложна помощ са огромни. Общинското ръководство полага похвални усилия, но без ясна стратегия и конкретна национална здравна политика и радикална промяна на правителствената политика резултатите няма да бъдат задоволителни.
Моят въпрос преди смъртния случай гласеше: „Как оценявате състоянието на болницата в Оряхово и каква е перспективата за това заведение?” След вчерашните Ви изявления по повод на смъртния случай аз преформулирам своя въпрос. Вчера Вие заявихте: „Медицинското обслужване на населението в град Оряхово в този период (тоест едната година, в която няма болница, забележете, госпожо министър, Вашата дума) е нормално осигурено чрез филиала на Центъра за спешна медицинска помощ и структурите в извънболничната помощ, които са напълно достатъчни за това население”.
Госпожо министър, аз твърдя, че Спешната и неотложна помощ в Оряхово е на примитивно ниво, цинично примитивно ниво! Целият състав – двама фелдшери и един шофьор... (реплика от ГЕРБ). Вие, гдето подвиквате... са се занимавали с човека, който умря. Това е целият състав на този спешен център.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да зададете въпроса си, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как оценявате бъдещето и държите ли на думите си, че тези хора заслужават това медицинско осигуряване, което сте им дали през тази една година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, бъдете коректен. Не цитирайте само думите ми в такъв контекст, в който Вие искате да звучат. Да, действително казах, че структурите за извънболничната помощ са достатъчни за това население, структурите за извънболнична помощ, но включвайки по-нататък индивидуални практики, групови и така нататък, центрове, лаборатории. Четете конкретно изявленията ми от трибуната на Народното събрание.
По отношение на това, което се случва в болницата в Оряхово, мисля, че не е нужно отново да обяснявам, че тази болница е 100% общинска собственост, че правата на собствеността се упражняват от община Оряхово, че при извършената пререгистрация въз основа на промените през 2010 г. МБАЛ – Оряхово е получила разрешение за лечебна дейност, в което фигурират отделение по вътрешни болести, нервни, педиатрия, инфекциозни, физикална и рехабилитационна медицина и образна диагностика, но поради натрупани задължения към доставчици, към 1 септември 2011 г. със заповед на управителя на МБАЛ – Оряхово е преустановен приемът на пациенти във всички отделения, считано от 4 ноември 2011 г. Върху приходните сметки на болницата нееднократно е налаган запор в резултат на приключени изпълнителни производства.
Впоследствие заради добрата комуникация между Министерството на здравеопазването, РЗИ – Враца, изпълнителния директор на МБАЛ „Христо Ботев” – Враца, народните представители от ГЕРБ и всички, които имат отношение към болницата в Оряхово, (специална благодарност към всички лекари, които са заявили, че ще се върнат и ще работят във филиала на болницата във Враца, който ще бъде разкрит в Оряхово), където пак ще бъдат открити няколко отделения. Вчера са приети всички необходими документи, изпратени от РЗИ – Враца до Министерството на здравеопазването за издаване на ново разрешение за лечебна дейност. Те ще бъдат разгледани, ще бъде преценено дали отделенията отговарят на медицинските критерии по стандартите, дали има наличие на достатъчно човешки ресурс, който да обезпечи дейността, и ще бъде издадено разрешение за дейност, така че болницата в Оряхово, която ще е филиал на болницата във Враца, да заработи в съвсем скоро време. Благодаря. (Ръкопляскания от двама народни представители от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин председател, госпожо министър! Понеже съм го мислил дълго, ще Ви го кажа много кратко. Провежданата от Вашето правителство и от Вас здравна политика има много недостатъци. Един от основните е, че абсолютно необходими болнични заведения стават икономически невъзможни при тази водена политика. Това, което Ви го каза Мая Манолова, аз Ви го казвам с три думи. Абсолютно необходими болнични заведения стават икономически невъзможни, защото при тези стандарти на много места количеството на нуждаещите се от здравна помощ пациенти не може да осигури достатъчно приходи, с които да се осигури качествено здравеопазване. Парите отиват главно към новите частни болници. Те стават фабрики за пари. С тези пари се произвежда здраве, то пък произвежда по правилата нови пари, но всичко това е недостъпно за хората от Горни и Долни Вадим, от Лесковец. (Шум в блока на ГЕРБ.) Не кимайте с глава, защото те имат право на същата здравна помощ, каквато и ние с Вас, които живеем на жълтите плочки. И това е проблемът, че като изнесете от Враца двете отделения и ги издържате с парите на врачанската болница, нима тези 14 деца, които за една година са имали нужда от помощ, по пътеките ще осигурят парите?! Нима тези стотина души, които са имали нужда, които цитирахте вчера, с пътеките си и с платежоспособността си ще осигурят издръжката? Или ще натоварите врачанската болница?
Грешна е политиката! И ако Вие не промените политиката, всички кръпки, които правите с общинската, с държавната, със закъсалата болница – филиал, няма да Ви помогнат до изборите да свалите напрежението, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Божинов, целта ми не е да свалям напрежението до изборите или след изборите, а да се осигури на хората качествена медицинска помощ.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): И за три години какво направихте?!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не само на жълтите павета в София, но и във всяко населено място! И точно затова в момента се положиха всички усилия, за да има филиал на тази болница в Оряхово. (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за спокойствие в залата, без подвиквания и опити за влизане в диалог.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Божинов, лично ще Ви поканя заедно да открием новия филиал на оряховската болница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно случаи на нелоялна конкуренция в клиники с отделения за сърдечносъдови заболявания.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ето за това става дума – къде да отидат парите, а не на кого да се дадат за здраве.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът ми е във връзка с Ваша заповед, госпожо министър, с която се намаляват дежурствата на големите държавни болници – „Света Анна”, „Света Екатерина”, „Пирогов”, Националната кардиологична болница, и се дават дежурства на частна болница, която се появи преди няколко месеца.
Преди една седмица завърши конгресът на кардиолозите. Тогава Дружеството по кардиология, Дружеството по инвазивна хирургия и всички кардиолози излязоха с резолюция именно за нелоялна конкуренция.
Колеги, обръщам се към Вас, за да видите за какво става въпрос. Говорим за общински болници, които са пред фалит, а същевременно една частна болница, забележете, която още не е започнала работа, не е открита и забележете, управител на тази болница е заместник-министър от правителството на ГЕРБ – март месец, тази болница получава седем милиона и половина от Министерството на здравеопазването – преди да е започнала работа.
Какво се случва в тези летни месеци? Незнайно по какви пътища водещи клиники по кардиология, които са на пазара от десетки, стотици години в България, откакто в София съществува въобще кардиология, в един момент в никому неизвестна болница, забележете, как се развиват инфарктно болните като прогресия: месец юли – 10 болни; месец август – 46; месец септември – 74 инфарктно болни, които се карат от Спешната медицинска помощ в тази болница. Защо? Забележете защо. Защото за всеки спешен пациент, който е с инфаркт, Националната здравноосигурителна каса плаща – от 3 430 лв. до 4 540 лв. струва един такъв пациент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, да зададете въпроса.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Веднага отговорът е ясен.
Моят въпрос е: кое наложи издаването на заповед да се изземат дежурства на клиники, които са с по 50-60-годишен опит в това и да се дадат на клиника, на една болница, която е започнала работа от няколко месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Браво, докторе! Въпросът е къде ще отидат парите, а не кой ще бъде лекуван?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви за спокойствие в залата, без диалози.
Има думата госпожа министърката да отговори на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, първо, започвам на въпроса Ви с отговор, че не Министерството на здравеопазването осигурява финансирането чрез клинични пътеки, а това става чрез договор с Националната здравноосигурителна каса – важно уточнение!
По отношение на заповедите. Заповед № РД 09153 от 21 август 2012 г. представлява пореден акт на министъра на здравеопазването за изменение и допълнение на въведено от 2002 г. от министър Финков Методично указание за определяне на критериите и лечебните заведения за болнична помощ за насочване на пациенти с остър инфаркт на миокарда за осъществяване на спешна инвазивна диагностика и интервенционално лечение. Указанието и няколко последвали заповеди за неговото изменение и допълнение са издадени на основание Закона за здравето и във връзка с Устройствения правилник на министерството.
Съгласно посочените текстове министърът ръководи Националната система за здравеопазване и контролира дейностите за осъществяване на Спешната медицинска помощ.
Със заповедта се организира осъществяването на дейността по насочване на пациенти с остър инфаркт на миокарда към инвазивна кардиологична медицинска помощ посредством Центъра за спешна медицинска помощ. Целта е осигуряване на порядък при транспортирането и на капацитет за обработването на спешните състояния. Заповедта се отнася до насочване към болнично заведение и до транспортирането на пациентите с екипи на Спешната медицинска помощ, както и на пациенти, обърнали се сами към лечебното заведение или насочени от други специалисти или лечебни заведения, като не отменят денонощното разположение на лечебните заведения във времето, извън утвърдените графици.
С административното въвеждане на график се осигурява участие на всички лечебни заведения за болнична помощ и дейност по инвазивна кардиология на територията на съответната област, обслужването и приема на пациенти по спешност. В медицинския стандарт по кардиология са заложени комплексни изисквания за гарантиране на необходимото качество за изпълнение на дейностите, в това число инвазивна диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ, независимо от собствеността на капитала.
Съгласно въведените изисквания инвазивните процедури се изпълняват в структури с трето ниво на компетентност. Включването на лечебни заведения в графика се извършва въз основа на постъпило в Министерството на здравеопазването писмено заявление от болницата, притежаваща такова ниво на компетентност. Заявената готовност се проверява от Регионалната здравна инспекция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Михайлов за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
От така прочетеното изложение просто нямаше отговор въобще по същество. А то е съвсем елементарно нещо. Съвсем елементарно е! Има заповед, с която се вземат дежурства от „Пирогов”, от други болници и се прехвърлят на една болница. За тези, които не го знаят, това е истината – прехвърлят се на една болница, по негласна заповед – всички пациенти от Бърза помощ да се карат точно в тази болница! И аз Ви казвам какви са цифрите. Това е! Могат да се проверят цифрите. В една никому неизвестна болница в един момент растат и пациентите с пъти – от 7-10 пациенти, стават 70 пациенти. „Пирогов” и другите най-известни кардиологични клиники – „Света Екатерина”, „Света Анна” и така нататък, им намаляват драстично. С това се занимават Кардиологичното дружество и Дружеството по инвазивна хирургия. Няма смисъл да ми се чете някакво изложение. Това са фактите! Фактите са това!
Моят въпрос е свързан именно с нелоялната конкуренция. Вижте кое е сбърканото въобще в модела. От една страна, казваме: „Нямаме пари за общинско здравеопазване, нямаме пари. Ще откриваме някакви центрове, ще правим някакво реформиране”, а същевременно февруари месец – това не казахте вярно ли е, не е ли вярно, което аз със сигурност твърдя –преди да е започнала работа, тази болница е получила 7,5 млн. лв. Защо? Просто защото управителят е бивш заместник-министър. Това са въпроси, на които не трябват заповеди. Това са фактите! Фактите са абсолютно прости и толкова очевадни, че става въпрос за абсолютна, меко казано „нелоялна конкуренция”. Всички знаем на битов език как се нарича това нещо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Да каже за седемте милиона лева вярно ли е, или не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин Михайлов, ако започнем да говорим за това какви средства трябва да се финансират в болничната помощ в България и кои лечебни заведения трябва да се финансират с публични средства, започваме много широк дебат и това сме го обсъждали неведнъж. (Реплика от народния представител Михаил Михайлов.) Да, прав сте! С публични средства се финансират и частни лечебни заведения, и държавни лечебни заведения. Такъв е законът.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК, от място): Какво, да крадем ли?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, хайде Синята коалиция, макар че не ми звучи като изявление на член на дясна партия, да започнем дебат държавата да финансира единствено и само държавните лечебни заведения. Да започнем този дебат! Този дебат се е водил неведнъж в Комисията по здравеопазването. Съжалявам, че Вие не сте неин член.
Относно това какви заповеди издава министърът на здравеопазването, Ви прочетох как хронологично от 2002 г. са се движили нещата, защото Ви казвам, че се заявява готовност от лечебното заведение. Районната здравна инспекция (РЗИ) прави проверка, в случая Софийската районна здравна инспекция прави проверка и предлага на министъра. Там има трето ниво на компетентност – „В тази болница отговарят на всички условия, следва да попаднат във Вашата заповед за спешните състояния”.
Между другото, има нов текст, съгласно който на пациента се осигурява най-бърз достъп до лечебното заведение. Не мисля, че сте прав, като казвате, че някой, който се намира в източен район, бива закаран с разпоредби към „Спешна помощ” в лечебно заведение в западен район, без значение и без да конкретизирам върху това лечебно заведение. Тази заповед обхваща 35 лечебни заведения на територията на цялата страна. От тях 9 са в София.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК, от място): А фактите какви са?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Но пак Ви казвам, че дебатът за това дали с публичния ресурс от здравните вноски на всички граждани ще се финансира само болнична помощ в държавни лечебни заведения или ще се финансира във всички, без оглед на тяхната собственост, е нещо съвсем друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо министър.
Уважаеми колеги, изчерпа се и времето, което беше използвано за декларации от името на парламентарни групи. Навлезли сме и във времето на Българската национална телевизия. Нищо друго не ни остава освен да преустановим днешния парламентарен контрол, с това – и парламентарната работна седмица.
Така, както ми повелява правилникът, ви обявявам, че следващото заседание на Народното събрание ще се състои в сряда, 31 октомври 2012 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)

Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:

Екатерина Михайлова
Павел Шопов
Секретари:
Милена Христова
Любомир Иванов