Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов
Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект за програма за работата на Народното събрание за времето от 31 октомври до 2 ноември, както следва:
1. Избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
2. Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносители – Красимир Велчев и група народни представители на 19 октомври 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносители – Даниела Петрова и група народни представители, приет на първо четене на 20 септември 2012 г.
4. Проект за решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на пл. „Народно събрание” в гр. София. Вносител – Лъчезар Тошев.
5. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи и проект за решение по доклада. Вносител – Временната анкетна комисия, продължение на тази точка, в частност на доклада от петъчния пленарен ден миналата седмица.
6. Доклад на Временната парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство, и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 г. – януари 2012 г. и проект за решение по доклада. Вносител – председателят на Временната комисия.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация. Вносители – Борислав Стоянов и Петър Хлебаров от 21 август 2012 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносители – Димчо Михалевски, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова от 17 септември 2012 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев от 26 септември 2012 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител – Димчо Михалевски от 28 септември 2012 г.
13. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г. Вносители – Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунджер Кърджалиев.
14. Парламентарен контрол, предвиден за петък – 2 ноември 2012 г., с начален час 9,00 ч.
Моля да гласуваме проекта на програма.
Гласували 145 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 16.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник-председателят на Парламентарната група на Синята коалиция д-р Ваньо Шарков предлага изслушване на министър-председателя на Република България на основание чл. 99 от правилника относно катастрофалното състояние на здравната система на Република България.
Господин Шарков, моля да представите Вашето предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от нашата парламентарна група предлагаме да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България относно катастрофалното състояние на здравната система в страната.
Констатацията дори не е наша. Констатацията е на Българския лекарски съюз и на някои от пациентските организации. Констатацията е, че Националната здравноосигурителна каса е одържавена и политически подчинена структура. Констатацията е, че липсва удовлетвореност от качеството на здравеопазването както сред пациентите, така и сред българските лекари и медицинските сестри.
Безспорен факт е, че управляващите се отказаха от остойностяване на медицинските услуги, а финансовият ресурс за здравеопазване не отговаря на пакета здравни услуги, който трябва да бъде осигурен.
Никой не може, а в последните дни по-скоро не иска да отговори на въпроса къде отиват онези 50 млн. лв., по които Конституционният съд се произнесе и останаха в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но тя не може да ги харчи, защото Вие отказвате да актуализирате бюджета на Касата за 2012 г.
Липсва политическа воля за промяна в липсващото солидарно участие на държавата в осигурителния модел в България.
Вие приехте в края на 2009 г. със страшно мнозинство в този парламент от 2013 г. държавата да осигурява българските деца наравно с процента, с който се осигуряват всички български граждани. Сега – в края на 2012 г., се отказвате от тази солидарност на държавата в осигурителния модел.
Всяка година от България си тръгват 500 лекари, а завършват около 350. Това не е ли катастрофа?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка ние настояваме да се проведе изслушване на министър-председателя относно катастрофалното състояние, защото трябва в тази зала да има политически консенсус по бъдещето на българското здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шарков.
Поставям на гласуване предложението на господин Шарков за включване като точка в седмичната ни програма изслушване на министър-председателя на Република България по цитираната тема.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 15, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам процедура за прегласуване, защото противното означава, че Народното събрание остава безучастно, когато Българският лекарски съюз и пациентските организации оценяват положението в здравеопазването като катастрофално. Ние не предприемаме абсолютно нищо. Поне да излезе някой да направи контрапредложение, да предложи друга парламентарна процедура, друга ангажираност на Народното събрание с този проблем. Катастрофално е наречено положението в здравеопазването и всички добре знаем, че е вярно, че е така.
Затова Ви моля да гласувате „за” на прегласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 23, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Съобщение относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 24 до 30 октомври 2012 г.:
Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Вносители – Иван Димитров Иванов и Христо Димитров Христов. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Разпределен е още на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за доброволчеството. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за отменяне на Закона за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана.
На 29 октомври 2012 г. народният представител Митхат Мехмед Табаков на основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е депозирал писмени съгласия за възбуждане на наказателни преследвания срещу него по направените от главния прокурор искания за възбуждане на наказателни преследвания с вх. № 227-00-15 и вх. № 227-00-16.
На 30 октомври 2012 г. народният представител Гюнай Хасан Сафер на основание чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е депозирал писмени съгласия за възбуждане на наказателни преследвания срещу него по направените от главния прокурор искания за възбуждане на наказателни преследвания с вх. № 227-00-17 и вх. № 227-00-18.
Предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при писмено съгласие на народния представител не е необходимо Народното събрание да дава разрешение по постъпилите искания от главния прокурор.
Съгласно изискванията на чл. 123, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и установената парламентарна практика, заверени копия от декларираните писмени съгласия на народните представители, са предоставени на главния прокурор на Република България.
С писмо с вх. № ПГ-239-01-8 от 19 юли 2012 г., председателят на Народното събрание е уведомен, че инициативен комитет започва подписка за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”. В предвидения, съгласно чл. 12, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, тримесечен срок на 19 октомври 2012 г. с вх. № ПГ-239-01-8 в Народното събрание са внесени: учредителен протокол на инициативния комитет; мотиви за произвеждане на референдума; 232 броя бланки, съдържащи 4396 броя подписи на граждани, подкрепящи произвеждането на референдум с посочения въпрос.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да бъде валидно сезирано Народното събрание за постановяване на акт за произвеждане на национален референдум по въпрос от неговата компетентност при спазване на изискванията и ограниченията по чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от закона, е необходимо да бъдат представени от инициативния комитет не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права, които подкрепят произвеждането на референдума.
Поради неспазване на посоченото изискване, предложението за национален референдум с въпрос: „Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”, не е разпределено за разглеждане и обсъждане от постоянни комисии на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ИЗБОР НА СЪДИИ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Правя процедурно предложение и ще го подложа на гласуване в залата да бъдат допуснати съдия Венета Марковска и съдия Татяна Върбанова.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете магистратите в залата.
Дами и господа народни представители, в брой 75 на „Държавен вестник” от тази година е обнародвано решението ни за приемане на Процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
Припомням Ви съдържанието на приетото от нас решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание:
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до две минути.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите.
3. Кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до десет минути.
4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване.
5. Кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред според личните им имена по приложен списък.
6. За избрани се смятат тези двама кандидати, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
7. В случай че повече от двама кандидати, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание се считат тези, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.”
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно изслушване на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание
Комисията проведе изслушване на кандидатите на свое заседание на 24 октомври 2012 г.
Заседанието беше излъчвано в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
Във връзка с извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на основание т. 6 от Раздел ІІ на приетите с решение на Народното събрание Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България беше установено, че всички кандидати отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд – относно наличието само на българско гражданство.
След проверка на постъпилите документи на кандидатите за съдии в Конституционния съд на Република България се констатира, че същите отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията и до изслушване бяха допуснати всички предложени кандидати.
Съгласно приетите процедурни правила юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации имаха възможност не по-късно от 17 октомври 2012 г. да представят на комисията по пощата или в електронен вид на имейл на комисията становища за кандидатите.
В Комисията по правни въпроси са постъпили няколко становища – от Центъра за изследване на демокрацията, от Нов Български университет, от Фондация „Риск Монитор” и от Българско училище за политика „Димитър Паница” в подкрепа кандидатурата на госпожа Екатерина Михайлова, и от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в подкрепа кандидатурата на госпожа Венета Марковска.
В изслушването участваха всички допуснати кандидати в поредност, определена по азбучен ред според собствените им имена, по списък, неразделна част от процедурните правила.
Господин Анастасов беше представен от един от вносителите на предложението – народният представител Цецка Цачева.
Народният представител Дарин Матов като един от вносителите представи кандидатурата на госпожа Венета Петрова-Марковска.
Народният представител Веселин Методиев представи кандидатурата на госпожа Екатерина Михайлова.
Последната кандидатура – на госпожа Татяна Върбанова, беше представена от народния представител Янаки Стоилов.
В изложението си всеки от кандидатите представи своя опит, професионална биография и вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност. Отговори на поставените му от народни представители въпроси.
След проведеното изслушване на кандидатите за съдии в Конституционния съд Комисията по правни въпроси изготви доклад от него.
Всички предложени кандидати отговарят на законовите изисквания, което е видно от представените документи, мотивите на вносителите и постъпилите становища.
От предоставените документи, кадрови справки и постъпилите становища за нито един от кандидатите не са постъпили данни по определения ред и правила, от които може да се направи преценка, че са поставени под съмнение нравствените и професионалните качества на кандидата. Има постъпил един анонимен сигнал.
Съгласно т. 4 от Раздел ІІ на приетите с решение на Народното събрание Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи за кандидатите за конституционни съдии анонимни сигнали и становища не се разглеждат, какъвто е постъпилият сигнал срещу госпожа Марковска. Въпреки това от госпожа Марковска постъпи отговор, който също е публикуван на специализирания сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на съдии в Конституционния съд на Република България”.
Има постъпили становища от неправителствения сектор, които са в подкрепа на определени кандидати.
Народните представители, вносители на предложенията, представяха квалификацията, опита и професионалните качества на кандидатите.
Осигурена е възможност проведеното изслушване да бъде излъчвано директно чрез специализирания тематичен сайт. От него е публикуван и подробен стенографски протокол на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
Тази публичност и прозрачност на проведеното изслушване позволяват на народните представители да се запознаят в детайли с предложените кандидати, техните виждания по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по исканията за установяване на противоконституционност на законите и други актове, и споровете за компетентност, както и да формират мнение за тяхното представяне с оглед предстоящия избор на 31 октомври 2012 г.
От предложените четири кандидатури следва да бъдат избрани двама съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Съгласно приетите Процедурни правила за избор на съдии за избрани се смятат тези двама кандидати, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. В случай че повече от двама кандидати, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове се провежда балотаж. За избран, съответно избрани, до запълване на пълния брой на местата от квотата на Народното събрание се считат тези, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.
Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание кандидатурите за съдии в Конституционния съд на Република България да бъдат подложени на обсъждане и последователно гласуване, както и проекти за решения за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание – Приложение № 2.”
Към доклада има Приложение № 1 – Списък на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, които са подредени по азбучен ред, а именно:
1. Анастас Василев Анастасов
2. Венета Петрова Петрова-Марковска
3. Екатерина Иванова Михайлова
4. Татяна Пенева Върбанова.
Следват четири проекта за решения.
Типовият, който се съдържа в четирите проекта, съответно с четирите имена поотделно във всеки един, е:
„РЕШЕНИЕ
за избор на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 147, алинеи 1, 2 и 3 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
РЕШИ:
Избира”, съответно един от четиримата във всяко от отделните решения, „за съдия в Конституционния съд на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
Съгласно решението ни за приемане на процедурни правила, следва представянето поотделно и последователно – по азбучен ред, на кандидатите по приложения списък от доклада на Правната комисия.
Първи по азбучен ред е господин Анастас Василев Анастасов, който ще бъде представен от Красимир Велчев.
Слушаме Ви, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Биографията на обществените личности е публично достояние, затова аз няма да се спирам на подробности от професионалното развитие на кандидата, който имам честта да представям, още повече, че и двете минути не биха стигнали за това. Затова ще кажа, че и най-бегъл поглед върху биографията на господин Анастасов ще ни припомни, че той е юрист, прокурор, съдия с дълга и успешна кариера в областта на правоприлагането и правораздаването. Всичко това ни дава основание да сме сигурни: той е изградил онези качества, необходими, за да служиш на закона и на обществото.
Днес господин Анастасов е парламентарист. Той е председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предизвикателствата, посрещнати с отговорност, на свой ред дават развитие на професионалните му качества с прагматична насоченост, която трудно може да бъде достигната по друг начин.
Застанах зад тази кандидатура на нашия колега Анастасов с искреното убеждение, че той е достойна личност с висока нравственост и авторитет, пораждащи доверие в способността му да се яви като гарант на демократичните ценности, залегнали в Конституцията – качества, които ще му позволят да изпълнява успешно новата си мисия.
Кариерното развитие на съдия Анастасов, свързано с упражняване както на съдебна, така и на законодателна власт ведно с безупречната му репутация, го превръща в достоен кандидат за високия и отговорен пост на конституционен съдия. Затова призовавам всички колеги да гласуват за тази достойна кандидатура. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Следва кандидатурата на Венета Петрова Петрова-Марковска, която ще ни бъде представена от един от вносителите – народният представител Дарин Матов.
Слушаме Ви, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам удоволствието да представя на Вашето внимание кандидатурата на Венета Петрова Петрова-Марковска, за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Искам да започна още отначало с това, че госпожа Марковска е завършила Юридическия факултет на Софийския университет – право, през далечната 1973г., а в последствие придобива магистърска степен по международни отношения – право на Европейския съюз, също в Софийския университет „Климент Охридски”.
Постепенно тя преминава по стълбицата на съдебната система, като започва от младши съдия в Окръжен съд – Плевен, преминава през районен съдия в същия съд, окръжен съдия, впоследствие в Софийски градски съд, Върховен съд на Република България, съдия във Върховен административен съд, от 1997 г. до 2004 г. е председател на Второ отделение на Върховен административен съд.
От 2004 г. е заместник-председател на Върховния административен съд и ръководител на Първа колегия, а понастоящем и на Втора колегия.
Госпожа Венета Марковска е една от кандидатките с най-дългия юридически стаж – 38 години и вече два месеца, от тях 36 години – съдия, по всичките етажи и стълбици на съдебната система.
Тя е доказал се магистрат и юрист със завиден професионален опит и стаж. През целия този период тя е разглеждала всякакъв вид спорове, като се мине през наказателни, граждански, административни, като на всяка от заеманите длъжности е показала висок професионализъм.
През 2003 г. тя е избрана за член на Висшия съдебен съвет и то от квотата на съдиите, а с Решение от 12 май 2011 г. тя получава най-високото отличие, предвидено в Закона за съдебната власт, а именно Личен почетен знак – първа степен, златен.
Предишната година – 2010, получава най-високата индивидуална награда на Съюза на юристите в България, ето защо вносителите считаме, че Венета Петрова Петрова-Марковска има необходимите качества и опит, изискващи се от Конституцията и Закона за Конституционния съд, да заеме длъжността съдия в Конституционния съд на Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Матов.
Сега ще чуем номинацията на госпожа Екатерина Иванова Михайлова.
Ще ни я представи господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, да представям госпожа Екатерина Михайлова пред Вас е много лесно и в някаква степен – трудно, за две минути.
Искам да кажа едно нещо на всички колеги – Конституционният съд се формира през квоти от парламента, съдебната власт и президента. Няма по-здрав разум и логика от това парламентът да номинира и да избере парламентарист с опит, компетентен и почтен човек. Няма по-здрава логика от това, когато това е факт дълголетен, когато става дума за персона, която е стояла тук, пред прожекторите и пред камерите в продължение на много години, когато този човек е могъл в лесни и трудни моменти да покаже може или не може. Госпожа Екатерина Михайлова е показала пред няколко състава на Парламента компетентност, опитност и почтеност – нещо, което трябва да даде Парламентът от себе си на Конституционния съд, защото Конституционният съд седи над него.
Конституционният съд не е съд в онзи смисъл, който ние знаем всички. Конституционният съд е този, който ще реши политическата съдба, ако щете, на България в даден момент. И ако човек има зад гърба си опита, знанието, уменията, компетентността, то той ще бъде полезен за България, защото ние правим избор не за година, не за две, не за три, не за четири – колкото е нашият мандат, а правим избор за много, много дълго време и този избор може да се окаже наистина решаващ в трудни и тежки моменти за страната. Трябва да се разчита на сериозен човек. Трябва да се разчита на Екатерина Михайлова, според Синята коалиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Остана да ни бъде представена и кандидатурата на госпожа Татяна Пенева Върбанова, което ще направи народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Предлагаме на Вашето внимание кандидатурата на Татяна Върбанова за съдия в Конституционния съд – кандидатура на висококвалифициран и некорумпиран магистрат. Такива са очакванията на българските граждани към нашата съдебна система, включително и към тези, които действат в Конституционния съд.
Такива са очакванията и на нашите европейски партньори, които отново заявяват, че съдиите в Конституционния съд трябва да отговарят на най-високите критерии за професионализъм и почтеност.
Госпожа Върбанова е завършила право в Софийския университет „Климент Охридски”, последователно тя е била районен съдия, съдия в Софийския градски съд, а понастоящем е председател на отделение в Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Тя има богати познания и опит главно в областта на гражданското и търговското право, квалификация в областта на правото на Европейския съюз. Разполага със значителен опит по прилагането и тълкуването на правните разпоредби, също така чрез участието си в Работна група към Правната комисия – и в законодателния процес.
Ако бъдат оценени реално нейната цялостна дейност и показаното при изслушването на кандидатите, тя би трябвало да спечели доверието на по-голямата част от народните представители.
Парламентът има възможност да направи този избор и нека да убедим обществото, че колкото по-убедителни са качествата, притежавани от даден кандидат, толкова по-големи са неговите шансове той да заеме висока и отговорна длъжност.
За съжаление, неведнъж българското Народно събрание е давало сигнал точно за обратното, че доказаните качества често не са основното, което трябва да бъде подложено на преценка и не са най-прекия път към получаването на подкрепа от тези, които гласуват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е представяне, господин Шопов, сега влизаме в режим на разисквания.
Съгласно нашето решение – провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите.
Сега можете да вземете думата. Не желаете.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията? Няма.
Процедура – заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България на основание чл. 56 и 57 от нашия правилник правя процедурно предложение за тайно гласуване. (Реплики от ГЕРБ.)
Това не е хрумване. Ето протокола от 19 септември 1991 г. (показва), когато Великото Народно събрание за първи път конституира Конституционния съд. Тогава Великото Народно събрание гласува тайно. Припомням Ви, че имаше девет кандидатури, а трябваше да се изберат само четири човека. И тогава имаше представени лица – достойни, разбира се, от парламентарни групи, но при тайното гласуване се получиха различни резултати, защото при него всеки остава сам със себе си. Какво по-демократично от това?! Всъщност Конституционният съд се роди с тайно гласуване.
Затова, ако искаме да спазим традицията, предлагам, госпожо председател, тайно гласуване, защото и четиримата кандидати имат своите достойнства и нека всеки, застанал сам с бюлетината, да даде своите предпочитания. Благодаря Ви. (Народният представител Искра Фидосова показва лист.)
Не ми размахвайте това решение. Решението винаги може да се промени.
Процедура по чл. 56 и 57 – длъжна сте да я поставите на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно чл. 57 предложението се поставя на гласуване без разисквания, след като се изслуша по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
Имат думата представители на парламентарни групи, които не са съгласни с направеното предложение.
Госпожа Фидосова, след нея господин Костов.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще изразя позицията на Парламентарната група на ГЕРБ за несъгласие за тайно гласуване за избор на конституционни съдии в Конституционния съд на Република България.
Обръщам внимание, първо, че разисквахме много подробно в Комисията по правни въпроси и в пленарната зала и приехме процедурни правила с изрично решение на заседанието в пленарната зала – гласуването в точка четвърта от това решение да се извършва чрез компютризираната система за гласуване, тоест, явно. Изрично това е записано. Тези процедурни правила са обсъждани тогава.
Няма постъпили предложения и мнения дори, изразявани в подкрепа на това да има тайно гласуване. За тайното гласуване, знаете, че е необходима подготовка. След като се гласува и се вземе такова решение, ако се предположи, че ще се гласува в пленарната зала, трябва да се избере комисия в пленарната зала, да се подготвят урни, за което е необходимо отлагане и във времето с няколко дни.
Имаме приети процедурни правила, по които днес сме гласували, че ще изберем двамата представители от квотата на Народното събрание за Конституционния съд. Считам, че не е сериозно Парламентът месец, след като е приел това решение, да се обръща на обратно и да приема други, различни процедурни правила в хода на тази процедура.
Не виждам какво тайно има толкова да се прави, за да гласуваме тайно за конституционните съдии?! (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Защо, кой се притеснява?
Господин Корнезов, Вие ли се притеснявате да гласувате явно? Ако във Вашата група има натиск кой как да гласува и Вие се притеснявате от това, в нашата група няма и всеки ще гласува по съвест. Благодаря. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов няма да взема отношение.
От други парламентарни групи не виждам желаещи да изразят отношение.
Поставям на гласуване предложението, направено от името на Парламентарната група на Коалиция за България, гласуването да бъде тайно.
Гласували 161 народни представители: за 48, против 79, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на кандидатурите по азбучен ред – явно, чрез компютризираната система за гласуване.
Първо, предлагам на Вашето внимание да гласуваме за кандидатурата на господин Анастас Анастасов.
Гласували 131 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 8. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието, в смисъл че има необходимия по кворум брой гласове.
Поставям на гласуване кандидатурата на госпожа Венета Марковска.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 127, против 13, въздържали се 13. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието в смисъл, че е валидно с оглед кворума на Народното събрание.
Следващата кандидатура е на народния представител госпожа Екатерина Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 41, против няма, въздържали се 59.
Кандидатурата (решението) не е прието с оглед нужния кворум от 64 народни представители.
Гласуваме кандидатурата на госпожа Татяна Върбанова.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 21, въздържали се 69.
Гласуването не е получило нужния кворум от 64 народни представители. В този смисъл предложението не е прието.
С оглед на получените от гласуването резултати за избрани членове на Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание обявявам: господин Анастас Василев Анастасов (ръкопляскания) и госпожа Венета Петрова Петрова Марковска. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ И ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Становище на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, № 254-02-132, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 19 октомври 2012 г.
На извънредно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, №254-02-132, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 19 октомври 2012 г.
Проектът за решение бе представен от госпожа Даниела Петрова.
Българската телеграфна агенция се управлява и представлява от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание.
Съгласно изискванията на Закона за Българската телеграфна агенция и във връзка с избирането на генерален директор е необходимо да се проведе публична и прозрачна процедура.
С оглед осигуряване на максимална прозрачност на процеса следва детайлно да бъде разписана процедура, която да включва правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Агенцията.
По време на проведената дискусия комисията обсъди и предлага на бъдат направени следните изменения:
1. В Раздел 1, т. 1 думите „1 ноември 2012 г. до 14 ноември 2012 г.” се заменят с „8 ноември 2012 г. до 21 ноември 2012 г.”.
2. В Раздел 3, т. 1 думите „5 декември 2012 г.” да бъдат заменени с „12 декември 2012 г.”.
Комисията по културата, гражданското общество и медиите след проведеното обсъждане и проведено гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, № 254-02-132, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 19 октомври 2012 г., с направените предложения за изменения в него:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция:
І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
1. Предложенията за кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция се правят от народни представители от 8 ноември 2012 г. до 21 ноември 2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по културата, гражданското общество и медиите, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи:
- автобиография;
- декларация (по образец), че кандидатът притежава българско гражданство и има постоянен адрес на територията на Република България;
- декларация (по образец), че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за Българската телеграфна агенция;
- копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
- копие от трудова или осигурителна книжка, които удостоверяват наличието на професионален стаж в областта на средствата за масова информация;
- свидетелство за съдимост.
2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция.
ІІ. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. В тридневен срок от постъпване на документите Комисията по културата, гражданското общество и медиите изпраща за проверка на гражданството списък с кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция.
4. В седемдневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите концепция за развитието на Българската телеграфна агенция за срок от 5 години, която включва предложение за информационното, технологичното и финансовото осигуряване на Агенцията. В концепцията следва да бъде обсъдена и темата за ролята и мястото на Българската телеграфна агенция като национален независим информационен институт в съответствие с възложените й със Закона за Българската телеграфна агенция дейности (в размер до 15 страници).
5. В срок до три работни дни концепцията по т. 4 се публикува на интернет страницата на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
6. На свое отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по културата, гражданското общество и медиите извършва проверка на документите на кандидатите за допустимост, като за резултатите от нея се уведомяват кандидатите и се изготвя списък, съдържащ трите имена на кандидатите, допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред. Същият се публикува на интернет страницата на Комисията.
ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите на 12 декември 2012 г.
2. Комисията по културата, гражданското общество и медиите изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението – до 2 минути.
4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепцията за развитието на Българската телеграфна агенция като генерален директор – до 15 минути.
5. Въпроси от страна на народни представители – до 3 минути.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Комисията.
8. Комисията изготвя становище от изслушването и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред според личните им имена.
ІV. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание.
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване.
4. Кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред според личните им имена по приложен списък.
5. За избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
6. В случай, че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда ново гласуване между тях при същите условия.
7. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.
Решението е прието от Четиридесет и първото Народно събрание на … 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Приложение № 1 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция
Долуподписаният/ата.........................................................., с ЕГН
…………………, л.к. № …………, изд. на……………………………..
от МВР ………………………..
ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:
съм български гражданин и имам постоянен адрес на територията на Република България.
Известна ми е отговорността за даване на неверни данни по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Декларатор:
Приложение № 2 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за Българската телеграфна агенция
Долуподписаният/ата.........................................................., с ЕГН
………………, л.к. № ……………, изд. на……………………………...
от МВР ………………………..
ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:
1. Не съм обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
2. Не съм бил член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди датата на избора, ако са останали неудовлетворени кредитори.
Известна ми е отговорността за даване на неверни данни по чл. 313 от Наказателния кодекс.”
Декларатор:
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване, за предложения? Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Няма да чета Проекторешението, тъй като беше прочетено, и е подкрепено от Комисията.
Подлагам на гласуване така предложения Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, № 254-02-132, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 19 октомври 2012 г.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА ЛИЦА ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
Госпожо Петрова, отново имате думата, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 20 септември 2012 г.
„Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, подкрепен от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт. Предложението е във връзка с чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Гласуваме предложението за допускане в пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Караиванова в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 1 и 2 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По чл. 3 е постъпило предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – чл. 3 се изменя така:
„Чл. 3. Държавната парична награда за особени заслуги се предоставя на лицата по чл. 1:
1. пожизнено – за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите по чл. 2, ал. 1;
2. еднократно – в случаите по чл. 2, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Четин Казак, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
В чл. 3, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. еднократно.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, в комисията по принцип се изказах, че подкрепяме да има един самостоятелен закон, в който да се регламентират всички онези награди, които се дават по някакъв повод в нашата страна – било то като морална подкрепа, било то като финансова, с оглед да бъде освободен Кодекса за социално осигуряване и така наречените „пенсии за особени заслуги”, които в голяма степен са създавали, от една страна, напрежение между различните групи и гилдии в страната, от друга страна, разбира се, и при гласуването – ние самите сме свидетели на това. Знаете колко такива пенсии са отпуснати за особени заслуги. Те са преди всичко в областта на културата и изкуството, но, разбира се, в страната има множество заслужили хора в различни области и сфери, които са дори обикновени граждани, проявявали са гражданска доблест, себеотрицание и със своите постъпки са правили неща, с което заслужават уважението, поклона, разбира се, по някакъв начин и удостояването с една или друга награда във връзка с всичко онова, което са свършили.
Това, което предлагаме с моя колега Драгомир Стойнев, е в чл. 3, ал. 1 да отпадне т. 2. Ние ще направим сигурно колосален принос в световната практика да има награди, наречени „периодични”.
Какво значи ти периодично да си награден? Ако ти си заслужил за някаква дейност, преценяват се – има разписани и достатъчно коректни текстове, в които получаваш еднократна награда, която може да бъде достатъчно висока, за да създаде онези предпоставки, с които да реализираш по-нататък, да речем, своята дейност, тъй като това беше един от мотивите в комисията – че, видите ли, това може да са млади хора, които за три години да бъдат подпомогнати финансово, за да се развиват в една или друга дейност, или една пожизнена награда, която се прави на човек заради това, което си направил заради държавата България, за отделни нейни граждани или за отделни постижения – било то научни, културни, каквито решим да бъдат нататък, тъй като ще има подзаконов акт, който ще ги разписва и определя. Така че какво значи „периодична награда”? Обяснете ми! Аз такова чудо в световната практика не съм срещала. Опитах се да видя дали някъде има „периодична награда” – получаваш награда за една година, за две или за три години. Има награда, която е еднократна и такава, която е пожизнена.
Не виждам защо и какво се цели точно сега, имайки предвид и по-нататъшните няколко неща, които сме записали, какво целим с тези периодични награди.
Колеги, помислете какво правим! Да, еднократна награда по съответните членове и точки в тях; пожизнена награда – да, но периодична награда, за мен и моите колеги, е нещо абсолютно безсмислено. Не виждам никаква логика това да бъде нещото, с което този Парламент да се занимава.
Искам пак да попитам: някой да ми каже защо да не се удостои с еднократна награда, било и финансова, определено достижение или гражданска позиция, и защо трябва да има тази периодична награда? За мен е абсолютно безсмислено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Пенсия.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не, това не е пенсия, проф. Корнезов. Не е пенсия!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но е еднократна.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Или еднократна, или пожизнена, но „периодична” не виждам никаква логика.
Тя ще създаде много повече напрежение, защото за един ще бъде за една година, за друг ще бъде за две години и тук ще се даде възможност да има твърде много субективни решения, в което и да било формирование на Министерския съвет. Не коментирам никакъв политически умисъл в случая, но това ще създаде прецеденти и много повече напрежение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Не мога да се съглася с предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, че не бива да съществува периодична награда за срок от една до три години, за дейностите по чл. 2. Не мога да се съглася, тъй като зная, че пожизнената е до края на живота за цялостен принос. Еднократната награда е за определена изява. Смятам, че трябва да се разшири полето, много повече хора да получават награди и да имат възможност да участват в наградите. Ще дам един пример: прави се някакво откритие на лекарство, обаче това не е финалното лекарство. Ние очакваме още да се надгражда, да се открие ново лекарство и тогава може да се даде награда да кажем за три години, която всеки месец господин професора или доцента да получават. По този начин той ще продължи да работи, да надгражда и да стигне до финала на откритието си.
Смятам, че повече хора трябва да се стимулират и да бъдат наградени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема колега, консултирах се с юристи дали може да има нещо като награда, ама тя да е временна. Ами, даваме му една еднократна награда и на тази база човекът или продължава да развива своята дейност, или не продължава. Вижте, тук има и други неща, а те са: за укрепване и развитие на гражданското общество в демократичните институции; за защита правата на човека; за борба с бедствия и аварии; за опазване на околната среда.
Какво правим сега? Човекът е направил нещо в борбата с бедствия и аварии, проявил е гражданска доблест и ние му даваме временна награда за определен период от време, за две или три години, за да надгражда на тази награда. Извинете, няма никакъв логически смисъл в тази награда. Еднократната награда се дава за тези неща. Ако човекът се развива по-нататък, след време можем да му дадем още една еднократна награда. Какво значи това „периодично”, за определен период от време, да се дава за срок от една до три години, за да надгражда нещо в своето достижение някакъв млад човек?! Много Ви моля, помислете, имате юристи в парламентарните си групи, има юристи в комисиите. Мисля, че това е абсолютно безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, имате думата за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да разбера какви са мотивите. Обръщам се към присъстващите тук юристи: какви са мотивите, за да се предлага наред с пожизнената награда, за която е ясно за какво става дума – да замести досега отпусканите пенсии за особени заслуги, и еднократната награда за проява на лична доблест при изпълнение на обществения и граждански дълг? Откъде и по какви съображения се появява така наречената „периодична награда” за някакви изключителни постижения? Като са изключителни постижения, дайте му пожизнена награда или му дайте една сериозна еднократна награда, която да му помогне за определен период от време, да го стимулира да продължи да се развива.
Какво значи периодична награда за две или три години? Ще възникнат големи спорове за определяне на конкретния период. Субективизмът тук е неизбежен. Ще възникнат спорове естествено и в самата гилдията, тъй като за някакви постижения се дават две години, за други – три години.
Спестете всичките тези неудобства, спорове и целия субективизъм на тези, които ще определят конкретния срок на наградата.
За мен напълно в реда на нещата е да отпадне т. 2 на чл. 3. Правя формално предложение: да отпадне т. 2 на чл. 3, ал. 1 и съответно на това предложение – т. 3 да стане т. 2, и да остане само „еднократно”, тоест даваме пожизнена награда за всичките тези изключителни постижения и цялостен принос, а за всички останали случаи даваме еднократна награда, която естествено може да варира по размер, с оглед на това какво целим да стимулираме.
Наистина се обръщам към юристите и правя дори формално предложение, тъй като има и други спорни текстове. По-нататък в закона и специално в Преходните разпоредби, госпожо председател, мисля, че трябва още един път да се огледат тези текстове.
Затова правя процедурно предложение на основание чл. 59, ал. 1 за отлагане на разискванията по тази точка, докато не се прегледа още един път от някаква контактна или работна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги! Уважаеми колега Казак, обръщам се към Вас като вносител, тъй като бих искала да разясня това освен в комисията и тук в залата. Говорим за периодична награда, пожизнената награда е също периодична, но правим определено разграничение. (Реплики от КБ. Реплики от народния представител Любен Корнезов.) Да, пожизнената започва от определен период и съответно се изплаща на лицето.
Към настоящия момент, за да излезем от Кодекса за социално осигуряване, където се получаваше пенсия за особени заслуги, същата не беше обвързана с осигурителния стаж и съответния принос към осигурителната система. Тя пак по същия начин – при определени критерии, се получаваше от конкретно лице, по съответна процедура и от момента, в който се предложи, гласува тук в Парламента, докато лицето е живо – същата не е наследима.
Докато при наградата в случая бих искала да кажа, че тази, която е периодична, касае определен период. Административният орган определя срока и съответно инициативната група или комитет – този, който предлага лицето за награда, какъв да бъде срокът. След като предложението постъпи в съответната комисия, респективно в залата, при едно широко обсъждане Народното събрание дава своята санкция дали да бъде прието за една, две, три години, дали въобще да бъде подкрепено такъв тип предложение.
Така че, разграничението за изключителни постижения и цялостен принос в дейностите е едно – отнася се за пожизнената награда, а периодичната награда касае изключителни постижения в посочени дейности от закона, като вносителите сме преценили, че тук може да нямаме цялостен принос, може да е млад човек или в една по-зряла възраст, който е направил свое откритие или е постигнал определен резултат. Този човек следва да бъде стимулиран и оценен по този начин. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз не можах да се убедя относно адекватността, необходимостта от въвеждането на тази нова фигура – периодична награда. Няма аргументи, които да ме убедят в това, че може да се направи такова разграничение и въобще да се отпуска някаква периодична награда един вид като стипендия – за две, три години. (Реплики.) Добре, стипендия! Тогава го наречете стипендия, но дори като такава може да се отпусне еднократно и да се изплаща периодично във времето, но да се предвижда въобще периодична награда?!
Първо, аз никъде не съм виждал такова понятие периодична награда.
Второ, пак Ви повтарям, това отваря широко вратите за спорове, за субективизъм, за недоволство от страна на определена категория лица, които биха били третирани по различен начин, съобразно периодиката. Наистина ще улесним работата на отпускащия наградата орган, ако премахнем тази изкуствено създадена категория награда.
Госпожо председател, коригирам своето процедурно предложение – основанието е чл. 45, ал. 2, т. 4 от правилника, а именно предлагам отлагане на разискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Съобразно правилата в нашия правилник съм длъжна да подложа на гласуване предложението за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Други народни представители по обсъждането на конкретния чл. 3 с неговите предложения? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, което комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 43, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак, направено в залата, за отпадане в чл. 3, ал. 1, т. 2 по вносител, а това е именно: „периодично – за срок от една до три години, за изключителни постижения в дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4”. Така ли е, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на господин Казак в залата.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак в доклада на комисията, по вносител, в чл. 3, ал. 1, т. 3 да се измени и да бъде „еднократно”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 57, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 3.
Гласували 81 народни представители: за 73, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Глава втора – Условия и ред за предоставяне на държавна парична награда за особени заслуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Член 4.
Постъпило е предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Емилия Масларова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в чл. 4, ал. 2 се изменя така:
„(2) Държавната парична награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 и конкретният й размер се отпуска с решение на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има неподкрепено предложение.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам много добре да чуете текста, който е на комисията и който предлагаме да се промени.
Какво предлага комисията? „Държавната награда за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 – тоест еднократната награда – и нейният размер се отпуска с решение на Министерски съвет по предложение на министър-председателя”. Ние предлагаме всичко дотук да остане с изключение на: „по предложение на министър-председателя”.
За кои държавни награди става въпрос? Еднократните награди, които са по чл. 2, ал. 2, които са държавни парични награди за особени заслуги, се предоставят на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг.
Колеги, кое налага да бъде по предложение на министър-председателя? Не може ли една неправителствена организация, една научна организация, един министър да направи предложение в Министерския съвет, който да приеме и да отпусне тази награда? Защо допълнително създавате напрежение, което да се счита, че е чисто политическо? След като тези награди – еднократните, са за гражданска доблест, тя може да бъде по предложение от някаква структура на гражданско общество, може да бъде от областен управител, може да бъде от кмет на община, заради проявена гражданска доблест в някои случаи в дадена община – предложение до Министерския съвет. Министерският съвет е колективен орган, Министерският съвет взима колективни решения. Къде е казано и защо трябва точно еднократните награди и техният размер да са по предложение на министър-председателя? Аз мисля, че това отново създава предпоставки да се мисли, че тук се прави някакъв лобизъм.
Недейте излишно да създавате напрежение в един такъв нормативен документ, към който се стремим всички отдавна да го направим да бъде безспорен.
В случая е без значение кой е министър-председателят. Той е пръв между равни. Министерският съвет е колективен орган и по този начин Вие игнорирате правото на други организации в държавата да предлагат и да правят предложения. А министрите? Значи, министърът няма право да направи предложение за еднократна награда!? Той може да направи само за пожизнена или за временна, а за еднократна не може!
Помислете още веднъж! Аз мисля, че един такъв текст не е в услуга на никого. Вие малко сте се попрестарали, малко сте направили реверанс и на министър-председателя, но това не е добра услуга за него. Аз мисля, че той може да си каже мнението по време на заседанието на Министерския съвет, той е достатъчно авторитетен. Не слагайте такива отговорности на министър председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Реплика към изказването на госпожа Масларова – слушаме Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Много сте конструктивна, госпожо Масларова. Така влизате в тона на ГЕРБ. Назовете и кажете нещата такива, каквито са. Вие ги мислите, виждам, но като че ли въртите наоколо, заобикаляте и пак ние от „Атака” трябва да кажем истината, да сложим пръст в раната и да обясним на хората за какво става дума. Вие сте права, но бъдете точна!
Този закон и този текст са направени не за друго, а те са направени точно за министър-председателя или за управляващите в България. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Господин Корнезов, станете и Вие го назовете! Нас не ни е страх, това е Бойко Борисов. Разбира се! (Реплика на народния представител Любен Корнезов.)
Този текст е направен за това – той, у него е ножът, у него е хлябът, да се изтъпани и да каже – на този ще се даде, на онзи – няма да се даде. Какъв областен управител, какви граждански организации, какви други хора? Този закон го въвежда като субект на височайшата милост – той е човекът, който ще реши кой е проявил гражданска заслуга и кой е защитил демократичните ценности и на този, който даде, да даде.
Това е нещо като рязане на лентичките, това е нещо като приказките, които само той може да говори – за пилците, за кучетата, за да изглежда народен, за да изглежда готин, да изглежда и друг всякакъв, за да се харесва на хората. Така че, за да се хареса на хората, защо той да не решава на кого да се даде пенсия, на кого – награда, и така нататък? Това е смисълът на закона, това е всичкото.
Тук, разбира се, от ГЕРБ изпълняват волята на управляващия, на своя лидер и законът ще бъде приет без особен шум. Това е, госпожо Масларова, отговорът. Може да Ви харесва, може да не Ви харесва – не знам, но говорете точно и назовавайте нещата, такива, каквито са, защото Вие знаете какви са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Станиславова, заповядайте.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова, господин Шопов! Министър-председателят на Република България Бойко Борисов нито изглежда народен, нито готин. Той е народен и е готин.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво, браво!
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Относно това, че се дава възможност министър-председателят също да има свое мнение и да награждава достойни хора, в това няма нищо лошо. Както всички министри от Министерския съвет имат това право...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нямат!
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: ...както след това ние имаме право да гласуваме тези предложения тук в пленарната зала, какво лошо има министър-председателят също да има това право – да прави такива предложения? (Реплики на народния представител Любен Корнезов.) Абсолютно нищо извънредно.
Вие сама казахте, госпожо Масларова, че той е като първи сред..., като равен с другите министри, по-пръв е от тях. Точно заради това, което Вие сама казахте, налага това, че той може да прави предложения за заслужили граждани. Защо не?
И друго, което искам да кажа, радвам се на Вашата реакция и на Вашите остри реплики, което абсолютно гарантира втория мандат като министър-председател на господин Бойко Борисов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво, браво!
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Щом толкова много скачате в момента за този закон, просто Ви плаши, че той има абсолютен втори шанс да бъде още един мандат министър-председател на България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Бог да пази България! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Последното, което ще Ви кажа, е, че от ГЕРБ никога не сме правили закони, които са краткосрочни, които да са ни изгодни само за нашия мандат на управление. Винаги сме правили предложения, които да са в дългосрочен вариант добре за хората. Това не е закон за нашия мандат, а закон за дълги години в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Станиславова, започвам с Вас, все пак сте дама. Аз общо взето не разбрах защо ми направихте репликата, защото аз говорих юридически.
Това че Министерският съвет ще вземе решение не изключва и не прави невъзможно министър-председателят да направи предложение, но така записано „по предложение на министър-председателя” го абсолютизира. Хубаво е да можете да четете, а не да правите тук предизборни агитации от тази трибуна.
Господин Шопов, така мога да се изказвам, такъв е стилът на моя изказ. Затова се различаваме, може би затова сме интересни хората, защото всеки има своя начин на изразяване. Мисля, че много коректно и точно се изказах по закона и по начина, по който са записани някои разпоредби в него. За мен абсолютизиране на правото само на министър-председателя да прави предложения за еднократни награди и размера им не е коректно и не е правилно, без значение кой е министър-председател.
Това в момента се разбира за какво говорим и аз казах неслучайно, че колегите от ГЕРБ доста сервилно са подходили. Когато е по предложение на Министерския съвет, там може да има много, много други предложения. Те ще бъдат филтрирани, разбира се, те ще бъдат предоставени в Народното събрание, но логиката е такава, че не можеш да абсолютизираш ролята на един човек, бил той министър-председателят, в закон.
Що се отнася до промяна на законите, госпожо Станиславова, може би трябва да направите един преглед само Кодекса на труда в този мандат колко пъти сме го променили. Нека да не влизаме в тази плоскост на разговорите.
Това е мое и на мой колега предложение, предлагаме го, Ваша воля е – на волята на всеки един поотделно, по съвест да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За това ставаше дума преди малко, когато предложих да се отложат разискванията.
Това е вторият текст, който, меко казано, е доста спорен и по никакъв начин не допринася за доброто, безметежно бъдеще за приложението на този закон.
Защо, след като в другите два случая ясно е записано, че предложения могат да правят всички – органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел, инициативни комитети и т.н., тоест за по-големите неща ние широко отваряме вратите всеки да може да прави предложения и те да се внасят в Министерския съвет от съответния ресорен министър и колективният орган – Министерският съвет, да преценява и да взема решения дали да се отпусне и след това да прави предложения до Народното събрание, а в третия последен случай, когато се касае за еднократна награда, обръщам внимание: „Предоставя на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг”, ние концентрираме правото да прави предложения изключително и само в ръцете на министър-председателя? Защо, защо?! Лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг може да има в най-различни сфери на обществения живот. Защо трябва законът да концентрира и да ограничава изключително и само в ръцете на министър-председателя това право – той да прави предложения за еднократните награди?
Може например при някаква голяма трудова злополука даден работник да прояви доблест, да спаси свои колеги и т.н. Защо да не може министърът на труда и социалната политика да направи такова предложение пред Министерския съвет за еднократно награждаване за проявена доблест?
Може и служител на Министерството на вътрешните работи, например служител на противопожарната охрана да прояви лична доблест и мъжество. Тогава защо министърът на вътрешните работи да не може да внесе предложение неговият служител да бъде награден еднократно? Защо трябва само министър-председателят да предлага всичко? В това няма елементарна логика.
Естествено, министър-председателят ще се произнесе, ще одобри, в крайна сметка Министерският съвет ще одобри. Но това концентриране само и единствено в министър-председателя като негово изключително правомощие той да предлага е вредно. Как да кажа, то създава излишно напрежение вътре. Обвиненията, които включително отправи господин Шопов, не са лишени от резон. Вие абсолютно излишно концентрирате изключителна власт и искате да създадете някакъв ореол в лицето на министър-председателя, от който той няма нужда в конкретния случай.
Затова също подкрепям предложението от проекта да отпадне частта „по предложение на министър-председателя”. Благодаря. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожа Петрова – изказване.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, изслушах Вашите аргументи и бих искала да Ви кажа, че не съм съгласна с тях. Сега ще изложа своите доводи.
Не съм съгласна, на първо място, защото и към настоящия момент, без да е облечено в законова форма, министър-председателят инициира, респективно връчва награда да чест и доблест, която се изплаща съответно от бюджета на конкретното ведомство, в чийто обхват попада лицето, удостоено с чест и доблест. Както казахте, то може да бъде и от Министерство на вътрешните работи, и от Министерството на труда и социалната политика, зависи в чий обхват попада лицето.
С новия закон, който направихме, макар може би и не най-съвършен, са разписани определени правила и са дадени определени правомощия, но и към настоящия момент с действащия текст, с който не сте съгласни, няма да настъпи драма, няма да се дадат повече правомощия, няма да се сложат ореоли, няма лобизъм. Просто ще бъде разписана тази процедура, като съответно й се даде правната рамка и законовото основание.
От друга страна, бих искала да споделя с Вас, че съобразно разписания текст инициативата има министър-председателят. Тук обаче става въпрос само и единствено за наградата за чест и доблест – тази, която се връчва еднократно. Ако всеки, който се е присетил от инициативен комитет, защото навсякъде се случват добри дела и положителни неща, предложи и това мине по дълга процедура, специално за връчването на този тип награди, а те би следвало да бъдат връчвани в кратък срок и преценката да се направи в такъв кратък срок, давайки инициативата в ръцете на министър-председателя, при обсъждането той получава санкцията на Министерския съвет и човекът получава дадена навреме оценка, наречена „награда”. Знаем, че всяко добро е оценено, но когато една оценка или помощ е дадена навреме и е заслужена, тогава е по-ценна. Това са моралните аргументи при излагане на моята позиция. От друга страна, Народното събрание няма да обсъжда този тип награда. И към настоящия момент тя не се обсъжда, а се връчва от министър-председателя.
Не смятам, че инициативата, която даваме в правомощията на отделните министри, съобразно своите ресори да инициират събраните предложения за периодичните награди и за пожизнените награди до Министерския съвет, омаловажава техните правомощия.
Предоставям на Вашата преценка. Бих искала да кажа обаче, че текстът не променя, не дава нищо ново в сравнение със съществуващата в момента практика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петрова, никой не говори, че трябва да се удължава процедурата излишно – естествено! Когато има проява на лична доблест и мъжество при изпълнение на гражданския дълг, естествено при еднократната награда процедурата трябва да е по-кратка. Въпросът е принципен, той е от морално естество.
Когато примерно мъжество прояви служител от Министерството на вътрешните работи, защо Вие трябва изкуствено да помпате рейтинга на министър-председателя пред служителите на МВР? Съвсем естествено е министърът на вътрешните работи да го предложи за еднократна награда.
Когато проявата на мъжество е в друга сфера, защо пак министър-председателят да прави такова предложение? Не говоря дори за конкретния случай. Както казахте, законът е призван да действа дълги години напред. Защо трябва изкуствено заслугите, за които държавата отдава заслуженото, присъждайки тази награда, да ги концентрирате като актив едва ли не само и единствено на министър-председателя?! Няма нужда от такова нещо, още по-малко настоящият министър-председател има нужда от подобни изкуствено създадени предпоставки за помпане на неговия рейтинг. Няма нужда! Министерският съвет по предложение на всеки един министър, когато има проява на доблест, може да присъди тази награда. Точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Обективно погледнато аз не мисля, че процедурата би се удължила, ако се даде възможност на инициатива на отделните министри, както тук се изтъква от колежката. И си мисля, че като че ли замисълът е много прозрачен едва ли не да се подкрепи тезата в общественото съзнание, че министър-председателят – и то днешният министър-председател – е човекът, който, виждате ли, вижда всичко, оценява всичко и той лично внася и предлага.
Кажете ми, когато един министър-председател внесе предложение как Министерският съвет няма да го приеме? Ще го приеме. Всяко едно предложение, което той направи, ще се приеме. Друго е, ако някой министър го внася и вече Министерският съвет като колективен орган го обсъжда. Тогава вече може да има и други решения. Тоест Вие автоматично давате възможност на лицето, в момента Бойко Борисов като министър-председател, да си раздава награди от името на държавата, да преценява.
Къде отива гражданската инициатива? Това ме интересува. Защо да не може и граждански структури, сериозни да правят предложение до Министерския съвет? Защо отнемате въобще, ако мога да кажа, тази демократична възможност на отделните министри, отделни граждански структури да имат възможност на такава инициатива? Аз в никакъв случай не мисля, че това ще утежни процедурно и по време, че едва ли няма да се реагира навреме и няма по достойнство да бъде оценен който и да е. Виждате как бързо се направи подписка и от един генерал вече 18 военноначалника ще получат най-високия орден. Тоест виждате, че и общественото мнение помага понякога за бързи решения.
Съжалявам, но аз просто виждам, че това се прави едва ли не в интерес на укрепване имиджа на днешния министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Петрова.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, отново бих искала да споделя, че не се прави за повдигане на рейтинг, укрепване на имидж или така да се каже за конкретно лице. Изразих своята позиция като вносител и като човек, който, разбира се, иска, когато има една доблестна постъпка, тя да бъде оценена своевременно, инициативата да бъде както и към настоящия момент на министър-председателя. А всеки от Вас може да изрази позицията си, като даде своя глас. Но аз поддържам становището си и като вносител, че по никакъв начин не се спъва инициативата всеки да пише до Министерски съвет, до министър-председателя, респективно да прави своите предложения в писмена форма или в устна форма. И не чрез обществено мнение трябва да стигаме до бързия извод за даване на награди. Да, то в определени случаи помага. Помага там, където трябва да има демокрация, където трябва да има баланс и корекция.
В случая, когато приносът и постъпката е видима, е ясна и разграничима от всички български граждани, аз не виждам причината министър-председателят да не инициира до Министерския съвет и той съответно да даде своето колективно решение, санкция или съответно да отхвърли това в конкретния случай, ако се налице условия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Има направени до момента още две заявки за изказване – на народния представител господин Шопов и на народния представител господин Кутев. Ще ги чуем след почивката.
Преди това нека да поздравим нашите малки гости от балкона. Не съм информирана от кое училища са, но добре дошли в Парламента. (Ръкопляскания.)
Обявявам 30 минути почивка. Ще продължим в 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да бъдат в залата – предстои второ гласуване.
Има двама народни представители, записани за изказвания.
Господин Шопов, слушаме Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Така както се развива обсъждането на този законопроект при неговото второ четене, чудесно се осъществява замисълът на ГЕРБ – проектът да мине тихо и без обществен дебат. Интерес няма и от медиите. Дебатът върви изключително вяло, както мина по терлички и на първо четене.
Законопроектът е много скандален. Най-малко с това, че се опитва да създаде нещо като фигурата на активните борци против фашизма и капитализма, която взривяваше българското общество 45 години, създаваше привилегии и правоимащи, на базата на която беше направена до голяма степен цялата демократична промяна – като говорене, като пропаганда, като анти.
В момента се прави нещо подобно – създава се система, по която да бъдат образувани в обществото нови активни борци против фашизма и капитализма, тоест сега борци за демокрация или за някакви заслуги. Да, може да има заслуги на определени хора, но начинът, по който те ще бъдат сътворени и ще получават пенсии или за известно време някакви парични бонуси или награди, е абсолютно порочен.
Текстът, който в момента коментираме, е ключът в този законопроект. Той е основният – разкрива какъв е замисълът.
Ако някога за активните борци против фашизма и капитализма имаше някаква мистериозна комисия, която решаваше кой е бил партизанин, ятак или помагач и какви са заслугите му за българската и световна революция, тук нещата още повече се стесняват и преминават в ръцете на един човек – това е управляващият.
Спорът, в който влязоха от БСП, е ялов спор – дали по предложение на министрите, или не. Това е излишно, то просто е словоблудство. Ясно е, че всъщност целта на занятието е това да го прави управляващият България.
Тук има нещо, което нарушава многовековната българска традиция от Първата, Втората и Третата българска държава. Височайшата милост или правото да дарява, да награждава или да признава заслуги е било някога на канаса, после – на царя, а сега се измества от държавния глава и колективния орган – Народното събрание, и преминава в ръцете на един човек.
„Атака” е консервативна партия, национализмът е консервативен и ние държим на традицията. Тук е дошъл моментът да си го кажем – един от начините за заобикаляне на институциите, които конституционно са пред фигурата на министър-председателя. Те все повече и повече се неглижират и се изместват назад. Въвеждат се и се предоставят на Министерския съвет, съответно на министър-председателя, все нови и нови правомощия, което е в резултат на характеристичните особености на сегашния управляващ. Той иска още и още, да се накичи, да може, от него да зависи, да си направи имиджа, което да удовлетвори егото му и неговото „аз”. Това е особено характерно за настоящия момент.
Не че с това не се сблъскахме в последните години и при други управляващи министър-председатели. Това, което правим и което се предлага, е изключително характерен случай за това към какво вървим – към пълно отъждествяване на всички български институции, на цялата българска държавност с едно лице – с фигурата на управляващия или на министър-председателя в момента.
Ние, разбира се, няма да подкрепим този текст. Целият закон е абсолютно излишен. И сега съществува съвсем стройна система (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), при която в случаи на гражданска доблест и граждански заслуги могат да се предоставят отличия, награди. Тук е моментът, в който трябва да кажем: „Стига!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Кутев, имате думата за изказване.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина не исках да влизам в процедурата на реплики преди това, но имам малки разминавания с господин Шопов.
Аз не смятам, че законът е излишен. Напротив, в Комисията по културата, гражданското общество и медиите нееднократно сме стигали до извода, че такъв закон трябва да има, защото в края на краищата трябва да се регламентират правилата, по които се раздават тези награди и всеки път, когато попаднеше по някакъв начин за гласуване поредната предложена награда от някой, всеки път излизаше въпросът: ама, няма ли да дадем правила, така че от тази гледна точка законът, според мен, беше необходим.
Друг е въпросът дали законът в този вид е този, който ни трябва. Според мен тук имаме някои разминавания.
Като цяло текстовете, които са разписани, имат смисъл. Според мен те няма да сработят изцяло по начина, по който са направени. Според мен този закон ще се ремонтира в най-скоро време – в началото на следващото Народно събрание.
Но най-сериозният проблем за мен в този случай е опитът за пореден път да се направи някакъв странен реверанс на министър-председателя. Честно казано, това не е най-тежкият дефект на този законопроект. В интерес на истината, той някак си е най-показателният за това, което се случва в държавата.
Кому е необходимо всичкото това нещо? Защо трябва да се нарушават всички нормални практики в държавата? Има ред, по който работи Министерският съвет. Този ред е ясен. Излиза се с решение на Министерския съвет, предлагат всички министри, досега тези предложения се правеха, кажи-речи, изцяло от министъра на културата, в голяма част от случаите.
И изведнъж казваме: няма да ги правят министрите, ще ги прави единствено министър-председателят. Защо? Заради митичната фигура на министър-председателя! Ама, това няма никакъв смисъл! Това е нещо, което практически вреди на сегашния министър-председател. И до какво ще доведе това? Ами, хубаво, ще се направи на мъж Бойко Борисов и в следващите няколко месеца ще раздаде 20 или 30 индивидуални награди и ще каже: „Аз дадох!”. Е, хубаво. И затова ли правим закона? Затова ли е целият спор, за да може да раздаде Бойко Борисов 30 награди? Това ще бъде резултатът от цялата тази дейност.
Кому е необходимо това? То на Вас не Ви е необходимо. То на него не му е необходимо, но е показателно за начина, по който функционира държавата в момента. Показателно е затова, и тук аз съм убеден, че Бойко Борисов не се е обадил на никой от Вас, за да каже: „Вкарайте текста за министър председателя”. Ето това е проблемът на държавата – Вие сами сте го вкарали. Просто не разбирам защо е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Кутев, моята реплика към Вас ще бъде пределно кратка. Ще Ви отговоря на последните думи, че Вие сте убеден, че не се е обадил на нито един от хората от ГЕРБ – не сте прав. Той не се е обадил на всички, разбира се. Обадил се е само на един и това е достатъчно. В крайна сметка само един човек е достатъчен, за да се задейства машината и да стигнем до тази щуротия, дето сега ще гласуваме.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Въпрос на сересета е за да го докажеш! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
Господин Кутев няма да ползва правото си на дуплика.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 16, против 37, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя... (Шум и реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Аз направих предложение в залата за отпадане на текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак има предложение, направено в пленарната зала, за отпадане на текста „по предложение на министър председателя” в ал. 2 на чл. 4 по вносител. Това е коректното предложение на господин Казак.
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 4.
Гласували 83 народни представители: за 67, против 12, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По чл. 5 е постъпило предложение от народния представител Таня Димитрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 5:
„Чл. 5. (1) Предложения към съответния министър за награждаване могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани.
(2) Предложенията за награда по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и конкретният й размер се внасят за разглеждане в Министерския съвет от съответния министър.
(3) Предложението за награждаване трябва да съдържа подробно описание на дейността на лицето, мотиви за особени заслуги, включително за проявена лична доблест. Към предложението могат да се прилагат документи или други отличия и награди, доказващи изключителни постижения и цялостен принос за развитието на съответните области.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, след като вече се прие, че министър председателят ще прави предложения по т. 3 – единствено и само, то тогава трябва да се коригира ал. 1 на чл. 5... (Шум и реплики.)
... и да се добавят думите: „към министър-председателя и/или към съответния министър”, тоест да гласи: „предложение към министър-председателя или съответния министър за награждаване” и така нататък, тъй като стана ясно, че понеже текстът е общ и за трите вида награди – ал. 1 е и за трите вида награди, за т. 3 трябва да бъде адресирано към министър-председателя, тъй като единствено той може да го внася в Министерския съвет. Това е редакционно предложение за добавяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване редакционното допълнение на господин Казак, който предлага в чл. 5, ал. 1 да се запише: „предложение към министър-председателя” и да се продължи „и съответния министър”.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 64, против 7, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега гласуваме чл. 5 в редакцията му по доклада на комисията, съобразен с току-що приетото от нас решение.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По чл. 6 има предложение от народния представител Даниела Петрова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:
„Чл. 6. (1) Максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги по чл. 3, ал. 1, както и средствата, необходими за тяхното изплащане, се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Редът за предоставяне и изплащане на държавните парични награди на лицата с особени заслуги към държавата и нацията се определя с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 6 по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 3 има предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – в § 3, т. 4, буква „б”, относно § 6а, изразът „до 31 декември 2012 г.” се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отново апелирам за особено внимание от страна на юристите към текста на новия § 6а.
Както знаете, този закон беше предложен именно с цел да замени досегашния режим за отпускане на така наречените „пенсии за особени заслуги”, които се отпускаха на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване. Поради факта, че бяха наречени „пенсии” – съвсем неправилно наименование, неслучайно вече в новия закон не се наричат „пенсии”, а „държавни награди за особени заслуги”, изискването беше, ако те се получават, лицето да не получава нормалната си пенсия, която му се полага за трудов стаж и възраст.
Сега какво правим? Отменяме чл. 91, вече по новия ред няма да се казват „пенсии”, и какво се получава? Лицата, които оттук-нататък по новия закон ще получават специално така наречените „пожизнени награди”, които са де факто досегашните пенсии за особени заслуги, ще могат, наред с тази пожизнена държавна награда, да получават, когато изпълнят изискванията и критериите на Кодекса за социално осигуряване, и нормалната си пенсия за осигурителен стаж и възраст. Докато, както изрично е записано и в тази Преходна разпоредба, тези, които са били наградени досега по стария ред, ще продължат да си получават пенсията за особени заслуги и никога няма да могат да получат другата пенсия, която са си заслужили за осигурителен стаж и възраст.
За мен тук е налице недопустимо, неравностойно, неравноправно третиране на лица, които изпълняват едни и същи условия, които се намират в една и съща ситуация, но са дискриминирани заради момента, в който им се отпуска тази пенсия или награда.
За мен, ако този текст остане така, той е противоконституционен и дори Омбудсманът, или който и да е друг, има право да сезира Конституционния съд за неравноправно третиране на една и съща категория граждани.
Затова, уважаема госпожо председател, предлагам в новия § 6а, във второто изречение – „Пенсия за особени заслуги по отменения чл. 91 не може да се получава заедно с друг вид пенсия”, да отпадне текстът „не може да се получава заедно с друг вид пенсия”, а другото да остане. Тоест текстът да бъде: „Пенсия за особени заслуги по отменения чл. 91 не може да преминава в наследствена пенсия или да се получава заедно с държавна парична награда”. За да се отрази третирането на лицата, независимо дали са били наградени преди това или ще бъдат награждавани в бъдеще, трябва да отпадне ограничението за получаването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за да могат и старите, които са били наградени досега, ако имат осигурителен стаж и възраст, да могат да получават нормалната си пенсия наред с тази, която им е присъдена, а тези, които ще бъдат наградени оттук нататък – също. Това е предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Имате думата от името на вносителя.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Четин Казак, не бива да се притеснявате от текста, както е разписан в § 6а. Този въпрос Вие поставихте и на обсъждането в Комисията по културата, и в Комисията по труда и социалната политика. Искам да Ви уверя, че всички пенсии, които са отпуснати до настоящия момент и до 31 декември 2012 г. за особени заслуги, ако впоследствие се получи предложение за отпускане на парична награда, ние ще спрем изплащането на пенсията за особени заслуги, лицето ще получава пенсията си за осигурителен стаж и възраст и отново може да получи паричната награда, която му е определена. Това е дописано, защото Вие знаете, че към момента, когато имаме решение на Министерския съвет и то се приеме от Народното събрание – за пенсия за особени заслуги, ние спираме изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст и изплащаме до разликата, до 700 лв. Сега в този случай спираме пенсията за особени заслуги, остава лицето да получава пенсията за осигурителен стаж и възраст и паричната награда. Не мисля, че тук има дискриминационна норма. Искам да уверя народните представители, че този текст не е противоконституционен и няма основание за притеснение, че може да бъде обявен за такъв.
В заключение ще кажа, че по отношение на приложението на § 6а, след като тази дискусия се породи в Комисията по култура, ние сме съгласували тези текстове с експертите в Правния отдел – отдел „Финални законови текстове”, така че няма основание за притеснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението, направено от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 47, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак – в § 6а по вносител да отпаднат думите „да се получава заедно с друг вид пенсия” и изречението да стане: „Пенсия за особени заслуги по отношение на чл. 91 не може да преминава в наследствена пенсия...” и така нататък.
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 95 народни представители: за 17, против 33, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като процедурата не ми позволяваше да отговоря на становището, изказано от представителя на НОИ, с което аз не съм съгласен. Продължавам да твърдя, че ако остане в този си вид, текстът е противоконституционен, тъй като внася неравностойно третиране на определена категория лица единствено и само по времеви признак. Ако е вярно това, което каза представителката на НОИ, то тогава в закона трябваше изрично да бъде записано, че всички досега отпуснати пенсии и за особени заслуги се трансформират в държавни парични награди и оттам нататък да отпадне ограничението хората да си получават пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Но това не е предвидено в закона. Напротив, в закона изрично е записано, че всички досега отпуснати пенсии за особени заслуги – до 31 декември, остава да се изплащат по досегашния ред. Тоест ще продължат да се изплащат в максималния размер, ще се превеждат по бюджета на НОИ, НОИ ще ги изплаща и няма да изплаща другата пенсия за осигурителен стаж и възраст, а всички, които ще бъдат награждавани оттук нататък, по новия ред, спокойно ще могат да си получават от НОИ и пенсията за осигурителен стаж и възраст. Досега максималната пенсия беше 700 лв. Сега ще се предвиди, че максималната парична награда, която ще се изплаща пожизнено, ще стане 700 лв.
Какво ще стане? Човекът, който е награден, оттук нататък ще получава държавната награда 700 лв. пожизнено и ще си получава пенсията от НОИ за осигурителен стаж и възраст, а тези, които досега са били с пенсията за особени заслуги, ще получават само 700 лв.
Ето, това е неравностойното третиране. Това прави текста противоконституционен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 30, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията за подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. Министерският съвет приема акта по чл. 6, ал. 2 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: По § 5 има предложение от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – § 5 се изменя така:
„§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак –изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, за съжаление, пропуснах да направя изказване по § 4. Получава се времево разминаване между двата параграфа. От една страна, ние казваме, че Министерският съвет ще приема акта по чл. 6, ал. 2 в срок до 6 месеца от влизане на този закон в сила – самият закон ще влезе в сила от 1 януари 2013 г. Това означава, че ще има промеждутък от 6 месеца, в който този закон няма да може да се прилага, тъй като Министерският съвет като не е приел подзаконовия норматив акт, който да урежда реда за отпускане на тези пенсии, законът няма да може да се прилага. Трябваше да се предвиди тези периоди така да се разположат, че от влизането в сила, законът да може да се прилага. Трябваше този подзаконов нормативен акт да бъде изготвен и приет преди влизането в сила на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак, съжалявам, че няма как да Ви репликирам, тъй като в момента водя заседанието. Как подзаконовият акт ще бъде изработен преди приемане на основния акт?
Реплика към изказването на господин Казак? Няма.
Други народни представители? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 5, който става § 6 по номерацията на комисията в доклада.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това и законът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО РЕСТАВРАЦИЯТА НА ПАМЕТНИКА НА РУСКИЯ ИМПЕРАТОР АЛЕКСАНДЪР ІІ – ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ, НАМИРАЩ СЕ НА ПЛОЩАД „НАРОДНО СЪБРАНИЕ” В ГРАД СОФИЯ.
Вносител – Лъчезар Тошев, на 5 септември 2012 г.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, която е представила свое становище.
Госпожо Петрова, слушаме становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Проекта за решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 г.
Проектът за решение бе представен от господин Лъчезар Тошев.
Паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в София е със статут на недвижима художествена и историческа културна ценност от национално значение. Недвижимите културни ценности съгласно Закона за културното наследство са неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени. Статутът на паметника „Цар Освободител” го поставя под закрилата на закона и всяка намеса по него се реализира по реда на нормативната уредба в областта на опазването на недвижимото културно наследство.
Основното изискване в националното и световното законодателство в тази област е спазването на критерия за автентичността на ценности не само по отношение на материали и образ, но и по отношение на тяхното местоположение и пространствена среда.
Като присъединен член на Съвета на Европа България е подписала Конвенцията за защита на европейското архитектурно наследство, приета на 3 октомври 1985 г. Съгласно чл. 5 от нея се забранява пълното или частично преместване на паметник под закрила на държавата. Съгласно Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация от 1992 г. те се задължават да приемат необходимите мерки за съхраняване на намиращите се на териториите им ценности, свързани с историята и културата на двете страни. През 2003 г. е подписана декларация от президентите на двете страни за по-нататъшно задълбочаване на дружеските отношения и партньорство.
По повод отбелязване 135-годишнината от Освобождението на България, в края на август тази година започна изпълнение на Проект за реставрация на архитектурно-художествения паметник от страна на Столичната община и Камарата на строителите в България. Средствата са осигурени от руската хуманитарна организация „Поколение”. Проектът за реставрацията е съгласуван с Министерството на културата, одобрен е от Направление „Архитектура и градоустройство” на Столична община и предвижда възстановяване на основния елемент от паметника – конната фигура на императора върху постамента.
В становищата си до Комисията:
- Министерството на културата обръща внимание, че съгласно Закона за културното наследство подобен род проекти и инициативи се съгласуват след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден от министъра на културата;
- Националният институт за недвижимо културно наследство не подкрепя направеното предложение, тъй като статутът на мемориала като недвижима културна ценност от национално значение налага спазване на изискванията за автентичност на обекта и на историческия му контекст;
- Столичната община подкрепя инициативата на господин Тошев да бъде издигнат паметник на създателя на българската държава – хан Аспарух, в центъра на столицата, след широко обществено обсъждане за избор на друго подходящо място.
По време на дискусията мнозинството от народните представители от Комисията не подкрепиха предложението за преместването на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, в град София, но изразиха мнение за издигане на паметник на хан Аспарух на друго място в столицата.
След проведената дискусия, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 1 глас „за”, 11 – „против”, и 3 – „въздържали се” не подкрепя Проекта за решение относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София № 254-02-108, внесен от Лъчезар Тошев на 5 септември 2012 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, поставям пред Вас въпроса: дали темата, с която се занимаваме, е в правомощията на Народното събрание? Къде в Закона за културното наследство или някъде другаде е указано, че Народното събрание е органът, който взема решения да бъдат издигани или премахвани паметници като този, за който в момента се започва дискусията?
Още по-интересното е, че представителите на Синята коалиция се обявиха, че не е в правомощията на Парламента да обсъжда темата за изграждане на ядрени централи, но е много важно да се занимава с разполагането на паметниците. Виждате ли до какво жалко положение сте се докарали в безпринципната си позиция? Изглежда пред Народното събрание искате да докарате нещата дотам, че българският народ един ден да издигне паметник на глупостта и паметник на историческата безпаметност. Натам ли водите българската страна? Ако е така, излезте и го заявете и продължете тази дискусия.
Затова, госпожо председател, поставям въпроса: дали въобще е уместно да се продължи с обсъждането на този въпрос?
Тъй като не искам да Ви поставям в неудобно положение да вземате решение, което би трябвало да принадлежи на Народното събрание, правя процедура този въпрос да бъде отложен до момента, в който няма да бъде разглеждан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, предложението е внесено с вх. № 254-02-108 от 5 септември 2012 г. с Проект за решение.
Тъй като считам, че наистина този въпрос не е от компетентността на Народното събрание, не го бях разпределила на комисии. Постъпи обаче нарочно искане от вносителя Проекта за решение да бъде разпределен на постоянна комисия. При внимателното преглеждане на правомощията ми по правилник, не констатирах възможност еднолично да преценявам дали е от компетентността на Народното събрание. Затова с 15 дни по-късно съм пуснала разпореждане, с което съм разпоредила на съответната комисия да се занимава с този въпрос, като очаквах от комисията да излезе със становище – е ли е от компетентността на Парламента, или не, обсъждането този въпрос.
Имаше обратно предложение по повод предложението на господин Стоилов.
Господин Казак, слушаме обратното Ви предложение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, след като Народното събрание, въпреки изричния запис на Закона за безопасно използване на ядрената енергия прецени, че е от неговата компетентност да се занимава с това дали да се строи или не дадена ядрена електроцентрала на определена площадка и взе нарочно решение за това, аз се учудвам как, включително Вие и ние използвахме това като аргумент, че референдумът е от компетенцията на Народното събрание, не може ние сега да изискаме обратното, тоест да кажем, че даден проект за решение, който е внесен, не е от компетентността на Народното събрание.
Това Народно събрание, уважаеми господин Янаки Стоилов, се занимава с всички въпроси, с които прецени. Единствено Конституционният съд, ако бъде сезиран – знаете текста в Конституцията, при спор за компетентност между законодателната и изпълнителната власт, единствено Конституционният съд в крайна сметка може да обори становището на Народното събрание. Така че докато Конституционният съд не се е произнесъл и не е казал, че даден въпрос не е от компетентността на Народното събрание, ако прецени, Народното събрание може да нормотворчества във всяка една материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е формално предложение за отлагане на разискванията и гласуването по този Проект за решение.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 20, против 17, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Вижте какво, уважаеми колеги от ГЕРБ – Вие сами си натрисате да гледаме един скудоумен проект. Мисля, че госпожа председателката много добре ви обясни, че не е в нейните лични компетенции да го направи. Сами разбирате, че по аргумент за противното, както казваме ние, юристите, ако я бяхте слушали, можехте да го сторите Вие. Защото този дебат е позорен и смешен, и е тест за психическо и политическо здраве.
Щом толкова искате да гледате този проект, вие влизате в този капан. Има законопроекти и проекторешения, които месеци и години отлежават, не им се дава ход. Ние от „Атака” имаме многобройни такива примери от миналото и това Народно събрание.
Тук, в тази зала, не се е водил такъв небивал дебат. Той е буквално смешен. Хубаво е, че го няма и паметника на Цар Освободител отсреща, намирайки се в ремонт, за да не ни слуша резила. Защото сам по себе си този дебат вече е срам и позор за българското общество. Той е от така наречените „демократични” дебати, които са недопустими. Докараха ни дотам в обществото да коментираме, да дискутираме теми, по които отговорът е просто един. Има теми и въпроси, по които да се дискутира.
Затова Ви призовавам да проявите благоразумие, защото след този дебат за някои неща ще почнем да си говорим по друг начин, ако се състои. Не дай си Боже някой да гласува „въздържал се” – вашата прочута позиция от ГЕРБ – „въздържал се”. Защото „въздържал се” по такова малоумие не може да има.
Затова нека да направим най-удобното за всички ни – да отложим дебата, да не се състои, да си иде някъде това идиотско предложение, да стои там, да си отмине с това Народно събрание и да приключи с тази конфузия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за отлагане на разискванията по този Проект за решение.
Гласували 81 народни представители: за 62, против 9, въздържали се 10.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е от 64 народни представители. (Шум и реплики от Коалиция за България.)
От името на вносителя има думата господин Лъчезар Тошев. (Шум и реплики.)
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, при дебатите в комисията беше констатирано, че Проектът за решение би могъл да бъде разглеждан, тъй като той се обръща към органите, които правят такива предложения, а именно – министъра на културата, кмета на Столичната община, министъра на финансите по отношение на финансовите въпроси.
Въпросът от тази гледна точка не може да бъде оспорван. Това казват и становищата, които бяха получени в комисията. Ето защо не виждам никаква причина да не поставя на Вашето внимание предложението си, което е предизвикано от започналата реставрация на паметника на руския цар Александър ІІ, който се намираше пред Народното събрание в нашата столица.
София е единствената столица, пред чийто Парламент има паметник на владетел на друга държава. Този въпрос бихме могли да разглеждаме не само в контекста на конкретния паметник и на неговите естетични качества, които аз не оспорвам, тъй като скулптора Арнолдо Цоки е голям скулптор. Той не може да бъде поставен под въпрос, но да дискутираме дали по този начин ние можем да намерим визуализация на нашата история, на нашия общ пантеон от герои в центъра на столицата ни. Въпросът е въпрос на нацията. Той е един немаловажен въпрос.
В мотивите, които съм внесъл, цитирам проф. Иван Шишманов – първостроителят на българската култура, който в една своя статия от 1927 г. заявява, че: „Нищо не въздига един народ в собствените му очи и пред чуждия свят, както признателността към заслужилите му синове и това същевременно е признак на по-висока духовна и нравствена култура”. Целият цитат може да прочетете в мотивите на проекта, който съм внесъл.
Къде в центъра на София ние можем да видим тази визуализация на нашия общ пантеон от герои. Не само паметникът пред Народното събрание, но ако погледнем улиците наоколо, те носят имена на известни фигури, които сигурно заслужават признание, но в такава концентрация около Народното събрание поставят въпроса за това: Къде са нашите фигури, които трябва да получат признание чрез нашите решения? Това са бул. „Княз Дондуков”, ул. „Московска”, пл. „Свети Александър Невски”, бул. „Цар Освободител”, ул. „Аксаков”, ул. „Достоевски”, ул. „Ген. Гурко”, ул. ”Ген. Паренсон”, ул. ”Юрий Венелин”, ул. „Граф Игнатиев”, които са само в района около Народното събрание. Паметникът на Съветската армия, паметникът на Александър ІІ, руската църква, паметникът на Пушкин и храмът „Свети Александър Невски” – всички те всъщност са концентрирани в центъра на столицата ни.
Нямаме паметници на великите фигури от българската история. Това е причината, за да предизвикам тази дискусия. Това не се отнася само до София, а до всеки друг град. Къде са паметниците на големите фигури от нашата история, от старата ни история, от епохата на Възраждането, тези, които създадоха българската нация и българската църква и българската държава? Лицата от нашата история, са нашите собствени герои. Това може да ни обедини и да ни постави наред с други нации, които уважават своите национални герои.
Въпросът заслужава подкрепа и моето предложение предизвика обществена дискусия. Бяха публикувани различни гледни точки. Някои предлагат други решения. Моето предложение беше паметникът пред Народното събрание да бъде на основателя на българската държава Хан Аспарух. Има и други идеи. Имаше предложения това да бъде паметник на „Майка България”, подобно на този във Велико Търново, или друг мемориал на българската държавност и на българската история, но да е български паметник.
В извършеното проучване от НЦИОМ се показва, че това предложение среща подкрепа на повече от 20% от запитаните граждани, 53% са против, 25% се въздържат да дадат становище.
Измежду политическите партии подкрепата за тези, които са избиратели на ГЕРБ е 27,3%, на „Атака” – 29,6%, на БСП – 17,6%, на партията на госпожа Кунева – 26,8%, на СДС – 24,4%, на ДСБ – 28,2% и така нататък. Това означава, че това не е само мое мнение, но то среща подкрепа от известен дял от българската нация, която желае да види въпроса дискутиран.
Един от резултатите на предложението, което внесох, беше заявлението в становището на кмета на София – госпожа Фандъкова, на заместник-кмета, че те приемат идеята да има паметник на Хан Аспарух в София, но не приемат идеята той да бъде поставен на това място, което аз съм посочил, тоест пред Народното събрание, а на друго място в София.
Идеята да има паметник на Хан Аспарух се дискутира от много години и не е намерила своето решение. Имаше предложение за паметник на Княз Борис – този, който е покръстител на българите. Имаше и проект представен в Народната библиотека. Нещата останаха дотам. Продължаваме да сме в позицията да нямаме паметници на великите български герои. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.) Този въпрос, господин Корнезов, смятам, че е от значение и част от Вашите избиратели също се интересуват от него.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Стига вече! Въобще не се интересуват.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Интересуват се, така показва проучването. Ако Вие не се интересувате, много жалко за Вас.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой е възложил това социологическо проучване?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Националният център за изследване на общественото мнение – той е към Народното събрание. Това е легитимно проучване. Не е някаква агенция.
Аз съм възложил това проучване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ти голям началник стана.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Вносител съм на проекта и то е направено. Ето го. (Показва резултати от изследването на хартиен носител. Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Не разпореждам на никого, просто съм поискал да се направи това проучване.
Паметникът, който е издигнат през 1907 г., е имал за цел една политика, която княз Фердинанд тогава провежда за сближаване с Русия. Тогава има подписана и военна конвенция, и други ходове, които цар Фердинанд е направил, така че той се е стремил да получи руска подкрепа за обявяването на българската независимост. Тя е получена през 1908 г., когато България обявява своята независимост, и всъщност това е датата на възстановяване на българската държавност. След това отношенията между царство България и Русия се влошават и през Балканската война виждаме какво е развитието на нещата.
В крайна сметка имаме редица поводи да се гордеем с видните личности на нашата история и тяхното поставяне в Пантеона на българската държавност е изключително важно.
Разполагам с една снимка от Пловдив, на която се вижда, че на тепето, на което стои паметник на един съветски войник, в неговото подножие между другото е сложен бюст на Васил Левски, което не показва признак за нашето национално достойнство. Ние трябва да почитаме нашите национални герои повече от другите. Можем да почитаме и другите герои, но все пак те трябва да останат на второ място, на първо място да бъдат нашите собствени герои.
Затова смятам, че това предложение трябва да бъде дискутирано. Да се проведе дискусия и да си дадем сметка, че по този начин можем да постигнем нещо, което ни обединява. Нашата нация се намира в едно положение на разпад и би трябвало да вземем мерки това да се преодолее. Има място в нашата нация за леви и десни възгледи, но и има нещо, което ни прави едно цяло, което ни прави нация. Това е общата ни история, общият ни Пантеон от герои, общият език, който говорим, и общият проект за бъдещето, което трябва да имаме. Това е една концепция, към която трябва да се върнем. Тя е създадена от нашите възрожденци, на които ние дължим много голямо признание за тяхното велико дело, което са направили. Ние сме техните потомци, техните следовници и не би трябвало по никакъв начин да им противоречим в тази посока.
Ето защо се надявам тази дискусия в Народното събрание да бъде крачка напред към намирането на решение на въпроса за възстановяването на българската нация в нейната цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Дискусията е открита.
Искам процедура. (Заместник-председателят Павел Шопов заема председателското място.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев, като вносител! След като парламентът не прие отлагане на разискванията, аз предлагам да прекратим разискванията, защото това е процедурната възможност по нашия правилник, и да преминем директно към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Правилно.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изложих достатъчно ясно съображенията относно допустимостта на подобен род решение. Благодаря Ви. (Реплики между председателя Цецка Цачева и заместник-председателя Павел Шопов. Народният представител Георги Божинов иска думата за процедура.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважавам Вашата принципност и последователност по този въпрос, първо, с изложението, което направихте относно допустимостта на темата, второ, на основанието, по което сте я допуснали.
Не мога да се съглася с Вашето предложение, след като тази тема беше вкарана по толкова брутален начин в дневния ред на Народното събрание, да отминем това. Ще кажа „това”, а не, както го мисля, с мълчание. Защото нагонът за ликвидация на българската политическа десница да ликвидира кооперативното земеделие, да ликвидира уедряването на земята…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ...да ликвидира законите, няма да има край, ако няма кой да се противопостави.
Затова процедурно предлагам да не подкрепим Вашето предложение, защото то дава снизходителна възможност на тези, които десетина минути се наслаждаваха на глупостта, да излязат „по терлици”. Ще дискутираме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението – без да има дебат, което никога не се е случвало, да преминем по същество. Друго не ми остава освен да… (Реплика от председателя Цецка Цачева. Оживление и реплики.)
Иска се процедура по начина на водене. (Реплика от председателя Цецка Цачева.) Вие поискахте процедура по начина на водене. (Реплика от председателя Цецка Цачева.) Добре, не желаете.
Предлагам да гласуваме предложението – без да има дебат, да се премине по същество, защото това е също процедура.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Цачева да преминем към гласуване, без да има дебат.
Гласували 90 народни представители: за 69, против 18, въздържали се 3.
Предложението е прието, което е безпрецедентно, разбира се. (Шум и реплики. Възгласи „Е-е-е!”.)
Нищо друго не ми остава, освен да подложа на гласуване по същество предложението на проекторешението. (Шум, оживление и реплики.)
Има искане за прегласуване.
Заповядайте. (Реплика от председателя Цецка Цачева.)
Не сме в режим на гласуване, защото чета в момента проекторешението, не съм започнал да го чета.
Имате думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз и моите колеги също искахме тази тема да не се обсъжда по същество в Народното събрание. Типично обаче за управляващата партия тя си сменя позициите вече не през дни, не през часове, а през минути. Вие първо отхвърлихте предложението тази точка да не се разглежда и да се отложи, след това гласувате да се гласува, без да се обсъжда. Ние създаваме един опасен прецедент!
Истина е, че темата, която е предложена, според мен не заслужава внимание за дискутиране по същество, но Вие утре можете по всеки един въпрос, който вкарате в дневния ред, да гласувате, че той няма да се обсъжда по едни или други мотиви – явни или скрити, и да си приемете каквото искате решение. Как така ще се скрие парламентът, който е допуснал този въпрос за обсъждане?! И след като сте го допуснали, ако имате доблестта, трябва да се чуят мненията на всички парламентарни групи и на тези народни представители, които искат да поддържат една или друга позиция. Не можете вече да се скриете зад анонимността.
Затова аз настоятелно искам, господин председател, предложението да се прегласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Цачева.
Гласували 91 народни представители: за 66, против 22, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура по начина на водене – госпожа Манолова.
Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин председателстващ! Искам да Ви обърна внимание върху факта, че с това гласуване току-що парламентарното мнозинство от ГЕРБ по предложение на председателя на Народното събрание наруши парламентарния правилник.
В парламентарния правилник при обсъждането на законопроектите на първо гласуване и при обсъждането на проектите за решения парламентарните групи имат определено време, в което могат да изложат своите аргументи. Вие не можете да вземете решение, което да изключи текстовете от парламентарния правилник.
Парламентарната група на Коалиция за България има определено време, в рамките на 19 минути без удължаването, което Вие не можете с едно гласуване да ни отнемете. Не можете да отнемете времето на ДПС, на Синята коалиция, на „Атака”, (реплики), на независимите също.
По този начин Вие утре ще решите да си изгласувате и Проекта за бюджет на България за следващата година или всяка друга важна тема. Нямате право да лишите народните представители и парламентарните групи от участие в дебат по въпрос, който се разглежда от Парламента. Няма такава процедура „Прекратяване на разискванията”, когато парламентарните групи не са си изчерпили времето. Няма такава процедура, това е недопустимо! Освен, ако не искате за пореден път да докажете, че за ГЕРБ правилата не важат и Вие правите каквото си искате – против разпоредбите на правилника, против Конституцията и изобщо си правите каквото Ви хрумне.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде, стига!
МАЯ МАНОЛОВА: Ама няма „стига”! Това е неуважение към правилата, които Вие сте гласували.
Много Ви моля, госпожо председател, да намерите начин да поправите недопустимото решение на парламентарното мнозинство на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Лично обяснение иска госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители, процедурата за прекратяване на разискванията се намира в чл. 45, ал. 2 от нашия правилник и това е достатъчно добре известно на всички народни представители, най-вече на тези, които са с повече от един мандат. (Реплики от КБ.)
Ако, както Вие заявихте, това се прилага, когато се изчерпи времето на парламентарните групи, то тогава е нелогично изобщо да има процедура по прекратяване на разисквания. (Шум и реплики.)
Аз съм направила процедурно предложение въз основа на правилник. Мисля, че не е под съмнение на когото и да е било в тази зала, че винаги съм се придържала от върховенството на нормите, на правилата и на закона. Така че не подвеждайте народните представители, че е направено нещо, което е изключително нередовно. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Великов иска думата за процедура по начина на водене.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател! Аз искам да направя процедура за това как се води Народното събрание и защо рейтингът на Народното събрание е толкова нисък. Тогава се сещам за това, което ми казваше моят дядо: „От мързеливия, моето момче, не се страхувай – той от мързел нищо няма да направи, за да направи беля. Най-много да те е страх от активния глупак.”
След като Вие допуснахте такова предложение в Народното събрание, сега трябваше да има становище по този казус, за да дебатираме. Не трябва да допускаме такива неща да се случват в нашата страна. Как може такова предложение да влезе в Народното събрание? Как може въобще?! Ето защо пада рейтингът на Народното събрание. Първо го допускаме в залата, а после отказваме дебат. Ние сме против това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво искате Вие? (Смях.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за процедура. (Председателят Цецка Цачева сменя на председателското място председателстващия Павел Шопов.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, видях, че вече сте си на мястото – първо, Вие не можете да направите предложение за прекратяване на нещо, което не е започнало. Защото този дебат не е започнал.
Второ, текстовете, на които Вие сега се опирате, че трябва да бъде прекратена дискусията, касаят обсъждането на второ четене. В този Парламент никой не си е позволявал да прекратява дебатите на закони по първо четене, включително и по решения. Така че хайде, да не се надиграваме заради една процедура. Аз не знам с каква цел я правите, може би определена политическа цел – да тълкуваме правилника. Парламентът е за това – да могат всички политически партии, всички народни представители, и това им е право по Конституцията, да изкажат мнението си, да дебатират и тогава да вземат решение.
Ако Вие считате, че това решение е абсурдно, да не бяхте го вкарвали в дневния ред. Има и Председателски съвет, можеше да се отложи и така нататък. Вие не пожелахте да се отложи, сега искате мълчаливо народните представители да гласуват, вероятно така, както Вие сте им казали. Те са съгласни с това – виждам, че не искат да се чуе тяхното мнение. Да, но опозицията иска и затова Ви моля – оттеглете предложението си, за да не поставяте в неудобна ситуация Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има гласувано решение.
„Проект
РЕШЕНИЕ
относно реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и на чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. При реставрацията на паметника на руския император Александър ІІ – Цар Освободител, намиращ се на площад „Народно събрание” в град София, свързан с неговия демонтаж, да се определи друго подходящо място в централната част на град София, на което той да бъде преместен.
2. На мястото на този паметник на пл. „Народно събрание” в град София в тримесечен срок да се издигне паметник на основателя на българската държава Хан Аспарух.
3. Изпълнението на настоящото решение се възлага на министъра на културата, министъра на финансите и кмета на Столична община.”
Предложението на комисията е да не се подкрепя решението.
Гласуваме! Гласуваме предложението на комисията. (Шум и реплики.)
Моля, отменете гласуването.
Колеги, развълнувах се и вече емоционално реагирам на нещата в залата.
Подлагам на гласуване проекта на решение, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 2, против 95, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Първият отрицателен вот – Павел Шопов, втори отрицателен вот – господин Чукарски, трети отрицателен вот – госпожа Добрева. (Народни представители от КБ, независими народни представители, прави, искат думата. Шум и реплики.) Трябва да има някакъв паритет, колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги! Госпожо председател, стана нещо безпрецедентно – за първи път гласувахме без дебат в абсолютно нарушение на правилника.
Въпреки че известно време аз водех заседанието, изказвам своето абсолютно несъгласие, че не се даде възможност на народните представители да кажат думата си.
В случая щеше да се състои един дебат, който щеше да бъде много гневен. Предложението на въпросния народен представител за мен, казвал съм го и друг път при интервюта, когато са ме питали, е едно от най-големите скудоумия, които съм чувал до настоящия момент.
На някои хора продължат да им кънтят залповете на „Аврора”, на други пък продължават да им кънтят едни песни от началото на демокрацията и те още не могат да разберат на коя земя са и къде живеят.
И както има гумени и дървени глави – комунисти, има и дървени глави, така да ги наречем, демократи. Никакво друго обяснение няма. Те не са мръднали един сантиметър напред от 1989 г.
Ако тук говорим по същество за това, в България има и други скудоумия. Спомняте си, че преди време се искаше да се замени кирилицата с латиница, да се преименува храм паметникът „Свети Александър Невски” с друго име, защото било руско! Сигурно Тошев може да поиска в един момент да се пренесе храмът „Свети Александър Невски” в Западен парк. Хубаво е, че той е толкова внушителен, че това не може да стане. (Смях от ГЕРБ.)
Могат още много други примери да се дадат. Всичко това, целият този климат в държавата доведе преди няколко дни изродчетата в Добричко да се гаврят с портретите на българските възрожденци или да бъде отречено делото на генерал Делов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: С това ще завърша, моля! Нека да си спомним, че името на Цар Освободител се споменава във всички литургии в Българската православна църква. Кой каквото ще да прави, не може да измести това, не може да го зачеркне, не може да го премахне. И нека да помнят и да знаят!
Тук имаше някои гласували „против” и „въздържали се”. Това наистина е тест за психическо и политическо здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, говорихте близо минута повече.
Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обясня своя отрицателен вот.
Мисля, че такова решение в Народното събрание никой не е очаквал да бъде представено и подложено на обсъждане, гласуване и приемане. Всяка една от трите точки на това решение е антипатриотична, антибългарска! Сега говорим, че младежите в България говорели не за паметника на Цар Освободител, а за Коня, не за паметника на Патриарх Евтимий, а за Попа. Така принизяваме наистина значимите за българската история личности.
Доколкото разбирам, господин Тошев се вълнува отпред да има кон. Дали отгоре ще е Цар Освободител, или хан Аспарух, за него няма абсолютно никакво значение. (Смях в залата.) По този начин се принизява българската история.
Второ, дами и господа, крайно време е да се разбере, че Цар Освободител в никакъв случай не е бил болшевик. Затова тук не можем да говорим за леви и десни идеи, да говорим, че едните били проруски и леви, а другите били антируски и десни. Това са несъвместими неща.
И третото, което наистина ме стресира като познаване на правото и това, което се случва в страната ни, е как за три месеца ще се постави паметник на хан Аспарух? (Смях, реплики.) Той може да бъде единствено от стиропор. (Силен смях.) Проекти, процедури, обществени поръчки – всичко това е абсолютно несериозно! Затова гласувах „против” предложеното решение.
Надявам се и дори съм уверен, че в рамките на 41-то Народно събрание няма да изпадаме друг път в такава смешна ситуация. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Госпожа Добрева има думата за трети отрицателен вот.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трябва да кажа: не съм очаквала, че всички можем да участваме в подобен цирк.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Фарс!
ВАНЯ ДОБРЕВА: Такъв фарс, който унижава всеки един българин, нашата духовност – мислех си, че ще спестим на българския народ.
Уважаеми дами и господа, утре е Денят на будителите. Утре всеки един от нас в едно или в друго свое качество ще честити на хората, които в момента олицетворяват тази идея.
Уважаеми дами и господа, какво е историята? Има един голям писател на Балканите, който казва, че нашият трагизъм и ние, като български народ, е в това, че не помним повече от едно правителство и едно поколение. Нека да не забравяме, че историята не започва от временните политически боричкания, не започва с нито един от нас. Преди нас има и други хора, които са я градили. (Ръкопляскания от КБ.)
Аз лично наистина гласувах отрицателно, защото смятам, че този парламент вече изчерпа своето съдържание; че този парламент се занимава с глупости, които наистина унижават всеки един от нас, които могат да се нарекат народни представители. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти си тук съвсем отскоро. Какво работи, та се измори вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие също сте част от този парламент, госпожо Добрева. (Шум и реплики.)
Процедура.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Благодаря.
Госпожо Цачева, поисках думата като процедура, защото не сте права.
Аз исках тук, от тази трибуна, да се изкажа по този въпрос – нещо, което не ми позволихте. Исках да се изкажа, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не аз, а с решение на Народното събрание.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: С решение на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Еднолично нямам такива пълномощия.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз исках да се изкажа, защото съм удивен политическото безсилие на една партия и една коалиция до какви политически безумия може да доведе.
Всъщност, не съм удивен, защото добре познава стила на сините. Те освен да заличават история, не могат да създават такава. Затова внасят такива предложения. Това исках да кажа, госпожо Цачева.
Исках да кажа, че паметникът на Цар Освободител е израз на любовта – не толкова, за да не дразня сините ми приятели, а той е израз на благодарността на българския народ, защото без човека, който седи зад образа на този паметник, сега, господин Тошев, вероятно щяхте да сте пак в Парламента, но с чалма и щяхте да правите метани на Ердоган! (Смях, оживление.) Без този човек в момента България нямаше да съществува. Вашето желание да подменяте историята, колкото и да е разбираемо, не е нито патриотично, нито пък национално отговорно!
Неотдавна ми зададоха въпрос дали националистите в България са демократи. Да, националистите в България са демократи. Проблемът е, че демократите в България не са националисти и патриоти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – процедура.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Предложи на Георги Димитров да сложим паметник.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Един въпрос не трябва да остане неизяснен, а именно въпросът може ли мнозинството с едно гласуване да отмени дебатите по точка от дневния ред.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото, ако се приеме, че може, това ще създаде изключително опасен прецедент, който освен всичко друго, е в нарушение на парламентарния правилник.
Вземам тази процедура, за да продължа спора с госпожа Цачева, която превратно се опита да представи пред Вас нормите на парламентарния правилник.
Госпожо Цачева, освен текста на чл. 45, ал. 2, който просто регламентира кои са процедурните предложения и включва тук възможността за прекратяване на разискванията, има още два текста, които се отнасят до парламентарните дебати. Това е текстът на чл. 48, ал. 1, който казва с какво парламентарно време за изказвания разполага всяка една парламентарна група, и текстът на чл. 52, ал. 2, който казва, че процедурните въпроси не могат да засягат правата на парламентарните групи по чл. 48, ал. 1. (Ръкопляскания от КБ.)
Казано с други думи, няма парламентарна процедура, която да отнеме правото на парламентарна група да се изказва по коя да е точка от дневния ред, и както прецени. Прекратяването на разискванията е възможно единствено и само при обсъждането на законопроекти на второ гласуване, където парламентарните групи нямат регламентирано време. Мнозинството няма право да лиши останалите парламентарни групи от полагащото им се по парламентарния правилник време за дебати.
Не си мислете, че оттук и занапред ще можете да възпроизвеждате това безобразие по други точки от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова, времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз няма да пренасям дебата към това кой колко е компетентен и кой колко е чел правилника, но на Ваше място наистина бих се засрамила. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ПОВИШАВАНЕ ЦЕНИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, ЗАПЛАЩАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ БЮДЖЕТА НА НЗОК И/ИЛИ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ, И ПРЕДЛАГАНЕ НА ВЪЗМОЖНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
В режим на продължение сме от петъчния пленарен ден.
Продължаваме със страница 6 – „Изводи”.
Имате думата, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, колеги!
„Изводи:
След влизане в сила на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (ДВ, бр. ...), с която бе създадено информационно-аналитичното звено, се извърши пререгистрация на цените на всички налични на пазара лекарствени продукти по реда и условията, определени в нея. Предвид огромния брой досиета, при спазване на процедурата, заложена в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, тази пререгистрация продължи и през 2009 г. По данни на Комисията по цените на лекарствените продукти цената на около 92% от продуктите, обект на регулация по наредбата, е намалена.
Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти задължава притежателите на разрешения за употреба да подават декларации за наличие или липса на промяна на утвърдените цени в срок до една година от влизането в сила на решение за утвърждаване на цена на лекарствен продукт, а информационно-аналитичното звено проверява достоверността на декларираната информация в базите с данни за цените, публикувани в сайтовете на референтните държави. За повечето от продуктите, обект на визираната по-горе пререгистрация, едногодишният срок за подаване на декларации изтече през 2010 г. и до края на годината беше стартирана нова процедура за промяна на утвърдените цени на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС), и на тези за свободен пазар.
През месец февруари 2011 г. информационно-аналитичното звено започна служебна проверка на цените на всички лекарствени продукти, включени в ПЛС, с цел установяване промяна на цените им в референтните държави. Съгласно публикуван доклад на Министерството на здравеопазването за периода от месец февруари до месец декември 2011 г. е отчетено намаляване на цените на 190 лекарствени продукта, включени в Позитивната листа. За същия период е регистрирано повишаване на цените на осем продукта, като увеличението на цените е съобразено с отчетения инфлационен индекс и е в рамките от 2,48% до 6,74%.
Информационно-аналитичното звено извърши проверка на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивната листа, за периода от 8 декември 2011 г. до 30 юни 2012 г. Съгласно доклад на Комисията по цени и реимбурсиране са проверени 954 или 71% от лекарствените продукти, за които последната цена е утвърдена преди повече от една година. Комисията е взела служебно решение за намаляване на цената на 488 или над 51% от проверените лекарствени продукти. До създаването на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти комисията продължава своята дейност, с което до края на годината ще бъде извършена проверка на цените на останалите продукти, за които последната цена е утвърдена преди една година.
2. Анализ на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и подзаконови нормативни актове по прилагането им и сравнителен анализ на цените на лекарствените продукти, договорени от Министерството на здравеопазването по централизирани търгове през 2010 г., с цените, договорени от лечебните по реда на Закона за обществените поръчки през 2011 г., и с цените, заплащани от бюджета на НЗОК през 2011 г.
2.1. Условия и ред за заплащане на лекарствени продукти за домашно лечение
От 2005 г. до 2011 г. Министерството на здравеопазването заплаща лекарствени продукти, предназначени за лечението на пациенти със злокачествени заболявания, с инфекциозни заболявания, с редки заболявания, на пациенти след трансплантация на тъкани и органи и на пациенти с бъбречна недостатъчност на диализно лечение, при условия, определени в Наредба № 34 от 25 ноември 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Министерството на здравеопазването провежда процедура по реда на Закона за обществените поръчки за лекарствените продукти и медицинските изделия, предназначени за лечение и диагностика на заболяванията, включени в обхвата на горепосочената наредба. Лекарствените продукти се заплащат по търгови цени, получени на конкурентна основа и при договаряне на брой пациенти и цени. Основно се договаря цена на производител и в този смисъл надценките на търговец на едро и на дребно не оказват влияние върху договорените цени, особено когато една и съща фирма участва в търга със свои продукти, на които тя е притежател и след това извършва сама разпространението им.
Министерството на здравеопазването разпределя пропорционално в рамките на договорените за годината количества лекарствени продукти до лечебните заведения въз основа на предоставената от тях информация, заявки и отчетите им за предходната и текущата година.
С изменението на Наредба № 34 (ДВ, бр. ...) се създаде списък на заболяванията, класифицирани по Международната класификация на болестите (МКБ), лекарствените продукти по международно непатентно наименование (INN) и лекарствената им форма за лечението на тези заболявания, както и алгоритмите за лечение на заболяванията. Списъкът се изготвя на база анализ на получените и изразходвани количества лекарствени продукти от лечебните заведения през предходната и текущата година, брой болни и/или терапевтични курсове през предходната година, стойност на терапевтичните курсове, очакван брой болни и осигурени в бюджета на Министерството на здравеопазването средства.
От 1 януари 2011 г. – с паралелно изменение на Наредба № 34 и на Наредба № 38 от 2005 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично – с цел осигуряване на по-добро и ефективно лечение на онкоболните пациенти Министерството на здравеопазването предприе действия в посока децентрализиране на доставките на животоспасяващи лекарствени продукти. Лекарствените продукти, предназначени за хормонално лечение на онкозаболявания, за прицелна противотуморна терапия, за редки заболявания и за състояния след трансплантация, преминават от заплащане от републиканския бюджет към заплащане от бюджета на НЗОК и на лечебните заведения.
На основание ПМС № 310 от 20 декември 2010 г. (ДВ, бр. ...) лекарствените продукти за онкозаболявания се прехвърлят служебно от Комисията по Позитивния списък от Приложение № 3 на Позитивната листа и от Приложение № 4 в Приложение № 1, като лекарствените продукти за перорална прицелна противотуморна терапия и перорална химиотерапия се прехвърлят служебно и в Приложение № 2 на Позитивната листа, предвид факта, че този вид терапия се провежда в лечебно заведение.
Министерството на здравеопазването продължава до края на месец февруари 2011 г. да заплаща лекарствените продукти за горепосочените заболявания, предвид липсата на готовност на НЗОК да поеме възложените й задължения.
Законодателят е предвидил, паралелно с промените в Наредба № 34 и Наредба № 38, изменение в Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. ...), съгласно което се предоставя възможност на НЗОК да договаря с притежателя на разрешението за употреба отстъпки от стойността, заплащана от бюджета на НЗОК, на лекарствените продукти, включени в Приложение № 1 на Позитивната листа, при условия, критерии и ред, определени с Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели.
Осем месеца по-късно с „Държавен вестник”, бр. 67 от 30 август 2011 г. в Наредба № 10 е създадена Глава четвърта, определяща условията и реда за договаряне на отстъпки, но само за лекарствените продукти с ниво на заплащане 100%, когато лекарственият продукт е единствен по INN и не участва в определянето на референтна стойност.
Националната здравноосигурителна каса заплаща от бюджета си стойността на лекарствените продукти, изчислена на база референтна стойност, посочена в Приложение № 1 на Позитивната листа, до сключването на договори за постигнати отстъпки.
Един месец по-късно, след приемането на изменението в Наредба № 10, с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-0460 от 26 септември 2011 г. е приета Процедура за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, включени в Приложение № 1 на Позитивната листа.
Освен предвиденото условие за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствени продукти със стопроцентов индекс на реимбурсация, административният акт предвижда възможност, по инициатива на притежателя на разрешението за употреба, да бъдат предложени отстъпки от стойността на лекарствени продукти с ниво на заплащане 25%, 50% и 75% при условията, определени в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 10.
Година и половина след прехвърлянето на продуктите към Приложение № 1 на Позитивната листа с „Държавен вестник”, бр. 49 от 29.06.2012 г., Наредба № 10 е изменена. Промените вече задължават НЗОК да договаря отстъпки от стойността, която заплаща за всички лекарствените продукти, включени в Приложение № 1 на Позитивната листа по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, независимо от нивото на реимбурсация. Отпадат допълнителните условия, които изключват от договарянето лекарствени продукти сами в група или които определят референтна стойност.
С Преходните разпоредби на изменителната наредба се предвижда за срок от една година от влизането й в сила (до 03.07.2013 г.) НЗОК да заплаща лекарствените продукти за перорална химиотерапия и перорална прицелна терапия на злокачествени заболявания на стойност, намалена с договорените по реда на Наредба № 40 отстъпки.
Един месец след изменението на Наредба № 10 е приет и обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (в сила от 7.08.2012 г.). Законът създава правното основание за договаряне на отстъпки от НЗОК, като допълва съществуващата празнота за разпределението на договорената отстъпка между Касата и здравно осигуреното лице.
Резултати от промяната на законодателството:
От Министерството на здравеопазването към НЗОК са прехвърлени 70 дозови форми на лекарствени продукти за приложение в амбулаторната практика, които включват 28 международни непатентни наименования. За 29 продукта от 70-те дозови форми не са представени данни за цените, договорени от Министерство на здравеопазването, седем от тези дозови форми не са заплащани от министерството по реда на Наредба № 34, а 11 са терапевтични алтернативи, за които на търговете е договорено само едно търговско име.
За 19 от продуктите, за които са представени данни, има рязко повишение на цените, което варира от 4% до 430%, за пет продукта е констатирано намаление на цените, а за седем от продуктите не е регистрирана промяна.
Извод:
Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публичен ресурс, е че при прехвърлянето НЗОК не разполага с подзаконова база за договаряне на отстъпки с компаниите.
Проследяването на хронологията на промените в действащото законодателство налага извода за липса на глобална визия в лекарствената политика, за непоследователност и хаотичност в нормативната уредба, която „догонва” неблагоприятните последици от промените.
Не е постигнат синхрон между измененията в Наредба № 38, Наредба № 34, Наредба № 10 и Закона за здравното осигуряване, с което да се създаде правна възможност на НЗОК да договаря отстъпки от стойността на лекарствените продукти, прехвърлени в Приложение № 1 и Приложение № 2 на Позитивната листа, с оглед постигане на цени, близки до цените, договаряни от Министерство на здравеопазването при обществените търгове.
Осем месеца след прехвърлянето на лекарствените продукти към НЗОК се създава правна възможност за договаряне на отстъпки с неясни, неаргументирани и неефективни допълнителни условия за провеждане на договарянето.
От една страна е налице забавяне при изготвянето на подзаконовия нормативен акт, който предоставя възможност за провеждане на преговори с притежателите на разрешения за употреба, а от друга – НЗОК заплаща стойността на лекарствените продукти, определена от Комисията по цени и реимбурсиране, което не постига намаляване на публичния ресурс, предвид относимостта на нормата, регламентираща договарянето на отстъпки, към незначителна група лекарствени продукти.
Неясен остава механизмът на своевременно информиране на участниците в разпространението на лекарства за постигнатите договори за промените в цените, за да могат да се отразят в счетоводните документи.
Година и половина след прехвърлянето на продуктите към Приложение № 1 на Позитивната листа с изменението на Наредба № 10 през месец юни 2012 г. отпадат допълнителните условия за иницииране от НЗОК на преговори за лекарствени продукти.
Замисълът за прехвърляне на източника на финансиране от МЗ към НЗОК на лекарствени продукти, предназначени за лечение на пациенти със злокачествени заболявания, с редки заболявания, на пациенти след трансплантация на тъкани и органи и на пациенти с бъбречна недостатъчност на диализа е положителен, но тази реформа в лекарствената политика е осъществявана без цялостна концепция за последиците от предприетите действия.
Процесът на прехвърляне нормативно е недообмислен, фракциониран, което довежда до значителна загуба на публичен ресурс.
Предприетите, макар и в последствие, мерки дават своя положителен резултат. Сравнителният анализ за периода от март 2011 г. до юни 2012 г. на цените на лекарствените продукти отчита следните данни: липса на намаление на цените на 12 продукта, повишение на цените на три от продуктите и намаление на цените на останалите продукти от 6% до 100%, като тази тенденция продължава.
Условия и ред за заплащане на лекарствени продукти, прилагани в лечебни заведения.
До 2011 г. МЗ, въз основа на Наредба № 34, провежда обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки за лекарствени продукти, предназначени за лечението на пациенти със злокачествени заболявания, с инфекциозни заболявания, с редки заболявания, на пациенти след трансплантация на тъкани и органи и на пациенти с бъбречна недостатъчност на диализно лечение.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. е предвидено Министерство на здравеопазването да субсидира държавни и/или общински лечебните заведения за болнична помощ, въз основа на едногодишни договори с тях за дейности, за които е предвидено със закон или с друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на НЗОК. Условията и редът за отпускане на субсидия се определят в методика, издадена от министъра на здравеопазването, а размерът на тримесечната и годишната субсидия се определя въз основа на методиката и индивидуалните договори за финансиране.
До края на август 2011 г. Министерството на здравеопазването осигурява на лечебните заведения лекарствени продукти и медицинските изделия, предназначени за пациенти на хемодиализа и лекарствената терапия на пациенти с онкологични заболявания по досегашния ред, предвид липсата на готовност на болниците да финализират стартираните от тях обществени поръчки.
От началото на 2012 г. финансирането на медицинските дейности, свързани с лечение на онкологични заболявания и диализното лечение, включително лекарствените продукти за лечение на тези заболявания, преминава от МЗ към НЗОК. С изменение на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (в сила от 1.1.2012 г.) е създадено Приложение № 10 към нея, което предвижда възможност НЗОК да договаря отстъпки и да заплаща на лечебните заведения намалената с договорените отстъпки стойност за всички лекарствени продукти, приложими при лечение на злокачествените заболявания. Отстъпките се договарят от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност на лекарствени продукти за лечението на злокачествени заболявания, включени в Приложение № 2 на Позитивната листа.
Съгласно забележките в Приложение 5 и 10 към Наредба № 40 стойността на горепосочените лекарствени продукти не се включва в цената на клиничните пътеки и клиничната процедура, предвид предоставената възможност за договаряне на отстъпки от стойността им. Предвидена е възможност за създаване на методика от НЗОК, която да уреди условията и редът за договаряне на отстъпки.
Надзорният съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-6/31.01.2012 г. утвърждава Методика за договаряне на отстъпки от стойността на следните лекарствени продукти:
1. противотуморни лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение по клинична процедура № 5 „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания”, на необходимите еритро- и гранулоцитните колонистимулиращи фактори и бифосфонати съгласно Приложение 10 на Наредба № 40;
2. противотуморни лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение по клинични пътеки по редове № 251, № 252, № 254 и № 298, на необходимите еритро- и гранулоцитните колонистимулиращи фактори и бифосфонати, съгласно забележката към Приложение 5 на Наредба № 40.
Съгласно методиката стойността на горепосочените лекарствени продукти, постигната след договаряне в НЗОК, следва да бъде по-ниската от една от двете величини: стойността, която МЗ е заплащало след последното проведено от него договаряне през 2010 г. по реда на Наредба № 34, или изчислената стойност, намалена с договорената отстъпката, при спазване на изискването процентът на отстъпка да е в цели числа и да не е по-малък от 5.
Националната здравноосигурителна каса отправя покана до притежателите на разрешения за употреба за представяне на оферти за договаряне на отстъпки от стойността на противотуморните лекарствени продукти при условията на утвърдената методика. Първата процедура по договаряне приключва през май 2012 г. с подписване на едногодишни договори. До този период НЗОК заплаща на лечебните заведения стойността на лекарствените продукти, договорени от тях след провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки.
Резултати от промяната на законодателството:
Обект на анализ в настоящия доклад са 110 лекарствени продукта, за които са подадени данни от 23 лечебни заведения и не са представени данни от 9 болници. От тези 110 продукта има лекарства, които са поръчани само от една или две болници.
В справката, представена от МБАЛ „Д-р Стоян Киркович” АД – Стара Загора, за позиции са представени по повече от една цена и повече от една фирма доставчик, което не би следвало да се случи предвид правилата по ЗОП.
Не са представени справки от следните болници, които са изброени...
По данни на лечебните заведения и на Министерството на здравеопазването общата стойност на договорените по търговете от лечебните заведения лекарства е 108 358 919,40 лв., докато през 2010 г. МЗ е договорило лекарства на стойност 100 781 080,35 лв. Увеличението в стойността на договорите е резултат на естествената пазарна динамика и договорирането на повече лекарства, което е постоянен ежегоден процес на подобряване достъпа на повече пациенти до лекарствена терапия. При анализа на промените на цените, постигнати на търговете от лечебните заведения, е използван следният подход.
Всички отчети на болниците за договорените цени са разделени на броя на дефинираните дневни дози за всеки един лекарствен продукт. Дефинираната дневна доза (ДДД) е средно дневната доза, при която лекарственият продукт се прилага при основните индикации, за които е предназначен. По този начин е получена цената на ДДД, която лечебните заведения са успели да договорят. Тази цена е сравнена с цената на ДДД, която е официално публикувана в Позитивния лекарствен списък (ПЛС), и така се получава информация дали лечебното заведение е успяло да договори по-ниска цена от официално изчислената в ПЛС референтна цена. Постигнатата цена на ДДД от лечебните заведения е сравнена и с цената на ДДД, която преди това е постигната при последния търг през 2010 г. от Министерството на здравеопазването.
Конкретно по цени на лекарствата са постигнати следните резултати в търговете: ...”.
Колеги, следват четири страници с изброени лекарства, където е дадена референтната цена и после достигнатата цена от лечебните заведения или от Министерството на здравеопазването.
„В обобщение на този анализ общо 83 дозови форми могат да бъдат сравнени за трите вида цени. При останалите има данни само за търговете на лечебните заведения, или само при търговете на Министерството на здравеопазването, а лечебните заведения не са ги доставяли. От тези 83 дозови форми, при 67 са постигнати цени под референтните цени за ДДД в Позитивния лекарствен списък, от тях под цена на Министерството на здравеопазването са договорени 32 дозови форми.
Изводи:
Прехвърлянето на източника на финансиране на лекарствените продукти от Министерството на здравеопазването към лечебните заведения се отчита като положителна стъпка в лекарствената политика. От една страна, на лечебните заведения се предостави възможност сами да определят точно какви лекарствени продукти да закупят, съобразно потребностите на своите пациенти. След промяната се осигури по-бърз и гъвкав достъп на здравноосигурените лица до скъпоструващите лекарствени продукти. Лечебните заведения имаха възможност да планират по-точно видовете и количествата лекарствени продукти, включително за новозаболели пациенти, без необходимост от формиране на „листа на чакащите”. От друга страна, при децентрализиране на доставките на лекарствени продукти за онкоболни се отчита положителен финансов резултат. От обработените данни на 83 дозови форми за 67 позиции, лечебните заведения са постигнали по реда на ЗОП за 2011 г. цени, под референтните цени за ДДД в ПЛС. За 32 дозови форми лечебните заведения са постигнали по-ниски цени от договорените от Министерството на здравеопазването по централизираните търгове през 2010 г.
Въпреки това, процедурата на прехвърляне на продуктите създаде известни сътресения във финансовите взаимоотношения между лечебните заведения и НЗОК. Тези проблеми произтичат от факта, че след предприемането на административни и законодателни промени НЗОК договори с фармацевтичните компании отстъпки от цените и те се оказаха по-ниски от търговище цени, договорени от лечебните заведения по реда на ЗОП.
Заключение и препоръки:
В разделите на настоящия доклад, след анализа на обработените данни и на нормативната уредба, са направени съответните изводи.
В заключение се налага изводът, че законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на чести, фрагментирани промени не само от настоящото правителство, но и от редица предходни. Вертикалните и хоризонталните несъответствия в различните компоненти на нормативната уредба в областта на финансирането на лекарствените продукти доведоха до дестабилизиране на фармацевтичния пазар. Резултатите – от една страна, увеличение на цените, особено в един много чувствителен сектор на здравеопазването – онкологията, от друга – липса на животоспасяващи лекарствени продукти, които влизат в терапевтични схеми за злокачествени заболявания.
Анализът показва, че нестабилността на законодателството, включително несъвършенствата на нормативната регулация, създават непредсказуема бизнес среда и дори „набиране на скорост“ на сивите икономически практики. Откъслечните промени, които бяха обект на анализ в настоящия доклад, нарушават крехкия баланс в системата и създават възможност за манипулации на пазара.
Промяната в системата за финансиране на лекарствените продукти се отчита като положителна, независимо от неадекватния процес на осъществяването й. Необходимо е създаденият механизъм на регулация на цените на лекарствените продукти и финансирането им от обществените институции да бъде оставен да действа за един по-продължителен период от време и да се съпровожда от постоянен анализ на пазарните резултати.
Промените трябва да са в интерес на обществото, но трябва да се подкрепят от всички участници в процеса на производство, разпространение, финансиране и употреба на лекарствата, за да не се получи само намаление за обществените фондове и нарастване на крайния разход на ниво потребител. Цената е част от общата стойност на лечението. Ако се променят само цените и няма доказателства за ефекта върху стойността на лечение, това са само частични мерки. По тази причина е необходимо създаване на система за систематичен контрол на цените на лекарствата и стойност на фармацевтичния пазар по отделни лекарствени продукти.
Необходимо е да се създадат ясни правила за провеждане на търгове за лекарствени продукти в лечебните заведения. Настоящите правила са съобразени със ЗОП, но не и със спецификата на лекарствата като стока.
Необходимо е създаването на нови държавни структури, които имат предмет на дейност ценообразуване, да бъде обвързано с прозрачни законодателни правила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И проекта за решение, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА:
„РЕШЕНИЕ
по доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи
Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проучване на причините, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет, и предлагане на възможни мерки за намаляване на публичните разходи, създадена с решение на Народното събрание на 23 март 2012 г., с изложените в него констатации, изводи и препоръки.
2. Копие от доклада на Временната анкетна комисия да се изпрати на компетентните органи...”.
Тук, госпожо председател, искам да направя едно допълнение. След думите „да се изпрати на компетентните органи – МЗ и НЗОК, за запознаване с констатациите и препоръките за предприемане на необходимите мерки и действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Милева.
Дискусията е открита.
Желаещи народни представители да участват в нея?
Доктор Желев, заповядайте – процедура.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да оставим, ако се съгласите, дебатите за утре. Остават 10 минути. Два пъти прекъсваме този доклад. Според мен темата е сериозна. Не е редно така да прецакваме нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Желев – да бъдат отложени разискванията от днешното пленарно заседание за утрешния ден.
Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването. Няма кворум.
С оглед на предстоящо гласуване – поименна проверка!
Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастас Василев Анастасов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - отсъства
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цвятков Терзийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диан Тодоров Червенкондев - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - тук
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - отсъства
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Мариана Петрова Иванова-Николова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - отсъства
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светомир Константинов Михайлов - тук
Светослав Неделчев Неделчев - отсъства
Светослав Тончев Тончев - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станка Лалева Шайлекова - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Иванов Иванов - отсъства
Стоян Янков Гюзелев - тук
Таня Димитрова Въжарова - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Атанасов Димитров - отсъства
Тодор Димитров Великов - тук
Тодор Йорданов Георгиев - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Фани Иванова Христова - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христина Иванова Янчева - тук
Христо Георгиев Чаушев - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Димитров Христов - отсъства
Христофор Неделчев Ачков - тук
Цвета Алипиева Георгиева - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Емилов Сичанов - тук
Цветан Костов Костов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Божилов Нотев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Янко Иванов Здравков - отсъства
Налице е кворум от 125 народни представители.
Допълнително – за стенограмата – дойдоха господин Валентин Николов, Георги Плачков, Александър Радославов, Димитър Чукарски, Иван Николаев Иванов, Дарин Матов и Атанас Мерджанов.
Поради изтичане на времето ще дам край на пленарното заседание.
Утре ще продължим с разискванията по доклада, който чухме.
Става безпредметно гласуването на процедурното предложение, по повод на което направихме поименната проверка, тъй като изтече времето по правилника ни.
Закривам пленарното заседание.
Утре в 9,00 ч. – редовно пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Павел Шопов

Секретари:
Милена Христова
Любомир Владимиров