Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Милена Христова и Любомир Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Съгласно приетата от нас седмична програма днешният петъчен ден е изцяло посветен на:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 26 октомври – 1 ноември 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз, относно политиката на правителството за гарантиране на оползотворяването на средствата от Европейския съюз за периода 2007 – 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 ноември 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Диана Ковачева, министър на правосъдието, относно така наречените „знакови дела”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 ноември 2012 г.
Писмени отговори от:
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Румен Такоров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров.
Дами и господа народни представители, вчера в края на пленарния ден бе обявен парламентарният контрол – министрите, въпросите и питанията на народните представители, на които те трябва да отговорят.
Едно пояснение – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов няма да участва в днешния парламентарен контрол поради отлагане на въпросите, зададени към него.
Процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Необходимо е пояснение защо се отлага участието на господин Борисов днес в парламентарния контрол, както съобщи госпожа Цачева.
Първо, госпожа Цачева вчера се обърна към мен да дам съгласие отговорът да бъде към 11,00 ч., тъй като господин Борисов пътува от провинцията и ще се постарае в 11,00 ч. да е тук. Аз дадох съгласие, тъй като това е разбираемо.
След това госпожа Фидосова се свърза с мен и предаде личната молба от господин Борисов – той да не участва днес в парламентарния контрол, тъй като единственото питане към него е от мен. Помоли да не настоявам именно днес да бъде тук, тъй като е извън столицата. Също изразих разбиране за такова обръщение и дадох съгласие. Тогава госпожа Фидосова ми предложи отговорът да бъде писмен, което аз категорично отказах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпросите и питанията към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
Първо въпрос към него ще зададе народният представител Ваня Добрева – относно финансиране на Българската академия на науките.
Слушаме Ви, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите, през последните две години бюджетът на Българската академия на науките е постоянна величина – 59 млн. 700 хил. лв.
С 20-процентното увеличение на цените на електроенергията, с увеличението на цените на топлоенергията и горивата БАН – този най-голям български научен център, е доведен до невъзможност да покрива разходите си, да развива дейността на лабораториите, да поддържа апаратура и научни съоръжения за стотици хиляди и милиони лева.
Средната заплата за утвърдени учени в Българската академия на науките е 571 лв. при средна за страната – 789 лв. За начеващ млад учен, току-що завършил висше образование, заплатата е 300 лв. За млад учен с докторска дисертация е 450 лв.
Установена е система от неплатени отпуски в Българската академия на науките. Поради недостиг от съфинансиране БАН губи средства от възлови международни проекти. Расте броят на учените, които напускат Академията и научната кариера, а част от тях и родината.
В началото на тази година господин президентът Плевнелиев, а по-късно и представители на Вашия кабинет обещаха допълнителни средства за Българската академия на науките – около 14 милиона. Тези средства трябваше да бъдат допълнително отпуснати на БАН през летните месеци. Това, което научихме в началото на месец август, е, че 10 милиона се дават за строеж на спортни зали, а за БАН на този етап допълнителни средства няма.
Господин заместник министър-председател, моят въпрос към Вас е: до края на 2012 г. предвиждате ли и в какъв размер допълнително финансиране на Българската академия на науките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, заповядайте да дадете отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Добрева, със Закона за държавния бюджет за 2012 г. е утвърден размерът на трансфера от републиканския бюджет за Българската академия на науките в размер около 60 млн. лв.
Българската академия на науките получава приходи по линия на проектното финансиране също от страна на правителството. Освен по международни проекти институциите на БАН получават финансиране за националните програми и от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. За 2012 г. тази сума е около 30 млн. лв.
Реализираните собствени приходи в системата на БАН към 30 септември тази година са също 29 млн. 500 хил. лв. или общо стават около 120 млн. лв.
Считам, че адаптирането на дейностите на БАН към нуждите на обществото и бизнеса е обвързано с финансиране на проектен принцип и не смятам, че някой от моя екип е обещавал или може да обещава допълнителни средства в рамките на 2012 г. Бюджетът вече е приет, както знаете. Щом един бюджет е приет никой няма право от Министерството на финансите или друго министерство да обещава допълнителни пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За реплика имате думата, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател и министър на финансите! Както е известно през 2010 г. по време на управлението на ГЕРБ в Закона за БАН се учреди настоятелство, в което участват министри от кабинета, със задача да се реализира връзката между научната организация и държавата и своевременно да решава възникналите финансови въпроси.
Министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов нееднократно подчертава с гордост това свое завоевание. Нещо повече, декларира колко много средства ГЕРБ излива в БАН – нещо, което мисля, че не отговаря на истината.
Друго нововъведение в Закона за БАН е ежегодният годишен доклад на Академията пред Народното събрание. Тази година през месец юли председателят на Българската академия на науките, покойният академик Стефан Додунеков, представи този доклад. Всички народни представители, независимо от политическата ни принадлежност, подкрепихме наблюденията и изводите в доклада. Ние останахме впечатлени от високите научни резултати на Академията, от огромния обем на изследванията и публикациите, от активното участие в международни проекти, но също така се съгласихме и с тревожния извод от доклада, че недостатъчната субсидия за БАН през 2010 г. и през 2011 г. се отразява особено негативно върху научния потенциал, намаляват собствените приходи по международни програми в размер на милиони левове, не се осигуряват минимални средства за издръжка, непрекъснато се намаляват средствата във Фонд „Работна заплата”, независимо че БАН попълва финансирането си от проекти с 40% върху субсидията си, за разлика от други сродни научни центрове, които допълват тази субсидия с максимум между 18 и 20%.
Господин министър, БАН е в изключително тежко състояние. С водената от Вас финансова политика през последните три години Вие докарахте тази 143-годишна научна институция – по-стара от Третата българска държава, до закриване.
Твърдението, че Академията може да се издържа само от проекти, са неверни. Такава практика няма никъде по света и Вие добре го знаете.
Не зная друг случай в световната практика на толкова тежки условия на труд, каквито намираме в БАН. Надявам се, че сте запознат с европейските приоритети, реализирани в „Европа 2020” – науката и иновациите, като основни движещи фактори на икономиката, и съзнавате, че няма друга държава в света и в Европейския съюз, която да отделя такъв нищожен процент за научни изследвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Добрева, и аз имах честта да се срещна на три пъти с акад. Додунеков, когато той беше избран в ръководството на БАН. През лятото имахме дълги разговори по това какви промени трябва да настъпят в БАН, за да почувстваме ние от страна на държавата, че допълнително финансиране би могло наистина да се използва за наука. За съжаление акад. Додунеков си отиде не навреме и оттогава сме имали някои разговори с главния секретар на БАН. Изчаквам в началото на месец декември да дойде ново ръководство и сме готови с това ново ръководство да обсъждаме темата.
Да, може би ще има възможности за повече финансиране, но трябва да има ясен принцип за какво отива това финансиране. Постоянните коментари, че няма достатъчно пари – да, в цялата държава няма достатъчно пари, в цяла Европа няма достатъчно пари, защото е криза и в целия свят няма достатъчно пари.
А относно това как се финансира науката в други държави позволете да Ви кажа, че аз, за разлика от Вас, съм учил в други държави и съм правил науката в други държави. Знам финансирането какво е! И то е главно на проектен принцип! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва питане ... (шум и реплики).
Заповядайте за процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за процедурен въпрос, за да изразя своето възмущение от формалния начин на провеждане на парламентарния контрол.
Преди две минути председателката на парламента ми върна писмен отговор от министъра на околната среда и водите. В този отговор е сменена темата на питането (показва писмения отговор) и ми е даден отговор, който няма нищо общо с въпроса ми, който звучи така: „относно замърсяване на околната среда вследствие незаконен добив на нефтопродукти от кладенци, загубили промишленото си значение”.
Отговорът е, че там няма кладенци с промишлено значение.
Господин Дянков, благодарих ли Ви на Вас за Вашия отговор, че сте заловили нелегалния добив? Благодарих ли Ви за това, че сте определили фракции, че сте определили акциза на всяка фракция, щетата на фиска и за края на изречението, че ако МВР не си свърши работата, Вие ще направите еди-какво си? За това Ви благодарих!
Но това е чудовищно – да ти подменят въпроса! Ти питаш за незаконен добив на загубили промишлено значение (показва и въпроса, и писмения отговор), и да ти отговорят с един ред, че там няма промишлен добив! Аз няма да го квалифицирам! Но това е несериозно да си вършиш така работата на министър. Това е, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва питане от народните представители Димчо Михалевски и Пенко Атанасов относно политиката на правителството за облекчаване на земеделските производители при ползване на горива за селскостопански нужди.
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин вицепремиер! Господин министър, ще започна с това, че Вие казахте преди малко – няма пари достатъчно. Само сравнението 2006 – 2008 – целите години, към 2010 – 2012 – целите бюджетни години, показва, че България ще изразходва за последните три години, включително и 2012 г., със 17-18 милиарда повече. Разбира се, това има своето обяснение, но тук се поставя въпросът за това дали правителството и Вие лично сте способен да се прицелите достатъчно и с фокусирани задачи, които трябва да изпълнявате, в това число и в науката, в това число и в земеделието.
Моят въпрос е за земеделието. Преди това обаче да се спра на неколкократното обещание на правителството за компенсиране на акцизите на горивата за селскостопански нужди, ще кажа следното.
През тези години в сравнение с политиката на предходното правителство забелязваме, че въпреки увеличаване на европейските средства, а това е заслуга на Договора за присъединяване и тук няма нужда нито Вие, нито ние да си приписваме някакви особени заслуги, националните доплащания и държавните помощи намаляват. Това означава едно, че земеделието не е приоритет на Република България. Това означава, че ние не сме готови да създадем система, по която да се обработва земеделската продукция достатъчно дълго в нейния технологичен цикъл, с достатъчно на брой добавена стойност и това означава, че в крайна сметка ние гледаме абсолютно формално на един отрасъл, който може да има пряко отношение към растежа на Република България.
Ще припомня само, че за трите години ние утежнихме положението на земеделските производители, вдигайки 3,6 пъти осигурителните им плащания, въвеждане на 10-процентен данък на част от техните доходи, същевременно намалихме силно облекченията, които преди ползваха.
Ще припомня по темата, по която искам да Ви питам, че предходното правителство през 2008 г. отдели 80 млн. лв. за възстановяване на акциза за горива за селскостопански нужди и неколкократно Вие обещавахте с поредица от меморандуми – първият от които на 8 юни 2010 г., и стоят подписите на министър председателя Бойко Борисов и вицепремиера господин Дянков, с последващо споразумение от 22 март 2011 г. отново за акциза, отново министър-председателят господин Бойко Борисов и господин Дянков, последвани конкретно преди изборите миналата година през септември – на 14 септември, и на 28 септември 2011 г. от меморандум за осигуряване на 70 млн. лв. за 2012 г. за заплащане на акциза.
Моят въпрос към Вас е следният: как се вписва в политиката Ви за подкрепа на земеделските производители обещанието за възстановяване на акциза за използваните горива за селскостопански нужди?
И във връзка с това още един подвъпрос: как се вписва в политиката Ви за подкрепа на земеделските производители изискването към ведомствените пунктове за зареждане с горива на селскостопанска техника да въведат електронна система за фискална памет и съответното задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система – популярно да обясним на нашите зрители и слушатели: става дума за инвестиции в няколко хиляди лева за всеки един (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), като те са краен ползвател на средства, без да извършват търговска дейност, при положение че отнемате другото, което им обещахте с няколко меморандума? Благодаря Ви, очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин вицепремиер, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първо се обръщам към господин Божинов.
Господин Божинов, ако ми дадете въпроса, защото той може да се интерпретира и като продължение на въпроса, който коректно зададохте към мен преди няколко седмици, аз се ангажирам като вицепремиер да намеря отговор.
Господин Михалевски, Вие прочетохте толкова неща, които не са във въпроса, че ако стоим в темата, която господин Божинов преди малко подчерта – като се зададе въпрос, на този въпрос трябва да се отговаря, аз не знам какво да Ви дам.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): За акцизите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Защото Вие говорихте тук много прочувствено: 2006-а, 2008-а, 2010 г. и така нататък. Така и не го зададохте. Най-накрая си зададохте какви ли не други въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Зададох си въпроса точно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Въпросът, който е писмен тук – да го прочета, за да знаят какво сте записали, може би Вие сте забравили, е следният: моля да ни запознаете с конкретните параметри на държавната политика за стимулиране на земеделските производители чрез преференции при използване на горива за производствени нужди в селското стопанство. Трябваше с това да почнете, а не да казвате цяла пледоария по странични теми. (Шум и реплики от КБ.)
По този въпрос, господин Михалевски, правителството разработи механизъм за подпомагане на земеделските производители при използване на горива за селскостопански нужди чрез прилагане на намалена акцизна ставка върху газьола. За целта бяха изготвени предложения за изменение и допълнение в Закона за подпомагане на земеделските производители и в Закона за акцизите и данъчните складове, който в момента е в Народното събрание, както знаете. Схемата за държавна помощ беше одобрена вече от Европейската комисия с положително решение за съвместимостта й с вътрешния пазар. Предложенията за одобрената схема за държавна помощ е възможно да се прилагат само след влизането в сила на съответните законодателни промени в двата закона, които споменах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, ако Вие не сте разбрали какво говоря, очертавайки общата политика на целополагане в земеделието или в който и да е друг сектор, и да се обърквате от това говорене, ние имаме много тежък проблем. Вие много добре разбирате за какво говоря. Говоря за това, че в общия ресурс, който Вие намалявате за селскостопански дейности – и това трябва да се казва непрекъснато, защото много обичате да се хвалите с премиера колко увеличавате парите на гърба на европейския данъкоплатец, и във връзка с това Ви питах: защо обещанията, които Вие сте подписали, в това число предизборно миналата година месец септември със 70 млн. лв. в рамките на 2012 г. и никъде не сте го обвързали със законите, още повече че нотификацията е получена на 16 май 2011 г. за тази държавна помощ, просто не го изпълнявате?
Моят прост въпрос към Вас е, за да не се объркате: ще платите ли до края на мандата на това правителство средства на българските земеделски производители за възстановяване на акциз за ползвани горива за селскостопански нужди – вижте колко е ясен въпросът, или не, и ако не, защо подписвате тези меморандуми?
Вторият въпрос – имам право на два: защо, като поехте пак в същите меморандуми ангажимент да изплатите помощ на производители, чиито площи напълно са пропаднали, такива за изминалия сезон са 1 млн. 200 хил. декара в България, това не е направено?
Защото, господин вицепремиер, трябва да има политическа отговорност и мъжество: когато обещаеш – да дадеш, когато не можеш да дадеш – да не обещаваш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михалевски! Бюджет 2013 г., както знаете, вече е в Народното събрание за обсъждане. В него нетно има 200 милиона увеличение на общата сума за подпомагане на селското стопанство. В Бюджет 2012 г. – този, който изпълняваме тази година, пък има нетно увеличение с около 380 млн. лв., така че само за две години общото увеличение –подпомагане на селскостопанските производители в България, е с 580 млн. лв.
Вие колкото и да говорите, цифрите са такива и се увеличават с всяка година. За първи път от миналата година се дава и на животновъдите, и на пчеларите – нещо, което преди никога не е правено. Преди политиката е била само в сектор зърнопроизводство. Ние разширихме това и всяка година даваме все повече за животновъди. Продължихме традицията, макар че вече няма помощи от Европейския съюз, да даваме пари и за тютюнопроизводителите. Това е залегнало и в Бюджет 2013 г.
Относно останалите Ви коментари, помните, че Ви бяха спрени всичките еврофондове, включително и тези по земеделие. Вие, господин Михалевски, имате лична причина да се сърдите за това, защото бяхте заместник-министър, когато Ви спряха тези пари.
Като говорите колко са парите, при нашето правителство те са много, много повече за земеделие, отколкото при Вашето. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски, имате възможност да изразите отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер! Въпреки че започвам с уважаеми, ще Ви кажа истината в очите: когато не можете да отговорите на конкретния въпрос, защото Вие не ми отговорихте дали ще дадете милионите за следваща година за акциз, и това е факт, първо, не се оправдавайте, че увеличавате парите, защото те се увеличават от Европейския съюз на база на договореността – договора за присъединяване, който беше подписан на 25 април 2005 г. Вие тогава бяхте във Вашингтон, това не е Ваша заслуга.
Второ, Вие намалявате парите. За следващата година в бюджета, който показахте, националното финансиране за политика „Земеделие” е със 100 милиона по-малко, и не лъжете хората, че давате повече пари.
Това че сте дали няколко милиона на пчеларите, няколко милиона на картофопроизводителите, които масово се дерегистрираха като земеделски производители, защото им увеличихте четири пъти осигурителните плащания, не помага. Аз съм от такъв район, където картофопроизводителите не могат да си ги вземат.
А за постоянната Ви лъжа, че били спрени всичките еврофондове – опашата, дърта лъжа на Борисов и на Симеон Дянков! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Заместник министър-председателят Симеон Дянков ръкопляска.)
Аз съм пуснал седем въпроса към всички оперативни програми, които ми отговориха – пред камерите на телевизията го казвам: че към 31 юли 2009 г. няма спряна нито една оперативна програма и Програма за развитие на селските райони. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
А на личните Ви обвинения към мен, ще Ви отговоря. Потърсете една личност – в момента в състава на Министерския съвет, Вие ще се сетите коя е, която отговаря за еврофондовете, която през 2008 г. пусна доноса, с който бяха спрени парите по ФАР. След това не последва нищо, господин вицепремиер, което означава, че това си беше български донос.
За разлика от Вас, ние доноси в Брюксел не пишем. (Силен шум и смях от ГЕРБ. Заместник министър-председателят Симеон Дянков ръкопляска.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие сте най-добрите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това се изчерпаха въпросите и питанията към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
Продължаваме с въпрос към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова от народния представител Антон Кутев относно побой над длъжностно лице в болницата в гр. Дулово.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Въпросът, който имам относно болницата в Дулово, касае случай отпреди един месец. По информацията, която успях да получа, според мен е станал тежък инцидент в болницата, при който областният координатор на ГЕРБ за Силистра Тодор Тодоров, очевидно недоволен от услугите на дуловската болница, си позволява да влезе в кабинета на директора на болницата и да му нанесе побой. Такава е информацията, която аз имам.
Доколкото подобни неща сигурно се случват, аз не съм чул за други случаи на побои над директори на болници, но за съжаление се случват с различни доктори, тоест, въпросите са ми два.
Първият е дали потвърждавате, че това нещо се е случило? Изобщо знаете ли за такава случка? Вярна ли е информацията, която имам?
Вторият въпрос към Вас е: по какъв начин, какви са мерките, които правителството… защото аз съм далеч от мисълта, че само Министерството на здравеопазването може да вземе достатъчно мерки за охрана на труда на докторите. Аз не мога да отрека, че в България далеч не всички доктори се справят със своите задължения. Но е факт, че огромна част от тези хора полагат висококвалифициран и не винаги добре платен труд. Факт е, че много от нас дължим живота си на труда на докторите. Така че защитата на тези хора от недоволни граждани, каквито със сигурност има, не бива да се обвързва по един или друг начин. Това, че има доктори, които може би не си вършат работата, не означава, че всеки може да отиде и да набие доктора, който не му харесва. Ако ние го допуснем като държава, това би било абсолютно деструктивно, абсолютно разрушително за цялото ни общество.
Тоест, вторият ми въпрос е: какви са мерките, които Вие (но не само Министерството на здравеопазването, а заедно с Министерството на вътрешните работи) бихте предприели, за да може да се гарантира животът и трудът на лекарите? Имайте предвид, че същият въпрос съм задал и към министър Цветанов. Надявам се да получа и неговия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Кутев, в отговор на Вашия въпрос – имало ли е побой над длъжностно лице в болницата в град Дулово и какви са предприетите мерки от Министерството на здравеопазването, Ви информирам следното.
Многопрофилната болница в град Дулово е регистрирана като еднолично дружество с ограничена отговорност, като община Дулово е едноличен 100-процентов собственик на капитала. Дружеството е учредено с решение на Общинския съвет в съответствие с чл. 62, ал. 2 от Търговския закон. Съгласно Закона за общинската собственост редът за упражняване правата на собственост на общината в търговските дружества с общинско участие в капитала се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно това община Дулово и Общинският съвет са единствените, които имат право да вземат решения и единствените, при които постъпва информация относно случващото се в тяхната общинска собственост.
Тъй като аз чух и от медиите за подобен инцидент, инициирах с мое писмо до община Дулово въпрос – дали е имало такъв инцидент, дали е постъпвал такъв сигнал в община Дулово?
В отговор на това кметът на община Дулово д-р Юксел Ахмед ме уведомява, че му е известно да има само словесен контакт по телефона между управителя на болницата д-р Стойчев и господин Тодор Тодоров. В община Дулово няма постъпвал сигнал за нанесен побой. Той ме уверява, че в РПУ – Дулово, не е подаден сигнал за инцидент.
Задала съм същия въпрос на директора на Областната дирекция на МВР господин Ивелин Николов чрез министъра на вътрешните работи, който в докладна записка записва, че на 12 октомври 2012 г. в Деловодството на РПУ – Дулово, е извършена проверка за сигнал, подаден от д-р Стойчев, но такъв не е установен. Прокуратурата в Дулово също е проверила тази информация, която беше изнесена в медиите и също не е потвърден сигнал за такъв побой. В РПУ – Дулово, към този момент, тоест към момента на Вашия въпрос, няма подаден и депозиран сигнал от Стойчев за злонамерени действия към него от страна на Стаматов. Това е официалната информация от РПУ – Дулово.
Относно мерките, които Министерството на здравеопазването предприема, аз използвам случая и този път да заявя, че винаги сме изразявали своята загриженост във връзка със случаите на агресивно поведение и насилие над медицинските специалисти при и по повод на изпълнението на техните задължения за оказване на медицинска помощ, част от които и до настъпване на различни по тежест телесни повреди. В тази връзка сме изразявали нееднократно своето становище, че подкрепяме всички предложения за промени в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред.
Първо, аз съм абсолютно убеден, че мерки, включително и законодателни трябва да се предприемат за предпазването на докторите и за техния по-специален статут, защото те са в такъв статут. Така че там подкрепям всякакви усилия, които ще направите по въпроса. Но да се върнем на основата.
Нямало подадена жалба от доктора. Мисля, че беше преди две седмици, когато на парламентарен контрол поставих въпрос. Не знам дали има подадена жалба от доктора, но има официално изявление в Народното събрание от депутат, предавано по Националната телевизия. Какво повече трябва на Министерството на вътрешните работи, за да се заеме с въпроса? Ама не да попита има ли подадена жалба. Има подадена жалба! Аз съм я подал преди две седмици в Народното събрание! Сред всичките основания да го правя, аз твърдя, че нанесен побой има. Защо това нещо не се разследва от МВР? Това ще е въпрос към министъра на вътрешните работи.
А въпросът към Вас е: след като за една болница казвате: „Аз не мога да знам, защото болницата е общинска”, извинявайте, но Вие като министър ако не можете да знаете какво става в общинската болница в родния Ви град, нали разбирате… Ако не можете да го разберете от директора на болницата, питайте съседите!
Тук има тежък проблем и Ви казвам защо. Защо няма жалба? Защото хората ги е страх, госпожо министър. Защо ги е страх? Защото, когато депутат излезе в Народното събрание пред всички медии и каже, че има побой, министрите се правят на ощипани. Затова ги е страх, защото те не вярват, че дори аз мога да ги защитя, въпреки че съм депутат! Директорът на дуловската болница не вярва, че депутатът от Силистра може да го защити от министъра на вътрешните работи! И Вие, правейки се на ощипани в момента, помагате на този страх на гражданите. Извинете, но не сме всички ние за това във властта – с бездействието, с компромисите, със съгласието, че някой наш близък или партиен приятел е направил нещо, което не ни харесва, но трябва да го покрием. Всички ние довеждаме държавата до онзи морален фалит, в който се намира! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Кутев, аз смятам, че преекспонирате моя отговор и емоциите Ви явно идват в повече. Не смятам, че с поведението си съм дала вид на ощипана, господин Кутев, и с това, което става в родния ми град, и дали чувам съседите какво говорят наоколо, както Вие се изразихте. Смятам, че изобщо не е в контекста на официалния въпрос, който сте ми задал. Аз съм направила абсолютно всички усилия, за да събера информация, както Ви казах. Най-официално съм изпратила писмо и на кмета на общината, и на директора на Областната дирекция на МВР – Силистра, чрез министъра на вътрешните работи.
Дали някъде има някакъв побой, или не – той се регистрира официално. За него не се твърди просто защото хората някъде говорят или съседите в родния ми град. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
В изпълнение на задълженията ми като министър съм направила всичко възможно, за да събера необходимата информация за възникналата ситуация, за която Вие и медиите твърдите. Не виждам какъв друг е редът. Аз не съм разследващ орган, за да започна да събирам информация на обекти и близки до болницата в град Дулово по адресна регистрация или на някакъв друг принцип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Това беше единственият въпрос днес към Вас.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Въпрос от народните представители Нигяр Джафер и Юнал Тасим относно снабдяването на населението с дърва за огрев.
Госпожо Джафер, имате думата да зададете въпроса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители. През последните месеци постъпват изключително много сигнали от всички региони на страната за невъзможност на населението да се снабди с дърва за огрев. Конкретно населено място с подобен проблем е село Борима – община Троян, област Ловеч.
При население от 850 души – приблизително 250 семейства, „отпуснатата квота”, която трябва да си преразпределят, е ни повече, ни по-малко – стотина кубика дърва. Горското стопанство, обслужващо селата Борима, Голяма Железна и Старо село, подчинено на Държавно горско стопанство - Враца, се оказа безсилно да обезпечи отоплението на населението за зимния период, въпреки направените списъци от кмета.
Господин министър, Троян е типична община с много големи горски масиви. Ако там има такъв проблем, не знам какво бихте отговорили на хората от Разградска област, от Благоевградско, където има също подобни проблеми.
Според местното население обаче ежедневно десетки камиони изнасят дърва за Гърция. Министерството на земеделието и храните има две основни задължения, свързани пряко с бита на хората. Първото задължение е да се грижи за храната, за прехраната в общия смисъл на думата – качеството, количествени запаси, както и цените. Как се справяте там няма да коментираме сега.
Второто Ви задължение, свързано пряко с бита на хората, е да се осигури отоплението на това население.
Нашият въпрос е: какви са мерките, които Министерството на земеделието и храните предприема за решаването на този проблем? Под каква форма се упражнява контрол, за да се осъществи преимуществено снабдяване на хората с дърва за огрев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сахлим, с благодарности, че ми разяснихте с какво трябва да се занимава Министерството на земеделието и храните. Понеже Вие го управлявахте 8 години подред, предполагам знаете много добре с какво трябва да се занимава. Благодаря, че ми разяснихте.
По отношение на конкретния въпрос: възложих да се извърши проверка от Северозападното държавно предприятие – град Враца, по конкретния проблем за снабдяване с дърва за огрев на населението на село Борима, община Троян.
От извършената проверка ми докладваха следното: на територията на Държавно горско стопанство „Борино” има 5229 хектара държавни горски територии, 321 хектара горски територии общинска собственост и 2148 хектара горски територии, собственост на физически или юридически лица.
По горскостопанския план на стопанството ежегодно могат да бъдат добивани 10 хиляди плътни кубически метра дърва за огрев, от които 4250 плътни кубически метра дърва за огрев от държавните горски територии, 260 кубически метра дърва за огрев от общинските и 5538 плътни кубически метра дърва за огрев от горските територии – частна собственост.
Съгласно чл. 71, ал. 6 от Наредбата за възлагане на дейностите в горите физическите лица закупуват дървесината от горските територии, собственост на общината, в която е постоянният им адрес, а когато това е невъзможно – от горските територии, държавна собственост. Тоест в нормативната уредба е предвиден определен ред, по който населението може да се снабдява с дърва за огрев, първо от горите, собственост на общината. Ако те не са достатъчни като ресурс, едва тогава се пристъпва към ползване на държавните гори.
Към настоящия момент в Държавно горско стопанство „Борино” са предоставени списъци от кметството на село Старо село за 21 човека, от кметството на село Голяма Желязна – 17 човека, и от кметството на село Борима – за 140 човека, желаещи да закупят стояща дървесина на корен или общо за 178 човека. Списъкът на лицата от село Борима е предоставен в горското стопанство на 27 септември.
За задоволяване потребностите на домакинствата, включени в списъците в Държавно горско стопанство „Борино”, е предвидено 750 кубични метра широколистни дърва за огрев по изготвените описи от санитарно прочистване и санитарни сечи. На 83 от лицата са издадени позволителни, като 64 от тях вече са добили и транспортирали предоставените им от Държавно горско стопанство „Борино” дърва за огрев. При заявено желание от страна на кметовете на населените места могат да се предоставят и допълнителни количества дърва за огрев от държавните горски територии.
От направената справка в Държавно горско стопанство „Борино” е установено, че към днешна дата са издадени позволителни за сеч на 3368 плътни кубични метра дървесина от общинските горски територии, както и 7285 кубични метра дървесина от гори, собственост на физически лица, недържавна собственост.
Още веднъж бих искал да подчертая, че държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства при необходимост и искане от кметовете на населените места за предоставяне на допълнителни количества дърва за огрев за лична употреба имат готовност да се включат и да предоставят и допълнителни насаждения за добив на дърва за огрев на физически лица за собствени нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика – народният представител Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги. Господин министър, подходът, който сте избрали за отговор на нашия много сериозен въпрос, е крайно неприемлив. Не зная дали ме чувате? Нямам Вашата дикция да чета ясно, гладко, хубаво. Вие четохте нещо като някой, на когото са възложили заради хубавата дикция да чете нещо въобще. Това не беше отговор на въпроса.
Давам пример, който е показателен за цялата страна. Имам усещането, че Вие не разбирате, и държа и на мен да благодарите, че Вие сте министър, който провежда държавна политика в областта на земеделието, горите и храните. В това Ви качество Вие сте отговорен за случващото се в България. Сътворихте огромен хаос, който продължава.
Няма да имам време да развия тезата какви бели направихте, но директно ще Ви кажа: в крайна сметка от Вашите действия –първо от Вашето законотворчество, второ – от Вашите съзнателни действия, към днешна дата в България има голяма група от хора, крайно недоволни. Има голяма група от фирми, които са крайно недоволни, които са фалирали или са на път да фалират. Има и малка втора група, доволна, представителите на която чрез Вашия закон станаха първи местни търговци – имат 30% на добив. Станаха стратегически партньори с право на добив за 15 години. Тези хора са щастливи, бизнесът им върви за сметка на цяла България. Щастливи са и много хора в Гърция, защото чрез водената от Вас политика, за сметка на българското население там производители, потребители получават евтина суровина от България.
Има и трета група, бих ги нарекъл щастливи от Вашата политика. Всъщност става въпрос за една-единствена фирма, която наричам „щастливата група”. Не зная какви са Ви отношенията. Доколкото знам, познавате лично хората от втората група, които са доволни от това, че работят в областта на горите. Няма лошо. Един министър би трябвало да познава всички активни хора в ресора си. Няма лошо. Имам обаче силните подозрения за третата „щастлива група”.
Въпросът който задавам, е следният: господин министър, проблемът е огромен! Какво ще правите оттук до края на годината, за да се реши казус, който е много лесно решим? Имаше прекрасно лято, имаме прекрасни гори и по Ваше твърдение имаме много гори за добив на дървесина, но населението страда от липса на дървесина. Какво ще промените в законодателството, за да не се случи това следващата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика на репликата, която беше отправена.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тасим, отговарям по-скоро не на въпроса Ви, тъй като в него зададохте допълнителни. Отговарям Ви от уважение, в качеството Ви на заместник-председател на Комисията по земеделието и горите в Народното събрание.
По отношение на законодателството, доколкото е правната уредба на тази държава, то се извършва в Народното събрание. (Шум и реплики в ДПС.) Така че Вие като заместник-председател на Комисията по земеделието и горите имате възможност, разбира се, да участвате активно и никой не Ви е лишил от това право. Тези закони се гледат тук, а преди да влязат в залата, минават през комисията, на която, отново повтарям, Вие сте заместник-председател.
По отношение на реалния въпрос, тъй като доста хора ни гледат и слушат, категорично Ви заявявам: няма проблем с доставката на дърва за населението. Тази година … (Шум, реплики, весело оживление в ДПС.)
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Тук, в София, няма.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Тасим, абстрахирайки се от това, че Вие не се топлите на дърва, за Вас проблем няма. А за хората, които се топлят, да кажа – също няма проблем. Директорите на шестте държавни горски предприятия само преди няколко дни ми докладваха как върви снабдяването на населението с дърва, и то на преференциални цени. Знаете, че ги обявихме от тази трибуна – по 36 лв. Разбира се, става с участието – много е важно и сериозно да отговорим на този въпрос, защото хората очакват да чуят отговор – с участие на общините. Ако кметовете не подадат своевременно списъците към държавните горски стопанства, ако те не ги изготвят, ако при изготвянето… (Реплики от ДПС.)
Нали въпросът е задал господин Тасим? На него отговарям. Разбирам напрежението ви, но нека да отговорим сериозно на този въпрос.
Отговарям, защото има места, където кметовете забавят списъците, където в изготвянето на списъците има странични влияния, политически страсти. Затова нека го направим заедно. Ако не търсим някаква политическа изява, ако сме наистина загрижени за хората – Вие сте депутати, ходите по места, аз също обикалям като министър, където констатираме …
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Вие вярвате ли си като говорите?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Тасим, имате ми телефона, знаете че отговарям на обажданията Ви, ще отговаря включително и на Вашата колежка. Да помогнем там, където има забавяне за изготвяне на списъците, ако има проблем, той да е от това. Във всички останали случаи реагират навременно и дървата за огрев, разбира се, стигат до тези хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народните представители Добрин Данев и Пенко Атанасов относно отнемане на земя от Института по земеделие и семезнание – Образцов чифлик.
Господин Данев, имате думата да развиете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Институтът по земеделие и семезнание в Образцов чифлик край Русе, като част от Селскостопанската академия, няколко години воюва да запази земята си, предоставена му от държавата. Още тогава, през мандата на Четиридесетото Народно събрание, земята на този институт беше на прицел. След активната намеса на Парламентарната група на Коалиция за България и лично на премиера Сергей Станишев заповедта на тогавашния министър на земеделието и горите беше спряна. В интерес на истината, голяма част от русенските народни представители активно защитаваха интересите на института.
С голямо удивление научаваме, че след обжалване на „Спарки” АД – град Русе, пред Върховния административен съд част от земята на института в Образцов чифлик се отнема. Не разбираме на какво основание „Спарки” АД – град Русе, обжалва заповедта на министъра, след като страни са Селскостопанската академия, в лицето на института в Образцов чифлик, и министъра на земеделието и храните, но това е друг въпрос.
Господин министър, каква е причината институтът да загуби делото? Какви действия ще предприемете за връщането на тези земи на Института по земеделие и семезнание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данев, господин Атанасов, със заповед от 2001 г. тогавашният министър на земеделието Мехмед Дикме е предоставил правото на ползване върху 7106 декара земеделски земи от Държавния поземлен фонд на Института по земеделие и семезнание – Образцов чифлик, град Русе.
С писмо от месец юли 2008 г. „Спарки” АД отправи искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на терени, необходими на дружеството за осъществяване на инвестиционна програма, целяща разширяването и модернизацията на осъществяваната от търговското дружество производствена дейност. В писмото се посочват конкретни имоти, ползвани от Института по земеделие и семезнание – Образцов чифлик, Русе, като се иска предоставянето на обособени части от тях. Съответно на 23 октомври 2008 г. министърът на земеделието и храните дава писмено съгласие за извършване на делба на имотите. След извършване на делбата, с писмо от 31 октомври 2008 г. „Спарки” АД – Русе, иска замяна на новообразуваните имоти с негови, допустима по тогава действащото законодателство. Като етап от производството по замяна е издадена заповед от 30 декември 2008 г. на министъра на земеделието и храните Валери Цветанов, с която на Института по земеделие и семезнание е прекратено правото на ползване върху 2651 декара земеделска земя. Съответно от института обжалват тази заповед от 2008 г. пред Върховния административен съд. По делото са привлечени като заинтересовани лица Селскостопанската академия и „Спарки” АД – Русе.
В хода на първоинстанционното производство аз, в качеството си на министър на земеделието и храните, оттеглих обжалваната заповед от 2008 г. на тогавашния министър на земеделието и храните. Независимо от направеното от мен оттегляне, съдът прие, че производството следва да продължи и се произнесе с Решение № 41 от 3 януари 2012 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба на Института по земеделие и семезнание – град Русе. На 4 юли 2012 г. петчленен състав на Върховния административен съд се произнесе с решение, с което остави в сила решението от 3 януари, обжалвано от института.
Последващи действия от страна на Министерството на земеделието и храните може да се предприемат в случай на отправено искане от страна на Института по земеделие и семезнание за предоставяне на земеделска земя, необходима за дейността му, и след преценка на всички обстоятелства и възможности за удовлетворяване на подобно искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, за тази земя вече няколко пъти задаваме въпроси във времето от 2008 г. досега, но така или иначе това ни вълнува, защото е изключително важно земите на Селскостопанската академия да се запазят в целостта, в която са били и която политика през годините е била спазвана.
Аз мога да кажа, че Вие наистина нямате вина в издаването на първата заповед, откъдето тръгва цялата тази епопея, но въпреки всичко у Вас остава най-важното решение в момента и аз силно се надявам, че това ще се случи.
Аз разбирам интереса на „Спарки”, разбирам пресата, която беше оказана от тази мощна фирма, за което няма нищо лошо, тя наистина е мощен инвеститор, производител и би трябвало държавата да гледа с добро око на такива инвестиции, но въпросът тук е друг: за сметка на институтите ли да се случва това? Защото разбирате, че земеделската наука може да се развива на земи, които през годините са доказали и са нужни за това, което Селскостопанската академия извършва на място.
Господин министър, моментът е много важен и това ще бъде тест за Вас. Тази земя сега е във Ваши ръце. Вие можете да я върнете на института. Казахте, че няма искане от института. Добре, аз мисля, че хората от института слушат и ще поискат от Вас тази земя да им бъде върната. Големият въпрос е: Вие държавнически ли ще се разпоредите с тази земя тя отново да бъде върната на института и да свърши тази епопея, която е недопустима и която не бива да се случва с българската земеделска наука?
Аз много пъти съм казвал от трибуната на Народното събрание: всички ние, включвайки народните представители – опозиция, управляващи, включващи и управленците, говоря, Министерският съвет, сме длъжници на Селскостопанската академия за всичките години на прехода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, първо, благодаря Ви, че коректно отбелязахте, че нямам нищо общо с тази заповед. По тази заповед и действията по отношение отдаването на тази земя има прокурорско разследване, доколкото знам, разбира се, не съм на сто процента сигурен. Мисля, че има и обвиняеми. Дано прокуратурата си свърши нещата.
Завърших с това, че към момента няма искане от института. Ако получа такова искане – отговарям директно на въпроса Ви – аз ще го удовлетворя. Благодаря. (Реплики от народните представители Пенко Атанасов и Добрин Данев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Виждам, че питащите са доволни от отговора Ви.
Следва въпрос пак от същите народни представители – Добрин Данев и Пенко Атанасов, относно нотифициране на държавна помощ.
Въпросът ще бъде зададен от народния представител Добрин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! От направените срещи с производители от бранша свинепроизводство с чувство на безпокойство установихме, че секторът свинепроизводство е почти забравен в Общата селскостопанска стратегия и политика. Забравен е в прилаганата в момента политика.
В новата рамка за програмния период 2014 – 2020 г. също не е отделено полагащото се внимание за възстановяване и развитие равнището на производство на сектора. Работещите фирми в бранша са подложени на остра конкуренция от субсидиране на производители от страни – членки на Европейския съюз, от нелоялна конкуренция от внос на свинско месо със съмнително качество. Това води до спадане капацитета на производство на нашите свинепроизводители и фалити на много от тях.
Озовахме се в ситуация от сериозни износители в близкото минало, сега на трапезата на българина да се консумира вносно свинско месо, което в много случаи е с по-ниско качество от нашето, българското.
Да прибавим към това, че секторът осигурява заетост за населението в райони, където има сериозна безработица и това смятаме, че е една от сериозните причини за очертаващия се демографски проблем в страната.
Считаме, че политиката, прилагана към българските свинепроизводители, трябва да претърпи кардинална промяна, за да възвърнем позициите си като страна – сериозен износител на свинско месо.
Уважаеми господин министър, нотифицираната държавна помощ за свиневъди и птицевъди е отдавна чакана и необходима за тези браншове в животновъдството. Въпросът ми към Вас е: кога и по какъв начин ще бъде разпределена тази помощ? Каква ще е формулата за разпределение, какъв ще бъде нейният размер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данев, господин Атанасов, абсолютно и категорично се присъединявам към това, което казахте за сектора. Нямаме никакво разминаване. Министерството на земеделието и храните се опитва и върви към нотифициране на тази държавна помощ. Имах специален разговор с комисаря по земеделието Дачиян Чолош с молба да бъде ускорена нотификацията. Разбира се, Европейската комисия е много чувствителна по отношение на даване на пари за тези сектори, а ние искаме те да бъдат дадени като средство за компенсиране на инвестициите, които са вложени за покриване на нормите за хуманно отношение съответно към птиците и свинете. За да можем да убедим Комисията, че това е точно такава помощ за компенсиране на тези инвестиции, а не директна помощ, която те не биха разрешили, бяхме подложени на доста дълга и сложна процедура на нотификация.
Ако трябва да бъда откровен, очаквах до края на м. октомври да я получим – такива ни бяха разговорите. Включително снощи късно, знаейки, че трябва да Ви отговоря днес, поисках информация от нашето постоянно представителство в Брюксел и от ресорния заместник-министър Димитров за това какво се случва. Отговорът му е, че: „Буквално до дни”. Забавянето се е получило, тъй като последни трябва да подпишат от Главна дирекция SANKO. Знаете, че имаше проблем в Европейската комисия със смяната на комисаря по здравеопазването. Определено чисто процедурно нещата са забавени там.
Буквално Ви отговарям, защото знам, че слушат свиневъди и птицевъди – нотификацията касае освен свиневъдството и птицевъдството. Отговарям Ви: очакваме я до дни. Лично аз съм в контакт с председателите на техните браншови организации.
Финансовият ресурс с размер над 60 млн. лв. е наличен. Максималният допустим размер е 500 евро на животинска единица на година. Имаме ресурса, имаме разработените схеми. Щеше ми се и разчитах, че отговаряйки Ви днес, ще имаме положителен отговор. Да се надяваме, че това ще стане още в следващите дни. Лично на Вас и на господин Атанасов ще се обадя, разбира се, това ще стане ясно и чрез масмедиите, ще стане достояние на свиневъдите и птицевъдите, които очакват тази помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Господин Данев, имате думата.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин министър, доволен съм от Вашия отговор. Виждам усилията на правителството и на Министерството на земеделието и храните да реши въпроса в тази посока.
Искам да кажа няколко данни. Сектор свинепроизводство в миналото е наброявал около 5 милиона глави годишно, а сега, в момента е свит до около 500 хиляди. Виждате сериозния проблем, който е възникнал в тази структура на сектор Животновъдство.
Моят въпрос към Вас е: каква смятате да бъде следващата политика през следващия програмен период точно в тези два сектора свинепроизводство и птицепроизводство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данев, благодаря за отправения въпрос. Това е допълнителен въпрос към зададения, все пак съм лимитиран с времето. Бих могъл да говоря доста по това какво възнамеряваме и тъй като знаете, че то е обект на корекция на общата селскостопанска политика, защото сегашният вид на тази европейска политика дава конкурентни предимства на сектор Зърнопроизводство и поставя в неравностойно положение сектор Животновъдство най-вече интензивните животновъдства, каквито са свиневъдството и птицевъдството.
Затова в предложенията, които като държава отправяме към Европейския съюз за повишаване на процента, свързан с обвързаните с производство сектори, предложението на Европейската комисия беше за 5% от общия бюджет, а България и Румъния поискахме да бъде 10. В момента се образува един блок от нови страни членки, които да поискат процентът да бъде 15, защото това всъщност ще бъдат средства, които директно могат да отиват в сектори Животновъдство и Зеленчукопроизводство – това, от което ние се нуждаем.
На срещите си преди десет дни с френския министър на земеделието поисках подкрепа от старите големи страни членки. За момента от Германия и Франция имаме положителен отговор, че те ще подкрепят искането на България да бъде до 10%. Десет процента от общия пакет, който за следващия програмен период ще бъде 836 млн. евро. Това означава, че годишно за секторите могат да отидат като директни плащания на глава добитък, а не както досега се опитваме да получим помощи заради изискванията за хуманно отношение може да отиде един ресурс от над 80 млн. евро, освен другите плащания, които ще бъдат предвидени на стопанства.
Това Ви отговарям, разбира се, в рамките на ограничения лимит от време. Обръщам се към Вас с молба: знаете, че това е държавна политика и заявката не трябва да бъде само от страна на правителството, а трябва да бъде национална заявка за исканията за следващия програмен период и Вие също да се присъедините с конкретни предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Неджми Али относно Заповед № РД 49-164 от 17 май 2012 г. на министъра на земеделието и храните.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, занимавам Ви за поред път с една Ваша заповед № РД 49-164 от 17 май 2012 г., с която за поред път сте прекроили границите на ловностопанските райони в ловностопанско сдружение „Родопи”.
Тази Ваша заповед е издадена в пълен разрез със Закона за лова и опазване на дивеча, както и с Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча – с тази заповед за разделяне на ловностопански район „Равен”, Вие го делите на два нови ловностопански района. Издали сте заповед, с която сте учредили нова ловно-рибарска дружинка „Биволяне”, в противоречие с чл. 29, ал. 10 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча, без да са налице съответни документи, предпоставящи издаването на такава заповед.
Не са налице следните документи:
- на първо място, протоколът, ръководният орган на ловното сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча с решение за приемане на ловната дружина;
- на второ място, протоколът от събранието на дружината с решение за преминаване в друго сдружение.
Във връзка с гореизложеното моите въпроси към Вас са следните: кога ще отмените гореупоменатата заповед, която сте издали на база некоректни и неотговарящи на действителността факти и обстоятелства, предоставени Ви от директора на Държавно горско стопанство „Момчилград”? Кога ще се освободите от тези Ваши служители, които управляват в разрез със законодателството на Република България и не зачитат това законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. (Обръща се към председателката Менда Стоянова.) Да Ви поздравя – за първи път Ви виждам на това място, желая Ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, цитираната във въпроса Ви заповед от 17 май тази година, с която са утвърдени границите на Ловно-стопанските райони „Равен” и „Биволяне” в района на дейност на Държавното горско стопанство „Момчилград”, е издадена на основание чл. 7, алинеи 4 и 6 от Закона за лова и опазване на дивеча и при спазването на изискванията на чл. 3 от правилника за прилагането му.
Документите, за които Вие твърдите, че не са представени, а именно: протокол от ръководния орган на ловното сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча с разрешение за приемане на ловната дружинка и протокол от събрание на дружинката с решение за преминаване в другото сдружение не са, повтарям, не са изискуеми при издаването на заповед за изменение на границите на ловностопански район. Тези документи са необходими при провеждане на процедурата по сключване на договор за предоставяне на стопанисване и ползване на дивеча между Държавното горско стопанство и ловното сдружение.
Във връзка с гореизложеното и съобразявайки се с изискванията на чл. 7, ал. 4 и ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча Ви информирам, че към момента няма обстоятелства, които да налагат отмяна на заповедта.
По отношение на искането Ви да освободя от длъжност служителите, които, цитирам Ви: „управляват в разрез със законодателството в Република България” – следва да имате предвид, че Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Регионалните дирекции по горите и шестте държавни предприятия извършват постоянни проверки по стриктното спазване на законодателството на страната и при констатирани нарушения от страна на наши служители същите биват своевременно наказвани. Включително и от тази трибуна съм давал примери за това какво следва с тези, които не изпълняват задълженията си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Али, желаете ли реплика?
Заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, това, което изчетохте тук, ми се струва най-малкото нелепо, защото не отговаря на истината. Фактите, които споменахте тук, включително и договора за преподписване, също не са във връзка със законодателството и с регламентите, които са визирани в закона и в правилника (показва документ), защото тук са и отговорите на председателя на ловното сдружение, включително Вие също сте били сезирани от ловното сдружение. Националното ловно сдружение също Ви е сезирало предварително във връзка с това закононарушение, което се случва на територията на ловното сдружение.
По отношение изявленията на директора в Момчилград от рода на: „Ние сме на власт и ще правим каквото искаме! Не ни интересуват нито правилници, нито закони! Ние ковем правилниците и законите и те ще бъдат такива, каквито преценим!” – струва ми се, че трябва да се осъществи малко по-сериозна проверка на място. Другите изявления, които се правят, а именно да се обаждат по домовете на хората и да ги заплашват, че ще изпратят коли на службата със сини лампи, за да арестуват, а аз не знам да има някакви упълномощени служители на Министерството на земеделието и храните от Националната служба за борба с организираната престъпност – най-вероятно трябва да зададем този въпрос към министъра на вътрешните работи. Този директор направи сума поразии не само когато беше назначен в Джебел, а сега беше прехвърлен в Момчилград, за да може да бъдат замазани някои негови гафове. Ще Ви кажа, че покровителството на подобни действия ще срещне решителния отпор на местната общественост. Ако това Държавно горско стопанство продължава да се управлява в този дух, наистина ще се породи социално напрежение, което не знам къде може да избие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова ми се струва, особено когато става въпрос за лова, и всички трябва да знаем, че основната цел на ловното сдружение е да обединява ловците, а не да ги противопоставя по един или друг принцип. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Знаете, че при ловците в ловните сдружения и в ловните дружинки има представители на всички партии и на всички професии. В това ловно сдружение има представители на съдиите, на прокурорите, на докторите, на учителите и те са възмутени от цялата тази история, която се случва на територията на ловно сдружение „Родопи”.
Наистина Ви моля да направите една по-сериозна проверка. Можем да Ви предоставим и по-сериозни данни, с които да се спре целият този процес, защото това не е от полза за никой – нито за едните, нито за другите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, наскоро имах подобен казус. Имаше спор между две смолянски дружинки. Спор, който стигна и до Върховния административен съд – петчленен състав, отреди се, тоест те не бяха доволни накрая от решението на Върховния административен съд и това разделение продължи. И вземайки повод от Вашите думи, защото и аз съм ловец – ловът трябва да обединява, а не да разделя – преди два дни при мое посещение в Неделино ги събрах и слава Богу решихме проблема, намерихме консенсус.
Затова Ви обещавам на Вас – не като министър, а като ловец, разбира се, упълномощен с правата на министър, ако желаете двамата да посетим този район, доколкото знам това е Вашият избирателен район. Нека да отидем на място и да направим всичко възможно, за да обединим тези хора, а не да ги разделяме, абстрахирайки се от политиката – кой какво казал, кой какво коментирал. Заради това, че много неща в тази държава разделят – съгласен съм с Вас, че ловът обединява. Заради това аз лично, разбира се, ако желаете и Вие, нека да отидем на място и да се помъчим да обединим хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващото питане е от народния представител Димчо Михалевски относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъп на дървесина за огрев.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Очевидно тази тема няма да можем да я свалим от дневния ред, защото според мен продължават рисковете за снабдяването на населението с дърва за огрев. Преди да Ви задам въпроса, позволете ми една кратка ретроспекция.
Миналата година след приемането на Закона за горите, спомняте си, шест месеца практически след назначаването на новите директори на 6-те териториални поделения не беше стартиран нито един търг, което доведе до кризисната ситуация от зимата на 2011 –2012 г. Търговете бяха завършени едва в средата на месец януари тази година и поради климатичните условия не можеше да се извършва дърводобив. Помните, месец февруари, когато имахме сериозни разговори и кръгли маси тук в Народното събрание – обещанията, приетата без консенсус Наредба на 6 декември миналата година, касаеща дейностите в горите, да бъде променена. Трябва със съжаление да кажа, че към днешна дата – 2 ноември 2012 г., наредбата не е приета. Изпитвам все повече безпокойство какво всъщност ще отрази тази наредба, след като неколкократно аз, моите колеги и браншовите организации поставяхме въпроси.
Какъв е обаче проблемът? Проблемът е, че през цялото това време на настоящата година не се виждаха ясни параметри на политиката, която да гарантира добива на дървесина и неговата справедлива, честна, прозрачна, конкурентна продажба за преработка на дърва за огрев, за строителни цели и така нататък.
Към днешна дата имаме доста сериозен хаос, независимо от последните действия, които са социално ориентирани. Това е единият въпрос, който искам да Ви задам: какви са гаранциите за населението за осигуряване на дърва за огрев днес, 2 ноември 2012 г., за предстоящия зимен сезон?
Хаосът е в това, че първо залитнахте да правите като политика големи търгове, които не бяха проведени по най-честния начин – имахме няколко пъти възможност с Вас да коментираме, след това бяха набутани десетки фирми в малки търгове, където цената е с десетки проценти повече от тези големи търгове. В последно време се забелязва нещо много тревожно, господин министър. Вие на определени фирми, които бяха от страната на правителството в коментарите по наредбата, започнахте да раздавате търгове, с които те към днешна дата добиват изключително качествена дъбова дървесина, която е за строителни цели, а я режат за дърва за огрев. Справка – Велинградското стопанство.
В този смисъл, господин министър, основният въпрос към Вас е как правителството ще гарантира да няма нова ескалация на цените и липса на предлагане на дърва за огрев през следващите месеци на зимния сезон 2012 - 2013 г., отчитайки и повишения износ за Гърция и Турция, отчитайки и това, че към днешна дата са добити глобално около две трети от дървата за огрев – на годишна база, които се добиват, това са около 3,5 милиона, 50% от които заминаха за Гърция? Това е въпросът ми, който искам да задам. И как ще гарантирате устойчивата експлоатация на горските ресурси и достъпността на населението до евтина дървесина за огрев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, аз ще се присъединя към казаното преди малко от вицепремиера Дянков, че във въпросите, които задавате писмено към нас и това, което след това чуваме от трибуната, има доста голямо разминаване. Използвайки, разбира се, възможността да застанете на трибуната, Вие коментирате неща, които са извън конкретния въпрос. Използвайки процесуалната практика да променяте въпросите, за да могат да минат през председателството на Народното събрание и да бъдат зададени отново на министрите, вкарвайки нова тема, Вие повтаряте многократно едно и също. Лично на Вас и на Ваши колеги съм отговарял на питане за същото, което в момента ме питате. Преди малко отговорих на колегите Ви от ДПС на подобен въпрос за дървата за огрев за населението.
Аз ще Ви отговоря по следния начин, отговарял съм Ви многократно на този въпрос по отношение на дървата за огрев. Тъй като Вие сте вкарали новото питане, казах, че преди малко отговорих от трибуната и ще го потвърдя. Осигурени са дърва за огрев за населението на преференциални цени. Когато става въпрос за дърва за огрев на корен – средно около 12 лв., когато става въпрос за добити дърва – на средна цена около 36 лв. Това става чрез изготвяни от кметовете на списъци за нуждаещите се да бъдат получени тези дърва. И разбира се, повтарям, което е много важно, те трябва да организират сами добива си, когато става въпрос за дърва на корен или транспорта, когато става въпрос за добити вече дърва и желаят да се възползват от това.
За всичко останало – по отношение на политиката в горския сектор, по отношение на закони и наредби, аз съм отговарял многократно и нямам намерение да се повтарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Михалевски, имате думата за два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстващ! Уважаеми господин министър, остро възразявам върху начина, по който Вие, вицепремиерът или който и да е друг член на българското правителство няма да се подлагате на парламентарен контрол, когато аз Ви питам или който и да е друг мой колега!
Аз Ви питам за политика. Политиката на дървата за огрев са неразделно свързана част от общата политика за средата, в която Вие правите търговете, достъпа до отсичането на дървесината и нейното предлагане.
Какво предлагате Вие? Имаме ли наредба? Нямаме, господин министър! Затова моят въпрос е абсолютно актуален и към днешна дата, както преди два месеца, както преди четири месеца, както преди девет месеца. И ще бъде актуален. Наредба нямаме! Защото Ви е изгодно да продължавате така.
А това, че сте дали възможност да отидат да си ги отсекат на корен при 12 лв. или отрязани до пътя в гората на черно за 36 лв., осигурете им достъп до кравите, за да ги издоят, за да могат да си заквасят сирене, да си направят кисело мляко и прочие други неща.
Господин министър, това е несериозно! Вие умишлено провеждате тази политика. Казвам го с цялото си уважение към Вас, но и с цялата отговорност на български народен представител. Вие умишлено създавате този хаос! Защото няма достъп, няма гаранции за количества дърва за огрев за българското население. Утре, когато падне снегът, ще бъдем в същата паника и истерия, както бяхме миналата година, а дори и по-лоша. Дървата са 80 лв. и нагоре на кубик. Миналата година бяха 55 лв. Доходите на хората са същите, изядени от инфлацията обаче през тази година от повишените цени на храните.
Аз се учудвам! До каквото се докоснете, става проблем! Недейте! И затова... (Реплика от ГЕРБ.)
Ако обичате, не ме репликирайте! (Реплики, оживление от ГЕРБ.)
На Вас Ви е смешно, но на хората им трябват дърва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ако обичате!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вие сте на топло – депутатите, имате си много привилегии...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, не влизайте в пререкания!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не ми правете забележка, ако обичате! Обаче удръжте депутатите да не ми правят забележка!
Въпросът ми е: ще имаме ли наредба, ще имаме ли явни и прозрачни търгове – непривилегировани за някои, кога и как?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър. (Реплики между народния представител Димчо Михалевски и народни представители от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви. (Реплики от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, моля колеги! (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, отговарям конкретно на зададения въпрос. Наредбата в окончателния вариант, която съм изпратил и към Вас – чухме се по телефона, и аз Ви я изпратих, е на междуведомствено съгласуване. Информацията, която имам от администрацията на министерството, е, че все още нямаме отговор от някои министерства. Помолил съм за спешност. Когато тя бъде съгласувана, ще бъде внесена в Министерския съвет във вида, в който съм Ви я предложил и на Вас, във вида, в който е постигнат консенсус в рамките на работната група. Тази наредба ще бъда факт и тя ще бъде приета от Министерския съвет, когато приключи цялото това обсъждане и когато изтече срокът, предвиден по закон, за нейното публично обсъждане.
По отношение на търговете за дървесина, знаете, че за тези търгове има ред. Всеки търг, за който има съмнение, че не е проведен както трябва, може да бъде обжалван. Така че друго не мога да Ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, имате думата да вземете отношение в рамките на две минути.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, аз се надявам, че тази наредба все пак ще стане факт през следващите 10 дни. Ако не стане факт през следващите 10 дена, влизаме в зимния сезон, правилата са променени, не може да се прави сериозна сеч, ще падне снегът и де факто целта е постигната. Затова аз се надявам, че макар и късно, тя все пак ще се случи.
Проблемът обаче е друг и аз искам да Ви обърна внимание на него, за който Ви казвам, че ще Ви задам специално питане. Защо паралелно през всички тези месеци, в които ние говорим за наредба, за дървесина и за ред, Вие провеждате една упорита двойствена политика.
Аз Ви питах преди два месеца за „Чекерица”. Нали си спомняте ловното стопанство, към което прикрепихте голяма част от „Родопи”? Онзи ден със Заповед № РД-49-466 от 31 октомври 2012 г., подписана от Вас, ликвидирате Териториално поделение Държавно горско стопанство „Беглика” – то е със 110-годишна история, едно от най-добрите горски стопанства в България с приход над милион и половина на година, с една от най-качествените дървесини – и го давате на едно ловно стопанство, което вече има съвместна дейност с частен концесионер.
Господин министър, докато провеждаме двойствена политика на приватизация на дейността в горите, раздаване неясно как на ловни стопанства при съвместни дейности, при които неясно как се отчитат приходите и им прикрепяме най-хубавите парчета от българската гора, няма да очакваме – аз и българските граждани, да има политика, която да е прозрачна. Спрете това, господин министър, защото иначе всички думи отлитат.
Има една много хубава поговорка: „Гората не ни е наследство от нашите деди, гората ни е заем от нашите деца и внуци”. Ако това не помним, нищо не сме разбрали!
В този смисъл, госпожо Стоянова, внасям на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение за разисквания по настоящото питане до господин Мирослав Найденов относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението за достъпна дървесина за огрев заедно с проект за решение, подписано от 52 народни представители. (Предава папката на председателя Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Михалевски.
Съгласно правилника ще проверя подписите и ще обява в следващите минути Вашето питане.
Преминаваме към следващия въпрос.
Въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов относно скандален търг за добив на дървесина на стойност няколко милиона лева, организиран от Южноцентрално горско предприятие.
Господин Николов, заповядайте да развиете въпроса си.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин министър, от подчиненото Ви Южноцентрално горско предприятие е организиран скандален търг за добив на дървесина за няколко милиона лева. При него държавата продава с тайно наддаване 99 хил. кубика дърва с начална цена 6 млн. 400 хил. лв. Условията на конкурса са, меко казано, странни, а именно, държавното предприятие иска далеч преди да започне добивът му, да бъдат изплатени 35% от цената или минимум 2 млн. 250 хил. лв. – сума, непосилна за родните предприятия, занимаващи се с такава дейност.
На търга е имало само две оферти, като едната заради формален пропуск не е отворена. По този начин е спечелила фирма „Триманс” от Сърница с цена 1200 лв. над началната цена и с регистрация през 2008 г., започнала дейност през 2011 г. и декларирала печалба едва 1000 лв. Интересно как тази фирма преспокойно плаща на държавата 2 млн. 250 хил. лв. като авансова вноска за дървесината? В района усилено се говори, че въпросната фирма е от така наречените „обръчи на Ахмед Доган”. Собственик на тази фирма е Реджеб Кисьов, на 25 години. Месец преди търга същият купува фирмата за 5 хил. лв. от активиста на ДПС в Сърница Исмет Сиджимов.
Господин министър, защо държавното предприятие си е позволило да загуби с 15-20 лв. на кубик, като до момента преработвателните предприятия са купували дървесината именно на тази по-висока цена? Ако гореизложеното отговаря на истината, какви мерки ще предприемете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, надявам се, че във въпроса Ви нямаше нотка на това, че по някакъв начин подпомагаме фирми на ДПС? Говори се и част от публичното мнение е, че тези обръчи от фирми са създавани в годините назад. Категорично мога да Ви гарантирам от позицията, която заемам, че по никакъв начин не подпомагаме тези обръчи от фирми. Ако те се опитват по някакъв начин да мутират и да участват отново в търговете, разбира се, ще направим всичко възможно търговете да бъдат максимално честни и открити.
Преди малко в отговора към господин Михалевски казах, че когато има съмнения по отношение на някой търг, той може да бъде и обжалван, разбира се, може да бъде подаден сигнал и до компетентните органи. Правя уточнението, че като министър съм принципал на тези държавни горски предприятия, но условията по търга, самата процедура, заповедите – всичко това се извършва от директора на горското предприятие.
Изисках справка и имам отговор, който мога да Ви дам, но това е формален отговор.
Данните обаче, които развихте във въпроса по отношение на конкретни лица, защото ги нямаше в предварителния писмен въпрос, ме карат и аз да си задам някои допълнителни въпроси. Няма да Ви дам от трибуната формалния отговор, който ми е подготвен в момента. Ще направя допълнителна проверка чрез Инспектората на Министерството на земеделието и храните по отношение на лицата, които цитирахте току-що. Поемам ангажимента да Ви отговоря в най-кратък срок конкретно на зададения въпрос.
Иначе, чисто формално, подготвеният отговор е, че няма нарушения.
Отново казвам, във връзка с допълнително подадената информация ще направя проверка и ще Ви отговоря писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, желаете ли реплика? Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Първо, искам да Ви благодаря, господин министър, за откровения отговор. Аз действително се надявам, че Вие като принципал, ръководейки това министерство, ще извършите проверка.
Искам обаче да Ви кажа, че това не е единственият случай. Има и много други такива сигнали от различни активисти за обръчи от фирми.
Аз силно желая да реагирате на всички подобни слухове именно като принципал, защото това са корупционни действия. Повярвайте ми, казвам това като бивш председател на Комисията за борба с корупцията, това е жива далавера. Именно защото Вие сте принципал, трябва да потърсите отговорност от директорите, които са Ви пряко подчинени, а не да пишат формални отговори, които нямат никаква стойност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли да отговорите? Не.
Благодаря Ви.
Колеги, тъй като днес целият ден е за парламентарен контрол и има много питания, няма да давам почивка, за да може максимално да бъде отговорено на поставените въпроси.
Преди да преминем към следващия въпрос, искам да уведомя за протокола, че е внесено на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение за разисквания по питане № 254-05-168 от 25 септември 2012 г. от народния представител Димчо Михалевски до господин Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъпна дървесина за огрев заедно с проект за решение. Подписите върху искането и върху проекта за решение са от повече от 48 народни представители, тоест отговарят на изискванията на чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради което насрочвам разисквания по питането за следващия парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Кирчо Димитров Димитров относно процедура за промяна предназначението на гори и земи от Изпълнителната агенция по горите, необходима за изграждане на напорен водоем с хлораторно, основен елемент от обект „Водоснабдяване на селищно образувание – Кироолу, град Сливен”.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно процедура за промяна предназначението на гори и земи от Изпълнителната агенция по горите, необходима за изграждане на напорен водоем с хлораторно, основен елемент от обект „Водоснабдяване на селищно образувание – Кироолу, град Сливен”.
Уважаеми господин министър, от 1995 г. та до днес постоянно и временно живеещите в селищно образувание „Кироолу”, град Сливен, а това са не по-малко от 70 семейства, са принудени да ходят с километри за питейна вода. Всички те са редовни данъкоплатци, но не могат да ползват жизнено необходимата им вода. Непрекъснато отправят искания до отговорните в държавата ни институции за водоснабдяването им.
Според компетентните органи в Общинската администрация в гр. Сливен и управителя на ВиК, Сливен, което е видно от писма с вх. № 91-00-16 от 14 март 2009 г. и вх. № 91-00-16 от 2009 г. става ясно, че цялата водопроводна мрежа на обект „Водоснабдяване на селищно образувание – Кироолу, град Сливен” е изградена. За да бъде окончателно въведен обектът в експлоатация, е необходимо да се изгради напорен водоем с хлораторно. Строителната площадка на този обект обаче попада в държавен фонд.
Моят въпрос към Вас е: ще се разпоредите ли на Изпълнителната агенция по горите да започне процедура за промяна на предназначението на гори и земи с цел изграждане на площадка за обект „Напорен водоем с хлораторно в селищно образувание Кироолу, град Сливен”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Процедурата за промяна на предназначението на имот, представляващ публична държавна собственост гори и земи в Природен парк „Сините камъни”, разположен в землището на град Сливен, за ограждане на площадка за охранителна зона и построяване на напорен водоем с хлоратор за обезпаразитяване на питейната вода, е стартирала, когато с писмо от 18 януари 2007 г. на Националното управление на горите, преобразувана в Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите на общинската администрация Сливен е дадено предварително съгласуване по реда на чл. 14б от Закона за горите, който член всъщност вече е отменен за изключване от горския фонд на поземления имот в град Сливен.
Цитирам тази хронология, за да разберат зрителите и слушателите, че става въпрос за един казус, започнал още в 2007 г. Съответно на 20 март 2007 г. в Националното управление по горите е постъпило заявление от общинската администрация в Сливен за изключване на поземления имот от горския фонд по реда на чл. 14в от Закона за горите, който също е отменен. Изготвен е и проект на решение на Министерския съвет за изключване на площта от държавния горски фонд поради промяна на предназначението му, който проект е бил изпратен в Министерския съвет на заместник министър-председателя на Република България и на всички министри в съответствие изискванията на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация с писма на Държавната агенция по горите от 21 май 2009 г. и 9 юни 2009 г.
От Министерството на околната среда и водите не е представено становище по представения проект за решение. В този период с Постановление на Министерския съвет № 246 от 15 октомври 2009 г., Държавната агенция по горите е преобразувана в Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието и храните. Във връзка с това е променен и редът за представяне на проекти за решение на Министерския съвет по Закона за горите и процедурата по преписката е подновена.
Съответно Изпълнителната агенция по горите е поискала становище от Министерството на околната среда и водите по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии, а именно ал. 2 – строителството на нови обекти, разрешението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.
От Министерството на околната среда и водите отговарят с писмо, че по преписката липсва документ, удостоверяващ, че инвестиционното намерение водоснабдяване на селищно образувание град Сливен е съгласувано по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии. Последно с писмо от 5 август 2010 г. Изпълнителната агенция по горите е уведомила общинската администрация Сливен за необходимостта от предприемане на действия за съгласуване на инвестиционното намерение по реда на чл. 13, ал. 2 от закона.
Уважаеми господин Димитров, до момента общинската администрация Сливен не е представила този многократно искан от нея документ. Съответно вече е изтекъл и срокът на валидността на приложената скица, както и на оценката на поземления имот. Преписката на общинската администрация Сливен би могла да се възстанови след представяне на скица с опис на координатните точки с подновен срок на валидност и оценка на поземления имот, изготвен по наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, приета с Постановление на Министерския съвет № 236 от 3 август 2011 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Желаете ли реплика, господин Димитров? Заповядайте.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!
Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Пред мен е една дебела папка с кореспонденция между институциите в държавата. Живущите в това селищно образувание с основание поставят с острота въпроса кога най-после ще им се реши този проблем, свързан с питейната вода. Защото всички те са европейци, всички те живеят в България и са и сливналии. Сега разбирам от Вас, че отново топката се връща в община Сливен и отново трябва да започне процедурата отначало, която няколко пъти, особено скицата, е заверявана, презаверявана и все някъде се къса тази нишка.
Аз се надявам живущите в това селищно образувание да чуят тук Вашия отговор, да се обърнат към общината и тя най-после да предприеме някакви действия за решаване на този проблем. Надявам се също така, че предприемайки тези действия от страна на общината, Вие после ще съдействате този парцел да бъде изключен от този поземлен горски фонд, за да може в края на краищата да се реши този проблем и хората да се почувстват наистина европейци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно сеч на дървен материал в село Добростан, община Асеновград.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, получих жалба от жителите на село Добростан, община Асеновград по повод извършената в период от два месеца гола сеч в землището на селото. Изсечена е букова гора с дължина на участъка над 1 км и широчина от 100 до 200 метра. Просеката се намира буквално на границата с резервата „Червената стена”. От буковата гора е идвала водата за селото. След сечта всъщност районът е застрашен от ерозия, засушаване и намаляване на дебита на водата за селото.
По време на сечта в резултат на протестите на хората съответните служители около изсичането са заявявали, че просеката се прави от съображение да бъде противопожарна. Това не може да бъде вярно, защото в продължение на 9 години – от 2003-а до 2011 година не е имало нито един пожар в цялата тази местност. Обратно – след изсичането са възникнали два, за щастие неголеми пожара, директно на един път, който преминава именно през резервата „Червената стена”.
Господин министър, аз наистина съм възмутен, защото видях снимки, които показват каква рана е нанесена на природата в този толкова хубав край на България. Затова отправям към Вас следните въпроси: Каква сеч е била предвидена в буковата гора – санитарна или гола? Кое наложи тази сеч именно в тази гора? Чия собственост е теренът на сечта? Планова ли е сечта? Кой е издал заповед за извършването й? Ще разпоредите ли проверка дали извършената сеч отговаря по площ на разрешената? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, това е един от положителните примери за това, че парламентарният контрол е необходим и е един инструментариум за разкриване на определени нередности и за незабавна реакция от страната на държавната администрация. Затова аз Ви благодаря за този въпрос. Сега ще Ви отговоря какво е направено. Вие сте ми задавали и друг път изключително коректни въпроси. Подобен беше въпросът Ви за Русе. Тогава Вие се уверихте, че всъщност нямаше проблем. Тук обаче има много голям проблем и ще Ви докладвам какво се е случило.
След получаване на Вашия въпрос веднага разпоредих проверка на Регионалната дирекция по горите Пловдив и на Южноцентралното държавно предприятие Смолян да извършат незабавна проверка, от която се установи следното.
Предвидената сеч е техническа сеч за нуждите на ловното стопанство, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите на горите. Сечите, които се извършват за ловни просеки, дивечови ниви и дивечови сечища, предвидени в ловоустройствения проект, не се смятат за гола сеч, съгласно чл. 105, т. 1 от Закона за горите. Сечта е следвало да бъде проведена на площ от 2,5 хектара по лесоустройствения проект на Държавното горско стопанство Асеновград от 2010 г.
Всички съгласувателни процедури по приемането на лесоустройствения проект на Държавното горско стопанство Асеновград, предвидени в нормативната уредба, са спазени, включително и по реда на наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Издадено е и решение от Министерството на околната среда и водите на 25 ноември 2010 г. за съгласуване на лесоустройствения проект на горското стопанство с включените от него лесоустройствени мероприятия. За планирането и извеждането на сечта Държавното горско стопанство Асеновград е включило насаждения в одобрен годишен план за ползване на дървесината за 2012 г. Проведен е конкурс за възлагане на добива, сключен е договор с фирмата спечелила конкурса и е издадено позволително за сеч от служителите на горското стопанство, съгласно разпоредбите на Закона за горите и Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите.
Проверката, която възложих, е установила, че сечта е проведена, тоест дотук всичко е добре. Оттук натам какво се случва? Сечта е проведена върху площ, два пъти по-голяма от предвидената. Извършено е геодезическо заснемане и чрез пробни площи са установени приблизителният брой на отсечените стебла и обемът.
Предвид тежестта на нарушението, директорът на стопанството с писмо от 22 октомври 2012 г. е сезирал прокуратурата в Асеновград за установяване наличие на престъпление и е издал заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на виновните служители, като двама от тях са дисциплинарно уволнени – с прекратяване на трудовите правоотношения, а две от лицата са с последно предупреждение за уволнение.
От своя страна, директорът на Южноцентралното държавно предприятие е наложил имуществена санкция в размер на няколко заплати на директора пък на Горско стопанство – Асеновград, за неупражнен контрол. Регионалната дирекция по горите – град Пловдив, също е наложила дисциплинарни наказания и предупреждения за уволнение на трима свои служители за неупражнен контрол и е съставила четири акта за установяване на административни наказания за извършени нарушения по Закона за горите от физически лица, вписани в публичния регистър на Агенцията по горите за упражняване на лесовъдска практика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз, естествено, съм доволен, че са взети мерки и са наказани конкретни виновни лица. Не можах да чуя обаче – тази фирма, която е имала разрешение, самата тя разбира, че се изсича два пъти по-голяма площ, дали ще бъде допускана по-нататък да участва в търгове за други сечи, където може да продължи с тази практика.
Още повече, съобщиха ми, че подобна просека с подобни размери има и от другата страна на хълма, на върха Бучето.
Няма да се поколебая да покажа какво представлява природата след такава сеч. (Показва снимки от местността.) Гледката е жестока.
Питам: докъде може да стигне човешката алчност, която обаче, господин министър, винаги е защитена от липсата на контрол?!
Ако има ефикасен контрол, такива неща няма да се случват. Подобни прояви има и на други места, но или хората, ядосвайки се, не са известили никого, или пък съответно народният представител не е поставил този въпрос.
Настоявам пред Вас не само Инспекторатът, но и контролните органи, които трябва да ги има към самите горски стопанства, да вършат своята работа. Иначе тази практика ще продължава да се повтаря.
В крайна сметка се надявам да не са освободени от работа само най-нисшите виновни лица, както често пъти се случва – портиерите да отнасят вината, а да се разбере с чие съгласие и по чия инициатива е маркирано да се изсече два пъти по-голяма по площ просека. Потърпевши сме всъщност всички ние – гражданите, които искаме да ползваме горите и за отдих, а те самите да ни се отплащат със своите качества, даващи на България наистина привлекателен вид и за туризъм, и за спорт (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и за полезни занимания като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, ще Ви помоля, ако е възможно, да ми предоставите и този сигнал, макар че не е писмен. Ще разширим обхвата на проверката. Ако и това се окаже вярно – нямам съмнение, но нека все пак да бъде проверено, си мисля, че имуществената санкция на директора може да прерасне в дисциплинарно уволнение. Мисля си, че уволнените от двама могат да станат повече. Това Ви обещавам.
Със сигурност не са уволнени портиери. Тези, които са уволнени, са горски. Тези, които са наказани, също са горски. Но ако размерът на щетите е по-голям и това, което Вие носите, се окаже вярно, гарантирам Ви. Знаете, че не съм се колебал никога, няма да спра и в този случай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към питане от народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски и Спас Панчев относно политиката на Министерството на земеделието и храните след шапната епидемия в България.
Господин Атанасов, имате две минути да развиете питането.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин министър, за голяма радост, шапната епидемия отшумя и руската поговорка „Авось, пронесет!”, което значи „Да се надяваме, че ще се разминем отново” с шапа, действа в пълна сила. Ние сме силно обезпокоени от това, което се случва след шапната епидемия.
Когато шапната епидемия беше в разгара, всички институции бяха на високи обороти, включително и Вие, господин министър. Предприеха се стъпки. Щяхме да строим ограда. Направихме проекта, играхме конкурса, беше пръсната около 300 хил. лв. народна пара – поправете ме, ако греша.
И после – нищо. Решихме – край, няма да даваме тези 28 млн. лв. за ограда. Надявайки се, че ще ни се размине, не предприемаме конкретни действия в посока, която да гарантира, че, първо, шап няма да има в Странджа и в страната, разбира се.
Другото, което е по-сериозното, по-важното, по-необходимото, е – какво ще се случи с българското животновъдство в Странджа планина. Има данни, че се е развивало хилядолетия, винаги е било в добро състояние.
Сред местните продължава да стои въпросът: дали тази шапна епидемия я е имало или се е случил един перцептивен мениджмънт? Което, разбира се, не е добре нито за правителството, нито за хората, които са там.
Конкретният въпрос към Вас, господин министър, е: каква е политиката на Министерството на земеделието и храните след шапната епидемия в България? Какви мерки сте предприели за възстановяването и развитието на животновъдния отрасъл в региона?
Моля да отговорите на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господа Атанасов, Михалевски и Панчев, тъй като питането Ви е общо! Ще започна с това – Вие ме питате какви гаранции ще има. Отговарям Ви не като министър, а като ветеринарен лекар – няма гаранция.
Шапът е най-тежкото заразно заболяване. С него започват учебниците по заразни болести на студентите по ветеринарна медицина. Това е заболяване, пред което бариери няма. Включително и оградата, ако беше изградена – тя можеше да ограничи движението на животни, но не и да предпази вирусът да премине. В съседна Турция има над хиляда огнища.
Така че, както се казва, ние ще направим всичко възможно като държава, като ветеринарни власти, но не искам от тази трибуна да кажа, че има 100-процентова гаранция срещу това тежко заразно заболяване.
По отношение на политиката и на това какво се случва – аз съм отговарял и друг път от тази трибуна. Ще припомня хронологично, още повече в контекста на последното решение на Европейската комисия. Още от самото начало на възникналата през 2011 г. епидемия от болестта шап по животните в Южна България Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните, в сътрудничество с други държавни структури, предприеха навременни и адекватни мерки за ограничаване разпространението на заболяването и неговото ликвидиране на територията на страната. Приоритетно бяха предприети действия за отмяна на наложените забрани и осигуряване на достъп до пазара на животновъдите от засегнатите райони.
От началото на месец септември 2012 г. на заседание на Постоянния комитет по хранителната верига, здравеопазване на животните и контрол на вноса в Брюксел Европейската комисия поздрави България за възстановяване на статута на страната от Световната организация по здравеопазване на животните като държава, свободна от шап, без ваксинационна практика. Комисията благодари на България за значителната по обем свършена работа по ликвидиране на заболяването и неразпространението му на територията на целия Европейския съюз, тъй като България е външна граница и тази тежка задача да пази Европейския съюз от навлизането на заразни заболявания от Азия се пада на нас.
Към настоящия момент са вдигнати повечето забрани за внос на живи животни и животинска продукция от чифтокопитни животни, наложени от страната ни от редица трети страни, като Украйна, Руската федерация, Турция и други.
По отношение на Турция, с която граничим и поддържаме по-интензивни търговски контакти, може да се отбележи, че вече се осъществява износ на дребни преживни животни за незабавно клане и за угояване.
След възстановяването на статута на България като страна, свободна от шап без ваксинация, от месец септември 2012 г. в процес на договаряне между компетентните български и турски ветеринарни власти е ревизирането на ветеринарните сертификати за внос в Турция на дребни преживни животни за угояване и за доотглеждане. Това включва отпадане на допълнителни, специални здравни гаранции и изисквания в момента и одобряване на събирателни центрове, намиращи се на територии, които са били засегнати от заболяването шап.
Епидемията от шап се отрази в известна степен неблагоприятно върху животновъдството в региона през 2011 г., като е налице намаление на броя на животните от някои основни групи, като говеда, овце и кози спрямо предходната година.
Въпреки това, югоизточният район е единственият в страната, който през 2011 г. регистрира значително нарастване на производството на мляко – с 27%, в сравнение с 2010 г. поради увеличената средна производителност.
Делът на добитото мляко от общото за страната нараства от 19,7 през 2010 г. на 24,8 през 2011 г. Ръст от 23% се наблюдава и при броя на свинете, тъй като от заболяването бяха засегнати предимно овце, говеда и кози.
Тези резултати до голяма степен се дължат на предприетите мерки за ограничаване на щетите в животновъдството в региона и неговото стабилизиране.
За компенсиране загубите на фермерите във връзка с унищожаването на животни в засегнатите райони своевременно бяха осигурени необходимите средства от Българската агенция по безопасност на храните в размер на 1 млн. 303 хил. лв. Наред с това беше предоставена допълнителна и минимална помощ „Де минимис” в размер на 1 млн. 221 хил. 791 лв. за изхранване на животните в 10-километровите зони около огнищата на болестта.
От голямо значение за животновъдите в Югоизточния район е и финансирането чрез директни плащания, национални доплащания и обвързаната специфична подкрепа.
Освен от национални доплащания на глава на животно от 2011 г. животновъдите в икономически уязвимите общини в Южна България и необлагодетелстваните райони, сред които попадат и голяма част от засегнатите от шап общини, се възползват от специфична подкрепа с европейски средства за овце майки и кози майки под формата на обвързано с производство плащане.
Предвид положителния ефект на националните доплащания при специфичното подпомагане за стабилизиране на животновъдното производство, действащите в момента схеми ще продължат да се прилагат до края на настоящия програмен период.
В рамките на сега прилагания инструментариум на Общата селскостопанска политика земеделските производители от Югоизточна България, които се намират в райони с планински или други ограничения могат да получават подкрепа и по Програмата за развитие на селските райони. Те могат да кандидатстват за плащания по две мерки – Мярка 211 и Мярка 212, за компенсиране на направените допълнителни разходи и пропуснати доходи, свързани с ограниченията за селското стопанство в съответния район. Във връзка с осигуряването на допълнително финансиране... (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Ще отговоря в допълнителното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Атанасов, за два уточняващи въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Господин министър, Вие изнесохте една добра статистика за случващото се в Странджа, за увеличения добив на мляко, за мерките, които сте предприели след унищожаването на животните – това, добре. То още един път доказва, че Странджа планина е място, където животновъдството се развива и при подходяща политика може да даде наистина добри резултати.
Големият въпрос обаче си остава, господин министър. Аз съм силно озадачен, че Вие въобще даже думичка не казахте за Програмата за развитие на животновъдството в Странджа след шапа, а това беше заложено и беше една от мерките, която бяхте заложили, когато той се вихреше. Тя беше заложена и трябваше да бъде разработена.
Единият от конкретните ми въпроси по тази тема е: какво се случи с тази програма? Има ли я? Финансово обезпечена ли е?
Безспорно животновъдите от тази част на страната, Вие сами казахте, че ние сме бариера на Европейския съюз за заразни болести, които идват от Азия. Какво се случва? Има ли я тази програма? Пак казвам – финансово обезпечена ли е? На какъв етап на развитието е или тя вече е приета, защото аз това не съм го видял, не съм го чул. Много ще се радвам да ме опровергаете и кажете, че това се е случило и това го има.
Другото нещо, господин министър, другият ми въпрос е уточняващ: едно малко нещо искат животновъдите в Странджа – очертаването на пасищата да не им създава проблеми. Отново се случва това, което вече години наред, казвам – от 2007 г., не отричам, че и по наше време имаше проблеми, но този продължава да не бъде решен. Този въпрос не е даже само за пасищата. Тези хорица там, говоря Ви за дребните, пък и за едрите – появяват се фантоми-производители, които очертават, необвързани с производство, много добре го знаете, и се случва това, което не бива да се случва. Какво ще направите това повече да не се повтаря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, за моя зла участ времето ми завърши точно на изречението, по което Вие всъщност ми зададохте допълнителния си въпрос, затова ми позволете да продължа в рамките на допълнителното време.
Във връзка с осигуряване на допълнително финансиране на района на Странджа в министерството се разработва схема за разширяване обхвата на подпомагането по Програмата за развитието на селските райони и направления по Мярка 214 „Агроекологични плащания”, касаещи включване в следващата година на Странджа в районите на подкрепа заедно с Централен Балкан и Пирин.
Мярката предвижда компесаторни плащания за животновъди, които отглеждат животни в тези национални паркове и тази мярка всъщност знаете, че разполага с огромен финансов ресурс, така че тя е финансово обезпечена, разработва се.
В момента сме получили становищата на животновъдните асоциации, тъй като е нужно и тяхното предложение. Аз Ви гарантирам, че от догодина тази мярка, ние сме във връзка и с Вашите колеги и от другите политически сили, включително и с Вас, като депутат от този регион, и ще Ви дадем предварителната информация.
Що се отнася до следващия програмен период 2014 2020 година, което всъщност е важно, защото все пак става въпрос за един хоризонт от седем години, усилията са ни насочени към постигане на по-добри възможности за финансова подкрепа на българското животновъдство и особено за развитието му в региони с природни и други ограничения.
В този контекст в рамките на дискусии на ниво Европейски съюз по реформите на Общата селскостопанска политика след 2013 г. Министерството на земеделието и храните защитава позиция за запазване и разширяване на обвързаното с производството специфично подпомагане за уязвими дейности и райони.
По-високата подкрепа на животновъдния сектор ще позволи неговото стабилизиране и гарантиране на доходи от селскостопанска дейност в райони с природни и други ограничения, застрашени от обезлюдяване.
Министерството на земеделието и храните е сред инициаторите на новите предложения на Европейската комисия, свързани с възможността за разработване и прилагане от държавите членки на тематични програми в рамките на Програмата за развитие на селските райони, насочени към удовлетворяване на специфични нужди на даден регион.
Не на последно място през новия програмен период България ще може да прилага също в рамките на Програмата за развитие на селските райони мерки, свързани с управление на рисковете, като инструмент за минимизиране на загубите от природни бедствия, епидемии, подобни на тази от болестта шап – нещо, което всъщност не съществува в сегашния програмен период, и дава определени ограничения на самата Европейска комисия. Тук работим и по този въпрос.
Това се мерките, които се надяваме да залегнат за бъдещия програмен период, а за следващата година този финансов ресурс ще бъде достъпен за тези животновъди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Атанасов, имате думата за отношение към отговора.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, Вие много подробно разказахте как и колко мерки сте предприели в тази област, обаче си остава висящият въпрос: тази програма, която я обещавахте, която би трябвало да включи всички тези мерки и не само тези, и която да има ясна финансова страна, просто ние не я виждаме. Тя не е разработена. Това беше конкретния Ви отговор: уважаеми животновъди от Странджа, Програма за развитието на животновъдството в Странджа няма. Това всичко, което се говори, е само намерения и не виждам кога това ще се включи в някакъв такъв общ документ, който да гарантира, че това – за развитието на животновъдството в Странджа ще се случи, и ще се случат добри неща. За съжаление, това го ня-ма!
И другото нещо – аз ще Ви помоля, Вие сигурно не обърнахте внимание, най-малкото, поне очертаването на пасищата да не е проблем, господин министър. Вие не знам, може би умишлено го пропуснахте, но всички земеделски производители на територията на Република България се нуждаят от по-особено отношение от страна на министерството и по-особена грижа. И не те да бъдат и да се чувстват виновни за всичко, да бъдат наказвани за всичко, за което голяма част има вина администрацията, затова се обръщам към Вас, господин министър. Остава малко до края на мандата Ви, постарайте се поне с действията си да направите така, че по-лек да бъде животът на тези земеделски производители и те наистина да почувстват грижата на държавата по отношение на тях, защото те ни изкарват хляба – на всички тук, ние, които сме, и не само.
Надявам се поне да се вслушате в това, което Ви казвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Пенко Атанасов, Добрин Данев и Димчо Михалевски относно обявите на конкурси за директори на институти и опитни станции от системата на Селскостопанската академия.
Заповядайте, господин Данев, за да развиете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В системата на Селскостопанската академия са проведени конкурси за директори само на част от институтите и опитните станции. Начинът и основанието за провеждането на конкурсите буди сериозни недоумения.
Селскостопанската академия е изключително важна част от научното обслужване на българското земеделие. През годините тя е доказала своите възможности и е постигнала значителни успехи в земеделската наука. Земеделските производители са дали висока оценка за работата на институтите и опитните станции.
С провежданата политика на ГЕРБ, и особено в кадровата й част, се поставя под съмнение успешното изпълнение на задачите на земеделските институти и опитните станции. Въвеждането на двумандатност за директорите на научните звена в системата на Академията по решение на Управителния съвет на Селскостопанската академия е в противоречие както със Закона за Селскостопанската академия, така и с правилника за прилагането му.
Уважаеми господин министър, спазен ли е законът с обявяването на конкурси за директори на звената от Селскостопанската академия и легитимно ли е въвеждането на мандатност от Управителния съвет на Селскостопанската академия? Как осъществявате контрола върху законосъобразността на решенията на Управителния съвет на Селскостопанската академия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа Данев, Атанасов и Михалевски! Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за Селскостопанската академия структурните звена по чл. 6, ал. 1 – тоест, научните институти, се ръководят от директори, които се избират чрез конкурс за срок от 4 години. Съгласно чл. 25 от Устройствения правилник на Академията директорите на тези структурни звена се заемат чрез конкурс, като конкурсната процедура се определя от Управителния съвет на Селскостопанската академия съгласно чл. 27, ал. 1 от устройствения й правилник.
Както Ви е известно, Управителният съвет е органът, който ръководи Селскостопанската академия. В изпълнение на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Устройствения правилник на Академията, Управителният съвет е приел конкурсна процедура за избор на директор на научните звена на институти на Селскостопанската академия, като след определянето й обявата е публикувана във вестник „Новинар” на 12 октомври 2012 г. – датата, на която е публикуван и самият конкурс. Или казано с други думи: изработването и приемането на процедурни правила за провеждането на конкурсите за директори е изцяло в правомощията на Управителния съвет, като същите следва да бъдат съобразени със Закона за Селскостопанската академия и Устройствения правилник на Селскостопанската академия. Министърът по никакъв начин няма възможност или право да влияе на привилата, които определя този Управителен съвет, защото тогава Вие ще ме питате дали пък няма политическо вмешателство.
На въпроса Ви дали е спазен законът с обявяването на конкурси за директори на звената от Селскостопанската академия, следва да Ви уведомя, че съответните разпоредби на Закона за Селскостопанската академия и Устройствения правилник са спазени, но въвеждането от Управителния съвет на мандатност в процедурните правила за провеждане на конкурси за директорите на институтите е нелегитимно.
Разговарях по този повод с председателя на Селскостопанската академия и след този мой разговор той е прекратил конкурса със заповед от 30 октомври 2012 г. и е свикал заседание на Управителния съвет на 8 ноември тази година, на което ще се предложи промяна в приетите процедурни правила по отношение на заложените условия за мандатност на директорите на научните институти, като се надявам този път, когато гласуват тези правила, да не допуснат същата грешка, която са допуснали в правилата, които са утвърдили на предишното заседание.
Благодаря на председателя на Академията, че се вслуша в моя съвет да бъдат коригирани тези правила, които, както и Вие сезирате, не са законни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, господин министър! Трябва да кажем нещо ясно тук, от трибуната на Народното събрание: ако не бяхме задали този въпрос, ако не следяхме процесите, които се развиват в Селскостопанската академия след назначаването на новия й председател, това щеше да си мине, голяма част от директорите, които имаха повече от два мандата, нямаше да участват в този конкурс, и така нито законът, нито правилникът щяха да бъдат спазени. Ето, това е истината.
Добре че сте се намесили, господин министър, защото неудачното попадение – сериозно Ви го казвам, помислете по този въпрос, за председател на Селскостопанската академия с всеки ден доказва несъстоятелността на решението, което взехте Вие и което министър-председателят уважи. Председателят на Селскостопанската академия продължава да не е в час за нещата, които са се случвали. Още дълго време няма да влезе в процеса на това, което е нужно за Академията, защото е чужд на системата.
За да управляваш това огромно научно звено, което се занимава със селскостопанската наука, се иска да си вътре в нещата и да гориш за това, което се случва. Не виждаме от него това. По-скоро всичките му действия са насочени в посока, която много често предизвиква недоумение, или пък си задаваме въпроса с каква цел се прави. Много често тази посока е за откровени далавери.
Това е, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз съм отговарял и друг път на критиките Ви по отношение на председателя на Селскостопанската академия, но няма в момента да отговарям. Ще повторя само, че това решение е взето от Управителния съвет. В него, не знам, мисля, че са 19 или 20 човека. Всички са хабилитирани лица – доценти, професори, учени, много учени, някои още по-учени. Разбирате ли, примерно 20 човека са взели едно колективно решение, в което са допуснали грешка, аз съм ги сезирал. Поредният пример – и това е положителен пример: Вие зададохте въпроса, на базата на този въпрос аз разговарях. Затова всъщност е и парламентарният контрол – това са му функциите, така че не виждам нищо странно. Вие сте бил сезиран, задали сте въпрос, аз съм разговарял. Отново казвам: не мога директно да се намесвам в работата на Управителния съвет, още повече там всички са много учени хора. Надявам се тези много учени хора да погледнат законите и следващия път, когато гласуват правила, да не допускат същата грешка. Това мога да направя и съм го направил.
По отношение на другите Ви критики чисто персонални към проф. Славейков ще се въздържа от коментар. Той може, ако желае, да намери начин да отговори на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Пенко Атанасов, Добрин Данев и Димчо Михалевски относно проблемите с есенната сеитба в звената на Селскостопанската академия.
Господин Данев, заповядайте да развиете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Преди десетина дни на заседание на Комисията по земеделието и горите бе разгледан Законът за държавния бюджет в частта „Земеделие”. При дискусиите стана ясно, че отново Селскостопанската академия ще бъде с бюджет от 26 млн. лв. Това за поредна година ще изправи на изпитание научния и обслужващия потенциал на Селскостопанската академия да извърши навреме агротехническите мероприятия за производство на български семена от високи категории на селскостопански култури.
Голяма част от институтите със своята производствена дейност почти на 100% осигуряват финансов ресурс за нормалната си дейност, но поради силното орязване на бюджета и нежелание за промяна начина на финансирането се поставя под въпрос съществуването на тези институти. Неслучайно българските производители, в лицето на Асоциацията на зърнопроизводителите, изразяват недоумението си, че не са осигурени навреме горива за нормална производствена дейност. От тях беше изказано удовлетворение, задоволство от производството на висококачествени семена от страна на Селскостопанската академия.
Уважаеми господин министър, въпреки че отговорът на този въпрос е малко закъснял, все пак ще Ви попитам: какви мерки ще предприемете за успешното приключване на есенната сеитба, ако все още не е приключила, и мерки на контрол по отношение на работата на председателя на Управителния съвет и на самия Управителен съвет на Селскостопанската академия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Дами и господа народни представители, уважаеми господа Данев, Атанасов, Михалевски! Преди малко във въпроса на господин Атанасов се опитах и отговорих по отношение на Управителния съвет. Моля Ви, не ме вкарвайте в грях. Това са хора хабилитирани – доценти и професори, които са избирани за такива в годините назад. Разбирате, че нямам нищо общо. Това е колективен орган, уважаван орган. Затова, ако имате критики по отношение на Управителния съвет, моля Ви да намерим формат и начин и ако искате, мога да инициирам среща с Управителния съвет на Селскостопанската академия, с тези хора. Говоря – с Ваше участие, защото разбирате ситуацията, в която съм поставен. Не мога по никакъв начин да подлагам на съмнение компетентността на тези хора, още повече, че те са с много повече титли от мен, предполагам и от Вас.
По отношение на селскостопанската година – знаете, че в земеделието тя започва през есента. Една от най-важните дейности през този период е сеитбата. Началото, както и целият период на провеждането й зависят както от биологичните особености на съответната култура, така и от благоприятните климатични условия. Виждам, че има млади хора, така че това ще им бъде полезно. Съжалявам, че трябва да го кажа на Вас. Вие би трябвало да го знаете, но в най-общи линии може да се говори за ранна сеитба, когато се провежда в началото на месец септември за рапицата, репкото, люцерната и зимния овес. Същинската есенна сеитба започва от края на септември до началото на ноември – за зимните зърнено житни култури пшеница, ечемик, овес; и късна есенна сеитба, която се случва през ноември за зимуващите култури – овес, леща и грах.
Не за първи път в тази зала се поставя въпросът за това, че структурните звена на Селскостопанската академия имат проблем с обезпечаването на есенната сеитба и по-конкретно, че не са осигурени горива за нейното провеждане.
Уважаеми народни представители, за устойчивото развитие на растениевъдството е необходимо провеждането на качествена сеитба при спазване на всички технологични и фитосанитарни изисквания, което е направено. В момента есенната сеитба е в ход, но за традиционните култури, отглеждани в звената на Селскостопанската академия, тя реално вече е приключила и Вие трябва да го знаете много добре. Тоест твърдението Ви, че на структурните звена на Академията не са осигурени горива за провеждане на есенната сеитба, не отговаря на истината, защото те вече са го извършили. Към настоящия момент няма научен институт, опитна станция или експериментална база в системата на Академията, които да са без действащ договор за доставка на горива. За една част от звената все още е в сила договорът с „Инс” ООД, сключен през 2009 г. от предишното управление на Селскостопанската академия. Тъй като този договор изтича по отношение на друга част от звената, в сила е новият договор с „Делта петролеум” ЕООД.
Така че още веднъж повтарям – сеитбата е направена. Да се надяваме културите да иззимуват много добре и догодина напролет да имаме добри добиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, въобще не се опитвайте да избягате по това, че сеитбата е свършила. Мисля, че за един доктор по селското стопанство това е ясно. Само че когато ние зададохме въпроса, Вие не идвате. Вас просто Ви няма в залата, когато точно трябваше да се отговаря на въпроса!
Големият, ама големият въпрос стои там, че вместо 36 милиона Селскостопанската академия получава 26 милиона, без Вие да направите така, че да убедите Министерството на финансите да не бъде такъв бюджетът. И въобще не се извинявайте! Вие сте в основата на политиката и не бягайте от отговорност, че не можете да въздействате на Управителния съвет и на председателя на Селскостопанската академия. Много добре разбирате за какво става въпрос. Големият и важен въпрос, на който Вие не отговаряте и в който Вие се проваляте в политиката си от първия ден на управлението на това министерство, е, че Вие не обезпечавате Селскостопанската академия с нужните финанси, така че тя да бъде на нивото, на което би могла да бъде. Това е Ваше задължение, господин министър. Вие не се справяте категорично. Да не говорим за председателя на Селскостопанската академия! Това са въпроси, които тревожат земеделската наука в България, а както забелязахте, даже асоциациите на земеделските производители, които присъстваха на разглеждането на бюджета – те са доволни в основната си част от това, което върши Селскостопанската академия, само че Вие с политиката, която провеждате – казвам го още веднъж – режете тези средства, които са абсолютно необходими за земеделието и затова сеитбата закъснява в основните звена, в институтите и опитните станции. Тя много често излиза извън агротехническите срокове затова, че не са осигурени средства.
Да, Вие казвате за стария договор. Ами като няма средства, за да бъдат платени доставките, няма доставки и затова горивата бяха доставени в последния момент. Надявам се на Вашата намеса! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, ще започна с възражение по повод на твърдението Ви, че не се явявам в залата, за да отговарям на въпроси. (Реплика на народния представител Пенко Атанасов.) По данни, публикувани от председателството на Народното събрание, аз съм министърът с най-много отговорени въпроси в това Народно събрание. Ако извадим статистиката, сигурно Вие пък сте рекордьор по зададените към мен въпроси.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това притеснява ли Ви?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Винаги, когато ми дойде редът, тъй като Вие задавате прекалено много въпроси не само към мен, но и към останалите ми колеги, аз се явявам. Не съм пропуснал досега явяването в Народното събрание по неуважителни причини. Държа това да се отбележи. Отговарям Ви в момента.
Потвърждавам, че сеитбата е приключила. Вие го знаете много добре. След моя намеса, тъй като имаше обаждания и от земеделски производители, беше осигурено навреме гориво. Тази сеитба е приключила.
Отново се опитвате да вкарвате твърдението си – не казвайте, че мога да влияя на Управителния съвет. Смятам, че от тази висока трибуна Вие не се опитвате да ми наложите мнение да влияя по някакъв начин на Управителния съвет. Нямам право. Вие казахте: „Не Ви вярваме, че не можете да влияете”.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Аз не съм искал това, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Категорично заявявам: не влияя, не правя опити да влияя, както са правили предишните управления във Ваше лице. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Последното питане към министъра е от народните представители Димчо Михалевски и Пенко Атанасов относно политиката на правителството за следващата 2013 г. по отношение на гарантиране на националните доплащания за единица площ и инструменти за компенсиране на земеделските производители.
Има думата господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Господин министър, никога не съм казвал, че Вие трябва да влияете на Управителния съвет. Само че с необезпечаването на средствата, той и Господ да бъде, няма как да се случат нещата, които трябва да се случват. Така че не бягайте от отговорност!
Нашето питане с колегата Михалевски е изключително важно. Ето още един пример за това, че Вие не се явявате, всъщност Вие се явявате, но построяването на парламентарния контрол е така направено, че Вие да не излезете и да отговаряте на въпросите, когато те са наистина актуални.
В бюджета за земеделието, на българския бюджет, ясно и категорично е показана политиката на държавата по отношение на земеделските производители. Тя е конкретно: националните доплащания на площ са нула лева. И както онзи виц от казармата – „Въпросът с банята е решен – баня няма да има”, това се случва, господин министър. Твърдя, че Вие сте лично отговорен за това, че и тук не си свършихте работата пред Министерството на финансите, не можахте да убедите Министерския съвет, че тези средства са необходими. Това нас изключително ни притеснява, господин министър, защото през годините на Вашето управление много неща не се случиха в земеделието. Не се случи намален акциз на горивата, който по наше време беше приет и беше плащан, а Вие направихте така, че това да не става. И това е голям проблем. Това е много сериозен проблем, господин министър!
И друго. Един милион и двеста хиляди площи пропаднаха тази година. Къде са тези средства? Какво ще направите Вие, та тези земеделски производители да бъдат компенсирани? Къде са тези пари в бюджета? Покажете ги, господин министър! Няма ги! И това е големият въпрос! Още веднъж казвам – липсва такава политика за развитието на българското земеделие! И Вие сте в дъното на това!
Разбирам за 30-те милиона, които пръскате за пиар по всички медии, за да Ви дават в приятна светлина. Това обаче няма да Ви спаси, защото на земеделския производител, на българския гражданин му е ясно. След като в бюджета средствата за директните плащания са нула, след като няма намален акциз за горивата и още много други неща могат да бъдат казани, които ги няма и липсват като политика, а бяха утвърдени и с удоволствие приети от земеделските производители, а сега липсват – няма как да убедите българския народ, че политиката, която провеждате, е добра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Дами и господа народни представители. Уважаеми господа Михалевски и Атанасов, слава на Бога, че това е последното питане за днес, защото специално на Вас отговарям на четвърто или пето. Преди малко ме репликирахте, че не се явявам или се явявам. Явявам се, когато ми дойде редът. Като ми дойде редът Ви отговарям на няколко въпроса.
Тъй като същият въпрос Вие зададохте на вицепремиера Дянков в началото на днешния парламентарен контрол и той Ви отговори, аз би трябвало да повторя същото, което той Ви отговори. Вие питахте и него, питате и мен.
Всеки иска в бюджета да има повече за пенсии, за здравеопазване, за образование на тези млади хора, които са отвън, повече за инфраструктура, за да живеем по-добре. Разбира се, земеделските производители също са в правото си да искат повече. Държавата, в лицето на управляващите, трябва обаче така да преразпредели тези средства, че да има за всички сектори, а където секторите са най-зле, да отидат повече средства. В следващия бюджет, който е внесен, знаете колко средства са заложени. Надявам се, Вие да имате възможността да дебатирате по него в Народното събрание.
Прав сте, че националните доплащания за следващата година на единица площ ще бъдат нула лева, защото европейските са повече със 141 милиона. Общата сума е 923 млн. 560 хил. лв. – това е почти 1 милиард. Със 141 милиона повече в сравнение с предходната година. Добре е, че ги усвояваме на сто процента – 99,4% са усвоени директните плащания миналата година. Тоест направили сме възможно тези 141 милиона да дойдат от Европейския съюз, за да не товарим родния бюджет, за да може да има повече пари за секторите, за които преди малко Ви отговорих, и за да може по някакъв начин да увеличим доходите на най-бедните хора. Така че има решение – Вие ще го вземете в Народното събрание. Ако искате, намалете парите за хората, за които сме ги предвидили, и ги прехвърлете – ако искате, ги гласувайте. Като министър на земеделието ще бъда много доволен. Всеки министър иска да отидат повече пари в сектора му.
Но и аз, като министър, имам майка – пенсионерка, като министър и като човек имам деца, които ходят на училище и се нуждаят от здравеопазване. Затова ще го кажа, за да е ясно: в този бюджет така сме решили и така сме направили! Въпреки всичко парите са повече, още повече върху това повече. Много повече пари ще получат животновъдите в следващия бюджет като национални доплащания, много повече пари ще получат зеленчукопроизводителите, тоест тези сектори, за които нямаше. Конкурентното предимство, което даде сегашната обща селскостопанска политика, даде възможност сектор „Зърнопроизводство” да е стабилен, да се развива, да е експортно насочен. Направи така обаче, че в момента ние внасяме продукти от първа необходимост. За това аз лично съм си дал мнението и се радвам, че е уважено – парите, които могат да бъдат заделени за земеделие, ще отидат да подпомагат националните пари в секторите „Животновъдство” и „Зеленчукопроизводство”, за да могат нашите деца, ние и нашите родители да ядем български млека, сирена и български зеленчуци. Затова не ме обвинявайте.
Иначе е ясно – останалото е популизъм! От тази трибуна може да искаме бюджетен дефицит примерно 5%. Тогава ще има за всички. Само че имаме добрия пример в съседните държави, където не знаят какво се случва. От всички съседни държави в момента само Турция е стабилна. Ако искате и България да не бъде стабилна, правете призиви: „Дайте, да им дадем!” Всички искат, те ще бъдат доволни. В тази тежка криза, отговорната ни задача, която знаем, че не е много популярна и сигурно ще ни коства определени гласове на предстоящите избори, е, да държим държавата в такова състояние на стабилност, че да не се докараме до състоянието на нашите съседи. Иначе, всичко останало е риторика. Вие я владеете много добре. Аз казвам истината едно към едно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Два уточняващи въпроса ще зададе народният представител Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, разбирам, че от положението, което заемате, така трябва да отговаряте за националната политика. Тогава аз да Ви отговоря за националната политика.
Господин министър, защо не си събирате вземанията от митници, от данъци? Вие отговорете конкретно. Нали разбирате, че всеки вложен лев в земеделието, след това се връща неколкократно. И оттам приходите биха били много по-големи. Това че направихте стъпка по отношение на животновъдите, на зеленчукопроизводството и на овощарството – добре. Само че тя е малка. Трябваше парите поне минимум да са два пъти повече, господин министър. Изобщо не си пишете точки, защото Вие не осигурихте достатъчно пари за българското земеделие като цяло. В това се крие големият проблем, а не в това, че в период на криза искате да не се случва това, което е в Гърция. Разбира се, че не искаме! Само че дефицитът можеше да бъде малко по-голям и да има малко повече социални плащания, и малко повече за земеделски производители, и за българската наука – говоря за БАН, за Селскостопанската академия. Да, ама не! И това не се случва благодарение на мъдрата политика на ГЕРБ. Надявам се след няколко месеца народът да покаже това, което трябва да се случи. (Реплика от ГЕРБ.)
Конкретният ми въпрос към Вас е: все пак какви пари заделихте за тези пропаднали площи и кога те ще бъдат платени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Дами и господа народни представители. Уважаеми, господин Атанасов, радвам се, че дебатите по бюджета започват във връзка с питане към мен. Ще ви отговоря дали събираме. Да, събираме. Събираме максималното от това, което може да се събере. Не е моя работа аз да ви отговоря. Тук беше вицепремиерът Дянков, можехте да попитате него.
Аз ще Ви кажа следното. Събираме максималното, което може да се събере, а това, че не се е събирало в годините назад и че са създали система да не се събира, мисля, че хората го решиха на предните избори и Ви наказаха. (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.) Предстоят избори и те ще решат дали се справяме. Суверенът е този, който казва събираме ли, или не събираме. Вие определено не ги събирахте и създадохте условия да не се събират – това по отношение на събирането на приходи във фиска.
По отношение на бюджета за земеделието продължавате да твърди, че този бюджет е недостатъчен и аз не съм го осигурил. Бюджетът се осигурява със Закона за бюджета и се гласува в Народното събрание. Повтарям отново: като министър аз искам и постоянно искам повече; искам и за национални доплащания, искам и за пропаднали площи, и за акциз. Искам! Но тъй като Министерският съвет е колективен орган, Народното събрание също, ние трябва да вземем крайното решение. Отново повтарям: пред тези ми искания по-важното е да има стабилност на държавата. Когато това, което не се е случило, касае стабилен сектор като „Зърнопроизводство” и добре, че той е стабилен, добре, че произвежда 3 пъти повече продукция, отколкото ни е необходима и изнася – това е добре! Затова ние в момента не даваме повече на този сектор. Разберете, иска ми се да дадем! Даваме повече в следващия бюджет по отношение на земеделието – повтарям: на животновъдите и зеленчукопроизводителите по отношение като цяло на бюджета на социално слабите, на най-бедните хора, на тези, които се нуждаят. Дали дефицитът би могъл да бъде по-голям, доколкото знам Вие също не сте икономист и аз не съм икономист, но икономистите казват, че по-големият бюджет ще ни докара до положение на съседните нам държави. Затова ние ще продължим да залагаме този нисък бюджетен дефицит. Знам, че е тежко на хората. Можеше в година на избори, популистки, да бъде друг – както Вие, в последното решение на Министерския съвет увеличихте пенсиите.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Всяка година по два пъти сме увеличавали пенсиите. Вие какво правите сега?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние го правим сега, залагайки го в бюджета. Затова, господин Атанасов, моята лична амбиция да има повече трябва да бъде укротена от това да има стабилност в държавата, което е водещо. Казвам Ви: ние нямаме разминаване по това да искаме да има повече. Реалностите обаче са такива и аз ще ги приема каквито са в интерес на стабилността на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Атанасов, имате възможност да изразите отношение.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Господин министър, какво да бъде отношението ми? Вие казахте точно и ясно: „Нула национални доплащания по директните плащания на площ”. Има обаче нещо, което Вие не казвате – за трите години и кусур досега сте пръснали 17 милиарда повече пари през бюджета. Колко по-добре се почувства българинът с тези 17 милиарда?
Големият въпрос – не мисля, че с нещо се е подобрила ситуацията. Напротив!
По въпроса за събиранията. Да, господин министър, ние винаги сме събирали повече от Вас, а пък Вие се опитвате да пробутвате корупционни схеми навсякъде. Давам пример: на Капитан Андреево и на други места по страната, където Агенцията по храните взема определените такси, защо ги дадохте на една частна фирма, господин министър? Държавата не е ли в състояние да си прибира тези пари? Просто не знам?! По този въпрос сигурно трябва да се сезира Прокуратурата.
Аз ще набера повече информация, но това е един от малкото примери, които стават във Вашето ведомство. Безобразие, господин министър! Безобразие за това, което вършите като политик! За съжаление, цялостната политика на ГЕРБ е такава! А пък в областта на земеделската наука, просто и ясно – нищо добро не се случва за българския производител. Вие с нищо не сте облекчили живота му.
Да, инерцията, набрана отпреди, наистина разви зърнопроизводството. Да, имаме три пъти повече износ на зърно от страната. Вярно е, но, ако Вие направите така, че има повече национални доплащания, ще има повече износ и в бюджета ще влизат повече пари, господин министър. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин министър.
Продължаваме с въпроси към министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков.
Първият е от народния представител Михаил Михайлов относно уговарянето на мачове във футболния шампионат и оценката на Министерството на физическото възпитание и спорта.
Имате думата, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, вчера в Европейския парламент холандската депутатка Емине Бозкурт от Института за международни отношения и стратегии заяви:
„Уговарянето на мачове е сериозен проблем в Европа. Това е престъпление, носещо огромни приходи, на което съответстват малки наказания, а разкриваемостта е нищожна. Открити са здрави връзки между футболните институции и криминалните организации най-вече в Източна Европа и Балканите. В държави като Русия, България, Сърбия престъпниците са се внедрили в клубовете и федерациите и работят отвътре като ги използват за покриване на множество нелегални дейности”.
Моят въпрос към Вас е: как изпълнителната власт във Ваше лице оценява тази тежка констатация и как Вашето министерство води борба с корупцията и черното тото?
Само искам да допълня въпроса си, защото е зададен на 20 септември – преди месец и половина, и през това време се случиха още доста неща. Самият председател на Българския футболен съюз заяви, че има 15-16 сигнала за уговорени мачове. Освен това бяха направени и тежки констатации от известен български футболист и треньор, а именно Христо Стоичков, който също говореше за уговорени мачове. Преди няколко дни във всички медии имаше откъси от книгата на Лотар Матеус, в която казва, че Българският футболен съюз е настоявал именно за провеждането на мачовете с Естония и Саудитска Арабия, за които, знаем, тежат големите сенки на уговорените мачове.
Наистина големият въпрос е: какво се случва в България футболен съюз? Защото общата тайна, която е известна на 7,5 млн. българи, е, че наистина българските футболни клубове, Българският футболен съюз се разяждат от тежки корупционни практики. За мен буди изненада преди 3-4 дни декларацията на председателя на Българския футболен съюз, че след 7 години – всички знаем за 7 години докъде стигна българският футбол, той отново щял да се кандидатира, защото българският футбол не можел без него. Това наистина са просто някакви ... В една държава, която е абсурдистан, наистина, аз такова нещо не мога ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михайлов, моля Ви, времето!
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Всички знаем къде е българският футбол. Този човек каза,че пак ще се кандидатира и намира във Ваше лице абсолютна подкрепа, защото контролът на министерството е никакъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, основните акценти в доклада пред Комисията за борба с корупцията и организираната престъпност и пране на пари са следните.
Уговарянето на мачове е сериозен проблем в Европа. Открити са здрави връзки между футболните институции и криминалните организации най-вече в Източна Европа, както казахте, и на Балканите. В държави като Русия, Украйна, България, Сърбия престъпниците са се внедрили в клубовете и федерациите и работят отвътре като ги използват за прикриване на множество нелегални дейности.
Ще се съглася с госпожа Бозкурт само в частта, че уговарянето на мачове е сериозен проблем в Европа, но поставянето на България в групата Сърбия, Украйна, Русия не би било коректно. Всички разследвания срещу българи на международно ниво не са дали резултат, уличаващ България. Самата тя цитира в доклада си, че 19 от 27-те държави членки са сериозно засегнати от тези скандали, като подчертава големите проблеми на Италия и Англия.
Също така, според Емине Бозкурт, наказанията за уреждане на мачове са изключително малки и не притесняват организаторите на черното тото. Това е и причината те да се насочат именно към Източна Европа и да развиват нелегалния си бизнес на територията на няколко държави. В тези страни не е на ниво законовата регулация срещу подобни престъпления, а в същото време организираната престъпност има добра връзка с пазарите за интернет залагане. Хората, които се занимават с уговаряне на мачове, са преместили своята дейност точно в тези държави, защото там евентуалните присъди са леки. Някъде става въпрос за минимални глоби от 100 евро и максимални наказания до 4 години затвор.
Тук също бих си позволил по-различна позиция, защото от 27 те страни членки в 24, между които и България, се инкриминира престъпно поведение към манипулиране на резултатите от спортно състезание в Процесуално-наказателния кодекс. В три от тях – Великобритания, Гърция и Полша – в други закони. Самата госпожа Бозкурт е приложила към доклада си справка с информация за законодателството в тази област, от която е видно, че най-голямото наказание – до 12 години затвор, е в три държави и след тях се нарежда България с от две до осем години затвор – Наказателният кодекс, Глава осма – „Престъпления против спорта”. За сведение, в Италия, където проблемите от това естество са най-тежки, най-голямото наказание е до три години.
Неслучайно Мишел Платини в доклада си пред Европейския парламент септември 2011 г. във връзка с проблема за манипулиране на спортни резултати изрази публично похвалата си към няколко страни членки за взимане на сериозни законодателни мерки в тази област, между които спомена България.
В Закона за хазарта, влязъл в сила от 1 юли 2012 г., са залегнали сериозни мерки във връзка с лицензирането на хазартни онлайн оператори на българския пазар, както и относно борбата с Комисията по хазарта и централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция.
В контекст на гореизложеното и с оглед предприетите действия от страна на Министерството на спорта в борбата срещу черното тото бих изброил следните:
1. Инициатива „Изготвяне на измененията на Наказателния кодекс относно включването на Глава осма „а” – „Престъпления в спорта”;
2. Инициатива „Изготвяне на новия Закон за хазарта в частта за спортните залози”, която сега е темата на питането;
3. Контролира въвеждането на промените по Наказателния кодекс в дисциплинарните правилници на спортните федерации, основно на Българския футболен съюз. Между МВР и Българския футболен съюз е изготвен протокол за мерки и изисквания към Българския футболен съюз във връзка с борбата срещу уреждането на футболни мачове, на основание на които вече е приложена първата мярка – промяна в Наредба за първенствата и турнирите в системата;
4. Пълно взаимодействие между правоохранителните органи и спортните организации с цел предотвратяване на това престъпно деяние и прилагането на закона.
В заключение, по отношение на кандидатурата – всеки има право да се кандидатира. Никой няма право да го спре. Всичко това, което прави Министерството на спорта, е да участва във всички форуми на Европейската комисия, във всички форуми на Балканите. Даже мисля, че в последната работна среща, която беше в Банско, ние се опитахме да изберем председател на тази комисия на Балканите от България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михайлов, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Сянката остава, защото преди няколко дни стана факт и бяха наказани четирима юноши. Така ли е? (Реплики от министър Свилен Нейков.) Така е.
Значи ние си говорим, Вие изброявате тук 7–8 законодателни промени, което е много хубаво, че се правят, но реалността е друга. Реалността е: самият председател на Българския футболен съюз преди два дни каза, че има 16 сигнала и накрая така сериозно громим корупцията и черното тото, че пешкирът обраха четирима 18-годишни. Това стана!
Имаше съмнения, както Ви казах за националните, за „Литекс”, за „Етър - Велико Търново” за колко имаше и накрая четири момчета на 18 години обраха целия пешкир. С това ще си измием ръцете и казваме, че водим борба с черното тото и въобще с всички.
Под черно тото аз не разбирам само практиката на букмейкърските пунктове, на залаганията и уговорените мачове, а разбирам въобще, че това, което се случва в Българския футболен съюз, е алогично. То няма никакви нормални и спортни измерения. Затова тези хора непоклатимо стоят и изграждат един тоталитарен бастион. Не напразно ми хареса една реплика от книгата на Лотар Матеус, в която се казва, че българският футбол е останал в 60-те и 70-те години на комунизма.
Българското футболно ръководство е останало в тези години и прави една илюзия със сградата,с кабинета и с това, което се случва.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тогава имаше футбол.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Моят апел към Вас е наистина да не казваме: „направихме” и да изброим какво сме направили, защото в доклада ние сме единствената европейска държава – членка на Европейския съюз, защото нито Русия, нито Сърбия, нито Украйна, които са цитирани, са членове на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател! Господин Михайлов, напълно ще се съглася с Вас по отношение на това, че черното тото е огромна борба и трябва всички да бъдем обединени, за да може наистина да постигнем ефект и резултат. Това е много голяма област, в която непрекъснато се вземат някакви мерки и в крайна сметка нарушителите трябва да бъдат установени по някакъв начин, тоест това е задача не само на Спортното министерство, а на много институции, включително и най-вече на МВР.
По някакъв начин ние трябва да се обединим в тази посока и това, което казвате, да бъде изчистено. Особено важно е в детския футбол, където нещата са наистина пагубни за българския спорт и за децата ни, които утре ще станат мъже.Напълно съм съгласен с тази инициатива.
Но какво е важно да се знае – че това е огромен проблем на целия свят. На второ място, ние трябва да направим така, че държавните институции да положат още по-големи усилия по отношение да се види кой залага. Сега Европа, Европейската комисия предлага в последните резултати да се отстранят всички спортисти, които правят залагания и да се отдалечат от хазарта. На следващо място трябва да знаем, че се използват нелегални сайтове за залагания, които не са официални, тоест държавата трябва да проведе политика, за да се обясни кои са легалните сайтове, където може да се случва това.
Всичко това, което е законодателна инициатива, ние го правим, но нещата са много по-дълбоки и по-обхватни и ние сами не можем да се справим, но водим борба с черното тото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е също от народния представител Михаил Михайлов относно представянето на българските олимпийци в Лондон.
Имате думата, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): И този въпрос е от средата на месец септември. Той вече поизгуби своята актуалност. Двата въпроса са зададени по едно и също време.
Моят апел, госпожо председател, на Председателски съвет да направите така, че въпросите да не отлежават по месец и половина. Може би причината не е в господин министъра, а в това, че той винаги е слаган по към края и не остава време за отговорите му.
Моят въпрос е следният. Дни преди стартирането на Олимпиадата в Лондон Вие като министър дадохте заявка и това много добре си го спомням – беше на аерогара София, че очаквате успешно представяне и това успешно представяне ще бъде в рамките на 10–12 медала. Две седмици по-късно горчивата реалност беше съвсем друга. Вие и председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова дадохте коренно различна оценка на представянето на българските олимпийци. Вие казахте, че за Вас е добро представяне, трябва да се отчетат някои обективни фактори, кой се контузил, кой бил болен, кой така и кой онака, докато председателката на Българския олимпийски комитет каза, че е изключително недоволна и че смята това за голям провал. Думите й бяха точно „провал”.
Моят въпрос с днешна дата към Вас е: как оценявате представянето на българските олимпийци, и най-важното: какви са изразходените средства от бюджета на държавата за предолимпийската подготовка през 2008 – 2012 г.? Бяха изнесени цифри в рамките на десетки милиони лева, които са похарчени, за да се поздравим с един сребърен и с един бронзов медал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, ще започнем от най-важното. С оглед поставения от Вас въпрос относно какви средства са изразходени от бюджета на държавата за олимпийския цикъл 2009 – 2012 г. Ви информирам, че в този период министерството е представило на спортните федерации сключени договори по Програма за олимпийска подготовка средства общо в размер на 63 млн. 748 хил. лв.
Предоставените средства са за обезпечаване и дейности по: подготовка; възстановяване; международен спортен календар; държавен спортен календар; материално-техническо оборудване; наеми на спортни обекти и съоръжения; средства за състезатели. Бих желал да уточня, че с тези средства се обезпечава не само подготовката на българските олимпийци, а се формират цялостните бюджети на федерациите по олимпийските видове спорт.
Програмата за олимпийска подготовка е насочена към провеждане на високоефективен тренировъчен научнообоснован състезателен процес и финансова подкрепа на спортистите от предолимпийския отбор на Република България и техния резерв. В изпълнение на тренировъчната програма на съответното ниво и успешното участие в Олимпийските игри в Лондон 2012 г. и поставяне началото на подготовката с перспективни състезатели, способни да изпълнят нова годишна тренировъчна програма за Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г.
Лицензираните спортни федерации по олимпийски видове спорт носят отговорност за организиране и провеждане на подготовка и реализация в различните нива на спортното майсторство – елитният спорт, националните отбори и резервите. Всички състезатели, достигнали квоти и стандарти за участие в Олимпийски игри 2012 г., са били обезпечени в подготовката им на високо професионално ниво до участието им в олимпийските игри. Предоставена е възможност за максимална реализация, съобразно поставените цели в различните видове спорт и се извършва по схема, стимулираща добрите резултати. Осигурена е според възможностите съвременна спортна база, научноизследователска апаратура и съвременни технологии за повишаване качеството и ефективността на тренировъчния процес.
Представянето на олимпийските игри е закономерен процес, който се наслагва в продължение на годините и зависи от много фактори. Той е функция на състоянието на системата за високо спортно майсторство, която, както е известно, беше разрушена след промените от 1990 г. досега.
След Сеул – през 1988 г., няколко правителства не направиха необходимото за спиране на упадъка на съвременния елитен спорт. За съжаление, не можем да спрем инерцията. В годините след 1990 г. бяха разрушени дружествата за физкултура и спорт, детско-юношеския спорт, ученическите спортни школи, специализираните спортни школи и други. Закриха се 36 броя спортни училища, спортни роти, както и 28 броя лаборатории за функционална диагностика. Цялата материална база бе ограбена. Сега искаме да победим страни като Германия, Англия и други. В Германия например има 62 центъра за високо спортно майсторство – двадесет и два от тях в армията са с над четири хиляди спортисти. В Полша има 67 спортни училища. (Реплика от КБ.) Точно така, както казвате, и при нас имаше, но обединените спортни клубове бяха наречени „комунистически звена” и бяха ликвидирани впоследствие. (Реплики от КБ.) Ние нямаме нито един, както и материална база, кадрово и финансово осигуряване.
От встъпването ни в длъжност нашето правителство изгради „Спорт палас”, ремонтира „Белмекен”, „Дианабад” и много други бази, да не ги изброявам. Изградихме антидопингов център, който е оборудван с апаратура на най-високо технологично равнище, вървим и към финализиране на 3-годишния процес по лицензиране и кредитация на лабораторията. Факт е, че няма положителни проби на Олимпийските игри в Лондон.
След всичко казано дотук и това, което казахте – пет, шест медала и че ние имахме реалните шансове да ги спечелим, но това нямаше да промени състоянието на спорта ни в България, което е в момента. Ние трябва да вникнем по-дълбоко и по-съществено в раната на българския спорт – това са спортните центрове, които трябва да създадем в момента. Изпуснахме спортните училища, които се опитваме да върнем към Министерството на спорта и по този начин да изградим, чак след 8 години, някаква система, която да ни даде резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика?
Господин Михайлов, имате думата.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин министър.
Вашето изложение показа наистина, че моят въпрос е абсолютно правилно зададен и мисленето Ви е абсолютно погрешно. Това, което мен ме притеснява в тези три години, откакто Вие сте министър, е, че не виждам никаква стратегия в областта на спорта и ще Ви обясня защо. Защото мен не ме интересува, а и смятам, че всеки български гражданин не го интересува дали ще имаме, пет, седем или осем медала. Интересува го нещо друго – неговите деца, моите деца, моите внуци да могат да плуват добре, да могат да карат ски, да могат да играят футбол, да могат да се чувстват свободни деца с добра спортна култура и на базата на тази добра спортна култура да можем постепенно да създадем поколение хора, които да могат и да печелят награди.
Веднага ще Ви кажа къде е големият Ви проблем. Направих си справката, направете я и Вие. Полша, Унгария и Чехия (бившата Чехословакия), вижте колко медали са имали по време на социализма – високото спортно майсторство, което за мен е абсолютно погрешно като израз, за да видите, че тогава те са били много зад нас и са държали 10-15 медала. След промените пак си държат тези медали, защото е важна базата. Не да нямаме никаква спортна основна база – говоря за спортисти, не говоря, че ще строим „Белмекен”, пък спортни зали и така нататък, но колкото и да ги строим, като няма кой да спортува в тях, като нашите деца не могат да карат ски и не могат да плуват – как ще го направим?!
Затова за мен е голям другият проблем – аз плувам и мога да Ви кажа какво стана с плувния басейн в елитната гимназия, какво стана с басейна в Красно село, в София имаше 15-20 басейна в училища, в които се учеха да плуват. Сега ги няма тези басейни.
Въпросът е същият за детските площадки и за много други, където трябва да развиваме масовия спорт. Масовият спорт – това всъщност е здравето на българската нация. Това е, което ще ни крепи, което ще ни направи отговорни, за да можем да се сблъскаме с проблемите на ХХІ век – да няма затлъстяване, да няма застоялост на работните места. За мен това е най-важното, това е здравата нация. А дали ще имаме три, пет, шест или осем медала – това е впоследствие.
Министерството няма стратегия как младите хора да бъдат изкарани от компютрите, да бъдат изкарани от домовете и да бъдат вкарани в плувните басейни, в игралните зали. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Михайлов, Вашите въпроси се преплитат. Вие не правите разлика между различните видове спорт – спорт за всички или масов спорт, спорт в учебните заведения и елитен спорт. Това са три отделни групи, които са класификацията на спорта. Вие бъркате елитния спорт с масовия спорт. Така че тук трябва да направим сериозна граница.
Доколкото за стратегията, има приета за 2012 – 2022 г. за развитието на спорта в Република България като основополагащ документ на правителството, който очертава ролята и мястото на физическото възпитание и спорта в Република България и тя е приета от Народното събрание. Приета е Програма за 4-годишен период, която се изпълнява. Така че по отношение на законодателните документи ние сме абсолютно в час.
На следващо място, зададохте ми въпроса за елитния спорт и колко медала имаме – не е редно сумата от 63 милиона за тези три години и половина да се дели на два медала, защото ние имаме 339 медала в спортовете с неолимпийски дисциплини и 175 медала в спортовете с олимпийски дисциплини. Това е престиж на нацията, защото с всички медали, с всички участници, които се качват на почетната стълбичка, ние развяваме знамето на България и за нас се чува по целия свят. Така че тази сума е отделена за развитието на спорта в Република България.
За масовите площадки, които сме построили – те са около 100 в цяла България. Построили сме стадиони, спортни площадки, многофункционални спортни зали и Вие знаете колко на брой са те. Това е за масовия спорт. Надявам се, че сега, когато сме заложили един фундамент на материално-техническата база или спортната база (това, за което говорите), трябва да има култура в спорта и тя да се изразява в това родителите да възпитават децата си, така че два, три пъти седмично да тренират в детска възраст. Същото това нещо се отнася и за големите – не да бъдат фенове на спорта, а наистина да отделят два, три пъти в седмицата, за да ходят на тренировка и да се развиват здрави, силни и на воля.
Мисля, че сме направили достатъчно за момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
С това приключиха въпросите към министър Нейков. Преминаваме към въпросите на министъра на културата.
Първият въпрос е от народния представител Петър Курумбашев и Антон Кутев относно дейността на „Алианс” ЕООД.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! „Алианс” ЕООД е изцяло държавно дружество, което според мен работи вече от 1929 година. То представлява единственото и най-старото учебно заведение, което се занимава с обучение на чужди езици. Предполагам, че е едно от най-големите и със сигурност е с голяма традиция.
Според мен проблемите със сградата идват през 2007 г. Тогава има едно решение, с което е подписана Спогодба между България и Франция, сградата, където се помещаваше и работеше „Алианс” ЕООД, бе върната на Френското посолство. Тогава очевидно е взето решението да се настани тук. Факт е обаче, че в резултат на това подписано споразумение беше направен предварително един ремонт, който, доколкото ми е известно, е направен изцяло със средствата на дружеството. Тоест дружеството е вложило в ремонта – в квадрат 500, където се намираше доскоро и където сега разбирам, че има намерение да бъде преместено. Ремонтът е правен изцяло със средствата на дружеството, което всъщност е част от проблематиката на този въпрос.
В това дружество се обучават около 3500 деца и възрастни. Може би знаете, че 85% от децата, които са учили там, успешно полагат изпитите си в елитни училища в САЩ и в Европа. Тоест доказан е капацитетът на това учебно заведение.
Така или иначе, има слухове – аз не знам дали е така, затова задавам въпроса към Вас. Има ли намерение за преместване на дружеството? Доколкото разбирам, има, защото от сградата на квадрат 500, предполагам, че във връзка с така наречения „Лувър”, се преместват всички, които се намираха там – заедно с ансамбъл „Филип Кутев”, заедно с Фондохранилището. Тоест, тези институции, които междувременно в последните 5-7 години бяха настанени там след доста скъпи ремонти, сега се изнасят оттам, предполагам във връзка с „Лувъра”.
Моите въпроси към Вас са: какво налага необходимостта от преместването на езиковата школа от идеалния център на София и, разбира се, дали се готвите да я местите? Защото това официално все пак не е потвърдено на страницата на езиковия център, тоест там не е обявено, че те ще се местят. Моите информации идват от други канали – може би нещо не е вярно. Ще бъдат ли групирани езиковите курсове, както са в момента, или ще се провеждат в различни сгради? Какви са финансовите резултати на търговското дружество досега? Като едноличен собственик на капитала, изтеглен ли е дивидент от това търговско дружество и ако да, в какъв размер като абсолютни цифри и като процент от формираната печалба? Има ли други наематели в сградата, в която езиковата школа провежда езиковите си курсове? Ако има, ще им бъдат ли прекратени договорите за наем? Аз вече казах, че със сигурност има, защото там, доколкото ми е известно, ансамбъл „Филип Кутев” и Фондохранилището – някои са преместени, а на други тепърва предстои да се местят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Кутев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев, уважаеми господин Кутев! Безспорна е значимостта на „Алианс” ЕООД за духовното, образователното и културно развитие на софиянци. Основната дейност на дружеството е организиране и провеждане на курсове по чужди езици за деца и възрастни, провеждане на подготвителни курсове и изпитни сесии за международните валидни дипломи на „Гьоте-институт”, както и летните училища в Малта и Англия.
В дружеството в момента се обучават 2430 курсисти, щатната численост на персонала е 50 бройки. Както е известно, сградният комплекс, където досега се помещава дружеството, със средства по Оперативна програма „Регионално развитие” започва изграждането на Националния музеен комплекс. Строително-монтажните работи, осъществявани в непосредствена близост до помещенията, налагат поетапно освобождаване на сградата. Във връзка с това със съдействието на Столична община беше осигурена подходяща училищна сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий”, в която курсистите и преподавателите да провеждат заниманията.
Дейността на „Алианс” ЕООД ще се извършва само на едно място, и то в центъра на София. В комплекса вече са освободени помещенията на танцов ансамбъл „Филип Кутев”, както предстои поетапното освобождаване на сградата от страна на другите наематели.
По отношение на финансовите резултати на „Алианс” ЕООД, може да се каже, че те са сравнително добри. През миналата 2011 г. размерът на реализираните приходи от дейността му са 1 млн. 515 хил. лв., а формираната печалба след данъчното облагане е 117 хил. 556 лв., като 94 хил. 53 лв. или 80% от общия размер на печалбата са дивидент за държавата, а 23 хил. 513 лв. или 20% - резерв за дружеството. Дивидентът за държавата е преведен в републиканския бюджет в законовия срок. Към 31 декември 2011 г. по Годишния финансов отчет на дружеството е отчетена неразделна печалба от минали години в размер на 151 хил. 122 лв., тя е начислена като задължение за допълнителен дивидент на държавата и се превежда на етапи, като до края на месец септември са преведени 42 хил. лв. За двата месеца на тази година са реализирани приходи в размер на 1 млн. 40 хил. 96 лв., балансовата печалба за същия период преди данъчното облагане е 179 хил. 991 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, доколкото новината, че дружеството ще бъде в едно здание е добра, друг е въпросът, че аз не знам колко голямо е това здание и дали ще позволи – надявам се, че сте си направили сметките добре, дейността да се запази такава, каквато е. В крайна сметка всички говорим, че сме във времена на криза, а това е едно държавно дружество, което, както виждаме, формира печалба и даже успява да отделя дивиденти за държавата. Така че то е важно.
За мен обаче тук има два проблема, които искам да поставя и заради които всъщност се заех с това. Единият проблем е, че преди 5 години това дружество вече си плати 250 хил. лв., благодарение на тази междуведомствена спогодба. Тогава ремонтът на новите помещения в квадрат 500 беше направен изцяло с парите на дружеството. Забележете, че всички промени бяха направени и след като беше приключен ремонтът с парите на дружеството, едва тогава беше освободена сградата на френското посолство и бяха връчени ключовете на френския посланик. Първият въпрос тук е: кой ще го плати? Защото това дружество ние втори път за пет години, по независещи от него причини, го товарим с едни сериозни разходи по ремонт, които то най-вероятно трябва да направи и в новата сграда, предполагам. Тоест, ще има ли съучастие на министерството, кой ще плати ремонтът? Това е първият въпрос, защото той е важен, особено когато министерството все пак взема дивиденти от дружеството? Разбира се, въпросът дали тази сграда е подходяща и достатъчно голяма, аз не знам – дано да е достатъчно голяма и да сте го измислили.
Вторият въпрос е прекратени ли са всички договори? Доколкото аз разбирам, там са прекратени договорите – на Фондохранилището, или ще се прекратят, прекратен е договорът на ансамбъла. Аз разбрах, че на него му е намерена сграда и място, което е достатъчно добро, тоест нямам забележки за ансамбъл „Филип Кутев” какъв е резултатът. Дано сградата, за която говорите, за алианса да е добра.
Въпросът обаче примерно е с „Планета”. Много тенденциозно става, ако се окаже, че ансамбъл „Филип Кутев”, алиансът и кой ли не, трябва да се преместят от новия Лувър или от там съответния музей, а бар „Планета” не трябва да се премести. Още повече, доколкото ми е известно, „Планета” имат 10-годишен договор, който е изтекъл или сега изтича, тоест те са на ръба на договора си. Така че това е вторият проблем, който аз виждам.
Едното е кой ще плати този ремонт, ще участва ли държавата? Защото според мен така е правилно. И второ, какво правим с „Планета”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кутев, народни представители! Аз благодаря, че коректно задавате въпроса. Разбира се, всичко това, което трябва да се случи, е необходимо по една проста причина. Ние имаме проект изцяло, за изграждане, ясна концепция на така наречения „Национален български музей”, който се намира на квадрат 500.
Само две думи искам да Ви кажа, господин Кутев. Те са настанени от предишните правителства и управления просто защото там е имало свободно пространство.
Вижте, в България ние трябва да намерим за тези училища и за тези институти като „Филип Кутев”, които са много важни за нашата държава – имаме куп още, веднъж завинаги, както Историческия ни музей, вечен, постоянен дом, където те да пребивават. Тези хора да не бъдат местени всеки път, когато се появи, дойде една нова ситуация и всяко правителство просто се отървава. Така беше с Историческия музей към Съдебната палата, оттам в резиденция – все в сгради, където просто да се отърват от тях. Ние гледаме малко на културата и на тези неща във времето ей-така – дай, тук има празно, да се освободим.
Да, разбира се, там са нашите деца и ние не сме безотговорни, загрижили сме се много сериозно да ги съберем на едно място. Разбира се, претенциите основно са да са много в центъра, ние сега имаме място – там, където е „Филип Кутев”. Аз съм много щастлив, че има една огромна зала, направихме я с много любов – чиста, прекрасна зала, с гримьорни, с директорски кабинети, с отопление, с вентилация, идеални условия. Оттук нататък „Филип Кутев” завинаги ще си има дом. Това е един от най-хубавите ни ансамбли и е прекрасно да си има един свой вечен дом завинаги. Там е не само Музеят на социализма, там са и „Реставрация и консервация”, там настанихме и ЮНЕСКО. Изобщо то си стана един втори филиал на министерството и една подобрена втора сграда. Там имаме още пространства, където бихме могли в една чиста, много хубава обстановка да настаним и алианса. Тъй като те имат претенции да са в идеалния център, ние уважаваме техните претенции. Да, разбира се, зададохте правилен въпрос дали ще поемем ремонти. Да, налагат се малко ремонти. Огледали сме всичко, Инспекторатът отиде и видя какво трябва да се направи. Ще бъдат на едно място, пространствата са достатъчни. Разбира се, министерството ще поеме ремонтите, когато местим тези наши деца в едни идеални условия. Така че всичко ще бъде наред.
С две думи последно Ви отговарям. Да, свършва договорът и на „Планета”, поетапно всички ще освободят сградата.
Това ще бъде Национален български музей, така както се изисква да бъде по проект. „България” също е настанена в един дворец, който не е музей. За първи път България ще има свой Национален музей. Всичко това ще бъде направено отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към следващите въпроси. Два въпроса имат еднакъв предмет.
Постъпил е въпрос от народния представител Михаил Михайлов относно реставрацията на паметника на Цар Освободител. Има въпрос от народните представители Антон Кутев и Петър Курумбашев относно контрола, който упражнява Министерството на културата върху процеса на реставрация на националния паметник на културата на Цар Освободител.
Двата въпроса ще получат общ отговор.
Господин Михайлов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, последния месец станаха известни много факти и скандални разкрития около реставрацията на паметника на Цар Освободител.
На 10 октомври тази година доц. Стефан Белишки – председател на Асоциацията на реставраторите в България, заяви в интервю пред медиите, че са нарушени законови процедури. Ще си позволя тук да го цитирам, защото той много ясно казва какви са.
„В закона ясно е казано, че първо, трябва да има изготвен проект за реставрация. В един такъв проект трябва да влизат всички проучвания, изследвания, да има описана технология и други неща. Освен това в закона ясно е казано, че дейностите по консервацията и реставрацията, когато става въпрос за художествени ценности, какъвто е този паметник, би следвало да се ръководят и да се извършват от специалисти с магистърска степен по реставрация, придобита след петгодишен курс.” Това е казал господин Белишки.
Като доуточнение, защото паметникът е от групата недвижими ценности, който с преместването му преминава в движима, от недвижима преминава в движима, затова по закон трябва да бъдат изготвени и идеен, и работен проект.
И другият въпрос, независимо че е дарение, паметникът е от национално значение. Би трябвало във връзка с извършване на реставрационните дейности да бъде обявена обществена поръчка.
Бихте ли отговорили на този доуточняващ въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Господин Кутев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Част от тезите ни с господин Михайлов ще съвпаднат, няма съмнение в това.
Бих искал все пак да уточним достатъчно ясна ли е собствеността на паметника, защото един от потенциалните отговори е, че паметникът е общинска собственост.
Искам специално да подчертая, че ако паметникът е общинска собственост, това не отменя отговорността на Министерството на културата, доколкото той е национален паметник на културата, паметник на културата от национално значение, което пък съответно вменява на Министерството на културата куп конкретни неща. Тоест това, че някой друг плаща, има спонсори и грубо казано, друг вади парите, не Министерството на културата, не отменя един куп процедури, които касаят един национален паметник на културата. Като паметник на културата от национално значение той може да бъде и частна собственост, но въпреки това трябва да се спазват определени процедури.
От тази гледна точка, въпросът ми е: какъв е проектът и на какво ниво е направен той? По-конкретно, дали е съгласуван с Националния съвет по опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата? Има ли такова съгласуване, каквото изисква Законът за културното наследство? Законът за културното наследство категорично изисква проект, който да е минал през Националния съвет, чийто председател сте Вие. Следователно в този съвет няма как да е минал проект, който да не сте подписали Вие. Затова въпросът е към Вас: Вие подписали ли сте такъв проект? Минал ли е проектът през Националния съвет по опазване на недвижимите културни ценности? Има ли протокол от задължителното обсъждане на този проект в Националния съвет? Това е редът, който предвижда законът.
Чух определени хора да казват, че там имало някакъв проект. Не е въпросът просто да има някакъв проект, защото този паметник е паметник, който трябва да преживее сто-двеста-петстотин години. Има достатъчно примери за паметници в Европа, които са преживели толкова. Тук все пак става дума за един от най-големите италиански скулптури – господин Дзоки (Цоки), който наистина прави нещо важно за нашата столица.
Тук не става дума за дребнавост по отношение на това свършено ли е нещо, или не. Става дума, че този паметник – с отрязани крака или без, трябва да преживее още стотици години. Той затова е правен и сега отговорността за това е наша. Затова поставям и въпроса. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Кутев, Мутафчиев и Михайлов! Паметникът на Цар Освободител на площад „Народно събрание” в гр. София притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Той попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност в зоната на исторически развилия се обществен градски център.
През 2007 г. във връзка с очевидната необходимост от започване на реставрационни работи, Столична община внася проект за съгласуване и тогавашният Национален институт за паметниците на културата на основание на ал. 2 от чл. 17 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, паметници и други възпоменателни знаци на територията на Софийска община – това значи по времето, когато сте били на власт, господин Кутев, е одобрен първият проект за реставрация.
По внесения проект институтът дава конкретни указания. През 2010 г. са гласувани и одобрени проекти. През месец април 2011 г. е издадено разрешение за строеж. Работите по паметника започнаха в края на месец август тази година. Средствата са осигурени от Руската хуманитарна организация „Поколение”. Реставрацията е свързана и с предстоящото честване на 135-годишнина от Освобождението на България.
Министерството на културата не е възложител на проекта и страна по договора за реставрация. Договорът е подписан между Камарата на строителите в България и фирма „Софийски строител”. При осъществяване на своите методически функции министерството констатира, че в процеса на проектиране са извършени редица специализирани проучвания и лабораторни изследвания от Научноизследователския институт по строителни материали, Националния археологически институт с музей към БАН, Центъра за научни изследвания и проектиране при Университета по архитектура, строителство и геодезия, Института по обща и неорганична химия към Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. В изготвянето на проекта и неговото изпълнение участват опитни български и руски реставратори. В този смисъл може да се твърди, че експертността при провеждането на всички дейности, свързани с реставрацията на паметника, е осигурена.
Оперативният контрол на извършващите се работи се осъществява от строителния надзор, в който са включени експерти по естеството на реставрацията. В Министерството на културата е постъпило писмо от Камарата на строителите в България, като възложител на обекта, с искане за назначаване на експертна комисия във връзка с наложили се за изпълнение допълнителни видове работа. От текста на писмото се разбира, че е необходима актуализация на проектите, които да се съгласуват и одобрят по съответния ред. Независимо от това, предстои да определя състава и да назнача тази комисия в съответствие с компетенциите на Министерството на културата.
Междувременно госпожа Йорданка Фандъкова – кмет на Столична община, се обърна към началника на Дирекцията за национален строителен контрол госпожа Милка Гечева с молба да бъде извършена проверка за изпълнението на строителните, консервационни и реставрационни дейности на историческата и художествена културна ценност. Като се има предвид големият обществен и професионален интерес и описаните обстоятелства, Ви уверявам, че компетентните институции се отнасят с необходимата отговорност и респект към опазването на това значимо произведение на европейското изкуство и важен символ на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Михайлов, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Казахте, господин министър, че от 2007 г. съществува проект. Какъв е този проект?
Моят доуточняващ въпрос е: от интервюто с госпожа Фандъкова стана ясно, че няма работен проект и няма проект, по който се извършва реставрацията. Това на няколко пъти беше подчертано. Другото, което се видя от десетки камери, тъй като преди двадесетина дена беше медийно поставен въпрос пред обществеността, бяха условията, при които се реставрира този паметник.
И въобще това, че договорът е сключен между Софийска община и между фирмата, Вие сам казахте, че той е бил недвижим паметник с национално значение, къде е отговорността на Министерството на културата? Защото Вие като министър би трябвало наистина да знаете по какъв начин тази фирма се е появила. И как така изведнъж се появява някаква фирма, било то и Камарата на строителите, и изведнъж се сключва договор? Не трябва ли да се проведе, както си е в закона – да се мине през обществена поръчка, да има кандидати, да се види кой какво може, отговарят ли тези специалисти? Защото това, което аз Ви прочетох, че трябва да имат 5-годишна магистърска степен – това са хора с най-висок експертен потенциал, за да могат да се справят с това, за което и колегата каза, че това е нещо, което трябва да ни преживее и нас, и десетки поколения след нас.
Това е голямата отговорност. Тук не е въпросът да се заяждаме. Тук въпросът опира до това къде са нашите корени. Защото това е един от корените на нашето ново възраждане и въпросът е как ние се грижим за тези паметници. На това трябва да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кутев, желаете ли реплика?
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Няма ли първо да отговорят на въпросите досега?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Може и едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Той ще отговори едновременно.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Да, моите въпроси, разбира се, са в същата посока. Аз може би ще се опитам малко да ги конкретизирам. Говорим конкретно как е проведена процедурата по Закона за устройство на територията и по Закона за културното наследство за възлагане, изработване, съгласуване и одобряване на проучвателните и проектни разработки за конструктивно ремонтни работи, съгласно изискванията по Глава 23 от Наредба № 4. За това говорим. Това касае обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти относно опазването на недвижими и културни ценности.
И пак Ви връщам към въпрос, на който не ми отговорихте. Тоест единият въпрос е по ЗУТ – дали е минала процедурата по ЗУТ и аз твърдя, че не е. А доказателство, че тази процедура по ЗУТ не е минала, е следващият въпрос, на който не ми отговорихте – има ли протокол от задължително обсъждане на такъв проект от Националния съвет по опазване на движимите културни ценности към Министерството на културата? Като специално подчертавам, че Вие не може да не знаете дали има или няма по простата причина, че ако има, сте го подписал Вие. Ако не сте го подписал Вие, значи няма. Този протокол е изискване на закона. Той е изискване на Закона за културното наследство.
Тоест, тук въпросът е такъв – ако този паметник се окаже, че сега е повреден в резултат на тази реставрация, хубаво, намерил се е човек, който е дал 1 милион и 200 хиляди. След като някой е дарил, на мен лично ми е все тая дали е струвал 120 хиляди или 240. Проблемът е, че този паметник няма да падне, най-вероятно в рамките на Вашето управление, нито пък на следващото. Той може да падне при най лекото земетресение след 20 или след 30 години. Тоест тук въпросът за спазването на законността не е просто въпрос на хрумване или на някаква дребнавост. Няма как с такива паметници да се отнасяме по друг начин.
И от тази гледна точка следващият ми въпрос е: по съответния административен ред там трябва да има служебно лице от Министерството на културата. Това пак е по Закона за запазване на културното наследство. Има ли лице от Министерството на културата, което да следи цялата реставрация и което да може да поеме отговорност, ако всички твърдения, които излязоха в публичното пространство, че реставрацията се прави не както трябва, независимо от това, че Вие казахте, че са съгласувани безброй института? Вие имате ли човек от Министерството на културата, който носи отговорност за това как съответно е проведена реставрацията и който да присъства на място, за да знае какво точно се прави там? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, може да отговорите и на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, господин Кутев и господин Михайлов! Мисля, че ясно, точно и деликатно исках да Ви подскажа, че от отговорност министерството няма как да избяга, тъй като всички комисии, за които питате, имаме представители от „Паметниците на културата”.
Второ, минало е през така наречения НИПК, направен е протокол и са гледани проекти.
Трето, исках деликатно да Ви обясня, ние бъркаме понякога – когато даваме статут - „национален паметник” е едно, когато има собственик са коренно различни неща. Аз мога да дам на комшията си статут, но не мога да му се бъркам в собствеността. Така че много хора смятат, че като има статут, министерството е кофа с пари и трябва непрекъснато да финансира.
Исках да Ви кажа, господин Михайлов, не сте ме разбрали. Исках деликатно от уважение към всички Ви да кажа, че ние не сме страна по нищо, за което ме питате – нито идеята е наша, нито паметникът е наш. Това, че има статут, не ни прави собственици. Нито договори сме подписвали. Да, имаме методически контрол, правим го. Точно това е отговорът, ако искате. Така че въобще не сме страна по този въпрос.
А това, че трябва да се направи, да, така се отлива навсякъде по света и великият скулптор Сезар е казал: „Дайте ми боклук, за да ви направя съвършената естетика.” Така изглеждат леярните. Това е единствената най-добра леярна в България. Всичко останало в годините… Имахме и на Илиянци прекрасна леярна. Да, разчленена е и фигурата, трябва да се разчлени, болните места да се отлеят отново. Нищо не се проектира. Това, където един човек върви по всички медии и плаче – недейте, не е професионално.
Спукан е паметникът, лоша е била отливката. Честно да Ви кажа, аз 30 години имам леярна и си лея сам. Метала го познавам. Откакто има етруска цивилизация, по един и същи начин се лее. Някои, които леят добре, го леят добре. Които го леят лошо – лошо се е отляло, дало е фира някъде, напукало се е и е опасно да не убием някой. Явно трябва да го реставрираме. Но това е единственият начин. Ние не правим нов проект. Изпадаме в някаква публична истерия. Просто режем болното място. Ще го зашият, ще го направят както се прави класически. Методът е един и същ. Всеки институт срещу 10 лв. може да Ви даде какъвто състав желаете на месинга, на бронза, на фосфорния бронз. Това не е толкова сложно. Съставките се определят много просто. Така че всичко е направено. Има хора, ще го огледат, протоколи ще направим. Начинът е един и същ още от край време.
Смятам, че не е нужно в такава истерия да изпаднем. Тук няма да излезе нещо, което толкова ще търсим като конфликт.
Да, ще се отлее след известно време, ще се върне заварен, направен, читав, патиниран. Първата патина винаги е тъмна, светлият бронз се патинира. И след време годините ще го направят както тръбите на фонтан, ще позеленее, защото металът оксидира. Няма никакъв проблем. Просто не виждам защо е тази драма?! Страшно нещо! Няма къде другаде да се направи. Единствената леярна е в България и не е необходимо един леяр да има степен „бакалавър”, за да сипе един качествен метал при едни хубави химически анализи на метала.
Ако можеше Аньо Ангелов да помогне. Най-хубавият метал е в гилзите, защото съставът му е прекрасен. Явно, няма как да го даде. Но затова пък ще си направим нова смес по указание. Има комисии, разбира се. Не смятайте, че е безотговорно. Напротив, безотговорно е, ако продължим да държим „Коня”. Ще падне и ще убие едно дете или един човек ще убие. Тогава какво правим? Вече е в болно състояние. Ще го върнем обратно на мястото му. София ще има…
Дали е движимо? Ще го закараме с каквото можем в леярната. От недвижимо пък движимо – дайте да го реставрираме! Дайте да си го сложим и центърът да ни е красив. Какъв е проблемът? Не го виждам лично аз, извинявайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към следващите въпроси към министъра на отбраната. Първият въпрос е от народния представител Димитър Горов относно стопанисването на казармата в град Ловеч.
Господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От години сградата на местното поделение в гр. Ловеч реално не се управлява ефективно. За какво става дума?
До 1989 г., когато функционираше предишният вариант на Българската армия, в това поделение в центъра на гр. Ловеч беше дислоцирано едно от нейните поделения. Впоследствие с реформите, които бяха предприети в армията, със заповед от 31 декември 2008 г. поделението в Ловеч е закрито, а от 30 април 2009 г. в поделението вече няма никой, освен хората, които се занимават с охраната.
След този период, в който реално имаше армия в това поделение, то не се използва по никакъв начин. Да, вярно е – охранява се, има охрана и достъпът в самото поделение не може да бъде свободен, но според мен сградният фонд, изобщо целият терен в момента не се управлява ефективно от Българската армия.
Община Ловеч нееднократно е изявявала желание за получаването на тази сграда и на парцела под нея за управление и стопанисване. За съжаление, към днешна дата такова решение за прехвърляне на собствеността от страна на държавата към община Ловеч не е факт.
Смея да твърдя, че сградата вече започва да корозира, видно – и самата ограда на поделението. Подозирам, че и вътре, в самото поделение, нещата не са толкова розови. Реално не се вижда никаква стъпка за това какво ще се случи с тази сграда, която е буквално в центъра на Ловеч и представлява огромен интерес от гледна точка на инфраструктурата, на функционирането на града.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво предвижда Министерството на отбраната в посока управлението и стопанисването на тази сграда, според мен с изключителни възможности и качества?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, наистина казарменият район е освободен от формирование 42 820 през 2008 г., както посочихте. Той е с площ 62 декара, застроен е с 46 броя сгради – не само с една. Обща разгъната застроена площ – близо 12 600 кв. метра.
На 10 март 2010 г. в Министерството на отбраната е получено писмо от кмета на община Ловеч с искане за безвъзмездно предоставяне на същия имот, като е приложено решение на Общинския съвет. Но искането не е съпроводено с необходимите документи съгласно изискванията на Закона за държавната собственост и правилника за неговото приложение. Затова искането е оставено без последствия.
В рамките на Стратегията за освобождаване от имоти с отпаднала необходимост е включен този имот – да се търси продажба. През 2010-а и 2011 г. бяха обявени два търга за продажба на имота като цяло, които останаха непроведени поради липса на участници и инвеститорски интерес.
Последващият анализ на нашите експерти показва възможност имотът да се реализира на по-малки части. С оглед занижения интерес на пазара се взе решение за обособяването на три отделни части, като актовете им за собственост са съставени на 5 септември тази година.
До края на годината ще се проведе трети, открит търг – вече за трите обособени имота. Считам, че поне единият от тях ще бъде продаден, за да подпомогне изпълнението на приходната част на бюджета на министерството за следващата година, където има заложени 62 млн. лв. собствени приходи, а собствените приходи се формират само на базата на продажба на имоти, въоръжение и техника.
След провеждането на търговете непродадената част може да бъде прехвърлена на общината, стига при нас да дойдат съответни искания с решение на Общинския съвет, със съгласие от областния управител и така нататък. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Горов, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз съм съгласен, че може би не са били достатъчно добре подготвени исканията от страна на общината, макар че едва ли това може да е причината. В диалог този проблем може да бъде отстранен.
Факт е обаче нещо друго. Този имот в гр. Ловеч е част от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, в който общината си е поставила амбициозната задача да облагороди и да подготви с по-добри условия за живот няколко от ловешките квартали. Имайки предвид именно това – че тази сграда и този терен са част от плана, според мен би трябвало да има добра комуникация между общинската администрация в Ловеч и Министерството на отбраната с оглед по-доброто стопанисване и управление на тези имоти, които вече не изпълняват функциите, които са изпълнявали в предишни периоди.
От тази гледна точка бих се радвал тези имоти да преминат в управление на община Ловеч, тъй като е факт, че кметът на общината в момента е по-заинтересованата фигура това да не се превърне в поредната дупка или гробище, в което да паднат сгради, които са неизползваеми – дали от армията, дали от други институции.
Моята молба е за съвместни действия в посока решаването на този проблем. Аз съм готов да бъда катализатор на такива взаимоотношения между община Ловеч и Министерството на отбраната, за да се постигне добро решение за този прекрасен имот, който е в центъра на града. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към два въпроса с общ отговор.
Първият от тях е от народния представител Атанас Мерджанов – относно спиране на полети на Су-25.
Обявих господин Мерджанов – не го виждам в залата.
В такъв случай първо ще чуем въпроса на народния представител Венцислав Лаков относно спирането от полети на самолетите Су-25.
Слушаме Ви, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От името и на колегата Мерджанов задавам този наш общ въпрос, който се роди съвършено отделно – нямахме никаква координация. На колегата му се налага да отсъства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава възможност – от името на друг народен представител. Задавате Вашия въпрос и процедурата върви по Вашия въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Искам да Ви напомня само, че днес е 2 ноември – датата, на която приключва успешно и победно Люлебургаско-Бунархисарската операция през 1912 г.
По това време, господин министър, уважаеми колеги, месец след започване на Балканската война България, по информация от Държавния военен архив, е имала 28 изправни и летящи самолета. Двадесет и осем! Колко са сега, не е ясно.
Да преминем конкретно към въпроса.
От месец юни тази година самолетите Су-25, които са в авиобаза „Безмер”, не летят. Причината, по информация в печата – че нямат пиропатрони. Пиропатроните в катапултните седалки са с изтекъл срок на годност и не са заменени с нови.
По тази причина всички самолети, които биха могли да летят, не летят. Пилотите прекъсват подготовката си. Налага се отново да стартират, когато самолетите бъдат пуснати в небето, а цялата авиобаза, която е близо 400 човека, на практика не работи. Защото – какво работи една авиобаза, чийто самолети не летят?! Не се охранява Черноморската граница, северната част на България. Въобще проблемът е много дълбок.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: кой и защо допусна самолетите да останат без нови пиропатрони? Ще се търсят ли неустойки от фирмата доставчик? Кой ще поеме отговорността за прекъсването на летателната подготовка на пилотите? Най-важното – кога самолетите Су-25 ще полетят отново? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лаков.
За отговор – генерал Ангелов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, първо искам да Ви информирам, че авиобаза „Безмер” не изпълнява задачи по охраната нито на Черноморската, нито на южната, нито на северната, нито на западната граница на въздушното пространство на България. Хубаво е да знаете, че тези самолети са предназначени за непосредствена огнева поддръжка на сухопътните войски над бойното поле, а не за охрана на въздушното пространство.
Поради изтичане на ресурса на самолети Су 25, те бяха предвидени за снемане от въоръжение в края на 2012 г., но за да се запази способността за наземна поддръжка на сухопътните войски бе взето решение за удължаване на експлоатацията им до края на 2013 г. и това е факт.
Имайки предвид, че на 1 юни 2012 г. изтича ресурса на пиропатроните на катапултите на самолетите Су-25, за да се осигури летателната способност на самолетите с моя заповед през месец август 2010 г. бе открита процедура по Закона за обществените поръчки за сключване на рамково споразумение за доставка на пиросредства за руска авиационна техника. Яви се само един участник, който бе избран за изпълнител. Същият бе поканен да сключи рамково споразумение с Министерството на отбраната, но той отказа под предлог, че е допуснал грешка в офертата си. На участникът бе удържана гаранцията за участие в конкурса и процедурата бе прекратена.
Отново с моя заповед през месец октомври 2011 г. бе открита втора процедура за доставка на пиросредства. На нея се яви само един участник, който не отговаря на изискванията и съответно през декември 2011 г. процедурата бе прекратена.
Веднага след това на 20 януари 2012 г. се разкри трета процедура за сключване на споразумение за доставка на пиросредства, на която се явиха двама кандидати. Процедурата приключи с избор на изпълнител и подписване на рамково споразумение на 5 юли тази година, а на 3 август 2012 г. се сключи конкретен договор.
С оглед на националните и международните изисквания за доставки на специална продукция и оръжие, срокът на доставка е до пет месеца от сключването на договора или до 3 януари 2013 г.
С оглед на крайната необходимост от пиросредства за Су-25 Министерството на отбраната прави всичко възможно в преговори с фирмата доставчик за по-скорошна доставка през месец ноември 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за разясненията, които и без това знаем. Не мога да се съглася с Вас, че самолетите не трябва да се използват за, примерно, охрана на Черноморското крайбрежие. Това не е така, което казахте, но от думите Ви става ясно, че Вие сте прежалили Су-25, и това, което се говори, очевидно ще се окаже истина, че тези прекрасни машини ще бъдат продадени на безценица в Африка или на други държави, за да се разкрие път за Вашите прехвалени F-16, които са многоцелеви, но въпреки това са трета ръка самолети и са от началото на 80 те години. Очевидно това ще бъде схемата и това ще бъде краят на Су-25 и края на авиобазата в Безмер.
Колкото до Вашите конкурси, които сте обявявали – фактът е, че те не действат, факт е, че пиропатрони няма и че самолетите не летят, което е престъпно – престъпно от страна на министерството.
Още нещо искам да Ви кажа, че Вие не споменахте името на фирмата, но фирмата доставчик, която не си е изпълнила задължението, е „Армар корпорейшън” на лицето Веска Порожанова – прекалено свързана с властта и със сегашното управление, тоест случаят със Су-25 за пореден път доказва, че близка до властта фирма се използва за собствено обогатяване, не се търси отговорност, никой не поема отговорността за това, че цяла авиобаза не работи, че пилотите прекъсват летателната си подготовка и сега трябва да я възстановяват наново – с нови средства, с ново гориво, с нови усилия.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Не съм доволен от него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Лаков, бих искал да Ви помоля да спестите квалификации като престъпни и тем подобни, защото мога, ако сте съгласен, да си дадете имунитета, мога да заведа и дело.
Искам да Ви кажа следното: има Закон за обществените поръчки. В този Закон за обществените поръчки ясно са разписани правилата и процедурите, по които се осъществяват те. Както преди малко Ви доложих, Министерството на отбраната е направило всичко две години преди да изтече срокът, да бъдат осигурени тези пиросредства.
Няма да скрия, че имаме проблеми с поддръжката на руската, бивша съветска, авиационна техника. Имаме забавяне и в сега действащите договори за доставка на резервни части. Всички предвидени в договорите санкции са упражнени. Смея да твърдя, че търсим всякакви други възможности извън Русия, за да доставяме съответните резервни части за тази руска техника. Затова и предвиждаме да не закупуваме нова руска техника, търсим диверсификация, която Вие твърдите, че трябва да направим и в доставката на енергийни ресурси.
Всичко това го правим с цел да можем да продължим да използваме машините, които имаме, както самолетите Су-25 с непосредствена поддръжка.
И се справете с това що е „охрана” и какво „отбрана”! Ние не охраняваме сухопътните граници. Има друго ведомство, което ги охранява.
Искам отново да потвърдя, че в най-скоро време ще бъде внесен в Министерския съвет проект за решение за даване на мандат на министъра на отбраната да води преговори за доставка. Няма такова понятие „трета ръка”. Някои имат нужда и от три ръце, но в случая няма такова понятие „трета ръка”, има понятие „употребявани машини”, а какво точно ще реши Министерският съвет да ми възложи на мен, е въпрос на близко бъдеще.
В края на краищата Вие – дамите и господата народни представители, ще вземете решение за проекта за инвестиционни разходи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на господин Радославов относно Военен спектакъл „Искри” на Националната гвардейска част, изнесен по повод празника на Община Смолян за честването на 100 години от освобождението на Родопите.
Слушаме въпроса Ви, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожо министър, колеги! Моето убеждение като българин и български народен представител е, че Балканската война е една от еманациите на стремежа на българския народ за обединение на Мизия, Тракия и Македония. Безпримерният героизъм и военните победи на българската армия в името на една безспорно справедлива кауза са предизвикали уважението и симпатиите на тогавашното просветено човечество.
Именно за да отдам моята почит към безпримерния героизъм и подвига на нашите деди, взех участие, след покана на кметовете на Рудозем и на Смолян, в двете тържества – чествания. Едното беше на връх Средногорец, където Вие знаете, че там има паметник и костница на загиналите офицери и войници от 21 полк. Другото беше в Смолян на самия площад, където също бяха поднесени венци и цветя на паметника на полковник Серафимов.
Очарован съм от това, което беше като тържество на връх Средногорец. Но се учудих много, според моите лични разбирания, подчертавам, че това и това е мое лично разбиране, като гледах този спектакъл. Мисля, как да кажа, че изпълнението беше малко в стил на мажоретен състав. Говоря и за оркестъра, и за гвардейците.
Господин министър, днешната Национална гвардейска част всички знаем, че е наследник на славния Лейбгвардейски полк на Негово Величество Борис ІІІ – полк, който е имал не само представителни функции, но е бил и с голямо участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. И до ден-днешен се гордея, господин министър, че моят баща е бил офицер от Лейбгвардейския полк и в тази кариера на кавалериите е бил началник щаб на конната дивизия, така че болезнено реагирам на това, което видях. За мен този спектакъл нарушава изградения имидж на гвардията, която ненапразно се нарича гвардия, защото, като елитна военна част е била един от символите и трябва да бъде един от символите на държавността.
Това ми е въпросът, господин министър: поначало чий е замисълът на този тип спектакли и кой носи отговорност? В моите представи, предполагам и не само в моите, би трябвало тази гвардейска част да запази традициите, които ги има в България за гвардията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на отбраната господин Аню Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Радославов! Церемонията спектакъл „Искри” е разработена от Националната гвардейска част и е изпълнена за първи път пред българската общественост на 5 май 2003 г. От тази година – всяка година преди празника 6 май, този спектакъл се изпълнява, ако няма екстремални условия, както беше тази година – проливен дъжд. Обикновено на този спектакъл се събират много граждани, които го наблюдават с удоволствие.
Право на лично мнение е какво смятате Вие.
Той се изпълнява под звуците на български бойни маршове, хора, българска популярна музика и джаз включително, чиито автори са емблематични български композитори. Спектакълът обединява елементи на строева подготовка и изпълнение на гвардейски представителен духов оркестър, отдаване на почит към знамената реликви, както и към героите, жертвали живота си за свободата и независимостта на България.
Когато спектакълът предхожда тържествена заря-проверка, както в конкретния случай, се изпълнява кратък вариант, който включва строеви действия и музикално-строеви елементи, а отдаването на почит към знамената реликви и героите се извършва по време на тържествената заря-проверка, където бяхме заедно с Вас в Смолян.
Подобни церемонии, в които се съчетават строеви действия и музикално-строеви елементи, са практика не само в армиите на НАТО, но в Русия и в много други държави. Елементи от спектакъла „Искри” са представяни в Италия, Унгария, Германия и на други места по време на музикални паради на военните оркестри, както и в Русия на фестивала на най-добрите военни оркестри в света.
Колкото до качествата на спектакъла, нека оставим оценката на гражданите, за които впрочем той е предназначен. Винаги не по-малко от 2000-3000 души се събират на тези спектакли. В тях няма нищо лошо. Националната гвардейска част има свой статут. В него няма забрана да се извършват такива представителни концерти, включително и спектакли, включително и съвместни спектакли от представители на духов оркестър.
С цялата си почит към Вашия баща, който е служил в Лейбгвардейския полк. Всъщност Националната гвардейска част изпълнява своите функции с чест и достойнство.
Защо точно чрез такъв спектакъл? Той е представян на всичките събирания на началници на генерални щабове тази година в София, миналата година на събиране на заместник-началник щабовете на армиите от региона и получи много висока оценка от самите тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря за отговора. Очевидно е, че моите разбирания – мисля, че става ясно, са формирани в семейната ми среда и са ми създали една представа, а и сега в съзнанието ми изплуват спомени на моя баща. Когато говорим за Лейбгвардейския полк, над 200 кавалеристи са минавали по „Царя” и е било удоволствие за гражданството да наблюдава Българската гвардия.
И тогава е имало съответни спектакли, но те не са били от този тип. Примерно Царският манеж – казвам на колегите да знаят къде е бил: тук, близко, срещу тази сграда – започва от бул. „Левски” между улиците „Шипка” и „Оборище” и до Докторската градина, където сега е Библиотеката. Там е имало почти всяка седмица прескачания на препятствия, фехтовка. Тоест, имало е демонстрация на воинските умения на кавалерията тогава.
Господин министър, имам едно предложение. Не може ли да възстановим поне един взвод от гвардейците като кавалерия, което вероятно ще има много по-импозантно представяне, ще бъде и за престижа на българската армия? Ако обогатим програмата на тези спектакли с фехтовка, с конни прескачания на препятствия, ще помогнем и на конния спорт, и на фехтовката. Струва ми се, че копираме модели, които не са били типични за нашите традиции. Имам такова предложение, което няма да струва кой знае колко, след като има, доколкото знам, в София Полицейски конен ескадрон.
Струва ми се, че залитаме прекалено много, копирайки модели. Нямам предвид само в този случай, но и въобще с тези мажоретни състави. По-рано нашите деца бяха с български носии на 24 май, сега почти не можем да видим тези картинки, така че в основата стои моето разбиране за национална идентичност и за традициите, които имаме.
Това е моето предложение. Евентуално да обмислите дали не е възможно да възстановим нещо в този дух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин министър? Не.
Благодаря Ви.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Милена Христова относно финансово-икономическото състояние на „Интендантско обслужване – клон Калофер” ЕАД, град Калофер, и неизплащане на заплатите на работещите.
Госпожо Христова, слушаме Ви.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! „Интендантско обслужване – клон Калофер” ЕАД, град Калофер, е създадено през 1941 - 1942 г. с 1700 работници. За сравнение сега там работят 50 човека. Предприятието е утвърдено на пазара в областта на шивашките и други дейности за обслужване на Интендантството с професионализма на своите работници и с качеството на произведената продукция. Неслучайно е наречено от един бивш министър на отбраната „визитна картичка на България”. Тези хора сега работят с удължено работно време, не получават заплати – някои по два, други по три месеца, а от една година и половина не са получавали ваучерите си за храна.
Заплатите, които получават, са: 90 лева аванс и 100 лева – от вчера, като заплата. Със 190 лева как живеят тези хора със семейства и с деца, дали си задавате този въпрос, господин министър? Това са цели 100 лева по-малко от минималната работна заплата и 50 лева под прага на бедност.
Дали предприятието се води към умишлен фалит, господин министър, ще кажете Вие, защото поръчките, които изпълнява предприятието, и работата, която вършат тези хора, парите, които се получават от тези поръчки, незнайно къде отиват, но определено не отиват като заплати на работещите. Другият проблем е, че имат спечелени поръчки, но нямат средства да закупят материали, за да ги изпълнят.
Не знам дали можете да си представите ужаса, пред който са изправени работещите и техните семейства, защото аз го видях с очите си?! Това е предприятие, изключително важно за региона, важно за тези семейства. Те са изправени пред опасността да не могат да изхранват семействата и децата си.
Уважаеми господин министър, затова задавам към Вас следния въпрос: какво е финансово-икономическото състояние на „Интендантско обслужване – клон Калофер” ЕАД, град Калофер, област Пловдив, и защо заплатите на работещите не се изплащат редовно и в пълен размер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Христова.
За отговор – министърът на отбраната ген. Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Това е третият парламентарен въпрос, в който отговарям за „Интендантско обслужване”. Ако си спомняте моите отговори, в първите два въпроса ясно посочих, че докато Законът за обществените поръчки не позволява така наречените „ин хаус поръчки”, за да могат да се използват пълните мощности на съответното търговско дружество със 100% държавно участие, това не може да стане. Не може да се осъществи ритмична работа не само на това търговско дружество, а и на всички търговски дружества, на които аз съм принципал. То се ръководи по Търговския закон, представлява акционерно търговско дружество.
Към момента там се изпълняват три големи поръчки, а именно: Договор с Министерството на вътрешните работи за нови униформи на служба КАТ, спечелили са тази обществена поръчка, на стойност 370 хил. лв.; Договор с Националната гвардейска част за доставка на облекла на стойност 95 хил. лв.; и заявки в рамките на лицензионния договор с Министерството на отбраната за изработване на униформено облекло на военнослужещите на стойност досега 500 хил. лв. Общата стойност на тези три договора е 965 хил. лв.
Така че „Интендантско обслужване” – клон Калофер, където са основните мощности на това търговско дружество, е подсигурено с поръчки.
Що се отнася до забавянето в изплащането на заплатите на служителите, такова действително има, но е от временно естество. Причина за това е, че всички горепосочени договори не предвиждат авансово плащане. То се извършва след доставяне на готовата продукция в срок, определен в договора, който може в някои случаи в някои договори да достигне 90 дни.
Предвид гореизложеното „Интендантско обслужване” трябва да финансира 100% закупуването на материали за производството на даден продукт, преди да може да получи плащане по договора. Към актуалния момент голяма част от материалите са закупени и поръчките в момента са в ход на изпълнение. Изхождайки от факта, че договорите са с бюджетни организации, то дължимите суми ще бъдат заплатени в рамките на тази календарна година и до края на годината работниците в „Интендантско обслужване” – клон Калофер, ще получат пълните си заплати, както са предвидени по трудовите договори.
Имам гаранцията на изпълнителния директор на „Интендантско обслужване”, че ще бъдат изплатени всички частично забавени заплати на работниците. От своя страна като министър Ви уверявам, че Министерството на отбраната изплаща без никакво забавяне дължимите от него суми на „Интендантско обслужване”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, на първо място Вие сте принципал на това дружество. Аз много добре си спомням Вашите отговори на въпроси, задавани преди време. Тогава Вие казахте, че цехът на „Интендантско обслужване” в Пловдив се закрива и работниците могат да отидат в Калофер, защото там получавали по 500 и по 700 лв. заплата и там работа за предприятието има. Сам виждате, че това не е така.
Първо, изплащането на възнагражденията до края на годината... Господин министър, това са два месеца! Те от два-три месеца не са получили заплатите си. Това са пет месеца! На фотосинтеза ли да живеят тези хора?! И за какви заплати говорим?! От 190 лв.! Ако има грешка в това, че при сключването на договорите не е предвидено авансово плащане, значи има грешка в управлението! Вие сте принципал и Вие подписвате договора на изпълнителния директор, който е подписвал договорите по поръчките! Вие сте този, който трябва да вземе мерки!
Аз държа да се ангажирате със следното: Вие лично да дойдете в Калофер и да се срещнете не с ръководството на предприятието, а с работещите, за да видите в каква база работят и да видите, че нямат една капка мазут, за да се отопляват през зимата.
Искам тук сега да се ангажирате в какъв разумен срок те ще получат заплатите си, в какъв размер и кога ще получат ваучерите си за храна. Да заявите, че в бъдеще хората ще получават редовно заплатите си. Как ще изпълните това – то е Ваше задължение и Ваша отговорност! Да се ангажирате Сметната палата да направи одит на това предприятие с представител на работещите и на Обществения съвет в град Калофер.
И ако някой от работещите бъде уволнен след този въпрос (звуков сигнал за изтичане на времето), независимо какво правно основание ще бъде посочено, това ще го приемем като политическо вълнение и като реваншизъм, репресия срещу работещите за това, че са потърсили правата си.
И не на последно място...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правата се търсят в съда, госпожо Христова. Благодаря. Просрочихте времето. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Милена Христова на изключени микрофони заявява, че всички жители на Калофер могат да блокират главния път.)
Преминаваме към отговорите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Към този момент са постъпили молби от госпожа Деница Гаджева, която поради заболяване отлага два въпроса към министър Павлова.
Пожелал е отлагане на въпроса към министър Павлова и господин Петър Димитров, който има общ въпрос с общ отговор заедно с господин Валентин Иванов, който е тук, относно бъдещето на ВиК дружествата в България, в това число и ВиК – Добрич.
Заповядайте, господин Николов, да развиете своя въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо министър, вярно ли е, че в момента се подготвя приватизация на ВиК дружествата под формата на публично-частно партньорство? В това бъдещо публично-частно партньорство, ако има такава идея, как ще бъдат разпределени отговорността и правата на държавата, частните фирми и гражданите? Не смятате ли, че ако това се случи, цената на водата в отделните области ще се повиши неимоверно много и ще бъде над социално поносимата цена? Още повече, че на много места в страната цената е прекалено висока, а загубите на водата достигат до 80%.
Такъв пример мога да Ви дам за област Добрич, където наскоро Вие с господин Борисов бяхте на посещение. Знаете много добре, че Добрич остана три дни без вода благодарение на „Енергопром”, наследник на ЕОН, които дръпнаха шалтера заради натрупани през годините задължения на ел. енергия от държавното ВиК дружество.
Не смятате ли, че в оздравителните мерки за ВиК дружествата трябва да се акцентира върху събираемостта на всички длъжници, а не да се толерират отделни групи граждани, които с години не са си плащали задълженията? Предполагам, че сте запозната, че именно от тази несъбираемост се повишава и цената на водата под формата на загуби, съответно съвестните платци заплащат и консумацията на длъжниците.
Госпожо министър, докога ще продължава това безобразие, като се има предвид, че ВиК дружествата злоупотребяват с общите водомери, с което товарят допълнително финансово гражданите?!
И не на последно място искам да Ви попитам: сезирахте ли Прокуратурата, госпожо министър, за горепосочените действия на „Енерго-Про”, оставили Добрич три дена без вода, както обещахте при посещението си в Добрич? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, безспорно системата и управлението на ВиК сектора се нуждае от сериозна реформа от гледна точка не само на управлението, но и от гледна точка на подобряване на цялостното експлоатационно състояние на ВиК мрежата в страната, която е налична и която е сравнително плавно разпределена на територията на цялата страна, но за съжаление от години не е инвестирано в подобряване на мрежата и на инфраструктурата.
Именно затова с предложения проект за изменение на Закона за водите ние считаме, че предложените там мерки за реформа и оптимизация на управлението на сектора ще дадат възможност да подобрим начините на управление, да дадем възможност там, където има частен интерес, и частни оператори да се конкурират с държавните, за да управляват едно ВиК дружество. По никакъв начин не говорим за приватизация на държавни или общински ВиК дружества. Най-важното е да осигурим възможност за инвестиции във ВиК мрежата, което всъщност е най-важната и основна цел.
По отношение на Вашия въпрос за събиране на вземанията – да, безспорно събирането на вземанията е основно наше изискване към ВиК дружествата, особено тези с висока задлъжнялост. Тук винаги опираме до въпроса колко добър е мениджърът, колко добър е управителят на ВиК дружеството, защото имаме фрапиращи примери.
Например ВиК дружеството в Бургас е много силно дружество, с много сериозни действия по отношение на събиране на вземанията. Не такъв е случаят в Добрич, където дадохте примера, но в един сравнително по-беден район като Видин дружеството също има много добри финансови резултати и много добра събираемост, макар че е сравнително по-малко.
Пак казвам, тук въпросът е на добрия мениджмънт, на доброто управление и действия по събирането.
Ще дам пример по отношение на Добрич. Усилията са в посока на събиране на вземанията. Имаме връчени почти 8000 покани за доброволно плащане за стойност около 5 млн. лв. Имаме образувани 1400 граждански дела за около 1,5 млн. лв. и над 1700 изпълнителни дела за над 2 млн. лв. Друг е въпросът, че за съжаление събирането продължава да е бавно. Надявам се с Кризисния щаб, кризисният план, който предприехме, да бъде реализиран. Човек – специалист във ВиК сектора, от вчера пое дружеството (част от Кризисния щаб). Надявам се, че всичко това ще ни даде възможност да изпълним тези мерки. Те са насочени именно към намаляване на загубите.
Безспорен факт е, че имаме не обхванати количества вода, които не се отчитат, тъй като потреблението на вода на един човек среднодневно е 140 литра, а потребленията, които се отчитат в Добрич област, са 30-40-50, максимум до 70 литра, което показва именно това, което и Вие казвате – назад в годините, несъбиране на вземанията, неотчитане на водни количества, кражба на водни количества, разбира се, огромни загуби. В този регион те са над 70%, а в Добрич и Шабла загубите са между 88 и 90%, което е драстичен пример и показател.
В заключение отговарям: да, сезирала съм Прокуратурата за спрения ток. Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите беше променена с мое решение от месец август с цел да оптимизираме процеса и да имаме по-справедливо разпределение между резултатите и отчетите на индивидуалните водомери и това, което се отчита на общия водомер. Тук трябва да отбележа, че общият водомер е този, по който се води отчитането, индивидуалните са за информация на отделните потребители за това колко вода отделно те са потребили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Благодаря на госпожа Павлова, че се съгласи с констатациите, които преди малко изразих в залата. Може би Вие знаете, че тези 85% загуба за областта не са от вчера – натрупани са с годините, може би десет години назад. Знаете, че дългът, който ВиК-дружествата имат, не е от вчера. Той също е доста отдавна, независимо че предното правителство, доколкото си спомням, съдейства за кредит, който погаси задълженията. Независимо от всичко те се натрупаха много бързо, особено към Е.ОН и сега към „Енерго-Про”. Прави Ви чест, че сте си удържали на думата и сте дали „Енерго-Про”. Нямам нищо против това дружество, но на съвестните платци, които си плащат водата, са нарушени конституционните права. Не може което и да е дружество макар и монополист, както е „Енерго-Про”, на своя глава да дърпа шалтера. Независимо че добричлии плащат най-скъпата вода в България, или една от най-скъпите – близо 3 лв., това е престъпление спрямо съвестните платци и въобще спрямо гражданите на Добрич.
Силно се надявам, поставял съм няколко пъти въпросите за водата в Добрич, че Вие няма да допуснете, имаше такива мераци на по-предни управляващи дружества, да вдигнат цената на водата. Това наистина ще е престъпление спрямо гражданите и те ще се вдигнат на бунт. Вие виждате и в момента недоволството в Шабла, виждате и в селата, където се плащат други цени на водата. Да, знаем, че водата се добива чрез помпи. Знаем, че разходите на електрическа енергия са много. Трябва обаче да се намери балансът. Дори днес разбрах, не знам доколко е вярно, че сте сменили и този управител на ВиК.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Нали Ви казах, че от вчера има нов. Този не можеше да се справи с работата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От вчера има нов. Предният и 20 дни не изкара. Разбирам, не може да се справи. Надявам се, че наистина ще вземете адекватни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Цветан Сичанов относно състоянието на републиканската пътна мрежа в участъка на третокласен път 3-822 град Самоков – град Ихтиман.
Господин Сичанов, слушаме Ви.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! От началото на мандата ми като народен представител, а и не само като такъв, многократно пътувам по пътя свързващ Самоков с град Ихтиман. Същият може да се нарече част от коридор на преминаващия автомобилен поток, свързващ Република Гърция и автомагистрала „Тракия”, и вътрешността на страната.
За съжаление посоченият участък, особено в района на язовир „Искър”, е в състояние на повишена трудна проходимост вследствие на дълбоки и многобройни дупки и пропадания. Съществуват участъци, където насрещно движещите се автомобили не могат да се разминават и просто се изчакват, да не говорим, че изобщо не може да се налага ограничение на скоростта. Сигналите на гражданите са многобройни, което не е само мое виждане, а е твърдение на много пътуващи.
Във връзка с това моят въпрос е кратък: предвиждат ли се ремонтни дейности на третокласен път 822 в района между общините Самоков и Ихтиман? Ако е предвиден, кога и за какъв период от време? Има ли предвидено и осигурено финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сичанов, наясно сме със състоянието на третокласния път от Самоков до Ихтиман. Участък от него – 35 км, а именно Самоков – Живково – Ихтиман, е включен като обект за финансиране в ЛОТ 24 по линия на заема с Европейската инвестиционна банка по проект „Транзитни пътища 5”.
Към настоящия момент реализацията на този проект не е започнала. Имаме изготвена тръжна документация за избор на изпълнител, но търг не беше проведен през тази година поради причина, че имахме ограничен размер средства, с които можеше министерството и респективно Пътната агенция да се разплаща през тази година. Именно затова в рамките на предоставения ни ресурс се изпълняваха проектите, по които вече имаше сключени договори и продължи тяхната реализация.
За следващата година ситуацията е, че от поисканите средства, които сме предвидили като необходими за реализацията на всички проекти, включително и по линия на държавните инвестиционни заеми – и от Европейската инвестиционна банка, и от Световната банка, предвидените средства в бюджета на министерството за следващата година, са три пъти по-малко. Това означава, че ние отново няма да можем да започнем реализацията на всички проекти и ще трябва да приоритизираме кои от тях да бъдат довършени, като степента на приоритизация ще се определя отново на принципа: тези, които имат избран изпълнител и които имат най-голям напредък в изпълнението и реализацията на проектите. Това означава, че ще трябва да вървим на преговори с Европейската инвестиционна банка да удължим може би заемното споразумение и за периода 2014-а, за да можем да довършим и всички предвидени проекти в неговия обхват, включително и този път.
За експлоатационното състояние. Предвиждаме в рамките на следзимния период да се направят аварийно ремонтни работи, където след зимата, особено с химикалите, които се ползват на пътя, ще се отворят дупки. Това е, което е предвидено за 2013 г. със сигурност. Останалото е въпрос на преговори и приоритизиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Сичанов.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, въпросът е не от национален, а от локален мащаб, ако мога така да кажа, въпреки че не е маловажен. Наистина се нуждае от спешни и неотложни аварийни ремонти. Молбата ми към Вас е, въпреки че е започната част от ремонтните дейности само около Дупница, част от материалите, но крайно недостатъчно, са пренасочени към част от този път и някои са запълнени. Все още положението е трагично в някои участъци. Моля Ви, ако има някаква възможност съвсем с минимални средства да бъде запълнено това, което е най-необходимо. Наистина предстои зимен сезон, много автомобили преминават от там. Този път се използва и като резервен маршрут, ако мога така да се изразя, за цялата Югозападна България за изнасяне към вътрешността на страната. Наистина, ако е възможно, съвсем с минимални средства поне да се направят елементарните закърпвания на дупките. Дано догодина да имаме по-голям късмет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Въпрос от народния представител Искра Михайлова относно разработване на генерални планове във водния сектор.
Слушаме Ви, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, този въпрос беше поставен през месец септември и най-накрая му дойде ред да получим отговор. Тъй като процесът с изработването на генералните планове във водния сектор зее много по-дълго време, въпросът продължава да е актуален.
Още през 2011 г., да не е и от края на 2010 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството стартира работа по изработване на генерални планове във водния сектор. Това са регионални генерални планове и генерални планове на големите населени места. Избрани бяха консултанти и изпълнители и се очакваше през лятото на 2012 г. първите резултати от тяхната работа да бъдат използвани с цел програмиране на Оперативна програма „Околна среда” за периода 2014 - 2020 г. и за създаване на обща представа за необходимостта от инвестиции във водния сектор, което беше предмет и на водната стратегия.
Моите въпроси към Вас, уважаема госпожо министър, са следните: на какъв етап е разработването на генералните планове? Има ли завършени препоръки за пакети от проекти? Могат ли те да бъдат използвани в програмирането на следващия планов период за подкрепа със средствата от европейските структури и Кохезионния фонд?
От изключително значение е да имаме яснота с това дали пакетите от проекти, които предвиждат генералните планове, ще бъдат готови навреме, дори генералните планове да не са завършени в техния окончателен вид, за да може те да бъдат заложени в параметрите на бъдещата Оперативна програма „Околна среда” или която и да е оперативна програма, която ще се ангажира с инвестиции във водния сектора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За отговор – министър Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, както коректно отбелязахте, още през 2011 г. бяха сключени договори, или конкретно казано – на 8 декември 2011 г., с три консорциума от български и международни фирми за реализацията и изготвянето на така наречените мастер планове или регионални планове – генерални планове. Основната част, съгласно техническото задание на тези консултанти, е да разработят 51 регионални плана – регионални генерални плана, за развитието на ВиК системите и съоръженията. Всеки един от тях трябва да съдържа подробно проучване на състоянието на системите и на хидравличния им капацитет, загубите на вода, енергийната ефективност, анализ на цената, на качеството на ВиК услугите и най-важното е – прогноза за развитие на ВиК услугата, включително инвестиционни програми за реализация на тези планове.
Това, което имаме към днешна дата: очакваме месец януари 2013 г. екипът от консултанти да ни предостави първия вариант, първия проект на тези регионални планове, а окончателните регионални планове да бъдат утвърдени най-късно до юни месец следващата година.
За да можем паралелно с този процес – както отбелязахте, вече започва подготовката за преговори с Европейската комисия за новия програмен период и съответно новата Оперативна програма „Околна среда”, сме поставили ангажимент до края на месец ноември 2012 г. консултантите да ни представят за целите на разработване на проектите по околна среда краткосрочни инвестиционни програми за всички тези 51 области, за да можем да добием поне първоначална представа какъв е размерът на инвестициите, какъв е техният обхват и това да залегне оттук нататък вече в бъдещата оперативна програма. Искам да потвърдя още веднъж, че оттук нататък ние искаме да базираме всички инвестиции, особено от Кохезионния фонд, от Европейския фонд за регионално развитие, да бъдат на принципа на планове, както ще говорим за интегрираните планове за общинските инфраструктурни проекти, така на основата на тези мастер планове – за водните проекти. Това е нашият ангажимент.
Имаме съгласието и много добро партньорство с колегите от Министерството на околната среда и водите, с които заедно ще прегледаме тези краткосрочни инвестиционни програми и ще съгласуваме именно какъв да бъде обхватът – може би по-скоро регионален обхват да бъдат проектите, които ще финансираме в следващия програмен период, за да може те да бъдат наистина едни добри, интегрирани регионални проекти, за да можем да решим по-голям обхват от дейности, включително водопровод, канализация, интегрирани проекти, за да не пренебрегнем и много важната тема за подобряването на водоснабдяването с питейна вода, а не да се фокусираме само върху канализацията и отпадните води. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо министър.
Обнадеждаващо е, че вече има срокове в реализацията на генералните планове, въпреки че те се разминават кардинално със сроковете на процеса на програмирането и сроковете на подготовката на националната стратегия във водния сектор и промените, които бяха предложени в Парламента в Закона за водите в частта „Управление на ВиК сектора”.
Изключително неприятно е, че основата, която трябваше да дадат тези генерални планове както за стратегията, така и за програмирането на следващия период, се измества във времето. За съжаление, загубеното време от цялата 2011 г. дава отражение върху резултата и разминаването в получаването на такива документи, които са обвързани. Във Водната стратегия изрично е посочено, че генералните планове са част от стратегическите документи, които трябва да бъдат разработени, за да може да се развива водния сектор и да се планират инвестициите в него.
Надявам се, че поне за целите на програмирането за следващия планов период те ще могат да свършат своята работа като програмни документи, като стратегически документи, но очевидно за бъдещото управление на водния сектор, ако бъде приета и Стратегията за водния сектор, то системата от стратегически документи трябва да се намести както като видове документи, така и в изпълнение на времето и координацията между отделните институции е абсолютно необходима и наложителна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? (Обръща се към министър Лиляна Павлова.) Няма да ползвате.
Във времето до 14 часа, докогато следва да продължи нашият парламентарен контрол, ще успеем да развием питането на госпожа Искра Михайлова и въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов. За тях са ни нужни 24 минути, колкото е оставащото до края време. Останалите колеги – за следващия петъчен контрол.
Слушаме Ви, госпожо Михайлова – питане относно разработване на интегрирани планове за градско развитие, част от Оперативна програма „Регионално развитие”.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, според чл. 8 на предложението на Регламента относно специфичните разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие за периода 2014 - 2020 г. се предполага създаването на платформа за градско развитие, която да включва около 300 европейски града. Едно от изискванията за определяне на тези градове е: „наличието на стратегии за интегрирани действия за справяне с икономическите, екологичните, климатичните и социалните предизвикателства, пред които са изправени градските райони” – цитирам дословно документа на Европейската комисия.
В Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.” е предвидена подкрепа за разработване на интегрирани планове за градско развитие, които до много голяма степен съответстват на тези стратегии за интегрирани действия, заложени за следващия планов период.
Моето питане към Вас, госпожо министър, е: докъде достигна разработването на интегрираните планове за градско развитие? Дали те ще могат да бъдат основа за програмирането на градското развитие за плановия период 2014 - 2020 г.? Има ли вероятност градски райони в България да не могат да се включат в реализацията на Общата регионална политика за градско развитие през периода 2013 - 2020 г. поради забавяне или отсъствие на интегрирани планове за градско развитие?
За да разширя малко обхвата на питането, ще допълня: считате ли, че подходът при разработването на тези планове, защото всички сме информирани, че вече ще разработват такива планове, би могъл да отговори на нуждите както на бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие”, така и на интегрирания подход за инвестиции и от другите оперативни програми – имам предвид меките мерки от бъдещите програми за социални дейности и програмите във връзка с околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За отговор – госпожа Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, интегрираните планове, които разработваме в съфинансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.”, в момента са насочени именно към 36-те големи града, които са основен бенефициент на настоящата оперативна програма. Те са общински центрове и на агломерационните ареали. Идеята на тези планове, както знаете, е да направим една дългосрочна визия за развитието на градовете, за да можем да приоритизираме на тази база основните инвестиционни проекти и намерения, интегрирани като политики и най-вече да интегрираме участниците в този процес, в развитието на града и в резултат на този интегриран план да бъдат идентифицирани конкретни проекти и приоритети за развитието на градския район.
Това, което предвиждаме, е именно следващият програмен период 2014 - 2020 г., следващата оперативна програма да бъдат базирани именно на подхода на интегрираните планове, за да можем да отговорим на изискванията на Регламента, а именно интегриран план или стратегия, за да можем да финансираме интегрирани териториални инвестиции. Считаме интегрираният план в целостта си, какъвто е предвиден, да бъде разработен по методологията. Слава Богу, вече се разработват планове във всички градове и дават основание да можем да отговорим напълно на изискванията на Регламента.
Също така трябва да отбележим, че нашата дългосрочна цел е да променим подхода от този програмен период.
Първата промяна, която ще даде възможност да реализираме именно наличието на интегрирани планове за всеки от тези градове е, че ние искаме да имаме предефинирани проекти. Така интегрираните планове ще дадат предефинирани проекти и това ще даде възможност общините отсега да знаят кои са техните проекти, които ще бъдат одобрени за финансиране, и тяхната реализация ще може да започне през 2014 г., тъй като вече няма да има конкурентен подбор. Ще имаме ясни идентифицирани и предефинирани проекти.
За целта не само, че ги предефинираме с интегрираните планове, ние предоставихме 27 млн. лв. на същите тези общини. Когато са готови с предефинираните проекти, да получат от нас финансиране и за техническото изграждане, техническия проект и разработването на пълни, зрели, готови технически проекти. Единственото, което трябва да направят общините до 2014 г., е да проведат търгове и да изберат изпълнители за тяхната реализация.
В допълнение на това в рамките на Националната концепция за пространствено развитие в момента се актуализира списък на разделението на общините, за да имаме по-добра демаркация между така наречените „селски” и „градски” общини, която съществува в този програмен период.
До средата на месец декември предстои да вземем решение какво ще е новото разпределение. Вие знаете - в този програмен период са 36-те центрове агломерационни ареали и останалите градове около ареала. Променяме подхода и очакваме градските общини и центрове да са около 56-58. В момента завършва анализът. Ще проведем преговори с Националното движение на общините и на заседание на Министерския съвет ще вземем решение за точния брой и обхват на така наречените „градски центрове”.
По-важното е да кажем, че вече тези градове като наши бенефициенти ще бъдат бенефициенти само в рамките на строителните граници на града. Това правим с цел да преодолеем негативния опит от този програмен период – че малките населени места около големите градове не можеха да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, тъй като не получаваха брой точки и бяха ощетени от възможност да кандидатстват там.
Сега, когато разграничим ясно, че само градът е бенефициент в рамките на строителните граници, бенефициент е на Регионалната оперативна програма, всички малки населени места ще могат да кандидатстват за финансиране по линия на Програмата за развитие на селските райони.
Нямам притеснение по отношение на закъснението в плановете. Срокът е юли 2013 г. Мисля, че всички ще се справят в рамките на този срок.
Понеже вероятно ще ме попитате за разлика от 36 до 56, да кажем общини, които ще получат, ние и на тях ще предоставим финансиране безвъзмездно и ще ги подкрепим. Вече утвърдих нова допълнителна методика за разработването на техните интегрирани планове. Ще ги подпомогнем, ще ги финансираме не само с планове, но и с проекти, така че и останалите по-малки градски общини, които добавяме в списъка, също да получат финансиране и да са равностойни партньори в този процес, като наши конкретни бенефициенти с конкретни предефинирани проекти и по този начин да започнем реализацията на новата оперативна програма и най-вече да спазим изискванията на Регламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – госпожа Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Обнадеждаващо е, че благодарение работата на една оперативна програма имаме готовност в следващия планов период да влезем с пакет от проекти и такива интегрирани планове за интегрирани инвестиции в градско развитие.
Определянето обаче на кръга от райони, които попадат в компетенциите на градското развитие – имам опита и знам, че е изключително труден период и много трудна задача, с която трябва да се дефинира функцията на градските ареали и центровете на градските ареали като двигатели за икономически растеж, но и доставящи определен вид услуги за населението – образователни, културни, социални.
Стои много голям въпрос: къде ще бъде мярката? Вие определяте един брой градове, който е на базата на така наречения „умерен полицентристки модел”, ако съм точна в цитирането на дефиницията на модела. Този умерен полицентристки модел е далеч от полицентристки модел, който предполага повече инвестиции в по-широка територия на страната. Умерен полицентристки модел означава дефиниране точно на такъв кръг от очевидно не повече от 58-60 градски ареала. Според мен е правилно и се радвам, че се достига до дефинирането и разграничаване на функциите на градската зона от зоната на територията на общината, в която е център този град, защото това са абсолютно различни зони, които могат да получат подкрепа по различни канали.
Въпреки всичко трябва да бъдем много наясно и да информираме както общините, така и всички, които имат отношение по въпроса, че когато говорим за инвестиции в градско развитие, говорим за около 80% от стойността на бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие”, което означава грубо около милиард и половина. Когато говорим за развитие на селските райони през следващия период, това са абсолютно всички райони извън тези 55 или 60 градски центъра. Говорим за не повече от 800 милиона евро за следващия период.
Трябва да бъде ясно, аз моля за отговор на тези уточняващи въпроси, как виждате Вие балансираното развитие на регионите, при положение че ние залагаме като програма за бъдещия планов период дебалансирано финансиране на градските зони и селските зони, тъй като с такива средства разполагаме? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Михайлова, още веднъж искам да потвърдя, че не мога да приема изцяло заключенията, които направиха, защото трябва да отбележим, че те дали ще са 55 или 60 на общоградски територии и градски зони, в които ние ще инвестираме сериозна част от следващия бюджет по Оперативна програма „Регионално развитие”, независимо че моделът е умерено полицентристки модел, този модел обхваща доста голяма част от територията на страната. Обхваща над 70% от населението на страната, което също е важен показател, който следва да имаме предвид. Анализът, който се прави в рамките на Националната концепция за пространствено планиране, е отчел именно населените места, броя жители, процента от брутния вътрешен продукт, който се произвежда, защото именно търсим това – градовете, които са двигатели за икономически растеж и за икономическо развитие. Съответно това са големите градове, в които живее най-голямата част от населението и където има най-много възможност за осигуряване на заетост, на работни места и съответно инвестиции от бизнеса. Затова не смятам, че имаме дебалансирано разпределение между двете програми, тъй като ресурсът е горе-долу пропорционално разпределен спрямо броя жители, спрямо вида интервенция, защото една интервенция от 200 хиляди в малко населено място, в селски район и една инвестиция от 2 милиона минимум в голям град са съпоставими. Така че не трябва да го гледаме като цифрово изражение, а като изражение на нуждите на малкото населено място от улици, училище, здравни или социални институции и един голям град, в който има множество училища, детски градини и е нормално инвестициите в него да са в пъти по-големи от селските райони. Именно затова, пак казвам, в цифрово изражение може да изглежда дебалансирано, но по отношение на инфраструктурата и по отношение на разделение на видове инфраструктури и население той е балансиран.
Използвам случая да отговоря на въпроса, който ми зададохте, но не отговорих в първата си част на отговора. По отношение на това дали ще постигнем интегрирано управление на проектите на принципа на кръстосано финансиране с още няколко програми – да, това вече го тествахме в този програмен период с проектите, които финансираме по линията на деинституционализация или именно програмата и визията, която имаме за изграждане на нови социални жилища за децата в риск, за децата в домове, които се съфинансират като меки мерки по линия на програмата, финансирана от Европейския социален фонд.
Считаме, че на основата именно на интегрирания план ще постигнем тази цел във всички сектори. Вече имаме проведени разговори с останалите управляващи органи и министерства такива интегрирани проекти, да кажем, проекти за градска среда, които ще включват, разбира се, ремонт на улици, паркове, детски площадки по своето протежение да имат канализация и водопровод на тези градове. Програмата по околна среда да ги съфинансира, за да може наистина да имаме завършен, интегриран проект, а не ние да асфалтираме улиците и те една година по-късно да имат одобрен Проект по околна среда и да трябва да развалят всички улици и асфалта, който сме положили, за да правят водопровод.
Именно затова във всяка една програма – Програмата по околна среда, Програмата за развитие на човешките ресурси, ще има предвиден ресурс, който да съфинансира нашите големи интегрирани проекти – дали са за път, дали са за градска среда, дали са за ремонт на училища, социални и културни институции. „Меките мерки”, както ги наричаме, ще бъдат съфинансирани от Европейския социален фонд. Вярваме, че по този начин ще постигнем и интегрирания подход.
Като допълнение на втория Ви въпрос. Част от интервенциите ще бъдат на територията на цялата страна, тъй като, да, градовете ще са във фокуса на първата приоритетна ос, която е за градско развитие, но дейности, които са свързани с развитието на туризма, на социалната инфраструктура, на пътната инфраструктура, ще бъдат на територията на цялата страна, без да правим разграничение между градски и селски, тъй като тях няма как да ги разделим на този принцип и затова инвестициите в тези сектори ще продължат да бъдат с обхват на дейност – територията на цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
За отношение – госпожо Михайлова, заповядайте.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря госпожо министър, за отговора на уточняващите въпроси и допълнението към първия отговор. Днес публиката ни е много малка в залата, но се обръщам към колегите с една забележка, която съм длъжна да направя. Ние водим този разговор с министър Павлова само заради това, че подготовката на Оперативна програма „Регионално развитие” е най-напред от всички оперативни програми и ние имаме възможност да разговаряме за такива приоритети и възможности за концентрация на инвестициите в бъдеще.
За съжаление, това е моето уточнение и забележка накрая, напредъкът по другите оперативни програми не е факт – това вече не е забележка към Вас, госпожо министър, и най-вече изоставането в подготовката на Програмата за развитието на селските райони поставя под въпрос дебалансирането на инвестициите през следващия планов период. Защото, ако няма повторение на мерките и инвестициите в селската програма, каквито са те в Програмата регионално развитие, то ние действително няма да получим балансирана инвестиция и балансирано развитие на регионите на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов относно обезопасяването на международния път І-8 Калотина – София.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Международният път Е-80 или І-8 Калотина – София, преминава през община Божурище, като на територията на общината е с едно платно – четири ленти за движение, по две във всяка една от посоките на движение без разделителна ивица. По такъв начин платното не е обезопасено за преминаване на пешеходци.
Самата община се обслужва от столичния транспорт и автобусът, след като остави пътниците и се връща по посока София, не помага по никакъв начин да се осигури безопасно преминаване. И целта на транспорта не е такава. Голяма част от слизащите пътници, които обитават един от кварталите „Черна бара”, са принудени – било сутрин, било по обяд или вечер по тъмно, да пресичат този изключително голям пътен участък.
Всичко това, при необезопасения участък от пътното платно, води до тежки инциденти, последният от които е точно преди една година – на 21 октомври миналата година, който доведе до смъртта на една жена.
Собственик на пътя, както на цялата републиканска пътна мрежа, знаете, е Агенция „Пътна инфраструктура”. Хората от община Божурище, включително и кметът на общината, водят вече повече от година преписка както с Агенция „Пътна инфраструктура”, така и чрез предавания по телевизията и отправени въпроси към други инстанции. Те имат едно-единствено настояване – да се обезопаси участъкът, за да могат безпрепятствено да преминават от другата страна.
По този повод, госпожо министър, отправям към Вас следния въпрос: какви спешни мерки ще предприеме Агенция „Пътна инфраструктура” и в какви срокове, за да бъдат изградени пътни съоръжения, най-вероятно пешеходни пасарелки, които да осигурят безопасно преминаване на пътя І-8 от живущите в община Божурище, за да се предотвратят бъдещи трагични инциденти с пешеходци на пътното платно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както казахте международният път София – Калотина е действително натоварен пътен участък и преминава през територията на община Божурище, която от 90-те години досега търпи своето развитие, и то с много бързи темпове. Териториите, които са част, прилежащи към международен път, значително са променили своето предназначение, своята статут. За всяка една от териториите, пак казвам, те са по трасето на пътя и са променили своето предназначение, за които е бил издаван подробен устройствен план. Именно този подробен устройствен план и разрешението за строеж, които са били издавани за изграждането на тези обекти по прилежащата територия на пътя, е трябвало да предвиждат и транспортно-комуникационни планове, включително решение от типа на пешеходни пасарелки и други обезопасяващи средства.
За съжаление, подробните устройствени планове не само не са предвиждали такъв тип съоръжения, но и не са били съгласувани никога с Пътната агенция. Именно това е довело до това, че пътят е необезопасен и за съжаление, с моите съболезнования към инцидента и от миналата година, постоянно се случват инциденти.
По този път се движи автобусна линия 54 и всъщност спирките на линията не са разположени по протежение на републиканския път. Самите спирки са разположени по протежение на общинските пътища около републиканския път.
Пропуските от миналото са ясни. Безспорно съм съгласна, че трябва да търсим решения и начин да помогнем на ситуацията. Това, което мога да Ви кажа, е, че ние имаме готовност и желание да съдействаме на община Божурище, но нямаме законовото право АПИ да изгради въпросната пасарелка. Защо е така? Защото това е урбанизирана територия. Пътната агенция съгласно Закона за пътищата – чл. 30, ал. 4, може да изгражда такива съоръжения само по протежение на републиканските пътища, когато те са в неурбанизирана територия. В урбанизираните територии това е ангажимент на общината.
Към момента нямаме заявка от общината – поне аз не съм информирана да имаме, за искане за съгласуване за конкретна пасарелка. Вероятно причината за това е по-скоро финансова, тъй като нашите проучвания показват, че една такава пасарелка, каквато АПИ е изграждала по линия на своята програма за ремонт, струва около 800 хил. лв. Това е една много сериозна инвестиция, тъй като ние говорим за широки платна. Както казах, това са четири ленти във всяка посока – пасарелката ще е много голямо съоръжение, тип мостово съоръжение. Именно затова е толкова скъпо и предполагам, че това е причината.
Ако бъде осигурено финансиране на общината да го изгради, ние ще направим всичко необходимо, за да съдействаме по нейното изграждане и обезопасяване и съответно Областно пътно управление ще участва в този процес. Обаче пряко нямаме право да го изградим и да го финансираме. Това според мен е причината към момента това да не е реализирано.
Използвам случая да Ви уведомя и за една добра новина. Онзи ден обявихме и тръжната процедура за избор на изпълнител за изграждането на магистралния участък София – Калотина. В този програмен период той ще започва от Храбърско до нашата граница на Калотина. Индикативната стойност е 200 милиона и се надявам да изберем успешно изпълнител и през пролетта да започнем изграждането и на този магистрален участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Новината, която ми съобщихте накрая, действително е добра. Аз направих справка, че при започване на това строителство може би все пак трябва да се извърши известна рехабилитация. Не вярвам да не се извърши рехабилитация на пътя, включително на този широк пътен участък, както и Вие казахте, тогава допуснах неволна грешка – по четири ленти за движение в двете посоки. Не може да има движение в двете посоки по един магистрален участък без обезопасителна ивица. Може би ще бъде свързано със съответно съоръжение, което да направи безопасно преминаването на пътниците.
Относно това, което казахте като отговорност. Няма никакво съмнение, че община Божурище, която е една неголяма община и с нисък бюджет, не може да задели тези 800 хил. лв. Вероятно кметът трябва да има инициативата, вероятно трябва да има препоръка от Ваша страна, за да задели целево средства Министерството на финансите за осигуряване на тази пасарелка. Защото човешкият живот няма цена! Той наистина е нещо, което трябва да се съхрани, и аз винаги, когато заставам тук, когато питам министрите, в случая и Вас, си задавам въпроса: какво бихме чувствали, ако наш роднина, респективно Ваш роднина, се налага всеки ден да пресича там този необезопасен участък? Това е огромен риск и молбата на хората, които ми написаха всичко това – отидох и видях участъка, е именно тази: максимално бързо да се предприемат стъпки.
Аз ще информирам, че кметът трябва да има инициативата. Разчитам Вие от Ваша страна да съдействате, включително да изразите пълно съгласие, защото Агенция „Пътна инфраструктура” е компетентният орган, че там е необходимо да бъде финансово обезпечена такава пасарелка от Министерството на финансите – нейното строителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Благодаря Ви, госпожо министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Поради изтичане на предвиденото по правилника парламентарно време, преди да закрия днешния пленарен ден, следващото редовно пленарно заседание е идната сряда – 7 ноември, начален час 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)





Председател: Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Менда Стоянова
Екатерина Михайлова


Секретари:

Милена Христова

Любомир Иванов