Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Любомир Владимиров и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Съгласно приетата от нас седмична програма като точка първа за днешния пленарен ден е предвидено:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 г.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът, с изключение на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно уточнението ни на Председателския съвет вчера докладът на водещата комисия – тази по Бюджет и финанси, ще бъде изцяло изнесен пред пленарната зала, а към останалите докладчици – с молба за резюме на докладите, за да имаме възможност по-дълго време за разисквания. Те ще бъдат по реда на чл. 48, ал. 2 – тоест, предвиденото удължено време за всяка една от парламентарните групи. Непосредствено преди започване на разискванията ще запозная парламентарните групи с точните минути, с които разполага всяка една от тях и независимите народни представители.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите, госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините”, господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, както и господин Михаил Кожарев – председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., съвместно с Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Симеон Дянков – министър на финансите и вицепремиер, Владислав Горанов – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Галя Николова – началник на отдел; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: господин Делян Добрев – министър, Владимир Туджаров – главен секретар, и експерти от министерството; от Министерството на здравеопазването: госпожа Десислава Атанасова – министър, госпожа Десислава Димитрова – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК, Пламен Цеков – управител на НЗОК, Мариана Василева – подуправител на НЗОК, директори и експерти от министерството; от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: господин Бисер Петков – управител, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер; от Българската народна банка: господин Калин Христов – подуправител; от Комисията за финансов надзор: господин Николай Попов и господин Ангел Джалъзов – заместник-председатели на комисията; от Висшия съдебен съвет: госпожа Юлиана Колева – член на ВСС, Соня Найденова – представляващ Висшия съдебен съвет; и Михаил Кожарев – председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС; от Сметната палата: проф. Валери Димитров – председател, Валери Апостолов и Цветан Цветков – заместник-председатели; от КНСБ: Пламен Димитров – президент на КНСБ, и Николай Ненков – вицепрезидент; от Националното сдружение на общините: изпълнителният директор госпожа Гинка Чавдарова; от Българската стопанска камара: господин Божидар Данев – председател, както и други гости.
В изпълнение на чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 20 от Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет с Решение № 841 от 12 октомври 2012 г. е одобрил Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г.; приел е становище по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2013 г.; приел е становище по Проекта на бюджет на Комисията за финансов надзор за 2013 г.; предложил е на Народното събрание да разгледа и да приеме Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., като вземе предвид становищата му по т. 2 и 3 от решението му; възложил е на заместник министър-председателя и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 от решението в Народното събрание и с писмо № 02-01-132 от 12 октомври 2012 г. Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г., с което е спазил изискването на Закона за устройството на държавния бюджет, проектът на държавния бюджет да се внася в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил Проектобюджета на съдебната власт такъв, какъвто е бил приет от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 364, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., в чл. 1 и 5, Министерският съвет е включил Проектобюджета на Комисията за финансов надзор такъв, какъвто е бил приет от комисията. Министерският съвет е изготвил и писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 5. С това правителството е изпълнило изискванията на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.
От името на правителството Законопроектът за държавния бюджет за 2013 г. беше представен от министъра на финансите Симеон Дянков, който изтъкна следните основни цели:
Основната задача на правителството в бюджетирането през 2009 - 2010 г. беше да се върнем към финансова стабилност, докато 2011 - 2012 г. бяха години, за да запазим тази финансова стабилност.
С Бюджет 2013 г. правителството се концентрира върху увеличаването на доходите. Макроикономическите очаквания за развитието на националната икономика през следващата година са свързани с растеж на брутния вътрешен продукт от 1,9%, с основен принос вътрешното търсене. Както всяка година досега, бюджетирането е по-консервативно и следователно приходите и разходите на бюджета са на база 1,2% ръст на брутния вътрешен продукт.
По отношение на пазара на труда се очаква запазване на заетостта и нивото на безработица от тази през 2012 г. Размерът на приходите е на ниво 37,5% от брутния вътрешен продукт, предложен за следващата година, което представлява растеж с 6,4% спрямо програмата за 2012 г. Предвидени са редица мерки за подобряване на събираемостта на приходите.
Приоритетно с разходната политика се осигуряват необходимите средства за мерки в областта на социалната политика. Тези мерки са свързани с индексация на пенсиите от 1 април 2013 г. Среден процент – 9,3% за всички пенсионери, а 9,8% за по-голяма част от пенсионерите, пенсионирани преди 2009 г. Тази мярка води до ръст на разходите в размер на 586 млн. лв.
Второ, увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април от 145 на 150 лв.
Трето, увеличаване на социалната пенсия за старост от 100,86 лв. на 110 лв.
Четвърто, увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 700 на 770 лв.
Пето, увеличение на разходите за социални помощи, обезщетения със 134 млн. лв., както и за разходите за програми, дейности и мерки по социално подпомагане със 72 млн. лв.
Шесто, увеличаване размерът на минималната работна заплата до 310 лв.
Седмо, увеличение на максималния осигурителен доход от 2000 на 2200 лв.
Увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 20 процентни пункта за работещите в специалните ведомства, което представлява увеличение с 218 млн. лв.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране на политиките в сектора със 124 млн. лв., в това число за увеличение на единните разходни стандарти и целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета.
Промените в областта на висшето образование предвиждат диференциация на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценката на качеството на обучението.
Останалите приоритетни сектори, за които е заложено увеличение на средствата, са следните:
Култура – увеличение с около 35 млн. лв., в това число на държавните и общинските културни институти, библиотеки, читалища и други – с 26 млн. лв.
Здравеопазване – нетно увеличение с 91 млн. лв.
Публична инфраструктура – увеличение с 510 млн. лв.
Селско стопанство – увеличение със 196 млн. лв.
Бюджет 2013 г. провежда последователна разходна политика, което гарантира, че през следващата година България ще остане сред страните от Европейския съюз и ще бъде една от трите европейски страни с най-ниски стойности на показателите на дълг и дефицит спрямо брутния вътрешен продукт. Това е едно постижение за нашата страна, което се дължи както на добрата фискална политика на това правителство, така и на същата политика на предишните правителства. Това води до по-добър кредитен рейтинг, а също и към най-ниските лихви на държавен дълг.
Брутен вътрешен продукт. През 2012 г. се очаква българската икономика да създаде 77 млрд. 703 млн. лв. брутен вътрешен продукт и да отбележи растеж от 1,2%. Основен принос за растежа има вътрешното търсене, като потреблението се очаква да нарасне с 3,1% в реално изражение. По-високото потребление ще се отрази в ускорение на нарастването на вноса до 4,8% за 2012 г. Влошаването на перспективите пред европейската икономика ще задържи растежа на износа до 1,7%. В резултат на това нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на икономиката от 2 процентни пункта. Тази тенденция ще се запази и през 2013 г., но с постепенно възстановяване на европейската икономика от втората половина на годината ще започне да нараства и износът, ограничавайки отрицателния принос на нетния износ до 1,5 процентни пункта. Така растежът на брутния вътрешен продукт за 2013 г. се очаква да достигне в абсолютен размер до 81 млрд. 486 млн. лв.
Пазар на труда и доходи. До края на настоящата година очакванията за развитието на пазара на труда са свързани със забавяне на годишния спад на заетите, като средният за годината темп на намаление се очаква да възлезе на 1,6%. През второто и третото тримесечие се очаква безработицата да остане по-висока на годишна база и през втората половина на годината, като средногодишното ниво се оценява на 12,4%.
През 2013 г. се очаква стабилизиране в броя на заетите около нивото им от 2012 г., поради влошената външна среда през първата половина на годината.
Инфлация. За първата половина на 2012 г. дефлаторът на брутния вътрешен продукт беше 1,4% при база средногодишни цени за предходната година. Очаква се той да ускори растежа си до края на годината вследствие на динамичното развитие на международните цени, както и повишение в административните цени в средата на годината.
През 2013 г. се очаква по-висока средногодишна инфлация. Дефлаторът на брутния вътрешен продукт ще достигне 2,9%, като основен принос ще бъде вътрешното търсене.
Платежен баланс. До края на 2012 г. се очаква балансът по текущата сметка да се запази отрицателен в размер на 1,5% от брутния вътрешен продукт. Слабото външно търсене ще оказва задържащ ефект върху износа, докато потреблението ще подкрепя нарастването на вноса. Така дефицитът по търговския баланс ще нарасне от 5,6% от брутния вътрешен продукт през 2011 г. до 8,4% през 2012 г.
Нарастването на вноса на стоки ще се запази и през 2013 г., като номиналният растеж ще се ускори до 10,5%. Възстановяването на световната икономика през второто полугодие на следващата година ще се отрази в номинално повишение на износа от 8,1%. В резултат балансът на текущата сметка ще достигне дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт и постепенно ще нараства в средносрочен план.
Консолидирана фискална програма за 2013 г. С Бюджет 2013 се следва провеждането на последователна приходна и разходна политика, основана на приоритети, залегнали в дългосрочния икономически план на правителството. Осигурява се подкрепа на най-уязвимите членове на обществото и по-справедливо разпределение на доходите в обществото с оглед на настоящата икономическа обстановка. Предвидени са редица социални мерки като индексиране на пенсиите и увеличаване размера на минималната работна заплата. Запазват се и нивата на подкрепа на работниците, които са с временна нетрудоспособност или са загубили работните си места.
Консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството, под общо наименование „Национален бюджет”, и европейските средства.
Общите приходи по консолидираната фискална програма са: с оглед постигане целите на фискалната политика, правителството предлага приходите за 2013 г. да са в размер на 30 млрд. 589,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата за 2012 г. с 1 млрд. 837,6 млн. лв. – ръст от 6,4%. Увеличението на приходите е в резултат от увеличение на приходите по националния бюджет и намалението на европейските средства. С общата сума на приходите за 2013 г. в националния бюджет се очаква да постъпят 26 млрд. 937,6 млн. лв. или 88,1 на сто от общата сума по консолидираната фискална програма, и от европейските средства 3 млрд. 652 млн. лв., които са 11,9% от общите приходи по програмата.
Общи разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз по консолидираната фискална програма. За 2013 г. е предвидено да се направят общо разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз за 31 млрд. 689,6 млн. лв. или 38,9% от брутния вътрешен продукт. Тази сума е по-голяма от разходите за 2012 г. с 1 млрд. 845,3 млн. лв. и е с ръст от 6,2%. Сумата 31 млрд. 689,6 млн. лв. се формира от разходи, които ще бъдат направени през националния бюджет в размер на 27 млрд. 708 млн. лв. и от европейски средства в размер на 3 млрд. 981,6 млн. лв.
В консолидираната фискална програма за 2013 г. са предвидени капиталови разходи на обща сума от 5 млрд. 382,6 млн. лв., като тази сума е по-голяма със 102,8 млн. лв., тоест ръст от 1,9% спрямо 2012 г.
Предвижда се размерът на вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз за 2013 г. да е 908,2 млн. лв., тоест 1,1% от брутния вътрешен продукт, която сума е по-голяма от вноската за 2012 г. с 12,5 млн. лв.
В националния бюджет за 2013 г. е предвиден трансфер за национално съфинансиране на средствата от Европейския съюз в размер на 888,4 млн. лв., като за 2012 г. тези разходи са били 868,1 млн. лв. Тоест, средствата за съфинансиране са увеличени с 20,3 млн. лв.
При разработването на разходната част на консолидираната фискална програма за 2013 г. Министерският съвет е спазил изискването на чл. 12а от Закона за устройството на държавния бюджет – максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма да не надвишава 40 на сто от прогнозния брутния вътрешен продукт.
Бюджетно салдо на консолидираната фискална програма. Планираният по консолидираната фискална програма за 2012 г. бюджетен дефицит е в размер на 1 млрд. 92,3 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт, дефицитът е 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
Прогнозата на правителството за 2013 г. за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма също е за дефицит, но в размер на 1 млрд. 100 млн. лв., което е 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това показва, че Министерският съвет е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, а именно – когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит, то да не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функционалните направления на разходите по консолидираната фискална програма за 2013 г. се изменят спрямо 2012 г. както следва:
За социалното осигуряване, подпомагане и грижи се пред виждат разходи за 10 млрд. 907,7 млн. лв., което е 13,4% от брутния вътрешен продукт, като тази сума е по-голяма от сумата за 2012 г. със 794,7 млн. лв., или е по-голяма с 0,4% от брутния вътрешен продукт.
За жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда се предлагат разходи в размер на 2 861,5 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 509,7 млн. лв. от разходите за същите цели за 2012 г.
За икономическите дейности и услуги са предложени 4 558,2 млн. лв. и тази сума е по-малка с 251,1 млн. лв. от разходите за 2012 г.
Във функцията са включени средства за: селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов за 1 468,6 млн. лв., която сума е по-голяма със 194,6 млн. лв. от разхода за 2012 г.; минно дело, горива и енергия с разход от 37,8 млн. лв., почти колкото е за 2012 г.; транспорт и съобщения – 2 318,9 млн. лв., като тази сума е по-малка с 530,9 млн. лв. от същия вид разход за 2012 г. и така нататък.
За здравеопазването са разчетени разходи за 3 353,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма с 91,8 млн. лв. от същия разход за 2012 г. Сумата на разхода към брутния вътрешен продукт е 4,1% и е по-малка от сумата за 2012 г. с 0,1% от брутния вътрешен продукт.
За отбрана и сигурност в програмата са записани 2 931,5 млн. лв. и тази сума е по-голяма от разхода за 2012 г. с 298,8 млн. лв. Към брутния вътрешен продукт разходът за 2013 г. е 3,6%, а за 2012 г. – 3,4 на сто, или разходът е увеличен с 0,2% към брутния вътрешен продукт.
За системата на образованието са предложени 2 869,3 млн. лв., която сума е по-голяма от разхода за 2012 г. със 122,2 млн. лв. Годишният разход е 3,5% от брутния вътрешен продукт.
За общите държавни служби разходът е 1 828,6 млн. лв. тоест 2,2% от брутния вътрешен продукт. Спрямо разхода за 2012 г. сумата е увеличена със 75,5 млн. лв., но има намаление с 0,1% към брутния вътрешен продукт.
За „Култура” в програмата за 2013 г. са разчетени 427,9 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 34,2 млн. лв. спрямо 2012 г.
3. Бюджети на общините и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет за 2013 г.
По приходите:
1. Планирано е от собствени приходи и помощи общините да получат сума в размер на 1 836,4 млн. лв. Сумата е по-голяма с 85,8 млн. лв. от очакваните приходи за 2012 г.
2. Предложеният размер на взаимоотношенията с централния бюджет е в размер на 2 287,2 млн. лв., или в повече със 127,6 млн. лв. Общата сума на взаимоотношението се предоставя на общините за финансиране на: делегираните от държавата дейности – повече с 90,9 млн. лв. от 2012 г.; за обща изравнителна субсидия – колкото за 2012 г.; за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – с 5 млн. лв. повече от 2012 г.; за капиталови разходи с 31,7 млн. лв. повече от 2012 г. От общата сума на капиталовите разходи за 2013 г. се предлага да се използват 50 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Тази сума е по-голяма със 7,5 млн. лв. от сумата за 2012 г.
Следователно за 2013 г. общините ще получат общо приходи за финансиране на разходите си в размер на 4 123,6 млн. лв. или с 213,4 млн. лв. повече от 2012 г.
По разходите:
За 2013 г. се предвижда да се направят разходи в размер на 4 124,7 млн. лв. или 428,6 млн. лв. повече спрямо 2012 г. В това число за текущи разходи ще се разходват 3 448,6 млн. лв. или в повече с 392,7 млн. лв. от 2012 г., а за капиталовите разходи – 676,0 млн. лв., или с 35,9 млн. лв. повече от 2012 г.
Разчетен е дефицит по бюджета на общините в размер на 1,1 млн. лв.
4. Държавен дълг.
Към 31 юни 2012 г. номиналният размер на държавния дълг е на обща стойност 11 807,1 млн. лв. В структурно отношение външният дълг заема 58,9%, а вътрешният – 41,1%.
Съотношението на държавен дълг/БВП към края на юни възлиза на 15% при 15,5% отчетено за 2011 г. Към края на 2012 г. този показател се предвижда да не надвишава 18,7% от брутния вътрешен продукт, а към 31 декември 2013 г. – 17,8%, с което се прекъсва ясно изразената тенденция за повишение през последните няколко години.
5.Проект на държавния бюджет на Републ. България за 2013 г.
Съгласно чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, държавният бюджет обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт.
Приходите, разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз са по проекта на републиканския бюджет със становище на Министерския съвет по чл. 1 на законопроекта, както следва в таблицата по доклада.
Приходите по републиканския бюджет за 2013 г. се увеличават с 1 372,8 млн. лв. спрямо приходите за 2012 г. Увеличението е в резултат от разчетените в повече постъпления от данъци в размер на 1 251,9 млн. лв., от неданъчни приходи – 117,6 млн. лв., и от помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми – 3,4 млн. лв.
Увеличение се очаква при данък върху добавената стойност – 784,2 млн. лв.; акцизи – 180,0 млн. лв.; данък върху доходите на физическите лица – 280,2 млн. лв.; корпоративните данъци – 20,5 млн. лв. и данъкът върху застрахователните премии – 4,1 млн. лв., а намаление се предвижда за другите данъци със 7,4 млн. лв. и за данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни физически лица с 9,7 млн. лв.
При неданъчните приходи се очаква само увеличение, което следва от приходи и доходи от собственост, държавни такси, глоби, санкции и наказателни лихви.
От помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми за 2013 г. се предвижда да постъпят повече 3,4 млн. лв. спрямо 2012 г.
Предлагат се следните бюджетни разходи за 2013 г. съгласно таблицата по доклада.
Със законопроекта за 2013 г. се предлагат общо разходи, трансфери и вноски в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 19 204,6 млн. лв. Спрямо 2012 г. се получава ръст от 618,7 млн. лв.
Увеличението на разходите за 2013 г. са резултат от увеличение на текущите разходи с 312,0 млн. лв.; намаление на капиталовите разходи с 25,8 млн. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 1 млн. лв.
Общото увеличение на трансферите (нето) е резултат от увеличение на предоставените трансфери с 218,8 млн. лв. и намаление на получените трансфери със 100,1 млн. лв.
Бюджетното салдо по Закона за държавния бюджет за 2012 г. е дефицит от 1 556,7 млн. лв. Със законопроекта за 2013 г. бюджетното салдо се предлага също да бъде дефицит, но на сума 802.6 млн. лв. или намаление на дефицита за 2013 г. със 754,1 млн. лв. Намалението на дефицита е в резултат на увеличението на приходите и от увеличението на разходите (нето), както и вноската в общия бюджет на Европейския съюз.
Бюджет на съдебната власт
По приходите
Относно приходите за 2013 г. Висшият съдебен съвет и Министерският съвет са за запазване на размера им, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г., а именно: приходи от дейността на органите на съдебната власт 140 млн.лв., в това число приходи от съдебни такси – 120 млн. лв.
С цел да не се допусне нарушаване на баланса на бюджета на съдебната власт, при неизпълнение на заложените приходи от дейността на органите на съдебната власт, и в двата проекта се предвидени механизми за тяхното компенсиране.
По разходите
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. за бюджета на съдебната власт са одобрени разходи в размер на 400 млн. лв., от които за текущи разходи – 397 млн. лв., за капиталови разходи – 2,4 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,6 млн. лв.
За 2013 г. Висшият съдебен съвет предлага размерът на разходите да бъде 507,2 млн. лв., от които 486,4 млн. лв. за текущи разходи; 19,9 млн. лв. за капиталови и 0,9 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени.
Следователно Висшият съдебен съвет предлага увеличение на разходите за 2013 г. спрямо 2012 г. със 107,2 млн. лв.
Министерският съвет предлага размерът на разходите по бюджета на съдебната власт за 2013 г. да бъде 404 млн. лв., от които: 401 млн. лв. за текущи разходи; 2,4 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи, тоест Министерският съвет предлага увеличение на разходите за 2013 г. с 4 млн. лв., което е в резултат на увеличения размер на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” на магистратите, които се осигуряват по реда на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, във връзка с чл. 61 и чл. 135 от Закона за съдебната власт и чл. 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Въз основа на горните капиталови разходи по бюджета на съдебната власт, по Проектобюджета на Министерството на правосъдието са включени средства за капиталови разходи за органите на съдебната власт в изпълнение на възложените на министъра на правосъдието функции по управление на недвижимото имущество на съдебната власт.
Въз основа на гореизложеното, Министерският съвет предлага на Народното събрание в общите параметри на Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. да се вземе предвид становището на правителството по Проекта на бюджет за съдебната власт за 2013 г.
Бюджет на Народното събрание
След проведените съгласувателни процедури по Проектобюджета на Народното събрание за 2013 г., предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в Закона за устройство на държавния бюджет, Министерският съвет предлага в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. бюджетът на Народното събрание да има следните приходи, разходи и трансфери от централния бюджет:
- приходи – 2,2 млн. лв. – толкова, колкото са за 2012 г.;
- разходи – 53 млн. лв., като общата сума на разходите и разпределението им за 2013 г. са толкова, колкото са и за 2012 г.
Бюджетът на Народното събрание за 2013 г. е балансиран.
Бюджет на Сметната палата
За 2012 г. по бюджета на Сметната палата не е предвидено да постъпят собствени приходи, а е прието да се извършат разходи на сума от 15,1 млн. лв., в това число текущи – 15 млн. лв., и капиталови разходи – 0,1 млн. лв.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. за бюджета на Сметната палата са предвидени да постъпят приходи в размер от 0,1 млн. лв.; да се получи субсидия от централния бюджет 15,1 млн. лв. и да се извършат разходи в размер на 15,2 млн. лв. Бюджетното салдо е разчетено балансирано.
Бюджет на Комисията за финансов надзор
По приходната част на бюджета няма различия между предложенията на Комисията за финансов надзор и Министерският съвет за размера на очакваните постъпления през 2013 г. И двете страни са предложили приходите в размер на 6,1 млн. лв. Тази сума е по-малка от приетите с бюджета за 2012 г. приходи с 2,2 млн. лв.
Комисията за финансов надзор предлага разходи в размер на 13,7 млн. лв., в това число за текущи разходи 12,5 млн. лв. и капиталови разходи – 1,2 млн. лв.
Предложението на Министерския съвет е за разходи на сума 11,5 млн. лв. или в по-малко с 2,2 млн. лв., в това число за текущи разходи – 10,9 млн. лв., или в по-малко с 1,3 млн. лв. и капиталови разходи за 0,6 млн. лв., или в по-малко с 0,9 млн. лв.
В съответствие с предложените от двете страни приходи и разходи Комисията за финансов надзор предлага субсидията от централния бюджет да бъде в размер на 7,5 млн. лв., а Министерският съвет предлага запазване на субсидията в размера от 2012 г., а именно на 5,3 млн. лв.
Бюджети на държавните органи, министерства и ведомства
За държавните органи, министерства и ведомства за 2013 г. са планирани да постъпят собствени приходи от 1 млрд. 227,1 млн. лв., което спрямо 2012 г. е увеличение с 48,6 млн. лв.
За изпълнение на държавните функции на тези органи се предлагат разходи в размер на 5 млрд. 739,6 млн. лв., която сума спрямо 2012 г. е увеличена със 157,4 млн. лв.
За 2013 г. се предлага субсидията за дейността на държавните органи, министерствата и ведомствата в размер на 5 млрд. 198,8 млн. лв. или увеличение с 325,7 млн. лв.
По Законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие депутати, министри и представители на различни институции и организации.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
3. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5: „за” – няма, „против” – 4 народни представители, „въздържали се” – 12 народни представители.
4. По Законопроекта за държавния бюджет на Република Българя за 2013 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1: „за” – 12 народни представители, „против” – 4 народни представители, „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Стоянова.
Следващият доклад е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Докладът ще ни бъде представен от господин Мартин Димитров –председател на комисията.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, дами и господа! След този подробен доклад на Бюджетната комисия, ще представя съкратена версия на Доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси на 25 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите Симеон Дянков.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев представи бюджета на министерството като посочи, че основните му параметри за 2013 г. са – приходи в размер на 156 млн. 290 хил. лв. и разходи в размер на 83 млн. 473 хил. 700 лв.
Политиките, които ще се изпълняват през 2013 г. са:
1. „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност” с бюджет в размер на 31 млн. 576 хил. 017 лв.
2. „Устойчиво развитие на туризма и ефективно външноикономическо сътрудничество” с бюджет в размер на 17 млн. 980 хил. 039 лв.
3. „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие” с бюджет в размер на 24 млн. 283 хил. 983 лв.
В хода на дискусията заместник-председателят на комисията Йордан Цонев изрази мнение, че в Бюджет 2013 г. разходите са реални, а очакваните приходи – силно надценени и несъобразени със събираемостта през последните три години. В тази връзка и председателят на комисията Мартин Димитров посочи, че прогнозата за събираемостта на ДДС е нереалистична.
Подуправителят на БНБ Калин Христов също изрази своите резерви към приходната част на бюджета и препоръча да се работи с по-голям фискален резерв. Той отбеляза, че при въвеждането на данък върху дохода от лихви трябва да има по-голяма юридическа яснота, а също така, че в дългосрочен план тази мярка ще доведе до по-ниска инвестиционна активност.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за”, „против” – 2, и „въздържали се” – 16 народни представители;
2. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 5: без „за”, „против” – 1, и „въздържали се” – 17 народни представители;
3. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5: без „за”, „против” – 1, и „въздържали се” – 17 народни представители;
4. по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1: „за” – 16, „против” – 4, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., със становището на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващият доклад е на Комисията по правни въпроси.
За процедура – господин Неджми Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се удължи с още една седмица срокът между първо и второ четене на Закона за мерките срещу изпиране на пари –до 14-и включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение – за удължаване на срок за внасяне на предложения между две четения.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
Комисията разгледа Законопроекта на свое заседание, проведено на 18 октомври 2012 г. в частта му относно проекта на бюджет на съдебната власт за 2013 г.
На заседанието присъстваха: представители от Министерството на финансите, от Министерството на правосъдието, от Висшия съдебен съвет, от Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и от Прокуратурата на Република България.
В становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт е посочено, че той е съобразен с бюджетната политика, строгите ограничения на макрорамката и необходимостта от поддържане на стабилна финансова политика, както и с приоритетите, изложени от ВСС, насочени към продължаване на реформата в съдебната система.
При дефинирането на бюджетните параметри са следвани целите, заложени в приетата от правителството средносрочна фискална рамка.
По приходната част предложението за приходната част в двата проекта е за запазване на техния размер от 2012 г. или 140 млн. лв. общ размер на приходи от дейността на органите на съдебната власт, от които 120 млн. лв. – съдебни такси.
С цел да не се допусне нарушаване на баланса по бюджета на съдебната власт, при неизпълнение на заложените приходи от дейността на органите на съдебната власт и в двата проекта са предвидени механизми за тяхното компенсиране.
По разходната част в проекта на ВСС общият размер на разходите е 507,2 млн. лв., а в становището на Министерския съвет – 404 млн. лв. Разликата между двата проекта е в размер на 103,2 млн.лв., от тях 85,4 млн. лв. в текущите разходи, 17,5 млн. лв. в капиталовите разходи и 0,3 млн. лв. в реда – резерв за неотложни и непредвидени разходи.
Висшият съдебен съвет предлага за текущи разходи по бюджета на съдебната власт за 2013 г. 486,4 млн. лв., което е увеличение с 89,4 млн. лв. спрямо одобрените за 2012 г., или ръст от 22.5 %.
Увеличението в разходите за следващата година спрямо одобрените за 2012 г. Висшият съдебен съвет аргументира със законоустановените изисквания за поддържане и подобряване на квалификацията на магистратите и съдебните служители, използване на съвременни технологии, поддържане и обновяване на материалната база, с цел осигуряване на адекватно ресурсно обезпечаване на съдебната власт. Планираните средства са съобразени с действащите нормативни актове и предстоящи структурни промени. В разходната част в проектобюджета е предвидено оптимално финансово осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система.
В започналата дискусия госпожа Диана Ковачева подчерта, че предвиденият за Министерството на правосъдието бюджет няма да бъде достатъчен, тъй като все още има неразплатени задължения. Има недостиг и на средства, необходими за обезпечаване за политиките „Политика в областта на правосъдието”, „Изпълнение на наказанията” и за програма „Администрация”.
Позицията на Висшия съдебен съвет бе представена от госпожа Соня Найденова, която заяви, че подкрепя внесения проект от предишния състав на Висшия съдебен съвет, а господин Кожарев представи допълнително становище на Висшия съдебен съвет относно проекта на решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2013 г., в частта по бюджета на съдебната власт. Акцентира, че в предложението на Министерския съвет са осигурени средства само за заетите щатни бройки, а за незаетите не са предвидени средства, което ще доведе до задържане ръста на броя на съдебните кадри, при отчетен ръст на съдебните производства. При предвидените капиталови разходи не е отчетена необходимостта от нови технологии, свързани с изграждането на Единна информационна система за противодействие на престъпността, с електронно правосъдие и хардуерни системи, които са част от стратегията за осъществяване на съдебната реформа.
В последвалата дискусия се акцентира, че се очаква повишаване на собствените приходи на съдебната власт, тъй като в икономическата ситуация, в която се намира страната, се очаква ръст на броя на граждански и търговски дела. В същото време се поставиха въпроси защо не са предвидени средства за незаетите щатни бройки, защо не е обезпечен Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, тъй като вътрешният контрол в системата е недостатъчен, както и за недостатъчните средства за експертизи и новото звено към Инспектората, разглеждащо заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Тарифата за държавните такси не се промени, както се очакваше, поради което не се и повиши приходната част на съдебната власт, което доведе до недостиг на средства в част от звената на съдебната система.
В заключение беше поставен въпрос разполага ли Министерството на финансите с резерви за повишаване на капиталовите разходи в съдебната власт и за осигуряване на средства за незаетите щатни бройки, което може да бъде обмислено между първо и второ гласуване на законопроекта.
След проведената дискусия по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси:
1. С 6 гласа „за”, без „против” и 14 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
2. С 12 гласа „за”, 6 „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание,проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Основните акценти, обсъдени в Комисията, бяха свързани с частта от бюджета, отнасяща се за общините и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Беше отчетено увеличение по всички пера, свързани с бюджетите на общините, като се очаква през 2013 г. предвидените средства да създадат условия за по-добро управление при строго спазване на финансовата дисциплина.
Очаква се с проектобюджета за 2013 г. общините да получат като разходи 4 млрд. 124 млн. лв. при 3 млрд. 696 млн. лв. за 2012 г., тоест увеличение от 428 млн. лв., от които 100 милиона са в делегираните от държавата дейности.
Очаква се и увеличение на собствените приходи на общините.
По отношение на данъчните приходи прогнозата е в размер на 691 млн. лв. при планиран ръст от 44 млн. лв.
Разчетените бюджетни взаимоотношения на общините в проектобюджета за 2013 г. са в размер на 2 млрд. 287 млн. лв., като 100 милиона повече са за делегираните дейности и 26,7 милиона в местните дейности.
Общата субсидия за държавните дейности в проектобюджета за 2013 г. е 1 млрд. 925 млн. лв. при 1 млрд. 834 млн. лв. по Закона за 2012 г. или 90 милиона ръст.
По-важно е да се подчертае, че трансферът за зимното поддържане и снегопочистване също се увеличава – от 14,1 млн. лв., той достига 19 милиона, тоест има увеличение от 5 млн. лв.
Общата изравнителна субсидия се задържа на същото ниво от 2012 г., но трябва да се отчете фактът, че в случая тя все пак е 14,5 на сто от собствените приходи, което е в съответствие с изискванията на чл. 34 от Закона за общинските бюджети.
Особено голямо е увеличението във функция „образование” – от 69 милиона лева.
Друга функция, в която има значително увеличение, е функция „социално осигуряване, подпомагане и грижи”, където увеличението е 16 милиона и 900 хиляди лева. С 10 на сто са увеличени средствата, като се предвижда увеличение на всички стандарти във всички дейности на социалното осигуряване и съответно се очаква по-високо качество на услугите.
По отношение на капиталовите разходи за делегираните от държавата дейности – те се увеличават с 9 млн. 900 хил. лв. спрямо 2012 г., и достигат 26 млн. 900 хил. лв.
Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството представиха пред Комисията информация за предвидените в проекта средства по бюджета на министерството, като обърнаха внимание за необходимостта от допълнителни средства по основните политики и дейностите, осъществявани от министерството.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България представиха позицията на сдружението по законопроекта и мотивираха предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа – „за”, 5 гласа – „против” и 1 глас – „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Татарски.
Следва докладът на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще прочета съкратения вариант на доклада.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република
България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На свои заседания, проведени на 25 октомври и на 1 ноември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. – в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
І. В сравнение с бюджета за 2012 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2013 г., в частта му за Министерството на външните работи, са следните:
1. Приходи: 60 млн. лв., което е увеличение с 9,1%.
2. Разходи: 106 млн. лв., което е увеличение с нула процента, спрямо 2012 г.
С проекта на бюджет на Министерството на външните работи за 2013 г. са разчетени разходи в размер на 106 млн. 500 хил. лв. С предвидените средства се осигуряват условия за успешното провеждане на външната политика на Република България чрез централната администрация на министерството, дипломатическите и консулските представителства на Република България, Дипломатическия институт и Държавния културен институт към министъра на външните работи в съответствие със заложените в правителствената програма стратегически цели и приоритети.
ІІ. В сравнение с бюджета за 2012 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2013 г., в частта му за Министерството на отбраната, са следните:
1. Приходи: 62 млн. лв., което е увеличение с 19,23 %.
2. Разходи: 1 млрд. 080 млн. 465 хил. лв., което е увеличение с 10,18 % спрямо предходната година.
С Проекта на бюджет на Министерството на отбраната за 2013 г. са разчетени разходи в размер на 1 млрд. 080 млн. 465 хил. лв. Предвиденото увеличение на разходите в размер на 99 млн. 835 хил. лв. е в резултат на увеличения размер на заплатите на военнослужещите и цивилните служители, както и на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на военнослужещите.
ІІІ. В сравнение с бюджета за 2012 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2013 г., в частта му за Националната служба за охрана, са следните:
1. Приходи: 250 хил. лв., което е нула процента увеличение разлика от предишната година.
2. Разходи: 34 млн. 254 хил. лв., което е увеличение с 10,7% от предходната година.
Предвиденото увеличение на разходите в размер на 3 млн. 314 хил. лв. е в резултат на увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
С предвидените средства по проекта на бюджет за 2013 г. на Националната служба за охрана се осигуряват условия за изпълнение на възложените й функции и задачи.
ІV. В сравнение с бюджета за 2012 г. основните показатели в проекта да бюджет за 2013 г., в частта му за Националната разузнавателна служба, са следните:
1. Приходи: няма.
2. Разходи: 18 млн. 175 хил. лв., което е увеличение с 12,75% спрямо предходната година.
Предвиденото увеличение на разходите в размер на 2 млн. 055 хил. лв. е в резултат на увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
С проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 2013 г. са разчетени средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие с разпоредбите на Закона.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване с резултат: 8 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по външна политика и отбрана представя следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Димитров.
Следва докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на финансите; от Министерство на вътрешните работи; от Държавна агенция „Национална сигурност”; от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; от Комисията за защита на личните данни; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество; от Държавната комисия по сигурността на информацията и от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
От името на вносителя основните параметри на законопроекта бяха представени от Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите.
Проектобюджетът на Министерство на вътрешните работи за 2013 г. беше представен от заместник-министър Димитър Георгиев.
В бюджета на МВР за 2013 г. са предвидени приходи в размер на 111 млн. лв. и разходи в размер на 1 млрд. 131 млн. 320 хил. лв., в това число 1 млрд. 101 млн. 4 хил. лв. – текущи разходи и 30 млн. 316 хил. лв. – капиталови разходи.
В резултат на увеличения размер на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на държавните служители в МВР е предвидено увеличение на разходите по бюджета на министерството. Заместник-министър Георгиев запозна народните представители с разпределението на средствата по политики и програми, като същевременно подчерта, че министерството е насочило усилията си към усвояване на финансови средства по програми на Европейския съюз.
По време на дискусията народният представител Анастас Анастасов постави въпроса относно обезпечеността на политиките за пожарна безопасност и защита на населението. Заместник-министър Георгиев разясни, че в бюджета за 2013г. са предвидени средства за това и предстои основна подмяна на техническото оборудване в тази област.
Проектът на бюджет на Държавна агенция „Национална сигурност” беше представен от нейния председател Константин Казаков. Общите разходи на Агенцията за 2013 г. са определени в размер на 85 млн. 443 хил. лв., от които текущи разходи, в това число за заплати, други възнаграждения, осигурителни вноски – в размер на 84 млн. 643 хил. лв. и капиталови разходи – 800 хил. лв.
В проекта на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят уточни, че в рамките на предлагания бюджет от 4 млн. 47 хил. лв. комисията ще изпълни поставените пред нея цели и задачи за 2013 г.
Народният представител Анастас Анастасов постави въпроса на какъв етап е техническото оборудване и обзавеждането на хранилищата за архива на комисията. Председателят увери народните представители, че до края на годината този процес ще приключи.
Проектът на бюджет на Комисията за защита на личните данни бе представен от нейния председател Венета Шопова. По отношение на Комисията за защита на личните данни са предвидени бюджетни средства в размер на 2 млн. 700 хил. лв., от които 2 млн. 450 хил. лв. за текущи разходи и 250 хил. лв. за капиталови разходи.
Проектобюджетът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2013 г. беше представен от Антоанета Цонкова.
С него се предвиждат средства в размер на 6 млн. 145 хил. лв., в това число 5 млн. 615 хил. лв. текущи разходи и 530 хил. лв. капиталови разходи. Предвидените бюджетни средства за 2013 г. са същите, както и през 2012 г.
В хода на дискусията по този проектобюджет Антоанета Цонкова изрази становище, че предвиденият за комисията бюджет е недостатъчен. Тя прогнозира, че с приетия нов закон обемът на работа на тази комисия ще бъде увеличена. Тя се обърна към народните представители между първо и второ четене да се потърси възможност за увеличаване на предвидения за комисията бюджет с близо 1 млн. 600 хил. лв., като обясни, че средствата са необходими за хонорари на вещи лица, за попълване щата на комисията и други важни нейни задачи. Тя заяви, че без това финансиране основните дейности и задачи на комисията ще бъдат трудно изпълними и успешната й и ефективна работа би се затруднила.
Бюджетът на Държавната комисия по сигурността на информацията бе представен от нейния председател Цвета Маркова. За изпълнение основните задачи и функции на Държавната комисия по сигурността на информацията, възложени й със Закона за защита на класифицираната информация, проекта за бюджет за 2013 г. предвижда финансови средства в размер на 4 млн. 960 хил. лв., от които 4 млн. 160 хил. лв. за текущи разходи и 800 хил. лв. за капиталови разходи. Спрямо 2012 г. финансовата рамка на бюджета на комисията остава непроменена.
Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Станимир Пеев представи проекта за бюджет на агенцията. Със законопроекта са предвидени бюджетни средства в размер на 45 млн. 617 хил. 800 лв. Председателят на агенцията беше категоричен, че предвидените средства са недостатъчни. Според направените разчети той заяви, че на агенцията са необходими още 18 млн. лв., за да работи без затруднения през предстоящата година. Той посочи, че този дефицит ще се получи от въвеждането в експлоатация на нови бази през 2013 г., което автоматично ще доведе след себе си нуждата от средства в размер на 2 млн. 500 хил. лв. за такса битови отпадъци, местни данъци и такси, застраховка „Имущество” и други; предвидената застраховка на горивата от задължителни запаси в размер на 5 млн. лв.; нуждата от средства за издръжка и съхранение в размер на 10 млн. 500 хил. лв. Без осигуряването на тези пари Станимир Пеев подчерта, че агенцията ще бъде изправена пред много тежка ситуация.
В резултат на това народните представители се обединиха и отправиха препоръка между първо и второ четене на законопроекта бюджетът на агенцията да бъде увеличен, за да може тя да изпълни основните си приоритети и задачи. Те се обединиха около становището, че провежданата политика в областта на държавните резерви и военновременните запаси трябва да бъде финансово обезпечена.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Ципов.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, госпожо Танева. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
От Министерството на финансите представиха общите макроикономически и фискални показатели на проектозакона. В частта „Земеделие”, както и становището на Министерството на земеделието и храните законопроектът беше представен от заместник-министър Боянова. Основните параметри са следните:
1. По проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните.
Предложеният разходен таван на министерството за 2013 г. е 240 479,2 хил. лв., което е с 1,55% по-малко от предходната година. Намалението е във връзка с преминаване към финансиране от страна на съответните общини на част от професионалните учебни заведения към министерството.
2. По средствата за осъществяване на Общата селскостопанска политика.
Първи стълб на Обща селскостопанска политика на Европейския съюз.
По схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през 2013 г. се предвиждат 979,7 млн. лв. европейски средства за директни плащания на земеделски производители, като се очаква възстановените средства от Европейския съюз за директни плащания за годината да бъдат в размер на 976,6 млн. лв.
Съответно средствата, които следва да бъдат изплатени през 2013 г. за заявени за 2012 г. директни плащания са 923 560 хил. лв., за необвързаната с производството схема за ягоди и малини – 442 хил. лв. и за специфично подпомагане – 55 740 хил. лв.
По мерките за пазарна подкрепа заложените средства са в размер на 141,6 млн. лв., като се предвижда те да бъдат възстановени от Европейския съюз в рамките на годината.
Втори стълб на Обща селскостопанска политика на Европейския съюз.
По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през 2013 г. предвидените средства са в размер на 869 млн. лв., от които 697,5 млн. лв. европейско финансиране и 171,6 млн. лв. национално съфинансиране. За проекти на публични бенефициенти средствата са в размер на 274 млн. лв., в това число 54 млн. лв. национално съфинансиране. За проекти на непублични бенефициенти средствата са в размер на 595 млн. лв., в това число 117,5 млн. лв. национално съфинансиране.
3. По средствата за осъществяване на Общата рибарска политика на Европейския съюз са предвидени 34,1 млн. лв., от които 25,6 млн. лв. европейско финансиране и 8,5 млн. лв. национално съфинансиране.
4. Държавни помощи, национални доплащания и специфично подпомагане.
Освен средствата, които Фонд „Земеделие” в ролята си на Разплащателна агенция ще усвои по линия на европейските земеделски фондове, се запазват функциите на фонда, свързани с изпълнението на национални програми. В тази връзка за плащания по одобрените схеми за държавни помощи, за национални доплащания и за специфично подпомагане, включително и за данък добавена стойност за пазарни мерки, за 2013 г. са заложени 238 млн. лв.
Предвижда се увеличаване на инвестиционни кредити на земеделските производители в размер до 195 млн. лв. и на временна финансова помощ до 30 млн. лв. За плащания по неразплатени до 31 декември 2009 г. проекти по Програма САПАРД в план-сметката на Фонд „Земеделие” за 2013 г. са заложени 14,5 млн. лв.
В представеното от госпожа Боянова становище на Министерството на земеделието и храните като особено важна се отбелязва необходимостта в централния бюджет за 2013 г. в частта „Текуща издръжка" да бъдат предвидени допълнително 13 млн. лв. за поддръжка на обекти, подложени на вредно въздействие на водите, както и още 31,35 млн. лв. за обезпечаване на приоритетни дейности на Българската агенция по безопасност на храните. От тази сума за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и Държавната профилактична програма са необходими 13,5 млн. лв., за дейности по обезвреждане на странични животински продукти - 12,35 млн. лв. и за изпълнение на Националната програма за контрол и изкореняване на болестта бяс - 5,5 млн. лв.
По отношение на Държавен фонд „Земеделие” изпълнителният директор господин Порожанов заяви, че дейността на фонда за следващата година е бюджетно осигурена.
Във връзка с поставените по време на дискусията въпроси от министерството отговориха, че националните доплащания приоритетно са насочени към разнообразяване на земеделското производство и към сектори, създаващи добавена стойност. По отношение на Селскостопанска академия обясниха, че са заложени 26 млн. лв., което се равнява на сумата в предходния бюджет. По отношение на „Напоителни системи” припомниха, че макар и изцяло с държавно участие, това е търговско дружество със съответните органи на управление, които вземат конкретни управленски решения, а ролята на държавата е да осигури предоставянето на обществената услуга – опазване от вредното въздействие на водите. Именно за тази дейност министерството е поискало в централния бюджет да бъдат заложени 13 млн. лв., като припомниха, че като основен акцент в становището на министерството, наред с тези пари е искането в централния бюджет да бъдат заложени и 31,35 млн. лв. за дейности, изпълнявани от Българската агенция по безопасност на храните.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Следва доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Докладът ще прочете госпожа Ангелова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева от Министерство на финансите, която подчерта, че Проектът на бюджет за 2013 г. е изготвен върху прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт с 1,9 на сто в реално и 4,9 на сто в номинално изражение.
В социалния сектор се очаква увеличение на плащанията с 650 млн. лв., което е увеличение от 7,8% спрямо 2012 г., като общият размер на предвижданите разходи възлиза на 10,9 млрд. лв. Близо две трети от тези средства се предвижда да се насочат за увеличаване на пенсиите от 1 април 2013 г.
През 2013 г. политиката по доходите е съобразена с ограничените възможности на бюджета при запазване на данъчно-осигурителната тежест. През 2012 г. в условията на възстановяване на икономиката са предприети мерки за оптимизация на съществуващите структури и персонала в тях в посока намаление, което да осигури финансов ресурс за повишаване на работните заплати.
През 2013 г.се предвижда запазване на размера на средствата за заплати в бюджетната сфера, достигнат през 2012 г., при средногодишна численост от около 430 хиляди души.
Мерките, насочени за борба с бедността, включват увеличаване от 1 януари 2013 г. на минималната работна заплата от 290 на 310 лв. (ръст от 6,9 на сто), което ще окаже влияние и върху приходите от социално и здравноосигурителни вноски при договаряне на минималните осигурителни прагове по икономически дейности и основни групи професии.
От 1 април 2013 г. се предвижда увеличаване на размера на пенсиите средно с 9,3 на сто при прилагане на диференциран коефициент на индексиране, отразяващ натрупания средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени за периода от второто полугодие на 2009 г. до 2012 г.
Разходите по бюджета на Министерството на труда и социалната политика се предвижда да са 865 млн. лв. В консолидираната фискална програма през 2013 г. разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са 13,4 на сто от брутния вътрешен продукт и се увеличават с 0,4 процентни пункта в сравнение с разходите, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. В структурата на общите разходи техният дял е 35,5 на сто. За делегираните от държавата дейности, финансирани от бюджетите на общините, за текущи разходи в тази функция са разчетени средства в размер на 177 млн. лв., което ще осигури ръст в единните разходни стандарти с 10 % спрямо 2012 г.
Гарантираният минимален доход, на базата на който се определят всички помощи по реда на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане остава 65 лева и през 2013 г. Предвидените средства за помощи по реда на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане са в размер на 52 млн. лв. Средствата за целевите помощи за отопление са 73 млн. лв. и се предвижда от тях да се възползват 250 хиляди лица и семейства. Размерът на целевите средствата за диагностика и лечение на български граждани без доходи и/или лично имущество е 2,5 млн. лв.
За помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания планираните средства са в размер на 157,2 млн. лв., с които ще се гарантира подкрепа за над 494 хиляди хора с увреждания. Предвиждат се средства в размер на 5 млн. лв., предназначени за правата на ветераните и военноинвалидите за лекарства и дентална помощ.
През 2013 г. според разчетите на Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика се очаква стабилизиране в броя на заетите около нивото им от 2012 г., а нивото на безработица се очаква да се задържи на около 12,4 на сто.Средствата за активна политика по заетостта се запазват на равнището от предходната година в размер на 73 млн. лв. Предвижда се в обучение на възрастни да бъдат включени 6605 лица, а наетите на работа лица по програми и мерки ще са 23 530.
Предвижда се значително повишаване на дела на средствата от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като те са планирани да достигнат 728 млн. лв., което е с 26,6 на сто повече в сравнение с 2012 г. В областта на заетостта се предвижда да бъдат усвоени 379,2 млн. лв. и по този начин при отчитане на средствата по Националния план за действие по заетостта средствата, предназначени за активни политики на пазара на труда, се предвижда да достигнат 450 млн. лв.
Очакванията са средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” да подпомогнат действията за изпълнение на социалните ангажименти по приоритетите в социалната сфера, сред които са борбата с бедността и повишаване на заетостта.
В хода на последвалата дискусия представителите на парламентарната група на Коалиция за България заявиха, че не подкрепят законопроекта. Те считат, че бюджетът за 2013г. има нерешима дилема – от една страна, стремежът да се насърчават основните публични системи, а от друга, липсата на политики и буфери за обезпечаване на мерките за това. Опасенията за изпълнение на бюджета за 2013 г. се подхранват и от заложения ръст на брутния вътрешен продукт, базиран основно на засиленото вътрешно потребление, което вече е изчерпало всички резерви.
Представителите на парламентарната група на Коалиция за България определят бюджета за 2013 г. като прекалено оптимистичен на фона на реалностите вследствие на икономическата криза в света и Европейския съюз.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 4 гласа и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 5.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – резюме на доклада.
Госпожо Банковска, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
Спорт и физическо възпитание
От страна на Министерството на физическото възпитание и спорта, Проектът за държавния бюджет за 2013 г. бе представен от министър Свилен Нейков, който изтъкна, че предвидените разходи за спортна дейност за 2013 г. са съобразени с настъпилите до момента на съставяне на бюджетните прогнози промени в нормативната уредба, засягащи дейността на министерството, и с уточнените натурални и стойностни показатели за дейностите в областта на физическото възпитание и спорта.
С Проекта на закона за държавния бюджет за 2013 г. са одобрени разходи по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта в размер на 39 млн. 58 хил. лв. Предвидени са и разходи в размер на 22 млн. 100 хил. лв. за сметка на разпределените постъпления от Спортния тотализатор. Общият размер на планираните разходи за 2013г. възлиза на 61 млн. лв., с които да бъдат изпълнявани политиките и програмите в областта на спорта за учащи и спорт за свободното време, спорта за високи постижения, привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
В Проекта на бюджета за 2013 г. са планирани разходи за осигуряване на промени, свързани с преминаване на спортните училища в Бургас и Варна, като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на физическото възпитание и спорта.
В заключение министър Нейков добави, че с предвидените бюджетни параметри на проекта за 2013 г. ще бъдат финансирани дейностите и програмите, провеждани през 2012 - 2013 г., но заедно с това подчерта, че за да бъдат по-оптимално изпълнени поетите ангажименти от Министерството на физическото възпитание и спорта, са необходими и допълнителни финансови средства по отделните политики и програми в размер на около 16 млн. лв.
Финансиране на политиките по отношение на децата
Средствата за финансиране на политиките за деца са включени в бюджета на Министерство на труда и социалната политика към „Политика в областта на социалното включване” чрез нейните три програми.
Бе подчертано, че бюджетът за децата е повече от половината бюджет, разпределен на Министерство на труда и социалната политика за 2013 г.
Бяха представени различни оси по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, които допълват финансирането на програмите за закрила на детето и се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане. Размерът на бюджета на Държавната агенция за закрила на детето се запазва на същото равнище, както и през 2012 г.
Проектът за държавния бюджет в частта за функция „Образование” и група „Наука” бе представен от министър Сергей Игнатов, който изложи основните параметри на проектобюджета за 2013 г. Той подчерта, че разчетените средства за сектор „Образование” за 2013 г. са 2 млрд. 869 млн. 300 хил. лв., което се равнява на 3,5% от брутния вътрешен продукт. Ръстът в разходите за образование спрямо 2012 г. е в размер на 122 млн. 200 хил. лв.
Средно образование
За политиката в областта на средното образование за 2013г. планираните средства от националния бюджет са над 2 млрд. лв. С тези разходи се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
Първо, осигуряване на учебния и възпитателния процес в детските градини и училищата. Разходите по програмата възлизат на близо 1 млрд. 711 млн. лв., от които 1 млрд. 500 млн. лв. са средствата по единните разходни стандарти. Тези средства ще обезпечат възпитанието на 129 583 деца в детските градини, задължителната предучилищна подготовка на 117 925 деца, обучението на 582 177 ученици в общообразователните училища, 170 475 ученици в професионалните училища, в училищата за изкуства и култура и спортните училища, и 16 608 ученици в специалните училища.
При проведената дискусия народните представители изказаха мнение, че в проектобюджета за 2013 г., средното образование е изведено като приоритет. Подчертано бе, че в момент на икономическа криза в системата на образованието има 6500 новоназначени учители, увеличени са учителските заплати, а така също и средствата за компенсиране на част от разходите за пътуване на педагогическия персонал.
Висше образование и наука
В системата на висшето образование субсидията за държавните висши училища за 2013 г. възлиза на 375 млн. 500 хил. лв., в това число 351 млн. 400 хил. лв. за гражданските висши училища и 24 млн. 100 хил. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Ръстът в субсидията за издръжка на обучението спрямо 2012 г. е в размер на 12 млн. 800 хил. лв., в това число 7 млн. 800 хил. лв. са в резултат на увеличение на средно приравнения брой учащи и 5 млн. лв. – за оценка на качеството.
Средствата за наука за 2013 г. са предвидени в размер на 193 млн. лв. или 0,2% от брутния вътрешен продукт, при 193 млн. 600 хил. лв. за 2012 г.
Общо субсидията за Българската академия на науките и държавните висши училища е 67 млн. 800 хил. лв.,от които по бюджета на БАН – 59 млн.800 хил.лв.,на нивото на 2012 г., а по бюджетите на държавните висши училища – субсидия за присъща научна или художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове – 8 млн. лв.
В допълнение към бюджетните средства научният потенциал се стимулира с привличане на европейски средства. Само за 2012 г. от тях са дадени целево 14 млн. лв. за млади учени.
В края на дискусията народните представители поставиха въпроса за търсене на възможни резерви в бюджета, за да се осигурят допълнително 14 млн. 900 хил. – 15 млн. лв. на Българската академия на науките.
Решение: с 10 гласа „за”, „против” - 5 и „въздържали се” - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Банковска.
Сега ще чуем доклада на Комисията по здравеопазването.
Галина Милева ще ни представи този доклад.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 31 окт. 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, госпожа Десислава Атанасова, заместник-министърът на финансите, господин Владислав Горанов, управителят на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова.
Съгласно проектобюджета за 2013 г. общият размер на предвидените разходи на Министерството на здравеопазването възлизат на 368 185 хил. лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, осъществявани от бюджетните структури към Министерството на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
Чрез бюджета на Министерство на здравеопазването за 2013 г. са предвидени средства в размер на 5,4 млн. лв. за трансфер към Националната здравноосигурителна каса с цел финансиране на дейностите, посочени в чл. 82, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че намаляването на средствата в проектобюджета за 2013 г. е предпоставка за неизпълнение на дейностите, отговорност на Министерството на здравеопазването. Народните представители посочиха, че липсва финансово обезпечаване на предвидената инвестиционна програма, планираното увеличение на възнагражденията в структурите на спешната помощ, държавните психиатрични болници и центровете по трансфузионна хематология и на заложените политики и програми. Тези факти ще доведат до допълнително напрежение в системата като цяло както от страна на работещите в нея, така и от страна на пациентите.
След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.: „за” – няма, „против” – 1, „въздържали се” – 11.
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.: „за” – няма, „против” – 1, „въздържали се” – 11.
3. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.: „за” – няма, „против” – 1, „въздържали се” – 11.
4. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.: „за” – 10, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, чл. 2 и чл. 5, № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Милева.
Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Господин Лазаров, резюме на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Клементина Денева – главен секретар, госпожа Христина Младенова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”, и госпожа Ива Таланова – началник отдел „Бюджет и методология на счетоводната отчетност”, и от Министерството на финансите: госпожа Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд”, госпожа Росица Велкова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, и госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”.
Госпожа Клементина Денева представи проекта на държавния бюджет в частта „Околна среда”, Министерството на околната среда и водите и за екологични проекти на общините.
Разходите за опазване на околната среда, които са от основните приоритети, подкрепени и от европейските програми, заложени в Бюджет 2013 г., са 1 544 млн.лв.
С разчетените средства в група „Опазване на околната среда” ще се извършват разходи основно от Министерството на околната среда и водите – 30,1 млн. лв., за реализиране на дейностите по опазване на околната среда.
По бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за 2013 г. са разчетени средства в размер на 56,9 млн. лв. За местните дейности на общините, разходите по група „Опазване на околната среда” за 2013 г. са в размер на 96 млн. лв., насочени предимно за закупуване на контейнери за смет и сметосъбираща техника, както и за финансиране на дейности по озеленяване и финансиране на съпътстваща инфраструктура на екологични проекти, свързани с модернизиране и изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъци.
С Проектозакона за държавния бюджет за 2013 г. за Министерството на околната среда и водите се определят приходи в размер на 10 560 хил. лв., при 11 599 хил. лв. за бюджет 2012 г., или намаление с 8,96%, разходи в размер на 44 890,9 хил. лв. при същия размер за 2012 г., тоест без промяна.
Видно е предвижданото намаление на приходите за 2013 г. спрямо бюджета за 2012 г. с 8,96% и е налице липса на промяна при разходите както за персонала, така и за капиталовите разходи.
Предвижданите разходи по бюджета на МОСВ за 2013 г. са най-високи за програма „Администрация” – 14 383,6 хил. лв., политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 9 452,4 хил. лв., политика в областта на управление на водите – 6 330,5 хил. лв. и политика в областта на опазване на биологичното разнообразие – 6 044,2 хил. лв.
След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 9 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” и изрази следното становище:
Комисията по околната среда и водите подкрепя проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Сега ще чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – резюме.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 октомври 2012 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
Бюджетът за 2013 г. запазва следваната консервативна бюджетна политика.
Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2013 г., които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 51 000 хил. лв., от които 41% се генерират предимно от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Очакванията са общият обем на приходите от концесии да достигне почти 25 000 хил. лв., тоест около 49 % от общопредвидените приходи.
По отношение на разходите – общите разходи по бюджета на министерството за 2013 г. възлизат на близо 61 000 хил. лв., тоест остават на нивото от Бюджет 2012 г.
През 2013 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предвижда да разходва, трансферира и координира 2 955 488, 6 хил. лв. за програми в областта на транспорта и съобщенията. От общите разходи най-висок относителен дял се пада на капиталовите разходи за големи инвестиционни проекти.
Планираните средства по линия на Оперативна програма “Транспорт” са за: разширение на метрото в София; изграждане на интермодален терминал в южен район на планиране – Пловдив; рехабилитация на гаров комплекс – централна гара София; подновяване на участъци от жп инфраструктура по жп линия Пловдив – Бургас; модернизация на жп линията София – Пловдив (участък Септември – Пловдив); Модернизация на жп линията Видин – София, участък Видин - Руска Бяла/Мездра; Доизграждане на АМ „Тракия” – ЛОТ 4; Строителство на АМ „Марица”; Строителство на АМ „Струма”; Връзка на АМ „Хемус” със Софийския околовръстен път; Модернизация на път (E 79) Враца – Ботевград; Изграждане на АМ София – Калотина; Създаване на речна информационна система в българската част на река Дунав; Изграждане на система за управление на корабния трафик (VTMIS – фаза 3); Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по река Дунав и други.
В хода на заседанието на комисията от народните представители бяха изказани мнения и зададени въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Беше отбелязано увеличението на приходите от концесии за 2013 г. с почти 9 млн. лв., което е в резултат на отдаването на нови концесии, стартирането на процедури и очакването през следващите месеци да се отдадат на концесии още няколко речни и морски пристанища, също и летищата Горна Оряховица и Пловдив. Бяха поставени допълнителни въпроси за напредъка при доизграждането на Дунав мост 2 – Видин - Калафат, за лот 1 и лот 4 на автомагистрала „Струма”.
Беше поставен въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на финансите по отношение на тавана на планираните средства за компенсация от Държавния бюджет при доказани нетни разходи от универсалната пощенска услуга на „Български пощи” ЕАД.
На въпросите бе отговорено от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев, председателя на Комисията за регулиране на съобщенията господин Веселин Божков и председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” господин Лазар Лазаров.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вълков.
Следва доклад на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., в частта култура, гражданско общество и медии.
Държавният бюджет за 2013 г. беше представен от господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите. Министърът на културата Вежди Рашидов представи бюджета на Министерството на културата за 2013 г.
За 2013 г. за функция „Култура” по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 427 млн. 900 хил. лв., които са 0,5% от брутния вътрешен продукт, като за текущи разходи са предвидени 374 млн. 900 хил. лв., а за капиталови – 53 млн. 100 хил. лв.
Проектобюджетът за 2013 г. предвижда разходи на Министерството на културата в размер на 122 млн. 375 хил. 100 лв., като увеличението спрямо 2012 г. е с 3,79%. Разходите по бюджета на министерството са насочени към осъществяването на политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги; политика в областта на популяризиране на културата; политика в областта на качественото образование по изкуства и култура; програма „Администрация”.
През 2013 г. е предвидено Министерството на културата да усвои от структурните фондове около 55 млн. лв. или общо от държавния бюджет и европейските фондове през следващата година Министерството на културата и неговите структури ще изразходват около 177 млн. лв.
В Проекта за държавния бюджет за 2013 г. за юридически лица с нестопанска цел е предвидена държавна субсидия в размер на 9 млн. 996 хил. лв. В Приложение № 4 от Законопроекта за държавния бюджет са вписани 25 организации, които са за хора с увреждания, ветерани от войните, звена за рехабилитация и възстановяване, за граждани с неравностойно положение, както и за Съюза на народните читалища, Българския червен кръст, субсидиран по Закона за Българския червен кръст, Рилската обител „Рилски манастир”, Българския институт за стандартизация, Националния дарителски фонд „13 века България” и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа.
Предвидена е субсидия от централния бюджет за Българската телеграфна агенция в размер от 3 млн. 785 хил. лв., която е намалена спрямо 2012 г. с 9,56%. Разчетени са разходи в размер на 6 млн. 285 хил. лв., което се дължи на включването в проекта на бюджета на БТА на разходи, финансирани със собствени средства. Субсидията на агенцията е предназначена за финансиране на дейности, които осъществява като национален информационен институт на Република България.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 400 хил. лв. и разходи в размер на 1 млн. 470 хил. лв.
За Българското национално радио в Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. са предвидени разходи в размер на 44 млн. 179 хил. 900 лв. и са увеличени спрямо 2012 г. с 0,03%. Разходите на БНР са за осъществяване на основните цели на обществения оператор за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални радиопрограми.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. са предвидени разходи в размер на 77 млн. 628 хил. лв. Увеличението спрямо 2012 г. е 4,03%.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. в § 61 се отлага за следващо време действието на § 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2013 и 2014 г. Текстовете определят държавното субсидиране на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия и Българското национално радио на основание издръжка с определен от Министерския съвет норматив за час програма и отсрочване на финансирането от фонд „Радио и телевизия” по чл. 103 от Закона за радиото и телевизията. Изменя се чл. 70, ал. 4, т. 2, отнасящ се за целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите.
С § 64 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. се уреждат изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата, касаещи финансирането на държавните културни институти в областта на културата.
След дискусия и гласуване Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 11 гласа „за”, 5 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., със становища на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предвид подробното становище на водещата комисия аз ще Ви запозная накратко със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
„На заседанието, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. по отношение на заложените цели за провеждане на устойчива фискална политика и във връзка с разходването на европейските средства.
Бюджет 2013 и икономическото управление на Европейския съюз:
І. Бюджет 2013 може да бъде разгледан като носител на три основни послания:
1. Продължаване на правителствената политика на фискална консолидация с цел макроикономическа и финансова стабилност в дългосрочен план.
2. Насочване на разходите към сектори, насърчаващи икономическия растеж.
3. Политика на защита на най-уязвимите слоеве от населението и борба с бедността.
Със Закона за публичните финанси цялостната бюджетна процедура на Република България се привежда в съответствие с така наречения „Европейски семестър”, въвеждат се разпоредбите на Фискалния компакт – дял ІІІ от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа параметрите от Законопроекта за държавния бюджет за 2013 г., касаещи вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз, в това число предприсъединителните инструменти на Европейския съюз, Кохезионен фонд и структурните фондове на Европейския съюз, обща селскостопанска и рибарска политика, както и други европейски политики.
ІІ. Вноска на Република България в общия бюджет на Европейския съюз
Основният ангажимент по тази точка на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2013 г. тя се предвижда да бъде 908,2 млн. лв.
Размерът на вноската за 2013 г. е прогнозен и е своеобразна гаранция за изплащане на националната вноска в бюджета на Европейския съюз. Нейната условност произтича от: възможността за възникване през годината на изпълнение на допълнителни потребности и/или непредвидени ситуации, които следва да бъдат финансирани от бюджета на Европейския съюз; периодичните актуализации на данните за ресурса на база на ДДС, за ресурса на база на брутния национален доход във връзка с последната налична информация с оглед постигане на пълна точност.
В допълнение следва да се има предвид, че независимо от прогнозните данни за приходите от мита и такси върху производството на захар и за глюкоза, държавите членки превеждат в бюджета на Европейския съюз реално събраните суми за традиционни собствени ресурси.
ІІІ. По отношение на програмите, съфинансирани от Европейския съюз.
В Проекта на държавния бюджет за 2013 г. са заложени общо разходи, в това число и национално съфинансиране в размер на 4 022 млн. лв. по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, като размерът на националното съфинансиране е 894 млн. лв.
Планираните приходи за 2013 година по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, са в размер на 3 692 млн.лв.
В заключение може да се отбележи, че Бюджет 2013 е израз на последователната политика за намаляване на дефицита и устойчиво постигане и поддържане на балансиран бюджет, чиито резултати са в размер на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление” значително под референтната стойност по Пакта за стабилност и растеж.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за”, 4 гласа „против”, без „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Уважаеми колеги, часът е 11.00.
Давам половин час почивка.
След почивката ще продължим с още два доклада.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Кой ще представи доклада?
Заповядайте, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
На заседанието присъстваха: господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите; господин Хюсеин Исмаил – заместник-омбудсман; госпожа Ана Страшимирова – председател на Комисията за защита от дискриминация; господин Никола Казаков – председател на Държавната агенция за бежанците; господин Емил Велинов – директор на Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет; господин Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина; госпожа Даринка Янкова – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и госпожа Ралица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, както и експерти от институциите.
От представените институции само две са първостепенни разпоредители с бюджетни средства, а именно Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден същият бюджет както за 2012 г, така че представители на Омбудсмана изразиха своето съгласие с представения бюджет.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 1 млн. 380 хил. лв. В сравнение с 2012 г. бюджетът е намален с 500 хил. лв. Председателят на комисията заяви, че недоумява каква е причината за рязкото намаляване на бюджета на комисията, като даде пример с бюджета от 2009 г. и броя на преписките, които са преминали през комисията.
Госпожа Страшимирова подчерта, че производството пред комисията е безплатно – не се събират такси, налаганите глоби не влизат в техния бюджет. Много често се налага да се привличат и външни експерти. Отбелязано беше, че Комисията е национален орган по правата на човека към ООН и съществува специална резолюция, в която е казано, че органите по равнопоставеност, каквато е Комисията за защита от дискриминация, се нуждаят от собствена инфраструктура и финансова независимост. В Закона за защита от дискриминация е записан текст, че комисията е независим, специализиран държавен орган, а независимост с такъв бюджет не може да се постигне.
Директорът на Дирекцията по вероизповеданията уведоми, че отпуснатата субсидия за вероизповеданията отново е в размер на 3 млн. лв.
Господин Никола Казаков представи бюджета на Държавната агенция за бежанците. Одобреният бюджет за 2013 г. е в размер на 3 млн. 200 хил. лв., при бюджет за 2012 г. – 4 млн. 131 хил. 687 лв., въпреки направеното предложение за завишаване с милион и половина лева след откриването на Транзитният център за бежанци в с. Пъстрогор, община Свиленград. В момента центърът е почти пълен и положението с миграционния натиск се увеличава. Председателят на агенцията настоя за завишаване на бюджета с исканата сума, тъй като нормалното съществуване на Транзитния център е свързано с националната сигурност.
Във връзка с направеното искане от Министерството на финансите им е отговорено, че тъй като Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, бюджетът й се формира по предложение на Министерството на вътрешните работи.
Госпожа Даринка Янкова – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето сподели, че предвидените средства в бюджета на агенцията остават в същите параметри, както и през 2012 г., като има увеличение само на средствата за осигуровки за 2013 г. в размер на 9165 лв. Агенцията подкрепя и бюджета.
Господин Росен Иванов изтъкна, че средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина са същите, както през 2012 г. – 758 хил. лв. Във връзка с нововъведената електронна система за подаване на документи за българско гражданство, както и новите информационните масиви за снабдяване с точна и официална информация на българските общности в чужбина, е необходимо завишаване на бюджета.
Госпожа Росица Иванова представи бюджета на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, който е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет.
В хода на дискусията народни представители изразиха недоумение и несъгласие с драстичното намаляване на бюджета на Комисията за защита от дискриминация. Изразени бяха мнения да се внесат предложения за завишаването му между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет.
Членовете на Комисията подкрепиха направеното предложение от директора на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, като приеха единодушно с 11 гласа „за” следното становище:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите препоръчва при възможност и реализиране на икономии в Бюджет 2013 г. да се отпуснат целево средства за реставрация, консервация и експониране на сгради с национално значение, в това число и на Зографския манастир в Атон.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Становище на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по предложения законопроект?
Господин Бойко Великов отсъства. Някой друг от тази комисия ще представи ли доклада? Няма членове.
Преминаваме към доклада на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Докладът ще ни бъде представен от господин Иван Костов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН КОСТОВ: Господин Бакалов да внимава и да види как се пише становище на комисия.
Благодаря Ви, госпожо председател.
„Постоянната парламентарна Комисия за контрол на ДАНС на свое заседание, проведено на 25 октомври, обсъди подробно Законопроект за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет в частта му, отнасяща се до бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Присъстваха председателят на ДАНС – господин Константин Казаков, заместник-председателите – господин Владимир Писанчев, и господин Димитър Йорданов, както и директорът на дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността” в агенцията.
В резултат на изслушването комисията установи следното:
Първо, Законопроектът за държавен бюджет за 2013 г. предвижда увеличаване на бюджетните разходи на ДАНС спрямо бюджета за 2012 г. – от 75 млн. 340 хил. лв., на 85 млн. 443 хил. лв.
Второ, увеличението на бюджетните разходи е целево за покриване на увеличения размер на осигуровките на служителите на агенцията и за покриване на стари задължения по изплащане на законовите обезщетения на напуснали служители.
След като анализираха и разискваха получената информация, членовете на Комисията за контрол на ДАНС направиха следните изводи:
Първо, бюджетът не дава възможност да се реализират препоръките за подобряване работата на агенцията, които Комисията за контрол на ДАНС е дала в становищата си за миналогодишния бюджет, за годишния доклад на ДАНС за 2011 г. и становището, което е дала след атентата в Бургас.
Второ, комисията припомня на Народното събрание, че за разлика от други институции и от сектора за сигурност, като например Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” осъществи структурна реформа още през 2010 г. и извърши последователни съкращения на близо една четвърт от първоначалния си кадрови състав.
Трето, разходната част на бюджета номинално остава практически на равнището на този за настоящата година. Поради инфлацията, реалните средства за издръжка на функциите на ДАНС са намалели с над 4 на сто.
Четвърто, остава в сила изводът на комисията от предходната година, че над 20% от функциите на агенцията остават финансово необезпечени. Това затруднява съществено противодействието на рисковете пред националната сигурност. Страната стана обект на международен терористичен акт, но това не е накарало правителството да гарантира достатъчно финансиране на агенцията по един от двата начина:
1. разтоварване от функции чрез промяна на закона или
2. увеличение на бюджетната издръжка.
Пето, разходите на ДАНС за издръжка, заплати и осигуровки са над 95%. Това предоставя крайно неубедителни възможности за оперативно противодействие на заплахи и за предотвратяване на рискове за националната сигурност.
Шесто, Комисията за контрол на ДАНС с тревога констатира, че след атентата в Бургас буди недоумение отказът на правителството да задели повече средства за функцията „Борба с международния тероризъм”, която е възложена на ДАНС.
Предупреждаваме, че това означава пълно пренебрегване на новата обстановка на несигурност, в която се намира страната ни.
Седмо, бюджетът не осигурява средства за повишаване на кадровия потенциал на ДАНС чрез развитие на професионалните качества на служителите.
С тези аргументи, Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Бюджетът не гарантира способност на ДАНС да противодейства на рисковете пред националната сигурност на България.
Становището е прието с 4 гласа „за” и 1 глас „против”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата господин Чуколов да представи Доклада на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Това е Доклад на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика по предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Становището на комисията е следното:
„Комисията действа на принципа на председателство на всички парламентарни групи и се представлява ротационно от всеки един член с изключение на председателя на най-голямата парламентарна група, излъчила от правителството. Основното действие е в областта на противодействие и ограничаване на корупцията чрез парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт.
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика не е специализирана комисия, която да отговаря за съответната институция, имаща връзка с определените средства по бюджета на държавата и в тази връзка не може да се произнесе конкретно по становище „за”, „против” или „въздържал се”, още повече че не може да се установят в така предложения бюджет някакви политики за противодействие на корупцията и нейното намаляване.
Поради това, след като се запозна с предложения Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2013 г., комисията взе следното решение:
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика не взема становище от така предложения Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2013 г.”
Подписано от всички членове на комисията. Това е наше решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Преди да дам думата на вицепремиера от името на вносителя и да открия дискусиите, искам да уведомя пленарния състав на Народното събрание, че по време на почивката с ръководствата на парламентарните групи единодушно решихме да предложим на Народното събрание на основания чл. 38, ал. 2 от нашия правилник утре да бъде отменено пленарното заседание във връзка с Деня на траур и траурните инициативи по повод кончината на Патриарх Максим.
Уведомявам народните представители, че до 10,15 ч. всеки от нас, който желае да се прости с патриарх Максим, трябва да заеме мястото си в определения за Народното събрание сектор в храма „Александър Невски”. От 10,30 ч. ще започне заупокойна молитва и ще имаме възможност да се простим с Негово Светейшество.
На това основание предлагам да приемем нарочно Решение за отмяна на пленарното заседание за утре, петък, 9 ноември 2012 г., като идния петък парламентарният контрол ще започне в 9,00 ч. и денят ще бъде посветен изцяло на парламентарен контрол.
Моля да гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уточнихме се още да продължим с директно излъчване по Националното радио и БНТ 2 на по-нататъшната работа на Народното събрание по точките от дневния ред, които следват от този момент насетне. Затова трябва да има нарочно Решение на пленарната зала.
Предлагам на народните представители да гласуваме директно излъчване по БНТ 2 и Националното радио на работата на Народното събрание до края на пленарния ден.
Режим на гласуване!
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени микрофоните и камерите.
От името на вносителя думата има вицепремиерът и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Преди да очертая основните щрихи на Бюджет 2013 г., бих искал да Ви запозная накратко с Годишния доклад на Института за международни финанси, който излезе буквално преди два дни.
Докладът, който ще цитирам, се казва „Развиваща се Европа, устояваща на бурята”. Ще си позволя три цитата от него. Докладът е за цяла Източна Европа и сравнява успехите или неуспехите на всички държави в нашия регион в последните няколко години.
На първа страница в доклада се казва: „Накратко казано успехите са различни между различните държави и това се дължи главно на разликите в техните приети политики. Растежът през всички тези години е останал стабилен и финансовите пречки – по-малки, когато има икономически политики, фокусирани върху редуциране на структурните дисбаланси и политики, които подкрепят финансовата стабилност в държави като Полша, Турция и България. Когато финансовите проблеми са по-големи, от една страна, а производството спада рязко – от друга страна, и няма политики, които да предотвратят това, нито пък има макроикономическа стабилност, тогава спадът е много по-голям, както е в държави като Унгария, Румъния, Словакия и особено в Украйна.”
Втори цитат от следващата страница: „В Източна Европа растежът през 2012 г. намаля рязко във всички държави, освен в България, особено страни като Унгария, Чехия и Румъния, които влязоха в повторна рецесия.” Става въпрос за тази година.
Последен цитат от същия доклад: „Икономическото развитие след 2008 г. на държавите от Източна Европа показва сравнителна стабилност към кризата в Еврозоната много по-голяма от тази в страните от Южна Европа – както знаете става въпрос за Гърция, Италия, Испания и така нататък. Като резултат от особено добрите си политики държави като Полша, България, Турция и Чехия имат риск премии, така наречените „Си Ди Ес спред”, много по-ниски от тези в държавите на Еврозоната.”
Ще кажа, че от вчера, за първи път, откакто България е включена в системата на изчисляване на риск премиите, успяхме да надминем и Словакия. Вече сме надминали Словения и доста от другите държави от Югоизточна Европа, но вчера за първи път успяхме да надминем и Словакия от гледна точка на това, че рискът на суверенна България от финансова политика и от политическата ни стабилност е по-нисък от този на Словакия.
Казвам всички тези неща, за да покажа, че, влизайки в разговор за Бюджет 2013 г., всички ние трябва да си припомним, че всъщност всичките бюджети на това правителство и последният на предишното правителство, се вземат в състояние на тежка икономическа криза в цяла Европа.
Като разсъждаваме какво можем да си позволим в следващия бюджет, за мен е важно да направим сравнението с другите държави от нашия регион, а не да се сравняваме със съседна Гърция – ясно е на всички по света, че там положението е много лошо, не само да се сравняваме с Румъния, затова реших да Ви дам това сравнение. Това сравнение накратко казва, че от цяла Източна Европа България и Полша са двете държави, които са успели да минат през кризата с една завидна, както пише в този доклад, устойчивост.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Основната задача на правителството в бюджетирането през 2009 - 2010 г. беше да се върнем към финансова стабилност.През следващите години:2011 - 2012 г., целта беше да запазим тази стабилност. С Бюджет 2013 г. се концентрираме върху увеличаването на доходите.
Размерът на приходите в Бюджет 2013 г. е на ниво от 37,5% от брутния вътрешен продукт, което представлява 6,4% растеж спрямо програмата за тази – 2012 г.
Предвидени са и редица мерки за подобряване събираемостта на приходите. Приоритетно в разходната политика на държавата се осигуряват средства в областта на социалната политика. Ще си позволя да изредя някои от тях: увеличаване на пенсиите със среден процент на увеличение 9,3% за всички пенсионери, а по-голямата част от тях с пенсии отпреди 2009 г. получават увеличение 9,8%. Тази мярка води до ръст на разходите с 586 млн. лв. спрямо бюджета за 2012 г.
Второ, увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 145 на 150 лв.
Трето, увеличаване на социалната пенсия за старост от 100 лв. на 110 лв.
Четвърто, увеличаване на максималния размер на получаваните пенсии от 700 на 770 лв.
Пето, увеличаване на разходите за социални помощи, обезщетения със 135 млн. лв.
Увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари – от 290 на 310 лв.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране със 124 млн. лв., в това число за увеличаване на единните разходни стандарти и за целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици.
С Учителския синдикат на КНСБ и с народните представители постигнахме договорка за допълнителни 20 млн. лв. за вдигане на разходните стандарти.
Освен тези приоритети, останалите няколко приоритетни сектора са: „Култура” – увеличение с 35 млн. лв., в това число 26 млн. лв. за общинските, регионалните и националните културни институти; „Здравеопазване” – увеличение с 92 млн. лв.; „Публична инфраструктура” – увеличение с 510 млн. лв.; „Селско стопанство” – увеличение с 196 млн. лв.
Бюджет 2013 г. провежда последователна разходна политика, която гарантира, че при следващата година България ще остане сред страните в Европейския съюз с една от трите най-ниски стойности на показателите и по външния дълг, и по общия дълг към брутния вътрешен продукт, и дефицита спрямо брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дянков.
Сега ще чуем господин Михаил Кожарев – председател на Комисията по бюджет и финанси във Висшия съдебен съвет.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите! Проектобюджетът на съдебната власт за 2013 г. е предложен от Висшия съдебен съвет съобразно разумната достатъчност на средствата за реалните потребности на съдебната система, с оглед нормалното протичане на дейността й. Разчетите са разработени на база на законоустановените изисквания и отговарят на възможността за поддържане и подобряване на квалификацията на магистратите и съдебните служители, използване на съвременни технологии, поддържане и обновяване на материалната база.
Проектобюджетът за 2013 г. включва средства, необходими за реализирането на структурните промени в съдебната система, с цел ефективно и ефикасно правосъдие. Предвидени са и средства за стратегия на правораздавателните органи на Република България за Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Разчетите са изготвени на база указания от Министерството на финансите за подготовка на Проектобюджета за 2013 г. и прогнози за 2014-2015 г. съгласно чл. 363 от Закона за съдебната власт.
Данните са консолидирани от предложението на органите на съдебната власт, направени на база минимални разчети, необходими за нормалното функциониране и осигуряващи сравнително бързо правораздаване, като са отразени последните промени в Закона за съдебната власт.
При разработването на разходната част в бюджетната прогноза за периода 2013 - 2015 г. е предвидено оптимално финансово осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система. Реформата е насочена към постигането на равен достъп до правосъдие, европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.
В Проектобюджета на съдебната власт са заложени седем политики, всяка от които има съответните програми. Основните политики и програми в областта на съдебната власт са следните:
Политика първа е за осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и включва дейността на всички съдилища в Република България. Към тази политика са обособени три програми.
Политика втора е спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лица извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинения по наказателни дела и упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки и включва дейността на Прокуратурата на Република България. Обособени са четири програми.
Политика трета е управление и организация на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост и включва дейността на Висшия съдебен съвет. Към тази политика са обособени три програми.
Политика четвърта е укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи и включва дейността на Националния институт на правосъдието. Към нея са обособени три програми.
Политика пета е контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Петата политика включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и три програми към нея.
Шестата политика е свързана с изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността, съобразно чл. 379, алинеи 1 и 2 от Закона за съдебната власт.
Седмата политика е информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България.
Съгласно Проектобюджета за съдебната власт на Министерския съвет за 2013 г. предвидените разходи по бюджета са в размер на 404 млн. 600 хил. лв., а необходимите разходи по предложение на Висшия съдебен съвет за обезпечаване на дейността на съдебната система са в размер на 507 млн. 216 хил. лв.
Увеличението на разходите е в резултат на предстоящи нормативни промени за увеличаване размера на осигурителните вноски, създаването на чл. 403а от Закона за съдебната власт и приемането на наредба за условията и реда за извършване на съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологическите експертизи, Законът за класифицираната информация за изграждане на специализирани регистратури и деловодства.
Необходими са средства за изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността, съдилищата и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация.
Предвижда се ресурсна обезпеченост в кадри, която ще допринесе за повишаване на ефективността от дейността на съдебната система във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, създаване на механизми за достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и нормализиране на финансовите взаимоотношения с участниците в съдебния процес.
Бих искал да обърна внимание, че за изпълнение на политиките и програмите за 2013 г., заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, е необходимо увеличение на разходите съгласно предложението на Висшия съдебен съвет за финансово обезпечение на дейността на съдебната власт.
В Проекта за бюджет по приходната част предложението на Висшия съдебен съвет за 2013 г. е 140 млн. лв., предложението на Министерския съвет е също толкова.
По разходната част предложението на Висшия съдебен съвет е за 507 млн. 216 хил. лв., а предложението на Министерския съвет е 404 млн. 600 хил. лв. или разликата е около 103 млн. лв.
Резерв за непредвидени и неотложни нужди – предложението на Висшия съдебен съвет е 900 хил. лв., а предложението на Министерския съвет е 600 хил.лв., или с разлика от
300 хил.лв.
Уважаеми дами и господа, ако подкрепите становището на Министерския съвет по Проектобюджета за съдебната власт, то нашата молба е той да не бъде допълнително преразпределян със законовите промени. Имам предвид следното: със създаването на чл. 403а от Закона за съдебната власт и приемането на Наредба № 2 за условията и реда за извършване на съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологическите експертизи, се увеличаваше разходната част на бюджета на съдебната власт, без да има съответно финансово обезпечение.
Със Закона за защита на класифицираната информация се вменява в задължение на съдилищата и прокуратурите да изградят специализирани регистратури и деловодства, за което са необходими около 3 млн. 300 хил. лв. За да бъдат обслужвани същите, следва да бъдат назначени допълнително такива регистратори, деловодители и служители по сигурността, като само за заплата на същите ще бъдат необходими около 12 млн. лв. за една година.
При извършена проверка от служители на ДАНС в структурни звена на съдебната власт, пак въз основа на този закон, е предписано на административните им ръководители да закупят специални компютри и принтери с по-висока степен на защита на информацията. От извършените проучвания и проверки се установи, че същите струват по 20 хил. лв. или за нуждите на съдебната власт около 370 съдилища, прокуратури и следствени органи ще са необходими най-малко 7 млн. 400 хил. лв.
С предвидените промени в осигурителната политика, касаещи увеличение на максималния месечен размер на осигурителния доход, както и предвиденото увеличение на осигурителната вноска с 20-процентни пункта за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, което засяга общо 729 щатни бройки военни съдии, военни прокурори и военни следователи, както и следователите в съдебната система не са финансово обезпечени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., съобразно становището на Министерския съвет по чл. 2.
Необходимите средства за осигурителни вноски, произтичащи от тези законодателни промени през 2013 г., ще бъдат около 9 милиона повече спрямо 2012 г. От тези примери е видно, че с нормативни актове се преразпределя бюджетът на съдебната власт като се увеличава разходната му част, без да има съответно финансово обезпечение.
Ние, членовете на Висшия съдебен съвет, сме уверени, че в период на финансова криза не е коректно да се изтъкват нашите проблеми като по-важни от тези на другите институции. Средствата, посочени в проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет, са необходими за обезпечаване на нормално провеждане на дейността и повишаване ефективността и ефикасността на съдебната система през 2013 г. за постигане на поставените пред нея цели.
Затова се надявам да гласувате един бюджет, който ще позволи на цялата съдебна система да работи нормално, за да изпълни поставените цели от българското общество, правителството и Европейския съюз и да бъде най-после затворена Глава Двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешен ред”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преди да открия дискусията искам да припомня на парламентарните групи времето, с което разполагат по реда на чл. 48, ал. 2 от Правилника, това е така нареченото от нас „удължено време”.
Парламентарната група на ГЕРБ: 117 члена – 40 минути; Парламентарната група на Коалиция за България: 40 души – 25 минути; Парламентарната група на Движението за права и свободи: 35 души – 24 минути; Парламентарната група на Синята коалиция: 14 души – 21 минути; Парламентарната група на „Атака”: 10 души – 20 минути; независимите разполагат общо с 15 минути. Времето по реда на чл. 48, ал. 2 за всички парламентарни групи и независимите народни представители е от 145 минути.
Тъй като вече има записани народни представители, предлагам думата да се дава по реда на парламентарните групи, тяхната численост, като започнем с най-голямата.
Първо, думата има господин Главчев, след него господин Станишев, от ГЕРБ се е записал господин Татарски, от независимите – господин Чукарски, от ДПС – Алиосман Имамов, Хасан Адемов, Йордан Цонев. Ще вървим по реда на групите, за да не се наслагват говорители от една и съща парламентарна група.
Слушаме Ви, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите, уважаеми колеги, уважаеми гости! Обсъждаме на първо четене Бюджет 2013 г. С него продължаваме традицията на финансова стабилност, заложена през последните няколко години. Благодарение на тази последователност следващата година водещото послание в бюджета е увеличението на доходите. Със Закона за държавния бюджет за 2013 г. правителството ще осигури основните дейности за постигане на поставените цели като ще продължи да води благоразумна фискална политика. Ще се стремим да запазим положителните оценки, дадени ни от международните институции, но най-важното е да повишаваме общественото доверие в България.
За нас най-ценна е подкрепата на българските граждани, защото осъзнаваме, че без нея ще преминем много трудно през трусовете на кризата в Европа. Примерите за това в Европа не са никак малко.
Основните послания, заложени в Бюджет 2013 г. могат да бъдат обобщени така:
Първо, продължаване на политиката на фискална консолидация, което ще осигури запазването на макроикономическа и финансова стабилност на страната.
Второ, приоритезиране на разходите към сектори, които насърчават икономическия растеж.
Трето, борба с бедността и защита на най-уязвимите слоеве от населението.
Четвърта година правителството на ГЕРБ следва своите ясно очертани цели, насочени към преимуществено развитие на образование, здравеопазване и социалния сектор. Записаното в Бюджет 2013 г. показва точно това.
Като постижение на водената от нас политика ще посоча, че и следващата година България ще остане една от трите европейски държави с най-ниски показатели за дълг и дефицит спрямо брутния вътрешен продукт. За това, че следваме правилната посока има редица доказателства и признания от нашите европейски партньори. Казаното от мен беше потвърдено и от последната прогноза на Европейската комисия, която отчита общ държавен дефицит за България под референтната стойност в договора с перспектива за последващо намаляване. Това беше и основната причина, поради която страната вече е извън процедурата по свръхдефицит, а това се отнася само за шест държави от двадесет и седем в Европейския съюз. Това означава, че ще продължим по пътя, който следваме, с една много по-стабилна основа и при по-добри условия, което води до по-добър кредитен рейтинг на страната. В момента той е най-висок за България, откакто съществуват такива класации. Високият рейтинг не е самоцел, но е надежден ориентир за инвеститорите.
Според последния годишен доклад на Световния икономически форум България е на 62-ро място по конкурентоспособност сред общо 144 страни. Това е най-добрата позиция, откакто е включена в класацията страната ни от 1992 г.
Вторият акцент, очертан в Бюджет 2013 г., е свързан с фокусиране към сектори, които насърчават икономическия растеж. Увеличено е цялостното финансиране на политиките в областта на образованието, тъй като те са ключове за подготовка на кадри, които да осъществят прехода към икономика на знанието.
Третият акцент в Бюджет 2013 г. е намаляване на бедността. От 1 януари 2013 г. ще се повиши минималната работна заплата от 290 на 310 лв. От 1 април 2013 г. ще се увеличи размерът на пенсиите средно с 9,3%. Това ще осигури по-добър стандарт на живот на най-уязвимите социални групи, компенсирайки натрупаната инфлация. Заложено е увеличение на минималната работна заплата на 310 лв. Важно е да се отбележи, че увеличаването на минималната работна заплата и индексирането на пенсиите няма да доведе до нарушаване на бюджетната дисциплина. Предвидено е увеличението на социалната пенсия за старост от 100 лв. 86 ст. на 110 лв. Увеличава се максималният размер на получаваната една или повече пенсии от 700 на 770 лв. Общо разходите за социални дейности са 702 милиона повече спрямо миналата година.
Проектозаконът за следващата година предвижда повече пари за образование, здравеопазване и инфраструктура. Това не е изненада за никого, защото, както и по-рано подчертах, ние следваме основни за нас политики на развитие именно на тези отрасли, което според нас ще доведе до по-големи инвестиции, повече работни места и по-силна икономика.
В същото време обаче запазваме макроикономическата стабилност, което ни позволява да повишим доходите. На фона на колебанието на глобалните финансови пазари считам, че това е достойно постижение. Продължаваме да създаваме предпоставки за увеличение на икономическия растеж, за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и за постигане на крайната цел на икономическата и фискална политика, а именно подобряване качеството на живот на българските граждани. Макроикономическите очаквания са свързани с растеж на брутния вътрешен продукт в размер на 1,9% с основен принос вътрешно търсене. Като сравнение мога да посоча, че прогнозата за Европейския съюз е по-ниска от тази на България за следващата година. За 2013 г. е планирана бюджетна позиция по консолидираната фискална програма в размер на 1 млрд. 100 млн. лв. или дефицит от 1,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
С Бюджет 2013 г. продължаваме стъпките към балансиран бюджет, което предвиждаме да се случи през 2015 г. Заложеният дефицит за догодина е значително по-нисък от прогнозата на Европейската комисия при определен среден бюджетен дефицит на Евросъюза 2,9% като докладът на Европейската комисия посочва дори тази стойност като постижение за фискална консолидация.
През 2013 г. се предвижда размерът на приходите по консолидираната фискална програма да бъде 30 млрд. 548 млн. лв., което е 37,5% от брутния вътрешен продукт при номинален растеж от 1 млрд. 796 млн. лв. спрямо програмата за 2012 г. Заложената фискална цел за 2013 г. се предвижда да бъде постигната при размер на разходите по консолидираната фискална програма от 31 млрд. 648 млн. лв., което е 38,8 от брутния вътрешен продукт, които бележат увеличение от 1 млрд. 804 млн. лв. в сравнение с програмата за 2012 г. В разходите е включена и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, която е в размер на 908 млн. лв. или бележи увеличение от 12,5 млн. лв. при запазен относителен дял 1,1% от брутния вътрешен продукт.
Планираното увеличение на разходите с източник на финансиране националния бюджет относно е заложено в секторите „Социално осигуряване и подпомагане”, „Образование”, „Отбрана и сигурност” и „Здравеопазване”.
Основен дял в увеличението на планираните разходи с източник европейски средства заемат разходите за дейности по опазване на околната среда, както и тези за селското стопанство, горско стопанство, лов и риболов. Предвидено е 100% договаряне на предвидените по бюджета по оперативни програми и средства.
Приоритетно разходната политика осигурява необходимите пари, за да се справи с предизвикателствата в образованието, културата, здравеопазването, пенсионната система, както стана дума и по-рано. Залагаме на финансиране на дейностите, свързани с постигане на целите като намаляване на бедността, усвояване на европейски средства, инвестиции в инфраструктура.
В сектора „Образование” планираме увеличение със 124 млн. лв. Бюджетът предвижда увеличение с 34,3 млн. лв. повече за култура, като една значителна част от тези пари отива в общините за музеи, галерии, библиотеки и читалища.
В здравеопазването е предвидено повишение на средствата с 91 млн. лв., което ще отиде в Здравната каса. Благодарение на добрата събираемост още около 90 млн. лв. се предвиждат да влязат допълнително от здравни вноски.
Петстотин и десет милиона лева повече ще бъдат дадени в сферата на публичната инфраструктура.
Увеличението в селското стопанство е близо 200 млн. лв.
Бюджет 2013 г. запазва фискалната политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата. Струва си да припомним, че България е страната с най-ниска данъчна тежест в Европа.
Важна част от разчетите е запазването на нивото на безработица на равнището от 2012 г., което е средното за Европейския съюз. На фона на повишаването на безработицата в редица европейски държави у нас нивото на безработица остава два пъти по-ниско от рекордните 25% за Испания и Гърция. В Португалия безработицата е около 16%.
Бюджетът предвижда редица мерки за подобряване събираемостта на приходите на основата на постигнати вече резултати. Установяването на онлайн връзка на всички търговски обекти с Националната агенция за приходите увеличи облагаемата основа на ДДС с 4,8 млрд. лв., което е най-голямата крачка в борбата със сивата икономика от въвеждането на плоския данък досега.
Данъчната политика през 2013 г. се характеризира със запазване на ниски данъчни ставки за корпоративните данъци и за доходите на физическите лица.
В последните няколко години много от усилията ни бяха насочени към подредба на публичните финанси. Да се настроят към настоящите нива на икономиката и тежките последствия от кризата в цяла Европа. Сега за първи път можем да се обърнем към доходите, както и да увеличим средствата за здравеопазване, култура и образование.
Бюджетът за следващата година се опитва оптимално да разпредели ресурсите, като, разбира се, всеки има право да го критикува. Нашето виждане е, че на фона на проблемите в цяла Европа България запазва финансова стабилност, а същевременно прави сериозни и амбициозни стъпки в повишаване доходите на населението.
Доходите на големи групи граждани през пролетта на 2013 г. трябва реално да са по-високи от тези, които заварихме през юли 2009 г. През 2005 г. доходът на средния българин е бил 41% от този на средния грък. По данни на Евростат
за 2013 г. той ще бъде вече 61%. Промяната се дължи на факта, че българската икономика расте с по-високи темпове от тези на Европейския съюз, докато очакванията на Еврокомисията за Гърция са, че брутният вътрешен продукт на глава от населението ще продължава да намалява с 4,5% за 2013 г. Още през 2010 г. България изпревари Румъния по растеж на доходите на глава от населението, а това означава, че водената от правителството фискална и макроикономическа политика е в правилната посока.
Приходната част на Бюджет 2013 е доста напрегната и амбициозна, но според нас е планирана изключително прецизно и е напълно изпълнима и реална. Фискалните правила, заложени в разчетите за следващата година, са сред най-големите достойнства, а освен това четвърта година в условията на криза можем да се похвалим и със стабилна банкова система.
В обобщение, мога да кажа, че Бюджет 2013 г. е балансиран, реалистичен и фокусиран към доходите на хората. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България изказване – господин Станишев.
Слушаме Ви.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като слушах мотивите в подкрепа на предложения от правителството на господин Борисов бюджет, се оказа, че ние сме минали и задминали една след друга почти всички страни в Европейския съюз. Хората би трябвало да бъдат доволни в крайна сметка – така се получава. Не е ясно тогава защо купувате специални машини за МВР за разпръскване на демонстрации и протести, както се прави и в Гърция.
Впрочем, има една добра новина в този бюджет – че това е последният бюджет на господин Бойко Борисов. Неговото отсъствие тук, от пленарната зала, няма как да снеме отговорността на министър председателя за политиката на неговото правителство.
И естествено, този бюджет е добър повод да се обобщят резултатите и наследството, което ще остави господин Борисов на всички българи. Все пак става дума за четири години от живота на всеки гражданин в нашата страна. Какво ще завещае властта, когато си тръгне през месец юли следващата година?
Първо, трябва да си припомним какво всъщност обещавахте преди изборите.
Първо, увеличаване на доходите и догонване на средноевропейските доходи.
Второ, нови работни места.
Трето, справедливост и грижа за бедните и нуждаещите се.
Четвърто, увеличена събираемост на приходите в бюджета.
Пето, икономическо развитие, растеж.
Шесто, фискална стабилност.
И седмо, казахте: „Няма да вдигаме данъците”. Така ли е, това ли бяха обещанията на ГЕРБ? Така е.
И какво се случи в реалността?
Първо, линията на бедността за 2010 г. е 273 лв. на лице от домакинство. При това ниво под прага на бедност остават 1млн. 682 хиляди български граждани. В материални лишения живеят 43% от хората в България, а 30% едва си покриват разходите за жилища. Осъзнавате ли какво означава тази статистика?!
След управлението на господин Борисов огромна част от българите ще живеят много по-бедно, отколкото преди четири години – това е факт. България се превръща в гето на бедността в Европа. И току-що чухме и разбрахме каква е стратегията за сближаване на доходите със средноевропейските – не да се вдигат нашите, а да спадат доходите на другите. Така смятате да догоните, да изравните доходите. Не става!
Второ, заетостта се срина катастрофално. Българите, които работят и се осигуряват, намаляха с 386 хиляди души. Безработицата се удвои от 6,3% на 12,4% – един от най-бързите темпове на нарастване на безработица в целия Европейски съюз. Общо българите без работа са над 650 хиляди души. Давате ли си сметка какво означава тази статистика за всеки един от тези граждани? – Липса на перспектива, отчаяние, унижение за него и неговите близки.
Разходите за активна политика на пазара на труда бяха намалени три пъти, не с 3%, не с 30%, а с 300%: от 190 на 73 млн. лв. годишно. Това се предвижда и за следващата година. Безработицата няма да намалее, а напротив, ще се увеличи.
Трето, пенсионерите трета година преживяват замразяване на пенсиите си. Фактически се отмени швейцарското правило за индексация на пенсиите. Натрупаната инфлация е 12,6%.
Уважаеми дами и господа, пропагандното вдигане или по точно индексацията с 9,8% при това не за всички пенсионери, не покрива дори и средната инфлация, да не говорим за специфичните разходи на възрастните хора, които имат друга потребителска кошница.
Всички социални плащания три години са замразени. Това се предвижда и за 2013 г. Нали обещавахте солидарност, справедливост, подкрепа на нуждаещите се?! Четири поредни години работещите майки получават за отглеждане на дете от 1 до 2 години само 240 лв., при условие че минималната работна заплата се вдига на 310 лв. Всеки месец всяка майка на дете до тази възраст получава по 70 лв. Отпадна обезщетението за дългосрочна безработица.
Общо, да Ви кажа и хората да го чуят, повече от 30 социални права и придобивки бяха отнети в мандата на ГЕРБ. Какво означава това? Вие докарвате Вашите бюджетни баланси като „икономисвате” на гърба и за сметка на обикновения българин. Разделихте и социалните плащания от минималната работна заплата. Сега, когато се хвалите, че вдигате минималната работна заплата, няма последица за тези, които получават социални плащания. Това е Ваше нововъведение, Ваша политика.
Спомням си, че в началото обещавахте политика на много строги икономии на изпълнителната власт. Министрите щяха сами да си плащат кафетата в министерствата. Днес това звучи като виц. Само за деветте месеца от тази година правителственият авиоотряд е похарчил с 1,5 милиона над бюджета за цялата година. Превърнахте авиоотряда в лични превозни средства на Министерския съвет, дори не таксита, защото за тях се плаща, превърнахте го в собственост –лични самолет и вертолети на господин Бойко Борисов, все едно, че държавата е негова бащиния и собственост. Е, това ли е справедливостта и солидарността в обществото от страна на властта? Разбира се, че не е!
Четвърто, събираемостта на приходите през всичките тези години остава изключително ниска, господин Дянков. А какви обещания валяха, спомняте ли си? Само от връзването на Националната агенция по приходите и Агенция „Митници” обещавахте, че ще дойдат над 2 милиарда приходи, само от това, без другите мерки. Истината е, че за 2013 г. планирахте данъчните постъпления като дял от брутния вътрешен продукт, тоест от всичко, което България произвежда, да бъде малко над 20% от брутния вътрешен продукт. Как стояха нещата преди? През кризисната 2009 г. – 20% от брутния вътрешен продукт – по-висока събираемост от сега. Да не говорим за 2008 г., която е недостижима мечта за ГЕРБ – 23,5% от брутния вътрешен продукт. Е, къде Ви е високата събираемост? Няма я!
Защо се случва това? Защото има покровителство и на контрабанда, и на сива икономика. Това много ясно личи и от приходите от ДДС като дял към брутния вътрешен продукт. Те са намалели от 2008 г. с 18% надолу, надолу. Това са източени пари от бюджета и от хората.
Наскоро министър Цветанов направи забележително самопризнание, отдавам му уважение – че България е била и е оазис на организираната престъпност! Дами и господа, кой го казва това? – най-властовият и силовият човек в държавата, министърът на вътрешните работи. Той наблюдател на ООН ли е, или е министър на вътрешните работи? И защо България е оазис на организираната престъпност? И защо няма събираемост? Защото има чадър над същата тази организирана престъпност.
Ако се вярва на Вашата събираемост, българите по време на управлението на господин Борисов са намалили пушенето почти наполовина. Вие шегувате ли се? Сериозни ли сте? Кого заблуждавате? Никой не го вярва! Това са резултатите в тази област!
По отношение на икономическото развитие – планирате, аз не знам колко са за година – 1,9% растеж ли, 1,2% растеж ли?! Постоянно се обърквате.
Истината е, че нито един бюджет досега от тези три години, който сте планирали, не е изпълнен по начина, по който сте го планирали и гласували. Дори един, безпрецедентно от
1997 г. насам, беше актуализиран. Не умеете да планирате и да прогнозирате икономическо развитие.
Три пъти господин Дянков обявяваше край на кризата. Каква криза, господин Дянков? Нали ги обявихте, че са приключили кризисните години? Само че кой го вярва?
Нито една от Вашите антикризисни програми не проработи. Няма резултат, това е факт! Дори тази лична – на господин Борисов, който заяви, че най-голямата и най-добрата антикризисна програма са арестите. Това го каза премиерът на България. Само че, уважаеми дами и господа, сеирът хора не храни!
Истината е, че Вие смазахте средния и дребен бизнес в България чрез системен тормоз и набези от Вашите администрации, ръководени от ГЕРБ, които се възприемат като башибозуци, извинявайте; чрез неплащане по обществени поръчки; чрез забавяне и невръщане на ДДС към фирмите; чрез нагласени конкурси за обществени поръчки и държавата стана най-непредсказуемият и най-рисковият фактор и за икономиката, и за хората. Не се чудете тогава защо няма растеж – не заради световната криза, а заради кризата, която Вие създавате чрез Вашата политика и поведение.
Липсва доверие. Дори фирмите, които имат някакви ресурси, не ги влагат, не ги инвестират, защото не знаят какво да очакват утре или другиден от правителството, каква поредна промяна ще поднесете на гражданите. Освен всичко останало, навсякъде целенасочено създавате монополи и картели – във всеки един сектор. Над 80 закона, които мнозинството в този парламент прие, са лобистки, сиреч корупционни и създават привилегии на определени фирми или групи фирми. Не може да има икономическо развитие при такава политика.
По отношение на бюджета – Вашият подход, извинявайте, е счетоводителски. Бюджетът има смисъл, когато са заложени цели, политики, които чрез разходите на държавата трябва да доведат до положителна промяна в обществото, в икономиката, в живота на хората. Вие си напасвате приходи и разходи, гледате на това като едно събиране и изваждане и бюджетът е Прокрустово ложе. Ако не знаете какво е – ложе, в което, който не се напасва вътре, му режат глава, ръце, крака. Вие режете жива плът от цели системи в държавата за сметка на хората и на услуги, които те не получават.
Говорите за фискалните си успехи. Слава Богу, България не е в позицията нито на Гърция, нито на повечето страни, които се нуждаят от финансова помощ, само че резултатите в края на мандата на господин Борисов ще бъдат 6 млрд. лв. минус от фискална гледна точка, тоест ще сте похарчили 6 млрд. лв. повече приблизително, отколкото сте събрали като приход. Сиреч, харчите на вересия, само че тези непокрити разходи кой ги плаща и кой ще ги плаща? Ами, всеки български гражданин, приблизително по 680 лв. на всеки жив човек в България – от бебето до най-възрастния човек.
По отношение на другите аспекти на това, което заявихте за данъците – знаете, че са увеличени и акцизите, и върху цигарите, и върху алкохола, само че не ги събирате. Ами данъкът върху лихвите по депозитите? Нали нямаше да вдигате данъци? Отчаян опит да съберете приходи в бюджета, който не сте сигурни, че ще можете да го закърпите, поради причините, които описах.
А вдигането на минималните осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица от 260 на 420 лв.? Това също е форма на данък. И на земеделските производители – от 65 лв. на 130 лв. до 240! А щяхте да въвеждате данък богатство, помните ли? Помните ли? А какво въведохте? Данък колиба! Така че вдигате данъците! Сиреч, нито едно от обещанията Ви не е изпълнено по същество.
И завещанието на господин Борисов на следващото правителство ще бъде по-беден народ, най-беден в Европейския съюз и през 2013 г., срината икономика и опразнена хазна. Това е наследството, за което ще отговаряте пред хората на изборите.
България се нуждае от промяна! Нуждае се от политическа промяна с ефективни държавни институции, които се отчитат на гражданите, и възстановяване на демократичния обществен живот; икономическа промяна, където държавата не е просто нощен пазач и счетоводител, а е активен фактор за икономическа политика и чрез управление на държавната собственост, и чрез създаване на условия за частната и свободна конкуренция за разлика от монополистичната политика, която провеждате; и държавата, която подкрепя инвестиции и особено дребния и средния бизнес и ограничава произвола на монополите чрез регулации. Това не го правите.
И разбира се, промяна социална, защото активна политика за пазара на труда е крайно необходима и ние ще я реализираме.
Фокусирана социална подкрепа на най-нуждаещите се и справедливост в данъчната политика, в събирането на данъците и в разпределението на приходите.
С едно изречение – България се нуждае да стане наистина европейска социална държава и това е в основата на нашия алтернативен бюджет, който ще предложи повече и реалистични приходи – до 1 милиард. Това е реалистична цел. И разходи, които постигат конкретни резултати за промяна в страната в посоки на заетост и ограничаване на безработицата, активни реални мерки срещу бедността, доходи за достоен живот, насърчаване на майчинството, грижи за младите хора и тяхното първо работно място и младежка политика и просвета, квалификация и наука.
Конкретните предложения ще внесем в Народното събрание за второ четене на Бюджет 2013, за да знаят българските граждани, че алтернатива има. Тя няма да е лесна, но тя е възможна.
Преди това, както ясно обосновах досега, ще гласуваме против последния бюджет на господин Бойко Борисов. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Реплики? Не виждам заявки за реплики.
Думата има народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще започна с един по-скоро методологичен въпрос, който има пряко отношение към оценките на този бюджет и към ефектите от него за България през следващата година.
Анализът на бюджетния процес през последните години разкрива една обща тенденция на значителни разлики между планираните макрорамки на отделните бюджети и реалните отчети за тяхното изпълнение в края на бюджетната година. Например за 2012 г. планираният брутен вътрешен продукт по текущи цени е 81,6 млрд. лв., а очакваният, коригираният до този момент, е 77,7 млрд. лв. Разликата е близо 4 млрд. лв. и до края на годината тази разлика със сигурност ще се увеличи.
Планираният растеж в бюджета за 2012 г. е 2,9%, а очакваният, коригираният растеж към настоящия момент е 1,2%, като се има предвид, че повечето оценки, включително и последните оценки на Европейската комисия от близките дни, са, че този най-важен макроикономически показател ще бъде значително по-голям. Тоест, тези оценки са значително по-песимистични – не повече от 1%.
Разликите между планираните и реалните бюджетни макрорамки могат да бъдат непреднамерени и резултат от лошо прогнозиране на макроравнище. Тези разлики обаче могат да бъдат и резултат от съзнателно разминаване на плановите бюджетни показатели с реалните възможности и процеси в българската икономика. По този начин се създава допълнителна гаранция за заложените в проекта бюджетни баланси. В този случай разликите между план и отчет се явяват като допълнителен, неявен бюджетен буфер, който се очаква да ограничи вероятността от провал на предвидените приходи и дефицита в бюджета.
Бюджет 2013 г. използва същия диференциран подход по отношение на макроикономическите показатели на бюджетната рамка. Заложени са по-високи прогнози за растежа, а разчетите за фискалните макропоказатели: приходи-разходи-дефицит, са направени на базата на по-ниски очаквания. С други думи – използват се два вида оценки за растежа: официална оценка, която е надута, нереалистична, и базова оценка, която е по-близо до действителните макроикономически процеси в страната.
Редно е да се каже, че има известна полза от прилагането на този двойствен диференциран подход. Ограничава се рискът от неизпълнение на бюджетните приходи и бюджетния баланс. За Бюджет 2013 г. базовият растеж, върху който са планирани бюджетните показатели, е 1-1,2%. Според официални и неофициални изявления на управляващите обаче бюджетът за 2013 г. е направен така, че да издържи дори и при нулев растеж. Планираният растеж за 2013 г. е 1,9%, а в абсолютен размер планираният брутен вътрешен продукт трябва да достигне 81,5 млрд. лв.
Прилагането на диференциран подход в бюджетното планиране е жонглиране с бюджетните числа. Този подход поставя под съмнение всички относителни бюджетни показатели, които се представят като процент от брутния вътрешен продукт. Например планираните за 2013 г. приходи от 30,5 млрд. лв. представляват 37,5% от планирания, нереалистичния, надутия размер на брутния вътрешен продукт, а не от реалистичния, базовия размер на брутния вътрешен продукт, който се използва като основа за определяне на планираните разходи. Когато дойде времето да отчитаме този бюджет, много вероятно е процентът на планираните приходи от реалния брутен вътрешен продукт да бъде над 40%.
Трябва да се отбележи, че диференцираният бюджетен подход при планирането на макроикономическите показатели засилва гаранциите за съхраняване на фискалната стабилност, но, забележете, не създава условия за ускоряване на икономическия растеж.
Приложеният подход на бюджетиране дава отговор на въпроса: коя е основната цел на бюджета – икономическият растеж или фискалната стабилност? Някои ще кажат: и двете. Това до известна степен може да е вярно, до известна степен да не е вярно. Бюджет 2013 г., както и предходните няколко бюджета, залагат на фискалната стабилност като основна цел. През последните години на криза стана ясно обаче, че фискалната стабилност и ниските данъчни ставки у нас не стимулират растежа. Фискалната стабилност не може да бъде самоцел, а средство за постигането на основната цел, а тя е растежът на икономиката. Фискалната стабилност е необходимо, но не достатъчно условие за постигането на тази цел.
Европейският съюз наказва страните, които имат прекомерен дефицит – тоест, когато нарушават фискалната стабилност. Европейският съюз обаче не наказва страните за липса на икономически растеж. Затова наказва народа, защото липсата на икономически растеж означава липса на работа, безпаричие и всички беди, произтичащи от това.
Анализът на Бюджет 2013 г. показа, че той ще бетонира незавидните ни позиции като най-стабилните бедняци в Европейския съюз, с тежка безработица, ниски доходи и липсата на каквито и да е перспективи за по-добър живот на милиони български граждани. Бюджет 2013 г. размразява пенсиите, но оставя замразени растежа на икономиката и доходите от труд. Увеличението на пенсиите не е обективен резултат от повишена икономическа активност. Това е популистки предизборен ход, който не се покрива с очакваните тенденции в осигурителната система.
По отношение на приходите и данъчната политика.
В това отношение предвидените приходи в бюджета от 30,5 млрд. лв. са нереалистични. Планираното увеличение спрямо 2012 г. е от 1,8 млрд. лв. и се формира главно от очакваното увеличение на приходите от данъци с 1,6 млрд. лв. Половината от очакваните данъчни приходи в размер на 800 млн. лв. се очаква да дойдат от по-големи приходи от ДДС. Тези очаквания не са убедителни, защото се основават на евентуално по-високо потребление главно на пенсионерите, на по-голямо нарастване на вноса и на по-високата инфлация през следващата година.
Анализът на бюджетните приходоизточници показва, че съществуват значителни резерви в повишаването на събираемостта, в ограничаването на сивата икономика и контрабандата на акцизни стоки. Оценките за тези резерви са между 800 милиона и 1 млрд. лв.
По отношение на разходите и приоритетите в бюджета.
В това отношение фискалните приоритети в Бюджет 2013 г. могат много лесно да бъдат определени, като се използва елементарен приоритетен индекс, който измерва какъв е процентът на увеличените приходи в отделните направления, как са разпределени онези 1,8 млрд. лв., които са в повече в сравнение с предходната година. Това е обективно и обяснимо, защото всеки човек определя своите приоритети по начина, по който разпределя допълнително очакваните пари, които ще му дойдат през следващата година.
Анализът на този индекс по основни бюджетни функции показва, че в началото на класацията са разходите за социално подпомагане и разходите за отбрана и сигурност. В тези два сектора общо са пренасочени близо 60% от допълнителните общи разходи. В същото време приоритетният индекс за образованието е 7%, а за здравеопазването – 4%. Това подреждане на приоритетите в бюджета показва, че приоритетната политика в Бюджет 2013 г. следва класическия подход на моркова и тоягата. Приоритетното разпределение на допълнителните приходи от 1,8 млрд. лв. потвърждава липсата на фискални стимули за икономически растеж и популисткия предизборен характер на този бюджет.
По отношение на бюджетния баланс.
Поради напрегнатия и несигурен характер на приходите, предвиденият дефицит от 1,1 млрд. лв. също е несигурен. Ако вместо планирания бюджетен растеж от 1,9%, се вземе базовият растеж около 1%, при който са изчислени приходите в бюджета и който е по-реалистичен, относителният дял на дефицита ще бъде значително по-голям от 1,3% от брутния вътрешен продукт.
В заключение искам да кажа, че този бюджет е бюджет на продължаващата депресия в българската икономика и задълбочаващата се бедност. Този бюджет не съдържа фискални мерки за стимулиране на икономическата активност за увеличаване на инвестициите, заетостта и доходите на милиони български граждани.
Бюджет 2013 г. се разминава със заложените в дългосрочните програми на Европейския съюз тенденции за растеж и заетост. Това разминаване със сигурност ще удължи времето на престоя на българската икономика във фазата на икономическата депресия. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров от името на Синята коалиция.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! Ние от Синята коалиция не можахме да разберем какво не хареса на господин Станишев този бюджет, при положение че той продължава всички лоши практики, които въведе тройната коалиция. Ако в момента нямаше смяна на табелките, никой нямаше да разбере, че е променена основната политика, която водеше тройната коалиция.
В края на мандата на едно правителство трябва да се каже кои важни реформи са направени и да се отчете резултатът от тях. Може би е направена административна реформа, може би е направена реформа в сектор „Сигурност”, може би е направена реформа в сектор „Здравеопазване”. Нищо такова! Има смяна на един министър с друг министър и нищо повече! Тези продънени кофи, през които изтичат стотици милиони левове, си останаха такива и никаква съществена промяна няма! За това е и целият проблем. Затова хората живеят зле, затова ставаме по-бедни и по-бедни.
Нека да теглим чертата. Това се прави в края на един мандат – тегли се чертата и се вижда какво е станало.
Да, фискалната стабилност е нещо добро, нещо, за което и Синята коалиция помогна със своите предложения – за фискални правила, за заем в подходящия момент. Но извън това – икономиката върви назад и назад. За периода на това правителство има 1 млрд. евро отлив на инвестиции. Един милиард евро са си отишли под формата на инвестиции от България за периода на мандата на това правителство. Има 386 хиляди загубени работни места, 386 хиляди души са станали от хора с работа безработни. Има повече от 200 хиляди фирми, които са изчезнали в мандата на това правителство.
На фона на всичко това ние от Синята коалиция очаквахме да чуем сериозни антикризисни мерки – как се овладява тази ситуация, какво се прави, как се създава заетост, как се увеличават доходи. Нищо подобно не видяхме! Дори и по-лошо – вместо това виждаме, че е станал устойчив ляв завой, който предлага правителството – ляв завой под формата на данък върху лихвите, ляв завой под формата на увеличаване на минималните осигурителни прагове, ляв завой под формата на увеличаване на максималния осигурителен доход, ляв завой под формата на отричане на плоския данък (една от най-успешните рационални десни политики, провеждани през последните години). Левият завой и левите мерки ли ще бъдат, уважаеми колеги от ГЕРБ, антикризисните мерки? Това ще доведе нещата до много по-лошо състояние, отколкото са в момента.
На следващо място, монополите вече правят каквото си искат. Ние за това много пъти предупреждавахме. Цените на горивата пораснаха без всякакви мерки от страна на държавата, от контролните органи, и се превърнаха в допълнителен баласт и пречка за развитие на икономиката. Държавата вече само регистрира, а от време на време някой министър със съвест задава въпрос и нищо повече. Монополите вече овладяха държавата и не виждаме начин в сегашното мнозинство тази картина да бъде променена. А монополите задушават и бизнеса, задушават и семейния бюджет, задушават и българския гражданин. Нищо не беше направено от ГЕРБ! Напротив, Вие толерирате и помогнахте монополите да станат по-силни и по-могъщи.
На следващо място, ще бъдат загубени стотици милиони европейски фондове. Извинявайте, колеги, ясно е – криза е, но да загубиш стотици милиони пари, които могат да бъдат взети – защото били обжалвани проекти, защото нямало проектна готовност, защото нямало подготовка…
Да, тук е ясна вината на тройната коалиция. Всички знаем за нея. Но точно това се очакваше от Вас. Може ли в тази криза, в тази бедност, в тази безработица, при тази липса на доходи да бъдат загубени стотици милиони от европейски фондове (по доклада на Сметната палата), които бяха свежият въздух, който можеше да помогне сега на българската икономика?! Стотици милиони – в регионалното развитие, в земеделската политика, околната среда и водите. Стотици милиони левове ще бъдат загубени от сегашното мнозинство.
Да, виждаме и напредъка, който има, виждаме и доброто, което е направено. Но крайната ни оценка е, че усвояемостта е далеч под желаната, и стотици милиони, които най-лесно можеха да бъдат взети, с които реално можеше да се помогне на хората, които не са обещания за утре, не са използвани и няма да дойдат в България поради липса на изграден капацитет и целенасочена политика.
На следващо място, колеги, най-важният въпрос, който си задават българските граждани, е как ще се справят това правителство и следващото, най-вече следващото правителство с 600 хиляди души безработица и стагниращи, намаляващи доходи в България?! Това е крайъгълният камък в момента. Около този въпрос трябваше да има много добре написана програма за подпомагане на малкия бизнес в България. Това трябваше да бъде акцентът на този бюджет и на всяко действие на правителството в момента. Защото заетостта се генерира именно от малкия бизнес в България. Вместо това този бизнес се изстисква и се унищожава под всякаква форма на натиск и допълнителни данъци и ограничения, които се налагат. Това е най-големият пропуск, който ние виждаме в бюджета – че малкият бизнес се унищожава, задушава, изчезва, вместо да бъде подпомогнат и да бъде крайъгълният камък, на който всичко политически партии, вероятно без левите, помагат и вземат мерки, правят предложения. Този пропуск не може да бъде компенсиран с нищо друго.
Колеги, нашата обща оценка е, че е твърде вероятно покрай предизборната ситуация, особено след средата на годината, че този бюджет ще има нужда от преработване, че ще има нужда от актуализация, ще има нужда да бъде приведен във вид, в който дефицитът да бъде намален. Тоест има опасност планираният дефицит да се окаже далеч по-голям и да загуби най-ценното, което имаме – финансовата стабилност. Защото разходите за нас са реални, докато приходите са много надценени. Има опасност дефицитът да е значително по-голям от това, което се планира и което ще постави България в трудно положение.
Най-накрая искам да кажа следното нещо от името на Синята коалиция. В началото на мандата премиерът Борисов каза, че за две-три години българските граждани ще достигнат средноевропейските доходи. Това обещание се хареса на много хора. Много хора за това гласуваха за ГЕРБ, защото искаха средноевропейски доходи. Сега, в края на мандата виждаме и правим следната констатация: няма го това обещание. То не се е случило. Не можем да се сравняваме с Гърция. Няма ги средноевропейските доходи. Без адекватна и рационална икономическа политика се вижда, че тези неща не се получават. Вместо да се доближаваме, ние се отдалечаваме от средноевропейските доходи. Този път е грешният път. Уважаеми колеги, това е левият път, а той винаги е грешен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Сидеров иска думата. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър на финансите, дами и господа народни представители! Обикновено когато се обсъжда бюджетът, се обсъждат проценти и дори части от процента. Аз искам да обърна внимание на самата философия на бюджета. Нашата гледна точка – на Партия „Атака”, винаги е била, че философията на бюджета е по-важна от перата в самия бюджет, за които обикновено се спори и няма значение дали ще се мръднат половин процент насам или натам. Важна е самата философия! Какво имам предвид?
Имам предвид, че България продължава да бъде колониална държава, дами и господа! Колониална държава означава, че всичко, което генерира печалба в България, което произвежда печалба и пари, е в чужди ръце, в ръце на чужди монополисти! Това е проблем, който съм поставял много време, много години. Поставих го и в началото на управлението на Партия ГЕРБ. Поставих го още в първите си изказвания, когато започваше този Парламент, с призива този модел да се промени. Имаше някакви знаци, някакви признаци, че този модел може да се промени, дори в изказванията на министър-председателя. Аз си спомням много добре как господин Борисов в началото на мандата (може би в началото на 2010 г.) много ясно и категорично изрази мнението си за електроразпределителните дружества – трите чужди компании – ЧЕЗ, ЕVN и Е.ОN, които той нарече направо колониални. Нарече ги изпомпвачи на печалба – не точно със същите, но с доста остри думи. Тогава се зарадвах и си казах: „Най-после един министър-председател на България, който вижда точно нещата и ги назовава така”. Оказа се обаче, че след това от думите на премиера до неговите действия и действието на правителството се появи голяма разлика, да не кажа – пропаст. Именно тази пропаст ни накара не само да се разграничим, но в момента да сме основните критици на продължаващия колониален модел на България. В България няма производство и продукт, който да се изнася и да носи печалба на страната. Всичко, което генерира печалба, е в ръцете на чужди монополисти. Вече споменах електроразпределителните дружества. Десетки пъти съм казал тук, от тази трибуна, че трябва да се прекрати концесията за златодобива – също чуждестранна фирма, направена по време на правителството на тук стоящата дясна партия.
Тези десетки милиарди, господин министър на финансите, които България губи, да ги върне в своята хазна. Това са реални пари, печалби, реални възможности, които ние не използваме. Тоест правителството на ГЕРБ, уви, продължи да утвърждава колониалния модел. Не смее да направи нито една стъпка към повече икономически и стопански суверенитет на държавата.
Стъпките, които това правителство прави, обикновено стигат до увеличаване на акциза на някоя стока, която е масова, както например цигарите, или пък облагане на депозитите, на лихвите по депозитите, както от догодина става. Това не са стъпки, които истински могат да раздвижат икономиката на държава като България. Това са начини за изтупване на брашнения чувал, както има такава фраза. Брашненият чувал в приказките обикновено е народът, който знаете, колкото и да го изтупваш все още пуска и пуска. Най-лесният начин да събираш пари е да увеличиш акцизите, ДДС-то да не го пипаш –да бъде равно за всички стоки. Това са всъщност основните приходи в хазната. Най-големите пера за приход в хазната са косвените данъци. Това не е нормална постройка в държава, която иска да просперира. Би трябвало от данъците на едрия капитал, от данъците на големия бизнес да се оформят най-големите постъпления в бюджета. Уви, това не е така.
В момента малкият човек, човекът от народа издържа всъщност бюджета с все по-намаляващите си възможности и доходи. Това е сбърканата картина, която ние искаме да се промени. Тя може да се промени с промени в данъчното законодателство, които ние предлагаме отдавна. Плоският данък, който беше въведен от предишното правителство, трябва да се промени, защото той е несправедлив спрямо широките социални слоеве.
Този данък, който беше въведен с идеята, че ще увеличи чуждите инвестициите и ще раздвижи нещата, оказа се, че не е така. Данните сочат, че нищо не се увеличи, нищо не се промени в тази посока – обратно. Да, знам, че веднага ще кажете: „Криза е!” Само че защо през тези три и половина, вече четвърта година не чухме един стойностен анализ на кризата, направен от представител на правителството – ясно да се каже кое причини кризата. Ние продължаваме да говорим за кризата като природно явление. Тази криза, на която в момента правителството се позовава, е предизвикана от Уолстрийт, знаете това много добре, господин Дянков. Предизвикана е от дерегулацията на финансовите пазари, от вакханалията, която настъпи в света с ипотечните кредити. Всъщност България не беше толкова засегната пряко от кризата, като криза на валутните спекулации, колкото като периферия на тази световна криза. Само че тази световна криза пък е причинена от сбърканата система в света. В света финансовата система е положена на куха постройка, наречена федерален резерв, за който много хора смятат, че това е Държавната национална банка на Щатите, а всъщност това е акционерно дружество от частни банки, което печати пари без покритие. Това става от десетки години.
Това са теми, по които българският парламент най-после трябва да се замисли, защото, ако осъзнаем тази истина, ще тръгнем и по пътя, по който можем да мислим за икономическото въздигане на България.
В момента България е завързана за тези рестрикции, които се изискват от нас – минимален дефицит, намаляване на държавния дълг, свиване, стягане на колана. При такива ниски доходи и при липса на действаща икономика, при липса на намаляващо потребление по-точно – това не може да бъде напредък, не може да бъде перспектива.
Ако не искаме да избягат още неколкостотин хиляди млади хора, ние трябва да обърнем модела. Моделът можем да обърнем, като започнем политика на въздигане на българската икономика.
Много често чувам от страна на така наречените „десни партии” загриженост за малкия бизнес. Драги колеги отдясно, къде е големият бизнес? Защо винаги пренебрегвате средния и големия бизнес в България и някак си още от 1990 година той беше зачеркнат като бизнес, който не трябва да е в български ръце, той трябва да е в някакви чужди ръце. Това го постигнахте! Защо не говорим за голям български бизнес? Защо не говорим за това, че в България вече няма чисто български банки – всички банки са клонове на чужди. Защо не говорим, че няма отрасъл, който да има нещо сериозно в него, някаква печалба и той да е в български ръце? Няма. На българските предприемачи им позволиха да останат с амбулантната търговия, с гаражите, с дюкянчетата и с услугите, и то една част от тях. Ако това ще е перспективата на България, ние сме категорично против, тъй като патриотичният поглед към икономиката предполага развитие и на български едър капитал, български банков капитал, български среден бизнес, който в момента вегетира –той е в агония. В момента той е изцяло зависим от държавни и общински поръчки, тоест от това, какво ще възложи министър-председателят или министрите на свои кръгове от фирми. Това не е истинска пазарна икономика и ние трябва да си даваме сметка за това.
България може да се замогне и тръгне напред, ако излезе от тясното разбиране, че светът е затворен само в Европейския съюз. Светът е много по-голям и възможности и шансове за развитие дебнат отвсякъде, имаше такъв филм. Много по-голям е светът от Европейския съюз, който в момента е в тежка криза. Самият Европейски съюз, силните в Европейския съюз не ги е грижа за държави като България. Потупват ни леко по рамото: „Да, добре, поддържайте ниския дефицит”. В България доходите са средно девет пъти по-ниски, тоест цената на труда, ако сравняваме минимална заплата или средно заплащане, то е девет пъти средно по ниско от средното в Европа. Нима ние сме девет пъти по нисши хора, господин финансов министър? Нима българинът заслужава да бъде девет пъти повече подценяван от един французин, белгиец, германец, италианец, включително от грък?
Напоследък Гърция се дава, като ужасен лош пример за държава, която е в много лошо състояние. В това много лошо състояние минималното заплащане в Гърция е 4,3 пъти по-голямо от българското. Продължават българи да стоят в Гърция и да работят там въпреки лошата картина, която ние чертаем и предупредителния пръст: внимавайте да не станем като Гърция. Българите, които продължават да гурбетчийстват там, казват: „Ами да станем като Гърция, защото там взимам 1000 евро, а като се върна в България, ще ми дават 300 лв. Да станем като Гърция”, казват те, присмиват се и иронизират изказванията на българските държавници и политици.
Нека да престанем да обявяваме България като финансово добре стояща държава, защото поддържала нисък дефицит и нисък държавен дълг, каквито са изискванията от Маастрихт. Нека да сравняваме нивото на доходите – това е основният исторически, философски въпрос на днешния ден. В момента мизерията, ниските доходи в България са порок номер едно и на това управление, и на предишните. Трябва да мислим за това как да го променим.
От „Атака” предложихме план-програма, с който казваме, че се налага рязко повишаване на минималния доход, на дохода, който се гарантира от правителството – минималната заплата да стане 1000 лв. Не 290, не 310. Докато говоря това, чух смях в залата и някаква ирония.
Дами и господа, защо ирония? Защо, когато това са 500 евро? Това, сравнено със средната европейска минимална заплата пак е по-ниско, но все пак се приближава, не е девет пъти по ниско, по-нормално е. Тогава вече българите биха се почувствали европейци. Ако минималната пенсия също тръгва от 500 лв. нагоре, тогава милиони българи биха казали, че това вече ни приближава до европейците.
Обяснението, че няма пари, също не е вярно. Господин Дянков, ще Ви изпратя материали на квалифицирани специалисти, учени, професори с титли, геолози, които гарантират и доказват, че в България златните залежи са за над 100 млрд. валута, в евро. Разбира се, много от тях не са разработени и могат да бъдат разработени. Какво правим, за да ги усвоим? Какво правим, за да получим възможност България да бъде наистина средноевропейска държава по доходи.
Това е реалност, това не е мит, не е фантазия, не е сън. Имаме златни залежи за стотици милиарди. Имаме и нефт, и газ, които, за съжаление, започват да се дават, но пак на концесия, на чужди фирми. Българската държава трябва да бъде не само изключителен собственик, но и само българската държава да добива своите природни богатства. Тогава, гарантирам Ви, ще се окаже, че всъщност имаме пари и за по-високи доходи, и за развитие на собствена икономика, високи технологии, образование и здравеопазване. Само че трябва да преодолеем психологическата бариера, трябва да преодолеем страха да не ни се скарат от някое посолство: „Ей, Вие, как така ще си добивате сами златото?! Чакайте, тук има американски компании, които веднага са готови да го направят. Откъде накъде Вие, българите, ще си добивате сами? Или пък ще добивате газ и нефт в Черноморския шелф. Това ще го направи „Шеврон”, това ще го направи някой, който се смята за монополист, господар в света в тази област”.
Ако излезем от тази психологическа бариера, преодолеем и това съобразяване, казвам Ви, България наистина може да бъде добре стояща държава в Европа и да престанем да виждаме тази картина, когато се срещаме с хората в страната, които да ме питат с безнадеждност в погледа: „Как се живее, господин Сидеров, със 150 лв. или с 200 лв. пенсия?” Аз да препращам въпроса към управляващата партия, при което обаче нейните представители бягат от отговора, защото няма какво да кажат. Не се живее! Няма как да се живее!
В момента с доходите, които са средно за българите, много от тях са под линията на реалния екзистенц минимум. Това се знае добре и от синдикати, и от политиците в парламента, и в правителството, но се правим, че си играем на доходи. Това е игра на живот, това не е реална политика. Дайте да направим така, че доходите да бъдат съобразени с реалните цени.
В момента, господин министър на финансите, редица стоки от първа необходимост – кашкавал, сирене, захар, мляко, които се купуват всеки ден, в Германия са по-евтини номинално, като стотинки, като левчета са по-евтини, отколкото в България, при положение че там имаме 10 или 12 пъти по-високи доходи средно. Добре, това нещо може ли да е нормална картина? Ние да се правим, че не съществува и да говорим за финансовата стабилност, тъй като имаме нисък дефицит. Ами дефицитът може да се сравни с пулса, с жизнените функции на един организъм. Те са най-хубави, най-нулеви са при мъртвото тяло. Там нямаш никакво движение.
Същото е и с една държава, която си направи нулев дефицит – всичко нулево. Той и Чаушеску беше направил нулев външният дълг. Изравни го дотам, че румънците, когато минаваш през страната, тогава бяха готови, дето се казва, за кутия цигари да продадат себе си и семейството. Това ли гоним, такава колониална форма ли гоним, или искаме истински просперитет? Нека да говорим най-после директно, открито, честно за бюджета, за финансите на България с истински стойности, с възможности, които има човек със сегашните си доходи, или невъзможностите, които има.
В крайна сметка, ние говорим за преразпределяне на 36 млрд. лв., ако не се лъжа, което е малко по-малко от личното богатство примерно на съдружника на Бил Гейтс – Пол Алън, на „Майкрософт”, той имаше 39 млрд. долара лично богатство.
Говорим за един нищожен брутен продукт. Ние трябва да правим възможното той да се увеличи и тогава вече да спорим за това къде, колко и повече. В момента с тази формула на свиване, на липса на реален истински икономически растеж, на липса на реална българска истинска икономика, на липса на реален български едър, среден и тогава малък, дребен бизнес, продължаваме нашето колониално съществуване и следващият бюджет, и по-следващият, който ще обсъждаме, нищо няма да промени, ако не променим основната формула – България да стане реално икономическа държава, която се грижи за своя истински икономически растеж, такъв какъвто й е необходим. Чак тогава можем да спорим истински върху бюджета – когато чуем хората да казват: „Да, парите, които получавам, ми стигат, за да живея нормално”. Те не искат луксове. Българинът отдавна се е отказал от високи претенции. Той иска тези пари да му стигат и да е сигурен за себе си и децата си. Ако постигнем това, тук, пред парламента, ще ни поставят паметни плочи. Нека да говорим за това, нека се стремим към това, нека да работим за това. Другото са политически надцаквания, които по никакъв начин няма да донесат добро на народа. Благодаря за вниманието.
Разчитам на Вашия разум най-после да проумеете, че трябва да излезем от колониалния модел на България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Сидеров.
Реплики? Няма.
За процедура – народният представител Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, като процедура моля за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приключване на точките от дневния ред за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И трите точки? Тоест и трите бюджета така, както сме ги гласували по дневния ред?
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, те са първа, втора и трета точка за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на времето на пленарното заседание до приключване на първото четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., първото четене на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. и първото четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.
Гласували 97 народни представители: за 80, против 12, въздържали се 5.
Предложението е прието.
По реда на записванията, следва изказване от независимите народни представители. Първи от тях е народният представител Димитър Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, по презумпция ежегодно парламентът приема най-важния политически закон – Законът за държавния бюджет, с който се решават или биха могли да бъдат решени много икономически проблеми на страната. Единствено този закон може да промени цялостната икономическа картина, може да промени финансовото състояние на всеки един гражданин, на всяка една община. В нашия случай това важи с още по-голяма сила, защото става въпрос за държава с много ниско ниво на външни инвестиции, с недостъпен или много скъп финансов ресурс и всъщност целият икономически живот в държавата се върти около събирането и разходването на парите чрез държавния бюджет.
През последните десетилетия, през по-голямата част на прехода, България съсредоточи вниманието си да следва политика на фискална дисциплина. Това беше обявено за фетиш и ние спазвахме този фетиш повече отколкото се очаква. Хубавото е обаче, че наистина тази финансова дисциплина научи държавата, че може да си позволи да харчи толкова, колкото има.
Какъв обаче е другият проблем? Какво се случва на практика? Приехме изключително ниски нива на преките данъци в България, но бюджетът разчита ли на тях? Бюджетът разчита преди всичко на косвените данъци – точно тези данъци, които отнемат от потреблението. Отнемайки от потреблението ние свиваме производството, свиваме търговията, свиваме инвестициите. Ние отново и сега с данъчните изменения от тази година искаме да въвеждаме ново облагане на вече обложени доходи, на това, което хората са спестили чрез влоговете си в банките.
Единната ставка на ДДС води до изнемогване на голяма част от хората в България, защото при изключително високия ръст на храните и лекарствата от последните няколко години беше нормално за тях да бъде въведена диференцирана ставка. Това го има в по-голямата част от страните в Европейския съюз. Ние все пак имаме една такава ставка и последните години показаха, че можем да я администрираме, и то без особен проблем. Такава диференцирана ставка следва да намали цените на стоките, които са от значение за физическото оцеляване на българските граждани. Ако въведем такава ставка и за книгите, това би могло да доведе до духовното съхранение на нацията ни, която и в тази сфера е в дълбока криза.
Второ, усвояването на средствата от еврофондовете, макар и засилено по темп през последните години, е такова, че за финансовия период до 2013 г. ще остане голяма сума неусвоени средства. Къде е ролята на държавата чрез бюджета? Тя трябва да намери адекватните средства, чрез които да задели необходимото финансиране и да даде гаранционни лостове на бенефициентите, които кандидатстват по различни проекти. Държавата трябва да осигури и собственото си кофинансиране на всички проекти.
Още един проблем, който бих искала да поставя пред Вас, специално господин вицепремиер и министър на финансите. В България имаме много малко ниво на чуждестранни инвестиции. Още по-малко са крупните инвестиции – тези, които получават сертификат за инвеститори клас „А”. Проблемът е, че дори за тези, които са получили сертификат за инвеститори клас „А”, държавата не е заделила адекватно количество средства в държавния бюджет, за да изпълни своята част от договорката, от обещанията към тези инвеститори.
Всичките неща, които изброих, просто са повод да покажем, че чрез бюджета може да се прави и друга политика.
Искам да завършва с още нещо. Смятам, че ние винаги залагаме изключително консервативен подход по отношение на приходите. В края на всяка следваща година се оказва, че те са повече от очакваното. Никога не достигаме максималната възможна сума и цифра позволен дефицит. Смятам, че поради тази причина ние тук трябва да търсим още известен резерв за стимулиране на икономиката ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Великов, заповядайте за реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда кратък с реплика към моя колега, който добре се изказа – „много добър бюджет”. Ние постоянно подкрепяме правителството на ГЕРБ, защото така сме заявили и ще го направим и този път.
Не можем да не кажем нашите притеснения, защото в този бюджет аз виждам едно притеснение в областта на Военното министерство. Не можеш да заделяш 9% за Военното министерство, защото имаме съмнения, че с тази политика на Военното министерство ще бъде напомпана икономиката на друга държава.
Уважаеми господин вицепремиер, в момент на криза, когато нашата страна се нуждае от допълнителни средства за мощ на нашата икономика, вместо Вие да разпределите допълнителни средства в областта на туризма, в областта на жп, ние сме изправени пред това да помпаме икономиката на други държави чрез закупуване на нещо, което де факто няма да увеличи икономическата мощ на нашата страна.
Господин Чукарски, понеже днес ние поискахме оставката на един висш държавен служител точно за такава работа, която той осъществява против интересите на нашето общество, чудя се дали днес не трябваше да поискаме оставката на друг човек, който е направил този бюджет, защото това е един бюджет на отчаянието, бюджет, който няма да реши икономиката на страната ни!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Господин Иванов, заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо председател, колеги! Господин Чукарски, много хубаво говорихте за диференциране на ставката по ДДС, само не Ви ли прави впечатление, че в продължение на вече четвърти бюджет в този парламент се вкарват предложения за промяна на Закона за ДДС и постоянно се отхвърлят. Предложенията бяха точно за диференцирана ставка, особено за диференцирана ставката на някои области, мисля, последно Синята коалиция го внесе – за лекарствата и храните. И други са внасяли предложения. Това е съзнателна политика.
Вие не казахте обаче, че обикновено от Финансовото министерство болшинството отговарят как се отварят едни големи дупки и как ще бъде източено ДДС по този начин и откъде ще се върнат парите. Да, винаги го има този отговор и се повтаря година след година.
Проблемът е, че този отговор не е валиден за лекарствата, защото специално за лекарствата има ясен списък кое е лекарство и кое не е.
Предлагам, господин Чукарски, да ни подкрепите, защото ние ще внесем отново предложение за намаляване на ДДС на лекарствата на нула процента.
Откъде ще вземат парите? Ами като се преразгледа например безумната политика, и тук може би финансовият министър ще ни подкрепи, в областта на Закона за тютюнопушенето, откъдето фискът ще загуби наистина адски много пари, а безработицата ще се увеличи поне с 50 хил. души. (Оживление и възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Репликите са интересни и аз ще започна с тази на господин Стоян Иванов.
Господин Иванов, ще подкрепя Ваше предложение за въвеждане на диференцирани ставки. Съвсем ясно е, когато не е зададена политиката на служителите в Министерството на финансите с искане за въвеждане на диференцирани ставки, те да гледат как ще им е по-лесно. По-лесно им е да има единна ставка и те да си препечатват бюджета с малки корекции от година на година.
Второто, което постави господин Великов. Господин Великов, въпросът за искането на оставките не стои в момента. Оттук нататък влизаме в предизборен период и смятам, че суверенът е този, който ще решава въпроса кой ще управлява и кой не.
Що се отнася до самолетите, що се отнася до това неимоверно високо увеличение, би трябвало да бъде видяно на друго място. Когато има макар и минимален ръст, той трябва да излезе от някое стълбче, да се види къде е, в коя сфера. Оказва се, че девет стълбчета с 1% ръст, даже и повече, е взело Министерството на отбраната.
Искам да Ви кажа, че може би най-модерните самолети на Балканския полуостров има Гърция. Точно тези самолети с техните скъпи крила, купени от други икономики, налети в други държави, доведоха Гърция до настоящия фалит. Точно затова искам да се обърна към Вас: колеги, не допускайте, когато дойде моментът, да бъдат утвърждавани средства за такива огромни военни доставки! Ако те са за превъоръжаване на Българската армия, от български заводи производители с друго въоръжаване, което се произвежда тук и се плащат заплати и осигуровки, и данъци, и ДДС – това е коренно различно.
Надявам се, колеги, наистина този дебат да доведе до промяна във визията, в облика на държавния бюджет, когато влезе в залата за второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващият записан за изказване е господин Татарски. Заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След общите изказвания по бюджета ще се опитам да направя коментар върху две части от него, които макар и да не са най-приоритетни, не са по-маловажни. Това е именно частта за общинските бюджети и бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Когато говорим за общински бюджети, винаги трябва да имаме предвид и позицията на общините, защото все пак ние живеем там, пък и той е инструментариум и предпоставка за развитие на нашите общини, на нашите райони, за подобряване средата на живот, сигурността и спокойствието на нашите граждани. Смятам, че тази част от бюджета е изключително важна и затова с удовлетворение виждам, че голяма част от исканията, които общините са представили на срещата и в подписания протокол за разногласие между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините, са изпълнени.
Уважаеми колеги, за първи път от четири години насам имаме един реален ръст на средствата, предвидени за общините. Три поредни години размерът на средствата е около 3 млрд. 700 млн. лв. За първи път тази година имаме увеличение с около 430 милиона, което увеличение ще даде малко спокойствие, глътка въздух на общините да преодолеят проблемите, които имат в момента, свързани с кризата и всички други текущи задачи, които трябва да решават. Искам да отбележа, че в тези 428 милиона увеличение има 90 милиона увеличение на разходите на делегираните от държавата дейности. Казвам го неслучайно, защото самите общини в протокола искат малко по-малка стойност, а именно 85 млн. лв. увеличение, докато в бюджета виждаме малко по-голямо увеличение. Това, разбира се, е добре, но не е достатъчно.
Друг важен момент от бюджета на общините са средствата за капиталови разходи. Винаги оплакванията са в тази посока, че няма достатъчно пари за ремонт на пътища, за зимно поддържане, за капитално строителство. Сега в тази посока виждаме едно, макар и недостатъчно, но все пак значително увеличение – близо с 5 милиона се увеличава трансферът за зимното поддържане, за ремонт на общинската пътна инфраструктура средствата се увеличават със 7,5 милиона. Общо целевата субсидия за капиталови разходи в бюджета е със 101 милиона по-голяма от тази, която беше за 2012 г. Общата изравнителна субсидия се задържа на същото ниво от 2012 г.
Колеги, обръщам внимание на този факт, защото чрез тези средства в общата изравнителна субсидия общините могат да покриват разходи, с които да компенсират донякъде недостатъчното финансиране за определени функции и дейности. Донякъде тези средства намаляват разликата във възможностите на по-богатите и по-бедните общини. За съжаление, в тазгодишния бюджет ние нямаме увеличение на общата изравнителна субсидия.
Господин Дянков, държа да отбележа, че в момента тази стойност в рамките на закона е над 10% от стойността на собствените приходи към предходната година, но не мога да разбера защо за пореден път санкционираме изрядните общини с разделянето им в две категории – тези, които са с по-добри показатели, отново са наказани и за тях изравнителната субсидия е по-малка, а Вие прокламирахте толериране, подпомагане, стимулиране на финансово изрядните общини?! За съжаление, в този бюджет не го виждам. Смятам, че точно тук това можеше да се направи, или поне в частта, която е за капиталови разходи, да се предвидят допълнително целеви средства за общините, които спазват добра финансова дисциплина.
Тук искам да отбележа, че относителният дял на общинските разходи към брутния вътрешен продукт, тази година спрямо миналата година, се увеличава от 4,8 на 5,1 на сто, към консолидираната фискална програма също се увеличава от 12,8 на 13,4 на сто. Това са важни показатели, които показват, че все пак финансовото състояние на общините се подобрява.
Може би трябва да спомена, че като цяло за този период и най-вече следващата 2013 година се увеличават всички разходи и стандарти за делегирани от държавата дейности. Най-много те са в социалните дейности – 10%, за културата близо 9%, за образованието – 5%. Променят се и натуралните показатели в съответствие с предложенията на съответните първостепенни разпоредители в съответствие с новите бройки детски ясли, социални институции, музеи, детски градини. Така че в тази посока имаме чувствително увеличение, а като цяло за общините във функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда” са предвидени 321,8 млн. лв. и са насочени най-вече към благоустройствени дейности и комунално стопанство в населените места.
Уважаеми колеги, тук не трябва да игнорираме и възможностите, които се откриха пред нашите български общини чрез средствата от европейските програми и най-вече Оперативна програма „Регионално развитие”. Искам да спомена няколко факта, които говорят красноречиво. Тук трябва да отдадем дължимото и на българските общини, на местните власти, че активно се включиха и активно се възползват от възможностите, които им дава програмата.
Ще спомена няколко факта. Има реализирани 228 проекта, 298 градини и училища са обновени, има 15 проекта за обновяване на градска среда, 48 обновени читалища, 36 социални домове, рехабилитирани и реконструирани са 372 км общински пътища, изпълнени са пет проекта за подкрепа на туризма. Така че ефективното използване на средствата по тази оперативна програма е още една възможност, която българските общини много ефективно използват, и това трябва да се има предвид.
Сега отивам на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото средствата, които са предвидени и ще бъдат изхарчени за инфраструктура, са гаранция за икономическото развитие на нашата държава. В бюджета са посочени целите, които преследваме с изпълнението му.
Ще си позволя да цитирам някои от тях, защото смятам, че са много важни средствата, които са предвидени в републиканския бюджет, и възможностите, които дава Оперативна програма „Регионално развитие”, за да могат целите да бъдат изпълнени. Ще се спра конкретно на някои от тях. Споменахме вече за създаването на предпоставки за намаляване на различията между общините, между регионите и вътре в самите региони – един основен проблем, който макар и с недостатъчни средства като възможности в този бюджет, но има стремеж различието да бъде преодоляно; създаване на условия за трансгранично икономическо сътрудничество чрез програмите за териториално сътрудничество; ускорено изграждане на магистралите и интеграция на националната пътна мрежа с европейската транспортна инфраструктура.
Уважаеми колеги, каквото и да говорим, каквито и упреци да има от изказалите се досега, точно в тези две части на бюджета нямаше критика. Една от политиките, които българското правителство през последните години изпълнява успешно, е изграждането на инфраструктура – не само транспортната инфраструктура, но най-вече тя. Не искам да изреждам колко пътища, колко километри, какви обекти са изпълнени по тази мярка.
Много важен въпрос, който е намерил отражение в бюджета за 2013 г., това е подобряване ефективността на ВиК системите и качеството на услугите.
През тази година се изработват регионалните мастер планове за водния сектор и продължават процедурите по изграждането на основни части на водната инфраструктура – специално за водоснабдяване, каквито са язовирите „Нейковци”, „Пловдивци”, „Луда Яна”, както и ремонта на „Студена”. Разбира се, тук се използват средства и от оперативните програми.
Друга важна програма и политика е по отношение на свлачищата – превенция, свлачища, ерозия, абразия. Наистина средствата, предвидени по бюджета на министерството, не са достатъчни, те са малко – 1 млн. 800 хил. лв., но, колеги, да не забравяме, че имаме взаимни споразумения за три големи проекта на стойност 89 млн. лв. за корекция на реките Русенски Лом, при Силистра на Дунав и Поморие – това не е малък ресурс.
Освен това по Оперативна програма „Регионално развитие” са сключени договори и в процес на реализация са проекти за 24 милиона, така че това не са малко средства. Независимо от проблемите, които съществуват в тази сфера, смятам, че при едно активно отношение на държавата и на общините, и ефективно използване на тези средства това не е малък ресурс, който, ако бъде използван както трябва, би решил до голяма степен проблема със свлачищата.
Друга важна политика, която е в програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е създаване на условия за подобряване състоянието на жилищния сграден фонд. Искам само да кажа, че освен средствата, които са символични – 105 хил. лв. за ромите, имаме 63 млн. лв. във Фонда за енергийно обновяване на българските жилища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че, колеги, възможности има. Въпрос е на ефективно използване на средствата, които са заложени в бюджета и по европейските програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Татарски.
Реплики?
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (Атака): Колеги, госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Ще репликирам господин Татарски относно неговото изказване за средствата, които са отделени по Бюджет 2013 г. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз и моите колеги смятаме, че те са крайно недостатъчни и по никакъв начин не подсигуряват амбициите, които има Министерството на регионалното развитие и благоустройството за следващата година.
Що се отнася за жилищната политика в последните три години, бяхме свидетели на една амбициозна програма, която не се случи по никакъв начин и виждайки разпределението на финансите в бюджета, за мен е гарантирано един голям неуспех на жилищната политика.
Многократно с господин Дянков и с представители на Министерството на финансите сме разговаряли, че за да имаме една успешна, с дълготрайно развитие жилищна политика в България, трябва да бъде създаден финансов фонд за подпомагане на жилищната политика в страната. Програмата, за която се говори в продължение на три години за саниране на сградния фонд в страната – 63 млн. лв., най-вероятно няма да успее да бъде усвоена успешно поради простия факт, че във всяка жилищна сграда има социално слаби, пенсионери и бедни хора. Точно тук е мястото на държавата и нейната роля да осигури финансиране с цел подпомагане на тези средства, за да може най-накрая нашият сграден фонд да тръгне да се подобрява и да отлепим от това последно място по сграден фонд в нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Татарски, за мен истината е малко по-различна. Истината е, че този бюджет е почти равнозначен на природно бедствие в България.
Аз, честно казано, очаквах нещо по-различно като бюджет, макар че няма как практически да очаквам нещо по-различно, при условие че от 20 години насам самата философия на финансовото управление на тази страна е сбъркана.
Аз съм разочарован, защото след пет години криза, когато хората едва свързват двата края, ние продължаваме тук, в тази сграда, по предложение на финансовия министър и министерството да правим един бюджети, които са в ущърб на хората. Трябва да Ви кажа, че този бюджет товари само и единствено обикновените българи, удря спестяванията им. То не бяха нови данъци, такси, увеличени глоби и така нататък. Аз питам: докога?!
Ето защо като представител на коалиция, а не на Европейския съюз в България, ще предложа категорично, заедно с господин Стоян Иванов, нулева такса ДДС за лекарствата. Ще го предложа, въпреки че много добре знам, че има директива от Европейския съюз, която не позволява такса ДДС да бъде под 5%, но ще го предложа, за да разберат хората, че не само това правителство, а и самото ни влизане в Европейския съюз беше огромна грешка. Защото този Европейски съюз, под чието командване сме ние, практически ощетява хората и забранява на нас като законодатели да се погрижим за тях, като им осигурим по-евтини лекарства.
Що се отнася до самото управление на финансите в България сега, ако питате мен, след Втората световна война това е най-голямата национална трагедия, която се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Няма да говоря за лекарства, както и преди малко не говорих за лекарства. Разбирам защо се използва тази възможност.
По отношение на жилищата – господин Пехливанов не го виждам, но България получи специална награда от ООН преди две години за политиката си по отношение обновяването на жилищния фонд. Казах, че средствата са крайно недостатъчни, но държавата не може да се грижи за жилищата на всички нас. Ние трябва да се погрижим сами за тях. Този фонд, който е създаден за жилищно обновяване и подпомага програмата с бюджет от 50 млн. лв. за енергийно обновяване, е стъпка в тази посока.
Господин Гумнеров, много можем с Вас да си говорим по общите части на бюджета, но не ми е това темата, а иначе напълно споделям, че трябва да се обърне повече внимание на икономическата част на този бюджет, защото все отнякъде трябва да дойдат парите. Колкото имаме – толкова ще харчим! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващото изказване – господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, известен икономист преди време бе казал, че който чете бюджетите, може да предсказва бъдещето. Да се опитаме да го направим и с Вас!
За четвърта поредна година правителството ни предоставя проектобюджет, в който отсъства съдържание. Не са ясни целите, няма адекватни политики, нито мерки за тяхното изпълнение. В този аспект даже е по-лесно да се коментира какво отсъства в проектобюджета, в който числата определено доминират над съдържанието.
По отношение на макрорамката. Тя показва, че българската икономика ще продължи да се възстановя изключително бавно. Посочен е оптимистичен, но не нереален растеж: запазване нивото на безработица; ново намаляване на заетостта; очаквания за ускоряване на инфлационния натиск; ниво на чуждестранни инвестиции приблизително колкото тази година; почти същото ниво на публични инвестиции.
По отношение на целите. Водеща цел, която съставителите извеждат на преден план, е продължаването на фискалната консолидация. Бюджетният дефицит обаче остава на ниво от 1,3, колкото е планираният тази година, и на по-високо ниво очаквания за изпълнение тази година. Правителственият дълг ще продължи да расте. При тези основни допускания не става ясно къде е консолидацията.
Втората основна цел е приоритизирането на разходите към сектори, които насърчават икономическия растеж. Като единствен аргумент в тази насока е посочено 5-процентното увеличение на разходните стандарти за издръжка на един ученик. Това – добре, но ефектите от тази мярка са дългосрочни. Други мерки, които да повлияят позитивно на текущата стопанска среда, аз не открих.
Впрочем обяснението с кризата продължава да доминира, но въпреки това не са заложени каквито и да са антициклични мерки или инструменти, нямаше такива и в предходни години. Отсъстват и други политики, насочени към проактивно въздействие върху инвестиционния и стопански климат, не личат мерки за въздействие върху пазара на труда.
По отношение на правителствената пропаганда. Положителните страни на проектобюджета според правителствените говорители са повишаването на доходите и големината на бюджета – най-големият бюджет в историята. Подоходната политика е твърде плаха, особено на фона на прогнозираната 3,4% инфлация за следващата година, тоест на фона на поредното намаляване на реалните доходи на хората. Що се касае до големината, то всички бюджети след 1997 г. насам са най-големи в историята, с изключение на последните три бюджета, които остават номинално по-ниски или около бюджета от 2008 г., с една съществена разлика: докато през 2008 г. измервахме големината на бюджета по приходите, сега мерим големината му по разходите. През 2008 г. имахме 2 млрд. лв. излишък, а за следващата година – 1 млрд. лв. дефицит.
По отношение на приходите, предвижда се ръст от 1,8 млрд. лв., приблизително толкова, колкото се очертава да бъде номиналният ръст на икономиката – 1,9% реален растеж плюс 3,4% инфлация дават приблизително същото нарастване, както и приходите в бюджета. В този аспект правителството вече четвърта година демонстрира основната си слабост – да събира приходи. Тук беше казано колко изостава събираемостта като относителен дял спрямо кризисната
2009 г. Не смея да говоря за годините преди това, тоест не е уместно да говоря за годините преди това. Не беше споменато, но акцентирам, че днес вече данъчното облагане е значително по-високо – и по отношение на акцизите върху горива, цигари, както и редица второстепенни данъци – върху хазарт, застрахователни премии, лихви по депозити, местни данъци и така нататък.
По отношение на разходите. Единствената съществена разлика в разходите по текущия бюджет е предвиденото индексиране на пенсиите с неясен процент на инфлация и различия по групи пенсионери. Обичайно индексирането на доходите се прави на годишна база, а ако инфлацията е по-висока – и на по-кратки периоди. Да се индексира на четиригодишен период, този период да съвпада с политическия цикъл и управляващите да твърдят, че това няма нищо общо с изборите, дори не е смешно, то е обидно за всички здравомислещи граждани.
По отношение на дълга и резервите, след като намали фискалните резерви до санитарния минимум, през следващата година правителството ще продължи да увеличава правителствения дълг. Очертава се в рамките на мандата фискалната позиция да се влоши с около 6 млрд. лв. за сметка на увеличение на дълга и/или намаление на резерва. Това е цената на управлението на ГЕРБ – първото управление след кризата от 1996 г., което не подобрява фискалната позиция, а я влошава.
По отношение на контрола, за пореден път не се предвиждат никакви реформи в публичния сектор и неговите водещи звена, не се подобряват системите за финансово управление и контрол, прилагането на програмните бюджети остава на равнище благопожелания.
И още едно обобщение. За трите цели години на управление на настоящото правителство – 2010-а, 2011-а и настоящата 2012 г., общата сума на извършените разходи по консолидирания бюджет се очертава да достигне 83 млрд. лв. Осемдесет и три милиарда лева, при реализиран за тези три години сумарен бюджетен дефицит 5 млрд. лв. За сравнение, през 2006-а, 2007-а и 2008 г. предходното правителство извърши разходи в размер на 65 млрд. лв., при сумарен бюджетен излишък над 5 млрд. лв. Както виждате, разликата в бюджетните салда е още по-фрапантна, отколкото дори разликата в разходите. Казвам това като нагледна илюстрация кой какво отношение има към приходи, разходи и отговорността към поколенията.
Сега да се върнем към началния въпрос: какво бъдеще е закодирано в този проектобюджет? Тъй като не бих искал да правя мрачни обобщения, ще завърша с една добра новина: все пак това е последният бюджет на това мнозинство. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин отсъстващ министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Орешарски, аз категорично няма да подкрепя и ще гласувам „против” този проектобюджет. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.) Защото това е поредният бюджет, който обрича на нищета и мизерия българските граждани и все повече задълбочава обедняването на хората.
Господин Орешарски, бих искал да чуя повече от Вас относно бъдещето на българските граждани, което предвижда този бюджет. Освен че той не е социален и справедлив, си задавам и въпроса до каква степен е законосъобразен. В чл. 6 в таблицата странно защо се появява един ред 37 в първостепенните разпоредители на бюджетни средства, който включва Централната избирателна комисия като такава. Много бих искал аз или Вие да зададем въпрос на министъра на финансите: има ли нещо, което народните представители да не знаят? Защо се появява нов първостепенен разпоредител на бюджетни средства в законопроекта, който днес ще гласуваме, при положение че той не съществува към този момент в юридическия мир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Господин Орешарски, желаете ли дуплика? Полага Ви се.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
В интерес на истината, за да се вместя във времето, спестих най-важните заключения.
Сега, ако тръгна отзад напред, бих искал да отговоря на репликата. Ще кажа, че въвеждането на нови първостепенни разпоредители и разширяването им – без да съм запознат в детайли с казуса, е лоша практика. Тъй като обаче властите през последните години толкова много лоши практики усвоиха, едва ли това е най-впечатляващото.
По отношение на основния извод – какво е бъдещето, наистина ми е мрачно да коментирам. Бъдещето е на страна, която хем е в добри фискални позиции, хем ще продължи да работи практически без фискални резерви и ще зависи много повече, отколкото през последните десетина години, от конюнктурата на международните пазари – това ще разбере следващото правителство, когато ще се опита да рефинансира големия дълг, който излиза през 2015 г. Тогава ще преповторим дебатите от тази пролет, когато имаше реална опасност да не можем да заемем пари от международните пазари.
Между многото други негативни последици може би уязвимостта ни към фискалната позиция е най-неприятната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващият записан за изказване е господин Хасан Адемов.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният Бюджет 2013 е концентриран израз на неспособността на управляващите от ГЕРБ да се справят с предизвикателствата на кризата и да предложат обществено приемливи финансови решения.
Като цяло макрорамката е подчинена на фискалните правила на Пакта за финансова стабилност, които са заложени в Закона за устройство на държавния бюджет.
Основните и вече станали традиционни характеристики на бюджетите на ГЕРБ са: на първо място – бюджетен дефицит, на следващо място – намаляване на фискалните резерви, на трето място – продължаваща тенденция за увеличаване на правителствения дълг.
Като червена нишка през философията на Бюджет 2013 преминава решението за рекордно увеличение на разходите общо с 1 млрд. 800 милиона без ясни гаранции за събираемост на приходите, без надежди за буфери при неизпълнение на приходната част.
Внимателният анализ на структурата на разходите показва отчетлива тенденция за ръст на плащания по линия на социалния вектор, както и на силовите ведомства, а на останалите – за всекиму по малко на остатъчен принцип.
Сякаш от само себе си се налага метафората за моркова и тоягата. Оставаме с впечатлението, че в предизборна година силата на аргументите се подменя с аргументи на силата и така се моделират определен тип очаквания, като се създават виртуални реалности.
Традиционните оправдания и обяснения в хода на дискусиите по обсъждане на Бюджет 2013 са свързани с кризата, с посочване на потенциалния виновник, с наследството от предишни управления. За огромно съжаление ГЕРБ пропусна възможността в условия на криза да извърши или да доведе докрай необходимите реформи във всички сектори от гледна точка рационализиране и оптимизиране на публичните разходи в контекста на европейската стратегия 2020.
Дори с непопулярни финансови мерки може да се постигнат по-ефективни резултати. Обратно, увеличение на разходите и наливане на пари в нереформирани сектори не е гаранция за ефективно управление.
Има няколко важни въпроси, които търсят своите отговори в предложения проект.
На първо място – защо въпреки рекордно увеличените разходи във всички министерства и ведомства има недоволство, има напрежение и искане за повече пари?
На второ място – защо все още сме много далече от обещаните средноевропейски доходи и трябва ли да вярваме на обещанието, че през следващата година вече няма да бъдем последни по доходи в Европейския съюз?
На трето място – защо шумно рекламираното диференцирано повишение на пенсиите има за цел да компенсира хармонизираната инфлация, а не търси възможност и за увеличение?
Предизборният флирт с пенсионерите лесно може да бъде обяснен със странното съвпадение на закъснялата индексация, с политическата цикличност на изборите. Всяко друго обяснение е наивно, тъжно и обидно, още повече че опитът за възстановяване на покупателната способност до нива на предишни периоди е в противоречие с осигурителните принципи.
На следващо място – защо минималната пенсия в почти фалирала Гърция е в пъти по-висока от максималната пенсия във финансово стабилна България?
На пето място – защо изхарчените близо 660 милиона по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не доведоха до по-добра квалификация, до по-добра конкурентоспособност и увеличаване на устойчивата заетост? Защо въпреки взетите мерки безработицата расте, а коефициентът на заетост намалява? Защо младежката безработица е в пъти по-висока от средноевропейската? Защо липсва анализ на структурните и качествените характеристики на феномена „безработица” и заетостта в контекста на европейските измерения? Защо вече четвърта година активните мерки на пазара на труда се финансират с обидните 0,9% от брутния вътрешен продукт?
Ние от ДПС винаги сме настоявали за надеждни стимули за икономически растеж, иновации, технологично обновление, които да доведат до устойчива заетост, по-високи доходи, по-високи приходи в данъчната и осигурителната система и като резултат – по-високи нива на социална защита. Всеки друг подход е подвластен на принципите: „дайте да дадем, ако може все повече, ако може някак си поравно и на калпак” и не на последно място – по волята единствено и само на управляващите.
В здравеопазването все по-тъжно звучат акордите на „Рапсодия в бяло” по правило несръчно дирижирани и все по-често заглушавани от рефрена „Къде са парите на осигурените?” или колко още трябват, за да се спре стремителната атака на успешно сатанизираните български лекари към Терминал 1 и Терминал 2.
Абсурден изглежда призивът на управляващите „пари срещу реформи”, защото именно тяхно задължение е да променят структурата, така че да не се наливат пари в каца без дъно. Крайно време е да се спре стрелбата с халосни патрони от ведомството на тежката артилерия в системата, защото не общинското здравеопазване и болничните мениджъри са главният проблем, а некомпетентното управление и непознаването в детайли на истинските проблеми.
Уважаеми дами и господа, ГЕРБ дойде на власт с очаквания и надежди за европейско развитие на България. За съжаление не остана нито надежда, нито способност за положителна промяна. Огромната пропаганда и нестихващият повсеместен популизъм не могат да заменят липсата на професионализъм и инерционен подход в управлението. Когато тракането на празния хладилник и телевизора са в негласно съревнование, изходът е един – заместване на очакванията и надеждите с промяна и не след 60 години, както каза премиерът, а само след осем месеца! (Единични ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, бил съм на много дебати по бюджета и първото нещо, което искам да кажа е, че в последните четири години те се обезличиха до степен, която не съм предполагал, че може да бъде достигната. Няма ги министрите, няма го потящия се министър-председател, притеснен, защото моли Народното събрание да му одобри сметката, да му одобри парите, няма ги министрите, които бранят бюджетите си, няма никой! Четири години пълно обезличаване на Народното събрание!
Ние в момента провеждаме един абсолютно формално обсъждан бюджет – едно говорене, което за съжаление става все по-празно, и все по-празно, най-вече откъм съдържателна гледна точка.
Аз ще кажа, че бюджетът има едно сериозно достойнство и то е, че запазва бюджетната стабилност, отговаря на фискалната макрорамка и на изискванията, които Европейският съюз иска да се спазват от страните, за да не се допуска криза във финансите на страната. Никой не може да отрече това!
Горе-долу това е единственото достойнство на бюджета, че не разваля това, което беше направено през 1997 г.! Оттогава насам всички правителства обаче, криво-ляво някак си, това нещо са го спазвали – някои по-добре, заради конюнктурата, отделяли са повече пари, други – по-зле. Ето това нещо успяват да направят и в този кабинет! И толкоз.
Аз разбирам много добре защо не могат да дойдат критики сериозни от лявата страна и от страната на Движението за права и свободи. Да ставаш тук и да казваш, да даваш да се разбере, че разбираш какво трябва да се направи, пък да не можеш да обясниш защо осем години или четири години си управлявал, пък не си го направил, е много слаба позиция.
Истината е, че този бюджет по структурата на своите разходи е същият, както системата на данъчното облагане, и структурата на приходите му е същата, както в годините на управлението на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция с една разлика, че има пълзящи покачвания на определени данъци и осигурителни вноски. Това се е случило и то е било все в посока на приемане на леви идеи за промени. Това беше казано и от Мартин Димитров. Това е цялата разлика. Няма нищо съществено.
И тук, ако говорим за сериозна реформа, ако говорим за сериозна реформа – това, което трябваше да отчете управлението, е в условия на тежка криза, че не са се регистрирали близо 300 хиляди фирми в България, изчезнали са от полезрението на данъчното облагане; че се е вдигнала високо бариерата на бедността и под нея са пропаднали нови десетки и стотици хиляди български семейства; че тази система на облагане на доходите и на осигуровките очевидно не е поносима за определени слоеве от населението и за икономиката на страната. Това трябваше да отчете, ако беше ангажирано с антикризисна програма!
Това нещо не е направено. То изискваше много сериозна, много смела данъчна промяна – промяна и на осигурителните вноски, изобщо много радикално пипане на бюджетната сметка на страната. Да не говоря за още по-смели неща, които трябваше да се мислят, за да може България да излезе от коловоза, в който беше вкарана в едни благоприятни години, с благоприятна конюнктура, и да реагира наистина с антикризисна бюджетна политика. Няма я новата система от данъци. Няма преоценяване и преценка на това, че тези данъци са довели до огромни заличавания на българска икономика. Няма ги тези заключения, за съжаление. Това не е направено в този бюджет.
Сега аз, като чувам от БСП и от ДПС как знаят какво трябва да се направи, се питам: защо не са го направили, като бяха на власт?! Защо не го направихте Вие? Защо не променихте тези работи?
Всички казвате: „Пълнят се каци без дъно.” Да, огромни нереформирани сектори. Министър-председателят казва: половината са чантаджии в МВР. Защо не ги махнат тези чантаджии?!
Ето, аз излязох тук, представих становището на ДАНС. Казах, че там е осъществена реформа 2010 г. – една четвърт от хората са съкратени, има нова структура, има нова организация на работа. Къде е това нещо в МВР – в най-големия консуматор на средства от гледна точка на сектора за сигурност? Няма такова нещо!
Къде е реформата в здравеопазването? Защо не направихте Вие реформата в здравеопазването, където сега го критикувате?! Вие, докато бяхте на власт, казвахте: защо СДС и ОДС не са направили реформата, че Вие да дойдете на напълно реформирана среда навсякъде? Четири-пет-осем години говорихте това. Защо, като виждате това, не го завършихте, а сега казвате: „Те не завършват реформите, не ги правят нито в образованието, нито в здравеопазването.”? Няма патос в тази критика.
Нямате и основания да критикувате, защото стояхте пасивни и в едни много благоприятни условия на чудесна икономическа конюнктура не се заехте да уредите тази държава както трябва. Не довършихте тези неща. В момента само констатирате, че каците са без дъно. Ами, да, без дъно са. (Шум и реплики.) Кой разкости тези каци? Кой ги развали? (Шум и реплики от КБ.) Кой ги развали?!
Аз питам: като всички сте толкова умни, какво не Ви стига за това, което трябваше да направите? И ГЕРБ вече питам. Като всички знаете какво му е на този бюджет и какво й е на страната, защото един не събра кураж? Един министър-председател да застане, да направи реформите, да каже: ето, така трябва да стане, ето, поемам отговорността за това и това, ето така ще бъде организирана работата, така ще бъдат променени функциите, така ще функционира тази държава и ние да видим какво ще се получи след това.
Защо няма смелост в българската политическа класа въобще от 12 години да направи нещо за този народ и за тази страна? Сега всички се тюхкаме, всички застават в позата на някакви критици. Най-вече това се отнася и за ГЕРБ. ГЕРБ твърдят, че са десни. Вече не твърдят де, сега не знам. Твърдят, че са за европейско развитие. Сега разбрах, че са само ГЕРБ без европейско развитие, защото, като гледам какви сигнали идват от Европейския съюз, си мисля, че разминаването е... (Реплики от ГЕРБ.)
Не ме дърпайте за езика. Министър-председателя Ви го посочиха като виновен за смърт от превишаване на сила, нали? Кой го посочи? Европейският съд в Страсбург. Виждате ли, Вие страшно много се отдалечавате от това, което Европа счита, че е редно и че не е редно. Ако бяхте проевропейски, нямаше да Ви четат конско и нямаше да Ви дърпат ушите и за избора на Конституционен съд, и за какво ли не.
Като говорим за ГЕРБ, защо не събра това правителство в условия на криза кураж да проведе абсолютно задължителните антикризисни мерки, за да може да подкара страната към една траектория на икономическия растеж при новите условия? Това нещо не знам защо не беше направено?! Единственият отговор, който ми идва в главата, е липса на смелост. Липса на смелост! Няма кураж никой от 2001 г. досега да пипне толкоз в системата на организацията, структурите на тази държава, функциите и прочие. Няма кураж да промени нищо! След като няма кураж да промени нищо, това, което виждам, е, че ние бавно се хлъзгаме в една безперспективност, че хората напускат България.
За съжаление, ето Ви още един показател за управлението на ГЕРБ – най-голямото спадане на раждаемостта е в последната година. Най-голямото! Катастрофално спадане на раждаемостта! За каква политика ще говорим, за какви перспективи?! Как ще излезе тази страна от криза, като българското семейство няма положителни очаквания, за да има деца? Как ще излезе тази страна от криза, като българският бизнес – семейният, малкият, средният, няма положителни очаквания за перспективите пред себе си, за да инвестира?
Нараснал броят на милионерите в банките, много депозити има. Ами, да, защото стават пасивни, защото не вярват на конюнктурата. Не вярват, че нещо добро ще се случи, заради това си паркират парите в банките, а не ги влагат в икономиката. Ето, това се е случило. Ето, това е четири години управление на ГЕРБ. Ето, това е бюджетът на страната за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Сезонът на италианската кухня в българския бюджет приключи. Сега с Бюджет 2013 г. ни се предлага студентско меню. Това са сандвичи, които представляват две филии хляб и една между тях.
Чух едно изказване на господин вицепремиера, в което казва, че сме постигнали вече фискална стабилност и можем да си позволим пари за пенсии и образование. Мога да се съглася с Вас, господин Дянков. Да, така е по отношение на макроикономическите критерии дълг и дефицит. Докато с дълга нямаме проблеми и там можем да кажем, че сме далеч от Маастрихтските критерии от 60%, искам да адмирирам Вашето министерство за това, което направихте с чудесното отиграване и реализиране на облигационния заем. Това не беше споменавано досега, обаче не така добре стои въпросът с дефицита.
Както знаем, дефицитът в Бюджет 2013 г. отива на 1,3 от брутния вътрешен продукт. След като сме постигнали тази финансова стабилност, както казвате, мисля, че би трябвало да отиваме в 2013 г. на балансиран бюджет. Някои държави това го направиха още в началото на кризата и то показа своите резултати. Иначе приходната и разходната част на бюджета, на консолидираната фискална програма, се увеличиха с 1,8 милиарда и успя да се реализира като процентно съотношение декларираното намерение на правителството да се ограничи преразпределителната роля на държавата до 40% от брутния вътрешен продукт.
Разковничето и в Бюджет 2013 отново остава приходната част. Аз разбирам желанието за това да бъдат осигурени средства за пенсии в размер на 586 млн. лв. от 1 април догодина, но мисля, че това не би трябвало да кореспондира с оптимистичните прогнози по събираемостта на ДДС. Както знаем, заложено е увеличение на събираемост от 1 млрд. 100 млн. лв., което ми се струва доста надценено. Също надценен е и икономическият растеж. Добре е, че е смятан при 1,2. Иначе при 1,9 оценката е изключително оптимистична. По мои сметки тя би била около 1,5, не повече.
Сметките показват, че 30% от увеличението на брутния вътрешен продукт се превръща в данъчни приходи, защото в България се облага предимно потреблението. Над 60% от данъчните приходи са косвени данъци, ДДС, акцизи. Доколкото разбирам, в приходната част, господин вицепремиер, е предвидено приходи от данъци върху лихви по депозити. Дано не съм лош пророк, но считам, че от тези 120 или 140 млн. лв., които се предвиждат, от тях надали ще влязат повече от 20 млн. лв. (Сигнал за изтичане на времето.)
Извинявам се, госпожо председател, само да довърша. Така или иначе приключи времето на независимите. Искам да кажа само две думи по отношение на фискалния резерв, което тук всички преждеговоривши коментираха. Считам, че драмата не е в това, че на 1 януари или на 15 януари, когато се изплати облигационният заем, ще намалее и ще стигне до 4 млрд. 600 млн. лв., както се смята. Там драмата е друга – че този фискален резерв няма начин да бъде увеличаван, и то чрез частта от него – сребърният фонд, защото всички в последните 15 години преди управлението на ГЕРБ, продаваха държавни активи като за световно. Затова те в този период трупаха фискален резерв без никакъв проблем, а сега това не може да бъде реализирано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За информация на народните представители, оставащото време на парламентарните групи е: БСП – няма, Движението за права и свободи – около 6 мин., Синята коалиция – 3 мин., ГЕРБ – 16 мин.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите, уважаеми народни представители! Понеже остана кратко време на нашата група, ще се опитам да бъда по-кратък.
Няма да се спирам (мисля, че колегите от ДПС споменаха), че приходната част е надценена. Мисля, че тя ще бъде изпълнена. Надявам се да бъде изпълнена, защото, ако не бъде изпълнена, дефицитът, който е заложен като 1,1 млрд. лв., неминуемо ще бъде увеличен. Това ще доведе до нарастване на държавния дълг.
Колеги, ако направим сравнение – през 2008-а и 2009 г. лихвите, които ние сме плащали по държавния дълг, са били 500 милиона, а през 2013 г. са заложени 875 милиона. Тоест имаме 375 милиона нарастване на разходите заради това, че плащаме много по-високи лихви.
Надявам се приходната част да бъде изпълнена.
Ще кажа няколко думи по отношение на икономиката. Колеги, въпросът е какво правим и ще променим ли нещо по отношение на икономиката?! Там са най-големите и тежки проблеми. Няма инвестиции. Няма разкриване на работни места. Нещо повече, дори се закриват работни места, закриват се фирми. Спомена се, че над 300 фирми не са успели да се регистрират. Това е обезпокоително. Но няма как да се разкриват работни места, колеги, когато нищо не се прави за производството. Нищо не се прави за малкия и средния бизнес. Къде са тези програми? Къде са стимулите, с които трябва да подпомагаме малкия и средния бизнес? Вижте, вече година и нещо тече дебатът в Европейския съюз по отношение на малкия и средния бизнес. Там са резервите за разкриване на нови работни места.
След като нищо не се прави в икономиката, нищо не се прави и по отношение на структурните промени. Говорихме, че ще имаме малка, ефективна администрация. Оказа се, че отново имаме тежка администрация. Тежка, защото нищо не се инвестира по отношение на обновяването на техниката, нищо не се направи по отношение на подготовката на кадрите. Затова ние ще продължаваме да имаме тази тежка администрация, която гълта много средства.
Господин министър, Вие отново сте успели да намерите средства за всички министерства. Даже в някои министерства Вие увеличавате средствата в сравнение с миналата година, но къде са поставените задачи? Какви ще бъдат резултатите? Никой не иска да каже. А продължаваме да наливаме средства точно в тези нереформирани министерства като образование, здравеопазване. Знаем ли с колко ще намалеят тези, които са неграмотни, с колко ще намалеят смъртните случаи?
Няколко думи по отношение на данъците. Непрекъснато повтаряме, че България е страната с най-ниски данъци. Но за първи път в нашата история, господин министър, ние въвеждаме данък върху лихвите, тоест данък върху приходите на хората, които имат депозит в банките. Благодаря. (Частични ръкопляскания от Синята коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
С оглед времето на групите, Движението за права и свободи има 6 минути.
РЕПЛИКИ: Времето току-що бе съобщено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбира се, затова приканвам. Господин Йордан Цонев е записан за изказване.
Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Движението за права и свободи няма да подкрепи Бюджет 2013 не само на формално основание, тъй като сме опозиционна сила в този парламент, но и на съдържателно основание.
Ние смятаме, че Бюджет 2013 фокусира всички управленски недостатъци на правителството на ГЕРБ, правителството на Бойко Борисов за целия 4-годишен мандат. Ние смятаме нещо повече – че то е илюстрация на целия управленски провал на правителството на Бойко Борисов. Аз ще илюстрирам това наше твърдение само с няколко факта в няколко основни направления.
Широко прокламираната финансова стабилност, за която неведнъж е говорил министър-председателят Борисов, и Вие, господин вицепремиер, дори детайлно хронологично проследявате във времето на Вашия мандат – че първите две години са били за установяване, следващата година за затвърждаване на финансовата стабилност, а след 2013 г. – за растеж и доходи.
Господин вицепремиер, това, че през последните две години влизаме в критериите на Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит, съвсем не означава за България установяване и утвърждаване на финансовата стабилност. Финансова стабилност, чиито измерения са 6,5 млрд. лв. бюджетен дефицит сумарно за 2010-а, 2011-а, 2012-а и 2013 г. Това по никакъв начин не може да бъде наречено утвърждаване на финансовата стабилност. Още повече за страна във валутен борд.
Нека да Ви припомня – на Вас, които знаете, прекрасно, но на колегите, които не знаят – че валутният борд не търпи финансови дефицити, а още по-малко фискални. Тъкмо обратното. Всеки дефицит е пробив в сигурността на борда. От тази гледна точка 6,5 милиарда дефицит не са установяване и укрепване на финансовата стабилност, въпреки движението в рамките на маастрихтския критерий, а са пробив във финансовата стабилност на страната, установявана в последните десет години.
Добре е господин Костов да слуша в момента, защото в изказването си имаше невярно твърдение – че този бюджет утвърждава финансовата стабилност. Маастрихските критерии доведоха до натрупване на огромни дългове, които по същество представляват по-голямата част от дълговия проблем в еврозоната в момента, камо ли за страна в условията на валутен борд. Можеше ли да не бъде натрупан този дефицит? Можеше, разбира се, при по-подходящо планиране и, разбира се, при по-сериозни реформи.
Като говоря за планиране втората ми основна критика и към този бюджет, и за четирите години управление, е фактът, че макроикономическото планиране е пълен провал.
Господин вицепремиер, не мога да посоча в нито един от бюджетите, които съставихте, макроикономическите прогнози в него да са се оправдали. Нещо повече, и следващият бюджет ще бъде такъв. Припомнете си, че Бюджет 2010 беше първият бюджет, който се наложи да ремонтираме в средата на годината. Нещо повече, бюджетният дефицит за 2010 г. е най-големият дефицит в историята на нашия преход – 2 млрд. 882 милиона е най-голямата абсолютна сума на дефицит за цялата история на прехода, категорично. От 1997 г. насам, след голямата криза, дефицитът категорично е и най-голям като относителен дял от брутния вътрешен продукт. Това няма как да бъде добро планиране, нито има как да е утвърждаване на финансовата стабилност на страната.
Въпросът за планирането има много по-дълбоки измерения. Неслучайно се спирам на него. На колегите, които не са икономисти, може би този въпрос звучи абстрактно, но той изобщо не е абстрактен. Когато макрорамката прави флуктоации, каквито се забелязват между прогнозите в тези четири години и реалното изпълнение, съвсем нормално е да не се изпълняват и останалите показатели, което автоматично води до нереално планиране на приходи и оттам нереалното планиране на разходи и така нататък, и така нататък.
Третият основен дефицит в това управление, разбира се, е липсата на реформи. Много неща се изговориха. Виждам, че вицепремиерът Дянков има ухо за критиките, качил е на сайта си изявление отпреди няколко дни относно реформите: „Десет малки неща, които направихме”. Направих си труда да ги прочета. Искам да ви кажа, че ако имаше реформи, нямаше да има толкова ниска ефективност на публичните разходи. Колегата Орешарски спомена 83 милиарда разходи по консолидираната фискална програма само за трите години. Нека да каже, че това са 17 милиарда повече, отколкото са разходите по консолидираната фискална програма на тройната коалиция. Ако някой оспорва цифрите, имам ги в папката си, ще му ги покажа, от сайта на Министерството на финансите съм ги извадил. Не вярвам някой да се съмнява, че боравя коректно с цифрите.
Мога да Ви дам примери колко са нараснали разходите по отделните функции. Например функция „Здравеопазване” – с няколко милиарда за четири години, мисля, че са повече от 4 милиарда. Мога да дам точните цифри, ако някой се интересува. Има ли по-добро здравеопазване в момента? Няма. Защо при това нарастване на разходите няма? Защото няма реформи, колеги. Признавам, че поради противоречия в тройната коалиция и ние не можахме да направим реформата в здравеопазването. Вие обаче имахте всички възможности да я направите. Дори Ви бяхме предоставили в началото на мандата всичките си разработки по тази реформа, които бяха полезни и бяха плод на тригодишен труд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател.
Липсата на реформи доведе да изхарчите много повече пари, а въпросните 6,5 милиарда, които са изхарчени, господин вицепремиер, трябваше да бъдат изхарчени. Те можеха да бъдат изхарчени, затова са спестени, но да бъдат изхарчени, за да бъдат направени с тях реформи, които да доведат до намаляване на публичните разходи и повишаване на тяхната ефективност. Затова употребявам думата „провал”. Изхарчиха се парите, не се увеличиха доходите, няма растеж. България е в стагнация от четири години. (Реплика от вицепремиера Симеон Дянков.) За какво се изхарчиха тогава, а няма направени никакви реформи в публичния сектор? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Нека да започнем от една хубава мисъл, която беше казана в залата: „Който чете бюджетите, може да предсказва бъдещето.” Великите философи обаче казват, че бъдещето е инвестиция в образованието. Всички отправени критики, бяха в посока на реформи. Ние като че ли не обърнахме внимание на бъдещето – образованието.
Да, инвестициите в образованието се връщат бавно, постепенно, но сигурно и винаги са в посока на положителното развитие както на икономиката, така и на страната като цяло.
За да не бъда съвсем голословна, искам да споделя с Вас акцентите, които трябва правилно да прочетем в
Бюджет 2013 г.
Едно сравнение с всичко, което се е случило в периода 2009 -2013 г.: поетапно въвеждане на задължителната предучилищна подготовка две години преди постъпването в 1 клас – изключително важна, навременна и обезпечена. За периода 2010 – 2013 г. за въвеждането на тази мярка са предоставени допълнително 83 млн. лв. Заедно с това, въвеждане на целодневна организация на учебния ден не само в средищните училища, а във всички училища на територията на България.
През 2009 г. се финансираше само целодневната организация за пътуващите ученици в средищните училища. Средствата, планирани за тази дейност, бяха 18 млн. лв. при норматив 427 лв. на ученик в сравнение със сега. През 2013 г. ще бъдат предоставени допълнително 98 млн. лв. при норматив 520 лв. на ученик. Така става финансиране на всички средищни училища и училищата с обучение от 1 до 4 клас. Сега е до 4 клас, а поетапно тя ще бъде въведена до завършване на основното образование.
Как това води до качество на учебния процес? Именно чрез предоставяне на допълнителни възможности и осигуряване на условия за развитие на всяко българско дете и ученик.
Не можем да пренебрегнем и увеличението на единния разходен стандарт, както и на доходите на педагогическия персонал. За 2012 г. разходният стандарт е абсолютно правилно подложен на справедливост, а именно направено е прегрупирането на общините и средствата за образование са разпределени между тях справедливо.
За периода 2009 – 2012 г. средната брутна заплата на педагогическия персонал се е увеличила с над 12%. С допълнителното увеличение за разходния стандарт с 20 млн. лв., това увеличение ще стане още по-високо – един съществен, но може би Вие ще кажете – незначителен факт. Той не е незначителен, защото в основата на образованието е българският учител.
Предвидени са средства за работно или представително облекло. За 2013 година те се предвиждат в размер на 320 лева. Обърнете внимание – първото правителство, което направи наредба, за да могат учителите да получават тези средства за работно облекло.
Увеличаване на средствата за компенсиране на част от разходите за пътуване на педагогическия персонал – увеличението е с над 8.5 млн.лв., увеличение на средствата за безплатен транспорт на децата и учениците до 16-годишна възраст. В разчетите за 2013 г. средствата за безплатен транспорт на децата и учениците са в рамките на 25 млн. лв. или с 1 млн.лв. повече за 2012 г.
Когато говорим с езика на числата, ние можем да направим важния извод: да, образованието е приоритет! Бюджет 2013 г. го доказва и заедно с това сигурността за развитието на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Последният записал се за изказване е госпожа Моника Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, ще фокусирам своето изказване върху две основни части. Първо ще засегна Бюджет 2013 г. от гледна точка постигане на финансова и макроикономическа стабилност като база за икономически растеж, но ще подходя обективно, а не опозиционно или пък проуправлението. Второ, ще се спра на Проекта за държавен бюджет в контекста на еврофондовете и успешното финализиране на настоящия програмен период.
По отношение на първия акцент, от една страна, следва да отбележим, че България успя да приведе своята бюджетна процедура в съответствие с изискванията на така наречения европейски семестър и ново икономическо управление, както и с разпоредбите на фискалния компакт.
От друга страна, Бюджет 2013 г. е израз на последователната политика за ниски нива на дефицит и устойчиво постигане и поддържане на балансиран бюджет. Затова е неприемлива критиката, която беше отправена за това, че макроикономическото планиране е пълен провал. Като факти, доказващи обратното, е, че България бе изведена от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит и към момента само 6 държави от целия Европейски съюз не са в тази процедура – това са България, Германия, Швеция, Естония, Люксембург и Финландия.
Същевременно по отношение нивото на дълг, което е под 17% от брутния вътрешен продукт, България се нарежда на второ място с най-нисък дълг в целия Европейския съюз след Естония.
По предварителни изчисления по отношение на структурния дефицит, съгласно така нареченият фискален компакт, се очаква да бъде в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт при допустими по принцип за държави като България, които имат дълг под 60%, да имат допустими нива от 1%.
В Доклада на Европейската комисия от юли месец тази година относно състоянието на публичните финанси в икономически и паричен съюз се прави една интересна връзка между фискалната консолидация и икономическия растеж. Анализът показва всъщност, че е възможно да са налице и двете едновременно. Говори се за консолидация, която благоприятства растежа, тоест за дисциплина, съчетана с подкрепата на инвестиции в отрасли, които носят икономически растеж. Именно такива цели са заложени и в Бюджет 2013.
Поддържането на финансова дисциплина, съчетана с реформи, се наблюдава и в тежки сектори като отбраната. В отговор на критиките, че ни е оставен излишък и че липсват реформи, можем да кажем специално за сектора „Отбрана”, че бяха изчистени значителни минали задължения от заварените 270 милиона фактурирани и 570 милиона поети ангажименти. Към днешна дата те са спаднали на едва 10 млн. лв.
Освен това в условията на финансова криза са разчетени над 1 млрд. 80 млн. лв. за 2013 г., което нарежда бюджета на Министерството на отбрана сред водещите места по ведомства. Следователно можем да заключим, че имаме налице един баланс както между способностите, така и между ресурсите и поставените цели, които да гарантират стабилност и нормално функциониране на системата.
По отношение на втория акцент, а именно да се фокусираме върху Проекта на бюджет 2013 г. през призмата на еврофондовете, следва да отбележим, че България е една от четирите държави членки, заедно с Финландия, Швеция и Дания, без нито една спряна програма, финансирана от Европейския съюз – точно обратно на критиките, които бяха изказани от преждеговорившите, че нямаме успешни системи за управление и контрол на евросредствата. Това недвусмислено показва, че имаме високо качество на работа, че имаме високо финансово управление и контрол на средствата, че имаме ниско ниво на грешки, защото към момента то е под 1% в сравнение с прага за допустимост от 2%.
Същевременно в Бюджет 2013 г. са предвидени близо 900 млн. лв. национално съфинансиране, така че не съществува риск да има недостиг на финансов ресурс във връзка с реализацията на проекти в подкрепа от Европейския съюз.
В заключение можем да кажем, че Бюджет 2013 е бюджет на макроикономическата стабилност, разработен изцяло в европейски формат, и бюджет, предвиждащ достатъчно национални средства за успешното финализиране на процеса на разплащане на европейските програми с ускорени темпове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожице Панайотова.
За изказване се беше записал и независимият народен представител господин Терзийски. Същият е направил реплика в рамките на 1 минута и 36 секунди. Изказването му ще бъде до 3 минути и 24 секунди.
Имате думата, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, благодаря Ви за толерантността.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, не само оценките на европейските институции, не само състоянието на икономиката и бизнеса в България и бедността на хората доказват краха в управлението на ГЕРБ. Този Проект за Бюджет 2013 г. е един категоричен пример за катастрофата на това управление.
Както вече казах, аз категорично ще гласувам против него, защото той обрича българските граждани на задълбочаваща се мизерия и обедняване.
Откровени лъжи са твърденията на ГЕРБ, че този Проект за бюджет съдържа социални политики и грижа, увеличаване на доходите, регулиране на цените, запазване размера на данъците. Това не е истина!
За каква социална политика говорим, след като три години майчинските доходи се задържат на 240 лв., при положение че прагът на бедност става 273 лв.?
Говорим за неувеличаване на данъците, а от новата година акцизите на горивата се увеличават. Това косвено се отразява във всички данъци. Това е следващата лъжа в политиката, която проповядвате в този бюджет.
Увеличаването на доходите, което предвиждате от 1 април с 9,8% за не всички пенсии, не е истина, защото от 2008 г. досега инфлацията е повече от 12%, а за следващата година се предвижда да бъде 3,4%, което означава, че срещу 9% увеличаване на пенсиите имаме инфлация 15%. Това увеличаване, с което се опитвате да измамите българските граждани, не компенсира дори инфлацията и те живеят под прага на бедност. Те живеят на рамката на оцеляването. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има едно механично комбиниране на цифри в създаването на този бюджет - никаква макроикономическа политика; никаква политика, която да стимулира икономиката и бизнеса; никаква политика, която да бъде реално ориентирана към вътрешното потребление и към увеличаване на социалните доходи на българските граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ето защо аз считам, че единствената национално отговорна позиция на всеки един народен представител в тази зала е да не подкрепи този бюджет.
Задавам и следващия въпрос: след като в момента разглеждаме държавния бюджет за 2013 г., какво ще стане, ако залата не приеме следващите бюджети – за социалното осигуряване и Зравноосигурителната каса? (Шум, реплики и викове от ГЕРБ.) Вие искате да кажете, че всичко е предопределено. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Благодаря Ви, госпожо председател. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дами и господа народни представители, тъй като се чуваха реплики от залата за това, че е изтекло времето на независимите народни представители, повтарям: в началото, когато обявих записалите се, имаше трима записани независими народни представители за изказване – господин Чукарски, господин Матов и господин Терзийски. След това, под формата на реплики, независимите народни представители Великов, Иванов и Гумнеров – тяхното време се включва в това на независимите, са накърнили правото на третия по време заявил народен представител да говори, заради което му дадох думата да говори.
Правя обяснението за онази част от залата, които не чуха първоначалното ми обяснение.
Времето на парламентарните групи и на независимите народни представители изтече.
Дискусията е закрита.
Призовавам народните представители да влязат в залата. Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 3, който водещата Комисия по бюджет и финанси не приема с 12 народни представители, гласували „въздържали се”.
Гласували 174 народни представители: за 2, против 139, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5.
Гласували 178 народни представители: за – няма, против 156, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5.
Гласували 176 народни представители: за – няма, против 160, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1.
Гласували 182 народни представители: за 122, против 60, въздържали се – няма.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Първи отрицателен вот – господин Михалевски.
Втори отрицателен вот – госпожа Нинова.
Трети – госпожа Добрева.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин отиващ си финансов министър, уважаеми колеги! Ако имах възможност, три пъти щях да гласувам „против”, най-малко по три причини. Първо, няма нито един бюджет приет от това Народно събрание за 2010 г., 2011 г. и настоящата 2012 г., който ще бъде изпълнен така, както е планиран в приходната и разходната част. Не очаквам и този бюджет, който току-що приехте, да бъде изпълнен.
Второ, оттук се изказаха мнения, че българските общини били подпомагани по-добре. Продължава тенденцията на сваляне на разходите за българските общини. В контекста на европейските фондове в следващата година, която е изключително критична за тях и в която ще трябва да усвоим 4 млрд. лв. по европейските фондове, не е предвиден нито един механизъм за подпомагане на българските общини и бенефициентите.
Трета причина, уважаеми дами и господа, от която трябва всички да се срамувате, месец май приехме да има многогодишна програма за рехабилитация на мостовете в България след една буквално истерия на министър-председателя. Не видях в бюджета някой да е предвидил разходи за това действие. Така че този бюджет няма основание да бъде подкрепен. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Не подкрепих бюджета със следните аргументи: този бюджет не решава проблеми, а ги задълбочава! Не проблемите, които Вие виждате, дори не тези, които ние от опозицията виждаме, а проблемите, посочени от българите. Напоследък във всички свои анкети те еднозначно заявяват, че най-важното за тях е следното: работни места, доходи, цени и общо обедняване. Как този бюджет отговаря на тези поставени въпроси от българските граждани? Догодина нито един безработен няма да си намери работа! Безработицата в Бюджет 2013 е 12,4% – толкова, колкото и през тази година.
Увеличение на доходите няма, защото увеличението от 9% е изядено от инфлацията, която общо за Вашия период на управление, е 15.
Цените ще растат, защото се увеличава акцизът на горивата от 1 януари 2013 г. Българите ще обедняват, защото ги натоварвате с нови данъци, като данъка върху лихвите по депозитите. Тоест през Бюджет 2013 г. правителството, Вие господин вицепремиер, казвате на българските граждани: „ще плащате повече данъци, ще бъдете по бедни, ще плащане по-високи цени и няма да си намерите работа!”.
Ако се върнем към цитата „който може да чете бюджет и предсказва бъдещето” и, ако го прочетем по този начин, през погледа на българите, то е очевидно, без да сме гадатели, че бъдещето им през следващата година е лошо.
Единственият светъл лъч в това лошо бъдеще е, че има алтернатива на тази политика. Тази алтернатива ще я покаже, защити, аргументира и докаже Българската социалистическа партия. Хубавото, светлият лъч в това мрачно бъдеще е, че догодина същите тези български граждани, на които днес отговаряте с високомерие, ще имат право на избор и вярвам, че те ще изберат алтернативата Ви – Българската социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз също гласувах „против” и гласувах „против”, защото тук чух, че ще има огромен рог на изобилието, който ще се излее в образованието. Трябва да кажа категорично, че няма по-нисък процент от брутния вътрешен продукт за годините на прехода от процента за брутния вътрешен продукт, който Вашето правителство в момента фиксира в Бюджет 2013 г.
Уважаеми колеги, заедно с това съм учудена за това, че вчера всички вестници съобщиха за находищата край с. Свещари – това находище на златни накити, огромно по своя размер, е осъществено от Археологическия музей към Българската академия на науките. Тази Българска академия на науките, която чрез този бюджет, трета поредна година Вие обричате на ликвидация. Няма бюджет за наука в Европейския съюз, който да води към подобна разруха, в каквато Вие обричате България.
Гласувам „против”, защото не може да превръщате България в територия с охранителни и обслужващи функции, не може да планирате повече бюджет за подслушване! Нека да имаме възможност и за интелектуален растеж – нещо, което Вашето правителство не дава. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка до 15,15 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, заседанието продължава с
втора точка от програмата за днешния пленарен ден:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2013 Г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят й госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2012 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране” в НОИ, и главен секретар Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” в НОИ.
Законопроектът беше представен от министър Младенов и управителя на НОИ Бисер Петков.
В мотивите към законопроекта и при представянето се подчерта, че проектът на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г. е разработен в изпълнение на Решениe № 41 на Министерския съвет от 2012 г. за бюджетната процедура за 2013 г. и указанията за подготовката на проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г.
Със законопроекта се предлагат и изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., както и промени в отделни текстове, които дават възможност за по-точното им прилагане.
Въз основа на отчета за изпълнението на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към месец август тази година и очакваното му изпълнение за 2012 г., а също така и планираните резултати от предложените изменения и допълнения в социалноосигурителното законодателство за 2013 г., Министерският съвет предлага следния Консолидиран проектобюджет на държавното обществено осигуряване
за 2013 г.:
1. По приходите на Консолидирания бюджет на ДОО за 2013 г.
Предлагат се следните нови параметри и политики:
Очаква се средногодишният брой на осигурените лица да достигне около 2 777 000 лица и да нарасне с 12 000 лица спрямо планирания брой за 2012 г.; средният осигурителен доход, обявяван от Националния осигурителен институт, да се увеличи до 637,8 лева; броят на безработните лица с право на обезщетение да намалее до 110 500, или по-малко с около 6 000 спрямо плана за 2012 г.; и средногодишният брой на пенсионерите (включително пенсионерите по международни спогодби) също да намалее от 2 219 500 за 2012 г. на 2 212 900 за 2013 г. За 2013 г. се планира намаление на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване спрямо очаквания брой за 2012 г. с около 7 000 поради повишението с четири месеца на необходимите осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, и стимулите за по-продължителна заетост.
Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” се запазва на нивото от 2012 г.
Само за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, се предвижда увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 20 процентни пункта. За родените след 1959 г. осигурителната вноска става 35,8 %, а за родените преди 1960 г. – 40,8 %. Увеличените приходи от осигурителни вноски на тази категория осигурени лица ще покрият изцяло разходите за пенсии на настоящите военни пенсионери, спазвайки принципите на разходопокривните пенсионни схеми. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на осигурителната вноска е около 220 млн. лв. допълнителен приход.
Държавното участие във финансирането на фонд „Пенсии” се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.
Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.
Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 3,3 % в сравнение с 2012 г., с ефект върху приходите от около 27 млн. лв. увеличение. Договорени са минимални осигурителни прагове за 58 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2012 г. от 4,5%. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 310 лв., колкото е й одобреният с Постановление № 250/11 октомври 2012 г. нов размер на минималната работна заплата за страната за 2013 г.
Максималният месечен размер на осигурителния доход се увеличава от 2000 лв. на 2200 лв., като ефектът върху приходите на ДОО от увеличението му е около 43,8 млн. лв. допълнителен приход от осигурителни вноски.
Предвижда се нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и максималният размер на обезщетението се запазва на 1000 лв.
Размер на приходите и трансферите.
Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 9 054,7 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по закона за 2012 г. с 589,1 млн. лв.
В рамките на общата сума от 9 054,7 млн. лв. осигурителните приходи са 6 795,9 млн. лв., а от тях най-голям е делът на осигурителните вноски – 4 286,1 млн. лв., и трансферът от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година – 2 509,8 млн. лв.
Сумата на осигурителните вноски – 4 286,1 млн. лв., е предвидена да се получи от осигурителни вноски от работодатели, лични вноски и вноски от самоосигуряващите се лица.
Увеличението на общата сума на приходите и трансферите за 2013 г. с 589,1 млн. лв. се дължи основно на очаквания по-голям размер на осигурителните приходи с 575,6 млн. лв., в това число от осигурителни вноски – 434,9 млн. лв.; от трансфери от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица – 140,7 млн. лв. и на предвидените в повече 23,1 млн. лв. трансфери от централния бюджет за държавното обществено осигуряване.
2. По разходите на Консолидирания бюджет на ДОО за 2013 г.
Предлагат се следните политики:
- Увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2013 г. от 145 лв. на 150 лв.;
- Увеличаване размера на социалната пенсия за старост от 1 април 2013 г. от 100,86 лв. на 110 лв.;
- Увеличава се максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1 април 2013 г. от 700 лв. на 770 лв.;
- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност от 1 април 2013 г., диференцирано според годината на отпускане на пенсията;
- Запазване размера на 26,5 на сто на така наречената „вдовишка добавка” от пенсията на починалия съпруг или съпруга;
- Запазване минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв., и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
- Първите три дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя в размер на 70 на сто от трудовото възнаграждение, а от четвъртия ден Националният осигурителен институт изплаща обезщетение за неработоспособността;
- Запазване периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, а при бременност и раждане и безработица – 24 месеца;
- Запазване периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 240 лв.;
- Запазване размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
- Променени са условията за пенсиониране по чл. 68 от КСО от 1 януари 2013 г., които се отнасят до увеличаване на необходимия осигурителен стаж за трета категория труд с 4 месеца съответно на 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете. От същата дата се увеличава и възрастта за пенсиониране с 4 месеца съответно на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Въз основа на изложените политики и параметри, Министерският съвет предлага следните разходи по проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г.:
Общият размер на разходите и трансферите се планират на сума 9 млрд. 51,3 млн. лв., която е с 589 млн. лв. по-голяма от тази за 2012 г.
Увеличението се дължи почти изцяло на увеличението на разходите за пенсии.
Разходите за пенсии през 2012 г. се очаква да бъдат 9,3 на сто от БВП, а за 2013 г. – около 9,6 на сто.
Средствата за изплащане на социални помощи и обезщетения са увеличени от 1 млрд. 62,9 млн. лв. за 2012 г. на 1 млрд. 67,6 млн. лв. за 2013 г. или с около 4,7 млн. лв. Останалите разходи за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта; отбрана и сигурност; разходи за лихви и предоставени трансфери са на нивото на разходите за 2012 г.
3. По бюджетното салдо.
За 2013 г. бюджетното салдо е с излишък от 3,5 млн. лв. и е по-голямо от бюджетното салдо по закона за 2012 г. с 0,3 млн. лв.
Бюджетното салдо изцяло ще се използва за погашения на дългосрочни заеми от банки и финансови институции от чужбина.
4. Предложения за проекти на бюджетите на отделните фондовете на ДОО за 2013 г.
4.1. За фонд „Пенсии” – се предлагат приходи 5 млрд. 820,3 млн. лв., разходи – 7 млрд. 531,1 млн. лв. и дефицит от 1 млрд. 710,7 млн. лв.
4.2. За фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” се предлагат приходи от 323.7 млн. лв. и разходи за 323,7 млн. лв. По закона за 2012 г. приходите са 300,6 млн. лв. и разходите са също 300,6 млн. лв.
4.3. За фонд „Трудова злополука и професионална болест” се предлагат приходи в размер на 123,4 млн. лв., разходи за 56,2 млн. лв. и излишък в размер на 67,2 млн. лв.
4.4. За фонд „Общо заболяване и майчинство” приходите са 663,3 млн. лв., разходите – 710,3 млн. лв. и дефицитът е 47 млн. лв.
4.5. За фонд „Безработица” приходите се предлагат на 189,7 млн. лв., разходите на 352,7 млн. лв., бюджетно салдо с дефицит – 163,0 млн. лв.
4.6. За бюджета на Националния осигурителен институт се предлагат приходи в размер на 1 млрд. 934,2 млн. лв., разходи за 77,3 млн. лв. и бюджетно салдо с излишък от 1 млрд. 856,9 млн. лв.
Общият сбор на приходите, разходите и бюджетното салдо на всички фондове и бюджета на НОИ за 2013 г. е равен на сумите на приходите и трансферите-всичко, разходите и трансферите-всичко и бюджетното салдо с излишък на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 3 народни представители, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерския съвет на 11.10.2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за процедурно предложение, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите Владислав Горанов, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Сега ще чуем доклада на Комисията по труда и социалната политика – резюме.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерски съвет на 11.10.2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерски съвет на 11.10.2012 г.
Законопроектът бе представен от господин Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт.
Параметрите, въз основа на които е изготвен Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г., са:
- ръст на брутен вътрешен продукт с 1,9 на сто;
- средногодишна хармонизирана инфлация – 2,5 на сто;
- повишаване на средния месечен осигурителен доход с 2,5 на сто спрямо бюджета за 2012 г. от 622,30 лв. на 637 лв.;
- увеличаване размера на максималния осигурителен доход с 10 на сто и достигане на 2 200 лв.;
- увеличаване на броя осигурените лица с 12 200 спрямо бюджета за 2012 г.;
- намаление на броя на пенсионерите с 6 970 през 2013 г.;
- намаляване на броя на безработните с право на обезщетения при безработица с 5 800 лица в сравнение с бюджет 2012 г.
Приходите от осигурителни вноски по бюджета на държавното обществено осигуряване се планира да са със 434,9 млн. лв. повече и да достигнат 4 млрд. 286 млн. 140,7 хил. лв. при 3 млрд. 851 млн. 210,3 хил. лв. за 2012 г.
Трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто от сбора на осигурителните доходи се предвижда да е 2 млрд. 509 млн. лв. или със 140,7 млн. лв. повече в сравнение с бюджет 2012 г.
Трансферът от държавния бюджет за покриване недостига от средства е в размер 1,910 млрд. лв., който намалява с 6,8 млн. лв. в сравнение с бюджета за 2012 г.
Разходите се предвижда да са 9,051 млрд. лв., които са с 589 млн. лв. повече в сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. В структурата на разходите преобладават разходите за пенсии, които са 87,2 на сто при 86,4 на сто за 2012 г. Разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване нарастват с 585 млн. лв. поради предвижданите политики в областта на пенсиите, а именно увеличаване от 1 април 2013 г. на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, максималния размер на пенсията и социалната пенсия за старост, диференцирано осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, както и поради по-високия размер на пенсиите, които ще бъдат отпуснати през 2013 г. През
2013 г. разходите за пенсии ще достигнат 9,6 на сто от брутния вътрешен продукт при очакван дял от 9,3 на сто от брутния вътрешен продукт за 2012 г.
През 2013 г. политиката в областта на държавното обществено осигуряване ще се допълни със следните мерки:
- увеличение на осигурителните вноски с 20-процентни пункта за работещите в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, както и по-други специални закони, с цел покриване на разходите по ранното им пенсиониране;
- определяне на нулева вноска за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Същевременно се предлага да се запази максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите – 1 000 лв.;
- средното увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, в които са постигнати споразумения между социалните партньори е 4,5 на сто, а за икономическите дейности, в които не е постигнато споразумение са запазени достигнатите през предходната година равнища;
- увеличава се с 10 на сто размера на максималния осигурителен доход от 2 000 лв. на 2 200 лв.;
- осъвременяването на пенсиите ще се осъществи от 1 април 2013 г. и ще бъде диференцирано в зависимост от датата на отпускане на пенсията;
- минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи от 1 април 2013 г. с 3,4 на сто, от 145 лв. на 150 лв.;
- максималният размер на получаваната една или повече пенсии ще се увеличи от 1 април 2013 г. с 10 на сто – от 700 лв. на 770 лв.
В областта на краткосрочните обезщетения политиката акцентира върху запазване на механизмите за изчисляване на техния размер, както и запазване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете и на гарантирания минимален размер на обезщетението при безработица.
Предлага се увеличаване на периода от 1 ден на 3 дни, който се покрива от работодателя при настъпване на временна неработоспособност, като през първите три дни работодателя ще изплаща на осигурените лица 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение.
Законопроектът се подкрепя от народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, защото предлага балансирани решения в областта на осигурителната политика. С него се създават условия за смекчаване на последиците от икономическата криза и се гарантира по-висока степен на социална защита. Подчертани бяха мерките за повишаване на доходите от пенсии и същественото повишаване на коефициента на заместване на дохода.
Народните представители от Коалиция за България акцентираха върху нереалистичното планиране на бюджета по отношение на осигурените лица и регистрираните безработни лица с право на обезщетение, които според тях са подценени, а това от своя страна ще окаже негативно влияние върху приходите на осигурителната система. Във връзка с това се изказа мнение, че размерът на осигурителната вноска за фонд „Безработица” следва да се повиши с 0,5-процентни пункта. Не се подкрепя предложеното диференцирано осъвременяване на пенсиите, защото то създава противопоставяне между пенсионерите.
Народните представители от ДПС не подкрепят законопроекта, защото според тях той съдържа множество политики, които не са обосновани и аргументирани. Сред тях са нереалистичното равнище на приходите, което осигурява предпоставки за риск в разходите. Липсва тенденция за ограничаване на дефицита в осигурителната система. Не се споделя диференцираният подход за осъвременяване на пенсиите, защото с него се смесват два подхода за преодоляване на разликите в пенсиите и компенсиране на инфлационните процеси.
Народните представители от Синята коалиция имат сериозни резерви по отношение на законопроекта, защото с него продължава тенденцията за влошаване на условията за бизнес в страната; съдържа нереалистични прогнози за приходите на осигурителната система; не съдържа реалистична и последователна политика по отношение на осигурителните вноски; не решава проблема с размерите на пенсиите, както и с пенсиите на категорийните работници. Не се споделя и запазването на размерите на обезщетението за отглеждане на малко дете.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 5 гласа и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
От името на вносителя господин министър, ще участвате ли? Ще участвате след това.
Дискусията е открита.
Припомням времето на парламентарните групи – то е същото, удължено време по реда на чл. 48, ал. 2 от правилника: ГЕРБ разполага с 40 минути; Коалиция за България – с 25 минути; Движението за права и свободи – с 24 минути; Синята коалиция – с 21 минути; „Атака” – с 20 минути; независимите народни представители – с 15 минути.
Очаквам желаещи народни представители за отношение и участие в дебата.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма. (Шум, смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Масларова ще открие разискванията.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Очаквах дискусията да бъде открита от управляващите, но явно... (Шум, смях, реплики от ГЕРБ.)
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Предоставеният ни за обсъждане бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013 г. всъщност е производен на управлението досега – едно управление без перспектива за икономически ръст. Бихме казали, че ние нямаме дори догонващ ръст, а по-скоро изоставащ ръст. То е без стратегия за привличане на чужди инвестиции, без идея за стабилизиране и оживление на пазара на труда, без визия за овладяване на ръста на инфлацията, при влошен търговски баланс, при ниска събираемост на задълженията, при ниско и неефективно управление на европейските фондове.
Нататък, макар и предизборно, трябва да кажа, че се рапортува, че с този бюджет ще се увеличат доходите, ще се извършат неща в полза на българските граждани.
И понеже казах „предизборно”, малко предизборно да припомня някои неща, тъй като на гърба на тройната коалиция доста хора започнаха да се упражняват – кога отдясно, кога от центъра.
Уважаеми колеги, не е имало толкова предизборно увеличение на пенсиите, както през 2001 г. Още не е стартирала пенсионната реформа от 2000 г., още от 2001-та година предизборно се намали осигурителният доход и забележете, предизборно не на 1 януари, не на 1 юли, а на 1 юни 2001 г. се вдигнаха пенсиите. Така че когато някои отдясно говорят за кураж, нека не се упражняват на гърба на другите.
Аз ще припомня, защото е хубаво, когато говорим за бъдещето, да поглеждаме и назад, че ние предизборно не дадохме коледни добавки през 2005 г. Предизборно не увеличихме два пъти пенсиите през 2006 г. Предизборно не увеличихме и не въведохме швейцарското правило през 2007 г. Предизборно не увеличихме пенсиите през 2008 г., не осъвременихме, не преизчислихме старите пенсии през 2008 г., не дадохме допълнение към ниските пенсии и компенсация за инфлацията през 2008 г. Предизборно не увеличихме пенсиите през 2009 г. от 1 януари – една част по швейцарското правило, и по швейцарското правило от 1 юли 2009 г. Всичко това не е било предизборно и всичко това е изплатено.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А какво е всичко това?!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не лъжи!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз обаче искам да се върна към Бюджет 2013 на държавното обществено осигуряване. Това е бюджет, при който заетите са намалели с 390 хиляди; безработицата се е увеличила с над 190 хиляди и заедно с обезкуражените лица е страшно да се спомене дори цифрата; коефициентът на безработица се е увеличил двойно – от 6,4 на 12,4%; съотношението осигурени-пенсионери се е влошило от 100 към 76 през 2009 г. на 100 към 79 през 2012 г.; трансферите и субсидиите през 2009 г. са били 46,7 на сто от приходите, за 2013 г. те са 53%; броят на безработните с право на обезщетение се е удвоил от 55 хиляди на 111 хиляди. Изводът е, че държавното обществено осигуряване има тежки финансови проблеми. За да има обаче то проблеми, проблематиката идва от броя на заетите и осигурените лица, идва от липсата на адекватна политика за растеж на заетите, за повишаване на интелектуалния потенциал и конкурентоспособността на хората на пазара на труда.
И сега, стъпвайки на изводите за 2013 г., искам да Ви попитам: къде са гъвкавите форми за участие в пенсионната система, които са препоръчителни и се прилагат в страните – членки на Европейския съюз? Къде са стимулите за удължаване на трудовия живот след пенсионна възраст? Къде са допълнителните мерки за подкрепа на по-възрастните работници, останали извън пазара на труда? Имам предвид разработените програми, имам предвид промените в Закона за насърчаване на заетостта. Защо отменихте швейцарското правило? Къде е обещанието, че социалните пенсии за навършена възраст и социалните пенсии за инвалидност ще бъдат извадени от държавното обществено осигуряване? Къде е обещаното вече четвърта година да се дадат на всички пенсионери над 75 години добавка към тяхната пенсия? Къде са обещаните 40% за вдовишките пенсии? Защо не се повиши плавно максималният осигурителен доход през тези четири години, така че да има повече приходи в осигурителната система? Къде и колко се внесе всъщност в Сребърния фонд? Или със законодателни промени се извършиха еквилибристики и парите, които трябваше да влязат в Сребърния фонд, се пренасочиха към други фондове? Вместо всички тези обещания насреща е една уж гениална пенсионна реформа.
Нека да припомня: предишните три или, бих казала, даже четири управления, четирима министър-председатели до това правителство са работили в период, в който се извършваше пенсионна реформа – от 2000 до 2010 г. Пенсионната реформа, която започна реално в 2000 г., и приета къде с консенсус, къде не чак дотолкова, се извършваше от 2005 г. и свършваше 2010 г.
Още не приключила пенсионната реформа в 2010 г. Вие направихте едно доста интересно предложение – всеки, който ще влиза в пенсионната система трябва да има четири месеца всяка година повече осигурителен принос при положение, че има два пъти нараснала безработица. И тя продължава да расте. Говорим за официалната безработица. За реалната може би нещата изглеждат далеч по-катастрофално.
Още не минал горчивият хап от 2010 г., 2011 г. – още нещо отгоре. Всяка година още четири месеца повече за увеличаване възрастта за пенсиониране, при положение, че имаме едни от най-влошените здравни показатели в Европа и имаме намаляване на средната продължителност на живот!
Всичко това, разбира се, не може да не се отрази върху цялостната пенсионна система. И, разбира се, че ги няма добрите резултати. Ето, при планираните приходи за 2013 г., по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година, се предвижда осигурените да бъдат с 10 хиляди повече.
Аз не знам как ще станат с 10 хиляди повече, при положение че ние ще имаме по-висока безработица. Освен това е планирано вече и беше отчетено преди малко на няколко пъти, че има 582 милиона, които ще бъдат преразпределени, а аз не знам как ще бъдат събрани. Все пак да не забравяме, че 220 милиона не променят фискалната ситуация, тъй като дали те ще бъдат държавна субсидия, или ще бъдат прехвърлени за обезщетенията на хората, които получават специални пенсии, няма никаква разлика.
През 2013 г. се планира средният осигурителен доход да бъде 637,80 лв. Броят на безработните с право на обезщетение се очаква да намалее със 6 хиляди човека, при положение че ще се увеличи безработицата.
Всичко това ми дава основание да поставя още един въпрос за съмнение, защото тук се казва, че средното увеличение на минималните осигурителни прагове е с 4,5%, но това е за 58 икономически дейности. Ако това се разпростре върху цялата икономика, а ние знаем, че то трябва да е така и всъщност то реално се случва така, реално средното увеличение на праговете няма да е повече от 3,3%.
Разбира се, няма да влизам в детайлите. Между първо и второ четене ние ще направим предложения, но смятам, че много е важно да се каже, че повишаването на пенсиите, за което вече толкова много говорим, което се очаква да стане от 1 април, не отчита инфлацията от 1 януари до 1 април. Далеч неконсенсусен е въпросът дали да бъде диференцирано предоставянето на това увеличение, така наречената компенсация, или не.
Ние продължаваме да твърдим, че тези символични 9% далеч, далеч нямат нищо общо с реалната инфлация на реалното потребление на хората в третата възраст. Хармонизираният индекс е едно, реалният индекс за основните стоки и услуги, е нещо съвършено друго. Реално основните стоки и услуги за този 4 годишен период, защото това е четвъртият бюджет, са се увеличили над 30%!
Разбира се, аз тук мога да кажа и мисля, че миналия път, когато дебатирахме, споменах, но все пак да припомня, че с увеличената пенсия от 1 април 2013 г. пенсионерите ще могат да купуват, примерно – хайде, да кажа, по-малко 11 кг краве сирене. И то с по-високите пенсии. Ще плащат по-скъпа енергия, която само за тези две години и половина, е с 36% по-скъпа. Ще да могат да си купят, примерно, близо 33 литра по-малко олио, стига да не е олиото от онези помощи, които се раздават на социално слабите, защото то там явно е със завишена, с далеч по-висока цена. Тоест, и с това увеличение, и с инфлацията от 1 януари до 1 април, това, което се очаква да се даде на пенсионерите, далеч, далеч ще бъде под очакването за повишаване на някакъв стандарт на живот.
Продължавам нататък, защото ми се струва, че трябва да кажа още няколко думи не само за пенсионерите, разбира се и за обезщетенията, които се дават на майките.
Вчера имаше един дебат тук, в парламента, който мина много кротко и спокойно, по наше предложение да променим Кодекса за социално осигуряване с оглед тези, които имат над 35 години трудов стаж, да могат да се пенсионират с редуцирана пенсия до края на своя жизнен път. Това беше отхвърлено с мотив от колегите от ГЕРБ, че имаме много тежка демографска ситуация и това не можем да си го позволим.
Добре, след като и Вие признавате, че имаме една изключително тежка демографска ситуация, задавам въпрос: какво правим в тази насока? И, уверявам Ви, че каквото и да кажете положително да направим в тази насока, ние ще Ви подкрепим. Но в никакъв случай не можем да приемем това, че обезщетението за осигурените майки ще бъде под социалния минимум.
И тук може би и съзнателно се правят внушения, че, видите ли, някои от българските граждани, които цял живот нищо не са правили, ще получават вместо 240 лв. – 310 лв., което ние предлагаме, искам да кажа, че тук въобще не става въпрос за неработещи. Става въпрос за жени, които са работили, за жени, които са се осигурявали 24 месеца преди да излязат в отпуск по майчинство, за жени, които ще продължат да работят, защото те са над средното или на средното интелектуално равнище за страната. Въобще не става въпрос за тези, които не работят. Въобще не става въпрос за тези, които не желаят да работят. И въобще не става въпрос за тези манипулации, които се правят в публичното пространство.
Чудесно е, че искате да инвестирате в детски градини. Няма нищо лошо! Поздравления! Що не го направихте досега? Що не инвестирахте досега в детски градини? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Вашият отговор винаги е такъв. (Шум и реплики.)
Вашето обръщение на четвъртата година от Вашето управление –Вие връщате четири години, след като сте на власт, Вие връщате назад топката и казвате: Вие защо не го направихте?! (Шум и реплики в залата.)
Ама, колеги! Вие сте шампиони по строителство! Аз не се и съмнявам, че бихте могли да построите детските градини. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги! Моля, спокойно в залата! (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Моля, не се обаждайте от място!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Детските градини бяха построени по време на социализма, но после казахте, че това са капиталистически форми. (Провиквания: „Е-е-е!”, реплики и силен шум в залата.)
Но, искам да продължа – чудесно е да правите детски градини, но това, което трябва да дадем заслужено на осигурените майки, които няма къде да оставят децата си в този период, когато няма и програма в подкрепата на майчинството, защото там сте сложили едни условия, които са невъзможни и никой не би ги изпълнил, тогава е добре действително да помислим, защото това, което трябва да дадем на тези майки от 240 на 310 лв., е по-малко от тези 30 милиона, които Вие предвиждате.
Колеги, аз неслучайно започнах с това, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е функция на цялостното управление. Когато нямаш икономически растеж, когато нямаш увеличаване на заетостта, когато нямаш повишаване на доходите, съвсем нормално е ти да имаш проблеми в тази система. Но погрешно е вместо да решаваме проблемите на входа, ние да насочваме усилията си единствено и само да решаваме проблемите в края на системата. Защото, когато човек внася в осигурителната система, това е осигуряване за бъдещ риск. Той знае, че ще бъде гарантиран. За съжаление с Бюджет 2013 г. на държавното обществено осигуряване на никой нищо не се гарантира!
Коалиция за България естествено няма да го подкрепи. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, Вие най-малкото имате основание да говорите за демографска политика, защото от 2005 г. до
2009 г. не направихте нищо, виждайки как върви демографската картина в Европа и в България, по отношение на това да реформирате осигурителната система на Република България. Именно от тази гледна точка увеличихте дефицита за Вашето управление с над 1,5 млрд. лв. в държавното обществено осигуряване. Само през последната седмица на Вашето управление увеличихте дефицита с над 900 млн. лв. за увеличаване на пенсиите, които плащаме ние от първия ден на управлението на правителството на Политическа партия ГЕРБ.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От джоба ли ги плащате, господин министър?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Второ, подхождайки честно към хората от третата възраст, подхождайки честно към сегашните и към бъдещите пенсионери, още от първия ден на нашето управление започнахме реформи в пенсионноосигурителната система, които вече започнаха да дават резултати. Искам да Ви уверя, че те бяха много внимателно подготвени, включително голяма част от тях, и със социалните партньори, и с неправителствения сектор, и с местните власти.
Солидарността на системата и това, което поема и бизнесът, и синдикатите – тоест, работниците и служителите, да укрепим системата, да я направим устойчива, когато стартира тази реформа от 1 януари тази година, ни дава възможност през следващата и през следващите години системата да стане по-устойчива и да има възможности за по-високи доходи на хората от пенсии. Именно от тази гледна точка и на базата на тези реформи за първи път ще можем за следващата година в Проекта за бюджет за държавното обществено осигуряване да заделим 9,6% от брутния вътрешен продукт за пенсии, при 9,3 очаквано за тази година.
На второ място, бих споменал, че за първи път от 2000-та година насам средната пенсия на един пенсионер спрямо средномесечния нетен осигурителен доход, нетният коефициент по заместване за следващата година ще бъде 59,1% при 56,3% през 2009 г. Искам да Ви уверя, че това е най-големият заместващ доход от 2000-та година насам, което ще бъде на базата на увеличаването на парите за пенсии през следващата година.
Благодарение на реформите, които предприехме и които, пак казвам, не само през следващата година, а и през следващите 10 години непрекъснато ще дават акумулативен ефект и ще има възможност да се повишават пенсиите, без да се увеличават дефицитите в осигурителната система, за да може да има допълнително повече средства, както отделяме за следващата година за образование, здравеопазване, култура, земеделие, инфраструктура, което е изключително важно. Затова бюджетът за следващата година за пенсии е с близо 600 милиона повече, без да увеличаваме дефицита в държавното обществено осигуряване. Мисля, че по този начин сме честни и към сегашните, и към бъдещите пенсионери.
На следващо място, по отношение на това, което казахте за краткосрочните осигурявания.
Уважаема госпожо Масларова, обезщетенията за бременност и раждане за следващата година ще бъдат 285,5 млн. лв. Това е 410 дни платено майчинство, от които 45 дни преди раждане. Заедно с Швеция сме европейските шампиони по отношение на дългото майчинство. Гордеем се, че успяхме в криза да запазим тази добра придобивка за майките и за техните деца.
На второ място, обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст – 114,5 млн. лв. през следващата година. Това са пари, които са плащани като осигуровки от хората, които те трябва да получат. Знаете, че вноската заедно с неработоспособността е 3,5%. Ето, това са парите, които са разчетени и се дават – близо 400 млн. лв. от държавното обществено осигуряване. Като добавим близо 500 млн. лв., което е повече от 50 на сто от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, еднократните помощи за деца за над 80% от децата в Република България стават 900 млн. лв. Като прибавим и това, че от 2009 г., уважаеми дами и господа народни представители, досега има разкрити над 150 нови услуги за деца – за над 8500 деца в нашата страна, на стойност над 32 млн. лв. допълнително. Като прибавим и това, че вече имаме и сключени договори със 70 общини и в момента са изградени общностните центрове в нашата страна за деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години, в които има включително и 1600 допълнителни места за детски ясли и за детски градини, като прибавим това, че от пролетта на следващата година голяма част от тях ще функционират в нашата страна и ще дават услуги за над 100 000 деца и техните родители от най-ранна детска възраст – от 0 до 3 и от 3 до 7 години за дечица с увреждания и така нататък, за да дадем равен шанс на децата от най-ранна детска възраст и равен шанс за І клас.
Излиза, че през следващата година, уважаеми дами и господа народни представители, за политиките за майките и за децата отделяме над 1 млрд. лв. по оперативните програми, по заема от Световната банка „Социално включване”, от държавното обществено осигуряване, от държавния бюджет. Да не говорим за гъвкавостта на Кодекса на труда, който заедно с Вас направихме и регламентирахме със социалните партньори. Надомната работа, дистанционната работа, за да може да има по-облекчени условия именно в тази посока за трудова заетост. По Оперативната програма „Човешки ресурси” дневните центрове, които бяха разкрити, центровете от семеен тип, които се правят в този момент и през следващата година. Всичко това са услуги.
Мисля, че най-правилната политика е съчетаването на паричните средства със социалните услуги, които правим и ще продължаваме да правим през следващите години. Мисля, че това е правилната политика по отношение на демографската картина, така че, уважаеми дами и господа, искам да Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Не Ви е засегнал, госпожо Масларова. Обърна се към Вас като отговор. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Някой би се поласкал от това, че министърът ще стане специално да отговаря на него и на всички въпроси, които се поставят. В случая не бих се ласкала от това, защото, когато говорим за толкова важни неща, би трябвало да сме наясно къде живеем. В две различни Българии ли живеем и за различни хора в тази страна ли говорим? Голяма част от нещата, които каза господин Младенов, са започнати още в 2007 г., 2008 г., 2009 г. и се продължава. (Смях.)
Не се смейте, колеги! Това, което се казва за услугите за децата до 7-годишна възраст, е проект от Световната банка, който е спечелен от Министерството на труда и социалната политика през 2008 г., и трябваше да стартира през 2009 г., на стойност 40 млн. евро.
Така ли е, господин министър? Така е. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Значи има приемственост и има отношение. Много добре знаете, че когато говорим за осигуряване на деца – 7, 8, 10 хил. деца, става въпрос за децата в риск, които са много важен контингент от българските деца.
В случая тук говорим и за други неща, които са много важни. Вие казвате 3,5% са вноските. Извинете, вноските, които са за риска бременност и майчинство, плаща всеки един зает в България от първия до последния си работен ден. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека се опитаме да бъдем коректни. Всичко, което се прави в страната за децата, не е достатъчно. Няма да приема в никакъв случай обвинението, че не сме направили нищо за демографската политика. Само погледнете какво е дадено през периода на тройната коалиция за четири години за майките, за майчинството, за близнаците, за майките студенти, еднократните помощи при раждане, детски добавки, обезщетения за майки, отпуската, с която сме единствени в Европа. Всичко е направено преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Масларова, времето Ви изтече.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: За политиката по раждаемостта. Сега имаме срив. Понеже имаме срив, трябва заедно да работим по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Ние чухме тук много хубави изявления за това какво е било преди време в цялата друга тематика на социалната политика, но нека да се върнем на доходите от политиките на държавното обществено осигуряване, които коментираме, най-вече в приходната част – какво се случва в нея, в този Проект за бюджет за 2013 г.?
В този бюджет на държавното обществено осигуряване се акцентира най-вече върху политики за разширяване на осигурителната база, без да се увеличава размерът на осигурителните вноски. Засилва се връзката между осигурителния принос и размера на получените пенсии и обезщетения на осигурените лица.
Има няколко заложени политики, за които аз отново ще спомена. Предвижда се през 2013 г. да се запази размерът на съотношението на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” се запазва на нивото на 2012 г. Само за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, се предвижда увеличение на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с 20 процентни пункта. Увеличените приходи от осигурителни вноски за тази категория осигурени лица ще покрият изцяло разходите за пенсии на настоящите военни пенсионери, спазвайки принципите на разходопокривните пенсионни системи. Колеги, ефектът от тази мярка е 240 млн. лв. в приходната част на бюджета.
Държавното участие във финансирането на Фонд „Пенсии” се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице. Не се предвижда промяна в съотношението между работодател и работник за останалите осигурителни рискове. Те си остават 60 на 40 на 100. Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 3,3% за 2013 г. в сравнение с 2012 г.
За 2013 г. са договорени минимални осигурителни прагове на над 60 професии. За това увеличението спрямо 2012 г. е 4,5%. Колеги, ефектът от тази мярка в приходната част е 27 млн. лв.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица също се запазва на нивата от
2012 г. Максималният месечен размер на осигурителния доход се увеличава от 2000 на 2200 лв. за 2013 г. С това имаме възможност да увеличим по-висок размер на максималната пенсия – от 700 на 770 лв. Ефектът в приходната част от тази мярка е около 44 млн. лв.
За 2013 г. отново предвиждаме нулева вноска за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като тази вноска от предходните години беше изцяло за сметка на работодателя и ние отново оставяме средства в работодателя за инвестиции. Размерът на приходите от осигурителни вноски зависи от броя на осигурените лица и осигурителния им доход. Средногодишният брой на осигурените лица е функция на заетостта през 2013 г.
Колеги, ние очакваме стабилизация на трудовия пазар през 2013 г. и не както ни бяха изнесени други цифри, не знам откъде, но средногодишният брой на осигурените лица за
2013 г. се предвижда да бъде с 12 хиляди повече в сравнение с 2012 г. През 2013 г. се очаква слаб ръст на доходите от труд в сравнение с 2012 г., което оказва влияние и върху ръста за средния осигурителен доход. Планираният среден осигурителен доход е 637,80 лв., но въпреки всичко е с 3,2% повече от 2012 г.
Всички тези предложени мерки до момента постигат по голямо доверие в пенсионната система и по-трайни решения за финансовата стабилност въобще на пенсионната система като цяло.
Затова, колеги, смятам, че бюджетът на държавното обществено осигуряване за тази година трябва да се подкрепи в сегашния му вид, за да може да има доверие в цялата пенсионна реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът на държавното обществено осигуряване има за цел да повиши нивото на социалната защита. Колкото това ниво на социална защита е по-високо, толкова смятаме, че един бюджет на държавното обществено осигуряване е по-добър. В общи линии бюджетът на държавното обществено осигуряване на практика се реализира на базата на солидарност между поколенията – солидарност между тези, които работят, и тези, които не работят, солидарност между работещи и безработни, солидарност между здрави и болни. На базата на тази солидарност се реализира социалната защита на българските граждани.
За съжаление вместо оптимизъм този бюджет на държавното обществено осигуряване задава повече песимизъм. Защо? Защото основните плащания по бюджета на държавното обществено осигуряване, правата по смисъла на държавното обществено осигуряване са свързани с изплащане на пенсии и на краткосрочни обезщетения. Когато говорим за пенсии, основната цел на пенсията е на практика да замества доходите от труд. И не само да замества доходите от труд, но и да предпазва от риска „бедност”. Четиридесет процента от българските граждани са застрашени от риска „бедност”, един милион и 400 хиляди от българските пенсионери получават доходи от пенсии, които заместват доходите от труд, които са под официалната линия на бедност, обявена от Министерския съвет – 241 лв. И не само тези пенсионери, но и майките, които отглеждат деца (може би разликата е символична, както беше казано в Комисията по труда и социалната политика) от една до навършването на двегодишна възраст, получават символично 240 лв., с един лев по-малко от официалната линия на бедност в България. Това е въпрос, върху който трябва да се замислим.
Понеже се разгоря дискусията около това краткосрочно обезщетение и понеже говорим за това, искам да кажа няколко думи по този въпрос.
Уважаеми господин министър, добре е, идеално е, че държавата полага усилия като социални услуги, като пари от държавния бюджет и като много други дейности, за които Вие преди малко говорихте, но това е осигурително плащане, което трябва да замести доходите от труд, когато си изпаднал в осигурителния риск. Двамата родители – бащата и майката на това дете, ще трябва да се осигуряват за този риск (да са живи и здрави, за да отговарят на условията за пенсиониране по новото законодателство) – бащата 40 години, а майката – 37 години. Двамата родители ще се осигуряват 77 години, за да получават 240 лв. обезщетение между първата и втората година! Пак повтарям, става въпрос за осигурително плащане. Връщам се на Вашата мисъл – никой не е против това държавата да осигурява социални услуги, да осигурява възможности, държавата да осъществява този комплекс от мерки за отглеждане на децата между една и две години, но осигурителното плащане при всички положения трябва да бъде получено от родителите. Затова те плащат осигурителни вноски.
И не е верен аргументът, господин министър, че 3,5% осигурителна вноска са недостатъчни. Ако са недостатъчни, защо първото 9-месечие на годината има 24 млн. лв. икономии точно от този фонд? Двадесет и четири милиона лева икономии!
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Заради по-малко болнични.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е заради по-малко болнични. Направете справка, господин министър. Ако е вярна Вашата теза, че увеличавате размера на пенсиите, защото имате подобрение на финансовите показатели, аз мога да Ви кажа, че във Фонд „Пенсии” дефицитът за следващата година е 1 млрд. 710 млн. лв., а миналата година е бил 1 млрд. 600 млн. лв. Тоест със 110 млн. лв. Вие предвиждате да се увеличи дефицитът във Фонд „Пенсии”, а тук говорите, че увеличавате пенсиите, без да има дефицит. На кого да вярвам? На цифрите от отчета на държавното обществено осигуряване, на плана за следващата година или на това, което говорите?!
В единия случай дефицитът за следващата година за Фонд „Общо заболяване и майчинство” е планиран на 47 милиона – минус 47 милиона дефицит за Фонд „Общо заболяване и майчинство”. За Фонд „Пенсии” дефицитът е 1 млрд. 710 милиона. При дефицит 1 млрд. 710 милиона във Фонд „Пенсии” увеличаваме с 586 милиона, близо 600 милиона пенсиите, а при дефицит 47 милиона във Фонд „Общо заболяване и майчинство” и при 24 милиона икономии в този фонд ние не си позволяваме да направим поне една стъпка за тази група български граждани.
Това са част от аргументите, които аз включвам в рубриката „Песимизъм”.
На следващо място, твърдите, че отделяте от брутния вътрешен продукт за следващата година 9,6%. Господин министър, в отчета за 2010 г. този процент е 9,9. Девет цяло и девет е! Повишавате ли го, или го намалявате? Някога заедно в този парламент, с усилията на народните представители, с усилията на Министерството на труда и социалната политика, социалните партньори и Националният осигурителен институт ще успеем ли да минем стратегическата граница от 10% отделяне от брутния вътрешен продукт за пенсии, или няма да успеем? Трябва да решим заедно кой е верният подход.
Господин министър, Вие знаете, че в Европейския съюз, в 27-те страни членки средната осигурителна вноска е 40,20%. В България средната осигурителна вноска е 33,1%.
Сега Вие ще кажете, че по време на нашето управление сме свалили осигурителната вноска. Да, това е вярно, но по този начин ние създадохме висока база за постъпления в данъчната система. Инвестициите бяха огромни – 24 милиарда по време на нашето управление. Затова разликата е огромна между това осигурителните вноски да бъдат намалявани в условия на излишъци, друга е дискусията, когато трябва да говорим за намаляване на осигурителни вноски по време на дефицит и по време на икономическа криза.
Очевидно е, че не можем да си позволим увеличаване на осигурителните вноски, защото бизнесът ще изчезне напълно, ако вдигнем осигурителната тежест. Затова трябва да сме много наясно с това какво правим и какви мерки предприемаме, и когато говорим за дефицити.
Аз ще се върна на Вашата любима тема за това, че Вие увеличавате пенсиите, без да увеличавате дефицита. Господин министър, ето ги числата и те са числа, които могат да бъдат много лесно проверени. Те са от официално изнесените отчети на Държавното обществено осигуряване:
- 2006 г. – допълнителната субсидия от държавния бюджет е 1 млрд. 198 милиона;
- 2007 г. – 1 млрд. 178 милиона;
- 2008 г. – 1 млрд. 600 милиона;
- 2009 г. – 1 млрд. 522 милиона;
- 2011 г. – вече 1 млрд. 700 милиона;
- 2012 г. – 1 млрд. 916 милиона;
- 2013 г. – 1 млрд. 910 милиона.
Предвиждате дефицитът следващата година да бъде с 6 милиона по-малко. Може би съвсем символично?! Само че, господин министър, много бързо сте забравили, че този дефицит, по изчисление на Вашите параметрични показатели от реформата, която предложихте, трябваше да бъде намален с 30 милиона, а през 2017 г. – с 300 милиона. Може ли да се случи това? Може ли при тази ситуация да говорим, че ние увеличаваме пенсиите, без да увеличаваме дефицита? Трябва да се справим с тези цифри, за да можем да бъдем коректни.
Аз твърдя, че цифрите, които казвам, са абсолютно коректни, защото са от отчетите на бюджетите на Държавното обществено осигуряване.
Всички фондове на Държавното обществено осигуряване, с изключение на Фонд „Трудова злополука и професионална болест” са на дефицит. Абсолютно всички фондове – на дефицит!
Казах вече за Фонд „Пенсии” – 1 млрд. 710 милиона; „Общо заболяване и майчинство” – 47 милиона; Фонд „Безработица”, забележете, 163 милиона дефицит. Сто шестдесет и три милиона дефицит!
В тази връзка за последен път от тази трибуна ще говоря на тема: „Изплащаме от първия ден увеличените пенсии”. Уважаеми господин министър, по време на предния мандат пенсиите се увеличаваха по така нареченото Швейцарско правило и то всяка година, и всяка година от 1 юли по една и съща формула. Бюджетната процедура за 2009 г. стартира м. март - м. април 2008 г., когато никой не говореше за икономическа криза. По време на тази бюджетна процедура беше преценено, че трябва да бъде запазено от 1 юли индексирането или по-точно осъвременяването по Швейцарското правило. Тогава по Швейцарското правило се случи ръстът на инфлацията и ръстът на осигурителния доход 19%. За да няма обвинения от рода на тези, които Вие сега ни отправяте, това осъвременяване беше разделено на 2 – от 1 април 10% и от 1 юли 9%.
Искам да Ви кажа нещо друго, господин министър: нито едно правителство – нито вашето, нито предишните правителства не са казвали, моля и Вие да не го казвате: „Ние изплащаме пенсиите”. Не Вие, не ние, пенсиите ги изплащат осигурените лица в България. Пенсиите ги изплащат работодателите в България, пенсиите ги изплащат пенсионерите в България, които плащат непреки данъци, които си купуват сирене и плащат ДДС. Не ги плащате Вие! Защото, ако ги плащате вие, тези 600 милиона трябва да ги извадите от вашите джобове или от вашата партийна субсидия. Понеже това не става, аз твърдя, че пенсиите се плащат с парите на всички осигурени български граждани и винаги така са се плащали.
На следващо място искам да кажа няколко думи и по приходите. Предлагате приходите да бъдат увеличени с 435 милиона от осигурителни вноски – имам предвид приходи. Как ще стане тази работа, при положение че 2010 г. неизпълнението на приходите от осигурителни вноски е 210 милиона; 2011 г. неизпълнението на приходите по плана за осигурителни вноски е 380 милиона; 2012 г., настоящата година, за деветмесечието сте назад с плана за осигурителните вноски с 0,6%? Дано до края на годината този дефицит да бъде стопен. Как тогава ще съберете 435 милиона допълнително догодина, при положение че предлагате увеличение на заетите с 11 хил. 200 човека; предлагате увеличение на средния осигурителен доход с 15 лв.; заетите са намалели второто тримесечие с 32 хил. лв.?
От 2 млн. 765 хил. заети 20% са на непълно работно време; 12% са осигурени на четири часа. Как ще дойдат тези 435 милиона отгоре или може би разчитате на това прехвърляне от единия в другия джоб на тези – те са точно 240 милиона, 20% вноска на служителите по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване? Двадесет и седем милиона ще дойдат от 3,3% увеличение на праговете; 44 милиона – от 10% увеличение на максималния осигурителен доход. Ами откъде ще дойдат 123 милиона – от увеличаването на средния осигурителен доход или от увеличаването на събираемостта? Как ще се случат тези приходи, уважаеми колеги? Само че срещу тези кухи приходи, които аз наричам, и благодарение на които Вие намалявате дефицита с 6 милиона, стоят разходи. Стоят тези 586 милиона, които ще бъдат изхарчени за пенсии следващата година. Така че, когато говорим за тези неща, моля Ви да се справим коректно с цифрите и да не лъжем себе си, и да не манипулираме и заблуждаваме аудиторията, защото тези цифри са дадени коректно и са в съответните документи.
Казвате, че средногодишният брой пенсионери за следващата година ще намалее със 7 хиляди. Това ли е ефектът от пенсионната реформа, която предложихте, господин министър? Със 7 хиляди човека ще намалее броят на пенсионерите, при положение че пенсионерите в България са 2 млн. 150 хиляди. На базата на 2 млн. 150 хил. пенсионери и 2 млн. 700 хил. пенсии със 7 хил. ще намалеят пенсионерите?! И това е резултат от пенсионната реформа, който отчитате Вие.
В днешните медии излезе информация за първото шестмесечие на 2012 г., че за първи път новоотпуснатите инвалидни пенсии са повече от новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст. Сигурно отново ще обвините чичо доктор, който е извършил нарушение и т.н. Уважаеми колеги, тези, които не могат да отговорят на изискванията на новото законодателство, прибягват до инвалидните пенсии, така че не бива да обвиняваме когото и да било.
На следващо място – няколко думи за индексацията на пенсиите и за размера на пенсиите. Средният размер, който предлагате, е 9,3%. Уважаеми колеги, в предния дебат господин Орешарски Ви каза, че индексацията по принцип се извършва на годишна база. Когато инфлацията е със засилени темпове, както беше през 1997 1998 г., тогава се извършва няколко пъти годишно. Така че индексиране на пенсиите след три години замразяване на по-голяма част на техния размер, означава само едно, означава невъзможност да се компенсират загубено потребление, пропуснато потребление, да се компенсират пропуснати плащания, да се компенсират, ако щете, пропуснати ползи.
Индексацията на пенсиите съвпада с цикъла на изборите и неслучайно това упражнение е наречено „индексация предизборно”. Няма какво да се притеснявате от това, тук съм максимално откровен, няма правителство, което да не е правило такова увеличение на пенсиите преди изборите.
На следващо място, от тази година пенсиите и обезщетенията, които нямат осигурителен характер, за поредна година трябваше да минат към Агенцията за социално подпомагане. Не се ангажирам с дискусията дали това е правилното, или не е правилното решение, но, уважаеми господин министър, това е Ваше обещание. Вие казахте, че Министерството на труда и социалната политика ще положи всички усилия, за да може плащанията, които не са свързани с осигурителен характер, да минат към Агенцията за социално подпомагане или към Агенцията за хората с увреждания. За съжаление и през следващата година това нещо не се случва.
С тези аргументи ще направим съответно предложение от нашата парламентарна група. Да се надяваме, че разумните и по-голямата част от тях ще бъдат подкрепени.
Нашата парламентарна група заявяваме, че няма да подкрепим предложения Законопроект за държавното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко казахте нещо много важно, че в началото на 2009 г. – юли месец, Вие не сте знаели, че има международна икономическа криза!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Недей да лъжеш – от март месец!
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: И харчихте милиарди излишъци, за да може, като дойдем ние, да започнем да ги плащаме. Така че Ви благодаря за това.
Искам за пореден път да кажа: не знам дали хората разбраха нещо от цифрите, за които говорехте преди малко.
За следващата година бюджетът на държавното обществено осигуряване е с 585,900 милиона повече спрямо тази година. Без да се увеличава дефицитът, напротив, както Вие казахте, се намалява с 6 милиона. Мерките в пенсионната система, които ние предприехме от тази година и са разположени в следващите 10 години, всяка година ще носят допълнително възможности да се намалява дефицитът и да се увеличават пенсиите на хората. Това направихме ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Господин Цветан Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Пред нас е Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2013 г. – последен за мандата на управляващата партия и пореден, който не дава поводи за оптимизъм.
Бюджетът е изграден с аритметични действия, не е отражение на политики, водещи до укрепване на осигурителната система.
През 2009 г. ГЕРБ дойде на власт с претенции за реформаторска мисия и доближаване до европейския жизнен стандарт, но вместо реформи предложи замразяване на доходите и разширяваща се бедност. (Реплики: „Имаше икономическа криза!”)
Да, и това има значение, безспорно. (Шум и реплики.)
Вероятно съставителите на бюджета ще кажат: „Това е възможният бюджет”. Може би ще са прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля Ви пазете тишина в залата.
ЦВЕТАН КОСТОВ: Ще са прави, защото върху него, освен липсата на реформи, рефлектират негативно още много причини. Ще спомена някои от тях: неработеща икономика с висок дял на сивия сектор; ниска трудова заетост; притиснат до стената среден и дребен бизнес; мизерно заплащане на труда; корупция, която източва не само косвено, а и пряко бюджета на ДОО.
В името на коректността, ще отбележа, че беше стартирана пенсионната реформа, но изолираното й прилагане, колебливите и противоречиви начални стъпки отлагат във времето положителните ефекти.
Какво показват параметрите на Бюджет 2013? На първо място, продължаваща силно изразена зависимост на държавно обществено осигуряване от държавния бюджет въпреки напомпаните с 220 милиона приходи от осигурителни вноски за сметка на 20 процентно увеличение на вноските за Фонд „Пенсии” на пенсиониращите се по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. По своята същност, разбирате, че това е държавна субсидия. Възниква въпросът защо 20%, а не 10, 15 или 25? Отговорът, мисля, е елементарен – защото толкова са нужни да се балансира бюджетът.
На второ място, искам да отбележа заложеното увеличение на разходите за пенсии. Няма как, изборите чукат на вратата! Това е основно заради осъвременяването им от 1 април следващата година.
Възниква въпросът защо от 1 април, а не от 1 януари или от 1 юли, както повелява Социалноосигурителният кодекс – ами, защото в първия случай парите не стигат, а във втория се губи предизборният ефект. С това индексиране на пенсиите се пестят около 3% на бюджета от това, че се използва за база хармонизирания индекс на потребителските цени. Не се отчита също така инфлацията за първите три месеца на 2013 г.
Заложено е увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 145 на 150 лева – далеч под линията на бедността, и на средната пенсия с 24 лева – само с петдесетина лева над нея. Коментарът смятам, че е излишен.
Две трети от пенсионерите са с пенсии под тази фиксирана средна пенсия.
Въвеждане на изискуема възраст при пенсиониране на лицата, изпълнявали военна служба. Тук възниква въпросът: защо не се въвежда това изискване и за работещите в системата на Министерството на вътрешните работи?
Пето, размер на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст – 240 лева! Обидно нисък, най-вече за предлагащите го.
Бих добавил само, че парите, които ще бъдат потрошени за този безсмислен референдум за ядрената енергетика, са достатъчни за увеличаване на обезщетението с около 25%.
Бих могъл да продължавам още, но не виждам особен смисъл. Управляващите няма да се откажат от своите разчети, ние от Синята коалиция няма да подкрепим бюджета. Какво остава на хората? Да се надяват на по-добри дни, но не през 2013 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Господин Шопов. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Към част от Вас няма да се обърна с уважаеми колеги – тези, които посрещнаха искането ми за изказване с нескрита досада и едно „Е-е-е!”, като че ли още един изказващ се и ще се проточим във времето.
Разглеждаме въпроса за пенсиите и социалните помощи на хората, които чакат от нас решение за нещо, което ги касае пряко. Не може такава непочтителност и неуважение, защото нежеланието за дебат е нежелание да се покаже отношение и към българските граждани – нашите бащи, майки, баби и дядовци, всичките пенсионери и тези, които се нуждаят от пари от българския бюджет. Затова трябва почтително и сериозно отношение към този дебат, защото той е част от дебата за бюджета изобщо, който след като свърши, гласувахме и по-нататък всичко престана да бъде интересно.
Този дебат, който е толкова вял, все тече в насоката как да се социализира или как да се разпредели бедността. Тук се отправиха страшни критики към сегашните управляващи и към министъра на труда и социалните грижи от онези, които доскоро бяха управляващи и които оставиха една база, оставиха едно наследство, оставиха една кота, от която не се мръдна по-нагоре, или почти не се мръдна. През времето на тяхното управление пенсиите бяха 129 лв. или 65 евро. Сега са малко повече. Няма да се спирам, за да не отегчавам и тези, които ни слушат. Минималните пенсии ще станат малко повече, с няколко процента повече, или с пет, шест лева. Излишно е да ги изчисляваме. Всичко това е, защото няма пари. И предишните управляващи, и сегашните управляващи, и следващите управляващи, които ще бъдат, ще се оправдават с това, че няма пари.
Разбира се, пари има. Въпросът е да има политическа воля те да бъдат събрани. Защото, както можем да говорим за съвсем различна философия на бюджета изобщо, трябва да говорим за съвсем различна философия и на бюджета за социалното осигуряване. До момента тази философия никой от управляващите в България не е изповядал, тоест разпределението е лесно стига да се намерят парите.
Ние от „Атака” много пъти сме казвали откъде могат да бъдат намерени парите и как да бъдат намерени. И задаваме въпроса: може ли да бъде различно положението в една окупирана и колониална държава, каквато е в момента България? Не може, разбира се! Колонизаторите и окупаторите на тази държава, включително и няколкото хиляди души, които са техни оператори и представляват мръсното петно, което осъществява интересите и целите им тук, просто не позволяват по-високи пенсии. Това е публичен и на всички известен факт. Управляващите, които са в момента, и тези, които бяха – изпълняват директивата, те са в матрицата и няма какво друго да сторят.
Откъде ще дойдат пари за пенсии, когато няма нищо сериозно българско? Ако попитаме къде отиват парите, те изтичат! Парите от българските банки – около милиард и половина на година, те са и повече и по-малко, средно казано; парите от застрахователното дело, които са около 300 милиарда – са чужди; парите от електроразпределителните дружества, токът, който в момента свети, от него печелят чужди собственици, чужди корпорации, чужди монополисти – 400-450 милиона; от големите вериги, магазини на дребно – най-сладката част в една икономика, които също са чужди – 600 млн. лв.; от GSM-операторите, които абсолютно всички са чужди, отиват 400-450 милиона на година, и те изтичат.
Господин министър, има един прост учебникарски пример за това – предприятието „Софийска вода”, което по Костово време, господин министър, беше харизано някому, после беше препродадено два, три пъти, а последния път много скоро. Това предприятие „Софийска вода”, което не може да се сравнява с много колоси на българската икономика и други монополи, последния път беше продадено за 600 милиона – не евро, не долара, не лева, а паунда. Това предприятие, което беше продадено съвсем скоро...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Шопов, извинявам се, искам да Ви върна към темата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз говоря за пенсиите на българските граждани и ще Ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В „Софийска вода”?! (Оживление. Смях от ГЕРБ.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ме чуйте, това предприятие, преди да бъде продадено последния път, беше на английски пенсионен фонд, госпожо! Затова давам този пример, за да чуят хората. Това предприятие в продължение на десетилетия – смеете се от ГЕРБ, но и Вие да го знаете – работеше за английските пенсионери. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Английските пенсионери получаваха високи пенсии, защото българските пенсионери плащаха прескъпата вода, която по гравитачен път се плащаше на държавата за пет стотинки. Ето, това е разговорът! Оттук можем да си направим изводи. Оттук трябва да мислим как да бъдат увеличени парите, които да влязат във фондовете, в държавния бюджет, за да имат българските пенсионери високи пенсии. Защото, госпожо председател, господин министър, няма нищо българско. На българина му е останало най-много да има едно семейно хотелче, едно ресторантче или едно гаражче. От това доходи за държавния бюджет не могат да бъдат генерирани, защото всичко съществено, сериозно, всичко значимо в България е чуждо и то изтича!
Това е истината, заради която министърът на финансите, министърът на труда и социалните грижи и всички управляващи, и тези, които ще дойдат след Вас, ще се чудят откъде да съберат пари за пенсии и как пенсията да бъде увеличена с 3%, 6% и 9% и дали за Нова година ще могат да бъдат дадени добавки от 50 лв. Това е, за което Вие разсъждавате. Вашата философия и Вашите мисли са на базата как да преразпределите мизерията, за която всички Вие сте виновни, която Вие генерирате, с която Вие не желаете да се преборите, защото ще нарушите интересите някому, интересите на някой, който граби всички – и Вас, и българските пенсионери, и социално слабите! Ето това е истината!
Затова и този път ще гласуваме „против” бюджета на социалното осигуряване, защото той е сгрешен в неговата философия. (Шум и реплики. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Горов.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В началото на дебата днес беше направен доста пълен анализ на цялостното състояние на бюджета на държавното обществено осигуряване. Аз искам обаче да върна нашето внимание към една част от него, а именно към фонд „Пенсии”. Безспорно най-големият разход в бюджета на държавното обществено осигуряване са пенсиите.
Също така обаче смятам, че е погрешно предложението, което се прави в момента, за индексиране на пенсиите по този начин, който предлага правителството. Какво имам предвид?! Този начин на индексиране няма да оцени по никакви критерии изоставането на доходите през тези три – четири години. Този начин на индексиране е крайно несправедлив.
Ще споделя само три причини.
Няма никаква компенсация на доходите на работещите за същия период, за който се предлага диференциран коефициент за индексации на пенсиите. Това, разбира се, от своя страна ще ощети и тези, които са пенсионирани през 2009 г. и 2012 г. Наистина през тези години беше отчетен ръст на средната работна заплата и на средния доход за пенсиониране, но трябва да сме наясно всички, че това не е на базата на увеличение на доходите, а на базата на това, че от пазара на труда излязоха хора с по-големи доходи, хората, които са с висше образование, и тези, които са от дейности с по-висока производителност на труда.
Реално в армията на безработните се включиха хора до 29 години – млади хора, които получават в повечето случаи по-ниски доходи. Неслучайно и безработицата сред младите хора вече надхвърля над 30%. Също така лица с основно или средно образование и ниска квалификация, които също са в групата на хора с ниски доходи. Това обаче не е критерий, който се отразява върху пенсията, която се полага на всеки един гражданин при неговото пенсиониране на база на личните му доходи.
По-голямата част от хората в България през тези четири години не промениха по никакъв начин, нямат никакъв ръст на доходите си, а те са тези, които влияят върху коефициента, с който те отиват при пенсиониране. Така че от тази гледна точка, ако трябва да обобщим, хубави са цифрите, които се поставят и представят за средните доходи и средната пенсия, но в края на краищата всеки живее с тези, които получава като лични такива.
Заложеното увеличение от 9,3% пресилено може да се нарече компенсация най-малко по две причини.
Първо, за трите години, през които не са осъвременявани пенсиите, инфлацията надхвърля над 12%, което значи, че дори тези, които получат максималното увеличение в рамките на 9,3%, няма да компенсират инфлацията, която е натрупана през тези години. Или казано по друг начин всеки един пенсионер ще може да си купи по-малко мляко, по-малко сирене, по-малко хляб, от всичко по-малко на базата на това увеличение, което Вие предлагате в момента.
Нещо друго, тази компенсация няма как да бъде компенсация с минало време. Никой не може да компенсира хората за това, че през 2010 г., през 2011 г. са получавали по-малки доходи, с които са могли да си купят по-лоши храни, по-лоши лекарства или най-малкото да имат по-малък достъп до здравеопазване. Така че няма как в минало време да бъдат компенсирани хората с това увеличение, което се предлага за пенсионерите. Друг е въпросът, ако трябва да бъдем откровени, че една част от хората не са между нас.
Тук искам да направя едно уточнение, което е, че 64% от българските пенсионери живеят под линията на бедността, което значи, че от тези 2 200 000–2 300 000 български граждани 64% са хора с изключително ниски доходи и това увеличение на пенсиите по никакъв начин няма да окаже влияние върху тяхното положение.
Третата причина, поради която смятам, че това увеличение е несправедливо, е свързана с това, че... (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.)
Да, вярно е! Предвиждате да осъвремените пенсиите към 1 януари 2013 г., но реалното увеличение на пенсиите ще бъде от месец април. Гарантирам Ви, че инфлацията ще бъде по-голяма и цените на малката кошница, която реално потребяват пенсионерите, ще бъдат по-големи от тези, които са на 1 януари 2013 г. към 1 април 2013 г. От тази гледна точка също смятам, че е несправедливо това, което се прави с българските пенсионери.
Всичко това в края на краищата ще доведе до 35 – говоря за диференцираната ставка, която се предлага за увеличение на пенсиите някъде около 35 млн. лв. Не е кой знае каква голяма сума на фона на това, че ако се предприемат мерки за криминализиране на неосигуряваните, за по-добър контрол върху тези, които не плащат осигуровки, убеден съм, че приходите в държавното обществено осигуряване ще бъдат доста повече от необходимите, за да се върне така нареченото швейцарско правило или в края на краищата пенсиите да бъда осъвременявани по един що-годе справедлив начин.
Наясно съм, че каквото и увеличаване да се получи в момента, то едва ли ще догони нуждите, които имат българските пенсионери, имайки предвид, че живеем в Европа, където сме далеч под доходите на европейските пенсионери и сме в началото на ХХІ, а не на ХХ век.
В заключение – през 2011 г. много активно ни обещавахте, че увеличаване годините за пенсиониране рязко ще доведе до поетапно намаляване на дефицита за фонд „Пенсии”. Както стана ясно от преждеговорившите, това намаление е изключително малко и реално погледнато действията, които бяха предприети през тези години, не оказват съществено влияние върху парите, които се получават в осигурителната система и тези, които се харчат. Ние буксуваме на едно и също място!
В тази връзка трябва да е ясно, че проблемът е много по-дълбок. Той е свързан с огромните икономически проблеми, които има в момента България: липсата на работни места, откъдето падат и осигуряващите се; имаме остра нужда от мерки в икономическия сектор, които да създадат заетост, да създадат възможности хората да работят, да плащат осигуровки, а оттам системата да може да работи нормално. Тези неща през всичките тези три години отсъстват изцяло от политиките, които предлага правителството, изобщо ако можем да говорим за такива, и това ще създаде проблеми и за в бъдеще.
Въпреки всичко се надявам управляващото мнозинство да се вслуша в предложенията, които ще се направят от Коалиция за България, и между първо и второ четене на законопроекта поне в частта за пенсиите да се увеличат доходите. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ние въобще не те слушаме.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Сигурен съм! Поне в частта за пенсиите да бъдат увеличени в рамките на инфлацията, която е за тези три години, за да може частично пенсионерите да бъдат компенсирани за ниските доходи, които имат. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., внесен от Министерския съвет.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Аз гласувах „против”.
Гласувах „против”, защото, първо, не смятам, че по подобен неглижиращ начин следва да се обсъжда днес бюджетът на държавата, бюджетът на държавното обществено осигуряване, а след малко и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Казвам това, защото зад всички цифри, заради които ние бързаме да натиснем копчетата, стоят живи хора. Проектът за бюджет на ДОО беше гледан без справка какви са демографските и икономическите показатели, на базата на които се вземат решенията, за които Вие днес гласувахте.
Гласувах „против”, защото зад цифрите стоят едни други, заради които ние дължим отговори на българските избиратели; за това, че скрити зад цифрите българските майки ще продължават да получават обезщетения по-ниски от границата на бедността; за това, че по признание на министър Младенов помощи за деца, и то при въведен подоходен критерий, продължават да получават 85% от българските деца, а това означава, че огромната част от българските семейства живее на границата на бедността. Защото ние не поискахме да сметнем, че за три години са починали 230 хиляди български граждани, а плащаме обезщетения за майчинство на 41–42 хиляди български майки. За това, че ние днес, накрая на мандата на четвъртата година на Вашето управление, колеги, ще извадим отнякъде – неясно откъде, 30 милиона, за да правим детски градини, по признанието на колегите – 67 са изчислените от тях бройки, и ще пропуснем да забележим, че голяма част българските граждани няма да стигнат до осигурителната система.
На всички нас ни е ясно, че е увеличен броят на осигурените лица, предвидени в бюджета, който вече е факт, и ни е ясно, че фактическото ниво на безработицата е по-високо.
Съжалявам, такъв бюджет няма как да бъде подкрепен! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Колеги, народни представители, преди да преминем към следващия проектобюджет, днес с представители на всички парламентарни групи се уточнихме да включим една извънредна точка.
Става дума за прекратяване на пълномощията на народен представител, поредното решение на Централната избирателна комисия и постъпилото заявление рано тази сутрин.
Предвид това, че утре няма да работим, предлагам формално да гласуваме, за да включим Проект на решение за прекратяване пълномощията на народен представител като точка трета в дневния ни ред.
Моля да гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
С Решение № 20-72/НС от 7 ноември 2012 г. на ЦИК във връзка с решение на Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Димитър Ангелов Иванов, избран от 31. многомандатен избирателен район – Ямбол, издигнат от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
На основание чл. 26, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия е обявила за избрана за народен представител в 31. многомандатен избирателен район – Ямбол, Галина Симеонова Симеонова, с ЕГН, съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ на 8 ноември 2012 г.
С вх. № 254-00-22-84 Галина Симеонова Симеонова е подала заявление, с което твърди, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставка като народен представител и желае пълномощията й да бъдат предсрочно прекратени.
Предлагам служебен:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Галина Симеонова Симеонова като народен представител в 31. многомандатен избирателен район –Ямбол.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Следваща точка в програмата за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2013 Г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси, който ще ни представи господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси, моля да подложите на гласуване процедурно предложение за допускане в залата на д-р Пламен Цеков – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете д-р Цеков в пленарната зала.
Имате думата, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 година.
На заседанието присъстваха: Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, Десислава Димитрова – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, Пламен Цеков - управител на Националната здравноосигурителна каса, Мариана Василева – подуправител на Националната здравноосигурителна каса, Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет и финанси” в НЗОК, Румяна Табакова – началник на отдел „Бюджет” в дирекция „Бюджет и финанси” в НЗОК, Зоя Вълева – директор на дирекция „Бюджет и финанси” в Министерство на здравеопазването.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Атанасова и д-р Цеков.
В мотивите и експозето на госпожа Десислава Атанасова и д р Цеков беше изтъкнато, че Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2013 година е изготвен в изпълнение на Решения № 41 и 298 на Министерският съвет от 2012 г., и е съобразен с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза, разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и предложенията за неговите изменения и допълнения с настоящия проект на Закон за бюджета на НЗОК, както и с Кодекса за социалното осигуряване. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
Предлага се и за 2013 г. да се запазят прилаганите през 2012 г. размери на: осигурителната вноска – 8%; на вноската от работодател (осигурител) и работник (осигурен) в съотношение 60 към 40; минимален размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 420 лв., и 6,2 млн. души очакван брой лица, които да направят здравноосигурителни вноски.
При посочените размери и показатели се предвижда в приходната част на бюджета на НЗОК за 2013 г. да постъпят приходи и трансфери – всичко 2 млрд. 710 млн. 300 хил. лв. Общата сума на приходите за 2013 г. е по-голяма от общата сума на приходите за 2012 г. със 76 млн. 600 хил. лв. Това се дължи на увеличението на здравноосигурителните вноски със 75 млн. 500 хил. лв. и на увеличението на глобите, санкциите и наказателните лихви с един млн. лв.
Общата сума на приходите за 2013 г. – 2 млрд. 710 млн. 300 хил. лв. се разпределя по видове приходи, както следва: 2 млрд. 690 млн. 300 хил. лв. от здравноосигурителни приходи; 14 млн. 500 хил. лв. от глоби, санкции и наказателни лихви и 5 млн. 400 хил. лв. от трансфери от Министерството на здравеопазването по чл. 82, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.
От общата сума на здравноосигурителните приходи – 2 млрд. 690 млн. 300 хил. лв., за здравноосигурителни вноски от работодателите и работниците се очаква да се получат общо 1 млрд. 749 млн. 200 хил. лв. и от Министерството на финансите като трансфери да се предоставят здравни вноски за всички категории осигурени лица, осигурявани за сметка на републиканския бюджет – в това число пенсионери, деца до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, безработни, социално слаби и други категории осигурени лица – общо 941 млн. 100 хил. лв.
Сумата на разходите и трансферите – всичко за 2013 г. е разчетена в размер на 2 млрд. 710 млн. 300 хил. лв., или спрямо 2012 г. има увеличение на със 76 млн. 600 хил. лв. Увеличението е почти изцяло за сметка на очакваните в повече здравноосигурителни вноски със 75 млн. 500 хил. лв. и на глобите, санкциите и наказателните лихви
с 1,0 млн. лв.
От общата сума на разходите и трансферите – всичко за здравноосигурителни плащания, се предлагат 2 млрд. 383 млн. 500 хил. лв. Тази сума е по-голяма от същите плащания за 2012 г. с 169,0 млн. лв. Този ръст е резултат от:
1. увеличението на приходите и трансферите – всичко със 76 млн. 600 хил. лв. и
2. намаление на разходите с 92 млн. 500 хил. лв.
Намалението на разходите по т. 2 е резултат от увеличение на разходите с 8 млн. 700 хил. лв., от които за придобиване на нефинансови активи с 1 млн. 200 хил. лв. и резерва, включително за непредвидени и неотложни разходи със 7 млн. 500 хил. лв. и намаление на бюджетния кредит за разходи с 101 млн. 200 хил. лв., от който, от издръжката на административните дейности – 1 млн. 200 хил. лв. и отпадане от разходи и трансферите на 100,0 млн. лв., предвидени в бюджета на НЗОК за 2012 г. за предоставяне като трансфер на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от Министерството на здравеопазването през 2011 г.
Увеличението на здравноосигурителни плащания със 169,0 млн. лв. e разпределен по видове, както следва:
- за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 7,0 млн. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ – 7,0 млн. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за дентална помощ – 5 млн. 100 хил. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти – 38 млн. 500 хил. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за медицински изделия – 70,0 млн. лв.;
- за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 20 млн. 600 хил. лв.;
- други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ – 20 млн. 800 хил. лв.
За придобиване на нефинансови активи са разчетени 7,0 млн. лв., която сума е по-голяма от същия разход за 2012 г. с 1 млн. 200 хил. лв. Това увеличение е изцяло за сметка на намаление на средствата за издръжка на административните дейности.
Предвидени са трансфери към Националната агенция по приходите за събиране на здравноосигурителните вноски – 3 млн. лева. Същата сума е и за 2012 г.
Въз основа на разчетените суми за приходи и трансфери -всичко - и разходи, и трансфери – всичко, се предлага Народното събрание да приеме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. с балансирано бюджетно салдо.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се създават нови параграфи 9, 10, 11 и 12, с които Надзорният съвет, по предложение на управителя на НЗОК, да одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, извършвани от НЗОК и финансирани със средства от трансфери от Министерството на здравеопазването, непредвидени в този закон, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК. Тези трансфери са за здравно неосигурени лица и включват: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания; дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания; интензивно лечение и един профилактичен преглед и изследвания за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Размерът на трансферите се определя и предоставя от Министерството на здравеопазването за здравно неосигурени лица при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването и управителя на НЗОК.
Ваксините за задължителни имунизации и реимунизации, осигурявани от Министерството на здравеопазването през 2012 г., се финансират през 2013 г. от Министерството на здравеопазването по досегашния ред до осигуряването им от НЗОК, но не по-късно от 1 април 2013 г.
Лечебните заведения, които през 2012 г. са се субсидирали по реда на Методиката за субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ през 2012 г. от Министерството на здравеопазването, през 2013 г. се субсидират пак от Министерството на здравеопазването по досегашния ред, когато са се отчели до 31 декември 2012 г. съгласно сключените договори за дейностите, които преминават на финансиране от НЗОК през 2013 г. Заплащането на дейностите се извършва от Министерството на здравеопазването след определяне на окончателния размер на субсидията за четвъртото тримесечие на 2012 г.
През 2013 г. средствата за лекарствени продукти по чл. 4, т. 1 от Закона за ветераните от войните и по чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите са за сметка на държавния бюджет и се изплащат от Агенцията за социално подпомагане чрез НЗОК. Агенцията за социално подпомагане превежда на НЗОК необходимите средства за заплащане на заявените суми от аптеките, сключили договор с НЗОК, за предоставени лекарствени продукти на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.
Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, които ще гарантират изпълнението на Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г.
С предложените параметри на бюджета на НЗОК за 2013 г. се предполага, че евентуалните рискове за неговото изпълнение могат да бъдат: събираемостта на здравноосигурителните вноски; динамично променящата се нормативна база и невъзможност за оценка към момента как тя ще се отрази на договорния процес и на бъдещия брой договорни партньори за болнична и извънболнична медицинска помощ и поемането на дейности и процедури, които през 2012 г. са били заплащани като субсидиране от бюджета на Министерството на здравеопазването, а през 2013 г. стават част от здравноосигурителните плащания в бюджета на НЗОК.
По законопроекта се проведе дискусия, като по зададените въпроси и изказвания отношение взе представителят на вносителя.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 3 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 година.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Да чуем и доклада на Комисията по здравеопазване.
Слушаме Ви, госпожо Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожо министър!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 31 октомври 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването – госпожа Десислава Атанасова, заместник-министърът на финансите – господин Владислав Горанов, управителят на Националната здравноосигурителна каса – д-р Пламен Цеков, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването госпожа Атанасова. Тя запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 710 млн. 276 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е 6.2 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2013 г. е 60 към 40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната 2013 г. е 420 лв.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 710 млн. 276 хил. лв., от които 2 млрд. 383 млн. 511 хил. лв. са за здравноосигурителни плащания. Основен дял в увеличението от 100 млн. лв. представляват новите дейности, включени от 2013 г. в обхвата на медицинската помощ заплащана от НЗОК, а именно ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания и с кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, асистирана репродукция, високоспециализирана диагностика за РЕТ/СТ апаратура и роботизирана лапароскопска хирургия.
Резервът, включително и за непредвидени и неотложни разходи, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е 10 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 269 033 хил.лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. е съставен при запазване на условието за балансирано бюджетно салдо.
Представителите на Българския лекарски съюз изразиха несъгласие със заложените в проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. средства и отбелязаха, че реално увеличение на средствата в бюджета на НЗОК не се наблюдава. Те уточниха, че предвиденото увеличение от близо 176 млн. лв. за здравноосигурителни плащания се дължи на прехвърлянето на функции и отговорности, които са предмет на държавна политика, от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, с което се разширява основният пакет от дейности, заплащани от бюджета на НЗОК. Размерът на трансферите за здравно осигуряване е запазен същият спрямо 2012 г. без да е отчетено предвиденото увеличение на пенсиите от 1 април 2013 г. и влизането в сила от 1 януари 2013 г. на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов информира народните представители, че въпреки увеличението от 5,5 млн. лв., предвидените средства за дентална помощ в бюджета на НЗОК за 2013 г. са крайно недостатъчни за изпълнението на дейностите и не дават възможност да бъде разширен основният пакет, особено за лицата над 18-годишна възраст, които нямат възможност да получат допълнителна дейност за лечение по Националния рамков договор. Той допълни, че хроничното недофинансиране от страна на НЗОК и ограничената възможност на гражданите да заплащат денталните услуги със свои средства влошават показателите по отношение на денталното здраве на българските граждани с всяка изминала година.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с предвидения размер на трансферите за здравно осигуряване, методиката при изчисляване на резерва за непредвидени и неотложни разходи, липсата на реално увеличение на средствата за здравноосигурителни плащания с оглед прехвърлянето на дейности, отговорност на държавата, от Министерството на здравеопазването в НЗОК, механизмът, по който ще се заплащат тези дейности за здравно неосигурените лица и начинът, по който ще бъде уреден въпросът с неосъществения през 2012 г. трансфер към Министерство на здравеопазването, поради решението на Конституционния съд, в размер на 50 млн. лв.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” – 6, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Милева.
Дискусията е открита.
Доктор Джафер иска думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми д-р Цеков, уважаеми дами и господа народни представители! Това е поредният бюджет на Националната здравноосигурителна каса – бюджет на изпразненото от съдържание Министерство на здравеопазването и все по-увеличаващата се отговорност на одържавената Здравноосигурителна каса. Ние твърдим, че тази тежест в един момент ще стане непосилна за Националната здравноосигурителна каса.
Действително бюджетите на Министерството на здравеопазването и на Здравната каса трябва да се разглеждат като скачени съдове, но за поредна година сме свидетели на това, че се смесва здравноосигурителното право, здравноосигурителният пакет, здравноосигурителната система с ангажиментите на държавата по отношение на общественото здравеопазване.
Категорично твърдим, че няма реформа – три години няма, няма и сега и няма и да има до края на мандата. Преразпределението на дейности, на функции, на отговорности не означава реформа, уважаеми колеги! В доклада за поредна трета година е записано отново, че предприетите действия са следваща стъпка от реформата. Коя реформа? Въпрос без отговор. И това е въпрос, на който не могат да отговорят не само хората от опозицията, но мисля, че и управляващите нямат отговор.
Самото Министерство на здравеопазването тази година има по-малко средства, отколкото други министерства имат за ведомствените си болници. И това е много опасна тенденция.
Само за сведение – намалението в бюджета на средствата за Министерството на здравеопазването е със 100 млн. лв., с 21%, а увеличението на бюджета на Касата е с малко над 2%, тоест, 100 милиона по-малко за Министерството на здравеопазването и със 77 млн. лв. имаме повече средства за Здравната каса.
Срещу тези 77 милиона обаче Здравната каса трябва да поеме три вида дейности, които са много ресурсоемки. Трябва да поеме дейността по интензивни грижи – 40 милиона; трябва да поеме дейността инвитро или асистирана репродукция – 15 милиона; трябва да поеме ваксинопрофилактиката – 35 милиона, и дотук вече са 99 милиона. Нови дейности за поне 99 милиона, може да се окажат и по-скъпи.
Новото в този бюджет е, че се предлага Касата да поема със средства от 9 милиона и изследването с така наречените „ПЕТ скенери”, както и високоспециализираната и роботизирана хирургия.
Втори нов момент е диспансерното наблюдение на психично болните и болните с костно-венерологични заболявания – нови дейности, неясно как ще бъдат покрити.
Въпреки че има някакво увеличение на средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ, всъщност тези пари ще бъдат по-малко, отколкото е очакваното изпълнение на бюджета за тази година. Това се отнася и за онколечението. Това също би създало проблеми.
Драстично е увеличението на средствата за лекарства. Лекарствата заедно с медицинските изделия ще костват на Касата около 700 милиона – това е акцент в тазгодишния бюджет. Шестстотин двадесет и четири милиона са средствата за лекарства и 70 милиона за медицински изделия. Тук остава открит въпросът: при два доклада на Временната анкетна комисия, създадена от този парламент, и на Одитния доклад на Сметната палата как ще се харчат тези средства?
Спорна е методиката, която се предлага, защото там се предвижда ежедневно, ежеседмично, ежемесечно, на тримесечие, на шест месеца и годишно отчитане. Тоест, административен натиск, който, ако осъществява по-добър контрол, би бил позволен, но който най-вероятно ще създаде проблем и не е ясно дали имат готовност лечебните заведения и партньори, за да отговорят на тази методика.
Двата сериозни риска в този бюджет тази година са, на първо място – неприемането от договорните партньори в лицето на Българския лекарски съюз на тази методика, и това е единият риск за този бюджет, на второ място – клопката е в увеличаващия се брой на здравно неосигурените лица. Разбира се, събирането на приходите е проблем на Приходната агенция, докато за разходната част по-скоро отговаря Касата, но ние твърдим, че това е вторият много сериозен риск, за който няма решение и тази година.
Това са нашите аргументи да не подкрепим този бюджет. Очакваме обаче между първо и второ четене разумно отношение и консенсусни решения по тези рискови моменти, като се позоваваме на декларираната готовност от страна на Министерството на здравеопазването и основно от страна на ръководството на Касата това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – д-р Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Не можем да си затворим очите и да говорим само за недостатъците на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото в него има и много добри страни.
Бюджетът на Касата за 2013 г. е в съответствие с бюджетната макрорамка в условия на икономическа и финансова криза. Целта е в рамките на средствата, които са предвидени, да се запази постигнатото равнище на здравните услуги. Факт е, че в условията на криза бюджетът бележи ръст. Той е увеличен със 76 млн. 546 хил. лв. в сравнение с 2012 г. За последните 10 години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е нараснал 9 пъти, и за сравнение ще кажа, че 2008 г. той е бил 1 млрд. 682 млн. лв. Тоест, нарастването е с повече от 1 млрд. лв. Приходите от здравноосигурителни вноски са разчетени в размер на 1 млрд. 740 млн. лв., а разходите са в размер на 2 млрд. 385 млн. 500 хил. лв. и са със 169 милиона по-големи от 2012 г. Със 7 милиона, до 269 милиона е увеличен и резервът на Националната здравноосигурителна каса. Той може да се използва за спешни и неотложни нужди, с които се покриват много често разходи на болниците. Като част от брутния вътрешен продукт бюджетът на НЗОК е 4,1% и 10,9% от общите разходи.
В бюджета на НЗОК е предвидено увеличение на здравноосигурителните плащания, както следва: за първична извънболнична помощ – 7 млн. лв., като цяло те са 176 млн. лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ увеличението е също със 7 млн. лв., като цяло се предвижда средствата да са в размер на 178 млн. лв. Това е така, тъй като в последните години има ръст на хоспитализациите с 38% и с 29% спад от прегледи в доболнична помощ. Ако се използват резервите в доболничната помощ, повече от 50% от проблемите на пациентите биха се решили там, затова е заложено и увеличение в първичната и специализирана доболнична помощ.
Увеличение има и за средствата при денталната помощ с 5 млн. 100 хил. лв. Увеличение има и за болничната помощ, която ще нарасне от 1 млрд. 168 млн. лв. на 1 млрд. 189 млн. 511 хил. лв. – тоест, увеличението е с 1,29%. И тук ще кажа, че парите, които се дават само за лечение на хрониохемодиализи, са 70 милиона – тоест, с 12 милиона повече в сравнение с 2012 г.
Увеличени са и средствата за лекарства и медицински изделия за домашно лечение с 32 млн. 500 хил. лв. Само за редки заболявания за първи път ще се дадат 70 млн. лв., или като цяло средствата, които се отделят за медикаменти, са в размер на 537 млн. лв.
На Националната здравноосигурителна каса продължава прехвърлянето на дейности от Министерството на здравеопазването – там, където е тяхното естествено място. В момента се прехвърлят дейности за около 100 млн. лв. Тук влизат: интензивно лечение на стойност 40 млн. лв., ваксини за задължителна имунизация и реимунизация на стойност 35 млн. лв., асистирана репродукция – 15 млн. лв., за диспансерно наблюдение на психично болни – 1 млн. лв., за ПЕТ скенер и роботизирана хирургия – 9 млн. лв. Тук ще кажа, че през 2008 г. за високоспециализирани дейности са били отделени 569 хил. лв. – тоест, по-малко от 1 милион.
Залагат се освен това 2,5 млн. лв. средства за лечение в болниците на хора, които са без доходи и имущество, а 157 млн. лв. ще се изразходят под формата на помощи съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. В Министерството на здравеопазването са заделени и 5 млн. лв. за здравно неосигурени, психично болни и други, предвидени са и средства за прегледи преди раждане на неосигурени жени, което ще подобри пренаталната диагностика, или общо за 2013 г. за здравеопазване ще бъдат изразходвани 3 млрд. 345 млн. 500 хил. лв. – най-големият бюджет досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин вицепремиер, госпожо министър! Относно сравнението с 2008 г. – не знам защо го правите. Направете го за 2009 г., когато бюджетът на Касата е 2 млрд. 470 млн. лв. Тогава знаете ли колко беше бюджетът на Министерството на здравеопазването? – Шестстотин и четиридесет милиона лева. Ако ги съберем – на Касата и на министерството, тогава общо пряко за здраве са платени 3 млрд. 110 млн. лв. Сега бюджетът колко е? Два милиарда и седемстотин и десет милиона лева. Колко е бюджетът на Министерството на здравеопазването? Триста и шестдесет милиона лева. Като ги съберем, какво се получава? Три милиарда и 76 милиона лева. Изводът е за Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
СТАНКА ШАЛЕЙКОВА (ГЕРБ): Уважаеми д-р Желев, аз казах, че това са всички пари, заедно с тези по Закона за интеграцията на хората с увреждане, тези, които се отделят от Министерството на труда и социалната политика. Като ги съберете, общо правят 4 млрд. 345 млн. 500 хил. лв. Това са също пари за здравеопазването. Благодаря. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, като слушам някои от изказванията, би трябвало да завършим с бурни аплодисменти и овации, че състоянието е прекрасно и нещата са наред. За съжаление обаче не е така. За съжаление имаме проблем и според мен участници в този проблем сме всички ние – в законодателната и изпълнителната власт, в Националната здравноосигурителна каса и в Министерството на здравеопазването.
Ще кажа обаче няколко неща.
Първо, едва ли най-важни са мненията и становищата, които различните парламентарни групи ще изкажат. Вижте какво казва Националната пациентска организация в свое писмо от 5 ноември, изпратено както до председателя на Народното събрание, така и до Министерския съвет, до министъра на здравеопазването. Едно от изреченията гласи: „Липсата на адекватно финансиране не позволява на българските пациенти да се възползват в необходимата степен от постиженията на съвременната медицина.” Ако на нас, които в този мандат сме опозиция, а Вие не ни вярвате като управляващи, чуйте какво казва Националната пациентска организация.
Българският лекарски съюз казва: „Средствата са недостатъчни. Състоянието на здравеопазването е катастрофално”. Ако не вярвате на нас, на политическите партии, не вярвате на пациентските организации, чуйте Лекарския съюз.
Стопанската камара казва: „Няма реформи в бюджета, което залага неефективност в разходването му през следващата година”. Най-големият проблем на българското здравеопазване е, че няма реформа. Тук имаше признание от представители на тройната коалиция, че и те не са направили реформа през техния мандат. Проблемът е, че това състояние беше продължено. За съжаление в момента не може да бъде посочен нито един сектор в сферата на здравеопазването, който да е в по-добро състояние от това, в което беше през 2009 г. Нито задълженията на лечебните заведения за болнична помощ са намалели значително, нито българските лекари са спрели да излизат с такива масирани темпове от страната, нито незаетите практики за индивидуална практика бяха заети. Напротив, дори някои лечебни заведения бяха закрити и нищо не се роди на тяхно място, с едно изключение понастоящем в Оряхово и едно бъдещо, което още не се е състояло – в Девин.
Това беше предизвикано благодарение на хаоса в различни нормативни документи, които постоянно изменяха изискванията към лечебните заведения за болничната помощ. Днес на тях им се предлагаха делегирани бюджети, на следващата година – друг вид бюджети, след това трети вид. Критериите непрекъснато се повишаваха и болниците започнаха да изпадат в невъзможност да изпълняват тези критерии. А днес четем в бюджета, че разходите за здравеопазване по проектобюджета за 2013 г. са съобразени с мястото на здравеопазването като един от основните приоритети в публичния сектор, както и със следващите стъпки на реформа чрез преразпределение на функциите и отговорностите между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Следващите стъпки на реформа – чрез преразпределение! Каква реформа има в преразпределението?! Парите от Министерството на здравеопазването или от Националната здравноосигурителна каса ще бъдат плащани. В каква степен българският пациент го интересува кой плаща за неговото лечение – дали това ще става през Касата или през министерството?! Разберете, че въобще не го интересува. Той иска да има качествено здравеопазване и той да има достъп до него. Българският лекар също не се интересува дали тези средства минават през едната институция или през другата.
Едва ли здравеопазването в момента според този бюджет е някакъв особен приоритет. Ако сравним тези цифри с цифрите от сегашната или предишната година, ще помислим, че някъде има печатна грешка. Ако ги сравним с тези в Европа, ще разберем, че печатна грешка няма, а изказването, че здравеопазването е приоритет, звучи в известна степен дори и цинично. Част от парите за българското здравеопазване през 2013 г. се местят от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, но остават 4,1% от брутния вътрешен продукт. Държавите в Европа и по целия свят се сравняват по отношение на своето здравеопазване по това каква част от брутния вътрешен продукт отделят за здравеопазване. Ние отделяме 4,1%. След нас са само Албания и Румъния. Всички останали европейски страни са по-напред от нас. В България на един човек от населението се падат 220 евро за една година за лечение. За сравнение с други страни – в Чехия 1000, в Унгария – 500, в Словакия – 590, в Словения – 1200 евро, а в България – 220 евро. Това звучи трагично.
Един от големите проблеми и това, за което говорим непрекъснато през последните седмици в този бюджет, е фактът, че държавата на практика осигурява две трети от българските граждани, но ги осигурява с една трета от бюджета. Държавата осигурява две трети от населението като брой български граждани, но за това плаща с една трета от бюджета. И когато през 2009 г., в края на годината по наше предложение Вие се съгласихте да променим Закона за здравното осигуряване и държавата да стане солидарен участник в здравноосигурителния процес както всички български граждани (онази част от тях, които си плащат здравните осигуровки), тогава по Ваше предложение цялата зала се съгласи и имаше абсолютно мнозинство в пленарната зала това да се случи, макар и от 2013 г. Сега се отказвате от него. Това беше ангажимент, поет в началото на управлението, ангажимент, от който не трябваше да има отказ в края на това управление.
В същото време това, което можем категорично да кажем, е, че България по данни на Евростат е единствената държава – членка на Европейския съюз, в която средствата за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт са намалели в периода 2002 – 2010 г. Това отчита Евростат в анализ на разходите за здравеопазване на европейските правителства. Добре е, че ги няма данните за 2012-а и
2013 г. Тези данни излязоха през месец август. Европейската статистическа служба отчита, че ако през 2002 г. страната ни е похарчила 5,3% от брутния вътрешен продукт за здраве, през 2010 г. – 4,8%, а през 2013 г. е вече 4,1%, или за 11 години с 1,5% надолу.
Здравеопазването е вторият сектор по размер на разходите в Европа след социалната политика – средно със 7,5% от брутния вътрешен продукт и 14,7% от общите държавни разходи. Делът за харчовете в здравния сектор е най-висок в Дания и Ирландия – 8,5% от брутния вътрешен продукт, а България е на опашката.
Данните на Евростат дават отговор и на въпроса за какво всъщност харчи парите си България, щом остава встрани от европейската тенденция за ръст на социалните разходи. България дава повече от средното за Европа за отбрана, както и повече от Европа за обществен ред и сигурност. Това за съжаление са реалностите в нашата страна.
Това, че министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса са тук, когато се гласува бюджетът, ме кара да кажа следните няколко изречения.
Уважаеми колеги, от Вас нищо не зависи. Абсолютно нищо! По същият начин, по който нищо не зависеше и от директора на Националната здравноосигурителна каса през 2009 г. – д-р Желев, за когато твърдите, че толкова много са били парите. Всъщност обаче през 2009 г. Вие прибрахте 401 милиона. Четиристотин и един милиона, записано е. Ето го, бюджетът е пред мен. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Записано е излишък, госпожо Манолова. Ето, ал. 2: „Приема излишъка по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. на обща сума 401 милиона”. Това направихте Вие. Това, което те правят, е, че в края на миналата година прибраха 9 милиона излишък. Тази година какво ще се случи с 50-те може да каже само министърът на финансите. Така че не мога да разбера, безспорно верни са думите на представителите на Българския лекарски съюз, че Касата се политизира. Тя се политизира поради много простичката причина. През 2008 г., когато се гласуваше бюджетът за
2009 г., и ние им казахме: „Оставете тези пари да отидат реално за здравеопазване”, ръководството на Националната здравноосигурителна каса казваше: „Ние приемаме бюджета и сме доволни от него”.
Сега, в края на годината на Касата им вземат 50 милиона, миналата година – 9 милиона. Те пак казват, че са съгласни и са доволни от бюджета. Как може да сте съгласни? Това са пари от здравноосигурителни вноски. На какво сте съгласни? Затова, пак Ви казвам: уважаеми колеги, с цялото ми уважение към Вас – от Вас нищо не зависи!
Националната здравноосигурителна каса от идеята да бъде независима институция, която да финансира българското здравеопазване, в момента е превърната в зависима институция, подразделение на Министерството на финансите, което прави само едно разплащане, и то недостатъчно за оцеляването на българското здравеопазване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Реплики? Няма.
За изказване думата има госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, уважаеми господин Дянков, с бюджета за здравеопазване за тази година управляващите се опитват да ни втълпят три мита: че парите за здраве през 2013 г. ще бъдат повече; че реформата в здравеопазването продължава и че здравеопазването е основен приоритет на тази власт.
Уважаеми дами и господа, нищо от тези твърдения не е вярно. Това са празни приказки – прах в очите на българските граждани. Защото, нека да го кажа направо, здравеопазването е един от най-големите провали на това управление. Защото, в четвъртата година на управлението на ГЕРБ към въпроса, който задаваме вече три години: къде са парите, прибавяме и въпроса: къде е държавата?
За парите разбрахме. Те потънаха в бездънната яма на Финансовото министерство, в черната дупка на бюджетите, които готви господин Дянков. Тях повече няма да ги видим.
А държавата, както виждаме в бюджета за здравеопазване за 2013 г., тя си е плюла на петите и е избягала от всякакви ангажименти в здравеопазването. Държавата е дим да я няма от здравеопазването.
Да започнем поред с парите. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година в абсолютни цифри е със 70 милиона повече от бюджета за тази година. Бюджетът на Министерството на здравеопазването обаче е намален със 100 милиона лева – от единия джоб в другия. Защото на Касата са прехвърлени нови дейности за 99 милиона. Бюджетът й е увеличен със 70 милиона, а са й прехвърлени нови дейности за 99 милиона: 40 милиона за интензивни грижи, 15 милиона за инвитро, 35 милиона за ваксини и 9 милиона за високоспециализирана диагностика – това е по заложени стойности в бюджета, който предлагате. Всеки обаче, който малко от малко разбира от това как се разпределят парите в здравеопазването, може да каже, че това са много неточни, много приблизителни сметки. Ще го докажа.
Да вземем тези 40 милиона за интензивни грижи. Те ще нараснат минимум два пъти, след като се вадят от контрола на Министерството на здравеопазването и отиват в Касата по една много проста причина – досега интензивните грижи се разпределяха между държавните и университетските болници, а сега ще се разпределят по клинични пътеки в интензивни сектори във всички болници, които имат над второ ниво на компетентност. Тука ще се включат и големите частни болници – „Токуда” и новосъздадените десетина в София.
Ами Фондът „Инвитро”? Всеки знае, че слава Богу в Националната здравноосигурителна каса няма листа на чакащите, което означава, че и парите за инвитро реално ще бъдат много повече от досегашните 15 милиона.
Давам тези примери по единствената причина – да покажа, че бюджетът е достатъчно неточен, тоест бюджетът е достатъчно приблизителен – плюс-минус стотина, 200 млн. лв. Това е бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който повече прилича на бакалска сметка, защото милионите са плюс-минус. Всъщност, ако трябва да бъдем честни и досега Националната здравноосигурителна каса си работеше по този начин – плюс на приятелските болници, минус на болниците, които не са толкова близки на ГЕРБ или на ръководството на Касата. За справка: 50-те милиона, които си разпределиха в края на миналата година.
Казвам всичко това, за да докажа, че този бюджет никой няма никакво намерение да го спазва по начина, по който е разписан – нито Министерството на здравеопазването, нито Касата, нито държавата. Националната здравноосигурителна каса си е на автопилот, както между другото и държавата е на автопилот.
Казвам го, защото най-голямото доказателство е приходната част на този бюджет. Погледнете цифрите: четвърта поредна година здравните вноски на държавата за пенсионери и военнослужещи, студенти, за деца са на една и съща стойност – 941 млн. лв. Три години са на една и съща стойност. За следващата година е предвидена същата сума, при положение че има, вярно символично, средно 9,3% заложено увеличение на пенсиите. Символично, но то има своето числово изражение по отношение здравните вноски на държавата. Те би следвало да бъдат с 45 милиона повече. Само че не!
Тук изобщо не искам да започвам темата, че ги няма и едни 330 млн. лв., които следваше да бъдат отразени, ако ГЕРБ беше изпълнил ангажимента си, законодателно закрепен, здравните вноски за децата да нараснат от 16 на 32 лв. Това беше прието единодушно със закон в края на 2009 г., което не виждаме в този бюджет.
Господин Горанов даде едно изключително любопитно и показателно обяснение на този факт – че, видите ли, това, че 941 млн. лв. е четвърта година цифрата, която се сочи като трансфер от държавата, било техническа грешка. Било в резултат на една техническа грешка, допусната през 2010 г. Техническа грешка, че тогава били дадени десетина, двадесет, тридесет милиона повече, следващата година били дадени десетина, двадесет, тридесет милиона по-малко. Изобщо, бюджет!? Техническа грешка!
Аз бих казала, че наистина има грешка, но тя не е в числата. Грешката е в тези, които пишат числата. Грешката си има име и това име е ГЕРБ както в здравеопазването, така и в цялото управление на българската държава.
Тук беше зададен въпросът, на който не знам дали ще има отговор: къде са тези 9 милиона, които останаха от бюджета на Касата през 2011 г.? Къде са тези 50 млн. лв. неосъществен трансфер от Здравната каса към Министерството на здравеопазването? Няма ги в разходната част на бюджета на Касата за тази година. Няма ги предвидени и в бюджета през 2013 г.
Знаете ли какво ще се случи с тези пари? Аз съм готова с отговора: господин Дянков ще си ги прибере обратно, както направи с 1 млрд. 400 млн. лв. през 2010 г., както направи с 340 млн. лв. през 2011 г. И тук сравнението на господин Шарков беше изключително некоректно, защото тези 420 милиона в последната година от нашето управление останаха в резерва на Касата, който отдавна, отдавна отпътува по предназначение.
Тук по-интересно е и нещо друго – има решение на Конституционния съд, което каза, че е в противоречие с Конституцията да бъдат трансферирани пари от Касата към министерството и да бъдат харчени за дейности, които са ангажимент на българската държава, а не на здравноосигурените български граждани – за спешна помощ, за инвитро, за интензивни грижи. Но господин Дянков ще си ги прибере и в крайна сметка през Министерството на здравеопазването, ръководено от госпожа Атанасова, ще ги похарчат точно за това, за което си бяха наумили. Тук разбирате ли, че няма Конституционен съд, няма конституционни решения, няма нищо задължително за ГЕРБ? ГЕРБ са над законите, над Конституцията, над държавата. Те са властта, те са държавата, те просто си правят каквото си искат. Тази година, въпреки че Конституционният съд каза, че е противоконституционно тези 50 останали милиона да се използват за дейности от Министерството на здравеопазването, те ще си ги използват. А следващата година са приготвили нещо друго – вместо да се движат парите, ще се движат дейностите, което е също толкова противоконституционно, колкото здравноосигурените да плащаме за дейности, които са ангажимент на българската държава.
По втория мит – за реформата, за това, че реформата в здравеопазването през следващата година продължава. Това, уважаеми дами и господа, звучи заплашително, направо звучи зловещо. Защото въпросът е: коя реформа – тази ли реформа, която започна министър Нанев, беше продължена от Анна-Мария Борисова, от д-р Стефан Константинов и сега се приключва от госпожа Атанасова? Тази реформа за закриване, за фалиране, за ликвидиране на общинските болници?
За съжаление, тази реформа наистина продължава и това се вижда в числата в бюджета, който предлагате, защото там за болнична помощ през следващата година не е предвидена и стотинка повече, въпреки дереджето, в което се намират болниците; въпреки тези над 350 милиона задължения; въпреки че на болниците им се прехвърлят нови дейности – за инвитро, за интензивни грижи; въпреки че клиничните пътеки вече четвърта година не са актуализирани, въпреки инфлацията, въпреки ръста на цените на консумативите, те са недофинансирани, което означава едно-единствено нещо – драстично по-малко пари за болничната помощ през следващата година. Което означава също така, че няма как да се повишат възнагражденията на лекарите, на медицинските сестри, на здравните работници, че те ще се включат в движението, те ще се движат към терминал 2 – изхода на кризата по време на управлението на ГЕРБ.
Тук не искам да пропусна парите за лекарства. Това е единственото перо, което безусловно ежегодно се увеличава. Дали се дължи на увеличение на цените на лекарствата, или се дължи на увеличаване броя на пациентите, които ползват тези лекарства?! По-вероятно е първото, защото за цените на лекарствата разбрахме, че по време на управлението на ГЕРБ са се увеличили с до 400%, а на останалите въпроси отговор няма. ГЕРБ панически се плашат да отговорят на въпроса: защо всяка година парите за лекарства в Касата се увеличават? Явно някой много сериозно се облажва от цялата тази дейност.
Накрая стигаме до третия въпрос: дали наистина здравеопазването е основен приоритет на това управление? Ако съдим по динамиката, по движението в сектора на пари, на дейности, на лекари, на пациенти и най-вече на високопоставени кадри – четирима министри на здравеопазването; четирима шефове на Здравната каса; десетина заместник-министри и шефове на агенции, да, очевидно здравеопазването е някакъв приоритет. Приоритет по герберски. Но, ако погледнем пораженията, които ГЕРБ нанесе в здравеопазването на българските граждани – закритите болници, скъпите лекарства, заминаващите от страната лекари и най-вече хората, особено тези по малките населени места, които са оставени сами на себе си да се оправят както могат, без здравни грижи и без медицинска помощ. Ако погледнем всички тези процеси, изводът е един-единствен: не приоритет, здравеопазването е последна грижа на това управление.
Затова Коалиция за България няма да подкрепи този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание е Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Понеже бюджетът е финансов план, аз искам да разгледам този бюджет от финансова гледна точка, защото това, което ни прави впечатление от дискусията досега, а и от дискусията през годините, тя винаги е за повече пари. Големият въпрос през годините обаче е: дали тези повече пари дават по-добро здравеопазване и по-добро качество? Тоест големият проблем е в това как се харчат малкото пари. Защото Вие, господин министър, казахте, че най-малко през следващите десет години няма да има големи възможности, така че да се увеличават парите с темповете, с които са се увеличавали досега. В този смисъл дискусията трябва да бъде в посока на това как да се харчат наличните пари.
От тази гледна точка искам да припомня на уважаемите госпожи и господа народни представители, че за четирите години от управлението на тройната коалиция, включително и 2009 г., бюджетите за функция „Здравеопазване” – парите, които са определени за функция „Здравеопазване”, са 9 млрд. 834 млн. лв. Преди малко с господин Цонев направихме справката и е абсолютно точна.
През четирите години управление на ГЕРБ, включително и следващата 2013 г., парите, които ще бъдат изхарчени, са 12 милиарда 859 милиона, тоест с 3 милиарда повече пари. Това са 3 милиарда народна пара повече излети във функция „Здравеопазване” и при тази ситуация никой не е доволен. Аз съм сигурен, че и господата министри не са доволни, политиците не са доволни, не са доволни лекарите, не са доволни и пациентите в България. Тогава къде е изходът от тази ситуация? Къде е разковничето за решаването на този проблем? Очевидно е, че решението на проблемите в сектор „Здравеопазване” не минава единствено и само през непрекъснато увеличаване на разходите.
Искам да Ви дам само един пример. Вие се учудвате защо непрекъснато се откриват нови болници предимно в големите градове. Много просто, защото от Здравната каса системата на здравеопазване в България финансира струк-ту-ри. Неслучайно в един от ежедневниците днес излезе информация, че липсващо отделение е получило финансиране. Аз няма да се учудя, ако липсваща болница, не дай си Боже, да получава финансиране – да сключи договори при определени условия и след това да изчезне и да продължи да получава финансов ресурс. Когато се финансират структури само за това, че има разкрити лечебни заведения, само за това, че те отговарят на изискванията за лицензиране от Министерството на здравеопазването, няма как да се подобри дейността на функция „Здравеопазване”.
Аз си признавам тук. Веднага ще кажете: през вашия мандат защо не успяхте да реформирате системата? Не успяхме, защото бяхме в особена коалиция – три партии с три различни вида мнения и нямаше как да се случи това. Вие много добре знаете, че ние от ДПС имахме подготвена точно стратегия, разписана, включително и законодателно, дори я представихме на вашия първи министър.
Уважаеми господин министър, докато няма конкуренция между финансиращите органи, колкото и трудно да се случва това, докато няма конкуренция между лечебните заведения, докато Негово Величество Пациентът със собствените си пари не избира лечебното заведение и лекаря, при който да се лекува, няма как тази система да успее. Зная, че това минава през тежки и непопулярни решения. Зная, че то става със загуба на политическо доверие, че това се случва. Ние не успяхме да го направим, но Вие повторихте нашите грешки. За съжаление, повторихте нашите грешки в този сектор.
Знам Вашето мнение, знам какво мислите, включително министрите на здравеопазването, но политиката се прави в Министерския съвет и там не успявате да наложите Вашите идеи. Прекрасно разбирам това.
Има обаче една малка подробност. Да обвиняваме този или онзи – няма да стане. Няма да стане да обвиняваме Здравната каса, защото тя изпълнява закона такъв, какъвто е приет от нас – от Народното събрание, предложен от Министерството на здравеопазването чрез Министерския съвет в Народното събрание. Затова моята молба е, когато говорим за разходи, задължително да търсим консенсус, и то по начина на харчене на малкото пари, и по начина на оптималното и ефективно харчене на тези малко пари. Друга дискусия за мен е излишна и е контрапродуктивна, защото не дава резултат, дава точно обратните резултати.
Искам да кажа и още нещо. Уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, колеги! Искам да кажа само няколко думи по структурата на разходите доболнична помощ – болнична помощ. В доболничната помощ са по-малкото пари, а тя е контрол на входа на системата. Тя трябва да спира по-леките състояния, да не се усложняват, за да не се стига, елементарно казано, до болничната помощ. А при нас са повече парите в болничната помощ и понеже там са повече парите, и понеже има финансиране на структури, затова има повече болници, повече лечебни заведения.
А лечебните заведения – другият голям проблем в България, дали трябва да бъдат толкова или по-малко, това трябва да каже пациентът с неговото право на избор, с неговото суверенно право на избор да избере лечебното заведение и да каже лекаря, който да го лекува. Не може да има административно решение къде да има и къде да няма болница. Това е изключено. Няма такава администрация, и най-добрата да е тя, няма как да се справи с този въпрос. И неслучайно досега не се справя нито една администрация.
Уважаеми колеги, затова тези пропорции трябва да се променят! Трябва символичните увеличения – под 7 млн. лв. за доболнична помощ, парите за доболничната помощ трябва да са повече, защото, пак повтарям, тя е спирачката към по-скъпо платената болнична помощ.
Още нещо за приходите. Уважаеми господин вицепремиер, чух това нещо от Ваш заместник в Комисията по здравеопазването и то ме шокира. Тези 941 милиона, които са трансфери за здравно осигуряване, тези пари в продължение на три години са едни и същи. Представител на Министерството на финансите каза, че Вие сте превеждали трансфери към Националната здравноосигурителна каса на базата не върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, както е записано в Закона за здравното осигуряване, а и върху добавките към тях. Той каза, че Министерството на финансите е допуснало грешка. Ами, ако една община допусне грешка и в продължение на три години превежда пари, какво се случва с нея?! Това за мен е деликатен опит да се измъкнете от ситуацията, за която говориха д-р Шарков и Мая Манолова. Да обясните за парите, които се превеждат за децата и така нататък – това е дълга дискусия, за която вече стана въпрос.
Уважаеми господин министър, смятам, че ако Вие сте решили да реформирате по някакъв начин системата на здравеопазването, за да не потъват толкова много пари в тази система, нямате шанса, защото остана малко до края на мандата. Освен това няма правителство, което и да е то, дори да има самостоятелно мнозинство, което да наложи на българските граждани реформа. Трябва да се търси максимално ниво на консенсус – това го е казвала и министър Атанасова, и други, трябва да се търси ниво на консенсус, включително и с опозиционните партии, и с неправителствения сектор, и със самите лекари. Иначе ще повтаряме нещата всяка година и няма да се случват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, колега Адемов! Този разговор го водихме и в предишния парламент. Много добре си спомням, че тогава многоуважаемият министър на здравеопазването професор Гайдарски, който по повод на болниците и какво да направим, обясни, че в Белгия, която е с по-голямо население от България, имала всичко на всичко 60 болници – държавни, частни, общински. И тогава се забелязаше, че никнат като гъби нови, нови и нови болници.
Как да кажа, тук се получава един процес, продължаващ много години, чрез който малко или много постепенно се увеличават средствата за здравеопазване, а пациентите – недоволни, лекарите – недоволни, масово напускат България и отиват да работят в други страни, където получават по-високи доходи.
Моят въпрос към Вас, като реплика е следният. Вие казахте, според Вашата теза, че пациентът е този, който ще определи кои болници ще бъдат оставени да функционират, където ще се получават по-добри здравни услуги. Бих дал кратък пример с мен. На млади години бях стипендиант по програма на ООН във Великобритания, в Лондон. И в Националната Нешънъл Хелт Сървис, там бюджетът или как да го наречем – каса, финансира тези услуги. Рецептите от доктора от тази каса бяха по два шилинга, докато в частни и други болници хората се лекуват чрез здравноосигурителните фондове – който има повече пари, има повече застраховки. По този начин се покриват нещата.
Според мен не толкова пациентите, а въпросът е каква да е системата в България: дали всичко трябва да бъде финансирано чрез Националната здравноосигурителна каса и от министерството, тоест всички лечебни заведения, или да се реши да се финансират държавните и общинските болници, примерно техните услуги, а пък за частните – има здравни фондове. Сега примерно държавата приема, че на всяка цена трябва да се застраховат срещу земетресения сгради и други. Да се направи такова решение – това е питането ми като реплика към Вас, няма ли това да е по-рационално, отколкото Вашата теза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер, госпожо министър, господин Радославов! Ето, видяхте ли, господин министър, защо предишния мандат не можахме да направим реформа? – защото има коренна разлика в начина на мислене, който произтича от характера на политическите формации, защото не успяхме да стигнем до консенсус. Ние предлагаме пазар. Вярно е, че здравеопазването не е истински пазар, там говорим и за квазипазар. Никога не сме отричали от Движението за права и свободи ролята на държавата – за тези, които не могат да се справят, достъпът до медицинска помощ трябва да бъде гарантиран. Ние сме подписали разни конвенции на Международната организация по труда, на Международната организация по здравеопазване и така нататък. Трябва да има гаранция всеки да бъде обслужен, когато има такъв проблем. Големият въпрос обаче е, че не някоя административна структура трябва да определя бюджета, защото винаги рискува да сбърка. Няма такава структура, която да даде точния бюджет, точните ресурси там, където трябва, и да определи болници, където има.
Точно затова казваме, че тези 60 болници не ги е определила държавата, тези 60 болници ги е определил пациентът – посещавайки болницата, тя продължава да трупа финансови ресурси и да черпи пари, развива се допълнително, купува апаратура, иновации, техника и така нататък, продължава да се развива. Докато тази болница, която не се посещава, се закрива. Закрива я не държавата, не министерството, а пациентът. Сега ние тук, ако търсим начин с един калем, с един молив да зачеркнем тази, тази и тази болница или да имаме специално отношение към определен тип болници, каквото е отношението към общинските болници – чрез финансиране и чрез допълнително завишени стандарти да ги лишим от право на финансиране, това вече е друга тема.
Затова казвам, че пазарът, конкуренцията са тези, които трябва да бъдат водещи и те трябва да определят как да се развива системата на здравеопазването и каква да бъде структурата. В противен случай, системата ще буксува и няма да стигнем до никакъв резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д р Адемов.
Други народни представители?
Доктор Желев, слушаме Ви.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Става интересен дебат, но той е малко философски и касае организацията на здравеопазването и системата като цяло. Няма как да не е така по време на бюджета, когато разсъждаваме и разискваме за здравеопазването по принцип, защото в крайна сметка бюджетът е инструмент – нещо, с което трябва да направиш и да изпълниш някакви политики. Планираш, определяш няколко насоки в определения сектор, определяш с какви финанси ще ги направиш и ги правиш, след като обясниш на хората и те ги приемат.
Въпросът е дали има такава политика в системата на здравеопазването и дали този бюджет ще покрие тези политики и ще ги осъществи? Според мен, не. Основната политика е да задържим статуквото до следващата година. Няма как да бъде по друг начин по това време на мандата.
Неслучайно направих малко ретроспекция. Сега мога да Ви кажа, че през 2005 г. бюджетът на Касата беше 950-960 милиона, през 2009 г. – 2 млрд. 400 хил. лв., а сега е 2 млрд. 700 хиляди. И какво от това? Бюджетите на здравеопазването растяха до 2009 г., след това започнаха едни прехвърляния на средства – около 250 милиона – от Касата към здравето, от здравето към Касата, а всъщност бюджетът на здравеопазването за три години намаля с 250 милиона, с толкова се качи бюджетът на Касата. Е, и?! Какъв сериозен проблем решихме? Нищо съществено.
В Доклада за националната сигурност, приет от Министерския съвет, или поне стоеше на сайта на Министерския съвет, има един абзац – казвам го за пореден път, защото ми направи сериозно впечатление, а трябва и на Вас да прави, на всички управляващи, че сериозният демографски проблем на България оказва изключителна тежест върху здравната система, която е недофинансирана и това създава проблем за националната сигурност. Какво да говорим повече? И това след три години управление на ГЕРБ!
Какво трябва да се прави? Този въпрос сме си го задавали и ние като управляващи. Тук се изказаха различни мнения – какво, как да се прави и каква реформа. Всъщност, каква реформа – реформа на реформата, или трябва да правим нова система?!
Какво е положението, дами и господа, уважаеми колеги? Тези, които работят в системата, не я харесват, тези, които получават услуга от системата не я харесват. Е, и? Каква реформа?! Или трябва да мислим с особен консенсус да направим система, която към 2020 г. да удовлетворява гражданите. Как ще се случи това? С общи приказки?! Това, естествено, няма да стане.
Защо няма да подкрепя този бюджет? Защото смятам, че държавата не може и не трябва да абдикира от здравеопазването. Това се случва през последните три години. Пример, намаляване на бюджета на Министерството на здравеопазването, прехвърлянето на определени функции и натоварване на здравноосигурените, или политиката да прехвърлим цялата тежест и плащания в здравеопазването върху гърба на НЗОК, или на здравноосигурените. Да, изпълнявате я, успявате. Правилна ли е? Може ли държавата съвсем да избяга, или да прави опит да избяга? Не, не е редно.
Какво правят ваксините в НЗОК. Ваксините, тези задължителните, са задължителни за всички деца, за всички граждани – и осигурени, и неосигурени. Какво прави Фондът „Инвитро” в НЗОК? Ами, той не е лечение, това е помощ на държавата към онези семейства, които трябва да имат деца, но там не му е мястото.
С този бюджет, задавам въпрос на колегата министър на здравеопазването, по какъв начин ще решим проблемите на спешната помощ, на психиатричната помощ, на хемотрансфизиологията? Какво ще се подобри? Как ще се решат тези проблеми? Вие тръгнахте според мен в грешна посока още в началото на мандата като казахте, че трябва да се закрият 160 общински болници. Да, трябваше да има преструктуриране, но защо закриване? Защото винаги съм казвал, и по принцип е така, че за нас е важно да има три неща в системата на здравеопазването – достъп, достатъчност, качество. В момента имаме ли осигурен достъп на гражданите на Република България към здравна помощ? Не, нямаме, не навсякъде. Около милион и осемстотин човека остават извън здравеопазването, над 500 практики на джипитата са незаети. Достатъчна ли е помощта във всеки район на България? Не, не е достатъчна. Качествена ли е в големите градове, в някои болници? В такъв случай, с този бюджет и разпределен по този начин, ще решим ли проблемите? Не, няма да ги решим, защото освен пари и финансиране има и организация на здравеопазването.
Колегата преди малко говори за квазипазар. Не е пазар – здравето не е стока, и то не може да бъде обект на пазара. Какво е лошото на английската система, на канадската, на австралийската? Сигурно имат недостатъци, но може би имат и повече преимущества.
В момента каква е системата на здравеопазването у нас? Някакъв микс между здравно осигуряване, кешови плащания и застраховане. Къде го има това чудо в света?! Никъде го няма. По този проблемен начин на финансиране на здравеопазването, без ясна политика какво и как ще целим в перспектива от 20 години напред, смятам, че ще имаме сериозни проблеми, и то най-вече населението ще има проблем. И друг път съм го казвал, радвам се, че ме цитират, защото ние сме длъжни като народни избраници да правим политика на здравеопазването, а не политика от здравеопазването. Трябва ни сериозен национален консенсус, за да решим огромния демографски проблем, от който здравеопазването е част. По този начин, с това разпределение, с това финансиране, с отказа на държавата от здравеопазване това няма да се случи! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Доктор Цеков, заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Дянков, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чух всички дебати, изслушах ги с внимание и интерес, по-скоро приляга за политическо говорене, отколкото на бюджетно говорене. За четвърта поредна година българското здравеопазване получава най-добрия бюджет, по-добър и от миналогодишния, с над 77 млн. лв. увеличение на бюджета. Задачите и целите, които сме си поставили с Бюджет 2013, е да осигурим с достатъчно качествена и ефективна медицинска помощ българското население в почти всички направления. Казвам почти всички, защото има някои дейности, които все още са извън обхвата на здравноосигурителното плащане. Имаме достатъчно ресурс да посрещнем нуждите в болничната помощ. Философията и начинът на структуриране на бюджета за следващата година е направен по такъв начин, че почти целият голям резерв, който по закон ние сме длъжни да заделим, ще бъде даден на болниците. Има увеличение в специализираната извънболнична помощ. При ПИМП-а също имаме увеличение на средствата. Заложили сме незначително увеличение в лекарствата и тук може би е мястото да кажа, че през последните две години ръстът на лекарства се дължи не на цените, които заплаща Националната здравноосигурителна каса, а на увеличеното потребление – с над 120 хиляди души сме увеличили обхвата. Разбира се, във всеки един бюджет може да се иска повече и ние също го искаме, но трябва да сме реалисти и да се съобразяваме с обективната обстановка не само в България, но и всичко, което се случва около нас.
Аз съм убеден, че с този бюджет ще можем да реализираме всички заложени дейности. Практиката от тази година показва, че с тези средства ние можем да се справим. Надявам се икономиката да върви по този начин, по който е планирана, за да могат постъпленията да постъпват ритмично, както се случваше и досега.
По отношение на здравноосигурените лица мога да кажа, че Националната агенция за приходите се справя чудесно. Тази година и всички заложени събирания, които трябва да реализира, тя ги осъществи и към настоящия момент не сме имали никакви затруднения в плащането.
Чух тук някои съмнения по отношение на методиката или на правилата, както ние сме ги обозначили, за формиране на бюджета в болнична помощ за следващата година. Няма да се спирам подробно на нея, само ще кажа, че там има доста нови елементи. Най-важният елемент, които е, че ние искаме да следим ежедневно това, което се случва в болницата, за да може да се разплащаме своевременно с болничните заведения и да не се генерират така наречените „надлимитни дейности”. Освен това там има нов момент – че сме заложили на полугодието големият резерв при необходимост да бъде включен и да подпомогне разплащанията във всички сфери на здравноосигурителните плащания.
Аз смятам, че независимо от това какво се е случило в икономиката на България, получаваме един добър бюджет, гарантиран бюджет и нямаме основание да се притесняваме. Разбира се, остава да си свършим добре работата, за да може накрая да защитим тезите, които сега тук дебатираме.
Искам само едно нещо да кажа, защото се чувствам донякъде отговорен да защитя служителите на Касата, когато беше казано от тази трибуна, че цените на лекарствата са такива, като че ли някой се бил облажил. Може би това е практика за някои други хора, но не и за хората в Касата. Плащанията и ценообразуването са ясни и прозрачни, така че всеки може да си направи изводите защо се получават по този начин.
Благодаря на всички, които взеха отношение към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Чух много добри предложения, добри размисли върху бюджета, да речем, от д-р Адемов. Ние винаги сме се вслушвали и в гласа на опозицията, за да може да вземем най-правилните решения.
Да си пожелая, че Вие ще приемете бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ние ще можем да реализираме здравната политика, която ни е заложена от Министерството на здравеопазването за следващата година. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д-р Цеков.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, д-р Цеков! И тази година като всички предходни в обсъждането на макрорамката на бюджета за здраве и бюджета на Националната здравноосигурителна каса се чуха по-скоро най-различни политически твърдения, отколкото да се говори по същество, да се говори за това как ще се харчат парите за здраве, дали ще се харчат за качествена услуга, дали ще се харчат за достъпно здравеопазване и дали гражданите ще са по-доволни от здравеопазването през
2013 г.
Чуха се колеги от опозицията, че вече е изчерпано от съдържание Министерството на здравеопазването, защото всички средства са прехвърлени в Касата, всички дейности отиват в Касата. Мога само да припомня на колегите, че съгласно законите на държавата Министерството на здравеопазването и Министерският съвет формират политиката в системата на здравеопазването, а наистина за разходите за здраве отговаря Националната здравноосигурителна каса като основен платец със средствата, събрани от здравни осигуровки от Националната агенция за приходите.
Като че ли опозицията в някои изказвания все още не беше разбрала, че преди няколко часа беше приет Законът за държавния бюджет и беше гласуван от Народното събрание в такива параметри, че за Министерството на здравеопазването средствата са ясни и в момента обсъждахме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Имаше и такива изказвания, които се опитваха да развенчаят митове, но единственият мит, който се развенча, беше, че колеги от Коалиция за България не могат да смятат. Защото е безспорно, че 1 млрд. 682 милиона далеч не са равни на 3 млрд. 345 милиона.
Имаше най-различни изказвания, но за да не се спирам ретроспективно на всичко, ще кажа, че за 2013 г. и за предходните години от управлението на ГЕРБ запазихме вноската в размер на 8% за целия мандат. Увеличихме със 7 милиона за 2013 г. средствата за първична извънболнична помощ и те са 176 млн. лв. Увеличихме средствата с 5 млн. 100 хил. лв. за денталната помощ и те са 106 милиона. Увеличихме средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ с 6 милиона и те са 178 милиона. Увеличихме средствата за лекарства не защото трябва някой да се облажи или българските граждани да плащат по-скъпи лекарства, а за да имат много по-добър достъп до тях. Осигурихме 1 млрд. 189 милиона за болнична помощ. Това са средствата на българските граждани, събрани за здраве.
С помощта на всички, с консенсусни и добри решения може да бъдат управлявани вероятно и по-добре. Може да се търси и по-високо качество на здравната услуга и да осигурим достъп на всички, но не съм съгласна с твърденията, че ГЕРБ води политика срещу общинските болници, че ГЕРБ лишава хората от достъп до здравеопазване. Напротив, обратното е, това го доказа Бюджет 2013. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, господин вицепремиер, уважаеми колеги! И аз като Вас съм нетърпелив да си тръгна, но чаровната, прекрасна наша колежка, която стана министър на здравеопазването, ме предизвика с изказването си.
Да внеса за какво става въпрос. Защо не говорим за това как ще се разходват средствата? Защо не говорим по същество? Причините са две. Първата е, че сме на първо четене на законопроекта и говорим за политики, говорим за реформа, говорим за начини, по които трябва да функционира тази система.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, много грехове имате в управлението, днес се опитахме да покажем част от тях. Но имате един, който стои над всички други. Затова взех думата, за да Ви кажа. Това е грехът, че не извършихте реформата в здравеопазването. Казвам Ви го като човек, който 100 пъти е признал, че ние не можахме да я извършим, така както трябваше да се случи.
Знаете ли защо е голям грехът Ви? Първо, защото знаехте, че трябва да го направите. Второ, защото знаехте как лошо функционира тази система. Трето, защото Ви оставихме милиард и 400 милиона резерв – поправете ме, господин вицепремиер, във фискалния резерв, специално на Касата. Този резерв, спомнете си, беше само за извършване на реформата. Ние увеличихме вноските от 6 на 8% и забранихме на Касата и на министерството да пипа двата процента. Това беше резерв за извършване на реформата за този, който ще дойде да я извърши. И ние го направихме в последната година. Представяте ли си? Отказахме се да ги харчим, за да може с тези пари следващият да направи реформата, защото реформа се прави с пари.
Вие имахте мнозинство, имахте парите да направите реформата, имахте ноу-хау, имахте 3-годишен труд, направен под формата на разработки. Дадохме Ви го, можехте да го прегледате, да харесате от него 50%, 70%, 20%, 10%, върху него да направите Вашия модел и да го осъществите.
Защото с този модел с Каса, където ние назначаваме кой да я управлява, кой е доволен? Аз, като пациент, не съм доволен как Касата контролира разходите, които болниците правят за моето лечение. Аз не съм доволен! И Вие не сте доволни! Моделът не функционира.
За това, госпожо министър, говорим днес – за неосъществената реформа, която Вие просто отказахте да направите. Тук не говорим за некомпетентност, за незнание, за липса на средства. Отказахте да я направите и това е най-големият Ви управленски грях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.
Моля, квесторите, поканете от групата на „Атака” – не виждам народни представители в пленарната зала. (Шум и реплики. Ръкопляскания от независимите народни представители.) Няма народни представители от групата на „Атака”. Благодаря Ви.
Моля да гласуваме.
Гласували 135 народни представители: за 108, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, моля Ви! Чуват се възгласи за прегласуване, нищо не виждам! (Шум и реплики.)
Има искане за прегласуване – заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кажи: „Сбъркал съм!”.
ДИМИТЪР КАРБОВ (независим, встрани от микрофоните): Не, не съм сбъркал.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нека да напълним залата и да изчакаме нашите колеги от „Атака” да дойдат и наистина да се получи едно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторът ме информира, че стаята на „Атака” е заключена. (Силен шум и реплики в залата.) Мисля, че в рамките на тази минута няма какво да се получи.
Прегласуване! (Шум и реплики.) Има искане и съм длъжна да дам прегласуване.
Гласували 138 народни представители: за 111, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Михалевски – първи отрицателен вот. (Шум и реплики. Народни представители напускат залата.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Елементарното уважение изисква да изслушате докрай дебата, но толкова можете в крайна сметка! (Силен шум и викове: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Уважаеми граждани на Република България, защото очевидно, че управляващите от Партия ГЕРБ не си спазват конституционните задължения, затова се обръщам към Вас! Гласувах „против”, защото въпреки изявленията току-що от тази трибуна на министъра на здравеопазването госпожа Атанасова, че не водели политика против общинските болници, цялостната Ви политика през последните три години – с премахването на субсидиите на общинските болници, с премахването на възможността да ползват достатъчно на брой клинични пътеки, грубо погазиха конституционните права на българските граждани, без значение къде се намират – и в най-отдалеченото село на българската граница те да имат право на болнична помощ. Защото интересът на тези хора, на които им остава малко в този мандат, е да вкарват повече частни болници в големите градове, да изземват парите за болнична помощ и в крайна сметка да Ви покажат, че не се интересуват от Вас.
Аз Ви призовавам догодина да им покажем, че ние не се интересуваме от тях! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Не виждам желаещи за следващ отрицателен вот.
Дневният ред за днес е изчерпан.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда, 14 ноември 2012 г., с начален час 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,48 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Любомир Владимиров
Митхат Метин