Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова.

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, както си спомняте, във вчерашния пленарен ден госпожа Мария Стоянова Петрова-Минчева положи клетва. Във връзка с това е постъпил Проект за решение от Красимир Велчев и Димитър Главчев за попълване състава на Комисията по земеделието и горите.
На основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам проекта за решение да бъде обсъден и гласуван като точка първа в днешната ни програма.
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията
по земеделието и горите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Мария Стоянова Петрова-Минчева за член на Комисията по земеделието и горите.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 25 октомври 2012 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознава господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада на второ четене моля да гласуваме допускане в залата на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите; Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите; Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция; Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Национална агенция за приходите и Катя Кашъмова – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 202-01-62, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., приет на първо гласуване на 25 октомври 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прекратете гласуването.
Гласували 121 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Председателстващата госпожа Цачева не даде възможност за дебат, за изказване на мнения и становища. Сега използвам възможността чрез отрицателен вот да изразя, което мисля.
Въпросът е относно заглавието на законопроекта.
Не съм съгласен с така формулираното заглавие на законопроекта, тъй като по-нататък в него вече се съдържат текстове и има разпоредби, отнасящи се към друг закон – Закона за доходите на физическите лица. Това е текстът, който визира налагането на данък върху лихвите от депозитите на гражданите. Тоест в Закона за данък върху добавената стойност, който ние приемаме, има разпоредби от друг закон. Това вече не е закон само за ДДС, това е Закона за доходите на физическите лица и става страшно объркване.
В заглавието на закона, който приемаме и гласуваме в момента, има разпоредби, които касаят друга материя, други правоотношения между гражданите, а в случая правоотношения, които касаят гражданите и фиска. По този начин заглавието на този закон се явява неточно и подвеждащо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Шопов.
Втори отрицателен вот? Няма.
Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложение от народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Костадин Язов, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Димитър Главчев за създаване на нов § 1, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 96, против 15, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания по § 3? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 23 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 в редакция на комисията по доклада.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 6 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който комисията подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 7 до 11-и включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок параграфи от 7 до 11-и включително по текста на вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 12 има постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. В чл. 58, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. зъбни протези, внасяни от лекари по дентална медицина или зъботехници, човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 13 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
„§ 13. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 и 5 се изменят така:
„4. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
5. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;”.
2. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1-4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1-4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.”
3. В ал. 3, т. 3 и 4 се изменят така:
„3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 14 до 24 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 14 до 24 включително, анблок по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция:
„§ 25. В Глава единадесета се създава чл. 111а:
„Общи положения
Чл. 111а. (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.
(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
(4) В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 не се прилага.
(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 26 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 27 – предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27 и предлага следната редакция:
„§ 27. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ, думите „посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя” се заменят с „вписва „обратно начисляване”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това, дали са на хартиен носител или в електронна форма.”
3. Създават се ал. 7-11:
„(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.
(8) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице – доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.
(9) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.
(10) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата, се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
(11) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. електронен обмен на данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По параграфи от 28 до 31 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 28 до 31 включително по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 32 – предложение на народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага следната редакция:
„§ 32. В чл. 130 се създава ал. 4:
„(4) За целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 33 – предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага следната редакция:
„§ 33. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 и 3 накрая се добавя „или вписване в регистър БУЛСТАТ”.”
2. В ал. 4 думите „14-ия ден” се заменят с „45-ия ден”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 33 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 34а, който става § 35:
„§ 35. В чл. 143, ал. 1, т. 2 след думите „по чл. 50” се добавя „ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 34а, който става § 35, с текста по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 35 – предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 36, и предлага следната редакция:
„§ 36. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Във фактурата и в известието към фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба” или „режим на облагане на маржа – произведения на изкуството” или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети”.
2. Досегашният текст става ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 35, който става § 36, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграфи от 36 до 40 по вносител, съответно стават параграфи 37 до 41 – по комисия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 36 до 40, който стават параграфи 37 до 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 36 до 40 по вносител, които стават съответно параграфи от 37 до 41, с текста на вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 42, и предлага следната редакция:
„§ 42. Правото за подаване на регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрация, което е възникнало и не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването му не са изтекли сроковете по чл. 103, ал. 2 или чл. 132, ал. 4, може да се упражни в срок 45 дни от датата на регистрация по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41, който става § 42, в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 5, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42 по вносител, който става § 43.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 43 – предложение на народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Костадин Язов, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Димитър Главчев:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 44, и предлага следната редакция:
„§ 44. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 87 се създава ал. 9:
„(9) Регистрираното лице има право на електронен достъп до данъчно-осигурителната си сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.”
2. В чл. 152, ал. 2 думите „Обжалване и управление на изпълнението” се заменят с „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”.
3. В чл. 169:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.”;
б) създава се нова ал. 5:
„(5) Алинея 4 не се прилага за вземания по не влязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.”;
в) досегашната ал. 5 става ал. 6.
4. В чл. 175, ал. 2, т. 2 се изменя така:
„2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска – от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на авансовата вноска, но не по-късно от 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска.”
5. В чл. 179 ал. 1 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз предлагам да отпадне цялата т. 3 от предложението на комисията със следните мотиви. Тук се въвежда на практика понятието „няколко публични задължения”, а длъжник, имащ няколко публични задължения – те могат да бъдат данъчни и осигурителни вноски. Те имат различна природа, а се третират по един и същ начин. Не може данъци и осигурителни вноски да се третират по един и същи начин в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Създава се механизъм, при който вместо данъкоплатецът да избира приоритетността на погасяване на своите задължения и да ги насочва по собствена преценка, това става по механизъм, който се въвежда с поправката на закона. В този смисъл има сериозна опасност на малките фирми да се попречи да извършат съответни подредби на плащанията след, примерно, получаване на дължими суми от данъчен кредит от Закона за данък добавена стойност. Това ще ги постави в трудно положение!
Аз разбирам, че данъчната администрация може би ще бъде по някакъв начин облекчена и иска да има това средство, но то отнема свободата на данъкоплатеца.
Този текст е противоконституционен и ние ще се обърнем към останалите народни представители с идея да го атакуваме в Конституционния съд. Не може да има такова смесване!
Затова предлагам да не се прави този запис в закона и да отпадне целият чл. 169, да не се създава този механизъм. Данъкоплатецът трябва сам да преценява приоритетността на своите плащания и начина, по който погасява. В противен случай неговата жизнеспособност бива уязвена. Това ще бъде удар върху малките, средни и семейни фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Друг народен представител за изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 43, който става § 44…
Извинявам се, първо трябва да гласуваме предложението на господин Костов – § 43 по вносител да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение – § 43 да отпадне. (Реплики.)
Отменете гласуването.
Некоректно подложих на гласуване предложението на господин Костов да отпадне целия § 43. Той предложи да отпадне т. 3 от § 43. Нали така, господин Костов? (Реплика от народния представител Иван Костов.) Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението да отпадне т. 3 от § 43.
Гласували 101 народни представители: за 31, против 41, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Окуражен съм да поискам прегласуване, защото виждам, че изглежда някои народни представители от мнозинството чуха аргументите. Моля да прецените още веднъж дали следва да се създава механизъм на нещо като национална сметка, в която се обединяват всички данъци и осигурителни вноски и което е противоконституционно, защото те имат различна природа.
Второ, да се зададе на данъкоплатеца задължителен начин на погасяване на неговите задължения в общия куп. Това е удар върху малкия и среден бизнес. Аз ви призовавам да не го правите. Ще изпаднат от регистрация на данък добавена стойност много фирми. И без друго са в тежко положение, сега ще стане още по-лошо.
Затова моля да прецените още един път тези аргументи и да подложите на гласуване да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на повторно гласуване предложението на господин Костов за отпадане на т. 3 от § 43.
Гласували 100 народни представители: за 25, против 50, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 43 по вносител, който става § 44, в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 17, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за § 44.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 45, и предлага следната редакция:
„§ 45. С недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 44, който става § 45, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 10, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 46, и предлага следната редакция:
„§ 46. За неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага след 1 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 45 по вносител, който става § 46, в редакцията на комисията, съгласно текста на доклада.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 46 има предложение на народния представител Хасан Адемов – в § 46 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 (относно чл. 7) да се създаде нова буква ”е” със следното съдържание:
„е) В ал. 9 думите „тези суми за” да се заменят с думите „тези суми дължими за предходния месец в полза на”.
Досегашните букви „е” и „ж” да станат съответно „ж” и „з”.
2. В чл. 111, ал. 1 и ал. 4 се отменят.
3. В чл. 159, ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ал. 1” се заменят с „по ал. 2”.
4. В чл. 159, ал. 4, изречение второ да придобие следната редакция: „При наличие на няколко задължения за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той задължително заявява кое от тях погасява”.
5. В чл. 159, ал. 5 след думата „пропорционално” се добавят думите „на размера”.
6. В чл. 355, буква „а” да отпадне.
7. В чл. 355, буква „б” да придобие следната редакция:
„б) В ал. 3 думите „начисли, не начисли и/или разреши изплащането на възнаграждение, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски” се заменят с думите „не внесе в срок дължими осигурителни вноски върху начислени, неначислени и/или изплатени възнаграждения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Костадин Язов, Диан Червенкондев, Борис Грозданов и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 47, и предлага следната редакция:
„§ 47. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4а ал. 7 се изменя така:
„(7) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.”
2. В чл. 7:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.”;
в) алинея 3 се отменя;
г) в ал. 4 и 6 думите „до 10-о число” се заменят с „до 25-о число”;
д) алинея 8 се изменя така:
„(8) Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.”
е) алинея 9 се отменя;
ж) в ал. 10 след думата „станции” се поставя точка и текстът до края се заличава;
з) алинея 11 се изменя така:
„(11) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.”
3. В чл. 9а ал. 3 се изменя така:
„(3) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6.”
4. Член 40а се изменя така:
„Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване
Чл. 40а. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;
2. от самоосигуряващите се лица – до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документа за изплащане на обезщетението.”.
5. Член 48б се изменя така:
„Срок за представяне на документи за изплащане на
обезщетение за бременност и раждане
Чл. 48б. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 15-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.”.
6. Член 52б се изменя така:
„Срок за представяне на документи за
изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете
Чл. 52б. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 15-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.”.
7. Член 111 се отменя.
8. В чл. 113, ал. 1 думите „20 пункта“ се заменят с „10 пункта“.
9. В чл. 159:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Осигурителите и самоосигуряващите се лица внасят осигурителните вноски по ал. 1 по съответната сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3;
в) създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Член 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. При наличие на няколко задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано.
(5) При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителното дружество се извършват пропорционално на осигурителните вноски за лицата, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.”;
г) досегашната ал. 3 става ал. 6;
д) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 3“ се заменят с „по ал. 6”;
е) досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
10. В чл. 355:
а) в ал. 1 думите „на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158“ се заменят с „на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8“;
б) алинея 3 се отменя.
11. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22р:
„§ 22р. Член 159, ал. 5 се прилага и за осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 20, против 43, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване целия § 46, който става § 47, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията предлага § 47 да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 47, т. 11 по номерацията на комисията и в § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 47 да бъде отхвърлен, тъй като систематичното му място е отразено в § 47, т. 11 и в § 65.
Гласували 81 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието – § 47 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 48 има предложение от народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и предлага следната редакция:
„§ 48. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1, буква „б”, изречение трето думите „до края” се заменят с „до 25-о число”;
бб) в т. 2, изречение трето думите „до 10-о число” се заменят с „до 25-о число”;
вв) в т. 3, буква „в” думите „до 10-о число” се заменят с „до 25-о число”;
гг) в т. 5, изречение второ думите „едновременно с изплащане на месечното възнаграждение” се заменят с „до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят”, а в изречение трето думите „до 10-о число” се заменят с „до 25-о число”;
дд) в т. 7, изречение второ думите „до 10-о число” се заменят с „до 25-о число”;
б) в ал. 5:
аа) в т. 1 думите „до 10-о” се заменят с „до 25-о” и накрая се добавя „като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване”;
бб) т. 2 се изменя така:
„2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход”.
2. В чл. 40а, ал. 4 накрая се добавя „след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите”.
3. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(2) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5, и чл. 40а, ал. 3 могат да заявят по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за осигурителни вноски по този закон погасяват. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 48 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 49 по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 64, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50 и предлага следната редакцията:
„§ 50. Член 41, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване се прилага и за неплатени задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 50 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 51 и § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 51 и 52 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 68, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 53 има предложение от народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров и Корнелия Нинова – в § 53, чл. 245, ал. 1, т. 1 числото „500” се заменя с числото „2500”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дарин Матов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов: в § 53 се правят следните промени:
1. В чл. 89, ал. 1 се добавя ново изречение второ: „Лихвата по предходното изречение се счита за дължима от момента, в който е възникнало превишението.”
2. В чл. 89, ал. 2 да се измени формулата на „В”, както следва:
Думата „годината” да се замени с думите „оставащите месеци след възникване на превишението до края на календарната година”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Предложението по т. 4 относно чл. 89, алинеи 1, 2 и 4 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата част.
Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53 и предлага следната редакция:
„§ 53. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26:
а) в т. 6 след думата „конфискации“ се поставя запетая и се добавя „включително по чл. 307а от Наказателния кодекс“;
б) създава се т. 12:
„12. разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.“
2. В чл. 27, ал. 1, т. 2 думите „по чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10” се заменят с „по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10”.
3. В чл. 71 ал. 2 се отменя.
4. В чл. 75 ал. 3 се изменя така:
„(3) В случаите по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.“
5. В чл. 83:
а) в ал. 1 накрая се добавя „на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година”;
б) в ал. 2, т. 1 числото „200 000“ се заменя с „300 000“;
в) създава се ал. 3:
„(3) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.“
6. В чл. 84 думите „формирали данъчна печалба за предходната година” се заменят с „чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.”.
7. Член 86 се изменя така:
„Определяне на месечните авансови вноски
Чл. 86. Месечните авансови вноски се определят по следната формула: …”, както е по доклада. (Докладът на комисията се прилага към протокола.)
„8. Член 87 се изменя така:
„Определяне на тримесечните авансови вноски
Чл. 87. Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула: …”, както е по доклада.
„9. Създава се чл. 87а:
„Деклариране на авансовите вноски
Чл. 87а. (1) Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.
(2) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.”
(3) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.”
10. В чл. 88:
а) в заглавието думата „намаляване” се заменя с „промени”;
б) в ал. 1 след думата „намаляване” се добавя „или увеличаване”, а думата „надвишат” се заменя със „се отличават от”;
„в) в ал. 2 след думата „намалението” се поставя запетая и се добавя „съответно увеличението”;
г) създава се ал. 3:
„(3) Декларацията по ал. 1 се подава и в случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.”
11. В чл. 89:
а) заглавието се изменя така:
„Лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски”;
б) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва.
(2) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1 се определя по следните формули:
1. за месечните авансови вноски: …”, съгласно доклада;
„2. за тримесечните авансови вноски: …”, съгласно приложения доклад;
в) алинея 3 се отменя;
г) алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Определени авансови вноски по смисъла на този член са:
1. месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86 или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87 за първо, второ и трето тримесечие – за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;
2. намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 – за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.
(5) Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срока за извършване на първата тримесечна авансова вноска до 31 декември на годината на преобразуването”.
12. Член 90 се изменя така:
„Внасяне на авансовите вноски
Чл. 90. (1) Месечните авансови вноски се внасят, както следва:
1. за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата календарна година;
2. за месеците от април до декември – в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.
(2) Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие – в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.”
13. Член 91 се изменя така:
„Преотстъпване на авансови вноски
Чл. 91. На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.”
14. Член 94 се отменя.
15. В чл. 118:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски, както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.”;
б) в ал. 2 думите „данъчния финансов резултат на” се заменят с „прогнозната данъчна печалба, определена от”.
16. В чл. 140, ал. 8, изречения първо и второ думите „включително при определяне на тримесечните авансови вноски” се заличават.
17. В чл. 147:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски, както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.”;
б) в ал. 2 думите „данъчния финансов резултат” се заменят с „нетните приходи от продажби”.
18. Член 201 се изменя така:
„Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица
Чл. 201. (1) Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.
(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –- София.
(3) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода.
(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал. 1.”
19. В чл. 202 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.
(2) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.”
20. В чл. 209, ал. 3, т. 3 думите „за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите” се заменят с „от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота”.
21. В чл. 211 думите „съответния месец” се заменят с „календарната година”.
22. В чл. 212 думите „съответния месец” се заменят с „календарната година”.
23. В чл. 213:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „а” е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.”;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „разходите” се добавя „за календарния месец”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „за календарния месец”.
24. В чл. 214:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „б” е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.”;
б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „разходите” се добавя „за календарния месец”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се добавя „за календарния месец”.
25. В чл. 215:
а) в ал. 1 думите „календарния месец” се заменят с „календарната година”;
б) в ал. 2:
аа) в т. 1 думите „текущия месец” се заменят с „календарната година”;
бб) в т. 2 думите „последните 12 месеца, включително текущия месец” се заменят с „календарната година”;
в) в ал. 3 думата „месеци” се заменя с „години”.
26. В чл. 217, ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.”
27. Член 219 се изменя така:
„Отчетност
Чл. 219. (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция за приходите.
(2) Данъчно задължените лица са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.
(3) Алинея 2 не се прилага:
1. за хазартната дейност, посочена в Раздел V;
2. за хазартните игри, при които залогът е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга;
3. за хазартните игри, които съгласно Закона за хазарта са осигурени с одобрена от Държавната комисия по хазарта централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите.”
28. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел II се изменя така:
„Данък върху хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, включително организирани от разстояние”.
29. Член 220 се изменя така:
„Общи положения
Чл. 220. Хазартните дейности от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.”
30. Член 221 се изменя така:
„Данъчно задължени лица
Чл. 221. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти.”
31. Член 222 се изменя така:
„Данъчна основа
Чл. 222. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, включително за игрите по този раздел, организирани от разстояние, е стойността на направените залози за всяка игра.”
32. Член 223 се изменя така:
„Данъчна ставка
Чл. 223. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел, включително за игрите, организирани от разстояние, е 15 на сто.”
33. Член 224 се изменя така:
„Деклариране на данъка
Чл. 224. (1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок 7 дни след определянето на резултатите от играта.
(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето по електронен път с квалифициран електронен подпис.”
34. Член 225 се изменя така:
„Внасяне на данъка
Чл. 225. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в срока за декларирането му.”
35. В чл. 226 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъкът се внася в срок до 31 март на следващата календарна година.”
36. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел III се изменя така:
„Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние”.
37. Член 229 се изменя така:
„Данъчна основа
Чл. 229. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на залога, посочен в билети, талони, или други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри.
(2) Данъчната основа за лотарийните игри – традиционна лотария и числови лотарийни игри Бинго и Кено, организирани от разстояние чрез интернет, са направените залози от регистрирани участници.”
38. Член 230 се изменя така:
„Данъчна ставка
Чл. 230. Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел, включително за лотарийните игри – традиционна лотария и числови лотарийни игри Бинго и Кено, организирани от разстояние чрез интернет, е 15 на сто.”
39. Член 231 се изменя така:
„Деклариране на данъка
Чл. 231. Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на получаване на удостоверителни знаци за участие в хазартни игри, а за хазартните игри, организирани от разстояние чрез интернет – в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на приключване на играта.”
40. Член 232 се изменя така:
„Внасяне на данъка
Чл. 232. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на удостоверителните знаци за участие или осъществяване на вноса им.
(2) Удостоверителните знаци за участие се предоставят на данъчно задължените лица само след представяне на документите за платения данък.
(3) Данъкът върху хазартната дейност за игри по този раздел, организирани от разстояние чрез интернет, се внася в срок до 10-о число на месецa, следващ месеца на приключване на играта.”
41. Член 233 се изменя така:
„Възстановяване на данък
Чл. 233. (1) Платеният данък върху неизползваните удостоверителни знаци за участие се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:
1. след приключване на всеки дял (тираж) на лотарийните игри, или
2. когато лицензът на организатора е прекратен на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.
(2) Данъкът по ал. 1 се възстановява след подаване на искане за възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат неизползваните удостоверителни знаци за участие, както и решението на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на лиценза в случаите по ал. 1, т. 2.”
42. В чл. 234 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъкът се внася в срок до 31 март на следващата календарна година.”
43. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел IV се изменя така:
„Данък върху хазартната дейност от игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга”.
44. Член 235 се изменя така:
„Общи положения
Чл. 235. Хазартната дейност от игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.”
45. Член 236 се изменя така:
„Данъчно задължени лица
Чл. 236. Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.”
46. Член 237 се изменя така:
„Данъчна основа
Чл. 237. Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.”
47. Член 239 се изменя така:
„Деклариране на направените залози и данъка
Чл. 239. (1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.
(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.”
48. Член 240 се изменя така:
„Внасяне на данъка
Чл. 240. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.
(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.”
49. В чл. 241 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъкът се внася от организатора на хазартната игра в срок до 31 март на следващата календарна година.”
50. В Глава тридесет и втора наименованието на Раздел V се изменя така:
„Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние”.
51. Член 242 се изменя така:
„Общи положения
Чл. 242. Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.”
52. Член 243 се изменя така:
„Данъчно задължени лица
Чл. 243. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри по чл. 242.”
53. Член 244 се изменя така:
„Определяне на данъка
Чл. 244. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз:
1. игрални автомати и/или виртуални игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях;
2. игрални маси и/или виртуални игрални маси и игрални автомати и/или виртуални игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.”
54. Член 245 се изменя така:
„Размер на данъка
Чл. 245. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел е в размер, както следва:
1. за игрален автомат и/или виртуален игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – 500 лв. на тримесечие;
2. за рулетка и/или виртуална рулетка с максимален брой до 10 едновременни игрални сесии в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;
3. за друго игрално оборудване и/или друго виртуално игрално оборудване с максимален брой до 7 едновременни игрални сесии в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване;
4. за игри в игрално казино, за които се събират такси и комисионни за участие – 15 на сто от събраните такси и комисионни за съответното тримесечие.
(2) За тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък по ал. 1, т. 1 не се дължи.
(3) Данъкът по ал. 1, т. 1 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване.
(4) В случаите по чл. 40 от Закона за хазарта данъкът по ал. 1, т. 1-3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.”
55. Член 246 се изменя така:
„Деклариране на данъка
Чл. 246. (1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.”
56. Член 247 се изменя така:
„Внасяне на данъка
Чл. 247. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.”
57. Член 249 се изменя така:
„Данъчна основа
Чл. 249. Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.”
58. Член 253 се изменя така:
„Внасяне на данъка
Чл. 253. Данъкът върху приходите се внася в срок до 31 март на следващата година.”
59. В чл. 257, ал. 2 навсякъде думите „календарния месец” се заменят с „календарната година”.
60. В чл. 260 думите „ежемесечно в срок до края на следващия месец” се заменят с „в срок до 31 март на следващата година.”
61. В чл. 277а се създава ал. 3:
„(3) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, които не отговарят на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна, определени с наредбата по чл. 209, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.”
62. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 65-69:
„65. „Подкуп” за целите на чл. 26, т. 12 са престъпленията по чл. 301-307 от Наказателния кодекс.
66. „Длъжностно лице” и „чуждо длъжностно лице” са тези по смисъла на чл. 93, т. 1 и 15 от Наказателния кодекс.
67. „Дата на спиране на дейност от организатор на хазартни игри” за данъчни цели е датата, на която данъчно задълженото лице е предало удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Държавната комисия по хазарта.
68. „Дата на възобновяване на дейност от организатор на хазартни игри” за данъчни цели е датата, следваща датата, на която данъчно задълженото лице е получило удостоверението си за издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта.
69. „Игрална сесия“ е тази по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за хазарта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Главчев.
Изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 15, против 49, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 14, против 50, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване целия § 53 в редакцията на комисията по доклада, както ни го изчете господин Главчев.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54 и предлага следната редакция:
„§ 54. Лицата, внесли през четвъртото тримесечие на 2012 г. данък при източника по чл. 194 и 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане, и лицата, начислили през четвъртото тримесечие на 2012 г. доход по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подават декларация по образец по действащия към 31 декември 2012 г. ред, предвиден в Глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 54 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 55 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 56 има предложение на народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56 и предлага следната редакция:
„§ 56. С годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012 г. се декларират определените по реда на чл. 86 и чл. 87 авансови вноски за корпоративния данък за 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 56 с редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 57 има предложение на народния представител Дарин Матов – § 57 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 57 по вносител да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията – § 57 да бъде отхвърлен.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 2.
Предложението за отхвърляне на § 57 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 58 има предложение на народните представители Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов – в § 58, т. 5 за изменение на чл. 38 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Хлебаров и Борислав Стоянов:
В § 58, т. 5 се правят следните допълнения:
1. В чл. 38, ал. 13 след думите „търговски банки” се добавят думите „в случаите, когато общият размер на влоговете и депозитите на местното физическо лице е по-голям от 10 хил. лв.”.
2. В чл. 38 се създава нова ал. 15 със следната редакция:
„(15) Не се облагат с окончателен данък доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки, по които титуляр е лице, ненавършило 18 години, или които са сключени в полза на лице, което не е навършило 18 години.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Предложението по т. 12 относно създаването на т. 58 в Допълнителните разпоредби е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата му част.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 57, и предлага следната редакция:
„§ 57. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11 се създава ал. 5:
„(5) При авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване”.
2. В чл.13, ал.1:
а) точка 8 се изменя така:
„8. доходите от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитни сметки, в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;”;
б) точка 22 се изменя така:
„22. предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура”, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията”;
3. В чл. 33, ал. 6 се създава т. 10:
„10. данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър – в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик.”
4. В чл. 35, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13”.
5. В чл. 38 се създава ал.13:
„(13) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки.”
6. Член 40 се изменя така:
„Приспадане на патентен данък
Чл. 40 (1) В случаите по чл. 39, ал. 1 от данъка върху общата годишна данъчна основа или от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък.
(2) Размерът на патентния данък по ал. 1 се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.”
7. В чл. 42, ал. 8 думите „до края” се заменят с „до 25-о число”.
8. В чл. 45:
а) създава се нова ал. 8:
„(8) Служебните бележки по ал. 4 и 7 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година”;
б) досегашната ал. 8 става ал. 9.
9. В чл. 46, ал. 1 думите „чл. 38, ал. 5, 8, 10-12” се заменят с „чл. 38, ал. 5, 8, 10,11, 12 и 13”.”
10. В чл. 48 ал. 5 се отменя.
11. В чл. 50, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. придобитите през годината от източник в чужбина доходи от:
а) дивиденти;
б) ликвидационни дялове;
в) доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13;”.
12. В Глава единадесета наименованието на Раздел ІІ се изменя така: „Декларация за дължими данъци”.
13. Член 55 се изменя така:
„Задължение за подаване на декларацията
за дължими данъци
Чл. 55. (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
(2) Когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, декларацията по ал. 1 се подава от лицето, придобило дохода.
(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6.”
14. Член 56 се изменя така:
„Срок за подаване на декларацията за
дължими данъци
Чл. 56. Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.”
15. Член 57 се изменя така:
„Място на подаване на декларацията
за дължими данъци
Чл. 57. Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.”
16. В чл. 65:
а) в ал. 1 думите „следващ месеца” се заменят със „следващ тримесечието”;
б) в ал. 2 и 3 думите „следващ месеца” се заменят със „следващ тримесечието”, а думите „през който” се заменят с „през което”;
в) в ал. 4 след думите „в срок до края на месеца” се добавя „следващ тримесечието”, а думите „през който” се заменят с „през което”;
г) в ал. 7 думите „следващ месеца” се заменят със „следващ тримесечието”, а думите „през който” се заменят с „през което”;
д) алинея 9 се изменя така:
„(9) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 13 се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.”;
е) в ал. 10 думите „следващ месеца” се заменят със „следващ тримесечието”;
ж) алинеи 11 и 12 се изменят така:
„(11) Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година.
(12) Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък”.
17. В чл. 67:
а) в ал. 1 думите „до 15-о число” се заменят с „в срок до края”;
б) в ал. 2 думите „чл. 44” се заменят с „чл. 44, ал. 3”;
в) в ал. 3 думите „до 15-о число” се заменят с „в срок до края”.
18. В чл. 73:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. по Глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
4. по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
(2) При преобразуване или прехвърляне на предприятие справката по ал. 1 се изготвя от правоприемника.”;
б) в ал. 3 се създава изречение второ:
„В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходите се включват в справката по ал. 1 за данъчната година на прехвърлянето.”;
в) в ал. 5 числото „10” се заменя с „5”.
19. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 57, 58 и 59:
„57. „Данъчна стойност” за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
„58. „Депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).”
„59. „Държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията” е държавната парична награда на лица за изключителните им постижения и цялостен принос в областта на културата, науката, образованието, отбраната и националната сигурност, здравеопазването, спорта и други, за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии, за опазване на околната среда и за проявена лична доблест, предоставена по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Главчев.
Откриваме разискванията по този параграф.
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което от Синята коалиция сме направили, е да отпадне данъкът, с който се облагат доходите от лихви на физически лица по депозитите им в търговските банки.
Колеги, мотивите ни са, че за първи път в нашата история се въвежда нов данък, с който се облагат доходите от лихви. Хората нарекоха този данък „данък лихви”.
За пореден път се увеличава данъчното бреме, независимо че правителството многократно е заявявало, че докато е на власт няма да въвежда нови данъци, няма да се увеличава данъчното бреме, но ето че отново се опитва по елегантен начин да заобиколи обещанието си.
Колеги, приемайки този данък, ние отново ще обложим не богатите, ще обложим именно бедните, ще обложим тази средна класа, която в години на криза не вижда възможност да инвестира средствата си и изчаква по-добра възможност, за да може да ги инвестира или в бизнес, или в развитие на своята вече създадена дейност.
Колеги, призовавам Ви наистина да подкрепите предложението ни – да отпадне този данък, с който се облагат доходите именно от лихви на физическите лица, които си държат депозитите на влог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Достатъчно ясно изразих своето мнение при първото четене на този законопроект. Оттук казах едно нещо и сега настоявам: който дебатира и говори по тази тема, първо да декларира колко пари има на влог. Ние сме дали клетва, че ще защитаваме преди всичко държавните интереси и интересите на хората, а не личните си интереси. Нека господин Димитров и не само той, но той говори от името на Синята коалиция, депутатите от Синята коалиция да кажат какви влогове имат.
Второто нещо – кое е по-вярно? Че този закон ще ощети бедните, както той каза или тези, които имат пари и искат да ги инвестират – средната класа. Средната класа не са бедни. Съгласен съм, че ще засегнем средната класа, но не съм съгласен, че ще засегнем бедните. Ще Ви кажа защо. Тук, отляво, лансираха една лъжа: че 75% от влоговете са до 1000 лв.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това реплика ли е?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Искам да Ви кажа, че влоговете, за които става дума, не са депозити – това са влоговете, които ние няма да облагаме с данък. Тази лъжа се разпространява в обществото, колеги, бъдете така добри и говорете откровено – кажете за себе си, какви интереси защитавате? (Народният представител Михаил Миков иска думата по начина на водене.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще имате възможност, господин Миков.
Заповядайте господин Миков, по начина на водене.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Моля Ви, когато някой народен представител се увлече, без да си спомня правилника и се изказва по принцип, а не прави реплика, за което е взел думата, коментира левицата, веднага да го прекъсвате, та бил той и председател на управляващата група на мнозинството.
Има право да вземе думата по същество, да се изкаже, каквото има да каже, но не по този неграмотен начин да ползва процедури. Ако трябва да знае, че и народните представители, и другите длъжности си декларират депозитите в Сметната палата, ако не му е известно. Защото тук стана малко смешна ситуация: да не се изказват пенсионерите за пенсиите, да не се изказват лекарите, ако са лекари.
Нямам против всеки да си декларира влоговете, но тази простотия, която се предлага в момента, няма никакво същинско съдържание.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Може ли да му отнемете думата сега на него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Миков, нека да е по темата.
МИХАИЛ МИКОВ: Защото, госпожо председател, сега мен ще ме прекъснете, това го знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Взех си бележка от Вашите думи.
МИХАИЛ МИКОВ: Вземете си, и дори и председателите на мнозинството да са, да знаят за каква процедура са застанали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Втора реплика? Няма.
Господин Димитров – дуплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Велчев, всички ние попълваме данъчни декларации и те са публични. Така че всеки има достъп до тези данъчни декларации, за да види кой какви депозити, какви влогове има. Мисля, че репликата Ви не беше уместна.
Що се касае до това дали се защитават дребните вложители? Вижте справката, която излезе, че над 75% от влоговете и депозитите в търговските банки са на лица до 1000 лв., това е справка на Българската народна банка. Не вярвам БНБ да дава невярна информация. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Това, което искам да кажа, е, че с въвеждането на този закон наистина още веднъж вдигаме и удряме точно бедните. Мога да предложа на управляващите да потърсят тези необходими приходи именно чрез насочване на усилията си срещу монополите, а не да ги търсим от хората, които наистина не виждат сигурност в икономиката и си държат парите на депозит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Има още записани за изказвания.
Давам почивка и ще продължим разискванията след почивката.
Почивка до 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля заемете местата си. Продължаваме нашето заседание.
По реда на записването, господин Шопов има думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, разбира се, че това е най-спорният, най-тежкият и най-непопулярният текст в закона. Този въпрос е за най-сериозен дебат. Много пъти, откакто изявихте своето намерение за този нов данък, се опитах, първо, като правна техника, процедурно, чисто процесуално да ви накарам да спазите разпоредби от естеството на основите на правото и правната доктрина, да включите този текст там, където му е мястото – в Закона за общия доход на физическите лица, а не в този закон, който има предвид съвсем друга материя – Законът за ДДС. Не се вслушахте и направихте чисто юридически нарушения, които и второкурсник от Юридическия факултет ще разбере какви са.
Другото е: защо включвате една материална норма в Преходните и заключителните разпоредби, които по принцип имат друго значение? Няма да се впускам в теорията.
Явно Вие сте стигнали до етап, когато вече от нищо не Ви пука, нищо не Ви интересува, правите каквото искате, както и вчера в един друг закон – за търговията с оръжие, да го наречем популярно, включихте без каквато и да връзка текст за ВЕИ-тата. Но това е Ваш въпрос. Явно, че чувствате сигурност и за това, че Конституционният съд вече е Ваш и не се страхувате от отмяна на актове, които иначе би трябвало да бъдат отменени.
Сега по същество за смисъла на този нов данък, който въвеждате. Да, това е нов данък, колкото и да се опитвате да опонирате, колкото и да се опитвате да изкарвате този данък като един от данъците, с които се облагат доходите на физическите лица. Но не било нов данък!? Това го правите, за да не влизате в противоречие с предизборното Ви обещание, че няма да въвеждате нови данъци.
Въпросът е: доход ли е или не е доход? – един от екзистенциалните, бих казал, въпроси по този закон. Разбира се, не е доход, защото това са пари, както беше казано много пъти, за които българските граждани са платили своите налози, данъци и като физически или като юридически лица, ако парите са спечелени като юридически лица. Така че това не е доход.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Какво е, ако не е доход?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега ще Ви отговоря, защото Вие продължавате да не се съгласявате с мен. Не е доход, защото се изяжда от инфлацията. Миналата година инфлацията е била поне 4%. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, не водете разговор от място. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Той има друга природа и финансово има друго значение.
Тук някои от Вас, които ми подвикват и които сте явно с бизнесменско мислене, за Вас това са пари плюс, принадена стойност.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Естествено!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само че тази лихва върху тези депозити има друго значение. Има съвсем друга природа, съвсем друго финансово значение. Но дори и да приемем, че е доход, хайде да приемем Вашата теза, че е доход, защо всички ние, които уж се борим за повишаване на доходите на българските граждани, да облагаме този доход с налог, след като още по закон 13 или 14 други дохода в Закона за данъка на физическите лица не се облагат с доходи, не се облагат със задължения, с налог? Така че и тук не издържате.
Много се говори по закона, няма да продължавам с тезите по същество, но най-неприятното и най-лошо впечатление направи, след като видяхте и реакцията на обществото по отношение на този данък – това всъщност е едно от Вашите най-непопулярни решения в този момент – да развихрите една кампания, бих казал, една много гнусна кампания в един момент между двете четения на закона. Това не можеше да не направи впечатление. Кампания, с която в определени медии се опитахте да представите, че това е налог върху богатите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това бяха всъщност медиите на ДПС. Явна е връзката ви с тях. Ако направим един анализ в кои медии беше развихрена тази кампания …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов, моля да се ориентирате към приключване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Завършвам, госпожо председател. Разбира се, тези 5 минути са крайно недостатъчни за съображенията на „Атака”, които много пъти сме излагали.
Предлагам от името на „Атака” да отпадне § 58 и освен по материално-правните съображения, поради които ни се иска отпадането на закона, и по процесуалните, защото систематически на този текст мястото му не е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов, моля да уточним какво предложихте Вие – да отпадне целият § 58, така ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да отпадне целият § 58, защото неговото място не е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, текстът, който в момента се дискутира, за облагане лихвите на българските граждани, е поредният антисоциален текст. Това всички го знаете, то е безспорно. Ако наистина милеехте за хората с ниските доходи да го бяхте диференцирали. Да бяхте диференцирали примерно 100, 200, 300, 500, 1000 лв., но диференцирайте, защото всички знаете, че банките имат система, която може да докаже за всеки български гражданин колко пари има в сметката, колко дължи, дали е коректен кредитополучател или платец. Това няма значение. Но не, Вие пак натоварвате българските граждани, бедните хора да плащат за кризата. Богатите бълха ги ухапала. Те знаят къде да си държат парите. Болшинството от тях не ги държат в България.
Да, има една част милионери, за която се хвалеше Вашият министър, който между другото трябваше да бъде тук. Той се хвали винаги, че кризата си е отишла. Добре че към средата на 2011 г. спря да балтави тези неща.
ИВАН НЕЙКОВ (ГЕРБ, от място): Нали нямаше криза?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Много добре знаете, че имаше финансово-икономическа криза. Но той лъжеше през два месеца … (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Може ли да въведете някакъв ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля не се обаждайте от място! Имате възможност за реплики.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Заповядайте тук, на трибуната, и кажете!
Да продължа по-нататък. През всеки месец-два казваше: „Кризата си отива след два месеца, след два месеца”. Толкова лъжи аз рядко съм чувал тук, в Народното събрание.
Но да се върна върху същността на въпроса. Добре, ако милеете, защо не кажете пък лихвите върху ипотечните кредити, дето хората си плащат, за да си купят жилището, да приспаднем като разходи? Защо не наложите минимален доход, който да не се облага – минималната работна заплата, защото минималната работна заплата няма да е 310 лева. (Реплики.) Тя ще бъде 280 лева, след като се обложи с 10%. Въобще това са антисоциални неща. (Реплики от народния представители Красимир Велчев.) Винаги сме гласували и аз лично съм гласувал против плоския данък. Това може да се види в предишното Народно събрание.
Да се върна пак към тези тези. Вижте, има една част от хората, които си продадоха предприятията, затвориха ги и оставиха сума ти работници на улицата, защото им дойде до гуша и над гушата да плащат данъци, редовните ревизии, разни такси, всякакъв натиск върху тях – продадоха ги и сложиха парите на влог. Оттам се издържат. Добре, тези хора ги обложете. Те сложиха по един-два милиона – дето се хвалехме, че са се увеличили милионерите! От това се увеличиха милионери, ако не знаете. Ако не вярвате на мен, питайте д-р Тренчев. (Реплики.) Питайте го, той е президент на КТ „Подкрепа”. И слушайте внимателно, когато говори лидерът на един от най-големите синдикати!
Така, завършвам. Ако наистина милеете, отложете гласуването на този текст, предложете диференцирана ставка, сложете една сума минимум отколко нагоре да се гласува, тоест да се облага лихвата, и тогава разговаряйте, че мислите за хората и как да приберете парите на богатите. Не вярвам човек, който има 500 лева, да е богат човек в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Анастасов, направихте ли предложение да се отложи гласуването?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да, направих го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Анастасов, подавате спасителен пояс на мнозинството и на управляващите с предложението си да се диференцират ставките на по-ниските по размер влогове да не се въвежда данък лихва, а на по-високите – да се въведе.
Ами те точно това искат да внушават: имало там едни милиони, които били вкарани на депозит, видите ли, затова се въвежда данък лихва върху депозитите. Разбирам Ви, не Ви обвинявам в това, имате ляво мислене. Точно това е лявото мислене.
Принципната позиция тук трябва да бъде: „Не на този данък!”. Този данък е просто несправедлив!. Този данък е ограбващ данък! Този данък е своего рода данъчно мародерство! Разбирате ли ме? Данъчно мародерство е затова, защото жертвите са в стационарно положение. Внесени са едни пари, тук няма нужда данъчните да положат усилия, за да събират и да преследват недобросъвестните длъжници и недеклариращите, а парите са там, в банките. На банките се нарежда да направят по един прост начин една програмка, според която парите от банковите сметки преминават автоматично в хазната. Това просто е сладко за управляващите, които не могат да съберат парите от сивия сектор, не могат да съберат парите от акцизи, от бандероли и са намерили този начин за едни около 120 милиона лева. Това е все едно да биеш човек с вързани ръце. Това се прави!
Затова, хайде, господин Анастасов, да не подаваме този аргумент: до еди-колко си лева да не облагаме, а от еди-колко си лева нагоре ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... понеже те били милионерски пари, да ги облагаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Анастасов, Вие засегнахте темата за кризата, но искам да припомня, че по отношение на кризата Вашият лидер през 2009 г. говореше, че в България криза няма.
Ако още тогава се бяха взели тези мерки, защото наистина имаше криза в България, сега нямаше да се въвежда този данък, който облага доходите наистина на физическите лица.
Този данък още веднъж идва да подскаже, че икономиката ни не е в състояние да произведе тези приходи, които могат да допринесат да се издигнат доходите и да се осигурят необходимите средства за пенсии. Вече политическият ангажимент е поет и наистина тези средства трябва да се осигурят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Започвам отзад напред – не четете! Не четете! Имаше антикризисна програма приета от предишното правителство, и не е лошо да я прочетете. Ще Ви я подаря следващият път.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да, тогава нали казахте, че няма криза.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК, от място): Господин Станишев казваше, че няма криза.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Ще си направя труда да Ви я подаря. Моля Ви да не ме апострофирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не се репликирайте от място.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Що се касае до другия въпрос, вижте, данък богатство беше въведен във Франция, за да се чувстват богатите солидарни с кризата. Затова нашето предложение е да се въведе такова диференцирано (реплики), като казвам „нашето” – на българските социалдемократи, и да има такъв данък богатство, защото тези, които имат финанси, трябва да станат солидарни. Виждате, че Франция върви по един възходящ път именно благодарение на лявата вълна, оглавена от президента Франсоа Оланд. (Шум и реплики.)
Да продължим по-нататък. Дали Ви харесва, или не, тази вълна ще продължи и в България. (Смях и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Френската революция в България!
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място) Този данък Вие го въведохте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Радвам се, че срещам одобрение.
Продължавам по-нататък, вижте, Вие можете да говорите и всеки път да хвърляте всякакви вини назад и едва ли не излиза, че данъкът сега сте го въвели, защото предишното правителство е управлявало. Смях будите с това нещо.
Антисоциалният закон и антисоциалната същност ще видите на изборите. Ако изборите са честни, откровени, такива каквито трябва да бъдат, тогава ще видите, че този чл. 13 ще Ви се отрази фатално, защото тринадесетото число винаги е фатално за управляващите! Запомнете го! (Шум и реплики.) Не съм Ви дал спасителен пояс, а Ви казвам да се позамислите за бедните хора.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Репликата е към Шопов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Мислете за тях, не за себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, има направени процедурни предложения. Съгласно поредността, предвидена в нашия правилник, първо ще подложа на гласуване предложението на господин Шопов.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Има още изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложенията са за отпадане и гласуването се прави веднага. След това ще продължим.
Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за отхвърляне на целия § 58 по вносител.
Гласуваме предложението на господин Шопов за отхвърляне на § 58. (Реплики от КБ с искане за изказване.)
След това ще гласуваме Вашите предложения. (Обръща се към народни представители от КБ.) Има процедурни предложения и поредността е такава – гласува се своевременно след изказване. Ако се приеме решение за отхвърляне, какви изказвания?
Гласували 97 народни представители: за 29, против 60, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Анастасов. Той предлага да се отложи гласуването по § 58 по вносител.
Поставям на гласуване предложението на господин Анастасов за отлагане на гласуването по § 58.
Гласували 101 народни представители: за 31, против 65, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Думата има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ясно е, всички и преждеговорившите казаха, че ГЕРБ въвежда нов данък въпреки предизборните обещания на премиера Борисов, че няма да въвеждате нови данъци. Обаче има една българска поговорка, че харният човек не си държи на думата – едно потвърждение, че Бойко Борисов е харен човек. Това е малко като шеговито въведение.
Колега Велчев, при първо четене се обърнах към Вас, към вносителите и към парламентарната група: защо вместо този данък върху лихвите на депозитите не въведем данък върху финансовите транзакции на банките? Вече има европейски държави – членове на Европейския съюз, които го въведоха.
Защо смятам, че е по-справедливо да се въведе данък върху транзакциите на финансите на банките, отколкото върху гражданите? Ще дам няколко данни, които излязоха. Те са посочили, че месец септември е осемнадесетият месец поред, в който българските граждани плащат над 140 милиона лева лихви по теглени кредити. От началото на 2012 г. натрупаните лихви в банките са 1 млрд. 326 млн. лв., същото беше положението и през 2011 г. за деветмесечието – 1 млрд. 405 млн. лв. По данни на Българската народна банка българските домакинства са изтеглили 18 млрд. 388 млн. кредити, от тях 9,34 милиарда са жилищни, останалите са потребителски. Ясно, че е справедливо именно от банките, които имат такива огромни печалби, да се вкарат в хазната необходимите средства, отколкото да облагаме гражданите с лихви по депозитите.
Това е първото, което настоявам да се вземе предвид, то е и наше разбиране – на парламентарната група, въведе се и във Франция. Колегата Анастасов е прав, че това е лява политика на новото социалистическо правителство и френския президент.
Според Националния статистически институт първичните доходи, които създава производственият процес, основно са два вида – доходи от труд, и доходи от капитал. През последните три години – от 2009 г. до 2011 г., печалбата на доходи от капитал е 104 милиарда лева, само за 2011 г. се е увеличила с 11,7% или абсолютният размер е 37,3 млрд. лв. Тоест, ако говорим за облагане на лихви върху депозитите на гражданите, по-справедливо е да се облагат само тези, които по произход са от капитала, а не от трудови доходи. Именно тези 6,3 милиона депозити, които са до 1000 лв., са точно от трудови доходи, където един път данъците са платени, преди хората да ги вложат – това са основно на пенсионерите и малките кредити. Ако искаме да сме социално справедливи, поне това трябва да се направи – да се облагат примерно лихви по депозити, които са с такъв произход – от капитал, защото се знае, че толкова огромен натрупан капитал за кратко време има и спекулативен характер. Тук няма логика в позицията на ГЕРБ, за която Вие настоявате, дето се казва, да се гласуват лихви върху всички тези депозити.
Така че, първо, по-редно е да бъдат данъци върху лихвите на финансовите транзакции. Ако не приемате това, поне да се направи един минимум, който действително да защити депозитите, които са от трудовия доход. Това е, което има логика – дали този необлагаем минимум ще бъде 3, 5 или 10 хиляди, но трябва да го има. Иначе, това е крайно несправедливо и мисля, че цифрите доказват нашата теза – лично моята теза, тя е теза и на Коалиция за България. Това, което се касае за разделянето на депозитите, е лично моя трактовка – говорим за капитал, идващ от производствени източници.
Това е предложението, госпожо председател. Ние подкрепяме предложението на колегата Кирчо Димитров – да отпадне § 58, т. 5, за изменение на чл. 38. Ако това не се приеме, то поне да приемете моето допълнително предложение, което правя, във връзка с тази разшифровка на произхода на средствата на депозитите на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Шопов, първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Радославов, толкова хубаво зададохте едни въпроси, че не мога да не отговоря, защото тук е мястото, да си кажем някои истини, да си обясним защо парите и данъка се събират от гражданите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие зададохте въпроса: защо не от финансовите транзакции на банките? С други думи, защо не от банките? Ами, защото и Вие не го направихте, защото и Вие не въведохте такъв данък.
Още от миналото Народно събрание ние от „Атака” предлагахме такива мерки. Веднага ще Ви отговоря конкретно: защото банките са свещените крави, които не трябва да се колят, не трябва и да се доят – просто, те са банките, защото банките са чужда собственост. Те са на така наречените „чуждестранни инвеститори”, на които бяха харизани, даже не продадени, основно по времето на Костовото правителство и чуждестранните собственици имат 90 процента и повече от българските банки и българският банков пазар. Затова този нов данък трябва да се събере от българските граждани, вложители в тях, но банките не бива да бъдат пипани, защото никой няма да позволи това. България е, както винаги сме казвали от „Атака”, окупирана държава, колониална държава в момента и господарите й не позволяват собствените й стопански субекти, в случая банките, да платят необходимите за българската хазна пари.
Тук разширявам темата, господин Радославов Ако погледнете от кого се събират парите в държавния бюджет, ще видите, че те се събират (такава е структурата и логиката на българските данъци, на българската банкова система) от физическите лица, български граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Те не се събират от едрите чуждестранни собственици – монополи във всички сфери, банките и стопанските субекти, а се събират от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ето затова не се въвеждат други данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Шопов, първо, искам да кажа на всички колеги, че точно Партията на европейските социалисти възприе решението за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Така че и в българската левица, която се представлява от Коалиция за България, има същата позиция. Това е в отговор на Вашата реплика, че не сме въвели такъв данък при нашето управление. Въпросът стана актуален от една година.
Напълно споделям, че банките и цялата световна финансова олигархия доведоха до тази катастрофална финансова, икономическа и социална криза в цял свят. И какво се получава? Самите данъкоплатци, народите чрез влагане на трилиони долари и евро в закъсалите банки, за да ги укрепят, та по този начин се смята – нали това е дясната Ви политика, дето се казва – да се намалят дефицитите в бюджетите на отделните страни.
И какво излиза? Тези, които са виновни, които са похарчили парите, пак гражданите трябва да ги дотират и едва ли не да оправят европейските и световните финанси. Ами, няма да го оправят! На частния капитал това е смисълът – към печалба.
В това отношение личната ми позиция е, че човечеството трябва да разбере и да тръгне да извоюва правата си, тоест да престане с доминацията на световната финансова олигархия, защото иначе ще обедняват все повече и повече граждани. Вече се вижда, че протестните движения обхванаха цяла Европа, а да не говорим, че е окупирана Уолстрийт в Съединените щати. Тоест цялото човечество, включително, ако щете Северна Африка, „арабските пролети” и така нататък – всичко това е плод на недоволството на хората, че се влошават условията им на живот.
Аз напълно споделям, че няма здравомислещ човек, който да не смята, че трябва да се промени тази световна система. Крайно време е.
Знаете групата на 20-те богати в Базел. Професорът, който е основател на този Базелски форум, каза че този тип капитализъм вече си е изчерпал възможностите и трябва решително да се търси промяна. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не става въпрос за комунизъм, колега Велчев! Аз не мисля, че трябва така да се прехвърлят нещата – веднага комунизъм. Световната и европейска социалдемокрация е доказала, че трябва да се създадат нормални условия за живот на хората, а не едни да стават милионери и милиардери, а други да тънат в мизерия, както се получава тук през тези три години. Факт е, че се съсипа дребният и средният бизнес и че не искате да посегнете на банките, което е нормално. Защо да не ги обложим с финансови транзакции?! Това е наша принципна позиция на социалдемокрацията – европейска, световна и българска, и на Коалиция за България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, искам да отбележите, че не се възползвам от правото си на лично обяснение, а вземам думата за изказване.
Искам да се обърна към младите хора горе на балконите и да Ви кажа, че Вие сте свидетели на един дебат, ако може да се нарече дебат, пълен с лицемерие и наглост. Защо?! Още при предишните дебати се говореше, че 75% от тези влогове са на бедните хора. Сега също се говори за 200-300 лв. Искам да ви кажа, че това е лъжа! Защо?! Защото те са взели всичките влогове, които са в банките. Там са и детските, и разплащателните, забележете, половината от тези 75%, за които тези господа говорят тук, са на такива разплащателни детски влогове – до 200 лв. Има ли депозит 200 лв.? Няма! (Реплики.) Да приемем, че има. След малко ще се спра на социалната политика, защото те казват, че няма социална политика.
Сигурно Ви прави впечатление защо всички – леви, десни, националисти, са против този данък. Какво ги обединява, господа?! Обединява ги единствено личния интерес. Когато казах тук всеки да обяви има ли влог над 10 хил. лв., не става дума колко...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ние попълваме декларации.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, попълвате декларации. Аз не Ви питам какви декларации попълвате. Тук се води дебатът! Вие ставате и казвате: имам, нямам – с две думи! Толкова е ясно, за да може като говориш тези млади хора, които слушат, да знаят ти чии интереси защитаваш. Да, ето аз имам над 10 хил. лв. влогове и въпреки това съм „за” този данък и ще Ви кажа защо!
Социалният ефект, за който всички Вие говорите тук. Приемаме, че има такива влогове до 200 лв. на много бедни хора, които ще ги ощетим. Искам да Ви кажа на Вас, които не сте вътре в дебата, че те ще платят 6 стотинки на месец данък. Шест стотинки, представяте ли си за какво става дума?! А тези пари трябва да отидат в Пенсионния фонд и да увеличат с по 15 лева пенсиите на Вашите баби, дядовци, родители и така нататък. (Реплики от КБ.) Тези тук, отляво, говорят за социална политика и колко били загрижени за бедните. Грешите, ако някой си го помисли, просто лъжат! Те мислят единствено за собствените си пари. Нищо друго!
Тъй като тук се дадоха примери за леви вълни в Европа. Млади дами и господа, ще Ви кажа: не само във Франция, но в почти цяла Европа този данък го има и ако Франция за левицата в България е пример и говорим за лявата вълна, която ще залее и България, искам да Ви кажа, че преди няколко дни това ляво френско правителство с Оланд гласува данък върху пенсиите. Представяте ли си, ако те дойдат на власт за какви данъци ще стане дума? Дали това е социалната мярка – пенсиите да бъдат обложени с данък? (Възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.) И Вие давате за пример Франция – лявата вълна!
Аз още много мога да говоря защо сме „за” това нещо. Тези хора, които седят тук, да, те са от средната класа – повечето от тях са в бизнеса и знаят, че тези пари, които седят блокирани в банките, пречат на бизнеса. Как ще създават работни места – като си държиш парите в банката и чакаш на лихвите?! Какъв бизнесмен и какъв родолюбец си, ако смяташ да седиш и да взимаш пари от банката и да не влагаш нищо, да не работиш, да не създаваш работни места?! Благодаря Ви за вниманието. Дано България не последва пътя на Франция да вкара данък и върху пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, скъпи млади хора, скъпи сънародници! Вие видяхте пример не само на лицемерие, Вие видяхте пример на безапелационна арогантност и наглост. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Става въпрос не за шест стотинки, става въпрос за 10%. Лъжа е това, което вкарвате в съзнанието на хората за шест стотинки, Вие им вземате 10%. (Реплики от ГЕРБ.) Десет процента им вземате! (Шум и оживление в ГЕРБ.)
Господин Велчев, това е цинизъм, защото ако на Вашите 10 хил. лв. не Ви пука колко ще Ви вземат, защото не се знае колко още имате, за един човек, който брои 50 стотинки, за да си купи един хляб, това е жизнено важно.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Хлябът не е 50 стотинки. Научи колко е хляба.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Защото Вие им вземате, пак повтарям, 10%, Вие не им вземате 60, 50 стотинки или един лев, Вие им вземате 10% и това е истината. Знаете ли защо?! Защото на Вас не Ви пука за собствения Ви народ. Вие водите война с хората в тази държава! (Шум, оживление и реплики в ГЕРБ.) Вие изкарахте, че българският народ и не знам колко от тези млади хора се считат за лихвари и рентиери. Вие изкарахте българския народ лихвар и рентиер, а това също е лъжа. И ако тези хора наистина не се чувстват такива, то трябва да Ви го покажат на следващите избори, защото тези 10% не са шест стотинки.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Много си далеч от истината.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин Велчев, престанете да лъжете хората! Престанете нагло, цинично и арогантно да ги заблуждавате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Велчев! Първо, ако на Вас Ви пукаше за бедните хора, щяхте да сложите праг над който депозитите да бъдат облагани и спокойно можехте да го правите над 10 хил. лв. и тогава Вашите думи щяха да имат някакъв смисъл. Когато Вие бъркате в джоба на хората, които са си платили данъците – пенсионери, социални групи хора, средната класа, не може да убедите никой, че има справедливост и че облагате богатите. Облагате всички!
Второ, абсолютно порочна е тезата на Вас и на премиера, че хората си ги държали парите, защото били лихвари. Нали банковата система, която трупа спестявания, е източникът за инвестиции? Тази азбучна истина не я ли знаете?! Само че средата, която създавате за инвестиции, е отрицателна и това е проблемът на България и се чудят банките какво да правят парите в момента.
Другото, което искам да Ви кажа – не правете сравнение, че навсякъде го имало този данък. Навсякъде където го има, има система от преференции, които хората могат да ползват, за да намалят своята облагаема основа за всякакви видове данъци и това е истината. Вземете Финландия, вземете Франция, вземете Холандия, вземете Великобритания – тук го няма!
Голямата истина е, че Вие управлявате всяка година с дефицит и се чудите от къде да вземете парите. В момента най-лесното е, защото не можете да посегнете на олигархичния капитал, да посегнете на всички хора. Това е жестоката истина. Но където и да се криете, тя излиза наяве и ще получите отговор от народа. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Велчев, не подценявайте интелекта на тези млади хора, защото те не са глупави. Те трябва да знаят, че когато Вие поехте управлението на държавата през 2009 г., обещахте, че няма да вдигате данъците и няма да въвеждате нов данък. Излъгахте, защото сега въвеждате нов данък.
Те трябва да знаят, че с този данък Вие ще облагате лихвите по депозитите на техните родители, на техните баби и дядовци. Вие ги засягате драстично, арогантно и нагло.
ВИКОВЕ ОТ КБ: Браво, браво!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Тези хора трябва да знаят, че 75% от депозитите в банките са до 1000 лв. Хората трябва да знаят, че 90% от депозитите в банките са от 1000 до 5000 лв. Вие облагате най бедните хора. Лъжа е, че облагате само богатите, за да дадете пенсии на бедните. Лихвите по депозитите не покриват инфлацията. Тя буквално изяжда покупателната способност на депозитите в банките. Но няма как да влезете в положението на тези хора, защото ситият на гладния не вярва. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще сменя определението за дебата и ще го нарека „неграмотност и невежество от някои хора”. Ще кажа защо. (Реплики от КБ.) Веднага го казвам – защо? За какви 10% върху влоговете говорите Вие и лъжете хората? Казвам го директно – на 200 лв. този данък ще вземе човек 20 лв. комисионна. На 200 лв., говоря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На 2000 лв.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не се обаждайте! На 200 лв. комисионната е 20 лв. (Силен шум и реплики от КБ.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Това не е комисионна!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На тези 20 лв... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата! Колеги!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, аз Ви изслушах!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да дадем възможност за дуплика на господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На 200 лв. влог човек получава 5% комисионна. Това са 10 лв. на година. На 10 лв. данъкът, който ние налагаме, е един лев на година. (Реплики от КБ.) Вижте колко е лесно да се сметне! (Викове, шум и реплики от КБ.) Не говоря с невежи хора!
Мисля, че човек трябва да знае за какъв данък става дума и какво облагаме. Явно колегата не знае какъв спор водим – дошъл отвън, влиза, чува нещо и се включва.
Общо данъкът ще е един лев на тези 200 лв. депозит. Толкова е ясно! Така че данъкът е един лев, разделено на 12 месеца – добре, не е шест стотинки, а са осем стотинки, сбъркал съм.
Другото нещо. На колегата, който предложи да се направи праг и да се облагат всички тези доходи или депозити над 10 хил. лв., искам да попитам – знаете ли колко такива влогове по 10 хил. лв. ще се появят в банките? Вие не знаете ли какво ще стане тогава? Който има 100 хиляди, ще ги раздели на десет влога в банките и пак ще взима същите пари и няма да се облагат. (Реплики от КБ.) Вие все предлагате мерки, които не са приложими.
Когато говорим за дефицита в България, искам да Ви напомня, господа, че България е с един от най-ниските дефицити в Европа. Това, което искате да втълпите – пак поредната лъжа, няма да мине! Те, хората – и тези млади хора, и останалите, не са толкова глупави.
На младата госпожица няма смисъл да отговарям, защото тя не е чула какво казвам. За тези влогове – до 1000 лв., какви са тези влогове, че те не се облагат с данък, че детските не се облагат с данък и така нататък? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (към народния представител Георги Терзийски): Вие репликирахте господин Велчев, нямате право на лично обяснение. Моля Ви!
Има думата госпожа Нинова. (Шум и реплики.)
Моля залата за ред! (Шум и реплики от КБ.)
Има думата за изказване госпожа Нинова. (Шум и реплики от КБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Велчев, предложението Ви тези, които говорим, да декларираме депозитите си, е популизъм. Знаете, че сме ги декларирали и са публични. Внушавате на българите, че ние, които сме против този данък, защитаваме личните си капитали.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Точно така! Точно така!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За да Ви отнема този аргумент, декларирам, че нямам фирми, нямам бизнес, имам депозит като физическо лице в размер на 3500 лв. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”)
Що се отнася по същество – по същество на Вашите аргументи. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля дайте възможност на говорещия да защити тезите си!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Като искате да декларираме, защо не декларираме? Като декларираме, защо декларираме? Хайде, вижте какво искате накрая!
Един от основните Ви аргументи да предложите да гласувате този данък на първо четене беше изразен по-крайно, а днес – по-умерено, но по същество един и същи.
На първо четене аргументът беше, че „българите са мързеливи рентиери и лихвари, които са си вложили парите в банките и живеят от лихвите”, че ги „мързи да инвестират и развиват бизнес”. Днес същото беше казано по-меко – когато парите стоят в банките, няма как да се прави икономика и да се разкриват работни места.
Ще се опитам да Ви обясня защо този аргумент е безсмислен и защо тази мярка няма да доведе до ефект парите да се влеят в икономиката. Казахте, колеги, че две трети от депутатите от ГЕРБ били бизнесмени. Ако е така, то те най-добре знаят, че бизнес насила – с административни и с финансови мерки, не се прави. Радвам се, че някой от ГЕРБ каза: „Точно така е”.
Искам да се аргументирам. Вие правите административен и финансов натиск хората да си вложат парите в бизнес насила. Ще Ви кажа защо няма да стане – и не с мои думи, а с думите на бизнеса и на държавата.
Миналата седмица излезе анализът на Националния статистически институт, който показва, че през октомври месец бизнес климатът в страната се е влошил във всичките си параметри и във всички сектори на бизнеса. Това Ви го казва държавният Национален статистически институт. Как да накарате хората да правят бизнес, след като няма условия за това и те се влошават постоянно? Това е първият ми аргумент.
Вторият аргумент. Щом идвате от бизнеса, знаете, че с хиляда, две хиляди, три хиляди лева няма как да инвестираш и да направиш бизнес – с толкова малко пари.
Третият аргумент. Излезе анкета на българския бизнес, направена през работодателските организации. Там бизнесмените, фирмите, хората с депозитите казват защо не инвестират и какви са пречките пред тях. Това е независимо проучване на българските работодатели.
Пречките, колеги, според тях са четири. И Вие нито една не отстранявате с този данък. Напротив!
Първа пречка, казват: „Не правим бизнес, не участваме в обществени поръчки, защото държавата и общините от 2009 г. до днес ни дължат 450 милиона за извършени дейности и не са ни ги платили”. Решавате ли този проблем? Не! В Бюджет 2013 г. отново тези пари ги няма за разплащане.
Вторият аргумент, който казват фирмите: „Нямаме лесен достъп до кредитиране. Имаме нужда от свежи пари, за да правим бизнес”. Решавате ли този проблем? Не!
Ние предлагаме свое решение, има алтернатива – през Банката за развитие да се направи един фонд, който да подпомогне фирмите да имат лесен достъп до кредитиране.
Трета пречка пред тях, която те посочват: „Увеличават се регулациите, регистрационните и лицензионните режими”. Анализът на бизнеса показа, че по време на Вашето управление с 30% са се увеличили регулаторните и лицензионните режими.
Четвърта пречка, която те сочат, е корупцията, постоянно увеличаващата се корупция в администрацията.
Допълнителен мой аргумент към това е Вашият доклад за националната сигурност за 2011 г., където се казва, че „корупцията в обществените поръчки в бизнеса е заплаха вече за националната сигурност”, подпис: Бойко Борисов.
Това са пречките да не се прави бизнес. С този данък няма да накарате хората да си вложат доходите в икономиката.
Има алтернатива и тя е – за да стимулирате икономиката, увеличете доходите, за да увеличите потреблението. Това е най естественият и най-нормалният начин. Взимайки тези пари от хората, Вие още веднъж им намалявате разполагаемите доходи, с които могат да потребяват повече, за да стимулират икономиката.
Последно, понеже бяхме обвинени в неграмотност. Господин Велчев, сигурно сте свикнали в живота и в политиката да говорите само за комисионни. Обръщам Ви внимание, че става въпрос за доходи от депозити, а не за комисиони от депозити.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това трябва да го разберете Вие!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Комисиони взимате на едно друго място по един друг повод. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики на госпожа Нинова?
Господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда много кратък.
Госпожо Нинова, видяхте в Гърция с увеличаването на доходите от правителството какво се случи. Не е роля на правителството да вдига доходите. Ролята на правителството е да създаде нужните предпоставки бизнесът да вдигне доходите, а не правителството. Другото е криза, безработица и така нататък.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ами комисионните?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Другото, което искам да кажа, е, че някои хора 20 години акумулираха пари. В момента неистово се боят, че държавата иска да обложи тези пари. Не бъркайте, че тук бедните ще бъдат най-тежко засегнати. Бедните хора, които имат сметки на депозит, са малко. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Госпожо Нинова – дуплика.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Сега кажи за депозитите от „Булгартабак”.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колега, има начин държавата да увеличава доходите, като увеличава минималната работна заплата и пенсиите. Това не е малко. (Реплики от ГЕРБ.)
Хората, които получат това увеличение, ще потребяват повече и ще увеличат потреблението.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Като няма бизнес, как ще стане?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Втори аргумент. Когато се вдигат доходите в държавния сектор, частният сектор се влияе от това.
Казвате, че не е работа на държавата да вдига доходите, а да създава условия за развитие на бизнеса.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Точно така!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Е, нали пет минути Ви говорих как Вие съсипвате условията за бизнеса с аргументите на Националния статистически институт?! Над 15 000 фирми са си дали анкетата. Това е и моята теза. Добре, създайте по-добра бизнес среда, за да има икономика и да се увеличават доходите. Но вие четири години правите точно обратното. Как да се случи? Следователно репликата Ви не е аргументирана и не е сериозна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, имам две критики към Вас по начина на водене.
Едната критика е, че Вие ми отказахте лично обяснение след изказване на преждеговоривш, в което той спомена, че изказванията на репликиралите го са неграмотни и некомпетентни.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти откъде знаеш, че за теб става въпрос? (Смях от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Той се досеща. (Силен смях от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Тъй като аз бях един от тези говоривши, считам, че трябваше да взема лично обяснение, за да мога да защитя не само себе си, но и другите говорили.
Моята критика към Вас е, че Вие не прекъснахте народен представител при негово изказване, който нарече репликиралите го „неграмотни”. Този народен представител е същият, който не може да направи разлика между „комисиона” и „лихва”. Същият народен представител не може да сметне, че на 10 лв. 1 лв. са 10%. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако говорим за грамотност, госпожо председател, то би трябвало да се оцени не само начинът на говорене, а и какво се говори.
В същото време, ако трябва да говорим за грамотност със споменатия господин, можем да сравним и образованията, които имаме. (Силен шум, смях и оживление в ГЕРБ.)
Мисля, че в случая основното е, когато атакуваш и вземаш на българските граждани от малкия доход, който имат, да не си мислиш, че ти им вземаш тяхната комисиона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е по същество, не е по начина на водене.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: …защото те не получават комисиона. Благодаря Ви, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Разбрах какви са бележките Ви към мен.
Аз обаче не считам че има засегнати лица от преждеговорившия, тъй като никой в тази зала не отговаря на подобен род характеристики.
На Корнелия Нинова – лично обяснение.
Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
Благодаря на госпожа Нинова, че тя единствена спази да обяви има ли депозити или не. За това й благодаря.
Откровено обаче щях да се разплача, когато я чух. Предлагам да създадем специален фонд в Народното събрание, с който да подпомагаме такива депутати, които нямат нищичко. (Силен смях от ГЕРБ.) Били са министри. Ще им помогнем със специален фонд. Благодаря. (Смях и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Няма лично обяснение, какво лично обяснение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споменавате имена, а в правилника пише: когато се спомене име. Само при репликата не се дава лично обяснение на дуплика. Сега можехте да говорите така, както господин Терзийски. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.) Може, може, като излезе господин Терзийски и по друг начин представи изреченията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо Цачева. Не само, че можем, а моля да се приложи правилникът в пълната му сила. Този правилник, колеги, Вие сте си го приели, по-точно да се приложи чл. 126, касаещ темата за парламентарното поведение, и чл. 127 – за налагане на наказание на депутати, които се държат по начина, по който се държи господин Велчев.
Госпожо председател, моля да му наложите най-лекото наказание „напомняне”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има народният представител Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че на първо четене казах нещо, което явно остана така – не в главите на колегите народни представители.
Първо, мисля за недопустимо с преходните и заключителните разпоредби на един закон, какъвто е Законът за ДДС, да се променят още 11 закона.
В момента коментираме параграф, касаещ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Миналият път също казах, че това което правим в момента, ми прилича на законодателен тюрлюгювеч, който всички в залата ще го отнесем накрая – това, първо.
Второ, няма да се спирам на всичко това, което се случва. Няма да говоря за прагове, защото ми беше отговорено, че няма как да бъдат вкарвани прагове. В други закони обаче има прагове, например за облагане на минималните осигуровки и така нататък. Няма да коментирам въобще това.
Просто ми прави впечатление, че никой не обръща внимание на един елементарен факт, който повдигнах онзи ден в Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще заплати разходите за вкарване на нов софтуер, който трябва да притежават банките, за да могат да отчисляват съответните данъци в държавната хазна – държавата, банките или май отново пак вложителите?! На мен ми се струва, че пак ще бъдат вложителите, макар че ми беше отговорено, че: „Да, ще бъдат заделени някакви минимални средства, които разбира се, че ще бъдат от вложителите”.
Доколкото разбрах, господин Дянков е включил в Бюджет 2013 очаквани постъпления между 120 и 140 милиона от данък лихви върху депозитите.
Ще го кажа още веднъж, казах го и на първо четене: повече от 20 милиона в хазната от данък лихви няма да влязат. Заявявам това най-категорично, защото банките вече започнаха да търсят начини да заобикалят този данък с други финансови инструменти. Сигурен съм, че ще направят това по законодателен ред.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да, като имат лобита.
ДАРИН МАТОВ: Потвърждавам това, което беше казано от преждеговорившите, че България наистина е страната с най-ниските данъци не само в Европейския съюз, а и в цяла Европа. Това е факт, господа, и наистина трябва да си го признаем. Друго, което трябва да си признаем, е, че България е на второ място, господин Велчев, по дефицит спрямо брутния вътрешен продукт и на четвърто място по дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Да, това са все факти. Зная, че са необходими 586 милиона за пенсии, които ще бъдат раздавани от 1 април. Така е, наистина трябва да се вземат, но защо да не се обърнем към чл. 13 на ЗОДФЛ, където има и други необлагаеми доходи, към които също можем да се обърнем?
Накрая искам да кажа, че аз няма да подкрепя това предложение и този § 58 за облагане с данък лихвите по депозитите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Матов, Вие се опитвате да убедите колегите от ГЕРБ с някакви аргументи – аргументи на логиката, аргументи от правото, аргументи от икономиката. Да, аргументите Ви са наистина основателни, между другото аз ги подкрепям. Само че истината е малко по-простичка, тя е на две нива.
Първото ниво е, че някой им е казал на колегите от ГЕРБ, че по този начин ще влязат едни 120 милиона, както и Вие го казахте, и целта не е никакво стимулиране на икономиката, както се опитват те да обяснят, а е да вкарат едни пари в бюджета. Вие обаче правилно отбелязахте, че тези пари няма да влязат.
Следващото нещо обаче, което е втори пласт, поне според мен, е, че ми се струва, че в мнозинството на ГЕРБ и в правителството на ГЕРБ работи едно много здраво лоби, което се опитва да провали ГЕРБ на следващите избори.
Ето това е, което правят в момента колегите от ГЕРБ с упорството си и с аргументи, които, извинявайте, са обидни за хората, с които защитават тезата за този нов данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Матов, това е един от малкото и редки случаи, в които ние с Вас ще бъдем на едно мнение и на една позиция по отношение на гласуването, но аз не мога да се въздържа да не Ви направя реплика въз основа на Вашето изказване.
Когато говорихте за това, че в България има най-ниските данъци, защо не споменете, господин Матов, че България е страната с най-ниска покупателна способност на населението? По данни от месец юни – минус 55% под средния за Европейския съюз. Като говорим за най-ниски данъци, защо не говорим за най-ниски доходи и най-ниска покупателна способност? Защото чист блъф и лъжа е увеличаването на доходите, което ГЕРБ се кани да извърши. Вие виждате, че то не покрива дори инфлационния индекс за изминалите 3-4 години – 15% срещу 9,8% увеличение на пенсиите. Петнадесет процента инфлация за последните години с 2013 г., срещу 9% увеличение на пенсиите.
Но в случая е некоректно да говорим за увеличаване на доходите, когато официално се обявява в Европейския съюз, че българите са с най-ниска покупателна способност в целия Европейския съюз – минус 55%. След Румъния, на последно място сме ние. Ето това е нужно да кажете, когато споменавате за ниските данъци в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Матов, този закон, този данък върху лихвите ще важи както за богати, така и за бедни. Едно елементарно изчисление показва, че ако един човек има 1000 лв. срочен депозит при 5% лихва, това са 50 лв. лихва до края на годината, 5 лв. ще му вземе държавата. Ако един човек има 100 хил. лв. депозит, съответно държавата ще вземе 500 лв. Само че, уважаеми вносители, повечето пъти за този човек, който има 1000 лв., тези 5 лв. са много по-ценни, те са много по-жизнено важни, отколкото този, от който се взимат 500-те лева. В този смисъл, за съжаление, този данък върху лихвите наистина ще рефлектира чисто социално върху по-бедните слоеве на населението.
Между другото аз си задавам наистина въпроса и искам да препотвърдя тезата на господин Стоян Иванов, че аз не мога да разбера защо в един предизборен период, тъй като фискална логика в този законопроект няма, наистина ще бъдат събрани 15 20 милиона в най-добрия случай, които няма да попълнят бюджета, но за сметка на това ще нагнетят едно сериозно социално недоволство срещу ГЕРБ.
Аз обаче се учудвам от чисто политическата логика в този момент да се внесе този законопроект, защото наистина смятам, че тук има министри, които много дълго, напоително и упорито се опитват да свалят рейтинга на ГЕРБ. Защото в предизборен период, половин или една година преди избори, ти да атакуваш и малкото останали доходи на хората – извинявайте, но това е политическо безумие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги Гумнеров, Иванов и Терзийски! Отговарям анблок. Може би, господин Терзийски, намаленото потребление, което по някакъв начин се опитваме в България да го увеличим, това може би беше един от начините, за да се въведе този данък. Въвеждайки този данък може би желанието е било част от гражданите да извадят парите, тези 33,2 млрд. лв., или поне една част от тях и те да бъдат пуснати в обръщение, тоест те да се завъртят през потребление. Това е чудесно, но изглежда, че господин Дянков не познава психологията на българина. Той по-скоро би изтеглил тези пари, за да ги вкара в буркан банк, отколкото да стоят в някоя друга законна банка.
А що се касае до това, което ми казаха колегите Гумнеров и Иванов, те са абсолютно прави. Даже, ако не се лъжа, мой колега в Бюджетната комисия от опозицията каза: „По-хубав закон от този за опозицията няма в предизборна ситуация. Благодарим Ви за това, което направихте.” (Ръкопляскания от независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и започваме гласуване.
Моля колегите от кулоарите да влязат. Квесторите, поканете ги.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Ваньо Шарков и Цветан Костов, и на господин Радославов, което е направил в изказването, за отпадане на т. 5 от § 58 за изменение на чл. 38, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 41, против 67, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Петър Хлебаров и Борислав Стоянов, което комисията не подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 33, против 74, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 58, който става § 57 в редакцията на комисията – по доклада.
Гласували 134 народни представители: за 93, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Реплики от народните представители Янаки Стоилов и Четин Казак: „Отрицателен вот!”.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Както казах, всички сте водени от личен интерес! Потвърди се това, което казах!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Първи отрицателен вот – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Гласувах „против” въвеждането на данъка за облагане на лихвите върху спестяванията на гражданите по няколко причини, голяма част от които вече бяха изтъкнати в дискусията. Нека да се опитам да ги резюмирам.
Този данък се отклонява от оповестената от управляващите политика. Всеки, който управлява оттук насетне в България, трябва да знае, че той ще получава санкцията на българските граждани, когато печели тяхното доверие с едни обещания, а след това действа така както му е удобно!
Другата причина по същество е, че този данък засяга в голяма степен спестители, които не разполагат с големи средства. При размера на инфлацията самите лихви, които получават хората по депозитите – от средства, които вече са облагани преди това, означава те да не компенсират намаляването на своите доходи!
И не на последно място, отказът да се въведе праг, който да бъде освободен от това облагане, показва, че не е натрупано съзнанието за необходимостта от цялостна промяна в данъчната политика. Всеки финансов министър и всяко правителство трябва да предлагат комплекс от мерки.
Вие не искате да се облагат финансовите транзакции! Вие не искате да се облагат доходите и средствата, които са в хазарта, повече отколкото това е в момента! Тоест точно там, откъдето трябва да се започне преобразуването на финансовата и икономическата основа, няма воля и съзнание, че трябва да бъдат направени основните стъпки!
Тръгвате по най-лесния път – да осигурите допълнително средства за компенсиране на увеличението на доходите, които обещавате през следващата година! Извинявайте, не на увеличението, а на частичното компенсиране на намаляването на тези доходи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това са причините, поради които ние отхвърлихме и ще продължаваме да отхвърляме такава политика. Благодаря. (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втори отрицателен вот – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „против”, както и моите колеги, тъй като въвеждането на този данък представлява флагрантно, крещящо отстъпление от ангажиментите, от обещанията, с които Партия ГЕРБ дойде на власт – за не повишаване на данъчната тежест, за не въвеждане на нови данъци. С тези обещания, уважаеми колеги, Вие спечелихте изборите и точно през последната година от Вашето управление ги нарушавате.
На второ място, въвеждането на този данък е ярък пример за практиката да изтупаме до последно брашнения чувал на онези, които и без това едвам-едвам се борят и преживяват в условията на продължаваща криза; в условията, от една страна, на замразени доходи, а от друга – галопираща инфлация, повишаване на цените, поскъпване на живота.
Не на последно място, струва ми се лишено от всякакъв резон това да се изтъква като аргумент – видите ли, ние не облагаме доходите от хазарта, тъй като би се получило двойно облагане. А тук, където имаме същия случай – двойно облагане на едни и същи доходи, защото за тези средства, които се влагат като депозити, вече са платени данъци! Доходът от тях под формата на лихви по нищо не се различава от дохода, който се получава от печалби от хазарта! Значи за едни доходи може да се прилага принципът за не двойно облагане, а за този случай не може – абсолютно погрешна и неадекватна политика. Вие ще си получите санкцията за нея на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трети отрицателен вот – господин Сидеров. (Реплика от народния представител Георги Терзийски.)
Преценката да даде думата е на водещия – като има повече желаещи за отрицателен вот.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз и колегите от Парламентарната група на Партия „Атака” гласувахме „против” това облагане на лихвите по депозитите, не защото това е нарушение на обещанията на ГЕРБ, както преждеговорившите колеги се изразиха – ГЕРБ нямаха никакви обещания и никаква програма, преди да дойдат на власт. Те спечелиха властта просто с едно ирационално въздействие върху хората. Така че тук е излишно да говорим за обещания и нарушени обещания. Не, това облагане на лихвите всъщност е арогантно посегателство върху спестяванията на българина.
Смятам, че тук трябва да се направи подписка от минимум 48 депутати за сезиране на Конституционния съд – за антиконституционност. Действително с току-що приетата поправка в закона българите се облагат двойно, което е нарушение на Конституцията и на техните права.
В заключение искам да кажа, че сега виждаме порока на това – когато партиите се явяват без ясна програма на избори.
Тъй като догодина предстоят избори, призовавам всички политически партии да напишат ясно в своите програми какви точно закони и законови поправки ще правят, ако имат мнозинство, в какъв ред ще ги правят и до какво те ще доведат. Само тогава ще имаме честна предизборна борба и честно представяне на всички политически сили. Всичко друго е политически хазарт, който не се облага с данъци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, вземам думата за настоящата процедура, защото даването на думата и при отрицателен вот е по време на подаване на сигнала за изказване. Не е Ваша работа да преценявате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм преценила кой е първият по време, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ...дали съм можел да се изкажа, или не, дали съм можел да направя изказване по тази тема.
Току-що ние видяхме епизод от серията „ГЕРБ срещу българския народ” ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Терзийски, по начина на водене, ако обичате! (Силен шум, смях и възгласи от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Българските граждани се сдобиха с нов 10-процентен данък върху малките доходи, които имат от лихвите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Терзийски, по начина на водене, ако обичате!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Госпожо председател, макар да сте отскоро председателстваща, се надявам, че ще имате възможност да видите последната серия на този филм – „Народът срещу ГЕРБ”! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): БКП! БКП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 59, който става § 58, по текста на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 72, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 59, и предлага следната редакция:
„§ 59. Внесеният през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по Глава шеста от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се декларира в действащите към 31 декември 2012 г. срокове и ред на Раздел II от Глава единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 60, който става § 59 по редакцията на комисията и доклада.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 61, който става § 60, по текста на вносителя и доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 62 има предложение на народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев.
Предложението по т. 3 относно чл. 84, ал. 11 и 15 и т. 4 относно чл. 91а е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата част.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 61, и предлага следната редакция:
„§ 61. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32:
а) в ал. 1, т. 3 и 4 числото „630” се заменя с „645”;
б) в ал. 7 числото „685” се заменя със „710”;
в) в ал. 8 числото „600” се заменя с „645”;
г) в ал. 9 числото „685” се заменя със „710”.
2. В чл. 33:
а) в ал. 1, т. 2 след код „2707 99 19” се добавя „2707 99 99” и се поставя запетая;
б) в ал. 3 думите „по ал. 1” се заменят с „по ал. 1, т. 1-4”.
3. В чл. 57а се създава ал. 7:
„(7) Лицата по ал. 1, т. 2, които продават природен газ, използван само за моторно гориво, не подлежат на задължителна регистрация по този закон.”
4. В чл. 66, ал. 5 в изречение второ думата „уведомление” се заменя с „искане”, а в изречение трето думата „Уведомлението” се заменя с „Искането”.
5. В чл. 84:
а) в ал. 6 се създават т. 17-21:
„17. основание за недължимост на акциза;
18. уникален идентификатор на контролна точка;
19. номер на транзакция;
20. административен референтен код на е-АД или номер на друг документ, с който са получени акцизните стоки;
21. стойност на увеличението/намалението на акциза”.
б) в ал. 11 след думите „обекта на регистрираното лице” се добавя „ по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона”.
в) алинея 15 се отменя.
6. В чл. 85, ал. 2 се създава т. 8:
„8. основание за недължимост на акциза.”
7. В чл. 86 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 13, когато документите, доказващи вътреобщностната доставка на акцизните стоки, са получени в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(6) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 13, когато документите, доказващи вътреобщностната доставка на акцизните стоки, са получени след срока по ал. 5, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(7) Посочването на количествата в акцизното дебитно или кредитно известие е само за целите на определянето на увеличението или намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.”
8. Член 113а се отменя.
9. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ., бр. 54 от 2012 г.), в § 78 думите „извършващи дейности с природен газ” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Главчев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 62, който става § 61 по редакцията на комисията и по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията предлага § 63 да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 61, т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията § 63 да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 61, т. 9.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието – § 63 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 64 и 65, които стават съответно параграфи 62 и 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам анблок на гласуване параграфи 64 и 65, които стават съответно параграфи 62 и 63, по текста на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има предложение на народните представители Стоянова, Йорданова, Язов, Червенкондев, Грозданов и Главчев за създаване на нов § 65а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 65а, който става § 64, със следната редакция:
„§ 64. В Закона за хазарта в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4а:
„§ 4а. (1) Типовете и модификациите на игрални автомати и други игрални съоръжения, включени в утвърдения списък по чл. 18, ал. 1, т. 7 от отменения Закон за хазарта, се смятат за утвърдени типове и модификации на игрално оборудване съгласно чл. 22, ал. 1, т. 8 и могат да се произвеждат и внасят, за да се експлоатират в страната.
(2) До влизането в сила на наредбата по чл. 42, ал. 2:
1. Българският институт по метрология изпитва игрално оборудване на производители, които имат издаден лиценз от Комисията, и одобрява типове и модификации на такова оборудване по реда на отменения Закон за хазарта;
2. Българският институт по метрология извършва първоначални и периодични проверки на игрално оборудване по реда на отменения Закон за хазарта;
3. Комисията утвърждава типове и модификации на игрално оборудване по чл. 22, ал. 1, т. 8 след представяне на удостоверения за одобрени типове, издадени от председателя на Българския институт по метрология.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 65а, който става § 64, в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 66 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 65, и предлага следната редакция:
„§ 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2 буква „а”, т. 3, 4, 6, 7 относно чл. 86, ал. 7 и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 относно чл. 86, ал. 5 и 6 и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в” относно чл. 159, ал. 5 и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 66, който става § 65, по редакцията на комисията и по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ гласуване.
Процедура – госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение: точка 8 – Първо четене на Законопроекта за публичните финанси, да стане т. 2 за днешното пленарно заседание, а т. 6 – Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, да стане т. 10 поради отсъствие на министър Караджова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За обратно процедурно предложение има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, не възразявам за предложеното разместване в рамките на днешния ден, но предлагам да гласуваме т. 5 – Националната стратегия, да бъде т. 1 за утрешното заседание. Министърката ще се върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Няма я. Искахме да е тук, за да може да участва в разискванията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре де, ние Парламент ли сме или прислуга на някого?! Моля да го гласувате! (Разговор между народните представители Георги Божинов и Десислава Танева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, което направи госпожа Йорданова, а именно: т. 8 – Първо четене на Закона за публичните финанси, да стане т. 2 за днешния пленарен ден, а т. 6 – Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, да стане т. 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 69, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.
Имаме доклади от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и от Комисията по правни въпроси.
Господин Главчев, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди да запозная Вас и уважаемите колеги с доклада, моля да гласуваме допускането в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище”, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението за допускане в залата.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60,
внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за публичните финанси.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, директори на дирекции в Министерството на финансите, Валери Димитров – председател на Сметната палата, и Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата.
Законопроектът беше представен от Владислав Горанов.
В мотивите към законопроекта и експозето на заместник-министър Горанов бе отбелязано, че действащият Закон за устройството на държавния бюджет е приет през 1996 г., когато е въведен валутният борд и е имал за цел да осигури необходимата фискална устойчивост посредством строга финансова дисциплина в управлението на бюджетните средства.
В хода на действието на закона и особено след пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз бяха направени успешни опити за оптимизиране на бюджетната процедура и въвеждане на програмно и ориентирано към конкретни резултати бюджетиране; създадоха се предпоставки за постигане на устойчива и предсказуема средносрочна рамка за разпределение и управление на паричните ресурси; осъществиха се реформи в областта на изпълнението и отчитането на бюджета; въведе се система на единна сметка и се създаде унифициран сметкоплан за бюджетните предприятия, съответствуващ на правилата на Държавната финансова статистика, Системата на националните сметки и Европейската система на национални сметки.
През този период протича и процес на финансова децентрализация на местното самоуправление, като инструмент на централната власт за подобряване на финансовото състояние на общините. Голяма част от направените реформи и нововъведения в бюджетната област нямаха трайно институционално решение, а се провеждаха чрез уредба в годишните закони за държавния бюджет и в постановленията за тяхното изпълнение.
В програмата на правителството е предвидено да се проведе политика на ограничаване и оптимизиране на бюджетните разходи при строга и ясна отчетност, постоянен мониторинг и контрол на разходите върху всички държавни дейности.
Централно място в програмата заема приемането на нова нормативна уредба за планиране и управление на публичните финанси и утвърждаване ролята на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране.
Със Законопроекта за публичните финанси се транспонира Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки и за създаване на условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на 2011 г.
Със законопроекта се цели системата за управление на публичните финанси да се постави на широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране чрез прилагане от органите на централната и местната власт на строги фискални правила и създаване на трайна уредба на отношенията, свързани с разработването и отчитането на програмен формат на бюджет.
С влизането в сила на Закона за публичните финанси се предвижда отмяна на Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за общинските бюджети, както и промени в десетки други закони.
Обобщени са националните фискални правила – за салдото на сектор „Държавно управление”, за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, за номиналния размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление”. Въведената дефиниция за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ е унифицирана съгласно изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит.
Законопроектът предвижда уреждането в един нормативен акт на общото устройство и структура на публичните финанси.
В Глава първа „Общи положения” са дефинирани основните понятия, ролите и отговорностите по организирането и ръководството на съответните бюджети. Тук са дефинирани и различните разпоредители (първостепенни и от по-ниска степен) с бюджет и със сметки за средства от Европейския съюз, както и начинът на тяхното определяне.
По отношение на средствата от Европейския съюз е предвидено обособяването на отделни сметки, които не са част от съответния бюджет – сметки за средства от Европейския съюз.
Предвижда се да се запази обхватът на държавния бюджет, който да включва централен бюджет, бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт, на Министерския съвет, на министерствата и на други бюджетни организации. Отпада обособяването на частта на републиканския бюджет.
Дефинирани са основните принципи, които следва да се спазват при управлението на публичните финанси, като: всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефективност и ефикасност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност. Запазен е един от основните принципи на бюджетирането – за нецелевия характер на постъпленията.
Законопроектът е структуриран в шестнадесет глави, като централно място в неговата конструкция заемат фискалните правила, структурите на бюджетите, бюджетните взаимоотношения и финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори. Дефинирани са ролите, отговорностите и сроковете по съставянето, приемането, изпълнението на бюджетите, както и текущото наблюдение и отчитане на консолидираната фискална програма и изготвянето на годишните отчети за изпълнението на държавния бюджет и на общинските бюджети.
Заложените фискални правила целят дефинирането на ясни и прозрачни ограничения върху фискалната политика в дългосрочен план, изразяващи се в налагането на числови ограничения върху основни бюджетни агрегати.
Правилата са разработени при съобразяване с международно приетите дефиниции и критерии, както и с изискванията за съгласуване на националното фискално планиране с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж.
Запазена е конструкцията от три фискални правила (балансово, дългово и разходно) на касова основа – за бюджетното салдо и за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, както и за номиналния размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление” към края на всяка година, институционализирани посредством Пакта за финансова стабилност и влезлите от началото на годината в сила промени в Закона за устройството на държавния бюджет.
Доразвива се и наборът от фискални правила за подсектор „Местно управление”, включително за дълга. Залага се средносрочна цел за придържане към балансирано бюджетното салдо на касова основа.
В две самостоятелни глави се предлага уредба на режима на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за чужди средства.
Включени са разпоредби, регламентиращи:
- обслужването на банковите сметки;
- системата на единна сметка, СЕБРА и централизираното разплащане на дължимите от бюджетните организации осигурителни вноски;
- счетоводството на бюджетните организации и останалите лица от сектор „Държавно управление” в изпълнение на изискванията на Директива 2011/85 на Европейския съюз.
Доразвива се наборът от фискални правила за подсектор „Местно управление”, включително за дълга. Залага се средносрочна цел за придържане към балансирано бюджетното салдо на касова основа.
Включването на подсектор „Социално осигуряване” в обхвата на фискалните правила цели постигането на пълен обхват на подсекторите на сектор „Държавно управление”. С тях се ограничават възможностите на социалноосигурителните фондове за поемането на дълг и издаването на гаранции. Подобни ограничения са заложени и за държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, както и за лицата, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са включени в консолидираната фискална програма.
В Глава трета „Структура на бюджетите“ е заложена по-подробна регламентация на структурата на държавния бюджет, включително на централния бюджет. Предвиждат се резерви за непредвидени и/или неотложни разходи по държавния бюджет, в това число по централния бюджет, по бюджета на Народното събрание и по бюджета на съдебната власт, чиито размери се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година. Определят се и показателите по общинските бюджети.
В самостоятелни глави са уредени бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и с други бюджети и сметки, на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки, както и финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори.
В Глава шеста е регламентирана процедурата по съставяне на средносрочната бюджетна прогноза, на бюджетната прогноза за местните дейности на общините, на държавния бюджет, на бюджетите на общините, както и на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.
Важен нов момент е предвидената възможност Народното събрание да приема максимални размери за нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от първостепенните разпоредители с бюджет.
Друг важен нов момент е предвиждането на възможност в закона за държавния бюджет за съответната година да се определя максимален размер на поеманите през годината ангажименти за разходи. Предвидено е общинският съвет да определя такива показатели по бюджета на общината.
Законопроектът урежда изпълнението на бюджетите, като са включени правила, определящи общата рамка за изпълнението на бюджета, които са задължителни за всички бюджетни организации със съответните изключения, предвидени за бюджетите на Народното събрание и съдебната власт.
Конкретизират се правомощията на Министерския съвет, министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за извършването на промени.
За общинските бюджети е предвидена възможност временно свободните средства да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности и на местните дейности, при спазване на относимите за общините фискални правила.
Регламентира се извършваното от Министерството на финансите текущо наблюдение на консолидираната фискална програма, както и наблюдението, което ще осъществява кметът на общината върху изпълнението на общинския бюджет и общинските сметки за средства от Европейския съюз.
Урежда се режимът на сметките за средствата от Европейския съюз. Предвижда се те да не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, а да се утвърждават от Министерският съвет и общинския съвет. Разчетите за останалите сметки за средствата от Европейския съюз ще се утвърждават и актуализират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
Регламентира се режимът на сметките за чужди средства, които също не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма. За тях не се предвижда съставянето и утвърждаването на бюджети и разчети.
Заложено е и изискването на чл. 3, т. 1 от Директива 2011/85 счетоводните системи на бюджетните организации, както и информацията, предоставяна от други предприятия от сектор „Държавно управление”, да осигуряват възможност за изготвяне на данни за сектор „Държавно управление” в съответствие с изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
Предвижда се законът да влезе в сила от 2014 г., като бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средствата от Европейския съюз за 2014 г. ще се провежда по правилата на новия закон.
За прилагането на предлагания законопроект не се изисква допълнително финансиране.
С приемането на предложения законопроект се очаква засилване на фискалната консолидация чрез подобряване на бюджетната рамка.
Положително становище по законопроекта и категорична подкрепа изрази председателят на Сметната палата Валери Димитров със забележка относно отмяната самостоятелността на бюджета на Сметната палата и дали това няма да създаде проблеми относно независимостта на върховната одитна институция.
Вносителите изказаха становището, че в Конституцията ясно и конкретно са определени органите със самостоятелен бюджет, а именно: Народното събрание – чл. 62, ал. 2, съдебната власт – чл. 117, ал. 3 и общините – чл. 141, ал. 1.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против”, „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за публичните финанси, № 202 01 60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Ще чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
С доклада ще ни запознае господин Давидов.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
относно Законопроект за публичните финанси,
№ 202-01-60, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите. Той подчерта, че законопроекта предвижда транспонирането на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки и за създаване на условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на 2011 г.
Със законопроекта се предвижда прекратяване използването на извънбюджетни фондове и сметки по чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за общинските бюджети, което е важна стъпка в посока на засилване на фискалната консолидация. По отношение на средствата от Европейския съюз е предвидено обособяването на отделни сметки, които не са част от съответния бюджет – сметки за средства от Европейския съюз. Със законопроекта е дадена и по-подробна регламентация на сметките за чужди средства.
В основната част от изложението си заместник-министър Горанов обърна внимание на разпоредбите на законопроекта, свързани със съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на общинските бюджети.
Предложена е промяна в правилото, ограничаващо размера на общинския дълг, като при новото правило годишният размер на плащанията по общинския дълг за отделната община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните финансови отчети за изпълнението на бюджета на общината. В сега действащото правило ограничението е поставено върху общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. С предложената промяна за разширяване на времевия хоризонт се постига по-реалистична оценка за финансовото състояние на общината.
По отношение на бюджетните взаимоотношения между общинските бюджети и държавния бюджет са запазени основните принципи, действащи и понастоящем.
В законопроекта е предвидено проектите на механизми за разпределение на общата изравнителна субсидия по общини и за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи по общини да се съгласуват с Националното сдружение на общините в Република България.
Заложената в законопроекта процедура по съставяне на бюджетната прогноза за местни дейности за следващия тригодишен период и на общинския бюджет е синхронизирана с националната, като в нея са включени разпоредби, регламентиращи изготвянето на информация относно общинските сметки за средствата от Европейския съюз, динамиката и състоянието на общинския дълг и гаранции, приходите, разходите и други показатели за контролираните от общината лица, които попадат в подсектор „Местно управление” и чиито операции и средства не са включени в общинския бюджет, финансите на контролираните от общината дружества и други лица, както и за очаквания ефект върху показателите на общинските финанси. Предвижда се стандартите за делегираните от държавата дейности да се разработват съвместно от съответния министър, Националното сдружение на общините в Република България и министъра на финансите и да се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Всички дейности, които са извън обхвата на делегираните от държавата дейности, ще се определят от съответните общински съвети като местни дейности.
Предвидено е министърът на финансите да съгласува с Националното сдружение на общините в Република България размера на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините по средно-срочната бюджетна прогноза, като протоколът от консултациите се внася в Министерския съвет заедно със законопроекта за държавния бюджет.
В законопроекта се определят редът, отговорностите, етапите по организиране съставянето на бюджетната прогноза и на бюджета на общината и обхватът на информацията, която се включва в бюджетната прогноза. Предвидено е задължение за кмета на общината да представя проекта на бюджет на общината за публично обсъждане от местната общност, като оповестява датата на обсъждането по ред, определен от общинския съвет. Определя се, че кметът на общината разработва проекта за общинския бюджет и го внася на общинския съвет заедно със средносрочната прогноза в срок 20 работни дни от обнародването на закона за държавния бюджет за съответната година.
Процедурата по приемането на общинския бюджет в голяма степен запазва духа и правилата от действащия Закон за общинските бюджети. Разширен е кръгът на показателите, по които ще се изготвя и приема бюджетът на общината. С решението на общинския съвет ще се одобрява максималният размер на нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината. Законопроектът запазва възможността по общинските бюджети да се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, като се залага само общ резерв в размер до 10 на сто от общите разходи по бюджета на общината. Предвижда се бюджетът на общината да се приема в срок 15 работни дни след внасянето му от кмета. Бюджетът на общината се публикува на интернет страницата на общината в срок до 10 работни дни след приемането му от общинския съвет, което осигурява публичност и прозрачност на бюджетния процес в общините.
Предвидените разпоредби за изпълнението на общинските бюджети целят засилване на бюджетната дисциплина и осигуряване на необходимата им гъвкавост при съответните ограничения за делегираните от държавата дейности. Предвижда се срок за възстановяване в държавния бюджет на неусвоените средства от целеви трансфери до 31 януари на следващата бюджетна година.
За общинските бюджети е предвидена възможност временно свободните средства да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности и на местните дейности, при спазване на приложимите за общините фискални правила.
Постъпленията от продажба на общински нефинансови активи ще се разходват само за финансиране на изграждането, основен и текущ ремонт на социална и техническа инфраструктура, а тези от приватизация – само за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи, както и за разходи, свързани с приватизационния процес. Текущи разходи за местни дейности няма да могат да се финансират за сметка на поемането на дълг от общината.
По отношение на отчета на общинския бюджет е разширен обхватът на информацията, която следва да се съдържа в годишния отчет, в това число информация за изпълнението на фискалните цели. Другата промяна е свързана с определянето на краен срок за приемането на годишния отчет за изпълнението на общинския бюджет, който е не по-късно от 31 декември на годината, следваща отчетната година. Приетият отчет на общината и отчетът за сметките за средствата от Европейския съюз ще се публикуват на интернет страницата на общината, което осигурява максимална информираност на местната общност за дейностите в общината.
Предвижда се законът да влезе в сила от 2014 г., като бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средствата от Европейския съюз за 2014 г. ще се провежда по правилата на новия закон.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България, представено от господин Емил Савов – заместник-изпълнителен директор, бе изразена подкрепа за необходимостта от приемане на нов закон за публичните финанси, като същевременно бяха изразени и някои принципни възражения срещу отделни разпоредби от предложения законопроект, които подробно са изложени в писменото становище, което е предоставено и на водещата комисия по законопроекта.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта, като същевременно част от тях изразиха съгласие с възраженията на общините и необходимостта те да бъдат обсъдени във водещата комисия при обсъждане на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, без „против” и 4 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за публичните финанси № 202 01-60, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Давидов.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за публичните
финанси № 202-01-60, внесен от Министерския съвет
на 10 октомври 2012 г.
На свои заседания, проведени на 24 октомври и 14 ноември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за публичните финанси.
Законът за устройството на държавния бюджет е основният инструмент за управление на бюджетния процес и уреждане на взаимоотношенията между държавния бюджет и бюджетите на общините, както и на режима на извънбюджетните средства. Придържа се към класическата структура на устройствените закони за бюджета, като определя процедурата, ролите и компетентностите на участниците в бюджетния процес в отделните му етапи – съставяне, приемане, изпълнение и отчитане. Той е един от консервативните закони, който през шестнадесетте си години действие е претърпял относително малък брой изменения и допълнения.
Предлаганият Законопроект за публичните финанси е израз на намеренията на правителството за широкообхватна реформа на средносрочната бюджетна рамка, която да адресира съществуващите слабости и да подкрепи протичащите процеси на фискална консолидация. С него се предвижда транспонирането на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки и за създаване на условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на 2011 г. Изработването на нов закон е и в контекста на препоръките на Сметната палата.
Със законопроекта се цели системата за управление на публичните финанси да се постави на широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране чрез прилагане от органите на централната и местната власт на строги фискални правила и създаване на трайна уредба на отношенията, свързани с разработването и отчитането на програмен формат на бюджета.
Предвидените разпоредби, уреждащи съставянето на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет, на бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и на общинските бюджети, имат за цел въвеждането на многогодишна бюджетна перспектива, основана на многогодишно фискално планиране.
Във връзка с въвеждането на цялостни, съгласувани и надеждни практики за прогнозиране и наблюдение на подсекторите на сектора „Държавно управление” с влизането в сила на Закона за публичните финанси се предвижда отмяна на Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за общинските бюджети, както и промени в десетки други закони. Със законопроекта се цели и допълнително засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната, съдебната власт и общините за провеждане на благоразумна фискална политика при спазване на референтните стойности за бюджетния дефицит и размера на консолидирания дълг, установени за Европейския съюз с критериите от Маастрихт.
Предлагат се стъпки в посока на повишаване на бюджетната прозрачност и публичност с оглед разширяване на възможностите за участие на обществеността в обсъждането на провежданите политики, като се създават предпоставки за увеличаване на достъпа до бюджетна информация, както и за подобряване на нейното качество и обхват.
Дефинирани са основните принципи, които следва да се спазват при управлението на публичните финанси, като: всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефективност и ефикасност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност. Запазен е един от основните принципи на бюджетирането – за нецелевия характер на постъпленията.
Със заложената в законопроекта бюджетна процедура се регламентира съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на държавния бюджет, като са определени съответните етапи, срокове, отговорности и изисквания.
Запазени са основни елементи на процедурите, въведени през последните няколко години, с което се цели поддържане на устойчивост и последователност на процесите и процедурите за разпределение и управление на финансовите ресурси.
Преходните разпоредби уреждат отношения, произтичащи от влизането в сила на закона, включително във връзка със закриването на извънбюджетни сметки и фондове.
Предвижда се законът да влезе в сила от 2014 г., като бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средствата от Европейския съюз за 2014 г. ще се провежда по правилата на новия закон.
Господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, призова за подкрепа на законопроекта и подчерта удовлетворението си от него. Подчерта, че същият е много по-солидна основа за уреждане на бюджетния процес и е изграден на базата на модерни принципи. Съществувалата практика в годишните бюджетни закони да се разписват норми с тайно действие, възпроизвеждани във всеки годишен закон, е преодоляна. Част от тези трайно установени правила са разписани в този закон. Направен е опит да се реши и проблемът за съотношението между устройствения бюджетен закон и годишните бюджетни закони, уреждащи празноти в устройствения бюджетен закон.
Изказа опасение, че с проекта се променя чл. 11 от Закона за Сметната палата, като се предвижда отпадане на думата „самостоятелен”, относно бюджета на Сметната палата, а това би означавало в професионалната международна общност накърняване на независимостта на Сметната палата. За сметните палати като институции, част от тази независимост е от тяхната относителна финансова бюджетна автономия.
В хода на дискусията беше изказано становище, че със законопроекта се отменят Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, като в същото време се предвиждат и сериозни промени в множество закони.
Подчерта се, че Министерството на финансите отнема самостоятелността не само по отношение на Сметната палата, а и по отношение на други институции в държавата. Акцентира се, че законопроектът изцяло преурежда материята по отношение на държавния и общинските бюджети, както и бюджетите на множеството учреждения и организации и практиката през първите години на прилагането на закона ще бъде противоречива, а по отношение на Закона за устройството на държавния бюджет практиката по неговото тълкуване е минала през Конституционния съд. С така разписаната и преуредена материя отново може в годините напред да се извърви целият този път, който е извървян дотук.
Поставиха се въпроси не е ли достатъчно да се променят определени текстове и да се допълнят в Закона за устройството на държавния бюджет, в Закона за общинските бюджети и другите закони, както и защо в законопроекта е предвидена промяна в редица държавни органи, които са „първостепенен разпоредител с бюджетни кредите”, и се предвижда, че председателят или съответният ръководител на съответното учреждение е първостепенният разпоредител с бюджета.
Изложено беше, че в административно-наказателните разпоредби се предвижда възможност актовете за установяване на нарушения да се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления по същите актове – да се издават отново от оправомощени от него длъжности лица, което води до извода, че едно и също лице може да издаде и акта и наказателното постановление, което е недопустимо.
Господин Горанов акцентира, че с внесения законопроект се предвижда връзката между всички финансови потоци в държавата да са подчинени на общи принципи и правила така, че, когато Народното събрание приема трите рамкови закони, които дават финасовия план на държавата, да е ясно, че те са синхронизирани помежду си. В отговор на втория въпрос беше изложено, че в бюджетно-финансовата материя се е наложила практиката едноличен орган да упражнява правомощия на разпоредител с бюджетни средства.
В дискусията беше подчертано, че е недопустимо разпоредител с бюджет да бъде персонално председателят, ако по специалния закон той няма такова правомощие, а обикновено се предвижда, че съответните решения се вземат с определено мнозинство при дадени условия, параметри, ред от съответния колективен орган.
В проекта е предвидена Глава пета „Финансови взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и други международни програми и договори”, което касае управлението на средствата от Европейския съюз и други международни програми и договори, а не е предвидена преходна разпоредба за уреждане на действащите в момента сключени договори, програми и други, което ще доведе проблем с усвояването на евросредствата. Поставя се въпросът как ще процедират управляващите органи във вододела, когато през 2014 г. влезе този закон.
В § 115 се предвижда бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средствата от Европейския съюз за 2014 г. да се провежда по правилата на този закон, който влиза в сила от 1 януари 2014 г. Възниква казусът как ще се правят бюджети преди влизането в сила на закона по тези правила, което отново ще доведе до проблем.
Предвидени са 38 легални дефиниции в закона, като в някои има промяна в определенията. Промяната на една легална дефиниция с друга за определено понятие може да доведе до колизии в определен момент, особено когато не е предвидено в преходни и заключителни разпоредби кои легални дефиниции, кои процедури ще се използват за заварените положения. Във всеки закон това би довело до безкрайни дела и до правни спорове, при които съдът ще тълкува процедурите.
Отново беше акцентирано, че през 2013 г. ще се действа по правила, които не съществуват и влизат в сила през 2014 г. Би трябвало да се разпише и ако се приеме нормата, че Законът за държавния бюджет за 2015 г. и за европейските средства ще се приема въз основа на действащите разпоредби на този закон.
Господин Горанов от името на вносителите акцентира, че с този закон се създава устойчивост на тригодишната бюджетна прогноза и в Народното събрание ще се разглежда само годишния закон и бюджета за три години. Запълват се редица празноти, които трудно биха могли да бъдат решени само с някакви изменения на действащия закон, уреждат се системните връзки между различните бюджетни системи на основата на единни принципи. Всички бюджети вече ще се разглеждат като една система, подчинена на единни принципи.
След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Доклад на Комисията по труда и социалната политика – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за публичните финанси,
внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 14 ноември 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите господин Владислав Горанов – заместник-министър, и господин Цветослав Минков; представители на Комисията по финансов надзор и Националния осигурителен институт.
Законопроектът бе представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, който подчерта, че с него се въвеждат единни принципи и правила за управлението на финансовите потоци в страната, в частност на публичните финанси, с които се постига по-добър контрол и по-голяма прозрачност.
С предлагания законопроект се цели да се регламентират правилата, които са в основата на реформата на бюджетната рамка, както и да се осигури транспониране на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
Предлаганата уредба е относима и към разпоредбите на Дял III от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, подписан на 2 март 2012 г.
Предлага се създаването на консолидирана регламентация на публичните финанси, като трайно установените правила, доказали своята ефективност през годините и които не са били предмет на устройствения бюджетен закон, са намерили съответно отражение в предвидените разпоредби.
Законопроектът съдържа разпоредби, с които се регламентират взаимоотношенията при разработването на средносрочната бюджетна прогноза, планирането, съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на бюджета на държавното обществено осигуряване, като се осигурява приемственост и съгласуваност с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Съществен акцент е въвеждането на многогодишна бюджетна перспектива и свързаното с нея многогодишно фискално планиране.
Развит е и принципът за съгласуваност между държавния бюджет, бюджетът на държавното обществено осигуряване и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
Със законопроекта се определят фискални правила за публичните администрации, включително и за социално осигурителните фондове.
Предлага се разпоредби, които водят до промени в приходите, разходите и поемането на нови ангажименти по съответните бюджети, като правило да нямат ретроактивно действие.
Предлага се социално-осигурителните фондове да не могат да поемат дългове и да издават гаранции, освен в изрично посочени в законопроекта случаи.
Предвидени са норми за взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджета на държавното обществено осигуряване, като специално внимание е отделено на случаите на превишение на разходите за пенсии, помощи и обезщетения над предвидените, както и бюджетните взаимоотношения при неизпълнение на приходите.
Предлага се и нов ред за разглеждане, обсъждане и приемане на бюджета на държавното обществено осигуряване от Народното събрание за съответната година, като са предвидени отговорности за съответния ресорен министър и управителя на Националния осигурителен институт.
При отчитането на публичния характер на Националния осигурителен институт са предвидени и разпоредби за правомощията на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт при съставянето и изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Със законопроекта трайно се урежда централизираното разплащане на осигурителните вноски на бюджетните организации.
В допълнителните разпоредби се предлагат легални дефиниции на редица понятия, използвани в законопроекта, сред които и „социалноосигурителни фондове”, в съответствие с изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността.
С преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения, свързани с бюджетите на Учителския пенсионен фонд и Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. В съответствие с основните принципи и правила на законопроекта се предвиждат и изменения в трудовото и социалното законодателство.
В хода на дискусията народните представители от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи изразиха резервите си относно концентрирането на правомощия на министъра на финансите без санкция от страна на Министерския съвет, независимостта на социално-осигурителните фондове, гарантирането на социално-осигурителните права при настъпването на определени хипотези, процедурата по приемането на бюджетите, както и влизането на законопроекта в сила.
Народните представители бяха запознати и със становището на Комисията за финансов надзор, съгласно което се създават предпоставки за нарушаване независимостта й по отношение планирането, изпълнението и отчитането на нейния бюджет.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 9 гласа, „против” – 4 гласа и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Процедура?
Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на разглежданата точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не знам дали си давате сметка какъв закон гледаме в момента, но това са правилата, по които се управлява бюджетът на Република България в неговата консолидирана фискална програма. Затова не искам да го претупаме до 14,30 ч. – не е първият път, разбира се, в който прилагате подобен прийом, но в крайна сметка, независимо че той ще се прави от следващото правителство, е важно да стане нормална дискусия.
Госпожо председател, призовавам да си работим до редовния час 14,00 ч.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие сте само двама човека.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявам се, д-р Иванов, ние не сме двама човека и тези, които сме тука, ще бъдем достатъчно. Пък и да сме двама, ние сме достатъчно компетентни. (Възгласи: „Е-е-е!” Смях.) Смешно Ви е, обаче е така.
Много Ви моля, госпожо председател, сериозно, независимо от репликите – това е закон, който ще влияе върху начина на управление на публичните финанси за дълъг период от време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работата ни днес до приключване на разискванията и гласуването по тази точка.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Доклад на Комисията по здравеопазването – доц. Алексиева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно
Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60,
внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха подуправителят на Националната здравноосигурителна каса, доц. Марияна Василева, представители на Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Цветослав Миков, началник на отдел „Бюджетна методология” към дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите. Той информира народните представители, че с предлаганият законопроект се цели системата за управление на публичните финанси да се постави на широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране чрез прилагане от органите на централната и местната власт на строги фискални правила и създаване на трайна уредба на отношенията, свързани с разработването и отчитането на програмен формат на бюджет. Постига се и хармонизиране на българското законодателство с изискванията на европейските регламенти и директиви в областта на публичните финанси.
Законопроектът предвижда уреждането с един нормативен акт на общото устройство и структура на публичните финанси. Той е израз на стремежа да се консолидират всички аспекти на управлението и използването на публичните ресурси както на национално, така и на местно ниво. Публичните финанси се разглеждат като единна система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации.
Предлаганите разпоредби, уреждащи съставянето на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет, на бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и на общинските бюджети, имат за цел въвеждането на многогодишна бюджетна перспектива, основана на многогодишно фискално планиране.
В самостоятелни глави (четвърта и пета) са уредени бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и с други бюджети и сметки, на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки, както и финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори. По отношение на бюджетните взаимоотношения между общинските бюджети и държавния бюджет са запазени основни принципи, действащи и понастоящем.
Във връзка с целта за въвеждане на цялостни, съгласувани и надеждни практики за прогнозиране и наблюдение на подсекторите на сектор „Държавно управление” с влизането в сила на Закона за публичните финанси се предвижда отмяна на Закона за устройството на държавния бюджет и на Закона за общинските бюджети, както и промени в десетки други закони.
Доцент Марияна Василева запозна народните представители със становището на Националната здравноосигурителна каса по внесения законопроект, в което се изразява сериозно притеснение по отношение текстовете на предлаганите разпоредби на чл. 90, ал. 3, чл. 115, ал. 2 и § 63 от Преходните и заключителните разпоредби. В становището се посочва, че по този начин се ограничават правомощията на Надзорния съвет като орган на самоуправление на НЗОК да преразпределя средства в рамките на утвърдения бюджет за съответната година, което от своя страна би довело до затруднения в оперативната дейност при осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Доцент Василева поясни, че при съгласувателната процедура, гореизложените забележки на НЗОК не са били възприети от представителите на Министерството на финансите.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на законопроекта следва да се потърси консенсус между двете институции и да се намери компромисно решение, което да гарантира безпрепятственото изпълнение на законоустановените функции на Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 10, „против” – 2, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Остана да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за публичните финанси,
№ 202-01-60, внесен от Министерския съвет
на 10 октомври 2012 г.
На заседанието, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Светла Костова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”, Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”.
Настоящият проект на Закон за публичните финанси цели засилване на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт и общините при провеждане на общата бюджетна политика.
На второ място, законопроектът e съобразен с референтните стойности на бюджетния дефицит и размера на консолидирания дълг, установени за Европейския съюз с Маастрихтските критерии. Централно място в законопроекта заемат фискалните правила и текстовете, регламентиращи самата структура на бюджетите, както и финансовите взаимоотношения на България с общия бюджет на ЕС.
С настоящия законопроект в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Фискалния пакт, част от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, подписан от 25 страни от ЕС през месец март тази година.
В Глава втора от законопроекта са записани референтните стойности за дълга и дефицита така, както са определени в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Във връзка с Фискалния пакт, в законопроекта са включени и разпоредби за случаите на отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от мерките за нейното постигане, както и корекционен механизъм.
Законопроектът предвижда плановете за емитиране на държавен дълг да се докладват предварително на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия, а със Закона за държавния бюджет за съответната година да се определят ограниченията за максималния размер на новия държавен и държавно-гарантиран дълг, който може да бъде поет през дадената година.
Освен Фискалния пакт, с проекта на Закон за публичните финанси България транспонира Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на страните-членки (част от пакета за засилено икономическо управление на ЕС) и синхронизира бюджетната процедура със сроковете и процедурите в Механизма за засилена предварителна координация на икономическите политики – така наречена „Европейски Семестър”.
В заключение, проекта на Закон за публичните финанси цели да съгласува националното фискално планиране с превантивната и корективна част на Пакта за стабилност и растеж, а с евентуалното му приемане се очаква да се засили фискалната консолидация и бюджетната дисциплина на Република България, както и да се осигури по-голяма прозрачност на процесите по управление на публичните финанси.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, които желаят да участват в нея?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, инициативата да се предложи настоящият Закон за публичните финанси на мястото на действащия устройствен закон заслужава подкрепа. Не защото действащата законова рамка е безнадеждно остаряла или негодна, а най-малкото да се инкорпорират няколко нови директиви и да се преподреди и актуализира цялостната уредба на материята.
За съжаление в предложената ни версия сме свидетели предимно на редакции на стари текстове. Не присъства най-важното – регламентиране на подхода за решаване на откритите въпроси от сферата на публичните финанси, преди всичко на ниската ефективност на публичните разходи. В този аспект програмното бюджетиране остава на ниво благопожелания. Може да се очаква един нов проект на Закона за публичните финанси да разпише ангажименти за всички разпоредители с бюджетни кредити да поставят цели и да разработват програми, както и критерии за изпълнение, които след съответния период да се отчитат, ако не пред парламента, то поне пред широката публика. Нищо подобно не откриваме в текстовете, които предлагате.
В Проекта на Закона за публичните финанси наблюдаваме изобилие от дефиниции и изброяване на принципи, от които не произтича нищо. Мястото на подобни пояснителни записки е в учебниците по публични финанси и в методическите пособия. Тук, в този проектозакон, те само утежняват текстовете. След поредица от други промени в законовата и нормативна база, засилващи централизацията, в настоящия законопроект също се предлагат прекомерни права на Министерския съвет и на министъра на финансите да променят бюджетите на отделни институции. Така нареченото „ръчно управление” има някои предимства, но само в определени форсмажорни обстоятелства и би следвало да се прилага по изключение, а не да се регламентира като правила в закон.
Стъпки в посока на централизация наблюдаваме и по отношение на местните финанси. Вместо да се разширява фискалната децентрализация, законопроектът утвърждава фискална централизация или поне една по-висока степен на фискална централизация. Да, местните власти понякога създават проблеми на централните власти и това е навсякъде по света, но решението, както виждаме и от опита на другите страни, не е в намаляване на тяхната самостоятелност и оперативност. При това ние сме страната с най-ниска степен на фискална децентрализация измежду всички 27 страни членки и е странно да полагаме усилия за още по-голяма централизация. Вижте какво се получава?! Първенци сме в Европа по централизация, никой не ни преследва, никой и не мисли да го прави, защото техният стремеж е обратен, а ние полагаме усилия в обратната посока – не ги разбираме!
По отношение на фискалните правила. Добре е същите да се базират на законодателството на Евросъюза, без да се развива и разписва ненужно новаторство. Ще Ви дам следния пример. Ако миналата година управляващото мнозинство бе променило Конституцията и бе въвело изисквания за квалифицирано мнозинство при промяна на преките данъци, такива идеи се дискутираха, даже тук в тази зала, спомняте си, днес трябваше да се търси такова мнозинство, за да се въведе новият любим данък на властта – данъкът върху лихвите. Още една нагледна илюстрация, която доказва колко необмислени идеи витаят в средите на мнозинството и правителството.
Вие от мнозинството сигурно ще приемете този закон. Надявам се той да не навреди много, доколкото все пак е базиран на действащи понастоящем разпоредби от уредбата на бюджета и местните финанси. Законопроектът обаче стеснява финансовата автономност на местните власти, разширява възможностите на изпълнителната власт да коригира гласувани от парламента бюджетни разходи и не прави никакви съществени стъпки за подобряване ефективността на същите тези разходи. Затова проектозаконът не заслужава сериозно внимание и няма да го подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е един от най-важните финансови закони на държавата. За съжаление обаче констатираме много слаб пренебрежителен интерес към този законопроект. Имам предвид обстоятелството, че този законопроект беше разгледан на извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси във време, когато имаше и други комисии в Народното събрание, тоест значителна част от членовете на тази комисия нямаха физическата възможност да участват активно в обсъждането на различните комисии по този законопроект.
Днешният слаб интерес към този законопроект също показва едно неглижиране на толкова важна законодателна част.
Освен това, ако обърнете внимание, този законопроект влиза в сила от началото на 2014 г. Възниква въпросът: защо форсирате и натискате да се приеме този законопроект точно днес, уважаеми колеги?! В този законопроект има текстове, които изискват много сериозни сравнения със стария закон.
Господин Орешарски се спря на някои много важни проблеми в законопроекта, които изискват едно допълнително преосмисляне, защото този законопроект ще определи начина, по който оттук нататък ще съставяме, отчитаме и изпълняваме бюджетите на държавата, тоест ще регламентираме начина, по който да се използва всяка година близо 40% от създавания в страната брутен вътрешен продукт. От този законопроект до голяма степен ще зависят икономическите процеси на страната.
Аз се надявам, че в този законопроект ще се обърне много голямо внимание на слабостите, които съществуваха в стария устройствен Закон за бюджета. Например, в стария устройствен закон се подценяваше ролята на краткосрочното тригодишно прогнозиране. Аз мога да Ви дам много примери, които граничат с парадокси, по отношение на това прогнозиране. Например, ако отворите старите прогнози от 2012 до 2014 г., ще видите, че за тази и следващата година са заложили растеж близо 4%. Това са абсурдни прогнози, на които никой не обръща внимание и впоследствие се коригират. Старите отчети се скриват някъде, даже и в интернет страниците се заличават, за да не се правят сравнения за това как се прогнозира и планира по отношение на бюджетния процес.
В този законопроект, особено в Глава втора „Фискални правила”, са използвани лимитирани ограничения на икономическа и социална политика. Аз мисля, че в такъв устройствен закон не могат да съществуват такива ограничения по отношение на дефицит, дълг, относителен дял на разходите от брутния вътрешен продукт.
Това, което господин Орешарски нарече „ненужно, но новаторско законотворчество”, то аз ще го нарека „ограничения на икономическата и социалната политика на управляващите”, независимо от това кои са те. Защото икономическата конюнктура определя и фискалната политика, а не обратното. В зависимост от икономическата и социалната ситуация в страната тези основни, бих казал фундаментални, макробюджетни показатели се определят от управляващите. Те казват какъв ще бъде дефицитът в зависимост от икономическите задачи в конкретния случай, какъв ще бъде относителният дял на разходите от брутния вътрешен продукт и какъв ще бъде дългът. Защото има възможности, поради ниският дълг на Република България в сравнение с другите европейски страни да се стимулира икономически растеж именно на базата на увеличен дълг, малко или много, защото България е далече от изискванията на Европейския съюз и далече от реалната ситуация в Европейския съюз. Има възможности да се определя различен размер на дефицита в зависимост от това дали расте с необходимите темпове, или не, в зависимост от икономическия цикъл.
Така че тези фискални правила нямат място в този устройствен закон. Те нарушават дори необходимостта този закон да отговаря на строго определени правила от гледна точка именно на това, че е устройствен закон. Той трябва да покаже правилата, по които да се изготвят бюджетите на отделните институции, на отделните звена в Република България.
Ние също няма да подкрепим този законопроект и ще се въздържим при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Михалевски – за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да Ви върна година и половина назад, когато имаше доста дебати в залата по отношение прилагането на Фискалния пакт, който се прие от Европейския съюз. Тогава си спомняте, че щяхме да променяме Конституцията, да налагаме железни правила и ето, идва един закон за публичните финанси, който има пряко отношение към тези въпроси. И възниква нормалният въпрос: нещо ново, кардинално, революционно ли правим? То залага ли пред себе си дългосрочно някакви цели, които би следвало логично всеки да си отговори – и специалист, и не специалист, този закон да подобри ефективността на разходите, които прави държавата, да повиши възможността държавата да има повече приходи на базата на създадена среда, в които те да се генерират?
Искам ясно да заявя, че този закон по същество не предпоставя тези цели.
Първо, той е добре оформен в съществуващи текстове както в Закона за устройство на държавния бюджет на Република България, така и в действащи доста вътрешни разпоредби на Министерството на финансите, прилагани в годините назад. Нищо ново!
Второ, частта, която приемаме от Фискалния пакт, най-общо да го кажа, е ясна, но аз бих отговорил и с контрааргумента – и без тази част в последните години България спазва правилата, както по отношение на преразпределителната функция на бюджета – никога не е надвишавала 40% от брутния вътрешен продукт за съответната година, дори го задържа в рамките на 36-37%, така че и тази добавена стойност не ни носи нищо.
Тук възниква големият въпрос: кои са моторите, управляващи и генериращи публични финанси в нашата държава и как този закон се съотнася към техните права, отговорности и как дава нови стимули тези мотори да работят по-ефективно, по-икономично и по-резултатно? Единият мотор е централното правителство, другият е местното правителство, така наречените по статистиката двете нива на управление в държавата.
Между другото тук ще направя една вметка. В едно от основанията за предоставяне на този закон на нашето внимание Министерският съвет пише, че той ще подобри взаимодействието между изпълнителната, законодателната, съдебната и всички видове власти. Аз смятам, че по-удачното заглавие на този законопроект е: „Закон за единоначалието в публичните финанси”, по-честно ще бъде. Защото, именно слагайки спирачка на единия мотор – местните власти, ние се лишаваме от един съществен генериращ фактор, който може да ни бъде полезен.
Тук, разбира се, опонентите на тази теза могат да развият най-различни теории, започвайки от краха на Валутния борд в Аржентина и стигайки до примери от нашата действителност. Само че ние сме законодатели и трябва да гледаме на нещата стратегически. Намаляването на възможността на общините, защото аз никъде в законопроекта не видях опция, стратегическа възможност ние да им предоставим както повече отговорности, така и повече ресурси, означава, че ние ги капсулираме – и не само в тази матрица, ние ги капсулираме по редица фактори.
Едното е, че не ги приемаме за нормален партньорски диалог по време на формирането на законите за бюджета за всяка една от годините, налагаме им ограничения по поемането на дълг, като в същото време скромно сме разрешили на централното правителство да преразпределя достатъчно над тези нива, които имат право общинските, местни власти и да поемат съответните дългове.
Ето тук, според мен, има тежък дисбаланс, който може да изглежда много добре на всеки един управляващ, който и да е той, и да му е много комфортно, но се губи стратегическата задача да можем като нация, като можещи и знаещи хора, да активираме всички. Не просто да стоим на кранчето на една държава и един човек да вика: „Ще ти дам!”, снощи го чухте: „Ще ти дам”. Това е посланието на този закон: „Аз ще ти дам!”. Кой си ти? Не става ясно! И кой те пълни, за да дадеш? Но това е много синтезиран образ на разбирането за управлението на обществения ресурс, който е общ, а не ничий, индивидуален.
Затова си мисля, че бързането в момента вероятно е заради новите правила за формиране и определяне на бюджетите, които налага Европейската комисия – добре, но можеше много по-стратегически, заедно с работодатели, с общини, с опозиция, с неправителствен сектор, с обществото като цяло, да използваме тази възможност и да наложим правила.
Държавата ни в момента, очевидно по начина, по който върви и резултатите го показват, не върви на добре. Вие между другото рестрикциите спрямо общините вече ги прилагате от няколко години. Падането на дела на общинските разходи в консолидирания държавен бюджет от 20,4% на 13,5% вече е факт и всяка година стъпаловидно вървим надолу. Вие прилагате новите текстове на публичния закон, само че на ръчно управление досега, в рамките на действащото законодателство. Както и падането на дела на общинските приходи от 7,5% от брутния вътрешен продукт вече на 5% за следващата година. И, забележете, при запазване преразпределителната функция на централния бюджет. Тоест, ние, образно казано, не решаваме стратегическите въпроси за ефективност, за съпричастност на всички власти към този бюджет. Затова Ви казах, че наименованието „Закон за единоначалието в публичните финанси” пò му прилича.
Вероятно ще приемете този закон. Не знам дали между първо и второ четене ще бъдем способни да направим кардинални промени, защото за това се изисква политическа воля, най-вече в управляващото мнозинство. Със самия факт, че днес претупваме дебата на първо четене, който е по основната философия на този закон, Вие очевидно показвате отношението си към важността му.
Но все пак аз искам да заостря Вашето внимание, че всеки мандат си има своя край. Ние трябва да знаем, че законите, които определяме, не ги правим заради нас и заради мандатите, били те и следващите, а ги правим, за да можем да използваме по-добре ресурса на хората – всеки един от тях, който е успял да отдели колкото може и да даде за държавната хазна. Това с този закон в момента го пропускаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 14, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Остана да прочета съобщенията за парламентарен контрол, с който ще започнем утре – петък, 16 ноември 2012 г. от 9,00 ч.
Първо, разисквания по питането от народния представител Димчо Михалевски към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъпна дървесина за огрев.
Второ, отговори на въпроси и питания.
Първи ще отговаря министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на десет въпроса от народните представители Мая Манолова – два въпроса, Даниела Петрова, Павел Шопов – два въпроса, Добрин Данев, Пенко Атанасов и Емилия Масларова, Спас Панчев и Добрин Данев, Димчо Михалевски, Георги Пирински и Корнелия Нинова.
Второ, министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова и на питане от народния представител Георги Пирински.
Трето, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на три въпроса от народните представител Евгений Желев и Мая Манолова – два въпроса, и на две питания от народния представител Евгений Желев.
Четвърто, министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 13 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса, Ивелин Николов, Георги Божинов – пет въпроса, Димчо Михалевски – два въпроса, Янаки Стоилов, Михаил Миков и Мая Манолова и на три питания от народните представители Димчо Михалевски – две питания, и Антон Кутев и Димчо Михалевски.
Пето, министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
Шесто, министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представител Неджми Али и Георги Божинов – два въпроса, и на пет питания от народните представители Димчо Михалевски – две питания, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и Искра Михайлова – две питания.
Седмо, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на осем въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Георги Петърнейчев и Петър Мутафчиев, Захари Георгиев, Петър Мутафчиев, Михаил Миков – два въпроса, Иван Вълков, Емануела Спасова, Теодора Георгиева и Светослав Тончев и Кирчо Димитров.
Осмо, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 12 въпроса от народните представители Деница Гаджева – два въпроса, Петър Димитров, Цветан Сичанов, Димитър Горов – два въпроса, Добрин Данев, Евгений Желев, Иван Николаев Иванов, Димитър Карбов и Валентин Николов, Станислав Станилов и Любомир Владимиров.
Девето, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на пет въпроса от народните представители Ангел Найденов – два въпроса, Мая Манолова, Емилия Масларова и Захари Георгиев и на питане от народния представител Емилия Масларова.
Десето, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Валентина Богданова, Даниела Петрова и Ивелин Николов, и Валентина Богданова.
Единадесет, министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на три въпроса от народните представители Атанас Мерджанов, Емилия Масларова и Ангел Найденов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова на три въпроса от народните представители Георги Божинов и Румен Такоров – два въпроса, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на два въпроса с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народните представители Валентин Микев, Димчо Михалевски и Михаил Миков, и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски – два въпроса, и Румен Такоров.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- въпрос от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова.
Поради предварително планиран ангажимент в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради предварително планиран ангажимент от международен характер в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Следващото заседание е утре, петък, 16 ноември 2012 г., 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,22 ч.)




Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Менда Стоянова

Екатерина Михайлова

Секретари:

Любомир Иванов

Митхат Метин