Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов
Секретари: Милена Христова и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа, едно съобщение.
На 21 ноември 2012 г. на Народното събрание е предоставено разработеното по собствена инициатива и прието от Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет становище на тема: „Социалната икономика – възможности и перспективи за развитие в България”.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по труда и социалната политика. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към предвидената като точка първа за днешното пленарно заседание:
ОТКРИВАНЕ НА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ 2012 г., с обсъждане и гласуване на три проекта за решения, предложени ни от Правната комисия.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 ноември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди въпроса за откриването на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Народното събрание на 26 септември 2012 г. прие Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. и Решение за приемане на Процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание (обн. ДВ, бр. ...).
След проведената процедура с Решение на Народното събрание на 31 октомври 2012 г. бяха избрани двама съдии в Конституционния съд.
На 15 ноември беше насрочена дата за полагане на клетва на новоизбраните конституционни съдии. Единият от избраните от Народното събрание съдии в Конституционния съд на Република България – госпожа Венета Марковска, не встъпи в длъжност поради неполагане на клетвата по чл. 6, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. Тъй като Народното събрание е с непопълнена квота, Комисията по правни въпроси предлага да бъде открита нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Във връзка с откриването на нова процедура по избор на съдия в Конституционния съд на Република България, Комисията по правни въпроси предлага да се създаде специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на съдия в Конституционния съд на Република България”.
На същия се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез него се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на съдия в Конституционния съд на Република България. Сайтът се поддържа на български и английски език и се обновява периодично.
Във връзка с изложеното Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание следните проекти на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Открива нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.”
Следващият проект е:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
I. Издигане на кандидатури и представяне
на документи на кандидатите за съдия в Конституционния съд
на Република България
1. Предложенията за кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание се правят от народни представители от 22 ноември 2012 г. до 30 ноември 2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси, придружени с писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи:
- подробна автобиография, в която се посочва и участието в юридически лица с нестопанска цел и други организации;
- декларация (по образец) свързана с изискванията за допустимост – по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.
2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.
II. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията и документите по т. 1 от раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност на хартиен и електронен носител. Същите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 10 декември 2012 г. могат да представят на комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на имейл (посочен), становища за кандидатите.
5. Представените становища се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
6. В тридневен срок от постъпване на документите, Комисията по правни въпроси изпраща за проверка на гражданството, списък с кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.
ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 12 декември 2012 г.
2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидати се представят от вносител на предложението – до 2 мин.
4. Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност – до 15 мин.
5. Въпроси от страна на народни представители – до 3 мин.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 мин.
7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от Конституцията на Република България в чл. 147, ал. 3 нравствени и професионални качества на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България въз основа на минимални критерии, като:
- да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема;
- да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал;
- с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия;
- да няма неплатени публични задължения;
- да не е имал дисциплинарни производства завършили с налагането на дисциплинарни наказания.
8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
IV. Подготовка за избор на съдия в Конституционния съд
на Република България
1. Комисията по правни въпроси изготвя проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на избор на съдия в Конституционния съд на Република България и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите.
Комисията по правни въпроси предлага избора на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание да се проведе в пленарната зала на 19 декември 2012 г.
2. Заседанието на Народното събрание за избор на съдия в Конституционния съд на Република България се излъчва пряко чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
Следва Приложение към Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд
Долуподписаният/ата с ЕГН ................., л.к. № ......................, изд. на .................................. от МВР..................................
ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:
съм български гражданин и нямам друго гражданство.
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание:
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 мин.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите.
3. Кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 мин.
4. Гласуването се извършва явно чрез компютризираната система за гласуване.
5. Кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък.
6. За избран се смята този кандидат, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
7. В случай, че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите, с най-голям равен брой гласове, се провежда балотаж. За избран се счита този, който е получил най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Дискусията е открита.
До момента заявките за изказване са от: проф. Корнезов, Павел Шопов, Екатерина Михайлова, Димитър Чукарски и Митхат Метин.
Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България няма да участва в гласуването на процедурните правила относно избора за конституционен съдия.
Ние няма да участваме, защото:
1. Изборът на конституционен съдия е предрешен с политически пазарлъци между ГЕРБ и част от ръководството на СДС. Това ще бъде политическо назначение по волята на Бойко Борисов, който прекрачва своите конституционни правомощия, с цел да узурпира Конституционния съд и съдебната власт. Народното събрание, уважаеми дами и господа, е унижено и мнозинството от ГЕРБ и техните сателити са въвлечени в една противоконституционна дейност.
Коалиция за България и Българската социалистическа партия не може да участват в този политически фарс, който нарушава Конституцията и демократичните принципи, както и независимостта на Конституционния съд и съдебната власт.
2. Процедурните правила, които ни се предлагат сега, де факто са същите както и при първия избор. Тези процедурни правила са една от основните причини, които забъркаха скандала с Венета Марковска. Тук няма никаква прозрачност, публичност или демократичност. Няма никакво значение качеството на кандидатите за Конституционния съд. Има само едно – безпринципна политическа търговия, бих казал политическа далавера. Следователно процедурните правила са само една политическа маска, която води до маскарад.
По този повод искам да обърна внимание както на Вас, уважаеми дами и господа народни представители, така и на тези, които ще дойдат след нас тук, в Народното събрание и другите държавни институции, никога да не си позволяват и да не се позовават на този срамен прецедент, по съществото си противоконституционен.
Това е така, защото:
Първо, имаме ли чл. 1 в българската Конституция, където е казано, както Ви е известно, че България е парламентарна република? Каква парламентарна република сме, след като де факто, пък и де юре, ако щете, може друг орган да отменя решение на Народното събрание?
Второ, президентът Плевнелиев изпълни чужда поръчка, надскачайки правомощията си, блокирайки полагането на клетва от конституционен съдия, избран от това Народно събрание. Той няма право на вето. Той можеше само да мълчи, като присъства при полагането на клетвата. И нищо повече!
Трето, къде е прокуратурата, която по сценарий в последния момент прибута в ръцете на Президента един документ за дело срещу неизвестен автор – неизвестен автор, прибутан в последния момент! Прокуратурата, питам аз и моите колеги отляво, маша ли е в ръцете на Бойко Борисов?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо не го даде по-рано?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Все пак има чл. 127 в българската Конституция, поне прокурорите да го прочетат. Защо прокуратурата си мълча гузно досега и в последния момент реагира по този всъщност противоконституционен начин?
Четвърто, беше лепнато петно върху Конституционния съд – единствената институция, която в продължение на 21 години остана неопетнена. Как така съдиите в едни червени тоги, както ги видяхме, се измъкнаха тихомълком от залата след провала на клетвата? И питам: кой постави Венета Марковска да се закълне последна, по какви правила? Няма правила, има търговия!
И пето, като извод: ГЕРБ забърка тази каша, този скандал с избора на конституционен съдия. Това корозира държавността.
Българската социалистическа партия и другите националноотговорни сили през месец юли 1991 г. приеха тази Конституция и ще я защитаваме докрай!
Призовавам Вас, народните представители, независимо от коя парламентарна група сте – ако искаме да запазим своята чест и достойнство, не гласувайте тези процедурни правила или гласувайте „против”! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Шопов, слушаме Ви!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги народни представители, които явно сте най-неуважаваните като институция в Република България! Това, което се случва днес, е опит да Ви превърне в смокинов лист за прикриване на срама, на резила на други, които носят отговорността за всичко, което се случва в държавата от петнайсетина дни насам. Всъщност не става въпрос за „други” – в множествено число, а става въпрос за един и всички знаем кой е той. Това е управляващият държавата министър-председателят Бойко Борисов, от който произтича целият скандал. Той номинира лицето Марковска, той го подаде на парламента като проходна пешка, за да бъде гласувано от нас.
Най-малко „Атака” има дял и носи отговорност за избора, който направихте в тази зала, за да се стигне до срамното положение от Брюксел да ни посочат грешката в кавички, да накарат управляващият да се почувства толкова виновен, толкова засегнат, че да започне да я поправя и да се стигне до този резил, казано на майчиния език на една от присъстващите в Народното събрание партия. Ето, това е истината.
Тук господин Корнезов говори конституционно, правно, въведе сериозни правни термини, говори юридически и експертно като конституционен съдия, макар и бивш. Тук, господин Корнезов, може да се използва още една дума, още една квалификация за това, което правим, това просто е сеир, казано пак на майчиния език на тази партия.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Коя?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Която също участва в схемата за избор на Венета Марковска и която в момента, разбира се, също няма да поеме отговорността. Защото това беше също част от елемента скрита коалиция между ГЕРБ и ДПС. Част от схемата скрита коалиция между ГЕРБ и ДПС е подкрепа на определени кандидатури, определени политики, все, разбира се, в полза на ГЕРБ и на ДПС в зависимост от случая.
Най-странното и най-смешното е, че ние ще обсъждаме и обсъждаме правила за избор на нов конституционен съдия, след като не е ясно какво стана с вече избрания. Защото решението за избор на госпожа Марковска е юридически факт и той съществува в правния мир. Това е решение, което не е отменено и хронологически е много ясно за всички, не само за юристите, не трябва да си юрист, за да си наясно, че първо трябва да отмениш това решение по същество. То, не знам – има го, то съществува, то произвежда своите правни последици. До този момент липсва само едно присъствие – на един от хората, които трябваше да присъстват на клетвата на избраната тук от парламента Марковска, и тогава да преминем евентуално към нови правила.
Не е отворена вратата, няма разчистена писта пред нас, за да прибегнем към обсъждането на тези процедурни правила. Аз ще кажа защо се прави това. Защото Бойко Борисов мисли, че днес с този срамен епизод нещата ще се канализират, ще влязат в един коловоз и оттук-нататък тихо и спокойно, както и първия път, ще влезем в процедурата за избор на нов конституционен съдия.
Хайде, първо да отменим това решение и тогава да видим какво ще правим! Хайде да вървим стъпка по стъпка, за да излезем от този батак, в който ни вкара той, не ние – ние не се самовкарахме.
Едно от най-ужасните неща беше да се прехвърли отговорността в тези кошмарни дни на правосъзнанието на много от присъстващите тук, на парламента. Парламентът с нищо не е виновен, той си е изпълнил задачата. Виновен е друг, който се бърка в работите на парламента и го използва като оръдие за осъществяване на определена политика.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кой е това?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво да правим тези правила – от прозрачни по-прозрачни, в които участват неправителствени организации, в които се посочва като оръжие, средство интернет. Бяха прочетени, аз внимателно ги слушах, но колкото и да са прозрачни... Вижте, колеги! Има нова кандидатура, тя е номинирана, тя е посочена, тя е уговорена, така се каза. Бойко Борисов я въведе в политическия мир, той посочи човека. Този човек – човек с главно „Ч” не е кой да е, а бившият президент. Някой даже от политическата сила, която го възприе, го видя и като председател на Конституционния съд. Той, човекът, е толкова мъдър, че гледа ясно в бъдещето. Как беше казано? – Напред в дните, в седмиците. Той е новият кандидат, човекът! За какво са тези процедурни правила, госпожа Фидосова? Човекът е ясен! Тези процедурни правила за този човек ли са направени, за нашия човек в кавички или за някой друг човек?
Може ли да има друг кандидат, за когото да важат тези процедурни правила, освен за този кандидат?! Той е предрешен. Ако трябва да има процедурни правила, те трябва да бъдат, общо взето, в следния смисъл:
Първо, кандидатурите за конституционни съдии се определят от министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов – първо процедурно правило.
Второ процедурно правило, господин Бойко Борисов има правото и задължението да номинира кандидата със или чрез независими народни представители или политическа сила в Четиридесет и първото Народно събрание, която припознае кандидата.
Трето правило, кандидатурата, която е посочена, номинирана и представена по този начин, задължително бива гласувана от 41-то Народно събрание.
И по-нататък още правила. В случая, когато това е точната кандидатура, там се нареждат като смърфове председателят на Народното събрание, Президентът, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд (смях от Коалиция за България и ДПС), които присъстват на клетвата. Това могат да бъдат процедурните правила, те са ясни, защото човекът е ясен. Оттук нататък е ясно, че той трябва да стане конституционен съдия.
И още едно процедурно правило – точка 5 или 6: ако от Брюксел постъпи донос или брюкселски чиновник нареди кандидатурата да отпадне, примерно не отива там, напуска клетвата президентът на Република България или някое от другите присъстващи лица и се гласуват нови процедурни правила за трети път. Това могат да бъдат правила. При сегашното положение обаче това е пълна политическа демагогия, това е просто мимикрия, опит да се излезе от положението, да се вкарат нещата в удобен за управляващите коловоз (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Да, тук се подвиква за писмото от Барозу – това също може да бъде едно от правилата. Когато има такова писмо, когато бъде подадено такова писмо – това могат да бъдат процедурните правила.
Уважаеми колеги, нека си дадем ясна сметка за всичко, което тече. Управляващият Бойко Борисов има една цел – да овладее тази институция, Конституционния съд. Това е на преден ход.
Това обаче не е толкова важно в сравнение с всичко онова, което тече за овладяването на един друг пост, друга институция. Всичко, което в момента правим, въртим, на което сме свидетели, в което сме вкарани, бледнее и ще бледнее пред онова, което ще се развихри, а то тече поне от половин година – изборът на нов главен прокурор. Това Ви го предричам. Помнете ми думата!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ти оракул ли си?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние от „Атака” винаги сме казвали какво следва, какво предстои и сме разкривали за какво става дума, слагали сме пръст в раната и слагаме пръст в раната. Това е генералната репетиция за онова, което следва с избора на нов главен прокурор на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, не Ви разбрах. Ако правите предложения, писмено ми ги дайте, защото бяха много обемни и не успях да ги запомня. (Смях, оживление.)
Първа реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Шопов, обръщам се към Вас и към тези, които подвикваха от залата към Вас, докато говорехте.
За разлика от всички Вас, с изключение на Парламентарната група на ГЕРБ, ние направихме процедурни правила. За първи път направихме процедурни правила както за избор на членове на Висшия съдебен съвет, така и за избор на конституционни съдии, без да има в Закона за Конституционния съд една буквичка по този въпрос.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ще се разплачем.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Как се избираха досега конституционни съдии? Обикновено в понеделник и вторник – първите дни от седмицата, предложението се внасяше в Деловодството на Народното събрание и в сряда сутринта всички дружно тук, договорени предварително, гласувахте. Нямаше правила, нямаше изказвания, нямаше ред, нямаше публичност, нямаше прозрачност, нямаше сигнали, нямаше становища. Имаше само предварителни договорки на тъмно.
Премиерът Бойко Борисов не е посочил кандидата. Той каза, че предлага, защото той е наш лидер – лидер на Партия ГЕРБ, и Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи кандидатура на сестринската партия СДС. (Смях, шум и ръкопляскания от КБ и ДПС.) И това е нормално. Да, нормално е, защото ние сме в една група в Европейския парламент. Колегите от СДС да си решат коя да бъде тази кандидатура. Нека да издигнат и две, и три кандидатури.
По смисъла на тези правила, ако тази кандидатура не отговаря на изискванията, няма да бъде подкрепена. Ако не представи концепция за вижданията си по отношение дейността на Конституционния съд, както сме разписали, ако няма съответните професионални и нравствени качества, няма да бъде подкрепена. Това обаче е вътрешно решение и акт на самата партия, не е наша работа.
А по отношение на това, че трябва да се отмени решението, господин Шопов, ако сега един конституционен съдия се разболее или не дай си Боже почине, пак ли ще отменяме решението си! Госпожа Марковска заяви, че се оттегля, няма да встъпи в длъжност и се пенсионира. В момента и във ВСС днес видях, че има точка за нейното освобождаване. Няма вече казус Венета Марковска. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Фидосова, Вие не сте особено в час, защото през последните десетина дни, откакто се разрази скандалът, Вас Ви нямаше в парламента. Скриха Ви и от камерите – да не давате обяснение. Нямаше Ви и по телевизионните екрани, защото Вие сте трансмисията за предаване на волята на управляващия. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Сигурно пряко сте контактували с него и такъв е бил замисълът на главното командване. И сега Ви върнаха отново като един Матросов да закривате с тялото си амбразурата. (Смях от КБ, ДПС и „Атака”.)
Да направите тези правила, които са до голяма степен за отвличане на вниманието – отново да заговорим за прозрачност, за принципи, ред, правила. Няма такива! И по-рано беше така: да, вкарваше се тук предложение, но нали Вие от ГЕРБ дойдохте, за да промените всичко това, да има прозрачност, честност?! Нищо не променихте. Правилата Ви са само за заблуда на врага, а врагът сме всички ние и участниците в този процес и най-вече българският народ, който е основният потърпевш от всичко, което се случва. Правилата, които представяте, отново са мними, те са измислени с цел да потушат скандала.
Как госпожа Марковска да се оттегли? Тя не може да се оттегли иди-дойди. Да, направила е заявление някъде, че се оттегля, но има ред за това. Има гласуване, има подаване на оставки – това е институтът в демократичната държава. Госпожа Марковска има този начин. Когато е жива и здрава, Господ да й дава живот и здраве, когато няма други основания да отпадне нейната номинация, не номинация, а избор, трябва да го направи по съответния ред. Дотогава има налице избор, който може да бъде преодолян по един-единствен конституционен и законен начин – с отмяна на нашето решение и след това да говорим за правила и всичко друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да не бъда обвинена в конфликт на интереси, ще говоря само в плоскостта на правото, за да мога да обоснова това, което ще направя като предложение. Защото въпросът, който се поставя – има ли казус „Венета Марковска” пред Българския парламент – според мен е основателен и Българският парламент, ако иска да отговори на законовите изисквания, трябва да предприеме действие, а това действие е акт, с който да отмени решението, с което беше избрана госпожа Марковска.
Защо смятам така? Ще се обоснова. Защото имаме решение, публикувано в „Държавен вестник”. То е валидно. Имаме провалена клетва. Първият въпрос е кой е органът, който трябва да реши проблема? Трябва да го реши Парламентът. Защо? Защото въпросът отива в Конституционния съд, когато имаме изпълнен целия фактически състав – избор или назначение, клетва, встъпване в длъжност. От този момент започва да тече мандатът на конституционните съдии.
Този сложен фактически състав можем да намерим в мотивите поне на две решения на Конституционния съд. Едното е Решение № 11 от 1994 г., което говори, че трябва да са трите елемента, за да отиде в полето на Конституционния съд. Второто решение, което мога да посоча в тази посока, е Решение № 2... Не, прощавайте, понеже доста решения съм проверила, може да сбъркам едно от тях, ще Ви го цитирам допълнително.
Защо сме още тук – в Народното събрание? Защото няма клетва, няма встъпване в длъжност.
Какво може да се направи оттук-нататък? Може да бъде отменено това решение. Не може да седим и да казваме: има изявление, има желание от страна на госпожа Марковска да се пенсионира. Това намерение, това заявление е подадено през друг орган и касае други отношения. Това е Висшият съдебен съвет и има отношение с качеството й на магистрат. Но няма отношение към избора й като конституционен съдия.
Още нещо, уважаеми колеги – днес, в 2012 г. Парламентът може да реши, че може всичко – може и да не се произнася. Само че изборът на конституционен съдия е с 9-годишен мандат.
И още нещо: Конституционният съд има право да се произнася по актове, които дори не са приети при действието на настоящата Конституция и практика в тази посока – колкото искате. Произнася се дори за закони, приети при действието на Търновската Конституция. Деветгодишен е мандатът на конституционния съдия. Ами, ако на друг парламент му хрумне да атакува следващия избор, без да сме отменили този? Какво прави този нов конституционен съдия, който парламентът е избрал, заклел се е, встъпил е в длъжност и Конституционният съд след пет години, поради друга политическа конфигурация, други лица начело на институциите, бъде сезиран и поради други политически подбуди, защото, да не се лъжем, Конституционният съд се занимава с политико-правна материя, се произнесе, че това решение е противоконституционно? Можем ли да си го позволим? Моето мнение е, че не.
Ако питате има ли прецеденти да се отменят решения, същият този Конституционен съд е дал отговор. И той го е дал много ясно с едно Решение от 1993 г., когато казва, че парламентът може да отменя свои решения.
Нещо повече, колеги! В началото на този парламент ние започнахме работата си с един акт, а именно решение относно избора на управител и подуправител на Българска народна банка, в което т. 1 гласи: „Отменя решението си за избора на Иван Искров за управител на Българската народна банка” и така нататък.
Тоест, прецедент има – прецеденти, първо, като произнасяне от страна на Конституционния съд, второ, като действие на този парламент. И аз призовавам Парламента да приеме текст, който сега ще предложа към първото решение, от което ни се предлага процедурно за откриване на нова процедура, в което след „реши” и преди „открива нова процедура за избор”, госпожо председател, предлагам следния текст:
„Отменя решението на Народното събрание за избор на Венета Петрова Петрова-Марковска за съдия в Конституционния съд на Република България, „Държавен вестник”, бр. 85 от 6.11.2012 г., поради неполагане на клетва и невстъпване в длъжност.”
Призовавам народните представители да го направят, да подкрепят това предложение. И го казвам за честта на парламента.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): За какво трябва да го отменя?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За честта на Парламента.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Не е вината на Парламента.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За честта на институциите, а не на някой друг, независимо от това кой в коя политическа сила е.
Нека не поставяме под въпрос това, което може да се случи. Достатъчно вече е усложнена правната и фактическата обстановка. Нека поне да се опитаме да излезем с относителна чест от тази ситуация. Затова Ви призовавам да подкрепите това предложение.
Госпожо председател, заповядайте. (Подава предложението.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Чукарски, слушаме Ви.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Надявам се, че тонът, който даде господин Корнезов в началото на тази дискусия, ще бъде този, който да изпълни изказванията на всички нас, които заставаме на трибуната.
Факт е, че вече цяла седмица ние действаме в условия на суспендирана Конституция. Президентът на държавата, президентът на Републиката си позволи по един изключително флагрантен начин да наруши конституционните си задължения.
На първо място, той не изпълни задълженията си по Закона за Конституционния съд в 7-дневен срок да насрочи клетвата на избраните нови членове на Конституционния съд. Първо нарушение! Може би това е, защото му беше вдигнат или иска да му вдигнат бюджета за пътувания в чужбина, да има кога да се разхожда, но той има вицепрезидент, който би могъл да присъства на тази клетва.
Второ, Президентът, вадейки листчето, което му бяха написали в деня на полагане на клетвата пред Конституционния съд, си позволи да определи избрания с Решение на Народното събрание конституционен съдия като кандидат. Уважаеми дами и господа, колеги! Лицето, което присъстваше да полага клетва – Венета Марковска, не беше кандидат, а избран конституционен съдия от квотата на Народното събрание.
Още едно нарушение – заседанието на Конституционния съд се водеше от председател с изтекъл мандат. Има Решение на Конституционния съд в този смисъл, което Вие знаете.
Но всички тези неща, които се случиха, аз очаквах и продължавам да очаквам да предизвикат у вас явно негодувание, защото тук става въпрос за нарушаване на основните фундаментални принципи на демокрацията, на парламентарната форма на управление. Факт е, че и след 9 септември 1944 г. първо са търсили някакви други подбуди и след това са нагласявали законите, процедурите и правилата по свършените бели. В момента сме в тази ситуация. Ние искаме да отговорим на закона на линча и на неговите правила, ние искаме да отговорим на правилата на някой, който ни ги диктува не оттук. Оттук само се задава скандалът и той се пренася в Брюксел, за да дойде като ехо. Това 1944 г. е ставало през Москва.
Сега искам да Ви кажа нещо друго. Ние реагирахме по изключително неадекватен начин на позиция, заета от страна на Европейската комисия! Колеги, преди две-три години, в края на 2009 г., празнувахме с огромна радост приемането на Лисабонския договор. От тази трибуна на всеки шест месеца поне пет души четат доклади и се тупат по гърдите за значимостта и ролята на националните парламенти.
Отговорете ми: в коя от 28-те, защото реално така ще стане през месец юли догодина, страни – членки на Европейския съюз, някой парламент, долна или горна камара, ще позволи от никого неизбирани, а назначени високоплатени еврочиновници да ни дават акъл, да ни поучават, да ни се карат, да променят решенията ни, да ни превръщат в пионки?!
Аз разбирам Вашето желание да се извлече политическият дивидент тук от създалата се ситуация и да се търси вината не там, където е.
Вината, уважаеми дами и господа, е в това, че две от най-важните институции в България, Президентът и Конституционният съд, си позволиха да нарушат основните закони на страната!
За мен всички тези неща, които се случиха, показват, че 23 години след началото на демократичните промени в България отново трябва да се говори за принципите на демокрацията.
Всеки от Вас – извинявайте, че Ви го казвам така, може би не всички, а само тези, които са вземали позиции, показаха, че не са готови да се борят за универсалното право, за универсалната презумпция за невинност. Всеки един показа, че в България може да бъде ликвидиран, само когато му се създаде един добър компромат, добър комплот и се намерят много други, които да разнасят ехото от този скандал. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Аз съм убеден, че ние ще се върнем към правилата! Правилата изискват ясно и категорично да заявим, че законите и Конституцията на страната трябва да се спазват! Искам да Ви кажа, че в почивката ще внеса, заедно с колегата Великов, изменение в чл. 6, ал. 2 на Закона за Конституционния съд, което да не обвързва присъствието на посочените лица, които имат квоти в Конституционния съд, с валидността на полагането на клетва, за да не може този лош прецедент да се ползва в бъдеще. Благодаря Ви за вниманието. Благодаря, госпожо председател, и за времето. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чукарски! Дотук всички, които се изказахте, бяхте юристи. Но аз присъствах на тази клетва и искам да Ви попитам като такъв, защото като ръководител дълги години съм свикнал да тълкувам законите – в правотата на това, което е написано. Знам, че е важен духът на всеки закон – това са правилата, това е точката, спазването на написаното.
В този смисъл искам да Ви попитам като човек, с когото бяхме заедно на тази клетва: Вие, господин Чукарски, чухте ли да се произнесе дори от тези, които положиха клетва, второто изречение на чл. 6 от Закона за Конституционния съд: „Заклех се!”? Нито един от тримата, които положиха клетва, не каза второто изречение, защото то не беше прочетено от председателстващия Конституционния съд Евгени Танчев!
Вие разбирате ли до какъв парадокс стигаме? Аз се чудя: как тогава се тълкуват закони на Народното събрание от тези съдии?! Не говоря дали в случая господин Танчев е имал право да присъства там! Той не прочете изречението: „Заклех се!”, което де факто за мен означава, че тези хора, дори в този състав, не са положили клетвата, така както е написана по закон!
Господин Чукарски, искам да Ви попитам и нещо друго: Вие усетихте ли председателят на Народното събрание, който присъства там по право, да защити парламентаризма, да каже на тези господа, на господин Танчев, на господин президента – какво правите Вие и защо потъпквате парламентаризма в нашата страна?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин Чукарски, аз съм гласувал за това предложение! То е минало през Народното събрание. И Ви питам като юрист, питам всички други юристи, които присъствате в залата: ние ще спазваме ли правилата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Великов – дадох Ви знак.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: …или ще ги нарушаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Великов, дами и господа народни представители! Съжалявам, че със словото си преди малко може би внесох минорно настроение в залата, но ние сме се събрали тук, за да гледаме нещата в пълната им сериозност.
Аз искам да Ви кажа – ние позволихме, господин Великов, до такава степен нещата да бъдат изнасилени, че председателят на Конституционния съд до такава степен да не спази закона, че да забрави второто изречение! Вие можете ли да си представите един юрист с опита му, с възможностите му като преподавател, професор до такава степен да е ошашавен, съжалявам, че използвам тази дума, че да обърка и да не прочете най-важното?!
Той обърка още нещо – направи поотделно клетвата, не спази процедурата азбучен ред! Всичките тези неща ги изпускам.
Пак ще се върна на Президента. Президентът погази Решение № 11 от 20 октомври 1994 г. на Конституционния съд, което по казуса Георги Марков казва ясно и категорично: „Преценка за избор или назначаване, включително и за притежаването на високи нравствени качества, принадлежи единствено на органа, оправомощен да я прави. Тя не подлежи на конституционен контрол, защото е лична и суверенна!”.
Точно тази суверенност, уважаеми дами и господа, на нас като Народно събрание и колективен орган ни беше отнета, за което аз много съжалявам! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както миналата седмица на заседание на Правната комисия, така и днес от парламентарната трибуна от Парламентарната група на Движението за права и свободи заявяваме, че няма да участваме в нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Няма да участваме в обсъждането и гласуването на процедура и процедурни правила за нов избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
Аргументите на Парламентарната група на Движението за права и свободи се намират както в приложното поле на конституционното право, така и в полето на политиката.
Уважаеми колеги, от две седмици с учудване наблюдаваме как основни правила и норми от Конституцията на Република България биват потъпквани и как една редовна парламентарна процедура, приета и гласувана от Народното събрание, е погазена по безпардонен начин! Съгласно чл. 1 от Конституцията България е парламентарна република, от което следва, че изразителят на волята на суверена е именно Народното събрание.
В чл. 147, ал. 1 от Конституцията изрично е записано, че една трета от конституционните съдии се избират от Народното събрание. При тази хипотеза за нас е необяснимо как единият от избраните от Народното събрание юристи, отговарящ на всички условия по Конституцията и по Закона за Конституционния съд, е възпрепятстван от държавния глава в хода на церемонията по встъпване в длъжност да се закълне. Възпрепятстван е да положи подписа си под декларацията за встъпване в длъжност като конституционен съдия.
За нас това е необяснимо, тъй като в конкретния случай ние, забележете, не се намираме в хипотезата, при която се касае за упражняване на правомощия на държавния глава по чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България, при която държавният глава назначава и освобождава от длъжност държавни служители, определени със закон, в случая – конституционни съдии, по реда на Закона за Конституционния съд.
Това си право в процедурата по реда на чл. 147, ал. 1 от Конституцията Президентът вече бе упражнил, но за други кандидати, поради което днес сме свидетели на погазване на основния принцип за разделението на властите, върху което се гради настоящото държавно управление. Тоест, уважаеми колеги, държавният глава може да упражни правото да освободи кандидатите, които сам е назначил, а не тези, които са избрани с легитимно решение на Народното събрание! Можем спокойно да заявим, че спрямо избраните от Народното събрание кандидати, по времето на встъпването им в длъжност и полагането на клетва, държавният глава действа в условията на обвързана компетентност.
Уважаеми колеги, анализирайки действията на президента, няма как да не разгледаме и правото на вето, което Конституцията му дава. В чл. 101 от Конституцията изрично е записано, че правото на Президента касае законодателната дейност на Парламента, тоест дейността по разискване и гласуване на закони.
В случая обаче ние сме изправени пред изпълнение на конституционна процедура, в която Парламентът има своите изключителни права по номинация и избор на свои кандидати. И тук трябва дебело да подчертаем – върху тази процедура президентът няма право на вето.
От тази гледна точка ние – Народното събрание като орган на държавна власт, се намираме в ситуация, от която, за да излезем би следвало, първо, да отменим собственото си решение за избор на конституционен съдия и едва след това да бъде насрочена нова процедура по приемане на правила и избор на нов кандидат от квотата на парламента за съдия в Конституционния съд. Ето защо действията на Народното събрание към този момент са предварително, уважаеми дами и господа, компрометирани и без да се гласува отменително решение от Народното събрание, Народното събрание няма как да продължи изпълнението на тази конституционна процедура.
На второ място, уважаеми колеги, ние няма да участваме в нова процедура и имаме чисто парламентарни и политически аргументи. Считаме, че с участието си занапред бихме дали доверие на една компрометирана и несъстоятелна процедура. Към днешна дата можем спокойно да заявим, че по отношение на избора на конституционни съдии от квотата на Народното събрание за първи път се намираме в една безпрецедентна конституционна и междуинституционална криза. Тази единствена по рода си конституционна криза няма свой аналог в целия период на новото демократично управление на България.
За нас и за наше най-голямо съжаление основни причинители на тази криза са както президентът, така и премиерът. С тази конституционна криза изключително силно се уронва престижът на Народното събрание за сметка на издигане на реномето на президента.
При цялото ми уважение към Президента и Президентската институция за нас е недопустима подобна намеса в суверенните правомощия на Народното събрание. Нещо повече – в годините ние сме свидетели как различни държавни органи и институции се стремят да трупат политически рейтинг за сметка на Народното събрание. Неслучайно в стълбицата на политическото доверие на избирателя Народното събрание се намира на едно от най-ниските места. Неслучайно народните представители са едни от най-неодобряваните политици.
Уважаеми дами и господа, не на последно място – даването на разнопосочни сигнали от трите най-висши институции в Република България и предизвикването на този ненужен скандал за България уронва престижа на Народното събрание както пред нашето общество, така и пред нашите европейски и международни партньори.
Завършвайки бихме искали да заявим, че ние прекрасно съзнаваме, че държавният глава олицетворява единството на нацията. Неговите правомощия изрично са разписани в отделна глава от Конституцията и затова за нас, с излизането от приложното им поле, тези права накърняват принципа на парламентарното управление.
През годините на новото демократично управление на България Парламентарната група на Движението за права и свободи последователно участва в процеса на съграждането на държавността. Днес, с дистанцирането от новата процедура за избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание, изразяваме своето категорично несъгласие с процеса на уронването на държавността. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина ще говоря за процедурните правила за избор на конституционен съдия и ще започна с това: уважаема госпожо Фидосова, защо не вкарахте в Раздел втори, т. 4, последното изреченийце, което беше заложено в Решението на Народното събрание от 26 септември 2012 г. за определяне на процедурни правила за избор на конституционни съдии? Последното изреченийце беше: „Анонимни становища и сигнали не се разглеждат”. Това единствено не го виждам в предложението за нови процедурни правила.
Това означава ли, уважаеми колеги, че при следващия избор, при следващото изслушване и избор от парламента, ще се разиграе същият този цирк, който се разигра с госпожа Марковска, на която й беше подменено първото име и вместо Венета Марковска се казваше „казусът Марковска”.
Защо допуснахме всички ние в тази зала да се започне от едни анонимни доноси, пасквили или каквото и да го наречем друго, за да се стигне дотук – да обсъждаме дали да бъде отменено Решение на Народното събрание.
Освен това знаете ли, в някои страни, когато се провежда ритуал на сключване на граждански брак попът казва следното: „Който каквото има – да казва сега или да замълчи завинаги”? Защо не го направихме и ние, уважаеми господа? Или може би оттук нататък трябва да го направим?
Искам да кажа следното – аз, като народен представител и вносител на кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия, заявявам че госпожа Марковска, след като не е подала нова молба за клетва и след като с днешна дата ще бъде одобрена молбата й за пенсиониране, няма да участва в новата процедура за избор на конституционни съдии и няма да встъпва в длъжност. Това го заявявам аз най-отговорно от тази трибуна като знам, че тук се води стенограма. (Реплика от КБ: „Имате ли пълномощно?”.)
За пълномощното ще говоря и след това.
Аз мисля, че господа юристите знаят, защото аз съм икономист и не споря, не съм юрист, че волеизявленията на един човек могат да бъдат устни освен писмени. И аз Ви моля – нека да спестим унижението, което допуснахме досега на тази жена за всичкото това време, за всичките, вече в продължение на един месец разиграли се събития в Парламента и нека да приключим дотук. Аз имам чувството, че на гърба на Венета Марковска се упражняваха на политическа риторика много хора, включително хора от тази зала, включително и хора извън тази зала. Аз предлагам това да го спестим и да продължим нататък, защото решенията на Народното събрание трябва наистина да звучат като закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожа Цачева иска думата за реплика.
Имате думата, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Матов, аз Ви слушах много внимателно и не се съмнявам в съдържанието и обективността на това, което Вие изразихте тук, но, колеги, в Деловодството на Народното събрание до неговото ръководство към днешна дата липсва волеизявление на обявената за избрана с Решение на Народното събрание, за това че тя няма воля да ползва правата си по това решение занапред.
Да, каза се в пресата, Вие го повторихте, че е подала молба за пенсиониране, но в Закона за Конституционния съд качеството на пенсионер не е правопрепятстващо обстоятелство за едно лице, което може да бъде член на Конституционния съд. Има такива примери в момента. Не е коректно да ги съобщавам.
Колеги, в „Държавен вестник” решенията изглеждат по този начин (показва): „Решение за избор на съдия…, реши: избира…”.
Подписано: „Председател на Народното събрание:...”
Подпечатано с Държавния печат.
„Министър на правосъдието:…”.
Питам Ви аз: така, както ни се предлага първото решение за откриване на нова процедура, в „Държавен вестник” ще има следващо каренце: „Народното събрание открива процедура за нов член на Конституционния съд.” – защо? Можем ли в мотивите да напишем: поради изявлението на предложилия кандидатката Дарин Матов, че тя ще се пенсионира и занапред няма да участва? Не, колеги!
Почвата, на която сме стъпили в момента, е нездрава. Съвсем съзнателно през всичките тези дни се пазих от коментари, защото съзнавам институционалната криза в момента и случая – безпрецедентен, в който сме изправени.
За да откриваме следваща процедура, какъвто е предметът на днешната дискусия, трябва задължително – и се обръщам към мнозинството, тъй като от останалите групи чухме декларативно изявленията, че те няма да участват в гласуване, не можем без да имаме нарочно решение като точка първа, че се отменя решението, с което е избрана Венета Марковска, да предприемаме каквото и да било по-нататък. Това е моето мнение и аз ще го отстоявам по съответния начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Втора реплика – има искане от господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Матов, много внимателно слушах Вашето изказване, но искам да спомена нещо, което остана незабелязано от нашата общественост. Когато се създаде настроението срещу президента на Германия, Вие чухте ли някъде изявление на Европейската комисия, която да призове той да си подаде оставката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той си я подаде сам.
ТОДОР ВЕЛИКОВ Той си подаде сам оставката, но след колко време? Когато имаше обществен натиск.
Европейската комисия няма право да се меси в суверенна държава, каквато е България.
Откъде тръгна това, господин Матов? Вие имате ли усещането, че присъстваме на едно активно мероприятие? Какви са моралните ангажименти на господин Плевнелиев, ако е имало сигнал срещу госпожа Марковска, да предложи този, който две години е задържал сигнала в прокуратурата? Но този, който го е задържал две години, стана конституционен съдия и се закле, а госпожа Марковска, която дълги години е била заместник-председател на Върховния административен съд, не можа.
Аз искам да поставя и друг въпрос. Няма ли да поискаме от прокуратурата да бъдат извадени такива висящи производства, сигнали, проверки срещу висши представители в съдебната система, срещу политици, за да можем да избегнем повторно активно мероприятие, каквото в момента беше спретнато, и кои са неговите автори? Защото топката постоянно 23 години се мени от ляво към дясно. Двадесет и три години гледаме този цирк, който се разиграва в нашата страна, и кои са зрителите? Кой е зрител на този цирк?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Седем милиона българи.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Българският народ – ето, това е истината.
Ако Вие имате чувството, че сме присъствали на едно активно мероприятие, моля, кажете кои са тези автори?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Чукарски има думата за трета реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, господин Чукарски. Вие надхвърлихте лимита си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Надвишили сте лимита, господин Чукарски, съжалявам.
Дупликата като време не се включва във времето на групата, така че господин Матов има възможност за дуплика.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо Цачева, аз наистина се изказах като човек по човешки и като неюрист. Заявих от мое собствено име като човек, който е издигнал кандидатурата на госпожа Марковска, понеже бях призоваван от медиите навсякъде: „Абе, стани, кажи по човешки.” И ето аз го казвам по човешки, и то от трибуната, и то не като юрист, пак го казвам.
Що се касае до това активно мероприятие, да, имам такова чувство. И не само го имам, но и знам. Вярно е Вашето твърдение, че 23 години се прехвърля топката от ляво надясно, както и стана с този анонимен донос, макар да нямаше право да се разглеждат такива доноси и по време на изслушването, и след това. Доносът беше тръгнал отдясно и беше обявен отляво, както се случваше в продължение на 23 години.
Но знаете ли на какво ми прилича тази ситуация? Прилича ми, ще кажа пак, заставайки зад госпожа Марковска, на банда разбойници, които срещат една жена, повалят я на земята и започват да я бият с ритници, докато тя мърда. В момента, в който вече спира да мърда, те се оттеглят, но най-големият бандит се връща да я подритне и да види дали все още е жива. Умрял кон не рита, уважаеми господа.
Дайте да спрем дотук с униженията и с казуса „Марковска”. Да вземем едно отговорно решение – политическо и държавническо, каквото тя взе с излизането си в пенсия, за да не нарушава работата на институциите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имаше искане за изказване от господин Димитров.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм значително улеснен от изказването на госпожа Михайлова и госпожа Цецка Цачева, защото съм съгласен напълно и с двете изказвания. Макар че не съм юрист, има очевидни неща. Ако искаме Парламентът да запази въобще някаква репутация оттук нататък, трябва да отменим избора на госпожа Марковска, за да може да бъде избран нов представител на Парламента в Конституционния съд. Всичко друго ще бъде оронващо престижа.
Това, което каза госпожа Цачева, беше съвсем точно. Ние не просто имаме проблем, ние не просто сме зациклили, не просто има някакъв скандал, не просто има някакво петно върху репутацията на един човек – ние сме в институционална криза. Тази криза ще стане още по-сериозна, ако сега постъпим по грешния начин. Тоест, ако сега се приемат нови правила, без да се отмени старото решение и бъде избран нов представител в Конституционния съд, цялата процедура и целият избор ще бъде опорочен и Парламентът ще бъде в изключително тежка ситуация. Надявам се да чуете и да разберете аргументите, които двете дами изнесоха днес пред Народното събрание.
А иначе по същество. Нека все пак да бъдем донякъде поне честни. Зад Марковска застанаха голяма част от депутатите на ГЕРБ, почти всички депутати на Движението за права и свободи и една немалка част от депутатите на Българската социалистическа партия, която се прави на ни лук яла, ни лук мирисала, едва ли не, че тази жена не са я виждали през живота си.
Когато президентът Плевнелиев реши да спаси авторитета на държавата, вземайки трудно решение, всички наскачаха, обвиняваха и така нататък, макар че се видя, че това, което направи, в крайна сметка спаси част от ситуацията, която в един момент беше станала бедствена.
С какво обаче не съм съгласен и какво не трябваше да се случва по този начин? След много неприятната ситуация с госпожа Марковска и нейния избор ни трябваше кристална процедура. Разбира се, че СДС има потенциал, както каза премиерът, да представи конституционен съдия. Само че неговият анонс трябваше да бъде – всички да представят. Нека всички да представят. И ако нашият кандидат е най-добрият, той щеше така или иначе да спечели. Тоест процедурата трябваше и трябва да бъде кристална, състезателна, изборът да бъде направен по най-честния и най-открития начин.
Не може след казуса Марковска – ситуацията наистина беше изключително неприятна – сега да влезем в друга ситуация: защо пък тези да предложат? Всеки си задава този въпрос. Защо точно тези, защо не онези, защо не някой друг? Нямаме отговор на този въпрос. Този въпрос ще бъде зададен и от Европейския съюз – защо точно тези? Имайте предвид, че премиерът не е случаен гражданин. Това е най-силната фигура в държавата и той най-много трябва да настоява за конкурентна, прозрачна, състезателна процедура, в която всички да участват и да предлагат, да има много кандидати и вече в самия избор да се види, че най-достойният, най-аргументираният, най-принципният печели и получава номинацията.
Колеги, нека спрем институционалната криза и да направим нещата по правилния начин. Благодаря за вниманието Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики по отношение изказването на господин Димитров? (Народният представител Тодор Великов иска думата за реплика.)
Времето Ви за реплика, господин Великов, е изчерпано. Имате 29 секунди.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаеми господин Димитров, ще Ви попитам бързо в рамките на 29 секунди. Смятате ли, че е морално убийството на наркозависимия, който влезе в къщата на Йордан Опиц? Смятате ли, че чрез тази постъпка президентът не отвори вратата на всички тези, които от морални съображения ще искат да раздават правосъдие? Вие чувате ли се какво говорите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, желаете ли дуплика? Не желаете.
Продължаваме с изказване на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Вече беше заявено становището на парламентарната ни група, че смятаме за безпредметни процедурните правила за избор на конституционен съдия с оглед на актуалното развитие на ситуацията, след като отново сме изправени пред открития въпрос за попълване на това място в Конституционния съд. Заедно с това смятам, че мога да изразя мнението на нашата парламентарна група и да кажа, че ние ще гласуваме предложението за освобождаване на избрания конституционен съдия. Поради невстъпване в длъжност дебатът трябва да бъде започнат отново в Народното събрание. Това е редно като правно действие, за да могат всички последващи актове на парламента и на Конституционния съд да бъдат с необходимата валидност.
Ще говоря по въпроса защо днес Народното събрание стигна дотук? Защото Народното събрание прие формално валидно решение, но без това решение да отговаря на конституционните изисквания за високите професионални и нравствени качества, които Парламентът внимателно и критично трябва да прецени, гласувайки подкрепа за един или друг кандидат. Това е същността на въпроса. Тя не може да бъде изчерпана само с последователността на формалните действия, които извършват всички институции. Не ги подценявам, но тези въпроси не могат да бъдат пререждани.
Какво стана след това? Проблемът се задълбочи, самият министър-председател и лидер на управляващата партия, виждайки ситуацията, до която се е стигнало, започна да прави намеци, а после недвусмислени призиви за оттегляне на избрания кандидат. В този случай обаче това не сработи, както в други случаи.
Да Ви припомням ли, че когато тук се попълваха места за предишния състав на Висшия съдебен съвет, също имаше спорни въпроси? Въпреки това мнозинството гласува решението и само няколко дни по-късно избраният от тях кандидат се оттегли без много шум, за да се предотвратят възникналите проблеми. Този път всички участници в сценария не изпълниха докрай предначертаните им роли. Затова казусът продължи да се усложнява. Защото парламентът подмина без внимание първия сигнал от страна на Европейската комисия, влезе в странна кореспонденция с ръководството й и се наложи от нейно име вече да бъде направено достатъчно красноречиво предупреждение, че може да бъде изготвен нов междинен доклад за България във връзка с този случай и с общото състояние в областта на правосъдието и вътрешните работи. Така се стигна до последната бариера, до последното действие – полагането на клетва на новоизбраните конституционни съдии.
Тогава се наложи президентът да извърши това действие, което наистина от юридическа гледна точка превишава неговите компетенции, защото президентът няма контролно-отменителни правомощия по отношение решенията на парламента. Това беше заместващо действие, след като Парламентът, който е в центъра на цялата процедура, не реагира своевременно, не проучи въпросите и не прецени последствията, които ще възникнат както от юридически, така и от политически характер. Тук възниква още един въпрос – защо прокуратурата не изпрати тази информация в парламента, а беше изпратена със закъснение на Президента? Вярно е, че ние получихме същата информация, но това беше след като процедурата отдавна беше приключила в Парламента и след като видяхме всичко това, което стана в Конституционния съд при полагането на клетвата.
Питам: когато сега навлизаме в процедурата, или Висшият съдебен съвет навлиза в процедурата за избор на нов главен прокурор, така ли ще се действа и занапред? Вярно е, че в случая става дума за разследване, което е срещу неизвестен извършител. То само по себе си пряко не може да уличава визираните в него лица, но е достатъчно сериозно като информация, за да бъде анализирана от всеки, който смята и желае да проучи въпроса, да претегли мотивите при вземането на решение. Точно институцията, която взема решението, точно институцията, която обсъжда съответните кандидати, трябва да разполага с най-много информация, за да може да направи информирано и отговорно решение. Затова парламентът се оказва средището, в което трябва да се забършат всички неудачи от останалите власти. Затова и парламентът продължава да бъде с ниско доверие, защото той сам не се бори достатъчно за своето достойнство.
Когато тук се чуват малко драматични изказвания – кой е потърпевш, кой какво е направил, нека да припомня кой според мен в най-голяма степен подложи под съмнение качествата на съдия Марковска. Ще припомня по смисъл две изявления на вицепремиера и министър на вътрешните работи, които са достатъчно красноречиви в своята откровеност: че с тази позиция човек като заместник-ръководител на Върховния административен съд може да причини повече вреди, отколкото като член на Конституционния съд. Другото е, че едва ли има министър, на който тя да не е правила услуга, тоест да не е проявявала отзивчивост към искания на представители на изпълнителната власт.
Каква по-критична атестация за един съдия? И това е изречено публично! И тук продължават да се водят дискусии дали някой е неправилно засегнат, или не?! Така че нека народните представители достатъчно добре да разбират това, което се е случило, и това, което е направено. И вместо да извлечем поуки, продължаваме да затъваме в тази ситуация.
Искам да се обърна към всички и да ги попитам: общественото мнение в голяма част от професионалната общност може ли да се нарече донос? Информацията в медиите, която не е разисквана, няма противопоставени други факти – дали е просто донос? Сигналите от европейските институции дали могат да бъдат квалифицирани като донос?
Когато един човек кандидатства за подобен пост, той не е просто изваден от публично обръщение на една професионална или административна длъжност, която се преценява чисто формално, а се засягат много аспекти в дейността и много мотиви, които могат да повлияят върху бъдещите решения.
Аз съм съгласен с едно – че наистина това, което стана по време на клетвата, съчетано с действията, преминали през другите институции, засяга сериозно авторитета на държавата, достойнството на институциите и на засегнатите лица. Наистина аз не бих искал никой да бъде потърпевш по този начин в такава ситуация. Достойно беше да се излезе от нея много по-рано, за да не се накърнява и ничие лично достойнство, да не се засяга и достойнството на Парламент, на Конституционен съд и на другите институции. Това са големите поуки, които, за съжаление, Парламентът не може да направи.
Най-мъдрото би било, ако Парламентът този път застане над политическия лидер на управляващата партия, защото той отново не разбра какво се случва. Защото той трябваше да даде сигнал пред българското общество и пред европейските ни партньори. Дори и да се водят консултации за това от какви среди да бъдат излъчени кандидатите за Конституционен съд, всичко това да стане по начин, който не създава това очевидно впечатление за предрешеност, за безпредметност на последващите действия на Парламента и за налагане на еднолична воля. Защото това унизява и партиите, които той иска да представи като свои партньори. Според мен, то унизява и кандидатите, за които се дава ласкава атестация. Разбира се, техен въпрос е и на всеки един от нас, и на всяка една парламентарна група как ще постъпи в тази ситуация.
Тук се говори за определени комбинации между сини и червени – не опростявайте сериозните проблеми и не търсете измислени обяснения на случая. Тези силови примери, които давате, трябва да ги адресирате в друга посока. Ако имате някакви опасения за спокойствието на лица, които са се оказали в неловко положение, обърнете се към управляващите, наистина обективно да се отнасят към ситуацията, а да не търсят реванш за това, че някой техен фаворит ги е поставил в неловко положение. Имайте смелостта това да изречете, а недейте конструира някакви примитивни сюжети, които няма да минат пред българското общество. Защото българските граждани и европейските институции искат едно и също – да се прилагат най-високите стандарти, професионални и като почтеност към кандидатите за висши длъжности, в случая за Конституционния съд. Това е поуката, която трябва да направи Парламентът.
Затова аз призовавам всички парламентарни групи, след като гласуват решението за освобождаване, да не подкрепят предложените процедурни правила. Това няма да осуети избора на нов конституционен съдия. Това ще бъде тест преди всичко за тези депутати, които се наричат независими, защото независим означава да си определяш поведението във всеки конкретен случай така, както ти диктува твоята съвест, и така, както преценяваш аргументите в ситуацията. Ако независим означава винаги да подкрепяш предложенията на управляващите, то това е наистина една жалка политическа ситуация, която скоро ще бъде изживяна. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Моля за удължаване на времето.
Уважаеми народни представители, още няколко аргумента защо ние няма да участваме в откриването на нова процедура. Много се каза от тази трибуна, но откриването на нова процедура е достатъчно безмислена. И днешната дискусия, и самият резултат от прилагането на процедурата предишния път показа, че процедурата е една бутафория, която идва да прикрие политически сделки и политически решения, които не се взимат в тази зала, дори в тази сграда. Защото процедурата обикновено върви и в пленарната зала, и в Правната комисия. Няма смисъл от тези процедури, госпожо Фидосова.
Самият факт на днешното заседание на тази точка от дневния ред показва, че дори прилагането на процедурите доведе до днешния резултат. Тя е безмислена, защото механизмът на функциониране на властта на мнозинството е такъв – каквото и да се решава в Народното събрание, то е само прикритие на решения, които се взимат другаде. Това се доказа и от дискусията по следващия кандидат, кандидати или номинации за Конституционния съд. Господин Стоилов намекна в това отношение за този въпрос – да не би да не сте го разбрали от мнозинството, да Ви го повторя.
Тази процедура и тези процедури, с които се хвалите във Вашето изказване, единствено идват да маскират дълбоката криза на законност в България – криза в прилагане на закона, криза в уважението към закона от най-висшите ръководители и длъжностни лица – на първо място министър-председателят. Криза, която в перспектива създава усещане у гражданите, че законът е закон само по отношение на обикновения гражданин, а не на тези, на първо място, на които по Конституция им е възложено и са се клели в закона – президент, министър-председател, народни представители и по-специално мнозинство народни представители.
Освен тези аргументи, искам да кажа, че Вие от ГЕРБ трябва да поемете ясно своята отговорност за решаване на създалата се ситуация. Защото мнозинството е това, което определя лицето, облика на Народното събрание. И този медиен трик – когато има нещо популярно, да се казва: „ГЕРБ и Парламентарната група на ГЕРБ реши и мнозинството реши”, а когато стане нещо такова като днешното, да се казва: „Народното събрание реши”, мисля, че трудно ще заблуди някого в България.
Уважаеми народни представители, тази криза на законността се разпростира и в действието на други институции. Кога Централната избирателна комисия, уважаеми дами и господа, си е позволявала да дописва системно закона, както се случва в последните една-две седмици? Никога!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Излизате извън темата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо председател, аз говоря за кризата на законността и тя се разпростира от това, което се случва тук в поведението и на други. И не бива …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очаквам да направите преглед на различните …
МИХАИЛ МИКОВ: Моля да не ме прекъсвате, госпожо председател, защото начинът на водене също понякога е част от това уважение и неуважение. Ако искате, да не се изказвам, да се махна от трибуната? Ако казвам лоши неща, ще ги кажа на хората, но не в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, но по темата. По темата!
МИХАИЛ МИКОВ: Няма Вие да ми определяте темата. Темата е кризата, безпрецедентната криза на законността, която ГЕРБ системно стимулира, включително с изказвания от типа: „Давам на еди-коя си парламентарна група”. Както дава пенсии на гражданите, така дава на Синята група място в Конституционния съд.
Това е неуважение към разделението на властите. Това е неуважение към парламента и към отделните правомощия на институциите и не може по такъв случай ние да излезем от ситуацията, без да се опитаме да направим от нея цялостните изводи, пак казвам, за безпрецедентното потъпкване на законите от министър-председателя, от президента, за маскирането на правото под правилата. Не може да искаме утре от народа да спазва закона тогава, когато тези, които се кълнат в неговото спазване, ежедневно подменят духа, а даже и буквата на Конституцията. Мисля, че това трябва да бъде най-големият извод.
Когато имаш мнозинство, трикове можеш да направиш всякакви. Можеш да приемеш всяко решение. Можеш да тържествуваш, че имаш повече гласове, но не можеш да ангажираш народа да се подчинява на тези правила на поведение! Защото законът, освен право на мнозинството да приеме правила за поведение, е разбиране, усещане на гражданите, че те трябва да се подчинят на тези правила, разбиране на опозицията, че тя трябва да участва в приемането на тези правила!
Направете си и другия извод. Тези декларации от различни парламентарни групи, извън управляващото мнозинство, че няма да участват в тази процедура, няма да решат проблема, който се опитвате да решите. Безпрецедентен е случаят и начинът, по който тръгвате да го решавате с мнозинството си, но няма да го решите.
По същия начин във Висшия съдебен съвет – какви са тези правила, при които се съгласува поредността на внасянето, няма да има гласуване с бюлетини? Тези трикове, които се постигат с просто мнозинство, не дават легитимност на решенията. Затова спрете тази процедура, в която ние няма да участваме! Иначе проблемът няма да свърши днес. Спрете този подход към решаване на проблеми.
Никоя от парламентарните групи не оспорва Вашето мнозинство, но потърсете другите парламентарни групи за едно осъзнато участие за възвръщане на доверието към институциите, защото и след ГЕРБ ще има Народно събрание. След ГЕРБ ще има Централна избирателна комисия, Конституционен съд, но много дълго време ще трябва да се лекуват раните, които ГЕРБ нанесе на институциите и на законността в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Припомням направеното предложение от госпожа Михайлова. Словоредът е обърнат, за да включим момента на приемането на решението – 31 октомври 2012 г. Предложението е в т. 1 на Проекта за решение за откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. Диспозитивът да бъде с две точки.
Първа точка: „Отменя решението на Народното събрание от 31 октомври 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 85 от 6 ноември 2012 г. за избор на Венета Петрова Петрова-Марковска за съдия в Конституционния съд на Република България, поради неполагане на клетва и невстъпване в длъжност.”
Останалият текст по предложение на Правната комисия да стане т. 2, а той да гласи:
„Открива нова процедура за избор на съдия за Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.”
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Поотделно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поотделно ще гласуваме, колеги. Просто обяснявам, че това, което е предложено от Правната комисия, би следвало да бъде т. 2, ако се приеме т. 1.
Подлагам на гласуване т. 1 за отмяна на решението на Народното събрание от 31 октомври 2012 г.
Гласували 140 народни представители – за 139, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване т. 2 по Проекта за решение: „Открива нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.”
Гласували 114 народни представители: за 110, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване пълния текст с двете точки на решението – т. 1 отменя предходното решение, а т. 2 открива новата процедура.
Гласуваме цялото решение.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Следващото решение е Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Тук не бяха направени редакционни предложения, поради което го подлагам на гласуване във вида, в който ни е поднесен от доклада на Правната комисия като документ към доклада.
Гласуваме проекта за решение за Процедурните правила.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2 и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Последният Проект за решение е за приемане на Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
Няма постъпили редакционни предложения. (Реплики.)
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно от гласувалите. (Смях и реплики в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще докладва становището?
Заповядайте, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Уважаема госпожо председател, моля за процедура за допускане в залата на основание чл. 39, ал. 2 – в залата да бъдат допуснати Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и Мариана Даракчиева – секретар на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Сичанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН СИЧАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-106, внесен от Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев на 7 ноември 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-106, внесен от Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев на 7 ноември 2012 г.
На заседанието присъстваха Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и ген. Тодор Коджейков – началник на Националната служба за охрана.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов.
С него се осъвременява съществуващата нормативна уредба във връзка с дейността по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Предлага се обект на задължителна проверка и обявяване на принадлежност да бъдат управителите на визираните в чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона дружества, както и лицата, които са били членове на управителните, контролните и надзорните органи на държавни и общински предприятия, преобразувани и приватизирани по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а също и членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове.
Чрез предложения § 4 се конкретизира периодът на проверката, като се разписва тя да обхваща периода от 10 ноември 1989 г. до нейното извършване.
Предлага се решенията на комисията, с които е установена принадлежност, да се публикуват на интернет страницата й, заедно с архивните документите, въз основа на които те са постановени. С оглед на това се отменя и задължението на комисията да предоставя резултата от проверката на ръководствата на партиите, коалициите, инициативните комитети.
Предлага се отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на действащия закон, в който задълженията за охрана на сградата, архива и имуществото на комисията са вменени на Националната служба за охрана.
В рамките на проведеното обсъждане на законопроекта председателят на комисията Евтим Костадинов определи като удачни предлаганите промени. Той уточни, че между първо и второ четене някои текстове следва да бъдат допълнително прецизирани с цел по-голяма точност. Костадинов възрази срещу предлаганото отпадане на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, който касае охраната на сградата, архива и имуществото на комисията. Той разясни, че според направените финансови разчети на комисията ще са необходими 229 000 лв. за охрана през следващата календарна година и предвид факта, че в бюджета й за 2013 г. няма предвидени финансови средства за осигуряване на охрана, комисията ще срещне големи трудности при евентуална отмяна на задълженията на НСО.
Генерал Коджейков подкрепи предложената отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, като уточни, че отпадането на това задължение е необходимо, тъй като на Националната служба за охрана от 2007 г. не са предоставяни допълнителни средства за извършваната дейност по охрана на сградата, архива и имуществото на комисията. Към момента осигуряването на необходимия ресурс за тази дейност създава сериозни затруднения за службата както във финансов аспект, така и по отношение на времето за обучение, подготовка и почивка на служителите.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Кирил Добрев, Атанас Мерджанов и Йордан Бакалов.
Народният представител Кирил Добрев се обяви за пълна прозрачност по отношение на всички лица, родени преди 1973 г., вместо периодични изменения на закона, с които да се разширява обхватът му и да се включват нов кръг такива за проверка.
Народният представител Атанас Мерджанов постави въпрос относно обема от работа, с който ще се натовари комисията в резултат на исканите промени и съответно срокът, за който тя ще бъде свършена. Евтим Костадинов изрази увереност, че в рамките на този мандат поверената му работата ще бъде приключена.
Народният представител Йордан Бакалов подчерта, че ще подкрепи законопроекта, като изрази несъгласие единствено по предлаганото отпадане на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. Той заяви, че необходимите средства за охрана на комисията трябва да бъдат осигурени от държавния бюджет.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, 2 гласа „против” и без гласове „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-106, внесен от Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев на 7 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От вносителите?
Господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ще се опитам да бъда съвсем кратък и да представя мотивите на законопроекта.
На първо място, с него се цели осъвременяване на съществуващата нормативна база във връзка с дейността по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съществена част от промените са свързани с това да бъдат приведени в съответствие понятията, използвани в действащия закон с други закони, включително и кодекси като Наказателно-процесуалния кодекс.
Важна промяна, която предлагаме, е предложението да бъдат проверявани и да бъде обявявана принадлежност на лицата, свързани с приватизационните процеси в България, уважаеми дами и господа. Предлагаме да бъдат проверявани и да бъде обявявана принадлежност на лицата, които са били членове на управителни, контролни и надзорни органи на държавни и общински предприятия, които всъщност е трябвало да извършат този процес на приватизация.
Друга важна промяна, която предлагаме свързана с това, е да бъдат проверени и обявени за принадлежност лицата, които са били членове на управителни и контролни органи на приватизационните фондове. Считаме, че по този начин, дами и господа, най-накрая българското общество трябва да получи отговор кои са били отговорните лица за всички приватизационни процеси от началото на демократичните промени у нас.
На следващо място, предлагаме една много съществена промяна – да бъдат проверявани и обявявани за принадлежност членовете на научните съвети към Висшата атестационна комисия. В момента проверките обхващат само членовете на президиума и комисиите към Висшата атестационна комисия, а с новото допълнение, което предлагаме, считаме, че трябва да се разбере какво е било присъствието на бившата Държавна сигурност в научните съвети, които на практика, дами и господа, са решавали съдбата на всички млади учени в България, а именно на тези млади хора, които не са мислили по удобния начин при даването и получаването на съответните степени.
Подготвяме и предлагаме промяна за разширяване кръга на ръководните длъжности в Министерството на вътрешните работи.
Считаме също така, че трябва да бъдат проверявани и да бъде показана каква е принадлежността на лица, които са били управители на медии. Даваме право и на комисията, с тези наши предложения, да публикува на своята страница в интернет всички документи, въз основа на които е установена и обявена принадлежност.
В заключение искам да Ви призова да подкрепим този законопроект, защото с него ще се даде отговор на много въпроси, уважаеми дами и господа, които са били поставяни през последните 20 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Тъй като минава 11,00 ч., вече видях заявки за изказвания, те ще продължат след почивката, която ще продължи до 11,30 ч.
Едно съобщение.
Уважаеми колеги, днес от 11,00 ч. в Северното фоайе ще бъде открита фотоизложбата „Сахара” на фоторепортера Румяна Тонева. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Продължаваме със законопроекта в 11,32 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
Преди почивката чухме доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и изявлението от името на вносителя.
Дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да участват в нея, да дадат знак.
Припомням, обсъждаме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от народните представители Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев на 7 ноември 2012 г.
Има ли желаещи да участват в дискусията?
Господин Костов – за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към службите на комунистическия режим е уместен и заслужава да бъде прочетен внимателно, народните представители да получат представа за реалното разширяване на обхвата на действие на закона. Искам да кажа, че така го прочетохме и ние.
Парламентарната ни група ще подкрепи този законопроект и ще внесе предложение за отмяна на § 12 на закона. Правя това изказване още сега, за да обясня позицията и аргументите за това.
Ние предлагаме да отпадне едно много важно изключение, което беше вкарано в Закона за достъп до документите на лицата, сътрудничели на комунистическите служби – да отпадне прикриването на лицата, заемали или заемат в момента длъжност „началник на отдел” или „началник на сектор” в служба „Военна информация” към Министерството на отбраната или „началник- отдел” или „началник на секция” в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. Казано е, че за тези лица не се установява принадлежност.
След като толкова широко е отворен обхватът на действие на закона, въпросът е защо на тези лица продължава да не се разкрива принадлежността към службите, тъй като тук са скрити лица, които на практика са ръководителите на мрежите – тези, които са събирали доносници; тези, които са управлявали мрежите от доносници на комунистическите тайни служби?
Нашето предложение е да отпадне § 12, защото може с изненада да видим имената на хора, които иначе не са обявени за сътрудници на бившите комунистически служби, а едновременно с това се намират в списъка на лицата, които досега са обявявани като принадлежащи или като сътрудничели на службите. Това могат да се окажат изключително важни хора – могат да се окажат министри, могат да се окажат народни представители, могат да се окажат ключови фигури в обществения и политическия живот.
Ето защо, ако в ГЕРБ искат да бъдат наистина издържани в стремежа си да отворят достъпа до колкото се може повече лица, заемали или заемат и в момента ключови позиции в обществото и в икономиката, добре е да бъде подкрепено и това предложение на второ четене.
Аз искам да напомня как стана това предложение за народните представители от ГЕРБ, които може би не знаят тази история. Този закон по принцип беше приет след натиск от страна на Европейския съюз.
Европейският съюз до такава степен притисна тройната коалиция, че поставена в невъзможност да откаже, тя предложи закона и той беше приет в Народното събрание. В последния момент народен представител от Парламентарната група на Българската социалистическа партия излезе на трибуната и внесе предложението да се направи изключението на § 12 и каза, че ако не се приеме това изключение – на § 12, Българската социалистическа партия едва ли не няма да подкрепи закона, едва ли не ще бойкотира и партньорите си от коалицията. Така, извивайки ръцете, с така наречената последна дяволска клауза, Българската социалистическа партия прие този закон.
Смисълът беше обяснен така: правим го, за да не се окажат под удар хора и да не се разкриват лица, сътрудничили на разузнавателните служби, да не стане така, че чрез тях да се нанесат някакви щети на информатори или на сътрудници на българското външно разузнаване по военна или по цивилна линия. Това беше обяснението, само че от тогава минаха много години.
От тогава минаха много години и всички знаете, че тази класифицирана информация с годините става явна. Тя не може да остане винаги класифицирана в условията на демократична страна. Поради тази причина аз считам, че в момента е абсолютно подходящо – минаха години, вижте колко е далече 1991 г., това са 21 години – и могат да бъдат разкрити имената, за да видим кой точно е бил скрит в последния момент от Българската социалистическа партия или кои лица са били скрити в последния момент от общественото внимание. Тези лица могат да се окажат по-важни отколкото целия списък от лица, които потенциално ще бъдат обявени по силата на приложенията, които тук ние обсъждаме и вероятно ще бъдат приети като бъде гласуван законопроектът. Може да се окаже, че тези няколко имена са много по-говорещи, много по-информативни и разкриващи истината за българския посткомунизъм отколкото всички тези имена, които иначе правилно и разумно трябва да бъдат обявени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Мерджанов – първа реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, Вие направихте една спекулация в своето изказване, натъртвайки на факта, че Българската социалистическа партия е била принудена да приеме този закон. Искам само да Ви напомня, че законът беше приет през 2006 г. Във вида, в който беше приет, той в никаква степен не включваше лустрацията.
Искам да спомена и факта, че за трите години от мандата на ГЕРБ този закон служи единствено и само като политически инструмент за отстраняване на неудобни хора, впрочем доказали с професионализма си лоялността към българската държава.
И още нещо. Вие като министър-председател четири години какво Ви попречи да не приемете такъв закон, който да отстрани от българската икономика и стопанство такива ключови фигури, за които Вие намеквате във въпросния § 12? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Специално за ключови позиции в закона, който ние приехме – за разкриване на досиетата и за лустрация, признавам, се намеси Конституционният съд и отмени важни части от този закон. Оказа се, че част от състава на същия Конституционен съд са бивши сътрудници на Държавна сигурност. Ето защо е толкова важен въпросът в Конституционния съд да влязат хора с висок морал, високи нравствени качества и висок професионализъм.
Аз натъртих на този факт, защото основната съпротива идваше отляво под форма на защита на професионализма на хората. Това може да бъде разбрано като позиция. Законът беше приет в този си вид 2006 г. преди приемането на България в Европейския съюз. Това беше натиск върху правителството на господин Станишев. Това, че Вие сте отговорили на европейския натиск и сте отишли в правилната посока, според мен е похвално. То не е нещо, от което човек трябва да се срамува. В Европа има принципи и ценности, които не всички познаваме и не знаем тяхната наредба. Ако някой се съобрази с гласа на Европа, в това няма нищо лошо. Това, че Вие сте съобразили, е добре.
Искам обаче да кажа, че темата с лицата и разкриването на § 12 е ключова, защото голяма част истински професионалисти са сложени като буфер пред тези, които са в § 12. Техните съдби и живот са сложени отпред, за да прикрият тези, които отзад са ги манипулирали и са управлявали мрежата. Тези хора в голямата си част са жертви. Те са били вербувани, някой път дори срещу желанието си, да работят за службите. Сред тях и в момента има хора с добри граждански позиции, демократи, експерти и така нататък, но те стоят отпред и пречат да видим кои стоят отзад.
Трябва да разберем кого крият те, кой е мозъкът, кой е сърцето на организацията, която ги движи. Забележете простия факт: щом се наложи, веднага изскачат бивши служители на Държавна сигурност и започват да правят някакви кампании. Дори за госпожа Марковска видях да излизат такива хора. Те като че ли като по команда изскачат на предни линии и започват да заемат позиции примерно, защитавайки госпожата, която освободихме преди малко. Кой кара тези хора – бивши служители на Държавна сигурност, да отварят предавания с такива дебати, да отиват там и бранят една абсолютно незащитима кауза? Кой ги кари да го направят? Аз това казвам: дайте да покажем имената им! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че аз лично ще подкрепя, и не само аз – вече беше заявено, че нашата парламентарна група ще подкрепи промените.
За да бъда пределно ясен и да спра спекулация, вървяща от доста време, а именно за лустрацията, ще кажа следното. Този закон не е лустрационен, а е възпиращ. Там изрично е посочено, че има определени публични длъжности, които ако някой иска да ги заеме, трябва да се съобрази с това, ако има минало, неизвестно на широката публика. Колегите отляво да престанат веднъж завинаги да спекулират точно с този въпрос.
При едно друго управляващо мнозинство на Обединените демократични сили имаше Законопроект за лустрацията, но както вече Ви беше обяснено, беше отменен от Конституционния съд, не без участието тогава на определена институция, която изпрати закона в Конституционния съд. Това също трябва да се знае, защото в тази зала има хора – участници точно в този процес. Затова е много важен изборът, който предстои, и хората, които да бъдат избрани в Конституционния съд – това вече беше казано.
Друг важен момент – за § 12. Тук се обръщам определено към управляващото мнозинство и по-специално към външния министър. Той каза „а”, но не стигна докрай. Остана само на „а”, защото ако има някои хора отляво да се притесняват за нещо, то е, че процесът започна, но спря донякъде, и то на самото „а”. Подкрепяйки § 12, ще може да се изброи българската азбука до края, тя да се изброи от министъра на външните работи. Колегите затова донякъде имат основания да кажат, че има спирачка до буквата „б” примерно.
Специално за предложението на колегите от ГЕРБ за поправки в закона искам специално да отбележа § 5. Там се предлага да отпадне охраната от Националната служба за охрана. Искам да заявя, че освен § 12, нашето желание и предложение ще бъде да отпадне и § 5, въпреки че той определено е технически поправим.
Уважаеми колеги – тези, които не знаят какво точно е § 5. Той е за това, че Националната служба за охрана, забележете, охранява не физически членовете на комисията, а охранява само и единствено имуществото на цялата комисия. Това означава, че ако не отпадне § 5 и влезе в сила, и ако управляващите не решат примерно Министерството на вътрешните работи в лицето на „Охранителна полиция” да охраняват този архив и документите на комисията, тогава няма да посочвам частната охранителна фирма, която ще спечели тази охрана. Централният архив на комисията е в Банкя. Информацията, която трябва да се охранява, е доста щекотлива и засяга прекалено много човешки съдби. Затова няма как да се доверим на частна охранителна фирма, която и да е тя. Много добре знаете кои са охранителите там, които охраняват определени обекти и срещу какво заплащане. В един момент тези хора могат да решат да отворят пазара за точно такава щекотлива информация.
Ще направим предложение за отпадането на § 5 – първо.
Второто желание и препоръка към управляващото мнозинство е, ако НСО толкова не може да охранява, въпреки че може, защото сумата не е кой знае колко голяма – става въпрос за 240 хил. лв. на година, явно трябва други от Министерството на вътрешните работи да извършват охрана на обектите към Комисията за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, само и единствено за това.
Ще приключа със следното. Моята препоръка е § 5 да отпадне или да запишем, че физическата охрана се извършва от Министерството на вътрешните работи. Няма как да откриваме пазара на досиета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Бакалов? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по законопроекта?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Този законопроект и в мотивите, и от вносителите беше представен като осъвременяване. Очевидно е, че за закон отпреди шест години, при това изменян и допълван близо 18 пъти, от които 10 пъти в мандата на ГЕРБ след 2009 г., подобна характеристика, цел или аргумент за законопроект за изменение и допълнение, не са относими. Всъщност няма нищо съвременно и никакво осъвременяване. И в много голяма степен това е една куха претенция, която не е защитена в текстовете на законопроекта.
Всъщност единственото осъвременяване, което можем да приемем като подобна промяна, е отпадането на задължението на Националната служба за охрана да охранява сградата, архива и имуществото на комисията. И то осъвременяване, доколкото в случая се разглежда новият закон за регламентиране дейността на НСО и съответно става ясно, че в бюджета на НСО – и това беше изрично подчертано от началника на службата – не са разчетени средства, които да осигуряват подобна функция и ангажимент на Националната служба за охрана. Това всъщност обаче не е толкова съществено.
По-същественото и това, което може лесно да се види зад предложения законопроект, е, първо, разширяването на приложното поле. И аз тук съм съгласен с изказването на господин Костов, че има разширяване на приложното поле в посока както на разкриване на принадлежност за лица, заемащи публични длъжности, така и на публични дейности. Нека да поясним за колегите, които не се занимават с тази сфера на дейност, че става дума за лица, заемащи 29 позиции по отношение на публичните длъжности, и с предлаганата промяна – 14 позиции на осъществявани публични дейности.
Втората съществена промяна, уважаеми дами и господа народни представители, е, че се променя периодът за извършване на проверката. И той в момента на влизане в сила, тоест 2006 г., се удължава като период за извършване на проверка. Всъщност тук е същността на промяната в ал. 3 на чл. 26 за всички новоназначени, или новоизбрани лица, включително и при осъществяване на кадрови промени по отношение на публичните дейности, за които се извършва такава проверка.
Лесно, уважаеми дами и господа, може да се види и още една промяна зад всичко това, което е предложено от страна на вносителите, че всъщност става дума за осигуряване на допълнителен обем от дейност за комисията и съответно дейност, която превръща комисията в постоянно действаща.
Като цяло предложеният законопроект е поредна стъпка, която ни отдалечава от първоначалния замисъл и смисъл на дейността по разкриване на принадлежност, разсекретяване на досиета или съответно осветляване на миналото. Идеята, уважаеми колеги, опираше до хората, заемащи длъжности или осъществяващи дейности, свързани с вземане на решения, или съответно формиращи решения на високо политическо и управленско ниво; до разкриване на принадлежност за хората, влияещи, и то определящо, върху процесите в развитието на страната, включително и по отношение на външната политика, съответно задаващи посоката на развитие на страната.
Очевидно е, че сегашните промени, които се прилагат от тримата вносители, не са от този порядък. Те по-скоро разширяват кръга на проверяваните и в някаква степен го довеждат почти до абсурд. Всъщност това са промени, вписващи се изцяло в трансформирането на сегашното управление в наистина един гигантски „Биг Брадър”. Вероятно липсващият елемент, за да се осъществи всичко това, е да поискате проверка за всички български граждани, родени до 1973 г., независимо от предмета на дейност, независимо от характера на тяхната дейност и независимо от длъжностите, където те се реализират.
За пореден път обаче аз имам опасението, че темата за досиетата се връща в днешния ден, подхранващо въображението и съответно запълващо ежедневието на една група хора, тясно свързани с архивите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската армия. За съжаление, освен изследователска роля и дейност, освен анализи и заключения, често ставаме свидетели на призиви и в някаква степен на осъществяване на лустрация, осъществяване на стъпки, които носят накърняване или отнемане на права на осъществяване на труд или на определена дейност за различни категории български граждани. Това лесно може да бъде видяно, естествено в промените, които бяха направени, съответно с актовете, които бяха приети от Народното събрание във връзка със служителите в Министерството на външните работи, съответно заемащи различни нива на дипломатическата служба, включително и посланиците.
Аз тук няма да се спирам на въпроса за двойните стандарти, защото се оказва, че независимо от приетите актове и дълги словоизлияния тук, подходът, например към хората, заемащи посланическите постове, не е един и същ. Аз не казвам, че е грешно, когато те не са отзовани, защото съм привърженик на другото разбиране. Но защо за пореден път, включително по отношение на последните актове на Народното събрание по инициатива на управляващите, имаме лицемерно поведение и двойни стандарти? Как се обяснява и с какво се обяснява. Защо едните са лоши, а другите са добри? Защо едните са отзовани, включително, разбира се, и със заповеди, които бяха абсолютно неиздържани от гледна точка на срокове, от гледна точка на задължения за посланиците, а други продължават да осъществяват своята дейност? Няма обяснение. Затова ми се струва, че тук за пореден път имаме тъкмо подобно зле прикрито лицемерно отношение към темата, свързана с разкриването на принадлежност. Разбира се, всичко това, на което ставаме свидетели, е много жалко.
Народният представител Бакалов казва, че този закон има възпиращо действие. Той има възпиращо действие за длъжности и за дейности по отношение на лица, които заемат тези длъжности или извършват тези дейности след 2007 г.! Тогава, когато те имат закон и знаят, че, заемайки съответната длъжност, ще бъдат проверявани!
Но по отношение на лицата преди 2007 г., защото срокът на действие на закона е от 10 ноември 1989 г., какво е възпиращо?! Очевидно, че не е възпиращ.
Аз няма да се спирам на темата за § 12 – аргументите заслужават внимание. Това, че заслужават внимание обаче, не означава все още, че даваме авансова подкрепа. Ние искаме все пак да чуем аргументите на ръководителите на двете служби, защото разликата по отношение на всички останали служби е, че става дума за действащи и в момента служби – Военното разузнаване и НРС! Става дума за хора, които в някаква степен имат отношение към осъществяваната и сега дейност!
Следователно трябва да знаем доколко поредното осветляване на принадлежност ще бъде свързано с удар върху националната сигурност и в каква степен това носи съответните рискове или заплахи. Защото това бяха аргументите за приемането на § 12 и в стария закон. Следователно преди да чуем оценката, няма никакъв смисъл да дебатираме, още повече, че не е факт и самото предложение за отпадане.
Уважаеми дами и господа, без промените в членове 3 и 26 текстовете на законопроекта не будят особени възражения. Без промените тези предложения могат да бъдат подкрепени, само че определящото не са те.
Определящото за този законопроект са тъкмо промените в чл. 3 и чл. 26, което означава, че законопроектът като цяло не може да бъде подкрепен. Това е позицията на Парламентарната група на Коалиция за България и ние няма да подкрепим внесения законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Бакалов – първа реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, Вие също сте участник в приемането на законопроектите. Много добре знаете, че още от 2000 г. имаше точно такава класификация – публични длъжности и публични дейности! Много добре знаете, че има политическо решение – политическо решение да се допускат или да не се допускат определени хора до определени длъжности!
Друг е въпросът, че след това Вашите коалиционни партньори от НДСВ и ДПС отмениха закона. Още по-друг е въпросът, че с приемането на сега действащия закон Вие нямате политическа настройка, нагласа, не искате да се разграничите точно от тези хора и продължавате да ги назначавате! Но това е Ваше политическо верую!
От тази гледна точка не може да се обвинява никого, че по някакъв начин има лустрация! Това е истината! Както превъзмогнахте Вашето разбиране, че ние трябва да бъдем членове на НАТО, така в края на краищата превъзмогнете и това, че няма как и при Вас да има хора, които влияят на Вашата политическа сила. Но проблемът при Вас е, че това Ви е генезисът. Това е големият проблем! Законът има възпираща мярка, по никакъв начин няма лустрация, но е въпрос на политическо разбиране. (Частични ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, голяма изненада беше, като заявихте, че няма да подкрепите законопроекта.
Съвсем накратко ще Ви кажа, господин Найденов – недейте да говорите за двойни стандарти, а говорете за страх, че от Вашите редици ще излязат лица, свързани с тези процеси на криминална приватизация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Огнян Пейчев.
Заповядайте.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, имам чувството, че с Вашето изказване искате пак да заключим тези скелети в гардероба – просто те да не излязат наяве.
Мисля, че този дебат за Държавна сигурност, която е репресивен орган на Българската комунистическа партия, не трябва да спира – това е морален дебат и не трябва да се превръща в дебат на ченгетата и агентите от бившата Държавна сигурност, на добрите и лошите агенти! Просто истината трябва да излезе. И както е казал Христос, „само истината може да ни направи свободни”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Чувам, че колегите ми казват нещо за реплики по отношение на явочници. Аз обаче малко не разбирам от тази тема, затова няма да се включвам в подобни реплики.
Господин Бакалов, с Вас сме водили много спорове – факт е, и си спомняме добре както закона преди 2000, така и през 2000 г. Само че много Ви моля да не коментирате Вие генезиса на различните партии, съответно присъствието на лица, свързани с бившата Държавна сигурност в техните редици, защото ние подобни опасения нямаме. Това е факт.
Когато се правят проверките на различните кандидати от името на различните партии, процентно се вижда, че по отношение на БСП те са най-малко! Има други партии, които много повече трябва да се страхуват и опасяват от онова, което се разкрива, когато се прави проверка на техните кандидати!
Вие си спомняте, че големият проблем при Вас беше именно избирателността по отношение на проверката и скриването на една категория от хора, които, след това се оказа, са били свързани тъкмо с Вашето управление!
Затова, моля Ви, не използвайте тези аргументи, когато защитавате сегашния законопроект! Ние нямаме притеснение от това, че законът е приет по време на нашето управление! И ясно заявихме – да, трябва да се спре с изнудването, трябва да се спре със зависимостта и това е начин този проблем да бъде решен!
Но след това Ви казвам, че Вие водите – казвам „Вие”, тъй като подкрепяте законопроекта – този закон до абсурд! Липсващият елемент е да правите проверка на всички хора, които са родени до 1973 г. Дотам довеждате предмета на дейност на този закон.
По отношение на господин Ципов – казвате „страх”. От какво да ни е страх, господин Ципов? Ако погледнем Вашите редици, продължава да има хора, които са свързани с тези структури. Защо нас да ни е страх? При нас няма такива! От какво да ни е страх? Нали подкрепихме предложението за кредитните милионери?
Вие нямате обяснение защо включвате примерно хората, които са свързани с центровете на телефон 112! Какво толкова решават тези хора в централите на телефон 112, за да правите тази проверка?! Какво има? (Реплики от ГЕРБ: „Има, има!”.) Какво има? Какво се включва в базите на граничните полицейски кораби? Какво толкова важно има да осъществяват те като дейност, за да подлежат на проверка? Разследващите полицаи, разследващите митничари – нали правите проверката на ключовите длъжности?
За това става дума – нямаме никакви притеснения от този закон, който приемате. Притесненията трябва да ги търсите другаде – не в лявата половина.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): А параграф 12?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Параграф 12 ще го обсъждаме, като внесете самото предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 254-01-106, внесен от Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев на 7 ноември 2012 г.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия законопроект да бъде пет дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за намаляване срока за предложения от народните представители между първо и второ гласуване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Мотивирайте се. Обяснете защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, репликирате от място и си обърквам словореда! (Оживление.) Моля Ви!
Аз не мога да го мотивирам.
Гласуваме!
Гласували 94 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната ни програма e:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Това е продължение от вчерашния ден. До момента сме гласували заглавието и параграфи от 1 до 4 включително, които стават съответно § 4 до § 16 включително.
За доклад предстои § 5 по вносител, който комисията предлага да стане § 17. Това е страница 14 от доклада.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 17:
„§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „чуждестранният адвокат” се заменят с „адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвоката” се добавя „или адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Деница Вълкова и госпожа Евелина Тодорова – заместник-министри на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министрите в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 18:
„§ 18. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”, а в изречение второ след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистрите на адвокатската колегия, както и в Единния регистър на адвокатите, съответно в Единния регистър на чуждестранните адвокати въз основа на заявление на адвоката или на адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Колеги, гласуваме § 18.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 24, ал. 2 след думата „адвокати” се добавя „или от адвокати от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме новия § 19 по предложение на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 20:
„§ 20. В чл. 25, ал. 1, 3, 4 и 5 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 20 от доклада на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 21:
„§ 21. В чл. 26 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „адвоката” се добавя „или адвоката от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 21.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 22 и 23 по доклада на комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 24:
„§ 24. В чл. 29 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 24.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 25:
„§ 25. В чл. 30, ал. 2 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 13 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 26:
„§ 26. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) С правата по ал. 1 се ползва и адвокатът от Европейския съюз, временно упражняващ адвокатската професия на територията на Република България, след представяне на пълномощно от доверителя и удостоверение по чл. 19б, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 27:
„§ 27. В чл. 32 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 27.
Гласували 69 народни представители: за 67, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 29:
„§ 29. В чл. 34 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
3. В ал. 4 след думата „карта” се поставя запетая и се добавя „а адвокатът от Европейския съюз – с адвокатска карта или удостоверение по чл. 19б, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 30:
„§ 30. В чл. 35, ал. 4 думата „адвоката” се заменя с „повереника”, а думата „адвокатът” се заменя с „повереникът”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 30.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 31.
„§ 31. В чл. 36 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2, в изречение първо след думата „адвоката” се добавя „или адвоката от Европейския съюз”.
3. В ал. 3 след думата „адвоката” се поставя запетая и се добавя „адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 31.
Гласували 74 народни представители: за 74, без против и въздържали се.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 32:
„§ 32. В чл. 37 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 33:
„§ 33. В чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 34:
„§ 34. В чл. 39 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо след думата „адвоката” се добавя „или от адвоката от Европейския съюз”;
б) в изречение второ след думата „адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”;
в) в изречение трето след думата „адвоката” се добавя „и на адвоката от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
3. В ал. 3, т. 2, 3 и 4 след думата „адвоката” се добавя „или адвоката от Европейския съюз”.
4. В ал. 4 в изречение второ след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 35:
„§ 35. В чл. 40 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 3 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 4 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
3. В ал. 5, 6 и 7 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 36:
„§ 36. В чл. 41 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 36.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 37:
„§ 37. В чл. 42, ал. 1, 2, 3 и 4 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 38:
„§ 38. В чл. 43 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 3 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 4 след думата „адвокати” се добавя „и адвокати от Европейския съюз”.
3. В ал. 6 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 38.
Гласували 74 народни представители за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 39:
„§ 39. В чл. 44 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 39.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 40:
„§ 40. В чл. 45, ал. 1 и 2 след думата „Адвокатът” се поставя запетая и се добавя „както и адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 41:
„§ 41. В чл. 46 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 42:
„§ 42. В чл. 47, ал. 1 и 2 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 43:
„§ 43. В чл. 48 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В изречение второ след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 44:
„§ 44 В чл. 49 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „Адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 44.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 51 след думата „адвокатът” се добавя или „адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
По § 33 е постъпило предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 47:
„§ 47. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и група адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г, могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие.”
2. В ал. 2 след думата „адвокати” се добавя „или адвокати от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 47.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 48:
„§ 48. В чл. 53, ал. 3 думите „адвокати от различни адвокатски колегии” се заменят с „адвокати или адвокати от Европейския съюз от различни адвокатски колегии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 48.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 35. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 49:
„§ 49. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „адвокати” се добавя „по чл. 52, ал. 1”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати, адвокати от Европейския съюз и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите „в сдружение” или „в асоциация с”, като изброява останалите сдружени лица или част от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 49.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 50:
„§ 50. В чл. 55 след думата „адвокати” се поставя запетая и се добавя „адвокати от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 51:
„§ 51. В чл. 56 след думата „адвокат” се поставя запетая и се добавя „адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 38 има предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 52:
„§ 52. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Адвокатите, както и адвокатите от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г, могат да образуват адвокатско дружество.”
2. В ал. 3 след думата „Адвокат” се поставя запетая и се добавя „както и адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 38, който става § 52, в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 39 има предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 53:
„§ 53. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати или адвокати от Европейския съюз, в писмена форма, който съдържа:”.
2. В т. 2 се създава изречение второ: „Когато учредител или съдружник е адвокат от Европейския съюз, който временно упражнява адвокатската професия на територията на Република България при условията на чл. 19г, договорът съдържа освен името на адвоката и неговия адрес в държавата, в която е трайно установен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 39, който става съответно § 53, в редакцията, която беше докладвана.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 40 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 54:
„§ 54. Създава се чл. 58а:
„Чл. 58а. (1) Група адвокати от Европейския съюз трайно установени на територията на Република България по реда на чл. 16, ал. 1 може да се установи на територията на Република България като адвокатско дружество.
(2) В адвокатското дружество могат да членуват самостоятелно или съвместно адвокати и адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България.
(3) Регистрацията и дейността на адвокатското дружество се извършват по реда на чл. 57, 58 и чл. 60-75, като заедно със заявлението и учредителния договор по чл. 58 на адвокатския съвет се представят:
1. документ от орган на адвокатурата по седалището на групата в държавата – членка по произход, в който се потвърждава нейното съществуване, както и наименованието, седалището, адресът на управление и формата на сдружаване;
2. документ, издаден от групата, с който се упълномощават определени адвокати или адвокати от Европейския съюз да учредят адвокатско дружество в Република България”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 40, който става съответно § 54, в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 55:
„§ 55. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците, с изключение на случаите по чл. 58а, когато името на дружеството може да съдържа името на групата в държавата членка по произход.”
2. В ал. 4 думите „чуждестранен адвокат” се заменят с „адвокат от Европейския съюз”, а думите „съдружник във форма на съвместно упражняване на адвокатска дейност в държавата членка по произход” се заменят с „член на група от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 41, който става § 55, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 56:
„§ 56. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „адвокати и/или чуждестранни адвокати” се заличават.
2. В ал. 3, изречение второ думата „адвокат” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 42, който получава номерация § 56, така както се докладва.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 43 – има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 57:
„§ 57. В чл. 61, ал. 1 се създава изречение трето: „Когато учредител или съдружник е адвокат от Европейския съюз, който временно упражнява адвокатската професия на територията на Република България при условията на чл. 19г, се прилагат и документите по чл. 19б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме новата номерация § 57 в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 58:
„§ 58. В чл. 64 думите „адвоката съдружник” се заменят със „съдружниците”, думата „му” се заменя с „им” и думите „той има” се заменят с „те имат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 58 в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 59:
„§ 59. В чл. 71, ал. 2 след думата „адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване създаването на нов § 59, така както ни се предложи.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 60:
„§ 60. Член 76 се изменя така:
„Чл. 76. Адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и групи адвокати от Европейския съюз както трайно установени, така и временно упражняващи професията при условията на чл. 19г на територията на Република България, могат да сключват помежду си договор за сътрудничество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 60 – нова номерация, както е по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Параграф 46 – има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 61:
„§ 61. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и групи адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г, могат да сключват помежду си писмен срочен или безсрочен договор за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако в договора не е уговорено друго, възнаграждението се дължи месечно.”
2. В ал. 2 думите „на адвоката” се заличават, а след думите „от адвоката” се поставя запетая и се добавя „адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 61 в редакцията, която ни беше докладвана.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 62:
„§ 62. В Глава десета наименованието на Раздел ІV се изменя така: „Клон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване Раздел IV по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 48 по вносител, който става § 63.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 64:
„§ 64. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думите „Чуждестранният адвокат” се заменят с „Адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 накрая се добавя „и адвокати от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега ще гласуваме § 49, който става съответно § 64, в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 50, 51, 52 и 53, които стават съответно параграфи 65, 66, 67 и 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване в редакцията по вносител параграфи от 50 до 53 включително, които стават съответно параграфи 65, 66, 67 и 68 включително.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 54, който става § 69:
„§ 69. В чл. 91, ал. 1 и 2 думата „адвокат” се заменя с „член на адвокатската колегия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 69 в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 70 и § 71 в редакцията по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 57, който става § 72:
„§ 72. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „и на неговия председател” се добавя „на делегати за общо събрание на адвокатите в страната”.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
„(2) Изборът на делегати за общо събрание на адвокатите в страната се провежда от избирателна комисия, чийто брой и състав се определя по реда на чл. 101.
(3) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатурите за делегати до 14 дни преди датата на общото събрание на адвокатската колегия.
(4) Резултатът от избора на делегати се обявява с решение на избирателната комисия преди завършването на събранието.
(5) Решението на избирателната комисия по чл. 99, ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл.7, ал. 1-4 пред Висшия адвокатски съвет,чието решение е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по текста? Няма.
Поставям на гласуване § 72 в редакцията, предложена ни от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 73 в редакцията по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 59 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 74:
„§ 74. В чл. 111 се правят следните изменения:
1. В ал. 4, изречение първо думата „адвокати” се заменя с „делегати”.
2. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 74 по комисия.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 60 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 75:
„§ 75. В чл. 118, ал. 3 думата „адвокати” се заменя с „членове на адвокатски колегии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 75 по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 61 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 76:
„§ 76. В чл. 126, ал. 1, изречение второ думата „адвокати” се заменя с „членове на адвокатски колегии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 76 по комисия.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 62 по вносител има предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 77:
„§ 77. В чл. 128, изречение второ думата „адвокати” се заменя с „членове на адвокатски колегии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 77 в редакцията по комисия.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега гласуваме новата номерация на § 78 в редакцията на вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 79:
„§ 79. В чл. 131 думата „адвокатът” се заменя с „адвокатът, адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 79 по комисия.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 80:
„§ 80. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В т. 7 думата „адвокат” се заменя с „адвокат или при вписването в регистъра на чуждестранните адвокати”.
2. В т. 9 думата „адвокати” се заменя с „адвокати, адвокати от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 80 по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 81:
„§ 81. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „адвоката” се поставя запетая и се добавя „както и на адвоката от Европейския съюз”.
2. В ал. 4 думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 81 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 82:
„§ 82. В чл. 135, ал. 1, 2 и 3 думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 82 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 83:
„§ 83. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „адвоката” се заменя с „адвоката или адвоката от Европейския съюз”.
2. В ал. 3 в изречение първо думата „адвокатът” се заменя с „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз”.
3. В ал. 7 след думата „адвоката” се добавя „или на адвоката от Европейския съюз”.
4. В ал. 8 думата „адвокатът” се заменя с „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз”.
5. В ал. 10 след думите „чуждестранен адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 83 по комисия.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 84:
„§ 84. В чл. 138 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думата „адвоката” се заменя с „адвоката или адвоката от Европейския съюз”.
2. В ал. 4 думата „Адвокатът” се заменя с „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 84 по комисия.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 85:
„§ 85. В чл. 139 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.
б) в изречение второ думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 и 4 думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 85 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 86:
„§ 86. В чл. 140, ал. 1 думата „адвоката” се заменя с „адвоката или на адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 86 по комисия.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 87:
„§ 87. В чл. 143, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо думата „адвокат” се заменя с „адвокат или адвокат от Европейския съюз”.
2. В изречение второ след думата „Адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 87 в редакцията, която ни беше предложена.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 88:
„§ 88. В чл. 144, ал. 1 думата „адвоката” се заменя с „адвоката или на адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 88 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 89:
„§ 89. В чл. 146 думата „адвоката” се заменя с „адвоката или адвоката от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега гласуваме § 89 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 90 в редакцията по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 76 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 91:
„§ 91. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите „чуждестранен адвокат” се заменят с „адвокат от Европейския съюз”.
2. В т. 4 в изречение първо думата „адвокат” се заменя с „адвокатът, адвокатът от Европейския съюз”.
3. Точка 6 се изменя така:
„6. „Група адвокати от Европейския съюз” е всяка форма на сдружаване на адвокати, създадена съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.”
4. Създава се т. 7:
„7. За „лица, които са извън адвокатската професия” в група за съвместно упражняване на професията от адвокати от Европейския съюз се смятат лица, които нямат качеството адвокат, но:
а) притежават изцяло или отчасти капитала на групата или
б) използват фирмата или наименованието, под която се извършва дейността на групата или
в) упражняват правото на вземане на решения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 91 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието по вносител на подразделението на закона „Допълнителна разпоредба”.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 77 има направено предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 92:
„§ 92. Документите по чл. 16, ал. 2, т. 1, чл. 18, т. 1, чл. 19а, ал. 6, т. 2 и 3, чл. 19б, ал. 2, чл. 31, ал. 2, чл. 58а, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 61, ал. 1 и по чл. 77а, ал. 3, т. 1 и 2, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от държавата, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 47 от 2000 г., ДВ, бр. 45 от 2001 г.), по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 92 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет изцяло на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ с вносител – Министерският съвет.
Имаме време да чуем някои от докладите.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
От името на водещата Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм доклада ще ни представи господин Евгени Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаема госпожо председател!
„ДОКЛАД
по Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г.
На свои редовни заседания, проведени на 3 и 31 октомври 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти.
На заседанието присъстваха Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерство на вътрешните работи, Владимир Янков – директор на дирекция „Управление при кризисни ситуации” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Законопроектът беше представен от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – Станимир Пеев.
Според мотивите изложени от вносителя, предложеният Законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти продължава утвърденото през годините с актове на Европейския съюз задължение за неговите държави членки да създават и поддържат стратегически запаси от нефт и нефтопродукти. Въвеждането на това задължение е продиктувано от увеличаващото се производство, намаляването на ресурсите от нефт и повишаването на потреблението на нефтопродукти. С тези запаси се засилва общностната енергийна сигурност и се намаляват рисковете за европейската икономика, свързани с евентуалните затруднения или прекъсвания в доставките на горива.
Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. внася нови правила по създаването и поддържането на запасите от нефт и нефтопродукти, като до 31 декември 2012 г. държавите – членки на Европейския съюз, са длъжни да приведат законодателствата си в съответствие с нейните разпоредби. Въвеждането на редица нови, съществени елементи в европейската правна уредба налага приемането на нов закон.
Обособяват се две отделни категории стратегически запаси от нефт и нефтопродукти – запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, като разграничението е с оглед различния им правен статут. Запаси за извънредни ситуации ще се създават от частните икономически субекти, които се явяват задължени лица и от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Целеви запаси могат да се създават само от агенцията въз основа на решение на Министерския съвет и по негова преценка. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” се явява централна структура за управление на запасите по смисъла на Директива 2009/119/ЕО, като се запазва основната й функция за провеждане на държавен надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти.
Друго изменение в предложения законопроект е въвеждането на два метода за изчисляване на нивата на запасите за извънредни ситуации. Първият метод е въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродуктите, а вторият – въз основа на равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година.
Целевите запаси се включват в общото количество на запасите за извънредни ситуации, но имат специален статут, тъй като се създават и поддържат само от държавата и спрямо тях не могат да бъдат прилагани принудителни мерки. Изчисляването и определянето на техните нива съгласно чл. 13, ал. 1 от законопроекта е въз основа на равностойността в нефт на среднодневното потребление на нефтопродукти през предходната календарна година.
Законопроектът регламентира съхранението на запасите както на територията на Република България, така и на територията на други държави – членки на Европейския съюз, като в изпълнение на Директива на Съвета 2009/119/ЕО отпада изискването това съхранение да бъде предварително уреждано с междуправителствени споразумения. Запасите на българските задължени лица може да се съхраняват на територията на страната в складове, които се регистрират от председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” по реда на чл. 38 от законопроекта, както и в други държави – членки на Европейския съюз, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност.
Делегиране на съхранението на запасите от задължените лица на частни лица или централна структура за управление на запасите в други държави членки ще се допуска само след предварително разрешение от председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и съответните оторизирани органи на другата държава, на чиято територия ще се съхраняват запасите.
Контролът относно наличността, движението и състоянието на запасите, създадени от задължени лица или от агенцията, съхранявани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, ще се осъществява от съответните оторизирани от нея органи и/или създадената от нея централна структура за управление на запасите, за което председателят на агенцията периодично ще изисква информация.
Запаси на други държави членки, съхранявани на територията на страната, ще се контролират от агенцията, съответно за резултатите ще се информират оторизираните им органи.
Със законопроекта е уредена възможността централна структура за управление на запасите или частни лица, на които са определени нива на запаси за изпълнение задълженията на друга държава – членка на Европейския съюз, да делегират тяхното съхранение на територията на Република България. С оглед ясното разграничение на тези лица от българските задължени лица, в законопроекта е възприет използваният в Директива на Съвета 2009/119/ЕО термин „икономически оператори”. Делегирането е приложимо спрямо съхранители, притежаващи складове, регистрирани по реда на чл. 38.
Уредени са условията и редът за съдействие от страна на Република България при извършване на проверки от органите на Европейската комисия относно готовността на страната за реакция при извънредни ситуации.
Регламентират се процедурите при извънредни ситуации, с които се създава възможност държавата да отпусне за ползване бързо, ефективно и по прозрачен начин част или всички запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. Водеща роля при осъществяването на тези процедури има Министерският съвет, подпомаган от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Със законопроекта се отменя Законът за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
Съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и задължените лица се задължават да поддържат и съхраняват нивата на задължителните запаси, определени по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, до 30 април 2013 г. Създадените до влизането в сила на новия закон задължителни запаси от нефт и нефтопродукти ще придобият статут на запаси по него.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоев.
Ще спрем дотук законодателната дейност, за да мога да Ви запозная със съобщението за Парламентарен контрол на 23 ноември 2012 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на три въпроса от народните представители Валентина Богданова, Даниела Петрова и Ивелин Николов и Валентина Богданова.
2. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Ваньо Шарков.
3. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на осем въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса, Ивелин Николов, Янаки Стоилов, Михаил Миков, Мая Манолова и Румен Такоров – два въпроса.
4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на осем въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Георги Петърнейчев и Петър Мутафчиев, Захари Георгиев, Петър Мутафчиев, Михаил Миков – два въпроса, Кирчо Димитров и Лъчезар Тошев.
5. Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
6. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Ангел Найденов – два въпроса, Мая Манолова – два въпроса, Емилия Масларова и Захари Георгиев, и на питане от народния представител Емилия Масларова.
7. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на шестнадесет въпроса от народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров – три въпроса, Иван Николаев Иванов – два въпроса, Георги Терзийски, Павел Шопов, Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов, Мая Манолова – два въпроса, Петър Димитров и Пенко Атанасов, Атанас Мерджанов, Кирчо Димитров, Захари Георгиев и Антон Кутев, и на две питания от народните представители Румен Овчаров, и Корнелия Нинова.
8. Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на четири въпроса от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова – три въпроса, и на две питания от народния представител Евгений Желев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на въпрос от народния представител Михаил Миков, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Теодора Георгиева;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на три въпроса от народните представители Павел Шопов и Петър Мутафчиев – два въпроса;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на въпрос от народния представител Георги Пирински.
На основание чл. 83, ал. 4 и чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители, се отлагат отговорите на:
- две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова;
- въпрос от народния представител Емилия Масларова и въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на отбраната Аню Ангелов;
- два въпроса и две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- питане от народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- осем въпроса от народния представител Георги Божинов към министъра на околната среда и водите Нона Караджова;
- питане от народния представител Георги Божинов и въпрос от народния представител Димчо Михалевски към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев;
- два въпроса от народния представител Георги Божинов и две питания от народния представител Димчо Михалевски към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради предварително поет ангажимент от международен характер, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
С това изчерпваме днес работната си програма.
Следващото пленарно заседание е утре, 23 ноември 2012 г., петък, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова


Павел Шопов


Секретари:

Милена Христова


Любомир Иванов