Председателствали: председателят Цецка Цачева, заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 21 до 23 ноември 2012 г.:
1. Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев. Предвижда се това да бъде точка втора за четвъртък – 22 ноември 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Общ проект, изготвен въз основа на приетите на 10 юли 2012 г. на първо четене законопроекти с вносители: Министерски съвет – първи законопроект; Ивайло Тошев, Светослав Тончев, Красимир Ципов и Емил Радев – втори законопроект.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Вносители са Иван Димитров Иванов и Христо Христов.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Общ проект, изготвен въз основа на приетите на 27 септември 2012 г. на първо четене законопроекти с вносители: Министерският съвет и втори законопроект с вносители Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак.
7. Откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. Вносител е Комисията по правни въпроси с обсъждане и гласуване на три проекта за решение.
- Първият Проект за решение е за откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
- Проект за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
- Проект за решение за приемане на Процедурни правила за избор на съдия в Конституционния съд на Република България през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък – 22 ноември.
8. Първо четене на Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти. Вносител: Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител е Министерският съвет.
Това е продължение от законодателната ни работа от миналата седмица.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо четене на 11 юли 2012 г.
12. Парламентарен контрол – в обичайното за него време: петък, 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения за включване на точки в седмичната ни програма на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото по време предложение е на господин Ваньо Шарков – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция, който предлага да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Господин Шарков, слушаме Ви.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за трета поредна седмица предлагаме в Програмата за работата на Народното събрание да бъде включено нашето предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с оглед инкриминиране нападенията над лекари и работещите в системата на здравеопазването при и по време на изпълнение на служебните им задължения.
Въпрос на отношение и въпрос на разбиране е дали ще подкрепите нашето предложение след изказаните положителни становища от трима министри на парламентарното мнозинство или малцинство в този парламент.
Лекарската професия е единствената професия, в която при нападението върху един лекар се застрашава животът и на неговите пациенти, защото, докато българските лекари биват пребивани, в съседните кабинети чакат техните пациенти, или в операционната чака друг техен пациент. Защитата на българските лекари е защита и на пациентите им. Точно в тази връзка действията на нашите колеги от Синята коалиция никога не са били едностранни.
В рамките на този парламент ние два пъти внасяхме и предложение за Законопроект за правата и задълженията на пациентите. Два пъти Вие и него отхвърлихте. Два пъти досега не приемате в дневния ред на Народното събрание да влезе инкриминиране на нападенията над лекари при и по повод изпълнение на служебните им задължения.
Ако единственият мотив, макар че досега никога не беше изказан такъв като контратеза на нашето предложение, е фактът, че Правната комисия на Парламента не го е разглеждала, госпожо председател, моля Ви да разпоредите Правната комисия да разгледа законопроект, вкаран в Парламента по надлежния ред преди шест месеца. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шарков.
Имам уверението, че това ще се случи на заседание тази седмица. Разговаряхме по тази тема и на Председателския съвет.
Режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 59, против 7, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Прегласуване? (Шум и реплики.)
По групи? По групи, само резултата, моля.
Благодаря Ви.
Искане за прегласуване? Няма.
Следващото предложение е на господин Венцислав Лаков... (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Вие ли го поискахте?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз го поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, направете го по съответния начин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, останах с впечатлението, че Вие самата попитахте преди показването – ще има ли прегласуване, и ние казахме утвърдително „да”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах искането.
МИХАИЛ МИКОВ: Искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря Ви.
Прегласуване, колеги.
Гласували 132 народни представители: за 62, против 8, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника е на народния представител Венцислав Лаков, който предлага да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Слушаме Ви, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението за включване на изменение в Кодекса на труда идва логично, защото предложението и тази точка беше в дневния ред на миналата ни работна седмица. То беше включено там, но времето не стигна. Ние правим нарочно второ предложение – да влезе и в тазседмичната програма, защото смятаме, че е изключително важно минималната работна заплата в България да стане съизмерима с тази в Европейския съюз. Това е пътят да се повиши жизненият стандарт на българина и мисля, че предложението е разумно да бъде разгледано точно сега, във времето между първо и второ четене на Законопроекта за бюджета, за да можем да заявим нашите виждания откъде могат да се намерят пари за повишаването на минималната работна заплата.
Включването на точката ще означава, че Българският парламент е съгласен да се повиши минималната работна заплата, а гласуването „против” означава, че хората тук не искат българинът да получава по-високи доходи, затова е важно.
Моля, поставете на гласуване т. 2 в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 35, против 32, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Следващото предложение – на господин Павел Шопов, за включване на Проект на декларация за осъждане на изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в гр. Кърджали.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Страната влиза в каскада от скандали – скандал, след скандал, но този скандал не бива да бъде забравен. Всеки следващ скандал замита предишния, но това, което се случи в Кърджали, може да се каже, че е мега скандал. Защото думите на Ахмед Доган бият по българската държавност, те бият по фундамента на нашата страна, по фундамента на българщината. От тази гледна точка парламентът не може да си мълчи.
Вярно е, че тук преди две седмици бяха направени декларации от всички парламентарни групи. Думите на Ахмед Доган бяха осъдени и от ГЕРБ, и от БСП, и от СДС, но е нужна обща декларация – да се покаже от целия български парламент воля против това, което беше казал Ахмед Доган в Кърджали. Не можем да си крием главата в пясъка, да мълчим. Общата воля ще звучи много по-значимо и ще бъде отпор на опитите за рушенето на българската държавност.
Така че ние от „Атака” ще продължим да поставяме тази тема, няма да забравим онова, което Ахмед Доган изрече в Кърджали. Считаме, че затова е необходим общ дебат, в който всички парламентарни групи в спор, в дебат, да изложат онова, което мислят и което считат по темата, по въпроса, а не само с декларации да осъждат казаното. Да излезем с една обща декларация, с която да осъдим този опит за рушене на българската държавност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението за включване на точка в дневния ред.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 30, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Последното предложение за включване на точка в дневния ред е от господин Ангел Найденов – предлага Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените „чужденци, определени като французи”, на 16 октомври 2012 г. в землището на с. Коиловци, община Плевен.
Господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас с настояване точката да бъде подкрепена по няколко причини. Мотивите са Ви раздадени, Вие сте се запознали с тях.
Инцидентът в с. Коиловци, община Плевен, показа много тежки проблеми в националната сигурност на Република България. Тук не става дума за пробив, тук става дума, че България е разграден двор – имаме незаконно проникване на чужденци. Това незаконно проникване е придружено с разнасяне на наркотични средства, впоследствие тези хора са изведени от страната.
Второ, имаме проблем на държавността. Защо проблем на държавността?! Защото тези чужденци са се опитали да извършат опит за убийство на български граждани. С джипа, с който са били, те са тръгнали срещу българските граждани с цел да ги смажат. В резултат българските граждани са арестувани за 24 часа, чужденците са отведени в болница, двама от тях са простреляни в крака, третият със счупен нос, пазени от полицията. Полицията оставена пред вратата, след като те вече са били изведени, за да заблудят журналистите и българските граждани, и изведени от страната неясно как.
Нещо повече, имам основание да твърдя, че част от тях са били без документи. Тоест имаме серия от престъпления, но вместо българската държава да се грижи за своите граждани, тя се грижи за чужденците. Кого обслужваме?! Кого обслужваме ние като правителство? И в крайна сметка защо допускаме да покажем на нашите граждани, че те нямат стойност за нашата държава, но че едни незнайно как и какви попаднали чужденци на наша територия могат да безчинстват и да правят каквото си искат. Капакът на всичко е, че полицаят, който е спасил живота на двамата си съграждани, е наказан, вместо да бъде награден. Той е проявил изключително хладнокръвие, произвел е изстрел в краката и по този начин е спасил живота и на тези чужденци, извършили престъпление, за да могат да бъдат съдени.
Затова Ви моля да подкрепите това предложение, защото обществото се нуждае от яснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 39, против 36, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не съм изненадан от това гласуване, но веднага трябва да кажа, че нямаме сформирана досега анкетна комисия по такъв тежък въпрос. Какво трябва да се случи, за да се мобилизира парламентът? Кого пазим?! Пазим чужденците! Пазим хора, които са извършили престъпление на територията на Република България, пазим хора, които са извършили опит за убийство срещу български граждани!
Като казвам, че е проблем на държавността – имам отговорите на двама министри: на министъра на вътрешните работи и на министъра на отбраната. От тези отговори става ясно, че министърът на вътрешните работи лъже. Министърът на вътрешните работи обявява, че това са парашутисти, които са кацнали в България. Министърът на отбраната казва, че в този период от време нито има заявка за извършване на парашутни скокове, нито има извършени такива. Това са хора, които са проникнали на диверсионна основа в нашата страна и парламентът не иска да знае тези хора с каква цел, какви задачи са им били възложени да извършат на територията на Република България! Но всички знаем, че са се опитали да извършат опит за убийство, всички знаем, че те са били без документи, всички знаем, че са изведени без каквото и да е правно основание.
Тук отговорност трябва да носи и прокурорът, който не им е повдигнал обвинение. Аз имам основание да считам, че срещу тях е било подготвено повдигането на обвинение по няколко члена, в това число за липса на документи. Тук трябва да носи отговорност и дознателят, защото те са извършили престъпление. Те са укрили престъпление! Какво означава върнати във Франция да се лекуват?! Какво трябва да направи чужденец като престъпление в България, за да сме сигурни ние, че ще защитим нашето достойнство, за да сме сигурни, че ще защитим нашия суверенитет?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото всички версии, които вървят в момента в страната, са шокиращи. Фактът, че български министър лъже за сметка на българската държавност и укрива реалността за чужденци, които са извършили престъпление в България, е втрещяващ. Това е повод за оставка на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков. Дадох Ви знак.
Прегласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 41, против 32, въздържали се 44.
Предложението не е прието.

Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 14 ноември до 20 ноември 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител Четин Казак и група народни представители. Водеща – Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Разпределен още на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта;
- Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Красимир Велчев и група народни представители. Водеща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм;
- Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по земеделието и горите. Разпределен още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените чужденци, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на село Коиловци, община Плевен. Вносител – Румен Петков и група народни представители;
- Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2012 – 30 юни 2012 г. Вносител – Съветът за електронни медии. Разпределен на Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Михаил Михайлов. Разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
На 20 ноември 2012 г. в Народното събрание е постъпило становище на Консултативния съвет на Сметната палата, което е неразделна част от Одитен доклад, № 0000000112, за извършен одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода 1 януари 2008 г. до 31 декември 2011 г.
Становището е внесено с писмо, входящ № 224-00-26 от 20 ноември 2012 г. С мое писмо становището е предоставено на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването и се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
На 19 ноември 2012 г. започна да тече двумесечният срок, в който съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество Народното събрание следва да избере заместник-председател и двама членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, това е условно казано квотата на парламента.

Преминаваме към точка първа от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има становище на Комисията по околната среда и водите, което ще ни представи госпожа Искра Михайлова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да Ви представя становището на комисията, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите, и господин Ивайло Петков – парламентарен секретар на министерството, който ще изпълнява техническите функции по реализацията на презентацията на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, представям Ви:

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г.
На свои редовни заседания, проведени на 27 септември 2012 г. и 4 октомври 2012 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
На заседанието на 27 септември 2012 г. присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Нона Караджова, министър; госпожа Ивелина Василева, заместник-министър; както и експерти от дирекция „Управление на водите”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Стефан Яковски, държавен експерт в дирекция „ВиК”, както и представители на някои неправителствени организации.
От името на вносителя министър Нона Караджова представи накратко съдържанието на Националната стратегия с изготвена презентация, обръщайки внимание на най-съществените моменти в нея и причините за необходимостта от нейното приемане.
Проектът на Решение на Народното събрание за одобряване Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, одобрен с Решение № 746 на Министерския съвет от 2012 г., се представя на Народното събрание на основание чл. 151, ал. 2, буква „з” от Закона за водите.
Основните мотиви към Проекта за решение на Народното събрание за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор на Република България според вносителите са постигането на следните важни цели: засилване ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните водностопански съоръжения; вземането на най-важните решения, включително междусекторните, да се вземат от собственика – държавата или общините, а не от оператора; постигане на ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите; регулация на всички цени във водния сектор при спазване на принципа „един оператор – едни цени”; отстраняване на безстопанствеността и задължително въвеждане на изискването за всяко съоръжение да има оператор за поддръжка; повишаване нивото на солидарност между население и бизнес и осигуряване на адекватния им принос при възстановяване на разходите за водни услуги и изпълнението на изискващите се необходими мерки за подобряване състоянието на водите; коректна координация на информационните потоци относно всички съоръжения в четирите подсектора и на между секторните приоритети за финансиране от едно министерство; постигане на спазването на точна йерархическа последователност и координация на плановите документи; повишаване информираността на населението и бизнеса при пълна прозрачност за вземаните решения и за изразходване на средствата и въвеждане на принципите и нормите за ефективно използване на водите при управлението и потреблението, включително при регулацията на цените във водния сектор. Предлага се създаването на „Воден съвет” към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и като цяло, вариантът на стратегията е този, около който има най-голям консенсус.
Обърнато беше внимание, че проектът на Националната стратегия е бил обявен на страницата на Министерството на околната среда и водите за обсъждане от заинтересованите страни и обществеността, като след приемането й от Народното събрание ще бъдат разработени и предложени за приемане и налагащите се промени в нормативната уредба, които ще осигурят изпълнението на предложените решения за управлението и развитието на изключително важния воден сектор.
След представянето на министър Караджова бяха открити дебати и в дискусията взеха отношение народните представители Петър Димитров, Димитър Лазаров, Искра Михайлова, Лъчезар Тошев, Петър Курумбашев. По повдигнатите въпроси се проведе дискусия и заседанието на комисията продължи на 4 октомври 2012 г.
На обсъждането присъстваха отново министър Нона Караджова, заместник-министър Ивелина Василева, както и експерти от дирекция „Управление на водите”. Присъства и представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма..
При обсъждането на второто заседание отношение взеха народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова, Румен Такоров и Огнян Пейчев.
След приключване на дискусията и закриване на дебатите беше проведено и Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и без „въздържали се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Михайлова.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Председателят на комисията господин Любен Татарски ще ни прочете доклада.
Имате думата, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет
На свое заседание, проведено на 10 октомври 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Проекта за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите, госпожа Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите, господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на икономиката, енергетика и туризма, и на Министерството на земеделието и храните.
От името на вносителите Проектът на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор бе представен от министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Проектът на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България е внесен за приемане от Народното събрание не основание чл. 151, ал. 2, буква „з” от Закона за водите.
Видно от мотивите към проекта, основните цели на стратегията са насочени към засилване ролята на държавата и общините при управлението, координацията и контрола на водностопанските системи и съоръжения, като се предвижда важните решения да се вземат от собственика им – държавата или общините, а не от операторите, предоставящи съответните услуги. Предвижда се преразпределение на собствеността на водностопанските системи и съоръжения между държавата и общините, окрупняване на обособените територии на ВиК операторите и регулация на всички цени във водния сектор при спазване на принципа „един оператор – една цена”.
Предвидени са мерки за недопускане на безстопанствеността и задължително въвеждане на изискването за всяко съоръжение да има оператор за поддръжка, подобряване на координацията на информационните потоци относно всички съоръжения в отделните отрасли и между секторните приоритети за финансиране от едно министерство, йерархическа последователност и координация на плановите документи.
Проектът акцентира върху повишаване нивото на солидарност между население и бизнес и осигуряване на адекватния им принос при възстановяване на разходите за водни услуги и изпълнението на изискващите се мерки за подобряване състоянието на водите, повишаване информираността на населението и бизнеса при пълна прозрачност за вземаните решения и за изразходване на средствата и въвеждане на принципите и нормите за ефективно използване на водите при управлението и потреблението, включително при регулацията на цените във водния сектор.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подчертаха важността и безспорната необходимост на предлагания документ за бъдещото развитие на водния сектор в страната. Сред позитивните решения, предложени в проекта, са избраната алтернатива за развитие на сектора с повишена роля на публичните власти при управлението на собствеността и ВиК инфраструктурата, подобряването на координацията между различните ведомства според тяхната компетентност, което ще гарантира успешно и балансирано развитие на сектора и предлаганите механизми.
Същевременно бе обърнато внимание, че част от предлаганите решения в проекта на стратегията – като преразпределение на собствеността на съоръженията, окрупняване на обособените територии и въвеждане на принципа един оператор на една обособена територия са спорни и не се подкрепят от общините.
Поставени бяха и редица въпроси, на които отговориха представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин Татарски.
Следващият доклад е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Стоев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
Стратегията беше представена от заместник-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Тя посочи основните цели, които се поставят със стратегията, а именно:
Първо, засилване ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на водностопанските съоръжения.
Второ, ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите. В тази връзка е заложено и решенията, в това число междусекторните, да се вземат от собственика – държавата или общината, а не от оператора.
Трето, регулация на всички цени във водния сектор при спазване на принципа „един оператор – едни цени”.
Четвърто, въвеждане на изискването всяко съоръжение да има оператор за поддръжка.
Пето, координиране на плановите документи.
Шесто, пълна прозрачност за вземаните решения и за изразходваните средства.
Седмо, въвеждане на принципите и нормите за ефективно използване на водите при управлението и потреблението, включително и при регулацията на цените във водния сектор.
Заместник-министърът на икономиката енергетиката и туризма Евгения Харитонова изрази становище, че контролът върху техническото състояние на язовирите може да бъде възложен единствено на държавен орган, а не на търговско дружество, каквото е „Национална електрическа компания” ЕАД, предприятие „Язовири и каскади”. В тази връзка предложението на министерството е контролната функция да бъде възложена на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Беше направена бележка и относно кръга на язовирите, които да бъдат предоставени за управление на предприятие „Язовири и каскади”. В представения проект на Национална стратегия е отбелязано, че предприятие „Язовири и каскади” ще експлоатира всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, и които се използват за водоподаване за питейно-битови цели, независимо от другите предназначения, за които се ползва водата в тези язовири. Предложението на министерството е „Национална електрическа компания” ЕАД да стопанисва комплексните и значимите язовири по Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, както и всички други язовири извън Приложение № 1, които в момента се експлоатират от „Национална електрическа компания” ЕАД, предприятие „Язовири и каскади”.
В заключение заместник-министър Харитонова изтъкна, че направените предложения за изменение следва да бъдат отразени в Раздел VІІ „Стратегия за развитие”, т. 7.2. Институционална рамка, в частта Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и в частта отрасъл „Хидроенергетика”.
След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14, без „против” и „въздържали се” – двама народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, с предложените изменения в Раздел VІІ „Стратегия за развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Стоев.
Преминаваме към следващия Доклад на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, имате думата, госпожо Янчева.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, господин председателю.
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесена от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 17 октомври 2012 г., на което обсъди проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните господин Димитър Младенов – експерт в дирекция „Хидромелиорации”; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Ивелина Василева – заместник- министър, и господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация”.
Проектът на стратегия беше представен от заместник-министър Василева. В него се предвижда развитието на сектора да бъде насочено към засилване на ролята на държавата, като всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата ще се вземат от публичните власти, а не от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация. Цялата инфраструктура от обществен интерес ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, с изключение на водната инфраструктура на частни търговски дружества и съоръженията, предоставени на сдруженията за напояване.
Политиката в сектора ще се основава на предварително набелязани мерки по отношение развитието на отделните водностопански отрасли в система от стратегически документи, която следва да бъде изградена и синхронизирана до 2017 г.
Министерството ще управлява язовирите за напояване, извън тези, управлявани от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и общините. Ще поеме управлението и на язовири, от чиято собственост общините се откажат или не могат да експлоатират правилно, и на язовири с неустановена собственост. Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи – публична държавна и общинска собственост, в различните отрасли, като те сами ще са отговорни за изготвянето и изпълнението на своите бизнес планове. За отрасъл „Хидромелиорации” в момента това са държавните търговски дружества към Министерството на земеделието и храните – „Напоителни системи” ЕАД, „Земинвест” ЕАД и „Хидромелиорации – Севлиево” ЕАД. След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи, които са в активите на тези дружества като публична държавна собственост, те ще се обединят в едно национално дружество със статут на публично държавно търговско дружество, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон.
По отношение на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите” в момента дружествата, които експлоатират и поддържат инфраструктурата извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации”.
В границите на населените места отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки и на проводимостта на речните русла ще имат общините. Към момента те нямат сключени договори за постоянна поддръжка, а в зависимост от осигуряването на финансови ресурси сключват договори за еднократни услуги. Сега общините ще бъдат задължени да определят оператор, който да осъществява мониторинг и поддържане в необходимото техническо състояние на съоръженията и системите, както и дейности по поддържане проводимостта на речните корита.
Необходимите средства за приоритетните инвестиционни обекти, извън осигурените чрез еврофондовете и съответното национално съфинансиране от държавния бюджет, ще се осигуряват чрез приходи от определените цени на услуги и чрез приходи от таксата за водоползване.
Ценовата политика ще се определя на принципа един оператор – еднакви цени на услугата. Всички цени ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора ДКЕВР.
В дискусията взеха участие народните представители Димчо Михалевски, Петя Раева, Венцислав Върбанов, Христина Янчева, Гюнер Сербест и Петър Якимов.
Народният представител Димчо Михалевски изтъкна, че е важно да има заложени индикатори, позволяващи бъдещата оценка на ефективността и напредъка от въвеждането на набелязаните мерки.
Народният представител Петя Раева отправи редица критики като изтъкна, че липсва координация и йерархия между различните институции, липсва яснота по отношение функционирането на Водния съвет и начина за взимане на решения.
В отговор на отправните бележки беше подчертано, че разглеждания проект представлява рамков документ, който следва да очертае стратегията за развитие на сектора и нейните рамки. Конкретните политики в различните отрасли ще бъдат разработени по-подробно в отрасловите стратегии, а конкретните механизми и детайли ще бъдат уредени с предстоящите законодателни промени.
Народните представители Венцислав Върбанов, Христина Янчева, и Петър Якимов се обединиха около необходимостта от приемането на подобен стратегически документ и изразиха подкрепа за предложения проект.
В заключение и след проведената дискусия с 11 гласа „за”, 3 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Янчева.
Последният доклад е на Комисията по здравеопазването.
Госпожа Симеонова има думата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 октомври 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.
На заседанието присъстваха: господин Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите” в Министерството на околната среда и водите, представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на съсловните и пациентски организации.
Господин Асен Личев информира народните представители, че Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България се разработва във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите. Целите, които стратегията поставя, и решенията, които се предлагат, като основа на дългосрочната политика за развитие на водния сектор, включително на подсекторите, са:
- засилване ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните водностопански съоръжения;
- вземане на решения от собственика – държавата или общината;
- ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите;
- регулация на всички цени във водния сектор при спазване на принципа „един оператор – едни цени”;
- елиминиране на безстопанствеността и въвеждане на изискване всяко съоръжение да има оператор за поддръжка;
- повишаване нивото на солидарност между населението и бизнеса, осигуряване на адекватния им принос при възстановяване на разходите за водни услуги и изпълнението на необходимите мерки за подобряване на състоянието на водите;
- координация на информационните потоци относно всички съоръжения в четирите подсектора и на междусекторните приоритети за финансиране от едно министерство;
- следване на точна йерархическа последователност и координиране на плановите документи;
- повишаване информираността на населението и бизнеса и пълна прозрачност за вземаните решения и изразходване на средствата;
- въвеждане принципите и нормите за ефективно използване на водите при управлението и потреблението, включително при регулацията на цените във водния сектор.
Той обърна внимание на присъстващите, че политиката на правителството и Министерството на околната среда и водите е насочена към осигуряване на качествена питейна вода в съответствие с европейските стандарти, което е особено важно за здравето на населението.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” няма, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Това бяха докладите на съответните комисии, на които е бил разпределен проектът за решение.
От името на вносителя представител на Министерския съвет иска ли думата да представи проекта?
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря на комисиите, които разгледаха детайлно представения документ и подкрепиха приемането на дългосрочната Стратегия за развитие на водния сектор.
Защо е важно да бъде приет този документ в дългосрочен стратегически план? България има стратегически предимства в европейски и международен план, от които трябва да се възползва в максимална степен в близките 30–50 години.
Както Ви е известно, прогнозите на всички международни организации са за многократно увеличение на населението на планетата, като се прогнозира, че до 2040 - 2050 г. населението на света ще достигне 9 милиарда души при сегашните 7 милиарда. Това означава огромна потребност от храна и от вода.
България е сред страните, които разполагат с два ресурса – ако съумеем да ги опазим и използваме по най-подходящия начин, ще дадат преимущество на страната ни в дългосрочен план. Това са плодородните земи, които имаме, и подземните, повърхностните води, с които разполагаме. Така че управлението на този воден ресурс като наличност на подземни и повърхностни води и подобряване на тяхното качество, съответно възстановяване на съоръженията във водния сектор или изграждане на липсващи такива съоръжения са от стратегическо значение за България. По най-добрия начин трябва да се възползваме от тези стратегически предимства в дългосрочен план.
Председателите на комисиите представиха много детайлно предложенията в стратегията. Аз не искам да губя от Вашето ценно време – видях колко Ви е натоварена програмата. Само ще кажа няколко неща – защо се направиха предложенията, които бяха изброени в докладите на всички комисии, като основание и като анализи, на които ние стъпихме.
Първо да направя уточнението какво е „воден сектор”. Водният сектор обединява две основни неща. Едното са водните ресурси на страната като разполагаемост, като повърхностни и подземни води. Заедно с това, на второ място са съоръженията на водостопанската инфраструктура с четирите подсектора: секторът по водоснабдяване и канализация, заедно с пречистването на питейни и отпадъчни води, хидромелиорациите – напоителните системи на България, хидроенергетиката и защитата от вредното въздействие на водите. Това са основно съоръженията за защита от наводнения.
Основание за изготвяне на този важен документ е Законът за водите. Още в началото на 2005 г. законодателят абсолютно правилно е предвидил, че следва да бъде разработена Стратегия за дългосрочно управление и развитие на водния сектор в цялата му взаимообвързаност. В изпълнение на това задължение по Закона за водите през 2010 г. стартира процесът, събра се огромен обем информация, направиха се анализи, прогнози, както и алтернативи за стратегията. Бяха проведени многобройни срещи, консултации с обществеността, обществени обсъждания. Висшият консултативен съвет по водите разгледа този документ, одобри се от Министерския съвет и се внесе в Народното събрание.
Както преди малко Ви казах, ще се спра само на най-важните изводи от анализите, на които стъпиха предложенията, които бяха изложени от председателите на комисиите преди малко. Какви са тези най-важни изводи?
Първо, в дългосрочен 25-годишен хоризонт не се очаква трайна тенденция на недостиг на вода в страната на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. В среден и дългосрочен план известни рискове има за Черноморския и Източно-Беломорския район. Това е много важен извод, тъй като дълги години общо взето имаше едно наложено мнение, че България не разполага с воден ресурс. На базата на направените анализи за потребление в бъдеще, както и на основата на научни данни, основно на колегите от Института по хидрология и метрология на БАН, всъщност се установи, че ние разполагаме с ресурс.
Проблем по-скоро ще бъдат тези екстремни години на суша, които вече наблюдаваме, когато по няколко месеца почти сме без валежи, съответно пък имаме поредни месеци, в които имаме екстремно големи валежи и които създават проблеми, случват се големи наводнения. Ние трябва да сме готови именно за тези екстремни ситуации. Това се решава основно с наличието на съоръжения, както и на съответните системи за ранно оповестяване на населението и на отговорните служби при наводненията.
По отношение на инфраструктурата има два основни извода. Детайлите са описани на много страници.
В повечето случаи изградената инфраструктура е силно амортизирана. Тя е изградена преди 30-60 години, а част от инфраструктурата, най-вече свързана с европейските изисквания, все още не е напълно изградена. Изискват се огромни усилия.
По отношение на управленските решения и собствеността основните изводи са, че има голям брой собственици на обществена инфраструктура във водния сектор. Язовирите, които осигуряват питейно-битовото водоснабдяване, са в активите на различни търговски дружества, а и не само те. Част, при това неясно колко, от активите от водния сектор са с неизяснена собственост или без оператор за поддръжка и мониторинг за състоянието на тези съоръжения. Много често решенията за приоритетите и финансирането се вземат от търговските дружества, а не от институциите, както на общинско, така и на национално ниво, които трябва да ги вземат.
Бяха направени анализи на финансовите нужди и проблемите. Необходим е огромен финансов ресурс. Това не е нито нещо ново, нито нещо неизвестно. Разчетите показаха, че в минимален вариант, тоест да се задържи на сегашното ниво, без да се подобрява и без да се надгражда, са необходими около 13 млрд. лв., а за да се стигне до най-добри стандарти, решавайки проблемите във всички подсектори, за които споменах, наближава около 43 млрд. лв.
По отношение на социалните измерения и нагласа на населението – нещо, което също много изпъкна, са големите разлики в цените на ВиК услугите, като прогнозите са, че това ще се увеличава с много бързи темпове.
Нещо, което беше интересно от направеното национално представително социологическо проучване към гражданите и бизнеса на страната като извод и като мнение, се очерта, че по принцип хората декларират готовност да платят дори по-големи сметки единствено и само, ако те знаят за какво са вложени тези средства, по какъв начин ще се подобрят ползваните услуги, тоест да има една прозрачност при вземане на решенията и съответно да са ясни резултатите от вложените средства, да са налице, описани по най-ясния начин за хората.
Доста ниска подкрепа получава сценарият предоставянето на ВиК услуги на населението да се извършва от частния сектор.
Това са най-кратките изводи от анализите. Бяха Ви представени от всички председатели на комисиите предложения. Възможно е в някои от детайлите впоследствие, когато се разглеждат законодателните инициативи, да настанат някои промени, но най-важното всъщност е посоката, която дава този документ. Аз вярвам, че Вие ще подкрепите документа.
Вчера прочетох нещо, което бях забравила. Бях го чела някога и много ми хареса. Искам да Ви го напомня. Това е една история за това как България е получила земите си. Когато Бог разпределял земите между народите, не останали за България и за да е справедлив, Бог откъснал едно райско кътче, откъснал кътче от рая.
Наистина ние имаме райска земя, особено с тези ресурси и води, тази природа и тази плодородна земя. Това са нашите стратегически предимства и аз съм сигурна, че ние сме умен народ и ще съумеем да се възползваме от тях и в краткосрочен, и в дългосрочен план! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Караджова.
Дискусията е открита.
Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Днешната дискусия е изключително важна не само поради това, с което завърши министър Караджова, а и поради важността на водата като стратегически ресурс, който дава възможност за живот.
Въпросът, госпожо Караджова, е, че Всевишния не ни дава тази вода ритмично и точно заради това ние, хората в ХХІ век, трябва да си отговорим как бихме могли да управляваме този ресурс.
Стратегията, която днес ние обсъждаме, трябва да даде отговор на няколко въпроса.
Първият въпрос: в какъв период от време ние имаме амбиция да завършим изграждането на ВиК мрежата в България и в какъв период от време ние имаме амбиция да подменим етернитовите 100 70-60-50-40-годишни тръби, които позволяват или допускат да бъде пропиляван ограниченият воден ресурс, с който разполага страната?
Второто, което според мен не е по-маловажно, е използването на водата като средство за промяна, стратегическа промяна на земеделието в България. Имам предвид преминаването от едрото зърнопроизводство, монокултурното земеделие, което реално дообезлюди българските села, към фермерския тип земеделие, когато всеки се грижи и влага повече труд в произвежданата земеделска продукция. Съответно ние имаме едно доста по-голямо разнообразие на култури, които се произвеждат у нас, които са предпоставка за развитие на един доста сериозен отрасъл, какъвто беше в страната ни хранително-вкусовата промишленост. Това нещо е свързано със стратегия за напояване.
Другото, което е изключително важно, са хидромелиоративните операции и манипулации, които следва да се извършват, и средствата, които следва да се заделят, за да може да се отвоюват в определени случаи земи за ползване, в други случаи – да се запазват земи за гнездене на птици и други защитени растителни и животински видове, в трети случаи – да се предпазват хората от наводнения.
И аз искам тук да дам пример специално с водата като стихия, като бедствие, защото ние поставяме или всъщност на обществото се поставя като проблем водата единствено в кризисни ситуации – или когато я няма и хората страдат от това, че я няма, или когато тя е прекалено много и взема жертви, и нанася материални щети.
Уважаеми дами и господа, ние днес с тази стратегия трябва да си дадем отговор и на още няколко въпроса: как започнаха демократичните промени в България? Те започнаха през 1989 г. с протести на „Екогласност”.
Спомнете си първите изяви, които се случваха в началото на 90-те години. Ние трябва днес да си дадем отговор, като изтече срокът, за който сме отстъпили водите си на Гърция, какво правим с тези води?
Ние трябва да си дадем отговор как от 1989 г. до сега реално ние нямаме завършено нито едно голямо водно съоръжение с преимуществена употреба за напояване.
Ние трябва да си дадем отговор какво правим с десетките милиарди, вложени в започнати строежи на язовири, които не са завършени. Ще дам пример с два, които са от Югозападна България. Единият язовир е до Кюстендил в село Слокощица. Само се харчат пари в продължение на години, без да има никакво придвижване напред, а това е ресурс, който би могъл да реши много проблеми на цялата Струмска долина там. Другият е язовир „Раянци”, за който гледам, че днес има статии в пресата.
Тези язовири са много в цялата страна, но ние нямаме, уважаема госпожо министър, достатъчно добра координация в рамките на изпълнителната власт. Това се видя след проблемите и наводненията в село Бисер за това кой всъщност отговаря за този воден отрасъл? Ние имаме един вид всевъзможна собственост върху различни водоеми, които обаче никога не биха могли да бъдат впрегнати в една цялостна държавна политика за разумно използване на водния ресурс.
Аз поставям всички тези въпроси. Ще подкрепя стратегията, защото тя е необходима като отправна точка за политиката оттук напред, но се надявам, че тук ще се получи, и затова го провокирам с това изказване – един дебат, който наистина да доведе до това ограниченият ни воден ресурс да бъде използван рационално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чукарски.
Реплики има ли? Няма.
Следващият записан е народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Най-хубавото в предлаганата стратегия е това, че най-после беше подготвена такава стратегия и тя явно има амбициозната цел да спре тоталната деструкция във водния сектор, която тече от самото начало на прехода. Ако щете, и преди началото на прехода имаше тежки проблеми в сектора. Друг е въпросът дали тази стратегия ще успее да спре деструкцията и низходящата тенденция.
Тук беше споменато, че преди 20 години – това беше 1992 г., едно от първите предателства в държавата и услуга в полза на чужд интерес беше даряването, харизването на водите от Струма и Места на гръцката страна, ей така, без нищо. Те поискаха и ние тогава като млади демократи просто им ги предоставихме за дълъг период от време. След това последваха безброй други удари по водния сектор.
Тук, в тази програма, най-положителното е, че се говори непрекъснато за държавата като регулатор, държавата като собственик, което е може би най-положителното, въпреки че се казва „а”, но не се казва „я” – не се стига докрай. Нещата и тук в това отношение като теза са колебливи. Говори се за регулаторни държавни органи, но не се казва най-важното: да се сложи край на либералната тенденция – елементи, части, цели сектори или подсектори от водния сектор да се прехвърлят като собственост или като оперативно управление под различна форма на концесиониране или аренда на частни лица, на частни фирми, което е най-страшното в сектора.
Ние от „Атака” много пъти сме го казвали още от миналото Народно събрание, продължаваме да го повтаряме и заявяваме: повече държава в този стратегически сектор, защото той е част от националната сигурност. Стига с това либералничене, стига със затваряне на очите и правене на услуги на едни или други стопански субекти по най-различни причини и съображения.
Тук, когато стана бедствието в с. Бисер, ние внесохме законопроект и ясно заявихме: връщането на водоемите в патримониума на държавата. Без значение дали са общински или са държавни, водоемите, язовирите, това е основно, и ние разписахме това, трябва да се върнат в пълното владение на държавата. Не могат водоемите и язовирите, които са елемент от националната сигурност, да бъдат в частни лица. В тях някои да гледат риба, да ги заграждат, да пишат „частна собственост”, да се стига до мутренски изпълнения, което в цялата страна е факт, това е навсякъде. Не може в една уважаваща себе си държава водоемите да продължат да бъдат риск, да бъдат опасност, да бъдат източник на непрекъсната заплаха за населението.
Ще има други случаи като в с. Бисер, и преди това в община Калояново – да не изброявам многобройните примери, ако тези съоръжения не преминат под управлението, стопанисването съответно от общините или държавата. Това е основно положение, което оттук нататък трябва да бъде ревизирано, поправено. Затова ако не приемете закона, който сме внесли и който беше подкрепен от много народни представители в парламентарните комисии, внесете друг, но това е основен елемент в стратегията за водния сектор.
В това отношение повечето държава ще реши и проблема с разрушените, разбити и съсипани – това е една от най-големите беди на българската държава и на българското земеделие, части от мелиорациите, от напоителните системи. Темата е огромна, аз не мога да я изчерпам. Нищожен процент от създаденото, от съществуващото в момента работи, а без това не може да има модерно земеделие, защото това земеделие в нашите географски ширини, при нашия климат трябва да бъде при всички случаи поливно. Затова българското земеделие се изроди, бих казал, може би казвам силна дума, но е така, в екстензивно земеделие, в земеделие за производство на зърно, а не се използват огромните възможности на България за интензивно, за поливно земеделие, зеленчукопроизводство, за овощарство и другите селскостопански производства, които действително носят висок принаден продукт, висока стойност на печалба.
Друго основно нещо, което пак е свързано с държавата – и то повечето държава, и то грижата на държавата: са развитията във водоподаването, във водоснабдяването на българските градове и села, което в момента се намира в криза. Много градове – няма да ги изброявам, и то окръжни градове, са в перманентен недостиг на вода. В 21 век, 2010 г. – 2012 г. – 2015 г., каквато е перспективата, за една европейска държава това е просто нечувано, това е немислимо и нетърпимо.
Това, което се случва в София вече близо 20 години, също е нетърпимо. Когато казваме „повече държава”, имаме предвид и дружеството, което само отнася, нищо не внася и нищо не допринася, което стопанисва водопреносната и канализационната мрежа на София, което получава вода по 5, 6 или 7 ст. по гравитачен начин от държавните язовири и я продава на двадесетократно повече, без да строи каквито и да е съоръжения, без да осъществява водопроводи и канализационни съоръжения. Това е нещо, което се търпи само защото не съществува политическа воля, за да се справим с нещата. Има безброй причини така наречената „концесия” да бъде преустановена, ликвидирана.
В началото Вашето управление дойде с тази амбициозна цел и имаше послания, имаше намерения, които бяха положителни. Направиха се обаче дребни сделки, които може би отведоха и канализираха пари в черните партийни каси или в нечии джобове, но не се стигна до много важното решение – да се изгони това дружество, което беше харизано някога. След няколко трансформации на собствеността му, последния път, госпожо министър, беше продадено – „Софийска вода”, знаете добре, за 600 млн. английски паунда. Не лева, не долари, а английски паунда.
Каква норма на печалба носи това дружество, и то в криза, при положение че в него не се влагат почти никакви пари за развитието на канализационната мрежа?
Това са проблемите.
А иначе другото – за прозрачност в сектора, за информационните системи, за регулаторната норма на държавата или на държавните институции – всичко това е добре.
Основното във водния сектор е да се направят много сериозни корекции по отношение на собствеността. Това решава всичко – масирано участие на държавата, масирано финансиране от страна на държавата, разбира се и с парите, които идват в сектора от Европейския съюз, защото много от тях сега изтичат в частни ръце, в частни фирми, чиято основна грижа и основна цел е печалбата.
Ние от „Атака” винаги сме били не за либерализация на сектора, а за точно обратната тенденция – одържавяване, повече държавност, повече държавна грижа и по-отговорна държавна стратегия във всяко отношение в този сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, без съмнение България има нужда от Национална стратегия за управление на водния сектор. Тъй като в момента ние се сблъскваме с проблеми, свързани с промените в климата, необходимо е да защитим водните ресурси. Управляването на водите е важен въпрос, който трябва да бъде решен и трябва да имаме съгласие по този въпрос.
Аз обаче не мога да подкрепя предложената стратегия, тъй като в нея броди призракът на комунизма. И това е, защото в нея се експроприират общинските водоснабдителни дружества. Господин Татарски много меко каза, че се преразпределя собствеността на съоръженията. Всъщност те се конфискуват, експроприират, защото общините няма да получат обезщетение за своята собственост. Те са вложили средства в тези дружества и те са техни. Това е въпрос, гарантиран в Конституцията.
В чл. 17, ал. 5 от Конституцията е казано, че „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”.
В чл. 140 на Конституцията се казва, че „Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност”.
Така че с предложените промени, в които общинските водоснабдителни дружества ще станат държавни чрез уедряване на тези региони, на които ще оперират водоснабдителните дружества, всъщност означава една експроприация и нарушаване на Конституцията.
Затова няма как да гласувам за такава стратегия, въпреки че разбирам нуждата да има такава стратегия, но този елемент в нея не може да присъства.
Бих искал да подчертая също, че когато става въпрос за дейността на държавата, тя на основание чл. 141, ал. 5 от Конституцията може със средства от бюджета или по друг начин да подпомага дейността на общините. По този начин – на водоснабдителните дружества също.
Що се отнася до контрола, подкрепям идеята да има централизиран държавен контрол. В условията на плурализъм на собственост това е по-добре, отколкото собствеността и контролът да са в едни ръце, тъй като контролът винаги трябва да бъде независим от собствеността. Иначе може да се достигне до изкривяване на резултатите от този контрол и това да не бъде в интерес на обществото.
Член 144 от Конституцията казва, че държавните органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление само когато това е предвидено със закон. Можем ли да приемем такъв закон на базата на Стратегия за управление и развитие на водния сектор, който да дава такъв централизиран контрол върху всички водоснабдителни дружества, язовири и прочие? Можем, но трябва да го направим. Това съвсем не означава, че собствеността задължително трябва да бъде навсякъде държавна.
В Концепцията за свободата има два елемента – единият е свободата на изразяване на мнения, а другият е правото на собственост, която да бъде защитена и гарантирана. В случая общините имат своя собственост. С тази стратегия се прави опит да се посегне върху нея. Това не е редно, не е допустимо и е антиконституционно.
Ето защо призовавам да преосмислите позицията си. Апелирам главно към представителите на ГЕРБ, тъй като те принадлежат към партия, която е декларирала, че уважава правото на собственост. Има леви или други сили, които може би не искат да има плурализъм на собственост, но специално депутатите от ГЕРБ би трябвало да преосмислят своята позиция, когато става дума за такива мерки, които засягат правото на собственост, в случая собственост на общините. Преди това имахме въпроса за етажната собственост, още преди това – за ползването на земеделските земи, където също имаше проблеми със защитата на собствеността, която има различни функции – право на притежаване, на ползване и на разпореждане. Собствеността има три елемента. Не подхожда на правителство и на мнозинство от страна, които принадлежат към Европейската народна партия и защитават правото на собственост, така безцеремонно да се отнасят към собствеността на общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Тошев.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! За пореден път от страна на Министерството на околната среда и водите се представя в Народното събрание документ, при това стратегически документ – Национална стратегия за развитие на водния сектор, който би следвало да създаде базата за цялата нормативна уредба във водния сектор. За съжаление той не е готов за разглеждане в пленарната зала, защото не е окончателно уточнена основната концепция. Нещо повече, не само че не създава базата за развитие на сектора, въз основа на която да се направи цялостната нормативна уредба впоследствие, но създава редица противоречия с други закони, а също така документът съдържа и вътрешни противоречия.
Защо казвам, че документът не е готов за разглеждане? Тъй като не е избистрена концепцията.
Ще дам пример от последните дни с оглед изказването на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Симидчиев, който представя позиция, че след протестите на общините, правителството и в частност МРРБ ще се откаже от предвиденото в новия ЗИД на Закона за водите – одържавяването на общинските ВиК-дружества (което Вие, господин Тошев, по презумпция изказвате тук). Така на практика ние сме изправени пред хипотезата – една от основните цели, които се поставят в стратегията, да бъде подменена. Добре е да чуем каква е позицията и концепцията в това отношение. Но ако това е така, а то беше представено като позиция на заместник-министър Симидчиев, ситуацията е ясна.
Друг проблем. Стратегията безспорно е необходима. Аз също споделям, че трябва да има стратегия във водния сектор, която да даде отговор на многото въпроси в сектора. Така може да бъде създадена база, за която споменах, въз основа на която да се създаде нормативната уредба, като има ясна систематика и йерархия. За съжаление в ресорните комисии тече разглеждането на ЗИД на Закона за водите, където са предвидени основни реформи във ВиК-сектора. По-скоро би следвало да бъде обратното – първо да се разгледа стратегията, а след това да се разглеждат всички промени и реформи, заложени във ВиК-сектора. Защото ако се приемат някои текстове, които не кореспондират със стратегията, това би било сериозно противоречие.
От трибуната на Народното събрание искам да поставя един въпрос, който зададох и по време на заседанието на Комисията по околната среда и водите – че стратегията не дава отговор по отношение на йерархията, субординацията и най-важното – кой би бил водещият субект във водния сектор? Ще дам пример – когато има кризисни ситуации (за съжаление такива не подминават нашата страна) – при наводнения, когато стане катастрофа, знаем на кой телефон да се обадим, когато има пожар, знаем на кой телефон да звъним, когато има медицински случаи, знаем на кой телефон да се обаждаме. В случая към кого да се обръщаме?! Кой е водещият субект?! Такава стратегия би следвало да даде отговор и на такива въпроси.
Трябва да се получи отговор и на друг въпрос. На заседанието на Комисията по околната среда и водите беше посочено, че има йерархия, субординация, но не е ясно кой е субектът. Бихме искали да знаем кой е този субект. То е ясно кой трябва да бъде, но това трябва да бъде разписано и всички ние като граждани да знаем към кой субект би следвало да се обръщаме. Липсата на такава йерархичност, субординация и субектност беше споделена изцяло от представителя на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, който участваше в работата на комисията.
Следващият въпрос, на който трябва да си отговорим, е откъде ще дойде този сериозен финансов ресурс, необходим за развитието на водния сектор? Да, аз също споделям, че страната ни има прекрасни дадености – земи, водни запаси. Ако имаме предвид река Дунав – да, но река Дунав знаем е само в северната част. Като цяло ние трябва да бъдем изключително прагматични и много прецизни, защото не сме страната с най-добър воден ресурс в рамките на Европейския съюз и въобще. Така че този ресурс трябва да бъде използван много рационално, много прагматично, много пестеливо.
С оглед на промените на климата – виждате какви катаклизми имаме. Наистина водният сектор изисква много добро управление. В един момент, когато има наводнение, гледаме да има свободни обеми в язовирите. В следващия момент сме изправени пред друга ситуация – има сушава година и трябва да се осигури питейна вода, както е заложено и в Конституцията ни, и в Закона за водите, и в документи, които са приети от Организацията на обединените нации, както и декларацията, приета на европейско ниво на 21 март по предложение на Върховния комисар Катрин Аштън, че приоритет и право на всеки един гражданин е достъпът до питейна вода. За всичко това обаче е необходим ресурс. Посочва се, че ресурсът може да бъде основно от европейските фондове. Знаем какъв е ресурсът в европейските фондове, заложен в Оперативна програма „Околна среда”, в Програмата за развитие на селските райони. С оглед на огромните потребности, които има във водния сектор, той в никакъв случай не е достатъчен.
Следващото, което излиза на преден план, е цената, която се предвижда да бъде една за един оператор и по този начин да осигурява съответния ресурс.
По отношение на цената бих искал да кажа, че след като получим отговор от необходимия финансов ресурс, той наистина е много важен и в това отношение трябва да кажем, че не използваме достатъчно ефективно дори и ограничения финансов ресурс. За съжаление се пренасочват средства от оперативни програми за други дейности, за други цели, а не както е предназначено за водния сектор. Това обаче е друга тема.
Друг много важен въпрос, който е на дневен ред и е заложен в настоящата Водна стратегия.
Уважаеми колеги, не зная дали си даваме сметка и дали сме наясно, защото досега не е изказано в прав текст и никой не се е осмелил да посочи, но ние трябва да кажем и да видим, че с настоящата Водна стратегия има освобождаване на цената на водата. Може би не е правилно да посочваме цената на водата, защото водата е безценна, а по-скоро цената на водната услуга. Както е освободена цената на тока, така ще се освободи цената на парното, ще се освободи и цената на водната услуга. Освобождаването означава едно – повишаване цената на водната услуга, защото всички инвестиции, които се правят, основно се свързват с повишението на цената и чрез цената да се реализират тези инвестиции. Аз съм за инвестиции във водния сектор. Едва ли в това отношение има друго мнение. Не споделям обаче това да става основно чрез повишаването на цената на водната услуга.
Бих искал да задам един въпрос, на който всички ние трябва да отговорим днес в пленарната зала: готови ли сме да освободим цената на водната услуга и тя да бъде повишена особено на фона на ситуацията, в която се намира страната, на фона на финансово-икономическата криза и на социалното положение, в което се намира по-голямата част от населението, и това касае всички нас? По-скоро съм на мнение, че трябва да бъдем изключително предпазливи, много внимателни. Тези разчети трябва да бъдат много внимателно направени, трябва да се видят и другите форми на източници за инвестиции във водния сектор като публично-частното партньорство.
Преждеговорившите посочиха по какъв начин е продадена дейността на една фирма и какъв е интересът. Безспорно тук има печалба. Така че страните, които участват в публично-частното партньорство, нека да си поемат техния дял. Приносът от страна на цената на водната услуга да бъде само кофинансиране на дейности, които трябва да бъдат извършени. Споделям това, което господин Тошев каза – че трябва да се търсят и други източници, да не се повтарям, той ги посочи преди малко. Така че по отношение на цената наистина трябва да бъдем много внимателни.
Бих могъл да посоча и много други пунктове, посочих ги много подробно и над един час ги дискутирахме в заседанието на Комисията по околната среда и водите. Например у мен буди недоумение създаването на „Воден съвет” към ПУДООС и освен това е предвидено таксата за водоползване да се определя от „Воден съвет” към ПУДООС. Знаем в Закона за опазване на околната среда какво е отредено на ПУДООС – той е държавно предприятие към министъра на околната среда и водите. Той би бил от министри, посочвам: министрите на околната среда и водите, на финансите и регионалното развитие, благоустройството, земеделието и храните, икономиката, енергетиката, туризма и здравеопазването. Ако това се случи, като бивш министър не мога да не приветствам всички тези министри да бъдат в екипа на министъра на околната среда и водите, само че те не могат да определят таксата за водоползване. Тук има експерти, които са много наясно с темата – това може да стане чрез Закона за горите. Считам, че такава препратка не е уместна, не е коректна.
Има и много други бележки, които бих могъл да направя, но не бих искал да отнемам от времето на всички. С оглед на това, което накратко посочих преди малко, няма как да подкрепим настоящата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в този й вид. Безспорно тя е необходима и с оглед на това, че няма правно-техническа възможност между първо и второ четене да бъдат коригирани основни положения, приканвам управляващите да оттеглят тази Водна стратегия. Тя да бъде преработена в изключително кратки срокове с оглед на всички повдигнати въпроси. След това да я разгледаме и да я приемем на консенсусна основа. Най-важното – на всички повдигнати въпроси да бъде намерен адекватен отговор, за да бъде работеща и действаща Водна стратегия.
Също така пропуснах да кажа: трябва да се получи отговор кой би бил бенефициент в следващия програмен период? Този въпрос го зададох по време на заседанието на комисията и нямаше ясен отговор. Това също е много важно с оглед на това, че всички полагаме огромни усилия – и управляващи, и опозиция – да бъде запазен кохезионният инструмент за инвестиции и в сектор „Води”, както и в останалите сектори, където има огромна потребност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики? (Реплика от народен представител.)
Не може министърът да влезе в средата на процедурата.
Ще завършим процедурата на реплики и дуплики и тогава министърът ще получи думата.
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Колега, извинявам се, не мога да се въздържа да не Ви репликирам. Въпреки обстоятелството, че при Вас има изявени стратези във водния сектор, консултанти в хидроенергийните съоръжения и така нататък, всички неща бяха неадекватни.
Първо, твърдите, че няма йерархичност на документите. Ако сте си направили труда да прочетете тази стратегия в самия документ, ще видите, че ясно е разписано „се спазва следната йерархия на плановите документи: Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор; планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска при наводнение като част от плановете за управление на речните басейни, регионални генерални планове, генерални планове за агломерации на над 10 000 еквивалентни жители”.
Разбирам Ви, че при Вашето управление бяхте свикнали да работите на парче. Аз самият съм запознат, като строителен инженер съм работил по определени неща и знам как се правеха различни проекти за съвсем малки населени места, тоест не се дефинираха ясно нуждите на населението. Приоритизираха се проекти за съвсем малки групи население за сметка на други групи, които са много по-големи, както сега се работи последователно и консеквентно. При нас се прави нещо, което съседката ни Румъния отдавна е направила, още преди 15 години е стартирала тази реформа – да се случват нещата по правилен и последователен начин от горе на долу, а не на парче.
Твърдението Ви, че има освобождаване на цената на водата, е също нереално. Ако прочетете правилно, ще видите на страница 36, където се казва: „Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще осъществява регулации освен на цените на ВиК услугите и на цените на всички услуги във водния сектор”. Така че такива популистични и нереални неща, които нямат нищо общо с текста на стратегията, са нереални.
„Воден съвет” към ПУДООС също, разбира се, има неговия смисъл, именно за да не се случват проекти на парче, които нямат икономическа обосновка. Неслучайно Европа държи във всяка апликационна форма проектите да имат приложение, анализ, разходи и ползи, като именно това удостоверява, че ползите за обществото са по-големи от недостига.
Това е правилният път, стратегията е изключително професионално направена и приканвам колегите да я подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чакъров, първо, съветът, за който Вие говорихте, почти вече е факт. Той е разписан в Закона за водите, който, може би не знаете, се разглежда в Комисията по регионална политика. Може би изразихте такова мнение относно начина и действията, които изпълнява Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), от гледна точка на това, че Вие сам знаете как се разпределяха проектите и как се определяше кои проекти ще бъдат печеливши в предното управление. Сега, когато се създава един такъв съвет, в който ще може да участват много министри, където ще могат да се дават експертни мнения от различни гледни точки, а не само от един министър, както беше досега, може би най-вероятно ще ни разкажете как би било действало това според Вашата гледна точка.
Обаче има нещо друго – тази стратегия е рамкова и при всички случаи ще бъде допълнена от нормативни и поднормативни актове, както и със секторни стратегии, за които всички досега говореха. Защото говореха за частни случаи, които не са частен предмет на тази стратегия. Те са в обхвата на стратегията, но би било редно да намерят своето място като предложения и като форми в съответните закони и поднормативни актове. Така че, ако Вие знаете как се пише стратегия, аз недоумявам защо от 2005 г., когато е приет първият Закон за водите, и тогава сме поели ангажимент по смисъла на Договора за присъединяване към Европейския съюз и сме декларирали, че ще напишем такава стратегия – до момента първият министър, който имаше смелостта да напише такава стратегия, е министър Караджова. Ако знаете как се прави, Вие защо не я направихте досега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Иванов, имате думата за трета реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, ще взема реплика от изказването на господин Язов, за да направя реплика на господин Чакъров.
Господин Чакъров, наистина в случая нямате морално право да говорите за стратегията, затова как е направена и да й давате оценка, защото наистина, когато нашето правителство дойде на власт, ние заварихме един тотален хаос в този сектор. Станахме свидетели как заместник-министри от други министерства грубо се бяха намесили в определянето на приоритетите, бяха вкарали дейности, които по принцип не са допустими за финансиране от европейските институции по определени програми – става въпрос за канализацията. Бяха вкарани изцяло водоснабдителни дейности.
Всичко това ни показа, че липсата на стратегия води именно до това по някакви неведоми пътища да се вкарват някакви параметри, някакви дейности, които изцяло пречат на развитието на този сектор и пречат на развитието на България. Затова смелостта да се направи тази стратегия, да направим тази крачка е именно продиктувана от факта, че иначе България губи. Оттук нататък, благодарение на тази стратегия и дефинирането на правилата, ние ще можем да изпълняваме по-точно предписаните указания и от Европейския съюз, и ще можем да усвояваме повече средства.
Затова нека подкрепим тази стратегия, защото тя като стратегия е факт, ще я има, и, пак казвам, ще ни даде по-добра възможност да усвояваме и европейски средства, а не да действаме на халос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Чакъров, имате думата за дуплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо ще отговоря на господин Иванов. Господин Иванов, относно работата ни към колегите, които говориха за малки и средни общини, Вие най-добре знаете по какъв начин беше запазен, отстояван и реализиран водният цикъл в София за 60 млн. евро.
Второ, проектът за „Овча купел”. Най-добре знаете по какъв начин е било оказано съдействие. Моля Ви, недейте само …
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Аз съм Ви благодарил лично на Вас.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ще Ви помоля да благодарите от трибуната, а не от място. Става въпрос за гражданите на София, за столицата. Тук не работим в персонален план.
На следващо място, по отношение изказването на господин Язов – малки и средни общини. Може да отворите и да видите какви проекти са били одобрявани. Аз призовавам Министерството на околната среда и водите допълнително да ги качи на сайта на министерството, за да се види, че е имало проекти за цялата страна. Имало е проекти за всички общини в цялата страна и е покрита цялата географска карта на България – към всички общини, подчертавам. Това е била правилната позиция – да се реализират проекти и обекти във всички населени места, включително и в малките и средни населени места, защото това е в контекста на всички политики с оглед изравняване качеството на стандарт на живот във всички населени места, особено в по-слабо развитите, както в Северозападна България – за Видинско, и за другите места.
Най-важното – днес не получаваме отговор дали сме готови да освободим цената. Господин Давидов, това е заложено тук, в стратегията. Социално поносимата цена, която в момента действа, дали ще бъде действаща. Представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството говорят за помощи, тоест ще отпадне социално поносимата цена и ние ще бъдем в хипотезата да прибягваме до даване на социални помощи и за подпомагане на гражданите, които са в тежко социално положение. Ето за това иде реч. Иначе тази стратегия е безспорна необходима, но трябва да бъде с такава структура, с такова съдържание, че да даде отговор на всички въпроси. Аз за това апелирам.
Бих подкрепил всички разумни предложения и аз самият бих дал такива, ако бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България думата за изявление поиска народният представител Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Вчера полицията задържа поетът дисидент Николай Колев – Босия. Той беше задържан в ареста на Първо районно полицейско управление. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Интересно защо?! Защото в знак на протест възнамеряваше да хвърли по един развален домат по Президентството, Народното събрание, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, БНТ и БНР. Своите намерения той беше обявил и в социалните мрежи, и в открито писмо до ръководителите на тези институции, в което заяви, че те носят отговорност за състоянието на страната.
Народното събрание – всички ние, за липса на ориентация, професионализъм и патриотизъм при изготвяне на законите.
Президентството – за нищо неправене.
Министерският съвет – заради цялостната му политика и действията срещу обществото и националните интереси.
Вероятно господин Колев е бил задържан за хулиганство при една блестяща полицейска операция – 40 полицаи задържаха един дисидент. Само че всички в България разбират, че става дума за политически протест, а не за хулиганство.
Затова, че повдигам този въпрос, очаквам ГЕРБ за пореден път да ме обвинят, че не уважавам институциите и може би поощрявам безредиците. Но преди да го направите, си задайте въпроса: Колко българи днес оцеляват в мизерия и загубиха работа през последните години? Около 250 хиляди нови безработни за три и половина години от ГЕРБ.
Колко българи изключват телевизора, когато видят как от екрана господин Борисов и българският Брад Пит се хвалят с постиженията си или внушават, че хората живеят все по-добре и все по-богато?
Колко българи живеят с усещането на несвобода и ясното съзнание, че голяма част от медиите обслужват властта?
Колко българи са наясно, че голяма част от законите и решенията на тази власт обслужват конкретни икономически и политически интереси на вашите олигархични кръгове?
Колко българи в крайна сметка са оскърбени от липсата на елементарна справедливост и от перспектива за себе си и за държавата?
Всички ли ще арестувате? Няма да Ви стигнат РПУ-тата. Ще кажете: институциите трябва да бъдат уважавани. Ами уважавайте ги Вие, първо. Спазвайте законите поне и елементарните правила за благоприличие.
Днес цялата власт в държавата принадлежи на ГЕРБ, не само тази, която Ви се полага по вота на българските граждани, които гласуваха преди три години и половина за Вас. Това не Ви стига, Вие искате тотален контрол върху всичко – съдебна власт, бизнес, медии, съсловни организации, футболни клубове и агитки! Защо? За да продължите безнаказано да ограбвате държавата и хората!
Всеки ден Вие погазвате единственото безусловно завоевание на българския преход – свободата и демокрацията.
Господин Бойко Борисов и върхушката на ГЕРБ направихте институциите за посмешище. Първа жертва падна Парламентът, защото господин Борисов третира Вас, собствените си народни представители унизително, като пионки, и Ви нарича „безделници”, (смях и реплики), които безапелационно изпълняват неговите желания и прищевки. (Шум и реплики.)
Той дори не си прави труда да го скрива. Не идва да защити бюджета в Народното събрание, въпреки че това е негово задължение по Конституция и по смисъла на закона. Вие очаквате хората да Ви уважават!? Хората да уважават Парламента!? Е, няма как!
Ще Ви дам един пресен пример: утре ще обсъждате тук Процедурни правила за издигане на нов конституционен съдия! Обяснете ми как ще стане това, след като има избрани двама конституционни съдии и няма подадена оставка, и няма пререшаване на решението от Народното събрание, което избира госпожа Марковска! Забъркахте един голям скандал – унизителен за българския парламент.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие също гласувахте за нея.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И аз питам: как ще излезете от тази противоконституционна ситуация, от тази конституционна криза, която може да доведе да бъде оспорено всяко решение на Конституционния съд в бъдеще? После пак ще пишете писма до Барозу ли? Моля Ви, не се излагайте, защото ще излезете още по-смешни в европейските очи!
Ами президентът? И той също – влезе в ролята на патерица, да вади господин Бойко Борисов от батака, който самият премиер забърка, защото всички знаят, че фигурите за Конституционния съд, и двамата, които бяха избрани, и този, който евентуално ще бъде предложен от СДС, са избрани лично от него. Всичко това, което се прави – процедурни правила, са безсмислени, формални и нямат никакъв смисъл. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Искам да попитам как така президентът ще има уважението на хората, след като по Конституция той трябва да бъде гарант на основния закон? Той го наруши по време на клетвата в Конституционния съд! Ами след изборите, ако не му хареса резултатът, няма да даде мандата на тези, които са спечелили, ако не са ГЕРБ! Срам!
Ами предстоящият избор на главен прокурор? Властта вече го опорочи! Мнозинството във Висшия съдебен съвет още при първото изпитание клекна пред господин Борисов и пред господин Цветанов и промениха правилата. Направихте правилата така, че няма таен избор за главен прокурор. С тези опити да имитирате промяна и връщане към старите правила и някаква справедливост няма да излъжете никого, защото електронното гласуване означава контролиран вот, контролиран от властта вот на членовете на Висшия съдебен съвет.
Питам: кой в България или в Европа ще има доверие на този главен прокурор, както и да се казва, избран по тази процедура? Отменете тази процедура! Иначе ще имате проблеми, защото, Боже мой, кой очаква да има членство в Шенген при такива начини на избори на магистрати на висши позиции? Кой очаква да бъде свален механизмът по проверка, по ПВР? Никой, освен Вас, може би!?
Напълнихте държавата с гербери, калинки – некомпетентни, послушни, но попълнили декларации за лоялност към ГЕРБ, не към обществото, не към държавата – към ГЕРБ!
Ами референдумът? Вие погазихте волята на 770 български граждани, които поискаха референдум за Белене. С номера, с погазване на закона Вие махнахте съдържанието на въпроса, но хората ще Ви накажат и ще гласуват за нова мощност и за Белене. Това ще бъде вотът на българските граждани на референдума.
Вие сте толкова упоени и вкопчени във властта, че сте загубили всякакво усещане за реалност и свян. Дори вече Ви мързи да променяте законите така, че да обслужват Вашия интерес. Направо го карате магистрално, газейки законите като валяк!
Централната избирателна комисия, Вашето мнозинство гази закона по отношение на референдума. Там чл. 7 ясно казва, че се формират районни избирателни комисии на основата на районните избирателни комисии от предишните парламентарни избори. Вашият ЦИК погази закона и вкарва различен начин и съотношение в комисиите. Мислите, че и това ще бъде забравено, незабелязано и ще бъде простено! Няма да бъде простено от българските граждани, защото Вие сте влезли във фаза на отричане на всичко, което не Ви допада и Ви разваля комфорта.
В събота имаше национален протестен митинг и хората заявиха своя гняв. Каква е реакцията на властта? Господин Борисов явно е седял пред телевизора – няма какво друго да прави министър-председателят, и е броил колко са участниците в митинга. (Реплики.)
Много бяха! Това го казаха и Ройтерс, и Евронюз. Казаха, че правителството на ГЕРБ не се справя. Влезнахте в спор и с международните медии. Това е отричане на реалността и затова ще си платите сметката на изборите.
След изборите новото правителство ще трябва след 23 години преход и демокрация и след 4 години разрушително за институциите и за държавността управление на ГЕРБ да гради наново българска демократична държава – съвременна и европейска, която ще работи за гражданите. Ние търсим подкрепата на всички български граждани – леви, центристи, десни, които искат да участват в този протест, за да се свали една хунта от власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в КБ. Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Има заявки за изказвания от господин Татарски, сигурно министърът ще иска думата, госпожа Искра Михайлова е записана.
Исках да разбера колко изказвания има, но това ще стане след почивката.
Продължаваме в 11,30 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
За изказване – думата има господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Най-важният стратегически документ, който очертава развитието на водния сектор в България е Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, която разглеждаме днес.
Националната стратегия е рамков документ, тъй като той очертава състоянието и бъдещото развитие на целия воден сектор, отчитайки състоянието на водните ресурси в цялата водна инфраструктура във всички отрасли, отговорни институции и оператори. Редица са проблемите във водния сектор, останали нерешени през годините, редица са и предизвикателствата не само пред България, а и пред света, по отношение на дългосрочното осигуряване на прясна вода, качеството на повърхностните и на подземните води. Това налага наличието на един толкова важен за страната рамков документ, който да структурира визията за развитието на водния сектор.
В проекта се предвижда развитието на сектора да бъде насочено към засилване ролята на държавата, като всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата ще се вземат от публичните власти, а не от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация. Цялата инфраструктура от обществен интерес ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, с изключение на водната инфраструктура на частни и търговски дружества и съоръжения, предоставени на сдруженията за напояване. Всяко съоръжение ще бъде идентифицирано по отношение на собствеността и задължително ще има оператор, отговорен за неговата експлоатация и поддръжка.
Политиката в сектора ще се основава на предварително отбелязани мерки по отношение на развитието на отделните водостопански отрасли в системата от стратегически документи, която следва да бъде изградена и синхронизирана до 2017 г. Изготвянето и изпълнението на документите ще бъде отговорност на определени в стратегията институции. Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи – публична държавна и общинска собственост в различните отрасли, като те сами ще са отговорни за изготвянето и изпълнението на своите бизнес планове.
За отрасъл „Хидромелиорации” в момента това са държавните търговски дружества към Министерството на земеделието и храните. След прехвърляне на водостопанските съоръжения и системи, които са в активите на тези дружества като публична държавна собственост, те ще се обединят в едно национално дружество със статут на публично държавно търговско дружество, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон. Дейността на оператора ще се осъществява въз основа на сключен договор с министерството, който ще регламентира дългосрочни цели и двустранните права и задължения. За представянето на услуги дружеството ще следва да защити цени на услугите пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Организациите, осъществяващи хидромелиоративни дейности по реда на Закона за сдруженията за напояване, ще поддържат дейността си по досегашния ред.
В хидроенергийния сектор се предлага дружеството, ресорно на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Националната електрическа компания, респективно чрез предприятието си „Язовири и каскади”, да експлоатира и контролира всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, водоподаване за питейно-битови нужди, независимо от другите предназначения.
По отношение на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите” в момента дружествата, които експлоатират и поддържат инфраструктурата извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации”. В проекта се предвижда оператор на всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите по право да бъде операторът „Напоителни системи”, който ще осъществява и дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла извън населените места. Операторът ще осъществява мониторинг на състоянието на съоръженията, ще прави предложения за инвестиционни проекти, за планови и аварийно-ремонтни дейности, ще осъществява и контрол върху изграждането на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите. „Напоителни системи” ще има възможност да участва в обявени от общините обществени поръчки за текущо поддържане и мониторинг на съоръженията.
В границите на населените места отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки и на проводимостта на речните русла ще имат общините. Към момента те нямат сключени договори за постоянна поддръжка, а в зависимост от осигуряването на финансови ресурси сключват договори за еднократни услуги. Сега общините ще бъдат задължени да определят оператор, който да осъществява мониторинг и поддържане в необходимото техническо състояние на съоръженията и системите, както и дейности по поддържане на проводимостта на речните корита. Този оператор може да е търговско дружество, включително и националният оператор „Напоителни системи”, отдел или компетентно лице от общината, или друго търговско дружество с необходимата експертиза.
Средствата за приоритетните инвестиционни проекти, извън осигурените чрез еврофондовете и същественото национално съфинансиране от държавния бюджет, ще се осигурят чрез приходи от определени цени и услуги и чрез приходи от такса за водоползване. Операторът „Напоителни системи” ще осигурява част от необходимите средства за дейността по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги, извън основния предмет на дейност. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез такса за водоползване.
Ценовата политика ще се определя на принципа един оператор – еднакви цени на услугата. Всички цени ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора, а именно Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители, както и размерът ще остане еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Ще се въведат две нива на такса водоползване, съобразно потребеното количество вода от домакинствата, с цел намаляване разхода на вода.
Ето и причините за предлаганите промени. Години наред продължава недостигът на вода в редица населени места, независимо че има достатъчен воден ресурс в страната. Наблюдават се случаи на проблеми с качеството на питейната вода, бяхме свидетели на природни бедствия. Трябва да е пределно ясно кой носи отговорност за поддържането на хидротехническите съоръжения в добро състояние. Трябва да се поеме цялата отговорност за доставка на вода на хората за питейно-битово водоснабдяване – необходимото количество с необходимото качество, тъй като непрекъснато се прехвърля топката и отговорностите между ВиК-дружеството, държавата, общините и операторите.
В заключение бих искал да припомня на всички, че Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България е стратегически документ и изпълнението на принципите, заложени в нея, се уреждат със законови и подзаконови актове, които детайлно се прецизират, за да бъдат приложени в практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Язов.
Реплики? Няма.
За изказване са записани господин Татарски, Искра Михайлова, Петя Раева и господин Михалевски.
Господин Татарски, слушаме Ви.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, които се интересуват от тази тема и сте в залата! Ние днес наистина разглеждаме един важен документ, който дава философията, идеите, приоритетите, управлението на водния сектор, но по-важното е, че той е една добра основа за извършване на необходимите и без алтернатива реформи във водния сектор.
В моето изказване аз ще се спра само в тази част от водната стратегия, която касае ВиК сектора и определено предизвиква може би най-голям интерес, защото без ток и газ можем, но без вода не можем, както се каза преди малко, за това какви са основните проблеми, които са дефинирани в тази стратегия и които трябва да се имат предвид, когато предприемаме каквито и да е стъпки в посока решаването им и развитието на този сектор.
Безспорно е лошото състояние на ВиК инфраструктурата на цялата система. Каза се, че необходимите средства са минимум 13 млрд. лв., а това, което очакваме да получим от Европейския съюз за следващия програмен период, е няма и половината.
Лошо качество на водата и на предоставената услуга. Не на последно място трябва да кажем и че цената, която формира тази услуга, е нереална. Нереална е, защото голяма част от активите, които се създават по линия на европейските програми и с други средства не се завеждат в предприятията, които сега стопанисват тази мрежа, а оттам не се начисляват амортизации и това води до изкривяване на цената.
Лошо управление и ниска квалификация на персонала. Двадесет и шест общински дружества, по-голямата част от тях са в малки общини, малки дружества от порядъка на няколко хиляди жители. Качеството на обслужването и състоянието на дружествата е такова, че не позволява високо ниво на предоставената услуга.
Раздробеност на системата. Над 60 ВиК оператори, което прави невъзможно управлението като цяло. В момента около 60% от водата се губи по тръбите. Това са търговски и физически загуби, но по-важното е, че 40% от населението все още ползва само пречистена вода. Искам да Ви посоча друга цифра – приходите, поне за 2009 г., които са посочени в Националната стратегия от ВиК дружествата са в размер на 600 млн. лв. Като сравним всички тези данни виждаме, че състоянието, в което се намира ВиК сектора просто не е добро и не може да остане в това положение.
Какви са целите, които са посочени в стратегията и се отнасят за ВиК сектора?
Провеждане на единна националноотговорна политика в отрасъла. Безспорно държавата трябва да заеме своето място. По-добро качество на предлаганите услуги, по-добро стопанисване и управление, осигуряване на средства чрез икономии от мащаба и привличане на инвестиции чрез механизмите, които са предвидени в стратегията. Прилагане на принципа за солидарна отговорност и справедливост най-вече при определяне на цената на предоставената услуга и не на последно място прилагане на обективни критерии при избора на ВиК оператор. Как ще се постигне това съгласно стратегията и според Закона за водите, който мина през комисията, която ръководя? Най-напред с промяна на собствеността.
Тук отговарям на господин Тошев, че не става въпрос да вземем от общините собствеността и да я национализираме, а промяна като характер. Тя става публична общинска, публична държавна. Текстовете по стария, съществуващия Закон за водите, които се отнасят за собствеността – общинска, държавна, не се променят. Общините запазват собствеността такава, каквато тя е разписана в действащия в момента Закон за водите, мисля, че беше чл. 13, но се променя характерът на тази собственост – става публична, държавна и общинска. Сега част от собствеността е в търговските дружества.
Окрупняват се дружествата, обособяват се нови територии, тъй наречените обособени територии се предвижда да бъдат 28, съвпадайки с областите, които сега съществуват на територията на Република България.
Уеднаквяване на цените в рамките на една обособена територия. По-важното е – лицензиране на операторите, тези, които предоставят тази услуга. Досега това не беше така. Предвижда се лицензионен режим, като ще се даде възможност фирмите, които извършват тази услуга – досегашните оператори, да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата, която вече се готви в тази връзка.
Изборът на оператор ще се извършва от асоциациите по обособени територии. В тях ще членуват кметовете на всички общини, независимо дали са били досега членове на асоциации, дали имат общински ВиК дружества или не. Всички кметове на общини от дадена област ще членуват в тази асоциация и ще взимат съответно определените в закона решения.
Да не забравяме изработването на мастер плановете, което върви с пълна сила и ще реши или поне ще даде отговор на много проблеми във ВиК сектора.
И не на последно място – тук отговарям на господин Чакъров, ще бъде изработена и отраслова стратегия за ВиК сектора, не само национална стратегия, която също се работи.
Какво предвижда Законът за водите, може би това интересува повечето от Вас? По отношение на собствеността вече се каза, че държавата, и това трябва да подчертаем дебело, ще предостави своите активи от дружествата си на общините, тези, които са на територията на съответните населени места. Така че, ако говорим за някакво прехвърляне на собственост, то от страна на държавата към общините е значително по-голямо, отколкото евентуално от общините към държавата.
Обособените територии. В рамките на една област – една територия.
Изборът на операторите. Той ще се извършва, след като те получат съответните лицензи от асоциациите. Ако в дадена област има само един лицензиран оператор, ще бъде определен и избран той, но пак казвам, от асоциацията, тоест от кметовете на населените места. В тази асоциация все пак да не забравяме, че участва и държавата с 25% от гласовете.
Цената. Тя се предвижда да бъде една за дадена обособена територия, тъй като има несъответствие и голяма диференциация между цените на съседни общини, на съседни населени места, което не е реално. Затова се предвижда в рамките на една обособена територия да бъде една цена.
Управлението се извършва от тази асоциация, а не както досега държавата да ни определя операторите на ВиК услугите.
На господин Тошев искам да отговоря на въпроса за собствеността. Все пак координацията на всички въпроси, които ще се решават във връзка с прилагането на водната стратегия, е предвидена да се извършва от така наречения Координационен съвет по водите, който включва представители на различни министерства, така че ще има взаимодействие и възможност да се решават всеобхватно всички проблеми, свързани с управлението на водите.
За социалните мерки за защита. Какво лошо има, ако се предвиди и такъв механизъм за подпомагане на социално слабите? Все пак да не забравяме, че един кубик вода е средно около 2 лв., а едно кафе също е 2 лв. Дали е реална цената и дали можем ние като общество да си позволим тази социална цена? Не трябва ли да мислим варианти, решения, така че цената да бъде реална, а ние да предложим механизми, които да помогнат на хората, живеещи в нашата страна, за да могат да се справят с това финансово допълнително бреме.
Така или иначе, секторът „Води”, специално ВиК, се намира в едно тежко състояние. Тази стратегия дава посока за развитие за решаване на основните проблеми в този сектор.
Затова, колеги, смятам, че без съмнение тази стратегия трябва да бъде подкрепена. Това е едно добро начало.
Завършвайки, искам да кажа, че през 2009 г. бяха направени първите стъпки в тази посока с измененията в Закона за водите, но те така и не проработиха, защото може би липсваше този основен документ, наречен Водна стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Тошев – първа реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Татарски, във Вашето изказване говорите не само по стратегията, но и по внесения законопроект, а това е различен документ. Ние обсъждаме в момента стратегията.
Аз приветствам това, че както се разбира, по въпроса за собствеността в законопроекта няма предвидени такива мерки, каквито иначе биха произтекли от стратегията. Но представете си, че след известно врем, не дай Боже, някой много ляв политик се позове на тази стратегия и внесе, за да се изпълни стратегията, точно това предложение?
Затова аз смятам – не трябва първо да се приема законът, а след това стратегията, както в момента е направено. В закона това липсва, в стратегията въпросът за собствеността е поставен по друг начин, но в самата стратегия трябва да отпадне предложението за експроприация на общинските дружества. Ако това е записано в стратегията, ще бъде една бомба със закъснител, която един ден може да предизвика големи проблеми. Защото можем да не се съмняваме, че има такива хора, които ще се позоват на стратегията и след това на тази база ще искат тя да бъде приложена чрез промени в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Татарски, за собствеността всички сме наясно, че наистина трябва да се намери най-правилната формула и аз споделям до голяма степен това, което Вие виждате като концепция.
По отношение на цената, Вие сами казахте, както Ви се представя в стратегията, че в обхвата на територията на един оператор цената ще бъде една и съща. Трябва да бъдем наясно, с ясна визия и осъзнато да вземем това решение, когато се взима едно такова решение в рамките на един оператор. Различните общини досега имаха различни цени, защото в едната община водата може да е помпажна, а в другата да бъде гравитачна. Новата цена във всички случаи ще бъде единна, но по-висока. Във всички случаи там, където досега е била гравитачна, ще бъде по-висока и това ще бъде принос за инвестициите до голяма степен, които ще се правят.
По отношение на социалната поносимост, до голяма степен Вие самите признавате тук, че социалната поносимост на цената ще бъде вече на заден план. След като има по-висока цена, ние ще бъдем в хипотезата да получаваме социални помощи – хората, които са с определен социален статут. Това така ли е? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Тошев, най-напред към Вас – наистина в закона тези неща са отразени, както ги споменах. Искам да Ви опровергая, че законът стъпва на базата на стратегията. Затова изчаквахме стратегията да бъде приета, а след това ще пристъпим към приемането на закона.
За да не се случи това, което Вие изразявате като опасение, че утре някой отново ще постави въпроса за собствеността, просто не трябва да допускаме на изборите леви политици да влязат в Народното събрание – в такова количество, че да променят закона.
По отношение на казаното от господин Чакъров, все пак Министерството на труда и социалната политика има програми за подпомагане. Както се дават енергийни помощи, така може би ще се дават и помощи за вода. Така или иначе водата сега не е с реална цена. Така или иначе, ако със закона този принцип се приеме от Народното събрание – един оператор, една територия, една цена, не означава само вдигане цената на водата, някъде сигурно ще спадне. Ако вземем например Кюстендилска област, има общински дружества – там сигурно ще се вдигне, но там, където е държавно, или пък обратно – да не забравяме случая със Севлиево, съвсем наскоро, ако държавата не се намеси с 15 млн. лв. инвестиции, те и догодина ще бъдат без вода. Така ли да ги оставим като общинско дружество?
Все пак държавата трябва да поеме своята отговорност. Затова говоря за социална справедливост, когато се решават тези въпроси, особено с цената. Надявам се, че ще бъде намерено най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
За изказване има думата госпожа Искра Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля да се увеличи времето за изказвания на Парламентарната група на ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един изключително важен документ. Това е Стратегията за управление и развитие на водния сектор в България – документ, който е бил обект на усилията на администрацията, която се занимава с управлението на водите в България в продължение на много години. В крайна сметка ние днес разглеждаме окончателния вариант на този документ.
За съжаление обаче няколко месеца преди да разгледаме стратегията, ние разглеждахме Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, съдържащ в себе си част от посланията на стратегията, която гледаме днес. Оставаме с неприятното впечатление, че стратегията не предполага следващите законови стъпки, а обслужва изпълнението на един конкретен закон. Това е един от големите въпроси, които така или иначе ще останат около този документ и в тази връзка документът трябва да бъде разглеждан точно като стратегия. Ако ние продължаваме да се фокусираме върху това по какъв начин стратегията кореспондира с един Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, означава, че омаловажаваме ролята на този стратегически документ.
Аз съм длъжна да кажа и да благодаря на екипа на Министерството на околната среда и водите, защото частта, която засяга функциите, отговорностите и възможностите, даже и привличането на други отговорности на самото Министерство на околната среда и водите, са разработени в стратегията и те присъстват, особено в направлението, което засяга водните запаси и водния ресурс, анализа, изводите и предложените мерки дългосрочно, отговарят на компетенциите на Министерството на околната среда и водите. Те са разгледани отговорно. Там има визия, там има стратегическа мисъл.
Когато обаче стигнем до направлението „Водна инфраструктура” с четирите елемента, които министър Караджова любезно ни напомни – ВиК сектор, хидромелиорация, хидроенергетика и превенция на риска, тогава се сблъскваме със съвършено различна картина.
Когато става дума за управление на риска, Министерството на околната среда и водите прави неимоверни усилия и предлага дори варианти за система за ранно предупреждение, която е крачка напред по отношение на управление на водния ресурс, превенция на риска и евентуални бъдещи катаклизми, свързани с водния сектор и водите в страната. Това е добра крачка, ние го приемаме и го отчитаме, че е нормално, че е редно и трябва да се направи. Това е надхвърляне на функциите на министерството.
Но къде е координацията между Министерството на околната среда и водите и останалите министерства, които отговарят за инфраструктурата във водния сектор? Тя се осъществява, според тази стратегия, на ниво координационен съвет към едно предприятие към Министерството на околната среда и водите. По-ниско ниво не може да има. По-ниското ниво би било съвет към една дирекция на министерство, което и да е то. По-ниско ниво на координация за особено важния сектор, който има отношение, и за превенция на риска, и за национална сигурност, и за гарантиране на основни права на граждани, по-ниско ниво на координация просто не може да съществува.
Това ниво се предлага по една проста причина – че не е намерен консенсус между институциите, които отговарят за управление на водните ресурси и водната инфраструктура и не е постигнато споразумение на какво ниво да се води координацията и как тя да се осъществява. Това е основният проблем на стратегията. Това е основният проблем на документа, който разглеждаме в момента. Той се защитава от министъра на околната среда и водите достойно, но тук отсъстват представителите на другите министерства, които имат сериозно отношение към управлението на инфраструктурата във водния сектор.
Деветдесет процента от изказванията на колегите дотук бяха посветени на ВиК сектора, останалата част беше посветена на хидромелиорациите. Къде са представителите на министерствата, които управляват тези сектори? Какво е тяхното отношение към записаното в стратегията? За съжаление, по време на обсъждането на стратегията констатирахме, че има разминаване между текстовете на стратегията и текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, който се разглежда по същото време. Нормално ли е един стратегически документ да догонва Закон за изменение и допълнение, който би трябвало да въведе в действие стратегическия документ? Нормално ли е още в зародиш, когато не е приет стратегическият документ, да има различия със закони за изменение и допълнение на действащи закони? Не е!
Проблемът на координацията е основен проблем на стратегията. Няма да Ви излъжа, като кажа, че това не е проблем от днес или вчера, а е проблем с дълга история, но стратегията можеше, трябваше, беше наложително да предложи решение за тази координация. Ние обаче виждаме документ, в който има изключително много информативен материал за какво отговарят отделните институции в страната – това е разписано, но как се координират помежду си, не е разписано. Координационен съвет на ниво предприятие!
Проблемът с координацията във водния сектор ще бъде сериозен, независимо как ще бъдат приети промените в Закона за водите, независимо по какъв начин ще бъде трансформиран проблемът в бъдеща секторна стратегия за ВиК сектора, защото освен стратегия за ВиК сектора, трябва да има стратегия за хидромелиорация, нали така? И за хидроенергетика, нали така?! Тогава трябва да си отговорим на въпроса как ще се координира държавната политика, стратегическото виждане, гарантирането на съхраняването на ресурса, ефективното използване на ресурса и ефективното инвестиране в инфраструктура и по какъв начин ще имаме координация между отделните институции. За съжаление, в стратегията тази част отсъства.
Пак повтарям: това не е недостатък в работата на Министерството на околната среда и водите, защото то е работило стратегията самό. Стратегията е изработена от едно министерство. В нея я няма държавната политика и координацията между всички институции.
Това проличава и в още един елемент, който предполага стратегията. Той е свързан със собствеността на инфраструктурата във ВиК сектора и собствеността на инфраструктурата в сектор „Хидромелиорации”, собствеността на инфраструктурата в сектор „Хидроенергетика”.Тази собственост предполага пълна централизация на финансирането и инвестирането на бъдещите постъпления от средствата на Европейския съюз – кохезионната политика, структурните фондове и Кохезионния фонд. Тази централизация означава усвояване в едно централно звено.
Много пъти поставяхме въпроса кое е това звено. Отговорът е ясен – това звено е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нито един момент нито в стратегията, нито в съпътстващите я документи, като Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, не стана ясно, че водните асоциации биха могли да бъдат основният бенефициент. Ако те са основен бенефициент, тогава стратегията би звучала по друг начин и измененията в закона биха звучали по друг начин.
Стратегията е важен документ, от нея има нужда. Поздравявам екипа, работил в частта компетенции на Министерството на околната среда и водите, но изказвам много сериозни съмнения дали тя действително ще изпълни ролята си, тъй като не включва, не отразява и няма начин да отрази каквато и да било национална политика и координация между институциите. Това е нейният основен проблем, който я прави много спорна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Колежке Михайлова, не мога да се съглася с много от изразените от Вас тези. Ако за Вас участието на министъра на околната среда и водите, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма във формат на координационен съвет – воден съвет, ако за Вас това е ниско ниво, аз не знам какво друго ниво може да има, освен най-първите представители в дадената секторна политика, за да се гарантира начинът на вземане на решения? Това е съвсем нереално.
Централизацията, за която говорихте, или това, за което се загрижихте Вие и Ваши колеги преди това – кой е бенефициент, също е нереално. Важно е, че нещата функционират. Не са спрени, както през 2009 г. бяха спрени по някакъв начин. (Шум и реплики от КБ.) Не мога да се съглася, че една национална стратегия трябва да е изцяло фокусирана и да се базира само на… (Шум и реплики от КБ.)
Един национален документ трябва да гарантира преди всичко визията ни като държава в даден секторен отрасъл, а не да се базира и изхожда изцяло от европейските фондове, които, разбира се, са огромна част и биха дали големи възможности и перспективи, но не и да са водещи за определянето й. Мисля, че всичко това е много добре съвместено в нея.
Твърдите, че едно министерство е работило по нея, но то също не е вярно. Знам, поне доколкото ми е известно, че работна група работи по стратегията дълго време. Стратегията не е предшествала закона. Знаете и сама участвахте в дискусия още на 11 април. Стратегията беше презентирана още преди това и отделните промени в закона, в законодателството, също бяха коментирани неведнъж. Това, че някои процеси се случват паралелно, според мен е редно стратегията да върви напред, а законодателството да допълва нещата. Това са нещата, които исках да визирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Друга реплика има ли?
Заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Уважаема госпожо Михайлова, това, което казахте, до голяма степен е вярно. Склонен съм да се съглася с него.
Има обаче нещо друго, което Вие много добре го разбирате като бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, че начинът за усвояване на средствата извън рамките на населените места, тоест в частта, където самите кметове на общини нямат интерес да го правят, тоест да възстановяват формата на инвестиция, е точно разписаният в стратегията. Това е именно правилният начин, по който могат да се усвоят парите така, че да може в бедни райони, с бедно население, с недостатъчно добра възможност за подобряване на инфраструктурата примерно в Североизточна България, където цената може да излезе в пъти по-голяма, отколкото в по-силно развит район, да се възстановяват инвестициите. Примери за това има достатъчно при изграждането на инфраструктура от предходни правителства, но това е начинът и това е доброто нещо!
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, който визирахте, имаме уникалния шанс сега да приемем стратегията и Вие да я подкрепите, а след това в залата да направим всичко възможно, че законът да бъде съответстващ на рамките на стратегията. Това е част от нейното значение, защото тя е рамков документ и в нормативни актове – в стратегии в сектор „Хидромелиорации”, в сектор „Хидроенергетика”, в сектора за вредното въздействие на водите и в сектора за ВиК операторите да намери пряко приложение и съответните закони да бъдат поправени така, че да има смисъл.
Пак казвам: никой не е идеален и не може да напише най-правилната и най-вярната стратегия. Въпросът обаче е в начина на комуникация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. И аз ще си позволя да направя кратка реплика извън казаното от колегите.
Госпожо Михайлова, не сте права, законът се разглежда, след като стратегията мина в комисиите. Това, което правим като промени в закона, е изцяло в съответствие със стратегията, която мина в комисиите. Доколкото имам информация, беше приета в почти всички комисии без особени обструкции.
Няма да казвам и твърде елементарно ще бъде да питам защо Вие не направихте тази стратегия, която трябваше да я има, така, както Вие смятате, че би трябвало да бъде – това е друга тема.
Ще Ви помоля обаче, когато имате дуплика, да кажете: защо се наложи промяната в Закона за водите през 2009 г.? Отговорете на някого, който подвикваше отзад, какво направихте през 2009 г.? Защо се наложи промяната в Закона за водите и се вкараха вътре асоциациите? Какво наложи тази промяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата народният представител Искра Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря, колеги, за репликите.
Те ми дават възможност да развия неща, които маркирах само с едно изречение.
Господин Татарски, ние все пак помним няколко месеца назад. Като стане дума за година-две, забравяме повече, обаче няколко месеца назад помним.
Ние разглеждахме закона преди стратегията – това е факт, и в комисиите, и в залата. Факт! Сега разглеждаме стратегията. Няма смисъл да коментираме – това отпада, няма какво да правим. Така се е случило, такива са процесите.
Що се отнася до това каква ще бъде координацията и комуникацията, господин Язов – да, това е основният проблем. Затова поставям под съмнение възможностите да бъде изпълнена стратегията.
А когато става дума за Вас, господин Давидов – благодаря Ви за репликата и искам да Ви кажа, че моите притеснения са много сериозни. Когато основен бенефициент е една институция и тази институция е държавата, то се въвежда принцип, който противоречи абсолютно на общия европейски принцип за прилагане на структурните фондове, за децентрализацията! Категорично противоречи! Противоречи на цялостна политика!
И когато принцип, въведен в стратегически документ и изведен в закон като основополагащ, противоречи на цялостна европейска политика, то ние имаме проблем!
Иначе нашите различия с Вас са принципни. Ние, които защитаваме противната теза, казваме, че децентрализацията е в основата на просперитета и успешното усвояване, включително на фондовете. Вие считате, че централизирането на процесите може да доведе до по-добро усвояване. Това са принципни различия и те ни отличават един от друг.
Така че няма проблем с това – Вие защо не го направихте. Току-що благодарих от трибуната, изказвайки се, на всички, които полагаха усилия през годините да се случи тази стратегия и в крайна сметка да имаме документ.
Ние имаме този документ сега. Обръщаме внимание на това, че в него има заложени принципи, които променят политиката на управление на водния сектор през последните години, които нарушават координацията между институциите и които променят, на практика не прилагат основополагаща политика за децентрализация! Това е част от стратегията, която гледаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият записан за изказване е народният представител Петя Раева. (Оживление, реплики.)
Времето ли свърши? Току-що смених госпожа Цачева и не знаех, че сте изчерпали времето на парламентарната група.
В такъв случай следващият записан е господин Димчо Михалевски.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Права сте – днес разглеждаме един стратегически документ и трябва да си дадем сметка, че смисълът на такъв тип документи е да постигнем дългосрочен път, в който да има минимална доза консенсус, заложените цели и пътната карта, най-общо да я нарека, по която искаме да вървим, все пак тази стратегия е с хоризонт поне 25 години, да не се изменя.
Преди това ще се опитам да очертая рамката – къде се намираме. Преди мен прозвучаха твърдения кой няма право да говори, кой какво е свършил, как го е свършил – аз ще се опитам да дам обективна оценка.
Опитите да има стратегия са отдавна и това е важно. Ще припомня, че пό предното Народно събрание не успя да приеме подготвената тогава стратегия от правителството на Сакскобургготски. Не знам точно какви са причините, но е факт, че тя не е приета от Народното събрание. След това, разбира се, имаше доста усилия да се изработи специален закон за ВиК, който беше част от трите отраслови закона, пак с решение на пό предното Народно събрание в Закона за водите.
Ние не успяхме да изработим специален закон за ВиК, но успяхме да инкорпорираме основните, важните неща, които определят философията, а именно, че собствеността във ВиК структурата ще има публичен характер и няма да подлежи на приватизация. Това е записано в измененията на Закона за водите през 2009 г.
Нещо много важно, върху което искам да акцентирам Вашето внимание. Тогава беше осъзнато, след изследване на цялата палитра от възможности – от пълното одържавяване до пълната приватизация на системите във ВиК сектора, че полезният инструмент и модел е да има силна роля на публичните власти и, забележете, центърът на политиката да бъде фокусиран в регионални структури, наречени тогава асоциации по ВиК, в които държавата и местните органи на самоуправление да имат паритет, да могат, взаимозависими едни от други, да определят политиката и пътя за нейната реализация.
Нарочно го казвам подробно, защото, за съжаление, точно тази важна червена нишка, която, слава Богу, остава и в сегашните текстове на изменения ЗИД на Закона за водите, в стратегията не се вижда ясно.
Къде е центърът на политиката? Говорим за координационни съвети. От много министри беше пропуснато, дори от Националното сдружение на общините. Говорим за водни съвети. Не това е центърът. Центърът на политиката, която беше проектирана, която беше съгласувана, получи широк обществен консенсус; съгласувана с външните ни партньори, каквито са Европейската комисия, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, беше тази. Слава Богу, смятам, че тази ще бъде и занапред.
Какво направихте Вие – новите управляващи? Похвално е, че днес имаме един документ. Само че ние трябваше, след като беше приет Законът за водите, през 2009 г. да извървим пътя на реалното създаване, реалната работа на асоциациите и реалното завършване на мастер плановете до края на 2010 г. Забавихте ги по незнайни или поне неразбираеми от мен причини.
Мастер плановете, уважаеми колеги, не просто бяха нужни – беше нужно сега да бъдат готови и да бъдат основно оръжие на правителството, когато защитава позицията на България в следващата многогодишна финансова рамка, когато търсим начин за финансиране, защото това е възловият въпрос, който отсъства в стратегията – как, кога и доколко да осигурим необходимото финансиране.
Най-лошото, което се случи, е, че тези мастер планове бяха осакатени откъм един много съществен технически елемент, наречен „хидравличните модели на регионалните мастер планове”. Тоест както ние, така и Вие имаме своите положителни действия и резултати, но имаме и много тежки, несвършени дейности.
Тук големият въпрос е: дали ще съумеем да превърнем тази стратегия в работещ документ, който дава отговори, който дава на изпълнителните власти на няколко следващи правителства на България инструмента, с който да прилагат тази политика? И в тясно сътрудничество с местните органи на самоуправление и българското общество да обясняват, това прозвуча няколко пъти, какво правим, защо го правим, какъв е ефектът и това да бъде прието от хората.
И тук стигаме до въпроса за ресурсите и за последствията. Аз считам, че този документ, в който действително има много добре разработени части, други са прекалено разработени, без да казват нищо, простете ме за констатацията, липсва ресурсната част. Независимо от таблицата, което показва откъде ще вземем парите, аз смятам, че – първо, тя вече не е адекватна, най-малкото заради факта, че в настоящия планов период следващата седмица Комитетът за наблюдение ще отклони над 600 млн. лв. точно от сектор ВиК и ще ги дадем, за да купим незнайно колко автобуси, тролейбуси, пожарни, хеликоптери и работи, които – забележете, не се произвеждат в България. Оставям го настрана това, но и перспективата, която е дадена, е нереалистична.
Вие знаете, че следващата седмица предстои Европейски съвет за многогодишната финансова рамка. Дори и в оптимистичния вариант, който е заложен от нашите власти, които се занимават с еврофондовете, надбавката за околна среда за следващия планов период ще бъде не повече от 7%. Аз смятам, че тя няма да бъде толкова, защото ще има доста сериозно оптимизиране надолу на целия европейски бюджет.
Тук обаче не е само въпросът за размера на ресурса. Тук е въпросът, който трябва да си кажем, че всъщност когато говорим за действия, правилно ли сме подредили нещата. Какъв е моделът, който ни предлагат съставителите, авторите на тази стратегия?
Аз съм леко обезпокоен, защото моделът е следният: разработени са три сценария за всеки един от секторите. Хидроенергетиката е малко така – встрани, и вредното въздействие на водите е съвсем встрани, но моделът е следният: запазване на съществуващото положение. Вторият вариант – подобряване с 10% на загубите. Трети вариант – подобряване с 30% на загубите. Това ли са само моделите?
Доколко числата, които ни дават, всъщност ни говорят нещо? И това ли е подредбата, която в крайна сметка ни е дадена от тези три сценария – 13, 21 и 42 млрд. лв.? Избран някак си срамежливо в таблицата е един вариант от 26 милиарда, не стана ясно точно за кое. Има една таблица и трябва да я прочетете доста пъти, за да я разберете, но дори и да приемем това, всъщност системата няма ли вътрешни ресурси? Може ли да се оптимизира? Как? С кого трябва да говорим? Кого да привлечем в тази политика? Защото пак подчертавам, че политиката липсва.
Кой формира политиката? Кой носи отговорност за политиката? Аз не смятам, че това са деветимата министри. Не са те! Логиката на цялото действащо сегашно законодателство за еврофондовете е съвсем различно. И тук колежката Михайлова е права, защото смисълът на концентриране на фокуса на политиката в асоциациите беше следният и ще го кажа популярно: на нас като държавни ръководители, изпълнителна власт, Народно събрание, ни трябва да участват с нас хората, за да можем заедно да вземем тежките решения.
Всяка една инвестиция, уважаеми колеги, ще има последствие в цената на услугата. Да, цената сигурно е неадекватна. След малко ще Ви покажа две карти, но цената трябва да е приета от хората и те да видят, че от чешмата им тече чиста вода, тази вода да е налична. Аз тук не бих се съгласил с успокоителното твърдение на министър Караджова, че ние имаме достатъчно ресурси.
Ние имаме достатъчно ресурси, защото отчитаме ресурсите на река Дунав, които са 88 или 90 млрд. кубически метра годишно. Без Дунав обаче си задайте въпроса колко от водите на Дунав използваме ние и къде можем да ги насочим, ние всъщност сме много бедни на вода. И сме особено бедни пък в райони, които ползват само повърхностни водоизточници.
И възникна въпросът как да подредим системата. Системата трябва да бъде подредена според мен, за да са готови хората да поемат тази стратегия, която има последствия.
Трябва, първо, да им осигурим намаляване на режима, да им осигурим качествена питейна вода. Това със сигурност не означава да хвърлим всички ресурси само за отпадъчните води, а означава да създадем система от резервоари, да създадем система за довеждане на питейна вода там, където тя липсва сезонно. Тук е темата за язовирите.
Темата за язовирите е много недобре разработена в стратегията и ще Ви кажа защо. Не може три язовира, които предишното правителство договори със Световната банка, да са основната част от скелета и само още три язовира от 2028 г. – забележете, нататък, скромно сложени в една таблица.
България трябва да започне да строи незабавно много язовири! И в района на Ловеч-Троян, където има голям проблем с водата, и в района на Кюстендил, и в района на Пернишко и Благоевградско, и в района на Панагюрище, Трявна, и на Родопите – в Рудозем. Трябва, само че това не личи!
И тук възниква въпросът, и тук възниква големият въпрос: добре, не е ясно откъде ще дойдат парите. Аз обаче казвам, че когато говорим и за ВиК, и за хидромелиорации липсва най-съществената част в стратегията и тя е следната: как ще повлияе това на цената на услугата и как за българското население, за хората, ще трябва да се грижат следващите правителства, за техните доходи, за да могат те да абсорбират, да понесат това увеличение? Това липсва. А както правилно отбеляза министърката, това са колосални средства. За тези средства ще трябва този сектор да се състезава с други сектори, за да се отделят публичните средства.
Къде са му аргументите? Без значение дали е това, следващото или по-следващото правителство – къде са му аргументите? Трябваше съставителите да сложат тук една социално-икономическа част, в която да се казва, че за да се случи този сценарии, трябва да увеличим доходите минимум, примерно, до 2015 г. – с толкова процента, до 2020 г. – с толкова процента, до 2035 г. – с толкова процента.
И само за да Ви покажа, за да можете да видите – ето я моментната карта (презентира карта на България на мултимедиен екран).
РЕПЛИКА (ГЕРБ): Ще ти изпратим снимка на Водното огледало.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Водното огледало е прекрасно, мога да те заведа и да ти обясня за какво става дума. Готов съм безплатно да го направя за тебе.
Ето я първата карта, която показва, колеги, каква е в момента социалната поносимост на цената на водата в България. Вие виждате, че с по-светло са очертани тези, които са от 2,50 лв. до 3,00 лв., до 3,30 лв., до 3,60 лв. С тъмносиньото вече отиват на 4,00 лв., и тези, които са отразени с лилаво, са над 4,00 лв. София е с най-голяма граница – 6,50 лева.
Да, прозвуча, господин Татарски го каза днес, цената на водата е много по-ниска от тези нива, само че готово ли е българското население да плаща дори и тези нива, които са 4%, а това е световният стандарт? Да, и това е политическо решение, което трябва да се вземе.
Има и още едно политическо решение, което касае окрупняването. След малко ще Ви покажа другата карта за цените в момента, които действат към днешна дата. Не е толкова лесно и не си мислете, когато ние, със стратегия разпишем и едно правителство като окрупни и като види, примерно, че в една област трябва да вдигне, че има тройна или шесторна разлика в цената между една община и друга. Ето я в момента картата, която е на цените в момента. (Показва на мултимедиен екран друга карта.)
Аз ще Ви дам един пример с Пазарджишка област. Погледнете Пазарджик. Там има цена на водата от 0,53 лева в момента, на ВиК услугата. И има цена от 2,22 лева.
Дали, когато дадем тази стратегия в ръцете на който и да е министър-председател, лесно ще може да вземе решението и да обясни на хората от Ракитово как от утре цената на водата ще поскъпне там шест пъти?
Това не ни е проблемът, това е смисълът, който искам да Ви кажа. Проблемът ни е съвсем различен. Проблемът ни е, че първо тук беше казано, че трябва да има механизъм, който да контролира инвестициите. Това е сложно управленско решение – едновременно да имаш централна координация на инвестициите...
Защото аз ще Ви дам един пример – в момента с одобрените проекти по околна среда. Мислите ли, че е добре, когато Раковски взема 55 милиона за интегриран воден проект, а Видин взема 66 милиона? И съпоставими ли са инвестициите във Видин, който няма пречиствателна станция за отпадъчни води и съответни други действия и Раковски, където е 55 милиона? Ами, не е. Тоест, липсва ни координацията за ефективността на инвестициите и тяхната ефикасност.
И вторият въпрос е... (Шум и реплики.)
Когато ние искаме да моделираме системата, така че да има съпричастност на хората, основният въпрос, който ще моделира срокът за модернизация на цялостната система не са нито парите, нито проектантите, нито строителите, нито правителството. Основният фактор, който ще моделира това, е цената на услугата.
Тук съм направил един модел, съобразно стратегията, който предвижда през първите години – 4 милиарда 375 милиона до 2015 г., до 2020 г. – 6 милиарда 283 милиона, и до 2037 г. още 15 милиарда инвестиции. Общо около 26 милиарда и 300 милиона.
Какво показва тази графика? Със синьо е цената на водата в момента – 2,04. Забележете, с червеното стълбче, което отчита амортизациите, включени в цената на услугата в момента и в перспектива, в тази цена от 2,04 амортизациите са осем стотинки. Тоест, уважаеми дами и господа, ние не начисляваме амортизации върху активите, които съществуват в момента във ВиК операторите. В момента сме довели балансовата стойност на активите в България до 500 милиона, със „Софийска вода” около 560-570 милиона и с двадесетте общински ВиК-та.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че в момента стоят извън тези активи, които са действащи, още други, които също действат, но те не са вкарани в цената на услугата и амортизациите. Те са, забележете, по Програма ФАР и ИСПА, изградени и по САПАРД, около 520 милиона евро. Това са над 1 милиард нови активи, които ще влязат, плюс това, което в момента се изгражда по „Околна среда”. Вижте какво се случва през 2015 г. През 2015 г., ако отчитаме нормалните амортизации, средната цена трябва да отиде на 3,50, а след това през 2021 г. средната цена – на 5,50, и през 2037 г. – на 11,25. Моделът е съставен при отчитане на влизането на амортизациите при средногодишна норма на амортизация за всички активи около 22-25 години и 5-процентен инфлационен индекс.
Забележете, как трябва да растат доходите на хората, за да не надхвърлим четирите процента. Ако в момента средният доход на едно домакинство в България е 985 лв., то за 2015 г. трябва да стане 1626 лв., за 2020 г. – 2555 лв., и за 2037 г. – над 5 хил. лв. Сигурно е възможно, ако има политика на увеличаване на доходите, но въпросът е, че това липсва в стратегията.
Всъщност ние не създаваме пътна карта, която да въоръжи изпълнителната власт и органите за местно самоуправление, и всички други органи по другите сектори, да не ги изброявам, с инструмент, който да защитят в конкуренцията за публичните разходи, откъде да ги вземем, и, второ – да покажат ефективност пред населението, за да могат те да бъдат готови да поемат увеличаването на тази цена. Това са нашите бележки по стратегията.
Това дали ще я подкрепим, или няма да я подкрепим, не е най-важният въпрос. Най-важният въпрос е дали тази стратегия действително може да послужи на следващите управления, или тя ще си остане един петстотинстраничен документ, който бих дълбоко препоръчал на съставителите да го оптимизират доста надолу, за да може да има някакъв смисъл той да бъде ползван. Аз, честно, не можах да го прочета, макар че съм го разлиствал поне пет пъти.
Затова в крайна сметка се обръщам и към госпожа Караджова – трябва в съдействие и с другите министри да се опитаме да отразим бележките, които да направят материала приложим – той има своите достойнства, тук трябва да отдадем дължимото на тези, които са го изработили, но трябва да очертаем и рисковете, които са изключително важни, за да можем да бъдем честни към избирателите и към българските граждани – възможно ли е България да тръгне напред и да може да модернизира системата си така, че тя да е полезна на хората, да е поносима за хората и в крайна сметка да има своя икономически и социален смисъл. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към изказването на господин Михалевски? Няма.
Госпожо министър, искате ли думата? Виждам, че имате намерение да вземете думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да внеса няколко уточнения, и то по конкретни теми.
Първо, по отношение на бенефициентите на бъдещите програми, които ще финансират проект във водния сектор. Никъде в стратегията не е записано, че това ще бъде държавата. Напротив – в момента се разработва както Програмата за развитие на селските райони, така и Оперативна програма „Околна среда”. По отношение на водния сектор общините ще продължат да бъдат основен бенефициент, за това няма никакво съмнение. В самата работна група, която разработва оперативната програма и за следващия програмен период, участват общините чрез Сдружение на общините, както общинските еколози. Тоест, в документа, в стратегията няма нито ред, който да указва, че бенефициенти не могат да бъдат общините. Отново повтарям, разработва се в момента. По никакъв начин това не стои като тема в стратегията, тъй като тя е дългосрочна, а оперативните програми и за следващия програмен период, ако има такива, и за по-следващия, и по-по-следващия са въпроси, които са от оперативно естество. Тоест, няма такива текстове, госпожо Михайлова, че бенефициент ще бъде държавата.
По отношение на това защо едновременно с разработването на стратегията и минаването й през Министерския съвет се стартираха промени в Закона за водите? Само три най-спешни въпроса. След като стратегията беше разгледана от Министерския съвет, се създаде работна група веднага да предложим на народните представители най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени. Мисля, че тук едва ли някой смята, че тези въпроси не трябва да се решат като въпрос на спешност.
На първо място, това е елиминиране на безстопанствеността на редица съоръжения. Знаете в годините до какво доведоха и могат да доведат, особено що се отнася до малките язовири. Едва ли някой от Вас няма да се съгласи, че това е важна мярка, така че да имаме възможно най-скоро за всяко съоръжение в България във водния сектор – дали са диги, дали е язовир или друго съоръжение, да знаем кой е собственикът и кой е отговорен за мониторинг и поддръжка на това съоръжение, за да няма размити отговорности, за да не се стига до неща, до които се е стигало преди години. Това е едната тема, която урежда като спешни мерки Закона за водите, който следва всъщност стратегията.
Втората тема е за спиране на дефрагментацията на водния сектор. Всички също са убедени, че хората трябва да получават водна услуга, в случая за ВиК сектора, на най-доброто ниво, което е възможно към момента. Целта е именно чрез това окрупняване да се стигне до по-добри услуги за хората, да са оператори тези, които имат възможно най-добрите човешки и финансови ресурси.
По никакъв начин стратегията не казва кой да е този оператор, господин Тошев. Никаква експроприация няма на общински дружества. Господин Татарски Ви обясни. Тоест, стратегията казва, че трябва окрупняване – 28 територии, но тя не казва кой ще бъде този оператор. Не казва, че това ще е държавното дружество или държавно-общинското сегашно дружество, или общинското дружество, или обединение на най-доброто между тях като човешки и технически ресурс.
По отношение на координационните механизми между четирите подсектора на водния сектор като съоръжения са предвидени три неща. Едното, което е изключително важно, е разработването на интегриран петгодишен инвестиционен план, с годишни планове впоследствие, след като бъде приет, с водещата роля на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с участието на другите три министерства. Този интегриран план ще даде междусекторните приоритети – кое е най-важното от тях, да бъде финансирано за петгодишен период и след това ще бъде детайлизирано. Този план ще се одобрява от Министерския съвет. Тези четири министерства под ръководството на министерството, което е отговорно за регионалната политика, за развитие на регионите, и то във всичките му сектори, ще е водеща институция.
Водният съвет към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е предложен с цел отново да се преценят междусекторните приоритети, тъй като таксата водоползване като източник е от всички потребители на вода, а това са както хидроенергийните оператори, така и хидромелиоративните оператори, така и ВиК потребителите плащат такава такса. Смятаме, че е справедливо, след като всички сектори имат принос към таксата водоползване и събиране на ресурс, и в изпълнение на интегрирания петгодишен план да се подготви по какъв начин най-важните междусекторни приоритети за всяка година съответно да се предлагат. Смятаме, че това е справедливо.
Знаете също така, че от гледна точка именно на тази координация, за да се знае кой е собственикът, кой е операторът, кой има отговорността тези съоръжения да са в изправно състояние, какво е състоянието на активите, съответно в закона в резултат на стратегията въведохме изискването Министерството на регионалното развитие и благоустройството като основен координиращ орган да разработи Национален регистър на съоръженията във водния сектор, за да се знае, независимо дали са във ВиК сектора, дали са в хидромелиоративния сектор, дали са язовири, диги, съответно да бъдат поименно въведени. Да знаем какво е тяхното състояние, каква им е възрастта, имат ли нужда от подмяна, кой е отговорен за тях.
Един от проблемите, който възникна по прилагането на добрата идея, господин Михалевски, е във връзка с приетите промени в Закона за водите през юни 2009 г. – че част от съоръженията въобще не е ясно кои са, на кой са. За съжаление това се появява и в момента по Оперативна програма „Околна среда”. Оказва се, че цели магистрални водопроводи не са заведени на никой. Няма ги. Няма ги нито в общинската собственост, нито във ВиК дружеството – нито в активите на едното, нито в активите на другото, нито ги има в кадастъра, а са съоръжения, които искаме да подменим. Сметнахме, че това са много важни неща.
За тези три неща, които не търпят отлагане, предложихме законът да върви успоредно. Защото, ако тепърва започваме да разработваме закона, щеше да се отиде до края на следващата година, за да се въведат тези спешни мерки.
По отношение на важната и деликатна тема – цената на ВиК услугите. Вие знаете отлично, че една от условностите, които се въвеждат за всички страни членки, за да ползват фондовете във водния сектор, е достигане на някакво ниво на цените на услугите, за да се постигне ниво на възстановяване на разходите, като се отчитат екологичните и социално-икономическите съображения. Това е публичен документ. Коментираме го. Продължаваме да имаме срещи с Европейската комисия, за да разберем какво точно се има предвид, тъй като нещата са доста разтегливи.
Какво предлага стратегията? Приетият през 2004 и 2005 г. Закон за регулиране на ВиК услугите въвежда понятието „социална поносимост на цената на ВиК услугите”. Този таван е дефиниран от гледна точка на доходите на семействата. Това не се променя. Онова, което предлагаме в стратегията, и вярвам, че също ще подкрепите, е, че в момента или в следващ момент – това предвижда стратегията – Министерството на труда и социалната политика трябва да разработи методика. Както има енергийни помощи и е ясно кои са нискодоходни семейства и как да бъдат подпомогнати те като технология, така е много важно такава методика да бъде разработена и тук. Ако цената на ВиК услугите достигне този праг, който е приет още в закона през 2005 г. като социална поносимост и доходи на семейството, съответно да бъде въведен веднага в действие, а не когато настане този момент, чак тогава да се разработват методики и съответно да се приложат. Така че и този защитен механизъм също е приет в стратегията.
Много полезни неща има в този документ. Повечето от тях, ако парламентът одобри днес, ще започнем да разработваме като промени в нормативната уредба в най-скоро време. Тоест много по-голямата част от нещата, които се предлагат в стратегията, не се съдържат в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който е предложен на Вашето внимание, следвайки стратегията, и то само в тези три спешни мерки. Защото, ако тези мерки не се случат, ние трябва отново да имаме отговорността пред хората – не дай си Боже, ако отново се случи това, което беше в село Калоян, в село Бисер – отново да обясняваме защо не е ясно на кой е съоръжението, кой е отговорният оператор, кой отговаря за това.
Когато този регистър бъде направен, а той вече се прави, във всички съоръжения във водния сектор с пълна информация за всяко съоръжение, тогава такива спорове няма да има.
Това са съображенията за въвеждане на бързи мерки в Закона за изменение и допълнение в Закона за водите. Те са малка част от това, което предлага стратегията.
Отново искам да благодаря на шестте комисии. Бяха направени много добри дискусии. Фактът, че много малко от гласувалите са против и че почти всички са подкрепили стратегията, означава, че все пак има консенсус около нея, около най-важните й постановки. Надявам се, че ще приемем този документ, който дава най-важните стратегически насоки. Детайлите ще се уредят впоследствие в закони и подзаконови нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги народни представители, имате думата, за да продължим дебата.
Има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо министър! Аз също съм привърженик на тезата, че един стратегически документ трябва да предхожда компонентите, които съдържа – закони и подзаконови нормативни актове, въпреки че настоящата стратегия във времето се размина с тази теза. Ако това, което казвате – че предизвикало спешното разглеждане на стратегията, а именно тези три важни фактора, свързани с водоемите и защита от бедствия, това би могло да се случи много по-рано с разработката на законови и подзаконови нормативни актове. Ако стратегията е необходима, за да се регулира и даде зелена светлина на усвояването на средствата, свързани с водния сектор по различните оперативни програми, то тя трябва да се обсъди и приеме, независимо че във времето избързахте със закона.
В този документ, ако го разглеждаме като същностен, който иска да постигне определени цели, не се забелязват някои съществени елементи на стратегия. Истина е, че има много информация в него, много констатации, анализи, но липсва характеристиката на стратегия с взаимовръзките между отделните участници, които отговарят за постигане целите на стратегията, и времевите хоризонти, които тя си е поставила.
Аз също прегледах големия документ от около 600 страници. Нито във въведението, нито в мотивите на внесения проект не успях да видя хронологията на подготовката на този документ – как беше разработен той, вероятно с обществена поръчка, кой изготви заданието, кой го утвърди и кой избра това дърво на целите, които да се разработят впоследствие в материала.
Материалът, наречен „стратегия”, от една страна, е доста пространен, а от друга страна, когато се влиза в конкретиката, липсват определени компоненти.
Примерно, когато се говори за необходимостта от прехвърляне на определени водни потоци към каскадата „Белмекен” – Сестримо, към коритото на Марица, не е налице необходимостта от усъвършенстване прехвърлянето на водни потоци в пясъчник например – това, което като факти затормозява работата.
В изказването си сега Вие се спряхте основно на ВиК сектора. Както и сама казахте обаче, има още четири компонента, които са не по-малко важни. Ако приемем, че в хидроенергетиката водният ресурс, който притежаваме като държава, не е определящ за хидроенергетиката, то не така стоят въпросите с хидромелиорациите. Много скромно и страхливо, бих казал, е разработена тази част в стратегията и в приложенията, както и като ангажименти на Министерството на земеделието и храните.
Непонятно ми е как може да се търпи ситуацията, която е посочена в стратегията като текст, а именно там направо се декларира безсилието на „Напоителни системи” за контрол на дадените на сдруженията за напояване активи и тяхното унищожаване. Ние нееднократно сме свидетели на сигнали за унищожаването на тръбопроводи, наблюдаваме как се унищожават и повърхностните канализационни съоръжения. Няма ли механизми за въздействие и контрол? Кой да ги има? Ако не достигат, министерството да им ги даде, ако не, да ги свърши министерството. Но да се търпи това, което е от изключително определящо значение за икономиката на страната, а именно поливното земеделие, това според мен граничи с престъпление.
Когато се говори за хидроенергийните и за хидромелиоративните не става дума за каскадата „Горна Арда”. Твърде вероятно е тази част да е разработвана преди две или преди година, когато този проект не беше одобрен окончателно, но той е важен и си струва да се цитира в анализите и от двете страни, а и от третата страна за ВиК сектора, разбира се. Губи ми се и в анализа, и в това, което се поставя като цели, необходимостта да се въздейства върху онази част от ВиК сектора, върху онези агломерати и онези части от системата за водоснабдяване, които в момента са на помпено водоснабдяване. Както сам знаете, нещата са в изключително тревожно състояние, съществуват ресурси за гравитачно водоснабдяване на много места, но продължава да се използва помпеното водоснабдяване, което води до изключително опасни последици за здравето на хората в близко време.
С една дума е споменато за ангажиментите на Министерството на здравеопазването за използването на един изключително голям суровинен ресурс, каквато е минералната вода.
Най-накрая ще кажа какво на мен ми се губи в стратегията. За да бъде стратегически документ, според мен следва да има мрежа от взаимовръзки между отделните министерства и ведомства във времето и между документите и дейностите, които те ще извършат, за да има яснота какво става във времето. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Ти не ме учи! Чети!
Разделът „Планиране” е толкова общ, че там няма никакви моменти за времето, в което трябва да се проверят индикаторите. Просто минава период от четири години и се констатира, че това нещо не е свършено. Това са дефектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Захари Георгиев?
От място имаше реплики, нека който желаеше да излезе и да му направи реплика.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуването на решението.
Ще прочета само решението, което ще приемем:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България
Народното събрание на основание чл. 151, ал. 1 от Закона за водите
РЕШИ:
Приема Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България”.
Разбира се, целият обемист, бих казал огромен документ с много таблици, данни и цифри няма да го чета.
Подлагам на гласуване решението.
Приканвам колегите народни представители в кулоарите да заповядат, за да участват в гласуването на този толкова важен документ.
Гласували 120 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Грозданов.
БОРИС ГРОЗДАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложение между първо и второ четене на Закона за публичните финанси да бъде удължен с две седмици.
Знаете, че се проведе масов дебат в цялата страна. Има много предложения и трябва да дадем възможност те да бъдат отразени в проектозакона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Грозданов за удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Господин Радев, заповядайте да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания по заглавието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение за допускане на залата на зам.-министъра на Министерството на правосъдието Деница Вълкова и Велина Тодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Подлагам на гласуване предложението за допускане на гости в пленарната зала.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите да въведат гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:”.
2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и стажът по чл. 164, ал. 9 от Закона за съдебната власт”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който се счита за юридически стаж съгласно законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, на държавата – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на чиято територия този стаж е придобит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител с редакцията на комисията, която беше прочетена.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфите от 2 до 6 включително, по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 7 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – § 8 да бъде отхвърлен.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на подразделението на закона по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
„§ 7. Документите по чл. 11, ал. 3 и 4, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от държавата, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. ...), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който става § 7, по редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с това на второ четене и законопроектът, който става закон.

Следващата точка в дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ.
Ще бъде представен докладът на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, № 254-01-102, внесен от народния представител Иван Иванов и народния представител Христо Христов на 25 октомври 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 31 октомври 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, № 254-01-102, внесен от народния представител Иван Иванов и народния представител Христо Христов на 25 октомври 2012 г.
В работата на комисията взеха участие: господин Злати Златев – изпълнителен директор на Националната служба по зърното, от Българската агенция по безопасност на храните – д-р Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор и госпожа Анита Пашова – директор на дирекция „Правна”, от Министерството на земеделието и храните – господин Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”.
Законопроектът беше представен от д-р Тенчо Тенев.
Законопроектът предлага следните две промени:
Първата е Главна дирекция „Централна лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи” да бъде върната в Националната служба по зърното.
Второто предложение е за изменение на Закона за храните, с което се предлага зърното в необработен и/или непреработен вид да не се счита за храна.
По законопроекта в комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните, с което се подкрепя по принцип връщането на лабораторията за окачествяване на зърно в Националната служба по зърното. Мотивът е, че след нейното преминаване в структурата на Българската агенция по безопасност на храните е станало невъзможно осъществяването на контрол върху извършваните анализи за окачествяване на зърнени култури. Министерството предлага и конкретна редакция на текста.
По второто предложение министерството счита, че то не следва да се приема, тъй като противоречи на определението на понятието „храни”, посочено в чл. 2 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. Според разпоредбите на цитирания регламент храна е всяко вещество или продукт, предназначен за хора или за който се очаква да бъде приеман от хора, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. По смисъла на същия член не са храни растенията преди прибиране на реколтата, но не и продуктите от растителен произход след прибиране на реколтата.
В заключение Комисията по земеделието и горите с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, № 254-01-102 , внесен от народния представител Иван Иванов и народния представител Христо Христов на 25 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви, господин Христов.
Докладът на водещата комисия е единствен. Няма друга комисия, на която да е разпределен законопроектът.
Давам думата на някой от двамата вносители – господин Иванов и господин Христов, ако желае да представи законопроекта.
Иска ли някой от двамата вносители да представи законопроекта, който са внесли? Не виждам изявено желание.
Откривам дискусията.
Имате думата за изказвания.
Някой иска ли думата? Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дискусията.
Да преминем към гласуване. В момента видимо в пленарната зала има народни представители, които са под необходимия кворум за гласуване, затова ще подам сигнал на колегите от кулоарите да дойдат в залата и да упражнят правото и задължението си за гласуване.
Колеги, заповядайте в пленарната зала. След една минута ще стартираме гласуването на законопроекта.
Обявявам 10 минути почивка. Надявам през това време народните представители да се организират, да дойдат в пленарната зала, за да проведем гласуването.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители! Обръщам се към народните представители от кулоарите – ще пристъпим към гласуване. Моля, тези, които са в пленарната зала, да подготвят картите си, а тези, които са извън залата, да заповядат, защото сме на ръба на кворума.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, № 254-01-102, внесен от народните представители Иван Димитров Иванов и Христо Христов, на 25 октомври 2012 г.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1. (Единични ръкопляскания.)
С убедителния резултат от 83-ма гласували и с участието на уважаемата опозиция предложението е прието.
Имате думата за процедура, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и поради безспорност на току-що приетия законопроект предлагам срокът за внасяне на предложения за корекция в закона между първо и второ четене да бъде намален на три дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Янчева.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Първата комисия, на която е разпределен законопроектът – тя е единствената всъщност, е водещата Комисия по земеделието и горите.
Имате думата, за да представите доклада на комисията, госпожо Николова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА ИВАНОВА-НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
рибарството и аквакултурите, № 254-01-107, внесен от
народния представител Христина Янчева на 9 ноември 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 13 ноември 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107, внесен от народния представител Христина Янчева.
В работата на комисията взеха участие: от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури господин Драгомир Господинов – изпълнителен директор, господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси”, и госпожа Мария Пейчинова – юрисконсулт.
Законопроектът и мотивите към него беше представен от вносителя народния представител Христина Янчева.
Основната промяна, която законопроектът предлага, е удължаване с една година на срока за регистрация като еднолични търговци или юридически лица, по смисъла на Търговския закон на лицата, осъществяващи стопански риболов, развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, осъществяващи дейност като регистриран купувач или център за първа продажба. Съответно с една година се удължава и срокът за прекратяване на издадени разрешителни на лица, които не са се регистрирали по смисъла на Търговския закон.
Другите промени, които се предлагат със законопроекта, са следните:
Отпада възможността придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година да бъде удостоверявано със специално разрешително. Това ще може да става единствено с издадено от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури удостоверение. Министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, ще има право да определя временна забрана за извършване на стопански риболов в рибностопанските водни обекти с изключение на специализираните обекти за аквакултури.
Създава се възможност за санкциониране на лица, извършващи стопански риболов в обекти, различни от Черно море и р. Дунав.
Въвеждат се административно-наказателни разпоредби, приложими за нарушения, извършени от физически лица.
В подкрепа на законопроекта в комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Спас Панчев, Стоян Гюзелев и Юнал Тасим. Народният представител Спас Панчев изрази подкрепа за предложеното удължаване на срока за регистрация, но изтъкна, че между първо и второ четене на законопроекта е необходимо да бъдат отстранени някои несъответствия в закона като даде пример със списъка на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, където минимално допустимите размери на някои от видовете риба са несъобразени с техните естествени възпроизводителни размери, а други видове риба липсват. Освен това постави въпрос за некачественото и несъобразено с условията на работа изпълнение на пломбите, маркиращи мрежите.
По отношение на срока за регистрация изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури припомни, че изискването за регистрация на лицата, осъществяващи стопански риболов, развъждане, отглеждане и търговия с риба, въведено с последните промени в закона, е било съгласувано с Европейската комисия и единственото условие, което са поставили от комисията, е това изискване да не важи за лицата, кандидатстващи за квотирани видове риба. Той изтъкна, че разписаният срок от четири месеца е бил твърде кратък предвид големия брой лица, подлежащи на регистрация, и предвид необходимостта те не просто да приключат с административните процедури по регистрацията, но и да покрият необходимите критерии. При всички положения обаче лицата, извършващи стопански риболов и търгуващи с добити количества риба, следва да бъдат регистрирани и осигурени. Той обясни, че основният проблем на тези, които не желаят да извършат регистрацията, се състои във факта, че за голяма част от тях тази дейност не е основно занимание, а само начин за получаване на допълнителен доход.
На поставен въпрос от народния представител Стоян Гюзелев господин Господинов обясни, че веднъж вписани в регистъра на риболовните кораби, плавателните съдове не могат да бъдат извадени от регистъра. Освен това, когато тези съдове се използват за риболов с мрежи и добитото количество риба се търгува, то категорично това се приема за стопански, а не за любителски риболов.
В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и горите със 17 гласа „за”, нула гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107, внесен от народния представител Христина Янчева на 9 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Николова.
Госпожо Янчева, имате думата от името на вносителя.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложения проект на Закон за изменение и допълнение се поставят няколко цели. Първата е по- прецизното и ефективно провеждане на политиката в областта на рибарството.
Второ, уреждане на отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси.
Трето, търговията с риба и водни организми.
За осигуряването на устойчиво развитие на рибните ресурси, развитие на стопанския и любителския риболов и прилагане на правилата за отговорен риболов възниква необходимост от промяна на някои от изискванията и санкциите, залегнали в сега действащия закон. Основно измененията се състоят в следното.
Първо, предлага се удължаване на срока за регистрация като еднолични търговци или юридически лица по смисъла на Търговския закон на лицата, осъществяващи стопански риболов, развъждане и отглеждане на риба и други водни организми или извършващи дейности като регистриран купувач или център за първа продажба. Към настоящия момент броят на регистрираните лица, осъществяващи стопански риболов, е 2 325, от които 2 135 са физически лица и само 188 са със статут на юридически лица и еднолични търговци. Лицата, които са регистрирани за дейност по развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, са 363. От тях 66 са физически лица. Дейности като регистриран купувач или център за първа продажба извършват 1293 лица, от които 443 са физически лица.
Широкият кръг от субекти, за които възниква задължението за регистрация, както и необходимите административни процедури обуславят залагането на по-дълъг период от време. В момента в действащия закон този срок е 31 декември 2012 г. Предложението е той да стане 31 декември 2013 г.
Поради удължаването на срока за регистрация се въвеждат и административнонаказателни разпоредби за нарушения, извършени както от юридически лица и еднолични търговци, така и от физически лица.
Втората промяна е по отношение прецизиране на разпоредбата на чл. 17, ал. 4, като придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година се удостоверява единствено с удостоверение, издадено от ИАРА. Съгласно чл. 17а, ал. 5 размерът на таксата за специално разрешително за улов на квотиран вид риба не може да надвишава административните разходи за неговото издаване. В този смисъл специалното разрешение няма ресурсен характер, а то единствено идентифицира риболовните кораби, които имат право да извършват риболов на квотирания вид риба.
В чл. 30, ал. 3, т. 1 към временната забрана за извършване на риболов в естествени води и изкуствени водни обекти се включва освен любителският, и стопанският риболов. Целта е да се защитят ресурсите от риба и други водни организми в обекти, за които има данни за техния регрес. Именно стопанският риболов застрашава осезаемо популацията им.
В чл. 56 се добавя възможност за санкциониране на лица, които извършват стопански риболов в обекти, различни от Черно море и река Дунав. Необходимо е в съответната административнонаказателна разпоредба да се посочи ясно и категорично, че лицата, извършващи стопански риболов в различни от посочените обекти, подлежат на санкция.
Добавя се и административнонаказателна разпоредба, приложима за нарушения, извършвани и от физически лица.
Уважаеми колеги, при разглеждането на законопроекта в Комисията по земеделието и горите той беше посрещнат и приет единодушно от всички членове на комисията и получи пълна подкрепа. Надявам се на такава подкрепа и в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Янчева.
Откривам дискусията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Иска ли някой думата за изказване? Няма желаещи.
В такъв случай закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254 01 107, внесен от народния представител Христина Янчева на 9 ноември 2012 г.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите на три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно предложение и становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Гюзелев за корекция на срока.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Господин Радев, имате думата, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – по вносител, за наименованието на закона.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2, ал. 2 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за изказвания няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, по предложената редакция на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3, ал. 1 след думата „адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносител в редакция на комисията относно § 2.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: По § 3 – предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „български гражданин” се добавя „или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария”;
б) в т. 2 накрая се добавя „по реда на Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт”.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител, съобразно редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имаме още пет минути до края на работното време, колеги.
Господин Радев, имаме един доста дълъг текст, но по-редно е да го започнем.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Параграф 4 – предложение от народните представители Анастас Анастасов и Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на § 4 да бъде формулирано в отделни параграфи за всеки член, както следва:
„§ 4. След чл. 10 се създават наименование „Глава трета „а” – „Адвокати от Европейския съюз” и „Раздел I – Общи положения”.
§ 5. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) Адвокат от Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави.
(2) Адвокатът от Европейския съюз упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание в държавата, в която е придобил адвокатска правоспособност.
(3) Понятието „адвокат от Европейския съюз” не може да се използва в наименованието на никоя от формите за съвместно упражняване на адвокатска професия по Глава десета, както и от самостоятелно практикуващи адвокатска професия лица.
(4) Адвокат от Европейския съюз може да упражнява на територията на Република България адвокатската професия като член на група, освен когато групата включва лица, които са извън адвокатската професия.”
§ 6. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, адвокатът от Европейския съюз може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с адвокат, вписан в регистрите на адвокатска колегия в Република България. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, адвокатът от Европейския съюз удостоверява наличието на такъв стаж.”
§ 7. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. Временното или окончателното лишаване от правоспособност на адвокат от Европейския съюз от компетентния орган на държавата, в която той я е придобил, води до лишаването му от право да упражнява адвокатска професия в Република България.”
§ 8. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България адвокатът от Европейския съюз има правата и задълженията на адвокат.
(2) Адвокатът от Европейския съюз, който временно упражнява адвокатска професия на територията на Република България, има правата и задълженията на адвокат, с изключение на тези, които произтичат от трайното установяване на територията на Република България.”
§ 9. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. За неизпълнение на задълженията си адвокатът от Европейския съюз носи дисциплинарна отговорност, като в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на Глава тринадесета.”
§ 10. След чл. 15 се създава наименование „Раздел II – Трайно установяване”.
§ 11. Член 16 се изменя така:
„Чл. 16. (1) Адвокат от Европейския съюз може да се установи трайно на територията на Република България, за да упражнява адвокатска професия след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от съответната адвокатска колегия.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, издаден преди не повече от три месеца;
2. копие от документ за самоличност на кандидата;
3. писмено съгласие от адвокат, вписан в регистрите на съответната колегия, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване от кандидата по реда на чл. 7, ал. 4-7.
(5) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати или молбата се уважава, подлежи на обжалване от председателя на Висшия контролен съвет по реда на чл. 7, ал. 4-7.
(6) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.
(7) Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 6 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(8) Висшият адвокатски съвет издава карта на адвоката от Европейския съюз в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(9) По заявление на адвоката от Европейския съюз в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която той членува в държавата членка по произход.
(10) В срока по ал. 6 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на адвоката от Европейския съюз в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(11) В срока по ал. 6 вписаният в Единния регистър на чуждестранните адвокати е длъжен да направи застраховката по чл. 50.”
§ 12 . Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. (1) След вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия на територията на Република България под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит, адвокатът от Европейския съюз може да поиска вписване в адвокатска колегия.
(2) Вписването в адвокатска колегия дава право на адвоката от Европейския съюз да практикува адвокатската професия под званието „адвокат”.”
§ 13. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. За вписване в адвокатска колегия трайно установеният адвокат от Европейския съюз подава молба, към която прилага следните документи:
1. документи, удостоверяващи придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;
2. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишно упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.”
§ 14. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) За вписване в адвокатска колегия на основание тригодишно упражняване на адвокатска професия на територията на Република България трайно установеният адвокат от Европейския съюз представя на адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Преди постановяване на решението си адвокатският съвет може да извърши проверка за действителния непрекъснат характер на упражняваната дейност и при необходимост може да поиска от кандидата да представи в устна или писмена форма пояснения или допълнителни уточнения във връзка с данните и документите по ал. 1.
(3) Адвокатската правоспособност се удостоверява чрез представяне на документ по чл. 18, т. 1 .
(4) Адвокатският съвет постановява мотивирано решение по заявлението за вписване в адвокатската колегия. След влизането му в сила, препис от решението за вписване се изпраща на Висшия адвокатски съвет за отписване от Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(5) В 14-дневен срок от извършване на вписването Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(6) За вписване в адвокатска колегия на основание приравнителен изпит по българско право трайно установеният адвокат от Европейския съюз представя документ за резултатите от изпита, издаден от Висшия адвокатски съвет.
(7) Решението на адвокатския съвет, с което се отказва вписване, подлежи на обжалване от кандидата по реда на чл. 7.
(8) Решението на адвокатския съвет, с което се уважава молбата за вписване или се отказва вписване, подлежи на обжалване от председателя на контролния съвет по реда на чл. 7.”
§ 15. Член 19а се изменя така:
„Чл. 19а. (1) Трайно установеният адвокат от Европейския съюз може да се яви на приравнителен изпит по българско право.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на адвоката в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател – председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е „издържал” или „неиздържал”.
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията по ал. 3 чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие на документ за самоличност;
2. копие на диплома или на свидетелство за завършено висше юридическо образование;
3. копие на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса.”
§ 16. След чл. 19а се създава Раздел ІІІ с чл. 19б, 19в и 19 г:
„Раздел III
Временно упражняване на адвокатската професия на територията на
Република България
Чл. 19б. (1) При временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България преди извършване на първото действие адвокатът от Европейския съюз е длъжен да уведоми писмено съответния адвокатски съвет.
(2) Заедно с уведомлението по ал. 1 на адвокатския съвет се представя документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита, издаден преди не повече от три месеца, доказателство за сключена застраховка по чл. 50, документ за самоличност, както и писмено съгласие от адвокат от съответната адвокатска колегия, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) След изпълнение на изискванията на ал. 2, председателят на адвокатската колегия или определен от него член на адвокатския съвет издава незабавно на временно упражняващия адвокатската професия адвокат от Европейския съюз удостоверение за извършеното уведомяване по образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет.
(4) Отказът да се издаде удостоверение по ал. 3 подлежи на обжалване пред председателя на Висшия адвокатски съвет, който се произнася незабавно.
Чл. 19в. Пред съда и пред административните органи временно упражняващият адвокатската професия е длъжен да представя удостоверението за извършеното уведомяване по чл. 19б, ал. 3.
Чл. 19г. За целите и периода на временното упражняване на адвокатската професия на територията на Република България адвокатите от Европейския съюз могат да участват във всички допустими от закона форми за съвместно упражняване на адвокатската професия при спазване на изискванията на разпоредбите на Глава десета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли желаещи за изказвания по този дълъг текст? Няма.
Ще гласуваме съдържанието на § 4 по вносител.
Подкрепя се по принцип предложението на вносителя, но с уговорката, че съгласно чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове тези текстове по вносител бяха формулирани в отделни параграфи за всеки член – така, както господин Радев ги прочете. От Вас няма изказвания и забележки.
Преминаваме към гласуване, колеги, на § 4 с тези уговорки и при формулировката на господин Радев и на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Приключваме работния ден до § 4.
Както ми повелява правилникът, обявявам, че следващото заседание ще бъде утре, 22 ноември 2012 г., от 9,00 ч. по дневния ред, който сме приели и по който се движим.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Екатерина Михайлова
Павел Шопов


Секретари:
Митхат Метин
Любомир Владимиров