Председателствали: заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА (звъни): Има кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 28-30 ноември 2012 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по Проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г. Вносител е председателят на временната парламентарна анкетна комисия.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Министерският съвет.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър – точка първа за четвъртък, 29 ноември 2012 г., вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – продължение от миналата седмица. Вносител е Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация – общ проект, изготвен въз основа на приетите на първо четене законопроекти с вносители Йордан Бакалов и Веселин Методиев, и Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Вносител е Министерският съвет.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител е Министерският съвет.
13. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване така предложения Ви проект за програма.
Гласували 132 народни представители: за 108, против 8, въздържали се 16.
Програмата е приета.
Постъпили предложения за включване в дневния ред по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По време на постъпване първо е внесеното предложение от д р Ваньо Шарков и група народни представители – в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57 от 3 май 2012 г.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за поредна седмица предлагаме в програмата на Народното събрание да влезе внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се инкриминират нападенията над лекари и медицински лица при и по повод изпълнение на служебните им задължения.
В началото на миналата седмица, когато гласувахме дневния ред, председателят на Народното събрание госпожа Цачева заяви, че има уверенията на Правната комисия, че законопроектът ще влезе тази седмица в дневния ред на Народното събрание. Явно и нея са я излъгали по отношение на този законопроект, така както изглежда за всички български лекари в момента е подкрепата на трима министри за него. След като не допускате той да влезе в пленарна зала и да бъде приет, това означава само едно нещо – че хората, които са против тази промяна, стоят на страната на онези, които оказват насилие над българските лекари и медицински сестри при изпълнение на техните служебни задължения. Нищо друго не означава, колеги! Това означава, че Вие не сте на страната на тези, които се борят за човешкия живот, а сте на страната на онези, които извършват насилие над тях – криете се зад процедурата и недопускане на законопроекта до гласуване в пленарната зала.
Така или иначе този законопроект ще влезе – ще влезе другата седмица, по силата на факта, че тогава ще имаме първо заседание за месеца. Дали ще влезе по силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, или по силата и волята на народните представители, избрани тук и с гласовете на българските лекари и медици, е въпрос на достойнство за българския Парламент. Ако трябва по процедура просто да влиза, а не защото ние имаме отношение към българските лекари, означава, че българският Парламент не е способен да ги защити. Изберете на чия страна сте! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Шарков.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Ваньо Шарков за включване в програмата на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47 от 3 май 2012 г.
Гласували 121 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 46. (Ръкопляскания от КБ и СК.)
Прегласуване – госпожа Фидосова.
(Викове от КБ: „У-у-у!”, шум и реплики от СК.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, дръжте се прилично! Знакът и призивът „У-у-у” не е достоен за който и да е парламентарист!
Колеги, разбрахме се, че на следващо заседание ще бъде разгледана промяната в Наказателния кодекс, която се предлага. Не е сериозно такъв сериозен законопроект, промяната, която предлагат колегите в Наказателния кодекс, да се гледа в пленарната зала. Аз не съм „против”, но след като не е минало на сериозен дебат и обсъждане, Наказателният кодекс не е от три члена, които да се променят хей така – на ангро и на крак, няма как да бъде прието така в залата. Ако целта на господин Шарков е да бъде отхвърлен в залата, моля, ще го подкрепя.
Госпожо председател, моля да подложите на прегласуване тази точка. Моля колегите да не подкрепят влизането й в програмата за тази седмица. Следващата седмица след гледането на бюджета ще имате възможност да си прочетете доклада и да обсъдим тази точка в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Режим на гласуване – прегласуваме.
Гласували 126 народни представители: за 64, против 5, въздържали се 57. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ.)
Предложението е прието.
Господин Шарков, коя точка предлагате да бъде приетото предложение?
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като целта ни изобщо не е да не мине този законопроект, госпожо Фидосова, затова ще Ви дам възможност да си проведете заседанието и точката да бъде първа за утрешния ден, за да чуем Вашето мнение по този законопроект, след като сте „за”. Благодаря Ви.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Казах, че съм да мине, а не, че съм „за” законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс да бъде точка първа за четвъртък.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има фиксирана първа точка за програмата за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прекратете гласуването.
Господин Шарков, тъй като вече сме гласували в програмата точка първа за четвъртък, Ви предлагам това да стане точка втора. (Шум и реплики от КБ.)
Процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, правя процедурно предложение да си възстановите гласуването, тъй като това е последващо гласуване по предложение за промяна на дневния ред. Наистина веднъж е приет базовият дневен ред, но Народното събрание може да го пренареди, както прецени за добре. По същата логика това предложение можеше да стане точка първа в днешното разискване. Нямате основания да отменяте гласуването. Може да се проведе гласуване да стане точка първа в четвъртък. (Шум и реплики от КБ.) Не Ви чувам, не Ви разбирам.
Моля да проведете гласуването. Нямате основание просто защото процедурите на Народното събрание са такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Тъй като гласуването на практика е проведено, не е отменено, приемаме резултата от гласуването.
Гласували 120 народни представители: за 68, против 16, въздържали се 36.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от КБ и СК.)
Колеги, тъй като на практика това пренарежда гласуваната от нас преди малко програма на Народното събрание, Ви предлагам да гласуваме точка седма от програмата на Народното събрание – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, която гласувахме да бъде точка първа за четвъртък, 29 ноември, да бъде точка втора за същия ден. (Шум и оживление.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Това става автоматично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Продължаваме с предложенията, направени по реда на чл. 43, ал. 3.
Второ по време е предложението на господин Ангел Найденов, а именно – да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България относно позицията на България по проекта за бюджет на Европейския съвет за следващия програмен период – 2014 - 2020 г., изразено на заседанието на Европейския съвет на 22 23 ноември 2012 г. Как бяха защитени националните интереси и с какъв мандат? Предложението е обсъждането да бъде точка първа от Програмата на Народното събрание за 28-30 ноември 2012 г.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! В края на миналата седмица вниманието на всички или на почти всички политици от страните – членки на Европейския съюз, на администрацията, ангажирана с европейската тематика, беше фокусирано върху заседанията и разискванията на Европейския съвет – оправдано, след като основният въпрос е финансовата рамка до 2020 г. Образно казано, в този процес страните донори се интересуват колко и какви средства дават, страните бенефициенти, сред които и България, се интересуват колко и за какво ги получават. Обяснимо е, че има разминавания в позициите на различните страни.
Сигурен съм обаче, че зад националните интереси, които защитава всяка една страна, стои общата загриженост какво постигаме чрез средствата във финансовата рамка, какво постигаме за хората. България се бори с аргументи – казва министър от сегашното правителство и ние питаме: кои са тези аргументи? Къде и как се бори България и за какво се бори България? Ако имаме отговор на въпроса къде се бори, то нямаме отговор на въпроса как се бори, за какво се бори и с какви аргументи се бори.
Министър-председателят се ожалил, че нямал подкрепата и позицията на българския парламент. Бедният! Ама кога я потърси тази позиция, как я потърси и как я поиска тази позиция?!
Дами и господа народни представители, всъщност основният въпрос е какъв е мандатът на министър-председателя? Каква е националната позиция, която е изразил при разискванията в Европейския съюз? Кой е формирал тази позиция? Това са въпросите, които трябва да разискваме и на които да получим отговор тук, в Народното събрание.
Ние предлагаме изслушване на министър-председателя по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Ангел Найденов за изслушване на министър-председателя като точка първа от Програмата на Народното събрание за периода 28 – 30 ноември 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 54, против 6, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Всеки един, който следи промяната в правомощията на европейските институции, съгласно Лисабонския договор, знае, че за първи път при тази фискална процедура гласът на Европейския парламент е толкова силен. Тоест, макар и върховен политически орган, Европейският съвет трябва да получи съгласието и одобрението на Европейския парламент.
Изникват въпросите къде е гласът на българския парламент? Кой търси гласа на българския парламент и кой чува гласа на българския парламент?
Ние нямаме отговор на въпроса кой и как формира позицията на България в процедурата по формирането на многогодишната фискална рамка до 2020 г. Ние от услужливо подбрани, постоянно тиражирани правителствени стенограми можем да разберем всичко в разискванията на Министерския съвет – можем да научим как Бойко Борисов коментира Сергей Станишев, какво е отговорила Лили Павлова, къде се е включил Мирослав Найденов, но няма да получим отговор на въпроса каква е позицията на България, как е формирана и за какво е формирана?
На какво, уважаеми дами и господа народни представители от ГЕРБ, сме съгласни при разискванията в Европейския съвет? Какви са нашите аргументи? От какво не можем да отстъпим? Всичко това ми се струва, че заслужава вниманието на Народното събрание. Това са въпроси, които тук трябва да бъдат разисквани.
Ние ставаме свидетели на много разисквания, които нямат нищо общо с европейската тематика в Народното събрание и нито на един въпрос, който засяга позициите на България в Европейския съюз? Защо има такова отчуждение? Защо страните от разискванията по темите, свързани с Европейския съюз? Защо не приемете да разискваме темата, свързана с фискалната рамка тук?
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 56, против 11, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника, внесено от проф. Станилов – Проект за декларация за осъждане изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в град Кърджали.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
На основание чл. 43, ал. 3 от правилника, правя предложение да бъде включен като точка първа от седмичната Програма на Народното събрание за периода от 28 – 30 ноември 2012 г. Проект за декларация за осъждане изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в град Кърджали с вх. № 254-03-9 от 6 ноември, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на същата дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Станилов.
Подлагам на гласуване предложението, внесено от Волен Сидеров и група народни представители – Проект за декларация № 254-03-9 от 6 ноември 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 17, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Само дванадесет души в тази зала осъждат провокационните изявления. Това, първо, не е логично, второ, е позорно и, трето, не се вписва в продължението на българската национална революция. Аз знам, че всички тук, с изключение на колегите от турската партия, осъждат това изявление. Но когато става дума, че е внесено от „Атака” – всички сте „против”. Чудя се не Ви ли е неудобно?
Прегласуване, госпожо председател. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 16, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вх. № 254-01-94 от 19 септември 2012 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Накратко това, което Политическа партия „Атака” предлага, е минималната работна заплата за страната да не бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз.
Мотивите ни са следните. С предлаганата промяна в Кодекса на труда се цели да се повиши размерът на минималната работна заплата, така че тя да бъде съобразена със средното ниво за Европейския съюз. В момента България е на последно място по този показател сред страните от Евросъюза. По данни на Евростат от месец януари 2012 г. разликата в минималната работна заплата за България и за Люксембург например достига тринадесет пъти. Минималната работна заплата е около десет пъти по-висока от българската в страни като Ирландия, Нидерландия, Белгия и други.
Промяната ще повиши доходите на българските граждани. С повишението на минималната работна заплата се повишават и останалите трудови възнаграждения, както и някои социални плащания.
Мярката ще стимулира повишаването на производителността на труда в страната и ще направи българския пазар на труда конкурентен на европейския, ще се повиши и покупателната способност на населението.
Данните на Евростат, по които се предлага да се определя минималната работна заплата, са публично достъпни и формирането на минималното възнаграждение ще бъде прозрачно. В момента минималната работна заплата се определя с постановление на Министерския съвет.
В своята предизборна програма управляващите от ГЕРБ обещаха повишаване на доходите. Това не виждаме да се случва и до момента.
С предложението си Парламентарната група на „Атака” дава един възможен вариант за повишаване доходите на българското население. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 14, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение. От името на парламентарната група проф. Станилов внася предложение да бъде изслушан господин Цветан Цветанов във връзка с инцидента с така наречените „чужденци”, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на с. Коиловци, община Плевен.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно не е имало управление с толкова много скандали. Поредният е така нареченият „случай Коиловци”, който вече около месец виси в публичното пространство и на базата на който пълзят, като при социализма, какви ли не слухове.
Всичко това е така, защото управляващият и ГЕРБ не желаят да дадат повече информация на българския народ за това, което стана там. Това, което се случи в Коиловци, представлява храна за жълтата преса. Какви ли не небивалици се говорят сред българите.
Случаят продължава да виси в пространството, става предмет и повод за вицове, както при социализма, защото се крие истинската информация. Дотам е забулен в тайна, че дори колегите, които са в най-секретната комисия на Народното събрание, повдигат рамене и искрено отговарят, че не знаят за случая и за фактическата страна на инцидента.
Крайно време е да дойде министърът на вътрешните работи – ние искаме това да стане по чл. 99, и да отговори, за да се приключи случаят и тук, в Народното събрание, да стане ясно за какво става дума. Негова работа беше още в първите дни след инцидента да дойде и да успокои общественото мнение.
Въпросът е: за парашутисти ли става дума, за саботьори ли, за диверсанти ли, както ги наричаха пак по времето на социализма, защото нещата, като атмосфера около този случай, удивително си приличат с тези преди 10 ноември, за вредители ли, за терористи ли, както някога се наричаха диверсантите, сега – терористи? Това е единственият начин да се даде отговор на многото въпроси, които се поставят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в програмата на изслушване на господин Цветан Цветанов.
Гласували 100 народни представители: за 31, против 17, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сега нашето предложение беше отхвърлено с преобладаващо „въздържали се” от страна на ГЕРБ. В това информационно общество, в тази прозрачност, в която живеем –нали това беше една от целите на прехода, да се крие случилото се в Коиловци е равнозначно и равносилно на тоталитарно мислене, тоталитарно нежелание на управляващите да осветлят нещата по един много елементарен проблем.
Защо задавам въпроса? Завчера ние от „Атака” бяхме в този район – в селата около Коиловци, минахме покрай Коиловци. Хората питат! Явно е, че те знаят много повече за случилото се, за същността на инцидента, отколкото много хора на най-високо държавно ниво – повечето от нас, народните представители! Те дори се подиграваха с народните представители за това, че не могат да им отговорят за неща, които те са видели и чули.
Цялата работа е там – видяхме и разбрахме, че в този район хората живеят в обстановка, близка до бойната. Живеят в непрекъснат страх, дежурят, включително представителите на МВР са в изключително стресова ситуация, предвид кражбите на циганските банди. Може би това е причината там да са реагирали толкова адекватно на хора, които са скочили с парашути, за което вече няма никакво съмнение(председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и са осъществили акт, който е достоен за награда. А не да бъде санкциониран (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да бъде наказан полицаят, който основно се е справял с нарушителите.
Затова Ви моля да поставите предложението на прегласуване и министърът на вътрешните работи да дойде, за да отговори на въпроса какво се е случило в Коиловци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 105 народни представители: за 28, против 22, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е с вносител господин Румен Петков – за включване в програмата на разглеждане на Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените „чужденци”, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на с. Коиловци, община Плевен.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както и господин Шопов казва, ситуацията в района е повече от стресова.
Предложението за формиране на такава анкетна комисия има достатъчно солидни мотиви и те са предоставени на Вашето внимание.
Аз бих си позволил да кажа допълнително, че всъщност става дума за българската държавност. Защо? Защото група френски граждани, както твърди министърът на вътрешните работи, правят опит за убийство на български гражданин. Те практически реализират опит за убийство на български гражданин – първо.
Второ, аз съм потресен от факта, че институциите в страната не се интересуват как тези хора са проникнали на територията на Република България, как те са влезли в България. За двама от тях се знае, че са влезли през летище София, за останалите трима, включително компетентната служба, която би следвало да се занимава с чужденците, не проявява интерес как са влезли в страната.
Трето, те са носили със себе си наркотици.
Четвърто, Франция показа, че е държава. Франция дойде и си ги прибра въпреки българската правоохранителна система, въпреки българската правораздавателна система. Те са извършили поредица престъпления на територията на страната и затова Парламентът е обект на подигравки, както каза и господин Шопов! Вицовете са едната страна на случая. Подигравките и гаврата с Парламента и парламентаризма, с неспособността на Парламента да защити българската държавност, са втората страна на въпроса. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Ние не може да оставим този проблем без вниманието на българския парламент. Правото на обществото да бъде информирано е една от отличителните черти на демокрацията, иначе се връщаме към едно общество, от което всички се стремим да се разграничим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение…
Режим на гласуване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Против! Против!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували 111 народни представители: за 30, против 46, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Колеги, след като Парламентът го е страх от истината, нещата в държавата са много страшни! След като Парламентът изпитва страх да формира анкетна комисия, която да каже на българските граждани какво е станало, какви са тези хора, с каква мотивация са дошли в страната, какво са привили в страната, това е много страшно!
Нещо повече, аз неслучайно казах, че е въпрос на държавност. Ние, в условията на управлението на ГЕРБ нямаме държава! Нещо повече! Пак казвам – Франция дойде и си прибра хората, прибра ги и ги скри. Ние не знаем кои са тези хора, но българите ги разбра цял свят.
Нещо повече, полицаят, който спаси човешки живот, вместо да бъде награден, вместо да бъде отличен, е наказан. Защо? Каква е мотивацията за неговото наказание? Че е проявил изключително хладнокръвие, че вместо да ги застреля, защото те са направили опит за убийство на български гражданин, той ги е прострелял в краката? И ние не искаме да разберем истината!
Защо тогава Парламентът да има доверие в очите на българските граждани повече от половин процент, след като този парламент не е в състояние да защити своите граждани, след като този парламент показва, че може да слугува на всеки, но не и на българските граждани?
Бягството Ви от предложението за формиране на анкетна комисия е престъпно към българското общество. Правото на информация! И това, че един е охранявал Тодор Живков, не означава, че трябва да върне режима на Тодор Живков! (Възгласи от ГЕРБ.)
Защо ще лишаваме хората от право на информация? Защо крием от хората информацията? (Реплики от ГЕРБ.)
Защо ще крием от хората истината за този случай?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кои са тези хора? Кой се интересува от това?!
РУМЕН ПЕТКОВ: Ами, ако за Вас никой не се интересува, това е много лошо. Значи Вие или не знаете какво става в Централна Северна България или просто не Ви интересува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петков, моля Ви!
РУМЕН ПЕТКОВ: Държавността е нещото, върху което е посегнато в случая, защото е показано, че е съсипана националната ни сигурност и защото ние като Парламент, ако сега не покажем, че сме готови да кажем на обществото истината, толкова по-зле за нас! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване!
Гласували 115 народни представители: за 35, против 53, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
По начина на водене – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Цял ден се занимаваме с ексцентричните искания на „Атака” и на левицата. Добре, това са Ваши права – да поставяте различни въпроси в Парламента, включително като точки от дневния ред, само не мога да разбера защо това трябва да става под формата на непрестанни обиди към Парламента.
Преди малко представители на „Атака” използваха почти цинични думи спрямо Парламента. Сега представител на левицата пак с по-меки изрази обиди Парламента.
Аз смятам, госпожо председател, че по принцип това не трябва да се допуска и затова взех думата по начина на водене.
Що се отнася до случката с френските парашутисти – ами, прочетете френските медии. Те всичко изнесоха едно към едно. (Шум и реплики.) Стана ясно, че това са командоси от специалните служби на Франция, които са били на учение. Стана ясно (силен шум и реплики в залата), че това не са били банда цигани – парашутисти, както намекна преди малко представителят на „Атака”. Той почти твърдеше, че това са банда цигани-парашутисти. (Реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Василев!
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Това, че селяните от Коиловци са надделели над френските специални служби, само може да им прави чест! (Оживление.) Но след като френската държава чрез френските медии изясни случая, какво повече? Но все пак, след като българските селяни са на това ниво, аз пък си мисля на какво ли ниво са българските спецчасти! Благодаря Ви! (Оживление, реплики, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващото предложение, направено от... (Реплики от КБ.)
Не са Ви споменали името, господин Петков?
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Каза се: „Левицата”! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Може би всички трябва да се изкажете в такъв случай.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Я си седнете на местата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващото... (Силен шум в залата, реплики.)
По начина на водене...
Господин Петков – по начина на водене.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Представяте ли си – с господин Шопов сме на едно мнение!?
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Фактът, че...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте и на един акъл, не само на едно мнение!
РУМЕН ПЕТКОВ: На един акъл сме тези, които го имаме! Разбирам завистта в гласа Ви!
Потресаващ е фактът, че ние сме готови да приемем с удовлетворение факта, че френските медии са изяснили случая.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това по начина на водене ли е, или е лично обяснение?
РУМЕН ПЕТКОВ: И Вие, госпожо председател, би трябвало да имате достойнството в качеството си на председател на Народното събрание да съхраните престижа и самочувствието на българския парламент.
Какво означава ние да сме доволни от това, че френските медии са изяснили случая и ние да се стремим да не го изясним? Сама разбирате, че това е унизително!
Ние сме готови да приемем, че някой прави учение на територията на страната. Ние да не сме полигон? Има ли решение на Народното събрание за такова съвместно учение? Няма! (Шум и реплики.)
Значи тук народен представител обявява, че Франция е извършила държавно престъпление на наша територия и Вие това го приемате за нормално?! Значи, тук току-що беше направена декларация, че Франция е извършила държавно престъпление на наша територия, несанкционирано учение! Несанкционирано! И Вие считате, че това е нормално?!
Ние току-що унизихме и Франция като Парламент.
Аз Ви моля да водите Събранието така, че да съхраним малкото останало ни достойнство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов – по начина на водене.
Мисля, че прекалявате с тази процедура, господа. (Шум и реплики от Парламентарната група на „Атака”.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Точно затова, госпожо председател, че се злоупотребява с тази процедура. Вие не прекъснахте искането за изказване по начина на водене, след като видяхте, че то беше абсолютно превратно. Никой до този момент не е лишавал народен представител, който иска да бъде включена точка в дневния ред по чл. 43, ал. 3 в случая. До този момент никога не беше отнето и не беше оспорено право на група народни представители, на парламентарна група или на отделни народни представители да правят това искане, и това е много опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов, аз не съм оспорила това право. Беше по начина на водене.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие трябваше да прекъснете изказването в момента, когато чухте, че това била някаква екзотика или някакви случайни искания и с това се злоупотребява. Още в този момент трябваше да направите забележка и да спрете това изказване, иначе се искаше пълно нарушение на правилника, който дава това право на народните представители, и се създаде възможност да се говори и по същество да се развива проблемът. Ние точно това искахме.
Ако желаете, това можем да го направим оттук нататък, защото това, което казахме, искащите да се включи като точка в дневния ред този инцидент, е тема на много сериозен дебат в българския парламент. Вие го отказвате и с това наистина създавате сценарии оттук нататък, ако щете, и на комедии, и на филми, защото този случай няма да бъде забравен. В двадесет и втората – двадесет и третата година от началото на така наречената „българска демокрация” да се случват такива неща в България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към последното предложение, внесено от Десислава Танева, която предлага да бъде включен на първо четене Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, внесен от Министерския съвет.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам само да допълня, предвид гласувания дневен ред до момента – тази точка да бъде включена не като точка втора, както е предложението, а точка трета за четвъртък. Ще обоснова мотивите, поради които съм предложила законопроектът да бъде включен в дневния ред.
По повод изменения, които бяхме направили в този закон през 2010 г., с които се въведе изискване министърът на земеделието и храните да издава разрешителни за отстрел на кафява мечка, като беше определен минимален и максимален брой годишно, стартира наказателна процедура по повод несъответствие с Директива за опазване на местообитанията от 1992 г. По повод поет ангажимент от българската държава да синхронизираме закона с директивата, моля да приемете предложението законопроектът да бъде включен в програмата като точка трета в четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на законопроекта като точка трета за програмата за четвъртък.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 21 ноември 2012 г. – 28 ноември 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ограничаване изменението на климата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Съпътстващи са Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Конституционния съд. Вносители – народните представители Димитър Йорданов Чукарски и Тодор Димитров Великов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Вносители – народните представители Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за Националната служба за охрана. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за Военното разузнаване. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност. Вносител – Министерският съвет.
И по четирите законопроекта предстои разпределение, тъй като те са във взаимна връзка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейките фондове, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по Проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г. Вносител – народният представител Диан Червенкондев.
Съобщение.
В периода от 21 до 28 ноември 2012 г. в Народното събрание са постъпили три материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: основни резултати от наблюдението на работната сила през третото тримесечие на 2012 г.; брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2012 г. – експресни оценки; инвестиционната активност в промишлеността от проведената анкета през месец октомври 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към изпълнение на програмата, а именно точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър! Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата гостенката.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2012 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 има предложение на народния представител Христо Бисеров:
В § 1, в чл. 1, ал. 1 изразът „при или по повод изпълнение на административна дейност” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, в Правната комисия обосновахме предложения, които са сходни с предложенията на колегата Христо Бисеров. Поради това ще си позволя да защитя част от най-важните предложения, които сме направили.
За тези, които следят този закон, бих искала да изясня смисъла на предложението, което освен юристите касае и всички български граждани.
Какъв е текстът на чл. 1, ал. 1 от действащия Закон за отговорността на държавата и общините за вреди? В чл. 1, ал. 1 се казва: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност”.
Предложението е думите „при или по повод изпълнение на административна дейност” да отпаднат.
Защо се прави това предложение? Защото изначално дейността, която извършват административните органи, е административна. Те не извършват друга дейност. Съществуването на този текст в този закон дава възможност за създаването на неправилна и противоречива съдебна практика – именно практиката на съдилищата да приемат някои от дейностите на административните органи за неадминистративни. По този начин гражданите, увредени от дейностите на администрацията, не могат да потърсят обезщетение, не могат да реализират своите права.
Като пример ще дам, че съдебната практика постоянно определя например дейността по поддръжка на улиците в едно населено място като неадминистративна дейност. Тоест граждани, които в различни хипотези са пострадали от нереализиране ангажиментите на една кметска администрация, не могат да потърсят обезщетение по реда на този закон. Примерите са многобройни и най-различни. Тук атаката е към създаването на едно ограничително тълкуване по отношение на това в кои случаи гражданите могат да се жалят от действията на администрацията, които са ги увредили, и в кои случаи не могат да го направят.
Обръщам внимание, че очакването на Брюксел и на Страсбург след няколко пилотни решения срещу България, е в страната ни да бъде създаден механизъм, който да бъде признат за ефикасно вътрешноправно средство за защита, което да е ефикасно по оценката на европейските институции. За да бъде дадена тази оценка, която е изключително необходима за Министерството на правосъдието, за Парламента и изобщо за българската държава, текстовете на този закон трябва да са прецизни до такава степен, че да дават възможност на гражданите да търсят обезщетение за вреди във всички хипотези, в които те биват увредени.
Затова моето предложение е да подкрепите предложението на Христо Бисеров като осигуряващо ефикасна и ефективна защита за всички възможни случаи, а не само за строго ограничително тълкуваните от съда като административни дейности на административните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Ще го прочета в частта, в която не се подкрепя:
„б) в т. 3 накрая след думата „амнистирано” се слага запетая и след нея се добавя „както и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване”.
2. В т. 2, в ал. 3 след думите „установен в” се добавя „Глава двадесет и пета на Гражданския процесуален кодекс”.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и по т. 2, а го подкрепя по т. 1, буква „а”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък „Конвенцията”;
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.”
2. В ал. 3 след думите „Исковете по ал. 1” се добавя „и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли изказвания.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, честно казано не разбирам упорството на вносителите, защото реално те бяха причината Правната комисия да не подкрепи предложенията, направени от Христо Бисеров, като подчертавам, че пред работната група бяха направени аналогични и от Коалиция за България.
За какво става дума? Отново се обръщам към юристите в залата, също и към правосъдната министърка.
Първият ми аргумент е свързан с това, че наистина Страсбург ще прави оценка на това доколко вътрешноправният механизъм за компенсиране на вреди от забавени дела е ефикасен. Това означава, че този механизъм би следвало да покрива, първо, всички хипотези, в които са засегнати права на лица заради бавно правораздаване, и второ – този вътрешноправен механизъм да се реализира в такива срокове, че да не породи ново забавяне на даването на обезщетение на съответните граждани.
Какво е пропуснато в основния текст, предложен от вносителите? Става дума, че гражданинът би следвало да може да търси отговорност от разследващите органи, прокуратурата или съда и в случаите, в които поради прекомерно забавяне на наказателни дела, наказателното преследване е погасено поради изтичане на давността. Когато се погаси наказателно преследване на основание давност, това не оневинява въпросното лице. Тук искам да Ви цитирам тълкувателно Решение № 3 от 2004 г. на Върховния касационен съд, което прие, че хората, спрямо които са водени наказателни дела и обвинението е погасено поради изтичане на абсолютна давност, са виновни извършители, чиито обвинения държавата просто не е успяла да докаже навреме. Тоест така или иначе те се считат за виновни извършители, но срещу тях се прекратява наказателното преследване поради изтичане на давността.
Извинявайте, какво е виновен и търпи ли вреди според Вас гражданинът, който поради размотаване до безкрай на едно дело, в крайна сметка не може да получи правосъдие, включително и в случаите, в които той би могъл да получи оправдателна присъда? Тоест тези хипотези би следвало да се включат във вътрешното правно средство за защита, защото в противен случай хората ще продължат да отправят своите жалби до съда в Страсбург и няма да се постигне крайният ефект – всички, които търсят обезщетение, да реализират правата си в България чрез този механизъм, а да не прибягват отново към съда в Страсбург.
Второто предложение, което е изключително важно, е делата за обезщетение от бавно правораздаване да се разглеждат по реда на бързото производство, по реда на Глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
Уважаеми колеги, кажете ми каква е логиката да се разглеждат по бързото производство например всички дела на монополисти и на доставчици на публични услуги срещу граждани за неплатени сметки? Тоест, държавата чрез бърз процесуален ред да помага на монополистите, а в същото време да не помага на гражданите, когато искат да потърсят обезщетение за вреди от бавно правосъдие. Тук можем да изпаднем в смешната ситуация – след едно дело, точено с десетилетия, гражданинът, който ще тръгне да си търси правата за вреди от онова дело, да попадне в същия процесуален механизъм. Тоест, да потърси втори път обезщетение затова, че делото му за обезщетение за вреди от бавно правораздаване също се е движило достатъчно бавно, така че да му причини нови вреди.
Мисля, че не е никакъв проблем, тези дела не са толкова много, да се предвиди бързият ред и по отношение на гражданите, които ще търсят обезщетение за вреди от бавно правосъдие. Това е справедливо и няма никаква пречка и едното, и другото да се приемат от тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Радев, заповядайте..
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, всичко звучи много добре, но ние знаем, че да се влачи едно дело над десет години обикновено въобще не е виновен нито съдът, нито прокуратурата. Това е от действия на трети лица и в голямата част и от действия на самите защитници на обвиняемия. Така че да даваме право на лице, което със собствените си действия е възпрепятствало правосъдието дълги години наред, да му дадем и право да търси обезщетение за тези си вреди и да черпи права от собствените си противоправни деяния, мисля, че не е правилно.
Също така много добре знаем, че делата се точат и поради вина на трети лица – вещи лица, които не се явяват, експертизи, които не са свършени в срок, свидетели, които не са се явили.
Мисля, че да вкараме обезщетение при изтичане на абсолютния давностен срок, това значи много години забавяне, и пак казвам: в 90% от случаите въобще не е виновен и съдът.
Що се касае до бързото производство. Когато говорим за неплатена сметка от 100 лв., правният казус и заповедното производство са доста опростени. Затова законодателят е предвидил за такива прости облигационни казуси да има бързо производство.
Когато се касае за наказателно производство, минало през три инстанции, ако го вкараме в бързото производство, можем да увредим правата на самия пострадал, защото самият съд няма да има възможността в нормални срокове да направи реален анализ на всичко, което се е случило примерно за 7-8, 10, че и повече години. Това са много томове дела и мисля, че това ще бъде в ущърб точно на пострадалото лице, защото тогава ще се отхвърлят тези искове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Дуплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Радев, това, което казвате, е абсурдно по отношение и на двете хипотези.
Първо, по отношение на вредите, които са претърпели лица, чиито наказателни производства срещу тях са прекратени поради изтичане на абсолютната давност.
Извинявайте, но ние не може да презюмираме по което и да е дело вината, на която и да е от страните в процеса за забавяне на едно наказателно производство. С еднакви основания можем да предполагаме, че и съдът, и прокуратурата, и разследващите органи, и самият подсъдим са допринесли за забавяне на това производство. Именно затова е това съдебно производство, този съдебен спор, в който едно лице може да иска обезщетение за забавени дела. В случаите, в които става дума за негово виновно поведение, допринесло за размотаването на един процес, и се приеме, че не по вина на останалите органи се е точило това производство, просто искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Така че ние не можем да кажем априори, че за изтичането на абсолютната давност спрямо едно лице и прекратяване на наказателното производство е виновно самото лице и заради това да изключим тези дела от кръга на делата, по които гражданите могат да търсят обезщетение за вреди. Това е абсурдно! В Страсбург тези дела ще продължат да се гледат и това само ще бъде голяма черна точка за България – че не е предвидила тези хипотези. Не разбирам Вашите аргументи. От правна гледна точка те са несъстоятелни.
Що се касае за бързото производство, което предлагаме да е процесуален начин на разглеждане на делата за обезщетение, нали и двамата с Вас правим разлика между бързо и заповедно производство. В случая абсолютно неуместно е сравнението със сметките за по 100 или 10 хил. лв., които се доказват с документи и които вървят по реда на заповедното производство. Аз не предлагам това да върви по реда на заповедното производство, предложението е да върви по реда на бързото производство, което дава възможност отново съдът да прецени всички обстоятелства по едно дело, но самата процедура да бъде максимално съкратена. Така се разглеждат например трудовоправните спорове. Те също са сложни, те също имат едни големи папки с трудови досиета, експертизи, разпити на свидетели и каквото се сетите. Това обаче не е пречка за изясняване на обективната истина и за произнасяне на съда. Казвам Ви, че ще се докарате според мен от необясним инат до ситуация, в която по съдебен ред делата за обезщетение да надхвърлят сроковете на делата, с които гражданите са увредени. Аз не го разбирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в неподкрепената от Комисията част.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 47, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 има предложение на народния представител Христо Бисеров:
„§ 3. Член 2б, ал. 2 след думите „по реда на” се добавя „Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс” и се създава ново изречение: „Вредите от забавеното производство се предполагат до доказване на противното. ”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 2б:
„Чл. 2б. Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Чл. 2б. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По предложението за разглеждане на делата за обезщетения на гражданите за вреди от забавено съдопроизводство по реда на бързото производство няма да навеждам аргументи. Така или иначе това не беше възприето от пленарната зала по време на дебата за § 2.
Искам отново да обърна внимание на колегите юристи, а и на тези, които се интересуват какви възможности даваме на гражданите да търсят защита срещу мотаенето в съдебната система, на едно изключително важно предложение, а именно вредите от забавеното производство да се предполагат до доказване на противното.
За какво става дума, уважаеми колеги? Юристите знаят, че освен забавата в резултат на действия на съда и прокуратурата по дадено наказателно дело, гражданинът, за да получи обезщетение от този процес, ще трябва да доказва, че в резултат на мотаенето на съдебната система е претърпял вреди. Доказването става със свидетели, с други документи, с експертизи и прочие. Абсурдно е да доказваш, че си претърпял вреди от едно дело, което се е проточило в продължение на 15 години! Хипотезите са най-различни. Това е от гледна точка на здравата логика и на съдебната практика.
Освен това, за госпожа Ковачева искам да цитирам и мотивите по пилотното дело „Фингър срещу България”, което беше повод за приемането на този вътрешноправен механизъм за компенсиране на гражданите, а също така и две други дела –„Йовчев против България” и „Данев против България”.
Според мотивите по тези дела се критикува съдебната практика в България за това, че се изисква специално доказване на неимуществените вреди от забавени производства и в тези мотиви на много места нееднократно се заявява, че е абсолютно достатъчно за установяване на неимуществени вреди да се докаже нарушеното право, тоест правото на гражданина на правосъдие в разумен срок в момента, в който се установи, че делото се е точило извън пределите на разумния срок, неимуществените вреди се предполагат. Това е оборима презумпция, която би облекчила гражданите по време на тези дела, които ще водят за обезщетяване от бавно правосъдие. В против случай гражданите ще бъдат натоварени с допълнително доказване на факти и обстоятелства, свързани с претърпените от тях неимуществени вреди.
Пак казвам, здравата, нормалната логика е да се предположи, че ако едно дело се е точило извън пределите и стандартите на разумните срокове, то е причинило неимуществени вреди на лицето, което се жалва.
Абсурдно е от правна гледна точка тези обстоятелства да се доказват пред съда.
Освен това, искам да предупредя – видях впоследствие, че текстът на ал. 3 е достатъчно неясен и в бъдеще ще предизвика изключително разнопосочна съдебна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Христо Бисеров, което Комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 53, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 3 в редакцията на Комисията по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 4 – предложение на народния представител Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 и го подкрепя по т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7 думата „местожителството” се заменя с „настоящия адрес или седалището”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в неподкрепената от комисията част.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 49, въздържали се 25.
Предложението на вносителя в неподкрепената част не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията по доклада на § 4.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Параграф 5 – предложение на народния представител Христо Бисеров:
„2. Създава се ал. 4:
„(4) За неуредените в този закон хипотези на увреждане, причинено на граждани и юридически лица от страна на държавата, общините и правозащитните органи, обезщетение може да се търси на основание чл. 7 от Конституцията на Република България по реда на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и го подкрепя по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1” се заменят с „чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение или когато се претендират обезщетения, надхвърлящи максималния размер, предвиден в Глава трета „а” от Закона за съдебната власт”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Добре е, че поне едното предложение беше прието, а именно случаите, в които гражданите претендират обезщетение в размер на над 10 000 лв. – да не въртят излишна административна процедура, за да изпълнят със смисъл и съдържание дейността на администрацията, а направо да търсят правата си по съдебен ред.
Тук искам да кажа няколко думи за предложението, което е отхвърлено, а именно гражданите да могат да търсят обезщетение и направо на основание на чл. 7 от Конституцията на Република България – по реда на закона, който променяме сега. Важно е да бъде прието това предложение, защото законодателният подход за създаване на вътрешноправен механизъм за компенсиране на гражданите за вреди, причинени от държавни органи, е редът на детайлно описване, лимитиране на хипотезите, в които това може да се случи, тоест детайлно е разписано кога гражданинът може да търси обезщетение за вреди, причинени му от действията и бездействията на различни държавни органи. Този подход обаче е в противоречие както с чл. 7 от Конституцията, така и с чл. 13 от Конвенцията. Член 13 от Конституцията въвежда задължение за всяка държава – страна по тази конвенция, да създаде такъв механизъм, който да доведе до получаване на обезщетение за всички нарушени права по Конвенцията. Тоест не само това, което лимитирано е разписано в Закона за отговорността на държавата, а всички възможни нарушени права според Конвенцията.
Бих дала и конкретни примери. Например, един български гражданин не би могъл да търси по вътрешноправен ред обезщетение в случаите, в които е засегнато правото му на личен живот, правото му на сдружаване и митинги, правото му на разпространяване на информация. Това са все хипотези, които не са изчерпателно изброени в закона за отговорността на държавата, което означава, че гражданин, който търси обезщетение за тези нарушени права, трябва да се обръща направо към съда в Страсбург.
Тук обръщам внимание най-вече на вносителите, които контактуват с европейските институции, че ако очаквате оценка за това, доколко е ефикасно вътрешноправното средство за защита на граждани от вреди, трябва да предвидите всички възможни хипотези, защото иначе няма да разтоварите Европейския съд и отново ще се стигне до ситуацията, в която сме сега – следващо пилотно решение срещу България и следващи промени, или направо ще Ви кажат, че този вътрешноправен механизъм, който сте създали, не е достатъчно ефикасен и ефективен, защото не обхваща всички възможни случаи и всички възможни хипотези.
Ако ще искаме хората да не съдят България в Страсбург, а да си търсят правата вътре в България, трябва да се създадат достатъчно гаранции, че това може да направи всеки във всички хипотези на нарушени права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да направя изказване именно във връзка с § 5, за да Ви обърна внимание върху т. 2.
Искам да Ви помоля още веднъж да обсъдите точно това предложение на господин Христо Бисеров, да го обмислите, тъй като на практика с неговото предложение се променя предложението на Министерския съвет в ал. 2, като към тази ал. 2, съгласно предложението на господин Бисеров, се добавят думите „или когато се претендират обезщетения, надхвърлящи максималния размер, предвиден в Глава трета „а” от Закона за съдебната власт”.
На практика това предложение предвижда и въвежда алтернатива за избор на процедурата за претендиране на обезщетение, тогава когато претенцията надхвърля 10 000 лв. Бих искала да възразя срещу въвеждането на подобна алтернативност, като изразя няколко аргумента и Ви помоля още веднъж да го помислите.
Най-напред искам да кажа, че предложението, направено от Министерския съвет, беше обсъдено и текст по текст одобрено от Комитета на министрите към Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека. В този смисъл процедурата, която беше предложена от Министерския съвет, се оценява като ефективна от Страсбург.
Също така искам да благодаря на комисията за това, че работи много активно и всъщност по-голямата част от предложенията, които бяха направени, са логични и добри, и допринасят за качеството на този законопроект. Въпреки това обаче по отношение на предложението, срещу което ние възразяваме, бих искала да изтъкна няколко аргумента.
На първо място, към този момент с Меморандум на Комитета на министрите към Съвета на Европа от месец септември 2012 г. и от Европейския съд по правата на човека дадоха положителна оценка на предлагания от правителството двустепенен модел, който съчетава административното и съдебното производство за обезщетяване на гражданите. Основа за тези оценки са недобрите практики в други държави, които са довели до мултиплициране на проблема с бавното правосъдие.
Комитетът на министрите към Съвета на Европа оценява положително въвеждането на искането за изчерпване на административната процедура във всички случаи на твърдения за нарушаване на правото на решаване на делата в разумен срок. Ще напомня, че тази административна процедура беше приета през месец юли с изменение в Закона за съдебната власт. Това изискване е в интерес на жалбоподателите и гражданите, тъй като административната фаза е много кратка – тя е само шест месеца, производството за гражданите е безплатно и при ясни критерии обезщетението може да бъде получено реално.
На второ място, предложеният двустепенен модел отчита реалния проблем със свръхнатовареността на съдиите и на съдилищата. В случай, че отпадне задължителният характер на административната процедура гражданите ще бъдат въведени в ново триинстанционно производство, чиито срок и изход, включително и размерът на обезщетението не могат да бъдат предвидени. Както е известно исковото производство е обвързано и със заплащането на такси. В тази хипотеза е възможно ново забавяне на производството поради свръхнатовареност на съдилищата и обратен поток на делата към Европейския съд по правата на човека, както се е случило в Италия със Закона Пинто, в който също е предпочетен изцяло съдебният модел.
Между другото в това отношение ще кажа, че съм съгласна с госпожа Мая Манолова, която също обърна нееднократно внимание на свръхнатовареността на съдилищата и на факта, че наистина този триинстанционен процес може да бъде бавен. Затова може би е добре в бъдеще да се обсъжда този въпрос за бързото производство, но нека да си дадем достатъчно време да го обсъдим по-задълбочено.
На трето място, бих искала да отбележа, че законопроектът предложен от Министерския съвет не ограничава правото на гражданите на обезщетение за забавено производство. Както подходът за конкретно законодателно предложение, така и размерът от 10 хил. лв. на практика е съобразен с константната практика на Европейския съд по правата на човека, по чл. 6, § 1 от Конвенцията. От практиката на Европейския съд по дела на български граждани е безспорен фактът, че няма присъдени обезщетения, по-големи от 10 хил. лв. освен в някои изолирани случаи – разполагаме с конкретна статистика, която ни беше изпратена от Страсбург. Присъдените суми са в следния диапазон: при продължителност на производството около 5 години в диапазона 1200-1500 евро; при продължителност на производството около 12 години в диапазона между 3800-5500 евро. Това са размерите на обезщетенията, които константно се присъждат от съда.
В заключение бих искала да отбележа, че националните производства поначало са по-евтини от производството пред Европейския съд в Страсбург. С подценяването на административното производство, което беше въведено и създадено по реда на Закона за съдебната власт, би се загубили положителният ефект от съчетаването на административната и съдебната процедура, който е по-бърз и ефективен модел както за гражданите, така и за държавата.
Разполагаме с писмена кореспонденция и убедителна статистика, които не само потвърждават качеството на предложените разпоредби, но и сочат, че при успешен законодателен процес комплекса от мерки ще бъде отчетен като ефективно национално компенсаторно средство, каквото България безусловно е задължена да въведе във връзка с постановените и цитирани тук вече пилотни решения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо министър.
Други изказвания? Няма.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед изказването на министър Ковачева правя процедура и ще помоля на отделно гласуване да бъде подложен § 5 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Обратно процедурно предложение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Няма друга процедура, с която да изкажа своето обратно становище на това, което каза госпожа Ковачева.
Абсурдно е, наистина е абсурдно, да въвеждаме двустепенен механизъм по всички искове на граждани. (Реплика от народния представители Красимир Велчев.) Слушайте, господин Велчев!
Какво се прави в момента с този вътрешно-правен механизъм? Първо, има административен ред, при който се преценява основателността на иска на един гражданин за вреди от забавено правосъдие, в който гражданинът може да получи обезщетение до 10 хил. лв. и то става със споразумение. Ако гражданинът обаче иска 15 хил. лв., е абсолютно безсмислено да се развива това административно производство, защото той иска 15 хил. лв. Така или иначе административното производство е обречено на неуспех, то завършва със споразумение. Ако аз искам 15 хил. лв. и се води шест месеца едно административно производство, в което накрая ми предлагат споразумение до 10 хил. лв., е очевидно, че аз няма да го приема. Няма никакъв смисъл само за да пълним отчетите пред европейците да въртим едно безсмислено производство. Ако гражданинът е склонен да получи сума до 10 хил. лв. – окей, тогава се върви по административен ред. Примерно, предлагат му се 3 хил. лв., той иска 9 хил. лв., не е доволен, преценява да вземе ли 3 хиляди, или да върви през съдебния иск на три инстанции. Но ако гражданинът е казал изначално, че иска над 10 хил. лв., няма смисъл да се върти и административно производство. Администрацията има способността да се самовъзпроизвежда, да си самосъздава работа, да се самоувеличава. Сега, за да напълним с дейност това ново звено, дайте да пратим гражданите задължително и пред него, макар че те очевидно няма да се съгласят със сума до 10 хил. лв., и след това да търсят обезщетение по съдебен ред.
Радвам се, че госпожа министърката е разбрала, че триинстанционното съдебно производство за търсене на обезщетение за вреди ще постави България в смешната ситуация граждани да търсят обезщетение за забавени дела за обезщетение. Най-нормалното нещо беше да се приложи редът на бързото производство, за да може тези три инстанции да се случат по реда на бързото производство. Сега водиш едно дело, което се точи 15 години и след това отиваш в хипотеза да се жалиш от тези 15 години с нови 15 години.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето! Времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Европа може и да каже окей на това, но съдебната практика, повярвайте ми, ще Ви опровергае, защото всички идваме от практиката. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Добре, като не Ви пука, водим дебат по същество, поне не се обаждайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Димитров, да се гласува окончателната редакция на комисията по точки поотделно.
Правилно ли съм Ви разбрала? (Реплика от народния представител Тодор Димитров.) Така.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в неподкрепената от комисията част.
Гласували 94 народни представители: за 17, против 60, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на комисията по доклада по ... (Реплика от народния представител Тодор Димитров.)
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не направихте такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Не направихте такова предложение! Какво предложение направихте?!
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Да се гласува отделно § 5 направихте предложение. (Реплика от народния представител Тодор Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, попитах правилно ли формулирах Вашето предложение, преди да го подложа на гласуване!
Господин Димитров – процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, ако трябва, ще направя уточнение – процедурата беше да се гласува параграфът, както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да гласуваме § 5 по вносител.
ТОДОР ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да, § 5 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуваме процедурата на господин Димитров да гласуваме § 5 на вносителя отделно.
Гласували 98 народни представители: за 85, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаване към гласуване на § 5 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 10, въздържали се 2.
Параграф 5 по вносител е приет.
Процедура по начина на водене – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Обръщам Ви внимание, че с тези некоректни процедури, които предлага господин Димитров под диктовката на господин Велчев и Вие гласувате, на практика не беше гласувано предложението на Христо Бисеров, което се явява отхвърлено от пленарната зала. Отзад-напред! Първо се гласуват предложенията. Като предлагаш да се гласува текста по вносител, ще предложиш да се гласува и предложението на Бисеров, за да си коректен, защото предлагаш то да не се приеме. Неприетите предложения се четат пред залата и се гласуват отделно.
Ако правите такова предложение, първо предлагате приетото предложение да се отхвърли и да се гласува отделно, след това да се гласува окончателният текст – било то по вносител, по Правна комисия или по някакъв друг начин.
Много Ви моля, научете си на четвъртата година процедурите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, след като гласувахме § 5 по вносител и го приехме, преди това гласувахме предложението на Христо Бисеров в неподкрепената част от комисията и го отхвърлихме. В тази ситуация остана предложението на народния представител Христо Бисеров в частта, в която комисията го подкрепя. Затова смятам, че трябва да подложа на гласуване точно тази част от предложението на господин Христо Бисеров, която комисията подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в частта, неподкрепена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 24, против 42, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Режим на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Христо Бисеров – създава се § 6а:
„§ 6а. В чл. 10 ал. 1 се отменя”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, текстът се отнася до задължителното участие на прокурор в това производство. Всъщност ще кажа за юристите, останалите очевидно не се интересуват – припомням, че новият ГПК значително стесни възможностите за участие на прокурор по граждански дела. Тъй като текстовете на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са достатъчно стари, не са синхронизирани със смисъла и с духа на новия Граждански процесуален кодекс. Затова продължават да предвиждат участието на прокурор в това иначе гражданско производство. Тъй като в една голяма част от случаите вредите, обезщетения за които търсят гражданите, са в резултат на действията на самата прокуратура, а именно се е стигнало до забавяне и разсрочване на едно дело далече във времето, поради действията на прокуратурата, е нонсенс, задължително по тези дела да се явява прокурор.
Казано с други думи прокурорът, който се явява по такива дела, ще изпадне в тежък конфликт на интереси, защото един вид ще трябва да изпълнява функции по дело, насочено срещу представляваната от него институция. За да се избегне конфликтът на интереси на прокурора, трябва да се отмени задължителното участие на прокурор по тези граждански дела, защото в съвременния български граждански процес, каквито са и процедурите по този закон, участието на прокурора е анахронизъм и вече така или иначе е отменено в хипотезите и от случаите. Така че подкрепете отмяната на участието на прокурор по тези граждански дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 10, против 47, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител и наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, тъй като е 11,00 ч., преди да дам почивка, искам да направя едно съобщение.
Днес от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба – графика и пластика, на художниците проф. Буян Филчев и Ивайло Пашкулски. Всички народни представители са поканени на откриването.
Почивка 30 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, продължаваме.
От името на група – заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви запозная с Декларация от името на Парламентарната група на Синята коалиция, касаеща предателството на българските интереси в преговорите за „Южен поток”.
„Правителството на Бойко Борисов предаде интересите на България, подписвайки договора „Южен поток”, прие на наша територия газопровод, който е продължение на руската газопреносна система, от който газопровод няма полза за българските граждани. Нашата страна няма да получи никакви транзитни такси до пълното изплащане на инвестицията за изграждането на „Южен поток”, защото:
Първо, инвестицията бе недопустимо завишена от 1 млрд. 100 млн. евро на 3 млрд. 300 млн. евро – и в двата случая индикативна стойност, но три пъти завишена. Това беше направено едностранно от Москва, при това без оценка за въздействието на околната среда и без окончателен технически проект, без който не може да се определи размерът на тази инвестиция.
Второ, предвиденият срок за възвръщането й е 25 години. Този срок е изчислен при запълване на капацитета на тръбата, а това не може да се случи поради неспособността на „Газпром” да осигури 63 млрд. куб. метра годишно по тази тръба.
На трето място, България ще губи 40 млн. лв. годишно от транзитни такси, защото „Южен поток” прави ненужен 90-километровия участък от националната газопреносна система от румънската граница до Провадия. За българската страна не е предвидена никаква компенсация.
Четвърто, размерът на новите транзитни такси ще бъде определен от компанията „Южен поток – България”, но в нея „Газпром” има блокираща квота. Русия ще цели размерът на транзитните такси да бъде намален до минимум, за да може да повиши конкурентоспособността на собствения си газ на европейския пазар.
Като резултат от тези четири аргумента се очертава реалният риск Кремъл да придобие собствеността върху „Южен поток – България” и оттам – безсрочното право на собственост върху газопровод на територията на Европейския съюз.
Договорът нарушава европейското законодателство, защото не допуска по „Южен поток” да се транспортира газ от трети страни. Третият либерализационен пакет на Европейския съюз изисква 50% от обема на тръбата да се предоставя на други доставчици. Дори България няма да има право да доставя по тръбата закупен български газ от трети страни, независимо кои са те.
По тази причина Синята коалиция ще поискаме среща с комисаря по енергетика на Европейския съюз господин Гюнтер Йотингер. Ще запознаем Европейската комисия с нарушаването на европейските договори. Ще настояваме за бързата намеса на Комисията за отстраняване на нарушенията. Това е последният начин да защитим българските интереси в договора за „Южен поток”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Продължаваме с Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
§ 8. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека искове за обезщетение по чл. 2б могат да подават и лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи пред националните инстанции.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, могат да подадат заявления за обезщетение по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Право да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Христо Бисеров за създаване на § 9а със следното съдържание:
1. Алинеи 1-3 на чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс се отменят.
2. Алинея 4 на чл. 204 от АПК се изменя така:
„Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
За какво става дума в това предложение? Юристите знаят, че в Правната доктрина и в съдебната практика освен чрез пряко обжалване на законосъобразността на административните актове е въведена възможност за така наречения инцидентен съдебен контрол. Тоест в граждански, административни, а включително и в наказателни дела съдът може да се произнесе по законосъобразността на един административен акт, който има конкретни последици по разглежданото дело. Абсолютно нелогично е тази възможност, а именно за инцидентен съдебен контрол, за контрол ад хок на законосъобразността на административни актове, да бъде изключена именно по дела за обезщетение за вреди от действие на държавни и общински органи.
Така че предложението е за това – да съществува възможност за инцидентен съдебен контрол по отношение законосъобразността на административни актове и в делата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Това е необходимо най-вече по този закон, защото практически има ситуации, в които по различни причини преклузивните срокове за обжалване на самите административни актове са изтекли и единствената възможност за гражданина да докаже вреди от действията, бездействията на държавни и общински органи е и във връзка с установяване инцидентно на незаконосъобразността на техни актове. Така че Ви моля да помислите и да подкрепите това предложение.
И тъй като това е последното ми изказване по този закон искам да Ви обърна внимание, че с текстовете, които бяха приети и още повече с предложенията на опозицията, които бяха отхвърлени, в крайна сметка наистина се създава един вътрешноправен механизъм за обезщетяване на граждани за вреди от забавени съдебни производства и от действия на държавата и на общините, който механизъм е много далеч от стандартите за ефективност и ефикасност.
Ще Ви кажа на практика какво ще се случи – гражданите ще бъдат вкарани в едно двустепенно производство. В първата му част, независимо от това какво обезщетение претендират, да въртят административна процедура, която не може да им предложи споразумение за повече от 10 хиляди. След като приключи това абсолютно ненужно за конкретния случай производство, гражданинът отива в съда, където го очаква триинстанционно производство по общия ред. Не по бързото производство, а по общия ред. Така в България, помнете ми думата, ще се стигне до ситуацията един гражданин, който претендира за вреди от забавено съдебно дело, да чака обезщетението за тези вреди по-дълго, отколкото е протекло самото дело, срещу което той се жалва. Юристите в тази зала могат да си дадат сметка какво означава административно производство, което е препоръчително да е за шест месеца, но не е ясно дали ще приключи за толкова, и триинстанционно производство, което ще се точи на три инстанции.
И Ви казвам, че определено България ще е първата държава, мога да се хвана на бас, в която ще има претенции за обезщетения за надминаване на разумните срокове по вътрешноправния механизъм за обезщетяване от нарушаване на тези срокове. Влизаме в една спирала, от която излизане няма. И може по някакви начини да сте успели да убедите представителите на Европейския съд и на европейските институции, че ние тук създаваме едно ефикасно вътрешно правно средство за обезщетяване на граждани, но в първите случаи, в които се види как действа това вътрешноправно средство, ще последват последващи санкции и решения на Европейския съд. Сега Ви предупреждаваме.
Тези, които разбират и са влизали в съд, сигурно схващат за какво става дума, но на мен ми е тотално необясним инатът на вносителя в лицето на Министерство на правосъдието. Имам едно-единствено обяснение, че това може би е така поради чисто професионалната отдалеченост на министъра от проблемите на съдебната система и поглед върху това какво реално се случва в българския съд. Но това не извинява експертите, които са работили по този закон, които би следвало да разбират в каква спирала ще влязат българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Друго изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров за създаване на нов параграф, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 15, против 50, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „§ 10. Законът влиза в сила от 1 октомври 2012 г.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 10 да бъде отхвърлен.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и законът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има думата господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, процедура за допускане до зала на господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, на госпожа Елена Пищовколева и на господин Илия Табаков от същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме допускане в зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г., приет на първо гласуване на 12 октомври 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на закона, както ни го предлага комисията по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 1 – предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая запетаята и съюзът „и” се заменят с точка и запетая.
2. Създава се нова т. 6:
„6. финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка, в качеството му на работодател, задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за задължителното здравно осигуряване за новоназначените работници и служители за осъществяването на инвестиционния проект;”.
3. Досегашната т. 6 става т. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания по текста?
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам по-скоро въпрос към представителите на министерството, тъй като е записано „финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка” и разбирам, че решението ще е на министъра на икономиката. Вдигнете завесата! Не може да сложите текст, който зависи от волята на един политик, който ще казва: на теб – в такъв размер, пък на друг – в друг размер.
Молбата ми е да изясните какъв е обективният механизъм, по който – направил си инвестицията и ти се гарантира, тъй като тук частично може да бъде 0,1%, а може да бъде и 99%. Тоест как решавате този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има въпрос към представителите на вносителя.
Желаете ли да вземете думата?
Госпожо Пищовколева, имате думата.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря Ви.
Искам да уточня, че става въпрос за възстановяване на вноските за социално и здравно осигуряване за период от 24 месеца на инвеститора, който изпълнява сертифициран инвестиционен проект и е заявил тази насърчителна мярка.
В закона са разписани основните условия, които трябва да изпълни инвеститорът, за да бъде приложена тази мярка, а в правилника за прилагане ще бъде разписан механизмът.
Основното, което е най-важно и е записано в закона, е, че възстановяването ще става за 24 месеца, след като са назначени служителите, платени са вноските в бюджета на фондовете на държавното обществено осигуряване, след което ще бъдат възстановявани от държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по текста? Не виждам заявки за изказвания.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по текстовете? Няма.
Поставям на гласуване параграфи 2 и 3 по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 4 – предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите „този закон” се заменят с „т. 7 и 8”.
2. Създава се нова т. 6:
„6. прави предложения за включване в оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, на мерки за насърчаване на инвестициите по т. 7 и 8;”.
3. Досегашната т. 6 става т. 7 и в нея след думите „за клас инвестиция” се добавя „и за приоритетен инвестиционен проект”.
4. Досегашната т. 7 става т. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
„4. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация при прилагането на разпоредбите на Глава четвърта, Раздел ІІ.”
2. В ал. 2 се създава т. 3:
„3. издава сертификат за инвестиционни проекти с общинско значение и прилага насърчителните мерки от неговата компетентност.”
3. В ал. 3 след думите „по ал. 2” се поставя запетая и се добавя „т. 1 и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 11б, т. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „в” думите „клас инвестиция” се заменят с „инвестиция клас А, клас Б и приоритетен инвестиционен проект”.
2. Създава се нова буква „г”:
„г) издадените сертификати по реда на този закон;”.
3. Създава се буква „д”:
„д) интернет страниците на общините, на които е публикувана информацията по чл. 22и, т. 7;”.
4. Досегашната буква „г” става буква „е”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 по комисия.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 7 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 8.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „глава” се добавя „и на Глава четвърта”.
2. В ал. 2:
а) в т. 5:
аа) в текста преди буква „а” накрая се добавя „намален”;
бб) буква „а” се изменя така:
„а) до три пъти за инвестиционни проекти, които ще се реализират изцяло в административните граници на икономически необлагодетелстваните региони, определени с правилника за прилагане на закона;”
вв) в буква „б” думите „по-нисък” се заличават;
гг) в буква „в” думите „по-нисък” се заличават;
дд) създава се буква „г”:
„г) над пет пъти, когато се създава и поддържа заетост по смисъла на т. 7, във високотехнологични дейности или в икономически необлагодетелстваните региони и до три пъти в останалите икономически дейности, като изискванията към заетостта се определят с правилника за прилагане на закона;”
б) в т. 6 думата „инвестиции” се заменя с „активи”;
в) в т. 7 в текста преди буква „а“ думата „кумулативно” се заменя с „едновременно”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, които ще вземат отношение по текста? Не виждам заявки.
Поставям на гласуване § 9, който става § 8, в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от Стоян Гюзелев и група народни представители за създаване на нов § 10.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 5:
„5. което има неизплатени трудови възнаграждения към работници и служители, установени с влязло в сила наказателно постановление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване създаването на нов § 9, така както ни го предлага комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване § 10 да се отхвърли. Това е предложението на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ал. 1, т. 1” и запетаята след тях се заличават, а думите „чл. 15, ал. 1” се заменят с „чл. 15, ал. 1-3”.
2. В ал. 2 след думите „на инвестициите” се добавя „и заетостта” и се създава изречение второ: „Издава се сертификат от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по чл. 20, ал. 1 за ползване на мерките по чл. 15, ал. 1.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Инвестициите по ал. 1 се определят като приоритетен инвестиционен проект въз основа на критериите за минимален размер на инвестициите и заетостта по чл. 22е, ал. 1. Сертификатът за приоритетен инвестиционен проект се издава въз основа на решение на Министерския съвет по чл. 22е, ал. 3. Сертификатът за приоритетен инвестиционен проект се подписва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и друго оправомощено лице, включително областен управител или кмет, или представляващ организация от академичната общност за технологични паркове, съгласно чл. 22е, ал. 4 за ползване на мерките по чл. 15, ал. 2.
(4) Инвестициите по ал. 1 се определят като клас В с общинско значение въз основа на критериите за минимален размер на инвестициите и заетостта по чл. 22з, ал. 2. Сертификатът се издава от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет по чл. 22и, т. 3 за ползване на мерките по чл. 22з, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 11, който става § 10, в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 12 да се отхвърли. Това е предложение на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 13 – предложение на народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 11:
„§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „по чл. 20, ал. 1, т. 1” се добавя „като клас А или клас Б”;
б) създава се т. 6:
„6. финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка в качеството му на работодател задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за задължителното здравно осигуряване за новоназначени работници и служители по реда на чл. 22д.”
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Приоритетните инвестиционни проекти по чл. 22е могат да се насърчават с пакет от мерки по реда на чл. 22е, ал. 2. Средствата, необходими за прилагане на финансовите мерки, се предвиждат въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 22е, ал. 3.
(3) Инвестиционните проекти с общинско значение с издаден сертификат клас В от кмета на община се насърчават с мерките по реда на чл. 22з, ал. 3.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думата „Инвестициите” се добавя „по ал. 1-3” и думите „Закона за данък върху добавената стойност и Закона за насърчаване на заетостта” се заменят със „Закона за данък върху добавената стойност, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „прилагането на мерките по ал. 1, т. 4 и 5” се заменят с „прилагането на финансовите мерки по ал. 1, т. 4 –6”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Средства за прилагане на финансовите мерки по ал. 1 и 2 се предоставят и по оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13, който става съответно § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 14 има предложение от народния представител Стоян Гюзелев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12:
„§ 12. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 15, ал. 1, т. 4 и 5” се заменят с „чл. 15, ал. 1, т. 4 – 6 и чл. 22е, ал. 2, т. 1”;
б) създава се т. 5:
„5. инвеститорът и юридическите лица по чл. 17, ал. 1 декларират, че не са в забава по отношение на дължими плащания към доставчици на стоки и услуги по изпълнението на инвестиционния проект.”.
2. Създава се ал.2:
„(2) Когато се заявява мярка за насърчаване на инвестициите по чл. 15, ал. 1, т. 3 или ал. 4 във връзка със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се представя документ, който удостоверява предварителното съгласие на собственика на имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Не виждам заявки.
Гласуваме § 14, който става § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13:
„§ 13. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „клас инвестиция” се заменят със „инвестиция клас А, клас Б или приоритетен инвестиционен проект по чл. 14, ал. 2 и 3” и думите „чл. 15, ал. 1” се заменят с „чл. 15, ал. 1, 2 и 4”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Инвеститорът подава заявление до кмета на общината за получаване на сертификат за инвестиция клас В, в което посочва мерките по чл. 15, ал. 3 и 4, при спазване на ал. 2 – 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 15, който става § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 14:
„§ 14. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 1 след думите „по чл. 18” се поставя запетая и се добавя „ал. 1 - 4”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Кметът на общината:
1. оценява постъпилите документи по чл. 18, ал. 5;
2. уведомява инвеститора за констатирани несъответствия и/или непълноти на документите по чл. 18, ал. 5 и дава срок за отстраняването им;
3. изготвя въз основа на оценката по т. 1 мотивирано предложение до общинския съвет за издаване на сертификат за инвестиция клас В или за отказ в случаите по чл. 19а;
4. изпраща до общинския съвет предложението по т. 3 заедно с окомплектованите документи по чл. 18, ал. 5 в 30-дневен срок от подаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не виждам желаещи за изказване депутати, затова преминаваме към гласуване.
Гласуваме с нова номерация § 14 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 15:
„§ 15. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите „класът на инвестицията” се добавя „като клас А, клас Б или като приоритетен инвестиционен проект по чл. 22е на основание решение на Министерския съвет”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. публикува информация за сертифицираните и насърчени по този закон инвестиции на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма или на агенцията.”
2. В ал. 2 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на кмета на общината министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика и другите компетентни органи” и думите „чл. 15, ал. 2” се заменят с „чл. 15, ал. 4”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Кметът на общината:
1. издава сертификат за инвестиция клас В въз основа на решение на общинския съвет по реда на чл. 22з и 22и;
2. отказва издаването на сертификат за инвестиция клас В в случаите по чл. 19а;
3. предоставя информация за сертифицираните и насърчени по този закон инвестиции клас В на интернет страницата на общината и с годишния доклад по чл. 22и, т. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към гласуване на § 17, който става с нова номерация 15, в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф, който става § 16:
„§ 16. В Глава трета, Раздел II се създава се чл. 20а:
„Чл. 20а. По искане на инвеститор министърът на икономиката, енергетиката и туризма може еднократно да удължи срока на действие на сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 до две години по реда на издаването му, когато:
1. административното обслужване не е извършено в сроковете по чл. 21 по причина, за която инвеститорът не отговаря;
2. мярката по чл. 22а не е осъществена по причина, за която инвеститорът не отговаря;
3. инвестиционният проект не е изпълнен пълно или частично вследствие на непреодолима сила, посочена в договор или в споразумение с инвеститора по този закон, или по приложимото право на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към гласуване на параграфа с нова номерация 16, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 19 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17:
„§ 17. В чл. 22а се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създават изречения трето и четвърто:
„Инвестицията се смята за неизпълнена, когато размерът й е под изискуемия минимален размер, определен по чл. 12, ал. 2, т. 5, и не е изпълнено условието по ал. 13, установено с финансови отчети и справка, заверени от регистриран одитор, съгласно Закона за независимия финансов одит. Разходите по дейността на одитора са за сметка на инвеститора.”
2. Създава се ал. 13:
„(13) Правата върху имотите по ал. 1 и ал. 10, т. 2 могат да се прехвърлят или учредяват само ако размерът на планираната инвестиция като разходи за дълготрайни материални активи е над 5 пъти по-голям от пазарната оценка на имота по ал. 2. Неизпълнението на изискването се включва в съответния договор с инвеститора като основание за развалянето му по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 19, който става § 17, в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 18:
„§ 18. В чл. 22в се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думата „кумулативно” се заменя с „едновременно”.
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 20, който става § 18, в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 21 има предложение от народния представител Любен Татарски:
В § 21, чл. 22д, ал. 1, т. 1 думите „клас А или клас Б” се заменят с „клас А, клас Б или клас В”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
„§ 19. Член 22д се изменя така:
„Чл. 22д. (1) По предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Министерският съвет може да отпуска средства за частично възстановяване, за период не по-дълъг от 24 месеца от разкриването на съответното работно място, на направените от инвеститора за негова сметка в качеството му на работодател задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за задължителното здравно осигуряване за работниците и служителите, заели новите работни места, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. инвестицията е с издаден сертификат за инвестиция клас А, клас Б или приоритетен инвестиционен проект;
2. създадената с осъществяването на инвестиционния проект заетост, определена като средносписъчна численост на персонала, отговаря на условията по чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 7, букви „а” и „б”;
3. годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието на инвеститора е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност, в която се осъществява инвестиционният проект, по данни на Националния статистически институт за срока на поддържане на заетостта по чл. 12, ал. 2, т. 7, буква „в”;
4. лицето, осъществяващо инвестицията по т. 1, няма задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения по Закона за насърчаване на заетостта;
5. за същите разходи не са получени средства от други публични източници на финансиране.
(2) За прилагането на мярката по ал. 1 новоразкритите работни места трябва да са заети от български граждани, граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или от лица по чл. 18, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта.
(3) Инвестициите по ал. 1, т. 1, които се осъществяват във високотехнологичните дейности или в административните граници на икономически необлагодетелствани региони, се насърчават приоритетно.
(4) Отпускането на средствата по ал. 1 се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 800/2008.
(5) Условията и редът за прилагане на ал. 1-4 се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, направил съм няколко предложения в този закон, които основно касаят инвестиционните проекти с общинско значение – новият Раздел ІІ, който е създаден в закона, e едно изключително добро предложение.
За какво става въпрос в конкретния случай? Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката може да облекчи до известна степен инвеститорите клас А или клас Б. Предложението ми е това облекчение да се отнася и за инвеститори клас В – тоест за тези инвеститори, които ще реализират инвестиционни проекти с общинско значение, определени по реда, описан в закона.
Смея да твърдя, че има резон в това предложение, защото не бива да делим инвеститорите на общински, държавни, на малки и големи. Ако целта ни с този закон и с новия Раздел ІІ в него е да насърчаваме инвестициите и в общините, редно е да ги третираме наравно с другите класове инвеститори и в същото време възможността за контрол, за конкретно решение по дадено искане от страна на Министерския съвет, респективно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си остава, така че не виждам причини в т. 1 на чл. 22д, ал. 1 да бъде допълнен и клас В –инвестициите с общинско значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Татарски, наистина сте прав. Ние не разделяме по същество чак толкова инвестициите в клас А, клас Б и клас В, защото в преференциите, които даваме за инвестиции в клас А и клас Б, които могат да бъдат ползвани посредством възстановяване от републиканския бюджет на социалните и здравните осигуровки, могат да бъдат инвестиции, които са в общините. Тоест хората, които инвестират, и инвеститорите в общините ще могат да се възползват от тези преференции, но ако са сертифицирани в клас А и клас Б.
За клас В все пак няма долна граница на инвестицията, защото тя се определя с наредба на общинския съвет и одобрените инвестиционни разходи в различните общини може да бъдат изключително ниски, а пък да ползват сериозни облекчения от републиканския бюджет. Затова за клас В ние даваме само насърчителни или преференциално административно обслужване в съкратени срокове, индивидуално административно обслужване, продажба или ограничено вещно право върху държавни и общински имоти без търг.
Така че това е добра първа крачка към насърчаване на децентрализацията, към насърчаване на местните решения за насърчаване на инвестиции в общините, като не изключваме и по-големите инвеститори, които естествено инвестират с по-големи средства в българската икономика – било на територията на конкретна община, да ползва по-големи преференции по този закон.
Предложението ми е да оставим текста, както е по вносител и да оставим преференциите за инвестициите по сертифицирания клас В, свързани с административно и по-бързо обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика, господин Татарски? Няма да ползвате.
Имате думата за изказване, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, законопроектът има своите достойнства и може да се превърне в трамплин за повече инвестиции в България – всички сме наясно с това.
Има обаче някои тънки моменти, които могат да се окажат сериозен препъни камък. Такъв тънък момент е точка трета към чл. 22д, където се казва, че годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятията на инвеститора е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност.
На Икономическата комисия дойдоха няколко представители на браншови организации, които изразиха следното безпокойство: ако законът не бъде прилаган по правилен начин, тук вече е ролята на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – да не се окаже, че се използва за това едни фирми да придърпват работници на други фирми или пък да преучредяват своите фирми само за да получат преференциите. Тоест да не се генерира нова заетост, да не се създава нова добавена стойност, а тези преференции да бъдат използвани да бъдат откраднати работници и да бъдат преучредени фирми само и само да се ползват преференции.
Текстът е такъв – видях и в комисията, че волята е да бъде гласуван по този начин. Затова сега е важно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и съответните органи да гарантират и да внимават да не се получи изменение и отклонение от духа на този закон. Така че отсега Ви обръщам внимание и съм убеден, че след една година ще потърсим и ще направим анализ на ситуацията. Надявам се този порок да не се появи като потенциален порок на закона. На това исках да Ви обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към текста? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 25, против 4, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 21, който става § 19, по редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме нова номерация – § 20, с текста на вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
„§ 21. В глава четвърта преди чл. 22е се създава наименование „Раздел І Приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуваме § 23, който става § 21, в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
„§ 22. В чл. 22е, ал. 2, т. 1 в текста преди буква „а” думите „чл. 15, ал. 1 и 2” се заменят с „ чл. 15, ал. 1 и 4 за инвестиции клас А и клас Б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуваме § 24, който става § 22, в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 25 има предложение от народния представител Любен Татарски – в § 25, чл.22з, ал. 3 се създават т. 4 и 5:
„4. финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора за негова сметка в качеството му на работодател задължителни осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и задължителното здравно осигуряване за новоназначени работници и служители по реда на чл. 22д;
5. предоставяне право на пребиваване на чужденци за осъществяване на икономическа дейност в страната по реда на Закона за чужденците в Република България и възможност за получаване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство, ако отговорят на предвидените в тези закони условия и при спазване изискванията на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23:
§ 23. В Глава четвърта се създава раздел ІІ с чл. 22з и 22и:
„Раздел ІІ
Инвестиционни проекти с общинско значение
Чл. 22з. (1) За насърчаване на инвестициите с общинско значение, общинският съвет приема наредба, в която се определят условията и редът за издаване на сертификат клас В и прилагането на мерките съгласно изискванията на глава трета и на правилника за прилагане на закона.
(2) Проектите с общинско значение се насърчават като инвестиции клас В по чл. 14, ал. 4, когато се реализират в административните граници на определена община и отговарят на условията на наредбата по ал. 1. Проектите:
1. могат да се изпълняват във всички сектори на икономиката с изключение на посочените в чл. 13а, т. 3; икономическите дейности се определят съгласно действащата Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE), съответно нейното пряко приложение в Република България чрез съответстващата класификация;
2. предвиждат размер на инвестицията, ненадвишаващ минималния размер за клас Б по чл. 12, ал. 2, т. 5, определен с правилника за прилагане на закона;
3. създават заетост по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 и минималният брой на заетите лица може да бъде критерий за издаване на сертификат клас В едновременно с размера на инвестицията.
(3) Инвестициите с общинско значение, получили сертификат за клас В, се насърчават за изпълнение на инвестиционния проект чрез:
1. съкратени срокове за административно обслужване, предоставяно от общината, на чиято територия се осъществява инвестицията;
2. индивидуално административно обслужване, предоставяно от общината, на чиято територия се осъществява инвестицията;
3. придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти – частна общинска собственост, по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 2 и 4 при спазване на условията по чл. 22а, ал. 2-8 и 13; мярката се прилага, в случай че не е заявена от инвеститор по реда на чл. 18 при издаване на сертификат за инвестиция клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект за същия имот – частна общинска собственост.
Чл. 22и. Кметът на общината:
1. разработва по решение на общинския съвет и предлага за приемане наредбата по чл. 22з, ал. 1;
2. публикува наредбата по чл. 22з, ал. 1 на интернет страницата на общината в срок до 14 дни от приемането й от общинския съвет;
3. издава или отказва издаването на сертификат за инвестиция клас В след решение на общинския съвет на основание чл. 20;
4. прилага насърчителните мерки по чл. 22з, ал. 3 по ред, определен с наредбата по чл. 22з, ал. 1;
5. в случаите на прилагане на мярката по чл. 22а, ал. 1, т. 2 и 4 за имоти – частна общинска собственост, възлага изготвянето на оценка по смисъла на чл. 22а, ал. 2;
6. предоставя информация на областния управител за постъпилите инвестиционни предложения, издадените сертификати клас В и прилагането на мярката по чл. 22а, ал. 1, т. 2 и 4;
7. поддържа на интернет страницата на общината:
а) актуален списък със свободните терени и други недвижими имоти за осъществяване на инвестиции;
б) формуляри и образци за кандидатстване за получаване на сертификат за инвестиция клас В и ползване на насърчителните мерки съгласно наредбата по чл. 22з, ал. 1;
в) информация за издадените сертификати за инвестиция клас В от общината;
8. изготвя годишен доклад за издадените сертификати за инвестиция от клас В и предоставените насърчителни мерки, който представя на областния управител и изпълнителния директор на агенцията и който се включва в годишния доклад за инвестициите в страната по чл. 11б, т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Народният представител Любен Татарски има думата.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Връщам се отново на предложението, което съм направил.
Преди малко в чл. 22 беше отхвърлено моето предложение относно финансово подпомагане за възстановяване на средствата на работодателя. Така че в този случай едва ли е разумно да се приема точка 4, въпреки че държа още веднъж да подчертая, че преференциите трябва да се отнасят до всички инвеститори, ако сме коректни към тях и към общините, а не ги залъгваме с този нов § 2.
По отношение на т. 5, колеги, това е другата преференция, която получават всички, които правят инвестиции в нашата страна, а то е правото за постоянно пребиваване на чужденци в Република България.
Моето предложение е това право да имат и инвеститорите, които направят инвестиция клас В, тоест общинска инвестиция.
По-нататък в закона съм предложил това да става при спазване изискванията на този закон. В друго предложение съм определил стойността на тази инвестиции – 1 млн. лв., за да не важи аргументът на господин Червенкондев, че там в общините можели много малки инвеститори да се възползват от тази преференция. Затова предлагам от тази преференция да се възползват само инвеститори, които са направили общинска инвестиция от 1 млн. лв. и само те да имат това право.
Ако се приеме т. 5 от направеното предложение в § 25, по нататък е упоменато за какъв размер на инвестицията става въпрос и аргументът, че много инвестиции могло да минат по този ред, не е състоятелен. Затова Ви приканвам поне т. 5 да бъде подкрепена и следващите текстове, които по-нататък касаят общинските инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Татарски, да разбирам ли, че оттегляте предложението по т. 4?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Оттеглям т. 4, след като този текст беше гласуван, но поддържам т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които имат желание да вземат отношение към текста? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски в частта му по т. 5.
Гласували 74 народни представители: за 24, против 4, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 25, който става § 22, в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 68, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25:
„§ 24. Създава се нова глава шеста „Особена разпоредба” с нов чл. 27:
„Глава шеста
Особена разпоредба
Чл. 27. (1) Инвестиции в нематериални активи, представляващи права върху обекти на интелектуалната собственост по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права могат да се насърчават, когато са свързани с извършването на квалифицирани разходи в размер не по-малък от 1 500 000 лв. на територията на страната.
(2) Редът за насърчаване на инвестициите по ал. 1 се определя с наредба, издадена съвместно от министъра на културата и министъра на финансите. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на глави трета и четвърта.
§ 25. Създава се Глава шеста „а” с нови чл. 28, 29 и 30:
„Глава шеста „а”
Контрол по изпълнението на инвестиционни проекти
Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на инвестиционните проекти, получили сертификат за инвестиция клас А и клас Б, се извършва от:
1. министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице от администрация към него или от друг орган на изпълнителната власт, предоставящ насърчителната мярка;
2. оправомощено от министъра на труда и социалната политика длъжностно лице по отношение на изпълнението на договор с инвеститора за предоставяне на средства за обучението и изпълнението на параметрите на инвестиционния проект, свързани със заетостта.
(2) Контролът по ал. 1, т. 1 се осъществява по отношение на изпълнението на инвестицията като минимален размер и срок в съответната икономическа дейност.
(3) Размерът на извършените инвестиции се удостоверява за отчетния период чрез междинен и годишни финансови отчети по реда на Закона за счетоводството, придружени с описание на активите за основната икономическа дейност и тяхната стойност в справка по образец. Финансовите отчети и справката се заверяват от регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит. Разходите по дейността на одитора са за сметка на инвеститора.
(4) Размерът на създадената заетост се удостоверява за отчетния период с документ от Национална агенция за приходите и с други документи, посочени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 29. Контролът по изпълнението на приоритетните инвестиционни проекти се извършва от:
1. определения с решение на Министерския съвет орган, или
2. министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице от администрация към него, или от друг орган на изпълнителната власт, предоставящ помощта;
3. оправомощено от министъра на труда и социалната политика лице по отношение на изпълнението на проекта за обучението и изпълнението на параметрите на инвестиционния проект, свързани със заетостта.
Чл. 30. Контролът по изпълнението на инвестиционните проекти от общинско значение се извършва от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице и се удостоверява с документите по чл. 32а, ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да представя моето предложение, което в унисон с философията на целия Закон за насърчаване на инвестициите, е стимулиращо. Стимулираме тези инвеститори, тези компании, които инициират в България различни по размер инвестиции в различни сфери, приоритетни за страната, компаниите, които чрез инвестициите създават по-голяма заетост и има повече работни места, и съответно повече облагаеми доходи на територията на страната.
Предложението, което съм направил, има за цел да въведе такива стимули и за филмопроизводителите – както български, така и чуждестранни продуценти и компании, които в последните години идват и инвестират в България, създават множество работни места, множество облагаеми доходи. В момента аналогични предложения се правят и в други страни в Европа. Ние сме длъжни да направим България по-привлекателна за хората, които искат да инвестират, искат да създадат повече работни места и да си харчат парите в България.
Тези стимули, които предлагаме, са поредните преференции за различни отрасли. В направеното предложение сме казали, че на преференции ще подлежат всички разходи. А кои са тези квалифицирани разходи, които реално са извършени на територията на страната? От обхвата на тези разходи ще бъдат изключени всички, които не подлежат, забележете, на данъчно облагане в България. Тоест всичко, което се направи като принаден продукт в България – заплати, статисти, услуги от различни физически и юридически лица, всичко, което се обложи в страната, ще има шанс да бъдат ползвани преференции. Какви ще бъдат тези преференции, доколко и как, сме дали възможност на компетентните органи, а именно министърът на културата и министърът на финансите, да разработят наредба, в която съвместно с неправителствени организации, със специалисти от бранша да преценят доколко, как, кои точно разходи и в какъв размер да бъдат стимулирани. Ние трябва да сверим нашето законодателство и да бъдем конкурентни със законодателствата в Европа. Такива преференции има в Ирландия, Чехия, Унгария, Хърватия, Германия, Италия, Кипър, Франция. Това е нормално, така че България трябва да се конкурира с всички тези страни.
С цялата философия на закона преференции се дават, ако са изпълнени и конкретни критерии, или поне конкретен праг. Преди малко говорихме за инвестициите в сертификати А, Б и В в различните отрасли, там говорим за милиони – два, три, пет, седем, двадесет, петдесет, така че е нормално и в тази сфера да определим конкретен праг, в който да попадат продукциите, които евентуално да бъдат стимулирани.
В моето предложение съм поставил като критерий 1,5 млн. лв., тоест разходи, които са направени на територията на страната. В дебатите, които се развиха през изминалите дни и днес, се смята, че разходите за българските производители биха били повече, отколкото са техните нормални разходи. Готов съм на такъв дебат и съответно сумата може да бъде намалена.
Госпожо председател, правя процедурно предложение сумата от 1,5 млн. лв. да бъде намалена доста повече, а именно прагът да стане 400 хил. лв. Мисля, че това е един постижим и допустим праг за голяма част от българските производители. Нека да бъдем добро място за привличане и на чуждестранни инвеститори. Смисълът на закона е точно такъв: да имаме по-голяма заетост, повече работни места, повече облагаеми доходи на територията на страната. Нека да се съобразим и с конкуренцията, която е в цяла Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Татарски, имате думата.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Някак си не мога да приема аргументите на господин Червенкондев, защото се оказва, че един филм с 400 хил. лв. инвестиции, с многото работни места е по-значима инвестиция и трябва да има преференции, а една общинска инвестиция с конкретни работни места за 1 млн. лв. няма право на такива преференции. Къде е истината и кого лъжем?! Дали сме еднакви в отношението си към едните и другите инвеститори?! Един филм с вложени инвестиции за 400 хил. лв. и някакви работни места, които са временни, има право на преференции, а една общинска инвестиция за 1 млн. лв., работни места и конкретни инвестиции, нямат право на преференции. С какъв аршин мерим?! Или в единия случай стоят общините, които са все на заден план, а в другия случай са някакви интереси. Аз мисля, че е второто!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Червенкондев! В своето изказване погрешка или може би във висока степен на откровеност Вие казахте следното: „Инвеститори, които инвестират в своите инвестиции в България”. Някой ще каже, че може да е нонсенс.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ, от място): Грешно сте записали.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Грешно съм записал, но имаше „инвеститори в своите инвестиции в България”. Аз си задавам въпроса: дали някои днешни български политици не са инвестиции, в които инвестират някои чужди инвеститори?!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това е много грубо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Много е грубо, нали?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма. (Реплики.)
Моля Ви, не викайте от място. Моля Ви, който иска, ще му дам думата.
За дуплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще тръгна отзад напред.
Първо, все пак да обявя, че нямам абсолютно никакъв конфликт на интереси. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Аз трябваше в началото, господин Божинов, ако имам, трябва да го обявя. Да! За пореден път Ви казвам, че нямам, не съм участвал във филми, не съм продуцирал, нямам филми, така че нека да се разберем. Нека да гледаме от логиката на Икономическата комисия – наистина да стимулираме инвестициите.
Господин Татарски, несъизмерими са тези параметри, които Вие казахте. В момента Вие какви преференции считате, че ще получат тези филмопроизводители според зависимост от инвестициите. При инвеститори в общински инвестиции може да бъдат инвестиции за 200-300 хил. лв. и Вие искате в момента социалните и здравни осигуровки да се покрият от държавния бюджет. Ние тук не казваме такива неща. Кои ще бъдат сертифицираните разходи, ще бъдат определени от наредбата на министъра на културата и министъра на финансите. Такива преференции тези инвеститори няма да ползват.
Пак Ви казвам, нека да гледаме какво се случва и в Европа. В Ирландия облекченията са изключително сериозни и всички големи инвеститори и продуценти отиват натам. Ние имаме всички условия в България да бъдат привлечени добри инвеститори, да бъдем център и нека се възползваме. Даваме коректни условия, една възможност да бъде ползвана както от български, така и от чуждестранни инвеститори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които желаят да се изкажат по този текст?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Нека да започна със забележката на господин Татарски, която е абсолютно справедлива. На това предложение изобщо не му е мястото в този законопроект. Прави ли Ви впечатление, че нямаме становище на Министерството на културата?! Прави ли Ви впечатление, че това предложение не е гледано в Комисията по култура?! Три години тези хора, за които е направена тази поправка, се опитват да си спечелят едни преференции, само че през Комисията за култура това не мина. За моя изненада вчера го гледахме в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Логиката да се стимулират тези инвеститори е не да се дават на този, който дава повече пари, както е цялата логика на целия закон – някой инвестира 20 милиона, 100 милиона и съответно получава преференции. Тук логиката е точно обратната, когато става дума за филмово производство, трябва да се стимулират най-малките. Трябва да се стимулира този, който има бюджет на филма 100 хил. лв., 200 хил. лв., а не както е записано в закона, в размер от над милион и половина. За кой е този текст?! Аз Ви казвам, че само една фирма в България има над милион и половина филми. Само една фирма! Само не са й написали името в предложението. Тази фирма между другото имаше дори член на борда на директорите, който стана заместник-министър на културата и така известно време преживя като такъв. Този текст облагодетелства тази фирма, с чиито актьори господин премиерът успя да се снима на печени чушки преди 20 дни. Даже, ако искате, дайте да даваме преференции на фирми, които са предоставили известни актьори за снимки с премиера. Просто да го запишем!
Представяте ли си, идва в България филм с бюджет 100 милиона и казва: „Дайте ни преференции, защото над милион и половина и 100 милиона също е преференция”. Ще кажат: „Искаме 10 милиона върху тези 100 милиона, защото това е записано в закона”. Напротив, логиката в тези държави, за които се говори, е точно обратната – ограничава се прагът, и филми примерно над 3, над 5 милиона не получават преференции. Защото това е една голяма холивудска продукция, която има бюджет 200 милиона и тя ще си изкара парите със и без помощ от българския държавен бюджет. Напротив, българският държавен бюджет трябва да стимулира малките. Българският държавен бюджет трябва да се чуди как да помогне на някой филм, който е 100-200 хил. лв., и такива филми също са успешни.
Тук дадох на колегите пример с първия филм на Робърт Родригес и Антонио Бандерас – „Ел Мариачи”, който е направен с 200 хил. долара и ги прави звезди, след това правят „Десперадо”. Можеш и с 200 хил. долара да направиш голям филм. А тези, които идват с бюджети 20 милиона само за един актьор, какъвто е Арнолд Шварценегер, закъсал го е Арнолд Шварценегер, че и ние да му сметнем някаква инвестиция и да му направим някаква отстъпка! От какъв зор?!
Вижте, срещу това предложение на господин Червенкондев са се подписали: Националният филмов център; Асоциацията на филмовите продуценти; Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радиосценаристите; Българската асоциация на кинорежисьорите; Асоциацията на филмовите продуценти; Съюзът на българските филмови дейци; Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори; Асоциацията на българските оператори. Защо всички тези хора са се подписали срещу това предложение?! Защото това е предложение, което стимулира тук да се снимат американски филми и е срещу българската и европейската продукция. Закъсали са го в Холивуд, че и ние да им дадем някой лев от българския държавен бюджет вместо да се чудим как да стимулираме нашите филмови творци! И без това четвърта година нарушаваме Закона за филмова индустрия и не им даваме дори това, което им се полага от бюджета – тези 7 млн. лв., които те трябва да получат.
Аз имам конкретни предложения. Първото ми предложение към господин Червенкондев е просто да оттегли предложението си, тъй като тук в този закон просто не му е мястото на това предложение. Логиката на закона е по принцип да стимулира големите инвеститори, но това не важи за филмопроизводството. Неслучайно господин Татарски откри това противоречие. Най-добрият изход е да се оттегли това предложение.
Ако искате втори, малко по-конструктивен подход, Ви предлагам не да определим долен размер, а да определим горен размер.
Аз правя формално предложение - там, където пише: „с извършването на квалифицирани разходи...”, да бъде „в размер” не от над „1 милион и половина”, а „до 3 млн. лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В размер до 3 млн. лв.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Точно така! Тогава няма да има долен праг и всеки, който прави филм до 3 млн. лв. ще може да ползва преференции, а който си е намерил пари за над 3 млн. лв. той може да се оправи по друг начин. Няма нужда ние да се грижим за Холивуд, за Боливуд и за други продукции, които се оправят по съвсем друг начин. Нашата работа е да стимулираме работата на българските филмови производители. Разберете, производството на кино е въпрос на българска национална идентичност, не е въпрос просто на прищявка. Затова и чрез този закон ние трябва да го стимулираме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Курумбашев, уважаеми колеги! Аз не можах да разбера в момента подкрепяте ли българското или въобще филмопроизводството, или не го подкрепяте? Защото Вие ми предлагате аз да си оттегля предложението. Добре, ако оттегля това предложение, имат ли възможност било то български, било чуждестранни инвеститори за някаква преференция? Да или не, подкрепяте или не – не мога да разбера? Кажете в момента дали подкрепяте филмовото производство! Колеги, има други закони и те си действат, ние не ги променяме.
Колеги, това е Закон за насърчаване на инвестициите – закон, който трябва да стимулира инвеститорите да дойдат, да имат по-добри условия, за да разкриват работни места. Няма значение дали са български или чуждестранни.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Как да няма?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние имаме нужда от тях, ние имаме нужда да развиваме българските инвеститори, чуждестранните инвеститори, да се конкурираме с всички европейски страни. Това е логиката на закона, това е логиката на това предложение.
Аз съвсем конструктивно, господин Курумбашев и уважаеми колеги, по това, което коментирахме от началото на деня – ето, сваляме значително размера, на 400 хил. лв. направих предложение. Но Вие с Вашия конструктивизъм казвате: „Не, не го правете 400 хиляди, махнете го, по-добре да няма преференции за никого”. Това ли е полезно за икономиката, питам аз? Кажете: „Да, аз съм против тези преференции, против преференциите във филмопроизводството”.
Уважаеми колеги, имате достатъчно други стимули за българските филмопроизводители. И мисля, че Вие го знаете най-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Курумбашев, започнахте добре, но накрая ме смутихте, затова Ви правя реплика.
Както е записано предложението, към което Вие се присъединихте, но поискахте горен праг, е, когато дойде Шварценегер в България, примерно отсяда в един хотел, ако похарчи повече от 1 милион, да вземем да му върнем половината пари, защото уважил България. Но това не е инвестиция! Това са разходи, мили и скъпи! Това са еднократни разходи!
За да мине като инвестиция, е записано тук: „Права на собственост”, но там няма за колко са тези права на собственост. За да можем да му върнем парите, минаваме през разходите. Уж беше инвестиция, която създава работни места, но работно място е, когато е многократно, господин Татарски казва в общината да дойде, да открие работни места за години напред и да плаща данъци. Тук ще дойде някой да си направи филмчето, за да му е по-евтинко – той затова идва, той не идва заради прекрасния ни климат и палмите в Бояна, и ние да бръкнем в републиканския бюджет и да му върнем пари. На всичкото отгоре знаем кой е този, на който трябва да връщаме пари.
Господин Курумбашев, моите извинения, оттеглете втората част от предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Понеже ме помолиха тук едни колеги, които уважавам, да кажа името на фирмата, това е поправката за „Ню имидж”, просто да знаете. Да не си мислите, че в момента сто фирми отговарят на тези условия. Има само една фирма.
Няма български филм, който да има бюджет милион и половина. Има много български филми с бюджети под 400 хиляди.
Затова Ви обяснявам още един път – трябва да се направи така, че да няма долен праг, а трябва да има горен праг, за да не може да се случва това, за което Ви говори господин Димитров – да дойде някой тук, да получи хонорар 10 милиона и да претендира за държавна помощ върху тях. Трябва да разберете разликата. Ако някой дойде в община, както говори господин Татарски, и сложи машини и техника за 10 милиона, да е жив и здрав, да получи преференции. Ако някой дойде и си получи тук хонорара от 10 милиона, че да вземем да го наградим и ние от държавния бюджет или да се снимаме с него на печени чушки с бяло вино – четирима актьори, познайте кои двама са по-добри? (Реплика от ГЕРБ.) Разберете!
И последното нещо, понеже чух някакви подхвърляния от уважаемия господин Велчев – бих искал да декларирам конфликт на интереси, но нямам. Щях да се радвам, ако се занимавам с тази работа, но стана много трудно човек да се занимава с продуцентство, особено при Вашето управление. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Мартин Димитров поиска думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз Ви предлагам да водим този разговор сериозно и тези подмятания, които са лековати и от двете страни, не са необходими.
Има едно писмо от страна на Националния съвет за кино, което казва следното нещо – че тези мерки са срещу българската киноиндустрия и облагодетелства чужда киноиндустрия. Вярно ли е? За съжаление, е вярно.
Също така казва, че при нотифицирана помощ от 17,2 милиона – допустима според европейското право, българският бюджет отпуска 12,7 млн. лв. за българско кино. Ако този текст бъде гласуван, ще бъде упрекнато Народното събрание, тоест всички ние – не някоя конкретна партия, че сме предприели мерки за сериозна помощ за външни и чужди продукции, докато помощта за българското кино ще бъде ограничена до тези 12,7 милиона. Тогава на този упрек ние нямаме сериозен отговор и се получава следното нещо. Ако една българска продукция, уважаеми дами и господа, ползва държавна помощ, тя въобще няма да бъде допустима за другата мярка и няма да може да я ползва.
Другият упрек, който чух от колегата Татарски, също беше справедлив. Тоест ако смятаме да предприемем допълнителни мерки, да правим нещо повече, по-добре да го бяхме направили дори с риск за общините, отколкото да го правим за киноиндустрия, която наистина е достатъчно богата. Аз не съм против нея, напротив нека да я има, да се развива, но тези мерки са излишни.
Идва логичният въпрос. Представете си филм с голям бюджет, който да се снима в България, и бюджетът му, да речем, е 100 млн. долара – има много такива филми. Казват, идват и решават да го правят тук. Ако 15% е преференцията, както се говори – има такива слухове, това са 15 милиона, може би долара, може би евро, или лева, ако желаете. Това е повече от цялата помощ, която получава българската киноиндустрия за десетки, десетки продукции, които произвежда. Тоест няма да бъде справедливо, няма да бъде и честно.
Мен ме опасява и друго нещо като обща рамка. Нали знаете приказката за капката катран в кацата с мед? Има много хубави неща, които направихме заедно в този закон, наистина много хубави. На мен лично ще ми е неприятно – ще го кажа като председател на тази комисия, заради това нещо законът да бъде оплют и утре медиите да пишат: „Написаха закон за Шварценегер”, такива неща ще бъдат написани – и за други актьори, простете, ако не ги изброявам. Всички добри мерки, които заедно направихме и които наистина са добри, наистина смислени и наистина трябва да доведат до повече инвестиции в България, да останат на заден план и тук парламентът един час или няколко дни да се занимаваме с този дебат.
Аз бих препоръчал, както са написали колегите от Националния съвет за кино, наистина тази поправка да не я приемаме, да бъде оттеглена. Знаете, че мнозинството е на колегите от ГЕРБ, и те могат да гласуват каквото намерят за правилно, каквото намерят за логично. Ваша воля е, затова хората са Ви се доверили да управлявате, казали са – Вие управлявате, Вие взимате решенията, но за мен, колеги, тук се допуска съществена грешка. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики?
Първа реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Както виждате, в ал. 2 се казва: „Редът за прилагането на тези преференции по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата и финансите”. Тоест в момента, както знаете, в българската държава всичко се бюджетира. Могат да дойдат и милиарди инвестиции в тази сфера, но тогава ние разполагаме с конкретен бюджет, който се гласува от Народното събрание, който се бюджетира от министъра на финансите, и в тази наредба ще се определят съответните параметри. Там може да има определен максимален размер на подпомагане на всяка една инвестиция, не повече примерно от 1 милион или не повече от 5 милиона общо за годината за държавата, условно говоря. Така че българският бюджет да не бъде ощетен.
Фактът, че имаме една такава преференция, е наистина изключително положително и за българското филмопроизводство. Аз Ви казвам в момента, че моето предложение е за драстично намаляване на този праг. Аз не съм от най-добрите специалисти и не знам колко е във филмовото производство нормалният минимален праг и от един такъв разговор със специалисти се установи, че 400 хил. лв. е един поносим праг. Вие виждате в писмото, което сме получили в Икономическата комисия, навсякъде се говори за размера на инвестициите. Дайте да бъдем конструктивни – ето, предлагам 400 хиляди, от милион и половина – на 400 хиляди. Мисля, че един такъв поносим размер ще бъде приет и от българската общественост на филмопроизводителите, а съответно ще бъде достатъчно притегателен център за нови работни места, за нови разходи, нови хотели и всичко това. Хотели, господин Димитров, които ще посрещат български и чуждестранни гости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз пък искам да Ви попитам, господин Димитров, дали не Ви притеснява точно тази ал. 2, че редът на прилагането на ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата? Той в тази наредба може да каже: за всеки милион инвестиция от такъв високобюджетен филм – още 1 милион от държавата. Защо, ако има някакви преференции, те да не бъдат записани в закона, а да оставим тази възможност на тихи чиновници в Министерството на културата и на нейния скромен министър? Не Ви ли притеснява именно фактът, че дори тук е като икономист и ние можем да въведем някакви данъчни изключения чрез тази наредба. Данъчни изключения могат да се въвеждат само чрез закон. А тук чрез една тиха наредба ние можем да въведем неизвестно какви преференции. Може да са, както Вие казахте, 15%. Че на 100 милиона 15% си е една добра сума. И ние тук възлагаме чрез наредба това да се случи. Не Ви ли притеснява този текст в ал. 2? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Димитров? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа съвсем откровено, колеги, какво най-много ме притеснява. С колегата Бойчев бяхме скоро на посещение в Световната търговска организация, която е в Швейцария, и там бяха научили предварително за част от преференциите за инвестиции, за получаване на право на пребиваване и те бяха оценени високо като инструмент за това повече средства и инвестиции да дойдат в България. Тоест, този закон има наистина положителни страни.
И това, което най-много ме притеснява, е, че те няма да излязат на челен план, аз, пак Ви казвам, ще излезе един неприятен дебат по много спорна поправка, която моят съвет е да си оттеглите и въобще да не се случва, за да може силните страни на този закон да бъдат реализирани. Това е честа практика в България. Дори когато се прави нещо добро, нещо много положително, което е заслуга на редица хора – и на Министерството на икономиката, всичко това заради един такъв текст да бъде вкарано в крайна сметка в една съвсем друга ситуация и да бъде омаскарено на практика, да се окаже, че добрите неща потъват заради едно лошо нещо.
Уважаеми колега Червенкондев, това, което ми казаха хората, които и на Вас Ви препоръчах и сте организирали среща с тях, те твърдят, че частната инвестиция в повечето български филми е 100 200 хиляди. Това твърдят. Аз не съм се занимавал и съм далеч от тази индустрия, както и Вие, както вероятно и повечето колеги, но това се казва. Ще остане в крайна сметка едно усещане, едно убеждение, че във вреда на българското кино и в полза на големите продукции и целият парламент пише закони. Защо ни е необходимо това? Предвид рейтингите на парламента, предвид всички проблеми, които често сами си причиняваме, кажете защо това ни е необходимо?
Между другото, ако си спомняте, вчера на Икономическата комисия поискахме заедно да има представители на Министерството на културата днес да отговарят на всички въпроси. Няма такъв представител. Министерството на икономиката не подкрепи и се въздържа от сериозен коментар на това предложение и това неслучайно. Моята препоръка е да засилим силните страни и този текст, който е спорен, да отпадне. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров, имате думата за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че ГЕРБ са решили да прогласуват този текст, като гледам как господин Велчев ходи след всеки народен представител от ГЕРБ и го привиква обратно в залата, ясно е, че сте решили пак да станете за смях на всички.
Господин Червенкондев, и вчера Ви казах: какви инвестиции, какви работни места? Искате да кажете, че българската нация оттук нататък ще бъде нация от артисти, които ще играят в постановки? Това ли е начинът, по който смятате, че ще преборим безработицата? Наистина ли сериозно го мислите? Кои артисти или артистки? Тези по магистралите, може би.
Не става дума за никакви инвестиции, не става дума за никакви работни места. Разберете го и го запомнете. Става дума за директен и бих казал нахален лобизъм. По-ясно и по-категорично не мога да го кажа. Вие между другото се специализирахте в подобни дейности. Имаше един друг народен представител, който го вършеше. Сега решихте Вие да го правите. Опитвахте се по същия начин да направите промените в Закона за енергетиката, пробутвайки ги през най-различни други закони. По същия начин внесохте поправките в Закона за акцизите, за да лобирате пак за определена фирма. Аз разбирам, че е съблазнително да имаш важна роля и да ти се обажда големият началник и ти да изпълняваш това, което ти поръча, но не го правете по този начин за такива сериозни неща.
Искам да Ви попитам: добре, българското кино ще го стимулираме през този закон, защо не стимулираме българския театър? Защо не освободим разходите за театър? Защо не освободим разходите за Българската народна опера? Защо? Бихте ли ми казали защо ограничавате премиера да се снима само с Робърт Де Ниро и с Шварценегер? Онзи ден тук беше Дженифър Лопес. Разходите, които тя е направила, според мен, са доста над 400 хиляди. Защо не му дадем възможност да освободи и тези разходи и да се снима с нея? Много по-приятно щеше да бъде.
Тази поправка е абсурдна за този законопроект. Абсурдна! Няма нищо общо нито с инвестиции, нито с работни места. Затова и колегите от Министерството на икономиката стоят там и виновно мълчат. Защото ги правите съучастници в едно нещо, което няма никакво отношение към инвестициите. Никакво отношение! Ако искате да си вкарате подобна поправка, я вкарайте в Закон за насърчаване на българското филмово производство, в Закон за насърчаване на българската култура, на българските картинни галерии или за каквото искате друго, но то няма нищо общо с инвестициите. Разберете го това, смешно е.
Можем да го вкараме даже в Закона за туризма, предложи господин Димитров – всеки, който изхарчи в България повече от 50 хил. лв., да му връщаме част от сумата, която е похарчил. Така ще насърчим туризма и толкова много туристи ще дойдат в България, че просто ще учудим света.
Не ставайте смешни! Просто не ставайте смешни! Аз разбирам, че Вие се чувствате велик, че се чувствате изключително полезен и нужен на цялата партия, най-вероятно и на цялата държава, само че това чувство е много илюзорно. В един момент балонът ще се спука и Вие ще се стоварите на земята с онези си части, от които няма как да се спасите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Господин Овчаров, в момента Вие принизихте цялото филмопроизводство, тоест всички хора, които участват във филмопроизводството, било то на български или чуждестранни продукции през изминалите години. Вие им казахте: „Вие нищо не правите, Вие никаква заетост и разходи не правите в страната”. Пак казвам – с това предложение ние даваме една възможност за стимулиране. Без него няма такава възможност. Конкретиката ще бъде определена с наредба на Министерството на културата и Министерството на финансите. Дочетете докрай, господин Курумбашев.
А това, което Вие казвате – какво е станало, какви са били артистите, кой какъв артист се е считал, аз не се считам за толкова голям артист, че законите да ми са тесни, както в момента някои актьори са играли по „Белене” и са направили един голям театър, наречен „Белене”. Това ще стане ясно в следващи заседания и тогава ще стане ясно кой колко е бил велик или съответно кой как е тълкувал законите. Именно тук е мястото на тази промяна – ние да насърчим, да дадем една възможност било то на българския и на чуждестранния инвеститор не само във филмопроизводството, господин Овчаров. Защо не вземете да прочетете текста накрая? Защото наистина явно законите не са за Вас, те са прекалено тесни за Вашата особа. (Реплики от КБ.)
Казва се инвестиции нематериални, представляващи права върху обектите на интелектуалната собственост по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Да чухте филмопроизводство? Даваме го като показател, но това може да бъде и театър, и опера. Това ли е господин Овчаров? Ясно ли Ви стана? Надявам се, макар че се съмнявам. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че наистина е добре да избягваме от отиването в лични квалификации, защото и аз примерно мога да кажа, че този, който се изказа преди мен, наистина не е голям артист. Голям артист е Стефан Данаилов например.
Мястото на такава поправка е за стимулиране – между другото, е хубаво да прочетете Закона за филмовата индустрия, когато решавате да правите такива поправки, там има достатъчно ясни механизми да се стимулира българското кино, които Вие четири години не ползвате.
Даже искам да Ви кажа, че нашите колеги от ГЕРБ искаха да отменят най-ценния член в този закон – чл. 17, господин Овчаров, като поправка между първо и второ четене през Закона за държавния бюджет, което беше изключителен принос в законотворчеството. И те успяха да го отменят през Закона за държавния бюджет, само че Конституционният съд каза, че не може между първо и второ четене да се променят други закони с такива хвърчащи предложения, които неслучайно не минават по каналния ред.
Каналният ред беше това предложение да влезе в Закона за филмовата индустрия, да се гледа от уважаемата Комисия по културата, гражданското общество и медиите, да чуем мнението на министъра на културата. Само че този ред не се търси! Защо?
Аз започвам да се чудя, господин Овчаров: дали броят на лобистките закони в четвъртата година нараства спрямо предишните три, или си е все същият?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Броят расте, господин Курумбашев. Те бяха 160. С последните активности на господин Червенкондев според мен вече са над 170. Така че неговият принос в посока на лобистки закони е съществен и не бива да го подценявате. Следете внимателно този човек – той има да прави още стъпки в тази посока.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И Вие не сте за изпускане. (Весело оживление.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не ми отнемайте времето с шеги и закачки, защото става дума за нещо сериозно.
Господин Червенкондев, ще продължа в същия дух – за артистите. Малко преди Вас тук имаше един друг артист, който като Вас заставаше на амбразурата при всеки подобен случай. Беше готов да изпълни всяка една поръчка.
Ако си мислите, че има второ място за шеф на АЕЦ „Козлодуй”, няма такова. (Смях от левия блок.) Така че не се старайте толкова много.
Ако смятате, че проектът „Белене” ще тръгне, докато сте още тук някъде, пак се заблуждавате, защото до такава степен се постарахте да го спрете, че и там нямате никакъв шанс.
А не мисля, че и по проекта „Южен поток” имате някакъв шанс. Затова малко поуспокойте топката и слезте на земята. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Следващо изказване?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, все пак да върнем дебата в малко по-принципно русло – не толкова лично. Мисля си, че зад това предложение може би стоят добри намерения в областта на насърчаване на инвестициите – дори в тази щекотлива област, каквато са инвестициите в нематериални активи, представляващи права върху обекти на интелектуалната собственост.
Господин Червенкондев, очевидно става въпрос за филмовата индустрия, въпреки Вашето твърдение. Пак ще подчертая – аз не се съмнявам във Вашите добри намерения, за разлика от моите колеги.
Но последната част от предложението казва – когато тези квалифицирани разходи са свързани с извършването на квалифицирани разходи в размер на над милион и половина на територията на страната. Нали не си представяте други права на интелектуалната собственост, за които ще бъдат направени квалифицирани разходи в размер на милиард и половина?!
За да не Ви губя времето, не взех извадката от Закона за авторското право и сродните му права – да ги изброя кои са. Ще видите, че примерно за един запис не може да бъде издигната сцена или да бъде направено нещо за милион и половина, за да бъдат признати разходите или да бъдат насърчени, както Вие казвате.
Ако наистина става въпрос за филмовото производство, нека да Ви кажа нещо много сериозно. То се развива в България и не се нуждае от подобни преференции по няколко причини.
Първо ще Ви разкажа как въпросната компания купи „Бояна филм”. Имаше страхотен обществен натиск, в това число и от среди от старата десница.
Имам предвид Евгений Михайлов, господин Мартин Димитров, който тогава беше председател на борда и не разрешаваше да се завърши процедурата по покупка на „Бояна филм” с аргумента, че там ще се строят вили, а няма да се снима кино.
След сериозен натиск от страна на американското посолство и така нататък тази инвестиция беше направена пак с промяна в закон – за да бъде извършена тя.
Тогава собствениците на въпросната компания декларираха, че идват в България, за да снимат тук, защото условията са превъзходни, защото ще създадат работни места, защото, защото и никъде не казаха, нито на американския посланик, нито на българското правителство, нито на мен в качеството ми на председател на Икономическата комисия тогава, че ще искат някакви преференции.
По-късно те получиха, без това да е упоменато в закон, сериозна преференция!
Колеги от ГЕРБ, убеден съм, че не знаете, че данък добавена стойност на тази компания се възстановява с наредба! Проверете и ще видите – всички разходи, цялата индустрия, която работи тук, и то успешно.
Наистина тази компания изпълни обещанието си да не строи вили, а да прави кино! В този смисъл ние не съжаляваме, че продадохме „Бояна филм”! Защото благодарение на тази продажба и на една поправка в закона ние успяхме да извършим приватизационната процедура – успешно. Но после те преминаха към това да си възстановяват разходите за ДДС, а това е приход за държавата. Защо?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой им го е дал това?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сегашното правителство и сегашният министър.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Коя година?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Направете си справка – ще видите. Достатъчен жокер Ви дадох.
Не политизирам и не искам да политизирам проблема, нито да го вкарвам на лична основа. Проблемът е такъв – няма нужда от още преференции! Да си правят кино – добре са дошли. Да водят звезди – пак са добре дошли. Постигнали са нещо – България се рекламира пред света. Но още преференции през Закона за чуждите инвестиции аз лично смятам, че не са нужни. При все че винаги съм гласувал еднозначно за всякакви преференции за инвестиции – и български, и чужди.
В този случай няма да гласувам, защото не мисля, че са нужни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики – няма.
Други изказвания? (Реплики от КБ.)
Вие не се ли изказахте, господин Димитров? (Реплики.)
Заповядайте, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председателстваща, очевидно съм оставил тежки спомени у Вас, щом след като ме видите, решавате че съм се изказвал и че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, моля Ви! Изказването! Без такива закачки…
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разчитам много на личната Ви намеса, госпожо председателстваща, тъй като по правилник този текст противоречи на духа на закона от първо четене и няма място в този закон. Вие сте човекът, който не би трябвало да допуснете неговото обсъждане и гласуване в залата.
Кое е особено отличаващо се от това, което гласуваме днес? Какво гласуваме днес? Действително е много шум за нищо и аз ще Ви кажа защо.
Преференцията е хубава. Аз съм съгласен с господин Мартин Димитров. Преференцията е хубава – част от осигуровките да се поеме от държавата, и по такъв начин да привличаме инвеститорите. Каква част?
Господин Димитров, ето – представителите на министерството, да кажат колко пари има в бюджета на министерството за следващата година за тази преференция? Нула лева! Нула лева, тоест ние приемаме един закон, в който пише: „Може би”. Може би, ако казваме, че за всички новоразкрити места ще се дава тази преференция, тя тогава може да се сметне, Министерството на финансите трябва да даде пари, а тук казваме, че някаква част можем да дадем като преференция. Но това е философията на закона – о-си-гу-ровки!
И изведнъж се появява предложението на господин Червенкондев, който забравя за осигуровките. Значи, ако той го даваше през осигуровките, да кажем, че това е свързано с философията на този закон. Не, той казва „материалните разходи”. Значи, материален разход е билетът на Шварценегер до България, материален разход е хотелът на Шварценегер, материален разход е ял-пил и се веселил, и всичко това българите трябва да бръкнем в своя джоб и по предложение на министъра на културата и да вземем да върнем парите, без да казваме, колко ще върнем. Това ще го решава някой някъде другаде.
Простете ми, но толкова скандално предложение между първо и второ четене просто не мога да си представя!
Признавам си, че от гледна точка на опозицията дори е добре да го приемете. Утре ще сте на първите страници на всички български вестници, но като българи – дайте все пак да не унижаваме парламента.
Това е, повтарям, госпожо председателстваща, това е против философията на закона. То няма място и не може да присъства в закона между първо и второ четене, затова ако Вие сте българка, няма да допуснете гласуването на този текст. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Гласуваме § 24 и § 25… (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Простете, госпожо Стоянова, но имаше две процедурни предложения – едното на господин Червенкондев, а другото на господин Курумбашев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се.
Благодаря Ви, господин Димитров.
Първото процедурно предложение е за промяна в текста – на господин Червенкондев, а именно числото 1 млн. 500 хил. лв. да се замени с „400 хил. лв.”. Нали така?
Подлагам на гласуване това предложение на господин Червенкондев.
Гласували 87 народни представители: за 69, против 13, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, първо – по процедурата, предлагам прегласуване.
Второ, Вие като допуснахте гласуване по съдържанието на това предложение, се отклонихте от онова свое задължение да не подлагате въобще гласуване по този текст и на самия текст, което правите лично Вие, грубо нарушение, и поставяте и самата група на мнозинството на много сериозно изпитание.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Как няма да постави на гласуване предложение?! Правилникът за четири години не го научихте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз съм убеден, че става дума за поръчение, което Вие не можете да откажете, и поръчение, което Ви е дадено и което не можете да отклоните, а това е много тъжно. Много е тъжно, господин председател! Вие дори разбирате, но не можете да се противопоставите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Божинов, това което Вие ми предлагате – да не поставям на гласуване, няма такава възможност по правилник. Затова ще представя Вашето процедурно предложение за прегласуване.
Прегласуване – режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 72, против 15, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение, направено от господин Курумбашев, а именно в ал. 1 на чл. 27, думите „не по-малък от 1 млн. 500 хил. лв.” да се заменят с „до 3 млн. лв.”. Правилно ли е формулирано, господин Курумбашев? Да.
Режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е последен опит и последен шанс да покажете, че предложението не е лобистко. Ако подкрепите моето предложение, всъщност може да измиете срама на това предложение. Това може да се случи, защото, ако Вие гласувате да има горен праг, всички обвинения, че тази поправка се прави за високобюджетни филми, които нямат нужда от подкрепа от българския държавен бюджет, тази възможност просто ще отпадне, а от друга страна, премахването на долния праг ще даде възможност да бъдат финансирани и подпомагани филми от българския държавен бюджет независимо от техния размер – били те и 50 000, и 100 000, и 200 000 лева. В единия случай заставате на страната на високобюджетни американски филми като български народни представители, подкрепяйки предложението на господин Червенкондев, а в другия случай, ако подкрепите моето предложение, заставате на страната на българските творци, които искат да правят кино в България.
Моля Ви да премислите още един път този избор, защото, ако не подкрепите това предложение, следващата стъпка е ние да предложим на Президента на Републиката да наложи вето на този член. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 95 народни представители: за 21, против 44, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение § 24 и § 25 да бъдат гласувани отделно за по-голяма яснота на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, с оглед на това, че в § 24 направихме промяна и трябва да го гласуваме в окончателния му вариант.
Подлагам на гласуване окончателния вариант на § 24 с приетото предложение на господин Червенкондев.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 18, въздържали се 2.
Параграф 24 е приет.
Подлагам на гласуване § 25 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С оглед на това, че остава една минута до края на работното време, разискванията по този законопроект от § 26 ще продължат на следващо заседание.
Следващото ни заседание е утре в 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)





Заместник-председатели:

Менда Стоянова

Екатерина Михайлова



Секретари:
Митхат Метин

Любомир Иванов