Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение: на 27 ноември 2012 г. от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализираната годишна програма за одитната дейност на Сметната палата до 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Съгласно уточненията в седмичната програма във вчерашния ден следва да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
С доклада на Правната комисия ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Деница Вълкова – заместник-министър на правосъдието, и господин Юлиян Митев – изпълнителен директор на Агенция по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 1.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
От името на вносителя – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА ВЪЛКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Бих искала да споделя с Вас съвсем накратко мотивите за това наше предложение. В разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от сега действащия Закон за търговския регистър се предвижда, че когато документите се подават в Търговския регистър на хартия, те се съхраняват от Агенция по вписванията в териториалните звена там, където са подадени.
Търговският регистър функционира от 1 януари 2008 г. и към днешна дата в цялата страна, във всички териториални звена на Агенция по вписванията има проблеми със съхранение на постъпилите на хартия документи. Поради тази причина ние предлагаме да се установи 10-годишен срок за съхранението им, след изтичане на който те да могат да бъдат унищожавани, освен, разбира се, ако не подлежат на предаване в Националния архивен фонд. Считаме, че по този начин ще се отрази една празнота в закона, тъй като във всяка една администрация е установен срок за съхранение на документи. Нещо повече – аргументът ни да направим това предложение, е, че в съда, където се водят, образуват и разглеждат дела по изключително тежки, сериозни, спорни въпроси с големи интереси няма такова понятие за безсрочно съхранение на дела. Там делата се унищожават съответно на пет и на десет години.
Във водещата парламентарна комисия – Комисията по правни въпроси, беше сформирана работна група, в която този въпрос беше приет от експертите абсолютно единодушно по аргументите, които току-що споменах. В заседанието за второ четене в Правната комисия обаче то не беше подкрепено с аргумента, че ние въвеждаме двоен стандарт между хартиените и електронните документи.
Аз си позволявам категорично да възразя срещу този довод и да Ви помоля да подкрепите това предложение, тъй като всички знаете, че Търговският регистър е електронен регистър. Той няма хартиена алтернатива. Търговският регистър е електронна база данни. Всички документи, които постъпват там за удобство на гражданите, за удобство на търговците е предвидено да постъпват или по хартиен път или по електронен път за тези, които имат електронен подпис. Във всички случаи обаче документите постъпват в информационната система сканирани по електронен път и се пазят безсрочно.
Поради това Ви моля да подкрепите предложението. И ако днес това не бъде направено, след време, вероятно, въпросът пак ще бъде поставен на Вашето внимание, тъй като в условията на криза е трайно нецелесъобразно държавата да харчи пари за обезпечаване на сгради, за наемане на сгради, за строеж на сгради за съхранение на едни документи, които е абсолютно безпредметно да бъдат съхранявани по делата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания? Има ли други изказвания?
Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, когато разглеждаме Търговския регистър трябва да отчитаме, че това е един електронен регистър и на практика това е електронна база-данни. Миналата година ние приехме също такава норма, където задължихме акционерните дружества да предоставят заявленията заедно с доказателствата към тях единствено и само в електронен вид. Така че за една част от търговските дружества ние не изискваме даже и документи на хартиен носител. Доказването в случая, когато се касае за електронен регистър не зависи от това дали има хартиен носител. Защото даже и когато се подават документите с хартиен носител на гише в Агенцията по вписванията, те веднага се сканират и в реално време се качват по партидата на търговеца. С две думи точно няколко минути след подаването на тези документи, техният електронен образ е по партидата на търговеца и се съхранява в електронния регистър.
Аз смятам, че десет години е напълно достатъчен срок даже и да има някакъв спор, да се изкара хартиеният регистър. Оттам нататък даже и в съдилищата най-дългият срок, в който пазят дела, е десет години и обикновено на петата година те биват унищожавани. Това е въпрос на целесъобразност дали има наистина места, знам, че в някои служби по вписванията наистина липсват такива помещения, огромен брой са търговците и тези досиета, така че тук можем да помислим дали можем да дадем тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване. В ситуация сме на предложение на комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
В същото време § 1 по вносител бе защитен от името на вносителя, както и от член на Правната комисия – че той е целесъобразен.
Гласуваме първо предложението на комисията, което не се подкрепя в залата.
Гласували 119 народни представители: за 6, против 17, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
В такъв случай поставям на гласуване § 1 по вносител.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 2 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 1 с текст и съдържание по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, тъй като ние приехме § 1 по вносител, за да не объркаме поредността на параграфите в доклада, Ви предлагам да ги гласуваме с поредността им по доклада, като от „Финални текстове”, когато подготвят текста за обнародване, ще съобразят и ще извършат съответната преномерация на параграфите. Така че моля докладчика да вървим по доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 5:
а) в ал. 2, изречение второ след думите „изпълнителни производства” се добавя „освен молба за откриване на производство по несъстоятелност”;
б) алинея 4 се отменя;
в) в ал. 5, изречение първо накрая думите „(Списък № 3)” се заличават;
г) алинея 6 се отменя.
2. В § 5а:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Заявление за ликвидация на търговец по § 5, ал. 2 може да се подава в Търговския регистър в срок до 31 януари 2015 г. В заявлението се посочват ликвидатор и срок за ликвидация.”;
б) създават се нови ал. 2-7:
„(2) Заявление по ал. 1 може да подаде лице, което е съдружник, акционер, член-кооператор или техен наследник, член на управителен орган на непререгистриран търговец, търговец, в който съдружник е непререгистрирано търговско дружество или кооперация, кредитор на непререгистриран търговец, кредитор на съдружник в непререгистрирано търговско дружество, държавен орган и орган на местното самоуправление. Качеството на акционер или член-кооператор се установява с писмена декларация, а качеството на кредитор се доказва с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, с акт по чл. 404 и чл. 417, т. 1-8 от Гражданския процесуален кодекс или с удостоверение от съдебен изпълнител за образувано изпълнително производство.
(3) Лице по ал. 2 може да подаде заявление и след срока по ал. 1, когато към 31 януари 2015 г. между него и непререгистрирания търговец има неприключило съдебно или арбитражно производство.
(4) Лицата по ал. 2 могат да заявяват в Търговския регистър вписване на обстоятелства по ликвидацията на непререгистрирано търговско дружество и кооперация, които към 31 декември 2011 г. са в ликвидация.
(5) При подадени повече от едно заявления за ликвидация те се обединяват за общо разглеждане.
(6) Въз основа на заявлението по ал. 1 агенцията изисква от съда по регистрацията на непререгистрирания търговец удостоверение за актуално състояние, съдържащо данните за последните вписани обстоятелства, както и преписи от актуалния към 31 декември 2011 г. учредителен акт, дружествен договор или устав. Съдът по регистрацията изпраща на агенцията електронни копия от съответните документи, подписани с електронен подпис при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, и незабавно предоставя на агенцията достъп за снемане на електронен образ на цялото прономеровано фирмено дело на търговеца. Снемането на електронния образ се извършва съвместно от служители на съда и на агенцията. Служителят на агенцията удостоверява с електронен подпис идентичността на сканираните документи от хартиен носител на фирменото дело с документите в електронна форма.
(7) Обстоятелствата по ликвидацията се вписват в Търговския регистър след пререгистрацията на търговеца.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 8 и в нея думите „ал. 1” се заменят с „ал. 7”;
г) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 9 и 10;
д) досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея думите „в този случай агенцията изисква от окръжния съд по последната регистрация на търговеца издаване на удостоверение за актуално състояние и препис от актуалния дружествен договор или устава на търговеца” се заменят със „се прилага редът по ал. 6”.
3. В § 5б:
а) алинеи 1 и 2 се отменят;
б) алинеи 3-7 се изменят така:
„(3) За ликвидатор на непререгистриран търговец се назначават лицето или лицата, които имат право да го представляват според вписването в съда по регистрацията. Ликвидаторите се смятат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър. В тези случаи не се изисква нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
(4) Когато лицето по ал. 3 е в невъзможност да изпълнява функциите на ликвидатор или няма вписан представляващ, за ликвидатор се назначава лицето, посочено в заявлението по § 5а, ал. 1. Заявителят представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, посочено за ликвидатор. Когато са подадени повече заявления, за ликвидатори могат да бъдат назначени две или повече лица, които заедно представляват търговеца. Ако в заявлението не е посочено лице за ликвидатор, ликвидаторът се определя от длъжностното лице по регистрацията.
(5) Разноските по ликвидация са за сметка на търговеца. Когато търговецът не разполага със средства, лицето, подало заявлението за ликвидация, осигурява средства за ликвидацията, включително за заплащане възнаграждението на ликвидатора. При подадени повече заявления средствата се осигуряват от заявителите по равно.
(6) Когато разноските по ликвидация са осигурени от лице, подало заявление за ликвидация, същите му се възстановяват след осребряване на имуществото, преди удовлетворяване на останалите кредитори.
(7) Възнаграждението на ликвидатора се изплаща след прекратяване изпълнението на функциите му в размер и по ред, определени в наредбата по чл. 31.”;
в) в ал. 8 думите „считано от датата на вписване на ликвидатора, но не по-късно от 31 януари 2017 г.” се заличават;
г) алинеи 9 и 10 се изменят така:
„(9) Срокът за ликвидацията може да бъде удължен въз основа на обосновано предложение от ликвидатора или по искане на лице по § 5а, ал. 2.
(10) Лицето, подало заявление за ликвидация на търговеца, може да направи искане пред длъжностното лице по регистрацията за замяна на назначения ликвидатор, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на търговеца или кредиторите. Искане за замяна на назначен ликвидатор може да направи и друго лице по § 5а, ал. 2 по реда на чл. 266, ал. 4 от Търговския закон.”;
д) алинеи 11 и 12 се отменят;
е) алинея 14 се отменя;
ж) в ал. 15, изречение второ думите „§ 5, ал. 4” се заменят с „§ 5а, ал. 1”.
4. Параграф 5в се изменя така:
„§ 5в. (1) При подадена молба за започване на изпълнително производство, страна по което е търговец по § 5, ал. 2, съдебният изпълнител издава на взискателя удостоверение за започналото изпълнение и му указва да подаде заявление за ликвидация.
(2) В случай че не бъде вписана ликвидация в срок до два месеца след получаване на указанията по ал. 1, изпълнителното производство се спира. Спряното изпълнително производство се възобновява по молба на страната или служебно от съдебния изпълнител след вписването на ликвидацията.
(3) Производство по несъстоятелност може да се открива и за търговец по § 5, ал. 2. В тези случаи съдът по несъстоятелността разпорежда извършването на служебна пререгистрация.
(4) Когато не е открито производство по несъстоятелност по ал. 3, съдът изпраща влезлия в сила акт на агенцията за служебно вписване на ликвидацията в търговския регистър.”
5. В § 5г:
а) Алинея 2 се изменя така:
„(2) Фирмените дела на прекратените и служебно заличените еднолични търговци и клонове на чуждестранните търговци, както и фирмените дела на прекратените по § 5, ал. 2 и непререгистрирани търговски дружества и кооперации се архивират и съхраняват в съответния съд по последната регистрация. Те се унищожават в предвидените срокове, но не по-рано от 1 януари 2017 г. – за едноличните търговци и клоновете на чуждестранни търговци по § 5, ал. 1, и не по-рано от 1 февруари 2022 г. – за непререгистрираните търговски дружества и кооперации по § 5, ал. 2. Съдът по последната регистрация предоставя достъп до архивираните фирмени дела и фирмените регистри на съдилищата и издава преписи от документите, съдържащи се в тях относно непререгистрираните търговски дружества и кооперации и за служебно заличените еднолични търговци и клонове на чуждестранни търговци.”
б) алинея 3 се отменя;
в) алинеи 4 и 5 се изменят така:
(4) Търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени.
(5) Когато за търговец по ал. 4 бъде открито имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, но не по-късно от 31 декември 2022 г.”
6. В § 5д думите „§ 5а-5г” се заменят с „§ 5а и 5б”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 2 в редакцията му и номерацията по доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението на закона: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. ...) ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при прекратяване на юридическо лице - търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон, преобразуване по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон, както и при подаване на заявление за ликвидация по § 5а, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър търговецът или заявителят уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат § 4 и § 5:
„§ 4. В чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс (Обн. ДВ. бр. ...) се създава ал. 3:
„(3) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и първа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
„§ 5. Наредбата се привежда в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието, а с това е приет и законът на второ четене.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Има доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. От тази комисия няма постъпило становище.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, първо правя процедурно предложение за допуск в залата на господин Костадин Спасов – директор на дирекция „Лов и охрана на горите и дивеча” в Изпълнителната агенция по горите, и на госпожа Гергана Царска – главен юрисконсулт в дирекция „Административно-правно и информационно обслужване” в същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 22 ноември 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2012 г.
В работата на комисията участие взе господин Юлиян Русинов – началник на отдел „Лов и опазване на дивеча” в Изпълнителната агенция по горите. Той представи законопроекта и отбеляза, че предложените промени са във връзка със стартирала наказателна процедура срещу Република България по отношение на регламентирания в закона ред за определяне на годишна квота за отстрел и за издаване на разрешителни за отстрел на мечки.
В тази връзка със законопроекта се въвежда забрана за ловуване на кафява мечка в страната, освен в случаите, разписани разпоредбите на чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие, където се определят условията, при които могат да бъдат правени изключения от изискванията на Директива 92/43/ЕО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна. В тези случаи министърът на земеделието и храните ще може да издава разрешителни за отстрел.
Съответно се предвижда кафявата мечка да бъде извадена от Приложение № 1 като ловен вид.
Втората промяна е в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите и е за удължаване с една година на срока за издаване на заповеди за отписване от Публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите на лицата, осъществяващи лесовъдска практика, които не отговарят на изискванията на закона.
По законопроекта в комисията е постъпило становище на отдел „Европейско право” на Народното събрание.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Венцислав Лаков, Емил Димитров, Спас Панчев, Стоян Гюзелев, Петър Якимов, Пенко Атанасов и Десислава Танева.
От името на парламентарната група на Партия „Атака” народният представител Венцислав Лаков заяви, че няма да подкрепят законопроекта. Изтъкна, че размерът на популацията на мечките в страната продължава да нараства, процедурата за обезщетяване за нанесени щети е тромава, а обезщетенията са недостатъчни поради липса на средства.
Народният представител Емил Димитров припомни мотивите за приемане на текстовете, регламентиращи възможността за определяне на годишна квота за отстрел, и факта, че след промяната не е имало инциденти с нападения върху хора. Изтъкна, че налагането на ограничения от страна на европейските институции произтича от тяхното непознаване както на самия вид, така и на проблемите, свързани с голямата популация. Въпреки това заяви, че предложеният законопроект следва да бъде подкрепен предвид опасността от налагане на наказателни санкции на страната. В заключение изрази готовност да подкрепи законодателна инициатива, която да разпише по-облекчен ред за получаване на обезщетения за претърпени вреди.
Подкрепа за предложената промяна изразиха и всички останали народни представители, взели отношение по законопроекта.
В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и горите с 14 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Има ли желание за представяне на законопроекта от името на вносителя? Не.
Дискусията е открита.
Заповядайте за изказване, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Обръщам се към „Парламентарната група на ловците”. Обръщам се и към депутатите от Смолянско, защото законопроектът, който се предлага сега, засяга изключително тях.
Това, което ни се налага в момента, е да се забрани ловът на кафявата мечка. Проблемът е изключително сериозен, защото кафявата мечка увеличава популацията си в България. България и Румъния са двете държави, в които има такова животно. То се превръща в напаст. В цялата останала част на Европейския съюз кафявата мечка, бихме казали, я няма.
Ще припомня – колегата Емил Димитров посочи, че последната кафява мечка в Германия – символът на Берлин, е била убита през 1860 г. Така че за Европа проблем с кафявата мечка няма. За България обаче има. По данни от интернет само за тази година до месец август са извършени 29 нападения от кафява мечка върху имоти, кошери, върху кошари и по чудо няма човешка жертва.
Сега вносителите предлагат да се забрани отстрелът на кафявата мечка. До какво ще доведе това? До две неща – увеличаване още повече на популацията и развиване на бракониерството.
Всичко това се мотивира със започване, стартиране на наказателна процедура от Брюксел. Извинявайте, но цялата държава, цялото министерство не можаха да свършат работата си и да убедят чиновниците от Брюксел, че кафявата мечка наистина е напаст. Освен това ние не знаем колко са мечките в България. Според данни на Еко-министерството статистически те били 550. Според Аграрното министерство са над 800. Представете си какво е да си самотна стара жена на село, да дойде това чудовище и да „вършее” в двора ти.
Обръщам се към Вас, госпожо Фидосова. Вие сте виден представител на Ловното сдружение. Вземете мерки. (Смях в залата.) Вземете мерки, защото наистина ще стане страшно и хората ще си кажат това, което най-вероятно ще се случи – че за ГЕРБ мечките са по-важни от хората.
По-скоро, трябва да направим нещо друго – да приемем закон за Боримечката и да се регламентира как да се преборва мечката, така че да не носи щети, хората да бъдат обезщетявани по начин, по който наистина да получават действително пари за нанесените щетите.
В момента според мен заради искането на Брюксел, което не е мотивирано по никакъв начин, защото те нямат такъв проблем, не би трябвало да подкрепим приемането на такъв закон. Затова нека нещата да останат както са си, а парламентарната група на ловците да се вземе в ръце и да не приеме този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Лаков, най-напред искам да благодаря на ръководството на Народното събрание, че точно днес – Андреевден, който по народния календар е Мечкинден, ние разглеждаме и връщаме една справедливост – запазваме мечките.
Господин Лаков, това което искам да Ви кажа, разбирам, че Вие търсите по всякакъв начин повод да критикувате позициите на Европейския съюз. В случая те са прави. Ако тук трябва да развиваме приказки за мечката и девойката, дето залостила вратата или ходила за дренки в гората, не е това целта.
Господин Лаков, колко хора бяха изядени от кучета миналата година? Само двама бяха убити в София! Колко са кучетата? Избихме ли ги? Това, което Вие предлагате, е да избиеме мечките. Да станем като Берлин и да кажем: „В 2012 г. убиха последната мечка в Родопите.”
Искам да Ви кажа, че позицията на Европейския съюз е правилна, позицията на Комисията по земеделието и горите е правилна и съм убеден, че ние наистина ще успеем да съхраним природата в България и за бъдещите поколения. Факт е, че в Родопите проблемът съществува. Той не е толкова голям колкото се представя. Просто поради това, че в Родопите има изключително огромни територии, които вече са обезлюдени, няма поминък, няма земеделие, тъй като хората не се занимават със земеделие, няма начин тези мечки да се препитават по нормалния начин – с храна от растителен произход. Поради това в някои случаи някои единични екземпляри стават стръвници, но те се отстрелват по процедура, съгласувана с Министерството на околната среда и водите. Смятам, че мечките не са нашата заплаха. Ние сме хора с разум и затова нека да не драматизираме нещата, а наистина да мислим глобално за бъдещето и за природата в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че с предлаганата промяна, на практика връщаме действащото законодателство, каквото беше до края на 2010 г., когато се въведе минимална квота от 3% и максимална от 8% за отстрел на кафява мечка, но при издаване на разрешително от министъра на земеделието и храните и по същия ред, който беше досега – с комисии, и така нататък.
В момента на практика с това изменение на закона отменяме тази задължителна минимална квота. Има обща забрана, оттам насетне остава действащият режим – по необходимост, по инициатива на съответния кмет при случаи, при които е застрашен живот на хора, с представител на РИОСВ, министърът на земеделието и храните отново по стария ред издава разрешителни за отстрел на кафява мечка.
Мога да Ви дам малко статистически данни. Пак казвам: режимът с въвеждането на минимална квота – от 3 до 8% максимално, бе въведена в края на 2010 г. За 2010 г. са издадени 14 разрешителни за отстрел на мечка, а действително са отстреляни 8 екземпляра. През 2011 г., когато действа режимът за минимална задължителна квота, от министъра са издадени разрешителни за 15 екземпляра – отстреляни са 9. През 2012 г. са издадени 12 разрешителни – отстреляни са 2.
Пак казвам: в момента с тази промяна на практика отменяме тези квоти. Забранява се на практика принципно отстрелът на кафява мечка, освен в изрично уредените случаи като изключение по Закона за биологичното разнообразие, със съответната процедура – по инициатива, комисия, издаване на разрешително. Това е на практика фактологията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лаков, Вие развихте една апокалиптична картина, според която, ако краят на света не настъпи според предсказанието на майте на 21 декември, то ще настъпи, ако приемем този закон. Защото според Вас мечките са били една голяма заплаха за хората не само в Родопите, но и навсякъде. Не приемам Вашата теза и не съм съгласен, защото смятам, че те са неизменна част от биоразнообразието на нашата родина. Трябва да се гордеем, че сме една от малкото държави в Европа и в света, в които мечките съществуват.
Подсказахте лош пример, който ние не трябва да следваме – че в Берлин, мечките, които са символът на Берлин, за последно са били отстреляни през 1860 г. Това е много лош пример, който ние в никакъв случай не трябва да следваме. България трябва да се гордее със своето биоразнообразие, което е било постигнато с усилията на всички нас. Ето защо смятам, че тази корекция е малко закъсняла, тя трябва да бъде приета, защото мечките са природна красота, природна даденост, която трябва с общи усилия да съхраним и запазим за бъдните поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чукарски, господин Караниколов, бих Ви предложил да излезете с тези думи и с Вашите аргументи пред жителите на Триград, на Чепеларе, на селата Соколовци, Поляна, Селча, Сливка, Загражден, Баните, където през месец август са отбелязани 25 нападения от кафява мечка. Да им обясните колко е хубаво да има такова животно в двора и в землищата на селата.
Бих Ви предложил и още нещо – да опитате със спрей за мечки, дали е верен онзи виц „Ще има, ще има”, всички го знаете и тогава да говорим каква напаст са те?
Бих Ви предложил да се вслушате още веднъж в страховете на хората, а не да бягате от тях, не да поставяте чиновника от Брюксел над българския гражданин. Наистина още веднъж призовавам да се направи някакъв закон за обезщетяване на пострадалите от мечки и тогава да приемаме и такива правила и забрани.
Не на последно място ловът на мечки е много важен от стопанска гледна точка, защото носи изключително много приходи от ловен туризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване народният представител Александър Радославов има думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви върна една година назад, когато гласувахте това, което сега предлагате да отменим. Тогава Ви убеждавахме, че има европейска, световна конвенция, че кафявата мечка попада сред тези защитени видове. Тогава колегата Емил Димитров, когото не виждам сега, най-ревностният мечкоубиец ни обеждаваше, че виждате ли, с аргументите на господин Лаков, което за мен е, съжалявам, че ще се изразя малко грубовато, но доста примитивно мислене като изказ тук с аргументи.
Стига се до положението, че трябва да се върнем там, където бяхме и какъвто беше законът.
Колеги, разберете, че не винаги трябва да се съгласявате с каквото Ви наредят да гласувате, защото изпадате в неудобно положение, пък и цялата държава България изпада в неудобно положение.
Така че, това което се предлага е разумно. Трябва да се възстанови практиката, която беше абсолютно действаща практика. Опасенията са, че видите ли, не можем да се спасим от напаст. Защо бе, колеги, има начин. Защо не се продават излишните мечки? Има държави, които биха ги купили с удоволствие вместо да се убиват за ловни трофеи.
РЕПЛИКИ: Ти ли ще ги хванеш, за да ги продадем?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Има начини, колеги. (Реплики.) Има професионалисти, които ще Ви кажат как става – когато има зимен сън и така нататък.
Но това са други въпроси. Важното е, че ние ще се върнем там, където са другите държави. Категорично ние от Коалиция България както бяхме против приемането навремето на тези квоти, така сега ще поддържаме същата позиция, както и тогава и ще подкрепим тези промени. Мисля, че по този начин малко ще измием срама. За съжаление, тогава бяхме увлечени, не знам, защото повечето от Вас, а и аз съм ловец. Имам книжка за отстрел, но винаги съм бил на принципа, че трябва да се защитава природата, защото ние човеците ще изчезнем, както е тръгнало и без предсказанието на маите, нарушавайки цялата околна среда и цялото биоразнообразие.
Ние ще подкрепим предложените изменения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Станилов за първа реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз пък не съм ловец и никога не съм бил и изобщо изпитвам погнуса към всички тези преследваници с пушка в ръка на беззащитните животни, обаче Венци Лаков е прав в едно: не можем да слагаме мечките преди хората. Поради тази причина аз лично ще гласувам „против”.
Още не можем да оценим и непрекъснато се занимаваме с щастливи кокошки, прасета и прочие, и прочие, и не можем да поставим реална граница докъде сме стигнали в отношението си към околния свят. Не можем да определим тази граница и да я обособим законодателно, за да кажем докъде какво можем, и какво не можем.
Най-напред трябва да се реши как да се обезопаси така нареченото „пренаселение” на териториите с мечките и тогава да се приемат подобни закони. Сега връзваме коня зад колата и се мъчим да я движим напред, а то няма как да стане.
Колеги, призовавам Ви да размислите още веднъж и да не приемате подобни мерки, въпреки разпоредбите по команда на брюкселските чиновници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли?
Господин Радославов, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Станилов! Мисля, че ние тук не изпълняваме никакви поръчки на европейските чиновници, защото фактически това, което те предлагат, е да се върнем към нашето си законодателство, което беше преди тази промяна. Вероятно са се поучили от предишното законодателство и практика на Република България, и ни напомнят да се върнем към него. Не приемам, че това е някакъв диктат и едва ли не трябва да изпълняваме каквото ни нареждат от европейските институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване думата има народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, ние се връщаме към дебата, който водихме през декември 2010 г., когато тук имаше сблъсъци за това дали може на един защитен вид, какъвто е кафявата мечка, да се позволи да се провежда лов, или това трябва да бъде отстрел за регулацията на популацията и спазването на изключенията от забраната за отстрел, които са дадени в Закона за биологичното разнообразие.
Сега тук бяха чути няколко гледни точки, но едва ли някой си е направил труда да види, че в Закона за биологичното разнообразие са дадени възможности за отстрел, които са изключение от защитата, която кафявата мечка има по Директива 92/43 на Съвета на Европейската общност от 21 май 1992 г.
Съгласно нашето законодателство, кафявата мечка също е защитен вид, а за защитен вид няма как да се организира лов.
Какво казва Законът за биологичното разнообразие? Тези изключения се допускат, когато съответното животно сериозно уврежда селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници, дивечовъдни ферми и други видове имоти. Също така може да се разрешава отстрел в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален и икономически характер и/или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
Тоест всичките тези хипотези, които бяха развити тук, че е необходимо да се отстрелва кафява мечка, защото тя нанася някакви щети, това е позволено в случай, когато са аргументирани изключенията по чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие.
Каква е разликата в двата случая? Разликата е, че това е дейност, а не е лов. Ловът в крайна сметка е нещо съвсем друго. Когато се разрешава отстрел с цел да се изпълнят условията на чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие, това не се нарича лов.
Същите аргументи изтъкнах преди две години, когато дискутирахме предложените промени, но Вие тогава не ме чухте и не приехте тези предложения. Сега трябва сами да си поправите нещата, защото, естествено, когато сме решили, че за защитен вид може да има лов, ще кажат, че това е нарушение на директивата, която ние сме декларирали че приемаме – директивата от 1992 г .
След като сме в Европейския съюз по убеждение, а не поради това, че някой ни е накарал да бъдем, значи, че ние споделяме целите, които има тази директива. Ние желаем да запазим биоразнообразието както в България, така и в цяла Европа и се присъединяваме към тези мерки. Единствената разлика е, че няма да може да се организира лов под формата на бизнес дейност за този вид, защото това е защитен вид.
В този случай важи една максима, която е казана много отдавна: „Съдбата води, който иска, и влачи, който не иска.” В случая това е най-разумното нещо, което предлага правителството, но може да не се стигне дотам и нямаше да се налага да гласувате в Комисията с отвращение тези поправки, ако тогава бяхте приели тези разумни аргументи, но не ги приехте и затова сега идва моментът да оправите нещата, които тогава сте забъркали.
С проекта на правителството ние всъщност се връщаме към едно нормално положение, което е редно да направим и затова аз ще подкрепя този законопроект.
Още веднъж казвам: съжалявам, че през тези две години не се намериха достатъчно аргументи мнозинството само да достигне до това заключение, а се налага да има наказателна процедура срещу България, заради нарушаването на директивата. Както и господин Лаков тук се опита да изтъкне, че това е някакъв натиск от Брюксел, не, ние самите вярваме, че биоразнообразието трябва да бъде защитавано.
Разбира се, може би има хора, които желаят да избием всички животни, да изсечем всички гори, да унищожим всички защитени територии. Аз съм чувал такива гласове, защото бях четири години председател на Комисията по околната среда и водите, точно когато България изгради рамката на своето екологично законодателство. Също така съм се сблъсквал с този проблем, когато десет години съм бил секретар на „Екогласност” от началото на промените до средата на 90-те години и втората част на 90-те години, когато ние сме дискутирали тези проблеми с хората, които живеят около защитените територии.
Имаме нужда да направим така, че нашето природно богатство да се използва и да носи полза на хората, именно защото то е защитено. Това може да бъде както в много други страни „кокошката, която снася златни яйца”, а не да бъде някакво ограничение за местните хора. Напротив, те трябва да имат интерес да запазват българската природа такава каквато е, да запазват нашето биоразнообразие, защото това е една обща ценност.
Все по-малко страни имат такива защитени територии, каквито имаме ние. Затова ние трябва това предимство да превърнем в политика, която да носи полза на хората, живеещи около защитените територии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Лаков, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Господин Тошев, брилянтната теза от Вашето изказване, която може да се изведе, е: ела мечко, изяж ме. Поставяте мечката като защитен вид над родопчани, които не са защитен вид. Дано Ви се случи някой път да Ви подгони проблемна мечка, защото проблемът е именно в тях и доказването дали мечката е проблемна. Оказва се, че всяка мечка е агресивна след събуждане от зимен сън – така твърдят специалистите, и тогава тя става проблемна. Тогава може да бъде отстреляна със заповед на министъра, след което тя престава да бъде проблемна и отново става защитена. И какво? Ако мечката вилнее в двора Ви и яде добитъка, Вие трябва да стоите, да гледате и да се радвате на това, че имаме биологично разнообразие. Не! Ние от Партия „Атака” не сме против биологичното разнообразие и против екологията, но не бива да се допуска тази свръхпопулация под натиска на Брюксел, където, още веднъж повтарям, там такъв проблем няма – нямат мечки. В България обаче има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Раева.
ПЕТЯ РАЕВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тошев, приветствам това, което казахте за мечките и че те са защитен вид. Ние трябва да се погрижим за животните, които имат тази ценност да са защитени и да са в биологичното разнообразие. Тези мечки наистина вредят в Родопите, но там проблемът идва от това, че те не се хранят. Отдавна апелирам към това да намерим начин да бъдат хранени тези животни като засадим плодни дръвчета – круши, ябълки, които мечките да използват за храна, за да не нападат хората, които живеят в Родопите. Още повече, че помним случая в Девин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика има думата народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря.
Уважаеми народни представители! Това, което казва Венцислав Лаков, показва, че не е слушал внимателно моето изказване. В Закона за биоразнообразието се дават всички възможни хипотези, когато може да се поиска да се намали популацията, да се отстрелят проблемни екземпляри, но това не е лов. Има разлика между тази дейност и лова, което е нещо съвсем друго. Това не е лов. Отстрел има и той не е забранен, но това не е лов. Не се организират такива ловни излети за богати и милионери, които желаят да отстрелят мечки, а след това да си сложат над камината главата на мечката. Това е разликата. Затова Европейският съюз има основание, когато през 1992 г. е приел тази директива, да обяви мечката за защитен вид, защото за нея не се извършва лов, за нея може да се извършва отстрел. Може би за Вас това е трудно да го разграничите, но все пак има голямо значение, защото за един защитен вид не може да се извършва лов. Това е разликата между Вашата гледна точка и моята гледна точка.
Иначе, да подклаждаме страховете на хората – това е любимо занимание за някои партии, но смятам, че в случая е по-добре да вземем мерки, за да се преодолеят негативните последици от прекалено разрастване на популацията или появата на животни, които са агресивни. Затова имаме пълните възможности по Закона за биологичното разнообразие – всички възможности са дадени, но това няма да стане бизнес, а ще бъде дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – народният представител Димчо Михалевски, има думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много плам внасяме в обсъждането. От една страна, защитаваме хората, а от друга – мечките.
Ще се опитам да Ви върна малко назад. Каква беше причината преди две години да приемем изменение в Закона за лова и опазването на дивеча? Проблемът беше, че имаше съобщения, които звучаха като военни комюникета от Родопите. За съжаление, дори и след приемането на измененията, тези военни комюникета продължават да звучат по същия начин. За една година само в Стърница до месец септември тази година има 27 нападения. И полезността на народните представители се измерва с това дали съзнаваме същината на проблема и дали правилно насочваме инструментите, с които го решаваме. Отговорът обаче, колеги, за съжаление, е – не.
Както преди две години, когато мнозинството от ГЕРБ измени закона, така и сега, когато под натиска на Европейската комисия ще върнете старото положение, големият резултат от всичките действия е, че всъщност ние не сме разбрали същината на проблема и нищо няма да се промени. Трябва да Ви кажа, че в една част от Родопите нямат проблем с мечките, защото ловците решават въпроса по друг начин – извън закона, и там населението е спокойно. Там обаче, където спазват закона, има проблем.
Тук трябва да си отговорим на следния въпрос: защо Комисията ни заплаши със санкция? Защото ние не осъзнахме, че по Закона за биоразнообразието отговорността за опазване на кафявата мечка като вид е в прерогативите на Министерството на околната среда и водите. Тогава всички завладени от един ловен плам тръгнахте да давате правомощията на министъра на земеделието и храните, което беше абсолютна глупост. И естествено, показаха Ви червения картон от Брюксел. Като върнем старото положение сега, пак нищо не решаваме, защото проблемът има следните характеристики: хабитатът, който обитават мечките, е изключително тесен за популацията, която вече се е развила и проблемът няма да бъде решен с отстрелване и регулиране на популацията по този начин, а ще бъде решен с разселване на видовете от този хабитат. Това не го чух никъде.
За тези три години три пъти питах министърката на екологията: какво правим? Разсаждането на плодните дръвчета, съзнавам Вашите добри намерения, няма да реши проблема. Още повече, че хората в Родопите освен проблема с живота си имат проблем с поминъка и изхранването си. На тях все повече им се налага да влизат в местообитанията на мечките, за да търсят диви плодове и други недървесни видове в горите. (Оживление в ГЕРБ. Смях. Възгласи: „Е-е-е!”.)
На Вас Ви е смешно, но аз ще Ви заведа, ако искате в Родопите, за да видите как живеят хората в момента. Още повече в момента, както се смеете, освен мечките, Вашият министър на земеделието като за световно първенство се състезава да отдава концесии за ловни стопанства, които ще бъдат заградени и в които хората няма да могат да стъпят – „Омана” в Доспат, Девинското горско стопанство, а онзи ден „Беглика”. На Вас Ви е смешно, но хората ще дойдат да Ви потърсят сметка, не се притеснявайте.
Затова, въпреки че директивата е европейска и тя трябва да бъде подкрепена, призовавам и моите колеги от Смолянския регион, да гласуваме „против” този закон (ръкопляскания) не за нещо друго, а защото трябва да дадем знак, че ние не решаваме проблема. Ние като едни европейски средностатистически чиновници се съобразяваме с това, което ни казва Европейската комисия и не съзнаваме, че хората утре пак ще срещнат мечките и пак ще ги е страх да излязат.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Това няма да реши проблема.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да, няма да реши проблема, госпожо председател на Комисията по земеделие. Защо не предложихте други решения?! Колко пъти трябва да го кажем? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Недейте се възбужда, проблемът е голям и затова ние ще внесем Закон за биоразнообразието и за земеделието – да се разселят мечките, и да отделите от бюджета на Република България такива средства, за да може всеки гражданин в Родопите да ходи спокойно, да не го е страх за живота му и за неговия поминък. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение към законопроекта? Не виждам желаещи.
Закривам дискусията.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2012 г.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, на основание чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект на първо гласуване за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 202-01-73, на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното предложение за намаляване на срока за предложения по гласувания току-що на първо четене законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
С това изчерпахме тази точка по предварително приетия дневен ред.
Следва първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, вносител е Министерският съвет. (Шум и реплики.)
Заповядайте за процедура, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, предлагам следваща точка в дневния ред да е Законопроектът за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е т. 10 по предварително приетата програма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение да продължим с второто четене на Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „Закон за допълнение на Закона за държавната собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Параграф 1.
Предложение на народния представител Искра Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 и го подкрепя по принцип по т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 12 се създават ал. 3 и 4:
„(3) В правилника за прилагане на закона се определят рисковете, срещу които се застраховат имотите – публична държавна собственост.
(4) Не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на имотите срещу рисковете, определени по реда на ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Предложение на народния представител Искра Фидосова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
„Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на подразделението, така както ни е предложено: „Заключителни разпоредби”.
Гласували 74 народни представители: за 72, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Предложение на народния представител Искра Фидосова за създаване на нов § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В Закона за устройство на територията (Обн., ДВ, бр. ...) в § 5 от Допълнителните разпоредби т. 63 се изменя така:
„63. „Специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната” са имотите, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 2 в редакцията, която ни се изчете.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 2, който става § 3, в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това изцяло Законът за допълнение на Закона за държавната собственост.
И тази точка от дневния ред също така е приета.
Господин Вълков, заповядайте за процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за промяна в дневния ред, като следваща точка да влезе Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, съгласно чл. 43 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение следващата точка да бъде второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – продължение.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Имате думата, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 11 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедура на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване срока на Законопроекта за запасите от нефт и нефтени продукти, № 202-01-55, от 18 септември 2012 г., с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Направено е предложение за удължаване на срока.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Емануела Спасова, Цветомир Михов, Зоя Георгиева и Светослав Тончев за § 12.
Предложението бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 12.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предложение от народните представители Иван Вълков и група народни представители за § 13.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
Имам изказване по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, имате изказване по този текст, господин Вълков.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предложенията, които сме направили, се отнасят до водачите на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз. За да се извърши общественият превоз е необходимо да бъде извършен пред пътен преглед или да бъде проверен за техническа изправност автомобилът.
Ние предлагаме тези, които не отговарят на тези условия, да бъдат глобявани с 500 лв. Принципно комисията прие това предложение. Това, поради което не беше прието предложението, е размерът на глобата – имаше две предложения за 500 и за 1000 лв.
Аз Ви призовавам да подкрепите това предложение, тъй като в противен случай автобусите, които извършват такъв превоз, ще могат да излизат на път без да са минали предпътен технически и медицински преглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Вълков, Вие обявихте, че има такова предложение, но не го прочетохте и за да има яснота за народните представители Ви моля да го изчетете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
В § 13, относно чл. 93, се създават ал. 7, 8 и 9:
„(7) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед се наказва с глоба 500 лв.
(8) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари без да е преминал предпътен медицински преглед се наказва с глоба в размер на 500 лв.
(9) При повторно нарушение по ал. 7 и 8 наказанието е глоба в размер на 1000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други изказвания има ли по този параграф? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Вълков и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 54, против 5, въздържали се 14.
Предложението не е прието, защото трябва да има повече от 62-ма.
Заповядайте за процедура, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Искам прегласуване, за да Ви обърна внимание, че това, което колегата Вълков каза, не беше чуто от всички. Става дума не за текст, който комисията отхвърля по принцип, а за размера на санкцията.
В комисията не беше постигнато съгласие единствено върху това – размерът на санкцията. Комисията приема необходимостта от наличието на този текст, поради което ние се явяваме в ситуацията, ако не приемем това предложение, фактически изцяло да отпадне този текст като санкция в такива случаи.
Ето защо апелирам към Вас да гласувате, подкрепяйки предложения текст от господин Вълков. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване предложението на народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12. Да поясня на народните представители, по вносител е ал. 6 на чл. 93, което се подкрепя, а предложенията на колегите, които току-що приехме, са по алинеи 7, 8 и 9, тоест те са допълващи този текст, а не заменящи.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13, и предлага следната редакция:
„§ 13. В чл. 93б, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 11 след думите „Регламент (ЕО) № 561/2006” се поставя запетая и се добавя „в друг нормативен акт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 14, който става § 13 в редакцията, която ни беше предложена.
Има изрична молба от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да се опитаме, ако можем, да завършим сега този законопроект. Има седем параграфа, които не са спорни, а има проблем, ако не го приемем.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 15, който става § 14, с текста по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 16 има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 15, и предлага следната редакция:
„§ 15. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. Създават се нова ал. 5 и ал. 6:
„(5) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.:
1. който не организира извършването на предпътни технически прегледи на пътните превозни средства или допусне, или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, което не е технически изправно или на което не е извършен предпътен технически преглед;
2. който допусне или разпореди извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка или превоз на багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса;
3. който не организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите или допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари от водачи, които не са преминали предпътен медицински преглед.
(6) При повторно нарушение по ал. 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам следващите параграфи 17, 18 и 19, които стават съответно параграфи 16, 17 и 18, да бъдат гласувани анблок, тъй като по тях няма направени предложения и комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 17, 18 и 19, които стават съответно параграфи 16, 17 и 18 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 20 има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 20 да бъде отхвърлен.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам параграфи 21, 22 и 23, които стават съответно параграфи 19, 20 и 21 да бъдат гласувани анблок, тъй като комисията подкрепя текстовете на вносителя и по тях няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 21, 22 и 23, които стават съответно параграфи 19, 20 и 21 по текстовете на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба” и § 24 по вносител, който става § 22.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби” и предлага редакцията „Заключителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме редакцията на комисията за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба”.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 25 има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 25 да бъде отхвърлен.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Параграф 25 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 26 има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 23, и предлага следната редакция:
„§ 23. (1) Параграф 4, § 6, § 7, § 11, § 19 и § 21 относно § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби влизат в сила от 1 март 2013 г.
(2) Параграф 10 влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за § 26, който става § 23, по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с това е приет и законопроектът.
Двадесет минути почивка. В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 23 до 30 ноември 2012 г.:
Постъпило е питане от народните представители Сергей Станишев, Корнелия Нинова и Димчо Михалевски към Бойко Борисов, министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за гарантиране на необходимото финансиране в рамките на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 декември 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, относно изменение в политиката от Министерството на земеделието и храните за осигуряване на модерно, ефективно и достъпно напояване на земеделските площи и бъдещите параметри на тази политика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 декември 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Това са отговорите за днес.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински – процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, колеги! Процедурата ми, разбира се, е свързана с поредното неявяване на министър-председателя Бойко Борисов в заседанията за парламентарен контрол. Но за разлика от друг път, причината, която днес е посочена, надминава всякакви граници.
Госпожо председател, тя представлява ни повече, ни по-малко суспендиране на Конституцията и ще Ви обясня защо.
Причината е следната – „Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов”.
Първо, чл. 90 на Конституцията задължава Министерския съвет и министрите да отговарят на въпросите и питанията!
Второ, госпожо председател, основните текстове на нашата Конституция повеляват, че България е правова държава, че тя се управлява според Конституцията и законите на страната, че Конституцията е основният закон и други не могат да му противоречат и, забележете, има пряко действие!
За пореден път господин Борисов демонстрира, че за него всички тези текстове нямат абсолютно никакво значение! Той съзнателно и последователно налага де факто един съвсем друг модел на устройство на държавата: „Държавата – това съм аз”!
По-нататък няма да се упражнявам в риторика и да се мъча да квалифицирам подобно поведение. Но какви са последиците от него?
Първо, всякакви претенции, че градим нещо, тоест управляващата Партия ГЕРБ, абсолютно увисват (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото това е разрушително.
И второ, във всяка европейска държава при подобен акт политикът подава оставка, защото той абдикира от своите държавнически задължения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, дадох Ви знак – времето за процедура изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той не желае да изпълнява задълженията си по Конституция!
На 17 ноември на митинга пред този Парламент ние заявихме еднозначно настояването ни за оставка на правителството, начело с Бойко Борисов, не защото не ни е симпатичен, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, дадох Ви знак, че времето изтече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...а защото има разрушителни действия за днешния и утрешния ден на България, включително и за Парламента! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група – господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Изминалата седмица отново беше изпълнена със събития. Премиерът продължава да открива пътни отсечки. Това е добре. Със строителството на магистрали правителството има реални шансове да изпревари с едни гърди предишното.
В рехабилитацията и реконструкцията на останалата част от републиканската пътна мрежа обаче направеното ще бъде около три пъти по-малко в сравнение с предишния период.
Но дневният ред на хората не се изчерпва с това. Шестдесет процента от гражданите имат проблеми с плащането на битовите си сметки. Около 40% системно се лишават от лекарства. Двадесет процента трудно обслужват потребителските си и жилищни кредити.
България пада във всички европейски класации. На последно място сме в Европейския съюз по човешко развитие и според възприятието за корупция. Казано още по-ясно, това означава, че българските граждани живеят с най-нисък стандарт и в най-несправедливото общество.
Неравенството се задълбочава – между бедни и богати, между най-големите градски центрове и останалите, особено малките населени места.
Над 50% от европейските субсидии за земеделие се получават само от 2% от земеделските производители. Степента на свръхконцентрация на поземлената собственост и монокултурното земеделие ускоряват обезлюдяването на българските села.
България не стои убедително в дискусията за европейската политика и бюджетната рамка на Съюза за следващия програмен период.
Показателно е, че в предложението на председателя на Европейския съвет, което, освен бюджета за отделните държави, съдържа няколко региона за специално финансиране, няма нито един български район, въпреки че българският северозапад, а и повечето от останалите български региони са на европейското социално-икономическо дъно.
Настояваме тази несправедливост да бъде отстранена – все още има време да се предприемат необходимите действия.
Тъжно е, че в годината, в която отбелязваме 100-годишнината от Балканската война, в която хиляди българи се сражаваха не за богатства, а за своите събратя, се прие Закон за предоставяне на българско гражданство срещу бизнес и пари. Така в нашата закъсала държава гражданството вече се купува и продава!
ГЕРБ на практика се ръководи от постулата „Който има, ще му се даде – който няма, ще му се вземе”. Пенсионери протестират срещу мизерията и унижението, в които живеят. Сигурно мнозина от тях не са забравили щедрите предизборни обещания за увеличаване, особено на вдовишките пенсии.
Предвижданото сега по-малко от 10-процентно увеличение на пенсиите, да се надяваме, че не е първоаприлско, защото е почти предизборно, не компенсира обедняването от последните четири години.
След като няма политика и критерии за периодично индексиране на пенсиите, нека възрастните хора да бъдат подпомогнати поне в края на годината. Затова ние настояваме да се изплатят несимволични коледни надбавки за пенсионерите!
Освен това, настояваме майките да получават минималната работна заплата и през втората година, когато отглеждат своите невръстни деца!
ГЕРБ са последователни поне в своята антисоциална политика. След като значително увеличихте задълженията на студентите чрез заплащаните от тях такси за обучение, сега държавата под друга форма отстъпва от своите задължения по отношение на училищното образование. За първи път в българската история се предвижда държавата да финансира освен общественото образование и частни училища. Подобен опит наскоро беше отхвърлен от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Срещу такова решение в Италия по улиците протестираха хиляди ученици и студенти, заедно със своите преподаватели. Ако получим достатъчно подкрепа на предстоящите избори, ние ще отменим тази несправедливост.
Българският народ трябва да се раздели с ГЕРБ – Групата за етапно разграбване на България. България се нуждае от нов модел на следпреходно развитие, от държава, която принадлежи на народа, от активна държава, която насърчава икономическия растеж, от нова социална държава. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Първи ще отговаря на въпросите Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос към господин Московски е от народния представител Михаил Миков относно Търговското дружество за управление на Дунав мост 2.
Господин Миков, имате думата да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, две седмици след като Ви зададох въпроса, започнаха и преговорите за подписване на Споразумението за учредяване на Съвместното българо-румънско дружество. Министър-председателят при едно посещение в Букурещ направи изявление, че седалището на Дружеството за поддръжка и експлоатация на българската част от новия комбиниран мост Видин – Калафат ще бъде в София. Това предизвика доста сериозно напрежение и дискусии сред обществеността на Видин, защото през годините на управлението на ГЕРБ редица администрации, структури и търговски дружества бяха изнесени от Видин.
Във връзка с това Ви задавам въпроса – аз съм го задал достатъчно рано, надявам се, че това е взето предвид и при преговорите по споразумението: какви са причините седалището на Търговското дружество за управление да бъде в София и ако няма да бъде в София, Вие да го съобщите тук? Каква е позицията, която е утвърдена от правителството на заседанието на 13 януари 2012 г., ако не ме лъже паметта? Въобще да ни запознаете с този въпрос: къде ще бъде седалището на Дружеството за поддръжка на комбинирания мост Видин – Калафат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! В рамките на Смесения българо румънски комитет по проекта за Дунав мост 2 със съдействието на международен консултант в периода 2008-2010 г. бяха извършени проучвания и анализи и бяха подготвени проекти за двустранно споразумение и на документи за учредяване на Съвместно българо-румънско търговско дружество. То ще управлява транспортната инфраструктура като публична собственост от името на двете държави. В рамките на Смесения комитет обаче не беше постигнато съгласие по някои въпроси, които следваше да се решат чрез междуправителствени преговори. Един от спорните въпроси, на който трябва да се намери решение, е мястото на седалище на бъдещото търговско дружество, като обсъжданите до този момент варианти са Видин и Калафат.
На свое заседание, проведено на 13 януари 2012 г., Министерският съвет на Република България прие решение, с което да се одобри Стратегия за водене на преговори и Проектът за двустранно споразумение между правителството на България и това на Румъния за създаване на Смесеното търговско дружество – оператор на новия мост. След проведените обсъждания – както между министрите на транспорта, така и между министър-председателите на България и Румъния, на 24 октомври 2012 г. при съвместното посещение на моста от ръководителите на двете правителства и европейския комисар по регионална политика румънският премиер потвърди, че Министерският съвет е одобрил мандат за преговарящия екип от румънска страна. Освен това в допълнение той заяви, че румънската страна приема седалището на бъдещото Съвместно търговско дружество да бъде в България. Преговорите за подписване на двустранното споразумение за учредяване на Съвместното българо-румънско дружество започнаха на 8 ноември 2012 г. По време на преговорите се очаква двете страни да формират официално съгласие седалището да бъде в град Видин.
В заключение трябва да се подчертае, че на този етап няма причини седалището на Търговското дружество за управление на Дунав мост 2 да бъде в град София, министър-председателят е имал предвид принципала от българска страна, тоест именно Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което ще отговаря за частта на дружеството, което се полага на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за внесената яснота. Оттук насетне да Ви пожелая успешно приключване на тези преговори. Ние ще окажем пълно съдействие. Дори нашият председател Сергей Станишев е имал разговори с господин Виктор Понта по тези въпроси, така че по-бързо да приключат преговорите. Мостът ще се построи, а ние не можем с румънците да решим административни въпроси, които за пореден път ще ни поставят някакъв балкански атестат пред европейските ни партньори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Продължаваме със следващия въпрос, който е също от народния представител Михаил Миков, относно довършване и пускане в експлоатация на Дунав мост 2.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, актуална е темата. Тя е актуална и за медиите, и за гражданите, но най-вече трябва да бъде актуална за България, за да може максимално да оползотвори пускането в експлоатация и функционирането на комбинирания Дунав мост 2 Видин – Калафат.
Вчера видяхме, че нашият президент беше в съседна Турция. Посети големия инфраструктурен обект – тунела под Босфора, и отправи едно послание за готовността на България да поеме товара и пътникопотоците от азиатската част на Турция към Европа. В този смисъл забавянето на Дунав мост през годините е факт.
За да има готовност за пътната инфраструктура и да може да започне да осигурява пътникопотока, железопътния поток през Дунав мост, аз съм Ви задал въпроса: кога окончателно ще бъде довършен и пуснат в експлоатация Дунав мост? Във връзка с този въпрос стоят и други въпроси – въпросите за инфраструктурата, която осигурява подходите към Дунав мост. Всъщност това е наш ангажимент по споразумението: договарящите се страни България и Румъния до построяването и пускането в експлоатация да осигурят съответната инфраструктура.
Преди време питах Вашия колега госпожа Лиляна Попова за пътя Димово – Ружинци, тя тогава го отпрати май в следващия програмен период. За железопътната линия вече Вие имахте възможност да коментирате. Пускането в експлоатация и довършването предполага и едни други ангажименти за нас, но да видим кога ще бъде довършен и пуснат в експлоатация Дунав мост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Точно преди три-четири минути господин Янаки Стоилов в изказването си каза, че изграждането на инфраструктура не е достатъчно за българските граждани, а всъщност с въпросите, които ми задавате казвате точно това, че това е жизненоважното за региона, за да получи растеж и да получи нормален облик Северозападният регион.
Изпълнението на Договора за проектиране и изграждане на новия мост на река Дунав при Видин – Калафат навлезе в последната си фаза след завършилото на 24 октомври изграждане на мостовата конструкция. Съгласно поетите договорни ангажименти на изпълнителя при благоприятни метеорологични условия до края на годината следва да се изпълнят оставащите довършителни работи по строителството, а именно полагане на хидроизолации и монтаж на електрозахранващи, съобщителни, сигнализационни, противопожарни и други инсталации, изграждане на пътни настилки и релсов път. Прилежащата пътна и железопътна инфраструктура са завършени от румънска и от българска страна. След завършване строителството на моста трябва да започнат съвместни процедури за функционално изпитване както на самото мостово съоръжение, така и на различните системи за контрол и сигурност на шосейния и железопътен трафик за приемане на обекта в експлоатация.
Съгласно приетия график за завършване на дейностите по договора на изпълнителя в съответствие с българското и румънското законодателство се очаква Дунав мост 2, както е популярното наименование на този мост между България и Румъния при Видин – Калафат, да бъде готов за експлоатация и откриване на движението по него през месец май 2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Вече има яснота – май 2013 г. И въпросът за пускането в експлоатация е пряко кореспондентен, както Ви казах, с чл. 4 от Споразумението за изграждането на моста. И Ви цитирам чл. 4: „Договарящите се страни най-късно до датата на въвеждането на обекта в експлоатация ще предприемат мерки с цел избягване на тесните места по протежение на подходната пътна и железопътна инфраструктура, всяка на своята територия по трасето на Паневропейски транспортен коридор 4, както е определен в окончателния доклад на TINA”.
И сега аз не мога да си представя, не че не е важна инфраструктурата, ама инфраструктурата не се състои от отделни парчета, на които се минава да се режат лентите. Инфраструктурата се състои от осигуреност по цялото трасе на пътна и железопътна инфраструктура. Защото сега се оказва, че ние Дунав мост ще имаме, забавяния – слава Богу, случват се. Но липсата на целенасочени действия по изпълнението на този чл. 4 – осигуряване, премахване на тесните места по протежение на трасето ще ни постави в една изключително тежка ситуация това инфраструктурно, модерно, голямо, необходимо съоръжение да не бъде използвано и да не може да се включи в Mаневропейския транспортен коридор № 4, докато не отстраним големите запушвания на пътната и железопътната инфраструктура. Аз мога да Ви ги изброя за железопътната, но Вие ги знаете. Пътната вече е в ресора на госпожа Лиляна Павлова. Това е големият проблем. С пуска възниква следващият проблем, който ние не сме осигурили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Миков, аз Ви разбирам напълно, тук сме на абсолютно еднакво мнение, че единственият начин да съживим този регион и да му дадем тласък за някакво икономическо развитие, тъй като действително е най-бедният в Европа, е необходимо да създадем тази инфраструктура. Но разберете, че ние се съобразяваме и с финансовите възможности, които имаме, тъй като при положение, че 20-30 години нищо не е правено и строено, не може да очаквате, че за тези четири или пет години ще построим инфраструктурни съоръжения за милиарди.
Действително пътната връзка, която е по Uоридор 4, подготвя се като проект и ще бъде изпълнена вероятно в следващия програмен период. Ако останат резервни средства още в този би могло да се започнат фази от нея.
За железопътния проект, аз няколко пъти коментирах – възложил съм оптимизация на този проект, защото, повярвайте ми, пет милиарда лева няма и съм сигурен, че няма експерт в държавата, който да каже, че това е икономически добре обоснован проект. Трябва вероятно с компромис да се намали скоростта по това трасе, но трябва да се намали и стойността му, за да може да има реално изражение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Кирчо Димитров относно отмяната на крайградския пътнически влак № 30-251, тръгващ от гара Тулово за гара Зимница.
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, въпросът ми е свързан с живущите в град Твърдица, община Твърдица и се отнася за трудностите, които се създадоха там по отношение придвижването на живущите в този град до големите центрове, свързано с отмяната на крайградския пътнически влак № 30-251, тръгващ от гара Тулово за гара Зимница.
Уважаеми господин министър, през 2011 г. „Български държавни железници” предприе редица антикризисни мерки с цел подобряване на финансовото си състояние. Една от тези антикризисни мерки беше спирането на близо една трета от влаковете в България. В тези спрени влакове попадна и отмяната на влак № 30-251. Това доведе до хаос социалния още транспорт – БДЖ. В този хаос се оказаха и гражданите на град Твърдица, поради това че сутрин няма влак за град Сливен, където работи голяма част от населението на този град. Автобусният транспорт, който БДЖ предлагаха като алтернативен, не е удобен за хората от град Твърдица, защото първият автобус, тръгващ за град Сливен, е в 6,30 ч. и пристига в град Сливен в 7,40 ч. и така те закъсняват за работа. Гражданите на град Твърдица са принудени да изминават 50 км в едната посока с личите си автомобили, за да се придвижат навреме до работните си места в град Сливен. При цена на горивото от 2,60 лв. за литър лесно може да се сметне какво им струва това.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да обезпечите нормалното и навременно придвижване на пътниците от град Твърдица до работните им места в големите градски центрове?Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Предвид икономическото състояние, в което се намира българската железница и в частност БДЖ „Пътнически превози” с влизане в сила на новото разписание от 11 декември 2011 г., действително бяхме принудени да предприемем редица непопулярни мерки за оптимизиране на транспортната схема и намаляване на експлоатационните разходи. Една от тези мерки беше и съкращаване на броя на влаковете в участъка между гарите Казанлък и Сливен, като на практика бе отменен и влак № 30-251, за който Вие говорите.
С разработката на новия проект на разписанието на влаковете за периода 9 декември 2012 г. – 14 декември 2013 г., са внесени промени в транспортната схема в участъка. Предвидено е движение на влак от гара Стара Загора, който да обслужва всички гари и спирки в участъка Тулово – Сливен. Това е влак № 30-141, който тръгва от Стара Загора в 4,15 ч., през Твърдица в 5,30 ч. сутринта и пристига на гара Сливен около 6,30 ч. сутринта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Господин министър, благодаря Ви за отговора.
Господин министър, ние от Синята коалиция винаги сме били за реформи в БДЖ, но реформи, които да не създават затруднение по отношение придвижването на пътниците. Това, което научих от Вас – че влакът ще тръгва от Стара Загора, е добре. По този начин ще се създаде добра възможност за придвижване на живеещите в град Твърдица до по-големите центрове.
Искам да Ви кажа, че все още няма график и хората, живеещи в град Твърдица, не знаят какъв ще бъде графикът и откога той ще започне да се изпълнява. Между другото през час има бързи влакове по долната линия – Пловдив-Стара Загора-Бургас, докато през град Твърдица минават два влака, които са крайно неудобни. Между другото „Чайка”-та, която пътуваше лятото и донякъде обслужваше живеещите в град Твърдица, е спряна. Не знаем каква е причината да бъде спряна и кога ще бъде пусната. Получава се така, че влакът от Бургас за София до такава степен е претъпкан, че няма как да се стъпи в него, а бързите влакове, ако преди пътуваха с един вагон, който обслужва колетите, един вагон първа класа и шест вагона, които обслужваха пътниците, сега пътува с един вагон първа класа, един вагон за колетите и три вагона за пътниците, което е крайно недостатъчно.
Мисля, че живеещите в град Твърдица с нетърпение ще очакват по-бързо да тръгне този влак от Стара Загора, който да облекчи тяхното пътуване. В противен случай, както казах, автобусът не е удобен и те се принуждават да пътуват със своите автомобили, което оскъпява техните бюджети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно изграждане на трети мост над река Дунав между България и Румъния.
Господин Тошев, имате думата да развиете въпроса в рамките на две минути.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, досега Вие отговаряхте на въпроси за Дунав мост 2. Спомням си, че навремето с колегата Иван Иванов и с кмета на Видин – д-р Иван Ценов, през 2000 г. бяхме казали, че тук ще има мост. Дванадесет години по-късно вече има мост.
Моят въпрос днес е свързан със следващия мост, който трябва да бъде изграден между България и Румъния. Видяхме, че на сайта на румънската Агенция по управление на Оперативна програма „Транспорт” е представен одобрен от правителството Проект на Генерален план за развитието на транспортната мрежа на Румъния. В него се предвижда изграждането на още четири моста над река Дунав, с което мостовете между България и Румъния до 2030 г. да станат общо шест.
Важно е къде ще се изгради третият мост между двете страни, на което е посветен моят въпрос.
От значение за регионалното развитие е това да бъде мост, свързващ инфраструктурите на двете страни в участъка между мостовете при Русе и Видин. Съществуват редица аргументи в полза на свързването на пътната жп инфраструктура на двете страни в района на Свищов и Белене. Това би дало допълнителен стимул за икономическото развитие на този регион.
Тази идея е много стара. Още навремето свищовските търговци в София изпращат апел до д-р Борис Вазов – тогава депутат, братът на Иван Вазов, с предложение при Свищов да бъде изграден мост над Дунава. С този въпрос аз подновявам тази идея, впрочем за пореден път, тъй като съм внасял въпроса и към министри в предишни народни събрания.
Моля да ми отговорите – обсъжда ли правителството на Република България строежа на трети мост между България и Румъния в района на град Свищов? В какви срокове се предвижда такъв проект, за да бъде той реализиран?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, река Дунав е по-голямата част от нашата граница с Румъния и е основен транспортен коридор, свързващ страните от Централна Европа, разположени по нейното течение. Изграждането на мостове над река Дунав ще допринесе за пълното интегриране на крайречните региони в двете държави и ускореното им икономическо и социално развитие.
От българска страна има желание и готовност за определяне на местата, подходящи за изграждане на нови мостове, свързващи българския и румънския бряг, както и възлагането на проучване на възможностите за строеж на нови съоръжения. Програмите за изграждане на нови мостове винаги са били съобразявани с програмите за развитие на пътната и железопътната инфраструктура на двете държави.
Към момента решение на Парламента на Румъния определяше за предстоящо строителство на седем нови места над река Дунав при градовете Калафат, Бекет, Турну Мъгуреле, Гюргево, Калараш – по общата ни граница, и Браила и Галац на румънска територия в долното течение на реката. По тази причина съгласувано с румънската страна за следващо реализиране бяха заложени пътни мостове при Оряхово-Бекет и Силистра-Калараш. До момента в румънските програми за развитие на пътната и железопътна инфраструктура не е било залагано за бъдеща реализация мостово съоръжение над река Дунав в района на Свищов-Зимнич. Във всички наши проучвания такава възможност е била разглеждана. Мястото е подходящо за изграждане на мост, тъй като тук българският бряг е висок, Свищов се намира в средата на граничното разстояние на реката и в центъра на Северния централен район за планиране, чиято пътна мрежа е на второ място по гъстота в страната, а в централната му част е съсредоточена една четвърт от железопътната мрежа в района. Тук са застъпени всички видове транспорт. Свищов е едно от най-големите речни пристанища, а също и жп гара. Това е добра предпоставка за развитие на модерен интермодален комплекс.
В Регионалния план за развитие на района за периода 2007 -2013 г. се предвижда изграждане на фериботна връзка Свищов-Зимнич, реконструкция на прилежащата инфраструктура и модернизация на пристанищния комплекс. В по-далечна перспектива и при осигурено инвестиране е подходящо изграждането на комбиниран пътен и железопътен мост. До момента не е правено експертно проучване за възможностите за построяване на мостово съоръжение. Считаме, че могат да се възложат прединвестиционни проучвания, които ще преценят технико-икономическите изгоди от неговата реализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Благодаря за отговора, господин министре. Бих искал да Ви кажа, че ферибот при Свищов вече е изграден. Той обаче е румънски проект. Затова бих искал чрез този въпрос да мотивирам правителството на Република България да разгледа тази идея за свързване на инфраструктурите на България и Румъния при Свищов, като имам предвид, че от другата страна на румънска територия има железопътна линия, която е по линията Зимнич-Александрия, след това се пресичат Карпатите и се излиза в Трансилвания. Това някога е бил пътят за Европа, наричан в Румъния, във Влашко „Свищовския път”.
От друга страна, ако бъде изграден тунелът при Троян, тогава железопътната инфраструктура на Южна България ще може през този тунел да стига директно до Дунава, тъй като Свищов е най-южната точка и оттам е най-късо разстоянието между Балкана и Дунава. По този начин връзката от Южна България за Румъния и Трансилвания от другата страна на Карпатите ще бъде най-изгодна и най-къса. Тъй като това нещо е от интерес както за България, така и за Румъния, смятам, че при разговорите с румънските власти Вие би следвало да поставите и тази идея, тъй като освен техните предложения ние имаме възможност и право да правим и наши предложения – къде да бъдат направени тези връзки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно собствеността на новопостроените съоръжения на модернизираната жп линия от Пловдив до Първомай.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Господин министър, струва ми се, че през месец юли българското правителство с участието на комисар от Европейската комисия със сериозни тържества откри първия участък от скоростната железопътна линия в България за 160 километра в час – участъкът от Пловдив до Първомай, построен по Програма ИСПА и подписан от по-предишното правителство, строен е от предишното правителство и с общи усилия лот 1 беше приет.
Има един много сериозен въпрос. Шест месеца, близо пет месеца и половина откакто е приет този участък, все още не се знае кой е собственикът на всички съоръжения, които дават възможност за прекосяване на железопътната линия. Говоря за надлезите и подлезите. Това са съоръжения, които съответно трябва да бъдат прехвърлени на общините, а всички останали, примерно подлези, които обслужват жп линиите, трябва да останат собственост на Национална компания „Железепътна инфраструктура”.
За съжаление, информацията, с която разполагам, е, че не е ясно кой през тези пет месеца и половина, а може би и още няколко месеца напред, ще стопанисва тези съоръжения. Те се рушат, не се пазят, което ще е причина да се вложат отново допълнителни средства или от новите собственици, ако ги приемат в това състояние, или съответно от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Моят въпрос към Вас е: определена ли е собствеността на новопостроените съоръжения, съпътстващи жп линията между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и общините? Ако не е – кой отговаря за стопанисването и поддържането й до този момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, на 28 юни тази година беше подписан Акт 16 за строеж на железопътна линия, електрификация по коридори 4 и 9 Пловдив – Свиленград, реконструкция, електрификация на жп линията по коридори 4 и 9 Пловдив – Свиленград и издадено разрешение за ползване от 29 юни 2012 г.
При реализацията на железопътния проект в участъка Крумово – Първомай, са изградени следните съоръжения: пътни надлези – 9 броя; пътен подлез – 1 брой; пешеходни подлези – 8 броя; селскостопански подлези, така наречените прокари – 11 броя; малки мостове, водостоци – 63 броя.
В момента тече процедура по прехвърляне на дълготрайни материални активи на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Става въпрос за контактната мрежа, железния път, малките мостове, водостоци и всички други съоръжения, свързани с движението на влаковете.
Към настоящия момент тези активи се поддържат и стопанисват от Национална компания „Железопътна инфраструктура” като бенефициент по проекта. Компанията поддържа контакти и координация с общините и Агенция „Пътна инфраструктура” за цялостното обхващане на мерките по надеждното поддържане и експлоатация на съоръженията.
Стартирали са процедурите за прехвърляне на собствеността на част от съоръженията към бъдещите собственици, а именно Агенция „Пътна инфраструктура”, съответните общини и напоителни системи.
Пътните съоръжения, които са около 4900 метра, заедно с подходите към тях и са част от републиканската транспортна мрежа, също така са в процедура по прехвърляне към Агенция „Пътна инфраструктура”.
Поради настъпването на зимния сезон възниква необходимостта от бързо решаване на въпроса с поддръжката им. Затова след проведените разговори между генералните директори на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” беше взето решение агенцията да поеме предварително поддръжката им до приключване на процедурите по прехвърляне на пътните съоръжения.
Използвам случая, за да Ви информирам, че приемам Вашите сигнали, тъй като действително през последните месеци се наблюдават и случаи на вандалски прояви и кражби от тези подлези, нарушени са и малки части от шумозаглушителните огради, има разхлабени и откраднати крепежни елементи от еластичните огради около надлези, повредени рампи за инвалиди, счупени стъкла и други подобни. Разходите по поддръжката и възстановяването на съоръженията след извършените посегателства са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Във връзка с това са предприети мерки по изграждане на системи за видеонаблюдение – 8 броя камери с висока резолюция и пожароизвестяване в райони на гари и спирки с оглед редуцирането на тези злонамерени действия.
През изминалия зимен сезон Национална компания „Железопътна инфраструктура” организира почистването от сняг на перони и рамки в районите на гари, спирки, пешеходни подлези и пешеходни зони, на пътните надлези чрез експлоатационните си поделения. Асфалтовите настилки на пътните надлези и подлези се почистват в зимни условия от съответните общини и Агенция „Пътна инфраструктура” като продължение на техните пътища.
Във връзка с всичко по-горе казано бих желал да Ви уверя, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания „Железопътна инфраструктура” полагат всички необходими усилия и грижи за адекватно стопанисване на новоизградените активи по проекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за обстойния отговор.
Искам обаче да кажа две неща. Това, че се вземат мерки, все пак някой да стопанисва и пази тези съоръжения, не означава, че е свършена работата докрай. Защото утре някой ще отговаря защо е поддържал съоръжение, което не е негово – дали ще бъде на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, или „Пътната инфраструктура”, това вече е съвсем различен въпрос.
Радвам се, че поне сте успели да се договорите с „Пътна инфраструктура” – дано това да стане с общините, за да може надлезите, които са на територията на градовете, да се почистват. Миналата година ги чистиха. За да нямат проблеми според мен шест месеца е напълно достатъчен срок, в който можеше да се извърши това прехвърляне, защото наистина съоръженията се рушат.
Още нещо. Казвате, че се вземат мерки. Добре, нека да се вземат мерки, но ще Ви моля да отмените една от мерките, тъй като съоръженията, които са асансьори, в момента не могат да се ползват от хората с увреждания, със затруднено движение – говоря за възрастни хора, за инвалиди. За да ползваш асансьора, трябва да отидеш до началник-гарата или шефа на спирката, тоест обслужващият спирката и да поискаш да Ви даде ключа, което е пълен абсурд. Това не отговаря на никакви изисквания! И аз Ви моля в края на краищата направете забележка на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ако трябва наистина да се сложат камери, но до тези съоръжения трябва да има достъп всеки един, който желае да ги използва. Иначе е абсурд! За какво сме похарчили толкова пари, след като трябва началникът на гарата да ни играе ролята на оператор на асансьор?
Още нещо. Наистина част от подлезите вече са в лошо състояние. Направете го по-бързо, за да могат общините да си поемат и охраната, и поддръжката им. В противен случай ще се разбият подлезите, общините ще имат претенции към държавата и това до голяма степен ще дискредитира проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос също е от народния представител Петър Мутафчиев. Въпросът е относно експлоатацията на новооткрития участък на БДЖ Пловдив – Първомай.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Да продължим темата, както се казва. Железопътната линия е готова, има Акт 16, както Вие казахте в отговора на предишния въпрос, включително има и разрешение за ползване на съоръженията.
Господин министър, за краткото време след откриването и получаването на Акт 16, тук искам да ми обясните и как точно е получен този Акт 16, една част от железопътната линия е с ограничение на скоростта. Точно колко са участъците не зная, но знам, че има участъци, в които в момента движението е 40 км, има около 3 км, които струва ми се са с 60 км и ограничение във всички гарови възли. Не се знае каква е причината.
Моят въпрос към Вас е: именно, изхождайки от това, че, когато правим някакъв проект, трябва да постигнем целта – има ли такива ограничения и какви са причините за тези ограничения? Колко кратко време след приемането на жп линията те ще бъдат наложени и това да покаже, че съответно има некачествено изпълнение? Според мен друг отговор трудно би се дал.
Според Вас това дискредитира ли проекта? Не избързахме ли с приемането му преди да се отстранят всички неудачи по железопътната линия и съоръженията, които са построени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Действително в момента е налице временно намаление на скоростите в определени участъци на железния път в участъка Пловдив-Първомай. На места скоростта варира в диапазона 110-130 км в час вместо 160.
Бих искал да отбележа, че макар и приета за експлоатация през месец юни, товарно и пътническо движение в отсечката се е осъществявало и преди датата на Акт 16. Поради тази причина възникналите намаления са следствие от редовната експлоатация на железопътната отсечка, а не от нещо чрезвичайно случило се.
В такива случаи се явяват улягания на баластовата призма, което води до леки понижения на нивото, тоест вертикално.
Имайки предвид сигурността на движението на влаковете, служителите, отговорни за поддръжката на железния път, са взели всички необходими мерки, за да се осигури безаварийно движение по железния път, като са предписали вредни намаления до отстраняване на неизправностите. Това е рутинна мярка, свързана с експлоатацията на железопътните отсечки.
За да бъдат адекватно планирани мероприятията по поддържането на железния път, което ще доведе до отстраняване на наложените намаления, през месец октомври трасето бе размерено от специална измерителна лаборатория. На база на резултатите са планирани необходимите мероприятия, изразяващи се в подбиване на железния път с тежка железопътна механизация за възстановяване на проектното ниво и ос на отсечката. Това е елемент от рутинните и периодични дейности за поддръжка на железния път във всички отсечки по железопътната мрежа.
Както навярно знаете към момента техническата поддръжка на отсечката от Крумово до Димитровград, част от модернизацията на линията Пловдив-Свиленград се осъществява от железопътен участък Първомай. Участъкът с числен състав 35 човека поддържа железен път с дължина 95,099 км, в това число гарите Крумово, Катуница, Поповица, Първомай, Караджалово и Ябълково.
Като резултат от проекта има разработено и ръководство за поддръжка на железния път и съоръженията към него, което към момента се изпълнява с наличните ресурси труд, материали и механизация на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, не мога да се съглася с този отговор. Първо, защото когато се приема един обект, той трябва да отговаря на изискванията и по договор за скоростите и качеството, което по принцип е поискано от Вас от крайния бенефициент – „Железопътна инфраструктура”.
Откъде идва проблемът? Да, експлоатира се в движение и така нататък, но се избързва с Акт 16 преди да бъдат направени измерванията. Защото, ако предварително бяха направени измерванията, от „Железопътна инфраструктура” имаха пълни основания да поискат от изпълнителя да го преведе към скоростите, за които трябва да бъде железният път, а не сега Вие тук да се червите на въпроса, който Ви задавам и да се чудите по какъв начин да ми отговорите. Това е големият проблем.
Не само че има ограничения от 110-130 км, тук става дума за преминаването на гарите – за да ме разберат хората конкретно къде са тези ограничения – но искам да Ви кажа, че един от надлезите в Поповица не е приет. Там има оставен прелез. Заради този прелез ограничението е 40 км. Така ли е? (Реплики от министър Ивайло Московски.) Проверете го, ако не са Ви дали тези данни.
Още нещо. Поради лошо състояние на железния път между Катуница и Поповица – не мога да кажа къде е участъкът, очаквам Вие да ми кажете – някъде около 3 км има ограничение от 60 км в час, което също е недопустимо.
Ако тези данни се знаят в Европейската комисия, мисля че ще създадат на всички ни главоболия. Затова молбата ми е: вземете всички необходими мерки, тъй като ангажимент на българската държава е не само да усвоява парите, но да гарантира след това постигане целите на проекта, тоест чрез поддръжка да не се допускат подобни намаления, а те да бъдат само аварийни. Така че да си възстановят ли железопътната линия, ако това е лошо качество от страна на изпълнителя „Терна”, нека да го направи „Терна”, а ако не – „Железопътна инфраструктура” да вложи необходимите средства и тази железопътна линия да гарантира скорост от 160 км в час.
За съжаление, скоростта от самото пускане досега не е постигната, което значи, че има проблем. В гаровите разпределения никога не се минава със скорост 160 км в час и Вие го знаете.
Молбата ми е да вземете мерки, господин министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Любомир Владимиров Владимиров относно потъването на кораб в лимана на Драгажния флот в Русе и опасност от екологична катастрофа.
Господин Владимиров, имате думата.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, като народен представител от Политическа партия „Атака” – 19. многомандатен избирателен район – Русе, бях известен, че през ноември тази година е потънал кораб „Феритоп 1” в лимана на Драгажния флот в Русе, собственост на българска фирма.
Инцидентът е бил прикриван десетки дни наред. По водата вече са се образували и плуват мазни петна, а на брега се усеща силен дъх на газьол. Има реална опасност от изтичане на около 20 хиляди литри гориво в река Дунав.
От екологични и природозащитни организации предупреждават, че потенциален разлив би застрашил крайречните влажни зони, нефтопродуктите се разграждат много бавно, а веществата от тяхното разграждане често пъти са много токсични – по-токсични от самите нефтопродукти.
В тази връзка моля да ми отговорите какви мерки са предприети от самото начало за предотвратяване на екологичната катастрофа край Русе? Защо инцидентът е пазен в тайна десетки дни наред? Кои лица са виновни за инцидента и ще понесат ли отговорност за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Владимиров! На 9 ноември в 11,30 ч. в „Морска администрация” – Русе, е получен рапорт от капитана на моторен кораб „Феритоп 1”, собственост на „Гораинвест” АД за авариен случай в пристанището на Дунавски драгажен флот. Това се потвърждава от уведомителното писмо от корабособственика.
В 13,30 ч. директорът на „Морска администрация” – Русе, изпраща патрулен катер „Пристис” да провери има ли замърсяване в района на реката. Изпратена е група от инспектори в района на лимана на Дунавски драгажен флот за извършване на оглед и снимки. На място са били пристигнали вече представители на Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”. За да се предотврати евентуално изтичане на нефтопродукти в реката е дадено предписание входът на лимана да се прегради с две несамоходни секции.
На следващия ден корабът е бил разтоварен и на палубата му са били поставени четири преносни помпи, предоставени от Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението”, които да отводнят средните баластни танкове.
Обърнато е внимание на екипажа, че с тази последователност на отводняване съществува реална опасност корабът да се пречупи, което впоследствие към 13,00 ч. на същия ден, се случва.
На 12 ноември е назначена комисия за разследване на аварията, съгласно Кодекса за търговско корабоплаване, която трябва да изясни причините за потъването на кораба и да предостави акт за разследване на аварията в едномесечен срок. Изпратени са писмени предписания на собственика на пристанище Дунавски драгажен флот за включване на нефтосъбирач „Поморие” за изпълнението им.
Изпратени са инспектори, които съвместно с Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав” да направят оценка на риска и класификация на разлива. Проведена е съвместна среща с представителите от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район – Плевен, Регионална инспекция по околна среда и водите, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” за констатиране на остатъците от замърсяването. Констатирано е замърсяване на акваторията на лимана от нефтени смеси, изплували от машинното отделение на кораба, но разливът в лимана може да бъде класифициран до малък.
Съгласно съществуващия План за защита при възникнали нефтени разливи по река Дунав, крупни катастрофи и инциденти при осъществяване на корабоплаването по реката и бреговата инфраструктура на област Русе при малки експлоатационни и други разливи и инциденти от този вид се овладяват от отговорния персонал със силите и средствата, предвидени в съответния обектов план. Осигурява се готовност за реагиране на по-голям инцидент. Разлив и опасност от разлив в реката няма, поради което не се налага да бъде активиран Планът за защита при възникнали нефтени разливи по река Дунав.
Успешно е третиран районът на замърсяването с продукт за отстраняване и разпръскване на нефтени замърсявания. В случай, че се установи нарушение на чл. 75а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България относно замърсяването на водите на река Дунав като вътрешен воден път, спрямо виновните лица ще се приложи административно-наказателни разпоредби на Глава пета, чл. 119 от закона.
В заключение бих искал да отбележа, че не виждам основания да се каже това, че инцидентът е пазен в тайна и то десетки дни наред. Напротив, още в деня, в който се е получил рапорт от капитана на потъналия кораб – от страна на всички отговорни институции, са предприети необходимите мерки за предотвратяване на евентуалното изтичане на нефтопродукти в реката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Владимиров, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие не отговорихте на някои важни неща, които бяха залегнали в моя въпрос. Не казахте какви са установените причини за потъването на този кораб, кои са лицата, отговорни за този инцидент. Имаме частна фирма, която подава рапорт на 9 ноември, но русенската общественост и природозащитниците на Русе уведомиха за инцидента Партия „Атака” няколко дни преди това. Значи, скрита е информация и трябва някой да понесе отговорност за това – дали ще е някой от администрацията в Русе, дали ще е някой от Вашето министерство, този въпрос трябва да се реши.
В момента, доколкото знам, текат някакви процедури и ремонтни дейности по кораба, но той все още не е изваден от водата, все още 20-те хиляди литра гориво стоят в резервоари и все още има реална опасност от замърсяване на реката. Вече може да се каже, че близо двадесет и няколко дни резервоарите с гориво са в река Дунав и застрашават акваторията на русенското пристанище и на цялата река. Моля да отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще кажа само едно изречение. Казах, че на 12 ноември е съставена комисия, която по Кодекса за търговското корабоплаване има ангажимент в едномесечен срок да представи доклад, в който да бъдат описани всички причини и съответно детайли за потъването на кораба. В момента, в който докладът е готов, ще Ви бъде предоставен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Кутев относно закриване на гарата в град Алфатар.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За последната почти една година не си спомням нещо в Силистренски регион, от който съм депутат, да е било открито – закриват се куп неща, като се започне от основните производствени предприятия и се мине през подобни структури като въпросната гара в Алфатар.
Доколкото ми е известно на 4 декември е датата, в която трябва да бъде затворена гарата в Алфатар. За мен въпросът: дали е възможно нещата да се откриват, а не да се закриват, е много важен. В края на краищата, когато закрием гарата в Алфатар, това означава не просто пет или шест работни места по-малко, не просто по-малки възможности и това, че още държавна собственост ще се руши. Това е проблем от нерешените проблеми, защото от района на Алфатар има един куп села, които практически нямат достъп до тази гара. Според мен е добре железницата да се грижи за това как хората от селата да стигнат до гарата, за да направят съответните транспортни връзки и с всяка следваща закрита гара, аз съм убеден, че алфатарската не е единствената, възможността за решаване на подобни проблеми става все по-малка.
Моят въпрос към Вас е, първо, наистина ли се готвите да закриете гарата в Алфатар, колко още такива гари се закриват? Има ли начин да се стигне до ситуация, в която да започнете да откривате, а не да закривате? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Господин Кутев, хубав въпрос, но ако проверите хронологията на събитията, ще констатирате, че гарата всъщност сте я закрили Вие на 6 май 2009 г. Ще Ви прочета защо.
Както навярно знаете, през изминалите 20 години драстично се променя и структурата на пътнико- и товаропотоците в България, налице е голямо намаление в интензивността на влаковото движение и обема на работа. Това налага капацитетът на железопътната мрежа да се приведе в съответствие с тези обеми.
Тук е мястото да Ви направя това уточнение, за което казах в началото, че експлоатационният пункт в град Алфатар не е гара, а разделен пост. И още едно уточнение: гара Алфатар е спряла да функционира като такава и е сменила статута си в разделен пост без коловозно развитие със заповед на тогавашния генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” на 6 май 2009 г. Оттогава предназначението му е да разделя текущия път между гара Дулово и гара Силистра на две части. В него не може да се извършват дейности по предоставяне на железопътни и транспортни услуги, свързани с превоз на товари. Единствената транспортна дейност, която може да се извършва в разделния пост, е обслужване на пътници. Бих искал да Ви уведомя, че решението за промяна на статута на разделен пост на Алфатар в спирка, каквато по своята същност от гледна точка на възможностите за извършване на транспортни услуги е и сега, е взето след задълбочен анализ и оценка на нуждите на железопътния участък и пропускателната способност.
Имайки предвид всичко това Ви уверявам, че възможността за обслужване на населението на град Алфатар с пътнически железопътен превоз ще се запази в досегашни размери и в бъдеще. Влаковете, които сега спират по разписание в Алфатар, ще продължат да спират там и занапред, тоест спирката няма да бъде закривана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искате да кажете, че ние сме я преименували, а Вие сте я закрили, нали така? Тоест, досега имаше гара, сега няма гара. Досега това, което е имало там, може и да се е наричало гара, сега го наричате спирка, но гарата не работи. Проблемът всъщност е именно в това, че може би няма да се наруши пътникопотокът, а той трябва да се увеличи. Защото това, че сте направили много внимателни разчети означава само едно, че на Вас не Ви излиза сметката там да има гара. Аз нямам съмнение, че за Вас е по-изгодно да няма гара, но питам, как е за алфатарци? Защото на Вас гара не Ви трябва, Вие на гара Алфатар не сте стъпвали, а най-вероятно няма и да стъпите. А като я закриете, никой друг няма да стъпи. Въпросът е: как е с алфатарци? А на тях гара им трябва.
Според мен това, което трябва да направите, е да разширите тази гара – дали можете да направите допълнителни транспорти, дали можете да се договорите с общините да направят някакви колективни обвързани общи билети, с които да ги карат до гарата и обратно? Има куп начини, по които Вие бихте могли да оживите този регион и да доведете до това, че един куп хора да използват транспорт, защото те в момента нямат. Там и общинският транспорт е лош.
Ако Вие работите за развитие на региона, щяхте да намерите начин да карате от околните села хора, които да пътуват през гарата до Дулово или до Силистра, или донякъде другаде, а не само през автобусния транспорт. Само че на Вас, както се разбрахме, гара не Ви трябва, на Вас този оживен транспорт не Ви трябва – на Вас не Ви ли излиза сметката с гарата в Алфатар, и ще я затворим. Ако не Ви излезе някой ден сметката и с Дуловската – и нея ще я затворим! Какъв ни е проблемът?! Е, там е проблемът, че няма да има промяна, а ако има промяна, ще е надолу – след две, след три години една по една всичките ще ги затворим. В момента Алфатар е шест хиляди души. Като затворим гарата и още едно-две неща, там ще останат само спомени – спомени за Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Кутев, разбира се, че, оставайки все пак възможността там да се извършва пътнически превоз, ако има търсене на услугата железопътен превоз и в товарно направление, винаги съществува възможността да се развие след това и гарова инфраструктура.
Вие въвеждате пак хората в заблуда. Аз Ви изчитам, че на 6 май 2009 г., не си спомням ние да сме били на власт, на Алфатар е сменен статутът и не е гара, а е разделен пост. Кой е бил на власт на 6 май 2009 г.?! (Реплика от народния представител Антон Кутев.) Кой?! (Реплика от народните представители Антон Кутев и Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място. Имахте възможност да репликирате, господин Кутев.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В някаква грешка сте вероятно. Някой Ви е дал грешна информация. Ще продължи да има пътническа спирка Алфатар за пътнически превози. Казах Ви, че статутът е сменен от 6 май 2009 г. Хората знаят кой е бил на власт тогава, какво да обяснявам! (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, правя Ви официална бележка.
Думата има господин Павел Шопов, за да развие своя въпрос относно проблемите с радиоразпръскването на турски радиопрограми.
Слушаме Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът с разпространението на турски радиопрограми в България е стар. Това е тежък, нерешен въпрос, един от многобройните нерешени въпроси между България и Турция и вече двадесет и няколко години този проблем е изключително тежък. Той е разглеждан много пъти.
На много места в страната приемането на турски радиопрограми се осъществява знаете, с много по-добро качество от българските програми. Самите ние, пътувайки, неведнъж сме правили тази констатация. Това става не само в южните райони в близост до границата с Турция, а и в Североизточна България, ако щете, и в Родопите, и в планините, където всички сме наясно, че пряко не могат да бъдат разпространявани радиовълните.
За всички е ясно, че това е така, защото излъчването и разпространението на турските радиопрограми се съпътства с ретранслатори, които усилват сигнала. Точно в тази връзка е моят въпрос. Много пъти се е говорило за излъчването на турските радиостанции, но моят въпрос е свързан с тези ретранслатори, които явно усилват сигнала на турските радиопредавания, за да бъдат те слушани на места, където, колкото и да са силни турските радиостанции, това не може да се случи без ретранслатори.
Моят въпрос към Вас е: има ли на територията на страната и работят ли ретранслатори за усилване на сигналите на турските радиостанции? Известно ли е кой ги държи, колко са на брой и къде са дислоцирани? Какво се прави, за да бъдат премахнати те, съгласно забраните за работата им в българските нормативни актове? Налагани ли са някому санкции през времето на Вашия мандат, а и преди това – имате ли данни, някой налагал ли е санкции за това? Колко от тях са били спрени, ако някои са спрени ведно със съответните последици?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Ивайло Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, в началото бих искал да отбележа, че съгласно действащата нормативна база Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е орган по политиката в областта на електронните съобщения и няма контролни функции относно използването на радиочестотен спектър нито пък механизми да влияе върху него.
По тази причина разпоредих да ми бъде представена информация от Комисията за регулиране на съобщенията, която в своя отговор посочва, че на територията на нашата страна няма регистрирана работа на ретранслатори за усилване на сигнала на турски радиостанции и Комисията не разполага с информация за наличието на такива, съответно няма случаи на налагани санкции или спиране на ретранслатори.
Проблемът с трансграничните радиосмущения от страна на Република Турция съществува от доста години. Българската страна многократно е информирала турската за този проблем и е предлагала различни форми на двустранно сътрудничество за елиминирането му.
Не бих желал да се повтарям, предоставяйки Ви информация, с която вече разполагате от моя отговор по време на парламентарния контрол от месец юли, но смятам за необходимо да отбележа, че именно благодарение на усилията на българското правителство е постигнат значителен напредък за решаването на този проблем. Освен редицата проведени срещи и заседания, както на експертно, така и на правителствено ниво по въпросите за трансграничните съобщения, в резултат от последното проведено заседание на 20 март 2012 г. е подписан меморандум в областта на информационните и комуникационните технологии и електронното правителство между правителствата на двете държави. Една от формите за сътрудничество заложена там е активизирането на сътрудничество в посока преодоляване на трансграничните смущения. Предстои влизането му в сила.
В резултат на целенасочените усилия на българската администрация бе изпълнено условието за въвеждане на задължителна система от кодове за предаване на данни от турски радиостанции и на ултракъси вълни с цел по-лесното им опознаване при измерване като за част от турските станции това вече бе изпълнено.
През тази година Комисията за регулиране на съобщенията е извършила планов мониторинг за оценка на електромагнитната обстановка и трансграничните излъчвания в обхватите на наземно радиоразпръскване и радиосигнали на ултракъси вълни в пограничните райони и по Черноморието, включително и съвместно с турски експерти. Резултатите от проведените през 2012 г. измервания показват определено намаляване на регистрираните по северното ни Черноморие трансгранични сигнали от Турция в сравнение с регистрираните от предходни години.
Независимо от получените в известна степен положителни резултати продължава извършването на планов мониторинг на излъчванията от страна на турската територия за предприемане на допълнителни действия пред турската страна и гарантиране на нормалната работа на международно защитени български радиопредавателни станции. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Аз се учудвам на оптимизма Ви, господин министър. Всички знаят, че във Варна, по Черноморието и навсякъде в ефира бумти от маанета и Moral FM, където се правят проповеди явно на турски, според Шериат и Коран.
Моят въпрос е по-специален, по-целенасочен и той е относно ретранслаторите. Виждам какво абсолютно безхаберие царува в българската администрация и българската държава, изобщо у българските управници с бодряшкия Ви отговор, че няма ретранслатори. Не може да няма ретранслатори, защото на всички е ясно, че физически е невъзможно да има сигнал през Стара планина, оттатък в Разградско, Търговищко и Шуменско, както и на места в Родопите долу, ниско в деретата, където всички знаят, че има радиосянка и е невъзможно без ретранслатори. Там не се чува и радио „София”.
Има не десетки, а стотици ретранслатори и ще Ви кажа, ако не Ви е ясно и го чувате за пръв път, че те се държат и от физически лица, поради малките им размери и напредналите технически възможности. Те ги държат в домовете си и препредават за разлика от времето на студената война, когато държавата се бореше с радиоразпръскването и го правеше успешно. Сега причините за това не са идеологически, те са просто технически, за да не се пречи на българските радиопредавания, които в много краища, включително в Североизточна България и Родопите, не могат да бъдат осъществявани българските предавания.
Затова Ваш дълг и Ваше задължение е най-после да се вземем в ръце като държава и да започнем борба за търсене, локализиране и идентифициране на тези радиопредаватели, тоест ретранслатори, защото иначе няма да може да се чува Радио София и това, което говорим тук в момента, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика? Няма да ползвате.
Последен въпрос към министър Ивайло Московски.
Това е въпросът на народния представител Иван Николаев Иванов относно изпълнение на споразумението между Република България и Румъния за изграждане на втори мост на река Дунав.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Само преди час Вие заявихте, че през месец май 2013 г. Дунав мост – 2 ще влезе в редовна експлоатация. Мостът обаче няма самостоятелно значение, той е само част от Еврокоридор № 4 и пълноценното му използване зависи от състоянието на пътната и железопътната инфраструктура във вътрешността на страната. Само тогава мостът може да изпълни своето предназначение и да изиграе ролята, която му се възлага, а именно да бъде алтернативен път към Централна и Северна Европа – алтернативен на Еврокоридор № 10, който има за изходна точка от България – Калотина.
Изискванията към инфраструктурата на моста са заложени още в споразумението между Република България и Румъния – споразумение, което беше подписано, когато фактически беше сложено началото на този проект – през 2000 г., от правителството на Иван Костов. Там, в чл. 4, който беше цитиран, макар и периферно, от един друг колега в началото на заседанието, е записано така: „Договарящите страни, най-късно до датата на въвеждане на обекта в експлоатация, ще предприемат мерки с цел избягване на тесните места по протежение на подходната пътна и железопътна инфраструктура, всяка на своята територия по трасето на Паневропейски транспортен коридор № 4, както е определен в окончателния доклад на Атина”. Искам да обърна внимание, че в чл. 4 е записано, че това трябва да стане най-късно до датата на въвеждане на обекта в експлоатация.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: какви мерки е предприела българската страна, за да може към датата на въвеждане на моста в експлоатация да бъдат избегнати тесните места по протежение на подходната пътна и железопътна инфраструктура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Във връзка с избягване на тесните места по протежение на подходната пътна и железопътна инфраструктура са изготвени основни стратегически документи, съобразени с водещите модели на европейската транспортна политика. В тях за постигане на заложените цели и приоритети са предвидени и мерки за елиминирането на тесните места в пътната и железопътната мрежа. В съответствие с тях са изготвени списъци с приоритетни инфраструктурни проекти, чрез които да се повиши капацитетът на транспортната мрежа в Република България, а същевременно ще се отстранят тесните места по основните направления. За тази цел с финансиране от предприсъединителната Програма ИСПА бе реализиран Проект „Техническа помощ за модернизация на железопътната линия Видин–София”. С него бяха изпълнени редица дейности, сред които предварително проучване и определяне на възможностите на модернизация, прогнозиране на потребностите и анализ на трафика, както и избор на предпочитания вариант за модернизация.
Също така по проект от предприсъединителната Програма ИСПА на обща стойност 1 млн. 165 хил. 700 евро бяха финансирани дейности, свързани с предпроектни проучвания и проектиране на пътния участък от Мездра до Ботевград. Във връзка с изграждането на подходната пътна и железопътна инфраструктура към Дунав мост при Видин–Калафат в обхвата на Оперативна програма „Транспорт (2007-2013 г.)” по протежение на Трансевропейски коридор № 4 са включени проекти по път Е-79 от Видин до Ботевград и железопътната линия Видин–София.
Към настоящия момент са одобрени за финансиране инфраструктурните проекти за строителство на обходите на град Враца и град Монтана, за проектиране на строителството на железопътните участъци Видин–Медковец, Медковец–Руска Бяла, от железопътната линия Видин–София – разбира се, уточнявам с коригирани проекти параметри, за да бъде намалена и стойността – проектните предложения за модернизация на пътя Е-79, Мездра–Ботевград в участъците Мездра–Люти дол, Люти дол–Ботевград, както и за проектиране на път Е-79, Видин–Враца за участъците Видин–Димово, Димово–Бела–Ружинци–Монтана, Монтана–Враца с процесна оценка от управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” и предстои до края на тази година да бъдат одобрени за финансиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпреки че в отговора си се постарахте да покажете, че е извършена значителна дейност, искам да Ви кажа, че картината всъщност е много по-мрачна. Реално по железопътната линия от Видин до София нищо не е направено, за да може тя да достигне параметрите на участък от европейската железопътна магистрала, а тя трябва да развива някъде от порядъка на 160-180 км/ч.
Веднага ще кажа, че целият железопътен участък от София до Видин наистина струва 2 млрд. 680 млн. евро, но вече в предния финансов период, който ще изтече през следващата година, бяха отпуснати от Европейската комисия 340 млн. евро, които по време на тройната коалиция министър Мутафчиев насочи към участъци от железопътната линия София–Пловдив и Пловдив–Бургас. Ако от тези пари бяха използвани заедно с националното съфинансиране и с пари от Европейската инвестиционна банка можеше вече първият участък от Видин до Медковец да бъде завършен.
Вие сам разбирате, че за да може да се използва мостът, особено при положение че на него има удвоена жп линия – и това беше отстоявано през това десетилетие, е необходимо да има трафик и движение на товарни влакове с много по-висока проектна скорост от тази, която е в момента.
Същото мога да кажа и за пътната инфраструктура. Питал съм още министър Асен Гагаузов: „Ще имаме ли възможност да бъде скоростен пътят от Ботевград до Мездра към момента, когато влезе в експлоатация Дунав мост 2 ?”, отговорът беше: „Да, да!”. Всъщност нищо не е направено, за да имаме алтернативен път, който да мине извън селата Новачене, Скравена, Люти дол.
По такъв начин, в продължение поне на 5-6 години след пускането в експлоатация на Дунав мост 2, той няма да достигне трафика за преминаване, планиран през 2000 г., когато всъщност се положиха основите на този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър? Няма да ползвате.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Първо ще отговори на общо питане и въпрос, съответно от народните представители Корнелия Нинова – относно политиката за подобряване на бизнес климата в България, и от народния представител Мая Манолова – относно мерки за подобряване на бизнес средата и стимулиране на дребния и средния бизнес.
Госпожо Нинова, имате възможност да развиете питането си, след това ще чуем въпроса и на госпожа Манолова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Добрев, моето питане е какви мерки ще предприеме правителството и Вашето министерство за подобряване на бизнес климата? Причините да го задам са две.
Първата, вярвам в общото ни разбиране, че ако не се стимулира икономиката и ако не започнат да работят малките и средни фирми, няма излизане от кризата. Всички други политики в областта на образование, здравеопазване и социална сфера са зависими от развитието на икономиката. Радвам се, че е общо разбирането ни по този въпрос.
Втората причина обаче е изключително тревожна и се отнася до анкетата на Националния статистически институт за месец октомври. Това е едно проучване на стопанската конюнктура, която обхваща, колеги, производство, индустрия, строителство, търговия на дребно и услуги. Параметрите са притеснителни, защото показват, че икономическата среда се влошава много през месец октомври и прогнозите за следващите месеци също не са добри.
Фактите – конкретно.
Общите оценки за бизнесклимата са с 2,7 процентни пункта по-ниски, отколкото през месец септември. Най-сериозно влошаване на бизнессредата има в индустриалния сектор – производството, където оценките се понижават с 3,6 пункта само за един месец. От месец юли до октомври натоварването на производствените мощности в индустриалния сектор спада с 1,8 процентни пункта. Пак казвам: само за един месец.
Строителство. В строителния бранш оценките за бизнессредата се влошават с 2,9%. Производственият график там е осигурен с договори за близо пет месеца, като е регистрирано понижение с около един месец спрямо оценката през месец юли. Същевременно очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца стават все по-песимистични.
Какви са фактите в секторите на търговията и услугите?
За търговията на дребно оценките се понижават с 1,8%, а в сектора на услугите понижението е с 1,3 на сто. И в двата отрасъла оценките за перспективите за следващите три до шест месеца са по-резервирани. Производителите прогнозират обаче покачване на цените на услугите и стоките, които ще предлагат през следващите месеци.
Ако мога накрая да обобщя: влошаване на бизнессредата за месец октомври с тежка перспектива за следващите месеци. Повишаване на цените на стоките и услугите, а по-нататък, ако имам време, ще развия тезата за перспективите пред бизнеса да продължава да уволнява и освобождава хора от работа, тоест, покачване на безработицата.
Затова питам: в тази ситуация какви мерки ще предприемете конкретно за подпомагане на бизнеса? Напомням, че на 1 април 2010 г. правителството прие антикризисен план с конкретни мерки за подпомагане на икономиката и бизнеса. Твърдя, че до днес – месец ноември 2012 г., нито една точка от този антикризисен бизнесплан не е изпълнена. Може би сега – накрая на мандата, ще предложите нещо ново, за да се стимулира икономиката и да се излезе от това състояние? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате думата и Вие да развиете въпроса си към министър Делян Добрев.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз също имам своите основания да задам този въпрос. Правя го по молба на стотината малки фирми в Кюстендил, които със зъби и нокти се борят за своето оцеляване – собственото и на наетите работници.
Правя го и по молба на фирма от Разград, чийто собственик се обърна към мен за помощ. Той също е на ръба – със залежала продукция, с несъбрани вземания и с просрочени задължения към държавата и към различните държавни институции.
Всъщност в това положение са десетки хиляди малки и средни фирми в България. В това положение са стотици хиляди работници, които живеят със страх за утрешния ден – дали няма да останат без работа, на улицата, изхвърлени без всякакво препитание.
Тези дни излязоха стряскащи данни от проучване на Националното сдружение на малките и средните предприятия и на Българската стопанска камара, според които до края на годината ще обявят фалит още 40 хил. фирми. Според тях междуфирмената задлъжнялост в България днес надхвърля 100 млрд. лв. Сто милиарда лева! – число, далеч по-високо и от брутния вътрешен продукт.
Според малките и средните фирми причините са, на първо място, неразплащането на държавата с бизнеса, трудностите при погасяване на кредитите, които следват от това, намалелите обороти и натиска от страна на българската държава.
Няма да Ви припомням с какви действия правителството на ГЕРБ започна този срив в икономиката, защото всички помнят престъпното решение на финансовия министър да не се разплати с бизнеса още в края на 2009 г., продължаващия рекет върху фирмите и нарушенията в обществените поръчки, които са фрапантни по време на Вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да зададете въпроса си, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Само ще Ви попитам: какви мерки ще предприемете в оставащото време до края на мандата за подкрепа на малкия и среден бизнес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност да отговорите общо на питането и въпроса в рамките на 8 минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Манолова, госпожо Нинова! Благодаря за възможността да поговорим за икономика в пленарната зала, защото над 80% от въпросите към мен са на темата за енергетиката, а е хубаво да говорим повече за икономика, отколкото за енергетика, защото икономиката е истинското предизвикателство пред министерството, на което съм ръководител в момента.
Първо ще отговоря на госпожа Нинова по отношение на показателя за бизнесклимата за месец октомври тази година. Първо, хубаво е, когато разглеждаме този показател, да не избираме определен месец, а да гледаме поне шестмесечна или едногодишна перспектива. Действително, общият показател на бизнесклимата за месец октомври се понижава с 2,7 пункта спрямо предходния месец. Това намаление обаче не може да се разглежда изолирано от ясно изразената сезонност на движението на този индикатор. Всяка година през месеците октомври и ноември имаме такова понижение на индикатора, това е факт след летните месеци и за предходните години. Затова този индикатор не трябва да се гледа само за един месец, изолирано.
Това може лесно да бъде обяснено с повишените икономически очаквания през пролетта и лятото и чисто човешките опасения пред настъпващата зима. През 2010 г. износът отчита увеличение с 33% спрямо предходната година и възлиза на 15,6 млрд. евро. През 2011 г. отново има увеличение спрямо 2010 г. с нови 30%. Оформилата се тенденция във външната ни търговия от началото на 2012 г. се характеризира със забавяне на тези показатели. Възстановяването на нашата икономика се дължеше на огромния ръст на износа, който регистрирахме. Това възстановяване е поради факта, че наш основен партньор във външната търговия е Европейският съюз, към който изнасяме 72% от своята продукция. Тук се крие възможността да променим структурата на нашата икономика, възможностите на нашите фирми, така че да диверсифицираме този риск.
Виждаме, че през 2012 г., когато Еврозоната фактически отново е в рецесия, нашият износ отново намалява. Бидейки зависими на 72% от една-единствена икономика – тази на Еврозоната, това по никакъв начин не влияе положително върху ръста на нашия износ.
Затова трябва да предприемем и предприемаме действия да подпомогнем българските малки и средни предприятия да открият други пазари – пазарите на трети държави. Вие също като мен знаете, че пазари като Индия, Китай, Турция регистрират икономически растеж през последните 10 години между 7 и 10%. Това са пазари, които растат и към които трябва да насочим своето внимание. В тази връзка, преди две седмици бях в Китай, където участвах във форум, организирахме срещи между бизнеса. Правим всичко възможно да бъдем много по-активни там.
Преосмисляме нашата политика на търговските представители. Знаете, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има над 70 търговски представители. Част от тях са в държави, с които нямаме особен търговски стокообмен. Освен че нямаме търговски стокообмен, нямаме и особени инвестиции от страна на тези държави в България. Трябва да насочим много по-голямо внимание върху тези пазари. В Китай имаме само двама търговски представители. Може би те не са достатъчни, трябва да имаме още. В този смисъл, трябва да променим нещата: тези 70 души да не са така разпределени, а да има повече в развиващите се с високи темпове пазари.
Оперативна програма „Конкурентоспособност” е програмата, в която е истинският ресурс, с който ние разполагаме. Защото каквито и мерки и приоритети да начертаваме, докато не подпомогнем фирмите финансово, нищо няма да се случи. В тази връзка месец май ние извършихме реформа в Министерството на икономиката, сляхме две звена – дирекцията, която беше управляващ орган по Оперативна програма „Конкурентоспособност” и частта от Агенцията за малки и средни предприятия, която бе междинно звено.
Днес има мониторингов комитет в Пловдив и аз всъщност идвам оттам. Данните са много обнадеждаващи, защото само за последните шест месеца от месец май до сега сме сключили повече от 500 договора с български малки и средни предприятия на стойност над 350 млн. евро. Това са сключените договори. Но е хубаво да видим и средствата, които са стигнали до фирмите. Само през последните два месеца – октомври и ноември, средствата, които реално са излезли от оперативната програма и са влезли в сметките на фирмите, са повече от 40 млн. лв. на месец. И ако разгледаме периода от месец май до сега, разплатените средства надвишават разплатените средства и то броейки частта от „Джереми”, господин Михалевски, която реално е стигнала до фирмите, а не „Джереми” като сертифицирани разходи. Средствата, които от месец май до сега са стигнали в сметките на фирмите, са повече, отколкото средствата от началото на 2007 г. до 1 май 2012 г. Това са реални действия за подкрепа на българските малки и средни предприятия.
Мога да говоря много и за намаляване на административната тежест. Знаете, че съществена реформа е въвеждането на методика за разходоориентиран размер на таксите, която влиза в сила от 1 януари 2013 г., така че да облекчим разходите на българските малки и средни предприятия единствено до разходите, направени от администрацията за предоставяне на определената услуга.
Госпожо Манолова, по отношение фалита на фирми е добре да се знае, че през 2011 г. броят на новорегистрираните търговци е 45 хил. 884. За периода януари – октомври 2012 г. броят на новорегистрираните търговци е 45 хил. 225. За десет месеца през 2012 г. имаме толкова много регистрирани търговци, нови предприемачи, колкото цялата 2011 г., което е ръст с 18,3%. Ако сравним този брой на новорегистрирани търговци с броя на заличените търговци през 2011 г. броят на заличените търговци е 717.
Фирмите изпитват затруднение наистина заради общата икономическа обстановка. Това, което ние можем да направим, го правим. Няма как залежалата продукция да бъде изкупена от държавата, просто защото сме пазарна икономика и не живеем в такава среда. Това, което трябва да се направи, е да осигурим пазари на тези фирми, на които те да продадат тази продукция и да стимулираме вътрешното потребление. Първото се прави с подпомагане на компаниите да излязат на тези пазари в трети страни. Второто се прави с увеличение на доходите на уязвимите групи през следващата година, което е залегнало в бюджета за 2013 г.
По отношение на тези 100 млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост с цел да ограничим тази междуфирмена задлъжнялост, предвиждаме предсрочно транспониране на Директива 2011/7 на Европейския съюз и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне плащанията по търговски сделки. Директивата ще бъде въведена в българското законодателство чрез Търговския закон в най-кратки срокове. Тя урежда освен междуфирмените и публичните плащания към фирмите и е предвидено, че държавните и общински органи и всички публичноправни организации ще бъдат определени в срокове за плащане, ненадвишаващи 30 календарни дни, освен ако не е изрично договорено друго, като при всички случаи, дори и да е договорено друго, срокът не може да надвишава 60 календарни дни.
Темата за неразплащането от страна на държавата, мисля че към днешна дата не стои на дневен ред, защото от 2009, началото на 2010 г., е възможно да е имало такова забавяне, към момента то е изключително ограничено и държавата плаща навреме своите задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожа Манолова има думата да направи реплика, защото тя е задала въпроса, в рамките на две минути.
Първо, госпожа Манолова и след това задалият питането –госпожа Нинова.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, хубаво е, че сте посетили Индия и Китай, но нали разбирате, че за малките и средните фирми Индия и Китай не са решението на проблема? Може да са се регистрирали в рамките на тази календарна година 40 хиляди нови фирми, но над 100 хиляди са фалирали. Само за първото тримесечие са 27 хиляди и само до края на тази година ще има още 40 хиляди.
В момента задълженията на българската държава към бизнеса са малко над 400 млн. лв. Така че това е един от проблемите, които можете да решите тук днес. Проблемът е също така, че държавата продължава да се държи като мутра и след рекета, който официално беше въведен от министър Дянков: ако искаш да си получиш дължимите суми – правиш отстъпка между 7 и 10%, сега се появяват и нови практики, в които, ако искаш да си получиш дължимото от българската държава, трябва през друга частна фирма да направиш отбив в рамките на 30-40%.
По отношение на Вашето намерение да внесете закон, с който да ангажирате държавата да плаща лихви, когато просрочва с месеци своите задължения, позволете ми да не Ви повярвам, защото Европейската директива е от февруари 2010 г. Ние внесохме законопроект от Коалиция за България – аз и колегите Орешарски и Румен Овчаров, и този законопроект беше отхвърлен от депутатите от Вашето парламентарно мнозинство. Те гласуваха против този законопроект. Това беше преди една година. Оттогава Ви чакаме да внесете Ваш законопроект, с който да ангажирате държавата да плаща лихви при забавени плащания и до днес това не се е случило.
Искам да Ви попитам също така не Ви ли тревожи фактът, че обществените поръчки в България и според Европейската комисия, и според докладите на Сметната палата се нагласяват? Цитирам последните два по отношение на Министерството на екологията и на Столичната община, но те са характерни и за всички останали министерства – предварително се задават такива критерии, които предрешават победителя в конкурсите.
Публична тайна в България е, че работят единствено и само фирми, които са близки до ГЕРБ, които са посочени от ГЕРБ. За какво подобряване на бизнес климата тогава Вие приказвате? И не е учудваща констатацията на Световната банка, че е загубен ентусиазмът за подобряване на бизнес средата в България. Според мен по време на това управление той никога не е съществувал.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не може ли да отговоря на двете заедно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, има един регламент, нека да го спазваме. Той е много сложен, когато се касае едновременно до питане и въпрос.
Имате възможност за дуплика, с което изчерпваме процедурата по отношение на въпроса на госпожа Манолова и продължаваме по питането на госпожа Нинова.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Манолова, хвърляте много сериозни обвинения. Има си органи, които проверяват обществени поръчки и всичко останало. Аз ще Ви бъда благодарен да изпратите тази информация на тези органи.
По отношение на тези 400 милиона, които държавата дължи в момента на бизнеса, дайте по-конкретно кои министерства, кои държавни организации ги дължат тези средства, защото Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не дължи нищо на българския бизнес. Кажете: Министерството на финансите дължи 200 милиона, Министерството на регионалното развитие и благоустройството дължи 100 милиона и така нататък. Сравнете тези цифри с цифрите, които са били 2008 г. и може би също ще се изненадате.
По отношение на директивата за ограничаване на междуфирмената задлъжнялост казахте, че е от януари 2010 г., по моя информация тя е от февруари 2011 г. Но да предположим, че тази една година не е от съществено значение.
Аз признавам, че Вие умеете много добре да отправяте обвинения и критики към правителството, но нека те бъдат подкрепени с факти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За да изчерпим процедурата по питането на госпожа Нинова, тя има думата да зададе два допълнителни или уточняващи въпроса.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, искате факти, да Ви дам един – на официалната страница на Министерството на финансите има обявени задължения на държавата и на различните министерства към всички фирми в България. Там можете да видите кое министерство какво дължи.
По отношение на отговора Ви искам да изразя несъгласие с аргументите Ви и да се опитам да ги оборя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, прощавайте, процедурата предвижда два допълнителни и уточняващи въпроса. Накрая ще имате възможност да изкажете отношение, защото ще имате още едно излизане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Но мога да коментирам това, което той каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, но процедурата е за допълнителни насочващи въпроси.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ще ги задам, господин председател.
Първата част от отговора Ви беше, че трябва оценките на Националния статистически институт да се гледат назад във времето и напред като перспектива, не само за един отделен месец. Ако е така, да видим какви са фактите.
Ако производството на българските компании остане потиснато и през четвъртото тримесечие, това ще означава, че 2012 г. е поредната година, при която брутният продукт ще расте с около 1%. За първите три тримесечия имахме ръст от 0,5% заради слабото търсене на българското производство навън и заради свитото потребление вътре в страната. Правителството поддържа оптимистична прогноза за 1,2% ръст, но ако това се случи, това означава, че четвъртото тримесечие трябва да имате три пъти по-висок ръст спрямо първите три, които бяха по 0,5. Специалисти икономисти казват, че това е абсурд и не може да се постигне. Тоест, ако гледаме целия период на годината, нито прогнозата Ви е вярна, нито това, което се реализира в момента е добро за българската икономика.
По отношение на втория Ви коментар, то беше оценка на международната конюнктура и на ситуацията в Европа вследствие на кризата. Да, Европа е най-големият търговски партньор на България и заради кризата в Европа това се отразява и на България, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за допълнителните въпроси, ако имате такива, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, имам, а след това в отношението си ще продължа.
Оставяме настрана европейската и световна ситуация, която ще реализираме в отношението. Питам Ви конкретно какво бихте направили вътре в България, за да отстраните някоя от причините, които бизнесът сочи за своите проблеми? Например: бихте ли подкрепили предложение на Българската социалистическа партия да се създаде гаранционен фонд в Банката за развитие, чрез който да се подпомогне кредитирането на малките и средни предприятия? Защото една от причините, която сочат за проблемите си, е, че нямат достъп до кредитиране.
И второ, бихте ли лобирали и работили в Брюксел като позиция на българското правителството за задържане и намаляване на акцизите на горивата, тъй като фирмите сочат, че постоянното увеличение, което прави Дянков, оскъпява разходите и ги прави неконкурентоспособни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на тези допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искаше ми се да изслушам Вашето отношение, за да мога да го коментирам.
По първата част – с това, което Вие казахте, по-скоро потвърждавате онова, което и аз казах.
Казахте, че ограниченият ръст на износа е заради това, че Европа страда. Точно затова ние трябва да търсим други пазари.
Казахте, че вътрешното потребление също е много важно за стимулиране на нашата икономика. За да го стимулираме, е хубаво да подкрепим доходите – това ще се прави следващата година.
Казахте, че българската икономика ще расте с около 1%. Наистина тази година ще нарасне с около 1%.
Това, което конкретно правим – само през октомври и ноември на месечна база към фирмите са преведени по 40 млн. лв. от Оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Конкретно на Вашите два въпроса – за гаранционен фонд и за акцизите върху горивата. Гаранционен фонд има и действа в момента – той е част от механизма Джереми. В този гаранционен фонд през последната година са гарантирани около 100 милиона, които са отпуснати кредити към българските малки и средни предприятия. Там все още има ресурс и при наличието на готов ресурс, който не е използван на 100% до момента, не виждам логика ние да правим още един гаранционен фонд за същото нещо и да блокираме допълнителни средства.
По отношение на акцизите на горивата – това е много хубав въпрос. Аз неведнъж съм коментирал, че акцизите върху горивата в Европейския съюз са в пъти по-високи, отколкото акцизите върху горивата в Щатите например. Горивата са един от разходите, които влизат в себестойността на всяка една стока, и то значителен разход. Така че гъвкавата политика по отношение на определянето от страна на държавите членки на различни от минималните нива на акцизи за горивата е нещо, което подкрепям и за което съм говорил с редица министри от Европейския съюз. Това е тезата и на вицепремиера Дянков – той също полага усилия в тази посока, но на този етап само 6-7 министри от Европейския съюз са на нашата позиция. Останалите смятат, че не можем да си позволим такава промяна.
Знаете, че това е тема, която трябва да се реши на европейско равнище. Ние не можем самосиндикално в България да намалим акциза върху горивата, въпреки че смятаме, че това е нещо, което трябва да бъде направено, за да даде допълнителен стимул на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, имате възможност за отношение към отговора на допълнително поставените от Вас въпроси.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, това, което казвате, не е сериозно – сигурно се шегувате с нас.
Едно по едно. Увеличението на доходите догодина щяло да стимулира много мощно потреблението. Какво увеличение от 9%, след като инфлацията Ви е 15? Та то не може да навакса инфлацията, камо ли да се говори за увеличение!
По отношение на акцизите. И Вие, и Симеон Дянков сте били за намаление на акцизите. Защо тогава вдигате акциза на горивата от 1 януари 2013 г. в новия бюджет и, след като позицията Ви е за намаление, водите такива разговори в Брюксел?
Там се водят разговори и вероятно някои държави ще намалят акциза – Франция вече го направи.
Вие на приказки уж намалявате – Дянков от 1 януари го увеличава!
По отношение на Програма „Конкурентоспособност”, гаранционен фонд и така нататък. По тази програма имате 11% усвояемост! Какъв стимул е това за малките и средни предприятия? Това е абсурд!
Понеже одеве не ми стигна времето, да продължа с другата си аргументация. Говорите, че арабските, азиатските пазари са алтернатива на това, че губим Европейския съюз като пазар заради кризата. Да, така е, но малките и средни предприятия в тази анкета на Националния статистически институт отбелязват, че имат притеснения заради това, че се очаква спад в растежа – и в Китай, и в Индия, и в арабските страни, и че това ще бъде нов удар по тях в следващите години, че вече не може да се разчита и на тази алтернатива.
За да Ви кажа окончателно, че не сте прав и че този оптимизъм, който демонстрирате, е абсолютно вреден и за икономиката, и за държавата, ще Ви прочета, след като не вярвате на националните анкети и числа, едно европейско изследване – на европейските търговско-промишлени палати, което е проведено в 26 държави от Европа и обхваща 631 фирми в България. Българската търговско-промишлена палата изнесе скоро данните за това проучване – какво ни чака през 2013 г.
Мнението на българските фирми за 2013 г.:
Пада оптимизмът – близо 24% от анкетираните родни компании очакват влошаване на бизнес климата през 2013 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Докато миналата година песимистите са били едва 9%.
Оптимистите, които очакват подобряване на бизнес климата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), са се свили до 40, докато миналата година са били 57.
Повече са и компаниите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които очакват свиване на приходите от продажби. Повече са и компаниите, които заявяват, че ще продължат със съкращаването на работна ръка. Мрачна перспектива!
Моментното състояние на икономиката е лошо, но никаква перспектива да се излезе от това състояние. За съжаление, и никакво виждане от страна на правителството за мерки спрямо българските фирми, за да им се помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Въпрос от народния представител Румен Овчаров относно политиката на правителството за финансовата стабилизация на АЕЦ „Козлодуй” с оглед на предстоящите разходи за Програмата за удължаване на ресурсите на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Икономика има и в енергетиката, въпреки че госпожа Цачева смята, че там това е конкретно, еднократно действие и не допуска питания по този въпрос. Както и да е, все пак три месеца по-късно се радвам, че можем да обсъдим тази тема.
Вие с господин Валентин Николов, едва направили по три месеца – единият като министър, а другият като изпълнителен директор на АЕЦ, застанахте смело пред камерите и си приписахте стотици милиони печалби от атомната електроцентрала, за които нямахте никакви заслуги.
Разбира се, не мина и без поредната порция лъжи за тройната коалиция и лично за мен. Надявам се да сте разбрали, че след 2005 г. няма година на загуба за атомната електроцентрала. Печалбата за 2011 г. е почти 127 милиона преди данъците, но, както вече казах, тя не зависи от Вас.
Когато влязохте в кабинета си, в сметките на АЕЦ „Козлодуй” имаше налични 200 млн. лв. Първите Ви крачки, за съжаление, бяха изключително неудачни. На проведения през юни търг за електроенергия на свободния пазар, въпреки гордите обявления на Валентин Николов – ако искате, ще Ви ги покажа, че е постигнал договорена цена от 73,53 лв., истината е, че средната цена на търга е 70,36 лв. за мегаватчас. С 1,47 лв. по-малко от постигнатата на търга през декември миналата година, въпреки увеличението с 16% на цените за бизнеса.
При продадени 4 млн. 180 хил. мегаватчаса – това, заедно с 16-процентното увеличение, означава 50 млн. лв. по-малко. Добро начало за три месеца управление на АЕЦ.
Все пак на АЕЦ предстоят изключително сериозни проекти и е много важно тя да има финансов ресурс за тях. Става дума за увеличаване на ресурса на V и VІ блок. Става дума за увеличаване на мощността на V и VІ блок с 4%. Става дума и за лансирания от Вас VІІ блок на централата. Всичко това иска милиарди.
Затова въпросът ми към Вас е: каква е политиката на правителството с оглед необходимия за това ресурс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, господин Овчаров! Ако не се лъжа, най-високата цена на този търг през юли месец беше 74 лв. 33 ст.
По отношение на средната цена, не съм я смятал. Възможно е тя да е 70-71 лв., но трябва да се има предвид, че декември месец, когато се провеждаха предните търгове, средната цена беше с 1 лев по-висока може би, но тогава зелената добавка бе 2 лв., а от 1 юли тя е 11 лв. 20 ст. Тези 9 лв. би следвало да намалят цената от предходния търг с 9 лв., но те не са го направили, а са я намалили с 1 лев, дори и това, което казвате, да е вярно.
По отношение на печалбата за 2011 г., благодаря, че Вие цитирате тази печалба. Аз пък ще Ви цитирам печалбата през 2007 г. Вие казахте: 2011 г. – 126 млн. 928 хил. лв., това е точно така, 2007 г. – печалба 4 млн. 44 хил. лв. Разликата между 127 милиона и 4 милиона е 30 пъти.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Сравнете и цените.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека да сравним и цените.
Цените, по които Вие сте продавали по договаряне, защото преди 2009 г., господин Димитров, нямаше търгове, а имаше договаряне, цената по договаряне, средно претеглена за 2007 г., е 50 лв. Вие казахте, че от юли месец е 70 лв. и стотинки, ако това, което казвате, е вярно. Но това са цифри, това са финансови резултати, не бих искал да продължавам в тази посока. Това, което ясно показват печалбите от последните години на АЕЦ – че той генерира печалби и то благодарение на организираните търгове за продажба на електроенергия.
По отношение на реализацията на проекти за продължаване на срока на експлоатация на блокове V и VІ, стартира през 2011 г. и ще продължи от 2017 г., като ще бъдат изпълнени два етапа. Първият етап включва комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията, което е лицензионно условие за експлоатация на ядрените блокове. За изпълнението му на 19 април 2012 г. е сключен договор с консорциум „Концерн Росенергоатом” – Русия, и „Електрисите дьо Франс” – Франция.
Вторият етап е изпълнението на програмата за подготовка на блоковете за продължаване на срока им на експлоатация, която обхваща реализиране на произтичащите от обследването мерки. След обследването, което ще приключи през месец октомври 2013 г. на V блок и месец април 2014 г. за VІ блок, и съгласуване с Агенцията за ядрено регулиране ще бъде определен размер на необходимите инвестиции и ще бъдат стартирани процедури за реализиране на определените дейности. Средства за разплащане на тези определени дейности ще ни трябват в средата на 2014 г. Печалбите, които ние цитираме и Вие цитирате, от над 100 милиона на година, за тази година от месец януари до месец септември са 142 милиона, в сравнение със 126 милиона за цялата минала година, така че мисля, че не може да се съмнявате в доброто управление на централата. Средства ще са необходими след втората половина на 2014 г. Има печалби, с които АЕЦ „Козлодуй” да поеме тези инвестиционни разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Овчаров, имате думата за реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин министър, аз Ви казах да се съсредоточите върху Вашите постижения и Вашите резултати, а да не гледате старото. Можеше да погледнете печалбата за 2008 г. и за 2009 г. и да видите кога е по-висока. Също така се разберете и с господин Николов, защото той се хвали – ето го съобщението, с високата цена, Вие пък се хвалите с ниска, което, разбира се, не е вярно. Цената се пренася до крайния потребител, така че загубите са си 50 милиона.
Но въпросът е друг. Печалбата на АЕЦ „Козлодуй” за първото полугодие на 2012 г. е в размер на 108 млн. лв., и тя е рекордна. Рекордна! На какво обаче се дължи тази печалба? Тя не се дължи на увеличени приходи от производство, напротив – приходите от производство намаляват, производството е със 100 млн. квтч по-малко. Тоест, печалбата е изцяло за сметка на неизпълнената ремонтна и инвестиционна програма. Тя е изпълнена само 13%.
Няма да Ви казвам докъде води това, тъй като си приказвахме нещо преди малко, но все пак хората, които знаят за какво става дума и знаят за трите аварийни спирания на блоковете, сами ще се сетят. Кризата се задълбочава през 9-те месеца, като вече не само приходите, но и печалбите са по-ниски от 2011 г. По-ниската реализация на електроенергия на нерегулирания пазар е вече с 13% по-малка, с 3% е общо реализираната електроенергия. Особено драматично е положението с текущите наличности, аз за това Ви говорих. Вие заварихте 200 милиона, сега те са само 50 милиона. В същото време задълженията на НЕК към АЕЦ „Козлодуй” са нараснали от 197 на 294 милиона. Но от НЕК пари да вземеш сега е като от умрял писмо, а това е изцяло Ваша отговорност.
АЕЦ „Козлодуй” е изплатила само една от вноските си към Министерството на финансите от 30 млн. лв. и дължи още 150 млн. лв., тоест има 50, дължи 150. На практика АЕЦ „Козлодуй” сте я подкарали по пътя на НЕК и „Булгаргаз”. Тя е в практическа неплатежоспособност, и това се дължи на Вашите усилия, господин министър. Така че когато излизате тук и се тупате в гърдите за големи успехи, просто друг път не го правете. Вече съм имал възможност да кажа: „Бог да пази България от енергийната политика на ГЕРБ!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, искате ли думата за дуплика?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правят се наистина грандиозни заключения. Вие самият казахте, че проблемът с ликвидността в АЕЦ „Козлодуй” е това, че НЕК не се разплаща. А защо НЕК не се разплаща, е друг много хубав въпрос, на който многократно сме отговаряли.
Попитахте за печалбата през 2008 г., която не се дължи на Вас, но въпреки всичко ще я кажа, със сигурност не се дължи, а на друг министър: 79 милиона – 2008 г., а 2012 г. за първите 9 месеца – 142 милиона. В сравнение със 79 милиона през 2008 г., за 9 месеца е два пъти повече.
По отношение на дивидента, който АЕЦ „Козлодуй” дължи към Българския енергиен холдинг и към министерството, съответно БЕХ към Министерството на финансите, АЕЦ „Козлодуй” има да получава близо 300 милиона, а дължи 150 милиона, така че да се говори за тежко финансово състояние на централата при тези финансови резултати е несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва питане от народния представител Румен Стоянов Овчаров относно кадровата политика на АЕЦ „Козлодуй”.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин министър, тъй като продължавате да не чувате какво Ви говоря, ще Ви припомня, че изпълнението на инвестиционната и ремонтната програма на АЕЦ „Козлодуй” за 9-те месеца е 18%. Осемнадесет процента! Дано не го чуят инспекторите от ОСАРТ-мисията, които сега са в Козлодуй, но Вие ме предизвикахте.
Ключова роля за ефективната и безопасна експлоатация на АЕЦ „Козлодуй” има квалификацията и подготовката на персонала на централата – оперативен, ремонтен, администрация и, разбира се, управленски екип. Неслучайно в Закона за безопасно използване на ядрената енергия има много точно и ясно разписани изисквания към този персонал. Те трябва да бъдат лицензирани. Там трябва да се спазват изискванията и да се наемат на работа само лица, които отговарят на установените нормативни изисквания за образование, правоспособност за работа в ядрени съоръжения. Мога да продължа със законовите изисквания, но си ги проверете Вие.
Въпреки тези изисквания, в ръководството на АЕЦ „Козлодуй” от известно време тече процес на странни уволнения и още по-странни назначения. Освободени са: Красимир Николов – директор на дирекция „Икономика и финанси”; Красимир Трендафилов – началник на отдел „Автотранспорт”; Даниел Христов – началник на отдел „Превенция”; Валентин Рибарски – ръководител на управление „Извеждане от експлоатация”; Андрей Андреев – началник на отдел „Системи за сигурност”, като добавите и предстоящото след дни освобождаване на Митко Янков – директор на „Безопасност и качество на централата”, става ясно, че се провежда чистка на доказани професионалисти с дългогодишен опит в централата.
По-интересното е кой идва на тяхно място.
Кирил Стануков – бивш заместник-кмет на район „Студентски” в София, назначен от Бойко Борисов за шеф на софийското ВиК, един от така наречените софийски брокери от времето на Стефан Софиянски. Той е главен административен директор и още с влизането си в централата за първи път получава заплата от 4 хил. 750 лв., а вече води и преговори за ядрено гориво.
Атанас Черешаров – бивш общински съветник от ГЕРБ, назначен като главен експерт на 6 юни 2012 г. и на 2 юли 2012 г. вече е станал началник на отдел „Вътрешноведомствен контрол”. Интересно дали е разбрал какво и как ще контролира, като до месец август заплатата му е повишавана три пъти – от 2200 до 2730 и до 2800 лв.
Общинската съветничка от ГЕРБ Ваня Чилова бързо се преквалифицира в ръководител на малка водно-електрическа централа, която така и не е построена.
Георги Гетовски – началник на Автотранспорт, шеф на ГЕРБ в село Борован. Очевидно тази му квалификация е достатъчна, за да стане началник на отдел в Атомната електроцентрала.
Мария Илиева още с влизането си в АЕЦ от раз става заместник-изпълнителен директор със заплата 5250 лв.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!
РУМЕН ОВЧАРОВ: И още 50 такива знайни и незнайни герберски герои, назначени на „хранилката” в Атомната електроцентрала с обща месечна заплата почти 100 000 лв.
Та въпросът ми, господин министър, към Вас е: това на каква политика, на каква кадрова политика Ви прилича? На мен ми прилича на рояк скакалци, които са се нахвърлили на едно от последните все още произвеждащи и печелещи държавни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на пет минути, както е по регламента за питания.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, не знам какъв ефект се опитвахте да получите, цитирайки заплатите на хората, работещи в АЕЦ „Козлодуй”. Те винаги са били високи и трябва да бъдат високи. Не са високи само за тези длъжности, а са високи за всички. АЕЦ „Козлодуй” има най-високата средна заплата в енергетиката и това трябва да е точно така. Средната заплата в АЕЦ „Козлодуй” е по-висока от заплатата на министъра и в това няма нищо лошо. Така че Вашето цитиране на определени заплати на определени длъжности мисля за несериозно.
Вие казвате за сменени шефове на автотранспорта, сменени шефове на финансите и така нататък. Надявам се, не настоявате на тези длъжности да бъдат назначени специалисти в ядрената енергетика.
В централа работят 4115 човека с общ стаж в АЕЦ „Козлодуй” 73 611 години. Първо ниво – ръководните длъжности в АЕЦ „Козлодуй”, са разделени на три управленски нива. Първо управленско ниво се състои от седем човека с общ стаж в АЕЦ 122 години. Второ управленско ниво се състои от 18 броя с общ стаж в АЕЦ „Козлодуй” 305 години. Трето управленско ниво се състои от 98 броя с общ стаж в централата 1254 години. Виждате, че тези 5-6 ръководителя, които изброихте, са малка част от ръководния персонал на централата, който е повече от 130 човека, с общ стаж в централата повече от 1700 човешки години.
Все пак е право на всеки ръководител (аз не съм се бъркал на никой от ръководителите в енергетиката) в неговата кадрова политика да си определи екип, с който може да работи и на който има доверие, особено в дирекции като финансите и други организационни дирекции, но без това да засяга ръководния персонал на централата от 130 души с 1700 години стаж в централата, за които Ви споменах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Овчаров, имате право за два допълнителни насочващи въпроса в рамките на две минути.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин министър, Вие наистина ли не чувате какво Ви говоря? Господин Стануков няма един час стаж, госпожа Илиева няма един час стаж, госпожа Чилова няма един час стаж в Атомната централа. И те изпълняват специализирани, много специализирани функции. Митко Янков е директор в „Безопасност и качество”. Вие за какви шефове на транспорта ми говорите?!
Няма как да е другояче. Философията на управлението Ви е такава. Не Ви интересува управлението, ядрената безопасност, радиационната защита, даже икономиката. Интересуват Ви парите. Парите! Иначе нямаше как да назначите на длъжността изпълнителен директор инженер, завършил „Двигатели с вътрешно горене”, който никога не е работил като такъв. Нямаше как да назначите съученичката и семейната си приятелка Марина Армутлиева за шеф на Борда на директорите в АЕЦ „Козлодуй”. Между другото тя е в още два борда в енергетиката. Интересно – и в мина „Марица изток” ли е квалифицирана, и в хидроенергетиката ли е квалифицирана?!
На кого всъщност разчитате? Очевидно на Владо Уручев. Трябва да Ви кажа, че проблемът на Владо Уручев не е, че е в чужбина и в Брюксел. Трябва да знаете – Владо Уручев не е работил на V и VІ блок. Той има общи познания по технологията, но той не познава системите на централата. На кого сте оставили централата, господин министър? Нали знаете, че тези трима човека са аварийният екип? Трябва ли да Ви цитирам отново изказването на министъра на Япония за аварията във Фукушима и кое доведе до задълбочаването на последствията от тази авария? И кой нарече тази авария човешка грешка? Именно некомпетентността на този авариен екип.
Само с чукане на дърво тук няма да стане. Казах Ви вече за трите аварийни спирания на блока. Те не са случайни.
Въпросите ми към Вас са: имат ли ръководителите на АЕЦ необходимите за това лицензи? Какви са основните задачи, които Вие сте им поставили като Ваш екип, както сега разбрах, когато сте ги назначавали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър, на допълнителните въпроси.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ, от място): И Станишев нямаше един час стаж, а управляваше държавата. Това е още по-голяма катастрофа.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Парите. Парите на Ядрената централа ни интересуват дотолкова, доколкото тя да формира големи печалби. Това е факт. Това ни интересува по отношение на парите. Но да говорите за пари и за ядрено гориво – това са много интересни теми, но не са теми, на които да говорим тук в този формат. Те са по-скоро теми на специализирани комисии.
По отношение на ръководния персонал в централата – не плашете хората с това, че тя се управлява от хора, които не са специалисти. Централата се управлява от 130 човека. Аз Ви ги казах трите ръководни групи, които имат общ стаж в централата повече от 1700 години. Директорът на финансите в централата не е необходимо да е работил в централата. Той трябва да знае как се управляват добре финансите на такова дружество, за да може да генерира големи печалби.
Не смятам да влизам в лични нападки. Не съм слушал какво ми казвате? Аз се радвам, че не слушам какво ми казвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Овчаров, имате възможност да изразите отношение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Може би няма никакво значение дали слушате или не слушате, тъй като очевидно там нещата се развиват и без Вас. Но аз не Ви питам примерно за лицензирането на персонала от Агенцията за ядрено регулиране. Там вече три месеца екипът е абсолютно извън мандата си.
Аз Ви питам дали ръководството на АЕЦ е получило лиценз даже по Закона за устройството на територията. Ще Ви прочета много интересен документ от Дирекцията за национален строителен контрол, която трябва да лицензира ръководството на тази централа по чл. 166, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията. Вижте какво казва инспекцията: „Владимир Уручев – не е приложен документ за признаване на образованието в Република България, съгласно изискванията на точка еди-коя си от закона. Валентин Николов – липсват достатъчно доказателства за изискуемия по чл. 167 и така нататък от Наредбата... най-малко пет години стаж по придобитата специалност. Посоченият в професионалната биография стаж като директор производство, мениджър продажби към „Булпласт”, в химическата промишленост, не е удостоверен с приложено заверено копие от трудова книжка. Не са приложени документи, които да удостоверяват, че посоченият в професионалната биография стаж за периода до 2007 г., осигурен с осигурителна книжка – търговия на едро, хранителни продукти, материали, обществено хранене, столове, е в съответствие с придобитата специалност „Двигатели с вътрешно горене”. Марина Армутлиева – екология и опазване на околната среда. Видно от документите, липсват доказателства за изискуемия по член еди-кой си, точка еди-коя си от Наредбата най-малко пет години стаж по придобитата специалност.”
И в крайна сметка госпожа Гечева – началник на Дирекция „Национален строителен контрол”, отказва да издаде лиценз на тези лица, тъй като са нарушени изискванията на закона.
Представяте ли си, не им дават документ за консултанти, а Вие сте ги направили шефове на Атомната електроцентрала?! И се опитвате да ми обясните, че това е съвсем нормално!
Да Ви кажа за парите. Ще Ви прочета още един документ, една от заповедите за заместване на господин Валентин Николов: „Предоставя на Александър Николов всички отговорности по управлението на централата”. Всички до една! С изключение на една – сключване на договори и анекси и поемане на задължения по Закона за обществените поръчки и пазара на електроенергия.
Парите! Разбрахте ли за какво сте го пратили Валентин Николов там? За парите на централата, господин министър. И не ми се правете на светена вода ненапита!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият, който ще отправи питане, е Георги Божинов относно политиката на правителството спрямо нелегалния добив на течни въглеводороди – кондензант от сондажи с прекратен технологичен добив на нефт и газ.
Господин Божинов, моля да развиете питането в рамките на три минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, на територията на Врачанска и Плевенска област има не един и два изоставени и безстопанствени сондажи за нефт и газ. От тези сондажи се извършва нелегален, незаконен и нерегламентиран добив.
Такъв безстопанствен сондаж се намира между селата Хайредин и Крива бара. Нелегалният добив от този сондаж според някои публикации възлиза на 4-5 тона в някои дни. Безплатното снабдяване с гориво вече е взело жертви. Там има сблъсък на различни групировки кой да се възползва.
Преди години сондажът е бил запечатан от Дирекция на полицията – Враца. Публично известно е, че въпреки това на сондажа и до ден-днешен нелегално се добива суров петрол. Той се използва за отопление на детски градини, за селскостопанска техника, като се смесва със стандартните горива или направо се смесва на бензиностанциите с продавания там дизел. Това води до много сериозни технически, икономически, митнически и законови проблеми. Това е, когато се добива. А когато не се добива, тече в нивите и има опасност от замърсяване на водите и околната среда.
Наскоро полицията разкри съвместно с митниците при акция в село Крива бара нелегален склад с няколко цистерни, закопани в градината под доматите, в които се съхранява гориво с неизвестен произход и неизвестен начин на реализация. Полицията и митниците се занимават с този въпрос.
Моето питане към Вас е: какво ще бъде комплексното решение с изоставените безстопанствени сондажи и кладенци като елемент на цялостната политика на правителството по управление на природните ресурси на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съжалявам, че господин Овчаров си тръгна, защото е много лесно да хвърляш обвинения, без да имаш нито едно доказателство. Ще препоръчам на всички, които бяха обвинени от него, да се защитят по правилния начин. Това, което той направи, ми се струва: „гузен негонен бяга”. Да говори за пари и за ядрено гориво точно господин Румен Овчаров, е „гузен негонен бяга”.
Истината винаги излиза наяве и съм сигурен, че и тази ще излезе.
По отношение на Вашия въпрос, господин Божинов. На 27 септември беше извършена нарочна проверка от служителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с МВР на Сондаж П-2 „Крива бара” в землището на село Хайредин, област Враца. Констатирано е следното: в момента на проверката добив от сондажа не се е извършвал. Сондаж П-2 „Крива бара” е бил експлоатиран от бившето Държавно предприятие „Проучване и добив на нефт и газ” – град Плевен. След прекратяване на експлоатацията му е било надлежно технически обезопасен чрез заглушаване и монтиране на устиево оборудване с цел предотвратяване на евентуални изливи на въглеводороди на повърхността.
Сондажът и сондажната площадка са били оградени и обезопасени съгласно техническите изисквания. Сондажът е разположен върху необработваема площ и попада в границите на частен имот, собственост на кмета на село Хайредин. Наоколо има следи от фонтаниране, в резултат на което районът в радиус около 50 метра е замърсен от нефтопродукти. Фонтанната арматура е била разбивана многократно, като отстраняването на нанесените щети е ставало за сметка и от специалисти от предприятието „Проучване и добив на нефт и газ”.
Кметът на община Хайредин е уверил комисията при проверката, че съвместно с МВР може да преустанови безконтролното източване на кондензата.
В момента Сондаж П-2 – „Крива бара” попада в границите на „Блок 1-10 Ботево”. За този блок е проведен конкурс за предоставяне на права за търсене и проучване. Конкурсът е спечелен от „Моезия ойл енд газ” ООД – Дъблин, Ирландия. На търговеца е издадено разрешение за търсене и проучване.
В случаите, когато сондажите попадат в частни, общински или държавни имоти, стопанинът на имота, съответно частното лице, общинските или областните власти следва да полагат усилия за опазване на съоръженията.
Собствениците на земите могат да поискат съдействие от компетентните органи. Освен това кметът на съответната община, съгласно чл. 50, ал. 5 от Закона за подземните богатства има правомощия да извършва проверки, което е един добър механизъм за ефективен контрол на място.
За да се намери дългосрочното решение за околната среда, това, което според нас стратегически трябва да се извърши, е да се направи пълна инвентаризация на всички стари сондажи, разположени на територията на страната, в това число, изясняване на точното местоположение, собственост, техническо състояние, потенциал и други, и включването им в регистър.
Към момента е създаден и се поддържа в Националния геоложки фонд „База данни” за прокарани търсещо-проучвателни, експлоатационни сондажи. Шестдесет броя от сондажите над 1000 метра са разположени в предоставени концесионни площи и се експлоатират и стопанисват от концесионерите.
Това е правилният начин оттук нататък да се стопанисват по-добре тези сондажи – да бъдат включени в концесионните права на концесиите за дадените територии, защото по този начин ще постигнем два ефекта. От една страна, част от тези сондажи все още имат потенциал и този потенциал ще може да бъде допроучен и ако се окаже, че наистина има запаси, тези запаси да бъдат добити. От друга страна, включвайки ги като задължение на новите ползватели на правата, ние съответно ще ги задължим да ги поддържат, без значение чия е собствеността на конкретния имот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Божинов, заповядайте за два допълнителни въпроса в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, слушах Ви, и си задавам въпроса: защо смесвате сериозното, което присъстваше във Вашия отговор, с повърхностното? Значи станал е кметът на Хайредин собственик на този терен, обаче нелегалните цистерни са намерени в двора под доматите на един друг кмет в Крива бара!?
Освен към Вас, съм задал въпроса още към трима министри – двамата вицепремиери, и на околната среда. Вижте какво ми пише министър Цветанов, защото Вие сте отишли един ден и тогава не е имало добив, около 4-5 хил. лв. реализира криминалният контингент от този добив и захранва криминалната престъпност, обаче когато влезе в двигателите на тракторите ги унищожава, като влезе в горелките на детските градини ги унищожава, и затова министър Цветанов ми казва, че не само че има, но и шефът на Районното полицейско управление уведомява Министерството на околната среда и водите и вижте какво ми пише той: „Становището на нашето министерство е, че Министерството на околната среда и водите следва да изготви списък на безстопанствените сондажи и се възложи на компетентна организация да изготви предварително технико-икономическа оценка на необходимите средства за ликвидирането им, след което да се кандидатства по екологичните европейски фондове за финансиране на ликвидацията им”.
А министър Дянков беше още по-сериозен. Митниците правят анализ на фракциите, които са заловени. Те попадат в определени графи на акцизните стоки. Това е удар по фиска на страната. Той ме информира, че ако министър Цветанов не вземе мерки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Задайте въпроса си, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Въпросите ми са: Вие като принципал на природните богатства ще реализирате ли това, което е очакването, изразено от министър Цветанов, или ще оставите на кмета на Хайредин да контролира добива, а нелегално добитото да го намерим в двора на кмета на Крива бара? Няма да казвам кой от коя партия е, защото вторият е бил в нашата, а сега е във Вашата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За мен няма значение кой от коя партия е. Аз не контролирам такъв незаконен добив. В смисъл аз контролирам, но опазването на тези сондажи се извършва по друг ред от регионалните дирекции по места. Важното е ние да намерим дългосрочно решение на този проблем, защото той не е от вчера и от днес. Вие знаете, че той е от 20 години.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да, точно така е.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Накрая трябва да намерим решение.
Решението може да се търси в две посоки и аз Ви казах кои са. Едната посока е да включим тези сондажи като задължение на новите концесионери на блоковете, които проучват, да ги задължим с договора да ги пазят и поддържат, включително от набези. Второто решение е за блоковете, за които не намерим, защото има блокове, в които няма да имаме държатели на права, които да задължим да се грижат за тези сондажи, да направим количествено-стойностни сметки и да търсим начин държавата да възложи коригиране на обезопасителните съоръжения там, където е необходимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отношение, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, вярно е, че преди 20 години, когато тези кладенци са загубили промишленото си значение, е направено необходимото. Вие го казахте много точно. Обаче десетина година по-късно набезите разрушават тези съоръжения. Има го добива, което е безспорно доказано от заловените количества и от станалите две убийства точно там, в битка кой да го получава.
Какво ме тревожи? Тревожи ме, че вицепремиерът ми казва, че всичко това е възложено на министъра на околната среда, а отговорът, който ми дава министърката на околната среда и водите, е абсолютно неадекватен. Аз я питам за нелегалния добив от съоръжения и сондажи загубили промишленото си значение, а тя ми отговоря с един ред, който трезвен човек не може да го напише и да го подпише, че там няма промишлен добив. Ей Богу, Вие говорите добре, единият вицепремиер ми отговаря, другият се отнася сериозно, а човекът, на когото правителството му е възложило да свърши работата, казва, че такова нещо там няма.
Моля Ви, вземете го това под свой контрол по всичките причини, за които говорим. Това е природно богатство, но е с ниско качество, добива се и вреди, когато не се добива – замърсява. Има технически решения в света за тези малки изчерпани сондажи, които могат да дават енергия, но трябва някой да ги стопанисва – и не кметът на Хайредин, и кметът на Крива бара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Петър Димитров относно тежкото финансово състояние на „Булгаргаз” ЕАД.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е за едно незаслужено мразено държавно търговско дружество „Булгаргаз”. Виждате, че всеки път се повтаря една и съща история – лошият „Бургаргаз” иска едни увеличения, пък добрият ДКЕВР не му ги дава и намалява това, което „Булгаргаз” иска.
Какво се случва в резултат на това? Доволен съм, че отговорът на въпроса Ви се забави от септември досега. Онзи господин Гогов по Националната телевизия заяви, че загубите от това, че цената, по която го карат да продава, е по-ниска от цената, по която той купува – 300 млн. лв. е само за тази година. Триста милиона лева! Вие знаете, че „Булгаргаз” няма дейност, от която да губи. Той има тридесетина човека и това, което прави, е да плаща на „Газпром” или на представляващите го фирми на входа и да продава на изхода – той нито транзитира, нито нагнетява газ, няма някакви разходи освен заплатите на тези хора.
От тази гледна точка върви една изключително срамна практика. Цената на входа се знае, тя е явна, зависи от цената на петролните деривати, от курса на долара, но тя се знае и не е нещо неопределимо. Освен това „Булгаргаз” трябва да я плати авансово, за да получи газа от „Газпром”. След като цената се знае, вместо ДКЕВР да му даде тази цена, той му дава много по-ниска – по популистки и политически причини да изглежда, че сегашните управляващите осигуряват по-ниски цени на газа – триста милиона лева! Само че Вие разбирате, че тези 300 милиона, като не влизат в „Булгаргаз”, са влезли в нечии джобове. Само тридесетина процента от газа отива за топлофикациите, всичко друго отива в частни фирми.
Питам Ви, господин министър, Вие можете да кажете поименно кои са частните фирми, прибрали тези пари, тъй като това по европейските правила, аз след малко ще Ви го кажа, трябва да влезе или в републиканския бюджет, или да отиде в бюджета на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, не знам какво е казал по телевизията господин Гогов, но общият недовзет приход до момента, с натрупване на „Булгаргаз”, е 220 милиона. Може да не Ви се иска да го чуете и аз да го кажа от тази трибуна, обаче това е започнало през 2008 г. Тази практика е започнала през 2008 г. посредством регулаторните ценови механизми. От 2008 г. до момента „Булгаргаз” е принудено да продава природния газ на цена, която не дава възможност на дружеството да покрива разходите си за закупуване на суровината. А тези 300 милиона, там ми се струва, че малко става като: не били компоти, а компютри, или обратното беше – не били компютри, а компоти, защото пак са 300 милиона, но са долара, и не са недовзет приход на „Булгаргаз”, а това е кумулативно отстъпката, която ние получихме за всяка следваща година от 1 януари 2013 г. – така че са 300 милиона долара. Това е ползата за българското общество и за българския бизнес на година от 1 януари 2013 г.
Относно това как се компенсира недовзетият приход. Вие знаете, че в следващите регулаторни периоди този недовзет приход се признава на „Булгаргаз” като се включва в неговата цена, така че поетапно това ще бъде направено.
Искам да стане съвсем ясно, че тази практика е започнала през 2008 г., когато „Булгаргаз” за първи път е било принудено да продава природния газ на цена, която е под вносната цена. А защо е била под вносната цена, защо сме имали двама посредници и от „Газпромекспорт” сме купували едва 50 млн. кубика от 3 милиарда – 1,5 % сме купували от „Газпромекспорт”, и 98,5% от посредници? На този въпрос не мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, стигнахте дотам, откъдето винаги започвате – тройната коалиция, това е започнало през 2008 г.
През 2008 г. и през 2009 г. „Булгаргаз” съдеше ДКЕВР и съдът отменяше решения на ДКВЕР. Това е в посока независимост на ДКЕВР тогава и сега, тъй като проф. Шушулов беше една своеобразна фигура и беше независима фигура.
От тази гледна точка това беше реакцията на държавата и моята реакция като принципал на „Булгаргаз”. Не съм чул сега да сте осъдили ДКЕВР. Значи, ако сте го направи, споделете го, за да го знаем. Това е добра практика, но според мен тази цена не се появява в главата на господин Семерджиев, а се появява или във Вашата, или в главата на премиера. Така че цената на ДКЕВР, ако не е наредена, спешно трябва да бъде променена. Той не може да налага такива цени.
По отношение на компенсациите, за които говорите. Вие прекрасно знаете, че през задържането на цената това е нещо, което не се позволява от правилата на Европейския съюз. Вие сте дали онези 300 милиона на едни фирми, а сега си ги събирате от други фирми. Това е неправомерна държавна помощ, тъй като по едно време работят топлофикациите, в друго време работят торовите заводи и нямате право да правите такова задържане на цените.
Знам, че сега ще ми кажете, че това не е така. Затова Ви предлагам по повод на тези 300 милиона, или колкото са – колкото кажете, са толкова – дайте, съвместно да изпратим писмо до Европейската комисия. Аз ще се подпиша, но държа и Вие да се подпишете, за да попитаме дали това е правомерна държавна помощ, или не е. Тъй като шумът, който се вдига със заменките, е нищо по сравнение с тези пари, които се дават, повтарям, на частни структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика, господин министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Народното събрание има от няколко месеца Комисия за наблюдение дейността на ДКЕВР. Аз не се меся в дейността на ДКЕВР. Да напишем аз и Вие едно писмо би означавало точно това да се намесим в едно регулаторно решение. Извикайте господин Семерджиев в Народното събрание и задайте всички свои въпроси, които имате.
По отношение на това, че някакви пари се давали на някакви фирми, това не е вярно. Не се дават пари, определя се цена, която тези фирми плащат.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Те остават в тях, просто не ги внасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Следващият въпрос е от народния представител Павел Шопов относно ползите на българската държава от експлоатацията на природните ресурси от предприятието „Шишеджам” – Търговище.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър, госпожо председател, уважаеми народни представители! През 90-те години, по времето на правителството на Иван Костов, беше извършено поредното страшно престъпление спрямо българската икономика като бяха разсипани стъклопреработвателните предприятия в Североизточна България, за да се даде зелена светлина и да стане възможно построяването на завода на турската фирма „Шишеджам”. Тази фирма използва суровините от Североизточна България, които са по-близо до град Плевен и основно от там – знайно е това, но мястото е избрано в Търговище, където се намират компактни маси с население, което изживява себе си като турско и затова предприятието е базирано там.
Моят въпрос обаче, след всичките фанфари и словословия за тази турска фирма там, е да стане ясно най-после: какво е правното, законово основание за експлоатацията на природните ресурси от региона и от по-далече на фирмата „Шишеджам”? Каква е месечната или годишната сума, която постъпва в държавния бюджет като заплащане за използването на суровините, представляващи изключително държавно богатство, за да хвърлим, господин министър, малко светлина? В крайна сметка каква е ползата на българската държава от тази фирма, която има своите екологически последици и черпи националното богатство на страната, които са едни безценни, много важни суровини за производството на стъкло и производните му?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Шопов, към момента в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма сключен концесионен договор за добив на подземни богатства с „Шишеджам”. Те не извършват такъв добив и като не извършват няма как да плащат концесионни възнаграждения.
На основание Решение № 30 на Министерския съвет от 10 януари 2007 г. е сключен договор в Министерството на икономиката и енергетиката в периода 2007 – 2009 г. „Тракия Глас България” извършва проучване, знаете, че има две фази при отдаването на концесия. Първата фаза е проучване. Ако се докажат запаси и ресурси, тогава се преминава към даване на концесия по право, така че има дадено разрешение за проучване, но няма дадена концесия и концесионен добив не е започнал.
Проучването, проведено от „Тракия Глас България” – титуляр по разрешението, обхваща площта с установени ресурси, както и района западно и северно от нея. На 10 септември 2009 г. в Министерството на околната среда и водите специализирана експертна комисия е приела окончателен геоложки доклад за резултатите от изпълнението на цялостния проект за търсене и проучване на индустриални минерали в площ „Средня-ТГ”. Чрез него са утвърдени запаси и ресурси, годни за влагане в стъклопроизводството. За да получи по право концесия за добив титулярът на разрешението за търсене и проучване „Тракия Глас България” е заявил откритието за търговско по реда на чл. 21 от Закона за подземните богатства с оглед надлежното му регистриране. След издаване на търговско откритие титулярът има право в шестмесечен срок да подаде заявление за пряко предоставяне на концесия за добив.
До момента в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма предоставена информация от „Тракия Глас България” за влязло в сила решение по доклада за ОВОС. Трябва да има ОВОС, след като има доказани запаси. Те са го направили вече, за да подадат за концесия. Дружеството не е получило удостоверение за търговско откритие за участъци „Средня-ТГ” – запад, и „Средня-ТГ” – изток, и „Новосел” на находище „Средня” и съответно няма предоставени права за извършване на добив на подземни богатства.
Този отговор, подготвен от моите експерти, ми се стори прекалено формален и затова ги накарах да отидат и да проверят на място, защото Вие явно имате повече информация, отколкото ние. Мои колеги бяха вчера на нарочна проверка в района и ще Ви прочета какво са констатирали, ако имам още една-две минути. Огледали са четири участъка – участък „Средня ТГ – изток, които са всички участъци. Южният контур на запасите в участъка е прокаран по горния ръб на стара кариера, от която в миналото е извършван добив на кварц – фелдшпатови пясъци. Самият нарушен терен е извън контура на запасите, като в нея „Тракия Глас България” ЕАД е взела единствено техноложка проба при извършените през 2007 – 2009 г. геоложки проучвания. Мястото на пробата е показана на графичните приложения към геоложкия доклад. Видно от състоянието на вътрешно- и външокариерните пътища, както и състоянието на бордовете на кариерата добив не е извършван доста отдавна.
Участък „Средня-ТГ” – запад. По-голямата част от контура на запасите в участъка е зает от борови и смесени гори. Източният фланг на запасите е пасище. При огледа не се констатират нарушени терени от извършван добив на подземни богатства или подготвителни за добив работи.
Участък „Новосел”. По-голяма част от контура на запасите в участък „Новосел” е зает от гъсти горски масиви. В него също не се наблюдават нарушени терени от извършван добив на подземни богатства или подготвителни за добив работи.
Действаща концесия „Средня” с концесионер „Каолин” АД. В момента добивни дейности от съществуваща кариера не се водят, съдейки по състоянието на пътните връзки и обрушените бордове на кариерата добив не се е водил поне няколко години.
При огледите са заснемани точки с джипиес и са направени множество снимки като доказателствен материал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Шопов – за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър! За мен това е просто зашеметяващ отговор. Вие също явно сте смутен след проверките, които сте направили. „Шишеджам” работи и бълва стотици хиляди тонове продукция, това са огромни обеми, които се изнасят от България, използвайки някаква суровина, а Вие днес ми отговаряте, че общо взето не е известно откъде е тази суровина, на какво основание се добива тя! Даваме ли си сметка каква държава сме?! Това са сигурно стотици тонове суровина, които отнякъде се копаят и се преработват в стъкло.
Днес Вие ми давате отговор, че се правят проучвания съобразно закона за концесия, за откриване на находища, после това, което знаем всички, то е нормативно определено. Или във втората част на отговора, като сте изпратили там хора, че на някои места, където има залежи от суровина, не било забелязано да е копано и да има някаква намеса и дейност.
Това е страшен скандал за мен! И за всички, които разбират за какво става дума! Аз мисля, че и за Вас. Вие трябва незабавно да вземете мерки. Значи, тази фирма работи вече десетилетия без да плаща нищо за суровина на българите, на българската държава.
Може би на Вас не Ви е известно, но може някоя друга фирма да копае, да продава, да препродава, може да има такъв елемент и момент, но това явно в Министерството на икономиката остава незабелязано.
Остава тук гордостта от рязане на лентички за турски фирми или откриване на предприятия на първи копки, от които България и българската държава нямат абсолютно никаква полза. Знаем, че заплатите, които се плащат, са минимални, с минимални осигуровки. Използва се Европейският съюз, а България като страна от Европейския съюз – за база за износ на тези продукти по съответния начин.
Моля Ви да проверите и да видите за какво става дума. Това просто е ужасно и скандално!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Шопов, възможно е най-вероятно суровината да се доставя от друга фирма, която има кариера в региона и има право да добива суровина. Нищожен е шансът тази друга фирма да не заплаща концесионни възнаграждения, защото от месец май миналата година, когато беше направен единният орган в Министерството на икономиката, практиките с незаконния добив бе прекъснат с изключително солени глоби в размери на стотици хиляди лева и отнемане на имущество.
Имаме немалко случаи, и това остава извън погледа на обществото, в които ние конфискуваме пресевни инсталации, конфискуваме редица камиони, правим актове за по 300-400 хил. лв. за всеки случай, в който сме открили такъв. Имаме наложени десетки наказателни постановления и незаконният добив в България, смея да кажа е почти ликвидиран. Ако някъде го има, много скоро ще стигнем и до него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Терзийски относно Договор между АЕЦ „Козлодуй” и гражданско сдружение в обществена полза.
Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, въпросът ми е предизвикан от сигнали на граждани и обществено настроение за реализирана корупционна схема, която се изразява в източване на средства от АЕЦ „Козлодуй”. От направената проверка се оказа, че тези сигнали имат основание.
Има договор между АЕЦ „Козлодуй” и община Враца за целево подпомагане на футбола в общината. Оказва се, че пари за футбола във Враца е имало, само докато председател на сдружението е бил един от съотборниците на министър-председателя в „Бистришките тигри”, а след неговото махане пари за футбола няма.
Господин министър, допустимо ли е подобно финансиране, защото все пак средствата на атомната електроцентрала се формират от цената на тока, която плащат всички българи? Икономически изгодно ли е това с оглед въпросите, които минаха днес в парламентарния контрол по отношение на състоянието на АЕЦ „Козлодуй”? Ако подобно финансиране е допустимо, защото много преди Вас някои построиха атомна електроцентрала, чието производство на електроенергия е с достатъчно ниска себестойност, остава големият въпрос за схемата, по която е извършено това финансиране. Хората казват така – докато тигърчето беше тук, са пращали пари. Като го изгониха, парите спряха.
Какви сключени договори има за целево подпомагане на футбола, на каква обща стойност са и каква част от сумите по тях са преведени? Каква част от тях остава да бъде изплатена и защо плащането е спряно? Има ли обратна връзка как дарените за футбола средства са разходвани? Осъществен ли е от държавата контрол дали средствата са били използвани в съответствие с волята на дарителя – сумата да се използва за подпомагане на дейността на Футболен клуб – Враца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Терзийски, от една страна Вие казвате, че АЕЦ „Козлодуй” е подпомогнал футбола във Враца, а от друга страна, че всъщност не е подпомогнал футбола във Враца, а общината. Няма забрана държавните и частни предприятия да изпълняват политика по корпоративна социална отговорност и да подпомагат местните общности. Това дори е похвално. В случая наистина има подпомагане на община Враца, най-вероятно по искане на общината с финансови средства по два договора.
Вашият въпрос е за Гражданско сдружение в обществена полза „Ботев-Враца” за сключен договор с АЕЦ „Козлодуй”. Такъв договор няма сключен, АЕЦ „Козлодуй” не е сключвал договори с граждански сдружения – „Ботев-Враца”, сключвал е договори с общината и е подпомогнал финансово общината. Аз не виждам нищо лошо в това.
Даренията под формата на корпоративна социална отговорност за местните общности не влизат в цената на електроенергията. След като централата реализира печалба, тя има право да прави такива дарения и от тези дарения, знаете, се намалява финансовият резултат и те се приспадат с определен процент от дължимия данък. Това може да Ви го каже и председателят в момента на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Господин министър, Вие или не сте достатъчно информиран, или се опитвате да ме заблудите с отговора, който давате. Доколкото разбирам, не сте наясно и нямате информация какво се е случило и какво се случва.
Договори има – договорите са три, а не два, както Вие твърдите. Явно Вие не знаете нито сумите, нито плащанията, нито начина, по който са извършени, или просто ме въвеждате в заблуждение – и мен, и българските граждани, които следят контрола и се интересуват от този проблем.
Наистина се оказва, че са плащани пари до момента, в който е имало възможност по някакъв начин те да бъдат разходвани, а не по предназначение. Това е въпросът, който аз Ви задавам. Не се измъквайте дали е бил директно със сдружението или не е бил със сдружението, защото договорът е целеви и в точката на договора пише така: „Предоставя се дарението за развитие на футбола в община Враца”. Да, няма нищо лошо в това, стига наистина средствата да отидат за развитието на футбола в община Враца.
Прави впечатление и другият факт, че пари са превеждани, докато кметът на общината е от ГЕРБ, а след това, когато е избран кмет от БСП, средствата спират. Същото е по отношение на председателя.
Също така към договорите, ако Вие сте си направили труда да проверите – аз вярвам в това нещо, има свидетелство за дарение, в което изрично е посочена волята на дарителя – че средствата трябва да отидат за футболния клуб.
Не съм удовлетворен от Вашия отговор и ще го задам отново, така че да получа от Вас достатъчно достоверна, актуална информация и да ми отговорите дали има контрол от страна на държавата по отношение на това как са разходвани държавните средства и дали са отишли по предназначение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Терзийски, от началото на 2011 г. до момента АЕЦ „Козлодуй” има сключени два договора за дарение с община Враца. Договорите са сключени на основание Решение на Съвета на директорите № 10-12-1 от Протокол № 10 от 18 март 2011 г. и от 3 август 2011 г.
Стойността на договорите е използвана за две неща. Едното е в подкрепа на футбола, а второто е ремонт и съхранение на музей „Параход Радецки”. Според мен и двете, както Вие казахте...
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Каква е общата стойност?
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ...за футбола, това е нещо хубаво, че се помага. Аз не мисля, че има нещо лошо в това да съхраним и нашата история и нашето наследство. Сумите са изплатени изцяло и за да бъде пренасочена част от сумата за ремонт и съхранение на музей „Параход Радецки”,...
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Това няма общо с въпроса.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ...има промяна във волята на дарителя с Решение на Борда на директорите от 9 януари 2012 г., за да може част от тези средства да бъдат използвани за ремонт и съхранение на музей „Параход Радецки”. Благодаря.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Каква сума е платена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, часът е 13,59 ч. Имаме още четири минути, които бяха изразходвани от името на парламентарна група. Тоест, имаме общо пет минути.
Тъй като следващите въпроси от народния представител Иван Николаев Иванов са два и изискват общ договор, тоест двадесетина минути, ще ги отложим за следващия парламентарен контрол.
С това завършваме днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 5 декември 2012 г., 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Менда Стоянова

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин