Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова

Секретари: Митхат Метин и Любомир Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание проекта на:

„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
от 5 до 7 декември 2012 г.

1. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 8 ноември 2012 г.
2. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 8 ноември 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 8 ноември 2012 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Вносители – Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Христина Янчева. Приет на първо четене на 21 ноември 2012 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 26 октомври 2012 г.
7. Парламентарен контрол” в обичайния за него ден и час – петък, 7 декември, от 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Постъпили са няколко предложения по реда на чл. 43, ал. 3.
Първото по време е на проф. Станилов, който предлага като точка в седмичната програма да влезе Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Професор Станилов, слушаме Ви.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 43, ал. 3 от правилника правя предложение за включване на точка в предстоящата седмична програма на Народното събрание – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Става дума за повишаване на минималната работна заплата до нивото на средната минимална работна заплата в Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 26, против 6, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение от народния представител Венцислав Лаков – като точка в седмичната програма да бъде включен Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан.
Слушаме Ви, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За пореден път предлагаме тази точка да влезе в дневния ред. Тя е внесена през месец юли 2011 г.
Имаме повод за това – успешното според медиите посещение в САЩ на Бойко Борисов и получените „конграчулейшънс” за участието ни в мисията. В същото време самият Обама, както и Франция изтеглят своите контингенти. Третият повод да настояваме това предложение да бъде разгледано е днешната среща в Брюксел – на външните министри на страните от НАТО, които обсъждат изтеглянето на цялата мисия от тази размирна държава.
Не на последно място, едно такова решение ще спести на бюджета над 50 млн. лв. – ще се отрази добре и на армията, и на българския бюджет. Гласувайте в подкрепа на това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 11, против 21, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Последното предложение е на господин Шопов – относно Проект на декларация за осъждане на изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в град Кърджали.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Никой не бива да си мисли, че ние от „Атака” ще забравим тази провокация отпреди известно време.
Управляващите от ГЕРБ разчитат винаги на това скандалът бавно да утихне, да замре и да изчезне в политическото пространство. Ние обаче считаме, че въпросът продължава да бъде актуален и е абсолютно необходимо, все още и занапред, да бъде гласувана единна декларация на българския парламент, с която да осъди тази провокация.
В Народното събрание са внасяни за обсъждане и гласуване декларации, които не са имали нищо общо с обективната действителност, с истинските нужди на българското общество. Спомняме си проектодекларациите, които бяха внасяни, включително и от ГЕРБ, да не говорим за други народни събрания, против Партия „Атака” и нейни дейци. В случая, когато това наистина трябва да бъде предмет на декларация, Вие нехаете и си скривате главата в пясъка.
В Народното събрание отделни парламентарни групи изразиха негативно мнение в едни декларации. Но друго е висшият политически орган на държавата, законодателният орган, какъвто е Народното събрание, да излезе с единна декларация, с която да осъди тази провокация, последиците от която не са отшумели и дълго време ще отекват в обществото.
Ако сме на място, на нивото си, ще направим това. Сигурен съм, че много от представителите и на ГЕРБ са на това мнение – биха гласували такава декларация, ако не ги стягаше стройната партийна дисциплина. Аз Ви призовавам да не гласувате „въздържали се”, което не е позиция в случая, тъй като се касае до… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Шопов – дадох Ви звуков сигнал за това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че подкрепете нашето искане тази декларация да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на господин Шопов.
Гласували 121 народни представители: за 8, против 43, въздържали се 70.
Предложението не е прието.

Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 27 ноември до 4 декември 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вносители – Борислав Стоянов и Петър Хлебаров, водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, вносители – Иван Вълков и група народни представители, водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, съпътстващи – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за ратифициране Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, вносител – Министерският съвет, разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисия по правни въпроси, Комисия по външна политика и отбрана, Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисия по бюджет и финанси;
- Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., вносител – Министерският съвет, разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и на Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисия по правни въпроси, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисия по външна политика и отбрана;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, вносител – Министерският съвет, водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстващи са Комисия по правни въпроси и Комисия по външна политика и отбрана.
В изпълнение на чл. 1, ал. 2 и чл. 50 на Закона за Българската народна банка на 4 декември 2012 г. управителят на Българска народна банка е внесъл в Народното събрание „Отчет на Българската народна банка за периода януари-юни 2012 г.” и „Бюджет на Българската народна банка за 2013 г.”.
С писмо на председателя на Народното събрание същите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и са раздадени на народните представители.
В периода от 28 ноември до 4 декември 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация по следните показатели: бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през ноември 2012 г., общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за октомври 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2013 г.
Вносител е Министерският съвет. Приет на първо четене на 8 ноември 2012 г.
С доклада на второ четене ще ни запознае господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди да Ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси, моля да гласуваме допускане в залата на следните лица: Бисер Петков – управител на НОИ, Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направените предложения за допускане в залата.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, моля поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2012 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2012 г.
„Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожа Нинова иска процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение заседанието да се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 26, против 10, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедура за прегласуване на предложението за прякото излъчване на дебатите за второ четене.
Бяха направени доста предложения, също така и алтернативни, и е редно българските граждани да се запознаят в крайна сметка с това кой какви интереси защитава по отношение на републиканския бюджет и малките такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 18, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 1 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова:
„1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в ал.1 числото „9 054 718,3” се заменя с „9 740 162,3”;
б) в Раздел І числото „9 054 718,3” се заменя с „9 740 162,3”;
в) в Раздел І, т. 1 числото „6 795 916,5” се заменя със „7 481 360,5”;
г) в Раздел І, т. 1.1. числото „4 286 140,7” се заменя с „4 971 584,7”;
2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
а) в Раздел І числото „9 051 265,8” се заменя с „9 248 015,8”;
б) в т. 1 числото „9 044 115,8” се заменя с „9 240 515,8”;
в) в т. 1.1. числото „7 899 260,3” се заменя със „7 976 260,3”;
г) в т. 1.2. числото „1 067 552,7” се заменя с „1 186 952,7”;
д) в т. 2 числото „7 150,0” се заменя със „7 500,0”;
е) в т. 2.1. числото „3 150,0” се заменя с „3 500,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
„1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
- числото „9 054 718,3 хил. лв.” се заменя с числото „9 054 733,3 хил. лв.”;
- в т. 1.1. числото „4 286 140,7” се заменя с числото „4 286 155,7 хил.лв.”
2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
- числото „9 051 265,8” се заменя с числото „9 051 280,8”;
- в ал. 2, т. 1.2. числото „1 067 552,7” се заменя с „1 067 567,7”.”
Комисията не подкрепя предложениeто.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„1. В чл. 1, ал. 1 числото „9 054 718,3” се заменя с числото „9 084 718,3”.
2. В чл. 1, І., т. 5 числото „1 910 199,6” се заменя с „1 940 199,6”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Румен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 9 054 718,3 хил. лв., както следва:...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По показатели в таблица, които са към доклада на стр. 4 и 5.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:
„(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 9 051 265,8 хил. лв., както следва:...
(Има приложена таблица на стр. 5 и 6 от доклада.)
(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Държавното обществено осигуряване, както следва:...”
(Има приложена таблица на стр. 6.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започваме разискванията по чл. 1.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Госпожа Масларова има думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложението, което правим с моите колеги в чл. 1, ал. 1, е свързано с увеличаване на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване с 685 млн. 444 хил. лв. Откъде ще дойде това увеличение?
На първо място, от повишаването на фонд „Безработица” с 1%. На второ място, фонд „Пенсии”, които Вие в началото на мандата казахте, че ще намалите, после ги увеличихте, и, разбира се, на трето място, от увеличаване на максималния осигурителен доход.
Ние после ще говорим по всеки един параграф поотделно, защото смятам, че така слети ал. 1 и ал. 2 не ни дават време да обясняваме и да аргументираме не само приходната част, а и разходната част. Когато сме направили предложенията в бюджета на Националния осигурителен институт, то е с определени приходи да покрием определени разходи. В никакъв случай нашите предложения не вкарват в дефицит бюджета на държавното обществено осигуряване, така че приходната част може да бъде увеличена с над 685 млн. лв.
В чл. 1, ал. 2 предлагаме изменения, свързани с корекцията на разходната част на бюджета със 196 млн. 750 хил. лв., в което влизат над 77 млн. лв. увеличение на пенсиите чрез въвеждането на швейцарското правило; малко над 29 млн. лв. обезщетение за гледане на малко дете от една до две години за майките, които са осигурени, повтарям отново, осигурени и са се осигурявали, и ще се осигуряват, защото са работещи; 90 млн. лв. за изплащане на болничните два и три дни; и 35 хил. лв. за увеличаване средствата за технически и помощни средства, които са за хората с увреждания.
Уважаеми колеги, през последните месеци много се говореше какъв огромен процент от нашия бюджет са социалните разходи в България, но дали е така? Социалните разходи в нашата страна от брутния вътрешен продукт са 18,1% и са далеч под социалните разходи в Европейския съюз. Средните социални разходи в Европейския съюз са 29,4%. Няма да говоря за други страни, които са с много по-високи равнища, но бих казала за страни като Чехия – 20%, Латвия – 19%, Словения – 25%, Словакия – 19%.
Трябва да коментираме и това, че в крайна сметка всичко това, което е правено в последните години – четвърти бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване, е сериозна атака върху бъдещето, върху съдбите на много хора, като се започне от хората в третата възраст, които имат право да получат своето обезщетение, защото това е тяхно право, те са го правили години наред, по същия начин и хората, които са изпаднали и като осигурители са внасяли своите осигурителни вноски за безработица, по същия начин, разбира се, и осигуряването за различни плащания, които тук, в този бюджет, отново са доста семпли и смалени.
Определено, колеги, аз настоятелно Ви моля да погледнете приходната и разходната част, която Ви предлагаме. Увеличаването на приходите в Националния осигурителен институт е възможно. Възможно е, защото имаме Ваши послания, които коментират, че, видите ли, ние трябва да дадем по-висока тежест в период на криза на високодоходните групи. Ето Ви дадени предложения за увеличаване на максималния осигурителен доход.
Имаме Ваши обещания за осигурителните плащания. Най-голямата безработица! Най-големият провал на това правителство е безработицата. Фонд „Безработица” също би могъл да се повиши. Това са неща, които ще бъдат разпределени равномерно върху работещите, но при всички случаи те дават различен поглед на начина на живот на хората, които разчитат на онова, което са правили като свое задължение – гражданско, солидарно, като по законите на страната се осигуряват за бъдещи рискове: риск пенсиониране, риск напускане на работното поле, риск болест, риск безработица и всички останали.
Настоятелно Ви моля, прегледайте още веднъж и не упорствайте за всяко предложение на опозицията. Защото много е лесно да кажете: „Те само искат”. Не, ние Ви предлагаме в приходната част увеличаване на приходите на бюджета на държавното обществено осигуряване с близо 700 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми народни представители! В този текст първи от Закона за държавното обществено осигуряване винаги разглеждаме каква е философията, и то най-вече в приходната част на общественото осигуряване, на парите, които влизат и които се акумулират в тези фондове, от които се изплащат пенсиите на българските граждани, най-вече говоря за пенсиите.
Тук ние от „Атака” имаме съвсем различно от всички досега управляващи и сегашните управляващи становище и мнение като философия, като потоци, като източници, от които да бъдат набирани тези пари. Ние сме за радикално увеличение на тези средства. Ние не сме, както госпожа Масларова преди малко и както от БСП предлагат – за увеличение от 700 млн. лв. Не в това е въпросът. Става въпрос, че ние от „Атака” сме за толкова радикално увеличение, че минималната пенсия да бъде 500 лв. Винаги сме казвали в тази зала, на нашите форуми и публично пред медиите, че е нужна съвсем друга философия в начина, по който да се набират парите и средствата.
Винаги от „Атака” сме считали, че поначало това е въпрос на по-голям брутен вътрешен продукт, с по-големи възможности на държавата, на икономиката, откъдето да дойдат парите. Да, това е така, но що се касае конкретно за държавния бюджет, сме давали много примери, че трябва като другите страни да създадем съответните фондове – истински пенсионен фонд, работещ пенсионен фонд, в който да бъдат акумулирани сериозни държавни активи, както е в други страни, а не като този, който сега се нарича „Сребърен фонд”, който всъщност като фонд създава малък процент на печалба, акумулира малки възможности, а всичко става с допълнение от държавния бюджет. Държавният бюджет продължава да субсидира общественото осигуряване.
Когато говорим за тези обществени фондове, ние имаме предвид предприятия, реалната икономика, държавни активи, които в сериозните държави са естествените монополи. Ние от „Атака” винаги сме давали за пример „Софийска вода”, която съвсем доскоро беше собственост на английски пенсионен фонд. „Софийска вода” беше продадена от този пенсионен фонд за 600 млн. паунда. Не евро, не долара, не лева, а паунда! Представяте си, за да бъде продадена „Софийска вода” за 600 млн. паунда от този английски пенсионен фонд, какви доходи акумулира тя?! За всеки икономист е ясно, че цената зависи от доходността. Никой не може да разбере това, но десетилетие това предприятие акумулираше и създаваше доход на английските пенсионери.
Тук става въпрос за други естествени монополи, които отидоха в частни ръце, и то дори не български, а в огромната си част чужди. Всички тези активи, които някога бяха държавни, а сега са частни, създават принадена стойност, продукт, който облагодетелства чужди пенсионери, пълни чужди пенсионни фондове.
Когато сме говорили за парите, които трябва да се акумулират в този фонд, ние сме предлагали винаги там да се отнесе една група държавни имоти, които имат висока стойност и които все още са останали в брашнения неизтупан чувал на държавната собственост и които биха могли да послужат като база, като обезпечение. Без такава фигура на истински работещ държавен фонд, който да е акумулирал активи, от които да се създава печалба, с която да бъдат увеличавани парите на българските пенсионери, не можем да вървим напред. Ще си говорим за малки проценти, за нищожни суми за увеличение на доходите на българските пенсионери. Въпросът е на политическа воля – да бъдат направени тези генерални промени. Иначе и оттук нататък ще продължим да се мятаме в рамките на бедността и да социализираме нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Нашето предложение е свързано с увеличаване на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, респективно на разходната част с 15 млн. лв. Тези 15 млн. лв. сме предвидили да са за увеличение на обезщетенията за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст.
Защо 15 милиона? Защото в хода на дискусията се появиха различни числа на базата на разчети. В Комисията по труда и социалната политика числото, което беше обсъждано, беше 15 млн. лв. за обезщетение за отглеждане на малко дете от една до две години. След това се появиха и други числа – 29 милиона, 30 милиона, но това е свързано с факта, че тази бройка е изключително динамична през годините. Очакванията са за следващата година около 32-35 хиляди майки да имат право на такъв тип обезщетение.
Аргументите, с които ние правим това предложение, и възможностите за увеличаване на приходите в държавното обществено осигуряване, са свързани на първо място с желанието за по-добра събираемост от Националната агенция за приходите, а на второ място – с увеличение на минималния осигурителен праг средно с 3,3%, с увеличаването на средния осигурителен доход, с увеличаване броя на заетите, и не на последно място – с възможностите за увеличаването на брутния вътрешен продукт.
Уважаеми колеги, като контрапункт на идеята за увеличаване на това обезщетение Вие предлагате тези 30 милиона, с които искате през следващата година да изградите инфраструктура (или по-точно детски градини и детски ясли). Забележете, вероятно има логика в предложението, защото предлагате това да се сключи в големите градове, където проблемът е най-сериозен. От друга страна големите градове и големите общини, за които става въпрос – София, Пловдив, Варна, Стара Загора – да не ги изброявам всичките, са общини с възможности за по-големи собствени приходи, които биха могли да се използват за такъв тип политика.
Сега се остава с впечатлението, че с парите на всички данъкоплатци предлагате решаването на един безспорно важен проблем в определени общини. Няма да казвам, че в тези общини кметовете са от една политическа сила. Понеже се създава впечатлението, че в предизборна година Вие предлагате пари за строителство, това най-меко казано предизвиква съмнение. Затова ние предлагаме тези майки да имат право на обезщетение, което да бъде с по-висок размер. В следващите текстове ще стане въпрос за какъв размер точно става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! В чл. 1, ал. 1 с колегата ми Цветан Костов сме направили предложение за увеличаване обезщетението за отглеждане на малки деца от 1 до 2 години – от 240 лв. на 310 лв., колкото е минималната работна заплата.
Колеги, мотивите ни са, че ако днес не вземем правилното решение и не подкрепим това предложение, отново ще бъдем изправени пред факта, че нацията застарява. Тоест, какво ни е необходимо днес? Необходимо ни е подмладяване на нацията.
Колеги, през последните 20 години България стигна до 7 млн. души. Ако не предприемем тези важни действия, какво ще се случи през следващите 20 години? Доколко ще стигне българската нация?
Колеги, въпросът е важен по отношение стимулиране на раждаемостта – да създадем добра предпоставка майките наистина да раждат своите деца в България. Наблюдава се тенденция за отглеждане и раждане на децата извън България. Тоест, ние не създаваме благоприятните условия, необходими за отглеждане на малките деца в България.
Какви стимули създаваме? Погледнато реално не създаваме нищо, при положение че може да се помисли в посока подобряване условията при отпускане на кредити, по-добри условия за отглеждане на децата в детските ясли, домовете и така нататък.
Колеги, това предложение наистина е разумно. Крайно време е замразените средства, които са по-малко, погледнете, от прага на бедността, която е 241 лв., майките ще получат 240 лв. Мисля, че наистина трябва да подкрепим предложението ни за 310 лв. – колкото е минималната работна заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми дами и господа! Ние не сме нито счетоводители в парламента, нито машини за гласуване! Тоест, ролята на парламента не е да получи бюджет от министъра на финансите, който и да е той, да го гласува и нищо да не може да промени. Ако е такава ролята на парламента, няма смисъл да отделяме толкова време, няма смисъл да правим тези дебати, няма смисъл да внасяме предложения, няма смисъл да си хабим енергията.
Имаме много конструктивно и принципно предложение. Разбирам и опасенията на финансовия министър, и на мнозинството от ГЕРБ, и на независимите народни представители. В случая обаче става въпрос за младите майки, които ме потърсиха при внасянето на тяхната петиция в парламента. Става въпрос за майчинството – 30 млн. лв. повече, за да може парите на месечна база за майчинство да станат със 70 лв. повече. Не е кой-знае какво, но поне ще е стъпка в правилната посока.
Вчера участвах в едно предаване – референдум, на което представители от ГЕРБ казаха, че едва ли не това е бюджет, който не подлежи на промяна от страна на Народното събрание. Колеги, подлежи! Това е идеята да има второ четене. Иначе щеше да се приема на едно четене набързо, докато не сте си изпили кафето – гласували, приело се, приключило.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Направо с решение на Министерския съвет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Направо с решение на Министерския съвет. Идеята парламентът да приема бюджета на две четения не е формалност, а да го приема по същество. Да Ви кажа, това е най-смисленото предложение. Защо давате 30 млн. лв. за безумен референдум, поискан от БСП? Безумен! Същите тези пари ги давате за един безумен референдум! Същите тези пари ги дадохте десетократно повече за безумен проект АЕЦ „Белене”. Безумни неща!
В случая става въпрос за нещо конкретно – хората да раждат децата си в България, да ги отглеждат в България, да има насърчаване на раждаемостта. Страшно разумно предложение! Става въпрос за 30 млн. лв. Предлагаме да се вземат от бюджета на Цветан Цветанов и да намалим парите за подслушване. Той вече толкова години е имал голям бюджет за подслушване, да го намалим за 2013 г. – изборна година. Човекът вероятно ще бъде и председател на предизборния щаб, няма да има и толкова време да се занимава със странична дейност. Така че парите ги осигуряваме. Да направим между първо и второ четене една смислена стъпка.
Иначе Ви питам следното нещо: колеги от ГЕРБ, какво направи парламентът между първо и второ четене? Кое е предложението на парламента? Какво сме предложили, какво сме направили? Какво сме направили по-добро за хората в България? Какво е предложението на българския парламент? Ако искате да бъдете машини за гласуване, тогава не трябва да се казва вече парламентарна република, а трябва да се казва нещо друго. Ако най-смисленото предложение, което не струва и кой-знае колко – 30 млн. лв., за бюджет, който е 31,5 милиарда с европейските пари, е нищо. Това е нищо! Никаква сума, никакъв проблем!
Въпросът е парламентът да покаже има ли воля да направи нещо принципно и смислено, има ли воля да подобри живота на хората в България за едно конкретно и правилно искане?! И тук трябва да има консенсус между всички парламентарни групи. Всички да гласуваме „за”. Аз призовавам, ако някой няма да подкрепи, примерно колегите от ГЕРБ, без да отговарят нищо решат да гласуват „въздържали се”, призовавам ги да станат и да кажат защо. Да станат и да кажат!
Вижте, ние трябва да дадем сигнал към обществото. Младите хора си тръгват от България, искат да си тръгнат, ако не са си тръгнали! И към тях поне трябва да има сигнал, поне трябва да има посока, че нещата малко от малко стават по-добри, че нещо се прави. Иначе, както се вижда, ще има все по-малко млади хора в България. Те ще си отидат. Ще намерят заетост в чужбина, ще отидат в Европейския съюз. Знаете, че в края на тази година отпадат ограниченията за работа в Европейския съюз, вероятно повечето от Вас го знаят – всеки може да отиде да работи, където иска в Европейския съюз. Защо да останат в България?
Така че, за да покажем, че има български парламент, че смислените предложения се подкрепят, че има политическа воля, че не сме счетоводство към правителството, с цялото уважение към колегите, че тук няма просто машини за гласуване, които натискат копчета, че тук просто няма мнозинство между ГЕРБ и независими народни представители, които само натискат копчета, Ви призовавам да подкрепите предложението. Ако някой не иска да подкрепи, нека да стане, да бъде честен и да обясни защо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Масларова, Богданова, Стойнев, Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители, за 25, против 38, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Моля за прегласуване на нашето предложение! Не разбирам защо, когато твърдим, че в България има проблем, когато средствата за социална закрила очевидно следва да бъдат по-големи, когато от тях имат очевидна нужда и българските майки, и българските пенсионери, и българските семейства, и българските деца, Вие мълчаливо, без никакви съображения, без никакви аргументи отхвърляте реалистични и разумни предложения за увеличаване на приходите в системата на държавното обществено осигуряване? В края на краищата се чувствам задължена да припомня двете цифри, споменати от госпожа Масларова: България отделя за социална закрила 18% от брутния си вътрешен продукт. Средният за Европа процент е над 29. Вие смятате ли, че в България няма граждани със социални нужди?
Много моля всички Вас, които имате отношение към проблемите на българските граждани, които твърдите, че държавата има отговорности към социалното решаване на проблемите на българите, подкрепете това решение. В края на краищата, когато има възможност за повече пари в социалните фондове, наша работа е да приемем всички добри решения. Това е политическо решение, то е въпрос на политика, въпрос на социална чувствителност и въпрос на социална отговорност. Поемете я! Ако не искате да го приемете, говорете защо? Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 107 народни представители: за 28, против 44, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народните представители Адемов и Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 45, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 40, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа министри, уважаеми колеги народни представители! Поисках прегласуване, виждайки че не подкрепяте нашето предложение, но все пак подкрепете протеста на майките.
Знаете, че преди близо месец майките излязоха на протест именно поради тези причини. Едно от техните искания беше увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години.
Мисля, че днес наистина имаме възможност да предоставим на майките едно по-голямо възнаграждение за отглеждане на дете и да се създадат по-добри условия за отглеждане на деца в България.
В противен случай, колеги, отново подлагаме и изправяме майките на прага на бедността, при положение че сме в период на криза и непрекъснато увеличаване както на цените на хранителните продукти, така и на горива, енергия и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 19, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 1 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 109 народни представители: за 89, против 19, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преди да Ви запозная с доклада нататък, моля да гласуваме допускане в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване процедура за допускане в залата.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължете, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 2, ал. 1 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова.
„1. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в ал.1 числото „5 820 344,9” се заменя с „6 316 788,9”;
б) в т. 1 числото „5 820 344,9” се заменя с „6 316 788,9”;
в) в т. 1. числото „5 819 794,9” се заменя с „ 6 316 238,9”;
г) в т. 1.1. числото „3 310 019,1” се заменя с „3 806 463,1”.
2. В чл. 2, ал. 2 се правят следните промени:
а) в ал.2 числото „7 531 079,2” се заменя със „7 608 079,2”;
б) в раздел І числото „7 531 079,2” се заменя със „7 608 079,2”;
в) в т. 1 числото „7 531 079,2” се заменя със „7 608 079,2”;
г) в т. 1.1 числото „7 530 561,5” се заменя със „7 607 561,6”.
3. В чл. 2, ал. 3 числото „1 710 734,3” се заменя с „1 291 290,3.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Румен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по приходите и трансферите на обща сума 5 821 993,3 хил. лв., както следва:”
(Има приложена таблица на стр. 7 и 8.) (2) (2) Приема бюджета на фонд „Пенсии" по разходите и трансферите на обща сума 7 531 079,2 хил. лв., както следва:
„(2) Приема бюджета на фонд „Пенсии” по разходите и трансферите на обща сума 7 531 079,2 хил. лв., както следва:”
(Има приложена таблица на стр. 8.)
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии”, както следва: дефицит 1 709 085,9 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В предложението на чл. 2, ал. 1 ние искаме увеличение на приходната част на фонд „Пенсии” с 221 млн. 441 хил. лв., в резултат на увеличение на осигурителните вноски във фонд „Пенсии” с 1,2%. Трябва да бъдем съвършено откровени и да си признаем, че най-големият спад в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии” дойде от изключително високия ръст на безработицата в страната. Това е всъщност загубата на над 420 000 работни места, което се отрази невероятно неблагоприятно върху приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Разбира се, с намаляването на приходната част Вие обяснявахте в продължение на четири години как в насока пенсии не може да се прави абсолютно нищо, тоест за тези, които са вече пенсионирани. Начинът и стандартът им на живот спадна драстично – четири години без осъвременяване на пенсиите, четири години без абсолютно никакво движение по пенсиите на хората, които са се пенсионирали до 2009 г. Разбира се, тези ниски приходи като оправдание доведоха и до изключително тежки и драматични условия за всички пенсионери.
Тук искам да кажа и още нещо. Всъщност какво се получи с така наречените „уж” реформи в пенсионната система през 2010-2011 г.? Вие виждате един бум на пенсиониране на тези, които са стигнали до пенсионна възраст – не останаха, имаха желание да работят, но бързаха да се пенсионират, а онези, на които малко не им достигаше – потърсиха да се пенсионират като хора с увреждане, да получат инвалидни пенсии. Тоест ние вместо да изпишем вежди, извадихме очи.
Така че още веднъж настоятелно моля да премислите предложението – в приходната част на фонд „Пенсии” с над 200 милиона увеличение, да могат да се решат наболели проблеми. Проблеми, които ни тежат, които ще тежат години наред. Трябва да има малко повече мъдрост и малко повече чувствителност към тези проблеми.
Втората част, за която искам да кажа, е ал. 2 – увеличаване на разходната част на фонд „Пенсии”. Забележете, разходите тук се увеличават срещу онези 220 милиона – тук са със 77 милиона повече разходи, на фона на над 220 милиона приходи. Това е във връзка с прилагане на швейцарското правило от 1 юли 2013 г.
Колеги, четири години липса на всякакво осъвременяване на пенсиите, четири години спад в покупателната способност на пенсиите. Резултатите са незавидни, аз ще ги цитирам. В България 66% от възрастните хора над 65 години живеят в бедност – не са в риск, живеят в бедност. Всъщност няма нужда да посочвам отново Европейския съюз, който е на 22%, тоест срещу нашите 66% възрастни, живеещи в бедност, в Европа са по-малко от 22%. Не искам да споменавам и другите страни, тъй като явно така е разписан да върви днес пленарният ден, че за много неща трябва да говорим много кратко.
Искам да кажа още нещо. Обезпокоително е и това, че бедността сред социалните плащания засяга над 40% от лицата над 65 години, и то вече в крайна бедност. Нека да направим и сравнение с предишни години – 2009 г., са били малко под 22%. Може би това няма да прави кой знае какво впечатление в днешните дебати, но искам да кажа, че неадекватната политика за това, че ние не индексираме старите пенсии, доведе и до изоставане на тяхното съотношение в съотношение средна пенсия към средна работна заплата. Изминаха пет години от последното индексиране на старите пенсии – беше през 2008 г., месец октомври. Време е швейцарското правило поне малко по-справедливо да постави съотношението в ръста на пенсиите, тоест придобитите нови пенсии и старо отпуснатите пенсии.
Пак да кажа съотношението между средната работна заплата и средната пенсия. През 2009 г. съотношението на средната пенсия към средната работна заплата е било 42%, а през 2011 г. и през 2013 г. въпреки увеличението, което се предвижда, ще бъде 37,7%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, явно, че днес няма да можем да си изкажем тезите докрай, но аз действително моля да се погледне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще имате възможност в последващите изказвания.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да де, като сте сложили в един член всички точки... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Така е по правилник, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Винаги е било поотделно, винаги. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Госпожо Масларова, за разлика от мнозинството в залата аз искам да чуя Вашата теза докрай. Затова с неудовлетворение не можах да разбера докрай какво искате да кажете с Вашата теза и искам да го чуя. Това е моята реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): В случая трябва да благодаря на господин Терзийски, защото се опитва по някакъв начин да ми даде малко шанс.
Колеги, действително искам да Ви върна към някои от Вашите предизборни обещания, да си припомните какво казахте на българските граждани. Няма да коментирам европейските доходи. Няма да ги коментирам! Ще коментирам това, че обещахте на всички пенсионери над 75-годишна възраст да дадете по 50 лв. месечно. Спомняте ли си? Спомняте си сигурно, но не Ви отърва да го кажете. Обещахте вдовишките пенсии да бъдат увеличени на 40%. Спомняте ли си? Сигурно и това не искате да си спомните. Всъщност Вие направихте едно символично предизборно увеличение миналата година и от 2013 г. отпадат всякакви такива обещания. Ние Ви предлагаме увеличение на приходната част на фонд „Пенсии”, предлагаме Ви възможни над 220 милиона, с които да се опитаме в максимална степен да помогнем на тези хора, които четири години страдат – това са нашите родители. Не искам да говоря сантиментално, но непрекъснато, ежедневно вървят по медиите оплаквания. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кога ще осъвременим старите пенсии? Пет години са минали. Какво се случва с осигурителния доход? Да не говорим и в тази насока.
Колеги, говорим за реални потребности на живи хора. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не говорим за таблици и числа, които са сложени в едни таблици. Говорим за хора, които 35, 40, 45 години са внасяли в осигурителната система, за да могат сега да живеят прилично. Не говоря да живеят добре – да живеят прилично, що годе прилично. (Реплики.)
Не Ви приляга да подхвърляте непрекъснато отстрани какви ли не неща. Не Ви слушам, не Ви чувам. Опитвам се в максимална степен да коментирам неща, които са необходими да се направят. Швейцарското правило беше една справедлива стъпка, то се прилагаше всяка година и се изплащаше всяка година. То отчиташе повишаването на осигурителния доход всяка година и по този начин, може би не съвсем изцяло, но в една прилична степен повишаваше стъпка по стъпка старо отпуснатите пенсии в сравнение с новите пенсии.
Разбира се, нека да бъдем достатъчно обективни в едни такива дебати. Обещания?! Къде е изпълнението на Вашите обещания? Кое от всичко онова, което обещахте в насока за възрастните хора, сте изпълнили? Кое?! Няма нищо! Единственото, което изпълнихте, е, накрая на пенсионната реформа да повишите с четири месеца увеличаване на стажа за пенсиониране при нечувана до този момент безработица и на следващата година увеличихте и възрастта с четири месеца. Ами, ще търсят хората възможност да напускат страната, или ако не могат – да се пенсионират като инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз се изказвам в подкрепа на направените предложения, защото това е единственият начин доходите на пенсионерите да следват промените в социално-икономическата среда – в зависимост от ръста на инфлацията и покачването на осигурителния доход. Така че това правило приобщава България към Европа.
Ако Вие имате друга представа за индексиране на доходите, трябва да кажете каква е тя или че страната не е в състояние по определени причини да следва вече приета практика, която беше изоставена в последните години.
Дори аз бих приел по някакъв начин Вашето нежелание да подкрепите такива предложения, ако тук представителите на правителството застанат и кажат: „Ние отбелязваме, че не изпълнихме нашите предизборни обещания”. Специално вече беше цитирано казаното, че „ние няма така да увеличаваме периодично пенсиите, но ще увеличим най-много за възрастните от тях, ще увеличим тези, които са самотни, като двукратно този размер за 4-те години на управлението последователно ще нараства, за да стигне 40% за самотните стари хора”. Преди се каза, че народните представители от ГЕРБ това го знаят. Аз не знам дали са го знаели, когато са били посочени да се явят на изборите, но тези, които са писали тяхната програма, би трябвало да го знаят.
В българската политическа практика трябва да се установи определена отговорност – всеки, който е създал определени очаквания, поел е определени ангажименти, да застане и да каже: „Настъпиха определени промени, които налагат ние да коригираме тези наши ангажименти, те ще бъдат изпълнени в друга степен, а не в заявената”. Или тук да се заяви, да се каже: „Ние не сме направили необходимите разчети, ние не успяхме да го постигнем, затова молим за извинение хората, които сме подвели”.
Докато в българската политика не се установи тази практика, която аз наблюдавам в други страни, които имат по-дълги демократични традиции там, хората да не подхождат стихийно, да не се увличат по всеки един герой, появил се на сцената, те трябва да знаят къде са техните интереси, къде е тяхното социално положение и с оглед на това да правят своя избор.
Аз затова апелирам тук и към вицепремиера Дянков, и към социалния министър господин Младенов, да станат и да кажат защо се отказват в последния бюджет, който приема това правителство, да изпълнят поетите пред гражданите ангажименти? Ако има някакви причини, да ги съобщят. Ако смятат, че това са били просто приказки за пред избори – хвърляне на прах в очите, нека да кажат: „Ние не сме гледали достатъчно сериозно на това, което сме обещали”.
Статистиката показва в последните дни, че вече почти половината български граждани живеят в риск от бедност. Нека сметнем и това също може да бъде посочено каква част от българските пенсионери живеят в бедност, защото всеки, който взема средния размер на пенсията, автоматично попада в групата на бедните, освен ако няма някакви допълнителни доходи от ренти, наеми или пък от помощи, които получава било от своите деца в страната, а в редица случаи – от чужбина. Така че може да се направи сметка, че голяма част от хората, които живеят, разчитайки на пенсиите, живеят в мизерия, живеят без перспектива и без уважаване на тяхното достойнство. Неведнъж съм заявявал, че най-силният критерий за хуманността на едно общество е отношението към възрастните. В предния текст ние апелирахме за повишаване на средствата за отглеждането на деца, но тук това има не по-малко социално звучене, защото само тези, които мислят за възрастните, означава, че са изразили необходимото уважение към вложения вече труд за десетилетия преди това.
Моят апел е или да подкрепите предложението, или ако няма да го направите – тук някой представител на мнозинството и на правителството да застане и да каже защо отхвърляте собствените си обещания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Стоилов, искам внимателно да ме чуете, неслучайно към Вас отправят тази реплика.
Да, ще подкрепим предложението, но то е на дребно, то няма да промени кой знае колко нещата, няма да бъде радикално. Вие от БСП, както и за други представители на опозицията и изобщо в страната широко битуващото мнение е, че могат да се направят промени с малко, постепенно, бавно.
Господин Стоилов, нещата са такива и са толкова мизерни, че въпросът е за нова философия. Аз и ние от „Атака” очакваме от всички, които не са съгласни с тези управляващи, или по-точно с управляващия, да предложат модели, с които да се излезе от матрицата. Когато Вие правите тези предложения, Вие също влизате в матрицата – едни параметри малко леко да мръднат в ляво или в дясно, нагоре или надолу, едни проценти да добият корекции към, Вие считате, че е към по-добро, да, ще гласуваме предложението Ви, но с това нищо радикално няма да се направи. Защото България, ако има проблеми, те не са толкова в производителността на труда, те не са толкова в структурата на финансите и на бюджета, те не са в многото области, за които говорим, а те са най-вече в доходите. Пенсиите са част от доходите. Ако не се направят нещата радикално и не се предложи съвършено нов модел на доходите, Вашите предложения, пак Ви казвам, са козметични.
Ще Ви кажа и друго – съгласете се или не се съгласявайте с това, но Вие ги правите, защото и Вие сте в матрицата, защото и Вие управлявахте по подобна схема – малко нагоре, малко надолу, и Вашият бюджет беше сходен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашите параметри бяха също – 10 лв. нагоре, 10 лв. надолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов, времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че, в това е проблемът, господин Стоилов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Шопов, първо, фактите. Когато говорим за увеличение на пенсиите в предишния период, то беше почти 90% за средната пенсия. Така че преценете сами дали това е малко нагоре, малко надолу. Оттам-нататък аз съм съгласен с Вашата теза, че не е достатъчно ние да предлагаме само компенсиращи мерки. Наистина това е най-малкото, което в този текст се предлага – пенсиите да следват реалното поскъпване на живота. Пак казвам, това не променя ситуацията, но е, да речем, задължителната минимална програма. Самият аз смятам, че радикално трябва да се промени ситуацията – да се излезе от този модел, в който България пребивава в годините на прехода. Така че промяната на този модел, който да изведе България отново на пътя на развитието, по-нататък ще доведе и до възможност да се промени системата – въпрос, който стои в световен, европейски и национален план. Така че най-малкото на мен може да ми предлагате тези идеи, защото самият аз смятам, че България има нужда от радикален ляв реформизъм и предлагам десните да предложат такъв радикален реформизъм от своята позиция, а не да пребиваваме в тази низходяща спирала на живота в България. Само че това ще стане, когато едновременно имаме икономически активна държава и се формира нова социална държава. Това са големите проблеми на общинско, държавно и европейско ниво. Там трябва да бъде дискусията, така че Вашият призив, според мен, е адресиран в правилна посока и смятам, че ние имаме дори повече конкретни виждания, отколкото Вашите претенции. Отделен въпрос е, че те се нуждаят от развитие, от финансово осигуряване и от практическа реализация в следващите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Имате думата, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър на труда и социалната политика, искам да се обърна към Вас, защото преди около 3 4 седмици прочетох Ваше изявление в медиите, че за следващата 2013 г. социалната политика ще бъде приоритет на правителството. Ако това е така, то Вие трябва да приемете предложенията, които правим ние, защото са насочени точно в тази посока.
Вашето предложение за средно увеличение с около 9% на пенсиите от 1 април 2013 г. по никакъв начин не предполага социалната политика да бъде приоритет на Вашето правителство за 2013 г. Ще припомня, че за последните три години и половина, в които управлявате, първо, в нито един момент не повишихте пенсиите на всички български пенсионери. В нито един момент нямаше преизчисление. Покупателната способност на пенсиите прогресивно намалява. От друга страна, не изпълнихте Вашето обещание за увеличение на вдовишките пенсии от 20 на 40%, не изпълнихте и обещанието си за добавката за старост на хората над 75 години. Вие оставихте българските пенсионери да живеят под прага на бедност в страната. Затова, господин министър, не може да се каже, че социалната политика е приоритет на Вашето правителство.
Иска ми се и Ви призовавам да застанете на трибуната и да обясните кое всъщност е приоритетното във Вашата социална политика. Вие не приехте предложението ни относно майките и децата, по отношение на увеличение на пенсиите. Кое всъщност е приоритетът във Вашата политика? Увеличаването на пенсиите с 9% от 1 април 2013 г. означава, че всъщност за Вас приоритетът не е социалната политика, а изборите следващата година – точно два месеца, след като ще увеличите пенсиите с 9% и евентуално следващото правителство ще трябва да ги плаща.
Председателят на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов твърди, че пенсиите от предишното правителство са увеличавани само предизборно. Това всъщност не е така, защото всяка една година те бяха преизчислявани по Швейцарското правило, през 2008 г. бяха осъвременени и всяка Коледа всички пенсионери имаха коледни надбавки. Това, което Вие правите, е предизборна кампания, предизборно увеличаване на пенсията с минимален процент, което е и под инфлационния процес.
Господин министър, призовавам Ви да кажете в какво се състои приоритетът в социалната политика на Вашето правителство. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие кога ги увеличихте, не помня?
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ, говори встрани от микрофоните): Ти не се обаждай! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, госпожо Христова! Преди да правите сравнение между Вашето управление и управлението на ГЕРБ, е добре да се научите как се правят сравнения. Понеже не го знаете за момента, ще Ви дам съвет. Сравнения на две неща се правят при еднакви, при равни условия. Не можете да сравнявате управлението на ГЕРБ с Вашето, при условие че ГЕРБ управлява страната в небивала досега финансово-икономическа криза. Това е основно, базисно и не може да бъде прескачано с популистки изявления: „Защо обещахте и защо не направихте”.
Когато ГЕРБ през 2007 и 2008 г. подготвяше стратегиите и програмите си, за да влезе във властта, тогава все още нямаше световна икономическа криза в България. Няма какво да търсите под вола теле. Не може да се прави сравнение между две абсолютно несъвместими неща. Вие правехте тези неща по начин, по който реализирахте дефицит.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какъв дефицит, бе?! Какъв дефицит?!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Много Ви моля! В условията на икономическа криза Вие ще влезете в Книгата на Гинес, ако покажете поне една страна, която увеличава пенсии или заплати, или разходи. Такова нещо просто няма в света, така че недейте да сравнявате управлението на ГЕРБ с Вашето управление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Петров, ще Ви припомня, че в началото на 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков обяви от тази трибуна, че кризата е свършила. Оттогава досега той го обявява три пъти публично. В каква криза тогава управлявате Вие?!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Световна.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Второ, не правителството на Сергей Станишев е направило дефицит, напротив, то остави 8 млрд. лв. излишък, когато Вие поехте управлението през 2009 г. Четири милиарда от този излишък Вие похарчихте, а освен това задължихте държавата с 5 млрд. лв. заеми – това е резултатът от Вашето управление. Това е липса на политика от Ваша страна, и не само в социалната сфера. Хората вече го усещат по джоба си и по това, че не могат да си платят месечните сметки. Слезте от тези трибуни долу при хората, вижте как живеят пенсионерите и хората в България!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вие долу ли сте? Ходили ли сте във Филиповци? Ти ходила ли си там?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата поиска министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже ме попитаха преди малко за социалната политика през следващата година, това, което направихме от първия ден на нашето правителство, е реформата, която започнахме и направихме в пенсионната система. Първото нещо, което трябваше да направим, е да спрем това, което правехте Вие – да увеличавате непрекъснато дефицитите в държавното обществено осигуряване.
Ние подходихме честно към сегашните и бъдещите пенсионери. Трябваше да спасим пенсионната система, правейки тази реформа. От нея ще се възползват следващите две правителства в нашата страна, защото тя е дългосрочна и има за цел да укрепи пенсионно-осигурителната система и да дава по-високи доходи.
От тази гледна точка, направихме първо това, за да бъдем честни към сегашните и бъдещите пенсионери, за да не фалира пенсионната система, както я бяхте подкарали. От тази гледна точка, въпреки кризата през следващата година имаме възможност да увеличим с най-големия процент – 9,8%, отпуснатите пенсии към 31 декември 2009 г., това е масовият случай, да повишим минималната пенсия за старост, социалната пенсия за старост, с която са свързани и други плащания, максималния осигурителен доход и максималната пенсия, свързана с максималния осигурителен доход. Увеличихме още от 2010, 2011, 2012 г. минималната работна заплата въпреки кризата, а от 1 януари 2013 г. тя става 310 лв., тоест от 240 на 310 лв. общо за мандата, общо-взето, колкото и Вие направихте по време на Вашия мандат, но ние правим това при три или четири пъти по-голяма инфлация и въпреки кризата го правим, за да защитим в максимална степен най-уязвимите групи в българското общество.
Социалните услуги, личните асистенти, които предоставяме по Оперативна програма „Човешки ресурси”, програмите за заетост за младите хора, програмите за заетост на хората над 55 годишна възраст, схемите, с които подпомагаме бизнеса за обучение, квалификация, за подобряване на условията на труд, плащането на пътя до работното място – това е нещото, което правим в момента, съчетавайки инструментите на националното финансиране и европейските средства.
Понеже ме попитахте, искам още веднъж да Ви уверя, че подходихме честно, като направихме реформа в пенсионната система и сега догодина имаме възможност да увеличим пенсиите. И не само това, имаме възможност да увеличим и други плащания например тези за здравеопазване, образование, спорт, култура, инфраструктура, земеделие, именно защото, реформирайки пенсионната система, имаме възможност да заделим повече средства и за другите системи.
Пак казвам: правим това в състояние на тежка икономическа криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Слушам и общо взето не вярвам на ушите си като слушам даже и това, което каза господин министърът.
Господин министър, като искате да сте честни и като искате да намалявате дефицита в НОИ, защо сте против това, което Ви се предлага от Коалиция за България? То нали е точно в тази посока – 240 милиона допълнително в бюджета на НОИ.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Откъде да ги вземем?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие хем твърдите, че имате дефицит, че този дефицит се увеличава и когато Ви се предлага мярка в тази посока Вие викате: „Не, не щем.”
Искам да Ви припомня, че така реагирахте и 2009 г. Тогава по-малко честни ли бяхте? Нали тогава намалихте осигуровките и след една година ги вдигнахте? Това действие за последователна и целенасочена политика ли беше пример, или по-скоро беше доказателство за това, че не знаете как да се оправите в тази система? И сте седнали сега тук да ми давате пример с минималната работна заплата. А помните ли колко беше средната пенсия в началото на мандата на тройната коалиция? Сто тридесет и четири лева. Колко беше в края на мандата на тройната коалиция? Двеста шестдесет и четири лева. И колко ще я оставите Вие в края на мандата си? Може би ще остане 280, но то не е защото Вие я вдигате, а защото новите пенсионери влизат вече при новите условия.
И тъй като непрекъснато плачете за кризата, да оставим настрана, че Дянков извади България от кризата още на Димитровден 2009 г., искам да Ви кажа още няколко числа, за да ги имате предвид, когато излизате тук, плачете и се оправдавате с кризата.
Знаете ли, уважаеми господа управляващи, колко сте похарчили за трите си цели години през този мандат през бюджета? Осемдесет и три милиарда лева. Осемдесет и три! А знаете ли колко е похарчила тройната коалиция за трите си цели години през мандата? Става дума за 2006, 2007 и 2008 година, тъй като непрекъснато плачете колко много са харчени тогава? Шестдесет и пет! Тоест, Вие в кризата, в тоталната криза сте похарчили 18 милиарда повече. Всяка година по 6 милиарда повече сте харчили.
Знаете ли колко е увеличението на пенсиите, което ще направите след половин година? Петстотин и осемдесет милиона. Тоест с тези 6 милиарда, които всяка година сте харчили повече, Вие сте можели да вдигате пенсиите десет пъти. Всяка година по десет пъти. (Реплики от ГЕРБ.)
А знаете ли колко Ви струват магистралите, които така шумно рекламирате – тези 200 км, дай Боже да станат до догодина? Те струват 600 милиона. Тоест, за трите цели години сте могли да направите 30 пъти повече магистрали. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Представяте ли си 6 хил. км. магистрали? България нямаше да има място от магистрали, а Вие сте седнали тук и плачете – нямало пари. Ами, няма пари. Като не знаете какво да правите, няма да има пари.
Имало криза. В Румъния няма ли криза? Румъния е държава, която е на изкуствено дишане от Международния валутен фонд вече 6 години. Там няма ли криза? Знаете ли колко е ръстът на брутния вътрешен продукт на Румъния? Два и половина процента за миналата година. Тази година е над три. А Вие каква икономика правите? Какви доходи? Двадесет и пет процента ни е по-нисък доходът от румънския. Двадесет и пет процента! От 38 на 49% се увеличават тези, които са застрашени от бедност. Това не се ли случва по Вашето управление в България? Къде се случва? Или Вие живеете някъде на друго место?
Така че когато излизате тук и държите някакви речи и се оправдавате с кризата, от време на време се оглеждайте и наоколо. Имайте предвид, че хората също четат вестници и гледат телевизия. Благодаря Ви за вниманието. Приемете едно разумно предложение. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители? Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бях провокиран от Вашето изказване, че сте заварили дефицити, направили сте реформа и в момента на тази основа можете да вдигате пенсиите.
Господин министър, в духа, в който казахте, че честно можете да говорите на българските граждани, трябва да кажете, че реформа няма. Има отлагане на правото на ползване на една не малка част от българските граждани да се пенсионират при действащите условия. Тоест Вие стратегически и дългосрочно не сте решили проблема. Вие просто ще го отложите.
И ако беше само това, за да можем да видим, че резултатите се стабилизират, да кажем донякъде ще го преглътнем не заради кризата, защото криза вече няма, има пълна стабилизация навсякъде, даже има растеж в много икономики на Европа и не само в Европа, но, ако погледнем числата, възникват много сериозни въпроси.
Ако недостигът в осигурителните фондове в края на 2008 г. за цялата 2008 г. е бил малко под 2 милиарда, през 2009 г., която беше най-тежка като криза и удар върху осигурителните плащания, в това число след абсолютното спиране на икономическата дейност от страна на бюджета във втората половина на 2009 г. и този недостиг достигна 3,7 милиарда, възниква големият въпрос: защо тогава, господин министър, след 2009 г., в 2010 г. достигаме 4,8 милиарда. недостиг, а в 2011 г. след това отлагателно право, всъщност икономиите, са на 4,3 милиарда, които тази година ще бъдат достигнати. Всъщност дефицитите при Вас растат. И то растат поради факта, че няма нормална икономическа политика да може да създава работни места, които да бъдат солидарни към осигурителните плащания. И това е голямата истина – провалът е пълен! Пълен! И няма никаква перспектива. И колкото по-бързо прекратим тази политика във Ваше лице, толкова по-добре. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма. Други народни представители? Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, понеже изразихте позиция, че правителството е почтено и отговорно пред гражданите на България и каквото казва и обещава го изпълнява, бих искала да Ви опровергая по следния начин.
С Решение № 180 от 1 април 2010 г. Министерският съвет, ако си спомняте, колеги, одобри мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция на държавата – така нареченият антикризисен план. Това решение на Министерския съвет още не е отменено или променено, тоест то е в сила и част от антикризисните мерки касаят въпросите, които обсъждаме днес. Това е, което сте записали там и това, което правите в момента с Бюджет 2013 коренно се различава. И тъй като този документ е черно на бяло решение на Министерския съвет – официален, подписан от Бойко Борисов, искам да Ви кажа само няколко неща, за да не го четем целия, то е дълъг, които не сте изпълнили.
Например създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата редовно от 1 юли 2010 г., който да включва както икономически, така и социални параметри; премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и така нататък при такива и такива условия; увеличаване на добавките към пенсиите на възрастните пенсионери над 75-годишна възраст и на преживелия съпруг и така нататък.
Моля да коригирате позицията си, че всичко, което сте казали, сте изпълнили. Този документ показва обратното – от това, което сте обещали, нищо не сте изпълнили и сте в края на мандата си. Преценката оставяме на българските граждани, конкретно на българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Като гледам активността отляво мисля, че се прави опит да се създаде алтернативност и да се създаде двуполюсност, да се създаде впечатление и да бъдат заблудени хората, че се касае до различни тенденции, до различни тези, до различни концепции. От ГЕРБ, разбира се, никой не отговаря, освен министърът или министрите, но не може да не ме изкушите и да изляза и да Ви кажа: няма такава алтернативност, не съществуват каквито и да е различия, защото и едните, и другите, както и одеве Ви казах, сте в матрицата.
И преди малко стана дума за размера на пенсиите, стана дума за доходите. Това е така, уважаеми народни представители и отляво, защото и Вашето, и настоящето управление са колониални управления. И те не изпълняват друго освен задачи, дадености, разпоредби, повели, които идват отвън; повели, които са с насока да бъдат установени определени параметри, от които параметри намиращите се тук управляващи, било то отляво, отдясно, от центъра и кой знае откъде другаде, не могат да излезнат.
Хубаво беше даден преди малко примерът с Румъния. Ако това е така, както беше казано от господин Овчаров, то е, защото в Румъния явно има национално отговорни политици, които се опитват да излязат поне малко от матрицата, от зададената философия.
В България няма такива! (Реплика от ГЕРБ.) В България има само една партия, която се опитва да изведе българския народ, да му обясни и да го просветли за това, че няма ляво, няма център, няма дясно, няма БСП, няма ГЕРБ. Включително и по отношение на доходите – всички управляващи гордо да могат да рапортуват, че зададените параметри са реализирани, осъществени и те се изпълняват.
Сигурно сме единствената държава в Европа, която чинно удря глава и рапортува смело! Пенсиите в момента – 9%! Голяма работа! Някъде сигурно са доволни, че тук има финансова стабилност.
Това е истината, защото и социалната политика не е нито лява, нито дясна – тя е национална. Не може да има леви и десни в социалната политика, защото национализма и национално отговорните политици не ги интересува кой е ляв, кой е десен – въпросът за тях е доходите да бъдат високи и народът да живее добре. Това е.
Сигурно затова във Вашингтон получихме тези похвали, тези „признания” – защото сме кротки, тихи, спокойни и изпълняваме, включително и в социалната сфера, онова, което ни се определя. Толкова е казано, толкова процента, има параметри – от тях няма мърдане.
Единственият изход от това е коренна промяна. Казвам го и на Вас вляво. Нужен е истински бунт на българската политическа класа, на българския политически елит, който да доведе до нова философия, който да доведе до нова структура – на икономика, на доходи. Това е истината. Всичко друго е от лукавия.
Нашите прения тук са дребни ежби – от ляво и от центъра. Депутатите от ГЕРБ, разбира се, не вземат отношение, те си четат в момента, доходите на българските пенсионери не ги интересуват (реплики от ГЕРБ) и бодро изпълняват онова, което им е указано – да натиснат копчето. Това е историческата им роля в днешния дебат. Нещата ще си продължават, докато не си дойдем на мястото и всички кажем: „Стига!” на тази деспотско-тиранска наредба и система, която ни тресе от 20 години насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Шопов, Вие използвате конкретната дискусия, за да поставяте и други важни въпроси. Но след като ги поставяте, трябва да дадете и своя отговор. Опитът Ви просто да кажете, че няма лява и дясна социална политика, разбира се, не е верен, защото самата история го опровергава.
Необходимостта България да провежда национална политика съществува. Това, че България трябва да се съобразява с условията, в които съществува, е факт, но в тези условия тя трябва да изведе национални цели и да отстоява национални интереси.
Поради тази причина Вие трябва все пак да се определите в ситуацията – дали Вашите призиви за радикална промяна ще водят към това да се промени управлението в България, или Вие ще заемете една съзерцателна позиция, иначе критична в своите думи, но по същество пасивна от гледна точка на промяната в това, което предстои в България през следващата година. Трябва да отговорите на този въпрос.
Освен това, недейте да преувеличавате външните извинения за онова, което самата ни страна и нейното управление не са направили. Доходите в България не са по-високи, не защото в Съединените щати или в Европа са забранили на България да провежда икономическа и социална политика, която да води до решаване на нашите собствени проблеми. В Съединените щати искат България да каже докога и как ще стои в Афганистан – това ги интересува.
Въпросът за нашите доходи е наш проблем. Отделен въпрос е също как ще участваме в европейската политика, за да можем да постигнем онези цели, които съответстват на българските, а не да слушаме наивните приказки, казани ни от еврокомисари, че общият европейски бюджет ще бъде намален (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), но парите за България ще си останат същите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Стоилов – дадох Ви знак.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: На тези въпроси отговорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не е вярно, господин Стоилов, че не казват отнякъде какви да бъдат параметрите в българското социално осигуряване. Казват – казват го индиректно.
За да имаме тези проценти дефицит и тази „стабилност” – по начина, по който се осъществява, това идва от Международния валутен фонд, от Световната банка. Вие поне много добре знаете, че те се задават и българските управляващи, включително и когато Вие бяхте, ги изпълняват.
Колкото до конкретиката, ние много пъти сме казвали, че в България нищо сериозно, нищо значимо в икономиката вече не е останало българско. То е чуждо и оттук се изнася печалба. Кое? Банките ли са български, които акумулират огромна печалба? Телекомуникациите ли са български, които също акумулират огромна печалба? Или веригите магазини, които вече осъществяват 60% от търговията? Или пък хубавите предприятия, които бяха харизани на знайни и незнайни чужди гости, са български?
Всичко това ние го казваме и най-редовно изказваме тук становища и идеи за съответното връщане в държавните активи. Преди малко говорих за „Софийска вода”. Колко пъти сме говорили само за „Софийска вода”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Имахме надеждата, че тя ще бъде върната в общинските активи – в началото на този мандат, когато се даваха заявки. За електроразпределителните дружества…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разглеждаме член...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е конкретика, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова няма пари за пенсии – това искам да кажа и да го обясня на господин Стоилов.
И за електроразпределителните дружества, печалбата от тока отива също в чужбина – от София в чешката държава.
В началото на мандата имаше надежда по този въпрос, но тя много бързо се срина и нещата се завъртяха постарому.
Ние от „Атака” внасяме предложение – тази сутрин пак внесохме предложение. Вие говорите за Афганистан, че 50-60 милиона всяка година отиват за тези контингенти, които можеха да идат за българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо председател, говоря по темата – в отговор на господин Стоилов.
Това са 20 години – то не бяха контингенти в Босна, в Херцеговина, после в Ирак, в Камбоджа, Кампучия. Това са 20 години на контингенти! Сложете средно по 50-60 млн. лв. на година, да не говорим за жертвите, за всичко друго. Това са милиарди, които можеха да идат за социални нужди, за пенсии, за социално слаби, за здравеопазване! Така че това е конкретика, която вече седма-осма година излагаме, господин Стоилов. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не сте прави, че конкретно не даваме идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Преди да дам думата на господин Терзийски, уважаеми народни представители, искам да Ви уведомя, че на балкона на пленарната зала са депутати от Комисията за международни отношения на Парламента на Република Ирак, водени от председателя на комисията Шейх Хумам Хамуди. Моля да приветстваме гостите с „Добре дошли!” в Народното събрание на Република България! (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите на балкона.)
Господин Терзийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Няма да се обърна към заместник министър-председателя, защото отсъства в момента.
Следих внимателно дебата до момента. Наблюдавам какви са параметрите в бюджета, който разглеждаме и не съм изненадан от липсата на активност, от липсата на участие от страна на управляващото мнозинство в този дебат – имаме една реплика от един колега и изказване от социалния министър господин Младенов.
Въобще не съм изненадан. Не съм изненадан, защото има тежко противоречие между действителността и това, което се говори. Има тежко разминаване между това, което преживяват българските граждани, начинът, по който живеят българските граждани, и начинът, по който някои представители на ГЕРБ в тази зала се опитват да ги убедят, че би трябвало да живеят.
Въпреки трудностите, пред които сме изправени, почти всеки ден Парламентарната група на ГЕРБ и правителството на ГЕРБ успешно реализират своите приоритети, насочени единствено към повишаване на стандарта на живот на българските граждани. Това е от преди два-три дни, а месец юни излезе европейско проучване и доклад, според който България е на последно място по покупателна способност в целия Европейски съюз с минус 55%! (Реплики от ГЕРБ.)
На кое от тези твърдения да вярваме? На това, което българските граждани усещат по джоба си, или на това, че ние се опитваме да ги убедим, уважаеми, във Ваше лице, управляващи от ГЕРБ, за тяхното благополучие и благосъстояние?
Говорите за тежката финансово-икономическа криза, в която се намира България. Да не коментираме, че до голяма степен причината за тежката финансово-икономическа криза, в която се намира България, се дължи лично на Вашето управление и на невъзможността да управлявате страната. Но след като България се намира в такава тежка криза и не можете да приемете параметрите и показателите, които Ви предлагаме в настоящия бюджет, който разглеждаме, защо увеличавате с 48%, което е 2 милиона, бюджета на Президентството, с 19% на Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпен начин, което прави 1 млн. лв., с 13,5%, което е близо 140 млн. лв., на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС с 13%, което е 10 милиона? Да продължавам ли?
Всички силови структури в България получават увеличение с повече от 13-15 и 20%!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, по темата!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Няма пари за майки, госпожо председател! (Говори все по-високо.)
Няма пари за майките и за децата, а имат пари за полиция, за ДАНС (шум и реплики, провиквания, освиркват го от ГЕРБ), за Комисия за установяване конфликт на интереси и, моля Ви, не ме прекъсвайте, когато говоря, защото аз говоря по темата!
Вие не приемате, след като няма пари, увеличаване на приходната част с механизмите, които Ви предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, моля Ви тонът да бъде коригиран! Спокойно! Ще Ви изслушаме.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Не приемате възможност за увеличаване на приходната част, след като няма пари, но аз пак искам да развенчая дори тази теза.
Пари има, защото Вие не ги разпределяте както трябва, не ги разпределяте правилно.
И в същото време казвате, че няма пари за пенсионери, няма пари за майки.
Ето защо аз искам да поздравя финансовия министър за неговата успешна и последователна човеконенавистна политика, която води спрямо българския народ. (Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Шум и реплики.) Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласуваме!
Гласували 101 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Да, искам прегласуване и ще искам прегласуване дотогава, докато не чуя смислени аргументи от мнозинството, което взема решение.
Аз днес не държа да чуя министър Младенов. Той това, което е имал да каже, го е казал в проекта за бюджет.
Днес решава парламентът и той следва да се произнася с цялата си отговорност по въпроса за това готов ли е да търси допълнителни приходи към бюджета на държавното обществено осигуряване. Вие казвате очевидно „не” с гласуване. Готов ли е да подкрепя политика, която очевидно води до един резултат, установен от Евростат, не от нас – 66% от българските пенсионери живеят в крайна бедност. Това харесва ли Ви? Защото Вашите аргументи в дискусията бяха подвиквания, подсвирвания и, съжалявам, дебелашки забележки. Нито е прилично, нито е редно. Това е бюджет, който осигурява възможностите за социална закрила – такива, каквито ние предлагаме да се случат, и такива, каквито Вие отказвате да приемете с неясни за нас съображения.
Аз много моля тези от Вас, които са запазили своята социална чувствителност, които си дават сметка, че има проблем, които смятат, че този проблем следва да бъде решен, а това е проблемът на една голяма част българи – 2,5 млн. български пенсионери, които няма как да убеждаваме, че, видите ли, растял коефициентът на заместване, много разбират те, естествено, че расте, щото осигурителният доход пада, да прегласуват това решение и да подкрепят нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 107 народни представители: за 25, против 50, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Господин Главчев – отрицателен вот.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласувах против предложението, защото то води към филм, който вече сме гледали в 2009 г. – увеличаване предизборно на доходи.
Ние сме предвидили в бюджета за 2013 г. увеличаване, но то не е за сметка на финансовата стабилност, тъкмо обратното на това, което направихте Вие!
И понеже напоследък много говорите за едни 18 милиарда, които Ви се губят, мога да Ви кажа веднага за какво са отишли и то сметката е лесна, няма да Ви трябва много и да си записвате: 14 милиарда повече е платило правителството на ГЕРБ от правителството на тройната коалиция – 14 милиарда повече за социални политики. От тях 9 милиарда за пенсии повече, отколкото е платила тройната коалиция, 1 милиард 800 милиона повече са платени за образование, от правителството на ГЕРБ в сравнение с това на тройната коалиция, 2 милиарда 800 милиона са платени за здравеопазване от ГЕРБ в сравнение с тройната коалиция. Дотук станаха 18 милиарда 600 милиона.
Това са пистите, по които се състезаваме. Това са приоритетите на ГЕРБ. Досега Ви изброих: социална политика, образование, здравеопазване. (Шум и реплики.)
Само дотук сме 600 милиона. И Ви обясних какво е станало. Това са 600 милиона повече.
Няма да говоря за европейски средства, защото там не Ви е ясно въобще какво се прави. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласуваме чл. 2 в редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 82, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Членове 3 и 4 – по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвани са членове 3 и 4, които комисията подкрепя, по вносител.
Изказвания по членове 3 и 4 има ли? Няма.
Подлагам анблок на гласуване членове 3 и 4 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, продължаваме.
Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 5 има предложение на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
„В чл. 5:
- ал. 1 числото „663 327,0” се заменя с „678 327,0 хил.лв.”;
- т. 1.1. числото „663 327,0” се заменя с числото „678 327,0 хил.лв.”;
- ал. 2, 1.2. числото „707 504,4” се заменя с числото „707 519,4”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„1. В чл. 5, ал. 2, І, т. 1.2. числото „707 504,4” се заменя със „737 504,4”.
2. В чл. 5, ал. 3 числото „46 977,4” се заменя с „76 977,4”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Главчев.
Имате думата за изказвания.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Може би неслучайно в този бюджет на държавното обществено осигуряване въпросът за обезщетенията за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст е един от най-важните въпроси и той съществува в няколко поредни текста. Един от текстовете, в който е визирана тази тема, е чл. 5. Затова в разходната част на фонд „Общи заболявания и майчинство” предлагаме приходите от осигурителните вноски да се увеличат с 15 млн. лв., респективно да се увеличат и разходите с тази сума. Това е фондът, в който дефицитът за следващата година е най-малък.
Уважаеми колеги, в държавното обществено осигуряване има фондова организация, като фондовете са автономни финансово, от друга страна – бюджетът на държавното обществено осигуряване е част от консолидираната фискална програма, което предполага изчисляване и отчитане на бюджета на държавното обществено осигуряване след изравняване на сметките по тези фондове.
Уважаеми колеги, осигурителната вноска за фонд „Общи заболявания и майчинство” е 3,5%. Това е осигурително плащане, още веднъж подчертавам. Става въпрос единствено и само за осигурените майки. Не става въпрос за тези, които не отговарят на условията за получаване на това обезщетение. Тези осигурителни вноски, забележете, по сега действащото законодателство от съпруга и от съпругата трябва да се плащат респективно 40 и 37 години, или общо 77 години ще се внасят тези осигурителни вноски, а обезщетението, за което става въпрос, е само в рамките от една до двегодишна възраст.
Знам, че сега ще ми кажете, че имаме най-дългия срок майчинство – 410 дни; ще ми кажете, че за следващата година отделяте 285 млн. лв. за обезщетенията за отглеждане на дете до една година; че отделяте 116 млн. лв. за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст.
Уважаеми колеги, не забравяйте, че за първа година – 2013 г., това обезщетение е със символичния един лев по-малко от минималния праг на бедност в страната. Това е изключително притеснително, защото Вие обричате между 33 и 35 000 майки през следващата година да бъдат под прага на бедност.
Уважаеми колеги, имайте предвид факта, че това е единственият фонд от държавното обществено осигуряване, който има най-малък дефицит за следващата година. Вижте, този дефицит във фонд „Общи заболявания и майчинство” за следващата година е 47 милиона, а дефицитът за следващата година във фонд „Пенсии”, запомнете, господин Главчев, който Вие преди малко се затруднихте да прочетете, защото става въпрос за дефицит, а това не може да го приемете, е 1 млрд. 710 млн. лв. Не ми говорете, че не увеличавате дефицита за следващата година във фонд „Пенсии”, защото в програмата за миналата година този дефицит е предвиден да бъде 1 млрд. 666 млн. лв. Това го пише във Вашите официални документи. Тоест, с 44 млн. лв. за догодина увеличавате дефицита във фонд „Пенсии”. При положение че увеличаваме дефицита във фонд „Пенсии”, ние си позволяваме да увеличим с близо 600 млн. лв. пенсиите за следващата година, за да компенсираме изоставането през последните три години, а за фонд „Общи заболявания и майчинство”, при най-малкия дефицит от 47 млн. лв., не можем да си позволим този малък разход между 15 и 30 млн. лв., както е в различните предложения.
Затова, уважаеми колеги, още веднъж Ви моля: сега е моментът – има още един текст, в който може да преосмислите това решение, но сега е моментът във фонд „Общи заболявания и майчинство” да направим всичко възможно осигурителните плащания за майките между една и двегодишна възраст да бъдат 310 лв. през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпреки че това не е наше предложение, но то е свързано със следващо предложение. Логиката на това предложение беше и в началото при поднасяне от наша страна на предложенията за повишаване на вноските, за повишаване на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, за да можем в разходната част да поставим и този проблем. Проблем, който ми се струва, че всички много добре познавате, и едва ли е необходимо в залата да го разказвам и да го обясняваме наново. Ние ще подкрепим това предложение на господин Адемов, защото то е в логиката на нашата цялостна политика за майките и за младите хора.
Казвам, че много добре познавате този проблем, защото когато бяха дошли майки тук, в Парламента, Вие се обидихте едва ли не, че не сте се срещнали с тях, че искахте да се срещнете с тях.
Техните искания са скромни. Това не са искания, с които ще пропадне държавата, в никакъв случай. Това са искания, които са абсолютно основателни, защото това е осигурителното право на всеки един работещ в България. Фонд „Общи заболявания и майчинство” е осигурително право. Всички от първия до последния работен ден се осигуряваме за това право.
Преди малко беше споменато, че едно семейство трябва 77 години минимум да се осигурява, за да може евентуално... И бащата, разбира се, да се осигурява. Мъжете също се осигуряват за този риск, защото се предполага, че в създаването на децата участват и мъжете и жените, и това осигурително право трябва да бъде дадено на семейството, в случая става въпрос за майката.
Истината е в това, че споменатото е факт. Може ли четвърта година тези, които възпроизвеждат нацията – младите хора, майките, да стоят на 240 лв.?
Колеги, не ми се иска да влизам в дълбочина. Преди малко коментирахме, че това е най-емоционално гледаният бюджет. Не искам да го разглеждаме като емоционално разглеждане на бюджет, а като справедливо обръщане на очи към проблемите на тези хора. Какво ли искат? Искат да получат за период, за който ще се осигуряват – 30 или 40 години, правото да получават в рамките на една година не повече от минималната работна заплата 310 лв. Смятате ли, че това е свръхизискване?!
Аз съм категорично против позиции, които бяха изказани, че Вие не искате да има професия „майка”. За майките това е правна възможност. Ако тя иска да се върне на работа, ще се върне и до 1-годишна възраст на детето. Тя може да се върне и до 2-годишна възраст на детето. Това е правна възможност. Ти се осигуряваш, за да имаш това право. Ти си човекът и в твоето семейство са хората, които ще решат дали ти ще се осигуряваш, дали ще се върнеш на работа или ще си гледаш рожбата.
И още нещо. Това, което искаме, е изцяло в последователната политика, която сме провеждали, защото днес непрекъснато се връщаме назад. През 2005 г. това обезщетение на майките беше изостанало от минималната работна заплата. Веднага в 2006 г. го възстановихме. Сега по тази логика отново искаме и настояваме за това. Считаме, че искането е справедливо. В противен случай, колеги, майките се ощетяват с около 50 лв. месечно, имайки предвид минималната работна заплата. Следващата година това ще бъде 70 лв. месечно. На всяка една майка ние няма да й даваме 70 лв. месечно, когато тя гледа рожбата си от 1 до 2-годишна възраст. Струва ми се, че в рамките на това искане (символично като сума за бюджета) и при положение, че предлагаме как да се увеличи приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, би било несправедливо, ако не се погледне към тези справедливи искания на жените.
Тъй като има следваща точка, ще се изкажа и по нея. Считам, че всички мерки, които се приемат за младите хора – за майчинските, за децата, всичко това е инвестиция на всички нас в бъдещето. Това не е само днес за днес, то не е нещо, което ще направим чрезвичайно. Това е с поглед към бъдещето, защото демографските показатели се оказват в неблагоприятна светлина.
Между другото недейте да забравяте, че и Вие сте приели Концепция за демографското развитие и в нея сте поставили доста сериозни изисквания, в това число и за осигурените майки. Тук не стимулираме майките, които не искат да работят. Тук не създаваме професия „майка”, а създаваме справедливост към майката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 39, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 24, против 31, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 5 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 77, против 22, въздържали се 2.
Текстът на чл. 5 по вносител е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 6 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова:
1. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 числото „189 млн. 655 хил. 200” се заменя с „378 млн. 655 хил. 200”;
б) в т. 1 числото „189 млн. 655 хил. 200” се заменя с „378 млн. 655 хил. 200”;
в) в т. 1 числото „189 млн. 355 хил. 200” се заменя с „378 млн. 355 хил. 200”;
г) в т. 1.1 числото „189 млн. 355 хил. 200” се заменя с „378 млн. 355 хил. 200”.
2. В чл. 6, ал. 3 числото „(163 млн. 030 хил. 200)” се заменя с „25 млн. 969 хил. 800”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Колеги, нашето предложение е да се увеличи вноската за фонд „Безработица” от 1% на 2%, в резултат на което в приходната част ще имаме повече 189 млн. лв. Това предложение е направено с оглед да коригираме тъй наречените мерки, които сте взели до този момент, на фона на които скокообразното увеличаване на безработицата Вие задържате вноската на най-ниското равнище, което не отговаря на икономическите и социалните реалности.
Разходите за обезщетения при безработица се увеличиха с повече от 115 млн. лв. в сравнение с 2009 г., което, колеги, е ръст с 48%.
В структурата на разходите за обезщетения от държавното обществено осигуряване, техният дял се увеличи значително. Той беше 22%, стана 33%. И всичко това, господин Младенов – на фона на рапортуването колко много пари отиват от Оперативна програма „Човешки ресурси” за намаляване на безработицата. Само че парите се увеличават, разходите се увеличават, делът им в структурата на разходите също се увеличава.
Следващото предложение – в чл. 6, ал. 3, е: ако приемете предложението да увеличим от 1% на 2% фонда за безработица, тогава дефицит във фонда няма да има, а ще има излишък 26 млн. лв. Антикризисните мерки, които приехте и които слагам в кавички, и фонд „Безработица” не доведоха до намаляване на безработицата. Фонд „Безработица”, който традиционно генерираше излишък, сега вече е на дефицит. Ще Ви кажа как изглежда картината като динамичен ред: 2009 г. дефицитът е 70 млн. лв., 2010 г. той е 152 млн. лв., 2011 г. – 150 млн. лв., 2012 г. – 175 млн. лв. Очаква се в 2013 г., ако не приемете това предложение, той да бъде 136 милиона.
Това е алогично в условията на криза и на такъв бум в областта на безработицата, който имаме. Така че, ако все пак мислим в една посока – че политиката на заетостта е изключително важна, че е необходимо всички заедно да направим колкото се може повече за разкриване на работни места и намаляване на безработицата, и за гарантиране на хората, които са се осигурявали и имат осигурителното право да получат средства от този фонд, ако се случи рискът безработица, призовавам Ви да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи в подкрепа на предложението на колегите от Коалиция за България и да го аргументирам с едно представително проучване на Европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ, което беше огласено в края на месец ноември и което съдържа данни за нивото на безработицата в България.
Това изследване съществено се различава от данните, които бяха официално оповестени от Агенцията по заетостта и тенденциите в него са изключително тревожни. От това изследване става ясно, че през месец октомври безработицата в България е достигнала ниво до 12,6% за разлика от данните на Агенцията по заетостта, която твърди, че безработицата в България е 11%. Във всички случаи, както и да сравняваме тези методики, става ясно, че в крайна сметка, в четвъртата година на това управление сме успели да постигнем безработица по-висока от средноевропейското ниво. За справка мога да дам данни за безработицата в страните от Западна Европа: за Германия – 5,4, за Холандия – 5,5.
По-интересно обаче е нещо друго, съжалявам, че господин Дянков не е тук – че в страните, които наистина реално излизат от кризата, и които са предприели адекватни мерки срещу кризата като Естония, Литва и Латвия, безработицата намалява, докато безработицата в България в резултат на неговата политика расте.
Стряскащи са и данните за младежката безработица, защото за първи път през месец октомври по официални данни на Европейската статистическа служба младежката безработица скача над 30% над средноевропейското ниво. Нарастването на средногодишна база в сравнение с миналата година е с повече от 5% – тоест тревожни показатели, срещу които няма предприети никакви мерки от това правителство.
Искам да обърна внимание, че и младежите на БСП, които по време на първото четене на този бюджет представиха пред министър Дянков рибарска мрежа с огромни дупки, съжалявам, че господин Дянков не е тук, защото тогава той се присмя на тази инициатива, но те имат конкретни предложения за решаване на проблемите с младежката безработица, които в момента няма да Ви изреждам. Те са обяснени в съответните разпоредби на държавния бюджет.
Обръщам внимание, че ако не се повиши вноската за фонд „Безработица”, реално никакви адекватни мерки за активни политики срещу безработицата, включително срещу младежката безработица, няма как да бъдат реализирани. Тоест, Вие може да си затваряте очите пред проблема, може да си затваряте очите и срещу влошаването на тези показатели в сравнение с предишното управление, но броят на безработните расте и това ще бъде огромен проблем за ГЕРБ в началото на следващата година и непосредствено преди парламентарните избори, за които Вие вече сте започнали подготовката си. Обръщаме Ви внимание, че това трябва да се направи чрез конкретни политики и чрез инструментите на бюджетите, които разглеждаме днес. В противен случай приказките Ви ще останат безпочвени обвинения срещу предишното управление.
Само обръщам внимание, че в края на 2009 г. Ви оставихме безработица, която беше под нивото на средноевропейската. В края на своя мандат Вие ще ни предадете за следващия мандат безработица, която е над средноевропейската. Това би следвало да бъде факт, който да притесни поне социалния министър, ако изобщо има някакво отношение към проблемите и на хората на труда, и на майките, и към безработните в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да Ви припомня, че една от антикризисните мерки, която приехме със синдикатите и работодателите, е да увеличим обезщетението за безработица на 60% от осигурителния доход. Това нещо е факт и го залагаме в бюджета за 2013 г.
По този начин ние действително мотивираме хората да се осигуряват върху реалните заплати, за да може, когато не дай си Боже настъпи това събитие, той да се запише в Бюрото по труда и да получава обезщетение – то да бъде 60% от осигурителния доход. Смятам, че по този начин действително помагаме на хората, които временно са останали без работа, да получават един приличен доход като обезщетение за безработица, и докато си търсят работа да се включат в съответните програми.
По отношение на безработицата. Да, икономическата криза действително натисна доста пазара на труда, особено средните и малките предприятия. Правим всичко възможно с финансиране от Националния план по заетостта и Оперативна програма „Човешки ресурси”, по които в момента работят около 70 хил. човека в нашата страна, а през следващата година по тези мерки и програми ще работят над 120 хил. човека. Всеки месец средствата по Националния план по заетостта и по Оперативна програма „Човешки ресурси” дават допълнително възможности както на безработните, така и на заетите лица и подпомагат конкретно бизнеса със субсидирана заетост.
Същото важи и за младежките програми, които набират много голяма скорост. Стаж за млади хора до 29 години – вече над 6 хил. човека са изкарали стаж и до кая на месец януари ще запълним квотата от 8500 човека, 50% от тях си намират работа след това. В схемите „Първа работа”, „Ново работно място” до края на месец февруари над 4000 млади хора също ще намерят работа като субсидирана заетост, заплати и осигуровки за бизнеса, също така и схемите, с които подпомагаме бизнеса за подобряване условията на труд, плащането на пътя до работното място. Това са схеми, които подпомагат в кризата, особено средните и малките предприятия са подпомогнати от Оперативна програма „Човешки ресурси”.
Искам да Ви уверя, че въпреки тежкия и огромен натиск върху пазара на труда, правим всичко възможно да компенсираме това чрез оперативните програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Масларова, Богданова, Стойнев и Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 27, против 49, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Уважаеми госпожи и господа, аз все пак не разбрах защо не подкрепихте нашето предложение. Много са хубави управленските намерения – зад тях стоят цифри, но и други чисто човешки, явни, фактически, съществуващи убийствени проблеми.
За какво всъщност говорим днес? Говорим за това, че някои имат добри намерения и съм готова да ги подкрепя, само че има ясни цифри, има безспорна статистика. Какво предлагате за догодина? Общо-взето запазване на нивото на безработицата в сравнение с нивото от тази година. Погледнете статистиката, тя е видна. В сравнение с 2009 г. досега ръстът на обезщетение за безработица е скочил 48%. В структурата на обезщетенията парите, които са предвидени за безработица, са скочили с близо 10%, дефицитът расте скокообразно. Вие и за догодина гласувате очевидно висока цифра на дефицита във фонд „Безработица”. Защо искате този дефицит да го има вместо да приемете едно разумно предложение за увеличаване на процента на средствата, отделяни във фонд „Безработица”? Защо?! Защото е по-добре да има дефицит, защото смятате, че тези намерения решават проблема. Очевидно, не. В края на краищата без никакви аргументи ние отново ще кажем – против това решение сме, с разбирането, че създаваме очевиден проблем на фонда и не решаваме проблема на живи хора.
От всичко останало, зад което стоят неизпълнени управленски намерения, зад което стои един бламиран от всички Ви антикризисен пакт, който Вие готвихте – от всичките Ви антикризисни намерения, това е резултатът. Поне гласувайте разумно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 101 народни представители: за 26, против 49, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6.
Гласували 100 народни представители: за 80, против 20, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 7 – предложение на народните представители Красимир Ципов и Румен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„В чл. 7:
1. ал. 1:
І. „Приходи и трансфери“ – числото „1 934248.7” се заменя с „1 964248.7”;
а в т. 5 числото „1 910 199.6” се заменя с „1 940 199.6”.
2. В ал. 2 числото „77302.8” се заменя с „107302.8”.
3. В ал. 3 числото „1 856945.9” се заменя с „1 886945.9”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 1 932 600,3 хил. лв., както следва: (Следва таблица на страница 14.)
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 77 302,8 хил. лв., както следва: (Следва таблица на страници 14 и 15.)
(3) Приема дефицит и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва: (Следва таблица на страница 15.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Главчев.
Имате думата за изказвания. Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Костов и Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 55, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 8 – предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова – в чл. 8, ал. 1, т. 4 числото „2 200” се заменя с „3 100”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожа Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, предложението, което правим, е в съответствие с логиката на предложенията, които направи господин Дянков в данъчните закони. Там беше направено предложение да се облагат лихвите върху депозитите с 10%, с оглед високодоходните групи – тези, които имат големи спестявания, и да бъдат привлечени към бюджета допълнително над 100 млн. лв., които безспорно са необходими.
Във връзка с това е и нашето предложение: максималният осигурителен доход да бъде 3 хил. 100 лв., по логиката на десет минимални работни заплати. Над 105 хиляди български граждани получават максимален доход над 3 хил. 500 лв., тоест получават доход над 3 хил. 500 лв. Освен това от 2008 г. максималният осигурителен доход вече пета година не е повишаван. В същото това време средният осигурителен доход се е увеличил с 25%, което значи, че средните пенсии и особено новоотпуснатите са се повишили, но максималната пенсия стои на равнището на онзи максимален осигурителен доход от 2008 г. В крайна сметка всички се стремим да се осигуряваме върху реално получени доходи и всеки на тази база – на по-високия си осигурителен принос, да получи и съответно по-висока пенсия след определен период от време, когато вече излезе в пенсия.
Само че с тази стъпка, с която средният осигурителен доход се повишава, а максималният осигурителен доход стои на едно и също равнище, образно казано, ние сплескваме пенсиите и всъщност не стимулираме високодоходните групи – образованите, интелигентните, знаещите и можещите хора да се осигуряват на реалния доход, тъй като те не могат да се осигурят, имат таван на осигуровката.
За да не ни обвините, че искаме да направим някаква еквилибристика и да повишим максималната пенсия, която трябва да стане при такъв доход 1085 лева и имайки предвид, че таванът на пенсиите ще падне от 2014 г., ние правим предложение максималната пенсия да остане 770 лв., но максималният осигурителен доход да се повиши на 3100 лева. Това ще донесе в приходната част на бюджета една сума, която Ви бях казала преди това, нека да не я повтарям.
Още нещо, колеги. Кого пазим в период на криза? Нали идеята е високодоходните групи да участват в по-голяма степен при период, в който имаме нечувана криза, както каза преди малко един от нашите колеги, който е единственият от ГЕРБ, който до този момент се изказа?
И още нещо ще припомня. В тази по-високо доходна група попадаме и ние. Ще бъдем обвинени, че не желаем и ние да внасяме по-високи осигурителни вноски, да дадем своя принос в период на криза в осигурителната система. Така че нашето предложение е максималният осигурителен доход да бъде 3100 лева без да се променя таванът на пенсията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували: 98 народни представители: за 22, против 49, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 8 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 77, против 20, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тези от Вас, които не внимавате в текстовете, бихте могли просто механично да изгласувате въпросните членове 9 и 10.
Но какво пише в чл. 9? Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари ще се увеличи с 5 лева, от 145 лева на 150 лева. Това е чл. 9, госпожо Ангелова! От 145 лева – на 150 лева. При положение че линията на бедност, границата на бедността в България е 241 лв., при положение че 50% от българските граждани са около границата на бедността. Тези български граждани – пенсионерите, които получават минимални пенсии, ще получават със 100 лева по-малко под линията на бедността. Замисля ли се някой от парламентарното мнозинство за текстовете, които гласува ей-така, даже без да бъдат прочетени от заместник-председателя на Бюджетната комисия? Това са по 5 лева на ден! Като имате предвид, че възрастните хора трябва да плащат отопление, осветление, лекарства, да пътуват, тъй като закрихте болниците в малките населени места за преглед при лекар (реплики от ГЕРБ) Вие ги обричате с това смешно увеличение от 5 лева на глад, мизерия и да си умират по домовете без лекарска грижа и без лекарства. Със 150 лева, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, не можеш да си купиш практически нищо.
Очакването на хората беше, че поне в предизборна година ще развържете кесията. Но какво давате на пенсионерите? Давате средно 9,3% два месеца преди изборите! Е, много евтино ги оценявате! (Реплики от ГЕРБ.) Много евтино оценявате хората, които са – да, на минимална пенсия 150 лева, 150 лева!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Беше 136 лева!
МАЯ МАНОЛОВА: При положение че инфлацията, официалната инфлация е над 11%. С тези 5 лева не компенсирате даже инфлацията, а за пенсионерите тя е много над 11%, защото стоките от първа необходимост се увеличиха въпреки твърденията на Вашите министри над 20%. Електроенергията само от лятото се увеличи с 13%. Тези хора с какво да си плащат ежедневието, ежедневните нужди? Пет лева – колко процента е 5 лева от 150 лева? Колко процента е? (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.) Колко процента е?
Това, което правите е срамота. Още повече е срамота, че преминава с формалното – по чл. 9 и 10 няма предложения, гласуваме със зеления бутон. (Реплика на народния представител Светлана Ангелова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Това е най-скандалният текст в целия закон. Тук, така да се каже, е съсредоточено всичко, за което говорим в този закон. Защото всичко, което е като сбъркана философия и част от матрицата, в която сме набутани, се отразява в този текст. Сигурно няма друг текст, който така добре да сочи мизерията, в която сме изпаднали в България и срещу която никой не роптае.
Никой не неправи реплика по отношение изказването на госпожа Манолова, никой не се опита да опонира. Залата е обхваната от едно абсолютно овчедушие и въпреки че нейното изказване беше много емоционално и много изобличително, никой не може да каже нищо. Защото просто нищо не може да се каже, да се опонира на една такава теза.
Никой в обществото всъщност не роптае. Ако не се стичат едни откъслечни и спорадични протести на една постоянна групичка, като лица и фигури на пенсионери, която общо взето тече, които недоволстват в четвъртък, в обществото царува пълно безразличие. Хората роптаят, този ропот, разбира се, е страшен, но няма никакви изяви, няма какъвто и да е сериозен глас на протест, така както това става във всички съседни, ако щете, държави, както става навсякъде в Европа.
Ако един такъв текст се приемаше в една нормална държава, вярвайте ми, че около съответният парламент трябваше да гъмжи от хиляди хора, които да викат, да скандират и да искат оставката и на това правителство.
Пак ще повтаря, тези възражения отляво са същите, които Вие бихте отправяли, ако бяхте в опозиция – казвам Ви на Вас от ГЕРБ, защото логиката на социалната философия, която изповядваше БСП, когато управляваше, е същата, тя не е по-различна. Въпросът е за 5, за 10 лева, за няколко процента, но проблемът не се решава генерално.
Ние от „Атака” още при първото разглеждане на бюджета, при неговото първо четене, говорихме и давахме рецепти как да бъдат увеличени парите в държавната хазна и от тази гледна точка, във връзка с това да бъдат увеличени пенсиите, ако щете и минималните пенсии, които трябва по наши изчисления – ние го доказваме, това не е популизъм. Ние се обосноваваме откъде могат да бъдат взети пари, откъде да бъдат акумулирани средства в размер на 500 лева. Оттам трябва да тръгнем, не с 5 лева, не със 150 лева, а 500 лева. Това пак е минимумът в сравнение с онова, което се получава от гражданите в Европейския съюз.
Пак ще повторя, въпросът в България не е за производителността на труда, не е за енергоемкостта на българската икономика, въпросът не е дори за размера в абсолютен смисъл за дефицита в бюджета, а въпросът е за доходите. Запомнете това – по-високите доходи ще създадат по-голямо потребление, оттук ще се завърти и чекръкът на българската национална икономика.
Кейнс! Четете Кейнс – той е актуален, той не е умрял, той не е преминал в историята на икономиката. Това говорим ние, за да направим съпоставими оценки. По всичко се съпоставяме с Европа, с Европейския съюз, нека да се съпоставим и с размера на доходите. Иначе няма да отлепим, не можем да излезем от дупката, в която се намираме, ако не променим рязко доходите.
Понеже тук стана въпрос за пенсиите и за техния минимален размер, да започнем от пенсиите, за да вървим към минималната работна заплата, а оттам и към коренно нова философия в доходите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Много емоционални и много сърцераздирателни изказвания на преждеговорившите, граничещи с пълна некомпетентност. (Възгласи от КБ: „Е-е-е!”)
Абсолютно! Ще Ви кажа защо, ако не Ви е ясно. И госпожа Шопова, и господин Шопов вече са няколко мандата народни представители и много добре знаят кога се правят предложения между първо и второ четене за промени в законопроектите. След като не сте съгласни с така предложените параметри в Закона за бюджета на НОИ, защо не сте направили предложение за увеличаване на минималната пенсия?!
И още нещо искам да кажа защо е некомпетентност. Още през тази година ние увеличихме минималната пенсия от 1 юни от 136 на 145 лв. Ние заварихме от тройната коалиция 136 лв. минимална пенсия. (Шум и реплики от КБ.) Да, 136 лв. Как със 136 лв. минимална пенсия Вашите…, пенсионерите са карали четири години по време на Вашия мандат?! (Реплики от КБ.) Добре, как минималната пенсия да стане повече от 136 лв.?
Господин Шопов говори за по-високи доходи и по-високи пенсии. Всички знаем, че размерът на пенсиите зависи от осигурителните вноски, от размера на заплатите, които са получавали работещите. Извинявайте, ако се върнем 30-40 години назад, след като хората са получавали ниски доходи, били са в сивата икономика, как да имат високи пенсии? Как да стане това? За 20 години никой не е направил нещо за прекратяване на сивата икономика. Няма как да има високи пенсии и висока минимална пенсия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? (Силен шум и реплики от КБ.)
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Когато се претендира за компетентност, излизайки на тази висока трибуна, трябва човек ясно да казва истината. Аз ще Ви кажа каква е истината.
Вие заварихте 136 лв. минимална пенсия. Знаете ли предишното правителство колко завари минималната пенсия? – Осемдесет и шест лева! С колко процента за четири години е повишена минималната пенсия? (Реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кога я повишихте?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: От 86 лв. на 136 лв. – през всички тези години равномерно се повишаваше, господин Иванов.
Сега Ви предлагам следното: за да свършите същата работа, както нашето правителство, увеличете я и Вие с 43% и в края на Вашия мандат да имаме увеличена пенсия с 43%. Тогава говорете за истина и некомпетентност на колегите, които Ви репликират, но Ви помагат в случая, за да поставим сериозно начало за индексация на пенсиите на българските пенсионери.
Що се отнася кога се внасят предложенията. Струва ми се, че има предложение по чл. 11 – за майчинството. Надявам се, че ще го приемете, защото майките получават майчинство по-ниско от прага на бедност. Надявам се Вие да подкрепите това предложение и то да бъде прието в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Найденова! Възразявам срещу цинизма, който през последните два месеца устойчиво внушавате към пенсионерите.
Първото Ви изказване беше защо сме им увеличили пенсиите, като не е имало нужда. Днес казвате: „Вашите пенсионери”. Не са наши пенсионерите, нито са Ваши! Това са хора, които заслужават по-друга съдба – определено.
Когато казвате „Вашите пенсионери”, тези същите пенсионери преди четири години ги прегръщахте и им обещавахте средноевропейски доходи. Сега изведнъж станаха нашите пенсионери, не Вашите.
Абсурдно звучи да говорите, че преди 30-40 години в България е имало сива икономика. В условия на държавно планиране, на нулева безработица няма сива икономика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Казах „двадесет години”.
МИХАИЛ МИКОВ: Казахте преди малко „преди 30-40 години” за сива икономика. Има стенограми.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Казах, че за 20 години никой не е решил проблема със сивата икономика – това казах!
МИХАИЛ МИКОВ: Това някак си, меко казано, звучи странно в контекста на претенцията Ви за експертност. Има живи хора, които добре помнят какво беше преди 30-40 години – че нямаше сива икономика, имаше държавно регулиране, имаше нулева безработица. Каква сива икономика преди 30-40 години?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Не сте ме чули – казах „двадесет години”!
МИХАИЛ МИКОВ: Тоест – позоваването на предишния мандат – добре, но толкова пък да разчитате на къса памет – смешно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Колега Ангелова, заявихте претенции да говорим аргументирано и професионално, затова предлагам, когато сравняваме размерите на минималната пенсия преди и сега, да ги съотнесем и сравним с цените на стоките и услугите преди и сега. Минималната пенсия в предишния период не беше под прага на бедността, каквато е минималната пенсия сега.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как да не беше? С двадесет лева!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Малката потребителска кошница се увеличи през Вашия период с близо 60%, тоест размерът на минималната пенсия не е абсурдна величина, която гледаме само като число. Моля да я вземем като отношение към цената на живота, към цената на стоките и услугите, особено на тези, които потребяват пенсионерите – малката потребителска кошница и лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На господин Миков и на господин Мутафчиев ще отговоря, че ние увеличаваме минималната пенсия от 1 април следващата година с 5 лв. Тази година я увеличихме с 9 лв. Ние увеличаваме, а Вие сте проспали това време (смях и възгласи: „Е-е-е!” от КБ) да внесете предложение между първо и второ четене за увеличаването на минималната пенсия. Това е Ваш пропуск. И сега сте излезли на трибуната да правите популизъм.
По отношение на господин Миков, който ми каза за сивата икономика, има действително, господин Миков, стенограма и съм казала, че 30-40 години назад хората са работили и са получавали работна заплата. А по отношение на сивата икономика можете да проверите в стенограмата, говорих, че за 20 години нито едно правителство досега не е предприело мерки за справяне със сивата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, заповядайте – лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Ангелова, срамувам се, че участвам в този дебат – дебат, в който управляващите се тупате в гърдите и обяснявате, че за четири години до този момент сте увеличили минималната пенсия с 9 лв. И че през следващата година предизборно ще увеличите минималната пенсия с още 5 лв. Срам ме е от Вас! Срам ме е, госпожо Ангелова, от това, което говорите от тази трибуна!
Ако търсите някаква симетрия, аз бих направила следната сметка: по време на предишното управление минималната пенсия се увеличи близо 100% – от 69 на 135. Ето, правя Ви едно формално предложение: не от 1 април, а от 1 януари минималната пенсия да стане 135 по 2 – 270 лв., след като ще се сравнявате с нас. Макар че със 135 лв. през 2009 г. можеха да се купят 40% повече стоки от първа необходимост. Но мен ме е срам да участвам в подобен дебат и в подобен спор. Защото 9 лв. сигурно е кафето на един депутат на ден.
Срам ме е да водим този дебат с Вас днес тук. Защото онези 150 лв., които дадохме през последната година от управлението на кабинета на Сергей Станишев, са средномесечно 12 лв. увеличение. Само коледните надбавки през последната година от нашето управление. А това, което Вие правите, е не просто лъжа към пенсионерите, които лъжете на принципа днес има, утре няма, ще има, няма да има коледни надбавки. И даже не е лъжа, а е гавра. Гавра е за едни хора, които, получавайки 150 лв., си събират стотинките за хляб, за мляко и за лекарства. Моля Ви, поне замълчете! Поне замълчете, защото ме е срам от Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов – лично обяснение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Ангелова, много цинично звучи казаното от Вас „Защо не сте направили предложение?”, като че ли ако бяхме направили предложения, Вие щяхте да ги гласувате. Ами, не сме направили предложение, защото още на първо четене бюджетът беше приет с такива рамки и с такава философия, че нашите предложения просто са безпредметни. При тези рамки, при тази логика на приетия бюджет на Държавното обществено осигуряване и другия съпътстващ бюджет – на Здравната каса и здравното осигуряване, това е невъзможно.
Но понеже Вие поставихте въпроса: „Направете предложение”, ще направя предложение да видим дали ще го гласувате и как ще го гласувате. Моето предложение е в чл. 9, след думите „Кодекса за социално осигуряване – 145 лв.”, „145 лв.” да бъде заменено с цифрата „500 лв.”, като отпадне от „а 1 април 2013 г. –¬ 150 лв.” Хайде да видим как ще гласувате това предложение, защото ме накарахте да правя предложение. Хайде да видим дали ще се съгласите на това.
Ако в залата има воля, може да го гласувате, има предложение, слагаме го на дневен ред. Парите могат да бъдат осигурени. И сега при тази логика и цялостната рамка на консолидирания бюджет и на социалното осигуряване след това, ако гласувате това предложение, по пера, госпожо Ангелова, ще Ви кажем откъде могат да дойдат парите за тези пенсии. И Вие ще видите, че убедително, логично, аргументирано ние ще Ви кажем откъде ще дойдат парите.
Включително Вие говорихте за сивата икономика. Икономиката в момента е по-сива. В 2012 г. след четири години управление е по-сива от всякога. Никога българската икономика не е била толкова сива, толкова по-малко са събирани парите за държавната хазна и за всичките й съпътстващи нужди. Никога не са били събирани, както сега, както в момента – от митници, и от данъци. По-сива икономика от тази в момента никога не е имало.
Формално поставям на гласуване това мое предложение. То е възможно, защото между двете четения и в залата, могат да се правят промени, предложения по редакцията и в цифрите. Касае се за цифрата 145 лв., която да стане 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Терзийски, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мога да допусна и съм склонен да бъда обвинен в некомпетентност, но в никакъв случай не бих искал да бъда обвинен в съучастие за тази човеконенавистна политика, която се води, която провеждате Вие в момента, уважаеми колеги от ГЕРБ. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти едно и също повтаряш от сутринта. Кажи нещо ново.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Но в тона на Вашите изказвания аз виждам, че има някакъв проблясък може би на съвест. Преждеговорившата спомена за нужда от предложения. Преди обаче да направя моето предложение за редакционно изменение на чл. 9, който разглеждаме в момента, искам да кажа, че не знам колко е компетентно изказването, което беше направено, но аз мисля, че е много проста сметката. Сто и петдесет, делено на тридесет, прави пет. Това са пет лева – пет лева на ден за един български гражданин. Пет лева – едно мляко, един хляб и три кренвирша! (Реплики от ГЕРБ.) Няма ток, няма вода, няма комуникации, няма нищо друго – едно мляко, един хляб и три кренвирша, уважаема госпожо компетентност. Виждам Вашата радостна усмивка и си мисля дали изпитвате вътрешно доволство от начина, по който живеят българските граждани с тези 5 лв.?
А сега моето редакционно предложение в чл. 9, тъй като смисълът на този член е да има увеличение – да има увеличение на пенсиите, така че е допустимо да се направи редакционно изменение в залата. Затова предлагам, след като прагът на бедността в България е 241 лв., аз предлагам цифрата „145” да бъде заменена с цифрата „290”. Това не противоречи на законодателния замисъл в този член. А от 1 април 2013 г. „150” да се замени с цифрата „300”.
Това е редакционно изменение, което следва да бъде подложено на гласуване, защото то е включено в законодателния дух, който Вие предлагате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
За изказване – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Първо, правя предложение минималната пенсия за стаж и възраст да бъде увеличена на 145 лв. от 1 януари, вместо от 1 април, защото на мен въобще не ми е ясно защо трябва да се увеличи от 1 април, а не от 1 януари или от 1 юли, например.
На второ място, уважаеми колеги, за никого в тази зала не е тайна, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е пенсията, която се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година. Всяка година по това време Народното събрание определя минималния размер на пенсията за стаж и възраст. Този размер е най-малко свързан с осигурителния принос на българските граждани. Това са хората, които имат най-малък принос към осигурителната система!
А на въпроса, който си задавате в тази зала – защо минималните пенсии и изобщо всички пенсии преди пет, преди десет години са били с по-нисък размер, уважаеми колеги – преди 2000 г. условията за пенсиониране бяха съвсем различни. Преди 2000 г. се изискваха 55 години възраст за жените и 60 години за мъжете, респективно 20 години стаж и 25 години стаж. С тези параметри няма как осигурителният принос да позволява по-висок размер на пенсията, в това число и на минималната пенсия за стаж и възраст. Затова през 2000 г., уважаеми господин министър, и с Ваше участие, тогава в друго качество, беше направена реформа. Тогава беше направена истинска реформа в параметрите. А това, което говорите Вие сега, че сте направили реформа, самият Вие, когато извършвахме това управление, наречено от Вас реформа, заявявахте, че Вие развивате пенсионния модел в България. Не правите реформа, защото реформа означава съвсем друго нещо – промяна на параметрите, промяна на правилата и така нататък.
Затова, уважаеми колеги, сега гласувайте поне една малка крачка, една малка стъпка – минималната пенсия за стаж и възраст да бъде увеличена така, както вие предлагате, на 150 лв. Но не на 1 април – според мен случайно измислена дата, – а от 1 януари 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване направеното от народния представител Павел Шопов предложение… (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Може ли да ми формулирате писмено Вашето предложение, госпожо Манолова, и ще го подложа на гласуване? Държите ли да го гласуваме първо? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
В такъв случай подлагам на гласуване направеното от народния представител Павел Шопов предложение – в чл. 9 числото „145” да се замени с „500”, а думите „а от 1 април 2013 г. – 150 лв.” да отпаднат.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 46, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Изправени сте пред едно наистина революционно за доходите, за философията на бюджета и за държавното обществено осигуряване предложение.
На някои може да им се струва, че сумата от 500 лв. минимална пенсия е малка. Ние от „Атака” обаче много пъти сме казвали откъде могат да дойдат тези пари. Въпрос на политическа воля е да се приеме това предложение. Не е късно и сега. Това ще доведе до промени в доста от параметрите на големия бюджет и в бюджета за държавното обществено осигуряване.
Ние пледираме и представяме пред Вас предложение, което води до нова философия в доходите, в пенсионното осигуряване на българските граждани, което ще окаже дълбинно влияние върху всички сфери в икономическия живот на страната и във връзка с финансово-бюджетната сфера. Това е така, защото тази минимална пенсия ще окаже влияние върху останалия размер на пенсиите, върху минималния размер на работната заплата, средната работна заплата, а оттук нататък ще постави пред правителството и управляващите изпитания и предизвикателства да намерят парите.
Това предложение има своята философия, своята логика, която далеч надхвърля идеята за 500 лв. минимална работна заплата, с който размер поне малко ще се доближим до средния и до минималния размер на пенсиите в европейските страни. Нали това е нашата цел и към това се стремим? Това е нашата отправна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 73 народни представители: за 6, против 49, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Мая Манолова, а именно думите „до 31 март” да отпаднат, а числото „145” да се замени с числото „270”.
Гласували 91 народни представители: за 24, против 51, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Още няколко думи в подкрепа на моето предложение. Тъй като депутатите от ГЕРБ много искат да се съизмерват с направеното по време на управлението на кабинета на Сергей Станишев, ето това е предложение, което ще Ви съизмери с нашето управление. А именно: със 100 процента беше увеличена минималната пенсия – от 69 на 135 лв. по време на управлението на Сергей Станишев; сега Ви предлагам от 135 лв., както я заварихте, в края на Вашето управление да я увеличите два пъти, както направихме ние, и да стане 270 лв.
Освен това, подобно предложение е логично, тъй като европейска практика е минималната пенсия да бъде над 60% от минималната работна заплата. При положение че повишавате минималната работна заплата на 310 лв., абсолютно логично е минималната пенсия да бъде 270 лв. Това е и 30 лв. над линията на бедността.
На трето място, уважаеми колеги, нали проблемът беше, че не са направени предложения между първо и второ гласуване? Ето, направихме предложения, подложиха се на гласуване и тук лъсна Вашето лицемерие, което, когато става дума за предложения за увеличение на пенсиите с 5 лв., е срамно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 21, против 51, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител господин Терзийски предложение, а именно числото „145” да се замени с числото „290”, а числото „150” да се замени с „300”.
Гласували 90 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господна народни представители! Искането ми за прегласуване е специално към Парламентарната група на мнозинството, на ГЕРБ.
Искам категорично да бъде ясно (категорично да бъде ясно!) лицемерието, което Вие изразявате в залата, защото нали говорим за философия на увеличаване на доходите? Вие искахте да има адекватно предложение, което да подкрепите.
Ето, направено е адекватно предложение, което е – минималната пенсия да бъде донякъде обвързана с прага на бедността. И ако Вие наистина, ще го повторя, не водите тази човеконенавистна политика срещу собствения си народ, е редно да подкрепите това предложение и тази сума.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Кажи на Мая да ти каже друга реплика!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Затова считам, че ако искате оттук нататък поне някой да Ви вярва, ако искате самите Вие да си вярвате, е редно да подкрепите такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 54, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 9 по вносител.
Режим на гласуване! (Шум и реплики.)
Отменете гласуването.
Господин Адемов, Вашето предложение беше думите „1 април” да се заменят с „1 януари”, така ли? (Реплики.) Да.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов в чл. 9 думите „от 1 април” да се заменят с „от 1 януари”... Така ли? Да.
Гласували 87 народни представители: за 20, против 13, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 9 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 73, против 17, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 10 по вносител.
Режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 71, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 11 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова:
В чл. 11, числото „240” се заменя с „310”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
В чл. 11, число „240” се заменя с числото „310”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Костов и Кирчо Димитров:
В чл. 11 – „определя се за 2013 г. размерът на паричното обезщетение за малко дете по чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване – 310 лева”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? – Госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Предполагам, че по това предложение няма да бъдем обвинени, че не е навременно, тъй като за четвърта поредна година правим предложение, което е внесено и обсъдено и в комисията.
Предложението е за увеличаване на размера на обезщетението за гледане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст на осигурените майки от 240 лева минимална работна заплата, която е от 2009 г., на 310 лева.
Става въпрос за около 31-35 хиляди майки, осигурени жени, които имат това осигурително право да получават своето обезщетение, когато са се осигурявали за риска „общо заболяване, бременност, раждане и майчинство”, тоест „общо заболяване и майчинство”.
Искам да кажа, че всъщност Вие направихте едни промени, с които, за да няма спекулации от страна на майките, 12-месечния период, върнат назад период на обезщетение, Вие го заменихте с 24 месеца, тоест с 2 години назад, с което всяка българска майка я ощетихте с около 24 лева на месец.
Връщайки ги с още една година назад, тези млади хора, които или завършват средно образование и не са започнали работа, или са се осигурявали за по-малък период от време, или понеже са стартирали в своя трудов стаж и своя трудов път, са получавали по-ниски заплати, направихте една еквилибристика, с която да спестите пари от майките. Сега правите следващата стъпка.
За поредна година, тоест за четвърта поредна година, оставяте майките на 240 лева. Няма да сравняваме с минималната работна заплата. Няма да сравняваме с предишни периоди, но искам да кажа, че съм изкушена все пак да споделя, че когато имаш последователна политика, когато имаш приоритети в политиката, ти имаш и постигане на определени резултати, които следиш в тази политика.
И в тази връзка ще Ви кажа, че през 2005 г., след като имаше спад в раждаемостта 2001-2004 г., постепенно започна да се увеличава раждаемостта. В 2005 г. се родиха 71 хиляди бебета, ще закръглявам цифрите. В 2006 г. се родиха близо 74 хиляди, 2007 г. – 75 350, 2008 г. – 77 712, и за първи път от 1992 г., в 2009 г. ние прехвърлихме живородените деца да бъдат над 80 хиляди! И това е благодарение на една системна политика, която стъпка по стъпка се правеше в посока на защита на младите семейства, на майчинството и на децата. Създаваше се гаранция, сигурност и алтернативи, с които майките да бъдат защитени.
Разбира се, аз не зная как бихте ми отговорили. Вчера в телевизионно предаване чух една заместник-министърка на господин Младенов, която не успя за 4-годишното си стоене в министерството – два закона имаше да вкара: Закона за закрила на детето и Закона за социалното подпомагане, и двата катастрофално не се случиха, но тя ни учеше как не се прави политика като нашата, а се прави като сегашната.
Приемам, че социалните услуги са нещо много важно, но социалните услуги във формáта, за който се говори, са за деца в риск и за семейства в риск. Това не е релевантно за жените, децата и семействата, за които става реч. Тук става реч за работещи, за осигурени майки, бащи и деца в семейства, в които родителите са работещи, така че нека не бъркаме едното с другото.
Приемам изцяло – нека има и детски градини. Колкото се може повече, дай Боже, да има детски градини. Само че детските градини, за които става реч, са от 3 до 5 или до 6-годишна възраст, в зависимост от промените в образователната система. Ние говорим за децата от една до двегодишна възраст, които ходят в детски ясли.
И нещо друго – нека не наричаме едните пасивни мерки, а другите активни мерки. Всичко е мярка в посока за стимулиране на раждаемостта и за създаване на здраво и пълноценно българско население.
Много неща бих могла да кажа. Тъй като много време говорим по този въпрос, ми се струва, че каквото и да кажа, няма да е нищо ново. Все пак нека да кажа, колеги, че неблагоприятно е намалението на разходите в структурата на бюджета на държавното обществено осигуряване. През 2008 г. тези разходи са били 17,8% в структурата на разходите на Националния осигурителен институт. Сега, 2013 г., ще бъдат 10,7%. Пак подчертавам дебело – това е осигурително право на всяка една българска жена, на всяка една майка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) След като не сме задоволили потребностите с детски заведения и нямаме кой знае какви други алтернативи, аз настоятелно Ви моля да погледнете с две очи към проблема на майките – става въпрос за по-малко от 30 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е последният текст от бюджета на държавното обществено осигуряване, с който можем да решим проблема за обезщетенията за гледане на дете от една до двегодишна възраст.
Уважаеми колеги, много аргументи се чуха през последните месеци на тази тема, но като че ли най-важният е фискалният аргумент – че няма пари за това увеличение.
Искам да кажа, че през първите девет месеца на 2012 г. от фонд „Общи заболявания и майчинство” и специално от Фонда за отглеждане на деца от една до двегодишна възраст са спестени 24 млн. лв. от програмата, която е предвидена за 2012 г. Тоест, аргументът „няма пари” не е валиден. Двадесет и четири милиона са спестени от този фонд, така че, уважаеми колеги, остава да разчитам на добрата Ви воля, на желанието Ви да решим проблема на тези майки, за да получат адекватно осигурително плащане, адекватно на техния осигурителен принос.
Не искам да преповтарям аргументи, които вече казваме за пореден път. Това е осигурителен риск. Майките се осигуряват, за да получат обезщетение при настъпване на осигурителното събитие, иначе никой в тази зала няма против да има и социални услуги, да има и подходяща инфраструктура, да могат майките да се върнат колкото се може по-бързо на работа. Но, уважаеми колеги, при сегашната ситуация само в София 14 хил. деца не са постъпили в детски градини, защото няма такава възможност, какво трябва да направим?! Тези майки трябва да си отглеждат децата с пари под линия на бедността!
Уважаеми колеги, искам да Ви припомня и още малко числа по въпроса за паричните обезщетения за отглеждане на малко дете. Вижте колко са били през 2010 г.: 125 млн. 724 хил. лв., това е по отчета за 2010 г., а за следващата година Вие предлагате 114 млн. 518 хил. лв., което е с 11 милиона по-малко. Вярно е, че и децата са по-малко – само за последната година с близо 5 хиляди, както беше казано преди малко. Но, уважаеми колеги, може би пропускате факта, че удължихте периода, през който се изчислява размерът на обезщетението. Значи трябва да се изчисли размерът на обезщетението през последните 24 месеца, така че пари за това осигурително плащане има, остава волята на народните представители да реши този въпрос.
Пак повтарям, това е последната възможност в законопроекта да бъде решен този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! След като не подкрепихте предложението за увеличаване на средствата за пенсионерите, дано да бъдете по-трогателни и да направите някаква стъпка по отношение на средствата, които получават майките за отглеждането на деца през втората година. Дори можеше да водим дискусията, ако Вие твърдите, че не е редно в този момент размерът на плащането да бъде изравнен с минималната заплата, че работещите трябва да имат малко по-добро положение, но при всички случаи тези средства трябва да се доближат до границата на минималната заплата. Вие отказвате такова обсъждане и стоите на границата от 240 лв. Не казвате: сега не можем да ги направим 310, но те трябва да бъдат 270 или 290 лв. Това наистина е необходимо, защото вече бяха дадени аргументи, че в България раждането на деца намалява.
Знаете ли в кой период населението на България е било толкова, колкото е в момента? В средата на 40-те години, което за съжаление показва...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Когато БКП идва на власт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, напротив. Напротив, когато започва социализмът в България, населението на България значително се увеличава от тази кота, която е стигнало в момента. Тоест, трябва да направите друг извод, ако имате мисловни възможности, че България се е върнала с една епоха назад. С една епоха назад! Преходът е върнал населението на България там, където то е било в средата на ХХ-ия век. Това е печалната констатация, тя има ред причини, но никога България не е губила толкова население, колкото в последните 20 години.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Колкото в лагерите!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дори по време на войните, защото две са причините: влошаването на начина на живот и голямата емиграция. Комбинацията на тези две причини води до този резултат.
Още по-лошото е, че обезлюдяването на страната се съпровожда и със значително застаряване, тъй като страната се напуска предимно от млади хора, които имат възможности да търсят по-добър живот и реализация извън страната. Това са големи въпроси и тук дребните сметки по партийному няма да свършат работа, затова Ви призоваваме към политика, която да пречупи тази тенденция – нещо, което беше започнало преди няколко години със стимулирането.
Дори Вие ако искате, може да предложите и друг частично компенсиращ механизъм. Да се постави въпросът: редно ли е държавата да плаща за всяко неосигурено дете, говорим на майката, за неговото отглеждане, защото в случая говорим за втората година – пари, които се ползват само от осигурените майки? Но може да се постави и въпросът: за тези, които не са осигурени и за които държавата сега плаща през първата година, да се каже, че тя ще плаща примерно до две деца.
Защо се усмихвате? Това са сериозни въпроси, те трябва открито да се поставят. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е дискриминация.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук дребни заигравания с теми за дискриминация, не може да се говори. Каква дискриминация? Раждането на деца в коя страна е професия? Има ли такава професия? Професия може да бъде отглеждането на дете.
Аз говоря за това как се структурира, как се сформира нацията. Затова Ви поставям въпроси, които Вие нямате смелост да поставите. Аз бих приел този дебат – Вие да кажете: „Ние не можем абсолютно да увеличим парите, но ще ги увеличим частично, частично ще ги преструктурираме и ще дадем възможност на тези, които наистина искат да отглеждат деца, да им осигуряват бъдеще, за тях ние ще направим необходимото”. Това не е да замразяваме средствата на нивото отпреди четири години. Проблемите са сериозни и според мен те трябва да бъдат решавани.
Това, че в тази ключова област Вие отказвате всякакво решение, говори, че такава политика застрашава бъдещето на страната. Това е равносметката, за съжаление. Няма друга оценка, която може да бъде дадена.
Затова ние сме направили това предложение. Затова ще го поддържаме. Още повече, това е връщане към една политика, която вече беше въведена в България и точно в тази област България е на едно от челните места в Европа.
За съжаление в другите социални показатели ние сме много назад – и в тази политика, която да осигурява средства за отглеждане на деца, за тяхното обучение и възпитание.
Освен това в периода на безработица (последният аргумент), когато тези майки отглеждат децата си вкъщи, натискът на безработицата частично се намалява, защото тези места не остават свободни. На тях веднага отиват други хора, които за една или две години ще ги заемат. По този начин ние решаваме и друг икономически и социален въпрос, а не само прякото отглеждане на децата.
За да разберете цялата връзка между икономическите и социалните фактори, затова Ви призоваваме да подкрепите това предложение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ, разговори между народните представители Янаки Стоилов и Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Министър Младенов иска думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди около половин час парламентът прие чл. 5 окончателно в бюджета за държавното обществено осигуряване, а именно приходите в общо заболяване и майчинство – 663 млн. 327 хил. лв.; разходи – 710 млн. 304 хил. лв., с дефицит 46 млн. 977 хил. лв.
Осигурителната вноска от 3,4% за общо заболяване и майчинство покрива точно тези разходи, даже с 46 млн. 977 хил. лв. дефицит. Това е осигурителната вноска, която плащат работниците, служителите и работодателите за рисковете „общо заболяване” и „майчинство”. В тези пари са общото заболяване, в тези пари е първата година на майчинството, в тези пари е майчинството от първата до втората година.
В България има една голяма придобивка, която в кризата ние запазихме. Аз се гордея с това – 410 дни, от които 45 дни преди раждане, майките получават първата година 90%. Това го няма никъде освен в Швеция и в България. Това е много добра социална придобивка за първата година. По-добре да не вземаме от тази придобивка за първата година, за да даваме за втората година, а за втората година – допълнителни социални услуги.
Заедно с държавното обществено осигуряване, с бюджета на Министерството на труда и социалната политика, със заем от Световната банка – 40 млн. лв. за социално включване за дечица от 0 до 3 и от 3 до 7 години – 70 общностни центъра в страната. Тридесет и пет от тях ще функционират още от пролетта на следващата година. Допълнително – близо 2000 места в детските ясли и детските градини в цялата страна. Говоря за деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години. С парите на Министерството на труда и социалната политика – близо 500 млн. лв., догодина за около 80% от децата в България – месечните помощи за деца. С парите от Оперативна програма „Човешки ресурси” – за подпомагане на младите родители, за да има кой да гледа техните деца, схемата „Отново на работа”, за да може те отново да ходят на работа.
През последните три години и половина ние сме дали допълнително 32 млн. лв. за допълнителни услуги за деца и техните родители. Ще продължаваме в тази посока.
Знаете, че в бюджета догодина ще бъдат заложени 30 млн. лв. допълнително за изграждането на детски ясли и на детски градини. За мен това е правилният път.
Що се отнася до професия „майка”, има единствено и само това, което създадохме за приемните родители. Искам да Ви информирам, че от три години и половина, от началото на мандата от 200 приемни семейства те вече са над 2200. С проект по Оперативна програма „Човешки ресурси” до края на месец януари следващата години те ще се увеличат с още 600 за цялата страна. Това е изключително важно.
По всички програми за децата и майките през следващата година от различни бюджети – и външно финансиране, и европейско финансиране, и пари от Световната банка, над 1 млрд. лв. се отделят за това.
Що се отнася специално за държавното обществено осигуряване, аз казах: толкова са приходите в системата, толкова е осигурителната вноска за общо заболяване и майчинство, в която ние се разпростираме, въпреки че дефицитът в този фонд ще бъде 46 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания?
Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, приемам, че ще говоря неемоционално, с надеждата, че ако според Вашето изказване пенсионерите бяха наши, видно е, че майките са и на Коалиция за България, и на ДПС, и на Синята коалиция. Обръщам се към Вас: нека бъдат и на ГЕРБ! Защото част от разговора, който водим, включително и последните думи на министър Младенов, бягат от тази тема. Пазарлъкът, който водим в момента – за 70 лв., е грозен. Не защото цифрите са трагични. Аз имах повод да кажа, че през последните три години са починали 230 хиляди български граждани. Обезщетението, което плащаме за майчинство през втората година, е на около 40 хиляди майки. Броят им очевидно ще спада и тези цифри са безспорни. Статистиката е такава. През последните три години всяка следваща година носи на България около 5000 бебета по-малко в сравнение с предишната.
Разговорът тук е смислен, сериозен и отговорен тогава, когато говорим за България и за нейното бъдеще. Това не е клише, не е задявка! Защото има няколко неща, включително и по алтернативните мерки, които не смятам, че отговарят на проблема, за който говорим. Аз няма да съм човекът, който ще застане срещу изграждането на детски градини. Естествено е, че в България детски градини трябва да има, само че нека да е ясно, че детските градини ще решават проблемите само на родителите, които имат деца от 3 години нагоре, и то в необозримо и непредвидено от Вас време. Говорим за децата на 2 години и за парите, които майките получават, за да могат да ги гледат, за които Вие отново предлагате да бъдат под границата на бедността.
В края на краищата, когато говорим, че 30 млн. лв. ще бъдат отделени за построяването на детски градини на по-големите деца, нека да е ясно, че ако Вие подкрепите нашето решение, парите, които ще бъдат необходими, за да могат майките да получават обезщетение в размер на минималната работна заплата, която Вие предвиждате, ще бъдат по-малко от тези 30 млн. лв. Защо не го правите? В края на краищата идеята как да стимулираме майките да се връщат по-бързо на пазара на труда е добра, само че за една част от тези майки пазар на труда няма, защото няма предлагане. Български граждани ли са техните деца в територии, в които безработицата се оказва изключително висока и възможността тя да бъде решавана, включително и със средства на сегашния бюджет, я няма?! За тях кой говори?!
В края на краищата има нива, ако щете – и на управленски цинизъм, които си струват, и други, които няма как да бъдат поощрявани. Социалните услуги са уредени за друг тип деца и за друг тип семейства – за семейства в риск, за деца, които трябва да имат равностойно участие в живота. Това са други категории. Ние говорим за български семейства, които по статистиката на министерството – 85% от тях при подоходен критерий получават детски надбавки.
Говорим за български семейства, които живеят в бедност и ние с Вас продължаваме да твърдим, че това им е орисията. Това не може да бъде нито поведение, нито решение на Българския парламент.
Извинявайте, но икономията на гърба на българските майки и на малките български деца е грозна работа.
В този смисъл наистина смятам, че поне по този въпрос Народното събрание може да има по-смислено, по-решително, по-отговорно поведение. Подкрепете това предложение. В него има смисъл.
Мисля си, че на Вас, колеги, които ще трябва да подкрепите предложението на Бюджетната комисия и на Министерския съвет, би Ви било по-леко, ако поне веднъж приемете, че има друга кауза, която си струва да бъде подкрепена и това са децата на България и техните родители. Икономии на гърба на майките и на децата – не! Забравете го!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Разплакахме се! Сякаш ние не обичаме децата на България. (Реплики между народните представители Валентина Богданова и Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място!
Други народни представители?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Искам да стане ясно на всички български граждани, че народните представители от ГЕРБ не приеха минималната пенсия да бъде 290 лв. Народните представители от ГЕРБ няма да приемат и обезщетението за гледане на дете и майчинство да бъде 310 лв.
Чухме изказване на министъра, че такъв бил неговият бюджет и че няма пари. Няма пари за майките, няма пари за децата, за пенсионерите.
Господин министър, има 10 милиона увеличение на бюджета на ДАНС, има 130-140 милиона увеличение на бюджета на МВР, има 4 милиона увеличение на Национална служба „Охрана”, има 5 милиона увеличение на Министерския съвет.
Господин министър, призовавам Ви от тази трибуна, след като не можете да се справите с Вашето ресорно министерство и да защитите социално слабите слоеве, които нямат саморегулаторни и самозащитни механизми за защита, да си подадете оставката. Щом може вътрешният, силовият министър да увеличат всички свои структури в бюджета си и да има достатъчно средства за тях, а Вие не можете да осигурите средства за тези най-тежки в житейското си съществуване слоеве, призовавам Ви да си подадете оставката!
Забелязвам, че политиката и поведението на ГЕРБ, която водят, е съгласно поговорката: „Овца сред вълци и вълк сред овце”. Когато металурзите скочат, когато скочат други отрасли – Вие подавате и увеличавате. Но понеже майките не могат да зарежат децата си, понеже майките не могат да излязат на студа с количките да протестират, Вие ги обричате на мизерия, глад и нищета. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Ще ми бъде под достойнството да те репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. (Народният представител Мая Манолова иска думата.)
Колеги, моля Ви, реагирайте своевременно. Вашите колеги преди това подадоха желание.
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, това, което преди малко Вие казахте на българските майки, е, че техните искания са неоснователни.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Защо говорите от мое име? Не съм казал такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте слушали внимателно, госпожо Христова. Такова нещо министърът не е казал.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Това че Вие не само че няма да ги чуете и няма да ги удовлетворите, но и тези майки трябва да са благодарни според Вашите думи за това, че Вие продължавате политиката на това, че те могат в първата една година да получават 90% от своята заплата и, че не сте намалили дните, в които те могат да я получават.
Уважаеми колеги, не бъдете глухи за исканията на българските майки. Те не искат кой знае колко. Те не искат да живеят и да отглеждат децата си под прага на бедността. Това са български деца на работещи майки, които работят и преди бременността, и след нея. Това са исканията на майки, които се осигуряват през целия си трудов живот за това майчинство. Не само жените се осигуряват, но и мъжете внасят осигуровки за това майчинство.
Не забравяйте, че в последните три и половина години – от 2009 г. досега, когато това майчинство от 240 лв. не е увеличавано, неговата покупателна способност е намаляла. Това означава, че нещата, които майките е могло да купят през 2009 г., сега вече не могат да купят.
Отглеждането на дете става все по-трудно и това, че броят на живородените деца в България с всяка година през последните три години намалява с 5500 живородени деца, е в резултат на политиката, която провеждате.
Преди няколко минути колеги от ГЕРБ призоваха на второ четене да се правят предложения, както е по правилник. Ето Ви едно такова предложение. Сега Вие сте на ход дали ще го подкрепите, или отново ще останете глухи за исканията на майките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Мая Манолова има думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Искам думата за процедура. Няма да отнема думата на госпожа Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм дала реплика на госпожа Христова.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, дано си давате сметка, че има една характеристика, една част от многобройната статистическа информация, с която ще бъде запомнено управлението на ГЕРБ. Едно число, с което Вие ще бъдете запомнени занапред и най-ярко характеризира същността на това управление – че по време на управлението на Бойко Борисов, в България всяка година са се раждали по 5000 деца по-малко.
Статистиката от 2005 г., когато в България са се раждали 71 640 деца, до 2009 г. – управлението на Сергей Станишев, увеличението е с 10 000. През 2009 г. се раждат 81 572 деца. Само за две години – до 2011 г., Вие сваляте тези числа с 10 000 – 71 402 бебета са се родили през миналата година. Всяка година се раждат 5000 бебета по-малко.
Вместо да предприемете някакви мерки, които само частично биха могли да бъдат чрез увеличаване на майчинството, поне до размера на минималната работна заплата и на детските надбавки – поне до 50 лв., Вие казвате нещо изключително цинично – в България има професия майка, първо, и второ – ние имаме тези пари, защото става дума за 15 млн. лв., но няма да ги дадем, за да не стимулираме това. Ще ги дадем за изграждане на детски заведения, на социални програми, но няма да ги дадем на майките, които днес и сега имат нужда от тези пари, за да отглеждат децата си.
Какво са 15 млн. лв.? С пет пъти по 15 милиона се увеличиха парите за специални разузнавателни средства по време на Вашето управление. Петнадесет милиона лева е само сметката на вертолетите и на авиоотряда, с която властта ежедневно реже лентички. Това е цинично – че Вие имате тези пари, че харчите тези пари, но не желаете да ги дадете на българските майки.
Чух и нещо друго прелюбопитно по време на този дебат – изявленията на господин Младенов по отношение на социалните програми в неговото министерство.
Уважаеми господин Младенов, на Ваше място аз изобщо не бих започвала тази тема. Слушах Ви без да реагирам, когато обяснявахте колко ефективни са програмите, които засягат безработните лица – програмите за преквалификация, различните схеми на програмите „Развитие на човешките ресурси”, адаптивност и прочие.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Питайте кметовете!
МАЯ МАНОЛОВА: И това на фона на един скандал, в който е замесен не само депутат от ГЕРБ, но е замесена шефката на Агенцията по заетостта, която лицензира като обучителна фирма без всякаква история и след като тя лицензира през месец април...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, върнете се към темата. Обсъждаме средствата на младите майки.
МАЯ МАНОЛОВА: ... за няколко месеца тази фирма усвоява 700 хил. лв. И Вие от тази трибуна говорите за ефективността на Вашите програми!?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Питайте кметовете!
МАЯ МАНОЛОВА: По програмите, които касаят социални услуги, за които току-що говорим, министър Младенов, искам само да Ви предупредя, че зрее скандал по така наречените програми за здравословен начин на живот на пенсионерите, защото само заглавието се отнася до пенсионерите на тези програми.
Всъщност, както се оказа от редица разследвания, тези програми се реализират от едни фирми не с пенсионери, не с участието на пенсионери, а с участие на млади девойки, които усвояват пари по тези програми, Вие ги отчитате, а реално ползите за пенсионерите са нула по другите програми за социални услуги.
Използвам случая, за да Ви предупредя, че във Вашето министерство хората на най-високи позиции са в конфликт на интереси по отношение на усвояване на пари по тези програми.
Това ще бъде предмет на следващи разследвания, включително на временните парламентарни комисии. Много внимателно се изказвайте, когато говорите за ефективността на Вашите социални програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Просто дайте тези 15 млн. лв. на майките и не се забърквайте в скандали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Велчев, имате думата за процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушайки с интерес този задълбочен дебат ми идва да предложа да направя едно процедурно предложение да удължим работното време до 20,00 ч. Дано да стигне времето да се изкажат всички, въпреки че повечето изказвания повтарят едно и също, но поне да слушаме и да видим какво ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Николов има думата за изказване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ ( ГЕРБ, от място): От БСП са против. Хем искат да говорят, хем са против.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа! Очевидно важните решения в този Парламент все на тъмно ще се приемат, но това няма да скрие истината.
Преди да изложа своите аргументи декларирам конфликт на интереси. Детето ми тези дни навърши една година, а съпругата ми влиза във втората година на майчинството.
Въпросът, за който тук си говорим, е принципен. Тук не става дума да спорим за 15 млн. лв. Българското общество в сегашната съвременна българска държава има своите достижения от Освобождението до днес. Тези достижения са били в резултат на дейността на много народни събрания, на много парламенти. Започва се от началото на 20 век и се стига до този парламент. Проблемът наистина е сериозен.
Достижението втората година от майчинството да се обвързва с минималната работна заплата е достижение на българското общество. Това не е въпрос на изчисления на годишен бюджет. Единственото, с което Вие ще останете в историята като мнозинство, е, че ще промените това достижение и ще промените обвързването на втората година от майчинство с минималната работна заплата.
Ако диктаторът Борисов смята, че само с това може да остане в историята, срам за него. Проблемът, господин министър, въобще не е детските градини.
Проблемът с детските градини съществува само в София, където нямаме шанс за детски градини, но София не е България. В България има детски градини, но няма деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, народни представители! И тук спорът е срамен. Просто е недостойно да се разправяме и да се плюем за едни 15 млн. лв., защото е такава разликата. С тях ще направим нещо наистина много революционно. Преди малко се спомена за традицията в осигуряването на майките. Да, България някога е била една от първите дори на Балканския полуостров, в която е гарантирано платеното майчинство. Господин министър, да го знаете, може би го знаете, било е шест седмици. Това е било още в третата българска държава преди фаталната дата 9 септември 1944 г.
Крайно време е да се приеме това правило, което обаче ще бъде противоречие на една основна концепция, за която стана дума и говорих в първите си изказвания. Тенденцията е да се социализират бедността и мизерията. Тук просто недостойно, срамно и смешно е да се социализират бедността и мизерията. Ще Ви кажа кое ме притеснява. Не са тези 15 млн. лв., с които ще олекне хазната на господин Дянков. Текстът касае точно най-целенасоченото нещо, което трябва да направим, по отношение на майките, които получават обезщетение за майчинство. Това са работещите български жени.
Някой ще каже, че това е дискриминация спрямо циганското население, не знам как ще се изтълкува, но това е притеснението Ви. Затова не го желаете и затова не го възприемате. Затова няма да има раждаемост. Затова ще се осъществява, когато говорим за майчинство, за раждаемост, за деца в България. Ние от „Атака” напомняме за фаталния план Ран-ът, според който българското население, българите трябваше и трябва да останем 5-6 милиона. Той, за съжаление, се осъществява по един неумолим начин. На двадесетата година сме 7 милиона 300 хиляди – миналата година при преброяването, сега сме намалели още повече. Ако вървим все така и бъдат отказвани предложения като въпросното, ще намаляваме дотолкова, че наистина ще останем 5-6 милиона, каквато е заветната цел на господарите на ефира. Друг път съм Ви обяснявал кои са те и за кои става дума. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуването. Дискусията е закрита.
Поставям на гласуване предложението, тъй като е общо, на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Хасан Адемов, Алиосман Имамов, Цветан Костов, Кирчо Димитров – числото „240 лв.” да се замени с числото „310 лв.”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 38, против 35, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Без да повтарям всичко, което беше изговорено в залата по тази точка – нямам желание да разплаквам никого, но Ви казвам, че това е последният шанс да вземете решение, което да помогне на българските майки и на българските деца. Това е текстът, който Ви отива, ако твърдите, че сте депутати, които представляват всички българи, както е по Конституция, и носят отговорност за съдбата на всеки българин, както е редно.
Затова Ви моля, госпожо председател, подложете на второ гласуване този текст. Обръщам се към всички Ви: подкрепете го, ресурс има и си струва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 114 народни представители: за 37, против 35, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа на текста на вносителя за чл. 11.
Гласували 114 народни представители: за 80, против 31, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок членове 12 и 13 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 82, против 24, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 14 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 14 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 15, който получава номер 14.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 16 – предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова:
„В чл. 16 се правят следните изменения:
1. Аления 1 се изменя така:
„(1) За 2013 г. вноската за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” е в размер на 0,1%.
2. В ал. 2 числото „1000” се заменя с числото „1200”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди известно време тук имаше спор във връзка със Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, който касаеше и фонда „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Във фонда, уважаеми колеги, има натрупан значителен ресурс, но въпреки това той не се използва ефективно под предлог, което е вярно, разбира се, че средствата са поставени на депозит и са част от фискалния резерв на страната – в държавни ценни книжа са.
Предвид предложението ни за увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания ние предлагаме и възстановяване на плащането на вноските по фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Вие разбирате, че такова предложение цели гарантиране на по-висока степен на сигурност на тези, които са загубили работа при несъстоятелност от своя работодател, и, разбира се, подпомагането им в периода, в който те ще търсят работа. Оправданието – няма пари, в случай, че има повече от 200 милиона, които стоят като държавни ценни книжа, разбирате сами, че в период на криза е доста несъстоятелно. Доколкото знам във фонда, освен този голям ресурс, има и приходи, които са от доходи на стойност над 11 милиона и разходите на целия фонд са абсолютно символични. Нашето предложение е, че трябва да повишим поне с 200 лева тези плащания – от 1000 на 1200 лева.
Разберете, че става въпрос за хора в предприятия, които са изпаднали в несъстоятелност. Имаме един много висок процент на безработица, имаме затруднение на фирмите в страната, които да работят на висок оборот. Всичко това, което предлагаме, има икономически смисъл, има социален смисъл, но има и осигурителна логика и смисъл.
Моля Ви, за да не повтаряме случаите като „Кърджали”, като „Ерма”, нека да направим такъв жест. Пак казвам, тук все пак би трябвало някой да се аргументира и да каже – да, действително 200 милиона плюс 11 милиона плюс едни символични разходи под 2 милиона на заплащания са пари, които могат да се дадат в период на криза, и то с не кой знае какъв висок размер, а само с 200 лв. повече.
Надявам се, че поне едно такова предложение бихте приели от всичките предложения, които бяха направени досега и с пълното мълчание на залата от страна на управляващите по един важен бюджет – бюджетът на ДОО.
Колеги, всички се осигуряваме и всички внасяме. В този фонд работодателите внасят, в предишните фондове всички ние сме внасяли. Това, което демонстрирате днес, е едно тотално неглижиране на осигурителната система и по този начин може би ще неглижираме и отношението на хората към тази система. Моля Ви, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 16 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 75, против 13, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 5, въздържал се 1.
Предложението за наименованието на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 1 има предложение на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов – в § 1, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби в края на изречението да отпаднат думите „с изключение на такива, които водят до увеличение на разходите за персонал”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, предлагам да направим почивка, но преди това кратичко изказване – 2 минути, за да можем да гласуваме и този текст.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя предложение в ал. 2 на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби да отпаднат думите „с изключение на такива, които водят до увеличение на разходите за персонал”.
Вижте какво е казано в текста на ал. 2: „Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на Националния осигурителен институт с изключение на такива, които водят до увеличение на разходите за персонал.”
Колеги, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е структуриран на трипартитен принцип. Там превъзходство имат членовете, които са представители на държавните институции. Там е министърът на труда и социалната политика, там е шефът на Националната агенция за приходите, там е управителят на НОИ – Вие смятате ли, че това са хора, които по някакъв начин могат да нарушат процедурите? Или това е една превантивна мярка на Министерството на финансите. Аз знам, че предложението е на Министерството на финансите, но това означава, че колегите от министерството не вярват, че Законът за държавния служител е проработил.
Ако Законът за държавния служител на практика работи, дайте възможност за оперативна самостоятелност на един обществен орган, какъвто е Националният осигурителен институт. По дефиниция и по закон Националният осигурителен институт е обществена институция – управлява се на трипартитен принцип, в Надзорния съвет влизат представители на държавата, влизат представители на работници и служители, влизат представители на работодателите. Вие смятате ли, че този Надзорен съвет и този управител на Националния осигурителен институт, който се отчита пред Народното събрание и е избран от него, може да си позволи по някакъв начин да води Националния осигурителен институт към преразход, нарушавайки Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване?
Колеги, аз Ви моля да отпадне този текст, защото той на практика връзва ръцете на Надзорния съвет и на управителя на НОИ да провежда обучение. Господин министър, с тези пари съвсем спокойно може тези хора да повишават своята квалификация и обучение. Така че, нека този текст да отпадне и да дадем възможност на Надзорния съвет и на управителя на НОИ съвсем спокойно и в рамките на закона да се разпореждат с бюджета на ДОО, а в случая с бюджета на Националния осигурителен институт.
За съжаление същият текст го има и в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че Министерството на финансите не вярва на институциите в надзорните съвети, на които държавата има превъзходство, че могат да си гледат работата и да изпълняват закона, както е приет в Народното събрание.
Колеги, предлагам думите „с изключение на такива, които водят до увеличение на разходите за персонал”, да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 15, против 41, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 3 има предложение на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов – в § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „от 1 април” да се заменят с „от 1 януари”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще има изказвания по този параграф, така че предлагам разискванията по него да продължат след 15 минути почивка.
Продължаваме заседанието в 14,20 часа.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
За изказване има думата господин Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички текстове в този проект на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година са важни, но този текст е един от най-важните наред с текстовете за обезщетенията за отглеждане на дете от една до две години.
Заедно с колегата Алиосман Имамов предлагаме в § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „от 1 април” да се заменят с думите „от 1 януари”.
Уважаеми колеги, досега никой не е обяснил защо индексирането на пенсиите трябва да стане точно от 1 април. Имаше аргументи в подкрепа на това, че тези пенсии ще се изплащат от настоящото правителство. Да, колеги, но пенсията за месец април ще се получи между 6 и 17 май 2013 г. Това означава, че настоящето правителство ще има възможност да изплаща този размер на пенсиите само един месец. Това е един от аргументите, с който ние наричаме този бюджет „предизборен”. Кажете друг аргумент, с който предлагате осъвременяване на пенсиите от 1 април, а не от 1 януари, както предлагаме ние.
Това предложение – от 1 април, според нас в никакъв случай не компенсира пропуснатото потребление през последните три години, по никакъв начин не компенсира пропуснати разходи и плащания, в крайна сметка не компенсира дори и инфлацията, натрупана през последните три години.
От тази трибуна вече стана въпрос, че 49,1% от българските граждани според Евростат са застрашени от риска бедност и социално изключване. Две трети от тези 49%, уважаеми дами и господа народни представители, са българските пенсионери.
Много често сравняваме и преди няколко часа от тази трибуна господин Главчев си позволи да сравни това, което е изплатено като пенсии, като фондове на държавното обществено осигуряване по време на управлението на ГЕРБ, като той спомена числото 9 млрд. 86 млн., казано и от министъра на финансите господин Дянков – то е коректно число. Обаче, уважаеми господин Главчев, зад него се крие нездравословен и манипулативен коментар. Какъв е той? Той е, че се пропуска фактът, че всяко следващо правителство плаща повече пенсии, защото брутният вътрешен продукт е по-висок, средният осигурителен доход е по-висок и заетите са повече, и конкурентоспособността е по-голяма. Има комплекс от фактори, които ни дават основания да смятаме, че при всеки следващ мандат парите, заделяни за пенсии, са повече. Това е така при всички правителство по време на прехода.
Ако Вашата теза е вярна и сравните парите – 9-те милиарда, дадени от правителството сега, с парите, дадени от правителството на Обединените демократични сили преди 10 и повече години, тогава вероятно парите сега ще бъдат 4 или 5 пъти повече. Значи ли това обаче, че пенсионерите сега живеят 4 или 5 пъти по-добре от пенсионерите тогава?! Естествено, не значи! Тук е голямата манипулация. Когато си служим с числа, трябва да се опитаме да бъдем коректни в сравненията, както каза колега в едно от предишните изказвания.
Уважаеми колеги, ще Ви кажа нещо, което искам да запомните: така наречения относителен дял на ръста на парите за пенсии. По време на управлението между 2006-2009 г. чистите бюджети на тройната коалиция – четирите бюджета, в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване относителният ръст на разходите за пенсии е 2 млрд. 290 милиона. В периода 2010 г. – първият бюджет на ГЕРБ за този мандат, и 2013 г., каквато е програмата за следващата година, уважаеми колеги, относителният ръст на разходите за пенсии е 877 млн. лв. Ето таблицата, това са параметри от отчетите на бюджета на държавното обществено осигуряване. Не съм ги измислил аз, те са официални документи. Като махнем от тези 877 милиона 585 млн. лв., които предвиждате за следващата година, това означава, че през трите години на Вашия мандат относителният дял на ръста на разходите за пенсии е 200 милиона. Само 200 млн. лв., което се дължи на естествения по-висок размер на новоотпуснатите пенсии и, естествено, увеличение на средния осигурителен доход.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите предложението пенсиите, както са дадени по-нататък в текстовете, да бъдат увеличени не от 1 април, а от 1 януари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 67 народни представители: за 12, против 28, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - отсъства
Валентина Василева Богданова - отсъсва
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - отсъства
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - отсъства
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - отсъства
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Димитров Тодоров - отсъства
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - тук
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимира Щерева Симеонова - отсъства
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Мариана Петрова Иванова-Николова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Стоянова Петрова-Минчева - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук

Имаме кворум – заседанието продължава.
Допълнително в залата са влезли: Владимир Тошев, Атанас Мерджанов, Валентина Богданова, Ваньо Шарков, Александър Ненков, Валентин Микев, Емил Гущеров, Гинче Караминова, Бисерка Петрова, Кристияна Петрова, Екатерина Михайлова, Ирена Соколова, Веселин Методиев, Мартин Димитров.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 18, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова за създаване на § 3а:
„§ 3а. (1) За 2013 година не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
(2) Определя за 2013 година максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, в размер на 770 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Богданова иска думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Предложението ни за създаване на нов § 3а със съдържание – за 2013 г. да не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и с неговата ал. 2, която определя за 2013 г. максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, да бъде в размер на 770 лв., е във връзка с увеличаване размера на максималния осигурителен доход от 2013 г. и идеята да не се прилага на тази база правилото за максимален размер на пенсията до 35% от максималния осигурителен доход.
Ако бяхте проследили нашите предложения до момента, това е съвсем логично предложение. По този начин ние не създаваме предпоставки за увеличаване на дефицита във фонд „Пенсии” и допринасяме за реализиране на една от мерките, които бяха предприети през 2010 г., а именно отпадане на тавана на пенсиите през 2014 г.
Едновременно с това ние ще настояваме в рамките на дискусията по-нататък да се търси и да се намери справедлив подход, който да отчита приноса на всеки един български гражданин към осигурителната система при определяне на неговата индивидуална пенсия и в края на краищата и таванът на вече отпуснатите пенсии.
Има смисъл да се мисли върху едно подобно предложение, защото то осмисля начина, по който в България работи пенсионната система и ангажира към себе си лоялността на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Масларова, Богданова, Стойнев и Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 47, въздържали се 33.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Това, което гласувахме, е предложението от името на народни представители за създаване на § 3а, което комисията не е подкрепила. Гласувахме го и не беше прието.
Параграф 4 не е докладван – имате думата, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега гласуваме § 4.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 5.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 6 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова:
В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1а:
„1а. В чл. 4а, ал. 3 се правят следните изменения:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. 19 на сто за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 22 на сто;
2. 14 на сто за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на І или ІІ категория труд – 17 на сто;”
б) в т. 4 цифрата „1” се заменя с „2”.”
2. В т. 3 се правят следните изменения:
а) в точка „аа” числата „17,8”, „20,8” и „40,8” се заменят съответно с „19,0”, „22,0” и „42,0”;
б) в точка „бб” числата „12,8”, „15,8” и „35,8” се заменят съответно с „14,0”, „17,0” и „37,0”;
в) в точка „вв” числото „40,8” се заменя с „42,0”.
3. В чл. 6 от КСО се правят следните изменения:
а) в ал. 1, в т. 4 думата „едно” се заменя с „две”;
б) в ал. 3:
аа) точка 8 се изменя така:
„8. от 1 януари 2013 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
а) 8,4 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 19 на сто;
б) 10,6 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд – 13,6 на сто;”;
бб) точка 9 се изменя така:
„9. от 1 януари 2013 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
а) 6,2 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 14 на сто;
б) 7,8 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд – 10,8 на сто”.
4. Точка 9 във връзка с чл. 40, ал. 5 и 7 да отпадне.
5. В чл. 41, ал. 1 числото „18” се заменя с „6”.
6. В чл. 47, ал. 2 думата „18-те” се заменя с „6-те” и думите „18 месеца” се заменят с „6 месеца”.
7. В чл. 48, ал. 2 думата „18-те” се заменя с „6-те” и думите „18 месеца” се заменят с „6 месеца”.
8. В чл. 49, ал. 1 числото „24” се заменя с „12”.
9. В чл.54б, ал.1 числото „24” се заменя с „12”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Владимир Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
1. В § 6, т. 9 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне подточка „б”.
2. В § 6, т. 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „Лицата, изпълнявали военна служба” се заменят с думата „Военнослужещите”.
3. В § 6, т. 16, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне точка „д”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1:
аа) в т. 4 думите „чл. 69, ал. 5” се заменят с „чл. 69, ал. 6”;
бб) точка 7 се изменя така:
„7. управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;”;
вв) в т. 8 думите „и получаващи доходи” се заличават;
б) алинея 8 се отменя.
2. В чл. 5, ал. 10, изречение трето след думите „съдебно решение за заличаване” се добавя „или заличаването подлежи на вписване в Търговския регистър” и след думите „постановяване на решението” се поставя запетая и се добавя „съответно за вписването в Търговския регистър”.
3. В чл. 6:
а) в ал. 1:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 20,8 на сто;
б) 40,8 на сто за лицата по чл. 69;”;
бб) точка 2 се изменя така:
„2. за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 15,8 на сто;
б) 35,8 на сто за лицата по чл. 69;”;
вв) създава се нова т. 3:
„3. 40,8 на сто за фонд „Пенсии” за лицата, които съгласно чл. 127, ал. 5 не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд;”;
гг) досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6;
б) в ал. 5 след думите „осигурителния доход” се добавя „и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната”.
4. В чл. 9, ал. 3:
а) в т. 1 след думите „отстраняване от работа” се поставя запетая и се добавя „или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони”;
б) в т. 2 след думите „до възстановяването им на работа” се поставя запетая и се добавя „но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган”.
5. В чл. 9а:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор”.”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.”;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) За осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.”.
6. В чл. 22а, т. 1 буква „д”се отменя.
7. В чл. 22б, ал. 1 т. 12 се отменя.
8. В чл. 40:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.”;
б) създава се ал. 7:
„(7) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.”
9. В чл. 42, ал. 2:
а) в изречение второ думите „изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование” се заменят с „определено съгласно нормативен акт”;
б) в изречение трето след думите „отпусната пенсия” се добавя „или им е изплатено обезщетение за оставане без работа”.
10. В чл. 50 се създава ал. 8:
„(8) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 6 и 7, ако отговарят на условията по чл. 48а.”
11. В чл. 54а:
а) в ал. 6 след думите „срока по ал. 4, т. 2” се добавя „по неуважителни причини”;
б) в ал. 7 думите „Отпускането и изчисляването” се заменят с „Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването”.
12. В чл. 54д, ал. 5, изречение второ след думата „срок” се добавя „по неуважителни причини”.
13. В чл. 54е:
а) в ал. 3 думите „и за бременност и раждане” се заменят със „за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт”;
б) в ал. 4 след думата „сумите” се добавя „по ал. 1 и 3”.
14. В чл. 54ж:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.”;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
15. В чл. 69:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата, изпълнявали военна служба, придобиват право на пенсия при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и при навършване на:
1. 52-годишна възраст – за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания;
2. 54-годишна възраст – за офицерите със старши и висши офицерски звания.”;
б) в ал. 4 думите „ал. 1, 2 и 3” се заменят с „ал. 2 и 3”;
в) създава се нова ал. 5:
„(5) Лицата по ал. 1, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при навършване на 42-годишна възраст – за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания, и 44-годишна възраст – за офицерите със старши и висши офицерски звания.”;
г) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7;
д) създава се ал. 8:
„(8) Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3 и 6 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 4, 5 и 7 може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3 и 6.”
16. В чл. 70:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж, и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.”;
б) създава се ал. 10:
„(10) Съотношението по ал. 4, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.”
17. В чл. 70а, ал. 2, т. 9 думите „чл. 4, ал. 5, 7, 8 и 9” се заменят с „чл. 4, ал. 5, 7 и 9”.
18. В чл. 80, ал. 1 думите „пенсиите по чл. 87, 89, 90 и 92” се заменят с „пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии”.
19. В чл. 82, ал. 2 след думата „възрастта” се добавя „му”.
20. В чл. 84, ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. от 1 септември 2011 г. – 26,5 на сто;”
б) точки 3, 4 и 5 се отменят.
21. Създава се чл. 89а:
„Социална пенсия за старост
Чл. 89а. (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.“
22. Създава се чл. 90а:
„Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90а. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 110 на сто от социалната пенсия за старост.“
23. В чл. 94, ал. 2, изречение първо след думите „датата на прекратяване на осигуряването” се добавя „по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност”.
24. В чл. 101:
а) в ал. 1:
аа) точка 4 се отменя;
бб) създава се т. 4а:
„4а. социална пенсия за старост и персонална пенсия с друг вид пенсия;”
б) алинея 3 се отменя;
в) създава се ал. 3а:
„(3а) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.”
25. В чл. 104 се създава ал. 10:
„(10) Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания.”
26. В чл. 108, ал. 1, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „задължителните предписания се обжалват по реда на Глава осма”.
27. В чл. 114:
а) в ал. 2 след думите „случаите по” се добавя „чл. 40, ал. 7”;
б) в ал. 3 се създава изречение второ: „Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4”;
в) в ал. 4, изречение първо след думите „по реда” се добавят „на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс”.
28. В чл. 115, ал. 4, изречение второ след думата „контрола” се добавя „по разходите”.
29. В чл. 116:
а) създава се нова ал. 6:
„(6) Когато искането за разсрочване е направено от физическо лице, към него се прилага декларация за доходите му през последните 12 месеца преди календарния месец, в който е направено искането.”;
б) досегашните ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно ал. 7, 8, 9, 10, 11 и 12.
30. В чл. 117:
а) в ал. 1 се създава т. 3:
„3. задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3.”;
б) в ал. 2 след думите „букви „б” – „ж” се добавя „и задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3”.
31. В чл. 127, ал.5 запетаята след думите „Министерство на отбраната” се заличава и се добавя съюзът „и”, а думите „Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията” се заличават.
32. В Преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 4б се създава ал. 9:
„(9) Сумите по ал. 2, 3 и 4 се възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Разпорежданията се връчват по реда на чл. 110, ал. 4 и могат да се обжалват по реда на Глава осма.”;
б) в § 5:
аа) в ал. 1, в текста преди т.1 след думите „3 години по-рано от възрастта” се добавя „им”;
бб) в ал. 3 думите „навършване на възрастта по ал. 1” се заменят с „придобиване право на пенсия по ал. 1”;
вв) в ал. 4, изречение първо думите „изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не по-късно от” се заличават и в изречение второ думите „изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 и 2 или” се заличават;
гг) алинея 5 се отменя.
в) в § 6, ал. 1 думите „1 юли” се заменят с „1 април”.
33. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) § 63 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Главчев.
Откривам разискванията.
Господин Найденов, заповядайте за изказване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да предложа отпадане на т. 15 по този параграф, с която се внасят промени в чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване, и всъщност става дума за предложение, което въвежда още един показател при пенсиониране на военните, освен сега съществуващият осигурителен стаж. Това е показател „възраст”, тоест навършени години.
Аз няма да влизам в задочен спор с министъра на финансите, който определи включително и условията за пенсиониране на военните като привилегия. Министърът на отбраната, за негов срам, не направи скандал от това определение, макар и да произлиза от средите на военните, защото в случая очевидно, че не става дума за привилегия, а става дума за права – права, които държавата дължи на военните, на техните семейства, дължи заради спецификата на отговорностите, които имат военнослужещите.
В този случай обаче министърът на отбраната и мнозинството предпочитат една странна сделка – срещу 9% увеличение на заплатите на военните те приемат едно несъразмерно по-голямо орязване на правата при пенсиониране на военнослужещите.
Тук в случая увеличението или индексирането на заплатите е дължимо, както е дължимо за всички останали български граждани. А дали е необходимо? Естествено, че е необходимо. Увеличението на доходите не може да бъде благоволение на министъра на финансите или както е в случая – продукт на търговия с правата на българските военнослужещи.
Уважаеми дами и господа народни представители, напрежението в армията е безпрецедентно. Военните не приемат промените и казват на мнозинството: „Спрете с експериментите, още повече, че по никакъв начин досега не защитихте претенцията си за добро управление на сектора за отбрана и сигурност”. Текучеството в момента е рекордно. Рапортите за напускане или пенсиониране в Българската армия са многократно повече от тези, които признава министърът на отбраната. В случая само информационното затъмнение и заплахите не позволяват да се види това, което се случва в Българската армия. Несигурност, безперспективност и подозрение са характеристиката на подозренията в Българската армия. Това, вън от всяко съмнение, се отразява негативно върху боеспособността и капацитета на нашите въоръжени сили.
Защо промяната се въвежда само по отношение на категорията военнослужещи, само по отношение на една, а не по останалите 9 от общо 10 категории, които ползват тези права? Аз не пледирам да се променят и условията за останалите 9, но защо за пореден път се наказва най-реформираната в рамките на годините на прехода система? Защо решихте, че и Вие следва да се наредите сред онези реформатори, които за съжаление се споменават само с лошо? Защото общо взето дотук нищо добро не видяха хората в армията от това, което обещавахте, или това, което сте направили.
За пореден път предлагате промени, които не са продукт на диалог със служещите в Българската армия. Няма никакви аргументи. Разбира се, Вие не чувате онова, което Ви казват военнослужещите.
В случая странно е и още нещо. Повече от половината средства, които са предвидени за индексиране на заплатите, са продукт на собствени приходи на Министерството на отбраната – продажба на въоръжение, на имоти, на бойна техника. Къде в случая е мястото на Министерството на финансите?!
И не на последно място – защо след като се твърди, че има нужда от тази промяна, не чуете гласа на военнослужещите, които Ви казват: „Добре, ако това е по-голяма гаранция и повече сигурност, защо не въведете гратисен период – 5-8-10 години?” Защо отивате на варианта въпреки възраженията, въпреки несъгласието, въпреки напрежението, за да правите промени в условията за пенсиониране на българските военнослужещи? Защо не приемете дори и този компромисен вариант?
Аз Ви предлагам да подкрепите предложението за отпадане и силно се надявам, че ще чуете аргументите, които звучат и от военнослужещите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение е по § 6, т. 16, ал. 1. Вижте за какво става въпрос, уважаеми колеги.
Преди малко стана ясно от изказването на господин Найденов, че този текст и така наречената реформа в армията, свързана с увеличаване на възрастта или определянето на възрастта за пенсиониране като втори компонент, освен необходимия стаж, е плод на договорка. Става въпрос за онези 26 млн. лв., с които от 1 януари в системата на Министерството на отбраната се увеличават заплатите с 9%. Само че за голямо съжаление, уважаеми господин министър, това става зад гърба на Социалното министерство и зад гърба на социалните партньори. Съжалявам, че трябва да го кажа, но с огромното ми уважение към армията, отбраната и въоръжените сили искам да заявя тук съвсем отговорно, че когато говорим за пенсионна система, тя е нещо изключително сериозно, за да се повери в ръцете на военните, за да се повери в ръцете на човека, който държи фиска на държавата – министър Дянков.
Тук в този текст, в тези предложения не виждаме присъствието на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт и на социалните партньори. Сега ще се аргументирам и ще Ви кажа защо.
Изведнъж в чл. 69, ал. 1 се появява текстът: „Лицата, изпълнявали военна служба”. Внимавайте, колеги! Става въпрос за „Лицата, изпълнявали военна служба, придобиват право на пенсия”. Ами тези, които сега са на военна служба и отговарят на условията, с тях какво правим?! Разбирате ли каква каша сте забъркали с тези текстове?!
На следващо място, уважаеми господин министър, давате ли си сметка, че с това предложение, имайки предвид факта, че за да отговориш на условията за 27 години стаж, трябва две трети или 18 години от тях да си в системата, а останалите могат да бъдат и друг стаж, положен на друго място?! Давате ли си сметка, че този текст увеличава кръга на осигурените с право на ранно пенсиониране?
А какво е предложението на Европейската комисия към България в Доклада за напредъка по отношение на реформите в България? Какво е предложението в Бялата книга?
Уважаеми колеги, вижте за какво става въпрос по-нататък. В Кодекса за социално осигуряване преди чл. 69 има подзаглавие „Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и Въоръжените сили”. Изведнъж в текстовете се появява някакво друго словосъчетание, което, пак повтарям, разширява възможностите за ранно пенсиониране, въпреки че от Социалното министерство ни продъниха ушите, че правят всичко възможно за ограничаване на ранното пенсиониране във всичките му форми.
По-нататък, уважаеми колеги, следващото предложение, което правим, е в § 6, т. 16, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби – да отпадне точка „д”. За какво става въпрос в тази точка? От принципите на социалното осигуряване е известно, че тези, които работят под водата, под земята и на небето, имат право на преференциално ранно пенсиониране. Така е в много държави от Европейския съюз. Само че понеже тези промени минават без санкцията на Министерството на труда и социалната политика, вижте до какъв парадокс стигаме! В системата на Министерството на вътрешните работи няма определена възраст, а в системата на отбраната и въоръжените сили има възраст 52-54 години, респективно 42-44 години. Ами онези, които отговарят на тези условия и работят в системата на Министерството на отбраната и Въоръжените сили, при положение, че в Министерството на вътрешните работи има по-лек режим – без възраст, те имат право взаимно да допълват този си стаж.
За какво става въпрос, уважаеми колеги? Ако аз съм примерно водолаз в системата на Министерството на отбраната, понеже трябва да отговоря на условието за 40, респективно 44 години възраст, ако отговарям на условието за стаж, аз мога да отида в системата на Гражданската защита, където няма изисквания за възраст и да се пенсионирам. Това свободно движение от една категория, от един сектор на българската икономика в друг, е записано в този текст.
Затова предлагам тези текстове да отпаднат, с цялото ми уважение, пак повтарям, към системата на сигурността, защото там са предложени добри решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Партия „Атака” също предлага да отпадне т. 15, свързана с промените в чл. 69 от Кодекса, свързан със слагането на пределна възраст за военнослужещите. Мотивите и аргументите ни са много.
Първо, това е прилагане на двойни стандарти от страна на държавата, защото такава пределна възраст, казано простичко, няма не само за балерините, които според министър Ангелов са изключително много в България и много тежко работят, но няма за полицаи, няма за съдебна охрана, няма за Националната служба за охрана, няма за НРС. Десет категории се ползват с тази привилегия. Всъщност това не е привилегия, а извоювано право, изстрадано от хората, които са отдали живота си на тази професия.
Това е първият аргумент, защото цялата армия става жертва на прищявка на министър Дянков. Съжалявам, че нито министър Дянков, нито министър Аню Ангелов ги няма тук, за да чуят тези аргументи.
Господин министър, те не зависят от Вас и не са насочени толкова към Вас.
Това, че министър Аню Ангелов е отстъпил и е направил компромиси, за да се компенсират възнагражденията с 9%, е изцяло във вреда на военнослужещите в Българската армия. Нека само да припомня, че миналата година военнослужещите бяха единствените ощетени по системата за раздаване на бонуси. Парите, предвидени за техни бонуси – за допълнително материално стимулиране, отидоха да се платят едни хеликоптери, които в момента за нищо не стават, защото нямат въоръжение.
Тези двойни стандарти в момента демотивират армията. По данни на Легия „Раковски” от вчера, рапортите за напускане от офицери са над 850, сержантите – над 1000. Това твърдят от Легия „Раковски”, предполагам, че данните са за още повече. Наскоро министър Ангелов посочи, че рапортите били само 85. Вижте какво е разминаването. Тоест, става дума за тенденция, която, лично на мен ми счупиха телефона да ме питат вярно ли е? Да, за съжаление е вярно, защото мнозинството е решило така.
Това нямаше да е толкова страшно, ако не погледнем какви хора напускат в момента заради въвеждането на тази пределна възраст за пенсиониране, този праг, това ограничение. Напускат най-качествените хора от Българската армия. Напускат пилоти със сериозен стаж и нальот, напускат отлично подготвени техници, напускат и инструктори. За пример ще Ви кажа, че в авиобаза „Граф Игнатиево” са останали трима инструктори и те трябва да подготвят млади пилоти, да усвояват нова техника, да носят бойното дежурство. Хората се махат, защото им е писнало държавата да се подиграва с тях и да бъдат опитни зайчета. Затова ние предлагаме текста да отпадне и нещата да останат както са до момента.
В системата на въоръжените сили трябва така да се направи, че професията да бъде привлекателна и хората да не се махат, а да има наплив за армията.
От Партия „Атака” Ви казахме, че проблемът не е финансов, защото пари има. Ще Ви дам само един пример: в момента Българската армия разпродава на безценица 6 самолета за 8 млн. лв. и се готви да купи 8 самолета, също толкова стари, колкото продаваните – за 400 млн. долара. Ако това не е кон за кокошка, здраве му кажи.
Сутринта говорихме и предложихме съкращаване на мисията в Афганистан – ето Ви още 51 млн. лв., които могат да отидат за увеличаване заплатите на военнослужещите. Крайно време е да се прилагат едни и същи стандарти към различните категории, в зависимост от министерствата, а не министър Цветанов да урежда своите, а министър Ангелов да не може да се справи с исканията на военнослужещите, да не може да ги отстои. В обществото вече се налага съждението и твърдението, че, видите ли, ГЕРБ е милиционерска партия – мисли за полицаите повече, а не мисли за военните. Не правете това, за да не говорят за Вас така. Още веднъж Ви моля да подкрепите отпадането на т. 15 в Кодекса за социалното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване, заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, искам да кажа и моето мнение по отношение предлаганите текстове и коментирани от колегите преди мен. Съжалявам, че това са колеги и от армията, работили преди в Народното събрание в сектора за отбрана и по-точно за въоръжените сили. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Ако и в тази област Вие сте компетентна, трябва да Ви оставим, в Конституцията да впишем поименно кой е и готово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля колеги, не влизайте в диалог от място.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Става въпрос за така наречените привилегии на военните и компенсирането им. С промените, които направихме преди около две години в Закона за отбраната и въоръжените сили, на практика регулирахме дейността на държавата по отношение на армията и сектора за отбрана. Остана една единствена привилегия, за която в момента се води дебат. Това е привилегията военнослужещите да се пенсионират само с придобиване на стаж, без възраст. Тази единствена привилегия, пак повтарям, я няма в нито една армия на Европейския съюз, на НАТО или на демократична държава. За другите държави, колегите в ляво може би са компетентни и ще кажат – Монголия или някоя друга, Куба, не знам как стоят там нещата в момента.
По отношение въвеждането на правилото. Това, което се цитира от Легия „Раковски”, само за сведение, аз съм един от основателите на Легия „Раковски”, тя въобще нямаше такива замисли, когато беше създадена. Между другото днес нейният председател, който вчера коментира тези цифри, които са действително неверни, защото едва ли един капитан в армията знае повече от министъра колко са подадените рапорти за напускане на армията и в никакъв случай, колеги, уверявам Ви, че не са значимо повече от други години, се цитират тук тези данни.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажи колко са?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: В 19 гарнизона за твое сведение.
Като млад офицер имах началник, който на 36 години служба имаше 19 полковнишки. Мъжете знаят за какво става въпрос. Повече от половината му служба беше преминала като полковник точно защото той беше забравил другите звания в армията. В последните пет години казваше: „Момчета, Вие работете, а мен ме оставете, на мен тази година ми е пенсионна и няма нищо да правя.”
Защо се предлага текстът, който се цитира, дали е в минало или в бъдеще време? За да се придобие правото по 27 години пенсиониране и възрастите, които са изредени в предлагания текст, необходимо е 2/3 от тях, тоест 18 години да бъдат прослужени в армията. Армията изтощава, съсипва голяма част от хората, особено, като тези, които бяха цитирани – в морските, във военновъздушните сили и така нататък. Една част от тези хора преминават на друга работа и затова съвсем справедливо е, когато имат 18 или повече години във въоръжените сили и направят общо 27 години стаж, да имат право да придобият пенсия с навършване на определена възраст. Моето допълнение за добавяне на думичките „матрос” и „войници”, което не се коментира, дава също възможност на тази категория военнослужещи, преминавайки в друга, съответно сержант или офицер, да могат техните години като матроси и войници да се зачитат за пенсионен стаж.
Изобщо не е вярно, че тези промени са минали на тъмно, че са направени в последния момент и така нататък. Това се коментира повече от половин година в цялото общество, не само в армията. Предложението е съгласувано с ръководството на Националния осигурителен институт, с ръководството на Националната агенция по приходите, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) със социалните партньори. Именно социалните партньори споменаха балерините, които са много далеч от сектора „Национална сигурност” и едва ли трябва да бъдат вкарвани в един коментар заедно с военнослужещите от армията. Когато се въвежда правило, то е ясно и за всички офицери, за всички сержанти и за всички войници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Найденов, заповядайте за първа реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, опитвате се да защитите незащитимото. Нито един аргумент не прозвуча от Вас защо предлагате тази промяна. Нито един! Вие сте човек, който е ползвал това право. Продължавам да държа на определението „право”, а не – „привилегия”. Вие с министъра, включително и с министъра на финансите, можете да си говорите за привилегии. Идете и го обяснете на военнослужещите например в легия „Раковски”. Идете и им изложете тези аргументи, да видим как ще Ви изпратят. (Реплики от народния представител Владимир Тошев.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): С домати.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ясно е как ще ви посрещнат – с гняв. Не е ясно как ще Ви изпратят, още повече, ако приемете тези предложения.
Защо правите сравненията с държавите – членки на НАТО? Защо не кажете, че в тези държави при пенсионирането пенсиите им са от 80 до 95% от възнагражденията, които са получавали, когато са били на служба? Защо не го кажете това? Колко е пенсията на българските военнослужещи, като процент по отношение на трудовото възнаграждение? Колко?
Защо правите сравненията и в колко държави има тази възраст? Посочете ми колко държави от държавите членки имат тази възраст? И защо избрахте тази възраст – 52-54, 42-44? Защо? Можете ли да кажете защо? Защо не е 56, защо не е 48? Няма такива аргументи! За тези аргументи става дума.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Колко може да служат полковниците?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Защо не коментирате факта, че имате определено задължение за престояване в определена длъжност и звание, тоест има пирамида във въоръжените сили. Как точно решавате проблема с придвижването по длъжности и звания, при положение че въвеждате пределната възраст сега? Защо след като е толкова добро предложението, което правите, не се приема от военнослужещите? Смятате, че те не могат да проумеят дълбокият Ви замисъл – Вашия, на министъра на отбраната или на министъра на финансите? Не приемат сделката Ви, казват хората! Не го правете! Не Ви приемат аргументите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, моята реплика е в две направления. На първо място по отношение на това, че казахте, че тези текстове са съгласувани със социалните партньори. Легитимните, съгласно Кодекса на труда социални партньори в Република България, са Националният съвет за тристранно сътрудничество. Там е мястото, там е терена, там е територията на диалога, където трябва да стане ясно дали са спазени принципите на социалното осигуряване, или не са спазени.
Ако тези текстове са съгласувани с Националния осигурителен институт, с Министерството на труда и социалната политика, със социалните партньори на национално равнище, а не с подбрани приятелски и социални партньори, тогава нещата и текстовете, дори да бяха направени тези предложения в този смисъл с тази философия, нямаше да излязат по този начин, защото в момента има страхотно объркване. Ще видите как ще се приложат тези текстове по-нататък.
На следващо място, Вие уважаеми господин Тошев, дължите един много прост отговор: защо в системата на отбраната и въоръжените сили се налага въвеждането на възраст за пенсиониране, а в системата на Министерството на вътрешните работи няма такава възраст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, не мога да приема Вашите аргументи по две причини. Първата, която е по-важна и засяга националната сигурност, е, че в така предвижданата реформа армията ще се затлачи от хора, които ще бъдат принудени да стоят, докато навършат необходимата възраст за пенсиониране, тоест ще има старши лейтенанти, капитани и майори, които ще чакат да станат на по 54 години, за да могат да се пенсионират. Младите хора няма да могат да растат, ще се наруши пирамидалната структура на армията, което в крайна сметка Вие, като офицер, много добре знаете до какво води. Това е единият аргумент.
Има още един аргумент, който е много важен и важен за ГЕРБ, като европейска партия, каквато претендирате да бъдете. В така предлаганите изменения има дискриминация. Кой и защо реши, че трябва да има 52 и 54-годишна възраст за младши и старши военнослужещ? И има ли младши пенсионер и старши пенсионер, висш и нисш пенсионер? Пенсионерите са равни и става дума за равнопоставеност при пенсионирането. В този смисъл не трябва да има никаква пределна възраст, защото всеки един старшина примерно или сержант би могъл да заведе иск срещу България за това, че се пенсионира при по-необлекчени условия в сравнение с един полковник, който ще се води висш пенсионер. Това е недомислица, дискриминация отвсякъде и България ще плаща по такова дело, ако бъде заведено, а те ще бъдат заведени, бъдете сигурни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): По отношение на процентите на пенсиите в репликата на господин Найденов – ами дай Боже, да доживеем до положението на турските военнослужещи или на някои други, които вземат доста високи проценти. За съжаление, обаче това положение беше коментирано от сутринта насам само в негативен план, защото това са наследствата, които имаме от 20 и няколко години насам.
По отношение на пирамидата, колеги, искам да кажа, че наистина в момента има пирамида и тази пирамида е в съответствие със средните стандарти на НАТО и на натовските армии, защото преди няколко години тя беше паралелепипед и пирамидата беше обърната. Имаше повече полковници, отколкото капитани в армията. Сега съотношението е изравнено.
Спекулациите, че армията се бунтува, че негодува, че легия „Раковски” се е надигнала и ще се надига, и така нататък, това което приемаме сега, на практика касае една малка като бройка част старши офицери. Повтарям: не всички старши офицери. За съжаление, когато едно правило се въвежда, то не може да бъде прието на сто процента от всички. Ако приемем нещо, което се приема на сто процента от всички, особено от тези, които ги касае, това означава, че нищо не въвеждаме.
Защо не е въведено в МВР, ДАНС и така нататък, а само в МО – ами, защото, министър Ангелов има смелостта да приложи това право, а решение на другите министри е кога те ще го предложат за собствените си ведомства. Те преценяват собствените си възможности.
Пълна безсмислица е това, че има пазарлък между министър Ангелов и министър Дянков: „Дай ми едното, на ти другото”. (Реплики от народните представители Атанас Мерджанов и Мая Манолова.)
Ако някъде са правени такива пазарлъци, това едва ли е вярно.
По отношение на господин Лаков – разликата в годините между старши и младши офицери. Съжалявам, колега Лаков, като офицер Ви казвам: никъде по света няма изравняване на пенсионирането на младши, старши и висши офицери, защото иначе ще нарушим доста принципи на пирамидата и йерархията в армията. Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Страхлив ли е министър Цветанов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Масларова – за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Предложенията, които правим с моите колеги, не са свързани с военните. Нормално е, все пак там предложенията се правят от военни, а ние повечето не сме ходили и не сме отбивали военна служба – жени сме.
Предложението, за създаване на нова ал. 1 е свързано с промяната за вноските на фонд „Пенсии” и фонд „Безработица”, които Вие не приехте. Не зная защо не искате да се увеличи приходната част на държавното обществено осигуряване с над половин милиард?! Няма да коментирам това.
Второто предложение, което е свързано в т. 3, са нашите промени, свързани с осигурителните фондове във фондовете на държавното обществено осигуряване коригирани с увеличението на фонд „Пенсия” с 1,2% и на фонд „Безработица” с 1%.
Третото предложение е в т. 9. Всъщност там предлагаме да отпадне изплащането на болничните от работодателя и прехвърлянето им към изплащане от НОИ.
Не зная дали си спомняте, но това беше една Ваша временна, антикризисна мярка, която за съжаление, потвърждава тезата, че няма нищо по-трайно от временното. Не зная какво антикризисно има в това да намалиш размера на получаваните обезщетения при болест именно, когато човек се нуждае може би от толкова, колкото е получавал, когато е бил здрав.
Няма да коментирам, че това не е антикризисна мярка, тъй като с нея задължаваме бизнеса да плаща нашите осигуровки. От една страна, в период на криза бизнесът не печели – той губи, от друга страна, работниците не желаят да излязат в отпуск по болест. Да, може би има спестяване от този фонд, но то е за сметка на здравето. Ако погледнете здравния статус на работещите през последните години, ще видите, че тук има една много сериозна тенденция, която ще ни излезе много по-солена, отколкото да плащаме осигуровките, за които хората са се обезщетявали в такъв размер, който се полага по закон, а не с така наречените „антикризисни мерки”. Така че ние категорично не приемаме тази временна антикризисна мярка да продължава и настояваме тя да се върне на по-предишния си вариант.
Накрая, предлагаме в чл. 41, ал. 1, чл. 48, ал. 2, чл. 49, ал. 1, както и чл. 59б, ал. 1 да се възстанови периодът за изчисляване на различните видове обезщетения към действащия период през 2009 г. Въпреки че господин Младенов много често казва, че никакви социални ограничения не са направени и всичко е запазено, това не е така. С увеличаване на изискуемия период в предходен период, необходим за обезщетение, де факто в голяма степен се намалиха социалните плащания. Разбира се, това се отрази на всички хора, които съвсем коректно плащат своите осигурителни вноски.
Откровено казано от всичко това, което говоря, въобще не се надявам нещо да бъде прието. Не знам дали защото сме в навечерието на Никулден, но днес Вие достойно изпълнихте ролята на шараните, които мълчат, нищо не казват и изпълняват всичко, което им се каже.
Съжалявам, колеги, но този бюджет при такова мълчание – ни дума, ни вопъл, ни стон от страна на управляващите, с изключение на господин Тошев. Поздравявам Ви, господин Тошев, единственият, който се осмели да стане и да се изкаже. Това е повече от, как да кажа, не зная как изглежда думата – народен трибун, когато гледаме бюджета и когато Вие, управляващите, мълчите. (Реплики от ГЕРБ.)
Все пак се надявам, поне на финала, да приемете някои от предложенията. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение – предложението за отпадането на т. 15 от § 6 да стане по силата на чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно т. 3 – ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със „за”, „против” и „въздържал се”. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Цвятко, не подвиквай от залата, защото двете години в армията не са ти били достатъчни, за да разбереш тревогата на това предложение, което се прави. Става въпрос не просто за сделка, а за срамна сделка. На мен ми беше чудно с каква неохота беше направено изказването от господин Тошев. Може би, за да си купи индулгенции заради това, че Комисията по външна политика и отбрана единствена не гласува бюджета на първо четене. При това, господин Тошев, казаното тук от Вас следва утре да го заявите пред членовете на Легия „Раковски”.
Госпожо председател, надявам се да подложите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване току-що направеното предложение от господин Мерджанов – гласуването на т. 15 да стане със ставане от място, а именно по чл. 56, ал. 2, т. 3.
Гласували 109 народни представители: за 23, против 74, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Месец и нещо в цялата страна по най-тържествен начин се отбелязват 100 години от Балканската война. Всички се убеждаваме в героизма на българския народ – от странство са идвали, за да се включат в редовете на българската армия за обединението на България. Спомняме си с умиление за самоотвержените българи, които са дали живота си за България.
Сега стигаме до едно положение, където вече приведената българска армия, която е горе-долу колкото една военна жандармерия, с всички ограничения, които при това управление най-сериозно се получават на практика – стигаме до един срамен факт, това, което се предлага – да се увеличи възрастта и така нататък, било голяма привилегия и защо трябвало тази привилегия да я има само при военните? Мисля, че ние дължим много повече на всички, които са сложили пагони, които жертват нормалния човешки живот в името на защитата на държавата и националната й сигурност.
Обръщам се към всички, които са служили в българската армия, независимо кой и кога, да покажем малко войнска смелост – стига с това овчедушно гласуване! Обявете се, дето се казва, против това, в края на краищата и ние да заслужим едно уважение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 62, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Постъпиха предложения от народните представители господин Найденов и господин Лаков, които са идентични, а именно за отпадане на т. 15 – измененията в чл. 69, от окончателната редакция на текста на комисията. Затова ще ги подложа на гласуване едновременно.
Гласуваме предложението за отпадане на т. 15 от окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 54, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители – основно от мнозинството, аз продължавам да се надявам, че може да проявите здрав разум и да преразгледате гласуването, съответно да промените позицията си по отношение на нашето предложение за отпадане на т. 15.
Първо, да Ви кажа, че не бива да има никакво съмнение, че аз като представител на БСП и на Парламентарната група на Коалиция за България и моите колеги, след успех на изборите през 2013 г., ще преразгледаме тези промени и ще ги променим. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Нека да Ви бъде ясно!
Второ, продължавате да създавате проблеми на хората, които носят отговорност за сигурността на страната. Създадохте проблемите с увеличаването на осигурителния стаж, не осигурявате необходимите средства, които Вие самите определихте чрез Бялата си книга за разходи за отбраната. Не осигурявате средства не просто за закупуване на ново въоръжение и техника, не осигурявате необходимите средства за поддържане на наличната техника и съответно въоръжение. Не осигурявате необходимите средства дори за приоритетните военни контингенти в операциите зад граница. Справка – качеството на униформите, по което вече имах възможност да питам военния министър, който призна, че има проблем.
Създавате проблем на няколко хиляди човека в армията със звания от майор до полковник, които в момента са навършили необходимия осигурителен стаж, и ги притискате да решават под натиска на обстоятелствата по-нататъшната си житейска съдба, в резултат на което тези хора са принудени да напуснат. Те няма да Ви го простят! Не създавайте повече проблеми на тях и на семействата! Не създавайте повече проблеми в държавата чрез това, което приемате!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 110 народни представители: за 24, против 66, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Валентина Богданова, Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 20, против 58, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване редакцията на § 6, съгласно предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 90, против 23, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 7 да се отхвърли, тъй като промените са систематично отразени в § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 95, против 8, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 8 и 9, които стават съответно параграфи 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване двата параграфа, подкрепени от комисията по вносител, които стават съответно параграфи 7 и 8 по доклада на същата комисия.
Гласували 113 народни представители: за 93, против 16, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, Приложение № 2 към чл. 13 и Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, Приложение № 2 към чл. 13 и Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване приложения с номера 1, 2 и 3 в редакцията им по доклада на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 94, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2013 Г.
Госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Цеков – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госта.
Слушаме Ви, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2012 г.
„Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По чл. 1 има предложение на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров:
І. В чл. 1, ал. 1 се правят изменения и допълнения:
1. В ред I числото „2 710 276” да се замени с „2 769 276”.
2. Създава се нов ред "1.6. Свободни собствени средства на НЗОК от предходни години - 59 000”.
II. В чл. 1, ал. 2 се правят изменения и допълнения:
1. В ред II числото „2 710 276” да се замени с „2 769 276”.
2. В ред II. 1. числото „2 707 186” да се замени с „2 766 186”.
3. В ред ІІ.1.1. числото „2 431 153" да се замени с „2 490 153".
4. В ред II.1.1.3. числото „2 383 511” да се замени с „2 442 511”.
5. В ред ІІ. 1.1.3.1. числото „176 000” да се замени с „178 000”.
6. В ред II. 1.1.3.2. числото „178 000” да се замени с „208 000”.
7. Ред ІІ.1.1.3.2.1. да отпадне.
8. В ред ІІ.1.1.3.4. числото „71 500” да се замени с „74 500”.
9. В ред ІІ.1.1.3.5. числото „534 000” да се замени с „499 000”.
10. Ред ІІ.1.1.3.5.2. да отпадне.
11. В ред II.1.1.3.7. числото „1 189 511” да се замени с „1 313 511”.
12. В ред ІІ.1.1.3.7.5. изразът „в т.ч. за интензивно лечение” се заменя с „в т.ч. за анестезии в болничната помощ", а числото „40 000” да се замени с„25 000”.
13. В ред II. 1.1.3.7.6. изразът „в т.ч. асистирана репродукция” се заменя с „в т.ч. за патологоанатомични дейности в болничната помощ”, а числото „15 000” да се замени с „20 000”.
14. Ред II. 1.1.3.7.7. да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Евгений Желев и Мая Манолова – в чл. 1, ал. 2 се правят следните промени:
- в 1.1.3.1., в колона три числото „176 000” се заменя с числото „186 000”;
- в 1.1.3.2., в колона три числото „178 000” се заменя с числото „188 000”;
- в 1.1.3.3., в колона три числото „106 500” се заменя с числото „111 500”;
- в 1.1.3.4., в колона три числото „71 500” се заменя с числото „81 500”;
- в 1.1.3.5., в колона три числото „534 000” се заменя с числото „499 000”;
- ред 1.1.3.5.2. се заличава;
- в 1.1.3.7., в колона три числото „70 000” се заменя с числото „85 000”;
- в 1.1.3.7.4., в колона три числото „90 000” се заменя с числото „130 000”;
- ред 1.1.3.7.5. се заличава;
- ред 1.1.3.7.6. се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
1. В чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, ред 1 се правят следните изменения:
Числото 2 710 276 хил. лв. се заменя с числото 2 760 276 хил. лв.
2. В чл. 1, ал. 2, ред 1, ІІ се правят следните изменения:
Числото 2 710 276 хил. лв. се заменя с числото 2 760 276 хил. лв.
3. В чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1 се правят следните изменения:
Числото 176 000 хил. лв. се заменя с числото 201 000 хил. лв.
4. В чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2 се правят следните изменения:
Числото 178 000 хил. лв. се заменя с числото 203 000 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение, да дадат заявка.
Д-р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което ние сме направили в чл. 1 на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., е свързано и с решението на Конституционния съд от лятото на тази година, в резултат на което в приходната част в бюджета на Националната здравноосигурителна каса останаха около 50 милиона, които трябваше да бъдат трансферирани към Министерството на здравеопазването, но тези текстове бяха обявени за противоконституционни.
В резултат на това тези средства би трябвало да останат в Националната здравноосигурителна каса, но видно от факта, че предложението не се приема, явно те ще бъдат похарчени за нещо друго. Това е нарушение на закона, защото тези средства са от здравноосигурителни вноски на български граждани. Дали тези вноски се плащат от държавата, или почтените и добросъвестни здравноосигурени български граждани са ги платили, няма абсолютно никакво значение. Вземайки тези средства за извършване на други дейности, означава, че сферата на здравеопазването се лишава от средства, гласувани в тази парламентарна зала.
В същото време имаме и още едни 9 милиона, които са излишъкът от бюджета на Националната здравноосигурителна каса от миналата година, които би трябвало също да бъдат в бюджета, защото те са събрани пак от здравноосигурителни вноски на български граждани.
За съжаление не чухме нито един отговор на въпроса къде са тези средства и какво ще се случи с тях. Отговорът, че те са в сметката на Касата, не е достатъчен, защото тази сметка е разходна. Там няма сметка, върху която да се трупат лихви, няма сметка, в която да се държат постоянно пари на Националната здравноосигурителна каса и в крайна сметка има пари, които би трябвало да отидат наистина за здравеопазване.
Ако някой излезе и каже честно какво ще се случи с тези пари, сме готови да чуем отговора и да дебатираме дали трябва да бъдат насочени на друго място, или не.
Нашето предложение е с тези пари да бъде увеличена приходната част на бюджета на НЗОК, като ясно бъде записано, че това са средствата, останали от тази година от здравните вноски на българските граждани, съответно да бъде увеличена разходната част по бюджета на Националната здравноосигурителна каса с най-голямо перо, което да отиде „Разходи за болничната помощ”, за да бъде наистина едно честно и почтено отношение към гражданите на България, които имат нужда от здравеопазване.
Иначе всичко останало означава, че те са излъгани и парите от здравноосигурителни вноски са им откраднати. Други термини просто няма как да бъдат използвани и наистина вместо да се мълчи, трябва да има един честен и почтен отговор на този въпрос.
Между другото буди недоумение и фактът как решението на Конституционния съд е от 4 юли – до 30 юни са изхарчени 50 милиона, но според твърдението на Касата са останали само 41 милиона. Нещо се е случило с 9 милиона в рамките на два или три дни, като два от тях са събота и неделя. И на този въпрос също не получихме отговор по време на заседанията на парламентарната Комисия по здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Д-р Сахлим, слушаме Ви.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Болезненото чувство, че нещата в здравеопазването не са наред, не е от днес, а продължава години наред. Това чувство касае и пациентите, и здравноосигурените български граждани, както и лекарите – тези, които работят в системата.
Какво обаче се случи през последните три години? Защо това чувство се задълбочи – чувството за несправедливост?
Първо, от здравната система бяха отнети 1 млрд. 400 млн. лв., които отидоха във фискалния резерв и е неизвестно какво се случи с тях. Триста и четиридесет милиона лева бяха трансферирани от здравноосигурителни вноски към Министерството на здравеопазването първата година. Сто милиона лева от здравноосигурителни вноски бяха определени отново да бъдат изхарчени, трансферирани този път към Министерството на здравеопазването. Опозицията сезира Конституционния съд, вследствие на което в средата на годината той се произнесе и каза, че трансферът е противоконституционен.
Нашите предложения са свързани точно с частично възстановяване на чувството за справедливост. Предложението ни касае както приходната, така и разходната част на бюджета на Здравноосигурителната каса за 2013 г. Нашето предложение е 50-те милиона лева, които останаха нетрансферирани към Министерството на здравеопазването, да бъдат добавени към приходната част, „здравноосигурителни приходи” и съответно да намерят отражение в разходната част, като се акцентира на профилактиката, на ранната диагностика, на скрининга, тоест да бъдат дадени за извънболнична помощ. В противен случай наблюдаваме главоломното нарастване на сумите всяка година. В частта „Болнична помощ” тази година помощта ще бъде възнаградена с 1 млрд. 109 млн. лв. Навсякъде по света болничното лечение, хиперхоспитализацията е най-скъпото лечение. Дефицитът на профилактика, на ранна диагностика води до късно лечение в България, до скъпо лечение, до неефективно и болезнено лечение.
Ето защо, ако има акцент върху профилактика, скрининг и ранна диагностика в частта „първична извънболнична помощ”, както и „специализирана извънболнична помощ”, които да получат допълнителни средства, като нашето предложение е да получат по 25 млн. лв., ще могат да се провеждат политики в областта на здравеопазването. В противен случай отново ще наблюдаваме много средства, изхарчени неефективно, без видим резултат и без видими индикации, че нещо в здравното състояние на българските граждани се подобрява.
В същата посока са и предложенията на други колеги от опозицията – от Синята коалиция и от Коалиция за България.
Аз вярвам в здравия разум на колегите от ГЕРБ, защото констатацията, че нещата в здравеопазването не са добре и не вървят на добре, мисля, че е извод от крехък консенсус, който съществува между нас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков! Ще започна с това, с което д-р Джафер завърши, само че в обратен смисъл: аз не вярвам в здравия разум на това мнозинство, не вярвам в здравия разум на управляващата партия, не вярвам, че мнозинството и управляващата партия са готови след конституционно решение да спазят текстовете на Българската конституция.
Уважаеми дами и господа, този Закон за бюджета на НЗОК за следващата година противоречи на Конституцията. Този закон е противоконституционен. Този закон противоречи и на Решение № 8 на Конституционния съд, което беше произнесено на 4 юли 2012 г. във връзка със Закона за бюджета на Здравната каса за миналата година.
Какво казва това конституционно решение? Съмнявам се, че господин Дянков го е чел. Съмнявам се, че и господин Цеков го е чел. Би следвало обаче да го е прочел поне някой от юристите от това парламентарно мнозинство, за да е наясно, че с този проект за бюджет минимум два пъти се нарушава конституционното решение и Българската конституция.
Какво се казва в това решение? Казва се, че трансферът в рамките на 100 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването противоречи на Българската конституция. Тъй като към момента на произнасянето на решението вече са били похарчени 50 млн. лв. от този трансфер, следва останалите 50 млн. лв. да не се трансферират и да останат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Е, питам аз: къде са тези пари? Питам господин Дянков, питам господин Цеков. Здравната министърка я няма, за да отговори къде са тези 50 млн. лв., за които Конституционният съд каза, че трябва да се изразходят в бюджета на НЗОК за тази година.
С колегите от Коалиция за България сме предложили актуализация на бюджета на Касата за 2012 г. в Преходните разпоредби на закона, както постъпи управляващото мнозинство през миналата година. Това предложение е отхвърлено. Отхвърлено е и предложението тези 50 млн. лв. да се използват в бюджета на Касата за следващата година. Тези 50 млн. лв. висят някъде във въздуха и само господин Дянков и Цеков знаят къде са. Очакваме отговор на този въпрос.
В този законопроект има и втори противоконституционен текст – текста, с който се прехвърлят дейности от Министерството на здравеопазването към Здравноосигурителната каса, парите за които дейности бяха обявени за противоконституционен трансфер с Решение № 8 от 4 юли тази година. За втори път нарушавате Българската конституция, като прехвърляте дейности за имунизации, ин витро и интензивни грижи от Министерството на здравеопазването, където се извършваха като ангажимент на българската държава, към Националната здравноосигурителна каса, където стават ангажимент на здравноосигурените български граждани. Две нарушения на Конституцията в този закон!
С д-р Желев сме предложили дейностите в размер на 90 млн. лв. да се върнат обратно към Министерството на здравеопазването – това е ин витро оплождането, имунизациите, ваксините и интензивните грижи. С тези 90 млн. лв. да се увеличи бюджетът на Националната здравноосигурителна каса вече реално, а не виртуално, както го правите, и те да се разпределят съответно по пера – за първична извънболнична медицинска помощ, за специализирана медицинска помощ, за дентална помощ, за медико-диагностична дейност, за болнична помощ, за диспансерно наблюдение и за лекарствена терапия на онкоболни. Тези сектори от дейността на Здравната каса са недофинансирани и в резултат на това болниците са в трагично положение в края на 2012 г. с около 350 млн. лв. неразплатени задължения.
Отговорът, който очакваме от Вас, е да кажете къде са тези 50 млн. лв. в рамките на този бюджет. Ще подкрепите ли нашето предложение за връщане на тези дейности, които Конституционният съд обяви за противоконституционен трансфер, там, където им е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, повече от половин минута просрочихте.
Реплики? Няма.
Доктор Адемов, слушаме Ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Когато от тази трибуна правя предложение за увеличаване на разходите в сектор „Здравеопазване”, в случая в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, винаги изпитвам противоречиви усещания, защото съм убеден, че темите тук са най-малко две.
Едната тема е колко са парите – дали са малко или са много. Аз си позволих да направя справка с бюджета за здраве на страните от Централна и Източна Европа. Тук ние изоставаме страшно много. Защо? Защото в Чехия на глава от населението за всеки един гражданин на Чехия на годишна база се падат по 1000 евро. Бюджетът там е 10 млрд. евро. В Унгария са 500 евро срещу 5 млрд. евро. В Словакия 590 евро – 3 млрд. и 800. В Словения са 1200 евро – 2 млрд. и 400 общ бюджет. В България – 219 евро на човек и 1 млрд. и 600 млн. евро бюджет за функция здравеопазване за цяла година.
Защо казвам това? За да е ясно веднъж завинаги, че парите са толкова, колкото може да се позволи българската икономика, колкото можем да си позволим от осигурителни вноски. Аз предполагам, че министърът на финансите и който и да е министър на здравеопазването иска тези пари да са повече. Очевидно е, че не успяваме да направим това през годините. Значи някъде има друг проблем. И другият проблем е втората тема, за която започнах в началото.
И втората тема – как харчим тези пари, които ги имаме? Това е големият въпрос.
Уважаеми господин министър, за разлика от госпожа Манолова, аз не си задавам въпроса къде са тези пари, защото след дълги шетания след тези числа, цифри, бюджети, отчети и така нататък установих, че Вие нямате право да харчите тези пари без санкцията на Народното събрание. През 2010 г. по време на Вашето управление с подписа на председателя на Лекарския съюз, разбира се тогава имаше и драми, след това се скъсаха споразуменията и така нататък, не искам да се връщам към тази тема, но тогава тези пари от сметките на Националната здравноосигурителна каса в Българската народна банка бяха прехвърлени в сметки на централния бюджет пак в Българската народна банка. И тук веднага възниква въпросът, че тези пари министърът на финансите няма как да ги харчи. Само че има един много тънък момент, който аз се опитах да разбера и ще го споделя с всички Вас, уважаеми колеги.
Тези пари – милиард и 400, ако прибавим и сегашните, за които става въпрос в тези предложения, заедно с парите от фонд „Козлодуй”, заедно с парите от Сребърния фонд оформят така наречената сума, която е необходима за покриване на изискванията по поддържане на валутния борд. Тези пари обаче дават възможност на правителството и на министъра на финансите, на Министерския съвет, да харчат останалите пари над тази сума във фискалния резерв, включително и за рефинансиране на текущи разходи в бюджета. Това е тънкият момент, на който трябва да обърнем внимание.
Дали правителството го прави с добри намерения или не – за това си има оценка на изборите, така че и аз не искам да се разпростирам по тази тема. Но искам да кажа – уважаеми колеги, изключително важно е, в нашето предложение има някаква логика, има някакъв смисъл. Дали го приемате или не, не е толкова важно. Дали ние искаме онзи трансфер да се увеличи на базата на тези пари, които са спестени тази година след решението на Конституционния съд не е толкова важно. Важен е принципът. Няколко години предлагаме в извънболничната помощ да са повече пари – с 1 лев да са повече, с 5 милиона, с 10 милиона. Да покажете някакъв знак – това, за което говори министърът на финансите. Трябва да има някаква промяна на структурата, която да ни акумулира и да ни жадува непрекъснато за все повече и повече финансов ресурс. За да може да бъдат доволни хората. Не го правите, за съжаление. Не го правихме и ние. И след това се чудим защо в скъпата болнична помощ искаме да има повече пари. Тоест има някъде разминаване в начина ни на мислене.
Затова, уважаеми колеги, сега не приемате това предложение. Разбирам аргументите – то е предложение на опозицията, не Ви устройва или не знам какво, нямам идея. Но помислете още веднъж – ако приемате тезата, че доболничната помощ е тази, която ще гарантира профилактика, ще гарантира скрининг и така нататък, за да не се стига до скъпата болнична помощ, парите трябва да са преимуществено там. А за болничната помощ трябва да има вече други неща, конкуренция и т.н., да не изброявам всички неща, които сме говорили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Доктор Шарков – първа реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми д-р Адемов! Първо, правя реплика във връзка с две неща, които казахте. Едното, че парите са толкова, колкото са. Да, ама не е така. И то не е по една простичка причина. Има 9 милиона излишък на Касата, които не влизат в бюджета. Има 50 милиона от тази година, които не ги виждаме в бюджета. Имаше поет ангажимент в края на 2009 г., че от началото на следващата година държавата ще осигурява децата така, както се осигурява всеки български гражданин. Няма го. И от това се отказахте. И парите са толкова, колкото са, поради тези причини – поради отказа от поети ангажименти още от 2009 г. Отказът се прави шест месеца преди изтичането на мандата.
И второто – не може да се харчат тези 50 милиона без санкция на парламента. Да, но ето я санкцията – санкцията е предложена в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Санкцията на парламента – да може Министерство на финансите и управителят на Националната здравноосигурителна каса да похарчат тези пари я имаше и беше гласувана с актуализирания бюджета на Касата за тази година, гласувана от Здравната комисия. А Бюджетната комисия гледа ли го? Или и това ще бъде премълчано, докато мине Коледа и никой няма да разбере къде отидоха тези 50 милиона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те го отхвърлиха.
ВАНЬО ШАРКОВ: А, отхвърлиха я. Е, то е ясно тогава. Не съм член на комисията. И когато съм внесъл някакъв законопроект поне някой да се беше обадил да каже, че ще бъде гледан. Но, както и да е. Това е репликата ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова – втора реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков? Уважаеми господин Адемов! В резултат на нашата работа в Здравната комисия и на главоблъсканиците, с които се сблъскваме в нея вече четвърта година, аз започнах да разбирам от здраве, Вие започнахте да разбирате от право и дружно всички членове на тази комисия се опитваме да разбираме от финанси. Тук е човекът, който може да ни помогне по отношение на финансите, но аз мога да се хвана на бас с Вас, че той няма да пророни и дума. Защото въпросите са наистина сложни и отговорът противоречи на здравия разум.
За какво става дума? Тук ние се нуждаем от няколко отговора. Блъскаме се тримата – аз, Шарков и Адемов, и не можем да си отговорим. Тук не са сложните въпроси за онзи 1 млрд. и 400 млн. лв. и за тези 340 милиона. Ясно е – прибрахте ги. Сега питаме няколко други неща.
Първо, къде са тези 50 милиона, които Конституционният съд каза да не се пипат от Здравната каса и да се харчат само за здравноосигурителни дейности? Не се приема актуализацията на бюджета на Касата за тази година, тоест не се харчат тази година, но ги няма и в бюджета за следващата година. Къде изчезват в нощта на 31 декември тези 50 милиона лева?
Втори въпрос – къде са тези 48 млн. лв., с които се увеличава вноската на държавата за пенсионерите в резултат на увеличението на пенсиите, което приехме преди малко от 1 април средно с 9,3%? Къде са тези 43 милиона в приходната част?
Къде са онези 9 милиона, които останаха през 2011 г.? Нямаше ги в бюджета за 2012 г., няма ги и в 2013 г.
Къде са онези 330 млн. лв., които следваха от увеличената вноска на държавата за децата, за пенсионерите, за лицата, които осигурява вместо по 8 – по 16 лева?
И накрая логичният въпрос: как така четвърта година поред трансферът на държавата за вноски на лицата, които осигурява тя, са четвърта година в едни и същи размер – 941 млн. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четиридесет секунди над времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ето тук имаме нужда не от финансист, а от екстрасенс да ни обясни тези невероятни факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Трета реплика?
Доктор Желев – реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! За разлика от колежката Манолова, смятам, че вицепремиерът ще отрони няколко думи. При това знам какво ще каже за тези прословути 50 милиона. Те са в резерва – няма къде да са другаде.
Където са онези милиард и четиристотин, колега Адемов.
Въпросът е това, което Вие казахте – с чие решение са там?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С решение на Народното събрание.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: И то трябва да стане тук – тук, днес. Иначе ще питаме пак и ще се разпитваме през разни съдилища – кой, как и защо решава преместването на едни пари от едни бюджети за други работи. Това е, колеги.
Където искате ги слагайте – въпросът е да има санкция, и то от Народното събрание.
Така ли е, господин вицепремиер? Така е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дискусията стана интересна и за да я направя може би малко по-весела, да не е толкова тъжна, ще си позволя в контекста на това, което каза госпожа Манолова, да перефразирам онази популярна приказка – като знам какъв доктор съм, умирам от страх да отида да търся юридическа помощ, примерно. (Весело оживление.) Това го казвам с цялото ми уважение към всички юристи и към всички лекари.
Въпросът: „Къде са парите?” звучи в тази зала през всичките тези години на преход, откакто има Национална здравноосигурителна каса.
Има ли някой в тази зала, който да каже колко пари са необходими на тази система? Аз не се наемам да кажа това.
Господин министърът беше се наел, дори разписахме текстове в закона, да направи комисия, която да остойности услугите в сектор „Здравеопазване”. Да каже – това струва толкова, това струва толкова, за да търсим такова финансиране.
Аз не съм против. Неслучайно започнах по този начин моето изказване. Не казвам, че парите са много. Неслучайно сравних източноевропейските страни с нашия бюджет.
Но въпросът е: колко трябва да бъдат и колко може да си позволи българската държава? Срещу тези пари какви услуги ще получим? Ще има ли качествена промяна, ако намерим тези пари? Ако тези 49, 9, 10, 20, 50, колкото и да са, ги намерим, има ли някаква гаранция, че системата ще отговори с по-качествени услуги? Сигурно ще се подобрят.
Въпросът е: коя услуга срещу кои пари? – Това, което задава непрекъснато като въпрос в публичните си изяви господин министърът.
Как ще се подобри сектор „Здравеопазване” при тази законодателна уредба, при тази структура, при тази инфраструктура на здравеопазването, при тази структура на бюджета? Има ли някакви гаранции, че това ще се случи?
Иначе тези пари очевидно са в така наречения „фискален резерв”. Вие знаете, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, заедно с бюджета на държавното обществено осигуряване са автономни бюджети! Те стоят извън държавния бюджет! Но, от друга страна, са част от републиканския бюджет, заедно с бюджетите на общините, на Националната телевизия и така нататък, които оформят така наречената „Консолидирана фискална програма”. Тези пари са там, но те са гаранция, за да могат да бъдат освободени други пари.
Ако продължаваме да се чудим къде са тези пари, защо се изказваме по малко странен начин – на този бюджет? Аз съм убеден, че каквито и пари повече да предлагаме, което и управляващо мнозинство да е, непрекъснато ще ги отхвърля! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател. Мисля, че говоря интересни неща.
Затова дискусията трябва да бъде в друга посока – как да се изхарчат тези пари, срещу какво да се дадат и каква е гаранцията, че ще има по-добро качество? Иначе ще продължаваме да търсим пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на д р Шарков – поименно споменат в репликата на госпожа Мая Манолова.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата за лично обяснение, тъй като бях споменат като част от хората, на които им трябва екстрасенс – на мен не ми трябва. Не може да се правят обобщаващи изказвания, че на нас ни трябва екстрасенс. Ако на някого му трябва в лично качество, да си го признае. На мен не ми трябва. (Смях от ГЕРБ.)
Друго нещо искам да кажа и то е, че тези пари от здравноосигурителни вноски не могат да бъдат харчени за нищо друго. Ние дебатирахме и разписахме – парите от здравноосигурителни вноски отиват само за здравноосигурителни плащания. В този смисъл те няма как да влизат дори във фискалния резерв и да стоят там, защото ще бъдат похарчени не за здравноосигурителни дейности и плащания, което ще представлява нарушение на закона. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата д р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Така с шеги и закачки ще приемем и този бюджет, въпреки оредялата аудитория. Не ни показват по телевизията (реплики от ГЕРБ) – някои сериозни хора сме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гледат ни в интернет.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: В интернет може и да ни гледат, но не всички имат интернет. Както и да е, не го правим заради широката публика и за да се представяме, а най-вече за да осигурим някакво ниво на здравеопазването.
И аз това исках да кажа – няма да повтарям всичко онова, което колежката Манолова каза на базата на нашето предложение. Ние го правим, защото смятаме, че държавата не трябва да абдикира от ангажимента си в здравеопазването.
Прехвърлянето на дейности, които според нас – аз съм сигурен, че е така и съм твърдо убеден – са в ангажимент на самата държава, през Министерството на здравеопазването за финансиране, през Националната здравноосигурителна каса е неправилно. Най-малкото защото всички онези средства, които се събират там, са парите на здравно осигурените, а държавата има ангажимент към цялото народонаселение – и към тези, които не са осигурени. Например както е с ваксините от задължителния календар.
Всъщност държавата не е длъжна, а е въпрос на политика – дали иска да има здраво население. И като иска, ще трябва да се бръкне и да осигури ваксини за всички деца в подходящата възраст за ваксиниране, защото целта е да се предпазим от различни заболявания.
Но не всички са осигурени и не можем, не трябва да прехвърляме тежестта върху здравно осигурените, чрез чиито пари покриваме огромни разходи, за които парите не стигат.
Децата са наши, те са на държавата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Всички деца са осигурени!
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Осигурени са, но отиват в Касата. Защо? Държавата трябва да прави тези неща според нас.
Фондът „Ин витро” – аз го направих, създадох го през април 2009 г. С министерско постановление стана цялата история. Това беше ангажимент на държавата към онези семейства, които имат проблем с репродукцията.
Защо в Касата? Не е ли ангажимент на държавата да помага по този начин и да финансира тази дейност?
Интензивните грижи. Защо интензивни? Това е чиста реанимация. Затова министерството си позволяваше чрез методология през бюджета си да финансира определен тип болници за определена дейност на база определен брой реанимационни легла – именно за високотехнологична, високоспециализирана дейност. Реанимация!
Какво ще направим в Касата с тези пари? Ще ги направим като пътека ли? Те няма да стигнат доникъде.
Някой каза: „Вижте, по този начин отпадат общинските болници – те не могат да ползват тези средства”. Ами там реанимация не се прави. Аз не знам къде в общинска болница правят реанимация.
Неинтензивни и следоперативни грижи. Нека да разграничим тези неща.
Така че е въпрос на политика – дали чрез този бюджет на Касата целим някакъв тип политика, или чрез бюджета на Министерството на здравеопазването? Няма такава, за съжаление.
А дали стигат парите в здравеопазването – по цял свят не стигат. Явно това са ни възможностите на този етап. Нищо не пречи да вдигнем с още 2-3-4% здравноосигурителните вноски. Откъде другаде ще намерим пари за здраве? Въпросът е: дали ще могат хората да ги плащат и как ще се събират?! (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Но действително тук последният въпрос: тези пари адекватно не се потребяват, но за тези пари имаме ли адекватната медицинска помощ? За съжаление, отговорът не е положителен.
Уважаеми колеги, дами и господа! Аз не си правя илюзия, че тези предложения ще бъдат приети, но сме длъжни за пореден път да кажем и го казваме: държавата има ангажимент и тази държава трябва да си го изпълнява. Тя не може да бяга за пореден път от здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласуваме предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 24, против 31, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.
Комисията не го подкрепя.
Гласуваме!
Гласували 97 народни представители: за 21, против 60, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков! Наистина е жалко, че мнозинството не приема нашето предложение с д-р Желев, защото по този начин, ако бъде прието това предложение, би се върнал ангажиментът на държавата към здравеопазването и към едни дейности, които са специфично нейно задължение, каквито са ин витро, имунизациите и интензивните грижи.
С това искане за прегласуване аз искам да получа някакво обяснение за тона, който звучи в тази зала. Може би наистина не звучи достатъчно сериозно, но няма как да има сериозен дебат по един несериозен документ, по един документ, който предварително и финансовият министър, и шефът на Касата, а и мнозинството от ГЕРБ много добре знаят, че няма да бъде прилаган.
Това не е бюджет. Това е един бакалски тефтер, който е – плюс-минус. Доказателство за това е фактът, че никой в тази зала, включително и д-р Шарков, който няма нужда от кристална топка, но без нея явно не си е отговорил на въпроса къде са 50-те милиона лева, които Конституционният съд върна в Здравната каса. Къде са тези пари?
Може ли да е сериозно отношението към един бюджет, за който суми от 50 млн. лв. са нищо, които се подмятат между Министерството и Касата и накрая нито е ясно къде са, нито за какво са изхарчени! И тези пари са от здравните вноски на българските граждани! Е, как можем сериозно да се отнасяме към този дебат и към този документ, като там цифри от по десетина, петдесет милиона са нищо! Плюс – минус!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Прегласуваме предложението на госпожа Манолова и на господин д-р Желев.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 59, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 1.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 2.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 13, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По чл. 3 – предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров:
В чл. 3, ал. 2 думата „утвърждава” се заменя с „договаря с Управителния съвет на Българския лекарски съюз”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Шарков, Костов и Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 3.
Гласуваме чл. 3.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По чл. 4 има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„1. В чл. 4 ал. 2 отпада.
2. В чл. 4, ал. 4 изразът „приема” се заменя с „договаря с Управителния съвет на Българския лекарски съюз”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Нигяр Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов:
„В чл. 4, ал. 1, т. 1 думите „годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите” се заменят с „годишна обща прогнозна стойност на разходите”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Независимо какво ще реши днес мнозинството, подкрепяйки най-вероятно този законопроект, има една надежда – че Българският лекарски съюз може би няма да подпише този рамков договор, защото един от аргументите на лекарите е отново опитът да се администрира в системата в одържавената Каса, защото отново се предлага рестриктивен бюджет със строги правила, диктувани от Касата. Към момента се предлага единствената монополна каса в България да управлява близо 3 млрд. лв. Три милиарда лева, които не могат да бъдат определяни само от Здравната каса.
Ето защо ние предлагаме думите „годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите” да се заменят с „годишна обща прогнозна стойност на разходите”. Тоест, да остане режимът, при който се работеше през тази година, защото обратното значи да се слагат рамки не само по отношение на годината и годишния обем, а да се слагат рамки на шестмесечие, на тримесечие, да се ограничават клинични пътеки и диагнози, което означава още финансов колапс за болниците, което означава още фалирали общински болници, което означава още върнати пациенти, защото диагнозата им е недобре платена по съответната клинична пътека.
През годините бюджетите на Касата бяха наричани по най-различен начин. Те бяха делегирани, бяха прогнозни, бяха отворени с фиксирани рамки, каквото и да означава това. Сега се предлага нова формулировка, която налага още по-строги административни правила. Това обаче в никакъв случай не води до по-качествено здравеопазване за българските граждани.
Единият аргумент, с който Българският лекарски съюз се готви да отхвърли този законопроект и да не подпише рамковия договор, е точно този член. Призовавам Ви към разум и да се опитаме все пак да направим нещо, което е в разумните граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дянков! Наистина няма особено значение дали този текст ще бъде приет, защото шефът на Здравната каса вече публикува новите правила за финансиране на болничната помощ през следващата година. За него очевидно не е важно дали Народното събрание ще се съгласи с идеята Касата освен месечни лимити да лимитира и пациентите, преминали по отделните клинични пътеки. Или както е записано в този текст: освен да се определя прогнозен план за стойността на разходите на всяко болнично заведение, да се определя и прогнозен план за обема дейности на всяка болница. Тоест, независимо от това дали народните представители от различните групи ще се правим на екстрасенси, търсейки къде са онези 50 млн. лв., които трябваше да са в Националната здравноосигурителна каса, ръководството на Касата вече се е произвело в екстрасенси и те предварително знаят от какво ще боледуват българските граждани през следващата година, при това по населени места, по болници. Те отсега са си присвоили правото да определят в един район на една общинска болница например колко ще са пациентите с язва, колко ще са пациентите с хернии, колко ще са пациентите с апендицити. Те са си присвоили това право да го решат и да отпуснат на всяка болница определен лимит за клинични пътеки. Тоест, ако в болницата в Елена...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: В Бобовдол.
МАЯ МАНОЛОВА: В Бобовдол вече няма болница, нито в Кула има болница, нито в Брезник, нито в Елена. Благодарение на нововъведенията, които направихте, болниците постепенно фалират. Реформата за ликвидиране на общинското здравеопазване е към своя край. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Поредната стъпка към ликвидиране на общинското здравеопазване и на малките болници е опитът на Здравната каса да врачува от какво биха могли да се разболеят хората в едно малко населено място и да сложи лимит на клинични пътеки за общинските болници. Лимит – тогава, когато в болницата да кажем в Ивайловград, или болницата в Кюстендил даже, да се прецени колко ще е заболеваемостта от едно заболяване, колко души да преминат през една клинична пътека, защото над 100%, просто те ще трябва да си търсят друга болница. Питам тогава: на хората от Видин колко ще им излезе транспортът до една софийска болница?
Оставям настрана факта, че галените деца на това правителство, на това Здравно министерство и на тази Здравноосигурителна каса са новопоявяващите се частни болници основно в София, а доведените деца са малките общински болници, които стъпка по стъпка, крачка по крачка, година по година се ликвидират. Член 4 е може би заключителното действие от тази реформа – ликвидиране на общинските болници с нови рестрикции, с ново намаляване на средствата, които ще получават по клинични пътеки.
Моето формално предложение, госпожо председател, е в чл. 4, ал. 1, т. 2 в ал. 2, в ал. 3 и в ал. 4 думите „обем дейност и” да отпаднат и да остане „планирането от страна на Националната здравноосигурителна каса само на прогнозния план за стойността на разходите”.
Касата да не се опитва да прогнозира това, което е невъзможно за предвиждане, а именно от какво ще боледуват българските граждани по населени места.
Разбрахте ли ме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви, да.
Да отпаднат думите „обем дейност и” и да остане само „стойност на разходите...”.
МАЯ МАНОЛОВА: Да останат думите „годишен прогнозен план за стойност на разходите...” във всички алинеи и да отпадне словосъчетанието „обем дейност и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точно това казвам и аз. Разбрах Ви.
Реплики?
Доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Манолова, нарекохте този документ несериозен, забравяйки, че става въпрос все пак за сериозната сума от близо 3 млрд. лв. Тук големият проблем дори не е в противопоставянето на големите срещу малките болници, на големите райони и градове с отдалечените от столицата болници. Проблемът е между самите големи.
Четиридесет милиона лева ще бъдат отделени за интензивни грижи – дейност, която се прехвърля абсолютно неадекватно от Министерството на здравеопазването към Касата. Една водеща болница, досега нефинансирана по този ред, предяви вече претенции (само тя) за дейност по отношение на интензивните грижи за 24 млн. лв. Разбирате ли драмата, която ще настане тук, по жълтите павета?! Някой не предвижда това. Дори и този текст, който се мъчи да сложи някакви рамки, за да ограничи определени пари по дадена дейност, не си дава сметка какво ще се получи оттук-нататък.
Ние като опозиция бихме могли да гледаме и доволно да потриваме ръце, но става въпрос за човешки живот! И какво става с българските пациенти, особено с хората, които са здравноосигурени и които все още коректно продължават да си внасят осигуровките?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Джафер, примерът, който дадохте, блестящо потвърждава моята характеристика за този документ като несериозен, като пожелателен, а не като финансов документ. Някакви цифри и думи – написани между десетина страници. Всеки, който има и най-малката представа как се разпределят парите в здравеопазването, знае, че 40 млн. лв. за интензивни грижи в Здравното министерство означава финансиране на интензивни грижи само в държавните и университетските болници. А 40 млн. лв. за интензивни грижи в Здравната каса означава разпределянето им между всички болници плюс мастодонтите – частните болници в София, което означава, че всички, които имат над второ ниво на компетентност и отговарят на изискванията, ще поискат да сключат договори по тези клинични пътеки за интензивни грижи. Тогава тази сума от 40 млн. лв., която беше такава в Здравното министерство, ще стане минимум три пъти по 40 милиона в Здравноосигурителната каса. Тук битката между частните болници за тези пари и с колко в крайна сметка ще бъде ощетен публичният ресурс – не че не е важно, но може би не е най-важното нещо.
Най-важното е, че с текстовете, които сега се приемат, освен преференции за големите, се затяга примката около малките, защото малките болници ще бъдат лимитирани в мизерните договори, които са сключили с Касата не само като обща стойност на приходите, но и като обеми дейности.
Тоест ако например в Асеновград или Дупница има повече от 50 хернии за един месец, заболелите от стотната до сто и десетата херния няма да могат да се лекуват в Дупница, а трябва да пътуват за София. Това е проблем за тези хора. Аз съм от този избирателен район. На мен ми пука дали тези хора ще имат възможност да се лекуват. И също – още колко време ще издържат общинските болници, които не са фалирали? Но начинът, по който работи това правителство, ще ги фалира до края на тази година и през следващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Госпожа Манолова ме накара да се върна към друга конструкция на нашия разговор или към друга тема от него. Тя каза, че тези 40 милиона няма да стигнат за интензивни грижи. Дори да приемем, че ще стигнат, ако е вярно това, което казва шефът на Лекарския съюз – че 90% е сигурно, че няма да има Национален рамков договор, ще се окаже, че има пари в разходите на бюджета, но няма да има механизъм, по който да бъдат разпределени и усвоени тези пари, което е голям и сериозен проблем. Не знам дали управляващите си задават този въпрос. Защото парите за ин витро процедури ще ги има, парите за интензивни грижи ще ги има, колкото и малко да са те, но няма да има Рамков договор, който да гарантира начина, по който те да бъдат усвоени и оползотворени. Така че притесненията Ви може би се засилиха след моето изказване, но за това съжалявам.
По нашето предложение. Колеги, това предложение може да реши въпроса донякъде, но само донякъде, ако бъде прието. Ясно е, че няма да бъде прието. Какво е то? Предложението за годишна прогнозна стойност на разходите и предложението за обема дейности са все предложения в посока Националната здравноосигурителна каса да има защитен механизъм, с който да се включи в рамките на предложения бюджет. Защото за всяко управление на Касата, за всеки управител на Националната здравноосигурителна каса и член на Надзорния съвет е пагубно да се актуализира бюджетът, да влезе в Народното събрание, защото министърът на финансите ще му каже: „Вие застрашавате фискалната стабилност, а бюджетният дефицит не може да бъде надвишен”, което ще бъде съвършено правилно.
От друга страна тези текстове, все повече разширяващи се през годините – кръщаваме ги прогнозни и не знам какви си бюджети, обеми, цени, са израз на безпомощност да направим необходимите реформи, които да гарантират правилното и ефективно харчене на наличния финансов ресурс. Защото страхът на Касата ги кара да предлагат такива безсмислени по моему текстове.
Предлагаме този текст да отпадне с надеждата да чуете нещо ценно от тази дискусия, да чуете нещо, което може да помогне в следващите бюджети на следващи правителства. Иначе е безсмислено да водим каквито и да било разговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа! Хей това книжленце, както го гледате, може би е най-скъпото в света – 2 млрд. 710 млн. лв. (показва брошурата с проектобюджета на НЗОК). Трябва ли да има ограничение? Трябва ли да има контрол? Трябва да има, разбира се. Няма как да няма контрол. Въпросът е какъв контрол и какъв смисъл на контрола ще има. По наше време (тогава бях за известно време член на Управителния съвет на Касата), имаше също ограничения под формата на прогнозни лимити. След това Вие въведохте термина „прогнозен бюджет”. Затова предложеното тук, в чл. 4, е „годишен прогнозен план за обем дейност”. А Вие сега разбирате ли какво се предлага? Да планираш в една болница колко апендицита ще направиш за 12 месеца. Как Ви се струва тази работа?! Как ще стане? Хиляда? Ами хиляда и първият? Две хиляди. Ами две хиляди и първият? Този дебат сме го водили много пъти. Това е абсолютно безсмислен текст. Той няма как да се случи, защото никой няма да си позволи да остави хиляда и първия пациент, или сто и първия пациент отвън, на улицата. Пак ще се покрива като разход.
Няма смисъл от тази формулировка. Колегите от ДПС са прави – добър е вариантът. Госпожа Манолова също предлага смислен текст. Нека останат прогнозните бюджети, но да планираш дейност и да имаш план?! Ами ако не изпълниш този план?! Абсурд, господин вицепремиер!
Приемете едно разумно предложение – контролът пак си остава, както в досегашния вариант, само че ще избягаме от безсмислените текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова. (Възгласи в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми д-р Желев, дали осъзнавате какво казахте току-що и какъв е най-големият проблем на този дебат и на този скъп документ. Да, тук пише, че Касата трябва да прогнозира колко души ще се разболеят от едно заболяване в едно населено място и колко души ще бъдат лекувани. Проблемът е, че ако Касата сбърка в тази си сметка и болницата излекува повече пациенти, много възможно е за едни болници това да няма значение – тоест, бюджетът да не се спази. Ами то е така по всичките пера на този бюджет. То е така и с тези 50 млн. лв., които трябва да са в бюджета тази година, но дали ги има, или ги няма, д-р Цеков със сигурност няма да отговори. Между другото той изглежда абсолютно дезинтересиран от този дебат. (Реплики от ГЕРБ.) Може би наистина не го интересува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той стои прав и Ви слуша, госпожо Манолова, прав Ви слуша.
МАЯ МАНОЛОВА: Може би все пак ще отговори за тези 50 милиона, които ние питаме къде са, за какво мисли да ги използва и какво ще се случи с тях?
Проблемът на този бюджет е именно в това – че се планират 40 милиона за интензивни грижи, при положение че всички знаят, че ще се похарчат 120 милиона. Въвеждат се правила в коя болница колко души от колко болести да се лекуват. Всички знаят, че това няма да се спазва.
Тази година имаше прецедент. Бяха заделени 5 млн. лв. през месец февруари за болница, която не беше пусната в експлоатация, макар че в този закон пише, че договорите се сключват всяка календарна година до месец февруари и субектите трябва да са изправни и действащи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Проблемът на тази скъпа книжка, която струва 3 млрд. лв., е, че тя абсолютно нищо не означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, дадох Ви знак, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Нещата се случват въпреки и без нея, и парите на гражданите се харчат независимо от това какво пише в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа, няма да си говорим колкото да отнемаме време. Трябва обаче ясно да се разбере какъв е проблемът. Проблемът е, че се плаща за обем дейност. Няма как да правиш прогнози на базата на една сбъркана и нереална статистика. Така ли е, колега Цеков?! От 10 години в България реална медицинска статистика няма, защото всеки върши дейност. Колкото повече отчетени случаи по по-тежки пътеки – толкова по-добре. За съжаление, е така.
Проблемът е в системата, която ние или следващите, които влязат, ще трябва да променим, ако имат смелостта и политическата воля да кажат: „Тази система не удовлетворява гражданите, не удовлетворява лекарите, трябва да я сменим”. Не виждам кой ще го направи от тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Алиосман Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, смятам, че тук има изрази, които могат да бъдат определени като недоразумения от гледна точка на планирането изобщо. Например изразът „годишен прогнозен план”.
Уважаеми колеги, планът е цел. Това е нещо, което се залага в бъдеще и което трябва да бъде основа, мотивация за действие. Какъв план може да имат здравеопазването и заболяванията? Може ли изобщо да има план в тази област? Имаше време, когато тази област се бъркаше с образованието и някои се опитаха да правят делегирани бюджети на болниците. Разликата обаче е огромна. Ние сега знаем догодина колко деца ще има в първи, втори, трети клас и така нататък. Това е много лесно да се определи. Можете ли да определите обаче какви болни, какви болести ще има след една година еди къде си? Не можете да определите. Тук може да се говори за прогноза, не за план.
Госпожо председател, аз предлагам изразът „годишен прогнозен план” в целия чл. 4 да се замени с „годишна прогноза”. Прогнозата не води след себе си задължение да спреш да лекуваш хората, след като са постигнали определен планов показател за заболяванията. Това даже не ми е удобно да го споменавам. Какво значи план на заболяванията. И думата „план” да се замени с „прогноза”. Тези прогнози трябва да бъдат изграждани на базата на един много дълбок анализ на характеристиките на заболяванията във всеки район. Знае се, че има специфични заболявания в отделни райони, общини и така нататък. Ние обаче не можем да знаем да речем колко хора ще тръшне грипът еди къде си, в Северна България, колко в Кърджали и колко в София, за да можем да правим прогнозни планове. Това не звучи добре.
Уважаема госпожо председател, повтарям предложението си: „годишен прогнозен план” да се замени с „годишни прогнози” и „план” да се замени с „прогноза”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението за промени в чл. 4, направени от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров.
Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 35, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Сахлим, Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 25, против 51, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова, която предлага в чл. 4 по вносител от всички словосъчетания в различните алинеи и точки на този текст да отпадне изразът „обем, дейност и”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 60, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Господин Имамов направи предложение в чл. 4 словосъчетанието „годишният прогнозен план и годишен прогнозен план” да бъде заменено с „годишна прогноза” както и думата „план” с думата „прогноза”.
Гласуваме предложението на господин Алиосман Имамов.
Гласували 109 народни представители: за 23, против 47, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл.4.
Гласуваме чл.4, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 91, против 20, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По чл. 5 има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„В чл. 5 изразът „от Надзорния съвет” се заменят с „в Националния рамков договор”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 5.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за параграфи от 1 до 5 ан блок.
Гласували 105 народни представители: за 89, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходи и трансфери – всичко, по чл. 1, ал. 2, които са в рамките на утвърдения бюджет, с изключение на разходите за персонал по чл. 1, ал. 2, т. 1.1.1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 11, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 7 и 8 по вносител, които комисията подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 9 има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров:
„§ 9 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова:
„В Преходните и заключителните разпоредби, § 9, ал. 1 след думата „средства” се добавя „за медицинска и дентална помощ по чл. 4, т. 2 от Закона за ветераните от войните и”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Господин Желев, госпожо Манолова, да направим 15 минути почивка и да продължим разискванията след това.
В 17,45 ч. продължаваме заседанието.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме заседанието.
Доктор Желев, имате думата за изказване.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Относно § 9 нашето предложение е за продължение и добавяне в ал. 1 на текст от чл. 4, т. 2 от Закона за ветераните от войните.
За какво става въпрос? В самия чл. 1 на § 9 се определя, че заплащанията на медикаментите на ветераните от войните ще стават от Касата в определен ред. Ние добавяме и онези медицински дейности – дентални, и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, това, което приехме с пълен консенсус в Закона за ветераните от войните.
Защо го предлагаме? Защото финансирането на тези дейности, всъщност заплащането, никъде не се предвижда – нито в държавния бюджет, нито в някакъв друг бюджет. Смятаме, че след като медикаментите за тази група хора са включени в бюджета на НЗОК, редно е медицинската и денталната помощ – извън обхвата на здравното осигуряване, да влязат в тази разпоредба.
Иначе ще излезе така, че направихме едно добро дело в Закона за ветераните от войните, а в крайна сметка то виси неосигурено финансово, не струва почти никакви пари за тази година. Откакто сме го приели през месец юли, няма изразходван и лев за тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Правя процедурно предложение, ако предложението ни с д-р Желев не бъде подкрепено от парламентарното мнозинство на ГЕРБ и не се приеме, да бъде гласувано предложение за отпадане изобщо на § 9. Какво е неговото съдържание? Той регламентира трансфери от Министерството на здравеопазването по отношение на здравно неосигурени лица за дейности, които са изключително държавна грижа и държавна отговорност, а именно това са амбулаторното проследяване на болни с психични заболявания, с кожно-венерически заболявания, интензивното лечение, което би следвало да бъде държавна грижа, и профилактични прегледи за родилки, които не са здравноосигурени.
Тези дейности, съгласно Закона за здравното осигуряване и съгласно Конституционно решение № 8, са ангажимент на българската държава и не би следвало Министерството на здравеопазването да си измие ръцете като прехвърли средства за лечение на тези здравно неосигурени лица в Здравноосигурителната каса. Не е ангажимент на българските граждани, които добросъвестно си плащат здравните вноски, да издържат дейности, които са ангажимент на българската държава. Затова правя предложение, ако предложението ни не бъде прието, този параграф изцяло да отпадне.
Обръщам Ви внимание, че в този текст и в текстовете, които бяха гласувани практически анблок без дебат, отново се съдържат предложения, които практически обезсмислят приемането на този документ.
Вижте какво гласува дотук парламентарното мнозинство, а именно правото на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса да си извършва вътрешни размествания между отделните пера в разходната част на този бюджет. Или казано с други думи няма никакво значение какво гласуваме тук – колко пари за лични лекари, колко пари за доболничната специализирана медицинска помощ, колко пари за лекарства, колко пари за зъболекари, колко пари за болнични заведения. Защото в крайна сметка Надзорният съвет и по-специално д-р Цеков ще ги харчи, както намери за добре.
Няма никакъв смисъл от този документ, затова и интересът към него е толкова нисък, включително и на управителя на Националната здравноосигурителна каса, защото парламентът няма никаква роля при определянето на един от основните документи, който регламентира как ще се харчат парите от здравни вноски на българските граждани. И това е не просто неуважение към институцията Парламент – това е неуважение към добросъвестните български граждани, които всеки месец си внасят здравните осигуровки, защото за какво ще се използват тези здравни осигуровки в крайна сметка е решение на едно лице и това лице даже не е шефът на Националната здравноосигурителна каса, това лице е финансовият министър. Той се разпорежда не само с парите в държавния бюджет, събрани от данъци и по другите приходни пера, той се разпорежда с нещото, с което няма право да се разпорежда, а именно парите от здравните вноски на хората.
Какво е Касата, какъв е нейният ангажимент? Да следи интересите на българските граждани, да следи как се изразходват парите, които българските граждани внасят именно за здраве във вид на здравни вноски. Един от инструментите за проявата на тази грижа от страна на Касата към парите на гражданите, които си внасят вноските, е приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но никой не го е грижа за този документ – нито Касата, нито парламента. Грижа ги е българските граждани, особено тези, които нито имат достъп до медицинска помощ, или пък онези, които имат достъп до помощ, но тя е много далеч от техните очаквания за качество.
С нулевия интерес към приемането на този бюджет парламентарното мнозинство казва едно-единствено нещо, че не уважава хората, които са добросъвестни платци, че не му пука как ще се лекуват хората и как ще се изразходват парите, които те добросъвестно плащат за здравни вноски. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И няма защо след това да се тръшка министърката на здравеопазването, че се намалява събираемостта, че хората, които не внасят здравни вноски, стават все повече. Защото една от причините хората да не си плащат здравните вноски е тук в момента, в тази зала, в този липсващ дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 53, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 14, против 67, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина не разбирам защо не подкрепите предложението, което правят народните представители Манолова и Желев. Всички Вие си спомняте и гласувахте предложенията по Закона за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Ясно е, че този текст, който се предлага да се включи към законопроекта, урежда точно въпросите, свързани с правата, които гласува Народното събрание.
Защо в такъв случай отказвате да осигурите финансово тези дейности, които са разписани в Закона за ветераните от войните? Става дума все пак в рамките на не повече от 5 милиона. Не смея да определя долна граница, но разчетите примерно се движат около 5 милиона. Защо тогава отказвате това предложение? Правите го във времето, в което отбелязваме 100 години от Балканската война.
Това е предложение и съответно става дума за средства, които гарантират, че правата няма да останат записани само на хартия, че това ще бъдат реални права, които ще бъдат осигурени финансово, включително чрез средства в Националната здравноосигурителна каса. Не разбирам защо отхвърляте това предложение.
До този момент има само едно добро пожелание. Факт е, че в рамките на шест месеца няма нито един лев, който да е насочен и изразходван за онези права, които всички ние подкрепихме в пленарната зала. Затова Ви моля да преразгледате позицията си, съответно да промените гласуването и да подкрепите предложението, което е в посока на онзи консенсус, който беше постигнат по Закона за ветераните от войните. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 62, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Госпожо Манолова, Вие имахте предложение за отпадане на целия § 9. Ние гласувахме такова предложение на Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което не беше прието. Държите ли да подложа отделно Вашето предложение на гласуване? Не, благодаря.
В такъв случай гласуваме § 9 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 85, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова: създава се нов § 9а:
„§ 9а. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. в чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
- в 1.5. Здравноосигурителни плащания – числото „2 млрд. 214 млн. 520 хил.” се заменя с числото „2 млрд. 264 млн. 520 хил.”;
- в 1.5.6. – здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – числото „1 млрд. 168 млн. 876 хил.” се заменя с числото „1 млрд. 218 млн. 876 хил.”;
- в т. 5, в колона 3, числото „100 милиона” се заменя с числото „50 милиона.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С този текст ние вършим работата на парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Опитваме се да Ви накараме да приведете в действие Решение № 8 на Конституционния съд. Това конституционно решение обяви за противоконституционен трансфера на 100 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. към Министерството на здравеопазването. Конституционният съд каза, че този трансфер противоречи на Конституцията и че нетрансферираните суми би следвало да останат в Националната здравноосигурителна каса и да се използват за здравноосигурителни дейности. За да приведе своите правни последици това конституционно решение, е необходимо да се направи актуализация в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Решението е от месец юли тази година.
Шест месеца Националната здравноосигурителна каса не повдига въпроса, мълчи си. Шест месеца правителството на ГЕРБ също си мълчи и не внася проект за актуализация. Сега е ред на парламентарното мнозинство. С това гласуване всъщност Вие ще отговорите на сериозното обвинение срещу Вас, а именно че редовно нарушавате закона и не спазвате Българската конституция.
Надявам се, че тези, които ме слушат, разбират за какво говоря. Конституционният съд каза, че 50-те млн. лв., които не са похарчени, трябва да останат в Касата и да бъдат използвани за здравноосигурителни дейности. За да се случи това, е необходима актуализация.
Ние с д-р Желев предлагаме тези 50 млн. лв. да се използват за болнична медицинска помощ. Всъщност към днешна дата болниците са най-ощетените лечебни заведения. Част от тях, особено общинските болници са в тежко финансово положение. Очакват се фалити на болници. Натрупаните задължения са в рамките на над 300 млн. лв. Тези 50 млн. лв. са жизнено необходими пари, за да продължат да съществуват болници като тази в Девин, Елена, Трявна, Дупница – малки болници, които се борят за своето съществуване. Тези 50 млн. лв. са им нужни. Това са същите 50 млн. лв., за които питаме министър Дянков и шефа на Националната здравноосигурителна каса къде са и за какво ще бъдат използвани.
В момента предизвиквам д-р Цеков. Доктор Цеков, чуйте ме, предизвиквам Ви от тази трибуна да отговорите на два прости въпроса.
Първо, има ли нужда Здравноосигурителната каса, по-точно имат ли нужда българските пациенти от тези 50 млн. лв.?
Второ, къде са тези 50 млн. лв.? Ако не бъде приета актуализацията от това парламентарно мнозинство, какво ще се случи с тях?
Подавам Ви жокер. Има конституционно решение, което задължава Парламента, Касата и изпълнителната власт да изразходват тези 50 млн. лв. за здравноосигурителни дейности. Казано с прости думи, това означава, че те или трябва да се похарчат в бюджета за тази година, което ние предлагаме – да ги дадете на болниците, или да съществуват в бюджета за следващата година. Това го няма в този бюджет. Това предложение беше отхвърлено още с гласуването на чл. 1 от бюджета на Здравноосигурителната каса.
Това е един от основните ни аргументи да твърдим, че бюджетите в здравеопазването и изобщо в страната по време на управлението на ГЕРБ са добро пожелание, бакалски тефтери, които не ангажират никого нито да ги спазва, нито друг след това да ги контролира.
Позволявам си и още един въпрос към д-р Цеков. Не Ви ли е страх, че утре може да Ви бъде потърсена отговорност – не политическа, а наказателна отговорност, защото едни 50 млн. лв., които Конституционният съд е казал как да се харчат, ги няма. Оставете широката усмивка на финансовия министър. Отговорен за тези пари ще сте Вие. Шансът да не носите това бреме – и наказателно, и пред българските пациенти, е да призовете депутатите от ГЕРБ да подкрепят нашето предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Доктор Цеков, искате думата?
Има думата управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, чувствам се длъжен да отговоря, защото има смесване на понятията. Конституционният съд наистина регламентира, че трансферът от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването не трябва да бъде реализиран по този начин, но там няма и дума как трябва да бъдат изхарчени тези пари. Парите са по сметките на НЗОК, те се акумулират в течение на годината и са около 41 млн. 800 хил. лв. По смисъла на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса управителят на НЗОК не може да се разпорежда с тези пари без санкция на Народното събрание.
Има внесен законопроект в Народното събрание за актуализация на бюджета на НЗОК с тези 41 млн. лв. Националната здравноосигурителна каса е дала положително становище и очакваме решението на уважаемите народни представители да се произнесат по въпроса.
Що се отнася до това, че ще отговарям пред Наказателния кодекс, аз не се притеснявам, защото в момента изпълняваме бюджета така, както е гласуван тук, в тази зала, следваме стриктно буквата на закона и се стремим да реализираме политиките, заложени в бюджета по този начин, по който сте ги гласували Вие.
Надявам се, ако Вие гласувате тези 41 милиона да бъдат актуализирани и включени в разходната част на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., ние също да можем да оперираме с тях, но преди това аз нямам никакво законно право, така че предизвикателството към мен мисля, че е неоснователно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Прав е д-р Цеков, той няма как да харчи тези 41 или 42 милиона, защото няма санкция на Народното събрание и ние предлагаме точно това – да му дадем възможност до края на годината да оперира с тези 41 млн. 800 хиляди. Написали сме го в нашето предложение 50 милиона, защото нямахме точна сметка, но то може да се поправи технически, не е проблем. Не виждам защо днес да не актуализираме по този начин бюджета.
Вярно, колегата Шарков има такова предложение – отделен ЗИД, който мина през Комисията по здравеопазването, но доколкото разбирам не е минал през Комисията по бюджет и финанси. Какво ще чакаме?! Кога ще правим отделна актуализация на бюджета на Касата? Ако днес не направим актуализация на бюджета за 2012 г. с тези 41 млн. 800 хиляди те остават и потъват някъде. Къде?! Къде са?! И за какво ще се харчат? Как така?! Те са в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., те са вътре, гласувани са от нас.
Вярно, спряно е решението за трансфера към Министерството на здравеопазването, но те остават вътре в сегашния бюджет – за 2012 г. Въпиеща е нуждата от тези пари. Как ще ги харчи Касата? Ние ги даваме за здравноосигурителни плащания – болнична помощ, така гласуваме. По какъв начин и как ще решат Касата и Надзора – за какви надлимитни дейности, за какви други плащания?
Редно е, този бюджет да бъде изпълнен, защото иначе няма да е балансиран, нали разбирате това нещо, ако не го актуализираме сега? Тези пари са гласувани от нас, те са предвидени, те са събрани, те стоят, налични са, те са за здравноосигурителни плащания. Този начин с актуализацията на бюджета през Преходни и заключителни разпоредби го правихте през 2011 г. Нищо лошо! Налага се! Нека да дадем възможност на Касата да оперира с малко повече пари. Болничната помощ се нуждае от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нов § 9а на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Гласували 113 народни представители: за 29, против 60, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров – § 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания по § 10? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров – § 10 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 61, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 10 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров – § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. (1) Лечебните заведения, които през 2012 г. са се субсидирали по реда на Методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2012 г. от Министерството на здравеопазването, през 2013 г. се субсидират от Министерството на здравеопазването по досегашния ред, ако до 31 декември 2012 г. са се отчели съгласно сключените договори за дейностите, които преминават на финансиране от НЗОК през 2013 г.
(2) Заплащането на дейностите по ал. 1 се извършва от Министерството на здравеопазването след определяне на окончателния размер на субсидията за четвъртото тримесечие на 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров § 11 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 29, против 55, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 11 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение на народния представител Ваньо Шарков – в Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 12 със следното съдържание:
„§ 12. В Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. се извършват следните промени:
В чл. 1, ал. 2, т. 1.5.6., числото „1 168 876” се заменя с „1 218 876”.
В чл. 1, ал. 2, т. 5 числото „100 000” се заменя с „50 000”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с ясното разбиране, че този текст вече е отхвърлен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е. Не точно същият, но горе-долу.
ВАНЬО ШАРКОВ: Абсолютно същият, само без промяната, която я имаше в предишния текст по отношение на приходната част на бюджета.
Вижте, тъй като разбрах, че Бюджетната комисия все още не е гледала Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета за тази година, тоест този, който беше приет с пълно единодушие от Комисията по здравеопазването и имаше подкрепата наистина на НЗОК и на Министерството на здравеопазването и след като институциите, отговорни за здравето на българските граждани, подкрепят актуализация на бюджета за тази година, мисля, че ръководството на Народното събрание трябва да свърши своята работа и Бюджетната комисия или да прегледа законопроекта, или съгласно приетото решение на Председателски съвет ние можем да го внесем като точка първа, като първо заседание за месеца още следващата седмица.
Госпожо председател, нека Бюджетната комисия да си свърши работата, за да не го гледаме в пленарната зала, съгласно правилника, без да е гледано от водещата комисия, което е възможно. Пак повтарям, след като има желание от институциите, отговорни за здравеопазването, да бъде актуализиран бюджетът, за да може парите, събрани от здравни вноски, да бъдат оползотворени през 2012 г., след като вече е ясно, че ги няма в бюджета за 2013 г., нека да направим тази актуализация, която е подкрепена от всички членове на Комисията по здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф, което комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 55, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По § 13 има предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов, Кирчо Димитров – в § 13, т. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
1. В § 13 се създава нова т. 5:
„5. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „За всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, лицата навършили 60 години и осем месеца за жените и 63 години и осем месеца за мъжете, заплащат сума в размер на 1 на сто от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Разликата между сумите по ал. 1 за пенсионерите се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.”
2. Досегашната точка 5 става т. 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1 т. 8 се изменя така:
„8. има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите и трансферите в рамките на утвърдените със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година разходи и трансфери – всичко, с изключение на такива, които водят до увеличаване на разходите за персонал;”.
2. В чл. 26 ал. 2 се изменя така:
„(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания.”
3. В чл. 29, ал. 3:
а) в т. 5 думите „медицински изделия“ се заличават;
б) създава се т. 5а:
„5а. медицински изделия;“.
4. В чл. 30, ал. 1, след думите „управителя на НЗОК чрез“ се добавя „министъра на здравеопазването и“.
5. В чл. 45, ал. 1:
а) в т. 12 след думите „медицински цели“ се поставя запетая и се добавя „предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ“;
б) създават се т. 16 и 17:
„16. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации;
17. асистирана репродукция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението се отнася за онези, на които току-що им решихме съдбата с бюджета на държавното обществено осигуряване – нищо, но от сърце. Но предложението, което правим, е свързано с техния здравен статус. С посещението при лекар, таксата, която плащаме, е определена като 1% от минималната работна заплата – 3,10 лв. ще стане от 1 януари 2013 г. За хора, които разполагат с 5 до 7 лв. дневно, 3,10 лв. е твърде висока величина.
Нашето предложение е, така както правим предложение потребителската такса за посещение при лекар да бъде 1% от минималната работна заплата, то потребителската такса за хората в пенсионна възраст, тоест за пенсионерите да бъде 1% от минималната пенсия. Това ще бъде 1,50 лв. Няма да е онзи един лев, който Вие наследихте от нас – Вие го увеличихте, стана 2,40 лв., но поне лев и 50.
Направете сметка в днешна България месечно с минималната пенсия, за която толкова бодро коментирате, че ще се увеличи с цели 5 лв., и то от 1 април, човек при 3 лв. месечно може да отиде на лекар някъде под 50 пъти. Разбира се, хората не могат да си позволят такъв лукс, а те не могат да си го позволят, защото няма и при кого да отидат. Даже и фелдшерите вече ги няма в малките населени места, в които няма нито поликлиники, нито болници. Има едно джипи, което обикаля и в рамките на определен период от време – веднъж на 10 дни или веднъж седмично, минава през населеното място.
Колеги, апелирам да се вслушате в предложението – потребителската такса за посещение при лекар на хората в третата възраст да бъде 1% от минималната пенсия. Поне за това тази вечер си отворете ушите. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, със следващите две гласувания ще направите две неща.
Първо, ще узаконите оттук и занапред един ангажимент на българската държава, което е в рамките на 100 млн. лв., да бъде прехвърлен на здравноосигурените лица, а това е чрез промени в Закона за здравното осигуряване. Оттук и занапред средствата за ин витро, средствата за ваксини и за имунизации, средствата за интензивно лечение, вместо да се плащат от държавата, да се поемат от здравните вноски на българските граждани, което означава, че вместо да се подобрява болничната помощ; вместо да има повече направления за здравноосигурените лица, за специализирана доболнична помощ; вместо да има повече пари за диагностика, вместо да има повече пари за лекарства; вместо да има повече пари за онкоболни, с парите на здравноосигурените ще се плащат ангажименти на българската държава. И това, според текста, който приемате, няма да бъде само през следващата година, а ще бъде оттук и занапред.
С второто гласуване, както се вижда от предложението на водещата комисия, ще отхвърлите предложението на колегите Масларова и Драгомир Стойнев за намаляване на потребителската такса на българските пенсионери. Разбирам, че към този час вече всички са отегчени и интересът към приеманите текстове е нулев, но въпреки това няма как да подминем факта, че с това гласуване Вие ще неглижирате един от първите ангажименти, които пое четвъртата министърка на здравеопазването.
Гледам празното кресло, не знам по какви причини министър Атанасова не се включи в дебатите по приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година, но това предложение, направено от Емилия Масларова и от Драгомир Стойнев, беше един от нейните първи ангажименти, а именно да гарантира на пенсионерите, да гарантира потребителската такса да бъде обвързана от минималната работна заплата, да бъде в поносими размери, така че да осигури конституционното право на българските граждани. А пенсионерите, макар да ги наричате „наши пенсионери”, също са български граждани. И ангажиментът по Конституция е държавата да им осигури възможност да ходят на лекар.
Какво са 2,90 лв. за един депутат и какво са 2,90 лв. за един пенсионер? Не клатете глави – разликата в получаваните възнаграждения е сметнете колко пъти. Не десет, а двадесет пъти. С парите за едно кафе един пенсионер не може да си позволи да отиде на лекар. Това е истината. Няма защо да си затваряме очите. Да, може да Ви звучи грозно, може да Ви звучи неприятно, но е характеристика на днешната българска действителност по време на управлението на ГЕРБ.
Управлението на ГЕРБ докара дотам хората, че нямат пари да отидат на лекар. Нямат пари да си платят транспорта до болницата. Нямат пари да си купят лекарства. Нямат пари да си купят храна. Нямат пари да си платят отоплението. През следващата година, благодарение на бюджетите, които приемате, на бюджета преди малко, който дава по 150 лв. минимална пенсия на пенсионерите и който казва, че потребителската такса е 2,90 лв., какво правите? И през другата година гладни и болни хора, които не могат да се нахранят и не могат да се лекуват.
В крайна сметка за какви пари става дума? Става дума за смешни пари, с които да ги подпомогнете да отидат на лекар. Не някакви екстри, луксове или неразумни харчове – от 2,90 лв. потребителската такса да стане 1,50 лв. Поне един компромис направете с тези гласувания, за да има смисъл от тези дебати. Едно добро дело.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига демагогия!
МАЯ МАНОЛОВА: Не, не е демагогия. Този, който казва, че е демагогия, трябва да се срамува от това, което каза. Става дума за това, че докарахте хората дотам да нямат 2,90 лв. И ако не го знаете, отидете във всяко българско село. (Реплики от ГЕРБ.) Ами, Вие управлявате четвърта година. Вие ги докарахте, Вие сте отговорни към днешна дата. Вие – правителството на Бойко Борисов и парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Вие сте отговорни за това, че хората вземат по 150 лв., с които не могат да си купят храна и не могат да отидат на лекар. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз по-скоро искам хората, които претендираха – и с право, – че трябва да се спазва Конституцията на Република България, да дадат отговор на въпроса дали това предложение е дискриминиращо по възраст. Тоест тези хора, които са по-млади, да плащат една такса, а тези, които са по-възрастни, да плащат друга такса, или всички български граждани са равни пред Конституцията на Република България?
И друго, искам да обърна внимание на един параграф, който мина между другото – не се прие предложението по § 9, което беше направено по отношение на хората, които са ветерани от войните, защото § 9 касае здравно неосигурените български граждани. А всички ветерани от войните са здравноосигурени български граждани. И задължение на българската държава е да ги осигурява. Така че там имате леко объркване. Просто този параграф не се отнася до ветераните от войните.
Дискриминирането по възраст е заложено във Вашето предложение. Не е уместно. Ако направите предложение за общо намаляване на потребителската такса, тогава нещата изглеждат по друг начин. Но така – до тази възраст да плащат една потребителска такса, над тази възраст да плащат друга потребителска такса си е живо нарушение на Конституцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не е господин Шарков човекът, с който ми се води този спор, но така или иначе той е човекът, който заявява позиция, докато парламентарното мнозинство на ГЕРБ удобно мълчи. И затова се налага да напомням на господин Шарков, че в Конституцията има записани и други текстове, а именно, че Република България е социална държава и че държавата осигурява достъпна медицинска помощ на българските граждани. Е ли достъпна тази медицинска помощ, която не е по джоба на половината от българските граждани?
И понеже говорим за правни техники, нека да припомня, че в същия този Закон за здравното осигуряване беше взето решение с акт на Министерския съвет да се определя потребителската такса от това мнозинство по настояване на здравния министър, която отсъства от залата, с един ясен ангажимент, поет от нея, а именно потребителската такса да бъде намалена. Случи ли се това? Всъщност демагозите са в това парламентарно мнозинство и тази изпълнителна власт.
Аз нямам никакво обяснение защо един човек, един лекар би застанал тук и би оспорвал тежката ситуация, в която са поставени голяма част от българите, получаващи по 150 и по 200 лв., които просто не се лекуват, защото не могат да си го позволят. Това би трябвало да бъде първата грижа за текста от Конституцията, който казва „достъпна медицинска помощ”. Достъпна означава не само като разстояние, достъпна означава и финансова възможност да си позволиш най-елементарното – посещение на лекар. Ето това е водещият конституционен принцип, който нарушава това мнозинство. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Онова, което аз попитах, е: е ли дискриминиращо за едно и също нещо една част от българските граждани да плащат една такса, друга част да плаща друга такса само заради това, че са навършили определена възраст. Аз знам, че има някои хора, които са с доста сериозни пари, купуват и предприятия, а пък са прехвърлили пенсионната възраст, но това е друга тема.
Искам само да Ви кажа, че всеки народен представител, аз вярвам, че всеки има личен лекар, като отиде при личния си лекар отвън на вратата всеки личен лекар е задължен да сложи списък на групите лица, които са освободени от заплащане на потребителска такса. Ако обърнете внимание ще видите, че този списък заема цялата врата. Това е мисля достатъчно като дуплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 37, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 60, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 13 в редакцията на комисията – по доклада.
Гласували 114 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение от народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров – § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков, Цветан Костов и Кирчо Димитров, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 52, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 14 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи 15 и 16 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието – с това и законопроектът.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 24,00 ч. Благодаря. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, не ме чухте, когато поисках обратно предложение – тъй като очевидно тези закони са изключително важни, аз предлагам да работим, докато приемем Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. – без прекъсване. Благодаря. (Реплика от ГЕРБ: „Браво!”и единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на Законопроекта за държавния бюджет.
Гласували 80 народни представители: за 56, против 7, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Ще работим до 12,00 часа.
Прегласуване.
Господин Курумбашев, Вие искате прегласуване.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да мотивирам това предложение, искам да Ви кажа за един разговор, който имах с уважаемата госпожа Стоянова – председател на Бюджетната комисия. Беше съвсем нормално днес да работим до 20,00 ч., какъвто беше първоначалният замисъл, утре отново да започнем от 9,00 ч. и да работим до приемането на бюджета.
Това желание да се работи до 12,00 ч. е очевидно за да се продължи заседанието в стил с опозицията „говори си, не ми пречиш” и да не съществува дебат.
За да се работи нормално, защото все пак става дума за 11 часа работа, е нормално да се работи до 20,00 ч., утре да се започне от 9,00 ч. и да се продължи, докато се свърши бюджетът.
Но тези предложения за 12,00, за 2,00 ч. сами разбирате, че смачкват дебата.
Ако имате това желание – този дебат да не се състои, можете да подкрепите предложението на господин Михалевски, заради което искам прегласуване. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване на предложението на господин Михалевски.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 55, против 6, въздържали се 13.
Предложението не е прието. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и от левия блок.)

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.
Господин Главчев, представете доклада за второ четене на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада, моля да подложите на гласуване предложението за допускане в залата на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи”, и Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините”. Всички – от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
„Доклад относно второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2012 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2012 г.
„Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 1 - предложение на народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като средствата за КЗК се увеличават с 390 хил. лв. и източникът е по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, по т. 1.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Румен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като средствата за КПУКИ се увеличават с 290 хил. лв. и източникът е по чл.1, ал.2, Раздел II, по т. 1.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим:
В чл. 1, ал. 2:
„Раздел ІІ. Разходи”, сумата „8 млрд. 213 млн. 386 хил. 900” да се замени със сумата „8 млрд. 113 млн. 386 хил. 900”;
т. 1. „Текущи разходи”, сумата „7 млрд. 134 млн. 525 хил. 700” да се замени със сумата „7 млрд. 34 млн. 525 хил. 700”;
т. 1.1. „Субсидии за нефинансови предприятия”, сумата „419 млн. 378 хил. 700” да се замени със сумата „319 млн. 378 хил. 700”;
„Раздел ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски) – нето”, сумата „10 млрд. 83 млн. 24 хил. 100” да се замени със сумата „10 млрд. 183 млн. 24 хил. 100”;
т. 1. „Предоставени за:” сумата „10 млрд. 100 млн. 49 хил. 200” да се замени със сумата „102 млн. 49 хил. 200”;
т. 1.1. „Общините”, сумата „2 млрд. 287 млн. 179 хил. 600” да се замени със сумата „2 млрд. 307 млн. 179 хил. 600”;
т. 1.8. „Държавни висши училища”, сумата „375 млн. 448 хил. 900” да се замени със сумата „390 млн. 448 хил. 900”;
т. 1.8.1. „От Министерството на младежта, образованието и науката”, сумата „351 млн. 364 хил. 900” да се замени със сумата „366 млн. 364 хил. 900”;
т. 1.9. „Българска академия на науките”, сумата „62 млн. 306 хил. 100” да се замени със сумата „77 млн. 306 хил. 100”;
т. 1.9.1. „От Министерството на образованието, младежта и науката”, сумата „59 млн. 756 хил. 100” да се замени със сумата „74 млн. 756 хил. 100”;
т. 1.11. „Държавния фонд „Земеделие", сумата „536 млн. 611 хил. 900” да се замени със сумата „586 млн. 611 хил. 900”;
Предложените увеличения да се отразят както следва:
Предложеното увеличение на трансферите към общините в размер от 20 млн. лв. да бъде разпределено за увеличение на общата изравнителна субсидия, съгласно чл. 10, ал. 1.
Предложеното увеличение на трансферите към държавните висши учебни заведения в размер от 15 млн. лв. да бъде разпределено пропорционално между висшите учебни заведения, съгласно Приложение № 1 към чл. 6. ал. 2.
Предложеното увеличение на трансферите към Държавен фонд „Земеделие" в размер от 50 млн. лв. да бъдат разпределени за увеличение на субсидиите на земеделските производители.
Да бъдат направени всички допълнителни промени в бюджетните текстове, произтичащи от направеното предложение.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева и Ивелин Николов:
В чл. 1, ал. 2, Раздел III:
В т. 1.8. числото „375 млн. 448 хил. 900” се заменя с числото „422 млн. 248 хил. 900”.
В т. 1.8.1. числото „351 млн. 364 хил. 900” се заменя с числото „398 млн. 164 хил. 900”.
В т. 1.9. числото „62 млн. 306 хил. 100” се заменя с числото „92 млн. 306 хил. 100”.
В т. 1.9.1. числото „59 млн. 756 хил. 100” се заменя с числото „89 млн.756 хил. 100”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Димитър Главчев, Даниела Петрова, Величка Шопова, Гинче Караминова, Силвия Хубенова, Любомила Станиславова и Валери Ангелов.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като увеличението с 300 млн. лв. е с източник по чл. 1, ал. 2, Раздел II, т. 1.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Корнелия Нинова:
В чл. 1.1.
1. Алинея 1:
- числото „18 млрд. 402 млн. 17 хил.” се заменя с „18 млрд. 845 млн. 251 хил. 600”;
- в Раздел I „Приходи”, числото „18 млрд. 402 млн. 17 хил.” се заменя с „18 млрд. 845 млн. 251 хил. 600”;
- в т. 1 „Данъчни приходи” числото „16 млрд. 639 млн. 896 хил. 700” се заменя със „17 млрд. 83 млн. 68 хил. 300”;
- в 1.4. „Данък върху добавената стойност” числото „7 млрд. 844 млн. 200 хил.” се заменя с „8 млрд. 327 млн. 444 хил. 600”.
2. Алинея 2:
- числото „19 млрд. 307 млн. 842 хил. 500” се заменя с „19 млрд. 751 млн. 77 хил. 100”, числото „8 млрд. 213 млн. 386 хил. 900” се заменя с „8 млрд. 656 млн. 621 хил. 500”;
- в Раздел I „Разходи”, числото „8 млрд. 213 млн. 386 хил. 900” се заменя с „8 млрд. 656 млн. 621 хил. 500”;
- в т. 1 „Текущи разходи” числото „7 млрд. 134 млн. 525 хил. 700” се заменя с „8 млрд. 656 млн. 621 хил. 500”;
- в Раздел III, „Трансфери (субсидии, вноски) – нето”, числото „10 млрд. 186 млн. 240 хил. 800” се заменя с „10 млрд. 206 млн. 785 хил. 800”;
- в т. 1 „Предоставени за” числото „10 млрд. 203 млн. 265 хил. 800” се заменя с „10 млрд. 223 млн. 810 хил. 800”;
- в т. 1.1. „Общините” числото „2 млрд. 287 млн. 179 хил. 600” се заменя с „2 млрд. 307 млн. 724 хил. 600”;
- в т. 2. „Получени” числото „17 млн. 25 хил.” се заменя със „17 млн. 375 хил.”;
- в т. 2.1. „НОИ за Министерство на труда и социалната политика” числото „7 млн. 150 хил.” се заменя със „7 млн. 500 хил.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Димитров, Аспарух Стаменов, Румен Стоилов, Ивайло Тошев, Ралица Ангелова, Снежана Дукова, Мирослав Петков, Евгени Стоев, Иван Божилов, Станислав Иванов, Антоний Йорданов, Лъчезар Иванов, Христо Христов, Светослав Неделчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението с източник по чл. 1, ал. 2, Раздел II, т. 1 и с увеличение на трансфера чл. 1, ал. 2, Раздел III., т. 1.8.1. с 600 хил. лв., в т. ч. и в чл. 6, ал. 1 и 2 и в Приложение № 1, към чл. 6, ал. 2 и те са отразени на съответните места.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков:
„1. За източник на предложеното увеличение на разходите за читалища по чл. 10, ал. 1 с 3 200 хил. лв. се предлага в чл. 1, ал. 1:
- общата сума на приходите числото „18 402 017,0” се заменя с „18 405 017,0”.
В чл. 1, ал. 1, I. Приходи:
т. 1 Данъчни приходи – числото „16 639 896,7” се заменя с „16 643 096,7”;
в т. 1.8. числото „185 800,0” се заменя със „189 000,0”.
2. За предоставяне допълнително на 16 млн. лв. по чл. 6, ал. 1, т. 15 за довършване на пречиствателна станция за питейни води гр. Сливен се предлага сумата да се осигури от чл. 1, ал. 2, т. 4 Резерв за непредвидени и неотложни разходи.
3. За източник на предложеното увеличение на капиталовите разходи за изграждане и ремонт на общинските пътища по чл. 10, ал. 1 с 30 млн. лв. се предлага да бъдат увеличени със същата сума приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. Акцизи.
4. Предлага се в чл. 1, ал. 2, III - Трансфери нето числото – не е ясно – „10 083 024,1” се заменя с „10 113 024,1”;
В ал. 2, III - Трансфери нето, т. 1 Предоставени за:
- числото „10 100 049,2” се заменя с „10 130 049,2”.
В чл. 1, ал. 2, III - Трансфери нето, т. 1.2. ДОО числото „4 744 528,5” се заменя с „4 774 528,5”.
Това увеличение на трансферите за бюджета на ДОО с 30 млн. лв. е за увеличение на разходите за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете от 240 лв. месечно на 310 лв. месечно.
За източник на това увеличение предлагаме средствата да се вземат от бюджета на МВР, който да се намали с 30 млн. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
„1. В чл. 1, ал. 2, р. ІІІ, ред 1.8. числото „375 448,9” се заменя с числото „375 948,9”;
2. В чл. 1, ал. 2, р. ІІІ, ред 1.8.1. числото „351 364,9” се заменя с числото „351 864,9”.
Предложението е във връзка с Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, където се правят следните промени:
1.1. в т. 15 числото „41 584,7” се заменя с числото „42 084,7”;
1.2. в ред последен „всичко” числото „435 205,0” се заменя с числото „435 705,0”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Добрин Данев:
„В чл. 1, ал. 2 числото „19 307 842,5” се заменя с числото „19 492 842,5”, а числото „8 213 386,9” се заменя с „48 398 386,9” (увеличение със 185 хил. лв.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук има грешка. Не са 48 милиарда, а са сигурно само 8 398 386,9, защото иначе излизат с хиляда и... Тази четворка отпред ми се струва, че е грешка.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не знам, така е написано.
„В т. „II. РАЗХОДИ” „8 213 386,9” се заменя с „8 398 386,9”.
В т. „III. ТРАНСФЕРИ И СУБСИДИИ”, т. 1.11 Държавен фонд „Земеделие” числото „536 611,9” се заменя със „721 611,9”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Румен Такоров, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев:
„І. В чл. 1 се правят следните промени:
1. В ал. 1:
а) в т. „І. Приходи” числото „18 402 017,0” се заменя с числото „18 572 017,0”;
б) в т. „2. Неданъчни приходи” числото „1 717 865,4” се заменя с числото „1 887 865,4”;
в) в т. 2.2. „Приходи и доходи от собственост” числото „816 855,3” се заменя с числото „986 855,3”.
2. В ал. 2:
а) в т. „ІІ. Разходи” числото „8 213 386,9” се заменя с числото „8 383 386,9”;
б) т. „1. текущи разходи” числото „7 134 525,7” се заменя с числото „7 254 525,7”;
в) в т. „1.1. Субсидии за нефинансови предприятия” числото „419 378,7” се заменя с числото „479 378,7” и се създават нови редове със следното съдържание:
„в т. ч.:
- за „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД – 247 000;
- за ДП „НКЖИ” – 160 000”;
г) в т. „2. Капиталови разходи” числото „923 479,4” се заменя с числото „973 479,4”;
д) в т. „2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт” числото „796 848,4” се заменя с числото „856 848,4”;
е) в т. „2.2. Капиталови трансфери” числото „126 631,0” се заменя с числото „186 631,0” и се създават нови редове със следното съдържание:
„в т. ч.:
- за „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД – 70 000;
- за ДП „НКЖИ” – 110 000”;
ж) в т. „ІІІ. Трансфери (субсидии и вноски) – нето” числото „10 083 024,1” се заменя с числото „10 133 024,1”;
з) в т. „ІІІ. Трансфери (субсидии и вноски) – нето” се създава нова т. 3 със следното съдържание:
„3. за технически паспорти по Наредба № 5/2006 за строежи - държавна собственост” – 50 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова:
1. Да се увеличат разходите по чл.1, ал.2 – числото „19 307 842,5“ се заменя с числото „19 432 687,5”, числото „8 213 386,6” се заменя с числото „8 338 231,9“, и числото „10 186 240,8” се заменя с числото „10 311 085,8” .
2. На ред “II. РАЗХОДИ„ числото „8 213 386,6” се заменя с числото „8 338 231,9”.
3. На ред „II.1. Текущи разходи“ числото „7 134 525,7” се заменя с числото „7 259 370,7”.
4. В Раздел „II. Разходи”, т.4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” се изменя ред 4.1. „ – за структурни реформи, допълнителни фискални мерки и преодоляване на последствията от наложени финансови корекции по проекти, съфинансирани от европейските фондове – 50 000,0 хил. лева”.
5. На ред „III.ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ)-НЕТО” числото „10 186 240,8” се заменя с числото „10 311 085,8” .
6. На ред „III.1. Предоставени за: числото „10 203 265,8” се заменя с числото „10 328 110,8” .
7. На ред „III.1.1 Общините” числото „2 287 179,6” се заменя с числото „2 412 024,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Сергей Станишев, Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Корнелия Нинова, Димитър Горов, Александър Радославов, Димчо Михалевски:
I. В чл. 1 (становище на МС) се правят следните промени:
1. В ал. 1 се правят следните промени:
а) числото „18 402 017,0” се заменя с „19 518 117,1”;
б) ред I. „Приходи” - числото „18 402 017,0” се заменя с „19 518 117,1”;
в) ред 1 „Данъчни приходи”- числото „16 639 896,7” се заменя с „17 607 296,7”;
г) ред 1.1. „Корпоративен данък” числото „1 495 400,0” се заменя с „1 585 400,0”;
д) ред 1.3. „Данък върху доходите на физически лица” числото „2 516 696,7 „ се заменя с „2 566 696,7”;
е) в ред 1.4. „Данък върху добавената стойност” числото „7 884 200,0” се заменя с „8 114 200,0”;
ж) в ред 1.5. "Акцизи" числото „4 310 000,0” се заменя с „4 905 400,0”;
з) в ред 1.6. „Данък върху застрахователните премии” числото „28 100,0” се заменя с „30 100,0”;
и) в ред 2 „Неданъчни приходи” числото „1 717 865,4” се заменя с „1 866 565,4”;
к) в ред 2.2. „Приходи и доходи от собственост” числото „816 855,3” се заменя с „965 555,3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев:
В чл. 1, ал. 2, Раздел III, т. 1.6 „Българско национално радио” числото „42 093,0” да се замени с „50 093,0” (увеличение с 8 млн. лв.).
Необходимите средства да са за сметка на Консолидираната фискална програма, Раздел , т. 4 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, където са предвидени средства в размер на 120 000,0 хил.лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Галина Банковска, Борис Грозданов, Снежана Дукова, Катя Чалъкова, Силвия Хубенова, Светомир Михайлов, Румен Стоилов, Лилия Христова, Тодор Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2013 г. по приходите на обща сума 18 403 617,0 хил. лв., както следва:
(Следва таблица, която е приложена на страници 12, 13 и 14.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагам Ви да изчетете алинеите.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, продължавам:
„(2) Приема републиканския бюджет за 2013 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 19 206 225,9 хил. лв., от които разходи на сума 8 198 982,9 хил. лв., трансфери (нето) на сума 10 099 028,1 хил. лв. и вноски в общия бюджет на Европейския съюз на сума 908 214,8 хил. лв., както следва:
(Показателите са дадени на страници 12, 13 и 14.)
(3) Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2013 г. в размер на минус 802 608,8 хил. лв.
(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 802 608,8 хил. лв., както следва:
(Има приложена таблица на страници 14 и 15.)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията по чл. 1 е открита.
Процедура – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, правя процедура – дебатите, разглеждането и приемането на държавния бюджет за 2013 г. да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и да се предава по Българското национално радио.
Защо правя това процедурно предложение? Мотивите са няколко. (Реплика в блока на ГЕРБ.)
Първо, бюджетът включва Финансовата конституция на държавата за 2013 г. От него зависи както функционирането на държавата в областта на финансите и в нейните взаимоотношения, така и животът на българските граждани.
Второ, вън вече е тъмно, но аз не искам българските граждани да останат с впечатлението, че тук, в Народното събрание нещата се вършат на тъмно. Убеден съм, че всеки един от Вас, господа народни представители от управляващото мнозинство на ГЕРБ, които носят отговорността за управлението и за състоянието на държавата, също не искат българските граждани да остават с впечатлението, че Вие вършите нещата на тъмно.
Трето, предаването на дебатите по Българската национална телевизия и по Българското национално радио ще имат мобилизиращ ефект за залата, защото след като Вие предложихте да се работи в този късен час, аз считам, че тук атмосферата и обстановката трябва да бъдат подобаващи за сложността и отговорността на това, че приемаме държавен бюджет. Благодаря. (Шум и възгласи в блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 19, против 45, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Явно мотивите, които изтъкнах пред Вас, не стигнаха до Вас. Явно Вие сте привърженици нещата да се случват на тъмно. Може би се срамувате от това, което вършите, което приемате и от начина, по който гласувате.
Ето защо, госпожо председател, ако и при прегласуването не се приеме пряко излъчване на дебатите по приемането на бюджета по БНР и БНТ, предлагам в залата да оставите само дежурното осветление и да затъмните осветлението в залата, за да е ясно наистина, че нещата, които вършат ГЕРБ, се вършат на тъмно. (Реплики и възгласи от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 93 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разисквания по чл. 1.
Процедура – заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Процедурното ми предложение е следното. Предстои ни гласуване на бюджета, а в залата е само вицепремиерът и министър на финансите. Мисля, че това е крайно недостатъчно, защото смятам и предлагам да гласуваме в залата да дойде господин Найденов, тъй като дебатите, които предстоят по бюджета, са изключително важни.
Той за четвърти бюджет не успя да защити нормален бюджет за българското земеделие. Благодарение на „мъдрото” му ръководство нашето земеделие става все по-зле и по-зле и все по-малко пари отделя бюджетът по тази линия.
Предлагам да бъде гласувано министър Найденов да дойде в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Дянков, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване – да се покани в залата министърът на земеделието господин Найденов при гледането на бюджета.
През месец юли, когато отправих питане към него по отношение на техническите паспорти, той отговори, че на над 3300 хидротехнически съоръжения няма технически паспорти, на които срокът за изготвянето им е бил през 2010 г. Тогава от тази трибуна той помоли народните представители да направят предложение и да помолят министъра на финансите да отпусне средства, за да няма ново Иваново и ново село Бисер.
По тази причина аз съм направил предложенията за искане на 50 милиона средства за технически паспорти и именно заради това искам министърът на земеделието да дойде тук, както и госпожа Павлова поради простата причина, че тя от тази трибуна излъга, че има технически паспорти на автомагистралите, където няма направен на нито един. Ако имаше, нямаше да гледаме в тавана, господин Дянков, и да кажем 43 или 50 милиона ни трябват за ремонтите, за виадуктите на автомагистралите. Защото там се определят абсолютно всички суми, които трябва да се застъпят в републиканския бюджет. Ние сме много назад в тази материя. Именно с изказването си по предложението, ще Ви кажа още доста работи по тази тема. Затова искам прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
По начина на водене – заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, бюджетът на Република България е сложна материя и би следвало народните представители да бъдат достатъчно подготвени и да говорят по същество. Затова Ви моля да ограничите импровизациите от страна на някои аграрни социалисти (смях и възгласи от ГЕРБ) и на някои червени вратовръзки с ренегатски произход, защото се създава и явен конфликт на интереси, госпожо председател.
Когато се иска министърът на земеделието да присъства, трябва да се отчете дали съответни народни представители не са на заплата при съответни алкохолни босове?
Освен това, пък други, когато така ентусиазирано се изказват, трябва да декларират дали не им е обещано, ако губят времето на парламента в дебатите по бюджета, дали няма да им се увеличи партийната субсидия, която те са откраднали от друга политическа партия и са прехвърлили към БСП? Тези неща са от особена важност, когато има такъв тип изказвания и би следвало, госпожо председател, да давате думата изключително и само по същество по съответни текстове. Затова се налага да взема отношение по начина на водене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити, моля народните представители, които желаят да участват в тях, да дадат заявка писмено или със знак в залата.
Има ли желаещи народни представители?
Господин Орешарски, заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Попитай Янев дали може да се изкажеш.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Надявам се, че мога да се изкажа и отговарям квалификационно на материята, която се обсъжда.
Господин Янев предполагам също ще ми разреши.
Ще се възползвам, уважаеми колеги, господин вицепремиер, от детайлния прочит на протокола от комисията и изчитане на всички предложения, за да спестя цифрите. Ще взема отношение по предложение от мен и група мои колеги за увеличаване на приходната част с малко над милиард и 100 милиона, разпределен по отделни приходни източници и форми. Също ще спестя детайлен анализ откъде сме стигнали до тези числа, като обърна внимание на най-важния приходоизточник – акцизите, тъй като в нашето предложение се предвижда от акцизи да бъдат събрани поне 600 милиона в повече към плановете, които правителството е представило и които са залегнали във варианта, който разглеждаме.
Господин премиер, ето два примера, които показват, че само от акцизите реално може да се събере дори двойно по-голяма сума и да покрие цялото ни предложение, но ние не сме максималисти, затова сме дали сравнително скромни предложения по отделните приходоизточници.
Да погледнем данните за автомобилния бензин. За периода 2009-2011 г. производството и вносът на бензин се колебаят около 1 млн. 750 хил. тона с много незначителни отклонения между 1 млрд. 734 и 1 млрд. 763. На практика това са незначителни отклонения за три години. В същото време продажбите в кризисната 2009 г. са 850 хил. тона, а през 2011 г. – 465 хил. тона. Забележете огромния спад, който при всички случаи не може да бъде свързан само и единствено с по-ниското потребление на този вид гориво на местния пазар.
Още по-драматично и показателно е положението с влошаване събираемостта на цигарения акциз. Ето две цифри: през кризисната 2009 г. – не коментирам 2008 и годините преди това, средно на един български гражданин се падат 778 обложени къса цигари. Къса цигари, даже не стойности. През миналата – 2011 г., същият показател от 778 къса е спаднал на 547 къса.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): По-малко пушим.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, това е едната хипотеза. Напълно съм съгласен, само че едва ли вярваме в тази хипотеза, че целият този огромен ръст е в резултат на намаленото пушене. Ако беше така може би в момента нямаше да има обществено вълнение дали да се пуши, или не в обществени заведения, тъй като по-малко пушим?! Къде е проблемът?
Като сложите, че спрямо 2009 г., акцизът на цигарите е увеличен с над 40 на сто, ако не се лъжа с 46 на сто, сами можете да изчислите, че само от цигарите и от бензина могат да се наберат допълнителни приходи над милиард и 100 млн. лв. – тези, които сме предложили. При това, обърнете внимание, коя е базата – 2009 г.! Нали дотогава беше управлявана много лошо събираемостта!? Вие в момента я управлявате по-добре. Аз Ви предлагам да направим скромни стъпки по отношение достигане на 2009 г., не на някоя друга.
Вижте и общите приходи от акцизите. Две хиляди и единадесета година са събрани точно толкова приблизително, колкото и 2009 г., при 46 на сто по-високи акцизи на цигарите и също така при по-високи акцизи на горивата, на всички видове горива, макар и с по-скромни стъпки.
Ето защо Ви предлагам дори да приемете аргументацията ми, само за акцизите спокойно можете да подкрепите и да бъдете спокойни, че тези приходи при подобрената работа на НАП и на митници, за което се декларира, ще бъдат обезпечени. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Имамов. След него – Корнелия Нинова.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин министър! В Бюджетната комисия направих едно категорично заключение по отношение на бюджета на второ четене. Държа да го спомена и тук. От много години насам на второ четене държавният бюджет не е бил пробиван до такава степен от страна на управляващите.
Ще видите нататък предложения, много предложения от големи групи от управляващата партия, които са приети. Естествено, това е проблем на министъра и на неговия екип, което означава, че първоначалният вариант на бюджета, не е издържал под натиска на различни групи в Парламента, които определено имат интереси за промяна на отделни текстове.
Нашето предложение касае чл. 1, ал. 2, която се отнася за разходите и трансферите в бюджета, тоест не засяга приходите, не засяга дефицита. Става дума за преразпределение на разходите, което предполага по-висока ефективност на публичните разходи и насочване на средства в области, които би трябвало да бъдат приоритетни за ГЕРБ, като управляваща партия.
Предложението ни е да се намалят текущите разходи в частта им за трансферите за нефинансови предприятия със 100 милиона, които да бъдат разпределени допълнително; 20 милиона за увеличаване на изравнителната субсидия – те имат остра нужда от подобни средства; 15 милиона за висшите учебни заведения, които също имат нужда от подобни средства; 15 млн. лв. за Българската академия на науките и 50 млн. лв. за Държавен фонд „Земеделие” за субсидии за земеделските производители.
Ние смятаме, че малко усилия в посока увеличаване на ефективността на публичните разходи няма да се отрази на това преразпределение, тоест предвидените субсидии за държавните фирми да намалеят със 100 милиона – от 420 на 320 млн. лв. Това е разумно и в съответствие с прокламираните приоритети на управляващите.
Ние предлагаме един скромен вариант – в размер на 100 млн. лв., който да подобри както ефективността на публичните разходи, така и възможностите за развитие на такива важни бюджетни отрасли, каквито са висшето образование, науката, земеделието и общините. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Нинова. Да се готви Ваня Добрева.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Бих искала да продължа аргументите на колегата Орешарски за това, което сме предложили двамата като увеличение на приходната част. По-точно бих искала да говоря пред Вас с факти и числа за акциза върху цигарите и тютюна за пушене.
Надявам се да Ви убедя със следните факти. През 2009 г. от акциз от цигари и тютюн са събрани 1 млрд. 788 млн. лв. Между другото правя уговорката, че цитирам отчетите на Министерството на финансите на Вашата страница, господин вицепремиер. Един милиард 788 през 2009 г., през 2010 г. акцизът пада на 1 млрд. 686 милиона, през 2011 г. – 1 млрд. 693 милиона.
Колеги, при положение че през 2009 г. акцизът е бил 107 лв. на 1000 къса; през 2010 се е повишил на 141 лв. на 1000 къса; през 2011 – на 154 лв. на 1000 къса. Тоест за периода сте увеличили акциза на цигарите с около 46%. Въпреки това приходите Ви от акциз на цигари спадат. Акцизът на тютюна, между другото, увеличихте от 100 лв. за един килограм на 130 на килограм. Рязко увеличение на акциза – по-малко приходи.
Казвате, че причината е, че българите пушат по-малко заради забраната за пушене. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Моля Ви, това е несериозно. Забраната я въведохме сега, колега, а в момента говоря за периода 2009-2011 г., тоест забраната за пушене няма отношение към периода, за който говоря. Освен това след забраната за пушене се направи анкета, която показа, че пушачите са намалели едва с 2% вследствие на тази забрана, тоест това не е причината.
Нека да погледнем фактите в очите и да кажем коя е причината. Крадете, колеги! Крадете, уважаеми господин вицепремиер! Контрабандата от цигари по време на управлението на ГЕРБ стигна 40%. Предлагам на Вашето внимание следните аргументи в подкрепа на моята теза.
Първо, доклад-анализ на „Филип Морис” за контрабандата и сивия сектор на цигари в България – 40%, казват те.
Втора справка. Припомнете си, моля Ви, разговорите между премиера Борисов, вицепремиера Дянков и господин Танов и оплакванията на господин Дянков, които му правят чест, затова че върху него се оказва натиск да прикрива контрабандни канали на цигари от страна на господин вицепремиера Цветанов – припомням Ви тези стенограми.
Трета справка. Моля погледнете Доклада за националната сигурност, подписан от премиера Борисов за миналата година. Цитирам Ви следното изречение: „Увеличението на акциза на цигарите доведе до нечувано увеличение на контрабандата, което в момента се явява заплаха за националната сигурност”. Ето това са причините, колеги.
За да се реши проблемът трябва да се отстрани причината, тоест да се справите с контрабандата. Очевидно не правите това, не защото не можете. Реши ли държавната машина да размаже контрабандата, може да го направи. Очевидно не искате, защото крадете от нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Госпожа Добрева, след нея да се готви господин Кутев.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър председател, уважаеми колеги! Двамата ми колеги – господин Орешарски и госпожа Нинова, обосноваха откъде биха могли да бъдат осигурени приходите в бюджета.
Ще се спра върху нашето предложение с народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов във връзка с увеличение на разходите в чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ и по-конкретно предложението ни да бъдат увеличени с 46 млн. и 800 хил. лв. субсидиите към държавните висши училища. Предложението ни е: в т. 1.9 и т. 1.9.1 да бъде увеличена субсидията на Българската академия на науките.
Какво имаме предвид? Вашето правителство непрекъснато се гордее и неслучайно се нарича така – Граждани за европейско развитие на България, гордее се и посочва, че Вие чертаете новия европейски път на България. За нас обаче е учудващо, че в момента Вие пренебрегвате възможността държавните висши училища да получат един допълнителен приход, с който да актуализират нормативната издръжка по професионални направления и заедно с това да се започне да се отговаря на европейските критерии от Програма „Европа 2020”, а именно за висше образование всяка държава членка да отдели 1,1% от БВП до 2020 г.
Уважаеми колеги, в момента Вие отделяте най-ниският процент от БВП за висше образование в годините на прехода, който е 0,5. Успоредно с това, предложението ни да бъде увеличен норматива за издръжка по професионални направления означава, че държавните висши училища биха могли да преосмислят наложената от Вас политика на непрекъснато увеличаване на таксите за студенти, защото Вие знаете, че един от приоритетите в областта на висшето образование е социалната му измеримост – нещо, което при Вас за съжаление се загуби.
Много тежка и много трагична, не за първи път го казвам, е ситуацията в Българската академия на науките.
Уважаеми колеги, в Националната програма за реформи, която Вашето правителство докладва в Брюксел, Вие сте формулирали като втора национална цел издръжката и финансирането на научните изследвания. За 2013 г., уважаеми колеги, сте разписали, че държавата ще отдели 0,99% от брутния вътрешен продукт, от които 0,6 публично финансиране и 0,4 частно инвестиране. Знаете ли колко отделяте? Отделяте 0,2% от брутния вътрешен продукт.
Разбирам, че нарушавате всичките си предизборни обещания, но не разбирам как е възможно през 2011 г. пред Брюксел да защитите свои планове, които в крайна сметка се оказват само поредния балон, който вече се пука. Ето защо специално за Българската академия на науките, където и господин вицепремиерът (той вече излезе от залата) преди един месец, отговаряйки на мой въпрос, каза, че наистина ще се намерят средства, след като бъде избран председателят на Българската академия на науките.
Явно от вчера председателят на Българската академия на науките вече е известен. Не знам дали той се харесва на Вашата партия и дали Вие въобще ще отпуснете определени средства за Българската академия на науките, защото всички много добре знаем, че трета година 59 млн. 756 хил. лв., реално погледнато, означават ликвидация на Българската академия на науките. Освен че нарушихте и останалите области от националния ни живот, Вие рискувате да се запишете като ликвидатори на тази най-голяма национална научна организация. Помислете и подкрепете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Излизам, за да направя обосновка на предложението, което направихме заедно с Петър Курумбашев и Стефан Данаилов, по отношение на чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ в т. 1.6, което касае Българското национално радио, за което към момента са отделени малко повече от 42 милиона в предложението, а ние предлагаме завишаване с още 8 милиона, което прави общо 50.
Това предложение има няколко основания.
Първото от тях е, че то е свързано с други наши предложения, част от които са предложения в Избирателния кодекс. В Избирателния кодекс предлагаме определено редуциране на промяна на правилата за финансиране на медиите по време на избори, включително и на обществените медии, тоест включително на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
Смисълът на тези наши предложения е ограничаване на парите, които стигат до медиите по време на избори и увеличаване на достъпа до медиите до по-малки партии и съответно увеличаване на демократичния принцип по време на изборите.
Между другото това е част от препоръките на европейските ни партньори по отношение на нашата избирателна система. Тоест идеята, която сме заложили веднъж е в това, че когато ние ограничаваме парите, които стигат до медиите, включително до обществените медии по време на изборите, ние би трябвало да наваксаме това намаляване, тъй като те така или иначе се задъхват с едни допълнителни средства, които би трябвало да получат по пътя на субсидията. И тъй като ние увеличаваме парите с този бюджет, които стигат до Българската национална телевизия и съответно до БТА, затова нашето предложение касае увеличаване на парите само на Българското национално радио като един вид компенсаторен механизъм.
По-важното в този случай за мен е това, че вече втора година на останалите медии – става дума за обществените медии, на Българската национална телевизия и на БТА, бюджетите с малко или с повече се увеличават, докато бюджетът на Националното радио остава същият, което все повече затруднява дейността на тази медия.
Имайки предвид още нещо, което ми се струва изключително важно, че от другите национални медии, обществени медии, тоест медии, за които се грижи държавата и чиито финансиране идва от държавата, респективно от бюджета, всъщност най-значимо в своя вид е Българското национално радио. Защото за съжаление БНТ вече минава на трета или четвърта позиция в подредбата на медиите и нейното влияние далеч не е толкова голямо сред телевизиите. Да не говорим за БТА, която за съжаление вече няма това влияние, което имат други информационни агенции, докато Българското национално радио продължава да бъде, ако не абсолютният лидер, то поне едно от двете големи радия в държавата, тоест продължава да бъде своеобразен лидер.
За нас подкрепата за Българското национално радио сега – преди да сме го съсипали, е много важна, защото като му отрежем и тази година парите, като не му увеличим парите и следващата година, накрая ще имаме поредната държавна медия, която всъщност ще отиде на задни позиции след конкуренцията си и де факто ще загубим едно от силните оръжия на държавата. В края на краищата това не касае сегашното управление. Необходимостта от мощни обществени медии е нещо, което има значение далеч отвъд този парламент. След няколко месеца парламентът ще си замине, ще дойдат други хора на банките, но тази необходимост от силна обществена медия в лицето на Българското национално радио ще остане и сега от нас и от нашето гласуване зависи това да се случи.
Има и още един довод по отношение на Българското национално радио. Ние сме предвидили голямата част от тези пари да отидат за изграждане на радиоцентъра в Кърджали. Това е допълнителна тема, защото в края на краищата ефирното замърсяване в Кърджали, за съжаление, е реалност. В Кърджалийски регион има огромни групи от български граждани, които често пъти научават националните ни новини от новинарските емисии на други страни. Тук става дума за нещо повече от това просто да дадем едни пари. Те са предназначени за изграждането на този център, който според мен е изключително важен в контекста на нашите собствени национални интереси и от гледна точка на това, българските граждани да имат информация наистина от националните ни обществени оператори и медии, а не от медии на други държави.
За всичко това моля да подкрепите нашето предложение по отношение на чл. 1, ал. 2. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Кирчо Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, предложенията, които съм направил аз и моите колеги от Синята коалиция, са няколко.
На първо място, предлагам да се увеличат средствата за българските читалища с 3 млн. 200 хил. лв. Източник на финансиране за тези средства предлагам да бъдат допълнително събраните приходи от вдигане на данъчната ставка на онлайн залаганията от 7 на 15%.
Уважаеми колеги, в България българските читалища са 3500. Това, което предлагам, е да се увеличи с 3 млн. 200 хил., тоест, около 1000 лв. на читалище, за една година. Субсидираната бройка за читалище през 2009 г. беше 7700 лв., през 2010 г., колеги, ние я намалихме с 30% и така субсидираната бройка стана 5500 лв. и това е за издръжка на заплати на служителите в читалищата, за осигуровки, за ремонт, за ток и за всякакви други разходи. Това са недостатъчни средства и обричаме българските читалища на затваряне. Нещо повече, получава се така, колеги, че голяма част от служителите в читалищата са принудени да излизат в неплатена отпуска, за да могат наистина да вържат бюджета на читалището, за да не го затворят.
Аз предлагам да подкрепите това наше предложение. Мисля, че сумата не е голяма, но все пак ще се създаде една възможност в тези читалища – 2400 от тях са в малките населени места и села, да се развива тази културна дейност, където друга такава няма как да се развива.
Друго наше предложение, което сме направили, е да се увеличат средствата на общините с 30 милиона. Предлагаме като приходи за увеличение на тези средства за общините за капиталови разходи, за ремонт и поддръжка на пътищата, да бъде повишавана събираемостта на акцизите. Тук чухме достатъчно да се говори за тази събираемост на акцизите, аз няма да се впускам в подробности, но считам, че наистина 30 милиона е една нормална сума, която може да се събере при подобряване работата и дейността срещу контрабандата на цигари и акциз на горива.
Така че при положение, че е окаяна пътната инфраструктура в малките населени места и общини, наистина е необходимо да се осигурят тези средства, за да може тя да се закърпи. Нещо повече, стига се дотам, че общините игнорират тези инвестиционни разходи, за да могат да осигурят средства да осъществят тези публични услуги, които са предвидени, а също така и да заделят средства за еврофондовете, за да може те да изпълнят своите проекти. Това е една порочна практика, която допълнително ще оскъпи във времето поддържането на пътната инфраструктура.
На трето място, предлагам, да се заделят едни 16 милиона от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за доизграждане на пречиствателната станция за питейни води в град Сливен. През 2008 г. започна нейното изграждане, през 2009 г. беше спряно изграждането на тази пречиствателна станция, при положение, че в нея вече са вложени над 30 млн. лв. Необходими са 16 млн. лв. за доизграждането на пречиствателната станция. Пари, които са необходими за нея, за да може гражданите на град Сливен, чакайки 20 години, за да се изгради тази станция, най-после да пият една чиста питейна вода.
Аз искам да попитам тук: по какъв начин е защитен държавният интерес, при положение, че са вложени толкова много пари, а тази пречиствателна станция не се изгражда, нещо повече, тя е замразена? По последни наблюдения започва да се руши и ще са необходими много повече средства за нейното довършване. Ако сега се вземе правилното решение, наистина през 2013 г. може да се завърши и по този начин да се спестят допълнителните разходи след нейното разрушаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, аз искам да Ви върна към предложението, което сме направили с колегите Ваня Добрева и Ивелин Николов, защото си мисля, че на този въпрос дължим особено внимание.
Това, което искаме, е повишаване на средствата, предназначени за държавните висши училища и за Българската академия на науките. Дължа Ви няколко аргумента и Ви моля да ги приемете сериозно и изключително отговорно. Трета година средно претегленият разходен стандарт за един студент според Закона за държавния бюджет приеман от Вас не е мръднал и от 963 лв. в бюджета за 2009 г. той за поредна година остава 639 лв. – цифрите са същите, числата са много различни.
Казвам това, защото малкото средства в повече, предназначени за държавните висши училища, които следва да покрият издръжката на увеличения средно приравнен брой учащи и средства, които следва да повишат стандартите за издръжка на професионални направления, които са получили по-висока оценка при задоволяване нуждите на пазара, не могат да покрият дори инфлацията за последните години. Всъщност реално на висшите училища ние почти нищо не даваме. Ние даже не ги връщаме към възможностите им от 2009 г.
Ако някой от Вас се е поинтересувал как се формират бюджетите на държавните висши училища, няма как да не види един очевиден дисбаланс, който се постига между това, което е необходимо като средства за издръжка и средствата за научна дейност и дейност на самите висши училища, които са изключително недостатъчни и за които като че ли в тази зала Вие не искате да говорим.
Казвам това, защото опитът да бъде компенсиран намаленият стандарт за издръжка на един студент с увеличаване на студентските такси е обречен. Оттам насетне отговорността остава наша.
И нещо за Българската академия на науките. Ние много обичаме да сравняваме едни числа и една дейност с нещо правено през годините. Аз държа да Ви обърна внимание, че през периода 2001 – 2009 г. за Българската академия на науките са отделени между 0,13 – 0,16% от брутния вътрешен продукт. Това, което Вие им предлагате, е 0,073% от брутния вътрешен продукт. Трета поредна година – 59 милиона. За тези, които са забравили, аз отново ще напомня, че 2009 г. със Закона за държавния бюджет на БАН бяха предоставени 95 милиона. Вижте колко интересно въртим цифрите – пак са същите, а числата са много различни.
Обръщам Ви внимание на това, защото не разбирам каква е тази методична, настъпателна, постоянна дейност да бъде унищожен най-големият научен център на България, и то на фона на вихрещите се скандали в единствения фонд, който финансира научни изследвания, какъвто е фонд „Научни изследвания”. Това, което ние дължим на България, е да й дадем възможност да се развива нормално, да развива българската си наука, да бъде съизмерима с това, което правят останалите, най-малкото защото сме поели ангажименти и защото сме част от Европейския съюз, който изпълнява своята стратегия до 2020 г. – „Европа 2020”. Нашата България до 2020 г. крета по този начин, и то при условие че тази зала е приемала отчета на БАН единодушно – с констатациите вътре, с проблемите й, с оценката, че това, което получава, не й стига. То покрива 60% от заплатите! А разходите за издръжка? А парите, които са необходими за информационно обслужване на хора, които правят наука? А членството на България в международните научни организации? А държавната и обществено значима дейност, която изпълнява? Следва ли всяка година Обсерваторията на Рожен да се моли като една съществена част на Международната метеорологична верига и мрежа? Това е срамна работа! И ние продължаваме да ги държим на колене, залагайки им един очевидно недостатъчен, един очевидно срамен и един очевидно унизителен бюджет.
Аз искрено се надявам, че поне колегите от Комисията по образование и науката, които заявиха своята подкрепа за БАН на заседание на комисията, ще направят това и в залата на Народното събрание и ще подкрепят нашето предложение по чл. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема колежке Богданова! Като съм съгласен с всичко, което казахте, не мога да приема, че в единственият фонд за научни изследвания се вихрел скандал. Истината е, че там се вихри далавера – далавера да се разпределят средствата не по правилата, далавера да се разпределят средствата зад петте гласувани от парламента приоритети.
Да ме извинят авторите на това предложение, спечелило доверието на авторитетните рецензенти, но да представлява непосредствена потребност за развитие на науката и за производството в България и за просперитетите разложеният спектър на опашката на едно звездно тяло, това е задоволяване поради далавера на нечии претенции, а скандалът е следствие и аз него го поощрявам, защото той изразява позиция на българските учени, несъгласие да им крадат парите, за които ние тук се борим да ги увеличат. Така че, извинявайте, но тази грешка трябваше да бъде репликирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, колега Божинов! Това не променя съдържанието на нашето предложение. Аз искрено се надявам, че залата на Народното събрание ще прояви интерес към спорната работа – и се опитвам да го кажа меко – на фонд „Научни изследвания”. Казвам това, защото аз лично се чувствам изключително причастна към работата на този фонд. Убедена съм, че колегата Божинов също. Възразявам срещу управление и дейност на фонда, които дискредитират идеята, която той носи. Съжалявам за всичко, което не може да разбере нито министър Игнатов, нито хората, които в момента управляват фонда.
Мисля си, че българските учени – хората, които се занимават с наука, младите хора, които искат да правят наука в България, държат да получат от нас необходимото отговорно отношение и по оценката на работата на фонда, и по оценката на министъра на образованието, младежта и науката, и на начина, по който той гради кадровите решения, които водят до тази дейност на фонда. Но това е един много по-сериозен и по-широк разговор. Държа да го проведем с Ваше участие. Защото тази търпимост нито има граници, нито следва да бъде приемана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми малко останали колеги в залата! Както всяка година ние правим предложения, от една страна, как да се повиши приходната част на бюджета на държавата. Това е изключително важно с оглед исканията, които поставяме, да бъдат съвместими с това, което предлагаме в приходната част. В приходната част ние сме предложили да се увеличи в резултат на увеличаване събираемостта от данък добавена стойност – 443 млн. 234 хил. лв.
Но аз искам да се спра на по-голямата част, разходната част, тъй като моите колеги Орешарски и Нинова вече доста обстойно обясниха логиката на така наречения алтернативен бюджет, който представя Парламентарната група на Коалиция за България.
Увеличението на приходната част, което ние искаме, е, за да увеличим няколко много важни пера в разходната част. На първо място, ние предлагаме това да бъде трансфер към Министерството на труда и социалната политика с 422 млн. лв., в които имаме предвид няколко основни дейности.
На първо място, считаме за абсолютно необходимо със 100 млн. лв. да се увеличи Националният план за действие по заетостта. Катастрофата на това правителство, най-големият провал е политиката по заетостта – забележете – политиката по заетостта, защото държавата дебаркира, тя се оттегли и реши, че европейските фондове са панацея и ще решат проблемите. Само че и там нищо не се случва. Искам да кажа, че фондовете нито са спирани през 2008 или 2009 г., нито пък са използвани кой знае колко по-добре. Тук само ще вметна, че по Оперативна програма „Човешки ресурси” фондовете бяха на четиринадесето място в Европейския съюз, сега са на двадесет и седмо място. Затварям скобата и считам, че държавата с едни 100 милиона може да проведе активна политика, особено що се отнася до младите хора в България. Там е мястото, където трябва да се насочат парите целево с оглед определен резултат. Защото това, което се върши сега с парите от европейските фондове, при положение че са похарчени вече близо 700 млн. лв. и са обучени близо 700 000 души, е, че за съжаление безработицата фатално расте нагоре, младежите напускат страната, защото нямат работа. Така че това е ангажимент на държавата.
На второ място, нещо, което е символично на фона дори на парите за Отряд 28. Той е похарчил към 9 милиона, ние искаме малко над 7 милиона за децата с увреждане. Повтарям: за децата с увреждане. Парите за тези деца вече трета година стоят на едно равнище. Логиката беше добавката, която им се дава, да бъде 70% от минималната работна заплата. Ако Вие не се съгласите с нашето предложение, това означава, че някъде около по-малко от 20 хиляди деца, или „дечица”, както ги нарича непрекъснато милостиво министър Младенов, ще ги ограбваме всички ние, които сме в тази зала, защото може би не сме успели да Ви убедим, с 30 лв. месечно. Става дума за по-малко от 20 хиляди деца с увреждане и за малко над 7 млн. лв.
Другото ни предложение е свързано с нещо, което искат всички родители на деца до 18-годишна възраст в България. И Вие сте се срещали, и ние сме се срещали, и Вие сте обещавали, и ние сме поели ангажимента да поставим въпроса за увеличаване на детските добавки на децата от 35 на 50 лева. Четвърта година те стоят на това равнище. Повтарям: четвърта година са 35 лв. През 2005 г. с тях можеше да се купи малко повече от това, което може да се купи през 2013 г. с 50-те лева. Инфлацията всъщност изяде тези пари. Няма да коментирам колко мляко може да се купи с 35 лв., колко памперси и така нататък. Такова е нашето предложение.
И още едно предложение, което ми се струва много важно. Вие борбено защитавате социалните услуги. Предложението ни е за увеличаване на издръжката в социалните заведения с 5%. Издръжката на тези социални заведения също стои на равнището от 2009 г., а всичко се покачи. Услугите, които се предлагат на тези хора, са вече с по-висока стойност.
Настоятелно моля да се обърне внимание на тези няколко важни неща, особено върху заетостта, младите хора и младите семейства, за децата на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма никой от представителите на Министерския съвет, поне вицепремиерът беше в началото, сега и него го няма. Да не говорим за земеделския министър.
Нашето предложение е свързано с политиката на Министерството на земеделието и храните, която, бих казал, че е в огромен дълг към земеделското производство в страната. Позволете ми да се аргументирам.
Първо, ще започна със земеделската наука. От момента, в който ГЕРБ влезе във властта, постепенно бюджетът за Селскостопанската академия се намаляваше всяка година и от 37 милиона вече е 26 милиона. Да не говорим, че Селскостопанската академия беше извадена като такава, като ред в бюджета на държавата, където беше записано колко пари отиват директно за нея. Сега просто този ред го няма, той е в общия бюджет на министерството и колкото й отпуснат – това е. Това е ужасно и е свързано с целенасочената политика на ГЕРБ за унищожаване на българската наука. Наред с БАН, и Селскостопанската академия е ощетеното звено за наука в България, а това не е добре за нашата страна.
Второ, от първата година, още от първия ден на управлението на ГЕРБ аз атакувах министъра на земеделието и храните и го питах: „Господин министър, ще продължите ли политиката на нашето правителство, на тройната коалиция примерно да има намален акциз на горивото за земеделските производители”. Категорично ми беше казано „да”, но до момента не се случва. Това е една от сериозните помощи за земеделските производители, които те загубиха като такива.
Освен това загубиха нотифицираните държавни помощи, които бяха за българския генофонд – животновъден и растителен. Ние не даваме пари от държавния бюджет за това, което е в основата, стълба и което ни е крепило през годините. Няма го!
Следващото нещо, което ни притеснява и липсва в този бюджет, но е изключително важно, е следното. Не само че няма национални доплащания на площ, тази година те са нула лева. Българската държава участва в националния бюджет за директните плащания за площ с нула лева. Извинявайте, това е недопустимо!
Освен това всички земеделски производители се облагат с данък за това, че получават субсидии. Това е пак Ваша политика – на ГЕРБ и на министър Найденов, който никога не успява да защити предложенията си пред Дянков или пред Министерския съвет.
Освен това: направихте луди земеделските производители. Сега и малките земеделски производители, които имат ведомствени бензиностанцийки или по-малка цистерна, дори и те са принудени да сложат нивомери за горивото, което струва 10-12 хил. лв., това е особена грижа, въпреки че са си платили горивото и ДДС-то по всички правила. Това, че загубиха акциза, вече говорихме, но фактът си е факт.
В тази връзка са и двете наши предложения, с които малко от малко да покажем, че има политика към българското земеделие. То е основата въобще на някаква икономика в ситуация на криза – просто и ясно. Националните доплащания на площ са 135 милиона, което означава по 4,50 лв. на декар.
Другото нещо, което не се случва, откакто сте на власт, уважаеми управляващи, са 50-те милиона за пропадналите площи, примерно за 2011 г., които са 1 млн. 100 – 200 хил. дка. По времето на презряното правителство на тройната коалиция, когато имаше пропаднали площи, ние винаги сме ги обезщетявали. Сега обаче това не се случва. Няма го в този бюджет и сме обезпокоени, че липсва такава политика.
Някой подхвърли, че толкова пари земеделските производители не са получавали. Само че те не са от националния бюджет – това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо Манолова, слушаме Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с колеги от Коалиция за България, се отнася за българските общини – за увеличение със 124 млн. 845 хил. лв. на трансферите от държавата към българските общини.
Защо се налага това? Разпределението на ресурсите в публичния сектор и най-вече преразпределението на публичните пари между централната и местната власт бележи изключително тревожна тенденция. Националното сдружение на общините в България във връзка с приемането на този бюджет предостави изключително интересни и в същото време стряскащи данни, от които се вижда как се развива тази тенденция.
Тази сериозна тенденция за намаляване на общинските разходи започва от 2009 г. От представените ни схеми и диаграми от Националното сдружение на общините ясно се вижда, че до 2008 г. общинските разходи нарастват почти с двойно по-високи темпове в сравнение с публичните разходи. От 2009 г. започва главоломен спад по отношение на общинските разходи, докато даже в условията на криза публичните разходи продължават да растат.
През 2010 г. всъщност това разнопосочно движение е най-драстично. От схемите се вижда, че общинските разходи през 2010 г. намаляват с 9,6%, докато като цяло публичните разходи продължават да растат с 4,1%.
Тази тенденция продължава и днес България е в следната ситуация. Едно сравнение със средноевропейското разпределение на публичните разходи показва, че по двата основни показателя, които характеризират децентрализацията, България е на нива далеч под средноевропейските. Например делът на общинските разходи в брутните вътрешни продукти за европейските страни е в размер на 16%, докато в България този дял е 6%. Делът на общинските разходи в общите публични разходи за Европейския съюз е средно 34%, докато за България е под 20% – драстично разминаване.
В същото време предполагам, че повечето от присъстващите в залата си дават сметка, че повече от две трети от всички публични услуги, които получават българските граждани, идват от българските общини. Или това са: 88% от училищата, които се финансират от общинските бюджети; 95% процента от разходите за детски градини идват от общинските бюджети; 100% от разходите за детски ясли за здравни кабинети; 87% от всички разходи за социални услуги, които получават българските граждани, са от общините 100% от услугите за домашен социален патронаж; 100% от услугите, които всички ние ползваме за чистота, за поддържане на улици, за улично осветление, за ВиК и пр., и пр.
Нещата се усложняват допълнително и поради структурата на приходите на българските общини, в които основен дял заемат трансферите от българската държава – темата, която обсъждаме сега. Или в условията на криза собствените приходите от данъци на общините естествено намаляват, докато трансферите от държавата намаляват с още по-сериозни темпове.
Затова според нас е наложително да погледнете сериозно на предложението, което правим, а именно за увеличаване на трансфера от държавата за общините в размер на 124 млн. лв., като го разпределяме по следния начин: за увеличаване на изравнителната субсидия, което е жизнено важно за българските общини – 29 млн. лв.; за капиталови инвестиции за невъзстановими разходи, които са важни за усвояване на европейски средства – 60 милиона; за здравословно хранене на децата – 12 млн. 500 хиляди; за делегирани от държавата социални дейности, тук са и всички социални услуги – 8 милиона; и за детски градини и здравеопазване – 15 млн. 300 хил. Числа, които са постижими за бюджета и които зависят от Вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Манолова, слушах с внимание това, което изразихте като становище. Не искам да мислите, че някои от присъстващите в залата и най-малко от присъстващите от управляващата политическа партия ГЕРБ са против това да се увеличат бюджетите на общините. Искам да Ви помоля обаче, като говорим за бюджетите, нека да свалим самолета, да не летим в европейското пространство, нека да го приземим на територията на България, пък аз на Вас, като хора, които имаме честта да представляваме област Кюстендил, също бих Ви помолил да погледнете това, което е записано в проектобюджета за 2013 г.
Всички общини получават увеличение на трансферите. Всички общини в област Кюстендил. (Реплики от КБ) Нека да не сравняваме 2009 г. Сравнението трябва да се прави тогава, когато, както каза господин Петров, основата е една.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Такоров, не се обаждайте от място. Моля!
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: В 2013 г. имаме увеличение. И, за да бъде по-аргументиран, искам да Ви кажа, че трите общини, където кметовете са от Коалиция за България, получават увеличение на бюджетите си, съответно с 60, 55 и още 65 хил. лв. Борческа община Трекляно, в която честито живеят 488 души, получава увеличение от 68 хил. лв., или общият й бюджет става 1 млн. 056 лв. На Вас ще оставя възможността да разделите тази сума на броя жители и ще видите какво ще се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика желаете ли, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Микев, дано осъзнавате това, което казахте току-що и че няма как то да не стигне до знанието на хората, които живеят в област Кюстендил, а именно, че според Вас трансферите от държавния бюджет за общините в Кюстендилска област са предостатъчни, защото са се увеличили с мизерни проценти, които са далеч, далеч по-ниски даже от реалната инфлация.
Няма как да не правим сравнение с европейските стандарти и аз не ги правя в абсолютни числа, а в относителни стойности, с което искам да покажа, че в цяла Европа делът на разходите, на трансферите, на публичните разходи за местните власти е много по-висок от този в България.
Но не е необходимо да правим средноевропейско сравнение, а просто да се върнем на познатата и на двама ни кюстендилска територия, в която сме свидетели за недоимъка на всички тези общини по отношение на всички дейности, като започнем от делегираните, по отношение на които всички общини от Кюстендилска област са на дефицит. Дефицитът от делегираните дейности за общините в България е в рамките на 200 млн. лв. За общините в Кюстендилска област в процентно съотношение ситуацията е същата. Защо според Вас на кметовете се налага да правят безумни еквилибристики, заради които част от тях даже са подсъдими, за да си платят заплати на учители, на работещи в социалната сфера, на общински администрации и пр.? Защо са необходими тези еквилибристики?
Едната от причините, която ще кажа тук, изключвам Кюстендилска община, където имаме сходно мнение, една от причините за останалите общини е именно недофинансирането на дейностите, които трябва да поемат местните власти – кметовете, независимо дали са от Коалиция за България или ГЕРБ. Даже тези 60 хиляди, които са най-високия процент за Кюстендилска община за малката община Трекляно, са в рамките на под 5%. Сметнете за какво увеличение става дума.
Аз не знам как ще имате смелост да кажете на всяка една, хайде от общините, управлявани от ГЕРБ в Кюстендилска област, че според Вас парите им за капиталови разходи, за делегирани дейности, за детски градини, за здравеопазване, за инфраструктура, за осветление, за снегопочистване, за пътища са достатъчно. Аз ще се погрижа това да стане известно в Кюстендилска област. Уверявам Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Такоров, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, мисля, че тишината на тези столове показва безхаберието на изпълнителната власт и безхаберието по отношение на бюджета за 2013 г.
Ще се спра конкретно на предложението, което сме направили с колегите Петърнейчев и Мутафчиев, с което искаме завишаване в приходната и в разходната част на 100 млн. лв., които ще бъдат насочени за увеличаване на субсидията на Българските държавни железници, и по-точно на „Пътнически превози” с 40 млн. лв. и на Държавно предприятие НКЖИ с 20 млн. лв. за текущо поддържане и експлоатация.
Тези средства ще бъдат насочени за придобиване на дълготрайни активи или за увеличаване на капиталовите разходи: за „Пътнически превози” с 40 млн. лв., за които в момента в бюджета има отпуснати само 30 милиона, и за НКЖИ с 20 милиона, или ще станат 110 милиона, а предвидените средства, които са дадени с бюджета, са 90 милиона.
Защо правим тези предложения? Може би да кажа и третото, което не е свързано с Българските държавни железници – че искаме увеличение с 50 милиона, няма отпуснати такива средства, но да бъдат отпуснати 50 милиона за изготвяне на технически паспорти по Наредба № 5 от 2006 г.
Да се обоснова за всички тези предложения, които сме направили.
Първо, знаете, че сме единствената държава в Европейския съюз, в която вместо да се увеличава делът на железопътния транспорт и да се намалява делът на автомобилния, ние вървим точно в обратната посока.
За деветмесечието имаме намаление с 12% – превозите на пътници в железопътния транспорт спрямо миналата година.
Имаме увеличение над пет милиона пътници в автомобилния транспорт. В нито една държава от Европейския съюз това не се случва! Ние сме единствените!
Защо? Защото изискванията на Европейската комисия са именно да се намаляват експлоатационните разходи и да се намаляват емисиите, които се отделят в средата, в която живеем – във връзка с екологията.
Вие знаете, че вече е ежедневие да се композират влакове, да се продават билети и като излязат пътниците на жп перона, да няма влак или да няма мотриса. Цяла година – българските железници за първи път в историята си нямат спални вагони! В българските железници от колко години насам не е пипнато нищо във връзка с ремонтите? Само осем вагона са дадени за ремонт на „Пътнически превози”.
Другото нещо. От тази трибуна министърът на транспорта заяви, че е ниска скоростта, която му пречела да изпълни това, за което говоря – увеличаване на пътниците по железопътния транспорт.
Колеги, именно затова искаме завишение на тези 20 милиона в НКЖИ – за да можем да подобрим условията на транспорт.
Другото, на което искам да се спра, защото виждам, че времето изтича, е по отношение изготвянето на техническите паспорти по Наредба № 5.
Уважаеми колеги, беше много тъжно, аз вече го казах в репликата си, когато от тази трибуна исках министър Найденов да дойде – че в повереното му министерство има над 330 хидротехнически съоръжения и 21 на брой комплексни, значими язовири в България, които са записани в Приложение № 1, на които няма изготвени технически паспорти, а срокът им е бил 2010 г.!
Вие разбирате ли, че само едно от тези хидротехнически съоръжения да скъса стена – какво ще се получи?! Случаят в село Бисер и язовир „Иваново”!
Аз исках тук да има хора, които да поемат тази отговорност, защото – не дай си Боже, не искам това нещо да се случи – ако се случи, кой ще поеме отговорността заради това – Ви питам аз?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Един момент, свършвам.
В категорията, за която трябва да се направят паспорти и не са направени, се включват автомагистралите, включват язовири с обем над 50 милиона кубика и от 30 до 50 кубика втора категория, които са до 2010 г.!
Разберете, колеги, това не е прищявка! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако имахме технически паспорти, нямаше да гледаме във въздуха, пак казвам, на магистралата за ремонта на виадуктите – колко ще струват, а щеше да се знае точно какви ремонти трябва да се правят, кога и с колко средства! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Другото си е абсолютна кражба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, внесъл съм предложение за увеличаване на субсидията на Софийския университет с 500 хил. лв. – след посещението на министъра на образованието Сергей Игнатов във Видин, където той каза, че там ще има филиал на Софийския университет и че го е съгласувал с министър-председателя.
Оттук насетне единственото, което остава, е да се осигури минималното за действителна реализация на това обещание на министър Игнатов! Идея, много очаквана от видинската общественост. Не само – и от монтанската, след закриването на някои учебни заведения в Монтана.
Уважаеми народни представители, в писмото на ректора на Софийския университет до Образователната комисия ясно се поставят въпросите на тежките дефицити във функционирането на Софийския университет! Това 125-годишно висше учебно заведение – догодина, което в момента няма средства за издръжка на така наречените „малки специалности” – фундаментални науки, малките филологии с редки езици.
Прилагането на Постановление на Министерския съвет № 121 от месец юни тази година във връзка с чл. 91 от Закона за висшето образование очертава необходим над 10-процентен ръст на субсидията за Софийския университет!
Такова увеличение няма предвидено в държавния бюджет. След решението – аз нямам съмнение, че е коректно, а не е някаква приказка на пазара – на министъра, който ангажира и министър-председателя, който бил подкрепил тази идея, минимумът, с който трябва да стартира един филиал на Софийския университет във Видин, е 500 хил. лв.!
Софийският университет няма откъде да задели тези средства! Знаете, че университет не се прави без минимум средства за изграждане на библиотека, на учебни зали, за изграждане на някаква минимална материална база!
Искането е съвсем скромно и аз смятам, че чрез гласуването си народните представители и парламентарните групи ще покажат дали наистина това, което обяви министър Игнатов във Видин, е сериозно намерение и обещание от страна на него и министър-председателя, или са приказки, които разчитат на късата памет на българските граждани.
Обещавам Ви, че списъкът с гласуването по този текст ще бъде надлежно разпространен сред видинското гражданство. Едно е да се приказва, съвсем друго е да се задели, макар и минимален, ресурс за това, което се приказва. Смятам, че ще срещна подкрепа във всички парламентарни групи.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Миков, мисля, че са Ви заблудили малко точно в аспекта – съгласието на ректора на университета с главно „У”, че е съгласен да направи филиал във Видин.
Имаше устно съгласие. След това – не знам причините, си изтегли, мога да Ви го гарантирам... (Шум и реплики от КБ.) Моля? (Реплики от КБ.)
Колеги, моля…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоилов, говорете!
Колеги, моля Ви! Не влизайте в диалог от място!
РУМЕН СТОИЛОВ: Колеги, истината е, че според мен, и съм убеден, ще бъде направен филиал във Видин, но не и на Софийския университет.
И искането за половин милион лева не е достатъчно, защото ректорът поиска доста повече пари. И мисля, че не е коректно, независимо кой е университетът, да извива ръцете на който и да е министър, само заради поето обещание. Моето мнение е, че Вас са Ви заблудили. Наистина мисля, че са Ви заблудили. А колкото до филиал предполагам, че гражданите на Видин ще видят, че ще се направи филиал във Видин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За втора реплика – заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги! Господин Миков, аз, разбира се, че ще подкрепя това предложение най-малкото, защото на Софийския университет са му необходими повече средства. Но много бих искала, тогава когато защитавате след гласуването му в залата това решение, да си дадете сметка, че Законът за висшето образование предполага два начина, по които може да се открие процедура по акредитиране, откриването на ново висше училище, включително и на филиал на Софийския университет във Видин. Едното е по искане на Академичния съвет, другото е по предложение на министъра на образованието, младежта и науката.
И тъй като се опасявам, че аргументите на колегата Стоилов не са достатъчно сериозни, за да опровергаят говоренето на министъра на образованието, младежта и науката, който смятам, че заявявайки, говори като човек с тежест и с политически статут, моля Ви, повторете още веднъж аргументите си, заради които залата си струва да подкрепи това предложение. Вярвам, че и колегата Тошев ще бъде Ваш съратник в отстояването на неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз не вярвам министърът на образованието, който включително се позова, че се е договорил с министър-председателя, да са такива огромни измамници, макар че няма да е първият случай.
Сега Вие излизате тук – аз не знам от чие име. Ако е от името на министъра, значи министърът казва, че няма да се случи това, за което той е излъгал във Видин преди два месеца и за което той каза, че е говорил с премиера, говорил е с шефа на Акредитационната комисия проф. Биолчев и с ректора на университета.
Вие ни предавате някакви разговори – този чул, онзи казал, ще има университет... „Тате ще ми купи колело, ама не сега”... (Оживление.)
Сега – смешно е с такива аргументи.
Ще задам въпрос към министъра на образованието още тези дни и да го питам аз него ще внесе ли той предложение в Комисията по акредитация за този прословут филиал или това е една голяма измама за видинските граждани. Не е първата. ГЕРБ толкова поразии направи във Видинска област, че това няма да е първата.
И става въпрос, пак казвам, за една съвсем скромна сума, която показва истинското отношение не само на министъра на образованието, не само на министър-председателя, но и на Вас от управляващата партия.
Само икономиите от изнесените структурни звена са много повече от тези 500 хил. лв. през управлението на ГЕРБ. И сега всякакви тук увъртания нямат смисъл, но аз съм доволен, че Вие хвърляте друга светлина.
Не знам Вашето отношение какво е по темата – като представител на правителството в случая ли коментирате, защото друг няма тук, защото тези изявления са правени от правителството? Вие в пряк текст казвате: министърът на образованието излъга.
Излъга ли министърът на образованието видинските граждани? Това е големият въпрос, който сега възниква. Благодаря Ви. (Реплики.) Процедура, госпожо председател, извинявайте.
Вярно, че е практика да се гледат бюджетите в отсъствието на кабинета и министрите, но да поканим министъра на образованието и ако той каже, че няма да се прави филиал на Софийския университет и че е излъгал, аз ще си оттегля предложението. Ама до момента Вие от негово име ли говорите, от името на министър-председателя ли, не е ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Правите ли процедура?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Правя процедурно предложение. Вие го поканете. Както искате… Ако искате – да гласуваме. (Шум и реплики.)
Това е процедурно предложение.
Уважаема госпожо председател, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте. Уточнете, ако обичате, точно предложението си.
МИХАИЛ МИКОВ: Правя процедурно предложение да призовем министъра на образованието да се яви в залата по този въпрос, защото е важно неговото становище като представител на правителството относно това, което разглеждаме тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го поканим, господин Миков.
Лично обяснение – заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, много Ви моля коректно да се отнасяме един към друг.
Говорите за лъжи и измами. Министърът е поел ангажимент в град Видин да се направи филиал. Вие казвате, всички тук ни слушат – доста хора, и казвате, че аз съм казал, че министърът е излъгал. Напротив, Вас са Ви излъгали, защото Софийският университет – проверете си, има извлечения, са гласували против създаването на филиал в град Видин.
Много Ви моля, особено когато ме посочвате и говорите, че се лъже и че министърът лъже, много Ви моля! Вие сте сериозен човек! Не излизайте тук и не говорете такива неща. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Искам да направя едно процедурно предложение. Предложението, което сме направили с колегите Мутафчиев и Петърнейчев, тъй като обхваща две различни сфери, да го подложите на отделно гласуване точка „з” – за технически паспорти по Наредба № 5 от 2006 г. отделно от другите текстове, които касаят БДЖ, на страница 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: „ІІІ. Трансфери, субсидии”… Само точката?
РУМЕН ТАКОРОВ: Само точката, отделно от другите, тъй като мисля, че тези пари са крайно необходими и може би забравих в изказването си преди да кажа, че всичките тези 110 милиона са от приходи, от доходи от собственост, където тази цифра е много занижена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: И аз Ви благодаря, господин Такоров.
Господин Михалевски, имате думата за изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми шестдесет колеги народни представители! (Оживление.)
Очевидно самите ние не вярваме на това, което приемаме.
Аз първо ще се изкажа по въпроса дали бюджетът е изпълним, защото последните три бюджета, които приехме, не ги изпълнихме нито в приходната, нито в разходната част.
На пръв поглед очевидно трябва да си създадем мнение дали това, което ни се предлага, е изпълнимо. Само че не трябва да забравяме, че за разлика от много държави от Европейския съюз ние нямаме двете свободи, които да ни позволяват да правим политика за хората.
Паричната и фискалната политика са двата инструмента, които всяка една държава употребява, само че по отношение на паричната ние сме ограничени, тъй като сме във Валутен борд. И трябва да си дадем сметка, че това е петият бюджет, който се планира и ще бъде изпълнен с дефицит. Ние не можем да продължаваме така безкрайно, защото ще дойде един момент, когато вече няма да можем да правим необходимите, дори най-съществени разходи, тъй като дълбоко ще сме нагазили в дълговата криза на държавата, а христоматийни са примерите, когато държави, дори и с 20% задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт, са фалирали.
В този смисъл, когато правим предложениe, че може да има допълнителни разходи, изхождаме от следното. Ако погледнем два от ключовите приходоизточника в бюджета, каквито са данък добавена стойност и акцизите върху горивата, тютюневите изделия и другите стоки, които се облагат с акциз, забелязваме много интересна тенденция. Ако в периода преди началото на това управление ДДС-то е съставлявало около 11-12% от брутния вътрешен продукт, а акцизите са съставлявали твърдо 6%, то през последните три години ДДС-то категорично е паднало между 8-8,5% и не достига 9% от БВП, при положение че расте брутният вътрешен продукт, което означава, че намаляваме облагаемата база, върху която начисляваме ДДС, а това означава сива икономика и контрабанда, и пада, забележете, от 6 на 5% делът на акциза спрямо брутния вътрешен продукт, при положение че с 40% са увеличени за този период акцизите за цигарите и тютюневите изделия и с около 15% средно на горивата. Това означава, драги колеги, че дори и формалното изчисление показа, че ние, ако подобрим събираемостта и ликвидираме с държавна намеса контрабандата, а не я покровителстваме с тази държава, можем да добием допълнителни приходи от 4 млрд. лв.
Ние, разбира се, не вярваме, че толкова бързо може да се справите. По-скоро не вярваме, че имате желание, защото трите години го показват. Затова планираме не толкова само заради допълнителните приходи и допълнителните разходи, които са крайно необходими в бюджета за следващата година – допълнително около 1 млрд. 750 млн. лв., а искаме да дадем една посока на държавните публични финанси, за да може България постепенно да се оттласне от тази силно негативна тенденция, която се случва с нейната приходна и разходна част, защото крайният резултат, към който отиваме всички ние, е много печален.
Само ще Ви дам пример, че за следващата година размерът на лихвите, които трябва да отдели държавата по финансирането на външното и вътрешно задължение на публичния сектор на консолидирана основа, достига колосалните 841 млн. лв. Ще припомня, че само преди три години харчехме 480 млн. лв. за лихви. Това са допълнителни 361 млн. лв. Има тук редица предложения за 10, 20, 30 милиона – ето къде отива част от парите.
Тук искам да отбележа, че най-големият проблем, който стои пред нас, е действителното увеличаване на държавния консолидиран дълг. Най-големият измерител, когато напоследък се спори по различни места между управляващите и опозицията, е какъв бил фискалният резерв, какъв щял да бъде неговият размер. Фискалният резерв е в пряка корелация с консолидирания държавен дълг, и Ви давам две числа: ако на 31 юли 2009 г. с наличния фискален резерв в Българската народна банка можеше да се плати 84% от консолидирания държавен дълг на България, то към 31 октомври тази година можем да платим 45% от дълга си. Това е с 40% надолу.
Затова, уважаеми колеги, много сериозно трябва да се замислим: ние мислим ли в крайна сметка да дадем тласък на държавата, или ще приемем поредния дефицитен бюджет, който не дава перспектива, и въпреки оптимистичните теории, които ни се развиват, сравнявайки ни със съседна Гърция, може много скоро да се окажем в много по-силно незавидна за всеки български гражданин и държавата като цяло позиция спрямо съседна нам Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване по чл. 1.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Нигяр Сахлим, което комисията не подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 65, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 117 народни представители: за 23, против 67, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Корнелия Нинова, което комисията не подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 68, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков, което комисията не подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 57, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 64, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Прегласуване – Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сергей Игнатов и това управляващо мнозинство ще останат в историята с разкриването на 52-рия университет в България.
Нека да припомня: Пернишкият университет по телекомуникации и архитектура – ще ми спестите неудобството да припомня абревиатурата (смях и оживление в залата)...
Перник се намира на 20-ина километра от София, където се намират половината образователни институции на страната. Има много по-голяма логика да подкрепите едно предложение, което прави възможно разкриването не на 53-ия университет в България, а филиал на най-авторитетното висше училище в България – Софийския университет, във Видин, за който град самият министър на Димитровден каза, че това е една от столиците на България, един от най-големите градове по време и на Османското иго (по негово определение) и че заслужава да има свой филиал поне, защото в радиус от 200 километра няма друго висше училище.
Защо това, което поемате като ангажимент пред видинчани на Димитровден, не е актуално преди Коледа?! Това ли е политическата Ви последователност?! Петстотин хиляди биха помогнали на Софийския университет „Св. Климент Охридски” да изпълни ангажимента, за който твърдите, че е и ангажимент на министър-председателя Бойко Борисов, и на министър Сергей Игнатов. Ако сте искрени в този ангажимент, ако този ангажимент не е бил само на думи, сега е времето, при прегласуването да подкрепите предложението на колегата Михаил Миков.
Предлагам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 123 народни представители: за 34, против 58, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Спас Панчев и Добрин Данев, което комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 25, против 57, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румен Такоров, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев.
Първо, съгласно предложението, което направи господин Такоров, подлагам на гласуване само буква „з” на т. 2 от предложението.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване цялото предложение на народните представители Такоров, Мутафчиев и Петърнейчев, включително и буква „з”, която гласувахме преди малко.
Гласували 126 народни представители: за 24, против 75, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Ангел Найденов, Михаил Миков, Мая Манолова, Румен Петков, Асен Гагаузов, Захари Георгиев и Милена Христова, което комисията не подкрепя.
Гласували 129 народни представители: за 24, против 89, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание, че част от нашите предложения са 60 млн. лв. допълнителни за общините за невъзстановими разходи, когато те изпълняват европейски проекти. Правителството непрекъснато говори, че това е главен приоритет и европейските средства са основните, за съжаление някой път и единствените.
Само че аз забелязвам една много неприятна тенденция. Разходите за Националния фонд, който осигурява националното съфинансиране, за следващата година са по-малко отколкото за тази година, а следващата година, за да не загубим за първи път средства, и то в огромен мащаб по оперативните програми, както по селската програма загубихме миналата година, а и тази година ще загубим още, трябва да усвоим 2 млрд. евро. Ще Ви кажа, че реалното усвояване в най-розовия случай, който ще завършим тази година, е около 900 млн. евро. При тази ситуация нашето предложение – да дадем допълнителни 60 млн. лв. за характерните и неизбежни невъзстановими разходи на общините означава дали основният мотор по усвояването ще работи, което е в интерес на България и на всички нас, или няма да работи. Така че преценете дали да ни подкрепите след малко.
Искаме прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 129 народни представители: за 28, против 72, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров, Пламен Орешарски, Корнелия Нинова, Димитър Горов, Александър Радославов, Димчо Михалевски, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов, Петър Курумбашев и Антон Кутев, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 27, против 82, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 1 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 137 народни представители: за 102, против 34, въздържал се 1.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Госпожо председател, има отрицателни вотове. Ако поглеждате повече какво се случва в залата, ще можете да виждате повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Другия път ще поглеждам повече, господин Миков.
Изказвания по чл. 2? (Народният представител Георги Терзийски иска думата за отрицателен вот.) Ще Ви дам думата на следващия отрицателен вот. (Реплики, шум и възгласи в залата.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим, от място): Искам думата по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: По начина на водене – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, по-високо от това, както си бях вдигнал ръката, няма как да го направя, дори бях станал прав.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Имаш право да поискаш думата от място, не когато си прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Вие постоянно сте прав.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Искам процедура по начина на водене, защото Вие, госпожо председател, сте длъжна да наблюдавате какво се случва в залата. Длъжна сте да следите както по отношение на изказванията, така и по отношение на реплики, дуплики и съответно отрицателните вотове.
Аз не съм се изказал по чл. 1, така че имам абсолютното право да направя отрицателен вот на члена, който мина.
Госпожо председател, това мое право е неотменимо. Редно е Вие да следите какво се случва в залата, защото не може да давате думата на човек, който се е превърнал в царски шут, който допреди няколко месеца уволняваше Бойко Борисов, а в същото време да отказвате думата на един народен представител, който е запазил достойнството си и остава последователен. (Реплики, смях, възгласи, тропане по банките и свиркане.) И остава последователен в своето поведение. (Възгласи: „У-у-у!”. Тропане по банките и свиркане от блока на ГЕРБ.) Защото всеки един бюджет, който се е гледал в тази зала е съдържал пороците, които съдържа и този бюджет. И спрямо всеки един от бюджетите, които Вие сте приели, съм гласувал „против”. (Ръкопляскане от министъра на финансите.)
Сега господин Дянков, след като така хубаво ми ръкопляскахте, бихте ли ми казали дали това е илюстрованата версия на бюджета, който разглеждаме. Защото аз не разполагам с картинките, които Вие разглеждате цял ден в залата. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля запазете тишина!
Има ли изказвания по чл. 2?
Господин Терзийски, пак сте прав, искате ли изказване? Преминаваме към гласуване на чл. 2.
Подлагам на гласуване чл. 2 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването.
Гласували 137 народни представители: за 104, против 31, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 3 има предложение на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3.
„Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2013 г. по приходите на сума 2 187,0 хил. лв., по разходите на сума 53 000,0 хил. лв., и по трансферите (нето) на сума 50 813,0 хил. лв., както следва:”
Таблицата на стр. 19 се прилага към протокола.
„(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:”
Таблицата се прилага към протокола.
„(3) В срок до 31 януари 2013 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и Министерството на финансите.
(4) Икономията на средства по ал.1, II., т. 1., в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал.1, II., т.1. се отразява в намаление на съответните разходи чрез корекция на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.
(5) При недостиг на средства по ал. 1, II., т.1., в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II., т.1., до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за неотложни и непредвидени разходи по ал.1, II., т. 3., а останалата част се покрива от централния бюджет.
(6) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка.
(7) В срок един месец от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на приходите, разходите, трансферите, субсидиите/вноските, бюджетното салдо и финансирането по бюджета на Народното събрание, съгласно Единната бюджетна класификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Петко Петков и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2013 г. по приходите на сума 7 741,9 хил. лв. по разходите на сума 11 866,8 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 4 124,9 хил. лв., както следва:”
Таблицата на стр. 23 се прилага към протокола.
(2) Неизпълнение на приходите по бюджета на Комисията по финансов надзор се компенсира с пропорционално намаление на разходните показатели по ал. 1, т. ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 99, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Член 6 – предложение от народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева и Ивелин Николов.
„Предлага се в чл. 6:
1. В ал. 1, ред 11:
- В колона 3 - числото „430 163,5” да се замени с числото „563 963,5”.
- В колона 5 - числото „811 024,6” да се замени с числото „944 824,6”.
2. В ал 2, числото „435 205,0” да се замени с числото „512 005,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емил Димитров, Аспарух Стаменов, Румен Стоилов, Ивайло Тошев, Ралица Ангелова, Снежана Дукова, Мирослав Петков, Евгени Стоев, Иван Божилов, Станислав Иванов, Антоний Йорданов, Лъчезар Иванов, Христо Христов, Светослав Неделчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението с източник по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 1 и с увеличение на трансфера чл. 1, ал. 1, Раздел ІІІ, т. 1.8.1 с 600 хил. лв. в т.ч. и чл. 6, ал. 1 и 2 в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Галина Банковска, Борис Грозданов, Снежана Дукова, Катя Чалъкова, Силвия Хубенова, Светомир Михайлов, Румен Стоилов, Лилия Христова, Тодор Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като средствата за КЗК се увеличават с 390 хил. лв. и източникът е по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, по т. 1.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев, Емилия Масларова, Валентина Богданова и Корнелия Нинова.
„В чл. 6, ал. 1, т. 9, „Министерството на труда и социалната политика”:
- „Разходи” числото „967 482,6” се заменя с „1 389 572,2”
- „Трансфери (нето) числото „7 150,0” се заменя със „7 500,0”
- „Субсидии от/Вноски за/ централния бюджет” числото „932 332,6” се заменя с „1 354 072,2”.
Промените да се отразят в Приложение № 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.
„В чл. 6, ал. 1, т. 10 „Министерство на здравеопазването”, в к. 3 числото „368 185,0” се заменя с „518 185,0”, което е увеличение със 150 млн.лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като средствата за КПУКИ се увеличават с 290 хил. лв. и източникът е по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, по т. 1.
Предложение на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
В чл. 6, ал. 1, т. 15 да се предоставят допълнително 16 млн. лв. за довършване на пречиствателна станция за питейни води в гр. Сливен.
Сумата да се осигури от чл. 1, ал. 2 – Разходи, т. 4, Резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Румен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петко Петков и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението по принцип с източник по чл. 1, ал. 1, т. 2.1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Определя приходите на сума 1227078,5 хил. лв., разходите на сума 5 746 884,7 хил. лв., трансферите (нето) на сума -447 015,0 хил. лв., субсидиите от /вноските за/ централния бюджет на сума 5 206 317,3 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 239 496,0 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2013 г., както следва в приложена таблица на стр. 30, 31 и 32.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките, съгласно Приложение № 1 на обща сума 435 805,0 хил. лв.
(3) Утвърждава разходите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и на Държавната агенция „Национална сигурност” по ал. 1 по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики и по програма „Администрация”, съгласно Приложение № 2.
(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 3 по програми в рамките на утвърдените им разходи, съгласно Приложение № 2.
(6) В 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. в „Държавен вестник” държавните органи, министерствата и ведомствата публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети по ал. 4 и 5, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(7) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, съгласно приложение № 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Главчев.
Дискусията е открита. Моля народните представители, които желаят да участват, да заявят това.
Госпожо Богданова, първа сте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Бих искала да обърнете внимание на нашето предложение, с което предлагаме по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката да бъдат предоставени още 133 млн. 800 хил., с които да бъдат увеличени средствата в три от програмите, бюджетирани от Министерството на образованието, младежта и науката. Разбивката на тези средства сме предложили в Приложение № 2 към чл. 6.
Всъщност става дума за програмите за политика за всеобхватно достъпно образование и обучение в училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, политиката за развитие на научния потенциал, като база за устойчиво развитие, и политика за младите хора.
Внимателно бих искала, оценявайки това, че в залата най-малко има чуваемост в момента, да кажа нашите аргументи за това.
Колеги, Вие бързате да приемете новия Закон за училищното и предучилищното образование. Ако познавате текстовете вътре няма как да не Ви е ясно, че исканията на българските общини са абсолютно основателни да бъдат дофинансирани част от дейностите на общините по осъществяване на училищното и предучилищното образование в малките общини и в населените места, които не са част от големите областни центрове. Тяхната теза е абсолютно основателна, че училище с под 500 деца трудно могат да бъдат издържани чрез делегираните бюджети, които са мръднали с двадесетина лева след гласуването, което днес ще направите.
Очевидно е, че там има нужда от дофинансиране. Очевидно е, че част от идеите в закона, които предвиждат назначаване на ресурсни учители във всяко училище, ако има проблем, осигуряване на база за допълнителни дейности. Няма как да бъдат реализирани чрез делегираните бюджети с този разходен стандарт и чрез възможностите на общините, които са ниски.
Очевидно е, че идеята за по-широк обхват на децата – вече на 5 години в задължителна предучилищна подготовка, изискват допълнителна помощ към осигуряване на материална база. Такава няма, а Вие искате в идните 3 години тази граница да падне на 4 години. Тази сума е необходима. Очевидно е, че тя трябва да стигне до училищата и трябва да стигне до българските общини. Подкрепете тази идея, в нея има смисъл.
Още нещо, по отношение на програмата за развитие на научния потенциал. Уважаеми колеги, в първото си изказване госпожа Добрева спомена Националната програма за реформи, предоставена на нашите европейски партньори, за които сме поели ангажимент, процентът, който ще постигнем през 2015 г., да бъде процент и половина.
Пропуснах да Ви кажа, че процентът, който Вие днес гласувате в размер на 0,2 не отговаря на предвидените в Националната програма за реформи, господин вицепремиер – 0,99 % за 2013 г.!
Трябва да си изясним кой кого подвежда – с Националната програма за реформи Вие нашите европейски партньори, или колегите, които се съгласяват с процента, който държавата ще отдели за наука да бъде малко под 0,2, което съвсем не отговаря на това, което ние вече сме заявили.
В този смисъл още едно основание – колеги, поредна година Народното събрание с парите, които предоставя на висшите училища отказва да изпълнява текст от Закона за висшето образование. Става дума за ал. 3 на чл. 91, според който, всяко висше училище трябва да получи за научноизследователска и развойна дейност 10% върху издръжката, която се предоставя, за да може да работи в тази посока. Задължителен законов текст!
Съжалявам, той трябва да бъде факт. Вие отново не сте го предвидили, така че подкрепете нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Думата има господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да Ви припомня нещо и ще бъда съвсем кратък.
През 2009 г. това Народно събрание извърши едно добро дело. Приемайки структурата на правителството, на Министерския съвет, Народното събрание реши секторът „Политика за младежта” да бъде извадено от институцията, занимаваща се с младежта и спорта и я прехвърли в Министерството на образованието, младежта и науката.
Това създаде много надежди у младите хора, че най-после изпълнителната власт ще има отношение към политиката за младите хора. И ако всички бяха недоволни, че до 2009 г. в държавния бюджет в секторната политика за младежта имаше 12 млн. лв., някои решиха, че щом се е преместило в друго министерство и не е засенчвано от спорта, където спортът вземаше всички пари от политиката, то ще има друго отношение на изпълнителната власт, независимо от всички перипетии, които е имала младежката политика.
Дори през тази година беше приет един доста осакатен Закон за младежта, с който мнозинството много се би в гърдите и твърдеше, че той е ресурсно осигурен. Сега виждаме, че в Проекта за държавен бюджет програмната политика за младежта е на половината, отколкото през 2009 г. – 6 млн. лв., и то при условие че има признати вече по закон младежки организации, които ще бъдат финансирани, че има много организации, работещи за млади хора, които, така или иначе, изработват проекти, за да предоставят услуги на младите хора в България.
Предложението ни това число да стане поне 10 милиона не е измислено от нищото. Моето желание е то да бъде над 20 милиона, ние се съобразихме с реалните възможности на държавата и апелирам да подкрепите това предложение за увеличаване програма „Политика за младежта” към Министерството на образованието, младежта и науката с още 4 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Реплики? Няма.
Госпожа Манолова има думата, след нея госпожа Добрева, госпожа Масларова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дянков! С колегата Евгений Желев сме направили предложение за увеличаване на бюджета на Министерството на здравеопазването със 150 млн. лв.
Какво се включва в тези 150 млн. лв.? Предлагаме три дейности, които тази година са възложени на Националната здравноосигурителна каса, а именно дейностите по осигуряване на ваксини и задължителни имунизации, интензивно лечение и фонд „Ин витро” да бъдат извадени от Националната здравноосигурителна каса и да бъдат възложени обратно на Министерството на здравеопазването, както беше досега. Подчертавам, че става дума за дейности, които са изцяло ангажимент на българската държава.
В този смисъл е и решението на Конституционния съд от месец юли – Решение № 8, което цитирахме нееднократно по време на дебата за бюджета на Националната здравноосигурителната каса. Това са дейности, които не трябва да бъдат стоварвани върху здравноосигурените лица и не би следвало българските граждани със своите здравни вноски да изпълняват един ангажимент, който е на българската държава и по Конституция. Тези дейности са на стойност 90 млн. лв. – ваксини за 35 млн. лв., интензивни грижи за 40 млн. лв. и фонд „Ин витро” за 15 млн. лв.
Излишно е да обосновавам, че мястото на интензивното лечение например е в Здравното министерство и така ще бъде осигурена икономия на публичен ресурс поне три пъти, защото желаещите частни болници да осигуряват дейност „Интензивни грижи”, което не може да им бъде отказано, са няколко десетки, което ще натовари изключително много бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а Министерството на здравеопазването така или иначе ги контролира в рамките на 40 милиона, като възлага тези дейности на държавните и университетските болници.
Освен това с останалите 60 млн. лв. предлагаме да бъде дадена възможност на Министерството на здравеопазването да не се гърчи, а да осигури адекватни пари за спешните и кръвните центрове.
Знаете за проблемите в кръвните центрове в България, когато България за първи път беше изправена пред ситуацията, в резултат на оставки на работещите в тези центрове, на практика да блокира дейността на много болници и лечебни заведения, включително дейност, която се отнася до спасяването на живота на българските граждани. В спешен порядък беше обявена акция за кръводаряване от Министерството на здравеопазването, в която се включиха хиляди български граждани, в която се включихме и ние, и беше нормално освен българските граждани да изпълни своя ангажимент и Министерството на здравеопазването, като осигури средства за адекватно финансиране на работещите в кръвните центрове и за нормални условия на труд. А за да може здравният министър да изпълни този свой ангажимент, спешно се нуждае от тези пари, които зависят от волята на българското Народно събрание.
Нямам обяснение защо министър Атанасова пропуска този дебат. Всъщност сега и тук е мястото, когато и тя можеше да поиска пари за работещите в кръвните центрове, а не да се спасява с неясни и неопределени обещания, които ще вършат работа до един момент, а след това обещаното ще трябва да се даде. Обаче ако Вие искате да съдействате на Здравното министерство и на здравния министър да изпълни ангажиментите, които е поело към спешните центрове и към кръвните центрове, сега е моментът да подкрепите нашето предложение за увеличаване бюджета на Министерството на здравеопазването. В противен случай утре не министър Атанасова, а Вие – депутатите от ГЕРБ, ще сте отговорни за това, което се случва в спешната помощ и за кръвните центрове в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожа Добрева има думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! В началото на днешното обсъждане чухме, че приоритетна политика на кабинета е образованието. Искам да Ви кажа, че не е така и не се заблуждавайте, защото реално средствата, които отделяте по функция образование съставляват 122 милиона, от които махате 30 милиона и остават 90 милиона, които трябва да покрият цялата система на предучилищното образование, на училищното образование и така нататък.
Доколкото разбирам, в това число трябва да се включат и увеличенията на заплатите на учителите, което няма да стане, защото според изчисленията на работодателите в областта на средното образование реалното увеличение ще бъде изядено от инфлацията, така че де факто това, което сте предвидили като увеличение няма по никакъв начин да се отрази и на средното образование. Даже нещо повече, оказва се, че през следващата година големи проблеми във връзка с увеличението на цените на електроенергията и горивата ще имат вече не само малките, но и средните училища.
В този смисъл ние предлагаме – с госпожа Богданова и господин Николов, наистина да има 60 млн. лв., които да постъпят по линия на Министерството на образованието, младежта и науката, за да може ето такъв тип проблеми да бъдат решавани, както и да бъдат решавани други въпроси свързани с агресията, с овладяването на българския език, тоест въпроси, които мисля, че са в дневния ред на нашето общество.
Отново искам да кажа нещо, което заявих по точка първа. Уважаеми колеги, разбирам, че не всеки един от Вас се занимава с наука. Разбирам, че не всеки един от Вас е длъжен да разбира и от висше образование. Това, което обаче да си призная не разбирам, е как е възможно да нямате никаква идея, никаква чувствителност за това какво чака България през следващите години. Също така не разбирам, да си призная честно, защо смятате, че Българска академия на науките и увеличението на средствата за научни изследвания в държавните висши училища е проблем само на левицата или на опозицията?!
Уважаеми колеги, това са национални въпроси! В момента всички Вие гласувахте по точка първа бюджета на Българската академия на науките да остане в същите параметри, в които е вече трета година, и не подкрепихте нашето предложение бюджетът на държавните висши училища да се увеличи с още 30 милиона. Имайте предвид, че оставихте 37 държавни висши училища трета година да получават 8 млн. лв. за научни изследвания. Вие, реално погледнато, накъде движите България? Какво искате от България?! В какво искате да я превърнете – в обслужваща територия?! В територия, която има само охранителни функции и на която ще се разполагат само ракети и ще се правят проучвания за шистов газ?! В крайна сметка в тази държава трябва да живеят и нашите деца! Разберете, това не са проблеми на ляво, дясно или партии от център, това са национални въпроси. В момента, в който унищожавате науката в България, унищожавате перспективите на висшето образование, Вие ерозирате идеята за държавността.
Надявам се, уважаеми колеги, че ще разберете, че нашите предложения нямат цвят, нямат позиция в политическото пространство. Това са въпроси, които би трябвало да ни обединяват и би трябвало именно тук да търсим един консенсус, за който разчита българския народ на нас, а не в момента да се делим и да се парцелираме на въпроси, когато става въпрос за Българската академия на науките или за науката в държавните висши училища. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искрено казано въобще не се надявам нито да ме чуете, нито да подкрепите предложението ни, но използвам възможността, че тук е министърът на финансите и искам да поставя някои от тези въпроси, които ние поставяме, защото считам, че има логика в някои от предложенията, които не са в ущърб на бюджета, а са точно в обратна посока – в посока на по-стабилно развитие на държавата и за решаване на някои много наболели проблеми.
Господин министър, за приходната част вече говорихме. Там има предвидени предложения от нас откъде да дойдат 443 милиона, които да бъдат прехвърлени към Министерството на труда и социалната политика и ще Ви кажа за какво.
Единият от въпросите, които ние считаме, че е най-голям провал на това правителство, е политиката по заетостта. Там ние действително се намираме в една изключително деликатна ситуация и Министерството на труда и социалната политика просто напусна терена. То реши, че европейските фондове ще ни решат проблемите, само че това не се случва на практика. Въпреки вече усвоените над 640 милиона пари по европейските фондове по ОС-1 и ОС-2 на Програма „Човешки ресурси”, за съжаление, безработицата в страната расте, реално са загубени над 400 хиляди работни места, над 260 хиляди са обезкуражените, а най-бързите и най-ефективните мерки, които могат да се получат на пазара на труда, е чрез Националния план за действие по заетостта. Там правителството наблюдава, там министерството наблюдава, там то разпорежда, то стимулира бизнеса заедно със синдикатите и от тези 100 милиона, които ние предвиждаме, освен, че ще се създадат едни не по-малко от 50 хиляди работни места, ще има и възвращаемост към осигурителната система с оглед плащане на съответни осигурителни вноски и, разбира се, други плащания, които са необходими. Това е едното предложение.
Другото предложение, което е толкова малко на фона на бюджета, че не зная как да го представя, но то е малко над 7 милиона, касае обезщетенията, които се дават на деца с увреждания. Тези обезщетения на деца с увреждания над 50% – това са деца до 18-годишна възраст, за които родителите се грижат нон стоп, защото те не са в институции, по закон се даваше 70% от минималната работна заплата. Това е застинало на равнището на 2009 г. Тук са необходими едни 217 лв. на дете вместо 187 лв. месечно на дете, което е само с 30 лв. повече и всъщност е със 7 милиона и много малко, да не казвам сега точните цифри и да влизам в детайли. Аз мисля, че за бюджета на страната, за тези около 20 хиляди семейства, в които има около 20 хиляди деца с увреждания, на никой не го пожелавам, на никой не искам да се случва, но мисля, че те заслужават да бъдат подпомогнати в период на криза. Вие сам разбирате – двойна детска добавка и 187 лв. добавка, това са някъде към 300 лв. на едно дете. Едно дете, което има нужда от логопед, от рехабилитация, от лечение, лекарства и на всичкото отгоре единият от родителите в повечето случаи не работи, за да го отглежда и то не тежи на държавния бюджет. Мисля, че тук би трябвало да се прояви малко повече чувствителност от страна на Вашето министерство. Аз се обръщам директно към Вас, защото тук залата общо взето не е заинтересована да следи дебата. Наблягам на тези предложения, защото считам, че те са изключително важни и необходими.
Както и увеличаване стандарта на издръжка в социалните заведения с 5%, със символичните 5%, които също са символични пари. Защото там, в тези заведения, нещата вече са на ръба на оцеляването – електричество, вода, храна. Вие знаете, че всичко това се е увеличило, да не говорим за заплатите на хората, които обслужват тези социални заведения. Има предвидено едно увеличение на социалните работници, но това не са „тези социални работници”, а са други социални работници.
Струва ми се, че точно в този раздел, специално за 100 те милиона, които са безкрайно необходими, стига да знаят как да ги оползотворят колегите, и за децата с увреждания, и за социалните заведения, смятам че има резон да бъде подкрепено от управляващото мнозинство.
Иначе оставаме с горчилката, че има неща, които знаете, че трябва да се направят и могат да се направят, защото те не са катастрофални в никакъв случай, те са символични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Масларова, не знам дали сте чели доклада, явно сте обърнали внимание преди всичко на самия бюджет.
В доклада по бюджета това мнозинство, този министър и това правителство са обещали безработицата за тази година да бъде 12,4%, а догодина да бъде 12,4%. Тези хора в годината на избори са обещали да не разкриват нито едно ново работно място. Вие искате 100 милиона за заетост – какво говорите? Вие ще им развалите цялата схема, всички ангажименти, които са поели в този бюджет. Разбира се, че няма да Ви подкрепят. Те са поели ангажимента през параметрите да вдигнат инфлацията за следващата година. Аз не съм чувал друго правителство, което да обещава на народа си да вдигне инфлацията през следващата година, и то в година на избори, и да няма нито едно работно място.
Знаете, че битката между Ромни и Обама беше преди всичко за повече работни места. В този бюджет такъв ангажимент няма. Аз съм сигурен, че като влезем в избори, ще получим една програма, където ангажиментите за нови работни места ще ги има. В бюджета ги няма, няма такива ангажименти. Затова не ги призовавайте. Аз споделям песимизма Ви, че тези призиви просто висят във въздуха и не можете да срещнете отзивчивост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин Димитров, аз разчитам, че ако мнозинството в залата е уморено от безмълвието си и е оттегчено от това, че се обсъжда най-важният закон за 2013 г., все пак министърът на финансите е човек, който трябва да слуша и да следи. Той не е специалист в областта на пазара на труда, а и не е необходимо да бъде, но като имам предвид колко са борбени в кавички неговите колеги от Социалното министерство, просто искам да му подскажа, че има начин това да не изглежда по този грозен начин, по който Вие го обрисувахте.
Най-малкото, което може да се направи с тези 100 милиона, е да се разкрият повече работни места за млади хора, и то чрез стимулиране на бизнеса. Тоест ние да го направим не по начин, по който да дадем работа на онези, които са без образование или са полуграмотни, а на младите хора, които да задържим да останат в България. Това е пътят, който ние можем да си разрешим, защото по европейските фондове не всичко е разрешено. Но това е сериозна инвестиция, която ако се направи интелигентно и със знание, разбира се, че ще се случи.
Така че, господин Димитров, едва ли има някой в България, който да не си дава сметка, че голямата безработица ни води до голяма бедност! Това срива всеки един доход, всеки един стандарт. Едва ли има някой, който не иска да живее по-добре! Аз лично считам, че съм задължена да поставя този въпрос, а в крайна сметка решенията взимат хората, които са мнозинството. Това е демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз мисля, че няма човек в залата, който да опровергае, че Народното събрание е върховният орган на властта в държавата и неговите решения по Конституция са задължителни, в това число и за изпълнителната власт.
Не знам дали си спомняте какъв драматизъм имаше и какво разглеждахме в тази зала преди 188 дни? Спомняте ли си? Спомняте ли си за виадуктите, които щяха да паднат? Стана въпрос, че трябва специално да разгледаме този много тежък казус и веднага да отделим средства. Тогава в разговори между парламентарните групи се обединихме, че има смисъл, ако това не е инцидентно. Още повече ще припомня, че преди повече от 6 години е имало обследване на всички съоръжения на пътната инфраструктура. За Ваше сведение, да Ви припомня, те са почти 7300, от които 1300 са с дължина над 20 метра.
Тогава решихме и задължихме изпълнителната власт в рамките на бюджетната процедура да се разработи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Агенция „Пътна инфраструктура”, заедно с Министерството на финансите, многогодишна програма, която да даде един дълъг хоризонт и постепенно за най-критичните виадукти, извън тези, за които спешно се отделиха 43 милиона, да има план, който България да изпълнява. В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма нито един лев за такава програма. Няма и такава програма с изключение на три реда в Стратегията за развитие, оповестена от министерството преди около 4 месеца, в която пише, че ще има евентуално някакви ремонти на съоръжение с някаква спешна стойност от 70 млн. евро, забележете, ориентирана за периода 2016 – 2020 г.
Уважаеми колеги, когато ние самите не уважаваме собствените си решения и когато се разиграват такива казуси, които очевидно са били просто един цирк, тъй като днес, половин година по-късно, даже и ремонтът на тези три виадукта не е започнал, означава само едно – че ние не сме дорасли като държавници да осъзнаем, че нашата изява има смисъл, ако има резултат и оставим нещо след нас, а не нашите изяви пред камерите.
Затова аз с дълбоко огорчение констатирам, че всъщност ние и нашият глас на върховен законодателен орган, където успяхме да постигнем консенсус от всички парламентарни групи, всъщност не струва пукната пара и въобще изпълнителната власт нехае за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Ваня Добрева и Ивелин Николов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Вероятно не е станало съвсем ясно това, което и госпожа Богданова, и господин Николов, и аз няколко пъти пред Вас споменахме, а именно – Вие намалихте средствата за научни изследвания от 0,3% от БВП през 2012 г. на 0,2% от БВП за 2013 г., с което нарушихте поетите от Вас, от Вашето правителство ангажименти към Брюксел. Заедно с това в момента българската държава я изравнихте със средствата за научни изследвания, които се отделят на остров Мадагаскар. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Към Мадагаскар вървим сега. Благодарение на Вас, отиваме и нататък. (Реплика на народния представители Искра Фидосова.)
Дай Боже, последната година на тройната коалиция да я достигнете с 0,6% от БВП. Това нещо не съм го видяла при Вас. За съжаление Вие в момента вървите към ликвидация на Българската академия на науките. Слава Богу, че изборите са през месец юли 2013 г. и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете си процедурата, няма да Ви остане време.
ВАНЯ ДОБРЕВА: ...нещата ще бъдат поставени по съвсем друг начин. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Надявам се все пак, че разумът при Вас ще победи.
Надявам се, че господин вицепремиерът, който многократно е декларирал, че качеството на висшето образование зависи от научните изследвания и според него, неговите думи цитирам в момента, би следвало научните изследвания да се развиват в държавните висши училища и въобще във висшите училища.
Затова искрено се надявам, че Вие ще погледнете по-сериозно на нашето предложение, за да се гласуват 30 милиона за научни изследвания във висшите училища, за да изпълните поне една минимална част от онова, което обещавахте и с което лъгахте българския народ. Поне в последната година, в оставащите Ви 6 месеца, дайте възможност на отделните институции нещо да работят.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да не бъркаш парламента с...?
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ, встрани от микрофоните): Не, не бъркам, Вие бъркате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стойнев, Масларова, Богданова и Нинова.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев и Мая Манолова.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 74, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Правя формално предложение за прегласуване на предложението ни с народния представител Евгений Желев. С него предлагаме да бъде увеличен бюджетът на Министерството на здравеопазването със 150 млн. лв.
Използвам случая и да връча алтернативния бюджет на Коалиция на България на вицепремиера Симеон Дянков, който се оказа, че след 13 часа дебати в пленарната зала не е чул и не е разбрал алтернативните предложения на Коалиция за България. Тук са показани и с числа, и с текст, и с диаграми, и с картинки. (Показва алтернативния бюджет.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, в режим на прегласуване сме.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако господин Дянков не може да слуша, надяваме се, че поне може да чете. Имате десетина часа до утре сутринта. Прочетете го и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, тук обсъждаме неща, които се случват в пленарната зала, а не в кулоарите на парламента.
МАЯ МАНОЛОВА: ...не принизявайте дебата, който се случва тук, в пленарната зала. След 13 часа ако тук има човек, който да не е разбрал, че имаме алтернативни предложения и бюджет, толкова по-жалко за този човек, и още по-жалко, ако това е финансовият министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 72, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на народните представители Кирчо Димитров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 18, против 53, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 86, против 22, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 7.
Гласували 110 народни представители: за 88, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Димитър Главчев, Даниела Петрова, Величка Шопова, Гинче Караминова, Силвия Хубенова, Любомила Станиславова и Валери Ангелов.
Комисията подкрепя предложението по принцип, като увеличението е с 300 хил. лв. и с източник по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 1.
Предложението е оттеглено в неподкрепената част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Член 8. Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:” – има приложена таблица на стр. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 8 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 90, против 14, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 91, против 18, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим днес заседанието, за да може утре да продължим с нови сили и по-бодри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията и гласуването по този закон.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Утре пленарното заседание е редовно с начален час 9,00 ч. Продължаваме с Второ четене на бюджета за 2013 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 22,09 ч.)

Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Менда Стоянова



Секретари:

Митхат Метин

Любомир Иванов