Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Днешното пленарно заседание продължава със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
Вносители: народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г.
Госпожо Фидосова, заповядайте да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 29 ноември 2012 г.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народния представител Емил Радев.
Същият е съобразен с Решение № 13 на Конституционния съд на Република България от 13 октомври 2012 г. по к. д. № 6 от 2012 г. и се уреждат правните последици, произтичащи от него.
С разпоредбата на § 5 се определя десетгодишен период на придобиване на имущество, подлежащо на изследване от органите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Този срок е съобразен с мотивите на Конституционния съд относно критериите за пропорционалност, изразени и в чл. 4, а именно – ограниченията на собствеността да се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона. Определянето на такъв период е необходимо за правилното и еднакво прилагане на закона, както и за ефективното упражняване на правото на защита на проверяваните лица.
Разпоредбата на § 6 предвижда правата на държавата по този закон да се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата на придобиване на процесното имущество. Срокът е съобразен с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определяща десетгодишна давност за погасяване на публични вземания и с тази на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността относно общата придобивна давност на недвижими имоти при недобросъвестно владение.
Параграфи 1 и 7 предотвратяват възможността непосредствено пострадалите от престъпление лица да претърпят неблагоприятни последици от влязло в сила решение за отнемане на незаконно придобито имущество, което изрично е подчертано в заключителните констатации на решението на Конституционния съд.
Другите промени са свързани с прецизиране на разпоредбите, свързани с възникването и прекратяването на правоотношенията на членовете на комисията.
Становище изказа и народният представител Красимир Ципов, който изложи част от мотивите на внесения законопроект и апелира за подкрепа.
Народният представител Четин Казак, като един от вносителите на искането до Конституционния съд, довело до постановяване на Решение № 13 от 2012 г., подчерта, че намира за уместни направените предложения за промяна.
Народният представител Искра Фидосова заяви, че част от предложените промени са резултат от пропуски в закона, както и че срокът, предвиден в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, е необходимо да бъде променен между първо и второ четене, тъй като не е възможно в него да се развие процедурата по попълване състава на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество със срок един месец.
След проведената дискусия и обсъждане с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254 01 112, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Следва докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители на 28 ноември
2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 29 ноември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители на 28 ноември
2012 г.
От името на вносителя законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов, който изтъкна, че предложените изменения и допълнения са съобразени с Решение № 13 от 13 октомври 2012 г. по к. д. № 6/2012 г., като се уреждат правните последици, произтичащи от него.
С разпоредбата на § 4 се определя 10-годишен времеви период за придобиване на имущество, подлежащо на изследване от органите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Този срок е съобразен с мотивите на съда относно критериите за пропорционалност, изразени и в чл. 4 от закона, а именно – ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона. С разпоредбата на § 5 се предлага правата на държавата по този закон да се погасяват с изтичането на 10-годишен срок, считано от датата на придобиване на процесното имущество.
С разпоредбата на § 6 се предотвратява възможността непосредствено пострадалите от престъпление лица да претърпят неблагоприятни последици от влязло в сила решение за отнемане на незаконно придобито имущество. Необходимостта от предлаганото допълнение е изрично подчертана в заключителните констатации на решението на Конституционния съд.
Параграфи 1, 2 и 3 са свързани с прецизиране на разпоредбите, свързани с възникването и прекратяването на правоотношенията на членовете на комисията.
В резултат на проведеното заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред единодушно подкрепи законопроекта и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254 01 112, внесен от народния представител Емил Радев и група народни представители на 28 ноември
2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дискусията.
За изказване има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, този Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество беше гордостта на Бойко Борисов. Той се хвалеше и тук, и в Брюксел, и където ходи. Даже си заложи оставката, ако законът не бъде приет. Така ли е? Така е! От тази гордост относно закона след решението на Конституционния съд стана срамно – и за Бойко Борисов, и за тези, които го слушаха.
Решението на Конституционния съд кой номер е? Тринадесето, от 13 октомври. И „Любимец 13” с фланелка играе. Фатално решение! Фатално решение и за Вас, уважаеми колеги, моите уважения към Вас. Защото Конституционният съд обяви шест, и то основни текстове, за противоконституционни, нарушаващи Конституцията. Нали от тази трибуна Ви говорихме това?! Защо го допуснахте?! Сега в Конституционния съд, който не може да функционира по обясними за всички нас причини, от два месеца има също едно искане, подписано от Коалиция за България и ДПС основно и от няколко независими народни представители – за същия закон, за още три текста. Вижте особеното мнение на тези, които са подписали, защото казват, че освен тези текстове има още три. Ха да ги видя сега дали ще се завъртят или няма да се завъртят.
Българската социалистическа партия, респективно нашата парламентарна група, е за конфискацията. Ние не сме против конфискацията, против отнемането на имущество, което е придобито по престъпен или незаконосъобразен начин. Това е нетърпимо!
Но може би, уважаеми народни представители, аз съм единственият човек тук, в тази зала, който е отнемал не веднъж и дваж имущество в полза на държавата. Има тук хора с побелели коси като моите и знаеха, че има Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Гледал съм не едно и две дела и съм отнемал в полза на държавата незаконно придобито имущество от нетрудови доходи.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз, и аз.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, господин Шопов, Вас Ви нямаше, когато дойдох на трибуната. Сигурно и Вие – Вие в Пловдив, аз в Ямбол, Търговище или където съм бил, където са ме пращали да работя.
Така че тук няма никакво съмнение. Въпросът е, че този закон, който ни се предлага – не толкова промените в него, които, обективно казано, се мъчат да подобрят нещата, законът като философия...
Аз не знам защо го дадоха на Вътрешната комисия този закон, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Аз не съм от Вътрешната.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към Вас като шеф на Правната комисия.
Той не е ефективен. Той няма да заработи, бе хора. Господин Бисеров също колко пъти говори от тази трибуна, когато се разискваше законът. Първо, той създава една администрация, една комисия, която сега ще избираме, със структури от горе до долу, бюджет, който ще идва от държавния бюджет. И този бюджет, който държавата ще изразходва за тези комисии, ще бъде много повече или поне два-три пъти повече, отколкото имущество ще се прибере при тъй нареченото отнемане на имущество. Вижте какво направи комисията „Кушлев”. След туй стана „Коларов”, не знам си кой, сега там няма никой. Даваме пари от бюджета, тоест от джоба на българските граждани, без никаква ефективност. Този закон ще свърши същата работа – ще изразходва пари от бюджета без никаква ефективност.
Второ, този закон е опасен, уважаеми народни представители. Опасен, защото може да засегне невинни хора. Ако са виновни – добре. Ами ако са невинни? Ами третите лица? Защото когато отнемаш едно имущество, то може да бъде придобито по различни начини. Човекът може да бъде семеен, да има деца и още хиляди, хиляди варианти. Кой ще защити интересите на тези трети лица, които са добросъвестни и нямат никаква вина?!
Една английска кралица беше казала: „По-добре девет виновни оправдай, но един невинен не осъждай!”. А тук – под ножа всичко! А то, този закон може да се извърти, попадайки в нечисти ръце, в политическа репресия спрямо политическия опонент. Там ще се насочи.
Затова, уважаеми народни представители, ще завърша, за да не бъда многословен – бих казал: Да на конфискацията! Не – на този закон, който е едно юридическо недоносче. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, да, наистина, това е един нов закон, нова материя не само за Република България, а нова материя за целия Европейски съюз.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие си правите експеримент с нас. Нобелова награда ще Ви дадем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без подвиквания от място! Има ред!
ЕМИЛ РАДЕВ: Това е нова материя и за целия свят, защото законодателството в тази си част в редица цивилизовани страни на практика е прието малко преди 2000 г. и след това. Така че нормално е да има спорове, нормално е да има различни правни виждания, които чухме при приемането на закона. Част от тях споделяхме и ние.
Да, наистина водеща беше Вътрешната комисия, а не Правната, но така или иначе законът е факт. Този закон не е приет и конфискацията като правен принцип не е приета от това Народно събрание. Комисията действаше много преди това. Напротив, в момента комисията ще харчи не повече пари. Структурата й се намалява. Например регионалните дирекции стават шест от двадесет и осем. Така че като всяка нова правна материя ще има спорове. Ще видим с течение на времето как ще проработи. Нищо не е съвършено. Както видяхме и от конституционното решение, дадени разпоредби явно имат пропуски и с настоящия ЗИД ние на практика се стремим да попълним тези празноти, които се появиха след Конституционно решение № 13 от 13 октомври 2012 г. по Конституционно дело № 6 от 2012 г. На практика с параграфи 5 и 6 ние определяме 10-годишен времеви период на придобиване на имущество, подлежащо на изследване от органите на комисията. Определянето на такъв период е необходимо за правилното и еднакво прилагане на закона, както и за ефективното упражняване на правото на защита на проверяваните лица.
С разпоредбата на § 6 10-годишният давностен срок е съобразен с чл. 71, ал. 2 от ДОПК, определящ 10-годишна давност за погасяване на публичните вземания, а също така и с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността относно общата придобивна давност на недвижими имоти при недобросъвестно владение. Ето, ние удовлетворяваме правните норми и даваме еднакъв режим.
Също така с параграфи 1 и 7 се предотвратява всякаква възможност непосредствено пострадалите от престъплението лица да претърпят неблагоприятни последици от влязлото в сила решение за отнемане на незаконно придобито имущество. Това е норма, която защитава пострадалите от престъплението и им гарантира, че ще бъдат обезщетени от средствата, събрани в процедурата по отнемане. Това е една ясна гаранция.
Колеги, моля Ви да подкрепите този законопроект за изменение и допълнение, за да може след конституционното решение този закон да действа нормално, да изпълнява целите си, а също и да даде нужната правна гаранция на всички участващи в процеса по отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Великов, заповядайте.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, законопроектът за изменение и допълнение, който внасяте и на който доколкото разбирам водеща е Правната комисия, е опит да се замаже гафът, който беше допуснат с приемането на Закона за конфискацията.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че законът, за който колегата Корнезов каза, не е недоносче. Това е правен Франкенщайн, който Вие създадохте, защото аз не съм гласувал за него. Това е закон, насочен срещу българския капитал.
Помнете ми думата: догодина ще има ново мнозинство и в частта си за административните нарушения и наказания този закон ще бъде отменен. Обещавам Ви го – ще се отмени! Нека той да заработи само в частта, касаеща тероризъм, наркотрафик, както е в Европа. В този си вид той ще съсипе българската икономика.
Призовавам Ви всички: подкрепете наистина тези изменения, за да може да заработи законът и тогава, колеги, ще видите де факто какво сте създали. Не недоносче – правен Франкенщайн сте създали, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Радев, ще ползвате ли дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, колеги, обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение няма как да не ни върне назад във времето, когато дебатирахме основния закон. Това го направи сега и господин Корнезов, и господин Радев също имаше такива нюанси в изказването си.
В този ракурс искам да припомня, че Парламентарната група на Движението за права и свободи внесе свой Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, който по наше убеждение беше правилният подход и не съдържаше тези пороци, които констатира Конституционният съд сега. Вие го отхвърлихте, отказахте да приемете друг подход – за събиране на двата законопроекта, който беше много по-добрият подход. Припомням това с оглед на обстоятелството, че ние имаме ясно изразена позиция, доказана със законодателна инициатива.
Междупрочем малко и в кръга на шегата, но защо пък не и сериозно. Госпожо Фидосова, когато тук колегите питат: защо сега този законопроект за изменение е даден на Правната комисия, а не на другата – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, сега си спомням, че председателят на тази комисия отиде в Конституционния съд. Сега председателят на другата комисия ще отиде ли в Конституционния съд?
Това не са ли някакви бонуси, шегувам се, разбира се, но неслучайно тези въпроси изникват и искат отговор? Защо основният закон го гледахме в комисията, в която има повече полицаи и по-малко юристи, а сегашния закон го гледаме в комисията, където му е мястото?
Да припомним вчерашния ден. Малко хора разбраха, че вчера ние приехме промени в този закон. Вчера в бюджета – в Преходните и заключителни разпоредби, в § 73 се създадоха текстове за преструктуриране на административните звена, които ще действат след обнародването на бюджета. Имаме основание да се съмняваме, че това се прави некоректно. Защо не се прави в този закон, а чрез държавния бюджет? За да се подмени цялата администрация и да се направят политически назначения – вероятно за това става въпрос.
Поставяме въпроса, защото, ако тези текстове бяха минали с този закон, някак си щеше да бъде пак естествено. Въобще около този закон стават все едни такива неестествени неща. Да не припомняме нощните заседания, да не припомняме клетвите на Бойко Борисов. Някак си струва ми се нередно да променяме закона, преди да е приключило и другото дело. Може би е по-правилно да изчакаме и другото дело от Конституционния съд и тогава да направим всички промени, които са задължителни.
Искам да припомня, да не забравяме, че този закон, господин Радев, колкото и новаторски да е, да е новаторски и в световен мащаб, той не е в синхрон с проектодирективата на Европейския съюз, в Европарламента. Тогава дебатирахме и това стана ясно. И когато Европейският парламент може би догодина по предложение на Европейската комисия ще приеме директива, ще се окаже, че нашият закон противоречи на тази директива. Тогава това ще е ново основание за ново дело в Конституционния съд.
Въобще, съдбата на този закон е ясна – той ще се разхожда между Конституционния съд и Народното събрание на Република България. Това е неговата съдба и такива ще му бъдат и резултатите.
Разбира се, тези няколко промени, които предлагате сега, са основателни, защото те произтичат по силата на решението на Конституционния съд. Има си хас да не ги направим, след като Конституционният съд е дал такива указания. Той съвсем ясно ни казва, че 10-годишният срок е този, който трябва да бъде вписан, че не може да има 15-годишни срокове. Още повече, че това са текстове, насочени по-скоро към защита правата на евентуално засегнати лица. От тази гледна точка този закон трябва да бъде подкрепен, но разхождането на основния закон между двете институции – Конституционен съд и Народното събрание, ще продължава. Това няма да е краят! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Дарин Матов, заповядайте за първа реплика.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бисеров, искам да взема нещо от това, което казахте преди малко, че може би е добре да изчакаме следващото решение на Конституционния съд, обаче както Парламентът изпадна в невъзможността да избере следващ конституционен съдия, който да запълни дванадесетото място в Конституционния съд, имам чувството, че можем да блокираме работата до следващото Народно събрание, а оттам нататък нищо не се знае.
Все си мисля, че е нормално, когато между първо и второ четене се вкарат съответните поправки и в настоящия ЗИД на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Още повече преди малко и господин Корнезов каза, че няма нужда от тази комисия. Тя досега е съществувала и както знаем от 28 намаляха на 6 като обем и като персонал, предполагам, и това е заложено в държавния бюджет, както Вие казахте, защото то няма къде другаде да се заложи. Разходите за тази комисия като възнаграждение се залагат само в държавния бюджет, както казахте – в § 73.
Това са нормални неща и мисля, че е редно този път наистина да имаме едни много сериозни дебати тук от трибуната на Парламента, където да бъдат казани всички тези неща преди да бъде приет и на второ четене Законопроектът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Бисеров. Отказвате се.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев.
Гласували 118 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Процедура – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложенията между първо и второ гласуване по току-що приетия законопроект да бъде намален на четири дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно предложение – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Странни работи стават в това Народно събрание. Вчера се приема нещо, което е свързано с този закон на едно четене, господин Ципов. Мълчах си по този въпрос, вчера казах каквото имам да кажа.
Решението на Конституционния съд – отпреди доста време законопроект за привеждане в съответствие с решението му не е внасян, няколко месеца са изтекли. Сега съкращавате срока от седем дни на четири дни! Е, как да убедите хората, че Вие искате всичко да минава набързо, нелегално, тайничко, кой прочел Изборния кодекс, кой не прочел!?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Ами да е прочел.
МИХАИЛ МИКОВ: А, внесете го, да се запознаем с този доклад за второ четене и тогава в нормалния начин да го разглеждаме в залата. Така е тук. Кое налага да е четири дни? Кое налага? Защо четири дни? Седем дни е нормален срок. Има ли нещо да го налага?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ти ела на заседание на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ: Тук се правят всякакви предложения, защото имате мнозинство и се приема. Но няма никакви мотиви! Освен да убедите опозицията, трябва да убедите и хората, които са извън тази зала, че тези неща не се правят с друга цел, освен същинската, която е на правилника.
Пак казвам: вчера се приема изменение на този закон на едно четене. Защо се приема вчера? Никой не дава обяснение. След като днес се гледа законът, както каза господин Бисеров.
Сега, да съкратим срока на четири дни, ами съкратете го на един ден! Направете заседание довечера в 19,00 ч. на комисията, обсъдете го и го вкарайте в залата. Аз съм против – седем дни е достатъчно. Няма никакъв мотив да се съкращава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за съкращаване на четири дни времето за предложения между първо и второ четене по обсъждания законопроект.
Гласували 119 народни представители: за 85, против 33, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преди да преминем към следващата точка, тъй като по аргумент от чл. 9, ал. 1, т. 10 председателят на Народното събрание осигурява и следи за спазване на този правилник, искам да информирам Народното събрание за нещо, което е ясно от дейността ни през тази седмица, че на извънреден председателски съвет миналия петък, се уточнихме настоящата сряда – на 5 декември, която се явяваше първа за месеца, и съгласно нашите правила в правилника, дневният ред се сформира по предложение на парламентарните групи извън Парламентарната група на ГЕРБ, с оглед необходимостта от гласуване на данъчните закони, това право на останалите парламентарни групи да бъде за следващата сряда, тоест за 12 декември.
На последния редовен председателски съвет в сряда постъпи предложение по същия ред на ротация предложенията да бъдат на основание чл. 43, ал. 3, тоест с гласуване. След това обаче в Деловодството на Народното събрание от името на двете парламентарни групи - Синята коалиция и Движението за права и свободи, постъпиха предложения по реда на чл. 43, ал. 7.
За да не влезем в спор идната сряда, предлагам на Народното събрание да приемем процедурно решение, че в сряда, на 12 декември, програмата ще бъде съставена по предложение на парламентарните групи извън ГЕРБ, въз основа на постъпилите по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника предложения.
Моля Ви да подкрепим това решение, за да нямаме спорове следващата сряда.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, за което благодаря на всички народни представители.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Доклад за второ гласуване от Комисията по земеделието и горите.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 254-01-107, внесен от народния представител Христина Янчева на 9 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 21 ноември 2012 г. Проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа предложението на вносителя.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 10в, ал. 4 т. 1 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По следващите параграфи на вносител от § 1 до § 14 включително няма постъпили предложения, няма предложени редакции на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за всеки от тези параграфи, който стават с номерации съответно от § 2 до § 15 включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 1 до 14 по вносител, които стават съответно параграфи от 2 до 15 включително.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ четене.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Доклад за второ четене на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Госпожо Банковска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание, № 202-01-38, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2012 г.
Закон за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта.”
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за наименованието на закона.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Параграф 1 – предложение на народния представител Йордан Андонов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4.
Комисията не подкрепя предложението по т. 3 – в ал. 5 по вносител след думите „медалисти от” се добавят думите „игрите за глухи „Дефлимпикс” и от”.
Предложение на народния представител Галина Банковска, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 59б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2:
а) в т. 5 след думите „отпускане на” се добавя „пожизнена”;
б) създават се т. 7, 8 и 9 :
„7. отпускане на пожизнена месечна премия за личните треньори на олимпийските медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
8. отпускане на пожизнена месечна премия на старши треньорите на сборните олимпийски отбори по съответния спорт, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване”;
9. отпускане на еднократна парична помощ на деца на олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по ал. 2, т. 5 е прекратено поради смърт.”
2. В ал. 3 след думите „ал. 2, т. 5” се поставя запетая и се добавя „7 и 8”;
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Средствата по ал. 2, т. 5 за един медал се определят, както следва:
1. златен медал на олимпийски игри – три минимални работни заплати, установени за страната;
2. сребърен медал на олимпийски игри – деветдесет на сто от три минимални работни заплати, установени за страната;
3. бронзов медал на олимпийски игри – осемдесет на сто от три минимални работни заплати, установени за страната.
(5) Разпоредбата на ал. 4 се прилага съответно и за отпускане на месечна премия за олимпийските медалисти от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност.”
4. Създават се ал. 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13:
„(6) Средствата по ал. 2, т. 7 и 8 са в размер на една минимална работна заплата, установена за страната, независимо от броя посочвания по ал. 7 и/или ал. 8.
(7) Право на месечна премия по ал. 2, т. 7 имат личните треньори, които:
1. са посочени от съответния олимпийски медалист в декларация, представена пред Българския олимпийски комитет;
2. са били пряко ангажирани с тренировъчната дейност на олимпийските медалисти за срок не по-малък от 4 години.
(8) Право на месечна премия по ал. 2, т. 8 имат старши треньори на сборния олимпийски отбор по съответния спорт, в който има спечелени олимпийски медали, които са участвали в подготовката на отбора най-малко един пълен олимпийски цикъл.
(9) Право на парична помощ по ал. 2, т. 9 имат децата на олимпийските медалисти по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството, които не са навършили пълнолетие, както и лицата, които са навършили 18-годишна възраст при кандидатстване във висше училище по смисъла на ал. 10, т. 2, но не по късно от 25- годишна възраст.
(10) Еднократната парична помощ по ал. 2, т. 9 не може да бъде в размер по-голям от размера на месечната премия, получавана от олимпийския медалист по реда на ал. 4, и се отпуска:
1. за лечение, което включва разходи за животоспасяваща операция, за закупуване на лекарствени продукти или медицински изделия, които не се финансират от Националната здравноосигурителна каса, а при необходимост и транспортните разходи в двете посоки, и престоя на детето и на един негов придружител в страната или чужбина при извършване на животоспасяваща операция;
2. при кандидатстване във висше училище, при завършено средно образование, с минимален общ успех „много добър” 4.50, за насърчаване на развитието на изявени дарби и таланти при успешно представяне на регионално, национално и/или международно ниво, при участие в състезания, олимпиади или други форуми – в случаите когато доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца.
(11) Заявленията за получаване на парична помощ по ал. 2, т. 9 се подават до министъра на физическото възпитание и спорта от законен представител на детето до навършване на пълнолетие.
(12) Постъпилите заявления по ал. 11 се разглеждат в срок до един месец от комисия, назначена със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта. Комисията включва представители на Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за закрила на детето.
(13) Редът за подаване и разглеждане на исканията и за отпускане на парична помощ, както и съставът и правилата на работа на комисията по ал. 12, се определят с наредба на министъра на физическото възпитание и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да участват в нея, да направят това.
Господин Стоичков, слушаме Ви.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за физическото възпитание и спорта, който гледаме на второ четене, най-после дава законодателно решение на дължимото от държавата към нашите олимпийски шампиони – към тези български момчета и момичета, които са развели олимпийския флаг и са спечелили златен, бронзов и сребърен олимпийски медал, съответно получават месечната пожизнена премия, така както беше прочетен докладът на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Това, на което искам да обърна внимание и което не беше подкрепено от комисията, е включване, наред с параолимпийците, и спорта на глухите.
Международният комитет за спорт на глухите е признат още през 1955 г. и в писмо от 29 ноември 2012 г. – преди две седмици, от Международния олимпийски комитет в писмо съм уведомен, а е изпратено и до ръководството на Народното събрание спортният директор на МОК още веднъж потвърждава, че Параолимпийският комитет и Международният комитет за спорт на глухите са двете признати от МОК равноправни организации и „Дефлимпикс” е признато спортно мероприятие, най-висш спортен форум под знамето на Международния олимпийски комитет за спорта на глухите.
В това писмо спортният директор ни напомня, че международният флаг на Международния олимпийски комитет с олимпийските кръгове ще бъде развят в София през следващата година в международните Олимпийски игри на глухите. Не би било добър знак българският парламент една година преди този висш форум в София да не признае този спорт – Международния олимпийски спорт на глухите, за част от олимпийското движение.
Затова, колеги, предлагам да подкрепите т. 3 от моето предложение, а именно „в ал. 5 по вносител след думите „медалисти от” се добавят думите „игрите за глухи ”Дефлинпикс” и от”. Това би било добър знак на Народното събрание към тези спортисти, към които ние дължим признание, имаме златен, сребърен и бронзови медалисти от спорта на глухите. Те са равноправни български граждани и трябва държавата да им даде заслуженото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Румен Стоилов има думата.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа само няколко думи по предложението на господин Стоичков. Независимо че то не беше подкрепено в комисията, от срещите, които проведохме с хората, които представляват този спорт и документите, които бяха предоставени, аз мисля, че трябва да подкрепим предложението на господин Стоичков.
Първо, става въпрос за много малка бройка хора. Второто и основното е, че това са хора, които наистина имат сериозни постижения.
Във връзка с това само ще вметна още няколко думи. Във времето не трябва да забравяме европейските и световните шампиони по неолимпийски спортове. Няколко пъти съм казвал, че няма олимпийски принос повече от 22 години, има национален принос. Но в момента се изказвам, за да Ви призова да подкрепим предложението на господин Стоичков в частта за хората със слухови проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Това означава, че в редакцията на комисията по § 1, в ал. 5, която казва: „Разпоредбите на ал. 4 се прилагат съответно и за отпускане на месечна премия за олимпийските медалисти”, тук се включва предложението на господин Стоичков: „от игрите за глухи „Дефлинпикс” и от параолимпийски игри”. Така ли е, господин Стоичков?
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Чисто процедурно, въпреки настроението на залата, съм длъжна да подложа на гласуване предложението на господин Стоичков, което не е подкрепено от комисията по т. 3. След неговото отхвърляне, нататък ще продължим с гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Огнян Стоичков за редакция в ал. 5 по вносител, подкрепена от господин Румен Стоилов в пленарната зала.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване приетото от нас току-що решение, което трябва да намери място в § 1, ал. 5 в редакцията на комисията, където след думите „за олимпийските медалисти от” се допълни „игрите за глухи „Дефлинпикс” и изразът нататък продължи „и от параолимпийски игри”.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поставям на гласуване пълната редакция на § 1, съгласно доклада на комисията, заедно с току-що приетото от нас редакционно допълнение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Постъпило е предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде 2а, който става § 2 със следната редакция:
„§ 2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 33а:
„33а. „Олимпийски цикъл” обхваща периода от време между две проведени летни или зимни олимпийски игри”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 2 със съответната редакция, която беше докладвана от госпожа Банковска.
Гласуваме § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Галина Банковска, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. Този закон влиза в сила от 1 януари 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, съгласно постигнатото съгласие на Председателския съвет тази сряда за извънредно пленарно заседание, на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 11 декември 2012 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет на 18 септември 2012 г., приет на първо четене 2012 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител –Министерският съвет на 7 август 2012 г., приет на първо четене на 18 октомври 2012 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Вносители – Иван Димитров Иванов и Христо Христов на 25 октомври 2012 г., приет на първо четене на 21 ноември 2012 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител – Министерският съвет на 16 ноември 2012 г., приет на първо четене на 30 ноември 2012 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител – Министерският съвет на 12 юли 2012 г., приет на първо четене на 4 септември 2012 г.
Поставям на гласуване предложението за извънредно пленарно заседание.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поради изчерпване на законодателната част от програмата ни сега ще обявя почивка. Продължаваме в 11,00 ч. с Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, пленарното заседание продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 30 ноември до 6 декември 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за развитие на покритие на територията на страната с кадастрални карти и предоставянето на услуги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 декември 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството за гарантиране на стабилни фискални показатели. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 декември 2012 г.
Постъпило е питане от народните представители Атанас Мерджанов и Мая Манолова към Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за усвояване на средства по европейски програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 декември 2012 г.
Постъпило е питане от народните представители Цвета Караянчева и Недялко Славов към Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно изграждане на хидроенергийна каскада „Горна Арда”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 декември 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Корнелия Нинова и Кирил Добрев;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Кирил Добрев, Димчо Михалевски и Корнелия Нинова;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Ваня Добрева;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Румен Овчаров;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Кутев иска процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на провеждане на парламентарния контрол.
След осъдителната присъда в Страсбург срещу България се опитвам вече цял месец по някакъв начин да видя какви са мерките, които вътрешният министър, респективно правителството вземат за превенция, тъй като осъдителните присъди служат и за това – да предпазват от бъдещи грешни действия. Знаем, става дума за Тодор Димов, така наречения „Чакъра” – България беше осъдена за 50 хил. евро.
Задавам вече поредица въпроси и всичките ми се връщат.
Процедурата ми е за това: как се води парламентарният контрол и за това, че според мен председателят на Народното събрание абсолютно умишлено предпазва и укрива министрите от парламентарен контрол.
Още на 22 ноември съм задал въпрос към вътрешния министър с прост въпрос – ще бъде ли възстановено разследването на действията на полицията при полицейската акция? Отговорът, който ми давате, е, че това било работа на главния прокурор.
Аз не искам главният прокурор да разследва – искам да разследва Министерството на вътрешните работи, за да каже как така се е случило, че срещу някакъв човек в една къща са изстреляни 14 мини. Четиринадесет гранати в една селска къща срещу човек, който е стоял вътре! Ами ако това се случи в Ивицата Газа, ще стане световна война, бе хора! Това би било повод за война в Газа! Четиринадесет мини в една къща!
Една седмица след това се опитвам да преформулирам въпроса и вече го задавам: какви са мотивите за използване на сила при полицейската акция при Тодор Димов – Чакъра? Отговорът съответно казва, че това било отговорност на миналия министър, а не на сегашния. Че кой трябва да провери тези неща? Миналият министър ли да нареди разследване за това какво става?!
Следващият въпрос, който задавам, е към Диана Ковачева по същия повод. Този път ми е върнат, защото било въпрос, а не било питане. Тоест поредица въпроси, които искат да изяснят как се случи така, че господин Бойко Борисов е наредил да се изстрелят 14 гранати срещу един човек в една къща и го е направил на водород (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото от него друго не е останало!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, задайте го като въпрос към министър Ковачева и ще получите отговор. Вие самият казахте, че това е въпрос, а не питане.
Процедура.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята процедура е по начина, по който са подредени министрите да отговарят на нашите въпроси.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание последователността на отговорите е, както следва – министър-председателят, заместник министър-председателите, след което следват министрите по начина, по който те са избрани от Народното събрание в състава на Министерския съвет.
Има една ясна постановка, че когато един министър отговаря и поради изчерпване на времето не отговори на всички въпроси от парламентарния контрол, на следващото заседание, непосредствено след министър-председателя и заместник министър-председателите, ако те изобщо отговарят по време на заседанието, следва да отговори на останалите въпроси към него.
Миналия петък, последен в рамките на парламентарния контрол, отговаряше министър Делян Добрев. Той отговори почти на половината на зададените му въпроси. Следва в днешното заседание, след като е в списъка на отговарящите, той да бъде първи измежду редовите министри, за да завърши с отговорите. Вместо това той е поставен последен в списъка, което означава, че на тези въпроси той ще отговори сигурно след Нова година.
По стечение на обстоятелствата той стигна в отговорите си точно до мои въпроси, които съм поставил по наистина актуални въпроси, свързани с договора за „Южен поток”, свързани с АЕЦ „Белене”, с цената на тока и цената на природния газ – въпроси, които имат актуален характер, и отлагането им с повече от месец, след като дотук съм чакал близо месец и половина, ще лиши някои от тях от актуалност.
Моля Ви, госпожо председател, когато се направи подобно разместване, министърът, който трябва да отговори измежду редовите министри, за да завърши своите отговори, а вместо това отговаря последен, да се дадат ясни обяснения защо това е направено. Аз лично нямам такива обяснения, след като министърът е в списъка на отговарящите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, такава постановка на мен не ми е известна. Не възразявам да се позовете на конкретната норма от правилника.
Ако са верни Вашите разсъждения, това означава, че на парламентарен контрол ние ще изслушваме не повече от първите трима-четирима министри от състава на правителството. Винаги постъпват нови въпроси. Това означава, че едни и същи министри в началото ще отговарят на тях, но няма да стигнем до въпросите на останалите народни представители, които те задават към министри, които са назад в реда, по който е обнародвано правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще обмислим това…
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, встрани от микрофоните): Аз така ще чакам три месеца…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, ще дочакате, господин Иванов! (Реплики.)
Изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция.
След тях – изявление от Парламентарната група на Коалиция за България.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър-председателю! От името на нашата парламентарна група бих искал да направя следното изявление:
„На 29 октомври тази година румънски сеизмолози предупредиха, че се очаква земетресение от епицентър Вранча, без да се ангажират с прогноза за неговата степен.
Техен български колега заяви пред българските медии, че в непосредствено бъдеще не се очаква земетресение. „Няма реална опасност в непосредствено близко време да стане земетресение във Вранча”, заяви той.
На 12 ноември 2012 г. във Вранча е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер, а на 1 декември 2012 г. в 20,52 ч. се регистрира ново, по-силно земетресение във Вранча, с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер.
Вранчанските земетресения са най-сериозният фактор за високата сеизмичност на площадката, на която се искаше да се изгради нова АЕЦ до Белене.
На парламентарен въпрос на 25 март 2011 г. бившият министър Трайчо Трайков, очевидно подведен, определи, че сеизмичността на площадката до Белене е от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което е далеч от реалността. Такава сеизмичност би могла да се предизвика от местен епицентър, ако не се взема предвид ефектът от епицентъра Вранча в Румъния, но сеизмичните вълни не спират на Дунава.
Ако се вземе предвид сеизмичното огнище с епицентър във Вранча, сеизмичността на площадката е двойно по-висока – от осма степен, и дори по-висока. Такова земетресение беше регистрирано през 1977 г., а след това имаше няколко силни земетресения от същия епицентър, като например това през 1990 г. Въпреки че този епицентър се намира на територията на Румъния, разрушенията в България бяха големи, а през 1977 г. имаше 120 и няколко жертви в град Свищов. Те загинаха след срутване на сгради, причинено от това земетресение.
Едва през тази година са поискани площи за изграждане на бъдещи сеизмологични станции в района на Белене и Свищов.
На поставения въпрос дали в близост до площадката има разлом, с оглед лицензирането на тази площадка за строеж на АЕЦ, експертите геолози отговарят така: „На 5 километра от площадката няма разлом”.
Забележете, те не казват, че няма разлом изобщо, защото е известно, че такъв разлом има. Това се потвърждава от горещия минерален извор, който се намира между Белене и Свищов. Интересно защо такова съществено разминаване в прогнозите и оценките не прави впечатление в България. Докога ще продължава тази практика?
Очевидно някои учени у нас са готови да дават отговори, които да се харесат на тези, които искат да ги получат.
Ще припомним още веднъж, че в писмо от 6 ноември 1984 г. руските учени сеизмолози, които тогава са изследвали площадката, заявяват, че тази площадка е с неприемливо висока сеизмичност и предлагат тя да бъде изоставена.
Тези случаи ни карат да потърсим отговор на въпроса защо в България се случват такива неща.
Ние смятаме, че причината се крие в изключително лошото заплащане на българските учени, които поради тази причина често са склонни да обслужват желанията на вземащите решения, вместо да дават обективна преценка, на базата на която да се вземат обосновани решения.
За сравнение – през 2011 г. седем италиански сеизмолози бяха изправени пред съда. Обвинението е, че са давали неточна, непълна и противоречива информация относно това дали леките земни трусове, усетени в Акуила през месеците преди 6 април 2009 г., дават основание за опасност от голямо земетресение. На 23 октомври тази година те бяха осъдени на по шест години затвор, защото „с подценяването на опасността от земетресение са поставили на риск живота и здравето на много хора”.
В България не се търси отговорност от никой експерт за погрешни прогнози. Колко по-важно за нас е да не се поема риск за строеж на АЕЦ в зоната с неприемливо висока сеизмичност, като тази, която някои искат да се строи в района между Белене и Свищов.
Ето защо Парламентарната група на Синята коалиция призовава правителството да преразгледа политиката си спрямо учените в България, като им осигури нормален жизнен стандарт и защита, така че те да могат да дават обективни експертни становища, когато това е необходимо за вземане на важни държавни решения.
Ние призоваваме правителството да предприеме необходимите стъпки за анулиране на лиценза на площадката на АЕЦ „Белене”, предвид високата сеизмичност от огнище на земетресения с епицентър Вранча в Румъния и наличието на дълбокия Беленски разлом, намиращ се в непосредствена близост до нея – в района между Белене и Свищов. Там, където има висока сеизмичност, не може да се строи атомна централа”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Парламентът прие вчера Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Нашата оценка за него е ясна – това е бюджет на мизерията на българските граждани и на неясната перспектива за България. Доказателство за това са средствата за развитие на българската наука през 2013 г. – 0,2% от брутния вътрешен продукт; увеличение в сравнение с 2012 г. – нула; субсидията за Българската академия на науките е непроменена вече трета година и осигурява едва 60% от неотложните разходи на академията. Това е поредният бюджет на ГЕРБ, който отказва да изпълни императивен текст от Закона за висшето образование, според който държавните висши училища следва да получат не по-малко от 10% от средствата за издръжка на обучението за научноизследователска дейност.
Не получи отговор въпроса към вицепремиера Дянков: защо правителството в различни свои документи сочи различни параметри на публичните средства за наука? Според Националната програма за реформи, която управляващите са предоставили на своите европейски партньори, през 2013 г. парите за наука следва да са близо 1% от брутния вътрешен продукт, според Закона за държавния бюджет – 0,2%. Тази бюджетна политика прави невъзможно пълноценното участие на българските учени в европейското изследователско пространство.
На този фон скандалите, свързани с управлението и дейността на единствения фонд, който финансира научните изследвания в България, будят изключителна тревога. В искане, подписано от над 1240 български учени, в обръщение на Общото събрание на Българската академия на науките, в отворено писмо на млади български учени, работещи в международно признати чуждестранни университети, се оспорват резултатите от последната конкурсна сесия на фонд „Научни изследвания”. Учените твърдят, цитирам: „че процедурата по класиране и обявяване на спечелилите проекти е опорочена, че са нарушени нормативни документи, норми на прозрачност, утвърдени европейски практики и това обезсмисля труда и амбициите на цялата научна общност”.
Конкретните въпроси искат своите конкретни отговори. Дължи ги министър Игнатов, но от две седмици неговите изявления повтарят една и съща теза: нарушения във фонда няма, учените са подведени, провежда се вътрешен одит. Последното му заявление обаче с днешна дата е забележително: протестът на учените е политически, вдъхновен е от БСП, от Станишев, от тези, които се страхуват от предстоящите избори.
Впечатляваща е предизборната храброст на министър Игнатов, но ние определено смятаме, че той трябва да престане да повтаря тези глупави и жалки клишета, а публично да отговори на следните въпроси.
Продължава ли да твърди, че в дейността на фонд „Научни изследвания” няма нарушения? Каква допълнителна информация очаква министър Игнатов, след като съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания и в утвърдения от него Правилник за дейността на фонда той осъществява контрол по дейността на фонда, утвърждава решенията на Изпълнителния съвет на фонда за определяне на проектите, които получават финансиране, и за размера на средствата?
Твърди ли още, че конкурсната процедура е прозрачна, след като и досега не са публично известни съставите на временните и на постоянните научно-експертни комисии, класираните проекти са обявени без получените от тях точки и не са ясни приоритетните области, по които са класирани?
Вярна ли е появилата се информация, че част от рецензентите не знаят, че са участвали в конкурсната сесия, а други са извършили поръчкови рецензии на предварително посочени проекти? На какъв принцип е определен списъкът на рецензентите? Продължава ли да твърди, че достъп до рецензиите на проектите има, или е вярно съобщението на ръководството на фонда, че те ще бъдат предоставени на ръководителите на проекти след 20 януари 2013 г.? Кому и за какво са необходими повече от два месеца и може ли да докаже днес министър Игнатов, че има рецензии на всички проекти?
Намира ли за редно повече от 42% от средствата за сесията да финансират проекти, свързани с Нов български университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии и частни фирми, и това да са скъпите проекти? Всеки от тях получава от 150 до 480 хил. лв. Как ще коментира позицията на ръководството на фонда, че всички научноизследователски институти и сдружения, утвърдени като бенефициенти в конкурсната сесия, са научноизследователски организации? Включени ли са те в предвидения от закона регистър на научната дейност? Кога е извършена тази регистрация, след като видно от Търговския регистър някои от тях са учредени дни преди и в последния ден за подаване на проекти? Какъв е научният им капацитет? Каква е научната им база? Как е преценена възможността им за съфинансиране на проектите, след като уставният им капитал е 100, 50 и даже 2 лева?
Още ли твърди министър Игнатов, че резултатите от извършващия се одит ще определят позицията му, или е вярна информацията от ръководството на фонда, че за 70% от спечелените проекти договорите са сключени и са изплатени половината от парите за тази конкурсна сесия?
И накрая, защо не освобождава председателя на Управителния съвет и управителя на фонд „Научни изследвания” въпреки успешната им в кавички дейност за дискредитирането му?
Уважаеми госпожи и господа, българските учени протестират срещу порочни практики в управлението и дейността на фонд „Научни изследвания”, срещу действията на хора със спорна научна биография, но с властови статут, за защита на правото си да правят наука в България, заради своето собствено достойнство. Този протест не може да бъде нито неглижиран, нито профанизиран. Нелепото партийно говорене на министъра на образованието, младежта и науката не разсейва, а задълбочава съмненията.
Скандалът вече е международен. Все по-невъзможно става създаването на Оперативна програма за наука, чийто проект впрочем Министерският съвет така и не прие. Така проблемът вече става политически и отговорността за случващото се в българската наука е на Министерския съвет и на министър-председателя на Република България. Тази реакция очакваме ние.
И за да е пълна картината – България е на последно място в Европа и на деветдесет и шесто място в света по развитие на иновациите. Въпреки препоръката на Европейската комисия, ние още нямаме иновационна стратегия, а иновационният фонд, в който предишното правителство остави 20 млн. лв., днес насърчава в кавички българските иновации само с 5 млн. лв.
Всъщност давате ли си сметка, уважаеми госпожи и господа управляващи, каква България правите? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Ще се постарая накратко...
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Това беше декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа народни представители, докато не променим редакцията на текста в правилника, че министрите могат по всяко време да вземат думата, аз нямам основание да отнема думата на министър Игнатов. Ще го помоля обаче кратко да ни каже това, за което е на пленарната трибуна. Ще моля народните представители да запазим съответното внимание към това, което ще чуем от министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Няколко неща. Аз като министър, Вие като народни представители и всички, които сме в управлението на страната, имаме едно основно задължение – да осигурим спазването на закона и произтичащите поднормативни актове.
Докато в конкретния случай не се докаже по някакъв начин, че там има кражби, че има източване, както се пише, докато не се докаже наличието на някакво престъпление, ние с Вас (реплики в КБ)...
Всяко нещо, което нарушава закона и приетите правилници, подлежи на разследване от други органи. Докато това нещо не се докаже, мисля, че ние с Вас нямаме право анонимно, без да споменаваме конкретни факти, да обвиняваме когото и да било в нещо.
Във фонда се провежда шеста поред проверка. До месец септември беше АДФИ – Агенцията за държавна финансова инспекция. Констатирани са нарушения от административен характер – болшинството от конкурсната сесия за 2008 г.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой беше на власт тогава? (Реплики в КБ.)
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За 2008 година!
Продължава комуникацията с АДФИ, а в момента (реплики в КБ)...
След като Вас Ви изслушахме, би трябвало и Вие да чуете нещо. Звеното, което проверява цялата дейност на фонда, е оставено да проверява сключването на договорите, то ще остане там и докато мине процедурата по възраженията. И докато не посочи, че има някакво фрапиращо нарушение, аз Ви моля да не забравяме, че не можем да стоим над закона. Всеки, който по улиците или някъде охулва хора, той нарушава тези правила.
Другото е по повод на коментара за политизирането на протеста. Ами аз какво да правя? Ето какво пише: „Протестът срещу манипулациите на Игнатов” и така нататък; „Протеста срещу (трябва да има пълен член, но нашите учени са пропуснали) няма да е мълчалив или мирен”.
Питам: в демократичното общество, в което живеем, изградено по европейски демократични принципи, какво означава, че протестът няма да е мирен?! Всеки български гражданин има право да изразява своето мнение и да протестира.
Понеже освен министър аз съм и историк, това влиза в контекста на едно друго изказване – „Този, който не иска да си тръгне с мир по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Какво значи „по друг начин”?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И аз Ви питам, госпожи и господа народни представители: затова ли българският народ изстрада изключително жесток преход? Всеки един от нас го изстрада от 1989 г. досега в името на утвърждаването на европейските принципи на политически плурализъм.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Хайде, сядай си!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Чакайте малко. Ей сега ще си седна. (Шум и реплики в КБ и ГЕРБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без подвиквания. Още повече, че госпожа Богданова се обърна с въпроси. Ще проверите стенограмата. (Реплика на народния представител Румен Такоров.)
Господин Такоров, обръщам Ви внимание за поведението Ви в залата.
Слушаме Ви, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние чуваме само едната страна през последните седмици. Да Ви кажа, че има и друга страна, също на млади хора – позиция на Националното представителство на студентските съвети:
„Националното представителство на студентските съвети, обединяващо органите на студентското самоуправление в 51 висши училища в страната и представляващо повече от 280 хил. български студенти, изразява своето силно безпокойство от процесите на нагнетяване на напрежение в системата на българската наука по повод финансирането на научно-изследователски проекти със средствата от държавния бюджет. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Възразяваме срещу опитите на отделни представители на системата, без значение от техните титли и позиции, да я компрометират чрез снишаване на дебата по въпросите на българското образование и наука от академично на междуличностно ниво, каквато тенденция наблюдаваме в последните дни и седмици чрез словесни престрелки и нападки в средствата за масово осведомяване.
Напомняме на всички, впрегнали в момента усилията си във водене на междуличностни войни, че настоящата ситуация отнема от обществената енергия и ограничава експертната работа по създаването на Оперативна програма „Образование и наука” през следващия програмен период – най-дълго очакваното и значимо събитие за българското образование и наука през последните няколко и идните минимум 7 години.
Нещо повече, тази ситуация застрашава успешното провеждане на процеса на институционална защита на необходимостта от създаването и ефективността от функционирането на тази бъдеща оперативна програма – както на национално, така и на европейско ниво.
Изразяваме подкрепа към Министерството на образованието, младежка и науката... (реплики от КБ, възгласи „Браво, браво!” и ръкопляскания).
Благодаря Ви, „...и към Фонда за научни изследвания по повод на това, че дейността на фонда беше възстановена и предстои да се финансират редица разработки в сферата на научно-изследователската и развойната дейност в цялата страна, придружена от мерки в подкрепа на младите учени. Това е единственият правилен път за постигане на националните цели по Стратегия „Европа 2020”.
Апелираме за по-голямо участие на студентите и младите учени в развитието на българското образование и наука и в тази връзка стартираме процес на диалог с всички готови на това секторни партньори, с които ще се радваме да споделим, обсъдим и реализираме заедно идеите и проектите си за развитие на общество, базирано на знанията и успеха.
Настоящата позиция е приета на заседание на постоянните комисии по проектна, учебна и научна дейност към Националното представителство на студентските съвети от 5 декември 2012 г.”
Те защитават позицията на 280 хил. български студенти. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан – по начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Госпожо председател, от името на парламентарната група отправям към Вас настоятелен призив да не позволявате на никого, включително и на министър, от тази висока трибуна да отправя обвинения за некомпетентност към априори най-компетентната част на българското общество – българските учени. Точно това стори министър Игнатов, коментирайки един непълен член в позиция на българските учени. Забележете, че го прави министър, който в същото това изказване използва един абсолютно некоректен израз –„поднормативни актове”. Може би, господин министър, имахте предвид подзаконовите нормативни актове, който израз би бил коректен. Така че, когато раздавате оценки за некомпетентност, хубаво е да се вгледате в себе си и да чуете собствения си език. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, ние сме демократично устроено общество и в него никой, в това число и председателят на парламента не може да бъде цензор на изказвания на министри и на народни представители, поради което не мога да приема забележката Ви, че аз имам правомощие да редактирам и да цензурирам изказвания на министри или на народни представители. Мисля, че Вие много добре съзнавате това.
По начина на водене – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата, защото чух последното Ви изявление – че не може да прекъсвате министър. Мисля, че можe да прекъсвате министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да цензурирам, каквото беше обръщението.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не може да цензурирате, но можете да прекъснете, когато министър си позволява вместо да изкаже собствена позиция, за което му е дадено правото в правилника – да взема думата по всяко време. И това е правото на изпълнителната власт – да каже собствената си позиция, а министърът си позволи да чете декларация от обществена организация, съсловна организация. Може би няма нищо лошо в това, но аз искам и на него да му кажа, че направи много лоша услуга на тези съвети и това с нищо не повдигна авторитета му като министър на образованието.
Така че можехте да изразите своята позиция по нашата декларация, но тази некоректност, която в момента Вие ползвахте, смятам, че е недопустима и председателят можеше да отнеме думата на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпросите и питанията към министър-председателя Бойко Борисов.
Първият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно мерки на правителството за повишаване доходите на българските граждани до края на мандата.
Слушаме Ви, госпожо Манолова, имате възможност да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, ще Ви разкажа покъртителна история от едно кюстендилско село. История, която днес се повтаря в различни варианти в стотици български села и квартали. Ще я илюстрирам с извадки от един своеобразен документ, който хората ми дадоха и помолиха да прочета от тази трибуна.
Какво пише?
Румен: 0,90 лв. – 1 хляб; 2,95 лв. – бутилка олио; 1,90 лв. – половинка сирене. Леля Роза: 0,60 лв. – преоценен хляб; 0,60 лв. – кисело мляко. Верка: 0,90 лв. – един хляб; 0,84 лв. – 3 яйца. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За първи път ли отиваш на село, за да знаеш, че такива списъци винаги е имало?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не е само там. Навсякъде по селата има такива списъци.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, уважаеми господин премиер, е тефтерът с вересиите в едно кюстендилско село. Имам още тефтери, ето ги. (Показва тефтерите). Това е тефтерът с вересиите от една кюстендилска аптека. Хората днес пазаруват на вересия и лекарства – блистер аспирин за 1,60 лв., кутия парацетамол – 1,70 лв.
Всъщност тези тефтери са най-ярката илюстрация за дереджето на българските граждани днес, когато две трети от българите живеят около линията на бедността.
Тези тефтери са и най-убедителното доказателство за провала на политиката по доходите, която води ГЕРБ – когато хората записват на вересия 1 хляб, бутилка олио, 1 яйце, килограм ориз.
Затова моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете до края на мандата за повишаване на доходите на българските граждани. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние наследихме тези доходи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, спомням си за управление на БСП, когато и купони имаше, и нищо нямаше по магазините.
Разбира се, тъжно е, когато има такива тефтери и Вашата над 100-годишна партия е допринесла доста. (Реплика от народния представител Антон Кутев.) Ще ми говорите на Вие, ако искате да Ви уважавам и аз! Благодаря! Благодаря! (Реплика от народния представител Антон Кутев.) Ще заповядам още веднъж. (Реплики от ГЕРБ.)
Те сега са силни, нали по другия начин ще ни свалят и сега са много накокържени, много резки и много „страшни”. Те са свикнали всички да треперят от тях десетилетия наред, така че и това е нормално.
Госпожо Манолова, да Ви кажа, че само по Оперативна програма „Конкурентоспособност” само за шест месеца на малки и средни фирми сме връчили някъде около 700 милиона, и то за високотехнологични дейности, което за последните шест месеца е усвоени повече пари от малкия и средния бизнес, отколкото за шест години преди това.
Когато в същото време спестяванията на българските граждани в банките минават 32-33 милиарда – повтарям, тъжно е, че някъде по селата или където са Ви казали, тези хора имат тефтери. Това, че се повишават спестяванията, също е факт – тази статистика я дава Българска народна банка, не я даваме ние. Значи има хора, на които парите им стигат, и си слагат и на влог. Така постъпват семействата.
Политиката на правителството в сферата на доходите е в няколко направления: изменение на минималната работна заплата, изменение на бюджетните заплати, както и промени, свързани с данъчната политика, които влияят върху разполагаемия доход. Динамиката на доходите към средата на 2012 г. в различните им измерения – средна работна заплата, заплата в обществения сектор и минимална работна заплата, не показват значима загуба на покупателна способност.
От началото на мандата минималната работна заплата, като основен инструмент за въздействие в областта на доходите от труд, нараства последователно. С увеличението от 290 на 310 лв. от началото на следващата година, общо за мандата на това правителство минималната работна заплата ще бъде увеличена с 29,2 на сто. Стремежът е нетният размер на минималната работна заплата след приспадане на данъците и задължителните осигуровки да не е по-нисък от официалната линия на бедност за съответната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин премиер, няма да влизам в спор за предишните управления, защото в четвъртата година на Вашето управление тези аргументи нямат никакво значение. Няма да навлизам във формалността на Вашия отговор. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Всъщност хората от кюстендилските села, между другото такива тефтери има и във всички села в България, ме помолиха с този въпрос да се опитам да Ви сваля на земята, сред проблемите на обикновените хора, в реалния живот, защото вчера Вашите депутати отказаха да чуят тези аргументи. Вчера Вашите депутати с бюджета гласуваха 5 лв. увеличение на минималната пенсия, нула лева увеличение на детските надбавки, нула лева увеличение на майчинството и никаква подкрепа за бизнеса, с което Вашите депутати узакониха вересията.
През следващата година хората ще продължават да живеят на вересия, ще продължава да съществува на вересия и бизнесът, защото вътрешнофирмената задлъжнялост е над 100 млрд. лв. Ще продължава да функционира на вересия и държавата, защото по време на Вашето управление дефицитът се увеличи с повече от 5 млрд. лв. Живот на вересия – това е действителността на България днес! Политика на вересия – това е Вашето управление!
Затова хората от кюстендилските села питат: кога Господ ще дойде да си събере вересиите? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Напомнят, че тефтерът с вересиите на ГЕРБ е за 4 години. Много скоро – след няколко месеца, е падежът на тези вересии и тогава хората ще си потърсят вересията. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Дуплика, господин премиер? Няма да ползвате.
По начина на водене – заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): По начина на водене, госпожо председател, за да аргументирам тази своя процедура, и аз ще разкажа една случка от едно село в моя избирателен район - Великотърновския.
Преди няколко месеца в село Балван по време на кампанията за последните избори имаше куриозен случай. Аз бях там. Една баба продава тикви пред къщата си. Минават някакви граждани, няма да им изяснявам етническия произход, и си купуват една тиква с банкнота от 100 лв. Правят го нарочно, при което бабата влиза вътре, за да намери пари за ресто. Те я проследяват и й вземат изпод дюшека 8 хил. лв. Тя е с пенсия 140 лв., синът й е безработен, снаха й е безработна. Бяха й откраднали 8 хил. лв. на тази баба. Това се случва във всички български села. Същата тази баба естествено фигурира при бакалина с вересии...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене, господин Василев, да чуя.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Госпожо председател, по начина на водене искам да кажа, че не е редно и не чух примерно какъв е въпросът на колегата Манолова. Не бива да допускате такава грозна партийно-политическа пропаганда да се извършва от тази най-висока парламентарна трибуна.
В казармата го наричаха ППР – партийно-политическа работа. Не допускайте такава грозна и елементарна пропаганда от страна на левицата, уж под формата на въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
Госпожо Нинова, имате възможност да развиете питането си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Моят въпрос се отнася до политиката на правителството по отношение на държавните резерви от зърно, лекарства, храни, нефт и нефтопродукти. Защо го задавам? (Реплики.) И цигарите влизат в списъка. Задавам го по следните две причини. Първо, защото се надявам, че сме абсолютно единодушни, че това е въпрос, който е важен за националната сигурност и за живота на българите, не дай Боже, в кризи, война и така нататък.
Второ, защото в Комисията по икономическа политика и Комисията по вътрешна сигурност разглеждахме два закона, които касаят държавния резерв. Разглеждахме ги едновременно, колеги.
Ето с този закон закривате държавния резерв с мотиви: „Не е достатъчно ефективен и не отговаря на предизвикателствата пред националната сигурност”.
С този закон променяте Закона за съхранение и търговия със зърно, Закона за лекарствените продукти, Закона за храните и така нататък. Имотите на държавния резерв ги прехвърляте към едно новосъздадено дружество, което да ги продаде. Създавате ликвидационна комисия, която да ликвидира държавния резерв.
С другия закон, като пак казвам гледаме едновременно и двата в парламента, откривате държавния резерв. Възлагате му нови функции – да закупи, да съхранява и да пази 90-дневни запаси от нефт и нефтени продукти. Нещо повече – да осигури съхранение на такива продукти от държави – членки на Европейския съюз, на територията на страната.
Ако си мислите, че става въпрос за някаква техническа грешка, не е така. Случвало се е по времето на Вашето управление Министерският съвет да внесе един закон, колеги депутати да внесат друг закон, двата да си противоречат и да се бият. Този случай не е такъв. И двата закона са подписани и внесени от министър-председателя Бойко Борисов.
Затова го питам: какво точно възнамерявате да правите? Защо си играете с националната сигурност на държавата и с живота на хората, не дай си Боже, в условия на някаква криза, наводнение, земетресение и така нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, благодаря Ви за това питане, защото благодарение на него действително бързо реагирахме и изтеглихме единия проектозакон, за което Ви благодаря. Изтеглихме го.
На 31 октомври 2012 г. на свое заседание Министерският съвет взе решение да оттегли внесения през месец ноември Законопроект за изменение на Закона за задължителни запаси от нефт и нефтопродукти. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса. (Шум и реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин премиер, значи имаме признание, че опозицията си е свършила работата. Само че сега объркването става още по-голямо по следната причина. Казвате, че сте избрали да изтеглите закона, с който закривате държавния резерв, и да оставите закона, с който го откривате и му възлагате нови функции, нали така? Само че новите функции на държавния резерв изискват допълнително финансиране, колеги.
От тази трибуна не мога да кажа колко струват 90-дневните запаси от нефт и нефтопродукти, защото е държавна тайна. Те се изчисляват на базата на потреблението на страната от предходната година. Тоест, ако сте коригирали грешно и възлагате на държавния резерв да съхранява тези продукти, плюс осигуряване на складове за продуктите на европейските държави, то за тази работа трябва да му дадете едни пари. Само че в Закона за бюджета, който приехме вчера, за държавния резерв за 2013 г. стоят същите пари като за 2012 г., и под тях стоят коментарите, че тези пари са за ликвидацията и закриването на държавния резерв. Тоест объркването става още по-голямо.
Някой в екипа Ви, който в този случай е около 60 човека, колеги – става въпрос за Съвета по административна реформа към министър-председателя Борисов, който внесе законопроекта. Става въпрос за Междуведомствения съвет по военновременни запаси на държавния резерв. Администрация тежка – 60-70 човека! Лявата ръка на знае какво прави дясната.
Хубаво, коригират и изтеглят закона, защо не пипнахте Закона за бюджета? Защо в Закона за бюджета вкарвате парите само за ликвидацията на държавния резерв?
Задължението за съхранението на 90-дневни запаси е задължение на България по европейска директива. Задължението да пазим европейски запаси на територията на България е европейско задължение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Как ще обясните на хората, че не давате пари за тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, изтече времето.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Задавам следните два уточняващи въпроса, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задавате ги 30 секунди след времето Ви. Слушаме Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля за извинение.
Два въпроса: кой в тази огромна администрация ще понесе отговорност за този хаос по отношение на държавния резерв? Ще има ли един наказан? Второ, ще ликвидирате ли Закона за бюджета за държавния резерв, така че да им осигурите пари, за да си изпълнят задълженията по новия законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Борисов. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, още веднъж Ви благодаря, ще накажа доста хора, като се прибера. (Смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Добре е, че ще накажете някого за тази безотговорност.
Господин министър-председател, този тип политика продължава четвърта година по време на Вашето управление. Какъв тип, какво имам предвид? Причините за едно такова състояние по конкретния въпрос могат да бъдат две – или некомпетентност, или умисъл.
Ще развия двете тези. Некомпетентност. Господин премиер, не знам дали знаете какво се случва в този парламент? В Закона за оръжията внесохте промяна в цената на електрическата енергия. Със Закона за насърчаване на инвестициите променихте Закона за българското гражданство. Внасяте два закона едновременно, които си противоречат. На това му казвам хаос, непоследователност, некомпетентност.
Втората причина обаче би била по-страшна, ако го правите умишлено. Защото в един от вариантите Ви за държавния резерв става дума за кражба и разпродажба на имотите на държавния резерв, за ликвидирането на държавния резерв, за поставяне под заплаха на националната сигурност на държавата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Изберете си коя от двете причини Ви е довела до този резултат – некомпетентност или умисъл за корупция? Която и да изберете, или пък нещо средно между двете, в никакъв случай не изглеждате добре особено четвъртата година – в края на управлението си. Този случай е категорично доказателство и показва истинското лице на това управление. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питането на народните представители Сергей Станишев, Корнелия Нинова и Димчо Михалевски относно политиката на правителството за гарантиране на необходимото финансиране в рамките на Многогодишната финансова рамка 2014 - 2020 г. на Европейския съюз.
Господин Михалевски ще развие питането.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, колеги! Многогодишната финансова рамка 2014 - 2020 г. е изключително важна за България, тъй като тя ще предопредели за 10-годишен период, докогато ще има възможност България да оползотворява тези средства, а това е 2022 г., средства, които са важни за нейното развитие и догонващите й цели спрямо другите страни.
Ще припомня, че през 2005 г., когато беше утвърждавана настоящата действаща рамка, България макар и да не беше равноправен член на Европейския съюз, успя да защити една много добра позиция – над 11 млрд. 200 млн. евро европейско финансиране по всички основни цели и направления. Благодарение на това в момента средствата по европейските програми (които за съжаление все повече стават единствени, а не такава беше целта – те трябваше да бъдат допълващи), дават някакъв тласък на нашето развитие.
Важният въпрос е: как България се държи в тези преговори, какво успява да достигне и като съюзници, какви са целите и задачите, които си поставя сега, след провала на преговорите по тази рамка на Европейския съвет в края на миналия месец. Искам да попитам господин премиера какви външнополитически и вътрешнополитически ресурси бяха ангажирани, защото в този период за съжаление България имаше отсъствие на ключови титуляри посланици в една трета от държавите.
Второ, по въпроси, свързани с предпазната долна мрежа, която бедните държави искаха да бъде поне две трети от средствата в настоящия период, де факто последното положение е свалено на 55%. По обратната предпазна мрежа, която е неприемлива, в това число и за България, от ниво 2,5% от брутния вътрешен продукт беше свалена на 2,35%. Забележете, при последните преговори с участието на министъра по европейските въпроси господин Дончев, той не е изказал българската позиция, която на техническо ниво е била заявена от Министерството на финансите, че това е неприемливо за нашата страна.
Другият въпрос е свързан с целия пакет от условности, защото ако сега усвояваме без условности средствата по европейските програми, то следващия програмен период както в сферата на реформите, в сферата на законодателството и в сферата на специалните изисквания на общата селскостопанска политика има огромен риск, независимо от това колко получим, да имаме неусвояване поради неизпълнение на тези условности. Въпросът е: какво прави правителството в тази посока?
Накрая искам да кажа, че по последните данни, които излязоха от второто предложение на председателя на Европейския съюз господин Херман Ван Ромпой, се вижда, че България де факто ще получи, и то в номинално изражение, почти толкова средства по седемте оперативни програми, колкото и сега. Числото се движи от порядъка на 6,9 – 6 милиарда 950 милиона. Това е номинално, а не паритетно по покупателна способност увеличение с не повече от 4%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
Смятам, че България сега трябва да впрегне всичките си усилия, целия си национален капитал, всичките си приятели и съмишленици в Европейския съюз и се надявам да чуя точно това от премиера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станишев, госпожо Нинова, господин Михалевски, най-важният приоритет за България по време на преговорите на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. са средствата за кохезионна политика. Знаете, тук бяха направени няколко срещи – в Букурещ, в Братислава, в Брюксел, на които участваха председателят на Европейския парламент, председателят на Европейската комисия и всички така наречени „приятели на кохезията” сме категорични, че кохезионната политика е основен инструмент на Европейския съюз за стимулиране на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Тя следва да бъде подкрепена с адекватно финансиране, отразяващо реалните нужди на държавите членки.
В този формат ние проведохме индивидуални срещи и с канцлера на Германия, и с премиера на Великобритания, на Швеция, Франция – с всички, с които имаме добри отношения. Проведохме отделна двустранна среща в два дни с председателя Ромпой и председателя Барозу, на която ние надълго и нашироко сме разказали за всички наши проблеми и нужди.
Тази позиция на България отстоявах и по време на заседанията на Европейския съвет. Заявих, че сме против предложения хоризонтален таван на средствата за кохезионните и структурните фондове в размер на 2,35% от брутния вътрешен продукт, тъй като смятаме, че той ще има силно негативен ефект върху най-слаборазвитите държави членки и особено върху България, защото след толкова годишното управление на Вашата партия...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Колко?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Многогодишно – 40 ли, 30...? Сигурно имате 40-50 години управление, ние имаме три... (Силен шум и реплики от КБ.)
...И сме най-бедната държава в Европейския съюз. Вие искате да изкарате, че за три години сме направили България бедна, а тя си е бедна от 40-50 години сигурно. (Шум и реплики от КБ.)
И това са фактите. (Бурна реакция в опозицията.) Както и да подвиквате, това са факти – най-бедни сте, благодарение на Вас. (Реплики.) Благодарение на нас усвояваме близо тридесет пъти повече европейски фондове. (Смях. Реплики от КБ.) Безспорен факт! И затова се случват толкова неща. Когато дойдохме на власт, Ви бяха спрени фондовете. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кои фондове?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Всичките. Четох ги пред журналистите, когато дойдоха, едно по едно и пуснахме програмите. (Шум и реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кои фондове?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Всички!
По време на заседанието на Европейския съвет стана ясно, че позицията на държавите членки силно се различава, поради което не бе възможно да бъде постигнато споразумение. Държавите членки – нетни донори, имат твърда позиция за намаляване на общия размер на разходите, в това число и за кохезионната политика.
Конкретният план на българското правителство в следващия кръг от преговори включва предприемане на по-индивидуален подход с цел защита на националните интереси при определяне на общия финансов пакет за страната в следващия програмен период. Строгата и отговорна бюджетна политика, провеждана от българското правителство, както и успешното усвояване на средствата от предстоящия финансов период на Европейския съюз през последните години налага българското правителство да настоява за повишаване тавана на средствата от кохезионния и структурния фонд за държавите членки с по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението – 50%, от средно за Европейския съюз – 27%, или за предоставяне на допълнително финансиране за България в размер на 840 млн. евро в допълнение към националния пакет, получен след прилагането на тавана на средствата от структурните и кохезионните фондове. Това би означавало около 11% увеличение на средствата за България за кохезионната политика в сравнение със сегашния програмен период.
Друг важен приоритет за България е да продължи помощта от бюджета на Европейския съюз за извеждане от експлоатация на ядрени мощности в България, Словакия и Литва. В тази връзка считаме, че следва да се отчитат реалните нужди на засегнатите държави членки при определяне на финансовите средства. България разчита на солидарност на Европейския съюз по този въпрос, като разглежда първоначално предвидените средства от 185 млн. евро за крайно недостатъчни предвид предварителните национални оценки, според които общите разходи по извеждане от експлоатация в периода 2014-2020 г. са в размер на 502 млн. евро.
След Европейския съвет от 22 и 23 ноември средствата за извеждане от експлоатация за трите държави членки бяха увеличени като бе предложено сумата за България да се увеличи на 260 млн. евро, което представлява 40,5% увеличение в сравнение с 90,5% за Словакия и Литва. В тази връзка България изпрати искане за увеличаване на средствата за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй” в размер на 352 млн. евро.
По отношение на общата селскостопанска политика, първоначалната позиция на България бе за запазване на досегашното ниво на финансиране на политиката, включително това за директните плащания. Предвид обаче желанията на големите държави членки за общо намаление на разходите считаме, че евентуално намаление на средствата за директни плащания не следва да засяга държавите членки, които не са достигнали средното за Европейския съюз ниво. Съгласно настоящото законодателство средният размер на директното плащане на хектар в България е по-ниско от 90% от средното ниво в Европейския съюз. Въпреки обявения подход за конвергенция общият финансов ресурс за директни плащания за България за 2014 - 2020 г. се намалява като поставя българските производители в неравнопоставеност и икономически по-неблагоприятна ситуация. Смятаме, че не е обосновано съществуването на големите разлики в средното ниво за директни плащания в отделните държави членки, при условие че фермите трябва да изпълняват еднакви изисквания. Затова българското правителство ще настоява за увеличаване на Националния пакет на България за директни плащания, така че да осигури справедлива подкрепа за българските фермери и те да бъдат поставени на равноправна основа с останалите селскостопански производители от Европейския съюз. Изходна точка за увеличаване предлагаме да бъде финансовият пакет, съгласно настоящото законодателство.
В заключение бих искал да Ви уверя, че в процеса на по-нататъшните преговори по Многогодишната финансова рамка усилията на българското правителство ще са насочени в посока на максимално отстояване на националния интерес на България като същевременно страната ни ще бъде и конструктивен партньор предвид тежките преговори, които предстоят за постигане на политическо съгласие и недопускане на забавяне при приемане на съответното секторно законодателство, за да може инициативите по реализация на политиката в Европейския съюз да стартират от началото на 2014 г. с цел постигане на заложените цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, грешка на езика ли беше или наистина го казахте „бедни сте българите”, изключвайки себе си от тази категория?! (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Да, сигурно е грешка на езика.
Сега по отношение на твърденията Ви. Не е вярно, че на предишното управление са били спрени фондове. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Господин Станишев ще Ви предостави след малко доказателствата за това. Престанете да лъжете по тази тема!
По отношение на 30 пъти повече усвояване или колко казахте? Ето това е Годишният доклад за 2011 г. на Европейската Сметна палата, която прави проверки на всички държави – членки на Европейския съюз, какво усвояват. (Показва годишния доклад.) Тази Сметна палата представи отчета си при нас – в Икономическата комисия, и тук пише следното: „Две хиляди и осма година сме усвоили 962 милиона, 2011 г. – милиард сто и единадесет”. Колко е разликата от това, колеги?! Сто и петдесет милиона повече. За какви 30 пъти говорите?! Спрете да я повтаряте тази лъжа четвърта година. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Ще Ви го дам.
Конкретните ми два въпроса са много важни за България. Става въпрос за средствата за компенсиране по-ранното извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, за която Вие говорихте, но не достатъчно. Как така Словакия и Литва, които споменахте, отвоюваха 100% компенсации, а България само 40?! Какво ще направите оттук-нататък, така че през януари в следващия кръг разговори тази сума да бъде повишена и да се чуе и гласът на България? По-слаби ли бяхте в тези преговори, по-малко ли Ви бяха аргументите, че сте взели даже няма и наполовина от това, което получават другите държави – първият ми въпрос?
Вторият ми въпрос – нямате приоритет иновации, нямате приоритет конкурентоспособност, имате приоритет инфраструктура, защо тогава за България не са предвидени никакви средства за развитие на онези пет български региона, които са в дъното на европейския списък? Става въпрос за цяла Северна България, Североизточен, Северен централен, Северозападен, Южен централен и Югоизточен район. Само ние сме държавата, за която не са предвидени никакви средства по това регионално развитие. Знаете, колеги, в какво състояние е тази част на България. Това са ми двата въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега Станишев, госпожо Нинова! Действително преговорите са много тежки по простата причина, че държавите, които са нетните платци, вече не им се дават пари за държави, които не спазват финансова дисциплина и имат проблем с фиска, а вече и самите тези държави, които досега са били нетни платци, имат много големи проблеми в социално отношение. Там лекарите, учителите и пенсионерите искат повече пари и много по-трудно могат да обосноват даването на такива, които с годините на своето развитие просто са изостанали.
Не знам, но си спомням за „братко и батко”, когато Ви спряха фондовете, не знам какво ще ни представите, какви пари. Ако искате, за следващия път да Ви извадим на едно табло точно какво се е усвоило тогава и какво се усвоява сега.
А това, че сме най-бедни, госпожа Нинова, не е грешка на езика. Казах, че през това управление сме най-бедни, безспорно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Казахте „сте”!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За тези 40 50 и колко години. Никога не сме били по-богати или на по-челна позиция. (Реплики от КБ.) Ако искате, можем да спорим, но надали хората имат нужда от това.
Аз бих се хванал за последните думи на господин Михалевски, защото в тях има смисъл. Ако използваме това, че господин Станишев е председател на европейските социалисти, подкрепата, която Мартин Шулц, между другото изключителна подкрепа на председателя на Европейския парламент за кохезионната политика, която имат всички държави. Действително, ако впрегнем ресурсите на нашите евродепутати и всички приятели, които по партийна линия – либерали, социалисти и десни в България имат, съжалявам, че от Синята коалиция няма никой...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Никой не остана там.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те също имат своите възможности, действително бихме могли да постигнем повече. На последния Съвет имаше абсолютно диаметрално противоположни мнения и категоричност от всички страни. Вие виждате, че в момента са блокирани парите на Комисията. Европейският парламент не иска да ги пуска и действително са максимално втвърдени позициите. Слушах внимателно и премиера на Великобритания, и на Франция, и на всички останали колеги, които бяха там, нямаше никакъв шанс за сближаване в този Европейски съвет. Просто поставянето на условия от страна на страните бенефициенти звучи дори нелепо, защото големите нетни платци, които дават парите в Европейския съюз, категорично не искат да комуникират помежду си, без да има поне 100 млрд. евро съкращения.
Действително това беше много „спокоен” Съвет от тази гледна точка, че всички тези, от които зависи даването на пари, бяха дошли с предварително ясни становища, изразени през техните медии и съответно парламенти, че по тази тема няма да се съгласят. Действително до януари ще се поработи много и затова считам, че бихме могли да мобилизираме общ национален ресурс и да си помогнем в тази ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин премиер.
За отношение – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, господа министри! Темата не е лека. Точно заради това, преди да се отиде на Европейския съвет, би било редно българският премиер да дойде и да потърси национална позиция и подкрепа от целия парламент, да формулираме с аргументи какво искаме, от какво няма да се откажем в много трудни, без съмнение, преговори.
Жалко е, че в своя отговор господин Борисов за пореден път каза една лъжа. Той каза, че всички фондове за България са били спрени по време на нашето управление. В ръцете си държа (показва) осем отговора от министрите от Вашия кабинет, господин Борисов – в отговор на въпрос от господин Михалевски, които всички ясно казват, че към 1 август 2009 г., като стартира Вашето правителство, по оперативните програми няма замразени или спрени фондове. Това е факт, това са осем отговора от министри от Вашия кабинет.
За тридесетте пъти увеличение на средствата, платени за България, Европейската сметна палата е ясна: 2007 г. – 580 млн. евро, платени за България по отношение на проекти, 2008 г. – 962 млн. евро, 2009 г. – 967 млн. евро, 2010 г. – 1 млрд. 221 млн. евро, 2011 г. – 1 млрд. 111 млн. евро. Така че за тридесет пъти увеличение – това е някаква фантастика. Нормално е, когато се усвояват програмите от Европейския съюз, да има ускоряване. Разбира се, същността на въпроса е друга.
Освен темите, които Вие споменахте – казахте, че кохезионната политика е водеща, хубаво – ясно, че се отказваме от много по-активна политика по преодоляване на бедността, въпреки че всеки втори българин, според Евростат, е заплашен от бедност или изключване. Но и по кохезионната политика в предложението на господин Ван Ромпой има списък на близо десет страни и региони за допълнителни плащания по структурните фондове, извън общата рамка за всяка страна. Само за един регион от Унгария – 1 млрд. 200 млн. евро, Испания – 2 млрд. 750 млн. евро допълнителни средства, за бедните региони на Италия – 1 млрд. евро, Гърция – 1 млрд. евро. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо председател, защото въпросът е важен.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Всички са важни.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин министър-председател, настоявам да поискате, и за това ще имате пълната подкрепа и на Коалиция за България, но елате в Парламента, получете този мандат – България да бъде включена в този списък. От 370 региона в цяла Европа двата най-бедни региона са Северозападна и Северна България. Последните години диференциацията се задълбочи. Повечето пари – в Източна Румелия, бившето Княжество България – много малко средства. Затова, поискайте, ще имате нашата подкрепа – България да бъде включена в този допълнителен списък, тези два най-бедни региона в Европейския съюз да получат шанс за развитие, за догонване, за реална кохезия. Това е Вашата задача в следващите два месеца. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Преминаваме към въпроса на народния представител Янаки Стоилов относно българската позиция по политиката на Европейския съюз за сближаване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Това е продължение на темата за политиката на сближаване. Но мисля, че първо трябва да си разчистим сметките с миналото и да стъпим на някаква здрава основа.
Господин Борисов, в края на 80-те години по индекса на човешкото развитие – универсален критерий, прилаган от Организацията на обединените нации, България се намира на около тридесето място. В момента по същите показатели България е на около шестдесето място. Така че аз Ви предлагам да се съсредоточим върху политиката в годините на прехода, която доведе до изоставане на България, която върна бедността, която увеличи драстично неравенството и се стигна до темата за вересиите. Това е днес темата, а не опитът, когато Вие сте работили в МВР, да казвате, че положението в България било лошо. Не, за повечето от хората животът може да е бил по-скромен, но по-сносен и по-сигурен.
А сега, за това как да сближим България и нейните региони с развитите страни? Като се има предвид, че неравенствата се увеличават и в двете посоки – между развитите европейски региони и българските региони. Но и във вътрешен план разликата между София и останалите региони е около два пъти, а за споменатите – Северозападният и Северен централен регион, тя наближава дори три пъти.
Освен това по усвояването на средствата от Кохезионния фонд България в момента е на дванадесето място от петнадесет страни, като усвояването е около 35% при средно 43% за Европейския съюз, два пъти по-малко от най-успешните страни и техни региони.
Затова мисля, че на последната среща на Европейския съвет трябваше да се заявят категорично нашите позиции. Тъй като тази процедура още не е приключена, е много важно да се каже какво допълнително ще направите по политиката на сближаване за постигането на конкретни резултати, специално за най-бедните български европейски региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За отговор, господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Тъй като въпросът е сходен, просто искам и предполагам, че няма да се разсърдите, да кажа на господин Станишев, че именно когато видяхме този допълнителен списък, раздаден вечерта, на другия ден поискахме отделна среща и ни беше дадена с председателя Ромпой и председателя Барозу, на която заявихме, че сме крайно несъгласни – всичко това е протоколирано, и не може, за съжаление, най-бедната държава и най-бедният регион в Европа да не получи допълнителни пари, при положение че се дават допълнителни такива средства на някои региони, както изброихте, в Гърция, Испания и Унгария. Така че това е направено и се надявам да бъде взето под внимание.
Както вече изложих в отговор на питането на уважаемите народни представители госпожа Нинова и господата Станишев и Михалевски, България не подкрепя въвеждането на общ таван за средства за кохезионна политика и като процент от брутния вътрешен продукт, който да е еднакъв за всички държави членки. Настояваме за диференциран таван – по-висок за страните с по-нисък брутен вътрешен продукт. По този начин страната ни може да получи повече средства.
Формулирали сме и алтернативни предложения за допълнителна подкрепа за най-бедните региони в размер на 840 млн. евро.
Исканията ни са продиктувани от факта, че България вече е доказала, че има капацитет да управлява средства от Европейския съюз. До момента над 90% от средствата по оперативни програми са договорени, а плащанията вече възлизат на 37%. Същевременно нямаме нито една спряна програма.
Друг аргумент в полза на нашата позиция е фактът, че инвестициите от структурните фондове и Кохезионния фонд в България носят ползи както за нас, така и за останалите страни от Европейския съюз и допринасят за постигане на целите на „Европа 2020”.
Предимство на България, и това беше изцяло подчертано от Дейвид Камерън, е, че нашите проекти са петте основни транспортни коридора, жп линията и екологията. Сиреч, това е присъединяването на Европа към Азия – изключително важни проекти.
Друг аргумент в полза на нашата позиция е фактът, че инвестициите от структурните фондове носят ползи както за нас, така и за останалите страни от Европейския съюз. Инвестициите в транспортния сектор допринасят за развитието на транснационалните коридори, като подобряват функционирането на единния пазар и свързаността в Европа. Проектите за околна среда подобряват качеството на въздуха и на водите, като същевременно предоставят възможности за компании от всички държави членки да участват в реализацията на проектите.
В допълнение средствата за конкурентоспособност и иновации правят предприятията ни по-конкурентоспособни и показват, че бизнес средата ни е подходяща за чуждестранни инвестиции и водят до по-голям растеж и създават работни места. България спазва стриктна финансова дисциплина и изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Допълнителните средства от фондовете на Европейския съюз са ни необходими с цел провеждане на политиките ни за развитие в условията на бюджетни ограничения, които са предпоставени за финансовата ни стабилност. Увеличаването на дела на националното съфинансиране би довело до ограничаване на положителните ефекти от провеждането на кохезионната политика, тъй като поставя необходимостта от мобилизиране на допълнителни средства за социални бюджети. Подобно развитие е неприемливо от гледна точка на усилията на държавите членки за ограничаване на публичните разходи и спазване на финансова стабилност в съответствие с целите на Пакта за стабилност и растеж. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов, за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател! Времето напредна, преговорите са трудни, но все още е възможно при настойчиви и аргументирани искания България също да бъде включена в този допълнителен списък по кохезионната политика. Мисля, че трябва своевременно, ако това не е направено, да поискате около 1 млрд. евро за двата северни района или поне за българския северозапад, защото България може би е уникален пример в Европа, че нейният север е по-слабо развит от юга.Това го има на други континенти, но в Европа никъде го няма.
И мисля, че трябва и със средствата на вътрешната политика да се потърсят такива решения и на европейските средства. Ако ние имаме по-обосновани искания и идеи във връзка с развитието на Дунавската стратегия, защото тя също може да бъде инструмент, ако се планират ясни действия, за да могат да се раздвижат тези региони. За съжаление проектът „Белене” който спряхте, също е лишаване от една от възможностите, защото създаването на мега проекти в Северна България може да даде силен тласък за развитието на индустрията, строителството, транспорта и така нататък.
Затова аз Ви призовавам, защото тръгнахте с голяма кошница за Брюксел преди няколко месеца, че България ще иска и вероятно ще получи 15-20% увеличение на средствата, в момента знаете, че дискусията е тежка и се очертава нашето увеличение да не бъде повече от 10%, тоест то да има изцяло компенсационен характер от гледна точка на инфлационните процеси. Дано ние да аргументираме добре своите позиции и освен с най-големите потребности, които имаме, да ги обосновем и с ясни политики. Защото само тежкото ни положение едва ли ще бъде достатъчно.
И като твърдите, че имате добри контакти с основните европейски лидери, те трябва да се потвърдят не просто в добрите отношения, а в резултатите, които да се почувстват от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика желаете ли, господин министър-председател?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, полагам огромни усилия, ще бъде направено и е направено всичко необходимо. Всички тези аргументи за нашия Северозапад са ясни. Разликата между София и останалите градове също е ясно, че е два пъти. Все пак, толкова години бях кмет, пак е кмет на ГЕРБ, това е нормално. Инвестициите в София бяха над 75% от всички инвестиции в България през този период, така че това са ясни неща. А и в Южна България по-бързо хората избраха кметове на ГЕРБ и затова е нормално там да се строи, да се развива по-бързо районът. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.) Това са безспорните факти.
Обещавам Ви, аз между другото бях помолил да Ви предадат, сигурно не следващата, но по-следващата седмица с удоволствие ще дойда да се срещна с Вас, още веднъж да поговорим това, да имаме необходимия мандат, да знаем за какво става въпрос. Но, повярвайте, много тежко се водят преговори, когато кажат: „Добре де, хора, Вие сте усвоили 20 или 30”, да не спорим с колегата Станишев колко процента, „остава Ви още една година. А идвате и казвате: „Дайте още 1 милиард”. Вие не сте си усвоили това, което сме Ви дали.”
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Ами усвоете го.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Усвояваме в пъти повече от Вас. (Оживление в КБ.) И аз следващия път, защото Вие имате предимство да атакувате в неочаквани зони, за които да не сме подготвени, следващия път, понеже си спомням, че в Министерски съвет четох, че се отваря еди-коя си програма – един лист, втори лист, трети лист по съответните програми. Сега ще ги намеря и следващия път като дойда, ще Ви ги прочета. Така че ще бъда и аз подготвен. Лично ги четох, сигурно медиите ги имат в своите кадри.
Така че, господин Стоилов, извън политиката, нормално е да сме противници в парламента, ако в Европа обединим усилията си, би било прекрасно. И хората в края на краищата дали са в Северна, в Южна, в която ще да е България, в случая заслужават да получат едно евро повече да докараме – едно евро повече. От моя страна ще направя необходимата стъпка да дойда при Вас.
А на господин Иванов, понеже всеки ден Вие говорите за Белене, виждате ли какво казват: „Вие спряхте Белене!” а Вие казвате, че не сме. (Реплики от народния представител Иван Иванов.) Ама аз, слушайте ги тези работи. Вярно, че Ви няма, ама поне Вие им предайте. Благодаря. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно приемане на наредба на Министерския съвет.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, господин премиер, господа министри! Въпросът ми е малко дежавю, защото на 30 юли 2010 г. зададох към Вас въпрос, господин премиер, за това, че в много региони на страната, но тогава в конкретния случай беше за местността „Акра” около Атия, около Черноморец, Бургас, там бивши собственици на земя искаха да бъдат обезщетени. В предишния мандат ние приехме закон, в който тези, които не са овъзмездени, да си получат земята от военни имоти, изгубили вече са своето предназначение. Сега ще се изкуша да прочета какво отговорихте Вие.
Господин премиер, Вие казахте следното: „С Решение № 537 от 23 юли 2010 г. на Министерския съвет имотът е отнет от Министерство на отбраната и е предоставен за управление на областния управител на област Бургас. Към настоящия момент и в изпълнение на т. 3 от същото решение се организира фактическо предаване и приемане на имота между двете страни. По този начин се решава въпрос, останал открит в продължение на няколко мандата”, както Вие споменахте. „Решаването на този случай е конкретен пример за провеждане от ръководството на Министерството на отбраната политика за възстановяване на собствеността върху имоти, които имат реституционни претенции. Тази политика е отразена и приета със стратегия за освобождаване на Министерството на отбраната от имоти с отпаднала необходимост. От компетентността на областния управител по местонахождението на имота е да се предприемат съответните действия.”
Още казахте, че „от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предприети действия за сформиране на Междуведомствена експертна група от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните в края на краищата този въпрос да бъде решен”.
Господин премиер, какво се случва? Обвинихте ни тогава (председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло), че ние нещо не сме свършили. Вие какво направихте? Това питат хората. За съжаление – нищо!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А ти какво ме питаш? (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За отговор – министър-председателят на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, навремето насилствено сте взели, имам предвид Вашата партия, на хората земята за военни бази или за каквото сте преценявали и сега искате ние да им я върнем. Това е горе-долу за публиката Вашият въпрос.
Със заповед от 29.04.2011 г. министърът на земеделието и храните създава работна група, включваща представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Областна администрация Бургас, Областна администрация Благоевград, Областна администрация Смолян, Областна дирекция „Земеделие” – Бургас, Областна дирекция „Земеделие” – Благоевград, Областна дирекция „Земеделие” – Смолян, и експерти от Министерството на земеделието и храните. Работната група е изготвила Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, уреждащ реда за връщане на имоти – бивши земеделски земи, освобождавани при преструктурирането на армията. В смисъл насилствено взети.
Изменението се налага поради наличието на реституционни претенции срещу имоти. Тъй като част от тях не са застроени, тези терени са загубили характера си на земеделски земи, поради което за предоставянето им на предишните собственици не е приложима процедурата за възстановяване на правата върху земеделските земи по реда на закона от органите по поземлената собственост.
Предвижда се по съвместно предложение на министрите на отбраната, регионалното развитие и благоустройството, Министерският съвет да определя районите, които се връщат обратно към държавния поземлен фонд или държавния горски фонд, както и териториите, които са били зона на частна собственост върху земеделските земи, не са застроени и могат да бъдат върнати на бившите им собственици. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е съгласуван и предстои внасянето му за разглеждане в Министерския съвет.
И се получава така, че тези, които са взели навремето насила земите на хората, сега се явяват техни защитници. В България в някои отношения често има абсурди в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Атанасов – реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин премиер, от цялото управление на ГЕРБ разбираме, че сме виновни за всичко.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Така е! Безспорно! (Оживление, смях и реплики от ГЕРБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ: Само че това няма да Ви помогне в никакъв случай! Това, че нещо сте свършили, общо взето, е клонящо към нула!
Още колко мандата ще Ви трябват, докато приемете този закон и той да влезе в сила? (Реплики от ГЕРБ.)
Ние приехме промяната на законопроекта, в който казахме, че военните имоти с отпаднало предназначение се връщат на собствениците по наредба, която е приета от Министерския съвет.
Не, Вие сега приемате нов закон, по който ще става това! Защо? За да не се случи, защото вероятно има други апетити за тази работа!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Какви апетити?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Това е истинската причина, бе господин премиер! (Реплики от ГЕРБ.) И това винаги, през цялото Ви управление е прошито с тънка нишка! Там, където имате интерес, нещата се случват бързо. Там, където нямате интерес да се случат по начина, по който го искат българските граждани, това не се случва! Ето, това е цялата Ви политика!
Както и да се извъртате, идва Видовден. Юли месец ще дойде и тогава ще си получите това, което сте заслужили. Благодаря. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Какви апетити – не разбрах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика ли желаете?
Господин министър-председател, съжалявам, няма такава процедура...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, трудно е това, което Вие сте прибрали на хората за една нощ, сега да се върне с наредба. Аз не знам дали е възможно. (Смях от ГЕРБ.) Ако е възможно, Ви обещавам да го направя.
Ако кажете какви апетити имаме, с удоволствие ще Ви отговоря за кое имаме апетити. Благодаря Ви. Лек ден! (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, ще отговори на питане от народния представител Стефани Михайлова относно заплащането на българските участници в европейските програми за наука и образование и развитие на преговорния процес в тази връзка.
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие нееднократно сте изразявали мнение, че заплащането на българските учени по европейските проекти е обидно ниско в сравнение с това на техните западни колеги.
Напоследък този въпрос възникна отново по повод одита на три проекта по Седма рамкова програма, изпълнени в Софийския университет. Резултатите от този одит предизвикаха силна негативна реакция и в тази връзка към мен се обърнаха участници в проектите. Недоволството не е от одитора KPMG, който професионално и прецизно е изпълнил задачата си, а от действащите финансови правила.
Напълно разбираемо е възмущението от факта, че по европейските проекти българските участници получават несправедливо ниско и дискриминационно заплащане. Това се отнася не само към Седма рамкова програма. Подобна, ако не и по-лоша, е ситуацията с програмата „Леонардо” в рамките на Програмата за учене през целия живот.
Убедена съм, че споделяте моето мнение за последиците от това ниско заплащане. Няма да обосновавам необходимостта да се търси решение на тези проблеми. Предпочитам с разрешение на авторите да цитирам откъси от писмото, с което се обърнаха и към мен, изразяващи мислите и чувствата на цяла една общност – аз напълно ги споделям.
Цитирам: „Българските учени, преподаватели, студенти, иновативни фирми, неправителствени и правителствени организации са изправени пред една очевидна несправедливост на европейско равнище, която ще има непредсказуеми отрицателни последици за страната в близките седем-осем години. Тази регулация е несправедлива, недалновидна, в противоречие на множество политики на национално и европейско равнище.
Подобни регулации обричат страната на постоянен дефицит на качествени експерти, учени и бизнесмени, а това води до неизпълнение на поетите ангажименти, неусвояване на фондове, корупция, санкции и така нататък.
Тези регулации влияят негативно пряко върху конкурентоспособността на българските фирми и задълбочават последствията от икономическата криза. Те ще попречат на изпълнението на решенията на правителството за приоритетно развитие на науката, образованието и иновациите, както и на усилията за създаване на условия за завръщане на огромния брой вече емигрирали българи.”
В тази връзка моето питане към Вас е следното: как протича и докъде е стигнал преговорният процес за следващия програмен период за програмата „Хоризонт 2020” и за програмата-приемник на „Учене през целия живот” с работното име „Еразъм за всички”? Какви са постигнатите до момента договорености?
Какви са усилията, които полагате, за да се осигури ефективно българско участие и да се проследи на всички нива и във всички европейски институции разработката и приемането не само на базовите документи, но и на произтичащите от тях ръководства, методики и други практически документи, така че, от една страна, да не се допусне въвеждането на дискриминационни практики и, от друга, цялото множество от документи да е прозрачно и достъпно за участниците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, относно въпроса за това как протича и докъде е стигнал преговорният процес за следващия програмен период за програмата „Хоризонт 2020” и програмата приемник на „Учене през целия живот” с работно име „Еразъм за всички” бих искал да Ви уверя, че България, съвместно с новите страни членки, поде кампания за въвеждане на справедливи и недискриминационни правила за заплащане на всички учени, които участват в европейските програми за образование, наука и иновации.
Нашето мнение е, че знанията, компетенциите и качеството в научните изследвания не могат да бъдат диференцирани на национален и географски принцип. Това би било в противовес на основни европейски ценности и става пречка за изпълнение на много европейски политики и програми, като Кохезионната политика, „Мобилност на учени, преподаватели и студенти”, която се превръща в еднопосочна, „Свободен пазар на труда”, „Конкурентен растеж” и други.
По този начин на практика българските учени и бизнес организации се изваждат с административни мерки от европейския пазар на научни изследвания и иновации.
Опонирането от страна на други държави членки и Европейската комисия се основава на мотива, че участието в програми не може да бъде коректив на националните възнаграждения и че европейските рамкови програми не бива да нарушават регулярните принципи на финансиране в организациите.
С общите усилия на групата на ЕС-12 успяхме да постигнем компромисен текст на програмата „Хоризонт 2020”. Според приетото предложение на кипърското председателство заплащането на изследователския труд ще следва модела на така наречената „бонусна схема”, съгласно която към допустимите разходи за труд, а те са в размер на основната базова заплата на учения, на учения се дава възможност да получи допълнително възнаграждение в максимален годишен размер до 8000 евро на човек. В процентно съотношение България е облагодетелствана от тази схема, защото това представлява брутно 130-процентно увеличение спрямо сегашните ставки на българския учен.
Друго важно условие, за което се договорихме, е ревизирането на модела след тригодишен период на действие на програмата, което ще предостави възможност да се предоговори схемата в случай, че са изчерпани търсените на този етап резултати. А именно – намаляване на диспропорциите в заплащането на труда на учени, които в някои случаи достигат до 13 пъти по-ниско заплащане за еквивалентен труд. Към момента регламентът за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020” е в Европейския парламент.
По отношение на Програмата „Учене през целия живот” Европейската комисия едностранно въведе максимално допустими дневни ставки за разходи за персонал, работещ по многостранни проекти, мрежи и съпътстващи мерки, като за България размерът на ставките беше драстично занижен, сравнен с предходни години.
Министерството на образованието, младежта и науката и българската национална агенция по тази програма „Център за развитие на човешките ресурси” положиха неимоверни усилия за разрешаване на създалата се ситуация. Проведоха се многобройни срещи на високо ниво и в резултат на навременната реакция и интензивни дискусии с представителите на Европейката комисия размерът на ставките за 2013 г. беше повишен за мениджър от 40 на 67 евро на ден, а за изследовател от 26 на 60 евро на ден.
С цел да се избегне повторение на създалата се ситуация във връзка с обсъждането на внесеното на 23 ноември 2011 г. от страна на Европейската комисия и Европейския парламент предложение за новата програмата, която ще наследи действащите в момента програми в сферата на образованието, младежта и спорта с нови за периода 2014 - 2020 г., България внесе официална позиция за въвеждането на допълнителен параграф по чл. 13, Глава четири, а именно – при формирането на максимално допустимите дневни ставки за разходи за персонал да се приложи формула, която следва да отчита наличието на единна европейска експертиза в сферата на образованието, младежта и спорта, като по този начин се гарантира равнопоставеността между представителите на образователните общности, които работят за постигане на общи европейки цели и същевременно да се избягват значителни диспропорции за плащането.
Към настоящия момент Комисията по образование към Европейския парламент е приела направеното от страна на Българя предложение за въвеждане на прозрачни критерии при формиране размера на ставките за персонал. Предстои процедура по гласуване в пленарната зала и допълнителни консултации в Съвета и Комисията относно съдържанието и формата на новата програма.
Относно въпроса за усилията, които министерството полага, за да осигури ефективно българско участие и да се проследят на всички нива действащите в момента европейски програми, бих искал да Ви уверя, че всички документи, които разглеждаме по време на европейските заседания, след като бъдат приети, се публикуват от Европейската комисия и са видими за всички заинтересовани лица.
Министерството и лично аз участваме активно при разработването на всички документи, които се отнасят до програмите за образование, наука и иновации за следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова, за два допълнителни и насочващи въпроса.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателната информация.
Вижда се и аз съм сигурна, че заинтересованата част от нашето общество ще оцени това, че се измина дълъг и труден път и че са постигнати реални резултати в преговорния процес по отношение на предстоящите програми за наука и за образование.
За съжаление, тези резултати няма да имат въздействие върху действащите в момента финансови правила и в тази връзка бих искала да задам следните допълнителни въпроси – първо, считате ли, че са възможни действия, с които да се направи опит в някаква степен да се коригират правилата по сега действащите програми? Имам предвид Седма рамкова и „Леонардо”, чиито период на действие обхваща и 2013 г., или поне частично да компенсираме негативните последици от тях?
Може ли в това отношение да се използва Програмата за мобилност, която за съжаление в момента осигурява само еднопосочна мобилност на българските учени навън от България и дори извън Европа?
В този контекст – има ли възможни действия, за да се избегне връщането на суми в резултат на гореспоменатия одит на три проекта в Софийския университет?
И най-вече, какви мерки са нужни, за да не се случват подобни ситуации в бъдеще?
И вторият допълнителен въпрос: каква допълнителна подкрепа от Народното събрание и други български институции би била полезна за постигане на справедливо и равностойно заплащане на българските участници в програмите за наука и образование през следващия програмен период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Михайлова, за съжаление не е възможна промяна на регламентите, които осигуряват функционирането на настоящите програми за образование и наука, поради нежеланието на големите страни членки за промяната им, а и тежката процедура за това, изискваща работа и одобрение на всички европейски институции, за което са необходими технологично най-малко осем месеца.
Не бих се наел да коментирам резултатите от одитните доклади, преди да съм се запознал с тях. Тогава можем да изразим становище по искането на одиторите да бъдат ревизирани средства.
Считам, че законосъобразността на направените разходи е гарантирана при подписването на грантовото споразумение с Европейската комисия, както и при представените годишни отчети от страна на всички участници и не би следвало на финален етап да се иска възстановяване на средства, които са били вече един път верифицирани.
Подчертавам обаче необходимостта Министерството на образованието, младежта и науката да бъде запознато с резултатите от извършените проверки, за да можем да имаме обоснована позиция.
По втория въпрос – считам, че ангажираността на националните институции по тези проблеми е вече важна стъпка, за да има вътрешен диалог за необходимите действия за постигане на равнопоставеност на българската академична общност по отношение на заплащането на труда, така както е равностоен нейният капацитет, опит, знания и компетенции.
Изключително важно е да работим съвместно за идентифициране на националните механизми, които да гарантират целостта на прилаганите ставки и неоспорването им от страна на одитните и другите финансови органи. Всъщност, колкото сме по-единни, ще имаме по-голям успех, защото когато бяха последните преговори за „Хоризонт 2020”, преговорите преминаха в пет кръга, като в четири от тях се сринаха. Кипърското председателство искаше да прекрати преговорите и да се отиде направо на следващата стъпка. Тогава се наложи да се направят контакти и с други държави извън ЕС 12.
Получихме подкрепата на Германия и на Холандия, пък ние ги подкрепихме за нещо, което те искаха, и се стигна все пак до това решение, което е добро, но най-доброто е, че след три години ще имаме възможност да предоговорим. Аз вярвам, че тогава България ще бъде по-богата и ще имаме нужда от корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Михайлова, имате възможност в рамките на две минути да вземете отношение по отговора на допълнителните въпроси.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, бих искала да Ви благодаря за изчерпателните отговори, но най-вече за Вашата позиция и за последователните Ви действия за решаване на този наболял проблем.
Считам, че благодарение на личните Ви усилия и на усилията на Вашия екип има постигнат реален напредък в преговорния процес. Този напредък е видим в постигнатите договорености по „Хоризонт 2020”. Положителни резултати, както видяхме, има по отношение на програмата „Леонардо” и по отношение на бъдещата програма в областта на образованието, младежта и спорта.
Заедно с това съм длъжна да кажа и смятам, че Вие напълно споделяте тази позиция, че крайната цел все още не е постигната.
По бъдещата програма в областта на образованието, младежта и спорта няма окончателно решение по официалната българска позиция, а именно приемането на тази позиция или на подобна би било предпоставка за въвеждане на справедливи финансови правила по тази програма.
По „Хоризонт 2020” договорената бонусна схема за заплащане труда на изследователите за съжаление и въпреки Вашите целенасочени усилия все още се основава на заплатата на изследователите и въпреки смекчаващия ефект на тези допустими бонуси от 8 хиляди евро ще продължава да води до неравностойно и ниско заплащане на българските участници в проектите с всички последици от това.
Аз съм убедена, че Вие споделяте тази оценка и че ще продължите Вашата трудна борба за въвеждане на справедливи и недискриминиращи финансови регулации.
Мога да Ви уверя, че в това отношение имате пълната подкрепа на Парламентарната група на ГЕРБ. Вярвам, че това се отнася и за останалите политически сили в парламента.
Можете напълно да разчитате на депутатите от ГЕРБ за всички конкретни действия, които по Ваша преценка биха Ви подпомогнали в преговорния процес.
Благодаря Ви и още веднъж Ви пожелавам успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, да благодарим на министър Игнатов за дадените отговори.
Ще продължим с Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, който ще отговори първо на питане от народния представил Корнелия Нинова относно политиката на държавни помощи.
Имате думата да развиете въпроса си, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане е каква политика за държавни помощи ще приложите в областта на земеделието през 2013 г.?
Питам Ви, защото държавните помощи в областта на земеделието през 2012 г. бяха пълен провал. Факт е, че нотифицирахте в Брюксел държавни помощи за земеделие, но също така е факт, че по основни направления, които касаят всички земеделски производители, нямаше никакви плащания. Например получихте одобрение за възстановяване на акциза за горива. По време на протестите на земеделските производители подписахте с тях споразумение, че ще поемете акциза на горивата. Въпреки това до ден-днешен няма плащане за акциз на горивата. Вероятно няма и да има до края на годината, като прехвърляте топката в Министерството на финансите.
Нотифицирахте държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделските производители за напълно пропаднали площи вследствие на природни бедствия, но и по тази помощ няма никакво плащане. Според протоколите на Вашето министерство пропадналите площи от суша са над 1 млн. 300 хил. декара. Компенсиране няма, а това са реални загуби за земеделците в размер на близо 60 млн. лв.
Цинично на заседание на Министерския съвет казвате, че това е лукс – да бъдат компенсирани за загубите си, и ги препращате към застрахователните компании, като сигурно много добре знаете, че и в България, и в Европа застраховане срещу суша не се прави в застрахователните компании.
Затова Ви питам, след като през 2012 г. обещахте, подписахте и не изпълнихте тези държавни помощи, какво възнамерявате да правите през 2013 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Членството на Република България в Европейския съюз в голяма степен определя условията за развитието на селскостопанския отрасъл. Общата селскостопанска политика има за главна цел осигуряването на приемлив стандарт на живот на фермерите, осигуряване на качествени храни за потребителите на разумни цени, запазване на традиционните за Европа земеделски производства и опазване на околната среда в селските райони. Средствата за тези приоритети се осигуряват по линия на европейските земеделски фондове.
Успоредно с това, на държавите членки се предоставя възможността да подкрепят своите земеделски производители с национални средства – по начин, гарантиращ ненарушаване на конкуренцията на единния европейски пазар. Във връзка с това финансирането на земеделието се осъществява за сметка и съобразно възможностите на държавния бюджет чрез политиката на държавни помощи, които като допълнителен инструмент за подкрепа на отрасъла се предоставят строго целенасочено за насърчаване развитието на структуроопределящи, чувствителни и приоритетни области в земеделието по приоритетни направления и след оценка от Европейската комисия за тяхната допустимост. Към тях се прибягва само при необходимост и в изключителни случаи.
Държавните помощи не са универсален, всеобхватен инструмент за субсидиране на земеделието. Недопустимо е подпомагането по отношение на цена или количество продукция, тъй като оказването на такъв род държавна помощ представлява оперативна помощ, която е несъвместима с правилата на Съюза за държавните помощи в земеделието.
Съблюдавайки европейските и национални правила за предоставяне на държавни помощи, от 2007 г. насам Министерството на земеделието и храните провежда обоснована политика на национално подпомагане на земеделските производители. Отчитайки потребностите на селскостопанския отрасъл и значимостта на националното финансиране, за разлика от първите две години на членството на България в Европейския съюз, когато бяха разработени само две схеми за държавни помощи, в периода 2009 - 2012 г. бяха разработени и нотифицирани пред Европейската комисия 21 нови схеми на държавни помощи. Освен това, от 2009 г. насам ежегодно се предоставят минимални помощи де минимис в рамките на установените от Регламент 15/35 от 2007 г. прагове. По-конкретно – през 2010 г. на земеделските производители са изплатени средства по схеми на държавни помощи и де минимис в размер на 58 млн. 466 хил. 266 лв., през 2011 г. са изплатени 91 млн. 831 хил. 318 лв., от които 70 млн. 675 хил. 585 лв. по схеми за държавни помощи и 21 млн. 155 хил. 660 лв. по линия на де минимис.
През 2012 г. са предоставени държавни помощи за около 50 млн. лв. Данните за 2012 г. са предварителни, тъй като те не включват преотстъпения корпоративен данък и помощите, които предстои да бъдат платени. Окончателните данни за стойността на предоставените помощи за 2012 г. ще станат ясни след приключване на годината, а очакванията са, че те ще надхвърлят значително посочените по-горе 50 милиона.
През 2013 г. ще продължат да се прилагат нотифицираните досега схеми, като ще следваме принципа за осигуряване на равнопоставеност между секторите „Растениевъдство” и „Животновъдство”, като държавното подпомагане ще обхваща повечето подсектори на селското стопанство – говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, зърнопроизводство, овощарство, зеленчукопроизводство и други.
При планиране и разработване на схемите за държавни помощи от 2009 г. насам се установява практиката на сътрудничество между администрацията и браншовите организации в отрасъла. Посредством конструктивен диалог се взема предвид мнението на земеделските производители, от една страна, и се отстояват интересите на обществото и държавата, от друга. Този диалог ще продължи и през следващата година.
Земеделието притежава една особеност, отличаваща го от другите стопански дейности. То е пряко зависимо от метеорологичните и климатични условия в природната среда. Често земеделските производители търпят загуби от настъпили природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, болести по растенията и животните. Поради това първостепенно място в политиката на държавни помощи в земеделието заема и компенсирането на фермерите от претърпени щети в резултат на такива събития.
Също в тази връзка, но в по-широк фокус, се предоставят средства с цел насърчаване на стопанствата към застраховане на продукцията и имуществото. Популяризирането на застраховането и увеличаването на неговия дял сред фермерите има потенциала да отвори допълнителен резерв за обезщетяване на отрасъла при причинени щети и загуби от неблагоприятни събития, като успоредно с това се намалява бремето върху държавния бюджет.
Друг основен приоритет на политиката на държавните помощи е и ще бъде повишаването на конкурентоспособността на българското земеделие. За изпълнението на тези цели се прилагат мерки с различен характер. Пряк ефект върху подобряването на материално-техническата база и повишаването на производителността на фермерите оказа отпускането на инвестиционни помощи. Съществено значение за повишаване на конкурентоспособността има и подпомагането на земеделските производители чрез предоставяне на субсидирани услуги за гарантиране използването на качествен посевен материал в растениевъдството и поддържане на високо ниво на развъдната дейност в животновъдството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Хуманното отношение към животните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След това ще можете да продължите, защото ще имате още излизания по питането – такава е процедурата.
Госпожо Нинова, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, много срамежливо започвате да внушавате на българските земеделски производители, че националните доплащания ще се дават само при необходимост, че те не са задължителни и така нататък. Защо не им кажете директно за какво става дума? Национални доплащания през 2013 г. няма да има. Какво така леко и отдалече започвате да внушавате, че, видите ли, тези национални доплащания нямат никакво значение. За българските земеделци имат, защото те компенсират по някакъв начин по-малкото европейски средства, които получават от Европейския съюз.
Нотифицирали сте, казвате, 21 помощи като брой. Само че колко от тях сте изплатили? Ние не оспорваме това, че сте си направили нотификациите в Брюксел, и това е една добра стъпка, но по тези нотификации няма никакво плащане. За какво са Ви те тогава и що за хвалба е това?
Казвате, че за догодина ще се прилагат нотифицираните досега схеми. Само че в бюджета за 2013 г. няма парите за тази помощ.
Казвате, че си сътрудничите с браншовите организации и сте в диалог, и приемате всичко заедно. Добре тогава, след като подписахте онова споразумение за акцизите, защо не го изпълнихте? Защо излязоха фермерите и дойдоха на протести? За никакъв диалог не става дума! Когато видите натиск, реагирате с лъжи, лицемерие и обещания, след това никакво изпълнение.
След като правя тези коментари по Вашите думи, Ви задавам следните два конкретни въпроса: какво не Ви стигна и защо не можахте да отстоите в бюджета за догодина помощ „Акцизи на горива”, помощ за компенсация за пропаднали площи и защо няма национални доплащания на единица площ за догодина? Как това ще се отрази на земеделските производители и по някакъв начин ще им помогнете ли това връщане назад да не се отрази на конкурентоспособността им и на цените на стоките, които произвеждат и предлагат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър, на допълнително поставените въпроси от госпожа Нинова.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, не ми стигна времето във формáта да Ви отговоря. Неслучайно започнах толкова подробно да обяснявам на Вас, на народните представители и от трибуната на земеделските производители разликата между национални доплащания, европейски субсидии и държавни помощи. И Ви моля – аз Ви уважавам, Вие поне, смятам, че не трябва да ги бъркате.
Отново ще повторя, макар че го казах преди малко. Двадесет и една са схемите, които нотифицирахме преди 2009 г. Изплатените средства се повтарят, като държавните помощи са различни от европейските плащания и националните доплащания към тях. Ако ми бяхте задали въпроса за националните доплащания, щях да Ви донеса, в момента не искам да говоря наизуст, но обещавам да Ви го изпратя, за да видите колко много пари са изплатени.
Повтарям, като държавни помощи през 2010 г. са изплатени 58 млн. 466 хил. лв., през 2011 г. – 91 млн. 831 хил. лв. Това не е „нищо”. Вие казвате – „Нищо не сте изплатили”. Това не е нищо. Преди това е било нищо.
Това са цифрите, а какви ще бъдат в следващия бюджет – Вие приехте бюджета онази вечер. Това, което е заложено, съобразно него ние ще имаме възможност да платим. Естествено, Вие видяхте в коментарите на финансовия министър при отправен въпрос към него при обсъждането на бюджета, с кой министър е имал най-големи проблеми. Отговорът му е (цитирам в. „Стандарт”): „Земеделският министър, защото искаше много, много, много”. Да, аз винаги искам много. Разбира се, това са възможностите на републиканския бюджет. Отново повтарям – Вие го приехте тук, в залата. Видях и гледах – дебатите бяха рехави. Това са възможностите. Когато това нещо бъде налично, а то вече е гласувано, ние ще раздадем тези нотифицирани държавни помощи в рамките на гласувания от Народното събрание бюджет. Не можем да направим нещо повече.
На мен като министър и на земеделските производители ни се иска, но и на министъра на здравеопазването му се иска повече. Преди малко тук беше министърът на образованието. И на него му се иска повече. Ако знаете колко много искат министърът на отбраната, министърът на регионалното развитие и благоустройството!
Всички искат, но това са възможностите съобразно бюджета, който приехте преди часове. Това са възможностите в момента на нашата държава. Всъщност с това аз като министър ще разполагам. Нашата работа ние сме си я свършили и сме нотифицирали държавните помощи. В рамките на този бюджет те ще стигнат до земеделските производители.
Отново повтарям – въпросът Ви е по отношение на държавните помощи. Следващия път ще Ви дам точна статистика за средствата, изплатени по различни пера: 2007-а, 2008 г. досега, защото от 2007 г. сме членове на Европейския съюз. Нека да оставим цифрите – те ще говорят, аз тогава ще мълча. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, имате възможност да изкажете отношение в рамките на 2 минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, не бъркам различните плащания към земеделските производители. Просто допълних въпроса си заради това, че когато няма и държавни помощи, намаляват и европейските пари...
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Увеличават се.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...няма и национални доплащания, общото състояние на сектора се влошава.
Казвате „Вие сте приели бюджета”. Не ние. Депутатите от ГЕРБ по предложение на правителството на ГЕРБ приеха бюджета в този вид. Ние предложихме в нашите алтернативни предложения да има акциз за горивата, да има доплащания за пропаднали площи, национални доплащания. Посочихме и източник откъде да дойдат тези пари. Никой в залата от мнозинството не се слуша в нашите аргументи.
Казвате „Всички министри искат”. Да, очевидно обаче няма приоритети в това правителство. Защото след като всички министри са искали, най-много и в повече пари се отпускат на министър Цветанов в МВР – отново ясно за какви мерки: за подслушвания, за репресии и т.н.; на Министерството на отбраната, на силовите структури. Тоест екипът на това правителство не смята, че земеделието е приоритет на тази държава и че трябва да се развива, че храната на българите е приоритет и че този сектор трябва да се развива.
И очевидно е, че не сте екип. Казвате „Аз съм си свършил работата, но това е положението, Дянков не даде”. Всеки министър може да каже така – „Аз моята си я свърших, но в крайна сметка никакъв ефект”. Не се събира това правителство и не коментира, че най-важното ще бъде това, това, това. Тоест събира се, но най-важното за Вас е МВР и инфраструктурата, тоест магистралите.
Иначе, ако мога накрая да кажа, понеже постоянно се хвалите колко помощи и колко пари са платени на земеделците, прави впечатление, че в нотифицираните и изплатени държавни помощи през изтеклия период на Вашето управление проявявате особена загриженост за българското овчарско куче. Предоставена е, колеги и драги земеделски производители, „субсидия за водене на родословна книга на продуктивността и генетичните качества на българското овчарско куче”. Защо ли? Сигурно – ценна порода, но защо ли пък точно на българското овчарско куче? Дали пък да не се угоди на министър-председателя, който е собственик на такова?
Или „субсидия де минимис, индивидуална помощ за закупуване на специализирани транспортни средства за превоз на такива кучета”. Е, това ли е приоритет и същественото за земеделието на тази държава?! Не може ли тези средства, които очевидно са, за да се угоди на един човек да си разхожда кучето напред-назад, да се дадат за нещо по-смислено в това заведение?!
Да не продължавам, че на трето място сте нотифицирали и изплатили държавна помощ за изложби, на които тези овчарски кучета да се возят с онези средства за овчарски кучета, които сте финансирали! Да Ви имам и политиката!
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Те хората нямат какво да ядат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към питане от народния представител Димчо Михалевски относно новата политика на Министерството на земеделието и храните чрез изменената Наредба за възлагане на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и продажбата на дървесина и недървесни горски продукти.
Господин Михалевски, имате 3 минути да развиете питането.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, днес сме 7 декември 2012 г. Ще припомня, че миналия април се прие новият Закон за горите. Преди една година точно – на 6 декември, приехте първата наредба след няколко месеца обсъждане с браншовите организации, която предизвика много вълнение, тъй като не бяха отразени исканията. Помните големите кръгли маси в началото на месец март тази година тук, в Народното събрание, когато бяха застанали големите преработватели, местните фирми, държавните предприятия, Вие, народните представители. Пое се ангажимент (имахме няколко пъти възможност да говорим в рамките на парламентарния контрол) за изменения в наредбата, която трябва да гарантира две неща.
Първото е балансът на интересите на всички участници в дейностите в горските територии, които споменах.
Втората важна тема е да гарантира прозрачността, конкуренцията, което в крайна сметка означава в горите да има достатъчна мотивация и достатъчен резултат от тези дейности.
Последните разговори, които се провеждаха в рамките на работната група, бяха в началото на септември, дори ако не ме лъже паметта – на 4 септември. След това последва едномесечен застой или вътрешноведомствена работа и публикуван текст на наредбата, когато получих информацията, че има известна доза на консенсус по тази наредба и някои отстъпки от част от преговарящите, други отстъпки в друга посока, в това число Ваши лични ангажименти, до 8 ноември. На следващия ден, на 9 ноември наредбата се приемаше в Министерския съвет. Резултатът е, че се прие различна наредба от тази. Това се получава за втори път.
Моят въпрос към Вас е: тези две важни цели – балансът на интересите и конкуренцията (след като отново научавам, че има изменения в последния момент и те не са били съгласувани), как са гарантирани? В каква степен Вие стоите зад тези промени, защото сте били участник, които са настъпили в рамките на приемането в Министерския съвет? Всички участници – държавните предприятия, дългосрочните договори на големите преработватели и на другите, които ще ползват биомаса, за съжаление и дървен материал, за производство на електроенергия, как са балансирани? И как тази конкуренция ще ликвидира възможността за лошите практики, които видяхме през последните месеци, които ощетиха държавните предприятия, които обогатиха, за съжаление, част от частните компании, които участваха, за да има спокойствие в обществото, че действително в крайна сметка е направено нещо позитивно, та хората да могат да планират, да работят спокойно и да получават това, което заслужават? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор. Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски!
С извинение, господин председател, тъй като госпожа Нинова излезе от залата, но тя каза нещо некоректно – в интерес на българските земеделски производители е да допълня този отговор. Тези държавни помощи не са нотифицирани само по отношение на българското овчарско куче. Те са нотифицирани и по отношение на българското каракачанско куче, на каракачанския кон и на много автохтонни породи животни. Те касаят само тях. Много тенденциозно беше извадено това. Не виждам нищо лошо ние да запазим една такава порода куче или овце, с които в миналото сме се гордеели. Така че препратката към това, че премиерът има подобно куче – такова куче в България имат много хора. Мисля, че това е добър жест.
Извинявам се, господин Михалевски, че отнех от времето за Вашия отговор.
На 16 ноември 2012 г. е изменена и допълнена Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление на Министерския съвет от 24 ноември 2011 г. С нея се регламентират дейности в горските територии, редът и условията за тяхното извършване. Изпълнението им е от широко обществено значение поради ролята на българските гори и горските територии за населението на страната и за свързания с горите бизнес.
Наредбата бе приета, за да се отговори на обществените очаквания за подобряване регулацията във взаимоотношенията между държавата и общините, като собствениците на горски територии, от една страна, и от друга – българските предприемачи, извършващи дейности в горите.
Практиката по прилагането на наредбата от влизането й в сила до настоящия момент наложи необходимостта от внасяне на изменение и допълнение, за да бъдат разширени възможностите за провеждане на процедури за ползване на дървесина и възлагане на дейности в горските територии. Необходими бяха промени в посока облекчаване режима за кандидатстване, намаляване на административната тежест за кандидатите за изпълнители, както и за постигане на по-голяма прозрачност на процедурите.
Проектът на постановление за изменение на наредбата бе подложен на широк обществен дебат и задълбочено обсъждане с представители на всички заинтересовани страни и браншови организации в сектора. Постигнат бе консенсус по предложените текстове. Проектът бе публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните с цел всички заинтересовани да изложат своите мнения. Отварям скоба, включително изпратих лично на Вас, на Вашия имейл този проект на наредба.
С изменението на наредбата се прави стъпка към по-добро осигуряване на потребностите на вътрешния пазар. Бяха предвидени достатъчно възможности, чрез които българските фирми да участват в облекчени и прозрачни процедури за възлагане изпълнението на дейности в горските територии или за закупуване на дървесина и на дървесни горски продукти. Определен и облекчен бе редът, по който гражданите да закупуват дървесина за лична употреба. Направените изменения отговарят на обществения интерес и на очакванията на българските граждани и фирми, които ползват дървесина или извършват дейности в горските територии, като регулират по нов начин и отношенията между държавата, като собственик на гори, и българския бизнес.
С направените промени се налагат норми, които въвеждат участието на браншовите организации и представителите на фирмите в сектора в консултации за формирането на държавна политика в областта на горското стопанство. Промените са насочени също към определяне на режим за кандидатстване и осигуряване на дървесина на местните търговци с цел осигуряване на работни места в малките населени места.
Много съществена част от изменението е определението на две основни тръжни сесии за продажба на дървесината и възлагане на дейности, като се съблюдават принципите за прозрачност и предвидимост при провеждане на процедурите.
Едно от изискванията на представителите на браншовите организации в горския сектор бе именно да има предвидимост и планираност на процедурите. Целта беше да се определят периоди от годината, свързани с технологичната специфика на дейностите в горските територии и добивът на дървесина.
Както знаете, през есента са приети и одобрени годишните планове на държавните предприятия за ползване на дървесина за следващата година. Обосновано е да се проведат процедури в зимния период, в който поради тежките условия дейностите на терен трудно се изпълняват и бизнесът има свободен ресурс за подготовка на документи и участие в процедури. Същевременно по този начин се сключват договори и се предвиждат дейности, обезпечаващи заетост непосредствено след започване на годината. Така се гарантира периодичен и сигурен подход за предприятията и същевременно заетост на фирмите в сектора.
Следващата тръжна сесия се предвижда през пролетта на 2013 г. с цел осигуряване на заетост през летния период. С това се постига същевременно и сигурна продажба и отдаване на дейности на по-голяма част от годишните планове и не се допуска разпокъсано обявяване на процедурите по всяко време на годината.
Друга съществена промяна като обща философия е завишаването на гаранциите за участие на кандидатите в процедури. Практиката досега показва, че ниските гаранции позволяваха участието на кандидати, за които е приемливо да загубят гаранцията за участие поради незначителната й понякога стойност. По този начин може напълно да осуетят сключването на договор или умишлено да завишат неимоверно много цените, като след това откажат да сключат договор и поставят в затруднено положение останалите кандидати.
Тъй като работната група по проекта включваше широк кръг от представители на браншовите организации, такова е и тяхното искане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: След това ще можете да продължите, господин министър.
Господин Михалевски, заповядайте да развиете двата допълнителни въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Да, преговорите доведоха до може би два положителни момента, които отсъстваха в предната наредба – връщането на браншовите организации на масата на разговорите и преговорите, когато се прави прогнозата за двете сесии, но това беше принцип, който заложихме още когато приемахме закона.
Второто беше, че държавните предприятия трябва да не могат сами да обявяват конкурс за своята част от добива, а трябва да има провали – ако той започне да добива, трябва да има провален конкурс, за да стигнат по-нататък.
Има обаче няколко съществени момента, от които са недоволни, първо, местните фирми. Това е и първият ми допълнителен въпрос: защо за дългосрочните договори за преработватели, в това число и за ползване за дърва и биомаса за електроенергия, е сложен минимален гарантиран праг от 20% – нещо, което е било предложено и в разговорите, Вие сте гарантирали, че това ще бъде и за местните фирми? В крайна сметка този текст обаче липсва в окончателния, приет от Министерския съвет. Тоест, за едните има преференции минимум 20%, максимум – една трета, плюс добавката по чл.116, още 10% допълнително. Тоест, процентите за местните фирми могат да бъдат и нула при така действащата наредба.
Вторият въпрос е: защо дадохте толкова свобода на държавните предприятия да определят обема на търговете? Да, ще има сесии, но обемът на търговете, те могат да направят търгове върху всички държавни горски стопанства на тяхна територия, тоест, могат да направят търгове за 1 милион кубика.
Второ, те определят условията, като, забележете, е сложено изискване, че за търговете те могат да сложат при свое минимално участие мощност на този, който ще участва, да преработи или да е преработил в минали периоди 50% от обема на търга. Като казвам минимум 50, това означава, че може и 100. Така много лесно може да се получи търг за 1 милион кубика и да участва само една фирма, която може да каже, че преработва 1 милион кубика. Тези два огромни пробива ме тревожат, защото основната цел на преработката беше да има предвидимост, конкурентност. Затова ще Ви помоля да ми отговорите по тях конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, ще започна с това, което казах и в началото на отговора си – наредбата в този й формат, в този й вариант е обект на консенсус. Тя стоя на страницата на министерството достатъчно. Изпратих включително и до Вас, чухме се с Вас по телефона и Ви помолих, ако имате забележки по тази наредба, да ми ги изпратите.
Всичко, което се е случило в рамките на задължителното време за обществено обсъждане и е било подадено като предложение, е отчетено. Разбирате, че в работна група, в която имаше над двадесет човека представители на целия бранш, трудно се стигна до този консенсус, но това е консенсусният вариант.
Винаги може да съществуват хипотези дали директорите биха сложили в търга по-голям пакет, или по-малък? Затова приехме в наредбата и остана да има консултативен съвет при министъра, при който да се обсъжда политиката година за година. Смятам, че на този формат, това беше тяхното настояване и аз го приех, тези неща ще се обсъждат. Ако има такива тенденции, защото все още такова нещо не се е случило, нека да ги обсъдим тогава.
Наистина съвсем добронамерено се обръщам към Вас с молба да оставим да работи тази наредба, защото много трудно стигнахме до нея, до този консенсус. Ще Ви дам данни: към момента изпълнението на плановете на държавните горски предприятия е около 120%, а ние сме все още в началото на месец декември. Така че предприятията работят добре, повиши се работната заплата, браншът се успокои.
Не съм максималист, че да кажа – да, 100% от работещите в сектора ще бъдат доволни. Предполагам, че ще има и недоволни, на някои хора ще им трябва време да се настроят по правилата на тази наредба, но в интерес на спокойствието на този сектор, смятам, че и Вие сте добронамерен, задавайки въпроса, нека да оставим това да се случи. Всичко, което констатираме като изкривяване в хода на тази наредба, все пак това е наредба, не е Конституцията – може да бъде променено.
По отношение на местните фирми. Не разбрах точно въпроса Ви, но 33% са гарантирани за местните фирми.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Няма долен праг.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Веднага Ви отговарям, това се коментираше при обсъждането на наредбата – в закона е прието, там е разписано една трета. Нещо, което е разаписано в закона, нямаше как да бъде формулирано в наредбата. Това е мнението на юристите.
След като има изискване на закона – една трета да бъдат за местни фирми, така пише в закона, не си спомням по памет члена. Нещо, което е записано в закона, не мисля, че можем да сложим в наредбата долен праг на текст в закона, който пише, че една трета, дори не са посочени проценти, а една трета – то е 33,33, са за местните фирми. Мисля, че законът стои над наредбата и в този смисъл няма да има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, заповядайте за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, да, по първоначалния вариант на наредбата е постигнат консенсус на 4 септември, макар и тежък, макар и компромисен, но наистина е постигнат. Проблемът е, че сложеният на сайта текст на наредбата, стоял един месец там, се различава от този на Министерския съвет. Много ясно го казах в началото. По подобен начин, както и миналата година. Това е тежък проблем. Той дори застрашава нейната законност, тъй като не съответства на приемането на такъв тип документи – подзаконови нормативни актове.
Вторият въпрос обаче – тук не сте прав. Вие лично сте поели ангажимент, както в текстовете на наредбата е записано за дългосрочните договори. Ще Ви обърна внимание, че в закона пише 25%, а в наредбата се появява текст, че „минимум 20 до 25”. Няма как правистите да обясняват, че за едното е незаконно, пък другото е законно.
По силата на тази логика участниците в работната група са Ви предложили и Вие сте гарантирали, като срещу това те са направили други отстъпки, за които Вие добре знаете, че същият текст, както и дългосрочните договори, ще важи и за местните фирми. Тоест да има минимален праг 20% и максимален 33 % – една трета.
Тази игра не ми харесва. Това хитруване подсказва и ми обостря вниманието, че отново ще бъдем свидетели на някои неща, които няма да са лицеприятни. Затова ще наблюдавам изключително внимателно какво се случва. Искам да Ви уверя, че хората в пълния си обем не са доволни от това, което става в момента. Да видим как ще продължи в момента, защото в крайна сметка горите са длъжник на всички данъкоплатци.
Тук непрекъснато говорим за увеличаване на заплатите, аз ще припомня на Вас, а Вие прекрасно знаете, да го знаят и нашите български граждани: горите вече не плащат както преди на бюджета приблизително 40-50 милиона, за правото на ползване на това национално богатство, както и допълнително издръжката от 30 милиона на Изпълнителната агенция по горите вече е на гърба на така да се каже „общия бюджет”, а не на това, което се добива.
Така че българското горско стопанство (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – завършвам госпожо председател – е длъжник и ние много внимателно ще наблюдаваме. Няма да пречим, но ще наблюдаваме и ще алармираме, ако се случват нередни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лично обяснение – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, мисля, че разговорът за плащанията на земеделските производители в различните им видове – европейски, национални помощи и доплащания е твърде сериозен, за да го елементаризираме до спора има ли разлика между каракачанско куче и овчарско куче! Вие като доктор-ветеринар сигурно по-добре мен знаете, че това е едно и също. Моля да не говорите, че са две различни неща. Това е под шеговитата форма.
По същество на тезата Ви, че е направено нещо хубаво за запазване на тези български породи животни, имам един въпрос и едно предложение. Защо като искате да помогнете на тези породи животни, не нотифицирахте помощ за подпомагане на генофонда в животновъдството? Тези породи животни вече загиват, а Вие финансирате закупуването на каручки за кучета, за да ходят на изложби. Ами то няма нужда от изложби, след като самите животни няма да съществуват след няколко години.
Предлагам да помислите за нотифициране на помощ за запазване на генофонда в животновъдството на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Въпрос от народните представители Алиосман Имамов и Муса Палев относно появили се сигнали за рекет и корупция в Регионалната дирекция на горите в град Благоевград спрямо дървопреработвателни фирми и ползватели на дърва за огрев.
Заповядайте, господин Имамов, да развиете въпроса.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! През последните няколко седмици в регионалните и национални медии в Западна България, особено в Благоевградска област, се появиха тревожни сигнали от представители на бизнеса и граждани за изнудване, рекет и корупция в системата на горите в Югозападна България.
От изнесената информация става ясно, че в горския сектор на Югозападна България, където значителна част от населението се издържа от гората, цари пълен хаос. Значителна част от това население остана без дърва. Господин министър, обещаната от Вас максимално допустима цена остана само едно популистко пожелание. В момента цените на дървата, естествено с наближаването на зимата, значително нараснаха. В същото време богатствата на българската гора, особено в този район, безконтролно и изтичат към съседна Гърция.
Във връзка с това нашият въпрос, господин министър, е следният: какви мерки сте предприели или възнамерявате да предприемате за изясняване на истината за тези тежки обвинения за изнудване в особено големи размери, което засяга служители и структури към министерството, което Вие ръководите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господа Имамов и Палев, сигнал по поставения от Вас въпрос е постъпил в Министерството на земеделието и храните и в Изпълнителната агенция по горите от господин Веселин Камбуров.
Сигналът е изпратен от него и до Парламентарната комисия по земеделие и гори, министър-председателя на Република България, Окръжната прокуратура в град Благоевград, Районната прокуратура – град Гоце Делчев, и Областната дирекция на МВР – град Благоевград, като е публикуван и в един от местните вестници.
По твърдението на сигнала е извършена проверка от служители на Изпълнителната агенция по горите и е проведена среща с господин Камбуров.
Въз основа на резултатите от проверката, събраните писмени документи и информация могат да се направят следните обобщения. Проверката в склада на фирма „Върбица Лес Груп” ЕООД – град Гоце Делчев, за която сигнализира господин Камбуров, е извършена в резултат на установени преди това данни за евентуално нарушение, свързани с незаконно експедиране на дървесина с превозен билет, издаден от същия склад.
Не се потвърждават твърденията на господин Камбуров, че директорът на Районната дирекция по горите – град Благоевград, инж. Иван Гергов е пристигнал в склада късно вечерта без други служители на дирекцията. Първи на мястото пристигат други трима служители, които осъществяват среща с господин Камбуров в интервала между 17,30 и 18,00 ч. Тъй като пред тях господин Камбуров заявява, че в момента няма ключ от офиса, а дневникът на склада и кочаните с превозните билети не са у него, служителите са принудени да чакат повече от два часа, докато бъде отворен офисът и бъдат предоставени част от необходимите документи за проверка.
Останалите документи са представени няколко дни по-късно в РДГ – Благоевград.
Тъй като по време на проверката са установени данни за извършени нарушения на Закона за горите, които са наложили допълнителна проверка на документите, в това число и на непредставените, служителите на РДГ са съставили констативен протокол, подписан от господин Камбуров без забележки и възражения и са изискали наличните документи.
Последващите проверки на документите са показали, че освен нередовното водене на дневника на фирма „Върбица Лес Груп” ЕООД, са налице и други нарушения. Основното нарушение е значително по-малко количество на постъпилата в обекта дървесина спрямо експедираната – над 4 хил. куб. м разлика.
Съмненията за злоупотреби се засилват и от факта, че част от подлежащите на отчитане екземпляри на превозни билети за експедираната от склада дървесина неправомерно са попълвани допълнително с молив. Това означава, че данните от количествата експедирана дървесина и нейните получатели може да не са и достоверни.
За установените административни нарушения на фирмата е съставен акт за установяване на административно нарушение. Материалите, съдържащи данни за евентуални престъпления, са изпратени до органите на Прокуратурата с писмо на РДГ – Благоевград.
Съществени разминавания има и около твърденията на господин Камбуров за времето на „даване” на подкупа на директора на Регионалната дирекция по горите в размер на 10 хил. лв.
В жалбата Камбуров твърди, че първоначално са му поискани 10 хил. лв., които са платени от него през август месец и веднага след плащането на тази сума е получил нов дневник на името на фирмата „Пирин Лес Груп”.
При проверката е установено, че удостоверението за регистрация на производствената марка на името на посочената фирма е издадена на 24 септември 2012 г., което означава, че дневникът на името на фирмата може да се получи и завери в РДГ – Благоевград, не по-рано от същата дата.
Тъй като сигналът на господин Камбуров е изпратен и до органите на Прокуратурата и МВР, директорът на РДГ – Благоевград, в момента е в отпуск с цел да не попречи на процеса на разследването и установяването на фактите.
Във връзка с гореизложеното и доколкото в резултат на проверката на Изпълнителната агенция по горите твърденията в сигнала на господин Камбуров за даване на подкуп не са доказани, окончателното решение по казуса може да се вземе след приключване на проверките на компетентните органи и на досъдебното производство или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Палев, Вие нали не ме бъркате с вътрешния министър? Аз нямам разследващи служби, нито представлявам прокуратурата. Това, което съм направил при получаване на сигнала – обадих се на директора на Изпълнителната агенция по горите и му разпоредих незабавно да отстрани до приключване на следствените действия регионалния директор. Този сигнал е и до прокуратурата, с него се занимава Икономическа полиция. Аз мога да направя това и ако се съберат достатъчно доказателства, на този регионален директор да му повдигнат обвинения.
В противен случай, разбирате ситуацията, ако аз го посоча, както Вие в момента, и кажа, че той е престъпник – това е клевета. Нали разбирате, че аз съм принципал, неговият административен ръководител е директорът на Агенцията по горите. Ако той го уволни на базата на сигнала от този господин, без да е доказано, утре българският съд ще го възстанови. Ние имаме доста хора, които са възстановени.
Аз съм реагирал и смятам, че тук Вие нямате някакви претенции към мен – отстранен е от длъжност, предадени са документите, тече следствие в момента и ако се докаже, отива на съд. Естествено ще бъде уволнен – първото, преди да отиде сигурно на съд, ще бъде уволнен. Обаче дотогава разберете ситуацията. Вие излизате тук с имунитета си на народен представител и можете да твърдите, че той е престъпник.
МУСА ПАЛЕВ (ДПС, от място): Не твърдя.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз не мога да го твърдя, докато не го докажат съдебните органи. Ако го бях оставил напук на поста, ако той продължаваше в момента да е директор и имаше възможност да прикрива документи или нещо друго – да ме обвините, но съм го отстранил, чакам да приключи следствието и ако се докаже, да си понесе последствията. Така е по отношение на всеки, за когото има данни за корупция или престъпления. Това мога да Ви кажа.
Всичко останало, за което питате – кога ще стигнете до истината, това трябва да го направят компетентните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Добрин Данев и Спас Панчев относно качеството и безопасността на предлаганите в търговската мрежа колбаси.
Заповядайте, господин Данев, за да развиете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От срещи с избиратели от Русенския избирателен район и от избирателния район на колегата Спас Панчев бе поставен въпросът за качеството и безопасността на храните от така наречената „ниска ценова група”.
Притеснението е за влаганите различни по стандарт съставки, което води до различни хранително-вкусови качества на произвежданите продукти. България се намира в икономическа криза. Българският гражданин е най-бедният в Европейския съюз. Поради ниската му покупателна способност производителите на тази група колбаси и храни се стараят да намалят себестойността и цената, за да отговарят на нуждите на пазара. Това става със замяна на стандартни съставки на продукта с по-евтини за сметка на качеството.
Колагенът по своята същност е прост белтък, който се състои от различни видове аминокиселини. В допустима концентрация той е полезен за организма. Съществува в различните храни, в различно съотношение. Когато една съставка от колбаса вместо с месо се замени със смляна варена свинска кожа например, чийто състав на колаген е 75%, сами разбирате какъв продукт се получава. В почти всички европейски държави контролът е строг и ако се установят нарушения, се прилагат строги санкции и се затварят фирми-производители. Ние не трябва да допускаме българският гражданин да консумира храни, които не отговарят на стандарта и технологиите.
Господин министър, реални ли са притесненията на гражданите за наличие на колаген извън нормите в разпространявани в търговската мрежа колбаси? Какъв контрол осъществява Агенцията по храните, какви са гаранциите за неговата надеждност и може ли да гарантирате, че предлаганите у нас колбаси са безопасни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател! Дами и господа народни представители, уважаеми господа Данев и Панчев, по смисъла на националното и европейското законодателство българската Агенция по безопасност на храните е компетентният държавен орган на Република България за осъществяване на официален контрол по отношение на качеството и безопасността на храните по цялата хранителна верига. За тази цел е разработена и се поддържа система за официални проверки и други подходящи за обстоятелствата дейности, включително публично оповестяване на информацията относно безопасността и риска на храните, упражняване на контрол върху всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията. Предвидените в Закона за храните мерки и санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.
При извършване на проверки и инспекции в месопреработвателните предприятия се проверяват технологичните документации, произходът на суровините, придружителните документи, влаганите добавки и подправки, протоколите от лабораторните изпитвания на суровини и готов продукт по Вътрешна мониторингова програма. По преценка и при необходимост се вземат проби за лабораторно изпитване на суровини и готов продукт.
Във вътрешната мониторингова програма за самоконтрол производителите включват лабораторни изпитвания на суровини, междинен и готов продукт, за изисквания по технологичните документации и нормативните документи. Лабораторните изпитвания се извършват само в акредитирани лаборатории по международно признати методи. Правят се органолептични, физикохимични и биохимични и микробиологични изследвания. Храните от животински произход се произвеждат по разработени от производителите технологични документации съгласно Наредба № 5 от 25 май 2006 г. за хигиената на храните, в които са описани влаганите суровини, добавки, подправки и технология на производството.
Съставът на произвежданите храни съгласно Наредба за изискванията за етикетирането и предоставянето на храните, приета с Постановление на Министерския съвет № 136 от 19 юли 2000 г., задължително се изписва върху етикета. При етикетирането на хранителните продукти се обявяват най-малко следните данни: наименование на храната, списък на съставките и тяхното количество, дали съдържа генномодифицирани продукти, срок на трайност, условия за съхранение, нетно количество, адрес на производителя, държава производител, указания за употреба и партиден номер. Колбасите се произвеждат от месо от различни видове животни – замразено или охладено, от сланина, механично обезкостено месо, вода или лед за хранителни цели, подправки, сол, нитратна за хранителните цели добавка, комбинирани препарати на фосфатна основа, растителни протеини. В колбасите се влагат и оцветители, стабилизатори, консерванти и ароматизатори, които са в списъка на разрешените за влагане в производството на месни продукти, съгласно Наредба № 8 от 16 април 2002 г. на Министерството на здравеопазването и Наредба № 21 от 15 ноември 2002 г. на Министерството на здравеопазването
Практика в цял свят е в колбасите да се замества част от месото със заместители на месо. Колбасите, съдържащи заместители, не са опасни, но имат по-ниска хранителна стойност. Например соевите гранули могат да заместят част от истинското месо. Те се разтварят във вода и се объркват в специална машина, наречена кутер. Колагеновият протеин се извлича от животински продукти, той може да замества до 10-15% от месото. Нитритната смес се използва в колбасите като консервант за запазване на специфичния им розов цвят и е разрешена за влагане, съгласно Наредба № 8 от 16 април 2002 г. на Министерството на здравеопазването. Или казано с други думи соевите гранули, колагеновият протеин, картофеното нишесте и други се влагат като съставки в произвежданите продукти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, Вие сте добър специалист, ветеринарен лекар и добре познавате системата и материята, за която става дума сега. Истина е, че българският народ просто обедня и все по-често в магазина той поглежда към рафтовете с по-евтините колбаси, хранителни продукти и така нататък.
Често се говори, че се продават продукти, които дори кучетата не ядат. Аз не казвам, че то е, защото се използват некачествени материали. Предполагам, че е най-вече заради подправките, които се използват в тези продукти, но така или иначе има такова нещо и неслучайно Ви задаваме този въпрос, защото хората често ни питат доколко е ефективен контролът, който Българската агенция по безопасност на храните осъществява?
Аз искам със задоволство да кажа, че според мен обединяването на ветеринарните служби – ХЕИ-тата едно време, в агенцията беше нещо добро и липсва антагонизъм между бившите служители, те вече са подчинени на едно общо ръководство, работят заедно и в интерес на потребителите.
Вие казахте за лабораториите. Бихте ли потвърдили, че в България Агенцията по безопасност на храните вече има всички необходими лаборатории за изследване и че резултатите, които излизат, отговарят реално на това, което е вложено като продукти вътре в саламите и колбасите, които се предлагат на българския пазар? Също така да ни дадете някаква информация от направените досега проверки. Има ли случаи, в които е имало некачествени материали и опасни за хората предлагани колбаси? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо председател.
Още нещо. Дали в интерес на българския потребител Българската агенция по безопасност на храните не подценява българските производители и проверява главно тях за сметка на огромния внос, който големите търговски вериги предлагат на пазара с евтини колбаси и продукти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за признанието, че Агенцията по храните е добро решение, добър пример за истински контрол. Темата е дълга, коментирал съм я и друг път от трибуната на Народното събрание.
Аз самият водех, и продължавам да водя битка и няма да се откажа от нея за това българите да ядат все по-качествени продукти на трапезата си, не само месни, млечни, а и хляб. Затова констатирам със съжаление, че когато отидат на рафта, в повечето случаи нашите родители – пенсионерите, хората в неравностойно положение, не могат да посегнат към онези, които са от истинско месо, затова създадохме и стандарт, припомням, че той се казва „Стара планина”, там гарантирано няма никаква добавка. Никаква, но те са няколко пъти по-скъпи и затова, за съжаление, не само в България, това е европейско законодателство, е разрешено влагането на тези заместители. Те са по-евтини и, разбира се, тук е ролята на Агенцията по храните да не допусне да бъдат опасни.
Попитахте ме конкретно за проверките, затова точно ще Ви дам информация. За периода 3 януари – 30 ноември 2012 г. включително, в обектите от търговската мрежа и общественото хранене, производствени предприятия и складове за търговия на едро от инспекторите на Българската агенция по безопасност на храните са извършени 206 621 проверки, издадени са 14 123 предписания и са съставени 4107 акта – актове за установяване на административно нарушение. Възбранени и бракувани са 159 587 кг хранителни продукти. Виждате, че продължават тези масирани проверки, особено днес, в навечерието на най-големите коледни и новогодишни празници, така че Ви гарантирам, аз съм и пристрастен към тази агенция с оглед на моята професионална квалификация, Българската агенция по безопасност на храните дава необходимата гаранция на нашите потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Найденов.
Уважаеми народни представители, уважаеми министри! Времето за декларации от името на парламентарни групи, което за днешния пленарен ден е общо 13 минути, ще бъде времето, с което след 14,00 ч. ще се удължи парламентарният контрол. Имаме още едно питане и един въпрос към министър Найденов, които ще чуем като отговори.
Да благодарим на министър Томислав Дончев за това, че се е отзовал за парламентарен контрол, но за съжаление няма да имаме възможност да Ви изслушаме. Благодаря Ви, господин Дончев.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно изменение в политиката от Министерството на земеделието и храните за осигуряване на модерно, ефективно и достъпно напояване на земеделските площи и бъдещите параметри на тази политика.
Слушаме Ви, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Преди повече от седем месеца говорихме за „Напоителни системи” – изключително тежка тема, и тогава, и сега очевидно нещата там не вървят. Още повече мина едно горещо лято, което показа, че българското земеделие се нуждае крайно от хидромелиоративните системи като спасяване на продукцията и носене на доход на земеделските производители.
Тогава си спомням, че като говорихме, Ви четох един списък, който звучеше като военно комюнике къде се вадят тръбите. Вие тогава ме информирахте, че сте издали заповед, ако не ме лъже паметта от 9 май, за прекратяване на ликвидацията на помпени станции и тръбопроводи в „Напоителни системи”. Впоследствие на отговор на мой колега Добрин Данев, мисля че беше месец септември, потвърдихте, че в района на Русенско отново е имало действия след Вашата заповед и то е прекратено.
Със съжаление трябва да кажа, че информацията от последните седмици показва, че продължава ваденето на тръби. Дори само ситуациите от миналия месец в района на село Бараково, община Кочериново, където е ликвидирана помпена станция след нейното бракуване, помпена станция „Маковец”, град Рила – по същия начин, ликвидацията на деривацията в язовир „Пясъчник”, който между другото е поемал част от голямото количество вода чрез тази деривация и последната информация, буквално от днес, че в района на село Мечка и село Тръстеник, Русенско се вадят тръби.
Започвам да разбирам, че очевидно това е политиката да спасяваме „Напоителни системи”, като тя частично се самоликвидира. Точно това беше смисълът на моя въпрос. Аз съзнавам обективната истина, че положението на „Напоителни системи” не е цветущо и държавата не може както предходния период да отделя средства да я подпомогне за инвестиции. Вие мислите ли, че това е единственият начин – на самоликвидацията, което според мен ще доведе до много тежки и трайни последици, а няма друг начин, друг тип политика? Тя, разбира се, ще иска държавен ангажимент, но това не е задължително да бъде през бюджета, а може да се търсят различни инженерингови механизми, но с ясна, дългосрочна, последователна политика за извеждане на хидромелиоративните системи от това състояние. Явно там и кадровите въпроси са много тежки и се сменят непрекъснато хора, но ситуацията към днешна дата, плюс неплащането на повече от пет месеца на заплатите на хората, плюс тази ликвидация, която тече, очевидно стои пред нас като огромна питанка – ние способни ли сме като държава да формираме такава политика и все пак в един стратегически план да реформираме хидромелиоративните системи?
Затова аз бих искал да чуя от Вас, господин министър, макар и в края на мандата: по силите ли е на сегашното ръководство на министерството и на „Напоителни системи” да формират такъв тип политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Основополагащ документ за политиката по реализиране на модерното напояване в Република България е приетата на 21 ноември 2012 г. Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Стратегията е разработена във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите. Целите и решенията, които тя поставя въз основа на дългосрочната политика за развитие на водния сектор са: засилване ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните му стопански съоръжения; ясно разграничение на собственост, оператор и контрол на язовири; регулация на всички цени във водния сектор при спазване на принципа на един оператор – едни цени; елиминиране на безстопанствеността и въвеждане на изискване всяко съоръжение да има оператор за поддръжка; повишаване нивото на солидарност между население и бизнес и осигуряване на адекватния принос при възстановяване на разходите за водни услуги и изпълнението на необходимите мерки за подобряване на състоянието на водите; координация на информационните потоци относно всички съоръжения и в четирите подсектора и на междусекторните приоритети за финансирането от едно министерство; следване на точна йерархическа последователност и координиране на плановите документи и др.
Стратегическото планиране на развитието на отделните водностопански отрасли ще се осъществява при следната йерархия на плановите документи: Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор; Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика”; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации”; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите”; План за развитие на инфраструктурата във водния сектор.
Министерството на земеделието и храните управлява публичната държавна собственост в сектор „Хидромелиорации” и защитата от вредното въздействие на водите. Един от основните ангажименти на министерството ще бъде свързан с разработването на стратегия за развитие на отрасъл „Хидромелиорации”, както и изготвяне на интегриран план за развитие на водната инфраструктура за сектора. Хидромелиоративният фонд, посредством който се извършва услугата „доставка на вода за напояване” на територията на Република България, обхваща значителен брой най-разнообразни съоръжения. В по-голямата си част тези съоръжения са изграждани през 60-70-те години на миналия век и вследствие на продължителната експлоатация са силно амортизирани, разрушени и подложени на непрекъснато разграбване.
Вследствие лошото физическо състояние и влошената функционалност на хидромелиоративните системи и съоръжения, доставката на вода за напояване се осъществява с големи загуби и в някои региони е невъзможна. Ниската ефективност на изградения хидромелиоративен фонд се обуславя и от много други фактори: несъответствие между параметрите на изградените напоителни системи и сегашното им ползване в условията на дребно и разпокъсано земеползване; ниският процент на използваемост, наличие на системи, изградени по технологии за напояване с увеличена загуба на вода, наличие на енергоемки системи, при които се формира висока цена на водата и др.
След приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор както за отраслите „Водоснабдяване и канализация” и „Хидроенергетика”, така и за отрасъл „Хидромелиорации”, основните цели, които се поставят, са гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, запазване и подобряване състоянието на повърхностните и подземни води и подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс.
За реализацията на новата политика в областта на хидромелиорациите представители на Министерството на земеделието и храните провежда срещи с експерти от Световната банка за предоставяне на експертна техническа помощ по Програмата за развитие на селските райони.
Обсъждани са следните основни приоритети за преструктуриране на сектора.
На първо място, оценка на хидромелиоративния фонд, техническото и технологичното състояние на съоръженията.
На второ място, план за следващите осем години за рехабилитация на съоръженията при внимателна преценка къде да се вложат средствата.
На трето място, оценка на нуждите на водоползвателите, доколко земеделските производители са готови да отглеждат поливни култури и да плащат за напояване, както и готови ли са да съфинансират изграждането и ремонта на поливните съоръжения.
Вследствие на проведените дискусии са набелязани следните опорни точки при изготвянето на стратегия за развитие на поливното земеделие в България.
Първо, изготвяне на предложения за усъвършенстване на административната структура за управление и контрол на хидромелиорациите в България.
Второ, цялостна инвентаризация на хидромелиоративните съоръжения с оценка на състоянието и определяне на обхвата на всяко напоително съоръжение.
Трето, предложения за подобряване на състоянието на съществуващата хидромелиоративна мрежа, определяне на източниците на финансиране и техния размер.
Четвърто, предложения за създаване на нови хидромелиоративни съоръжения и възможни източници на финансиране.
Пето, предложения за законодателни промени, гарантиращи изпълнението на описаните политики.
Уточнено е, че след включване на Програмата за развитие на селските райони в меморандума за партньорство със Световната банка за 2013 г. ще бъде изготвено техническо задание за изготвяне на стратегия на две нива: стратегическо и оперативно.
На стратегическо ниво ще бъдат решени следните въпроси: устойчиво земеползване съгласно изискванията на Европейския съюз и общата селскостопанска политика и подготовка на мерките от новия програмен период на общата селскостопанска политика 2014 - 2020 г.
На оперативно ниво ще бъдат решени следните въпроси: идентифициране на потенциал за институционално и нормативно коригиране и разработване на пилотни проекти за европейско и национално финансиране. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, щом работите и със Световната банка за стратегията, това впоследствие може да прерасне и в държавен инвестиционен заем, което е един от възможните източници и аз точно това имах предвид.
При тази ситуация, където ще се включи и оценка на фонда, не е ли абсолютно логично и разбираемо да спрем рязането на фонда на скрап, защото и в момента продължава. Системи и съоръжения, които могат да бъдат рехабилитирани и не са на 100% негодни, могат да бъдат спасени. Това е първият ми въпрос към Вас. Извинявайте, ние ще поискаме окончателно с този договор със стоковата борса да видим крайната стойност на нарязания метал и неговото предаване като приход в бюджета на „Напоителни системи”, защото имаме дълбоки подозрения, че разликата в цените е доста сериозна. Има щета, но голямата щета не е в разликата в цената, макар че тя е достатъчно значима по размер, а е в това, че е ликвидиран актив, който може да бъде ползван.
Втори въпрос. Издали сте още една заповед, свързана с голата сеч на дървен материал, което е в рамките на сервитута на хидромелиоративните съоръжения. Вие сам излязохте в медиите и казахте, че ще търсите ресурс чрез изрязване на този дървесен запас там. Мислите ли, че този подход е доста целесъобразен и полезен, след като дори става дума и за Дунавските диги? Там залесяването не е така от само себе си, то има брегоукрепителна функция на защитните диги.
До каква степен тази Ваша заповед, която е от 5 ноември 2012 г. – чета в момента: № РД-09-12-86, се изпълнява в момента и какви ще бъдат последствията от нея? Защото тук чета, че дървесната маса ще се предава на Софийската стокова борса под формата на дърва, биомаса и пр., и пр.
Първият ми въпрос, само припомням, беше: не считате ли, че трябва незабавно да спре рязането на скрапа, след като говорим за Световната банка и за стратегия? И вторият въпрос е какво се случва с рязането на дървен материал по поречието на реките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на двата въпроса – господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на първия Ви допълнителен въпрос, Вие цитирате първата ми заповед в месеците назад, когато след парламентарни питания, включително и от Вас лично, аз разпоредих, първо спрях целия този процес с моя заповед, назначих междуведомствена комисия с представители освен на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Института по хидромелиорации, тоест хора, които са експерти и разбират, те да направят оценка дали това, което се върши, трябва да бъде направено. Оценката, която ми дава и докладът на междуведомствената комисия, разбира се – имаше и доста препоръки, които трябваше да се изпълнят, потвърди, че тази стратегия в момента, която е предложена между другото от експертите – тя не е мое хрумване, трябва да продължи да се изпълнява, защото в противен случай, като говорим чисто ефективно и за финансови резултати, охраната на тези извадени от употреба съоръжения, които са и морално остарели, струва много повече, отделно от това те са обект на разграбване. Това е бизнес на отделни фамилии доста години назад във времето. Така че където има отклонения – аз съм отговарял тук на въпрос, имаше отклонения, имаше опити да бъде нарязано съоръжение, което е здраво и функционира, извършителите се намират в ареста, мисля, че в Добрич, и срещу тях има следствие. Така че някои от директорите – служители на „Напоителни системи”, също са обект на разследване, когато се опитат да прекрачат тази разрешени прагове.
По отношение на втория въпрос, свързан с дигите, не става въпрос само за Дунавските диги, а въобще за дигите на реките, обект на поддръжка от „Напоителни системи”. Аз имах среща и със синдикатите преди около две седмици, с експерти и с участие на Изпълнителната агенция по горите – това, което ще се върши, мисля, че не е започнало още да се върши, е съгласно лесоустройствените планове. Няма да е тотална сеч или нещо, което е в разрез със закона. Възложил съм изрично това нещо да бъде съблюдавано, защото аз също имам опасения като министър, че може някои от директорите на клоновете да се изкушат от това да реализират бързи печалби за своите клонове.
Надявам се и имам уверението на контролния орган – знаете, че контролният орган в държавата по отношение на сечта, каквато и да е тя, на какъвто и да е фонд – държавен, частен, общински или в случая на „Напоителни системи”, е Изпълнителната агенция по горите и ако има някакви нередности, те ще бъдат стопирани своевременно, а нарушителите – санкционирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, по първата тема – за рязането на помпените станции, не съм убеден, че всички са негодни.
Второ, нормално е, когато има такова бракуване на активи, да има представител на съответната структура – финансово отговорно и материално лице и представител на фирмата. Искам да Ви кажа, че масово се вадят тръби само от фирмата в отсъствието на други представители, които трябва да приемат само кантарните бележки колко метал в крайна сметка е отишъл за бракуване. Там самата заложена схема е крайно уязвима откъм корупционни елементи. Вземете незабавно мерки! Ще изискам накрая, когато приключи процесът и изтече тези дни договорът със Стоковата борса, резултатите.
Искам да Ви кажа, че е в пълно и мащабно действие схемата със сечене на дървения материал по реките, особено в Благоевградско. Маркира се масово и по Пловдивско, започнала е работа и по Дунавското крайбрежие.
Какво ме притеснява? Притеснява ме фактът, първо, че в Пловдивско има редица заповеди, с които тези територии са прехвърлени от горските стопанства към „Напоителни системи”, изключени са териториите. Второ, на лицензираните оценители по лесничейска и горска дейност се дава до три пъти по-висока стойност за маркирането – от 1,50 лв. до 4-4,50 лв. и им се дават устни указания дървесината да се класифицира като негодна или в най-добрия случай като дърва за огрев. Да Ви обясня какво значи това. Общият запас в тези зони, в цяла България, оценен от експерти на един милион и половина кубически метра, разликата между дървата за огрев и негодната дървесина и нормалните трупи е между 50-60 лв. на кубик. Умножено по милион и половина кубика, това прави 50-60 млн. лв. Следователно има страшна опция за злоупотреба под благовидната полза, която искаме да направим.
Аз Ви моля моментално да вземете това на отчет. Информирайте ни какво става. Не може от едно залесяване, което основно е от топола, където има и трупи, има и по-дребен дървен материал, дърва за огрев, но има и негодни вършини, всичко да бъде класифицирано в най-ниската степен. Много Ви моля, нека не ставаме за пореден път свидетели на такива факти и отново да се налага да говорим по тази тема, и да искаме обяснения. Смятам, че имате достатъчно ресурс, за да решите този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Сега имате думата за Вашия въпрос към министър Найденов относно ловна дейност в района на село Полковник Серафимово, община Смолян.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, ще бъда много кратък тук.
Наши съграждани от Смолянския регион ме информираха, Вие сте прекрасно в течение на казуса, господин министър, но за слушателите да кажа с две думи. Става дума за ловна дружинка, която придобива правата да ловува преди шест или седем години в района на село Полковник Серафимово на територията на Държавно горско стопанство „Смилян”. Тогава е имало обжалване на това предоставено право от друга горска дружинка в квартал „Устово” на Смолян, които са ловували на територията на Държавно ловно стопанство – Смолян. Те са извършвали нормално дейността 4-5 години, захранване на животните, съответно ловната дейност и така нататък.
Там очевидно има противодействие между двете ловни дружинки. Това, разбира се, нищо не значи. С идването на власт на Вашето правителство и Вашето лично идване на власт като принципал на Министерството на земеделието и храните започват действия, първо, по ликвидиране на наименованието на територията Полковник Серафимово като ловен район, който е някъде от порядъка на 2200 хектара. Следва заповед за прекратяване на договори за тази ловна дейност и съответно анекс към договора на друга ловна дружинка, която, подчертавам, не е имала договор за тази ловна територия, за да има анекс към нея. Ловната дружинка от Устово, която държи площ в размер на 2900 хектара, присъединява този район от 2200 хектара и се получава един район, който сигурно е най-големият в България – пет хиляди и над пет хиляди хектара. В момента има тежко противоборство. Те са Ви занимавали. Проблемът не е решен, независимо че заявихте тук в рамките на парламентарния контрол, ако не ме лъже паметта преди около месец, че сте го решили.
Искам да чуя какви са причините да ликвидирате възможността едната дружинка да ловува, съответно да прехвърлите правото на другата дружинка? Как смятате, че е възможно оттук нататък да се реши този проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, имам написан отговор от експертите, но няма да следвам него. Ще отговоря, защото със случая се занимавах и аз, и Вие, и други.
Започвам оттам, че в началото на своя мандат бях сезиран за заповед на бившия шеф на Агенцията по горите, който всъщност е отнел, казано образно, от едната дружинка определени територии и ги е дал на другата. Отмених тази заповед, защото юридическите основания бяха в полза на това да отменя заповедта. Нещо, което е съществувало от години назад, говоря за 20-30 години, със заповед на Юруков, е отменено. Аз отмених неговата заповед и всъщност върнах статуквото отпреди 20-30 години. Те обжалваха заповедта, съответно ощетената дружинка от Полковник Серафимово. Стигна се до петчленен Върховен административен съд, който се произнесе в полза на моята заповед. Има правно решение на въпроса: Върховен административен съд в петчленен състав. Преди него и другите инстанции потвърдиха заповедта на министъра на земеделието и горите.
Самият аз съм ловец и знам какво означава на ловци да им вземат ловния район, тоест да ги лишат от правото на лов. Аз се срещах многократно с хората и от едната, и от другата дружинка, събирах ги, като последната среща беше преди месец – месец и половина в Неделино при мое посещение там, в присъствието на областния управител, на директора на Държавното горско предприятие, на двете дружинки и на кого ли още не. Господин Михалевски, там те си стиснаха ръцете. Обадих се на градския съдия и му казах. Едните бяха завели иск, а той беше наложил възбрана да ловуват и двете дружинки. Казах му: „Тези се разбраха. Пуснете ги да ловуват, защото са с пушки, ще направят някоя беля”. Разбраха се, стиснаха си ръцете, но на сутринта от едната дружинка, в случая по-потърпевшата, се обаждат и ми казват: „Утрото е по-мъдро. Ние размислихме и се отказваме от споразумението”. Викам: „Хубаво, но това споразумение го направихте пред толкова народ”.
Господин Михалевски, правих последваща среща в министерството, в колегиума, на която присъстваха кметът на Смолян, техни представители, от Агенцията по горите, от Държавното предприятие, депутати, не знам кой не беше, за да се опитаме да намерим решение. Има съдебно решение, което е потвърдило моята заповед. За да могат да ловуват, аз ги помолих да отстъпят едните, да се обединят и да ловуват там по график. Предложих им най-добрия вариант. Свидетели са ми всички хора, като започнем от кмета, всички институции са ми свидетели, че заради личностни взаимоотношения отказват да си стиснат ръцете.
Какво имаме насреща? Има решение на петчленен състав на Върховния административен съд, който потвърждава моето действиe, опита да ги събера. Какво следва оттук нататък? Хубаво е да прозвучи от трибуната, за да го чуе не само председателят на дружинката в Полковник Серафимово, но и останалите ловци. Когато изтече сезонът, те имат заверени билети. Тъй като нямат ловен терен, ловна територия, когато изтече краят на сезона – той е в първата седмица на месец януари, ще им приберат оръжието от служба КОС. Те нямат право, ще им го заключат в касите заради упоритостта, твърдоглавието на техния председател. Стиснаха си ръцете, но той премислил, на сутринта каза друго, занимават и мен, занимават и Вас, Вие задавате въпрос, в момента аз Ви отговарям. Казвам Ви: искам да ловуват заедно, на една територия двете дружинки, както е било в продължение на десетилетия. Има само няколко години, в които предишният председател е издал заповедта и не е било така. Аз върнах тази справедливост. Като ловец го казвам, тук няма политика.
Ако искате и Вие да им помогнете, в случая и на мен да помогнете, нека да отидем заедно на следващата среща, дано да се разберат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, сега ще Ви говоря като родопчанин, защото там имат особено чувство за чест.
Аз неслучайно казах, че и предната заповед, която им е дадена, е била обжалвана и те са стигнали до края в съда и са я спечелили. Само че, първо, няма право никоя ловна дружинка да ловува на територията на две горски стопанства, а момента това е факт с Вашите заповеди и с договорите и анексите, които са сключени.
Второ, нормално и човешки е, когато има две ловни дружинки с две ловни територии, като даже тази на Устово е по-голяма – близо 3000 хектара, а другата, за която говорим, е 2200, да има някаква съпричастност и решение. Знаете и Вие самият в индивидуален план сте натоварен с тежести по темата Устово. Няма да коментирам, Вие ме разбирате за какво говоря.
Тук обаче има друг проблем. Вие благосклонно обяснихте, че сте се договорили. Само че Вие там сте си стиснали ръцете временно, докато в Районния съд тече тяхното обжалване на последните документи и заповеди, те да изтеглят забраната си за ловна дейност, за да не се губи ловният сезон. И това е била цената на компромиса. Само че Вие като сте си заминали, другата ловна дружинка, която е вече носител на правата, им казва: „Вие ще ловувате под наш чадър, така да се каже”, макар че ловната дружинка нямат право да издават разрешително на други и Вие го знаете прекрасно, „само че ще си изтеглите всички съдебни искове”. Тоест, „Вие ще бъдете под нашия чадър”, както Вие казвате – „Да ловуваме заедно” – нямат право в това отношение и тук вече се засяга честта. Те са родопчани, аз Ви обръщам внимание – балканджии хора.
И сега тук е въпросът как излизаме от тази ситуация. И още повече, ще Ви помоля, те са много обидени, казали сте им нещо изключително цинично, няма да го цитирам, то не е за Националната телевизия и за Националното радио. Много са Ви обидени. Всичките са Ви слушали на спикер, какво сте им казали. Последният разговор с шефа на дружинката. Намерете решение, по което тези ловджии – и едните, и другите, да имат някакъв паритет, да има някакво решение, защото тази ситуация е крайно негативна и хората са омерзени от това, което се случва.
Сигурно е възможно да сте поели ангажимент като министър. Не го изключвам. Даже сигурно и някой друг на Ваше място ще го направи по подобен начин. Но когато има такива последствия, достойнството на един управленец и държавник е да даде крачка назад, за да може да се реши въпросът, да се успокоят страстите и хората да си вършат работата. Това е моят апел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, аз съм половин родопчанин, но съм стопроцентов врачанин, като господин Божинов. И ние там също имаме усещане за чест. Госпожа Нинова като македонка също има чест. Тоест, усещането за чест, достойнство и това дали са обидени, понеже и двете дружинки са от Родопите, важи за едната, важи и за другата.
Декларирам, че нямам конфликт на интереси, защото Вие го казахте с половин уста, аз не се притеснявам да го изрека – съпругата ми е от Устово, но тъстът ми не е ловец, никога не е бил и няма никакви намерения.
Изпадайки в тази деликатна ситуация, аз лично, не е имало случай, ангажираност на министъра по друг казус в целия ми мандат три години и половина, да съм се занимавал лично толкова пъти и да ги моля тези горди, както Вие казвате, родопчани, да седнат и да си стиснат ръката.
Казусът е преди всичко правен, но донякъде и морален, и въпрос на чест. Ако искате извън политиката, дайте да отидем следващия път заедно там на място с Вас. Вие сте народен представител оттам, аз съм министър, зет оттам. Да отидем да чуете и двете страни, защото Вие в случая слушате едната. Аз първия път бях слушал само едната и мислех, че съм заблуден, затова слушах и двете страни. Моля Ви да чуете и другата страна, защото те са също родопчани, Ваши гласоподаватели. Не бива на базата на емоциите или взети от контекста на това, че едната дружинка е обидена на министъра, дайте сега ние да застанем на тяхната страна. Ако можем заедно да отидем и това да е пример, че можем, когато искаме, и управляващи, и опозиция да съберем тези хора.
Странното в цялото нещо е, че председателят на дружинката в Полковник Серафимово е активен член на ГЕРБ. По тази логика аз трябва да отсъдя в тяхна полза. Да, аз съм устовски зет, но пък онзи на другата дружинка е активен член на ГЕРБ.
Казвам Ви – разсъждавам наистина като ловец, знаейки какво им коства на онези хора да продължават да си мерят аргументите. И аз наистина изпитвам страх да не вземе някой от тях... Даже като разпоредих на директора на ловното да им издадат бележки за ловуване, викам: „Тия да не вземат да се гръмнат”, бях решил да ходя с тях на лов.
Честно, казвам Ви, с ръка на сърцето – да отидем на място, да им помогнем. Щом стигна до Народното събрание и до трибуната този казус, явно трябва вече да го решаваме, както се казва за честта на пагона, за честта на ловеца и за самочувствието на един родопчанин и един врачанин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Найденов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, следващото заседание е на 11 декември – извънредно пленарно заседание, с начален час 13,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,27 ч.)

Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Павел Шопов


Секретари:

Милена Христова

Любомир Владимиров