Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова
Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 19 до 21 декември 2012 г., включително:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Вносители – Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев. Приет на първо четене на 7 декември 2012 г.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма. Вносител – Министерският съвет.
3. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносител – Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
4. Проект за решение във връзка с Коледната ваканция на Народното събрание за 2012 г. Вносители – Красимир Велчев и Тодор Димитров.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 11 юли 2012 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Даниела Дариткова, Менда Стоянова и Лъчезар Иванов – първи законопроект; втори законопроект – Ваньо Шарков и Цветан Костов; трети законопроект – Мая Манолова. Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък – 20 декември 2012 г., тъй като днес се раздава докладът на комисията за първо гласуване.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Приет на първо четене на 12 декември 2012 г.
8. Парламентарен контрол, предвиден за петък – 21 декември 2012 г., от 9,00 до 15,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Румен Петков е предложил като точка в дневния ред за настоящата пленарна седмица да бъде включен Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените „чужденци”, определени като французи на 16 октомври 2012 г. в землището на с. Коиловци, община Плевен.
Господин Петков, имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За поредна седмица предлагам на Вашето внимание създаването на анкетна комисия, която да изясни, за съжаление, на първо място пред институциите, но и пред обществеността инцидента в с. Коиловци. Защо си позволявам да го правя за поредна седмица? Защото ми се иска в крайна сметка да осъзнаем, че това е въпрос на национална сигурност, че понятия като национална сигурност, като суверенитет не са изчерпани от съдържание. Не са, не могат да останат и не бива да остават в миналото. (Оживление.)
Радостта и приповдигнатото състояние на духа в залата при споменаването на темата е лош показател за всички. Ако ние сме готови да се съгласим българското Народно събрание да бъде унижавано, да бъде лишавано от информация, да не бъде допускано до обективен поглед върху инцидент, който е грубо посегателство върху националната сигурност, който е показател не за пробива в националната сигурност, за неспособност на военните и на Министерството на вътрешните работи да гарантират сигурността на гражданите, е много лошо за нас. Това е много ясен показател, че ние като Народно събрание не сме в състояние да отговорим на очакванията и на потребностите на българските граждани, на обществото като цяло и на държавата и държавността ни.
Със създаването на една такава комисия не просто ще успокоим хората, а ще дадем основание на всички да разберат, че Народното събрание има отношение към такъв тип проблеми и може да бъде гарант за съхраняването на националната сигурност, на националното ни достойнство и на интереса на българските граждани. Другото е предателство към обществото, предателство към държавата и държавността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 144 народни представители: за 41, против 66, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Четиридесет и един гласа „за” е впечатляващ резултат на фона на общото бездушие по тази тема и на липсата на способност управляващата партия да покаже готовност да работи и да отстоява националната ни сигурност, суверенитет и интереси.
Вие ще принудите Коалиция за България и Социалистическата партия, заедно с други народни представители, да сформираме група, с която да изискаме информацията от главния прокурор, от Министерството на вътрешните работи, от дирекцията му в Плевен и Районното полицейско управление в Пордим, от Окръжната прокуратура – Плевен.
Повтарям още веднъж, тези, които са способствали на хора, извършили престъпление на територията на Република България, да я напуснат безнаказано, носят наказание, носят отговорност и те трябва да я понесат. Защото Франция показа, че е държава – Франция дойде и си прибра гражданите. Ние наказахме полицая, който спаси човешки живот, който спаси живота на наши сънародници, и Вие сте абсолютно бездушни към тази фактология. За Вас интересите на България и на българските граждани нямат стойност.
Ние ще сформираме такава група – Вие ни принуждавате, да поискаме информация и от френския посланик, да поискаме информация от френските власти, Вие с Вашата неспособност да помислите – това е труден процес, разбирам, за националните ни интереси, за националната ни сигурност и за достойнството на Република България и нейните граждани.
Аз не мога да разбера какво Ви спира да се формира такава анкетна комисия? Не мога да разбера тази Ви неспособност да осъзнаете, че е извършено посегателство върху живота на български гражданин, че е направен опит за убийство на български гражданин. Не мога да разбера защо за Вас това няма значение, защо Вие сте над тези неща? Разберете, че всеки от Вас има лично достойнство и поръката да не се формира такава комисия удря всеки един от Вас, защото Вие сте изпълнители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Поставям на прегласуване предложението за включване на проекторешението като точка в дневния ред.
Гласували 144 народни представители: за 43, против 74, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения за времето от 12 до 18 декември 2012 г.:
Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, съпътстваща е Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са народните представители Даниела Дариткова, Менда Стоянова и Лъчезар Иванов. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е още на Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за откриване филиал в Сливен в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е народният представител Мая Манолова, разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Проект за решение във връзка с Коледната ваканция на Народното събрание за 2012 г. Вносители са народните представители Красимир Велчев и Тодор Димитров.
На 13 декември 2012 г., вх. № 203-03-23, в Народното събрание е постъпил Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия. С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по здравеопазването и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 13 декември 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за ноември 2012 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Първа точка от дневния ни ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО.
С доклада на Комисията по правни въпроси за второ гласуване ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа наименованието на закона.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „лица” се добавя „и на пострадалите от престъпления”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 има предложение от народния представител Камен Петков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председател на комисията може да бъде лице с висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността. Заместник-председател и членове на комисията могат да са лица с висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността.
2. В ал. 3, изречение второ след думите „Народното събрание” се добавя „по предложение на народните представители”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„(5) След изтичане на мандата на комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 член на комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора или назначаването му, като времето, през което е бил член на комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 9, ал. 1 точки 8 и 9 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4.
Гласували 120 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 11, ал. 1, т. 6 думите „по тяхно предложение – на инспекторите в тях” се заменят с „на инспекторите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване новия § 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 5 и 6 по вносител, които стават съответно параграфи 6 и 7 по доклада на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. Създава се Глава седма „а” с чл. 90а:
„Глава седма „а”
Обезщетяване на пострадалите от престъпления от държавата
Чл. 90а. (1) До стойността на имуществото, отнето с влязло в сила решение, държавата встъпва в и изплаща признатите по съдебен ред парични задължения към пострадалите от престъплението по чл. 22, ал. 1.
(2) Когато стойността на отнетото имущество е по-малка от общата стойност на задълженията, пострадалите от престъпление се удовлетворяват съразмерно.
(3) След изплащане на обезщетение по ал. 1 и 2 държавата встъпва в правата на обезщетеното лице, освен когато обезщетението съответства изцяло или отчасти на предмета на отнетото имущество.
(4) Условията и редът за провеждане на процедурата по ал. 1-3 се определят с наредба на министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение от народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата „двумесечен” се заменя с „тримесечен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 9.
Гласували 118 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията предлага да се създаде подразделение на закона с наименование „Заключителна разпоредба” с § 10:
„Заключителна разпоредба
§ 10. Министърът на правосъдието в тримесечен срок от влизането в сила на този закон издава наредбата по чл. 90а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието, а с това и законопроектът на второ гласуване.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ИЗПИРАНЕ, ИЗДИРВАНЕ, ИЗЗЕМВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ НА ОБЛАГИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОТНОСНО ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по правни въпроси и на още четири комисии: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията по външна политика и отбрана.
Няма доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по бюджет и финанси и Комисията за контрол на ДАНС.
Постъпил е доклад на водещата Комисия по правни въпроси и на Комисията по външна политика и отбрана.
Първо ще чуем доклада на водещата комисия.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо, процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Квесторите, поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2012 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 декември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.
Приоритет на всяка наказателна политика са противодействието и наказателното преследване на престъпленията – изпиране на пари и финансиране на тероризъм, поради което е необходимо в националното ни законодателство да бъдат въведени и впоследствие прилагани всички международноправни стандарти, които имат за цел повишаване ефективността на превенцията и борбата с горепосочените престъпления.
Република България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г., ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 1 април 1993 г.
Конвенцията е първият международен акт, включващ в приложното си поле предотвратяването, контрола на изпирането на пари и на финансирането на тероризма. Бързият достъп до финансова информация или до информация за активи, държани от престъпни организации, включително терористични групи, е ключът за успешни превантивни и репресивни мерки, и е най-добрият начин за спирането им. Конвенцията се състои от преамбюл, седем глави и приложение, което е неделима част от Конвенцията и съдържа списък на отделните категории първоначални престъпления за изпирането на пари.
Предвид необходимостта от привеждане в съответствие на разпоредбите на българското законодателство с тези на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма през 2012 г. към министъра на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група, която да извърши анализ на съответствието и да идентифицира дали е налице необходимост от законодателни изменения и по отношение на кои актове. Извършеният до момента анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от такива законодателни изменения. Бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и други закони.
В законопроекта е предложено Конвенцията да бъде ратифицирана със следните резерви и декларации:
1. Декларация по член 33, параграф 2:
„В съответствие с чл. 33, параграф 2 от Конвенцията Република България декларира, че молби по глава IV се изпращат и получават чрез следните централни органи:
- Върховната касационна прокуратура на Република България
- за досъдебното производство:
- Министерството на правосъдието – за съдебното производство.”
2. Декларация по член 35, параграф 1:
„В съответствие с чл. 35, параграф 1 от Конвенцията Република България декларира, че по отношение на молби, изпратени и получени по електронен път или чрез други телекомуникационни средства, българските компетентни органи могат да поискат удостоверяване автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.”
3. Декларация по член 35, параграф 3:
„В съответствие с чл. 35, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 35, параграф 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа.”
4. Резерва по член 42, параграф 2:
„В съответствие с чл. 42, параграф 2 от Конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи предоставените от нея в съответствие с глава IV на Конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от органите на молещата страна за други разследвания или процедури, освен посочените в молбата на последната.”
5. Резерва по член 53, параграф 4:
„В съответствие с чл. 53, параграф 4 от Конвенцията Република България заявява, че няма да прилага чл. 3, параграф 4 от Конвенцията.”
6. Декларация по член 24, параграф 3:
„В съответствие с чл. 24, параграф 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на чл. 24, параграф 2 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система.”
Във връзка с чл. 53, параграфи 2 и 3, чл. 9, параграфи 4 и 6, чл. 17, параграф 5 и чл. 31, параграф 2 от Конвенцията, в съответствие с които е предвидена възможност да се заявяват резерви и декларации, не е налице правна и практическа необходимост Република България да заявява предвидените в горепосочените текстове резерви и декларации.
След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Противодействието и наказателното преследване на престъпленията – изпиране на пари и финансиране на тероризъм, несъмнено са част от борбата с тежката и с организираната престъпност, както и са приоритет на всяка наказателна политика. Във връзка с това е необходимо в националното ни законодателство да бъдат въведени и впоследствие прилагани всички релевантни международноправни стандарти, които имат за цел повишаване ефективността на превенцията и борбата с горепосочените престъпления.
Република България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г.
Съветът на Европа предприе мерки за актуализиране и разширяване обхвата на съществуващата от 1990 г. правна база посредством изработването и приемането през 2005 г. на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма.
Новата Конвенция е първият международен акт, включващ в приложното си поле както предотвратяването, така и контрола на изпирането на пари и на финансирането на тероризма.
Текстът адресира факта, че бързият достъп до финансова информация или до информация за активи, държани от престъпни организации, включително терористични групи, е ключът за успешни превантивни и репресивни мерки, и в крайна сметка, е най-добрият начин за спирането им.
Съгласно разпоредбите от Конвенцията относно влизането й в сила последната е в сила от 1 май 2008 г. С Протокол № 43 от заседанието на Министерски съвет на 26 октомври 2006 г. Министерският съвет е приел решение, с което е одобрил Конвенцията на Съвета на Европа за изпиране на пари, претърсване, изземване и конфискация на придобитото от престъпление и за финансиране на тероризма, като и е упълномощил постоянния представител на Република България към Съвета на Европа да подпише Конвенцията при условие за последваща ратификация. Конвенцията е подписана от Република България на 22 ноември 2006 г. Съгласно чл. 49, параграф 4 от Конвенцията „по отношение на всеки подписващ, който след това изрази съгласието си за обвързване с нея, Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на периода от три месеца след датата на изразяването на съгласието му за обвързване с Конвенцията, съгласно разпоредбите на параграф 1”. В цитирания срок Конвенцията ще влезе в сила за Република България след ратифицирането й от Народното събрание.
Въпреки че релевантното българско законодателство до голяма степен съответства на стандартите на Конвенцията от 2005 г., извършеният до момента анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от законодателни изменения. Бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на Наказателния кодекс, например въвеждане на две липсващи предикатни престъпления за изпиране на пари от приложението към конвенцията, а именно – „манипулиране на пазара” и „търговия с вътрешна информация”, Наказателно-процесуалния кодекс, в частта относно производствата във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, и Гражданския процесуален кодекс, във връзка с прилагането на чл. 32 от Конвенцията и други.
Ратифицирането на Конвенцията няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно, изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
Дискусията е открита.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по ратификацията? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване в настоящото пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, открита за подписване на 16 май 2005 г. във Варшава, подписана от Република България на 22 ноември 2006 г., със следните резерви и декларации:
1. Декларация по чл. 33, § 2:
„В съответствие с чл. 33, § 2 от Конвенцията Република България декларира, че молби по Глава ІV се изпращат и получават чрез следните централни органи:
- Върховната касационна прокуратура на Република България – за досъдебното производство;
- Министерството на правосъдието – за съдебното производство.”
2. Декларация по чл. 35, § 1:
„В съответствие с чл. 35, § 1 от Конвенцията Република България декларира, че по отношение на молби, изпратени и получени по електронен път или чрез други телекомуникационни средства, българските компетентни органи могат да поискат удостоверяване автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.”
3. Декларация по чл. 35, § 3:
„В съответствие с чл. 35, § 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще изисква при всеки конкретен случай отправените до нея съгласно чл. 35, § 1 молби и придружителни документи да бъдат придружени от превод на български език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа.”
4. Резерва по чл. 42, § 2:
„В съответствие с чл. 42, § 2 от Конвенцията Република България заявява, че без предварителното съгласие на компетентните български органи предоставените от нея в съответствие с Глава ІV на Конвенцията информация или доказателства не могат да се използват или предават от органите на молещата страна за други разследвания или процедури, освен посочените в молбата на последната.”
5. Резерва по чл. 53, § 4:
„В съответствие с чл. 53, § 4 от Конвенцията Република България заявява, че няма да прилага чл. 3, § 4 от Конвенцията.”
6. Декларация по чл. 24, § 3:
„В съответствие с чл. 24, § 3 от Конвенцията Република България заявява, че ще прилага разпоредбите на чл. 24, § 2 само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на българската правна система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме законопроекта за ратификация на второ четене.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и законът за ратификация на второ четене.

Следващата точка в програмата ни е:
ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Припомням на народните представители, че с Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 85 от тази година, в Раздел ІV относно избора на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание са предвидени процедурните правила, които най-общо включват: представяне на кандидатите по азбучен ред – до 2 минути на всеки от вносителите, провеждане на общи разисквания, гласуването се извършва чрез компютризираната система за гласуване. За избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове.
Съгласно Закона за Българската телеграфна агенция избраният за генерален директор на БТА полага клетва пред Народното събрание.
Комисията по културата, гражданското общество и медиите е изготвила две становища. Първото е за проверка на документите за допустимост и второто е за изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
По реда на становищата следва да започнете с това за проверка на документите за допустимост.
Госпожо Петрова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат Максим Минчев – генерален директор на БТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, моля, поканете господин Минчев.
Слушаме Ви, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция
На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 5 декември 2012 г., бе извършена проверка на документите за допустимост във връзка с изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция съгласно Раздел ІІ, т. 6 от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, прието от Народното събрание на 31 октомври 2012 г., наричани по-нататък „Процедурни правила”.
В Комисията по културата гражданското общество и медиите за периода от 8 до 21 ноември 2012 г. е постъпило едно предложение за генерален директор на БТА, внесено от Красимир Велчев, Даниела Петрова и Силвия Хубенова за Максим Христов Минчев. Предложението е придружено с мотиви; автобиография; декларация (по образец), че кандидатът притежава българско гражданство и има постоянен адрес на територията на Република България; декларация (по образец), че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за БТА; копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” – 2 броя; копие от трудова книжка – 2 броя, които удостоверяват наличието на професионален стаж в областта на средствата за масова информация, и свидетелство за съдимост.
След извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на основание т. 3 от Раздел ІІ от Процедурните правила е установено, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за БТА, относно наличието на българско гражданство и постоянен адрес на територията на Република България.
В Комисията по културата, гражданското общество и медиите е постъпила от кандидата и Концепция за развитие на БТА (2013 – 2017), съгласно изискванията на Раздел ІІ, т. 4 от Процедурните правила.
След проверка на постъпилите документи на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” решиха, че предложеният кандидат отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА и до изслушване в Комисията се допуска: Максим Христов Минчев.” Благодаря за вниманието.
Представям и второто становище на Вашето внимание – относно изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
„На редовно заседание, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите проведе изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция – Максим Христов Минчев.
На заседанието присъстваха от Българската телеграфна агенция (БТА): Борислав Чалъков, заместник-генерален директор; Евелина Андреева, главен секретар, и Борис Хамалски, главен редактор „Вътрешна информация”.
Съгласно Раздел ІІ, т. 6 от Решението за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне на документи, изслушване на кандидати и избор на генерален директор на БТА, прието от Народното събрание на 31.10.2012 г., наричани по-нататък „Процедурни правила”, на свое отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по културата, гражданското общество и медиите извърши проверка на постъпилите документи на кандидата за генерален директор на БТА и реши, че предложеният кандидат отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА и се допуска до изслушване.
Изслушването се проведе съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила.
Народният представител Даниела Петрова представи кандидатурата на господин Максим Минчев.
В изложението си кандидатът представи основните акценти от концепцията си, допълни своите виждания за развитието на БТА, нейното информационно, технологично и финансово осигуряване. В следващите пет години агенцията следва да продължи да създава нови рубрики и емисии, да развива още повече кореспондентската си мрежа, основно в страната и в съседните балкански страни; да обръща по-голямо внимание на събитията от регионален характер; максимално да използва потенциала, който предоставят новите технологии и Интернет; да търси нови източници на информация; след извършване на прецизен маркетинг на българския медиен пазар и неговите специфики и при наличие на финансови ресурси да предложи видео новини; да продължи процеса на дигитализация на архива на БТА и да разширява възможностите за информиране на българите, които живеят извън страната.
Максим Минчев отговори на въпроси, зададени от народните представители във връзка с разработването на механизъм, по който да се разпределя бюджетът на БТА; борбата с пиратството и защитата на авторските права на информационния продукт; запазване чистотата на българския език.
С оглед осигуряването на публичност и прозрачност по избора на генерален директор на БТА, на интернет страницата на комисията е публикуван пълен стенографски протокол от изслушването.
Раздел ІV от Процедурните правила предвижда кандидатурата да бъде представена в пленарната зала на Народното събрание, да се проведе разискване и да се извърши гласуване чрез компютризираната система за гласуване, като кандидатът се смята за избран, ако е получил обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
След проведеното изслушване народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлагат на Народното събрание:
- кандидатът за генерален директор на БТА Максим Христов Минчев да бъде подложен на обсъждане;
- да бъде извършено гласуване на проекта за решение за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
От името на вносителя, съгласно процедурните правила – нещата ще се повторят, но такива са ни правилата, в рамките на две минути да бъде представен господин Минчев.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): В качеството си на съвносител ще представя мотивите за издигането на кандидатурата на господин Максим Христов Минчев.
Същият е роден на 5 юни 1953 г. в гр. София.
Завършил е висше образование, специалност „Журналистика” в Университета в Украйна през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски език.
Работил е като заместник-главен редактор в БНР, като редактор и водещ в радио „Свободна Европа”, бил е редактор в различни вестници и списания – списание „Български войн”, вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „Темпо”.
Максим Минчев има повече от 3000 публикации в ежедневния и периодичния печат, над 1500 анализа, репортажа и коментара в електронните медии.
Автор е на пътеписите „ХVІІІ екватора”, „Три мусона”, „Alo Boo Safari”.
Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Международната организация на журналистите.
От 2003 г. Максим Минчев е генерален директор на Българската телеграфна агенция.
От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света.
От 2010 г. е президент на Организацията на българските информационни агенции.
Безспорните професионални качества и високият авторитет на Максим Минчев го правят достоен кандидат за високия и отговорен пост на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, има ли въпроси, мнения, становища по предложената кандидатура? Няма.
Предлагам на Вашето внимание Проект на
„РЕШЕНИЕ
за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат 5 години, считано от деня на обнародване на решението в „Държавен вестник”.”
Режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Минчев, заповядайте на трибуната за полагане на клетва.
МАКСИМ МИНЧЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да изпълнявам добросъвестно задълженията си на генерален директор на Българската телеграфна агенция, като се ръководя от принципите, предвидени в Закона за Българската телеграфна агенция. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито!

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С КОЛЕДНАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2012 г.
Вносители: Красимир Велчев и Тодор Димитров.
От името на вносителите – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Коледната ваканция на Народното събрание за 2012 г. е от 22 декември 2012 г. до 6 януари 2013 г. включително.
МОТИВИ:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари по Коледните празници. 11 януари 2013 г. се пада в ден петък, поради което е нецелесъобразно да се провежда само едно заседание през тази седмица. Чл. 36, ал. 3 от ПОДНС дава възможност Народното събрание да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
С оглед изложеното предлагаме Народното събрание да приеме решение, с което да определи Коледната ваканция на парламента за 2012 г. да бъде през периода от 22 декември 2012 г. до 6 януари 2013 г. включително. Новата парламентарна сесия ще започне на 7 януари 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване проекта за решение, така както ни бе докладван от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА, № 202-01-25.
Вносител – Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по правни въпроси за второ гласуване.
Господин Димитров, Вие сте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо, ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Пламен Георгиев – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 15, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На страница първа, последния ред – „от този закон”. Пропускате думи, господин Димитров.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев:
„В § 4, в чл. 16а, ал. 1 се правят следните изменения:
а) точка 3 да се измени така:
„Организира, координира, контролира дейностите на служителите от арестите и пробационната служба”;
б) в т. 5 думата „командировки” да се замени с „командирова служители от областната служба”.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създава се чл. 16а:
“Чл. 16а. (1) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията”:
1. представлява, ръководи и отговаря за цялостната дейност на териториалната служба;
2. планира, анализира и оценява дейностите по изпълнение на наказанието пробация, пробационните мерки и мярката за неотклонение задържане под стража в териториалната служба и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата;
3. организира, координира и контролира дейностите на служителите от арестите и пробационната служба;
4. отговаря за спазването на законността в териториалната служба;
5. разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда;
6. ръководи дейностите по подбор, назначаване и освобождаване от длъжност на служителите;
7. организира и контролира разпределението и разходването на финансовите средства, ползването на сградния фонд, автопарка и офис оборудването;
8. изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(2) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията” може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по вносител.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 30, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. обявяване на благодарност с парична награда в размер:
а) до 200 лв. – при награждаване от министър или заместник-министър на правосъдието;
б) до 120 лв. – при награждаване от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 7 и 8 анблок по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 49, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 10 по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на народния представител Михаил Миков - § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 47, ал. 3 думите „от пет денонощия” се заменят с „до седем денонощия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 12 има предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 54, ал. 1 думите „от два дни” се заменят с „до два работни дни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 12 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 13 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 14. В чл. 57 се създават ал. 3-6:
„(3) Когато осъдените не могат да изтърпяват наказанието съобразно разпределението по ал. 2, те се настаняват по възможност в най-близкия до настоящия им адрес или в друг затвор или поправителен дом, съобразно определения от съда режим.
(4) В случаите по ал. 3 началникът на най-близкия до постоянния адрес на осъдения затвор или поправителен дом изготвя мотивирано предложение до главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(5) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се произнася по предложението в срок до един месец, като със заповед премества осъдения съобразно съществуващите възможности на местата за лишаване от свобода или отказва преместването.
(6) До издаване на заповедта лишеният от свобода изтърпява наказанието в затвора или в поправителния дом, където първоначално е бил настанен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 14 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 15 и 16 по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 17 да бъде отхвърлен.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя за § 18 и 19, които стават съответно § 17 и 18.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – в § 20, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
„§ 19. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 след думите „изтърпяване на наказанието” се поставя запетая и се добавя „както”, а думата „предсрочно” се заменя с „предсрочно и условно предсрочно”.
2. В ал. 2, изречение второ, след думата „насаме” се добавя „по всяко време на денонощието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Първо гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 20, който става съответно § 19 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме текста на вносителя за § 21, който става § 20.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21:
„§ 21. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „може да се” се заменят с „администрацията на затвора може да им”.
2. В т. 1 думата „хигиенизиране” се заменя с „благоустройство, поддържане и хигиенизиране”.
3. Точка 2 се изменя така:
„2. благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически или архитектурни паметници, на държавни или общински обекти;”.
4. Създава се т. 5:
„5. други дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22, който става § 21 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 23 и 24, които стават съответно § 22 и 23.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 25 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25, който става § 24.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме параграфи 26 и 27 по вносител, които стават съответно параграфи 25 и 26.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 28 –предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 28.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27.
„§ 27. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) За лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 9, против 67, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложения от комисията текст за § 28, който става § 27.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 29 и 30 с текста на вносителя, които стават параграфи 28 и 29.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 31 – предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 31.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30.
„§ 30. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите по чл. 92, ал. 1, т. 1, когато лишените от свобода напускат и влизат в затворническото заведение през деня многократно с оглед домакинското обслужване или за друга дейност по осигуряването, обискът се отразява в специален дневник, като не се съставя протокол за обиск, освен ако бъдат открити вещи, чието притежание, ползване или държане не е разрешено.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 21, против 52, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 31, който става § 30 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 32 –предложение на народния представител Михаил Миков:
„В § 32, т. 1 – отпада, точки 2 и 3 стават съответно точки 1 и 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 67, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 32, който става § 31.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 33 –предложение на народния представител Михаил Миков за отпадане на § 33.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 32:
„§ 32. В чл. 100, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 7 се изменя така:
„7. физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;”
2. Създава се т. 8:
„8. Опит за внасяне в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които могат да послужат за бягство или нападение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 11, против 61, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 33, който става § 32 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 34 и § 35 по вносител, които стават съответно параграфи 33 и 34.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35:
„§ 35. В чл. 104, ал. 2 в изречение първо след думите „по чл. 101, т. 1 – 6” се поставя запетая и се добавя „а по т. 7 и 8 – за срок до 5 денонощия”, а изречения второ и трето се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 36, който става § 35, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок § 37 и § 38, които стават съответно параграфи 36 и 37, по текста на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 39 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 39, т. 1 – отпада, т. 2 става текст на параграфа.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ципов, Лазаров и Тончев – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 38:
„§ 38. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.”
2. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване.
(6) С определението съдът може да:
1. потвърди заповедта;
2. отмени заповедта;
3. отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 56, въздържал се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на комисията за § 39, който става § 38.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 40 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 40, т. 1 и 2 – отпадат, т. 3 става текст на параграфа.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 39:
„§ 39. В чл. 120 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Преди предложението за изолиране в единична килия лишеният от свобода се изслушва от началника на затвора, като в предложението се отразява проведеното изслушване.
(5) Ако по време на изолирането лишеният от свобода покаже добро поведение или отпаднат основанията за изолирането му, органът, издал заповедта, го освобождава от изолация преди да е изтекъл определеният срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 63, въздържал се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на комисията за § 40, който става § 39.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 2, въздържал се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 40:
„§ 40. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „лишените от свобода” се заменят с „осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития” и се поставя запетая.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „не е разрешено” се добавя „или не е установено чия собственост са”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на комисията за § 41, който става § 40.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народните представители Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев – за създаване на нов § 42.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 41:
„§ 41. В чл. 128, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 41 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок параграфи 42 и 43 в текста на вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 44 и 45:
„§ 44. В чл. 152, ал. 2, т. 2 думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава.
§ 45. В Глава единадесета, Раздел І думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок новите параграфи 44 и 45 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 44, който става § 46 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 47:
„§ 47. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) По време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален доклад.”
2. В ал. 2:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„Първоначалният доклад включва:”;
б) в т. 1 думата „значителни” се заличава;
в) в т. 3 думата „значителни” се заличава.
3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) За лицата с психиатрични и ментални отклонения, за които е невъзможно да се извършат диагностичните дейности по ал. 1, се провежда психиатрично или психологическо изследване.
(4) Обвиняемите и подсъдимите, настанени в приемното отделение, се включват в програмата за адаптация и за тях се изготвя анализ на риска от вреди.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думата „осъдения” се заменя с „риска от рецидив и риска от вреди”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45, който става § 47 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 48:
„§ 48. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Индивидуалният план за изпълнение на присъдата” се заменят със „След приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който”.
2. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и от вреди”.
3. В ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и от вреди”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46, който става § 48 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи 47 и 48, които стават съответно параграфи 49 и 50 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим със законопроекта.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
Квесторите, поканете народните представители от кулоарите и от парламентарните групи да влязат в залата – продължаваме с второ четене на законопроект и ни е нужен кворум.
Господин Димитров, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 49 има предложение на народния представител Михаил Миков – в § 49, т. 1 – отпада, т. 2 става текст на параграфа.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Погледът ми е насочен към господин Михаил Миков в очакване. (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Не сте подготвен.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 1 в § 49.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 69 народни представители: за 12, против 53, въздържали си 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 49, който става § 51.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 51 има предложение на народния представители Михаил Миков за отпадане на § 51.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 59, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 51, който става § 53.
Гласували 91 народни представители, за 84, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 53 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 55:
„§ 55. В чл. 205, ал. 3, в изречение второ след думите „съответната прокуратура” се поставя запетая и се добавя „кмета на населеното място и съответният началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 55.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок параграфи с номера 56 и 57 по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 58:
„§ 58. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „кметът на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответният началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи” и се създава изречение второ: „В уведомителното писмо се отбелязват данни за осъденото лице, характерът на извършеното престъпление, размерът и видът на постановените от съда пробационни мерки.”
2. В ал. 2 думите “В срока по чл. 207, ал. 1 за всеки осъден” се заменят с “В тридневен срок от явяването на осъдения пред пробационния служител”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 58 по доклада на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 59.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 60:
„§ 60. В чл. 210 ал. 3 се изменя така:
„(3) Времето за стационарно или домашно лечение на осъденото лице, удостоверено с официален документ, издаден от личния или лекуващия лекар, от лекарска консултативна комисия или от лекар по дентална медицина, се зачита за изтърпяна пробационна мярка задължителна регистрация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 60.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 60 има предложение от народния представител Михаил Миков – § 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Ципов, Лазаров и Тончев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Става въпрос за твърде съществено изменение въобще във философията и смисъла на изпълнение на наказанията и ангажиране на Министерството на вътрешните работи в дейността по изпълнение на наказанията – една дейност, която е извън функциите на Министерството на вътрешните работи.
Досега Министерството на вътрешните работи съгласува единствено забраните за посещение на съответни места, за да бъде ангажирано в този контрол, а сега с приемания текст се предвижда, че изпълнението на пробационната мярка ограничения в свободното придвижване се контролира чрез проверки по план и график, съгласувани с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице.
Защо тогава въобще са ни пробационни служители и въобще защо има нужда от пробация?! Всичко да отива в Министерството на вътрешните работи, както си беше преди 10 ноември 1989 г. – сливане между едната и другата функция по изпълняване на наказанията, по разкриване и преследване на престъпността, и темата да приключи.
Тази милиционерска философия, която се прокарва в закона, няма да срещне разбиране в Европа. Отделянето на двете функции – по изпълнение на наказанията и функцията по разкриване и предотвратяване на престъпление, са съвсем различни. Тяхното сливане обезмисля съществуването на пробационни служби.
Нека в Народната милиция да се прави всичко, наказанията да се изпълняват чрез органите на Народната милиция и да се върнем там, откъдето сме тръгнали преди 20 и няколко години. Това се случва. То подменя цялостната философия за разграничение на двете функции на държавата по изпълнение на наказанията.
Как пробационният служител ще съгласува с шефа на районното управление на МВР нещо, което не е в дискрецията на Министерството на вътрешните работи?! Кой е шефът на районното управление, че да определя съдържанието на мярката, наложена като санкция на осъдено лице?! Тук има намесване на изпълнителната власт в други структури, каквито са структурите на Министерството на правосъдието, пряко свързани с изпълнение на наказанията, и сливане отново на двете функции на това равнище с предоставянето на правомощие на началника на районното управление.
Изключвам другия въпрос – колко са претоварени и какви задължения и ангажименти имат в Министерството на вътрешните работи в сегашния си състав. Тогава да се увеличи съставът на Министерството на вътрешните работи! Явно пробацията не може да се справя с ангажиментите си и ги прехвърля на МВР.
Освен обаче чисто практическият въпрос, възниква и правният, философският въпрос за отделянето на двете функции – изпълнение на наказанията и функцията по разкриване и разследване на престъпленията. Когато тези функции се смесят на едно място, както е в този случай, се получава късо съединение. Затова съм предложил текстът да отпадне.
Да, местата за посещение могат да се съгласуват, но не може съдържанието и смисълът на мярката „пробация” да се съгласува с Министерството на вътрешните работи. Министерството няма функция по изпълнение на наказанията. Тук се получава разбиране за сливане между двете функции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Преди малко се опитаха да бъдат направени внушения от парламентарната трибуна за сливания на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Уважаеми дами и господа, в този текст въобще не става дума за това. Става дума за нещо съвсем простичко.
При изпълнението на пробационните мерки има ограничения на свободното придвижване. Разбира се, не навсякъде в нашата страна могат да бъдат създадени пробационни служби и назначени служители, които да следят за изпълнението на пробационните мерки. В текста се предлага изпълнението на пробационните мерки, свързани с ограничаване на свободното придвижване, да се съгласува с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, за да има ефективен контрол при изпълнението на пробационните мерки. Въобще не става дума за вменяване на някакви функции, които не съществуват в Закона за Министерството на вътрешните работи, на служителите му. Идеята е да се съгласува изпълнението на тези пробационни мерки от пробационните служители с началника на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз предлагам, господин Ципов, да прехвърлим пробационните служби към МВР, целия състав и да приключим темата. Какъв е началникът на районното управление по отношение на пробационния служител? Нито му е началник, нито никакъв. И ако откаже да съгласува, пробационният служител ще си изпълнява ли задълженията по реализацията на мярката, или не? И въпросът не е никак в това какво се пише. Или няма капацитет пробацията да се справи и натоварва с това Министерство на вътрешните работи, без да осигурява бюджет за тази работа, без да се осигурява щатове? Ако е това – да си каже, че е това и да се търси решение. Защото не може законът да се прилага на едни места, където няма пробационни служители. Да се запише тогава, че там, където няма пробационен служител, пробационните мерки се реализират от Министерството на вътрешните работи. Защото Вие такъв аргумент казвате – няма навсякъде пробационни служители.
Не може служител на МВР да реализира пробационна мярка. Ясно пише в същия текст на закона, че изпълнението на пробационната мярка и ограничение се контролира чрез проверки по план и график, изготвени от пробационния служител. Той трябва да я реализира. Ама какво има той да съгласува с началника на МВР? Какво? Няма какво да съгласува с районния началник. Той може да съгласува единствено с неговите началници и с другите органи.
Тук намесата на МВР е с друга цел. Целта е МВР да се включи в контрол на осъдения криминален контингент преди изборите. Това е целта. Не, Вие се смеете, обаче не можете да дадете никакъв сериозен аргумент по същество. Вие ми казвате, че нямало пробационни служители там. Ами, да се запише един текст в закона, че където няма пробационни служители, пробационните мерки се реализират от служители на МВР. Какво има да съгласува началникът на районното полицейско управление графикът на движение на пробационния служител? Министерството на вътрешните работи няма никакви правомощия по реализиция на наказанието пробация. Няма! Само съгласува графика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Втора реплика?
Дуплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков, трябва да се гласува, ако има нужда да бъде оказано съдействие от страна на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Никъде не го пише.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Не пише, да, но ако внимателно прочетете този текст, миналите текстове и следващите текстове, ще разберете всъщност какво пише.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Прочети го, никъде не пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място. Имахте възможност, дори извън определените две минути, да репликирате.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 79, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 60, който става § 62.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 61 до 65 включително по вносител, подкрепени от комисията, които получават съответно номерация на параграфи от 63 до 67 включително.
Гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 68:
„§ 68. В чл. 230 в текста преди т. 1 думите „Специализираният пробационен служител” се заменят с „Пробационен служител по чл. 229”, след думите „педагогическа стая” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите „педагогически съветник” се добавя „и член от местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 68.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 69:
„§ 69. В чл. 241 се създава ал. 4:
“(4) Когато лицата с мярка за неотклонение задържане под стража не могат да бъдат настанени по реда на ал. 1, по мотивирано предложение на началника на областната служба “Изпълнение на наказанията” или на началника на арестите в съответната териториална служба могат да бъдат настанени с разпореждане на съответния съд в друг арест, който е най-близко до района на досъдебното производство или делото, съобразно съществуващите възможности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 69.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5, предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера 70 и 71 по доклада на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 70 – предложение от народните представители Ципов, Лазаров и Тончев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 72:
„§ 72. В чл. 250 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „арест в друг” се добавя „извън случаите по чл. 241, ал. 4.”
2. Създават се ал. 3-6:
„(3) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора или поправителния дом, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” или началника на арестите в съответната териториална служба.
(4) Когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и подсъдимите се изпращат по реда на ал. 3 в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.
(5) Необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста.
(6) Транспортирането и охраната на обвиняемите и подсъдимите до и в лечебните заведения се организира със заповед на началника на затвора или поправителния дом, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” или на началника на арестите в съответната териториална служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 72.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 73:
„§ 73. В чл. 255, ал. 2 след думите „лечебно заведение” се добавя „включително извън местата за лишаване от свобода, при условията и по реда на чл. 250, ал. 5 и 6” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме параграфи 74 и 75 по доклада.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 74.
Предложение от народния представител Михаил Миков за отпадане на § 74.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, имате думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаемо народно представителство, преди по-малко от месец излезе един доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който дава обективна оценка на състоянието в българските затвори – в местата за лишаване от свобода. Там са посочени нечовешките условия, в които се намират лишените от свобода в България. Посочва се, че четирите квадратни метра, които са предвидени в чл. 43, ал. 3 като европейски стандарт за третиране на осъдените на лишаване от свобода, не се спазват. Там са посочени и редица други нарушения, които са публична тайна, за онова, което се случва в българските затвори. Те все повече заприличват на филма „Среднощен експрес”. Това е в една страна, която се намира в Европейския съюз.
Какво предлага правителството с този законопроект? В Програмата – задължение на Министерския съвет, за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, които постепенно да ги привеждат към изискванията на чл. 43, ал. 3, тоест четири квадратни метра на лице, лишено от свобода, и всички други изисквания се отменят и се прехвърлят към 2019 г.!
Забележете, освен че през този мандат нищо не беше изпълнено в тази посока (спомням си – вицепрезидентът, която беше министър, как се хвалеше, че ще прави затвор в началото на мандата и когато й казах в Правната комисия: „Вие нямате средства по бюджета”, тя отговори: „Ще се намерят”), от една страна, наказателната политика на правителството е за завишаване на санкциите, за все повече ефективни санкции – лишаване от свобода; от друга страна, състоянието в българските затвори е „Среднощен експрес”. Това е, трудно ми е да намеря по-подходяща дума, „дивашко” отношение, терористично отношение към изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и изтърпяването му в нечовешки условия.
Най-лошото от всичко е, че няма разбиране по въпроса. Това се приема за нормално.
Спомням си дискусията по един закон за амнистията – за непредпазливите престъпления, и обвиненията към предишното мнозинство и предишното правителство. Спомням си приказките, които се изговориха за помилването като президентска функция и опитите за правене на импийчмънт на предишния президент по тази тема. Затворите са препълнени, условията в тях са нечовешки! Никакво превъзпитание не може да се постига в нечовешки условия, освен да се генерират повече злоба и повече омраза!
Това са все въпроси, част от наказателната политика на държавата, която отсъства. И сега с този текст се казва – българската държава до 2019 г. няма да предприема мерки за подобряване на условията в затворите!
В същото време повечето от около 20-те изменения по време на този мандат на Наказателния кодекс са към завишаване на санкциите! Постоянно представители на изпълнителната власт искат по-тежки санкции от съда! Настройва се общественото мнение – повече ефикасни осъждания!
А в затворите нещата са като в „Среднощен експрес”. Това дава облика на България, която ще получи своята адекватна оценка! И бъдете сигурни, че този текст – аз специално ще взема мерки, ще стигне до знанието на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да се види как българското правителство се отнася с лишените от свобода!
Лишаването от свобода, уважаеми дами и господа, не е форма на мъчение, както се разбира от днешното българско правителство и от това, което се прави със законодателството! Лишаването от свобода е опит за ограничаване и за превъзпитание! Не можеш да превъзпиташ един човек в нечовешки условия и с нечовешко третиране! Това някой ако го е мислил, е било преди 3-4-5 века! Сега сме в ХХІ век и се намираме в Европа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че отлагайки мерките за подобряване на състоянието, Вие всъщност признавате, че днешното правителство води точно такава политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, защо не се каза, че тези проверки се правеха – това са резултатите от проверките, които се правят от десет години насам?! Какво направихте Вие да подобрите условията в затворите? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Нищо!
В момента правителството прави нещо и през 2019 г. този процес трябва да приключи, което въобще не значи, че не се предприемат мерки и никой не обръща внимание на този проблем.
Проблемът е ясен, натрупал се е през последните 20 години, но той ще има решение! От 1 януари влиза в сила един нов закон – Законът за публично-частното партньорство, и вече има интерес по този механизъм да се строят затвори. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Публично-частно партньорство, господин Корнезов, не значи частни затвори. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Това значи, че ще могат да се използват и други средства за построяване на затвори, там където държавата няма такива средства.
Предложението да се освобождават престъпници, само защото няма място в затворите, е неприемливо за цялото общество. Хората, които са извършили престъпления, трябва ефективно да излежат наказанията си.
Да, условията в затворите ще се оправят, те в момента се подобряват – правителството предприема тези мерки. С този текст казваме, че през 2019 г. процесът окончателно ще е завършил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма. (Реплики от КБ.)
Колеги, толкова е приятно дискусията да се разгорещи на последния параграф, но Ви моля – в рамките на правилника.
Дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Очевидно политиката на правителството е да използва мандата, за да говори какво ще направи през следващия мандат, а не какво е сторило за тези три години и шест-седем месеца. Пълен провал по отношение на условията в местата за лишаване от свобода!
Аз разбирам, че това правителство, господин Радев, прави много неща, когато има полза, когато има бизнес. Щом сте решили да правите бизнес и от затворниците?!
Има и такива държави, в които има и частни затвори, но Европа – тази Европа, в която ние членуваме, не възприема тази практика толкова широко. Там държавата може да покрие нуждите си в наказателната политика, която провежда.
Популизмът, с който дойдохте на власт, е по отношение, пак казвам, на всичките приказки по Закона за амнистия за непредпазливи престъпления. Вашият премиер направи чудеса от приказки в началото на мандата за онзи Закон за амнистията. Даже го отнесохте до Конституционния съд и трябваше той да Ви каже, че амнистията е право на Парламента.
Сега чувам, че от 900 молби за помилване до Президента, имало една удовлетворена. Ами, да каже Президентът, че няма да помилва. Това е основното му правомощие, но щом няма да го изпълнява, да не го изпълнява. (Реплики от ГЕРБ.) Да не го изпълнява, да не му пишат само писма затворниците и да хабят хартия и мастило! (Шум и реплики.)
Ясно е, че нямате никакви аргументи за пълния провал на наказателната политика и в частност в политиката по отношение на създаване на условия – нормални условия, близки до нормалните. Никой не иска да са европейски арестите, но поне да се движи България в тази посока. Няма воля за това и неслучайно се отива към 2019 г. Със същия ефект можехте да го предложите това и за 2039 г.! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Миков.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – комисията не го подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 75, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
И сега поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за § 74, който става § 76.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това – законопроектът на второ гласуване.
Уважаеми народни представители, в седмичната ни програма има включени още два законопроекта, които обаче са предвидени за утрешния пленарен ден по следните причини.
Докладът за първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е постъпил, но трябва да минат 24 часа, така че утре това е първа точка от дневния ред на пленарния ден.
Очаквам доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Комисията ще заседава след края на днешното пленарно заседание.
Поради изчерпване на законодателната програма, предвидена за днешния пленарен ден, закривам пленарното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание.
Начален час – 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,15 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Менда Стоянова


Секретари:

Пламен Нунев

Митхат Метин