Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на всички честита Нова 2013 година! Надявам се, че отпочинали имаме желание да изпълняваме своите конституционни задължения. На всички – живот и здраве! Нека парламентът да бъде една работеща институция, която да отговори на очакванията, които гражданите имат към нас.
Днес е първата сряда за месеца, поради което програмата се определя по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно от парламентарните групи, извън групата на ГЕРБ, по ротационната схема, която е предвидена към това.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи, които са първи в тази ротация за месец януари, е предложено
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител – Четин Казак.
От Парламентарната група на Синята коалиция няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Партия „Атака”:
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители.
От Парламентарната група на Коалиция за България:
3. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Извън безспорните предложения по ал. 7, които не подлежат на гласуване, предлагам на Вашето внимание проект на
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за времето от 9 до 11 януари 2013 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител – Министерски съвет.
5. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от Народното събрание на 29 ноември 2012 г. и върнат от Президента на републиката с Указ № 422 от 12 декември 2012 г. по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 11 януари 2013 г.
6. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари – юни 2012 г. Вносител – генералният директор на БТА.
7. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2012 г. Вносител – Съветът за електронни медии.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител – Министерски съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
10. Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. Вносител – Министерски съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна. Вносител – Министерски съвет.
12. Парламентарен контрол в обичайния му ден и час – петък, 11 януари 2013 г. от 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 175 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Има постъпили две предложения по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника.
Първото предложение е на народния представител Румен Петков, който предлага като точка в седмичната програма да бъде включено Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените чужденци, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на село Коиловци, община Плевен.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както се казва: за много години и да си дойдем на темата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Твоята тема.
РУМЕН ПЕТКОВ: Не, тя не е моя. Лошото е, че не е Ваша.
За пореден път предлагам на Вашето внимание проекторешение за сформиране на анкетна комисия, която да проучи инцидента в село Коиловци и да представи обективните факти на обществото. Няма как да не прави впечатление, че повече от два месеца министърът на вътрешните работи отказва да отговори на въпросите, за които е взето решение да бъде изслушан в Комисията по вътрешна сигурност.
Няма как да не прави впечатление, че неговите твърдения се разминават генерално с твърденията на министъра на отбраната, доколкото вицепремиерът и вътрешен министър твърди, че става дума за хора, които практикуват екстремни спортове и са скочили с парашут на територията на България, а министърът на отбраната в писмения си отговор заявява, че такова нещо няма, нито има заявен скок, нито има извършен скок с парашут. Очевидно е, че единият от двамата лъже. И този, който лъже, трябва да понесе своята политическа отговорност. Не може да се лъже българското общество, не може да се лъже българският парламент по един такъв циничен начин и това да остане някъде във въздуха.
Очевидно е имало очаквания в министрите и в правителството като цяло, че въпросът някак си ще отмре във времето. Въпросът няма да умре във времето, защото това е въпрос на национална сигурност, защото това е въпрос, по който всички ние – и като граждани, и като народни представители би трябвало да имаме изострено чувство на отговорност, да го проявим по най-убедителния начин и Народното събрание да отговори на очакванията на обществото.
Аз се обръщам най-малкото към народните представители, които са избрани от Плевенския район. Тези народни представители, начело с Вас, госпожо председател, би трябвало да си дават сметка, че като ходят из града, като ходят в района, хората очакват да чуят отговорите, от които Вие бягате, с което унижавате Народното събрание, с което показвате, че сте по-малко от гумен печат и с което заявявате, че всъщност действително авторитетът и рейтингът на Народното събрание не си заслужава повече от това, което има днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, обръщам Ви внимание, че обиждате народни представители, като ги квалифицирате на гумени печати. Това е достатъчно, за да Ви санкционирам по правилника. Няма да го направя единствено защото сме в началото на новата сесия.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Оценявам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Петков за включване на това проекторешение в дневния ред.
Гласували 163 народни представители: за 57, против 83, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Извинявам се, госпожо председател – права сте, че новият парламентарен сезон не трябва да започва с такъв тон.
Още веднъж се обръщам към Вас, уважаеми колеги, да преосмислим – фактът, че броят на гласовете „за” бележи ръст ме въодушевява, но не прекомерно. Реализмът също не трябва да отстъпва на стремежа да бъдем обективни, да можем да преценим обстановката.
Аз съм отправил, заедно с колегата Кирил Добрев, въпроса към министъра на здравеопазването: кой в крайна сметка плати лечението на тези граждани в плевенската болница?
Нали си давате сметка, че ако не този петък, другия ще знаем кой е платил?! Платила е или френската държава, което означава, че това не са туристи; или никой не е платил, което означава, че Министерството на здравеопазването е извършило престъпление; или е платила българската държава, което също е престъпление! И като стане ясно, че примерно е платила френската държава – аз не знам, очаквам да разбера от министърката, това означава, че са френски държавни мъже, че Франция се грижи за своите граждани и че Франция е държава!
В същия момент на всички е ясно, че ние наказахме полицая, който спаси човешки живот, че наказахме полицая, който спаси наши сънародници!
Какво показваме по този начин? Че за българското правителство животът на българския гражданин няма значение, няма стойност, няма смисъл и е въпрос на някакъв слугинаж! Този слугинаж кого обслужва? Каква е целта на този слугинаж? Няма друго правителство в съвременната ни история, което да е демонстрирало такъв слугинаж, такова огъване, такова коленичене!
От какво е продиктуван този слугинаж? От какво е продиктувано това огъване? Какви интереси преследва то? Вас тези неща очевидно не Ви интересуват. (Председателят дава сигнал, че времето и изтекло.)
Българските граждани обаче ги интересуват и съм сигурен, че те ще проявят интереса си по подходящ начин след няколко месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване на предложението за включване на проекторешението в дневния ред.
Гласували 163 народни представители: за 62, против 84, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника е на господин Павел Шопов, който предлага включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от проф. Станилов, Владимиров и Шопов.
Слушаме Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение за изменение на Наказателния кодекс е по отношение на института на неизбежната отбрана. От Тридесет и осмото нито едно Народно събрание не се е занимавало с темата, а тази тема е тежка, изключително отговорна и сериозна. Това се налага от живота. Тя виси със страшна сила за всеки от нас като гражданин на Република България.
За да са се случили тези 400 хил. престъпления – посегателства върху имота и честта на хората, взломни кражби, нападения на домовете и върху българските граждани, до голяма степен причината е в това, че не е уреден подобаващо и съобразно съвременните цивилизовани принципи и критерии този институт.
Това е така, защото българските граждани биват нападани в домовете си, тяхно имущество бива крадено и унищожавано, защото те просто не могат да се защитят! Всеки българин, когато се опита да се защити в такива случаи, попада под ударите на закона.
Получава се странният парадокс, че наказателната санкция спрямо престъпниците е занижена – от „Атака” сме го казвали безброй пъти и от тази трибуна, а по отношение на гражданите, които се опитват да защитят своя имот, чест и живот, тя е силно завишена!
Видяхме какво стана с господин Опиц, който е в затвора – вместо на този човек да му бъде дадена държавна награда, в момента излежава наказание „лишаване от свобода”. Видяхме и последното издание на този проблем – че той не беше и помилван, беше му отказана и тази висша държавна милост. (Председателят дава сигнал, че времето и изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Единственият начин да се излезе от това положение е да възприемете нашето предложение, да стане дебат и най-после да бъде променена нормативната уредба по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението за включване в седмичната ни програма на Законопроекта за промяна на Наказателния кодекс.
Гласували 145 народни представители: за 15, против 32, въздържали се 98.
Предложението не е прието.
Съобщения – постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 19 декември 2012 до 8 януари 2013 г.:
Законопроект за гробищата и погребенията. Вносители – Даниела Петрова и Любен Татарски. Водеща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по правни въпроси, Комисията по здравеопазването, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и Комисията по околната среда и водите.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2012 – 20 декември 2012 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Законопроект за изменение на Закона за Селскостопанската академия. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012–2020 г.). Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по здравеопазването, Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител – Лъчезар Тошев. Водеща – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносител – Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Проект за решение относно отмяна на решение на Народното събрание за провеждане на национален референдум. Вносител – Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Съгласно чл. 18, ал. 5а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след пълен цикъл на ротация по ал. 5, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.
На това основание и във връзка с приетото на 29 юли 2009 г. Решение за избиране на Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, председателството на Комисията за Единадесетата сесия на Четиридесет и първото Народно събрание се поема от народния представител Камен Костов Костадинов от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
На 3 януари 2013 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания относно: Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за месец ноември 2012 г.; Бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през декември 2012 г.; Ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 28 декември 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преди да пристъпим към дневния ред за седмицата, с оглед новия политически сезон и началото на новата сесия, като утвърдена парламентарна традиция, следват декларациите и изявленията от името на парламентарните групи, като спазваме поредността, с оглед големината и числеността на парламентарните групи.
Господин Шопов – процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Традиция е тези изявления, тези декларации от лидерите на парламентарните групи, да бъдат предавани по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Добре е българските граждани в началото на политическия сезон, в случая – на новата парламентарна година, да чуят тези изявления, затова правя процедурно предложение да бъде включена Българската национална телевизия и Българското национално радио за предаване на тези изявления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 162 народни представители: за 122, против 12, въздържали се 28.
Предложението е прието.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ думата има господин Красимир Велчев – председател на парламентарната група.
Моля камерите на телевизията и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от опозицията! Независимо че съм представител на мнозинството и то на силно мнозинство, което следва приоритети и вече има постигнати резултати, днес ще Ви помоля за нещо, може би съвсем неочаквано за много от Вас.
Молбата ми е прагматична не за мен, не за Парламентарната група на ГЕРБ, нито за правителството на Бойко Борисов, тъй като ние не се нуждаем от патерици. Напротив, като силна и балансирана партия с вече ценен управленски опит, днес Парламентарната група на ГЕРБ Ви призовава към прагматизъм в името на българските граждани, да разбием заедно модела, който хората ненавиждат, но са принудени да търпят вече 23 години. Какво имам предвид?
Нека не използваме парламентарната трибуна и то особено в месеците преди изборите, за политиканстване и прояви, които отвращават хората от политиците. Никой не печели от това, тъкмо напротив. Това е предателство към всеки един български гражданин.
Нека да сключим споразумение за отговорно политическо поведение. Имаме шест месеца, в които можем, дори и по-малко, да свършим доста работа, да направим полезни за държавата и всеки неин гражданин закони. Хората искат да живеят сега и са напълно прави.
Нашата мисия е да загърбим лесното, правенето на политика заради самата политика, и да правим политика с човека в центъра.
Удивление и тъжен парадокс на политическия живот в България е, че българите избират хора в Народното събрание – хора с качества, смея да твърдя, инвестират в тях време и надежди, за да гледат след това как те се карат, хулят и водят безсмислени спорове.
Парадокс е, че веднъж попаднали тук, в сградата с надпис „Съединението прави силата”, избраниците забравят диалога, всяка група заговаря на различен, неин език и в крайна сметка сградата, призвана да пази единството на нацията, се превръща във Вавилонска кула. И докато вдигат много шум тези хора забравят коя е основната задача, заради която са тук – да служат на хората.
Време е да приключим с партийните блокажи на същинската ни работа, за да произвеждаме много по-добри неща. Нека изненадаме приятно българите, като поне веднъж покажем, че в Народното събрание сме един отбор, националният отбор на България.
Днес аз ще пресека пътеките, които разделят тази зала на лагери, за да потърся съгласие по основните приоритети на страната. Дори ми се иска да направим невъзможното – всички ръководители на парламентарни групи да си стиснем ръцете и да си пожелаем да работим в името на една по-добра България. (Реплики от КБ.)
Виждам усмивките. На Вас Ви е чуждо. Явно 23 години нищо не Ви е влязло в главите! (Смях от ГЕРБ.)
За нас от ГЕРБ е лесно да го направим, още повече че имаме обективно самочувствие, което се базира на реално постигнати резултати. (Шум в залата.)
С подготовката и приемането на Бюджет 2013 и пакета от данъчни закони изпълнихме основната си задача за настоящата година. Въпреки световната финансово-икономическа криза и трудностите пред всички държави, правителството на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов успя да вдигне минималната заплата и пенсия. Разбира се, иска ни се да можеше това повишение да е много повече, но такива са възможностите на държавата, колеги.
Най-лесно щеше да е в изборна година да развържем кесията, както казват хората, но това значи натрупване на задължения, които ще бъдат плащани от нашите деца и внуци, което не бихме си позволили независимо кой ще е на власт след месец юли, нещо което ние заварихме с увеличението, но само на книга, на пенсиите, които изплаща сегашното правителство.
Напротив, управлението на ГЕРБ и премиера Борисов избраха да действат непопулярно, но честно. Потърсихме резерви в наличното, запушихме течовете, свързахме касовите апарати със системата на Националната агенция по приходите и от съвместната работа на НАП и Агенция „Митници” увеличихме с над 1 млрд. лв. събираемостта на данъци и акцизи, намалихме с над 13% числеността на администрацията.
Освен това правителството на ГЕРБ реализира и разплати над 4 млрд. лв. европейски фондове.
Основен приоритет в социалната ни политика остават също стимулирането на заетостта и насърчаването на разкриването на нови работни места. Чрез промени в Кодекса на труда ще регламентираме договора за стажуване като самостоятелен вид договор.
Усвоените над 30% от евросредствата по Програма „Развитие на човешките ресурси” са поредното доказателство за ангажиментите на парламентарната група и на правителството към решаването на проблема с младежката и въобще с безработицата в България.
След редицата реформи в сектор „Здравеопазване” стабилността и ефективността на системата също остават основен приоритет на ГЕРБ. В името на по-добрите и качествени здравни грижи за българските граждани ще приемем както Закона за правата на пациентите, така и промените в Закона за здравното осигуряване.
Най-големият принос в здравеопазването на нацията, който въведохме и устояхме благодарение на политическата воля на Парламента, подчертавам, е пълната забрана на тютюнопушенето.
На крачка сме от приемането и на новия Закон за предучилищното и училищното образование, който гарантира централната роля на потребностите на детето в образователния процес, а също и кариерното развитие на младите учители. Доказателство, че образованието е сред водещите приоритети в управлението на ГЕРБ, е и гласуваното в Бюджет 2013 г. увеличение с 20 млн. лв. на единните разходни стандарти в системата. В сравнение с предишното мнозинство на БСП, ДПС и НДСВ, мнозинството на ГЕРБ е осигурило 800 млн. лв. повече за сектора „Образование”, като увеличихме средно заплатите с над 10%.
В сравнение с правителството на тройната коалиция, кабинетът на ГЕРБ ще даде за своя период на управление 3 млрд. лв. повече за здравеопазване, 14 млрд. лв. повече за социална политика, дадохме с 9 млрд. лв. повече за пенсии на всички възрастни хора.
По отношение на икономическата политика, първата задача на ГЕРБ ще бъде да преразгледаме ветото на Президента върху Закона за насърчаване на инвестициите. Чрез този закон ще гарантираме по-добро административно обслужване и финансови стимули за предприемачите, които искат да вложат парите си в България.
През новата парламентарна сесия сме на финалната права и от реализиране на поредния предизборен ангажимент на ГЕРБ – регламентирането и приемането на Закона за разузнавателните служби и тяхното взаимодействие. Законопроектите са резултат от постигнатия консенсус между политическите сили на Консултативния съвет по национална сигурност на Президента през пролетта на миналата година. След 22 години, за първи път статут на разузнавателните служби и техните служители ще бъде уреден със закон. Доказателство за този ангажимент на ГЕРБ и правителството на премиера Борисов са спрените отвличания, успешните акции срещу „Октопода”, „Крокодилите”, „Лихварите”, „Дедесарите” и не на последно място, осъдителните присъди по делата срещу „Килърите” и „Наглите”.
Един от големите успехи на това Народно събрание е приемането на Закона за конфискацията. Чувството за справедливост е това, което с ръка на сърцето трябва да признаем, че остава дефицит.
И тук бих отворил една малка скоба да цитирам Платон, който преди повече, забележете, от 2400 години е казал, че най-голямото зло в едно общество е ненаказаната несправедливост. Въпреки политическата воля на ГЕРБ, остава наслоеното и с право усещане на хората, че законите не важат за една привилегирована част от обществото. Това е един от стимулите днес да протегна ръка към Вас, опозицията, и да предложа единни действия за цялата политическа класа по ключови проблеми на обществото. Ние от ГЕРБ вече сме доказали, и то не само на думи, че подкрепата на реформите в съдебната сфера и на работещите в системата са ключов наш ангажимент.
Безспорно централните политически събития през новата година ще бъдат провеждането на първия национален референдум и парламентарните избори. Парламентарната група на ГЕРБ подкрепя провеждането на националното допитване и дори с част от инициативните си комитети, които вече информират гражданите, ние подкрепяме напълно развитието на ядрената енергетика в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Доказателство за това е работата за запазване и удължаване живота на блоковете в АЕЦ „Козлодуй” и изграждането на нов VІІ блок. (Шум и реплики от КБ.)
Апелирам обаче към нашите избиратели...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се ориентирате към приключване, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ... да гласуват с „не” на референдума и призовавам всички наши членове да изразят своя вот срещу строителството на АЕЦ „Белене”.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): То още няма „Белене”. (Шум и реплики от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: За да приключа, ние от ГЕРБ имаме самочувствието, че в рамките само на един мандат построихме, знаете, много магистрали, пътища, кръстовища на две нива, училища и детски градини, спортни зали, църкви, пречиствателни станции, театри, опери и модернизирахме много жп линии и пристанища. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това ни дава самочувствието, че българските граждани ще ни оценят по работата, а не по приказките и ще ни дадат отново своето доверие. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – председателят на групата господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министрите, както винаги, ги няма в Българския парламент дори в началото на сесията.
Преди малко чухме едно много впечатляващо изказване на господин Велчев от името на Парламентарната група на ГЕРБ. Той призова към прагматизъм, отговорност, протегна ръка към опозицията – нечувано нещо за близо четирите вече години управление на ГЕРБ. Щеше да е наистина много впечатляващо това изказване, ако беше направено в началото или поне в средата на мандата на партията ГЕРБ, защото всичките години на Вашето управление досега бяха тотално отрицание на реалния диалог, на компромиса, на баланса на виждания между различните парламентарни сили. Вие разбирате консенсуса и диалога като изпълнение на волята на Вашата партия. Затова, за съжаление, ще трябва да отговоря на Вашия призив за съгласие и единство с народната поговорка „Късно е, либе, за китка”. Няма как!
Вие казахте да решаваме реалните проблеми на българските граждани. Прекрасно пожелание! Прекрасно пожелание! Кое мъчи българите днес най-много?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: БСП.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Неработещата държава, бедността, нефункциониращата икономика, безработицата, корупцията – неща, които Вие трябваше да преборите. Затова основният въпрос тази година за всеки един човек в България е харесва ли статуквото и начина, по който живее, или иска промяна? Отговорът е, че е необходима сериозна, дълбока, радикална промяна в начина на управлението на страната, в икономическата и социалната политика.
Намираме се на финалната права на управлението на господин Борисов. Останаха Ви шест месеца. Шест месеца, защото дойде време за отчет за свършеното от Вас и за отговорност пред върховния съдник на всяка една политическа сила, а това са българските граждани.
Това, към което Вие призовавате – за съгласие, няма база да се реализира, защото Вие отхвърляхте постоянно свършеното от всички преди Вас. Това не е въпрос на ревност или самолюбие на една или друга политическа сила, да бяхте показали желание за диалог досега. От 25 законопроекта, внесени миналата година от Парламентарната група на Коалиция за България, един е приет. Това ли е диалогът във Вашето разбиране?! Няма как да се реализира това фалшиво съгласие, защото различията станаха твърде дълбоки и те са същностни.
За да не кажете, че аз си измислям и давам лични, преднамерени оценки на Вашето управление, нека Ви припомня Вие какво обещахте, с какъв ангажимент дойдохте на власт. Самопровъзгласихте се за управление на европейското развитие на България. Европейско обаче означава демокрация, баланс на властите, взаимен контрол на властите, означава върховенство на закона, означава свободна конкуренция в икономиката, означава социална държавност. Всичко това Вие посичате ежедневно с Вашата законодателна дейност и най-вече с поведението на правителството, което е обсебено с идеята за контрол на власт, на налагане на своята воля на други институции и на цялото общество.
За какво развитие можем да говорим? В много отношения върнахте държавата не с години, а с десетилетия дори! Да, защото какво обеща господин Бойко Борисов, когато встъпваше в длъжността министър-председател? Изброи седем приоритета. Нека видим какво е свършено от тях.
Първо, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизация на икономиката, създаване на нови работни места. Какво прекрасно обещание! Само че Вие увеличихте бедността в България. Половината българи са в риск от социално изключване. Доходите реално намаляха, защото инфлацията е много по-висока от минималните увеличения в някои сфери, които направихте в края на мандата.
Смазахте дребния и среден бизнес съвсем целенасочено, в интерес на монополите, които са близки до Вас във всеки един сектор, чрез промяна на правилата. И това е най-огромното Ви престъпление пред българската икономика, защото смазвате свободната инициатива и талант на българските граждани. Бизнесът е подложен на системен рекет – политически и икономически. Държавните институции се възприемат именно като рекетьори, като башибозуци, които не дават възможност да се работи.
За каква модернизация говорим, след като Вие прекратихте единствения действително много мащабен икономически проект за модернизация на България на високотехнологична индустриална основа - „Белене”?! (Смях в блока на ГЕРБ.) Каква модернизация?! Вашето виждане за модернизация очевидно е към това, към което призова господин Борисов. Каза на компютърни специалисти: „Ходете да пасете овце. Има нужда от овчари. Садете картофи.” Това ли е модерната икономика?
Убихте свободната конкуренция като цяло в България. Ние нямаме пазарна икономика, свободна пазарна икономика. Имаме дирижирана икономика.
Борба с корупцията и ограничаване на престъпността обеща господин Борисов. Каква борба с корупцията?! Всеки знае, че корупцията се превърна в централизирана система, политически ръководена. И случаят в Несебър, който шуми, гърми вече седмици, е много ясно доказателство за това, когато в частен интерес се нарушава държавният. Продава се имот за 580 хиляди, препродава се на следващия ден за 4 милиона. Печалбата на инвеститора ще бъде десетки милиони, ако се реализира. Унищожени са дюните! Реално погледнато това е свършено от Вашето управление, в нарушение на закона и в интерес на близки до властта. Неслучайно се замесва името на кумеца на вътрешния министър, който изведнъж стана един от най-големите предприемачи в България в областта на строителството. Двадесет и пет милиона лева спечелени обществени поръчки за първите две и половина години! Уволнявате шефа на горите. Ами заместник-министър Боянова, която е подписала, не се ли покрива тя от властта?! Очевидно, защото е изпълнявала поръчки, въпреки че е имало проверки – става ясно днес от медиите, за нейната работа и за нейни нарушения. Нищо не е предприето!
Реформа на съдебната система и възстановяване справедливостта обеща господин Борисов. Каква справедливост?! Всички знаят, че съдебната система е под ботуша на господин Цветанов. Избрахте Висш съдебен съвет, който се контролира от Вас. Избрахте главния прокурор по начин, който дискредитира самия главен прокурор като независим – без състезателност, без реално тайно гласуване. Всичко това е резултат от Вашето управление!
Да възстанови доверието на Европа и партньорите обеща господин Борисов. Ами Шенген? Ако Ви имат доверие, защо не Ви пускат в Шенген, а покрай Вас и цяла България?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Всички знаем!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ами знаем, защото не можете да се справите! Това е реалността. И Европейската комисия каза през юли, че под риск е самата способност на българската държава да спазва основния принцип на една демокрация – принципът на равнопоставеност и баланс на властите, на разделение на властите. Това са основните пороци.
Изобщо да не говоря за другите приоритети – подобряване на социалната сигурност на българските граждани. Шестдесет социални права са отнети от хората в различни сфери. Вие връзвате бюджета на гърба и за сметка на обикновения българин. Ами давам Ви пример. Питате докога. Разделихте минималната работна заплата от социалните плащания. Вдигате минималната работна заплата, но не следва увеличаване на социалните плащания. Това е Вашето „социално поведение”. Унищожавате социалната държава.
България се нуждае от промяна. Тази промяна предвижда отговорна и предсказуема демократична държава, спиране на рекета на бизнеса и възстановяване на нормалната пазарна икономика, антимонополна политика чрез активно държавно регулиране (това е ключово), активна инвестиционна политика на държавата в производствена икономика, която е конкурентоспособна, и чрез подкрепа на малкия и среден бизнес – възстановяване на социалната държава в България, която се разрушава от Вас.
Водещ приоритет е бъдещето на младите хора в България. Той се основава на три стълба: образование – качествено и достъпно, гаранция за първо работно място (това е европейска политика на социалистите), и разбира се – грижа за майчинството и децата. Двеста и четиридесет лева запазихте четвърта година парите за отглеждане на дете до две години. Това ли е грижата за майчинството?! В резултат на това всяка година през последните се раждат с близо 20 000 по-малко деца, отколкото преди 2009 г. Вие водите България към демографска катастрофа! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо председател.
Пътят към тази промяна минава през няколко политически събития и действия.
Първото е референдум, на който българските граждани имат за първи път възможност да изразят отношението си по ключов въпрос.
Второто е приемането на Изборен кодекс, който да гарантира честността, свободата на изборите. Вие показахте, че не желаете такъв кодекс.
Третото е алтернативна икономическа и социална политика, която БСП ще предложи.
И последното – това са самите избори.
Важната политическа задача за БСП е да гарантира, че няма да може да направите това, което направихте през 2011 г., че изборите ще бъдат по реалната воля на българските граждани, без натиск, без страх и без купуване и при честно преброяване.
Това са политическите приоритети на Коалиция за България за този сезон. И ще направим всичко необходимо българите да видят нова надежда и нова възможност за своето лично развитие и за развитието на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, като Ви честитя Новата година, отправям едно много искрено политическо пожелание – 2013 г. да отбележи края на месианството в българската политика и да тръгнем по нормален европейски път на развитие. Смятаме, че през 2013 г. българската демокрация има да решава един фундаментален въпрос – да реализира алтернатива на проваленото управление на ГЕРБ.
Провалът има конкретни имена, господин Велчев. След три години и половина управление на ГЕРБ все повече български граждани губят работата си, защото продължават фалитите на основния работодател – малкият и среден бизнес.
Казахте: „Не думи, а да преценяваме по делата”. Питам: колко малки и средни предприятия фалираха за три години и половина управление на ГЕРБ? Знаете ли? Тридесет хиляди на година! Извън юридическия фалит обаче 49% от фирмите осигуряват едно-единствено лице, тоест собственикът осигурява себе си, не създава работни места. Основният работодател – малкият и среден бизнес, е смачкан от това управление. Затова е високата безработица. Затова е обедняването.
И ако тази теза, изказана от заместник-председател на Парламентарната група на ДПС, не Ви харесва, цитираме Ласло Андор – комисарят по заетостта и социалната политика, който вчера определи България в официална позиция, че е страна с най-висок риск от социално изключване.
Страдат всички социални системи не само пенсионери, че дори учените вече заляха улиците. Вие говорите, че доходите и заетостта са Ви приоритет – ето, това са думи! Аз казах какви „дела” Ваши стоят зад този приоритет. Съгласието по националните приоритети е хубаво нещо, но за да има съгласие – първо, трябва да имате реални приоритети. Основният дефицит на това управление е, че ги няма приоритетите. Къде са? Кои са? Бедността и заетостта не са Ви приоритет.
Ако Вие искате съгласие за такава политика, искате опозицията да извърши едно престъпление. Ако опозицията е съгласна с провалите и грешките на управлението, това е краят на парламентарната демокрация. Ние сме длъжни да Ви посочим грешките.
Само че най-драматичен е друг Ваш провал. Хубаво цитирате Платон, но точно в обещанието за справедливо управление се провалихте най-жестоко. Вие дойдохте с обещание, че ще се преборите с престъпността и корупцията. Резултатът днес е, че управлението се превръща в основен генератор на корупция. Никакви препратки към предишни управления не са в състояние да скрият тази истина.
Когато авторитетът Стив Ханке извежда корупцията и престъпността като основна пречка за развитието на България, дори за превръщането й в лидер на Балканите – трябваше да бъде лидер вече, защото е първата страна, излязла от комунистическия лагер, която става член на Европейския съюз, но не е. Не е лидер, защото не реши проблема с престъпността и корупцията. Стив Ханке визира Вашето управление не само предишните управления.
Когато от Стопанската камара говорят за административен рекет върху бизнеса, визират рекета, упражняван от днешната власт. Затова днес корупцията в България има един-единствен мирис – мирише на гербери!
Защо се стигна дотук? Не само заради отсъствието на приоритети, не само заради доказаната некомпетентност, но преди всичко заради сгрешената философия на днешното управление. То продължава да се базира на персонализирания вот за една личност, която не винаги успява да се разполага в демократичната процедура. Създава се усещане, че имаме формално създадени демократични институции. Оказва се, че в България е възможно да се реализират квази демократични или недемократични форми на управление при конституционно разписана демокрация в страна, членка на Европейския съюз. Това е много тъжното заключение за състоянието на българската демокрация. Движението за права и свободи е на категорична позиция, че трябва да се възстанови реалното не само демократично устройство на страната, но функционирането на българската демокрация.
Да Ви дам ли един пример? Когато министър-председателят и лидер на ГЕРБ първоначално казва „да” на собствения си въпрос за провеждане на референдум, защото Вие формулирахте Ваш въпрос с тезата, че също сте съгласни да се развива ядрената енергетика. Първо казва „да” и цялата парламентарна група, моля да ме извините, госпожо председател, но воглаве с Вас като народен представител от Плевен, също пригласяте с „да” на своя премиер и лидер. Дори 76 народни представители се регистрират в ЦИК с инициатива за подкрепа на референдума.
Когато обаче една сутрин премиерът се събужда вече с „не”, всички от парламентарната му група с не по-малка убеденост казахте – „не”, при това, убеден съм, ще го кажете три пъти, защото и премиерът каза три пъти „не”. Затова тезата ни, че при управлението на ГЕРБ демократичната ни система дефектира, не е абстрактна теза, още по-малко немотивирано обвинение.
Проблемът с възстановяването на реалната демокрация е основен и за изхода от кризата. Защото дефектиралата демокрация има за ефект дефекти на икономиката. По твърдение не на ДПС и на опозицията, а съгласно официален доклад на Европейската комисия, делът на нелегалната икономическа дейност, тоест на сивия сектор, е близо една трета или 31,9% от брутния вътрешен продукт, което за поредна герберска година ни отрежда еднолично лидерство в рамките на Европейския съюз. Или ако трябва да използваме спорната терминология на премиера, при неговото управление България е шампион по сенчест бизнес в Европейския съюз.
Говорете колкото искате, че се борите с корупцията. Българските граждани вече знаят, че наистина не е въпрос на думи, а на конкретни действия, каквито няма, защото при това управление властта да се бори с корупцията означава да се бори със самата себе си.
Страната се нуждае от алтернативно управление, което да възстанови реалната демокрация. Това неизбежно ще се случи. Има едно-единствено условие – честни избори, елиминиране на риска от подменен вот.
Парламентарната група на ДПС подновява предложението си за консултации на високо ниво, където да се постигне съгласие за рамката, която да осигури честния вот, а измененията в закона само да материализират това съгласие. Определяме отказа на ГЕРБ да участва в такива консултации като безотговорно. И затова ще поискаме ОССЕ този път да се ангажира не с ограничена мисия наблюдатели, а с тотално, масирано наблюдение на целия изборен процес в България като страна с висок риск.
В заключение: българската демокрация е пред тежко изпитание! Гражданите вече са изправени пред дилемата: ГЕРБ или демокрация?
Убедени сме, че 2013 г. ще даде своя категоричен отговор и парламентарният вот ще роди правителство на ясните национални приоритети, зад което ще стои широка подкрепа от партии с валидирана в годините безспорна демократична легитимност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми ръководители на парламентарни групи, които взехте отношение досега! Приоритетите, които Синята коалиция ще следва през следващия зимен семестър на Четиридесет и първото Народно събрание, са:
На първо място да отговорим на изискването, което представя пред нас кампанията, която тече в момента, за референдума с въпроса: „За развитието на ядрената енергетика ли сте чрез строителството на нова ядрена централа?”. Ние сме в този месец на кампания и в тази връзка от името на моите колеги правя няколко призива и искам всеки да ги чуе.
Първо, призовавам господин Сергей Станишев на дебат в петък в Българската национална телевизия в предаването „Панорама”, където да застане срещу мен и да се опита да информира хората. Защото нашето основно задължение е да информираме хората – да направят един избор, след като са чули аргументите, да бъдат съдници на аргументи, а не на заклинания и не на някакви слепи атаки, насочени помежду ни. Да кажем своите аргументи и хората да решат.
Второ, призоваваме 76-те народни представители от ГЕРБ – ето ви конструктивизъм, да определят окончателната си позиция по отношение на това как ще гласуват на референдума. Защото това с три пъти „не” – да напомня за тези, които не познават Евангелието, Свети Петър се отрекъл три пъти от Исус Христос преди да го прегърне. Да не вземете и Вие да се отречете три пъти и накрая да прегърнете отново тезата за развитието на ядрена енергетика чрез строителство на нова ядрена централа. В този смисъл трябва да застанете на твърда, ясна, категорична позиция. Не да слушаме какво казва господин министър-председателят, а Вие, тъй като сте ситуирани като страна в този референдум.
Призоваваме всички останали парламентарни групи да определят своите позиции и се включат в дебатите като разчитат преди всичко на своите аргументи, а не на крясъци, не на заплахи, не на опити да се провали опитът, който ние правим, да информираме хората за това как да гласуват на този референдум.
Призоваваме правителството от тази трибуна да оповести публично следните свои становища:
1. Прогнозата за вътрешното потребление на електроенергия в хоризонта на 2015, 2020, 2025 г.
2. Прогнозата си за потреблението на електроенергия в региона на Югоизточна Европа за същия хоризонт от време.
3. Възможностите на българския Енергиен системен оператор да управлява енергийна система на страната в случай на функционирането едновременно на четири реактора по 1000 мегавата.
Да се каже това нещо официално, с цялата сериозност и авторитетност на институциите.
Призоваваме Народното събрание да приеме законови промени, които да забранят строителството на ядрени обекти в зони на висока сеизмична активност. Това е проектозакон, внесен от наш народен представител.
Накрая, настояваме Временната анкетна комисия за „Белене” да обяви междинен доклад за разхищенията и злоупотребите, осъществени от българската и руска енергийна мафия на стойност милиард и 800 млн. лв. пари на българския данъкоплатец.
Вторият ни приоритет – Синята коалиция настоява Изборният кодекс да бъде върнат за преразглеждане в Народното събрание. В Кодекса да се отразят тези препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които са приети от българското правителство. Не други, а тези, които са обявени, че правителството приема и се е ангажирало да ги реализира с промяна в Изборния кодекс, и тези, които имат широко политическо съгласие.
Обещанието на правителството да извърши тези промени трябва да бъде изпълнено, защото е дадено пред българските избиратели и пред европейските граждани. Защото Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е организация на европейските граждани, на европейската общественост и ние като страна, вече с цялата си загриженост – тук Синята коалиция споделя тази загриженост – трябва да намерим пътя мониторингът да бъде прекратен върху демократичната система на страната, която демократична и изборна система в момента се счита за некачествена.
Трето, настъпилата 2013 г. ще бъде година на икономическа криза. Тук не искам да влизам в тона, с който се изказаха преди мен някои народни представители. Икономиката ни е болна, хората наистина не са добре. От 700 000 фирми през 2001 г. 350 000 се пререгистрираха. От тях в 175 000 няма заети освен един човек, който се осигурява. Това са фирми във фризера.
Ние не се гордеем, че нашите прогнози се оправдаха. Ние не се гордеем с това, че Ви предупреждавахме, управляващи от ГЕРБ, за това, че трябва да изпълните програма за противодействие на кризата с радикални реформи. Но сега си даваме сметка, че в остатъка от време тези 16 или 17 сесии са абсолютно недостатъчни това нещо да се случи. Но ние призоваваме да бъдат приети поне два законопроекта, които могат да подобрят нещата и да посрещнат поне най-сериозните проблеми, които ще поставите депресията, продължаваща в 2013 г.
Това е да подкрепите едни промени на правилата и условия за обезщетяване на заетите при фирмена несъстоятелност, като направим използваем нарочно създадения за тази цел фонд. Напомням, тук имаше един дебат как господин Бойко Борисов реши един проблем с Оловно-цинковия завод в Кърджали, пък после се оказа, че не е решен, пък не е решен, защото законът ... и така нататък. Ето ние ще предложим едни такива промени, които да дадат възможност за по-широк достъп до фонда за обезщетяване и се надяваме да го подкрепите, защото тези случаи ще зачестят в следващата година.
Второ, ще Ви предложим едни промени в Закона за обществените поръчки, така че да се гарантира на малките и средни фирми – подизпълнители, да получат задължително от спечелилия обществената поръчка изпълнител дължимите им суми за извършените от тях строително-монтажни работи, защото в момента е масова практиката на неразплащане с тези подизпълнители. Фирмите-изпълнители просто газят своите контрагенти и прехвърлят върху тях всички затруднения и по този начин фалират още повече или поставят строителни фирми в невъзможност за функциониране. Това би било глътка въздух за намиращия се в тежка криза строителен отрасъл.
Накрая, Синята коалиция си поставя за приоритет да настояваме Народното събрание да приеме отново мораториум срещу застрояване в защитени терени, който тихомълком беше заобиколен от управляващите от ГЕРБ. Целта ни е в името на съгласието да не допуснем нови скандали от типа на този с опита на застрояване на дюни в Несебър от приближени на вицепремиера Цветан Цветанов. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
От името на Парламентарната група на „Атака” – председателят на групата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа, представители на българския народ! В последните месеци на този мандат на българския парламент чухме кулминация на демагогията на партия ГЕРБ. В изказването на Красимир Велчев, който е председател на групата, той призова към прагматизъм.
Господин Велчев, ако сте прагматични, излезте и обяснете защо преди половин час отхвърлихте нашето предложение човек да може да се отбранява, когато го нападат вкъщи и когато някой застрашава живота и имуществото му! С какви аргументи? Обяснете на българските избиратели, на които обяснявате колко много неща сте направили, защо не искате да ги защитите!
В момента в стотици села, квартали, населени места в България хората страдат страшно много от така наречената битова престъпност. Аз я наричам циганска престъпност, заради което водят дела срещу мен, но ще продължа да я наричам така. Идете да видите как живеят тези хора и как по десет пъти са ограбвани къщите им. Ако приемете този текст, който Ви предлагаме, човек ще може да се защитава вкъщи и няма да подлежи на съдебно преследване, ако се защитава, включително и с огнестрелно оръжие. Нали така е в любимите ви Американски щати, поне в някои от тях? Защо не вземете пример от тях? Защо отхвърляте прагматичното предложение на „Атака”?
Защо след малко ще отхвърлите прагматичното предложение на „Атака” за референдума, което ще внесем – то е в дневния ред. За него толкова много се говори тук – да отпадне ограничението да са гласували толкова, колкото на последните избори – 4 млн. 335 хил. 245 човека? Ами ако на 27 януари гласуват 4 млн. 335 хил. 240 човека – с пет по-малко, този референдум ще бъде недействителен?! Защо всички си правите оглушки по този много основен и важен въпрос?
Подготвен е референдум, говорим за него, канят се хора на дискусии, на дуели, а всъщност този референдум най-вероятно ще бъде недействителен, защото Вие отхвърляте нашето прагматично предложение, заедно с още пет други поправки в Закона за референдумите, които биха направили този референдум наистина реално изпълним, осъществим!? Защо отхвърляте тези прагматични наши предложения?
Защо отхвърлихте например прагматичното ни предложение –ще започна да изброявам само през последната година – в Закона за защита на животните? Предложихме поправка, с която да се реши въпросът с бездомните кучета ясно и кардинално. Продължават да бъдат изяждани кучета в центъра или в кварталите на София и това Вие наричате развита европейска демократична държава!? Предложихме ясна поправка, с която да се реши въпросът – отхвърлихте го.
Предложихме Ви Закон за българския език. С какви аргументи, господин Велчев, дами и господа народни представители от ГЕРБ, отхвърлихте да има Закон за българския език? С какви аргументи можете да обясните на избирателите, че не искате да има закон, който да регламентира използването на българския език и защитата му? Такива закони има в редица държави в Европа. С аргументите на Реджеп Ердоган ли, или с аргументите на националното предателство, защото този, който не иска да защити езика си, за мен е национален предател? Също така, който не иска да защити икономиката, енергетиката на държавата си, да защити нейния суверенитет и развитие, за мен е национален предател.
Как ще обясните на Вашите избиратели, господин прагматичен председател на Партия „ГЕРБ” – господин Велчев, че във Вашата програма в Глава трета „Приоритети” в т. 2 пише: „Подкрепа на Проекта за АЕЦ „Белене”?
Ето, госпожо Цачева. (Показва документ. Единични ръкопляскания.)
Това е във Вашата програма – от сайта Ви. Как сега това, което обещавате във Вашите предизборни програми, се оказва лъжа? Вие всъщност лъжете българските избиратели.
Ами ако Вие бяхте казали през 2009 г., че ще обложите депозитите на хората, левчетата, които събират за черни дни с данък, щяхте ли да имате тези депутати, които имате сега? Абсурд, нямаше да имате! Значи, сте излъгали през 2009 г., затаявайки, както казват юристите, своите престъпни намерения да обложите и депозитите на хората с данък, защото друго не знаете – облагате с данъци, с такси, вдигате акцизи, повишавате, изтупвате брашнения чувал!
Защо отхвърлихте прагматичните предложения, които Партия „Атака” направи, за мораториум върху цените на горивата? Това е въпрос, който засяга милиони българи. Тези цени на горивата се диктуват от монополисти и Вие не искате да закачате монополистите и казвате, че правите полезни неща за българския народ. Не, не ги правите – просто имате пропаганда! Имате осигурени медии, социолози, агенции, които правят агитация за Вас. Те са платени, но това не може да промени истината, която се случва реално с хората.
Вие цитирате Платон, аз ще Ви кажа, че старата латинска максима е: „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила”, а истината показва, че управлението на ГЕРБ се провали в икономически и в национален план.
Управлението на ГЕРБ стана придатък, васал на турската държава. Вие не пожелахте да предявите исканията на България за 10 млрд. долара, които Турция дължи за ограбените тракийски имоти. За четири години не пожелахте да го направите! Вие не пожелахте да поставите нито един въпрос за решаване с държавата Турция, а продължихте да се кланяте по отношение на Анкара и да водите васална туркофилска политика. България стана държавата с най-много минарета и джамии на глава от населението – по статистика на Евростат, а не на Партия „Атака”.
Вие отворихте пътя за нови ислямистки емисари така, че в момента в градове и квартали на България може да се видят уахабистки, джихадски прояви на ислямисти-фундаменталисти, които крещят със заканителни викове и имат намерение да водят „джихат” – свещена война с неверниците, тоест с нас православните християни. И по този въпрос ГЕРБ не направи нищо, напротив, блокира работата на службите още повече.
Вие не направихте нищо за овладяване на битовата престъпност, както аз наричам всъщност циганската престъпност учтиво, и тя продължава да се разраства и да тормози българското население. Нищо не е направено. Напротив, заиграхте се с циганските барони и босове по време на изборите през 2011 г. и използвахте купените цигански гласове. Сега смятате да го направите пак и затова не закачате тази престъпност. Обяснението е много ясно и просто.
По отношение на най-важния за българите въпрос, най най-важния въпрос – въпросът за техните доходи и стандарт, въпрос, който аз поставям от тази трибуна многократно и продължавам да го поставям, и ще продължа да го поставям. Той не само не беше решен, той беше пренебрегван по време на тези четири години управление на Партия „ГЕРБ”, която иска прагматизъм.
Прагматичното решение в политиката е да осигуриш добри доходи на своите сънародници. Вече десетина пъти повтарям от тази трибуна, че минималната заплата от 290 лв. е подигравка с българите. Пенсиите, които сега се дават, са подигравка с българите! Трябва да се направи всичко възможно минималните прагове на пенсия и минимална заплата да се доближат до европейските. Това е нашето предложение. Това трябва да бъде въпросът на въпросите за всички политически партии на тези избори, а избирателите да питат партийните лидери и активисти, когато застанат пред тях: „Кажи ми какво ще направиш по отношение на доходите, как те ще станат европейски? Не ме интересуват общите Ви фрази и демагогии, разтягането на дъвки, посочването на това да не станем като Гърция, защото тя е много лоша държава”. Само че в Гърция минималната заплата е пет пъти по-висока от българската! Пет пъти! А пенсиите там започват от 500 евро нагоре!
Ние, от „Атака”, апелираме пенсиите да започват от 500 лв. Хайде, компромисно – 500 лв.! Вие обаче не искате да чуете за това, Вие посрещате с ироничен присмех моите думи, когато говоря за покачване на минималната работна заплата на ниво 1000 лв. минимум, защото иначе е просто смешно да се говори. Сега ще повишите с 20 лв. – това е смешно, това е жалко! Много добре знаете, че това по никакъв начин не може да стигне за издръжка на един човек в днешно време. Тогава какво правим, защо си играем на политика? Защо си говорим високопарни приказки, а не погледнем прагматично към проблемите на българския народ – те са: стандарт на живот, работа, перспектива, българска икономика!
Вие, дами и господа от ГЕРБ, продължихте колониалния модел на България. Вие сте колониални чиновници, които изпълняват директиви отвън и не променихте това, за съжаление. Призовавах Ви от началото на този парламент с ръка на сърцето, призовавах Ви горещо: „Направете това и ще останете в историята!” Казвах Ви го. Вижте архивите, вижте стенограмите – казвах го, но не, не го направихте.
Един-единствен договор, който ощетява България, не посмяхте да спрете – договорът с ЕРП-тата. Той ограбва България с милиарди и това даже Доклада на ДКЕВР го каза и доказа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не посмяхте да спрете договора за златодобива, който ограбва България. В България има златни залежи за над 700 милиарда долара – това са научни доказателства от високоавторитетни учени от БАН. Защо си правите оглушки по този въпрос, дами и господа от ГЕРБ?! Защо продължавате да обяснявате, че няма накъде и трябва да стягаме коланите, когато имаме златни залежи, с които в България можем да имаме доходи като австрийски, германски и френски?! Защо продължавате да си правите оглушки?!
Искате прагматизъм – ето Ви прагматизъм, ето Ви реални доходи, които могат да бъдат постигнати, ако България си върне в нейни ръце златото. Започва да се използва урана – от 1991 г. са запечатани находищата. Ако нефтът и газът, които сега давате на концесии в Черноморския шелф, се върнат в български ръце и ако държавната администрация се съкрати, както трябваше да направите още в началото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), всичко това ще донесе достатъчно доходи, за да може да се вдигне българският стандарт на живот такъв, какъвто е в Европа. Иначе си говорим, правим политика на думи, но нищо на дела.
Аз призовавам всички български политици и партии да бъдат наистина прагматици и да кажат пред избирателите от днес до изборите какво точно ще направят – първо, второ, трето. Най-първо да го каже ГЕРБ, понеже претендира за още един мандат. Кои ще са първите десет неща, които ще промените утре и ще предложите в парламента?! До какво ще доведат те и защо точно тези?! На това отговорете и тогава ще Ви призная за прагматик, господин Велчев.
Всичко добро! Благодаря Ви.
Честита Нова година, между другото, на всички! Дано Новата година Ви донесе повече ум и разум в главата и да работите за България, както се кълнете на тази трибуна като ставате депутати. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Вносител – Четин Казак. (Реплики.)
Аз мисля, че е ясно, че трябва да бъде изключено директното предаване по телевизията и микрофоните на радиото. Гласували сме само декларациите да бъдат предавани на живо.
Доклад на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Заповядайте, госпожо Дукова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 254-01-86, внесен от Четин Хюсеин Казак на 26 юли 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 254-01-86, внесен от Четин Хюсеин Казак на 26 юли 2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя. Той мотивира предложението си с наскоро внесения и от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, в който по аналогичен начин се предвиждат хипотези за възстановяване на българско гражданство по облекчен ред на определена категория български граждани, които са го загубили по силата на двустранни договори между Народна Република България и някои страни от бившия социалистически лагер.
Законопроектът съдържа два основни параграфа.
С първия параграф се предлага да бъдат отменени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за българското гражданство. Според него тези текстове предвиждат неравноправно третиране на лицата, изгубили българското си гражданство и кандидатстващи за неговото възстановяване, в сравнение с лицата от български произход, които кандидатстват за възстановяване или придобиване на българско гражданство по натурализация. Предлаганият законопроект предвижда възстановяването на българското гражданство да се изравни по режим с придобиването на българско гражданство по натурализация от лица от български произход. Само по този начин държавата може да докаже по нагледен начин, че тя не дискриминира своите граждани по етнически или някакъв друг признак.
Вторият параграф от законопроекта предвижда създаването на нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, който дава възможност за опростена процедура за придобиване и възстановяване на българско гражданство за лицата, които са го загубили по силата на чл. 6, ал. 2 от Закона за българското гражданство от 1948 г. – отменен, и чл. 16, ал. 2 от Закона за българското гражданство от 1968 г. – отменен. Тези закони са предвиждали с идентичен текст дискриминационен режим по отношение на така наречените „български граждани от небългарска народност”, които през годините са се изселвали в чужбина и които са загубвали българското си гражданство автоматично, със самото изселване. Господин Казак предлага да се даде възможност по облекчен ред тези лица и техните деца да възстановят, съответно придобият, българско гражданство.
По време на разискванията, в изказванията на повечето народни представители, беше цитирано становището на Министерството на правосъдието, което не подкрепя предложения законопроект. Коментираният въпрос е сложен, деликатен и чувствителен от гледна точка на морала и традициите на българската държавност. Той има не само правни измерения, а е политически натоварен и съдържа емоционален заряд. Ако предложенията бъдат приети, ще се създадат условия за правна несигурност, във връзка с настъпили в чужбина събития като раждане, смърт и сключен граждански брак.
Други народни представители изразиха мнение, че становището на Министерството на правосъдието трябва да съдържа правни и конституционни аргументи, свързани с тази материя, вместо да се изтъкват политически и емоционални мотиви.
След проведеното гласуване, с 1 глас „за”, нула гласа „против” и 9 гласа „въздържали се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 254-01-86, внесен от Четин Хюсеин Казак на 26 юли 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Заповядайте, господин Казак, от името на вносителя.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам честта да Ви представя внесения от мен, но изработен и подкрепен от цялата ни парламентарна група Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Както стана ясно от становището, представено ни от госпожа Дукова, на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, този законопроект има два основни параграфа, но една-едничка цел – да премахне някои дискриминационни разпоредби в действащия Закон за българското гражданство, създаващи неоснователно и противоконституционно неравноправно третиране на настоящи и бивши български граждани на базата на техния етнически произход.
Първият параграф цели да премахне онези текстове от чл. 26, които предвиждат по-утежнени процедури и по-стриктни условия към лицата, които искат възстановяване на българското си гражданство.
Искам да Ви обърна внимание, уважаеми колеги, че това са лица, които са се родили на тази земя, които са имали българско гражданство години, години наред и по една или друга причина са го загубили – дали чрез изселване, дали по силата на двустранни договори за каквито стана дума и в становището, дали доброволно. Това са лица тясно свързани с България и с българската държава – исторически, емоционално, ако щете и родово.
За нас е неприемливо и необяснимо как режимът и изискванията към тях могат да бъдат по-стриктни и по-утежнени в сравнение с онези лица, които са декларирали български произход, но нито са родени в България, нито някога са имали българско гражданство.
За нас е неприемливо да има по-облекчен режим по отношение на втората група лица спрямо първата. Ние не казваме, че трябва да бъде обратното. Ние искаме този режим да бъде изравнен. Ако наистина претендираме, че България е европейска държава и ако не разбираме нейния етнонационален характер като едно етнически, ние трябва най-после да премахнем тези дискриминационни разпоредби. България трябва да бъде еднакво гостоприемна и да третира своите чада по един и същи начин, независимо каква вяра изповядват те или на какъв етнос принадлежат.
Втората основна разпоредба, която предлагаме, както стана ясно и от становището, е заимствана едно към едно от внесения от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Той предвижда възстановяване на българско гражданство от лицата, които са го загубили на основание двустранни споразумения между България и някои държави от бившия социалистически лагер и придобиването му по облекчен ред от техните деца.
Ние преценихме, че след като за тази категория граждани може да има такъв облекчен ред, като им се даде възможност в 5-годишен срок, ако желаят, да се възползват от него и да го възстановят, съответно децата им да при добият българско гражданство, то с още по-голямо основание такъв облекчен ред, трябва да бъде създаден и предложен на онези хиляди бивши български граждани, загубили българското си гражданство не по своя изрично заявена воля, а по силата на идентични дискриминационни текстове в действалите през годините закони за българското гражданство, съответно закона от 1948 г. и неговия чл. 6, ал. 2, и Закона за българското гражданство от 1968 г. и неговия чл. 16, ал. 2. И двата текста по абсолютно идентичен начин са постановявали следния текст: „Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със своето изселване”. Този текст е абсолютно безпрецедентен и е ярко доказателство за отношението на комунистическата тоталитарна власт към една част от българските граждани. Тя ги нарича „лица от небългарска народност” и ги лишава автоматически от тяхното българско гражданство без каквото и да е изискване за изрично волеизявление от тяхна страна, когато те пожелаят да я напуснат, независимо по какви причини.
Това са хиляди български граждани, напуснали тогавашната държава, не толкова заради някакви други чувства, някаква особена любов към друга държава, а които просто не са желаели да живеят при условията на комунистическа тоталитарна власт, която се е отнасяла по такъв дискриминационен и тенденциозен начин към своите граждани. Както много други български граждани, които са бягали в чужбина през онези години на комунистическа тоталитарна власт през границата или са заминавали уж легално, а след това са оставали, тези граждани също напускали пределите на страната, именно за да избягат от комунистическия тоталитарен режим на тогавашна България. Но тези хора, и много от Вас, които са посещавали Република Турция на екскурзии, на почивка и са се срещали с тях, ще потвърдят, че тези хора нито за момент не са загубили своята любов, своята обич, своята носталгия по родината. Повечето от тях дори не са загубили и познанията си по български език.
Така че те имат правото, ако пожелаят, и би следвало да могат да възстановят своето българско гражданство по облекчен ред, именно като ярко доказателство, че България е престанала вече да бъде онази тоталитарна комунистическа държава, която дискриминираше своите граждани и наистина вече е станала европейска държава, в която принципите на гражданското общество предоминират над останките от миналото и наслоенията в националното ни съзнание.
Ето защо е абсолютно неприемливо за нас становището, представено от Министерството на правосъдието, което поради липсата на каквито и да е аргументи от конституционен или какъвто и да е друг правен характер, изтъква бланкетни фрази от рода на „въпросът е деликатен, чувствителен от политическа гледна точка” и така нататък, и така нататък.
Въпросът, уважаеми колеги, е принципен. Ще престане ли България да бъде мащеха за едни и майка за други свои деца и ще се превърне ли тя в истинска европейска държава, в която всички нейни граждани са равноправни – истински равноправни, или ще продължим да робуваме на старите стереотипи, на старите наслоения, на старите предразсъдъци?
В момент, в който Вие заявявате Вашата европейска ориентация, уважаеми колеги от ГЕРБ, аз Ви призовавам да го докажете на дело, като приемете нашия законопроект, който, както казах, изцяло е заимствал своите текстове от внесения от Министерския съвет с подписа на Бойко Борисов подобен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Докажете, че правителството и мнозинството от ГЕРБ не мери с два аршина, а има принципно и справедливо решение към идентични казуси! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дискусията, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Това е поредната провокация, която цели да премери температурата на българския парламент и на българското общество. Периодически се правят такива провокации, периодически се подават сигнали, от които да е видно как ще реагираме като законотворци, как ще реагира българското общество на абсурдни искания. Ако в предишни парламенти тези провокации много често се увенчаваха с успех, то тук има все пак някакви колебания и ние от „Атака” непрекъснато сме нащрек как ще реагират управляващите и дали няма да се поддадат. Една от нашите основни задачи и роли в българския политически живот, в българското общество, на българската политическа сцена е „Атака” твърдо да стоим и да даваме отпор на такива опити.
За какво става дума? Тук наистина има твърде много история. Категориите, които се визират в законопроекта на ДПС, за бивши български граждани, изселили се от България, са с адрес и за годините от 50-те, 60-те и 70-те години, когато по изселнически спогодби има няколко вълни от напуснали страната граждани с турско етническо самосъзнание.
Тук винаги съм казвал, че нашите бащи, деди и прадеди не са решили адекватно този национален проблем, за да бъде периодически подлаган на изпитание този въпрос и ние самите да бъдем рекетирани и принуждавани понякога да си посипваме главите с пепел, понякога да влизаме в напразни и излишни дебати. Ако нашите бащи, деди и прадеди бяха решили този въпрос, положението щеше да бъде аналогично на това в съседни страни, като Румъния, Сърбия, Гърция, а и в самата Турция, където такъв проблем няма, въпреки че населението и гражданите на Турция с българско етническо самосъзнание е било много по-голямо на брой и е заемало много по-обширни територии, отколкото така наречените „турци” в Българя. Това е исторически безспорен факт.
Кои са обаче тези граждани? Те са направили своя избор през 50-те, 60-те и 70-те години – напуснали са България безвъзвратно, без каквото и да било намерение да се връщат тук и са приключили каквито и да е връзки и отношения с идеята за принадлежност и гражданство с България и българите.
Това, което се прокарва тук като идея, не е нищо друго освен опит, който ДПС осъществява по поръчка на турските власти, на турската концепция и виждане по въпроса, на стратегия на държавно ниво, прокарвана от отделни институции, правейки опит не само за използване на граждани с турско етническо самосъзнание в България като пета колона на турските национални интереси и имперски амбиции, но се правят опити, както виждаме, и за онези, които отдавна са се изселили в Република Турция.
Знаем, че бивши български граждани, изселили се в Турция, много рядко заемат позицията на равноправни турски граждани. В самата Турция съществува мрежа от законодателни мерки и ситуации в законодателството и правни положения, фактически състояния, според които някои от тези граждани нямат равноправност и статута на другите турски граждани.
Това, което се прави в момента – казвам отново – е опит за премерване на температурата как ще реагираме. Притеснението ми е, че може да има някакви договорки, предвид честите срещи на министър-председателя Бойко Борисов с турските държавни ръководители. В тази връзка тук реакцията на управляващото мнозинство за мен винаги е непредвидима. Затова ние от „Атака” сме длъжни да поставим съвсем ребром въпроса и да предупредим за опасностите.
Уважаеми колеги народни представители, давате ли си сметка може ли в Гърция, Сърбия или в Румъния, или в други страни да бъде гласуван такъв законопроект?! Отговорът е еднозначен, той е „не”, разбира се!
На пръв поглед формалното и за някои тук лековато гласуване и даване на възможност тези граждани да си върнат българското гражданство влече след себе си ред проблеми, свързани с имуществени претенции, най-малко. Да не говорим, че всъщност даването, възвръщането на българско гражданство влече след себе си възможността и дава неоспоримото право на такива граждани за участие в изборите, което касае ДПС и редица други аспекти, които са във всяко друго отношение неблагоприятни и ще създадат огромни проблеми.
Формулировките тук са абстрактни. Те касаят граждани, изселили се в резултат на изселнически спогодби. За ДПС те нямат каквото и да е значение, освен за тези, които имат турски произход и турско самосъзнание. Те визират изселническите вълни от 50-те и 60-те години от граждани, които са се изселили в Република Турция. Нямат предвид каквито и да било други бивши български граждани с чуждо етническо самосъзнание.
Опитът, който се прави, е в резултат и на десетилетната, ако щете и столетна политика на турската държава да поддържа групи население с турско етническо самосъзнание в чужди страни, които да се явяват пета колона за интересите на държавата Турция, ако щете и в нейния имперски вид преди създаването на турската република. Това е трайна политика. Тя е целенасочена.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Госпожо председател, направете му забележка, не говори по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако щете, дори за изселническите вълни през 50-те, 60-те години се е пречело от Република Турция. Правело се е всичко възможно те да не се състоят – все с тази цел.
Това е нещо отдавна гледано от нашите предшественици. Разбира се, Турция никога не се е отказвала от своите трайни позиции и политика в това отношение и направление.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): По закона говори!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова мисля, че ние всички трябва категорично, дори не с „въздържал се”, както го е направила комисията, а да гласуваме „против” този опит, който, пак казвам, се опитва да премери температурата ни тук, в пленарната зала, а и издръжливостта и търпимостта на българското общество изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Изказвания?
Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! По същество, първо искам да уточня кого касае този закон, а именно кой е субектът, който ще бъде засегнат от този законопроект.
Обръщам внимание върху този факт след изричното изказване на господин Шопов. Това са хора, които са избягали разочаровани или унизени от властта на тоталитарна България. Това са хора, които са се спасили в друга държава поради разрив между свои вътрешни политически, религиозни, културни, езикови и битови противоречия със стандартите на тогавашната тоталитарна власт. Това са всъщност хора, които са унизени, но същевременно са с ясно етническо самосъзнание и самоопределяне. Това са своего рода онези невъзвращенци, за които тоталитарната държавата раздаваше етикети. В никакъв случай не са хора, които искат да унизят ценностите на държавата или по някакъв начин да компрометират Република България.
Това предложение не е своеобразна термометрия, както каза господин Шопов.
Това предложение не е и провокация и не се прави с цел радикализиране на българското общество, респективно на българската емигрантска общност.
Категорично подчертавам, това предложение няма също и нихилистични подбуди. Няма дори и опит, намек за ерозиране на национални ценности и ключови понятия на държавността.
Напротив, според нас този законопроект ликвидира атавизми от миналото. Ще забележите, че законите, които ние визираме, са от 1948 до 1989 г. Ако всеки човек в Република България, в съвременна България има равни права, то независимо кога той или негов родител е загубил гражданство, възстановяването на това гражданство не би трябвало да се влияе от категории като език, култура, цвят на кожата, категории като политически убеждения, религиозна принадлежност и най-важното, върху което ние акцентираме – етническото самоопределяне.
Само така усещането за принадлежност към тази нация, усещането за принадлежност към българската държава ще затвърди самочувствието и нещо повече, дори гордостта като част от това общество, като част от българската държава.
Това е особено актуален въпрос в нашето съвремие и то в аспекта на глобализиращия се свят, в аспекта на падането на граници. Това е непрекъснат въпрос, който е издиган и поднасян на всички политически сили, доколкото разбрах включително и на управляващата, при посещението им в Република Турция от страна на емигрантските общности там. Това е, както казваме в мотивите, тест за българския парламент. Този законопроект е своеобразно предизвикателство към усета ни за демокрация и за справедливост и справедливо интерпретиране на тези безспорно деликатни теми.
И накрая за финал ми се ще да кажа следното – тези хора, които са направили тази постъпка, не бива да се обвиняват и угнетяват заради някогашно осъзнато приемане и споделяне от тяхна страна на онзи латински афоризъм, който е универсален за човешкото общество като цяло, а именно „Уби бене иби домус” – „Където е хубаво, там е домът”. Неслучайно казвам за финал точно този афоризъм, защото според мен в по-глобален план този принцип е една от причините като цяло за човешката еволюция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Трябва да стане ясно едно – че тези хора, за които стана дума и за които се иска да възстановяват лесно българското си гражданство, са се изселили по двустранна спогодба, даже мисля, че не е една, а са три, но това няма значение, по двустранна спогодба между българското и турското строителство на международни правни основания доброволно, при определени критерии. Там имаше роднини по съребрена линия, до кое коляно беше – всичко това е обяснено в тази спогодба. И тези хора са се изселили напълно законно, напълно логично и по собствена воля те са се отказали от Родината си България, за да отидат в Отечеството си Турция. Няма никакви основания да получат отново българско гражданство по никаква логика, освен една – геополитически съображения на Република Турция, които се изразяват тук от нашите колеги от Движението за права и свободи, което ние сме казвали много пъти от тази трибуна.
Затова, уважаеми колеги, ние от „Атака” смятаме, че това е една акция в полза на турската политика, на турската държава, на турското общество, на настроенията там и прочие, и прочие.
В една реч Ахмед Давутоглу казва: „Ромелия е геополитическата аорта на Турция в Европа”. Ромелия – това сме всички ние, общо казано. И това е геополитическата аорта. По тази линия сега започва да се упражнява натиск върху всички нас или, както казва колегата Шопов – да се опипва нашият пулс.
Много Ви моля да си спомните, че всички сте българи и че това няма как да го гласуваме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаеми проф. Станилов, Вие сте прав, че това се прави в услуга, разбира се, на външна сила, на Република Турция и се прави с много ясна цел обаче – нещо, което не казахте – тези хора там, които по тази улеснена процедура биха получили българско гражданство и които Вие споменахте, че са се отказали доброволно, ние говорим вече за техните деца, внуци и правнуци – забележете. По никакъв начин дори самите те не се чувстват свързани с България, че прадядо му някога се бил изселил. Тези хора ще бъдат организирани да гласуват – нали се сещате за кого и как.
Ето това също трябваше да подчертаете, поради което аз призовавам всички колеги, всеки, който се чувства българин тук, да гласува „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Професор Станилов, стига вече с тези Ваши тези, придобити в годините на тоталитарната власт от книгите, написани по времето на блоковото противопоставяне! Стига вече с Турция като вечния враг и с призраците на пантюркизма и на ислямския фундаментализъм, които идват от Турция. Вече сме 2013 г., професоре, забравете тези стари книги, които сте чели тогава.
Тук не става въпрос за никакви турски интереси. Тук става въпрос за българско гражданство на бивши български граждани. Не става въпрос за никаква Република Турция и за някакви нейни интереси. Тук става въпрос за исконните права и демократичните ценности, които една европейска държава, която претендира, че изповядва, трябва наистина да докаже на дело.
И Вие ми цитирате, че те са се изселили доброволно. Да, но те са се изселили доброволно, защото не са искали да живеят в една комунистическа тоталитарна държава, каквато е била България по същия начин, по който хиляди други български граждани са бягали от България през граница или са оставали в чужбина, отивали са в командировка, отивали са някъде на спортно състезание и са оставали там. Хилядите български политически емигранти, които са напускали през тези години страната – те също са го направили доброволно, проф. Станилов. Защо те не са лишени от българското си гражданство автоматически, а само тези? Защо само тези, понеже доброволно са напуснали комунистическа България, са лишени автоматически и безвъзвратно от българското си гражданство?
Ето на този въпрос отговорете. Ако претендирате, че България не е едноетническа държава, а наистина етнонационална в онзи смисъл, в който тя е държавата на всички свои граждани Вашата теза няма сериозна обосновка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): По Конституция България е етнонационална държава с многобройна турска диаспора в нея. Това е по Конституция и реалност.
Второ, нашите опоненти избягват старателно фактора „двустранна спогодба”. Тези хора не са били изгонени и никой не ги гонеше. Тези хора имаха всички права, каквито имаха тогава и другите български граждани. Тези хора имаха привилегии. Ще Ви обърна внимание и какво означават те. Това не е кандидатстване във вузове и прочие, и прочие, които го знаем като стара истина. Привилегиите бяха, че в смесените райони бяха наливани многократно по-големи инвестиции в здравеопазване, в образование и така нататък, и така нататък. (Оживление и реплики от ДПС.)
Това е истината. Точно при комунизма беше. И ако не беше Възродителният процес, Вие нямаше да имате тази партия тук и щяхте всички до един да гласувате за БСП. До е-дин! Нямаше изобщо да се бунтувате, защото тогавашната Българска комунистическа партия се грижеше извънредно много за турското население в България и то получаваше повече, отколкото получаваха българите. И това българите тук го знаят. Ако и някои от тях да не иска да го кажат.
Тези двустранни спогодби отразяваха настроенията в турското общество там и в турската диаспора тук. Това е причината, а не, че те се чувствали много зле при комунизма. Не е вярно. Те се чувстваха много добре и го знаят много добре. Така че тези аргументи и тази дуплика нямат никаква стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има още две заявки за изказване – господин Гумнеров и господин Местан, така че обявявам 30 минути почивка.
Дискусията ще продължи след почивката.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си – продължаваме заседанието.
Преди изказването на господин Гумнеров – господин Димитров.
Процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Синята коалиция настоявам да бъде поканен министър Мирослав Найденов, който трябва да отговори на много сериозни въпроси.
Оказва се, че не става въпрос за инцидент – за един парцел. Оказва се, че става въпрос за 4-5 парцела, за които има основателното съмнение, че са подготвени за продажба без търг и конкурс, извадени са от горския фонд, всички преписки са завършени и се очаква последният подпис.
Това говори за епидемия. Това говори за епидемия, подобна на онази, която имаше по времето на тройната коалиция.
Тези въпроси не могат да бъдат оставени без отговор, защото ако не се проведе изслушване на Мирослав Найденов, утре вероятно ще бъдат положени подписите – точно преди парламентарните избори, когато търсенето на отговорност ще бъде много по-трудно и тогава белята ще стане още по-голяма. Затова нека да дойде тук Мирослав Найденов и да отговори конкретно на всеки от въпросите.
Как е възможно за 4-5 съседни парцела, които са защитени територии, да се случва една и съща процедура по едно и също време – от едни и същи лица?!
За нас това показва, че той няма как да не е знаел, няма как да не е бил информиран, няма как чиновници на много ниско ниво да са взели тези решения! Ако става въпрос за 4-5 съседни парцела, за които е приложена една и съща процедура и се готви една и съща схема, това говори за политическа поръчка и за опасност от грандиозна корупция!
При това положение в Парламента няма по-важна тема от тази. Редно е министърът да дойде и да даде обяснение как е допуснато това, той къде е бил и кой е в основата на всички тези събития! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Когато му е удобно – през цялата седмица, колеги, но това трябва да се случи. Иначе е бягство, иначе е криене, иначе истината ще бъде скрита от хората. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гумнеров, заповядайте за изказване.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък в изказването си. В интерес на истината нямах намерение да се изказвам по тази тема и като всеки друг истински българин в този Парламент се готвех да гласувам „против” законопроекта на ДПС. После ми хрумна една съвсем, съвсем конструктивна идея, колеги, поради която се реших и взех думата.
Че този закон се предлага, само за да се обслужват интересите на ДПС, е ясно. Че така хората на Доган се опитват да поизлъскат имиджа си пред собствените избиратели, с които 20 години се гавриха, също е ясно, уважаеми колеги. И е разбираемо – понеже явно се притесняват, че този път няма да има кой да гласува за тях в страната, та се налага да се внасят избиратели отвън. Това също е кристално ясно и разбираемо.
Както се казва, уважаеми колеги, удавник и за сламка се хваща. Нормално е те да правят подобни антибългарски предложения, а още по-нормално е ние като българи да ги отхвърляме.
Въпросът тук е друг, идеята, която ми хрумна, е друга.
Спомнете си, уважаеми колеги – вярвам, че ще си спомните, защото сте ерудирани, интелигентни хора, историята на България. Спомнете си, че хан Аспарух е имал още няколко братя, които се установяват на различни места по белия свят. Даже някои от тях правят и държави, които просъществуват доста дълго време.
Ако тръгнем по тази логика на законопроекта, който внася ДПС, я да вземем да върнем българското гражданство на потомците на древните българи от Бесарабия примерно или да върнем гражданството на банатските българи, даже и на волжките българи, които са няколко милиона! Даже можем да дадем паспорти дори на потомците на Алцек, уважаеми колеги, които и до днес живеят в Италия. Цели области там са български и носят съответните имена! Не е лошо!
Знаете ли, че така ще решим изведнъж демографския проблем на България и българската нация ще стане около 20 милиона?! Може би това ще бъде добро постижение за този Парламент, колеги – може би единственото добро постижение за този Парламент.
Вече конкретно по Вашия законопроект. Вашите хора, които се изселиха по соцвреме, бяха не дискриминирани, уважаеми колеги, а толерирани. Вие много добре го знаете. Българите бяха дискриминирани по онова време!
Спомнете си само един факт – как влизаха младежите от смесените региони в университетите например?! С тройка влизаха в специалностите, за които българите от останалите региони трябваше да изкарват петици и шестици! (Оживление и възгласи: „Е-е-е!” от ДПС.)
Това е дискриминация – съгласен съм с Вас! Но е дискриминация на българите в България!
Така че когато правите политика от безумни предложения, поне се съобразявайте с фактите, уважаеми колеги, защото политиката трябва да се съобразява и с реалностите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да направя кратка реплика на колегата Гумнеров – единствено по отношение на дискриминацията. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, запазете тишина в залата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Да, има периоди, в които е провеждана позитивна дискриминация, и то с една-единствена цел – включване, образоване и интегриране на население, което е било много капсулирано от етнорелигиозна гледна точка. Резултатите от тази политика са добри до момента, в който започват репресия, асимилация и етническо прочистване. Но това е друга тема и аз няма да влизам в нея. Това ми беше кратката реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колега Исмаилов, да Ви кажа честно, не разбирам термина „позитивна дискриминация”, който Вие вкарвате. Ако за Вас дискриминацията на моето дете е позитивна, когато се толерира Вашето дете, за мен това не е позитивна дискриминация!
Знам, че подобни крайъгълни камъни има в етническата политика, която ни налага в момента включително и Европейският съюз. Ще Ви припомня само няколко факта на пряка дискриминация от сегашния Европейски съюз над България!
Например създаването на така наречените „ромски трудови борси”, на които имат право да се записват само и единствено цигани! Вие представяте ли си – ако аз създам български трудови борси, на които имат право да бъдат записвани само българи, как ще бъда обявен за фашист, расист, едва ли не че нарушавам човешките права!
Ще Ви дам още един пример. Спомнете си решението на Съда в Страсбург, който миналата година каза, че държавата ни не трябва да събаря, забележете, незаконните постройки на циганите в България, а да събаря тези на българите, защото това щяло да бъде позитивна дискриминация – дискриминирано от тях самите!
Ако това е позитивната дискриминация според Вас, според мен не е, защото всяка дискриминация на българите в България е недопустима и ние трябва да се борим срещу нея, дори когато идва от Вашия любим Европейски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Първо, от името на Парламентарната група искам удължаване на времето.
Второ – уважаеми колеги, този закон не третира големия проблем с позитивната дискриминация. Напротив, този закон има за цел да преодолее една откровена дискриминация, наследена в действащия Закон за българското гражданство от тоталитарния закон, приет през 1948 г., преминал през много редакции в новия Закон за българското гражданство, приет през 1968 г., и така до днешния ден.
Искам да Ви припомня какво е основанието за отнемане на българско гражданство. В ал. 2 на чл. 6 от този закон от 1948 г.: „Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското гражданство със самото изселване”.
Обърнете внимание – основанието за отнемане на българско гражданство е лицето да е от „небългарска народност”.
Понеже се гледаме с господин Методиев – той, надявам се, ще се съгласи, че изразът „небългарска народност” е производен израз на израза „български народ”.
Отношението Ви към законопроекта, внесен от господин Четин Казак – дали ще подкрепите или ще отхвърлите този законопроект, ще даде отговор на въпроса дали сте съгласни с тази дефиниция на ал. 2 на чл. 6 от онзи закон, или с други думи, дали ме смятате мен, моите колеги за части от българския народ или ние стоим извън този български народ, защото, пак повтарям, изразът „небългарска народност” е производен израз на „български народ”. Ако ние сме част от българския народ спрямо всеки един от нас трябва да се прилага абсолютният принцип „лице, родено в България, е български гражданин”.
Ако това българско гражданство е загубено по една или друга причина, то трябва да бъде възстановено по ред, характерен за всеки един български гражданин, а не да има специален режим, който дискриминира, сепарира на признака „небългарска народност”. Точно затова не бягаме от темата за изселническите спогодби, но поставяме въпроса какво стоеше в основата на тези изселнически спогодби – това, което вече се изказа и от тази трибуна, страхове, исторически страхове, различието като опасност за националния интерес! И то трябва да бъде елиминирано.
В основата на изселванията стои идеята, която е в основата и на немалко конфликти на Балканите, една държава равна не просто на една нация, ако е възможно на един етнос, защото ако има малцинства, едва ли не националният интерес на тази държава, е застрашен.
Трябва да скъсаме с това разбиране! Става въпрос за нещо, което не се спомена. Вие знаете ли, че 1951, 1968, 1978 г. по време на така наречените „изселнически кампании” българското гражданство са загубили и деца на една година, на 17 години, 11 месеца и 29 дни, тоест преди да навършат пълнолетие. Никой не ги е питал. Те не са изразили волята да се откажат от българското си гражданство, но те са родени в България. Сега иска да се върне там, където се е родил. Защо трябва да го подлагате на по-тежка процедура, отколкото е процедурата за всеки друг български гражданин, принадлежащ на българския народ? Ето това е големият въпрос: приемаме ли израза, че някои български граждани са от небългарска народност?
Ако някой днес в европейска България застъпва тази теза означава, че не е съгласен с действащата българска Конституция. Това е изпитанието пред онези народни избраници, които ще гласуват след малко със „за” или „против” законопроекта, предложен от колегата Четин Казак. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика ли желаете? (Шум и реплики.)
Лично обяснение, но изчакайте да видим има ли реплики.
Първа реплика – господин Сидеров.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Местан, много уместен въпрос поставяте. Аз ще Ви отговоря с въпрос към Вас.
Важно е Вие как се определяте. Аз Ви питам сега тук от трибуната на Народното събрание: Вие, представителите на ДПС, от българската народност ли сте или от някоя друга? Само на това отговорете, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – няма.
За дуплика – заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Заместник-председател съм на българската Партия „Движение за права и свободи”, Лютви Ахмед Местан, етнически турчин, български гражданин, който не се умори да води политика да бъде припознат, той и подобните на него, като неразделна част от българския народ, равноправна и неразделна част от българския народ и този закон, който внесохме чрез колегата Четин Казак, е поредната ни битка за равноправие, още един вик България да бъде майка за всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лично обяснение – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бях предизвикан от господин Местан във връзка с цитирането му на закон от 1948 г. и опитът да дефинираме тук от тази трибуна понятието „български народ” или „българска народност” за нуждите на законодателството на страната.
Първо, искам да кажа, че да се ползват понятия от 1948 г., когато Комунистическата партия беше определила хората в Пиринска Македония за „небългари”, за да се сети 20 години по-късно, че били българи, означава да излезем от нормалното решение и мислене на съвременния ден. Защото ще Ви кажа, че същата тази Комунистическа партия през свой представител, сега казах на колегата, през 1958 г. иска да направи турска съветска социалистическа република в Родопите, за да изнесяла световната революция?! Тези хора са сътворили маса идиотии! (Шум и реплики.)
Така че не е въпросът да спекулираме с думите.
Моето мнение – на човек, който се занимава скромно с тази тематика, е, че политическото понятие, с което работи съвременна Европа, е „нация”.
Българската нация има етнически и исторически произход. Ние сме българи – един от малкото национални белези в дълга история, за разлика от мнозина съвременни национални държави, и в тази българска нация има място и за хора, които не са български етнически. Това е дефиниция за български гражданин.
Ще използвам времето, което ми остава, съвсем кратко да се произнеса по Вашия законопроект – опитът обаче да се прави привилегирован статут за получаване на българско гражданство, е несполучлив, защото доверието към ДПС, че Вие сте изразители на права и свободи, отдавна е свалено. Вие сте политическа партия, върху която са натрупвани други отговорности – политически. Вие трудно отговаряте на тези въпроси в последните години. Това е видно за всички. И по тази причина не можете да бъдете приети като правозащитници. Вашата роля не е да сте правозащитници. (Ръкопляскания от Синята коалиция, независими и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Не получих пряк отговор на въпроса дали сте част от българската народност, защото Вие цитирате този текст: „българска народност”.
Аз този термин не го зачерквам, въпреки че е написан през 1948 г. Някои бивши партийни секретари, комсомолци и други много искат да си пренапишат биографиите и да зачеркнат всичко написано по времето на така наречения „комунизъм”. Само че не трябва с мръсната вода да изхвърляме и бебето, както гласи поговорката.
Има много добри неща и добри закони, написани по време на комунизма. Това трябва да го приемем и да не се правим на по-католици от папата, защото сега принадлежим към така наречения „евроатлантически свят”.
Господин Методиев, тук ли сте, или вече напуснахте?
Понеже, господин Методиев, аз си спомням, когато Вие бяхте министър на просвещението, искахте да пишете общ турско-български учебник по история. Турското робство и насилие, геноцид над българите го наричахте присъствие, както впрочем сегашният вицепремиер, който, забележете, миналата година на връх Околчица на 2 юни нарече турските поробители представители, които са били тук. Представители, представлявали са, разбирате ли, турската Османска империя?!
Когато казвате днес за зулумите – да използвам тази дума на майчин език (посочва към Парламентарната група на ДПС), зулумите на комунистическата партия, да, те са исторически факт. Да, нарочно бяха карани насила българи да се наричат македонци.
Само че, драги господин Методиев, това нещо, тази теория, тази политическа практика сега се практикува от Вашите любими Съединени американски щати, в чиито справочници – на Държавен департамент, на ЦРУ и други, продължават да пишат „македонско малцинство в България”. Справочниците на любимата на всички демократи държава Съединените щати, на която Вие правите поклони от сутрин до вечер, продължават да признават, да казват и да ни карат ние да приемем, че имаме македонско малцинство в България. Така пише във всички справочници на Съединените американски щати. Теорията и практиката на Коминтерна сега се практикува от Щатите – от новия Коминтерн, наречен НАТО, или също така и Европейския съюз, защото от Европейския съюз имаше евродепутати, които искаха да ни накарат да приемем, че имаме македонско малцинство в България.
Когато говорим за нация, трябва да кажем също така нещо много важно – национални интереси. Национални интереси са това, което всеки, който се определя като част от българската нация, трябва да защитава.
Когато кажете гордо, господин Местан, че Вие сте част от българската нация, ако така приемем – че сте българска партия, би трябвало автоматично това да означава, че защитавате български национални интереси. Така ли е това през годините от страна на партия ДПС? Можем да направим много сериозни анализи, те са правени, че това не е така? Точно затова партията Ви не се приема като българска от огромна част от българския народ. Тя се приема като пета колона на чужда държава. Тя се приема като вирус, който работи срещу здравето на българската нация. Това сме го казвали много пъти. Тя се приема като партия, която защитава чужди, не български интереси.
Когато си част от българската нация, трябва да си лоялен, лоялна част от българската нация. Изселниците, които искате да направите български граждани, ще бъдат ли лоялни към българските национални интереси? Не, разбира се. Тук имаше възможност да кажем това и други колеги го казаха. Те ще бъдат избиратели, които нямат нищо общо с България, не говорят български, не плащат данъци в България, не ги интересува развитието на България. Те ще бъдат използвани за избиратели, които да подсилят Вашите гласове, а може би гласовете на новосформираната партия, която сега ще бъде Ваш конкурент, от страна на господин Касим Дал. Там вече ще се борите, сигурно, за тези гласове. За тях впрочем се бори и управляващата партия ГЕРБ, която, тук искам дебело да подчертая, досега още не се е изказала по Вашето предложение.
Апелирам към Вас, дами и господа от ГЕРБ, Вие сте управляваща партия, излезте да кажете какво е Вашето мнение. Не изпращайте само хора, които сте купили от други парламентарни групи и които са попълнили декларация за принадлежност към ГЕРБ, да излизат и да изразяват мнение. Излезте Вие, легитимните представители, председателят на парламентарната група, съпредседателят и така нататък да кажете какво е мнението на ГЕРБ относно предложението на ДПС за даване на гражданство на изселилите се.
И накрая като обобщение, ако тръгнем да правим исторически екскурзии, ще Ви кажа, че през периода 1941-44 г. български граждани са били жителите на така наречената Беломорска Тракия и Македония, на цяла Македония, Западните покрайнини и тези хора са имали българско гражданство. Сега бихме могли да ги приемем за български граждани също така според Вашето предложение. Не знам, Вие кажете – съгласни ли сте с това, за да докажете, че сте българска партия, която защитава български национални интереси, иначе остава съмнението, че Вие работите за турските интереси? Турция е тази, която има изгода. Това не са плашила, както каза господин Казак. Това е реалност, това са изказвания, заявки и амбиции на турския премиер в момента, на турския външен министър в момента и те ги заявяват открито. Те имат паносмански амбиции, работят за тях, хвърлят огромни средства за тях, дават се пари за научни проекти, за фалшификация на историята, за преиначаване на историята, за „мита Батак” и така нататък, и всичко това се плаща от държавата Турция. Държавата Турция изпраща емисари, поддържат тук духовни институти и така нататък. Тя си води своята политика. Тя си води своята протурска държавна политика, въпросът е България как води своята държавна политика.
Пак ще призова и завършвам с това – как води своята държавна политика държавата България може да отговори само представител на партия ГЕРБ, не такъв, дето е подписал декларация за принадлежност с други задкулисни цели. Реален представител на управляващата партия да излезе и да отговори как се отнася към този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги, това, което ще Ви кажа, го казвам не заради това, че съм евроскептик, нито че съм съпредседател на коалицията „Не на Европейския съюз”.
Аз категорично не мога да приема налаганата ни политика от Брюксел по отношение на етноса и демографията, която общо взето цели едно – самоопределението като етническа принадлежност или към определена народност да зависи от самосъзнанието и волеизявлението на определения човек. Уважаеми дами и господа, ако застана и кажа, че съм негър, това не ме прави негър, както определени българи, които имат бизнес изцяло в офшорни зони, на Сейшелите например, това не ги прави истински българи, така че те могат спокойно да се кандидатират за президенти, на която си искат офшорна зона, но не и на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма желаещ за дуплика.
Лично обяснение – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Сидеров, разбира се, че не успяхте да ме засегнете строго в личен план, но оставяйки без коментар добре познатите вече клиширани, а на Вас не Ви отива да боравите с клишета, определения за ДПС като чужда партия, като пета колона и така нататък, Вие явно се нуждаете от тези клишета, за да можете собствено Вие да заявите повторно идентичност, с която имате определено проблем, защото конкуренцията в националистическата ниша е доста по-сериозна.
Взех думата, за да кажа, че никой от нас не носи комплекс в себе си да докаже лоялност. Това е доказано и предоказано, включително и в партиен план. Ако всяка българска партия имаше тези приноси за българския преход, за българската демокрация, каквито има ДПС, днес България щеше да бъде на съвсем друго ниво в своето социално икономическо развитие.
Взех думата за лично обяснение най-вече заради тезата за лоялността. Казах, нямаме комплекси да доказваме лоялност, но ако някой разбира под лоялен представител на малцинствата в България подчинения представител на малцинствата в България – подчинения, хрисимия, приведения само над тютюневите ниви, работещ само по строителните обекти в София, обслужващия персонал, грешна сметка си прави. Движението за права и свободи Ви е трън в очите именно защото даде самочувствие на тези приведени хора да изправят гордо глава и да кажат: равни сме и по правата, и по задълженията си, и от това връщане назад няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 254-01-86, внесен на 26 юли 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 51, въздържали се 40.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка – внесеният на основание чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ.
Няма постъпил доклад от Комисията по правни въпроси.
От името на вносителя има думата госпожа Деница Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Права сте, няма доклади, защото въпреки измененията, които партия „Атака” направи върху Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление още през месец октомври, ако не се лъжа – 11-и, явно не са минали през комисиите, които отговарят да разгледат тези поправки и да ги придвижат към парламентарната зала. Защо това не е направено, аз не мога да Ви отговоря. Предполагам, че и Вие няма как да ми отговорите, но считам, че примерно госпожа Фидосова може да даде отговор на този въпрос, чиято комисия е ресорна и която отговаря за това тези поправки в закона, който между другото е ялов и който няма да даде очаквания резултат, ще излъже и ще подмени вота на гражданите на този пръв референдум от 1989 г. насам в новата история на България.
Уважаеми колеги, ние внасяме шест поправки. Ако сте се запознали все пак странично с това, което предлагаме, то основната поправка е относно границата, която съществува по действащия в момента закон, изготвен от 40-то Народно събрание с участието на Коалиция за България и по нейна инициатива, предполагам. Надявам се, че ще има дебат тук, след като изложа поправките, и предполагам, че това ще бъде един от упреците на управляващите. Ако излязат да дебатират, те ще кажат: „Защо ни питате за този закон? Той беше внесен от тройната коалиция и гласуван в 40-ото Народно събрание”. Да, така е, но три години Вие сте правили една или две поправки върху този закон, но не сте пипнали основното, най-важното, тази част от него, която прави невъзможен референдума, който ще бъде проведен на 27 януари. Коя е тя? Тя е бариерата, записана в закона, от 4 милиона и над 300 хил. граждани, които трябва да гласуват сега, на 27 януари, за да добие волята на народа императивен характер и това Народно събрание да се съобрази с волята на народа, като съответно каже „за” или „против” ядрената енергетика в България.
Тоест това, което българският народ делегира на народния представител, когато го изпраща в Народното събрание, а именно да защитава интересите му тук, в тази зала, пишейки закон след закон и приемайки ги тук, всъщност се оказва манипулация и фалшификация и всеки от Вас, който не подкрепи в момента поправките, които ние предлагаме (пак фокусирам върху тази поправка), ще се окаже, че е излъгал своите избиратели.
Какво се получава? Тази бариера е непреодолима. Това го знаят и от Коалиция за България, които хвърлиха огромен труд, за да съберат 700 хил. подписа. Това го знаят и от ГЕРБ, които заиграха, промениха въпроса за референдума и сега на всичкото отгоре обърнаха мнението си от „за” на „против” ядрената централа. Явно – тук ще си позволя да Ви запозная с един мой извод, до който съм достигнала – защото премиерът каза: „Не, ние няма да подкрепим този референдум”. Ами защото, замислете се, уважаеми дами и господа – единствената партия, която все още не се е произнесла по това дали е „за” или „против” развитието на ядрената енергетика в България, е партията ДПС. Нейният твърд електорат, доколкото съм запозната от слухове и от компетентни хора, близки до ДПС, ще гласува „против”. Това всъщност дава отговор защо премиерът се изказа вчера или онзи ден с три пъти „не” за ядрената енергетика. Защото естествено гласовете на ДПС и на ГЕРБ заедно ще бъдат повече от гласовете „за” ядрената енергетика. В това число слагам и господата от Синята коалиция. Защото единствените партии, които днес се оказва, че ще защитават ядрената енергетика в България и са за развитието й, това са партия „Атака” и Коалиция за България – единствените двете, въпреки този ялов закон, който са си направили от Коалиция за България и който сега им изигра една лоша шега и се върна като бумеранг към тях.
Апелирам към Коалиция за България (не ги виждам тук, много са малко, четирима, петима, трима представители) – да дойдат и да подкрепят тези поправки, защото те ще направят действително произвеждането на референдума нормално, възможно и императив волята на народа – това, за което ние се борим.
Тук има още ред неща – намаляване броя на подписите, които трябва да се събират, даваме по-дълги срокове, та инициативните комитети, които ще се занимават със следващи референдуми в България, да имат повече време да събират подписи, когато това се отнася за национален референдум. Защото срокът тук е просто подигравателен! Вие можете ли да си представите как новосформиран инициативен комитет събира 500 хил. подписа от цялата страна за един месец! Как се събират тези подписи, уважаеми дами и господа, за някакви смешни срокове?! Даваме малко по-големи срокове, намаляваме бройката на подписите и редица други промени.
Ако сте заинтересовани от тази тема, а Вие сте, защото референдумът, който ще бъде проведен сега, ще бъде подготовка и изпитание за предстоящите избори. Всеки ще преброи електората си, ще бъде голяма битка. Или ГЕРБ, или БСП ще вземе някакъв превес там. Това, което сега се очертава, е за този референдум да се гласува „против” от управляващата, от най-голямата партия, която всъщност зачеркна ядрената енергетика с това, „против” от нейния партньор ДПС, който ще й прелее огромен брой гласове. Знаете за твърдия електорат на ДПС, който не ходи за гъби по време на избори, за разлика от останалите електорати.
Нашата позиция – на партия „Атака” и на Коалиция за България, е „за” ядрената енергетика и за развитието на Българя в тази посока, и най-важното – „не” на зависимостта от турските ядрени централи. Това обяснява и позицията на ДПС по въпроса.
Благодаря Ви за вниманието. Това е предложението. Пак повтарям – да свалим тази граница и това ограничение, да не подлъгваме народа, защото беше изхабена огромна енергия. Тези подписи, които се събраха от инициативния комитет, това са огромен брой подписи, огромен брой български избиратели, хора, които са дали гласа си веднъж, подписвайки се.
Ако сега този референдум се провали, а той ще се провали, защото бариерата от над 4 млн. 300 хиляди няма да бъде премината на 27 януари, Вие всъщност ще обезверите всички хора, които са сложили подпис, ще ги накарате да не гласуват на следващите избори. Защото те какво ще си мислят? Това ли е пряката демокрация? Всъщност те ни казват: „Има пряка демокрация. Да, има референдум, но се оказва, че Парламентът е заложил клопка, капан. Те си правят каквото си искат. Затова ли ги вкарваме в Народното събрание?” И редица други мисли ще им дойдат в главите на тези хора.
Така че пак помислете много сериозно какво означава пряка демокрация – дали Вие сте „за” нея? Дали Партия „ГЕРБ”, всъщност основите на партията са изградени върху демократичните принципи, ако не са – върху какви други принципи са изградени, също не е лошо да кажете, ако гласувате „против” или „въздържал се”. Апелирам да гласувате „за” и да покажете, че волята на народа има значение за Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дискусията. Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
На изказването ми и по съдържание, и по форма му прилягаше да бъде много кратка процедура. Понеже не можех да взема отношение към тезите на вносителя, вземам думата за изказване.
Уважаема колежке, ще кажа, че съм възхитен от начина, по който изложихте тезите си. (Смях от блока на ГЕРБ.) Не се смейте! Един такъв смях говори повече за Вас, отколкото за мен.
Възхитен съм от начина, по който изложихте тезите си и яснотата, с която обосновахте позициите, в резултат на много задълбочен политически анализ. Ние ще Ви подкрепим в този законопроект.
Единственото, на което исках да възразя във Вашето изказване, е, че числеността на народните представители от нашата група в момента, в който ни направихте основателна бележка, не изразява отношението на нашата група към внесения от Вас законопроект и издигнатите тези. По време на гласуването ние ще се мобилизираме и ще Ви дадем подобаващата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
Трябва да отбележим като добър факт, че Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление вече ражда практика по своето прилагане. В навечерието сме и на първия национален референдум, предизвикан благодарение инициативата на неколкостотин хиляди български граждани. Вече има няколко предложения за провеждане и на местни референдуми.
Разбираемо е, че в практическото приложение на закона възникват и проблеми, тъй като този закон е без прецедент в новата законодателна практика. Той замени Закона за допитване до народа, в смисъла на който е вложена идеята, че властите понякога могат да решат да попитат хората какво мислят по определени въпроси. Концепцията на Закона за прякото участие в голяма степен е обърната. Разбира се, той не отнема възможността на определени институции да подемат инициативата за референдум, но за първи път, когато достатъчно голям брой граждани са поставили определен въпрос и са поискали той да бъде решен, тогава представителните органи в лицето на парламента и общинските съвети са длъжни да приемат решение за неговото провеждане. За съжаление, подобен случай вече имахме преди няколко месеца и със съответстващите според нас недопустими промени, извършени в поставения въпрос, които в значителна степен коригират, отвъд разрешеното от закона, волята на българските граждани.
В същото време бяха предявени и множество критики към закона. Ако се вгледате в него, всъщност той дава отговор на повечето практически проблеми, които възникват. Сериозният анализ на закона съвсем не дава основание за неговото цялостно отрицание. Проблемът е, че при приемането му някои от праговете бяха толкова силно повишени, че поставят на изпитание възможността за провеждането на валиден референдум в страната, особено когато става дума за национален. Въпреки това, оказа се, че първият от тези прагове успешно беше преодолян, когато започва, провежда се и приключва подписката. Защото бяха събрани значително повече над половин милион подписи от български граждани с избирателни права, за да стане възможен референдумът, който вече е насрочен за 27 януари.
Големият проблем е заложен преди всичко в едно несвойствено изискване. Не коментирам отделните детайли във внесения законопроект, а обръщам внимание само на тази част, която засяга условието, за да произведат автоматично действие резултатите от референдума в съответствие с волята на българските граждани.
Това е необичайно, а бих казал и неуместно решение – валидността на референдума да се обвързва с броя на лицата, които са участвали в последните парламентарни избори, особено когато референдумът не се провежда заедно с тези парламентарни избори. Поради тази причина нашата парламентарна група, тя имаше и по друг повод възможност да изрази мнение, подкрепя премахването на такова изискване.
Още веднъж обаче се налага да припомня защо значителна част от народните представители от Коалиция за България в миналия парламент подкрепиха това, да го нарека, спорно решение, въпреки че винаги и последователно съм отстоявал класическата позиция – участието в референдума да не бъде обвързвано с броя на гласувалите в него. Защото особено при наличието на такива високи прагове, особено при задължителност на подписката от 500 хил. български граждани, трябва да снема всякакви други допълнителни изисквания и пречки пред отчитане на резултатите от референдума. Тогава, поради факта че имаше сдържаност или противници към прякото участие, това беше възможният компромис, за да бъде прокаран законът.
Искам да припомня и когато говоря по този въпрос държа да отбележа, че това не е конюнктурна позиция във внесения от мен и редица народни представители някои, включително и от Парламентарната група на Коалиция за България (от Българската социалистическа партия), нямаше никакво изискване, което да поставя определен брой участници при гласуването, за да е задължителен референдумът. По-ниски бяха и праговете в двата случая, когато трябва да се направи предложение или това предложение да има задължително за Народното събрание, респективно за общинските съвети действие.
По-нататък в Комисията по правни въпроси мисля, че се постигна балансирано решение, имайки предвид и липсата на такава практика в нашата парламентарна история – като минимално изискване за броя на участниците беше записано участието на поне 30% от лицата, които имат право на глас. Оттам вече остана и изискването, че ако тези 30% не бъдат достигнати при участие в референдума на повече от 20% от имащите право на глас, органите, които са взели съответното решение – предмет на референдума, по-нататък трябва отново да го обсъдят и да вземат отношение към изразеното мнение от гражданите. Тоест, за да не остава без последствие вотът на значителна част от хората, които са изразили определена позиция.
Така че в навечерието на референдума смятам, че свалянето на тази граница би имало допълнителен импулс, тъй като ще покаже, че активните граждани са тези, на които се дава предпочитание. Защото в този референдум се появиха и политически партии, които, претендирайки да изразяват граждански позиции, призовават гражданите да направят бойкот на предстоящия референдум. Добре разбирате играта на думи. Вероятно след това да кажат, че преобладаващата част от неучаствалите в референдума са го направили, защото те имат някаква съпричастност към партиите, които ги призовават да не участват в референдума. Затова нашият апел в случая е гражданите да участват независимо дали те поддържат едната, или другата позиция. Защото участие в референдума е първото условие българският народ да си върне държавата. Няма как политиците да бъдат отговорни пред гражданите, ако те освен на изборите и в периода на своето управление не очакват тяхната оценка по важни за гражданите и за страната въпроси. Такъв е именно поставеният на референдума. Поради тази причина ние също изразяваме подкрепа и апелираме за подкрепа на това предложение.
Знам, че вероятно от управляващото мнозинство ще възразят, че ние вече се намираме в хода на една започнала процедура, че не е правилно да се променят нейните правила. Разбирам тези Ваши аргументи, но аз казвам, че в случая пред тези аргументи, които вероятно имат своето основание, ако правим аналогия особено с някакви съдебни процедури, но ние тук сме на полето на демократичните институции и практики, а не толкова в някакви строго фиксирани процедури само, затова пред тази дилема ние отдаваме предпочитание на стимулиране на активните граждани, а не на тяхното обезкуражаване с високи прагове, което да изглежда, че тяхното мнение трудно може да произведе официално действие.
При всички случаи обаче ние запазваме положителното си отношение към референдума по принцип и към конкретно предстоящия референдум. Защото този референдум може да даде широк импулс, който наистина да приобщи гражданите към държавата, който да покаже, че властта е отговорна пред тях.
Поради тази причина, независимо дали днес ще бъде приет или не този законопроект, защото моята прогноза е, че по-скоро той няма да събере необходимото мнозинство, ние трябва да съдействаме и за информирането на гражданите за свободно изразяване на тяхната позиция, и за масовото им участие в предстоящия референдум. Разбира се, ако този законопроект бъде отхвърлен и ако участието в референдума не бъде достатъчно – имам предвид над 4 млн. 350 хиляди за неговата юридическа валидност, тогава основната отговорност за това трябва да се понесе и от тези, които днес биха отхвърлили това предложение. (Реплики от ГЕРБ.)
Аз не Ви упреквам в нищо. Казвам, че всяко едно действие трябва да бъде оценявано към момента на неговото извършване. Казвам какви са били моите позиции вчера, какви са днес и мога с висока степен на вероятност да кажа какви ще бъдат утре. Така че всеки, който задава този въпрос, трябва да не е поне в ситуацията да подменя вота на гражданите с една своя псевдогражданска инициатива, да казва, че той застава на страната на поддръжниците в предстоящия референдум с положителен отговор, така, с благовидното съдействие на мнозинството в ЦИК, да бъде регистриран и по време на средата на кампанията да заяви, че в края на краищата те ще призоват хората да гласуват отрицателно. Ето този парадокс мисля, че трябва да бъде отбелязан, защото, доколкото познавам практиката на пряката демокрация в Европа, това е уникален случай, безпрецедентен – когато една организация, когато една партия или друга група от граждани се включва в началото на кампанията с една позиция и диаметрално я променя преди да е завършила тази кампания. Впрочем има още време. Не знам дали тя ще бъде окончателна. Това вече ще отговорите не Вие, а този, който насочва Вашето поведение.
Днес не искам да навлизам повече в конкретната тема, за да не се сметне това за злоупотреба, но тази тема има отношение и към съдържанието на законопроекта. Аз смятам, че доверието към този закон ще бъде повишено, ако той бъде променян не стихийно, не в необмислени решения, но смятам, че като принципна рамка това, което е дадено, ще съдейства за неговото подобряване и тези народни представители, които са привърженици на пряката демокрация, могат и трябва да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в момента обсъждаме един изключително важен законопроект. Един законопроект с приемането или отхвърлянето на който ние можем да кажем дали се интересуваме от мнението на хората, или просто искаме да проведем поредния референдум в България в условия на някаква парадна демонстрация на демокрацията.
Нека Ви припомня: в последните дни всички средства за масова информация показаха предишните референдуми – единият, когато след 9 септември, при наличието на съветски окупационни войски в България, определя бъдещото държавно управление на страната. Вторият през 1971 г., когато гражданите трябва просто да отидат и да кажат с 99,8%, че искат Конституция. Вярно е, че сега действащият закон, така направен с тази бариера, която съществува, определя поредния такъв референдум, който след години нашите наследници, нашите деца и внуци, когато узреят за истинска демокрация и за истинско допитване до народа, ще ни се смеят така, както ние сега се смеем на тези референдуми от 1971 и 1946 г.
В началото на този век ние имахме възможност и тук, в тази сграда, бяха скрити внесените подписи за допитване до народа по отношение на затварянето на блоковете в „Козлодуй”. „Козлодуй” е затворен, държавата търпи огромни загуби и сега ние се надяваме едва ли не дали може и по някакъв начин как бихме получили някакви компенсации, обезщетения или всякакви други празни приказки и истории. Нека бъдем достатъчно честни спрямо хората, които инициираха с подписите си този референдум – не политическите сили, които го подкрепиха. Нека да бъдем достатъчно честни спрямо всички български граждани, които желаят да заявят позицията си в един не предварително обречен на провал форум, какъвто е този референдум. Нека бъдем достатъчно коректни и почтени и по отношение на това, говорейки за референдум, давайки пример с този пръв референдум, който ще се проведе в България, искаме ли оттук нататък въобще да се допитваме до народа.
То е същото като с изборите. Представете си, ние с този референдум казваме на хората: след няколко месеца ще гласувате на парламентарни избори. Няма значение кои са тези в партийните листи, има значение кой ги е написал и те ще му бъдат верни и ще изпълняват това, което той е казал. Това е посланието, което ние правим със сега действащия референдум. Ние пращаме всички хора да отидат да гласуват на един предварително обречен вот.
Аз Ви призовавам да не правим това! Аз смятам, че в името на демокрацията, в името на присъствието ни в Европейския съюз като едно пълноправна, демократична, правова държава ние сме длъжни да дадем на хората гаранция, че гласът им ще бъде зачетен.
Смятам, че законопроектът, който е предложен, е изключително разумен. Лично аз, заедно с колегата Тодор Великов ще го подкрепим. Това, към което искам да призова залата, е: нека да го подкрепим в името на демокрацията, а не на чисто партийните ни разбирания, интереси, ако щете, дори прищевки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моят апел към българските граждани е, че няма предварително обречен вот. Защото световната история е доказала, че демокрацията съществува и продължава да съществува независимо от волята и действията на тираните. Независимо от това как народните представители в тази зала ще гласуват това предложение за изменение в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт, демокрацията ще продължи да съществува.
Считам, че е дълг на всеки един народен представител, дошъл тук по волята и доверието на своите избиратели и положил клетва в името на целия български народ, да съблюдава своите действия. Считам, че е дълг на всеки един народен представител да подкрепи този закон, който изразява волята на българските граждани за пряко участие, за изразяване на пряка намеса в държавното управление и местното самоуправление.
Защото, уважаеми дами и господа народни представители, и особено тези, които са от управляващото мнозинство на ГЕРБ, Вие не сте служители в едноличната фирма на Бойко Борисов, Вие сте народни представители и като такива следва да изразявате волята на целия български народ.
Предстои референдум, който ще се проведе точно по волята на този български народ, който е дал доверие на народното представителство в това Народно събрание. Разглеждането на законопроекта в момента дава възможност този референдум да бъде проведен коректно, така че да има резултат, който да се отнася към управлението на държавната власт. Ето защо считам, че този законопроект трябва да бъде приет точно в този момент.
Предстоящият референдум се превърна от референдум за интересите на българската енергетика, за защитата на българската енергийна независимост в политически каламбур, който предизвиква Бойко Борисов. Той отново иска да покаже на народа, иска да принуди народното представителство да се подчини и да действат като служители в неговата еднолична фирма. Референдумът касае националните интереси, референдумът касае националната икономика, а не егото и егоцентризма на Бойко Борисов, който една сутрин се събужда с това, че „Белене” ще бъде национален приоритет, на другата сутрин се събужда, че „Белене” е гьол и след това казва, че подкрепя въобще по принцип ядрената енергетика, а сега призовава да се гласува „против” ядрената енергетика.
Къде останаха твърденията, че иска да строи VІІ и VІІІ блок в „Козлодуй” и ако сега народът се произнесе с „не” за развитието на ядрената енергетика в България, това означава, че е стопер и за развитието на VІІ и VІІІ блок.
Считам, че коректното провеждане на този референдум е задължение на народното представителство. Считам, че е дълг на всеки народен представител да гласува „за” облекчаването на режима за провеждане на прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 33, против 9, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа от ГЕРБ, съжалявам, че го няма Вашият прагматичен председател на групата, който призова към прагматизъм! Преди час казах много ясно, че сега ще видим как ще отхвърлите още едно прагматично и разумно предложение – ето това, което току-що отхвърлихте, чрез гласуване „въздържал се”, разбира се. Това е Вашата дежурна форма на отхвърляне на разумни и прагматични предложения от страна на „Атака”, а и от други парламентарни сили.
Би ли излязъл някой от ГЕРБ, но ако може от ГЕРБ, а не от обслужващия персонал на ГЕРБ, за да ни обясни с какви аргументи отхвърли току-що предложеното ни разумно и прагматично предложение.
Предлагам прегласуване на предложението, с което правим поправки в Закона за референдума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване!
Гласували 120 народни представители: за 36, против 19, въздържали се 65.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Внесен е от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Постъпил е доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, но няма доклад от водещата Комисия – по бюджет и финанси.
С доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, ще ни запознае госпожа Галина Банковска.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 254-01-32, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 април 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 254-01-32, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.
При представянето на законопроекта вносителят посочи, че предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са насочени към решаване на проблема с нарасналата младежка безработица в условията на нарастващо несъответствие между получавано образование и нуждите от кадри за бизнеса.
Целта на предложения законопроект е стимулиране на по-ранното обвързване на бизнеса с ученици и студенти чрез използване формата на стипендиите, което дава възможност на бизнеса да моделира свои кадри като ползва за период до 24 месеца данъчни облекчения.
Според вносителя това е една мярка, която дава възможност за ангажиране на българския бизнес към професионалната реализация на младите хора, включително и със средствата на стипендията.
В законопроекта е предвидена възможност при неизпълнение на последващите задължения на работодателя, а именно да наеме получавалите стипендии за срок не по-малък от периода, в който са били стипендианти, облагаемата печалба да се увеличи с размера на ползваното облекчение.
След проведеното гласуване с резултат от 4 гласа „за”, 0 – „против” и 11 „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 254-01-32, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволявам си най-напред да честитя на всички новата година и да си пожелаем, че протегнатите ръце няма да бъдат протегнати ръце само от трибуната, а ще бъдат протегнати ръце и тогава, когато решаваме важни за държавата и за хората в държавата ни въпроси.
Най-напред искам да кажа, че искрено благодаря за това, което каза господин Велчев днес и за това, което каза господин Тагарински снощи в един телевизионен дебат.
Господин Тагарински каза, че винаги, когато има конструктивни предложения, те ще бъдат обсъждани спокойно, разумно и ще бъдат приемани.
Господин Велчев днес каза много повече неща, които ми се струва, че действително са казани от сърце и са насочени към всички нас. Това са неща, свързани с „да изненадаме българските граждани, да ги изненадаме, че можем да приемем законопроект и на опозицията, да бъдем прагматични тогава, когато касаят въпроси, цитирам: „в името на българските граждани”.”
Въпросът, който ние поставяме – всъщност аз смятам, че позицията на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, както разбрахте, е от месец април, а законопроектът е внесен месец март и мисля, че оттогава досега мина почти година и доста неща се промениха във връзка с темата и проблемите в това законодателство, в тези промени, които ние поставяме.
Мисля си, че е много важно към всички онези усилия, които полага както Европейската комисия, така и нашата държава, поне по документи, насочени към политиката на заетостта, към справяне с младежката безработица, твърде много са се трансформирали вижданията и твърде различни са станали гледните точки – променили са се позитивно, променили са се в посока на това, което ние сме представили на Вашето внимание преди близо девет месеца.
Колеги, смятам, че с Вас, в духа на прагматизъм и конструктивизъм, имаме няколко въпроса, които са безспорни.
На първо място, рискът от бедност. Мисля, че това е най-проблемният въпрос и едва ли по него има някаква дискусия между нас самите, още повече, че във вчерашния ден в 14,59 ч. излезе и доклада на Европейската комисия, в който България е сред страните с най-висок риск от бедност и социално изключване. Това е констатация. Тази констатация съм убедена, че ни тревожи всички и тя ще трябва да ни обедини около решаване на проблеми, които могат да ни помогнат да излезем от този негативен спектър на подреждане на нещата в Европейския съюз и класациите.
На второ място, въпросът – освен риска с бедност, е, че бедността се генерира тогава, когато имаме неефективни, недобре подредени и насочени мерки за справяне на пазара на труда. Същата констатация е дадена в този доклад от господин Ласло Андор – Вие знаете, че това е комисарят по проблемите на заетостта, социалната политика и социалното приобщаване, и там действително сме посочени като страна, която има сериозни проблеми с решаване на голяма част от проблемите на пазара на труда – недостатъчно насочени средства целесъобразно и непълноценно използвани, така че констатацията е, че тези страни като Германия и други, които са успели да направят гъвкави форми и различни форми, за да стимулират работодателите и пазара на труда, безспорно имат по-добри резултати.
В тази връзка на следващо място мисля, че ние с Вас нямаме никакво различие относно това, че младежката безработица е безработица № 1 в Европейския съюз и в България. За съжаление ние отново и тук сме на едни от челните места. Мисля си, че не е необходимо от тази трибуна точно днес да споменавам всички параметри на младежката безработица, която се случи през последните години в България и не само в България, а и в Европейския съюз, и усилията на Съюза, който насочи 10 млрд. евро за преодоляване на младежката безработица – за съжаление не се възползвахме да вземем нито един цент в тази насока, но имаме други шансове да преодолеем нашата младежка безработица, която е с доста висок процент над тази в средноевропейските страни. Нас ни сочат в първите четири страни по ръст на младежка безработица, с много високи темпове и с младежка безработица по Евростат близо 30%. Това не може да не ни притеснява.
Оттук нататък преминавам към следващия въпрос, по който смятам че имаме консенсус в тази зала, че когато имаме младежка безработица, когато имаме бедност в тази социална група, безспорно имаме предпоставки за маргинализация и, разбира се, имаме предпоставки за срив в демографската политика. Виждате колко важни проблеми са, нарочно ги казвам, защото съм убедена, че по всички тези параметри ние с Вас в тази зала нямаме никакво противоречие.
Какво предлагаме аз и моя колега Драгомир Стойнев? Ние предлагаме между 12 и 24 месеца фирмите да имат право да предоставят стипендии на завършващи ученици или студенти. През тези не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца те ще могат да наблюдават тези млади хора, ще могат да ги подготвят и да следят тяхното развитие в учебния процес. Тези млади хора на фона на кризата в България ще имат някакъв доход, но те ще имат и една гаранция и сигурност, че минимум 12 и не повече от 24 месеца, тоест една или две години ще имат гарантирано работно място. И ако фирмата не подсигури работа след това на тези младежи, разбира се, тя ще има и съответните финансови санкции на базата на Закона за корпоративното подоходно облагане, като тази стипендия всъщност ще бъде един бонус в този законопроект.
Каква е характеристиката на българския трудов пазар? Имаме една несигурност в дългосрочен план. Ето Ви сигурност в план не по-малко от година, даже две години за младите хора. Това смятате ли, че е укоримо или е нещо, по което ние да имаме консенсус?
На второ място, най-често на краткосрочна работа дори и по тези програми са младите хора. Да, ще му дадем работа за шест месеца, а после?! Друго е, когато той има вече връзка с една фирма. Друго е, когато тази фирма го наблюдава като ученик или студент. Друго е, когато той работи в тази фирма не по-малко от една до две години, тоест тогава ние задържаме тези млади хора в страната.
На следващо място, какво изисква днешният пазар на труда? Той изисква много бърза квалификация и преквалификация. Той изисква динамика. Нека да бъдем наясно – около 300 хиляди са фирмите в България, които имат работници с не повече от десетина човека. Вие разбирате, че тези малки или средни фирми са много гъвкави, те са перспективни за развитието, но нямат ресурса да дават наведнъж 1000-2000-3000 лв. за квалификация на кадри, които са им необходими. А колко по-благоприятно е, ако те имат данъчни облекчения, данъчни бонуси и имат възможност да наблюдават младите хора, които ще наемат в своята фирма.
Така че всичко това, което казвам, е все в насока на цялостната политика и това е още един щрих, още едно допълнение към всички усилия, които се правят сега по линия на пазара на труда – и с европейските фондове, и с различните програми за чиракуване, но това е друга форма. Вие сте грамотни хора и мисля, че сте прочели изявлението на Европейската комисия, предполагам, че сте прочели и предложенията, които дава Европейската комисия за заетостта. Там се казва нещо много важно – че за да се улесни преходът от училищната скамейка към работното място с пакет от мерки, трябва да се поставят първите стъпки.
Ето Ви една част от този пакет мерки – стипендии за ученици и студенти, гарантиране на работа и данъчни преференции. Държавата няма да бъде ощетена с нищо. Това е взаимоотношение между работодател и млад кадър, който няма да отиде да бъде слуга, да мие краката и други части на бабите и дядовците по Европа, а ще остане тук, ще бъде наблюдаван от работодателя и ще реализира своята професия.
Колеги, аз определено мисля, че в това, което ние предлагаме, във Вашата позиция от април месец – когато има такава позиция, има развитие. Още повече трябва да кажа, тук не беше споменато, но ние имаме положителното становище, подкрепата на Министерството на образованието, младежта и науката по този законопроект, подкрепата на Българската стопанска камара и подкрепата на Българската търговско-промишлена палата.
Искрено се надявам, госпожо председател, че залата ще преосмисли позицията си и ние ще дадем добър бонус в ръцете на социалния министър за подход към младите хора на фона на растящата младежка безработица. Разчитам на Вашата протегната ръка! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Откривам дискусията.
Господин Николов, искате думата за изказване – заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стана ясно не само от представянето на законопроекта, но и от прочетения доклад на една от спомагателните комисии, че няма изтъкнат сериозен аргумент този законопроект да не бъде подкрепен. Наистина няма нито едно основание той да не бъде подкрепен, още повече липсва основният аргумент, който най-често е използван от министър Симеон Дянков за отхвърляне на всички законопроекти на левицата – нарушаване на финансова стабилност.
На практика законопроектът нито изисква допълнителни средства от страна на държавата, нито нарушава фиска, тъй като при неспазване на основните изисквания тези средства се възстановяват от работодателя. Тъкмо обратното, той гарантира, първо работно място на млади хора и ще намали разходите за обезщетения за безработица.
Вярно е, че законопроектът е внесен преди близо една година, но е в пълно съответствие и с актуалната позиция на Европейската комисия по проблема с младежката безработица в България, още повече дори с позицията на управляващото мнозинство от последните месеци, че справянето с младежката безработица е един от основните приоритети на управляващото мнозинство в България.
В съдържателен план не трябва да се пропуска, че законопроектът е добре балансиран в няколко сфери. На първо място, по отношение на защита на обществения интерес и баланса на интереси. Няма спор, че той е в интерес на младите хора, но в същото време е в интерес точно на малките работодатели, на малките и средни фирми, които по този начин наистина ще имат възможност да гарантират подготовка на млади хора, от които имат нужда и с които могат да работят, да наблюдават тяхната подготовка и да ги наемат на работа.
Той е една от първите, много закъснели стъпки. Вярно е, че не е достатъчно, но е една от необходимите стъпки за пряка връзка между работодателите, бизнеса и професионалното образование в България. Това е една от първите стъпки образователната система да произвежда колкото се може по-малко безработни в бъдеще и хора с професии и специалности, от които няма нужда.
На следващо място, в тази сфера са правени много законодателни опити по отношение на данъчни облекчения за работодатели. Тук текстът е добре измислен, че няма възможност за злоупотреби с тази законодателна промяна – фирми да получават данъчни облекчения, да наемат за кратко младежи, след което да ги гонят от работа, което по някакъв начин е злоупотреба с държавни средства. Очевидно е, че е задължително младите хора да бъдат наети за такъв срок, за какъвто фирмата е получавала данъчно облекчение.
В тази връзка искам да призова всички да подкрепим законопроекта на първо четене, за да имаме възможност между двете четения да го усъвършенстваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта, има ли?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, няма да повтарям това, което казаха колегите преди мен, но ми се ще да обърна Вашето внимание на един въпрос, който намирам за важен.
В началото на днешното заседание и на днешната сесия от изявлението на господин Красимир Велчев стана ясно, че ние сме на стъпка от приемането на новия Закон за училищното и предучилищно образование, доколкото той наистина е на разположение на пленарната зала. Когато говорим обаче, че част от неговите текстове – спорни или не, но необходими като коментар, са факт, ние днес всъщност говорим за една технология, която осмисля точно този закон и точно този тип ангажимент, технологии и действия, които трябва да имат някакъв смисъл.
Обърнете внимание, че ние говорим за един законопроект, който коментира млади българи, завършващи българските средни и висши училища. Ние не говорим за хора без квалификация, за хора, на които е необходимо да се даде някакъв обем от знания, за да могат те да бъдат смислена част от пазара на работна сила, ние говорим за обучавани в български учебни заведения младежи, на които държавата, инвестирайки в тяхното образование, дължи възможност те да започнат работа тук.
Големият проблем за младежката безработица, който не е само български, но който в България трябва да има комплексен прочит, най-сетне трябва да се случи. Да, ние сме една от страните с най-висок темп на нарастване на младежката безработица. Да, ние сме една от страните, в които проблемът с намирането на работа не е свързан с хората без квалификация. Все по-голям става броят на хората със завършено средно и висше образование, които имат проблеми да намерят работа, независимо от всичките ни претенции да създадем високо качество на обучение вътре, да търсим възможности те да се реализират и в смисъл те да се подготвят. Между другото идеята за провеждането на стажовете чрез трудов договор е добра идея, тя е коментирана, но не е достатъчна. Ако потърсите всички анализи, ще стане ясно, че и Българската стопанска камара, а между другото и в оценките, които прави Европейската комисия – не само въз основа на цифрите на Евростат, България твърди, че има един сериозен проблем и това е проблемът с квалифицираната работна сила. Добре, това твърдят българските работодатели.
Този закон е една добра възможност да дадем шанс на тези, които искат да потребяват подготвени, грамотни и можещи млади хора, адекватни на това, което те искат от тях, да го направят – да ги моделират в рамките на тези две години, да ги стимулират да го направят, да получат тези знания, за които самите фирми могат да поставят условията си към тях. Казвам това, защото този законопроект е една стъпка.
Аз предлагам на колегите експерти в областта на образованието да не спорим между двете четения. Учениците ще получават стипендии в рамките на своите два последни класа, а студентите – в своите два последни курса, това е терминологична грешка и тя не е важна.
Важно е обаче, че ние би следвало след една такава поредица от стъпки да направим своите промени в Закона за професионалното образование и обучение. Вижте какво пишем ние в Закона за училищното образование? Ние казваме – ето една група от професионални гимназии и общините, които ги поискат, ще си ги получат, държавата ще отглежда всичко останало, но това може да се случи, при условие че има определен регионален или общински интерес. Как ще формираме тези интереси? Как ще ги стимулираме, как ще ги доказваме? Това е една от тези възможности. Това в края на краищата е възможност младите хора не просто да бъдат подпомагани да завършат образованието си, а да намират смисъл в това да го получат.
И тъй като ние ще се връщаме към този разговор, аз много сериозно и от сърце Ви моля – дайте да мислим за целия този комплекс от мерки, а този закон е една възможност, за да можем да дадем възможност на младите българи да намират смисъл от пребиваването си в България днес и сега. Защото този коментар е за времето, което им предстои днес. И те трябва да учат. Те трябва да знаят, че могат, че има смисъл от това, което правят. Тогава ще говорим за качество. Всичко друго е прекарване на време.
Дайте да подкрепим този законопроект, дайте да мислим за поправките в Закона за професионалното образование и обучение, защото парламентът дължи на младите българи точно тези законодателни възможности, които могат да ги направят смислени и със самочувствие българи. Европейските пари са възможност, но те са, за да насложат над това, което ние сме задали като законодателни параметри.
В този смисъл, колеги, подкрепете законопроекта. Можем да мислим между двете четения за част от изчистване на терминологичните спорове и за по-нататъшното разгръщане на целия този набор от възможности, които законите позволяват, за да бъдат стимулирани и българските работодатели, и българските младежи да учат добре и да работят в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които да желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за закрита.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване. Казвам го, защото днес и кворумът е доста висок. Моля да влезете и да изразите отношение към законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 254-01-32, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 6 март 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 23, против 6, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Госпожо Масларова, имате думата за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Естествено моята процедура е прегласуване.
Уважаеми колеги, искрено да си призная, ако бях информирала господин Борисов какъв е законопроектът и какво предлагаме, убедена съм, че всички щяхте да гласувате „за”. Просто вие не сте имали време да направите консултации за какво става въпрос. Внесли сме го вчера в 16,00 ч., докато разберете какво влиза, какво не влиза – „Абе, то е на опозицията, дайте ще го отхвърлим”, или просто не четете последните документи на Европейската комисия. През месец март сме предложили нещо, което се предлага днес от Европейската комисия, а не вчера.
И ви чета: „Проверена рецепта – пише там – е дългосрочната програма за държавно подпомагане на образованието на работниците, най-вече на младите хора. Това направи Германия – цитира Европейската комисия – помощ и премахване на административните пречки и бюрокрацията и там безработицата е най-ниска, включително и младежката”.
Колеги, предлагаме Ви нещо прагматично, нещо рационално, нещо, което ще помогне на младите хора и на работодателите по-специално от малкия и средния бизнес. Не мога да разбера защо е този неистов отпор срещу всичко, което Ви се предлага?! Какво нерационално е? Какво не приемате, какво отхвърляте? Отхвърляте младите хора да получат стипендия в период на криза и сигурност минимум за две години работа. Отхвърляте възможността на работодателите да си подберат младите хора, които ще отидат да работят в техните фирми и предприятия и ще си гарантират специалисти, които им трябват. В период на криза отхвърляте варианта няколко десетки хиляди млади хора да имат работа. Не мога да разбера защо.
Съжалявам, че я няма госпожа Цачева и госпожа Менда Стоянова. Защо напуснаха залата? Къде е господин Велчев? Днес говорим едно, предлагаме Ви нещо напълно рационално и нещо, с което въобще няма да разклатим позицията на господин Дянков.
Моля Ви, помислете! Моля Ви, помислете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на повторно гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 25, против 4, въздържали се 51.
Предложението не е прието и втория път.
След това гласуване преминаваме към точките от дневния ред, които са по реда на чл. 43, ал. 3, тъй като се изчерпаха предложенията от името на парламентарни групи.

Точката, с която продължаваме, е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерски съвет. Приет е на първо четене на 9 февруари 2012 г.
Госпожо Танева, заповядайте, имате думата.
Тъй като има много доклади, аз Ви моля всеки текст, който докладвате, да казвате от кой доклад е. Имам два доклада от 31 май 2012 г., не зная кой е актуалният, и още един от 21 декември 2012 г.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на Йордан Войнов – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Отменете гласуването и ми дайте списъка за проверка на кворума. Не може за всяко гласуване да чакам около една минута, за да стигнем 75 души.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - отсъства
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Чавдарова Добрева - отсъства
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - отсъства
Веселин Григоров Спиридонов - тук
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - тук
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Венелинова Крумова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - отсъства
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Мариана Петрова Иванова-Николова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Стоянова Петрова-Минчева - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - отсъства
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук.

Налице е кворум.
Допълнително, след извикването поименно, в залата са влезли: Александър Ненков, Анатолий Йорданов, Белгин Шукри и Веселин Давидов.
Поставям на гласуване процедурното предложение за допускане в зала.
Моля да гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Госпожо Танева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
Доклад № 253-07-28 от 31 май 2012 г., относно Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
„Проект – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя – предложение на народните представители Юнал Тасим, Петя Раева и Гюнер Сербест, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Костадин Язов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 12:
„12. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията се извършват от ветеринарномедицински специалисти при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея:
а) точка 8 се изменя така:
„8. транспортните средства, с които се превозват животни;”
б) точка 18 се изменя така:
„18. транспортните средства, с които се превозват суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;”
в) създават се т. 20 и 21:
„20. лицата, получили сертификат за регистрация на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства;
21. производителите и търговците на средства за идентификация на животните.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3” и думите „електронната страница” се заменят с „интернет страницата”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Създава се ал. 6:
„(6) В БАБХ се води списък на издадените разрешения за използване на странични животински продукти.”
7. Досегашната ал. 5 става ал. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията на комисията, по доклада.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към: „Допълнителен доклад към Доклад № 253-07-28 от 31 май 2012 г., относно Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2011 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
Проект – второ гласуване”.
По § 3 на вносителя има предложение на народните представители Юнал Тасим, Петя Раева и Гюнер Сербест, което комисията подкрепя.
Предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. В чл. 8, ал. 1 думите „официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти” се заменят със „служители на БАБХ”.”
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а именно:
Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 8, ал. 1 думите „официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти” се заменят със „служители на БАБХ”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов в неподкрепената от комисията част, а именно в т. 2.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 101 народни представители: за 19, против 53, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията да се отхвърли § 3.
Режим на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към основния доклад.
Предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя – да се създаде § 3а:
„§ 3а. Член 12 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 4, против 53, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към допълнителния доклад.
Комисията предлага да се създаде § 3а:
„§ 3а. В чл. 12 след думата „транспорта” се добавя „информационните технологии и съобщенията”.”
Поредният номер на § 3а ще бъде определен при окончателното приемане на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за § 3а.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 на вносителя, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3б:
„§ 3б. В чл. 23, ал. 1, т. 2, буква „б” думите „фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси” се заменят с „фуражи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на комисията по доклада за § 4, който става § 3б.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 на вносител има предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя по т. 1, 3 и 4 и го подкрепя по принцип по т. 2.
Ще прочета неподкрепените текстове:
„1. Текстът от § 5, т. 1, изр. 1 и в следващите текстове от законопроекта думите „ветеринарно лечебно” да се заменят с „ветеринарномедицинско”, както и в следващите текстове от законопроекта – да се заличи.
3. В сега съществуващия текст на чл. 25, ал. 1 след думите „ветеринарно лечебно заведение” да се добави „и ветеринарномедицинско заведение”.
4. В чл. 25 т. 1 от законопроекта думите „на територията на един ветеринарен участък се заличават” да се измени така: „на територията на административната област, където има регистрирано ветеринарно лечебно заведение”.”
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 3 и 4 и го подкрепя по принцип по т. 2.
Ще прочета т. 1, 3 и 4:
„1. В § 5, т. 1, изр. 1 да отпадне.
3. В сега съществуващия текст на чл. 25, ал. 1 след думите „ветеринарно лечебно заведение” да се добави „и ветеринарномедицинско заведение”.
4. В чл. 25 т. 1 от законопроекта думите „на територията на един ветеринарен участък се заличават” да се изменят така: „на територията на административната област, където има регистрирано ветеринарно лечебно заведение”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ветеринарно лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинско” и думите „на територията на един ветеринарен участък” и запетаята след тях се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов в неподкрепената от комисията част, а именно по т. 1, 3 и 4.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 61, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов в неподкрепената от комисията част, а именно по т. 1, 3 и 4.
Гласували 89 народни представители: за 30, против 47, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на комисията в редакцията по доклада за § 5, който става § 4.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към основния доклад.
По § 6 на вносител има постъпило предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
„1. В чл.26 ал. 1 да се измени така:
„(1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:
1. ветеринарна амбулатория;
2. ветеринарна клиника;
3. ветеринарна болница.”
2. В § 6, точка 2, относно чл. 26, ал. 2 да се заличи.
3. В чл. 26 ал. 3 да се заличи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„1. В чл.26 ал. 1 се изменя така:
„(1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:
1. ветеринарна амбулатория;
2. ветеринарна клиника;
3. ветеринарна болница.”
2. В § 6, т. 2, относно чл. 26, ал. 2 да отпадне.
3. В чл. 26 ал. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „Ветеринарно лечебно” се заменят с „Ветеринарномедицинско”;
б) в т. 1 думата „лечебница” се заменя с „болница”.
2. В ал. 2 след думите „в тях” се добавя „както и изискванията за добра ветеринарномедицинска практика”, а думата „наредба” се заменя с „наредби”.
3. В ал. 3 думите „ветеринарни лечебни” се заменят с „ветеринарномедицински”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 18, против 58, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 57, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6, който става § 5 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов:
Да се създаде нов член в Раздел I „Условия и ред за упражняване на ветеринарна практика” в сега действащия закон, както следва:
„Чл. 26а. (1) Ветеринарномедицинско заведение може да е:
1. ветеринарна лаборатория;
2. ветеринарна аптека;
3. ветеринарен склад на едро за продажба на ВМП.
(2) Изискванията към обектите по ал. 1, както и обемът на ветеринарната дейност, която може да се извършва в тях, се определя с наредба на министъра на земеделието и храните.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Създава се нов чл. 26а със следното съдържание:
„Чл. 26а (1) Ветеринарномедицинско заведение може да е:
1. ветеринарна лаборатория;
2. ветеринарна аптека;
3. ветеринарен склад на едро за продажба на ВМП.
(2) Изискванията към обектите по ал. 1, както и обемът на ветеринарната дейност, която може да се извършва в тях, се определя с наредба на министъра на земеделието и храните.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 62, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към допълнителния доклад.
По § 7 на вносител има предложение на народните представители Юнал Тасим, Петя Раева и Гюнер Сербест:
„В § 7, чл. 27 ал. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2 и 3.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип по т. 1 и го подкрепя по т. 2 и 3.
Предложение на народните представители Десислава Танева и Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Ветеринарно лечебно” се заменят с „Ветеринарномедицинско”.
2. В ал. 2 думите „ветеринарно лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинско”.
3. В ал. 3 думата „лечебното” се заменя с „ветеринарномедицинското”.
4. В ал. 4 думите „ветеринарно лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинско”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Животновъдните обекти могат да регистрират самостоятелно ветеринарномедицинско заведение на територията си”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Юнал Тасим, Петя Раева и Гюнер Сербест, което комисията не подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за редакцията на § 7, който става § 6.
Гласуваме § 6 в номерация и по редакция в доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към основния доклад.
По § 8 на вносител има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 28 думите „ветеринарно лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинско” и думите „възстановяват направените от тях разходи за труд и материали” се заменят със „заплащат извършената дейност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 в редакция и номерация по доклада.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 9 на вносител има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се отменят.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Данните на ветеринарните лекари, упражняващи професията и данните от личните им щемпели се вписват в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 12”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към допълнителния доклад по § 10 на вносител.
Предложение от народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 относно т. 2, буква „б” и т. 3 и не го подкрепя по т. 1 относно точка 2, буква „в”, и по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да изчетете и неподкрепената част.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Неподкрепената част на предложението – т. 2, буква „в”, а именно: в чл. 30, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е подкрепената част и не го подкрепя в т. 1.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В т. 1, буква „в”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 1 относно т. 2, буква „в” и по т. 2.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точка 1 е в § 10.
Точка 2, буква „в” да се заличи – това е неподкрепено.
По т. 2 в чл. 30, ал. 2: буква „в”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова предложение на господин Шарков и Михаил Михайлов – буква „в” няма. (Председателят Цецка Цачева и докладчикът Десислава Танева се уточняват относно прочетеното предложение.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Цялото е: в т. 2 в чл. 30, ал. 2:
а) точка 1, 3 и 5 да се заличат;
б) в т. 2 думите „професионален опит” да се заменят с „професионален клиничен стаж”.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 относно т. 2, буква „б” и т. 3, и не го подкрепя по т. 1 относно т. 2, буква „в” и по т. 2. То е същото предложение.
Изчитам отново неподкрепения текст на предложението:
„1. В § 10, т. 2, буква „в” да отпадне и цялата т. 2 на предложението.
В чл. 30, ал. 2:
а) т. 1, 3 и 5 да се заличат;
б) в т. 2 думите „професионален опит” да се заменят с „професионален клиничен стаж”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ветеринарно лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинско”, думите „ветеринарното лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинското”, думата „лечебното” се заменя с „ветеринарномедицинското” и думите „и седалището на ветеринарния участък” се заличават.
2. В ал. 2, т. 1 и 3 думите „ветеринарното лечебно” се заменят с „ветеринарномедицинското”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваньо Шарков и Михаил Михайлов в частта, която комисията не подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 66, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители в частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 9 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ще прекъснем дотук второто четене на доклада, тъй като часът е 14,00.
Поради изтичане на пленарното време, закривам пленарното заседание.
Утре редовно заседание с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Менда Стоянова

Екатерина Михайлова


Секретари:

Пламен Нунев

Любомир Владимиров