Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 16 до 18 януари 2013 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Вносител: Министерският съвет, приет на първо четене на 7 юни 2012 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител: Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. Вносител: Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна. Вносител: Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност. Вносител: Министерският съвет.
7. Парламентарен контрол за петъчния ден с начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 107, против 18, въздържали се 18.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили няколко предложения във вчерашния ден до 16,00 ч.
Първото по време е от Мартин Димитров и Иван Костов. Като съпредседатели на Парламентарната група на Синята коалиция предлагат изслушване по реда на чл. 99 на министър Мирослав Найденов относно извършените скандални сделки със защитени територии в района на град Несебър.
Кой ще представи предложението? Вниманието ми е към съвносителите.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за пореден път Синята коалиция чрез мен и господин Мартин Димитров предлагаме изслушване на министър Найденов за това, че са извадени от горския фонд пет парцела – не един, както нашумя скандалът за тези 29 декара, а 5 парцела, и са подготвени за продажба, и то без да се следва процедурата, предвидена в закона. Това е съществено нарушение, което трябва да бъде обяснено на народните представители.
Междувременно през седмицата, която премина, се появи ново обстоятелство. Оказа се, че шефът на РИОСВ се е возил в джипа на „СЛЕгруп”, тоест на фирмата, която придобива този парцел от 29 декара. Лесно може да бъде потвърдено това от проверка в КАТ и да се види, че излъчваният в YouTube запис отговаря на истината. Този човек е излъгал нагло обществеността, твърдейки, че не познава тези от „СЛЕгруп”, а на практика е бил транспортиран от тяхната фирма.
Съобщавам това, за да кажа, че следващата седмица, ако Вие сега не приемете министър Найденов да отговори на много актуалните въпроси и да осведоми Народното събрание, ние ще извикаме министър-председателя, тъй като скандалът вече излиза извън рамките на Министерството на земеделието и храните, отива в Министерството на околната среда и водите и практически само министър-председателят е в състояние да отговори. Още повече че тези лица се оказват политически ангажирани като съветници от мнозинството в Общинския съвет в Бургас.
Моля да подкрепите нашето предложение колкото се може по-бързо да излезем по някакъв начин от този скандал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Поставям на гласуване предложението за включване в седмичната ни програма изслушване на министър Мирослав Найденов.
Гласували 140 народни представители: за 64, против 10, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! България, както знаете, е парламентарна република и Парламентът, освен законодателната си функция, има много важната функция по контрол над правителството.
Мирослав Найденов беше поканен няколко пъти пред тази зала да даде обяснение за изключително скандалните обстоятелства около продажбите в Несебър. Той вече започна да се крие. Това, че е извикан от комисията на Яне Янев, е един детайл. Нека, разбира се, да отиде там, но да дойде в залата и да каже как не е знаел, че няколко съседни, вероятно 5 парцела, са извадени от горския фонд и са подготвени за продажба без търг и конкурс. Това може и да не го е знаел министърът, може да е станало от дребни чиновници. Единият дребен чиновник се возил в този джип, другият не знам къде се е возил, но това не може да не се е знаело на високо политическо ниво. Вие вече трайно криете министър Найденов да застане в залата и да каже как това се е случило. Той знаел ли е, не е ли знаел, бил ли е информиран, защото това вече е епидемия?
За един случай можеш да не знаеш, но когато става въпрос за пет случая на едно и също място, по един и същи начин, извадени от горския фонд, подготвени за продажба, и се е продал само първият парцел, уважаеми дами и господа, за да се види обществената реакция, другите са били подготвени веднага за продажба. И ако ние нямаме мигновена реакция, вероятно преди изборите, когато вече няма да ги интересува тези хора какво правят и каква отговорност носят, те ще подпишат и за другите.
Къде е българският парламент? Къде е нашият авторитет? Става голям обществен скандал, а ние отказваме да извикаме тук един министър да даде обяснение. Той трябва да каже знаел ли е и какви мерки е взел. Вижте, така не му помагате.
Ние от Синята коалиция настояваме за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 147 народни представители: за 75, против 14, въздържали се 58.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от опозицията и блока на Синята коалиция.)
Процедура – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, не по-малко актуален и важен е въпросът за онова, което става във ВМЗ – Сопот. Аз няма да искам да бъде гласувано по чл. 99, но на всички ни е ясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е в дневния ред. Има такава процедура. Преждевременно се изказвате. Моля, ако имате друга забележка като процедурен въпрос, да я направите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е моето искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не можете да го поставите. Има направено искане по надлежния ред в сроковете във вчерашния ден. Много Ви моля, ще Ви отнема думата, ако искате да говорите за това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз не знам дали има друго искане, но го правя в качеството на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уведомих Ви на Председателския съвет. Не сте слушали, господин Шопов. Злоупотребявате с участието си в Председателския съвет и с информацията, с която сте запознати там.
Процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря много, госпожо председател.
Уважаеми колеги, след като Народното събрание прие да бъде изслушан министър Мирослав Найденов, ние предлагаме това да бъде точка първа от днешния ден. Ако това предложение не се приеме, предлагаме да се гласува като точка първа в четвъртък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, нашият правилник предвижда, че когато се внасят по този ред точки в дневния ред, трябва с предложението да бъде посочено и мястото на съответната точка. След като сме гласували, това не може да се случи. По правилник точката става последна преди парламентарния контрол. (Шум и възгласи в опозицията и блока на Синята коалиция.)
Колеги, отворете си правилника, но можете да предложите, господин Костов, промяна на точките в седмичната ни програма. Това можете да предложите. Не го правите по съответния начин и не Ви помагат, както каза господин Мартин Димитров, подвикванията от левия сектор, защото те са в разрез на нашия правилник. (Възгласи и шум в КБ.)
Прочетете си правилника, госпожо Манолова!
ИВАН КОСТОВ: Може ли да се опитам, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да се опитате да си коригирате мнението и да направите поредното предложение.
ИВАН КОСТОВ: Добре.
Моля, госпожо председател, да се разместят точките в дневния ред така, че изслушването на министър Найденов да стане точка първа в дневния ни ред за утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 151 народни представители: за 76, против 41, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Следващото предложение на основание чл. 43, ал. 3 от правилника е на господин Венцислав Лаков от Парламентарната група на Партия „Атака”, който предлага в седмичната програма да бъде включен Проект за решение за предсрочно изтегляне на българския военен контингент от мисията ИСАФ в Афганистан.
Имате думата, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За пореден път от името на Партия „Атака” правим това предложение – за предсрочно изтегляне на контингента ни от Афганистан. Оказва се, че нашата настойчивост има резултат. Вече е заминала първата група, която да подготви началото на изтеглянето. Това е добра новина. Лошата обаче е друга. Лошата е, че от началото на годината до сега, ако отворите сайта на Министерството на отбраната, ще видите, че нашият контингент, който охранява летището в Кандахар, постоянно се подлага на ракетни атаки. Такива ракетни атаки, според съобщения на Пресцентъра на Министерството на отбраната, е имало на 4, 8 и 13 януари. Чиста случайност е, че нямаме жертви все още. Да чукаме на дърво, да няма.
Затова ние предлагаме за пореден път цялостно и незабавно изтегляне на контингента.
Има и още един аргумент. Вчера стана ясно, че може би от страх от резултатите от предстоящия референдум Министерството на отбраната, Външното министерство и Централната избирателна комисия са забранили на хората ни, на момчетата ни в Афганистан да гласуват. Там няма да има референдум. Така че това е още едно основание. Нека да ги приберем тук, да дадат гласа си в България в полза на референдума за ядрената енергетика.
Така че вслушайте се още веднъж в гласа на „Атака”. Има пробив. Да го довършим успешно! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за включване на това проекторешение в седмичната ни програма.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 48, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов, който предлага точка в седмичната ни програма – Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Слушаме Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едно от нещата, които Четиридесет и първото Народно събрание в началото на своята работа беше да обещае, да се закани в хубавия смисъл, е да приеме нов Наказателен кодекс. Както се видя, това няма да стане в оставащото кратко време до края на мандата.
Но поне Четиридесет и първото Народно събрание може да измени в сегашния Наказателен кодекс едно от нещата, една от институциите. Това е институцията на неизбежната отбрана и съответните текстове, които регламентират този въпрос. Ние от „Атака” знаем, че това е много сложна правна материя, но от Тридесет и осмото Народно събрание до този момент не е правен дори опит да бъде регламентирана неизбежната отбрана по нов начин. Ние сме внесли едно предложение, което може да предизвика и да стане основата на сериозен правен дебат. Ние не претендираме то да бъде прието изрично, както сме го внесли, но в правния мир и в живота е крайно наложително това да стане.
Виждаме случаи, при които престъпници влизат в домовете или нападат дадени граждани. Досега регламентацията е такава, че тя пази престъпника и не защитава потърпевшия. Крайно време е това да се промени. Имаме безброй случаи в това отношение. Прекрасен случай за това е господин Опиц, който не получи помилване от висшата институция – Президентството. Аз се чудя, ако господин Опиц при дадените обстоятелства и данни не получи помилване, кой тогава ще получи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Разбрахме Вашето предложение. Дайте ми възможност да го поставя на гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да подкрепите нашето предложение и да бъде гледано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Шопов за включване на ЗИД на Наказателния кодекс в седмичната ни програма за предстоящите пленарни дни.
Гласували 129 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Петър Мутафчиев. Той предлага изслушване на министъра на енергетиката, икономиката и туризма относно състоянието на ВМЗ – Сопот, и какви са намеренията на министерството, респективно на правителството за бъдещето на предприятието.
Господин Мутафчиев, слушаме Ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както каза господин Шопов, в страната има много сериозен проблем, който безспорно трябва да е на вниманието на Народното събрание – състоянието на ВМЗ. Всички ние знаем, че сделката за приватизацията, която трябваше да бъде осъществена, на която правителството разчиташе, че ще бъдат решени и социалните проблеми във ВМЗ – не се състоя, меко казано.
Във вчерашния ден чухме немалко предложения от страна на българското правителство, които до голяма степен увеличават напрежението в Сопот и община Карлово.
Нашето искане е на основание чл. 99 да включим изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма относно целите и идеите, които правителството си поставя, най-малко защото една част от идеите, които предлагат, са свързани с работата ни в Народното събрание. Става дума ВМЗ да бъде изключен от специалния списък и приватизацията да се проведе без стратегия, тоест да отменим стратегията, която сме приели. Това веднага предрича съкращение на над 2 хил. човека, което означава 2 хил. семейства в общини Карлово и Сопот да загубят своите доходи и съответно своя поминък.
Моля Ви, нека да гласуваме в днешния ден да изслушаме министъра на икономиката и енергетиката, да поставим своите въпроси като народни представители и съответно да приемем и свои решения за бъдещето развитие на Вазовските машиностроителни заводи. Мисля, че това е дълг на Народното събрание. Ние изчакахме да видим какво може да направи правителството и оттук нататък нека да поемем част от нещата и в собствени ръце. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 134 народни представители: за 51, против 42, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Госпожа Христова – прегласуване.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване. Искам да напомня, че когато Народното събрание прие Стратегията за приватизация на ВМЗ – Сопот, с това си действие даде мандат на Министерството на икономиката и енергетиката, респективно правителството да направи приватизационната процедура. Всички много добре знаем, че тя не се осъществи. Знаем в какво състояние се намира заводът, пред какво са изправени 3 хилядите работещи и техните семейства.
От вчера предложението на министъра на икономиката и енергетиката, ако съдим по изказванията му в медиите, е ВМЗ – Сопот, да бъде извадено от забранителния списък за приватизация. Това означава, че този въпрос отново ще бъде внесен в Народното събрание и отново ние ще трябва да се произнесем по него.
Уважаеми колеги, считам, че е редно като народни представители не да се информираме от медиите какво се случва във ВМЗ – Сопот, и какви са намеренията на правителството, а министърът лично да дойде и да ни информира, за да можем да формираме и ние своята позиция като народни представители и като парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 143 народни представители: за 59, против 46, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение. По чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в дневния ред да бъде включена точка – Решение за създаване на Анкетна комисия за проверка на всички обстоятелства, данни и факти по скандала с имотните сделки от месец декември 2012 г. със земи, защитени зони по „НАТУРА 2000”, в района на Несебър, довели до облагодетелстване на хора, близки до управляващите днес.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правим от името на 57 народни представители, подписали Проекта за решение за създаване на анкетна комисия, следва политическата и парламентарната логика, диктувана от развитието на скандала с дюните край Несебър. Очевидно е, че този скандал излиза извън границите на устройствения план на община Несебър и надхвърля мащабите на обичайна сделка с продажба и препродажба на 29 декара земя в този случай.
Изслушването на министър Найденов не обезсмисля създаването на такава анкетна комисия. Всъщност това изслушване е само първата стъпка към получаване на отговорите на многото въпроси, които се появяват в резултат на тази сделка.
Имаме разследване на дейността на шефа на екоинспекцията в Бургас. Това вероятно е необходимо, но не е достатъчно, още повече че наистина е интересно да се знае тази необичайна бързина, с която са съгласувани процедурите по искането за тази сделка.
Имаме освобождаване на шефа на Агенцията за горите – това също вероятно е оправдано, но също не е достатъчно, още повече че той вероятно не се е оказал толкова ангажиран активист на управляващата партия ГЕРБ, колкото е шефът на екоинспекцията в Бургас.
Отговорите на въпросите, които търсим, са в посоката на това – защо е възможно да се продължават сделки по начина, по който е реализирана сделката с дюните край Несебър? Търсим отговорите на въпросите! Защо продължават тези сделки?
Уважаеми дами и господа, имаме пред себе си брилянтен повод да кажем, че това е скандално. Ще го кажем, когато, разбира се, бъде създадена анкетната комисия. Силно се надявам, че уверенията, които бяха получени при развитието на скандала, включително и от министър-председателя, няма да бъдат само на думи, а наистина ще гласувате за създаването на тази анкетна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 55, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Процедура?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, обръщам се към тези – от управляващото мнозинство, вотът „против” е необоснован по няколко причини.
Първо, чухме публични ангажименти на Вашия лидер и министър-председател господин Бойко Борисов, че той е „за” такава комисия.
Какво става? Бламирате ли го или мислите, че когато един проблем, фокусиращ силно обществено внимание, можем конюнктурно, на мига, на часа да успокоим обществото, че нямаме притеснения анкетна комисия да проучи всички факти и обстоятелства? Разчитаме, че след като минат седмица, две скандалът ще бъде потулен. Само че Вашето отношение към предложението на група народни представители за анкетна комисия вече засяга авторитета на Народното събрание. Народното събрание е длъжно да се ангажира със значими обществени проблеми, особено когато едно недоволство е предизвикано от действията на изпълнителната власт. Тук моралният ангажимент на Парламента вече кореспондира с конституционните ни задължения да упражним задължението си на контрол върху изпълнителната власт.
Ако искате, да проверим и сделките от 2001 г. насам, от 1997 г. насам, от 1897 г. насам? Но да ги проверим, защото дължим отговорите на обществото. Или може би вече проумявате простичката истина, че тази история: „Ами, Вие какво правихте?” вече не Ви върши работа, защото оценката за нас се даде още през 2009 г.? Сега предстои оценката за Вас. От това ли се боите?
Очаквам наистина да прегласувате предложението, направено от група народни представители. Процедурата за изслушване не е алтернативна и не снема необходимостта от анкетна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване!
Гласували 138 народни представители: за 49, против 56, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Преминаваме към последното постъпило предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от господин Румен Петков – в нашия дневен ред да бъде включено Проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на инцидента с така наречените чужденци, определени като французи, на 16 октомври 2012 г. в землището на село Коиловци, община Плевен.
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, случаят в село Коиловци Ви е пределно ясен. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Днес бяха направени поредица от предложения, които са свързани със скандалното и безотговорно поведение на българското правителство и на отделни министри. Вие отхвърляте всяко едно от тях. Такава наглост, на такава арогантност, като отношение към българския парламент, не сме били свидетели през никой период на развитието на нова България.
Нещо повече, министърът на вътрешните работи повече от два месеца не се явява, след решение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да бъде изслушан и да даде отговори на въпросите, които засягат пряко инцидента в Коиловци. Този инцидент Вие продължавате да отказвате да разберете, че е част не от пробива, а от провала на системата за национална сигурност на Република България. Този инцидент показва, че над територията и на територията на нашата страна всеки може да се упражнява – дали за Мали, дали за Сирия, дали за другаде. Това няма никакво значение. Вашето правителство превръща България в полигон за обучение, и то на недотам сръчни агенти.
Вие допускате министрите да не бъдат изслушвани. Напротив, Вие слагате чадър над министрите. Такова политическо чадъросване, такава политическа безотговорност, такъв политически мазохизъм никой не си е позволявал, пак казвам, в новата история на нашата страна.
Днес се обръщам към Вас да подкрепим искането за създаването на тази анкетна комисия, защото всички тези скандали, които тежат на Вас, ще ударят Вас на изборите. Но проблемът е, че ние удряме държавата, удряме самочувствието на българските граждани, удряме националната си сигурност съвършено съзнателно пред очите на българските граждани и пред очите на света. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното от господин Румен Петков предложение.
Гласували 139 народни представители: за 44, против 70, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Господин Петков – прегласуване.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж подчертавам самоунижението, което организираме на Българския парламент. Днес отхвърлихте поредица искания, повтарям, които са свързани с тежки скандали, с небивали скандали в нашата най-нова история. Отхвърляте в продължение на два месеца сформирането на анкетна комисия по въпрос, който засяга националната ни сигурност.
Днес ние за пореден път показваме, както би казал класикът, че сте способни да превърнете Парламента в политически МОЛ, където ще пазим този купувач, онзи грабител, третият, който не е в състояние да осигури сигурността на границите и на въздушното ни пространство. Унижаваме Парламента всеки ден! Това поражда не просто недоверие, това поражда омраза към политическата система, към демокрацията в България.
Обръщам се към Вас като към хора, които утре трябва да гледате не просто избирателите – гражданите, приятелите, съседите в очите. Аз не знам с кои очи ще ги гледате, но днес ние показваме, че сме готови да продадем и националната ни сигурност, и то срещу нещо абсолютно неясно. Днес ние показваме, че този Парламент е излишен с това мнозинство в очите на българските граждани. Поредица искания за анкетни комисии, поредица искания за изслушвания – всички те отхвърлени.
Този страх, който Ви гнети, Вие го пренасяте в обществото. Дали с частен самолет, дали по друг начин, това е друг въпрос. Но Вашият страх унижава Парламента, унижава демокрацията и съсипва политическата система в очите на българските граждани. Унижава ни пред нашите партньори и от Европейския съюз, и от НАТО, защото ние показваме, че не желаем да видим къде е пробивът в системата на „Национална сигурност”, къде е провалът, къде е нашата катастрофа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване!
Гласували 139 народни представители: за 46, против 65, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 9 до 15 януари 2013 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносител – Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика и отбрана.
Проект за решение относно изграждане на паметник на жертвите от земетресението в град Свищов на 4 март 1977 г. Вносител – народният представител Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за решение за отмяна на Решението на Народното събрание от 24 октомври 2012 г. за произвеждане на национален референдум. Вносители – Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на анкетна комисия за проверка на всички обстоятелства, данни и факти по скандала с имотните сделки от месец декември 2012 г. със земи в защитени зони по „НАТУРА 2000” в района на Несебър, довели до облагодетелстване на хора, близки до управляващите днес. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Вносители – Сергей Станишев, Емилия Масларова и Корнелия Нинова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстващи са Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Диан Червенкондев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
На 10 януари 2013 г. с вх. № 302-00-03 е постъпил доклад от Министерския съвет за изпълнението на мерките, заложени в актуализацията за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България – 2012 - 2020 г., и в актуализирания План за действие от 2011 г. към третото тримесечие на 2012 г. и Анализ на очакванията за процеса на тяхното изпълнение към март 2013 г.
С писмо председателят на Народното събрание е предоставил доклада и анализа на всички постоянни комисии. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 14 януари 2013 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за месец декември 2012 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към гласуваната програма, а именно точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Господин Стоичков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на образованието госпожа Милена Дамянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Квесторите да поканят госпожа Дамянова.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ:
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г. и приет на първо гласуване на 7 юни 2012 г.
„Закон за предучилищното и училищното образование”.
Предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов – заглавието на закона да се промени и да стане: „Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов – в заглавието на закона се правят следните допълнения: след думата „образование” се добавят думите „ и възпитание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили с колегата Ивелин Николов, е заглавието на закона да бъде „Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.”
Ще се обърна към Вас за подкрепа на това наименование на закона с два аргумента.
В предишното Народно събрание, съставът на Народното събрание с много висока степен на съгласие прие Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Със своето решение, приемайки тази програма, тогавашният състав на Народното събрание реши въз основа на нея да бъде изработен Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Този текст и това решение на Народното събрание е действащо и днес. Това Народно събрание не е преразглеждало Програмата, не е правило промяна в решенията, които е взел тогава съставът на Народното събрание. Срокът, в който действа тази Програма, е валиден и днес. Всички юристи знаят, че решенията на Народното събрание, непроменени от последващи състави, следва да се спазват.
Всички ние, които уважаваме законодателната дейност на Народното събрание, би следвало да приемем подобен подход.
На второ място, очевидно е, че ние искаме изразът „предучилищно образование” да бъде заменен с израза „предучилищно възпитание и подготовка”, защото последващата дискусия – особено в последно време ще имаме време да я водим по отношение на предучилищното образование и на задължителната му част – роди една много интересна позиция и на вносителите, и на хората, които участваха в диалога по приложимостта на този текст.
Ако ние сериозно твърдим, че искаме в рамките на така нареченото „училищно образование” децата да получат готовност за първи клас, за нормалната училищна степен, в която ще влязат; ако твърдим, че те получават основни социални навици и се учат да живеят заедно; ако твърдим, че те ще играят и ще битуват основно в детските градини, което е твърде спорно, предвид последващите текстове на закона, това означава, че ние наистина говорим за предучилищно възпитание и подготовка. Това е смисълът на цялата дискусия, ако тя е искрена. Това е подходящото заглавие на закона.
Няма защо да ми обяснявате, че образование включва обучение и възпитание. Това са базови текстове в педагогиката и дидактиката, но по-приложимият, по-важният и според мен по-подходящия подход е да приемете, че във времето от 3 до 6 години, някъде от 2 до 6 години, децата не просто се образоват – те се възпитават и се готвят, и би следвало най-накрая да имат готовност за първи клас.
Това е смисълът, вместо един текст, който ражда повече напрежение, отколкото решава проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Госпожа Банковска – за изказване, след това господин Местан.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър! Бих искала да изясня понятията по отношение на двата варианта, които се предлагат, за промяна на наименованието на Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
В академичната общност и в полето на педагогиката отдавна е ясно, че има едно понятие и това понятие е „образование”. Образованието се разделя на три елемента – възпитание, обучение и социализация. Възпитанието включва изграждане на определени поведенчески модели, обучението се разделя на обучение и на учене, а социализацията – това е социалната адаптация и изграждането на граждански модели на поведение.
На определени етапи от развитието на нашето общество тези елементи, които са взаимно свързани, определят своите приоритети. В момента ние се намираме на етапа на постмодернистичното общество, което означава, че на преден план изпъква елементът „социализация”. Разбира се, че възпитанието и обучението са конституиращи компоненти на процеса на образованието. В основата на Законопроекта за предучилищното и училищното образование е залегнал моделът за ценностното поведение. Идеята е да има проходимост в образователната система и накрая, на финала ние да сме изградили едни рефлективни личности.
Така че, ако приемем първия вариант, който е наименованието да се промени на „възпитание и подготовка”, не трябва да забравяме, че възпитанието, като елемент на образованието, е процес и от обучението, и от социализацията, а при втория вариант да включим „образование и възпитание”. Разбира се, възпитанието е конституиращ елемент на процеса на образование. Няма как да разделим три елемента на процеса на образованието.
Около това становище се обединиха представителите на академичната общност, представителите на учителите, на директорите на детските градини, независимо от различните научни теории, които битуват в академичната практика.
Така че, колеги, аз Ви призовавам да подкрепим наименованието на законопроекта, както е предложено от вносителя и както е гласувано от Комисията по образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колега Банковска, аз не съм убедена, че изграждането на рефлективни личности може да бъде стопирано от факта, че във времето от 3 до 6 години децата се възпитават и подготвят, а не се образоват. Ако обаче има обучение, това означава, че има и проверка на знанието. Ако Вие твърдите искрено, че предучилищната подготовка или Вашето предучилищно образование, включително и в частта „задължително”, предполага различни гъвкави форми, каквито няма в закона, но чувам, че могат да се случат, означава, че Вие трябва да кажете кои деца въвеждате в този единен образователен процес, с каква задължителна форма и с какъв обем знания, как едните ги усвояват за един час, тоест почасово, а другите – за 8 часа.
А понятието „образование” иска цялостен стандарт и общообразователни изисквания. Кръстете ги „стандарти”, както искате, говорете за обем знания, ако така Ви е по-удобно, но си дайте сметка, че понятието „образование” изисква общ единен подход и общ критерий накрая. Кой е този критерий – да ми кажете, ще имаме възможност да говорим малко по-нататък.
Така че академичният стил е добър и в изготвянето на онази програма са участвали представители на академичната общност, между другото, мисля, че същите. И ако толкова смятахте, че това е доброто решение, да бяхте предложили промяна в програмата вместо продължаваща злоупотреба с дадена воля и решение на Народното събрание и неглижирането му от този състав, което е най-малкото нередно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Според някои от теориите в момента ние вече живеем в пост, постмодерна реалност и в този смисъл се учудвам, че наистина се движим назад, коментирайки само понятието „постмодерна реалност”. А доколко колегите от педагогиката действително смятат, че характеристика на постмодерната реалност е социализацията, това вече е дискусионен въпрос, тъй като той тепърва трябва да се уточнява във философията.
Лично аз смятам, че не бива чрез формулировката на заглавието да налагате на родителите принцип, който мисля, че характеризира тоталитарните общества – него ще го дискутираме малко по-късно, а именно всяко дете задължително да ходи и да се обучава в предучилищна форма на образование. Извинявайте, но сега тук да се замерваме с думи – дали е подготовка, дали е обучение, дали е образование – това издава една немощ на Народното събрание и на вносителите, която смятам, че не дължим на българския народ. И по този начин, чрез предучилищното образование, да задължавате и да възстановявате един еничарски принцип, който, мисля, че би трябвало вече да сме го пренебрегнали, не е постмодерно, а още по-малко е пост, постмодерна реалност. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Богданова, уважаема госпожо Добрева, аз разбрах от Вашите реплики, че немощ е становището на академичната общност по този въпрос. Ако това е така, просто не знам какво да Ви отговоря в своята дуплика. Няма как да не се вслушаме в експертните становища на водещите експерти и преподаватели в научната общност. Няма как да не се вслушаме в становищата на хората от гилдията – на учителите, на директорите в детските градини. На всички дискусии, на всички кръгли маси те изразиха своята подкрепа за това наименование на Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Във връзка с дебатите по наименованието на законопроекта ще припомня, че този закон отменя действащия и до днес Закон за народната просвета. Голямата драма във връзка с наименованието, ако имаме усещане за национална идентичност, е, че ние днес се отказваме от най-българската дума „просвета”. Нека да я разчленим – „про” – за, „свет”. Няма друга държава, която да има толкова красива дума, която така добре да характеризира събирателния образ на един народ. Аз не бих предложил с такава лекота да се откажем точно от думата „просвета”. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.)
Господин Корнезов ме репликира от място, че наименованието трябва да бъде кратко, а когато става въпрос за образование, трябва да държим сметка не толкова за купешките изрази или как в буквален превод от английски понятието „образование” включва и възпитанието, и обучението, и социализацията, а да си дадем сметка какво битува като архетип, като себеусещане и коя дума най-точно отразява тази народопсихология. Това е думата „просвета”.
Не се притеснявайте от етническата ми принадлежност и ако имате малко повече политическа доблест, макар и не по правилата на правилника, приемете предложението този закон просто да се нарича Закон за предучилищната и училищната просвета, защото това е функцията на образователната система – да даде светлина, знания. Благодаря за вниманието. (Възгласи: „Браво!” от народния представител Любен Корнезов. Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Прав е господин Местан и вина на всички нас е, че между двете четения на законопроекта не е направено това предложение.
Въпросът обаче е друг. В своето изказване преди малко представителката на управляващата партия сама доказа несъстоятелността на предлаганото заглавие.
И ако е вярно становището, дадено от Факултета по начална и предучилищна педагогика, че понятието „образование” включва в себе си елементите на възпитание, обучение и социализация, тук възниква сериозният въпрос има ли обучение в предучилищните дейности или има само подготовка? Защото всички специалисти ще Ви кажат, че за да има обучение, трябва да има оценяване и контрол, първо.
Второ, по-важно, ако това е образование, питам аз, кой етап и коя степен на образование е предучилищната подготовка? Защото логиката на всеки просветен закон е да има етапи и степени на образование. Къде го слагаме така нареченото предучилищно образование – в началното, в основното, в професионалното образование?! Очевидно е, че става дума за възпитание и подготовка на деца, които да се чувстват по-добре в първи клас и да имат тези качества, да бъдат пълноценни първокласници оттам нататък в началния етап на образованието.
Затова е логично предложението, което сме направили и аз мисля, че нищо не струва на мнозинството да го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Шопов.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз също считам, че думата „просвета” е по-доброто наименование на заглавието, по-правилната дума. За това изхождам от исторически съображения. Някога – след Освобождението от турско робство, министерството се е казвало Министерство на просвещението или просветата, казано по днешному. Винаги трябва да държим сметка исторически относно институциите и институционалността на нещата и винаги е по-правилно да наименуваме нещата такива, каквито са били в тяхната база, тяхната основа преди. Ние не сме по-умни, не сме по-знаещи от нашите предци и не само Министерството на просветата е било Министерството на просветата, а и други институции – много от читалищата се наричат „Просвета”, не „образование”, защото това е част от целия институт, от цялата институция по обучението на българите, на децата, на по-възрастните.
В 90-те години направихме цяла една революция, поне аз и някои хора, подобни на мен, с мисълта и идеята да възстановим, да върнем, да направим връзката – това беше нашата наивна и неосъществена идея, със старата държава, със старите институции. Затова нека да се придържаме към първокорена на нещата и да следваме онова, което ни е завещано, след това за другото образование – не, че не носи също своя заряд, не носи своята правота в обяснението на нещата, но на мен ми се струва, че е по-добре и по-българско, и ни връзва с институциите в миналото думата „просвета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, че българският език има много красиви думи като просвета, като светлина, като бъднина, но, господин Шопов, просветата не касае образованието. Човек може да се просвещава вкъщи, четейки литература, може да се просвещава, ходейки на музеи, ходейки на други културни институти. Читалището не е образователна институция. (Реплики от КБ.)
Така че с предложеното наименование на закона – Закон за предучилищното и училищното образование, точно се цели да се цитират всички субекти в закона, които касаят текстовете. Мисля, че правилно разбирате бележката ми. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Само че ние не можахме да я разберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожо заместник-министър, колеги! За преждеговорившия, мисля, че е необходима една специална лекция на тема Българско възраждане, но това е друга тема и не е тук моментът, но реплика към господин Шопов. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Господин Шопов, Вие казахте за българска традиция. Както ще видим оттук нататък и при дискусиите по време на този закон Вие ще видите, че всяка традиция, свързана с българското образование, с българското просвещение, с народната просвета, реално погледнато се пренебрегва. Нещо повече, променя се реално моделът, културният модел, по който се развива българската нация. В този смисъл, целият закон можем да го квалифицираме като удар за обществения характер на образованието – нещо, което е поставено като начало по време на българското Възраждане. За съжаление в следващите точки ще го видим с пренебрегването на учителя, изчезването му като фигура, с въвеждане на частното образование, с така наречената автономия, много са нещата. Затова те бягат и от понятието „народна просвета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, госпожо Дамянова! Ще бъда максимално кратка. Научих се от колега от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да възпитавам търпението си, но когато се надскача мярката на научнообоснованото, когато се надскача мярката на общоприети принципи, кодирани в закона, ще кажа две изречения.
Първото е, че няма такъв принцип „възпитание”. Възпитанието е тактически признак, а не основен дидактически признак.
Конкретно към казаното от колегата от „Атака”. Без схоластика, без носталгия, просвещението носи хубава семантика, то е прекрасна българска дума, но ние търсим основания, адекватни на века, в който живеем. По този начин Министерството на войната и до днес трябваше да се казва Министерство на войната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожа Дукова отваря много хубава тема – нещо, което е актуално някъде от 1944 г. насам. За това говорих преди малко. Тогава България е окупирана държава и оттогава досега нещата в нея, включително и думите, наименованията не са тези, които трябваше и трябва да бъдат. Наистина Министерството на войната в началото на така наречените „демократични промени” аз съм предлагал и правил опити в Тридесет и шестото Народно събрание да се нарича така, както се е наричало.
Сега, когато се опитваме да върнем нещата към истинското им начало, мисля, че това е чудесен повод и случай да го направим с думата „просвета”, както са се наричали нещата дотогава, до 1944 г. Тогава наименованието на министерството е променено и е започнало да се работи, да се борави с другата дума „образование”, която също не е лоша, не е неподходяща.
Уважаеми колеги, това не е партиен въпрос в момента. Виждам, че в ГЕРБ заемате партийна позиция. Гласувайте така, както го чувствате, както го усещате.
Това са моите съображения. Аз ще гласувам да се върнем към старото понятие, към старото наименование, защото понятието „просвета” е по-широко от понятието „образование”. В училището – там, закъдето готвим закона, се прави нещо много по-широко от образоването на децата, образоването на хората. Те се просвещават за много повече неща, отколкото чистото понятие „образование” предполага и вменява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Местан – процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател, че ми дадохте възможност под формата на процедура да внеса едно уточнение.
Моля, приемете предложението ми не като предложение по същество, за да не стане невъзможно гласуването му, а като редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го подложа на гласуване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нищо не се променя в наименованието на закона. Той става „Закон за предучилищната и училищната просвета”. Ако търсим синтеза на възпитание, обучение и социализация в една дума, то думата „просвета” наистина представя най-плътно този синтез.
Освен това нека да припомня, че имаме 24 май, че дълги години сме имали собствено Министерство на просветата.
Моля да не правим опити да профанизираме темата, сравнявайки думата „просвета” с думата „война”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Изчерпахме дискусията по заглавието на законопроекта. Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов, което комисията не подкрепя.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Гласувахме първото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: По време на гласуване сме.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Моето е различно.
Моля Ви, госпожо председател, нарушавате правилника на Народното събрание. Ако искате, го гласувайте, но протестирам пред всички, че нарушавате правилника. То не е обсъждано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Станилов, имахме достатъчно време за обсъждане. Попитах няколко пъти има ли още желаещи за изказване. Мисля, че отделихме повече от половин час на заглавието и нямаше други желаещи за изказване. За мен дискусията беше приключена.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Станилов, което комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 58, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Искам да кажа, че аз предлагам нещо съвършено различно – предлагам към „училищно образование” да се добави и „възпитание” със следния аргумент, който тук изобщо не беше споменат. Аргументът ми е следният.
Уважаеми колеги, по времето на прехода понятието „възпитание” и действието на това понятие в нашето училищно образование беше извадено от неговия контекст. От училищните процедури беше извадена оценката за възпитание. Оценката „поведение”, която я имаше, беше възприета от Освобождението до края на комунистическия период, но след това я нямаше, изчезна. Не само поради това, но и поради много други обществени процеси възпитанието за поведение, поведението на нашите деца в училище падна толкова ниско, че всички са възмутени. Никой тук няма да стане и да каже, че това не е вярно.
Моето предложение е да се вкара „възпитание” в текста на закона, за да се акцентира върху това и да се знае, че образованието, възпитанието и поведението, ако и да са едно и също, възпитанието трябва да получи своя акцент.
Що се отнася до академичната оценка, че „възпитание” се съдържа в „образование”, мога да докажа сега, но нямам възможност и време, че има и обратен смисъл, защото в определен смисъл във възпитанието се съдържа и образованието. Това са тежки философски въпроси.
Аз предлагам нещо много по-просто – да се каже „образование и възпитание” и тогава за възпитанието ще има и оценки, и всичко останало.
Що се отнася до предложението на Лютви Местан, аз съм напълно съгласен, че трябва да бъде „Закон за народната просвета”.
Господин Местан, аз не гласувах, не го предложих и не поддържах това, защото го мисля за загубена кауза по една много проста причина: ние живеем в епохата на засега победилата неолиберална теза. Теорията на Карл Попър за отвореното общество и теорията на Ернст Гелнер за измислената нация, за конструираната нация отговарят на този закон и той съответства напълно на тях. Изчезва понятието „народ”, изчезва понятието „нация”. Ние ставаме просто едно общество, което не е означено по друг начин, освен като мултикултурно. Образованието е едно празно пространство, което съдържа само познания и умения да боравиш с тях, следователно нямаме никаква възможност да направим обратното.
Моля за прегласуване, колеги. Още веднъж Ви казвам: няма значение какво ще каже академичната общност, защото тя е откровена и говори правилно, но по смисъла на въздействието на заглавието върху самия закон и върху обществото това е много важно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Станилов.
Гласували 105 народни представители: за 24, против 32, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на господин Местан, а именно в наименованието на закона думата „образование” се заменя с думата „просвета”.
Режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 25, против 64, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на наименованието на закона в текста на комисията, по доклад.
Режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекратете гласуването.
Гласували 111 народни представители: за 88, против 18, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Раздел І – Предмет на закона”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 1 – предложение на народните представители Имамов и Хамид.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Този закон се прилага за училищното професионално образование и обучение, доколкото в Закона за професионалното образование и обучение не е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Предложението ни с господин Имамов е чисто редакционно. То обединява първите две алинеи в една, като целта е да придаде на бъдещата правна норма малко по-изящен вид.
Вземам думата, за да направя уточнението, че предложението ни бе подкрепено в комисията и евентуално ще бъде подкрепено и в залата от Вас. То ще бъде подкрепено в залата от Вас, защото е само редакционно предложение. Ще бъде подкрепено, както и други 50 редакционни предложения, където премахваме или поставяме запетайки, така че искам да направя уточнението, че когато говорите пред медиите и пред обществото, че подкрепяте предложения на опозицията, моля да имате предвид, че подкрепяте само и единствено редакционни предложения и нищо по същество. Благодаря Ви за подкрепата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, в залата е министър Мирослав Найденов, който иска думата по реда на чл. 55 от нашия правилник.
Слушаме Ви, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Тъй като разбрах за гласуваното решение утре да бъда изслушан в залата във връзка с извършената разпоредителна сделка в Несебър, бях на Министерски съвет, информирах премиера и се явявам в момента пред Вас със следното уточнение.
Ще помоля за ревизия на това решение или промяна на датата на изслушването, тъй като утре аз трябва да бъда в Берлин да открия на най-голямото европейско изложение „Зелена седмица” в Берлин българското представителство, така че тази командировка е предварително планирана и ще трябва да бъда там.
Днес има гласувано решение за изслушване от Комисията по корупция по високите етажи във властта от 14,00 ч. и аз, и моят екип сме готови за изслушване. Аз ще бъда там и ако някой се интересува от това, което ще кажа, моля, заповядайте. Доколкото знам, комисията е открита.
Ако това, което в 14,00 ч. се коментира, не е достатъчно, готов съм да се явя след това и в пленарната зала, но практически утре – обръщам се към господин Костов и господин Димитров, тъй като разбрах, че предложението е Ваше, няма да мога утре да се явя на това изслушване.
В 14,00 ч. ще отговарям в Комисията за корупция по високите етажи на властта и съм готов в началото на следващата седмица, ако, разбира се, Вие промените решението, да бъда изслушан.
Не знам дали имам право, съгласно правилника, тъй като съм поискал в момента думата, мога да отговоря и в момента и да припомня... (Шум и реплики.)
Използвам случая, че Вие сте в залата... (Реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще говорите ли по реда на чл. 55? Искате думата - всеки министър по този правилник може да взима думата, когато пожелае.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да. Използвам случая тогава да припомня...
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Това не е изслушване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е изслушване, безспорно! Това не е изслушване.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, не е изслушване. Виждам, че сте в залата (обръща се към народния представител Иван Костов), с оглед на големия обществен интерес по тази сделка използвам случая и мога да кажа някои от нещата, които са подготвени за комисията в 14,00 ч.
Ще започна хронологично с тази сделка. Разбира се, доста от информацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, извинявам се – в рамките до 10 минути, тъй като върви друга точка от дневния ред и обсъждаме друг законопроект.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, благодаря Ви, виждам часовника.
Използвам случая, ще припомня хронологията на тази сделка.
С решение от 2007 г. на РИОСВ – Бургас, да не се извършва екологична оценка – така започва тази процедура, след което през 2008 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас съгласува инвестиционното предложение за жилищно застрояване на този имот. Междувременно кметът на община Несебър издава заповед за одобрение на ПУП – Подробен устройствен план, в който включва тази територия като урбанизирана територия за застрояване. Следва заповед за изключване на този фонд от горския фонд. Заповедта е от 2 декември 2008 г. на директора на Държавната агенция тогава по горите. Последвало е заявление за закупуване, тъй като съгласно действащия Закон за горите към това време този, в чиято полза е изключен имотът, има право да го закупи. Следва заявлението за закупуване на 16 юни 2009 г. По утвърдената процедура за закупуване се прави експертна оценка на пазарната стойност на имота, която окончателно е предадена на 22 октомври 2012 г., и всъщност тази процедура се финализира със заповед на заместник-министър Светла Боянова от 9 ноември 2011 г.
Интересното по финализирането на тази сделка е да се отбележи, че в момента, в който се разглеждат документите от нарочната комисия, която е от над 10 човека, първоначално е установено представено удостоверение за данъчна оценка на стойност 11 хил. 320 лв. Тази данъчна оценка е отхвърлена от комисията. Поискана е актуална данъчна оценка и е получена такава от 540 хил. 729 лв.
Първоначалната оценка на експерт оценителя също е отхвърлена, последвала е втора експертна оценка на стойност 581 хил. 212 лв. без ДДС. Тази оценка на експерт оценителя е потвърдена от втори експерт оценител и всъщност тя е послужила, съгласно закона, като крайна стойност за сключване на сделката. Всички платени суми от началото на процедурата до края – с изключването от горския фонд, компенсаторното залесяване, всички разноски, които са в полза на държавния бюджет, са платени и крайната сума за този терен е 1 млн. 141 хил. 849 лв. и 50 ст.
Знаете, че във връзка с този проблем беше назначена с моя заповед междуведомствена комисия, която приключи работата си в петък. Бях запознат с доклада. Вчера този доклад го представих на главния прокурор, тъй като има разпоредена от него проверка, така че докладът е там.
Като заключение мога да кажа с няколко думи: заключенията в доклада са, първо, при проверка на цялата процедура и документация от стотици страници никъде не са открили съществуването на определението „дюни”, но са открили несъответствия при издаването на решенията на РИОСВ – Бургас, от 2008 г. Аз даже ги нося. Бях ги подготвил да ги представя на комисията.
Има две решения с един и същи номер, но с различно съдържание. Те са от 29 октомври 2008 г. Номерът и на двете е 4996, но съдържанието е различно, като в едното пише, че трябва да се извърши оценка за степента на въздействие, а в другото решение с абсолютно същия номер от същата дата пише, че не възразяват да започне процедура по изключване, без да бъде правена такава оценка. Тези документи аз ги нося. Мога да Ви ги покажа след това, ако желаете.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): От декември 2012 г. има ли такова решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, няма възможност по правилника да вземате отношение в момента, още по-малко да се обаждате от място и да поставяте въпрос.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Представено, разбира се, е решението, в което от 2008 г. пише, че не трябва да бъде правена експертна оценка, тоест по някакъв начин, или някой по-скоро е въздействал на тогавашния директор на РИОСВ – Бургас, Симеон Симеонов.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): От декември 2012 г. има ли такова решение?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: На базата на това решение, интересното е защо е подменено това решение тогава, защото комисията разполага и с двете решения, но едното, в което се настоява за експертна оценка, е укрито и го няма, впоследствие е установено от комисията. То не е към преписката, която е послужила и е дала основание на община Несебър да включи тези територии в Подробния устройствен план и след това през 2009 г. да последва изключване от горския фонд.
Разбира се, прокуратурата ще се произнесе кое е дало основание на Симеон Симеонов, тогавашен директор на РИОСВ – Бургас, да промени своите становища, предполагам, в рамките може би на един ден. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Чух въпроса от тази страна. (Посочва лявата страна на залата.)
Това решение е препотвърдено през декември месец 2012 г. от РИОСВ – Бургас. Това е отбелязано в този доклад. Надявам се всички тези неща в хода на процесуалните следствия от прокуратурата да станат ясни как и по какъв начин са извършени.
Тъй като тази сделка предизвика доста въпроси, свързани с всички разпоредителни сделки въобще на земи, с няколко думи да припомня на народните представители кога започва всичко. Всичко започва с промяна в Закона за горите през 2003 г., в който се дава възможност за първи път за разпоредителни сделки със земи. На базата на тази промяна три са направленията, по които могат да стават. Първото направление са печално известните заменки. Да информирам, че до забраната за извършване на тези заменки са извършени 193 замени с територия от 33 хил. дка площ, а от тези 33 хил. дка, преди настоящото Народно събрание да гласува мораториума за промяна на предназначението на тези земи, са успели да променят предназначението на 4 хил. 600 дка. Тоест, от тези 33 хил. дка – 4 хил. 600 дка към момента на гласуване от Народното събрание на мораториума вече са били извадени от горския фонд и по всяка вероятност са застроени. Знаете, че тези заменки до една се разследват от Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ и предстои произнасяне на комисията.
Второто направление, по което е било възможно, е така нареченият § 123, по който се дава възможност на хора, които са изградили малки имоти, в повечето случаи става въпрос за вили в крайградските региони, след като са узаконили постройката си, да могат да придобият и прилежащата територия, като се дава срок от една година: от февруари 2003 г. до февруари 2004 г., за подаване на заявления. Подадени са общо 3 хил. 234 преписки, от които има решение по 616. Към тях към момента няма определени съмнения за разминаване с цени от нормалните цени.
В края на 2009 г. ние променихме наредбата, увеличавайки тарифите от 6 до 10 пъти, включително и по този § 123 и, разбира се, така нареченият чл. 14, който дава възможност за изключване от горски фонд, съответно продажба на горски територии при така наречените „инвестиционни намерения” за национални, общински или частни инвестиционни проекти. От 2003 г. до края на 2012 г. има подадени 1515 заявления за подобно изключване и продажби, от които до април месец 2008 г. сделките са финализирани от областните управители.
Ние сме поискали справки от областните управители. Надявам се в близките дни тя да бъде получена. След 2008 г. тези сделки са се реализирали първоначално от Държавната агенция по горите, а след това от Министерството на земеделието и храните.
Интересното е, че от тези 515...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Госпожо председател, приключвам с това, че справката, която сме поискали от областните управители, се надявам да пристигне в рамките на дни, за да може цялата картина да бъде предоставена и на комисията в Народното събрание, и на заинтересованите институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
За всички ни е ясно, уважаеми колеги, че това не може да бъде изслушването, което ние поискахме.
Предлагам да уважим аргументите на министъра – неговата невъзможност утре да бъде тук и да участва в изслушването.
Предлагам процедурно да вземем решение това изслушване да бъде точка първа от заседанието на Народното събрание в сряда.
Моля, или подложете това предложение на гласуване, или го съгласувайте в Председателския съвет, но най-добре е министърът да бъде предупреден, че го очаква изслушване и че това изложение, което той направи, не може да замести изслушването.
Останаха много въпроси, дори както излагате материята, господин министър. Аз не бих желал да Ви поставям тук в ситуация на диалог, но едни от аргументите, с които искахме Вие да бъдете изслушан (вероятно Вашите служители ще Ви го докладват), е не само тази сделка, а има още пет подготвени такива сделки върху дюните на Несебър. Тоест въпросът не е само за един извънреден случай. Така че бъдете така добър да се подготвите за сряда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, няма възможност с нарочно решение от тази седмица парламентът да се самозадължи за конкретна точка в програмата за идната седмица. Това можем да направим по правилата, когато приемаме седмичната програма за следващата седмица.
Действително вземането на думата от министър Найденов е по реда на чл. 55 от Правилника, а не по реда на чл. 99, по който ред се провежда изслушването. Така че за следващата седмица от волята на Народното събрание зависи дали да бъде изслушан министър Найденов. Аз оставам с убеждението, че той има готовност да се яви и да проведем изслушването, както е записано по нашия правилник.

Продължаваме с изслушването по чл. 1.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване чл. 1 в редакцията му по доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласували 111 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 2 има предложение от народния представител Веселин Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Имамов и Хамид.
Комисията подкрепя предложението по ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 4.
Предложение на народните представители Николов и Богданова:
1. В чл. 2, ал. 2 след думите „децата, учениците” текстът се изменя така: „учителите и другите педагогически специалисти”.
2. В чл. 2, ал. 3 след думите „за личностно развитие” текстът се изменя така: „областни ресурсни центрове за подпомагане на обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности и други специализирани обслужващи звена”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2 (1) Системата на предучилищното и училищното образование включва участниците в образователния процес и институциите, както и отношенията и връзките между тях за постигане целите на образованието.
(2) Участниците в образователния процес са децата, учениците, педагогическите специалисти и родителите.
(3) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа на личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
(4) Участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините и с други заинтересовани страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Нашите предложения по отношение на чл. 2 се отнасят до два текста, които се превръщат в основа за много промени оттук нататък в този законопроект.
Първият текст е свързан с участниците на образователния процес – ал. 2 на чл. 2. Вярно е, че учителят е педагогически специалист. Вярно е, че педагогическият специалист е по-общо понятие, но е вярно, че е абсурдно в такъв закон понятието „учител” да се среща само веднъж и да не се декларира в самото начало на закона, че учителят е участник в образователния процес. За нас това е абсурдно – когато приемаме закон, в който описваме образователен процес, да го няма учителя – една професия, една мисия в българското общество, доказала себе си през вековете. Още повече, че учителят, за разлика от преподавателя, има повече смисъл като понятие, натоварено с друга семантика. Това е първото ми предложение по ал. 2 и мисля, че нищо не пречи на мнозинството то да бъде подкрепено.
Много тежък проблем създава отхвърленото от комисията на предложението ни по ал. 3. Още тук, в самото начало на законопроекта, се решава закриването на областните ресурсни центрове за подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности. Много се говорú по време на рекламната кампания на законопроекта как детето и ученикът са в центъра на бъдещия закон. Оставям настрана факта, че учителят го няма в закона. Истината е, че той е написан така, че детето на практика не може да е център, защото много деца ще бъдат лишени от грижите, които се налага да бъдат насочени към тях. Твърдението, че дейността на тези ресурсни центрове ще бъде заменена с общинските центрове за личностна подкрепа, на практика е невярно, защото всичко доказва, че в общини, особено малки, където има деца с различни специални образователни потребности (може в едно училище да има 7 ученика с различни специални образователни потребности), няма как и по какъв начин да се осигури подкрепата за развитието на тези деца. Няма такива специалисти. Първо, хвърля се отговорността на общините – те да търсят такива специалисти. Казва се, че специалисти от съседни общини ще ходят да се грижат, което на практика е досегашната областна структура, но тя се закрива. Мотивът, че тя харчела много средства, не е верен. Още повече, че от 5 години тези структури – областните ресурси центрове, работят успешно.
На всичкото отгоре по-нататък ще видите в текстовете на закона, че общините биха могли да откриват такива центрове за подкрепа, но по тяхна преценка, а никой не ги задължава да открият такива центрове за подкрепа и тези деца ще останат необгрижени. Това може да се възлага и на други дейности като бъдеща услуга.
Идва въпросът как досегашните ресурсни центрове, които създаваха екипи от специалисти, създаваха свои критерии за работа, усъвършенстваха работата си, имаха възможност за оценка по време на работата, за мониторинг, за супервизия, за допълнителна квалификация на специалистите, имаха система, по която се работеше с децата със специални образователни изисквания, да бъдат закрити, а малките общини сами ще си осигуряват по някакъв начин подкрепата на тези деца? Тук не става въпрос само за деца с девиации в поведението, става въпрос за деца с тежки заболявания, за деца, които не могат на практика реално да се социализират в масовото училище. Това е част от големите проблеми на законопроекта – детето на практика е изключено от образователния процес, а след като закрием и тези специални училища за деца, които имат такива здравословни проблеми, че не могат да ходят в масово училище, голям брой деца – българчета, ще бъдат изключени реално от образователния процес.
Мисля си, че закриването на тези ресурсни центрове е първата голяма грешка в законопроекта по отношение на децата и настоявам за подкрепа на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, нека да бъдем коректни към народните представители, към залата и да ги информираме коректно.
Вашето предложение по чл. 2, ал. 1 е намерило място в промяната, която сме направили в Глава единадесета. Там сме преценили, че действително учителите имат своята роля и сме ги оценили по достойнство. Глава единадесета е променена и тя вече се нарича „Учители, директори и други педагогически специалисти”. Много Ви моля да не спекулираме и да бъдем коректни в нашата дискусия.
Също така бих се обърнала и към господин Хамид, който каза, че ние сме приемали само техни редакционни предложения. Колеги, сами преценете – включването на родителите, редакционно предложение ли е? Нека действително да спазваме добър тон, да се придържаме към законопроекта и дискусията ни да бъде професионална и коректна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър! Още от началото на разглеждането на закона започнахме със заплахите. По принцип говоренето на БСП е: „Ще Ви спрат пенсиите!”, „Ще Ви затворят църквите!”, „Ще Ви изключат децата от училище, защото имат специални образователни потребности.” (Реплика от народния представител Ивелин Николов.) Вашето говорене винаги има заплашителен тон.
Относно ресурсните учители. Да, досега имаше ресурсни центрове. Учителите се водеха като записани в част от тези ресурсни центрове, но къде работеха те? Къде работят учителите в момента? С децата в училище. Каква е голямата промяна сега? Какво става, като се закрият тези центрове? Учителите остават да работят с децата в училище, където има специални образователни потребности, където има различни деца. Кой най-добре знае колко са децата и къде са? Директорите на тези училища. Така че сега директорите ще назначават и ще имат възможност да търсят, ако трябва и с подкрепата на кметовете на общините, такива учители. Учителите изобщо не остават без работа, така че изобщо не спекулирайте с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Николов! Ще използвам времето за реплика, за да направя уточнението. Моля да не изопачавате думите и коректно да говорим по текстовете тогава, когато им е мястото. Аз Ви призовавам да дадете възможност на хората, които допреди няколко години са работили именно с децата със специални образователни потребности и познават проблемите наистина до самото дъно, те да си произнасят, защото едва ли има друг закон, по който да има толкова добър обществен дебат. Едва ли има по-добър обществен договор за друг закон, отколкото за този, в който във всяка една от специализираните групи участваха над 70 участника – представители на всеки сектори.
Призовавам тези народни представители, които са за повече от един мандат в този парламент, да бъдат така добри да оставят на специалистите да кажат своите думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика – народният представител Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Банковска, логично е, когато в Глава първа „Общи разпоредби” се описва кои участват в образователния процес, учителите да бъдат споменати. Тук става въпрос за специализиран закон и не може чак в Глава единадесета да се споменава учителят.
По отношение на ресурсните учители. Разбира се, че ще работят в училище с учениците, госпожо Станиславова. Те и сега там работят. Проблемът е как всяко училище може да си назначи ресурсен учител, особено в малките общини? Как може да си назначи ресурсни учители по различни направления и специалности за различни деца? Затова идеята да има такива на областно ниво и те работят с много ученици по искане на директора, който знае, а не както те си решат, е изключително важна.
Не знам доколко и как оценявате това, което говоря, но ако ме познавате, мисля си, че заплашителен тон едва ли бихте могли да чуете от мен по какъвто и да е повод. Тук не става въпрос за изключване на деца – става въпрос за истината, че децата няма да бъдат обгрижени. Тази истина ще си проличи още в края на настоящата учебна година.
Колкото до специалистите, госпожо Соколова, не знам кой е първи, втори или трети, кой е повече от един мандат в този парламент, но знам кои ще останат само с един мандат. Това, което аз говоря, е голямото становище на Националната асоциация на ресурсните учители. Това е становището на Националната асоциация на ресурсните учители. И аз опирам на това, което мислят специалистите, а не това, което се говори тук политически. Защото по време на това обществено обсъждане аз проведох много срещи в много градове и общини на страната, в много области и знам становището. Да, имаше голямо обществено обсъждане, но обществен договор няма. Няма съгласие между вносителя на законопроекта и професионалната общност. Това е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които ще се изказват?
Виждам, че се подготвят, но искам да разбера. Има.
Давам половин час почивка до 11. 30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава, уважаеми народни представители, с разискванията по чл. 2.
За изказване – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че толкова е крехка общността, пред която ще помоля разговорът по този закон да върви грамотно, експертно и много отговорно. (Реплика от ГЕРБ.)
Не знам дали можете повече от нас. Опитайте се!
Защо го казвам? Защото ние приемаме един закон, който трябва да бъде прилаган във всички краища на страната ни и да бъде еднакво отговорен към всяко българско дете. Казвам това, защото предложението ни по чл. 2 носи в себе си два знака. Аз ви моля спокойно и трезво да ги обмислите.
Първият не може да се изчерпа с обяснението, че има една Глава единадесета, в която казваме какво представляват педагогическите специалисти и са извадили учителите отпред.
В момента ние приемаме базовите текстове на този закон. Повтарям, базовите! Въвеждаме основните понятия в този закон и аз не разбирам защо тогава, когато въвеждаме основните понятия в този закон, бягаме от разбирането, че трябва да извадим учителите пред скоба от общото понятие „педагогически специалисти”, защото такова е наименованието на тази професия в Единния класификатор на длъжностите.
Ние приемаме Закон за образованието и учителят е този, който следва да има особен статут в него. Нещо повече, той следва да бъде показан, заявен и записан като основен, същностен участник в образователния процес. Иначе няма лошо да обясним каква категория лица включва понятието „педагогически специалисти”. Вероятно ще се наложи да си обясним защо в „педагогически специалисти” ние отказваме да признаем специалните педагози – една специалност, която се учи в Софийския университет нарочно.
Казвам това, защото понятието „учител” носи в себе си знака за същността и бъдещето, ако щете, на този закон. Това, първо.
Второ, по ресурсните центрове. Никакво обяснение, че те не работят добре, че има проблем в тяхната организация – това не е проблем на закона, не е проблем на законодателя, това е въпрос на организация, направена от Министерството на образованието, младежта и науката.
Истината обаче е, че всички записи, които сме направили по-нататък, рискуват наистина да не решат проблемите на около 11 хиляди български деца или на част от тях, които в момента са деца със специални образователни потребности в българските училища.
Какво сме записали по-нататък? Ние сме написали, че тези областни ресурсни центрове могат да станат центрове за подкрепа на личното развитие. Да, но те са общински. Една община не е длъжна да осигурява финансово работата на хора, на които плаща за други общини. Няма такова нещо!
Написали сме освен това, че всяко училище, което има подобно дете, трябва да си назначи ресурсен учител. Чудно! В София, във Варна това е възможно и е добро решение. Аз обаче искам да разбера как община Бойница, не дай си Боже да й се наложи да има в своето училище такова дете, ще назначи ресурсен учител, при условие че Вие отказвате да подкрепите едно наше предложение, което е всъщност предложение на Националното сдружение на общините, за специална финансова грижа с училище от 60 до 100 деца, за които общините имат проблем като съществуване. И тях ли ги ще ги закрием поради финансови причини? Отгоре на това ще искаме да си назначат ресурсен учител, който вероятно ще работи по съвместителство и с община Макреш. Да ми кажете как точно ще се случи това?
Ние можем да напишем най-красивите текстове, но те трябва да работят навсякъде. В противен случай ще говорим за дискриминация на български деца по географски принцип, по месторождение. Това не е добро решение. То не помага на никого.
Аз си мисля, че тогава, когато има работещи форми, когато те имат потенциал за ефективност, няма нужда да ги закриваме с текстове, които може и да не сработят някъде. Когато не сработят, ние сме грешни дори към едно българско дете. Защото най-накрая ще стане ясно, че тогава, когато кметът реши може и да не направи Център за подкрепа на личностно развитие, който надгражда. Той не е образователна институция. А може да възложи тази грижа, която е ангажимент по Конституция на държавата към всяко българско дете, на доставчици на социални услуги по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
Аз твърдя, че неправителствените организации имат място като партньори. Те са с много ресурс, с много потенциал, но не могат да изместят ангажиментите на държавата. Така че преоценете този скептицизъм и бъдете любезни, и подкрепете едно решение, в което има смисъл и по двете му алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 12, против 49, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 69, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Раздел ІІ – Принципи в системата на предучилищното и училищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Член 3 – предложение на народните представители Имамов и Хамид:
„В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. в първото изречение думата „гарантира” да се замени с думата „реализира”;
2. Точка 1 се изменя по следния начин: „1. съчетаване на интересите и мотивацията на детето и ученика за потребностите на обществото;”;
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2.
Комисията подкрепя предложението по т. 3.
Предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов:
„1. В чл. 3, т. 7 да отпадне текста: „автономия за провеждане на образователни политики”;
2. В чл. 3 се добавя нова т. 10 със следния текст: „кариерно развитие и системно повишаване квалификацията на учителите и на другите педагогически специалисти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков:
„В чл. 3 се правят следните изменения:
1. в т. 8 да отпадне думата „прозрачност”;
2. в т. 9 думата „бизнес” се заменя с думата „работодатели”;
3. създава се нова т. 10:
„10. Финансова обезпеченост на образованието като водеща функция в държавния и общинските бюджети.”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов:
„1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) В т. 4 след думата „етнокултурно” се добавят думите „и религиозното”.
б) Създава се нова т. 5 със следното съдържание:
„5. Формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности”.
в) Останалите точки се преномерират.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Галина Банковска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Образованието като процес на обучение, възпитание и социализация е национален приоритет и се гарантира чрез прилагането на следните принципи:
1. ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му;
2. равен достъп и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
4. съхраняване на етнокултурното многообразие;
5. иновативност и ефективност в педагогическите практики;
6. качество на образованието;
7. автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;
8. системност, аналитичност, прозрачност и предвидимост на образователните политики;
9. диалогичност и ангажираност на държавата, общините, юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, гражданите и другите заинтересовани страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние сме в Раздел ІІ, където се разглеждат основните принципи на системата на предучилищното и училищното образование. В чл. 3 са обобщени девет основни принципа, тоест ние сме във фазата „Общи формулировки”, които дават представа как трябва да функционира тази система в бъдеще и на базата на които се формират по-нататък конкретните норми в закона.
Нашите предложения са свързани, първо, с текста в чл. 3, като предлагаме думата „гарантира” да се замени с думата „реализира”. Това не е формално предложение, защото според нас гаранциите за правото на образование дава Конституцията, а законът позволява да бъде реализирана тази гаранция. Мисля, че по този начин ние ще бъдем по-адекватни със съществуващите взаимоотношения между отделните нормативни актове.
На второ място, образователната система трябва да бъде съчетана с интересите и мотивацията на детето и ученика. Ние добавяме, че тази система и принципите й трябва да бъдат съчетани с потребностите на обществото. Мисля, че тук проблемът е много по-дълбок, защото образователната система трябва да отговаря адекватно на приоритетите и стратегиите за управление и за развитие на държавата. Ние не образоваме обекти на образователната система, които могат да отидат където си искат, не образоваме ученици за Румъния или за Гърция. Нашата образователна система трябва да бъде адаптирана към потребностите на българското общество, към решаването на българските проблеми.
Образователната система е специфична за нашата държава. Правилно би било да предвидим в един от принципите в тази система, освен отчитането на потребностите на обекта на образованието, какъвто е ученикът, да се отчитат и потребностите на обществото от определен вид образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
Госпожо Богданова, заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Нашето предложение по чл. 3 включва два пункта. Единият е свързан с принципите, които са уредени тук, а вторият – с желанието те да бъдат обогатени.
Обръщам Вашето внимание към записа в чл. 3, защото той е важен. Съвсем основателна е тезата на колегата Имамов.
Какво сте написали Вие? Вие твърдите, че „образованието е национален приоритет и се гарантира чрез”. Ако текстът би звучал „се реализира” или „се осъществява”, ако все пак се намери думичката с по-българско звучене, вероятно дискусията би била различна.
Кое според Вас гарантира образованието като национален приоритет в 9 пункта, единият от които е в т. 7 –„автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация”.
Тъй като говорим за базово образование, което по Конституция е задължително до 16-годишна възраст, към което държавата има нарочни отговорности като стандарт за обем знания и качество, ние предлагаме изразът „автономия за провеждане на образователни политики” да отпадне. Нека да останат думите „самоуправление и централизация” – те не се конфронтират, напротив, те са част от съдържанието на понятието „автономия”. Те дават възможност на училищата да правят собствена организация на учебния план, да избират начин на преподаване, начин на разпределение на материала в зависимост от спецификата на децата, които се обучават вътре. За мен автономията е непрочетено понятие, и то в средно училище.
Казвам „непрочетено”, защото ние сме сложили от едната страна като част от управлението на училището обществените съвети, които утвърждават бюджетите и стратегията, тоест те са част от спирачките пред тази автономия. От другата страна сме сложили настоятелствата, които трябва да осигуряват пари, но не могат да следят как се изразходват, защото се оказва, че това не е тяхна работа. Най-накрая сме казали, че те са свободни да провеждат образователни политики и не сме дали рамките, при маса ограничители в текста на закона по-натам, които биха предположили свобода на образователни политики. Когато това понятие, поради липса на публичен стандарт, за да бъде прочетено, ражда подозрение, че ще бъде реализирано спорно или неудачно, според мен – пребиваването му като гаранция за качество и че образованието е национален приоритет, не е добро решение.
Мисля си, че нашето предложение по следващата точка гарантира образованието като национален приоритет и това е кариерното развитие и системното повишаване на квалификацията на учителите и на другите педагогически специалисти. Намирам това за важен принцип, който е гаранция за качество и защита на образованието като национален приоритет.
Колеги, мисля си, че си струва да бъде подкрепено без обяснението, че някъде по-нататък, в други глави, е прочетено. Това са принципите, на база на които образованието е приоритет, който държавата гарантира като такъв чрез по-нататъшните текстове.
Още едно изречение по предложението на колегата Стоичков. Ако в принципите и гаранциите, които дава държавата, че образованието е национален приоритет, Вие не подкрепяте текста за финансова осигуреност на образованието като водеща функция в общинските и държавните бюджети, значи целият ни разговор дотук просто е глупав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър – той липсва в момента! Бих искала да Ви прочета дефиницията на термина „автономия” от тълковния речник. Там автономията е дефинирана като „самостоятелност, независимост – в скоби – на учреждения и организации, и подобни, при решаване на определени въпроси”.
В такъв смисъл използването на термина „автономия” и въвеждането на принципа за автономия на училищата не противоречи на това определение. В закона и подзаконовите нормативни актове границите на тази автономия са определени и ще бъдат доразвити в подзаконовите нормативни актове. Така че не виждам никакъв проблем с използването на термина и с въвеждането на този принцип.
В допълнение искам да кажа, че този термин се използва в редица европейски документи, например в документ на Европейската комисия, чието заглавие е: „Автономия на училищата в Европа, политика и мерки”. Тоест това не е нещо ново, това е нещо, което се прилага и развива в училищата в другите държави още от края на миналия век.
Последното, което искам да спомена, е, че в препоръка на Съвета на Европа към Националната програма за реформи в България през 2012 г. като една от причините за ниските постижения в образованието, се посочва недостатъчната автономия на училищата.
Затова Ви призовавам да подкрепите принципа за автономия на училищата и използването конкретно на този термин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Аз познавам европейските документи, но знам, че в момента пишем Закон за българското образование. Дефиницията от тълковния речник вече сме си я чели, госпожо Михайлова, само че държа да знам кои са тези някои въпроси в стандартното бланкетно определение на понятието „автономия”, по които българските училища са свободни, независими – очевидно от държавата и от нейните институции, да вземат решения? Ние затова пишем закон. Подзаконовите документи не съм ги виждала, а знам, че с подзаконов акт – било то наредба, стандарт или каквото се сетите, не може да бъде дописван закон.
Тази философия следваше да бъде обяснена. Няма никакъв проблем тя да бъде заместена с разбирането, че те се самоуправляват, че децентрализация на функциите се предоставя на училищата и те могат да решават своите проблеми. Кажете ми кои са тези „някои въпроси”?
Между другото в Закона за висшето образование, когато сме предоставяли автономия на висшите училища, която, не споря, напротив, смятам, че там най-вече трябва да има такава, ние сме очертали границите на тази автономия. В Закона за училищното образование няма такава граница. Аз искам да я знам – докъде може, и докъде не може! Има училища с различен статут, с различни взаимоотношения с местните власти, с различни ресурси, с различен вид интервенирана политика. Това е големият разговор, който трябва да водим сериозно и законът трябва да предостави рамките. Технологично те нека се разработват, когато се готвят стандарти, но споделете поне по три въпроса, по които училищата са автономни, независими от всички ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за изказване, има ли?
Господин Стоичков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаеми господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа! Въпросът, който обсъждаме, е изключително важен. Недоумявам защо няма представител на Министерството на образованието по този въпрос – дали образованието е национален приоритет?
Аз също направих справка в българския тълковен речник за термина „национален приоритет”. Няма тълкуване на този термин, но за мен приоритетът е това, за което си готов да дадеш пари. Ако всеки един направи аналогия със своя семеен бюджет и своето семейство – в семейството е приоритетно това, за което сме готови да дадем пари, да финансираме. И аз недоумявам защо Ви смущава едно простичко изречение, свързано с финансирането, което предлагам на Вашето внимание, а именно за финансовата обезпеченост на образованието като водеща функция на държавния бюджет? А какво значи „водеща”? Поне в първите три места. В момента образованието е на пето място заедно със строителството.
Смея да се позова отново на двадесет страници критични бележки от Министерството на финансите. Съгласувателната процедура в Министерския съвет е минала. Да, Министерският съвет е приел закона. Да, така е, но в двадесет страници министърът на финансите казва: „Пари няма. Пишете си Закон за образование, хубав е, ще влезе в сила от 2016 г.” Чудесно! Пожелателно като коледна картичка, но пари няма. Пари няма за предучилищната подготовка на 4-годишните, за целодневното обучение и образование до VІІ клас, за частните ученици. Няма пари за центровете за подпомагане на личното развитие, за логопедите, за психолозите. И когато предлагам финансова обезпеченост на образованието действително като национален приоритет, според мен всеки министър на образованието (благодаря, че проф. Игнатов се върна в залата), би следвало да се стреми в неговия закон, в специалния Закон за образованието, да се запише, че това образование е национален приоритет, защото е финансово обезпечено като водеща функция в държавния бюджет. Този специален закон да задължи след това Закона за държавния бюджет, който е общият закон, да предвиди на образованието челните позиции в първата тройка. Ние ще прочетем по-нататък в закона, че финансирането по този закон, тези разпоредби и тази глава се отлага и ще влезе в сила от 1 януари 2014 г. Тогава за какво говорим, както каза госпожа Богданова? Дебатът за останалите 395 разпоредби, който предстои, е безсмислен. За него – за този дебат и за този закон, пари просто няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение на господин Стоичков? Не виждам.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Колеги, излизам да мотивирам моите предложения за промени в проектозакона.
Аз предлагам в т. 4 от чл. 3 към „съхраняване на етнокултурното образование” да се добави „религиозно” и да стане „съхраняване на етнокултурното и религиозно образование”. И ще Ви кажа защо. Не само защото Партия „Атака” е православна партия, а защото за нас религията е в основа на формиране на културния модел на всяка нация и освен това тя е основа на ценностната система, следователно на нейния морал. Изучаването и разбирането на религията, на нейната същност, независимо дали вярваш в Господ или не вярваш, означава да разбираш много добре в какъв културен модел живееш и какво е усещането за съпричастие.
Ние смятаме, че ще бъде от огромна полза в закона да бъде – по-нататък ще видите какви са нашите предложения, прокарана такава тенденция, за да може наистина и тук да се положат едни усилия за повишаване на нравствеността и морала в българското общество.
В тази връзка предлагам още една т. 5, която гласи следното: „5. от тези приоритети за приоритет „формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности”. Текстът сам по себе си дава яснота защо правим това предложение. Аз така и не разбрах от колегите, не чух мотив, защо не бива да бъде подкрепено това мое предложение. Надявам се, че ще получа разбиране в пленарната зала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Станилов? Не виждам.
Имате думата за изказване, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че отхвърлянето на предложението на господин Стоичков за финансово осигуряване на образованието е идентично с доклада на министър-председателя Борисов към Закона за държавния бюджет за настоящата година, където в последния абзац той е написал, че приоритет в този бюджет е образованието. Като прочетеш вътре таблиците, освен че виждаш, че е на пето място, но виждаш, че е на дванадесето място по процентно увеличение на разходите за следващата година от всички секторни политики. Това е да твърдиш едно, а да правиш друго. Пожелателният текст, че образованието е национален приоритет, би могло да съществува в Конституцията, която е основополагащ закон. В един специализиран закон трябва да го гарантираш по някакъв начин този приоритет.
На следващо място, не разбирам и никой не отговори точно в какъв случай ще имаме тази независимост на училището при провеждане на образователни политики. Вие като компетентни хора знаете, че провеждането на определени политики има своя процес. Първо се определя приоритетният проблем, който трябва да се решава, след това се формира механизмът за решаването на този проблем, след това той се прокарва. Какво означава независимост? Това означава от кого е независимо училището – от държавата, от нейните проблеми, от това, което се регламентира в закона. Необходимо е вярното тълкуване на понятието за автономия да бъде уточнено.
И не на последно място, по време на дискусията по този текст все пак не чух каква е причината непрекъснатото усъвършенстване, повишаване квалификацията на учителя да не бъде принцип, който да залегне тук. Какво пречи принципът за усъвършенстване и повишаване квалификацията на учителите да бъде записан?! Някой против това ли е?! Или тук проблемът е, че когато един национален приоритет не е гарантиран финансово, не можем да гарантираме финансово и развитието на учителската професия. Това не е нито първият, нито последният случай, за съжаление, но такива текстове в законопроекта и аз мисля, че е логично там, където няма основателни причини, мнозинството да се вслуша в предложението на опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Николов?
Заповядайте за реплика, госпожо Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще Ви изложа само два факта, които се случиха през последните месеци, които доказват, че образованието е приоритет на правителството на ГЕРБ. В бюджета за тази година всички тук гласувахме 124 милиона повече за образование от предходната 2012 г. – ето Ви първият факт и първият аргумент за подкрепа на образованието, че това е приоритет.
Вторият факт – миналата седмица в Министерския съвет се взе решение за първи път да има Оперативна програма „Наука и образование”. За първи път българското правителство отделя парите за наука и образование в отделна оперативна програма и по този начин осигурява финансирането за седем години напред на образованието и науката. Това са двата факта, които са неоспорими, и по този начин се доказа, че това наистина е приоритет за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Други желаещи за реплики има ли? Не виждам.
Имате думата за дуплика, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Очевидно сте права, госпожо Станиславова, че за първи път има такава оперативна програма и това е добро. Още повече че планирането на оперативните програми като видове и брой е един продължителен стратегически етап в зависимост от това какви са проблемите в България и аз твърдя, че правителството от 2003 и 2004 г. неправилно е изключило образованието от първите оперативни програми, по които ще се развиваме.
Тук възниква въпросът – ние разчитаме на това, че Европейският съюз ще финансира националните приоритети на България, а не България.
Второ, повишаването на парите за образование в държавния бюджет, от една страна, нека да не споменавам за кои ведомства с колко повече се увеличиха парите и следващо, което е неоспорим факт, защото бюджетът трябва да се чете не като магазинер, а да се чете политически, че като процент от брутния вътрешен продукт парите за образование от 4,2% спаднаха на 3,3. Това е също неоспорим факт. Какво означава – че това е приоритет, нали?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте.
Господин Игнатов желае думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах никакво намерение да се изказвам, не виждам смисъл да се връщаме към дните на приемането на държавния бюджет.
Има някои неща, които трябва да се кажат, и то да се кажат ясно. Да, като процент може да се отчете спад, но в реални числа Вие виждате, че разликата е само с около 100 милиона в сравнение с 2009 г. Разликата в процентите е поради това, че след 2009 г. се промени схемата на формиране на тези проценти. Намален е бюджетът в сравнение с 2009 г. с около 100 милиона, за сметка на това вкарахме 520 милиона живи пари в системата за тази година – до края на 2013 г. Това са европейски пари. Деветдесет милиона за професионалното образование на учениците и студентите – 240 часа те трябва да работят сега във фирми – това тръгва, над 2000 са фирмите, които са дали своята заявка. Седемдесет и пет милиона за квалификация на учителите, 100 милиона по програмата „Успех за свободното време на децата”, 180 милиона за средищните училища, за да осигурим всичко до осми клас на тези деца, сигурно и нещо пропускам.
Естествено, че в сферата, понеже днес сме на тема средно образование, на висшето образование се раздадоха за пръв път при това през последните години – хубаво, договорени са тези пари, за млади учени. Когато аз бях аспирант, никой не ми даваше 20 хиляди, за да отида някъде да си довърша дисертацията, а сега ние ги раздаваме постоянно – за дистанционно обучение, за електронни форми и така нататък. Така че бюджетът трябва да се чете като бюджет, по числа.
Естествено е, че в процентното съотношение на нарастването има сектори, където то е по-голямо, но трябва да отчетете от каква база тръгнаха. Твърдя, че образованието в България е приоритет. То не е на първо място, защото там са социалните плащания. Ние не можем да лишим своите родители от пенсии. Държавният бюджет през последните години гарантира стабилно приоритетното място на българското образование, което в годините точно на тази финансова криза досега има 12% на увеличение на заплащането в системата. В кой друг сектор се случи това от 2009 г.?! Да се похвали някой сектор може ли?!
От тази 2013 г. има с около 12% увеличаване на минималните, тоест на стартовите заплати на младши, старши, главен учител и директор плюс индивидуалните в рамките на стандарта на всеки един, който е въвлечен в системата.
Много добре знаете, че оперативната програма, която планираме, не е едноличен акт. За да реши правителството, водим преговори с Брюксел. Ние не разчитаме тя да поеме изцяло образованието и науката. Ние разчитаме обаче в този процес на кохезия да се изградят с помощта на допълнителни европейски средства модерни комплекси, като се започне от детските градини, училищата, университетите и научните центрове. При това искаме паралелно да върви решаването на проблема с материалната среда, информационно-технологичната база и интелектуалното, духовното развитие – те трябва да бъдат в синхрон.
Много съжалявам, че досега пари за наука не са договаряни. В медиите четох интервюта на хора, участвали в преговорите, че не било вярно – имало пари за наука. Няма, нула! Нула! България е единствената страна с нула. Парите за иновации не са за наука, те са за нещо друго. Иновацията е: имаш някаква идея, превръщаш я в пазарен продукт. А ние сега залагаме и хубавото е, че до 2020 г. правителствата ще бъдат задължени да следват тази схема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Разбрах, че господин Лъчезар Тошев има желание да се изкаже.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да взема отношение по предложението, което беше представено преди малко: след „етнокултурно” да се добави и „религиозно” разнообразие” като приоритет на нашето образование.
Ако бъдем по-точни, може би обучението по религия трябва да се отдели като отделна точка в законопроекта, за да не се смесва с другия предмет, тъй като това са различни неща от известна гледна точка. Нашето обучение е светско и би трябвало да дава познания за вярата, а не вяра. Когато говорим за обучение, то би трябвало да бъде за религиите, а не по религия, защото това са различни неща. Вярата се изповядва в съответното вероизповедание, а училището би следвало да дава познание за вярата. При нас този въпрос продължава да среща съпротива от част от вземащите решения. Друга част от обществото пък много категорично желае да се въведе такъв предмет, по който да се дават необходимите познания на учениците по въпросите, свързани с религиите в България.
В Европа няма единен стандарт по този въпрос. Така например задължителен е предметът „Религия” и без алтернатива в страни като Австрия, Великобритания, Дания, Ирландия, Норвегия, Сан Марино, Швеция, Гърция, Румъния и Кипър. Задължителен предмет „Религия” с алтернатива етика има в 11 страни: Белгия, Германия, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия и Финландия. Незадължителен предмет, у нас той е задължително избираем, но не е задължителен, е в Грузия, Естония, Италия, Словения, Унгария, където можем да сложим и България. Не се изучава изобщо предметът „Религия” в училищата във Франция, Русия, Беларус и Украйна. Впрочем в Русия започна изучаването на такъв предмет, така че страните, в които не се изучава религия, са съвсем малко на европейския континент.
Както съм имал възможност да казвам и друг път, обучението по религия дава възможност на децата да възприемат по-добре и по правилния начин ценностите, които дава религията, вероизповеданието и главно християнството в Европа, тъй като те водят до голяма толерантност спрямо другите, които имат други разбирания, други религиозни убеждения и така нататък. Спасяването на българските евреи в България по времето на Холокоста е пример за това как православни християни, Българската православна църква начело с нейните архиереи и целият Свети Синод застават в защита на хора, които са етнически и религиозно различни от мнозинството от българския народ. Това е, защото изповядват ценности, които са получили по време на своето възпитание в семейството и след това образованието в училище. Така че този въпрос, свързан с обучението по религия, не води до сегрегация, разделяне и противопоставяне, а обратно, дава възможност да се формират ценности в нашето общество, които в крайна сметка ще доведат до по-голяма сплотеност на обществото.
Ето защо смятам, че този въпрос трябва да намери решение в закона и при гласуването или в редакцията на текста да въведем като задължителен предмет обучението по религии в нашето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Уважаеми господин Тошев, ние сме разговаряли с Вас по този проблем – за религията. Може би пропуснахте между многото държави, които изброихте, една европейска Холандия, стара демокрация, където предметът „Религия” се нарича „Закон Божий”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Закон Божий” се нарича предметът в старата демокрация, наречена Холандия. Докато ние преценяваме, претегляме и балансираме доколко обществото е готово или не е готово, доколко ще накърним други религиозни или етнически настроения, държавата е длъжна да осигури условия всички вероизповедания да бъдат част от учебния процес, но трябва да се спазва и Законът за вероизповеданията, и Конституцията, в които актове е казано, че традиционното вероизповедание за Република България е християнството. Точка, край! Така са решили в Холандия и в много държави.
Говорим си за вяра и пари. Ще се върна, използвайки репликата, защото от изказването на министър Игнатов разбрах, че всъщност той подкрепя моето предложение – за финансовата обезпеченост на образованието като водеща функция. Числата, които той сподели пред нас, навеждат на мисълта, че в нашия закон изрично трябва да се запише принципът, че образованието трябва да бъде водеща функция, не номер едно – да избутаме пенсиите на второ или трето място, но водеща функция в първата тройка. Приемем ли това, следващият бюджет ще трябва да се задължи с този специален Закон за предучилищното образование.
А иначе, 12% увеличаване на заплатите не е кой-знае какво. Въпросът е колко е инфлацията за тази година. Тогава ще видим, че това шумно прокламирано увеличаване е всъщност туширане на инфлацията, защото не е голямо мъжество да направиш заплатата на една учителка от 450 на 500 лв. Петдесет лева няма да й дадат стандарта, от който тя има нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако не беше Партия „Атака” с това свое предложение, никоя друга парламентарна група и никой народен представител нямаше дори да се сети да внесе това толкова важно положение в основните принципи по чл. 3, а оттам после да го развие и в конкретиката на закона.
Знаем, че от години по енории и църкви в България се организираха подписки, които вървяха, и бяха събрани стотици хиляди подписи за въвеждане на вероучението в българското училище, и то задължително вероучение! Това са нашите избиратели, това са Вашите избиратели, на всички – българи, които по недвусмислен начин желаеха това най-после да стане факт.
Аз, господин министър, имам чувството, че Вас, министрите, Ви избират и назначават и спрямо този въпрос: дали ще въведете вероучение или няма да въведете вероучение в българското училище. И аз съм сигурен, че Вие сте поел ангажимента да не въвеждате вероучение, защото това е фундаментален въпрос. Това е въпрос за идентичността на една нация, за нейната духовност. Това е въпрос за доброто и злото в едно общество, защото децата от малки, и то в училище, ако не започнат да изучават християнство, не започнат да изучават православие, те никога няма да станат добри граждани на едно общество. Ако това е пропуснато в семейството, това може да стане в училището.
И аз няма да забравя Вашия предшественик, който в парламентарната стая на партия „Атака” в миналото Събрание дойде в началото на мандата и излъга, излъга, излъга! Просто излъга в очите ни, че той има намерение и ще въведе вероучение. Не го стори.
Вие също загатвахте за такава възможност. И Вие не го направихте. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Това е изказване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да приключим като реплика, след това ще Ви дам възможност. Това е реплика към изказването на господин Лъчезар Тошев. След това ще имате възможност и за изказване.
Нека да му дадем възможност за дуплика, след това ще имате думата за изказване.
Слушаме дупликата Ви, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз не чух в изказването на Павел Шопов нещо, с което той да опонира на това, което казвам. Напротив, той защитава същата гледна точка в случая, че трябва да се въведе това обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но казва, че партия „Атака” е предложила това нещо и това беше смисълът на репликата му.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ами, партия „Атака” е предложила, обаче в крайна сметка ние се борим за това да се въведе обучение по религия, а не религиозно обучение. Тук има един нюанс, че религиозното обучение е въпрос на вярата и това се извършва във вероизповеданията, докато обучението за религията спокойно може да се извършва в светското училище. Тук не трябва да има противоречие. Трябва да има воля да се приеме това, защото по този начин ще се даде възможност на децата да имат познания за вярата.
Дори едно дете, чиито родители са атеисти, хуманисти и т.н., които не желаят то да бъде религиозно, то няма нищо да загуби от това, че ще знае какво се случва в църквата, какво е църквата, какви са другите вероизповедания в България, какво изповядват, защо така правят, както то вижда. Трябва да има познания за това. И това е просто един познавателен предмет, който няма да доведе до сегрегация, а до по-добро разбиране между хората в едно общество, в което има различни вероизповедания, различни културни традиции и т.н., но всички заедно формираме една нация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега имате възможност да довършите мисълта си под формата на изказване, господин Шопов, след което думата има министър Сергей Игнатов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): И това, че не се въвежда вероучение, както аз го наричам и ние от партия „Атака” считаме, че така трябва да бъде, то е и предвид на онази директива, която ни се спуска отгоре, от така наречения Европейски съюз, който отказа да впише в един от основните си принципи, че европейската цивилизация е християнска. Това не бива да се забравя!
И това се прилага където може. Това се осъществява в страните, които са по-податливи. Там, където може, както е при нас, минава, в други държави, както господин Тошев ги изброи, това не минава и там християнство, според техните представи, и някъде – според католицизма, някъде – според протестантството, и съответно от техния вид християнство, се осъществява по задължителен начин.
Но аз ще се върна тук, в България. За това широко движение, което се осъществява. Аз съм сигурен, Вие – колеги, че много пъти са Ви питали и на приемни, и във Вашите избирателни райони, какво мислите по темата.
В началото и ГЕРБ бяха кооперативни и готови на това в предизборните кампания, тогава, когато бяха, и това го имаше и в сайта, загатваше се, макар не с тази категоричност, с която ние от „Атака” го заявяваме, заявяваше се и във Вашата програма, която беше много скоро свалена от сайта. Специално съм го гледал и съм запомнил, че това беше така.
Тук е редно да се вслушаме и в това, което ни се препоръчва и което се изисква от нас, бих казал, от Светия Синод. В Светия Синод има еднозначно и ясно отношение по тезите по въпроса. Това становище е излагано много пъти. За това беше говорено, по този въпрос, и от министър-председателя, който изведнъж – тогава беше твърде дашен, готов да приеме тезата, готов да се съгласи с въвеждането на вероучение, но това не се случи.
В крайна сметка да си спомняте в миналото Народно събрание –преди малко бях прекъснат, но исках да напомня, че в края на мандата на министъра на образованието Вълчев, който в момента е някъде при госпожа Кунева, нека отново да си спомним за деянията, за действията на всички тези люде, завърши с отлъчване от църквата, което беше прогласено от Светия Синод. Това беше заради неговата лъжа, която той поддържа четири години, за да не въведе накрая вероучение в българските училища.
Аз ще оставя на съвестта на всички Вас да прецените как ще гласувате по въпроса. Може да има дебат: вероучение или религиозно възпитание. Ние от „Атака” сме за вероучение, но как ще го прецените Вие, другите, как ще го въведете, но това е нашата теза, това е нашата кауза. Това е една от каузите, която ние изповядваме и защитаваме още от 2005 г., но за мен да се съгласи един народен представител за това или да не се съгласи, е част от идентичността му като българин. Защото българин означава православен християнин за мен. Това е моето самоизживяване. За мен това е въпрос на идентичност, така че помислете и гласувайте или не гласувайте и от тази гледна точка.
Не гласувайте партийно! Това е много повече от партийната воля, от повелята на партийната централа или партийния лидер. Това е въпрос на съвест и въпрос на самооценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – първа реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Шопов, Вие току-що ми забранихте да бъда българин, защото не съм православен християнин. Не само на мен!
В България една четвърт от българските граждани не са последователи на ортодоксалната църква. Вие и на тях забранихте да бъдат българи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
На първо място подкрепям колегата, който репликира.
Най-малкото аз самият също съм втрещен от тези слова, които чувам – как елементарно се бъркат понятията „националност” и „религия”.
Религията е нещо, което всеки свободно може да избира или дори да не избира каква е и защо е.
Радвам се, че съвсем малка част от българското общество гласуват „за” „Атака” поради простата причина, че искат да ни върнат сто години назад! (Шум в залата, реплики от „Атака”.)
Показвам Ви една карта, която ще Ви изпринтя.
Господа, тази карта показва в колко държави в света има не повече … (Шум в залата, реплики. Депутати от „Атака” стават прави, провиквания.)
Госпожо председател, моля за ред, ако обичате.
Има не повече… (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се придържаме към правилника! Обсъждаме… (Шум в залата, реплики, тропане по банките от депутати от „Атака” за прекъсване.)
Върнете се към закона! (Силен шум в залата.)
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: В целия свят имало е и цигани… (Показва географска карта на света.)
Има стриктно разделение между държава и религия в целия свят. (Реплики от „Атака”.)
Глупостите, които говорите … (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
Направих забележка на депутата, който говори! Направих му забележка! (Голяма част от парламентарната група на „Атака” напуска пленарната зала.)
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Съгласен съм с колегата Тошев, който говореше преди това. Необходимо е българското общество да има религиознание, така както е записано в чл. 74 в момента, за да може всеки да изучава в културно-исторически и във всякакъв план, да има повече познания за другия, за вероизповеданието на другия, но не и в типа, в който Вие го препоръчвате – конфесионално.
Проучването Ви също не е вярно. Аз мога да Ви дам друго проучване. Има държави, в които, примерно, в една Испания, където 13% от училищата действително преподават конфесионално, но тези училища се издържат и се организирани от църквата, а не от държавата. Стриктното разделение между държава и вероизповедание е гарантирано в 99% от държавите в Европа отпреди 100 години.
Първият закон във Франция е от 1905 г. за разделение между държава и религия и е толкова отдавна, а те искат да ни върнат един век назад, и да насърчавате само противопоставянето.
Последното преброяване в 2011 г.: 75% - православни, 11% - мюсюлмани, и други.
Вие на всички как мислите, че ще гарантирате, и това тотално сбърка принципите, така че, колеги, в никакъв случай не подкрепяйте предложението на „Атака”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Отказва се господин Тошев.
Дуплика? Няма го господин Шопов, който имаше право на дуплика.
Сега сте Вие, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът за обучението по религия е решен в проектозакона. Той дава възможност на всяко българско дете, на всяко семейство да избере и в рамките на желанието – било то като свободно избираемо или задължително избираемо, да се запознае с основите на определено вероизповедание. (И останалите народни представители от Парламентарната група на „Атака” напускат пленарната зала.)
Не е възможно да се преподава вероучение по няколко принципа.
Първо, тук ги няма тези, които казаха, че нас, министрите, ни избирали от гледна точка на позицията за вероучението. Вероучение не може да се преподава по академичен път по простата причина – има едно огласително поучение, мисля, че беше от ІV век, което ни казва, че вярата е око, което съобщава знание и увереност в това, що се не вижда. Тоест, тя не се постига чрез академични занимания.
Второ, не е възможно истинските християни да искат задължително това да се въвежда в училище. Ако знаех каква ще е дискусията, щях точно да Ви цитирам главите, но в „Откровението от Йоан” – мисля, че беше Втора глава, се казва: „Аз идвам и чукам на вратата на всяко сърце и ако някой ми отвори, ще седна и ще вечерям с него. Ако не ми отвори, няма да вечерям.”
Преди това, връщайки се в евангелията като християнин, аз не мога да цитирам сега други книги, Исус какво казва? „Оставете децата да дохождат при мен.” Не казва: „Я ги постройте и всички под строй да влязат при мен” –„Оставете децата да дохождат при мен”.
Понеже ние живеем наистина в цивилизована страна, спазваме принципа да се отдаде божието – Богу, и кесаревото – кесарю. Това, с което се занимаваме сега, са кесаревите работи. Затова предлагаме един доста добър проектозакон, където сме подредили тази система, за да дадем възможност, повтарям, всяко дете, всяко семейство да си избере. Вяра не може по насилствен и задължителен път да се внедрява, това не може да стане по никакъв начин.
Освен това, информацията, която се дава за задължителност в Европейския съюз, е остаряла или невярна, или избирателна. Колегата правилно каза: 13% от децата в Холандия, но това са училища, подкрепени от църквата. В Италия също – само католическите, издържани от църквата. В Гърция, която беше най-големият стожер, преди няколко години също вече не е задължително и децата избират – ако не ходят на религия да учат специално православие, те учат това, което ние тук условно наричаме „етика”.
Нашите деца, българските деца, освен че имат право като ЗИП и СИП, те имат „Етика” в цялата програма, като се започне още от предучилищното ниво, от детската градина. Твърде много са формите, но аз Ви моля да постъпим наистина така. Вярата се усвоява и изповядва в храма. Питам: кой ще преподава „Вероучение” днес, когато нямаме добре развита мрежа от неделни училища? Е, как неделните училища ще са празни, а 2600 и колко български училища ще бъдат пълни и ще се води обучение с хора, които могат да преподават? Нещо не е изчислено както трябва. Въпросът е, че информацията, която се дава, е абсолютно остаряла и най-важното – самите принципи дори на християнството казват, че не може да има насилие по никакъв начин, по никакъв начин. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители по обсъждания чл. 3? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид в частта, която не се подкрепя от комисията, а това е по т. 1 и 2.
Гласуваме предложението в неподкрепената част.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 59, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Относно предложението на народния представител Огнян Стоичков в доклада на комисията е записано, че комисията не подкрепя предложението и в трите му точки, а в окончателната редакция на комисията за чл. 3, в т. 9 е видно, че по т. 2 предложението му е подкрепено, където думата „бизнес” е заменена с „работодателите” – некоректно изписан доклад. Затова поставям на гласуване предложението на господин Стоичков в частта на неподкрепените му от комисията предложения.
Гласуваме предложението на господин Стоичков в неподкрепената му част.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 44, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител проф. Станилов, което не е подкрепено.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 46, въздържали се 35
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 3, така както ни се предлага в доклада на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 72, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: „Раздел ІІІ – Цели на предучилищното и училищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: По чл. 5 има предложение на народните представители Имамов и Хамид:
„В член 5 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя по следния начин:
„1. интелектуално, социално, морално, емоционално и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, способностите и интересите му и потребностите на обществото;”;
2. В т. 2 думата „компетентности” се заменя със „знания и умения”;
3. Точка 3 се изменя по следния начин:
„3. придобиване на знания и умения за приобщаване към европейските тенденции за интелигентно, устойчиво и включващо развитие;”;
4. В т. 6 думата „компетентности” се заменя със „знания и умения;”;
5. В т. 9 думата „компетентности” се заменя със „знания и умения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков:
В чл. 5 се правят следните изменения:
1. След думата „образование” се поставя запетая и се добавя „които се прилагат за деца и съответно за ученици”.
2. В т. 1 изразът „на всяко дете и на всеки ученик” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 3 и т. 4:
„3. Създава се нова т. 2 със следното съдържание:
„2. възпитаване в демократични граждански добродетели, формиращи се въз основа на традиционните духовни и нравствени ценности и морални норми.”
4. Останалите точки се преномерират.
Предложение от народния представител Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложенията по т. 2, букви „а”, „б” и „в”:
2. В чл. 5 се правят следните изменения:
а) Създава се нова т. 7:
„Преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи на негативно отношение към етническите, религиозните и културните различия в съвременното общество”;
б) Точка 7 по вносител се изменя по следния начин:
„7. Формиране на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение чрез предоставяне на знания за етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани;”;
в) Точки 7, 8 и 9 по вносител в същия този чл. 5 се преномерират съответно на 8, 9 и 10”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. Основните цели на предучилищното и училищното образование са:
1. интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;
2. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
3. придобиване на компетентности за прилагане принципите на образованието за устойчиво развитие;
4. ранно откриване и насърчаване развитието и реализацията на силните страни и заложбите на всяко дете и на всеки ученик;
5. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
6. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи;
7. формиране на национално и гражданско самосъзнание и на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;
8. познаване на националните, европейските и глобалните културни ценности и традиции;
9. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите и правилата, които произтичат от европейската интеграция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): По моето предложение искам да кажа, че текстът, който предлагам по т. 3 и който комисията отхвърли пак по същия начин, както при предишни обсъждания на мои текстове, е направен, за да се повдигне моралното равнище на онова, за което пледира законът. Не мога да разбера защо гласуват против. Чета Ви текста буквално: „Възпитаване в демократични морални граждански добродетели, формиращи се въз основа на традиционните духовни и нравствени ценности и морални норми.” Какво имате против това, не мога да разбера! Не ми е ясно.
Колеги, моля Ви, гласувайте за този текст. Той само подобрява закона.
По предложението на Лютви Местан – чл. 5, т. 2, буква „а”:
„а) Създава се нова т. 7:
„7. Преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи на негативно отношение към етническите, религиозните и културните различия в съвременното общество.”
Искам да Ви кажа, че това означава денонсиране на Българското възраждане от българското образование – пълен денонс! На базата на това, което е предложено да приемем, могат да се свалят от училищните програми основни части от историята на българското Възраждане и поствъзраждането ни, да се съкратят и да се премахнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Нашето предложение по отношение целите на предучилищното и училищното образование са главно в две направления.
Първото направление отново засяга необходимостта от отчитане на потребностите на обществото при формиране на целите на образованието. Това е повторение на нашето предложение до известна степен, по отношение на принципите, които преди няколко точки обсъждахме и гласувахме.
Второто предложение е свързано с чуждицата „компетентности” и производните на нея думи. Тази дума, уважаеми колеги, се среща 74 пъти в закона: 72 пъти като „знания и умения” и 2 пъти като „правомощия”. Нашето предложение е навсякъде в текста тази чуждица да отпадне и да бъде заменена със „знания и умения”, а при цитираните два текста – съответно с „правомощия”.
Третото ми предложение е свързано с обвързване на европейските тенденции и ценности по отношение на целите на образователната система. Смятаме, че по този начин формулировката на тази цел ще бъде по-ясна, по-интернационална и по-адекватна на съвременните изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас с молба да подкрепите направените от нас предложения, както и предложенията на господин Местан. Замяната на купешката дума „компетентност” с „знания и умения” мисля, че е доста по-удачно. Като аргумент мога да изтъкна, че по-нататък в закона думата „компетентност” се използва и в друг смисъл – в „правомощия” на държавен орган с цел реализиране на неговите задължения.
Колкото до предложенията на господин Местан – първото от тях сте подкрепили в комисията. Познайте защо! Защото е само добавяне на предлога „на”. Нали се разбрахме, че тези редакционни предложения Вие ги подкрепяте.
Второто предложение обаче, където става въпрос за формиране на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение, днес бяхме свидетели преди двадесетина минути тук в залата на поведение, което доказва липсата на изграждане на толерантност в училище.
Аз благодаря специално на колегата Давидов от Политическа партия ГЕРБ, който доказа, че наистина може да формира такова поведение.
Надявам се да подкрепите предложенията на господин Местан и нашите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Имамов и Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 46, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Огнян Стоичков, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 4, против, 37, въздържали се 42.
Предложението не прието.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Станислав Станилов, което комисията не подкрепя – точки 3 и 4.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 33, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представители Лютви Местан в неподкрепената от комисията част.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 42, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 5 в редакцията му по доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Предложение от народните представители Имамов и Хамид – в чл. 6, т. 3 се изменя по следния начин:
„3. Валидиране на знания и умения, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Богданова и Николов – в чл. 6 се добавя нова т. 4 със следното съдържание: „подготовка на висококвалифицирани учители и други педагогически специалисти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Галина Банковска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за:
1. подготовка на децата за училище;
2. придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация;
3. валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Ето нашето предложение, което комисията отхвърли в текста, че системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за първо, второ, трето.
Ние сме предложили да се добави една четвърта точка, в която да кажем, че системата на предучилищното и училищното образование осигурява условие за подготовка на висококвалифицирани учители и други педагогически специалисти.
Започвам искрено да не разбирам защо всички предложения, които открояват особената грижа на държавата към осигуряване на квалификацията, развитието, качествената подготовка на българските учители, Вие не искате да бъдат основополагащи базови текстове? Това предлагаме ние. Мисля, че системата на училищното и предучилищното образование е длъжна да осигурява подобни условия. Следователно те следва да бъдат уредени в закон. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Случайно или не си пазя записките по доклада при второ четене на обсъждане на законопроекта в комисията.
Когато мнозинството в комисията отхвърли нашето предложение по чл. 3 – квалификацията и усъвършенстването на учителите да бъде принцип в системата на образованието, мотивът, изложен от министерството беше, че това не е принцип, а условие, което гарантира системата.
Сега се питам защо в текста, в който са записани условията, които системата гарантира – квалификацията на учителите и тяхното развитие, мнозинството пак отхвърля текста? Не виждам логиката и не я разбирам. Това искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, господин министър! Ще бъда безкрайно кратка защото не знам как да обясня желанието си за търпение, а и моля колегите наистина да проявят такова, защото оттук нататък до края на закона спекулациите ще бъдат безкрайни. Това го казват и колегите в прав текст.
Колеги, тук става въпрос за резултата, който ще се очаква от цялостния процес на обучение, на образование. По-нататък Вие много добре знаете, че е разработена система за квалификация и подготовка на учители и кадри в системата на образованието. Това е разработено по подобаващ начин, както никога досега не е правено.
Не мога да си представя, ако се упражняваме на всяка дума, на всеки текст – трябва ли да ставам, и да кажа колко училища през този период от време бяха закрити? Колко учители през 2008 г. останаха без работа? Десет хиляди. Упражнението ще бъде дълго и напоително.
Затова Ви моля да не говорите в контекста на изложената тема, а да говорите по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам само да кажа, че в чл. 222 от Раздел ІІІ в настоящия закон – „Повишаване квалификацията на педагогическите специалисти”, има един много по-силен текст от този, който се предлага. Чета Ви текста, че „Държавата създава условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти”.
Когато държавата създава условия, това е гаранция, че ще се повиши качеството, а не самата система да създава условия. Държавата е тази, която трябва да ги създаде. Този текст го има записан в по-следващи членове на настоящия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Правя аналог с вече една направена реплика при обсъждането на чл. 2.
Ние сме на Глава първа, в „Общи разпоредби” на закона и тук се налагат общите неща, които се разработват в следващите глави. Това, че в Раздел ІІІ говорим за квалификация на учители, не означава, че в Общите разпоредби на закона това не трябва да бъде фиксирано.
Госпожо Дукова, колкото до упражненията, тук не става въпрос за упражнения. Тук става въпрос за становища на народни представители, които са се срещали с много учители през последната година и отразяват тяхното мнение. Ако Вие смятате, че мнението на народните представители в Българския парламент е упражнение, не мисля, че го мислите сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 53, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Богданова и Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на чл. 6 на комисията, съгласно текста на доклада.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: „Раздел ІV – Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование”.
Предложение от народния представител Веселин Методиев – в Раздел ІV заглавието да се измени така: „Право на образование. Предучилищно и училищно образование”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да заявя, за разлика от господин Хамид, че моите предложения, които са към законопроекта, в голямата си част са приети и те не са редакционни, а са принципни. По тази причина и аз много рядко ще участвам в дебата, тъй като съм бил активен участник в комисията.
Въпросното предложение не е прието и затова трябва да кажа няколко думи в рамките на 5-те минути.
Уважаеми колеги, става дума за два различни политически възгледа. Управляващата Партия „ГЕРБ” е убедена и прави всичко в последните години, в които е в мандата си, че предучилищното образование, както го нарича закона, детската градина, както го наричат хората, е място, където държавата може да влезе задължително заедно с децата. Или казано по друг начин, държавата да се нагърби с цялата отговорност за българските деца за времето от 4 до 7 годишна възраст. Тази амбиция е огромна, според мен. Огромна до степен да е невъзможна, да е абстрактна. Тя сама по себе си обаче предизвиква симпатии в част от родителите, защото част от родителите казват така: имам деца, сега ще ги дам на държавата, те ще ги възпитат, ще ги оправят и след това ще крещя срещу държавата защо детето ми е невъзпитано.
Аз тази философия не я споделям. Аз съм убеден, че ние дължим на своите деца и внуци – казвам го „и внуци”, защото вече съм във възраст, в която би трябвало да очаквам да стана и дядо – своята грижа, а не на държавата.
Задължително, както е написано тук, право на образование, задължително предучилищно образование, за мен, е невъзможно. За мен е възможно да се отвори вратата и тези детски градини, получавайки статута на предучилищни институции, да поемат в себе си онези деца на онези български семейства, които желаят. Тук съм съгласен.
В тази връзка бях направил и предложение, което съм оттеглил, защото не ми е прието това предложение. Аз съм опитен парламентарист и знам, че няма смисъл по едно и също нещо да се говори няколко пъти, защото става нелепо. Затова и правя това изказване само тук. Няма да се спирам и на следващия текст, където съм оттеглил предложението си.
Моят аргумент е следният: българската училищна практика е много добра. От нея могат да се взимат много примери. В българската училищна практика имаше подобна дискусия преди години, в която аз съм бил активен участник. Въпросът беше: да се задължат децата да тръгнат от 6 години на училище като в България децата тръгваха на училище на 7 години в продължение на столетия. Не на 5, 10, 15, 20, 30, 60, 70, 80, а над 100 години. Да се смени такова нещо, за мен, е просто нелепо. Ползвам тук, тъй като забравих да се обърна към господин министърът и към госпожа заместник-министъра, това е както някои се опитваха да ги накарат да сменят датата на началото на българската учебна година. Те съвсем основателно отстояваха 15 септември именно защото това е от средата на ХІХ век. Пред такива неща трябва да се преклонява глава и да не се опитваш да бъдеш толкова нагъл и арогантен, че да тръгваш срещу цялата традиция на собствената си национална общност.
В случая казвам всичко това, защото беше възможно да се приеме същия компромис, който се прие и тогава. Децата и днес в България задължително тръгват от 7 години, но могат да тръгнат и на 6 стига да има съгласие вътре в семействата. Училищната институция е отворена срещу тях за това съгласие. По същия начин можеше да се случи и тук.
Според мен, сега резултатът ще е следният – резултатът е, че тази норма ще се въведе задължително, тя няма да се спази. Това е невъзможно да се спази не само поради малцинствени проблеми. Ще продължава да има публично напрежение, управляващите ще бъдат принудени да се отбраняват. Това нещо ще премине през този мандат, ще влезе в следващия, ще бъде обект на нова дискусия и на нови промени в законодателството. Почти сигурен съм в това, разбира се, без никакво желание да бъда пророк.
Благодаря много за вниманието и, пак казвам, госпожо председател, няма да взимам думата по чл. 8, където се третира същия въпрос. Затова там съм оттеглил предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми колеги, господин министър! Уважаеми господин Методиев, благодаря за забележката, че защитихте колегите от ГЕРБ в комисията, защото те сами не можаха. (Реплики.)
Аз ще подкрепя Вашето предложение, защото това е най-силното, най-доброто предложение в целия закон и именно то не беше подкрепено в комисия. (Шум и реплики.)
Госпожо председател, моля за ред. (Смях. Шум и реплики.) Защото, когато някой вика, ни правят забележки да не се обаждаме от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, много Ви моля, без реплики от място.
ХАМИД ХАМИД: Затова, господин Методиев, като реплика към Вас за Вашата забележка, най-силното Ви предложение не беше подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря за репликата, господин Хамид.
От години съм свикнал на подобна реакция на чувство за, да го кажем така – лек сарказъм, за което в политиката винаги има място и го приемам с цялата доброжелателност.
В отговор ще Ви кажа следното. В чл. 2, ал. 2 съм направил предложение след думата „ученици”, да се добави „родители”, защото текстът беше, че участници в образователния процес са децата, учениците и педагогическите специалисти без родителите. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Именно затова казвам, защото сме го направили заедно, в смисъл – аз, и отделно Вие с господин Иванов.
Силата на това предложение според мен се родее с въпроса за тръгването на четиригодишна възраст. Аз не споделям, вече влизам в тона на Вашия сарказъм, че това е най-силното ми предложение. Знаете ли, ще Ви го кажа по друг начин. Аз съм бивш министър, бивш заместник министър-председател – суетата ми е толкова далеч от очите и толкова не ме интересува, че не можете да си представите. Изобщо, правя нещо с надеждата, че съм отговорил на избиратели и на хората, които са ми напълнили пощенската и електронната кутия с предложения. Аз съм ги обобщил, с някои от тях съм съгласен, с други – не съм, предоставил съм ги и вътре в комисията колегите са преценили, че могат да ме подкрепят, защото сигурно съм бил убедителен. Вероятно. Нищо повече.
Така че, благодаря още един път за репликата Ви, беше ми приятно да стана да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! От заглавието на Раздел ІV започва един много важен дебат. Ако се приеме заглавието: „Задължително предучилищно и училищно образование”, следва и задължението за предучилищно образование за четиригодишните. И знаете ли, господин министър, народът е казал една мъдрост, ще Ви припомня, която е особено значима за този закон. Народът е казал така: „Дори да има една голяма, голяма каца с мед, вътре ако сложите една лъжичка катран, общият вкус на кацата с мед се влошава”. Ние имаме точно тази ситуация в момента. Ако Вие въведете задължително предучилищно образование на четиригодишните деца, това ще вгорчи вкуса от целия закон. Иначе други добри неща, които сте предложили, добри промени, които са направени, всичко ще отиде на вятъра и ще остане лошият вкус от това предложение.
Това е мярка с изключително обществено значение и интерес. Ето защо е важно, че тя не присъства в нито един от основните стратегически документи за развитието на образованието – Националната програма за реформи 2011 - 2015 г., Концепция за Закон за предучилищното и училищното образование и Програма „Образование 2006 - 2015”, гласувано от Народното събрание. Никъде такова предложение не е имало.
Единственото място, в което тази мярка се появява черно на бяло, е в Оперативната програма за наука и образование, подготвена от тесен екип, събран от министъра на образованието. Тази оперативна програма не е документ, който може да въвежда радикални мерки. По Закона за просветата, чл. 34, Министерството на образованието е длъжно да изпълнява стратегическата програма на правителствената власт в лицето на Вашата работа. Странно защо обаче от 2008 г. Министерството на образованието изцяло игнорира това задължение, докладите за изпълнението на програмата престават.
Кой е документът, въз основа на който е взето това решение от изключително обществена значимост да се въведе задължителна предучилищна подготовка от четиригодишна възраст? Между другото няма европейски документ в областта на образованието, който да е със задължителен характер, тоест никой не ни кара от Европейския съюз. Ние правихме и специална дискусия по тази тема и ни казаха, че едва ли не има гореща препоръка от Европейската комисия. Дори и да има такова мнение, няма задължение. Няма и препоръка за сваляне на възрастта за задължителна предучилищна подготовка. Всички препоръки наблягат на разнообразяването на образователните форми и търсене на различни начини да се отговори на нуждите на различни групи от населението. Препоръките за повишаване броя на децата, обхванати в ранно образование, не визират въвеждане на задължения, а на разнообразни и привлекателни образователни форми както формални, така и неформални, както в държавния, така и в гражданския сектор.
Превръщайки препоръката в принуда, държавата всъщност избягва от ангажимента си да се ангажира с предоставянето на достатъчно качествена услуга, която да привлече свободното гражданство. Тоест, ако услугата е добра, родителите сами ще дойдат, хората сами ще дадат децата си. Въвеждайки задължение, се изкривява смисълът.
Тази мярка от изключително обществено значение няма необходимата обществена подкрепа. Над четиридесет неправителствени организации заявиха публично съпротивата си срещу нея като декларираха, че ако тя бъде приета, ще искат вето на закона и на това трябва да се обърне внимание. В отговор Министерството на образованието организира петиция в подкрепа на мярката, която беше подписана, включително от редица държавни служители.
Факт е, че за въвеждане на задължителна предучилищна подготовка за четиригодишните липсва обществено съгласие. Припомням Ви едно проучване още от 2009 г. при изследване на НЦИОМ – 90% от анкетираните тогава се обявяват против задължителната предучилищна подготовка за петгодишните, а сега се стига до още по-голямо намаляване на тази задължителна възраст. Според Конституцията задължително е училищното, а не предучилищното образование, което е известно на всеки народен представител.
В малкото държави като Кипър, Ирландия, някои кантони на Швейцария, където държавното образование започва от четиригодишна възраст, институционализацията в държавно или препоръчано от държавата учебно заведение не е задължително. Това са страни, в които има както независимо частно образование, така и неучилищни форми на образованието. В Ирландия например, където държавното образование започва от четиригодишна възраст, Конституцията гласи, чл. 42: „Държавата няма да задължава родителите в разрез със съвестта им и със законните им предпочитания да изпращат децата си в училища, установени от държавата или в някакъв друг тип определени училища, посочени от държавата.” Пределно ясно е, че ранното образование в тези страни не е начин да се отнеме приоритетното право на родителя да определя как най-добре е да се грижи за детето си.
Затова, уважаеми колеги, нека бъде възможност, а не задължение. Ако хората го изберат и го искат, те ще го направят. Няма нужда да бъде задължение. Не слагайте тази капка катран, която да вгорчи вкуса на цял един закон. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Димитров, мисля, че в този Законопроект за предучилищното образование най-силната част е именно тук. Това не е катран в кацата с мед, напротив, това е най-силната част.
Аз съм плътно зад това предложение и ще Ви кажа защо. Защото в момента това предложение е свързано и с ритъма на съвременния живот. Предучилищното образование, трябва да знаете, е един поточен, непрекъсваем процес и това е част, началото от този поточен процес.
От него се минава към училищното, висшето образование, за да се стигне в крайна сметка до научното развитие и развитието на научните центрове. Така че това е нещо, без което няма как да мине.
Още повече, ние говорим за реформи, господин Димитров. Мисля, че в лицето на Министерството на образованието и на това правителство има волята за реформи, а знаете, че господин Дянков отпуска пари само срещу реформи. Неслучайно бюджетът на образованието, в Бюджет 2013 се е увеличил и това е за сметка на реформите, които предстоят, и ще започнат именно с въвеждането на предучилищното образование.
Аз мисля, че този законопроект и особено този важен член за въвеждането на предучилищното образование ще бъде една сериозна база, един сериозен темел за бъдещото развитие и ефектът обаче от това не можем да го търсим в близките две-три години, а в близките пет или десет години ще се получи ефектът от това предучилищно образование и ние ще го видим тогава – след пет или десет години. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Димитров, наистина не очаквах точно от Вас това изказване. Като член на комисията многократно съм защитавал позицията за ранното предучилищно обучение и искам само да вметна във Вашето изказване – всички франкофони, френскоезични държави започват не от четири, а от три.
Наистина няма нищо смущаващо, колеги, в това, че нашите деца ще започнат да се обучават по-рано. Доказано е многократно, че по-ранната подготовка, социализирането на децата води до по-доброто им развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Димитров, като чух предишните реплики се чудех дали да не се откажа, но искам само за това, за което говорите, да говоря. Вие с последното си изречение доказахте, че водим една дискусия, която не е за тук.
Ако господин Методиев е трябвало да оттегли нещо, според мен, по-добре би било да оттегли предложението си по заглавието, а не предложението си по чл. 8. Защото дискусията наистина е по чл. 8 и като консерватор господин Методиев знае, че задължителната предучилищна подготовка в България е традиция, която е дала успехи от десетилетия.
Въпросът, който обсъждаме тук, е: кога може да започне тя и дали трябва да е задължителна за четиригодишна възраст? Това е голямата обществена дискусия по чл. 8, а не по заглавието, защото текстът „може да се даде възможност да започне”, е добрият текст, който някои колеги са предложили. Възможността да няма задължителна предучилищна подготовка е свързана с много особености на българското общество – с особености за деца, които имат проблем с българския език, преди да станат първи клас, имат проблем със социализацията, преди да влязат в първи клас. Това са теми, които Вие добре знаете, и си мисля, че няма да обсъждаме тях. Проблемът е кога да започва тази задължителна предучилищна подготовка.
Колкото до конституционния текст – да, задължителната предучилищна подготовка от четири години наистина е в нарушение на изискването на Конституцията семейството да отглежда и възпитава своето дете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Аз имам дете на четири години и не смятам, че министърът на образованието, българският парламент или някоя друга институция може да прецени по-добре от мен и от семейството, от всяко едно семейство, коя е най-подходящата възраст за моето дете да тръгне на училище.
Господин Матов – уважаван мой колега, се изказа с тази претенция, че той знае по-добре от мен. Не знаете по-добре от мен, господин Матов, и никой не може да знае по-добре от родителите кога е най-подходящата възраст за детето.
Вижте, ако се тръгне по този път, това е грешният път. Няма да постигнете резултати, напротив, ще вкарате целия закон в една глуха улица.
По отношение на репликата на господин Стоилов. Той каза, че във френскоговорящите държави в Европейския съюз било четири години. Аз имам справка на Европейската комисия.
Моля, поправете ме, господин министър, ако не съм прав. Чета справката. Каза френскоговорящите.
Дайте да видим Белгия – пише 2011-2012 – шест години. Ако нещо ново се е случило, което да не е отразено в документите на Европейската комисия, ни информирайте.
Гледаме Франция. Какво пише срещу Франция – full time compulsory education starting age – шест години. (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Стоилов. Той е член на Комисията по образование. Защо говори такива работи?!
Дайте да видим Швейцария, тя не е в Европейския съюз, но за всеки случай. (Реплики от ГЕРБ.) Да, в шест кантона е на четири години, в девет кантона е на пет, а в единадесет кантона е на шест години.
Така че представата, която господин Стоилов се опита да създаде пред всички Вас, че едва ли не така било в цялата френскоговоряща част на Европейския съюз, не е вярна. Освен, ако този документ на Европейската комисия не е верен и той има по-точни данни, но ако има такива съм убеден, че министърът на образованието сега ще ме коригира, ако този документ на Европейската комисия не е верен.
Вижте, въпросът е морално-етичен. Кой може да си мисли и откъде идва това самочувствие, че знаете, хора, по-добре от родителите кога за едно дете е най-добрата възраст да започне своето задължително обучение? Откъде идва това самочувствие?! (Реплики от ГЕРБ.) Ще станат системни, огромни грешки. Децата са различни, те имат различни потребности, те не са еднакви. Както хората са различни, така и децата са различни. Това е съвсем нормално. И за различните деца има различна подходяща възраст, дами и господа!
Тук се допуска много сериозна грешка. Видяхте и грешните данни, които господин Стоилов представи пред Народното събрание. Обръщам се да се гласува „против”.
Предложението на господин Методиев, независимо че е оттеглено, да бъде подкрепено. Аз ще предложа, ако не, редакция в тази насока, тук в залата, която може да бъде подкрепена.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Защо ти е редакция, има готово предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лично обяснение – господин Стоилов. (Реплики.)
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Не, имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоилов беше споменат за това, че не знае данните.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин Димитров, уважаема госпожо председател, колеги! Господин Димитров, съжалявам, Вие сигурно често ходите в Брюксел, вижте френската система. Много хора тук ще кажат, че това не е училище.
Господин Димитров, много Ви моля, често ходите в Брюксел, имаме българи, които работят там, дават децата си. Вие ще кажете, може да измислите, че не е училище, че е група С, А, и не знам какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоилов, нека да е лично обяснение.
РУМЕН СТОИЛОВ: Тригодишни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура по начина на водене – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, искам да се обърна към Вас със забележка, че е недопустимо да давате думата за лично обяснение в процедура на изказване – реплика и дуплика. Общата практика до момента в парламента е доказала, че това не е допустимо, не се е допускало и не трябва да се допуска. Не може този, който репликира, след като не е персонално обиден, извън репликата, която е направил, да му давате думата за лично обяснение,...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А как да стане иначе?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Не си прав.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ...защото става един безкраен кръг. Този, който прави дупликата, също може да тръгне да прави лично обяснение на личното обяснение на личното обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Картата не сте си сложили.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Поставил съм си картата. Оправете системата.
Лошо е без ток и още по-лошо ще бъде без атомната централа, която не искате да построите. (Силен шум и възгласи от ГЕРБ „Е е е”.) Не ме прекъсвайте! Картата ми е в пулта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви да се придържате към парламентарно поведение.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: И това, че няма ток, доказва още един път неграмотното отношение, с което Вие водите в управлението на държавата. (Силен шум и възгласи „Е-е-е” и викове „У-у-у” от ГЕРБ.) Забележката ми е към председателската на Народното събрание, която председателства в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за ред в залата!
Разбрах забележката Ви, благодаря. Само че съгласно правилника всеки народен представител, който се почувства лично засегнат, има право на лично обяснение.
Госпожо Дукова, имате думата за изказване.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожо Дамянова! Без да искам, в предишната си реплика казах, че Законът за предучилищното и училищното образование дава всички шансове и основания за всякакви политически ексцесии. Срам за тези, които омаловажават три години и половина труд, зад който стои над 90% безспорен консенсус по текстовете, работа до последния момент по спорни или не чак толкова спорни текстове, и говорят откровени лъжи от тази трибуна.
Уважаеми колеги, които не сте толкова много в залата, съжалявам, че я няма опозицията. Уважаеми гости на балкона, искам да Ви кажа, че е извървян нелек път за консолидиране или поне сближаване на мненията на всички по голяма част на проблемите от този закон. Това е нормално, това е естествено.
Упрекват ни даже, че сме закъснели и че преди избори ние би трябвало да приемаме рискови текстове, ако това е такъв. Напротив, ние имаме политическа програма, политическа платформа. Казали сме в тази политическа платформа, че образованието е наш акцент, който ще отстояваме, и ще защитаваме позиции.
От 20 години, от 1991 г. е законът, където аз няма къде да си мушна главата – той е на решето, той е на дупки.
Тъй като бяха обединени членове 7 и 8, а те касаят текстове, които не са безспорни, ще кажа няколко аргумента в предварителен план. Ще ме подкрепят и колеги, за да чуете и тяхното мнение.
Този мач ние го играхме. Играхме го с 5-годишните, той не беше лек, но както виждате, победихме. Доказа се още веднъж грижата за българските ученици, за българските деца.
Ще систематизирам аргументите си, за да бъда кратка и ясна.
Ще започна с това: моля Ви от тази трибуна говорете за детска градина за 4-годишните и не спекулирайте постоянно с образователния процес. Децата на 4 години няма да правят нищо по-различно от това, което правят сега.
Имах възможност да кажа на колегите, съжалявам, че колегата Огнян Стоичков не е тук, за да му благодаря от трибуната за поведението му в снощния „Референдум”. Той намери добрите аргументи, за да подкрепи голяма част от тезите в този закон, които не бяха подкрепени дори в комисията.
Колеги от всички парламенти групи, кой от Вас не поиска детето му да бъде в детска градина? Има ли такъв?
Помните ли госпожа Масларова, когато се изказваше от тази трибуна по социален проблем, която каза, че съпричастността на децата, тяхното развитие, консолидация, емоционално развитие, ако щете и приобщаване, и общност, трябва да се случи в България и колкото по-рано, толкова по-добре.
Вие знаете и моя отговор. Аз казах, че когато застана на трибуната да защитавам голяма част от този закон – няма да скрия, така да се каже той е гвоздеят на моето отношение към законопроектите в залата през този мандат – казах, че ще напомня това и ще гласувам „за”, ако бъде подкрепено това.
За да не бъда многословна, а аз мога да бъда такава, като второ ще кажа следното. Моля и господин Мартин Димитров да ме чуе, той също сигурно снощи не е гледал „Референдум” и не е чул това, което каза заместник-министър Дамянова, че законът дава всички възможности, за да бъдат удовлетворени родителите като участници, като партньори, като основни функционери в този процес на отглеждане. Ние ги разглеждаме само ката такива и като нищо друго. Тук е заложена основната грижа на държавата, на институциите и на общините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свърши ли ми времето? Тогава ще оставя думата на колегите, които искат да кажат голяма част от аргументите, без да могат да изброят всичките, защото са много.
Ще кажа, че ще внеса предложение към чл. 65, в който ще добавя, че формите на педагогическо въздействие ще се осъществяват в целодневна, полудневна, почасова организация или по индивидуален план. Моля Ви да го разберете правилно.
Ако трябва, ще добавя и нещо допълнително, имам още много какво да кажа. Благодаря Ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подгответе предложенията си в писмен вид.
Реплики?
Реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо Дукова, ще Ви дам възможност за още три минути изказване, но целият проблем е в следното нещо.
Вие – Народното събрание, макар да сте умни и уважавани колеги, не можете да прецените по-добре от мен, като родител на едно дете, както и от всяко семейство, кога е най-подходящата възраст за задължително образование. Не може така! Тази преценка е индивидуална, тя е семейно решение и трябва да бъде възможност, ако семейството прецени. Семейството мисли най-доброто за своето дете и ще избере най-подходящата възраст. Когато Вие го правите задължение, могат да станат сериозни грешки и детето да не бъде подготвено.
В дискусиите, защото направихме една хубава кръгла маса, където чухме страшно много мнения, беше казано, че това се прави, за да има допълнително финансиране. Допълнителното финансиране, допълнителните щатни бройки могат да бъдат гарантирани и по друг начин. Ако в миналото това е бил единственият метод, сега има и други начини за допълнително финансиране, за повече учители. Аз съм за това, нямам нищо против, нека да има повече учители, допълнителни детски градини, допълнителни паралелки, по-голямо финансиране. Оставете обаче в крайна сметка преценката на семейството. Това е индивидуален акт, разбирате ли? В едно семейство някое дете може да бъде готово на тази възраст да започне своето задължително образование, но другото дете може да не бъде готово. Това може да бъде отговорност само на семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дукова, знаете ли, вземам думата за реплика, за да повторя онова, което други колеги малко по-мекичко казаха. Вие много упорито в иначе благата си реч се опитвате да го заобиколите. Огромният проблем е, че голяма маса от българските деца и ученици не знаят български и не се социализират. Това са деца от малцинствата, предимно циганското. Това, което правите Вие сега, е точно с тази цел. Ако не си го казвате честно и ясно, ще продължава да има реплики като тази на уважавания от мен господин Димитров, че най-добре било родителите да преценят и така нататък. Само че ако това важи за неговото семейство, за семействата на вече почти половината деца в България не важи, уви!
Според мен това е стъпка в правилна посока. Друг е въпросът как ще бъде реализирана, друг е въпросът дали е по най-правилния начин разписана. Това обаче е стъпка в правилната посока. Казвайте си го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, мисля, че постепенно – така се случи и с моите колеги, и господин Мартин Димитров, за когото не смятам да отделям повече време, ще разбере, че законът дава всички шансове неговото семейство да постъпи така, както смята за добре и да възпитава децата си (ако иска едното да отиде, а другото да бъде обучавано вкъщи на индивидуален план). Това касае и родителските кооперативи.
Ще използвам обаче случая да кажа няколко от аргументите. Да, прав сте, господин Иванов, само че тук не става въпрос за преекспонираните етнически проблеми, за които Вие говорите, за циганите. Тук става въпрос за много рискови деца, за уязвими групи, за деца със специални образователни потребности. В края на краищата става въпрос за всички български деца, каквито и да са те.
Знаете едно решение на министрите на образованието от 2009 г.: към 2020 г. 95% да се осъществи посещение в детска градина на всички деца – за изпълнение на програмата.
Вие знаете, че само за една година процентът на децата се увеличи с 20% – присъствие в детските градини. Към момента имаме 80% посещаемост.
Вие знаете, че на практика тази спекулация няма да мине, защото хората ще разберат – и тук, и навън, че става въпрос за детски градини. Знаете, че става въпрос за деца, които имат огромната необходимост да се социализират, а това е важна част дори от възпитателния процес, за който говорим, който влиза в контекста на образованието и обучението.
Не е безотговорно да кажа, напротив, че за пръв път ще ангажираме по този начин държавните институции, което започна още от тази година. Вие знаете, че неслучайно 30 милиона се отделиха за построяване на детски градини, за детски заведения! Това, което някои рушиха, ние го правим днес и нашите деца ще бъдат включени.
Една мастодонтска община, каквато е софийската, успя да се справи. За мен това беше най-трудният процес – да се справиш с три милиона население и всички деца да бъдат обхванати за пет години.
Какво да говоря повече? Този рефрен сме го чували.
Ние искаме грамотни българи. Ние искаме децата, когато се социализират – това е постамент, фундамент за учене през целия живот, когато това го направят, извинявайте, колеги, няма да бъркат народната поговорка с поезията на Славейков, с „Изворът на белоногата”, няма да казват в коридорите, че не знаят що е „Моторни песни” и кой е Вапцаров. Благодаря Ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Госпожа Богданова е дала заявка.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, за възможността да кажа своите съображения преди министъра, защото си мисля, че дискусията по заглавието на закона отразява същностния проблем в този иначе не особено голям раздел.
Задължително предучилищно образование в България е имало и ние сме го понесли. То започваше с шестгодишните. Тази една година беше необходима и обществени вълнения нямаше!
През 2010 г. с решение на това Народно събрание задължителната предучилищна подготовка беше с намалена възрастова граница, тоест от пет години. Тя задължително следваше да се случи от тази учебна година. Тогава уговорката на всички, които бяха вносители на промяната, беше, че до септември 2012 г. общините ще бъдат готови с детските градини, с всички възможности децата да се чувстват добре там.
Големият спор беше: трябва ли петгодишните при каквито и да е обстоятелства да влязат в училищата? Нашето твърдение беше, че мястото на петгодишните е в детската градина.
Днес Вие не оставяте особен шанс за смислено решение на Парламента по този въпрос. Господин Димитров се оказва прав – в момента, в който бъде гласувано, че в България в рамките на подготовката за училище, която Вие не приехте, че по този начин следва да бъде формулирана, а го определихте като „предучилищно образование”; в момента, в който има задължителен етап, то означава, че той започва от четири години! И това ражда всички останали реакции, които аз също споделям.
Да спрем да спекулираме с текстовете в този закон! В този закон има запис, че има частни детски, общински детски и държавни детски градини, че има целодневна и полудневна форма, организация на работа. Там няма почасова. Има допълнителни услуги, които могат да се правят от детските градини, ако общината реши.
Колеги, ако ние с Вас сме правили дискусия и в нея всичките Ви аргументи не са се редили, аз ще питам госпожа Цачева: как ще допусне нови предложения в пленарната зала, които не са редакционни?! Големият разговор днес е, че спорът дали да има задължителен предучилищен етап е свързан с това, че той задължително трябва да започне от четири години!
В момента, в който кажа: „Не, не подкрепям стартирането на задължителното предучилищно образование”, защото така решихте Вие, че ще се нарича тази част от детството – да е задължителна, това означава, че казвам: „Четиригодишните тръгват”! За шестгодишните такова изискване няма!
Второ, аз моля, господин министър, някой да каже: след като това е базовият закон, в текстовете, които ще разпишете по-надолу, какво се случва, когато едно дете не тръгне на четири години?! Родителите му плащат глоби, както сте предвидили. Какво става с това дете? Никъде тук няма ред, по който то може да влезе отново в системата на образованието!
Да, сегашният закон предполага проверка на готовността. Има изключения за деца, които имат здравословни проблеми. Тук няма никакви! Никакви няма! И ние казваме: „Или сте тук, или Ви няма от шест години, от седем години нагоре”!
Или сме готови да коментираме този текст в неговата цялост, или, ако трябва, отложете неговото обсъждане – това може би е най-разумното! В противен случай ще обезсмислим традиции, действия и добре работещи практики заради една заявена позиция, която трябва да стартира от четиригодишна възраст.
Само с още една уговорка, господин министър. Аз добросъвестно съм прочела оперативната програма, която утвърди Министерският съвет. Затова казах: „Не спекулирайте със закона” – записа си го нося. Ваш текст е, Вие сте го внесли. Там пише, че по отношение на образователната инфраструктура за задължителна предучилищна подготовка трябва да се има предвид организирането на предучилищни групи, ползващи базата на училищата, и въвеждането на планираното от 2016 г. задължително предучилищно образование на четиригодишните.
Утешавам се с това, че все пак става дума за 2016 г. и съм повече от убедена, че след приемането на този закон всички обстоятелства по задължителната и въобще предучилищната подготовка ще бъдат преразглеждани. Иначе оставаме в тотална неяснота и в един инат, който според мен няма достатъчно подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Ивелин Николов – първа реплика.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Госпожо Богданова, липсва във Вашите тези коментарът по идея, представена преди малко от колега от ГЕРБ, за това как проблемът със задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст, в чл. 65 ще бъде решен.
Сега обсъждаме чл. 8 на практика, но в чл. 65 – там първо говорим, щото педагогическото взаимодействие в това предучилищно образование ще се организира в основни и допълнителни форми, а педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие, и изведнъж в този чл. 65 пише, че формите на педагогическо взаимодействие са с целодневна, полудневна организация, и госпожата от ГЕРБ в залата ще направи допълнение да има почасова и индивидуална. Какво означава това?
Означава, че детето на господин Мартин Димитров, извинявайте, че Ви споменавам, задължително ще ходи на предучилищно образование, но може да си избере, ако променим чл. 65, и учителите да идват почасово индивидуално вкъщи да му правят предучилищна подготовка, което е пълен абсурд при мотива за социализация на тези деца на 4 години, който тук се изтъква.
Жалко, че в групата на ГЕРБ има и училищни психолози, които много добре знаят колко са различни децата на 4, на 5 и на 6 години, и знаят какви са тестовете за училищна готовност. И тези неща не се говорят тук, а говорим за някакви измислени почасови индивидуални форми на предучилищна подготовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Госпожо Богданова, аз смятам, че Вие трябваше да подчертаете много по-детайлно факта, че за първи път наистина тук от близките месеци ляво и дясно се обединяват в тази идея за отхвърляне на задължителния етап на предучилищното образование. И аз, извинявайте, но бих искала да споменете, че преди време господин министърът отговори на Ваш въпрос във връзка с обхвата на 5-годишните. Аз очаквах, че Вие ще развиете тази тема.
Второто е, че обикновено всеки един закон трябва да решава проблеми – проблеми, които ги намираме в обществото.
На този етап виждаме, че няма съгласие, особено от родителите, децата им да се обучават по матричен принцип. И нека не спекулираме с различни групи от населението, защото техните проблеми са социални и не могат да се прехвърлят на образователни институции. И мисля, че по този въпрос трябва да сме наясно.
Аз очаквам от Вас да споделите и опита на психолозите, защото психолозите не са единни и бих казала, че тяхното решение е категорично, че изключително вредно е за децата да бъдат обучавани по матричен принцип, че това, пак повтарям, е тоталитарен принцип и възстановява практики, които не са позитивни, защото ролята на родителя, ролята на семейството е незаменима.
Всички тук говорим за ценности, говорим за велики неща, в крайна сметка се оказва, че сме готови с един законопроект да унищожим българското семейство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо Богданова, колеги! Тук няма ляво-дясно, има принципни въпроси. Сега говорихме с колегата Красимир Велчев и аз ще задам следния въпрос: понеже ми казват, че този текст за задължителното предучилищно образование за 4-годишните ще доведе до по-добро финансиране, дотук – добре.
И ми казват: ако някой родител прецени и не запише детето си, няма да плати глоба, няма проблем, обаче искам да Ви задам следния въпрос, госпожо Богданова, и Ви моля да ме чуете, както и всички Вие, колеги.
Представете си едно семейство, което реши да не запише детето, и реши да го запише една година по-късно. Да не се окаже, че тогава администрацията ще откаже записване на детето, защото не е бил изпълнен законът, това ще се превърне в корупция – ще му искат изпълнението на определени условия, за да стане по този начин, тоест да не отворим нова врата за много неприятни бъдещи ситуации. Да не се окаже, че ако не се е изпълнил законът в този му вид – да, едва ли ще те глобят или трудно ще те глобят вероятно, както беше казано и на кръглата маса, която беше проведена, но могат да ти откажат на следващата година въобще да ти запишат детето с аргумент, че не си изпълнил закона. Е, тогава представяте ли си какъв проблем ще създадем от една разпоредба, която е недомислена?! На този въпрос искам да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колега Димитров, зададох същия въпрос и дотогава, докато няма законов текст, който да урежда това, този въпрос ще стои. Той ще бъде поставян и ще бъде осъществяван по много спорен начин, ако въобще има такъв, който да е нормативно уреден.
Това обаче, което на мен много ми се иска да кажа – вижте, колеги! Да, има разлика между това, което предлага господин Методиев, и това, което аз бих подкрепила. Аз твърдя, че трябва да има един етап, в който децата предучилищно да бъдат готвени за първи клас. Твърдя, че свалянето на границата до четири години е лошо решение! Още повече, че аз благодаря на колегите, те ме подсетиха – когато пишем текст, той е императивен. И Вашият текст е императивен.
Тук няма „ако може”, тук няма „ако иска”! Ние не творим художествена литература. Ние създаваме законови текстове и законът, който Вие гласувате, следва да бъде изпълняван. Когато той следва да бъде изпълняван, няма защо да обясняваме, че има една много малка група от хора, които не са му откликнали.
И е права колежката Добрева. На мен министър Игнатов през месец ноември ми каза, че при задължително въведена норма за започване на предучилищната подготовка от пет години, 78% от децата са в подобни групи. А останалите 22 къде са? (Реплики.)
Добре, дори да са 80 на 20. Имам съмнения. (Реплики.) Дай Боже!
Ние трябва да сме наясно, че ако има уязвими групи, и това е вярно, ако ние трябва да се научим от тези години да живеем заедно, независимо от разликите в социалния ни статут, но ако може в премерено време, то тогава наша друга грижа е работата и със семействата, и гаранции, наистина, че това, за което говорим – средата в детските градини, тези форми, които няма как сега да бъдат предложени, извинявайте, но това ще бъде изнасилване на Правилника на Народното събрание, не че не звучат симпатично. Да се бяхте сетили за тях, когато защитавахте тази теза, и да ги бяхте предложили?!
Сега влизаме в ситуация, в която нито има подобно предложение, нито има подобен текст, нито има подобна възможност по правилника да приемем, но тук от сърце обясняваме колко хубаво изглежда всичко това.
Министърът пък обяснява, че децата от четири години ще бъдат в училищата. Дайте да си изясните философията публично и да видим кое може да оцелее в този раздел и кое – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът иска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Водим важен спор за това дали децата на четири години трябва да ходят на детска градина.
Чухме от дясната страна, нарочно няма да назовавам имена, уважавам Ви, но ще искате обяснение сигурно след това.
Абсолютно правилно е, че преди всичко това е решение на семейството. Абсолютно правилно обаче е, че държавата има право на решение, така както държавата някога е решила всички да ходим на училище от първи клас нататък. В определени етапи на нашето историческо развитие, държавата беше задължила нас в продължение на много години да отбиваме военна служба и така нататък.
Абсолютно вярно е, което каза господин Димитров, че има около 39 или 40 организации, които са против. Това са представители на високообразовани семейства. Те имат своите основания.
Общият процент от всички тези, които са против, общият процент от всички тези, които са против, е 1,9! От родителите 1,9 %, плюс-минус, не са съгласни децата на четири години да ходят на детска градина.
В момента референдумът за ходене на 4-годишните в детска градина е спечелен от родителите: 80% от българските деца ходят на детска градина. И, така както народните представители отляво, от център, отдясно, отвсякъде, защитават интересите на своите избиратели, сумират това, което е в пощенските им кутии като искания, по същия начин и ние, като управление, сме задължени да сумираме това, което е в приемните на кметовете в цялата страна, това, което е в пощенските кутии на кметовете в цялата страна, семействата постоянно поставят въпроса, че те искат места в детските градини. И в момента... (Реплики.)
Ами, аз много съжалявам, че Вие разграничавате, че Вие правите това голямо разграничение между предучилищно образование и детска градина, а то е едно и също. (Реплики.)
Вие поне сте учител по професия и просто не мога да разбера този безсмислен спор. Четиригодишните ходят на детска градина, петгодишните ходят на детска градина, шестгодишните – на това, дето навремето му викахме „забавачка”. Никой не ходи на училище на четири години. Може би има някои семейства, които си пращат децата на някакво частно такова, но това е техен проблем.
Имаме съгласието на всички социални партньори в тяхната декларация от 12 декември – социалните партньори, които са в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на средното образование. Това е Министерството на образованието, младежта и науката, Съюзът на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите, Синдикатът на българските учители, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, Независим учителски синдикат и Българската асоциация на частните училища. Те казват така: „Приемаме като обективна необходимост, залегналото в чл. 8, ал. 1 на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, задължително предучилищно образование за децата от учебната година, към която в началото навършват четири години. Задължителният характер на предучилищната подготовка е необходим, а формите, под които тя ще се провежда, са предоставени на избора на родителите: целодневна детска градина, полудневна или почасова детска градина, дори сезонна. Считаме, че безспорно най-добрата среда за развитие на детето е семейната.”
Правилно беше казано: семейството трябва да реши дали детето ще ходи на детска градина, или не и затова Вашето 4-годишно дете ходи на детска градина. Аз като министър трябва да зная къде ходят децата Ви. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) То ходи на детска градина, да, по Ваше решение естествено, затова и Вие сте тук и сте взели това решение.
Най-добрата среда за развитие на детето е семейната, а детската градина не може и няма за цел да замени обичта и грижите, които родителите полагат към децата си, но в развиващия се съвременен свят и така нататък – ранното приобщаване към общност, по-широка от семейната среда – това, което беше казано.
Осемдесет процента от децата, които са 4-годишни, ходят на детска градина. Когато казваме „задължително”, ние няма да постигнем 100% по никакъв начин.
Многократно давам примера – в Германия няма 100%, най-дисциплинираната страна в Европейския съюз. Ние ще постигнем 87-92%, защото имаме една група деца, които поради това, че родителите пътуват и някъде работят, не са тук.
Имаме рисков контингент – аз не казвам малцинства, рисков контингент и заради тях сме длъжни да положим усилия, поради това че, ако родителите не уважават образователната система, ние като държава да кажем все пак: детето трябва да ходи в детската градина. Ние имаме нужда – беше казано правилно, но не съм съгласен да посочваме малцинствата. Онзи ден на Банго Васил по телевизията, когато даваха празника, показаха едно момче, което учи в Медицинския университет и се готвеше за изпити, така че хората са различни, но ние всички като имаме проблем с активността на общностите и нашия активен обществен живот, причините са много за това.
Тази мярка – предоставянето на възможност децата да ходят на 4 години на детска градина и поемането на задължение от страна на държавата да финансира, да се намеси във финансирането на този процес, ще синхронизира нашето развитие с това на Централна и Западна Европа.
Какви са показателите в момента? Децата, които ходят на детска градина преди І клас, при проверката на нивото на образованост, когато са ІV клас, имат 50 точки повече. Петдесет точки повече имат! (Шум и реплики от КБ.)
Аз виждам, да, виждам различни реплики. Затова задавам въпроса: защо ние българите сме на последно място по заплати в Европейския съюз, а? Ще Ви кажа: образованието е инструмент за управление на нашия живот и затова имаме задължението да синхронизираме процесите в българската образователна среда с историческата ситуация, в която живеем в момента, а не да ги консервираме на ниво 20 и няколко години по-рано. Това е наше задължение към децата ни, но така или иначе проведен е референдум за 4-годишните и 80% от децата ходят на детска градина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители? Има желаещи.
Тъй като времето вече е след 14,00 ч., тук ще прекъснем разискванията и ще продължим в утрешния ден.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев
Любомир Иванов