Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Днес продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
На второ четене във вчерашния ден са гласувани заглавието и от чл. 1 до чл. 6 включително. Вървят разисквания по заглавието на Раздел ІV – стр. 9 от доклада.
Установи се, че има желаещи за изказване. Първа беше госпожа Христова.
Заповядайте.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да изразя своята позиция в подкрепа на задължителното предучилищно образование за 4-годишните. В много кратък план ще акцентирам защо подкрепям тази мярка. Подкрепям я, защото това е европейска мярка от 2009 г. Подкрепям я, защото когато говорим за предучилищно образование, аз разбирам детска градина с всички методи на обучение, характерни за детската градина, защото към момента 80% от децата на 4 години са обхванати в детските градини и тази мярка на практика ще бъде насочена към останалите 20%. Подкрепям, защото 65% от заболеваемостта, която се открива в ранна детска възраст, се разкрива точно в детските градини, където обгрижването в тази посока е по-сериозно.
Според мен родителите, както е формулиран законът, и с направеното допълнение от колежката Дукова, имат възможност за избор. Ние не отнемаме правата на родителите – да се твърди това е несериозно, тъй като всеки от нас е родител, а много от нас сме баби и дядовци, и няма как ние да заставаме зад тезата, че се отнемат правата на семействата. Напротив, за мен семейството е най-важната единица в обществото, в което детето се ражда, в което се възпитава. Детската градина е институцията, която надгражда и разширява обкръжението на детето в неговото развитие.
Задължителната мярка за детската градина на 4 години влиза от 2016-2017 г. Аз подкрепям, защото това е единственият начин на държавата да бъде вменена отговорността и задължението да осигури база за всички деца, които трябва да посещават детска градина, тъй като това е огромен проблем, особено в големите градове.
Няма да повтарям изследването на „Пърлс”, че децата, които са посещавали детски градини, се развиват по-добре в училище.
Ще споделя, че аз като народен представител съм обиколила всичките 11 общини във Варненска област и районите на град Варна. Срещнала съм се с общинските администрации и директорите на училищата. Ще споделя, че този проблем за 4-годишните никъде не беше засегнат като проблем. Напротив, директорите на училища, особено на средищните, споделиха с болка, че много от децата в І клас не говорят български език, че трудно се социализират и че имат проблем в комуникацията със собствените си връстници в І клас. За мен когато детето посещава детска градина, се учи отрано да работи и в екип, за да може да комуникира по-добре. Не говорим само за малцинствените групи.
Но тъй като се надигна този дебат и се оказа, че има малък процент недоволни родители, мисля, че ние трябва да им дадем възможност да правят с децата си и да ги подготвят както намерят за добре на 4-годишна възраст.
В тази връзка подкрепям онова, което каза госпожа Дукова за индивидуален или самостоятелен план, което би трябвало да формулира Комисията по образованието, която днес ще се събира в 11, 00 ч.
В тази връзка имам процедура, госпожо председател. Във връзка с консенсусното уточняване на този въпрос предлагам на основание чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отложим разглеждането и гласуването на Раздел ІV и да преминем направо към Глава втора – „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че по същество правите предложение за отлагане на Раздел ІV, но основанието не е чл. 73 от правилника, и да пристъпим към Глава втора – „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Обратна процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Начинът, по който започнаха разискванията за второ четене на този закон, показва, че ние нямаме готовност да финализираме разискванията на второ четене. Искам да Ви уверя, че това не е единственият спорен текст. В този законопроект има още редица вътрешни противоречия, които, откровено, го правят непригоден за обсъждане и приемане на второ четене.
Единственото умно нещо, което бихме могли да направим, е да се оттегли целият законопроект, за да се положат още усилия за преодоляване и на тези противоречия.
А инак аз питам: какво ще обсъждаме в 11,00 ч. – идея или конкретен текст? Вероятно имате предвид натиска на недоволни родители и ще дадете алтернатива на родителите да изпратят детето си при навършване на 4-годишна възраст, или да изберат други форми, но подобно предложение е направено от колегите Имамов и Хамид.
Вие бягате от дискусията по чл. 8, пренесохте дискусията по наименованието на този раздел. Много ми е любопитно с какво предложението на госпожа Дукова ще се различава от предложението на колегите Имамов и Хамид, или е добро само онова, което се предлага от управляващото мнозинство, а щом е от опозицията – не трябва да се приема и не трябва да се разглежда по същество?!
Господин председател на комисията, обръщам се и към Вас. Ако ще ни съберете в 11,00 ч., за да ни запознавате тепърва с някакви идея, това заседание за 15-20 минути не вярвам да е резултатно. Вие разпределихте ли конкретно писмено предложение, дадохте ли възможност на колегите – членове на комисията, да се запознаят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие взехте думата за обратно становище по предложението за отлагане. Тук не обсъждаме заседание на комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложението е да се отложи заради заседание на комисията. Аз твърдя, че нямаме раздаден писмен текст, по който да имаме готовност в 11,00 ч. да изразим позиция – нито политическа, нито експертна. Това са съображенията ми за обратното процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Поставям на гласуване направеното предложение за отлагане на разискванията по Раздел ІV – „Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование” и преминаване към Глава втора – „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 91, против 17, въздържали се 17.
Предложението е прието. (Народният представител Ремзи Осман иска думата за реплика.)
Да, трябваше да има реплика, но трябваше да дам и обратното становище. След репликите и дупликите ще завършим процедурата, макар и в по-друг порядък.
Господин Осман, давахте ми знак от място, но аз не Ви разбрах. Имате думата за реплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Христова, това, което преди малко заявихте – че било необходимост, сигурно е така, не съм специалист по образованието, но ще Ви подскажа нещо друго. Въпросът ми е към Вас. При 480 населени места в една област, обединени в 200 кметства, сигурно не знаете, че в България кметството не е само за едно населено място – масово в страната едно кметство обединява няколко населени места, които са на няколко километра от общинския център, понякога на десетки километри.
Един прост пример. Кметството в село Бели вир обединява 4 населени места. В състояние ли е дете на 4 години да извърви 2 км пеша, където няма дори и черен път, не асфалт? Оттам с автобус 25 км ще отиде до общинския център – час и половина със силна пресечена местност. В състояние ли е едно дете на 4 години да направи това нещо? Това е масово в Родопите.
Когато се приема законопроект, когато се приема текст, трябва да, госпожо Христова, към Вас се обръщам, репликата ми е към Вас. След като не ме слушате, няма смисъл.
Вижте, обръщам се към Вас. Вие заявявате, но в България има 264 общини, около 5 хил. населени места. Понякога в една община има две училища, а селата са 50, и силна пресечена местност. Има един известен специалист по транспорт от Габрово. Той ще Ви каже, че когато е силно пресечена местност автобус за 2 часа се придвижва до 20 км, а понякога и повече. Елате от село Безводно до Комунига да видите колко часа пътуват с автобус. Зимно време пътят е затворен и детето трябва да слезе 2 км до асфалт. В състояние ли е 4-годишно дете да направи това?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Когато бяхте на власт, защо не направихте това?
РЕМЗИ ОСМАН ( ДПС, встрани от микрофоните): Ела, вземи думата от трибуната, ако ти стиска, за да ти кажа какво сме направили, когато бяхме на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, обещавам днес да не викам от трибуната.
Уважаема госпожо Христова, с най-голямото ми уважение към Вас искам да Ви кажа, че от тази трибуна изрекохте няколко неистини. Казахте на народните представители, че не е вярно, че родителите нямат избор да решат дали децата им да тръгнат на детска градина от 4-годишна възраст. Само ще Ви прочета текста на чл. 8, ал. 1: „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.” Абсолютно императивен текст, който не дава никакъв избор на родителите на детето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От вчера съм заявил изказване по този раздел. Тъй като за пореден път мнозинството избяга от дебатите, защото сътвори поредната каша и разби мита за обществения и политически консенсус по приемането на този закон, вземам думата под формата на реплика.
Моята позиция е, че преди да препуснеш, първо трябва да възседнеш. Обличате едни намерения с политическа амбиция, с които обричате децата на политически амбиции – политическата амбиция на всяка цена да наложите това, което сте си наумили, а не сте създали нито условията, нито възможностите това да се случи.
Вчера в изказването на министъра чух реплика, която съдържаше – ние ще го приемем, а примерно 88% ще го изпълнят, останалите няма да го изпълнят. Значи ние приемаме закон със задължителен елемент и вкарваме презумпцията, че българските граждани трябва да не изпълняват или по-лошо – да нарушават този закон, единствено, за да удовлетворим политическата си амбиция, Вие да удовлетворите политическата си амбиция това нещо на всяка цена да бъде прието сега.
Много по-разумно е да има възможността да се реализира и постепенно това да стане като естествен ход и естествен процес на развитие. Но след като Вие считате, че има обществен консенсус по приемането на този законопроект, защо от вчера до днес сме едва на чл. 6? Защо са протестите на родителите, на майките? Защо са протестите на организациите, които се занимават с отглеждането и развитието на децата? Защото няма консенсус, защото Вие налагате политическа амбиция, която противоречи на желанието и на волята не само на закона, но и на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Терзийски.
Госпожа Христова има възможност за дуплика.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Осман, съгласна съм с Вас, че в планинските местности проблемът с транспорта е много сериозен. За мен обаче това не означава, че децата, които живеят в тези райони, трябва да имат различен достъп до качествено посещаване в детска градина, а по-нататък и в училище. Във връзка с това в закона точно затова се предвижда почасово, полудневно и различни форми, които родителите на тези деца да преценят да ползват. Паралелно с това държавата и сега осигурява средства за транспорт за 5-годишните, което е голямо улеснение за родителите.
От друга страна, далеч съм от мисълта, че 4-годишните деца ще бъдат возени с големите деца в автобуси. При всички положения ще се създадат условия, отговарящи на възрастта за превозването. И сега децаот тези райони, които ходят на детски градини, родителите им ги возят със собствен транспорт. Съответно тези родители ще могат да получават необходимите средства за транспорт.
Искам да кажа, че териториалното устройство на страната не може да бъде проблем децата да се лишават от достъп до детска градина.
На господин Хамид искам да кажа: да, задължително има императивен текст, но в 65-и текст се казва какви форми на обучение могат да изберат родителите. Тук въпросът касае детската градина, не става въпрос за същинския начин на обучение, както е в училище. Точно заради това предложих отлагането на разискването и гласуването на Раздел ІV, за да можем като комисия да намерим най-удачния текст и да излезем с разумно предложение да удовлетворим исканията на семействата, които не желаят да участват във формите, посочени в чл. 65.
На господин Терзийски искам да кажа, че не може да бъде политическа амбиция нещо, което е против доброто на децата и мисля, че това е популизъм. Ще спра дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Христова.
Процедура – заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Давам си сметка, че гледаме много сериозен закон. Този закон следва да има логика, да има приложимост, следва да бъде безспорен. Лошо е, ако всеки от нас излиза тук и споделя личните си мечти как би следвало да изглежда прилагането на един текст. Моралът, смисълът и редът е в законовите норми, а те са спорни и нерядко противоречиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурното Ви предложение, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Сега ще го кажа.
Моля Ви, въпреки гласуването на залата, да се върнете към предложението, което направи колегата Местан, за честта на парламента. Дайте да спрем обсъждането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма направено такова предложение. Ако Вие го правите, можете да го заявите.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Затова излязох, тъй като това предложение не беше коментирано, а беше прието като обратно предложение. Правя процедурното предложение да прекратим обсъждането на закона, да го върнем обратно в парламентарната комисия и да се опитаме да изчистим противоречията, които го правят спорен, несериозен или трудно приложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Трябва да Ви кажа, че толкова несъстоятелни мнения, изказвания и предложения се случват в залата, и аз разбирам защо. Колегите са изнервени, колегите не могат да простят, че този закон влезе в залата. Колегите не могат да простят това, че в голямата си част текстовете в този закон, което признаха вчера и колегите от „Атака” в лицето на Огнян Стоичков, и колегите от ДПС, че над 55 текста, които са предложени от колегите от опозицията, са приети, в голямата си част текстовете са консенсусни. Разбира се, както казах и днес по телевизията, законът не е апотеос. Само в няколко пункта има спорни точки, които депутатите, анализирайки ги, ще преценят, че предложенията нямат стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво е обратното Ви предложение, госпожо Дукова?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Обратното ми предложение е да не се допуска решение на парламентарната зала и колегите да не гласуват законът да бъде оттеглен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи процедура за прекратяване обсъжданията на второ четене на законопроекта, който обсъждаме в момента.
Има и обратно становище.
Гласуваме предложението за отлагане на четенето.
Гласували 119 народни представители: за 39, против 74, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване като се надявам да приемете предложението на колегата Богданова за отлагане на разискванията, защото преминаваме към един раздел, в който има не по-малко спорни текстове. В това число, господин министър, госпожо председател, и дискриминационни.
Имаме предложение да отпадне задължението да се комуникира единствено на официален език. Да не засяга например двора на училището, когато децата играят помежду си. Това е откровено дискриминационен текст.
Отхвърлени са предложенията за статута на майчиния език.
Същевременно Вие вероятно ще поискате нашата подкрепа във връзка с мониторинга по линия на ПАСЕ за България. Ако не постигнем съгласие по тези фундаментално важни текстове от гледна точка на правата на човека, няма как да очаквате и промяна в нашата политическа позиция да настояваме да продължим мониторинга по линия на ПАСЕ върху България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е изключително важно.
Вие не можете да искате от Движението за права и свободи да иска отмяна на мониторинга, при положение че предлагате откровено дискриминационни текстове именно в раздела, който сега предстои да обсъдим. Това е още едно основание разискванията по закона да се отложат, за да влезе един сравнително консенсусен проект за второ четене, така както, според нас, прилича на един Закон за училищното и предучилищното образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Прегласуване на предложението за отлагане на дебатите и гласуването на второ четене на този законопроект.
Гласували 124 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Господин Стоичков – процедура.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, правя процедура за отлагане на разискванията на закона, но не връщане в парламентарната комисия, а продължаване след почивката, след заседание на комисията.
Защо? Защото следващите глави, които предстои да бъдат разгледани след „Език в системата”, са свързани с държавните образователни стандарти. Не знам как ще коментираме държавния образователен стандарт за предучилищно образование като не знаем в какъв вид ще приемем предучилищното образование.
Поради тази взаимосвързаност на правните разпоредби, предлагам да отложим разискванията след 11,30 ч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз правя обратно предложение – да продължим със следващата глава. Тук акцентирам на това, че когато ние говорим и обсъждаме текст по текст много задълбочено, с много внимание и анализ, не искам да бъдем упреквани, че смачкваме дебата, че затваряме дебата и че този закон ...
По този начин аз разбирам едно желание на колегите да се преминава в едно друго измерение, да се бави времето за приемането на този закон. Да, наистина той е доста рестриктивен, доста обемен, ще ни трябва изключително много време, за да го приемем. Ако с тези процедурни хватки колегите ни бавят, това във времето ще бъде дълго и напоително.
Моля да не приемате такова решение!
Правя процедурно предложение, обратно на това, което колегата Стоичков направи, да продължим с дебата по закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане дебатите и гласуванията по закона до приключване на извънредното заседание на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 68, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Господин Стоичков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Глава втора – Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава втора по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Лютви Местан – в чл. 13, ал. 5 да придобие следната редакция:
„Системата на училищното образование осигурява на учениците, принадлежащи към малцинства, наред със задължението им да изучават и ползват българския език, задължителното изучаване на техния малцинствен език 4 часа седмично, в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка по учебния предмет „Майчин език”, разработен в рамките на държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Накратко – самата употреба на думите „малцинствен език” е антиконституционна, тъй като според българската Конституция малцинства в България няма.
По смисъла на философията, която изповядва моята партия, става въпрос за диаспора, което не е едно и също с малцинства, за представители на чужда нация в редовете на българската нация.
В този смисъл предишният спор дали турската диаспора в България принадлежи към българската нация е излишен по простата причина, че самите колеги, които са политическо представителство на тази диаспора, казват, че България е еднонационална държава. Чувал съм няколко изказвания, мога да ги намеря и да ги цитирам от протоколите на Народното събрание.
В този смисъл искам да кажа, че претенцията да се изучава задължително майчиният език в училищата представлява искане за колективни права. Колективни права по смисъла на европейското законодателство не са във визията на неолибералната теза, която изповядвате всички Вие тук без нас. Колективните права в държава като българската и по смисъла на българската Конституция се превръщат в привилегии.
Призовавам Ви да гласувате за това предложение с „не”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Станилов, по-добре от мен знаете, че всички термини, които са употребени в предложението ни по този параграф, са легални. Легални са не само по силата на международните договори, но и съгласно българското право.
Припомням, че България ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа със следния текст, който има силата на закон: „Република България – следва един диспозитив – ще прилага тази рамкова конвенция спрямо лица, принадлежащи към малцинства”. В самия текст на ратификацията, в закона, с който се ратифицира рамковата конвенция, се използва терминът „малцинства”. Това точно е терминът, който използвам и аз.
И забележете, председателят на комисията – почитаемият господин Огнян Стоичков от Вашата политическа сила, допусна една неволна грешка. Той прочете предложението с определителния член „малцинствата”. За да бъда екзактен към текста на ратификацията аз предложих редакция, в която използвам нечленуваната форма на думата „малцинства”, така както се използва в ратификационния закон, гласуван от българското Народно събрание. Това е абсолютно неоспоримо.
Що се отнася до израза „малцинствен език”, има Европейска харта за регионалните или малцинствените езици. Този термин също е легален в европейското право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Станилов, Вие явно изхождате от някаква измислена от Вас максима, че всичко, което не е записано изрично в Конституцията, не съществува в правния мир.
Професор Станилов, това, че в Конституцията няма термин „малцинства”, не означава, че Конституцията не позволява или пък не допуска съществуването на малцинства в България.
Къде в българската Конституция Вие видяхте текст, който изрично да упоменава, че в България няма малцинства? Ако намерите такъв текст в българската Конституция, посочете ми го.
Неслучайно, именно заради липсата на подобен текст, е използван съвсем легално терминът „малцинства” в ратификационния закон за ратифициране на Рамковата конвенция за правата на малцинствата.
Неслучайно този термин много отдавна фигурира в други европейски правни документи. Така че терминът е абсолютно допустим и не е противоконституционен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика – имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): И все пак в Конституцията термин „малцинства” няма, което представлява правна база да приемем, че Конституцията не признава малцинствата, защото ако ги признаваше, щеше да е записано.
Второ, за да признаем внедряването в България на всичките тези документи, за които споменаха господин Местан и господин Казак, трябва да отменим все пак Конституцията, а това е право само на Велико Народно събрание.
И трето, ничии права не са унижени и ничии права не са пренебрегнати със следния текст – „Чл. 5, ал. 5. Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език, при условията и по реда на този закон”.
От това следва, че те имат право и го изучават, и в закона има такъв ред да го изучават. За задължителното изучаване обаче на майчин език, все пак питам: когато турци, арменци, евреи, руснаци и прочие учат майчиния си език в училищата, какво правят българите през тези четири часа? Те същия ли майчин език ще учат, или някой друг, или собствения си?
Това е глупаво и това е част от всеобщото настъпление за получаване на привилегии на турската диаспора в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, над моето родно село има две възвишения, които се наричат Голямата и Малката могила. Не видях текст в българската Конституция, който изрично да посочва, че тези две възвишения ги има. Това, че в българската Конституция не е уреден въпросът със съществуването им, не означава, че тези две местности не съществуват. Има ги!
По същия начин, господин Станилов, това, че в Конституцията не се посочва изрично, че в България има малцинства, не означава, че няма малцинства. Съществуването на малцинства не е въпрос на признание, а на обективен факт, ако щете – от Бога даден. В този смисъл няма как да спорим по тази тема.
Що се отнася до предложението, никой не предлага едно право да се превърне в задължение. Всъщност изразът „задължителното изучаване” цели да уреди задълженията на държавата в лицето на специализирания орган за провеждане на образователна политика – министърът на образованието и науката, защото тези задължения не се изпълняват. Ще призная: не се изпълняваха и по време на мандата на нашето управление. По тези въпроси ние, за съжаление, като Движение за права и свободи, оставаме сами.
Разбира се, не става въпрос някой насила да бъде задължен да изучава майчиния си език, но с текста: „който иска да го изучава”, ще има гаранции за четири часа седмично и няма да се унижава всяка година да подава молба до директора на училището за изучаване на майчиния си език.
Второ, днес това обучение е абсолютно формално. Законът не дефинира защо трябва да се изучава майчиният език, не казва нищо по този въпрос, не урежда въпроса с какъв обем знания, езикови умения, компетенции трябва да завърши процесът на обучение по майчин език. По тази причина го няма и стандарта за учебно съдържание. Понеже няма стандарт за учебно съдържание, няма задължение за министъра да отпечата учебниците по майчин език и по тази причина вече 21 години не са отпечатани учебници по майчин език. Двадесет и една години! Учебниците са и морално, и физически остарели. Няма ги! Има пародия на обучение по майчин език! Същевременно искате Движението за права и свободи да каже на Лука Волонте: „Всичко с правата на малцинствата в България е о’кей, снемете мониторинга.” Няма да стане това.
В този смисъл моят призив към Вас е: ако имате резерви по текста, дайте Вашия алтернативен вариант. Но това, което предлагате, да изравните статута на майчиния език с предмета „Хореография” и гаранциите, заложени в специалния закон за учебния план, за минимум три часа в начален курс и четири часа в прогимназиален курс седмично изучаване на майчин език, се снемат с Вашето предложение – законовите гаранции се ликвидират. И забележете, колко часа ще се изучава, вече ще го решава министърът. Искаме законови гаранции за брой часове, а не министърът да го решава. Вярвам, че Игнатов няма да посегне на броя часове, обаче ако утре дойде друг министър с малко по-друга нагласа, с малко по-националистическа нагласа, и каже: „Три часа или четири са Ви много, достатъчен е един час” – какво става тогава? Незадоволителното положение ще се влоши още повече.
Моля Ви, проумейте това. Вие залагате потенциална дискриминация, Вие превръщате една законова гаранция в право на преценка на орган на изпълнителната власт, поставяте фундаментални права на човека в зависимост от личната воля на един министър, който и да е той.
Искаме законови гаранции! Искаме нови учебници! Искаме неформално, съдържателно, истинско обучение, защото, който не знае майчин език, няма как да овладее ефективно и официалния език. Казват го учени, психолози – усвояването на майчиния език е условие за нормалното хармонично израстване на личността и не на последно място за ефективно усвояване и на официалния език. От тази гледна точка очакваме подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Огнян Стоичков – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Местан, с цялото уважение към Вас и се надявам с усмивка да приемете първата част от моята реплика.
Местностите над Вашето родно населено място ги обсъдихме миналата година – за Голямата и Малка могила, когато обсъждахме Закона за българския език. Тогава обсъдихме и безспорния факт, че България не е подписала Конвенцията за защита на малцинствените и регионални езици. Това е изключително важен въпрос. Конвенцията за малцинствата – да, но ние не обсъждаме правата на малцинствата, а обсъждаме малцинствения език. България не е подписала Конвенцията за признаване на малцинствени или регионални езици в Република България.
Що се касае за правата на малцинството, което Вие представлявате, аз уважавам тези права и те са защитени в избираемата и факултативна форма на обучение, на изучаване и запознаване с малцинствения език. Така че българската образователна система е създала гаранции за изучаване на този малцинствен език и не се опасявайте от бъдещ министър на образованието – дали ще е от „Атака”, или от друга формация, тези права ще бъдат защитени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! По подобие на преждеговорившия аз също смятам, господин Местан, че правата на малцинствата и правото им да изучават майчиния език е фиксирано в чл. 13, т. 5, където се коментира, че учениците имат правата да изучават майчиния си език. В този смисъл, мисля, че България като унитарна държава не е необходимо допълнително да акцентува върху въпроси, които смятаме, че са решени.
Успоредно с това управляващите и вносителите са направили още нещо, което, истината е, че не го разбирам, защото тук не става дума нито за чужд език, нито за майчин език. Това е т. 2, в която те казват, че предучилищното и училищно образование се осъществяват на български език с изключение на случаи, предвидени в този закон. А такива случаи, както добре разбираме, просто няма, защото двата случая, в които евентуално има майчин и чужд език, са подробно разписани.
Що се отнася до Вашето предложение за държавен образователен стандарт, ми се струва, че не само по майчин език, но по нито един друг предмет, такъв стандарт няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Как да няма?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Освен това, да ме извиняват колегите от ГЕРБ, не зная защо е това упорство от тяхна страна, но да налагаш тези стандарти – държавните образователни стандарти, европейско образование, това означава, че бягаш, особено в една ситуация, в която е България, където населението ще стане 5 милиона и всичко бяга извън България, ми се струва... (Шум и реплики.) Не, има ги в чл. 22, но става дума, че нито Вие сте ги виждали, нито аз. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че във Вашето изказване „точките”, това са алинеите по чл. 13, госпожо Добрева, защото в текста няма точки. (Реплика от народния представител Ваня Добрева.)
Говорите за точки, а тук има алинеи.
Трета реплика – господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Местан, аз подкрепям предложението, което Вие сте направили и няма как да не го подкрепя, защото според мен това е важно. Представителите на българските граждани от различен етнически произход трябва добре да могат да изучават своя майчин език, както добре да могат да овладеят официалния, английския и другите чужди езици.
Тук критиката ми към Вас е към други неща, които казахте, а именно: това че толкова години Вие бяхте в управлението и един от ръководните кадри в този сектор. Ако приоритет на Вашата политика бяха учебниците по турски език и тези текстове да минат, това беше абсолютно възможно да бъде проведено и прокарано. Защо? Защото знаем кой, как разпределяше порциите, знаем къде имахме заместник-министри, знаехме къде имахме вицепремиери. Обаче, какво?! Явно приоритетите бяха други.
Така че в момента да обвинявате и да търсите вината някъде в атмосферата не Ви отива, или пък може би е Ваш метод в политиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Добрева, унитарен не означава етнокултурно еднообразен. Това е логиката на Възродителния процес. Надявам се, че сме скъсали с тази логика. Унитарен не означава, че в България живеят само етнически българи. Унитарен не означава, че в България няма представители на малцинствата – на турското, арменското, еврейското и така нататък, и така нататък. Но, да бъдем наясно – още в изказването си казах, че по тези въпроси, независимо дали сме част от управляващото мнозинство, или не, Движението за права и свободи не среща достатъчно разбиране, именно защото това е един от критериите за недостатъчната зрялост на българската демокрация. Това не е еднократен акт – възстановяването на правата и свободите.
Господин Корман Исмаилов беше мой колега и седеше до мен – уж заедно водехме тази борба, и той чувстваше собственото си безсилие, когато при гласуването на тези текстове получавахме толкова гласа „за”, колкото са гласувалите от парламентарната група именно на Движението за права и свободи – единствената политическа сила, която последователно – от 1990 г. насам, поставя този въпрос.
На Вас собствено – персонално на Вас, никак, ама никак не Ви отива да прехвърляте отговорността за нерешените проблеми от политическите сили, които носят отговорност за това с нежеланието си да приемат европейските норми и стандарти върху политическата сила, част от която бяхте и Вие, която единствена постави необходимостта България да се присъедини към всички европейски стандарти. Една дума имам – жалко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване са записани народните представители Стефани Михайлова, господин Имамов и господин Ремзи Осман до момента.
Госпожа Михайлова има думата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – правите реплика, няма как да не се обърне към репликиращия, така че считам за некоректно искането Ви за лично обяснение.
Госпожа Стефани Михайлова има думата за изказване.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето изказване е по повод предложението за задължително изучаване на майчиния език. Няма да коментирам термина „малцинствен език”. Мисля, че този дебат вече се проведе.
Аз искам да Ви призова да не превръщаме правото в принуда. Член 36 от Конституцията на Република България гласи:
„Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език”.
Съвсем ясно законодателят в конституционния текст е направил разграничение между правото и задължението едновременно, които касаят българския език, и правото, което се отнася за майчиния език. За мен е очевидно, че не можем да говорим за еквивалентност на понятието „право” и „задължение” – това противоречи на здравия разум и мисля, че е ясно за всички, не само за хората с юридическа подготовка.
Аргументите на вносителя на предложението са, че евентуалното задължение би било насочено не към гражданите, а главно към държавата с цел да се гарантира правото за изучаване на майчин език. Мисля, че не можем да приемем такава интерпретация. Това е законов текст. Той се чете така както е написан и ще се отнася както към държавата, така и към гражданите. В такъв смисъл е възможно правото да се превърне в принуда. В подкрепа на това твърдение ще цитирам данни на Министерството на образованието, според които в последните години, и това не са последните 2-3 години, както това спомена и господин Местан, постепенно намалява броят на желаещите да изучават турски език.
Според господин Местан причината е в това, че не се създават добри условия за изучаване на езика, но според Регионалния инспекторат по образованието в Кърджали, например, една от основните причини, поне за последните години, е в това, че родителите желаят децата им да изучават допълнително български и английски език вместо турски език.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това се отнася и за българите.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Затова аз мисля, че нашите усилия трябва да бъдат насочени към безспорно гарантиране на заложеното в Конституцията, в действащия в момента закон и в предлагания законопроект право за изучаване на майчин език, защото проблемът не е в несъвършенството на законовия текст, а в прилагането му.
Предлаганата от вносителя – Министерският съвет, и от комисията, разпоредба в чл. 13, ал. 5, е по същество същата както в сега действащият Закон за народната просвета в чл. 8, ал. 2.
Според господин Местан прилагането на сега действащия текст не гарантира в достатъчна степен правото за изучаване на майчиния език и решението е в това да превърнем правото в задължение, изменяйки съответния текст. Аз ще си позволя да цитирам негови думи, които са казани по повод друг законопроект. Цитирам: „Забелязваме нещо, което може да се определи вече като устойчив рефлекс, за съжаление не само от това управляващо мнозинство, а и от предишните. Всеки път, когато има проблем с прилагане на действащ закон, ние прибягваме до изменение на закона. Съзнавате ли, че така, като Народно събрание, доброволно приемаме да бъдем субекти на отговорността по прилагането на закона, което не е наша работа? Прибягването до промяна на закона всеки път, когато има проблем с прилагането на действащия закон, е форма на прехвърляне на отговорността от прилагащите закона органи към законодателя”. Край на цитата.
Мисля, че няма как да оспорим тази констатация. Затова за мен е безспорно, че ако има нарушение на законовото право да се изучава майчиният език решението не е в посока да променяме действащия текст на закона – да се превърне едно право в задължение, а решението е в това да се наложи на държавната власт с всички средства, с които правовата държава разполага, да изпълнява закона.
Тук бих искала да коментирам и други аргументи, които бяха изложени на заседание на комисията в подкрепа на направеното предложение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Михайлова. Под формата на реплики към други изказвания можете да развиете тезите си, които не успяхте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Михайлова, виждам, че денонощно изучавате господин Местан. Това е добре, той е класик и заслужава да бъде изучаван. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Искам да Ви кажа обаче, че четейки предложението на господин Местан – специално по чл. 13, не сте разбрали добре накъде е насочено това задължение, тази принуда. Те са насочени към държавата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Точно така.
ХАМИД ХАМИД: Защото само с включването на предмета „Майчин език” в клас А в учебната програма, в задължителната учебна програма, държавата се задължава да изготви единен образователен стандарт за предмета „Майчин език”. Тогава вече ще знаем каква е целта на изучаването на майчиния език, тоест ще се гони определен стандарт. Това ще даде възможност и за отпечатване на учебници, за които в момента няма възможност. Ето затова принудата не е насочена към самите хора, към децата или техните родители, а към държавата – да осигури реални условия, защото към момента условията са само формални. Именно тази формалност на условията води до невъзможност децата да изучават майчин език, а с това и намаляване на броя на желаещите да го изучават.
Иначе от Ваше име аз бих предал на моите избиратели, че ГЕРБ казват: „Няма да приемем предложението, защото Вие като родители не искате Вашите деца да изучават майчин език”. Имам го като ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, госпожо Михайлова! Давате ли си сметка как биха реагирали родители и деца в Разград, Шумен, Кърджали, Пловдив, ако прочетат стенографските протоколи на това заседание? Действително ГЕРБ отхвърля предложението на ДПС, защото родителите и децата нямат културна потребност да изучават майчиния си език. Това твърдение е абсолютно несъстоятелно. То е в драстично противоречие с културния код, не само на представителите на малцинствата, на всеки един човек. Не знам на какви проучвания се базирате, но все още имате шанса да се извините за тази абсолютно несъстоятелна, обидна теза.
Второ, Вие променяте този закон, Вие отменяте действащия закон за учебния план. Там има далеч по-сериозни гаранции – минимум 3 часа в начален курс и 4 часа в прогимназиален. Дори тази гаранция отпада.
Чакам насрещните Ви предложения, господин министър, за да стане ясно защо се изучава майчиният език, какво следва да бъде учебното съдържание, с какви компетенции трябва да завърши процесът на обучение на майчиния език? Всичко това не е дефинирано. Нищо не е дефинирано! Няма ги учебниците, да чуя един ангажимент – че ще бъдат отпечатани, но преди това ще бъдат съставени въз основа на стандарт за учебно съдържание.
Това са съвършено естествени неща. Това са задължения, които ако не бъдат изпълнени, процесът на отлив ще продължи, докато на хората им писне обаче и решат да си потърсят правото и с форми на сериозен протест. (Реплика от ГЕРБ.) Разбира се, че не заплашвам, колега, не ми е в стила.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако Вие казвате, че тези хора нямат нужда да изучават майчиния си език, те ще Ви докажат, че имат тази нужда.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И ще Ви го кажат по подходящ начин, за да ги разберете. Ето, затова става въпрос.
Нямате право на тези квалификации, нямате право да говорите от името на когото е,...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...да се бъркате в културните му потребности. Държавата е длъжна да създаде условия за реализирането им.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: А не да ги ограничава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Хамид, аз разбирам Вашата мисъл как Вие четете текста, но той не е написан така – задължението не е към държавата. „Задължително изучаване” означава, че гражданите ще го изучават задължително.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кой разработва стандарта?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: И аз обясних подробно в моето изказване защо не приемам тази интерпретация.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кой разработва стандарта?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По отношение на господин Местан. Никога не бих си позволила да подценя значението на изучаване на майчин език както в културно отношение, така за изграждането на личността. Но нямам основание да не вярвам на данните на Регионалния инспекторат по образование в Кърджали. Безспорно има хора, и те може би са мнозинство, които искат да изучават своя майчин език – осъзнават значението и имат тази потребност, но има и хора, които не са осъзнали тази потребност и именно за тях това би могло да се превърне в принуда. Те разглеждат по друг начин своите приоритети.
Това беше същността на моето изказване. В никакъв случай не съм обезценила значението на майчиния език, нито пък съм казала, че хората не искат да го изучават, а само, че има и такива хора. Общо взето това е, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има думата за изказване господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаем господин министър, уважаеми колеги! Аз мисля, че дискусията дали в българското общество има малцинства, или няма, ще продължи и в бъдеще. Казвам със съжаление „ще продължи”, защото има двоен аршин при оценка на тези неща.
Вчера един колега каза приблизително, че за да си българин в България трябва да си православен. Добре, ако не съм българин, тогава какъв съм? Какъв съм, ако не съм православен? Ето, това е двойният аршин.
България губи от тази дискусия, защото тя е недемократична – да не признаваш една обективна реалност, която е толкова очевидна, не говори добре за българската демокрация, за нейната зрялост и за нейната цивилизованост.
На всеки гражданин на тази страна е ясно, че в България има езикови, религиозни, културни и етнически малцинства. Идете в Кърджали и попитайте един човек, най-обикновен гражданин на Кърджали, какъв е и той ще Ви каже.
Защо трябва да водим тази дискусия? Тук говорим за майчин език, а не за малцинствен. Добре, тук става точно за малцинствените езици, защото майчин език е и българският. Моят език е българският майчин език. Вижте как се поставя дискриминационно въпросът! Трябва ли да убеждавате родителите на болшинството деца, чийто език е български, да изучават този език?
Не е ли дискриминация фактът, че ние обсъждаме условията, при които да се изучава майчин малцинствен език, и тези условия да бъдат различни от тези при изучаването на българския майчин език? Всички различия на условията на изучаване на българския майчин език с изучаването на малцинствения майчин език, какъвто и да е той, не само турския, защото в България има много малцинствени майчини езици, това е чиста дискриминация – ако има такива различия.
Ако това не се признае, ще продължаваме да получаваме от Европа и от други институции, защитаващи правата на детето и на човека, заключения и оценки, които няма да ни харесват. Е, няма да ни харесват!
Ние говорим как и при какви условия децата да изучават майчиния си малцинствен език, а изобщо не се сещаме, че тези условия трябва да бъдат абсолютно идентични на условията, при които децата, чийто език е българският, изучават своя майчин български език. Може ли някой да отрече това необходимо право на тези деца? Затова става дума, за тази елементарна човешка и цивилизована логика.
Ние искаме децата, които имат майчин език, различен от българския, да го изучават при същите условия, при които децата, които имат за майчин език българският. Това е много просто и ясно – един основен принцип на цивилизования свят, който се прилага в образованието. Ето, това искаме ние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика? Няма желаещи.
Господин Ремзи Осман има думата с изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да заявя, че този въпрос от страна на ДПС се поставя от 1990 г. насам. Не е вярно това, което господин Корман Исмаилов заявява. Това е съвсем нормално, той се присъедини към ДПС много късно, след като ДПС го изучи, разбира се. Но не съжаляваме, че сме го изучили.
Господин Корман Исмаилов забравя, че от Седмото Велико Народно събрание въпросът за изучаване на майчиния език се поставя от Парламентарната група на ДПС по принцип за всички малцинства, както проф. Имамов заяви преди малко, не само за едно малцинство.
Трябва да знаете историята на този въпрос, колеги. Историята започна точно преди смяната на имената на българските турци. И това не е от 1984 г., а от 1975-1976 г. Приключиха със смяната на имената на помаците, някои ги наричат българо-мохамедани, в моя род има помаци и не се срамуват да се наричат такива. През 1976 г. започнаха да се забраняват изучаваните 4 часа в програмата, през 1975 г. бяха сменени имената на турците в Благоевградско, в Пазарджишко и в други области. Подчертавам – в определени райони. Тогава стъпка по стъпка се вървеше в тази посока, за да се стигне до 1984 г.
Не е вярно това, което каза госпожа Добрева – съвсем нормално е, жената не познава истината, унитарността на една държава не е свързана с изучаването на майчин език, госпожо Добрева, няма нищо общо с това. Но трябва да прочетете малко повече някои неща, след това може би ще мислите по друг начин, но аз не се съмнявам във Вашите качества. Няма развитие в позицията на Вашата парламентарна група по този въпрос. Това е като история – от 1986 г. се забрани.
Мисля, че текстът, господин министър, е близо до този, който е от 1982 г. и беше приет от 36-то Народно събрание. Тук моите колеги ми подсказаха, че това беше един вариант като първа крачка. Там има задължително изискване колко часа седмично да се изучава. В новия проект тези часове ги няма.
Не се съмнявам в позицията на господин министъра, но утре може да има друг министър, който може да има друга позиция, защото има парламентарни групи в Българския парламент, които заявяват много по-лоши неща от тази трибуна. Представете си, че някой от тях стане министър или стане коалиционен партньор на определени политически сили?
Така че, уважаеми колеги, не е сериозно в ХХІ век ние да говорим все още дали имаме право да изучаваме майчин език, или не, а в същия момент всички ние, включително и моята парламентарна група, да подпомагаме българите, които живеят в Сърбия, в Молдова, в Украйна.
Как може да има двоен аршин? Говорим по един начин, когато става въпрос за българите в Украйна и в Молдова. Нека да кажем истината, очи в очи, колеги. Аз не съм по-малко български гражданин от някой, който не е съгласен с моята позиция, точно обратното – аз съм повече български гражданин. Това че изповядвам друга религия, не означава, че съм по-малко български гражданин от проф. Станилов, примерно. Моето уважение към Вас, професоре, но Вашата позиция ми прилича повече: „И все пак, Картаген трябва да бъде превзет”, нали? Не пише – все пак, че не пише в Конституцията. Това не е сериозна позиция на един политик.
При сегашното положение примерите, които даде госпожа Стефани Михайлова, много е грозно, кощунство е, колеги! Виждате ли, инспекторатът дава информация – толкоз родители не желаели да изучават майчин език и искат да изучават английски език. Защо не заявявате същото за българите в Украйна, в Молдова и в Сърбия?
Госпожо Михайлова, когато сменяха имената, тогава имаше хора, които заявяваха, че уж доброволно са сменяли имената, българската войска ги мачкаше с танкове в Момчиловград, а по телевизията пускаха, че всички си сменят имената доброволно. Това нещо не е вярно! Не е вярно, защото едно дете в 6 или 7 клас, в шестия час е съвсем нормално да предпочете да играе футбол. Затова до определени години родителите имат правата, съвсем нормално е това дете да не желае да изучава. Не бива да се оставя така, защото във всички държави с развита демокрация, този въпрос е уреден по един демократичен, по един много приемлив начин – и в Швеция да отидете, и в Норвегия, и в Германия, и във Франция, и така нататък.
Забранявайки езика на едно малцинство, явно все още в страната ни съществува и това е основният проблем в България, че така се защитават националните интереси на България. Точно обратното! Този подход е в специалните служби и във Външно министерство, затова 1 млн. български граждани не припознават и не вярват на българските специални служби. Това е подход, в който един таен кръг в България настройва част от българските граждани към други. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател. Това е нещо, което е много притеснително в ХХІ век – все още ние да говорим дали имаме право да изучаваме майчин език, или не. Задайте си въпроса защо държавата не отпечатва учебници и книги на майчин език?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Първа реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Осман, правото го има и го прочетохме. Става въпрос за задължение. Не може да отречете това. На мен ми е ясно за какво става дума и към какво Вие се стремите.
А за Картаген, това че цитирате Марк Порций Катон Стари не е голямо постижение на философията и на лексиката на парламентарната реч. Въпросът е съвсем прост – ние от „Атака” се борим против пълзящата турцизация в България. Нашата позиция ще бъде неотменна докато „Атака” съществува и докато съществуват българи, които не искат да стават турци. Това е проста работа.
Тук, от тази трибуна, няколко пъти се спомена, господин Местан го е споменавал, не помня господин Осман да го е споменавал – нищо, че господин Юнал Лютфи говори за асимилация, че ние искаме да Ви асимилираме. Как ще Ви асимилираме? Вие сте 77 милиона, а ние нямаме 7 милиона, и Вие твърдите, че ще Ви асимилираме? Това са пълни… Това също е глупостта. Хич не се смейте, няма нищо смешно.
Вие сте диаспора на турската нация, Вие припознавате Турция като свое отечество и се борите именно за права на турци в България, за привилегии на турци. Говорите за двунационална държава, а едновременно говорите, че принадлежите към българската нация. Изяснете си най-напред терминологията и понятията и тогава елате да спорим! (Реплики между народни представители от ДПС и Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Госпожа Стефани Михайлова има думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Искам да кажа, че категорично не мога да приема внушението, че в момента в страната имаме същите политически условия, както по време на Възродителния процес. Според мен това е абсурдно и да твърдим, че сме в такива условия и затова трябва да имаме същото отношение и същото доверие на официалната информация, както тогава, мисля, че е нелепо.
Второ, по отношение на това дали децата или родителите правят своя избор. Данните, на които аз се позовах, са именно, че това е решение на част от родителите. Тоест това не е решение на незрялата личност.
И последно, това го каза и господин Станилов – никой не оспорва правото да се изучава майчиният език, това е заложено в Конституцията. Става въпрос дали това право да се превърне в задължение. Това, което за мен е очевидно, е, че ние трябва да запазим смисъла на конституционния текст, да гарантираме правото да се изучава майчиният език. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли трета реплика, колеги? Няма.
Дуплика – господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо Михайлова, казахте неща, които не съм ги казал.
Вашият пример ми прилича на примерите от 1984 г., когато тогавашните управници по един начин заявяваха от трибуната неща, които не бяха истини. Във Вашето изказване имаше, че, видите ли, родителите не желаят изучаване на майчиния език – ми прилича, че изкривявате желанието на малцинствата. Но ние повече говорим за задължението на държавата.
Професор Станилов, Вие продължавате тази Ваша позиция, и в това няма нищо лошо, да я защитавате. Не можете да направите така, че да съм по-малко български гражданин от Вас. Аз винаги ще се казвам Ремзи, така че Вие винаги ще се казвате Станилов. Позицията на Вашата парламентарна група, на „Атака”, е ясна, тя не е демократична и не се споделя от нито една държава с развита демокрация в света, не на Балканите, а в света!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо председател, моля да не допускате дискриминационни изказвания в залата. Това е рецидив. Вчера един представител на същата политическа сила ни лиши от българско гражданство и само добрата намеса на господин Давидов от ГЕРБ потуши скандала. Днес отново бяхме лишени от българско гражданство от проф. Станилов и бяхме причислени към друг народ.
Искам да заявя от тази трибуна, че ние сме български граждани и няма да допуснем някой да ни лишава ей-така всеки ден от българско гражданство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Лично обяснение, споменаха ми името!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Името Ви е споменато по повод на реплика и мисля, че тезите са достатъчно ясни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Госпожо председател, нарушавате ми правата на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Професор Станилов, докато обсъждаме този законопроект, ще има обвинения в нарушаване на права, в изказвания, които аз няма как да цензурирам, защото нямам подобни права.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Тук ми приписаха думи, които аз не съм казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване госпожа Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Темата наистина е много крехка и аз ще ползвам израза на един от така наречените класици, който аз иначе дълбоко уважавам, в тази зала да не се профанизира този дебат. Защото това е страшно – тази важна и сериозна тема да бяга от полето на сериозните аргументи и да отива в политическата нива, където някой иска да сади своите си неща. Срамно е, но един бивш министър на образованието сутринта по телевизията каза един израз – да прави нещо със своите избиратели, което аз няма да цитирам по обясними причини.
Нека да не подменяме тезите и темите на изказващите се колеги! Нека да не правим профили на настоящи и бъдещи министри! Нека да говорим сериозно, защото въпросът е сериозен.
Ще кажа три неща, според които изучаването на майчин език не е пренебрегнато конституционно право, не е превърнато в ограничено задължение на определени хора.
Притеснява ме фактът, че някои колеги демонстративно искаха да напуснат заседанието на комисията, когато говорихме по тази тема. Чувстваше се нотка на заплаха в изказа им, когато казваха, че „Орлов мост” от времето на демократичните събития ще бъде бледо копие, ако не се съобразим с тези изисквания.
Ще кажа, че ние не само запазихме статуквото на Закона за народната просвета, това, което той регламентира, и на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, цитиран тук. Говорихме за три часа. Нека не се спекулира – те са в учебната програма. По-притеснителното е, че говорим за майчин език, а подразбираме турски език. Майчин език имат много хора, много други етнически групи и за тях става въпрос.
Нека не спекулираме с възродителния процес. Това е друга тема. Какво правят изселените българомохамедани в този процес, за които майчиният език е българският?! Защо не се борим за изучаването на този език?!
Когато говорим, че сме българи, уважаеми дами и господа, скъпи колеги, в училище се изучава максимален брой – 5 часа, български език и литература.
Искам да кажа и още един аргумент. Колеги от ДПС, какво правим в новия закон, там, където само надграждаме досега съществуващото статукво, защото те имат право да изучават това и в допълнителната, и в разширената подготовка? Ще допълня: в ЗИП никой не определя броя часове по нито един предмет. Предметът „Религия” може да бъде изучаван в колкото – толкова часове.
Какво правим в регионите, където и в момента се изучава майчин език по 6 и по 8 часа? Трябва ли да направим репресивна мярка, с която да ограничим тези хора, тези родители, децата на които да изучават езика 3 или 4 часа, точно така, както Вие бихте искали?!
Смятам, че законът и в този момент дава изключителни права.
Ще дам един последен пример от моето гостуване в Кърджали по чисто исторически причини. Използвайки този момент, направих свое проучване. Искам да кажа какво чух не само от директори на училища, Вие знаете, че там нямаше кадрова подмяна в голям мащаб, но и от родители, с които се срещах. Пред мен е следното изречение: „Госпожо, записваме децата там, където има повече българчета, защото искаме да знаят български език. Искаме да знаят английски и немски език”. Това е тяхно право, защото глобализиращият се свят означава не само връщане в Турция, а и в Европа. Пазарът на труда го изисква. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика, заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател! Госпожо Дукова, става дума за минимални часове. Не бива да злоупотребявате, че може да потрябват повече. Ако искате да изслушате репликата ми, ще повторя: става въпрос за минимален брой часове.
Според Вас, ако определени родители заявяват нещо – според Вашите думи, това означава ли държавата да бяга от своята отговорност? Според Вас и Вашето мислене същия аршин ли прилага държавата спрямо българите в Украйна? Защо в България в продължение на 23 години бягаме от истината? Мислите, че така ще защитаваме националните интереси, елиминирайки част от българските граждани?!
Моля Ви, не злоупотребявайте, че видите ли, ДПС защитава изучаването на турски език. Говорим по принцип за изучаването на езика на малцинствата – децата да имат възможност да изучават своя език. Може ли те да развиват култура, която е защитена по нашата Конституция, без да владеят майчиния си език? Къде по света в страните с развити демокрации е казано, че изучаването на майчин език пречи за изучаването на чужди езици? Няма такова нещо, Вие злоупотребявате. Ние не откриваме Америка.
Това е начин за асимилиране, колкото и да не го приема проф. Станилов. Начин за асимилиране – да не владеят майчиния си език. Когато владееш майчиния си език, по-добре ще владееш и официалния език в страната. Разбира се, че официалният език е българският. Е, как може детето, когато не владее майчиния си език, да говорите, че това не е асимилиране?! Това беше политика преди 1990 г. Със съжаление ще кажа, че все още това е в мисленето на част от нашите политици. Аз съм убеден, че сигурно ще дойде време, когато Българският парламент единодушно ще изчисти този въпрос. Да се надяваме, че в близко бъдеще това ще стане като в страна – член на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Дукова, когато едно право, било то и конституционно закрепено, не е съпроводено с необходимите законови гаранции за неговото ефективно съблюдаване и приложение, то остава бланкетно, превръща се във формално право, мъртъв текст.
Точно за да избегнем или поучавайки се от опита, който имаме през всички години с изучаването на майчин език, той ни показа, че за съжаление именно поради липсата на законови гаранции и ефективни механизми за неговото приложение това конституционно право се превърна във формално, бланкетно и постепенно започна реално да не се гарантира и да не се прилага ефективно.
Когато Вие поставяте едно право в конкурентна среда, когато му създадете административни и нормативни изисквания и го поставите в нормативните условия и рамки, които да възпрепятстват ефективното възползване от това право, реално лишавате субектите на това право от него. Когато създавате неблагоприятна среда за неговото използване, за възползването от това право чрез механизми на противопоставяне на това право например с други предмети, или когато 20 и повече години не подновявате учебното съдържание, или не издавате нови учебници, когато давате устни указания към началниците на регионални инспекторати по образование, съответно към директорите на училищата да възпрепятстват по всякакъв начин родителите да записват децата си да изучават майчин език, Вие реално ги лишавате от това право, въпреки че в Конституцията то съществува. Именно за да избегнем това, ние предлагаме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Дукова?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Отказвате се.
Господин Лютфи, заповядайте за изказване.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Темата, която обсъждаме днес, е изключително важна по няколко причини.
Първо ще започна с това, че България ратифицира Рамковата конвенция, за която говори господин Стоичков, където ясно са разписани правата на малцинствата. Политическите и гражданските права са ясно разписани, включително и културните. Там има конкретни текстове, колеги, а конвенциите имат задължително значение за всяка държава, която е страна по тях.
От 23 години, когато стане дума, когато влезе проблем за дискусия в пленарната зала във връзка с идентичността, с изучаването на майчиния език, с религиозните свободи, винаги, за съжаление, ДПС е оставало само!
Убеден съм, че Вие съзнавате много добре за какво иде реч днес! Ние отстояваме права! За да бъде България социално стабилна – интегриран народ, общество, малцинствата трябва да знаят своя език, а той е фундаментът за изграждане на тяхната култура.
Един от основните девизи на Европейския съюз е „Единство в многообразието”, колеги! Ние сме европейска държава!
Българите, както казвате Вие, а и ние, по природа сте толерантен народ, но аз все повече си задавам въпроса: дали е така? Какво лошо и какво опасно има малцинствата да изучават своя майчин език, след като вече има издадена международна нормативна уредба, а и Конституцията го казва?
Днес моите колеги на няколко пъти аргументирано Ви казаха – аргументирано, повтарям – защо трябва да се изучава майчиният език. Не може да има едно общество – това, ако щете, ще доведе и до опознаването на етническите малцинства, мнозинството да интегрира и да обогатим всички заедно националната българска култура! Защо не погледнем така, както гледа Съветът на Европа, както гледат всички европейски държави?
Отново днес, за голямо съжаление, каквито и аргументи да бъдат изтъкнати от моите колеги от Движението за права и свободи и от моята скромна личност, не че няма да бъдем разбрани, Вие съвсем съзнателно ще направите голяма политическа грешка, повярвайте ми. Неприемайки изучаването на майчиния език да бъде уредено в закон, един ден, както каза моят колега Ремзи Осман, това ще се приеме, но дотогава малцинствата ще считат, че към тях има недоверие, че те са друга категория български граждани, а това не е добре за нашето общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Лютфи, изцяло се придържам към казаното от Вас. Разбира се, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е основният документ, който е в пълна хармония с предложението на господин Местан. Вие, може би заради липса на време, пропуснахте да добавите още няколко много важни международни документа. Именно – Европейската харта за регионалните и малцинствени езици, която за наш срам все още не е ратифицирана в Република България; Международният пакт за граждански и политически права на ООН – чл. 4, чл. 18 и чл. 27; Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация – чл. 5, т. 5 от нея; Конвенцията на ООН за борба срещу дискриминацията в областта на образованието – чл. 2 и чл. 5 от текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Удивявам се как всеки път плоскостта на спора се измества и се говори, че някой оспорва правото да се изучава майчин език, което е абсурдно. Никой не оспорва това право – то е заложено в Конституцията и в нашия текст.
Искам да Ви прочета текста от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която касае майчиния език: „В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, при заявено желание от тези лица и при положение, че това желание съответства на действителна необходимост, страните полагат усилия за осигуряване, доколкото е възможно, на условия за ползване на езика на малцинствата в отношенията между тези лица и административни органи”. Тук не се говори за задължително изучаване на майчиния език. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колега, разбира се, че можех да изредя и останалите нормативни документи, които Вие споменахте. Това е така, то е факт и всъщност затвърждава моята мисъл.
От тази трибуна председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта твърди с гордост, че България не е ратифицирала Конвенцията за изучаване на малцинствени и регионални езици – това не прави чест на този председател!
Това е документ на Съвета на Европа, господин председател на Образователната комисия! По този въпрос ние получаваме критики в докладите в хода на мониторинга и постмониторинговия диалог – че България все още не е ратифицирала тази Конвенция за защита на малцинствени и регионални езици.
Що се отнася до госпожа Михайлова – госпожо Михайлова, в конвенциите и конституциите са залегнали основните принципи! На базата на тези текстове на конвенциите могат да се направят нови закони, да се допълнят или да се конкретизира принципът, който е залегнал в члена, който Вие цитирате от тази трибуна.
Ако Вие желаете да кажете, че никой няма против малцинствата да изучават своя майчин език, приемете текста, който предлагат моите колеги! Тогава ще кажем: „Вие сте коректни народни представители – истински демократи”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Стоичков – лично обяснение.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Лютфи, аз не обичам тази процедура „лично обяснение” от трибуната на Народното събрание. Надявам се за първи и за последен път да се обяснявам.
Като опитен парламентарист Вие сте били в тази сграда, когато България не е ратифицирала тази конвенция. Тогава съм бил в Софийския университет – не съм бил председател на комисията. Така че не обсъждайте моите емоционални състояния – гордост, апломб, скръб или други мои емоции.
Казах го като прост факт, който е факт от 1991 до 2013 г. Ако Вие сте били на противното становище като народен представител в тази сграда, сте могли да защитите своята позиция тогава. Благодаря Ви. (Реплики от народните представители Лютви Местан и Юнал Лютфи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Навлязохме в един режим на обсъждане, от който никой няма полза, абсолютно никой. Естествено е, че сега в ХХІ век и с лупа или под микроскоп да търсим няма да намерим такава държава, която да е абсолютно етнически чиста, еднонационална, или всички да изповядват една религия и така нататък. Това е абсолютно безсмислено.
Мисля, че дори не подлежат на обсъждане и твърденията, че български граждани, които имат различен от българския майчин език или изповядват различна от православието религия, не са български граждани, а са представители на чужда държава. Това е абсурдно! Те ако бяха, щяха да бъдат политици на тази държава, а те са си български граждани, които по абсолютно еднакъв начин реагират, както всички. Ако отидете в ресторант, как ще познаете, без да чуете речта, от нашите земи ли е, или не? Ами, почва да чука солта да провери дали не е мокра – всички го правим това.
Ако отидете в Испания, ще видите един много интересен феномен, където нашите изселници от турски произход, които там са на гурбет и работят, те към коя общност се причисляват, знаете ли? Към българската, дори някои от тях ходят в нашето неделно училище, така че от този разговор полза няма никой. Абсолютно никой! Разделението само отслабва държавата и нито мнозинството, нито малцинството имат полза от това.
Относно предложението за задължителен майчин език – ние го обсъждахме и в комисията, позицията на мнозинството тогава не беше продиктувана по никакъв начин от националистически или някакви други съображения. Няма условие да се осигури задължителен майчин език за всички по много причини. За етническите турци е по-лесно, защото имаме такива катедри, които подготвят хора.
За голям срам на министъра на образованието като институция, защото не е само моя вината, учебниците, по които се води обучението на майчин език – ние го обсъждахме, понеже не зная турски, по материала съм убеден, че са остарели, защото са от 1991-1992 г. Технически като книги явно са се разкъсали вече и не стават за нищо. Аз от тази трибуна поемам ангажимент. Зная, че не е уредено нормативно министърът специално да се занимава с това, но поемам ангажимент да се справя с този проблем с Ваша помощ и с помощта на специалистите.
Нямаме условие да въведем задължителен майчин език и ще Ви кажа защо. Защото, точно когато беше темата в комисията, при нас, в министерството – не лично при мен, да не Ви излъжа, а пред представители на политическия кабинет дойде един от лидерите на едно от, да го наречем, малцинствата в страната, който каза: „Искам да забраните майчиния език в училище. Нашите хора трябва да знаят български, те майчиния си го учат от майка си”. Значи, имаме такива много други технически проблеми.
Това, което в момента проектозаконът предлага в чл. 74, ал. 6: „Учебните предмети по ал. 1, 2, 3 и 5 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката. Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.”
Ако вкараме твърд брой часове – бил той минимален, среден или максимален, значи да вкараме учебния план в този закон. От друга страна, вчера и като разговаряхме, на пръв поглед да, ще дойде някой министър, който не е толерантен. Ама, нали ние всички подлежим на контрола на Парламента. Този министър, независимо какво е мнозинството, ако е толкова нетолерантен и забрани, той ще се изправи на тази трибуна и много бързо ще напусне поста си.
Отивайки в:
„Чл. 85 (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или модули за придобиване на училищната подготовка.
(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:
1. раздел А – задължителни учебни часове;
2. раздел Б – избираеми учебни часове;
3. раздел В – факултативни учебни часове.”
И така до чл. 89. Тоест, законът дава гаранция в сферата на избираемите този раздел да се спазва.
Тук се казаха много неща, някои от тях емоционални – че българският език е майчин за по-голяма част от живеещите в България, обаче той не се изучава в училище в режима на майчин език, тъй като книжовният български език е официалният в българската държава. Той сега стана част и от европейските езици. Значи, той за мен е майчин, но аз никога не съм го изучавал като такъв, а просто защото това е официалният и затова го изучаваме повече.
В зависимост от учебните програми имаме добрите примери, където майчин език се изучава и до шест часа, имаме и лошите примери. Аз съм обсъждал въпроса не само тук. Обсъждал съм го и на разговори дори в Република Турция, и в това няма нищо лошо, защото хората са загрижени. Отговорността е обща, защото училищата са общински, кметовете в повечето от тези райони са излъчени предимно от Движението за права и свободи, но това, което аз смятам, е първо, да забравим конфронтацията. Сега ще говорим по една тема в 11, 00 ч. в комисията, може да говорим и по тази. Нека да направим такъв режим – министърът на образованието, независимо кой е оттук-нататък, в определено време да се отчита пред Вас под формата на питане или нещо друго по темата, но наистина Ви моля да ми помогнете.
Аз говорих с господин Местан, защото той е най-опитен, пък и с него през годините се познаваме. Той е в тази комисия от края на 90 те години. Помогнете да намеря, да разбера причината защо сме в това положение с учебниците и да го решим. Този проблем е решим. Решим е, можем да се справим с него, но законът, така както е разписан, дава гаранция за разделите.
Обръщам се към всички: стига с това разделение! Ние имаме в групата на ГЕРБ мюсюлмани и, както виждате, не се бием, тъкмо обратното. Това са неща от едно минало. Няма начин в нашата държава да сме силни, ако едни ще сме националисти и викаме: „Вие не сте!” Силни сме, когато сме всичките заедно.
Още повече, когато обсъждаме въпроса – сега темата е Законът за образованието. Ами, избирателите на Движението за права и свободи са хора, които нямат проблем с образованието. Вие нямате рискови групи, защото отношението на хората, които представлявате, дали те са етнически турци, или са от българомохамеданите, отношението към образованието и към труда, към спазването на законността е абсолютно за пример, и то е такова, каквото е в цялата страна, така че дайте заедно – по-добре да седнем, да видим какво има, другото са отживелици. Зная ли аз пък кой съм – какви са били дедите ми и на какъв език са говорили?!
Ние всички сега сме граждани на една европейска страна. С риск, колеги, повтарям се, но е така – те, ако бяха други, щяха да са турски политици. Ама, са си наши политици и заедно, като ходим навън, в чужбина, те защитават по същия начин интересите, както и ние. И сме го правили съвместно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания след господин Казак?
Господин Хамид, Вие ли вдигнахте ръка?
Искам да преценя дали да започнем изказването, или да го отложим след почивката.
Предлагам след почивката да продължим, а сега половин час почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Комисията трябва да е в залата или поне да има докладчик. Явно заседанието на комисията продължава.
Почивката продължава до 11,45 ч., когато ще продължим.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебати по чл. 13 от второто четене на законопроекта.
Преди това процедура – господин Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Тази сутрин Народното събрание взе решение да отложи разискванията по Раздел І от Законопроекта за предучилищното и училищното образование, докато постоянната парламентарна комисия вземе свое решение, в което да разреши възникналите спорни въпроси, въпроси, които са проблем на обществено недоволство, въпроси, които са основополагащи за бъдещото разглеждане на закона, и се премине към обсъждането на Глава втора, докато комисията вземе своето решение.
По време на почивката комисията проведе свое заседание. В дефицита на време се случи така, че повечето народни представители не можаха да изразят своето мнение. Заседанието беше прекратено, за да се върнем в пленарната зала. Не се стигна до съгласие по спорните текстове, още повече, че в дневния ред се обсъждаше текст, който е извън Глава първа – текст, който е много по-нататък в закона, и не се обсъждаше въобще въпросният спорен чл. 8.
В края на заседанието единствено народните представители от ГЕРБ взеха свое решение. По този начин решението от тази сутрин не е осъществено и аз подновявам процедурното предложение за отлагане обсъждането на законопроекта, изваждането му от седмичната програма за тази седмица и обсъждане след следващото заседание на постоянната Комисия по образование, наука и проблемите на децата, младежта и спорта. Нека обсъждането на този законопроект бъде предвидено за следващата седмична програма, след като комисията на спокойствие обсъди проблемите в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество е направено предложение за отлагане на гласуването, а това означава имплицитно за себе си и разискванията за следващо заседание. Това е чл. 59, ал. 1, т. 2 от нашия правилник.
Обратно становище – заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно предложение, тъй като сутринта внесохме уточнение, че има само една малка неточност, която искаме да уредим. По текста беше дебатирано достатъчно дълго, в продължение на една година. Тази глава е разглеждана в детайли и подробно. Предложили сме един-единствен подробен и добре указан текст, който е ясен. Това не налага отлагане гледането на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Предлагам прегласуване на предложението на моя колега господин Николов със следните мотиви.
Колеги, ние не сме постигнали съгласие по такъв изключително важен въпрос! Законопроектът би трябвало да бъде приет с национално съгласие, а да не бъде резултат само на една политическа сила. Съгласете се, че образованието, ако действително е национален приоритет за Вас, би трябвало да имаме съгласие поне по такива въпроси, по които и обществото ни алармира. В момента родителите – това, което наблюдаваме от вчера, от предишните месеци, не са съгласни с чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Добрева, вземате отношение по същество, а не по ал. 2, когато оспорвате резултата от гласуването. Нямате възможност да вземате отношение по същество.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Да, оспорвам. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря Ви.
Прегласуване.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 83, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Господин Казак, имате думата за изказване по чл. 13.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът заслужава да бъде продължен, защото чухме едно много интересно изказване на министъра, който демонстрира добра воля, добри намерения, демонстрира разбиране към проблема, и което е най-важното за нас – от Движението за права и свободи, се разграничи категорично от тезите на Партия „Атака” по този въпрос.
В крайна сметка проблемът продължава да стои за нас и той ще продължава да стои, докато не намери трайно законово решение и уредба във формата, в която ние предлагаме.
Уважаеми господин министър, нали знаете максимата – „Пътят към ада е постлан с добри намерения”. Ние се радваме, че Вие декларирахте добра воля и добри намерения, но как ще ги реализират...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Към ада не Ви водя.
ЧЕТИН КАЗАК: ...когато липсват каквито и да е предпоставки, каквито и да е законови гаранции това право на изучаване на майчин език да бъде реално осъществено?! То съществува още в Конституцията. През всичките тези години то винаги е съществувало и в Закона за народната просвета, само че на практика учебниците са от 1991 г. Защо? Именно защото няма утвърдени държавни стандарти за отпечатването на нови. В учебната програма, в учебния план не са залегнали критериите, по които трябва обективно да се оценява за всеки един клас какво ще бъде съдържанието на учебния материал в тези учебници, за да може да бъде подготвено отпечатването им. Това е проблемът.
И как Вие в оставащите Ви четири месеца до края на мандата, въпреки декларираната от Вас добра воля, ще съумеете да създадете тези стандарти, тези критерии, за да може да седне екип от специалисти и да състави тези нови учебници? Ако няма гаранции в закона, че този предмет трябва да бъде включен в учебния план, че трябва да има държавни образователни стандарти за общообразователната подготовка и учебното съдържание, това няма да стане, както не стана досега през всичките тези години! Това е проблемът. Защо? Защото нямаше воля досега в последователните ръководства на Министерството на образованието, науката... или както се казваше през всичките тези години, за да се реализира ефективно това конституционно право. Това е отговорът, уважаеми колеги!
И да се вменява тук някаква вина, уважаеми колега Исмаилов, на Движението за права и свободи, което никога не е управлявало Министерството на образованието, да се вменява отговорност на Движението за права и свободи, което никога не е управлявало Министерството на външните работи, за това, че България не е подписала Европейската конвенция за регионалните малцинствени езици, е абсолютно несъстоятелно.
Винаги Движението за права и свободи – от 1990 г., до този момент, е настоявало тези демократични европейски конституционни права да бъдат спазвани ефективно, а не само декларативно. За съжаление, никога не сме срещали разбиране нито от страна на политическите ни партньори, които са управлявали Министерството на външните работи, когато сме били участници в управлението, нито от коалиционните ни партньори, които са ръководели Министерството на образованието и науката. Затова вече не вярваме на заклинания, господин министър, не вярваме на добри обещания и декларирани добри намерения. Ние искаме законови гаранции, за да може родителите, които желаят техните деца да изучават майчин език, да се възползват от това конституционно право, да могат да го реализират на практика. За да демонстрирате това, подкрепете нашето предложение – извадете майчиния език от чл. 74, където е сложен наравно с хореографията и му дайте достойното, заслуженото място в задължителната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Лично обяснение – господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Явно колегите много искат да ме провокират да говоря малко повече. Тук има колеги, които са в Народното събрание повече от 20 години. Това е така – тези проблеми са били поставяни традиционно и ще бъдат поставяни още 23 години, без нищо да се случи с тях.
Бях три години в ръководството на Движението за права и свободи и там, в кухнята, видях за какво става въпрос. Оттам знам, че ако имаше воля, тези проблеми щяха да бъдат решени в интерес на хората. Затова фактът в момента да не съм там, да бъда изключен от партията, е точно това – поставих този проблем ребром, и поисках да се носи конкретна, лична отговорност. Това е колеги!
Така че можем да поставяме този проблем още 23 години и пак да не се разреши, нали? И можем с това да правим политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Тук не става въпрос за прищявка на Движението за права и свободи, става въпрос за трайна политика, която води началото си след началото на така наречените „демократични промени”. Движението за права и свободи си следва политиката, която дори не е политика на ДПС, а е политика на Анкара. Нещата идват отвън. Движението за права и свободи като турска партия осъществява турските ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, Движението за права и свободи е партия, регистрирана по Закона за политическите партии в България. Много моля да се придържаме към формалната регистрация.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е формално, госпожо председател. „Атака” има друго виждане по въпроса. Все повече ще се уверите в това, което „Атака” говори и казва.
Хубаво е, че влезе господин Юнал Лютфи, защото щях да го цитирам. Нека да ми отговори дали е казал тези думи в миналото, Четиридесетото Народно събрание? Когато ставаше дума за българския език като конституционен език, отразен в Конституцията, той беше казал: „Какво от това?” Да, тоест в момента потвърждава, че е казал тези думи. Аз като български националист и патриот също бих могъл да кажа – какво от това, че някакви хора в България имали така наречен „майчин език”. Но не го казвам! Не го казвам!
Тук обаче за какво става дума? Става дума за пълно пренебрежение относно правата на мнозинството български граждани. Излиза се с приказките на преждеговорившия за европейски стандарти и за демокрация – нищо от това не им е в главите. Целта им е малко по малко да наложат определени положения в българското общество, с което да се легитимират и според което да прокарат великотурски, имперски стремежи и да реализират своя вечен, многовековен стремеж за реванш. Това е целта.
Стана въпрос от преждеговорившия и за това, че Движението за права и свободи никога не било имало и не е ръководело Министерството на образованието. Да, голям зор – пак казвам, на техен майчин език, им е това министерство. Отдавна те се стремят към него.
Първият вариант, ще напомня на депутатите от ГЕРБ, които не бяха в миналото Народно събрание и на тези, които не са били в миналото Народно събрание, първият вариант на правителството, когато то беше представено от Станишев, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, обсъждаме Закона за предучилищното и училищното образование. Нека да не разглеждаме...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, много важно е това, което ще кажа, госпожо председател. Движението за права и свободи имаше това министерство. Само „Атака” спря тогава от пет министри, които имаше ДПС в проекта за кабинет, да няма двама министри – един от министрите щеше да бъде министър от ДПС. Тогава задачата на ДПС за така наречения „майчин език” като задължителен, преподаван в българските училища, щеше да бъде наложен.
Затова призовавам всички български партии, без значение какви взаимоотношения ще имаме помежду си – дали ще се караме, дърлим, критикуваме, воюваме помежду си, включително и министрите, излъчени от тези партии и министър-председателите, които ще идват и оттук нататък ще бъдат, да имаме пълен консенсус по няколко въпроса. Това е един от въпросите, по който ние – българските партии, трябва да имаме консенсус и всячески да се стремим да не позволим на ДПС, пълзейки малко по малко, да осъществяват своята политика в България.
Затова Ви призовавам абсолютно всички, включително и от БСП, да не се колебаят и да гласуват против опитите на Движението за права и свободи в това отношение и всички български партии да покажем единство в тази зала. Само това ще ни спаси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Господин Шопов, кога стигнахте до този извод? През 2001 г., когато кандидатствахте да сте депутат от ДПС? (Смях и възгласи от ДПС и ГЕРБ.) Няма да се уморя да повтарям това нещо – две седмици обикаляхте около централата на ДПС с двама от квартал Столипиново от Пловдив. Радвам се, че не Ви приеха. Или сега стигате до извода, че ДПС не е българска партия? Какво беше Вашето мнение тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, искрено се надявам, че както господин министърът декларира пълно разграничаване от тезите на „Атака”, така и цялата Парламентарната група на ГЕРБ, освен забавлението което ще демонстрират от подобни изказвания, няма да възприемат насериозно абсолютно несъстоятелните тези, които изказва колегата Шопов.
Не знам каква памет има той, но Движението за права и свободи никога не е претендирало и не е имало никакъв план да има министър на образованието. Така че това са пълни, пълни фантазии.
Уважаеми господин Шопов, Движението за права и свободи е българска партия, която има огромен исторически принос днес България да е член на НАТО и на Европейския съюз. И това нито Вие, нито която и да е друга подобна Вам националистическа партия ще може да отрече аргументирано. Така че оставете Движението за права и свободи – него го е имало, има го, и ще го има и след Вас. Вие гледайте „Атака” да влезе в следващия парламент, в което аз лично дълбоко се съмнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Дълго се колебаех дали да направя реплика на господин Шопов. Но винаги, по която и тема да говорим, особено когато говорим за правата на малцинствата, понеже на господин Шопов му липсват солидни политически експертни аргументи, господин Шопов, Вие сериозно злоупотребявате като наричате ДПС турска партия, прокарваща идеите на турския империализъм и така нататък.
Знаете ли колко жалко и неудобно бих се почувствал аз, ако бях на Вашето място? Това е изключително слаба позиция. Нямате аргументи. Вие се опитвате тук да сатанизирате, да плашите българското общество, всички тези интелигентни хора тук, че ДПС не е българска партия. Няма да преувелича ако Ви кажа, че ДПС има един от най-сериозните приноси за демократизацията на българското общество.
Ние сме дали жертви, господин Шопов, жертви за събарянето на режима на Тодор Живков и за започване на демократичните промени в страната. Движението за права и свободи е в основата, пак повтарям, на демократичните процеси. Движението за права и свободи е член на Европейската либерална партия, ДПС е член на Либералния интернационал, и то авторитетен член. С идеите и позициите на ДПС се съобразяват и те се оценяват положително от цялото българско общество. Много Ви моля, когато излизате тук, да говорите отговорно, а не така, каквото Ви дойде на ум. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Аз няма да отговарям, разбира се, на тази опашата и гнусна лъжа, която е изричана няколко пъти тук. Това просто е под достойнството ми и няма да се оправдавам. (Реплики от ДПС.) За мен по-важното е, че в репликите и на тримата, а изобщо в държанието, в поведението на ДПС в последните години винаги има доза на оправдаване. Това е голямата цел на „Атака”, която постигнахме – да се стигне ДПС да се оправдава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По закона, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Движението за права и свободи се опитва да се изкара невинно и си приписва заслуги в целия този процес. Най-голямата заслуга на ДПС във всички тези години явно е в полза на противниците на България, защото ДПС има най-голямата заслуга до този момент, за да бъде България най-бедната страна в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорете по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такива бяха репликите, те не бяха по същество по закона, госпожо председател.
Движението за права и свободи докара нещата до там и го правеше целенасочено, включително и в управлението – през двата си мандата на управление, докара България до това положение, за да осъществява своите цели и задачи. За ДПС няма нищо свято в тази държава. Не ги интересува нищо българско. Те си имат своите еничари в редовете в опит да минават за българска партия и оттам нататък повече нищо не е от значение за тях.
Репликите, които ми бяха направени, бяха несъществени. Те са също банални, преписват се също едни заслуги. Аз не съм горд, че България е включително и в НАТО. Ние от „Атака” го казваме: „Да, това може да е работа на ДПС, но това е също против българския национален интерес”. Така че тук става въпрос за нещо съвсем конкретно.
Призовавам и от БСП да гласуват против техните предложения. БСП трябва да се чувстват горди за онова, което са направили като партия 80-те години. Да не го забравят. Това е тяхната физиономия – да не се вслушват, да не прекланят глава и да не правят мимикрии. Това няма да ги засили, да ги направи ... Те трябва да бъдат горди с това, което са направили 80-те години с така наречения Възродителен процес, който не е бил никакъв Възродителен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът иска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, какво пише отвън на тази сграда? – „Съединението прави силата”. Това ли пише отвън?
Аз изразих моето мнение. След приемането на Закона за предучилищното и училищното образование предстоят стандартите. Член 74, ако не се лъжа, наистина дразнещо е там, където пише „Майчин език” и „Хореография”, но това са двете основни линии и предметите, чиято програма се утвърждава от министъра. Те затова са сложени така. Така е и в действащия закон в момента.
От юристите зная, че е много грешно да кажа „Рамков закон”. Казах, че не можем да вкараме учебния план в разпис към закона, но предстоят стандартите. Ангажиментът, който поех – надявам се да имам още два-три месеца активно присъствие, защото след това като започнат изборите всички някак си забравят какво са казали.
Предстои приемането на стандартите и ние тази тема можем да я задълбочим там и тя да гарантира това, което се иска. Но понеже ние сме български парламент, независимо от това какви партии са представени тук, аз много моля – не е написано просто като някакъв лозунг или значка, дето всеки носи – „Съединението прави силата”.
Не можем да обвиняваме български граждани само заради техния етнически произход или за езика, който говорят, или за религията, която изповядват, в грехове, които нямат. Защото аз мога да кажа, че пък много етнически българи могат също да бъдат подчинени на чужди служби. Нали така?
Да припомня ли, че в годините на едно от най-големите могъщества – на Втората българска държава, ние не сме били етнически чиста държава? Самото име на столицата Царев-Търновград да Ви кажа ли какво значи? Какво е тем? Тук проф. Станилов не показа ли място, което е царя на един друг език? – Царев, Царевград, за да могат и едните, и другите, и третите да разберат къде е мястото на царя. Защото почнахме като научно жури: така започва обсъждането на закона – за названието, еди-какво си, еди-какво си.
Ясно е, предстоят избори и всеки иска да отлепи отнякъде някакъв избирател в своя полза. Обаче има едно нещо, което е по-силно от нас. Аз съм християнин и като цитирам Библията и Евангелието – не съм го учил, защото искам да бъда интересен. Аз вярвам в това, което пише там. Там пише много просто: „и вдъхна му в ноздрите” или в другия превод „в лицето дихание за живот и стана човекът жива душа”. Тоест, като премахнем егото и човешкото същество, остава едно и също – диханието за живот, което ни вдъхнови от един и същ творец.
Затова винаги подхождам към хората дори не политически. За мен, това е човешко същество, което е равно на мен по субстанция. Но да се караме сега, в ХХІ век, в българския парламент за неща, които някак си исторически успяхме да преодолеем, и да се връщаме към едни такива стари теми мисля, че не е от полза на никого.
Връщайки се към закона – такива са текстовете, чл. 74, от 85 до 89, който все пак гарантира блокове, предстои да се обсъдят стандарти в комисията. Те ще бъдат обсъждани наистина детайлно и задълбочено. Дайте да вървим напред. Не казвам да няма дискусия по отделните теми, но основната тема е: всички сме български граждани.
Аз бях с президента на посещението в Турция. Там имаше представители на ДПС и мога да Ви кажа, че ние съвместно – аз се запознах там с тези хора, не ги познавам отпреди, защото в последните три години и половина съм в политиката. Ние абсолютно съвместно вървяхме, решавахме проблемите, които са в наш национален интерес. Нямаше съмнение, че така трябва да постъпим. Нямаше никакво съмнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Кърджалиев.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Един колега каза, че искам да вляза в диалогова форма с господин Шопов – не, не е това причината. Нямам вътрешна потребност да репликирам. Неговите страх и параноя може би трябва други експерти да тълкуват, а не аз.
Използвам двете изказвания на господин министъра, за да направя свое и ще го започна с похвални думи по отношение на добронамерения тон и очевидната динамика в отношението на управляващата партия към тази тема. По този начин може би темата би влязла в едно по-приемливо русло и може би от тази гледна точка наистина е удачно да се цитира девизът, който е пред Народното събрание.
Уважаеми господин министър, от друг аспект искам да Ви обърна внимание и върху друга тема. Тя е, че последните месеци има недоволство сред малцинствата, което не значи непременно етническо напрежение и мотивът ми съвсем не е да провокирам и инспирирам от тази трибуна такова. Първо, има редица примери, че когато се посяга на свещени, на конституционно детерминирани права винаги, дори в близката българска история, неминуемо се стига до съпротива и недоволство правопропорционални на мащабите на това посегателство.
Второ, има един мотив, който допълнително подклажда напрежението, породен от стенограмите в Комисията по образованието. В началото на месец юли министърът каза в комисията една дълбока неистина и дори скандално прозрение, че в България няма етнически малцинства. Независимо дали е лапсус, или не е, или е имал нещо друго предвид, езикът е велик издайник. Дори като езикова грешка да се спомене това, ние веднага отиваме в полето на интерпретация на онези твърдения, които колегите от „Атака” споменават, а именно за тъждествеността между етно и еднонационалната държава.
На трето място има редица декларации от учители, от родители, които издават една висока степен на напрежение по отношение на тази тема.
Не на последно място, както каза колегата Казак, обидно е повтарянето в един систематичен ред на предмета „майчин език” в чл. 74, заедно с хореографията. Независимо че този въпрос касае етнически малцинства в България, ние сме – декларативно го казвам – отговорна политическа партия, и в този смисъл не искаме да превърнем проблема в етнически проблем.
Трябва да търсим политическо решение при това с усилията на всички политически сили, защото всеизвестно е, че ако религията е вяра, образованието е бъдеще, то политиката е компромис. Обратното е фанатизъм.
Не съм член на Комисията по образование, но въпреки това моля членовете на тази комисия и всички народни представители да не си затварят сетивата за нашите аргументи, а напротив – да ги открият широко, да проявят и доза великодушие, ако искате, да излязат на база на това с адекватни насрещни предложения, които да балансират позициите на всички политически сили по темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря за изразената готовност през оставащото от мандата време да положите усилия за такъв стандарт, но текстовете, които гласуваме и предложението, което Вие сигурно след малко ще отхвърлите, Ви забраняват да правите такъв стандарт.
Четейки текстовете на закона по-нататък, в чл. 22 – „стандарт се прави само за общата подготовка”, тоест учебното съдържание е само за такива предмети, които са в раздел „А” на учебната програма.
Ето защо Вие няма как да осъществите това Ваше желание да изготвите стандарт, тоест Вие изпадате в невъзможност да постигнете това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема отношение. В комисията се изказах на тази тема. Вчера не взех отношение за часовете по религия, но днес няма как да не говорим за майчиния език.
Предполагам, че колегите от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта си спомнят, че зададох риторичен въпрос и говорихме с господин Местан – говорим за групата на българските евреи. Те иврит ли ще учат или ладино? Ладиното е част от групата на израелската държава.
Попитах: ще търсим ли хора, които да преподават този техен майчин език, като имаме неделно училище, в което децата могат да изучават определения език? Затова казвам: много Ви моля, това е като часовете по религия, ние ако не носим Господ в сърцето си, както и да се казва той в нашето съзнание, нищо не правим. Така е и с майчиния език.
Казвал съм от тази трибуна – учил съм в училището в Разград, в клас с 30 човека, от тях – 29 етнически турци. Казвам Ви и до ден-днешен от тях имам приятели, но въпреки всичко трябва да разберете, че с тази тема никой не трябва да злоупотребява.
Колкото до изказването на господин Хамид – стандартите ще бъдат наложени, господин Хамид. Няма как да стане без стандарти.
Считам, че по тази тема трябва да продължим напред и да не се злоупотребява с нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Казак – първа реплика.
Втора реплика – господин Местан.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Стоилов, ние от Движението за права и свободи никога не сме злоупотребявали с тази тема. Напротив, винаги сме били последователни и коректни, искали сме единствено и само конституционно уреденото право на изучаване на майчин език да бъде законово гарантирано, за да може ефективно да бъде упражнявано. Това е. Спекулации се правят единствено от някои колеги, които неслучайно се намират в дъното на залата. (Смях. Реплики.) Това е самата истина.
За нас това е принципен въпрос. Той не е въпрос на спекулации, нито на някакви политически ежби. Това е наша последователна позиция, която ние се опитваме да наложим през всичките тези години, защото това е в унисон с европейските стандарти, с европейските договорености, с това, което Европа е постигнала като достижение в налагането на демократичните принципи и правила.
За нас е обидно да се отъждествява например изучаването на майчин език с художествената самодейност, част от която е хореографията. Защо трябва да са на едно място, когато, от една страна, се касае за конституционно право, за европейско право, от друга страна, се касае наистина за художествена самодейност? Ние искаме правата на малцинствата, каквито и да са те – било то евреи, арменци, роми, да бъдат ефективно гарантирани. И за ромите се отнася същото. Защо не възприемете например, че гарантираното, ефективно изучаване на майчин език от ромите също ще ги стимулира да се приобщят към образователната ни система, ще ги накара по-редовно да посещават българското училище? Ето това също е аргумент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, господин министър! Не знам с какво намерение препращате изучаването на майчиния език към неделните училища, но внимавайте. Внимавайте! Това са скандални твърдения, колега. Какво неделно училище? Каква препратка към изучаването на религия? Ако ние в тази зала нямаме разбирането за изучаването на майчиния език като условие за нормалното израстване на една личност, ако щете като условие за усвояване и на официалния книжовен български език, питайте специалистите, ако не ни вярвате на нас – ние няма да можем да намерим изход от тази ситуация.
Господин министърът направи крачка напред и пое ангажимент, че ще реши въпроса с учебниците. Господин министър, за да се издадат нови учебници те трябва да стъпят на стандарт за учебно съдържание с дефинирани цели на обучението – с какви знания завършва детето втори, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми, девети клас. Вижте, има стандарти само за общообразователна подготовка, а чл. 86 гласи, че общообразователната подготовка се осъществява в задължителните учебни часове.
Вие отхвърляте нашето предложение майчиният език да се изучава в Раздел А – „Задължителни учебни часове”. Ето това е доказателството, че искаме задължение не за детето, а за Вас, за да можете да изпълните ангажимента си. Ако Вие сте искрени в ангажимента, че ще отпечатате учебници, вкарайте друг текст, с който да се каже, че ще разработите стандарт за учебно съдържание по майчин език. Защото досегашните текстове, разгледани в тяхната цялост – не само чл. 13, не само чл. 74, но 85-и и 86-и, не ни дават законова гаранция, че ще разработите стандарт за учебно съдържание по майчин език. Първата стъпка я направихте, направете следващата стъпка.
Искаме уверения, че ще се разработи стандарт за учебно съдържание по майчин език, на базата на който ще се отпечатат учебници. По-конструктивни не можем да бъдем. (Реплики. Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завърших. И второто ни категорично искане е гаранция за екзистенц-минимум часове седмично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Стоилов, ние с Вас нямаме по същество каквато и да е разлика. Разликата е в изказа. Ние говорим право, слагаме пръста в раната, а Вие говорите фино, говорите изискано. По същия начин говори и господин министърът.
И вижте какво става тук години наред, разни мандати, от самото начало на така наречените „демократични промени”. Тези хора са обиграни, те владеят психологията в залата, те просто си играят с думите, те са крайни, екстремални и ако остане Вашето фино говорене, включително на господин министърът, включително и на подхода от ГЕРБ, те ще стигнат до компромиси. Затова пледираха малко като на Капалъ чарши и успяха даже да изкрънчат от господин министъра обещанието за учебниците. И ще вървят още повече и още по-напред.
Затова ние от „Атака”, господин Стоилов, сме радикални докрай, ние сме длъжни да разобличаваме тази игра. Тя е последователна. Тук от Казак се каза: това са нашите възгледи, това са нашите виждания – те са трайни, те са десетилетни вече. Те са продиктувани отвън и не само отвън, а това е въпрос и на геостратегия.
Така че не се поддавайте, това е и психологическа игра. Това е игра с Вашите умове, с Вашите честни намерения, ако щете, с Вашите демократични възгледи. Тази игра се играе на всички нива. Тук се проявява и твърдост, тук се играе и на рекет, понякога има и заплахи – кога по-брутални, кога по-фини, по-елегантни, но се върви постепенно, постъпателно, малко по малко, година след година, внушават се някои неистини – неистината за малцинства. В България няма малцинства и много пъти сме го казвали, защото според международните стандарти понятие „малцинство” е онази група, която е останала някъде след война на завладяна територия от противника. Но тези неща трябва да си ги изясняваме, те са Ви внушили на Вас, че в България има мнозинство и те били такова мнозинство. Това не е вярно. (Реплики: „Малцинство, малцинство!”)
Така че внимателно с тези неща и не се поддавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика?
Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, господин министър! Ще започна отпред-назад. Ще се опитам като представител на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да се изказвам и според образованието си, а дали е фино, нежно, не знам. Обаче вчера се чуваха какви ли не дюдюкания, викове от залата, подмятания – ще призова още веднъж всички, тъй като обсъждаме Закона за предучилищно и училищно образование, да се въздържаме от такива реплики. Може би затова е хубаво да тръгваме 4-годишни на детска градина. (Оживление.)
Колкото до стандартите, за които господин министърът каза, че трябва да се направят, аз също считам, че за всяко нещо трябва да има стандарт.
Господин Местан, това което ми казахте, за неделното училище, беше към допълнение за часовете по свободно избираем предмет. Добре съм запознат, но това е също още една форма за изучаване на майчиния език.
Нека да се концентрираме и да престанем на тази тема, да минем към гласуване и да продължаваме напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 13.
Първо подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан, което комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 80, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, за чл. 13.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 14 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение от народния представител Лютви Местан за чл. 15:
В т. 3 на чл. 15 изразът „процеса на комуникация” се заменя с израза „процеса на официална комуникация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. Усвояването на българския книжовен език се осъществява в процеса на предучилищното и училищното образование чрез:
1. обучение по образователното направление и по учебния предмет „Български език и литература”;
2. обучение по останалите образователни направления и учебни предмети, по които обучението се осъществява на български език;
3. процеса на общуване в институциите от системата на предучилищното и училищното образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, този текст урежда усвояването на българския книжовен език, тоест конкретизира в законова разпоредба конституционния текст, че изучаването и ползването на българския език е право и задължение на всички български граждани. Несъмнено това е и право, и задължение, и би трябвало да се осмисли като необходимост от всеки български гражданин, не дори само като задължение, а като необходимост. То обаче не противоречи на правото на българските граждани, за които българският език не е майчин, наред с това си задължение да осъществяват и правото да общуват и на своя си майчин език, както гласи чл. 36, ал. 2 на българската Конституция. Затова, за да е ясно, че официалната комуникация в институциите от системата на училищното и предучилищно образование е на официалния български език да добавим „само на официалния български език”, за да стане ясно, че става въпрос за официалната комуникация в институциите от системата на предучилищното и училищно образование.
За да се снемат всякакви съмнения, че текстът може да бъде тълкуван превратно и да поражда дискриминационни отношения, не би следвало да приемем предложението на вносителя, защото вносителят говори за процеса на комуникация, а не само за процеса на официална комуникация. Правим разлика между официална комуникация и комуникация въобще. Ако официалната комуникация засяга точно общуването в институциите – официалното общуване, то в системата на образованието има и неофициална комуникация. Тя може да се осъществява на майчин език.
Да Ви дам един абсолютно елементарен пример. Междучасие – деца се гонят, викат и правят реплика на майчин език, те биха нарушили чл. 15, ал. 3. Това ли искаме?! Това дете, като влезе в класната стая, в кабинета на директора, в учителската стая, разбира се, че ще говори на официален език, но защо ще трябва да го наказваме, че е нарушило чл. 15, ал. 3, едва ли не да привикваме и родителите му, ако той в неофициалната комуникация, по време на една гоненица в междучасието или в двора на училището, се е обърнал към своя съученик на майчиния си език. (Реплики от ГЕРБ.) Това наистина го имаше по време на Възродителния процес – тази санкция. (Реплики от ГЕРБ.) Става въпрос не за официална асимилация, а за потенциален риск от скрита асимилация, колега, колкото и да се дразните.
Давам Ви пример и чакам отговор на въпроса: ако се приеме тази разпоредба, господин председател, питам собствено Вас, тези деца, които в процеса на неофициална комуникация, по време на една гоненица, било в двора на училището или в коридорите, по стъпалата на училището, разменят реплики на своя майчин език ще нарушат ли закона и ще бъдат ли санкционирани? Питам собствено Вас! Ако казвате „не” приемете предложението, което сме направили с колегите, че ограничението важи само за официалната комуникация и ще Ви повярваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Казак. (Възгласи „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпреки възгласите на недоволство за нас този въпрос е от съществено значение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Естествено.
ЧЕТИН КАЗАК: От съществено значение е, защото не само, господин Местан, по време на Възродителния процес, а и в днешни дни има отделни случаи в днешна България, при които се злоупотребява дори с действащия закон и се правят забележки на ученици тогава, когато помежду си в неформална обстановка, в междучасие, говорят на майчиния си език. Така че това са явления, които, въпреки че са изолирани – спорадични, единични, съществуват и днес.
Именно, за да предотвратим за в бъдеще подобни неща да се случват, да се тълкува по един изопачен и краен начин изискването за задължителната употреба на българския език в системата на образованието и да води това изискване до неговите абсурдни крайности, искаме да се прецизира този текст. В противен случай някой някъде може – и наистина го правят, да злоупотреби с това. Има такива случаи!
За нас това е от съществено значение, за да се гарантира елементарното право на всеки в неформална среда да комуникира и на други езици, които владее – на майчин език, в междучасието някое дете да може да комуникира с учителя си по английски на английски език, или на френски. В еврейското училище в София – едно от най-елитните в страната, защо да не може децата еврейчета в междучасията да комуникират помежду си на техния език? Вие ще им забраните ли това, или някой ще стане и ще каже, че това е противозаконно?!
За да избегнем подобни подозрения и опасения, ние държим да се прецизира, че официалната комуникация или официалното общуване, както е прецизирал текста колегата Стоичков, да, разбира се – в часовете, в официалните срещи, на учителските съвети, заседания, съвещания и така нататък; но в неформална среда – в междучасие, в училищния двор, когато децата играят, някой да слухти и да им прави забележки, че не говорят на български език, ми се струва абсурдно и е отживелица от тоталитарните времена. Затова е важно за нас.
Уважаеми колеги, имаме обострена чувствителност, трябва да ни разберете, защото сме преживели подобни периоди в миналото, когато наистина за една дума, казана в автобус или на улицата на турски език, хората бяха репресирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 14, против 70, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в този текст се касае за пропуск, който господин Местан със своето предложение иска да поправи. Не става въпрос за заяждане и за връщане години назад. Приемате текст, невъзможен за изпълнение. Представете си как майка отива в детска градина, да вземе 4-годишното си дете след занятия, как това дете, при условие че още не се е научило да говори български език, ще комуникира в тази детска градина? Това е абсурдно! Подкрепете предложението ни. Става въпрос за пропуск. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуваме текста от предложението на господин Местан.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на комисията за чл. 15 съгласно текста от доклада.
Гласували 90 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок членове 16 и 17 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 18 има предложение от народните представители Имамов и Хамид.
В чл. 18:
- точка 1 се изменя по следния начин:
„1. овладяване и прилагане на знанията и уменията, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно направление „Български език и литература”;
- точка 2 се изменя по следния начин:
„2. овладяване и прилагане на знанията и уменията, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка по учебния предмет „Български език и литература”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лютви Местан:
1. В чл. 18 се създава нова т. 1:
„1. овладяване на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език”.
2. В чл. 18, точки 1, 2, 3 и 4 по вносител се преномерират съответно на точки 2, 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Усвояването на българския книжовен език се изразява в:
1. овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно направление „Български език и литература”;
2. овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка по учебния предмет „Български език и литература”;
3. спазване на книжовно езиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, при дейностите по различните образователни направления, в които обучението се осъществява на български език, както и в заниманията по интереси;
4. спазване на книжовно езиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование при общуването на педагогическите специалисти с децата и учениците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението от народните представители Имамов и Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 7, против 70, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан, което комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 4, против 79, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме окончателния текст на чл. 18 съгласно доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19 и за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок членове 19 и 20 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. Познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, с изключение на учебниците и учебните помагала по учебния предмет „Чужд език”, по учебния предмет „Майчин език” и по учебните предмети, които се изучават на чужд език, се съставят по начин, който осигурява условия за овладяване на книжовно езиковите норми на българския език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме окончателната редакция на комисията за чл. 21.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Тъй като чл. 21 е последният от Глава втора, преди да преминем към Глава трета, трябва да се върнем на Раздел ІV от Глава втора, който остана негласуван.
Господин Стоичков, докладвайте ни, ако обичате, отново – за протокола.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Раздел ІV – Право на образование, задължително предучилищно и училищно образование”.
Предложение от народния представител Веселин Методиев – заглавието на Раздел ІV да се измени така: „Право на образование, предучилищно и училищно образование”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като дискусиите по наименованието бяха преди почивката, сега ще гласуваме направо текстовете.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Има още дискусии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам, че не са прекратени.
В такъв случай имате думата за изказване.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Отколешна ценност за българина е образованието на потомството и днешното обсъждане е отпратка на огромната грижа и отговорност за поколенията след нас. Ние сме задължени пред тях в Закона за предучилищното и училищното образование да заложим нова образователна философия, съответстваща на българската традиция, в съчетание с доказани европейски модели.
Съвремието ни носи динамика, същност и смисъл на състезаващи се възгледи, идеи и платформи. Този темп на развитие и усъвършенстване трябва да ни изведе от наслагванията на 90 те години на миналия век, когато престанахме да вярваме в бъдещето и се обърнахме към миналото, превърнахме го в индустрия на носталгията, започнахме да го величаем и това ни поведение предопредели в голяма степен застой, от който трябва да излезе обществото като цяло и образователната ни система в частност.
Резултатността на образователните институции и процесите на обучение и възпитание, които произвеждат, трябва да се съизмерва със световната динамика на мобилността и комуникациите, процесите на социалното преструктуриране и размаха на икономическия темп. В този състезаващ се свят степента на образованост ще има все по-решаваща роля за личностното развитие и това на обществото.
Искам да вярвам, че ние завинаги ще излезем от примирения житейски път и в това състезание ще сме не само участници, поради което приемам за правдиво и логично да се въведе по-продължително задължително предучилищно образование, тоест от 4-годишна възраст. Не само заради Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението след 2020 г., а главно изхождайки от целта на предучилищното образование – да изгради представи за света у детето, които да поставят основите за последващо учене, както и да съдейства за езиковото, социалното и емоционалното му развитие.
Всеизвестно е, че в днешно време детето е функция не само на семейството. Множество силни външни въздействия го формират и развиват. В такава среда позитивите са на страната на задължителното продължително предучилищно образование като инструмент за осмисляне значимостта и благополучието на всеки човек, оттам – за развитието и просперитета на цялата нация и държавата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Николов, заповядайте за реплика.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Андонов, понеже на извънредното заседание на Постоянната комисия днес имаше едно изказване от управляващите от ГЕРБ, че понятието „задължително”, в случая – прилагателното „задължително”, не се отнася до родителите, децата и учениците, а се отнася до държавата, която трябва да осигури условия, а пък те ще преценят дали да го използват (там беше предложена една особена форма на предучилищно образование – почасова и самостоятелна, която щяла да помогне за социализацията на децата), моят въпрос към Вас е: как ще се реализира Вашата теза, цитирам, че „Резултатите на образователните институции и процесите, които произвеждат, се съпоставят по-добре със световните комуникационни тенденции” в тази форма на почасова и самостоятелна организация на предучилищното образование?
Смятате ли, че ако в заглавието на Раздел ІV е записано „задължително предучилищно и училищно образование”, то е задължително само за държавата, а не е задължително за родителите, децата и учениците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Андонов, аз Ви поздравявам за доброто изказване и за начина, по който го поднесохте на народните представители. Без никакъв сарказъм искам да заявя, че изцяло Ви подкрепям.
Ние сме постигнали пълно съгласие, че предучилищното образование трябва да е от 4 години. Но с Вас не можем да се разберем дали да предоставим на родителите преценката, или не. Тоест това, което казвате, е така – ние сме напълно съгласни. Но нека да предоставим възможност на родителите да преценят дали да започнат от 4, или от 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Господин Николов, разбира се, че трябва да говорим в контекста на Европейския съюз и ще Ви приложа някои цифри. В заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно Стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ЕСЕТ 2020 г.) очакваният минимум към страните – членки на Европейския съюз, до 2020 г. е да бъдат обхванати най-малко 95% от децата на възраст между 4 години и започването на задължително начално образование. По този показател България към момента се нарежда сред последните страни в Европейския съюз със 79,2%. Ще ми се да настигнем челниците в тази класация, които са: Франция – 100%, Белгия – 99,1%, Холандия – 99,6%, Италия – 97,1%, Испания – 99,4%, Дания – 98,1%. Те вече са достигнали и надвишили очакваните стойности.
Възрастта за започване на училище в по-голямата част, както и вчера говорихме, от страните в Европа е 6 години, в някои страни, като Великобритания и Малта, е 5 години, а в Ирландия – дори 4 години.
Докладите от международното изследване на уменията за четене на учениците от четвърти клас от 2001 г. и 2006 г. показват, че българчетата, които са посещавали детска градина две, три или повече години, имат по-добри постижения, отколкото децата били в детска градина една година или за по-кратко време. През 2005 г. разликата между българските четвъртокласници, които са посещавали по-дълго детска градина, и техните връстници, които не са посещавали градина, е 18 точки, а през 2006 г. нараства двойно до 35 точки. Анализите на нашето министерство показват, че с всяка изминала година детската градина има все по-голяма и важна роля за грамотността на българските ученици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! От двудневните дебати и приетите десетина-петнадесет члена стана ясно, че обявеният обществен консенсус и подкрепа на този законопроект не съществува. Няма консенсус, нито подкрепа, единствено волята на управляващите от ГЕРБ да наложат своя начин на разбиране за образованието в страната.
Проведеното в почивката на Народното събрание извънредно заседание на комисията показа точно това – един фарс, с който се опитахте, изменяйки далеч назад чл. 65, да направите козметична поправка, за да избегнете скандала, който съществува. Скандалът е, че Вие се опитвате и искате да наложите, въпреки волята на родителите, въпреки волята на родителските организации, на образователни организации, задължителна форма на подготовка и обучение на четиригодишните деца.
Страшното тук е не това, че въвеждате задължителната форма – не само това, а че държавата няма готовност и не може да поеме изпълнението на тази императивна форма, която Вие вменявате на българските граждани. Тук, в залата, от едно или друго изказване се вижда как Вие се измъквате точно от този момент – че нямало било да се изпълнява, че ще влезе в бъдеще, че, виждате ли, само еди-колко си процента от децата щели да го изпълнят. Не може да се залага една норма в закона, която по презумпция се знае, че не може да бъде изпълнена, още повече когато тази норма вменява задължение, а съответно предполага и санкции – санкции под формата на глоби.
Естествено аз не се обръщам към политическата логика на Парламентарната група на ГЕРБ. По-скоро искам да се обърна към политическия инстинкт за оцеляване на групата (шум и смях от ГЕРБ), защото това поведение доведе до там Вие да сте вече под 20% обществено одобрение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Тръгвайки така – на инат, не само срещу опозицията, но въобще срещу българските граждани, Вие оставате сами срещу българския народ, а в крайна сметка във Вашите изказвания личи именно страхът от това, че въвеждате тази императивна норма, която не може да бъде изпълнена. (Реплики от ГЕРБ.) Чудя се защо политическият инат, който демонстрирате, и политическата арогантност надделяват дори над политическия Ви инстинкт?!
Преди малко чух едно изказване от господин министъра, който призоваваше към...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Към какво?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: ... логиката на девиза, който стои на Народното събрание – че „Съединението прави силата”. Само че аз от самото начало на управлението на ГЕРБ забелязвам точно обратната политика – всяко едно Ваше законодателно действие, всяко едно Ваше процесуално действие води точно до това: не до съединение, което да прави силата (шум и реплики от ГЕРБ), а до разединението, и се учудих много дали господин министърът е съгласувал това нещо с Бойко Борисов.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Защото Бойко Борисов от самото си управление води до противопоставяне на едни спрямо други групи – на учители и доктори срещу полицаи, на зърнопроизводители срещу животновъди. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) В момента с този текст Вие отново противопоставяте – противопоставяте едни на други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Терзийски, времето.
Реплики?
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Много кратка ще бъда. Не очаквам дуплика на цитата, който ще направя.
Господин Терзийски, към Вас следното изречение, цитат: „Законът – розов балон, пълен с вмирисана газ”.
Колеги, това е човек, който претендира да владее риторика, да има изказ, да може да представи някаква теза. Извинявайте, това е просто подигравка с Българския парламент. Нямам думи! (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Господин Терзийски, по принцип съм съгласна с изказването Ви, но има един въпрос, който бих искала да уточните. Това е: никъде в текста не се коментира какво означава задължително предучилищно образование. Единственото нещо, което се разбира, очаквах, че ще го коментирате, е понятието „педагогическо взаимодействие”, което, ако направим анкета, ще се окаже, че никой не знае за какво става дума. Така че бихте ли уточнили какво се разбира под задължително предучилищно образование? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Терзийски, говорите за арогантност, за разпадане на групата, говорите за социология, говорите и за бъдещи избори. Искам да Ви задам само един въпрос. Вие от коя група влязохте и къде сте сега? В кой край на залата се намирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря за направените реплики.
Уважаема госпожо Дукова, когато се опитвате да ме превърнете в класик и да ме цитирате, моля цитирайте ме докрай! (Смях и възгласи от ГЕРБ.) На фарса, който разиграхте в извънредното заседание на Образователната комисия, където искахте да постигнете някакъв консенсус, а в крайна сметка прекратихте изказванията дори с мотиви на това, което самата Вие бяхте предложили. Казах, че не само това Ваше предложение – Вие сигурно сте го приели лично, макар че се отнася и лично за Вас, казах, че не просто само Вашето предложение, а като цяло законът прилича на розов балон, който е пълен с вмирисан газ и ще стане страшно, когато се спука, защото така ще се развони, че ще объркате цялата система на образованието в България. Моля Ви, когато ме цитирате, довършвайте цитатите, след като наистина сте решили да ме превърнете в класик.
Не това е важното, аз не претендирам за това. Наистина страшно ще бъде, когато законът влезе в сила. Явно Вие на инат ще го приемете. Не приехте добрия и изгоден вариант, който Ви се предлагаше – да отложите разискванията по закона, да го върнете в комисията и наистина да бъдат отстранени толкова многото спорни текстове, които нарушават обществения консенсус и които в крайна сметка след това ще бъдат препъникамъка, заради който този закон няма да проработи.
Като става въпрос за уважаващи себе си хора, пак искам да попитам народните представители от ГЕРБ: може ли уважаващ себе си човек да приеме собствения му лидер да го нарича фикус, безделник? Когато отправяте нападки за това, което не Ви харесва да чувате, все пак замислете се и какво е общото поведение на мнозинството в парламента?
На репликата на госпожа Добрева искам да отговоря – не съм бил в работната група на законодателите по този законопроект, и не искам аз да обяснявам какво представлява задължителното предучилищно образование. Все пак имам представа от мнението на редица психолози и детски педагози, които казват, че подобна форма при тези условия, при липсата на условия, при липсата на подготовка и на осигурени от страна на държавата възможности за реализация на тази розова инициатива – опасна, те казват, че това е опасно за психическото здраве и за здравето на децата. Това е моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За някои вероятно ще звучи като повторение, защото за стенографския протокол не мога да не споделя онова, което вече изразих като отношение по този параграф и по този раздел от Закона за предучилищното и училищното образование в парламентарната комисия.
Ще повторя тезата, че за нас необходимостта от възможно най-ранно обхващане на децата във формите на предучилищно образование е безспорна необходимост и то не само от гледна точка на успеваемостта впоследствие, а най-вече с оглед на преодоляването на риска от ранно отпадане на децата от училищното образование.
Запознат съм с изследвания, но е добре и министерството, ако прецени, да ги възложи – какъв процент от децата, които отпадат от училище, основният контингент е след пети клас, какъв процент от тях не са посещавали детска градина? И какъв процент от посещавалите детска градина деца отпадат впоследствие от училище? Данните са шокиращи – изключително малко на брой деца, преминали през детската градина, отпадат впоследствие от училище. Основната причина за ранно отпадане не е само социалният статус на семействата. Една от причините е, че детето постъпва в първи клас без необходимия минимум образователни навици, социални умения и, забележете, при рисковите групи – без усвоен официален български език. Това е в основата на ранното отпадане. В този смисъл ние имаме позитивно отношение към идеята за обхващане на четиригодишните деца в предучилищното образование.
Господин министър, ще имам молба да се вслушате във всички бележки, аргументи, които направиха и моите колеги. Поставете се на мястото на родител в махала от Родопите, по-конкретно в Кърджали, в която махала има само три деца, на които им предстои да навършат четири години през съответната година. В тази махала няма детска градина. Родителят е длъжен да осигури записването на детето във форма на предучилищно образование. Къде да направи това? Единственият шанс е транспортът. Кой родител ще се съгласи четиригодишното му дете да пътува с автобус до друго населено място, дори да е на 5 км, а нерядко е на 20 км? Трябва да имаме отговор на този въпрос. И ние не просто го поставяме като политическа теза, имаме конкретно предложение.
Поискахме мнозинството да подкрепи предложение за нарочна национална програма за доизграждане на детски градини в населени места, в които все още няма, и в квартали. Не за три, има цели квартали, вземете Сливен например. Има цели квартали, в които няма достатъчно места в детските градини. Аз питам: защо се въздържате от подкрепа на тази национална програма? Тя не може да бъде отговорност само на общините. Най-често нуждата е най-голяма в общини, които нямат собствени ресурси. Затова ще продължаваме да настояваме за финансиране на нарочна национална програма за изграждане на необходимата инфраструктура, за да може това задължение да се реализира.
Дотогава Вие направихте, имате развитие в предложението си, неслучайно беше и извънредното заседание на комисията днес, да предложите и някои по-неинституционализирани, специфични форми на реализиране на това задължение под формата на почасова заетост, самостоятелна работа. Само че, ако тези трима родители в селото „Хикс” ще се организират, аз поставям въпроса: те ще получат ли съответното финансиране? Би трябвало да получат това финансиране и молбата ми е, за да не виси този нов текст, който беше обсъден на извънредното заседание, да разгърнете тези текстове с други, които да създадат сигурност у родителите, че не само ще имат задължението, но ще са създадени условията да реализират това свое задължение. И най-вече искаме гаранции за финансирането и на алтернативните форми за предучилищно образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще бъде кратък – 30 секунди.
Има такава национална програма. Параграф 20, ал. 3 от Преходните разпоредби задължава Министерския съвет да изработи и приеме Национална програма 2014-2017 г. за разкриване на нови места в детските градини и училищата за предучилищната и училищната подготовка и образование.
Споделям тезата на колегата Местан. Това действително е амбициозна задача, свързана с финансиране, с инфраструктура, с транспорт. Така или иначе, правителството предлага механизъм, който ще осигури разработването на програма и тази мярка – задължителната предучилищна подготовка, ще влезе в сила 2016 2017 г., тоест след 4 години. Четиригодишните ще влязат в тази програма след 4 години.
Ние говорим за „нероден Петко”, тъй като законът беше приет в Министерския съвет миналата година. Тогава 4-годишните – тези, които ще бъдат обхванати в предучилищната подготовка 2016 2017 г., още не бяха родени. В този аспект подкрепям идеята за предучилищната подготовка. Имаме нужда от нея с оглед социализация, с оглед подготовката на децата за първи клас, защото преждеговорившият беше прекалено мек в изказа си. Аз съм съгласен с него по същество. Някои от нашите български деца буквално идват от джунглата. Извинявам се за израза, но идват изключително неподготвени в първи клас. Те не умеят, не знаят български език, нямат елементарни социални умения и навици, да не говорим за знания.
Така че от предучилищната подготовка нашата образователна система има нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Според мен целият проблем се върти около 4-годишната възраст – дали да е задължително или да не е задължително, както сме формулирали задължителното предучилищно образование.
Вярно е, има специалисти, които твърдят, че този термин не обхваща само посещението на детска градина. Ние тук говорим едва ли не само за детската градина като форма на предучилищно образование. Очевидно е, че държавата няма такава готовност. Мотивът, че ще влезе в сила 2016 г., че едва ли не дотогава автоматично всичко ще бъде решено – на мен това ми се струва прекалено амбициозно. Защото кризата няма да си отиде тази година. Проблеми в държавата ще има, най-малкото ще има за построяването на сградите за това предучилищно образование.
Искам да спра вниманието Ви върху следното. Тук се говори, че почиваме на българските традиции. Не знам да има българска традиция – говоря до Втората световна война, когато да има закони, та да е задължително децата да посещават детска градина, ясли или каквото и да било.
Този текст според моите разбирания е в крещящи нарушения с правата на родителите. Не може това да бъде задължително автоматично – щом стане на 4 години, искаш, не искаш, едва ли не с бой, ако не – ще те глобяваме, но ти трябва да си дадеш детето ние да го възпитаваме, защото в семейството не може да получи нужните знания, да се социализира, да комуникира и едва ли не ще изостане в умственото си развитие от другите деца, които посещават детска градина. Това го казват и родители, и лекари, и Българската православна църква. Това противостои точно на традицията, защото винаги сме твърдели, че семейството е градивната единица на съвременното общество. Не мога да приема, че това ще става през главата на волята на родителите и че те нямат способности сами да намерят друга форма на предучилищно възпитание.
Колеги, не всички се раждат едни и същи. Има генетично натрупване на интелект, има семейства, където хората са високоинтелигентни, просветени много повече от лелките в една детска градина. Има хора с финансови възможности, които могат да си наемат частни специалисти, да отглеждат децата си в къщи или където намерят за добре. Как може така – сега решаваме и край?! Щеш не щеш, що има деца, трябва да влязат задължително! Това ми напомня на едно неотдавнашно минало, където имаше тоталитарни режими, които на по-късна възраст също се опитваха да отнемат децата от семействата и да ги възпитават по определен начин. Знаем хилядолетния Райх, знаем и болшевишките опити с децата. И нас ни приемаха за чавдарчета, септемврийчета и какво ли не. Всичко се набиваше в главата. Каквото ти набива партията, това ще се случи и това ще възприемаш за правилно. (Реплики в ГЕРБ.) Напомня ми на онова, което Вие проявявате от страна на управляващото мнозинство и от страна на министъра – на всяка цена да прокарате задължително 4-годишно обучение.
Разберете, че който и нормален човек да разсъждава (абстрахираме се от това кой на кого симпатизира политически), но не е приемливо тази формула да бъде задължителна. Оставете на родителите да решат – дали да го пращат там или не. И да е както досега – 5 години, защото 4 години, това е действително много рано. Слушам млади родители, които имат такива деца. Огромното мнозинство от тях (говоря за тези от София), твърдят, че това е много ранна възраст.
Недейте така автоматично, дето се казва – така било във Франция – 100 процента. Франция е с много години, с десетилетия на най-различни нива много над българското общество. Има една стара приказка – чула жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак. И ние сега, едва ли не, хопа-тропа, за нула време ще станем като Франция.
Много Ви моля, в този план на чл. 8 е разумно това да се промени, да имат родителите фактически възможност да дадат своето мнение – дали да е от 4 или от 5 години.
Това исках да коментирам с Вас. Дано да се проумее това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Радославов, уважаеми господин министър, колеги! Господин Радославов, Вие ме притеснихте с Вашето изказване. Ако имате информация, че се готви идеологическо обучение в детските градини, моля да го споделите с пленарната зала. Това е много притеснителна информация. Смятам, че в момента обсъждаме вариант, при който децата наистина ще могат да бъдат обхванати от много ранна детска възраст в нормалната учебна подготовка, за да придобият едни навици.
Само преди малко го каза господин Лютви Местан от тази трибуна. Разберете, че ние особено в селските райони имаме огромен брой деца, които имат проблем с усвояването на българския език, защото в нормалната им житейска среда не се говори на български език. Има друг проблем, който след това довежда тези деца да отпаднат от училище.
Моята реплика е: нека да направим разграничаване между създаването на навици за учене у децата от много ранна възраст и възможността да им бъдат промивани мозъците. Ако някой има такава информация, нека да го сподели от тази трибуна. Мисля, че Народното събрание ще вземе категорично активна позиция срещу такъв процес на идеологизация в образованието, било и в такава ранна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Радославов, неточен е примерът, който Вие давате с Франция. Той е неточен и за много европейски страни, които преди малко тук бяха прочетени по какъв ли не повод. Той щеше да е верен, ако ние като законодател бяхме приели, че става въпрос за предучилищна подготовка и възпитание.
Не искам да се връщам към Вашите идеологически отклонения. Все пак системата „Киндер гардън” е създадена по друго време, в друг век, в едни ранни десетилетия, когато едни майки са работели по 12 часа за едни оръжейни заводи. Въпреки тази система, след това хуманното й развитие в европейските държави говори за възпитание, подготовка, игра на децата, а ние вчера превърнахме тази система в част от образованието.
Не може тези текстове да се гледат в момента, без да имат пряка връзка с Глава пета, където е написано какво е предучилищно образование и където в чл. 69 ще видите, че тук вече говорим за образователен процес на 4-годишни, и то по учебни програми, утвърдени от министъра, без това да е етап и степен от образованието. Ако е детска градина, то може държавата да го осъществява много по-рано, но когато ти ги вкарваш съгласно чл. 54 в градина или в училище, а не само в градина, тук става въпрос за друг процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Чукарски, не мога да кажа, че имам точно такава информация, както Вие задавате въпроса за идеологизация, но по пътя на логиката си мисля, че след като вкарахме в учебник по история, примерно днешният министър-председател и двама след него, където в просветените държави няма такава практика – доколкото знам, трябва да минат тридесет години, за да се говори за история, няма да се учудя да се направят определени крачки и в тази насока. Имам реално тези опасения, защото българското общество се люшка тук 23 години. Тъкмо заживяваме с чувството, че сме постигнали някакви демократични, ако мога да кажа, постижения в областта на държавното управление, на разделението на властите, ако щете, и в човешките взаимоотношения и току със смяната на едно управление с друго се връщаме години назад. Защото е безспорно, няма какво да се лъжем, че в момента каквото каже министър-председателят, това изпълнява и Парламентарната група на ГЕРБ. За съжаление, това е истината. Сега, прав – крив, понякога човек е прав, понякога вероятно не е прав и то се вижда. Така че аз имам опасения. Това, първо.
Второ, на колегата Николов. Действително е така, в Глава пета се вижда, че не става въпрос за предучилищна подготовка, а за образователен процес. Мен точно това ме притеснява, че не може на четири години, дори с всички доводи, че има известни категории от българското население, на които децата нямали възможност в тези четири години да достигнат това ниво като другите деца и затова отпадали от училище. Причините са толкова комплексни, че не вярвам, че само това е причината.
Аз смятам, че трябва да се промени тук и заглавието, да си остане „Предучилищна подготовка” и въпреки това защитавам тезата, че даже и само за детска градина да е, трябва да се даде право на родителите да преценят или да се направят критерии. Ако дадени родители отговарят и могат да отговорят на определени критерии, че сами могат да подготвят детето, без да ходи примерно в детска градина, от този екзистенц-минимум, който се приема от законодателя, че трябва да знае, гарантират го писмено, хората си имат възможности, защо да им се отнеме това право? Помислете и върху това! Ще се сложат някои критерии и които родители могат да отговорят на тях, да преценят дали да го пращат задължително или не. Тоест да го пращат в зависимост от възможностите, които имат. Това е нормалното разсъждение, това е демократичния подход, според мен, а не автоматично, задължително всеки един родител да е длъжен, а накрая и да го глобяват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 10, против 27, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на Раздел ІV в текста по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 7 има направено предложение от народния представител Ирена Соколова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Огнян Стоичков, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.
(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 8 е постъпило предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид – в чл. 8, ал. 1 се изменя по следния начин:
„(1) По преценка на родителите, предучилищното образование може да започне от учебната година, която е с начало в годината на навършване на четиригодишна възраст на детето”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Този законопроект има една тенденция, която е характерна за изключително много текстове в закона. Това е тенденцията на елиминиране на родителите като преки участници в учебния процес. Този член е едно от доказателствата за тази неблагоприятна тенденция в закона.
Нека се върнем на думата. Точно в този член става дума за това дали четиригодишните трябва да тръгнат на предучилищно обучение или не трябва. Естествено, че ние сме „за” предучилищното обучение, но даваме възможност тук родителите да кажат, да преценят дали тяхното четиригодишно дете може да започне една година по-рано или през тази година те да проведат определени действия, свързани с неговата подготовка, и когато навърши пет години чак тогава да тръгне в съответните форми на предучилищно обучение.
Още повече, ако погледнете ал. 3 на чл. 8, там се дава право на родителите да преценяват дали техният ученик да тръгне на училище на седем или на шест години. Би било логично да се търси отговор на въпроса: защо ние даваме тази възможност на родителите да преценяват дали тяхното дете да тръгне на шест или седем години? А когато става дума за предучилищно обучение, императивно, задължително елиминираме родителите от тази възможност да преценят дали тяхното дете трябва да започне обучението си на четири години.
По този начин, уважаеми дами и господа, се ограничава силно възможността родителското тяло да окаже влияние върху социализацията на детето – нещо, от което то силно се нуждае на тази възраст. Изпуска се един много важен, фундаментален принцип в този законопроект – едва ли има друг субект на възпитателния процес, който да желае по-високо образование на своето дете от родителя. Може учителят да е невероятен, може да е най-добрият в страната и в света, той със сигурност не е по-добър от гледна точка на добронамереността, доброжеланието на родителите децата да имат добро възпитание.
Трябва да им гласуваме доверие. Това доверие трябва да даде възможност на родителите да участват по-активно в учебния процес. По-нататък ще видим – има и други текстове, следващи форми и степени на обучение, където родителите са изолирани от вземане на важни решения за учебния процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Без да сме стигнали до този текст, два дни водим дебати около него – трябва ли предучилищното образование да е задължително за децата, достигнали четиригодишна възраст, или не.
Днес на извънредно заседание на комисията колегите от ГЕРБ въртяха, сукаха и стигнаха до подобно предложение. Това предложение с колегата Имамов сме внесли в срока между първо и второ четене. Трябваше ли, колеги, да загубим два дена в дебати, да дразним цялото общество, вместо да се обединим всички и да подкрепим този текст? Де факто тук е мястото да предоставим преценката на родителите, а не в чл. 65, както е предложението на колегите от ГЕРБ.
В крайна сметка постигнахме съгласие и всички сме съгласни да предоставим тази преценка на родителите. Защо трябваше да правим това нещо, вместо да подкрепим нашето предложение? – Само защото е предложение на опозицията? (Реплики.) Не вярвам да е само заради това?!
Текстът на вносителя е открито дискриминационен текст. Чрез абсолютно императивна норма този текст лишава родителите от права. Всякакви последващи текстове за индивидуална форма ще бъдат в грубо противоречие с този императивен текст.
Моля Ви да подкрепите предложеното от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Ивелин Николов – за изказване.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да започна изказването си с декларацията: смятам, че наистина е задължително да има предучилищна подготовка и възпитание на децата и трябва да бъде регламентирано в закона. Дотук са нещата, по които в по-голямата си част имаме съгласие. Възникват обаче два проблема, които вече два дни създават пречки за работата по този закон.
Първият проблем е превръщането на предучилищната подготовка и възпитание на децата в предучилищно „образование”. Това нещо вчера го дебатирахме и няма как да бъде отречено, тъй като текстът на чл. 8 не може да се разглежда без да се погледне цялата Глава пета и текстовете от чл. 53 до чл. 69.
Стана дума, че чл. 54 записва, че предучилищното образование, освен детска градина, може да се извърши в училище. Тук възниква въпросът: кой как си представя 4-годишни деца и 12-годишни деца – заедно в едно училище.
Обсъждайки Глава пета, още в чл. 61 става въпрос за учебни години, което не е типично за детските градини. Член 65, във връзка с чл. 66, обяснява какви са формите на обучение и тук идва проблемът с днешната поправка на комисията в чл. 65. Освен целодневната и полудневна организация в този текст днес се предлага и часова, и индивидуална организация на педагогическото взаимодействие.
Как и по какъв начин това се връзва със следващия чл. 66, когато се записва какво може да се случва в общинските детски градини, държавните детски градини и утре или в сряда – на следващото извънредно заседание на комисията, се съберем да обсъждаме пък чл. 66, който императивно регламентира какво се случва в общинските и държавните детски градини и поставеното в чл. 65 го няма? Това е първият въпрос, който естествено завършва с това, че чл. 67 – „образованието цели съвкупност от компетентности”, които са типични за училищното образование и не става въпрос за детска градина, и с чл. 69, където става въпрос за учебни програми. Тук говорим вече за учебни програми при четиригодишни. Не искам да се връщам за казаното за „Киндергарден”.
Вторият проблем, който създава текстът, е проблемът, който се дискутира вече два дни, за ролята на родителя при отглеждането и възпитанието на децата.
Знаете, и много аргументи бяха изтъкнати, че децата от четири- до шестгодишна възраст са много различни. Тук сигурно е моментът да видим какво се случва, да погледаме чл. 8 кумулативно с поправката на чл. 65, който комисията прие днес. Аз твърдя, че тази поправка не решава проблема, а създава два нови проблема.
Първият нов проблем е, че вкарва две нови форми на предучилищно образование, които не е ясно как, кой и къде ще провежда, и те противоречат на идеята за предварителна социализация на децата преди да влязат в училище. Не е ясно дали ще създадат възможност детето да има училищна готовност и да влезе подготвено в училище, или не, защото почасово по някакъв начин ще има предучилищно образование.
Вторият – още по-тежък проблем. Означава ли това, ако четиригодишно дете влезе почасово в училищното образование, то така ще си кара до седемгодишно, когато ще отиде в първи клас? С какви компетентности ще отиде, защото се променя задължителният характер на сега съществуващата предучилищна подготовка?
Изводът ми е: има опасност с този текст в чл. 8 и чл. 65 да съсипем една добре действаща в момента система. Знаете, за добро или за лошо, спорове за петгодишните имаше, но тръгна.
Не са обхванати и 20% от децата, но има „задължително” при петгодишните. Сега, с промените в чл. 65 това „задължително” при пет- и шестгодишните на практика отпада, защото те могат да си ходят индивидуално и почасово някъде на предучилищно образование – детска градина или в училище. Има опасност (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам с едно предложение, госпожо председател, наистина да съсипем нещо действащо.
Поради това правя редакционното предложение към ал. 1 на чл. 8 след думите „на навършване на” в ал. 1 текстът да придобие вида: „петгодишна възраст на детето, а по преценка на родителя – в годината на навършване на четиригодишната възраст на детето”.
Заповядайте, госпожо председател. (Подава писменото предложение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще има спор дали това е редакционно предложение.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Предлагам утре да спорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото това е същностен въпрос, който е във философията на законопроекта, но нека да чуем репликите по Вашето изказване.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Методиев.
Обаче, часът е 14,00. Времето определено за пленарно заседание изтече, утре продължаваме в 9,00 часа и ще имате възможност да изразите Вашите съображения.
Съобщение за Парламентарен контрол на 18 януари 2013 г., петък, 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на осем въпроса от народните представители Мая Манолова – три въпроса, Кирчо Димитров – два въпроса, Михаил Миков, и Десислав Чуколов – два въпроса, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
2. Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на девет въпроса от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова – три въпроса, Михаил Миков, Захари Георгиев, Бойко Великов, Румен Петков и Кирил Добрев, и Лъчезар Тошев и на две питания от народния представител Димчо Михалевски.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 31 въпроса от народните представители Петър Димитров, Деница Гаджева – два въпроса, Цветан Сичанов, Димитър Горов – два въпроса, Добрин Данев – три въпроса, Евгений Желев, Иван Николаев Иванов, Димитър Карбов и Валентин Николов, Станислав Станилов, Любомир Владимиров, Димчо Михалевски, Михаил Миков, Ваньо Шарков, Румен Такоров – два въпроса, Пламен Орешарски и Пенко Атанасов – общ въпрос, Пенко Атанасов и Пламен Орешарски – общ въпрос, Ангел Найденов, Емил Гущеров и Кирил Калфин – общ въпрос, Кирил Добрев и Драгомир Стойнев – общ въпрос, Пенко Атанасов, Петър Мутафчиев – два въпроса, Милена Христова – два въпроса, Антон Кутев, и Захари Георгиев, и на три питания от народните представители Димчо Михалевски – две от тях, и Антон Кутев и Димчо Михалевски – трето общо питане.
4. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на въпрос от народния представител Иван Костов.
5. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова, Захари Георгиев и Милена Христова и на питане от народния представител Емилия Масларова.
6. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на два въпроса от народите представители Атанас Мерджанов, и Ваня Добрева.
7. Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на два въпроса от народните представители Лъчезар Тошев, и Ваня Добрева и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
8. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
9. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на три въпроса от народните представители Неджми Али, и Георги Божинов – два въпроса, и на четири питания от народните представители Димчо Михалевски – две питания, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и Корнелия Нинова.
10. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 14 въпроса от народните представители Георги Божинов – осем въпроса, Димчо Михалевски – два въпроса, Джевдет Чакъров, Захари Георгиев, Евгений Желев, и Милена Христова и Димчо Михалевски – две питания, и Антон Кутев и Димчо Михалевски – общо трето питане.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Корнелия Нинова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса от народните представители Димчо Михалевски, Петър Мутафчиев – два въпроса, и Валентин Николов, на питане от народния представител Димчо Михалевски и на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Валентин Николов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски – два въпроса, и Пенко Атанасов – два въпроса;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Мая Манолова.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Мая Манолова, се отлага отговор на въпрос към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за Парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на правосъдието Диана Ковачева, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Утре редовно пленарно заседание – 9,00 часа.
Продължаваме със законодателна дейност – второ четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Закривам пленарното заседание.

(Закрито в 14,05 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Менда Стоянова

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Любомир Владимиров