Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – продължение.
Докладван е чл. 22 и вървят разисквания по него.
Думата има проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 22, ал. 2 е вътре да се вкарат понятията „морално” и „религиозно” – става дума за образованието. Комисията не каза нищо против, обаче гласува „против”. Срещу морала и религията, която също е част от морала, никой нищо не може да каже, но това е съдбата на опозицията – да я отричат и да се догматизира цялата работа.
Освен това аз не можах да разбера защо в държавните образователни стандарти не бива да влизат „учителската правоспособност и квалификация”, „извънкласната и извънучилищната дейност” и „едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена”? Просто ми е необяснимо. Ако част от тези неща ги има и на друго място в закона, нищо лошо няма, даже е целесъобразно те да се изравнят с другите изисквания на държавните образователни стандарти.
Можете да гласувате, както се казва, по съвест, без да пострада с нищо този закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов в частта, в която комисията не подкрепя предложението, а това е по т. 1 и 2 от предложението.
Гласуваме неподкрепено от комисията предложение.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 39, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Прегласуване, госпожо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с това предложение създаваме много работа на екипа на министъра на образованието и науката, но това безобразие, наречено уж „държавен зрелостен изпит”, трябва да спре. Трябва да организираме държавния зрелостен изпит по начин, който да убеди всички, че става въпрос за покрити стандарти за зрялост.
Ще припомня още веднъж, включително и миналата учебна година випуск 2011-2012 г. завърши със сравнително високи оценки по български език и литература – задължителният зрелостен изпит, като смущаващо висок процент зрелостници, между 35 и 40%, не са съставили едно изречение в текстовата част на теста за държавен зрелостен изпит. Тогава каква зрялост измерваме с този държавен зрелостен изпит?!
Трябва да има отделен държавен стандарт. Умението за съставяне на текст да бъде самодостатъчно условие за среден (3), а по останалите показатели да се надгражда оценката. В противен случай правим квазидържавен зрелостен изпит, в противен случай не сме искрени, когато предлагаме закони за защита на книжовния български език. Това не може да стане с общия стандарт за оценяването. Настояваме за специален стандарт за държавни зрелостни изпити, в който да се решат всички тези открити въпроси. В противен случай нищо няма да направим.
Това предложение може би е по-важно от редица други текстове, които обсъждаме в този закон.
Моля за прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 111 народни представители: за 23, против 64, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 22 по доклада на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 23 има предложение на народните представители Имамов и Хамид – в чл. 23, ал. 2 думата „компетентностите” да се замени със „знанията и уменията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, с редакция, госпожо председател: вместо чл. 22, ал. 2, т. 1-2, т. 4-5 да се чете „чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 3-5.
Прочитам целия текст на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 3-5 и Националната квалификационна рамка се синхронизират в частта й за предучилищното и училищното образование.
(2) Националната квалификационна рамка се разработва въз основа на Европейската квалификационна рамка, приема се от Министерския съвет и съдържа компетентностите като резултат от ученето по нива в съответствие с етапите и степените на образование.
(3) Националната квалификационна рамка има за цел да подпомогне мобилността на гражданите, като осигури условия за прозрачност на придобитото образование и квалификациите и да улесни признаването на резултатите от формалното образование, от неформалното обучение и от информалното учене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните Имамов и Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 107 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 23 в редакцията на комисията, както беше прочетен от председателя на комисията в залата.
Гласували 103 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта, което комисията подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на Раздел І.
Гласували 99 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 24 има предложение на народния представител Галина Банковска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в І клас и се осигурява подготовката им за училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) При условията и по реда на този закон в детската градина могат да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца на двегодишна възраст.
(3) В детската градина може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст.
(4) Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 24 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 25 има предложение от народните представители Богданова и Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в което се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. В определените в този закон случаи училището осигурява и условия за придобиване на професионална квалификация.
(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно образование на децата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностното развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 25 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 26 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложение на народните представители Николов и Богданова – създава се нов член 26а:
„26а. Областните ресурсни центрове за подпомагане на обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Николов.

ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В обсъждането още на Раздел І предложението ни за запазване на областните ресурсни центрове, които да подпомагат образованието и обучението на децата със специални образователни потребности, беше отхвърлено. Въпреки това ние отстояваме и тук това наше предложение, където формулираме институциите в сферата на образованието. Виждате го и в последващите членове – 28, 31, 32 и 33.
Мотивът, че тези областни ресурсни центрове излишно харчели пари и били административно раздути, е несъстоятелен при ситуация, когато е сигурно, че малките общини нямат ресурс, с който да осигурят обгрижване на деца със специални образователни потребности.
Още веднъж се опитвам да Ви помоля да вникнете в ситуацията, в която община с 2-3-8-12 хил. жители има едно средно училище, в което се появяват не едно, а пет деца с различни специални образователни потребности. Тогава директорът на училището трябва да назначи пет различни ресурсни учители в това училище. Това не е по неговите сили и тези деца на практика остават извън обгрижването – ще си стоят вкъщи, особено след закриването на помощните училища, за които ще се говори малко по-късно. Тези деца остават вкъщи, водим ги по списъци, че са в масовото училище, вземаме за тях пари, а детето вместо да се социализира, вместо да получава необходимото образование, остава извън целия процес на социума.
Съществуването на областните ресурсни центрове през последните повече от шест години показа, че те могат да се справят и да покриват деца със специални потребности на територията на целите области. Това, че в отделни области имало раздуване на разходите, е проблем на тези отделни области. Мога да Ви дам десетки примери с областни ресурсни центрове, които работят ефективно и директорите на всяко едно училище са доволни от съвместната работа с ресурсните учители от тези центрове. Така че Ви моля да помислите – нещо, което е създадено, функционира добре, да не бъде закривано с лека ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, поисках думата, защото във всичките текстове, в които в течение на приемането на закона, ще ни се наложи да говорим за деца със специални образователни потребности, очевидно тази базова теза следва да бъде развивана.
Преди малко гласувах „въздържала се” по въвеждането на форма, която по принцип харесвам – Центърът за подкрепа на личностното развитие, защото се опасявам, че законът даде на тази форма толкова много чрезвичайни правомощия, които би следвало да бъдат ясно разписани в правомощията на конкретно работещи структури.
Областните ресурсни центрове бяха такава възможност. Тя е нова форма, натрупа опит, показа можене. Аз ще повторя колегата Николов, защото това е важно. Затова, че ръководството на тези центрове, статутът, който им дава Министерството на образованието, щатът, който им утвърждава, не удовлетворяват ръководството на министерството, не са виновни центровете.
Искам да си представите наистина как работим с децата със специални образователни потребности. С течение на времето ще разберете, че центровете за подкрепа на личностното развитие са всичко, а те не са образователни институции. В тях се работи с всички. И най-накрая ще стане ясно, че кметовете могат и да не разкриват такива центрове, а да предоставят тази дейност на неправителствените организации, тоест на доставчиците на социални услуги.
Аз моля всички, които с лека ръка ще гласуват, да се върнат към Закона за социалното подпомагане и да разберат какъв е статутът на доставчика на социални услуги. Те всъщност доставят образователна услуга и изпълняват и държавната политика, която е вменена на училището и на образователните институции. Ако този закон трябва да доведе до това, Вие следва днес да ни отговорите, по-нататък сте въвели изричния запис, който ще подкрепите с лека ръка – как всяко училище е длъжно да назначава ресурсни учители?
Знаете ли как изглежда нормативът на един учител? Знаете ли как той може да бъде попълнен, след като работиш с едно или с две деца? Знаете ли как могат да се намерят кадри в тези училища? Знаете ли как при тези разстояния може да бъде съчетавано прилагането на този тип дейност, за да може да бъде формиран един щат? Кой специалист ще ходи да пътува от общинка на общинка с твърде сложно пътуване, за да изпълнява функции, които държавата дължи на тези деца?
За мен цялата тази система остава неясна. По-разумното беше да се опитаме да централизираме, тоест да продължим една добра практика, усъвършенствайки я, вместо с лека ръка да я закриваме и да въвеждаме добре звучащи форми, които между другото ще видите, че могат да събират и такси; да разберете притеснението на тези 11 хил. човека, подписали подписката за запазване на ресурсните центрове, защото имат тревога, че децата им, които имат проблем, няма да бъдат обгрижвани. Ние доказателства за обратното не им даваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да взема думата по този въпрос и преди това да Ви кажа, че мярката, която сме предложили, е подкрепена от две световни организации и една българска – Националният съвет на хората с увреждания, УНИЦЕФ и Българският хелзинкски комитет. Съвместно с всичките организации сме изготвили рамката, в която ще се развива ресурсното подпомагане и обучение на децата в България.
След десетки препоръки и осъдителни дела към България за отношението ни към децата с увреждания това са стъпки, направени така, че наистина детето да намери своето основателно място в училище, където са и другите деца.
Всъщност центровете за личностното развитие и подкрепа, които ще бъдат образувани след две години, ще бъдат онези звена, в които децата ще се чувстват и приобщени, и добре обучавани, и с цялостната подкрепа, от която имат нужда не като деца с увреждания, а изобщо като деца.
В момента един ресурсен учител, който отива при децата в училище, отделя 40 или 80 минути на седмица. Ресурсните центрове в 28 областни града представляват административни звена, в които имаме учители, които си разпределят училищата, в които да отидат. През цялото време, през цялата седмица децата, които имат специални образователни потребности, са заедно със своите учители в училище, които доста често изпитват трудност, дори понякога се чувстват безпомощни.
Смисленото пребиваване на учителите със специална подготовка и със специални умения е в училището – там, където могат да бъдат наистина до детето. За първи път в този закон ние осигуряваме и втори помощник-учител, който да влиза в училище, така че детето, което има трудност, наистина да бъде не просто обгрижено, а и добре обучено според възможностите, които има.
Тук бих искала да добавя, че ресурсните центрове ще запазят своя административен облик. Тоест там ще продължи да има кабинети, в които децата могат да бъдат водени, но те ще бъдат в рамките на Центъра за личностно развитие и подкрепа.
Малко по-нататък ще стане дума и за помощните училища, и за болничните училища. Това са все звена, за които, пак ще повторя, България търпи осъдителни процедури.
Крайно време е, след като работим към децентрализация и деинституционализация на общностите, да постъпим като цивилизовани хора и грижата за децата с увреждания да намери подобаващо място в общата ни грижа като жители на страната и съответно на континента, в който сме.
Няма смисъл да правим мимикрия на дейност, каквато имаме досега в голяма част от случаите. Не отричам, че ресурсните центрове изиграха своята прекрасна роля до момента. Това беше стъпка, която беше направена преди години. Те изчерпаха капацитета по начина, по който го имат.
Крайно време е да се разшири грижата за децата и тези, които имат специални образователни потребности, да я намерят не на едно място, не просто заведени в един център за един или два часа седмично. Редно е грижата за децата със специални образователни потребности да отиде в училище – там, където те ежедневно имат нужда от нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Първа реплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги! Колега Соколова, ние с Вас нямаме различия по това, че трябва да се търси достатъчно убедителна форма, в която тези деца да бъдат обгрижвани и грижата за тях да бъде разширявана.
Какво предлагате? Вие предлагате ресурсните центрове да бъдат променени, статутът им да се случи като статут на Център за подкрепа на личностното развитие с разбирането, че могат да бъдат само общинска структура, а не областна, каквато са до момента. Тоест те ще останат на територията на големите градове, на центровете на общините, защото те това могат да правят.
Второ, ние говорим за два различни подхода. Твърдим, че децата със специални образователни потребности, колкото и широк да е кръгът, би трябвало да бъдат обучавани в училище, след което да ползват възможностите на Центъра за подкрепа на личностното развитие, който е по функции подкрепящо образование. В случая те нямат други функции – не могат да дават завършен клас, не гарантират образователна степен. Това са подкрепящи образованието структури. Нали така? И тогава, когато прегледаме целия ход на иначе добри идеи, които очевидно имат проблем в реализацията, когато става ясно, че центровете за подкрепа на личностното развитие са много и различни, че всяка община в зависимост от възможностите си може да открие 15, а може и да каже: „Не мога да открия нито един”, тогава поставяме същностния въпрос за това как се гарантира тази грижа.
Аз нямам пред себе си анализ на делата, за които сме осъдени, точно за дискриминиране на деца със специални образователни потребности при наличие на специален по-висок стандарт. Само че за две деца стандартът чий проблем решава? Чий проблем решава?! И тогава, когато нямаш друго решение – какво ? Наемаш си някой, който би могъл да дойде и не би искал да дойде?
Аз искам някой от Вас някога да ми разкаже цялата тази процедура като възможност за реализация и, завършвайки, да кажа: адски е симпатично, че поредната спорна мярка е с отлагателен период на въвеждане две години. Тогава, когато според Вас ще има пари това да се свърши, с разбирането, че Вие не можете да я гарантирате. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Богданова, да уточня, че отлагателният период беше само заради настояването на ресурсните центрове и заради Вашето настояване, за да имате спокойствие, че ще има достатъчно време те да свикнат с промяната. Ние бяхме готови да я направим веднага. Това беше след поредица от инициативи.
Да обясня малко повече по отношение на грижата. В момента едно дете, което е на ресурсно подпомагане, получава 2 хил. 189 лв. делегирана сума, от която 305 лв. отиват в училището, а останалата част отива в ресурсния център. Парите за издръжка на едно дете на ресурсно подпомагане не се променят, дори се увеличават. Просто по-голямата сума отива в училището, там, където детето прекарва целия ден и цялата седмица, а по-малката сума – 305 лв., отива в ресурсния център, който ще бъде преформулиран в Център за личностно развитие и подкрепа.
И там, госпожо Богданова, няма да има само деца, които имат дефицити, а ще има много и най-различни деца, с които те ще общуват така, както общуват и в училището. Това е истинският смисъл и на децентрализацията, и на деинституционализацията, и на грижата като към равни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова за създаване на нов чл. 26а, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 13, против 50, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 27 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 28 е постъпило предложение от народните представители Имамов и Хамид – в чл. 28, ал. 2 т. 4 се изменя по следния начин:
„4. да определят своите имена, символи, ритуали, както и свое униформено облекло и други отличителни знаци, в съответствие с принципите, посочени в Раздел ІІ на закона;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Николов и Богданова – в чл. 28, ал. 1 и 3 след думите „за подкрепа на личностното развитие” се добавят „областните ресурсни центрове за подпомагане на обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Богданова и Николов – в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 да отпадне текстът „автономията” и се замени с текста „самоуправление и децентрализацията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с дефинирането на понятието „автономия” за детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие. Разбира се, тук става дума за ограничена автономия. Всички точки на чл. 2 формулират условия и начини, по които може да се реализира това условие за автономия на отделното училище.
Нашето предложение е по т. 4, където се дава право на отделните училища, детски градини и така нататък да определят своите символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност и култура, както и свое униформено облекло и други отличителни знаци.
Ние предлагаме към това изречение да се добави: „в съответствие с принципите, посочени в Раздел ІІ на закона”.
Ако отворите на стр. 4, ще видите, че Раздел ІІ от закона съдържа девет основни принципа, по които трябва да функционира и да се развива образователната система. Би било добре, когато се дефинират понятия като автономия, да има ясна, тясна и пълна обвързаност на това понятие с основните принципи за развитие на образователната система, които вече сме гласували в едно от предходните заседания на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Две неща. Първо, за пореден път не виждам логиката: защо е отхвърлено предложението на колегите Имамов и Хамид, след като вчера тяхното предложение по отношение на Раздел ІІ беше прието? Има логика днес да бъде прието и това. След като това Народно събрание гласува вече, че образованието е светско, че образованието по никакъв начин не се доминира от идеологически, политически и религиозни доктрини, защо не приемате, че когато едно така наречено „автономно училище” си приема символите и униформите, то не трябва да спазва тези принципи?
Не искам в рамките на Българския парламент днес да описвам картини и да си представям какви униформи и какви символи могат да приемат училища, ако не спазват принципите на Раздел ІІ, при едно светско образование. Далеч съм от мисълта, че ще се направят на будисти, но могат да се направят на всякакви други.
На следващо място, автономията на детските градини. След като в началото на закона – в неговите Общи положения, не разбрахме какво точно се влага в понятието „автономия” в смисъла на този закон, който няма нищо общо с висшите училища, в един момент автономията на детските градини идва малко в повече при наличие на единна национална политика в сферата на образованието, където ще има автономия на училища, а сега ще имаме и автономия на детските градини.
Аз пак питам: има ли в залата човек, който може да ми отговори дали министърът на образованието, младежта и науката се е запознал с този законопроект? Какво е неговото становище по автономията на детските градини? Какво мисли министърът на образованието, младежта и науката по спорните текстове в законопроекта?
Понеже вчера не ми стигна времето, пак ще задам своите въпроси към този министър, на които няма отговор в законопроекта.
Как децата да не напускат училище – решава ли законопроектът този проблем? Как да се върнат в училище напусналите деца? (Реплики от ГЕРБ.) Как да привлечем онези, които не тръгват на училище? Как да осигурим качествено образование на децата със специални образователни потребности? Как да осигурим същото и да помогнем на децата в малките населени места? Как родителите да са съпричастни и да работят в екип с училището и учителите? Как ученикът да се чувства значим, спокоен и обгрижен в училище? Как да му е по-интересно и да е важно за него да е в училище? (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Госпожо председател, д-р Иванов сигурно е тук, не за да си гледа таблета, а да работи и да не ми прави реплики от място.
Въведете ред, ако обичате!
Как учебните планове да станат по-ефективни и да дават по-качествено образование? Как учебните програми да са по-удобни и по-полезни за ученици, за учители и как да осигуряват повече знания, умения и възпитание? Как учебното съдържание да е по-интересно, по-обективно и да дава повече шансове за бъдещето на детето? Как да запазим възможност за избор на учебник и в същото време да спрем учебникарската мафия? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Как да осигурим интерактивните форми на работа в клас? Как да повишим авторитета на учителския труд? Как да осигурим непрекъснато професионално развитие на учителя? Как може учителят да е по-удовлетворен от съдбата си? Как училището да не произвежда безработни среднисти? Как и какви специалности да се изучават в училищата? Какви кадри търсят фирмите, а какви ще търсят след пет, десет и петнадесет години? Да разделим ли децата след десети клас на подготвящи се за висши училища и на тези, които ще имат професия, и как ще се отрази това на тяхната психика? Къде да стажуват учениците от професионалните училища? Могат ли да получат сертификат за професионална квалификация още в средното образование? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Три секунди по-рано дадохте сигнал, госпожо председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Давам Ви сигнал, за да прекратите четенето навреме.
Реплики?
Господин Стоичков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, репликата ми към Вас е в частта, в която Вие подкрепихте предложението на колегите Имамов и Хамид за светски и деполитизиран характер на образованието, но това е предложение по чл. 30. Ще развием тази дискусия след известно време.
Дискусията по чл. 28 е: дали българските училища и детски градини да определят своите символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност? Думата „националната” е пропусната в предложението на колегите Имамов и Хамид. Те предлагат съответно препращане към принципите на закона. Безспорно принципите в чл. 3 се отнасят за целия закон и според мен не е необходимо всяка разпоредба след чл. 3 да препраща, че е в съответствие с принципите на закона.
Ако се приеме дословно този текст, означава, примерно, че училищата ще си избират автономно униформа в съответствие с принципа за системност, аналитичност, прозрачност и предвидимост на образователните политики или пък ученическа униформа в съответствие с принципа на иновативност в педагогическите практики. Тоест това механично препращане няма да допринесе за богатство на текста, напротив, текстът е отрязан от една изключително важна част, че символите, ритуалите в българските училища трябва да следват българската национална идентичност. Това е текстът на вносителя, който аз ще подкрепя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Николов, правя тази реплика, защото Вие пропуснахте да кажете следното. Ние имаме няколко теми, по които се различаваме, и то кардинално се различаваме, за това накъде да върви България.
Първата тема беше вчера, когато ние обсъждахме и мнозинството, разбира се, гласува да промени закона за един процент от българските ученици и да им даде държавно финансиране. Общо взето, това нещо Вие го направихте, наистина законът беше променен само за един процент.
Днес вторият проблем, по който имаме кардинални различия, е понятието „автономия”, независимо че вчера казахте, че не бива да интерпретираме или да предлагаме различни стратегии за интерпретация на отделните проблеми. Няма как да не влагаме друг тип разбиране, защото тук вероятно ще се запишем в световната история с това, че на една сравнително малка територия ние даваме възможност на всяка детска градина, на всяко училище да определя свои политики.
Вероятно, дай Боже, това да е някаква постмодерна реалност, с която не сме запознати, но, доколкото знам, това го нямаме като друг опит.
Когато става въпрос за тези два големи проблема – дали трябва Народното събрание да обслужи 1% от българското население, дали трябва наистина да се даде абсолютно пълна самостоятелност на политиките, държавата да се оттегли от образованието и да управлява с някакви измислени стандарти, по тези въпроси министърът би трябвало да вземе отношение и не може да го неглижирате. Фактът, че не сте му дали даже и физическото време да се запознае – нещо, което вчера и господин Николов подчерта, наистина създава проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин Стоичков, уважаеми колеги! Аз не вземам думата да се заяждам по този закон. Няма да го направя! По принцип нямам навик да се заяждам. Законът е достатъчно сериозен, за да си позволим елементарни отношения, когато дискутираме тези въпроси.
Господин Стоичков прочете избирателно само някои от точките на Раздел ІІ. Аз ще Ви прочета други две точки:
„3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
4. съхраняване на етнокултурното многообразие”.
Никой от нас няма нищо против, когато става дума за автономия и когато става дума за функциониране на нашите училища, да се спазват такива фундаментални изисквания като национална идентичност, но тя нищо не струва, ако не се отчитат тези две фундаментални изисквания, които току-що казах. Това са изискванията, свързани със спазване на правата и свободите, липса на дискриминация и съхраняване на етнокултурното многообразие. Всичко това е част от фундаменталните изисквания, които задължително влизат в Раздел ІІ, който ние вече сме гласували. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Очевидно трябва да се излиза от ситуации, които са неудобни, защото този закон ще трябва да се изпълнява – рано или късно.
В тази връзка правя просто редакционно предложение – в чл. 28, ал. 2, преди точките в основния текст на алинеята да отпаднат думите „детските градини,”, иначе ще ни се смеят. „Да провеждат свои политики в съответствие със законите на страната...”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямаше да взема думата, ако Алиосман Имамов не беше настоял, защото...
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще има пак лично обяснение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нека има лично обяснение. (Реплики.) Да, подсказаха ми. Отново се прави опит, поредният опит да се прокара нещо малко, да се направи стъпка. Всъщност това е стратегията и тактиката на ДПС от години, по малко да се прокарва по нещо, за да се стигне до голямото.
В този закон може това и още няколко неща и точно това е опитът елегантно и, разчитайки може би на неразбиране на голяма част от залата, тук са малко хората, които разбират от тази материя, и един текст да отпращаш към друг – много си спомня някой друг текста, защо пък да не мине.
Те в момента стоят и чакат общо взето като кучета около месарски магазин, образно казано, ако може да мине. (Реплики от ДПС.) Това е смисълът. Но ако това мине, което те предлагат... (Реплики от ДПС.) Това не е обидно – правя едно сравнение. Ако имате чувство за хумор, ще разберете точно какво е усещането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги, не се обаждайте от място.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е усещането и не е обида, колеги, сравнение е. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви, колеги!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не може да се мълчи в такива случаи. Аз излизам, за да заостря вниманието на залата, не за друго, включително и на колегите от БСП, защото мисля, че и те са наясно с това, което се цели.
Ако мине това тяхно предложение – на Хамид Хамид и на другия колега от ДПС, ще видите, че утре във вестниците ще бъде написано: „Оттук нататък в смесените райони – учениците с шалварки и със забрадки”. Защото мине ли това предложение е отворен пътят, по един невинен, незабелязан и съвсем легален начин.
Не повтаряйте грешката, която четири години от БСП правиха по отношение на ДПС и допуснаха безброй техни предложения, които минаваха в залата – тогава те бяха на власт. Правя това предупреждение, за да не се стига дотам, докъдето стигна миналия път БСП и затова на края на изборите получи 17%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лично обяснение – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, много Ви моля не допускайте от тази височайша трибуна, особено когато обсъждаме толкова важен закон – закон за образование, месарски език. Не допускайте!
Господин Шопов, много е прост и елементарен въпросът ми. Вие приемате ли т. 3 и т. 4, която аз прочетох, като част от принципите, гласувани в това Народно събрание в Раздел ІІ или не?
Ще Ви ги повторя, вероятно имате нужда от това: „равнопоставеност и недопускане на дискриминация” – това изобщо не означава шалвари и каквото и да било друго. Това си е Ваша измишльотина и Вие обичате такива измишльотини.
Четвърта точка: „съхраняване на етнокултурното многообразие”. Приемате ли тези условия, които ние всички сме гласували в тази зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
РЕПЛИКА: На кого реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: На господин Шопов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Трябваше да се каже по-ясно – затова е репликата, за какво става въпрос. Става дума за сепариране на пространството, става дума диаспората да стане анклав, става дума за продължение на идеята за всякакви автономии и прочие, и прочие.
Аз 20 години чета документите на ДПС – те са едни и същи. За това става дума. Стъпка по стъпка – така се напредва. И други неща, които сме обсъждали в закона – това е пределно ясно. Затова трябва да се каже по-ясно.
За кучетата и месарския магазин беше образно, но тук фундаменталното е смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не съм очаквал, че точно във връзка с чл. 28 ще ми се наложи да задам един фундаментално важен въпрос, който определя характера и на българската демокрация, и в частност на демократичното ни гражданско общество.
Моят въпрос е към Вас, собствено и към председателя на комисията, защото той постави въпроса за текста на чл. 28, ал. 2, т. 4, а именно, че при определянето на символите и ритуалите трябва да се спазва принципът на националната идентичност и култура. (Реплика на докладчика Огнян Стоичков.)
Разбира се, господин председател, но моят въпрос към Вас е: етническото, религиозното и културното многообразие са ли неразделна част от българската национална идентичност и култура? Много ясен въпрос.
Отговорът Ви „не” означава, че свеждате националната идентичност до етническата идентичност на мнозинството. Това няма нищо общо със съвременния европейска концепция за мултикултурализма, за мултиетничността като естествено състояние на всяка една държава.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма нищо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно за това става въпрос.
Ако Вие твърдите, че българската национална идентичност се свежда до етническата идентичност на мнозинството в България, означава, че Вие продължавате да стоите в логиката на възродителния процес.
Никъде, в нито един документ на Движението за права и свободи няма една дума, която да поставя под съмнение разбирането за националната идентичност като синтез на всички етноси, култури и религии, които населяват България и са характеристика на българските граждани. Нашето разбиране за националната идентичност е, че тя е синтез на етническото, културното и религиозното еднообразие, разбира се, с цялото уважение към историческите факти, които имат отношение към формирането на тази национална идентичност.
В този смисъл ще повторя още веднъж въпроса. Ако Вие разбирате националната идентичност като включваща етническо, религиозно и културно многообразие, няма нищо по-естествено от това да приемете предложението на колегите Алиосман Имамов и Хамид Хамид и вече тяхното предложение трябва да възприемете точно в плана на защитата на българския национален интерес и на националната идентичност, защото със спазването на принципите от Раздел ІІ няма да е възможно чрез символите на едно училище да се прокламира онова, което няма място в българското училище. Примерно, идеология, подчертаване на религиозна идентичност. Защото там могат да учат деца, които проповядват различни религии и така нататък и така нататък.
Вникнете, оставете клишетата, с които от години една политическа сила, за съжаление не само тя, изгражда своята политическа стратегия, атакувайки Движението за права и свободи. Живеем в ХХІ век.
Тези предложения на колегите Имамов и Хамид са в плана на интеграцията. Вашите идеи са в плана на сепарирането на българското общество, плана на изключването, плана на противопоставянето. Благодаря, госпожо председател. Надявам се да сме разбрани.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): Естествено, че не. (Реплики между народните представители Лютви Местан и Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Станилов – реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Цитирам Ви един европейски политик – реч, произнесена през ноември 2010 г., в която казва следното: „Уважаеми младежи, мултикултурният модел в Европа се провали. Предстои въпросът за идентичността на европейските народи” – Ангела Меркел, канцлер на Федерална република Германия. Толкова за мултикултурализма, който е поставен под въпрос във всички държави. Нямам нищо против това понятие, но като политика то се оказа пълен провал.
Колкото до това дали турската диаспора в България принадлежи към българската нация, е въпрос на следното. Една нация се определя, първо, от общата историческа съдба, второ, от езика и, трето, от усещането си за съпричастие. Тук Вие претендирате да сте част от българската нация, а господин Лютфи – няколко пъти и в предишния мандат сме го слушали, да казва, че България е двунационална държава. Определете се преди всичко Вие какви сте, за да Ви приемем като такива и ние.
Аз знам, че другите диаспори в България – евреи, арменци, руснаци и всякакви други, нямат такива претенции като Вас. Имате ги само Вие, тъй като сте най-многобройни, тъй като Вашата метрополия е на нашата граница, а тя е огромна, могъща и прочие – излъчва сила, излъчва идентичност и няма как да не противоборствате с нас. А ние няма как да не се браним – част от тези наши речи, които тук държим, са част от тази отбрана, част от българската национална революция, която все още не е завършила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми проф. Станилов, точно тази редакция не е на госпожа Меркел, а на лидера на нейния коалиционен партньор от Християнсоциалния съюз. Госпожа Меркел има твърдения в тази посока, но това не е точно нейната редакция. Това, казано от Меркел дори, не означава, че е вярно. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”)
Освен това, за да се говори за провала на един модел, първо трябва да го има.
Освен това, какво означава „мултикултурализмът се провали”? Аз поставих простичкия въпрос: има ли етнически, религиозни и културни различия, които населяват България, населяват Румъния, населяват Германия, населяват Франция? Какво означава да се промени естеството на нещата, така както то е дадено от Господ? Това не може да се провали. Вие не може да отречете обективния факт, че съвременна Европа е разнообразна – етнически, религиозно и културно.
Онова, за което се говори, е нещо много по-различно – как това от Бога дадено многообразие да се балансира по начин да се постигне интегритетът на всяка една национална държава, да се постигне интегритетът на Европейския съюз? Не става въпрос, че го няма мултикултурализма, а става въпрос, че няма успешен модел на интеграция на едно мултикултурно общество – очеваден елементарен факт, който би трябвало да бъде по-силен за човек, който носи академични звания и степени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Господин Стоичков има думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще бъда кратък, госпожо председател. Предлагам да се върнем от Германия от миналото на чл. 28 по вносител. Той е изключително точен и ясен в редакцията, която ни се предлага в т. 4:
„4. автономията включва да определят своите символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност и култура.”
Това е водещият принцип: в българските училища националната идентичност и културата трябва да бъдат водещи в символите и ритуалите. Това е водещият принцип, а останалите принципи по чл. 3 съответно се прилагат за целия закон, но в тяхната йерархична зависимост. Първият и най-важен принцип в този контекст на т. 4 е националната идентичност и култура.
Що се касае до принципа, който аз изповядвам, е България и българските граждани да бъдем единни в своето разнообразие. Не изключвам другото, но символи и ритуали в българските училища в противоречие с националната българска идентичност не бих приел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова, което комисията не подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 63, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега ще гласуваме направеното в залата предложение от народния представител Ивелин Николов, а именно в чл. 28, ал. 2 думите „детските градини,” да отпаднат.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 52, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме чл. 28 в редакцията на вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Отрицателен вот.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно за чл. 28, защото в момента сме в изключително парадоксална ситуация.
Първо, министъра го няма.
Второ, с Вашето позитивно гласуване Вие дадохте възможност на детските градини, на училищата да определят свои политики.
Дадохте възможност да избират организация, методи и средства за обучение.
Дадохте възможност да определят свои символи и ритуали в съответствие с принципите и така нататък.
Дадохте възможност на държавата да се оттегли въобще от образованието, и то при положение, отново повтарям и ние няма да се уморим да повтаряме, че процентът от брутния вътрешен продукт за образование е най-ниският сред страните – членки на Европейския съюз.
Каква е тази автономия, която Вие въвеждате?! Кои са онези, които Вие в момента обслужвате?! Кои са онези чуждестранни институции, чиито съвети Вие следвате?! Защо разрушавате българската национална традиция?!
Ето затова – защото смятам, че с тази точка, както и с вчерашния чл. 10, извършвате подмяна на истинските ценности, на истинските национални стойности, удряте в сърцевината нашите национални области, затова аз гласувах „против”. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втори отрицателен вот има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 29 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 30 има предложение от народните представители Имамов и Хамид: последното изречение на ал. 1 се изменя по следния начин: „Името на училището трябва да е обществено приемливо и в съответствие със светския и деполитизирания характер на образованието.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Богданова и Николов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от Катя Чалъкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Снежана Дукова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Чл. 30. (1) Наименованието на училището включва име и означение на вида му по чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 38, ал. 2, чл. 41, ал. 3 и чл. 43, ал. 1. Името на училището трябва да е обществено приемливо.
(2) Наименованието на частните детски градини и частните училища включва и означението „частна”, „частно”.
(3) Наименованието на училището може да включва и означение за основните профили, професии или специализираната подготовка, по които то провежда обучение.
(4) Наименованието на училища с профил „Чуждоезиков” може да включва и означението „езиково”, „езикова”, както и указание за основния чужд език, на който се провежда обучение.
(5) Наименованието на училището, обявено за училище с национално значение по реда на чл. 37, ал. 5, може да включва и означението „национално”, „национална”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Член 30 се занимава с наименованието на училището, което включва име, вид и други компоненти, които го различават от другото училище, в зависимост от това с какво се занимава. В ал. 1 има едно изречение, което гласи: „Името на училището трябва да е обществено приемливо”. Дотук ние казваме „да”, но към това изречение предлагаме да бъде добавено: „и в съответствие със светския и деполитизирания характер на образованието”.
Вчера Вие, уважаеми колеги от управляващата партия, приехте нашето предложение по чл. 11, ал. 2 за недопускане на политически и религиозни идеологии в училището. Това предложение, което сега правим, е в пълно съответствие с онова предложение по чл. 11, което ние гласувахме вчера. Изобщо всички тези предложения, уважаеми дами и господа, които прави ДПС, са насочени към гарантиране на светския и деполитизирания характер на българското образование. Това е един от основните недостатъци, които ние заедно с Вас трябва да преодолеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Шопов – първа реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, стотици училища в България се казват „Св. св. Кирил и Методий” или „Св. Иван Рилски”. Знам, че не му е мястото тук, защото е в Закона за висшето образование, но Софийският университет е „Св. Климент Охридски”. Как ще постъпим в този случай? Какво правим? Това наименование „Свети” има религиозно значение според предложението на Алиосман Имамов.
Така че тук пак се цели нещо подобно. Това значи ли, че трябва да махнем „Св.св. Кирил и Методий”? Предложението е все в тази връзка – дребни уловки стъпка по стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Шопов, какво ще кажете, да речем, ако в с. Брезница, където всички ученици са мюсюлмани, решат училището да се казва „Св. Салахадин”? Знаете ли какво е Салахадин?
Нашето предложение тук не е насочено към историческите личности на българската нация, които засягат всички, независимо от тяхната религиозна принадлежност.
Отговорете на въпроса ми – в страната има много мюсюлмански населени места, където учениците са само мюсюлмани и те решат да сложат името на своето училище на мюсюлмански духовен водач или мюсюлмански светия?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това училище е в България.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): А ние къде сме, колега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение за удължаване на срока за предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност с 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме с дебатите по чл. 30.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 56, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Предложението от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов е оттеглено.
Гласуваме окончателната редакция на чл. 30 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Колеги, тук прекъсваме разискванията по законопроекта.
От 11,00 ч. – парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, пленарното заседание продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 1-7 февруари 2013 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на новата Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” и влиянието й върху процесите на регионалното развитие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2013 г.;
- народните представители Мирослав Петков и Евгени Стоев към Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, относно финансово подпомагане за ремонт на закрита лекоатлетическа писта, част от сграда на спортен комплекс „Ивайло” на улица „Филип Тотю”, град Велико Търново. Следва да се отговори писмено до 20 февруари 2013 г.;
- народните представители Сергей Станишев, Петър Мутафчиев, Тунджай Наимов, Корнелия Нинова и Милена Христова към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно развитието на военните технологии и производство на военна техника в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2013 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мирослав Петков и народния представител Евгени Стоев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Костов;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Ваня Добрева;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Нигяр Сахлим;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Добрин Данев и Румен Такоров.
Това са писмените отговори за връчване.
Постъпили са две заявки за изявления от името на парламентарни групи до момента: от името на Коалиция за България – господин Ангел Найденов, след него – господин Шарков, от името на Синята коалиция.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Четвърти ден въпросите, свързани с Консултативния съвет за национална сигурност, не слизат от вниманието на политици и държавници, на медии и на експерти. И това е повече от обяснимо.
Очакваха се заключения по един терористичен акт, отекнал далече извън границите на България и надхвърлящ драмата на тогава загиналите и ранените, заключения, които имат своите вътрешни и външни политически измерения и последици и тъкмо затова изискващи категоричност и недвусмисленост.
Отговори ли проведеният Консултативен съвет на тези очаквания? Не. Създаде международна новина, впрочем предсказана, очаквана и не особено изненадваща. Но и остави тягостно впечатление и поднесе тревожни изводи.
Последвалите изявления на министри и представители на управляващата партия, говоренето на президента, мълчанието на премиера, мнението на главния прокурор, че заключението е политическо, засилиха безпокойството и изведоха на преден план въпросите: какво точно се случва, беше ли употребен Консултативният съвет и каква е целта на позицията, поднесена от вицепремиера и министър на вътрешните работи?
Нека да разсъждаваме.
Известно е, че Консултативният съвет стои на едно от най-високите места в системата за национална сигурност, а неговите становища, без да са нормативно обвързващи, очертават зони на съгласие с последващи решения на институции, министерства и ведомства. И тъкмо в значимостта на разглежданите проблеми и в съгласието се корени и репутацията на Съвета.
Непостигането на съгласие не е изненада, но тогава когато от едната страна остават само управляващите, а срещу тях са всички останали – очевидно има нещо силно смущаващо, Да не кажа сбъркано, в представените на Съвета доклади. Говоря, разбира се, само за докладите и информациите за разследването на атентата на летище Сарафово, като не подценявам въпросите за осъждането на покушението срещу господин Ахмед Доган и доклада за ситуацията в Близкия изток и рисковете за България. Всъщност не чухме нищо нито за рисковете, нито за мерките, които предприема България.
Какви са оценките на участниците в заседанието? Докладите са непълни, незадоволителни, повърхностни. Разследването не е приключило, предстоят следствени експерименти, очаква се нова информация от наши партньори, а доказателствата са недостатъчни. Може ли това да бъде солидна и сериозна основа за общо становище, посочващо организация, свързана със и стояща зад атентата? Не. Или да кажем – не би трябвало. И не предрешава ли това окончателните резултати от следствието?
Впрочем да се представят мненията, различни от позицията на българското правителство, като подкрепа за „Хизбула“ и за терористите е толкова смешно и нелепо, че не заслужава усилия да бъдат опровергавани.
Да, информация за хода на разследването беше отдавна необходима. Парламентарните комисии и Парламентът като цяло бяха мълчаливо подминавани, догадките се множаха, а това, което научавахме, идваше от чуждестранни медии след посещения на наши министри.
Защо тогава именно Консултативният съвет за национална сигурност беше мястото, избрано, за да се представи така нареченото „обосновано предположение” за участие на „Хизбула”? Защо данни и предположения за нечие участие не бяха представени от разследващите органи и от компетентните власти в България?
Отговорите според нас са:
- първо, заради необходимостта да се компенсират липсващите категорични доказателства;
- второ, заради желанието да се сподели отговорността;
- трето, заради натиска да се представи политическо становище, приемано като аргумент за признаване на „Хизбула” за терористична организация и в рамките на Европейския съюз.
Много аргументи има в подкрепа на тези разсъждения, но сред най-фрапиращите са публикациите в чуждестранни медии, предшестващи заседанието на Консултативния съвет. Откъде идва информацията, подклаждаща тези публикации, не е трудно да се разбере. Не това е интересното. Интересно е защо иначе достойното поведение на българското правителство, нежелаещо да се обвърже със заключение, за което няма достатъчно убедителни доказателства, се промени? Каква е цената за тази промяна и отчита ли тя рисковете за сигурността на хората в България? Цената предстои да разберем, но че не отчита повишените рискове и увеличените опасности е факт.
Да, ние имаме своите съюзни отговорности. Ние сме част от антитерористичната коалиция, не трябва да се страхуваме да посочим виновните за ужасното нападение срещу невинни граждани на летището в Бургас. Всичко това обаче не бива да е плод на политическа псевдо коректност и първосигнално послушание.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази седмица ще бъде запомнена. И в момента се провежда заседание на Европейския съвет, натоварено с огромен интерес и очаквания за финансовата рамка на Съюза до 2020 г. Това обаче не привлича вниманието на Българския парламент, а премиерът и министрите са далече от разбирането, че са длъжни да информират за позицията българските народни представители.
Проведе се фрапиращ дебат в Европейския парламент за състоянието на демокрацията в България и върховенството на закона, и това остава встрани от вниманието на мнозинството в Българския парламент.
Продължава скандалната сага с историята на агента „Буда”. Дано и тя да не оттече покрай нашия Парламент, най-вече заради обоснованите предположения за зависимост на българския министър-председател. Ще предложим решение за създаване на анкетна комисия и се надявам то да бъде подкрепено.
Пренебрежителното отношение, господа управляващи, което демонстрирате към Парламента, е пренебрегване на народа, а свеждането на народното представителство до безлична маса от хора – механично гласуващи, е обезличаване на ценности, на вековни традиции и на принципи. Резултатът ще се види на изборите и той няма да е в полза на днес управляващите.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За декларация от името на Синята коалиция – господин Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на „Синята коалиция”, за да Ви върна към един реален проблем от ежедневието на всеки български гражданин, на хиляди и милиони български граждани.
В края на миналата година, уважаеми дами и господа, от тази парламентарна трибуна заявихме в декларация и посочихме едни некоректни действия на мобилните оператори, които сключват договори, наречени от тях „от разстояние”, с българските граждани, без те да знаят, без да са информирани и без да са дали своето съгласие. Те го наричат „договор от разстояние”, ние го наричаме рекет от разстояние. Този рекет продължава и в момента.
През октомври месец внесохме в Народното събрание предложение за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. С това предложение забраняваме сключването на подобни договори и казваме нещо съвсем простичко: че индивидуален договор с краен потребител се сключва лично с него или с негов пълномощник след представяне на изрично нотариално заверено пълномощно. Искаме да прекратим тази порочна практика на мобилните оператори.
Вчера обаче на заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание този законопроект беше отхвърлен. Беше отхвърлен с 6 гласа „за” от всички парламентарни групи и 6 гласа „въздържали се” от Парламентарната група на ГЕРБ.
За нас е необяснимо поведението на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Необяснимо е защо те се превръщат в стражи на монополите, като бранят тоталния произвол на мобилните оператори?!
Предложихме този законопроект, за да защитим българските потребители, да ги защитим от тормоза на мобилните оператори. Пак ще повторя, това не е договор от разстояние, това е рекет от разстояние и класическа измама. Телекомите на практика се възползват от неинформираността на възрастни хора и предоговарят условията по договори с тях. Има множество случаи, в които възрастните хора се опитват да прекратят своите договори с някои от операторите. На тях им се казва, че договорът им е продължен с още три години, без те да знаят. Те казват: „Имате подновен договор, но не сте информирани”.
За нас не е ясно защо заставате на страната, колеги от ГЕРБ, на онези, които лъжат българските граждани, лъжат възрастните хора, и защо ги подкрепяте?! На практика нашият законопроект беше подкрепен от Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепен от Комисията за защита на потребителите и единствено против него сте Вие и мобилните оператори. Обяснението за това, че имало друго систематично място на тези промени в закона, е нелегитимно пред българските избиратели. Те не разбират това обяснение. Те искат техните права да бъдат защитени.
Аз мисля, уважаеми колеги от ГЕРБ, че имате време да коригирате поведението си в оставащите 3-4 месеца, защото всички ние сме тук по волята на българските избиратели, за да защитаваме техните интереси, а не по волята на мобилните оператори, на олигархията и на монополите. Затова коригирайте поведението си и при разглеждане на закона в залата подкрепете нашето предложение, за да спрем рекета над българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на групата на „Атака” – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на партия „Атака” искам да поставя един въпрос, който засяга абсолютно всички български семейства, фирми. Това е въпросът за цената на тока и сметките.
Последните седмици при нас идва информация за страшно много надписани сметки. Буквално хиляди сметки, които гражданите получават, са явно надписани и много хора се чувстват излъгани. Във връзка с това искам да направя едно изложение, за да стане ясно и на хората, които ни гледат и слушат, как се формира цената на тока у нас, и какво трябва да се направи, за да няма такова ограбване от страна на монополистите – трите дружества, за които съм говорил поне сто пъти от тази трибуна: ЧЕЗ, EVN, Е.OН. Въпросът е не само кой ги допусна в България и ги направи монополисти, а и кой им съдейства?! Това са държавни образувания като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Националната електрическа компания.
Наскоро излезе проект за наредба на ДКЕВР, в който се предвижда покачването на цената на тока вече да става не само веднъж в годината, а да става три или четири пъти.
Ще Ви цитирам точно, за да няма никакви съмнения: „Предвидена е възможност за корекция на цените по време на ценовия период, в случай че е налице изменение на цените на природния газ или други променливи разходи, което води до необходимост...” и така нататък.
Тоест Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която трябва да регулира монополистите и да сваля цената на тока, колкото трябва да е нормално, всъщност играе за тях. Тя неведнъж го е доказвала и сега с този проект за наредба – той е проект, повтарям, но сигурно ще стане наредба в скоро време, ще позволи на тези монополисти да вдигат цената вече по три-четири пъти на годината, оправдавайки се с какви ли не други странични фактори.
Цената на тока в България се образува по следния начин. Източниците на ток – производителите, са АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ-мариците, ТЕЦ „Варна” и над 500 малки, тъй наречените „зелени производители”. Ще Ви кажа каква е цената, на която НЕК купува от АЕЦ „Козлодуй” – 15 лв. на мегаватчас (най-евтината, естествено, затова сме защитници на ядрената енергетика); ТЕЦ „Бобов дол” – 84 лв., ТЕЦ „Марица 3”, която беше продадена по времето на Костовото и следващото правителство на една американска фирма с гарантирана печалба за 30 години – 84 лв.; ТЕЦ „Варна” – 92 лв., също частно притежание, ВЕЦ-ове и така нататък и стигам до 500 малки предприятия за зелена енергия – средно 133 лв., тоест най-високата цена от тези предприятия е от зелена енергия.
НЕК изкупува от всички тези източници, добавя такси – за пренос и други разходи, включително и за разходи, които не могат да се обяснят, тоест за загуби, казано на практика. Какво означава това? Това означава тези, които не си плащат тока. Знаете кои са. Обичайно това са циганските общности, квартали, които не плащат ток. Тяхната сметка се пише на наш гръб, защото НЕК я включва. След това ЕРП-тата още веднъж я включват. Ние плащаме и техния ток. По този начин НЕК продава на ЕРП-тата средно за 79 лв. на мегаватчас електроенергията. Оттам нататък ЕРП-тата добавят още и продават тока с още по-голяма цена на потребителя и на фирмите. Ако се сметне за киловатчас, НЕК продава електроенергията за осем стотинки, а ЕРП-тата (ЧЕЗ, Е.ОН и EVN) ни я продават за 18 стотинки. НЕК я е купил за около 4-5 стотинки от АЕЦ. Смятайте – от 4-5 стотинки за нас вече токът става 18 стотинки. Цената на тока се увеличава четири пъти, минавайки през втора ръка.
Сега ще Ви прочета част от доклада за НЕК за 2011 г., в който се отбелязва каква печалба е реализирало това дружество. Казва се колко гигавата електроенергия е закупил НЕК и накрая се отчита, че приходите от продажба за 2011 г. са на ниво 3 млрд. 115 млн. 619 хил. лв., което е било повишение спрямо миналата година. В същото време за НЕК се говори, че била на загуба. Как така? Реализират над 3 млрд. лв. доходи, а е на загуба?!
Какво става след това? НЕК продава на „ЧЕЗ разпределение” АД, „Е.ОН България мрежи” АД, ЕРП „Златни пясъци”, „EVN България” – общо четири предприятия. Тези четири предприятия качват още цената и накрая те реализират около 3 млрд. 800 млн. лв. общо. Значи имаме 3 милиарда за НЕК и още 3 млрд. 800 млн. лв. общо за четирите дружества. Това е близо 7 милиарда добавена стойност върху цената на тока. Та как няма да се оплаква българският гражданин и как няма да реве?! Защото има хора, които реват със сълзи, когато получат сметките си.
Тук трябва да направя едно сравнение, защото има някои спекуланти, които говорят, че цената на тока в България била по ниска от другите държави. Да, номинално тя е по-ниска отколкото в други държави, но има един фактор – господин Дянков го знае много добре, той се казва „покупателна способност”. Когато се смята през този фактор, излиза, че държави като Великобритания, Белгия, Естония, Ирландия, Латвия, Холандия, Австрия – давате си сметка какъв стандарт на живот има там – плащат по ниска цена на тока, сравнено с покупателната стойност на българина. Тоест ние плащаме по-скъпо отколкото в Холандия, Швеция, Великобритания, Белгия и така нататък. Това е деформация, която трябва да се изправи.
Няколко пъти съм призовавал тук – и днешното правителство, и предишното, да прекратят договорите с ЧЕЗ, EVN, Е.ОН, да върнат енергото в български ръце, да отпадне тази посредническа роля, която надува цената и българинът да получава ток на цени – поносими, сравними с неговия стандарт. Нищо друго не искаме! Не искаме чудеса или неща, които не се сбъдват. Това е абсолютно реализуемо. Освен това е наложително, защото тези дружества погазват договора, с който са пуснати в България. Ние сезирахме ДКЕВР да отнеме лиценза на тези три дружества, защото има редица нарушения на лиценза. Това самата държавна комисия го регистрира в одитния доклад.
Защо правителството се бави и не иска да прекрати тези три договора?! Преди няколко дни тук беше председателката на Парламента на Албания – държава, която не е в Европейския съюз, но която изгони ЧЕЗ. Преди броени дни, може би седмици, ЧЕЗ бяха изгонени от Албания, тъй като са недобросъвестна компания и явно правят същите неща, както и в България. Албания обаче имá характер да го направи и да каже: „Ние не искаме да работим с Вас!”.
Защо в България вече няколко правителства поред не искат да изгонят тези фирми, които изкуствено надуват сметките на тока? Ако това се направи... Ако аз имам властта от българските избиратели, бих го направил. Това ще бъде едно от първите три неща, които ще направя, ако имам изпълнителната власт. Това е категорично! Нямам никакви колебания, независимо дали ще се обади някой чуждестранен посланик или някой друг лобист и ще се опита да каже „Ама защо така?”. Ами защото тези дружества са грабителски, колониални. Между другото, това го каза премиерът Борисов през 2010 г. След това забрави своите думи. Тогава го поздравих. Това беше една от причините за подкрепата ми. Той нарече тези дружества „колониални” пред българската общност в Чикаго. Има го черно на бяло. И аз се зарадвах, че използва даже моята фразеология. След това защо забрави – не знам. Някой ден сигурно ще стане ясно.
Изводът, който прави Партия „Атака”, е, че незабавно трябва да се прекратят договорите с ЧЕЗ, EVN и Е.ОН, българското електроразпределение да се върне в български държавни ръце и цените на тока да бъдат регулирани надолу, подчертавам – надолу, не нагоре, и да бъдат замразени до излизане на България от кризата. Това са мерките, които трябва да вземе сегашното правителство, а бъдещото правителство да ги потвърди и те да не се променят.
Всичко това не е партийна, а национална кауза. Убеден съм, че ако го направи сегашното правителство, то ще получи много сериозна подкрепа от хората. Ако не го направи – ще покаже, че има по-силни фактори от него. Те са олигархични, лобистки, корпоративни. Една държава обаче не трябва да бъде по-слаба от корпоративните интереси.
Това са истинските проблеми на днешния ден. Бих се зарадвал, ако всички политически партии и техните лидери в наближаващите месеци преди изборите заявят ясно как ще постъпят, ако имат властта и мнозинството в Парламента, спрямо тези три монополни дружества – ЧЕЗ, EVN и Е.ОН. Ще прекратят ли договорите с тях и ще върнат ли електроразпределението в български ръце, ще намалят ли цената на тока така, че тя да бъде съобразена с българския стандарт на живот и доходи? Това е наш дълг като политици. Оправдание да не го правим няма по никакъв начин! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! От името на ГЕРБ искам да призова – петък, когато всичко се предава директно по националните медии, нека да не използваме трибуната за манипулации. Какво имам предвид? Лесно е да яхнеш вълната на недоволството и да покажеш малко преди изборите колко си загрижен за хората, за това как живеят, какво плащат. Като че ли ние досега не знаем как се живее, как се плаща, като че ли сме живели в други държави и сега сме дошли тук да живеем.
Какво имам предвид, когато казвам „манипулации”? Говоря с факти и цифри. Току що се направи опит за манипулация, като се каза, че енергията от атомната централа се купува за 15 лв., което е, забележете, три пъти по-ниско от цената, на която се изкупува енергията от атомната централа. Естествено, не оспорвам, че най-евтината енергия е от атомната централа в Козлодуй. То е обяснимо поради следния факт. Да не се заблуждават хората, че ние сме против нова ядрена централа, защото ще купуваме по-скъп ток, а видите ли, колко е евтин токът от атомната енергия.
Искам да Ви кажа, че тази цена е благодарение на това, че атомната централа е вече на 30 години. Тя си е изплатила всички разходи по построяването и затова цената е толкова евтина. Това никой не го казва. Не стига че тук не се казват тези неща, но отново се мъчат да манипулират хората, че цената, забележете, е 15 лв. – три пъти по-ниска от действителната. Това за мен е манипулация.
Второто нещо, срещу което станах да възразя от името на парламентарната група. Каза се, че ние, благодарение и на правителството, и организациите, които контролират цените, сме направили така, че на всеки три месеца да се увеличава цената на тока. Вижте колко елементарно се манипулират хората.
Ще дам пример как допреди две години, когато ние променихме закона, цената се регулираше. Веднъж годишно се коригираше и то с не повече от 5%, забележете, изкупната цена на енергията. Тогава заварихме положение, при което се купуваше зелена енергия от фотоволтаични системи за 800 лв. Ако не бяхме променили закона, сега изкупната цена нямаше да е 130 лв., както спомена преждеговорившият, а щеше да бъде 700 лв. Когато говорим за корекция на цената, това не значи увеличение.
Не искам да се спекулира от тази трибуна, хората да се настройват и да кажат: „Тези в Парламента пак нищо не направиха.” Защото това е дейност на Парламента. Искам да кажа, че Парламентът е не само ГЕРБ, в него са всички политически партии. Когато се взема неправилно решение, доминирано само от една партия – добре, тази партия носи отговорност! Но когато решението е доминирано и взето от целия Парламент, не виждам смисъла или ползата от това, че някой става и започва да говори, за да направи актив само на собствената си партия, да направи актив на гърба на всички хора, които работят в тук. Затова е и такова отношението към Парламента.
Искам да кажа, че смисълът именно на това – че цената на енергията ще се коригира на три месеца, сами споменахме – цената на газта пада. Ако падне изкупната цена и на зелената енергия, на три месеца ще се коригира цената не нагоре, а надолу. Защо ние гледаме винаги от черната страна на въпроса. Значи щом има корекция, ще е нагоре и дайте сега пак хората да станат, да протестират, да ги изкараме на улиците. Да, за някои е много удобно, особено за опозицията, сега да има вълнения, непрекъснато различни групи да показват колко са недоволни от живота. С една дума – те са недоволни от управлението на ГЕРБ.
На нас ни е ясно, че искате да покажете това. Показвайте го, но една молба: поне когато се излезе тук, да не се изкривяват толкова елементарно данните, цифрите, фактите. Поне бъдете достойни хора и не изкривявайте информацията. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Защо не ръкопляскате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Мая Манолова относно отклонени средства от Националната здравноосигурителна каса и пътувания на представители от опозицията.
Преди това процедура по начина на водене.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Възразявам срещу начина на водене, тъй като изказване от група предполага тема – знаете, така е по Правилника, а не пряка полемика с преждеговорившия.
Тъй като бях обвинен в неточни данни, господин Велчев, след малко ще разпечатам от сайта на ДКЕВР и ще раздам на всички присъстващи цената на тока от АЕЦ „Белене”– 15,3 лв. за мегаватчаса.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): „Белене” не е построена.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Петнадесет цяло и три! Да, трите десети ги закръглих, спестих ги, ако това е неточното, но не е 45 лв. След малко ще Ви го раздам.
Госпожо председател, моля да се намесвате, когато има такива преки обвинения.
Неточните данни са Ваши, господин Велчев. Разбирам, че възразявате, но Вие не казахте по съществения въпрос: защо не прекратявате договорите с ЧЕЗ, EVN и Е.ОН? Оставете тук кой какви... Защо не го правите? Защо не смеете? Какво Ви спира, какво Ви плаши или пък Ви привлича, или изкушава? Не знам! Това е загадка за мен.
Защо Албания ги изгони? Унгарците изгониха Е.ОН още преди 90-те години. Българите търпим да бъдем ограбвани от три фирми, които реализират милиардни печалби. Казах Ви цифрата – 3 млрд. 800 млн. Това са огромни пари! Ето Ви пари за повишаване на стандарта, ето Ви пари за болници и училища. Не разбирам защо опонирате нещо, което е здрава логика и здрав разум. Не се заяждам с Вас, казвам Ви как може да се поправят нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, имате възможност да зададете въпроса си. (Народният представител Красимир Велчев иска думата за лично обяснение).
Господин Велчев, с молба – без споменаване на имена. Когото и да споменете, няма да дам лично обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Ще бъда съвсем кратък. Тъй като зададоха въпроса към мен: защо договорите с ЧЕЗ или тези компании не са изгонени оттук? Искам да кажа директно – те имат подписани договори, за разлика от договорите им с Албания, Чехия и така нататък. Имат подписани договори, колеги, погледнете ги. Юристите да ги погледнат. (Реплики от КБ. Народният представител Волен Сидеров показва сайта на ДКЕВР с цените на тока.) Нали ще ме оставите да се изкажа, аз не Ви прекъсвах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Сидеров, след това на място ще поясните. Господин Сидеров!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това минава всякакви граници за парламентаризъм. Явно гледате Парламента в Тайланд или нещо друго.
Нека да Ви кажа: договорите са такива, нека юристите да ги погледнат, че ако се прекратят преждевременно, токът сигурно ще скочи два пъти. Да се постави от тази трибуна въпросът: защо не ги прекратите ...? (Народният представител Волен Сидеров показва документи на министър Дянков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, моля Ви, заемете мястото си!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Толкова години наред тези договори не са прекратени! Всъщност с изключение на ГЕРБ всички останали са били в предишни парламенти. И сега да се пита защо ние не прекъсваме тези договори пак е некоректно, но ще го приемем. Правим всичко възможно да прекратим или да вкараме ред в държавата. За съжаление, за четири години това не става. Надяваме се, че през следващите четири години не само ще завършим магистралите, но и ще вкараме ред в държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, вече имате възможност да зададете въпроса си, ако не сте загубили търпение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Дянков, безспорно Вие сте един от нестандартните, меко казано, министри в кабинета на ГЕРБ. Решенията Ви често взривяват хората, изказванията Ви се възприемат, пак да го кажа меко, бурно и във всички случаи нееднозначно. Част от тях, признавам, са си откровено шегаджийски. Например сравнението с Брад Пит, идеята да понапляскате руснаците или това, че ще излезем от кризата по Димитровден. Други обаче са далеч извън допустимия тон – припомням изказването Ви за опозицията по време на дебатите за приемането на бюджета, но тъй като тогава се извинихте, няма да го цитирам.
По отношение на изказването, което е предмет на моя въпрос, а именно, че фармацевтични фирми плащат екзотични пътувания на опозицията, за да пита къде са парите от Здравната каса, не мога да квалифицирам. Не мога да определя дали това е някаква шега, майтап, който ние не можем да схванем, дали е разкритие, или си е обикновена клевета, за която ще трябва да се извините.
Уважаеми господин Дянков, от опозицията, от Коалиция за България възнамеряваме да продължаваме да питаме за парите на Здравната каса. Да питаме защо хората, които добросъвестно си плащат здравните вноски, трябва да доплащат за лекарства, за медицински изделия, да доплащат за болнична помощ, да плащат за диагностика, за изследвания, за избор на екип и за каквото се сетите? Така че неприятните за Вас въпроси за Здравната каса ще продължават със същата интензивност и мисля, че сега е моментът да обясните какво е Вашето основание за нападките срещу опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, първо, благодаря за комплиментите.
Конкретно на въпроса Ви. Става дума за някои представители на Синята коалиция, които, отстоявайки интересите на чужди фармацевтични компании, активно спъваха възможността за навлизане на генерични лекарства в одобрените листи за заплащане от Здравната каса. Благодаря за вниманието. (Весело оживление, реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дянков, според мен трябваше да бъдете по-конкретен заради коректността към Синята коалиция. От друга страна, не се учудвам, защото докато Синята коалиция подкрепяше Вашата здравна политика, Вие се отнасяхте по друг начин с тях. Сега, откакто Ви критикуват, може би е нормално за ГЕРБ да има и съответните нападки, но те трябва да бъдат подплатени с конкретика.
Ако ще говорим за лобизъм и за конфликт на интереси, трябва да призная, че правителството на ГЕРБ е абсолютен шампион – ненадминато. Ако ще говорим за пътувания, изкушавам се да Ви припомня пътуването на първия от четиримата здравни министри до Америка за сметка на една фирма, свързана със здравеопазването – „Остеотек”.
Ако ще говорим за пътувания, трябва да Ви кажа, че напоследък Вашето министерстване в България прилича на една скъпо платена от българските граждани политическа екскурзия. На гражданите се налага да правят фармацевтични пътувания навън, за да си купят по-евтини лекарства заради това, че правителството на ГЕРБ през 2010 и 2011 г. увеличи десетки пъти цените на лекарствата – с над 400% според разследването на парламентарната анкетна комисия. Това стана възможно именно поради факта, че на високи нива в здравната система – заместник-министри, шефове на Касата, бяха назначени лица, които са пряко свързани с фармацевтичните фирми, които идват от фармацевтичния бизнес. Между другото, сега се говори, че част от тях са намерили подслон във Вашето министерство.
Искам да Ви припомня също така какво се случи с парите от Глобалния фонд за борба със СПИН. Спомняте ли си за какво бяха използвани тези пари от правителството на ГЕРБ? – За раздаване на бонуси, вместо за профилактика с това тежко заболяване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че лобизъм и конфликт на интереси в здравеопазването има, но те не са продукт на опозицията. Те са резултат от лобистката политика на ГЕРБ в сферата на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ето, натам трябва да се насочите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин вицепремиер? Не.
Въпрос от народния представител Огнян Стоичков относно конкурсна сесия на Фонд „Научни изследвания”.
Слушаме Ви, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин вицепремиер, когато подготвях тези два въпроса към Вас, ние имахме министър на образованието, който се казваше проф. Сергей Игнатов, и ръководство на Фонда, което трябваше да си подаде оставките преди министъра. За съжаление, тази логика не беше спазена. Актуалността на двата въпроса остава с оглед позицията на Министерството на финансите при управлението на бюджетните средства във Фонд „Научни изследвания”.
Съгласно чл. 4 от Правилника на Фонд „Научни изследвания” насърчаването на научните изследвания се осъществява по приоритети и направления, определени в Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
На 30 май 2012 г. Фонд „Научни изследвания” обявява конкурс – „Финансиране на фундаментални, научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области”. Приоритетните области съгласно стратегията, която прие това Народно събрание по предложение на Министерския съвет, са пет. В конкурсната сесия бяха добавени шеста и седма приоритетна област. Шестата приоритетна област – „Научни изследвания с приложение в педагогическата сфера” и „Мултидисциплинарни изследвания в повече от една от приоритетните области”.
Конкурсната процедура се открива въз основа на решение на Изпълнителния съвет на Фонда и съгласно Правилника на Фонда Министерството на финансите участва в работата на Изпълнителния съвет, като определя един от своите членове.
В тази връзка моля да отговорите: какви са мотивите на Министерството на финансите да подкрепи включването в посочения конкурс на приоритети, които не са част от Националната стратегия за развитие на научните изследвания? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Дянков, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоичков, на заседанието на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания”, на което е взето решение за включване в посочения конкурс на приоритети, които не са част от Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г., представителят на Министерството на финансите не е взел участие и по този начин не е подкрепил това решение. Също не смятам, че представителят на Министерството на финансите, който, както знаете, има фокус върху бюджетиране и върху финанси, има достатъчно знания, за да може да каже по какъв начин и дали трябва да се подкрепят приоритети, които учените – останалите 8 души, всички с научни степени, са предложили.
Също смятам – предполагам, че това ще излезе и в следващия въпрос, че правилното решение е Фонд „Научни изследвания” да се трансформира в дирекция в Министерството на образованието, младежта и науката. Само по този начин може да се осъществи пълен финансов и административен контрол върху неговата работа.
Казвам това по две причини. Първата причина – като финансист. В 10-годишното съществуване на Фонда цялото финансиране – на 100%, в размер на близо 300 млн. лв., е дошло чрез субсидия от държавния бюджет. Правилото при бюджетирането е, че ако има само и на 100% държавни пари, това финансиране трябва да се управлява от министерства или от агенции.
Втората причина, заради която Вие многократно сте сигнализирали и за което Ви поздравявам, е лошото администриране на този Фонд още от началото на създаването му – 2003 г.
Миналата седмица съм изпратил писмо с такова предложение на акад. Воденичаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоичков, имате думата за реплика.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, точно защото Вашият представител трябва да следи разходването на бюджетните средства, тези средства, за които плащаме всички данъкоплатци, ще обърна внимание, че от общия фонд – 14 млн. 800 хиляди, в педагогическа област са дадени 1 млн. 70 хиляди, в „Мултидисциплинарно изследване” са дадени 5 млн. 708 хил. лв., или почти общо 7 милиона са дадени в тези области от общия фонд, който е 14 млн. 800 хил. лв.
От общия фонд на конкурсната сесия половината пари са дадени за направления, които не са в националната стратегия. Още повече, че от одита, който завърши и от доклада, с който сме запознати, става ясно, че е имало представители и на АДФИ – финансисти, които казват, че в това мултидисциплинарно направление от приоритетни области няма нито една приоритетна област. Ние затова плащаме почти 6 милиона от общите 14 млн. 800 хиляди.
Що се касае до това Фонд „Научни изследвания” да се превърне в дирекция, разбира се, този въпрос подлежи на дискусия. Само ще припомня едно съвсем простичко правило при работата на Фонд „Научни изследвания” – относителната му самостоятелност при вземане на решения, които касаят науката, относителната самостоятелност от изпълнителната власт. Защото учените по дефиниция са хора на духа и свободата.
Ако Вие направите учените чиновници в дирекция в Министерството на образованието, младежта и науката, аз задавам риторичния въпрос, на който Вие не можете да ми отговорите: когато има разлика в оценката повече от 10 точки при конкурсната сесия, кой ще вземе като арбитър последно решение?
Към момента арбитърът е Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания”, който е от учени, които, пак казвам, са свободни по дух, не са чиновници, а фонд. Тогава арбитърът при тази разлика от 10 точки в конкурсните предложения трябва да бъде някой от чиновниците в МОМН.
Тогава, уважаеми господин вицепремиер, ще Ви упрекнат в политическо вмешателство в науката. Това е въпрос, на който трябва да си отговорите, преди да обсъждаме тези варианти.
Що се касае до липсата на контрол, и към момента членовете на Изпълнителния съвет се назначават със заповед и те са в договорни отношения с министъра на образованието. Тоест функция контрол не липсва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоичков! Безспорно в следващите седмици темата за Фонд „Научни изследвания” ще бъде дебатирана и тук, в Парламента, с предложения от новия министър на образованието. Ние вече сме си казали нашето предложение в писмо до акад. Воденичаров, изпратили сме копие на писмото и до Вас.
Мнението на моите експерти е принципно, и то е следното. Първо, от страна на Министерството на финансите законите за бюджетиране явно казват, че ако на 100% финансирането на каквато и да е дейност излиза от държавния бюджет, а не е определена с отделена такса или с определена допълнителна социална осигуровка, както примерно в Здравната каса, тогава всичките дейности по използването на този бюджет трябва да се управляват конкретно от държавата и от бюджетни организации.
В закона, който създава Фонд „Научни изследвания” през 2003 г., е оставена вратичка и тя казва, че този фонд ще се финансира не само от държавния бюджет, а и от редица други – от търговски организации, от промишлени асоциации, от неправителствени организации и така нататък. Всъщност това им е позволило в закона от 2003 г. да избегнат предишния бюджетен принцип и да излязат от Министерството на образованието.
Неслучайно съм направил проверка и отговорно казвам, че в десетте години на работа на този фонд нито лев не е дошъл извън бюджетната субсидия. Всичките 300 милиона са дошли от държавния бюджет. При това положение, от законова гледна точка, би следвало и администрацията на Фонд „Научни изследвания” да е в съответното министерство или в агенция към министерството, където обаче работещите отговарят на Закона за държавния служител и Закона за държавната администрация – нещо, което в момента не е спазено.
В самия доклад, който Вие споменавате, виждате, че голяма част от нарушенията и от препоръките са свързани именно с това: хората, които са на трудови договори, нямат необходимите качества, нямат необходимия ценз. Това в държавната администрация не може да се случи. Вие знаете, по закон сме задължени в министерствата и агенциите да следваме определена процедура. Така че и от административна гледна точка, смятам, че правилното е администрацията на този фонд да влезе в министерство. Само тогава министърът, съответно и аз като вицепремиер, можем напълно да отговаряме за това, което се случва, или не се случва в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Огнян Стоичков относно представителство на Министерството на финансите във Фонд „Научни изследвания”.
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Както казах в началото, при подготовката на този въпрос, бившият председател на Фонд „Научни изследвания” все още беше на работа. Сега той си е подал оставката и в този аспект оттеглям въпроса си в тази му част. Все пак остава актуален въпросът: какви са мотивите на представителя на Министерството на финансите да подкрепи избора на бившия вече председател на Фонд „Научни изследвания”?
Въпросът е актуален с оглед на подписаните от него документи, договори, разходни и счетоводни документи. Ако се окаже, че той не е имал право да заема тази длъжност, доколко документите, които е подписвал, имат юридическа стойност към момента? Това не поставя ли под въпрос цялата конкурсна сесия, за съжаление, и за тези бенефициенти, които честно и почтено са спечелили своите проекти?
В предходния въпрос казахте, че Вашият представител не е присъствал на едно от заседанията. Ще бъда благодарен, ако кажете на колко общо заседания на Фонд „Научни изследвания” е присъствал Вашият представител и какви решения е подкрепил за разходване на бюджетните средства? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоичков, представителят на Министерството на финансите, който е директор по бюджет в министерството в последните две години, защото това е ротационна позиция, е присъствал на едно заседание, и то на първото заседание, на което е бил. След което се е върнал в министерството и е подал към мен иск да се направи пълен одит на работата на Фонд „Научни изследвания”, който аз съм поръчал като министър през месец октомври 2011 г. Става въпрос за предишен одит, не за този, който сега излезе, който обхваща работата 2009, 2010 и началото на 2011 г. Този одит е готов от месец май 2012 г. и е публичен, може да се види на страницата на Държавен финансов инспекторат. Той намира 400 нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания” в периода 2009-2010 г., началото на 2011 г. – това е предишен период, пак подчертавам. Той дава съответно много препоръки към управителя на фонда и към изпълнителния съвет на фонда, което показва, че проблемите с този фонд не са само кадрови. Да, може да има някои недостатъчно обучени администратори в този фонд, може да има проблеми с последната процедура, но също е безспорен факт, че по закон този фонд е създаден така, че да тече.
Другото, извън тази проверка на Държавния финансов инспекторат – 2009-2011 г. има две предишни проверки. Те показват същото. Още от 2003 г., когато е създаден фонда с този закон, веднага има оплаквания за възможности за недобросъвестно използване на тези пари. Между другото Вие, пак с уважение го казвам, сте посочвали това още през 2009 и 2010 г.
Точно затова смятам, че въпросът не е дали моят представител е участвал, или не, във всичките тези заседания. Той е бил един от девет души. Да си припомним закона – там има един представител на Министерството на финансите, който би следвало да се занимава само с бюджетната дейност, така е разписано в правилника, а не да отговаря кои проекти се избират и по какъв принцип, един представител на Министерството на отбраната и седем външни лица. Е, няма как, когато 100% от финансирането идва от държавния бюджет, двама от девет представители да са всъщност директно избирани от държавата.
Затова смятам, че този фонд трябва да престане да съществува в сегашното си състояние и да стане дирекция в Министерството на образованието. Само тогава на министъра може да му се изисква пълна отговорност по какъв начин се изразходват тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоичков, имате думата за реплика.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаеми господин вицепремиер, за отговора.
Вие казахте, че фондът тече. Моят въпрос беше: защо не спряхте теча, след като сте имали 400 препоръки още преди две години? Точно преди две години и половина променихте Закона за насърчаване на научните изследвания – 2010 г., по образ и подобие на управляващото мнозинство в Народното събрание. Тогава се задължихте Вие, Министерският съвет, в качеството си на министър на финансите, заедно с министъра на образованието да актуализирате Правилника на Фонд „Научни изследвания”. Това следваше да се случи през 2010 г. – три месеца след влизане на закона в сила, § 25. Тоест когато говорим за течове, е хубаво да се отговори на въпроса: какви мерки взехме години наред тези течове да се спрат?
Не казвам, че тези течове са започнали от това управление и не бих го казал, защото няма да е вярно. Това го показа и Вашия доклад за 2008 и 2009 г. Тоест системни нарушения, рецидив, повторяемост на едни и същи нарушения. Въпросът е: защо не спряхте тези нарушения?
По отношение на отговорността и Вашия един-единствен представител. Пак се позовавам на Закона за насърчаване на научните изследвания – чл. 7, че фондът внася годишни доклади за състоянието и развитието на научните изследвания в Народното събрание, в Министерския съвет също – неизпълнено като законов ангажимент нито за 2011 г., нито за 2012 г.
Това е прозрачност, публичност при управление на публичните финанси. Другото действително е шуробаджанащина, което, за съжаление, явно години наред е битувало във Фонд „Научни изследвания”.
Съжалявам, че този фонд стана причина за оставка на министър, а не се взеха тези оперативни мерки преди това – можеха да се вземат през 2010, 2011 и 2012 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоичков, прав сте, че щеше да е много по-добре, ако доста по-рано се бяха взели мерки, защото както казах с данни, както и Вие казахте, проблемите във фонда ги знаем не само от 2012 г., от този одит на Агенцията за държавна финансова инспекция, който беше изпълнен за 2009-2010-2011 г., а както споменах има два предишни доклада, които покриват периода 2003-2004-2005 г. и след това 2007 г., така че проблемите във Фонд „Научни изследвания” са доста добре документирани през годините.
Има ли вина това правителство да се стигне дотук? Да, има определена вина. Тя лежи най-вече върху Министерството на образованието, младежта и науката и видяхме, че това стана причина министър Сергей Игнатов, който отговаря за Фонд „Научни изследвания”, вече да не е министър. Вина до някаква степен нося и аз – не толкова заради това, че имам представител там, защото споменах, че имам един от девет представители, а неговата задача е чисто бюджетна – дали фондът си изпълнява бюджета. През всички тези години фондът всъщност си е изпълнявал бюджета, той си е харчил средствата. За какви научни изследвания са харчени тези средства там думата имат учените и участниците в този фонд.
За да не се повтаря това обаче в следващо и в пò следващо правителство, за мен е ясно какво трябва да се направи – самият Закон за насърчаване на научните изследвания трябва коренно да се промени. Това е различен закон от този, за който Вие току-що споменахте. В този закон тези, които дават парите, нямат контрол – това са Парламентът и Министерският съвет, а и самото Министерство на образованието, младежта и науката също няма контрол. Да, то не назначава Изпълнителния съвет, то назначава само един човек от Изпълнителния съвет и след това този Изпълнителен съвет, както е предложен, а той е предложен отвън – не от министерството, министърът има право целокупно да каже „да” или „не”. Кой министър ще каже „не” на това, което е предложено спрямо закона?
Според мен аз и Вие носим някаква отговорност оттук нататък, заедно с новия министър на образованието, да променим закона, така че отговорността да е ясна, да не е размита, както е била в последните десет години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Валентина Богданова относно провеждането на последната конкурсна сесия на Фонд „Научни изследвания”.
Имате думата, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, колеги! На 28 януари 2013 г. по повод приключилата проверка и констатираните нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания” Вие публично заявихте, че Законът за насърчаване на научните изследвания е много проблематичен по отношение на финансовата дисциплина и финансовия контрол.
Вие сте министър на финансите, но и заместник министър-председател, който наблюдава управлението на образованието и науката. Именно в тези две системи бяха едни от най-рекламираните медийно и подкрепяни от Вас промени в действащото законодателство. Част от тях е последната сериозна промяна на Закона за насърчаване на научните изследвания през 2010 г.
Във връзка с това моля да ми отговорите: как Министерството на финансите е съгласувало Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, приет от Министерския съвет с Решение № 221 от 16 април 2010 г., и кога установихте, че приетите законови норми са много проблематични по отношение на упражняването на финансовия контрол и спазване на финансовата дисциплина във Фонд „Научни изследвания”?
Питам Ви, господин вицепремиер, тъй като познавам Вашето становище по този закон – то е положително. Аз познавам и разполагам с извадка от стенограмата на това заседание на Министерския съвет. Там дискусията се състои в едно изречение на премиера Борисов: „Точка 23 се приема”.
Питам и защото слушах добросъвестно Вашите отговори до момента.
Искам да знам: кога точно узряхте за идеята, че фондът е проблем, при условие че дискусията, която се води в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и в пленарната зала, коментираше едно безспорно изречение, че контролът върху изпълнението на закона и върху работата на Фонд „Научни изследвания” е на министъра на образованието, младежта и науката, еднолично, директно записано, който с подписа си в края на краищата утвърждава и крайните резултати от заседанията на Изпълнителния съвет, тоест кои проекти колко пари получават, за да станат те факт? Така че проблемът за това кой къде ражда проблемите в контрола е важен и мен ме интересува развитието на Вашето отношение във времето от две години и половина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Богданова, краткият отговор на Вашия въпрос е, че разбрах и по-скоро имах достатъчно материал, за да имам информирано мнение, че фондът тече и е текъл с години, през май 2012 г. Защо през май 2012 г.? Защото, както споменах, през октомври 2011 г. моят представител, за който стана въпрос, ходейки на първото заседание там, се върна и каза: „В този фонд бюджетът не отговаря на администрацията, която го изпълнява. Затова, за да сме по-информирани, предлагам да има пълен одит от страна на Финансовия инспекторат”.
Аз поисках с писмо такъв одит. Той започна през ноември 2011 г. и завърши през май 2012 г. Обхваща 2009-2010 и началото на 2011 г. и в този сравнително кратък период – това е приблизително една четвърт от цялото съществуване на фонда, както споменах, финансовите инспектори намират стотици нарушения и съответно имат доста голямо количество препоръки.
Аз съм запознат добре с този доклад, четох го тогава и наскоро пак, от който излиза тази информация и това мнение, което вече няколко пъти съм казал, че в сегашната си конституция по начина, по който е създаден този фонд, отговорностите не са там, където са и правата. С други думи, законът позволява, и във времето го е позволявал, да се вземат решения – може би от научна гледна точка някои от тях са правилни, може би голямата част са правилни, това не мога да кажа, но от финансова гледна точка тези, които разпределят парите, в крайна сметка нямат административната отговорност дали те са разпределени правилно или не.
Неслучайно в последните седмици виждате и доста подробни анализи как един от големите проблеми, който все още не сме фокусирали, е, че някои от проектите, които са спечелили пари, след това не са изпълнили тези проекти и по закон фондът няма възможност да си върне парите. Има много такива проекти в одита от 2012 г., всъщност се споменават поне 40 такива, по памет казвам.
Между другото, много от хората, които активно настояваха за оставката на сегашното ръководство на фонда и на министър Игнатов в предишния одитен доклад, точно те се посочват като хората, които са вършили нарушения.
Затова според мен истинското решение не е просто да сменим хората, и нови хора да дойдат при сегашния закон, те няма да са успешни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Богданова, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Господин вицепремиер, с Вас сме разменяли реплики, но аз за първи път категорично твърдя, че подобно обяснение нe просто не ме удовлетворява, а го приемам като опасно.
Извинявайте, уважаеми колеги, и Вие, господин вицепремиер, твърде дълго върви дискусията по това как работи Фонд „Научни изследвания” – три месеца скандалите са публични и за да бъда искрена, три месеца аз задавам един и същи въпрос: колко струва подписът на един министър, на който със закон, подкрепен и от Вас, е възложен контролът, цялостният контрол по работата на фонда, включително и правото тези пари да бъдат похарчени чрез полагане на неговия подпис? Не е моя работа каква технология за упражняване на този си контрол той ще приеме, Ваша работа беше като наблюдаващ вицепремиер да дадете идея за механизъм, след като сте установили проблема.
Не съм виновна аз, че на 19 декември, когато по мое искане комисията изслушва министъра за нарушенията във фонда, се раздават последните траншове по сключени договори, за които сега твърдим, че трябва да връщаме. През това време Вие също наблюдавате системата на образованието и науката и знаете за проблемите във фонда. Накрая се оказва, че ще вземете най-лесното решение. Има фонд, има проблем – това е класическа фраза – няма фонд, няма проблем.
Съжалявам, но съм длъжна да го кажа на всички – най-добрият, най-ефективният контрол е публичният контрол. Това искат учените, за това ще настоявам и аз. Когато има проблем в управлението на фонд, уреден със закон, законът може да се променя, но публичният контрол следва да е факт и той да бъде гарантиран със закон и уважаван чрез закон.
Искам отново да Ви върна към текста от Конституцията, който коментирахме, когато ставаше дума за поредната Ваша инициатива за Българската академия на науките – държавата има задачата да подпомага науката, но не да я ръководи. Аз смятам, че тази дискусия ще продължи.
Искрено съжалявам и ще се чувствам човешки огорчена, ако в идеята за превръщането на един фонд, измислен като национален и създаван по този начин със законов текст, който би могъл да го направи такъв, ще го превърнем в дирекция и акад. Воденичаров ще бъде Ваш съучастник в това решение. Съжалявам за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Богданова! Неслучайно има разделение на властите – аз съм в изпълнителната власт, а Вие сте в законодателната. Всъщност главната причина да имаме проблем с Фонд „Научни изследвания” е точно Ваша – Вие сте причината сега да си говорим за тази тема. Десет години откакто Вие сте били в този Парламент – Вие, като законодател, не сте направили добър закон, така че вече три поредни правителства (шум и реплики от КБ) влизат в този проблем. Радвам се, че Вие достойно казахте, че сте част от проблема и се надявам, че най-после ще го решите. Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ, от място): Част от проблема съм, защото накарах колегите от ГЕРБ да не го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И последният въпрос към вицепремиера Дянков е от народния представител Иван Костов относно мерки против схеми за кражби на ДДС.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 14 януари 2013 г. сте направили изявление по Българската национална телевизия, в което сте признали наличието на ДДС вериги, които всяка година лишават републиканския бюджет от сериозни финансови постъпления. В същото изявление сте свързали и моето име със създаването на предпоставки за кражби на данък добавена стойност.
Моля да обясните какви мерки ще предприемете във връзка с тези престъпни схеми и как ще неутрализирате създадените от мен предпоставки за кражби на данък добавена стойност? Казвам го с висока доза сарказъм – надявам се, че сте в състояние да оцените това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов! По отношение предотвратяване на данъчните измами, какви мерки сме взели или продължаваме да вземаме? Аз тук ще изредя четири от последната година – година и половина.
Първо, контрол върху продажбите в търговските обекти. През 2012 г. въведохме задължение за дистанционна връзка на фискалните устройства на всички търговски обекти със системата на Националната агенция за приходите. Тук са включени най-рисковите икономически отрасли. На първо място, търговията с течни горива, тя беше първа в тази наредба; зърнените храни също – втора, лекарствените средства – трета, и вече от средата на миналата година всички останали сектори. През 2013 г. предстои свързване на фискалните устройства на транспортните фирми – все още това не се е случило, и вътрешноведомствените бензиностанции – нещо, което трябваше да се случи от януари, но сега ще се случи от края на март.
Второ, контрол върху движението на акцизните стоки. В момента се реализира контрол върху акцизните стоки чрез изграждане на информационна система в Агенция „Митници”, като системата вече и по наредба ще функционира от 1 април 2013 г.
Трето, дерогация на обратно начисляване на ДДС за зърнени и технически култури. В началото на миналата година изпратихме до Европейската комисия искане за дерогация на механизма за обратно начисляване при доставки на зърнени и технически култури с цел предотвратяване на данъчните измами в този сектор. По данни на Националната агенция за приходите, които са от последните 10 години, се оказва, че ДДС веригите и въобще ДДС измамите, се проявяват най-много, особено след като променихме системата в горивата от 2012 г., в зърнопроизводството. По изчисление на НАП интернет и техните анализатори за 2012 г. около 350 милиона не сме получили ДДС от зърнопроизводство, което е следвало да се получи от така наречените ДДС вериги. Така че сме тръгнали с тази дерогация, имаме предварителен положителен отговор от Европейската комисия, технически се изясняват подробности и вярвам, че до средата на тази година вече ще съществува и такава наредба.
В скоби казвам, че на последното заседание на Съвета ЕКОФИН се постави въпроса за измами с ДДС в целия Европейски съюз и като задача № 1 – това се препоръки на Европейската комисия – излезе точно такова обратно начисляване на ДДС не само в зърнените и техническите култури, а може би в цялата система на селското стопанство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И последно, данъчното дознание, по което работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Откога, госпожо председател, отношението на депутата към отговора на депутата е реплика? Аз трябва да кажа доволен ли съм или не съм доволен. Не правя реплика на министъра, защото съм задал въпрос. Това – по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност да промените правилата в правилника ни, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Става въпрос за едно недоразумение. Началото на диалога с министъра е моят въпрос, той ми дава отговор и аз взимам отношение по неговия отговор. Не му правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В правилника е наречена „реплика”, а неговият отговор – „дуплика”, на питането – допълнително два въпроса, и накрая народният представител взема отношение.
ИВАН КОСТОВ: Не, това е актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да го повдигнете и да дискутираме с Вас, но това са понятията в нашия правилник. Аз съм длъжна тях да употребявам.
Слушаме Ви!
ИВАН КОСТОВ: Аз искам да изразя отношението си към отговора.
Приветствам всички мерки на Министерството на финансите и на правителството за затягане на режима и прекратяване на практиките за укриване на данък добавена стойност. Казвал съм го много пъти и считам, че това е една изключително положителна практика.
Не чух обаче отговор на въпроса, който поставих във връзка с действията и мерките, които е предприел министърът, за да съумее да неутрализира създадените от мен предпоставки за кражби на данък добавена стойност, както си е позволил да твърди в изказването си на 14 януари.
Във връзка с това искам да кажа, господин министър, че този закон, по който Вие работите, е приет през 2006 г. Сигурно сте пропуснали това обстоятелство. Преди това имало друг закон, който е бил със сравнително по-строги механизми за контрол. Въвеждането на закона от 2006 г. става по настояване и под идеята, че се хармонизира българското законодателство с европейското.
Вашето правителство прави 10 промени с изменения и допълнения на закона, десет! Голяма част от тях са в правилната посока. Ако е имало каквато и да е възможност Вие да неутрализирате възможности, създадени в закона от 2006 г., аз съм министър-председател до 2001 г., да бъдат отстранени слабости в този закон и в практиките, които той поражда, на управление, на събирането на данък добавена стойност, Вие сте могли да ги отстраните.
Желая Ви да продължите борбата и да не се занимавате с дребно политиканстване, защото това, което сте си позволили, наистина е без основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов! Аз също многократно съм изказвал мнение, че по време на Вашето правителство – първо, когато сте били финансов министър, а след това – премиер, са се случили много положителни неща, за да се възстанови и след това да се закрепи финансовата стабилност на България. Преди това благодарение на комунистите, вече социалисти, България на два пъти е била в банкрут и ако не беше Вашето правителство тогава, може би положението щеше да стане още по-лошо.
Това, което коментирах в интервюто, всъщност беше малка част от коментарите ми, а именно за връзката на фискалните устройства и търговските обекти със системата на Националната агенция по приходите. Защо го казах тогава? Защото знам, понеже в момента съм на Вашето място във Финансовото министерство, че още в края на 2000 и началото на 2001 г. в министерството е имало идеи по някакъв начин, разбира се, по друга технология, да се направят такива връзки точно заради течовете на ДДС в горивата. Тогава това не е станало, може би защото е било в самия край на Вашия мандат. После е предлагано през 2003, 2004, 2006, 2008, 2009 г. – два пъти, преди нашето правителство, но не са успели. Ние успяхме да го направим.
Коментарите ми в интервюто бяха конкретно по тази тема. Ако това не е било ясно, съжалявам. Извинявам се сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дянков, за участието в днешния парламентарен контрол.
Сега госпожа Корнелия Нинова ще отправи питане към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно политиката за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и за недопускане на употребата на наркотични вещества, чл. 53 от Закона за здравето.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! Питането ми е какви национални програми за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и за недопускане употребата на наркотични вещества изпълнява Министерството на здравеопазването, на каква стойност и какъв е ефектът от тях.
Причината да го задам. Правителството на ГЕРБ е последователно в борбата срещу тютюнопушенето с различни мерки. Първата стъпка беше увеличението на акциза на цигарите. Когато вицепремиерът Дянков го направи, твърдеше, че увеличава акциза, за да станат скъпи цигарите, пушачите да не могат да си ги купуват и да се откажат, с което ще се подобри здравето на нацията.
Втората стъпка беше пълната забрана за тютюнопушене на публични места.
Има обаче една трета, която дава Законът за здравето. Тя е следната: „Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи съвместно с неправителствени организации създават условия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества, като правят следното:
- осъществяват промотивни и профилактични дейности;
- осигуряват достъп до медицинска помощ и социална защита на засегнатите лица. Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества”.
Питането ми към министъра на здравеопазването е: изпълнява ли се този текст от закона? Какви такива програми има, за колко пари и какъв е ефектът от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър!
Госпожо Нинова, във връзка с отправеното от Вас питане относно политиката на Министерството на здравеопазването Ви уведомявам следното.
Опазването и подобряването на здравето на нацията е основен приоритет на правителството и доказателство за това е и приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който регламентира забраната за тютюнопушене в закрити и в някои открити обществени места. Една от основните функции на министерството е опазване здравето на населението чрез приемането на законодателни, административни и други мерки. Те също така са съобразени с ангажиментите на Република България към членството й в Европейския съюз.
Целта на въведената през 2012 г. забрана за тютюнопушене в закрити обществени и в някои открити обществени места е опазването на общественото здраве. От една страна, тази забрана защитава здравето на непушачите, които са подложени на въздействието на тютюневия дим в закрити и в някои открити обществени места. От друга, предпазва самите пушачи от прекомерна употреба на тютюн и тютюневи изделия.
В изпълнение на действащите разпоредби за ограничаване на тютюнопушенето за периода от началото на действие на забраната до 31 януари 2013 г. от регионалните здравни инспекции в цялата страна са извършени 143 724 броя дневни и нощни проверки на 138 000 обекта в работни и почивни дни. Издадени са 1820 бр. предписания. Съставени са 789 акта за констатирани нарушения и са издадени 485 бр. наказателни постановления на обща стойност 223 450 лв.
До настоящия момент в Министерството на здравеопазването са подготвени две програми за ограничаване на тютюнопушенето, които са приети последователно от Министерския съвет: Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето, приета още през 2002 г., и Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето – продължение на първата, приета през 2007 г.
През годините към Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето функционира национална линия за отказ от тютюнопушене, интернет страница за консултиране на гражданите за вредните последици от тютюнопушенето, за методите за отказ и информация къде могат да получат квалифицирана помощ.
Ежегодно министерството провежда кампании, с които се отбелязват Световният ден без тютюн, Международният ден без тютюнопушене. По инициатива на министерството стартира и Национален ученически конкурс „Проектът на нашия клас за живот без тютюн”, който се провежда всяка година. Проектите се изпълняват от ученици. Целта е да се покаже, че човешкият живот е по-здравословен и природосъобразен, когато се живее в среда, свободна от тютюнев дим. Тази 2013 г. инициативата беше подкрепена и от Европейския парламент.
Министерството на здравеопазването, Националният център по обществено здраве и анализи и Италианската национална асоциация за борба срещу раковите заболявания ежегодно организират международен конкурс за детска рисунка, в който участват деца на възраст от 5 до 11 години. Този конкурс се провежда със съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на физическото възпитание и спорта.
Всички кампании и дейности по Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето са реализирани с активното участие на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (в момента регионални здравни инспекции), като към всяка РЗИ са разкрити консултативни кабинети за отказ от тютюнопушене.
През 2011 г. започна обсъждането и изготвянето на Проект за интегрирана национална програма за превенция на хронични незаразни болести (2013-2020), който беше финализиран през 2012 г. Проектът на национална програма е приет от Министерството на здравеопазването с Решение на 15 януари 2013 г. В момента е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане. Този проект предстои да бъде внесен за приемане от Министерския съвет.
Основната цел на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести (2013-2020) е редуциране на нивото на общите хронични незаразни болести и срещаните рискови фактори като поведенчески, биологични, психо-социални и така нататък, както и намаляване разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Разбира се, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохола са сред основните рискови фактори. Приключвам. В работната програма към националната програма са разписани конкретни дейности. Мога по-късно да дам яснота и по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова – два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Само един, на който не ми беше отговорено, може би защото не стигна време – на каква стойност в пари са тези програми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, госпожо Нинова. Използвам случая само да спомена, че и през 2011 г., заедно със Световната здравна организация, която спонсорира провеждането от министерството на Ден срещу злоупотребата с алкохола: „Алкохолът и твоите граници – узнай ги!”, както и с помощта на Българския Червен кръст и Съюза на автомобилистите в България, както и със Световната здравна организация са провеждани редица кампании по отношение на борбата срещу употребата на наркотици. Има изготвени програми и национални стратегии, които също нямах време да спомена в отговора към въпроса.
Освен това работят 27 общински съвета по наркотични вещества в цяла България.
В изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците през 2012 г. са изразходвани 293 хил. 400 лв. от бюджета на Министерството на здравеопазването. Предстои утвърждаване на разходи за изпълнението на дейности по стратегията през 2013 г., като се очаква да бъдат осигурени около 370 хил. лв.
През годините са отделяни почти по толкова средства по националните програми. Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България и Националната програма за намаляване на вредите от злоупотреба с алкохол, през 2012 г. не са били приети до момента, поради което отчетени данни за всички изразходвани средства все още няма. Усвоените средства през 2012 г. по Националната програма за изпълнение на плана за действие на Националната стратегия за борба срещу наркотиците са в размер на 293 хил. 416 лв., а разчетените средства за 2013 г. са около 400 хиляди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо министър, както и да го увъртате около стратегията и националната програма, фактите са следните – в Закона за здравето, чл. 53, ал. 3 казва следното: „Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневи изделия и спиртни напитки се използват за финансиране на национални програми за ограничаване на тютюнопушенето”.
Знаете ли колко е 1 на сто от акцизите за тези четири години? Общо за четири години управление на ГЕРБ сте събрали 7 милиарда 748 милиона от акциз от цигари и алкохол. Едно на сто представлява 77 милиона, които е трябвало да изхарчите за превенция срещу тютюнопушенето. От цифрите, които ми казахте, Вие сте изхарчили 663 хиляди.
Неслучайно задавам този въпрос. Твърдя, че политиката Ви за борба с тютюнопушенето е абсолютно лицемерна. Увеличихте акциза на цигарите с идея, че това ще подобри здравето на нацията. След три години в доклада на правителството за национална сигурност пише, че единственият ефект от увеличаването на акциза на цигарите е увеличаването на контрабандата. Вследствие на това, че пушачите минаха на контрабандни цигари, които са с по-лошо качество, им влошихте здравето.
Втората Ви стъпка за абсолютната забрана за тютюнопушене виждате, че не дава очаквания ефект за подобряване здравето на нацията. Даден обратен ефект обаче – съсипа доста малки и средни предприятия и остави хората без работа.
Единствената смислена мярка, която законът Ви задължава да изпълнявате, не я използвате.
Знаете ли, уважаеми колеги, колко струва една кутия цигари? Между 80 стотинки и 1 лев. До 5 лева какво мислите, че е? Акциз и ДДС. И неслучайно законът задължава част от тези пари, с които тези, които са избрали да се тровят, да отиват за здравето на нацията. Седемдесет и седем милиона трябва да сте изхарчили за тези четири години! Срещу това – 600 хил. лв.
Във Франция преди две седмици Сметната палата на Франция направи одит и каза: „Пълната забрана за тютюнопушене не работи. Препоръчваме на правителството да се ориентира към профилактика и програми за отказване от тютюнопушенето и да насочи там повече бюджетни средства”. В нашия закон това го има отдавна. Защо не го изпълнявате? Мерките, които предприехте, само съсипаха икономиката с контрабанда и затваряне на предприятията. А там, където наистина трябва да отидат парите, за да не пушат нашите деца, ги пилеете за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова за участието Ви в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и отговорите на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител проф. Станилов относно закъснението на строежа на автомагистрала „Хемус”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги!
Уважаема госпожо министър, на 13 октомври миналата година при инспекцията на строежа на автомагистрала „Хемус” в частта й от квартал „Макак” на град Шумен до село Белокопитово стана ясно, че отсечката ще бъде завършена през май 2013 г. Като причина за забавянето бяха посочени теренните археологически проучвания по трасето. Добре ми е известно, че от 2010 г. ръководството на Националния археологически институт с последователни писма е предупреждавало отговорните институции за опасността да бъдат забавени проучванията по трасето на магистралата, но археолозите получиха възможност за работа едва през месец август 2012 г. И в тази връзка Ви моля да ми отговорите на следващия въпрос – ще разпоредите ли проверка и как е протекла процедурата? Защо не е реагирано навреме и кой всъщност носи отговорност за забавянето? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Както коректно отбелязахте, строителството на тази магистрала е започнало през 70-те години на миналия век, така че със сигурност сме закъснели много с нейното строителство – повече от 40 години.
За конкретния обект и работите, които се извършват на този обект, както знаете, когато има средства, те тогава се извършват. Неслучайно обектът е бил замразен толкова години. Именно затова през 2010 г., поради липса на финансиране работата на обекта е преустановена. Тогава са преустановени и преговорите с екипите, които трябва да извършат и археологията, отново поради липса на финансиране.
Когато през юли 2011 г. е взето решение е осигурено финансиране за продължаване на строителството на този участък от магистралата, а именно Шумен – Белокопитово, тогава всъщност започват отново и се възобновяват преговорите с екипа от археолози, които да направят, както имаме регистрирани, анализ на седем археологически обекта – четири за проучване и три за наблюдение по време на строителните работи.
Факт е, че договорът със самия екип археолози е сключен малко по-късно, даже бих казала доста по-късно. Това се дължи на следното: в периода септември – октомври 2011 г. бяха входирани от екип археолози техните план-сметки за средствата, които те искат да им бъде заплатено, за да извършат тази археология. Но в този период от октомври 2011 г. до април 2012 г. беше в процедура в Министерството на културата утвърждаване на специална Наредба за теренни и археологически проучвания, включително показатели как се определят необходимите средства. Именно затова не бяха включени средствата, докато не излезе наредбата. След като тя излезе, колегите от института си входираха актуализираните план-сметки, водехме преговори по тях и бяха сключени договори през месец юли. Екипът си свърши коректно работата през месец септември. Пак повтарям – коректно си свърши работата, но тя обхващаше само 10% от целия обект.
Завършвайки своята работа тя беше приета от Министерството на културата през октомври и бяха приети препоръките, че всъщност трябва да продължи да се работи от екипите археолози и на останалите части от трасето. Именно затова се наложи да удължим срока на работа на строителя до май, тъй като работата на археолозите трябваше да приключи до края на зимата, до края на миналата година. Очевидно, че при зимни условия няма как да се строи магистрала, тя ще се строи в рамките на строителния сезон, който започва тази година, и се надявам да приключи до лятото.
Екипът археолози имат нов договор, той е сключен с тях. Те трябваше да са приключили своите археологически разкопки на оставащата част от терена в края на миналата година. За съжаление това не се случи. Предполагам, че това се дължи на лошото време, тъй като вероятно в студа не могат да работят.
Беше проведена среща с тях в края на миналия месец и беше уточнен нов срок, а именно това е 1 април, в който те да довършат това, което не са успели да довършат в рамките на техния договор, и след като те го приключат, тогава ще започне и строителният сезон. Аз мисля, че това коректно съвпада със строителния сезон. И наистина ако те приключат в април, в рамките на април – май – юни, строителят ще може да си довърши работата по обекта така, както му е по графика за реализацията и да не пречи на екипа археолози. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, аз съм доволен от това, което казахте – беше коректно. Това го знам – целия този процес съм го проследил.
Има един много по-прост отговор, който казва така: ако средствата бяха преведени в началото на април, а не в края на юли, тоест към средата на август, всичко щеше да бъде свършено. Но тъй като, както Вие казахте, тези средства закъсняха в Министерството на финансите, се получи това голямо закъснение, с което загуби българското народно стопанство, както го казваха някога.
От съобщенията в пресата обаче на пресконференцията на самото място на инспектирането излезе, че археологията е виновна за забавянето. Археологията не е виновна за забавянето. Виновни са процедурите, които не са били спазени поради ред причини – главното е липса на финансиране. Аз зададох нарочно този въпрос пред Вас. Исках да призова – и тук пред камерите, и пред колегите, и пред Вас, сблъсъкът между строителството на магистралите и хуманитарната наука в България не бива да бъде продуциран по такъв начин, че да се създава интрига. Имам усещането, че като стане някаква неприятност по магистралите, археологията е виновна за всичко. Вярно, че и археолозите си имат своите слабости, но всичко става с договаряне и стриктно спазване на срокове, които срокове тези хора спазват.
Аз, госпожо министър, съм в този занаят 43 години. Работил съм на толкова обекти и знам всичко с най-големи подробности. Въпросът е да се спазват сроковете, а не след това да се обвинява онзи, който всъщност няма как да отговори на обвиненията.
Може и да не ми отговаряте. Моят призив беше такъв: няма нужда от конфликти, има нужда от договорености, спазвани стриктно. Има нужда от ред в края на краищата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Станилов, категорично мога да Ви заявя, че няма конфликти и няма противопоставяне. Това се приписва на мен и на други лица. Факт е, че наличието на археология на определен строителен обект удължава времето на строителство, за да можем да оставим с цялото си уважение екипите от археолозите да си свършат работата и да преценят къде може тя да продължи, къде трябва да се заобиколи, ако трябва, и кои части от това, което е разкрито по време на тези проучвания, трябва да бъде съхранено.
Искам да Ви уверя, че ние работим по този начин и неминуемо наличието на археология удължава сроковете за реализация на проектите. Колегите не трябва да се обиждат – това е така, но ние не го казваме с лошо чувство. Казваме го, за да знае обществото защо една магистрала, един пътен участък няма да бъде готов в първоначално предвидения му срок.
Искам да Ви кажа, че за периода от 2009 г. до 2012 г. сме инвестирали 12 млн. лв. в археологията. За тази година имаме предвидени 3 млн. лв., които бяха предвидени по съществуващите разкрити археологически находки на обектите, които изпълняваме. Само за последните две седмици имаме информации за нови археологически обекти, които не са предвидени, което ще означава, че може би даже тези 3 милиона, които са предвидени, няма да ни стигнат. Това касае и участъка Поморие – Сарафово, това касае и магистрала „Марица”, и много други пътни обекти. Там, където тръгваме да правим пътища, в повечето случаи, да не е 100%, да не преувеличавам, може би, но в 90-95% от случаите излиза археология там. Това изисква допълнително време, допълнителни средства за проучване и винаги удължава срока на реализацията.
Петнадесет милиона са сериозна инвестиция, така че не мога да приема, че пренебрегваме по някакъв начин тази наука. Напротив, подкрепяме я, защото всички искаме да познаваме историята и тя да остане в памет и за идните поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Михаил Миков относно ремонт и поддръжка на третокласен път Раковица – Бранковци – Церова вода – Милчина лъка – Буковец – Видин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър! Става въпрос за път, който свързва четири общини и който през последните 20-30 години е в изключително тежко състояние. Вярно е, че общините са от онази част на България, която някак си отмира под погледа на цяла България, иначе много се вайкат. Този път придобива един ужасен вид – обрасъл е, пропаднал е, а в същото време това е най-прекият път, който свързва горната част на Видинска област с окръжния град.
Пак Ви обръщам внимание, той свързва населените места с четири общини. Та затова съм си позволил да Ви задам въпроса: какво се предвижда, какво ще се направи за този път, защото без сериозен ремонт, прекъсването на тези артерии – пак казвам, не става въпрос за път между две населени места, а за път, който свързва горната част на областта с окръжния град – какво ще се направи, за да може тази комуникация да бъде подобрена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, пътните участъци, които Вие цитирахте, са част от два третокласни пътя. Единият третокласен път е № 1412 Кула – Грамада – Раковица с дължина 14 км и третокласният път № 1411 Кула – Грамада – Буковец – Слана бара към Областно пътно управление Видин – с дължина 26 км. Тези два третокласни пътя преминават през населени места от общините Макреш, Грамада и Видин.
Абсолютно съм съгласна и сме наясно с лошото състояние на тези два третокласни пътя. В двата участъка имаме деформирана пътна основа, много дупки, много слягания. Безспорен е фактът и осъзнаваме лошото състояние на пътя. За съжаление, това че го знаем, и имаме доброто желание да го ремонтираме, имаме изключително ограничен финансов ресурс. Именно за това през 2012 г. в тези участъци, на територията не само на тези третокласни пътища, а на повечето от третокласните и второкласните пътища в страната, това, което сме извършили миналата година, са предимно изкърпване на отделни дупки, а не цялостна рехабилитация, каквато е необходима, включително и по тези два пътя.
Това, което предвиждаме за 2013 г. за тези пътни участъци, е отново изкърпването на дупките в тези участъци, а не пълна рехабилитация, тъй като тези два пътя са на обща дължина 40 км и прогнозната стойност, която имаме ние в предвидените проекти, и това, което имаме желание за дългосрочно решаване на проблема, като необходима сума е изчислена 19 млн. лв. Това е сумата, с която ние за съжаление не разполагаме.
Въпреки всичко Северозападна България – тук мога да потвърдя с голямо съжаление, е регион, в който няма много инвестиции в пътна инфраструктура досега. Пренебрегван е и то не само последните години, но в много години назад.
Това, което правим в момента – имаме един приключен път по Оперативна програма „Регионално развитие”. Вие знаете третокласния път Димово – Руженци – Бела – Белоградчик – Монтана на стойност 7 милиона. Той току-що приключи с пълна рехабилитация на пътя. Това, което имаме предвидено с финансиране и се надявам даже до месец септември да е приключил, е пълният ремонт и рехабилитация на третокласния път Иново – Градец – Шишенци – Бойница – Кула. Той е с 20 км дължина и съгласно срока на изпълнителя трябва да бъде готов през месец септември.
Също така предстои в следващия месец, най-късно до два месеца да започне строителството на обходите на Враца и Монтана. Тече подготовката и техническият проект за реализацията на пътя Мездра – Ботевград и на основния път до Видин. Всичко това е направено, тъй като е направена приоритизация на основното трасе, предвиждащо и включването на очаквания повишен транзитен трафик към новия мост на р. Дунав при Видин.
Това са приоритетите към момента. Те са направени спрямо наличния финансов ресурс, с който разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, аз не Ви питам за обходите на Монтана и Враца. Питам Ви за Раковица – Бранковци – Церова вода – Милчина лъка – Буковец – Видин. Това, което са Ви дали, са два пътя. Кула е встрани от тези пътища. Значи минимумът, който трябва да се направи, е да се преквалфицира това, което Вие говорите. Тогава няма да бъде 40 километра. Ако искате, вземете картата. Кула е доста встрани от това, за което Ви питам. Обяснете го на този, който Ви е готвил въпроса. Той така се води, но от Кула до Церова вода няма проблем. Аз не Ви питам за този път, както и от Грамада до Церова вода. Тук става въпрос за една връзка между четирите общини. Ето, господин Тошев е тук, ще Ви извади от интернет карта на Видин и ще видите за какво става въпрос.
Друго, което ме предизвиквате да Ви кажа – единия обект, за който говорехте, че сте го направили, не сте го направили Вие. Цялата област знае кога е направен пътят Ружинци-Димово. Недейте сега да връщате лентата. Хубаво е да говориш за миналото, но пътища, които са правени 2-3-5 години, а може би и 10 преди Вашето управление, да ги отчитате – няма смисъл. Няма да се подобрят инвестициите.
За мен важен въпрос за този път е и още един – освен да кърпите, да се разчисти обрастването, защото след 3 или 5 години там ще има гора вместо път, защото пропада, пътуват малко коли. Това са неща, които не изискват толкова много пари, а изискват някакво внимание.
Констатацията, че Северозападът е пренебрегнат, не е Ваша – за 4 години. Аз мога да Ви извадя и ще Ви изпратя през предишния мандат колко пътища се направиха във Видинска област, за да не се получават такива досадни грешки. (Реплика на министър Лиляна Павлова.)
Не ми подвиквайте.
Членовете на правителството като идват във Видин (онзи ден пак членове на кабинета барабар с премиера) предпочитат въздушния транспорт.
Ние виждаме, че положението е зле. Заделете средства, защото средства има. Хората казват: „Магистралите в Южна България направиха кратери в пътищата в Северозападна България”. Като мине пролетта, ще видим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос на народния представител Румен Такоров относно изграждане на южен обходен път на с. Лиляк – вариант на път ІІІ-51611, община Търговище.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, през 1989 г. във връзка с въвеждане в експлоатация на склада за твърди битови отпадъци за гр. Търговище, който е край с. Лиляк, беше направено изменение за строително-регулационния план на селото и беше отредено трасе за околовръстен път или южен обход на с. Лиляк. Със заповед на кмета № 217 от 26 април 1989 г. е одобрено изменението, с което се предвижда изграждане на този южен обход на селото във връзка със склада за твърди битови отпадъци.
Близо до с. Лиляк е и действаща производствена база за асфалтобетон и кариерни материали, което е предпоставка за интензивен автомобилен трафик. Всичко това налага, както на всички в Търговище е известно, а може би и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че е необходимо да се изгради такъв обход, който да подобри условията на обитаване, намаляване на шума, опазване качеството на въздуха и водите в този район. През 2009 г. обектът е включен за проектиране и изпълнение, но поради неизвестни причини той отпада от списъка.
Въпросът ми е: кога ще бъде проектиран, изграден и въведен в експлоатация необходимият обходен път на с. Лиляк?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Такоров, обходът на с. Лиляк и неговата варианта – според информацията, с която разполагам – не е предвиден за проектиране и не е финансиран през 2009 и 2010 г. Според информациите и отчетите, които виждам, това е поради липса на финансиране. Мога да Ви уверя, че той е включен в програмата за проектиране. Това, което мога да поема като ангажимент днес пред Вас, е, че не само че е включен в списъка за 2013 г., но ще бъде и проектиран.
Ще бъде проектиран обходът на това село, защото в близост има кариера за трошен камък и асфалтова база. През селото минава тежкотоварен трафик. По статистическа информация в селото живеят 1000 човека. За да обезопасим живота на тези хора сме приоритизирали и предвидили да проектираме обекта тази година. Техническият проект ще покаже каква е реалната му стойност. Прогнозната стойност, тъй като обходният път ще бъде между 2,5 и 3,5 километра (в зависимост от това какъв вариант ще избере проектанта), при индикативна стойност около 1 млн. лв. за такъв обход, би следвало обектът да струва около 3 млн. лв. След като бъде проектиран техническият проект, ще заложим реализацията в своята програма, приоритизирайки го може би за следващата година. Това не мога да гарантирам на този етап. Това, което мога да гарантирам, е, че ние ще го проектираме, ще направим техническия проект и ще предвидим необходимите действия, а ако е необходимо – и отчуждаване на земи, включително изготвяне на парцеларен план и иницииране на всички необходими отчуждителни процедури, така че проектът с всички отчуждения да бъде готов и когато бъде осигурено финансиране – дали тази или в следващата година, ще бъде взето решение, за да може да се реализира този проект.
Използвам случая да кажа в няколкото секунди, които остават, въпреки че господин Миков излезе – това, което той каза, е некоректно. Държа да го коригирам от тази трибуна. Пътят, за който говорих аз (Димово – Бела – Монтана – 20 километра), е финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” – 7 млн. лв. Има Акт 16 и разрешение за ползване, въведен е в експлоатация на 15 ноември 2012 г. Вероятно те нещо са рехабилитирали по този път в предишни години, но тук говорим за цялостна рехабилитация с европейско финансиране. Неговото изказване беше крайно некоректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Такоров, имате думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, най-напред ще се спра на последните Ви думи – за некоректността на господин Миков. Имах у себе си убеждението, че за един некоректен отговор, който ми дадохте от тази трибуна, мисля, че днес би трябвало да ми се извините лично на мен. Но има време, имам още един въпрос. Можете да направите това.
Във връзка с обхода за с. Лиляк. Пак ще кажа, карайте Вашите хора, които Ви пишат отговорите, да не лъжат, а не както е Вашият термин – некоректно да отговаряте оттук, защото през месец май 2009 г. с докладна записка на кмета на община Търговище, тогавашният министър господин Гагаузов сложи резолюция за проектиране и изграждане. Хора от АПИ идваха да гледат обхода на с. Лиляк. Така че той беше включен в програмата за 2009 г. Не знам кой Ви написа този отговор. И Вие като дойдохте на власт – не Вие, а ГЕРБ, падна от списъка за проектиране и изпълнение. Така че Вие пак отново некоректно отговаряте тук, от тази трибуна. Карайте ги да Ви пишат по-добри отговори.
Мисля, че въпросът не е до пари в този случай, защото показното откриване на пътя Търговище – Разград, което направихте – летяхте със самолет до Горна Оряховица и след това цялата кавалкада с коли от Горна Оряховица до Търговище – то средствата, които дадохте за това откриване, може би щяха да послужат за проектирането и парцеларния план на този обект. Но това е друг въпрос.
Също за коректността искам да Ви кажа. Като открихте Търговище – Разград, и казахте, че 30 години не е правен ремонт, искам да Ви благодаря, защото този път съм го строил аз – и проектирането, и реализацията, и инвестицията започна през 1986 г. През 1989 г. беше пуснат, а през 1993 г. беше направена рехабилитация. Вие там станахте и казахте: „От 30 години пътят не е рехабилитиран.” Затова аз искам да Ви благодаря за качествения път, който съм построил. Казахте, но това не е вярно също. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Карайте хората, които Ви подават информацията, да е точна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Румен Такоров относно изпълнение на строително-монтажни работи по лот 19 в участък ІІІ-път, ІІІ-405 Царевец – Свищов, от километър 73+600 до километър 75+778.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, казахте, че Северозападна България наистина страда от инвестиции в областта на пътната инфраструктура. Ето един обект, който не е точно в Северозападния район, може би е с център до Северозападния район, какъвто например е пътят между село Царевец и Свищов, който е участък от лот 19 на път ІІІ-405 от километър 73+600 до километър 75+778. Има средства, има сключен договор, но не се работи по него.
Затова въпросът ми е: кога ще се реализира участъкът и какви ще са санкциите на изпълнителите, неспазили договора? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Такоров, както отбелязахте, двата километра, за които питате – от село Царевец до Свищов, са част от лот 19 на Оперативна програма „Регионално развитие” за рехабилитация на цялото трасе от пътя там.
За съжаление, ситуацията, както в още няколко аналогични обекти, които имаме по Оперативна програма „Регионално развитие”, се повтори, а именно некоректен изпълнител.
Имаме сключен договор с изпълнител на 3 август 2011 г. на обща стойност 12 млн. лв. и изпълнителят би трябвало да рехабилитира целия пътен участък. Изпълнителят не си свършва, както Вие казахте, работата, има натрупано огромно закъснение. След хиляди опити и срещи, включително и заплахи за прекратяване на договора, на 12 октомври миналата година беше проведена среща с този изпълнител и му беше даден последен шанс да свърши определен вид работа и да приведе участъка в безопасни условия предвид зимния период. Тъй като той не го направи в рамките на този месец, който му беше даден, категорично отказа да го направи, не си свърши работата, договорът с него беше прекратен на 26 ноември миналата година. За обекта е издаден Акт 10 и нашето намерение беше да обявим тръжна процедура за избор на нов изпълнител, който да реализира този пътен участък.
Господин Такоров, за съжаление, не можем да реализираме в момента това наше намерение, защото имаме заведено арбитражно дело от изпълнителя. Докато това арбитражно дело не приключи – след съгласуване с юристи и с Агенцията за обществени поръчки – не можем да обявим търга до прекратяване на арбитражното дело. Въпреки нашето желание да намерим максимално бързо нов изпълнител, това ще бъде факт след приключване на арбитражното дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Такоров, имате думата за реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, отново некоректно са Ви подготвили отговора на въпроса. Пред мен е писмото, с което ние се излагаме, където е написано и вижте: писмото е от 1 октомври (показва документ на министър Лиляна Павлова) за тези преговори, за които Вие говорите. Това е на 1 октомври и тук е даден срок на изпълнителя до 31 септември или до края на септември той да извърши строително-монтажните си работи, не както Вие казвате –на 12 октомври имало такава среща.
Лошото е другото – че това писмо е написано до президента, до министър-председателя, до Европейската комисия, до Вас, до областния управител, където на 1 октомври се пише, че до края на септември обектът ще бъде завършен. Вие сега пак казвате – процедурите сте ги провели. Какво ги топли хората това? Всичкото това е елемент от корупционни практики, тъй като конкурсите, които се играят, се играят за срок и пари. Вие знаете кои са Вашите хора, намаляват срока за изпълнение и не могат да го изпълнят. Вие това не го ли разбирате? Ще Ви дам да видите, че вече по главните пътища на България има табели, където пише: „Извинете за забавянето! Приятен път!” Ето къде е и ще Ви го дам.
Това ли е начинът за изграждането на републиканската пътна мрежа? Отсега мога да Ви кажа, нека да Ви го подготвят, следващият ми въпрос ще бъде: колко такива обекти има, които не се изпълняват в срока, който е сключен? Това си е меко казано корупционна практика. Ти го знаеш, даваш му да работи, той взема парите и след това си заминава. Какво са виновни хората? Какво бяха виновните двете санитарки от Варна, че има дупка и тя не е изкърпена? Аз не мога да разбера. Било зима, зимен период, не можело да се върши работа. Ами нали, когато играем в конкурса, се е знаело кога ще се изпълнява този обект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че, моля Ви, не стойте повече като фон на рязането на лентичките на премиера. Останете малко повече в министерството и си гледайте работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Такоров, крайно некоректно или както Вашият колега ми каза да не използвам думата некоректно – лъжете! Той каза, че когато казвам некоректно, имам предвид лъжа.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Вие ще ми отговорите ли за пътищата и за техните паспорти? Вие лъжете.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще дойдете да си довършите въпроса или е мой ред да Ви отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви да не влизате в пререкания от залата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Бях изключително коректна и съвсем коректно Ви казах, че изпълнителят не си е изпълнил договора в срок. След преговори и даден шанс да си го изпълни извън срока срещу, разбира се, наказание и неустойки – той отново не го довърши. Дадохме му шанс да го изпълни извън срока срещу неустойки именно защото мислим за хората. И той отново беше некоректен. Така че корупция в момента е дума, която може да я приписвате на всеки друг, но не на мен и не на казуса, който обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно ремонт на пътя Ахтопол – Резово.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги!
Госпожо министър, въпросът ми за ремонта на пътя Ахтопол –Резово, е продиктуван от факта, че с колегата Пламен Орешарски предния път зададохме въпроси за пътищата, които са започнати още през 2008 г. Става въпрос за пътя Бургас – Елхово, за Средец –Ямбол и Вие казахте, че няма достатъчно пари да бъдат довършени, че са в програмата, че ще бъдат довършени. Аз твърдя обаче че този път не е включен в никакви предварителни, да не говорим в регионалната програма, да не говорим да е включен за миналата година. Въпреки всичко Вие похарчихте 6 млн. лева.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Пътят е направен.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Добре че стана пътят. Въпросът е по какъв начин това се случва? Вие смятате ли, че по този начин може да бъде развита пътната инфраструктура в страната, без да се спазват определени изисквания на закона? Как стана така, че този път беше построен, а не беше довършен път, който е планиран преди това, а недовършен?
Конкретно: как определихте изпълнителя на ремонта за пътя Ахтопол – Резово? Беше ли проведена обществена поръчка за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, преди да отговоря на конкретния Ви въпрос, трябва да направим ясно разграничение между видовете ремонт, рехабилитация и реконструкция на пътищата, които се правят.
Миналия път, когато отговарях на Вас и на господин Орешарски, говорихме за пътни участъци и то с голяма дължина, голяма стойност, където се прави рехабилитация, реконструкция на основата на пътя, разширяване на определени пътища – дейности, които са изключително скъпи. Те са планирани от много години със заемно споразумение, с което се финансират множество лотове за така наречените „транзитни пътища”. Двата пътя, които цитирахте – Бургас – Елхово, и другия път – са големи пътни участъци, които изискват огромен финансов ресурс. В рамките на бюджетната процедура за тях се предвиждат отделни средства в рамките на бюджетните тавани, които са именно за разпореждане с държавни инвестиционни заеми. Не можем да смесваме пътища, които се правят по заемни споразумения, пътища, по които правим реконструкция и рехабилитация, с дейности по текущ ремонт, превантивен ремонт и поддържане или изкърпване на пътната мрежа.
Връщам се вече на конкретния въпрос от Вас – относно пътя Ахтопол – Резово. Този 16-километров участък от пътя, който беше ремонтиран, беше ремонтиран по съществуващата програма, така наречената „Програма за превантивен текущ ремонт на пътищата”, за които Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) всяка година разполага с, макар и изключително ограничен, бюджет. Това са средствата, с които правим и зимното поддържане, и текущия ремонт, и превантивния, и рязането на храсти, и всичко, което е необходимо за постигане на минималните условия за използване на републиканските пътища.
Вашият въпрос – как бяха възложени дейностите по този път? Вие знаете, че през 2011 г. и през периода 2010-2011 г. Пътната агенция проведе тръжни процедури за избор на изпълнители, така наречените „големи изпълнители” по области, които да извършат именно тези дейности – текущ ремонт, почистване, превантивен ремонт, аварийни работи и така нататък, за поддържане на републиканската пътна мрежа. Открита тръжна процедура, която е на принципа на икономически най-изгодната оферта. Имаше участващи фирми, избран е Консорциум „Пътно строителство” – Бургас. Няма жалби и по процедурата.
С Консорциум „Пътно строителство” – Бургас, е сключен договор за поддържане – превантивно, текущо, зимно, и ремонтно-възстановителни работи, както и аварийни работи на пътните участъци от 1170 км от републиканската пътна мрежа на област Бургас, където влизат и тези 16 км на Ахтопол – Резово. Те бяха възложени, като ни бяха предоставени и допълнителни средства – 5,5 млн. лв., за да може на този път да бъде направен превантивен ремонт.
Този ремонт не е в смисъла на реконструкция и рехабилитация на големите пътища, за мое голямо съжаление, но поне ремонтирахме пътя. Той е проходим и пътуването по него вече е безопасно.
Надявам се през летния сезон това да доведе още повече туристи в този важен за развитието на туризма регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, аз благодаря за отговора. Вие сте напипали тази формула и се оказа, че с парите, които са дадени за почистването и поддържането на пътищата, много лесно могат да се случват неща – в случая добри. Дай Боже ремонтът да е извършен качествено и пътят дълго време да се използва.
Въпросът е, че аз мога да Ви покажа сигурно повече от двадесет такива места в Бургаска област, където същите тези средства със същата необходимост биха свършили същата работа. Тук остава въпросът: защо точно там, как така се е случило?
Вие, криейки се зад факта, че се прави тази обществена поръчка – големи изпълнители, които да поддържат пътищата, успявате да осигурите пари и на свои хора – по този начин да бъдат ремонтирани пътищата.
Смятам, че не е допустимо това да се случва, защото става дума за сериозна сума – 5,5 милиона, до 6 милиона, не знам точно каква е. Вие казахте 5,5 милиона, нека да бъде 5,5 милиона – все пак е сериозна сума. Начинът, по който се изразходват тези средства – Вие просто злоупотребявате и това е истината.
Пак казвам, мога да се поровя и да Ви посоча сигурно поне двадесетина места, където има същата необходимост от ремонт. Дай Боже да се случват такива неща и другаде. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Петър Мутафчиев, относно рехабилитацията и разширяването на пътя Пловдив – Лилково.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос, госпожо министър, е свързан с един ремонт на пътя Пловдив – Лилково, който, струва ми се, започна през 2008 г. Целта беше да се асфалтира пътят, да се разшири, така че достъпът до няколко села в родопския край – това е планински път, да бъде осигурен. Осигурени бяха и средствата от тогавашното правителство.
За съжаление, сега ако се наложи да минете по този път, ще видите, че строителството изцяло е спряно, при ситуация, че там бяха хвърлени немалко средства – милиони, от българската държава, от българския бюджет. За хората от община Родопи е неясно защо този ремонт беше спрян, защо след като държавата веднъж е вложила средства, не продължи ремонта и не осигури нормален достъп и движение в този планински край?
Надявам се, че отговорът ще бъде коректен, както Вие казахте, с конкретни ангажименти, така че хората все пак да видят перспектива за завършека на един проект. Вие сте вече четири години в управлението. Надявам се, че ще изпълните и този ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, да, безспорен факт е, че за този третокласен път с дължина 15,5 км е имало проект за рехабилитация и асфалтиране. Започнал е през 2008 г. и вложените средства за периода 2008-2009 г., за който е имало осигурени средства за този път, са 2,6 млн. лв. Това е факт.
През 2009 г., когато са всъщност и последните осигурени средства за него, пътят е замразен дотам, докъдето са стигнали средствата и е направен анализ на всички договори. Може би всеки от 240-те народни представители, които са в тази зала, може да посочи във всеки регион поне по един, а може би по 10, по 100 пътища, които трябва да бъдат ремонтирани. Има множество започнати и недовършени пътища – това е факт. Те са недовършени поради ограничен финансов ресурс и поради липса на финансиране.
Тогава е взето решение да бъде прекратен договорът с изпълнителя поради липса на финансиране. Това е бил аргументът, това са били данните, с които разполагам – договорът е прекратен.
Анализът на специалистите от Пътното управление показва, че за да бъде довършен пътят, са необходими 4 млн. лв. – да може да бъде довършена изцяло пълната рехабилитация на 15-километровия участък. Тези средства не са осигурени в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Както казах, ние разполагаме с изключително ограничен бюджет. Със средствата, които имаме, можем да направим само изкърпване, както го правим всяка пролет след зимния сезон, и текущо поддържане на пътищата. Това е максималното, което към момента съвсем коректно мога да Ви отговоря.
Ако бъдат осигурени средства, имаме готовност да се проведе процедура или по линия на текущ ремонт това може лесно да бъде направено. При наличие на ресурс можем да го възложим веднага и да го довършим, но нямаме средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, не мога да бъда доволен, когато министър ми отговаря на въпроса – „нямаме средства”, защото задължението на министъра е да осигури тези средства. Така би ми отговорил директорът на АПИ и аз бих го приел за нормален отговор, тъй като той не може да влияе върху политиката на правителството, а може да влияе единствено върху програмите за строителство, за което ще кажа няколко думи после.
Още нещо. Всеки от нас плаща акциз за горивата. Той е достатъчно висок именно за това – да се осигуряват пари за пътищата, за инфраструктурата. Това не са средства, с които трябва да се прави друга политика. Така че средства има. Няма политика от страна на правителството.
И Вие, настоявайки пред премиера и пред Дянков, който говори преди малко, че за да има нормални пътища, по които да достигаме до автомагистралите, с които се хвалите, парите от акциза трябва да отиват в Агенция „Пътища”. След малко ще Ви задам други три въпроса, на които също ще ми отговорите, че няма пари.
Ще Ви кажа още нещо. Става дума, че проектът е замразен, защото няма пари. Защо замразявате проект, който е започнат, в който са вложени средства – 2 млн. 600 хиляди, а започвате нови проекти, когато няма пари? Отговорихте на Такоров сега колко пътища ще направите. Ами, довършете това, което е започнато! Или, защото предишното правителство го е започнало, дайте да го спрем!
Същият беше подходът, не е във Вашия ресор, на министър Тотю Младенов. Спря – при 800 хиляди, построен вече на груб строеж, замазан отвън, с направен покрив – старчески дом, който в момента се разпада, а са дадени 700 хиляди български лева за неговото строителство, и никой не иска да продължи. Дайте го, вика, на концесия. Стои! Стари хора не могат да бъдат настанявани, руши се, държавата губи средства. Кой носи отговорност за това?!
Сега ние трябва да забравим тези 2 млн. 600 хиляди, които са вложени, защото някой е казал в програмата, че пътят за Лилково няма да се прави четири години, той не е приоритет за правителството на ГЕРБ, а всъщност правим нови пътища. Моля Ви, поемете ангажимента. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Председателката е от Пловдив, но тя настоява да не говоря. Надявам се, че тя също ще ме подкрепи.
Така че поемете ангажимента пътят да бъде завършен. Става дума за 4 милиона. Нека да защитим данъкоплатеца за парите, които е дал за започването на този път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Мутафчиев, повярвайте ми, като министър, отговорен за регионите и за пътищата, аз съм изключително ангажирана с процеса. Ще съм най-доволна, ако имам пари за пътища, за региони, за инфраструктура. В крайна сметка като министър трябва да спазвам финансовата дисциплина и да се разполагам със средствата, които ми се предоставят в рамките на бюджета.
Тук трябва да напомним, че бюджета го гласувате Вие тук, в Народното събрание. (Шум и реплики от КБ.) След като всички, които ми задавате въпроси, защо не се прави този или онзи път, просто гласувайте бюджета така, че да има повече пари за пътища.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие ще го предложите.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз съм предложила. (Реплики от КБ.)
Добре, може ли да не говорите от място, аз говоря в момента. Елате да се изкажете. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Моля Ви се, заповядайте, ще Ви отстъпя мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо министър, моля довършете.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Колеги, аз съм много „за”. Имам съкратена версия на собствения си бюджет и дълга версия. Когато входирам бюджета си в Министерството на финансите, го входирам спрямо разходните тавани, които ми се дават. Разбира се, че входирам и втората част – необезпечени дейности на министерството. Това не са само пътища, това са много други необезпечени дейности.
Това, което трябва съм направила, но все пак трябва да се съобразяваме, че държавата разполага с един определен бюджетен ресурс, едни определени средства. Те се разпределят пропорционално в различните сектори. Ако има волята и желанието, разбира се, и от Народното събрание, могат да бъдат допълнително преразпределени, ако считате, че правителството не ги е разпределило правилно, пропорционално. Ще съм най-щастлива, ако има още пари за пътища, повярвайте ми.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Акцизите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Кутев относно състоянието на път ІІ-215 Асфалтова база, разклон Иширково, и път ІІІ-218 Иширково – Дулово, в област Силистра.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, ще започна своя въпрос оттам, откъдето Вие свършихте. Вие казвате, че нямаме пари, а всъщност сте министър в това правителство, нали така? Правителството взема някакви решения, а Вие казвате: „Вие сте го гласували”, като че ли ние депутатите от опозицията сме го гласували. Гласували са го Вашите депутати по предложение от Вашия Министерски съвет и от Министерството на финансите.
Моят въпрос касае Силистренска област. Ще кажа за сравнение данните, които успях да взема през парламентарния контрол до момента. За периода на Вашето управление за три години, вече почти четири години, в Силистренска област са инвестирани не повече от 40 милиона – това успях да получа през въпроси и към Вас (за съжаление Цецка Цачева ми върна въпроса към Вас), и към министъра на икономиката. За сравнение, същата сума през предишния мандат беше 153 милиона. В Силистренска област през предишния период са вложени от държавата 153 милиона срещу не повече от четиридесет през Вашия мандат. Тогава, когато бяха 153 милиона, сме ги гласували ние. Тогава бяхме мнозинството. Сега ги гласувате Вие – предлага го Министерският съвет, на който Вие сте член, и го гласуват депутатите от мнозинството, които са Ви издигнали за министър.
По повод на конкретния въпрос. Той е за състоянието на път ІІ-215 – това е Асфалтова база разклон Иширково, и път ІІІ-218 –Иширково – Дулово в община Силистра.
Какво се предвижда за ремонт и поддръжка на тези пътища? Основанието да задам въпроса е, че този път, макар че е третокласен – особено втория, първият е ремонтиран, но там има един участък, който е в много лошо състояние. Това е на кръстовището с път 218, в който има слягане на пътна настилка, еластичната ограда е силно увредена и така нататък. Тоест, дори и първият път, който е ремонтиран, има проблеми.
При втория вече имаме тежка драма, в смисъл, че е увредена и асфалтовата настилка, имаме слягания на пътя, имаме проблеми с отводняването и затлачването на отводнителните системи, целият е обрасъл с храсти. А пътят е важен, защото по този път има няколко големи села и всеки ден минават училищните автобуси. Освен, че по него всеки път пътуват хората от селата и цялата техника минава оттам, но тук става дума и за превоз на деца, тоест за неща, които според мен пряко касаят и безопасността на тези населени места. Затова въпросът ми е: какво се предвижда за ремонт и поддръжка на тези два пътя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, преди да отговоря на конкретния въпрос бих репликирала на това, което казахте в началото. Все пак, когато се предлага и гласува един бюджет, ние трябва да бъдем най-малкото достатъчно колегиални, толерантни, но най-вече разумни, че когато разполагаш със 100 единици бюджет и имаш 100 приоритета срещу него, трябва да има някакво пропорционално разпределение. Това е експертната оценка, която е направена, когато се одобряват бюджетите, които се предлагат на Вас да ги гласувате, и като цяло Народното събрание има ангажимент да ги подкрепи или не.
Второ, трябва да отбележим, че един път казвате: „Никакви пари не давате за пътища” – ето днес тук, защото има много въпроси за пътища. Казвате също: „Не финансирате пътища, не давате пари за пътища, оправдавате се, че няма”. Да, няма. Но, когато темата е различна и когато тук е друг министър, от друг ресор, и него критикувате защо не дава достатъчно пари. Един път казвате: „Асфалт не се яде”, а днес цял ден говорим защо не слагаме асфалт.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие и за пенсии не давате, и за асфалт не давате... За какво давате?!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: С ограничения бюджет са увеличени, доколкото е възможно, пенсиите, дадени са колкото е възможно средства за пътища, а в рамките на малкото средства, които имаме за пътища, ние ги приоритизираме.
Тук ще се обърна и към господин Мутафчиев, който, както винаги ми говори от място, за което... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Защо не ме уважавате и ми говорите от място? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Добре, аз съм министър, дама съм... (Реплики от КБ.) Можете да проявите малко уважение и да не ми говорите от място. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, моля Ви не се обаждайте от място, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Мисля, че аз Ви изслушвам. (Шум и реплики от КБ.)
Така ли?! От 3 минути не мога да взема думата. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Благодаря Ви. Нали сте ме поканили да ме изслушате, дайте ми шанс да ме чуете. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, моля Ви... (Реплики.)
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз съм тук, както всеки петък. Вас регулярно Ви няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, не му отговаряйте, продължете с отговора, моля Ви. (Шум и реплики от КБ.)
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Тръгвам си по-рано, защото няма на кого да отговоря – ходя напред-назад с едни неотговорени въпроси.
Връщам се на въпроса. В рамките на лимитирания бюджет, с който разполагаме, приоритизираме пътищата – от най-високия клас към най-ниския, разбира се, и спрямо трафика на тези пътища.
Затова, господин Мутафчиев, и затова, господин Кутев, няма възможност и много по-късно стигаме до третокласните пътища, освен ако тези третокласни пътища не са единствени, не са водещи или по тях не върви изключително голям трафик. За съжаление, това е начинът да ги приоритизираме – клас на пътя, и трафик.
По отношение на пътя, за който Вие казахте. Радвам се, че толкова много милиони са дадени във Вашия мандат. Във Вашия мандат работех в Министерството на финансите и знам с какви излишъци работеше правителството, знам с какви средства разполагаме в момента. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
Вие нали щяхте да ме оставите да се изказвам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, моля Ви, сега пък Вие влизате в диалог. Има правила за парламентарен контрол.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Като сте инвестирали 150 милиона в пътища, барем да ги бяхте дали за пътища, за да ги оправите – нали много пътища сте рехабилитирали? Сега пак ме питате защо не сме ги рехабилитирали. А Вие защо не ги рехабилитирахте? Нали сте инвестирали 150 милиона.
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Вие сте на власт.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А Вие защо не ги направихте? (Реплики от КБ.)
Сега ще се репликираме ли?
Пак да отбележим, че участъкът Иширково – Дулово – 31 километра, разпределени 22 километра към Силистренска област, от тях наистина 16 километра са в незадоволително експлоатационно състояние. Това, което имаме предвидено за ремонт през 2013 г., както вече споменах, е за изкърпване на дупки и на критични аварийни участъци. В този път е определено, че има един авариен участък, изключително сериозен. Това са едни 200 метра от пътя, които са пропаднали и които трябва да бъдат ремонтирани, тъй като те са в лошия участък. За съжаление, за цялостна рехабилитация, за да не се повтарям с предишните отговори, средства няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Кутев, за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята, че, видите ли, в бюджета няма предвидени средства, не е съвсем точна, защото основната част от парите за пътища идват не от средствата от бюджета. Да, има и държавно финансиране през бюджета, обаче има и пари от данъка, от акциза за горива, има пари и от винетки, които са различни, а пък всички тези парички хората в Иширково си ги плащат.
Аз бях на среща в Иширково преди около две-три седмици и въпроса, който зададох в залата, те бяха около стотина човека, беше: „А бе, кой от Вас през тази година, става дума за 2012 г., е пътувал по магистрала?”. Имаше две-три вдигнати ръце. Останалите 97 пътуват по пътя между Иширково и Дулово. Те не пътуват по магистралите, които Вие приоритизирате отгоре на долу, така че тези хора там, които си плащат данъците, те ги плащат, за да могат да пътуват по нормални пътища.
И това, че Вашето правителство не е събрало парите, които са необходими, пък нашето било имало излишъци, ами ние на Симеон Дянков му обяснявахме доста години поред, че като вдигне акциза на цигарите ще събира по-малко и дадохме безброй пресконференции. От тази трибуна сме го говорили, ама той нали е най-умният, той си знае! Ами що се обръщате сега към нас: „Къде са парите?”. Обърнете се към министъра, нали това му работата, затова сме Ви избрали – не ние, хората Ви избраха, за да управлявате държавата и да отговаряте на въпросите? Не може четири години да сте на власт и да са Ви виновни предишните. Няма как да стане. Парите за този бюджет и за тази година са събирани от Вашия министър. Бюджетът е гласуван от Вашето мнозинство и изпълняван от самите Вас. Бъдете добри и на хорицата в Иширково, които си чупят колите, и които рискуват живота на децата си, за да отидат на училище, да им ремонтирате пътя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не желаете дуплика, госпожо министър.
В такъв случай преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Захари Георгиев – относно прокопаване на тунел под прохода Троян – Кърнаре в Стара планина.
Заповядайте, господин Георгиев, за да развиете въпроса си.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този въпрос е продиктуван от факта, че областният управител на Пловдивска област изнесе в публичното пространство намерения за възобновяване на този проект, поради това, че има проявен инвеститорски интерес.
Той визира два холдинга – турски и италиано-швейцарски, които имат готовност да реализират този проект, въз основата на концесия или както каза областният управител, това може да стане и с публично-частно партньорство. Нещо повече, самият той споделя в публичното пространство, че имало няколко варианта за идеен проект.
Моят въпрос е кратичък: какво е Вашето виждане за реализацията на един такъв проект, за възможностите за неговото финансиране? Някои съгласувал ли е с Министерството на регионалното развитие и благоустройството идеи по този въпрос, както и има ли предварителни действия, изискуеми по Закона за концесиите, съгласно неговите процедури?
И тъй като се страхувам, че може да са Ви подготвили в отговора ретроспекция във времето, моля Ви, спестете я.
Аз самият съм сред съучредителите на едно сдружение с нестопанска цел от преди повече от 10 години за възобновяването на този проект под прохода Троян-Кърнаре, по-точно това е проектът Христо Даново-Троян с дължина около 7 км – оптимална, който обаче за съжаление много назад, още преди 100 години е възникнал, но никой досега не е намерил възможности, не е счел, че е необходимо да му се обърне по-сериозно внимание.
Повече се говори за един друг проход – Шипка. За него – в моята реплика, тъй като сега ми свърши времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, аз, също както Вас, разбрах от областния управител за тези инвеститори, които имат някакви инвестиционни намерения и са водени разговори, проведена е среща, има информация и в интернет. На тази среща министерството, нито Пътната агенция – отделно, не са канени и не са присъствали, така че аз нямам представа нито какво е обсъждано, нито каква е била темата на срещата.
От формална гледна точка – в министерството или в Пътната агенция няма входирана заявка за инвестиционно намерение или нещо подобно, касаещо този тунел и този проход.
Както отбелязахте, и поне по информацията, която аз имам, това е един много стар проект за тунел, комбиниран – железопътен и пътен, ако не се лъжа, в два или три ръкава, който трябва да бъде направен. За него няма остойностявания, няма разработени проекти и никога не е обсъждан, в интерес на истината, от пътна гледна точка, от железопътна – може би, но от пътна гледна точка нямам информация да е бил обсъждан и да е бил дори обект на идейно обсъждане или идейни проекти да бъдат възлагани или разработвани.
Това, което мога да потвърдя е от гледна точка на пътищата в този регион. Вие знаете, че пътят Троян-Кърнаре беше наскоро рехабилитиран със средства по Оперативна програма „Регионално развитие”. Над 10 милиона е инвестицията.
От гледна точка на съществуващите пътища дали има нужда от този тунел? Трябва да се направи оценка и анализ на трафика, който ще покаже дали икономически е обосновано и изгодно да бъде изградено едно такова сериозно съоръжение. Седем километра тунел е доста скъп. Вие знаете, че 13,5 км тунел с още един – 2,5- километров, да кажем в Кресненското дефиле на река Струма, с всички съпътстващи дейности, защото все пак това е магистрала, струва 1 млрд. евро! Знаете, че 3,5 км от тунел, който предвиждаме на Шипка струва над 100 милиона!
Това е една много сериозна инвестиция, ако наистина има реални инвеститори, аз ще се радвам. Всеки един инвеститор е добре дошъл, ще се радвам да видя какво е тяхното предложение, но трябва да отчетем все пак трафика и финансово-икономическия анализ да покаже изгодно ли е това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора.
По предварителни данни може би на тези „потенциални” инвеститори този тунел за 7-те километра би струвал, както пише и аз в интернет чета, около 150 милиона?!
За да се реализира тази инвестиция чрез концесия, това означава да се натоварят минаващите оттам с ТОЛ-такси, които не могат да се плащат, ако не е частна инвестиция, в това число и публично-частна. Не става чрез привличане на европейски средства, тъй като не е включен такъв обект в индикативната програма. Нещо повече, Вие заявявате, че има друг, по-напреднал в идейна фаза проект, този под Шипка.
Независимо, че този път, този тунел, ако ще се осъществи под лобирането на българската държава, би станал един много атрактивен европейски коридор – най-прекият, заедно с още един мост над Дунав, между Балтийско и Бяло море. Но това са други теми. Не са предмет на днешния ми въпрос.
Използвам дупликата си, ако искате ми отговорете: какво стана всъщност със заявеното пред жителите на Габрово от премиера и Вас намерение месец март да стартира копаенето на тунела под Шипка? Но тъй като беше преди референдума, да не би лошият резултат за Вас от референдума в Габрово да Ви е охладил намерението? Там ще има ли действително, така както казахте, стартиране на изкопни дейности под Шипка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, което мога да кажа на Вашето запитване повторно, по тема която не сте задали предварително, но аз ще Ви отговоря, е, че няма как референдум и то референдум по съвсем различна тема да повлияе на едно решение или на една вече проведена тръжна процедура за избор на изпълнител. Това категорично няма как да се случи! Както знаете има осигурено европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт” за изграждането в две фази на тунел „Почивка”. Фаза 1 е подходният път и обходът на града, а фаза 2 строителството на самия тунел.
Проектът е одобрен, проведена е тръжната процедура, избран е изпълнителят и нашето намерение е март… (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се обаждайте от залата. Господин Иванов, не сте страна по този въпрос изобщо.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: После ще каже, че не искам да му отговарям. Аз искам да му отговоря, няма проблем.
Нашето намерение е да сключим договор с избрания изпълнител и той незабавно да започне работа през месец март. Междувременно имаме жалба в съда. Аз се надявам, че съдът ще ни даде предварително изпълнение, за да не чакаме целия процес на жалене и излизането на съдебно решение, но дори да не получим предварително изпълнение съдът ще приключи и по наши изчисления най-късно края на пролетта би трябвало да започне работата на строителя, който е мобилизиран и са подготвени документите за сключване на договор. Надявам се, че няма да е дълга и съдебната процедура, ще приключи успешно и ще можем реално да започнем работа. Към момента нямам данни да имаме и капка притеснение за това, че ще започне работата по този изключително важен участък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Милена Христова относно непровеждане на процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на пътен участък Поповица – Асеновград.
Този въпрос е зададен и от народния представител Петър Мутафчиев относно рехабилитацията и разширяването на пътя Пловдив – Асеновград.
Предполага се един отговор на два въпроса и той ще се проведе по тази процедура. Затова първо госпожа Христова ще зададе своя въпрос, после господин Мутафчиев, но те са обединени, така са ми дадени. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Госпожо Христова, заповядайте да развиете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, задавам към Вас въпроса относно пътя Асеновград – Поповица. Това е важен път за региона, свързва първокласен път София с Истанбул, с Родопите и Асеновградска община. Този път беше използван за превоз на материали при ремонта както на първокласния път, така и на новооткритата скоростна железница в този регион и най-вече в участъка Болярци – Поповица. Това допълнително увреди пътя и в момента той е в много лошо състояние. Ежедневно е ползван от хората в региона, които плащат пътен данък и винетни такси, но лошото състояние на пътя уврежда изключително много техните автомобили и е допълнителен разход за семействата им за ремонт и поддръжка на автомобилите.
Аз съм сигурна, че Вие сте абсолютно наясно със състоянието на този участък, защото към Вас вече е задаван въпрос на тази тема преди повече от половин година. Тогава Вие отговорихте, че през месец септември 2012 г. ще бъде проведена процедура за избор на изпълнител и за отремонтиране на този участък.
Аз искам да Ви попитам дали е проведена такава процедура, тъй като пътят ще бъде финансиран изцяло, попадащ в лот 15, със заем от Европейската инвестиционна банка и държавния бюджет, каква е общата сума на лот 15 и в частност пътят Асеновград – Поповица, колко е държавното финансиране и колко е сумата по заема?
Госпожо министър, надявам се на коректен отговор, така че да бъдат удовлетворени хората, които пътуват ежедневно по този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, как предпочитате – да разделим въпроса, така ми е даден от администрацията, действително се касае до крайна точка Асеновград, но това са два различни пътя? Как предпочитате? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Добре, нека тогава да ги разгледаме като обединен въпрос.
Заповядайте. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Няма такъв елемент в правилника за процедура.
Задайте въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз мисля, че има такъв елемент, господин председател! Искам две неща, независимо че сега изяждам време за въпроса, който трябва да задам.
Първо, ще Ви моля, това е Парламент, в него се говори и не правете народните представители нарушители за това, че те говорят, включително и от място. Не вземайте тази лоша практика от госпожа Цачева, вече какви са претенциите на министърката това е друг въпрос.
Още нещо, нека когато се обединяват въпроси, поне питайте народните представители има ли нещо общо. Това, че процедурата е обща не значи, че и въпросите трябва да са общи – препоръка към ръководството.
Конкретно по въпроса, госпожо министър. Тук става дума за един проект, за който според мен трудно ще отговорите, че няма пари, защото той финансово е осигурен. Осигурен преди много време, още преди Вие да дойдете на власт, това е пътят Пловдив – Асеновград.
Още нещо, по този проект беше готово проектирането. Трябваше единствено да се оправят отчуждаванията и да започне строителството – говоря за лятото на 2009 г., сега сме февруари 2013 г. Нищо не се построи! Какви са причините? Веднъж Ви питах, Вие се оправдахте с отчуждаване и така нататък. Обединили сте ги с пътя Поповица – Асеновград, за който говори госпожа Христова и че това също е част от причината. През месец септември трябваше да се проведе процедура, но все още никой не строи по пътя.
Питам Ви: ще стане ли в края на краищата този път, за който са осигурени средства? Защо тези средства не се усвоиха три години? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър. В процедура сме по отговор на два въпроса и разполагате с шест минути.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Уважаеми господин Мутафчиев, не виждам защо толкова се разпалихте и не виждам нищо страшно от обединяването на двата въпроса, защото и единият и другият пътен участък… Искате да ме прекъснете и отново да не мога да се изкажа. Благодаря Ви, че ме прекъснахте, изключително любезен сте, изключително сериозно уважение имате към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, и Вие, госпожо министър, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако искате, няма да Ви отговарям, ще отговоря само на госпожа Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Аз нищо не съм казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължете, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И пътят, за който госпожа Христова пита Поповица – Асеновград, и пътят Пловдив – Асеновград, господин Мутафчиев, са част от един общ лот, финансиран от Европейската инвестиционна банка и е нормално, резонно и логично да отговоря едновременно, защото и двата участъка са част от един проект и от едно и също проектно предложение, одобрено за финансиране, обща стойност 31 километра, 27 млн. евро е общата стойност. Тя включва два пътя – второкласният път Пловдив – Асеновград от километър 14 до километър 25 и третокласният път Поповица – Асеновград километър 0 до километър 20,5. Това финансиране е осигурено със заем от Европейската инвестиционна банка по финансовия договор, който е одобрен и сключен през 2007 г.
Така, както бях отговорила преди време, нашето желание беше през изминалата година да обявим търга, да изберем изпълнител, който да започне изграждането на този пътен участък. Не обявихме търга и тук вече трябва да направя уточнение към предишно зададените въпроси, именно защото имаме недовършени проекти, не обявихме както този лот, така и много други, които са включени в програмата за финансиране на заем от Европейската инвестиционна банка. За наше голямо съжаление там има предвидени много лотове, но някои от тях са в процес на изпълнение и предстои да приключат следващите месеци, за някои остава горе-долу година, за да бъдат приключени, но някои не са стартирали и не са обявени търгове. Не сме ги обявили, тъй като си даваме реална сметка, че с разходните тавани, които ни дава Министерството на финансите, в които трябва да се вместим, да разплащаме реално извършената работа, едвам се вместваме с приоритизираните обекти, които най-скоро ще приключат.
Нямаме средства дори да довършим голяма част от проектите, на които малко им остава, да не говорим за стартиране на нови. За да не стартираме нови пътища, за които нямаме финансиране, това беше причината да не обявим търга, за да не се окаже, че той е финансово необезпечен и не можем да започнем неговата реализация.
Това, което сме предложили с официално писмо към Министерството на финансите и респективно към Европейската инвестиционна банка както за този проект, така и за всички други, които имаме предвидени и има финансова възможност в рамките на този договор с Европейската инвестиционна банка, е да удължим заемното споразумение с три години, за да можем да обявим търгове и съответно да изберем изпълнители и да реализираме оставащите проекти, част от които е и този проект, включващ двата пътни участъка, да бъдат направени.
В противен случай заемното споразумение изтича, ще довършим само тези обекти, които, бих казала, са на финалната права и за които имаме финансиране, тъй като разходният ни таван за тази година е едва 114 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Христова, заповядайте за реплика, а след това на господин Мутафчиев ще дадем думата за реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, от Вашия отговор се разбира, че този път въобще няма да бъде започнат до края на управлението на ГЕРБ, което е след няколко месеца.
В отговора си на същия въпрос от 6 юли 2012 г. Вие сте казали, че този пътен участък струва 35 млн. лв., сега казахте, че струва 27 млн. лв. Вие може би си знаете каква е истинската цена, но тази, която ни представяте, сериозно се разминава с около 8 милиона.
От друга страна, твърдите, че финансирането е осигурено със заем от Инвестиционната банка, след това казвате, че няма осигурено финансиране за изграждането на пътя. Аз Ви попитах колко са средствата и трябва ли да има национално съфинансиране, каква сума са тези средства и защо не са предвидени? Всеки път, когато отговаряте на този въпрос, Вие обяснявате едни и същи неща.
Откакто сте стартирали управлението на ГЕРБ, Вие обещавате, че този път ще бъде направен, сега е краят на четиригодишният мандат и все още нищо не се е случило. Вие не сте си направили отчуждителните процедури вече три години, за които най-вероятно пак нямате финансиране. Всъщност се оказва, че всички транзитни пътища, регионалната мрежа сте я оставили абсолютно на самотек – никакъв ремонт, никаква рехабилитация. За сравнение само ще Ви кажа, че за Пловдив-област предното правителство от 1200 км регионална пътна мрежа в областта е рехабилитирало и ремонтирало 440 км пътна мрежа. (Реплика от ГЕРБ.)
Във Вашия мандат са ремонтирани в Пловдив-област само 50 км регионална пътна мрежа. Това е крайно недостатъчно и удря в джоба на всеки един човек, който се движи по регионалните пътища в България и най-вече в Пловдив-област.
Всъщност вместо държавата да намери пари, и това е Ваш ангажимент и Ваше задължение, тези средства се вадят от джоба на всеки един българин, който пътува по разрушените пътища от регионалната пътна инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, очаквам и Вашата реплика – имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо министър, искам да Ви кажа, че процедурата в Народното събрание е работа на председателя и как ще се отговаря на въпросите – той е този, който трябва да каже дали да ги обединява, или не, а не Вие. Но това явно е до характер. Предлагам Ви да не влизаме в подобни спорове, за да не говорим от място.
Аз искам да кажа, че категорично съм недоволен от отговора, защото Вие наистина през юли месец сте ни излъгали. Излъгали сте ни, и то жестоко. И ще Ви кажа защо.
Какво твърдите днес на въпроса, който аз Ви зададох? Имате осигурено финансиране, юли месец 2012 г. ми отговорихте, че септември ще тръгне процедурата, а сега ми казвате, че сте нямали съфинансиране.
Госпожо министър, знаехте ли какъв Ви е бюджетът за 2012 г.? През юли месец не знаехте ли, че нямате съфинансиране, за да кажете на депутата Мутафчиев, а чрез тази трибуна и на всички български граждани, че няма да строите този път, защото нямате финансиране? Или това го установихте чак през месец февруари 2013 г.? Някой непрекъснато заблуждава общественото мнение, лъже Българския парламент – Парламентът, който е избрал това правителство. (Реплики от КБ.)
Какво пречеше тогава Вие да ни кажете: „Няма, господин Мутафчиев, няма да има процедура септември месец”. А сега идвате, извинявайте, казвате, че се паля. Не, не се паля, възмутен съм, втрещен съм – да дойдете и да ми кажете след една година, че не сте знаели, че нямате лимит. Вие ще провалите „Транзитни пътища 5”.
Добре, кажете му го на Дянков! Ако искате помощ, дайте да отидем двамата и да кажем: „Дянков, проваляш пари, които предишните правителства взеха за строителство на пътища от Европейската инвестиционна банка в заем”. Четири години не можем да усвоим този заем. Какво да говорим за усвояване на европейски пари? Ще Ви помогна, госпожо министър. Ще дойда с Вас, но Вие сте в неудобната ситуация в момента да дадете ясен отговор и да се оправдаете за това, което става. Това е една лъжа към всички граждани, разберете го, не към Петър Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо министър – на двата въпроса общо в размер на четири минути.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Христова, уважаеми господин Мутафчиев! Никого не съм излъгала. Това, което казах в своя отговор миналата година, беше, че имаме възможност, готовност и желание да обявим търга. Но все пак обявяването на търга и сключването на договор не зависи само от нас, зависи от Европейската инвестиционна банка и от Министерството на финансите, предвид че заемното споразумение приключва, а срокът за изпълнение на този проект е по-дълъг от заемното споразумение.
Също така трябва да отбележим, че не съм казала и не ми преписвайте това, че няма съфинансиране. То не се дели дали има, или няма съфинансиране – имаме един заем от Европейската инвестиционна банка, който върви със съпътстващото съфинансиране. Тези средства трябва да вървят паралелно.
Министерството на финансите отпуска лимит за разходи и тавани и за двата вида средства – и за заемните средства, и за съпътстващото съфинансиране в определена пропорция, която се преценява от Министерството на финансите спрямо възможностите на бюджета, тъй като знаете, че всеки един заем и неговото съфинансиране влияе на дефицита.
Пак казвам, поискали сме удължаване на меморандума с Европейската инвестиционна банка и ако го получим, всички проекти, които влизат, включително и този – ще обявим търг, ще изберем изпълнител и ще започне тяхната реализация. Но не можем да ги обявим и за процедури да сключим договор, при условие че нямаме съгласието на банката и на Министерството на финансите. Така че не ми вменявайте лъжа по темата.
Госпожо Христова, да уточня, може би аз съм се изразила некоректно. Общата стойност на двата участъка, част от този лот, с Европейската инвестиционна банка е с обща стойност около 25 млн. евро. Може би аз се изказала некоректно и съм казала „лева”. Ако съм казала, съжалявам, но са 25 милиона общо от Европейската инвестиционна банка и национално съфинансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос отново е от народния представител Петър Мутафчиев относно необходимостта от ограничаване на скоростта по магистралите и скоростните пътища в страната.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Госпожо министър, през месец юни 2012 г. Народното събрание промени Закона за пътищата, където увеличихме, разбира се по настояване на българското правителство, скоростта за движение по магистралите – 140 км, и се въведе едно понятие, което дълго време беше коментирано – „скоростни пътища” са четирилентови пътища, по които скоростта може да бъде 120 километра, като нов тип път.
Тогава при обсъждането, защото бяха изразени много мнения, че състоянието на старите участъци на автомагистралите не e такова, че да осигурява безопасност при движение със скорост 140 км, Вие казахте, че ще направите всичко възможно след приемането на закона веднага да бъдат обозначени опасните места, които не позволяват скорост 140 км, а също така че ще бъдат обозначени скоростните пътища, тъй като част от връзките между по-големите градове, не са много, но все пак ги има, са пътища, по които вече може да бъде позволена скорост от 120 км в час.
Осем месеца след приемането на закона, осем месеца след поемането на такъв ангажимент, ако се движите по автомагистрала „Тракия”, ще видите, че такива ограничения за лошото състояние на пътя няма. Ако се движите по „Хемус” – също. Включително, ако тръгнете по автомагистрала „Струма”, по която в момента ограничението е до 90 км в час, причината уж е, че няма акт 16 и така нататък, но тя отговаря поне на условията на скоростен път, можеше скоростта да се увеличи на 120 км в час, но и там не е увеличена.
Аз питам: како правим тогава?! Приемаме закони в Народното събрание. Искате от нас подкрепа. Преди малко обвинявахте, че това Народно събрание е виновно, че нямало пари в бюджета. Ето, подкрепиха Ви, поехте ангажименти, но не се свърши работата. Ясно ми е защо – вероятно няма пари.
Вашият ангажимент обаче е след като сте поели подобни обещания пред българските народни представители, тези пари да се осигурят, да се обозначат пътищата и законът да влезе в сила. Реално този закон, с изключение на това, че всеки кара с по-висока скорост по автомагистралите – с 10 км отгоре, без значение на това какво е състоянието на пътя, може би за да има по-голямо потребление на горива в страната, не знам дали това беше основният мотив на правителството, нищо друго по този закон реално не е изпълнено. Защо тогава трябваше да се приема?!
Въпросът ми е: какви мерки предприехте? Помогнахте ли за осигуряване на средства на Агенция „Пътна инфраструктура”, за да могат да обозначат тези пътища? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, може би първо трябва да започна от скоростните пътища. Да уточним, че новопостроен, въведен в експлоатация скоростен път няма... (Реплика от народния представител Петър Мутафачиев.) Добре, благодаря Ви, че уточнихте това много важно нещо. Повярвайте ми, знам. Поради това няма поставени табели за такива километри на скоростните пътища. Такива ще се изграждат оттук-нататък.
По отношение на това къде и какви знаци да се поставят, Вие знаете, правилата повеляват координация между „Пътна полиция” и Агенция „Пътна инфраструктура” в кой участък какъв пътен знак да бъде поставен в зависимост от вида, състоянието на пътя и много други изисквания. Всяка година през пролетта АПИ получава детайлна информация от колегите от КАТ кои са местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия и кои са така наречените „критични места”. На тази основа съвместно се съгласуват знаците, за които Вие ме питате, къде да бъде ограничена, намалена скоростта там, където те са опасни поради лошо състояние на пътя или поради други причини. Това е факт и се прави. Предстои да бъде направено и тази година, за да бъдат актуализирани знаците за съществуващите пътища в експлоатация.
По отношение на магистралите, които цитирахте, не мога да се съглася, че по тях няма необходимите пътни знаци за ограничаване на скоростта там, където тя не трябва да бъде 140, 130 или 120 км в час. Давам пример: километър 61 от двете страни на автомагистрала „Тракия”, както и километър 63 по лявото платно на автомагистрала „Тракия” има ограничения на скоростта до 70 км. Това е сигнализирано с необходимите знаци.
На магистрала „Хемус” по същия начин поради лошо състояние на фугите и неравности по пътя има въведена временна организация на движението. Поставени са три вида пътни знаци: А 12, Б-26 и Т-2, с които скоростта се намалява до 90 км. След зимния сезон 2011-2012 г. в планинската част на магистрала „Хемус” имаше повреди на предпазната ограда. Отново беше направена необходимата временна организация и поставени определените знаци за това с ограничаване на скоростта до 90 км. Знаците бяха махнати през ноември, тъй като оградата беше възстановена.
В момента, господин Мутафчиев, има въведена временна сигнализация на автомагистрала „Тракия” и автомагистрала „Хемус” с необходимия комплекс от знаци А-15, Б-26 и Т-14 с намаляване на скоростта до 70 км в час поради опасност от хлъзгави участъци и снегонавявания. В ключовите участъци на магистралата има въведени необходимите ограничения. В новите участъци на магистралата водачите могат да карат с разрешената скорост от 140 км.
Ако Вие разполагате с данни или сигнали за други участъци, разбира се, те ще бъдат прегледани и анализирани от КАТ и Пътната агенция. Ще Ви бъда благодарна да ги предоставите, за да можем да предоставим пътуващите от превишаване на скоростта там, където това не би било целесъобразно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо министър, да, може би има ограничения, поради това че е скъсана оградата или че се е наложило ограничение поради сигнал и така нататък.
Аз обаче искам да кажа нещо друго, говорим за различни неща. Вие обещахте, че ще анализирате състоянието на пътя и на тази база ще се наложат ограничения. Голяма част от старо построената магистрала, говоря за автомагистрала „Тракия”, защото по-често пътувам по нея, не отговаря на изискването за движение със 140 км в час. Искам да Ви кажа, че и по новите участъци има трасе, по което съответно са се получили коловози. То по никакъв начин не отговаря като грапавина на движението със 140 км в час. Там няма ограничения. Няма ограничения!
Мога да Ви кажа и в кои участъци няма ограничения. Между Пловдив и Пазарджик нямате ограничения. Там състоянието не е никак добро. Имаше включително и дупки, закърпиха се хей сега, преди да дойде зимата.
Не чакайте полицията да свърши работа. Направете този анализ и обозначете пътищата така, както беше ангажиментът Ви. Говорим, че няма новопостроени пътища, нямало смисъл да слагаме знаци. Примерно пътят Димитровград – Хасково скоростен път ли е? Скоростен път, отговарящ на условията, които приехте. Вие направихте какъв да бъде скоростният път в зависимост от това какви пътища има изградени до момента в страната, за да можете да ги обявите като такива. Защо там не е разрешена скорост 120 км в час?
Скоростен път ли е според понятието, което приехте, автомагистралата от Перник до Диканите? Скоростен път е, ако не е автомагистрала според Вашите понятия. Защо тогава ограничението там е 90 км на нов път? Защо не е 120 км? За това Ви питам.
В края на краищата ще се направи ли този анализ? Ще се осигурят ли пари да се сложат знаците и да се знае, че отговарят изцяло на изискванията на закона, който Вие предложихте, госпожо министър, да се приеме в това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Мутафчиев, за съжаление, Вие явно чухте само част от моя отговор, защото междувременно си говорехте с Вашите колега. Аз казах именно за този участък, за който и Вие говорехте: километър 61, километър 67 са все километри от магистрала „Тракия”. Там е въведено необходимото ограничение.
Да, анализ е направен. Там, където са най-рисковите зони, има поставени знаци за намаляване на скоростта. Разбира се, направен е и одит за безопасност на пътищата. Има много пътища, по които трябва да се сменят знаците, но това отново го правим поетапно. Както и Вие казахте, необходим е огромен финансов ресурс, но въпреки всичко го правим. Може да не е направено за всички пътища, но на най-критичните участъци скоростта, особено по магистралите, е намалена на 80 и 90 км така, както е преценено от колегите.
Ние не разчитаме на КАТ, а със съдействието и съгласувано с КАТ поставяме тези знаци. Правим го и досега, ще го правим и оттук нататък.
Допълнително към това се ангажираме и за участъците с концентрация на ПТП. Там имаме специални знаци, не само за ограничение на скоростта.
Мисля, че са неоснователни Вашите коментари и, за съжаление, не чухте целия ми отговор първия път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос отново е от народния представител Петър Мутафчиев – относно тежкото състояние и необходимостта от ремонт по мостовите съоръжения на автомагистралите в страната.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
На 30 май 2012 г. на заседание на Министерския съвет Вие внасяте информация за тежкото състояние на мостовите съоръжения по автомагистрала „Хемус”, включително и на три мостови съоръжения, които се намират на автомагистрала „Тракия”. И тогава изискахте от българското правителство и от премиера бързо да се осигурят средства, защото има опасност при тяхната експлоатация за безопасността на движението и че могат да настъпят сериозни последствия за хората, които пътуват в тези участъци. Включително телевизиите се включиха и започна една сериозна кампания.
На това заседание обаче Вие казвате: това е спешен авариен ремонт, трябва да се ползва чл. 90 от Закона за обществените поръчки, тоест да няма конкурси, а да се обяви като авариен ремонт бързо по представени оферти и така нататък и да започне ремонтът им. Честно да Ви кажа, тогава аз Ви повярвах, че има сериозни проблеми по отношение техническото състояние на тези мостови съоръжения по магистралите, те са едни от сложните такива мостови съоръжения, може би и единствени на Балканите.
Какво се случва обаче? До този момент не се направи ремонт и аз си мисля: или правителството нехае за безопасността на движението и за гражданите, които пътуват по автомагистралите, може би по-старите участъци, защото са правени от предишните правителства и от Тодор-Живково време още, или това, което министър Павлова казва, не е вярно. Иначе как да си обясним това, че до този момент не са започнали никакви ремонти, а тук се говореше, че до зимата трябва да се започнат, да се направят спешно, иначе няма да можем да пътуваме по автомагистралата и ще трябва да я затваряме.
Какво стана? Започнаха ли ремонти? Наистина ли е толкова тежко състоянието или някакви нови анализи Ви показаха други резултати? И в края на краищата какво трябва да очакваме, за да е ясно на нас и на обществото можем ли спокойно да пътуваме по автомагистрала „Хемус” и автомагистрала „Тракия”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! По отношение на спешните аварийно-ремонтни и възстановителни работи на трите виадукта на магистрала „Тракия” и „Хемус” е проведена обществена поръчка с три обособени лота за избор на изпълнител, но тя не е проведена по реда на чл. 90 за пряко договаряне, за което коментирахме и с Вас в тази зала, а е проведена по реда на чл. 84 за процедура по договаряне с обявление.
Да, моето огромно желание беше да го обявим по чл. 90, тъй като анализът показа, че ако бяхме провели лятото тази процедура, тя щеше да е бърза, кратка, можехме бързо да наемем изпълнителите и преди започването на зимата, преди края на строителния сезон реално да се извършат аварийни ремонтни работи. Това беше моето желание. За съжаление, след дългите дебати, които водихме и тук, и взетите решения, взехме решение да се прави не по реда на директното възлагане, аварийното по чл. 90, а по чл. 84 и да се проведе по-дългата процедура, за да няма и грам съмнения, както Вие се опитвате да провокирате такива, че някой има някаква задна мисъл.
Тази процедура отне по-дълго време, тъй като имаше и обжалвания и искане от самите кандидатстващи фирми, а имаше много желаещи, сериозни международни компании, които казаха: „Искаме по-дълъг срок”. Това наложи да удължим срока за подаване на оферти, за да могат фирмите да се запознаят с това, за което кандидатстват. В края на миналата година бяха сключени договорите за строителство, но, за съжаление, по процедурата за строителен надзор имаше обжалване. Срокът за обжалване приключи, ако не се лъжа, вчера или онзи ден, така че имаме готовност да сключим и договора за надзор, за да може в рамките на новия строителен сезон, който се очаква да открием март или април, в зависимост от климатичните условия, да започне реалната работа по ремонта на тези съоръжения.
За да не губим време, тъй като надзор не е необходим преди да се започнат реалните работи, фирмите, които бяха избрани, работят в момента по допроектирането и подготвителните работи, за които надзор не е необходим. Сега вече ще имаме и надзор и ще могат да започнат реалните работи през пролетта на тази година и съответно да се извършат по графика, с който кандидатстваха изпълнителите.
Има много други, както тогава споменах – мостове и съоръжения, които имат нужда от ремонт. Те бяха вече приоретизирани в нашата стандартна програма за авариен ремонт – текущо поддържане. Имаме направен план-график за тази година, така че има и други мостови съоръжения по пътищата, специално тези, които са в най-лошо и най-рисково състояние, разбира се, за които сме отделили някаква част от парите за текущ ремонт и поддържане, за да можем да ги обезопасим, за да се пътува безаварийно по тях, надявам се. А докато ги ремонтираме да не се случи това, което се случи, да кажем, в област Петрич, където падна мостът, по който в момента също върви работата по неговото възстановяване и тя, надявам се, ще довърши до края на лятото, тъй като съоръжението е голямо и трябва да бъде направено.
А всички, които шофират по магистралите, докато извършим ремонтите, трябва да са внимателни и да спазват ограничението за намалена скорост, които са поставени там. Всички, които се съобразяват, се надявам, че няма да имат предпоставки за ПТП, което е най-важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, от Вашия отговор едно се разбира – след като може да се отложи чак до новия сезон, а не да се направи преди зимния, както Вие настоявахте, е нямало спешност.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Имаше.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нямало е спешност. И тогава Ви питам: защо трябва да е по обявление, тъй като това е също една кратка процедура, за да разберат гражданите, с три оферти обявление по вестник и така нататък, без нормалната конкурсна процедура? Защо не си го проведохте тогава по нормалната конкурсна процедура, за да няма никакви съмнения? Можеше тогава така да стане. Но явно отново искаме да определим определен кръг от фирми, които да се понадпреварват малко, да имат определени затруднения и след това да започнат ремонта на тези сложни съоръжения.
Аз трябва да попитам: средства осигурени ли са? Защото аз в бюджета не забелязах да има осигурени средства за естакадите.
От досегашните отговори разбрахме едно – че не се отделят пари от акцизите, няма за пътищата. По магистралите идват пари само от Европейския съюз. Да, плащат се малко от бюджета и след това си ги връщаме. Даже и пенсиите на българските граждани зависят. Правителството не дава пари и за пенсии. Не дава кой знае какво и за здравеопазване. Хвалите се с някакви 3 милиарда, ама здравеопазването става все по-зле, лекарствата – по-скъпи. Виждаме какво става с парно и така нататък. Няма пари за нищо. А изведнъж бюджетите Ви са с 20 милиарда повече похарчени пари. Двадесет милиарда повече за три години от онова правителство, което и с излишъците харчеше по-малко от Вас. Къде са парите тогава? Явно, че разчитаме само на европейски, а се пилеят български средства, вместо тези пари да се инвестират в бъдещето на страната. Убеден съм, че и тези проекти, които започвате в този момент, в един момент за тях ще има притеснение, че няма да бъдат финансирани. Защото в бюджета няма перо, от което да е ясно, че тези деветдесет и няколко милиона, които са Ви необходими, ще бъдат предоставени от българското правителство. Обяснете ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Мутафчиев, за да сме коректни, трябва да кажем, че обявлението по чл. 84 не е само с три фирми, а с толкова, колкото се явят. Явиха се много повече от три.
Беше дадена възможност за конкуренция и избор на фирма, която е достатъчно добра именно в това да ремонтира такива сложни мостови съоръжения, тъй като ремонтът е сериозен, сложен и скъп.
Избраните фирми, които имаха желание да участват, вече избраните, поискаха изрично срокът да бъде удължен.
Иначе моето желание беше през лятото да проведем процедурата и през есента да започнат да работят, поне да започне обезопасяване, но това не се случи. Важното е, че започват през пролетта.
Имаме осигурени средства в бюджета – Министерският съвет гласува допълнително, тъй като това наистина са аварийни и спешни ремонти. Така че средства за аварийните ремонти – и за тези три виадукта, и за другите спешни, които Ви казах, има осигурени, тъй като те бяха приоритизирани още миналата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последният въпрос е от народния представител Мая Манолова – относно броя на гражданите с избирателни права.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, броят на избирателите е едно от мистичните числа в България – число, което няма обяснение и се пази в тайна до последния възможен момент.
За справка само ще кажа, че за референдума броят на избирателите беше обявен от ГРАО буквално дни преди неговото провеждане.
Защо е важно това число? Защото въз основа на него се съставят избирателните списъци и се осигурява правото на хората да осъществят конституционното си право на глас.
Защото въз основа на това число се изчислява избирателната активност, която за референдума беше условие за неговата валидност.
И не на последно място, защото въз основа на това число се правят изборни измами. Чрез това число и съставените на негова основа избирателни списъци се подменя вотът на българските граждани. То е средство за кражба на вот, за кражба на избори.
Моят въпрос към Вас е: как получихте числото, определящо броя на избирателите, по повод проведения национален референдум? Вероятно по същия начин ще постъпите и с определянето на броя на избирателите и избирателните списъци за предстоящите парламентарни избори.
Как получихте това число от 6 млн. 949 хил. избиратели, което обявихте?
Аз няма да го сравнявам с преброяването, където разликата е 1 милион, или с данните на НСИ от месец септември, където разликата е 800 хиляди.
Ще го сравня с броя на избирателите за президентските избори, където разликата е в плюс – повече избиратели за референдума със 75 хиляди!
Как стана възможно това, при положение че, пак по Ваши данни, между президентските избори и референдума са починали 134 хиляди избиратели, навършили са 18 години и са получили избирателни права 101 хиляди? Тоест избирателните списъци, броят на избирателите трябваше да намалее минимум с 33 хиляди, а той се увеличава с около 70 хиляди! Как стана възможна тази еквилибристика с числата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, първо, трябва категорично да не се съглася, държа да го отбележа, с обвинението, че някой е крил някакви списъци. Няма такова нещо.
Съгласно изискванията на закона, така както е указано там, точно на 18 януари, петък, много добре си го спомням, ГРАО изпрати информацията за избирателния списък – за това как той е формиран, и самия избирателен списък на ЦИК и на общините. Така че това е спазено. Ако по някаква причина някой надолу по трасето не го е публикувал, обявил или излъгал, че не го е получил, аз не мога да нося отговорност за това. Но мога да Ви гарантирам, че той беше коректно и навреме предаден на Централната избирателна комисия.
Държа да отбележа още веднъж – ние сме го обсъждали и аз съм го казвала: няма причина да сравняваме преброяването на българските граждани, което се провежда на всеки 10 години от Националния статистически институт, с броя български лица, които се съдържат в Националната база данни „Население”, тъй като преброяването, както Вие добре знаете – аз съм уверена в това, е на доброволен принцип, на анкетен принцип и преброяват към момента на датата на преброяване лицата, които живеят в определено населено място!
Данните от преброяването – дали са анкетирани, дали онлайн, са доброволни и всеки може да напише вътре каквото си иска. Те не се проверяват срещу документ, паспорт, лична карта и така нататък.
Съвсем различно нещо е списъкът с базата данни на населението на ГРАО. Пак казвам, преброяването на населението е само на лицата, които живеят в България – не отчита всички български граждани, независимо към момента на преброяването къде се намират по света. Вие го знаете много добре.
Базата данни „Население” се формира от всички български граждани с документ за самоличност, които притежават този документ. От тази база данни никой няма право да заличава лица, освен ако определеното лице официално не се откаже от българско гражданство или няма смъртен акт за него.
Също много важно е да отбележим, че на основата на базата данни „Население”, която се формира от данните, които ГРАО получава от всяка община, която има ангажимент да регистрира родените и починали хора, ГРАО по-скоро е оператор на база данни, а съдържанието се налива, грубо казано, чрез обмен по електронен път на данни от общински администрации и от МВР.
Няма как някой да си позволява да пипа или да заличава лица. Това право имат служителите на общинските администрации при определени обстоятелства или при смърт на определено лице. Това е много важно уточнение, преди да започна.
Съжалявам, ще удължа времето, ако ми позволите да отговоря малко по-дълго. Това е последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Конкретно за това, което задавате като въпрос. На изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. в избирателните списъци бяха включени 6 млн. 933 хил. 748 избиратели. За референдума, който беше проведен на 27 януари тази година, в избирателните списъци бяха включени 6 млн. 949 хил. 120 избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, в дупликата ще можете да продължите с обясненията, за да спазим правилата. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожа Манолова ми отстъпва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре, щом госпожа Манолова Ви отстъпва, ще се съобразим с нейното желание.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Разликата между тези два списъка е 15 хил. 372 избиратели.
Понеже попитахте конкретно, ако трябва, ще отговоря в цифри, макар че предпочитам в писмен вид да Ви предоставя тази информация. На такъв тип въпроси е по-лесно да се отговори в писмен вид.
В периода между двата избора починалите избиратели са 134 хил. 846. Междувременно 18-годишна възраст и право да гласуват са придобили 101 хил. 620 лица. Тоест починалите са с 33 хил. 226 повече, с колкото би следвало да намалеят избирателните списъци за референдума.
Както знаете, при заявление за гласуване в чужбина съответните лица, които са заявили такова желание, биват заличавани от избирателните списъци.
Безспорен факт е, че съгласно данните лицата, заявили желание да гласуват в чужбина на изборите за президент, са били 32 хил. 390 човека и те са били заличени от избирателния списък, окончателния към онзи момент, а сега за референдума желаещите да гласуват в чужбина са едва 1773. Така че заличените от избирателния списък лица през 2013 г. са с 30 хил. 617 по-малко. Тоест с толкова би следвало да се завишат избирателните списъци. Това число почти компенсира изчисленото намаление от 33 хил. 226.
Също така трябва да отбележим и един друг, много важен факт, а именно, че за периода от президентските избори до референдума лицата, които са получили българско гражданство или са възстановили българско гражданство, са 24 539! И именно по-голямата част от тези лица също имат право на глас, те също компенсират това увеличение. И аз също бях изненадана, като видях тази цифра, колко много лица са получили български паспорт и възможност съответно да гласуват.
И едно последно уточнение, ако ми позволите. Когато се поставят избирателните списъци, тъй като Вие знаете, те са публикуват първо като предварителни, в периода до самия ден на избора или на референдума, общините имат право от тези списъци да заличават лица, които междувременно са починали или да добавят лица, които междувременно са получили избирателни права или са навършили 18-годишна възраст, или да заличат такива, които са арестувани, били са в болница или нещо се е случило с тях. Затова съпоставянето на предварителния списък за референдума с окончателния списък, който е за президентските избори, не трябва да бъде правено, за да няма тази разлика. Затова трябва да ги сравнявате по данните, които току-що Ви прочетох. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, разбира се, че аз съм си направила труда да сравня числата, които имат отношение към определянето на броя на избирателите в избирателните списъци.
Ще Ви предоставя двата протокола на ЦИК с окончателните резултати – този за президентските избори, и този за референдума, където в нарочни графи са отбелязани сравними данни, тоест коректно е да сравняваме „брой на избиратели” с „брой на избиратели”, „брой на избиратели според избирателните списъци” с „брой избиратели в избирателните списъци”, „брой на избиратели след дописването в изборния ден” с „брой на избиратели с дописването в изборния ден” и, ако се запознаете по-внимателно с тези данни и сравните коректно числата, ще видите, че увеличението на избирателите по време на референдума е минимум с 57 хиляди души.
Аз няма да навлизам повече в този спор, тъй като той е неясен за хората, които не виждат конкретните числа. Просто се запознайте с тези два протокола.
Освен това ще Ви кажа, че според Вашите изявления, които дадохте след референдума, излиза, че 668 столетника има в България днес. Тогава Вие не уточнихте колко от тези 668 души са на по 150-200 или на 300 години. И аз бих Ви предложила просто да заличите всички граждани, които са над 150-годишна възраст. Ако те случайно са живи и дойдат да гласуват в изборния ден, просто могат да бъдат дописани.
Ако се направи също така едно изчисление на продължителността на живота, според избирателните списъци, ще се окаже, че за България тя е изключително висока и, че премиерът Бойко Борисов е прав поне в едно свое твърдение, в едно своя хвалба, че по време на управлението на ГЕРБ продължителността на живота в България се е увеличила, защото тя със сигурност, според избирателните списъци, се е увеличила.
Нещо повече, според избирателните списъци хората в България са безсмъртни. За целите на изборите и за целите на ГЕРБ хората не умират. Те просто ще гласуват и на следващите парламентарни избори.
И според мен трябва да предприемете стъпки в две посоки конкретно, тъй като вчера Вашите депутати отказаха да направят промени в Изборния кодекс, две неща – първо, стиковайте си данните с регистрите на населението в общините. Не е никакъв проблем да се снабдите с необходимите удостоверения за наследници, смъртни актове, ако е необходимо – служебно.
И, второ – има един текст в закона, който казва, че от избирателните списъци се заличават всички български граждани, които до два месеца преди изборния ден са напуснали страната. Тези един милион българи, които не живеят в България не трябва да са в избирателните списъци в България. Те имат право да гласуват. Ако дойдат в изборния ден трябва да бъдат дописани и да гласуват, но те нямат място в избирателните списъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, за дуплика желаете ли?
Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Манолова, едно последно уточнение.
Първо, ГРАО или министерството като цяло, нямаме право да заличаваме лица от избирателните списъци. Това право могат и го имат единствено и само общините и службите, служителите по гражданска регистрация. Именно затова казах, и бях изключително коректна, че моята проверка постанови над 600 столетници, над 120 години и затова написах писмо на всички общини: моля, проверете си списъците, вижте си ги и заличете починалите лица! И не само тези, разбира се. Аз това, което съм установила, това съм изискала. Така че аз и да го изискам, те са лицата, оправомощени по закон, да заличават когото и да е било в избирателните списъци, а не ГРАО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, с тези отговори на министър Лиляна Павлова приключваме днешния парламентарен контрол. Нека да й благодарим.
Така както ни повелява Правилникът, Ви съобщавам, че следващото пленарно заседание ще бъде сряда, ден 13, февруари, 2013 г., от 9,00 ч.
Сега закривам заседанието! (Звъни.)


(Закрито в 14,35 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев
Митхат Метин