Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, има внесени три Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, които вчера са гледани в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Те са във връзка с исканията на граждани и са актуални с оглед на това, което трябва да направим до края на нашия мандат по отношение гарантиране правата на потребителите спрямо джиесем операторите.

Затова на основание чл. 43, ал. 5 от нашия правилник предлагам като точка първа днес да обсъдим:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Моля да гласуваме.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм ще ни запознае господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само една дума, ако позволите, предварително. С голямо съгласие бяха приети три законопроекта, внесени от Синята коалиция, ГЕРБ и БСП, които са за антимонополно законодателство.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври
2012 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.; и Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 28 февруари
2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври
2012 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.; и Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г.
На заседанието присъстваха: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и защита на потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Христо Трендафилов – главен юрисконсулт в Комисията за защита на потребителите, и Павлина Цинцова – началник на отдел в дирекция „Правна” в Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Захари Георгиев и група народни представители, беше представен от народния представител Румен Такоров. Според мотивите, изложени от вносителя, законопроектът има за цел да предотврати възможността за извършване на злоупотреби от страна на мобилни оператори, които са подновявали или променяли едностранно сключени преди това договори.Отделно промените следва да избегнат двусмисленото тълкуване на чл.229а от Закона за електронните съобщения от органите по
прилагането му.
На следващо място със законопроекта се предлагат промени, свързани с дейността на кабелните телевизионни оператори. Различните пакети за потребителите на кабелна телевизия се определят на базата на брой канали, като операторът по всяко време може да променя програмната схема и да заменя едни канали с други. Тези действия на операторите нарушават конкуренцията и ограничават потребителите в правото им на свободен избор да се откажат от услугата, ако не получат договорената по вид, качество и обем услуга. Сега операторът може едностранно да промени обема на услугата в ущърб на потребителя, който пък от своя страна не може да прекрати договора си без заплащане на солидни неустойки.
Законопроектът допълнително има за цел да прекрати практиката рекламни и други търговски съобщения да се излъчват със сила на звука по-голяма от тази на останалата част от предаването.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Иван Вълков и група народни представители, беше представен от народния представител Иван Божилов.
Според вносителя настоящият законопроект има за цел да уреди проблема със зачестилите оплаквания от страна на потребители срещу нелоялни търговски практики, прилагани при продажба от разстояние, и най-вече при тези, които сключват договори по телефона. Целта на предлаганите изменения е да се създаде правна сигурност при възникване на договорните отношения между доставчиците и крайния потребител и да се възпрепятства възможността за злоупотреби при сключване на договори от разстояние. Основната цел е да се даде допълнително уточнение на момента на влизане на договора в сила. Също така е предвидена и административнонаказателна санкция за тези доставчици, които не могат да докажат наличие на получено съгласие от потребителя за сключването на такъв договор. Вносителите подчертаха, че законопроектът е съобразен с актуалното европейско законодателство в областта.
Законопроектът за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, беше представен от народния представител Мартин Димитров. Той изтъкна, че повод за изготвяне и предлагане на Народното събрание на настоящия законопроект е информацията за наличието на редица недобросъвестни практики и злоупотреби при дистанционното сключване на договори с крайни потребители. Предлаганите законодателни промени следва да доведат до ограничаване на тази възможност с цел да се защитят в пълна степен интересите на потребителите. В предлагания законопроект се въвежда и административна отговорност както за лицето, предоставящо електронни съобщителни услуги, така и за лицето, допуснало нарушението.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се обявиха в подкрепа на предложените законопроекти, като направиха предложение в закона да се създаде нова разпоредба, която да е приложима за всички видове договори, а не само за тези, сключени от разстояние. За спазването й беше предложена нова разпоредба, която предвижда административнонаказателна отговорност в случай на нарушение.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври
2012 г. – „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”;
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г. – „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”;
- по Законопроекта за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г. – „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев и група народни представители на 12 октомври 2012 г., Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г., и Законопроекта за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Това беше становището на водещата комисия. То беше прочетено изцяло.
Тъй като има още много становища, моля следващите докладчици да изчетат само резюметата.
Преди да продължим, ще направя две съобщения.
На 28 февруари 2013 г. с вх. № 303-02-5 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на вътрешните работи за 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 28 февруари 2013 г. с вх. № 303-06-4 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на утвърдените политики и програми на Министерството на културата за
2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Продължаваме с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Има два доклада.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.
Законопроектът беше представен от един от вносителите му - народният представител Светослав Тончев.
Целта на предложените промени е да се създаде определена правна сигурност при възникване на договорните отношения между доставчиците на стоки и услуги и крайния потребител, като се препятства възможността за злоупотреби от страна на търговците при сключване на договори от разстояние по телефона във всички сектори. Предложените промени нямат за цел да ограничат възможностите на доставчиците за сключване на сделки от разстояние като алтернативна форма в търговския оборот, а да дадат допълнително уточнение относно момента на влизане в сила единствено на договорите от разстояние, сключени по телефона. Предвидена е и административнонаказателна санкция за случаите, при които доставчикът не може да докаже наличието на получено съгласие на потребителя за сключване на такъв договор.
В хода на дискусията всички изказали се изразиха своята подкрепа за законопроекта, с който се цели по-голяма защита на потребителите във връзка с възникналите в практиката проблеми при сключването на договори от разстояние по телефона в различни сектори на икономиката.
Представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Комисията за защита на потребителите отбелязаха, че законопроектът е съобразен с Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, която предстои да бъде транспонирана в българското законодателство до 13.12.2013 г. и предложиха текстът на чл. 54а на вносителите да се разшири с предвиденото в чл. 8, § 6 от директивата, съгласно който държавите членки могат да предвидят, че търговецът е длъжен да потвърди предложението си до потребителите, както и че потребителят ще бъде обвързан с предложението едва след като го е подписал или след като е изпратил писменото си съгласие.
Представителят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепи законопроекта, но счита че влизането в сила на договора следва да е обвързано не с датата, на която доставчикът е получил съгласието от потребителя, а да се има предвид и 7-дневния срок, в който потребителят може да ревизира съгласието си.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Моля да представите и следващото становище.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Народният представител Румен Такоров представи законопроекта, като отбеляза основните моменти в него:
На първо място с цел да се избегне тълкуването на възможността за сключване на договори от разстояние без последващо писмено споразумение и гарантиране интересите на потребителите се предлага срочните договори да бъдат продължени само при изрично писмено съгласие на абоната на мобилния оператор относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
Следващите промени са свързани с дейността на разпространителите на телевизионни програми и предлаганите от тях пакети от програми. Предложението е да се въведе изискване договорът с тях да бъде придружен със списък с индивидуализирани наименования на предлаганите телевизионни програми, като в случай на промени в него потребителят може да прекрати договора едностранно с едномесечно предизвестие. Господин Такоров отбеляза, че между първо и второ четене на законопроекта вносителите ще оттеглят предложения от тях текст на чл. 147а, ал. 4, в който се казва, че промени в списъка на телевизионните програми не могат да се извършват без изричното потвърждение от страна на потребителя, изразено в писмена форма.
С Преходни и заключителни разпоредби законопроектът предлага и промени в Закона за радиото и телевизията. Задължителният срок за предоставяне на актуализиран списък на разпространяваните програми и документи на Съвета за електронни медии от предприятията, разпространяващи български и чуждестранни програми, да бъде намален от 6 на 3 месеца. Господин Такоров отбеляза, че в резултат на проведените дискусии в другите комисии вносителите ще предложат между първо и второ четене на законопроекта този срок да не се съкращава, а да бъде удължен на една година. Също така се предлага нивото на звука на търговските съобщения да не е по-различно от това на останалата част от програмата.
В дискусията бяха изразени мнения относно практиките за сключване на договори за продажба от разстояние.
Представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Комисията за защита на потребителите подчертаха, че този вид договори са регламентирани в Закона за защита на потребителите и че проблемите са в правоприлагането, а не в нормативната база, поради което не биха подкрепили така направеното предложение.
Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразиха мнение относно необходимостта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, което да урежда взаимоотношенията между потребители и търговци във всички сектори на икономиката.
Относно промените, свързани с дейността на разпространителите на телевизионни програми, бе изразено мнение, че така направените предложения следва да бъдат съобразени с Европейската директива за нелоялни търговски практики, в противен случай страната ни би понесла финансови санкции. Беше подкрепена идеята на вносителите да оттеглят предложението си, съгласно което промените в списъка на телевизионните програми не могат да бъдат извършвани без изричното потвърждение от страна на потребителя, изразено в писмена форма.
Всички изказали се подчертаха необходимостта от регламентиране на въпроса относно силата на звука на търговските съобщения. Част от тях изразиха несъгласие чрез Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите да се извършва промяна в Закона за радиото и телевизията. Беше направено предложение регулацията на силата на звука на търговските съобщения да се подчини на режима на саморегулацията, и в случай че няма ефект от нея, тогава да се въведат минимални изисквания в Закона за радиото и телевизията.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следват двата доклада на Комисията по правните въпроси.
Господин Тончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от народния представител Иван Вълков.
Внесеният законопроект е съобразен с действащата към настоящия момент Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние, а също и с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която следва да бъде транспонирана в българското законодателство до 13 декември 2013 г.
Със същия се предлага допълнение и изменение в Закона за защита на потребителите, тъй като именно той урежда подробно изискванията, свързани с договорите за продажба от разстояние. Целта е да се създаде определена правна сигурност при възникване на договорните отношения между доставчиците на стоки и услуги и крайния потребител, като се препятства възможността за злоупотреби от страна на търговците при сключване на договори от разстояние по телефона във всички сектори.
В последно време особено зачестиха жалбите срещу нелоялни търговски практики, прилагани от доставчиците на стоки и услуги при договорите за продажба от разстояние, най-вече при тези, които се сключват по телефона. В стремежа си за привличане на нови клиенти и продажба на повече услуги доставчиците прибягват към различни недобросъвестни методи, които са в ущърб на потребителите. Практиката показва, че са налице немалко случаи, при които потребителят не разбира, че е дал съгласие за сключване на договор от разстояние по телефона и че договорът се счита за сключен от момента на получаване на това съгласие.
Предложеното изменение няма за цел да ограничи възможностите на доставчиците за сключване на сделки от разстояние като алтернативна форма в търговския оборот, а да даде допълнително уточнение относно момента на влизане в сила единствено на договорите от разстояние, сключени по телефона. Предвидена е и административнонаказателна санкция за случаите, при които доставчикът не може да докаже наличието на полученото съгласие на потребителя за сключване на такъв договор.
Госпожа Фидосова припомни на членовете на Комисията по правни въпроси, че вече е подкрепен законопроект, предлагащ сходни промени в Закона за защита на потребителите, и направените бележки по време на обсъждането са отразени в разглеждания законопроект.
След проведената дискусия и обсъждане с 19 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Имате думата и за втория доклад.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ще Ви запозная и с втория
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
На свое заседание, проведено на 14 ноември 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Румен Такоров.
С цел да се избегне тълкуването на възможността за сключване на договори от разстояние без последващо писмено споразумение и гарантиране интересите на потребителите се предлага срочните договори да бъдат продължени само при изрично писмено съгласие на абоната на мобилния оператор относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
Предлагат се и промени, свързани с кабелните телевизионни оператори. Операторът има право по всяко време да сменя програмната си схема и да заменя едни канали с други. В този случай срочните договори нарушават конкуренцията, а оттам и правото на свободен избор да се откажеш от дадена услуга, при положение че не си доволен от нея.
Независимо какви са причините, потребителите са ощетени и не могат да получават договорената първоначално услуга в пълния размер. В същото време те не могат да прекратят договора, без да заплатят санкции и неустойки за това. Операторът променя едностранно първоначално договорения обем на услугата в ущърб на потребителя, а последният е длъжен да търпи до изтичане на срока по договора. Това грубо нарушава принципите на този закон.
Друга предлагана промяна е свързана с практиката на разпространителите на радио и телевизионни програми да излъчват реклами и други търговски съобщения със сила на звука, значително по-голяма от тази на останалата част от предаването. Предлага се същите да не се излъчват със сила на звука, различна от силата на звука на останалата част от програмата.
В хода на дискусията господин Казак заяви, че ще подкрепи законопроекта, тъй като с него се решават редица наболели проблеми и се постига максимална защита на правата на потребителите.
Господин Лазаров изрази подкрепата си към разпоредбата на ал. 6 по § 2, предвиждаща възможност в случай на промени в списъка на предлаганите телевизионни програми да може да бъде прекратен едностранно договорът с едномесечно писмено предизвестие, без да се дължи обезщетение или неустойка. Подчерта, че ал. 4 не може да бъде приложена, тъй като няма как да бъде взето съгласието на всички абонати, за да се промени списъкът с програмите на кабелния оператор.
Госпожа Фидосова също заяви, че ще подкрепи законопроекта, но акцентира, че предложените текстове трябва да бъдат прецизирани и подробно разписани.
Подчерта, че има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, уреждащ сходна материя и е необходимо двата законопроекта да бъдат разглеждани и обсъждани заедно, а също и да се прецени в кой от Закона за електронните съобщения или Закона за защита на потребителите е необходимо да бъде направена промяна.
Госпожа Манолова заяви, че Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя законопроекта, и че смята, че промените трябва да бъдат направени както в Закона за електронните съобщения, така и в Закона за защита на потребителите, защото взаимно се допълват и са в интерес на българските граждани.
След проведената дискусия и обсъждане със 17 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тончев.
Последният доклад е от Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Госпожо Петрова, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Законопроектът бе представен от господин Захари Георгиев.
Обхватът на законодателните промени се отнася до мобилните оператори и договорите за продажба от разстояние. Предложението е да не може да бъде продължаван срочен договор без изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При сключен договор в писмена форма изменения на условията в него да се осъществяват с допълнителни писмени споразумения.
Относно дейността на разпространителите на телевизионни програми и предлаганите от тях пакети от програми да се въведе изискване договорът с тях да бъде придружен със списък с индивидуализирани наименования на предлаганите телевизионни програми, промените в списъка да стават с изрично писмено потвърждение от страна на потребителя. В случай на промени потребителят може да прекрати едностранно договора с едномесечно предизвестие.
С преходни и заключителни разпоредби законопроектът предлага промени в Закона за радиото и телевизията.
Задължителният срок за предоставяне на актуализиран списък на разпространяваните програми и документи на Съвета за електронни медии от предприятията, разпространяващи български и чуждестранни програми, да бъде намален от шест на три месеца. Предлага се нивото на звука на търговските съобщения да не е по-различно от това на останалата част от програмата.
В дискусията по законопроекта бяха изразени мнения относно: практиката за сключване на договори за продажба от разстояние; предлаганите изисквания към разпространителите на телевизионни програми и доколко отчитат конкуренцията и динамиката в тази сфера; срокът за предоставяне на актуализиран списък на разпространяваните програми и документи да не бъде намаляван от шест на три месеца, а да се увеличи на една година.
По време на заседанието, както и на организираната от Комисията на 14 ноември 2012 г. дискусия по темата за нивото на звука на търговските съобщения, бе заявено несъгласие чрез Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите да се извършва промяна в Закона за радиото и телевизията.
Проблемът за разликата на нивото на звука на търговските съобщения спрямо останалата част от програмата се наблюдава не само у нас, но и в останалите страни – членки на Европейския съюз и извън него. Това е една от основните причини Европейският съюз за радио и телевизия (EBU – European Broadcasting Union) да излезе с Препоръка R-128 относно нормализацията на нивото на звука и допустимо максимално ниво на аудио сигналите.
Евентуалното въвеждане на нормативни изисквания в Закона за радиото и телевизията, отнасящи се до регламентация на нивото на звука на търговските съобщения, излъчвани от доставчици на медийни услуги, трябва да предвиди поетапно въвеждане, както и съобразяване с терминологията и изискванията в Препоръка R-128 на Европейския съюз за радио и телевизия.
След проведените разисквания, Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 5 гласа „за”, 1 –„против” и 6 – „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 254-01-98, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.” Благодаря Ви, госпожо Петрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Думата имат вносителите. Ще вземат ли отношение?
Народният представител Захари Георгиев – вносител на първия по време законопроект, има думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, смея да твърдя, че законопроектът, който представям, в това число и другите два, които уреждат една от материите в него, се гледа на първо четене под натиска на улицата. Преди малко, ако сте внимавали, чухте мненията на Комисията по културата и изказаните в дебатите по този законопроект мнения на Комисията за защита на потребителите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ако пак сте слушали, мненията на същите тези институции - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Комисията за защита на потребителите, в друго заседание, мисля, че беше в Комисията по транспорт, два месеца по-късно дават точно обратното мнение и становище.
Комисията за защита на потребителите не подкрепя предложенията за защита на потребители, защото били урегулирани в Закона за електронните съобщения, а всички главоблъсканици на хората в тази връзка идват точно от Закона за защита на потребителите, където не са урегулирани – и за дистанционните договори на мобилните оператори, и за договорите на кабелните оператори.
Колеги, ако си спомняте, точно след края на лятото имаше една голяма вълна от недоволство за тези измами, бих казал, които прилагаха мобилните и кабелните оператори към своите клиенти, принуждавайки ги, в много случаи лъжейки, да сключват тези дистанционни договори, в някои случаи злоупотребявайки с водени или неводени дори разговори, злоупотребявайки, че са били изпратени писмено известия и неполучили отговор в 7-дневен срок.
Да, потребителят може да се жалва в съда срещу подобни лъжи, измами и своеволия на тези оператори, но защо потребителят трябва да губи енергия, време, понякога пари, за да прави всичко това, при положение че нормалната леге арте, законова база, следва да го защити, а пък ако операторът иска да си търси правата, да ги търси той.
В тази връзка законопроектът, който предлагаме, казва така: „Ако това съобщение е получено дистанционно чрез разговор, не бъде върнато подписано – мисля, че по същия начин бяха интерпретирали колегата Вълков, то не може да влезе в сила. Защо след това те трябва да ходят да се съдят в съда и да доказват, че не са получили въобще съобщението, камо ли да го подпишат? Такива случаи и практики има много, в това число и колегите от ГЕРБ цитираха някои от тях.
В тази връзка беше необяснимо изказаното мнение от една колега от Комисията по културата, която каза, не визирам председателката: „Ами потребителите да си отварят очите и ушите преди това”. Що за цинизъм е това – потребителите да си отваряли очите и ушите?!
Другият обхват на този закон е свързан с кабелните оператори и сами може да прецените колко предвидливо е бил написан този текст, след като няколко месеца по-късно абонатите на операторите – имам предвид кабелни и ефирни, се оказаха в ситуация да не могат да прекратят договора си с един от разпространителите, който основно и обратно обърна тяхната програмна схема. Лиши ги от елементарни възможности да следят телевизионни канали, които са основни в тази схема.
Тук нашето предложение е списъкът с обхвата на програмите да бъде заложен като елемент от договора и когато се получат изменения в този договор с едномесечно предизвестие потребителите да могат да прекратяват този договор.
Истина е, че сме предложили един текст, който предвижда да има изрично съгласие при промяна, за да се продължи договорът. Абсолютно съм съгласен и с изказаното мнение, че това съгласие може да бъде мълчаливо и ако в едномесечен срок не възразиш, договорът да се продължи. Ако искаш да го прекратиш – да изпратиш. Тук съм напълно съгласен с изказаните мнения в различните комисии.
На трето място, регулира се една друга защита на потребителите. Тя е свързана със силата на звука в рекламите, които се излъчват в електронните съобщения. Тук отново недоумявам за становището, прочетено от Комисията по културата. Между другото, по същия начин го изразиха и представители на СЕМ, които май че не бяха в час въобще със законодателната техника, както в случая и Комисията по културата не е в час – не можело чрез Преходни и заключителни разпоредби да се променят други закони.
Първо, това е в обхвата на Закона за защита на потребителите и е тематично свързано с него, но основно е уредено в Закона за радиото и телевизията.
Второ, ако Вие сте присъствали тези четири години в работата на Народното събрание, щяхте да знаете, че 70 на сто от промените в различни закони са приети именно чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони. Това е елементарна законодателна техника и не отива на народни представители да твърдят подобни неща. Хайде, за СЕМ – може. Съветът за електронни медии може и да не знае.
В тази връзка искам да благодаря на комисиите, които са установили, че това е напълно в интерес на потребителите. Това е едно доказателство – ако се приемат тези законопроекти, че се грижим за борбата срещу монополите. Защото въпреки че някои от компаниите, за които става дума в тези законопроекти, не са единствени на пазара, то те имат монополно поведение спрямо потребителите. Затова си струва да защитим многото хора, които, както виждате, в такъв момент даже понякога им е трудно да овладеят нервите си и да овладеят това въпиющо чувство за несправедливост, което ги заобикаля отвсякъде. Мисля, че това с нищо няма да накърни нито икономически, нито финансови интереси на обслужващите фирми в тези сектори. Напротив, ще ги дисциплинира малко и ще ги научи да се съобразяват, че освен тях, като страна по договора, има и други едни хора, които трябва да си плащат всеки месец парите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
От другите вносители? Виждам, че господин Вълков иска думата. Той е вносител на втория по време законопроект.
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма да се спирам върху мотивите, поради които сме дали нашия законопроект за разглеждане и приемане в Народното събрание. Те са сходни с представените законопроекти на колегите от другите групи.
Явно е, че ще има проблем в тази насока; явно е, че може да бъде решен и мисля, че през следващата седмица между първо и второ четене ще имаме достатъчно време да направим необходимите промени и ще намерим съгласие по някои от текстовете. По принцип те не са големи. Те са в детайлите, по отношение на това, което предлагаме ние – да се смята, че договорът е сключен от тогава, от когато се даде съгласието и то да бъде върнато или в писмен вид, или да бъде записано на траен носител. Това може да бъде дискета или флашка.
Освен това, по промените в административнонаказателните разпоредби, тоест да има санкции за тези, които не изпълняват направените от нас предложения и не изпълняват договореностите между потребителите и операторите, да бъдат наказвани с глоба от 1000 до 3000 лв., може би също ще имаме спорове, но тези санкции трябва да бъдат достатъчно дисциплиниращи за операторите, за да не се допускат повече такива нередности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Народният представител Ваньо Шарков – вносител на третия законопроект.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз и колегите ми от Парламентарната група на Синята коалиция внесохме промените в Закона за защита на потребителите с оглед на факта, че са налице редица сигнали за недобросъвестни практики, а нерядко и за злоупотреби от страна на доставчици на услуги, особено в сферата на електронните услуги, свързани с предлагане и дистанционно сключване на договори с крайни потребители.
В някои от случаите потребителят дори не разбира, че договорът му е продължен и изобщо не е давал съгласие за продължаване на този договор за една или друга услуга и осъзнава това чак след получаването на първата сметка за него, когато вече сключеният договор не може да бъде прекратен, без да са дължими неустойки към доставчика на услуги. Ние това го наричахме не „договор от разстояние”, а „рекет от разстояние”.
В тази връзка предложихме промени в Закона за електронните съобщения. Така или иначе, явно до него няма да се стигне. Поради тази причина внесохме промени в Закона за защита на потребителите, тъй като имаше и становище, че на тези промени систематичното им място е в този закон. Това наистина налага приемането на такива законодателни промени.
Аз и колегите ми изразяваме задоволство от факта, че има съгласие между всички парламентарни групи за тези промени в Закона за защита на потребителите.
Въвежданият по-строг контрол при сключването на договори от разстояние ще се прилага само за крайните потребители и всъщност няма да затрудни обичайните търговски взаимоотношения между предприятията и техните доставчици.
Има още едно нещо, върху което трябва да се помисли от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм между първо и второ четене, и това е даването на възможност за сключването на подобни договори при условията на електронния подпис.
Промените, които сме предложили, въвеждат и административна отговорност при нарушаването им както от самото предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, така и от лицето, допуснало такова нарушение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Шарков.
Откривам дискусията.
Думата има народният представител Иван Костов, който първи я поиска.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Надявам се повече хора да чуят, че в Народното събрание е постигнат консенсус. Консенсусът е за защита на потребителите от злоупотребяващи с господстващото си положение фирми. Тоест в Народното събрание много бързо се стига до бързо приемане и придвижване на закон по един съвършено конкретен казус, включително под натиска на протестиращите.
Това показва, че нашият призив – от страна на сините: да се опитаме за кратко време едно програмно правителство да направи цял куп промени в законите, с които държавата създава контролни органи, за да защити потребителите и конкуренцията от злоупотребите на монополистите, е възможно да бъде реализиран.
Пита се: защо не бъде направено сега? Защо не се прави в момента, след като толкова бързо се стига до съгласие да бъде защитен един конкретен интерес? Защо не се потърси повече съгласие?
В тази връзка искам да кажа, че наистина се приемат законопроекти, които защитават съвсем конкретен интерес от съвсем конкретна злоупотреба. Това не е тази защита, която дължи Народното събрание на потребителите от фирми, злоупотребяващи с господстващо положение. Не е тази защита!
Искам да напомня част от исканията на хората: те искаха да влязат в контролните органи. Комисията за защита на потребителите е контролен орган.
Заради това призовавам за второ четене, ако има съгласие от всички страни, да се премахне мандатността във всеки един от законите, които ще гледаме, които са свързани с конструиране на контролни органи на държавата и да бъдат избирани от Народното събрание, така че да може да бъде подменен съставът на Комисията за защита на потребителите и да влязат хора, които имат потенциал, които създадоха гражданския натиск, за да отидат в този контролен орган с ясното съзнание, че защитават интереса на потребителя, а не мълчат пред злоупотребите на монополите. Това е възможно да стане, като се обединят трите закона и в тях се сложат и тези текстове.
Това беше част от програмата, която ние предложихме – да бъдат подменени всички, или поне ключовите контролни органи в страната. Сега съществува такава възможност това да стане с Комисията за защита на потребителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Не виждам желаещи да правят реплика.
Други народни представители?
Госпожо Петрова, имате думата.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратка. Бих искала да кажа, че във връзка с проведената кръгла маса за шума на рекламата, проблем, който е поставен по повод жалби на граждани, както пред комисията, така и пред Съвета за електронни медии, към настоящия момент – на 6 февруари, бе подписано споразумение от Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори и рекламните агенции, с които те постигнаха воля и съгласие за регулация шума и звука на рекламата, за изравняване на звуковия фон с този на предхождащи и последващи предавания.
По пътя на саморегулацията чрез воля и единни усилия се разписаха срокове до 30 март да бъде приведен софтуерът на телевизиите, на рекламните агенции, които съответно изготвят пакетите с търговски съобщения и след дата 30 юни да бъде факт процесът на саморегулация, тоест звукът на рекламата да бъде изравнен с предхождащи и последващи предавания.
По повод кръглата маса и по повод дискусиите във връзка с предложените законопроекти смятам, че към настоящия момент имаме едно решение на този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Народният представител Захари Георгиев – първа реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Петрова, саморегулацията е много интересно нещо, но защо не пристъпиха към този процес всичките фирми монополисти преди три месеца и половина, преди да внесем този законопроект? Защо не решиха, че е време, след като чуват как гражданите роптаят, да пристъпят към саморегулация?
Като има други такива доброволни споразумения между разни монополни и псевдомонополни структури като Етичен кодекс и така нататък, те имат ли тази задължителност? Какво търпят от това, че не спазват тези самопоети ангажименти? Защо трябва да подлагаме отново на изпитание гражданите, за да видим дали един, втори или трети ще изпълни договореността? Първо, всички те няма да се договорят и ще се самоограничи тази разлика в силата на звука при излъчване на реклами, което без съмнение е в интерес на рекламодателите, а оттук е и в интерес на фирмите, които излъчват тези предавания. Няма никакъв резон.
В този случай съм силно учуден от позицията на СЕМ, които вместо да искат да има едно ясно регламентирано законово изискване в защита на гражданите, те отиват да се заиграват по лобистки начин с тези фирми разпространители. Това за мен е много несериозно отношение към защита на правата на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, госпожо Петрова? Няма да ползвате думата.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по законопроектите?
Народният представител Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С тези законопроекти се решава един много сериозен проблем и се въвежда добър пример на антимонополно законодателство в полза на потребителите, в посока защита на потребителите.
Получихме страшно много сигнали за това, че се обажда един симпатичен глас по телефона и Ви пита: „Вие харесвате ли нашата услуга? Какво мислите за нашата фирма? Какво мислите за нашия оператор?” Човекът примерно отговаря на всички тези въпроси и накрая се оказва, че има договор и без да е давал никакво съгласие получава договор. Когато след това се опитва да го прекрати, се оказва, че дължи огромни неустойки.
Затова вчера Икономическата комисия с пълно единодушие одобри и трите законопроекта. След това поискахме от председателя на Парламента госпожа Цачева да бъде гледан днес в залата, тя откликна веднага, защото според нас има сериозен обществен проблем на злоупотреба с господстващо пазарно положение и на подвеждане на потребителите и ние като Парламент не можем да си затворим очите по този сериозен въпрос.
Вижте, за мен няма значение, че един законопроект е внесен от ГЕРБ, друг от БСП, трети от Синята коалиция. И в трите има положителни елементи и той трябва да бъде приет. Наистина това е важен пример за съвместна консенсусна работа в полза на потребителите, в изграждане на истинско действащо антимонополно законодателство. Доста хора ми се обадиха със следните въпроси: „Вие какво правите, Парламентът какво прави? Защо допускате да ни мамят с договори, които не сме сключили? Ние не сме сключили тези договори, а отиваме при съответния оператор, който ни казва, че имаме договор за две години и трябва да платим стотици левове, ако искаме да го прекъснем?” – това питаха хората.
Така че, колеги, политическата воля, която виждам от основните групи в Парламента, е много положителен знак и ние трябва да си свършим работата докрай. За да си я свършим докрай, още днес ще бъде внесен обобщен доклад. Той ще бъде оповестен от председателстващия Народното събрание, след което някой от нас ще трябва да поиска съкращаване на сроковете за предложения между първо и второ четене, за да можем още другата седмица да имаме гласуване на второ четене, да бъде приет законопроектът в мандата на това Народно събрание и да можем да отговорим на хората, че взехме мерки и че вече не могат да бъдат мамени по телефона, че не може да се злоупотребява с тях, включително с възрастни хора, които чули-недочули, се оказва, че имат договор за следващите две години – без изричното съгласие и подпис на човека никой не може да сключва договор с него. Да, може да има покана по телефона, може да има обаждане, но без писменото съгласие договор не може да има, за да може да кажем на обществото, че този въпрос беше окончателно решен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика? (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Не Ви разбрах дали за реплика, или за изказване?
Реплика – заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Димитров, аз все пак се радвам, че в края на този мандат Вие разбрахте, че законопроектът е важен и трябва да влезе, тъй като Вие сте основната и водещата комисия. Този законопроект е от месец октомври, когато още нямаше граждански протести, но този проблем съществуваше и след като ние внесохме нашия законопроект, такъв законопроект внесе и господин Вълков от ГЕРБ.
Въпреки всичко аз искам да благодаря на Правната комисия, защото те още на втората седмица от внасянето на законопроекта го разгледаха и със 17 гласа „за” и 1 „въздържал се” го приеха. Но впоследствие се видя нещо друго – в следващата комисия този законопроект се отхвърли. Искам да попитам: защо, госпожо председател на Комисията по култура, го отхвърлихте?! Аз мога да кажа и защо го отхвърлихте, но няма смисъл да продължавам да говоря тук, защото наистина този законопроект е важен и той трябва да влезе.
Въпреки моята реплика, благодаря Ви, господин Димитров, че все пак намерихме време да внесем този законопроект, да може да влезе. Благодаря на Ваньо Шарков, който също предложи такъв законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Правите реплики на Мартин Димитров – аз не чух много да е реплика, първата, но в духа на съгласието...
Втора реплика – народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Да, това беше нещо като...
Аз обаче искам да попитам председателя на Икономическата комисия, който току-що се изказа, къде е господин Веселин Златев? Защо не е в залата, нали е председател на Комисията за защита на потребителя? Променя се законът, по който той работи, защо не е поканен в залата? Това над главата му, с негово одобрение ли става, с негово знание, знае ли изобщо какво става?! Защо не е тук?
Вижте до каква степен са разкапани – това е моят извод сега, груб, политически – контролните органи. Приема се законът, човекът го няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги, ние от Синята коалиция в името на консенсуса отказахме да влизаме в подобни спорове, в които ни вкарва господин Такоров. Ще Ви дам следния пример. Още през октомври бяхме внесли Законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения, който трябваше да бъде приет, но беше отхвърлен тогава от Транспортната комисия с аргумента на друго място да бъде направена тази поправка. Още октомври месец ние бяхме направили такова предложение и смятахме, че с приемането на този законопроект проблемът ще бъде решен. Така смятах. Но в името на общата работа, колеги, аз не влизам и не бих навлязъл в такъв разговор, но след като държите – няма проблем.
Колкото до господин Веселин Златев, той не дойде на комисията вчера, забележете! Оставете, че днес не го виждаме в залата, не дойде на комисията вчера. Да, Комисията за регулиране на съобщенията имаше становище, но е редно председателите на тези комисии да присъстват и те са специално уведомени да присъстват на дебатите на ресорните комисии.
Колеги, ние трябва да свършим следната работа – не просто да изберем работещи хора в тези регулаторни органи с личен авторитет, с репутация, които да защитават потребителите, обществото и обществения интерес, но е недопустимо тези хора да не идват на заседанията на ресорните комисии. Това не е за първи път. А Комисията за защита на конкуренцията? Господин Петко Николов е откликнал на 30% от нашите покани. Същата работа!
Ние трябва да се замислим за тези регулаторни органи, че имат нужда от нов състав, избран по легитимен обществен път – от отговорни хора, които да си гледат работата и да защитават обществения интерес. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроектите? Не виждам заявки.
Закривам дискусията.
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала, тъй като предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване най-напред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12 октомври 2012 г.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29 ноември 2012 г.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме третия законопроект – Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 354-01-26, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 27 февруари 2013 г.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Така имаме приети на първо четене и трите законопроекта, които бяха внесени и разгледани днес.
(Народният представител Румен Такоров иска процедура.)
Заповядайте, господин Такоров. (Реплика на народния представител Румен Такоров.) За второ четене предложенията и сроковете са, след като представите обобщен законопроект. Аз чух от председателя на Комисията по икономическата политика, че това ще стане още днес, предполагам в почивката – да не определям аз точно в кой час, и след като го внесете, наистина е необходимо, ако днес сте готови, за да може в рамките на парламентарния контрол да се обяви обобщеният законопроект, за да започнат да текат сроковете за предложения за второ четене.
Все пак, беше добре да се уточни тази процедура.

Продължаваме с точка седма от първоначално приетата програма от дневния ни ред, а това е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОБЩО АВИАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и съответно на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси.
Напомням, че на Председателския съвет се разбрахме да бъдат представени резюметата на комисиите.
Заповядайте, господин Атанасов, да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 декември 2012 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
В заседанието на комисията взе участие господин Красимир Найденов – главен експерт в отдел „Международна дейност”, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Споразумението за въздушен транспорт с Република Молдова е подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел.
С ратифицирането на Споразумението се цели постепенно отваряне на пазара посредством предоставяне на достъп до маршрути и капацитет на взаимна основа и развитие и насърчаване на въздухоплавателни услуги между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна.
Въздухоплавателните услуги между държавите – членки на Европейския съюз, и Република Молдова понастоящем се извършват на основата на двустранни споразумения между отделните държави членки и Република Молдова.
Република България има подписана двустранна спогодба – между правителството на Република България и правителството на Република Молдова, за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 17 април 1996 г. в София.
Република Молдова има двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги с общо 16 държави – членки на Европейския съюз, като тези споразумения до голяма степен са рестриктивни по отношение на одобряване на маршрутите, честоти, капацитет на въздухоплавателните средства или разписания на полетите. Повечето от споразуменията позволяват назначаване само на един въздушен превозвач на всяка от страните, което води до неравномерно разпределение на трафика и оказва отрицателно въздействие върху авиокомпаниите и потребителите.
Разпоредбите на споразумението имат предимство пред съответните разпоредби в съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите – членки на Европейския съюз, и Република Молдова. Въпреки това упражняването на съществуващите права, които произтичат от двустранните споразумения и не са включени в споразумението, може да продължи, при условие че не се допуска дискриминиране на държавите членки и техните граждани.
Със споразумението се създава Съвместен комитет, който да отговаря за качественото изпълнение на споразумението и на последиците от него.
От ратифицирането на споразумението се очакват и определени икономически ползи за страните – членки на Европейския съюз. Това се дължи главно на очакваното намаление на авиационните тарифи, по-големия брой пътувания и свързаната с това икономическа дейност.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 11 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.”
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 януари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна.
На заседанието присъстваха Камен Кичев – заместник-министър на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Красимир Найденов – главен експерт в отдел „Международна дейност” към Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Камен Кичев.
Споразумението за въздушен транспорт с Република Молдова, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, е елемент в развитието на външната политика на Европейския съюз в областта на въздухоплаването и по-специално за изграждането на по-широко Общоевропейско авиационно пространство.
Споразумението има няколко основни цели и те са: постепенно отваряне на пазара посредством предоставяне на достъп до маршрути и капацитет на взаимна основа, насърчаване на регулаторното сътрудничество и хармонизацията на разпоредбите и подходите на основата на законодателството на Европейския съюз в областта на въздухоплаването, насърчаване на въздухоплавателни услуги на основата на конкуренция между въздушните превозвачи с минимална държавна намеса и контрол и недискриминационно отношение и равнопоставеност на икономическите субекти.
Със споразумението се осигурява равнопоставеност за всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и се позволява на пътниците във всички държави членки да се ползват от сходни условия и засилен трафик между Европейския съюз и Молдова.
Въздухоплавателните услуги между Европейския съюз и Република Молдова понастоящем се извършват на основата на двустранни споразумения между отделните държави членки и Република Молдова. Към момента страната има двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги с общо 16 държави – членки на Европейския съюз. Повечето от тези споразумения са рестриктивни и позволяват назначаване само на един въздушен превозвач на всяка от страните, което води до неравномерно разпределение на трафика и оказва отрицателно въздействие върху авиокомпаниите и потребителите.
Споразумението гарантира постепенното отваряне на пазара на въздушен транспорт между Европейския съюз и Република Молдова, което ще доведе до подобряване на възможностите за пътуване за пътниците. Очаква се броят на директните връзки между Европейския съюз и Молдова, както и общият брой на полетите да доведат до засилване на търговските и туристическите потоци.
Споразумението способства за постигане на подобрения при осъществяването на стопанска дейност от страна на превозвачите от Европейския съюз. Очаква се тарифите за въздушен превоз по популярните маршрути да спаднат значително в резултат на засилената конкуренция.
В контекста на управление на въздушното движение разширяването на Единното европейско небе към Молдова ще допринесе за повишаване на действащите стандарти за безопасност, за оптимизиране на ефективността и капацитета и за свеждане на закъсненията до минимум.
Със споразумението се създава Съвместен комитет, който да отговаря за качественото изпълнение на споразумението и на последиците от него.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва доклад на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може, господин Мутафчиев. Давам Ви думата за процедура.
Днес може би три пъти вече съм помолила да се четат само резюметата на докладите. Надявам се след Вашата процедура да бъде чуто.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател, че ме улеснихте в това, което искам да кажа. Нека само основната комисия да прочете мотивите, а останалите комисии, където е разгледан въпросът за тази ратификация в експозе, да кажат, ако има нещо конкретно като забележка и с колко гласа са гласувани. Да не четем едно и също. Не мисля, че е в интерес и на работата на Народното събрание, а и не е от кой знае какво голямо значение за стенограмата ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Тошев, имате думата от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо председател, Благодаря Ви.
Благодаря и на господин Мутафчиев. Аз съм убеден, че нашият доклад на комисията е раздаден навреме и колегите задълбочено са се запознали с него, затова ще прочета само становището на Комисията, която на свое редовно заседание, проведено на 12 декември 2012 г. прие следното становище:
„С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Тошев. Благодаря Ви, че наистина спазихте това, което беше препоръка.
Парламентът започна да работи много бързо. Вече имам съобщение:
Днес, на 1 март 2013 г., е постъпил Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (оживление и ръкопляскания от КБ), приети на първо четене на 1 март 2013 г. Материалът се размножава и ще бъде раздаден на народните представители. Този материал е пред мен, има вх. № 353-01-31 от 1 март 2013 г. Внесен е в 10,10 ч. Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника.
Това съобщение се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене.
Процедура е поискана от господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Правя процедурно предложение за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене по Закона за защита на потребителите – по трите законопроекта и разбира се обобщения законопроект – на три дни.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Ще ни разпуснат дотогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение, което е за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене по Обобщения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Срокът започва да тече. Моля народните представители да имат предвид това.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, доклад за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси на 13 декември 2012 г.
Горецитираното споразумение осигурява равнопоставеност за всички въздушни превозвачи от Европейския съюз. Разпоредбите на споразумението имат предимство пред съответните разпоредби в съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите – членки на Европейския съюз, и Република Молдова. Въпреки това упражняването на съществуващите права, които произтичат от двустранните споразумения и не са включени в споразумението, може да продължи, при условие че не се допуска дискриминиране на държавите членки и техните граждани.
След проведената дискусия и обсъждане, с 21 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, внесен от Министерски съвет на 29 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Миткова.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ БОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Ще се постарая накратко да Ви представя доклада на Комисията по бюджет и финанси:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.
На заседание, проведено на 17 януари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Последният доклад, който имаме, е на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЙ КРЪСТЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.
На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Със Споразумението се създава Съвместен комитет, който да отговоря за качественото изпълнение на документа и последиците от него.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
От името на вносителя няма кой да вземе думата, защото няма представител.
Желаещи народни представители да се изкажат? Не виждам.
Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2012 г.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът за ратификация да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли друго предложение? Не виждам.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към второ гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АТАНАСОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте докладвания законопроект на второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Смятам да спрем дотук, защото за три минути, струва ми се, няма да можем да приемем нищо по-нататък.
Половин час почивка.
Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България в оставка Бойко Борисов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България в оставка Бойко Борисов на въпрос от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката в оставка Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Румен Такоров.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта в оставка Свилен Нейков на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта в оставка Свилен Нейков на въпрос от народния представител Огнян Стоичков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика в оставка Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите в оставка Нона Караджова на въпрос от народния представител Добрин Данев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите в оставка Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта в оставка Свилен Нейков на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на отбраната в оставка Аню Ангелов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката в оставка Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Ваня Добрева.
Писмен отговор от министъра на културата в оставка Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Румен Петков.
Писмен отговор от министъра на културата в оставка Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Емилия Масларова и Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика в оставка Тотю Младенов на въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на питане от народните представители Емилия Масларова и Пенко Атанасов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов.
Писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите в оставка Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на физическото възпитание и спорта в оставка Свилен Нейков на питане от народните представители Мирослав Петков и Евгени Стоев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Любомир Владимиров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в оставка Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите в оставка Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика в оставка Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите в оставка Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра по управление на средствата от европейските фондове в оставка Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика в оставка Тотю Младенов на въпрос от народния представител Антон Кутев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Антон Кутев.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката в оставка Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Теодора Георгиева.
Писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката в оставка Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните в оставка Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Бойко Великов.
Парламентарният контрол днес ще започне с... (Шум и реплики.)
Процедура?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер в оставка!
Благодаря Ви, госпожо председател, че раздадохте писмените отговори на министрите в оставка, но и днес с процедурни похвати министър Нона Караджова е вън от публичния парламентарен контрол. Това се повтаря вече шест месеца. То не бяха поредица от отпуски в петък, не бяха пътувания в чужбина и в страната, не бяха процедурни похвати, с които я поставяхте вън от дневния ред на Народното събрание.
Поставените от мен повече от десет въпроса преди шест месеца целяха да бъдат предотвратени пропускане на възможности, утвърждаване на порочни практики, пропиляване на огромни средства.
Министър Нона Караджова преди четири години беше съвършено ново лице в българския политически живот. Тези практики се утвърдиха. Повече от 130 нови лица минаха през банките на Политическа партия ГЕРБ и не осъществиха парламентарен контрол на хората, на които делегираха властта в България.
Казвам всичко това не за да се върне пропуснатото, а да подчертая, когато днес всички твърдят, че спасението на България е в новите лица, истината е друга! Спасението на България е в личността на лицата, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Преминаваме към питане от народния представител Димчо Михалевски към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите в оставка, относно политиката на правителството за гарантиране на стабилни фискални показатели. (Шум и реплики.)
Моля, без реплики от място и подвиквания в залата!
Слушаме Ви, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Това питане беше зададено преди три месеца и вече актуалността му малко е променена, но аз смятам, че е изключително важно и ще се постарая от моя страна, надявам се и Вие от Ваша, да дадем отговор на въпроса на хората – къде след тези 4 години ще върви България, защото фискалните показатели на страната са изключително важни за това как ще се развива икономиката и дали ще можем да отговорим на въпросите на хората на улицата.
От началото на кризата минаха четири пълни бюджетни години и данните вече са ясни. В началото на този период ние навлязохме в спиралата на дефицитите. (Показва слайд.)
Това са данните, които показвам за изпълнение на бюджета. Най-характерното при тях е, че нито един от бюджетите не е изпълнен нито в приходната, нито в разходната част. Това е въпрос на планиране и Вие ще отговорите защо това е така.
През тези четири години натрупахме близо 5 млрд. 300 млн. лв. дефицити, тоест първо влязохме в спиралата на дефицитите, а през последната 2012 г. и особено сега, в началото на 2013 г., навлизаме в спиралата на дълговете. (Показва следващ слайд.)
Това са данните на консолидирания държавен дълг към месец юни 2005 г., към месец юни 2009 г., в края на 2012 г. и ориентировъчни данни към днешна дата.
Въпросът, който стои пред нас, е: как отговорихме на кризата, с каква политика – със структурни реформи или с разходни политики, които в крайна сметка стопяваха резервите на държавата? Защото имаше много примери в Европа, където държавите влязоха в тежки дефицити и дългови кризи, дори стимулирани от правителствата им, защото решаваха конкретни проблеми – едни спасяваха автомобилната си промишленост, други спасяваха банките си.
Един от въпросите, на който според мен е важно днес да отговорим, е: каква беше нашата цел в тези 4 години? Нашата цел беше да държим някакви показатели или да запазим потенциал за развитие на икономиката, защото в крайна сметка икономиката храни народа? Затова много искам да чуя какво е Вашето мнение и какво Ви е водило в тези 4 години.
Отделно, влизайки в тази ситуация, ние по оценка на външни наблюдатели и на Европейската комисия сме пред много сериозен риск – да се заключим в сценария на изключително нисък, пренебрежим растеж, който няма потенциала да реши проблемите на държавата и проблемите на всеки един от нас, разбира се. А ние знаем, че най-големият проблем е тоталната бедност на фона на целия Европейски съюз.
Затова, господин министър, аз Ви моля да отговорите на двата въпроса: кои бяха онези параметри, които Вие преследвахте във фискалната политика на държавата през тези 4 години? Как оценявате постигнатите резултати, в частност и по размера на фискалния дълг, и днешните актуални данни на консолидирания дълг на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите в оставка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Михалевски, първо обръщам внимание, че през последните три месеца това ми е четвъртият парламентарен контрол. Вас Ви нямаше три пъти.
Предвид ограниченото време ще се спра на някои от основните направления на провежданата от правителството фискална политика.
Първо – устойчива бюджетна позиция и фискална консолидация. България е сред 7-те държави – членки на Европейския съюз, които не са в процедура на прекомерен дефицит. Завършихме 2012 г. с дефицит от половин процент от брутния вътрешен продукт на касова основа. Това ни нарежда в тройката на Европейския съюз по най-ниски дефицити след Швеция и Германия.
Второ, ниска данъчна тежест. Системата на преките данъци в страната се запази и в момента е най-благоприятната в Европейския съюз.
Трето, ясни фискални правила. Народното събрание одобри нови фискални правила, които са част от Пакта за финансова стабилност. Приетият неотдавна Закон за държавния бюджет стриктно съблюдава тези фискални правила. В контекста на водената фискална политика и усилията за подобряване на фискалните показатели е и приетият Закон за публични финанси, с който се въвеждат национални фискални правила.
Четвърто, благоразумно управление на държавния дълг. България е на второ място сред страните от Европейския съюз с най-нисък дълг. Тук отбелязвам, че ние го приехме на трето място. Имаше две държави с по-нисък дълг. Сега е само една – Естония. Гъвкавата емисионна политика допринесе стойността на дългосрочния лихвен процент на България за оценка степента на сближаване да спадне до рекордно ниски нива. През декември 2012 г. стойността на този показател е 3,17% - абсолютен минимум на този показател от 1991 г. досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз не съм Ви правил забележка, че сте отсъствали. Не знам защо Вие ми правите забележка на мен. Аз Ви питах заради хората.
Аз съм притеснен, че видимо Вас са Ви водили някакви рейтинги и показатели. Разбира се, България е на това място заради разумната и последователна политика на три правителства преди Вашето.
Само че погледнете данните, които съм сложил в момента на слайда. (Показва слайд.) Ето как се движат преките и косвените данъци и как пада тяхната събираемост. (Показва следващ слайд.)
Но още по-интересна е другата графика, която показва съотношението на разходите, които сте правили. Най-горната графика е на текущите нелихвени разходи, които, забележете, нарастват с 6-7%. А това, господин министър, е проциклична политика. Тоест правителството като резултат е получавало понижаване на условията, в които България може да излезе от тази ситуация, не ги е подобрявало.
За всичко онова, което говорите – че ние сме добри в рейтингите, аз Ви казах защо сме добри. Позициите се влошават. Процентът на консолидирания държавен дълг вече е 19, а за съжаление Европейската комисия в последния си доклад ни дава дългосрочна прогноза да достигнем 40%. Вие прекрасно го знаете. И в тази цялостна обстановка се питам: значи не е имало политика, не е имало за цел да водим антициклична политика, която да подобри не просто в този мандат, не просто в следващия, а в новите условия, в които се развиват светът, икономиките и цялата глобална финансова система, която да даде перспектива на България. Вие сте имали за цел да ни хвалят на определени места, че сме на трето, четвърто, второ, първо и така нататък място. Но нали знаете, господин министър, че това хладилник на български гражданин не пълни. Напротив, изпразваше го през това време.
Затова, когато погледнем и другите показатели, искам да попитам: все пак Вие считате ли, че политиката, която водехте досега, е правилна или не?
Втори въпрос: ако Вие бяхте следващ финансов министър в новото редовно българско правителство, как щяхте да оцените сегашното наследство, което Вие ще оставите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите в оставка Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Михалевски, първо ще отговоря на по-малкия въпрос. Той е следният. При всичките данни, които показвате Вие – както обикновено правят социалистите – спестявате една истина. А тя е, че в момента на влизането ни в мандат Вие ни бяхте оставили 4 млрд. 230 милиона дългове. (Шум и реплики в КБ.) Тези дългове отнякъде трябва да се плащат. За тези три години и половина освен в тази тежка финансова обстановка, в която е цяла Европа, ние намалихме тези 4 млрд. 230 милиона дългове на централното правителство с днешна дата на 92 милиона. Централното правителство на България днес има просрочени задължения от 92 млн. лв., като над половината от това са на Военномедицинска академия.
На по-големия Ви въпрос – дали смятам, че политиката, която сме водили, е правилна – не само че е правилна, но тя е единствената възможна политика на малка отворена икономика в състояние на валутен борд, каквато е България. Всяка друга политика в тази тежка икономическа ситуация в Европа щеше да доведе до фалит, както винаги Вие, социалистите, сте водили България във всяко Ваше правителство – два пъти по времето на Тодор Живков, Луканов, Виденов, Станишев. Всичките фалити на България в модерната история са дошли по време на социалистите. Благодаря. (Шум и реплики в КБ, ръкопляскания в блока на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, трябва да се научим и Вие, и аз да бъдем по-отговорни, защото не сме шоумени за един ден.
Няма такива дългове, господин министър, и Вие го знаете, дори отчетните данни за Бюджет 2010 г. показват, че капиталовите разходи, които сте платили през републиканския бюджет, извън европейските, са малко над един милиард. Няма как с платени един милиард да сте покрили четири милиарда. Това, което говорите, е безумие, но няма значение.
Аз ще Ви направя прости сравнения. Предното правителство увеличи фискалния резерв с 4,6 милиарда, Вие в момента сте го свалили с над 4 – номинално само че, иначе реално целият е изяден. Предното правителство намали консолидирания държавен дълг с 3 млрд. евро, в момента консолидираният държавен дълг при Вашето правителство е увеличен с 2,121 млрд. евро. За четири години общите капиталови инвестиции, които направи предходното управление на тройната коалиция, бяха над 14 млрд. лв. на консолидирана основа, в това число и с европейските пари. До момента с огромния пиар, който Вие сте направили, няма да надхвърлите 11 млрд. лв.
За безработицата – предното правителство успя да я свали от 11,1 на 5,97, Вие я увеличихте от 5,97 на 12,5 средно. Предното правителство успя да осигури нови 360 000 работни места, създавайки условия за бизнес в страната, в момента Вие успяхте да ликвидирате 400 000 работни места. През цялото си управление тройната коалиция увеличаваше доходите на хората, не забравяше хората. През цялото Ви управление хората не Ви интересуваха.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо не гласуваха за Вас?!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: За четири години тройната коалиция успя да създаде условия и бяха привлечени над 24,5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции на нетна основа. За Вашето управление са привлечени 4,100, от които половината са от фотоволтаици.
Това е резултатът, господин министър, но най-жалкото е, че очевидно сме нямали политика, защото тя е отсъствала във Вашето разбиране, в главите на правителството. Това е тежката констатация и, слава богу, че това управление завърши. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Питане от народния представител Корнелия Нинова относно нови приоритети на правителството на Република България, бих добавила – правителството в оставка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, правилна е корекцията Ви. Въпросът ми е зададен в края на месец декември, затова звучи така.
Господин вицепремиер в оставка, питането ми е дали ще промените приоритетите на правителството? Поводът да го задам са Ваши публични думи, които са в края на 2012 г. и в началото на 2013 г., че годината завършва финансово по-добре от очакваното и от заложеното в бюджета и обявявате: „Брюксел плати последната вноска от над 300 млн. евро по европроекти, които България чакаше през декември и които бяха причината пенсионерите да не получат коледни добавки.” По Вашите думи, които цитирам: „Парите са пристигнали в последния ден на бюджетната година – на 28 декември следобед”.
Втора причина, за да Ви задавам това питане, са думите Ви, че планът на митниците е бил преизпълнен с 25 млн. лв. през 2012 г., а Националната агенция за приходите е събрала 150 млн. лв. над предвиденото.
В резултат на този анализ Вие заявявате публично: „Възможно е увеличение на някои доходи заради по-ниския дефицит за 2012 г. Има възможност вече тази по-добра фискална база да се смята евентуално и за някои допълнителни увеличения на доходите.”
От тези думи и от моя въпрос досега се случиха много неща. Избухнаха протестите. Една от причините за тези протести е, че хората са бедни и нямат пари. Вчера президентът в обръщението си обърна внимание върху това, че е необходимо да се преразгледа бюджетът и да се намери начин да се увеличат доходите на хората. Днес има неофициална информация – интересно защо е такава, че Министерският съвет обсъжда нещо около бюджета.
Та затова Ви питам: имате ли намерение да промените нещо в малкото оставащи дни на това правителство и ще бъде ли то насочено към социалната политика – повишаване доходите на хората, евентуално преместване на енергийните помощи от месец декември догодина за сега, има ли гаранции за изплащане на увеличението на пенсиите от 1 април, възнамерявате ли да актуализирате по някакъв начин бюджета, без това да минава през процедура за Парламент, тъй като няма време, но чрез вътрешни размествания в бюджета да промените приоритетите така, че да облекчите живота на хората и да отговорите на очакванията, поставени на протестите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът в оставка Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Парите за плащане на увеличението на пенсиите от 1 април са залегнали в бюджета. Те са налични, така че пенсиите ще се увеличат от 1 април, както и Вие одобрихте в края на месец декември миналата година.
Относно по-широкия Ви въпрос, финансовото здраве на България в момента е по-добро от това, което беше, когато ние влязохме на власт. От тази гледна точка съм убеден, че има възможности за увеличаване на доходите. Това обаче е задача на следващото служебно правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): След като твърдите, че финансовото здраве на държавата и на бюджета е добро, имам следните допълнителни въпроси. Моля Ви, господин Дянков, за конкретни отговори.
Колко е към днешна дата размерът на резерва? Колко е към днешна дата дългът на България – външен и вътрешен? Как се изпълнява бюджетът в началото на месец март – приходната и разходната му част? Колко задължения има към общини, болници, бизнес и за възстановяване на ДДС и акцизи?
Тоест, ако можете, да дадете една картина за сегашното състояние на финансите на държавата. Това е една от задачите на служебния кабинет. Ние предложихме в мерките, които дадохме на Президента, това да бъде първият пакет мерки, които да предприеме служебното правителство – да изясни наистина реално какво е състоянието на финансите на държавата. Но ако Вие днес кажете тук какво е то според Вашата позиция, ще бъде една предварителна яснота, за да се знае дали изобщо има възможност да се пипат и увеличават доходите. Да не е само на думи, да е подкрепено с реални числа в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът в оставка Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, благодаря Ви за конструктивните и конкретни въпроси. Отговорите са следните. Към вчерашна дата дължимото, но неразплатено ДДС е на стойност около 208 млн. лв. Това всъщност е исторически най-ниското му ниво, откакто е новият Закон за ДДС от близо десет години. Традиционно той е около 400 млн. лв. Ние го заварихме на 658 млн. лв. през месец юли 2009 г.
Към днешна дата, защото мина едно постановление на Министерския съвет преди час, централната власт дължи на частния сектор в България 91 млн. лв. – допреди няколко дни бяха 102 млн. лв., днес разплатихме част от просрочените задължения на Военномедицинската академия, 91 млн. лв., от които над половината всъщност са просрочени задължения на ВМА.
Общините към края на месец януари – това са най-последните данни, дължат на частния сектор 176 млн. лв. Този показател сме го заварили на около 133 млн. лв. в месец юли 2009 г. Той е показал повишение, което се дължи главно на четири общини.
Болниците имат просрочени задължения към края на месец януари от 148 млн. лв. Тук има доста спекулации в последните дни, че болниците имат просрочени задължения на неколкостотин милиона лева. Това не е така – 148 млн. лв. към края на януари, от които 66 млн. лв. са на Военномедицинската академия. Ако се изключи ВМА, всъщност са около 80 млн. лв.
Обръщам внимание, понеже Военномедицинската академия е ведомствена болница, нейните просрочени задължения се броят и към болниците – тези 148 млн. лв., и към задълженията на централната власт към бизнеса и тези 91 милиона, така че общите задължения всъщност са по-малки.
Към края на вчерашния ден фискалният резерв на държавата е около 4 млрд. 100 млн. лв. Освен това очакваме към дата 13 март да получим около 180 млн. лв., около 90 млн. евро, които вече са сертифицирани, пратени са в Европейската комисия. Очакваме ги обратно към дата 13 март 2013 г. Това е състоянието към днешна дата.
В момента на назначаване на служебния кабинет Министерството на финансите ще излъчи последните данни, така че да е ясно какво получава той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, не ми отговорихте на един от въпросите, който е изключително важен – как върви събирането на приходите? От това зависи как ще се решат въпросите за разходите от служебното или от следващото редовно избрано правителство. От това, което описахте, нещата са зле.
Само преди два месеца Ви задавах въпрос за задълженията на правителството – бяха 390 милиона, около 400. За два месеца са станали 632. Тоест задължението на правителството към общини, болници, бизнес, ДДС и акциз растат – за два месеца, с 200 милиона. Виждате, че резервът е на минимума. Откъде имате самочувствието и сигурността да кажете, че следващото служебно или редовно правителство ще увеличи доходите?
Това, което днес демонстрирате, е еманация на политиката Ви в последните четири години – самочувствие, незаинтересованост, безчувственост към проблемите на хората.
Колеги, за съжаление, не разбрахте какво Ви казаха протестите. Те Вас изгониха от управлението, въпреки че е имало и натрупани проблеми отпреди. Продължавате и в последните дни да се държите арогантно и със самочувствие, да твърдите неверни неща, да оставяте тежко наследство. Съжалявам, че както управлявахте, така и си тръгвате – като разрушители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Четин Казак относно изплащането на държавната субсидия на мюсюлманското вероизповедание съгласно съответните закони за държавния бюджет на Република България за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите в оставка, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за вероизповеданията държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социално-образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения по условия и ред, определени в съответните специални закони.
На това основание по традиция в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат целеви субсидии за регистрираните по Закона за вероизповеданията религиозни деноминации.
В Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България съответно за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е предвидена целева субсидия за мюсюлманското изповедание в Република България на обща стойност от 180 хил. лв. за всяка една година. Съвсем естествено и резонно би било да се счита, че на основание изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, който гласи: „Вероизповеданията са свободни и равноправни и религиозните институции са отделени от държавата”, тази субсидия би следвало да се предостави на легитимното ръководство на всяко вероизповедание, за да може то да я оползотвори по своя суверенна преценка и с оглед задоволяване нуждите на вероизповеданието.
Въпреки това обаче на база информацията, с която разполагаме, Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България, което е легитимното ръководство на тази религиозна общност в страната, не е получило нито лев от полагащата се на вероизповеданието субсидия за 2010 г. и 2011 г., а що се отнася до 2012 г. – Главното мюфтийство е получило само 80 хиляди вместо предвидените 180 хиляди.
Господин заместник министър-председател и министър на финансите в оставка, ето защо Ви задавам следните въпроси.
Първо, защо на Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание не са били предоставени в пълния им обем полагащите им се субсидии за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.?
Второ, за какво са били изразходвани средствата, предвидени за мюсюлманското вероизповедание в Приложение № 3 от Закона за държавния бюджет, съответно за 2010 г., 2011 г. и
2012 г.?
Трето, след като тези средства не са били преведени на Главното мюфтийство, по чие искане и на кого са били предоставени за изразходване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите в оставка Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Казак, съгласно Закона за вероизповеданията държавата може да подпомага религиозни институции и техните местни поделения със субсидии, предвидени в държавния бюджет. Тези финансови средства се считат като целеви субсидии.
Последното предоставяне на одобрената субсидия за дадена година е от компетенциите на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, за която аз не отговарям пряко, в качеството на специализирана администрация на Министерския съвет, координираща отношението на изпълнителната власт с вероизповеданията
Ето и какви са субсидиите, което е получило мюсюлманското вероизповедание в последните три години. Вие казахте точните цифри: за 2010 г. – 122 500 лв., разпределени за ремонт на 23 джамии. Удовлетворени са всички молби на настоятелства от страната, постъпили в дирекция „Вероизповедания” за тази година.
За 2011 г. – 189 хил. лв., разпределени на 37 мюсюлмански настоятелства за ремонт на джамии.
За 2012 г. – 185 хил. лв., разпределени, както и Вие казахте – 80 хил. лв. на Главното мюфтийство, и 105 хил. лв. на мюсюлмански настоятелства за ремонт на джамии. За 2012 г. са удовлетворени всички молби на мюсюлманските настоятелства, които са получени от дирекция „Вероизповедания”. Разпределението е направено след среща на дирекция „Вероизповедания” с ръководството на мюсюлманското изповедание.
В заключение искам да Ви предоставя справка на мюсюлманските настоятелства в страната, които са получили държавни субсидии през 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
Накрая ще кажа. Част от въпроса Ви е защо по този начин са разпределени субсидиите през тези години? Не съм подготвил такава част от отговора, но се ангажирам да проуча в рамките на следващите два дни защо точно така е направено – дали просто такива са били молбите, които са идвали, или има някаква друга причина, допълнително ще Ви отговоря. Тук Ви оставям всички молби на съответните настоятелства. (Оставя документите.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите в оставка! Вие споменахте, че не отговаряте за дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет. Аз знам това и неслучайно първоначално въпросът беше зададен по компетентност към министър-председателя, защото знам, че дирекция „Вероизповедания” е на прякото подчинение на министър-председателя. За съжаление, госпожа председателката на Народното събрание върна въпроса и го пренасочи към Вас.
По отношение на Вашия отговор – благодаря за отговора. Искам да Ви посоча, че за предходни години изцяло са били изплащани субсидиите към Главно мюфтийство, което е легитимното ръководство на мюсюлманското вероизповедание, както следва: за 2006 г. – 148 800; за 2007 – 210 хиляди; за 2008 г. – 180 хиляди, тоест точно колкото са били предвидени в бюджета, толкова са преведени до стотинка.
В предходни периоди предишното правителство е изпълнявало на сто процента ангажимента си, поет чрез Закона за държавния бюджет, и е превеждало сумите. От Вашата справка, която чух, ето например за 2010 г. Вие споменахте 122 хиляди само от предвидени 180 хиляди. Трябва да попитате дирекция „Вероизповедания” къде е останал остатъкът и защо не е била преведена изцяло предвидената в бюджета сума?
Трябва да се внесе известна корекция в начина, който дирекция „Вероизповедания” е възприела – не да дава на легитимното ръководство предвидената в държавния бюджет сума за съответната година, а на парче да дава при поискване от този или онзи храм, или поискване от този или онзи например народен представител от управляващата партия. Знам и за такива случаи. Това не е най-добрият начин да се изразходват целеви субсидии, предвидени за вероизповеданието.
Ако става дума да се ремонтират храмове, има си отделни права, има си съответни процедури. Тези пари са предвидени за функционирането на вероизповеданието, а не за ремонти на храмове. За тези ремонти трябва да има предвидени други средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Въпрос от народния представител Захари Георгиев относно има ли оказан политически натиск върху директори на териториални дирекции на Националната агенция за приходите.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, моят въпрос е свързан с работата на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в Пловдив и по-точно с нейния изпълнителен директор.
Месец след идването Ви на Вас, през 2009 г. – август месец, изпълнителният директор на НАП освобождава без всякакви мотиви Николай Брънчев от длъжността териториален директор на агенцията в Пловдив, която заповед той обжалва. С решение от месец ноември същата година Административния съд в София, впоследствие Върховният административен съд взима решение за отмяна на тази заповед като незаконосъобразна и същият Николай Брънчев е възстановен на длъжност на 11 ноември 2010 г. На този ден му е връчена нова заповед, отново от изпълнителния директор на НАП, за прекратяване на същото това служебно правоотношение. Три месеца по-късно Административният съд в София, впоследствие Върховният административен съд, отново отменят тази заповед като незаконосъобразна. Чак на 1 октомври 2012 г., тоест осем месеца по-късно изпълнителният директор на НАП назначава Николай Брънчев на тази длъжност, която е заемал. Тоест осем месеца той не е изпълнявал това решение на висшите съдилища.
На 30 януари тази година директорът на НАП получава отказ за достъп до класифицирана информация.
Тези две неща не са съвсем случайни, защото през всичкото това време Брънчев е имал достъп до класифицирана информация на ниво „Секретно” и то е проведено разширено със срок до 2010 г. Нищо не се е случило от 2010 до
2013 г., за да му се откаже впоследствие достъпа до класифицирана информация.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: това е ли политически натиск върху директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин вицепремиер в оставка, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, първо искам да уточня, че аз не съм назначаващ орган за териториалните дирекции на НАП и следователно информацията, която е коректна – всичко това, което казахте, аз нямам пряк достъп до нея и следователно не мога директно да отговаря на въпроса какво се е случило за периода 2010 - 2013 г., за да бъде отказан достъп до класифицирана информация на господин Брънчев. Това е от компетенциите на ДАНС и предполагам, че този отказ е отишъл към директора на НАП.
Относно другите въпроси. След решението на Върховния административен съд, за което Вие коректно споменахте, няма предявени претенции срещу НАП от страна на господин Николай Брънчев. (Реплики от КБ.)
Добре, всички действия между страните по служебното правоотношение са в резултат на взаимно договорени условия, в частност и встъпването му в длъжност от 1 октомври 2012 г.
Относно връчения на 30 януари 2013 г. от ДАНС отказ за достъп до класифицирана информация на господин Николай Брънчев Ви информирам, че същият го поставя във фактическа невъзможност да осъществява длъжността директор на Териториалната дирекция на НАП – Пловдив, тъй като не може да изпълнява специфичните си правомощия по Закона за защита на класифицираната информация. С оглед на това се е наложило прекратяване на служебното правоотношение от директора на НАП. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Георгиев, имате думата за реплика.
Моля да не се обаждате от място!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Дянков, нещата, които казахте, не са съвсем така. Защо? Изпълнителният директор на НАП е подчинен на Вас като министър. Другото, което не е така, тоест Вие имате право да се заинтересувате защо се е случило всичко това и да ми отговорите. Другото, което не е така, е, че Вие сте лично запознат с този казус. Той не е от днес и от вчера, Вие лично сте водили два пъти разговор с изпълнителния директор на Териториалната дирекция в Пловдив и сте съвсем наясно с всичко това. Предлагали сте му други назначения. Видимо целта е да се овладее политически тази длъжност – директор на Териториална дирекция. Видимо човекът, който е назначен сега, е удобен и може би е вършил услуги на някои хора, свързани с Вашето управление.
Нещо повече се получи във времето откакто Ви зададох този въпрос. Господин Брънчев е обжалвал отказа на ДКСИ и без да се изчака решението на съда по обжалвания отказ, е получил заповед за уволнение – не е получил, а е изготвена и е подменен с друг човек във времето, когато е бил дори в болнични. Как да кажа? Това е едно престъпно политическо вмешателство в реда за работа на тази агенция, която отговаря за събираемостта на приходите. Самият Брънчев, откакто е възстановен там, повишава авторитета не само, но и събираемостта в агенцията и преизпълнява плана, който му е спуснат, с няколко процента.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е трябвало да увеличава.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Получава изключително добра оценка при атестацията в началото на 2013 г. Поради причина, че няма за какво друго да се хванем ... (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Изискването за тази информация го няма нито в закона, нито в длъжностната му характеристика, господин Дянков. Това е едно вътрешно нещо, което не е задължително за прилагане въобще, защото законът не го предвижда.
Отделно от това сам разбирате, че е съшито с бели конци, понеже няма никаква причина, няма никаква промяна в мотивите отпреди, когато е получил този висок достъп, досега. Единствено това е политическа саморазправа с хората, за да заемат удобни, на управляващите днес, в момента отиващи си вече, хора. Сам разбирате, че и тази заповед ще бъде отменена. Тя е незаконосъобразна. Сам разбирате, че същият господин Брънчев може да Ви даде под съд за нанесени щети и на държавата, защото осем месеца не му е възстановено това право. Така че имате още възможност, господин Дянков, да преразгледате този случай. Знам, че понякога поемате ангажименти, които са свързани с правото и истината. Направете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, да, прав сте, че изпълнителният директор на НАП отговаря пред мен. Именно, когато дойде този въпрос, аз го отправих към изпълнителния директор на НАП и неговия екип и съответно отговорът, който Ви прочетох, съзнавам, че не Ви удовлетворява. Не удовлетворява напълно и мен, защото не отговаря на някои от въпросите. Но той дойде съответно оттам.
Ангажирам се допълнително сега, като разбирам повече от логиката, която представяте, в оставащите ми малко дни като министър, да направя анализ по какъв начин се е стигнало до тези решения и доколкото мога, също да се запозная и с решението на ДАНС, с което до този момент не съм запознат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Мая Манолова относно допълнително енергийно подпомагане на социално слаби граждани.
Госпожо Манолова, имате думата да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! От началото на месец февруари страната е залята с многохилядни протести на граждани – абсолютно справедливи протести. Повод за тези протести станаха високите януарски сметки за ток и парно. Но ако трябва да бъдем честни, причината за протестите на хората е не толкова във високите сметки за ток, колкото в невъзможността на българските граждани да ги платят. Това е абсолютно обяснимо, предвид политиката на правителството на ГЕРБ.
Замразихте доходите, четири години никакво увеличение нито на заплати, нито на пенсии. В същото време цените растяха главоломно нагоре на всички стоки, включително на електрическата енергия. Накрая, съвсем естествено, ситуацията стана взривоопасна, ситуацията експлодира. Хората излязоха на улиците и тогава всички се втурнаха да търсят решение – Парламентът, правителството в оставка, институциите, включително политическите партии.
Ние също сме внесли свой пакет от предложения за намаляване на цената на електрическата енергия, който проект впрочем вчера Икономическата комисия на Парламента не събра сили и смелост да подкрепи. Ако трябва да бъда честна, всички тези мерки ще действат занапред, защото цената на електрическата енергия може да бъде намалена занапред. Проблемът с вече получените сметки на хората за месец януари и месец февруари остава, независимо от това че тези сметки могат да бъдат разсрочени, независимо че предложихме да не се прекратява подаването на електрическа енергия. Хората все някога ще трябва да платят тези сметки. Единственото възможно решение е социално слабите български граждани, които нямат доходи, нямат пари да си платят сметките, да бъдат подпомогнати от българската държава чрез енергийни помощи.
Моят въпрос към Вас е: ще осигурите ли получаването на енергийни помощи на българските граждани, за да могат да си платят високите сметки за ток?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На какво законово основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважема госпожо Манолова, краткият отговор е: „Не, няма законова база, по която аз, като финансов министър, да предоставя допълнителни целеви помощи за този тип подпомагане”. Колкото според Вас и според много хора то да е необходимо, моята основна задача като финансов министър бе да върна държавата към финансово здраве. Смятам, че макар и с много трудности аз и моят екип се справихме с тази задача. Както и Вие добре знаете, кредитът на доверие, който имах като финансов министър, се изчерпа преди известно време, така че този тип въпроси и правилното им решаване се надявам в следващия служебен кабинет да могат да бъдат едни от първите въпроси за обсъждане.
Както вече споменах, фискалните данни показват, че България е една от най-стабилните държави в Европа все още. Ако няма спекулации и ако тя изкуствено не се клати, има достатъчно възможности за допълнително подпомагане на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплики, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дянков, нека да оставим настрана хвалбите. В създалата се ситуация те звучат абсурдно. Нека да оставим настрана демагогията, да оставим настрана удобните извинения, че няма възможности в бюджета, че няма възможности в законодателната база. Ситуацията е форсмажорна, тя е извънредна. Ситуацията, до която правителството на ГЕРБ докара българските домакинства, наистина е ужасяваща. Тази ситуация изисква извънредни мерки. Единствената възможност е да внесете предложение в Министерския съвет предвиденото енергийно подпомагане за есента да бъде дадено на хората сега, когато имат нужда от него. Следващото правителство очевидно ще актуализира създадения от Вас бюджет.
Искам да Ви попитам нещо друго: не си ли давате сметка, че за хората Вие сте главният виновник, за хората Вие сте злият демон, Вие сте наричан с всякакви имена, включително напоследък – българоубиец? Вашето чучело беше изгорено от митингуващите. За това правителство Вие сте удобното извинение, удобната изтривалка на основен виновник. И след като изпълнявахте политиката на това правителство, благодарността, че обрахте целият този негатив, е в това, че бяхте изхвърлен от същото това правителство.
Сега, казвам Ви го съвсем човешки, имате две възможности:
Първата, от тази трибуна, като за последно, на последния парламентарен контрол да кажете истината за това кой беше идеологът на тази антинародна политика, която провеждахте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): БСП.
МАЯ МАНОЛОВА: Второ, да направите последен жест към българските граждани. Едно последно добро – да внесете предложение в Министерския съвет и на последното си заседание това безотговорно правителство да даде жизненоважното енергийно подпомагане на българските граждани. Това е единствената възможност хората да си платят сметките. Направете го, за да си тръгнете от тази страна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, много добре си давам сметка, че съм може би най-необичаният човек в България, но това особено по време на криза и не само по време на криза е ролята на един финансов министър, който винаги трябва да се съобразява с това какви са възможностите спрямо множеството искания. Разбира се, голяма част от тези искания са смислени.
Да, съзнавам това, което казахте. Дали съм го правил под някакво давление? – Не! Това е моя идеология, винаги съм смятал, че за икономика като България, в състояние на валутен борд, най-важното е да не влиза във фалит. Така че през всичките си дни – те са били много трудни, когато съм бил финансов министър, винаги съм се ръководил от тази моя собствена идеология и съм се опитвал да я налагам на останалите членове на Министерския съвет.
Около нас доста държави фалираха, други държави фалират в момента. Факт е, че България е в това добро финансово здраве. При все коментарите, които направихте, смятам, че се дължи и на моята твърдост. Ако зад тази твърдост от другата страна стоят тежести – да, народът пое много тежести през този период.
Все пак смятам, че алтернативата, която беше реална – краят на 2009-а, началото на 2010 г. беше реално България да влезе във фалит. Нашата рискова премия стигаше до 50%, в момента е на около 5%. Имаше реален шанс България да влезе във фалит, както влезе 1996 - 1997 г. Ако беше станало това, всички, ама всички щяхме да бъдем по-бедни и да бъдем по-бедни едно десетилетие.
Винаги съм се водил от това. Не съжалявам, че съм го направил. Няма да бъда пак финансов министър, но ако бях – пак щях да направя всичко по същия начин, по който съм го правил и досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите в оставка Симеон Дянков. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на отбраната в оставка Аню Ангелов.
Първият от тях е от народния представител Захари Георгиев относно кампания за набиране на кандидати за доброволния резерв.
Господин Георгиев, имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, моят въпрос към Вас е свързан с един резерв, който е изключително важен за нормалното функциониране на армията и както законът предвижда, през месец август миналата година, с Ваша заповед стартирахте кампанията за набиране на над 400 кандидати за служба в доброволния резерв. Доколкото бях информиран, при набирането на кандидатите за доброволния резерв през изминалата година интерес към това са проявили над 1800 души, като над 800 кандидати са подали документи в структурите на Централното военно окръжие, съответно окръжията по места, по области. Комплектовани са от тях документите на 274 кандидати за служба в доброволния резерв и са изпратени до комисиите, които провеждат съответните конкурси. След провеждане на конкурсите комисиите от военните формирования, по официални данни, са класирали 226 кандидати за служба в доброволния резерв.
Междувременно военните окръжия са допуснали – моля да обърнете внимание на това – да бъдат публикувани данни за здравословното състояние на кандидатите, които не са допуснати до конкурсите, след явяване на военнолекарската комисия, в това число са изписали и техните единни граждански номера.
Някои от класираните кандидати са получили уведомителни писма от командира на формирование със закъснение, което на практика ги е лишило от възможността да участват в класацията.
Доброволният резерв на военните формирования на Въоръжените сили се набира в периода 2012 - 2014 г. и трябва да достигне около 3400 резервисти. Тази първа кампания показва, че от близо 2000 кандидати по-малко от 10% са били реални такива.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: защо се допусна публикуването на лични данни на кандидатите? Предвиждате ли промени в начина на набирането на кандидати за доброволния резерв, за да се постигне планираният брой резервисти?
Сам разбирате, че моята цел не е да политизирам този проблем, защото той е съществен и важен за хората, които по един или друг начин са останали на улицата или са пенсионирани преждевременно и за тях тази процедура е важна.
Надявам се отделно от това да ми кажете, че сте взели крути мерки срещу тези, които са допуснали изнасянето на лични данни, в това число и тези за здравословното състояние на хора, които са участвали в тези конкурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Вече имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред, честита Баба Марта! Нека тя да Ви донесе много здраве, много сили за ефективно участие в предизборната кампания.
Уважаеми господин Георгиев, данните, които прочетохте, са точни. Единствено не съм съгласен, че е имало 1800 кандидати. Проявили са интереси 1800 кандидати, но документи са взели 857. От тях около 50% не са издържали или не са се явили на медицински преглед.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за военния резерв, Централното военно окръжие чрез териториалните структури за водене на военен отчет изготвя списъци на допуснатите и на недопуснатите до конкурса кандидати в 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи. Същите се обявяват на електронния сайт на Централното военно окръжие и се поставят на общодостъпно място в съответната териториална структура за водене на военния отчет.
При обявяване на списъците за недопуснатите кандидати само от една област – област Варна, на сайта на Централното военно окръжие неправилно са публикувани единните граждански номера на 26 кандидати за резервисти – 26, а не на общо обявените на сайта 775 кандидати.
Веднага – на следващия ден, тази груба грешка е отстранена и личните данни са заличени от сайта. На виновните длъжностни лица е потърсена служебна отговорност. Предприети са мерки за недопускане на подобни грешки в бъдеще.
Относно втората част на Вашия въпрос – дали предвиждаме промени в начина на набиране на кандидати за служба в доброволния резерв – сами разбирате, че тази първа кампания от началото на прилагането на закона имаше доста слабости. Едната слабост е, че нямаше мащабна информационно-рекламна кампания с активно включване на национални медии. Очакваме по-голямо съдействие от областни и общински администрации в бъдеще.
Променени са сроковете за приемане на доброволни резервисти с цел оптимизиране работата на структурите на Централното военно окръжие и Военномедицинска академия с моя заповед, а за улеснение на кандидатите – прегледите за годност за служба в доброволния резерв и оценката за психологическата им пригодност ще се извършват не само във Военномедицинска академия – София, както беше през миналата година, но и в многопрофилните болници към нея в градовете Пловдив и Варна. Издал съм заповед и съм обявил нов конкурс за окомплектоването на 42 военни формирования от Въоръжените сили със 1199 резервисти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Георгиев, имате думата за реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, нямаме разминаване в данните, защото и моите думи бяха, че са проявили интерес 1800, а доста по-малко са закупили документите.
Благодаря за отговора, който ми дадохте, за това, че сте обърнали внимание и вероятно са наказани хората, допуснали да се изнесат лични данни и данни за здравословното състояние на хората, което е недопустимо.
По този начин Вие своеобразно се извинявате на тези хора вероятно.
Трябва да се има предвид, че малкият брой кандидати неявили се на прегледи се дължи и на това, че са необходими много средства, за да направят тези прегледи, и в това число да престоят 2-3, а понякога и повече дни в столицата. Това са разходи и за преспиване, и така нататък.
Тези проблеми според мен трябва да се отстранят, защото при всички случаи, когато са повече, ще се подберат по-добри кандидати. Струва си да се използва потенциалът, който съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към въпрос от народния представител Венцислав Лаков относно раздадени бонуси на служителите в Министерството на отбраната.
Господин Лаков, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър в оставка, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно раздадени бонуси на служители в Министерството на отбраната на Република България.
Господин министър, въпросът е с понижена трудност и, доколкото прочетох, е за 142 хил. лв. Става дума не за 142 хил. лв. бонуси, а за допълнителни възнаграждения. Сто двадесет и четири хиляди от тях са раздадени по служебни правоотношения, а останалите – по трудови. Това излезе в печата, докато отговорът узрее и се намери време да стигнем до него. Те са пренебрежимо малки на фона на 68 млн. лв. просрочени задължения, с които министър Ангелов оставя Министерството на отбраната.
Въпросът ми е: какво е основанието да бъдат раздадени тези допълнителни материални стимули? Какви са критериите, според които са разпределени? Какъв е размерът на допълнителните възнаграждения и точни ли са цифрите, които аз съобщавам, и какъв е броят на служителите в министерството, на които са раздадени бонуси?
Въпросът обаче има и ново развитие във връзка с подадената оставка от кабинета и отново се отнася за бонуси. Много по-интересно ще бъде да чуем от господин министъра какви бонуси раздава той на своите членове на политическия си кабинет. В печата постоянно текат информации за преназначения и уреждания със сладки служби; вкопавания и законспириране на служители от политическия кабинет, който би трябвало да си отиде заедно с министъра. Че са на топли службици в Министерството на отбраната се споменават имената на Елена Маркова, Иван Пейков, ген. Атанас Запрянов, Йордан Божилов – все членове на политическия кабинет, които вече намират или са намерили щатни места в Министерството на отбраната.
Това също го разбирам като един вид бонус. Затова ще Ви моля да отговорите на тези въпроси. Ще е интересно за зрителите и за хората, свързани с отбраната.
Последно, нека и аз да Ви честитя 1-ви март: Честита Баба Марта, господин министър! Заедно с това да Ви припомня, че на 1 ви март изтича срокът за определяне офертите за закупуване на нов изтребител. В този смисъл ще искаме повече информация и ще очаквам с радост да отговорите на колегата Ангел Найденов, който е задал такъв въпрос. Само да го уточним: кажете конкретика какво е докладвала тази комисия към 1-ви март? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, Вие ми зададохте толкова въпроси, колкото за по-следващия парламентарен контрол!
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака, от място): Ами, като за последно!
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Най-напред ще Ви кажа: да, задълженията на Министерството на отбраната в края на
2012 г. са 67 млн. лв. От тях собствено на Министерството на отбраната е 1 млн., които са нормални преходни задължения, ако щете за плащане на ток и вода и така нататък, а 67 млн. лв. – са на Военномедицинска академия.
Когато постъпих като заместник-министър, след това като министър, заварих Военномедицинска академия със 140 млн. лв. задължения – от предишното правителство.
През годините на това правителство нееднократно са отделяни допълнителни средства извън бюджета на Военномедицинска академия за свеждане на тези задължения до настоящия етап. Тази академия ще продължи да трупа задължения поради простата причина, че само 14-16% от лекуваните в това учреждение са хора на Министерството на отбраната и на подчинени структури на Българската армия – всички пенсионери и военнослужещи, всички останали са български граждани. Едно от решенията: днес бяха приети промени в Плана за развитие на Въоръжените сили – една от болниците става търговско дружество, но явно това трябва да стане след избора на служебно правителство.
По отношение на конкретния Ви въпрос: на каква база са възнагражденията? Допълнителните възнаграждения са на основание чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за държавния служител, чл. 107а, ал. 13, т. 5 от Кодекса на труда, както и чл. 24 или 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, и в съответствие с вътрешните правила. Сумите, които казахте, са точни. Общият брой на цивилните служители, получили допълнително възнаграждение за постигнати резултати, е 416 за периода от 1 януари
2012 г. до 31 октомври 2012 г. От момента на тяхното изплащане през месец ноември не са изплащани повече допълнителни възнаграждения на нито един държавен служител –било то по трудово или по служебно правоотношение. Както Ви е добре известно, в изминалите години на строги бюджетни икономии и финансова дисциплина от началото на мандата на правителството, служителите от министерството не са получавали допълнителни възнаграждения и тринадесета заплата.
Сега на Вашия въпрос. Госпожа Елена Маркова някога е била в политическия кабинет на господин Младенов, беше назначена от мен за директор на Дирекция „Финанси” през 2011 г.
В средата на 2012 г. Иван Пейков, също съветник от политическия кабинет, беше назначен за директор „Инфраструктура на отбраната”. Така че не са свързани ни най-малкото с оставката.
По отношение на генерал Запрянов. Добре казахте, че е генерал, той е експерт, никога не е бил политическо лице и няма да бъде, затова е назначен за директор на Дирекция „Отбранителна политика”, която беше неговата главна задача.
Що се касае до началника на политическия кабинет, той си остава началник на политическия кабинет и ще остане такъв, докато си замине правителството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Лаков.
ВЕСЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, господин министър, за отговора. От него стана ясно, че Военномедицинската академия ще продължава да тежи като воденичен камък. Хубаво е, че се прави нещо и нещата трябва да бъдат решени, но защо не ги решихте за трите години и половина, в които бяхте на власт. Проблемът с ВМА трябваше да се изчисти, защото това здравно заведение трябва да намери своя статут по някакъв по-достоен начин, а не да товари бюджета.
Колкото до раздадените бонуси, допълнителното материално стимулиране, смятам, че не е морално офицерите да не получават увеличението на заплатите си, заради което много от тях напуснаха преждевременно, в същото време пари да се раздават на цивилни служители. Знаете, че беше забавено това увеличение, пак заради неразбории в Министерството на отбраната и в Министерския съвет по издаването на постановление.
Така че приемам отговора Ви – всичко е законно, всичко е правилно, всичко е подплатено юридически добре, но остава най-главният отговор, че не е морално да се правят тези неща, включително и политическите преназначения в края на отиващото си правителство. Според мен не бива да се залагат бомби в такова важно министерство, каквото е Министерството на отбраната, да се слагат препъникамъни за следващите управляващи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Лаков, Вие сигурно щяхте да намерите решение – сега ще имате тази възможност, ако получите одобрението на българските избиратели. За съжаление, от 140 милиона – на 67 милиона, достатъчно впечатляващо какво сме направили за Военномедицинска академия.
Що се касае до намеците за бомби и така нататък, мога да Ви кажа, че служебният министър на отбраната ще получи едно много спокойно и добре работещо министерство и администрация.
Не ме питахте за военнослужещите, защото щях да Ви кажа, че за същия период, обаче на друго основание – чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, 330 военнослужещи от Министерството на отбраната са получили парични награди за постигнати високи постижения в службата и съществен принос при изпълнение на целите, приоритетите на отбранителната политика, като размерът на изплатената сума е 112 хил. 761 лева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега въпрос от народния представител Ангел Найденов относно финансовото осигуряване на проект за придобиване на нов тип основен боен самолет.
Имате думате, господин Ангелов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър в оставка, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, когато зададох този въпрос, правителството изглеждаше непоклатимо, съответно това беше един от инвестиционните проекти, които фокусираха върху себе си голям интерес. Всъщност, съобразно Вашите решения, на Вашето правителство, сега през месец март проектът трябваше вече да бъде одобрен в основни параметри и вероятно щеше да получи своето придвижване към Народното събрание заради факта, че стойността на сделката е такава, че следва одобрение от Народното събрание.
Ще оставя настрана разсъжденията, че този проект при всички случаи не трябва да бъде разглеждан и придвижван в края на мандата на управлението на което и да е правителство, и, слава Богу, че Вие вече няма да имате възможност да разглеждате и одобрявате подобен проект.
Господин министър, интересът ми към тази тема, освен всички други параметри, свързани с необходимостта, с техническите параметри на проекта, с бойните способности, беше предизвикан основно по две причини.
Първата, разбира се, за да получим финансова яснота, да получим Вашия отговор за начина, по който смятахте да осигурите необходимите средства за плащане на проекта, който Вие оценявахте или разглеждахте на стойност до 700 млн. лв.
Второ, разбира се, не по-малко важна за мен причина беше двойният стандарт, който се прилага в този случай или който щеше да бъде приложен в случая при за купуването на изтребителите в края на Вашето управление. Защото едно от универсалните извинения на правителството, в което Вие участвахте, господин министър, беше, че видите ли, предишното правителство Ви е оставило дългосрочни договори, и то финансово неосигурени, сякаш парите по тези дългосрочни договори трябваше да бъдат скрити в някакъв сандък и да бъдат вадени, когато настъпи моментът на плащане. Вие бяхте на път да направите точно това, защото е ясно, че изплащането на средствата щеше да бъде ангажимент не на Вашето, а на следващото и на по-следващото правителство.
Затова, господин министър, моят въпрос, макар и вече загубил някаква актуалност, е свързан с това: как смятахте да осигурите финансовите средства и каква е финансовата схема, която щяхте да приложите за заплащане на проекта за закупуване на новите самолети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, ще започна отзад напред. Никога не съм казвал, че дългосрочните проекти трябва да бъдат финансово осигурени за целия период на доставка, обучение и влизане в експлоатация на съответния изтребител или каквото ще да е. Когато говорех за това, казах, че е имало средства в бюджета за 2009 г. за изплащане на последните два вертолета „Кугър”, но те не са изплатени.
Нещо повече. Сто и петдесет милиона от второто полугодие на 2009 г. са изтеглени в първото полугодие, за да може на 4 март да се даде една заповед на тогавашния министър Цонев, с която да се обяви ново допълнително възнаграждение от 15% за всички военнослужещи.
Идеята за това, сигурно Ви е съвършено ясно, защо е направена. И не са платени, тези два вертолета не бяха платени. Това трябваше да направи нашето правителство, въпреки че, повтарям, в Закона за отбраната и в Закона за бюджета изрично е записано как могат да се харчат тези средства.
По отношение на това сте прав, че аз няма да внеса инвестиционен проект. Повтарям, трябваше да внеса доклад за резултатите от преговорите. Това не означаваше, че аз ще внеса инвестиционен проект, можеше да не внеса инвестиционен проект. В момента група, ръководена от ген. Румен Радев, е в Швеция, окончателно е завършил преговорите с шведската страна по отношение на евентуално закупуване на изтребители „Грипен”.
Няма крайно решение все още и явно този Министерски съвет няма да може да приеме крайно решение. Въпросът ще остане, естествено, след изборите за следващото Народно събрание. Искам да посоча, че администрацията на Министерството на отбраната си е свършила перфектно работата, има всички разчети и може да ги предложи на вниманието на следващото правителство.
По отношение на това как сме смятали да осигурим? Много просто! В тригодишната бюджетна прогноза, която аз съм предал в Министерството на финансите, е записано, че от 2014 до 2016 г. трябва да се осигури 1,5% от брутния вътрешен продукт, което означава около 200 милиона повече основно за капиталови разходи. Нашите разчети показват, че от тези общо 250 милиона за капиталови разходи, около 100 милиона всяка година, започвайки от 2014 г., могат да се заделят за придобиването на този многоцелеви изтребител. Това прави за седем години от 2014 г. до 2020 г. по 100 милиона – около 700 млн. лв. Всичко това не засяга по никакъв начин развитието на други сектори и политики, а изцяло може да се осигури от бюджета за отбраната. Това не е реална цена на проекта, това не е стойност на определена сделка. Така че всичко е налице – методиката е налице, проведени са обществени обсъждания, има подкрепата на експерти извън Министерството на отбраната. Каквото и решение да се вземе, то ще се вземе от следващото правителство – не служебно, а редовно, и му пожелавам успех! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Найденов, имате думата за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ако не Вие, то министър председателят на правителството, в което Вие участвахте, четири години използваше точно този аргумент. Той четири години говореше как предишното управление му е завещало договори на стойност над два милиарда, които били финансово неосигурени. Аз неслучайно подчертавам факта, че в този случай щеше да се подходи точно по начина или както Вие упреквахте предишното правителство – щяхте да оставите договор, който щеше да ангажира две правителства след Вас. Тук няма никаква разлика по отношение на онова, за което министър-председателят упрекваше или се опитваше да снеме отговорността за онова, което трябваше да прави ръководеното от него правителство. Но това е друга тема. Аз казах, че това провокира в някаква степен моя интерес.
Вие, господин министър, подчертавате нещо, което е изключително важно и което така и не беше достатъчно сериозно дискутирано в сегашното Народно събрание. Вие предложихте, и с основание го подчертавате, 1,5% разходи за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт.
Но, господин министър, Вие няколко пъти подчертавахте отговорността на Народното събрание, като, разбира се, не правехте онази крачка, която беше необходима, за да установите цялата истина и съответно отговорност. Не можете да поставяте под общия знаменател на отговорността Народното събрание във всичките политически формации, които участват в него, по простата причина, господин министър, че правителството, което одобряваше година за година бюджети под този 1,5%, е правителството, в което Вие участвахте. Вие трябваше да упреквате Вашите колеги – Вашият колега министърът на финансите и съответно министър-председателят, че не одобряват онези средства, които Вие сте предвидили. Вие работихте четири години под тези средства, да не казвам колко окаяно е състоянието в момента на армията, на въоръжението и на военната техника. Но в Народното събрание групата, която Ви е излъчила за министър, одобряваше този бюджет – не опозицията, а групата, която Ви излъчи. Така че упреците трябва да бъдат насочени към Политическа партия ГЕРБ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И аз неслучайно питах как, когато не осигурявате тези необходими средства, щяхте да осигурите плащанията в размер на 100 милиона, когато в бюджетната прогноза, която Вие сте заложили и е одобрена, на практика средствата за Министерството на отбраната възлизат в същия порядък – около 1 млрд. 80 милиона и 1 млрд. 100 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Времето, господин Найденов!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Какви 100 милиона само за самолети, когато е ясно, че там няма никакво нарастване на средствата за капиталови вложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата министърът.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Найденов, не съм имал и няма да имам никога претенции да отправям упреци към Народното събрание като върховна законодателна власт.
Искам само да кажа, че в резултат на моите настоявания през 2011 г... Знаете, че всичко това са прогнози – както брутният вътрешен продукт е прогноза в началото на бюджета, така и реализацията на бюджета на Министерството на отбраната е прогноза. Все пак искам да Ви напомня, това съм го казвал – има го в докладите, 1,45% е изпълнението на бюджета от реалния брутен вътрешен продукт в края на
2011 г., а в края на 2012 г. е 1,42%. Това са допълнителни средства – освобождаване от ненужно въоръжение и техника и така нататък.
Що се отнася до това как ще се намерят тези пари, аз Ви казвам, че разчетите са направени реалистично, те почиват на реална методика, която оценява какво трябва да се купи, как трябва да се купи и защо трябва да се купи точно това, а не онова. При всички случаи следващото правителство, избрано от Четиридесет и второто Народно събрание, ще има всички необходими данни, за да вземе информирано и обосновано добре решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Сега следва питане от народните представители Ангел Найденов и Атанас Мерджанов относно политиката за модернизация на Българските въоръжени сили.
Питането ще бъде развито от народния представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър в оставка! В началото на този мандат правителството на ГЕРБ прие амбициозна план-програма за модернизация на въоръжение, техника, оборудване и инфраструктура на отбраната чрез реализация на 13 инвестиционни инфраструктурни проекта. Част от тази програма е свързана с организацията и превъоръжаването на Военновъздушните сили.
До нас обаче достигна информация за намерението на министерството да закупи от Чехия 10 броя спортно-туристически самолети „Злин” за българските Военновъздушни сили. За спешното закупуване на самолетите „Злин” в бюджета на Военновъздушните сили вече е отворена нарочна позиция и са планирани няколко милиона лева, което е типичен пример за немотивирано изразходване на средства, грубо пренареждане на бюджета на Министерството на отбраната и упражняване на силно външно влияние на лобисти в момент, в който няма заделена дори и стотинка за гориво за полети на „Миг 29” и „Су 25” през 2013 г., а над 80% от летателната техника, с която разполагат Военновъздушните сили, е на земята поради липса на финансиране за резервни части, консумативи и ремонт. Както е известно, искам само да припомня, че към началото на 2013 г. от 12 броя вертолети „Кугър” летят само два, от 6 броя вертолети „Бел 206” не лети нито един, от изтребителите „Миг 29” в изправност са едва пет от 15 броя, а от самолетите „Су 25” –едва два от 14 броя. На земята са всички учебни самолети „Ел 39” в Долна Митрополия и всички транспортни самолети „Ел 410” във Враждебна.
Самолетите „Злин” нямат никаква бойна стойност. На практика те са предназначени за спортно-туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и първоначално обучение на пилоти. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази, което се отбелязва от всички специализирани издания и справочници, експерти и организации в областта на въздушния транспорт.
Нашето питане с колегата Найденов е: какви способности ще бъдат постигнати със закупуването на тези самолети и как закупуването им се вписва в политиката за модернизация? Ако, разбира се, всичко това е факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор на питането, което беше отправено към Вас.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Завършихте изречението си с „ако това е факт”. За съжаление това не е факт. Министерството на отбраната не планира с този бюджет закупуването на самолети „Злин”. Никога не е стоял такъв въпрос в Инвестиционната програма 2020. Подобен проект не е включен нито в основния, нито в допълнителния списък на тази програма. И няма назначен от мен проектен екип, който да работи по придобиването на подобен самолет.
Вярно е едно – че има доклад от командира на ВВС, с който той предлага евентуално да се помисли за закупуването, но Министерството на отбраната и лично аз сме били далеч от мисълта да закупим такъв самолет.
Що се касае до данните за състоянието на съответните самолети, с малки корекции мога да Ви коригирам както по отношение на „МиГ-29”, така и по отношение на „Су-25”. Не са два самолета „Су-25”, наскоро беше удължен техният ресурс, така че това е стара информация.
Що се касае до „Л-39”, „Л-410” и „Бел” – аз ги заварих на земята. За съжаление, не можах да ги вдигна. Аз ги заварих като министър на земята. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Кой ще зададе двата уточняващи въпроса?
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър в оставка! Аз няма да задавам при този отговор на министъра нито уточняващи въпроси, нито ще правя някакъв коментар и реплика по отношение на неговия отговор, защото това, което чуваме, ни удовлетворява с колегата Мерджанов. Това е наистина един добър отговор. Иначе щеше да бъде изумително, ако на фона на състоянието, особено на летателната техника, се отидеше към варианта на закупуване на спортно-акробатични самолети, каквито са самолетите „Злин”.
Вярно, че тяхната стойност не е особено голяма – между 500 и 800 хиляди лева и стойността на сделката е около 5 милиона, но щеше да бъде наистина учудващо, ако командването на Военновъздушните сили, съответно ръководството на министерството, беше позволило осъществяването на подобна сделка. Когато 80% от летателната техника е на земята и няма достатъчно средства за закупуване на резервни части и съответно да бъде възстановена летателната годност, когато министерството прави съкращения, за да реализира онези приоритетни проекти, които е заложило в инвестиционната си програма, когато командирите, офицерите във видовете въоръжени сили и родовете войски съответно правят крайни икономии, за да осигурят минимално необходимите им средства за бойна и оперативна подготовка, да купиш спортно-акробатични самолети щеше да бъде абсурдно разхищение на средства. Двуместни самолети, на които най-голямата стойност е, че можеш да правиш акробатични номера. Или в краен случай да носят транспаранти и да обслужват предизборна кампания в определен период от време.
Слава Богу, че няма такъв проект, че не сте предвидили, не предвиждате и няма да се предвиди закупуването на подобни самолети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата. Не беше точно въпрос, но в рамките на процедурата можете да отговорите.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Само искам да добавя, то е в отговора на въпроса, тъй като времето ми изтече, първо, дадохме 26 милиона лева в края на миналата година, за да закупим гориво, господин Мерджанов. Извънредно 26 милиона лева. Така че те покриват изцяло нуждите за тази година – 2013 г.
Освен това сме в краен етап на преговори за подписване на договори за инспекции на вертолетите „Кугар” от фирмата, спечелила конкурса.
Трето, имаме дългосрочно рамково споразумение с РСК „МиГ” за поддръжката на „МиГ-29”. Сега в този бюджет ще бъдат направени промени в оставащото време, за да могат да се осигурят 8 млн. лв. за ремонт на двигателите на два от самолетите „МиГ-29”. Трябва да посоча, че имахме проблеми и затова удържахме съответните депозити на тази фирма заради закъснение в изпълнението на договорите. Искам да подчертая, че това е една от основните причини да се обръщаме към други образци, а не към „МиГ-29”, макар и най-съвременни и нови самолети, първо, поради изключително скъпата им логистична поддръжка. Осем милиона лева за възстановяване на два самолета – това е закупен един нов самолет, не нов, а нов тип използван самолет. Това трябва да плащаме почти за всички, които Вие споменахте, че са на земята в момента.
Така че тази поддръжка и много малкият лимит от часове, с които трябва да се сменят двата двигателя на един самолет, оказват изключително голямо влияние върху цената на логистичната поддръжка на този тип самолети.
По отношение на „МиГ-21” – удължаваме ресурса им именно поради невъзможност да се приеме този авиационен проект от това Народно събрание с цел да има и самолети, които са в състояние да изпълняват операцията „Еър полисинг” в НАТО, в която ние членуваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли думата за отношение? Не.
Последният въпрос към министъра е въпрос от народните представители Димитър Чукарски и Тодор Великов относно допълнителното задължително пенсионно осигуряване на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Господин Чукарски, имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
На основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване, военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са задължително осигурени за всички осигурителни социални рискове – общо заболяване, майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, в сила от 1 януари 2002 г., задължително се осигуряват с допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване.
От 1 януари 2005 г. със създаването на нова ал. 4 в чл. 127 на КСО от осигуряване в универсален пенсионен фонд са изключени лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4. Съгласно изменението на тази разпоредба, в сила от 1 януари 2004 г., лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване отново са включени в осигуряването за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
На основание чл. 127, ал. 2 от КСО, лицата, работещи при условията на І и ІІ категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Не е предвидено изключение от задължението за осигуряване в професионален пенсионен фонд. Участието на лицата в допълнително задължително пенсионно осигуряване им дава право на допълнителна пожизнена пенсия за старост след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част І от КСО и на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при определени от Кодекса условия при осигуряване в професионален пенсионен фонд.
Неслучайно цитираме тези разпоредби на Кодекса. Така посочената действаща нормативна уредба създава напрежение сред лицата, родени след 31.12., които придобиват право на пенсия по условията на чл. 69 от КСО и поражда въпроси, свързани с осигуряването им в универсален пенсионен фонд и особено в професионален пенсионен фонд. Тези въпроси са актуални с оглед въвеждане на изискуемата възраст по отношение на пенсия на тези лица.
Уважаеми господин министър, проблемът, за който всъщност ние алармираме тук, пред Вас, от името на хората, които са се обърнали към нас – няколко десетки хилядна армия от граждани, е: защо през този период не са внасяни или всъщност осигурени ли са тези военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в професионален пенсионен фонд? Откога, в какъв размер е осигурителната вноска и в кой професионален пенсионен фонд са превеждани тези вноски, ако са превеждани такива?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Чукарски и Великов, съгласно § 116 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, обнародван в „Държавен вестник”, брой 67 от 2003 г., военнослужещите, родени след 31 декември 1959 г., придобиват право на допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия, осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Съгласно гореизложеното пенсионното осигуряване на военнослужещите е в съответствие с действащото законодателство. Съобразно чл. 127, ал. 4 от КСО военнослужещите се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, считано от 1 януари 2004 г., като за същата година размерът на осигурителната вноска е три на сто и е определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
На основание чл. 157, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за 2005 е три на сто, 2006 – четири, 2007 – пет, и от 2017 – седем на сто. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от Кодекса създава задължение за осигуряване в професионален пенсионен фонд само за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд.
Както Вие сам отбелязахте във въпроса си, с Постановление на Министерския съвет № 235 от 1998 г. е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в чийто обхват не попадат военнослужещите като лица, работещи при условията на първа или втора категория труд. Те не попадат в тази наредба.
В Закона за отбраната и въоръжените сили, чл. 222, трудът на военнослужещите е приравнен към този от първа категория труд при пенсиониране. Поради тази съществена разлика военнослужещите не се осигуряват в професионален пенсионен фонд, а в универсален такъв.
За мен най-важното е, че пенсиите на военнослужещите са осигурени в пълен обем както в основното, така и в допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Искам да отбележа, че доста правителства са считали, че трябва да има Военен пенсионен фонд, тоест един вид професионален пенсионен фонд. Но, за съжаление, поради рестрикциите на бюджета, Вие знаете, всеки професионален пенсионен фонд трябва да започне с определен капитал, трябва да се определи начинът на формиране на вноските, трябва тези вноски да бъдат от лицата, които ще бъдат осигурени впоследствие.
И предишното, и това правителство не успяхме да направим Военен професионален фонд поради простата причина, въпреки че имахме няколко срещи с НОИ и въпросът беше стигнал дори до наредба за създаване на такъв фонд, че нямаше абсолютно никакви средства този фонд да бъде захранен. А всяко увеличение на осигурителните вноски, защото той трябваше да става на базата на различни вноски, за разлика от останалите, тъй като не влизат в наредбата, би ощетило самите военнослужещи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика?
Имате думата, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ние много добре сме запознати с проблема на военните – правихме много срещи с тях, разбрахме за тази наредба, която е от 2008 г. Всъщност какво се получава? Тези хора, които са получили право да се пенсионират по-рано при първа категория труд, всъщност до обяд са работили първа категория, следобед са работили трета категория. Така ли излиза според Вас?
Най-малкото не сте защитили правото на тези хора, които са работили като военнослужещи първа категория труд, още повече че Вие сте военен. По този начин те получават с по-малко от около 100 лв. на човек. Разбирате, че 100 лв. са достатъчно голяма сума в днешното положение, с която да могат да изкарат доста дълго време.
Ние направихме среща в НОИ и се оказа, че военнослужещите са прави! Вие сте този, който е трябвало да промени наредбата, за да могат да получат тази пенсия в пълния размер. Всъщност Вие не сте защитили интереса на онези, които в момента управлявате – това са родените след 1959 г. По този начин сте оставили в заблуждение тези хора, които са работили дълго време и са се пенсионирали, защото друга категория по друга наредба са се осигурявали в професионален пенсионен фонд, като служителите на НРС, на ДАНС, на Специализираната куриерска служба към Министерството на транспорта! Вие де факто не можете да защитите авторитета на хората, които са работили първа категория труд!
Тогава с основание Ви задавам въпроса: какъв министър на отбраната сте, след като не защитавате хората, които са положили този труд, а сте оставили друга категория, от други служби, да получава в пълен размер пенсията, която й се полага? Нали разбирате, че това са всъщност хора, някои от които по закон нямат право да се занимават с друг вид дейност?! Това им е работата, която са вършили!
Как ще отговорите на този въпрос, че де факто Вие сте министър на нещо, на тези хора и не защитавате техния авторитет и техните права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Великов, аз не знам откъде сте измислили това, че НРС има някакъв друг професионален пенсионен фонд – НРС все още е по Закона за отбраната и въоръжените сили. Такъв професионален фонд няма! (Реплика от народния представител Тодор Великов.) Няма, разбира се.
Освен това, Вие прочетохте тези документи от кога са – от 1998 г. е наредбата. Защо нито едно правителство досега не е направило това, за което ме упреквате, за да мога да го направя аз? (Реплика от народния представител Тодор Великов.)
Да, Вие ми задавате на мен въпроса – аз Ви отговарям: защо нито едно правителство не го е направило? Защото, повтарям, относно тези 100 лв., за които говорите, не знам как сте правили изчисленията за пенсията, мога да Ви кажа, че огромната част от военнослужещите губят много повече от това, че имат таван на пенсията, отколкото да имат право на някаква пенсия! (Реплики от народните представители Димитър Чукарски и Тодор Великов.)
Ние не сме направили този професионален фонд, повтарям, защото това не е фиксирано в съответния кодекс. В смисъл: ако някой каже, че държавата задължително трябва да отделя някакъв процент в професионален пенсионен фонд, да – знаете, че държавата осигурява военнослужещите. Нали така? (Реплика от народния представител Тодор Великов.)
За да се осигуряват в професионален пенсионен фонд, трябва да има повече средства в бюджета за държавното обществено осигуряване – за да може да се осигури този професионален пенсионен фонд.
През всичките тези години, за които Вие споменахте – от 2003-а, 2004-а, по едно време не внасяха средствата и в универсален пенсионен фонд – 2003-а до 2004 г.
Това, което е направено, в момента е важно да се знае. Те не плащат лични вноски за професионален пенсионен фонд, каквито плащат останалите – учителите, които имат Учителски професионален фонд, ги плащат с лични вноски!
Вместо да им удържаме по 100 лв. от заплатата, за да им дадем след това пенсия от 100 лв., която ще им вземат заради тавана на пенсиониране, ние избрахме друг вариант. По-добре те да си имат втория стълб, а вторият стълб е много важен. Трябва да Ви кажа, че далеч не всички работници и служители от първа и втора категория имат такива професионални фондове. Обърнете се към НОИ и ще разберете кои имат наистина.
А това, че НРС и останалите внасят, както военнослужещите, в универсален пенсионен фонд – това не е професионален пенсионен фонд. Те са военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили и не може да има разлика между НРС, НСО и военнослужещите в Българската армия. Такава разлика няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на отбраната в оставка Аню Ангелов. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос към министъра на външните работи в оставка Николай Младенов – от Венцислав Лаков, относно раздадени бонуси на служителите в Министерството на външните работи.
Имате думата, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър в оставка, уважаеми колеги! Въпросът, който го задавам, е стандартен. Същият го зададох и на господин Аню Ангелов.
Той е относно раздадени бонуси на служителите в Министерството на външните работи и по същество е въпрос, както казва един телевизионен водещ, въпрос за 800 хил. лв., господин министър! (Оживление.)
Толкова е сумата по твърденията в печата – 800 хил. лв. са получили служителите в Министерството на външните работи като допълнително материално стимулиране, „бонуси” не е точната дума. Поне такива са информациите за 2012 г.
Това е страхотно увеличение на фона на раздадените 516 хил. 472 лв. през 2011 г. В същото време по никакъв начин това не кореспондира със заявеното от премиера в оставка Бойко Борисов желание да се спре с тази порочна практика. Парите, както помните, през 2012 г. дадени за бонуси, бяха върнати или дадени за дарения.
Парите – 800 хиляди, ако са разделени средно на щатните бройки на служителите на министерството, излиза че всеки един, включително и чистачката, е получил по 540 лв. увеличение, бонус, което е една сериозна сума. Това разплащане, това допълнително материално стимулиране става на фона на милионите, които Външно министерство дължи за задгранични представителства, за издръжка на мисии. Въобще, дълговете са едно сериозно перо в бюджета на министерството.
Въпросът ми, господин министър, е: какво е основанието за раздадените бонуси? Какви са критериите, по които те са раздадени? Какъв е размерът на раздадените допълнителни възнаграждения? И колко служители от министерството са получили тези бонуси? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Лаков, уважаеми народни представители! Първо, да Ви честитя Баба Марта! Да Ви пожелая щастие, любов, оптимизъм за това, което ни предстои на всички. (Реплики от КБ.)
Не знам какво точно разбирате под „бонуси” обаче, защото това, което в закона е предвидено, се нарича „допълнителни възнаграждения”.
Те са определени в новата Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация.
Съгласно чл. 19 на тази наредба брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Допълнителните възнаграждения са следните: допълнително възнаграждение за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официални празници, за времето на разположение и допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се изплащат само ако: първо – има икономия от средства на работна заплата; второ – те не могат да бъдат повече от 30% от разходите за заплати, и трето – могат да се изплащат само три пъти годишно – през април, юли и октомври за текущата година.
Наредбата влезе в сила от 1 юли и ние сме извършили оценка за периода 15 юли – 15 октомври 2012 г. В резултат на оценката на 510 служители в Министерството на външните работи общо фондът, който е разпределен, е 828 хил. 500 лв.
В този състав не влизат членовете на моя политически кабинет, както и служители, които не отговарят на изискванията, например тези, които са получили оценка „неприемлив резултат”.
Процедурата по определянето на това кой колко трябва да получи като допълнително възнаграждение за постигнати резултатите е разписана в чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, както и във Вътрешните правила за работна заплата в Министерството на външните работи. Тя включва оценяване на резултатите на структурните звена и оценяване на постигнатите резултати от всеки служител, след което по определен в наредбата алгоритъм се определя размерът на съответното възнаграждение.
В края на 2012 г. не са изплащани никакви допълнителни възнаграждения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За реплика думата има народният представител Венцислав Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър в оставка, благодаря за отговора, който ми дадохте.
Благодарим Ви, че посочихте, че 510 служители са получили допълнително материално стимулиране за постигнати резултати.
Резултатите всички ние ги видяхме. Резултатите са: небалансирана външна политика на България, ориентирана произраелски, протурски, проамерикански. Резултатите са ясни – арабският свят вече ни възприема като неприятели. Благодаря Ви.
Мисля, че тези пари са неправилно раздадени. Мисля, че тази практика трябва да се промени. Дано това го направи следващото правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика ще ползвате ли, господин министър? Не.
Няма повече въпроси към Вас, но се притеснявам, че няма и повече министри, на които да задаваме въпроси. (Оживление.)
Идва ли следващият министър? Добре, защото следват въпроси към министъра на здравеопазването в оставка Десислава Атанасова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ние ще я почакаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Влиза министърът.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Първият въпрос към министъра на здравеопазването в оставка Десислава Атанасова е всъщност питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството за развитие на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ с частно участие в капитала.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, встрани от микрофоните): Мисля, че първо е въпросът за лечебните заведения с държавно участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тук така е дадено – първият подред, който ми е даден, е „с частно участие”. (Реплики.)
Вторият е с държавно... (Шум и реплики.)
Зависи от министъра, тогава бих могла да направя разместване. Иначе редът, който е предвиден, е друг.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, темата е изключително широка, защото днес българските граждани се вълнуват и в това число защо българските болници са недофинансирани.
Аз зададох тези два въпроса преди четири месеца и половина и исках да обсъдим и покажем защо всъщност се получава така, че парите в здравеопазването растат и на база на увеличените вноски от 6 на 8 %, които вече не вървят в резервния фонд, а вървят за финансиране на болнична и доболнична помощ и други медицински дейности, в крайна сметка недоволството расте. Очевидно има някакъв огромен проблем!
Този проблем се свежда до това: в периода от 2007 до 2012 г. в България се реализира една тенденция на намаляване на общинските болници с над 20% - 35 от тях са паднали дотук, стабилни държавни и общински болници – 25 такива, намаляваща мрежа от държавни болници, които са намалени с над 12,5%, тоест 9 такива държавни болници са престанали да съществуват, и забележете, рязко увеличаване на частните болници в страната с 48 броя такива болници, което представлява ръст от над 51%.
Като цяло се задържа общият брой на болниците някъде около 360, но тези болници – частните, все повече се увеличават.
Това е една картина (показва диаграма на екран), каква е цялата мрежа от болничната помощ в държавата от 2007 г. и забележете следващата картинка през 2012 г.! Тя леко, дори не толкова леко се разрежда, като се сгъстява в големите градове.
Каква е картината с частните болници? (Показва на екран друга диаграма.) Това е през 2007 г., когато сме имали 94 частни лечебни заведения, основно концентрирани в големите 7 до 10 града на България, а това е вече картината за миналата година – 2012 г., когато вече имаме 142 частни болници.
И тъй като има концепция от месец ноември 2009 г. за развитие на болничната помощ аз питам: каква е Вашата политика за развитие на частните болници, тоест частните лечебни заведения за извършване на болнична помощ? Има ли някакво стратегическо подпомагане от българското правителство за разкриване на все повече частни болници в страната? Добре ли е фактът къде те се концентрират като територия? Защото от тези 142 болници над 110 болници са концентрирани в деветте най-големи града на България и въобще това според Вас – частните болници, полезно ли е за развитието на предоставяне на услугата? Подпомагат ли българското здравеопазване достатъчно? Дават ли адекватна, справедлива за парите, които плаща българският данъкоплатец, услуга за болнична помощ? И в крайна сметка как се отразява на общия стабилитет териториалното покритие на цялата територия на страната развитието на тези частни болници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Михалевски, лечебните заведения в Република България са равнопоставени независимо от собствеността на капитала им – държавна, общинска, частна или смесена. В чл. 37, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се предвижда, че лечебните заведения за болнична помощ се учредяват от държавата и общините, юридически и физически лица като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, и осъществяват дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 46 от закона. Тоест при равни условия могат да се учредят търговски дружества с предмет на дейност болнична медицинска помощ и разрешението за лечебна дейност е актът, който позволява извършване на дейност, в случай че са изпълнени определени изисквания за качество – човешки и материални ресурси, гарантиране на 24-часова дейност и други.
Финансирането на лечебните заведения за болнична помощ също е подчинено на общи принципи за равнопоставеност. В чл. 96 от Закона за лечебните заведения са посочени възможните източници на финансиране – от Националната здравноосигурителна каса, републиканския и общинския бюджет, доброволни здравнозастрахователни фондове, местни и чуждестранни юридически и физически лица.
Видно от изложеното устройственият закон – Законът за лечебните заведения, а също така и останалите закони – Законът за здравето и Законът за здравното осигуряване, поставят изисквания и предоставят възможности на лечебните заведения за болнична помощ, които не се обвързват с формата на собственост. Това е и основополагаща политика за недопускане на дискриминация по признак собственост. Следва да се отбележи, че израз на тази политика са последователни действия от страна на изпълнителната власт за прехвърляне към Националната здравноосигурителна каса на дейности, които Министерството на здравеопазването субсидира по методика. Така например през 2011 г. средствата по методика за субсидиране на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ са били 260 млн. лв. През 2012 г. са прехвърлени дейности по хемодиализа и онкология за финансиране от Националната здравноосигурителна каса, при което бюджетът е намален на 130 милиона. За 2013 г. вече са факт прехвърляне на още дейности за финансиране от Националната здравноосигурителна каса – амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, дейности по асистирана репродукция, амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания, високотехнологична роботизирана хирургия, реплантация, интензивно лечение, закупуване на ваксини, изследвания с PCT, при което бюджетът на министерството става 80 милиона за субсидиране по методиката за държавни и общински лечебни заведения.
При прегледа на списъка на болниците се установи, че нашето правителство е заварило 93 частни болници през 2009 г., като през 2005 г. са били 45. В момента от 329 лечебни заведения в страната 105 са частни. Тоест създадените условия за равнопоставеност и изискванията за качество на дейността са позволили те да продължат да функционират.
Видно от статистиката за периода 2005 - 2009 г. има увеличение повече от два пъти на болници с частен капитал, като през нашия мандат са разкрити 12 нови болници, при запазени функции на разкритите преди това. Следва да се подчертае, че въвеждането на изискванията за нужното качество чрез медицинските стандарти се прилага както към държавните и общинските болници, така и към тези с частно финансиране и частен капитал. По същия начин Националната здравноосигурителна каса сключва договори с тези от тях, които отговарят и желаят да подпишат договор с НЗОК. Същото касае и процеса на акредитация, който се извършва по един и същи начин за всички болници и при който се осъществява независима от администрацията експертна оценка на качеството на медицинската дейност.
Що се касае за средносрочните и дългосрочни цели по отношение на частните лечебни заведения, считаме, че по принцип те не следва да се разделят от общата политика за всички болници, а следва да се продължи да се поставя на първо място качеството и достъпът до медицинска помощ във фокуса на бъдещите действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За допълнителни насочващи въпроси – имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Тоест, госпожо министър, Вие ми казвате, че има едни правила, всеки може да разкрие болница и колкото болници, толкова – частни, държавни, няма значение.
Аз Ви попитах: има ли политика държавата да контролира къде все пак е необходимо да има териториално разпределение на болници, без значение на тяхната собственост, за да няма дублиране на функции, концентрация на определени места, което се случва в нашата държава и което в крайна сметка затруднява много други хора, които не живеят в тези 7 или 8 големи градове, за да достигнат до болнична помощ?
Погледнете графиката, която съм сложил в момента на слайда. Най-дясната колонка е финансирането на частните болници и ако 2007 г. техният относителен дял в цялата болнична помощ, която финансира Националната здравноосигурителна каса, е бил 8%, или 76 милиона тогава, то за миналата година, госпожо министър, частните болници вече имат 322 милиона, или 24% – 3 пъти нарастване. Много добре, нека да има частни болници, само че за чия сметка?! Можете ли да гарантирате, че няма дублиране на функции с държавни и общински болници в съответните градове, където те се разкриват, защото частните болници се разкриват в София, Пловдив, Варна, Бургас? Там се разкриват частни болници. Не съм чул да се разкрие болница в Кирково, Черноочене, Царево или в Кула. Няма такива болници и затова е големият въпрос: къде изтичат средствата?
Аз съм направил една изключително подробна справка за всички лечебни заведения в цялата страна, във всички области и забелязвам фрапантни числа. Частно лечебно заведение в София, което започва да функционира през
2011 г. с малко над 1 млн. лв., за миналата година вече получава над 14 млн. лв., а това заведение има само 60 легла. Как така през 60 легла прокарваме 14 млн. лв.?! Ние с Вас спорим вече една година и половина за Девин за 1 млн. 600 и не можем да решим проблема на болницата в Девин. Това е големият въпрос, защото аз твърдя, че Вашето правителство не просто няма политика, то умишлено пренасочва пари към частни лечебни заведения, които започват да се превръщат в бреме за цялата здравна система. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря, господин председател, за напомнянето.
Моят въпрос към Вас е: всъщност имаше ли политика? Ограничаваше ли тази политика развитието на лечебните заведения първо по територия и след това по собственост, или отсъстваше такава политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, поставени от господин Михалевски.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Михалевски, първо ще започна с това, че болницата в Девин тук няма никакво значение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): За Вас няма никакво значение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предполагам, прекрасно знаете това. Може би във второто питане, което сте отправили към мен, ще поговорим за болницата в Девин. Ние не спорим една година и половина за нея, напротив. Вие вероятно знаете какво се случва там – че вече има разкрито дъщерно дружество на многопрофилната болница в Смолян, което обаче няма къде да бъде настанено. Тоест държавата е направила всичко необходимо. Министерството на здравеопазването е направило всичко необходимо да бъде осигурена медицинската помощ на жителите на община Девин.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): На книга!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разкрито е дъщерно дружество и то може да започне да функционира веднага, когато има къде да бъде настанено.
Това няма да се случи вероятно, защото кметът на община Девин – надявам се, че и това знаете, и няма да е лошо да започнете някаква дейност да си изясните за Вас самия как се случват там нещата – че има прехвърляне на собственост без всякакво решение на общинския съвет. Надявам се да го направите в рамките на Вашите правомощия все още като народен представител.
По отношение на това дали политиката на държавата е насочена към преместване на финансовия поток към частните лечебни заведения, не, не е насочена. Може би е редно да кажете защо в периода 2005 - 2009 г., когато мисля, че и Вие сте били част от изпълнителната власт, има двойно нарастване на частни болници? Тогава имаше ли ангажимент на тогавашното правителство към насочване на финансов ресурс, или не? Единствено с идването на правителството на ГЕРБ бяха създадени медицинските стандарти, които преди това ги нямаше.
Аз съжалявам, че д-р Евгений Желев е извън залата, за да каже кога бяха създадени медицинските стандарти и колко на брой бяха те през 2009 г., когато управлението беше поето от Политическа партия ГЕРБ и създадохме правителство.
Имаше нула медицински стандарти. Медицинските стандарти, които се изработиха от всички експертни групи с участието на всички съсловни и пациентски организации, експерти, национални консултанти, дават рамката, в която могат да функционират лечебните заведения.
За промените в Закона за лечебните заведения. Кога се въведе Националната здравна карта? Кога се въведоха областните здравни карти? Можете да направите проверка и да видите по време на кое правителство се е случило това. Това се е случило по времето на правителството на Политическа партия ГЕРБ. Тоест нашата политика е била да има ясни правила, да има откритост, прозрачност. Не е била политика, която е толерирала според собствеността определени лечебни заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате възможност да изразите отношение по допълнителните отговори.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Госпожо министър, диаграмата, която съм представил на слайда, е убийствена. (Посочва слайда.) Каква е политиката? Къде изтичат парите? В края на мандата на тройната коалиция финансирането на частните заведения е било от порядъка на 11-12% от общите разходи, а в момента отива към 25% и ще расте. И то расте криминално на определени места! Защото, ако не знаете, в момента болниците се използват за най-мощната пералня за пране на пари. И то частните болници – една част от тях, не всички, за да бъдем коректни. Това е пералня за пари в момента! И неслучайно – 322 милиона от 77 милиона. Там са парите на българските граждани. И после – не ни стигат, при положение че постоянно вдигаме парите.
А медицинските стандарти бяха мощният инструмент, който ликвидира маса общински болници. След малко ще говорим за тях. Защото медицинските стандарти бяха направени целево – да затруднят. Там, където десетилетия наред е имало болнична медицинска помощ в малките общини и населени места – да ги затруднят да имат такава, да им орежат субсидията. Това също беше част от Вашата политика – да орежете субсидиите. Това е политика, вярно е, само че тя е политика в корпоративен частен групов Ваш интерес на ГЕРБ. Много правилно подчертахте – на Политическа партия ГЕРБ. Ето го резултата. И когато на хората от всички населени места – след малко ще Ви покажа картата при другото питане – допълнително им наложихме данък, как да стигнат до тази болница? Това е резултатът, госпожо министър. След малко ще говорим за Девин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме отново с питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството за стабилизиране и развитие на лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие в капитала.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Самата Вие казахте, госпожо министър, че има карта. Да, имате концепция от месец ноември 2009 г. Между другото, в концепцията много справедливо е записано, че има много голямо дублиране на едни и същи дейности при едни и същи болници в определени градове, а другаде отсъства.
И вместо тази тенденция да се развие, да се балансират нещата, особено в условия на криза и замразени доходи, когато хората не могат да стигнат до болницата, през 2010 г. бяхме свидетели – това е картината от 2007 г. на всички болници в страната (показва слайда), вижте как се разрежда картината през 2012 г., как започва да пада. Голямото кръгче долу, показал съм го, е Девин, Борино и Доспат. Болниците просто изчезват. И изчезват, защото не могат да функционират, защото по новите стандарти няма пътеки, няма приходи, не може да задържим медицинския персонал, резнахме субсидиите на планинските и отдалечените болници и резултатът е ясен. (Показва нов слайд.)
Въпросът, на който трябва да си отговорим, виждате – от 135 общини, които преди са нямали болници, вече 150 общини нямат никакви болници. Преди 81 общини са имали повече от едно лечебно заведение, но вече са само 69. Тоест огромна част от територията на страната изчезва – няма болнична помощ.
И аз питам за държавните и общинските болници. Тъй като броят на общинските болници падна с 20%, тъй като броят на държавните болници падна с 12,5% (държавно-общинските не мръднаха, защото са в областните центрове и са само 25 на брой), то каква е политиката, която едновременно трябва да финансира в държавни и общински болници? Защото Вие разполагате с огромни ресурси по Оперативна програма „Регионално развитие” и ходите да откривате различни обекти. Значи държавата инвестира два пъти по 150 милиона. Искаме да развиваме тези болници, а в същия момент частните болници изземат повече ресурс. Публикуваните данни за просрочието на болниците са главно в държавните и общинските болници. Обяснете ми каква е тази политика, която затормозява дейността на държавните и общинските болници, заличава ги от картата на страната, прави ги недостъпни за българското население, то коя Ви е целта? Кажете ми с едно изречение – „Нашата цел е…”. И да я чуем! Защото в крайна сметка това е важно за българския данъкоплатец. Той плаща на солидарен принцип, там отива все повече ресурс. От 866 милиона през 2007 г. сме стигнали до 1 млрд. 447 милиона миналата година. Пари има, обаче все повече чуваме недоволни лекари, пациенти, умиращи хора. Защо? Кажете: „Това беше нашата цел, това постигнахме.” Искам да го чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, госпожо министър, в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Михалевски, може би трябва да започнете оттам, че в момента хората, които са излезли да протестират, искат да имат право пациентите да се лекуват там, където изберат, да няма лимити, тоест всички лечебни заведения да приемат всички пациенти, потърсили медицинска помощ при тях, без значение дали са с частен капитал, дали са общински, дали са държавни. Мисля, че това е волята на пациентите, която е заложена в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравето и в Конституцията. Неведнъж сме говорили. Така че за администриране на това къде трябва да бъдат разкрити лечебни заведения за болнична помощ и дали трябва да бъдат в малки общини, например Борино, Девин и Доспат – въпросът не е коректен.
Относно общата политика на финансиране на болничната помощ. Както казах и в предходния отговор, тя се подчинява единствено и само на основните принципи, заложени в българското законодателство. Трябва да акцентираме, че освен общия ред за финансиране на извършените дейности от Националната здравноосигурителна каса, Законът за лечебните заведения позволява като възможни източници да бъдат съответно републиканският и общинските бюджети.
Аз се гордея с това, че 300 млн. лв. влязоха в бюджета, за да може на определени места да се финансира закупуването и обновяването (както и строително-ремонтните дейности) с определена апаратура, която е изключително важна за диагностика и лечение на онкологични заболявания, както и с преструктуриране на общинските болници в медицински центрове.
Следва да отбележа, че за болницата в Девин – Общинският съвет в Девин отхвърли тази възможност. Отхвърли възможността там да бъде разкрит такъв медицински център и да се инвестират над 2 млн. лв.
Но нека да кажем отново за Девин. Кога, господин Михалевски, бяха натрупани задълженията на лечебното заведение? Кога? Много преди Политическа партия ГЕРБ да встъпи в изпълнителната власт. Това вероятно трябва да го признаете. Не знам дали го има някъде във Вашите графики. Вероятно не.
Да, досега можеха да бъдат финансирани труднодостъпните, планинските и полупланинските райони. От тази година това също е факт. Можете да направите справка, че вече са подписани 173 договора с лечебни заведения, включително и общински лечебни заведения, където има филиали на центровете за медицинска помощ, които при определени извършени от тях дейности по консултация и диагностика получават средства – нещо, което никога не е правено. И аз съм горда да кажа, че съм първият министър, подписал тези договори. Може би този факт не се отчита или не следва да се отчита от тази трибуна, но хората навсякъде в общинските лечебни заведения са благодарни за това.
Относно медицинските стандарти. Да, медицинските стандарти са гарант за качество, което преди никой не го гарантираше. Именно с идването на правителството на ГЕРБ тези медицински стандарти бяха изработени. Тези медицински стандарти не са изработени от администрацията в министерството или от чиновниците – изработени са от национални републикански консултанти, изработени са от експерти във всяка област. Те дават правата на лечебните заведения да сключат или не договори за финансиране с Националната здравноосигурителна каса.
Не е коректно да коментирате, че ние сме създали възможности финансовите средства да бъдат насочени към определени частни лечебни заведения. Преди малко Ви цитирах статистика и тя е категорична. Вероятно я няма в графиките – че от 2005-а до 2009 г., по време на Вашето управление са разкрити много повече болници с частен капитал, отколкото по време на управлението на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате думата за два допълнителни въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Госпожо министър, аз Ви питам за политика, Вие ми говорите за Девин. Ще Ви кажа и за Девин.
Само че когато говорим за политиката, сега ще Ви покажа какво се случва. Вижте много внимателно в тази графика (показва графика) как се изменя относителният дял на финансиране по области в България за болнична помощ в течение на годините.
Вижда се, че в области като Видин, Перник, Кюстендил, Силистра, Търговище, Разград, Кърджали, Смолян падането е с над 30%, някъде достига и до 40%. В същия момент в други се концентрира – в Бургас се вдига с 40%. Това е израз на политиката.
Вашите консултанти, които написаха медицинските стандарти, не ги написаха свободно. Не ги написаха свободно! Написаха ги лобистки. Защо за елементарна операция по някакъв абсцесен процес общинска болница като тази в Девин, със задължения, трябва да има няколко на брой ненужни хирурзи, които тя няма как да изхрани с наличното население. Но е можела 50 години преди това да ги изхранва и да обслужва населението, а сега година и половина, не може.
Най-големият въпрос е, че при това преразпределение на ресурсите – София, Варна, Плевен и Пловдив вдигат общите си обеми. И най-фрапантната графика е тази, накрая ще Ви я покажа. Виждате ли тези големи кръгове? (Показва графика.) В десет града на България – София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Русе, Плевен и Враца, е над 70% от цялата сума, платена от НЗОК. В десет града! А останалите какво да правят?!
Трябвало да Ви бъдат благодарни спешните помощи, че сте им дали някакви стотинки, защото иначе ще умрат от глад. Те ги събират, госпожо, не Вие и аз трябва да им ги раздаваме и да ни целуват ръка на нас и на Вас – те са си техни!
Аз питам: това ли е политиката, която Вие предлагате? Не ми прехвърляйте какви били дълговете и на кого! Д-р Маринов, който доскоро при Вас беше директор на дирекция, по времето на ГЕРБ беше управляващ болницата в Девин, натрупа най-големите дългове. Не ми прехвърляйте на мен!
Питам Ви за политиката, не Ви питам в момента за Девин. Това ли е политиката, която Вие целяхте? Това ли е резултатът, който Ви харесва? Отговорете ми на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Михалевски, чувствам се длъжна да започна от д р Маринов, който напусна дирекцията, която оглавяваше, в същия ден, когато станах министър. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.) Не отговарям за действията на други хора.
На второ място, бих искала да Ви кажа – моля Ви, извинете се от тази трибуна на българските лекари, които нарекохте ненужни хирурзи. Извинете се! Защото това ще е почтено от Ваша страна.
Политиката, която провеждаме успешно през този мандат, е чрез ползването на евросредствата и европейските фондове – нещо, което на Вас, господин Михалевски, Ви липсваше. Всички европейски средства бяха спрени по време на Вашия мандат. Колкото и да ми се усмихвате, е точно така.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Не е вярно!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вярно е!
В тази връзка е и приетата концепция от Министерския съвет през декември 2009 г., която се актуализира впоследствие. С тази концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ се създаде механизъм средствата по Оперативна програма „Регионално развитие” да се насочат към лечебни заведения, доказали се с потенциал да запазят финансовата си стабилност и да гарантират ефективност на използване на обществените ресурси и критерии за качествена медицинска помощ. Именно тази политика, която позволи европейски средства отново да влязат в България по Оперативна програма „Регионално развитие”, даде възможност на 15 вече лечебни заведения – държавни и университетски болници, да обновят и оборудват своите отделения с апаратура за диагностика и лечение. Тази политика на Вас Ви липсваше, господин Михалевски! Затова и хората не Ви дадоха своя мандат да управлявате след 2009 г.
Тази политика позволи да бъдат оборудвани с апаратура лечебни заведения – осем многопрофилни болници, две университетски болници, три лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания с национално значение, десет комплексни онкологични общински центъра, девет общински болници имат инвестиции за подобряване ефективността на управлението чрез съвременно оборудване.
Общините, които са отдалечени. Преди около месец с всяка от пет общини бяха подписани договори за над 1 млн. лв. за оборудване и преструктуриране на техните общински болници в медицински центрове.
Да, това е политиката, насочена към това хората от най-отдалечените места да имат достъп до европейско здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, заповядайте за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Госпожо министър, не дължа извинение на лекарите, защото аз ги уважавам. Не съм ги обидил и недейте спекулира по този начин. Вие ги обидихте с Вашия заместник д-р Вичев, когато в залата в Девин на 5 юли Вашият заместник заяви, че в Девин не може да се прави операция, която е достатъчно тежка. Когато хирургът на Девин стана и Ви каза, че е направил 1000 операции, Вие онемяхте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не съм била там.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Онемяхте, защото не познавате системата. Когато Ви казвам, че има излишни бройки, не съм казал, че има излишни хирурзи. Казвам Ви, че умишлено утежнихте тези стандарти, за да ликвидирате тези болници.
Дали сте били на пет общински болници 5 милиона. Та Вие имате 150 милиона в общинските болници да правите и тази програма е правена по времето на д-р Желев. И никога не са били спирани парите по „Регионално развитие”! Ни-ко-га! Това е грозна, долна лъжа на Вашия премиер.
Само че големият проблем не е в това. Големият проблем е, че Вие използвате средствата, които са за благото и за живота на хората, за да си решавате лични, корпоративни, частни и партийни интереси.
На болницата в Девин не й е проблем сградата. Или Ви е проблем кметът, защото кметът след 20 години е създал Акт за собственост, който досега е нямало, и то на основата на заповед на министъра на здравеопазването от 2000-та година, когато е превърнал тази болница от държавна в общинска? Но Вие не намерихте милион и шестстотин хиляди не безвъзмездно, възмездно Ви ги искахме и на Вас, и на Вашия финансов министър, и на Вашия премиер да ги дадете. После ще се търси сметка кой къде е загробил парите, но да тръгне болницата, за да не умират хора.
Какво направихте Вие? Вместо да дадете тези средства, тупате топката година и половина, лъжете българския народ – че имало решение за болнично заведение, е само на хартия. В същото време на четири други смолянски герберски общини дадохте 12 милиона за капиталови разходи, защото там има комисиона, която се връща. А от тези пари, които Ви искаме, няма комисиона, госпожо. Има обаче здраве на хората! И за това, госпожо министър, имате само няколко дни. Ако имате сърце в гърдите си на човек – не на министър, не на политик – разпоредете се незабавно министърът на финансите, заедно с Вас, да дадете този ресурс. Да се открие болницата не заради мен, не заради партиите, заради хората! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно мерки на Министерството на здравеопазването по доклада на Временната анкетна комисия за проучване на принципите, довели до повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и/или републиканския бюджет и предлагане на възможните мерки за намаляване на публичните разходи.
Заповядайте, госпожо Манолова, имате две минути да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, днес, в деня със сигурност на последния парламентарен контрол с Вас, имам възможност да Ви задам два въпроса.
Първият е за един от най-големите скандали в управлението на ГЕРБ – скандалът с цените на лекарствата, другият, за един от най-големите провали в управлението на ГЕРБ – провалът с болничното здравеопазване. И скандалът, и провалът са свързани със сектора, който Вие ръководите – секторът „Здравеопазване”, един от най-провалените сектори на това управление. Здравният сектор, който по време на управлението на ГЕРБ лиши от здравни грижи стотици хиляди български граждани, живеещи в малките населени места, който лиши от лекарства стотици хиляди български граждани поради невъзможност да си ги платят и който вчера изкара на улицата стотици български лекари, протестиращи срещу безобразията на Здравната каса и срещу безобразията на ГЕРБ в сектора „Здравеопазване”.
Да се върнем към цените на лекарствата. Припомням, че скандалът избухна в началото на миналата година, когато се установи, че лекарствата по време на управлението на Бойко Борисов са се увеличили в пъти в сравнение с времето на управление на Сергей Станишев, и то цените на лекарствата, заплащани с публични пари. Че става дума за колосална далавера и злоупотреба с публични пари – разбрахме всички. Беше създадена нарочна анкетна парламентарна комисия, за да разследва случая и тя излезе с анализ на причините за скока на цените на лекарствата и с конкретни мерки.
Ще припомня двете посоки благодарение на безумните управленски решения в здравеопазването: децентрализацията на търговете …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, за Вашите въпроси, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: … прехвърлянето на лекарства към Касата и прочее.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки предприехте в шестте месеца след обявяването на доклада на Парламентарната анкетна комисия за намаляване цените на лекарствата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор на въпроса от госпожа Манолова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, Министерството на здравеопазването още преди приемането на доклада на анкетната комисия, който Вие цитирате, предприе мерки да бъдат намалени цените на лекарствените продукти, да бъдат намалени публичните разходи за лекарствени продукти и да се намали доплащането от страна на пациентите.
На 7 август 2012 г. влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, с който се предвиди Националната здравноосигурителна каса да договаря отстъпки от стойността за опаковка, изчислена на база референтна стойност за лекарствените продукти, за които заплаща, и тази отстъпка да бъде разпределяна пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и пациента.
До влизането на изменението в сила Националната здравноосигурителна каса можеше да договаря отстъпки само от стойността на лекарствените продукти, които тя заплаща, тоест създали сме механизъм за пропорционално разпределение между сумата, която следва да се доплаща между Националната здравноосигурителна каса и пациентите.
С решение на Надзорния съвет от 8 октомври 2012 г. е утвърдена и процедурата за договаряне на отстъпки от стойността за опаковка, изчислена на база референтна стойност на лекарствените продукти, които Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично за домашно лечение на територията на страната, в която са разписани условията и редът за предоставяне на отстъпки от притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти.
В изпълнение на цитираната процедура Националната здравноосигурителна каса е отправила покана до всички притежатели на разрешения за употреба или упълномощени представители на лекарствените продукти, включени в Позитивната лекарствена листа по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вече има сключени договори от Националната здравноосигурителна каса за доставяне на тези отстъпки, касаещи и пациента.
С изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти беше въведена административнонаказателна разпоредба, касаеща притежателите на разрешения за употреба, които не спазят задължението си за подаване на декларации или заявления при намаляване цената на производител в референтни държави в нормативно определения срок, която даде ценен ефект.
От влизането в сила на тази административнонаказателна разпоредба до момента в Комисията по цени и реимбурсиране са подадени 376 броя декларации за 942 лекарствени продукта. Същевременно продължава извършването на служебна проверка на цените, за които няма подадени декларации или заявления в срок.
Само да напомня, че тази нормативна промяна настъпи, когато аз заех поста министър на здравеопазването. Също и реферирането с много повече държави; реферирането и служебната проверка да са на период от шест месеца, а не от една година; даването на възможност да се договарят отстъпки на лекарствени продукти не само за 100 % заплащаните от Здравната каса, а на всички лекарствени продукти; намаляването на надценките на търговците на едро и на търговците на дребно. Тогава много се спекулираше, включително и от Вашата парламентарна група имаше въпроси за това: „Как ще затварят аптеки и как ще фалират търговци на едро и дребно?!” До момента това не се е случило.
Предварително е анализирана и отчетена необходимостта от създаването на нови държавни структури, които да имат като основна дейност ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти. В тази връзка – пак с промяната на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се създаде Национален съвет по цени и реимбурсиране със статут на държавна комисия. Този съвет ще заработи в най-скоро време и относно ценообразуването и регулацията на цените и лекарствените продукти смятам, че не следва да имате притеснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, да Ви имам самочувствието! Дали аз имам притеснения – това е нормално, проблемът е, че хората имат не притеснения – те са в абсолютна невъзможност да си плащат лекарствата!
Ако говорим по същество и с факти, трябва да Ви кажа следното нещо: докладът на Парламентарната анкетна комисия посочи две групи проблеми. Първата група – са цените на лекарствата, а втората група – са липсващите на пазара лекарства.
По отношение цените на лекарствата анкетната комисия установи, че поради редица безумни управленски решения цените на лекарствата по време на Вашето управление са се увеличили с до 408%. Намалението на цените на лекарствата в резултат на всичко, което изброихте, е в рамките от 0,1 до 10%. Това е намалението. Може би средното число можете да го кажете Вие.
Тук има един друг парадокс: намалявайки цените на лекарствата, българските пациенти плащат повече в аптеките, включително на лекарствата, които се реимбурсират! Доплащането, тоест намалението в тези скромни проценти е за Касата, а увеличението е за българите, които могат да Ви го кажат и лично. Даже лекарства, които до вчера са им били 100% реимбурсирани, днес ги доплащат в аптеките. Това е ситуацията!
По отношение на липсващите лекарства, особено за онкологично болни – всеки ден медиите са пълни с информация за липсващи лекарства. Според шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата на българския пазар няма 196 лекарства. Това няма да го коментирам.
Сега финално, искам да Ви кажа каква бомба залагате в лекарствената политика, излизайки от министерския кабинет и тръгвайки си ГЕРБ от власт. Органът, с който толкова много се гордеете, това чудо, което хем е национален съвет, хем е държавна комисия, ни риба, ни рак, не е създадено! Досегашната Комисия за цени и реимбурсиране приключва своята дейност на 24 март. Националният съвет трябва да започне да съществува на 1 април, но такъв не е създаден!
Вие си тръгвате следващата седмица. В предстоящата седмица е последното заседание на Министерския съвет – органът не е назначен! Тоест няма да има орган, който да определя цените на лекарствата, включително да ги намалява през следващия период.
Да му мислят хората, които имат нужда от лекарства; да почерпят фармацевтичните компании, защото цените на лекарствата им няма да бъдат пипани, благодарение на Вашето безхаберие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, няма никакъв повод да се притеснявате, защото Националният съвет по цени и реимбурсиране ще заработи.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Определен ли му е съставът?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Все пак предстои да бъде сформиран служебен кабинет и съгласно закона той трябва да заработи от 1 април. До 1 април има достатъчно време, така че смятам, че ще започне да функционира.
Кого черпят фармацевтичните компании, не знам, госпожо Манолова, но в никакъв случай не мога да кажа, че залагаме бомби в здравеопазването относно това да не бъдат реферирани лекарствените продукти, които се внасят от търговците на едро в България. Аз гарантирам, че този Национален съвет ще заработи и ще даде резултатите, такива, каквито са заложени в подзаконовите нормативни актове и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Относно това дали изчезват лекарствени продукти от пазара. Да, безспорно, има лекарствени продукти, които липсваха. Тези лекарствени продукти благодарение на добрия диалог с фирмите вносители вече са осигурени на българския пазар, благодарение на това, че и министерството, и бизнесът се ангажира доставките да са регулярни, те стигат до българските пациенти. Най-вече мога да Ви заявя, че е решен въпросът с липсващите лекарствени продукти за онкологични заболявания. Така че аз в никакъв случай няма да си тръгна от министерския кабинет, залагайки бомби в лекарствената политика или в здравеопазването, ще си тръгна с гордо вдигната глава, защото не съм влязла нито в схеми на фармацевтични компании, нито съм вземала комисиони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Любомир Владимиров Владимиров от политическа партия „Атака” относно необходимостта от животоспасяващата апаратура в отделението по неонатология в Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна” – гр. Варна.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър в оставка, като народен представител от политическа партия „Атака”, при осъществена от мен приемна в гр. Варна бях известен, че в отделението по неонатология към Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна” – гр. Варна, съществува крещяща нужда от нова апаратура. Апаратурата ще е в помощ на недоносените бебета, които са около 12% от общия брой на новородените в страната. В България техният брой е повече от два пъти по-висок в сравнение с другите европейски страни.
В неонатологията в МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна, акушерите, лекарите и персоналът е квалифициран, това е известно. Там работят двама специалисти по неонатология, като единият от тях в момента специализира. Знанията на персонала се повишават и чрез преминаването на квалификационни курсове за първична реанимация на новороденото.
Във връзка с това моля да ми отговорите: запознато ли е Министерството на здравеопазването за това каква животоспасяваща апаратура и обзавеждане са нужни на отделението по неонатология в Многопрофилната болница „Св. Анна” – гр. Варна? За да осигурим оцеляването и здравето на недоносените или болни новородени във Варна и региона, какви срокове и техника ще осигури Министерството на здравеопазването на отделението по неонатология в МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Владимиров, отделението по неонатология в МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна, е специализирана структура за стационарно лечение на новородени, която осъществява рутинни грижи за новородени деца, специални грижи за новородени деца, интензивно лечение, кардиопулмонална ресусцитация на новородени деца. Отделението разполага с 30 неонатологични легла за активно лечение, пет от които са за интензивно лечение и 25 за здрави новородени.
През 2012 г. през отделението са преминали 1668 новородени. Структурата на неонатологичното отделение отговаря на второ ниво на компетентност, съгласно медицинския стандарт по неонатология. Отделението разполага с висококвалифициран медицински персонал, който е над изискванията на медицинския стандарт по неонатология за болнична структура с второ ниво и позволява постигане на високо качество на оказваните медицински услуги.
Неонатологичното отделение е осигурено с апаратура и инструментариум за нуждите на осъществяваните лечебни дейности, в това число за деца с проблемна адаптация и необходимост от интензивно лечение, включително и специални грижи за недоносени новородени. Отделението разполага с минималната апаратура, съгласно изискването на медицинския стандарт за осъществяване на качествена медицинска помощ в областта на неонатологията. Наличната апаратура и оборудване в отделението осигуряват възможности за реанимация, лечение и проследяване на състоянието на новородените деца, даже по справки на Регионалната здравна инспекция някои видове апаратура са над изисквания брой – девет инкубатора, при минимални изисквания по стандарт четири, инфузионни помпи – шест, при минимални изисквания по стандарт пет, фотолампи – шест, при минимални изисквания по стандарт една.
Въпреки съответствието с изискванията на медицинския стандарт с писмо до министерството с № 20-1030/11.12.2012 г. изпълнителният директор на МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна, отправя искане за осигуряване на целеви средства от бюджета за капиталови разходи от Министерството на здравеопазването за ремонтни дейности и апаратура за отделения и клиники в болницата. В искането са включени и 125 хил. лв. за апаратура, ехограф трандюсери за трансфонтанелна ехография и ехокардиография и пет броя инфузионни помпи, и 30 хил. лв. за ремонтни дейности на отделението по неонатология.
Съобразно финансовите възможности и анализ на състоянието на отделението ръководството на министерството взе решение да бъдат отпуснати 150 хил. лв. за три отделения в лечебното заведение, сред които и това по неонатология.
Проблемът, който засегнахте във въпроса си, относно раждането на недоносени деца, стои на нашето внимание. В България през последните години около 10% от ражданията са на недоносени деца. В това отделение показателят се движи около 5%.
Информирам Ви, че Министерството на здравеопазването изготви програмно предложение по програмата за обществено здравеопазване, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Подаденото проектопредложение включва дейности по реновиране и оборудване на неонатологични структури в страната и предвиждаме мерки в системен мащаб да се оборудват и обновят неонатологичните отделения с модерна апаратура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Владимиров, заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо министър.
Това е похвално, че са отделени пари за ремонт на трите отделения в МБАЛ „Св. Анна” – гр. Варна, но Вие самата казахте, че отделението по неонатология разполага с минималното количество и качество апаратура. Хубаво е още тази година да се купи нова апаратура във въпросното отделение и да се направят ремонти в трите. Надявам се в рамките на близките няколко месеца, когато ще е възможно през летния период да бъдат направени ремонти, това да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Да.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Владимиров, аз също се надявам, че това ще се случи, защото е инвестиция – първо, в условията, при които ще се полагат медицински грижи за децата на България, второ, ще се създадат много по-добри условия за труд на работещите лекари и медицински персонал там.
Искам да Ви уверя, че въпреки наложените рестрикции в бюджета за капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването, а знаете, че те се наложиха във връзка с това да бъдат осигурени средства, за да бъдат увеличени заплатите на работещите в Спешна помощ от 1 юни и впоследствие да бъдат увеличени заплатите на работещите в държавните психиатрични болници и в кръвните центрове в цялата страна, се наложи да се предприемат редица рестрикции по отношение на капиталовите разходи на министерството.
Освен това бих искала да кажа, че за Многопрофилната болница „Света Ана” във Варна има отделени и допълнителни средства както за закупуване на апаратура, така и за строително-ремонтни дейности. Там дори вече бяха открити някои от реновираните отделения. Имаше отделения, като отделението по гастроентерология, които бяха създадени преди 40 години, но никой не беше извършвал строително-ремонтни дейности. Почти в цялата страна лечебните заведения и определени отделения в тях не са ремонтирани, реновирани и обновявани с нова апаратура.
Това в рамките на възможностите за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването за 2012 г., а се надявам, че за 2013 г. също ще е факт, ще се опитаме да го направим, така че пациентите и българските граждани наистина да се чувстват комфортно, въпреки болничната обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, ще преминем към последния въпрос от днешния парламентарен контрол, за който ще ни стигне времето.
Въпросът е от народния представител Михаил Михайлов относно промени в Наредба № 39 от 16 ноември 2004 г. на министъра на здравеопазването за профилактични прегледи и диспансеризация и Наредба № 40 от 2004 г. на Министерството на здравеопазването за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК в частта на т. 5, Приложение № 8а и в частта на т. 5 от Приложение № 9а.
Имате думата, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, с приетите промени в Наредба
№ 39 и Наредба № 40 се засягат правата на лекарите, извършващи извънболнична специализирана помощ по лечение на пациенти, страдащи от психични заболявания. С ал. 5 на чл. 2 от Наредба № 39 в редакцията – диспансеризация на психични заболявания се провеждат в лечебни заведения за болнична специализирана помощ и в центровете за психично здраве, се отнема законовото право, предоставено в полза на лечебните заведения за извънболнична специализирана помощ.
Моят въпрос към Вас е: промените в Наредба № 39 и Наредба № 40 не противоречат ли на Закона за здравето и лечебните заведения?
Това, което Вие не можахте да видите, беше на заседание на Здравната комисия, на което бяха поканени почти всички български професори и водещи специалисти в областта на психиатрията. Там ние коментирахме до какво водят тези промени и се върнахме доста назад във времето, когато стартираха първите промени в българската психиатрия. Всъщност реално реформата засегна именно създаването на тази извънболнична специализирана психиатрична помощ. Всъщност това, което беше модерна тенденция в целия свят, лечението на психично болните да бъде максимално близко до обществото – самото лечение и тяхната адаптация, реално беше осъществено именно въз основа на тези – общо казано, за да го разберат и другите колеги – на тези кабинети, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), дневни стационари, при които максимално кратко болните се изваждаха от работната среда, посещаваха тези кабинети и отново се връщаха да работят и бяха най-близко до ресоциализацията.
Всъщност какво направи тази наредба? Връща изцяло монопола на диспансерите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), сега наречени центрове за психична помощ и така наречените психиатрични болници. Към МБАЛ-овете има психиатрични отделения. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всъщност там само те дават възможност за Наредба № 39 и Наредба № 40. Доколкото съм запознат, от Лекарския съюз също имаше остро възражение във връзка с това, че се нарушава Законът за лечебните заведения – има и една програма, която е от 2001 - 2012 г. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Така че ще благодаря за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Михайлов, съгласно чл. 11, ал. 1, буква „г” от Закона за лечебните заведения диспансеризацията може да се извършва от лечебно заведение за извънболнична помощ, но също и от лечебно заведение за болнична помощ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4в от закона, и от центровете за психично здраве, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3.
Диспансерното наблюдение на лицата с психично разстройство и досега не се е осъществявало от лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ по основния пакет специализирана извънболнична медицинска дейност и Националната здравноосигурителна каса не е заплащала на тези лечебни заведения за тази дейност.
Диспансерното наблюдение и досега се осъществяваше в многопрофилните болници за активно лечение с психиатрично отделение и в центровете за психично здраве. В периода, който включва 2011 - 2012 г., тази дейност се финансираше от Министерството на здравеопазването по Методиката за субсидиране на лечебните заведения през 2011 г. и през
2012 г.
Редът за провеждане на диспансерно наблюдение е посочен в Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. След обнародване в „Държавен вестник” от 14 декември 2012 г., бр. 90 и бр. 115 в сила от 1 януари 2013 г. на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, както и по последните промени за профилактичните прегледи и диспансеризацията, дейностите, свързани с диспансеризацията и амбулаторното проследяване на лица с психични разстройства, ще се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Текстът на наредбата определя, че както и досега, диспансеризацията на психичните заболявания се провежда в лечебните заведения за болнична помощ и в центровете за психично здраве.
По отношение на психичните заболявания е уместно да има преходен период за прехвърляне на диспансеризацията им към извънболничната помощ. Този период е необходим за доизграждането на информационна система, тъй като до момента няма изградена единна информационна система и поради това биха възникнали затруднения както за пациентите, така и за психиатрите в извънболничната помощ, които включително трябва да водят задължителен регистър на лица с психични заболявания, разстройства с опасно поведение, както и да издават на свързани с това документи, за което носят отговорност.
Смисълът на изложеното. Единствената разлика по отношение на диспансеризацията на лица с психични разстройства след промяна на Наредба № 40 за определяне на основния пакет, както и последните изменения в Наредба № 39 за профилактичните прегледи, е източникът на финансиране, който досега е бил Министерството на здравеопазването, а вече е Националната здравноосигурителна каса.
Между другото аз наистина не успях да дойда на тази среща, организирана от Комисията по здравеопазването, за обсъждане на Наредба № 40 по отношение на лицата с психични заболявания, но бих искала да кажа, че имам становища от националния консултант, който подкрепя именно тези промени в Наредба № 40, които в момента вече са факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михайлов, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Не е така! Тук е госпожа Дариткова и тя ще Ви каже. Не знам какво е казал националният консултант, но там имаше 15-20 човека, и то професори и представители на извънболничната психиатрична помощ и т.н., и всички бяха на мнение, че това е връщане назад. И това може да се потвърди.
Големият проблем е липсата на специален регистър към районните центрове по здраве за пациенти с психични заболявания, които имат рисково поведение, лекувани по задължителен ред.
Друго – крайно недостатъчни са звената за социални грижи и дневните центрове за психични заболявания, общо това са така наречените дневни стационари. Там се разрази дискусия къде е тяхното място във всичко това. Неуредена е неотложната и спешна психиатрична помощ, липсват мобилни екипи.
Всичко това, което говорим, е, че всъщност в българската психиатрия – това, което казаха всички, е, че през последните 20 години реформата беше единствено отнасяща се до създаването на тези амбулатории, в които наистина пациентите... Имам много колеги, които работят в такава амбулатория, там пациентът е максимално близко до общността. Всъщност в целия свят това е най-модерното, това е последният писък на психиатричното лечение – максимално кратко да се изважда от работната среда, за да може човек да бъде социално адаптивен.
Това, което беше взето като предложения, трябва наистина да влезе в Наредба № 39 и Наредба № 40, за да не се монополизира и да не се дава възможност само на бившите диспансери и на лечебните заведения да извършват тази регистрация. Това наистина е връщане назад. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не желаете дуплика, доколкото разбрах, госпожо министър.
Колеги, изтече времето за днешния парламентарен контрол.
Както повелява правилникът, обявявам, че следващото заседание на Народното събрание ще се състои на 6 март 2013 г., сряда, от 9,00 ч. по програма, която ще бъде допълнително обявена и гласувана в първия ден на следващата пленарна седмица.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов
Секретари:

Милена Христова

Митхат Метин