Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, днешният ден е обявен за Ден на национален траур в памет на самозапалилия се на 20 февруари тази година Пламен Горанов. Трудно е да дадем еднозначна оценка на този трагичен акт – проява на гражданска доблест и отчаяние. При всички положения обаче смъртта на Пламен е знак, че обществото не желае да приема безропотно каквато и да е форма на социално изкривяване. И ние сме длъжни като политици, най-вече като граждани на тази държава, да се замислим и да бъдем още по-отворени към посланията на обществото.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на Пламен Горанов. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Днес е първата сряда за месец март, поради което програмата се формира на база на предложенията на парламентарните групи извън тази на ГЕРБ, по реда на ротацията, което вече е установена практика.
От Парламентарната група на Партия „Атака”, които са първи в този ред на ротация, е предложено и това ще бъде съответно точка първа в седмичния ни дневен ред:
1. Проект за решение за възлагане в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензиите на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, EВН и ЕНЕРГО-ПРО, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата. (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители).
От Парламентарната група на Коалиция за България се предлага като точка втора:
2. Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици Иракли, Карадере, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро – „Свeта Ана”, Крапец, Шабленски езера, Корал, Аркутино, Дюни и Маслен нос (брегът и плажовете между „Перла” и резерват „Ропотамо”), Белите скали, Боата, Ялата, Калиакра, Ракитник, Лиман. (Вносители: Сергей Станишев и група народни представители).
От Парламентарната група на Движението за права и свободи и Парламентарната група на Синята коалиция няма постъпили предложения.
По-нататък точките са предложения, които подлежат на гласуване:
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. (Вносител - Министерският съвет).
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (Вносител - Министерският съвет).
5. Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис. (Вносител - Министерският съвет).
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. (Вносител - Министерският съвет).
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. (Общ законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо четене на 1 март 2013 г. законопроекти с вносители: Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов – първи законопроект; Иван Вълков и група народни представители – втори законопроект; Ваньо Шарков и група народни представители – трети законопроект).
8. Второ четене на Законопроекта за туризма. (Вносител - Министерският съвет).
9. Проект за декларация на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. (Предвидена е като точка първа за петък, 8 март 2013 г.).
10. Парламентарен контрол. (Предвиден е за петък от 11,00 ч.).
Моля, гласувайте. (Народният представител Павел Шопов иска думата за противно предложение.)
По правилника няма противно становище по предложена програма. След това ще Ви дам думата за процедурно предложение.
Гласували 154 народни представители: за 114, против 12, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Процедура – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Искам да изкажа позицията на Парламентарната група на Партия „Атака”, че този дневен ред няма нищо общо с дневния ред на българското общество. По тази причина Ви предлагам, госпожо председател, да отмените този дневен ред и да обсъдим на истински Председателски съвет истинският дневен ред, който Парламентът трябва да приеме в последните си дни, тъй като не е ясно кога ще бъде разтурено Народното събрание. То може да бъде разтурено, следващо мандатите на всички парламентарни групи, а от Президента – когато той пожелае.
В последните три или не знам колко работни дни на Парламента ние се занимаваме с изключително маловажни от обществена гледна точка въпроси.
Освен това знаете много добре, че преди броени минути предложихме да включите в дневния ред – от Вас зависи, това можете да го направите като председател – декларация, с която в последните си дни поне това Народно събрание да измие очите си пред обществото и да приеме най-после 17 май за Ден на преклонение пред жертвите на геноцида над българите, провеждан от Османската империя по време на турското робство. Знаете, че това е наше старо предложение. Вече го отхвърлихте веднъж. Сега е моментът да коригирате, да поправите това – мнозинството от ГЕРБ и тези, които гласуват с тях. Да гласувате тази декларация и да я включите заедно със същата по процедура декларация, която предлагате – по повод спасяването на евреите. Не знам защо в този парламент, евреите в това Народно събрание, са по-скъпи за мнозинството от българите. Не мога да си обясня този феномен!
Все пак с голям плам и патос Вие предлагате непрекъснато декларации по повод спасяването на евреите, но ние досега не сме чули нито една благодарствена дума от държавата Израел за спасяването на евреите, което ние, българите, наистина сме го направили през 40-те години на ХХ век.
Затова нашето настояване е да включите тази декларация за геноцида над българското население по време на турското робство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Правилно отбелязахте, че тази тема беше дискутирана малко по-рано днес, на Председателския съвет, но Вашето предложение не получи подкрепа от нито един представител на политическа сила. Няма пречка, повтарям, по съответния ред за следващата седмица. Най-рано на 13 март ще бъде разпуснато 41-то Народно събрание, така че ще спазим правилата и процедурата, но за тази седмица няма процедурно основание, на което това да бъде направено.
Преминавам към предложенията по чл. 43, ал. 3.
Първото по време е на господин Лъчезар Тошев. Той предлага Проект за декларация на Четиридесет и първото Народно събрание по повод 70-годишнината от спасяването на цялата българска еврейска общност и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Вероятно господин Тошев не е знаел, че идеята ни е да се приеме обща, консенсусна – между парламентарните групи, декларация и го е предложил. Не го виждам в залата, за да защити предложението си, но съм длъжна да го подложа на гласуване.
Гласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев – в дневния ред да бъде включен негов проект за декларация.
Гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 20, против 8, въздържали се 111.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народните представители Стоян Иванов и Кирил Гумнеров, които предлагат като точка в седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Не виждам нито един от двамата народни представители в залата, които да подкрепят предложението.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 17, против 10, въздържали се 100.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Яне Янев за включване в седмичната ни програма като точка от дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен в Деловодството на Народното събрание под № 354-01-28. (Реплика от КБ.) Не казах ли? Внесен е на 1 март 2013 г.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Несправедливостта, която съществуваше от приемането на закона до днес, трябва да бъде незабавно коригирана и в навечерието на парламентарните избори българските граждани трябва да знаят кои са кандидатите за народни представители.
Що за безумие беше през последното десетилетие да излизат доходите и имуществото не на кандидатите, а на депутатите – тоест, както гласи народната поговорка: „След дъжд – качулка”.
Би следвало в навечерието на изборите – тридесет дни преди самия изборен ден, българският народ да знае какво представлява всеки, който се кандидатира. Кой е този човек? Не, след като е избран, да започнат журналистическите интерпретации на база попълнените декларации в Сметната палата.
Нещо повече, интересно защо отсъстваха от списъка на лицата, задължени да попълват годишни декларации пред Сметната палата, да речем, българските еврокомисари? Нима българските еврокомисари не получават заплатите си, заради това че България дава годишна вноска в Европейския съюз?
Нещо повече, защо бяха изпуснати от тези списъци всички представители на България в структурите на Европейския съюз и НАТО? Би следвало да знаем какви са и техните доходи, както се знаят и доходите на всички народни представители.
Нещо повече, от този списък са изпуснати и, да речем, представителите на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Защо? Те години наред определят и решават въпроси, свързани с доходите на българския народ, а ние не знаем всъщност какви са техните доходи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В това число не знаем какви са доходите и на синдикалните босове, които бяха вечни през тези години, без никой да знае какво е тяхното имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев, времето изтече.
ЯНЕ ЯНЕВ: Госпожо Цачева, само още миг. Много е важно българският народ да разбере всъщност и какви са доходите на шефовете на ЕРП-тата – на всички дружества, контролирани от ДКЕВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Ще имате възможност по същество, когато дебатираме, ако се стигне до дебат в пленарната зала на този законопроект.
Поставям на гласуване предложението Ви за включването му в седмичната ни програма.
Гласували 131 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Следващото предложение е от народния представител Мая Манолова, която предлага като точка да бъде включен Проект за решение за предсрочно прекратяване мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внесли сме Проект за решение за предсрочно освобождаване на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков. Причините са ясни – здравеопазването е в колапс. В резултат на некомпетентните и безотговорни действия и на министъра на здравеопазването, и на управителя на Здравната каса в здравеопазването цари административен, нормативен и финансов хаос. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Диалогът със съсловните организации от страна на Касата е тежко нарушен. Нещо повече, той изцяло е прекратен и решенията за управлението и финансирането на здравеопазването се налагат едностранно от Здравната каса. На практика под ръководството на Пламен Цеков Здравната каса се превърна в монополист – в здравен и финансов монополист, който безконтролно се разпорежда с 3 млрд. лв., събрани от здравните осигуровки на българските граждани. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Когато хората излязоха на улицата да протестират срещу монополите, под ръководството на Пламен Цеков Здравната каса се превърна в един от най-големите монополи, разпореждащ се с 3 млрд. лв.
Въведените в началото на тази година регулативни методики буквално взривиха здравната система и изкараха на улиците стотици протестиращи лекари и здравни работници срещу произвола, наложен от Здравната каса, срещу орязване на бюджетите и на болниците, и на доболничната помощ.
Във вчерашното заседание на Надзорния съвет на Касата отново не беше решен докрай въпросът с лимитите на болниците. Беше взето решение без да се съобрази с мнението на Лекарския съюз и на съсловните организации и те справедливо настояват за оставката на Пламен Цеков. В периода след прекратяване правомощията на това Народно събрание (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) този човек ще се превърне в безконтролен, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...несменяем и опасен за здравеопазването човек. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, изтече времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Затова предлагаме искането за неговата оставка да бъде разгледано незабавно от този парламент. (Реплики и възгласи:”Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на госпожа Манолова.
Гласували 147 народни представители: за 47, против 93, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова, с молба да спазвате стриктно времето от 2 минути и да приключите като Ви дам знак.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми депутати от ГЕРБ! Очевидно не си давате сметка за това, което се случва в здравеопазването. Очевидно тотално сте загубили способност да чувате хората, включително тези, които са на улицата. (Шум и реплики в ГЕРБ.) В резултат на безотговорното управление на ГЕРБ в здравеопазването цари хаос. Това е следващата бомба, която ще взриви социално недоволство.
Оставката на Пламен Цеков е поискана от всички съсловни организации в здравеопазването. Неговата оставка се иска от лекарите, от всички членове на Лекарския съюз и с пълно основание, защото този човек, с едноличните си и безконтролни действия, наистина води болниците и доболничната помощ до фалит, застрашава достъпа на българските граждани до здравни грижи.
Нещо повече, за да си спаси кожата, миналата седмица той освободи подуправителя на Националната здравноосигурителна каса, за да остане в периода между действието на двата парламента наистина безконтролен, несменяем. Този човек е опасен наистина за здравеопазването, защото няма способността да се вслушва в това, което му говори здравната система.
Тук искам да подчертая и отговорността на министъра на здравеопазването, която гледа с безразличие напрежението, което се случва в Здравната каса. Наистина нямам обяснение за самочувствието и на здравната министърка, че, видите ли, перфектно си е свършила работата като хората, лекарите са на улиците, като лимитите на болниците са орязани, като сее напрежение. Тук трябва да се постави и отговорността под въпрос ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма време вече за този въпрос по този начин.
МАЯ МАНОЛОВА: ... на председателя на Здравната комисия и на всички Вас, които отказвате да разгледате въпроса за безобразията ... (Шум и реплики в ГЕРБ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Предупредих Ви. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Мая Манолова продължава да говори на изключени микрофони.)
Поставям на прегласуване предложението за включване на тази точка в седмичната ни програма.
Гласували 147 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на господин Станишев – да бъде включен в седмичната програма Проект за решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на енергия на приемливи цени.
Едно пояснение преди да дам думата на господин Найденов – вероятно да защити предложението. Не виждам господин Станишев. Вие ще го защитите?
Това, което се уточнихме на Председателския съвет, е, че този Проект за решение, след като беше в седмичната ни програма за миналата седмица, е разпределен на Икономическата комисия, която го е включила като точка в днешното си заседание по-късно след обяд. Поех ангажимент при постъпване на становище от комисията, без значение с какво съдържание е, този Проект за решение да бъде включен в програмата ни в утрешния ден по реда на чл. 43, ал. 5 от правилника.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Щом поемате ангажимент, няма смисъл да взимам думата да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подчертах: „При постъпване на становище от страна на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм”.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Станишев за включване в седмичната програма на ...
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Щом ще го подлагате на гласуване, аз ще го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз съм длъжна, Вие не го оттегляте. Не мога да не го подложа на гласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Беше достатъчно, госпожо председател, да декларирате пред залата, че поемате ангажимента, независимо от вида на становището, което ще постъпи от Икономическата комисия, да го включите по ал. 5, тоест като Ваше право, автоматично в дневния ред на Народното събрание, независимо за кой от дните, които остават като работни за настоящия парламент. Но след като го подлагате на гласуване, уважаема госпожо председател, аз силно се надявам, че народните представители няма да си позволят да отхвърлят една от най-важните теми, която присъства в исканията и в очакванията на хората, не само протестиращи, а като цяло на хората в страната.
Защото, уважаеми дами и господа, нека да припомня, че поводът, който изведе хората на улицата, бяха сметките за електрически ток и невъзможността те да бъдат платени от една огромна част от българските граждани.
Впрочем тази точка присъстваше в дневния ред на Народното събрание миналата седмица и странно защо, след като Икономическата комисия имаше достатъчно присъствие на народни представители, имаше кворум ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но без представители на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... отложи разглеждането на тази точка за друга седмица.
Независимо от становището, което щеше да вземе Икономическата комисия, редно беше тази тема да присъства в дневния ред на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, предложили сме пет мерки като Проект за решение на Народното събрание, които да отворят възможността, включително и на служебния кабинет, включително и на държавния регулатор да предприемат определени стъпки, които да облекчат натоварването върху българските граждани.
На заседанието на Икономическата комисия становището и на представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и на държавния регулатор бяха в посока, че не е невъзможно те да бъдат осъществени. Казвам го по този начин, защото сред поток от думи на представителите на Държавния регулатор най-после стана ясно, че е възможно да бъдат осъществени.
Следователно, уважаеми дами и господа, няма пречка това решение да бъде прието и в Икономическата комисия, а силно се надявам – и в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване като точка в дневния ред.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 43, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се към всички, независимо дали са представители на управляващото мнозинство или опозиционни парламентарни групи: гласувайте по съществото на Проекта за решение тогава, когато то бъде представено за разглеждане, както искате! Но апелирам към Вас да приемете, че този Проект за решение е част от реалния дневен ред на българското общество. Хората очакват да видят подобни решения в дневния ред на Народното събрание, независимо от това колко кратък ще бъде оттук нататък животът на това Народно събрание.
Ясно е, очертава се към 13 март, но разминаването между това, което се гледа в пленарната зала, и онова, което очакват българските граждани, е драстично. Не засилвайте това впечатление с отхвърлянето на едно от основните искания на българските граждани, свързано с необходимостта да бъдат намерение решения, които да облекчават натоварването, поне по отношение на сметките за електрически ток!
Силно се надявам, че когато проектът за решение е бил внесен, Вие сте погледнали петте мерки, които предлагаме, и няма как да възразите например срещу предложението да не се допуска изключване на електрическото захранване за хората, които в момента или искат преразглеждане на сметките, или не могат да платят поради финансова невъзможност, която впрочем е резултат от Вашето управление.
Затова силно се надявам да подкрепите предложението за включване в дневния ред. Нека Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм да реши каквото иска, преценете и Вие какво да е отношението Ви към същността на проекта за решение, но не отхвърляйте точката от дневния ред. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Впрочем апелирам да се подкрепи проекта за решение в неговата същност от петте предложени точки и няма никакъв аргумент, който да определя друго отношение, освен подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Прегласуване.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 57, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Последното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на народния представител Янаки Стоилов, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен Проект за решение за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки на Министерския съвет.
Слушаме Ви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Направили сме предложение за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки от страна на Министерския съвет, на съответните министри и на други държавни органи. Тук се включват договори за приватизация, за концесии, договори, които се сключват от търговски дружества с преобладаващо държавно участие, които водят до значителни финансови задължения. Много от тези действия засягат период от няколко десетилетия.
Поводът за внасянето на този проект за решение е миналото заседание на Министерския съвет, в което редица от точките засягаха такива въпроси. Много от тези решения са в услуга на корпоративни частни интереси и в ущърб на държавата.
Днес отново има заседание на Министерския съвет и отново има такива точки. Миналия път се започна с концесиите на пристанището в Бургас и Несебър, днес – жп гарата в Пловдив. Става дума за решения, които са на стойност стотици милиони левове.
Изглежда на последните си заседания правителството прави опит да удовлетвори интересите на близки до него лица и фирми.
Това решение ще се отнася и за периода на дейност на служебното правителство, защото то е длъжно преди всичко да организира изборите така, както трябва да преминат и да предприеме някои неотложни действия предимно от социално-икономически характер, а не да се разпорежда с държавната собственост. Това трябва да стане в един нормален период, когато преминат изборите за следващото Народно събрание и се излъчи редовното правителство.
Ако ние всички сме безпристрастни и в същото време загрижени за защита на държавните интереси и на държавното имущество, би трябвало да подкрепим това решение.
Пак казвам: Така се вземат решения с дългосрочни последици, много от които, меко казано, са с твърде спорен ефект. Очаквам, независимо дали депутатите принадлежат към мнозинството или опозицията, да подкрепят това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 48, против 52, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители от ГЕРБ! Мислех, че последната седмица ще надделеете теснопартийните си интереси и лобизма по отношение на група икономически силни личности на страната, която обслужвахте дълго време.
Казвам това, защото днес, госпожо Фидосова, чета в медиите, че ще се приеме концесията на гарата в Пловдив, която представете си на кого ще бъде дадена – на господин Столарски?! За какво ще бъде дадена? – За да построи автогара, след като на 50 метра от двете страни на гарата в момента има автогари?! Ами защо трябва да услужите на човека? – Защото трябва да се отдаде концесия по същия начин, по какъвто беше дадена концесията на пристанище Несебър, където първо вложихте 2 млн. лв. и след това я дадохте някой да лапа парички оттам; както постепенно, постепенно цялото пристанище Бургас се дава на Кирил Домусчиев вече на две концесии, от които в държавата не влиза нито един лев.
Дами и господа, ако днес не гласувате това предложение на Янаки Стоилов, Станишев и Миков, ще се гласува приватизацията на „Товарни превози”, която гарантирам Ви, Вие не ме чувате от тази трибуна, ще остави минимум 2000 човека без работа.
Хайде този път да си дадем сметка и да кажем: „Нека да спрем с тази налудничава идея Министерският съвет да гласува по 50 точки на едно заседание преди да си отиде”.
Никой досега не си е позволявал такъв дневен ред, след като му предстои оставка и приключване на мандата. Вие можете да го кажете като народни представители и го направете поне веднъж в това Народно събрание! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 128 народни представители: за 54, против 43, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 27 февруари до 6 март 2013 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносител – Петър Хлебаров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносител е Яне Янев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Декларация относно 70-годишнина от спасяването на цялата българска еврейска общност и почитане на паметта на жертвите на Холокоста. Вносител е Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Стоян Иванов и Кирил Гумнеров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Димчо Михалевски. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление, съпътстващи – Комисията по околната среда и водите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Пламен Цеков на основание чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. Вносители: Мая Манолова и група народни представители.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2012 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Проект за решение за налагане на мораториум върху разпоредителни сделки на Министерския съвет. Вносители: Сергей Станишев и Янаки Стоилов.
Проект за декларация на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България във връзка с геноцида над българския народ през годините на турското робство, последвалите събития от Освобождението на България и турското робство до 1913 г. и обявяване на 17 май за Ден на геноцида над българите по време на Османската империя. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика и отбрана.
На 1 март 2013 г. с вх. № 303-10-5 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на правосъдието за периода 1 януари – 31 януари 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 4 март 2013 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания относно общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазара за януари 2013 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през месец февруари 2013 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 5 март 2013 г. в Народното събрание е постъпил отчет за степента на изпълнените на утвърдените политики и програми на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Комисията по бюджет и финанси. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ОСЪЩЕСТВИ НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ЛИЦЕНЗИИТЕ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА – ЧЕЗ, ЕВН и EНЕРГО-ПРО, ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ДОГОВОРИ С ТЯХ И ВРЪЩАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО ИМ В АКТИВИТЕ НА ДЪРЖАВАТА.
Вносители: Волен Сидеров и група народни представители.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Няма постъпил доклад и затова ще дам думата от името на вносителите – господин Сидеров, слушаме Ви.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря много, госпожо председател, че благоволихте да допуснете в пленарната зала този проект за решение, защото можехте да намерите някаква процедурна хватка и то да не стигне до пленарната зала. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но все пак в тези дни... (Реплики от ГЕРБ.)
Не се обаждайте, ако обичате, тука циниците от ГЕРБ! (Шум и реплики.) Ако обичате не подхвърляйте така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги, не влизайте в пререкания.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... Защото би трябвало да се засрамите, че сте толкова далеч от дневния ред на собствения си народ, че да се скриете и повече да не се показвате на политическата сцена. (Смях. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги, за ред в залата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Вашият цинизъм е просто потресаващ в тези дни, в които народът Ви иска сметка защо сте провалили своя мандат. Затова в последните дни на това Събрание, което премина под знака на лобизма и далаверите, искам поне да Ви предложа нещо, с което да измиете очите си пред своите избиратели и да приемете едно решение, с което да се възложи на правителството в оставка в неговите последни дни, да предприеме всички необходими действия за отнемане на лицензиите на електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО, за прекратяване на приватизационните договори с тях и за връщане на имуществото им в активите на държавата със следните мотиви.
Ще ги прочета, за да припомня на някои късопаметни, на други, които пък бяха привърженици на НДСВ, че през 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски в комбинация с ДПС извърши престъпна приватизация – даде за жълти стотинки българската система на енергото на три чуждестранни дружества, две от които държавни. Всичко това беше наречено „приватизация” по един много перверзен начин на изразяване, но най-важното е, че новите собственици не спазиха основните и най-важни параметри на приватизационните договори. Това са основанията да бъдат прекратени тези договори.
Какво не спазиха новите собственици? Те не спазиха договорните работни места за работници и служители, не се вложиха уговорените инвестиции и комуникации, кабелна мрежа и съоръжения, беше влошено качеството на услугата. И вместо да бъдат прекратени договорите, нещо което ние предлагахме многократно, сегашното правителство продаде и миноритарните пакети от 33% тихо и кротко, без много шум.
През всичките тези години от дейността им – от 2004 г. досега, електроразпределителните дружества системно нарушаваха българските закони: надписваха сметките на потребителите, подаваха ток с влошени параметри и манипулираха българските граждани, прикриваха печалби със счетоводни и финансови манипулации – това всичко това беше установено с одитен доклад на ДКЕВР, скриваха и не плащаха данъци на българската държава, претендираха непрекъснато за увеличаване цената на електроенергията, което беше послушно и абсолютно приемано от ДКЕВР, без никакви обструкции. Същите дружества отказваха да изплатят полагаемия дивидент на държавата – в рамките на тези 33%, които държавата доскоро притежаваше.
Всичко това предизвика недоволството на българските граждани, което виждаме през последните седмици, и налага Парламентът да вземе решението, което Ви предлагаме сега аз и моите колеги от „Атака” – да се възложи на правителството в едномесечен срок да бъдат прекратени тези приватизационни договори.
Това е един тест за Вас, дами и господа от ГЕРБ, защото от Вашето гласуване зависи дали ще отговорите на обществените очаквания или отново да останете далеч от интересите на своите избиратели. Не знам после с какви лица и очи ще се явявате на избори, ако сега откажете да бъде гласувано това решение и поне с този жест Народното събрание да отговори наистина на своя смисъл, на своята функция, че е Народно събрание, а не е лобистко събрание или събрание на кръгове по интереси.
Моят съвет е да се вслушате в това, което Ви казвам, тъй като опитът от последните четири години показа, че когато не сте се вслушали в това, което Ви казвам, грешите – правите гафове, правите грешки и това води до срив на Вашето политическо присъствие в България.
Разбира се, това е за Ваша сметка, но аз съм по-скоро загрижен все пак в последните дни на това Събрание да вземем едно решение, което не само ще отговаря на народните очаквания, а ще бъде полезно за обществото, за България и най-после ще сложи край на монополното присъствие на безскрупулни чужди фирми, които доказаха, че те са в България за нищо друго, освен да изпомпат печалба на гърба на обедняващите българи.
Мисля, че нямам нужда от повече аргументи и думи за това, което предлагаме. От Вас зависи в следващите минути да покажете дали сте български народни представители, или някакви други. Благодаря Ви за вниманието и очаквам отговорно решение от всички Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Желаещи за изказване? Не виждам.
В такъв случай закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме проекта, който ще Ви прочета, защото до момента не беше представен:

„Проект

РЕШЕНИЕ

Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Възлага в едномесечен срок Правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане на лицензиите на електроразпределителните дружества – ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата.”
Режим на гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители – тече гласуване.
Гласували 70 народни представители: за 12, против 13, въздържали се 45.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ВСИЧКИ СДЕЛКИ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ И СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ В ИМОТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА КРАЙБРЕЖНИ ПЛАЖНИ ИВИЦИ ИРАКЛИ, КАРАДЕРЕ, КАМЧИЙСКИ ПЯСЪЦИ – ШКОРПИЛОВЦИ, ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО – „СВ. АНА”, КРАПЕЦ, ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРА, КОРАЛ, АРКУТИНО, ДЮНИ И МАСЛЕН НОС (БРЕГЪТ И ПЛАЖОВЕТЕ МЕЖДУ „ПЕРЛА” И РЕЗЕРВАТ „РОПОТАМО”), БЕЛИТЕ СКАЛИ, БОАТА, ЯЛАТА, КАЛИАКРА, РАКИТНИК, ЛИМАН.
От името на вносителите, заповядайте да ни представите решението, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на мораториума, който сме внесли, има една основна цел. Поради факта, че приетите преди повече от пет години текстове от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие не се изпълняват от изпълнителната власт и се създадоха условия, при които могат да бъдат заобиколени определени факти и да се създадат условия, при каквито се реализира скандалът „Дюни гейт”, предлагаме да се забрани при определени условия и за определен срок строителството, разпореждането и промяната на предназначението, забележете, на имоти – държавна собственост.
Започвам изказването си така, защото вчера имаше изблик на четирима морски кметове от Политическа партия ГЕРБ, които се нахвърлиха с нападки върху Парламентарната група на Коалиция за България. Първо обаче бих им препоръчал да прочетат мораториума и да видят за какво става въпрос.
Защо предлагаме мораториума? Искам да направя съвсем кратък преглед на това какво променихме ние с приетите миналата седмица от Народното събрание изменения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. До тези промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие действаше абсолютна и безусловна забрана за строителство върху пясъчни дюни. С измененията от миналата седмица, подкрепени от управляващото мнозинство, върху пясъчните дюни вече могат да се извършват строителни дейности.
Второ, не само изключихме пясъчните дюни от зона „А”, а в определени текстове, забележете, разрешихме на крайбрежните плажни ивици да се извършват строителни работи, свързани с изграждането на подземни проводи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – нещо недопустимо до момента. Нека го кажем простичко за нашите съграждани: разрешихме да се строи на плажовете. Какви обекти ще строим на плажовете – изключителна държавна собственост?! Какво толкова не може да бъде заобиколено или да бъде предвидено другаде, да бъде проектирано така, та се налага да правим такива мрежи и съоръжения по плажовете?!
Трето, има дълбоко противоречие в изключенията, които дадохме. От една страна, разрешихме възможността трите вида обекти – обектите с национално значение, техническата инфраструктура и обектите, свързани с отбраната и сигурността, да се строят върху дюните, което също може да бъде ограничено и да не се строи върху пясъчни дюни, защото така губим завинаги тези природни образувания. Забележете, в действащите ограничения по чл. 10 и чл. 11 пише какво може да се строи въобще в зона „А” и зона „Б”, което е в тотално противоречие с новите текстове, които написахме. Всичко това касае държавната собственост.
Четвърто, не просто разрешихме да се строи върху пясъчните дюни и си затворихме очите какво става с другите обекти – публична държавна собственост, като брегоукрепителни съоръжения, острови, лагуни и така нататък. В чл. 17, в новата ал. 2, която създадохме, ще Ви върна с почти година назад на протестите на „Орлов мост” от месец юни 2012 г., когато след много тежък и внимателен дебат и в комисиите, и в обществото, и тук, в пленарната зала, разписахме на какви територии в горите могат да се строят обекти с и без промяна на предназначението. Сега обаче, с това изменение в момента, ние отворихме вратата широко за 11 изключения – забележете, които включват инвестиции със сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите. Това означава, че обещанието, което съществуваше – да не се променя предназначението за заменки, вече има широк пробив и то за определени големи проекти, което е чист лобизъм.
Обяснението, че като извадим дюните от зона „А” и зона „Б”, за мен е абсолютно необяснимо, защото много ясно беше предписано къде се намират дюните в зона „А” с цялата устройствена защита по действащите текстове, вкарахме поредица от повтарящи се текстове, които казват, че ако дюните са налични, то със становище на министъра на околната среда и водите докато направим специализираните карти, отварям скоба, то отново е отложено за минимум година и половина, тогава ще се разрешават инвестиционни проекти.
Колеги, и в момента по действащите правила на Закона за устройство на територията и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие Министерството на околната среда и водите и неговите служби са длъжни да дават тези становища – оценка за съвместимост, доклади по ОВОС и прочие защитени територии и зони. Това обаче не попречи да се случи „Дюни гейт”. Твърдя, че текстовете, които в момента изменихме, пак няма да попречат на подготвени сделки през следващите седмици и месеци да може да се разпореди някой с държавна собственост.
Пак повтарям, обръщам внимание, че нашият мораториум е концентриран и фокусиран само върху имоти – държавна собственост, по българското Черноморие в зона „А” и зона „Б”. В този мораториум ние не засягаме общинските инвестиции, които са суверенни по Конституция, и частните инвестиции в частни имоти.
Ние се постарахме и сме направили още по-точна и по-ясна редакция на нашето предложение, за да няма разпиляване, свързано с националните паркове, българското Черноморие и прочее. Сега ще го прочета и ще го внеса, госпожо председател. То се концентрира в три точки:

Проект
РЕШЕНИЕ:

Първо, спира разпореждането, промяната на предназначението и строителството в държавни поземлени имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии, попадащи в границата на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаите на инфраструктурни обекти с национално значение и първостепенно общинско. Тук дори сме направили малко изключение.
Второ, в едномесечен срок Министерският съвет да внесе финансово обезпечена програма за възлагане изработването на специализираните карти за обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
И трето, Министерският съвет да внесе доклад за поземлените имоти – частна и публична собственост на държавата, разположени в границите на устройствените зони „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Тоест, ние искаме да има публичен, събран на едно място регистър, в който всеки български гражданин може да види кои са имотите на държавата в тези зони „А” и „Б” на българското Черноморско крайбрежие.
Второ, да имаме ясна перспектива кога изпълнителната власт ще си изпълни задължението за специализираните карти по чл. 6, ал. 2 за всички обекти публична държавна собственост, за да имат те ясни геодезични координати, за да не си позволява никой държавен служител да си затвори очите и да допусне схемата с „Дюни гейт”.
И трето, с всичко това ще бъде ограничено разпореждането и строителството върху тези държавни имоти и промяната на предназначението, докато Министерският съвет изпълни тези точки. Когато ги изпълни – мораториумът прекратява своето действие.
В този смисъл той е полезен да защити държавния и обществения интерес, има срок, не е безсрочен, за да може да има негативно въздействие и – повтарям – изключва собствеността на общините и собствеността на частни физически и юридически лица.
В тази ситуация, тъй като това е в дневния ред на обществото, беше елемент на обсъждане на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Република България, беше постигнато съгласие Аз Ви моля да подходим много отговорно към този текст. Ето, госпожо председател, внасям Ви редакционната промяна, която смятам, че е абсолютно достатъчна и полезна за днешния ден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по проекта за решение.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, обръщам се към вносителите – на нашето внимание беше предложен един дневен ред, в който това предложение за решение е формулирано по съвсем друг начин, а току-що чухме ново предложение за решение за мораториум, което изцяло се разминава с това, което досега беше на нашето внимание
Самият факт, че в последния момент се предлага такова изменение, вероятно е достатъчно основание да твърдим, че това предложение е несъстоятелно, неточно, нецелесъобразно и ненавременно.
Защо смятам така? Ненавременно е, защото ние само преди седмица приехме Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и тези искания, записани в решението, почти всички са намерили място в този закон. Ако ние не вярваме в силата на закона и за всяко нещо, за което се съмняваме, че ще бъде извършено нарушение, трябва да налагаме мораториум, тогава защо съществува Народното събрание и защо правим закони, ако се съмняваме в тяхното изпълнение?
Най-напред се спирам на заглавието – „Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежните плажни ивици” и са изредени.
Уважаеми колеги и вносителите, в Закона за устройство на територията, чл. 6, ал. 1 – текст, който не е променян, е дадена дефиниция що е то крайбрежна плажна ивица. Това е обособена територия, съставена от морски плажове, представляваща част от морския бряг и прилежащата му територия. Тоест, изредените по-надолу наименования на местности, на населени места изобщо не могат да се класифицират като крайбрежна плажна ивица. Така че всичко, което се говори по-надолу, явно не се отнася за тези посочени местности, плажове, населени места.
Обектите, които са посочени в заглавието, са изключителна държавна собственост и по силата на Закона за държавната собственост са обявени за публична държавна собственост, тоест не могат да бъдат предмет на сделки в гражданския и търговския оборот. Крайбрежната плажна ивица не е част от урбанизираните територии, не може да бъде в строителните граници на населените места и върху нея не могат да се изграждат масивни сгради, не могат да се отреждат урегулирани поземлени имоти или друг вид собственост. Изричната забрана за строителство върху морските плажове е надлежно отразена и заложена в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Говори се за тези специализирани карти. Наистина те са необходими и аз, колеги, искам да Ви дам информация, че към момента за всички 289 плажа по Черноморското крайбрежие, които представляват тази крайбрежна плажна ивица, са изготвени такива специализирани карти. Работата продължава по езерата, по влажните зони, но за всички плажове вече са изработени тези специализирани карти, предстои тяхното отразяване в кадастъра.
По отношение на точката, в която се иска отразяване в специален регистър на всички държавни имоти. Колеги, Вие знаете много добре, че такъв регистър съществува и сега в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в областните управи, освен това във ведомствата, които имат специални обекти на тази територия. Така че това искане също е несъстоятелно.
Необходимо е също да отбележим, че през миналата година беше стартирана и започна реализацията на проект от Агенцията по кадастъра, който е за надграждане на съществуващи информационни системи, за по-добро административно обслужване. С този проект се цели точно това – да бъдат съхранени, поддържани и регистрирани, да бъдат поддържани в актуално състояние всички тези регистри.
Не знам защо вносителите на току-що направеното предложение акцентират върху промените в ЗУТ, които миналата седмица направихме.
Господин Михалевски, Вие присъствахте на заседанията на комисията, в която се разглеждаха тези предложения, специално на чл. 17.
Уважаеми колеги, при разглеждането в комисията по тези два текста – чл. 17б и новия чл. 17а, и по двете предложения при обсъжданията нямаше нито едно гласуване „против” или „въздържал се”. Ако проверите, господин Михалевски, в стенограмите, ще се убедите, че това, което казвам, е истина. Нито един от колегите, независимо дали е от БСП, от ДПС, от другите политически партии и парламентарни групи, нито един не беше „против” и „въздържал се”. Точно обратното – всички тези текстове се приеха с пълно мнозинство, което означава, че по този въпрос ние сме постигнали консенсус, макар и в комисията. И аз твърдя, че текстовете, които приехме като изключение за строителство в зона „А”, въпреки че мораториумът изобщо не визира зона „А”, само крайбрежната зона, всички тези текстове са целесъобразни.
Все пак да имаме предвид и становището на Сдружението на общините, които абсолютно подкрепят тези предложения. Защото Вие казвате: какво строителство може да има в зона „А”? Споменахме, че това са колектори на пречиствателни станции, това е „Южен поток”, това са други елементи от техническата инфраструктура, които така или иначе не могат да минат през друго място. Тези три изключения, Вие споменахте десет, но изключенията в чл. 17а са точно три, са много ясно и точно упоменати и аз не виждам кое от тях Вие бихте игнорирали – обекти с национално значение, обекти на техническата инфраструктура, специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Само за тези три вида обекти ние предлагаме и заложихме в закона, след това беше прието изменението на закона, само за тези три обекта е възможно строителството в зона „А”.
Самият факт, че Вие променихте в движение изцяло предложението за мораториум, говори, че не сте били съвсем коректни, когато е поставен този въпрос от Народното събрание. Очевидно е надделяло желанието да се харесаме на стачкуващите, на протестиращите, или поне на малка част от тях, представляваща така наречените псевдоеколози, но и самата реакция на хората от морските общини е показателна. Какво решение ще вземем, каквото и да е то – то трябва да бъде в интерес на хората, които живеят там.
Уважаеми колеги, смятам, че предложението за решение за налагане на мораториум е неразумно да бъде прието и затова Ви предлагам да не го подкрепим.
Не искам да влизам в диалог с господин Михалевски по отношение на вече приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но смея да твърдя, че това е добър закон, който, освен всичко друго, вече заложи задължителните изисквания за изготвяне на тези карти и срокове за тяхното изпълнение. Ако тези срокове не са достатъчни и Вие смятате, че са твърде дълги, е друг въпрос, но така или иначе вече ги има заложени в закона.
Само едно напомняне – Законът за защитените територии, приет през 1998 г., дава срок от 3 години, в който всички тези природни образувания, защитени зони, дюни трябваше да бъдат определени със заповед и отразени върху кадастъра. Две хиляди и втора година – това не е направено.
Прави се ново изменение на закона, отново се поставя тригодишен срок, отново не е изпълнено и Вие сега казвате: „През 2009 г. ние бяхме заложили изработването на тези карти, но така или иначе Вие отменихте тези заповеди”.
Само един въпрос, господин Михалевски – в Закона за държавния бюджет за 2009 г., когато тези договори са сключени, за Агенцията по кадастър са предвидени 3 млн. и близо 400 хил. лв. С какви средства щяха да се разплатят дейностите по тези договори, ако бяха изпълнени, в размер на 25 млн. 450 хил. лв.? С какви средства и откъде щяха да се платят тези договори? Или това е поредната мина, която беше заложена – сключваме договори, да, за нещо задължително, целесъобразно, но пари в бюджета тогава не са били предвидени.
Този въпрос също заслужава внимание: откъде щяха да бъдат взети тези средства за разплащане по сключените от Вас договори? Че трябва да се правят тези карти – безспорно. Работата по тях продължава. Аз съм убеден, че и Агенцията по кадастър, и министерството ще свършат своята работа, така че задълженията по закона, който приехме преди седмица, да бъдат изпълнени и Вашите опасения да бъдат разсеяни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Татарски, дълбоко не сте прав, че има изменение в същината на мораториума, който предлагаме.
Погледнете точки 2 и 3 на първоначалния вариант. Там пише точно, че искаме регистър на държавните имоти в зона „А” и зона „Б”. И в т. 3 пише, че налагаме мораториум върху строителството, промяната на предназначението и разпореждането с тези имоти. Така че разлика между двата мораториума в тази част няма никаква.
Единствената разлика, която изваждаме в момента и считаме, че не е целесъобразно: точки 4 и 5, които касаеха действия, предписани на Министерството на околната среда и водите – да стартира създаването на Национален парк „Българско Черноморие”. Затова в заглавието на първоначалния вариант фигурираха тези местности. Така че тук няма абсолютно никаква разлика и ние не сме променили мораториума – той е с фокус върху държавната собственост.
Ако всичко беше наред, както Вие казвате, нямаше да се случи „Дюни гейт”. Само че той се случи, което очевидно показва, че държавната администрация не си върши работата.
По отношение на парите за специализираните карти. До момента са изработени – за тези плажове, които казахте (не за всички 238, за по-малко позиции), са 8 по 9 обособени позиции, не за всичките плажове, само за около 250 хил. лв., което абсолютно не е достатъчно.
Аз Ви препоръчвам да погледнете 2009 г. – програмния бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, какъвто от години държавата и всяко министерство си прави, тригодишна фискална рамка – както на ниво държава, така и на ниво МРРБ. Там е записано за 2009, 2010 и 2011 г. какви ресурси са гарантирани, за да може да се изпълни тази задача. Тя не е 25 милиона – тя е около 20 милиона. Там се включваше и ортофотопланът на 20-километровата зона, и топографската карта 1:5000, и специализираните карти на всички обекти по чл. 6, а не само на крайбрежните плажни ивици, в това число – брегозащитните съоръжения, пясъчните дюни, лагуните и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че не сте прав.
Завършвам, това е мораториумът, който сме предложили – ние не сме го променили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Господин Татарски – за дуплика.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Михалевски, във втора и трета точка става въпрос за картите и регистрите. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
От първия мораториум – незабавни мерки за създаване на регистър на имотите. Това е т. 2.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Кои имоти?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Пише: „Частна или публична собственост на държавата”. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Аз казвам, че такъв регистър на имоти има и Вие много добре го знаете. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Вие не искате в мораториума публичност на регистъра, а казвате – да бъде направен регистър. Аз казвам, че има такъв регистър. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Много Ви моля, не влизайте в диалог от място.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Второ, за „Дюни гейт”. Вие лично смятате ли, че там има нарушение на Закона за устройство на територията или някой раздуха този въпрос просто ей така? Смятате ли, че там има нарушение на Закона за устройство на територията? Сега гоним кмета и главния архитект. Някой не си е свършил работата! (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.)
Този някой, който не си е свършил работата... (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.)
Господин Атанасов, не се обаждайте, защото е виновен някой от пό преди, който не е нанесъл дюната върху кадастъра, не е създал такава карта, което е било задължение още от 1998 г. (реплики от КБ), нищо не е направено през 2009 г. или когато се издават тези документи – скицата на човека, който си купува, или промяна на предназначението... (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.) Вие не ми говорете кога е направена картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, не влизайте в диалог!
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Нека господин Михалевски да каже дали има нарушаване на Закона за устройство на територията.
Така че „Дюни гейт” е един измислен случай, той послужи за политически спекулации.
Относно това предложение за мораториум, Вие казвате – срок. Къде е срокът, господин Михалевски? Къде е срокът на този мораториум?
Колеги, колко мораториума наложихме? На Студентски град – да не би някой да го вдигна? (Реплики от КБ.) Налагането на мораториум не решава въпроса! Решението на всички тези въпроси е в законите! Законът за устройството на Черноморското крайбрежие даде отговор на тези въпроси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Михалевски, искате лично обяснение – за мен по Правилник не е нормално. Това беше дуплика на Ваша реплика. Това, че е споменал Вашето име, не може да Ви даде право на лично обяснение. (Реплики от КБ.)
Моля, господин Пенко Атанасов може да има лично обяснение. Има реплика и дуплика – това е Правилникът. Личното обяснение – ако сте засегнат в изказване.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, встрани от микрофоните): Само да Ви кажа дали има нарушение на ЗУТ-а! Това е обяснението! Една минута!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Татарски, просто въртите старата лента! (Реплики между господин Димчо Михалевски и народни представители от ГЕРБ.)
Аз знам, че БСП е виновна, вече се цитира тук, откакто е създадена българската държава. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Когато сделката стана при Вас, при това управление на ГЕРБ, сега да казвате, че е виновен кметът, да търсите виновници, да правите всичко възможно това да не се случва – извинявайте, затова сте на това дередже! Затова Ви биха шута и на тези избори ще си го получите в пълна сила! (Смях и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Мечтатели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Господин Румен Петков.
Имате думата за изказване. (Реплика от ГЕРБ.)
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Да, Коиловци е сериозен въпрос.
Уважаема госпожо председател, скъпи Пенко, уважаеми останали колеги! Не е нормално да водите заседание на Народното събрание, защото Вие провалихте едно ключово заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петков, много Ви моля – по изказването. Ако имате процедура по начина на водене, ще Ви дам думата след това за тази процедура.
РУМЕН ПЕТКОВ: Аз отбелязвам, че не е нормално Вие да водите заседанието, защото Вие показахте абсолютна неспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петков, моля да не поставяте процедура към мен.
РУМЕН ПЕТКОВ: Този законопроект трябва да бъде приет не заради друго, а защото Вашата регионална министърка продължава да краде. (Смях от ГЕРБ.) Тя внася в Министерския съвет проект за решение да откраднете половината плаж на Бургас. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Крадецът вика: „Дръжте крадеца”!
РУМЕН ПЕТКОВ: След което Министерският съвет взема решение да уважи позицията на Министерството на финансите! След което Вашата регионална министърка поругава решението на Министерския съвет! Вие деинституционализирате държавата – за Вас кражбата е въпрос на съществуване!
Затова трябва да има такъв закон, което не значи, че това правителство ще го спазва! Трябва да има норми – да знаете, че утре ще влезете в затвора, като ги нарушавате, където всъщност е мястото на половината правителство. (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Мястото на тройната коалиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване?
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Чета вариант на мораториум, който ни беше представен миналата седмица и от който явно колегите са притеснени и реагират черноморските кметове. Черноморските кметове са представители на хората, които живеят в тези общини. Във варианта на мораториум, който ни е представен, по точки пета и шеста Вие искате границите на цялото Черноморие да бъдат обявени за национален парк. Нормално е кметовете да реагират.
Какво искаме да направим? Да спрем развитието на цялото Черноморие. Кметовете са последните хора, които не искат да имат правила, и тези правила са заложени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Още повече с промените от миналата седмица там се регламентира абсолютно всичко – кое е плаж, границите да се нанесат в кадастрални карти, регламентира се, има определение кое е дюни, също да се нанесат в карти.
Какво искаме ние? Да противопоставим хората от Черноморието на всичките други хора. Защо искаме да спрем развитието на Черноморието?
Мога да Ви кажа, че голямото презастрояване на Черноморието и големите заменки, големите далавери бяха преди 2008 г., преди да се приеме Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. (Шум и реплики от КБ.) Защо тогава не вкарахте този мораториум?! Мисля, че всички Вие бяхте тук. Защо не го вкарахте тогава? (Силен шум и реплики от КБ.) Защото има Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, който регламентира абсолютно всичко. (Реплики от КБ.)
За да сте още по-големи популисти, ще Ви предложа нещо друго – дайте да забраним строителството върху територията на цяла България. Нали това искате?! (Шум и реплики от КБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колега Бойчев, обяснете ми какво нарушаваме с проекта за мораториум спрямо интересите на местните органи за самоуправление и на частните собственици на имоти по Черноморието? Кое точно нарушаваме и какво развитие на Черноморието спираме?
Второ, именно защото имаше негативни процеси, преди повече от шест години се прие този закон, който въведе ред. Само че въведе ред донякъде, защото изпълнителната власт на това управление не довърши най-важната част – изработването на специализираните карти.
Използвам да отговоря на колегата Татарски за ЗУТ-а. Не Законът за устройство на територията е нарушен, колега Татарски. Нарушен е Законът за биологичното разнообразие с явното престъпление на един директор на РИОСВ, който продължава да си бъде на работното място, който е написал в оценката за съвместимост, че там няма дюни, при положение че в Изпълнителната агенция по опазване на околната среда има карти на дюните. Не с точни координати, но има ясни очертания на имотите, които казват, че там има дюни. Затова искаме, за да спрем тези крадливи държавни чиновници, докато не се въведе ред по закона както е, да не се изкушават да правят такива далавери. Това е цялата работа.
Когато ме обвинявате пак, че не сме свършили работа, извинявайте, ние сме си я свършили. Въпросът е, че Вие в момента не искате да предприемете едно нещо да защитим държавната собственост. После ще трябва да обяснявате вънка защо не искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Атанасов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук, докато вървях, ми подхвърляха: „И ти ли разбираш от това?!” Ами, най-малко разбирам от това, че се разграбва държавната собственост и Ви давам пример защо този закон трябва да влезе. В Поморие е подготвено Ветеринарната лечебница... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Така, така – слушайте внимателно!
Променена е от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Защо се прави това? За да бъде про-да-де-но на наши хора – на Ваши.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На Ваши! Ти знаеш как става! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ: Има, има!
За съжаление, това не е единственият пример. Затова трябва да има мораториум, защото малкото време, в което ГЕРБ продължава да вилнее, по министерствата се случват ей такива работи. Ей затова трябва да има мораториум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Точно с промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се регламентираха срокове и се казаха „плажните ивици”, даде се определение на дюните и да се нанесат в кадастрални карти.
По повод документа, който четем, той е абсолютно популистки, но ме навежда и на една друга мисъл. Да не би да искате да си вдигнете цените на Вашите имоти, които построихте до 2008 г., заменките, които направихте до 2008 г., и сега да забраним всякакво строителство и развитието на Черноморието? (Шум и реплики от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Точно това искат – да се вдигне цената на техните имоти.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Това ли искате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно пояснение – тази точка е обявена с наименованието й в седмичната ни програма като: Решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици, които са подробно изброени. В пленарната зала ни се предлага решение без наименование, в което направо се казва:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България...”, в две точки следва: Реши – по същността.
Моля от Коалиция за България да предложат наименование на това решение, за да не стигнем в хипотезата на Проекта за решение за „Белене”.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): То е отпред, на първия ред. Отгърнете на първия ред – там пише заглавието.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Той го е написал, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз гледам какво пише като проект. (Реплика от народния представител Димчо Михалевски.)
Господин Михалевски, ако държите и направите предложение, ще го поставя на гласуване по този начин.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Ето, госпожо председател, чета как е наименован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В кое? Я прочетете – в писмото до мен, а на самия проект какво пише?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ами, решение, то е написано в писмото.
Написано е: „Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извън урбанизираните територии, територията в границите на устройствените зони „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие”.
Преди малко в изложението си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е наименованието на решението и по този начин да бъде подложено на гласуване?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да.
Преди малко обясних, докато водеше госпожа Стоянова, че всъщност тази промяна се налага. Ние правим редакционна промяна, като отпадат последните две точки, свързани с вменяване на задължение на Министерството на околната среда и водите да стартира създаването на Национален парк „Българско Черноморие” и затова променяме. Ако забележите, в първия вариант на мораториума няма промяна в точките, които остават в последния вариант. Няма промяна в същината, те са абсолютно същите – регистър, държавни имоти, забрана върху тях, зона „А” и зона „Б”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Терзийски. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Я го снимайте, снимайте го!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Искрено се надявам, че голяма част от Вас няма да имат възможност да се снимат в следващия Парламент. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ ( ГЕРБ, от място): С тебе – да!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Управлението на ГЕРБ ще бъде запомнено преди всичко с вредите, които нанесе както на хората в България, така и на държавата, с бруталния начин, по който разрушихте държавността във всички аспекти. Не знам какво още трябва да се случи, за да може Вие дори в последните дни на този Парламент да реагирате така, както очаква от Вас българският народ, българските граждани.
Предложението за този мораториум е внесено, защото българските граждани, опозицията, Ви нямат вяра. Нямат вяра за това, което до момента натворихте, и за това, което можете да натворите в следващите няколко дни, които остават от работата на правителството в оставка и на този Парламент.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Можеш ли да кажеш повече глупости за единица време?!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Искането за налагане на мораториум произтича не само от опозицията, а и от очакванията на всички български граждани, за да се спасят тези територии, които са включени. И Вие сте длъжни с оглед на това, което става в страната, длъжни сте с взрива на обществения мир, който предизвикахте, да подкрепите този мораториум. Вече считам, че поведението на арогантност, което демонстрирахте в продължение на близо 4 години управление, трябва да бъде изоставено. Поне в тези дни Вие сте длъжни да подходите от позицията на народни представители, които са избрани от българския народ, и следва да защитават интересите на този български народ, а не на една персона или на еднолична фирма на някой, както се държите Вие. Вие не сте служители в едноличната фирма нито на Бойко Борисов, нито на Цветанов. (Реплики в ГЕРБ.) Вие сте народни представители и сте длъжни поне в тези дни да защитите очакванията, най-малкото заради обществения интерес и заради голямото напрежение, което предизвикахте в обществото с Вашето управление през тези 4 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви припомня повода за внасяне на този проект за решение. Един от най-големите скандали, който правителството на ГЕРБ успя да предизвика – скандалът „Дюни гейт”.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Адски скандал!
МАЯ МАНОЛОВА: Продажбата на 29 дка дюни, извършени от Земеделското министерство, част от правителството на ГЕРБ. Строителството в дюните в Несебър е последвано от два други скандала – строителство в Иракли и на плажа „Корал”. Всичко това – случващо се в управлението на ГЕРБ. Строителните дейности бяха преустановени, но строителните разрешения не са отменени. Тоест нови строителни дейности могат да започнат във всеки момент, в който приближените до Вас фирми се почувстват безконтролни и недосегаеми. Времето между два парламента, в една предизборна кампания, е най-подходящото. Затова е необходимо да се наложи мораториум върху строителните дейности.
Защо е необходимо да се наложи мораториум върху разпоредителните сделки? Защото, както стана известно около разследването с продажбата на „Дюни гейт”, са подготвени още десетки разпоредителни сделки, които бяха временно спрени поради скандала, който се разрази със „Сле груп” – приближени до това правителство. Но част от тези сделки са на своя финал. Част от тях отново са свързани с фирми, близки до ГЕРБ, включително с въпросната „Сле груп”, и въпрос на време е, на безвластие, в което тези разпоредителни сделки да бъдат финализирани. Така че ако Вие откажете да наложите мораториум, значи сте свързани с безобразията и с продължаващото разпродаване на защитени територии по Черноморското крайбрежие.
Защо това може да стане възможно? Два месеца по-късно, след разразяването на тези скандали, кое лице от изпълнителната власт понесе своята отговорност за безобразията? Питам аз – кое лице? Питам го и като член на Комисията по антикорупция в Парламента.
След многобройните изслушвания на трима министри – на Найденов, на Нона Караджова и на Лиляна Павлова, след като се установи, че заместничката на Мирослав Найденов е разписала заповедта за продажба на 29 дка дюни със смешното обяснение, че не е знаела какво продава, тоест могла е да продаде всичко, тази жена не е уволнена. (Реплики в ГЕРБ.) Да, да! Продадено е на ниска цена. Но това са дюни в защитена територия! Тази жена не понесе никаква отговорност. Тя не само не е уволнена. Тя даже не е наказана, защото видите ли, според министър Найденов всичко било изрядно. Всичко е изрядно и по отношение на другите сделки, които са готови да бъдат финализирани в неговото министерство.
Какво се случи с шефа на Екоинспекцията в Бургас – партийно назначение на Политическа партия ГЕРБ? Въпросният Бойко Георгиев, който беше пазен със зъби и нокти от министър Караджова, лицето, за което се доказа, че е било в близки отношения с управителите на „Сле груп”, че се е срещало с тях в периода, в който е разрешило строителството на дюните, това лице не понесе никаква отговорност. То не беше уволнено. То даже не беше наказано. Този човек продължава да е лицето, което може да даде зелена светлина върху строителството на всяка защитена територия. Е, питам аз, как едно лице от Бургас не знае какво продава?! Хайде, заместник-министър Боянова, която е в София, продала нещо, за което не знае какво е, но този шеф на Екоинспекцията в Бургас, подчертавам дебело – назначен от ГЕРБ, той не знае ли за кое дава зелена светлина, че разрешава строителството на дюните?! И този човек продължава да е на тази длъжност, абсолютно непипнат, с ей-такъв политически чадър, разпънат от ГЕРБ?!
И питам аз: в крайна сметка кой понесе отговорност? Измихте си ръцете с кмета на Несебър. Единият представител на изпълнителната власт, който е продал дюните за смешни пари, остана на поста си и не понесе никаква отговорност, шефът на екологичната инспекция, който през декември е дал зелена светлина за строителството, също не понесе никаква отговорност. Беше отстранен от длъжност несебърският кмет, знаете ли защо? Защото не бил упражнил контрол върху експертния съвет! Ето, нека тук каже господин Татарски – експертният съвет част ли е от общинската администрация?! Нормално ли е един кмет да бъде отстранен за неупражнен контрол върху експертния съвет?! Питам аз: това какъв аршин е? И тези кметове, които скачат срещу този мораторум, какви са? Не са ли всичките от ГЕРБ?! Не са ли всичките погалени хей така по главата и финансирани в безвремието, в края на Вашето управление?!
Питам аз: какво се случи с кмета на Ямбол, с две осъдителни присъди, с осем обвинения?! Този човек не е пипнат, а кметът на Несебър е отстранен, при положение че цялата гербаджийска компания, която продаде дюните, е абсолютно безконтролна, непипната и не понесла никаква отговорност. Всичко това – по една единствена причина – двойният стандарт. Бием всички кметове, които не са от ГЕРБ, които не са ударили чело пред областните координатори на ГЕРБ и не са декларирали готовност да събират гласове на изборите. За всички тях – тоягата, за останалите – моркова. Принципът на моркова и тоягата преди избори! Но това е темата с Вашата непосредствена безогледна намеса по отношение на кметовете. Темата за пълната безотговорност на това управление и за възможността маса безобразия да се случат в периода след приключване на този парламент и следващите парламентарни избори, е огромна. Защото лицата, които извършиха безобразията, не са наказани. Те имат политически чадър, имат подкрепа на управляващата партия ГЕРБ и затова е необходимо да се наложи този мораториум.
Едно от предстоящите действия, свързани със застрояване, се свързва и с името на един от заместник-областните управители на Бургас. Така че нежеланието Ви да наложите този мораториум, означава едно-единствено нещо – искате да се възползвате и от продажби, и от строителство.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Я го повтори пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, над никой не искаме да слагаме и не налагаме чадър. Затова Ви предложих –предложете мораториум върху всички разпоредителни сделки, върху цялото строителство на територията на цяла България. Като сме си популисти, да сме докрай.
Второ, по скандала с „Дюни гейт”. Той е започнал още през 2007-2008 г. Процесът е започнал оттогава.
По повод РИОСВ. Доколкото знам по време на Вашето управление, който е бил директор на РИОСВ, е скрил доклад от БАН, в който се казва, че на тези 30 декара, една трета е дюни. Това е станало по Ваше време! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, до този момент смятах, че предложението Ви е пропито само с популизъм, сега съм убеден, че това отива и към цинизъм.
Говорим за дюни, а забравяме много култов обект – „Камчийски пясъци”. През 2005 г., при пълна забрана в законодателството, по-голямата част от земите са преобразувани от публична в частна държавна собственост. (Реплика от народните представители Мая Манолова и Петър Курумбашев.)
Не знам защо през месец март 2006 г. правителството на тройната коалиция – говоря конкретно за Министерството на земеделието, прави заменки с тези земи, уважаеми колеги народни представители, за един квадратен метър – 14 стотинки. Смятам, че е добра сделка за този, който я е направил. Да е жив и здрав! При цени 80 лв. на квадратен метър, които са били по това време, държавата е ощетена с около 32 млн. лв.
През 2008 г. е одобрен ПУП-а за строителството на тези земи, а през месец септември 2008 г. има решение на Министерския съвет на същото това правителство. Тези земи са изключени от горския фонд с цел изграждане на курортен комплекс.
Сега се внася предложение, което казваме, че трябва да спре строителството на определени зони, на които дори не са определени и границите. (Реплики от КБ.) Ами, парковете „Странджа” и „Ропотамо” – и сега не може да се строи, затова казвам, че е абсолютно популистко. Имаме и фирмите, но не това е най-важното. Важното е, че правим предложение, което няма смисъл, уважаеми дами и господа!
Всички тези предложения са заложени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. (Реплики от КБ.) Ако днес направим гласуване за някакво решение, това решение няма да има смисъл и ще бъде чисто популистко.
Затова Ви призовавам да гласувате „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, преди да търсите трескá в очите ни, защо не извадите гредата от Вашите?
Излизате с позицията на „Крадецът вика – дръжте крадеца”. Понеже говорите с предположения и догадки – какво би могло да стане, и за кого евентуално било, Вие знаете ли, че по време на мандата на тройната коалиция Вашият близък партиен другар и съветник на премиера Росен Карадимов придоби почти 49 декара край морето, край Шабла за смешната цена от 15 хил. лв.? Това са земи от заменки. Вие знаете ли това?
Моля Ви, престанете с този популизъм – какво щяло да се случи, и какво могло? Каквото се е случило, се е случвало по Ваше време. (Реплики от КБ.) Направено е през неговата фирма „Кент консулт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, госпожо Манолова. (Народният представител Мая Манолова иска удължаване на времето.)
Удължете времето.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа от ГЕРБ, очевидно не сте ме разбрали и не сте вникнали в смисъла на предложението за мораториум. Ние предлагаме да се наложи мораториум върху всички сделки, независимо кой иска да ги реализира – не само върху сделките на ГЕРБ, не само тези, които е приготвил Вашият заместник-областен управител в Бургас и други Ваши функционери, не само тези сделки – всички сделки!
Искаме да има мораториум върху строителните действия не само на приближените до Вас фирми, не само „Сле груп” да не строи – всички фирми да не строят в защитени територии. Ето това не сте разбрали.
И понеже Вие двамата сте от Бургас, декларирам оттук, че нямам никакъв конфликт на интереси – нито аз, нито членове на моето семейство. (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „А-а-а!”.) Направете го и Вие! Направете го и Вие по отношение на Вашето партийно назначение – Бойко Георгиев.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е Бойко, научи му името най-сетне!
МАЯ МАНОЛОВА: Защо бягате от тази тема? Защо човекът, който се замеси в един колосален скандал, назначен партийнополитически от Вас, който дава разрешенията за строителство в защитени територии, не е наказан? Защо не е понесъл отговорност? Защо тази, която продаде 29 декара дюни, днес, не преди 10 години, не понесе никаква отговорност? Защото Вие сте идеолозите на това разграбване. (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
Вие, господа от Бургас, ще трябва да се върнете в Бургас и там да обясните на хората, включително за концесията на пристанище Бургас от миналата седмица – последни грабителски действия на това правителство, или за продажбата на част от летище София на последното заседание на Министерския съвет. Плячкосването от страна на ГЕРБ на държавата продължава.
Това искане за мораториум е опит да бъдете спрени поне по Черноморското крайбрежие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Захари Георгиев има думата за изказване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, декларирам, че нямам никакви интереси по Черноморското крайбрежие, тоест във връзка с гледания въпрос, но без съмнение в тази тема се пресичат много интереси и то не само за българското крайбрежие. Знаете, че по аналогичен начин стоят и много курортни места в Европа. Това беше причината през 2007 г. да се приеме специфичният Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) като частен случай от Закона за устройство на територията.
Искам да кажа, че, проследявайки нещата назад във времето, няма как да не стигнем до истината, че нарушения в тази връзка са правени не само в правителството на ГЕРБ, не само в предишното правителство, но и в предишните правителства, защото там е пресечна точка на много интереси. В същото време има и известен своеобразен конфликт – казвам своеобразен, защото не е в истинския смисъл на думата. Хората, които живеят там и имат имоти, имат един интерес. Хората, които не живеят там и искат да летуват в други обстоятелства, имат друг интерес. Няма как да не отчетем това. Затова не си струва да се връщаме десетилетия назад и да видим кога са започнали всички тези неща.
Признавам, в предния мандат бях член на Комисията по регионално развитие. Цяла година се забави приемането на този закон и той се забави пак поради различни интереси – говоря за Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Някои нямаха интерес да се урегулира по този начин специфично това устройство на територията. Но след приемането на този закон Министерството на околната среда и водите, по действащия тогава закон, имаше един срок до 2009 2010 г., мисля, че беше, да картографира зона „А”, зона „Б”, „Дюните”, за да може те да се изключат от заменките, за да може да не се позволяват разпоредителни сделки с тях, тъй като формалното обяснение беше: „Ама, ние не ги знаем къде са”. Три години Министерството на околната среда и водите не направи нищо, за да могат да се случат тези неща. И те затова се случват на ръба или под закона, газейки закона, защото Министерството на околната среда и водите не си свърши работата.
С приетите изменения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие сега се даде един нов срок на Министерството на околната среда и водите, въпреки че аз видях от колеги от Министерството на регионалното развитие готови карти. Готови карти на зона „А”, зона „Б” и „Дюните”. Защо им е този дълъг срок след това? За това, за което беше даден и двегодишният отлагателен срок на влизането в сила на ограниченията.
Защо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха внесени тези ограничения за застрояване по Черноморското крайбрежие в зоните? За да не се случи това, което се случи в Испания и в Португалия. Затова!
Какво се получи вместо това обаче? Вие, уважаеми колеги, бламирахте министерството и министъра, приемайки тези отлагателни срокове за влизането в сила на ограниченията в етажността, плътността на застрояване и за увеличаване обхвата на зелените площи. Вие бламирахте това добро намерение. Затова е необходим този мораториум, за да може да се пресекат домогванията.
В мътната вода много лесно се лови риба – дайте сега, във времето на безвластие, да направим каквото можем. Още повече, че приехте и започналите процедури по преотреждането да завършат по-стария закон, а не по новия, каквото беше предложението на министъра на регионалното развитие. Затова е необходим мораториум! За да не се случат тези неща. Пък с какво ще се нарушат интересите на инвеститорите, които са в правото си, ще каже някой? „Да, ще се нарушат. Ще претърпят известни загуби за тези два месеца мораториум” – говоря за тези, които са в правото си. Но мораториумът е полезен много повече – в 99% са хората, които не ще ловят рибата в мътна вода. Затова си струва да го има този мораториум. Защото знаете много добре, че онези с парите и джиповете нямат спирачка. Единствено законът е този, който може да ги спре, както знаете, че когато няма законова база всички тези инспекции – РИОСВ и други, в това число и Вашите инспекции, са позатваряли едното или двете очи и са правили нарушения при издаването на тези съответствия.
Има и още една причина, поради която си струва да има един такъв мораториум. Дюните не са само в Черноморското крайбрежие зона „А” и зона „Б”. Дюни има и в страната, тоест извън тези зони. И там, още когато приемахме тези изменения, си казахме, че трябва да се пипне и Закона за биологичното разнообразие, в който трябва да се дефинират същите ограничения, защото дюните са природни образувания не само по Черноморското крайбрежие. Необходимо е те да останат и да съществуват и във вътрешността на страната, извън тези зони.
Ето затова пак е необходим този мораториум, за да не се даде възможност да се унищожат те там, защото те не са защитени по закона сега. Те, на практика, от нищо почти не са защитени и даже Министерството на околната среда и водите няма идея къде и колко са те. В момента имат идея колко са по крайбрежната ивица и двете зони. Това е!
Затова да не се блъскаме като овни на моста, подкрепете този мораториум. Той няма да наруши почти с нищо интересите на българските граждани, с изключение на тези, които са добросъвестните и ще им спрат временно строителството за тези два месеца, но пък обществото ще спечели много. Ще се изключи възможността за съмнения, че се правят далавери в мътната вода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Вълков – първа реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Георгиев, аз много се радвам, че върнахме спора в нормалния му вид.
Искам да направя декларация пред народните представители, че не притежавам имоти и нямам интереси, свързани с коментираната тема в зона „А”, в зона „Б” и изобщо по Черноморското крайбрежие.
Това, което казахте, има резон и причината да се случват тези неща е в това, че това картографиране закъсня изключително много. Ако то беше факт и сега, в настоящия момент, нито на плажовете, нито по дюните има право да се извършват строителни дейности. Така че това нямаше да се случи, ако този процес беше завършен, тъй като имаме вече направено картографиране, специално на плажовете. Аз смятам, че в един много кратък срок това не може да бъде завършено, но в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие беше даден такъв срок и, ако не се лъжа, той беше в едногодишен срок това да бъде факт.
Освен това по време на разискванията във Вашата комисия, на която присъствах и аз, мога да кажа, че неколкократно беше поставен въпрос към експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството какви са нарушенията и колко са те след като е въведен законът от 2008 г. Не ни беше представено нито едно сериозно нарушение. Нито едно, което да налага нови параметри, както бяха предложени в законопроекта! Така че мотивите в тази насока аз смятам, че са абсолютно несъстоятелни.
Още веднъж твърдя, че това приемане на мораториум няма да доведе до никаква практическа промяна в правилата, по които трябва да се работи, примерно по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Имаме си законодателство и трябва да го спазваме, ако искаме по принцип нещата да са в ред. Не може за всяко нещо да правим мораториум! Това е вече трети или четвърти мораториум в тази насока. Това не е правилният начин на законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, защо се забави Министерството на околната среда и водите трябва да попитате министър Нона Караджова. Нея трябва да попитате. Защото за мен е необяснимо дълго време – три години, да не могат да се направят тези карти. Имам някаква представа от тази дейност и това е необяснимо дълго време, както необяснимо дълго време е и тази една година, в която получиха нов бонус да не направят картите, а те са почти готови, може би. Остава само да се мине процедурата по тяхното приемане. Ето това смущава мен и не само мен. Това е причина за мисълта, че някой иска в това време да свърши нещо извън този закон.
Както Ви казах, мораториумът е необходим и заради другите дюни, извън обхвата на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Там просто ще могат да минават багерите да рушат и да си правят в собствените имоти каквото преценят. Вие много добре знаете, че дюните са изключителна държавна собственост. И въпреки че се оттегли текста в ЗУЧК, просто като излязат на картите трябва да се отчуждят тези, които по някакъв начин са станали частни. Трябва да се отчуждят, за да се изпълни Конституцията.
Струва си да има мораториум поради тази неформална причина, въпреки че аз също съм против мораториумите – дайте сега мораториум за това, мораториум за онова. Спомняте си, че и Вие започнахте своя мандат с мораториуми и дълго след това нямаше промени в законите, действаше един мораториум. Би следвало да сте го разбрали.
Правителството на ГЕРБ падна, защото няма доверие в него, а при тази ситуация има възможност, както виждате, да се извършат сума ти сделки и поразии. Затова си струва да се направи този мораториум, за да няма тези съмнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
За яснота ще изчета наименованието и предложението на проекта за решение, което се подкрепя в залата по тази точка:

„Проект

РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии, територията в границите на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с национално значение и първостепенно общинско значение

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Спира разпореждането промяната на предназначението и строителството в държавни поземлени имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии, попадащи в границите на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с национално значение и първостепенно общинско значение.
2. В едномесечен срок Министерският съвет:
а) да внесе финансово обезпечена програма за възлагане изработването на специализирани карти за обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие;
б) да внесе доклад за поземлените имоти, частна или публична собственост на държавата, разположени в границите на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.”
Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 36, против 27, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Обръщам се към Вас, госпожо председател, да упражните правото си и да защитите авторитета на Парламента като извикате незабавно пред Парламента председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Защо? Защото от пет месеца има двама членове, които са с установен от комисията, забележете, която е към Министерския съвет, конфликт на интереси.
От 22 октомври двама членове – Александър Александров и Елена Димова, са с установен конфликт на интереси от комисията, която е към господин Бойко Борисов. Пет месеца няма решение по чл. 5 – знаете, че комисията по чл. 5 от закона, той трябва да внесе в Парламента предложение тези членове да бъдат отстранени. Пет месеца няма такова решение!
Когато след няколко дни парламентът ще се разпусне, Комисията за защита на конкуренцията, която е призвана да взема най-важните решения – вижте какво се случва?! Тя е абсолютно нелегитимна – двама от членовете са с установен конфликт на интереси. Установен, не нещо да се доказва!
Това са случаите, които бяха доказани за двама членове, които са чели лекции на фирми, явявали са се на обществени поръчки – единият е получил 34 хил. лв., а другият двадесет и няколко хиляди лева. Всичко това е доказано и тези хора си седят пет месеца и вземат решения.
Веднага задавам въпроса: 16-и ден цената на петрола пада, цената на бензина пада – цената на петрола падна с 14%, цената на долара падна с 11%, а цената на петрола на България е 2,66 от четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михайлов, какво предлагате да направя? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Тази Комисия за защита на конкуренцията... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате да направя? Обърнахте се към мен. (Реплики от ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Незабавно Петко Николов да дойде тук и да каже какво...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На какво основание мога да извикам Петко Николов да дойде в залата?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: На основание, че този регулаторен орган е избран от Българския парламент – на това основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие казахте няколко пъти, че Министерският съвет е този, който трябва да се...
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не, не, не. (Реплики от ГЕРБ.)
Член 5 от Закона за защита на конкуренцията казва, че ако се установи конфликт на интереси, председателят внася предложение в Парламента за освобождаване. Това е! Но тъй като ние го чакаме пет месеца – пет месеца го чакаме Петко Николов, трябва незабавно този човек да бъде извикан тук и да видим какво се случва с тази комисия. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Обявявам 30 мин. почивка – до 11,40 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, внесен от Министерският съвет на 19 февруари 2013 г. и приет на първо четене на 28 февруари 2013 г.
Очаквам докладчик от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Катя Чалъкова ще представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и господин Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите в залата.
Слушаме Ви, госпожо Чалъкова.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на второ четене:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 118 се изменя така:
„Касови бележки и подаване на данни
Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.
(3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
(5) При експлоатацията на фискалното устройство и интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Българския институт по метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.
(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
(7) Алинеи 1 и 6 не се прилагат от доставчик/получател – петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;
3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;
4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.
(8) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
(9) Алинея 8 не се прилага:
1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:
а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
б) не извършва продажби на течни горива;
в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;
2. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.
(10) Данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
(11) Данни по ал. 10 не се подават от:
1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;
2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници”, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;
4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;
5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;
6. получателя по ал. 9, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 185 се изменя така:
„Чл. 185. (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
(3) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.
(6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Член 186 се изменя така:
„Чл. 186. (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;
б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;
г) подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите;
д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
2. използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 фискалното устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава, а правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност се отнема.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 5 по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 5 по вносител е приет.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение на народните представители Катя Чалъкова, Диана Йорданова, Гинче Караминова, Борис Грозданов и Петко Петков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 40 се изменя така:
„40. „Фискално устройство” е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. Фискални устройства са:
а) електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);
б) фискалните принтери (ФПр);
в) електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход;
г) фискалните устройства, вградени в автомати на самообслужване (ФУВАС).”
2. Създават се т. 67, 68, 69” и, госпожо председател, като техническо допълнение „т. 70:
„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност” е система за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията й.
68. „Петролна база” по смисъла на чл. 118, ал. 7 е място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител.
69. „Краен потребител” по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
70. „Краен разпространител” е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 6 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение от народните представители Катя Чалъкова, Диана Йорданова, Гинче Караминова, Борис Грозданов и Петко Петков за създаване на нов § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. Параграф 15б от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 15б. Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 7 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на подразделението – „Заключителни разпоредби”.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи от 7 до 9 включително, които стават съответно от 8 до 10 по текста на вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение на народните представители Йордан Цонев и Митхат Метин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Дарин Матов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на народните представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията § 10 да бъде отхвърлен.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение от народния представител Станислав Иванов за създаване на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр...) в Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …) в § 2, т. 1 думите „9 месеца след влизането в сила на този закон“ се заменят с „31 декември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Въпросът е чисто технически. Той не може да се реализира. От тази трибуна през февруари пак станах да говоря и да Ви питам защо, когато казахме, че няма да стане, господин Вълков ни обясняваше, че за всичко е разговаряно – с изпълнители, с министерства, с администрация. Всички казали „Да, ще стане”. Накрая пък няма да стане и ще увеличим отново срока. Разберете, това нещо не може да стане нито за три, нито за шест месеца. Наистина превозвачите бяха най-коректни, когато казаха: „Дайте ни срок, който да е равен със срока, даден на Софийска община – до края на годината.”
Това заявих от тази трибуна на 18 декември миналата година. (Реплики от народния представител Стоян Иванов.)
Какво искаш бе, господин Иванов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Много Ви моля, не влизайте в спор от място. Ще имате възможност от трибуната за реплики.
РУМЕН ТАКОРОВ: Това нещо го казах на 18 декември 2012 г. (Реплики от народния представител Стоян Иванов.)
Ако искаш да ме репликираш, ела тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Много Ви моля, недейте влиза в диалог от място.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защото тогава пак ти набивах нещо в главата, ама нищо не влезе.
Така че искам да Ви кажа, колеги, че още в началото, когато казвахме, че тази поправка не трябва да влиза сега, Вие всички през март миналата година казвахте: „Не, всичко е наред, всичко ще стане, всичко ще бъде готово”. Но защо? Защото Вие вкарвахте политически моменти в този законопроект.
И само ще Ви прочета едно изречение, казано от господин Вълков точно тогава: „От тази гледна точка ние не можем да допуснем изключително голям период от време, още повече периодът от време, който ни се предлага и завършва точно 3 или 4 дни от първата възможна дата на следващите избори.”
Колеги, сега сме много по-близко до избори. Виждате ли, че става това, което Вие не го искахте? Защото именно тези текстове бяха започнати по един криминален и по един лобистки начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лобистки за кого?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ще Ви обясня, госпожо председател, ако толкова много се вълнувате. Защото между първо и второ четене на Закона за автомобилните превози, в Закона за ДДС или по-точно в наредбата, господин Дянков въведе текстове, с което даде възможност на превозвачи, които имат над 50 автобуса, да въведат интегрални схеми. И аз декември месец питах – има ли една интегрална схема, която да е подадена? Няма. Сега има ли? Отново няма! Но това беше направено с чисто лобистки текстове, за да може да хване големите превозвачи. И точно тогава казахме, че за малките това не е възможно да стане, както го приехте. Но въпреки всичко искахме да се увеличи срокът до края на годината. Вие казахте: „Не, три месеца!” Ето, сега какво правим? Отново същото правим – увеличаваме датата и то наистина по един незаконосъобразен начин.
Като казвам това нещо, искам да кажа, че ще подкрепя дадените поправки. Защо? Защото на 3 април ще блокираме целия автобусен транспорт в България – затова ще ги подкрепя.
Госпожо Стоянова, Вие не забелязвате ли, че тези текстове се вкарват за първи път в залата или всъщност законопроектът минава само на едно четене? Това възможно ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Вие против ли сте този текст? Имате ли някакви...
РУМЕН ТАКОРОВ: Чакайте, не ми казвайте: „Против ли сте?” – аз Ви казах, че ще го подкрепя. Но Вие разбирате ли, че този текст можеше да мине на две четения, да мине през комисията и да си влезе по законоустановения ред в тази зала?! Всеки един в момента, ако иска да оспори този законопроект, ще го оспори! Вие разбирате ли го това или не го разбирате?
Аз Ви казвам, че в интерес на превозвачите ще гласувам този текст, но защо по такъв начин го правите не ми е ясно! Като че ли не знаехте още през декември месец, че това нещо не може да стане и няма как да стане? И тогава Ви казах, че автобусите в България са около 15-16 хиляди и Вие не можете да кажете на 4-5 колко апарата да произведат. Какво ще ги правят? Такава система се въвежда само в България! Никъде по света я няма! Никъде!
Защо го правим? Да подкрепим налудничавите идеи на господин Дянков и на някого от по-големите превозвачи?! Това ли Ви е целта? Ето докъде стигате – стигате отново до увеличаването на срока! Защо? За да покажете, виждате ли, колко сме силни и колко сме можещи. Заради това хората са на улицата – заради Вашето законодателство, заради Вашите лобистки закони.
Аз пак Ви казвам – ще го подкрепя (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), но това, което правим в момента, не е редно – не е във връзка с българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (встрани от микрофоните): Хайде де, заповядай.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Сега ще раздаваме „Оскар”-ите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Иванов.
Разбирам, че всички подкрепят текста, но тук трябва да разберем чие магаре е мъжко.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател, ще се постарая да бъда максимално кратък.
Господин Такоров говори тук чисто популистки – няколко пъти обиди вносителите на този законопроект и се усъмни в почтеността на направените предложения за промяна.
Уважаеми господин Такоров, ние въведохме тези предложения за промяна – знаете ли защо? Ако не сте го разбрали, това е много лошо за Вас. Това е борба със сивата икономика.
Господин Такоров, искам да Ви кажа, че в момента има превозвачи, които на билет за баня бият печат – 10 лева, и това им е превозният документ! Къде е застраховката, господин Такоров? Тези хора ли защитавате? Тях ги защитавате, господин Такоров – точно това правите. Това се оказа видно за всичките колеги, които са в залата.
Когато въведохме тези предложения, ние бяхме водени от идеята – борба със сивата икономика. Да, случи се това, което се случи – че в момента няма достатъчно налични касови апарати на пазара. Какво правим? Удължаваме срока.
Но тук популистите, които седят отляво, уважаеми колеги, знаете ли какво направиха? Когато ние направихме проучване на пазара и дадохме нов срок, те казаха – нека бъде до 1 юни, един месец преди изборите, за да могат преди изборите – старите, да излязат и да говорят! Няма да се случи това, господин Такоров. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Удължихме срока, какъвто е, както казахте – не само за Столична община, и това не сте разбрали. Седем са градовете, които имат такива системи, които ги разработват – това са средства от Европейския съюз! И когато не сте подготвен, да излезете тук и чисто популистки да говорите – извинявайте много! Или се аргументирайте, или си стойте на мястото, където всъщност Ви е мястото. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, нали цялата власт е във Вас? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Народът ще Ви я вземе сега. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Ако искаш, след това направи още едно изказване или реплика, но не се обаждай от място. Проявяваш много голямо невъздържание и некултурно поведение в залата за един народен представител, и то млад.
Нали цялата власт беше във Вас? Защо Вие не хванахте тези, които продаваха билетчетата за баня? Питам Ви: защо? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Какво се опитваш? То с опити не става! Вие три години управлявахте с „тука има – тука нема”, проба – грешка! (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Госпожо, ще го изгоните ли от залата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Много Ви моля, господин Иванов! Ще имате възможност за дуплика – не се обаждайте от място. Ще Ви дам думата след малко.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Така че, господин Иванов, ако сте имали желание да го направите, щяхте да го направите. Но като се върнете тук за дуплика, кажете ми една страна, в която има въведени фискални устройства за автобуси! Една-едничка! Кажете ми една-едничка от тук, като дойдете.
Другото нещо, което искам да Ви кажа: популизмът го правихте Вие, защото още тогава в работата на комисията всичките превозвачи Ви казаха: „Взехме по две уредби да ги изпробваме. Още на третия, на четвъртия ден те дефектираха по три-четири пъти! Това не може да стане!”. Казваха Ви го, но Вие: „Не, ще стане. Всичкото ни е готово, всичкото ни е наред”! Оправихте държавата, в момента тръгнахте да оправяте и превозвачите.
Не мога да разбера Вашия инат. Защото управлявахте на инат три години и половина, изкарахте хората на улицата.
Към всички Вас, колеги – искам да Ви кажа, че именно народът Ви прати да бъдете на сцената тук, а не да бъдете на партера и да ръкопляскате постоянно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Такоров.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Само едно изречение, госпожо председател. Благодаря Ви.
Господин Такоров, за съжаление, няма друга страна, където да е управлявала тройната коалиция! Благодарение на Вашите кражби – това, което Вие направихте, сме длъжни сега да се борим със сивата икономика. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
Благодарение на Вас! Защо Вие не изчистихте този проблем? Защото Ви беше угодно. Благодарение на Вашето управление държавата е на този хал и ние се борим срещу това! Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Румен Такоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме § 11 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение от народните представители Диан Червенкондев и Борис Грозданов за създаване на нови параграфи 11 и 12.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат параграфи 12 и 13:
„§ 12. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. ...), в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) се създава § 193а:
„§ 193а. Прехвърляне на акции или дялове от капитала на търговски дружества – лицензианти, което е в изпълнение на задължение по този закон за правно, организационно и финансово отделяне или преструктуриране на дейности във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и на Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО и представлява вътрешногрупово преструктуриране, се извършва по балансовата стойност на акциите или дяловете към момента на прехвърлянето.”
§ 13. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 1, ал. 4 се създават точки 5 и 6:
„5. прехвърляне чрез продажба на дялове или акции – собственост на държавата или общините в търговски дружества, когато тези търговски дружества изпълняват дейности по проекти, за реализирането на които има влязло в сила междуправителствено споразумение, по което Република България е страна;
6. прехвърляне чрез продажба на дялове или акции – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества, когато тези други търговски дружества изпълняват дейности по проекти, за реализацията на които има влязло в сила междуправителствено споразумение, по което Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 12 и 13 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
„§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 14.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, а с това и законопроектът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, от § 1 до § 6 няма направени предложения, поради което предлагам да бъдат гласувани анблок.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че съм член на тази комисия, не можах да участвам пълноценно по редица причини, разбира се, уважителни, в обсъждането на текстовете, които са предложени за приемане на второ гласуване в Народното събрание.
Имам възражение към § 6 и правя процедурно предложение, госпожо председател, за отпадане на този параграф.
Какви са моите аргументи? Точка 1 от формулирания § 6 гласи, че в чл. 61 ал. 1 трябва да отпадне.
Нека прочета това, което към момента гласи ал. 1.
Алинея 1 на чл. 61 е следната: „Навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море се осъществява от Министерството на отбраната”.
Този текст, съгласно предложението на вносителите, трябва да отпадне.
На второ място, в т. 2 се изисква това да важи: „с изключение на случаи, в които това е възложено на Министерството на отбраната”.
Аз ще започна от второто – че никъде в текстовете на закона, включително изменителните текстове, не е записано кой е органът, който ще възложи на Министерството на отбраната изпълняването на тези функции и в кои именно случаи. Но това е само част, бих казал, от проблема.
По-същественото е следното: първо, когато е направено това предложение, в мотивите няма един ред, в който да бъде ясно обяснено – говоря за официалните мотиви, които са раздадени на народните представители, защо се прави това и защо дейности, които са пряко към Министерството на отбраната, се възлагат на една организация – тя, разбира се, е държавно предприятие, каквато е „Пристанищна инфраструктура”.
На второ място, бих казал, че това са дейности, които засягат националната сигурност, и оттук вече следват няколко ясни аргумента. Преди всичко военноморските сили са единствените, които разполагат с необходимото въоръжение и техника, със съответните способности за откриване и унищожаване на подводни обекти. В мирно време това са различни подводни мини, които продължават да бъдат намирани, включително за 2011 г. бяха намерени три такива и унищожени именно от Военноморските сили.
На трето място, службите към Военноморските сили, които са към Министерството на отбраната, са тези, които осигуряват първо, излъчване на известие към мореплавателите; на второ място, поддържане и осигуряване правилното функциониране на фаровете по нашето крайбрежие, които са държавна собственост и фактически са към Министерството на отбраната.
На следващо място, поставя се въпросът: дали с това не се цели, първо – да се въведат такси от „Пристанищна инфраструктура”, които да бъдат събирани от тях? Отговор на този въпрос няма, дори това да се отрече тук, в Народното събрание, от някой, който говори след мен.
На второ място, като се променят субектите, които отговарят за навигацията в този случай, съответно по-нататък е твърде вероятно да се иска и промяна на субекти, които управляват имотите – държавна собственост, каквито са фаровите комплекси.
По тези причини апелирам към Вас да отхвърлите промяната в § 6. Няма възможност „Пристанищна инфраструктура”, която не разполага нито с техническия потенциал, нито със средствата и способите, да осъществява тези дейности, които към момента осъществява именно Министерството на отбраната.
Нека не забравяме, че в териториалното море може да има дейности, за които Министерството на отбраната има правомощия да ги възпре по Закона за отбраната и въоръжените сили. „Пристанищна инфраструктура” по никакъв начин няма такива възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На всички обсъждания, които извършихме относно закона, аз не виждам тази тревога, която сега се изказа по отношение на правомощията на Военноморските сили – за извършване на навигационното обезпечаване и обслужване на вътрешните водни пътища и пристанища. Тук правя пояснение, че част от тези функции се извършват от Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” и в момента. Това е свързано с определени разходи на средства. Военноморските сили – искам да заявя от тази трибуна – с този закон ще продължат да осигуряват сигурността на вътрешните водни пътища, ще продължат пóиска за мини, траленето на мини по фарватерите и извън фарватерите в Черно море. Военноморските сили и Хидрографската служба ще продължат да извършват промери в пристанищата на Република България, ще продължат да издават навигационни карти и пособия, ще продължат да издават новини, фаровите такси ще продължат да се събират от Силите и да се разпределят към тях. Имотите около фаровете ще останат под същия режим, както досега. Никой и по никакъв начин няма намерение да им сменя предназначението, собствеността, с което те да бъдат заплашени.
Казвам всичко това, за да няма спекулации и по-нататък в текстовете да си губим времето. В закона също така ще бъде прецизирано и ще останат терминологиите по котвените стоянки. Нормално е да поясня, че в морското ни законодателство и в световното законодателство има две течения – руското и английското. Много често при терминологията в тези закони се използват руски термини и термини от английски език поради особеностите на нашата история.
Ако има нужда, ще продължа с изказване. Благодаря. Няма основание да се притесняваме за това, което каза господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не можах да чуя в отправената към мен реплика ясен мотив защо се прави всичко това. За да се промени един закон, той би трябвало да допринесе за по-добро уреждане на взаимоотношенията между субекти, които носят обществена отговорност за определени дейности. Отново повтарям – към момента Министерството на отбраната осъществява тези дейности, които сега се предлага да бъдат прехвърлени към „Пристанищна инфраструктура”, което му е възложено чрез закона. По-добре ли ще стане обслужването в този случай? Не, разбира се! Ще цитирам закона. Важно е, че Законът за отбраната и въоръжените сили постановява: „Във всички случаи, когато трябва да се извърши хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната, както и извън нея, се осъществява от Въоръжените сили на Република България”. Тази дейност „Пристанищна инфраструктура” ли ще я извършва?
И второ, ако няма да я извършва, а това продължи да се извършва от Въоръжените сили и Военноморските сили на Република България, какъв е смисълът на „Пристанищна инфраструктура” да се възлагат част от другите задължения?!
На следващо място, аз не чух как ще се разпределят отговорностите – кой ще ги разпредели, кой ще опише случаите, когато се възлагат дейности, които трябва да се извършат от Въоръжените сили на Република България? Това е празно петно в закона. Ние пускаме текстове, може би за да се харесаме на „Пристанищна инфраструктура”. Не зная какви са мотивите. Неслучайно казах, че не видях мотиви в предложението за изменение в закона. Не ги чух и сега, когато беше защитавана тази теза в доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За изказване – господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, поради отсъствието Ви по уважителни причини от комисиите и дебатите, които се водиха там, както и от обсъжданията, които направихме в градовете, Ви пречи, за да разберете, че това, от което Вие се опасявате, няма как да се случи. Аз лично съм бивш морски офицер. Аз съм извършвал тралене на мини, взривяване на мини. Това е основната ми професия. Аз съм командвал кораб от Военноморските сили. Аз съм наясно с тревогите на колегите. Искам да уверя всички, че няма отнемане на никакви функции на Военноморските сили. То няма и нужда. Няма такава нужда Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” да ги извършва. Вие не чухте предния път, когато Ви казах, че част от тях и сега извършват тези навигационни ограждения. Военноморските сили са на бюджет, но ще продължат да извършват всички тези хуманитарни и други дейности. Има Закон за отбраната и въоръжените сили. Никой няма да лиши Военноморските сили от правомощията, които имат.
Мога да говоря много, но не виждам смисъл да губя ценното време на Народното събрание. Ако по текста възникнат по-нататък други Ваши притеснения, готов съм да отговоря.
От Министерството на отбраната присъстваха на разглеждането на законопроекта и се съгласиха с това прецизиране на текстовете. Законът за морските пространства не е разглеждан повече от 10 години. Развитието на индустрията, на пристанищната индустрия, на бизнеса много напредна. Именно затова законът е необходим като цяло, необходим е за нашето общество, за нашето крайбрежие, за отваряне на работни места, за възможности за вливане на инвестиции. Именно сега се използва моментът, за да се прецизират и други текстове, за които Вие говорите и които не са пипани повече от 10 години със сигурност. Този закон е претърпял 28 поправки досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, Вие казахте, че са проведени дебати по градовете. Ние като законодатели трябва да водим дебат на институционално ниво. Такъв дебат беше необходим с Министерството на отбраната. И когато Вие казвате какво са казали прависти, аз мога да кажа какво е казал министърът на отбраната генерал Аню Ангелов. Неговото становище е против тази промяна. Министър в правителството на Бойко Борисов в оставка заявява, че това ще бъде в ущърб на националната сигурност на страната, в гарантиране на безопасността на корабоплаването и на живота и здравето на хората, които се намират в морски плавателни съдове. След като министърът на отбраната заема тази ясна позиция, съжалявам много, но не мога да приема Вашата теза. Казвате: „Няма отнемане на дейности от Военноморските сили”. Ами тогава да не правим тази промяна. Нека си остане така, както е в момента. Промяната отнема част от дейностите на Военноморските сили.
Аз като гражданин на страната мисля, че те имат тази функция и трябва да продължават да я изпълняват.
Нямам доверие на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Може би Вие по някакви причини да имате това доверие – аз го нямам. На „Пристанищна инфраструктура” са възложени други функции и Вие ги знаете – те са в акваторията на самите пристанища. Там никой не се меси и не им отнема правомощията.
След това казвате, че ще се създадат работни места. Не можах да разбера как точно ще се създадат. Нали разбирате, че ако една функция се изпълнява от един орган и се прехвърли на друг орган – на другия орган ще се дадат работни места, но ще се отнемат на първия. Така е в обществото – няма всеобщ обяд.
След като имаме ясно зададени (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) функции, които до момента наистина се изпълняват перфектно, не виждам смисъл от тази промяна и отново заявявам, че ще гласувам „против”. Тя ще бъде променена, ако сега мнозинството реши да Ви подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Друг желаещ реплика? Няма.
Дуплика желаете ли? Няма.
Други желаещи изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, ще гласуваме параграфи от 1 до 5 анблок, а § 6 ще гласуваме отделно.
Гласуваме параграфи от 1 до 5 анблок.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата – тече гласуване!
Колеги, моля Ви, влезте в залата – тече гласуване!
Прекратете гласуването.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Иванов – § 6 да отпадне.
Гласували 71 народни представители: за 14, против 21, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 7 има предложение от народния представител Иван Божилов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.
(4) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се установяват зони за безопасност, чиито граници се определят по реда на ал. 2. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с навигационни знаци и се нанасят на навигационните карти.”
2. Създава се ал. 5:
„(5) В зоните за безопасност по ал. 2 и 4 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения;
2. извършване на риболов;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея думите „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” се заменят с „Изпълнителна агенция „Морска администрация”;
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея в изречение първо думите „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” се заменят с „Изпълнителна агенция „Морска администрация” за сметка на лицата по ал. 6”, а изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 8 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 – 8:
„(2) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху дъното в българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение, както и за експлоатация на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.
(3) Правото на строеж по ал. 2 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:
1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;
2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т. 1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.
(4) Правото на строеж по ал. 2 се учредява възмездно, освен когато е в полза на община. Оценката на правото на строеж се изготвя и съобщава по реда и в сроковете, регламентирани в чл. 52а, ал. 3, изречение второ.
(5) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.
(6) Подробните устройствени планове по ал. 2 се изработват като парцеларни планове със съдържанието, предвидено в чл. 52б, ал. 1. Разрешаването на изработването им, както и тяхното съгласуване, приемане, одобряване и изменяне се извършва по реда на чл. 52б, ал. 2-4.
(7) Изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти за обектите по ал. 2, разрешаването на строителството им и тяхното изграждане и поддържане се извършват в съответствие с разпоредбата на чл. 52в.
(8) Предназначението на обектите по ал. 2 не може да се променя. Когато правото на строеж е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 10 и 11.
Предлагам да бъдат гласувани ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме параграфи 10 и 11 по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага наименованието на раздела и всеки член да се заменят с отделни параграфи, като § 12 се оформи в пет отделни параграфа – § 12, § 13, § 14, § 15 и § 16 със следната редакция:
„§ 12. В Глава трета наименованието на Раздел IV се изменя така: „Навигационно осигуряване на корабоплаването”.
§ 13. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. Корабоплавателният път в участъка на река Дунав от километър 845,650 до километър 374,100 се поддържа от компетентните български и румънски органи в съответствие с предвиденото в споразумение между правителствата на двете страни.”
§ 14. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. (1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България, с изключение на корабоплавателния път, се извършва от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в българския участък на корабоплавателния път се извършва от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”.”
§ 15. Член 84 се изменя така:
„Чл. 84. (1) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се изграждат извън акваториите на пристанищата и могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.
(2) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се установяват зони за безопасност на разстояние до 200 м от външния им край. Те включват и водния стълб от водната повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с брегови навигационни знаци и се нанасят на лоцманските карти.
(3) В зоните за безопасност по ал. 2 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения;
2. извършване на риболов;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения.”
§ 16. Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. (1) Измененията в навигационната обстановка и специалните временни предписания за осигуряване безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища се оповестяват в „Известия до корабоводителите”, издавани от Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
(2) Водачите на кораби и състави са длъжни да спазват оповестените в „Известия до корабоводителите” габарити на водния път и да не преминават през критичните участъци с газене, което надвишава обявеното.
(3) „Известия до корабоводителите” се публикуват на електронната страница на българската система за речни информационни услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи 12, 13, 14, 15 и16 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 13 до 20 по вносител, които стават параграфи от 17 до 24.
Предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване анблок параграфи от 13 до 20, които стават параграфи от 17 до 24 по текста на вносителя.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 25, и предлага следната редакция:
„§ 25. В чл. 104 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредби организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 21, който става § 25, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 22, 23 и 24, които стават съответно 26, 27 и 28.
По тях няма направени предложения и предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок параграфи 22, 23 и 24, които стават съответно 26, 27 и 28, по текста на вносителя.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 29 и предлага следната редакция:
„§ 29. В чл. 111а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „Специализирани” се добавя „пристанищни”, думите „местата за разтоварване” се заменят с „пристаните за разтоварване” и думата „места”се заменя с „местата”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пристан за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е стационарно или плаващо съоръжение, или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на риболовни кораби и служещ единствено за разтоварване на уловите, разпределянето им по видове и за осъществяване на първа продажба.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Място за временно укритие на риболовни кораби е част от акваторията на Черно море, р. Дунав или използваните за корабоплаване реки, които се вливат в тях, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на риболовни кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства.”
4. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме § 25, който става § 29, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите от § 26 до § 34, които стават съответно параграфи от 30 до 38. По тях няма направени предложения и предлагаме да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок параграфи от 26 до 34, които стават съответно параграфи от 30 до 38, съгласно текста на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 35 има предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отпадане на § 35.
Искам да обясня и се надявам да бъда разбран защо се противопоставям на този параграф.
Параграф 35 обхваща няколко допълнително създадени члена на закона – от чл. 112з до чл. 112п. Ще Ви кажа какво се разписва в чл. 112з: „По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав може да се учреди право на строеж…” По-нататък – в чл. 112к е записано: „Право на строеж за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с регионално значение – изброяват се пристанищата по определени членове – или на специализиран пристанищен обект се учредява без търг или конкурс в полза на лица по чл. 112г, на ал. 1 и по чл. 112д, ал. 4”.
Нека да видим кои са тези лица. Веднага чета, защото е на предната страница: „Право на строеж за изграждане на ново пристанище или специализиран пристанищен обект се учредява без търг или конкурс в полза на физическо или юридическо лице, което има инвестиционна инициатива за изграждане или разширение на тези обекти”.
Това, като текст, е в противоречие със Закона за държавните помощи, защото веднага ще Ви цитирам легалната дефиниция за държавна помощ, както е в Закона за държавните помощи, който влезе в сила в Република България от 1 януари 2007 г., когато станахме членове на Европейския съюз: „Държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държавата пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки”.
Фактически пристанищата събират такси, предоставят услуги и в този смисъл има пряко нарушение на Закона за държавните помощи. Кои ще се възползват от този текст, уважаеми колеги?
Хайде да си припомним кои са собственици на пристанища и на пристанищни съоръжения! Питам Ви: случайно ТИМ да е собственик на такива съоръжения – части от пристанища или пристанища, Кирил Домусчиев или други подобни? И какво става: подобно на двуликия Янус – във Варна днес е траурен ден в подкрепа на един човек, който наистина се самозапали срещу ТИМ и продажния Кирил Йорданов – в същото време ние гласуваме текст, който действително ще ги облагодетелства.
Апелирам към Вас: недейте да правите това, защото ще се чуе не от мен, но ще се чуе от хората и ще се разбере! Не гласувайте този текст! Нека винаги да има търг или конкурс, за да може държавата да спечели, защото при конкуренция на инвеститорите –винаги чрез търг или конкурс, се получават най-добрите условия, които са за държавата като собственик.
Апелирам да ме подкрепите за отпадане на този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Н. Иванов – § 35 да отпадне. (Реплика от народния представите Иван Н. Иванов.)
За отпадане – да, на § 35. Нали така, предлагате да отпадне? (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.)
Моля, колеги, тече гласуване – не напускайте залата.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Последно, квесторите, поканете народните представители в залата, нямаме кворум. (Шум и реплики.)
Ще прекъсна заседанието. (Реплики.)
Прекратете гласуването.
Гласували 69 народни представители: за 15, против 3, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, намираме се пред гласуване на важен текст. Моля Ви, нека прекратим разглеждането на законопроекта и утре в много по-широко представителство в залата, текстовете да бъдат гласувани.
Наистина е срамота, че се чака две минути и половина за гласуване на един текст, който минава или се отхвърля с един глас над кворума. (Реплики.)
Вие нали знаете, че кворумът трябва да се осигурява от мнозинството, което има 117 народни представители. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такъв текст в правилника, господин Иванов, кворумът да се осигурява от мнозинството. (Реплика от народния представите Иван Н. Иванов.)
Подлагам на гласуване направеното от господин Иванов процедурно предложение за прекратяване на заседанието.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): По този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: По този законопроект.
Гласували 75 народни представители: за 8, против 41, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 35, който става § 39, по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля, колеги, не напускайте залата, на ръба на кворума сме.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. В чл. 115, ал. 3, т. 3 думите „чл. 63, ал. 4” се заменят с „чл. 63, ал. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 40, съгласно редакцията на комисията по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите – от § 36 по вносител до § 46 по вносител, които стават съответно § 41 до § 51.
Няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи от 36 до 46 по вносител, които стават съответно параграфи 41 до 51, съгласно текста на вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 52 и предлага следната редакция:
„§ 52. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1а:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Плановете по ал. 1 се преразглеждат и одобряват на всеки три години, както и при промяна на вида на пристанището, на някой от операторите на морско-техническата услуга приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, или на някое от обстоятелствата по чл. 92, ал. 5, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12.”
2. В § 2:
а) точка 13 се отменя;
б) в т. 14 думите „извън пристанището” се заменят с „във (вътрешен рейд) или извън (външен рейд) акваторията на пристанището”;
в) създава се т. 14а:
„14а. „Котвена стоянка” е определен район от река Дунав в или извън акваторията на пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.”;
г) в т. 18 думата „други” се заменя с „другите”, а думите „обслужване на” се заличават;
д) в т. 19 накрая се поставя запетая и се добавя „както и стационарните и плаващите хидротехнически съоръжения (вълноломи, молове, пирсове, фериботни гнезда, понтони, докове и други), които служат за защита на пристанищната акватория от ветрово или вълново въздействие или за връзка между кораба и брега”;
е) в т. 21 накрая се добавя: „в морските пространства на Република България”;
ж) създава се т. 21а:
„21а. „Известие до корабоводителите” е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България.”;
з) създава се т. 22а:
„22а. „Навигационно осигуряване на пристанищната акватория” е комплекс от наземни и плаващи навигационни знаци (светещи или несветещи, излъчващи или неизлъчващи радиосигнали), създаден с цел ориентиране на корабите при подхождането или излизането им от пристанищата и за обозначаване на местата, представляващи навигационна опасност за корабоплаването.”;
и) точка 24 се отменя;
к) в т. 26 думите „за обществен транспорт” се заличават;
л) в т. 29 думите „придобити по изкуствен начин” се заменят със „създадени в резултат на човешка дейност”, след думата „безопасно” се добавя „подхождане”, думите „заставане на кей” се заменят с „приставане” и накрая се добавя „или пристанищен терминал” и се създава изречение второ: „Акваторията на пристанището включва: зона за подхождане, зона за маневриране на корабите и оперативна акватория.”;
м) в т. 31 думата „корабособственик” се заменя с „корабопритежател”;
н) създават се т. 41 – 50:
„41. „Подводен линеен обект на техническата инфраструктура” е провод или мрежа на транспорта (в т. ч. нефтопровод и продуктопровод), топлоснабдяването, газоснабдяването, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електронните съобщения или управлението на отпадъци, разположен на морското дъно, на дъното и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав или в техните недра.
42. „Пристанищен район” е географски обособен район, включващ две или повече пристанища за обществен транспорт, които използват обща зона за маневриране на корабите или обща зона за подхождане и общи рейдове.
43. „Подходен канал” е хидротехническо съоръжение – създаден в резултат на човешка дейност и навигационно осигурен воден път, позволяващ безопасно подхождане на корабите към пристанищната акватория и излизане от нея.
44. „Зона за подхождане” е най-външната част от пристанищната акватория, свързваща подходния канал или фарватера със зоната за маневриране на корабите.
45. „Зона за маневриране на корабите” е част от пристанищната акватория, която свързва зоната за подхождане и оперативната акватория и служи за безопасно извършване на маневри (в т.ч. разминаване) от корабите при придвижването им към оперативната акватория и при излизането им от нея.
46. „Оперативна акватория” е част от пристанищната акватория, прилежаща на съответната кейова стена или друго хидротехническо съоръжение за приставане на кораби и притежаваща нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и приставане на най-големия разчетен кораб.
47. „Вълнолом” е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, което е изградено или поставено пред пристанищната акватория без непосредствена връзка с брега и служи за предпазването й от вълнение, наноси или ледоход.
48. „Мол” е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, предназначено да предпазва пристанищната акватория от вълнение и изградено или поставено така, че в единия си край се допира плътно до брега, а вътрешната му стена може да бъде използвана за швартоване на кораби и извършване на товаро-разтоварни операции.
49. „Пирс” е стационарно хидротехническо съоръжение, изградено в оперативната акватория под определен ъгъл спрямо брега, което позволява безопасно приставане, швартоване и обработване на кораби.
50. „Сезонен превоз на пътници” е превоз на пътници с туристическо-развлекателна цел във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с отдалечаване от брега на разстояние до 5 морски мили или в българския участък на река Дунав, извършван в периода от 1 май до 31 октомври с кораби, които не попадат в обхвата на международните конвенции, по които Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 47, който става § 52, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага ал. 1 и 2 да се обособят в отделни параграфи, като § 48 се оформи в два отделни параграфа, § 53 и § 54 със следната редакция:
„§ 53. Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 се отменя.
§ 54. Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 48 по доклада, който става параграфи 53 и 54, с прочетената редакция по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Параграф 49.
Предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев. Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 49, който става § 55, по текста на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 72, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50 и 51 по вносител, които стават съответно § 56 и 57.
Няма направени предложения.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок § 50 и 51, които стават съответно § 56 и 57 по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, който става § 58 и предлага следната редакция:
„§ 58. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 281, ал. 1 се създава изречение второ: „При проектирането, изграждането или разширението и експлоатацията на подводни линейни обекти на електронните съобщения, разположени върху морското дъно или в неговите недра в границите на вътрешните морски води, териториалното море, българския участък и в крайбрежната заливаема ивица на река Дунав се прилагат и специалните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 52, който става § 58 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 53, който става § 59 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Параграф 54.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, който става § 60 и предлага следната редакция:
„§ 60. (1) Разпоредбите на чл. 63, ал. 3, 4 и 5 се прилагат и за изградените към датата на влизане в сила на този закон на морското дъно или в неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.
(2) Лицата, които експлоатират обекти по ал. 1, предоставят на Изпълнителна агенция „Морска администрация” координатите на своите трасета и зони на безопасност в шестмесечен срок след влизането в сила на този закон.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация” предприема необходимите действия за оповестяване в „Известие до мореплавателите” на координатите на трасетата и зоните за безопасност на обектите по ал. 1 в деветмесечен срок от влизане в сила на този закон, ако такова оповестяване не е било направено по-рано.
(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” осигурява навигационно трасетата и зоните за безопасност на обектите по ал. 1 в случаите, в които това е необходимо, в срок от три години от влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 54, който става § 60 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 55, който става § 61, по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 62, и предлага следната редакция:
„§ 62. (1) Разпоредбата на чл. 84 се прилага и за изградените към датата на влизане в сила на този закон на дъното или в неговите недра в българския участък и в крайбрежната заливаема ивица на река Дунав подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.
(2) Лицата, които експлоатират обекти по ал. 1, предоставят на Изпълнителна агенция „Морска администрация” координатите на своите трасета и зони на безопасност в шестмесечен срок след влизане в сила на този закон.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация” предприема необходимите действия за оповестяване в „Известие до корабоводителите” на координатите на трасетата и зоните за безопасност на обектите по ал. 1 в деветмесечен срок от влизане в сила на този закон, ако такова оповестяване не е било направено по-рано.
(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” осигурява навигационно трасетата и зоните за безопасност на обектите по ал. 1 в случаите, в които това е необходимо, в срок от три години от влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 56, който става § 62, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителите от § 57 до § 64, които стават съответно § 63 до § 70.
Тъй като няма направени предложения по прочетените току-що параграфи, предлагам да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи от 57 до 64, които стават съответно параграфи от 63 до 70 по текста на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и законът.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА „БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по външна политика и отбрана. Постъпили са доклади и от двете комисии.
Господин Димитров ще ни запознае с доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Първо, процедура за допускане до залата на Любомир Петков – началник на отдел „Проекти” в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма; и на Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”, и Иван Кондов – началник на отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство” от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме процедурата.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на
Република България и правителството на Гръцката република
за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6,
внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г.

На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Евгения Харитонова, заместник-министър, Любомир Петков, началник на отдел „Проекти” в дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник-министър, Диана Драгнева, директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”, и Иван Кондов, началник на отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство”.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова.
Със законопроекта се предлага денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, наричано по-нататък „Междуправителственото споразумение”, сключено на 15 март 2007 г., ратифицирано от Народното събрание със закон. В него трите правителства потвърждават желанието си „да развиват сътрудничество в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа” и се съгласяват, че „при реализирането на настоящото споразумение… най-ефективна форма за финансиране на строителството на петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”.
Във връзка с това и въз основа на сключено Споразумение на акционерите на 6 февруари 2008 г. в Кралство Нидерландия е учредена Международната проектна компания (МПК) „Транс Болкан Пайплайн” Б.В. (Trans-Balkan Pipeline B.V.). Основен предмет на дейност на Международната проектна компания е проект, развитие, строителство, поддръжка, управление и финансиране на петролопровода. Съгласно Споразумението на акционерите по-нататъшното развитие на проекта изисква акционерите в МПК да считат, „че проектът е осъществим и приемлив за банка”.
След Общото събрание на акционерите, състояло се на 17 и 18 декември 2009 г., се установи, че петролопроводът, както е замислен, не е търговски осъществим и не е приемлив за банка. Предвид последното, с Решение № 890 от 7 декември 2011 г. Министерският съвет на Република България одобри предприемането на действия по прекратяване участието, включително оттеглянето, на страната от Международното споразумение. В съответствие с това на 9 декември 2011 г. Република България изпрати нота до правителството на Руската федерация и до правителството на Гръцката република с предложение за прекратяване на Междуправителственото споразумение по взаимно съгласие на трите правителства. В същата нота правителството на Република България допълнително заяви, че ако такова съгласие не се постигне, България възнамерява да се оттегли едностранно от Междуправителственото споразумение.
С писмо Гръцката република е заявила, че не е съгласна с прекратяването на Междуправителственото споразумение.
Руската федерация чрез руския акционер в МПК също е заявила несъгласие за прекратяване на Междуправителственото споразумение.
След изтичане срока на предизвестието, посочен във Виенската конвенция за правото на договорите, на 14 декември 2012 г. Република България изпрати ноти до правителството на Руската федерация и до правителството на Гръцката република, че прекратява своето участие в Междуправителственото споразумение.
В последвалата дискусия народният представител Ариф Агуш попита дали се предвиждат някакви санкции по Споразумението, възможно ли е Република България да бъде осъдена, както и дали е предвиден арбитраж.
Господин Иван Кондов в отговор поясни, че не са предвидени конкретни санкции при прекратяване на участието на България по Споразумението. Той подчерта, че проектът не е започнал и страните по проекта са направили разноски само по първата му част. В този случай съгласно Виенската конвенция никоя от страните по Споразумението не дължи неустойки. Също така не е предвиден арбитраж по Споразумението.
В хода на дискусията народният представител Петър Димитров попита какви са аргументите България да се откаже от участието си по проекта и какви са разходите във връзка със Споразумението до момента.
Народният представител Д. Петров постави въпрос и относно това какви са прогнозните икономически ефекти от този проект и как това ще се отрази върху приходите от туризъм в Черноморския ни регион. Господин Кондов поясни, че след учредяването на международната компания тримата акционери са избрали като финансов консултант „Сосиете Женерал” и консултантът е дал заключение в доклада си, че проектът е неосъществим икономически, както и че до момента акционерното участие на Република България по проекта е 6 милиона долара. Също така той припомни, че в доклад на министъра на околната среда и водите на Република България е дадено становище, че проектът няма да има вредни последици за околната среда, но че основен аргумент за оттеглянето на България от международното споразумение е, че проектът се оказва икономически необоснован.
Народният представител Румен Овчаров изрази опасения, че ще има проблеми по този договор и подчерта, че 200 млн. т нефт се разтоварват на Бургаското пристанище от 1969 г. и че само 30 млн. т е капацитетът на тръбата на петролопровода Бургас – Александруполис, която също е на пристан и е по руска технология.
Народният представител Диан Червенкондев подчерта, че цифрите по доклада на финансовия съветник са защитени като тези.
В хода на дискусията народният представител Петър Корумбашев предложи представители и експерти на Министерството на финансите да дадат аргументирано обяснение защо проектът „Южен поток” е възможно да се финансира изцяло от страна на Русия и той да бъде реализиран, а гореспоменатият проект, за който има също предложение да бъде напълно финансиран от руската страна, не е възможно да се реализира.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се” .
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно
Законопроект за денонсиране на Споразумението между
правителството на Руската федерация, правителството на
Република България и правителството на Гръцката република
за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6,
внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г.

На редовно заседание, проведено на 28 февруари 2013 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Споразумението между Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, наричано по-нататък „Междуправителственото споразумение”, е сключено на 15 март 2007 г. и е ратифицирано от Народното събрание със закон. В него трите правителства потвърждават желанието си „да развиват сътрудничество в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа” и се съгласяват, че „най-ефективна форма за финансиране за строителството на петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”.
В тази връзка и въз основа на сключено Споразумение на акционерите на 6 февруари 2008 г. в Кралство Нидерландия е учредена Международна проектна компания (МПК) „Транс-Болкан Пайплайн” Б.В. Съгласно Споразумението на акционерите по-нататъшното развитие на проекта изисква акционерите в МПК да считат, „че проектът е осъществим и приемлив за банка”.
След Общото събрание на акционерите, проведено на 17 и 18 декември 2009 г., е установено, че петролопроводът, както е замислен, не е осъществим и не е приемлив за банка. Предвид последното, с Решение № 890 от 7 декември 2011 г. Министерският съвет на Република България одобри действия по прекратяване участието, включително оттеглянето, на страната от Междуправителственото споразумение и на 9 декември 2011 г. изпрати нота до правителствата на двете страни – участници в Споразумението, с предложение за прекратяването му по взаимно съгласие на трите правителства. В нотата се уточнява, че ако такова съгласие не се постигне, България възнамерява да се оттегли едностранно от Междуправителственото споразумение.
Гръцката страна е заявила с писмо, че не е съгласна с прекратяването на Междуправителственото споразумение, същото е заявила и Руската федерация чрез руския акционер в МПК.
След изтичане на срока на предизвестието, посочен във Виенската конвенция за правото на договорите, на 14 декември 2012 г. Република България изпрати ноти до правителствата на Руската федерация и на Гръцката република, че прекратява своето участие в Междуправителственото споразумение.
Според представените пред Комисията по външна политика и отбрана мнения на експерти от Министерството на финансите и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, финансовият консултант по проекта Сосиете Женерал е счел, че така, както е замислен в споразумението, петролопроводът не е търговски осъществим и не може да бъде развит при съгласуваните условия. Или казано с други думи, таксите, които петролопроводът би генерирал, няма да са достатъчни да се реализира печалба така, че да се покрива един евентуален кредит и да се изплаща инвестицията в него. Експертите изтъкнаха, че дори в предпроектния етап на съществуването на Международната проектна компания липсват точни разчети какви ще бъдат икономическите ползи за акционерите, както и че от руската страна никога не е бил поет ангажимент за осигуряване на количества суров петрол в дълготраен план. Нещо повече, през декември 2009 г. „Транснефт” е информирала Международната проектна компания, че не е в състояние да се ангажира с конкретни количества, които да осигури, и се е позовала на закон на Руската федерация, забраняващ дългосрочни (за период повече от две години) доставки на суров нефт.
Народният представител Георги Пирински поиска информация дали тези констатации са били обсъдени на тристранно равнище, а въпросът на народния представител Атанас Мерджанов бе относно това кой понастоящем представлява страната ни в борда на директорите на Международната проектна компания. Отбелязано бе и че другите две държави продължават участието си в споразумението, въпреки изтъкнатите съображения срещу ефективността му от страна на българското правителство. Господин Пирински подчерта, че проектът има не само търговско, но и трансрегионално значение и прогнозира, че излизането на България от споразумението ще бъде атакувано в международните съдилища.
От страна на Министерството на финансите бе пояснено, че държавата ни има право да се оттегли от международно споразумение, което е неизгодно за нея, и това право произтича от Виенската конвенция за правото на договорите.
След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие с 10 гласа „за” и 4 гласа „против” следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85. ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода „Бургас – Александруполис”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми колеги, остава по-малко от минута и половина до края на работното време, така че с дебатите и гласуването по този законопроект ще продължим утре.
Обявявам прекратяване на днешното заседание.
Утре, 7 март 2013 г., в 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Менда Стоянова

Секретари:
Пламен Нунев

Митхат Метин