Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателите Менда Стоянова и Екатерина Михайлова

Секретари: Милена Христова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Откривам извънредното пленарно заседание съгласно приетото от нас решение на 8 март 2013 г. по дневен ред, гласуван от пленарния състав на заседанието.
Преди това няколко съобщения:
На 8 март 2013 г. с входящ № 302-00-19 в Народното събрание е постъпил Отчет за степента на изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за 2012 г.
С мое писмо отчетът е изпратен на всички постоянни комисии на Народното събрание. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 11 март 2013 г. с входящ № 303-14-5 в Народното събрание е постъпил Отчет за изпълнението на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г.
С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 11 март 2013 г. са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
1. Информация за януари 2013 г. по следните показатели: индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети”; индекси на промишленото производство; индекси на строителната продукция.
2. Информация за: брутния вътрешен продукт през 2011 г. – окончателни данни; брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2012 г. и 2012 г.; производителност на труда; заети лица и отработено време за четвъртото тримесечие на 2012 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 11 март 2013 г. на Народното събрание са предоставени разработените по решение на Председателския съвет и приети от Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет резолюции по документи на Европейската комисия – Акт за единния пазар ІІ, Заедно за нов растеж и Годишен обзор на растежа за 2013 г.
С писмо материалът е изпратен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по околната среда и водите.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, моля докладчиците максимално кратко да представят докладите, тъй като всички разполагаме с тях – за икономия на време.
Гинче Караминова.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.
На заседание, проведено на 5 март 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
Автомобилният транспорт е ключов елемент от националната транспортна система на Република България, чрез който се осъществява по-голямата част от товарния и пътническия трафик. Неговото интегриране в европейските транспортни системи има важно значение за цялостното икономическо развитие на Република България.
Споразумението предвижда финансови ангажименти за държавата под формата на средства за съфинансиране, както и арбитражно уреждане на спорове.
След представяне на споразумението се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Ефективната система за управление на пътищата е необходимо условие за подобряване качеството на пътната мрежа и за интегриране на националната пътна мрежа в транспортната система на Европейския съюз. Разработването на програма за управление и развитие на пътищата ще подпомогне подобряването на качеството на транспортните услуги по паневропейските транспортни коридори.
Споразумението предвижда финансови ангажименти за държавата под формата на средства за съфинансиране, както и арбитражно уреждане на спорове.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление – господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 10 януари 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди законопроекта.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, която представи законопроекта от името на вносителя.
В рамките на Меморандума за разбирателство със Световната банка за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз е изготвен Проект на споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на консултантски услуги.
Дейностите по споразумението се изпълняват в рамките на проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България”, финансиран по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ на Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г.” съгласно подписан Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Консултативната програма в пътно-транспортния сектор ще включва следните дейности:
1. Преглед на Стратегията за пътния сектор.
2. Разработване на стратегически бизнес план за Агенция „Пътна инфраструктура”.
3. Разработване на план за действие за пътна безопасност.
4. Изготвяне на средносрочна оперативна програма за пътищата.
5. Установяване на процеси за управление на пътните активи.
6. Оказване на оперативна подкрепа на отделите на Агенция „Пътна инфраструктура”.
7. Изготвяне на ИТ стратегия.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.
В рамките на Меморандума за разбирателство със Световната банка за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, подписан на 22 януари 2012 г., е изготвен проект на Споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на консултантски услуги. С решение по Протокол № 39 от заседанието на 17 октомври 2012 г. Министерският съвет е одобрил текста на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението е подписано официално на 25 октомври 2012 г.
Дейностите по споразумението ще се изпълняват в рамките на проект „Техническа помощ за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България”, финансиран по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г.”, съгласно подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Споразумението предвижда финансови ангажименти за държавата под формата на средства за съфинансиране, както и арбитражно уреждане на спорове.
По време на дискусията госпожа Стоичкова предостави информация относно стойността на договора, представи дейностите, предмет на консултантските услуги, и подчерта тяхната значимост за разработването на ефективна програма за управление и развитие на пътищата.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, нула гласа „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.
На заседанието, проведено на 9 януари 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие Добромир Симидчиев – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Споразумението е разработено в рамките на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Световната банка за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, подписан на 22 януари 2012 г. Предвижда се споразумението да влезе в сила от датата на подписване – 25 октомври 2012 г.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дискусията.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно в този час и в края на този парламент не представлява особен интерес всъщност какво гласуваме, но аз ще Ви припомня. В момента правим една ратификация на Споразумение с Международната банка за реконструкция и развитие или така наречената „Световна банка” по Генералното споразумение между България и Световната банка да ни оказва консултантска помощ. Парите, за които става дума, не са от Световната банка, те са от оперативна програма „Транспорт”. Причината ние да ратифицираме това споразумение е Световната банка да гарантира за себе си, че ако възникват арбитражни спорове, държавата стои като гарант по това споразумение.
Може би това не е най-същественото. Най-същественото е: какво съдържа ангажиментът на Световната банка и каква е готовността на държавата да започне разговорите по този договор за консултантска помощ със Световната банка? За съжаление, готовността е никаква. Защото, когато ние искаме експертиза, без значение от коя международна финансова институция, е много важно самите ние да сме постигнали консенсус и да сме изработили поне някакъв проект за стратегия на развитие на пътната инфраструктура.
Ще Ви припомня, че през последните четири години, оставяйки настрана тежкия пиар, който се развиваше в пътния сектор и с асфалтовите работи, всъщност ние зарязахме тотално поддръжката и рехабилитацията на републиканската пътна мрежа, която съставлява 98% от цялата мрежа на страната.
По тази причина нашата парламентарна група ще се въздържи от ратификацията, защото държавата ни не е готова със своето ясно виждане, за да пристъпи към работа Световната банка. Нашето въздържане не е насочено към това, че Световната банка няма експертиза – тя има, но за да бъде полезен този договор, да бъдат оползотворени по най-ефективния и ефикасен начин средствата от Европейския съюз, ние трябваше да бъдем подготвени. Ние към днешна дата абсолютно не сме готови. Дори стратегията, доколкото може да бъде наречена такава, изработена от МРРБ и внесена като точка в заседанията на Министерския съвет миналата година, е върната, защото самият Министерски съвет и експертите са счели, че това не е достатъчно като стратегия и като документ, който можем да започнем да работим.
Обръщам Ви внимание – не просто механично да гласуваме, а да вникваме в това, което гласуваме, защото иначе изпадаме в деликатната ситуация да бъдем наистина непотребни, особено с тези протести отвънка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
Режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 15.
Законопроектът е приет.
Процедура.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 за приемане на второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направената процедура за второ гласуване на законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГИНЧЕ КАРАМИНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 25 октомври 2012 г.
Чл. 2. Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Споразумението влиза в сила от 25 октомври 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз предлагам точка втора да отпадне от текста, тъй като не би могло това Споразумение да влезе в сила, ако не бъде обнародвано в „Държавен вестник”. Това е изрично разпореждане на Конституцията и няма как да съществува тази точка втора.
На второ място, датата 26 октомври 2012 г. отдавна е изтекла, така че ако искаме това Споразумение да влезе с обратна сила, това трябва да бъде изрично посочено, както е изискването на Закона за нормативните актове. Иначе трябва да влезе три дни след обнародването в „Държавен вестник”, или най-краткото възможно време – денят на обнародването на Споразумението в „Държавен вестник”, но, ако няма изричната разпоредба за обратна сила на Споразумението, няма как то да влезе в сила със задна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Консултацията, която направи Комисията по бюджет и финанси, когато разглеждаше това Споразумение, с юристите, показа, че няма пречка необнародването на такова Споразумение относно влизането му в сила, както и обратната дата от юридическа гледна точка.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо на направеното предложение – чл. 2 от законопроекта да отпадне.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 9, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Господин Корнезов – прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Право да Ви кажа, досега не съм срещал или поне нямам спомен да съм срещал един закон – нали това е закон, което гласуваме – да има излишен текст: „Да не се публикува в „Държавен вестник”.” Закон да не се публикува в „Държавен вестник”. (Реплики от ГЕРБ.)
Аз чух коментара Ви и съм прочел мотивите, че някои юристи са Ви казали, че не е необходимо да бъде публикуван в „Държавен вестник”. Защо да не го публикуваме? Вижте, правим нещо, което за мен юридически е недопустимо. Всички закони, всички закони са длъжни да бъдат публикувани, а ние сега правим изричен текст да не се публикуват. Кому е необходимо това? Кому? Освен да проявим едно конституционно невежество, и то в последните дни.
Уважаеми колеги, моля Ви, обръщам се и към Вас...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че трябва да отпадне. Господин Тошев много правилно направи предложението, даже аз бях вдигнал ръка, но той вече беше го направил. Независимо от кой идва предложението – да отпадне, нищо не губим. Разберете, нищо не губим от това. Да се публикува в „Държавен вестник”, който иска да го прочете, след това ще има ратификации – разбий и развий и така нататък, но това е закон, специфичен, но закон. Благодаря Ви, госпожо председател.
Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Прегласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев чл. 2 да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 32.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от КБ.)
Сега преминаваме към гласуване на целия законопроект – без чл. 2.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието, а с това и законопроекта на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Грозданов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата по точка втора на господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на госпожа Иванка Виденова – директор на дирекция „ВиК”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура по допускане в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще Ви представя
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.
На заседание, проведено на 27 февруари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
Законопроектът беше представен от господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Правителството на Република България понастоящем работи по приемането на Национална стратегия и План за действие за управление и развитие на водния сектор. Тази стратегия очертава цялостната визия за водния сектор, включително хидроенергетиката, защитата от наводнения, напояването, водоснабдяването и канализацията, като предвижда по-активна роля на обществените органи за развитието и управлението на сектора. Същевременно тя конкретизира отговорностите на различните институции при подготовката и изпълнението на отрасловите стратегии и планове.
Със споразумението се предвижда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ползва експертизата на Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане на реформата в отрасъл ВиК.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202–02–36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация”.
Целта на проекта е да подпомогне укрепването на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на отрасъл ВиК, и да осигури устойчиво управление на ВиК инфраструктурата на територията на страната.
Отрасловата стратегия за ВиК и стратегическите документи ще очертаят общата посока на реформиране на водния сектор, ще подпомогнат едновременните и съгласувани действия по прилагане на стратегиите за реформиране и развитие на сектор „Води” и на отрасъл ВиК.
С оглед на обстоятелството, че споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове, споразумението е подписано при условие за последваща ратификация.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202–02–36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 10 януари 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.
В заседанието на комисията взе участие господин Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, който представи законопроекта от името на вносителя.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Доклад на Комисията по околната среда и водите. Няма представител на комисията.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Ангелова.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев – заместник-министър, Иванка Виденова – директор на дирекция „ВиК”.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 14 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2012 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението, което обсъждаме.
Гласували 91 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура – господин Грозданов.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за приемане на второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ГРОЗДАНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 26 юли 2012 г.
Чл. 2. Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в “Държавен вестник”.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Споразумението е в сила от 26 юли
2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Корнезов!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Казах си, че повече няма да излизам на тази трибуна, но явно се налага. Ние с колегата, макар и на крак, сменихме няколко думи.
Както в първия законопроект за ратификация, така и в този законопроект за ратифициране на това споразумение има чл. 2 – този закон да не се обнародва в “Държавен вестник”.
Пак Ви казвам, в пет парламента съм бил, но нямам спомен изрично в закона да пише, че няма да се публикува в “Държавен вестник”. Кому е необходимо това, крием ли се? Ето го! Предполагам, че всички сме чели споразумението – става въпрос за 3,5 милиона, има протокол от Министерския съвет, подписано, сега дойде в Парламента и казваме, че ще го скрием. От кого го крием? Няма как да го скрием! Ако идеята е да се скрие, кажете.
Затова съвсем колегиално предлагам, както и в първия законопроект – чл. 2 да отпадне, и като всеки закон ще бъде публикуван с чл. 1. Няма никакъв проблем. Защо си създаваме проблеми?
Тук има и един друг детайл – в параграф единствен, даваме обратна сила на закона. Ето какво пише: „Споразумението влиза в сила от 26 юли 2012 г.” Тоест, когато е подписано споразумението, а днес коя дата сме? Коя дата сме – 12 март! Как така? Времето върви напред, никой не може да върне времето назад. Но ние тук сме фокусници – връщаме и времето назад.
Правя предложение да отпадне чл. 2, уважаема госпожо председател – предполагам, че и Вие ще ме подкрепите. Нека да не правим прецеденти в последните дни на нашето Народно събрание.
Понеже няма да ставам повече да се изказвам, желая на всички здраве, успех!
И пазете Парламента! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на проф. Корнезов за отпадане на чл. 2 от законопроекта по аргументите, изложени от него.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Сега гласуваме на второ четене законопроекта с единствения член към него и Заключителна разпоредба с параграф единствен.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Следваща точка от програмата ни е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО СЕДАЛИЩЕ ЗА АНТЕНА НА БЮРОТО НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ЗА ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА В БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси На свое заседание, проведено на 24 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесена от Министерския съвет на 10 януари 2013 г.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от госпожа Мария Доневска – дипломатически служител ІІ степен в дирекция „Европейски държави” в Министерството на външните работи.
На 1 октомври 2012 г. в София е подписано Споразумение между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа. В България се създава Антена – представителство на Бюрото на Агенцията за Централна и Източна Европа в София, което има за цел направление на франкофонските процеси във висшето образование в страните от Западните Балкани.
След проведената дискусия и обсъждане с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЙ КРЪСТЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2013 г.
На редовно заседание, проведено на 24 октомври 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
След представяне на законопроекта, след изслушване на мотивите към законопроекта се проведе осъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Няма постъпил доклад от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението, което обсъждаме.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед на обстоятелството, че нямаше изказвания и възражения, правя процедурно предложение същият законопроект да бъде разгледан днес и на второ четене. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Второ четене.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, подписано на 1 октомври 2012 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане в залата на господин Любомир Петков – началник на отдел „Проекти” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Доклад относно Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г., приет на първо гласуване на 7 март 2013 г.
„Закон за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Георги Терзийски – член единствен става чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, да прочета и другите предложения, които са по единствения член.
Предложение от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова – член единствен да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски – за изказване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Наличието на тази точка в днешната програма доказва моето твърдение, че това управление и мнозинството на ГЕРБ в този парламент бяха и са вредни с всеки ден, с който са участвали в това управление.
Вече даже няма популизъм. Просто маските падат и трябва да изпълните поръчката, която имате. Тук става въпрос за проамериканска и протурска политика срещу антируска и антибългарска политика.
Поддържам твърдението от изказването ми, когато гледахме закона на първо четене, че този парламент няма легитимността да вземе това решение, което е политическо, за проект, който има национално значение за България. Но тъй като това мнозинство е решено докрай да си изпълни ролята и задачите, макар и в ущърб на България и на българските граждани, аз искам да направя по тази точка по моето предложение едно процедурно предложение – моето предложение да бъде гласувано, след като се проведе гласуване на чл. 2, който предлагам да се създаде.
Предложението ми по чл. 1 е чисто формално и касае фактическото преименуване на точките и ако ние в момента приемем, че отхвърляме член единствен да стане чл. 1, на практика ние предрешаваме и гласуването по чл. 2. Мисля, че поне формално заслужава да се чуят аргументите по предложението, което е по чл. 2, и едва тогава да гласуваме това предложение по чл. 1.
Правя предложение да се отложи гласуването на моето предложение, след разглеждането на чл. 2. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Терзийски, „Финални текстове” са тези, които урегулират номерацията на текстовете в един законопроект, приет на второ четене, така че няма такава опасност да се предреши гласуването по чл. 2.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване... (Шум и реплики от КБ.)
Погледнах Ви, погледът ми мина през цялата Ви група...
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Не съм видял, госпожо председател, за което се извинявам.
Уважаеми колеги, ние предлагаме да отпадне членът, тоест да не се гласува денонсирането на споразумението.
На комисията присъстваше министърът на финансите. Простият въпрос, който му зададох и на който очаквах и прост отговор, е: сключили сме договор за изграждане на нефтопровода, в този договор участват фирми от Русия, от България и от Гърция. Твърди се, че няма пари, не може да се намери финансиране, нереализуем е, банките няма да го подкрепят. Това е един проект, който не може да се осъществи.
И аз го питам: след като проектната компания не може да се оправи, разтурете проектната компания, да се откажат участниците в този проект като нереализуем и тогава вече можем да денонсираме това споразумение, тъй като какво правим сега? Ние денонсираме споразумението. България отказва на тази компания правото да инвестира в този проект в България и ще бъдем осъдени да платим както разходите, които са направени досега, така и пропуснати бонуси в бъдеще. (Оживление.)
Нали, много се усмихваме, но знаете, че сме в Арбитража по един друг проект?! Просто и ясно! Разтуряйте проектната компания, няма я и денонсираме споразумението.
Министърът ми каза, че юристите са му обяснили, че трябва да направим точно обратното: най-напред да не денонсираме споразумението, а след това да разтурим компанията. Защо – не обясни. На мен не ми стана ясно защо последователността трябва да бъде обратната. Ако тук има юристи, които могат да го обяснят, ще съм им благодарен да станат и да го направят.
Цената – било 7 млрд. долара, да се направи 280 км нефтопровод от Бургас до Александруполис. Двеста и осемдесет километра!
Простете, бе! Златни ли ще ги правим тези километри, та 7 млрд. долара?! Това просто е несериозно, измислена цена, цена за сплашване и ако това беше реална цена, разбирате, че трябваше да се откаже и Русия, трябваше да се откаже и Гърция, трябваше да се откаже и България. Няма такава цена! Тази цена е изсмукана от пръстите!
Екологичните рискове – много страшен! Миналия път тука слушахме как туризмът – 3,5 млрд., и ще загинем. Обяснете ми разликата между каране на нефт с кораби за Бургас, за „Нефтохим” в Бургас и карането на нефт за този нефтопровод. Обяснете ми разликата!
И да има авария, аварията ще е до един кораб и там няма да питат закъде е нефтът – за Бургас – Александруполис ли е или е за „Нефтохим”.
Това не е Мексиканският залив, та да ти извира от дъното под налягане, но в Мексиканския залив продължават да работят! Продължава добивът, а ние се отказваме от този проект?! Разбирате, че този аргумент е изцяло несъстоятелен.
Чух тук миналия път, че проектът бил изгоден, ще го чуя вероятно и днес, тъй като Мартин Димитров го постави на комисията, бил изгоден само за Гърция и за Русия. Той не е изгоден за България. Значи, България щяла да получава само транзитни такси.
Аз Ви питам от „Южен поток” какво друго ще получаваме, ако получаваме транзитни такси? Защо „Южен поток” е изгоден за България, където „Газпром” ще си транзитира газа, а Бургас –Александруполис не е изгоден за България? Обяснете ми разликата. Аз не съм ненормален, ще разбера тази разлика и ще Ви подкрепя, затова и казах на комисията – като се съмнявате, че няма да има полза, продайте българското участие в нефтопровода и сложете държавна такса, така че България да е гарантирана, че ще получи тези държавни такси. Тези пари ще влизат в държавния бюджет, могат да влизат и в общинските бюджети и ще има полза за България. Ама, направете нещо икономически разумно, не просто един гол политически ход.
И завършвам: кой губи от това, че се отказваме от този проект? Само един – това е Турция. Турция, която си пази монопола върху транзита на нефта през проливите, пази си икономическите приходи от този транзит през проливите, и си пази стратегическото политическо положение, благодарение на този транзит през проливите. Тук се прави опит за изместване на тези проливи малко по на запад, преместване на европейска територия.
Ето, господин Иван Иванов вече си закопчава копчето и се готви за атака – да покаже как се продават българските интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
Господин Иванов, и на Вас ще Ви препоръчам – прочетете много интересна книга. Казва се „Османо-римската империя, българи и тюрки”, Стоян Динков, издание „Сиела” 2011 г. В тази интересна книжка се твърди (шум и реплики от ГЕРБ), че турската империя е римска империя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, моля Ви!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: … а българите не са българи, а са тюрки.
Призовавам Ви – дайте да четем Паисий, а да не четем такива издания, и да гласуваме за българския стратегически интерес, а не за турския стратегически интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики, защото видях вдигнати ръце? Няма желание за реплики.
За изказване – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Първо ми прави впечатление, че на БСП, когато е изгодно, Парламентът има легитимност да гласува, когато те предлагат нещо. Когато някой друг предлага нещо, за тях Парламентът е изгубил своята легитимност, което е много голям напредък в демагогията. Тоест, когато желаят, може да бъде гласувано нещо, когато не желаят, Парламентът е загубил своята легитимност. Извинявайте, колеги, но това е обидно за всеки интелигентен човек. (Реплика от народния представител Петър Димитров.)
Как се стигна до тук? Стигна се с „Големия шлем” на Георги Първанов. Това бяха няколко договора, подписани на тъмно, без обществен дебат, без да са ясни ангажиментите за България, без да са ясни последствията. Такава беше политиката на Георги Първанов и на тройната коалиция, която той създаде.
„Бургас – Александруполис” е проект, от който ползите за Гърция са ясни и са големи, ползите за Русия са ясни и са големи, само че за България виждаме основно рискове и много малко ползи. Тоест рисковете са много по-големи от ползите –това е проблемът на „Бургас – Александруполис”.
Задавам следния много простичък въпрос: ако, не дай си боже, го имаше този проект и би станал инцидент, къде щеше да бъде този инцидент – за Русия ли, за Гърция ли? Не, инцидентът щеше да бъде в българското Черноморие, щеше да бъде за българските граждани и щеше да бъде за българския туризъм. Тоест България не печели нищо от цялата работа, напротив – рискуваме милиардни приходи от туризъм, за да може проект, за който между другото хората от Българската социалистическа партия днес признаха, че е политически... Това признание се чу днес на Икономическата комисия за първи път. Те казаха: „Да, този проект е политически.” Това признание не беше правено досега под никаква форма. Днес дойдоха и си признаха, че проектът е политически, което най-малкото означава, че той икономически не може да бъде защитен.
А какво се оказва? Че при най-доброто развитие на обстоятелствата за 60-65 години би се изплатила една такава инвестиция. Извинявайте, това показва на икономически език, че един такъв проект не е изгоден. Ако ти чакаш това, което си инвестирал, 60-65 години в бъдещето, явно си направил лоша инвестиция.
Неслучайно няма желаещи банки да финансират. Ако проектът беше изгоден, щеше да има една върволица – да чакат банките и да искат да инвестират. Няма банка, няма търсещи инвеститори, няма желаещи! Защо няма бе, хора, като е толкова изгодно, защо няма опашка?! Няма опашка, колеги, защото проектът очевидно не е икономически изгоден, затова я няма опашката, затова няма желаещи инвеститори.
На следващо място, има само един проект, за който на три референдума хората казаха: „Не го искаме!”, и това е „Бургас – Александруполис”. Няма други такива проекти. На три референдума хората в Бургаска област казаха: „Не го искаме този проект!”
БСП какво правят? Те не зачитат волята на три референдума в момента и казват (реплики от КБ) въпреки това, въпреки трите референдума смятат, че проектът трябва да бъде продължен – това казват те. Сега водят ожесточена битка да се спре денонсирането, за да може очевидно в следващия Парламент, в друга конюнктура, да продължат – за това става въпрос, за нищо повече, за нищо по-малко. Това е, което се прави опит да бъде направено. Само че, колеги, ние сме българско Народно събрание и българското Народно събрание трябва да гледа интереса на българите на първо място – нашият интерес.
Извинявайте, колеги, проект, който никой никога не е успял да покаже, че е икономически ефективен, проект, който няма положителен ОВОС – оценка на въздействието върху околната среда, няма такава положителна оценка. При това положение кой би гласувал за такъв проект и с какви мотиви? Кой ще го подкрепи и с какви мотиви? Да рискуваш целия български туризъм заради това, че, както сами признаха хората от БСП, са поели политически ангажименти. Те сами си го казаха. Те сами си казаха, че проектът е политически, не е икономически. Ако не ми вярвате, ще предоставя на всеки, който не вярва, стенограма от заседанието днес, където те признаха, че проектът е политически.
При това положение, колеги, Народното събрание има само един честен избор – не можем да рискуваме България, не можем да рискуваме българския туризъм, не можем да рискуваме всичко, което е градено толкова години, заради някакви политически сделки, които си направили определени хора! Не можем, не можем, това е недопустимо и е срещу интереса на българина! Затова днес можем да вземем само едно-единствено решение – окончателно денонсиране на споразумението, окончателно спиране на „Бургас – Александруполис”, защото България ни е по-важна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Петър Димитров – първа реплика, господин Гагаузов – втора.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Мартин Димитров, нали и аз това казвам, бе – няма банка, няма финансиране! Оставете компанията да приключи с проекта. Защо занимаваме Парламента на България?
Ето, задавам на Вас същия прост въпрос, какъвто зададох на министъра на финансите: компанията да приключи с проекта, защо ни врете в плащане на неустойки? Ето, това ми обяснете – защо ни теглите в тази посока?
Имало три местни референдума по един национален въпрос. Ами, имахте достатъчно време, да бяхте направили един национален референдум. Като толкова Ви е мъка за българите, защо не ги попитахте?
Направете в Суходол референдум за боклука на София, да видите резултата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За какво си говорим? Изобщо какъв е паралелът между едното и другото? Нямало било ОВОС! Колко време Ви трябва за ОВОС – 2009 г.? Две хиляди и девета година! Няма ОВОС! Защо няма ОВОС? Защото няма как да бъде отрицателен, защото навсякъде по света, където функционират такива нефтопроводи, няма аварии.
Тук господин Иванов измисли едно корабче, което е аварирало, и вече каза: „Тук Черно море ще го отровим и три милиарда и половина ще загубим!” (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Какви три милиарда и половина, как ги смятате, как ги изчислихте, при това от Южното крайбрежие? Доколкото знам, това са приходите от целия туризъм – и морски, и балкански, и балнео, и не знам какво. Как ги сметнахте, че там ще се случи и ще го изгубим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Отказвате се, господин Гагаузов.
Има ли друг желаещ за реплика? Няма.
Дуплика – народният представител Мартин Димитров
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! То се разбра от репликата, която ми беше направена, че БСП са готови да жертват Бургаския регион. Тяхното мнение не било важно за БСП – това казаха, защото въпросът бил национален и тези три местни референдума не били важни. Това казаха от БСП.
Извинявайте, важният въпрос е следният: за 30 млн. долара максимални годишни приходи – логично ли е, резонно ли е, човешко ли е, ако щете, да рискуваме приходите от целия туризъм, които са стотици милиони? Извинявайте, ако постъпваме по този начин – ако за 30 млн. долара максимална полза от този проект, рискуваме целия български туризъм, хората ще питат: „Добре, в това Народно събрание няма ли хора с разум? Няма ли депутати, които разсъждават? Няма ли такива, които могат да смятат?”
На следващо място – защо сме се вели да плащаме неустойки?
Уважаеми колеги, след като за целия този период – минаха години, минаха години от плана на Първанов за „големия шлем”, години наред няма инвеститори, няма банки, няма желаещи – при това положение се слага краят. А краят е денонсиране на споразумението.
Друг е въпросът, че тройната коалиция пое тези ангажименти по непрозрачен начин. Спомням си едно изказване на виден депутат-социалист, който на първо четене каза да не забравяме кой ни бил освободил от Турско робство – като мотив, забележете, като ангажимент заради това да подписваме неизгодни договори за България – така го разбрах.
Колеги, извинявайте, уважавам всяка нация, която е помогнала на България. От Синята коалиция уважаваме всяка нация, която на даден етап от нашето историческо развитие е помогнала на България. (Реплики от народните представители Петър Димитров и Георги Терзийски.) Ние можем да подписваме само взаимноизгодни договори. Не може, заради това че някой някога ни бил освободил, да подписваме договори, които не са изгодни за България и да рискуваме всичко, което е направено и построено. И всички хора, които говорят тези неща, не защитават българския национален интерес, напротив –те играят за друг. Вие не играете мача на България, Вие сте го продали този мач, уважаеми колеги от БСП. Отдавна играете за чужди отбори. Отдавна играете за чужди отбори! Вие отдавна не играете за България! (Реплики от КБ.)
Въпросът днес не е към колегите от БСП – тяхната позиция е ясна, те са ни ясни! Те вече няма какво да кажат. Ясно е, че са продали мача много отдавна и връщане няма. Въпросът е към останалите парламентарни групи. Ще затворим ли днес тази срамна тема, ще защитим ли българския национален интерес? Това е въпросът към Народното събрание, уважаеми дами и господа.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Разгледай си картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма проблем, че има грешно взета карта, засича се времето, ясен беше кой е ораторът.
Народният представител Иван Иванов има думата за изказване.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах сърцераздирателните изказвания на представителите на левицата, които говорят за защита на национални интереси. И без аз да говоря, ще кажа, което господин Лучников казва за тях: „Ако българските комунисти бяха като чешките, полските или унгарските – с мед да ги нахраним. Но на тях, на българските комунисти пъпът им е хвърлен там – в Москва. Тези хора никога не се интересуват от нашите български интереси, ако те не съвпадат с интересите на Москва.” Това го казва един от стълбовете на българската демокрация. (Ръкопляскания от СК.)
Това всъщност е и първият от мотивите БСП да са застанали като Раймонда Диен на релсите, за да не допуснат денонсирането на този договор.
Има друг мотив, който препоръчвам на народните представители да прочетат, защото той е качен в интернет – това са разговори, водени в 2006 г., най-вече разговори на Красимир Георгиев, с много хора, сред които и български министри. Какво се казва там?
Първо, че началникът – чета дословно телефонните разговори, няма да споменавам имена, защото тук трима-четирима души ще станат да дават лично обяснение, а те са там, в тези разговори. „Началникът на Росен Карадимов официално му е дал мандат да работи заедно с Красимир Георгиев по терминала Бургас и подготвяне на споразумението”. Питам в какво качество на шефа на „Фронтиер” е даден мандат от началника на Росен Карадимов, тоест от Сергей Станишев, да работи по този проект? В какво качество? В какво качество и самият Росен Карадимов е работил?
Продължавам нататък. В един последващ разговор се казва следното: „За да вземем двойни пари, да изградим модула – под модул се разбира терминалът Бургас – който ще обслужва „Бургас - Александруполис”, и после да продадем 51% на руснаците”. Каква хитра схема. Просто гениална. Прочетете, ще си намерите Вашите имена там. (Обръща се към народни представители от КБ.)
На трето място, което също няма да пропусна да кажа, директно в разговора е казано: „Президентът още при Царя помагаше на Красимир Георгиев за „Бургас - Александруполис”.”
Боже мой, какво управление! При наличие на такива финансови интереси на определени хора от тройната коалиция, как няма да останат тук и да се борят със зъби и нокти?!
И се стига до 28 ноември 2006 г., когато Красимир Георгиев се обажда по телефона на един от тогавашните министри тук, в залата, и казва: „Нашият вариант за тристранно споразумение за „Бургас - Александруполис” в наша полза е готов. Кога ще го обсъдим?” Обсъждат го още същия ден след обяд.
Мисля, че това дава ясен отговор защо този проект се защитава така от страна на левицата.
Съвсем кратко, в телеграфен стил ще кажа защо ние ще гласуваме за неговото денонсиране.
Първо, терминалът на тръбопровода в Бургас ще бъде руска собственост, защото имат 51%.
Второ, няма гаранция за таксите за пренос на петрол, защото ще бъдат определени от мажоритарния руски участник.
Трето, руската страна не поема никакви гаранции за осигуряване на необходимото количество петрол за запълване на тръбата. Останалото наистина е лъжа, ако се твърди.
Четвърто, Русия ще има мажоритарен контрол върху обектите, парцелите на терминала, тръбопровода, резервоарните паркове и цялата инфраструктура на проекта.
Пето, България няма право на самостоятелно решение относно своя дял от 24,5%, защото всяка промяна на собствеността изисква съгласието на Русия и Гърция.
На шесто място – няма гаранции за наемане на български фирми и работници за изграждане и поддържане на петролопровода.
Седмо, решението за изграждането на петролопровода е взето в 2008 г., без действаща оценка за въздействието върху околната среда, като по този повод съвсем официално министър Нона Караджова заявява, че към настоящия момент процедурата по ОВОС за петролопровода не е завършена. Нещо повече, има основание да се прекрати тази процедура поради пропуснати срокове.
И накрая, последна дума – договорът, подписан от тройната коалиция, не е реципрочен. България няма 1% собственост върху един километър тръбопровод на руска територия, а се иска 51% от тръбопровода в България да бъде руски, тоест ние да бъдем продължение на руската нефтопреносна система. Затова гласувайте за денонсиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
За изказване, народният представител Диан Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, бих искал да кажа, че не бива да вкарваме в дебата темата русофили-русофоби и така нататък. В момента всички в това Народно събрание трябва да бъдем българофили и единствено да уважаваме и да защитаваме националните интереси и националните изгоди.
Да не забравяме, че България има много официални празници и има един национален – това е Трети март. Ние никога няма да забравим Трети март и всяка година отдаваме своята почит към руския народ, който ни е освободил.
Не бива и не трябва да се говори по този начин, както беше и при първото четене на законопроекта, и в момента се насаждат такива размисли. Ние трябва да гледаме какъв е единствено и само националният интерес.
Преди малко изказващ се колега зададе въпроса: „Добре, защо инвестираме и съответно не прекратяваме договора неслучайно пак с руската страна – проекта „Южен поток”. Ако бяхме русофоби, щяхме да премахнем всичко. В момента единствено и само гледаме икономически и дали този проект е изгоден за страната, независимо с кого.
Да, с „Южен поток” имаме гарантирана запълняемост, имаме такси и възвръщаемост на проекта 15 години. За 15 години ще си възвърнем своята инвестиция. Освен това правим сериозна диверсификация по трасето на газовите доставки, които са основен източник на нашата икономика.
Що се отнася за проекта „Бургас - Александруполис”, пак стигнахме до дебата – изгоден ли е за страната и каква е цената? Имахме аналогични дебати и аналогични спорове, когато разглеждахме и другия проект с руската страна – АЕЦ „Белене”.
Когато стигнем до въпроса колко ще струва този проект, за колко време ще се възвърне и спазени ли са българските интереси – там вече се гледа в тавана и се говори, че ние тези цифри ги изсмукваме от пръстите.
Не мога да се съглася с колегата. Когато се защитават националните интереси и се гледа каква е възвръщаемостта на даден проект и какви рискове се поемат с него, се прави проектна компания, както в случая се е случило. Прави се протокол на всички съдружници – руската, гръцката, българската страна, и започва да се разсъждава този проект колко ще струва.
Имаме протокол, в който съдружниците казват, че проектът ще струва над 7 милирада долара. В тази връзка – как ще бъде осигурено това финансиране, се съгласяват да се наеме външен, независим консултант, който е с международна репутация. В случая е наета компанията „Сосиете Женерал”, която в свой доклад разглежда различни варианти за цена на проекта и най-евтиният вариант е 6,8 милиарда долара. Най-скъпият вариант на прогнози е 7,9 милиарда долара, ако се намери евентуално някакво банково финансиране.
От акционерите в тази проектна компания 51% има руската страна, 24,5% е гръцката страна. Така че те с абсолютно ясна съвест са наели този независим консултант. И колегите от БСП не харесват тази оценка. Казват, че тези цифри са измислени, изсмукани са от пръстите. Също казаха, когато консултантът „Ейч Ес Би Си” (HSBC) даде друга оценка за Проекта „Белене”. Казаха, че RWE също не са направили своя прогноза за цената на проекта. В момента не знам на кой да вярваме – щом на „Ейч Ес Би Си” не вярваме, на „Сосиете Женерал” не вярваме, на RWЕ, на кой трябва да вярваме?
В случая при една цена от 7-8 милиарда долара българската страна ще трябва да заплати между 1,5 до 2 милиарда долара. При 30 милиарда долара гарантирани максимални такси, излиза, че този проект в най-добрия случай ще се възвърне за 60-70 години срок на възвръщаемост. Като се има предвид, че по него ще тече нефт, означава, че на 40-ата година трябва да бъдат подменени тръбите. Ние ще влезем в една спирала, в която България единствено и само ще има правото да плаща. Наистина това не е икономически проект, това, както се изразиха колеги в Икономическата комисия, е политически проект. Нека ние като български народни представители в българското Народно събрание, защитим единствено и само изгодните за България и българските национални интереси проекти. Този проект не е сред тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Терзийски, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Червенкондев, Вие не правите това, което трябва. Вие правите грешни и вредни неща. Правихте го през целия си мандат. Това, което казахте, аз не Ви вярвам, българските граждани и те не Ви вярват. Ако това не беше така, това Народно събрание нямаше да бъде в последния ден на своето съществуване. Ако българските граждани Ви вярваха, това Народно събрание нямаше да бъде в последните дни на своето съществуване, а Вашето правителство нямаше да бъде в оставка. Вие правите вредни неща и заблуждавате българските граждани.
От всичко това, което казахте, изкристализира една-единствена теза: Вие решавате и внасяте това предложение за този законопроект, просто защото изпълнявате поръчка срещу руски и български интереси. Всичко останало е гола вòда и приказки. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Червенкондев, отново безкрайно простият въпрос: защо Гърция и Русия не се отказват от реализацията на проекта? Ако те не се отказват, за да получат компенсации от България, ние ли сме тръгнали да чупим гърнето? Защо не се отказват? Водени са разговори. Дайте ни информация защо Гърция и Русия не се отказват, а България се отказва и се отказва точно под тази форма – чрез денонсиране? Обяснете ни!
Огромна молба: спрете с морала поне в прощалните часове! След това, което стана и с дипломата на госпожа Иванова – шефката на ДКЕВР, за какъвто и морал да говорите, разбирате, че няма кой да Ви слуша. Да, не сте я проверявали Вие, но в държава като България да можеш ти да назначиш за шеф на ДКЕВР човек без диплома и без един ден стаж по специалността, след като Вие сте един от най-яростните привърженици на закона, и да ни четете морал оттук, това просто е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика?
Господин Вълков, имате думата за реплика на народния представител Диан Червенкондев.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Червенкондев, защо казвате, че този проект няма икономически и екологически смисъл? Това нещо е ясно на всички. Този проект е наистина чисто политически. Поети са едни политически ангажименти от някои, които не могат да изпълнят. Понеже не могат да ги изпълнят, затова поради тази причина в момента се нагнетява обстановката. Това не е за първи път. Това е начин на работа, това е система, по която работят Вашите колеги отляво.
При положение че са започнали един проект напълно на тъмно, без никакъв икономически и сравнителен анализ, без никакъв ОВОС и в момента да казват защо трябва да бъде прекратен този проект, аз смятам, че това е чиста наглост. Затова Ви призовавам да бъдете по-рязък и точен във Вашите изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика има думата народният представител Диан Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Терзийски, на Вашата реплика. Неслучайно изказването ми започна с факта за 3 март, за нашата признателност към руския народ, така че въобще да казвате, че изпълняваме поръчки на чужди страни ни най-малко е коректно и това ще бъде по този начин.
Това, в което ни обвинихте и казахте, че не ни вярвате – да, имате право да не ни вярвате. Всичко, което съм цитирал в изказването си, са цифри от доклада на независим консултант – „Сосиете Женерал”. Ако бях смятал аз тези цифри и бях казал: ето, след моя анализ казвам, че този проект ще струва 7 млрд. долара, че българската страна ще трябва да заплати милиард и половина до два, че ще получаваме 30 милиона долара максимални такси и този проект ще се възвърне след 60-65 г. и нагоре, да, имате право да не ми повярвате. Може да не повярвате в моята професионална или друга квалификация, но на „Сосиете Женерал” би следвало да вярваме.
Същото беше и с Проекта „Белене” – „Ейч Ес Би Си” казва тези цифри – най-големият консултант. Оттам насетне защо на мен да вярвате или не. Говоря и цитирам факти, цифри, които са от независими доклади.
Що се отнася до репликата на господин Димитров. Господин Димитров, в момента двете страни – и руската, и гръцката, считам, че имат основни интереси. В момента те освен финансови ангажименти не носят потенциалния екологичен риск, който заплашва цялото наше Черноморие. Това, което Вие казвате, се случи в Мексиканския залив – много важно, те продължават да добиват нефт. Да, продължават да добиват собствен нефт, от който печелят. А в момента това не само че не е наш нефт, а ще губим от всеки един тон, който в момента мине през тази компания. Да, естествено ще губим, защото при 30 милиона максимални такси ние трябва да инвестираме 1,5 до 2 милиарда долара. Ако считате, че това е изгодно?! Не е изгодно за българския народ!
И другото, да, в Русия и в Гърция подкрепят проекта. За тях е диверсификация. Те имат максимална изгода да се получава. Ние каква изгода имаме? Изгодата е за руската и за гръцката страна, а рисковете – единствено и само за нас, за българския туризъм и за българското Черноморие.
Освен това, ще тежи и на бюджета на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Иван Костов.
След това – Румен Овчаров и господин Чукарски.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Ще отговоря на призива да не се политиканства и да не се морализаторства от трибуната.
Ще приведа един аритметичен аргумент. България ще вземе 30-35 млн. долара, ако тръбата пренася 30 млн. тона суров петрол през територията на страната. Ако трябва да се разтоварят 30 млн. тона петрол, за да минат през тръбата на открит буй в пристанище Бургас, практически трябва всеки ден да се разтоварват по два кораба. Два кораба по 60 хил. тона всеки ден трябва да стоят в пристанището и да се разтоварват.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ (ГЕРБ, от място): Не в пристанището, а в залива.
ИВАН КОСТОВ: Да, в залива. Не в пристанището, а в залива. Те трябва да стоят в залива!
Това означава да се напълни тръбата. Или един гигантски танкер от 120 хиляди да стои почти непрекъснато там и непрекъснато да се разтоварва. (Реплики.) Говорим да дойде танкерът на плаващия буй и да се разтоварва там.
Представете си какво означава 120-хиляден танкер да стои в залива Бургас пред очите на хотелите от Поморие, Несебър, Созопол. Представете си как се вижда отвсякъде. Представете си за какво става въпрос и как разтоварвайки се, от морето изплува и се издига гигантска многоетажна сграда.
Кой ще дойде? (Реплики.) Това е картина. Трябва въображение, за да си го представим, защото то е реалност.
Там, където са влизали такива танкери, там винаги туризмът е умирал. Тези пристанища са се превръщали в индустриални и всичките зони около тях са ставали индустриални зони.
На света няма място, където да съжителстват такава инфраструктура, такова транспортно съоръжение за разтоварване и транспортиране на петрол и хотели, слънце, пясъци и така нататък. Няма такова място!
На кой се е отдало да направи това нещо? Никъде по света такова нещо не се е случило.
Ето защо правителството на ГЕРБ беше в дълг да даде една пълна оценка за въздействието на околната среда и да оцени и икономическото въздействие, включително върху туристическия бизнес, върху цената на имотите и прочие. Щеше да се разбере колко лош е този проект за България.
Това е косвен отговор, ако не директен, на въпроса, който тук поставят: защо Русия и Гърция искат, а България не иска. Ами, защото негативните въздействия са за България, а позитивите, ако има геополитически – са за Русия, а ако има някаква икономическа изгода, е евентуално възможността на Гърция да построи нефтопреработвателно пристанище в Александруполис.
Това обаче не е българският интерес. Съвършено отчетливо се вижда, че не е.
Затова Ви призовавам, на базата на тази проста аритметика за пълненето на една тръба с 30 млн.тона, да се противопоставите и да кажете, че това не може да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Ангел Найденов – реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, дами и господа народни представители! И при първото четене на законопроекта, включително в комисии, и сега, слушам, че това, което се случва с танкерите, е много кошмарна картина.
Господин Костов, вземам думата, защото, като изключим колегите ми от Варна – възпитаници на Морско училище, съм може би единственият помощник-капитан, който е бил на танкер – 75- хиляди тонен танкер.
България имаше много сериозен флот от танкери, които товареха или от руски пристанища, или от пристанища в Северна Африка. Имахме наистина добър танкер в лицето на „Хан Аспарух” – 100-хиляди тонен танкер. Всички тези танкери – 175 хиляди, 60 хиляди, 30 хиляди, включително и газовози, са заставали на пристанището в Бургас и не са създавали тази кошмарна картина, която ни описвате.
Второ, аз съм човек – помощник-капитан на кораб, който е заставал на такива плаващи съоръжения, включително съм товарил. При всички случаи има рискове, но рисковете далеч не са тези, които описахте или се опитвате да представите като картина пред народните представители.
Както има рискове на пристанището сега, което се ползва от „Лукойл Нефтохим”, по същия начин има рискове за танкерите, които застават на плаващи съоръжения. Те не са по-опасни и по-рискови от тези, които са на бреговите съоръжения.
Разбира се, хората са отчели тези рискове. Те са предвидели съоръжения за почистване, за ограничаване на щети, на разливи и прочие.
Не пледирам да правим коментар в посока на рисковете, но казвам, че и сега в залива, в акваторията на пристанище Бургас, застават пълни танкери, застават и празни танкери и не създават онази непривлекателна картина на залива за туристите, която да ги отблъсква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Найденов, отговорът пак е в аритметиката.
Максималните количества петрол, които са разтоварвани на пристанището в Бургас за преработка за нуждите на „Нефтохим”, са 6 до 7-7,5 млн. тона. Толкоз!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: До 15 тона.
ИВАН КОСТОВ: Кога е било 15 т. ? (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Преди 15 години.
ИВАН КОСТОВ: Статистиката никога не е показвала, че преработват 15 тона.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не познаваш статистиката.
ИВАН КОСТОВ: Познавам добре статистиката. Аз съм икономист, правил съм макроикономически изследвания. (Реплики от КБ.)
На пристанището в момента се обработва и по-малко. Ако използвате картината за разтоварването в момента, „Нефтохим” в момента преработва по-малко от 6 милиона.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Пет.
ИВАН КОСТОВ: Тук казват: пет. Може би дори пет не преработват. Така че не може да има сравнение.
Защо казвам, че отговорът е в аритметиката? Представете си вместо 5 – 30. Представете си как танкерът не е спрял на пристанището за разтоварване, а е спрял в центъра на залива. Призовавам Ви да си представите тази картина, за да разберете нашите основания. Тя е наистина абсолютно неприемлива.
Не че не може да се разтоварват 30 млн. тона, може, но наоколо целият туризъм ще загине. Никой няма да иска да прави туризъм, никой няма да иска да прави хотелиерство, никой няма да се занимава с този бизнес, защото отпред ще стоят тези гигантски съоръжения и ще се разтоварват в залива. За това пледирам аз. Това е картина, която ние не искаме да има на южното ни Черноморие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване думата има народният представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Изключително съм впечатлен от апокалиптичните картини, които ни бяха обрисувани тук – на корабите, които изникват от морето като фонтани. Очевидно някои хора са гледали „Карибски пирати” и са сугестирани от подвизите на капитан Спароу, но те са доста нереалистични. Много ми се ще, когато излизаме тук да говорим на такива теми, поне малко от малко да стъпваме върху нещо реално.
Попитах и на комисията: за кого в комисията и за кого в тази зала не е ясно, че този проект е политически и той е политически проект преди всичко за Русия? За кого не е ясно, че този проект, който е започнал през 1998 г. – по времето на същия този, който до момента се упражняваше тука, до момента или до подписването му не се реализираше тъкмо поради нежеланието на Русия да поеме каквато и да е отговорност и интерес към него. А то не беше случайно, просто икономиката на проекта е изключително сложна, изключително трудна. В един момент обаче Русия осъзна нещо и то е много важно – Русия осъзна, че за нея не е изгодно голяма част от енергийните ресурси да бъдат контролирани от една държава, колкото и тази държавата да й е стратегически партньор.
Тогава дойде времето на „Бургас – Александруполис”. В този проект единствената държава, която има чисто икономически интерес, е България и беше изцяло в нашите, така да се каже, ръце да гарантираме този икономически интерес. Политическият интерес е на Русия – тя затова тръгна да работи по проекта, политически интерес по определени исторически причини има и Гърция, а нашият интерес е изцяло икономически. Ние можеше и трябваше да реализираме този икономически интерес.
Аз попитах и министъра: Добре, господин министър, като не Ви харесват икономическите условия, какво направихте, за да ги подобрите? Какво направихте, за да направите проекта по-ефективен? – Ами, нищо – вдига рамене финансовият министър господин Дянков. – Нищо! За нас е по-лесно просто да зачертаем проекта. Защо е по-лесно за нас така? Защото една друга държава продължава да си мисли, че Турция е нейният верен партньор. Защото тя не забеляза, че това, което се случва сега, не е това, което се случваше преди пет години, че Турция вече не е тази държава, която слуша какво й се казва, че тя вече води своя политика в арабския свят, в Близкия Изток, а и в Африка.
В цялата тази ситуация се чудя и се питам дали наистина никой не разбира, че много по-добре, включително и за НАТО, включително и за Съединените американски щати, е част от тези енергийни ресурси да минават през България и през Гърция – страни – членки на НАТО, а не през една държава, която не е много ясно утре накъде ще реши, как и каква политика да води, при това в ситуация, в която ние можеше да гарантираме и икономическия си интерес.
Сега си разказваме как един големи кораби ще изникнат от морето и как ще изплашат туристите. Нали ги има и сега тези кораби?! Дванадесет милиона тона е максималният капацитет на „Нефтохим” в Бургас и той е работил с този капацитет. Къде бяха туристите? Нали си бяха там. Освен това нали с реконструкцията на пристанището щяха да бъдат въведени и нови технологии, а не тези отпреди 50-те и 60-те години – стари технологии, стари съоръжения? Вие искате да ме убедите, че те са по-екологично безопасни от новите. Това е абсурд.
В цялата тази ситуация не мога да разбера как никой не схвана нашия икономически интерес, нашия политически интерес и не се опита да го отиграе по някакъв начин. Денонсираме Споразумението! Защо ние го денонсираме – ние, единствените, които бихме могли да имаме икономическа изгода от това нещо?! Защо ние поставихме въпроса на тези, които търсят политическата? Ами дайте да го направим, ама искаме това, това и това. Защо не си защитихме интереса?! Не, денонсираме го, защото имаме още един ден работа на Парламента и после нито лук яли, нито лук мирисали. Не е сериозно така. Все пак, когато се правят такива проекти, не е редно с лека ръка да се зачертават, защото те много трудно се създават.
Вие ще станете мнозинството, което най-лесно зачертава и най-лесно унищожава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сложихте кръста на „Белене”, сложихте кръста на „Бургас – Александруполис”, ако бяхте останали още малко, сигурно щяхте да сложите кръста и на „Южен поток”, обаче със зачертаване и унищожаване на проекти не се развива икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, завършвам.
Така че това е молбата ми към Вас: помислете, преди да го денонсирате – закъде бързате, за какво Ви е това? Ще го денонсираме, но после няма да го подпишем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес наистина водим един дебат по тема, която едва ли е най-актуалната за последните часове от работата на Четиридесет и първото Народно събрание. Мен не би ме притеснявало това, че тук се излагат различни тези „за” и „против” от екологична, икономическа или друга гледна точка. Мен ме притеснява това, че две седмици подред ние се занимаваме с една риторика, която потвърждава отново избрания курс на небалансирана външна политика от България, който се води. Мен ме притеснява това, че ние прибягваме до един акт на денонсиране, който в международните отношения категорично не прави добро послание и не отправя добри сигнали към една страна, която, така или иначе, е единственият инвеститор в българското Черноморие, единственият инвеститор в българските курорти, единственият инвеститор в българското строителство и един от най-големите инвеститори в българския туризъм.
Аз виждам, но не мога да разбера защо флагманът на това говорене, а именно представителите на Синята коалиция, си разиграват коня в продължение на три седмици в последните дни на работата на Народното събрание и Народното събрание –не знам защо пък приема тези решения.
Искам да Ви кажа нещо друго, което е риторичен въпрос и искам някой да даде отговора. Как може една политическа формация, която упражнява антируска риторика в продължение на толкова много години, да даде най-големия обект на българската икономика по време на своето управление точно в руски ръце? Става въпрос за „Нефтохим”. Каква е била мотивацията това да се случи? Това е моят въпрос и аз го поставям пред Вас, пред залата и се надявам да вземем тук правилно решение за бъдещето на България, а не просто за един обикновен случай, който е внесен днес за обсъждане в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думите на господин Чукарски за това как отдясно се развихриха, как ГЕРБ пое това и вече толкова дни мътите мозъка на всички нас и на държавата, в това число. Всичко добро, което беше планирано и отчасти изпълнено, Вие гледате да го разрушите, и то с бързи крачки.
Тройният шлем – „Белене”, с гордост го смачкахте, сега сте на път да спрете и „Бургас – Александруполис”. И с това ли се гордеете?! С кое?! Може би „Южен поток” трябваше да ударите или дотам ни стигнаха силите, или заповедта не беше стигнала дотам, а само за „Белене” и за „Бургас – Александруполис”? Какво правите, господа управляващи, в малкото време, което остава да живеят този Парламент и това правителство?!
Понеже тук отдясно бяхме обвинени, че ние не защитаваме националните интереси, Вие какви интереси защитавате?! Господин Иванов каза, че нашият пъп бил хвърлен в Москва, Вашият къде е – Вашингтон?! (Шум и реплики.) Големият въпрос е: къде е националният интерес? Ако внимателно слушахте господин Овчаров, и да си записвате – щеше да разберете къде е. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!”)
Твърдя от трибуната на Народното събрание, че БСП винаги е отстоявала националните интереси на България, а Вие ги продавате. (Силен шум и реплики.) Това е големият въпрос и това е нещастието – затова не можахте да изкарате мандата, затова бяхте изритани от управлението.
Тук говорим за екологията, която ние много защитаваме. Ако сме такива еколози – хайде, затваряме „Лукойл”! Хайде бе, хайде, нека да го затворим! (Шум и реплики.) Нали сте голяма работа! Защото и сега стоварваме там и защото технологията е от 50 години, а това, което се предлага по „Бургас – Александруполис” е технология ХХІ век, но затова си мълчим. Сега е удобно този проект да бъде спрян.
Късогледство – политическо, икономическо, както и да го погледнете! Жалко за държавата ни! Жалко за държавата ни, че три години и половина – добре, че не изкарахте мандата – тормозихте тази държава и гражданите го осъзнаха и са на улицата.
Трябваше им още малко време. Помните ли, че на митингите бяха излезли с искане цената от АЕЦ „Козлодуй” да влиза в сметките, а да се продава другата енергия? Следващата крачка беше да строим „Белене” и улицата ще го каже – рано или късно. Вие сте тези – имената Ви ще останат в историята, които зачеркнахте този проект. Хубав, лош, крали, не крали, АЕЦ „Белене” е нужен на държавата ни. Нужен е и Бургас Александруполис (реплики от ГЕРБ), нужен е и „Южен поток”. Това е. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Аз разбирам, че изпадате в еуфория...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата. Колеги, моля Ви.
ПЕНКО АТАНАСОВ: ...само че дните Ви са преброени и Вие ще отговаряте пред този народ, който и сега е на улицата и протестира срещу Вас, заради „мъдрото” Ви управление.
Не разбирам нищетата, не разбирам тази безотговорност към нашата икономика и към политиката ни като цяло, към сигналите, които пускаме с това денонсиране на договора.
Толкова непоследователна политика никога – след промените, е нямало. От 90-та година досега не се е случвало да има толкова непоследователни решения. Сутринта кажем едно, до вечерта сме го сменили три пъти това решение, а на следващия ден вече е ново. С това ще бъдете запомнени – с непоследователната си политика, с лобистките си закони и с това, че обслужвате чужди интереси. Жалко за Вас! Жалко! (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте за изказване, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък. Аз смятам, че денонсирането на този договор е най-правилното решение и най правилната стъпка, която България може да направи в момента. Народното събрание като акт, който може да осъществи, не само поради обсъжданията неотдавна, където и финансовият министър в оставка ясно заяви какви са анализите от разходите и ползите от този проект, където бяха коментирани докладите на управителния съвет на самата проектна компания, която се занимава с това, става ясно на всички, че този проект е нерационален за България.
Тук някои преждеговоривши току-що загатнаха и темата за екологията. Аз искам да Ви обърна внимание, че неотдавна се вдигна изключително голям шум за едни 30 декара в Несебър. Нека тези господа, които вдигаха шум за тази екология, се замислят и в момента отговорят на въпроса как 280 км, преминаващи през „Натура 2000”, за тях отведнъж не са никакъв екологичен казус, това е просто фрапантно. Не мога да разбера как може такова лицемерие. Някои преждеговоривши господа, които миналата седмица на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, скачаха да твърдят как в зона „А” не трябва да минават никакви тръби – в един момент зад тях прозира руския интерес, искат да прокарат тръби именно през такива зони. Как преди една седмица скачахте да не се допускат никакви тръби, а сега скачате и сте готови да минават в сърцето на Странджа планина? Обяснете на тези хора отвън, които са загрижени за екологията, какво е това лицемерие.
Освен това бих искал да Ви питам: къде е националният интерес на България при 51-процентно участие на Русия в този проект, в който са ясни анализите – разходи и ползи, че е нерационален за нас?
Бих искал да Ви питам: какво е лицемерието, когато говорите за Проекта „Белене”, господа, защото за мен е лицемерие?
Вие сте наследници на БКП, на партията, която едно време, когато беше станала екологичната катастрофа в Чернобил, изкарвахте хора отвън, на улицата и им казвахте да ядат зеленчуци и всичко останало.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво общо има това?
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Не, има нещо общо. Дядо ми е погубен от Вас в Белене – има нещо общо. Думата „Белене”, като я говорите, преди всичко трябва да имате малко самодисциплина, малко свян, да се посрамите, да имате малко самокритичност.
Това е величието на един голям народ – като Германия, като други, където едни леви канцлери, които са от Вашите среди, падаха на колене, когато са правили исторически грешки. В момента продължавате и се опитвате да направите поредните исторически грешки. Съжалявам, това не е правилно.
Колеги, смятам, че най-правилното е да се денонсира този проект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова за отпадане на член единствен.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 91, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Терзийски – член единствен да стане чл. 1. Това обаче трябва да стане, след като имаме приет такъв член.
Сега ще подложа на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за член единствен.
Гласували 124 народни представители: за 96, против 27, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имаме ли докладчик за второ четене? Продължаваме с доклада. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Предложението на господин Терзийски, както го направи в залата, след евентуално гласуване на чл. 2.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предложение от народния представител Георги Терзийски:
„Създава се чл. 2:
„Чл. 2. Денонсирането влиза в сила, при условие че проектът има отрицателна оценка за въздействие на околната среда.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Преди малко видяхме кой дава тон на ГЕРБ какво поведение да водят в залата и как да го водят. Този човек обаче рискува, защото дава тон на едно провалено управление и да не се окаже утре, че той ще изкупи вината за това провалено управление.
В кръга на предложението, което съм направил. С отвращение слушам това, което се случва и става в залата и си давам сметка за израза „с един куршум два заека”. Как хем изпълнявате поръчката на Вашите презокеански господари, как хем отмествате основния проблем, който е в съвременното общество – проблемът за това изключително неудачно управление, за това провалено управление, за управлението на ГЕРБ, което доведе българските граждани в ежедневна борба за физическо оцеляване.
Тук бяха изтъкнати две тези за денонсиране на това споразумение. Едната теза е абсолютно несъстоятелна – че икономически е неизпълним проект. Тази теза според мен беше разбита на пух и прах, защото съвсем логически нашето излизане първи от един неизпълним икономически проект означава само едно – ние да плащаме излизането си на другите страни, които остават. Тоест, ние да бъдем задължени.
Втората теза, която беше изтъкната, беше за евентуалното отрицателно въздействие върху околната среда. Доколкото има информация, няма отрицателна оценка, а напротив – има положителен ОВОС.
След като Вие така гръмко приемате, че има риск за околната среда вследствие на този проект, мисля, че в интерес на националните интереси и дори и на политическата позиция, която България има в случая, е редно да приемете предложението, което правя. Тоест, денонсирането да влезе в сила, при условие че има отрицателна оценка за въздействие върху околната среда. Тогава ще се окажат верни Вашите твърдения, които така сърцераздирателно изтъквате в залата, без да почиват на сериозни аргументи, мотиви и факти и ще защитите интереса, който гоните и който не е български.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, които да се изкажат?
Оказва се, че господин Миков има съображения в подкрепа на предложението.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
За този – текст не само, че имам съображения, аз съм го внесъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук пише: „Предложение от народния представител Георги Терзийски”. (Силен смях и оживление в ГЕРБ.)
МИХАИЛ МИКОВ: Да, заедно сме го обсъждали. (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина!
МИХАИЛ МИКОВ: Изказвам се единствено и само, защото виждам лицемерното мълчание на Синята коалиция, когато въпросът опря до истинските неща. Тези книжни тигри, които размахвате за заплахата на туризма, в европейските и в правовите страни се решават институционално и законно, а това става с оценка на всеки проект за въздействието върху околната среда. Но понеже Вие лъжете, че ще има негативно въздействие и не отговаря на стандартите на европейска България – член на Европейския съюз, която има по-високи стандарти от стандартите, по които се зарежда любимият Ви „Лукойл”, любимият Ви „Нефтохим”, затова си мълчите. Затова не вземате отношение за тази клауза, която да постави денонсирането под условие, наистина в рамките на онова, което казвате – че има заплаха за туризма, едни кораби спират на плажа тука, някак си изглеждащо като Батуми от времето на „12 стола” – Илф и Петров.
Само че това е доказателството – дали Вие искрено смятате, че има екологична заплаха, или най-лицемерно, сдружени с мнозинството от ГЕРБ, имате някакви други цели, за които не искате да кажете на хората. Почтено е да кажете: „Ей, ние не обичаме Русия, затова искаме да се денонсира. Ние обичаме Турция и държим всички товари с петрол за Европа да минават през Босфора”. Ето, кажете го да е ясно, не се крийте зад екологичната заплаха.
Уважаеми дами и господа, така го започнахте този Парламент –в крепката дружба между ГЕРБ и Синята коалиция, така избрахте и този кабинет, заради който Народното събрание след два дена предсрочно ще приключи работата си. Така ще приключи – в тази дружба с лицемерие, с лъжа, с неискреност към хората, които са Ви изпратили в Народното събрание.
Това е истината и всякакви хубави фрази, всякакви грижи за екологията, грижи за туризма – никой няма да Ви повярва за тях. Ето, това исках да Ви кажа, госпожо председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Други народни представители желаят ли да се изкажат? Няма.
Дискусията е закрита.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Терзийски за създаване на чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 125 народни представители: за 22, против 100, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Следващата точка от седмичната ни програма е Проект за решение за възлагане на Министерския съвет и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия... (Реплика на народния представител Мартин Димитров.) Да, коректно е.
Извинявам се, връщаме се на предходната точка.
Оставихме за накрая да гласуваме предложението на господин Терзийски – единственият член да стане чл. 1. Формално трябва да го подложа на гласуване, въпреки че смисълът е ясен.
Гласуваме предложението на господин Терзийски – той предлагаше параграф единствен да стане чл. 1, което бе в зависимост дали ще бъде приет чл. 2. Член 2 не е приет, а самата комисия не подкрепя предложението на господин Терзийски.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 93, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега вече можем да преминем към проекта за решение.
Процедура – заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Моля да подложите на гласуване промяна в програмата ни за днес, а именно точка шеста да стане точка пета, точка седма да стане точка шест, а точка пета да стане точка седем.
Правя второ процедурно предложение – да удължим времето до приключване на програмата ни за днес, за да сме спокойни всички, че ще приемем цялата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, аз мисля, че сме в режим на извънредно заседание, когато дневният ред вече е определен. Това – първо.
Второ, очевидно се прави опит да не се обсъжда и да не се стигне до гласуване по един въпрос, който касае живота, практически живота на българските граждани и оцеляването им, а именно определяне на възможности за базисните потребности и по-ниски цени на тока.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): И трите да се гласуват.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Защото е ясно, уважаема госпожо председател, че след месец юли цената на тока ще трябва да се повишава. Това временно странно решение – за намаляване, автоматично, без сериозни разчети, е направено в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Още търсят дипломата на председателката, по времето на която е направено това. Сигурно тарашуват в чекмеджетата на Бойко Борисов в Банкя. Това не е решението, което трябва да се даде на българските граждани.
Когато говорихме Парламентът да агонизира още 1-2 седмици, говорехме за важни решения, а не за такива задкулисия, които се постигат само и само да има Парламент и отвън хората да струпват ненавистта си върху Парламента, защото Бойко Борисов го няма на сцената.
Ако Синята коалиция е тръгнала така да Ви уйдисва, както ще видим и в служебния кабинет да се коалирате накрая, то тук нещата трябва да се случват пред очите на хората. Искате ли решение за базовите нужди на хората – по-ниски цени?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Искаме.
МИХАИЛ МИКОВ: Искате ли забрана за спиране, за прекъсване на тока на хората, защото животът и здравето им могат да бъдат изложени на опасност? Или искате в агонизиращия Парламент такива завери, които просто нямат смисъл?! Това е несериозно, подигравателно към опозицията и ненужно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Второто предложение беше да работим до приключване на дневния ред, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И накрая ще си тръгнете, ще падне кворумът и ще се закрие заседанието. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение. (Шум и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как всичко може да се мести в този дневен ред?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има точка в нашия правилник, която казва, че са допустими процедурни предложения… (Реплики от народния представители Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Шум и реплики от КБ.)
Прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Това е нагло поведение, което демонстрирате в пленарната зала.
Господин Бойчев, аз разбирам, че това не е Ваше предложение, очевидно то е внушено. Въпросът е обаче защо мнозинството продължава в тази посока, включително и в последния пленарен ден.
Имахме вече повод да кажем, че това е срамен финал на Народното събрание! Не го правете и жалък, не го правете и жалък!
Три седмици като цяло размотавате Народното събрание, като институция. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) Мотаете проекта за решение за мерките, които трябва да се възложат на служебния кабинет и на държавния регулатор. Три седмици хвърляте прах в очите на хората, които протестират, които излязоха да протестират заради сметките за електрически ток.
И малкото, което трябваше да направи този абсолютно изчерпан Парламент, Вие го правите по безумен начин – пренареждане на Народното събрание! Що за логика, що за поведение?! Няма ли поне в последния ден да се осъзнаете?! Няма ли поне капчица разум да проявите в този момент, за да отхвърлите предложението, което беше направено? Наистина, жалко поведение!
Дневен ред, който е гласуван, включително комисия, която е разглеждала проекта за решение, а в един момент искате и правите циркаджийско поведение, като в края на дневния ред на този парламент напуснете, за да няма кворум.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това е поведението, което прозира зад подобни предложения. (Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
Искам да предупредя! Приемете ли това предложение, правите безпредметно оставането ни в пленарната зала. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Правете си, приемайте си, каквото искате! Не се чудете, че хората Ви изметоха, ще Ви изметат и на изборите! (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Ще видим кой кого!”. Реплики от народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, правите формално предложение за прегласуване, нали така?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 25, въздържал се 1.
Предложението е прието.
От група?
Имате думата. По тема извън дневния ред, нали така?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Разбира се, за последните три седмици на това Народно събрание.
Уважаема госпожо председател, последните три седмици на заминаващото си Народно събрание са белязани с безпрецедентни лъжи – лъжи от страна на едно отиващо си мнозинство между ГЕРБ и Синята коалиция, мнозинство, което дойде на власт през 2009 г. с други лъжи – лъжи за средноевропейските доходи на българските граждани. Вместо това – 49% от българските граждани живеят в риск от бедност. И ако кризата в цяла Европа е факт, то състоянието на милиони български граждани е пряка последица от управлението на хората от ГЕРБ, които измамиха българските граждани през 2009 г.
Тези три седмици ставаме свидетели и на друго: след подадената оставка от министър-председателя на правителството, Народното събрание трябва да работи, много често с безсмислени законопроекти – за хазарта или пък Законопроекта за туризма с 400 текста само и само за да се инспирират протести и да има институция, срещу която да се насочва справедливият гняв на хората от бедността, от безработицата, от цинизма на Бойко Борисов и тези, на които хората дадоха доверие през 2009 г.
Уважаеми народни представители, достойнството е нещо, което не може да се измери с брой мандати. Достойнството е нещо, което се постига с почтеност в ангажиментите както с партньорите, така и с опонентите. Когато тези ангажименти не се изпълняват, когато дневният ред на Народното събрание се прави така, че да не се гледат важните за българските граждани въпроси, а да се прокарват, включително в последния момент останали лобистки поправки на правителството, тогава Парламентът губи не рейтинг, губи достойнство!
И тепърва – след изборите, следващото Народно събрание, тези, които българските граждани изпратят тук, в Четиридесет и втория Парламент, ще трябва да полагат огромни усилия, огромни, къртовски усилия, за да върнат достойнството на Българския парламент.
Това започна с онези фрази, на които никой от Вас не реагира, на Вашия премиер Бойко Борисов, че тук, в Парламента, са безделници!
Това започна с онези прегласувания на трето четене на закони, които сам той Ви беше разпоредил да приемете, а след това да отмените!
Това минава през безпрецедентния брой отменени от Конституционния съд текстове на закони, които Вие безропотно гласувахте! И всичко това е, пак казвам, не рейтингът на Парламента – това е достойнството на Парламента!
Достойнството, уважаеми дами и господа, на всяка институция се гради от хората, които са в нея!
Достойнството не е нещо, което можеш да купиш или да покажеш по телевизията, или да ти ръкопляскат за него! Достойнството е нещо, с което човек се ражда, възпитава и умира!
Днешното Събрание, дами и господа от управляващото мнозинство – мнозинство на политическите трикове и комбинации, на дребната политическа аритметика, но не достойнство на реалната политика за българските граждани, не Събрание, от което България имаше нужда, то си отива без достойнство!
Именно поради тази причина ние не искаме да участваме в този Ваш фарс! (Ръкопляскания от КБ. ПГ на КБ напуска пленарната зала.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Следва докладът на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Последният опит на това Народно събрание окончателно да се дискредитира, и то не само пред българските граждани – пред всички външни наблюдатели! Последният законопроект, който ни предлагате, е ярко доказателство за изпълнението на мръсни поръчки, чиито изпълнители за пореден път и за последен, за щастие, в това Народно събрание показаха своите „законотворчески” умения, и за репресивните наклонности, които демонстрирахте през всичките тези години!
Като променяте в последния ден на Народното събрание изначалната философия на един утвърдил се през годините, доказал своите качества и своята ефективност закон – философия, която изхожда от презумпцията, че на особено внимание трябва да бъдат поставени доходите и имуществото само на онези, които се ползват с общественото доверие, които боравят пряко с публични средства и които имат решаващата дума за тяхното изразходване, Вие по абсолютно недопустим начин разширявате обхвата, приложното поле на този закон, като го разширявате прекомерно.
И то в последния момент, когато нито има някакъв кредит на доверие към Вас, към всички нас, нито има проведено широко обсъждане, дебат в обществото от заинтересованите структури, гражданското общество, без да са изпълнени изискванията на Закона за нормативните актове, Вие предлагате един таен, секретен закон, който така и не беше публикуван на интернет страницата на Народното събрание, за да не могат да го видят заинтересованите лица – ако може, така тихомълком да мине, между другото.
Няма да успее този опит, уважаеми колеги, уверявам Ви. Аз силно се надявам, въпреки факта че Вие го допуснахте на първо четене, въпреки факта че сега се опитвате и явно ще успеете да го пробутате и на второ, този законопроект да не види бял свят.
Надявам се Президентът да упражни своето конституционно право на вето върху него, тъй като с него се нарушават драстично както Конституцията, така и международноправни актове, по които Република България е страна. Нарушават се човешки права – на граждани, частни лица, които нямат нищо общо с държавата и които по никакъв начин не дължат подобен род контрол и отчетност на държавата.
По този ред всички български граждани дължат отчетност и са обект на контрол по друг ред, по общия ред за контрол – данъчен, осигурителен и така нататък. Ако щете, дори и наказателна отговорност за попълване на декларация с невярно съдържание. Но не и по реда на този закон.
Чрез необоснованата промяна в изначалната философия на този закон Вие преследвате репресивни, мракобеснически цели – изпълнявате явно нечия поръчка, за която обаче няма да останете ненаказани от гражданското общество, от всички, които неправомерно визирате в предлаганите от Вас промените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Госпожа Манолова – за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Приемането на този закон и неговият характер са олицетворение на цялата дейност на Четиридесет и първото Народно събрание. Олицетворение на срамния начин, по който мнозинството в Четиридесет и първия Парламент изпълняваше партийнополитически поръчки, обвити под благовидния претекст, че се задоволяват обществени потребности – с обичайния опит на управляващото мнозинство да се изхлузи, да се изсули от отговорност за своите действия!
Трябва да е ясно, че този закон, макар и формално внесен от РЗС, се подкрепя изцяло от Парламентарната група на ГЕРБ! Опитът да бъдат вкарани в един специален режим всички неправителствени организации, цялото гражданско общество е разбирането на ГЕРБ за натиск и за отношение към гражданския сектор!
Този път няма да избягате от отговорност, както бягахте в десетки други случаи! Вие сте хората, които ще натиснете копчето и ще вкарате неправителствените организации, гражданския сектор в един режим, който е задължителен единствено и само за лицата, заемащи публични длъжности, висши държавни длъжности.
Нормално е едно лице, което заема висша държавна длъжност – министър, депутат, член на орган на изпълнителната власт, евродепутат, посланик или прочие, да е в особен режим, но не е нормално под този режим да се привеждат членовете на ръководствата на неправителствените организации. Това е, предупреждавам, един опит за разправа на Парламентарната група на ГЕРБ с онези неправителствени организации, които ще следят честността на изборите. Това е тънкият замисъл! И го заявявам още сега при дискусията по промени в заглавието на този закон.
Между другото, ще изгорят и всички останали неправителствени организации. Всички! Това са сто хиляди души – сто хиляди души са членове на ръководствата на неправителствените организации в България. Вие обявявате война на тези сто хиляди души, за да удовлетворите каприза на ръководството на ГЕРБ да си осигури комфорт в предстоящите избори, да има причини да удря организациите, които ще следят честността на вота. Ето това е истинският замисъл.
Защото – да, ние нямаме нищо против предложението на РЗС в списъка на лицата, заемащи държавни длъжности, да се добави това, което е пропуснато – еврокомисари, евродепутати, посланици, членове на международни организации, които са изпратени от Република България и се финансират от Република България, териториалните ръководства на митниците и на Националната агенция по приходите. Всички, които заемат висши държавни длъжности, трябва да декларират своето имущество. Това е смисълът и духът на този закон! И ние подкрепяме това, но в никакъв случай не подкрепяме разширяването на тези задължения – забележете, само по отношение на една част от лицата, които заемат обществени длъжности.
По-нататък става дума само за неправителствените организации. Тук ги няма медиите. Те получават ли публични пари? Тук ги няма социологическите агенции. Тук ги няма търговските дружества, които печелят обществени поръчки. Тук ги няма юридическите субекти, които разполагат с публични пари. Ако ще има такъв закон, нека се разпише такъв закон, в който да попаднат всички тези субекти, или най-добре, ако има съгласие сред гражданите, данъчните декларации на всички български граждани да бъдат публични, но това е друг закон, друг дебат. Това е друга ситуация.
Сега този закон под благовидния претекст, че цели публичност, откритост и прозрачност, на практика е един антидемократичен закон, един мракобесен закон, който между другото е абсолютно характерен за начина на мислене на вече, слава Богу,бившите управляващи и на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, така че нека да е ясно – отговорността си е на тези, които ще го гласуват. Отговорността си е на ГЕРБ!
Ние сме дотам – да се включат всички, заемащи висши държавни длъжности, и ако ще се включват лица, които са в обществени сектор, това трябва да стане по отношение на всички след широки обществени дебати и след ясно разписване на процедурите за това, а не просто на тези, които на госпожа Фидосова не са й удобни! (Шумни реплики на народния представител Искра Фидосова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Реплики има ли? Няма.
Господин Михайлов – за изказване.
След това сте Вие, господин Стоилов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще започна оттам, откъдето завърши госпожа Манолова, че наистина, ако трябва да бъде подкрепян в една малка част този законопроект, това е в частта, в която трябва да бъдат дописани хората, които така или иначе са длъжни да декларират своето имущество, каквито са еврокомисарите, каквито са шефове по митници, шефове в НАП и така нататък. В тази част смятам, че няма един народен представител, който не би подкрепил това предложение да бъдат дописани. Но оттам-нататък законопроектът наистина излиза извън всякакви демократични рамки. Защо?
Ще Ви приведа пример. В момента в Централния регистър към Министерство на правосъдието има записани – забележете, 10 хиляди и 200 организации. Това са организации, които отговарят точно на вписаните неправителствени организации, записани с обществена цел. Представете си – това са училищни настоятелства, малки спортни клубове, родителски и пациентски организации, организации, обединяващи хора с увреждания, туристически сдружения, доброволчески обединения и така нататък. Всички те попадат под ударите на този закон.
И досега аз от тази трибуна много пъти съм твърдял, че Четиридесет и първото Народно събрание е може би най-лобисткото Народно събрание в историята на българския Парламент, но сега имаме вече законодателство, което не е лобистко. То е репресивно законодателство! Репресивно спрямо всички български граждани, защото това са 100 хиляди български граждани, които участват в тези 10 хиляди и 200 организации, като управителни тела. И наистина това е безумие, което трябва да се спре!
Не може наистина в последния ден на Народното събрание ние с лека ръка да приемаме нещо, което е насочено срещу българските граждани. Това го няма нито в Русия, тоест Путин се опита да направи такова законодателство, но дори и той не стигна дотам! Той стигна в графата до такива, които използват обществен ресурс. Това беше в неговия закон. Дори Путин не стигна дотам. А пък да не говорим и Белорусия. И Русия и Беларусия. Беларусия, където е давана в Европа държава, където се потъпкват правата на хората, и тя не е стигнала до такъв тип законодателство. Просто наистина не виждам нормална човешка и политическа логика ние да отиваме на такава разправа с гражданското общество.
Моята молба като гражданин е наистина да бъде оттеглен този законопроект и да не бъде приеман.
Ще Ви прочета само нещо. Какво казва Европейската... Основен принцип Седем от Препоръка 14 на Съвета на Европа гласи, че юридическите лица с нестопанска цел трябва да имат същите права като други юридически лица и трябва да са подложени на същите административни, граждански и наказателни санкции като останалите юридически лица.
Наистина не може – медиите, примерно, разпределят гигантски обществен ресурс. Само Министерството на земеделието и храните за миналата година е дало на медиите 18 милиона! Осемнадесет милиона евра на медиите! На медиите – едно министерство! И къде са отишли? Кой ще каже по какъв начин са изразходвани тези средства?
Говорим за социологични агенции. Някой го каза тук. И те разпределят обществен ресурс. И десетки други организации разпределят обществен ресурс, а ние сега ще отиваме в пациентски организации, ще отидем в доброволчески сдружения, за да проверяваме. За какво е необходимо?
Наистина в тази част, с която започнах – еврокомисари, в Европарламента депутати, те наистина нека да бъдат вписани. Да бъдат вписани хора, които заемат висши държавни длъжности, ама да отиваме на саморазправа със сто хиляди човека просто е безумие за мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
Процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председателстваща.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес на Председателския съвет стана дума колко е важно отиващото си Четиридесет и първо Народно събрание да приеме Закона за туризма. Стана ясно, че този закон е приоритетен, че той се очаква от хиляди субекти в този бранш, които работят, че той е безспорен, но е обемен и затова аз Ви призовавам да проявите малко разум в последния ден или в последните дни на това Народно събрание и да не поставяте под заплаха приемането на безспорния Закон за туризма заради изпълнението на щенията на една политическа сила, която доказа през целия мандат на Четиридесет и първото Народно събрание своята, меко казано, непоследователност и угодничество конюнктурно.
Затова, уважаема госпожо председател на Народното събрание, госпожо Цачева, аз правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка, тъй като стана ясно и от дебата колко спорни текстове има в него, колко той, поради факта, че не е минал през предварително обсъждане, широко обсъждане, колко спорни постановки има. Някои неща са включени, други не са включени, така че нека да оставим на следващото Народно събрание тази задача, то да приеме след широк обществен дебат онези промени в този закон, които наистина са полезни и да не приема такива подобни налудничави текстове, които се съдържат в настоящия законопроект.
Процедурно предложение за отлагане на разискванията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията по този закон.
Гласували 69 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
За изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание как се разви дискусията в Правната комисия по този въпрос. Ние участвахме в заседанието, въпреки че този законопроект беше предложен в последния момент от работата на Народното събрание, въпреки че той почти не беше обсъждан на първо четене в специализираната комисия.
Днес направихме опит по тази тема, която има известно актуално значение, да се намерят решения, които са принципни и създават възможност за по-голяма публичност на имуществото на лица, които заемат определени държавни длъжности. Трябва да подчертая, че подкрепихме повечето от предложенията за разширяване на обхвата на този закон, отнасящи се дори не само до висши държавни длъжности, а включително до някои, които са в териториални подразделения на държавната администрация. Подкрепихме разширяването на обхвата на закона по отношение на лицата, които от името на Република България работят в европейски и в други международни организации. Дискусията беше най-оживена по отношение на включването на юридическите лица с нестопанска цел в кръга на задължените субекти по този закон.
В същото време обърнете внимание, че този закон, с малки изключения, не предвижда такива задължения за търговски дружества, които използват държавни и европейски средства. В тази категория се отнасят множество търговски дружества, които печелят обществени поръчки, отнасят се организации, които работят в областта на банковото и застрахователното дело, отнасят се медии – да не продължавам с този списък, и става дума за неколкократно по-големи средства, които от обществото и от бюджета понякога преминават през такива организации. Това показва, че подходът, който е избран и от вносителите, и от ГЕРБ, които подкрепят този законопроект, е изцяло конюнктурен и съобразен със стремежа да се въздейства върху организации от така наречения „трети сектор”. Нека да обърна внимание, че предвиденото сега безусловно задължение да се подават такива декларации от управителните и контролните органи на сдружения с нестопанска цел ще се отнася, и ако много от протестиращите, които представляват някакво все още неинституционализирано движение, решат да създадат свои обществени организации, те също автоматично, първото задължение, което ще трябва да изпълнят, е въведеното по този закон.
За да покажем, че дори този избирателен подход не е последователен, в комисията, след като не се прие предложението за отпадане на този текст, аз предложих да се възприеме ограничението имуществото, доходите си да декларират лицата, които през предходната година са били финансирани с публични средства или със средства по програми на Европейския съюз. Става дума за участниците в управителните и контролните органи на такива организации. Това предложение беше отхвърлено от комисията и тя днес е изправена единствено пред дилемата – или въобще да отхвърли текста такъв, какъвто е по вносител, или да го подкрепи и по този начин да стигне до абсурдното веднъж предложение, защото не е възможно Сметната палата да проверява декларациите на десетки хиляди лица, дори те да ги подадат. Това е техническото съображение. Принципният проблем е, че държавата има основание да иска допълнителни задължения към определени лица, когато те разчитат и изразходват държавни средства, а не въобще да въвежда задължения, които надхвърлят данъчните задължения на всички български граждани, независимо дали участват и извършват някаква идеална или стопанска дейност.
Тук искам да завършва с това, че ангажиментът и отговорността, за което и да е от двете решения, е на управляващите, защото вносителите на този законопроект са само едни посредствени извършители, тъй като те нямат собствена воля. Тяхната воля се определя в крайна сметка от това, което Вие искате, или от това, което Вие ще гласувате.
Поради тази причина, тъй като не виждаме вече друга правна възможност да се намери дори такова компромисно решение по съществуващия в Правилника ред, аз и госпожа Манолова няма да участваме повече в това заседание, така както нашите колеги обявиха, че няма да участват, тъй като днес отпадна най-важното решение, което засягаше мерките за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на потребностите на гражданите в областта на електроснабдяването и разходите, които те правят.
Днешното заседание на Парламента става не само излишно, но и вредно, и го продължете така, както смятате за добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Василев.
След него в 16,00 ч. ще обявя почивка.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Тъй като съм един от вносителите, чувствам се длъжен да отговаря на невероятните лъжи. Човек трябва да е някакъв изключителен мръсник, за да застане на парламентарната трибуна и да говори такива лъжи, каквито слушахме от преждеговорившите. Направо съм потресен, омерзен! Не ги ли е срам, не ги ли е страх от нещо, от Бога не ги ли е страх, за да говорят такива неща и да се опитват да манипулират? Защото тук, освен народни представители в пленарната зала, които са здравомислещи хора и могат да направят преценка, има и представители на медиите, някои от които директно, в реално време публикуват тези неща в своите медии. Направо съм потресен!
По въпроса за невероятните манипулации по отношение на сдруженията с нестопанска цел ще взема думата, когато стигнем до съответната точка от проекта за закон. Тук сме още на заглавието и се изнасят някои принципиални съображения.
Бих искал да кажа на всички и дебело да подчертая, че в момента се приема един от най-важните антикорупционни закони, които изобщо са били приемани някога в историята на българския парламентаризъм. Не искам това да звучи високопарно, това е самата истина – в момента се приема един от най-важните антикорупционни закони, които изобщо някога Български парламент е приемал. Трите кита на антикорупционната борба са три закона – Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и третият закон – изменение и допълнение, което днес приемаме в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това са трите антикорупционни законопроекта, върху които се крепи цялото антикорупционно законодателство на България и не само антикорупционното законодателство, но въобще и действията на всички държавни институции.
Дами и господа, тези три законопроекта всъщност материализират политическата воля на българското общество да се бори с корупцията. Спомнете си кои бяха политическите сили, които опонираха най-много, когато се приемаше този изключително важен, исторически Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност? Пак същите сили.
И директно ще ги нарека: прокорупционните сили в България са БСП и ДПС. Това са силите, които всъщност от години провеждат корупционна политика в България и които скачат като ужилени, действително като матросовци на амбразурата, когато в пленарната зала тръгва истинското антикорупционно законодателство. Защото и Шенген ни се размина, заради това че не провеждаме достатъчно последователна борба с корупцията. Непрекъснато това ни се напомня от партньорите ни в Европейския съюз.
Вижте какво е противодействието, когато вече реалните законопроекти влизат в пленарната зала. Насреща имаме една прокорупционна коалиция, така ще си позволя да я нарека, прокорупционна коалиция. В тази прокорупционна коалиция влизат политическите партии, които споменах, за съжаление, влизат и медии. Този път обаче това няма да го пропусна – има и медии, които са в тази прокорупционна коалиция и се противопоставят. Вие видяхте, днес вече в някои медии излязоха публикации, че на заседанието на Правната комисия били дошли клакьорски организации, за да подкрепят законопроекта на РЗС, който в момента разглеждаме. Когато приемаме антикорупционен закон, няма партийна принадлежност. Всеки един истински народен представител в тази зала със своята съвест, с пълната си убеденост ще гласува „за”.
Тези клакьорски организации, както ги нарекоха, бяха 21 организации на хора с увреждания, които имат 800 000 членове. Те казаха: „Заставаме зад Вас! Не искаме да се оставяте под натиска на прокорупционната коалиция, на тези, които са против антикорупционното законодателство.” Заради тези 800 000 души ще направим каквото е необходимо, но в никакъв случай повече няма да се подаваме на тези манипулации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Василев, не знам коя е прокорупционната коалиция и коя не е, но искам да Ви напомня, че в Шенген не влязохме заради пълния провал в така наречената „борба с корупцията и организираната престъпност” на правителството на ГЕРБ, което Вие подкрепяте през по-голямата част от мандата му. Да Ви напомням ли основанията, по които и Холандия, сега и Германия – най-големият приятел на отиващото си правителство, обявиха, че не искат повече да чуват за Шенген с България и Румъния вътре, защото и България се е провалила в борбата с организираната престъпност и с корупцията. Затова, че последните четири години България се провали в борбата с корупцията, пак ДПС и БСП ли са виновни, господин Василев? Пак ДПС и БСП са прокорупционните сили, а ГЕРБ и РЗС, които го подкрепят, са светци небесни.
Нека, когато говорим от тази трибуна, все пак да виждаме реалностите, а не да си фантазираме, което на нас ни харесва да чуваме, изказано от собствената ни уста.
Корупционно беше отиващото си правителство. Цялото управление, което си отива и което Вие подкрепяте, не направи нищо за реалната борба с корупцията. Всичко беше камуфлаж. „Бор-Кор”, не знам си какво, ДАНС – всичко беше кьорфишеци и такива, каквито Ви отиват и на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Янев – реплика.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Повече от ясно е, че тази съпротива и тук, и от определени поръчкови организации, които са олигархични граждански организации, най-вече около кръга Прокопиев, се опитват да се противопоставят на това, което обществото желае. Обществото желае публичност на доходите и парите на всички тези, които ние прилагаме по списък. Считаме, че точно в този момент – преди изборите, е изключително важно българският народ да осъществи информиран избор.
За да Ви кажа колко сте неправи, за да покажа на БСП и ДПС, че 23 години всячески поддържат мафиотското статукво в България, ще Ви дам два елементарни примера.
Господин Василев, репликата ми е към Вас: защо преди малко не ги попитахте примерно представителят на Пациентските организации в Националната здравноосигурителна каса колко пари гласува на година да се преразпределят? Три милиарда.
Ами представителят пак на граждански организации в Националния осигурителен институт колко на година гласува да се преразпределят? Вашите пари ги знае българският народ от декларацията Ви пред Сметната палата. На тези, които разпределят по 2, по 3 милиарда, не се знаят. Затова предложението ми и като вносител – оттеглям изобщо този текст за неправителствените организации, да ги няма. Да видим кой ще излезе прав? Обществото има необходимост да знае и за граждански организации, които се явяват донори на политически партии, уважаеми дами и господа.
Неслучайно ДПС най-много скача. Скача, защото има неправителствени организации, които са „черната каса” на ДПС. Затова скачат! Скачат, защото техните доходи ще бъдат изкарани на светло. Това е истината. Защото част от неправителствените организации са най-елементарни политически патерици и нищо друго. Те служат за „черни каси” и куфари на политици и обръчи от фирми. Там ги стяга чепикът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че оттегляте т. 39. В ал. 1 се създават нови точки 31, 32 и така до 40. Вие оттегляте т. 39, нали така?
Дуплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Като съвносител се присъединявам към казаното от господин Янев – да се оттегли т. 39. От името и на колежките, които също са съвносителки – Бисерка Петрова, Кристияна Петрова и Цвета Георгиева, също и от тяхно име заявяваме, че оттегляме т. 39.
Искам да припомня, а всъщност и да кажа, тъй като не всички са присъствали на заседанието на Правната комисия, че там възникна въпрос във връзка със сдружението с нестопанска цел – или всички, или никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имаме възможност по тези точки да коментираме. Сега сме на заглавието, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Да, или всички, или никой. При това положение ние сме съгласни да се възприеме подходът „никой”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по заглавието?
Има изказвания, значи ще направим почивка, след което ще продължим.
Почивка до 16,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 1 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В наименованието на закона думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 68 народни представители: за 8, против 47, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 1 думите „държавни длъжности в Република България” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 73 народни представители: за 10, против 55, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 2.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков – § 3 става § 1, като в него се правят следните промени:
1. В § 3 т. 2 да отпадне.
2. В § 3 т. 3 да отпадне.
3. В § 3 т. 4 да отпадне.
4. Точка 5 на § 3 става т. 2 на § 1, като в нея се правят следните промени:
а) предлаганата нова т. 31 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
б) предлаганата нова т. 32 в чл. 2, ал. 1 става т. 31;
в) предлаганата нова т. 33 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
г) предлаганата нова т. 34 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
д) предлаганата нова т. 35 в чл. 2, ал. 1 става т. 32, като придобива следното съдържание:
„32. ръководителите на задграничните представителства на Република България;”;
е) предлаганата нова т. 36 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
ж) предлаганата нова т. 37 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
з) предлаганата нова т. 38 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
и) предлаганата нова т. 39 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
й) предлаганата нова т. 40 в чл. 2, ал. 1 да отпадне;
5. Точка 6 на § 3 става т. 3 на § 1, като придобива следното съдържание:
„3. досегашната т. 31 става т. 33”.
6. В § 3 т. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 4, букви „б”, „д” и „й” и не го подкрепя в останалата му част.
Предложение от народния представител Яне Янев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”;
б) в т. 25 накрая се добавя „и директорите на дирекции в Централното митническо управление”;
в) в т. 26 след думата „директор” се поставя запетая и се добавя „заместник-директорите и главният секретар”, а накрая се добавя „и директорите на дирекции в централното управление и директорите на териториалните дирекции”;
г) в т. 26а накрая се добавя „и директорите на териториалните й звена”;
д) създават се нова т. 31 и т. 32 – 39:
„31. членовете на управителните и контролните органи на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество;
32. членовете на Европейския парламент от Република България;
33. членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган;
34. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган;
35. ръководителите на задграничните представителства на Република България;
36. българските граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България;
37. членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на Българската банка за развитие;
38. членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания, на Българския енергиен холдинг и на юридическите лица, които осъществяват дейност, регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране;
Точка 39 беше оттеглена от народния представител Яне Янев.
е) досегашната т. 31 става т. 40.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „За лицата по ал. 1, т. 33, 34 и 36 уведомлението се извършва от ръководителя на органа, приел решението или направил предложението.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Искам да направя едно уточнение, защото ние оттеглихме спорната т. 39. След това в буква „е” е казано, че досегашната т. 31 става т. 40, а при това положение чисто редакционно да се чете, че „става т. 39”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря Ви за коректността.
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в частта, в която комисията не го подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 59, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега трябва да гласуваме преномерирането.
Колеги, буква „е” казва, че досегашната „т. 31 става т. 40”, а т. 39 бе оттеглена.
Господин Василев направи редакционната бележка, че досегашната „т. 31 става т. 39”.
Гласуваме предложението на господин Василев, което произтича от оттеглянето на т. 39.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Сега гласуваме пълната редакция на § 3 на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. доходи за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година;”.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 4 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 4 – предложение на народния представител Михаил Миков § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 4 по вносител.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението на закона: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 5 – предложение на народния представител Михаил Миков § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 5 по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Михаил Миков § 6 да стане § 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. (1) Лицата, за които с влизането в сила на този закон възниква задължение по чл. 2, ал. 1, подават декларациите по чл. 4, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник”. Декларациите се публикуват незабавно на страницата на Сметната палата в Интернет.
(2) Лицата по ал. 1 могат да правят промени в подадените от тях декларации в 7-дневен срок от публикуването им. Промените се публикуват незабавно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Параграф 7 – предложение на народния представител Михаил Миков:
Параграф 7 става § 3, като придобива следното съдържание:
„§ 3. В Изборния кодекс в Допълнителните разпоредби в § 7 ал. 3 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В Закона за политическите партии в чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
От Секретариата ми припомнят, че не съм подложила на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков – § 6 да стане § 2, което комисията не подкрепя.
Гласуваме предложение на господин Миков, неподкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 10, против 54, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
По предложението на комисията за редакция на § 6, има ли изказване? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 15, против 49, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 7 и 8:
„§ 7. В Закона за съдебната власт в чл. 228, ал. 1 думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.
§ 8. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.
2. В § 1 т. 4 от допълнителната разпоредба навсякъде думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новите § 7 и § 8 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение на народния представител Михаил Миков – § 8 става § 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 62, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на
§ 9.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Вземал съм често пъти процедура, за да Ви критикувам, но този път искам да Ви благодаря в процедура по начина на водене. Благодаря на всички колеги от пленарната зала затова, че беше приет един изключително важен законопроект. Този парламент може да бъде обвиняван във всичко друго, но той прие изключително важно антикорупционно законодателство на България – този закон, както и Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин.
След като в продължение на 20 години имахме едно прокорупционно управление на страната, от днес нататък вече можем да говорим, че имаме антикорупционно управление на страната и Парламентът може да се гордее с това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги,

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА – продължение.
До момента сме гласували чл. 62 от законопроекта за туризма, следва да бъде докладван чл. 63.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
„Чл. 63. (1) За вписване в регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 1 подават заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилагат:
1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение;
3. справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност;
4. копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността;
5. справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;
6. копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност;
7. копие на предварителен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1;
8. декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация в сроковете по чл. 66, ал. 4, т. 1 и 2;
9. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
10. документ за платена такса за разглеждане на документите съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(2) За вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти лицата по чл. 61, ал. 2, т. 2 подават заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилагат:
1. копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
2. копие на удостоверение или друг документ от кредитна или застрахователна институция, гарантиращ отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност;
3. документите по ал. 1, т. 3-5, 9 и 10.
(3) В случай че лице по чл. 61, ал. 2 желае да извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност само по електронен път, то подава заявлението по ал. 1, към което прилага:
1. документите по ал. 1, т. 1, 2, 5-10;
2. документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн;
3. декларация по образец, че заявителят ще извършва дейността само по електронен път.
(4) Алинея 3 се прилага и за операторите на интернет страници за групово пазаруване, когато ще извършват туристическа агентска дейност.
(5) Заявленията по ал. 1, 2 и 3 и приложенията към тях се подават на български език.
(6) Документите по ал. 5 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, придружени с официален превод на български език. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език.
(7) В случай че регистриран туроператор желае да извършва туристическа агентска дейност, той подава заявлението по ал. 1, към което прилага документите по ал. 1, т. 3-6, 9 и 10. За разглеждане на документите и вписване на допълнителната регистрация като туристически агент се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(8) В случай че регистриран туристически агент желае да извършва туроператорска дейност, той подава заявлението по ал. 1, към което прилага документите по ал. 1, т. 7, 9 и 10. За разглеждане на документите и вписване на допълнителната регистрация като туроператор се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 63.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65:
„Чл. 65. (1) Лицата по чл. 62, ал. 1 уведомяват предварително чрез писмена декларация министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вида и времетраенето на извършваната туристическа дейност.
(2) Декларацията по ал. 1 е валидна за срока на свободното предоставяне на услуги.
(3) В декларацията по ал. 1 лицата по чл. 62, ал. 1 посочват:
1. наименование и данни за контакт (адрес, телефон, адрес на електронна поща);
2. туристическите услуги, които желаят да предоставят на територията на Република България;
3. данни за наличие на застраховка или гаранция, покриваща отговорността на туроператора за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.
(4) Към декларацията по ал. 1 се прилага копие на документа, удостоверяващ правото на заявителя да извършва съответната туристическа дейност съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или се посочват нормативният акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността.
(5) В случай че липсва информация по ал. 3 или документ по ал. 4, лицето се уведомява писмено за отстраняване на непълнотата не по-късно от един месец от датата на получаване на уведомлението по ал. 1. До отстраняване на непълнотата и уведомяване на органа по ал. 1 лицето не може свободно да предоставя услуги на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 65.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура?
Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Госпожо председател, официално оттеглям направените от мен предложения по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички предложения ги оттегляте?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака, встрани от микрофоните): Всичките ги оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 66:
„Чл. 66.(1) Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти разглежда заявленията по чл. 63 с приложените към тях документи в двумесечен срок от датата на постъпването им и се произнася по тях с мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма или до оправомощено от него длъжностно лице за извършване на регистрацията или за отказ за извършване на регистрацията.
(2) В случай на непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 ЕКРТТА в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14 дневен срок за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността.
(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕКРТТА извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация.
(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отказва извършване на регистрация в следните случаи:
1. заявлението за издаване на удостоверение за регистрация е подадено преди изтичането на една година от заповедта за отказ за издаване на удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, освен ако заповедта за отказ е била отменена от съда като незаконосъобразна;
2. заявлението за издаване на удостоверение за регистрация е подадено преди изтичането на три години от заповедта за заличаване на удостоверението за регистрация по реда на чл. 70, ал. 2 и 3, освен ако заповедта за заличаване е била отменена от съда като незаконосъобразна;
3. заявлението за издаване на удостоверение за регистрация е подадено от свързано лице със заявителите по т. 1 и 2;
4. при неотстраняване на непълнотите и/или нередовностите в указания срок от получаване на уведомлението по ал. 2.
(5) Заповедта за отказ за извършване на регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) При липса на мотивиран отказ за извършване на регистрация след изтичане на срока по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва вписването в регистъра и издава удостоверение за регистрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 66.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на
чл. 67:
„Чл. 67. Удостоверението за регистрация се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител при предоставяне на следните документи:
1. копие от сключения договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 – за туроператорите;
2. документ за платена такса за вписване в регистъра, съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3;
3. изрично пълномощно в оригинал, в случай че удостоверението се връчва на пълномощник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 67.
Гласували 67 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 68, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като ал. 5 в чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 68 по причините, визирани в доклада.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 68:
„Чл. 68.(1) Регистрацията е безсрочна.
(2) Правата по регистрацията не могат да се прехвърлят или преотстъпват освен в случаите по ал. 3.
(3) Правата по регистрацията могат да се прехвърлят или преотстъпват, когато регистрираното лице се е преобразувало чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, промяна на правната форма, при прехвърляне на търговско предприятие или наследяване, ако лицето, на което се прехвърлят или преотстъпват правата, отговаря на условията за вписване в регистъра.
(4) Процедурата за отразяване на промяната в обстоятелствата в случаите по ал. 3 се открива по заявление по образец, което се подава в 14-дневен срок от настъпване на промяната до министъра на икономиката, енергетиката и туризма или до оправомощено от него длъжностно лице, към което се прилагат:
1. договор за преобразуване или план за преобразуване, съответно договор за прехвърляне на предприятие или удостоверение за наследници, от които да е видно съгласието за прехвърляне или преотстъпване на правата по регистрацията или поемането им;
2. справка по образец за местоположението, пригодността и оборудването на помещенията за упражняване на туроператорска или туристическа агентска дейност;
3. справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа за персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;
4. копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност;
5. декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена или му е отказана регистрация в сроковете по чл. 66, ал. 4,
т. 1 и 2;
6. копие на сключения договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 на името на заявителя – за туроператорите;
7. общи условия за извършване на дейността в съответствие с изискванията на закона;
8. документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(5) При настъпване на промяна в обстоятелствата по чл. 63 лицето е длъжно в 14-дневен срок от настъпването да заяви промените за вписване в регистъра по чл. 61, ал. 3 и в издаденото му удостоверение, ако е необходимо. За изменение и/или допълване на удостоверението и вписване в регистъра се подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и документи, удостоверяващи промяната.
(6) В случай на непълнота на документите по ал. 5, в 14-дневен срок от получаването им министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите в 7-дневен срок.
(7) След като установи, че заявлението по чл. 5 е редовно, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 61, ал. 3 и при необходимост издава ново удостоверение за регистрация.
(8) При неотстраняване на непълнотите в срока по ал. 6 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице отказва да отрази промяната. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 68.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 69:
„Чл. 69.(1) Удостоверението за регистрация се поставя на видно място в туристическия обект, съответно по подходящ начин на интернет страницата на лицето по чл. 63, ал. 3 и 4.
(2) Когато регистрираното лице извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност в повече от едно помещение, на видно място във всеки от обектите се поставя заверено копие на удостоверението за регистрация от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) За разглеждането на документите, вписването в регистъра на туроператорите и туристическите агенти и за допълване и/или изменение в регистрацията се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 70, който става чл. 69, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 70:
„Чл. 70.(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията:
1. по писмено искане на регистрираното лице;
2. при смърт на физическото лице – едноличен търговец, по заявление на наследниците му;
3. при прекратяване на юридическото лице;
4. при прекратяване дейността на едноличния търговец или юридическото лице – по негово заявление;
5. при поставянето на физическото лице – едноличен търговец, под запрещение – по заявление на настойника или попечителя му.
(2) По мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице:
1. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за извършване на регистрацията или за вписване на промени в нея;
2. не е подало заявление в срока по чл. 68, ал. 4;
3. е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
4. не е получило удостоверението за регистрация в срок два месеца от уведомяването му;
5. при осъществяване на дейността си е издало документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред;
6. извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97,
ал. 1;
7. е извършило повторно нарушение на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 79, ал. 5;
8. не спазва приложената му принудителна административна мярка - временно затваряне на туристическия обект;
9. е извършило повторно нарушение на разпоредбите на чл. 4 от Закона за електронната търговия, ако са приложими;
10. е извършило системни нарушения на етичния кодекс и е постъпило мотивирано предложение на браншово туристическо сдружение.
(3) Със заповедта по ал. 2 се определя срок, не по-дълъг от две години, в който лицето не може да кандидатства за регистрация за същата дейност.
(4) Заповедите по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение. Обжалването на съответната заповед не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(5) При прекратяване или заличаване на регистрацията министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването или заличаването.
(6) В 7-дневен срок от получаването на заповедта по ал. 1 или 2 съответното лице е длъжно да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на удостоверението и заверените копия, ако има такива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 71, който става чл. 70, по доклада на комисията.
Гласували 67 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 71:
„Чл. 71. При извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност туроператорът и/или туристическият агент сключва договори със:
1. лица, удостоверили правото си да извършват туроператорска и/или туристическа агентска дейност по съответното национално законодателство;
2. лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство;
3. лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по този закон туристически обекти;
4. лицензирани застрахователи;
5. лицензирани превозвачи по съответното национално законодателство;
6. екскурзоводи, планински водачи, ски учители и други лица, предлагащи допълнителни туристически услуги, удостоверили правото си да извършват съответния вид дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 72, който става чл. 71.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 72:
„Чл. 72. (1) Туроператорът задължително предлага на туриста сключването на застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста” от името и за сметка на лицензиран застраховател при пътувания извън страната.
(2) Застраховката по ал. 1 не се сключва, когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста”, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване.
(3) В случаите по ал. 2 туроператорът прилага копие от застрахователната полица към договора по чл. 82, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 73, който става чл. 72, по доклада на комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен, входящ и изходящ туризъм само от регистриран туроператор.
(2) Туристическият ваучер се издава на туриста, когато се предоставя основна и/или допълнителна туристическа услуга или след сключване на договора по чл. 82, ал. 1.
(3) Туристическият ваучер се издава в три екземпляра, освен когато е в електронен вид.
(4) За граждани на трети държави, за които се прилага визов режим от Република България, туристическият ваучер задължително се издава и на хартиен носител с подпис и печат на издателя.
(5) Туристическият ваучер съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването на ваучера;
2. фирма на туроператора - издател на ваучера;
3. регистрационен номер на удостоверението за регистрация на туроператора;
4. номер на удостоверението за регистрация за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора, с изключение на случаите, когато ваучерът се издава пряко от туроператора;
5. имена на туристите;
6. предплатената основна и/или допълнителна услуга или списък на предплатените услуги, включени в организираното туристическо пътуване с обща цена;
7. датата за изпълнение на услугата или датите за изпълнение на първата и последната услуга, включени в организираното туристическо пътуване с обща цена;
8. контрагенти по изпълнение на услугата;
9. срок и начин на плащане;
10. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за туристическите ваучери, издадени по електронен път, като в този случай се изписва само името на служителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 74, който става чл. 73, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 75, който става чл. 74, по текста на вносителя.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 75:
„Чл. 75. (1) Туристическият ваучер може да се издава като електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(2) Електронният туристически ваучер съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 5.
(3) За получаването на електронния туристически ваучер туристът или туристическият агент е необходимо да потвърди получаването му чрез обратно съобщение с уведомление за постъпване на електронното съобщение с прикачен ваучер в електронната му пощенска кутия.
(4) В случай на онлайн резервация електронен туристически ваучер се издава автоматично от резервационната система на туроператора след успешно приемане на условията на туроператора по конкретната оферта и се изпраща на адрес на електронната поща, посочен от клиента.
(5) За да са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронния туристически ваучер, туроператорът – издател на ваучера, създава подходяща защита на файла срещу промени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 76, който става чл. 75, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) За туристическа услуга, която не е част от организирано туристическо пътуване с обща цена, туристическият агент издава резервационна бланка. Бланката се издава след сключване на договора между туристическия агент и доставчика на съответната туристическа услуга.
(2) Резервационната бланка се издава в три екземпляра, освен когато е във вид на електронен документ.
(3) Резервационната бланка съдържа следните задължителни реквизити:
1. номер и дата на издаването;
2. фирма и номер на удостоверението за регистрация на туристическия агент;
3. имена на туристите;
4. вида на основната или на допълнителната туристическа услуга;
5. дата за изпълнение на услугата;
6. име и подпис на служителя и печат на издателя – не се отнася за електронните резервационни бланки, като в този случай се изписва само името на служителя.
(4) Изискванията по чл. 75 се прилагат и за издаването на електронна резервационна бланка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 77, който става чл. 76, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 78 по вносител, който става чл. 77.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 78:
„Чл. 78. Когато се извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност по електронен път, интернет страницата трябва да съдържа информацията по чл. 4 от Закона за електронната търговия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 79, който става чл. 78, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Раздел ІІ – Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) Този раздел урежда условията и реда за осъществяване на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена.
(2) За целите на този раздел:
1. туроператор е лице, което по занятие организира, продава или предлага за продажба пряко или чрез туристически агент на краен потребител организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена;
2. туристически агент е лице, което продава или предлага за продажба организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена от името и за сметка на туроператор.
(3) Организирани туристически пътувания с обща цена, включително за деца и ученици, се формират само от туроператор и се предлагат за продажба от него пряко и/или чрез туристически агенти.
(4) Организираните в системата на народната просвета детски и ученически туристически пътувания с обща цена се провеждат въз основа на сключен договор между туроператор и директор на детска градина, училище или обслужващо звено по смисъла на Закона за народната просвета. Договорът се сключва след одобрение от началника на съответния регионален инспекторат по образованието.
(5) Условията и редът за извършване на детски и ученически туристически пътувания с обща цена, инициирани от детските градини, училищата или обслужващите звена в системата на народната просвета, се определят с наредба, приета от Министерския съвет, по съвместно предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на образованието, младежта и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 79.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По чл. 81 – предложение от Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 80:
„Чл. 80. (1) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя информация в писмена форма или предоставена чрез брошура, или публикувана на интернет страницата на туроператора и/или туристическия агент, която трябва да съдържа:
1. цената и начина на плащане, посочена и в български левове;
2. началната и крайната дата на пътуването;
3. началния, крайния пункт и маршрута на пътуването;
4. броя на нощувките, включени в туристическото пътуване;
5. мястото за настаняване, неговото местонахождение, категорията или степента на удобство и основните му характеристики – за всяка нощувка, ако има разлика в категорията на местата за настаняване; когато мястото на настаняване се намира на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, информацията следва да включва съответната туристическа класификация съгласно правилата в съответната приемаща държава;
6. предвидените хранения, включени в туристическото пътуване;
7. минималния брой участници, когато такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран;
8. общи данни за паспортния и визовия режим, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването;
9. наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста” по чл. 72, ал. 1;
10. вида на използваните транспортни средства;
11. размера на паричната сума или процента от цената, който трябва да бъде преведен по сметка, и срока за изплащане на остатъка;
12. невключените в цената такси, данъци и други разходи, които подлежат на покритие от потребителя на място;
13. наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка по чл. 97, ал. 1;
14. възможността за сключване на допълнителен застрахователен договор за покриване на разходите в случай на отказ от пътуване от страна на потребителя и на разходите за съдействие, включително при репатриране, както и за случаите на злополука, болест или смърт.
(2) Предоставената от туроператора пряко или чрез туристически агент информация по ал. 1 трябва да бъде ясна, точна, пълна, четливо изписана и не трябва да въвежда в заблуждение потребителя.
(3) Туроператорът е обвързан с изложеното в информацията по ал. 1 и не може да я променя освен в случаите, когато:
1. изрично е предвидена възможност за извършване на промени в нея и потребителят е уведомен писмено за тях преди сключването на договора;
2. промените са направени по писмено споразумение между страните.
(4) Туроператорът пряко или чрез туристически агент е длъжен да предостави преди сключването на договора на потребителя писмено или по друг подходящ начин информация за паспортния и визовия режим и сроковете за получаване на необходимите документи, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването и престоя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 80.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 81:
„Чл. 81. (1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент трябва да предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване.
(2) Писмената форма се смята за спазена, ако информацията е публикувана на интернет страницата на туроператора и/или туристическия агент и туроператорът и/или туристическият агент е уведомил потребителя, че информацията е поместена на интернет страницата или е изпратена по електронен път до потребителя на посочен от него адрес на електронната му поща.
(3) Задължението за предоставяне на информация по ал. 1 и по чл. 86, ал. 1 не се прилага при извършване на резервации и сключване на договор за организирано пътуване в последния момент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 81.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 82:
„Чл. 82. (1) С договора за организирано пътуване туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу заплащане на определена цена.
(2) Договорът за организирано пътуване се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.
(3) Договорът трябва да съдържа:
1. дата и място на сключването;
2. фирма, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код, регистрационен номер на туроператора и/или туристическия агент, както и име, адрес и данни от личния документ на потребителя;
3. вида на използвания транспорт - въздушен, наземен, воден, като се посочи видът на транспортното средство - самолет – чартърен или редовен, автобус, кораб – име, националност, принадлежност и класа, друг вид транспорт, плавателно средство и други;
4. маршрута на пътуването, начален пункт, час и място на тръгване, очаквано време на пристигане в крайния пункт, час и сборно място за тръгване от крайния пункт, очакваното време на пристигане, продължителност на престоя;
5. местоположение и вид на туристическите обекти, когато в цената на пътуването са включени и цените на билетите за посещението им;
6. местоположение, вид и категория на местата за настаняване и брой нощувки, когато пътуването включва нощувка;
7. вид и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;
8. посещения, пътувания, трансфери и други услуги, включени в общата цена;
9. специални изисквания за потребителя, предявени от него преди сключването на договора, за които е постигнато съгласие от страните по договора;
10. обща цена, обявена в левове, на всички услуги, включени в договора, други плащания, невключени в цената, срок и начин на плащане;
11. възможност за промяна на цената, реда и начина, по който тя се преизчислява в случаите по чл. 88, ал. 1;
12. краен срок, в който потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойки и обезщетения, както и срок, в който потребителят трябва да уведоми туроператора или туристическия агент, че преотстъпва своето пътуване на трето лице;
13. размер на неустойката, която потребителят дължи на туроператора при отказ от договора след срока по т. 12;
14. минимален брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран и пътуването може да бъде отменено;
15. изисквания за формата, начините и сроковете, при които потребителят има право да предяви рекламация в случаите на неизпълнение или неточно изпълнение на договора;
16. фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил застрахователния договор по чл. 97, ал. 1.
(4) Писмената форма се смята за спазена и когато договорът е бил сключен чрез изпращане на подписан от страните екземпляр по електронна поща в подходящ формат, установяващ надлежното му подписване, или подписан по електронен път, ако страните по договора притежават електронен подпис.
(5) Договорът за организираното пътуване може да бъде сключен и в електронна форма, когато касае предложение, публикувано на интернет страницата на туроператора или туристическия агент, чрез поставяне на маркер в поле „Приемам общите условия и съдържанието на договора за организирано пътуване” и при спазване на съответните изисквания на Закона за електронната търговия и на Закона за защита на потребителите.
(6) Когато предмет на договора е организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена, броят на нощувките се определя в съответствие с чл. 84.
(7) Туроператорът не може да се позовава на липсата на реквизит на договора.
(8) Договорът съдържа информация за съществените елементи на сключената задължителна застраховка „медицински разходи или болест и злополука на туриста” за пътувания извън страната.
(9) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент представя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста” преди началото на пътуването.
(10) Туроператорът е длъжен да съхранява сключените от него или чрез туристически агент договори за организирано пътуване за срок три месеца от датата на сключването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 82.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 84, 85 и 86 по доклада на комисията, които ставата съответно членове 83, 84 и 85.
Госпожо председател, предлагам да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване членове от 84 до 86 по вносител, които стават съответно членове 83 до 85 по комисия.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Има предложение от Недялко Славов и група народни представители по чл. 87.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 86:
„Чл. 86. (1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването, информация за:
1. името и фирмата, адреса и телефонния номер на свой представител в посещаваното място, а при липса на представител - данни за установяване на контакт с организациите в посещаваното място, които могат да окажат съдействие на потребителя при възникване на затруднение; когато няма такава организация, на потребителя се предоставя телефонен и факс номер или адрес на електронна поща за връзка с туроператора или туристическия агент;
2. времето и местото на междинните спирания и връзки;
3. вида на използваните транспортни средства;
4. застраховките, свързани с изпълнението на договора;
(2) Когато периодът между сключването на договора и началната дата на пътуването е по-кратък от 7 работни дни, информацията по ал. 1 се предоставя при сключването на договора.
(3) При пътуване в чужбина на малолетни или непълнолетни лица туроператорът пряко или чрез туристическия агент в срока по ал. 1 предоставя на родител, настойник или попечител информация, която дава възможност за пряк контакт с малолетния или непълнолетния или с отговарящото за него лице на мястото на пребиваването му”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 86.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 87:
„Чл. 87. Информацията по чл. 80, ал. 1 и 4, чл. 81, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и договорът по чл. 82 трябва да се предоставят на български език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 87.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) Когато туроператорът промени значително някоя от основните клаузи на договора, е длъжен – пряко или чрез туристическия агент, да уведоми потребителя за промяната в двудневен срок от настъпването й, но не по-късно от 10 дни преди началната дата на пътуването. Потребителят може да:
1. приеме промените, което се удостоверява с допълнително писмено споразумение към договора, което уточнява тяхното отражение върху цената, или
2. се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.
(2) Увеличаване на цената с повече от 5 на сто се смята за значителна промяна на договора.
(3) Потребителят уведомява за решението си туроператора или туристическия агент в срок три дни от получаване на уведомлението, но не по-късно от 7 дни преди началната дата на пътуването.
(4) Когато потребителят се откаже от договора съгласно ал. 1, т. 2, той има право да избира една от следните възможности:
1. да приеме друго пътуване от същото или по-високо качество, когато туроператорът или туристическият агент е в състояние да му предложи такова, или
2. да приеме туристическо пътуване с обща цена от по-ниско качество, като в този случай туроператорът или туристическият агент е длъжен да възстанови на потребителя разликата в цената между отмененото и предложеното пътуване, или
3. да му бъдат възстановени платените от него суми по договора в 7-дневен срок от датата, на която туроператорът е получил уведомлението за отказ.
(5) В случаите по ал. 1 и 4 потребителят има право да предяви иск за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 89.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 90:
„Чл. 90. (1) Когато туроператорът отмени организираното пътуване преди неговото започване по причина, която не се дължи на потребителя, последният има правата по чл. 89, ал. 4. В тези случаи потребителят има и правата по чл. 89, ал. 5, освен:
1. когато не е набран необходимият минимален брой участници за осъществяване на организирано пътуване и за което потребителят е уведомен писмено в сроковете, определени в договора, или
2. ако отмяната на пътуването се дължи на непреодолима сила.
(2) Дублирането на резервации не се смята за непреодолима сила.
(3) Когато потребителят се откаже от организираното пътуване преди неговото започване по собствена причина, туроператорът има право да удържи неустойка само в случай че размерът й е изрично посочен в договора за организирано пътуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 90.
Гласували 64 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 93.
Моля да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме членове с номера 91, 92 и 93 по доклада на комисията.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 94:
„Чл. 94. (1) В договора за организирано пътуване може да се уговори горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителя вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение на договора. Горната граница на отговорността на туроператора, уговорена между страните, не може да надхвърля трикратния размер на цената на пътуването.
(2) Когато отговорността на контрагентите на туроператора за вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на услугите по договора, е ограничена от международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, договорът за организирано пътуване може да предвиди ограничаване на отговорността на туроператора в съответствие с разпоредбите на тези договори.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на телесна повреда.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 в договора за организирано пътуване не могат да се включват клаузи, които освобождават туроператора от отговорността му по чл. 93, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 94.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По чл. 97 има предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 96:
„Чл. 96. Отделното фактуриране на различните елементи от уговореното с договора организирано туристическо пътуване с обща цена не освобождава туроператора или туристическия агент от задълженията им по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 96.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Раздел ІІІ – Застраховка „Отговорност на туроператора”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По чл. 98 има предложения от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 97:
„Чл. 97. (1) Туроператорът ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора” със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.
(2) При първоначална регистрация в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за задължителна застраховка се сключва и представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 7 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.
(3) Договорът за задължителна застраховка не може да съдържа клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя по този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 97.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 98:
„Чл. 98. (1) Задължителната застраховка по чл. 97, ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.
(2) Застраховката по ал. 1 трябва да покрива:
1. възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването, в случай че то не се осъществи не по вина на потребителя;
2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;
3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.
(3) Застраховката по ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на потребители по договори за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяването на договора за застраховка.
(4) При настъпване на застрахователно събитие, в случаите когато туристически агент е продал туристическо пътуване, организирано от туроператора по ал. 1 и е възстановил на потребителите сумите по ал. 2, т. 1 и 2, туристическият агент, встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя по договора за застраховка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 99:
„Чл. 99. (1) Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му.
(2) В случай на прекратяване на договора за застраховка преди изтичане на срока му регистрираното лице е длъжно да сключи нов договор за застраховка и да го представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 7 дни от прекратяването му.
(3) Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.
(4) Условията и редът за сключване на застрахователния договор по чл. 97, ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(5) С наредбата по ал. 4 се урежда и застрахователното покритие, лимитите на отговорност и начинът на определяне на застрахователната сума.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 99.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 105.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 106.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 107.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, който става чл. 108.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 109.
Моля, да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок членове с номера от 100 до 109 включително по доклада на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Раздел ІV – Мерки за гарантиране правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 110:
„Чл. 110. (1) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2006”.
(2) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011”, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с автобус.
(3) Когато предприетите мерки не са съобразени с регламента по ал. 1, лицата с увреждания или с ограничена подвижност могат да претендират обезщетение за причинените им вреди. Искът за обезщетение се предявява срещу туроператора или туристическия агент пред съответния съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 110.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава осма – Хотелиерство и ресторантьорство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на Глава осма – „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Раздел І – Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг”.
Предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел І: „Хотелиерска и ресторантьорска дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на Раздел І –„Хотелиерска и ресторантьорска дейност”.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 111:
„Чл. 111. (1) Хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти.
(2) Категоризацията се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица – за видовете обекти и категории, посочени в този закон.
(3) За предоставяне на туристически услуги на деца и ученици под формата на детски лагер категоризираните по този закон туристически обекти следва да спазват изискванията за детски лагер, посочени в наредбата по чл. 79, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 111.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 112:
„Чл. 112. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за:
1. хотелиерство, извършвано в ротели, ботели и флотели;
2. ресторантьорство, извършвано на борда на кораби, самолети или влакове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 112.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По чл. 114 има постъпило предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 114 и предлага чл. 114 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на чл. 114 по вносител.
Гласували 63 народни представители: за 62, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По чл. 115 е постъпило предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 113:
„Чл. 113. (1) Хотелиерство или ресторантьорство може да извършва лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
3. има персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж.
(2) Хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 113.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 114:
„Чл. 114. Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
2. предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5;
3. поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация:
а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;
б) работното време на туристическия обект – за заведенията за хранене и развлечения;
в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 116, който става чл. 114 по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 115:
„Чл. 115. Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:
1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията;
2. обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;
3. обявяват цените задължително в левове, а при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4;
4. спазват българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 117, който става чл. 115 по доклада на комисията.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 116.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 118 по вносител, който става чл. 116.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 117:
„Чл. 117. (1) Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи – лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.
(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.
(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или при необходимост – и на друг език.
(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 4.
(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данък върху добавената стойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 119, който става чл. 117 по доклада на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120, който става чл.118.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме чл. 120, който става чл. 118.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 121 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на комисията чл. 121 да се отхвърли.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура – господин Димитър Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, поради липса на дебати, моля да подложите на гласуване да гласуваме законопроекта раздел по раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме процедурното предложение за гласуване на законопроекта раздел по раздел.
Гласували 65 народни представители: за 64, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Раздел ІІ – Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 119.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 120.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 121.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 122.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 123.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 124.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 125.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 126.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 127:
„Чл. 127. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ЕККСТО определя категорията на:
1. местата за настаняване:
а) хотели – категория „три звезди”, „четири звезди” и „пет звезди”, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
б) апартаментни туристически комплекси – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3;
в) вилни селища – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 4;
г) туристически селища – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 5;
д) вили – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6;
2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „четири звезди” и „пет звезди”;
3. туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене – всички категории, съгласно чл. 125 и 126.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.131, който става чл. 128:
„Чл. 128. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя категория на:
1. местата за настаняване, както следва:
а) хотели – категория „една звезда” и „две звезди”, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечени
б) мотели – всички категории, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2;
в) семейни хотели – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 1;
г) хостели – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,
т. 2;
д) пансиони – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,
т. 3;
е) почивни станции – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 4;
ж) стаи за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 5;
з) апартаменти за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 6;
и) къщи за гости – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2, т. 7;
к) бунгала – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,
т. 8;
л) къмпинги – всички категории, съгласно чл. 123, ал. 2,
т. 9;
2. самостоятелните заведения за хранене и развлечения - категория „една звезда”, „две звезди” и „три звезди”;
3. заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове – всички категории за съответния вид, съгласно
чл. 124.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 129:
„Чл. 129. (1) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ орган заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. справка по образец за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;
4. копия на документите, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект, съгласно изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5;
5. формуляр по образец за определяне на категорията;
6. копия на документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове;
8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране, съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. формуляр по образец за определяне на категорията;
2. копие на документа за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта – в случай, че това лице е различно от собственика на обекта;
3. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
4. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление за категоризиране по образец, към което прилага:
1. декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. формуляр по образец за определяне на категорията;
4. копия на документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;
5. копие на договор за наем или на друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
6. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
7. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) Заявленията по ал. 1, 2 и 3 с приложените към тях документи се подават до съответния категоризиращ орган.
(5) Документи по ал. 1, 2 и 3, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с официален превод на български език.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 130:
„Чл. 130. (1) Съответната ЕККТО разглежда заявленията и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, се произнася по тях с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
(2) В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността.
(3) Ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. Заповедта се изпраща на заявителя.
(4) Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране, с изключение на случаите по чл. 131, е със срок на валидност, както следва:
1. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 2, т. 3 – четири месеца;
2. за туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите заведения за хранене към тях – 6 месеца;
3. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от кметовете на общини – два месеца.
(5) В срока по ал. 4 на временните удостоверения по решение на съответната ЕККТО се определя експертна работна група за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория.
(6) За проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект.
(7) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на ЕККТО в съответния срок по ал. 4 определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория или със заповед мотивирано отказва определянето на категория.
(8) Определянето на категория на прилежащите към местата за настаняване заведения за хранене и развлечения се извършва в сроковете, предвидени за заявената категория на съответното място за настаняване.
(9) Отказът по ал. 3 и 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 131:
„Чл. 131. (1) За туристически обекти със сезонен режим на работа, когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за заявената категория, по причина, която не се дължи на хотелиера или ресторантьора, срокът на временното удостоверение може да бъде еднократно удължен.
(2) Съответната ЕККТО преценява срока по ал. 1 конкретно за всеки случай.
(3) Категоризиращият орган по предложение на съответната ЕККТО със заповед определя срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение с актуален срок на валидност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 132:
„Чл. 132. (1) На категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.
(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 133:
„Чл. 133. (1) Категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4.
(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.
(3) В срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да декларира желанието си да потвърди категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.
(5) Документът за платена такса и декларацията за категорията на обекта по ал. 3 се подават до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път.
(6) Служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория.
(7) За определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.
(8) В случай на промяна на категорията на обекта новата табела по чл. 132, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 134:
„Чл. 134. (1) Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му по реда на чл. 129.
(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
(3) Издаденото удостоверение запазва своето действие до издаването на новото удостоверение за категория.
(4) При получаване на новото удостоверение лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.
(5) В случай че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявлението по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 14-дневен срок от постъпването на заявлението по предложение на съответната ЕККТО на лицето се издава ново удостоверение за категория съгласно искането му.
(6) За промяната по ал. 5 се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 135.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 136.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 137:
„Чл. 137. (1) Категорията на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се прекратява:
1. с изтичането на срока на определената категория;
2. по искане на собственика или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект – с подаване на заявлението;
3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;
4. ако в тримесечен срок от издаването на категорийната символика на туристическия обект, лицето, извършващо дейност в него, не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в едномесечен срок;
5. при подаване на заявление за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение;
6. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантьора;
7. при промяна на вида на туристическия обект;
8. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;
9. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;
10. при неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 3.
(2) В случаите по ал. 1 категорията на туристическите обекти се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) След прекратяване категорията на туристически обект издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 129.
(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(5) При прекратяване категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме целия Раздел II с наименованието и неговите членове от 122 до 140, които стават съответно от 119 до 137, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Раздел III – Предоставяне на кетъргинг услуги”.
Предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III и предлага да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 141 и предлага да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 142 и предлага да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 143 и предлага да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 144 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – наименованието на Раздел III да се отхвърли, както и членове 141, 142, 143 и 144 да бъдат отхвърлени.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: „Глава девета – Условия и ред за предоставяне на спа и уелнес услуги. Сертифициране на балнеолечебни (медикъл спа), спа, уелнес и таласотерапевтични центрове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145, който става чл. 138:
„Чл. 138. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава сертификат на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, по реда на този закон.
(2) Право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА”, съответно обозначенията „Балнеолечебен (Медикъл СПА)”, „Уелнес” и „Таласотерапия” или да предоставят услуги, обединени под наименованията „Балнеолечебни” или „СПА/Уелнес услуги”, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „Балнеолечебен (Медикъл СПА) център”, „СПА център”, „Уелнес център” или „Таласотерапевтичен център” по реда на този закон.
(3) Условията и редът за сертифициране на центровете по ал. 2, изискванията към персонала и към лицето с функции по управление на съответния център се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на здравеопазването.
(4) Центровете по ал. 2 получават съответния сертификат при съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по ал. 3.
(5) Наредбата по ал. 3 съдържа и всички образци на заявления и справки, които се отнасят за центровете по
ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146, който става чл. 139:
„Чл. 139. Сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 140:
„Чл. 140. (1) Предоставянето на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги в сертифицирани по този закон центрове се извършва от лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
3. има персонал с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
4. има управител с изискуемото образование, професионална, езикова квалификация и стаж;
5. е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3.
(2) Лицето по ал. 1 или негов пълномощник подава заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, към което прилага:
1. копия на документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – за лицата, които не са търговци, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз;
2. декларация, че лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. копие на документа за собственост на центъра или от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване върху помещенията;
4. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
5. справка за персонала – по образец;
6. документи, удостоверяващи образованието, професионалната и езиковата квалификация и стажа на лицето – управител на обекта, съгласно изискванията на наредбата по чл. 138,ал. 3;
7. декларация, че лицето е осигурило подходящи помещения, обзавеждане и оборудване и условия за предоставяне на съответните услуги за заявения за сертифициране обект съгласно изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 3;
8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
9. документ за платена такса за разглеждане на документите за сертифициране съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 141.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 142:
„Чл. 142. (1) На сертифицираните центрове се издава категорийна символика в зависимост от техния вид, включваща сертификат и табела, които се поставят на видно място в обекта.
(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.
(5) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.
(6) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 5.
(7) Сертифицираните центрове, както и лицата, предоставящи услуги в тях, се вписват в предназначения за това регистър. Регистърът е публичен и е част от Националния туристически регистър.
(8) При промяна на вписаните обстоятелства в регистъра по ал. 7, които налагат издаването на нов сертификат, той се издава по заявление на вписаното лице, което се подава в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(9) За отразяване на промяна във вписаните обстоятелства се събира такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 143:
„Чл. 143. (1) Сертифицираният обект и лицето, извършващо дейност в него, се заличават от регистъра и сертификатът се обезсилва със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощено от него длъжностно лице при:
1. изтичане на срока;
2. по искане на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;
3. прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;
4. откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на лицето, извършващо дейност в туристическия обект;
5. промяна на вида на туристическия обект;
6. системни нарушения на изискванията за съответния вид обект, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 3;
7. неподаване в срок на заявление по чл. 142, ал. 8.
(2) След прекратяване действието на сертификата нов сертификат се издава по реда на чл. 140 и 141.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок наименованието на Глава девета и членове от 145 до 150, които стават съответно членове от 138 до 143, в редакцията на комисията по доклада.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – тече гласуване.
Отменете гласуването.
Десет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Докладвана е Глава девета.
Поставям на гласуване Глава девета в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава десета – Подаване на документи по електронен път”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 144:
„Чл. 144. (1) Заявленията за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и за сертифициране на туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, заедно с приложените към тях сканирани документи, може да се подават и по електронен път.
(2) Заявленията и уведомленията следва да са подписани с квалифициран електронен подпис от заявителя. За заявител се смята лицето, от името на което е извършено електронното заявление.
(3) На интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на интернет страницата на съответната община се публикува електронния адрес, на който могат да се изпращат заявленията.
(4) Електронното заявление се смята за получено, ако от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно от общината, потвърдят получаването му. Потвърждаване на получаването се извършва в срок до 5 работни дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване Глава десета „Подаване на документи по електронен път” в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава единадесета – Издаване на дубликати на удостоверения и сертификати”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 145:
„Чл. 145. (1) Дубликат на издадено удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, на удостоверение за определен вид и категория на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и на сертификат за туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 се издава при унищожаване или загубване на първоначално издаденото удостоверение или сертификат по заявление по образец, подадено от съответните титуляри на изгубените документи.
(2) Към заявлението заявителят прилага декларация за обстоятелствата по ал. 1.
(3) За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава единадесета.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава дванадесета – Екскурзоводи, планински водачи и ски инструктори”.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава дванадесета: „Глава дванадесета „Екскурзоводи, планински водачи и ски учители”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е подкрепено.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Оттеглям всички до края, които не са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иван Иванов оттегля всички направени от него, неподкрепени предложения.
Гласуваме промяната в наименованието на Глава дванадесета, съгласно предложението на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По чл. 153 има предложение от народния представител Михаил Михайлов – в чл. 153 се правят следните изменения и допълнения...”
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е оттеглено в неподкрепената част, а останалата част е подкрепена.
Продължавайте с предложението на народния представител Недялко Славов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153, който става чл. 146:
„Чл. 146. (1) За упражняване на професиите „екскурзовод”, „планински водач” и „ски учител” е необходимо съответното лице да притежава правоспособност за извършване на дейността и да бъде вписано в съответния регистър – част от Националния туристически регистър. Ски учителите упражняват професията си само чрез ски училището, към което са наети.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта определя с наредби образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професиите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще поставя на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, който не е в залата, а по т. 2 има неподкрепено предложение.
Гласуваме предложението на господин Михаил Михайлов в неподкрепената му част от комисията.
Гласували 63 народни представители: за 5, против 47, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 146 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: По чл. 154 – предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Михаил Михайлов:
„В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Изгражда се национален ски регистър на ски училищата като звена, предлагащи обучение по снежни спортове.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Учителите по снежни спортове се регистрират към националното професионално сдружение на ски учителите, което е длъжно да поддържа национална база данни за своите членове, съгласно чл. 50, т. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Предложение от Недялко Славов и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 147:
„Чл. 147. (1) Лицата, придобили правоспособност за упражняване на професиите по чл. 146, ал. 1, подават заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в съответния регистър.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ, удостоверяващ придобитата правоспособност;
2. сертификат или друг документ, удостоверяващ владеене на чужди езици, когато е приложимо;
3. декларация за свободно упражняване на професията и/или копие на договор за упражняването й;
4. документ за платена такса за вписване съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.
(3) Заявлението по ал. 1 заедно с приложените документи може да се подава и по електронен път по реда на чл. 144.
(4) В съответния регистър по чл. 146, ал. 1 се вписват:
1. имената и данните за контакт на екскурзовода, планинския водач, ски учителя;
2. езикът, на който ще се упражнява съответната професия;
3. начинът на упражняване на професията;
4. извършените промени във вписаните обстоятелства.
(5) При промяна на вписаните по ал. 4 обстоятелства съответните лица са длъжни в 7-дневен срок от настъпването й да я заявят за отразяване в регистъра.
(6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава вписаното по ал. 1 лице от съответния регистър по чл. 146, ал. 1:
1. по искане на вписаното лице;
2. при подаване на неверни данни за вписване в регистъра;
3. при неупражняване на професията в продължение на две години.
(7) Заповедта по ал. 6, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на предварително изпълнение. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.
(8) Лицата, заличени на основание ал. 6, т. 3 от съответния регистър по чл. 146, ал. 1, могат да заявят ново вписване, но не по-рано от 6 месеца от датата на заличаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 63 народни представители: за 16, против 38, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 147 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 148:
„Чл. 148. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава на вписаното в съответния регистър по чл. 146, ал. 1 лице съответна идентификационна карта.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава образците на идентификационните карти по ал. 1 за всяка от професиите по чл. 146, ал. 1. Картите трябва да дават възможност за ясна идентификация чрез снимка и най-малко две имена на съответния екскурзовод, планински водач или ски учител, а за ски учителя - и посочване на ски училището, в което е нает.
(3) При загуба или унищожаване на идентификационна карта министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице издава дубликат по заявление на лицето по чл. 146, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 148.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 149:
„Чл. 149. Екскурзоводите, планинските водачи и ски учителите са длъжни при упражняване на професията да носят на видно място идентификационната си карта по чл. 148, ал. 1 по начин, който да осигурява във всеки един момент идентификацията по смисъла на чл. 148, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 150:
„Чл. 150. Екскурзоводът, планинският водач и ски учителят носят имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на техните задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава тринадесета – Ски писти. Видове. Ползване, поддържане и обезопасяване. Предоставяни туристически услуги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета.
По чл. 158 – предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 151:
„Чл. 151. (1) Територията на ски пистите, независимо от собствеността й - държавна, общинска или частна, е общодостъпна и обучение по снежни спортове на нея могат да предлагат само ски училища, с правоспособни ски учители, вписани в Националния туристически регистър.
(2) За части от територията на ски пистите достъпът може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота на хората, както и в други случаи, определени със закон.
(3) Ограничението по ал. 2 е допустимо и в случаите, когато това е необходимо за обработка на ски пистите, в извънработно време на лифтовите и влековите съоръжения, както и за провеждане на състезания или други мероприятия, които с оглед естеството си налагат ограничаване на ползването на ски пистата.
(4) На ски пистите не се допуска ползването на моторни превозни средства или други средства, които не са ски или сноуборд, с изключение на такива, които се използват от лицето по чл. 157, ал. 1 за обработка на пистите, за осигуряване на реда и безопасността по пистите или в извънредна ситуация, както и такива, които се използват от лицата, ангажирани с планинско спасяване и/или медицински екипи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 159, който става чл. 152.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 153:
„Чл. 153. (1) Ски пистите могат да бъдат самостоятелни или организирани в ски зона с определени граници, която да обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.
(2) Ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, трябва да са обезопасени и информационно обезпечени.”
По чл. 161 – предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Предложение от Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 154:
„Чл. 154.(1) Изискванията за обезопасеност и информационна обезпеченост по чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 2 са:
1. определяне степента на сложност на ски пистата според характера и профила на терена, която да е оповестена по подходящ начин на туристите:
а) зелена – за начинаещи;
б) синя – лека писта;
в) червена – средна писта;
г) черна – трудна писта;
2. поставяне на видно място на територията на ски пистата, както и в местата за настаняване, разположени в непосредствена близост до съответната писта, на задължителни правила за безопасно поведение на туристите скиори, определени с наредбата по чл. 159;
3. предотвратяване ползването на ски пистата едновременно за ски, шейни, туристи и други, както и за излитане и кацане на делтапланеристи и парапланеристи от необособени за целта места;
4. предотвратяване движението на превозни средства по пистите през времето, когато те са отворени, с изключение на превозните средства за поддържане на пистата и спасителни акции, при наличие на необходимата сигнализация;
5. поддържане на територията на ски пистата;
6. поддържане на интернет страница с информация за курорта, за ски пистите (описание, дължина, сложност, обслужване), за съоръженията (вид, дестинация и дължина), за услугите и атракциите и друга информация;
7. поставяне на информационни и предупредителни знаци и сигнали, и указателни табели на територията на ски пистата съгласно изискванията на наредбата по чл. 159.
(2) Кметът на съответната община или съвместно кметовете на съответните общини, на чиято територия е планинският курорт, със заповед утвърждават правила за осигуряване спазването на обществения ред на територията на ски пистите – част от съответния курорт, и осигуряват контрол по спазването им.
(3) Контролът по ал. 2 се извършва и от ски патрул”.
По чл. 162 има предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Предложение от Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Недялко Славов и група народни представители, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 155:
„Чл. 155.(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава със заповед Комисия за определяне вида на ски пистите съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1 и тяхната безопасност, наричана по-нататък „комисията”.
(2) Дейността и организацията на работа на комисията се уреждат с правилник, издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Със заповедта по ал. 1 се определя съставът на комисията, в която се включват представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Българската федерация „Ски” и на Националното професионално сдружение на ски учителите и ски училищата.
(4) По преценка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в състава на комисията може да бъдат включени и други експерти в областта на снежните спортове.
(5) Комисията извършва проверки за определяне вида на ски пистите и тяхната безопасност след постъпило искане до министъра на икономиката, енергетиката и туризма от собственика или от лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение”.
По чл. 163 – предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 156:
„Чл. 156. Поддръжката на територията на ски писта по чл. 154, ал. 1, т. 5 включва извършване на следните дейности през летния, съответно зимния сезон:
1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;
2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и временни ограждения, обезопасявания”.
По чл. 164 има предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 157:
„Чл. 157.(1) Собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение – влек и/или лифт (кабинков или седалков) предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154.
(2) На територията на ски зона може да се предоставят следните допълнителни туристически услуги:
1. обучение по снежни спортове (ски училище);
2. наем на специализирана ски и сноуборд екипировка;
3. сервизно обслужване на екипировка;
4. занимания за деца в обособена детска ски зона и/или снежен парк.
(3) Заниманията за деца по ал. 2, т. 4 и използването на ски пистите и съоръженията към тях от деца се организират при спазване изискванията на наредбата по чл. 79, ал. 5”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 158:
„Чл. 158.(1) На територията на ски пистите следва да бъде подсигурено извършването на спасителни дейности.
(2) В цената на картата за ползване на съоръжението може да се включи и планинска застраховка”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 159:
„Чл. 159. Министерският съвет приема наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България, както и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава тринадесета по доклада на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава четиринадесета – Плажове. Видове. Ползване и обезопасяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167, който става чл. 160.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 161:
„Чл. 161.(1) Областен управител, на чиято територия се намират плажове по чл. 160, ал. 2, създава със заповед комисия за водноспасителната дейност и безопасността на плажовете, наричана по-нататък „комисията”.
(2) Дейността и организацията на работа на комисията се уреждат с правилник, издаден от областния управител.
(3) Със заповедта по ал. 1 се определя съставът на комисията, в която се включват представители на областната администрация и по един представител на регионалните здравни инспекции, общинската администрация, на чиято територия е плажът, и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
(4) Към състава на комисията за областите с прилежащи морски плажове се включват и представители на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
(5) По преценка на съответния областен управител в състава на комисията може да бъдат включени и други представители на централни и местни държавни органи.
(6) Ежегодно, в периода април-октомври, областните управители на областите Добрич, Варна и Бургас предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежемесечни справки и информация относно общото състояние, резултатите от извършените проверки, направените препоръки, наложените санкции и други на морските плажове, намиращи се на територията на съответната област”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169, който става чл. 162.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 163:
„Чл. 163. Ежегодно до 30 април областните управители или оправомощени от тях длъжностни лица, на чиято територия са плажовете, издават заповед за забранените и разрешените за къпане плажове въз основа на заключенията по чл. 162, т. 1 на комисията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171, който става чл. 164.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава четиринадесета.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава петнадесета – Единна система за туристическа информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172, който става чл. 165.
По чл. 173 има предложение от Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 166:
„Чл. 166. (1) В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се води и поддържа Национален туристически регистър, който съдържа информация за:
1. вписаните туроператори и туристически агенти:
а) номера на удостоверението за регистрация, съответно на документа, удостоверяващ правото да се извършва такава дейност;
б) вида на туристическите дейности;
в) фирмата, седалището и адреса на управление на вписаното лице;
г) адреса на офисите за упражняване на дейността, телефона, факса, електронната поща, интернет страницата;
д) електронния адрес на интернет страницата за извършване на дейността по електронен път;
е) адреса за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, както и телефона, факса, адреса на електронна поща;
ж) единния идентификационен код, данъчния или регистрационния код или друга идентификация, използвана в съответната държава – членка на Европейския съюз;
з) имената на лицето/лицата с право да управляват и/или представляват вписаното лице;
и) имената на лицето с функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност;
к) номера на заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощено от него длъжностно лице за регистрация, за прекратяване или за заличаване на регистрацията;
л) номера и датата на сключения застрахователен договор по чл. 98, ал. 1, име на застрахователя, срок на валидност на застраховката и застрахователната сума;
м) приложените принудителни административни мерки и санкции по този закон;
н) номера на издадения дубликат на удостоверението за регистрация;
2. категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и лицата, които извършват дейност в тях:
а) номера на удостоверението;
б) вида на обекта;
в) наименованието на обекта;
г) адреса на обекта, телефона, факса;
д) категорията на обекта;
е) капацитета на обекта – брой стаи/апартаменти/студия и брой легла; съответно: брой места на открито и на закрито;
ж) фирмата/името и седалището/постоянния адрес на собственика на обекта;
з) единния идентификационен код, данъчния или регистрационния код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка на собственика на обекта;
и) наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код, данъчния или регистрационния код или друга идентификация, използвана в съответната държава – членка на Европейския съюз на лицето, извършващо хотелиерство или ресторантьорство в обекта, телефона, факса, адреса на електронната поща;
к) датата, от която лицето извършва дейността в обекта; срока на валидност на категорията;
л) датата на спиране действието на удостоверението за категория и срока, за който се спира;
м) входящия номер на заявлението за определяне на категория;
н) номера и датата на заповедта на категоризиращия орган за определяне на категорията, за отказ, за понижаване или прекратяване на категорията;
о) приложените принудителни административни мерки и санкции по този закон;
п) издадения дубликат на удостоверението за категория;
3. организациите за управление на туристическите райони:
а) наименованието, седалището и адреса на организацията, телефона, факса, електронната поща, интернет страницата;
б) предмета на дейност;
в) имената, телефона, факса и адреса на електронната поща на лицата, представляващи организацията;
г) номера на заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване на организацията в регистъра;
4. туристическите сдружения:
а) наименованието, седалището и адреса на сдружението, телефона, факса, адреса на електронната поща, интернет страницата;
б) вида на сдружението;
в) съд, номера на делото, партидата, регистъра, том и страница по съдебната регистрация на сдружението, единния идентификационен код, регистрационния номер в регистъра към Министерството на правосъдието, ако сдружението извършва дейност в обществена полза;
г) имената, телефона, факса и адреса на електронната поща на лицата, представляващи сдружението;
д) вида и поименния състав на управителния орган;
е) броя на членуващите в сдружението организации и лица;
5. туристическите информационни центрове:
а) правно-организационната форма;
б) местонахождението на туристическия информационен център;
в) имената на лицето, управляващо туристическия информационен център;
г) телефона, факса и адреса на електронната поща на туристическия информационен център;
д) предлагани допълнителни туристически услуги;
6. сертифицираните балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове:
а) номера на сертификата;
б) срока на сертификата;
в) вида на обекта;
г) наименованието на обекта;
д) адреса, телефона, факса и адреса на електронната поща на обекта;
е) наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код, съответно – името и постоянния адрес на собственика на обекта, телефона, факса, адреса на електронната поща;
ж) наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код, съответно – името и постоянния адрес на лицето, на което са предоставени права за ползване върху обекта, телефона, факса, адреса на електронната поща;
з) входящия номер на заявлението за получаване на сертификат;
и) номера на заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за издаване на сертификат, за отказ или за заличаване на сертификата;
к) наложените санкции по този закон;
л) издаден дубликат на сертификата;
7. правоспособните екскурзоводи, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния екскурзовод, езици, на които ще практикува професията си, начин на упражняване, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване;
8. правоспособните планински водачи, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния планински водач, начин на упражняване на професията, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване;
9. правоспособните ски учители, включени в списък, съдържащ име, данни за контакт – адрес, телефон, адрес на електронна поща на съответния ски учител, ски училището, чрез което ще упражнява професията си, номер на идентификационната му карта и заповед за заличаване.
(2) В Националния туристически регистър в отделен раздел се вписват лицата, подали заявления за регистрация, категоризация и за сертификация, и се описват броят и видът на приложените документи. Вписването се извършва по реда на подаване на заявленията и се отбелязва движението на преписката за вписване в регистъра и за издаване на удостоверение/сертификат.
(3) В Националния туристически регистър се водят всички изменения на вписаните обстоятелства.
(4) Вписването в Националния туристически регистър се извършва при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 167:
„Чл. 167. (1) Кметовете на общини се задължават да водят регистър по реда на наредбата по чл. 165, ал. 2 на всички категоризирани от тях на територията на общината туристически обекти и да предоставят информация относно вписванията по този регистър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в 30-дневен срок от датата на заповедта за определената категория на туристическия обект.
(2) Регистрите по ал. 1 са неразделна част от Националния туристически регистър.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 168:
„Чл. 168. (1) Вписванията в регистрите по чл. 166, ал. 1 и чл. 167 се правят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице служебно.
(2) При промяна на вписаните обстоятелства в регистрите по ал. 1 вписаното лице подава заявление по образец до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съответно до кмета на общината, за отразяване на промяната в съответните законови срокове от настъпването й.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат документи, удостоверяващи настъпилата промяна, и документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176, който става чл. 169.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177, който става чл. 170.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава петнадесета.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Глава шестнадесета – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178, който става чл. 171.
Има предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 172:
„Чл. 172. Длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 171, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и комисиите по чл. 161, ал. 1, създадени от областните управители, имат право:
1. да извършват проверки на място и по документи;
2. на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;
3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;
4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове;
5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 173:
„Чл. 173. (1) Длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива на Съвета 90/314/ЕИО за туристическите пътувания с обща цена, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни.
(2) Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забраната на нарушението обществено достояние.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181, който става чл. 174.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл. 175:
„Чл. 175. (1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от председателя на Комисията за защита на потребителите, от кметовете на общини, както и комисиите по чл. 161, ал. 1 съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) За налагане на административни наказания министърът на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Комисията за защита на потребителите, областните управители, кметовете на общини и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 176:
„Чл. 176. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед:
1. понижава категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2 по предложение на Комисията за защита на потребителите; към предложението се прилага цялата административна преписка по установяване на съответното административно нарушение;
2. спира дейността на туроператор при неизпълнение на задължението по чл. 105 до обезщетяване на всички потребители.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 184, който става чл. 177:
„Чл. 177. (1) Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона с изключение на чл. 168, ал. 2 и чл. 169, ал. 2:
1. на туроператорите и туристическите агенти;
2. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3;
3. за сертифициране на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5;
4. на лицата, собственици или с предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение;
5. на екскурзоводи, планински водачи и ски учители.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1:
1. прилага принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект” по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 7 при:
а) извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация;
б) несключване на застрахователен договор „Отговорност на туроператора” от страна на туроператора;
в) предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136;
г) предоставяне на туристически услуги в несертифициран туристически обект;
д) повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверката документи;
2. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на системни нарушения на изискванията по този закон и на наредбите по прилагането му от страна на туроператори и туристически агенти;
3. уведомява категоризиращия орган в случаите по чл. 137, ал. 1, т. 7-10 за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3, както и при прилагане на принудителната мярка по ал. 1, т. 1;
4. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на системни нарушения на изискванията, посочени в наредбата по чл. 138, ал. 3, за сертифицираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5;
5. уведомява категоризиращия орган в случаите на нарушения на изискванията на чл. 114, т. 2 за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1- 3;
6. уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на неизпълнение на задълженията по закона и наредбите по чл. 146, ал. 2 от страна на екскурзоводи, планински водачи и ски учители;
7. може да изисква сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите в 7-дневен срок уведомява категоризиращия орган за приложената принудителна административна мярка по ал. 2, т. 1 за вписването й в съответния туристически регистър.
(5) Комисията за защита на потребителите контролира изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по:
1. Регламент (ЕО) № 1107/2006 в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението му;
2. Регламент (ЕС) № 181/2011.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 178:
„Чл. 178. (1) Областните управители извършват контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 160, ал. 3 чрез комисиите по чл. 161, ал. 1.
(2) Областните управители в резултат на контрола по ал. 1 налагат глоби и имуществени санкции и прилагат принудителна административна мярка – забрана за ползването на плажа.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.”
По чл. 186 има предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 179:
„Чл. 179. (1) Кметове на общините извършват контрол за спазване изискванията на закона:
1. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
2. за категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2;
3. по чл. 116, ал. 1 и 3 за всички места за настаняване на територията на общината;
4. за спазване правилата по чл. 154, ал. 2.
(2) Кметовете на общини в резултат на контрола по ал. 1:
1. налагат глоби и имуществени санкции;
2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите по чл. 137, ал. 1;
3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 и 2 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 114, т. 2;
4. уведомяват министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 116, ал. 1 и 3 за категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3;
5. могат да изискват сведения, документи и съдействие от други компетентни държавни органи и лица;
6. уведомяват председателя на Комисията за защита на потребителите в случаите на констатирани нарушения в туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 за осъществяване на туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект за прилагане на принудителната административна мярка „временно затваряне на туристически обект”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 180:
„Чл. 180. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършва контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 164.
(2) В резултат на контрола по ал. 1 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор налага глоби и имуществени санкции и прилага принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект” в случаите, когато нарушението застрашава живота и сигурността на потребителите.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 188, който става чл. 181.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава шестнадесета.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Глава седемнадесета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 182:
„Чл. 182. (1) Който извършва туроператорска и/или туристическа агентска дейност, без удостоверение за регистрация, или в случаите по чл. 65 – без да уведоми предварително министъра на икономиката, енергетиката и туризма, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв.
(3) Ако в резултат на нарушението по ал. 1 е причинена средна или тежка телесна повреда на потребителите на предоставените услуги или е настъпила смърт, установена с влязло в сила решение или присъда на компетентния съд, освен наказанието съответно имуществената санкция по ал. 1 и 2 на виновните лица, се налага забрана за упражняване на дейност по този закон за срок две години.
(4) Наказанието съответно имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лицето, което при организиране на групово или индивидуално туристическо пътуване фактурира с отделни фактури предоставените туристически услуги, посочени в § 1, т. 70 от Допълнителните разпоредби, които обхващат непрекъснат период от време, или предоставените допълнителни туристически услуги в комбинация с пътуване и нощувка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 183:
„Чл. 183. (1) На туроператор или туристически агент, който извършва туристическа дейност в помещение, което не отговаря на изискванията по този закон, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер 1000 лв.
(3) Не е налице нарушение по ал. 1, в случай че лицето е получило удостоверение за регистрация за извършване на съответната дейност само по електронен път.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 184:
„Чл. 184. (1) В случай че се извършва туроператорска дейност от лице с функции за управление на дейността, което не отговаря на изискванията на този закон за образование, стаж и езикова квалификация, на туроператора се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(2) За повторно нарушение имуществената санкция е в размер 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 185:
„Чл. 185. На туроператор или туристически агент, който не постави удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 186:
„Чл. 186. (1) На туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с нерегистриран по този закон туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран или несертифициран туристически обект, с нелицензиран превозвач или застраховател, с екскурзоводи, планински водачи и ски учители, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 187:
„Чл. 187. На туроператор, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 188:
„Чл. 188. На туристически агент, който не предостави туристически ваучер на туриста, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 189:
„Чл. 189. На туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197, който става чл. 190:
„Чл. 190. На туроператор, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 191:
„Чл. 191. На туристически агент, който не издаде или не предостави резервационна бланка на туриста, се налага имуществена санкция в размер от 250 до 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 192:
„Чл. 192. На туристически агент, който издаде или предостави резервационна бланка, несъдържаща всички задължителни реквизити, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 193:
„Чл. 193. На туроператор или туристически агент, който извършва дейност в помещение, където се извършват и други дейности, несвързани с предлагането на основни и допълнителни туристически услуги, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 194:
„Чл. 194. На туроператор или туристически агент, който не предостави на потребителя информацията по чл. 80, ал. 1 или 4, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 195:
„Чл. 195. На туроператор, който промени условията на предоставената на потребителя информация в нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 3, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 196:
„Чл. 196. (1) На туроператор или туристически агент, който не предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Имуществената санкция по ал. 1 не се налага в случаите по чл. 81, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 197:
„Чл. 197. (1) На туроператор, който не сключи договор по чл. 82, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.
(2) На туроператор, който сключи договор по чл. 82, ал. 1, чието съдържание не съдържа реквизитите по чл. 82, ал. 3, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(3) На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 82, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205, който става чл. 198:
„Чл. 198. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 83, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 199:
„Чл. 199. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 84, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 200:
„Чл. 200. На туроператор или туристически агент, който не предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването, информацията по чл. 86, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 201:
„Чл. 201. На туроператор или туристически агент, който наруши разпоредбата на чл. 87, се налага имуществена санкция в размер 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209, който става чл. 202:
„Чл. 202. На туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 88, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210, който става чл. 203:
„Чл. 203. На туроператор, който не представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие на договора за застраховка по чл. 97, ал. 1 в сроковете по чл. 100, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 204:
„Чл. 204. (1) На туроператор, който не уведоми писмено застрахователя с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма при настъпване или узнаване на обстоятелства, които биха могли да доведат до настъпване на застрахователното събитие, се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
(2) На туроператор, който при настъпване или узнаване на обстоятелства, които биха могли да доведат до настъпване на застрахователното събитие, не предостави на застрахователя с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма писмена информация за контрагентите и доставчиците си или не му оказва необходимото съдействие, се налага имуществена санкция в размер 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 205:
„Чл. 205. Налага се имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. на:
1. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;
2. туроператор или туристически агент, който не изготви правила за безопасност и ограничения и с това наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;
3. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;
4. туроператор или туристически агент, който не представи информация за нужда от оказване на помощ на лице с увреждане или с намалена подвижност на летищен оператор съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;
5. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 5, чл. 9, чл. 10, параграфи 2 и 5, чл. 11, параграфи 3 и 5, чл. 14, параграфи 3 и 4 и чл. 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213, който става чл. 206:
„Чл. 206. (1) Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 207:
„Чл. 207. (1) Който предоставя туристически услуги в място за настаняване с временно спряно действие на удостоверението за категория по чл. 136, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 208:
„Чл. 208. Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 209:
„Чл. 209. Който в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”
Предложение от Недялко Славов и група народни представители чл. 217 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя на чл. 217 и предлага да се отхвърли.
Комисията не подкрепя текста на вносителя на чл. 218 и предлага да се отхвърли.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 210:
„Чл. 210. Хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 211:
„Чл. 211. На ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 212:
„Чл. 212. На хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с хотелиер или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност или с нелицензиран превозвач, се наказва с глоба в размер 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 213:
„Чл. 213. (1) Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи и за броя на реализираните от тях нощувки по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) Ако регистърът по ал. 1 се води не по указания начин съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 2, лицето по ал. 1 се наказва с глоба в размер 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер до 3000 лв.
(3) Хотелиер, който не подава ежемесечната справка-декларация по чл. 116, ал. 3 в съответната община, се наказва с глоба в размер 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 214:
„Чл. 214. Който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 215:
„Чл. 215. На лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 в нарушение на изискванията на чл. 4 се налага глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 225, който става чл. 216:
„Чл. 216. (1) На лице, което извършва дейност в несертифицирани обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в двоен размер.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 217:
„Чл. 217. На лице, което не постави сертификата за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 на видно място в обекта, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 227, който става чл. 218:
„Чл. 218. Който не изпълни задължението си за заявяване на настъпила промяна във вписаните в Националния туристически регистър обстоятелства, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 228, който става чл. 219:
„Чл. 219. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод”, „планински водач” и „ски учител”, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на този закон, се налага глоба в размер 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 220:
„Чл. 220. (1) На лицата, упражняващи професията „екскурзовод”, „планински водач” и „ски учител”, без да носят съответната идентификационна карта, се налага глоба в размер 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 1000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 221:
„Чл. 221. При недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на контролните органи на изискани документи или информация съответното лице, извършващо дейност в обекта, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 231, който става чл. 222:
„Чл. 222. На собственик или лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, което не изпълнява задълженията по чл. 154, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 223:
„Чл. 223. На собственик или на лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски пистата съоръжение, за нарушения на наредбата по чл. 159, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 224:
„Чл. 224. Който след прилагане на принудителни административни мерки „временно затваряне на туристически обект” или „забрана за ползването на плажа” продължава да извършва съответната туристическа дейност в обекта, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234, който става чл. 225.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235, който става чл. 226.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236, който става чл. 227.
Комисията подкрепя по принцип предложението от Недялко Славов и група народни представители.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 228:
„Чл. 228. (1) За нарушения на правилата по чл. 154, ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 100 до 300 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 229:
„Чл. 229. (1) На физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица за нарушения на наредбите по прилагането на закона, за които не са предвидени санкции по тази глава, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 230.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 239, който става чл. 231:
„Чл. 231. (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 173, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в двоен размер.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240, който става чл. 232.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме Глава 17.
Преди това приканвам народните представители в пленарната зала.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: ”Допълнителна разпоредба”.
По § 1 има предложение от народния представител Цвета Георгиева, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Недялко Славов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
„1. „Турист” е посетител, чийто престой е най-малко 24 часа, като по този начин прекарва поне една нощ в посетената дестинация и целта на посещението е туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие. Не са туристи:
а) хора, пътуващи по политически причини, бежанци;
б) хора, пътуващи по политически/професионални причини – мигранти, членове на въоръжените сили, дипломати, персонал от посолствата;
в) хора, пътуващи по политически/професионални причини – погранични работници, сезонни работници, куриери;
г) хора, изпратени в чужбина от своята компания или от своето правителство като място на работа;
д) транзитно преминаващи хора и перманентни имигранти.
2. „Екскурзиант” е посетител, чийто престой е под 24 часа. Екскурзианти са еднодневните посетители, круизните посетители и екипажите на превозни средства, но без транзитно преминаващите пътници.
3. „Вътрешен туризъм” са пътувания в рамките на страната на лица, които са постоянно пребиваващи в нея.
4. „Входящ туризъм” са пътувания в страната, извършвани от лица, които не са постоянно пребиваващи в нея.
5. „Изходящ туризъм” са пътувания на лица, постоянно пребиваващи в страната, извън нея.
6. „Устойчив туризъм” е всяка форма на развитие, устройство или туристическа дейност, която съхранява и опазва дългосрочно природните, културните и социалните ресурси и допринася по положителен и балансиран начин за икономическото развитие и благоденствието на хората, които живеят, работят или пребивават в тези територии.
7. „Местно туристическо сдружение” е сдружение, което се създава за развитие и реклама на туризма на територията на една община и обединява лица, извършващи туристическа дейност или предоставящи допълнителни туристически услуги, както и други лица, желаещи да допринесат за развитието на туризма на съответната територия.
8. „Регионално туристическо сдружение” е сдружение, което се създава за развитие на туризма на територията на две и повече съседни общини и обединява местни туристически сдружения, както и други организации, желаещи да допринесат за развитието на туризма на съответната територия.
9. „Браншово туристическо сдружение” е сдружение, което се създава за развитие на туризма на национално ниво и обединява лица, извършващи определена туристическа дейност.
10. „Продуктово туристическо сдружение” е сдружение, което се създава за развитието на определен вид/видове туризъм на национално ниво и обединява туристически сдружения и лица, извършващи туристическа дейност.
11. „Професионално туристическо сдружение” е сдружение на физически лица, упражняващи определена професия в сектора на туризма и на юридически лица, създадени за предоставяне на допълнителни туристически услуги.
12. „Доказателства за редовен организационен живот на сдружението” са документи и/или декларирани обстоятелства за извършване на ефективна обществена дейност за развитието на туризма, което се преценява в зависимост от предмета на дейност, съгласно устава на сдружението и чл. 50.
13. „Туристическа дестинация” е регламентирана съвкупност от икономически, социални и културно-екологични дейности, осъществявани в туристически обекти с реални граници, с цел създаване, реализация и потребление на стоки и услуги, формиращи атрактивността на туристическия продукт (пакет) с устойчива конкурентоспособност и ефективност.
14. „Туристически район” е природно-социална система с устойчива йерархична пространствена структура (кластери) и граници, с висока степен на концентрация на ресурси и материална база, в която се реализират конкурентноспособни, ефективни и ефикасни туристически политики.
15. „Туристическа атракция” е природен, културен или целенасочено създаден обект от туристически интерес, най-често свързан с природно, материално или нематериално културно наследство и/или историческо събитие, или изкуствено създаден обект с развлекателна цел, предоставящ услуги с познавателна или образователна цел и/или възможности за отдих или забавление.
16. „Национален курорт” е селищно образувание с национално значение, определено за такова с решение на Министерския съвет, което задоволява възникнали курортни нужди с национално значение и може да е разположен на територията на една или повече общини.
17. „Хотел” е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.
18. „Мотел” е вид крайпътен хотел за пребиваване и обслужване на автотуристи, разположен извън населено място, до активен транспортен възел или автомагистрала. Мотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.
19. „Апартaментен туристически комплекс” е:
а) жилищна сграда от апартаменти/студия, или апартаменти/студия и стаи, които се предоставят на туристи за нощувка от компания за хотелски мениджмънт, или
б) самостоятелна териториално обособена група от сгради с апартаменти/студия или апартаменти/студия и стаи с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, или
в) самостоятелна териториално обособена група от апартаментен хотел/и и нискоетажни масивни сгради от апартаменти/студия или апартаменти/студия и стаи с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и допълнителни туристически услуги.
Апартаментният туристически комплекс, независимо от броя и вида на сградите, получава единна, обща категория за комплекса, като разлика в категорията на различните обекти в комплекса не се допуска. Апартаментният туристически комплекс разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.
20. „Вилно селище” е самостоятелна териториално обособена група от нискоетажни масивни вили с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, в която се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 вили и има поне едно заведение за хранене и развлечения.
21. „Туристическо селище” е самостоятелна териториално обособена група от места за настаняване с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 места за настаняване и има поне едно заведение за хранене и развлечения.
22. „Вила” е масивна сграда с ниска етажност, притежаваща минимум: преддверие, хол, две спални, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, тераса и места за паркиране.
23. „Семеен хотел” е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения.
24. „Хостел” е сграда за нискобюджетно настаняване, която е функционално обособена като общежитие със самостоятелни стаи и/или общи спални помещения – мъжки, женски и/или смесени. Споделено се ползват санитарен възел, всекидневна, обзаведена кухня с трапезария.
25. „Пансион” е сграда, в която настаняването обикновено е за по-продължителен период от време, обзаведена с най-необходимите мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване.
26. „Почивна станция” е самостоятелно място за настаняване с преобладаващи социални функции и с инфраструктура, предлагаща здравни, балнеоложки, спортни и други услуги.
27. „Къща за гости” е сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите, в условия близки до домашните.
28. „Стаи за гости” са до 5 стаи – самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
29. „Апартаменти за гости” – са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
30. „Бунгало” е място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за кухненски бокс.
31. „Къмпинг” е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия.
32. „Ресторант” е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране.
33. „Заведение за бързо обслужване” е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки – безалкохолни и алкохолни. Има висока пропускателна способност. Самообслужването е основна форма на обслужване.
34. „Питейно заведение” е заведение, в което се предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски към тях.
35. „Кафе-сладкарница” е заведение за допълнително хранене, в което се предлагат сладкарска продукция, сладоледи, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки.
36. „Бар” е заведение, в което се предлагат богат асортимент алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция.
37. „Туристическа хижа” е масивна сграда, предназначена за краткотраен отдих на туристи, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги. Обзаведена и оборудвана с най-необходимата мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване на туристи. Предлага туристическа, краеведска, екологическа и друга информация.
38. „Туристически учебен център” е сграда за настаняване с учебни функции. Представлява масивна сграда във или край населени места и в планински райони, архитектурно и функционално изградена, обзаведена и оборудвана за провеждане на специализирано обучение на кадри, обслужващи спортно-туристическите дейности, както и на професионално обучение по различни видове туризъм, алпинизъм, ориентиране, спелеология, водни ски и други спортове. Разполага с учебни и спортни зали, методически кабинети, библиотека и други. Има изградена инфраструктура със спортни площадки, терени, подходящо обозначени за обучение; маркирани и трасирани маршрути и турове, необходими за професионална подготовка на курсисти. Обзаведен е с подходящи съоръжения за обучение и с необходимата мебелировка, съдове и прибори за престой и самостоятелно обслужване на курсистите.
39. „Туристическа спалня” е сграда за настаняване за краткотрайно пребиваване на туристите. Представлява масивна сграда, архитектурно и функционално изградена във или край населени места, в архитектурно-исторически и етнографски центрове, във възлови планински центрове, в крайморски зони за отдих, в изходни пунктове към планините, природни и културни забележителности. Обзаведена е с най-необходимата мебелировка за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги. Предоставя туристическа, краеведска, екологическа и друга информация.
40. „Туристическа столова” е заведение за хранене със собствена храна или по заявка. Предлага се ограничен асортимент от кухненска продукция, сладкарски, тестени и други изделия, пиво, топли, студени, безалкохолни и други напитки. Самообслужването е основна форма на обслужване.
41. „Туристически бюфет” е заведение за хранене с ограничен асортимент от готови и пакетирани хранителни стоки, студени и топли сандвичи, тестени и захарни изделия, пиво, топли и студени напитки и други.
42. „Туристическа столова със сервитьорско обслужване” е заведение за хранене с разнообразен асортимент от кухненска и сладкарска продукция, безалкохолни и алкохолни напитки, пиво, топли напитки и други. Спазват се изискванията за обзавеждане и обслужване в ресторант (лист-меню, карт-меню, мека мебел, украса, гардероб и други).
43. „Балнеолечебен (медикъл СПА) център” е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат здравни процедури, базирани на естествени лечебни фактори (минерална вода и/или лечебна кал). В центъра се предлагат разнообразни терапевтични програми, които се провеждат в специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения, предназначени за осъществяване на диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика. Центърът е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.
44. „Балнеолечебни (медикъл СПА) услуги” са услуги, изискващи използването на естествени лечебни фактори – минерална вода и/или лечебна кал, за провеждането на процедури допринасящи за възстановяване здравето на човека. Балнеолечебните услуги се изпълняват от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.
45. „СПА център” е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали, включващи използването на вода – минерална, изворна и друга разрешена от закона, и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори, чрез прилагане на класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн или спа капсула, а бюти зоната има минимум 2 кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабина, зала за релакс.
46. „СПА услуги” са услуги, изискващи използването на вода (минерална, изворна, както и друга разрешена от закона), както и лечебна кал и/или морска вода, и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. СПА услугите се изпълняват от персонал със специализирано в съответната област образование.
47. „Уелнес център” е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който използването на вода и естествени природни фактори не е задължително. В центъра се предлагат разнообразни рекреативни и козметично-разкрасяващи процедури, програми и антистресови ритуали, базирани на съчетание от природни лечебни ресурси и холистични подходи за постигане на физическо, емоционално, духовно, интелектуално, професионално и социално благосъстояние на личността.
48. „Уелнес услуги” са услуги, за предоставянето на които не се изисква използването на естествени природни фактори и които се изпълняват в оборудвани зали и помещения, които включват разнообразни процедури на класическата и нетрадиционна медицина, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическо здраве и насочени към красотата на човешкото тяло. Уелнес услугите се изпълняват от персонал със специализирано в съответната област образование.
49. „Таласотерапевтичен център” е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда в близост до морския бряг, в който се предлагат програми и ритуали, включващи използването на морска вода и/или естествени производни продукти, и/или лиманна кал, чрез класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло, които се провеждат в специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения. Лечебната дейност се ръководи от лекар с придобита специалност по физикална и рехабилитационна медицина.
50. „Таласотерапевтични услуги” са услуги, изискващи използването на морска вода и производни продукти, както и лечебна кал и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. Таласотерапевтичните услуги се консултират и реализират от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.
51. „Ски писта” е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски спортове (ски алпийски дисциплини, сноуборд и ски бягане).
52. „Ротел” е подвижен хотел, представляващ вагон с единични и двойни стаи. През деня туристите се запознават с различни градове и техните забележителности, а нощуват във влака.
53. „Ботел” е неголям воден хотел (неплаващ), като такъв може да се използва оборудван по съответния начин плавателен съд.
54. „Флотел” е плаващ хотел, представляващ специално оборудван плавателен съд. На туристите се предоставят комфортни стаи-каюти, услуги за активна почивка, зали за преговори, конференции, конгреси, средства за свръзка, барове и ресторанти.
55. „Хотелиерство” е предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта.
56. „Хотелиер” е лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.
57. „Ресторантьорство” е предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект.
58. „Ресторантьор” е лице, което извършва ресторантьорство във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи.
59. „Туроператорска дейност” е организирането на групови и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел.
60. „Туроператор” е лице, регистрирано по реда на този закон или вписано в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туроператорска дейност.
61. „Туристическа агентска дейност” е извършването на посредничество при: продажби на организирани туристически пътувания с обща цена на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.
62. „Туристически агент” е лице, регистрирано по реда на този закон или вписано в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туристическа агентска дейност.
63. „Свободно предоставяне на услуги от туроператор и/или туристически агент” е налице, когато лице, което има правото да упражнява туроператорска и/или туристическа агентска дейност по законодателството на друга държава членка, ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване на територията на Република България.
64. „Туристически ваучер” е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на организирано туристическо пътуване с обща цена или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и.
65. „Резервационна бланка” е документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туристическия агент и туриста като потребител на основна или допълнителна туристическа услуга, когато не са част от организирано туристическо пътуване с обща цена.
66. „Туристически продукт” е съвкупността от специфични стопански дейности и природни и антропогенни условия и ресурси в рамките на определена територия, предлагани и потребявани от туриста по време на неговото пътуване.
67. „Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена” са пътувания:
1. по предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните услуги:
а) транспорт;
б) настаняване;
в) други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и съставляват значителна част от пътуването, и
2. се предлагат или се продават на цена, която включва всички разходи, и
3. са за срок, по-дълъг от 24 часа, или включват настаняване за пренощуване.
68. „Основни клаузи на договора за организирано туристическо пътуване с обща цена” са: цената, датата на тръгване и пристигане, продължителността на престоя, маршрутът на пътуването, видът на използвания транспорт, местоположението, видът и категорията на местата за настаняване.
69. „Основни туристически услуги” са настаняване, хранене и транспортиране.
70. „Допълнителни туристически услуги” са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, конгресни и делови прояви (организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития), спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни, спа и уелнес услуги, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, ски екипировка, превозни средства и на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци, езда, ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища, и други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното пътуване и престой.
71. „Детски лагер” е форма на организиране и провеждане на детски и ученически туристически пътувания с обща цена, която се реализира при спазване на специални правила.
72. „Свързани лица” са:
а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
г) съдружниците;
д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
з) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
и) лицата, едното от които участва в управление на дружество за извършване на същата дейност на същото място и с повече от половината от същите наети лица в продължение на две години от прекратяването на тази дейност на другото.
73. „Екскурзовод” е лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на професията „екскурзовод”, което при реализиране на програмата на туристи ги запознава с природно-географските особености, обществено-икономическото развитие и културното наследство на страната.
74. „Планински водач” e лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на професията „планински водач”, което води и придружава туристи в планинска и природна среда, като по време на осъществяването на избрания маршрут се грижи за сигурността на туристите и им дава информация за природно-географските особености и за забележителностите по него.
75. „Ски учител” е лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на професията „ски учител”, което обучава туристи в снежни спортове (ски, сноуборд, ски бягане и други) към ски училище.
76. „Ски училище” е юридическо лице – търговец по смисъла на Търговския закон, изискванията към дейността на което са уредени в съответната наредба по чл. 146, ал. 2.
77. „Детска ски зона” е обособена зона за практикуване на снежни спортове от деца до 6-годишна възраст. Същата е снабдена с уреди и пособия от сняг и други материали, подсигуряващи сигурно и безопасно практикуване на снежни спортове, съобразно възрастовите особености на децата.
78. „Снежен парк” представлява обособена зона за практикуване на ски и сноуборд свободен стил. Същият е изграден от различни уреди, направени от сняг и други материали, подредени в зони с различна конфигурация и степен на трудност. Осигурява сигурност и безопасност на практикуващите.
79. „Документ, удостоверяващ владеенето на езика” е диплома, свидетелство, сертификат или друг удостоверителен документ за успешно положен изпит по чужд език във висше училище, профилирана гимназия, профилирана паралелка в средно общообразователно училище, гимназия или професионално училище или езиков курс.
80. „Организирано детско и ученическо туристическо пътуване” е организирано пътуване, при което потребителите на пътуването са лица до 19 години, придружавани от възрастни лица.
81. „Светлата част на денонощието” включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба.
82. „Потребител на организирани индивидуални или групови туристически пътувания с обща цена” е лице:
а) което сключва договор за туристическо пътуване с обща цена, или
б) което дава съгласие да сключи договор за туристическо пътуване с обща цена, или
в) от чието име и/или в чиято полза е сключен или е постигнато съгласие да бъде сключен договор за туристическо пътуване, или
г) в полза на което е прехвърлено туристическото пътуване с обща цена съгласно чл. 91, ал. 1.
83. „Бранд” е уникалното съчетание от емоционални и рационални възприятия за една дестинация и типа продукт, който тя предлага, отличаващи я от конкурентните дестинации като най-подходяща за съответните целеви пазарни сегменти.
84. „Повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
85. „Системно нарушение” е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон.
86. „Повторен отказ” е отказ на лицето, извършващо туристическа дейност в обекта, да допусне за втори пореден път длъжностно лице от контролните органи в обекта или да предостави на контролните органи изисканите за втори пореден път документи и информация.
87. „Обитавано жилище” е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
88. „Непреодолима сила” е събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.
89. „Ски зона” е планинска територия с определени граници, която обхваща ски писти с различна сложност и предназначение, връзките между тях, трасета и въжени линии за превоз на хора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева, поемете си въздух. Ще продължи господин Бойчев.
А сега моля народните представители в пленарната зала да гласуваме Допълнителните разпоредби и § 1.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Законът за туризма (обн., ДВ, бр. ...) се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В срок една година от влизането в сила на закона лицата, които упражняват професиите „екскурзовод”, „планински водач” и „ски учител”, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4.(1) Регистрацията на туроператори и/или туристически агенти, извършена по отменения Закон за туризма, се запазва.
(2) Когато към датата на влизане в сила на закона има започната процедура за регистрация на туроператори и/или туристически агенти, процедурата се довършва по реда на отменения Закон за туризма.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5.(1) Подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:
1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. – през 2014 г.;
2. за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. – през 2015 г.;
3. за категоризираните туристически обекти през 2008 и 2009 г. – през 2016 г.;
4. за категоризираните туристически обекти през 2010 г. – през 2017 г.;
5. за категоризираните туристически обекти през 2011 г. – през 2018 г.;
6. за категоризираните туристически обекти през 2012 г. – през 2019 г.
(2) Откритите процедури за издаване на удостоверения за определена категория на туристически обекти до влизането в сила на закона се довършват по реда, предвиден в него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6.(1) Промяната на вида на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти от „самостоятелни стаи” в „стаи за гости” и от „къщи” в „къщи за гости” и получаването на новата категорийна символика се извършва в сроковете по § 5.
(2) Издадената до влизането в сила на закона категорийна символика за „самостоятелни стаи” и за „къща” е валидна до подновяването на категорията на съответния обект в сроковете по § 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8.(1) Определените категории на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Неприключилите процедури по категоризация на плажове по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(3) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 2 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9.(1) Неприключилите процедури по категоризация на ски писти по отменения Закон за туризма се прекратяват с влизането в сила на закона.
(2) Платените такси за разглеждане на заявленията по ал. 1 подлежат на възстановяване, ако в срок до три месеца от влизането в сила на закона е подадено искане за това от правоимащо лице”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10.(1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 79, ал. 5, чл. 99, ал. 4, чл. 121, ал. 5, чл. 159 и чл. 165, ал. 2 и тарифата по чл. 69, ал. 3.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредбата по чл. 64.
(3) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 164.
(4) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредбите по чл. 58, ал. 4 и чл. 122, ал. 4.
(5) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават съвместно наредбата по чл. 138, ал. 3.
(6) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта издава наредбите по чл. 146, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В тримесечен срок от влизането в сила на закона, министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповедта по чл. 16, ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. (1) Националният съвет по туризъм, консултативните съвети по въпросите на туризма, Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти и общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти по закона се създават в срок до три месеца от влизането му в сила.
(2) Съветите и комисиите по отменения Закон за туризма се закриват със създаването на тези по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14 и 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ. бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 61р, ал. 3 думите „средствата за подслон и” се заличават.
2. В чл. 61с, ал. 1 думите „средствата за подслон и” се заличават.
3. В чл. 61т думите „по чл. 10, ал. 2” се заменят с „по чл. 11, ал. 2”.
4. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 24, буква „а”, думите „средствата за подслон и” се заличават;
б) точка 27 се изменя така:
„27. „Места за настаняване” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.”;
в) в т. 29 думите „чл. 3, ал. 3, т. 3” се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 2”;
г) в т. 34 думите „средствата за подслон и” се заличават.
5. В Приложение № 4 към Глава втора, Раздел VІ в т. 1 думите „Средства за подслон и” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 9:
а) буква „в” се изменя така:
„в) места за настаняване - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални;”
б) в буква „е” думите „СПА и уелнес центрове” се заменят с „балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове”.
2. В § 1а в буква „г” думите „средства за подслон” се заличават, а думите „чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10“ се заменят с „чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 186, ал. 2, т. 2 думата „четвърта“ се заменя със „седма”.
2. В Приложение № 1 към чл. 156, т. 1:
а) в Част I, в т. 3.2 думите „средството за подслон, или” се заличават;
б) в Част III навсякъде думите „средства за подслон или”, „средствата за подслон или”, „средство за подслон или” и „средството за подслон или” се заличават.
3. В Приложение № 2 към чл. 156, т. 2, в Част I в т. 4 в текста преди буква „а“ думите „средството за подслон или” се заличават.
4. В Приложение № 4 към чл. 156, т. 4, в Част III навсякъде думите „средства за подслон или”, „средство за подслон или” и „средството за подслон или” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ., бр…) в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (ДВ., бр. 91 от 2012 г.) § 4 се изменя така:
„§ 4. Разпоредбите на този закон за изчисляване на ГПР по кредита при отчитане на допълнителните допускания съгласно т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането му в сила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на:
1. чл. 110, ал. 2, чл. 177, ал. 5, т. 2 и чл. 205, т. 5, които влизат в сила от 1 март 2013 г.;”
Това предлагам да отпадне и да остане – т. 2 да стане т. 1... (Шум и реплики.)
Правя редакционно предложение в § 20:
„1. чл. 110, ал. 2, чл. 177, ал. 5, т. 2 и чл. 205, т. 5, които влизат в сила от 1 март 2013 г.;” – правя предложение да отпадне точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате да отпадне цялата точка първа на § 20.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Да, да остане точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Която ще остане единствена: „С изключение на разпоредбите на Глава девета, десета и дванадесета”... разбрах
Благодаря, господин Бойчев.
Първо ще подложа на гласуване предложението в § 20 да отпадне точка първа и номерацията на точка втора и текстът да продължи така: „с изключение на разпоредбите на Глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона”.
Гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме Преходни и заключителни разпоредби ведно с § 2 до § 20 включително.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно и с това на второ четене Законът за туризма. (Ръкопляскания.)
Да благодарим на господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Колеги, благодаря Ви от името на цялата туристическа общност, защото приехме действително много необходим закон, който дава сериозен хоризонт за развитието на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме

към последната точка от днешната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ И ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ДА ПРЕДПРИЕМАТ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ И ОСИГУРЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ЕНЕРГИЯ НА ПРИЕМЛИВИ ЦЕНИ.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Проект за решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2013 г.
На свое заседание, проведено на 28 февруари, на 6 и 12 март 2013 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Проект за решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Димитър Куюмждиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Юлиана Иванова – председател, госпожа Анжела Тонева, господин Андон Вълков, госпожа Милена Миланова, господин Стефан Герчев, госпожа Цветанка Андреева и от Българска ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс – изпълнителен директор, госпожа Марияна Янева – заместник-изпълнителен директор, господин Николай Николов, госпожа Биляна Лозанова.
Проектът беше представен от народния представител Михаил Миков.
Основните цели, които се поставят в проекта, са:
Първо, да се наложи забрана върху правото на електроразпределителните дружества да прекратяват електроснабдяването на битови потребители при просрочване на фактурираните задължения в периода декември 2012 г. – май 2013 г. до изпълнение на т. 5.
Второ, да се задължи Министерският съвет да определи количествата електрическа енергия, необходима за базовите потребности на гражданите.
Трето, да се задължи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се облекчи финансовият натиск върху битовите потребители, да определи цени на електрическата енергия за задоволяване на базовите потребности на не по-високи цени от цените, действащи до 31.06.2012 г.
Четвърто, да се задължат електроразпределителните дружества да предложат на своите битови потребители разсрочен безлихвен погасителен план за период най-малко от три месеца.
Пето, да се възложи на Министерския съвет в най-кратък срок да осигури нормалното функциониране на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и да предложи в съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове мерки за регулиране цената на електроенергията.
Според изложените мотиви в проекта за решение се предлага Министерският съвет да определи количествата електрическа енергия, необходима за базовите потребности на гражданите. Наложително е бъдат облекчени от финансовия натиск битовите потребители, ДКЕВР да определи цени на електрическата енергия за задоволяване на базовите потребности на не по-високи цени от цените, действащи до 31.06.2012 г.
В Закона за енергетиката – чл. 2, ал. 2, се постановява защита на интересите на потребителите, като приоритет в държавната политика в енергетиката. В тази връзка се предлага на Народното събрание да приеме забрана върху правото на електроразпределителните дружества да прекратяват електроснабдяването на битови потребители при просрочване на фактурираните задължения. Забраната има за цел да даде възможност на потребителите да балансират месечните си бюджети, без да бъдат натоварвани с лихви, без риск от спиране на електроподаването в техните домове. Временното отлагане на изпълняването на договорните задължения ще обхване периода от декември 2012 г. до месец май 2013 г. и има давност до предприемане на необходимите мерки от Министерския съвет за регулиране цената на електроенергията.
Според вносителите е задължение на правителството на Република България, дори и в оставка, да защити интересите на българските граждани и да се грижи за нормалното функциониране на всички институции. Необходимо е компетентните по закон органи да обсъдят евентуална корекция на увеличаването на такса „пренос”, както и ревизия и преразглеждане на структурата на разходите на електроразпределителните предприятия и нивата на признатите им загуби. Необходимо е да се обсъди увеличаване на дела на по евтините източници при формирането на цените на електроенергията.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров изрази опасение, че с подобно решение Народното събрание би се намесило в договорни отношения, което не е част от правомощията му.
Заместник-председателят на комисията Диан Червенкондев изтъкна, че и към момента електроразпределителните дружества са предприели действия да не спират електрозахранването на своите потребители, както и че законодателството в областта дава достатъчна гаранция, че ДКЕВР ще функционира нормално и ще изпълнява задълженията си.
Същото становище беше подкрепено и от изпълняващия длъжността председател в оставка на ДКЕВР Юлиана Иванова.
Народният представител Рамадан Аталай изтъкна, че с въвеждането на енергийните помощи за социално слаби граждани е отпаднала необходимостта от определяне на базови потребности.
Народният представител Михаил Миков изрази становище, че ситуацията е извънредна и в условията на приключващо Народно събрание трябва да се даде възможност на изпълнителната власт и на ДКЕВР да предприемат действия за намаляване цената на електроенергията.
След представяне и обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 5, без „против”, „въздържали се” – 11 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме Решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, № 354-02-28, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите? Няма присъстващи от парламентарната група.
Дискусията е открита. Има ли народни представители, които желаят да участват в нея?
Господин Червенкондев. (Смях, шум, оживление.)
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, това, което в момента се случва и е факт – изцяло празна зала от страна на БСП и на всички вносители, се случваше и в Икономическата комисия на две заседания. Всички тези вносители, които уж защитават и уж искат да направят някакво решение за хората, които са отвън, внасят нещо, което, първо, не върши работа, и, второ, те го знаят много добре, защото отсъстват от залата.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Лъжци!
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Отсъстват от залата, защото знаят, че няма да намерят решение, а искат единствено и само чрез див популизъм да предлагат нещо, което буквално е едно нищо!
В случая ще Ви дам пример: в момента искат да се намали цената на електроенергията. Това е факт – от 5 март 2013 г. с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цените на електроенергията паднаха средно с около 7%. Това е за всички хора, които са отвън.
Другото, което трябва да се знае: всички, които внасят решения, а именно да се направи базова мощност, тоест електроенергия до определени киловати, която да бъде по евтина за всички, по-евтина за всички, които са отвън, но също така по евтина и за тези, които ги няма. Следователно решението е не само за социално слабите, а и за вносителите. В момента има направени енергийни помощи, които са 65,72 лв. за социално слабите месечно.
Колеги, затова решенията няма да доведат до по-добро състояние в енергетиката, напротив, могат да влошат цялата енергийна система.
Предлагам да подкрепим решението на комисията, а именно да отхвърлим проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Поставям на гласуване Проекта за решение за възлагане на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемат мерки за намаляване на цените на електрическата енергия и осигуряване на базовите потребности на потребителите на енергия на приемливи цени, което комисията не подкрепя.
Гласували 71 народни представители: за 2, против 15, въздържали се 54.
Предложението не е прието. (Шум, оживление.)
Колеги, моля за тишина.
Заповядайте – за прегласуване.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване. (Смях, оживление, реплики.)
Гласували 73 народни представители: за 1, против 10, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Колеги, благодаря за това, че приехме Закона за туризма.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Закривам извънредното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 21,26 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Екатерина Михайлова
Секретари:
Милена Христова
Митхат Метин