Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова

Секретари: Милена Христова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители! След проведения тази сутрин Председателски съвет се уточнихме и предлагаме на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 13 и 14 март 2013 г., както следва:
За днес точка първа – Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, вносител – Министерският съвет, и предложения, направени по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които биха влезнали като точки в дневния ред за днес след проведено гласуване.
За утре, 14 март 2013 г. – Заключително заседание на Народното събрание от 9,00 ч.
Точка единствена: Изявления на парламентарните групи в Четиридесет и първото Народно събрание и Председателя на Четиридесет и първото Народно събрание.
Моля да гласуваме.
Гласували 158 народни представители: за 125, против 8, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 март до 12 март 2013 г.:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за нормативните актове. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносител – Захари Георгиев. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, разпределен е още на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на Търговското корабоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, разпределен е още на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, разпределен е още на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу спин, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването и е разпределен още на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика и отбрана.
Предложения за включване в дневния ред по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които са направени. Ще ги докладвам по реда на завеждането им в деловодството.
Първото по време предложение е на Иван Костов, Екатерина Михайлова, Ваньо Шарков и Мартин Димитров. Те предлагат включване на точка за обсъждане Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони, с вх. № 354-02-25 от 25 февруари 2013 г. Вносител: Иван Костов и група народни представители.
Госпожо Михайлова, слушаме Ви.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагаме в дневния ред на Народното събрание да влезе Решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони.
По време на консултациите, които бяха проведени при Президента на републиката, беше постигнато високо съгласие и след това чухме и изявление от името на Президента, че в оставащото време на действие на Народното събрание трябва да бъдат приети няколко акта. Част от тях са във връзка с борбата с монополите, но един от тях – и президентът заяви, и ние внесохме такова предложение, е да се наложи мораториум върху определени сделки.
Това, което предлагаме, е именно мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони. Обръщам внимание, че нашето предложение е свързано с това не въобще да бъдат спрени тези сделки, а да бъдат спрени за определен период и това е до влизане в сила на Кадастрална карта и регистри по Закона за кадастъра и Имотния регистър за съответната територия – това е предложението в точка първа; в точка втора – до влизане в сила на План за управление на защитените територии, уреждащи режима на действие по смисъла на Закона за защитените територии, а също така и до влизане в сила на заповедите по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие и обявяване на съответната защитена зона. Тоест, ако бъдат извършени съответните действия и имаме предпоставка за извършване на законни разпоредителни сделки, а не да се прави това, на което сме свидетели в последно време – да се застрояват дюни, да се застрояват защитени територии, нещата ще бъдат освободени, Парламентът ще е направил забрана, тоест мораториум само за този период от време, в който след това съответните власти трябва да извършат съответните действия.
Затова се надявам, в резултат и на съгласието, а и изявлението, което чухме от държавния глава, да подкрепите този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване като точка в програмата ни: Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони.
Гласували 158 народни представители: за 70, против 7, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Прегласуване.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя искане за прегласуване. Виждам, че има доста висока подкрепа нашето предложение да влезе в дневния ред. Може би някои колеги още не са разбрали, че ние не предлагаме мораториум, с който за много време да се спират разпоредителни сделки. Предлагаме този мораториум само за времето, в което съответните власти – изпълнителна или общинска, да си свършат задачите, които законът изисква от тях, за да не се създава това, което сме виждали в годините назад.
Аз се надявам при повторното гласуване част от колегите, които се въздържаха, този път да го подкрепят. Това е в интерес на защитените територии, в интерес на българската природа, в интерес на българските граждани, в интерес на това да не се извършват корупционни сделки и разни други далавери. Това е основното, което искат българските граждани от нас – българските народни представители. Надявам се, че при повторното гласуване ще подкрепите влизането в дневния ред на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 150 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 63.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от КБ и СК.)
Следващото предложение е на госпожа Менда Стоянова, която предлага включването на Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 302-02-5, от 8 февруари 2013 г., внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, представям на Вашето внимание Законопроекта за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, което на практика е в сила от 1992 г. и касае оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка.
Още веднъж уточнявам, че е подписано на 24 декември 1992 г. Усвоените средства по изпълнението му надхвърлят 52 милиона швейцарски франка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за включване като точка в програмата ни за тази седмица.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следващото предложение е от народния представител господин Лъчезар Тошев по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който предлага включване в седмичната програма на два акта:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията с вх. № 354-01-2 от 4 януари 2013 г., внесен от Лъчезар Тошев.
2. Второ четене на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, от 5 април 2012 г., внесен от Министерския съвет – доклад за второ гласуване.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители имат право по този ред на чл. 43, ал. 3 да направят едно предложение за включване в седмичната програма. Формално не би трябвало да допускам до гласуване предложението на господин Лъчезар Тошев, тъй като то не отговаря на условията по нашия правилник.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващото предложение е по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което господин Захари Георгиев – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, предлага да бъде включен Проектозакон за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 354-01-31, от 7 март 2013 г.
Господин Георгиев, слушаме Ви.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се опитам да привлека вниманието и подкрепата Ви за този кратък законопроект. Той касае удължаването на срока, в който гражданите, включени в окончателните списъци, да могат да осъществят правото си за започване на строеж или закупуване на жилище по реда на този закон, за да имат право на компенсация на тези лихвочисла. По действащия закон това им право се погасява към месец ноември тази година. Твърде вероятно е следващото Народно събрание да няма възможност да промени срока и над 60 хиляди влога, зад които стоят стотици хиляди граждани, ще бъдат обезправени да ползват тази възможност.
Защо според мен е справедливо да удължим този срок? Справедливо е, защото още в началото на мандата на това правителство беше удължен срокът, в който държавата да изплаща компенсациите на лихвочислата, които са в режим на осъществени права до 2019 г. Мотивът за това беше предвид на кризисната обстановка и трудните бюджетни взаимоотношения в рамките на републиканския ни бюджет. Но същите тези аргументи важат и за хората, които нямат достатъчно финансови средства и трудно до този момент са осъществявали възможността да намерят такива за започване на строителство на жилища, от които без съмнение те се нуждаят и имат права, след като са в окончателните списъци.
Според мен този законопроект, ако бъде подкрепен да влезе на първо четене, би могъл да се приеме в един и същи ден, тъй като се касае за промяна само на едно число в израза: вместо да е „до ноември 2013 г.”, да бъде „до 2016 г.”, което ще гарантира правата на немалка част от българските граждани. Мнозина от Вас знаят тяхната одисея, но така или иначе на тези, които са попаднали в списъците и имат тези права, да им дадем възможност да ги реализират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на господин Захари Георгиев.
Гласували 142 народни представители: за 68, против 14, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз моля да се прегласува предложението, защото в последна сметка това е нещо, което по мое изчисление ще бъде добре – 60 хил. влога са за над 200 хил. души със семействата им, и с нищо не пречи на никого – нито на бюджет, нито на никого.
Единственият аргумент в обратната посока би бил, ако не искаме голямата част от тези граждани да получат по-трайна възможност за решаване на жилищния им проблем. Не зная защо, видимо не съм успял достатъчно добре да го обясня пред Вас, но удължаването на срока с нищо не пречи на бюджетните взаимоотношения, а обратното – даваме шанс не немалко хора да се възползват от правата, които са им дадени по този закон. Променяме го само и само, защото имат особени обстоятелства, предвид икономическата криза, и трудности при осъществяване на начинанията си за придобиване или за започване на строеж на жилище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 142 народни представители: за 60, против 15, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Янаки Стоилов, който предлага като точка в дневния ред на Народното събрание да бъде включен Проект на решение за налагане на мораториум върху разпоредителни сделки на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! От днес България има ново правителство. По неговия персонален състав и професионално ниво то изглежда по-добре от досегашното, но политическият му профил остава десен. Новоназначеният министър-председател заяви, че ще има приемственост с досегашното управление. Възниква въпросът дали тази приемственост се отнася и до начина, по който сегашното правителство се разпореждаше и управляваше държавната собственост. Да припомня, че само в последните две заседания на правителството в оставка бяха приети решения с финансов ефект за стотици – милиони левове, някои от тях с последици за години и десетилетия напред. Това налага да бъдат взети решения от Народното събрание да се преустановят тези процедури, да не се приемат нови решения за сключване на приватизационни сделки, договори за концесии, както и поемане на задължения от търговски дружества с преобладаващо държавно участие, които водят до значителни финансови задължения за тях.
Това е основанието, още повече като имаме предвид, че задачите на служебното правителство са да реши най-острите и неотложни социално-икономически въпроси и да организира свободни и демократични избори.
Този път не би трябвало да се чувствате пряко засегнати, като подкрепящи мнозинството, и апелирам настойчиво към народните представители да подкрепят това предложение. То ще действа до избора на ново правителство от следващото Народно събрание.
По това ще се покаже дали наистина това правителство ще бъде фокусирано върху най-важните въпроси, които засягат българските граждани, или ще продължи да взема решения с дългосрочен ефект, много от които с допълнителни тежки последици за икономиката и социалните проблеми на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 45, против 45, въздържали се 45. (Оживление.)
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, ще наруша тази числова симетрия – 45 „за”, 45 – „против”, и 45 – „въздържали се”. В нея има много символика, но аз апелирам към народните представители да се отклонят от нея. Защото 45 гласа „за” означава, че в залата има 45 народни представители, които са готови да действат в съответствие с народните интереси и да променят досегашната порочна политика, има 45, които са „против”, и са нейни твърди поддръжници, и има 45, които са някакво блато, което в случая не заема ясна позиция. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.)
Замислете се, че миналата неделя основните искания на протестиращите бяха именно за спиране на такъв род действия от страна на правителството. Ние бяхме направили това предложение доста по-рано, но фактът, че много от хората съзнават къде е коренът на злото, показва, че ние трябва да предприемем действия, които да променят възможността за облагодетелстване на частни лица и икономически групи. Не забелязвате ли, че отново започнаха да се издигат лозунги: „Двадесет и три години стигат!”, както преди се издигаха: „Четиридесет и пет години стигат!” – отделен въпрос е какво стои зад тях и дали те достатъчно добре ориентират хората за това, което е необходимо да се направи.
Приемете решение, което наистина е неутрално, тъй като иначе показвате, че част от заместник-министрите от досегашното управление, които станаха министри, ще продължават да изпълняват поръчки, възложени им от досегашната управляваща политическа сила. Не се обременявайте с този ангажимент – поне тези, които не са част от този модел.
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 132 народни представители: за 44, против 63, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение от господин Ангел Найденов за включване като точка в дневния ни ред на проект за решение, което бе включено, съгласно решение на Народното събрание, в дневния ред за вчерашния ден и по него е проведено гласуване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да отпадне, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте го.
Последното предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на господин Димитър Главчев и група народни представители, които предлагат като точка в седмичната програма да бъде включен Доклад на Временната анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер и проект за решение по доклада, приет и внесен от временната анкетна комисия на 30 октомври 2012 г.
Оттегляте го, господин Главчев.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво, умно! (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В резултат на проведеното гласуване програмата ни за днес включва три точки и изглежда по следния начин:
1. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
2. Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони.
3. Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ.
Доклад на Правната комисия.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране
на Конвенцията за премахване на изискването
за легализация на чуждестранни публични актове,
№ 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 март 2013 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 12 март 2013 г., Комисията по правни въпроси разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Законопроектът беше представен от господин Пламен Славов – главен експерт в дирекция "Правна" в Министерството на образованието, младежта и науката.
Министерският съвет с решение от 2012 г. е приел План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Една от предвидените мерки е преминаването на услугата по легализация на образователни документи от Министерството на външните работи към Министерството на образованието, младежта и науката. По този начин ще се облекчат процедурите по легализация и предконсулската заверка, извършвана от Министерството на образованието, младежта и науката, и самата легализация, извършвана от Министерството на външните работи, ще се изпълняват от едно ведомство.
Към настоящия момент дейностите по заверка на образователни документи с удостоверение апостил се извършват от Министерството на външните работи. Следва да се направи допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, за да стане Министерството на образованието, младежта и науката компетентен орган, който легализира документи и поставя апостил, а Република България трябва да нотифицира за това допълнение чрез Министерството на външните работи депозитаря на конвенцията.
След проведената дискусия, с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 март 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Няма доклади на други комисии.
Преминаваме към разисквания.
Има ли желаещи за изказване по точката? Няма.
Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване
Моля да гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 март 2013 г.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде подложен в това пленарно заседание и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:

„ЗАКОН
за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове

§ 1. В декларацията по член единствен след думата „нотариусите” се поставя запетая и се добавя „Министерството на образованието, младежта и науката – за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на народната просвета и от Министерството на образованието, младежта и науката и неговите звена.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок наименованието „Закон за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове”, § 1, Заключителна разпоредба и § 2 на закона.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране Изменението
на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на
Конфедерация Швейцария относно оказването
на финансова помощ, №302-02-5, внесен от
Министерски съвет на 8 февруари 2013 г.

На заседание, проведено на 27 февруари 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
Законопроектът беше представен от г-жа Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. Усвоените средства по изпълнението му надхвърлят 52 млн. швейцарски франка.
Поради възникнали противоречия между община Пловдив и фирмата доставчик все още не е завършен окончателно проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”. Ето защо единствено с цел окончателното приключване на този проект се налага продължаването на срока на действие на споразумението до 31 декември 2014 г.
С присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. е прекратено финансирането на нови проекти извън действащите в рамките на споразумението от 1992 г.
След представянето на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На извънредно заседание, проведено на 15 февруари 2013 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. В съответствие с чл. 10 от него то е продължавано неколкократно с разменени писма между двете правителства.
Средствата са използвани приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазване и енергетика.
Усвоените средства по изпълнението на проектите, финансирани по швейцарската помощ, надхвърлят 52 млн. швейцарски франка. Все още окончателно не е завършен проектът „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив” поради възникналите сериозни противоречия между община Пловдив и фирмата доставчик. В рамките на последното продължаване на срока на споразумението са предприети стъпки за разрешаване на казуса, като вече е изготвен окончателният доклад от независим експерт по процедурата за разрешаване на спорове и се подготвя среща на Управителния комитет по проекта.
С присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. финансирането на нови проекти извън действащите в рамките на споразумението от 1992 г. е прекратено.
Продължаването на срока на действие на споразумението до 31 декември 2014 г. се налага единствено с цел окончателното приключване на действащия проект „Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 302-02-5, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2013 г.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на току-що приетия законопроект на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:

„ЗАКОН
за ратифициране Изменението на Споразумението между
правителството на Република България и правителството на
Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ

Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 2 ноември 2012 г. и на 15 януари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме на второ четене наименованието на Закона за ратифициране Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ и неговия член единствен.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ РАЗПОРЕЖДАНЕТО СЪС ЗЕМИ И ГОРИ – ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, ПОПАДАЩИ В ГОРСКИЯ ФОНД, ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ.
Няма постъпили доклади от комисиите по правни въпроси, земеделието и горите и околната среда и водите.
Господин Шарков има думата от името на вносителите.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! През последните години бяха констатирани множество случаи на разпореждане с терени, попадащи в горския фонд, в защитени територии и защитени зони, в нарушение на специалното законодателство, както и случаи на промяна на предназначението на терени и строителство в защитени територии и зони в нарушение на плановете за управление и заповедите за обявяване или в условията на неодобрени и невлезли в сила планове и заповеди.
Тези случаи не само дълбоко уронват престижа както на държавната власт, така и на местното самоуправление, пораждат правна несигурност и за собствениците, и за инвеститорите, но и създават опасност от непоправими щети върху околната среда и биологичното разнообразие. Анализът на констатираните случаи показва, че те се дължат на недостатъци и пропуски в работата на администрацията, водещи до правна неяснота относно границите и статута на конкретните поземлени имоти:
- неизготвени или невлезли в сила кадастрални карти, определящи границите и предназначението на имотите;
- неизготвени или невлезли в сила планове за управление на защитени територии и заповеди за определяне на защитени зони, определящи режима на дейности в съответната територия и ограниченията върху дейности от нея;
- противоречия между устройствени планове на общини и населени места и влезли в сила планове и заповеди от предходната точка.
Констатираните пропуски и противоречия поставят под въпрос върховенството на закона и способността на администрацията да наложи целите му и да контролира изпълнението му.
С горните мотиви, водени от убеждението, че единствено ясните и непротиворечиви правила гарантират интереса на собствениците, инвеститорите и обществения интерес, предлагаме Народното събрание да наложи мораториум за разпореждане и частична забрана за строителство до влизането в сила на съответните административни актове и създаването на стабилна правна среда. Отново повтарям, както беше заявено ясно и категорично при предлагането на точката от дневния ред, че не става въпрос завинаги, а става въпрос за акт, който Народното събрание упражнява до влизането в сила на съответните административни актове и създаването на стабилна правна среда.
В този смисъл предлагаме следния проект за решение на Народното събрание:

„РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум върху разпореждането със
земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи
в горския фонд, защитени територии и защитени зони

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Налага забрана за разпореждане, в това число предоставяне на концесии, с гори и земи от горския фонд, земи и гори, попадащи в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, и земи и гори, попадащи в защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, представляващи държавна или общинска собственост, до влизане в сила на кадастрална карта и регистри по Закона за кадастъра и имотния регистър за съответната територия.
2. Налага забрана за разпореждане, в това число предоставяне на концесии, с гори и земи, попадащи в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, представляващи държавна или общинска собственост, до влизане в сила на план за управление на защитената територия, уреждащ режима на дейности по смисъла на Закона за защитените територии.
3. Налага забрана за разпореждане, в това число предоставяне на концесии, с гори и земи, попадащи в защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, в това число територии, попадащи в списъка по чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, представляващи държавна или общинска собственост, до влизане в сила на заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие за обявяване на съответната защитена зона.
4. Налага забрана за строителство в защитени територии и защитени зони до съобразяване на устройствените планове по Закона за устройство на територията с плановете за управление на защитени територии и ограниченията, предвидени в заповедите за определяне на защитени зони.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Преди седмица в залата разглеждахме един друг мораториум, едно друго предложение за забрана. Сега на нашето внимание е втори такъв мораториум. Преди седмица се предлагаше двукилометрова зона по крайбрежието на Черно море да бъде ограничена за разпореждане, за строителство, сега ни се предлага 35% от територията на страната отново да бъде под тази забрана.
Колеги, трябва да знаете – 35% от територията на страната ни е със статут на защитена такава. Тридесет и пет процента! Колеги, трябва да съзнаваме, че над 100 общини са планинските общини. Тоест в над 100 общини живеят хора, български граждани, които нямат друга алтернатива, друга възможност, освен да ползват единственото, което имат – това са горите, това е планината. Там няма плодородни земи, няма плажове, няма море. На какво обричаме тези хора? (Шум и реплики от СК.) Какво искаме да направим с тях? Да ги накараме да дойдат всичките в София, Пловдив и Варна, защото тук има какво да се работи?!
Какво предложихме на тези хора в последните четири години? Гласувахме ли поне един закон в защита на хората, които живеят в планинските общини, поне една мярка, която да помогне на тези хора да оцелеят, да им даде някаква перспектива за развитие, поне едно нещо? Забрани!
Като преди пет години сте гласували забрана за Студенски град – земите, възстановени по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи на бившите собственици, някой сети ли се да го отмени? Какво става? – Мораториум, остава си. Така ще стане и с този мораториум. Това със срочността, ама хич не върви, защото като знаем колко е бърза държавната администрация, като знаем какви интереси има, това няма да се случи. Кажете ми един мораториум, който е отменен? Налагаме мораториум на всичко със забрани, развитие няма.
Колеги, нека да сме разумни, както преди седмица. Това не е решение. България в 2000 г. се показа отличник – наложихме забрани върху 35% от територията. Преди седмица един колега каза: „Ами, дайте да наложим същия мораториум и върху земеделските земи, защото те са не по-малко ценни от горите, и нищо да не се прави в тази държава!”
Къде са интересите на хората, които живеят в планинските общини, с какво ги защитихме четири години? (Реплики от СК.) Кажете – един закон дали приехме, една норма? Нула, нула! (Реплики от СК.) Трябва да Ви кажа, че ако се приеме този мораториум – аз вярвам, че това няма да стане, ще има мораториум за тези, които го налагат в планинските общини. На изборите ще има мораториум! Не може така – със забрана не се върви напред.
Най-лесно е мораториум, та да изчакаме след изборите да видим какво ще стане. Не е редно, не е правилно това решение! Не е редно, не е правилно това решение и аз, колеги, разчитам, че ще надделее разумът, че ще се обърнем с лице към проблемите на хората, които живеят в планинските общини, и няма по този начин да ликвидираме каквато и да е перспектива пред тях. Затова помислете, когато натискаме копчетата, нека да вземем по-правилното решение, а то е да дадем възможност, да дадем перспектива за хората, които живеят в тези планински общини.
Надявам се, че с едно от последните решения на Народното събрание няма да заковем още една голяма част от територията на България под забрана. Нека да дадем на хората, които живеят там, възможност и за развитие, възможност и за достойно съществуване. Те нямат друго, те имат това – гора и планина, да не им отнемаме тази възможност. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За реплики? Няма желаещи за реплики.
За изказване – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще направя едно съвсем кратко изказване. Първо искам да кажа, че е доста странно, когато председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление задава въпроса: „Какво направихме?”
Ще Ви дам само един пример и той изглежда по следния начин. Аз като лекар предложих в Закона за енергетиката да се запише, че на хора, които ползват медицинска апаратура вкъщи, която черпи електричество, да не им се спира токът, защото това им заплашва живота. Вие гласувахте „против”. Хайде, ако можете, обяснете какво сме направили или какво сте направили за четири години?!
Тук има нещо, което е много съществено – разликата в мораториума, за която се казва, че не е толкова важна, е изключително важна. Тя казва: „до влизане на кадастралните планове”, казва: „до приемането на плановете”, тя казва „определен срок” и това е срок, в който държавната или общинската администрация трябва да си свърши работата. Това че в България има държавна или общинска администрация, която е мудна, която се държи безобразно, която не си върши работата, не изпълнява задълженията, вменени по закон, не означава, че някой има право да нарушава законите в държавата.
Когато говорим, особено ние в десницата, за върховенството на закона като един от основните принципи на демокрацията, трябва да го приложим като основен принцип във всяка сфера на държавното управление. Безотговорността на администрацията не може да бъде основание за нарушение на закона. Вие казвате: да не се приема мораториумът, за да направим администрацията още по-безотговорна – това е, когато се гласува „против”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика.
ПЕТЪР ЯКИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Напълно съм съгласен с това, което господин Татарски каза и Ви запозна.
Репликирам преждеговорившия с това, че мораториумът е нещо като временна мярка и да се приложат мерки, които са над закона, който съществува в момента – поне аз така го разбирам. В момента има достатъчно законови мерки, така да се каже, достатъчна законова рамка, която да дава възможност да се контролира каквото и да се прави в планината.
Разберете, аз съм представител на такава община, на такъв регион, на такава област. Дванадесети многомандатен район – Монтана е половината балкански район, Враца – да не ги изброявам всичките. Там няма друг поминък, освен нещо да може да се ползва и да се направи в планината.
Ще Ви дам и още един пример. В Балкана около връх Ком десет години се опитваме да развием един умерен туризъм. Има два имота, които са държавни. Преписката се води в момента и съществува законова рамка, и ние какво: трябва да кажем на тези хора „Спрете!” Това е проект, който ще даде възможност на много голямо количество хора да намерят работа. Същото предполагам, че е и в Пирин, в Рила, в Стара планина. Там безработицата е над 20%. Знаете ли какво значи на някой да му кажем: „Сега един мораториум ще те ограничи и ти, община, еди-кой си кмет, този проект ще го спреш и няма да развиваме, няма да съгласуваме, няма да правим каквото и да е!”? Има „Натура”, има десетки други закони, които ограничават безразборното строителство в планината.
Ходил съм в Италия, видял съм какво се прави в планинските райони. Държавата стои плътно зад планинските райони, защото там живеят също хора. Голямо количество хора на тази планета искат да почиват в планина – разберете го! Всичките Вие тук също, предполагам, това нещо го предпочитате.
Апелирам да гласуваме против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Шарков, съгласен съм с Вас. Има нарушения. Има и бездействие на администрацията, но дали с този мораториум ще решим проблема? В никакъв случай! Има закон и Вие казахте: върховенството на закона, и понеже някой не си гледа работата, дайте да забраним. Това не е решение.
Второ, не съм съгласен с Вас, че аз като председател на Регионалната комисия не съм направил достатъчно. Сигурно е така, но това действие от страна на държавата към тези райони тръгва от 2000 година. Досега за планинските общини нищо не е направено. Каква децентрализация, какво регионално развитие, ми кажете?! Ако има пропуски и в нашето управление, то тези пропуски датират от 2000 година, когато сме се съгласили 35% от територията да стане защитена зона „Натура”. Да не говорим, че преди две години заради госпожа Бокова трябваше да вкараме в ЮНЕСКО една голяма част от тези територии.
Така че по никакъв начин не приемам Вашите критики в тази посока. Смятам, че аргументите, които и колегата каза, са напълно разумни. В тези общини живеят най-бедните хора. Това са най-бедните български общини. Да не забравяме, че в резултат на тази дългогодишна политика България остана на последно място по развитие на ски туризма. Една Унгария има повече писти от нас, една Унгария, където няма планини. А всичките наши планини са защитени територии. От кого? От хората, които живеят там.
Помислете, преди да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Ще започна отзад напред.
Първо, по отношение на втората реплика, където беше заявено съгласие с това, че има бездействие, има нарушения, но и становище, че мораториумът не предлага решение. А кое предлага решение?! Дайте решение! Защото ако не се дават решения, след четири години пак ще се питаме: „Какво се случи? Защо нищо не е станало?”
А по отношение на поминъка във високопланинските райони, мораториумът не касае въобще частните имоти. Става въпрос за имоти държавна и общинска собственост, имоти, които не могат да бъдат реализирани като сделки, като инвестиции, защото общината или държавата предпочитат да не спазват членовете и буквата на закона. И вместо да си свършат работата с кадастралните планове, предпочитат да направят сделката в нарушение на закона. Тогава за какво говорим?! Дали това е в изгода на инвеститорите и на хората, когато тези сделки са в нарушение на закона, или в изгода на жителите на съответните региони, когато всичко става по законния ред?! Кога хората имат повече вяра – когато видят инвеститора, който идва примерно да прави ски писти и знае, че го прави в нарушение на закона, или когато всичко е направено както трябва?! Кога има повече почтеност?! Поне по този въпрос се замислете, когато гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние се държим така, все едно скоро не е имало грандиозен скандал по подобна тема и че едва ли не ние проблеми по подобни въпроси не сме имали.
Колеги, искам да Ви напомня, че вчера се случи „Дюнигейт”. Вчера стана огромен скандал около Несебър, за който стана ясно, че са продадени държавни земи без търг и конкурс. И след въпрос от страна на Синята коалиция към министър Найденов, установихме следния факт, който може би някой от Вас е пропуснал – че за още 5 парцела е подготвена същата процедура. Те са извадени от горския фонд, няма търг и конкурс и само се чака подписът – било на министър в оставка, било на служебен министър. Чака се само подпис! И ако нашият мораториум не бъде приет, утре ще избухнат бомби, ще станат страхотни скандали, защото съм убеден, че след като в Несебър има пет такива подготвени сделки, това означава, че в цялата страната има поне 50, а може би и 100. И ако не се приеме такъв временен мораториум, в този период на безвремие, в който се намираме в момента, тези сделки или част от тях ще бъдат приключени в ущърб на държавата и ще бъдат реализирани имоти без търг и конкурс, уважаеми дами и господа.
На нас от Синята коалиция ни прави впечатление, че има много рехаво присъствие на БСП по тази тема в залата, много рехаво на ДПС, с което се дава възможност...
А виждаме настроението в ГЕРБ – преимуществено е мораториумът да не бъде приет. Тоест да не излезе в крайна сметка, че и трите партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, не искат приемането на този мораториум, че не са си извадили поуки от „Дюнигейт” и биха приели да се продължи по старому, утре да дойде следващият много голям корупционен скандал и да бъдат подписани нови сделки без търг и конкурс. То затова става въпрос, освен всичко останало – сделки без търг и конкурс, изваждане на земи от горския фонд по лично усмотрение и определяне цената еднолично от някой министър и ощетяване на всички български граждани данъкоплатци.
Така че, колеги, всички ние уважаваме Вашите патриотични речи, но извинявайте – не беше ли ощетена във всеки един от тези случаи държавата?! Не бяха ли ощетени във всеки един от тези случаи данъкоплатците?! Защото в противен случай, ако не е така, то защо стана толкова голям скандал за „Дюнигейт” в Несебър? Стана голям скандал, защото сделката беше в ущърб на държавата.
Има други такива подготвени сделки и Вие сега трябва да се определите. Няма значение, че е краят на мандата на този Парламент. Това не Ви освобождава от отговорност. Всички групи трябва да се определите.
На мен ми е интересно – в този Парламент има големи борци с корупцията. Искам да видя всички тези големи борци с корупцията как ще гласуват сега. Защото още утре, преди изборите или около изборите ще избухне следващият скандал, или малко след това. И тогава ние ще Ви напомним, че сме имали това предложение. И ще имаме поименен списък – всеки от борците с корупцията в това Народно събрание как е гласувал, до последния от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Заповядайте за първа реплика, господин Якимов.
ПЕТЪР ЯКИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук за момент усетих една лека заплаха, че ще ме сложат в някакъв списък, както ме бяха сложили в друг списък, например на вратата на „Атака”. Всеки е в правото си да преценява своите действия. От частния случай не трябва да убиваме общата полза.
Ако покрай морето или където и да е другаде са били подготвени някакви територии в предишно управление и спазвайки определен ред са стигнали до тук, то и преждеговорившият има някаква отговорност, защото и той, доколкото знам, е бил в миналия Парламент. Сигурно е гласувал определени неща и е един от многото от поддръжниците на този мораториум.
Казвате, че в частните имоти може да се строи. Не виждате ли тук някаква нотка на лобизъм?! Значи този, който си е преотредил държавните и общинските имоти до момента и има територии в планината, ще може да строи, а общината, която има територия в собствения си балкан, няма да може да строи. И пак казвам – съгласно разпоредбите на всички ограничителни закони, „Натура” и каквото и да е друго, Вие лишавате общинския съвет на една община да може да вземе решение, с което да кандидатства пред държавата да й се предостави държавен терен, за да развива конкретно нещо. Защото когато община поиска да строи, общинският съвет взема решение. Там се провежда обществено обсъждане. Нито един държавен орган няма да разреши, ако няма обществено обсъждане. И Вие ще сте против мнението на хората в тази община, за да се стигне до тук. Разбирате ли, че има определена процедура. Аз съм бил общински съветник, бил съм председател на общински съвет. Знам хората с каква болка гледат и контролират унищожаването на балкана. Те не биха позволили да се случи нещо, което би нарушило балкана като даденост.
Вълнувам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, не знам каква е аналогията и защо правите аналогия с „Дюнигейт”. Казахте пет случая, а за тези 3005 не казвате. И дали знаете, че специално промяната на предназначението на този имот, на тези 29 дка, е станало през 2008 г., когато са изключени от горския фонд? Някак си този случай не трябва да го пришивате към онова, което Вие предлагате, и да замаскирате със случаите, които помпозно се появиха през последните дни, да замаскирате Вашето предложение за мораториум. Няма връзка.
Колегата е прав. Който взел – взел, който си направил заменките – направил, частните имоти няма да ги закачаме. Ама това, което имат общините, което има държавата и което може да послужи за реализация на инвестиционни проекти, там слагаме мораториум.
Не съм съгласен и с изказалия се преди това. Тук не говорим за ползване на частните земи. Никой не разчита на своята нива в гората, хората разчитат на реализация на инвестиционни проекти, които да им дадат поминък, да им дадат хляб. С това Ваше решение Вие блокирате тази възможност.
Казвате: „срок”. Какъв е срокът – година, две, три? Можете ли да се ангажирате със срок? Кога съответните чиновници и държавата ще си изпълнят ангажиментите? Кога държавата ще има пари да плати за кадастрални карти на цялата територия? Може ли някой от Вас да се ангажира, та казвате: „има срок”? Няма срок! А това, че законът трябва да се спазва, всички сме единодушни – да! И че някой, ако го нарушава, трябва да бъде санкциониран – да! И не трябва да се допуска. Но това не може да бъде основание да налагаме забрана, не се знае докога. Така че не приемам Вашите доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Май сме се вкопчили в последната точка на Четиридесет и първото Народно събрание и не ни се ще да приключваме.
Последната ваканция синът ми беше на гости на един негов приятел във Враца. Семейството му има виличка във Врачанския балкан. Звъни ми посред нощ и казва: „Баща ми, цяла нощ моторни резачки и някакви камиони с угасени фарове минават непрекъснато”. Това се случва наскоро. Много неприятна история. Бях решил да се обадя в полицията. В този момент синът ми ми звъни втори път, понеже ме знае какъв съм – безкомпромисен, и казва: „Баща ми, моля те, не се обаждай в полицията, че там наблизо на един човек са му палили вилата заради това, че се е обаждал в полицията”. Тъжни истории!
Редът и законността все още не са възтържествували в тази страна. Има проблеми, но това означава ли, че трябва да бъде наложен мораториум върху всички експлоатационни дейности в българските гори за това, че ОДП-то във Враца не може да се справи с горската мафия във Враца? Трябва ли да наложим мораториум върху всички експлоатационни дейности в горите? Това е другият аргумент, който беше изложен, но всъщност под друга форма на Вашето предложение.
Тук наистина има един много сериозен аргумент на противниците на Вашето предложение за мораториум, а то е, че няма срок. Мен, като юрист, това веднага ме боде в очите, че няма срок на този мораториум, който се предлага. Ако беше сложен срок примерно, о,кей, докато бъдат направени и въведени кадастралните карти, но примерно не повече от една година. Примерно! Иначе какво става? Реално мораториумът няма срок – в момента говоря като юрист.
Приключвам. Господин Димитров, никога не се дръжте подигравателно на тема борба с корупцията, защото вчера беше приет един от най-важните антикорупционни закони в правната система на България. Вас Ви нямаше. Сега, след подигравателното Ви отношение, очаквате аз да гласувам „за” Вашето предложение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, вчера бях тук, господин Василев, дори по някои от точките говорихме заедно с Вас и се учудвам, че след като дори разговаряхме, мислите, че ме е нямало. Това е интересен подход, бих казал, житейски, който може би има своето обяснение, но аз, признавам си, не мога да го намеря. Да си говориш с един човек и да казваш, че го е нямало е интересен подход.
Колеги, как стана „Дюнигейт”? Две хиляди и осма година БСП, тройната коалиция изваждат едни земи от Горския фонд без търг и конкурс, а ГЕРБ извършва сделката без пазарна цена, с решение на министъра на земеделието и храните и по-скоро неговият заместник. Така се случваха нещата. След като има пет съседни сделки, които са в същия режим, пак БСП са ги извадили от Горския фонд, пък ГЕРБ са ги подготвили за окончателна продажба без търг и конкурс.
Ние от Синята коалиция твърдим: след като там има пет такива случая, сигурно в страната има поне сто аналогични. Да, БСП са ги извадили без търг и конкурс, а Вие сте ги подготвили за продажба.
Сега идва логичният въпрос: след този голям скандал, който ощетява българските граждани, който е срещу българския национален интерес, ще позволите ли да дойде следващият скандал? Ще позволите ли ощетяването на българските граждани да продължи по същия начин?
Виждам, че настроението в основната политическа сила в този Парламент – ГЕРБ, е да приемат този текст, да не се съобразят нито със скандалите, нито с нашите предупреждения, нито с факта, че от тази трибуна министър Найденов призна следното нещо – че тези пет сделки са само за подпис. Тоест било той, било служебен министър, ако се събуди една сутрин и реши, че може и трябва да подпише тези сделки, те се приключват. И, да, вероятно си обяснявате, че Вие само сте ги подписали или някой само ги е подписал, пък някой друг – БСП или някой друг, ги е извадил от Горския фонд. Това ще бъдат вероятно оправданията, които ще слушаме оттук нататък. Очевидно имаме проблеми, включително законодателни.
Да, не са решени, господин Татарски. При това положение трябва да се наложи мораториум, а вече отговорността на следващото Народно събрание е още в началото, приемайки необходимата законодателна рамка, да отмени мораториума. Отмяната става с едно решение на следващия Парламент. Но въпросът е, че в тези няколко месеца ще избегнем риска министър, който и да бил той, да реши да довърши едни процедури, които са порочни и от „Дюнигейт” да стане епидемия, да се появят пет, шест, десет или повече такива казуси, което вече би говорило за епидемия в България.
Затова най-добронамерено се обърнах към Народното събрание с думите: „Колеги, Вие решавате! Отговорността е на всички нас. Надявам се да се представим на нивото на тази отговорност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че исканият мораториум е една изключително неразумна мярка. Дори бих заявил, че това по-скоро е популистка мярка. За мен е изключително странно как точно господата от Синята коалиция, които по принцип би следвало да защитават предприемачеството, икономическото развитие, председателят на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в Народното събрание разсъждава по този начин – едва ли не ощетяването на българските граждани да се предотврати. Ощетяването на българските граждани произтича от перманентните, постоянни, последователни мораториуми от така нареченото самозастрелване, което си правим постоянно като народ.
Дългосрочните мерки, които искаме да развиваме като държава, не са в постоянното налагане на мораториуми. Дългосрочните мерки за развитие на икономиката, за населението в планинските територии е не в блокирането на инвеститорския интерес по разумен начин, държа да заявя, защото България е от малкото държави, в която над 500 метра надморска височина, над 40% от територията е планинска.
Какво правят другите държави с тези свои територии? Понеже стана въпрос и за ски туризма, едно изключително добро нещо, което не само развива спорта, а и се развиват съоръжения, които в крайна сметка не са индустриални – да замърсяват, а по един разумен начин се намира баланс между ползването на ресурсите между хората и екологичните претенции на когото и да е било. В Австрия 8073 км писти; Франция – 3093 км; Германия – 600; Италия – 1589 км писти; Швейцария – 5914 км. Да не изброявам и други държави от Скандинавските републики, от САЩ. България е с едни мижави 210 км писти при над 40% планинска територия!?
Колеги, моля Ви, разберете, това не е правилният модел! Това, че някой се опитва в момента да събира точки и едва ли не да влиза във вестниците с „Дюнигейт”, с две купчини пясък да набира точки едва ли не пред определени привърженици и симпатизанти, е неправилното решение. Това нещо, което се е случило, се случва 20 години подред. Това презастрояване на водещите зимни и летни курорти, всичката тази недалновидна политика не е от вчера. Тя е от последните 20-23 години. Сега с един измислен мораториум се опитват да направят неправилно нещо. Това са неправилните предложения. Всички знаем какви са приходите от туризма, колко хора хранят. Това са милиарди за населението. Неправилно е да подкрепяме такъв мораториум по какъвто и да е било начин. Това е недалновидна политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Първа реплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
След изброените километри на писти в Австрия, Италия, Швейцария и така нататък, искам да попитам колегата: Вие смятате ли, че са построени в нарушение на закона? Смятате ли, че са построени благодарение на корумпирана държавна или общинска администрация? Смятате ли, че те са построени в тези размери тогава, когато са защитавани интересите на групировки или когато са защитавани интересите на инвеститорите?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ, от място): Ами и в България така са построени.
ВАНЬО ШАРКОВ: Смятате ли, че в България може да се развива икономика и туризъм в нарушение на закона?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Откъде имаш информация, че са в нарушение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Господин Радославов – втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата Давидов спомена, че има презастрояване както на планинските курорти, така и на цялото Черноморие. Не вярвам някой оттук да не го е установил. Явно е, че в тези 23 години това нещо постоянно се допуска.
Трябва да кажа, че познавам много хора със средна състоятелност, които ходят на почивка само в Гърция или Турция и въобще не искат да стъпват на традиционните ни хубави курорти, каквито бяха Созопол, Слънчев бряг, Несебър, да не говорим за Китен – там вече е къща до къща и просто няма разлика между населените пунктове. Същото е положението в Банско.
С колегата си говорихме, че от дълги години като кмет на Разлог се познаваме и сме в добри отношения – ами, вместо да се развиват там алтернативни трасета, дайте, ако може в това Банско още три лифтени станции да се направят и едва ли не да може обитателите на хотелите да се пързалят ефективно. Каквото и да се направи там, там е пренаселено и този градец се задъхва.
Въпросът тук е принципен и подкрепям мораториума. Разбира се, трябва да му се сложи определен срок както беше преди това и както колежката Михайлова каза, за да може да се прояви малко повече държавническо мислене в народното представителство, в държавното и местно самоуправление.
Така както вървим, много от хотелите – виждате, 200-300 хотела се продават по Черноморието, така се продават и в Банско. Ами няма нормален човек, който да отива там да летува или да зимува и да кара ски, защото вече е толкова неприятно. (Реплики.)
Трябва да се види къде на други места да се развива един или друг туризъм, отколкото да продължаваме да презастрояваме и малкото, което е останало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще започна с думите на господин Радославов. Бих казал, че мораториумът е точно този, който ограничава цялата територия, а не водещите отделни курорти. Всъщност правилното развитие следва да се състои в намирането на алтернативни възможности за развитие на туристически зони, ски зони, с което мисля, че сме на едно мнение.
Господин Шарков, не мисля, че някой някога е твърдял и че е правил или се прави нещо незаконно. Не би трябвало да се прави. Ако има нещо такова, има контролни органи, нека да го констатират. Да блокираме и сега да използваме евтин популизъм тук, за да натрупаме малко дивиденти от такава тематика и за пореден път да се правят недалновидни решения, това не мисля, че е правилно. (Реплики от народния представител Ваньо Шарков.)
Колеги, мисля, че този мораториум, както казах, е неправилна политика и никой не бива да я подкрепя. Знаем какво е развитието на тези зони, знаем как е правилно да се развива територията. Срамота е!
Три века преди Новата ера Александър Велики в един град в днешна Африка – Александрия, да развива най-напред улиците, всички канали, всички съоръжения, а България знаете, че сме в Европейския съюз, в ХХІ век и нещата стават на обратно. Първо, подробен устройствен план, после, дали съответства устройственият план.
Знаете, че правителството на ГЕРБ направи правилната политика. В ЗУТ-а бяха направени промените със санкции на кметовете и на други, които не предприемат действия, така че територията да се развива по правилен начин. Дефиницията на нуждите е отгоре надолу, развитието е отгоре надолу –стратегически. Това е правилното.
Всяка мярка в контекста на тази подкрепа е правилна, но тази мярка, която предлагате, е евтина популистка мярка за трупане на политически дивиденти. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата. Квесторите, поканете народните представители в залата.
Гласуваме Проекта за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи и гори – държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд, защитени територии и защитени зони, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шарков.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Това ти е последното изказване!
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Ако искаш ела да го направиш ти. И на теб ти е последното, но ти дори това не направи – поне да се изкажеш.
Така и някои останахте без да Ви научим имената, за съжаление.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подобни подмятания не правят чест на нито един Парламент, особено тогава, когато си тръгва от управлението на държавата. В крайна сметка това е въпрос на възпитание и въпрос на образование.
Уважаеми колеги, предлагам прегласуване, защото въпросът е от изключителна важност и касае дали в България ще се спазва принципът на върховенство на закона или ще се спазват други принципи. Във връзка с това, и тъй като това е последното гласуване на този Парламент – за всички обаче, не само за Вас или за мен – затова предлагам прегласуване по тема, която е изключително важна. Така или иначе утре дори няма да можете да гласувате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 99 народни представители: за 25, против 49, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Това беше последната точка от дневния ред за днес. Приключваме днешното заседание.
Утре, 14 март 2013 г. – заключително заседание с начален час 9,00 часа.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 10,33 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Менда Стоянова


Секретари:
Милена Христова

Митхат Метин




С