Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова

Секретари: Милена Христова и Митхат Метин


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам заключителното заседание.
Съгласно уточнението на Председателския съвет заседанието се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Дневният ред с наше решение от вчерашния пленарен ден е с точка единствена:
ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Преди да дам думата на председателите на парламентарните групи в поредност, според числеността на групите, искам да припомня, че на 13 март 2013 г. в бр. 25 на „Държавен вестник” е обнародван Указ № 57 на Президента на Републиката Росен Плевнелиев, в който се казва:
„На основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
1. Разпускам Четиридесет и първото Народно събрание на 15 март 2013 г.
2. Назначавам избори за Народно събрание на 12 май 2013 г.”.
Указът е издаден в София на 13 март 2013 г., подписан от Президента на Републиката Росен Плевнелиев, подпечатан с държавния печат на министъра на правосъдието Диана Ковачева.
Преминаваме към изявленията от името на парламентарните групи.
Първо ще чуем изявлението на Парламентарната група на ГЕРБ.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди повече от 50 години президентът на Съединените щати каза пред Конгреса, цитирам: „Конституцията не ни прави съперници за власт, а партньори за прогрес. Моята задача – задачата на Президента, е да докладва за състоянието на държавата, а подобряването на нейното състояние е задача за всички”.
При старта на новия политически сезон ГЕРБ призова опозицията за консенсус по основни задачи, стоящи пред нацията. Вие го отказахте и така вероятно всички ние станахме част от причината хората днес да са на улицата. През годините не дадохме добър пример за отношения между управляващи и опозиция. Злобата и омразата надделяха над градивното и позитивното, с което допринесохме за нарушаване на крехкия баланс в обществото. Иначе в Четиридесет и първото Народно събрание доказахме, че когато искаме да сме полезни и когато не гледаме през призмата на партийния егоизъм, можем да свършим и добри неща.
Няма да се спирам на гласуваните законопроекти, на проведени заседания, извънредни заседания, защото това е задължение на всеки един Парламент.
Ще спомена част от постигнатото, което не е така видно и значимо за обикновените хора.
За първи път ние тук, в това Народно събрание, въведохме гласуването с биометрични данни и по този начин прекратихме порочното правило, шестващо 20 години – народни представители да гласуват с няколко карти. Беше въведен и регистрационен режим на входа на Парламента чрез технически средства, които отлежаваха с години в мазето на тази сграда.
Не мога да не спомена, че преди три години и половина заварихме над 42 000 дни неползван платен годишен отпуск. Това се равнява на над 2000 годишни отпуски, което в цифрово изражение е около 3 млн. лв. – задължение към бюджета на Народното събрание и към държавата. Това са скрити задължения. Казвам всичко това, защото не мога да не отбележа, че ние не само спряхме тази порочна практика с натрупване на такива задължения, но я намалихме пет пъти. Повтарям – пет пъти!
Безпрецедентно замразихме заплатите, не само нашите, замразихме заплатите на Президентството, Министерския съвет и на висшата администрация. (Шум и оживление в КБ.)
Няма друга институция освен Народното събрание, която намали с 20% разходите си, с 30% автомобилния парк и въведохме лимит за ползването на служебните и частните автомобили. (Реплики от КБ.)
Преди три години и половина всички ние в ГЕРБ бяхме нови лица за политиката. Допуснахме и някои грешки, които ни послужиха за урок. От тази гледна точка, липсата на опит беше пречка за едно по-бързо темпо на работата на Народното събрание, но, от друга страна, успяхме да покажем нов морал в политиката (ръкопляскания от КБ, възгласи „Браво!”) не само с това, че депутатите могат да са дисциплинирани и да не подменят вота на избирателите, напускайки парламентарната си група, но и с това, че се вслушаха в разумните забележки, отправени на проведените кръгли маси с граждани и неправителствени организации.
Спомнете си колко законопроекта променихме и усъвършенствахме тук след основателна критика, без значение, че вината не е била само в народните представители, а в средния ешелон в министерствата, които подаваха тези законопроекти – ешелон, който работи там от десетки години. Въпреки това, когато текстовете са били некачествени, сме поемали отговорността и сме ги връщали на поправителен.
Нашият стремеж е бил срещи с максимален брой хора, изразяващи мнения по даден законопроект, както и запознаване с всички факти и документи.
И днес с ръка на сърцето и с чиста съвест мога да заявя: ние направихме всичко възможно да не допускаме лобистки текстове в гласуваните закони. (Силен шум и смях в КБ.) Тук е мястото да Ви спомена и нещо друго – тази задача щеше да бъде далеч по-лека, ако имаше закон за лобизма.
Друго нещо, което не успяхме да направим – не работихме ритмично за подобряване на жизнения стандарт на българина. Разбира се, това не зависи само от Народното събрание. Бяхме длъжни обаче да дадем спокойствие и по-добра защита на потребителите, на пациентите и най-вече на възрастните хора, на пенсионерите и на социално слабите.
Длъжници сме и на образованието – сфера с огромно значение за всяка една държава. Изготвихме един добър закон, за съжаление, обаче времето не ни стигна да го гласуваме изцяло. Искрено се надявам това да е първата задача за Четиридесет и второто Народно събрание.
Хората не очакват в тази зала да сме единни по всеки въпрос, но те със сигурност очакват да поставим националните интереси над партийните и да постигнем разумен компромис, където е наложително.
Убеден съм, че България ще напредва и ще се развива само, когато партиите в Парламента преодолеят собствените си теснопартийни интереси. Отговорността да подобрим условията за живот в държавата остава задача за всички.
Казаното дотук не означава обаче, че Четиридесет и първото Народно събрание не е свършило до голяма степен своето предназначение, напротив – не може да продължаваме с лека ръка да зачеркваме всичко, което е постигнато през последните четири години и особено в своя популизъм да отричаме всички и всичко, което ние не сме направили.
В заключение, бих искал да благодаря на всички, на цялата Парламентарна група на ГЕРБ за тяхната всеотдайност, лоялност и коректност. За мен беше чест да работя с всички Вас и да съм част от този екип!
Пожелавам на следващото Народно събрание да продължи положителните тенденции, постигнати от този Парламент, и да не повтаря грешките, които ние допуснахме.
Уважаеми колеги, всички ние без значение дали ще бъдем народни представители, или ще продължим своя професионален път, убеден съм, че ще работим всеотдайно за развитието на нашата страна.
Бог да пази България! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаемо ръководство на Четиридесет и първото Народно събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на медиите! Днес слагаме точка и изпращаме в историята най-слабия Парламент след 1989 г.
Парламент – до днес обграден с полицейски ленти и метални заграждения (шум от ГЕРБ), които го пазеха от хората, а не го запазваха за хората.
Парламентът не приключи с пълен мандат и това е логично следствие от провала на управляващата партия ГЕРБ. Започнали с много високо одобрение и подкрепа, с рейтинги в зоната на прегряването, днес Парламентът, правителството и премиерът Борисов са във фризера.
Търсенето на виновни в предишното управление и обяснението на всичко с лошо наследство от тройната коалиция дълго време приковаваше вниманието и подхранваше очакването за мъст. Комуникативните способности на премиера, натискът върху медиите и бизнеса, полицейщината смазваха критиката от среди, различни от опозицията. Рекламните трикове и PR ефектите прикриваха отсъствието на полезния резултат.
Но всичко това не можеше да подмени реалното ежедневие на хората, не слагаше хляб на масата, не плащаше сметките, не размразяваше доходите и не успокояваше безработните. Думите на министрите губеха стойност, кадрите с рязането на лентички караха хората да сменят телевизионния канал (шум и реплики от ГЕРБ), гневът и отчаянието растяха, а заминаващите от Терминал 2 млади хора се увеличаваха. Българите ставаха все по-бедни, мизерията стана начин на живот, социалното неравенство растеше, но управляващото мнозинство си обитаваше своята паралелна реалност със своя си морал. Постната пица се превърна в емблема на финансовата Ви политика и на годишните бюджети, а накрая за мнозина в страната се оказа, че и такава отдавна няма.
До началото на тази година, когато десетки хиляди протестиращи граждани Ви поискаха оставките и ви казаха „Вън от властта!”. (Реплики от ГЕРБ, реплика на народния представител Цецка Цачева: „На всички ни.”)
Дами и господа народни представители от ГЕРБ, не управлявахте като граждани с отговорност и задължения, а като богопомазани в своя реалност; европейското остана празен етикет; вместо развитие бележехме регрес, а и какво ли развитие може да има, когато „калинката” без диплома се превърна в символ на кадровата Ви политика; за България се сещахте само като за страната, в която се връщахте след пътуване в чужбина. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”)
ГЕРБ остана само абревиатура!
Трагично е, че не осъзнавате дълбочината на проблемите, които създадохте на хората. Вие и днес продължавате да не разбирате какво изкара гражданите на улицата и какво ги разгневи.
Дами и господа от мнозинството, осъзнавате ли, че символ на управлението Ви като цяло ще бъдат хората-факли, самозапалващи се в акт на крайно отчаяние?
Уважаеми народни представители, на този фон всичко казано ще бъде прекалено тривиално. И все пак – днешният ден е доказателство на тезата, че кризата създава и възможности. Днес пред България и пред българската демокрация се открива една от тях. Предсрочното разпускане на Четиридесет и първото Народно събрание е необходимата крачка за излизане от блатото, в което ГЕРБ, начело с господин Бойко Борисов, натикаха страната – блатото на икономическия срив, на безнадеждността и загубата на лична перспектива.
Днес можем да кажем, че е денят на българската парламентарна демокрация. Четиридесет и първото Народно събрание е ярко доказателство за това как една демократична по произход и природа институция може не само да не е демократична – как тя може да се превърне в хранителна среда на политически диктат и авторитарен режим.
Този Парламент се провали и в трите си основни функции.
Законодателство. Това е Парламентът с най-лошите и некачествени закони и с най-много закони, попадащи в зоната на така нареченото „Сиво законодателство”, с лобистки и корупционни текстове – над седемдесет; в контрола върху дейността на изпълнителната власт и във функционирането на Парламента като средище за дебати.
Мнозинството абдикира от парламентарните разисквания. Европейската тема отсъстваше от Парламента. Отсъстваха и хората с техните непосредствени проблеми.
Днешното парламентарно мнозинство е отрицание на парламентаризма. То се превърна в придатък на изпълнителната власт и освен че безропотно приемаше обидите на премиера, безусловно изпълняваше и неговите прищевки.
Няма друг Парламент, в който бюджетът на страната да се представя в отсъствие на правителството начело с премиера. Няма друг Парламент, в който вот на недоверие да се разисква в отсъствие на правителството начело с премиера. Няма друг Парламент, в който промените в правителството да се представят и гласуват без премиера. И няма друг Парламент, в който да се управлява чрез толкова уж независими народни представители при неясни договорки.
Четиридесет и първият Парламент е с най-ярко изразеното бездушие и социална нечувствителност към обществото.
Уважаеми дами и господа народни представители, с основание този Парламент си отива предсрочно. След днес демокрацията ще има своя нов шанс и това е шансът властта да се върне в ръцете на българските граждани.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На тройната коалиция ли?!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Имаме шанс да се върви към нови перспективи в икономиката, които да превърнат България в развита и социално отговорна държава. Нека не пропускаме този шанс! Нека да покажем, че в България има политици, които имат достойнство и заслужават уважение, ...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: И това сте Вие!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... и институции, които могат да работят в полза на хората! Да не забравяме: бяхме опоненти, а не врагове и това е разбирането на Парламентарната група на Коалиция за България за всички парламентарни групи.
България е над всичко! Благодаря Ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от КБ. Възгласи: „У-у-у!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Думата има председателят на групата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Последното заседание на Четиридесет и първото Народно събрание изкушава към обобщени оценки.
За нас, като Движение за права и свободи, на този ден – последен от мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, е важно да споделим урока от три години и седем месеца управление на ГЕРБ. Уроците са важни, дори когато са горчиви уроци на едно провалено управление.
Държа в ръцете си стенографския протокол от първото заседание на Четиридесет и първото Народно събрание (показва го). Маркираният текст, госпожо председател, гласи: „Ние оставаме верни на разбирането, заявено още преди изборите, че успешно управление в условия на световна криза е възможно само ако се използва потенциалът на цялата нация”. Януари 2013 г. чухме същата теза от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ, която той ни припомня в изказването си преди малко. Има малка разлика, господин Велчев – закъснение от близо три години и шест месеца пропиляно време – да се използва потенциалът на нацията, за да се гарантира, както впрочем редица държави успяха да сторят това, изход от кризата с ясна национална програма, зад която да стои широко политическо съгласие. На Вас съгласие не Ви беше необходимо.
Вие поехте риска на еднопартийното управление на малцинството, като получихте подкрепата на цели три парламентарни групи първоначално. Още тогава си спомням как ми се изсмяхте, когато Ви предупредихме, че не е важно дали получавате подкрепата на тези три партии, а е важно колко принципна и колко продължителна ще е тя.
Въпросът оттук нататък е дали сме научили урока на едно наистина провалено управление. Вие направихте нещо абсолютно безпрецедентно в историята на съвременния български парламентаризъм. След като загубихте легитимната подкрепа на парламентарните групи, реализирахте едно опасно политическо инженерство – да разбиете парламентарните групи, за да си осигурите купена подкрепа на уж независими народни представители. Това е едно от най-уродливите явления, с които Четиридесет и първото Народно събрание ще остане в историята на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от КБ и ДПС.)
Втората половина от управлението на ГЕРБ беше управление на едно изкуствено мнозинство – мнозинство, зад което не стои легитимна воля на българските граждани. Вие подменихте вота на българските граждани.
Всъщност и това би могло да Ви се прости, ако бяхте успели да реализирате едно сравнително успешно управление. Дори можеше да Ви се прости и фактът, че превърнахте Четиридесет и първото Народно събрание в пряка функция на едноличната воля на министър-председателя. Това е втората уродлива характеристика на Четиридесет и първото Народно събрание.
За съжаление, се оказваме прави в предположението, че политиката на отрицание на всичко, което е сторено преди Вас, като механизъм за изграждане на бърза идентичност, за изграждане на образа на спасителя, на месията, който ще спаси българския народ от лошите предишни управляващи и ще осигури реки от мед и масло, ще осигури благоденствие на българското общество, нямаше как да се случи. Затова желанието ни, изразено пак в този стенографски протокол, че не бихме искали да гледаме поредния сериал на филма „Крушението на идолите”, за съжаление, не се случи, тъй като се случи точно обратното – имаме поредното крушение на идолите.
И това е другият горчив урок – че България няма нужда от идоли, България няма нужда от месии, защото няма месиански решения, няма магически решения за нито един проблем! Има нужда от политически прагматизъм, от ясни национални приоритети!
Има нужда от укрепването на демократичните институции, а не изроден модел, при който една или друга персона се поставя по-високо от демократичната процедура и от демократичните институции. Точно затова Движението за права и свободи заявява категорична позиция, че след три и половина години управление на ГЕРБ фундаменталният проблем на българското общество, на страната като цяло днес е необходимостта от категоричното възстановяване на демокрацията.
Управлението на ГЕРБ показа, че демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система. Оказа се, че дори в условия на конституционно разписана демокрация е възможно да се реализират авторитарни модели на власт.
Урокът за българската демократична общност е, че възможността за авторитарно управление се превръща в реалност, ако гражданското общество е слабо, ако върховенството на закона, разделението на властите, правата и свободите, реализмът и прагматизмът като основни характеристики на западния политически модернизъм са отстъпили място на популизма, а демократичната система и процедура като цяло са изместени от еднолична воля!
Възстановяването на демокрацията е абсолютно непреодолимо условие за изход от кризата и за реализиране на стратегия за икономическо развитие на България. Властовата система, наложена от ГЕРБ, не бе способна да осигури изход от кризата. Българският бизнес е на колене – няма сигурност и предприемаческа мотивация. България е най-бедната страна на Европейския съюз, с изключително висока безработица, забележете, с цели 49,1% от общото население, които са застрашени от риска за социално изключване!
И забележете още нещо – всичко това е на фона на над 8 милиарда в повече, изхарчени от ГЕРБ, над приходите, които успя да събере това правителство! Осем милиарда над приходите, изхарчени в повече за три години и седем месеца, без какъвто и да е видим социален ефект с положителен знак! А отрицателният знак е ясен на всички – нови 400 хиляди безработни български граждани.
България се нуждае от ново, истински демократично в същността си управление! То следва да се реализира от правителство на ясните национални приоритети, зад което да стои широка обществена и политическа подкрепа, защото изходът от кризата не е по силите на една партия!
И днес завършваме с изречението, с което започна мандатът на Четиридесет и първото Народно събрание като ясна позиция на ДПС – изходът от кризата предполага да се използва потенциалът на цялата нация! Ако сме научили този исторически урок, на тази основа ще стъпим в рамките на Четиридесет и второто Народно събрание, за да изведем страната от кризата! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от левия блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция – съпредседателят й господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК):
„ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ
на Парламентарната група на Синята коалиция в Четиридесет и първото Народно събрание
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Днес е направо неуместно да изтъкваме какво е свършило Четиридесет и първото Народно събрание. По-важно е да извлечем поуките от социалната и политическата криза, пред които сме изправени като общество и държава.
Защо си отиде предсрочно правителството? Ако не си отговорим на този въпрос, ще си отиде предсрочно и следващото.
Правителството на господин Борисов не изведе страната от икономическата криза, макар да имаше всички предпоставки да го стори. В тази – 2013, година то разполагаше с бюджет с 20 на сто по-голям от този през 2008. Реално произведеното в страната и сега е по-малко от това през 2008 г., което означава, че тези над 5 млрд. лв., прибрани в повече от държавата, са инфлационен данък, който е взет от джоба на всеки данъкоплатец. Излишен е въпросът: защо хората са обеднели? Актуален е въпросът: защо държавата увеличи приходите си за тяхна сметка в условия на криза?
Правителството остана бездушно към мизерията на хората и предизвика социална криза, като самό определи високите цени за ток, отказа да защити потребителите от злоупотребите, не наложи регулация и контрол, влезе в симбиоза с монополистите.
Правителството не проведе крайно необходимите реформи! Резултатът е: все повече българи, които нямат достъп до качествено здравеопазване и образование; все повече страхуващи се, защото полицията не пази децата им от наркоразпространителите и от насилие, а собствеността им – от грабежи; все повече жертви на политическа и административна корупция и рекет.
Правителството си отиде заради неспособността си да пресрещне проблемите на гражданите, поради липса на компетентност и смелост. Заради тази липса то се оказа безпомощно да решава управленските си задачи и да носи отговорност. Опита се да третира гражданите като тълпа, забавлявана от PR акции и зрелища.
Министър-председателят показа, че е напълно неспособен да различава доброто от злото. В постоянния си флирт с носталгията по комунизма стигна до неколкократната реабилитация на бившия комунистически диктатор Тодор Живков и допусна честване на дъщеря му в Софийския университет. Така сам подготви почвата за възкръсване на червено-кафявия комунизъм, за който всички твърдяха, че е погребан. Вместо да бъде поредното правителство на политическата и финансова стабилност, то се оказа третото в най-новата ни история, редом с провалените правителства на Луканов и Виденов.
Защо Президентът разпусна Четиридесет и първото Народно събрание? Ако не си отговорим на този въпрос, ще предизвикаме дългогодишна политическа криза. Народното събрание не успя да излъчи и правителство, защото не постигна съгласие за антимонополна политика. Мнозинството в него не пожела да даде законово основание на държавата да се справи със злоупотребите на монополистите, да спре ощетяването на домакинствата и унищожаването на работни места в малките и семейни фирми, не пожела да направи държавата силна, а монополите – слаби.
Народното събрание не се противопостави на разхищенията на парите на данъкоплатците в нереформираните бюджетни сфери. Мнозинството на ГЕРБ с желание пое ролята на най-верен слуга на едноличната изпълнителна власт.
Народното събрание не упражни парламентарен контрол върху корупцията сред управляващите. То не се противопостави, а напротив – насърчи корупцията сред магистратите. Ключови назначения в съдебната власт бяха договорени между управляващи и опозиция, които заедно прикриха отказа си от правосъдие.
Мнозинството прие оскверняване на парламентарната трибуна. От нея вътрешният министър обвини в убийство невинни лекари и това беше прието за правораздаване.
Народното събрание не се противопостави достатъчно категорично на това, че решенията му, включително защитата на правителството, се вземаха не от политическо, а от напазарувано мнозинство от депутати. То законодателства в продължение на почти четири години с този дълбок порок, нямащ нищо общо с парламентарната демокрация.
Управляващите спечелиха властта с отрицание на всичко постигнато в годините на прехода, с отрицание на самото политическо представителство, със заканата да накажат престъпните политици.
Спечелиха, както и едно друго движение през 2001 г., с лъжата, че знаят пътя към европейското ни благоденствие за 800 дни.
Управляващите се провалиха, не защото не намериха изход от икономическата криза, което успяха да направят редица правителства в Източна и Централна Европа. И други правителства не успяха да изведат страните си от кризата. Провалиха се, защото допуснаха болезнено несправедливо разпределение на тежестите на кризата. Те се стовариха върху незаетите младежи, върху пенсионерите, върху загубилите работата си и върху социално слабите. Само монополите и държавата увеличиха доходите си в условия на криза.
Ние вярвахме, сега се оказва, че просто сме се надявали, че политическите кризи са останали зад гърба ни. Днес управляващите завършват предсрочно мандата си, прогонени от улични протести, които отново отричат всичко постигнато, клеймят партиите и искат Народен съд.
Гражданите за европейско развитие на България завършват Четиридесет и първото Народното събрание в коалиция с депутати, които горят европейското знаме.
Президентът остава след нас служебно правителство, както на два пъти се случва в първите седем години на политическа криза, след падането на Берлинската стена.
Съобразно Конституцията на страната и конкретните политически условия, ние виждаме три задачи пред него: това не са да се справи с бедността и с монополите. То няма такава възможност. Задачите са – първо, да реши политическата криза; второ – да проведе честни избори, и – трето, да изпълнява дисциплинирано бюджета, за да не създаде предпоставки за последващо задълбочаване на икономическата и социална криза и да не произведе заплахи за стабилността на българския лев.
Най-важно за България днес е да не допусне повторение на политическата криза отпреди 16 години.
Противно на малодушния популизъм, който е завладял политиците тук, ние ще кажем откровено на българските избиратели, че отговорността от днес до деня на изборите е само в техни ръце.
Години наред българите гласуват „срещу” и нито веднъж „за”, защото са научили само първия урок на демокрацията – как да отстранят нежеланите управници, което е важно, но не е достатъчно за добър живот и благополучие.
Тези два месеца избирателите трябва да си отговорят не кого харесват, не кого показват по-често и хвалят медиите. Трябва да изберат кой няма да допусне повторение на тъжния списък от провали, който изпълва началото на това заключително изявление. Трябва да изберат решението на кризата, истинското лечение на държавата и обществото си, а не лъжите на възкръсналия комунизъм за национализация.
Да кажеш от какво се отказваш е несравнимо по-лесно от това да кажеш какво избираш да съхраниш! Българските избиратели са изправени пред най-голямото си предизвикателство като европейски граждани.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „Атака” няма представители в пленарната зала, поради което ми позволете аз да се обърна към Вас, дами и господа народни представители, от парламентарната трибуна. (Председателството на заседанието се поема от заместник-председателя Менда Стоянова. Председателят Цецка Цачева застава на парламентарната трибуна.)
Уважаеми народни представители, Четиридесет и първото Народно събрание приключва своята работа.
От днес нататък то ще се отдалечава от нас в историята. За него ще се дават различни оценки – добри или лоши, в зависимост от времената, в които се правят тези оценки и в зависимост от хората, които ги дават. Такъв е редът, такава е съдбата на всички сменящи се в демокрацията власти.
Но с поглед назад не можем да не отбележим как, наслагвайки се един над друг демократично избраните парламенти в най-новата ни история, постепенно изграждат и затвърждават европейския облик на България.
Не можем да не отбележим, че въпреки различната им партийна оцветеност и различните отговори, които едно или друго мнозинство се е опитвало да даде през цялото това време на конкретните проблеми на хората, основната грижа на всички досегашни парламенти е била утвърждаването и укрепването на демокрацията, а това ще рече поддържане на многогласието, поддържането на плурализма.
Като отчитам, че времето ще даде безпристрастната оценка за Четиридесет и първото Народно събрание и че не статистиката е тази, която казва всичко за извършената работа, в качеството ми на председател на Народното събрание съм длъжна да спазя традицията и да припомня следните факти и обстоятелства, които белязаха работата на този парламент.
Времето така отреди, колеги, че мандатът на Четиридесет и първото Народно събрание съвпадна с най-тежката криза в Европа. Ние осъществявахме нашата дейност в ежедневие, в което най-повтаряната дума беше „криза”. Лицата на тази криза бяха икономическа, финансова, социална, криза на доверието, криза на идеите. Не само нашият, но и всички европейски парламенти преживяваха и продължават да преживяват растящото недоверие на гражданите към демократично избраните от тях институции.
В такава среда приехме 560 закона, 568 решения, 12 декларации.
Позволете ми да откроя няколко акцента в законодателната дейност на този парламент – кодификация на изборното законодателство: за първи път бяха предвидени и проведени прозрачни процедури при избора на органи, избирани от Народно събрание; за първи път бе уредена в закон материята за публично-частното партньорство, за публичните финанси, на онлайн залаганията със Закона за хазарта.
Чрез промени в различни закони бе извършена сериозна реформа в администрацията, премахната е системата на безконтролните бонуси.
Бяха приети законодателни мерки за ограничаване на сивия сектор, повишаване събираемостта на приходите, стабилна данъчна политика, ограничаване на плащанията в брой.
Приети са изцяло нови закони – за Сметната палата, Закона за младежта, Закона за туризма, Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и така нататък, и така нататък.
За съжаление, не успяхме да гласуваме докрай закони, по които е имало много работа с помощта на неправителствените организации, какъвто е Закона за предучилищното и училищното възпитание и Закона за водите.
Регламентирахме специални съдебни институти, на които са подсъдни делата за престъпления, извършени от организирани престъпни групи.
Този Парламент взе решение и направи възможно провеждането на първия референдум при действието на Конституцията от 1991 г. И ако законодателната ни дейност беше съпътствана от разгорещени дебати – къде принципни и съдържателни, къде граничещи с откровен популизъм, то ние, депутатите от Четиридесет и първия Парламент на България, намерихме сили, разум и съгласие за приемането на знакови декларации. Сред тях се открояват Декларацията по повод 20-годишнината от свикването на Великото Народно събрание; Декларацията осъждаща опита на насилствена асимилация на българските мюсюлмани; Декларация по повод терористичния акт на летище Бургас и последната, единодушно гласувана и приета Декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста.
И в този Парламент бяха използвани класическите форми на парламентарен контрол: 4 хиляди и 20 въпроса, 685 питания, 14 разисквания по питания, 4 вота на недоверие, 1 вот на доверие, 8 изслушвания в пленарна зала, 98 проведени изслушвания в комисии.
Статистиката е впечатляваща, не дотам обаче – ефективността на контрола над изпълнителната му власт в този вид. Нужни са нови правила за провеждането му, които да отговорят на обществения интерес от политическа оценка на актуалните събития и факти, а не от административно изготвена и обявена от съответния министър информация.
Четиридесет и първото Народно събрание продължи активната международна дейност на предишните народни събрания. Иска ми се да вярвам, че вложените усилия от всички нас, депутатите в този състав на Парламента, са допринесли за позитивния облик на България в международен план, въпреки вътрешните ни спорове и противопоставяния. Убедена съм обаче, че можехме повече в общите ни усилия да увеличаваме потенциала си на държава – достоен член на Европейския съюз.
Конституционните функции на Парламента – законодателната дейност и парламентарният контрол, бяха реализирани в 489 пленарни заседания, които неизменно бяха пред погледа на обществото. И точно тук трябва да отбележа, че Четиридесет и първото Народно събрание даде сериозен принос в развитието на демократичната парламентарна публичност. За първи път заседанията на Парламента се излъчваха в реално време на интернет страницата на Народното събрание. Това е дългосрочен проект, който, надявам се, следващото Народно събрание ще разширява и обогатява, защото ние поставихме началото българските граждани в страната и в чужбина вече да могат пряко да наблюдават дейността на законодателния орган.
Направихме и други важни крачки в разширяване на публичния достъп до информацията за законодателния процес. За първи път беше създаден публичен регистър за гласуванията на народните представители. Заедно със стенограмите от откритите пленарни заседания в седемдневен срок на интернет страницата на Народното събрание се публикуваше и разпечатка от гласуването на всеки един народен представител чрез компютризираната система.
Важна инициатива бе и създаването на публичен регистър на сътрудниците на депутатите и постоянните комисии, съгласно най-добрите европейски практики.
В този ред не мога да не отбележа и факта, че за първи път трайно бе преодолян проблемът, измъчвал години наред предишни народни събрания и особено техните ръководства – гласуването с чужди карти.
Уважаеми народни представители, днес този Парламент си отива предсрочно. Не казвам „преждевременно”, защото времето му да се разпусне настъпи. Чувстваме го всички в тази зала, чувства го цяла България. Защо? В изявленията на парламентарните групи се чуха оценки, стоварващи причината на мнозинството или на някои от групите на опозицията, взаимни обвинения и нападки.
Като председател на Народното събрание аз нямам право на оценка и политическо пристрастие днес, но като народен представител съм убедена, че отговорът е по-комплексен, и той е в сложния механизъм на демокрацията. Като живо образувание демокрацията черпи сили от народа. Народът е този, който се намесва, когато трябва да се коригира или забърза посоката на движение, която е избрана.
Оплетени в политически страсти и амбиции, все в името на народа, който ни е овластил, днес сме стреснати от неговия вик, защото, колеги, в последния месец народът извика. Много болка ни съпровождаше през всичките години на прехода, много неразбиране се е натрупало, то отприщи гнева на хората. И нас, депутатите от Четиридесет и първото Народно събрание, не ни отмина ориста да изживеем този гняв.
Тук, дами и господа, искам да изкажа своето твърдо убеждение, че викът на народа, който разтърси България, ще има смисъл и полза само ако успее да осъществи своите желания, само когато се канализира в свободен и демократичен вот.
В последния месец чухме най-различни искания – справедливи, но и неизпълними искания. Чухме взаимно изключващи се искания. Чухме искания, които не отчитат сложността на демократичния механизъм на властта, не отчитат, че в демокрацията едни искания на група хора се сблъскват с други – на друга група хора. Не отчитат, че решенията винаги са резултат на баланс, на договаряне между групите от хора.
Мястото, където става това договаряне, където исканията се сблъскват, легитимно е Народното събрание, защото от векове Парламентът е създаден като институция на сблъсъка, от който се раждат решенията. Няма друго място, където различните групи от народа чрез своите представители да спорят, да се опитват да надделеят една над друга, да се договарят в интерес на развитието и добруването. В българската история така е от Оборище. Затова след вика на народа, следва вотът на народа. Само чрез активност на прекия вот демократичният парламентарен механизъм отново ще бъде задвижен.
Аз твърдо вярвам в това, дами и господа, защото когато този Парламент отива в историята при другите, той добавя опит, какъвто и да е той, но сила и здравина на демократичния фундамент.
Благодаря на всички Вас за свършената работа!
Благодаря на служителите от администрацията, без чийто труд ние нямаше да можем да свършим тази работа!
Споделям отговорността за това, което общо не успяхме да направим. Затова днес си отиват депутатите, парламентаризмът остава!
Благодаря Ви, колеги! (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Настъпи последният миг на това Народно събрание.
Преди да ударя за последен път парламентарния звънец, приканвам – по традиция, на обща снимка народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание.
Закривам Четиридесет и първото Народно събрание! (Звъни. Ръкопляскания.)

(Закрито в 9,58 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Менда Стоянова
Секретари:

Милена Христова

Митхат Метин