Председателствал: председателят Цецка Цачева
Секретари: Митхат Метин и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си и да регистрират присъствието си.
Регистрирани са 186, налице е кворум, поради това откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, сигурна съм, че всички ние в тази зала с болка и скръб посрещнахме вестта за кончината на двама уважавани парламентаристи и видни български политици каквито са госпожа Маргарита Панева и господин Александър Божков.
Напуснаха ни личности, които имат безспорен принос в демократичното развитие на новата българска история и които заслужават дълбоката признателност на цялото ни общество.
От името на Народното събрание аз съм изпратила съболезнователни адреси до техните близки, но тъй като техният професионален път бе тясно свързан и с работата на Народното събрание, аз предлагам примера, който те ни оставиха, да следваме занапред и паметта им да почетем с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
На вашето внимание е представен проектът за Програма за работата на Народното събрание за 26-28 август 2009 г.
След консултации на Председателския съвет предлагаме точките, които са включени в нея, така както са ви раздадени.
Моля да гласуваме програмата за работата за тази пленарна седмица.
Гласували 205 народни представители: за 202, против няма, въздържали се 3.
Предложението за седмичната програма е прието.
Няколко съобщения относно постъпилите законопроекти и проекторешения от 29 юли до 25 август 2009 г.:
- Доклад за прилагане на Закона за дейността на съдилищата през 2008 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разглежда се в Комисията по правни въпроси;
- проект за Решение относно Правилник за реда и работата на Комисията за контрол на ДАНС. Вносител – Иван Костов, председател на комисията;
- от 12 август т.г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител е Бисерка Борова Петрова, Явор Нотев и Тодор Димитров. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- от 20 август т.г. – проект за Решение за избиране на управител на Българска народна банка. Вносители са Димитър Главчев и Стоян Мавродиев;
- от 21 август 2009 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова. Водеща е Комисията по регионална политика, местно самоуправление. подкомисия е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- от 21 август 2009 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Другите комисии, в които следва да бъде гледан този законопроект, са Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- от 21 август 2009 г. – Годишен доклад за 2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията. Докладчик по него ще бъде Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
- от 25 август 2009 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Меглена Плугчиева. Предстои разпределението му;
- от 25 август 2009 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител е Меглена Плугчиева. Предстои разпределението му.
Нека да поясня, че последните два законопроекта са внесени в 18,00 ч. вчера, поради което още не са разпределени на комисиите.
От 25 август 2009 г. има постъпил проект за Решение за определяне на комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. Вносител е Менда Стоянова. Ще се гледа в Комисията по бюджет и финанси.

Пристъпваме към работата по настоящия дневен ред и неговата първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Имат думата вносителите.
Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! Преди да преминем към работата по днешния дневен ред от името на вносителите по точка първа предлагам да подложите на гласуване едно процедурно предложение, съгласно чл. 39, ал. 2 от нашия правилник. То е да поканим в залата предложения от нас кандидат за управител на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Искров в залата.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! От името на вносителите на днешния проект за решение за избор на управител на Българската народна банка искам да ви запозная с нашите мотиви.
С решение от 20 август 2009 г. Четиридесет и първото Народно събрание прие решение за отмяна на решенията от 28 май 2009 г. и 29 май 2009 г., съответно за избиране на управител и подуправител на Българската народна банка. Шестгодишният мандат на управителя изтича на 9 октомври 2009 г. Необходимо е Народното събрание на основание чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка да избере нов управител на Българската народна банка, чийто мандат да започне да тече на 10 октомври 2009 г.
С оглед необходимостта от гарантиране на нормалното функциониране и стабилност на банковата система в страната и предвид международната финансова и икономическа криза, в която се намираме, считаме, че е необходима приемственост в работата на Българската народна банка.
Като отчитаме професионализма и компетентността на господин Иван Искров, настоящ управител на Българската народна банка, който с акта на искането си за отмяна на преждевременния му избор на 28 май 2009 г., извършен от Четиридесетото Народно събрание, показа висок морал, чувство за отговорност, зачитане на върховенството на закона и особено волята на българските граждани, отредили на ГЕРБ място на първа политическа сила, считаме, че при избора на нов управител следва да се обсъжда и кандидатурата на господин Искров.
Поради изложеното и на основание чл. 84, т. 8, и чл. 86, ал. 1, от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка внасяме проект за решение на Народното събрание за избиране на господин Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат от 10 октомври 2009 г. до 10 октомври 2015 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Моля народните представители за становища и мнения по внесения проект за решение.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Смятам този проект за решение за акт, който в дългосрочен, а струва ми се и в средносрочен план ще дестабилизира една от най-важните институции в страната – Централната банка. Този акт ще дестабилизира банката поради следните причини и аз ще се опитам да ви убедя, когато подавате своя глас, да вземете правилното решение.
Господин Иван Искров беше първото политическо назначение като управител на Централната банка. Той беше висш функционер на НДСВ, беше председател на Бюджетната комисия и получи назначението или избора – тогава с предопределен край – по силата на мнозинството, съществуващо тогава от неговата партия. Това беше първият случай в демократичното развитие на България от 1990 г. насам, когато беше извършено политическо назначение, други политически назначения като управител на Централната банка не бяха извършени. И днес отново намирисва на политика.
Аз няма да се съглася с мотивите на вносителите, които казват, че господин Искров е показал висок морал, като си е подал оставката. Господин Искров трябваше да покаже висок морал тогава, когато беше избиран в предишното Народно събрание и трябваше да откаже този избор, защото той беше в нарушение на закона. От тази гледна точка аз мисля, че мотивите, изложени тук от тази трибуна преди малко, не отговарят на истината. Смятам, че такава политическа игра внася дестабилизация в Централната банка. Такава политическа игра говори за това, че след време отново политически аргументи ще надделеят тогава, когато трябва да се решават важни въпроси в България за нейната монетарна политика, за преминаването на България към еврото. Следователно трябва много сериозно да се замислим днес дали такова политическо назначение след една оставка, която беше сякаш някакво извинение за нарушението на закона преди, може да бъде положително за развитието и за перспективите на централната ни банка.
Ще кажа още нещо, което е много важно. Господин Иван Искров беше силен поддръжник на една от най-тъмните сделки в края на ХХ век – сделката за българския външен дълг. Той беше един от най-силните, най-гласовитите адвокати на тази сделка. Тази сделка навлече много сериозни загуби за българския данъкоплатец. За онези, които не си спомнят, ще припомня: българският външен дълг беше трансформиран от деноминация в долари в деноминация в евро тогава, когато всички тенденции в света – финансови, политически, стратегически, показваха, че Съединените щати вървят към силен дефицит в своя платежен баланс, когато Съединените щати предприемат мощна акция, която изисква ежедневни плащания (а това беше нахлуването в Ирак) и която можеше да се финансира единствено с девалвация на американския долар.
Много е интересно, че сега, когато се откриха решенията на Министерския съвет, в тях не виждаме сериозна стратегическа, политическа експертиза за това как е било взето решението на Министерския съвет за обръщането на дълга от долари в евро. Това обръщане на дълга обогати държателите на български дългови облигации, но обеднú българските данъкоплатци поне с 600 млн. евро. Много е любопитно, че тази сделка беше потулвана през целия предишен мандат, макар министър на финансите да беше един от най-силните й критици тогава, когато тя беше сключвана. Експертизата за това, че Америка е струпала 100 хил. войници в Персийския залив, за да нахлуе в Ирак, беше достатъчен повод тази сделка да не бъде осъществена, защото беше ясно, че войната в Ирак ще се финансира с огромен дефицит. Ето това беше потулено.
Господин Иван Искров беше много горещ защитник на тази сделка, аз си спомням много добре дебатите в този парламент, спомням си, че и хора, които по-късно подкрепиха незаконното решение за избирането на господин Искров, тогава бяха против тази сделка за външния дълг. Ако си спомняме добре.
Но понеже не искам да се връщам към историята, казвам, че днес, ако се разследва сделката за този дълг от Комисията по корупцията или от други органи, няма как това да стане без Централната банка и без нейното съдействие. И аз ви питам, уважаеми колеги, питам ви със загриженост, не с упрек, ще съдейства ли господин Искров да се разкрие цялата истина около сделката с външния дълг: кой стои зад нея, кои са били посредниците, как е бил извършена тази сделка?
Ето това са въпросите, които тревожно глождят съзнанието ми, когато днес трябва да бъде направен този избор. Този избор може да доведе до сериозна дестабилизация - ако Централната банка, най-сериозната и най-важната институция в страната, която не трябва да бъде повлиявана от политическите ветрове на времето, бъде със сянка за участие в корупционна схема, тогава кризата ще бъде много по-дълбока. Затова ви моля с цялата загриженост и цялата тревога, помислете дали днес правим удачния избор, дали този избор с инак благородния му мотив да се запази финансовата стабилност на страната сега няма да доведе до финансова нестабилност в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Агов.
Желаещи за реплики, за изказвания?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Взимам думата за изказване, госпожо председател.
Наистина решението, което беше предложено за избор на господин Искров за шеф на БНБанка, е нетрадиционно. То е извън парламентарната практика за последните 20 години. Сигурно това решение е добре обмислено и най-вероятно има и други мотиви извън мотивите, които са предложени тук на народното представителство. Но щом като българският суверен даде кредит на доверие и то с един изключително внушителен вот на ГЕРБ, би било редно и пленарната зала, която е функция на този суверен, да се съобрази с предложението на ГЕРБ и на министър-председателя Бойко Борисов.
Затова Парламентарната група на РЗС ще подкрепи кандидатурата на господин Искров не заради това, че считаме, че господин Искров е най-подходящият управител на БНБанка. Не защото считаме, че господин Искров е само и единствено експерт и професионалист. Напротив, и ние считаме, че той е преди всичко политическа кандидатура. Но тази политическа кандидатура за пръв път е лансирана по времето на господин Костов чрез неговата кариера в Банка ДСК. Затова за нас е изключително странно точно от „Синята коалиция” да се говори по този начин.
Нима тогава, когато господин Искров беше лансиран за такава отговорна позиция в Банка ДСК, тези съображения не са били известни? Така че тогава, когато се създават кадри, би било редно човек да носи отговорност за тях.
Затова нашето предложение е да се постъпва отговорно и в пленарната зала да не се говори на ангро за дестабилизация на банковата система, за проблеми в БНБанка и такива бомбастични фрази, които знаете как се отразяват в условия на финансова криза.
Последното, което бих искал да кажа, е, че това е политическо решение не индивидуално за една кандидатура, а изобщо за управление на БНБанка, в това число за подуправител, който е посочен лично от премиера Борисов. Така че би било редно, когато се обсъжда това предложение, да се има предвид, че това е предложение, което е общо и касае цялостната политика на правителството в банковия сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янев.
Има ли желаещи за реплики, за изказвания? Не виждам.
Считам дебата по тази точка за приключил.
Ще припомня проекта за решение така, както е предложен от вносителите:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Българската народна банка

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
Р Е Ш И:
Избира Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат 6 години, който започва да тече на 10 октомври 2009 г.”
Моля, гласувайте този Проект за решение.
Гласували 210 народни представители: за 195, против 1, въздържали се 14.
Решението е прието.
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, нахвърлих си някои бележки снощи и рано тази сутрин, които бих искал да споделя с вас, но преди всичко искам да благодаря най-сърдечно за огромната подкрепа, която току-що получих. Струвало си е наистина да си подам оставката и отново да поискам доверието на парламента. След 165 гласа в предишния парламент на практика сега гласува цялото събрание за мен и за водената от мен и моя екип политика.
Не ми е известно до ден-днешен друг ръководен кадър, ръководител на публична институция да е получавал толкова висока подкрепа.
АСЕН АГОВ (СК, от място): От кого?
ИВАН ИСКРОВ: От Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, когато преди две седмици споделих с най-близкия човек до мен твърдото си решение да използвам казуса с господин Неновски и да се подложа на вот на доверие от новоизбраното Народно събрание, отговорът беше доста учуден и се каза: Ами защо, след като новоизбраният премиер се възпротиви срещу процедурата, но одобри политиката на Централната банка, одобри твоя професионализъм и пожела да продължиш? Не е ли много рисково?
Отговорих, че съм бил член на парламента в тежко време и знам, че когато става въпрос за една възможна последваща дискусия никой не може да предвиди как биха гласували 240 народни представители, но предпочитам да мина отново през проверката на парламента. Разбира се, ако не получа подкрепата, да напусна на 9 октомври Централната банка. Защото, уважаеми дами и господа народни представители, винаги, откакто съм управител на Централната банка, съм се стремял тази институция да бъде пример за подражание. Винаги съм изисквал от моите колеги и служители да изпълняват задачите си не просто ей така – през куп за грош, а на 100 процента. Защото винаги съм казвал, че най-важният актив на Централната банка не са нейните, за щастие, огромни валутни резерви, най-важният актив на Централната банка това е нейната репутация – на банката, на управителя, на всеки неин служител.
Пред колегите ви от Тридесет и деветото Народно събрание преди шест години обещах, че никога няма да влизам в безплодни спорове било с политически лидери, било с различни „специалисти”, но винаги тези, които знаят от мен, от най-близкия ми кръг – колеги, приятели, знаят колко болезнено съм приемал някои, бих казал, откровени глупости, когато е говорено за банката. Не заради друго, а защото нашият народ трябва да има доверие поне в една институция. Дай Боже, да има доверие в повече институции. Трябва да има пълно доверие в Българската народна банка.
Уважаеми дами и господа, БНБ е най-независимата институция, по-независима и от съдебната власт – де юре и де факто, тъй като БНБ като фирма, не само като публична институция, сама изготвя и нейния Управителен съвет приема бюджета на институцията. Това са изисквания на европейското законодателство, пренесени в нашия закон.
В БНБ управителят и цялото ръководство черпят своята независимост от вас – най-висшите избраници на народа. Ние се отчитаме единствено пред вас – пред Народното събрание на Република България. Затова уважаеми дами и господа, след този продължителен предизборен дебат – състояха се два избора, имаше достатъчно емоции в публичното пространство, аз пожелах отново да получа вашето доверие.
Уважаеми дами и господа народни представители, само преди два месеца в тази зала напомних и сега отново искам да подчертая трите си ключови принципа, които не са измислени от мен, те идват от законодателството на Европейския съюз. Това са трите ключови принципа, на които се подчинява Централната банка и ще се подчинява и занапред. Следвах ги през първия мандат, ще ги следвам и през втория мандат. Това са принципите за независимост, предвидимост и прозрачност.
През целия си първи мандат съм спазвал тези принципи и декларирам, че и през следващия си мандат ще работя по абсолютно същия начин. Няма да допусна политическа намеса в работата на Централната банка.
Тук искам да споделя, че високо ценя първата среща с новоизбрания председател на Народното събрание, когато дойдох след нейния избор да се запознаем, да се представя и да я поздравя с избирането й.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Хайде стига де!
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа, първото изречение на госпожа Цачева беше: „Господин Искров, наясно сме със Закона за Българската народна банка, с нейната ключова роля за финансовата стабилност на страната и независимо от несъгласието ни с процедурата по Вашия избор, искам да знаете, че никой, по никакъв начин не поставя под въпрос независимостта на Централната банка.” Затова съм й изключително благодарен.
Разбира се, независимостта не е фикция. Уважаеми дами и господа, отново искам да подчертая, че както съм работил и досега с две български правителства и всички легитимни политически субекти и техни представители, независимо от коя част на политическото пространство са те, така и занапред те и всеки един от вас може винаги да разчита на моя професионален съвет, на подкрепата на Централната банка. Всеки един от вас, независимо дали е от управляващи или опозиция е добре дошъл в Централната банка, за да обсъждаме всякакви проблеми, стига те да са свързани с доброто на банката, на банковата система, на просперитета на нашето общество като цяло.
Уважаеми дами и господа, накрая бих искал да маркирам трите най-важни задачи пред нашата централна банка.
На първо място и с оглед на текущата икономическа криза, която засегна и България, смятам, че най-важното в този момент по отношение на макроикономическата и финансовата политика на страната е да се запази стабилността и да има предсказуемост. Предсказуемост, тъй като глобалната финансова и икономическа криза показа, че държавите, които следват ориентирана към стабилност и предвидимост фискална и надзорна политика, преминават много по-лесно през този изключително труден период не само за България, а за целия свят. Ролята на централната банка е да гарантира ценовата и финансовата стабилност и здравината на строго регулираната банкова система.
През следващите шест години акцентът на моята работа ще бъде насочен към запазване и поддържане на макроикономическата стабилност на страната чрез поддържането на доверието във фиксирания валутен курс и режим на паричен съвет. Валутният борд и фиксираният курс нямат алтернатива. Всичко друго са упражнения в красноречие или чисти спекулации.
Не по-малко важен приоритет е стабилността на банковата система. Това е един от основните приоритети на централната банка. През последните две години в глобален мащаб сме свидетели на това до какви катастрофални последици може да доведе лошата регулация и надзор над банковите и финансови институции.
Аз само ще напомня, че от самото ми избиране за управител, започнахме да налагаме изключително тежки надзорни мерки. До едно време ги броях, бяха повече от 23 на брой, които дадоха своя резултат. България също пострада. България е в икономическа криза, но за разлика от други страни остана встрани от окото на тайфуна, не само, но основно заради изключително консервативната лицензионна и надзорна политика на Българската народна банка.
През следващите години надзорът и регулацията на финансовия сектор в рамките на Европейския съюз ще бъде значително променен и усъвършенстван, като съществена роля ще има вече самата Европейска централна банка и националните централни банки. Както и досега Българската народна банка ще играе активно участие в този процес.
На трето място, но не по значение, искам да отбележа един друг ключов ангажимент на страната, произтичащ от договора за членство в Европейския съюз – въвеждането на еврото като национална валута. Подготовката в тази посока бе приоритет на БНБ и на нейния управител през предходния мандат. Искам да ви уверя, че значителна част, от тази подготовка в законово, техническо и оперативно отношение вече е извършена. Тази задача ще продължи да бъде основен приоритет за нас – за целия ръководен екип на централната банка. Тук искам изрично да подчертая, че въвеждането на единната валута в страна – членка на Европейския съюз не е и не може да бъде едностранно решение. Освен изпълнението на критериите от Маастрихт, трябва да съумеем да убедим всички наши партньори от Европейския съюз и основно 16-те страни от Еврозоната, че имаме готовност и капацитет да сме част нея. Ето защо отново искам да подчертая – БНБ и нейният управител се нуждаят от най-висока степен на доверие. Ето защо поисках оставка и този вот на доверие.
Уважаеми дами и господа, в заключение, искам да кажа, че ще поканя проф. Неновски, който освободихте заедно с мен миналата седмица, отново да продължи да работи в изследователския екип на централната банка. Ще предложа друг подуправител на централната банка – човек, когото целят банков сектор много добре познава. Лично аз самият му се доверявам през последните шест години и което за мен е изключително важно – е добре познат в европейската система от централните банки. Това е човек от централната банка. Голяма част от вас добре го познават.
Уважаема госпожо председател, още в рамките на днешния ден във Вашия кабинет ще направя предложение за избор на подуправител на централната банка.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви по възможно най-бързия начин да се избере и подуправителят, за да се сложи край на спекулациите около ръководството на централната банка и да позволим и на нашите служители вече да престанат да ровят в интернет сайтовете кой какво казал за ръководството, а отново да се съсредоточат върху изключително важните си задачи. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за голямата подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Искров. (Ръкопляскания.)
Преди да преминем към следващите точки от нашия дневен ред, ще ви прочета две решения.
Получих писмо от Централната избирателна комисия, с което ме уведомяват за две решения, които ще предложа на вашето внимание.
„РЕШЕНИЕ
№ 246 от 20 август 2009 г.
На 20 август 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Владислав Иванов Горанов, избран от 25. многомандатен избирателен район София от листата на Политическа партия ГЕРБ в 41-то Народно събрание.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия реши:
„Обявява за избрана за народен представител в 25 многомандатен избирателен район София Снежана Георгиева Дукова от листата на политическа партия ГЕРБ.”
Има и второ решение, което е с № 247 от същата дата – 20 август 2009 г., на същите основания. Поради предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Иван Борисов Тотев, избран от 16 многомандатен избирателен район Пловдив от листата на политическа партия ГЕРБ в 41-то Народно събрание, Централната избирателна комисия е приела решение и е обявила за избран за народен представител в 16 многомандатен избирателен район Пловдив Антоний Йорданов Йорданов от листата на политическа партия ГЕРБ.
Моля квесторите да поканят в залата народните представители за полагане на клетва.
Господин Йорданов и госпожо Дукова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)

СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА ДУКОВА и АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да заемете местата си.

Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СТРАНАТА ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЦЕНТРАЛНА АФРИКА, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Иво Маринов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Дияна Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да въведат в залата лицата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Временното
споразумение за икономическо партньорство между
Европейската общност и нейните държави членки,
от една страна, и страната по споразумението
Централна Африка, от друга страна, № 902-02-5,
внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г.
На заседание, проведено на 6 август 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение с икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Дияна Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика”, господин Борис Михайлов – главен експерт в Отдел „Регионално сътрудничество” към Дирекция „Външноикономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, господин Звездалин Лалов – началник отдел „Африка” в Министерство на външните работи и други гости.
Законопроектът беше представен от господин Иво Маринов - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Временното споразумение на икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна, е подписано на 15 януари 2009 г. в Яунде, и на 22 януари 2009 г. в Брюксел. То е част от договорния процес, свързан с целите на споразуменията за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, приети от Съвета на 12 юни 2002 г. Преговорите за това стартират през м. септември 2002 г. и са структурирани в шест региона, като преговорите с Централна Африка започват формално през м. октомври 2003 г. Като резултат от тях на 17 декември 2007 г. в Яунде единствено Европейският съюз и Камерун парафират проект за Временно споразумение за икономическо партньорство. Преговорите с останалите страни от Централна Африка продължават на регионално равнище с цел сключване на всеобхватно споразумение за икономическо партньорство и осигуряване на действителна регионална интеграция.
Временното споразумение с Камерун установява първоначална рамка за споразумение за икономическо партньорство и има за цел да допринесе за намаляването и последващото премахване на бедността, да насърчи регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление в региона на Централна Африка, да създаде и приложи ефикасна, предвидима и прозрачна регионална нормативна рамка за търговията и инвестициите в този регион и др. Самото споразумение е структурирано в осем основни дяла, три приложения и Протокол за взаимна административна взаимопомощ в митническата област. С тази структура детайлно са уредени партньорството за развитие, търговския режим на продуктите, установяването, търговията с услуги и електронната търговия, правилата, свързани с търговията, предотвратяването и уреждането на спорове и др. В отделните приложения са посочени митата върху продукти с произход Камерун и митата върху продукти с произход от Европейската общност.
Данните за търговията на България с Камерун за последните шест години не показват трайна тенденция за развитие и устойчива стокова структура. Във вноса в България традиционно доминират дървеният материал и кафето, които през 2008 г. съставляват 95,6 на сто от целия внос. По данни на Българската народна банка не са регистрирани български инвестиции в Камерун.
Приемането на споразумението е въпрос от смесена компетентност в рамките на Европейския съюз. Държавите членки също са страни по споразумението и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури. Проектът за Временно споразумение с Камерун е одобрен от Министерския съвет на 27 ноември 2008 г. Българската страна като пълноправен член на Европейския съюз подписа временното споразумение при условие за последваща ратификация.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 23 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Чукарски, за да представите доклада на Комисията по външната политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Искам да представя пред вас:

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана,
относно Законопроект за ратифициране на
Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка,
от друга страна, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет
на 21 юли 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 19 август 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка е част от процеса на договаряне, свързан с целите на Споразумението за икономическо партньорство, определени в Споразумението от Котону, и преговорните насоки на Споразумението за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, приети от Съвета на Европейския съюз на 12 юни 2002 г.
Парафирането на споразумението осигури достъп на камерунския износ на европейските пазари след изтичането на търговската част от Споразумението от Котону и премахва риска от срив в търговията след 1 януари 2008 г. Временното споразумение с Камерун установява първоначалната рамка на споразумението за икономическо партньорство, като включва реални и подлежащи на изпълнение ангажименти и преговорна част, включването на допълнителни елементи с цел достигане на цялостно споразумение за икономическо партньорство, съответстващо на Споразумението от Котону.
Общите цели на Временното споразумение с Камерун са следните:
1. да допринесе за намаляването и последващо премахване на бедността посредством установяване на партньорство, съобразно с целта за устойчиво развитие, Целите на хилядолетието и със Споразумението от Котону;
2. да създаде благоприятни условия за по-конкурентоспособна и с по-голямо отраслово многообразие регионална икономика в Централна Африка;
3. да насърчи регионалната интеграция, икономическото сътрудничество и доброто управление в региона на Централна Африка;
4. да насърчи постепенната интеграция на Камерун в световната икономика в съответствие с взетите от нея политически решения и приоритетите й за развитие;
5. да подобри капацитета на Камерун в областта на търговската политика и свързаните с нея търговски въпроси;
5. да насърчи развитието на частния сектор и повишаването на заетостта;
7. да укрепи съществуващите връзки между страните въз основа на солидарността и взаимния интерес;
8. да създаде и приложи ефикасна, предвидима и прозрачна регионална нормативна рамка за търговия и инвестиции в региона на Централна Африка.
Приемането на споразумението е въпрос на смесена компетентност в рамките на Европейския съюз. Държавите-членки на Европейския съюз, също са страни по споразумението и следва да го ратифицират в съответствие с вътрешните си процедури. Проектът на Временно споразумение с Камерун е одобрен от Министерския съвет на 27 ноември 2008 г. Българската страна като пълноправен член на Европейския съюз е подписала Временното споразумение при условиe за последваща ратификация.
С оглед на изложените от вносителя мотиви след провеждането на обсъждане и гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
„Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна. Становището е прието на 19 август 2009 г. от комисията с единодушие.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Вносителите желаят ли да вземат отношение?
Има думата заместник-министър Иво Маринов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителите бих искал да заявя, че приемаме докладите на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по външна политика и отбрана.
За допълнение към казаното досега бих искал да добавя, че от страна на Европейския съюз търговската част на Временното споразумение се прилага на основание Регламент 15/28 на Съвета от 20 декември 2007 г., с който бяха премахнати всички оставащи мита по вноса на продукти с произход от региона на Централна Африка. В тази връзка настоящият законопроект няма да доведе до промяна в приходите от мита както на ниво общност, така и на национално ниво и няма да предизвика допълнителен финансов ефект върху бюджета на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Желаещи за становища народни представители? Няма.
За процедура – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, съгласно парламентарната практика правя процедурно предложение за приемане и на второ четене на Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г. Моля Народното събрание да гласува това процедурно предложение за приемане на второ четене. Както знаете, колеги, първо се гласува самата процедура за допускане на гласуване на второ четене. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, предложението Ви е преждевременно. Първо трябва да приемем законопроекта на първо четене.


„ЗАКОН
за ратифициране на Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската
общност и нейните държави членки, от една страна,
и страната по споразумението Централна Африка,
от друга страна
Член единствен. Ратифицира Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна, подписано на 15 януари 2009 г. в Яунде и на 22 януари 2009 г. в Брюксел.“
Моля да упражним своя вот.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, поддържате ли процедурното си предложение?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Мартин Димитров да гласуваме днес законопроекта и на второ четене.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има ли желаещи за изказвания и становища?
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека преди евентуалните становища, госпожо председател, да изчета още веднъж и да предложа за протокола приемането на второ четене на Временното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и страната по споразумението Централна Африка, от друга страна, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Не виждам желаещи за участие в дебат. Считам, че той е приключил.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, УЧАСТВАЩИ В ПРОГРАМА „ИНТЕРАКТ 2007-2013“, И БРАТИСЛАВСКИЯ САМОУПРАВЛЯВАЩ СЕ РАЙОН, ИЗПЪЛНЯВАЩ РОЛЯТА НА УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН, И МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, ИЗПЪЛНЯВАЩО РОЛЯТА НА СЕРТИФИЦИРАЩ ОРГАН И ОДИТЕН ОРГАН, ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНТЕРАКТ 2007-2013“.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова за становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, преди да прочета доклада на комисията, моля за процедурно предложение. Във връзка с т. 3, след това и с т. 4 от дневния ред моля в залата да бъдат поканени и допуснати госпожа Анна Михайлова - заместник-министър на финансите, господин Лазар Тодоров и госпожа Боряна Пенчева - експерти в Министерството на финансите от името на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в залата представителите на министерството.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между
държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013” и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3,
внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 август 2009 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013” и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”.
Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
Споразумението е подписано за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството в София на 9 декември 2008 г., за управляващия орган – от председателя на Братиславския Самоуправляващ се район в Братислава на 30 декември 2008 г., и за Сертифициращия орган и Одитния орган на програмата – в Братислава на 12 януари 2009 г.
Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013 – добро управление на програмите за териториално сътрудничество” цели да окаже подкрепа на управляващите, сертифициращите и одитните органи, на съвместните технически секретариати и на потенциалните бенефициенти на всички програми за териториално сътрудничество – трансгранично, транснационално и междурегионално.
В Приложение № 3 към Споразумението в таблицата е посочен бюджетът на програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013” – финансиране по ЕФРР и от национални вноски. Дължимите членски вноски на България по програмата за целия период 2007-2013 г. са 141 428 евро. Разпределени са на седем равни годишни вноски – всяка по 20 204 евро. Вноските за 2007 и 2008 г. са изплатени и трансферирани в установения срок от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предстои плащането на вноската на страната за 2009 г. след получаване на официално искане за това от управляващия орган на програмата.
Споразумението не предвижда изрично да бъде ратифицирано от подписалите го страни.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, тъй като предвижда участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове от съда в Братислава и съдържа финансови задължения за държавата.
За България споразумението влиза в сила от датата, на която Управляващият орган на програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013” получи уведомление от министъра на регионалното развитие и благоустройството в 15-дневен срок от датата на влизане в сила на закона за ратифициране в потвърждение, че са изпълнени изискванията на българското национално законодателство за влизане в сила на споразумението.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013” и Братиславския самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и на Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Постъпил е и доклад от Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Чукарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, колеги! Представям пред вас

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма
„ИНТЕРАКТ 2007-2013” и Братиславския Самоуправляващ се
Район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството
на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на
Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на
Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3,
внесен от Министерския съвет на 21.07.2009 г.
На редовно заседание, проведено на 19 август 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013 – добро управление на програмите за териториално сътрудничество”, цели подкрепа на управляващите, сертифициращите и одитните органи, на съвместните технически секретариати и на потенциалните бенефициенти на всички програми за териториално сътрудничество – трансгранично, транснационално и междурегионално. Програмата е одобрена от Европейската комисия на 20 юни 2008 г. и се финансира по Цел „Европейско териториално сътрудничество” от Европейския фонд за регионално развитие и от годишни вноски на участващите в програмата държави.
Споразумението е подписано за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 9 декември 2008 г., за Управляващия орган – от председателя на Братиславския Самоуправляващ се орган в Братислава на 30 декември 2008 г., и за Сертифициращия и Одитния орган на програмата – в Братислава на 12 януари 2009 г. Според описаната в Споразумението институционална структура за управление, управляващ орган на програмата е Братиславският Самоуправляващ се район, а Министерството на финансите на Словашката република изпълнява ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган. В групата на одиторите на Република Австрия, Кралство Дания, Кралство Испания, Република Финландия, в които са разположени четирите децентрализирани звена на програма ИНТЕРАКТ, отговарящи за дейностите, извършени в съответствие с многогодишната работна програма и годишните планове за работа. България попада по географски признак в зоната на отговорност на децентрализираното звено на ИНТЕАРКТ във Виена.
С Решение № 523 на Министерския съвет от 2007 г., т. 5, буква „б”, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е определена за Национално звено за контакт по програма ИНТЕРАКТ за периода 2007-2013 г. Дължимите членски вноски на България по програмата за целия период 2007-2013 г. са 141 428 евро, разпределени на 7 равни годишни вноски, всяка по 20 204 евро. Предстои плащането на вноската на страната за 2009 г. след получаване на официалното искане за това от Управляващия орган на програмата.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание, тъй като предвижда участие на държавата в съдебно уреждане на международни спорове от Словашкия съд в Братислава и съдържа финансови задължения за държавата.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждане на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”.
Становището е прието на 19 август 2009 г. с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Постъпило е становище и от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 19 август 2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на нашата комисия взеха участие госпожа Лиляна Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и експерти от министерството.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Николова.”
За да не повтарям съдържанието на програмата и целите, искам само да кажа, че „народните представители, които взеха отношение по законопроекта, подкрепиха необходимостта от ратифициране на Споразумението. Дейностите по програмата предоставят възможности за обмен на опит, обучения и работа в мрежи и ще допринесат за повишаване на административния капацитет на структурите и организациите, които управляват, разработват, кандидатстват и изпълняват проекти по програмите за териториално сътрудничество.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно, с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Споразумението между държавите - членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Татарски.
От името на вносителя желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
„Проект
З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”

Член единствен. Ратифицира Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган, и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, сключено на 12 януари 2009 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника на Народното събрание да предложите на народните представители да гласуват законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение за разглеждане на законопроекта и на второ четене е прието.
Тъй като по аргумент от чл. 74, ал. 2 няма как да са постъпили по реда на чл. 73 редакционни поправки и предложения на водещата комисия, включени в доклада й, подлагам на гласуване на второ четене приетия в днешното пленарно заседание законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И ДЪРЖАВИТЕ ПАРТНЬОРКИ И ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ В КАЧЕСТВОТО МУ НА УПРАВЛЯВАЩ И СЕРТИФИЦИРАЩ ОРГАН ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА „ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЕСПОН 2013”.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньори и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет на 21.07.2009 г.

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 август 2009 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньори и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”.
Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
Споразумението е подписано за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството в София на 11 юли 2008 г., и за правителството на Великото херцогство Люксембург – от министъра на вътрешните работи и устройство на територията, на 4 август 2008 г. в Люксембург на английски език.
Общата цел на програма ЕСПОН 2013 е да окаже подкрепа при разработването на политики във връзка с целите за териториално сближаване и хармонично развитие на Европейската територия като осигури сравнима информация, данни, анализи и сценарии за териториалната динамика и разкрие териториалния капитал и потенциала за развитието на регионите и по-големите територии, като така допринесе за европейската конкурентоспособност, териториалното сътрудничество, устойчивото и балансирано развитие.
В т. 2 на Раздел ІІІ от Споразумението е посочено, че в началото на всяка година Управляващият орган изпраща искане за внасяне на годишни членски вноски на страните – членки на Европейския съюз, към бюджета на Програма ЕСПОН 2007-2013 г. Комитетът за наблюдение на Програма ЕСПОН 2007-2013 приема размера на годишните членски вноски за страните.
За България годишните членски вноски в евро са за: 2007 г. – 45 689; 2008 г. – 46 146; 2009 г. – 46 607; 2010 г. – 47 073; 2011 г . – 47 544; 2012 г. - 48 019 и за 2013 г. – 48 500. Общо за периода 2007-2013 г. размерът на годишните членски вноски на България към бюджета на Програма ЕСПОН е 329 578 евро. Вноските за 2007 г. и 2008 г. са изплатени и трансферирани в установения срок от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предстои плащането на вноската на страната за 2009 г. след получаване на официално искане за това от Управляващия орган на програмата.
Тъй като е предвидено участие на държавата в съдебно уреждане на правни спорове от компетентната юрисдикция на Великото херцогство Люксембург, както и финансови задължения за държавата, Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
За България Споразумението влиза в сила от датата, на която Управляващият орган на Програма „ЕСПОН 2007-2013 г.” получи уведомление от министъра на регионалното развитие и благоустройството в 15-дневен срок от датата на влизане в сила на закона за ратифициране в потвърждение, че са изпълнени изискванията на българското национално законодателство за влизане в сила на Споразумението.
След обсъждане се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 21 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Законопроектът е разгледан и в постоянната Комисия по външна политика и отбрана.
Господин Чукарски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Представям пред вас от името на Комисията по външна политика и отбрана Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г.:
„На редовно заседание, проведено на 19 август 2009 г. Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
В оперативната програма ЕСПОН 2013 участват всички държави - членки на Европейския съюз, както и държавите-партньорки: Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария, Република Исландия и Княжество Лихтенщайн. Общата цел е да се окаже подкрепа при разработването на политики във връзка с целите за териториално сближаване и хармонично развитие на европейската територия.
Споразумението, обект на ратификация, има за цел да уреди отношенията между страните, участващи в програмата. Чрез него се осигурява пълноправно участие на Република България в програма ЕСПОН 2013, на български представител в Комитета за наблюдение, на български участници в Групата от одитори към Одитния орган на програмата, координацията и взаимодействието между управляващия, сертифициращия и одитния орган с националните органи от системата за първо ниво на контрол, кандидатстване на научни, изследователски и други публичноправни организации от България с проекти по обявени покани за набиране на проектни предложения и кандидатстване на Националното звено за контакт по обявени покани по Приоритет 4 от програма ЕСПОН – проекти за транснационални дейности на националните звена за контакт и работа в мрежи.
Тъй като в Споразумението е предвидено участие на държавата в съдебно уреждане на правни спорове от компетентната юрисдикция на Великото херцогство Люксембург, както и финансови задължения за държавата, е необходима ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”.
Становището е прието на 19 август 2009 г. с единодушие”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Проектът за закон е обсъден и на редовно заседание в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля господин Татарски да представи доклада на комисията.



ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на свое редовно заседание Комисията по регионална политика и местно самоуправление разгледа внесения Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагане и съвместно изпълнение на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Николова, представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В заседанието на комисията участваха и експерти от министерството.
Бяхме запознати със съдържанието, целите и приоритетите на програмата.
Народните представители, които взеха отношение по законопроекта, подкрепиха необходимостта от ратифициране на споразумението. Ратификацията на това споразумение ще осигури пълноправното участие на България в Програма „ЕСПОН 2007-2013” като страна – членка на Европейския съюз.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно – с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагане и съвместно изпълнение на Оперативна програма „ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От вносителите не присъстват представители.
Моля да гласуваме проекта на първо четене.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите законопроекта и на второ гласуване в рамките на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение да гледаме закона и на второ четене е прието.
Няма постъпили поради обективна невъзможност редакционни бележки и поправки към закона. Предлагам на вашето внимание проекта на

„Закон
за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на Оперативна програма „ЕСПОН 2013”.

Член единствен. Ратифицира Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на Оперативна програма „ЕСПОН 2013”, сключено на 4 август 2008 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА, ИЗМЕНЯЩ ПРИЛОЖЕНИЕТО ПО СИГУРНОСТТА КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА АТОМНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Има доклад от Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2, Народното събрание да приеме да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Мария Видолова – член на Държавната комисия по сигурността на информацията, и госпожа Мирослава Семкова – директор на дирекция „Правна” в същата комисия, която представи на заседанието на комисията от името на Министерския съвет Протокола, който следва да ратифицираме с настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в пленарната зала.
Господин Чукарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, представям пред вас от името на Комисията по външна политика и отбрана доклад относно Законопроект за ратифициране на Протокола, изменящ Приложението по сигурността към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, № 902-02-01, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2009 г.
„На редовно заседание, проведено на 19 август 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация е едно от действащите многостранни споразумения и протоколи, сключени между държавите – страни по Северноатлантическия договор, към които новоприетите членове на Алианса следва да се присъединят в съответствие с поетите от тях ангажименти в рамките на разговорите за присъединяване към НАТО.
Съгласно разпоредбите на Споразумението страните се задължават да защитават атомна информация, която произхожда от правителството на Съединените американски щати или друга държава – член на Алианса, предоставена на организацията и на нейните членове за целите на колективната отбрана, и да спазват минимални стандарти за сигурност на атомната информация, описани в Приложението за сигурност към Споразумението.
Правителството на Съединените американски щати предоставя атомна информация, която е класифицирана по своя характер, за разработка на планове за отбрана, обучение на личния състав за използване на атомни оръжия и за защита от такива оръжия, както и за други приложения на атомната енергия – оценка на възможностите на потенциалните неприятели за употреба на атомни оръжия и други приложения на атомната енергия и разработка на преносни системи, съвместими с пренасяните от тях атомни оръжия.
Република България се е присъединила към Споразумението заедно с двете му приложения и същото е ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 7 декември 2005 г.
С настоящия протокол се изменя първото изречение на Раздел Десети – „Проверки на сигурността”, т. „а” от Приложението за сигурност към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, като се посочва, че комплексните проверки на сигурността във всички военни и цивилни структури на НАТО и държавите членки, получили атомна информация по Споразумението, ще се провежда редовно в период, който се определя от Северноатлантическия съвет по препоръка на Комитета по сигурността на НАТО.
В сега действащия текст от протокола се посочва, че проверките се провеждат редовно, но най-малко веднъж на всеки дванадесет месеца. С изменението се дава възможност този срок да бъде съкратен или удължен.
Протоколът ще влезе в сила при получаване от правителството на Съединените американски щати на нотификации от всички страни по споразумението, за това че приемат и ще спазват условията на протокола.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола, изменящ Приложението по сигурността към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация.
Становището е прието на 19 август 2009 г. с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Има ли желаещи от името на вносителя – Министерският съвет, да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване за първо четене внесения законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Чукарски.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 77 от същия правилник да гласуваме и да приемем законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Направеното процедурно предложение се приема единодушно.
Подлагам за обсъждане на второ четене:

„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола, изменящ Приложението
по сигурността към Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта
на атомната информация
Член единствен. Ратифицира Протокола, изменящ Приложението по сигурността към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, съставен в Брюксел на 2 юни 1998 г., подписан от Република България на 18 юни 2008 г.”
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Съгласно обявената за настоящата седмица програма, би следвало да гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, но тъй като не е изтекъл срокът за разглеждането му в комисии, обявявам, че това ще бъде точка първа от дневния ред в утрешното пленарно заседание, което ще започне в 9,00 ч.
За процедурно предложение давам думата на госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение разглеждането на записаната точка шеста в днешното заседание, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата на първо четене да бъде отложен за утре, тъй като вчера в късния следобед приключиха заседанията на двете комисии и бяха входирани малко преди 18,00 ч. Това е, за да има време всички колеги да се запознаят със становищата и с проектозакона. Благодаря.
Моля да подложите на гласуване процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За обратно становище има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам въпросният законопроект да бъде точка първа в петък, след което да следва парламентарния контрол и така да уплътняваме своето време.
Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване постъпилото процедурно предложение Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата да се гледа на утрешното заседание като точка първа от дневния ред за 9,00 ч.
Гласували 168 народни представители: за 120, против 35, въздържали се 13.
Процедурното предложение се приема.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 10,53 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Секретари:

Митхат Метин

Петър Хлебаров