Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
В залата са регистрирани 205 народни представители.
Преди да преминем към точката от днешния дневен ред – парламентарен контрол, ще направя няколко съобщения:
С писмо с вх. № 953-26-1 от 27 август 2009 г. от Иван Костов – председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило искане за оттегляне на проект за решение за утвърждаване Правилник за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, входиран с № 954-02-50 от 10 август 2009 г.
С писмо с вх. № 902-00-5 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение № 694 на Министерския съвет от 2009 г. ме уведомява, че оттегля проект на Закон за ратифициране на Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, одобрен с Решение № 633 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.
С писмо с вх. № 902-00-6 от 20 август 2009 г. министър-председателят Бойко Борисов ме уведомява, че с Решение № 692 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, одобрен с Решение № 659 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.
Трето известие за оттегляне на проект се извърши с входирано писмо № 902-00-8 от 25 август 2009 г. отново от министър-председателя господин Борисов. Съгласно Решение № 697 на Министерския съвет от 2009 г. се оттегля проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, одобрен с Решение № 649 на Министерския съвет от 2009 г., внесен за разглеждане от Народното събрание.

Преминаваме към предвидената точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това ще съобщя за новопостъпилите питания за периода от 19 август 2009 г. до 27 август 2009 г.:
Постъпило е питане от народния представител Петър Василев Мутафчиев към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно политиката по разкриване на наследството от бившето управление на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 септември 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката и намеренията на правителството по препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съдържащи се в Резолюция № 1211 от 2000 г., за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2009 г.
Получен е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов. На основание чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам екземпляр от него на народния представител. Заповядайте.
Постъпил е писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев, връчвам Ви екземпляр от писмения отговор.

Преминаваме към обявените във вчерашния ден два въпроса, на които днес следва да чуем отговорите.
Първият въпрос е от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев към министър-председателя Бойко Борисов.
Господин Тошев, заповядайте да развиете своя въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, почитаеми народни представители! За две минути мога да развия един много кратък въпрос по един огромен проблем – проблемът със задграничните дружества и инвестициите в чужбина, направени от България по времето на комунистическия режим. Може би това е пети парламент, в който задавам такъв въпрос. По него съм отправял десетки питания и в Тридесет и деветото Народно събрание успяхме с големи усилия да постигнем това, че открихме Регистъра на задграничните дружества, в който се намират имената на 311 задгранични дружества.
Намерихме ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, даже в момента в Народното събрание се намира един екземпляр от него, от разузнаването изпратиха в Народното събрание списък с около стотина имена на задгранични дружества. Очаквахме, че през мандата на Четиридесетото Народно събрание този процес ще продължи и ще се изпълни препоръката, съдържаща се в доклада на междуведомствената комисия, направен по препоръка на Народното събрание до правителството, в което предложение се казва: Министерството на икономиката да актуализира водения Регистър на задграничните търговски дружества, като се отразят получените данни от други министерства, ведомства, търговските представителства в чужбина, както и от съхраняваните архивни документи в Министерството на икономиката и Централния държавен архив.
Вместо това в отговор на мои питания до предишния министър на икономиката господин Димитров и до премиера Станишев се оказа, че Регистърът на задграничните дружества е ликвидиран и е изпратен в архив. По този начин изглежда, че въпросът не е бил на вниманието на предишното правителство.
Ето защо в момента поставям отново този въпрос към новия министър-председател. Вярвам, че има воля в правителството да бъде изяснен този въпрос, който стои вече двадесет години пред българското общество. Той е обществено значим. Тези 311 дружества не са безпризорни. В момента те нямат принципал, но би трябвало държавата да се поинтересува от тях.
Затова моят въпрос към министър-председателя е: каква е политиката на вашето правителство по въпроса за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестиции на българската държава в чужбина и какви мерки ще вземете за пълното изясняване на този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Давам думата за отговор на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! За съжаление в днешния ден е излязла книгата на Христо Христов „Империята на задграничните фирми. Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г.“, която ми се струва, че е един много добър наръчник за работа в тази сфера, за която е и Вашето питане.
Моят отговор се състои от две части – едната е за пред парламента и втората предполагам след Вашата реплика.
Въпросът за политиката на правителството за пълното изясняване състоянието на задграничните дружества с българско участие и инвестираните държавни средства в чужбина, който сте задали пред мен, стои пред българското общество последните 20 години. От текста на Вашето запитване, Вашите публикации, хронологията на Вашите усилия е видно, че сте запознат подробно със състоянието на действията за изясняване съдбата на задграничните дружества и инвестициите на българската държава.
Проблемът е бил предмет на обсъждането в Тридесет и осмо, Тридесет и деветото, Четиридесетото Народно събрание. Информация се предоставя от всички предходни министри по въпросите на икономиката – министър Жотев още през 2001 г., следват министрите Василев, Шулева, Петър Димитров. Парламентът също се е ангажирал с този въпрос, като през 2005 г. са водени обсъждания по доклада на изрично създадена от Министерския съвет междуведомствена комисия. Установено е, че в задграничните дружества и клонове на българските външнотърговски организации са били вложени милиони левове от страна на държавата.
Наличната информация показва, че първоначално в периода на учредяване на първите задгранични дружества от страна на държавните външнотърговски организации редица от тези дружества са реализирали значими обороти. Част от тези средства са използвани за създаване на нови задгранични дружества. Във връзка с въпроса, който поставяте днес, е важно да се подчертае кога е протекъл този процес на регистрация на дружествата зад граница със средства на държавните предприятия.
До 1969 г. са били регистрирани 73 задгранични дружества и 11 клона. Към 1986 г. броят на задграничните дружества е 141, а към края на 90-те години този брой се удвоява и по справки са учредени вече 247 задгранични дружества.
Последните данни от 1994 г. показват, че са вписани 311 задгранични дружества. Вече е констатирано, че самата процедура по учредяването на тези дружества не е включвала ефективен механизъм за контрол, нито на по-късен етап са предприемани мерки в тази насока. Едва през 1994 г. е приета наредба за регистрация и контрол на дружествата, която впоследствие е допълвана с наличните данни.
В периода 1991-1992 г. по решение на Министерския съвет е действала изрична комисия по въпросите на задграничните дружества под ръководството на тогавашния министър на отбраната господин Луджев, която е обобщила наличната информация, но след това не са предприети никакви действия.
През 1992 г. по нареждане на тогавашния министър на финансите господин Иван Костов е извършена финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, която е отговаряла за изразходването на средствата. Съгласно информацията от Министерството на финансите съставеният акт от ревизията, която приключва през 1993 г., е внесен през същата година в Главна прокуратура, но явно не са били предприети по-нататъшни действия от страна на прокуратурата.
През 2004 г., отново след обсъждане и в Народното събрание, е създадена междуведомствена комисия от Министерския съвет. Тя е докладвала състоянието, размера на инвестираните средства за периода 1963-1990 г. по видове валути, както и отпуснатите кредити от фонд „Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие“ за периода 1985-1992 г.
Съществуват обективни затруднения по предприемането на други мерки. Регистърът на задграничните дружества, воден от Министерството на икономиката, е бил разсекретен, като пълни данни са предоставени на Народното събрание през 2005 г. Съответните български държавни предприятия, външнотърговски организации, които са учредявали задграничните дружества, са били преобразувани през годините търговски дружества. Повечето от тях са приватизирани и при процеса на приватизация е оценявано участието на задграничните дружества. Управлението на задграничното участие се осъществява от различни министерства, като и съответните приватизационни процедури са проведени от различни министерства и ведомства.
Към настоящия момент съгласно действащото законодателство по отношение на дружествата с над 50% държавно участие в капитала - включително и тези, които притежават акции или дялове от капитала на задграничните дружества, се прилага изискване ежегодно да представят финансовите си отчети и годишни отчети за дейността. За дружествата 100% държавна собственост се извършва пълен финансово-икономически анализ за цялостната им дейност. Събраната през годините информация се изпраща до Регистъра на задграничните дружества, който е бил разсекретен и предаден на Държавния архив, те също са предоставени на вниманието на Народното събрание.
Какво бихме могли да предприемем днес?
Въпреки изразяваната политическа воля от всички правителства, до момента във всички становища и доклади се съдържа идентичен извод, че обективните обстоятелства не позволяват да се проследи назад във времето хронологията по създаването и развитието на задграничните дружества, анализирането на финансовите параметри и идентифицирането на допуснати нарушения от различните институции, за които да се набележат адекватни мерки. В този смисъл днес отговорът на въпроса, който поставяте към мен, стига не само до политическата воля на правителството, а и до реалната преценка за възможните мерки, които могат да бъдат предприети за решаването на този въпрос.
След като този въпрос многократно е обсъждан без реален напредък години наред – 20 години, е трудно да се очаква, че могат да се предприемат обективни мерки след такъв дълъг период. Въпреки това аз като министър-председател декларирам ясна политическа воля на правителството за изясняване на пълната и обективна картина на управлението на страната до този момент. Това е необходимо, за да можем да продължим управлението на страната по ясни правила и в синхрон с европейските норми и стандарти.
Работата на правителството още първия месец ясно показва нашата воля да разкрием всички нередности и проблеми, за да постигнем конкретни резултати, и усилията ни са съсредоточени върху най-актуалните проблеми в момента и наследството от предишните правителства. Това е наша приоритетна задача.
Мога да ви уверя, че във всеки един случай, в който констатираме факти, които дават допълнителна информация, или се установят неправомерни действия по отношение на създаването и работата на външнотърговските дружества, ще сезираме съответните органи и ще гарантираме условията за пълно установяване на истината.
Аз лично се ангажирам още днес да разговарям с главния прокурор – господин Велчев, на базата на тази проверка, която е възложена на Върховна касационна прокуратурата през 1992 г., какви резултати има, дали са открити нередности, дали има повдигнати обвинения – явно няма, и да използваме прокуратурата като разследващ орган.
Повтарям, ние като правителство – всички министри, групи, служби, и това, от което имат нужда прокурорите в тази посока, ви гарантирам, че ще бъде направено, като се ангажирам лично да помоля главния прокурор да започнат работа по въпроса.
Надявам се, че се побрах във времето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора. Това е един огромен въпрос, както казах в началото, един авгиев обор, който трябва да бъде изринат. Смятам, че Вие имате качеството да го направите.
На другия ден, след като се изясни въпросът за съдбата на задграничните дружества, България няма да бъде същата, защото ще се покаже, че държавата се интересува от своята собственост, че има ред, има закон, че не могат да бъдат оставени нещата просто да вървят така от само себе си, без никой да се интересува от тях. Ето защо приветствам Вашето намерение да се заемете с този въпрос. Желая Ви успех! Очаквам да има резултати в близко бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Борисов, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Господин Тошев, относно това, което казахте преди малко: още от днес с прокуратурата, с колегите от различните служби, с нашите колеги от разузнаването, с Министерството на външните работи ще направим всичко възможно, за да направим преглед на това, което е правено досега. Надявам се прокурорите да са работили през 1992 г. по това, по което са били питани, по наличната информация. Убеден съм, че тази истина ще излезе наяве. Факт е, че 20 години е пазена, всъщност всички са искали, но не са можели, или обратното – можели са, а не са искали. Затова се надявам да имаме успех.
Повтарям, тази книга, която ми подарихте днес, от това, което прелистих докато говорехте, виждам неща и данни, които мисля, че ще послужат много добре на прокурорите и на колегите, които ще работят по този случай.
Знаете, че в момента правим специализирани звена от службите и прокуратурата. Аз считам, че това спокойно може да се възложи на едно специализирано звено, което да поработи по тази тема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Към министъра на образованието, младежта и науката е отправен въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, заповядайте да развиете въпроса си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е свързан с приложението на решението на Народното събрание относно националната програма по декларацията и програмата за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 май 1999 г. Това беше една българска инициатива, лансирана от господин Светлозар Раев, тогава посланик на България в Съвета на Европа, който седем години се бореше за успеха на тази идея. Постигна този успех и тази декларация и програма станаха един общ европейски документ.
Причината да се постави въпросът за необходимостта от образованието в демократично гражданство беше още тогава забелязаната негативна тенденция за криза в моралните ценности на обществото: увеличаване на проявите на нетолерантност, на расизъм, на ксенофобия, зачестила толерантност към нетолерантността, антисемитизъм, бягство при нужда от помощ, изостряне на етническите конфликти, егоизъм и егоцентризъм, несъобразяване на собствените права с правата на другите, апатия към общественото развитие, маргинализация на големи обществени групи и незаинтересовани от проблемите на обществото, невключване или недостатъчно активно включване на младежта в обществените процеси и индикации за една обща духовна криза.
За България този въпрос също е важен. Ако погледнем Доклада за младежта за 2007 г., внесен от правителството, който знам, че имате, там можем да видим изключително смущаващи констатации и текстове. Например на стр. 48 четем, че „съвсем естествени са и антидемократичните настроения, както и разрастването на призивите за разрушаване на демократичната политическа система въобще сред някои групи от младежта“.
Така че този въпрос остава актуален за нас. Това е много важно и за бъдещите поколения, за бъдещето на нашето общество. Затова отново поставям този въпрос към Вас, не за да Ви питам какво сте направили, тъй като Вие сега започвате, но да Ви поставя този въпрос и да попитам какви са Вашите намерения по него.
Моят въпрос към Вас е: ще предприеме ли действия Министерството на образованието, младежта и науката за изпълнение на Решението на Народното събрание от 2000 г. и какви мерки ще бъдат предприети, за да може образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да стане постоянен процес, насочен към формиране на гражданско съзнание в младите поколения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Министър Фандъкова, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, аз Ви благодаря за този изключително важен въпрос за образователната система и за развитието на младите хора в България.
В отговор на приетите от Комитета на министрите на Съвета на Европа през 1999 г. декларация и програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, както и в изпълнение на последвалите програмни документи на организацията, една от приоритетните области в българското образование безспорно би следвало да бъде подпомагането на младите хора в израстването им като активни и компетентни граждани на България, Европа и света.
У нас основната идея се появява през 1999 г. със започването на образователната реформа в българското училище. Направен е опит за въвеждане на гражданското образование като интегрален компонент на културно-образователната област, обществени науки и гражданско образование. Известни елементи на гражданското образование представляват и някои извънкласни форми на дейности, например инициативите „ден на ученическо самоуправление”, „училището, желана територия на учениците”, от 2005 г. е въведен и свободноизбираем предмет „Антикорупция“. Провеждат се издания на националния конкурс за учители с добри педагогически практики по гражданско образование.
Представители на Министерството на образованието, младежта и науката са участвали в консултации по изработването на Харта на Съвета на Европа по образование в демократично гражданство и образование по правата на човека.
България е участвала и в изпълнението на работната програма на Европейската комисия „Образование и обучение 2010“. Но национална програма по приложение на документите на Съвета на Европа не е изготвена и до този момент.
Новият екип на Министерството на образованието, младежта и науката определя предприетите мерки като твърде хаотични и крайно недостатъчни. Липсва ефективна свързаност и целенасоченост на дейностите, което ги прави неадекватни на основната цел на обучението по гражданско образование, а именно изграждане на ценностна система на основата на демокрацията, човешките права, свободата на личността и етичните ценности като солидарност и толерантност.
Бъдещата политика на Министерството на образованието, младежта и науката ще бъде насочена към отделяне на специално внимание на образованието в демократично гражданство и правата на човека. Процесът на присъединяване към Европейския съюз е свързан с осъзнаване на правата и отговорностите на гражданите и ни поставя пред нови предизвикателства. Българското образование трябва не само да даде определени знания на учениците, а и да ги формира като граждани на Обединена Европа. Дългата изолация на страната в годините е причина за недостатъчност по отношение на най-основните познания в областта на гражданските права, пазарната икономика, историята на европейската култура и политика. Липсват най-вече практически умения, които не са предмет на никоя дисциплина, без които обаче ще възпитаме знаещи, но неспособни да посрещат предизвикателствата на новата епоха млади хора.
Ето защо като основни дейности на министерството сме заложили следното:
Първо, изготвяне на база данни на световните практики по гражданско образование и анализ на възможностите за тяхната приложимост в България.
Второ, анализ и оценка на състоянието в момента в България и предприемане на мерки с цел засилване на гражданското образование и фокусиране на учебния процес към потребностите и интересите на детето и съвременния млад човек.
Трето, анализ и оценка на държавните образователни изисквания за учебно съдържание относно възможностите за възпитание в демократично гражданство и патриотизъм.
Четвърто, изготвяне на стратегия за цялостно въвеждане на гражданското образование в образователния процес на ниво знания и умения като работа в екип, решаване на конфликти и изграждане на аргументи, здравна, екологична култура и други.
Нашата амбиция е да засилим гражданската мисия на българската образователна система като цяло, като се започне от детските градини и се стигне до висшите училища и ученето през целия живот. Аз ви уверявам, че това е един от основните приоритети, които залагаме в работата на нашата програма. Наистина ще се радвам да обсъждаме тези въпроси и с вас тук. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Дори съм изненадан, че и за краткото време, което имахте досега, Вие вече сте се обърнали към този въпрос. Това е много добре. Надявам се в бъдеще това да стане един от приоритетите както на вашето министерство, така и на нашето общество като цяло, тъй като това е важен въпрос и за бъдещите поколения, а не само за нас. За нашето общество това е един много важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
С това парламентарният контрол е изчерпан.
Обявявам, че следващото редовно пленарно заседание ще се състои идната сряда, 2 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,30 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Секретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева