Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Бисерка Петрова и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 206 народни представители. Налице е конституционният кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, след проведените консултации на Председателския съвет, предлагам на вашето внимание следната:
„Програма
за работата на Народното събрание за периода 2 - 4 септември 2009 г.
1. Проекти за решения за избиране на постоянни делегации на Народното събрание в международни парламентарни организации. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов, Яне Янев.
2. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Вносители са: Искра Фидосова, Волен Сидеров, Мартин Димитров, Димитър Чукарски и група народни представители.
3. Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. Вносители са: Искра Фидосова, Волен Сидеров, Мартин Димитров, Димитър Чукарски и група народни представители.
4. Доклад на дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2008 г. – 20 юли 2009 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
5. Проект за решение за утвърждаване на Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносител е Иван Костов – председател на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
6. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2008 г. Вносител е Менда Стоянова.
7. Проект за решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически, юридически лица и общини чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост. Вносители са: Емил Димитров, Десислава Танева и Атанас Камбитов.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет.
9. Парламентарен контрол”.
Подлагам на гласуване така предложената програма.
Гласували 219 народни представители: за 215, против 1, въздържали се 3.
Предложението за седмичната програма е прието.
Преди да започнем работата по гласуваните точки от нашата програма, ще направя няколко съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 26 август 2009 г. до 1 септември 2009 г.
Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители са: Емил Делчев Димитров, Десислава Танева и Атанас Камбитов. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
С последващо писмо с вчерашна дата този законопроект е оттеглен, поради което не го включихме в нашата програма.
Има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са: Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има внесен Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има внесен Законопроект за изменение на Търговския закон. Вносители са Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Има внесен Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. Вносители са Мартин Димитров и група народни представители.
Има Проект за решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически, юридически лица и общини чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост. Вносители са: Емил Димитров, Десислава Жекова Танева и Атанас Камбитов. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите и Комисията по правни въпроси.
Има внесен Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Вносители са Мартин Димитров и група народни представители, така както ги посочих в гласуваната Програма за работата на Народното събрание.
Има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносители са Павел Димитров и Даниела Петрова. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносители са Павел Димитров и Даниела Петрова. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има внесен Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносители са Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Има внесен Законопроект за изменение на Търговския закон с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Има внесен Проект за решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Иван Костов. Разпределен е за обсъждане в Комисията по правни въпроси.
Има внесен Проект за решение за утвърждаване на Вътрешни правила за реда и работата на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносител е председателят на комисията Иван Костов.
Има внесен Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Внесен е Законопроект за изменение на Закона за туризма. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по православие. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносители са Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на черноморското икономическо сътрудничество. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.
Има внесен Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносители са: Искра Фидосова, Десислав Чуколов, Иван Иванов и Яне Янев.

В края на мандата на Четиридесетото Народно събрание в парламента са постъпили от външни институции годишни доклади и отчети за 2008 г., които не са били разгледани, а по отношение на Сметната палата не са разгледани внесените отчети за дейността й за периода 2004-2007 г.
С мои писма следните годишни доклади и отчети са предоставени за обсъждане на съответните постоянни комисии, както следва:
Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г. – разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Проект за решение за приемане Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2008 г. – разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Годишен отчет за дейността на НЗОК за 2008 г. – разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2008 г. – разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори за периода ноември-декември 2008 г. – разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2008 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г. – разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г. – разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. – разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по бюджет и финанси.
Отчет на Българската народна банка за 2008 г. – разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Отчет на Съвета за електронни медии за 2008 г. – разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за 2008 г. – разпределен е на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г. – разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и на Комисията по културата, гражданското общество и медии.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г. – разпределен е на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2008 г. – разпределен е на Комисията по труда и социалната политика.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. – разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Годишни доклади за дейността на Сметната палата за периода 2004-2007 г. – разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Поради значителния обем на посочените годишни доклади и отчети и невъзможността същите да бъдат размножени и предоставени за запознаване със съдържанието им на всеки един от народните представители, всички те се намират в библиотеката на Народното събрание, с изключение на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията, който е класифициран с гриф „Поверително“ и се намира в отдел „Сигурност на информацията“ в сградата на пл. „Княз Александър І“. Този доклад може да се ползва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
След приключването на обсъждането на тези доклади в съответните комисии и депозиране на становищата от комисиите посочените годишни доклади и отчети ще бъдат разгледани от Народното събрание на пленарни заседания.
С входящ № 954-00-66 от 1 септември 2009 г. до председателя на Народното събрание с копие до Парламентарната група на Синята коалиция е постъпило заявление от народния представител Венцислав Василев Върбанов, избран от 8-ми многомандатен избирателен район Добрич:
„Уважаема госпожо председател, на основание чл. 16, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група на Синята коалиция“. Следва подпис на народния представител.
Последващото съобщение, което вече бе коментирано, е относно постъпилото с входящ № 954-00-65 от 1.09.2009 г. оттегляне на внесения от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Преминаваме към същинската ни работа по приетата програма за работата на Народното събрание.

Точка първа от нея е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание избира от своя състав постоянни делегации на Народното събрание в международни делегации. При определяне на състава се спазва и се прилага принципът на пропорционално представителство.
Проведохме контактна група, в която участваха представители от всички парламентарни групи, и коментирахме състава на всяка една парламентарна асамблея. Днес остана всяка група в залата поименно да представи своите предложения, след като гласуваме предварително състава и ръководството на тези делегации.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното
събрание в Интерпарламентарния съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз в състав от петима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ - двама: ръководител и заместник-ръководител;
- за Парламентарната група на Движението за права и свободи - един;
- за Парламентарната група на „Атака“ - един;
- за Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост“ - един“.
Може би трябва да гласуваме първо състава и след това поименните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложения състав за делегация в Интерпарламентарния съюз.
Гласували 198 народни представители: за 195, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
По отношение поименния състав е постъпило писмено предложение до председателя на Народното събрание за член на делегацията от Парламентарната група на Атака - госпожа Деница Стоилова Гаджева.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): От Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ предлагаме за основен член и ръководител на делегацията госпожа Цецка Цачева Данговска и за заместник-ръководител Моника Ханс Панайотова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Имате думата, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с проекти за решения за избиране на постоянни делегации на българското Народно събрание в международните организации, в които членуваме, от името на Парламентарната група на ДПС ще направя едно принципно изявление. То се свежда до следното. Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи разпределението на позициите във всички делегации. Колегите ми изразиха резерви единствено по отношение на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, където имахме очакване за основен член, но независимо от тези съображения ще подкрепим проекта за решение и за тази делегация.
За съжаление обаче за пореден път ние сме поставени в режим днес да приключат консултациите по разпределението на тези позиции, а на следващия ден да искате и поименно предложение. Искам да кажа, че без да се бъркам за това по каква процедура тези въпроси се решават в другите парламентарни групи, при нас става като в една демократична организация на съответни формати. Има необходимост от сериозни разисквания, които за краткото време, с което разполагахме, не бе възможно да проведем. По тази причина ние днес ще подкрепим всички проекти за решения, но за следващата седмица ще направим поименно предложение за попълване състава на делегациите съобразно позициите, които са ни предоставени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, да разбирам ли, че правите предложение днес да не се гласуват поименните състави?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, нека да вървят. Ние ще направим предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобразно квотата, която имате.
Моля за предложения от останалите парламентарни групи.
Заповядайте, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Ред, законност и справедливост предлагам господин Атанас Семов за член на делегацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за процедура, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! С оглед последното изказване от страна на господин Местан аз правя процедурно предложение. Тъй като смятам, че е необходимо да се гласува в цялост поименният състав за всяка една делегация, предлагам днес да гласуваме структурата и разпределението на квотите по парламентарни групи, а за следващото заседание да остане поименният състав. Така или иначе става въпрос за две отделни гласувания за всяка една делегация и няма пречка по този начин да ги подложим на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, което постъпи – гласуването на поименния състав на делегациите да бъде отложено за следващо пленарно заседание.
Гласували 202 народни представители: за 187, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
По отношение разпределението между парламентарните групи в следващите делегации, моля вносителите да направят предложение.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Следващият проект за решение е за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО в състав от шестима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – двама;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един;
- за Парламентарната група на Синята коалиция – един;
- за Парламентарната група на Ред, законност и справедливост – един,
като за ръководител – от Парламентарната група на ГЕРБ, и за заместник-ръководител – от Парламентарната група на ГЕРБ”, съгласно проведените консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението за структурата на тази постоянна делегация.
Гласували 180 народни представители: за 179, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Следващият проект за решение е за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в състав от петима основни и петима заместващи членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – трима основни и двама заместващи, от които ръководител и заместник-ръководител на делегацията;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един основен и един заместващ;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един заместващ;
- за Парламентарната група на Атака – един заместващ;
- за Парламентарната група на Синята коалиция –един основен”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от вносителите.
Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Следващият проект за решение е за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а” и „с” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа

РЕШИ:

1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в състав от 6 основни представители и 6 заместващи представители, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – 2 основни, включително ръководител и заместник-ръководител, и 4 заместващи представители;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – 1 основен и 1 заместващ представител;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – 1 основен представител;
- за Парламентарната група на Атака – 1 основен представител;
- за Парламентарната група на Синята коалиция – 1 основен и 1 заместващ представители, като основният представител е и заместник-ръководител”. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 187 народни представители: за 186, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, следващият проект за решение е следният:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Парламентарната асамблея на черноморското икономическо
сътрудничество
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в състав от петима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – трима, включително ръководител и заместник-ръководител;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Следващият проект за решение е:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Парламентарното измерение на Централноевропейската
инициатива
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива в състав от четирима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – двама, от които единият заместник-ръководител;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един;
- за Парламентарната група на Ред, законност и справедливост – един, който е и ръководител на делегацията”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Следващият проект за решение е:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Асамблеята на Западноевропейския съюз
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Западноевропейския съюз в състав шестима основни и шестима заместващи членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – трима основни, от които един заместник-ръководител, и трима заместващи;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един основен и заместник-ръководител, в т.ч. и един заместващ;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един основен, който е и заместник-ръководител, и един заместващ;
- за парламентарна група на Атака – един заместващ;
- за Парламентарната група на Синята коалиция – един основен, който е и ръководител на делегацията” . Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В тази делегация е настъпила промяна в наименованието на асамблеята, която държи да бъде изписвана по друг начин. В този смисъл проектът следва да бъде: „Решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на европейската сигурност и отбрана / Асамблея на Западноевропейския съюз”. Държат така да бъдат изписвани.
Моля, гласувайте проекта за решение с тази корекция в наименованието.
Гласували 187 народни представители: за 186, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, следващият проект за решение е:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Парламентарната асамблея по франкофония
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония в състав от четирима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – двама;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един, който е и ръководител на делегацията;
- за Парламентарната група на „Атака” – един, който е и заместник-ръководител на делегацията”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 187 народни представители: за 173, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Следващият проект за решение е:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Интерпарламентарната асамблея по православие
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие в състав от петима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – двама;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един;
- за Парламентарната група на Партия „Атака” – един, който е и ръководител на делегацията”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 185 народни представители: за 178, против 4, въздържали се 3.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, последният проект за решение е:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на постоянна делегация на Народното събрание
в Евросредиземноморската парламентарна асамблея
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламентарна асамблея в състав от трима членове, както следва:
- за Парламентарната група на ГЕРБ – един;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – един, който е и ръководител на делегацията;
- за Парламентарната група на Движение за права и свободи – един”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 183 народни представители: за 182, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ В ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ.
Вносители са група от общо 69 народни представители.
Има думата един от вносителите господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Група народни представители от Синята коалиция, ГЕРБ, Атака и Ред, законност и справедливост внесохме проект за решение за създаване на временна анкетна комисия:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца и представи доклад.
3. Комисията се състои от 12 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи – по двама от всяка парламентарна група.
4. Избира председател, двама заместник-председатели и членове, както следва:...”
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Тук всеки ще предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да вземат отношение по постъпилия проект за решение, така както бяхте запознати с него?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз не разбирам смисъла на тази комисия, но може би в хода на работата ще се установят критериите и практиките за работа.
Още отсега бих предложил не да се проверява за една година, а за целия мандат, тъй като очевидно има необходимост пред обществото да се изложат аргументите, основно на ГЕРБ, разбира се, критериите да се направи такава проверка, за да започнем действително да работим и да спрем с проверките и погледа в миналото. Впрочем гледайки в миналото, няма да можем да вървим напред. Затова още веднъж бих предложил да се прави проверка за четири години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друг желаещ?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да подкрепя внесения проект за решение, който беше представен от господин Мартин Димитров. Призовавам колегите ми от Парламентарната група на Коалиция за България, а и всички вас да не го подкрепяте, въпреки че под проекта за решение стоят подписите на мнозина.
Между другото, много повече логика има и би имало в подкрепата на предложението, което прави господин Орешарски, отколкото на предложението, което вие правите.
Държа да подчертая, че аз нямам никакви опасения, свързани с предмета на дейност на тази анкетна комисия. Това впрочем е и разбирането, което имат членовете на Парламентарната група на Коалиция за България. Доказателство е и фактът, че не само казваме, но и доказваме, че се придържаме към един основен политически принцип и той е, че няма и не бива да има политически чадър за никого, независимо от поста и позицията, които заема даден човек в управлението на страната или в съответната партия. Второ доказателство е, че подкрепихме предложенията за одит от Сметната палата.
Но аз имам аргументи от процедурно, от съдържателно и от политическо естество, които формират позицията на неподкрепа. Уважаеми дами и господа народни представители, това предложение е в противоречие с вече заявените политически намерения и на партия ГЕРБ, и на партиите от мнозинството, което подкрепи избирането на сегашното правителство. Беше заявено, че няма да се следва практиката на създаване на много комисии като практика, която е порочна, негативна в миналото Народно събрание. Няма и два месеца и вече се правят предложения за две, макар и временни, анкетни комисии. Безспорно тяхната дейност е свързана с допълнителни разходи. Аз впрочем запазвам своите резерви по отношение на срока, в който ще действат тези две комисии. Ще се радвам да бъда опроверган, ако те свършат в рамките на два месеца. Това, разбира се, е по-малката беда.
Всъщност това предложение идва, сякаш за да потвърди едно неписано правило в политиката, че никога не бива да се казва „никога”. От съдържателна гледна точка дори и беглият поглед върху контролната система на държавата показва, че има поне 7 форми или нива на контрол. Погледнете и ще се убедите в това – Сметна палата, финансова инспекция. В тази посока можем да очертаем НАП, ДАНС, можем да добавим, разбира се след това, полицията, в предмета на дейност и отговорност на която вече беше вменена от вътрешния министър подобна проверка, контрол или ревизии, в това число и на договори. Можем да очертаем възможностите на инспекторатите на Министерския съвет, на различни министерства, институции. Разбира се, можем да добавим политическите кабинети или ръководителите на министерствата, защото допускаме, че онова, което говорят в момента министрите, е на базата на някаква проверка. Към това трябва да прибавим прокуратурата и, разбира се, формите на парламентарния контрол. Седем!
Дами и господа, цялата контролна система на държавата е впрегната в голямата ревизия на наследството. Разбира се, нищо лошо. Но сякаш за да не остане встрани от тази проверка Народното събрание или някой да не помисли, че парламентът е безучастен, идва и сегашното предложение, което беше представено от господин Димитров.
Аз няма да ви карам да разсъждаваме в посоката какво би се случило, ако се разминават крайните оценки, заключения или доклади на парламентарната анкетна комисия и на всички останали органи, които са натоварени с проверките. Само ще изразя опасението си, дами и господа, че вие с тази анкетна комисия ще напишете оценките и докладите на всички останали институции. Нещо, което ми се струва, че е едно твърде превратно тълкуване на правомощията и отговорностите на Народното събрание.
В заключение ще добавя аргументите от чисто политическо естество. Защо не оставим всички тези институции, органи, ведомства, в чийто основен предмет влизат проверките, контролът и ревизиите, да свършат своята работа, а парламентът да се фокусира върху същностни въпроси, свързани с управленската програма, мерките против кризата, политиката по доходите, усвояването, структурата, дейността на администрацията по отношение на европейските фондове?
Аз се опасявам, че подобно предложение идва, за да компенсира очевидното отсъствие на достатъчно сериозни теми в програмата на Народното събрание. Мисля си, че по този начин не се изгражда позитивен образ на Народното събрание. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Други желаещи?
Изказване на господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми колеги! Между това, което каза господин Орешарски, и последвалото изказване на господин Найденов аз виждам голямо и дълбоко противоречие. Бих препоръчал двамата да се съберат и да изяснят своята позиция. Единият каза, че иска не едногодишен, а четиригодишен преглед, а другият каза, че не трябвало да има такава комисия. Първото нещо е БСП да си организира един хубав вътрешен дебат по въпроса и да се изясни коя от двете е позицията на парламентарната група, тъй като има голямо противоречие.
Второ, още при конституирането на парламента ние поискахме създаването на такава комисия. Трябва да е ясно, че парламентът има контролни функции. Това, че през последните осем години те са били използвани по странен начин, дотолкова доколкото предишното мнозинство пречеше на тези контролни функции да бъдат ефективни, е отделен въпрос, но парламентът има контролни функции и те трябва да бъдат използвани. Така че създаването на такава анкетна комисия само може да помогне.
Но има един важен въпрос, който и ние от Синята коалиция вчера надълго и нашироко обсъждахме. Такава анкетна комисия, за да свърши работа, редно е наистина нейният председател да бъде от ГЕРБ, защото ще получи максимално съдействие от всички министри, от всички институции, и по този начин нищо не би следвало да остане скрито-покрито, цялата истина би следвало да бъде извадена.
Искам да припомня на господин Найденов, който бързо забрави, пък и неговите колеги бързо забравят, че миналият парламент на края на своето съществуване тръгна да създава една комисия „Куйович”, уважаеми колеги. (Шум и реплики в залата.) Тя в много по-малка степен, дори бих казал, че много трудно има връзка с типичната работа на един парламент.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може би имаше предвид не „Куйович”, а „Йосич”?
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Става въпрос за „Йосич”, да. (Шум и реплики в залата.) Господин Миков, за „Йосич” става въпрос. Много добре ме разбрахте.
Подобни комисии бяха честа практика в работата на БСП и ДПС. Тук става въпрос за нещо много по-сериозно, защото особено в последната година от работата на БСП, ДПС и НДСВ бяха направени доста скандални заменки и се случиха доста скандални неща. Редно е българският парламент да участва, да създаде такава контролна комисия, да потърси сметка.
Ако няма какво да криете, господин Найденов, не би следвало да имате каквото и да е било притеснение от такава комисия. Аз такава позиция чух от господин Орешарски, който каза, че няма проблем, даже предложи да го направим за четири години – това каза той! (Реплики от КБ.)
Докато Вие по-скоро се изказахте, че такива комисии не трябвало да има, защото имало други контролни органи, дето щели да свършат тази работа. Ако нямате какво да криете, както твърдите, и с това искам да завърша, подкрепете тази комисия и пратете най-видните представители на вашата парламентарна група в нея, които да помагат за изваждането на информацията на светло.
Моля, госпожо председател, да поканите парламентарните групи да предложат свои представители в тази комисия. Благодаря. (Шум и реплики в ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, тази поза на морализатор е като чужда дреха, в която нито се чувствате удобно, нито Ви отива, но това е друг разговор както по отношение на Вашите партньори в рамките на Синята коалиция, така и по отношение на Синята коалиция, очевидно създадена, за да гарантира оцеляването на един или поне на няколко човека, броящи се на пръстите на едната ръка.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ (от място): Дайте по темата да чуем нещо!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Няма никаква разлика – предложението, което вие правите и срещу което аз се изказвам, е за една година, тоест за последната година от управлението на правителството на тройната коалиция. Тук има очевиден политически привкус.
Аз не се учудвам от това предложение, тъй като вие проявявате неистово желание да поставите етикета на провал на правителството и съответно на резултатите от дейността на това правителство. Ако вие сте искрени в желанието си да видите истината за управлението, приемете предложението за четирите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за реплики? Има ли втора реплика? Няма.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Найденов, като извадим фактите от първата година аз съм убеден, че те ще бъдат много обезпокоителни, и може след това да направим още една анкетна комисия, която да бъде за четирите години и да извадим цялата информация. (Силен шум и реплики от ПГ на КБ.)
Аз намирам Вашето предложение за важно и конструктивно. Наистина, аз съм убеден, че дясното мнозинство в тази зала ще се вслуша с внимание в тази Ваша препоръка, но толкова много безобразия се случиха в последните четири години, че една анкетна комисия ще бъде затруднена да извади всички. Затова нека да направим това за първата година, а след като запознаем Народното събрание и българското общество с резултатите от първата година, ще се върнем четири години назад. Наистина благодаря за Вашата препоръка. Тя е конструктивна и важна и ние ще се вслушаме в нея. Благодаря, господин Найденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще излъчи свои представители в тази временна анкетна комисия, което означава, че ще подкрепим проекта за решение за създаване на анкетна комисия с няколко много важни уточнения.
Ние смятаме, че погледът назад е необходим, но само като ориентир за решения, насочени към бъдещето. Ако останем само с погледа назад, ние декларираме, че нямаме визия за управление на страната. Затова дайте си предложенията и за следващи временни комисии – каквото има да се провери, ако има отговорни, да понесат отговорността си. В една демократична правова държава политически чадър е немислим.
Но, уважаеми госпожи и господа от управляващото мнозинство, българският парламент заседава вече втори месец. Миналата седмица разисквахме по три точки, изключая ратификациите, които бихме могли да разгледаме на едно пленарно заседание. Разбираме неудобството, че ще бъде лош знак за българското общество, че работим само един ден в седмицата и затова си затворихме очите да разхвърлим трите точки, достатъчни за едно пленарно заседание, за цяла седмица. Подобно нещо ще се случи и тази седмица. Спасителният пояс се появи сутринта – Законът за професионалното образование, който ще ангажира вниманието ни за около 30-40 минути утре.
Какво искам да кажа с всичко това? В наше лице имате една конструктивна опозиция, която подкрепя, включително и някои безпрецедентни решения, защото това решение да се провери изцяло дейността на изпълнителната власт, било за една година или за цял мандат, е безпрецедентна изява на парламентарен контрол. Не знам дали това е конституционно установената форма на парламентарен контрол.
Досега анкетни комисии се създаваха за конкретни казуси, за конкретни действия на изпълнителната власт, на един или друг орган. Мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание пое страната след много тежка криза, от която обедняха всички български граждани. Не си спомням да сме създали временна анкетна комисия, която да разследва действията на изпълнителната власт, било за една година или за целия мандат. Политическият акт беше написването на Бяла книга за управлението на Жан Виденов.
Не внушавам тезата, че не трябва да се търси отговорност, но трябва да се търси отговорност за нарушения или извършени престъпления. За извършени престъпления се носи наказателна отговорност, която не е във функциите на Народното събрание. За някои действия, по които вие имате различна политическа оценка, които са в обсега на онова, което наричаме политическа целесъобразност, парламентът не може да се изживява в ролята на конвент, който да измества функциите на конституционно установени органи в Република България.
С огорчение заявяваме, че забелязваме тенденция парламентът да се натоварва с едни свръхочаквания, да се превърне постепенно едва ли не в конвент. Имам предвид, че ако искате пример ще ви кажа, че части на управляващото мнозинство заявиха в програмните си изказвания парламентът да се произнася и с исторически оценки, например. Все едно, след като парламентът се произнесе по едно историческо събитие, то вече се превръща в норма за мислене.

Не можем да очакваме от парламента да изпълнява ролята на конвент, а иначе – решили сте да проверите, как беше точно, сделки, назначения и разходи - добре, ние ще излъчим достойни свои представители, които ще участват конструктивно в работата на тази временна комисия. Но пак повтарям, време е в Четиридесет и първото Народно събрание, наред с погледа назад, управляващото мнозинство да представи и визията си за управлението на страната. Време е парламентът да разисква управленската програма на управляващото мнозинство, приоритетите на изпълнителната власт. Може би някои познаха свои думи, но няма лошо верните тези да се повтарят. Няма лошо, защото вие не оставяте никакъв шанс на опозицията тя също да изпълнява своето предназначение, защото досега не успяхте да ни поставите в режим да дадем своята оценка за конкретни ваши управленски решения.
С този дневен ред на седмичната програма, с дневния ред и на отминалата седмица вие потвърждавате една наша прогноза - че основният акцент в политиката ви ще бъде идеята за тежкото наследство, която теза впоследствие ще бъде трансформирана в обяснителна схема за отсъствие на реални управленски алтернативи и решения. Все още смятаме, че сме в режим на хипотеза, че това бихте могли да го направите, и много ще се радваме да ни опровергаете.
Завършвам с това, че ще подкрепим проекта за решение с очакването всички ние да се замислим дали в случая упражняваме една от основните функции на Народното събрание, а именно контролната, или сме в режим на нещо, което по-скоро може да се определи като ерзац контрол.
Аз ще кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи обсъди много сериозно тези проекти за решения и надделя мнението, че парламентарната група не се притеснява от временни анкетни комисии, които да проучат всички обстоятелства, свързани с управлението на страната през последните четири години. Ние много бихме искали този процес да бъде финализиран, или ако не бъде финализиран, да не е единственото, което новото управляващо мнозинство ни предлага като политика. Време е за управленската програма, по която да почнат сериозни разисквания в българския парламент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Желаещи за реплика?
Заповядайте за изказване, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В качеството си на един от вносителите на предложението за сформиране на тази анкетна комисия искам да мотивирам някои от основанията, които използвахме, да бъде създадена такава анкетна комисия. Вярно е, че много органи в страната са призвани и проверяват различни взети управленски решения от изпълнителната власт. Едни от органите, или казано по друг начин, повечето органи проверяват законосъобразността на взетите решения.
Народното събрание, съгласно Конституцията, упражнявайки своя контрол и като работодател на изпълнителната власт, трябва да бъде наясно с целесъобразността на взетите решения. Знаете, че това, което Европейският съюз проверява вече, се отнася и до моралния подход при изразходването на средствата. Знаете, че се търси и така наречената добавена стойност, или ползата от реализацията на един или друг проект, на един или друг капиталов разход, на едно или друго взето управленско решение. Точно затова ние искаме тези неща да станат ясни на българския парламент, а оттам и на хората, които са ни изпратили.
Защо се предлага точно една година? Предлага се една година, защото с оглед възможностите, които има една анкетна комисия, ограниченото време, с което тя разполага за своята работа и за събиране на различни видове информация и доказателства, тя би могла да обхване наистина не по-дълъг период от тази една година. Иначе в рамките на Народното събрание ние избрахме, и то при особен принцип, Комисия за борба с корупцията, която трябва да разгледа всичките прояви на корупция от изминалите 4, 8, 20 години.
Ред, законност и справедливост настоява всичките тези 20 години, с първоначалното разграбване на държавата и масовата приватизация, със следващата приватизация, която беше една грабителска приватизация, и с третата стъпка на разграбване, а именно кражбата от еврофондовете, всичките тези неща да бъдат достояние на българските граждани. Но затова си има постоянна парламентарна комисия, която да се занимава с тази работа. Нашата временна анкетна комисия иска да разбере мотивите, иска да разбере законосъобразността, иска да види къде е била политическата целесъобразност, и не само политическата, а и управленската, във вземането на решенията, които са направени през последната една година. Знаете, че много решения бяха взети просто в последния момент, само и само да бъдат удовлетворени вероятно нечии интереси. Така че аз моля пленарната зала да подкрепи внесения проект за решение и да не се гледа на него като на нещо, което случайно се е случило, или някой търси по някакъв начин да хвърли вина на предишното управление.
Това с хвърлянето на вината на предишното управление е дълготрайна традиция и аз само искам да кажа на господин Местан: господин Местан, Жан Виденов беше първият човек, който започна с „Бяла книга”. Той пръв я направи, така че всичките тези неща нямат никакво значение. Важното е хората да разберат, че освен политическа целесъобразност, освен законосъобразност има и морал при вземането на решения за това как се харчат парите на българския, а вече и на европейския данъкоплатец. Европейският данъкоплатец, посредством институциите на Европейския съюз, ни забрани да харчим техните пари. Да се надяваме, че българският данъкоплатец, ако би могъл, може би и той би ни забранил, но засега той няма тази възможност и дано ние наистина оправдаем доверието му, че нещата в България ще се случват по по-различен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Желаещи за реплика към изказването му? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение по дискутирания въпрос?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Хората, които са били в Народното събрание в други легислатури, разглеждат тази дискусия по-спокойно, но понеже камарата е подменена в по-голямата си част според вота на избирателите, си струва да участваме в тази дискусия. И ако допреди малко в нашата парламентарна група имаше определени нагласи да подкрепим такова решение, след предишното изказване на един от вносителите, което очертава ясна политическа рамка на този акт, то ние не можем да подкрепим такова решение. Мотивите, които бяха изложени преди малко, ще се четат във времето и след нас, и след това Народно събрание, ще бъдат анализирани и ще бъдат ярък пример за използване на парламента за политическа пропаганда, и още нещо, а другото нещо – то прозвуча в изказвания на мои колеги – е допълнителен натиск върху изрично оправомощените по Конституция и закон институции да достигнат до резултати, които са политически необходими на новото управляващо мнозинство. Тоест това трябва да бъде онзи парламентарен и политически натиск върху Сметната палата, върху органите на съдебната власт, на прокуратурата, на Държавния финансов контрол, на полицията, та да ги накара да се стигне до този резултат, който управляващото мнозинство желае. А той е резултатът от началото на 90-те години – кожите по стените!
Иначе една нормална демократична държава би имала повече вяра в институциите, които по Конституция и закон трябва да контролират законността.
Нещо наистина страшно, ако се замислите, прозвуча в предишните мотиви на вносителя, изложени преди мен. Тази комисия трябва да даде оценка на морала. Тази комисия освен по законосъобразност и целесъобразност трябва да съди по морала. И вие всички ще подкрепите явно това решение с този мотив. Вие трябва да дадете морална оценка с акт на Народното събрание!
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): А вие какво правите?!
МИХАИЛ МИКОВ: Това превръща Народното събрание от законодателен орган и контролен орган върху изпълнителната власт в конвент. Това е най-простото. Всички от вас, които са по-добре запознати с историята, знаят как се е случвало преди 100, преди 200 години, когато един орган е концентрирал с волята на политиката в себе си всички решения – и по правораздаването, и по законодателството, и по контрола. Това е твърде опасно за демокрацията в България. Не знам дали си давате сметка, че от политическата пропаганда вие създавате лош атестат за функционирането на демокрацията в България.
Иначе дефицитът на работа в Народното събрание е съвсем осезаем. Простият преглед на аналогичния период на предишното Народно събрание, което също не работеше през лятната ваканция, показва само едно – че за този период до днес бяха проведени 24 заседания. На първо четене бяха приети 31 законопроекта, а на второ четене – 10 законопроекта, които осигуриха в спешни срокове наваксване на изоставането по отношение на членството в Европейския съюз – именно през месеците юли и август.
Уважаема госпожо председател, справката показва, че сега за същия период са проведени 10 заседания и твърде скромничкият резултат от нашето лятно работене е 1 законопроект на първо четене - Законът за пътищата. Той е сериозен законопроект, голям, обемен, дискусионен. Това родихме 240 души до днес.
Сравнете периодите и си дайте сметка какво правите вие, мнозинството. Не искам да коментирам правителството, защото 100-те дни за правителството стоят, но управляващото мнозинство няма 100 дни. Стоте дни са за правителството, за министрите, за кабинета. Управляващото мнозинство не разполага с този лукс. Такива са парламентарните практики на всяка демократична страна. Вие не можете да се прикривате зад стоте дни, дадени на правителството.
Очевидно този пропагандно-политически подход ще продължи, съчетан с хвърляне в публичното пространство на непроверени засега скандали. Иначе ще стане ясно, че вместо законодателни решения, вместо идеи за развитие на страната, вместо дискусия (примерно дискусия какво да направим с излишъка на Здравната каса – голям въпрос), правим друго. Но дискусията не минава през Народното събрание. (Оживление в залата.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ (от място): Не излишък, а резерв, господин Миков!
МИХАИЛ МИКОВ: Около 400 млн. лв. е оставеното, но вие искате да кажете, че няма нищо останало. Какво ще направим с парите, събрани с допълнителните 2%? Хайде, на другите места казвате, че работата е страшна, а-у-у, няма пари! Добре, но в сферата на здравеопазването имате богато наследство. Дискутирайте него. Колегите от управляващото мнозинство, от Синята коалиция поставиха този въпрос. Ние също бихме участвали в такава дискусия. Но вие искате да се занимавате с политическа пропаганда.
За да не се изказвам втори път, ще ви кажа, че и вторият акт, който ще приемем днес - ще приемете, пардон - свързан с проверка на изборите, показва, че или не сме чели Конституцията, или парламентът може да подмени всички други институции в държавата, както се е случило след средата на 40-те години. Това е подходът. И ако гръбнакът на управляващото мнозинство – ГЕРБ, е наистина демократична политическа фракция, трябва да си даде сметка, че в България има институции, които се произнасят за законността на изборите. И никаква политическа оценка на парламента, на един или друг политик, било то и на министър-председателя – вашия кумир Борисов, не може да подмени актовете на демократично избраните институции. Но вкарването в парламентарната дискусия и приемането на квазипарламентарни решения, от които не произтича нищо (ако парламентът каже, че едно лице е извършило престъпление, а съдът каже, че не е престъпление, какво следва от това?), то може ли вие да заклеймявате етикети, подменяйки устойчиво изградени за 20 години демократични институции?! Това надхвърля възможностите, които има един парламент. Или най-малкото, рано или късно (въпреки че в момента то среща обществената подкрепа и одобрение чрез умело насочване на пропагандата), се връща върху онези, които са участвали в този процес.
Ето, поради тази причина смятам, че ние не трябва да подкрепяме тези решения и по двата въпроса с много ясните аргументи – не може парламентът в демократичната държава да си присвоява повече от това, което е дадено нему от Конституцията. Останалото е филм, гледан в други времена от историята на България, за които аз вярвам, че българските граждани не са гласували на 5 юли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Миков, ще кажа няколко важни неща.
На първо място, понеже казахте, че има излишък в здравната система, с което подвеждате парламента и гражданите в България – излишък означава, че приходите са повече от разходите. В момента има разходи, по-големи от приходите, което е дефицит. Кратко разяснение, за да е ясно: има резерв в системата. Това е друго. Не излишък, а резерв, господин Миков!
На второ място, трима–четирима от вашите колеги казаха за изключителната законодателна активност на БСП и ДПС... (реплики и оживление в залата) ... да, разбира се, и НДСВ. Простете, че не изредих всички партии от тройната коалиция.
Уважаеми колеги, тази изключителна активност до голяма степен се дължеше на това, че едни и същи закони бяха променени около 6-7 пъти в миналия парламент.

Аз лично съм участвал 4-5 пъти в промени на Закона за данъка за добавена стойност, на едни и същи текстове горе-долу. И това до известна степен обяснява сериозната парламентарна активност. Но още днес ние от Синята коалиция ще внесем поредните два важни законопроекта. Така че в това отношение поне не се безпокойте.
Искам да ви кажа нещо много важно по същество. Важното на тази анкетна комисия е, че вие също ще имате вашите представители, вие също ще имате вашите гледни точки. Това ви се предлага на паритетен принцип – да има една дискусия вътре по тези ключови въпроси, така че да бъде чуто мнението на всички представители в парламента. И ако нямате от какво да се притеснявате, ако нямате какво да криете, не мога да разбера, че още отсега твърдите, че нямало смисъл от тази комисия, някак си чувствам страх във вашите думи. И вярвам, че и колегите до вас в парламента чувстват същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Аз лично съм изключително изненадана от Вашето умение да четете и анализирате стенограмите за дейността на предишното Народно събрание и Ви моля, когато четете и тук от тази трибуна изнасяте сведения от тях, да бъдете коректен докрай и да представяте фактите такива, каквито са.
Да, имало е гледани на първо четене законопроекти. Но защо не казахте, че тези законопроекти сте ги наследили от по-предишното управление? Защо не казахте, че до 14-ото поред пленарно заседание се приемаше Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, а сега беше приет изцяло на пето…
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не е вярно!
ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, четете си стенограмите!
Защо не кажете, че до 24-ото пленарно заседание приемахте състав на постоянните комисии? Кажете ми как се гледаха законопроекти на първо и на второ четене в постоянни комисии, след като нямаше създадени такива? Погледнете си кога създадохте всички тези органи за дейност на Народното събрание!
За следващия път моля да се подготвите по-добре, защото, за ваше неудобство, и ние четем стенограмите. Благодаря. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика - господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Нямах намерение да казвам нищо тук по този въпрос, защото смятах, че всички са съгласни да има такава комисия, но махмурлийското изказване на господин Миков ме кара да припомня заглавието на един голям български публицист, когото вие, комунистите, убихте след 9 септември – Трифон Кунев. Заглавието е следното: „Не ме предизвиквайте, лицемери!” Защото групата на БКП–БСП да говори за демократичност и за конвент днес, това е просто цинизъм. По ваше време, драги представители на БКП–БСП, парламентът беше не конвент, а милиционерски другарски съд. Спомнете си само какви декларации приемахте, другарю Миков, как заклеймявахте кой е престъпник и кой не е престъпник, преди въобще да е текло следствие, проверка и пр.! Я си припомнете по-добре какво правехте Вие, когато излизате да правите някакви обструкции и да пледирате за демократичност.
Колкото до това какви закони са приемани по Ваше време, по-добре да не бяха приемани! Това количество, което цитирате, по-добре да не беше приемано, щеше да бъде по-добре за държавата. Вземете само вчерашния брой на в. „Труд” и прочетете интервюто на бившия заместник-шеф на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Недялков, който обяснява как с едно подписче шефът на Държавната агенция джиросва 10 милиона за някакъв кух, измислен проект. Това не искате да го ревизираме, така ли? Ами признайте си! Кажете си и Вие, и господин Станишев до Вас, че не искате да ви разглеждаме далаверите, кирливите ризи. Само че обществото го иска. Обществото гласува за мнозинство, което да направи тази ревизия и такава комисия ще има, колкото и вие да опонирате с несъстоятелни доводи.
Изобщо, цялата група почитатели на розови беемвета, ще ви посъветвам да бъдете в час, защото губите връзка с реалността! (Ръкопляскания в ГЕРБ и Атака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Сидеров, Вие не ме учудвате, защото Вие по принцип оспорвахте членството на България в Европейския съюз и въобще ползите от това. Така че позицията „по-добре да не бяха приемани законите” означава, че нямаше да влезем в Съюза. Това е ясно. (Викове в ГЕРБ и Атака.) Вижте, можете да викате, можете да не викате, но ако прочетете кореспонденцията ни с Европейската комисия от тогава, ще разберете за какво става въпрос.
Да, законите бяха наследени от предишния кабинет. Както и днес вие внасяте, само че ги преписвате с нов вносител. Иначе законодателното ви творчество се изчерпва с личните интереси на госпожа Фидосова, свързани с нотариалната дейност (ръкопляскания в КБ) или с лова и горското стопанство, за което разбрах, че министър-председателят има също определена позиция и, слава Богу, той се намеси и не ви остави да развихрите тази законодателна инициатива докрай.
Има поне няколко законопроекта, които касаят процеси, по които България в момента трябва да догонва. И не знам защо извадихте Закона за българските документи за самоличност от дневния ред днес, защото там също трябва да се постигнат определени решения за съгласуване на регламенти. И вие ще изпадате постоянно от това темпо, защото динамиката на законодателния процес в Съюза ще ви кара много бързо да прилагате регламентите и директивите.
Господин Димитров, това вече наистина е дискусия и Вие сте прав, че става въпрос не за излишък, а за резерв, за солиден резерв, който резерв очевидно Вие не искате да се дискутира тук в събранието от мнозинството. Резерв, който може да реши редица проблеми в здравеопазването. Резерв, който трябва да бъде предмет и на законодателни, и най-вече на парламентарни решения. Така че това е дискусията и аз се радвам, че Вие я започвате. Какво правим с резерва на Здравната каса, а не с политическите актове, които никой не ви пречи да вземате всеки ден – ГЕРБ да казва в Пресцентъра: предното правителство е направило едни много лоши неща, очакваме да се произнесат съответните компетентни органи. Но не да ангажирате Асамблеята с политическата пропаганда, която е работа на отделните партии. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други желаещи за изказвания?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще подкрепя създаването на тази временна комисия и искам да направя от трибуната някои препоръки за плана за работата на тази комисия, за да отстраним и някои от притесненията, които се чуха в тази зала.
Първо, вярно е, че комисията не може да проверява голям промеждутък от време, защото сделките са огромен брой, разходите – също. По пера това са стотици хиляди, може би милиони операции. От тази гледна точка не бива да се очаква, че една парламентарна комисия е в състояние да провери разходите, назначенията и сделките за цял един четиригодишен период. Тя не може на практика да провери всички и за едногодишен период. Заради това моята препоръка е да се проверят разходите, назначенията и сделките, предизвикали голям обществен интерес – тези, които са коментирани в медиите, тези, по които има обществена реакция и най-често тази реакция е била критична или на неприемане на осъществените разходи, направените назначения или извършените сделки.
Второ, да се проверят тези, които са в голям мащаб – мегасделките. Тези, които са способни да ангажират българския данъкоплатец за години напред. Ще дам такава сделка като пример – изграждането на АЕЦ „Белене”, което трябваше да струва два милиарда и половина, а след това се оказва, че стана десет милиарда, което ще легне върху плещите на българския данъкоплатец. Трябва да се проверят тези най-големи ангажименти, защото предишното правителство е оставило огромни поети задължения върху следващото правителство, Народното събрание и върху следващия мандат, върху следващия парламент. Народното събрание трябва да си дава сметка за това какво е точно наследството. Например в медиите има информация, че Националната агенция за пътна инфраструктура, разполагаща с около 270-300 милиона, е сключила сделки за милиард и триста милиона, които фактически са подписани ангажименти на държавата. Трябва да е ясно какво е оставено всъщност, и то най-едрите неща. Очевидно другите едва ли могат да бъдат проверени.
Трето, трябва да бъде отделено специално внимание, когато се проверяват сделките – тези, които са причинили спирането на европейските фондове, неусвояването на европейските фондове. Спирането на усвояването на европейските фондове дава една изключително важна гледна точка, през която трябва да работи комисията. Аз ще се върна на нея.
Второ, специално внимание комисията трябва да обърне върху начина на разходване на бюджетния излишък, върху който предишното Народно събрание и правителство хвърлиха дебела сянка и пуснаха просто завесата.
Аз съм един от тези народни представители, които по всякакъв начин са се опитвали да разберат какво е станало с огромния бюджетен излишък миналата година. Аз се радвам, че казвайки една година назад, ние ще обхванем и периода, в който се включва разходването на този бюджетен излишък. Трябва да знаете като управляващи какво е станало с тези пари, най-малко за да не се допуснат следващи подобни действия.
Трето, разбира се, проверката трябва да бъде първо за законосъобразност на актовете и действията не само на правителството, не само на създадените от Народното събрание национални институции, но и на самото Народно събрание. Ние бяхме категорични противници на това Народното събрание само да прави бюджет. Вие виждате от реакциите на новия председател с колко много неща той не е съгласен и администрацията на Народното събрание не е съгласна, защото Народното събрание получи право само да се разпорежда със средства и да си планира бюджета. Тоест действията трябва да се проверят по законосъобразност, но трябва и е възможно да се проверят действията на националните институции от гледна точка на усвояването на европейските фондове.
Обстоятелството, че е спряно усвояването на европейските фондове, дава важна отправна точка за контрол по целесъобразност. Не е управлявал добре този, който е спрял европейските пари за България. Това е абсолютна детерминанта, по която може да се упражни контролът. Тук не е въпрос на поставяне на цели на един мандат, на една тристранна коалиция. Тук става въпрос за поети ангажименти на българската държава чрез договора за членство в Европейския съюз, по силата на който България е била задължена да следва определени практики на управление, на администрация, на реформи и т.н. и след като не ги е следвала се е стигнало до санкциите, които са й наложени. Тоест има изключително сериозна причина да се упражни контрол по целесъобразност за действията на тристранната коалиция в предишния мандат, довели до спирането на европейските фондове, до това, че ние безвъзвратно ще загубим огромни средства, които Европейският съюз беше предназначил за България.
Кои трябва да бъдат целите на комисията?
Аз не съветвам комисията да морализаторства. На мой гръб толкова е морализаторствано в тоя парламент, и то от тия, които сега се броят, че аз съм последният, който ще го препоръча. Това е голяма глупост. Първо, издава ограничена представа за живота. Целите на комисията трябва да бъдат други.
Първо, основната цел е да се направят законодателни промени. Трябва да се направи списък от създадени нарушения или от предпоставки за нарушения, или предпоставки за корупционни практики. Ние, доколкото можем, с нашите представители ще насочим вниманието на комисията към такива практики – създадени чрез закона и други нормативни предпоставки да се прави корупция от управляващите, използвайки държавната система. Те трябва да бъдат демонтирани, трябва да бъдат разрушени, да не продължават да съществуват, защото в момента тези механизми действат и хора, които ги познават, могат да злоупотребяват с тях.
Второ, да се постигне прозрачност в действията на управляващите. Основните критики към българските управляващи и към администрацията са за непрозрачност, за неизвестност на действията, за липса на публичен контрол, за отказ да се допуснат неправителствените организации да контролират дейността на институциите, отказ да се дава информация и т.н. Всичко това трябва да бъде променено.
Трето, да се поправят, ако не е късно, или да се компенсират по някакъв начин щетите, които са нанесени на българската държава или които се очертава да бъдат нанесени в следващия период поради ангажименти, които това правителство, което народът отстрани от власт, е поело. Трябва да се извършат такива действия, които да намалят щетите, които се задават за българската държава.
Една изключително важна причина за работата на Народното събрание в тази комисия е накрая да създадем методология и подходяща добра практика, която да бъде следвана от всички национални институции, които да направят сами пълната ревизия на целия четиригодишен, ако искате и на предишния четиригодишен, ако искате и на по-предишния, ако искате и на още по-предишния, ако искат до 1990 г.
Да се създаде добра практика означава да се построят нещата в една сериозна, силна политическа и административна рамка и да е ясно, че който и друг ще идва на власт, следващата легислатура ще следва по същия начин контрола, за да не се допуска, за да има страх у управляващите да проявяват арогантност, да самоуправстват с парите на българския данъкоплатец.
Пожелавам успех на комисията! Надявам се, че представител на управляващото мнозинство, на ГЕРБ, ще я оглави, защото това е работа, която може да бъде свършена само в тясно сътрудничество с правителството на Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, разбирам инициативата на управляващото мнозинство ревизията на предишното управление да бъде извършена и чрез парламента, като се формира специална комисия. Разбирам и опасенията на моите колеги от парламентарната група, че една такава комисия с твърде широк предмет на дейност може да обхване много действия, които надхвърлят възможностите или по-скоро правомощията на парламента. Знам, че вие няма да достигнете и до едно друго предложение – да се създаде държавна обществена комисия, каквито случаи е имало, към която да се привлекат и активни обществени организации и да бъде оглавена от човек извън парламента.
Затова аз не оспорвам стремежа ви тази ревизия да бъде освен в сферата на законосъобразността и по целесъобразността на някои от направените решения. Тук господин Костов беше прав, че не трябва да се прекрачва определена граница, която вече измества управленските решения в плоскост, която става твърде субективна. Но искам да ви предупредя и за нещо друго – вие вероятно няма да приемете предложението да бъде включен целият четиригодишен период, от който имате право, избирателно право, да посочите тези решения, които са се отклонявали от представите за добро управление. Ако особено вие не приемете това предложение и го сведете само до последната година, искам да ви предупредя за една друга лоша парламентарна практика, на която да не се поддавате – сроковете за дейност на повечето от анкетните комисии да бъдат увеличавани по два или по три пъти и вместо в предвидените два месеца да работят шест или повече месеци и това да се превърне в една постоянна пропагандна трибуна, която вместо с реално управление да се занимава с управленията, които вече са приключили.

Днес, приемайки формирането на комисията, вие трябва ясно да заявите, че в срока, който е отреден за комисията, ще докладвате резултатите такива, каквито са, така както би трябвало министър-председателят след няколко месеца да ни информира по различните твърдения, обвинения, които се повдигат. Включително за криминални действия в отделни сектори на управлението ще има годни досъдебни производства и те ще бъдат придвижени към съдебната власт. След няколко месеца, ако няма такива резултати, ние трябва да смятаме всички последващи твърдения за чисто политически мотивирани, които са намерили или не са намерили законово потвърждение от компетентните органи.
Денят на истината наближава и в следващите месеци по отношение на управлението и на твърденията за закононарушения трябва да има ясен резултат, по който да се произнесат всички компетентни органи. Казвам това защото ние, правейки ревизия, трябва да се насочим и към разкриване на истината за различни решения.
Няма да се изказвам по другите въпроси. Използвам случая да ви посоча за пример една от последващите точки за замените на гори. Приемайки това решение за мораториума, което ние ще подкрепим, аз искам да получим информация кои са тези замени, засягащи предимно замените в крайбрежните зони на горите, кои са фирмите и лицата. Ако вие не посочите кои са се облагодетелствали, не само кои са позволили вземането на тези решения, ще смятаме, че отново подходът ще бъде избирателен и че тези, които 15-20 години бяха най-облагодетелствани от всички управления, ще продължат да се облагодетелстват и по време на сегашното управление на ГЕРБ. Това означава вие наистина да промените подхода, за да поддържате доверието, което сте получили.
По отношение на дейността на миналия и на сегашния парламент: госпожо Фидосова, искам да Ви обърна внимание, понеже невежеството е голяма сила и тук колегите Ви ръкопляскаха за нещо, което те няма откъде да знаят, че миналият парламент наистина приемаше закони чрез три или четири временни комисии. Вярно е, че вие приехте, и ви приветствам за това, по-бързо правилника, по-бързо сформирахте постоянните комисии, но миналият парламент за два месеца извърши много повече реална законодателна работа именно чрез тези временни комисии. Казвам го като човек, който се е занимавал не с това да оглежда какви кабинети и коли да си избираме, а с това да започнем още от първата седмица реалната законодателна дейност. Затова просто тя беше по-напреднала. Колко е била качествена – това е въпрос вече на една специализирана дискусия.
Ето затова ви казвам, че настъпва времето за реалните управленски решения и няма пречка да направите проверките, но тези проверки трябва бързо да доведат до резултати, за да не отклонявате и цялото общество от това, което то очаква. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Приключваме дискусията по тази точка и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пламен Орешарски. Той предложи времето, за което да бъде извършвана проверката от тази временна комисия, да бъде четири години, а не една година, както е предложено в проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 55, против 121, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване и ще ви кажа само един от мотивите.
Преди няколко минути господин Костов очерта един известен кръг от сделки, които трябва да станат предмет на проверка от страна на тази комисия, и започна с „Белене”. Сделката за „Белене” не влиза в обхвата на едната година. Противоречите си! Ако ще проверяваме големите сделки, ако ще обръщаме внимание върху това, което има голяма значимост за обществото и създава задължения на държавата за бъдещи периоди – четиригодишният период е по-удачен. Така или иначе, дори и за едната година да работим, пак ще работим избирателно, защото не вярвам някой в тази зала да вярва, че целият обем от сделки и разходи, направени в рамките на една година, може да бъде проверен за два месеца, каквото е предложението на вносителите. Или ще трябва да увеличим тогава срока.
Процедурата е да прегласуваме и да приемем четиригодишния срок, защото това, което се каза като цели от господин Костов, мисля, че допада на по-голямата част от мнозинството. Нека да се проверят избирателно, но за целия период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направена е процедура за прегласуване на предложението относно периода от една година, както е в проекта за решение, да бъде променен на четири години.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 56, против 135, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Преди да подложа на гласуване проекта за решение, чакам предложения по т. 4 относно поименния състав на комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Първо трябва да се гласува структурата на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай ще подложа на гласуване проекта за решение с точки 1, 2 и 3, които определят структурата и паритетния принцип за разпределение с по двама представители от парламентарна група.
Моля, гласувайте предложението за създаване на анкетна комисия с първите три точки от проекта за решение.
Гласували 204 народни представители: за 174, против 8, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Моля да направите предложенията.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ правя следното предложение: господин Стоян Тодоров Мавродиев – председател, и господин Пламен Дулчев Нунев – заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на партия „Атака” правим предложение заместник-председател на тази комисия да бъде господин Николай Янков Пехливанов, и член - господин Петър Иванов Хлебаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Костов, заповядайте за предложение от Синята коалиция.
ИВАН КОСТОВ (СК): От името на Синята коалиция за членове предлагаме господин Иван Николаев Иванов и господин Димо Гяуров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” думата има господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” предлагаме депутатите Тодор Великов и Дарин Матов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме за членове на комисията господин Йордан Цонев и господин Алиосман Имамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагаме в комисията да участват господин Румен Овчаров и господин Пламен Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Постъпиха по две предложения от всяка парламентарна група, така както приехме в т. 3 от проекторешението: числеността на комисията да бъде от 12 народни представители на паритетен принцип - с по 2 представители на всяка от парламентарните групи.
Моля, гласувайте състава на комисията, така както беше предложен.
Гласували 197 народни представители: за 195, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това гласуване сме приели цялото решение по тази точка.
Тъй като часът е 11, съобразно парламентарната практика обявявам половин час почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Продължаваме с трета точка от програмата за работата на Народното събрание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СИГНАЛИТЕ ЗА ОПОРОЧАВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 5 ЮЛИ 2009 Г.
Вносители са Искра Фидосова, Волен Сидеров, Мартин Димитров, Димитър Чукарски и група народни представители, внесен на 26.08.2009 г. на основание чл. 86 от Конституцията и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля вносителите за изказване.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, представям ви проект на:

„РЕШЕНИЕ
за създаване на временна анкетна комисия
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народното събрание от 5 юли 2009 г.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца и да представи доклад.
3. Комисията се състои от 12 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи, по двама от всяка парламентарна група.
4. Избира председател, двама заместник-председатели и членове, както следва.”
Господин председател, ако позволите, ще споделя с Народното събрание мотивите, които доведоха тези над 70 народни представители да представят този проект за създаване на временна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В изборната кампания имаше десетки и стотици сигнали за нарушаване на изборното законодателство. Особено обезпокоителна беше ситуацията в Турция, където, първо, бяха половината от допълнителните избирателни секции в чужбина, което не е ясно на базата на какви критерии се е случило, и второ, имаше доста сигнали за нарушаване на изборния процес там.
На второ място, такива сигнали имаше и за изборите вътре в България, като дори международните наблюдатели от ПАСЕ и ОССЕ споменават редица нарушения в своите доклади.
Моето лично мнение е, че тази комисия и хората, които участват в нея, след това трябва да бъдат в основата на изработването на новото изборно законодателство. Трябва да се видят нарушенията, проблемите, къде са пороците на изборната система и чак след това да се изработи новото изборно законодателство. Това ще бъде силна и разумна стъпка от страна на Четиридесет и първото Народно събрание.
Така че отникъде не следва, както чухме преди малко мнения, най-вече от страна на БСП, че това са медийни ходове, напротив, целта на тази комисия е да се видят слабостите на изборното законодателство и след това, на базата на сигналите, на базата на един сериозен анализ да предложи още в рамките на първата година – живот и здраве, от мандата на Четиридесет и първото Народно събрание новите изборни закони, които да пресекат окончателно тежките пороци, които сегашната изборна система позволява. Не може в една секция в Турция да гласуват 2000 души! Това практически, колеги, е трудно да се осъществи, трудно може да стане. Това на практика е невъзможно!
Затова е редно парламентът, преди да променя законодателството, много внимателно да знае какви проблеми трябва да реши, така че хората от страна на, примерно, Синята коалиция, които ще бъдат в тази комисия, след това ще работят и по изборните закони. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Заявка за изказване е постъпила от господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, още в началото бих искал да заявя, че лично аз няма да подкрепя създаването на такава временна анкетна комисия и ще гласувам против. И то от принципни съображения, а не че Коалиция за България или Българската социалистическа партия се притесняваме от някаква анкетна комисия, която още веднъж ще разглежда как са протекли изборите на 5 юли. Нямаме такива опасения.
Създаването е на такава анкетна комисия, която да провери опорочаване на изборите на Народното събрание – чета решението, а не това, което тук господин Димитров говори пред вас, защото това решение има само едно изречение мотив. Едно изречение, прочетете го! Не става въобще дума за това, което тук господин Димитров импровизира. Създаването на една такава анкетна комисия, за да проверява законосъобразността на изборния процес, граничи с противоконституционност. Защо казвам, че граничи с противоконституционност?
Първо, уважаеми народни представители, на всички ви е известно, че още в чл. 4 от българската Конституция е казано, че България е правова държава и се управлява съобразно Конституцията – цитирам, и законите на страната.
Кажете ми, господин Димитров, къде в Конституцията или в някакъв друг закон, или, ако щете, в някакъв друг нормативен акт, който Ви се върти в главата, пише, че Народното събрание може да проверява опорочаването или законосъобразността на едни или други избори? Кажете ми къде? Не можете да ми кажете, защото няма!
Така че не е в компетенциите на българския парламент да създава съществуващите преди това, преди двадесет години, мандатни комисии, които да проверяват мандатността на един или друг народен представител.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК, от място): Преди 120 години...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, от Търновската конституция. (Реплики от народните представители Иван Костов и Веселин Методиев)
Да, и в димитровската го имаше, и в тодорживковската го имаше. Вие се връщате назад във времето, а времето върви напред! (Реплики от народните представители Мартин Димитров и Веселин Методиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля без реплики!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, с цялото ми уважение към Вас, но това не е направено случайно. Обръщам се към Вас и като към историк. Вие знаете, че многократно, за съжаление, в българския парламент от мнозинството чрез тези мандатни комисии, които проверяват изборния процес, се е стигало до касиране на политическия опонент, на политическия противник. Затова когато правехме Конституцията през 1991 г., за да избегнем това, отидохме на друга процедура. Изборният процес и неговата законосъобразност се проверява не от мнозинството в парламента, а от други органи.
Кой е пътят да се установи дали едни избори са законосъобразни или не са? Понеже господин Димитров ме предизвика с неговото единствено изречение в мотивите, ще трябва да му прочета закона, какво да правя. И така, чл. 66 от българската Конституция, уважаеми дами и господа, казва: „Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по ред, определен със закон”. Оспорване пред Конституционния съд, господин Димитров!
Отваряме на чл. 149, т. 7: изрично в компетенциите на Конституционния съд е проверка на изборите за законност на народните представители. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
И оттам нататък отиваме на чл. 112 от самия закон, господин Димитров и уважаеми народни представители, че може да се обжалва изборът на кандидатите за народни представители в четиринадесетдневен срок пред Конституционния съд! (Реплики от народните представители Мартин Димитров и Иван Костов.)
Разберете, не може една комисия или, ако щете, целият парламент да изземе компетенциите на Конституционния съд! Вероятно като бивш член на Конституционния съд съм ревнив в тази насока, но не може вие да се превръщате в конституционни съдии! Това е абсурд! (Смях в СК.)
И сега, уважаеми народни представители, още един, пети, практически аргумент. Сега, в момента, в Конституционния съд – даже в момента, в който говоря, има три висящи дела, където се оспорват изборите от 5 юли т.г. Това са три дела: № 8, 9 и 10. Оспорват се изборите в осем, тоест в 1/3 от територията на страната, многомандатни избирателни райони, а именно: Велико Търново, Пазарджик, Пловдив – област, Русе, Смолян, София - област, Стара Загора и Шумен. Известно ли ви е това? Ако не ви е известно, казвам ви го: има висящи дела!
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Допуснати.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, с определение и допуснати.
И още нещо. Народното събрание и които сме тук сме страна в този процес, в конституционния процес. (Реплики на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Мартин Димитров.)
И още нещо, защото виждам колежката, стояща на първата банка – председател на Комисията по правни въпроси. Ето дневния ред за утре от заседанието на Правната комисия. По точка 4, 5 и 6 ще разгледаме в Комисията по правни въпроси делата, които са висящи в Конституционния съд, и евентуално ще излезем със становище. Това е за утре в 16,00 ч., заповядайте! И какво ще правим сега? (Оживление и смях.) Висящи дела пред Конституционния съд, висящи за разглеждане утре в Комисията по правни въпроси, а тук ни се предлага да създаваме някаква временна комисия!? И какво ще прави тази временна комисия? Тя няма никакви правомощия.
Затова, уважаеми народни представители, създаването на една такава временна комисия е политическа провокация – така я оценявам аз, провокация към Конституцията и към Конституционния съд на Република България. Това е един израз на политически анархизъм. Нека уважаемата камара да се занимава със законодателство, с правомощия, които има, а не с такива политически балони, с които господин Димитров тук иска да ни убеди.
Обръщам се към всички народни представители и преди всичко към колегите юристи: да не срамим юридическия пагон, да запазим достойнството и честта си като правници! Нека да не допускаме такива политически провокации под благовидната роля: „Дайте да се борим срещу престъпността!“ И така: не на тази комисия! (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Мартин Димитров – първа реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин Корнезов, във втората част на Вашето изказване опровергахте аргументите от първата част, с което много улеснихте моята реплика.
Но има няколко важни неща. На първо място, не чух Ваша гневна реакция, когато цялото българско общество разбра какво се случва в Турция в изборния ден. Не чухме тогава Ваша гневна реакция, господин Корнезов! Вие мълчахте.
Но по същество искам да ви кажа следното нещо: българският парламент ще трябва да приеме новото изборно законодателство. Няма да изземваме никакви правомощия, защото точно този парламент, точно това Народно събрание, точно всички ние трябва да приемем новите изборни закони. Колкото по-добре сме подготвени с всички сигнали за нарушения, колкото повече информация получим от другите институции – да, знаем тяхната компетентност, знаем за конституираните дела в Конституционния съд, колкото повече информация получи това Народно събрание, толкова по-добри изборни закони ще подготви.
Когато обаче, господин Корнезов, видяхме изборния туризъм през всички тези години, видяхме всички нарушения, които вие мълчаливо толерирахте, тогава големият юрист господин Корнезов не излезе от тази трибуна, за да каже: „Чакайте, хора, така не може!“. Защото имаше договорка между БСП и ДПС и вие много години мълчахте именно по този повод.
Сега, когато има политическа воля, не за друго, а за добри изборни закони, които да водят до честна битка, да се види кой е по-добър, той да спечели – това е идеята, а не този, който може да организира хора в други държави да гласуват и оттам да получи десетки хиляди гласове, а в много страни да няма изборни секции. Тогава Вие пак мълчахте, господин Корнезов!
Но най-важното е следното: това Народно събрание трябва да подготви новото законодателство.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да, правете го.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно то! И с тази временна анкетна комисия ще бъде по-добре подготвено, по-добре да си свърши работата. Така че тези практики, които наследихме от вас, трябва да бъдат преустановени. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика – не виждам.
Господин Корнезов – право на дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Димитров, Вие ме обвинявате, че аз съм мълчал, пък Вие постоянно говорите (смях и ръкопляскания в КБ) по всички теми – преди малко от икономика, не знам си какво, правителства, договори, а сега започнахте да разбирате и от Конституция, започнахте да разбирате и от изборно законодателство.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК, от място): Разбира и от политика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Браво, браво!
Това, което Вие говорите, пак повтарям – погледнете, написали сте само едно изречение, и въобще не става дума за никакви избори навън, турци или така нататък. Вижте какво сте написали, вижте какво сте написали! Ако искате, дайте някакво друго решение, за да го обсъдим.
Второ, досега не сте знаели и искате да натрупате не знам какви познания, документи или не знам какво, това означава, че Вие не сте наясно с изборния процес в България от 20 години.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): А Вие сте наясно, нали?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Наясно съм, разбира се! Наясно съм!
Ако искате, елате – мога да Ви изнеса няколко лекции, моите студенти ме слушат. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Що се касае до този проблем, защото го повдигнахте – гласуването в Турция. То не е само в Турция, то е гласуване на българи в чужбина. (Реплики от СК.) Това не ви ли е известно? Само че сега, когато трябва да изработим и уж имаме някакво общо мнение - Избирателен кодекс, всички тези неща да ги огледаме. Можем, разбира се, да решим: избори само на територията на България, но не и извън територията на България. Елате, ще го обсъждаме. За това ли ви е необходима временна анкетна комисия?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Затова направиха министерство на българите в чужбина.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, направихме специално министерство за българите в чужбина. Въпросът не е толкова лек. Това е въпрос до международни конвенции, до правата на гражданите и т.н. С цялото ми уважение, господин Димитров – ако съм Ви засегнал, моля да ме извините, но Вие сте млад – има още много време пред Вас, и да бъркате – още повече! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов обоснова конституционния аспект на абсурдността на проекта за решение, който ни се предлага от управляващото мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание. Аз няма да засегна конституционните или законовите аспекти на този проблем.
За мен от съществено значение е политическата мотивация, която роди проекта за решение. От тази гледна точка нямаше как мотивите, с които ни се предлага този проект за решение, да не бъдат лаконични. Лаконичността на мотивите означава само едно: отсъствие на реални аргументи - не само конституционни, но и законови. А там, където отсъства реалната аргументация, се появява политическото пристрастие.
Точно това направи господин Мартин Димитров. Той изплю камъчето, като се спря само на един от няколкото мотива, с които ни се предлага този проект за решение. Всъщност, това не са реални мотиви, а три нови митологеми, с които се подхранва общественото мнение през последните два месеца.
Господин Мартин Димитров беше абсолютно категоричен, забележете, уважаеми колеги: не е възможно в една избирателна секция в Република Турция да гласуват над 2000 души. Аз май не видях да има такава секция.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Има, има.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Може би бъркате сумарния вот в няколко секции в един град. Разбира се, че има 23 секции, в които са подадени над 1000 гласа – това е вярно. Но, господин Мартин Димитров, възможно ли е в друга секция, в друга държава да гласуват над 2000 души? В една-единствена секция?! Вие като демократ навярно ще кажете, че това е възможно, защото там повечето гласове са за други партии, не за ДПС. И така изяждате представата за демократа и за демокрацията. (Шум и реплики.)
Моля ви за търпение! Беше крайно време... (Реплики.)
Уважаеми колеги, беше крайно време да чуете следното: в една-единствена секция в Дес Плейнс, САЩ, са гласували 1307 гласоподаватели, няма гласове за ДПС, ерго, вотът е нормален.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Технически е постижимо в избирателна секция за ГЕРБ да са гласували 1307, но когато повечето гласове са за ДПС – вотът е опорочен. Разбирате ли за какво става въпрос?! Разбирате ли абсурдността на това, което днес от тази най-висока трибуна твърдите?!
Продължавам с примерите: Гандия, Испания, в една секция – 1372 гласа; Бон, в една секция – 1032 гласа; Хага – 1217 гласа; Никозия – 1160; Милано – 1086; Палма де Майорка – 1583 гласа. Осемдесет процента от гласовете са за ГЕРБ. (Шум и реплики от ДПС.) Щом е за ГЕРБ – е възможно.
Продължавам, моля ви за особено внимание: Мадрид, в една-единствена секция – 2294 гласа.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Може.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Близо 1600 от тях – за партия ГЕРБ. Извинете, няма да казвам политическа партия, защото не познавам неполитическа партия ГЕРБ, ще ме извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има сдружение – да припомня.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Знам, знам, но правя това за удобство.
В Лондон в четири секции са гласували 6814, което, струва ми се, прави над 1500 на секция. Списъкът може да бъде продължен. (Реплики от ДПС.)
Основната теза, че технически не е възможно в една секция да гласуват повече от 1000 души, ако е вярна, не може да бъде вярна избирателно и да се отнася само за гласове, подадени в една отделна държава. Тя би трябвало да бъде вярна по принцип. Всичко друго е пристрастие, което издава дълбок комплекс, опит политическата тежест на Движението за права и свободи да се обясни с неполитически аргументи. Това е безсилие, господин Димитров.
Вторият мит: от два месеца, преди да излязат официалните данни от ЦИК и от ГРАО, ушите ни се проглушиха, че има фантастичен брой случаи на лица, упражнили два пъти вота си. Оказа се, че при близо четири милиона и двеста хиляди гласували случаите на двойно гласуване са 174.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Има в Турция.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Хубаво е да ги няма и тези 174 случая. Естествено, който е нарушил закона, трябва да си носи политическата отговорност. Общо 174 случая!
Взех думата, за да ви кажа тези простички истини, за да направите разлика между сериозния, реалния аргумент и политическата митологема, която ви е заслепила. Седемдесет и девет от тези случаи на двойно гласуване са в Република Турция при 91 хиляди гласували там. Няколко хиляди гласоподаватели са подкрепили други партии. Това, че не е възможно да се установи за коя партия са гласували тези 174 граждани с двоен вот, е най-малкият проблем. По-важното е, че тези 174 гласа при четири милиона и двеста хиляди не биха могли да опорочат изборния резултат и, забележете, да поставят под съмнение убедителната изборна победа, господин Лъчезар Иванов, на политическа партия ГЕРБ. Ние не поставяме под съмнение победата на ГЕРБ заради тези 174 случая на двойно гласуване.
Завършвам с огорчението, че един млад лидер на може би най-важния десен субект може да прилага такава избирателност при оценката на фактите. (Реплики от народния представител Мартин Димитров.) Разбирам, но Вие не говорехте за Гандия, нито за Палма де Майорка, нито за Мадрид. Вие повтаряте онова, което някак си много повече отива на вашите коалиционни партньори от Атака. А това за СДС, господин Димитров, звучи тъжно. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика? Не виждам.
Има думата за изказване господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, днес в залата съществува един привиден парадокс: от резултата на едни избори по принцип винаги е недоволна опозицията, тя ги оспорва, твърди, че имало нарушения и това е логично: лош е резултатът за нея, изборите са нечестни или манипулирани, а управляващите трябва да бъдат доволни – това е принципът.
Днес се получава точно обратното: недоволна е опозицията от това, че мнозинството иска едни избори да бъдат обследвани, да бъдат проверени, и то точно тези избори, по силата на които това мнозинство е спечелило мандатите си, с които има мнозинство. Това е парадоксът, но той е лесно обясним. Обясним е с това, че опозицията, разделена на две, има интерес да твърди, че тези избори са били честни, неопорочени и трябва да произведат резултат. Защо тогава БСП е доволно от жалкия си резултат и с твърдението, че изборите са честни и неманипулирани, всъщност искат да се утвърди това мнение? Защото този резултат за нея е максимален.
От друга страна пък, обяснимо е защо ДПС оспорва искането на мнозинството да провери изборите. Господин Лютви Местан винаги издава четата – той и днес го направи. Изцяло неговото изказване беше в насока за запазването на резултата, или неоспорването на онова, което ДПС е получило в Република Турция, защото това са 91 хиляди гласа. Според различните анализатори, ако се направи тази комисия, която ние предлагаме, ще бъдат поставени под съмнение между 5 и 7 мандата на ДПС, което е факт. Всички анализатори го твърдят като цифра.
Господин Лютви Местан тук говори с цифри, като, общо взето, неговото изказване прилича на онзи виц, на онази приказка – в рейса един пиян повърнал върху порядъчен гражданин и когато му била направена забележка, пияният го посочил и му казал: погледни се на какво приличаш. Това, което е направил. (Весело оживление в ГЕРБ.) Та това беше изказването на Лютви Местан. Сухите цифри, които той изложи, са всъщност най-малкото.
Ако се направи тази проверка на изборите в Турция, ще се види не само възможно ли е и колко души да гласуват в една секция, ще се види намесата на турските граждански власти, на турски неправителствени организации, разбирайте – от турските държавни административни служби, включително от турските специални служби, за това да бъдат активирани тамошните така наречени български граждани да излязат и да гласуват.
Ще се постави още веднъж много сериозно в българското общество въпросът за гласуването в чужбина – въпрос, който е поставян вече години наред на редица избори. Това ще задълбочи още повече решимостта и желанието на българското общество и на новото българско мнозинство най-после да реши този въпрос.
Въпросът не е само в това, че не е възможно толкова много хора да гласуват в една секция, не е въпрос само до Турция. Ако има такава патология в други страни с тези секции, които бяха изброени, този въпрос също трябва да бъде огледан. Нали това е целта на тази комисия?
Днес опозицията проявява страх от комисии. Видяхме го по отношение на предишната комисия, виждаме го и сега. Тук опозицията се е загрижила за конституционните правомощия на Народното събрание.
Това не е така, господин Корнезов. Позволявам си в моето изказване да Ви направя и реплика. Народното събрание може и това, което се предлага с тази комисия. Народното събрание може всичко – ако щете, само дори по отношение на дебата, който да бъде проведен. С това не се намесва Народното събрание. То не се превръща в конвент, както много пъти днес го нарекохте, по отношение на оправомощените държавни органи, институции, които да вземат отношение.
С тази комисия днес това, което иска да направи мнозинството, е да постави един много по-голям проблем. За първи път в българското Народно събрание се прави опит за цялостен поглед върху едни избори, върху тяхното провеждане, което ще има значение в бъдеще при изработването на новото изборно законодателство. До този момент са правени обструкции, правени са оплаквания по отношение провеждането на отделни избори. Както споменах преди малко, това го е правила по принцип опозицията за загубените избори. Но никога в парламента не се е стигало до дълбоко, детайлно и много сериозно обсъждане на проведени избори. Общо взето, бързо се е приключвало с тълкуване и коментари на изборните резултати. Не са се вземали поуките от проведените избори – и така избори след избори. Ако ги изброим, те са вече десетки в най-новата история на България, без да се вземе предвид онова, което е лошото, и онова, което трябва да бъде поправено при провежданите избори.
В 40-ото Народно събрание бяха проведени 4 различни избора и всичките бяха от манипулирани по-манипулирани. Това го правеше БСП, най-вече БСП. Разбира се, ДПС участваше по свой начин в тези фалшификации и манипулации, но не се взеха поуките от това, което беше станало.
Атака през цялото време се намесваше, предлагаше да се проведат дебати, да се създадат и комисии за обследване на проведените избори, но това не ставаше по разбираеми причини. Тези, които са и в това Народно събрание, могат да си спомнят, че някои от много важните инициативи на Атака се превърнаха в акт, в реалност. Никой вече не си спомня, че от Атака произтече законопроектът за инкриминиране на купуването на гласове, който мина през различни перипетии, докато се стигне до последния вариант.
Оттук нататък следва да бъде създаден Избирателен кодекс – нещо, което Атака предлагаше от самото начало на 40-ото Народно събрание. Аз мисля, че мнозинството има решимостта да го направи.
Тази комисия ще има изключително важно значение за подготовката на Избирателен кодекс, който да обхване всички видове избори – и за президент, и за Народно събрание, и за местна власт, и за референдумите, които са на дневен ред, които най-после трябва да бъдат регламентирани както трябва и да бъдат провеждани, разбира се.
БСП се притеснява от една такава комисия, защото тази комисия ще погледне и ще разобличи БСП в много от далаверите, които е правила по време на изборите. И купуването на гласове, и, ако щете, това, което „Информационно обслужване” е правило в различните проведени избори досега. Тази неизменна фирма, която БСП винаги е държала и е кадрувала там! Ако вземете последните медии, последните вестници, последните съобщения, ще видите за въпиещите нарушения в тази фирма. Това, което е правено там, произтича, произхожда от БСП, не от друга партия. „Информационно обслужване” е давала своето на БСП, отблагодарявала се е и това е ставало чрез резултатите от изборите. Нека видим тези неща, иначе остава да виси едно много голямо, тежко съмнение.
Така че имаше няколко възможности за предмет на дейност на тази комисия. Най-тясното, най-концентрираното като израз и формулировка беше онова, което Атака внесе в самото начало на 40-ото Народно събрание – само за проверка на изборите в Република Турция. Имаше и доста по-широко от това, което е формулирано сега. Това предложение можеше да бъде формулирано по-широко по отношение и на други избори назад – в 40-ото Народно събрание, защо не и преди това. Нарушенията, манипулациите и фалшификациите на всички избори, общо взето, си приличат и се повтарят избори след избори.
Ако бяхме обхванали един по-широк период от време, тоест ако предметът на дейност на комисията беше формулиран по-широко, трябваше да бъдат обхванати няколко избора, проведени назад. Ако се върнем на изборите за президент и ако обследваме този период, щяхме да видим изключително тежки нарушения, манипулации и фалшификации. Страшно беше и на изборите за местни органи на власт.
Сега сме изправени пред една формулировка, която като предмет на дейност и широта е някъде по средата, но нека да започнем от нея. Дебатът, който ще се състои по повод на тази комисия и нейната работа, е изключително необходим и полезен за обществото, както за да се хвърли поглед върху миналото, така и за да се създаде по-добро бъдещо изборно законодателство. Затова ние от Атака ще подкрепим така формулираното решение за комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика? Не виждам.
Думата за изказване поиска господин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, говорещият от трибуната председател и заместник-председател напуска трибуната по силата на правилника от Тридесет и шестото Народно събрание. Забравили са част от колегите, че това е минало. По действащите последни правилници това го няма, така че имате някакви спомени, но те са бледи, както се оказва при господин Корнезов. Има такава комисия, създадена по тази Конституция, която не е завършила с доклад в залата, защото успяхте да разцепите мнозинството на СДС и ДПС през 1992 г.
Имаше създадена, избрана анкетна комисия за проверка на изборите за Велико Народно събрание в Тридесет и шестото Народно събрание. Тя имаше експертна група към нея. Експертната група завърши своята работа с доклад. Докладът беше с много тревожни данни, но политически резултат нямаше, защото тук, в тази зала, се беше сменило мнозинството и беше паднало правителството на СДС, така че, когато говорите с апломб, господин Корнезов, от трибуната е хубаво да разчитате на спомените си и не само като историк от 19-ти век, а и на това, което се е случило в последните двадесетина години. Иначе, с цялото ми уважение към Вас искам да кажа: Вие в последната година на предишното управление тренирахте за опозиция, гледам - днес сте в кондиция. Става, можете да бъдете добър опозиционер! (Оживление.)
Уважаеми колеги, възможността да се направи една анкетна комисия, която да проверява сигнали, не пречи нито на Конституцията, нито на законите на страната. Въпросът е, че тя има две възможни перспективи за края на своята работа. Първата е да даде политическа оценка на мнозинството на Четиридесет и първото Народно събрание. От такава политическа оценка се нуждаят и бившите управляващи, защото в рамките на 240 мандата, ако тази анкетна комисия, проверявайки сигнали, стигне до съгласие вътре в себе си или сред мнозинството от хората, които членуват в тази комисия за това, че са опорочени изборите, произволно казвам: за 18 мандата, то останалите 222 мандата няма да бъдат оспорени нито от сигнали, нито от комисията, от което следва, че тези, които са провеждали изборите имат и политически интерес.
Когато се мисли за конструкцията на държавата, когато говорим за демокрацията от тази трибуна, винаги говорим за власт и опозиция. Властта се сменя, опозицията - също. До вчера бяхте на власт, днес сте в опозиция, но приемствеността, за която толкова много държим всички от тази трибуна, се доказва и през анкетни комисии, именно през анкетна комисия, именно през тези, които имат политически интерес да дадат отговор за изборите, например. И именно през тези, които имат политически интерес да кажат колко много са крали предишните. Че именно в това е смисълът - да се проверяваме взаимно. Именно в това е смисълът да сме различни. Именно в това е смисълът да има конфронтация в тази зала, иначе няма смисъл от демокрацията. Иначе какво? Едни си отиват, други идват, никой няма хабер за нищо, край! Нещо се объркахме!
Много правилна стъпка, много положителна стъпка са тези две комисии - тази втората също, защото по този начин може да се спрат празните приказки, могат да се спрат клеветите и да се посочат точните, конкретните случаи на отговорност, където има нарушена отговорност, нарушено задължение, където има злоупотреба, където има прекрачване, забележете: прекрачване на политическата търпимост! Защото в нашето общество извън тази зала, извън нас, които сме тук, другите хора, ако ги попитаме честни ли са изборите, ще ни се изсмеят, господин Корнезов! Ще ни се изсмеят по много лош начин и ще ни кажат: „За какво говорите? Какви честни избори?“.
За каква Република Турция става дума? За какъв мит? Няма го господин Местан. За какъв мит? МИТ е съкращение на специални служби на Република Турция. За този мит ли говореше той? За кой мит? Кое е мит? Кое е мит - че в Република Турция си позволяват да се намесят във вътрешните работи на суверенна България чрез участието в изборите? Това ли е мит? И тук се смееха с апломб - мит. Това ли е мит, господин Корнезов? Да питаме българите мит ли е. Какво ще ни кажат българите? Че е мит? Няма да ни кажат такова нещо. Ще кажат, че е безобразие - с най-меките думи. Най-възпитаните ще кажат така. Други по-невъзпитани ще кажат други думи, които аз няма да използвам от тази трибуна.
Така че, завършвам: първата цел е тази – една анкетна комисия е политически орган, Народното събрание е еманация на политиката в една демократична и правова държава, която е парламентарна, и трябва да даде политически отговор.
И, второ, за което каза господин Димитров, трябва да даде посока на бъдещата работа по избирателните закони. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СК и част от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желание за реплика към господин Методиев? Не виждам.
Думата за изказване има господин Владимир Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! При обсъждането на предишната точка имах разбирането, че колегите отляво директно са засегнати и трябва да се защитават. Сега съм учуден защо са против. В тази зала половината от Народното събрание е от Политическа партия ГЕРБ. Ако някой се страхува, че изборите се опорочени, ние трябва да сме най-много уплашени.
Ако някой е притеснен, това трябва да сме ние, защо вие? Само че преди да продължа, искам да ви помоля – менторският тон не би трябвало да звучи от този микрофон. И аз обяснявам защо съм се подписал под този проект за решение на Народното събрание. Защото искам следващите избори, в които ще участвам, да протекат в една нормална обстановка и аз да мога да участвам нормално като политик в своята си област, а не да се чудя как да реагирам на различните действия на моите опоненти.
Искам следващия път да няма и 187 човека, които да са гласували два пъти, а те са толкова малко – това е показателно – защото и вие сте толкова малко. Ако бяха повече, може би съотношението в Народното събрание щеше да бъде друго.
Това, което обаче мен ме озадачава, е може би мазохистичното включване в едно изречение на история, на минало и името на партията вляво. Защото касирането на изборите няма да бъде извършено от тази временна анкетна комисия, която ние ще изберем. То беше извършено преди два месеца. И ето тези цифри тук - горе вляво на екрана, са обективни. Те показват, че времето не зависи нито от тези отляво, нито от тези отдясно. То тече!
Така че нека да не се правим по светци от папата, нека да не се учим, размахвайки членове от закони и точки от Конституцията, а нека да направим така, че българите да гласуват за състава на това Народно събрание по съвест, всички, абсолютно! Връзката е точна и затова вие се възмущавате. (Реплики от ПГ на КБ.)
Другото, което искам да кажа, е, че работата в това Народно събрание, съжалявам, но се върши от пултовете, а не от микрофоните. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика към изказването? Няма.
Думата за изказване поиска госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.


ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложеното решение за създаване на тази временна анкетна комисия и ще кажа защо. Защото работата на тази комисия няма да наруши Конституцията, господин Корнезов. Няма да наруши Конституцията, защото Народното събрание няма да се произнесе дали един или друг избор на народен представител е в нарушение на закона и да изземе правомощия на Конституционния съд. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Ще направи нещо друго обаче – ще провери сигналите, които са подавани по време на подготовката и протичането на целия изборен процес. Въз основа на тези сигнали, които са официални, които са подадени от физически лица и от участници в изборите, тази временна комисия ще направи анализ и ще го предложи на нас, народните представители.
Този анализ трябва да включва следното – това ще застъпим ние като представители на Синята коалиция:
Първо - това, което се случи като опорочаване на изборния процес, на какво се дължи - на законодателството ли, защото сигурно част от нещата, които се случват по време на провеждане на избори, се дължат на недобре изработени закони?
Или второ – дължи се, на това, че някой не си е свършил работата в администрацията, в изпълнителната власт?
Или може би трето – дължи се на некомпетентност на тези, които провеждат изборите?
Тоест анализът на базата на нарушенията ще служи като основа за това какво трябва оттук нататък да се направи. Това ще очертае и кръга на проблемите, които трябва да бъдат решени при изработването на новия избирателен закон за всички видове избори, или Избирателен кодекс, както говорим вече всички и записахме в декларацията на 41-ия парламент, че този парламент ще изработи цялостно изборно законодателство. Да очертае кръга на проблемите: изборен туризъм, купуване на гласове, нарушения от администрацията, злоупотреба с политическа власт, какво ли не, с което всички ние сме се сблъсквали.
Нека не си затваряме очите, защото прав беше колегата, който говори преди малко, че наистина, ако този парламент не си свърши работата, не виждам как ще отидем на избори след мандата на 41-вия парламент. Българските граждани на всички нас са ни казвали в очите, независимо от това кой откога е в политиката, че изборите в България не са честни, че се задава въпросът - на мен лично са ми го казвали години наред: госпожо Михайлова, за какви избори ми говорите, когато пред очите ни купуват гласове?! Не става вече с убеждение и на мен ми е било адски неудобно, че се опитвам нещо да променя, а това не се случва. Длъжници сме всички – и управляващи, и опозиция, да направим изборния процес в България честен, така че политиката да не бъде само мръсна работа, така че хората, когато отиват да гласуват, да знаят, че техният глас се дава с убеждение, а не че техният глас се дава с пари.
Това, което се случи в България – това купуване, контролиране на вот, не е само купуване, това е пълно безобразие. Влезнахме в докладите на Европейската комисия и сега казваме: „Дайте нищо да не правим!” Не може нищо да не правим!
Ние от Синята коалиция виждаме в тази временна комисия първата сериозна стъпка към нещо, което сме задължени да свършим, а именно изработване на ново изборно законодателство и там да решим всички тези проблеми: гласуване в чужбина – кой, кога, на кои избори, всички ли, само на територията на България ли, кой контролира този процес? Това е въпрос, отворен пред всички нас. Трябва да го решим и да дадем ясен отговор, така че да се знае какво се случва оттук нататък.
Трябва да дадем и още отговори: контролни механизми за финансиране и разходване в изборния процес. Това, което е направено до този момент, е крайно недостатъчно. Сметната палата по-скоро играе ролята на констатиращ орган, отколкото на истински проверяващ орган. Това е нещо, което можем да направим. Можем, има опит в други страни за много по-работещи контролни механизми, за много по-прозрачни процедури, които да доведат до ефект, които да доведат до това, което всички тук говорим, че трябва да се случи, но не се случва накрая, защото това, което предлагаме като законодателство, не е ефективно.
С това ще завърша, длъжници сме пред българските граждани и нека да го направим, а не да си мислим или да подвеждаме хората, че правейки тази комисия ще извършим някакви нарушения на Конституцията. Няма да ги извършим. Делата са висящи пред Конституционния съд, Конституционният съд ще си се произнесе, няма ние да се произнесем. Парламентът дали ще вземе позиция утре, когато гледаме в Правната комисия, предстои да видим.
Но има и нещо друго, защото говорим за Конституционен съд: за първи път стигат дела и до Конституционен съд. За първи път! Това трябва да ни накара да се замислим. Имало е сигнали, които са довели до това, че Конституционният съд е сезиран. Защото поне юристите добре знаем как се стига дотам. Не се стига от жалба, която аз ще напиша, и ще кажа, че съм недоволна от изборите. За да се сезира Конституционният съд, трябва специален ред и този ред, тук искам да отбележа, не е през подписка на 48 народни представители - в конкретния случай, когато е сезиран Конституционният съд, той беше сезиран от главния прокурор въз основа на сигнали. Какво повече, за да си затваряме очите, уважаеми колеги?!
Ние няма да касираме избори, няма да обявяваме дали са незаконни или не, защото нямаме това правомощие, но имаме правомощието да направим анализ, да очертаем целите и да решим, надявам се, добре - не посмях да кажа „веднъж завинаги”, защото прекалено силно ще бъде, следващото изборно законодателство, защото няма да ни го простят, ако не го направим.
Затова ще подкрепя тази комисия. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплика към госпожа Михайлова? Няма.
Думата за изказване има господин Атанас Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Не крия, че се притеснявам, вземайки думата сега, защото се боя, че мога да изпусна изрази, за които по-късно да съжалявам, но ходът на днешното заседание ме изпълва с много съществено притеснение за нашата адекватност като народни представители.
За мен няма никакво съмнение, че големият смисъл в провеждането на едни парламентарни избори не е в това да се създаде едно ново мнозинство и да се формира едно ново правителство само, а в това да бъде ясно прочетен вотът и волята на българския избирател. От това, което чувам днес, оставам с впечатлението, че резултатите от последните парламентарни избори са напълно неразбрани.
Българските граждани с изключително висока избирателна активност, която ясно показа тяхната мъдрост, често подценявана и даже иронизирана, показаха своя ясен вот за промяна в политическия манталитет на българското общество. Това не беше даже вот само да се повишат доходите на българското население, голяма част от което тъне в безспорна и тежка мизерия.
На първо място това беше вот срещу усещането на безнаказаност на политическата класа. На първо място това беше вот срещу усещането за самодоволна злоупотреба с власт. И това е големият смисъл на днешната парламентарна дискусия по повод състава и учредяването на комисията, за която гласувахме преди малко – за проверка на последната година от дейността на предишното правителство, това е и големият смисъл в обсъждането на състава на тази комисия.
Несериозно, за да не го нарека по друг начин, е да се твърди, че парламентът изземвал правомощията на Конституционния съд или на други контролни органи. Подобно твърдение показва неразбиране на смисъла на парламентарната дейност в нейната втора след законодателната ключова част – контролната дейност. Нима някой може да каже, че фактът, че има заведено съдебно производство или конституционно производство по един въпрос, обезсмисля необходимостта от политическия анализ на проблема? Ако утре Конституционният съд реши делото, заведено по искане на „Ред, законност и справедливост” (редно беше да се чуе) за касиране на изборите, като не ги касира, нима това ще намали изключително тежките политически последици на извършените злоупотреби на последните избори, необходимостта от анализ на които обосновава необходимостта от тази комисия?! Нещо повече. По време на предизборната кампания аз си позволих да използвам израза „слънчогледов оптимизъм“ за начина, по който досегашното управление представяше своя мандат и своите резултати. Днес съм на път да си мисля, че се сблъскваме с една диагностична неадекватност на досегашното управление. Да се подлага под съмнение необходимостта от парламентарен контрол и от парламентарна преоценка на работата на последното правителство (от една страна - предишната комисия, за която говорихме) и на невиждано големите по мащаб и нагли по съдържание нарушения по време на изборите, на които бяхме свидетели в последните няколко месеца, означава да се обезсмисля политическото съдържание на законодателния орган.
Нещо повече. Ще го кажа еднозначно, тъй като съм убеден в това – българският гражданин се дразни не толкова даже от злоупотребите с власт, не толкова даже от грабежите и от корупцията, а от убийственото усещане за безнаказаност, за безалтернативност на грабежа и корупцията, характеризиращи с много малки изключения целия 20-годишен преход. Смисълът на последните избори беше не тук да влязат сто шестдесет и няколко чисто нови народни представители, сред които съм и аз, без парламентарен опит и, да речем, без тежка корупционна биография. Смисълът беше да се покаже нагласа за прекратяване на усещането за безнаказаност.
Аз съм съгласен, че тези комисии може би няма да могат да доведат докрай с реквизити на едно досъдебно разследване своите проверки по първия и втория въпрос, за които говорим. Но няма съмнение, че тези комисии биха имали смисъл, дори ако щете като парченце лимон в самодоволната усмивка на досегашната власт. Защото нищо не обижда толкова обикновения човек, колкото усещането, че безобразието е безнаказано и че каквото и да се случи, то продължава да бъде безнаказано, защото видите ли, опозицията може да твърди, че няма смисъл от проверки.
Завършвам с категоричната си убеденост, че работата на тези комисии не само трябва да започне незабавно и че те трябва да бъдат създадени, ами че те трябва да подпомогнат бъдещите решения на Народното събрание по толкова важни решения като конституционна реформа, свързана с политическата система и в частност с избирателната система на страната, тъй като повече от очевидно е, че са налице много тежки предпоставки за злоупотреби.
И още по-силен аргумент в тази посока е изложеното от господин Местан за нарушения, които са свързани не само с Република Турция. Никъде в мотивите на вносителите и във формулировката на решението не става дума за Република Турция. Още по-тежък е въпросът, ако нарушения има не само в Турция, толкова по-необходимо е парламентът да направи ясен анализ на какво се дължат тези нарушения и как можем да ги предотвратим по-нататък. Защото в противен случай на следващите избори ще имаме още по-категоричен вот срещу примерите за самодоволна безнаказаност, независимо дали те ще бъдат облечени в изрази като „обръчи от фирми“, като „разпределяне на парче от държавното финансиране“ или по някакъв друг начин.
Няма никакъв смисъл престоят ни оттук нататък, ако не покажем искрена и по възможност включваща и опозицията воля за прекратяване на усещането за злоупотреба и безнаказаност. В противен случай Четиридесет и първият парламент ще принадлежи на онази сенчеста част от историята, към която в по-голяма степен българският народ причислява предишните няколко легислатури. Благодаря. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Семов, казвам с цялата добронамереност към Вас една поговорка: „Не вярвайте на данайците, дори и когато ви носят дарове”. В ролята на данайците - ще ме простите за тази метафора - са представителите на Синята коалиция, защото виждам, че те стоят на първо място в подписите на тези проекти за решения. А даровете са тези проекти за решения. Вие сте на път още веднъж с подкрепата на този проект за решение да паднете в политическия капан – втори за днешния ден. Със сигурност ще се съгласите, че разделението на властите е не толкова и не само за да функционират по-добре, колкото да не допуснат доминирането на една от тях върху останалите две. В случая с първата и с втората комисия ние сме на път да направим това с доминирането на парламента, но това е едната страна.
Другата страна е, че с всяко изказване на хора, които подкрепят проектите за решения, ние ставаме свидетели на нови и нови функции, отговорности, задачи и предмет на дейност на тези комисии. Извинявайте, но ние не гласуваме вашите изказвания. И не е толкова важно какво вие влагате като мисъл за разсъждения и логика в предложенията, които правите. Ние гласуваме проектите за решения. Там в мотивите пише „проверка на закона”. Вие не сте се подписали под тези проекти за решения, и с право не сте се подписали. (Шум и реплики.) Но тези толкова семпло – ще използвам този израз – написани проекти за решения не могат да получат подкрепа дори и с най-добрите намерения, с които ги защитавате от парламентарната трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други реплики? Няма.
За дуплика има думата господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря, госпожо председател.
Дупликата ми се свежда до две неща.
Първо, не само че не ми минава през ум да нарушаваме разделението на властите, а напротив – давам си много ясна сметка какви биха били последиците от евентуалното положително произнасяне на Конституционния съд. Ако 7-те мандата, за които ние сме подали сигнала, бъдат касирани, това ще предизвика такова завъртане на рулетката на избирателната система и на метода Хеър-Ниймайер, че например утре аз може да не съм народен представител. Давам си много ясна сметка за това и подкрепям категорично възможно подобно решение.
Колкото до желанието ви да поставите въпроса отново във формално политически контекст – разбирам поговорката „Тимео данаос ет донна ферентес”, само че тя има голям смисъл, когато е насочена към противника. За мен, когато става дума за доказване на воля за прекратяване на безобразията и на усещането за безнаказаност, не следва да има политическо различие в тази зала.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група господин Местан изрази нашето мнение по този въпрос, но не мога и аз да не взема отношение. След изказванията на вносителите или мнозинствата, които подкрепят проекта за решение, след всяко изказване, както каза господин Найденов, излизат нови и нови виждания какво цели една такава комисия. Да, прав сте, господин Семов, обществото очаква нещо друго, затова обществото е избрало друго мнозинство. Това е демокрацията. Аз го приемам. Харесва ми, не ми харесва – това е. Имало е случаи, нашата парламентарна група е била в опозиция, имало е случаи, когато сме били и част от управляващото мнозинство. Както и колегите отдясно.
Ако целта, както заявяват доста от изказващите се, е да се дадат насоките, както казаха господин Методиев и госпожа Екатерина Михайлова, за бъдещо изборно законодателство, ако сте добросъвестни и честни, да създадем една комисия – временна ли ще бъде, постоянна ли ще бъде, да се занимава само с изборното законодателство, вие това не го правите!
Господин Мартин Димитров – не го виждам в залата, моите уважения към него, един млад лидер, надявам се, че ще има голям успех в близко бъдеще – изрично започна предубедено да говори само за гласуване в чужбина в една държава. Преди малко моят колега каза за гласуването в Мадрид, в другите държави. Целенасочено излиза друг оратор и започват само в една посока. След двадесет години изборният процес, резултатът от изборния процес – трябва да го заявим съвсем откровено - се използва и, атакувайки политическия опонент, нормално е да предизвикаме омраза в част от българските граждани, да предизвикаме вражда между българските граждани. Това е факт и никой не може да го отрече. Дали се казвам Ремзи или Хасан, или Иван, това е мое право. Това, че примерно определена част от обществото не ме харесва, това изобщо не ме интересува. Аз съм български гражданин, спазвам си законите и като адвокат в една част от времето защитавам интересите на други български граждани.
Но да тръгнат да настройват хората под претекст, виждате ли, щом се гласува в еди-коя си държава, значи е престъпление, това е погрешно. Ние сме народни представители! Разбира се, ако има нарушения, има си Конституционен съд, има си Централна избирателна комисия, има си Върховен административен съд, където се гледаха споровете по време на изборния процес. Хубав или лош, такова е законодателството. Защо не приемете тогава да създадем една комисия да се занимава с изборното законодателство? Това е по-логичното. И от тази комисия ще излязат не само насоките в изборното законодателство кое е най-доброто за страната, и тук сте прав, господин Семов, след като тази една постоянна комисия работи, а не както господин Тошев каза, че не се работи от микрофоните, работи се от пултовете. Това е грешно, господин Тошев. Тогава ние трябва да закрием и парламента. Ако няма да изразяваме мнението си от трибуната като парламентарни групи, че вие какво търсите в парламента тогава? Тук е мястото, от трибуната, да кажем мнението. За това са ни изпратили българските граждани. Може да не се харесваме, но сме длъжни да се уважаваме.
Ако погледнем в годините, хубаво или лошо, изборното законодателство е докарало и господин Иван Костов като министър-председател, много министър-председатели са минали. Ако не беше това изборно законодателство, нямаше да има доста колеги тук. И вас нямаше да ви има.
Казваме, имало сигнали за опорочаване на изборния процес. Че ние всички сме страна в изборния процес! Как може тези, които сме страна, ние сме били опоненти, конкуренти, стартирали сме предизборната кампания, какъвто и да е резултатът, такъв е! Вие сте спечелили мнозинството от няколко партии, имате 50+1 в парламента, но ние сме страна в изборния процес. Как така взаимно ще се проверяваме?
Най-честното, най-почтеното пред българския избирател е една комисия да се занимава с изборното законодателство. Останалото е една игра, която пред обществото като цирк да въртим, да уплътним времето на Народното събрание, имало някъде някакъв проблем, дай сега под вола да търсим теле. Друг е въпросът дали има теле под вола или няма теле, важното е да излязат заглавия по пресата.
Аз мисля, че не е това целта на народните представители и съм убеден, че голяма част от залата, няма значение от коя политическа сила, вътрешно в себе си не споделят такъв подход на работа. Тези, които са инициатори, според мен съвсем достойно е да си оттеглят това предложение за създаване на такава комисия, която изземва правомощията включително и на Конституционния съд, и на съдебната власт.
Не съм съгласен с господин Шопов, че парламентът можел всичко. Вие сте юрист, господин Шопов, парламентът не може всичко! Парламентът може ли да раздава правосъдие, господин Шопов? Дайте да закрием съдебната власт, дайте да закрием изпълнителната власт! Не е вярно това нещо! Не може от трибуната на българския парламент да говорим, че Народното събрание можело всичко. Аз уважавам Вашето мнение като юрист, Вие сте добър специалист в определени области, но да правите подобни изявления според мен не е сериозно. И ми се струва, че след двадесет години – господин Мартин Димитров да ме извинява, който говореше за златния ключ, който трябва на ГЕРБ, е при него, има да чака за златния ключ с това си поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към това изказване? Няма.
За изказване има думата господин Любомир Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, колеги! Аз ще подкрепя твърдо създаването на комисията, но причините са съвсем различни от гласуването в Турция, за което се говореше досега. Става дума за следното: лидери на БСП си признаха в медиите, че са възпрепятствали регистрирането на една партия - Съюза на демократичните сили, за участие в изборите. Евровотът беше опорочен. Четирима съдии, за които говорим, че са независими, един след друг си правеха отводи, за да не се гледат делата и Съюзът на демократичните сили да не може да бъде участник в тази надпревара, за която ние говорим да бъде феърплей, към която се стремим. Искам да си представя какви щяха да бъдат докладите на международната общност, ако Синята коалиция или Съюзът на демократичните сили, една партия, която изнесе двадесет години тежестта от промените на гърба си, не беше допусната по административни пътища, по отказ точно на представителите на ДПС в ЦИК да бъде регистриран Съюзът на демократичните сили.
Аз повече няма да говоря. Ще кажа само, че това е един от мотивите ми да подкрепя създаването точно на такава комисия, за да не стане с нито една партия оттук нататък да преживее това, което преживяхме ние преди тези избори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплика? Няма.
За изказване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, колебаех се дали да се изкажа, но след всяко ново обосноваване на мотивите и на идеята за създаване на тази комисия от представители на вносителите объркването става все по-голямо. Не само че се добавят нови и нови факти, нови и нови аспекти, но сме пред явни противоречия за целта на създаване на тази комисия.
Ако мога да направя някакво обобщение, според господин Методиев задачата на тази комисия е да провери легитимността на част от мандатите на народните представители. Според госпожа Михайлова ние ще проверяваме опорочаването на изборите в неговото измерение купуване на гласове. Според господин Мартин Димитров ще проверяваме изборите в Турция. Според другите господа ще проверяваме изборите в чужбина. След последното изказване стана ясно, че не само ще проверяваме легитимността на изборите за Народното събрание, но ще се върнем малко назад и ще проверим легитимността на проведените избори за Европарламент.
Очевидно, господин Костов, преди всяко такова заседание трябва да събирате вносителите и под формата на оперативка или кратко разясняване, както направихте по повод задачите на предишната комисия, да внесете някаква яснота и подреденост в това какво точно ще дебатира Народното събрание и с какво ще се занимава всяка една от тези комисии, защото в крайна сметка рискуваме наистина да стигнем до напълно неприемливи решения.
Според мен целите на създаването на тази комисия са очевидни. Те са много близки до предишната такава – освен политическа пропаганда целта на създаването на тези комисии по-скоро е да прикрие законодателната немощ на мнозинството, дефицитът на законодателни идеи, дефицитът на внесени законопроекти.
Прав беше господин Корнезов като каза, че работата на Народното събрание е законодателството. Само че за да има законодателство, се очаква мнозинството да внесе съответни законопроекти. Това, както виждаме, до този момент не се случва с изключение на преписаните от предишното правителство законопроекти, които бяха внесени от народни представители. Няма нищо по-нормално от това наистина да започнем работата по изборно законодателство, включително и по идеите за Избирателен кодекс. Но съгласете се, че това няма как да стане в рамките на тази комисия.
Ако проследим идеята на господин Методиев тази комисия да се занимава с легитимността на част от мандатите в Народното събрание, не мога да не попитам: уважаеми господа от мнозинството, вие поставяте ли под въпрос легитимността на това Народно събрание като цяло или легитимността на някои от мандатите? Тогава по какъв начин ще бъде релацията между работата на парламента и на Конституционния съд? Ако парламентът каже, че не са опорочени изборите във вид на избор на определени 18 – тук господин Семов ги сметна, или 28 народни представители, а ако Конституционният съд каже, че няма опорочаване в избора, а Народното събрание каже, че има, или обратното, какъв ще бъде крайният резултат? Какъв ще бъде ефектът, ако ние с нашите заключения например променим становището или изкажем различно становище от това на Сметната палата по отношение на законността на финансирането на някои от политическите субекти или на Върховния административен съд, пред който се обжалват някои от решенията на Централната избирателна комисия, включително и по регистрацията на субекта за участие в изборите, или на районните съдилища по отношение изготвянето на избирателните списъци? В крайна сметка дейността на тези контролни органи е точно затова, за да каже кое е така, кое е законно и кое не е в проведените избори.
Няма как това, което се случва в тази зала, да не буди притеснение именно в този аспект. Тук използвам случая да задам един въпрос на господин Семов, чиято интерпретация на идеята за тази комисия е най-близка до здравия разум. Да, наистина, чувството на българите за справедливост е нарушено и най-вече по отношение на това как се провеждат изборите, и не само изборите за Народно събрание - и местните избори, и предишните частични избори. Но Вие сигурен ли сте, господин Семов, че мнозинството ще бъде достатъчно обективно и чрез своите представители в тази комисия да провери с еднаква строгост и еднаква безпристрастност и сигналите за купуване на гласове от страна на политическа партия ГЕРБ, и на мнозинството? Защото нали не се заблуждавате, че гласове са купувани само от представители на опозиционните партии или че има сигнали за такова купуване от тях? Има многобройни сигнали за купуване на гласове от мнозинството. Тук, като гледам първия ред на ГЕРБ, се сещам за едни сигнали за купуване на гласове чрез раздаване на пилета. Ще проверите ли тези сигнали? Ще имате ли куража тогава, когато бъде констатирано, че мнозинството е злоупотребило, вие да го поставите на масата и да изпратите тези сигнали в съответните органи?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нали ще имате представители в тази комисия?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, ние ще имаме двама представители, но решенията в тази комисия се взимат с мнозинство, което означава седем народни представители. Тук отново опираме до идеята за псевдопаритета, който има във всички такива комисии, в които управляващото мнозинство има удобното мнозинство да решава какво да проверява, да решава кои сигнали да разглежда и да решава как да се произнася по тези сигнали.
Много се надявам, уважаеми колеги от мнозинството, като изчерпите арсенала на комисии, комисийки, анкетьори, които можете да създадете, най-накрая да се заемете с пряката си работа, която за парламента е законодателната, а именно да изработите законите, които обещахте на своите избиратели, да ги внесете в парламента и те да бъдат обсъждани тук, а не да карате парламента да се занимава с несвойствени за него работи, каквато е дейността на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
За реплика има думата госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги, седящи в лявата част на залата, уважаема госпожо Манолова, преждеговорившите преди Вас – господин Найденов, когото не виждам, господин Местан, когото също не виждам, господин Миков! Моля ви да си отворите правилника – чл. 43, ал. 7.
Днес, уважаеми колеги от опозицията, беше ден за опозицията. Съгласно този текст вие имахте възможност да внесете законопроекти и проекти за решения, които да се включат в дневния ред, които да се гледат единствено с приоритет днес, на това заседание. Вие, които говорите за законодателна немощ на управляващите, госпожо Манолова, какво внесохте за днешното пленарно заседание? Вижте какво внесоха всички колеги от управляващата партия ГЕРБ и тези, които подкрепят нашето управление. Моля Ви, когато излизате тук, на тази трибуна, която е трибуна на Народното събрание, да не ползвате обидни думи, които да имат квалификация на обида и клевета по НК. Тук не трябва да говорим за пилета, госпожо Манолова, а за закони, за законодателни програми, за политики. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще бъда кратка в своя отговор. Не считам, че съм казала нещо обидно по отношение на никой от колегите народни представители, освен ако съществуването на сигнали, реално регистрирани за купуване на гласове от определени политически партии, по някакъв начин ви притеснява.
Създаването на дневния ред е ангажимент предимно на мнозинството, с което се очаква…
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): С изключение на днешния ден.
МАЯ МАНОЛОВА: …приоритетите, които са обявени пред избирателите на мнозинството, да бъдат подкрепени със съответни законодателни решения. Не виждам в проекта за тази седмица нито един проект за закон, който да е свързан с някое от предизборните намерения, обещания и приоритети, декларирани от мнозинството.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Днес беше Ваш ден, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е дневният ред за седмицата. Тук не само че няма някой приоритетен законопроект, въобще няма законопроект.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За образованието прочетете!
МАЯ МАНОЛОВА: Който е изработен от предишното правителство и който в момента се внася, препотвърждава от Министерския съвет.
Да, няма нищо лошо да бъдат внесени законопроекти от предишното управление, след като бъдат огледани, прецизирани, съобразно вашите намерения. Просто го направете и нека наистина да изпълним дейността на Народното събрание със съдържание, защото това какво правим тук в крайна сметка е не само ваш, но и наш ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На днешната пленарна сесия бяхме обвинени, че ние като мнозинство не си изпълняваме ангажиментите и не вършим най-важното, за което сме избрани от нашите избиратели – ние не ковем закони. Как ще ковем закони, като ние повече от четири часа губим излишно пленарно време да решим нещо толкова просто, нещо толкова елементарно и нещо толкова логично, каквото е гласуването за тези две комисии? Естествено, че те трябва да свършат своята работа, те трябва да заработят час по-скоро, тъй като има множество сигнали за допуснати нарушения. Нека да не губим повече пленарно време и да се концентрираме върху нашата основна законотворческа дейност.
Затова правя процедурно предложение да прекратим дебатите и да гласуваме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Недопустимо е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този призив на този етап няма последствия.
Има ли други желаещи да се включат в дебата по обсъждания Проект за решение?
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не споделям гледището, че днес тази дискусия по тези две комисии е излишна. Напротив, тя е много важна, защото определя първите крачки на нашето Народно събрание и в много голяма степен може да предопредели целия по-нататъшен ход на нашата работа. Затова наистина си заслужава внимателно да преценим решенията, които вземаме по тези две временни комисии.
Аз бих тръгнал оттам, откъдето отправи своя призов господин Семов, включително и в дупликата му към господин Найденов. Поначало по проблемите за това как се управлява от страна на правителството, как се провеждат избори в България, не би трябвало да има противопоставяне. Всички ние трябва да сме от една страна – на страната на закона, на грижата да вдъхнем в българските граждани отново доверие, че има смисъл да ходят да гласуват и има смисъл и има достатъчно добри механизми за контролиране на онези, които те са избрали и в Народното събрание, и в изпълнителната власт.
Тук е предизвикателството пред нас днес – какви средства създаваме ние с вас, за да премахнем тежките деформации от изборния процес и за да създадем процедури, които да доказват на нашите граждани, че няма безнаказаност на властта, че няма безотговорност, че няма едва ли не пренебрежение към сериозните тревоги и отвращения в много от гражданите за това как се управлява нашата страна.
Длъжни сме да погледнем тези очаквания с цялата сериозност, защото наистина изживяхме един 20-годишен период, свързан с много разочарования, а България е изправена пред много сериозните предизвикателства да преодолее успешно кризата, която преживяваме, и не само да се развиваме по-нататък, а да се развиваме ускорено – догонващо, ако искате.
Какъв е проблемът с двете комисии? По първата комисия вие бяхте свидетели, че в началото на дискусията от нашата парламентарна група беше направено предложението да се разглежда не последната година, а целите четири години, защото веднага, формулирайки предмета „последната година”, споменавайки наистина въпроси, които сега са предмет на много оживена дискусия в медиите, се създава впечатление, че ние не искаме да разгледаме наистина цялостно как е било управлявано, а искаме да продължим и чрез една такава временна комисия онзи вид вглеждане в отделни твърдения, които дали ще ни дадат обективната картина?! Това е целият въпрос. Вие отхвърлихте предложението за 4-годишния обхват на тази комисия.
Смятам, че господин Семов не беше обективен и поначало нямаше основание да постави под въпрос нашата готовност управлението на коалицията и на участието на Коалиция за България в него да бъде разглеждано от една такава комисия.
Второ, в хода на дискусията по първата комисия в изказването си господин Иван Костов на практика оспори възможността комисията да изпълни задачата си, така както е формулирана, защото той самият каза, че не е възможно дори и за една отделна година да бъдат разгледани всички решения на правителството. Той ги нарича „сделки” – това е неточен израз, защото сделки се сключват от търговски дружества, но „решения” или „ангажименти”.
Госпожо председател, забележете, ако беше коректен, господин Костов щеше да ви предложи алтернативни формулировки за мандата на комисията. Той щеше да ви предложи писмено онова, което заяви – отделни, сериозни въпроси, по които има повишена чувствителност в обществото и които се нуждаят от парламентарен анализ. Той не го направи, той подмени тази коректна процедура с препоръки за бъдещата работа на комисията. Няма такава процедура - „препоръки” от който и да е народен представител, включително и от господин Костов, която да предопределя как ще работи комисията. Тя не може да прави друго освен онова, което е записано в мандата й. Не оспорих неговите изказвания по предходната точка, за да не създам впечатление, че поначало подлагам под съмнение въпросите, които той маркира като втори и трети – бюджетния процес в Народното събрание и административните нарушения, които сега са предмет на дискусията. Не исках да създавам впечатление, че по някакъв начин се смущавам от обсъждането на който и да е от тези въпроси.
Пак повтарям – въпросът е каква процедура създаваме, какъв механизъм създаваме, за да получим искания резултат, а не нещо друго? По втората комисия вижте каква е мотивировката. Тази комисия се създава, за да извърши проверка за спазването на закона. Не може Народното събрание – законодателния орган, да констатира спазване или нарушение на закона, не може в една конституционна, правова държава с разделение на властите, това е целият смисъл - законодателят, Народното събрание приема закон. Законодателят може да упражни парламентарен контрол върху изпълнителната власт за нейните действия, но дали има нарушения на закона не може да бъде предмет на обсъждане и на решение на законодателния орган по простата причина, че законодателният орган е орган с политически излъчено мнозинство, политическо малцинство, опозиция, има политически различия в това тяло. А едно решение за спазване или не на закона трябва да е чуждо на всякакво политическо внушение, предубеждение или пристрастие. Това е целият смисъл на разделението на властите.
В самото решение не е казано да се провери дали е спазен законът, а да се проверят сигналите за опорочаване на изборите. Опорочаването на изборите е доста широко понятие. Накратко – няма никакво съмнение, че когато работим по изборното законодателство, което предстои, трябва на нашето внимание да бъдат и сигналите към районните и към централните избирателни комисии, и докладите на ОСС и ПАСЕ, те да бъдат анализирани именно от нашата позиция на законодатели, да видим всички вратички, които съществуват все още в законите, да ги пресечем, да ги затворим, да бъдем единни в това упражнение, да бъдем обединени, както ни призова господин Семов, а не разделени от спора за една или друга временна комисия, която винаги ще бъде под съмнението, че мнозинството в новото Народно събрание иска да извърши определени политически действия спрямо малцинството.
Затова не е излишен този дебат и затова в крайна сметка се обръщам към господин Семов, да прецени... Може би поговорката за данайците не е най-точната, но има достатъчно мъдрости, които говорят за това, че най-добрите намерения могат да ни доведат до най-лошите резултати.
Нека още веднъж да преценим каква форма приемаме, за да постигнем резултати, към които всички трябва да се стремим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да участват в дискусията? Има ли реплики към изказването на господин Пирински? Няма.
Подлагам на гласуване Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия с първите три точки, а именно:
„1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца и представи доклад.
3. Комисията да се състои от 12 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи, по двама от всяка парламентарна група“.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 140, против 35, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Правя процедура за прегласуване, съзнавайки какъв ще бъде резултатът от вота, но това е още една възможност наистина да се вслушате и в последното изказване на господин Пирински, защото подобна комисия е възможна, но с коректна формулировка на целите и с достатъчно сериозни мотиви.
Уважаеми колеги, чуха се и разумни изказвания, но те висят, защото нямат нищо общо с това, което се предлага за гласуване. Това не е процедура на заяждане с вас. Казах го: знам какъв ще бъде резултатът, но все пак, ако има воля, да се премисли. Мисля, че чрез едно отхвърляне сега на проекта за решение ще се създаде предпоставка за внасяне на коректни, а и в съответствие с добронамерените изказвания текстове на един нов проект за решение. Това е мотивът за искане за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за решение с първите три точки от него.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 139, против 40, въздържали се 2.
Предложението е прието.
По т. 4 от проекта за решение моля парламентарните групи да направят предложения относно попълване състава на създадената току-що от нас с решение временна анкетна комисия.
Писмено от „Атака” съм получила следното предложение: господин Явор Божилов Нотев – председател, член – Огнян Димитров Тетимов.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ предлагам за заместник-председател господин Тодор Атанасов Димитров и за член Димитър Николов Лазаров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, от името на Синята коалиция предлагам за заместник-председател на временната комисия господин Ваньо Шарков и за член госпожа Екатерина Михайлова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, от партия „Ред, законност и справедливост” предлагаме Кристияна Петрова и Димитър Чукарски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, без предложението ни да означава ангажираност с проекта за решение, предлагам за членове на комисията господин Касим Дал и господин Христо Бисеров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на Коалиция за България думата има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! От името на Коалиция за България предлагаме за членове на комисията проф. Любен Корнезов и госпожа Мая Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направени са предложения от името на парламентарните групи, които са излъчили по двама номинирани за членове на тази комисия.
Моля, гласувайте състава и ръководството на комисията.
Гласували 164 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 8.
Предложението се приема, с което и цялото решение по тази точка.
За процедура думата има госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение, но първо ще го аргументирам.
Докато в продължение на четири часа колегите, седящи отляво в залата, се упражняваха в актьорско и ораторско майсторство, днешното заседание почти приключва, остават около 25 минути. Притесненията ми са, че ако започнем следващата т.4 от програмата, която гласувахме в началото, и тъй като няма до този момент друго постъпило предложение за удължаване на заседанието, и не успеем да я приемем, правя процедурно предложение точки 4, 5, 6, 7 и 8 да се разгледат в утрешното пленарно заседание. Още повече, имаме и заседания на комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли?
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата за процедура по начина на водене на заседанието, а не за обратно мнение.
Смятам, че това, което направи уважаемата народна представителка, е недопустимо – да прави обща квалификация за начина на говорене на народни представители от две парламентарни групи. Това е недопустимо от етична, морална и процедурна гледна точка, още повече от председател на една от най-важните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратното Ви становище, ако обичате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не правя обратно становище, а към Вас се обръщам да направите забележка на уважаваната от мен народна представителка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Искра Фидосова.
Гласували 167 народни представители: за 133, против 29, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. с т. 4 от нашата програма.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,30 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Бисерка Петрова

Милена Христова