Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Пламен Нунев и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 191 народни представители, налице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, на 5 септември една голяма трагедия сполетя България и ни потопи в дълбока скръб – трагичният инцидент и загубата на 15 живота на наши сънародници при трагедията с кораба в Охридското езеро. Нека още веднъж изразим нашата съпричастност към близките на загиналите, както и да почетем паметта на последните с едноминутно мълчание. (Всички стават едноминутно мълчание.)
Уважаеми колеги, вече имах възможност да заявя, че по случая с трагичния инцидент в Охрид всички компетентни държавни институции реагираха своевременно и отговорно. Бързата намеса се отнасяше както по отношение на близките на пострадалите, така и за информираността на българското общество през целия ден на трагедията и часовете след това. Неминуемо трагедии от такъв мащаб намират отговор в Народното събрание. Убедена съм, че всички ние споделяме мисълта, че при необходимост от наша страна след внимателния анализ на компетентните институции с оглед законодателната функция на Народното събрание бихме изпълнили своите задължения, когато се направи извод, че действително има пропуски в някои от нормативните документи. Дотогава ролята и мястото на институцията Народно събрание е да запази дискретност в момент на скръб и почит към паметта на загиналите, а съответните постоянни комисии, които имат пряко отношение към този проблем, биха могли да изразят становищата си на редовните заседания, насрочени за тази седмица.
Преминавам към Програмата за работа на Народното събрание за 9 - 11 септември 2009 г. На вашето внимание предлагам следния проект:
1. Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г. Вносител е Висшият съдебен съвет от 26 май 2009 г., препотвърден с писмо от Висшия съдебен съвет на 12 август 2009 г.
2. Доклад за прилагането на закона и дейността на Върховния административен съд през 2008 г. Вносител е Висшият съдебен съвет на 26 май 2009 г., препотвърден с писмо от Висшия съдебен съвет на 12 август 2009 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико Народно събрание. Вносители са Яне Янев и група народни представители от 23 юли 2009 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, приет на първо четене на 27 август 2009 г.
5. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни на 13 февруари 2009 г.
6. Годишен отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол на 10 юни 2009 г.
7. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2008 г. Вносител е Комисията за защита на конкуренцията на 16 април 2009 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, приет на първо четене на 3 септември 2009 г.
9. Годишен доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2008 г. Вносител е омбудсманът на Република България на 27 март 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител е Министерският съвет на 21 август 2009 г.
11. Парламентарен контрол.

Ще ви съобщя постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 2 до 8 септември 2009 г.:
– Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Вносител е Лъчезар Тошев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
– Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие“. Вносители са народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Мариана Даракчиева. Разглежда се от Комисията по бюджет и финанси;
– Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Вносители са народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
– Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пространства и пристанищата на Република България на 4 септември. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения;
– Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална Република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Съпътстващи са Комисиите по външната политика и отбрана, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
– Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Общият брой на внесените за периода от 2 август до 8 септември 2009 г. са 12 законопроекта и проекти за решения.
Преди да пристъпим към работата ни, подлагам на гласуване програмата за работа на Народното събрание за 9-11 септември 2009 г., с която ви запознах.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 205, против и въздържали се няма.
Програмата е приета.
Има думата господин Мартин Димитров от името на парламентарна група.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Искам да ви запозная с декларация на Парламентарната група на Синята коалиция по повод 65-годишнината от установяването на тоталитарен комунистически режим в България.
Уважаеми народни представители, преди два дни в България беше обявен национален траур в памет на 15-те наши съграждани, загинали в Охридското езеро. Така нацията ни отдава почит на паметта на 15 от нас, които са загинали трагично, показа, че сме заедно като общност и не ни е безразлична съдбата на всеки един член на нашето общество. Още по-голямо основание имаме днес заедно да почетем паметта на десетките хиляди жертви на комунистическия терор, започнал от 9 септември 1944 г.
На 9 септември преди 65 години в условията на започнала съветска окупация на България е извършен преврат, с който е свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев, чиито министри демократи са хора, обявили се срещу съюза на България с Хитлер, още когато Сталин и Хитлер и техните привърженици са си сътрудничили в рамките на Пакта Молотов - Рибентроп. Точно това правителство обявява война на Германия, подава амнистия на политическите затворници и води преговори в Кайро със съюзниците за излизане на България от войната.
След свалянето на правителството на Муравиев, само за един месец са били убити над 30 хил. души и убийствата са продължили и след това. Двеста хиляди наши сънародници са били изпратени в концентрационни лагери и много други са били репресирани по друг начин.
Днес в България, уважаеми колеги, е в сила Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, на базата на който нашата държава изплаща обезщетения на репресирани. Но 9 септември, колеги, остава разделителна дата в нашата история, защото в момента, когато ние почитаме паметта на жертвите на един режим, обявен за престъпен със закон, други празнуват точно същото събитие като празник. Това е недопустимо предизвикателство към нашето национално единство.
Националното помирение минава през обща оценка за трагичните страници от нашата история и общо осъждане на извършените престъпления, защото става дума за престъпления, колеги. Затова 9 септември трябва да бъде ден за почитане паметта на жертвите на комунистическия режим. Това решение е важно, за да сме обединени около общи ценности днес, но то е много по-важно за бъдещите поколения, на които не трябва да завещаваме конфликтите от ХХ век.
Ето защо Парламентарната група на Синята коалиция предлага на Народното събрание с едноминутно мълчание всички да почетем жертвите на тоталитарния комунистически режим в България. Благодаря ви, колеги. Това е предложение от името на парламентарна група, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата от името на Парламентарната група на КБ господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко, позволете от името на Парламентарната група на Коалиция за България да се присъединя към скръбта на семействата и близките на българите, които загинаха при трагичния инцидент на Охридското езеро. Цялата нация изрази своята почит и своята скръб във връзка с това събитие.
Поводът на днешната декларация на Парламентарната група на Коалиция за България е различен. Днес се навършват 65 години от 9 септември 1944 г. Една дата, която, както видяхме, разделя българското общество като оценка – и историческа, и политическа. Вече близо 20 години след радикалната промяна на икономическата и политическата система в нашата страна тази оценка се движи между два различни полюса – единият, според който 9 септември е своеобразен връх в десетилетните борби на българския народ за народовластие и за социална справедливост и равенство, и вторият, според който 9 септември, инспириран отвън, е преврат, сложил началото на 45-годишна диктатура и тоталитарен режим. Тази теза ясно прозвуча от изказването на господин Мартин Димитров.
Парламентарната група на Коалиция за България, ръководена от разбирането, че съвременна политика може да се прави само с отчитане на уроците от миналото, не може да си позволи да премълчава и да отминава тази дата. Затова бих искал да заявя нашата позиция по повод на тази годишнина.
Първо, добре е да се разбира, че промяната в България на 9 септември 1944 г. беше неизбежна. Най-малкото защото и във Втората световна война, както и в предишната – Първа световна, България се оказа в състава на губещата коалиция – на коалиция, срещу която се изправи целият демократичен свят. Това водеше до неизбежна капитулация с всички произтичащи от това последици. След победата на антихитлеристката коалиция българският избор беше предопределен от решенията и на Великите сили.
Второ, за нас, левицата, 9 септември без съмнение е успешен завършек на антифашистката борба на българския народ, която е неразривна част от световната съпротива срещу фашизма. Сред всички съюзници на нацистка Германия България е единствената, в която е организирано въоръжено съпротивително движение. Този български принос не бива да се пропуска, защото именно той изчисти образа на страната пред световната демократична общност и бе високо оценен при сключването на следвоенните мирни договори.
Най-малкото, хубаво е да се помни, че във връзка с участието на България във войната, в окупация на части от териториите на нашите съседни страни, след войната имаше териториални претенции към нашата страна. И днес, ако я нямаше антифашистката съпротива, границата например между България и Гърция можеше да минава много пó на север. Затова дължим почит към тези българи, които имаха куража да се изправят срещу участието на България във фашистката коалиция, да измият това петно от нашата страна и да отстояват националната чест.
Историците със сигурност ще продължат да водят спорове за характера на 9 септември, за характера на съпротивата, но аз бих искал да подчертая няколко факта. Тази съпротива е призната от антихитлеристката коалиция, в това число чрез изпращане на военна мисия от Великобритания, ръководена от майор Франк Томпсън, който участваше в действията на националноосвободителна въстаническа армия и беше разстрелян заедно с българските партизани от жандармерията. Тази съпротива въвлече десетки хиляди българи, които участваха активно в съпротивителното движение, и даде хиляди жертви и много хиляди политически затворници, които отстояваха позицията, че България не трябва да бъде част от фашистката коалиция. Тази съпротива беше широка по своя характер, далеч не само комунистическа по своя състав – в нея участваха и социалдемократи, и леви земеделци, и прогресивно офицерство, и интелигенция.
Историците ще водят спорове и занапред имало ли е в България фашизъм в класическия му вид, както в Германия или в Италия, но има безспорни факти. Режимът в България преди 9 септември 1944 г., миналия век, е бил подчертано авторитарен, подчертано репресивен. В него е имало законодателство, което е ксенофобско, и това добре се знае. Само благодарение на съпротивата на българското общество в много широка палитра беше избегнато и изпращането на българските евреи в Освиенцим. Ние имаме основание да се гордеем с тази позиция на цялото българско общество! Това са все исторически факти, за които никой не бива да си затваря очите.
Девети септември е и резултат от вътрешния избор на мнозинството българи. Той отразява надеждите и въжделенията на различни по своя социален и политически облик слоеве и сили, обединени от идеята за възстановяване на демокрацията, за модернизация и за социална промяна в България. В този смисъл той има преломно значение за историческото развитие на нашата страна.
Девети септември е начало на радикална промяна в развитието на българското общество. Трудно могат да се отрекат, въпреки че и това се прави, такива големи позитиви на този период като утвърждаването на републиканизма и откриването на нови исторически хоризонти за модернизацията на българската държава, за нейната индустриализация, за социалната справедливост.
Но ние, социалистите, не можем да си затваряме очите и за репресиите, които се случваха след 9 септември по отношение на много българи. Ние не можем да си затваряме очите и за това, че опитът за изграждане на истинска народна демокрация в България след 9 септември не се реализира. Той беше смазан, в това число в решителна степен в условията на блоково разделение на света в годините на Студената война.
България не успя да намери своя национален път за развитие и в нея постепенно се наложи авторитарно управление. България заплати висока цена за своята модернизация и за социалната сигурност на гражданите, която беше факт. Изстраданият горчив опит, в това число на нас, социалистите, доказва, че когато няма свобода и демокрация, и най-високите идеали не могат да бъдат реализирани пълноценно, защото свободата и демокрацията са една основна ценност. И днес ние ги отстояваме последователно.
Преди малко господин Мартин Димитров предложи да почетем паметта на загиналите след 9 септември, на репресираните. Нямам нищо против това, защото имаше и много несправедливост. Но аз предлагам да почетем паметта на всички българи, които в рамките на двадесетия век загинаха от репресии.
Никога няма да забравя моето посещение в една българска община – Перущица. Там има силно политическо разделение и до ден днешен, защото преди 9 септември ловните дружини и жандармеристите по време на хайка, търсейки партизани и техни помагачи, извеждат в полето 17 младежи и девойки на по 18-20 години и няколко по-възрастни хора и без съд и присъда ги разстрелват. След 9 септември партизаните, които идват в този град, извършват същото с тези, които са участвали в тази екзекуция. Нека костите и на едните, и на другите почиват в мир!
Нека десетилетия след фактическата гражданска война в България се отнесем с уважение към страданието на близките и семействата и на едните, и на другите, и да извлечем поуката за България от това. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
За 20 години преход българската левица доказа, че работи последователно за изграждането на цивилизовано, демократично, европейско общество, основано на общи ценности. Днес за нас няма по-важна задача от това да се обединят усилията на нацията, да се уважаваме взаимно, за да стане животът на хората по-добър, по-спокоен, по-сигурен в европейска България, основана на ценностите на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан – от името на парламентарна група.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не се учудвайте, че представител на една центристка политическа сила взема думата, за да изрази отношение по тази изключително деликатна тема, защото тя не може да бъде приоритет само на българската левица или на българската десница.
Ще започна с това, че в аналите на този парламент са съхранени свидетелства за актове - не само законодателни, но и като политическо поведение на нейни членове, с които България може да заеме достойно място в съкровищницата на европейската хуманитарна мисъл. Разбира се, тази зала помни и примери за позорни актове, така че неизбежно отношението към историята ще ни разделя, и това вече прави твърде опасен всеки опит за извличане на политически дивиденти от отношението към миналото.
Вземам думата, за да кажа две простички изречения: време е европейска България да се поучи от европейския подход на всички държави – членки на Съюза. Струва ми се, не е случаен фактът, че Европа прие 23 август за ден, в който едновременно почита паметта на жертвите и на фашизма, и на комунизма.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Ние не сме! Ние не сме го приели!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако не искаме историята да продължава да разделя българското общество, крайно време е България да се присъедини към тази европейска инициатива и с акт на своя най-важен орган – българското Народно събрание, да приеме 23 август за ден, в който всички ние ще почетем едновременно, за да не се разделя българското общество, паметта и на жертвите на националсоциализма, и на жертвите на комунистическия режим. Това би било едно европейско поведение на Четиридесет и първото Народно събрание. Всичко друго мирише на ретро, уважаеми госпожи и господа.
А иначе, Парламентарната група на Движението за права и свободи може би има най-сериозни основания без всякакво притеснение, напротив, с дълбока убеденост, да почете паметта на жертвите и на фашистката, и на комунистическата идеология. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иван Костов има думата за процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ние предложихме да се почете паметта на загиналите с идеята това да бъде първа крачка към национално помирение, към почитане паметта на всички, които са загинали за идеалите си. Такъв беше смисълът на Закона за националното помирение, който навремето господин Лучников внесе в Народното събрание. Такъв е смисълът и на европейския подход към жертвите от двата тоталитарни режима – и комунистическия, и фашисткия.
В този смисъл нека почетем паметта на всички загинали през изминалия век за своите идеали. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че имате процедурно предложение, което трябва да подложа на гласуване, така ли? (Реплики.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Мисля, че формулировката на Костов беше много добра. Формулировката беше добра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, има направени предложения, които, макар и с различни мотиви, по същество имат една цел – да се почете паметта на всички загинали за своите идеали през миналия век. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)

Преминаваме към точка първа от нашата работна програма:
ОБОБЩЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2008 г.
Той е подаден в срока по чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт и е преподписан с вх. № 930 от 12 август 2009 г.
Постъпило е становище на Комисията по правни въпроси, съгласно разпоредбата на нашия правилник – чл. 80, ал. 4, според която постъпилите доклади се обсъждат след като Народното събрание изслуша становището на комисиите и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
Думата за представяне становището на Комисията по правни въпроси има госпожа Фидосова – председател на комисията.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Правя процедурно предложение в днешното заседание в пленарната зала да бъдат допуснати проф. д-р Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, госпожа Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и господин Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на вносителя в залата.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, ще прочета становището на Комисията по правни въпроси относно Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г., с вх. № 911-00-4 от 26 май 2009 г., препотвърден с писмо с вх. № 930 00 3 от 12 август 2009 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
„На заседание, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г.
На заседанието присъстваха представляващият Висшия съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова, членовете на Висшия съдебен съвет – Иван Колев и Георги Шопов, главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Ана Караиванова, заместник-министърът на правосъдието Даниела Машева, както и експерти от институциите.
Докладът беше представен от представляващия Висшия съдебен съвет проф. д-р Анелия Мингова, която посочи ясно осъзнатата роля на Висшия съдебен съвет като отговорен субект на съдебната реформа с конституционни правомощия и представи основните акценти в него, отнасящи се до актуализация на графика по Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност и работата на специалната комисия по изпълнението на мерките за организацията на работата по делата с особен обществен интерес. Тя постави акценти върху взаимодействието на Висшия съдебен съвет с Народното събрание по инициативи за законодателни промени, кадровата политика и дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, както и активната дейност на Висшия съдебен съвет относно осигуряването на технологично обезпечаване на органите на съдебната власт. В заключение обърна внимание и на осъществяването на два проекта по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) в областта на съдебната система.
Работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет бе представена от главния инспектор госпожа Ана Караиванова, която очерта основните дейности в организирането и администрирането на работата на инспектората като нов конституционен орган, както и извършените планови комплексни и тематични проверки по апелативни райони и съдилища в страната относно администрирането, движението на делата и спазването на сроковете. Специален акцент в изказването си тя постави върху предложенията за тълкувателни решения въз основа на констатирана противоречива практика и направени предложения във Висшия съдебен съвет за дисциплинарни наказания на магистрати.
Информацията в доклада е структурирана и анализирана в няколко раздела, които представят в цялост дейността на Висшия съдебен съвет с неговите постоянни комисии, дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и взаимодействието на Инспектората и Висшия съдебен съвет, което очертава техния статус.
В Раздел ІІ - „Дейност на ВСС”, в отделна първа точка са изведени по-значими решения, а именно: във връзка с една от основните дейности на съвета - осъществяването на кадровата политика в съдебната система през 2008 г., по предложение на постоянната Комисия по предложенията и атестирането са извършени редица кадрови промени в съдилищата, прокуратурата и следствието. Назначени са чрез избор 58 административни ръководители и техни заместници, 30 магистрати са назначени или преместени, атестирани с оглед повишаване на място в ранг са 354 магистрати, придобили с решение на ВСС статут на несменяемост – 130 души; освободени от длъжност поради навършване на 65-годишна възраст или оставка – 68 души; поощрения за проявен висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества са получили 29 магистрати; назначени са 65младши съдии; разгледани са общо 714 предложения. За отчетния период Висшият съдебен съвет е назначил, преместил и повишил в длъжност общо 379 магистрати, в това число младши съдии, младши прокурори и магистрати от конкурси, обявени в предходни години.
Чрез Правната си комисия Висшият съдебен съвет е изразявал становища и предложения по законопроекти със значим обществен интерес, имащи отношение към дейността на съдебната система.
Активно е било участието на членове на Висшия съдебен съвет в обсъждането и изработването на критерии за мониторинг по прилагането на Закона за съдебната власт.
Висшият съдебен съвет е работил активно по реализиране на мерките и дейностите, заложени в стратегията за борба с корупцията и Програмата за нейното изпълнение.
В края на 2008 г. всички съдилища са внедрили програма за управление на съдебните дела, имат регистрирани интернет страници и публикуват решенията си в тях, с което този състав на Висшия съдебен съвет е реализирал принципа за публичност и достъпност.
Висшият съдебен съвет е оказвал активно сътрудничество по партньорски проверки на Европейската комисия за оценка на напредъка на Република България във връзка с присъединяването на България, в изготвянето на становища относно Плана за действие за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, както и в обсъждането на докладите на експертите.
През отчетния период Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него са провели активна дисциплинарна дейност. Средната продължителност на дисциплинарното производство показва, че те приключват в разумни срокове, като не е допускано неспазване на сроковете за произнасяне, определени в Закона за съдебната власт.
Висшият съдебен съвет е предприел мерки за предотвратяване на причините за дисциплинарни нарушения в органите на съдебната власт чрез повишаване взискателността на Висшия съдебен съвет при назначаването и кадровото развитие на магистратите с цел предотвратяване извършването на дисциплинарни нарушения с оглед престижа на съдебната власт.
В специален Раздел ІІІ от доклада се представя дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В изпълнение на годишната си програма инспекторатът е осъществявал планови комплексни проверки, чиято цел и обхват е била цялостен анализ и оценка на организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването им в установените срокове, анализ и обобщаване на делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите и констатиране на противоречива съдебна практика.
Извършените тематични проверки са съдействали за обобщаване и анализиране на данните по образуването и движението на определена група дела и по прилагането на конкретни правни норми в регионален или национален мащаб. Те са позволили да се извърши сравнителен анализ за правоприлагането и администрирането на правораздаването в различните съдебни райони.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се е самосезирал по повод действия и изявления на представители на държавни и съдебни органи и организации, публикувани в печата и други медии, както и инициативи на граждани, имащи критично отношение към дейността на органите на съдебната власт. През 2008 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил 16 инцидентни проверки.
Висшият съдебен съвет е предложил на Инспектората към Висшия съдебен съвет да извърши проверка на съдебните дела, които са визирани в доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), и да запознае Висшия съдебен съвет с резултатите от тази проверка с цел предприемане на конкретни мерки за отстраняване на констатираните нарушения. Главният инспектор при инспектората е възложил такава проверка, като е разширил нейния обхват – проверка не само на съдебните дела, но и на всички наказателни производства, които са свързани с нередности по Програмата САПАРД в България.
При анализиране на констатациите и препоръките, инспекторатът е направил изводи за работата на прокурорите, следствените служби и съда по прилагането на НПК, ГПК и други закони, като обективно са отразени положителните практики и слабостите в тяхната дейност, които най-вече са в спазването на процесуалните срокове и качеството на съдебните актове.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е дал общо 334 броя препоръки и сигнали по Закона за съдебната власт. По повечето препоръки са предприети мерки за тяхното изпълнение. Взети са мерки от председателя на Софийски градски съд и от софийския градски прокурор във връзка с препоръките и констатациите от проверката на делата за злоупотреби със средства от фондове на Европейския съюз.
Инспекторатът е сезирал Върховна касационна прокуратура и Софийска градска прокуратура с общо три сигнала, по които има данни за извършени престъпления от магистрати. Образувано е едно наказателно производство.
Специално внимание в доклада е отделено на взаимодействието на Инспектората с Висшия съдебен съвет и други органи. Ежеседмично главният инспектор е участвал в заседанията на Висшия съдебен съвет и в тези на Комисията по предложенията и атестирането, а двама инспектори на ротационен принцип са участвали в заседанията на Комисията по дисциплинарните производства и Комисията за борба с корупцията и професионална етика.
В последващата дискусия в Комисията по правни въпроси по доклада взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Явор Нотев, Четин Казак и Мая Манолова, които се обединиха около становището, че дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората в доклада е представена аналитично с изводи и препоръки, отчитайки напредъка в работата на Висшия съдебен съвет и първоначално успешната дейност на инспектората към него. Наред с позитивните оценки в изказванията си народните представители поставиха въпроси по различни области в дейността на Висшия съдебен съвет и инспектората. Господин Анастас Анастасов постави въпрос относно обезпечаването със сграда на Софийския районен съд, относно външните назначения в съдебната система и се изказа по проблематиката за различната натовареност на съдиите в страната и обвързаното с това заплащане на магистрати. Господин Явор Нотев постави въпрос дали при проверките, осъществявани от инспекторите, не се влияе върху работата по същество на делата и върху формирането на вътрешното убеждение на магистратите. Господин Четин Казак отправи въпрос за изясняване на различните критерии, които се поставят при атестирането на магистратите, и разминаването на оценки от страна на Висшия съдебен съвет и инспектората, както и дали Висшият съдебен съвет и инспекторатът разполагат с информация по прилагането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Госпожа Мая Манолова поиска повече информация за кадровата политика и провеждането на различните видове конкурси.
В отговор на поставените въпроси проф. Анелия Мингова обобщено отговори, че проблемът с решаването на сградния фонд на Софийски районен съд е от компетентността на Министерство на правосъдието, а въпросите за външните назначения, както и провеждането на различни конкурси и времето, предвидено за тях, са от компетентността на Народното събрание чрез изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, тъй като са необходими законови критерии и повторно назначаване на магистрати, които са напуснали съдебната система. Относно разминаването в позициите на Висшия съдебен съвет и инспектората по някои предложения за дисциплинарни наказания бе дадено обяснение от госпожа Ана Караиванова, че това е нормална практика, в която си дават среща либералният и по-строгият подход в оценките, което като краен резултат е в полза на работата. Проф. Мингова обърна внимание, че с изменението на Закона за съдебната власт е дадена възможност решенията на Висшия съдебен съвет да се обжалват от инспектората пред Върховния административен съд, което според нея е гаранция за обективност при различните оценки на тези два органа. Бе даден отговор, че Висшият съдебен съвет и инспекторатът не разполагат с информация за проблеми, касаещи прилагането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
След проведената дискусия и обсъждането на Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г. Комисията по правни въпроси направи следните констатации:
Първо, дейността на Висшия съдебен съвет и инспектората към него е подробно и аналитично представена, като са посочени конкретни мерки при констатиране на отделните пропуски и нарушения, поради което Комисията по правни въпроси дава положителна оценка на работата на двата органа.
Второ, Висшият съдебен съвет е изпълнил препоръките на 40-ото Народно събрание и е направил анализ в настоящия доклад на предоставените статистически данни, формулирал е изводи и препоръки. Висшият съдебен съвет е анализирал прилагането на Закона за съдебната власт и е предложил изменения в него с оглед подобряване работата в съдебната система относно сроковете за атестирането на магистратите. В резултат на същата препоръка на Народното събрание Висшият съдебен съвет е включил в доклада си за 2008 г. специален раздел за взаимодействието на инспектората и Висшия съдебен съвет.
Комисията по правни въпроси отправя следните препоръки:
Първо, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да продължи да обобщава противоречивата съдебна практика и да прави предложения за издаването на тълкувателни решения от ВКС и ВАС, както и да продължи резултатните усилия при проверките относно срочност и добро администриране на делата в съдебната система.
Второ, Висшият съдебен съвет да продължи да контролира изпълнението на изискването за публикуване на всички съдебни решения от съдилищата в страната.
И третата препоръка е Висшият съдебен съвет да положи усилия за обективното оценяване на работата на магистратите и да прецизира критериите, които пораждат съмнения в обществото за обективност при назначаването на магистратите.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси гласува единодушно с 23 гласа „за” и прие Обобщения доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2008 г., в резултат на което предлагаме и проект на решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2008 г.:
1. Приема Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
От името на вносителите на доклада изложение ще направи проф. д-р Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми висши магистрати! Пред вас е вторият доклад на Висшия съдебен съвет за неговата дейност и първият, който отразява целогодишен отчетен период. Това позволява да се направи цялостен анализ, да се изведат основните насоки в дейността на съвета, да се отчетат цялостно резултатите и да се направят съответни изводи за целите, които Висшият съдебен съвет си е поставил, задачите, които е набелязал, и резултатите, които е постигнал. Това ще позволи да се направят и изводи за акцентите в дейността на съвета, намеренията на членовете на Висшия съдебен съвет, да се анализира нивото на взаимодействие с институциите, включително и с Народното събрание, както и да се направи оценка на това взаимодействие.
Докладът съдържа отчет за основните дейности на Висшия съдебен съвет като орган и актовете, които е взел при нейното осъществяване. Това е отчет и за дейността на постоянните комисии към Висшия съдебен съвет като негови основни органи, а, разбира се, съгласно ангажимент по Конституция и по закон докладът съдържа и отчета, представен от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Като първи цялостен годишен отчетен доклад този доклад отчита и дейността на орган, който е постоянно действащ – първият постоянно действащ Висш съдебен съвет, което неминуемо дава възможност съдържанието на доклада да се разглежда и оценява като проекция върху дейността на съвета и през настоящата година. Това обаче не може да намери отражение в доклада, но неминуемо ще предизвика и ще насочи вашето внимание и интерес към това, което бих изложила сега.
Затова накратко, без да повтарям доклада и на Комисията по правни въпроси към събранието, бих искала да посоча основните характеристики и дейности на Висшия съдебен съвет.
На първо място, вече беше посочено пред вас, Висшият съдебен съвет ясно е осъзнал и поел отговорността като един от основните субекти на осъществяване на реформата на съдебната власт. Това ясно личи от съдържанието на доклада. То има отношение към всяко от конституционните ни правомощия, но бих искала да посоча основното.
На първо място, Висшият съдебен съвет участва в подготовката и изпълнението на актуализирания график по изпълнение на показателите за напредъка на България в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, направен заедно с предходното правителство на България и другите отговорни институции. На тази база Висшият съдебен съвет създаде своя специална комисия, която предложи подробни проактивни мерки, чийто субект е и самият Висш съдебен съвет, и органите на съдебната власт. Той участва активно в диалога и взаимодействието с другите институции в България.
Не на последно място искам да отбележа, че особено интензивен и важен за работата на Висшия съдебен съвет и съдебните органи е и активният диалог, който беше осъществен със самата Европейска комисия и нейните експерти и отговорни лица, тъй като към Висшия съдебен съвет беше създадена и работи специална комисия, която участва в изготвянето, в организацията, администрирането и контролирането на мерките по графика и тяхното изпълнение.

В тази връзка искам да отбележа нещо друго, много важно за работата на Съвета през отчетния период, а и понастоящем. Особеният акцент, това е създаването и дейността на специална Комисия за изпълнение на мерките за организация на работата по делата с висок обществен интерес. Тази комисия анализира и резултатите от проведените регионални заседания, и национално заседание на Висшия съдебен съвет по апелативни райони относно причините за незаконосъобразно връщане на делата от съдебна фаза за доразследване, и предложи административни организационни мерки, изпълнението на които постоянно следи.
Висшият съдебен съвет чрез тази комисия идентифицира кръга на тъй наречените дела с особен обществен интерес - така наречените знакови дела, и чрез тази комисия за първи път Висшият съдебен съвет извършва пряка проверка на място на тези дела и надзор за движението им. В резултат и на ежемесечните отчети от административните ръководители по движенията на тези дела има и обнадеждаващи резултати в очертаните две групи такива дела. При първата, която основно съдържа посочените в докладите на ОЛАФ и на Европейската комисия дела, от проверените пряко до този момент 17 броя дела 8 са приключили със съдебен акт. От общия брой наследени дела от втората група, която е изведена чрез отчетите на прокуратурата, от общо следени 150 дела 97 също са приключили със съдебен акт.
Най-важното обаче са самите изводи, препоръки и мерки, които Висшият съдебен съвет е извел въз основа на тази дейност. Те се съдържат в доклада. Очертани са от нас пет групи причини за забавяне движението на делата, набелязани са и съответни мерки, препоръки и идеи, включително и законодателни инициативи. Част от тях споделихме на заседанието на Правната комисия към Народното събрание и останах с убеждението, че диалогът е възможен и той би бил полезен за в бъдеще.
Особен акцент в работата на Висшия съдебен съвет е свързан именно и с обезпечаване на добра законодателна рамка, което обаче е невъзможно без доброто взаимодействие с институциите, включително правителството, което има законодателна инициатива, и, разбира се, с Народното събрание.
Един друг много важен акцент, свързан с основно конституционно правомощие на Висшия съдебен съвет, това е кадровата политика с оглед кадровото обезпечаване на съдебната система. Съществува специална комисия, идентифицирани са проблемите в тази дейност на Съвета, особено тези, които бяха изведени в последния доклад на Европейската комисия. В тази връзка освен акцента върху законодателни промени, които според нас са важни за подобряване на кадровата политика на Съвета, ние бихме посочили и това, че тази специална комисия и специално създадена работна група към Висшия съдебен съвет подготвя специална предвидена в закона Наредба за показателите и реда за атестиране на магистрати, с което се надявам да има положителен резултат и добър сигнал и обществен отзвук за положителна оценка на тази кадрова дейност.
Особен акцент е и дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет. Тук особено място има и все по-доброто взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет. В доклада сме отразили тенденциите в дейността на Съвета по отношение на дисциплинарната практика, която се следи, наблюдава и движи от специална комисия към Висшия съдебен съвет, в която участва представител на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тук искам да подчертая в пъти увеличения брой на дисциплинарни производства, което едва ли е нещо, с което може и трябва да се хвали една институция, но на този етап това са първите години, в които ние сме решени в системата да останат действително почтени и добри, професионално ориентирани и морално мотивирани магистрати.
Аз искрено се надявам в идните години тази увеличена дисциплинарна дейност да намалява, защото в крайна сметка ако добре се работи по отношение на дисциплинарната практика, това би имало превантивно въздействие върху работата на органите на съдебната власт и тази дисциплинарна практика е редно в близките години да има един акцент към намаляване.
Много важна работа в дейността на Висшия съдебен съвет е свързана с информационните технологии. В тази връзка са и препоръките на Европейската комисия, защото без един добре действащ софтуер, който може да позволи уеднаквяване и интеграция в системите за управление на съдебни дела и тези информационни технологии, които ще позволят своевременното обнародване, публикуване на съдебните актове в интернет страниците на съдилищата, не би могъл да се получи добър ефект от дейността на органите на съдебната власт. В тази връзка обаче неминуемо е необходим изключителен финансов ресурс. Смятам, че ще успеем да постигнем резултати към края на тази година, защото успешно Висшият съдебен съвет спечели два от проектите, съфинансирани от Европейския съюз, по Оперативна програма „Административен капацитет”, свързани именно с обновяване и на информационните технологии в работата на органите на съдебната власт.
Особен акцент е и работата на Съвета във връзка с дейността по превенция на корупцията и професионалната етика – нещо, което има особено значение за нивото на компетентност и за акцента върху етиката в дейността на магистратите. Тук акцентът е приемането на едни специални етични правила за поведение на магистратите, а също така и Етичен кодекс на съдебните служители, приети с решение на Висшия съдебен съвет; приета и обновена Стратегия за борба с корупцията – една дейност, която също се следи от постоянна комисия към Висшия съдебен съвет.
Не на последно място като акцент в нашата дейност, който има изключително въздействие върху оценката, която гражданите на Република България и обществото биха имали, и за повишаване авторитета на съдебната система, това е акцентът за осигуряване на публичност и откритост в работата на Висшия съдебен съвет. Тук искам да подчертая, че към специализираната Комисия за превенция на корупцията и за професионална етика изградихме и действа един Граждански съвет, който се състои от представители на неправителствени организации, с които съвместно координираме и обсъждаме важни проблеми от дейността на Съвета и органите на съдебната власт. Мисля, че това би трябвало да продължи. То има резонанс и към дейността през настоящата година. Този Етичен кодекс беше съгласуван с този Граждански съвет, а и също другите основни мерки и решения, които Съветът взима, са предоставени на вниманието му.
В тази връзка, за да не отнемам повече вашето внимание в това предварително изложение, искам да благодаря на членовете на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, които много внимателно, позитивно и добронамерено изслушаха нашето изложение, отправиха препоръки, поставиха своите въпроси, изразиха готовност със законодателни инициативи да дебатираме върху това какво е нужно за законовото обезпечаване на работата на съдебната система, поради което искам да завърша с това, че очаквам една ползотворна дискусия. Готови сме да чуем вашите мнения и препоръки и да благодаря за вниманието ви на този етап.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има думата госпожа Ана Караиванова – главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, госпожо Караиванова.

АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен също е чест за първи път да отчета годишната дейност на един нов орган, който беше изцяло избран от Народното събрание с едно изключително високо мнозинство. Досега инспекторатът правеше периодичните отчети пред Европейската комисия с оглед изготвянето на доклада по приетия механизъм. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет беше създаден с Четвъртата поправка на Конституцията по препоръка и със съдействието на представители на Европейската комисия в предприсъединителния процес на страната като едно от условията за приемането, членството ни в Европейския съюз. Тук, в тази сграда са стенограмите и вие сигурно ще се запознаете с тях.
В 130-годишната история на българското правосъдие и на Министерството на правосъдието, която чествахме само преди няколко месеца, винаги е имало инспекторат, който до миналата година беше ситуиран в Министерството на правосъдието, както е и продължава да бъде в някои държави, от които сме реципирали навремето, и по-специално във Франция, с чийто инспекторат имахме вече полезни срещи.
Инспекторите към Инспектората на Висшия съдебен съвет бяха избрани в последните дни на 2007 г. и встъпиха в длъжност на 16 януари 2008 г. Гордея се с това, че органът заработи веднага, като едновременно трябваше да се оборудва както материално, тъй като разполагахме само с два етажа, осигурени от Министерството на правосъдието, така и да подбере административния персонал, да изготви вътрешните си актове – както посочени в закона, така също и с оглед улесняване на нашата дейност, а именно Правилника за дейността на администрацията, Методиката за извършване на проверки, Годишната програма за дейността, Шестмесечния план. Постепенно се подобряваха и условията за работа благодарение на помощта на Висшия съдебен съвет – както административна в началото, на Министерството на правосъдието, което осигуряваше материалните ни условия, на Министерството на държавната администрация и административната реформа, което чрез Висшия съдебен съвет дари компютри за работата на инспектората. Основната част от дейността ни обаче, същинската част, са проверките с оглед осигуряването на независимо, отчетно, прозрачно, качествено и бързо правосъдие, или всичко това, което от години наред пишем в стратегии за реформата, обсъждаме на кръгли маси, на съвещания, на семинари. Крайно време беше да го приложим и практически.
Ние, инспекторите, заложихме на практическата работа - разбира се, в взаимодействие с други органи, които да продължат нашите усилия, и заедно да стигнем до търсения резултат.
Проверките, които извършват инспекторите, са планови, тематични, по сигнали на граждани, на институции, на самите магистрати, както и по наша инициатива - по публикации в пресата, които смятаме, че съдържат достатъчно основания, за да започнем някакво проучване или направо проверка.
През 2008 г. извършихме две големи планови проверки, защото през първото шестмесечие обхванахме дейността на всички органи на съдебната власт в Бургаския апелативен район, а именно общо 39 съдилища – районни, окръжни и апелативни, и съответстващите на тях прокуратури, и три следствени служби. През второто шестмесечие извършихме планова проверка в органите на съдебната власт във Великотърновския апелативен район, които са 57 съдилища, прокуратури и следствени служби. В тези планови проверки бяха констатирани както много добри практики в някои съдилища – и ние сме ги отличили в нашите доклади, така също и недостатъци, които се приписват общо на цялото правосъдие. В резултат от тези проверки бяха подготвените аналитични доклади от инспекторите с препоръки, предоставени на съответните административни ръководители и на Висшия съдебен съвет, както за сведение, така и за вземане на мерки. В отговор на нашите препоръки получаваме обратна информация за предприетите мерки от съответните административни ръководители за отстраняване на лошите практики, а също така последваха някои отражения от констатациите ни в атестацията на част от магистрати, които участваха в различните видове конкурси за дисциплинарната практика.
Сигналите от граждани, институции, физически и юридически лица – включвам и магистрати, и адвокати, които често ни сигнализират, са голям брой. За миналата година те са общо 1644 броя, като през тази година наблюдаваме тенденция за увеличаването им почти двойно. Огромната част от тях, както е и в други държави, не съответстват на нашите правомощия. Ние не можем да пререшим дадено дело, което жалващият се смята, че е неправилно решено, или да разпоредим какво да прави, как да изпълнява задълженията си един магистрат, но по тези, които сме сметнали за основателни, сме извършили проверки, някои от тях завършили с предложения за дисциплинарни наказания.
През изминалата 2008 г. извършихме пет тематични проверки в различни съдилища в страната. Наложихме практиката когато се получи един сигнал проверката да прераства в тематична, като разгледаме цялата група дела как се разглеждат, или по прилагането на конкретна правна норма, както направихме проверка в Районен съд Костинброд, която започна от сигнал в Софийския районен съд, и там се натъкнахме на схема за отнемане на имоти от възрастни хора. Част от проверката приключи с предложения за дисциплинарно наказание на съдии от Костинбродския районен съд. Едната част изпратихме на прокуратурата с оглед търсене на наказателна отговорност.
Беше извършена и тематична проверка в Административното отделение на Градския съд, поради това, че множество сигнали се натрупаха за изключително бавна работа на това отделение, което следваше да довърши заведените до 2007 г. дела при него.
Едно от важните правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет е сигнализирането на компетентните органи за противоречивата съдебна практика. Това е основна задача на висшите съдилища, които трябва да осигурят еднаквото приложение на закона, защото това е гаранция за правата на гражданите - предвидимото правосъдие, еднаквото прилагане на закона към всички граждани... Често съм казвала, че законът не се прилага по вътрешно убеждение, както грешат някои, по вътрешно убеждение се оценяват доказателствата и трябва да правим това разграничение.
Трябва да си спомним, че години наред някои от традиционните органи имат това правомощие, включително министърът на правосъдието не беше изготвил такова предложение до 2007 г. Прокуратурата в редица години не беше внасяла такова предложение. Едва ние внесохме миналата година четири сигнала до компетентните органи, които да изготвят такива предложения - Върховният касационен съд по едно от нашите засекретени съдебни следствия съвместно и с други органи изготви такова предложение; едно предложение изготви председателят на Върховния административен съд, тъй като беше до него, и по един сигнал бяха отклонени исканията за предложение, тъй като може някъде да не е натрупана толкова много противоречива практика.
Другото ни правомощие е изготвяне на предложение за дисциплинарни наказания до Върховния съд. За миналата година ние сме изготвили 16 такива от общо внесени 35, или 46% от общо изготвените предложения за дисциплинарни наказания са от инспектората. За тази година са много повече, но ще отчитаме дейността догодина.
Същевременно, държа да подчертая – това по-рядко се чува по медиите, ние сме предложили петима магистрати за поощрения и награди, макар че и тук е опосредствено. Защото смятаме, че хората, които работят добре, трябва също така да се посочват, за да се види, че има и добре работещи магистрати в България и те не следва да носят общото петно от дейността на другите.
Смятам, че ние също бихме могли да бъдем полезни и сме упражнявали това право при атестирането на магистратите. Неслучайно в текста на Закона за съдебната власт е предвидено, че при атестацията на магистратите се взема становището и резултатите от проверките на инспектората. Нашите инспектори, съвместно с експертите, защото инспекторите са десет, както знаете, ходят на място – те четат дела, те виждат дали действително се спазват сроковете, а не както са написани по колегиална линия в атестационните карти, виждат как един съдия обосновава мотивите по повод свършените дела. Аз мисля, че без да има взаимна конкуренция между органите - Висш съдебен съвет, които атестират, и инспектората, чиито констатации се вземат предвид при атестирането, следва да наложим действително една обективна оценка на магистратите и да осигурим кариерното развитие само на тези, които действително работят добре, а не по други причини. Затова в този смисъл и ние, макар че е от тази година, изпратихме нашето становище до Висшия съдебен съвет, който изготвя нова наредба за атестиране на магистрати.
В заключение бих искала да кажа, че един от много важните ефекти от нашата дейност е постигнатият вече превантивен ефект. Магистратите, уважаеми народни представители, разбраха, че ще бъдат проверявани – ще бъдат проверявани както дали спазват сроковете, изписани в процесуалните закони, така и във всички други случаи, когато ние имаме правомощия да проверяваме и анализираме свършените дела и да пресичаме лошите практики на нарушаване на закона, завоалиране под съвсем неоснователното произнасяне по вътрешно убеждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към информацията от вносителите, доклада на постоянната комисия, както и да зададат въпроси?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както вече стана дума, това е вторият доклад, който Висшият съдебен съвет представя пред българския парламент след превръщането му в постоянно действащ орган, и първият доклад на Съдебния инспекторат след неговото създаване чрез Четвъртата поправка на българската Конституция.
Аз със задоволство мога да кажа, както изразих своето становище и на заседанието на Правната комисия, че в този доклад са отчетени препоръките, които Четиридесетото Народно събрание отправи към Висшия съдебен съвет по отношение на изготвянето на този доклад в посока представяне не само на сухи статистически данни, които между другото са достатъчно показателни сами по себе си, но и представяне на проблемите, съществуващи в съдебната система, в тяхната динамика, в тяхното развитие, варианти за техните решения и изключително, разбира се, предложения за съответни законодателни промени. Благодарение на това, че тези препоръки са отразени в доклада на Висшия съдебен съвет и на инспектората, може да се направи един извод за ефективността и ефикасността от работата на тези два практически нови органа – съдебният инспекторат е изцяло нов, създаден в условията на остри политически дебати в българския парламент в предишния му мандат, а Висшият съдебен съвет – също подложен на сериозни критики по отношение функционирането му като постоянно действащ орган. Така че тук благодарение на тези доклади може да се направи изводът, че тези два органа успяха да изпълнят в голяма част своето предназначение, а именно да се превърнат в основен двигател на реформата в съдебната система, чиято цел е постигане на един добър баланс между принципите на независимост и отчетност на българското правораздаване – факт, между друго, който беше положително оценен и от Европейската комисия, особено в нейните оценки по отношение работата на новосъздадения съдебен инспекторат.
Между другото този извод може да се направи като се проследят и статистическите данни. Аз бих дала за пример дисциплинарните дела, върху които беше фокусирано вниманието на народните представители в предишния парламент. От тяхното количество - те са се увеличили на 28 завършени дисциплинарни производства през 2008 г., така и предвид тяхното съдържание, тяхното движение, тяхната срочност и в крайна сметка крайния акт, с който завършват, аз мога да направя своя извод не само като юрист, но и като гражданин, че се случи това, което хората очакваха да чуят, а именно, че правилата ще важат по еднакъв начин за всички и че именно съдебните органи и магистратите, които са призвани да прилагат принципите на еднакво прилагане на закона, ще бъдат наказвани, когато ще се отклоняват от своите правомощия.
Бих казала, че това е едно продължение на дискусията, започнала в Четиридесет и първото Народно събрание, по отношение именно на основното чувство, което е нарушено у българските граждани – чувството за справедливост. Аз със задоволство мога да кажа, че в работата на тези органи, които бяха създадени в предишния парламент, личи именно желанието това чувство на справедливост по отношение на съдебната система да бъде коригирано, а именно, че правилата ще важат за всички и ще се прилагат по еднакъв начин за всички български граждани.
Един от другите въпроси, който беше поставен при приемането и представянето на предния доклад на Висшия съдебен съвет, е въпросът с кадровата дейност. Бяха направени съответни промени, включително по предложение на Висшия съдебен съвет, в Закона за съдебната власт. По време на дебата в Комисията по правни въпроси се чуха намерения от страна на новите народни представители от ГЕРБ за последващи законодателни промени. Аз считам, че преди отново да се тръгне в посока промяна в Закона за съдебната власт, би следвало да се направи един мониторинг за това как функционират направените в предишното Народно събрание промени в този основен устройствен закон за съдебните органи и за съдебната власт, преди да се правят прибързани промени на някои сполучливи и на някои може би не толкова сполучливи решения.
Искам да изкажа и своето задоволство от представянето, което направи главният съдебен инспектор, за дейността на инспектората, и да споделя своето впечатление като юрист от действията на инспектората, които определено имат към органите на съдебната власт, към съдилищата, освен дисциплиниращ, но и превантивен ефект – факт, който без много политика в Комисията по правни въпроси беше отчетен от колегите – юристи, които са успели да усетят тези положителни аспекти в дейността на инспектората в своето битие на съдии, председатели на съдилища и магистрати. Мисля, че това дори е по-важно от приключването с актове на дисциплинарните производства във Висшия съдебен съвет, а именно очакването на всеки български съдия или магистрат, че неговата дейност е публична и ще бъде проверена. В резултат на това би трябвало да следи не само за срочното приключване на съдебното производство, но и да има предвид, че начинът, по който прилага закона, еднаквото прилагане на закона също ще бъде обект на съответна проверка и няма да остане незабелязано и некоментирано в органите на съдебната власт.
Всъщност доказателства за аналитичната дейност, която се извършва от членовете на инспектората, от съдебните инспектори, са предложенията за тълкувателни решения и техните предложения за законодателни промени, което е необходима връзка между конкретното прилагане на закона, между юридическата практика и съответните промени в законодателството.
Бих искала да поздравя Висшия съдебен съвет за това, че накрая се е справил с един изключително съществен въпрос, а именно информационната Система за управление на съдебните дела, въведена във всички съдилища в България, и създаването на интернет страници на всички съдилища, по който начин съдебните актове, които би следвало да бъдат публични и достояние на всички български граждани, вече са такива благодарение на тази информационна система. Всъщност това беше една от пречките за реалното прилагане в пълен обем на смисъла на новия Граждански процесуален кодекс по отношение и на неговото касационно обжалване, което е в посока на съкращаване на съдебните производства, а именно възможност гражданите да използват като касационно основание, основание за допустимост на техните жалби случаите на нееднакво прилагане на закона. Така със създаването на единна информационна система и интернет страници на всички съдилища тази възможност е превърната в действителност.
В заключение бих искала да пожелая и на инспектората, и на Висшия съдебен съвет да продължат своите усилия българското правораздаване да стане по-бързо, по-ефективно и по-справедливо, както и да отговорят на изискванията в механизма за контрол и сътрудничество, и то не само посредством постоянните комисии, създадени да отчитат показателите за напредък, и постоянната комисия, наблюдаваща знаковите дела в българското правораздаване, защото наистина те са показателни какво се случва в съдебната система, но за всеки български гражданин е важно не само знаковото дело, а неговото лично дело, което се движи в българските съдилища. Това, към което трябва да се стремим всички ние като законодатели - органите на съдебната власт и всеки български магистрат, е тези дела да завършват бързо и ефективно, актовете по тях да бъдат справедливи и законът наистина да се прилага еднакво по отношение на всеки български гражданин, независимо дали е страна по знаково или обикновено дело, в който и да е български съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет и на инспектората! Моето голямо лично уважение към проф. Мингова, към госпожа Караиванова, към немалка част от членовете на Висшия съдебен съвет и инспектората ме задължава да използвам много сдържани думи и добронамерен език в това, което ще кажа.
Ще започна с искрената си убеденост, че в дейността на Висшия съдебен съвет са положени усилия за решаване на някои от проблемите, за подобряване работата на самия Висш съдебен съвет и като цяло на състоянието на съдебната власт. Постигнати са и резултати. Бих казал дори, че усилията и резултатите за 2008 г. са повече от всяка предходна година в тази посока. В доклада направеното е отразено.
За мен няма съмнение, че тенденцията като цяло е положителна. Нещо повече, държа да го кажа ясно и на глас, медийните, обществените нагласи и очаквания, европейската реакция и критика към нас създават понякога една малко пресилена представа за състоянието на правосъдието, ако не пресилена, поне изкривена. В българската съдебна система има много високо морални и много сериозно подготвени хора, кадри, които работят изключително сериозно, съдии, прокурори и следователи, които могат да бъдат чест за всяка европейска нация. Това е важно да се чуе, защото те изнасят на гърба си тежестта на правосъдието - добро или лошо, което имаме. В същото време обаче именно те се оказват претоварени до такава степен с работа и с дела, например във Върховния административен съд, за който ще чуем малко по-късно, доколкото зная – по повече от 200 дела на година на отделен съдия, близо 14 хил. дела за 2008 г. Ако греша, господин Пенчев, ще ме поправите в своето изложение след малко. Възниква въпросът: не са ли необходими мерки, които да създадат по-добри условия за работа на тези хора?
Вторият въпрос, който неизбежно се налага: аз съм напълно убеден, че проблемите на съдебната система, на правосъдието у нас не са затворени само в органите на съдебната власт. Има много широк кръг проблеми и предпоставки, като се започне от склонността към корупция у обикновения българин, все по-масова у нас, в най-голяма степен именно поради усещането за безнаказаност, което властва в нашия обществен дух, и се свърши с липсата на политическа воля за добро правосъдие - много ми се иска да кажа досегашната липса на политическа воля, защото ако тази липса продължи, ние сме обречени като държавност. И не докладите на Европейската комисия, а действителното състояние на разпад на законността са тези, които трябва да ни плашат в следващите месеци и години и да налагат изключително категорични мерки и реакция.
Именно затова ще си позволя да споделя, че у мен остава усещането за недовършен замах в доклада и в дейността на Висшия съдебен съвет и инспектората. Дори да приемем, както казах, че част от проблемите не са в самата съдебна власт, дори да приемем, че част от проблемите са силно преувеличени, във всички случаи става дума за най-болната в обществените представи сфера на държавната власт, най-критикуваната от Европа, най-чувствително възприеманата от българските граждани. Българските граждани са по-чувствителни към беззаконието, отколкото към липсата на здравеопазване в провинциалните болници, и това неразбиране на тази чувствителност, продължаващо, смея да кажа, твърде дълго време, започва да става опасно, или подценяването на тази чувствителност, ако не неразбиране.
В този смисъл за мен беше необходимо в този доклад да чуем не само анализ на свършеното, което, пак казвам, не трябва да се подценява, но и малък елемент на критика или самокритика към проблемите, някои от които може да са свързани и с нашата дейност в Народното събрание. Не разбирам защо да е възможно обществени организации като Институт „Отворено общество”, като „Прозрачност без граници” да могат да правят задълбочени, аргументирани, цялостни и убедителни анализи на проблемите на съдебната власт, но такъв анализ да не смее да направи Висшият съдебен съвет, натоварен да ръководи тази съдебна власт. В доклада няма цялостен анализ на големите проблеми на българското правосъдие, на българската законност и виждане за начините на тяхното справяне.
Впрочем ще споделя с едно изречение опита си като експерт към Конституционната комисия в Тридесет и деветото Народно събрание, когато се обсъждаха промените в Конституцията, свързани със съдебната власт. Тогава беше шокираща липсата на позиция - било на съдебната власт като цяло, било на отделните структури в съдебната власт, относно проблемите и начините за тяхното решаване. Или пък доколкото имаше позиции, виждания, те се разминаваха чувствително, или в рамките на едно отделно съсловие, без да посочвам конкретно кое, имаше 2-3 взаимноизключващи се виждания. Например по отношение на проблемите и на мястото на прокуратурата, което, първо, хвърли тежестта на вземането на решенията изцяло върху политическия елит, невинаги непременно подготвен да се справи с тази задача, и, второ, ни лиши от възможността да постигнем по-широка подкрепа и в този смисъл – по-действителни промени, по-значими промени.
Ще завърша с още един въпрос само в контекста на усещането за отсъствие на цялостен задълбочен анализ и в този смисъл – на предложения за справянето с проблемите, тъй като тук не говорим само за една проблемна сфера. Повтарям, говорим за сферата, към която обществените очаквания са най-високи в днешния ден.
Проблемът, с който бих искал да завърша, е кадровата политика, проблемите на кадровата политика, подминати доста нежно, споменати предпазливо по-скоро със загриженост за доброто име на Висшия съдебен съвет, отколкото за действителното представяне на състоянието. Ще си позволя да го кажа много открито: състоянието на кадрите в съдебната система на България е катастрофално. Казвам го като човек, който от 12 години преподава във водещия юридически факултет на страната и който от 4 години ръководи Международната магистърска програма по европейско право, където ежегодно се обучават поне 50 магистрати от цялата страна - голяма част от тях са сред най-добрите магистрати, включително от Върховния административен, Върховния касационен съд и Главна прокуратура.
Част от хората имат необходимите морални и професионални качества, но една голяма част, излизаща от нашите юридически факултети в последните години, е на равнище обща училищна култура за правната система. Повярвайте ми, завършват висше юридическо образование в страната хора, които не правят разлика между страна и защитник, които не могат по никакъв начин да обяснят разликата между обикновено и квалифицирано мнозинство! Да не давам десетки други примери.
Много отдавна има идея за реформа на юридическото образование, уеднаквяване на изискванията, въвеждане на един държавен изпит за всички факултети в цялата страна и десетки други проблеми, на които сега няма да се спирам.
Без да цитирам другиго, известно е във всички сфери, че кадрите са изключително важен фактор. В тази система те, за съжаление, не отговарят на изискванията на времето и на изискванията на българските граждани, на суверена. В този смисъл аз приветствам Висшия съдебен съвет за положените усилия, но много силно се надявам на неговото съдействие в нашите, надявам се, скорошни усилия на Народното събрание за приемане на промени в законите и в Конституцията на Република България, които да ни позволят да постигнем онова правосъдие, което подобава на една държава – пълноценен член на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Семов.
Желаещи?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (АТАКА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знаете ли, господин Семов хвърли камък. До тази година се приемаха едни доклади от различните елементи на съдебната власт, които бяха фризирани, които бяха напудрени – доклади, които като че ли казваха: „Почти всичко е наред, продължаваме, следващият доклад ще бъде още по-добър”. Днес, на ден 9 септември, тези доклади бяха като на партийно или на ОФ събрание – така подготвени, с едни цифри, с една статистика по много важни въпроси за структурата, за бюджета, за кадровото осигуряване, работата на различните комисии; наблюдаването на движението на делата е изключително важен въпрос – с цифри и факти.
Няма ги обаче проблемите, така както ги нямаше през изминалите години. Рапортува се бодро и се очаква приемането на този доклад. Това, което правим в момента, е своеобразна оценка на работата на тази институция.
Ние от „Атака” ще бъдем обаче по-категорични. Ние ще бъдем още по-критични, така както сме били критични в други години, но тогава нашият глас беше глас в пустиня. Сега вече имаме поддръжка в тази критика, както се видя преди малко от изказването на господин Семов.
Основният проблем на този елемент от съдебната система - на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, не е друг, а абсолютната политизация, колеги, на тези две институции. Тези две институции в този вид – инспекторат и Висш съдебен съвет, са съставени не предвид кадровите качества на участващите там. Да, те могат да бъдат достойни колеги и юристи, но това не е бил критерият те да бъдат назначени като членове на тези две институции, а основно политическата воля на тези, които ги изпратиха там. Това е бившето управляващо мнозинство, което ги кадруваше и ги изпрати там в съотношението 8:5:3, а не друго.
Казвал съм го и в 40-ото Народно събрание – шефовете на тези институции, а голяма част и от участващите там (аз винаги съм казвал – в това няма нищо лично от моя страна, ние сме колеги и познати с тях, някои от тях са много уважавани от мен) в крайна сметка от политически лица се суброгираха за една нощ и се превърнаха в ръководители на тези институции, във висши магистрати.
Така както госпожа Анелия Мингова стоеше точно на мястото на госпожа Искра Фидосова, която също е юрист, за една нощ се превърна в представляващ институцията Висш съдебен съвет. Госпожа Караиванова от висш партиен функционер в БСП и заместник-министър от квотата на БСП в миналото правителство стана шеф на инспектората.
Тук ще кажете, липсва ДПС. Движението за права и свободи също е представено от госпожа Анита Михайлова – член на Висшия съдебен съвет, която направи изявление, което е въпиещо за здравия разум на един юрист. В Правната комисия, когато тя беше изслушвана, заяви, че се кандидатира за втори път за член на Висшия съдебен съвет, предвид добрата оценка, която в ДПС била дадена за нейната работа като член в предишния състав. Представете си, колеги, за юристите в тази зала това е ужасяващо! Тогава никой не възрази и от Правната комисия, и от управляващото мнозинство, с изключение на госпожа Елиана Масева от ДСБ, която просто се ужаси от това направено изявление.
Оттам следва въпросът: защо съдебната система е най-критикуваната, най-оплюваната и с най-нисък рейтинг на доверие – нещо, за което господин Семов говори? Защото през всичките тези 20 години на прехода съдебната система остана силно политизирана – уж нещо, което в годините на демокрация беше основна цел, основна задача. Не може една съдебна система да кадрува, не може да ръководи успешно работите си, ако тази система е така политизирана, както е в България.
Политизирането на съдебната система, този неин порок не се забелязва от нашите партньори от Европейския съюз, които периодически отправят критики, дори не говорят за това. За тяхното правосъзнание, за техния нормален разум на юристи - защото юристи пишат тези доклади, е абсурдно! Те не могат и да си помислят как може от депутат, от член на висше ръководство на политическа партия някой за една нощ да се превърне, да стане висш магистрат или член на тези важни институции.
Тук ги няма и ДПС, няма ги и БСП. Те са доволни, както се видя от изказване на госпожа Мая Манолова, от доклада, от „напредъка”, от това, което тези две институции са показали от момента на тяхното създаване. Да, те са доволни, те са заложили своите капии. Те са заложили своите кадри и те работят. Работят така, че цялата система се намира в това трагично състояние, в което всички констатират, че тя се намира. Защото те са заложили своите кадри, те са заложили и порочното бъдеще на тези системи в другите елементи на съдебната власт. Те никога не са излизали оттам. И затова няма да чуете критика, няма да чуете сериозни проблеми от ДПС и от БСП.
От Синята коалиция също липсват, защото аз ще ви напомня, че тази политизация не е нещо ново. Тя не е от миналото или от по-миналото Народно събрание, тя е от годините на целия преход. Защото когато някога СДС дойде на власт, въпиещо и умопомрачително смени така закона, че избра преди мандата нов Съдебен съвет. Така беше. Но това, което говорим ние от „Атака”, е въпрос на принципи. Ние отново поставяме пръста в раната. И от Четиридесетото Народно събрание продължаваме да пледираме да се преустанови тази политизация и това кадруване от страна на политическите партии и сили в съдебната система.
Колеги, пътят е еднопосочен. От съдебната система някой може да стане политик, може да стане депутат, може да стане министър. Но тогава, когато си бил политик или депутат, или министър, ти си направил своя избор и няма връщане назад. Защото ти си зависим от политическата си сила. Това е логика, която в нормалните държави, в нормалните общества желязно се спазва. И няма каквито и да е изключения от тази логика.
Ние говорим, защото ще останат недискутирани въпросите, защото в тази зала ще остане без отговор това, което обществото и дневният ред непрекъснато задават като въпроси за въпиещата корупция в съдебната система. Нищо не се казва във връзка с това за семейщината, за това, че цели юридически родове, както в провинцията се знае, са обхванали системата, така че от семейството кой прокурор, кой съдия, кой съдия-изпълнител, кой в някаква друга връзка работи в тази система в някои от различните области и различните институции на съдебната система. Ще остане въпросът за проникващия престъпен свят, който влиза в съдебната система чрез свои кадри. Публична тайна е, че престъпният, подземният свят назначава свои хора като магистрати. Въпросът е, че никой не го коментира и дискутира в този доклад. Публична тайна е също, че местата в съдебната система се купуват. Знаят се и тарифите за това – за младши съдии, за районни съдии и по-нататък. Всички знаем, че това е така.
Ние поставяме този въпрос в контекста на цялостния проблем и решимостта на новото мнозинство за промяна и за реформа в институциите изобщо. И тази промяна и реформа в институциите в кадрово отношение, в административно и във всяко друго отношение, е изключително важна в съдебната система. В това отношение най-важно значение имат Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. В този състав те не са работещи и няма да бъдат работещи. Защото са силно политизирани и са подчинени на определени политически сили. И то тези политически сили, които, както беше и в миналото Народно събрание, бяха в тройната коалиция, и които кадруваха в съотношение 3:5:8. Магистрати и шефове на различни институции в България са на пряко подчинение, на доклад и под инструкциите на партийни централи и на техните лидери. Това е безспорно и ясно. Затова нещата не вървят.
Затова, когато правим тази своеобразна оценка на работата на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, трябва да имаме предвид, че докато не бъде направена истинска деполитизация, истинска кадрова реформа в тези две институции, нещата в съдебната система в България няма да се променят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение към представения Доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото смятам, че е важно да изразим отношението си към една изключително важна тема, а именно как функционира съдебната власт в България и доколко институциите, които сме създали, се справят с тази задача, а именно да има справедливост, да има бърз процес, да се получава това, което, струва ми се, е желанието на мнозинството български граждани и на институциите в страната.
Докладите, които ни се представиха от Висшия съдебен съвет и от инспектората, наистина са нещо, което заслужава да бъде обсъдено, защото за първи път имаме отчет на постоянно действащ Висш съдебен съвет и първи отчети на новия инспекторат според Конституцията, която беше изменена.
Аз ще кажа, че това не е нещо ново, гласувала съм в миналия парламент, бях с много дълбоки резерви въобще за това доколко съставянето на този Инспекторат към Висшия съдебен съвет и това изменение на Конституцията ще доведе до това да имаме ефективен съдебен процес, да имаме ефективна досъдебна фаза, без много сериозна промяна въобще в начина, по който да изглежда съдебната власт в България. Становището, което ние имаме в Синята коалиция, е, че трябва следствието и прокуратурата да не са част от съдебната власт и да може те да имат ефективен парламентарен контрол, и граждански, а не така, както сега се опитваме, и ще предстои да гледаме и доклад на Прокуратурата в следващата седмица в пленарната зала, а тази седмица в Правната комисия. Сега всъщност изслушваме едни доклади, по които правим коментари. Едни харесваме, други не харесваме тези доклади. Накрая приемаме докладите, защото парламентът не може да направи нищо друго. Дори аз първия път, когато се правиха тези разисквания, смятах, че дори не трябва да приемаме такова решение, в което да казваме, че приемаме доклада. Представете си, че парламентът каже, че не приема доклада на Висшия съдебен съвет. Какво се случва тогава? Разделение на властите, а Народното събрание, законодателната власт казва: гледайте си работата, не ви одобряваме доклада на съдебната власт. Това би било тежък конфликт.
Аз започнах и поставям тези въпроси, защото наистина смятам, че дискусията за това какво е мястото на следствието и прокуратурата в съдебната власт не е приключило. Смятам, че този въпрос предстои и може би този парламент ще успее да намери съгласие да направи една по-сериозна, по-голяма реформа в съдебната власт и съдебната власт да бъде съдът, както трябва да е, както е в почти всички демократични страни. Тогава наистина Висшият съдебен съвет ще бъде нещо различно. Там ще бъдат представители само на съда, а не както сега – представители на съд, прокуратура и следствие, тоест страни в един процес и този, който накрая се и произнася, горе-долу равномерно представени.
Това са из основи дефекти, които съществуват в Конституцията. Из основи е и дефектът за мнозинството, с което се избира Висшият съдебен съвет. Просто използвам дискусията, за да кажа, че трябва да се направят такава промени.
Може би и много други идеи има за това как да изглежда институционално една бъдеща съдебна власт, но най-важното е, както и да изглежда, да постига резултати, да имаме бърз и справедлив съдебен процес, да имаме справедливост!
Започвайки дискусията с изложенията на председателя на Висшия съдебен съвет, както и на главния инспектор, човек може да си помисли, че нещата са наред. Едва ли не, имало е някакви проблеми, тези проблеми се решават - а, да, някои от тези проблеми може би се решават, но като че ли усещането сред гражданите е, че нещата буксуват. И не само сред гражданите.
Аз искам да поставя два основни въпроса, вече свързани конкретно с докладите: какви мерки ще предприемат оттук нататък и Висшият съдебен съвет, и инспекторатът относно кадровите проблеми. Тези въпроси бяха поставени тук от колеги, преди мен говорещи, но аз ще се възползвам от правото си да цитирам представители на институции за отношението им към кадровия проблем, който има съдебната власт.
Вярно е, че докладите са за миналата година, но аз тази година чух изказвания от председателя на Върховния административен съд, чийто доклад ще чуем и обсъждаме след малко, който обаче се изказваше по повод бъдещи кадрови решения в съдебната власт, че това, което стига до него, е ужасяващо и че не е оптимист, че Висшият съдебен съвет ще вземе решения, които ще говорят за почтеност, и за това, че хората, които заемат позициите, тоест след като се вземат решенията във Висшия съдебен съвет, ще отговарят на високите критерии да бъдат представители на съдебната власт. Това е изключително смущаващо изказване на председателя на Върховния административен съд. Смущаващо е затова, защото Висшият съдебен съвет не си върши работата както трябва.
Второто нещо, което бих посочила като цитат, е от заседанието на Правната комисия, където дори чухме, че инспекторатът в някаква степен е разочарован или пък има по-високи изисквания за това какви хора на кои позиции трябва да се намират в съдебната власт и е подавал сигнали, но тези сигнали не са постигнали своя ефект във Висшия съдебен съвет. Тоест, вътре в самата съдебна система ние получаваме от най-високите етажи сигнали за това, че нещата са загнили. И днес да гледаме доклада тихичко и кротичко просто би било нередно, най-малкото трябва да кажем тези неща. Това е наш ангажимент, ако искаме да заложим някакви промени – и законодателни, и институционални, и административни, за да може нещо да заработи.
Третото, което искам да посоча в своето изказване като смущаващо за работата в кадрово отношение на Висшия съдебен съвет, е изказването на новия министър на правосъдието. В последните дни аз прочетох изявления на министър Попова, в които буквално се казва, че тя самата е смутена от това, което е видяла като дейност на Висшия съдебен съвет в кадрово отношение относно административни ръководители на съответни звена. Именно затова насочвам вниманието към цитати от изказвания на лица, които играят съществена роля за това как ще функционира оттук нататък съдебната власт. Моите въпроси към представителите и на Висшия съдебен съвет, и на инспектората, са за техните виждания, не само за констатациите, а и за техните виждания за много сериозна реформа, и накрая за решенията, които да направят нещата да се развиват в по-добра посока.
Госпожа Мингова каза нещо важно в залата днес, което аз си записах, че Висшият съдебен съвет не е просто някакъв орган, а Висшият съдебен съвет е един от основните субекти в реформата на съдебната власт. И ние като народни представители - или аз поне като такъв - бих желала да чуя вижданията им за това какво ще се случи, какво те виждат, че трябва да се случи, а не да дойде след една година времето и пак да четем доклади тук, междувременно да сме чули неща от най-високи нива за това, че системата е затлачена, че не функционира, че има изопачения, че има лоши кадрови решения. И това не е само като медийно говорене или сред хората, които казват, че всички там са маскари и се купуват всички места. Ние чуваме много тежки обвинения, много тежки думи към съдебната власт на най-високо ниво от представители от най-високо ниво на съдебната власт. Именно това ме накара да взема думата и да поставя този първи въпрос.
И вторият въпрос, който искам да поставя, е, че наистина трябва да отчетем, че има ниво, което е постигнато. То е позитивно във връзка с информационните технологии. Поздравления за това, че най-после можем да прочетем какво са решили съдилищата в интернет, макар че доста време бяхме убеждавани и ни беше говорено, че това едва ли е възможно да се направи, особено за по-малките съдилища в страната. Слава Богу, това се случи!
Но не се е случило нещо, за което вече десет години се говори в тази зала, за него говори всяко правителство, говори се и от представители на високи нива в съдебната власт. Много се надявам, че по времето на Четиридесет и първия парламент то ще се случи, а това е именно Единната информационна система за противодействие на престъпността и корупцията с единни критерии във всички институции – и в изпълнителната, и в съдебната власт.
Това е вторият ми въпрос към представителите на Висшия съдебен съвет и на инспектората: с какво те биха могли да подпомогнат и какво биха направили за по-бързото изграждане на тази единна информационна система. Зная, че това не е тяхно задължение. Това е основно работа на изпълнителната власт, но важното е да се стиковат всички тези критерии, така че да проработи тази система.
Това ще бъде един от много мощните механизми за ефективно противодействие на престъпността и корупцията и обективно излизане на критерии, а не субективни, при което МВР ще казва едно, прокуратурата ще ни казва друго, след което следствието ще ни дава трети отчет. Така ще се чудим накрая кой точно какво е направил. Всички ще ни рапортуват, че страхотно са си свършили работата.
Имам още въпроси, които обаче искам да задам най-вече на главния прокурор следващата седмица. Само ще ги маркирам сега тук, защото все още прокуратурата е част от съдебната власт. Странно е това, което става - наистина трябва да го посочим и като политизиране, или най-малкото като политическа услужливост или затваряне на очи на представители на съдебната власт. Странно е това, че вчера беше повдигнато обвинение към бившия министър на земеделието по сигнали, които са подавани отпреди две години. Защо сега? Защо сигнали, подавани от депутати от опозицията от миналия парламент, потъваха? И това са въпроси, които аз ще задам по-нататък на тези, които са прибирали папките. Наистина, ако няма своевременна реакция, няма да говорим за справедливост, няма да говорим за уважение към институциите, няма да говорим за ефективност в борбата с престъпността и корупцията. (Реплика на Павел Шопов от място.)
Само една реплика в движение – отговор на господин Шопов, който каза, че тогава я е нямало Синята коалиция. Тук е, господин Шопов, Синята коалиция и има много ясна позиция за това не само какви са докладите, а и за това, че много сериозни промени трябва да се направят в областта на съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има думата госпожа Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, предварително изложихме нашето становище на заседание на Комисията по правни въпроси и в прочетените от мен констатации и препоръки, включително и по отношение на коментираната от колегите тема за назначаване на магистратите. В проектодоклада, който сме предложили, това е записано като една от препоръките и констатациите.
Съгласна съм с това и споделям, че има проблеми в съдебната система и съдебната власт като цяло. Да, няма бърз и ефективен съдебен процес. Имаме проблем с ефективността в досъдебната фаза, имаме проблем и в дейността на тези институции като цяло.
В тази посока в момента на заседание на Министерския съвет се приема и може би вече е гласуван проектографик за неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември - декември 2009 г. В тези мерки – 57 на брой, от първа до десета и след това 26-та мярка касаят дейността на Висшия съдебен съвет. Ще си позволя да прочета само няколко от тях:
„Утвърждаване практиката на Инспектората към Висшия съдебен съвет да се самосезира по информация от медиите; да осъществява инцидентни проверки и да разширява обхвата на проверките, като очакваният ефект е тези проверки да се превърнат в трайна практика, формирайки тенденция за получаването на точна и обективна картина за движението на делата и за причините за забавянето им; продължаване работата на Висшия съдебен съвет по дисциплинарните производства на инспектората, като Висшият съдебен съвет анализира противоречивата практика в дисциплинарните производства с цел нейното уеднаквяване; мониторинг и анализи на прилагането на ГПК, НПК и АПК (този мониторинг следва да продължи, като се покажат по-ясно последиците от всяка от констатациите в него); публикуване докладите на Комисията за борба с корупцията и професионална етика към Висшия съдебен съвет (по този начин искаме да гарантираме прозрачност и укрепване на професионализма и отчетността на съдебната система); публикуване на докладите на Комисията към Висшия съдебен съвет, осъществяваща наблюдение на делата от особен обществен интерес; анализ на причините, водещи към забавяне и предлагане на пътища за тяхното преодоляване; продължаване работата по осигуряването на съвместимост на системите, включени в Единна информационна система за противодействие на престъпността по отношение на органите на съдебната власт – което маркира и госпожа Михайлова“.
Имам един въпрос към госпожа Мингова: госпожо Мингова, приемате ли така направените предложения от 57 мерки от правителството, които в момента се гласуват, като неотложни действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, дебатите отиват към приключване. Ще дам възможност на вносителите да отговорят на поставените въпроси, ще приемем решението по тази точка, след което ще обявя почивка.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Съвсем накратко ще взема отношение по изказванията и по въпросите. Благодаря на всички народни представители, които проявиха интерес и със своите изказвания от тази трибуна изказаха мнения и препоръки и поставиха въпроси.
По отношение на някои от въпросите на госпожа Манолова – дали са необходими спешни законодателни промени - колеги, ние ще се справим със законовата база и прилагането й, каквато е. С оглед на нашата кадрова политика подчертахме обаче два момента, които като че ли се нуждаят от спешни промени. Мисля, че такова разбиране намерихме и в Комисията по правни въпроси. Става дума за законови критерии по отношение на тъй нареченото атестиране на тези, които искат да се върнат в системата. Ако не бъде предприето нещо, това блокира нашата дейност и не бихме могли да проведем атестациите и на тези, които кадрово израстват, защото конкурсът би трябвало да бъде един по сегашната законова уредба в рамките на тези атестации.
В тази връзка проблем може да има и по отношение на регламентирания сега различен брой на конкурсите, на различните видове конкурси. Ако той бъде уеднаквен, това ще ни позволи да направим съотношението 80:20, което е заложено като процент в сегашния закон. Говоря конкретно, защото това има отношение към действията ни в кадровото обезпечаване, а процедурата тече. Понастоящем отново ни предстои обявяване на конкурс. Нека да бъдем облекчени в неговото провеждане, тъй като това е сложен и дълъг във времето технологичен процес, който изисква усилията на много лица, включително и на Висшия съдебен съвет.
По отношение на изказването на народния представител Семов – благодаря за позитивния, конструктивен и критичен тон. Изразявам съгласие от името на колегите, че се отчитат резултатите в дейността на съвета и на инспектората към него, но и това, че трябва да бъдат предприети продължаващи усилия, защото трябва да се забележи и да установи устойчивост тенденцията в работата на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, за да може в крайна сметка да се затвърдят тези резултати и да се постигат нови, така че общественото доверие и обществените очаквания да бъдат реализирани.
В доклада се съдържа анализ, но резултатите, които би трябвало да обобщаваме, сме заложили като една от мерките в предложения днес на правителството график. Тук трябва да бъдат обединени усилията на много институции. Разбира се, собствените усилия за тази устойчивост на тенденциите са най-важни и ние напълно съзнаваме отговорността си за тяхното реализиране.
На следващо място искам да подчертая особената роля на подобряване диалога между институциите. Ако в този диалог няма взаимно доверие, ако търсим проблемите в другата институция, а не в собствената си сфера, не бихме могли да постигнем такива устойчиви резултати.
В този смисъл бих искала да апелирам: диалогът между правителството и органите на съдебната власт, диалогът законодателната власт–съдебна власт би трябвало да намира все по-голяма опора в посока, че ние сме добронамерен партньор и очакваме всяка позитивна критика, която бихме могли да претворим в конкретни мерки, за да го направим. В крайна сметка очакваме този позитивизъм да продължи. Досега в общи линии той е бил налице, но да продължи като оценка и анализ за нашата дейност. Ако няма такава дейност, то дейността на другите институции не може да се отрази позитивно на работата на Висшия съдебен съвет и на органите на съдебната власт.
Вярно е, че има проблеми и с обучението, но нека да си припомним откога, от какво и от кого датират. Можем само последващо да извършваме обучение чрез Института на правосъдието. Мисля, че в тази посока усилията на този институт и на Висшия съдебен съвет бяха оценени много високо, включително и от Европейската комисия, защото работим във взаимодействие. Но това са само последващи действия. Проблемите стоят още в образованието. Всички знаем това. Може би там проблемите също трябва да бъдат решавани.
По отношение на законодателните промени: ясно е, че трябва да има взаимодействие със законодателната власт и с ангажиментите на законодателна инициатива и на правителството, но тук е необходимо да се консолидира по-добре и в по-голям обем политическата воля на политическите сили, защото иначе спорадични промени, които след това биват отменяни или водят до нови корекции, не водят до добри резултати.
Така че съзнаваме своята отговорност като субект, но искаме по-добро партньорство, защото само то може да доведе до добри резултати.
По отношение на въпросите, които постави госпожа Михайлова: аз мисля, че кадровите проблеми може би действително се съдържат не с голям акцент в доклада, но, няма да крия, те стоят на дневен ред. Конкретните стъпки, които правим в тази посока, са работата по една нова наредба, която беше създадена с последните изменения в Закона за съдебната власт. Имаме решимостта в тази наредба за показателите и реда за атестирането да се опитаме успешно да решим проблемите, свързани с кадровото обезпечаване, с провеждането на атестациите, в което да се направи обективна диференциация в оценяването на магистратите, така че това да доведе до позитивно отношение и на самите магистрати, които са оценявани, и на тези, които виждат как се прави оценката на техните колеги. Разбира се, място трябва да намери и оценката, която дава инспекторатът. До този момент някаква устойчива база на оценка на инспектората нямаше, но в тази наредба тя ще бъде заложена. Мисля, че и с усилията, които ще бъдат направени от страна на неправителствени организации, от страна също и на ангажимента, който министър Попова заяви като предложение във връзка със съдържанието на тази наредба, ще се обединим около един акт на съвета, който ще удовлетвори очакванията както на професионалната гилдия, така и на тези, върху които ще се отрази работата на магистратите, а това са българските граждани.
По отношение на единната информационна система: ядрото й сега, съгласно последните промени в закона, е съсредоточено в прокуратурата; разписани са мерки, включително и в този график, който цитира госпожа Фидосова. Мисля, че на този етап Висшият съдебен съвет има координиращи функции, които тепърва предстои да извършваме. Така че това е, което сега мога да отговоря на този Ваш втори въпрос.
По отношение на въпроса на госпожа Фидосова за графика: този график от 57 мерки в частта, в която е визиран Висшият съдебен съвет като субект, отговарящ за тях, е изготвен с участието на Висшия съдебен съвет. Така че това са наши мерки, които сме предложили, съгласували и в резултат на това те са приети, така както беше впрочем участието ни в предходния график. Смея да твърдя, че част от тези постоянни мерки, които цитирате, са едно продължение на нашата дейност, което би трябвало сега, когато ги записваме отново, да докажат тази устойчивост в тенденцията, защото е много важно да има такава устойчивост.
И, разбира се, благодаря за изказването на господин Шопов. Нищо ново не чух в неговото изказване, това беше споделено и миналата година. Аз бих искала да кажа само с няколко думи следното: вероятно има много проблеми в структурирането на органите на съдебната власт, включително и на Висшия съдебен съвет. Това е един проблем, решен в Конституцията. Във вашата политическа воля и във вашите правомощия е да намерите този политически модел, който най-добре би отговарял на системата. В този смисъл Висшият съдебен съвет е само орган, който, избран съгласно действащата Конституция, полага всички усилия в своя сегашен кадрови състав да постигне съдебната реформа и да бъде фактор и участник в тази съдебна реформа.
По отношение на другите изказвания, лично според мен има нещо дълбоко порочно и невярно в твърдението за еднопосочност на кадрите. Лично аз се гордея с професионалната си и с политическата си биография. Работата ми в парламента ми е изключително полезна в сегашната ми роля във Висшия съдебен съвет.
И искам да завърша с това, че вероятно въпросът, който се поставя за зависимост или по-скоро за независимост на кадрите тогава, когато те изпълняват определени конституционно избрани функции, е въпрос на манталитет. И може би точно затова европейските ни партньори не могат да разберат този наш манталитет, защото дали някой е зависим, това е въпрос именно на личен манталитет, въпрос на морал, въпрос на професионализъм. И нека да не се правят подобни внушения от тази трибуна, която дава депутатски имунитет. Аз бих призовала не от тази трибуна, а ако някой иска да постави нещо персонално на мен или на друг член на Съвета, да го направи вън. Защото тогава, ако аз лично се почувствам засегната, бих използвала други средства, а това са дейностите на правораздавателните органи, които на всяка обида и клевета мисля, че биха реагирали по съобразен със закона начин.
В тази връзка ми се иска да кажа, че всъщност зависимостта е именно под формата на такива изказвания от най-високата парламентарна трибуна, защото подобни внушения биха били израз именно на този политически натиск срещу органите на системата. Аз не приемам такъв политически натиск и с цялата отговорност на това, което казвам, твърдя, че въпросът за това кой е зависим е въпрос, който е личен, и не може един орган да бъде обект на подобни внушения. Защото това, повтарям, според мен е именно формата на политически натиск. Много моля от тази трибуна такава форма на натиск това Народно събрание да не допуска! Това ще пречи и на Висшия съдебен съвет да изпълнява своите функции. Средствата и методите са други, те са законови. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Ще отговорите? Заповядайте, госпожо Караиванова.

АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искала съвсем накратко да отговоря и аз.
Благодаря също на господин Семов за доброжелателното и загрижено отношение към съдебната система, която е частта от държавната власт, касаеща правата на всички граждани независимо от политическите им виждания и убеждения. И не е само наказателното правосъдие, което основно наблюдава Европейската комисия. В гражданското правосъдие са много важни проблеми и там ролята на съдебната власт за добрата и здрава бизнес среда е също много важна. Затова ние всички заедно, от университетската скамейка, трябва да сме сигурни, че излизат добре подготвени, качествени и в съдебната система да отиват не само подготвени, а със специфична нагласа кадри, които имат милост към гражданина, а не да се гаврят от високата банка с неговите нужди.
Госпожа Михайлова също така смятам, че се изказа със загриженост за съдебната власт. Дали и как ще бъдат разположени органите в Конституцията е работа на вас, политиците. Отдавна се спори и аз съм взимала отношение и за мястото на разследването, и за мястото на прокуратурата. Отново ще препоръчам, както някъде цитирах, да се прочете онази монография на Александър Малинов – „Държавното устройство на България”, който критикува устройството на съдебната власт още по Търновската конституция и мястото на прокуратурата в изпълнителната власт. Както вие, политиците, наредите властите, така естествено ще бъде. Вие отговаряте най-пряко пред народа.
Да, имаме различия. Инспекторатът има различни и, смея да твърдя, по-високи критерии към изискванията към кадрите. Аз твърдя, че стига само сме прекроявали законите, трябва да видим и хората, които ги прилагат. Имаме различия при дисциплинарната отговорност. Висшият съдебен съвет в някои от предложенията, които внасяме, позовавайки се на натовареността, отхвърля тези предложения, въпреки че срочността е заложена и в Закона за съдебната власт като основно задължение за магистратите. Да, имаме различие при атестирането, което аз смятам, че е формално. Не можем да поставим еднакво високи оценки на един съдия, който е направил за смях България пред Европа, макар и по едно дело, и на съдията от Върховния съд, който е прочел всички материали по това и е написал едно блестящо решение. Смятам, че по някой начин ще уредим тези наши взаимоотношения, естествено и с помощта на другите власти.
Госпожа Фидосова зададе въпроса към проф. Мингова, но аз като представител на Инспектората съм участвала в изготвянето на тези графици и преди това и смятам, че мерките, които са описани, са подходящи. Ако ги изпълняваме действително в реалността, ние ще постигнем това, което целим, което търсим.
Изказването на господин Шопов ще оставя за последно, защото бих Ви казала: не политизирането, господин Шопов, е страшно. Страшно е това, което Вие твърдяхте – мафиотизирането може би на съдебната система.
Смятам, че в дух на самокритика прозвуча Вашето изказване, че съдебната система се политизира от 20 години, защото Вашият глас като представител на политическа сила не е само от миналия парламент, когато не се е чувал, той е от 2001 г., когато ние с Вас, господин Шопов, стояхме в тези две страни ( показва лявата и дясната страна на залата) на същата тази зала и Вашият глас се чуваше много силно, когато започна да се политизира съдебната система. Ние още не можем да излекуваме травмите от чистката през 1992 г. и навлизането на много случайни хора. Записите от тези гласове са тук, в стенограмите на това Народно събрание, господин Шопов. Можем да прочетем кой какво е казвал за съдебната система.
Накрая, Вие казахте: съдебната система, съдебните власти, представителите на Висшия съдебен съвет и на инспектората в този им персонален състав са неработещи, защото са избрани от друго мнозинство. Бих Ви казала, господин Шопов, Европейската комисия в два последователни доклада отчете, че инспекторатът е работещ орган, че показва окуражителен напредък.
Бих искала да завърша с това, че политиците днес често цитират речта на Мартин Лутър Кинг – „Аз имам една мечта”.
Нека не ви прозвучи, уважаеми госпожи и господа народни представители, някак си поучително, но понякога аз бих искала да си спомняте, че в тази зала видният български политик, загинал трагично – може би и той е един от тези, чиято памет почетохте днес – Никола Генадиев, оттук е произнесъл речта за величието на България. Намерете я в стенограмите, прочетете я, може би някой от вас ще я повтори. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Караиванова.
Има ли други желаещи да участват в дебат? Няма.
Ще подложа на гласуване Проекта за решение в две точки. Ще припомня съдържанието:
„1. Народното събрание приема Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси”.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 3.
Решението е прието.
Обявявам почивка до 12,05 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПРЕЗ 2008 Г.
Същият е входиран в срока по чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт и препотвърден с входящ номер от 12 август 2009 г. Докладът е обсъден на заседание на Комисията по правни въпроси, която е излязла със становище и проект за решение.
Моля председателя на комисията госпожа Фидосова да ви запознае със становището на постоянната комисия.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Поставям на вашето внимание становището на Комисията по правни въпроси относно доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2008 г. с вх. № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2009 г.
На заседание, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа доклада. На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд господин Константин Пенчев, главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Ана Караиванова, както и проф. Анелия Мингова, господин Иван Колев и господин Георги Шопов от Висшия съдебен съвет. Докладът бе представен от Константин Пенчев, който в своето изложение отрази основните тенденции в дейността на административните съдилища през учебната година и обърна внимание върху някои специфики в работата на административните съдилища. Информацията в доклада е структурирана и анализирана в три раздела и приложения, които представят дейността на ВАС, дейността на административните съдилища през 2008 г., както и раздел, съдържащ предложения за законодателни промени в отделни закони.
През 2008 г. във Върховния административен съд са работили общо 77 съдии при утвърден от Висшия съдебен съвет общ брой на съдиите 87. Поради обема на работата са командировани през различни периоди от време четирима съдии. Средната натовареност на съдия от Върховния административен съд е 196 свършени дела за годината. Много от съдиите са свършили по над 200 дела, а някои 300. Тази натовареност се отразява както на бързината на правораздаването, така и на качеството на изготвените съдебни актове. Според доклада този проблем може да бъде решен трайно със законодателни промени, а временно с преразпределяне на материята с цел частично натоварване на най-натоварените отделения. Данните от доклада сочат трайна тенденция за увеличаване на делата, разглеждани от Върховния административен съд. Приетият в края на 2006 г. Административно-процесуален кодекс и създадените 28 регионални административни съдилища не са успели да намалят работата на Върховния административен съд. Според становището на ВАС причината за това състояние е в наличието на редица специални закони, които възлагат на Върховния административен съд да разглежда редица спорове като първа инстанция. Със заповед на председателя на съда е създадена работна група от съдии - преподаватели по административно право, която е извършила преглед на действащото законодателство и е предложила редица промени в законите, които биха довели до облекчаване на работата на Върховния административен съд.
Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на свършените дела, брой на новообразувани дела в началото на отчетния период и общ брой на висящи дела за съответния период. Преобладаващата част от делата са свършени в срок над три месеца – около 80% от делата. Поради прекомерната натовареност на съда голяма част от делата се насрочват за срок над три месеца от постъпването им, според представения ни доклад.
Освен това за по-бавното приключване на делата допринасят и причини, еднакви за всички съдилища, като отлагане на делата поради нередовно призоваване или забавяне на страни, забавяне при изготвяне на експертизи, които по някои дела са много сложни и обемни. По-добри са резултатите при изготвянето на съдебните актове. Според доклада прекомерната натовареност на съдиите не може да не доведе до забавяне на процеса на изготвяне на съдебните актове, а също така и до влошаване на качеството на актовете, респективно до появата на противоречива съдебна практика.
През 2008 г. в съда са образувани 60 дела, свързани с атакуване на подзаконови нормативни актове. Съдът е обявил за нищожни или е отменил текстове от седем нормативни акта. Във ВАС след проведени избори за местна власт са разгледани и решени 958 изборни дела. В 24 населени места изборите са касирани. Изборите за кмет са обявени за недействителни в 20 населени места, а в четири са обявени за недействителни изборите за общински съветници. В 15 населени места изборите за кмет са обявени за недействителни от съответния административен съд, чието решение е потвърдено от Върховния административен съд.
Две хиляди и осма година е първата пълна година на работа на създадените с Административнопроцесуалния кодекс и работещи от 1 март 2007 г. регионални административни съдилища. Резултатите от дейността на тези съдилища служат като база за изводи относно натовареността на всеки отделен съд и за необходимост от преразпределение на кадрите.
През 2008 г. в административните съдилища са постъпили общо 41 508 дела, а свършени през годината са 32 451 дела, което представлява 78% от тях. Като се има предвид, че дела са постъпвали до края на отчетния период и са били насрочвани за разглеждане през следващата година, може да се направи извод, че организацията на работа в административните съдилища е добра.
През 2008 г. в административните съдилища са работили общо 263 съдии при щат от 268. От данните, съдържащи се в доклада, е видно, че натовареността в отделните административни съдилища е неравномерна. От приложената към доклада таблица е видно, че 8552 дела са свършени в срок до един месец – около 26%, 12 732 дела със срок до три месеца – около 39%, и 11 140 дела в срок над три месеца – около 35%.
По отношение на качеството на изготвените актове: от общо 6672 обжалвани или протестирани съдебни акта, постановени през 2008 г. от административните съдилища, резултат има по 6444 дела, като 74% от тях – 4771 съдебни акта - са потвърдени, 1483 са отменени изцяло – 23%; и 3%, или 190 акта, са отменени частично.
Следва да се има предвид, че тази статистика обхваща както обжалваните съдебни решения, така и обжалваните прекратителни определения.
В заключение в Раздел ІІІ на доклада се съдържат редица предложения de lege ferenda, касаещи действащи нормативни актове. Целта на предложените законодателни промени е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята конституционно определена дейност за издаване на тълкувателни решения и постановления.
От друга страна, такива промени ще натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, каквато бе целта на реформата в административното правораздаване.
В последващата дискусия в Комисията по правни въпроси по доклада участие взеха народните представители Четин Казак, Мая Манолова, Явор Нотев, Христо Бисеров, Анастас Анастасов, Тодор Димитров, Искра Фидосова. Според част от изказаните становища представеният доклад е относително кратък и в него отсъства съдържателен анализ на проблемите, пред които е изправена системата на административното правораздаване в страната, както и предприетите конкретни мерки за тяхното решаване.

Според другата група застъпени становища представеният доклад представлява добро развитие, в сравнение с представения от ВАС документ през миналата 2008 г., като в него е акцентирано не толкова върху обема, колкото върху аналитичното представяне на информацията относно дейността на ВАС и административните съдилища в страната.
Като цяло народните представители в Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че следва да бъде дадена положителна оценка на доклада и работата на административните съдилища в страната през отчетния период и дава следните констатации и препоръки:
1. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, като при изнасянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях.
2. Констатациите за установените проблеми в работата на ВАС и на административните съдилища да са съпроводени с описания на предприетите мерки за тяхното преодоляване и представяне на конкретните резултати от взетите мерки.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно прие доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2008 г. и на това основание предлага проект за:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона
и за дейността на административните съдилища
през 2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет

Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание




РЕШИ:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Давам думата на господин Константин Пенчев като вносител за изложение към доклада.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Аз нямам какво толкова да кажа повече в представянето на доклада от това, което се каза с доклада на госпожа Фидосова – той беше доста подробен, а както чухте, една от основните критики към моя доклад беше, че е доста кратък.
Наистина структурата на доклада е така, каквато е определена с решение на Висшия съдебен съвет, който определя структурите на докладите. Има два раздела. Единият раздел е за работата на Върховния административен съд. Вторият раздел е за работата на административните съдилища. Както подчерта и госпожа Фидосова, това е първият отчетен доклад, който обхваща целогодишната работа на административните съдилища. Наблегнали сме предимно на въпроси, които интересуваха парламента в миналия му състав. Има специален раздел за изборните дела, защото такава беше и препоръката на 40-то Народно събрание. Също така подробно е развит въпросът за тълкувателната дейност на Върховния административен съд.
Основните изводи, които са направени в доклада – за мен това е важното, е, първо, основната тенденция за огромното натоварване на Върховния административен съд. Всяка година с по 3 хил.дела се увеличава постъплението. Ние сме посочили, че това се дължи, първо, на приемането на Административнопроцесуалния кодекс, който разшири обхвата на съдебния контрол – вече не само върху индивидуални административни актове, но и върху действия и бездействия на администрацията и т.н. От друга страна, това са редица специални закони, които по необясними за нас причини постановяват, че Върховният административен съд е първа и втора инстанция по редица спорове.
Опитали сме се да направим конкретни предложения за изменения, които, от една страна, да усъвършенстват Административнопроцесуалния кодекс и неговото действие - тези предложения са на базата на мониторинга, който беше направен от Министерството на правосъдието за прилагането на този закон, и от друга страна, необходимите промени в отделни закони, които да направят подсъдността такава, каквато трябва да бъде, и да натовари малко повече административните съдилища. Вие знаете, не е тайна за вас, че в Административнопроцесуалния кодекс имаше идея да бъдат от 10 до 12 административните съдилища. Парламентът реши да бъдат 28. Действително има някои, които са много натоварени, а други – не толкова. Това вече е въпрос на кадрово обезпечаване от Висшия съдебен съвет при разпределяне на кадрите.
В основна линия това са изводите в доклада. Направени са също някои разсъждения и препоръки относно бъдещото изборно законодателство и евентуално в Избирателния кодекс – как ние виждаме ролята на съдебния контрол в местните избори и най-вече по посока трябва ли съдът да бъде трети тур на изборите - да брои бюлетини и да отменя изборната администрация. Това не е толкова удачно решение, но това ще решите вие, дай Боже, в Избирателния кодекс, който всички ние очакваме да приемете. В най-общи линии това е докладът.
Приемам решението на комисията, приемам и критиките. Ако има изказвания, готов съм да отговоря на всякакви въпроси - било за работата на съда и административните съдилища, било за моите качества и за това дали съм политически назначен, или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пенчев.
Има думата за изказване госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, коректно е отразеното в доклада на председателката на Комисията по правни въпроси за оживения дебат по представения от председателя на Административния съд доклад за дейността на административните съдилища и прилагането на закона, а именно различието в оценките дали докладът е достатъчно обемен, достатъчно задълбочен и дали адекватно представя работата на административните съдилища в България.
Аз лично не бих се съгласила с мнението, че който пише повече, работи повече. Бих изразила обратното становище, че цифрите, представени в доклада на председателя на Административния съд, за пореден път доказват, че Върховният административен съд е един модерен съд, бих казала, отличник в съдебната система.
Безспорна е както тенденцията за увеличаване на делата, които е разгледал Върховният административен съд през 2008 г. и които са нараснали с 3 хил., така и статистиката за свършените дела. От постъпилите в съда 16 400 акта, 15 100 са решени в рамките на същата година, като по отношение на срока за изготвяне на съдебните актове в 98% от случаите съдиите от Върховния административен съд са спазили едномесечния срок, предвиден в Закона за съдебната власт. Това наистина е впечатляващо предвид статистиката, която показва, че натовареността на висшите магистрати в административното правораздаване е над 200 дела годишно. Има съдии, което е видно от представените в края на този доклад справки, които годишно разглеждат по над 300 дела. Това означава, че един магистрат в рамките на една календарна година разглежда всеки ден по едно дело.
От друга страна, видно от представените данни, това не се е отразило сериозно върху качеството на съдебните актове предвид това, че само 20% от актовете в административното правораздаване са отменени. На базата на тези цифри и цифрите, които са представени за работата на административните съдилища, може да се каже, че наистина благодарение на законодателните решения, които бяха приети в предишния парламент, в България е изградена една система на модерно административно правораздаване. Това е така с оглед достъпа на гражданите до административно правосъдие затова, че административните съдилища се намират в съответните региони с измененията, които бяха направени в Административнопроцесуалния кодекс и които дават възможност практически всички актове, всички действия и бездействия на администрацията да подлежат на съдебен контрол.
Така изнесени данните всъщност правят в известен смисъл лоша услуга на Върховния административен съд, защото възниква въпросът защо за един съд, за който работата върви качествено и в срок, се налага да бъдат извършени законодателни промени, които да облекчат натовареността на висшите магистрати. Това е така, защото, както вече казах, не е нормално един висш магистрат ежедневно да решава по едно дело. Това безспорно се отразява и на същинската функция на всеки един върховен съд, а именно да следи за точното и еднаквото прилагане на закона и за извършената от него тълкувателна дейност, което е във функциите на върховните съдилища.
Затова приветствам опита на Върховния административен съд да направи предложение за облекчаване натовареността на този съд, което законодателно предложение беше внесено в предишния парламент. Аз бях един от неговите вносители. То беше подкрепено и от други депутати от мнозинството, което беше показател за това, че мнозинството в предния парламент не е налагало своите законодателни инициативи и предложения, тъй като това предложение така и не стана факт в пленарната зала.

Дали то е добро за правораздаването в България или за административното правораздаване, би могло да се спори. Разбира се, далеч не всичко, което предлагат върховните магистрати, може да бъде възприето. Например не съм съгласна - и това отсъстваше от нашето предложение – с въвеждането именно на необжалваемост на административните актове, например данъчни дела с интерес до 10 хил. лв. за граждани да не бъдат обжалваеми, или дела за юридически лица в рамките на 100 хил. лв. да не подлежат на съдебен контрол.
Има и друга теза, която звучи много популярно: уволненията на полицаите в системата на МВР да бъдат обект на преглед от Върховния административен съд. Тук нещата не са толкова прости, опират и до българската Конституция, която казва, че всички актове на министрите подлежат на контрол именно от Върховния административен съд. Част от тези предложения няма как да станат факт, ако не бъдат извършени съответни конституционни промени.
Аз лично приветствам Върховния административен съд за неговия опит за анализ на практиката най-вече по изборни дела, което беше една от препоръките, направени от Правната комисия в предишния мандат на Народното събрание. Всъщност до този бум на атакуване на избори се стигна след местните избори през 2007 г., когато съдилищата бяха залети от жалби от кметове и политически партии за атакуване на изборните резултати. Тук нещата изглеждат много прости като законодателни предложения, но всяко едно от тях подлежи на много съществен и обстоен анализ. Очаквам, че това ще се случи в рамките на декларираното от мнозинството намерение да бъде обсъден един общ изборен кодекс. Така е например със законодателното предложение дали съдилищата да броят бюлетини и дали в случаите, когато една изборна администрация определи неправилно мандатите на общинските съветници в рамките на една община, това да бъде повод за провеждане на нови избори. От една страна, наистина изглежда нерационално да се хаби обществен ресурс и се повтарят избори в тази ситуация. От друга страна, съгласете се, че съдът не може да се превръща в трети тур на изборите и в крайна сметка да има решаващо мнение кой е избраният кмет и кои са легитимно избраните общински съветници.
Приветствам сериозната и задълбочена тълкувателна дейност, извършена от Върховния административен съд през 2008 г. Използвам случая да кажа, че може би административното правораздаване е единственото правораздаване в България, при което наистина разнопосочната съдебна практика е по-скоро изключение, отколкото правило. Както стана дума в дебата по доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и инспектората, най-важното за хората като ефект от работата на правораздавателните органи е чувството за справедливост и за еднакво и точно прилагане на законите, независимо кои са страните по делото. В този смисъл наистина единството в съдебната практика в административните съдилища и работата на Върховния административен съд трябва да бъде приветствано. Като се направи анализ на едно смело решение, взето от предишния парламент, за създаване на стройна система от административни съдилища, може би ще отворим една следваща врата, която ако мнозинството има воля, може да стане факт в това Народно събрание, а именно след административните съдилища да направим следващата крачка – към създаване на трудови съдилища. Това ще бъде стъпка за решаване на други важни за хората проблеми в условия на криза – защитата на техните трудови права и доходи, което може да стане с една по-добре работеща правосъдна система в областта на трудовото правораздаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Смятам, че представените днес два доклада пред нас – този, който приехме, и този, който в момента обсъждаме, водят до нещо много важно, а именно увереност, че българските граждани могат да получат справедливост от съдебната система. Това е особено необходимо, когато се налага при общуването на гражданите с държавата чрез администрацията.
Факт е, че административните съдилища за първи път в този доклад показват, че сроковете за произнасяне, които бяха приети като указателни, вече могат да бъдат и спазвани. (Реплика от господин Янаки Стоилов.)
Точно това искам да кажа, затова наблегнах на думата „указателни”, казвам го сега, господин Стоилов. Това са наистина срокове, с които трябва оттук нататък представителите не само на административните, но и на всички останали съдилища да се съобразяват.
Има и нещо друго, което за мен е много важно. С оглед спазването на тези срокове ние наистина трябва да влезем и проведем дебат в тази зала относно възможностите за допускане на предварително изпълнение. Във всички случаи, когато сме отивали, имали сме желание и се е допускало предварителното изпълнение, водещият мотив е бил, че сроковете не се спазват и по тази причина е било допускано това предварително изпълнение. Това трябва да бъде преразгледано. В този смисъл искам да обърнем сериозно внимание и на различната натовареност на различните административни съдилища, оттам и на кадровата им обезпеченост със съответния необходим брой съдии, които да решават делата. Защото кадровото обезпечаване във всеки един момент се явява възможност да бъдат спазени сроковете, да бъдат постановявани решения - годни, стойностни решения, които след това да не се отменят от по-горната инстанция.
Смятам, че точно тук е моментът да обърнем внимание и на това как бяха формирани малко по-рано административните съдилища и да си дадем ясна сметка, че на много места не бяха избрани най-подходящите кандидатури, ако мога да използвам тази по-мека форма. И това е продължаващо поведение при назначаването на съдии от страна на Висшия съдебен съвет. То важи не само за административните съдилища, а за всички правени назначения.
Приветствам идеята на председателя на Върховния административен съд, изразена в конкретни предложения по отношение предприемането на законодателни изменения, които биха довели до облекчаване работата на административните съдилища, от една страна; от друга страна, биха довели до по-ясно изразена воля от страна на законодателя докъде и как тези съдилища да се произнасят при вземането на решението по различен начин за сходни по смисъл дела. В този смисъл смятам, че изборното законодателство наистина трябва да бъде променено. И когато тръгнем и имаме политическата воля, декларирана многократно от нас от тази трибуна - не само от „Ред, законност и справедливост”, но и от останалите политически формации, да направим един избирателен кодекс с постояннодействаща изборна администрация, ние трябва да зададем и правните норми, които да определят поведението на тази изборна администрация, а след това и при обжалване при какви условия как да се произнасят съответните административни съдилища.
Що се отнася до големия проблем на съдебната система, големия проблем на България, а именно проблемът, свързан с корупцията и нетърпимостта към проявите на корупция, смятам, че в административните съдилища проявите на корупция има възможност да минават по най-тихия възможен начин.
Какво имам предвид? Представителите на едната страна са държавата. Там държавата се представлява от различни чиновници. В 90% от случаите, да не определям точната цифра, тези чиновници гледат на тяхното задължение по един чисто формален и бездушен начин. Вярно е, че гражданите чрез административните съдилища трябва да получат сигурност за това, че обикновеният гражданин е изправен пред държавата и неговите права са гарантирани. Но аз смятам, че в административното производство с високия професионализъм на съдиите, които ще бъдат в административните съдилища, а и на тези, които са в административните съдилища, трябва да бъде гарантиран и интересът на държавата, на органите, които са постановили съответните решения. И тя да получи равнопоставеност при защитаване на своите тези и представяне на съответните доказателства.
Така че, уважаеми колеги, за мен това е един доклад, който с приложените предложения за законодателни промени трябва наистина най-напред да бъде приет от нас в пленарна зала, но и тук всеки един да види нещата, които са приложени, предложени и след това те евентуално да намерят място в законодателната инициатива ако не на съответните органи, които трябва да ги предложат, на парламентарните групи и на всеки един народен представител, който смята, че предложенията са правилни и че те трябва да намерят своето място в съответните закони.
Не искам да вземам отношение по въпроса за премахване възможността Върховният административен съд да действа като първа инстанция. Бяха изказани различни становища. Смятам, че по отношение актовете на министрите Върховният административен съд няма как да не действа като първа инстанция. Във всички останали случаи, когато това е възможно, смятам, че ние трябва да направим законодателни изменения, да облекчим Върховния административен съд и да го оставим да действа като касационна инстанция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Има ли други колеги народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъждания доклад? Не виждам.
Не бяха поставени въпроси за отговор.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше предложен от постоянната комисия.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 164 народни представители: за 163, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с приетата програма за работа през настоящата седмица, която беше внесена от Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на Велико Народно събрание, ние сме депозирали в деловодството на Народното събрание оттегляне на същия този законопроект, водени от мотива, който имах възможност да споделя с вас преди секунди, а именно, че ние трябва и имаме волята да направим действащо консенсусно изборно законодателство, което да реши голяма част от проблемите. Тогава и Законът за избор на Велико Народно събрание съответно да бъде съобразен с основните неща, които ще бъдат заложени в това изборно законодателство.
Процедурата ми е, че оттегляме точка 3, която е законопроект, внесен от Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уведомена съм за внесеното оттегляне с входящ № 954-00-86 от 9 септември 2009 г. в 9,24 часа, направено на основание чл. 75 от Правилника, с подписите на всички вносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико Народно събрание.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Постъпил е доклад от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Имате думата, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам на вашето внимание за второ гласуване доклад от Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Искам да ви уведомя, че на основание чл. 73 в съответния срок бяха внесени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо четене законопроект от народните представители Емил Димитров, Иван Иванов и Николай Пехливанов. Имаше обсъждания и в комисията в рамките на разглеждането на тези предложения и на други предложения за изменение и допълнение, които намират отражение в нашия доклад. Тези предложения основно се отнасят до структурни промени в състава на НАПИ, състава и квалификацията на членовете на управителния съвет на агенцията и, разбира се, допълване, прецизиране и редактиране на някои текстове от съществуващия закон.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата“.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват подкрепеното от комисията наименование на законопроекта.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията предлага да се създаде нов § 1, а именно:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думата „републикански“ се добавя „или общински“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват предложението на комисията.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на досегашния § 1 комисията подкрепя текста на вносителите за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага промяна на § 2, който става § 3, а именно:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „републиканските” се добавя „и общинските”.
2. В ал. 2 след думата „републиканските” се добавя „и общинските”, а думата „градоустройствен” се заменя с „устройствен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват редакцията на § 3.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията предлага да се създаде нов § 3а, който става § 4, със следния текст:
„§ 4. В чл. 5, ал. 6 след думата „републиканските” се добавя „или общинските”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението.
Гласували 149 народни представители: за 148, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3, който става § 5, и за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на постоянната комисия.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложение от народния представител Емил Димитров за създаване на нов § 4а със следния текст:
„§ 4а. В чл. 10, ал. 6 думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на финансите”.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 6а, който става § 7, тоест:
„§ 7. В чл. 10, ал. 6 думата „транспорта” се заменя с „финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 7.
Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на § 5 комисията подкрепя текста на вносителите и § 5 става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 151 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложение от народния представител Емил Димитров във връзка с чл. 10е от § 6, в който се правят следните изменения: в т. 1, ал. 1 Национална агенция „Пътна инфраструктура” се променя като наименование с думите „Агенция „Митници”, а в т. 2, ал. 2 думите „управление „Пътни такси и разрешителни” на Национална агенция „Пътна инфраструктура” се заменят с „Агенция „Митници”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 9, а именно:
„§ 9. В чл. 10е се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Национална агенция „Пътна инфраструктура” се заменят с „Агенция „Митници”.
2. В ал. 2 думите „управление „Пътни такси и разрешителни” на Национална агенция „Пътна инфраструктура” се заменят с „Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват редакцията на чл. 10е съгласно предложението по § 9 от настоящия законопроект.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на § 8 е направено предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 11, а именно:
„§ 11. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. осъществяват държавната политика за развитието на пътната инфраструктура;
2. предлагат на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението й;
3. внасят в Министерския съвет проекти на закони и на подзаконови нормативни актове, уреждащи ползването и управлението на пътищата, съобразно техните компетентности.
(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и развива международните инициативи и сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа и развива международните инициативи, сключва и осигурява изпълнението на международни договори в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на републиканските пътища.
(4) Ръководителите на управляващите органи на Оперативна програма „Транспорт” и Оперативна програма „Регионално развитие” сключват оперативни споразумения с председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” за изпълнението на проекти, финансирани от Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Регионално развитие”, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля ви да докладвате § 7 – за промени в чл. 19, който пропуснахте, след което ще подложа на гласуване докладваните промени в чл. 20.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителите, като § 7 става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват предложението за § 7.
Гласували 145 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Сега предлагам да гласуваме докладвания от председателя на комисията § 8, за редакцията на чл. 20, който се подкрепя от комисията.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 147 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 9 народният представител Емил Димитров има направено предложение, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет се преобразува в Агенция „Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенция „Пътна инфраструктура”, наричана по-нататък „агенцията”, е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена - областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти”.
3. В ал. 3:
а) точки 12 и 13 се отменят;
б) в т. 14 думите „извънредните ситуации” се заменят с „вътрешните работи, други компетентни органи”.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява контрол върху дейността на агенцията, като:
1. утвърждава бюджета на агенцията;
2. приема отчета за изпълнение на бюджета на агенцията;
3. осъществява контрол върху изпълнението на бюджета на агенцията в рамките на своите компетенции;
4. приема годишния отчет за дейността на агенцията;
5. осъществява и други контролни функции в рамките на правомощията му, предвидени в нормативен акт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 21.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 153 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на § 10 има направено предложение от народния представител Николай Пехливанов, отнасящо се до броя членове на управителния съвет.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Пехливанов, имате думата.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ (АТАКА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Като гласувахме законопроекта на първо четене стана ясно, че идеята е да се трансформира Пътната агенция и от национална да стане агенция изцяло в ресора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подкрепям горещо тази идея. Наистина трябва да е ясно кой е ресорният министър, кой се ангажира пряко с дейността на тази агенция, кой е отговорен пред обществото.
Знаете, че темата с пътищата е национален приоритет. Знаете и това, че не трябва с лесна ръка да се подминава и проблема, че досега тази агенция беше в ресора на няколко министерства.
С мотивираното си предложение не променям по никакъв начин предложената форма на управление на агенцията, по-скоро добавям в нейния управителен орган членове от други ведомства, които са пряко заинтересовани и пряко свързани с дейността на агенцията. Знаете много добре, че основните средства, с които разполага Агенция „Пътища” са по Оперативна програма „Транспорт”.
Оперативна програма „Транспорт” се обслужва изцяло от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Липсата на член в управителния орган на Пътната агенция от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е предпоставка за липса на координация и е предпоставка наистина да не успеят да усвояват адекватно средствата по Програма „Транспорт”.
Другият мотив за предложението ми за включване на член в управителния съвет на Пътната агенция от Министерството на финансите е следният: Агенция „Пътища” става второстепенен бюджетен разпоредител, а знаем много добре, че бюджетът на Пътната агенция е доста голям. Той по принцип е съпоставим с целия бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в тази връзка мисля, че е задължително представител на Министерство на финансите да е в управителния орган на Агенция „Пътища”.
За да се запази идеята управлението на Пътната агенция изцяло да е в ресора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по-нататък в законопроекта аз предлагам една промяна по начина на вземане на решение на управителния съвет, а именно да не се вземат решенията с две трети от членовете му, а да се вземат с мнозинство. По този начин ще могат да се вземат решения, които да бъдат съгласувани изцяло с министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като в управителния съвет на агенцията трима от петимата членове ще са от квотата на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По време на обсъждането на моето предложение в Комисията по регионална политика и местно самоуправление се изказа становище, че участието на представители от Министерството на финансите и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с ранг заместник-министри нямало да издържи като правен казус, съответно си направих труда да проверя и установих, че в миналото реално Пътната агенция е работила като Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и в управителния съвет, който също е бил петчленен, са участвали министърът на финансите, участвал е министърът на регионалното развитие и благоустройството, участвал е и министърът на транспорта, участвал е и заместник-министърът на транспорта.
В тази връзка мисля, че спокойно можем да заимстваме този опит, като още веднъж искам да подчертая, че не променям основната идея Пътната агенция да се управлява и да бъде в ресора изцяло на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чисто и просто ме притеснява фактът, че ще се изгуби координацията между ведомствата. В миналото в течение на времето реално агенцията е била ресорна и към Министерството на финансите, към Министерството на транспорта, била е ресорна и директно към министър-председателя. Това само по себе си показва факта, че агенцията има нужда от директно управление и е приоритетна за много от институциите.
Като цяло се забелязва концепция и стратегия всичките национални агенции, които са на пряко подчинение на Министерския съвет и на министър-председателя, да се реформират и трансформират в агенции като второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Днес получихме и предложение за изменение на Закона за горите с подобни текстове. Искам да кажа, да акцентирам върху това, че не трябва да се губи координацията между ведомствата. В тази връзката молбата ми е навсякъде в управителните органи на тези агенции да се включват и членове от съответните ресорни министерства, които имат пряка отговорност за работата и дейността на агенциите.
Това беше мотивировката за моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Татарски има думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Във връзка с изказването на господин Пехливанов искам да поясня следното:
Първо, идеята за трансформирането на управителното тяло на тази агенция е за оптимизиране на състава с оглед намаляване на разходите, за по-добро вземане на решение, за по-ефективна работа на същата.
Освен това този управителен съвет няма да бъде представителен орган, както може би е било досега, а постоянно действащ орган. Неговите функции и условията, на които трябва да отговарят членовете на Управителния съвет, са заложени в следващите текстове на закона. Смятаме, че и формата на контрол може да бъде друга – примерно парламентарен контрол. Самата политика и идеята на тези промени е да се даде еднозначно правомощие и отговорности на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение ръководенето дейността на агенцията.
Затова смятаме, че отхвърлянето на това предложение на господин Пехливанов не противоречи на концепцията на основната идея, заложена в промените, които се предлагат за изменение на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Пехливанов, позволете ми да изразя несъгласие с така направените от Вас предложения по следните причини:
Първо, това нарушава философията на законопроекта, тъй като идеята е да направим по-добре работеща и по-ефективна пътна агенция. Това, което предлагате Вие, е връщане към Фонд „Републиканска инфраструктура” – когато имахме трима министри, когато резултатите видяха всички. Няма да се спирам на тях. Смятам, че това е връщане назад.
Другият ми мотив е, че Управителният съвет е колективен постоянно действащ орган на управление. Как ще влязат вътре заместник-министри, които имат трудово-правни взаимоотношения с министерството?! Тези хора трябва да работят, но къде – в министерството или в агенцията?
Още веднъж ще кажа, че това противоречи на философията на целия законопроект. Идеята е да има едно управление и то да бъде към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това управление да се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Затова смятам, че така направените предложения са неуместни и лично аз няма да ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пехливанов за редакция на чл. 21а в закона, както той го мотивира и защити пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 20, против 106, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 10 е направено предложение за изменение от народния представител Иван Иванов, което комисията приема по принцип и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. Член 21а се изменя така:
„Чл. 21а. (1) Агенцията се ръководи от управителен съвет.
(2) Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на пътната инфраструктура, или в управлението на публични и корпоративни структури.
(3) Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет.
(4) Договорите с председателя и членовете на управителния съвет се сключват, изменят и прекратяват от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на чл. 21а.
Гласували 155 народни представители: за 136, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте новата номерация на параграфа.
Гласували 153 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 12 има отново предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Николай Пехливанов в тази връзка.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. Член 21в се изменя така:
„Чл. 21в. (1) Управителният съвет взема решения за:
1. организиране на разпределението и разходването на средствата за изпълнение на дейностите по планирането, изграждането, управлението и поддържането на републиканските пътища;
2. приемане на проекта на бюджет на агенцията;
3. извършване на разпоредителни сделки или отдаване под наем на имоти и вещи – държавна собственост, предоставени за управление на агенцията;
4. предложения до министъра на регионалното развитие и благоустройството за промяна в списъка на републиканските пътища;
5. предложения за проекти на нормативни актове, уреждащи управлението, проектирането, строителството и поддържането на пътища;
6. одобряване на технически спецификации, технически указания и методически документи, свързани с изграждането, управлението, експлоатацията и поддържането на пътищата;
7. възлагане на обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за проектово управление, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата;
8. изработване на проектите на решения за откриване на процедури за предоставяне на концесия, на обосновка, на обявление, на документация за участие и на концесионни договори за концесии на републикански пътища;
9. изготвяне, приемане и предоставяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно в срок до 31 март на годишен отчет за дейността на агенцията за предходната година.
(2) Управителният съвет взема и други решения, свързани с оперативното ръководство и дейността на агенцията.
(3) Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове.
(4) Правилата за работата на Управителния съвет се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на Управителния съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване редакцията на чл. 21в така, както се предлага от постоянната комисия.
Гласували 158 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 13, 14, 15, 16 и 17, които съответно стават § 16, 17, 18, 19 и 20, комисията подкрепя текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По отношение на § 18 е направено предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
„§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „изпълнителния директор на агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с „управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията”.
2. В ал. 5 думите „изпълнителният директор” се заменят с „управителният съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на чл. 26 с направените предложения за промяна.
Гласували 144 народни представители: за 130, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Агенция „Пътна инфраструктура” проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства чрез разполагане на определени места на устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, като събира такси при превишаване на допустимите стойности”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „Национална агенция „Пътна инфраструктура” се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура”, а думите „и 2” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 22, с който се внасят промени в чл. 27 от закона.
Гласували 143 народни представители: за 131, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 20 има направено предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 20, който става § 23:
„§ 23. В чл. 36а, ал. 2, т. 2, буква „а” думите „изпълнителния директор” се заменят с „управителния съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 132, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 21 има направено предложение отново от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. В чл. 38, ал. 4, т. 1, думите „изпълнителния директор на агенцията” се заменят с „управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на чл. 38.
Гласували 151 народни представители: за 133, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 22 има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 22, който става § 25:
„§ 25. В чл. 39, ал. 2, думите „заповед на изпълнителния директор на агенцията” се заменят с „решение на управителния съвет на агенцията или заповед на упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 132, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 23, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението.
Гласували 151 народни представители: за 138, против 13, въздържали се няма.
Предложението е прието.
По отношение на § 24 има направени предложения от народните представители Иван Иванов и Емил Димитров, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 24, който става § 27:
„§ 27. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думите „Управление „Пътни такси и разрешителни” се заменят с „Агенция „Митници”.
2. В ал. 3, т. 1 думите „изпълнителния директор на агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с „управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на „Агенция „Митници” или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 56.
Гласували 152 народни представители: за 135, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на раздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на този раздел така, както се предлага от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 143, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 25, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте промяна в номерацията на параграфа, съгласно предложението на вносителите.
Гласували 151 народни представители: за 150, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 26 има направено предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
„§ 29. (1) Бюджетните кредити от бюджета на Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет, преобразувана с този закон, се прехвърлят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Агенция „Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и благоустройството е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията, включително на правата и задълженията по сключените договори на Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон.
(3) Трудовите правоотношения с работниците и служителите в Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, с изключение на тези по ал. 4.
(4) Трудовите правоотношения с работниците и служителите от Управление „Пътни такси и разрешителни” в Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет се прекратяват при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда от влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за изказване, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя принципно изказване по § 26, а моят коментар е специално към т. 3 – за трудовите правоотношения, които касаят служителите в Агенция „Пътна инфраструктура”.
Позволявам си да припомня, че при обсъждането при първо четене на законопроекта аз бях внесла вече предложение за изменение на Закона за пътищата именно в частта „Правоотношенията на служителите в агенцията”. Това е една тема, която се дискутира отдавна в общественото пространство и беше тема на обсъждане с Европейската комисия, че тази структура – няма значение как ще се казва сега, дали ще бъде само „Агенция „Пътна инфраструктура” или както да било, но във всеки случай експертният състав, служителите, които работят в тази структура, трябва да бъдат под защитата на Закона за държавния служител, за да няма възможности за непрекъснато вмешателство и промени на базата на политическите промени, които стават в страната. Това беше една от темите, които бяха във фокуса на внимание и при препоръките, които направи Европейската комисия, особено когато става дума за структури, които управляват един голям обем от средства и то европейски пари.
Първо, смятам, че този въпрос заслужаваше специално внимание и трябваше да намери място в закона и да се даде съответната гаранция на професионалистите, на експертите, които работят в тази структура, за да не бъдат подложени на постоянно текучество и промени от политически характер.
Второ, госпожо председател, имам внесен такъв проектозакон за изменение и допълнение на закона. За съжаление не беше взет под внимание. Не съм канена в комисията за обсъждане и разглеждане на този законопроект за изменение и допълнение. Надявам се, че това не е преднамерено и умишлено.
Поставям този въпрос официално, защото това е една изключително важна тема, за да се гарантира наистина последователност и приемственост и да се гарантира стабилността на структурите, които работят по изключително важни проекти за страната и които управляват такъв голям ресурс европейски средства.
В конкретния случай аз не мога да подкрепя категорично и текста, който се предлага от вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, ще си позволя най-напред да отговоря на Вашите въпроси, както ги поставихте – отзад напред, в качеството ми на член на комисията, която разгледа този законопроект.
Първо, по отношение на поставения от Вас въпрос защо предложението за изменение на Закона за пътищата, което Вие сте внесли, не е разгледано до този момент в комисията.
Ще Ви отговоря по следния начин: направих си труда да направя предварителна справка, която показва следните факти: законопроекта сте внесли на 25 август 2009 г. в 17,57 ч. – три минути преди да изтече срока до 18,00 ч. В предвидения в чл. 67, ал. 1 от нашия правилник тридневен срок този законопроект, който сте внесли, е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление като водеща. Законопроектът е раздаден на народните представители на 28 август 2009 г.
На 25 август 2009 г. от 14,30 ч. започва разглеждането в Комисията по регионално развитие и местно самоуправление на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за пътищата. Тоест същия ден, само че три часа преди да внесете Вашето предложение.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от нашия правилник водещата комисия обсъжда едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който комисията започва обсъждането. Нямаше как, госпожо Плугчиева, комисията да знае предварително в 14,30 ч. на 25 август, че Вие ще внесете в 17,57 ч. такъв законопроект.
Ако сте били толкова загрижена за това трудовите правоотношения на работещите в тази агенция да бъдат трансформирани в служебни, можехте да го внесете по-рано.

По отношение на останалите ваши изказвания и въпроси, искам да заявя, че тук не става въпрос за политически решения, уважаеми колеги, става въпрос за структурни промени. Имаме закриване на едно специално звено, което е в Закона за пътищата, а именно „Пътни такси и разрешителни”, и тази дейност отива в Агенция “Митници”.
По отношение на работещите експерти, закрилата и защитата на техните права и това, което изразихте в тази посока, бих искала да предложа и да представя на вниманието на колегите народни представители някои мотиви за прекратяване на трудовите правоотношения, които сме имали предвид при гледането на второ четене на законопроекта, касаещи трудовите правоотношения.
Първо, по отношение на служителите, които са в Агенция “Митници”, мога да кажа, че става въпрос за една специализирана администрация. Има специален и специализиран характер на работа на тези служители в Агенция “Митници”, специализирани изисквания за заемане на съответната длъжност в Агенция “Митници”, специализирана подготовка и така нататък. Съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията и чл. 21 от вътрешните правила за организацията на дейността и вътрешния ред в Агенция “Митници”, почти всички длъжности в Агенция “Митници” са определени за държавни служители. Според разпоредбите на Закона за държавния служител – чл. 10а и следващите, те могат да бъдат заети след обявяване на конкурс. Съгласно чл. 10 от Закона за митниците митнически служител може да бъде лице, което следва да отговаря на определени условия и което не може да извършва определени действия. Такива изисквания към действащите служители в Национална агенция „Пътна инфраструктура” не са предявявани и те не отговарят на тях, няма как да бъдат служители в тази посока на Агенция “Митници”. За тях съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работата на Национална агенция „Пътна инфраструктура” и на нейната администрация не се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.
Съгласно чл. 30 от вътрешните правила за организацията на дейността и вътрешния ред в Агенция “Митници”, всички служители в Агенция “Митници” трябва задължително да преминат курс на обучение в Центъра за подготовка на митнически кадри, да имат стаж най-малко шест месеца в митническата администрация, през това време да са показали необходимите качества и да са издържали с успех най-малко добър – 4.00 практико-теоретичен изпит пред комисията, назначена от директора на Агенция “Митници”.
Очевидно в тази посока, госпожо Плугчиева, е, че служителите от Управление „Пътни такси и разрешителни” не отговарят на тези изисквания. Съгласно Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, функциите и задълженията на служителите в Агенция “Митници” коренно се различават със своите изисквания и критерии от тези на служителите в Управление „Пътни такси и разрешителни” на НАПИ. Същото се отнася и за използваните длъжностни наименования.
В заключение, служителите на Агенция “Митници” имат вътрешна мобилност в смисъл, че се включват в провеждане на широки митнически проверки. Такава специализирана подготовка и умения досегашните служители в Управление „Пътни такси и разрешителни” не притежават. Не можем да дублираме с една и съща дейност две администрации по изпълнение на тези дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Говорим за две съвсем различни неща.
Първо, виждам, че междувременно Вие, която в началото на работата на това Народно събрание гледахте наистина по съдържанието и по принципите, които се обсъждат тук, а не толкова на така наречените с грозната дума парламентарни хватки, виждам, че сега сте ги усвоили в рамките на няколко дни перфектно и се опитвате с това да дадете един несъстоятелен отговор, за което съжалявам искрено.
Второ, парламентарната практика показва, че за второ четене се обсъждат всички постъпили предложения за промени на един такъв закон, независимо дали пряко са постъпили между първо и второ четене.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: И вие много добре го знаете.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Прочетете текста на глас, всички да го чуят!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Много Ви моля, госпожо Фидосова, аз не Ви прекъсвах, когато говорехте от микрофона!
Не знам защо намесвате Агенция “Митници”, като моят въпрос е принципен и касае ръководството и експертния състав в Агенция “Пътна инфраструктура” и няма нищо общо с това звено, което вие прехвърляте от Агенция “Пътна инфраструктура” към митниците. Тук става дума за управленския състав, за професионалния състав на Агенцията за приватизация, а не за митниците, където отива звеното, събиращо таксите. Тук говорим за нещо съвсем друго, генерално принципно: че трябва да има стабилност на тази структура, че трябва да се пази този експертен състав, който не се създава за два дни, който не расте за три дни управление и не започва новата ера сега! И че това са експерти с трудов стаж, с компетентност, с езикова квалификация, и че това са партньори на Европейската комисия и се очаква да има стабилност на тази структура. Затова защитата на тези експерти е крайно необходима, за да се гарантира успехът на работата на тази структура и той е във ваш интерес, в интерес на страната ни. Така че би трябвало тази загриженост, която смятате, че аз проявявам, вие също да я проявявате още повече като управляващи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за втора реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще говоря по същество.
Госпожо Фидосова, Вие на практика казахте две неща: едното е, че хората, които работят в Управление „Пътни такси и разрешителни”, вече са безработни, когато влезе новият Устройствен правилник на митниците, защото те не отговарят на тези изисквания.
Но ви питам: как така приехме чл. 27 или § 22, където същите функции хората, които ще ги упражняват във вътрешността на страната, ще имат необходимата квалификация и ще упражняват това, а тези, които ще отидат в митниците, няма да могат? Престанете с тези двойни стандарти. И в този закон...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Става въпрос за различни функции. Четете и закона!
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не Ви прекъсвах, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ТАКОРОВ: И все пак, искам да ми кажете като член на Правната комисия: как толкова текстове, които не бяха в проектозакона, влязоха на второ четене в тази зала? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще бъда много кратка.
Уважаеми колеги, които се изказахте преди мен, ще има нова парламентарна практика и тя е да се подготвяме със сериозни юридически аргументи по конкретни текстове, представяйки конкретни текстове и практика (ръкопляскания от ГЕРБ) за всяко едно пленарно заседание. Това, че се подготвих предварително, че представих пред вас - ще ви ги дам писмено - аргументи от закони, класификатори, наредби - не смятам, че това са процедурни трикове, госпожо Плугчиева.
По отношение на въпроса защо има толкова текстове между първо и второ четене: има текст в правилника, който определя ясно правомощията, функциите, задачите на всеки един от нас като народни представители и на комисията. Моля ви когато излизате от тази трибуна да си четете правилника и да не хвърляте такива безпочвени обвинения към мен или към колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, доколкото искам да защитя и комисията, и това, че бяха спазени всички процедури при обсъждането. Ние сме били колеги с госпожа Плугчиева в Тридесет и осмото Народно събрание. Може би поради нейното отсъствие от следващите състави на Народното събрание тя действително не си спомня текстове, които са абсолютно изрични в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно чл. 71, ал. 1 постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народно събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането - тоест, до 18,00 ч. на предния ден. Това не е било изпълнено. Законопроектът на госпожа Плугчиева е внесен всъщност след обсъждането в същия ден, но вече обсъждането е минало.
Съгласно чл. 73 не може да се обсъжда законопроекта на госпожа Плугчиева при разглеждането на изменителния закон на второ четене, защото изрично е записано, че народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в седемдневен срок, и съответно те да бъдат разгледани.
Госпожо Плугчиева, Вие можехте двата текста -защото само два са текстовете, които предлагате като изменение, да ги представите като предложение за изменение на приетия на първо четене изменителен закон, който в момента се обсъжда. Това е законодателната техника, която се използва, когато се е закъсняло с представянето на предложения под формата на отделен законопроект и съответно в комисията щяха да бъдат обсъдени.
Единственото, което остава сега, е законопроектът, който сте внесли, да бъде разгледан отделно в Комисията по регионална политика и местно самоуправление като внесен законопроект, след като този законопроект вече е бил разгледан на първо четене.
Що се отнася до измененията между първо и второ четене, те съвсем не са толкова много. Някои от тях изчистваха текстовете и се получиха действително по-добри текстове. Другото изменение е свързано единствено с Агенция „Митници”. В интерес на истината трябва да отбележим, че преди това през годините бяха направени много големи закононарушения в това отношение – нелегален внос, необмитяване на стоките, непроверяване на теглото, на произход, на характер – изискваха сегашното управление да потърси решение на този проблем. Ние изслушахме и ген. Танов в комисията. Считам, че аргументите, които бяха изложени там, бяха действително качествени. Нека бъдем така добри да оставим поне да минат няколко месеца, за да видим как ще се развият нещата. Аз вярвам, че при създаването на единната информационна система действително най-после ще се затвори една тежка дупка в бюджета поради това, че контролът на митниците беше или занижен, или умишлено не беше извършван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплика на госпожа Плугчиева? Няма.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колега Иванов, нямам намерение да спорим повече по процедурата. Принципният голям въпрос е за защитата на експертите и на професионалистите. Това е голямата тема и мен ме изненадва, че това не вълнува мнозинството, а трябва да бъде във фокуса на Вашето внимание.
Освен това, чисто практически, Вие казвате – следвайки процедурата, сега същата тази комисия, след като затвори измененията по този закон, наново ще трябва да отвори нова дискусия по моето предложение, когато целта е да пестим време и съответно да вършим реална и сериозна работа. (Реплики на народния представител Искра Фидосова.) Наистина не го разбирам.
Освен това малките изменения, за които говорите, факт е, че ги е имало и е могло да се спести време. Пак заострям вашето внимание върху сериозната тема на съхраняване на експертния състав в тази държава (шум и реплики в мнозинството), на професионалистите, на тези, на които се гради и се държи наистина държавата. Това е конструкция, която трябва да бъде съхранена, а не заменяна и променяна непрекъснато. (Реплики на народния представител Ваньо Шарков.) Иначе няма да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за реплика? Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Плугчиева, ние наистина можехме да спестим една втора дискусия, ако Вие бяхте използвали тази законодателна практика, за която Ви казах, и бяхте преоформили Вашите предложения като предложения между първо и второ четене. Те щяха да бъдат разгледани и комисията щеше да се произнесе по тях.
Що се отнася до експертите, нека да не говорим най-общо, че всички са експерти, незаменими и т.н., защото една немалка част от тях поставиха под съмнение имиджа на България като страна в Европейския съюз, която изпълнява европейските директиви и която действително следи товарите, които минават през нейните граници. Ако всички те бяха такива, каквито Вие ги представяте, нямаше да имаме никакъв проблем. А се оказва, че имаме много тежък проблем. Прави се опит той да бъде решен.
Аз отново казвам: нека тръгнем с доверие към тази промяна, която се прави. Нека тръгнем, както Вие преди една година искахте да се тръгне с доверие към мерките, които предприемате. Нека тръгнем с доверие и да окуражим да бъде извършено това, което беше заявено и в комисията от ген. Ваньо Танов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Подлагам на гласуване редакцията на § 29, както беше представена от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 128, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Искам да информирам народните представители, че в пленарната зала присъстват десет, с господин Пирински единадесет народни представители от Парламентарната група на „Коалиция за България”, а гласуват петнадесет души. Това е по темата за двойния стандарт и за гласуването с чужди карти. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Продължаваме по-нататък – имате думата, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 27, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението за преномериране на параграфа.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В § 28 е направено предложение от народния представител Емил Димитров, което комисията подкрепя по принцип, и предлага следната редакция на параграфа, който става § 31:
„§ 31. В Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 148в, ал. 3 думите „Национална агенция „Пътна инфраструктура“ се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура“.
2. В чл. 167, ал. 3:
а) изречение второ се изменя така:
„Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници” и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване“;
б) създава се изречение трето:
„Агенция „Митници” осъществява митнически контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 126, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата на второ четене.
Обявявам, че утрешното пленарно заседание ще започне в 9,00 ч. с точка 5 – Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2008 г.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Секретари:
Пламен Нунев
Мариана Даракчиева