Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Митхат Метин и Петър Хлебаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 181 народни представители - налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви проект на:
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за периода
16-18 септември 2009 г.

1. Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г. Вносител – Висшият съдебен съвет, 26 май 2009 г., препотвърден с писмо на Висшия съдебен съвет от 12 август 2009 г.
2. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г. Вносител – Висшият съдебен съвет, 3 август 2009 г.
3. Проект за Решение за попълване на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на европейската сигурност и отбрана/Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител – господин Лютви Местан, 10 септември 2009 г.” Имаме един пропуск в състава на тази делегация.
„4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за туризма. Вносител – Министерският съвет, 31 август 2009 г.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост. Вносител – Министерският съвет, 4 септември 2009 г.
6. Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г. Вносител – Министерският съвет, 5 юни 2009 г.” Тъй като тази точка от програмата следва да се гледа на закрито пленарно заседание, предлагаме това да бъде за утрешния ден като първа точка в 9,00 ч.
„7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносители – Министерският съвет, 27 август 2009 г.; Петър Димитров и Анна Янева, 26 август 2009 г.; Мартин Димитров и Ваньо Шарков, 27 август 2009 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител – Министерският съвет, 4 септември 2009 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет, 4 септември 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет, 4 септември 2009 г.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет, 4 септември 2009 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител – Министерският съвет, 8 септември 2009 г.
13. Парламентарен контрол”, предвиден за петъчния ден във времето, уточнено с нашия правилник.
Моля народните представители да гласуват предложения проект за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 188 народни представители: за 187, против няма, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Няколко съобщения, преди да започне нашата делова работа:
На основание чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 123, алинеи 2 и 9 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител господин Венцислав Върбанов е декларирал писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване и възстановяване движението на наказателния процес, воден срещу него.
В преписка между председателя на Народното събрание и главния прокурор на Република България, изясняваща хронологията на събитията в периода 2002-2009 г. по даването на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и последвалото наказателно производство срещу народния представител Венцислав Върбанов, е установено, че декларираното писмено съгласие е за продължаване на наказателното производство, образувано срещу него по наказателно общ характер дело № 1171 от 2007 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение ІV състав.
Съгласно установената парламентарна практика заверено копие от декларираното съгласие на народния представител, както и извадка от днешната стенограма ще бъдат предоставени на главния прокурор на Република България за предприемане на необходимите процесуални действия.
На 15 септември 2009 г. от Националния статистически институт постъпи информация за индексите на потребителските цени за м. август 2009 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Който желае може да се запознае и да си вземе бележки от него.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 9 септември до 15 септември 2009 г.:
Проект за Решение за попълване на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на европейската сигурност и отбрана/Асамблеята на Западноевропейския съюз. Вносител – господин Лютви Местан.
Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика и отбрана. Съпътстваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Съпътстваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Съпътстваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител – народният представител Стоян Гюзелев. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители – народните представители Лъчезар Тошев и Мартин Димитров. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Общият брой на внесените законопроекти е 11, от които един проект за решение, който е включен в програмата за тази работна седмица.
Последно съобщение, което се налага във връзка с предстоящите четири почивни дни.
Тази сутрин на Председателския съвет обсъдихме и ви предлагаме програмата за следващата работна седмица от 23 до 25 септември да бъде входирана в Народното събрание от моя страна като председател до 12,00 ч., петък, тази седмица, а всеки един от вас, народните представители, с оглед правомощието по чл. 43, ал. 3 от нашия правилник ще има възможност да депозира предложения за дневен ред до 16,00 ч. в петък – 18 септември.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2008 Г.
Постъпило е становище на Комисията по правни въпроси с проект за решение.
Моля председателя на комисията госпожа Фидосова да ни запознае със становището.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Борис Велчев – главен прокурор на Република България, госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, господин Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, и госпожа Ана Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, квесторите, поканете допуснатите до участие в работата ни магистрати.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще прочета становището на Комисията по правни въпроси относно Доклад на Прокуратурата на Република България по прилагането на Закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2008 г., № 911-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26.05.2009 г., препотвърден с писмо от 12 август 2009 г.
„На заседание, проведено на 10 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа доклада.
На заседанието присъстваха: от Главна прокуратура – господин Борис Велчев, главен прокурор, господин Бойко Найденов, заместник главен прокурор и директор на Националната следствена служба; от Висшия съдебен съвет – госпожа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, и госпожа Ана Караиванова, главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; от Министерството на правосъдието - господин Христо Ангелов, заместник-министър.
Докладът бе представен от господин Борис Велчев, според който представеният документ е съобразен с възложените нормативни правомощия и задължения, както и с приетия от Висшия съдебен съвет на 7 януари 2009 г. обхват и структура. Докладът е приет от Висшия съдебен съвет и подробно разглежда и анализира дейността по правоприлагането и постигнатите резултати в противодействието на престъпността.
Анализирани са тенденциите на заявената и наказаната престъпност, като са използвани данните от полицейската статистика за регистрираните и разкритите престъпления и данните на прокуратурата за предадените на съд и осъдените лица. Анализирана е цялостната дейност на прокуратурата, като са разгледани резултатите по всички видове надзори, упражнявани в прокуратурата. Акцент е поставен върху резултатите от проведените разследвания от прокурорите и от разследващите органи с развитието им в съдебната фаза на наказателния процес.
Въз основа на събраните и обработени конкретни данни са направени съответните изводи и констатации. Изведени са основните проблеми и са посочени взетите мерки за тяхното решаване.
От гледна точка на обществената значимост и в контекста на контролните компетенции на Народното събрание интерес представляват данните, съдържащи се в Раздел І - „Структура и динамика на престъпността”. Структурата на регистрираната престъпност се запазва без съществени изменения през 2008 г. Продължават да са структуроопределящи престъпленията против собствеността – 61,9%, общоопасните престъпления – 25,6%, следвани от престъпленията против личността – 5%. Необходимо е да се подобри системата за регистриране на престъпността, така че да се обхващат всички случаи на престъпни посегателства, както и регистрираните от МВР и от Военна полиция.
По отношение на индикатора разкриваемост, докладът посочва, че разкритите криминални престъпления през отчетната година са 48,3% от общо регистрираните през периода и са на най-ниско ниво в абсолютни стойности спрямо предходните години. Общото ниво на разкриваемостта се определя от относително ниското ниво на разкриваемост на най-големия дял от регистрираните престъпления – престъпленията против собствеността. От тях са разкрити 35,3%, като най-многобройните престъпления, каквито са взломните, домовите, кражбите на части и вещи от МПС, са с най-ниски нива на разкриваемост – съответно 18,7%, 27,1% и 15,1%. Общоопасните престъпления имат 68,9% разкриваемост. Престъпленията против личността са с относително висока разкриваемост – около 66%. Разкриваемостта специално на умишлените убийства е 72%. Проблемите продължават да се свързват с разкриването на така наречените поръчкови убийства.
По отношение на показателя предадени на съд, осъдени и санкционирани лица и оправдани лица, данните в Доклада са както следва: през 2008 г. са осъдени и санкционирани 51 562 лица. На лице е увеличение спрямо 2007 г., когато са осъдени и санкционирани общо 50 714 лица.
Раздел ІІ – „Дейност на териториалните прокуратури и разследващите органи”, съдържа обширна информация относно общия брой и структура на решените преписки, брой на нерешените преписки в края на предходната година, новообразувани преписки, преписки, образувани по сигнали на контролните органи, преписки, образувани след самосезиране на Прокуратурата, информация относно срочността на решаване, видове решения по преписки, останалите нерешени в края на периода, както и относителния дял на образуваните досъдебни производства и отказите за образуване спрямо общия брой. Според информацията, съдържаща се в раздела, през отчетната 2008 г. е продължила работата по утвърждаване в практиката на въведените с НПК нови правни институти и установените единни правила на досъдебно производство. Продължено е и изграждането на апарата на полицейското разследване като разследваща структура на преобладаващата част от престъпленията.
Забелязва се положителна тенденция към увеличаване относителния дял на решените преписки, който за 2008 г. е 92,8%. Видно от данните за останалите нерешени в края на годината 24 118 преписки, техният дял е намален със 7% спрямо всички преписки.
Раздел ІІІ – „Дейност на ВКП и разследващите органи на национално ниво”, представя подробни данни относно структурата, организацията, дейността и средната натовареност на прокурорите. Реорганизацията на Върховната касационна прокуратура е продължила през 2008 г. с цел усъвършенстване на специализацията на прокурорите. Преструктурирането е в резултат и на негативните оценки на европейските експерти по механизма за сътрудничество и проверка, както и по докладите на ОЛАФ за повишаване резултатността по делата с налагане на убедителни присъди.
Във Върховната касационна прокуратура и с аналогични структури по места се създават специализирани отдели за противодействие на корупцията и престъпленията от особен обществен интерес, самостоятелни отдели за противодействие на организираната престъпност и злоупотребата с имущество и средства на Европейския съюз. Усъвършенстването на дейността по упражняването на инстанционен контрол на произнасянията от прокурорите по преписките и делата, образувани в Прокуратурата, е изведена като приоритетна с обособяване на отдел „Инстанционен контрол”.
По отношение на натовареността, прокурорите от ВКП през 2008 г. са работили по общо 38 646 преписки, от които новообразуваните са 17 000. Взети на специален надзор са 433 преписки и 965 досъдебни производства. Решени са 98% от преписките. Намалели са останалите нерешени в края на отчетния период преписки.
Като проблем според доклада се очертава наличието на висок процент оправдани лица по дела, подсъдни на районен съд, и то за престъпления, които не се отличават с фактическа и правна сложност. Това изисква прокуратурите да насочат усилията си към по-ефективен контрол от наблюдаващия прокурор във фазата на досъдебното производство, а при внасяне на делата в съда да се извършва цялостна и задълбочена проверка на събрания доказателствен материал, обосноваващ изводите за извършено престъпление и виновността на лицето, привлечено като обвиняем.
В Раздел ІV от доклада се съдържа дейността на Върховната административна прокуратура. Има данни относно структурата и организацията на дейността на ВАП, както и обобщени данни и анализи на средната натовареност на прокурорите. След известно намаление на общия брой на административните дела, по които е участвал прокурор през 2007 г., което може да се обясни с отпадането на задължителното участие в първоинстанционното съдебноадминистративно произвдство след влизането в сила на дял ІІІ от АПК на 1 март 2007 г., през 2008 г. е налице значително увеличаване на броя на делата с участие на прокурор – с близо 13%, при увеличен брой и на откритите съдебни заседания.
Като особен приоритет в заключителната част на доклада главният прокурор на Републиката изрично посочва необходимостта от формиране на държавна политика при определяне на най-удачната материоалноправна и процесуална рамка в следните аспекти: прецизиране на видовете и степенуването на престъпленията и нарушенията, както и предвидените за тях наказания; качеството на разследване и ефективността на доказване на престъпленията; допустимият формализъм на процеса в подготвителната досъдебна фаза, който понастоящем е прекомерен; равенство на страните и еднаква степен на защита на извършителите на престъпления и пострадалите в процеса като баланс на личен и обществен интерес; защитата на държавния интерес, утвърждаването върховенството на закона и равенство в правата на гражданите, съгласно Конституцията на Република България; неизбежността на наказанията и удовлетворяване очакванията на обществото за справедливи присъди в съчетание с принципите за превантивната роля на наказателния процес – както спрямо подсъдимите, така и спрямо всички членове на обществото за утвърждаване на върховенството на закона и неговото еднакво прилагане.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители господин Казак, госпожа Манолова, господин Корнезов, господин Лазаров, господин Нотев, Стоилов, Димитров. Те се обединиха около становището, че докладът представя данните в тяхната цялост и пълнота. Прави впечатление, че там, където причините за неудовлетворителните резултати се дължат на лошата организация на дейността, това е посочено изрично в доклада. Същевременно съдържащите се в доклада данни могат до голяма степен да дадат представа в кои структури има необходимост от промяна на организацията на работа и в какви посоки. Народните представители изказаха становище, че като ключови проблеми пред ефективността на Прокуратурата се очертават наличният остър материално-технически дефицит и необезпеченост на прокуратурите - особено на ниските нива на системата, недостатъчната подготовка на магистратите - особено на районно ниво, проблеми с нормативен характер – най-вече нормативни дефицити в НК и НПК, както и редица несъвършенства, касаещи атестирането на магистратите, ефективния контрол върху тяхната дейност и актове, ниското ниво на качеството на подаваните сигнали до Прокуратурата и др.
Следва да бъде отбелязано, че като цяло има подобрение на качеството и срочността на постановените прокурорски актове, както и качеството на противодействие срещу организираната престъпност.
Наред с това Прокуратурата следва да обърне много по-сериозно внимание върху противодействието срещу масовата битова престъпност, която засяга най-широки слоеве от населението и дава подчертано негативен ефект върху дейността и резултатността от работата на правоприлагащите органи. Необходимо е да се помисли върху нееднаквата натовареност на различните прокуратури, както и върху отсъствието на ефективна вътрешноинституционална система за контрол, което се отразява негативно върху качеството на работа на системата като цяло.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на доклада на Прокуратурата за прилагането на Закона и дейността на разследващите органи през 2009 г. и следващите години:
1. Реформирането на дейността на Прокуратурата, чието начало е поставено с прозрачното представяне на дейността и признаването за съществуващи проблеми, да продължи в същата посока с необходимата настойчивост и бързина.
2. Нововъведените практики, които дават положителни резултати – екипност на разследване, самостоятелни разследвания, провеждани от прокурори, и контрол върху дейността на разследващите органи - да се прилагат от всички нива на Прокуратурата и във всички райони в страната.
3. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, които да уеднаквят събирането им от различните нива на Прокуратурата, както и от разследващите органи. При представянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях.
4. Да се засили контролът по ритмичността на разследването, спазването и продължаването на срока на разследване в досъдебното производство.
5. Констатациите за установените проблеми в работата на отделните прокуратури да са съпроводени с описание на предприетите конкретни мерки за тяхното преодоляване и за конкретните резултати.
Последната препоръка е да се въведе в отчетния доклад за 2009 г. и следващите години съотношението между подадените сигнали до Прокуратурата и внесените в съда обвинителни актове и постановени по тях осъдителни присъди като ключов индикатор за ефективността на прокурорските органи.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2008 г. и предлага на Народното събрание проект на
„РЕШЕНИЕ:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
За изложение по доклада има думата главният прокурор господин Велчев. Заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие вероятно сте виждали обема на доклада на прокуратурата за дейността на тази институция и на разследващите органи през предходната 2008 г. Той е твърде внушителен. Няма да си позволя да досаждам с много цифри, но съм длъжен, защото статистиката показва тенденции, да изведа пред вас няколко цифри, с които да илюстрирам и положителни тенденции, и отрицателни тенденции в работата на прокуратурата.
През годината, която отчитаме, териториалните прокуратури са решили над 308 хиляди преписки – това са материали по проверки, и над 380 хиляди дела. По 126 хиляди преписки са постановени откази за образуване на досъдебно производство. Над 73% обаче от постановленията за отказ са били потвърдени, което гарантира, че в огромния брой случаи не е имало основания за търсене на наказателна отговорност. Внесените в съда са 42 хиляди дела, по тях има осъдени 52 хиляди лица, на доживотен затвор – 15 лица, на ефективно лишаване от свобода – около 10 хиляди лица, и на условно наказание лишаване от свобода – около 15 хиляди лица. Оправдани са 2147 лица или малко под 4% от лицата, срещу които има внесени обвинителни актове. Прокурорите от страната са участвали в над 150 хиляди съдебни заседания.
Тези цифри сами по себе си едва ли говорят много, тъй като няма как да ги съпоставим с цифрите от миналите години, поради, за съжаление, един продължаващ болезнен проблем на българската съдебна власт и това е проблемът за прекратените по давност дела. Те размиват общата картина, не позволяват да се формира истинска представа за интензитета на работата на прокурорските органи, тъй като и през миналата година са били прекратени по давност 235 659 дела. Искам да обърна внимание, че миналата година тази цифра беше малко по-висока и беше около 275 хиляди, пó миналата година беше пак около 250 хиляди. Данните, които имаме междинно за тази година, показват, че динамиката намалява, но цифрата пак ще бъде много съществена. Разбира се, трябва да бъдем наясно, че това са дела, на които само констатираме тяхната смърт, това са дела, прекратени по давност още 70-те години, понякога имаме и такива дела. Но така или иначе бих искал да калкулирате в работата на прокуратурата и огромния труд по намирането, анализа и формалното прекратяване с постановление на близо четвърт милион дела.
Онова, което прави впечатление и на което искам да обърна вашето внимание, е, че една голяма част от делата в прокуратурата приключват в рамките на законоустановените срокове. През 2006 г. този показател е бил 85% от всички дела. През 2007 г. е нараснал на 88%, в момента е 95% от всички дела. Само 1,5% от делата са били разследвани повече от година. Давате си сметка сигурно, че наистина има оправдани случаи, в които тежки, особено икономически дела, не биха могли да приключат наистина в твърде кратки срокове.
Недостатъчна е работата по самосезирането на прокуратурите. Този показател ние въведохме за първи път в доклада по предложение на господин Иван Костов от миналогодишните му препоръки към нашия доклад и виждаме, че е имал основание да направи тази препоръка. По този ред, чрез самосезиране, в прокуратурите в страната са образувани само 362 преписки. Това не е добре и ни показва, че има инстинкт в държавното обвинение то да констатира определени нередности и да предприеме мерки за тяхното оправяне.
Позволявам си да изложа пред вашето внимание и един друг много съществен проблем и бих казал, че за мен той е основен в днешното заседание – през 2008 г. прокуратурата, както вече казах, е работил по 308 хиляди преписки. Това са сигнали, по които се извършват проверки. Само 2500 от тях, или под 1%, са образувани по данни на контролните органи. От тези 2500 само 900 са съдържали достатъчно данни за възбуждане на наказателно преследване. Следователно, през миналата година по сигнали на контролните органи са образувани не повече от половин процент от всички наказателни производства в България. Тази цифра ми се струва абсурдно малка. Тя показва, че в държавата няма вътрешен контролен механизъм, който да гарантира, че данъчните престъпления се откриват от данъчните органи. Впрочем, коя е най-логичната администрация да разкрива данъчни престъпления, ако не данъчната администрация? Че митническата администрация не разкрива контрабанда, че органите на държавния вътрешен финансов контрол не разкриват в достатъчна степен нарушения, свързани с предоставянето на средства в публичния сектор. Същото важи и за строителния надзор, същото важи и за много други контролни органи.
Впрочем, като стана дума за контролни органи, да не забравя да кажа, че контролните органи в България са доста на брой. Съвсем статистически трябва да кажа, че освен 29 инспектората, които съществуват в централните ведомства, в България има 104 централни административни структури, много от които имат контролни правомощия, не всички. В България има 900 сертифицирани вътрешни одитори, които също имат контролни функции в рамките на системите, които обслужват одитно. И цялата тази огромна система от контролни органи, в която работят десетки хиляди хора, в крайна сметка е отговорна за под половин процент от делата, които се образуват в България. Струва ми се, че тази тема за мобилизацията на контролната система и за нейната ефективност е важна и ако аз си позволявам да представя този проблем от гледна точка на прокуратурата, то е, защото, за съжаление, неефективната контролна система води до един неприятен резултат за нас – огромна част от преписките, които би трябвало да се решат ефективно от контролните органи, в крайна сметка стигат до прокуратурата. Те стигат до прокуратурата без достатъчно данни за извършване на престъпления. Но ни затрудняват с огромен обем работа по отказите и което е не по-малко важно – създават обществената нагласа, че всички проблеми в България могат да се решат единствено и само с наказателна репресия, осъществявана от прокуратурата. Мисля си, и вие вероятно сте съгласни – това не може да бъде верен извод.
В последния доклад на Европейската комисия прокуратурата беше спомената сред институциите, които будеха по-скоро положителна оценка. Вярно, тези по-скоро положителни оценки нямаха системен характер и съдържаха обнадеждаващи констатации. Тези констатации не идват на празно място, държа да кажа това.
Ще си позволя да изведа няколко от категориите дела, които следи Европейската комисия и въз основа на които е формулирала тези оценки.
Например, ако през 2008 г. за пране на пари са осъдени 18 лица, през 2007 г. те са били 7. Нарастването е чувствително, макар и в малки стойности. Вероятно вие ще се запитате защо се хвалим с подобни малки стойности. Това е по една проста причина – до 2006 г. в България нямаше нито един осъден за пране на пари. За две или три години се успя да се създаде, затова заслуга имат и органите на прокуратурата, и органите на съдилищата, чувствителна по обем съдебна практика, която вече позволява да кажем, че имаме ефективно правораздаване по прането на пари.
Няколко думи за престъпленията, свързани с европейските фондове, така наречените измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
През 2007 г. не е имало нито едно осъдено лице за такива престъпления. През 2008 г. тези лица са 5 и това може би не изглежда много внушително, но на фона на нула всяко нарастване бележи добра тенденция. Обвинителните актове са нараснали три пъти в сравнение с 2007 г., а броят на образуваните и наблюдавани досъдебни производства е нараснал около четири пъти.
Няколко думи за организираната престъпност. Ако през 2007 г. е имало 72 обвинителни акта срещу установени организирани престъпни групи и въз основа на тези 72 обвинителни акта са осъдени 78 лица, сега през 2008 г. осъдените лица са 183. Виждате, че нарастването е два пъти и половина и според мен това не е случайно.
При данъчните престъпления ръстът е с над 40%; при наркотрафика – с 8%. Длъжен съм да кажа, че има спад от 6%, изключително тревожен, по делата, свързани с трафика на хора – една изключително чувствителна тема, по която ние сме наблюдавани много детайлно и по която очевидно трябва да предприемем много по-сериозни мерки.
Със 19% например са спаднали обвиненията за престъпления, свързани с подправка на кредитни карти. Това са цифри, за които ние нямаме разумно обяснение към този момент, търсим го и единственото разумно обяснение е, че има несвършена работа.
Един показател още, по който се следи работата на прокуратурата, това е броят на върнатите дела. Аз със задоволство мога да кажа, че броят на върнатите дела намалява и намалението е със 17% в сравнение с 2006 г. Това е първата година, в която сме започнали да отчитаме този показател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да си позволя, освен ако вие, разбира се, нямате въпроси след това, да ви занимавам повече с проблеми, свързани със статистика и отчетност за 2008 г., но съм длъжен обаче да поставя пред вас финално един законодателен проблем, който ми се струва, че е основен в разговора между прокуратурата и Народното събрание.
Преди малко имах повод да кажа за ниската ефективност на контролните институции. Подчертавам, че тази ефективност е наистина ниска и това може да създаде представата, че контролните институции в България не работят заради вина на служителите в тях. Тази представа няма да бъде съвсем вярна. Разбира се, сигурно има и какво да се направи по отношение на това служителите в съответните контролни администрации да работят по-ефективно, но законодателството, което те прилагат, е такова, че не им позволява да свършат Бог знае какво.
Нека да ви дам само още една цифра. Миналата година – 2008 г., Агенцията за вътрешен финансов контрол е извършила определен брой проверки, въз основа на които с глоби и имуществени санкции са санкционирани лица, като общият брой на събраните суми по тези наложени санкции, глоби и имуществени санкции е около 600 хил. лв. Шестстотин хиляди лева е цената, в кавички казано, на всички нарушения, свързани с разходване на публични средства в България. Не зная какво е вашето становище, но на мен ми се струва, че това издава липса на реален контрол.
Нека да се върна на основния въпрос, но вече без цифри. Страхувам се, че нашето административно законодателство залага на методите на последващия контрол и единствено на тях. Не искам да правя крайни обобщения, защото рискувам да сбъркам, но от онова законодателство, което ние прилагаме в контекста на нашата работа, например по обществените поръчки, е явно, че разумът на закона е такъв, че чакаме да се извърши едно нарушение, а може би и престъпление, за да възникне правото на контролния орган да се намеси. Тогава, когато това право възникне и контролният орган се намеси, той има твърде ограничен инструментариум, за да се намеси истински и пълноценно.
Не мога да не кажа още една цифра. През 2008 г. в регистъра за обществени поръчки са регистрирани около 13 300 обществени поръчки. По тях органите на Агенцията за обществени поръчки са видели известни нередности в 22. Двадесет и две към 13 хил.! Това е съотношението. Това съотношение не издава добре организиран контрол. Но дори и органите на Агенцията за обществени поръчки да могат да си свършват по-добре работата, въпросът, който възниква и възниква не без основание, е: какво могат да направят те? Те могат да сезират Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Тя обаче не може да упражнява никакъв текущ контрол. Тя трябва да чака сделката да се изпълни, за да упражни предвидения в закона последващ контрол. Хубаво, ама този последващ контрол дори не е по същество – той е инспекция, не е одит. Той има функцията единствено и само да установи спазени ли са процедурните правила. А съдържанието? Съдържанието е работа, ако един ден Сметната палата влезе в този орган. Всъщност ние реагираме срещу нарушението много по-късно, след като то вече е извършено. Без да създадем инструментариум, да гарантираме, че такова нарушение, поне не и в мащаба, в който го познаваме, няма да бъде извършено.
Не ми е работа да се занимавам с това, но за съжаление то има пряка връзка с работата на институцията, която ръководя. Казвам „за съжаление”, защото тази връзка не бива да бъде толкова пряка.
В крайна сметка се стига дотам, че всички нарушения се отправят до прокуратурата, след като са станали, след като парите са получени, след като стоките са доставени на съответните органи или изпълнителните работи са извършени, или услугите вече са дадени и прокуратурата може да се справи с тези нередности, ако констатира, че те имат висока степен на обществена опасност, представляват престъпление, със средствата на наказателната репресия. Тогава да видим дали прокуратурата разполага и с такива средства?
Икономическото законодателство се разви много в последните години, а инструментариумът за противодействие на икономическите престъпления, с много малки изключения, си остана този, създаден през далечната 1968 г. – създаден за охрана на тогавашната социалистическа собственост. Този инструментариум е понякога приложим и към съвременни форми на икономическа престъпност, а понякога съвършено неприложим.
Мен ми се иска, позволих си да го кажа и в Комисията по правни въпроси, че трябват простички и ясни текстове в Наказателния кодекс, дори без да говорим за нов Наказателен кодекс. Ако позволите, няма да ви обременявам много, само един пример. Иска ми се някъде в Наказателния кодекс да има един простичък текст, който да каже: възложител на обществена поръчка, който наруши Закона за обществените поръчки и от това настъпят немаловажни вредни последици, се наказва, разбира се, когато е умишлено. Е, такъв текст няма. За тези нарушения ние трябва да се борим с текста за престъпления по служба от 1968 г. С такъв предвиден предмет на доказване, свързан със специалната цел, който прави доказването много, много трудно. Защо трябва да бъде затруднена държавата да осъществява възмездие?
Моята молба към вас е да разберете, че не се оплакваме от законодателството, можем да прилагаме и действащото законодателство, но ни се иска да имаме модерно, съвременно законодателство. С други думи, когато в лодката влезе вода, ние можем да я изпомпаме и с едно канче, обаче можем да го направим и с една помпа. И ние искаме помпа.
Другият факт, на който ми се иска да обърна внимание, е, че законодателството у нас създава идеални предпоставки за размиване на отговорност. Искам да бъда съвсем откровено разбран. Тези предпоставки едва ли са създадени целенасочено и съзнателно, но наслагвани в годините водят до това, че много трудно може да се прокара истинската разграничителна линия между отговорността на експертите в една администрацията, които трябва да подготвят например една обществена поръчка или да харчат някакви други публични средства, и отговорността на политическото лице, което рядко е експерт или поне не в онази степен, в която би трябвало да бъдат квалифицираните експерти.
Това разбиране на отговорност води до много сериозни трудности при доказването на вина в наказателното право. Наистина Законът за финансовото управление в публичния сектор дефинира кой носи отговорността за икономичното, ефективно и ефикасно управление – административният ръководител. Но този въпрос не бива да се бърка с вината в наказателното право, която е конкретен факт и подлежи на доказване с едни много конкретни и доста ограничени средства, предвидени в НПК.
И накрая, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя да завърша с още един въпрос, който съм поставил в Правната комисия, и който се свежда до следното. Каквито и да са резултатите на прокуратурата, а те статистически, уверявам ви, са абсолютно открити и вие знаете, чели сте всички в доклада, че статистически са по-скоро добри и са по-добри от миналата година. Но това никого не може да заблуди - нито нас, нито вас. Ние добре разбираме, че независимо от известно статистическо подобрение на определени показатели и външната, явна неефективност на прокуратурата по редица дела, и липсата на доверие както от страна на българското общество, така и от страна, за съжаление, на Европейската комисия, са реални факти. Това са факти, които трудно можем да оспорим и да опровергаем само със статистика, а вероятно следващата година мога да дам и по-добра статистика, дай Боже. Съдейки по статистиката от досегашните отчети, вероятно това ще бъде така. Но това изобщо не е достатъчно за промяна на публичния образ на българската съдебна власт, в частност на прокуратурата. За съжаление, не е истинският измерител за нейната ефективност.
Мисля, че истинският измерител за ефективността на прокуратурата е възстановяването на доверието в нея. Ако възстановим доверието в нея и хората не се питат защо е прекратено едно дело или защо е отказано да се образува едно наказателно дело, доверието в прокуратурата ще нарасне, убеден съм, и оттам и самочувствието на прокурорите, и ефективността в работата им ще се промени. Как можем да гарантираме подобно доверие? Доверие, разбира се, не може да се гарантира само със законови мерки, то се изгражда бавно, но може да се гарантира чрез контрол. Искам да ви помоля да обсъдите възможността за въвеждането на един максимално пълен, да използвам крайната дума, тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата. Аз съм за това да преразгледаме щата на прокуратурата и да не се стигне до каквото и да било увеличаване на щата на съдебната власт, така че прокурори, които в момента са на работа, да бъдат пренасочени за работа в съответни отделения на съдилища, които да упражняват съдебен контрол от хора, извън прокуратурата, независимо от нейното ръководство, да упражняват съдебен контрол върху всички откази за образуване на досъдебно производство, а не както е сега, само по някои, а върху всички случаи на прекратяване на досъдебното производство. Когато има един такъв обективен, надявам се, справедлив и най-важното външен контрол за прокуратурата, професионален контрол, мисля, че и прокурорите ще бъдат много по-внимателни, а мисля си, че когато един съд потвърди, че едно дело е прекратено основателно или не е образувано основателно, и доверието към прокуратурата ще се промени. Моля ви да обмислите такава възможност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Моля народните представители за становища, изказвания, въпроси.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин главен прокурор, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората! И в Правната комисия изказах становище по доклада, пределно позитивно, за това, което е постигнато през изминалата година. Без съмнение през последните години дейността на прокуратурата бележи положително развитие. Има явен стремеж – личи, за преодоляване на хроничните дефекти и слабости в дейността на прокуратурата, един от основните показатели на които са броят на залежалите дела и съответно прекратените дела по давност. Личи явен стремеж от страна на ръководството и най-вече на главния прокурор за търсенето и намирането на ефективни способи и механизми за преодоляване на тези слабости, личи искреното желание за това наказателната политика в България, основен елемент от която е прокуратурата, да бъде променена към по-добро, за да отговори в по-максимална степен на очакванията и на обществото за една ефективна наказателна политика, и, естествено, очакванията на нашите европейски партньори за цялостно подобряване на функционирането на нашата съдебна система. Разбира се, тези проблеми са толкова много и толкова натрупани в годините, че би било утопия да се мисли, че за 2-3 години, независимо от полаганите усилия от страна на ръководството на прокуратурата, могат да бъдат отстранени. Това са комплексни проблеми, част от тях се дължат на несъвършенствата в нашето законодателство, но една голяма част се дължат и на самата организация на функциониране и на прокуратурата, и въобще на съдебната ни система като цяло, натрупаните стереотипи на мислене, поведение, взаимовръзки вътре в съдебната система, взаимоотношения между органите на съдебната власт и така нататък. Така че усилията трябва да продължат.
Всеки следващ доклад, който ще изслушваме, ще разглеждаме както на прокуратурата, така и на съдилищата, би следвало да бъде по-позитивен. Това са нашите очаквания, не само нашите, а и на обществото. Трябва да бъде по-позитивен от предходния и да дава една по-позитивна картина за състоянието на нашата съдебна система.
Искам да се спра на някои моменти от изказването, което направи главният прокурор – не толкова по доклада, колкото неговите констатации, свързани с актуалното състояние на нашата наказателна политика, направени както в комисията, така и в пленарната зала.
Първата констатация, която беше направена от страна на главния прокурор е за това, че има явна неефективност на дейността на другите държавни контролни органи, които са призовани да следят за спазването на законността в съответните области на обществения живот. И в доклада, и в становището на комисията е посочено, че под 1% от наказателните производства в България са образувани по сигнали и материали, представени от тези органи. Безспорно е, аз също споделям становището и това трябва да бъде тема на специален дебат, относно ефективността, принципите на функциониране на тези контролни органи на държавата.

Но при този дебат мисля, че нито една теза не трябва да се абсолютизира. Както, от една страна, e факт, че контролната дейност на държавата не е достатъчно ефективна, така би било абсурдно да се очаква, че едва ли не голяма част от дейността на прокуратурата би трябвало да бъде свършена от другите контролни органи по простата причина, че тези контролни органи работят по съответното законодателство. Тяхната основна цел не е да захранват прокуратурата с материали и да провеждат наказателната политика на държавата. Защото, както казахте и Вие, господин главен прокурор, наказателната политика на държавата не е манна небесна, която трябва да решава всички проблеми, свързани със спазването на законите в страната.
Огромна част от дейността по контрола и санкциите за спазването на законността в държавата не е свързана с чисто наказателната политика, тоест политиката, свързана с така наречените углавни престъпления по Наказателния кодекс, а трябва да бъде извършвана ефективно на ниво административнонаказателна отговорност. Тоест мерител за ефективността на тези контролни органи трябва да бъдат констатираните нарушения и налаганите санкции от административнонаказателен характер, а не толкова подготвяните от тях материали за прокуратурата. Ето там е проблемът и ние там трябва да наблегнем. Може би наистина липсва достатъчен капацитет в тези контролни органи, именно да вършат тази своя дейност.
Аз съм убеден, че българското общество не е толкова придирчиво по отношение на това дали едно виновно лице ще бъде санкционирано ефективно и осезаемо по линия на чистата наказателна отговорност, или по линия на административнонаказателната отговорност. Обществото би било удовлетворено, ако това лице бъде санкционирано наистина справедливо и ефективно.
От тази гледна точка наистина следва да се помисли върху това как да се повиши въобще капацитетът, способността на тези държавни контролни органи извън прокуратурата да прилагат ефективно както наказателната политика, тоест способността им да подготвят годни за прокуратурата материали за оформянето на преписки и подготвяне на обвинителен акт за повдигане на обвинение, така и въобще като ефективност от тяхната работа като административно санкциониращи органи в държавата.
Втората безспорна констатация, както и Вие признахте, е, че има все още явен дефицит на капацитет от страна на прокуратурата да обработва ефективно сложната материя, свързана с икономическата престъпност. Има явен дефицит на капацитет в прокуратурата да подготвя годни обвинителни актове по така наречените финансово-икономически престъпления. Това е една от сериозните причини за ниската ефективност на нашата наказателна политика в тази област. Там трябва да се помисли сериозно по какъв начин прокуратурата да повиши своя капацитет и въобще не само прокуратурата, а и разследващите органи, органите на досъдебното производство.
В тази връзка мисля, че е крайно време наистина - това, което и Вие споменахте, че нашата наказателна политика се нуждае от сериозна ревизия, от анализ и най-после от представянето на ясна визия – една приета стратегия за реформа в нашата наказателна политика. Време е вече да се помисли, според мен, за подготовката и приемането на един изцяло нов, модерен Наказателен кодекс, който да преодолее несъвършенствата на сега действащия и да даде възможност на правоприлагащите органи, специално на прокуратура и съд, да бъдат по-ефективни при провеждането на наказателната политика на държавата.
Що се отнася до другите ваши предложения, безспорно е, че има липса на доверие от страна на обществото към прокуратурата. Вие предлагате изцяло като инструмент за повишаване на доверието да се въведе цялостен и всеобхватен контрол върху актовете на прокуратурата от страна на съда. Аз съм склонен да поспоря дали това би било ефективен механизъм, изхождайки първо от констатацията, според мен, че не само прокуратурата, а и българският съд не се радва на кой знае колко по-високо доверие от страна на обществото в сравнение с прокуратурата. Така че не би могло да се абсолютизира едно такова предложение като ефективен механизъм за повишаване въобще на доверието, от една страна.
От друга страна, всички ние знаем, че прокуратурата, както и съдът, са част от съдебната власт по сега действащата Конституция. Тоест, прокурорите, както и съдиите, по сега действащата Конституция и система имат статут на магистрати. Основна привилегия на магистрата е да формира или да основава поне част от своите актове на вътрешното си убеждение.
Означава ли Вашето предложение за цялостен съдебен контрол върху актовете на прокуратурата, че изцяло отричате правото на прокурорите, бидейки магистрати, да формират, да решават своите актове въз основа на своето вътрешно убеждение да преценяват дали има данни за извършено престъпление, или не?
Въобще с оглед и на Ваши скорошни идеи, лансирани в обществото, за формирането на някаква нова специализирана структура, обединяваща прокурори, полицаи, агенти на ДАНС и т.н. за борба с организираната престъпност и корупцията, искам да Ви попитам: споделяте ли идеята, лансирана отдавна от страна на старата десница, специално от Демократи за силна България, че чрез подобни актове общо взето се върви към преосмисляне въобще на статута на прокуратурата с оглед сега действащата Конституция и поставяне под въпрос на статута й на неразривна част от съдебната власт?
Това са някои от въпросите, които бих искал да си позволя да Ви поставя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Има думата за изказване господин Иван Костов, заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин главен прокурор, колеги народни представители! Аз искам да изразя удовлетворение от самокритичния тон, който използва главният прокурор, за да изнесе доклада си за състоянието и работата на прокуратурата и особено да приветствам това, че той не се опита да се скрие зад благоприятните статистически показатели, а се опита да намери качествени характеристики за делата на прокуратурата. Това е добре.
Искам да кажа, че тези статистически данни, изобщо говоря - заведени дела в определени престъпления, никак не са показателни. Ще взема пример от това, което той каза за организираната престъпност, прането на пари и частично корупцията. Няма как да са многобройни тези дела. Организираната престъпност всъщност е неголям брой организирани престъпни групи. Но тези дела, независимо че са малко на брой, са изключително важни за страната България и за държавата. Защото организираната престъпност и корупцията на високите етажи е опасност за националната сигурност. Това е тежкият проблем там – не че хората страдат от тези неща и ги усещат тези престъпления. Проблемът е, че се обезсилва държавата, че на нея се нанасят тежки щети, пораждат се сериозни опасности за нейната собствена сигурност, разстройва се работата на националните институции.
И в тази връзка е важен не броят, а знаковите дела.
Господин главен прокурор, обръщам се към Вас, за да напомня нещо, което не е моя работа, но го пише в учебника по наказателно право: осъдителните присъди, изобщо делата изпълняват и възпитателна, превантивна функция на обществото. И европейците много добре знаят това.
Едно знаково дело има способността да предотвратява предварително желанието да се прекрачва закона, особено на високите етажи. В цял свят така се раздава правосъдие: осъжда се някой, който е във фокуса на общественото мнение, правят се големи дела, за да се даде пример, че съдебната власт и Прокуратурата е безкомпромисна по отношение на тези знакови дела. Това, което липсва на българската Прокуратура – говоря почти за цялата 2008 г., е точно тази енергия, настъпателност и твърдост при повдигането на обвинения по знакови дела. Това иска и Европейският съюз от нас: не много на брой, а няколко, но срещу най-изявените престъпления, извършени от хора с бели якички. Няколко, но срещу най-изявените представители на организираните престъпни групировки, така наречените мутри. Те ще бъдат най-доброто доказателство, че Прокуратурата е застанала на правилен път.
В това отношение искам да кажа собственото си впечатление от случващото се по отношение точно на знаковите дела. Не може един или двама прокурори, не може главният прокурор да бъде визиран от цялото общество като човека, който желае да пречупи точно тези знакови дела. Държавата в лицето на държавното обвинение като цяло трябва да се изправи срещу тези престъпници, защото утре който и да е прокурор ще стане обикновен гражданин. И няма как, ако той е водил лична битка срещу тези организирани престъпни групи по тези знакови дела, след това трябва да се гарантира неговата безопасност. Държавното обвинение като система, като машина трябва да върши тази работа. Това е по отношение на делата.
Второ, по отношение на националните контролни органи, мисля, че трябва да се гледат не само наказателните дела, както е важно това от Ваша гледна точка, но националните контролни органи имат и други начини за постигане на промяна в поведението и възстановяване функциите на самата администрация. Те са административни наказания от всякакъв вид, те налагат такива административни наказания, освен това налагат и глоби.
Но мисля, че е работа на новия кабинет наистина да прегледа цялата дейност на националните контролни органи и да се види дали по отношение на предложените административни наказания и наложените глоби положението е същото, както Вие казвате за този наистина много малък брой – 0,5% образувани дела по техни сигнали. Абсолютно прав сте, че всички дела за данъчни престъпления трябва да дойдат от данъчната администрация, която да даде материалите и да повдигне делата, в това няма съмнение. Но ако националните контролни органи не са работили и новият кабинет установи това, той трябва да каже коя е причината, защо не са работили. Дали се е дължало на пасивност на администрацията или те са били блокирани, защото шапката отгоре не е желаела да упражнява контролни функции по отношение на администрацията. Защото принципът за изграждане на националните контролни органи е следният: всички те са към политическия кабинет. Обикновено организацията е такава, че контролният орган в министерство хикс е пряко подчинен на министъра, а не на някой заместник-министър, не на главния секретар, поне такъв беше принципът. И в този смисъл, ако отговорът е, че отгоре политически не се е настоявало, тогава изводите трябва да бъдат много по-сурови.
Наистина е добро представянето, защото дава възможност за дискусия. Що се отнася до предложението за промени в Наказателния кодекс, искам да пожелая на новото мнозинство и с наше съдействие наистина да се направи нов Наказателен кодекс и да не го пишат адвокати! Пишат ли го адвокати, пак няма да работи, това трябва да е ясно. (Оживление в ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Велчев, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет! Аз подкрепям предложението на Комисията по правни въпроси за приемане на доклада, внесен за гласуване, с препоръките, отправени към дейността на Прокуратурата.
Докладът е аналитичен, наистина е обемен, но при всеобхватната дейност на Прокуратурата и нейните териториални звена би трябвало да бъде такъв.
Освен това той е и критичен. Беше казано тук от преждеговорившите, че той показва някои от забележимите тенденции, от една страна, в регистрираната, от друга страна, в наказаната престъпност, тоест внесените обвинителни актове.
Искам да кажа, че дейността на Прокуратурата, както е отчетено от статистиката, се е развивала при условията на материалната обезпеченост за дейността на Прокуратурата и за органите на досъдебното производство. С нескончаемите реформи от 1990 г., касаещи дейността на наказателното преследване и разследване, се правиха всякакви експерименти и опити, но всичко това се правеше, оставайки настрана, че за да се развива една дейност и да преминава от едно към друго звено, то тя трябва да бъде обезпечена с нормални условия за работа, които всъщност трябва да отговарят и на изискванията на процесуалните норми за работа. Не е нормално да се провежда едно досъдебно разследване или предявяване на производство, знаем какви са изискванията за участие на обвиняем, при наличието на още трима-четирима разследващи и още трима-четирима обвиняеми. Същото се касае и до условията, при които работят някои звена от Прокуратурата. Нека да имаме предвид това, което е изключително важно, говорейки, че би следвало да се подобри работата на Прокуратурата. Да, наистина е така, има области, в които тя зависи единствено и само от дейността на прокурора, наблюдаващия прокурор или ръководещия разследването, или по-горе стоящия прокурор.
Искам да отбележа, че дейността на Прокуратурата и органите на досъдебното производство бяха и са при действащите сега материалноправни и процесуалноправни норми. Отбеляза се и наистина това е школски пример, който виждаме сега и на практика: икономическите отношения изпреварват, а наказателноправните норми изостават много от регламентацията на тези нововъзникнали икономически отношения. И на практика се получава така, че наистина има обществени отношения, които не са обхванати от наказателноправната норма. И най-вече след влизането на България в Европейския съюз възникнаха много нови ангажименти и трябваше да се приемат много нови правилници, наредби, да се съобрази дейността на държавните институции и структури с изискванията на Европейския съюз, но нашите наказателноправни норми изостанаха. Затова сега се отчита, че има цели институти от дейността на държавните органи, които може би не са обхванати, а ако са обхванати, то е донякъде частично.
Мисля, че нашата работа като народни представители е да приведем в съответствие наказателноправните норми. Не говоря за изготвянето на Наказателния кодекс, който е бавна, трудна работа и трябва да бъде прецизно и внимателно направен. Но все още може и незабавно трябва някои институти и някои обществени отношения в сега действащия Наказателен кодекс да бъдат обхванати и регламентирани.
От друга страна, в доклада и в изказването на господин Белчев беше казано, че ние говорим за намаляване или увеличаване на регистрираната или на наказаната престъпност, за увеличаване на обвинителните актове и на произнесените присъди или намаляване, хващаме тенденцията, но някак си остава настрана обстоятелството, че едва ли не само с наказателна репресия или с административно наказване ние ще регулираме обществените отношения. Отчетено беше, че контролните органи наистина имат една много малка част подадени сигнали за углавни престъпления, може би само една трета от тях са с годни доказателства и внесени обвинителни актове. Настрана оставяме въпроса, господин Костов също говори за това – добре, тези контролни органи, другите институции, включая и прокуратурата, какви предложения имате да се премахне тази корупционна среда. Иначе ние ще вървим към наказване на извършените престъпления. Естествено, че това не може да се предотврати, няма такова общество, но настрана остава въпросът за условията и причините, а те са страшно много, които могат да бъдат променени, за да се премахне тази корупционна среда, за да бъде сведена до минимум, тя не може да бъде премахната, за извършване на престъпления.
Обществено известно е с годините – две-три назад, че да, наистина имаше нормативно уреждане на ниво, което създава предпоставки за извършване на нарушения или престъпления. И аз мисля, че другата част от дейността на тези административни или по-скоро контролни органи, е да анализират и да предлагат промяна на нормативната база, за да се сведе до минимум извършването на нарушение или престъпление, което важи и за прокуратурата. Преди прокуратурата имаше и сигнална функция до държавните органи, сега го няма като законово изискване. Но всъщност с изказването си господин Велчев направи в определени отношения точно това.
По отношение на изказаните предложения, аз и в Правната комисия казах, че при сега действащия наказателен процес прекратените досъдебни производства, където са събрани доказателствата при условията на НПК, те подлежат на съдебен контрол.
По отношение на прекратените преписки, а те не са и чак толкова голям брой, едва една трета, които не са потвърдени, мисля, че наистина съдът би се натоварил излишно и обществените очаквания, защото казах и в Правната комисия, че прокурорите прекратяват преписки на законово основание поради наличието на чл. 9, поради прилагането на чл. 61 по отношение на непълнолетните и предаването им на органите за възпитание и превъзпитание. Може би тези преписки, ако не бъдат образувани досъдебни производства, това е единият вариант и да се проведе тази процедура, след това да мине под контрола на съда, което е бавно и трудоемко, може би тези, които са свързани с висока степен на засягане на обществения интерес, не всички. Защото иначе ние буквално ще затлачим системата в съда, що се касае до този съдебен контрол.
Аз мисля, господин Велчев, че са напразни притесненията Ви, че има недоверие в прокуратурата. Аз мисля, че недоверието в прокуратурата, както Вие казвате, в обществото не е по-високо от недоверието в останалите държавни обществени институции.
По отношение на предстоящото законодателство, ще продължаваме да отчитаме натовареност на прокуратурата, ако наистина не се предприемат стъпки, първо, да се облекчат процесуалните правила най-вече в досъдебното производство, защото в момента едно досъдебно производство върви по същия процесуален ред за едно най-дребно престъпление или с по-ниска степен на обществена опасност, както и за едно престъпление със засягане на обществения интерес и висока степен на обществена опасност, съответно и за отделяне може би на престъпленията на простъпки, където може да мине много по-бързо и формално това досъдебно производство, разбира се при спазване изискванията за защита правата на обвиняемите и тези, които наистина следва да вървят по процесуалния ред и да бъдат на вниманието на прокуратурата.
Завършвайки отново искам да повторя, че аз подкрепям дейността на прокуратурата, както е била при материалните условия и действащите материални и процесуални норми през 2008 г., и тенденцията, която се забелязва към подобряване и прозрачно действие на Прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна от най-големия проблем за мен, проблем, който съм повдигал и друг път, повдигнах го и завчера по отношение на Висшия съдебен съвет и Инспектората. Той е за политизацията, която засяга и прокуратурата. Аз обаче само го маркирам, защото мисля, че няма да кажа кой знае какво ново. Известна е моята теза и ние от партия „Атака” заявяваме, че ще повдигаме непрекъснато този въпрос, защото той е основен. И повдигайки този въпрос ние си даваме ясен отговор защо много от нещата не вървят или не се случват в България предвид задачите, които има съдебната система, в частност обаче говорим за прокуратурата.
Политизацията в звената на съдебната система и в прокуратурата, за която става дума, са причината до голяма степен да няма нещо, което българското общество отдавна очаква – осъдени хора на най-високите нива и етажи в държавата. Говорим не за хора от организираната престъпност, каквито все пак се осъждат с триста зора, особено в последните години, не за хора, извършили дребни кражби или битова престъпност, говорим за министри, депутати, областни управители, кметове и то на големи градове. Нещо, на което обръщат внимание нашите европейски партньори и то абсолютно правилно, справедливо. В това отношение ние трябва много сериозно да помислим и да си поставим въпросите.
Оттук става ясно защо не се вземат мерки по отношение на много важни сделки, които бяха извършени в годините на прехода и в които на всички нас ни е пределно ясно, че има огромна доза корупция, има извършени съставомерни деяния. Ако започнем да ги изброяваме това са 2680 сделки най-вече по линията на РМД-тата по време на управлението на правителството на СДС, много от които са явно престъпни и корупционни. Това са големи знакови сделки като БТК, електроразпределителните дружества, Горна Арда, Бояна филм, БМФ. Можем да изброяваме още много, много сделки, в които явно има извършени престъпления, след като цената, която обществото, държавата е получила, понякога е десетки пъти по-ниско от реалната. Няма друго обяснение. Там има виновни лица, там има корупция, там има длъжностни престъпления, там има място за търсене на наказателна отговорност. Няма друго обяснение за сделката за продажбата на БТК, която струва на държавата десет пъти по-ниска стойност от онова, което всъщност е получено, десет пъти по-ниска стойност от онова, което тя представлява.
Къде са действията на прокуратурата в това отношение? Направено ли е нещо да се потърсят виновните лица за това, че обществото в случая е ощетено с доста повече от милиард. Става въпрос за сделката по външния дълг и за по-стари сделки от рода на БГА „Балкан”, която, знаете всички, беше продадена на цената на два апартамента в София. Накрая държавата, миналата година, беше осъдена на 10 млн. долара от купувача на БГА „Балкан” за „Бог да прости” на българската държава. Това не се и забеляза. Тук има място за търсене на наказателна отговорност в драстични, огромни размери по отношение на широк кръг от хора и най-вече по отношение може би на хората, за които господин Костов говореше – хора от високите етажи. Даже не „белите якички”, с които по принцип се идентифицират чиновниците в една държава.
Ако прокуратурата се разрови в Агенцията за следприватизационен контрол, аз мисля, че там могат да бъдат образувани не стотици, а хиляди дела. Там се водят около 6 хил. сделки, господин главен прокурор. От 800 млн. лева, тук миналата седмица обсъждахме този въпрос, парите, които се дължат по изпълнителни листове, се събират 11-12-13 млн. на година. При най-бегла сметка това е малко повече от 1%. По много от тези сделки там ще намерите следи за извършени безспорни престъпления при приватизацията на тези обекти. Всичко това трябва да се разрови. Това са авгиеви обори, но някой трябва да пусне водата и това сте вие.
И други години сме говорили, че прокуратурата, за да бъде на висотата на онова, което се изисква от нея, трябва да бъде основният двигател и тя трябва да поиска, не че ние не можем да го направим в Народното събрание, някои законодателни промени. Говорили сме и друг път за тези законодателни промени. Това не е само Наказателният кодекс, за който стана дума в две от изказванията преди мен. Въпиещо необходим е нов Наказателен кодекс. НПК, какъвто се прие в Четиридесетото Народно събрание, беше толкова необходим. Тогава знаем по какъв начин беше приет и че това беше в голяма степен ненужно, защото НПК можеше да се пипне и да се промени.
Наказателният кодекс е нещото, което трябва да се промени – въпиещо необходим Наказателен кодекс. Тук се каза – не от адвокати. Защо не от адвокати? Адвокатите също трябва да участват в създаването на новия НК, но основно движещата сила трябва да бъде Прокуратурата, и то най-вече главният прокурор.
Говорим за законодателни изменения. Ние сме говорили и за едни други законодателни изменения – за промяна в гражданското законодателство, за да се засили ролята – такава, каквато прокуратурата имаше в онази стара, отречена от нас държава преди 20 години. Но прокуратурата тогава имаше огромно значение и роля в защитата на държавния интерес по много направления, според много текстове. Ако щете, само в чл. 4 от отменения вече ГПК прокуратурата имаше правата да защитава държавния интерес в редица случаи.
В интерес на истината партия „Атака” в миналото събрание като опозиция се опита на два пъти да направи поправки в това отношение и да възстанови ролята на прокуратурата в гражданския процес. Тази роля на прокуратурата при тази въпиеща корупция, кражба, разпиляване на държавно имущество и изваждането му от патримониума! Тя е органът, тя е силата, която единствено е в състояние да защити държавния интерес. Би трябвало да има правомощията и възможността да иска обявяването на сделки за нищожни, да иска унищожаване на сделки, да иска разваляне на сделки. Виждането на Атака е, че прокуратурата е тази, която трябва да получи правомощията в това отношение.
Когато от Атака сме идвали при Вас, сме разговаряли много конструктивно и сме били на едно мнение по отношение на конкретни случаи. Ние си ги знаем. Протоколи не сме водили, но аз съм виждал Вашето искрено желание да бъде направено нещо, да бъдат санкционирани определени хора, да бъде направено нещо по определени сделки в защита на държавния интерес.
До този момент нищо от тези неща не се случи. Нито по отношение на конкретни сделки, нито по отношение (ако щете сме говорили за санкциониране на най-елементарното) на незаконното строителство.
Ако бъдат санкционирани – да, виждам, записвате си и се сещате за какво става дума, ще се получи до голяма степен генерална превенция. Първо, ще се създаде усещането за държава и за защита на обществения интерес. Ние от Атака не забравяме всичко това и сме в очакване при създалата се нова обществено-политическа обстановка и психоклимат това да се случи. Още повече това, което става с едно ново управляващо мнозинство, каквото съществува в Народното събрание - аз мисля, че до голяма степен развързва ръцете и дава възможност на прокуратурата да осъществява своите функции.
Ще завърша с един въпрос, който също сме поставяли от партия „Атака”. Това е кадровият въпрос. Този път ще го поставя не от гледна точка на известната политическа зависимост, която прокуратурата има, както и другите елементи от съдебната система. По принцип тази зависимост идва отпреди повече от 20 години, когато една партия кадруваше, държеше и прокуратура, и съд, навсякъде беше вездесъща и остана със своите позиции в тези институции. Въпросът относно кадрите е свързан с влиянието на подземния свят, на сивия сектор, на групировките, които залагат своите кадри, хора, позиции, няма какво да се лъжем, и в прокуратурата. Поставяли сме този въпрос и пред Вас, даже сме сочили и конкретни имена. Продължава да съществува и сега.
Известно ви е, че в прокуратурата, както и в другите елементи на съдебната система, в някои от случаите, аз не казвам - във всички случаи, местата се и купуват. Публична тайна е, че, общо взето, има и тарифа за това. В тази връзка аз мисля, че прокуратурата се нуждае от звено или от система, или от вътрешно изграждане на имунна система, с която да работите тясно, да Ви помага за правилна оценка на прокурорите от всички нива на прокуратурата.
В тази връзка в доклада не се чу точно от стотиците прокурори в системата какво е направено, има ли разобличени, има ли подведени под отговорност, има ли и осъдени, защото това, което чуваме от медиите, е крайно незадоволително с оглед на онова, което знаем, че се случва в прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Петрова.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” счита, че докладът на прокуратурата на Република България по прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г. е обективен. Докладът е аналитичен и същевременно критичен. В него са включени резултатите по всички надзори, упражнявани от прокуратурата.
Независимо от активната дейност на прокуратурата за разрешаване на проблемите от нейната компетентност в противодействието на престъпността, е необходимо ангажирането на целия национален потенциал, за да се преодолеят проблемите области, свързани с недостатъчно финансово и материално-техническо осигуряване на прокуратурата и на разследващите органи, несъответстващи на поставените задачи и очакванията към тях, необходимостта от по-висока професионална квалификация и повишаване на практическия опит на разследващите полицаи, особено по дела за тежки престъпления. Направени са изводи от възникналите проблеми в процеса на работата на прокурорите и разследващите органи, като същевременно са визирани предложения за законодателни промени, способстващи за повишаване на ефективността в противодействието на престъпността.
Във връзка с това е необходима нова концепция за наказателното правоприлагане, съответстваща на съвременните обществено-икономически реалности. Трябва да се предприемат мерки, които да помогнат за постигане на по-ефективно правораздаване. Необходимо е да се внесат промени в Наказателнопроцесуалния кодекс с оглед повишаване на ефективността в досъдебната фаза, намаляване на случаите на забавяне и въвеждането на предпазни механизми по отношение на забавянето. Важни дела се връщат в прокуратурата заради дребни процедурни недостатъци. Забавянето на съдебните процеси е често явление и няма процедурни механизми, чрез които да се противодейства на закъсненията на съдебните решения.
Наказателният кодекс е остарял и е част от причината за претоварването на съдебната система. Необходима е коренна промяна на Наказателния кодекс, включително по-добро разграничаване на по-дребните закононарушения от сериозните престъпления, както и необходимостта от актуализиране на дефинициите, за да обхванат новите форми на престъпност.
Имайки предвид променящата се престъпност, Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” подкрепя идеята за промяна на материалния наказателен закон и на процесуалния наказателен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да поставя два въпроса на главния прокурор. Аз участвах в заседанието на Комисията по правни въпроси и там отправих въпроси и критични бележки към него. Изключително съм доволен, че той ги възприема много отговорно, но сега, като слушах колегите, ми възникват още два въпроса.
Първо, господин главен прокурор, как ще мотивирате по места териториалните прокуратури, за да започнат и те решителна битка срещу престъпността? Известно е, че това на места не се случва. Известно ли Ви е, че по места дори полицията няма доверие на административните ръководители на прокуратурата, за да подаде сигналите и да започне съответната работа за борба с престъпността?
Второ, как ще убеждавате Висшия съдебен съвет, когато се атестират прокурорите и се избират като административни ръководители? Считам, че до този момент това не става прозрачно и административни постове не се заемат от хора, които имат волята да започнат тази битка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми ръководители на върховните съдилища, уважаеми представители на Висшия съдебен съвет и Инспектората! Към края на дискусията все пак искам да обърна внимание на това, че проектът за решение е приемане на доклада и представлява оценка на доклада. Нашият проект за решение, съобразно нашите правомощия и текста в Конституцията, дава оценка на доклада. Искам да разгранича това наше действие от даването на оценка за дейността на прокуратурата.
Разбира се, в нашия дебат не може да няма важни оценъчни моменти, но в нашия акт няма оценъчен елемент на дейността на българската прокуратура, и това произтича съвсем естествено от принципа за разделение на властите. Така че нашето видимо положително отношение към доклада, към неговата аналитичност, към неговата самокритичност, към неговата пълнота, към неговия обем, към идеите, които задава, е едно, и това не означава, че на същото ниво ние имаме видимо силно изразено положително отношение към дейността на прокуратурата, защото това не е така. Нашата оценка в рамките на нашите изказвания, в рамките на нашата последваща дейност като политика на парламента по отношение на наказателната дейност на българската държава и прокуратурата не означава, че ние даваме някаква висока оценка на българската прокуратура, така както даваме една, бих казал, сравнително висока оценка на този доклад, изготвен от главния прокурор. Защото аз не смятам, че има някакви съществени причини и основания да считаме, че българската прокуратура по някакъв начин изпреварва в своето развитие другите органи на съдебната власт, нито пък другите органи на българската държава.
Бих си позволил по-свободно да се изразя - че нивото на българската прокуратура е на нивото на българската държава. Е, вярно е, че има много хубави тенденции, които поощряваме, и това е отбелязано в констатациите на Правната комисия – прозрачността в дейността на българската прокуратура, елементите по т. 2, които са изброени. Всичко това са неща, които са много важни, ние ги поощряваме, но очевидно е, че в тази област има нужда още от много, много работа.
Аз например считам, че българската прокуратура не направи достатъчно в онази част, която изменихме НПК – прокурорите да стават разследващи прокурори. За мен това е изключително силно оръжие, защото ако българската прокуратура работи при лоши условия, има недостатъчно финансиране, поне бройката прокурори в България е достатъча. Още повече, че сега и следствието премина организационно и този капацитет от магистрати не се използва за пряко разследване. Тази констатация я правя на фона на друга констатация, която правим нееднократно – че чисто професионалното ниво на работа в другите разследващи органи, извън съдебната власт, не е това, което всички очакваме и се надяваме.
В крайна сметка има много неща, които трябва да бъдат стимулирани, други трябва да бъдат критикувани, но ние не даваме официална оценка за дейността на прокуратурата.
По отношение на темата за нов Наказателен кодекс. Тя е много актуална. Миналото Народно събрание изчерпа ресурса си по процесуалните закони. То не беше само НПК. То беше ГПК, АПК. Не можехме да очакваме, че в рамките на няколко години можем да направим толкова дълбока промяна, че да променим и процесуалните, и материалните закони. Сега е ред на материалния закон. Според мен това като процес е отговорност на изпълнителната власт. Там е кухнята – Министерството на правосъдието. Очакваме от изпълнителната власт да бъде инициатор на тази толкова важна генерална промяна. В следващия дебат, следващата година да имаме основание за по-малко критичност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение, преди да дам възможност на главния прокурор господин Велчев да отговори на поставените въпроси? Не виждам.
Господин Велчев, заповядайте да отговорите на въпросите, които бяха поставени.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се опитах да систематизирам въпросите на изказалите се народни представители, за да мога да дам кратки отговори на всеки един от тях.
Ще започна по реда на изказванията – с господин Казак. Той правилно констатира, че прокуратурата няма особен капацитет по разследване на тежките икономически дела. Аз съм съгласен с тази констатация. Веднага искам да допълня, че една от причините (не казвам, че е единствена) да нямаме достатъчен капацитет, се дължи не толкова на нежеланието ни да се самообразоваме и не толкова на неспособността ни да следим процесите в България, а на формалния характер на законодателството, което трябва да прилагаме. Не искам да се оправдавам. Констатацията е вярна и за нея има повече от една причина. Повтарям това. Голяма част от причините наистина с в нас, но все пак съм длъжен, защитавайки достойнството на прокурорите в България, да кажа: българският прокурор не е обикновен. Да вземете професор от Харвард да се бори с икономическата престъпност, с текстовете на чл. 282, 220, 219 и 201 от Наказателния кодекс, той ще има страшно големи проблеми!
Няколко думи за съдебния контрол. Уважаеми господин Казак, аз си давам сметка, че това е само едно предложение. То може да бъде възприето или никога да бъде възприето, или обратно – може да бъде възприето само частично. Има разум в това. И други народни представители подчертаха този факт – специално господин Лазаров – че може би е добре този съдебен контрол да бъде въведен на части, да се тества, да се експериментира с неговата ефективност. Може би си струва да започнем със служебен съдебен контрол на всички прекратявания на досъдебни производства. Да не пипаме на този етап отказите, ако се смята, че твърде много ще обременят работата на съда.
Уважаеми господин Казак, за да приключа с Вашите въпроси – какво мисля за статута на прокуратурата - аз мисля, че в момента в този състав на Народното събрание можем да обсъждаме въпроса само академично. Ясно е решението и на Конституционния съд. Очевидно е, че промяна в статута на прокуратурата в смисъл на извеждането й от съдебната власт е правомощие на Великото Народно събрание. Това не означава, че тази тема е затворена. Тя трябва да се обсъжда. Има аргументи “за” и “против”. Аз не крия – моите аргументи са основно “против”. И не за друго, а защото си давам сметка колко е важно една прокуратура да не бъде политизирана.
Господин Шопов, сигурно Вие имате Ваши лични основания да твърдите за политизация на прокуратурата, и аз уважавам тази Ваша позиция – тя не е от вчера, високо я ценя, Вие сте принципен човек – но ако утре прокуратурата се превърне в откровено политически орган, в част от правителството, не знам с какво ще се подобри характерът на нейната работа. Съмнявам се.
Господин Иван Костов постави редица изключително важни проблеми. Аз съм длъжен да се съглася с това, което той каза, защото е абсолютно вярно – броят на осъжданията на членове на организирани престъпни групи е важен, но не е основен. Трябват присъди по знаковите дела. Трябва тези присъди да покажат на обикновения български гражданин, а и на тези наши партньори, които следят работата на българската съдебна власт, че ние сме в състояние да се преборим с имена, които в продължение на 20 години са минавали за безнаказани. Аз имам голям проблем с имената. Казвам това в рамките на шегата, защото в началото на своя мандат не си давах сметка за това колко е голям проблемът. Често пъти в публични изявления си позволявах да споменавам имена на обвиняеми лица. Това е неправилно и ми бе подсказано от техните адвокати, когато в съответните съдебни заседания те извадиха копия от моите изявления и казаха: „Ето, това е живо доказателство, че прокуратурата е била тенденциозна, че не е събирала доказателства в полза на нашия клиент, както изисква законът, и че това е израз на политическа репресия”. Затова ще се въздържам от споменаване на имена, но искам да ви припомня: през последните години има имена, които всички ние знаем. Става въпрос за последните 20-ина години. Тези имена са на много сериозни ръководители на организирани престъпни групи, които в момента или са в ареста, или срещу тях има внесени обвинителни актове, или има издадени европейски заповеди за задържане. И ако можех да кажа имената, без да рискувам да злепоставя някое бъдещо съдебно дело, щях да го направя с голямо удоволствие, защото тези имена се знаят и от децата.
Изключително прав е господин Костов като казва, че административната превенция, а не само превенцията чрез законодателството, недопускащо корупционни или други непозволени практики, но и превенцията чрез съдебните актове е много важно нещо. Това е нашата слаба страна. Аз лично не усещам превантивния характер на нашата работа. Не усещам страха от органите на съдебната власт и част от органите на прокуратурата. Понякога ни обвиняват, че сме завеждали дела, които после били прекратявани и това било лошо. Не мисля, че това винаги е лошо. Някой път самият факт, че прокуратурата е проявила инстинкт, образувала е дело, разследвала е, установила е, че първоначалното впечатление не се е потвърдило и е прекратила разследването – може да има характер на превенция. Но истинската превенция са осъдителните присъди. За съжаление осъдителните присъди по тези знакови дела, за които съвършено основателно говори господин Иван Костов, не са много.
Не мога да не се съглася с неговото изказване, че няма усещането за сила на прокуратурата като система. За съжаление е така. Това, което се констатира и в последния доклад на Европейската комисия, беше аналогично. Ако позволите, ще цитирам по памет, но сравнително точно: „Усилията на отделни играчи в прокуратурата...”. Това е истината. Очевидно е, че ние трябва да направим всичко възможно, за да увеличим отбора на тези играчи. Може би невинаги ще можем да включим всички, но поне да са много повече.
Уважаеми господин Лазаров, не мога да не се съглася с това, което Вие казахте за материалното обезпечаване на прокуратурата. То е ужасяващо, но не навсякъде. Има райони, в които Прокуратурата е осигурена като всички останали държавни институции на онова нормално работно ниво, което позволява хората да си гледат съвестно работата, но има райони като София например, където все пак е най-неврогенният район в страната, където Прокуратурата и специално Софийската районна прокуратура работи в условия, в които, и силно се надявам Инспекцията по труда да не ни проверява съответните други контролни органи, които се занимават с контрола върху условията на труд, за пръв път се радвам на тяхното бездействие, защото ако направят проверка, трябва да затворят Софийската районна прокуратура и Софийския районен съд. Те работят в нечовешки условия. За съжаление нашата функция там спира само с молби и обещания. Надяваме се един ден да бъдат чути.
Прав сте, уважаеми господин Лазаров, че е абсолютно необходимо да се осъвремени законодателството. Не може, истинският професионалист със сигурност разбира, аз съм дълбоко убеден в това, че колкото и да има настроения против прокуратурата, против съда и против полицията, разбира се, тези настроения не могат да не бъдат частично обяснени и с факта, че ние прилагаме изключително старо законодателство, съвършено непригодно за новите условия. Не виждам как може бързо да стане това.
Уважаеми господин Шопов, поставяте важен въпрос, с който обещавам да се заема. Честно казано, не съм следил дейността на Агенцията за следприватизационен контрол, но тя е един от онези контролни органи, за които често пъти говоря, към които има много големи очаквания. Ако това, което казвате, нямам основание да подлагам на съмнение, е вярно за размера на сумите, които предстоят да бъдат събрани, а не са събрани, доколкото разбирам от Вашите думи косвено като че ли няма много развалени приватизационни сделки, това не издава добър стил на работа на тази институция. Преди да оценяваме институциите, нека все пак да видим закона, който те изпълняват. Понякога съм изпитвал това усещане на изключително неудобство, когато упрекнеш определена държавна институция и после видиш, че всъщност тя прави максималното в рамките на законодателството, което урежда дейността й.
Вие сте абсолютно прав, сигурно има сделки в България и те сигурно са много, не искам по никакъв начин да се опитвам да ги изброявам, които предизвикват много сериозно внимание, включително и основателно внимание от страна на прокуратурата. С тези сделки няма да се оправдавам, че се борим с инструментариум от 1968 г. Това вече е изтъркано клише като оправдание.
Но все пак искам да обърна внимание на един друг факт, господин Шопов, който тангира с Вашата препоръка да се възобновят определени права на прокуратурата. Хубаво, може да няма Бог знае колко осъдени лица за извършени от тях сделки, ощетяващи публичния интерес. Колко такива сделки има развалени не знам, не съм чувал. И още по-големият, истински въпрос: дори да докажем вината на определено длъжностно лице, да го дадем на съд, дори съдът да го осъди, как това ще се отрази на сделката? Ще има ли автоматични последици за самата сделка? Няма да има. Ще трябва да минем по един дълъг, бавен и тромав път на разваляне на сделката, ако въобще тръгнем по този път.
Извинявайте, не искам да се отвличам, но просто две изречения, примерът е важен и искам да го илюстрирам. Говорим за така наречените заменки, които станаха мръсна дума и то с основание. Задавам си въпроса: хубаво, ще се установи дали имат вина длъжностни лица и ще си понесат отговорността, а какво ще стане със собствеността върху тези земи? Достатъчно ли е това, което Народното събрание основателно направи, като наложи мораториум за тяхното застрояване на практика? Според мен – не. Според мен не е достатъчно, но действащият закон в момента е такъв, че нищо не може да направи. Уверявам Ви, мислили сме го много сериозно.
Господин Шопов, не мога да не се съглася с онова, което Вие казахте за много неща – и за незаконното строителство, взимам един от примерите в частност, надявам се и Вие да бъдете справедлив. Аз ще се постарая да Ви запозная с материалите от проверката на Върховната административна прокуратура по незаконното строителство. Изключително много незаконно построени значими обекти от национална публична известност очакват събаряне. Вярно е, че това ни отне около три години, вярно е, че все още не са се произнесли всички инстанции на Върховния административен съд, но делата са в съда. Тоест това, което от нас е зависило, сме го направили в онази степен, в която сме могли.
За кадрите и за надеждността на кадрите, което Вие поставяте като въпрос, който до голяма степен се припокрива с част от въпросите на господин Павел Димитров, не мога да отрека, че онова, което ние извършихме във Висшия съдебен съвет като атестация беше, търся една много мека дума, няма такава мека дума, беше глупаво. Не може атестациите да посочат, че 99,99% от всички магистрати в България имат най-високата възможна професионална оценка. Няма такава съдебна власт в света, която да се състои само от такива високи професионали, обаче е така. Това означава,че критериите за атестация бяха неудачни. Това означава, че правилата за атестация не позволиха да се види една реална оценка за съответните магистрати. И сега Вашият въпрос в неговото доразвитие – дали това доведе до неудачни кадрови назначения. Сигурно. Не смея да кажа имена, защото сигурно ще бъде и несправедливо. Отсъствието на разумна атестация, на истинска атестация, на справедлива атестация поражда съмнения в качествата на редица избрани кандидати.
Госпожо Петрова, аз Ви благодаря за едно основно нещо, което Вие казахте, съгласен съм и с останалите Ви констатации. Наказателният кодекс ни претоварва. Моля Ви да не го приемате като оправдание. Има изключително много случаи. Аз например ще кажа нещо, което ще прозвучи сигурно малко като ерес, но ние нямаме Наказателен кодекс в България. В България ние имаме Административнонаказателен кодекс. Твърдя това въз основа на извършен анализ, който ни посочи, че 74%, ако не се лъжа, три четвърти от съставите в Наказателния кодекс се преследват по реда на чл. 78а, тоест налагането на административно наказание. За да наложим това административно наказание, по някаква странна, нелогична причина ние прилагаме безкрайно тромавия и формален Наказателнопроцесуален кодекс. От самото образуване на делото и направените квалификации ние знаем, че то ще завърши по административен ред и в най-добрия случай с глоба от 5 хил. лв. Ние го знаем предварително. Въртим целия наказателен процес с години понякога, разпитват се свидетели, правят се международни съдебни поръчки, правят се експертизи, за да стигнем до този предварително лимитиран резултат – глоба от 5 хил. лв. таван. Ако Вие виждате смисъл в подобен тип подход, на мен ми се губи.
Уважаеми господин Димитров, връщам се към Вашия втори въпрос за доверието между териториалните структури на прокуратурата и полицията. Недоверие, разбира се, на места има. Слава Богу, не е поголовно. Това недоверие има взаимен характер и очевидно е, че едва ли можем да намерим някакъв уникален способ да го преодолеем бързо. Ще го преодоляваме с повече контрол, не виждам как иначе. Но сте прав, такива проблеми по страната има и те пораждат много сериозни притеснения.
И последните въпроси са на господин Бисеров.
Уважаеми господин Бисеров, нямам никакво съмнение, че прокуратурата в България не може да бъде по-различна от всички останали български държавни органи. Ние сме възпитавани в същите училища, работим при същите материални условия, по същите правила, по които работят и всички останали български държавни институции и нямам претенцията Прокуратурата да бъде някакъв остров, в който всичко е наред, а проблемите са изцяло извън нас.
Но аз съм длъжен да кажа и нещо друго. Независимо че прокуратурата не е много по-добра от всички останали български държавни институции, опазил я Господ, тя поне много се старае. Казвам това не от свое име, а от името на колегите, с които работя, защото ежедневно виждам тяхното старание. Надявам се, може би не веднага, но когато обществените условия в България позволят това, това старание да получи по-ясни външни проявления.
И последния въпрос – разследващата функция на прокуратурата.
Уважаеми господин Бисеров, прав сте, има мегдан за разширяването й. Също така съм длъжен да кажа, че разследването от прокурор ще си остане изключение. Прокуратурата нито иска, нито може, нито би трябвало да мисли в посока да замени всички разследващи органи в България, тоест разследващите полицаи и следователи. Но по определени дела, а тези дела не са никак малко, говоря за големите, значимите дела, образуващи общественото мнение дела, има място за разширяване на разследващата функция на Прокуратурата. С тази Ваша критична бележка аз напълно съм съгласен.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Постарах се, макар и накратко, да изчерпя въпросите, които ми бяха зададени. Накрая се ползвам от случая да Ви благодаря за вниманието, с което сте подходили към доклада на Прокуратурата, за вашите препоръки. Уверявам ви, че си записах доста повече неща от тези, които сега казах пред вас.
Още веднъж ви благодаря за отношението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин главен прокурор.
Има ли други желаещи нещо да допълнят след изложението? Няма.
Ориентираме се към приключване на дебатите.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше предложен от председателя на Комисията по правни въпроси, която представи становище по доклада.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме своята работа с втора точка от нашата програма:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2008 Г.
Постъпило е становище на Комисията по правни въпроси, която на свое заседание е обсъдила доклада и е излязла със становище и с проект за решение.
Думата има госпожа Фидосова – председател на комисията, да представи становището й.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на ВКС и на ВСС! Ще ви представя становището на Комисията относно доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
„На заседание, проведено на 10 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г.
На заседанието присъстваха: представляващият ВСС - проф. д-р Анелия Мингова, председателят на ВКС – проф. д-р Лазар Груев, заместник-председателите на ВКС - господин Гроздан Илиев и господин Марио Бобатинов, главният инспектор на Инспектората към ВСС – госпожа Ана Караиванова, заместник-министърът на правосъдието - господин Христо Ангелов, както и експерти от институциите.
Докладът беше представен от председателя на ВКС проф. д-р Лазар Груев, който в своето изложение постави основните акценти в работата на съдилищата и ВКС, като оцени положително конституционната поправка Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната система, което е пример за сътрудничество между институциите в приоритетни области, каквато е съдебната власт. Той акцентира върху необходимостта от наказателна политика на държавата, която да обуславя законодателни промени и отбеляза, че 2/3 от постъпващите дела са граждански и търговски, за сметка на наказателните, но към тях е обърнато общественото внимание, което рефлектира и върху облика на правораздаването. Информацията в доклада е в обхват и структура, организирана и анализирана в няколко раздела, които представят в цялост дейността на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, както и на Върховния касационен съд. Като приложение към Доклада са представени статистически данни по показателите – висящи дела в началото на периода, постъпили дела през годината, всичко дела за разглеждане, свършени дела, както и натовареност на магистратите в съдилищата по щат.
Специално внимание в доклада е отделено на натовареността на съдиите в СРС, които са гледали средно по 827 дела на граждански съдия и по 250 средно на наказателен съдия, както и в Софийски градски съд, в който средно всеки съдия е гледал по 318 първоинстанционни и въззивни граждански дела и по 206 наказателни дела.
Отправена е критика спрямо Висшия съдебен съвет, който чрез еднаквостта в оценката при атестирането на съдиите компрометира идеята за конкурсното начало, в който случай са посочени и решения на констатирания проблем чрез финализиране от страна на ВСС на работата на категоризиране на съдилищата и разпределяне на щатните бройки, съобразно действителните им потребности, както и внасяне на изменение в методиката за атестиране и използването на възможността за назначаване на съдебни помощници. При решаването на натовареността на съдиите в СРС и Софийски градски съд се поставя за решаване и сградният ресурс.
Специален раздел в доклада е отделен на кадровото обезпечаване на съдилищата. За централен е очертан проблемът с провеждането на вътрешните конкурси чрез атестиране и чрез конкурс за първоначално назначаване на външни за системата лица и сложната, дълга във времето отношение процедура, което е наложило използването на института на командироването. Частично въпросът е решен с последното изменение на Закона за съдебната власт, чрез което се премахва ограничението командироването да е до 6 месеца, както е предоставена и възможността на председателя на ВКС да извършва това със заповед за цялата страна.
Следващият раздел от доклада е посветен на срочността на разглеждането на делата, който е естествено показан като функционално обусловен от натовареността и кадровата обезпеченост на съдилищата. Като цяло е показана тенденция за по-бързо приключване на наказателните дела, което е следствие на предвидените в НПК възможности чрез института на споразумението, съкратеното съдебно следствие в първата инстанция и освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. В сравнение с това след влизане на новия ГПК се посочва забавяне на исковите производства в гражданския процес на първоинстанционно ниво, обусловено от размяната на книжа, отговорът на исковата молба, разпоредителното заседание и въвеждането на служебното начало, като в същото време е изказано съмнение, че въззивното производство ще бъде ускорено от обстоятелството чрез ранната преклузия за представяне на доказателства, а касацията ще бъде по-бърза, основавайки се на новите основания за допустимост на касационна жалба.
Като положителен момент в доклада трябва да се отбележи и разделът за оправданите лица и върнатите дела за доразследване, тъй като това са теми, по които обществото показва особена чувствителност, която не рядко е и медийно преекспонирана. Показана е устойчива тенденция за намаляване броя на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт – намалението е с 21% спрямо 2007 г. по данни на Прокуратурата.
Отчетено е в доклада на съдилищата незабавното публикуване на съдебните актове в интернет страниците на съдилищата и е обсъден аналитично проблемът за съобразяването със Закона за защита на личните данни, като се препоръчва спазването на закона от страна на съдилищата до разумни граници, като е предложено този въпрос да бъде отнесен до Висшия съдебен съвет за общо и важащо за всички съдилища решение, съобразено с изискването за публичност и отчетност на правораздавателната дейност, както и необходимостта от разработването от страна на Висшия съдебен съвет на информационен продукт.
Подобаващо внимание в доклада е отделено на обучението и професионалната квалификация на съдиите и съдебните служители особено по нови институти, установени с ГПК. Като материални проблеми са поставени въпроси от обезпечението със сграден фонд.
Акцент в доклада е поставен върху тълкувателната практика на ВКС. В доклада като проблеми са поставени тези, свързани със статута на съдиите по вписванията и тяхното двойствено административно подчинение и предложението този статут да бъде законодателно решен по ясен начин, което създава стабилитет.
В доклада е отделено специално внимание на недобрата съгласуваност между законодателя и представителите на съдилищата при промени в основни закони, като се сочи като отрицателна практика работата на „парче”. Предложени са законодателни промени, свързани с ускоряване на процедурата по назначаване на магистрати, начина и методиката на атестиране, както и мандатът на младите магистрати да бъде съкратен на две години. Предлага се опростяване на наказателната процедура, което да даде отражение върху бързината на наказателното производство. Препоръчва се да бъде подложена на широка дискусия концепцията за наказателната политика на държавата. Чрез отчетната кампания на съдилищата се предлага да се разграничат съставите в особената част на НК на престъпления и простъпки, както и преосмисляне на санкционната система по НК, включително и пробацията като място в тази система.
В последващата дискусия по доклада участие взеха народните представители господин Тодор Димитров, Димитър Лазаров, Павел Димитров и Искра Фидосова, които поставиха въпроси относно уеднаквяване на съдебната практика и дали това става по инициатива на съдилищата. Беше поставен важният въпрос за оценка от страна на ВКС на приложението на основанията за касационно обжалване по чл. 280 и затрудненията, които пораждат, както и съществува ли съгласуваност по процедурата между ВКС и законодателния орган, когато се обсъждат и приемат тълкувателни решения и извършват промени в законите. Народните представители обърнаха специално внимание на недостатъчното използване на възможностите, които дава чл. 125 от Закона за съдебната власт за тълкувателната дейност на ВКС за уеднаквяване на практиката. Обсъден бе и въпросът за използването на фигурата на съдебните помощници и наболелия въпрос със сградния фонд на съдилищата. На поставените въпроси отговориха председателят на ВКС проф. д-р Лазар Груев и заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев относно дейността на ВКС по тълкувателната практика и използването на съвещанията със съдилищата, които дават предложения за това. Те отговориха, че по чл. 280 все още няма натрупана практика, но от наблюденията на съществуващата се допускат една на десет касационни жалби.
След проведената дискусия и обсъждането на доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет, Комисията по правни въпроси констатира:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях. Формулирани са проблеми, които стоят пред съдилищата в страната и се предлагат решения за тях. По този начин е изпълнена препоръката на Народното събрание, поради което Комисията по правни въпроси дава позитивна оценка на дейността на съдилищата и ВКС, отразена в доклада.
2. В доклада не се съдържа достатъчна информация по проблемите във връзка със затруднения по правоприлагането на гражданското законодателство и най-вече по новия ГПК, като липсват и предложения за решаването им. Правната комисия не споделя становището, изразено в доклада на стр. 10, че на този етап е рано да се прогнозира доколко забавянето на първоинстанционното разглеждане на делото ще бъде компенсирано с по-бързо приключване на производството пред въззивната инстанция, както и дали като цяло гражданските дела ще приключват по-бързо с оглед предоставената възможност на ВКС за допуск по чл. 280 по ГПК.
3. Положително е, че в доклада са посочени констатираните проблеми от различно естество, касаещо както дейността на ВКС, така и на останалите съдилища в страната и се предлагат мерки, включително и законодателни промени за тяхното решаване. Има и предложения за подобряване на администрирането на ВСС във връзка с атестирането и за разпределението на съответните щатни бройки и адекватното кадрово обезпечаване на различните по степен съдилища в съответните съдебни райони.
Комисията по правни въпроси препоръчва:
1. ВКС да разшири дейността си по издаването на тълкувателни решения за прилагането на гражданското и наказателното законодателство, както и активните си усилия по установяване на единна съдебна практика, включително и чрез успешно провеждане на срещи и съвещания със съдилищата.
2. ВКС да предприеме всички необходими действия за продължаване усилията и положителната тенденция в съдилищата за по-бързо приключване на наказателните и гражданските дела.
3. Да продължи положителната практика с публикуването на съдебните актове чрез използване на информационните технологии.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси гласува с единодушие от 19 гласа за приемането на доклада за прилагането на Закона и дейността на съдилищата, внесен от Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание проект на решение с две точки:
1. Приема доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата за 2008 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
За изложение по доклада думата има вносителят му проф. д-р Лазар Груев.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Заставам с вълнение на тази най-висока трибуна в българската държава и то е обяснимо. Започвам своето изложение с респект към Вашата компетентност, с разбиране за натовареността и графика, който имате да изпълнявате. Вземам предвид задълбочената и професионална дискусия, която се проведе в Правната комисия, включително отразена и в току-що чутото становище, предложено от колегата Фидосова. В този смисъл ще се огранича само с някои най-общи, по-скоро принципни въпроси, убеден, че Вие познавате доклада и таблиците към него, цялата тази статистика, която, за съжаление, в предишни години обхващаше докладите и затормозяваше извеждането на най-важните, приоритетните, принципни проблеми при тяхното обсъждане.
Уважаеми дами и господа! Дейността на съдилищата е общодържавен приоритет във всяка една цивилизована страна. В настоящите условия този въпрос е от първостепенна важност и за Република България. Дейността на съдилищата е свързана със защита на правата на личността, нейното достойнство и сигурност. А по определение именно съдилищата са, които чрез специфичните свои средства осигуряват прилагането на закона, когато са застрашени или нарушени права или законни интереси на всеки, който има право на защита. Дейността на съдилищата изисква сътрудничество между властите, изградено върху основата на ясно диференцирани правомощия, отговорности, уточнени приоритети, упражнявани с държавническа мъдрост и съзнание за важността на проблема. Именно израз на това сътрудничество между властите по общонационалните приоритети е и приетата преди време поправка в Конституцията, по силата на която и аз заставам пред вас.
Важното в този диалог е да направим така, че да очертаем проблемите и всеки на своето място да свърши своята работа. Аз ще ви дам няколко примера, включително и в продължение на досега проведената в пленарната зала дискусия.
В доклада, който беше представен миналата година за дейността на съдилищата, категорично се настояваше за приемане на наказателна политика на държавата за уточняване на тази най-важна рамка преди да се пристъпи към промяна в наказателното законодателство. Факт е, че макар и в края на мандата на предишното управление, такава наказателна политика беше приета. Друг е въпросът дали тя не се нуждае от допълнение, развитие, усъвършенстване - аз мисля, че като всяко човешко дело това е така. Но, уважаеми народни представители, аз искам да доразвия тази мисъл, защото струва ми се това е изключително важно. Правилата на доброто управление, впрочем и на всяка друга човешка дейност, са такива и има резултат, когато се осъществяват обмислено, навреме и в контекста на цялостна промяна.
Аз ви моля като законодатели, върху плещите на които тежи отговорността за приемане на нови закони или усъвършенстване на досегашните, за следното: в областта на наказателното правораздаване е задължително необходим комплексният и системен подход. На мен ми се струваше малко странно, не го казвам за първи път, най-напред да се измени Наказателнопроцесуалния кодекс, преди да е именен Наказателния кодекс. Аз бих отишъл още една стъпка напред – аз мисля, че когато се предприемат законодателни промени в който и да е от актовете, свързан с наказателното правораздаване, трябва да се имат предвид разпоредбите и на другите свързани закони. Особеното на наказателното право е това, че материалните наказателни норми оживяват, влизат в действие единствено и само чрез Наказателния процес. Следователно трябва да се уточни най-напред кои са престъпленията и какви наказания се налагат за тях, да се развият процедурите, по които ще бъде реализирана отговорността, да се отговори на въпросите ще има ли диференцирани процедури за диференцираните противообществени прояви, но същевременно с това не бива да се изпускат предвид онези закони, свързани с отговорността на непълнолетните – има специален закон, знаете, по този въпрос, както и Законът за изпълнение на наказанията.
С една дума подходът, и аз искам да вярвам, че ще бъде така, трябва да бъде системен, трябва да бъде диалогичен, трябва при изготвянето да се постигне национален консенсус. Нито една наказателна политика няма да има успех, ако тя не е професионално изготвена и приета от българското общество.
Уважаеми дами и господа, разбира се, сътрудничеството между властите, повтарям, израз на което е моето изправяне тук пред вас, не бива да загърбва и другия основен конституционен принцип – този за разделението на властите, този, който възлага на всяка една от тях да носи отговорността за своите действия.
И още два примера в тази посока. В миналогодишния доклад, повторена е констатацията и в този, ние поставихме с особена острота някои материални условия, при които работят част от съдилищата, респективно прокуратурите в Република България, най-вече огромният проблем със сградния фонд на Софийския районен съд и на Районната прокуратура. Аз съм удовлетворен от факта, че в последно време има твърде интензивна работа от страна на Министерството на правосъдието, на която моите колеги от Районния съд и прокуратура разбира се съдействат и участват, за да може да се реши този проблем. Миналата година аз казах, че условията, при които работят те, могат да доведат в крайна сметка до невъзможност да се правораздава нормално, което не е в интерес нито на българските граждани, нито на съдебната система като такава.
Още един пример. Тази чуваемост и това взаимодействие трябва да бъде не само тук между институциите в Република България, а в същата степен тя важи и по отношение на нашите европейски партньори. Аз се радвам, че в предишното изказване народната представителка от „Ред, законност и справедливост” отбеляза някои от констатациите на миналогодишния доклад на Европейската комисия с оглед проблема за връщането на делата за доразследване. Искам да ви кажа, че ние положихме онези усилия, които са в нашите компетентностти, за да променим нещата в тази насока. Дни след като беше публикуван официалният доклад на Европейската комисия, аз изпратих писма до окръжните и апелативните съдилища да извършат анализ на всички върнати дела от приемането на България в Европейския съюз, от датата 1 януари 2007 г. Този анализ беше обсъден на Национално съвещание във Върховния касационен съд и беше преценено действията и разрешенията в съответствие с тълкувателното решение на Върховния съд по този въпрос. Със съдействието на Висшия съдебен съвет след това бяха организирани съвещания по апелативни райони и затова сега можем да отчетем определени по-добри резултати в тази дейност.
Беше посочено в становището и бяха предмет на дискусия и в Комисията по правни въпроси няколко изключително наболели въпроси. Аз се радвам, че има определено движение по тях и във Висшия съдебен съвет, но те трябва да бъдат доведени докрай. Изключително неравномерна натовареност в дейността на отделните равни по степен съдилища. Статистическите данни, които са приложени, го потвърждават. Някои от вас доскоро бяха в магистратурата – господин Анастасов знае това много добре, пътят в условията на криза за решаването на един такъв проблем не може да бъде чрез екстензивното увеличаване на щатовете в натоварените съдилища. Друг е пътят и аз се радвам, че има начало на такава дейност – върши се анализ във Висшия съдебен съвет на тази различна натовареност и единственият път е да се пренасочат щатни бройки от едно място към друго, за да може да гарантираме на българските граждани не само справедливо, но и по-бързо правосъдие.
Уважаеми дами и господа, често пъти в публичното пространство и в медиите съдът е укоряван за едно или за друго. Аз и сега, и след това, ако има въпроси, няма да избягам на нито един от тях, но ми се иска да кажа следното. Добре е, когато констатираме един проблем, ясно да го диагностицираме, за да е възможно по-лесно неговото лечение. Беше време, когато съдилищата бяха упреквани за бавно правосъдие – то продължава и понастоящем, въведоха се диференцирани процедури, които да ускорят процеса. Тогава започна укорът защо са ниски наказанията, постигнати в споразуменията между прокуратурата и адвокатът на подсъдимия. Затова аз казах преди малко, това е мнението на моите колеги съдии, трябва да се подходи диференцирано и да се намерят онези и законодателни, и организационни, разбира се, които зависят от нас, начини за преодоляване на един или друг проблем.
Извършените проверки по някои от знаковите дела от висша специална комисия към Висшия съдебен съвет потвърдиха, че в повечето случаи съдилищата са действали в съответствие със закона. Другояче не би могло и да бъде. Ако те не биха спазили закона, биха се превърнали в трибунал, който е последната атестация на една правова държава.
В заключение ще кажа само това: искрено благодаря за дискусията, която се проведе в Комисията по правни въпроси между колегите юристи. Приемам констатациите в нейното становище. Разбира се, по една или друга от тях може да се спори. Нека да се спори, това е добре. Но ние с вас, всеки на своето място трябва да разберем, че доброто и истинско управление е това, което отстранява или въвежда причини, а не което лекува последиците. Затова, съобразявайки се с препоръките на Народното събрание, се постарах при изготвянето на доклада да дам не само отделните проблеми, но и нашето виждане за тяхното разрешаване. Разбира се, ваше е правото да прецените доколко това е успешно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Груев.
Народните представители, които имат желание да поставят въпроси или да се изкажат по становищата и по доклада, могат да го направят сега.
Заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Груев! Докладът, който ни представихте, е задълбочен и изнася пред нас сериозни данни в аналитичната част, статистика, която е почерпена и от Инспектората, и данните, които имат съдилищата по места.
Моят въпрос е проблемите, които изтъкнахте в момента, отразени на стр. 6 във вашия доклад, които касаят, първо, недоброто щатно разпределение на съдиите с оглед натовареността на отделни съдилища в България; второ, неизползване на законовата възможност за назначаване на съдебни помощници; трето, проблемът с атестирането, което се извършва от Висшия съдебен съвет – всички тези проблеми по Ваша информация са от 2007 г. Въпросът ми е защо през 2008 г. тези проблеми не бяха отстранени?
Проблемът с щатното разписание на отделните съдилища е проблем не само от 2007 г., но и назад във времето. Ще използвам Вашата таблица и дам конкретен пример. От нея е видно, че примерно Ботевградският районен съд има 2600 дела за 2008 г., а има само шест съдии, а съседният Етрополски районен съд има 400 дела с трима съдии. Проблемът е от 2006 г. Елементарното управленско решение е един съдия от Етрополе да мине в Ботевград и по този начин натовареността в Ботевград да бъде по-малка с повече щатно разпределение.
Когато говорим и обобщаваме резултатите, съгласен съм, че това е репрезентативна извадка само за 2008 г. Тя не може да проследи всички проблеми на съдебната система за 20 години назад, свързани с прехода, със световната икономическа криза, еврочленството и т.н. – неща, които Вие изтъквате.
За нас като народни представители ще бъде важно да отговорите на въпроса защо тези констатации от 2007 г. не бяха решени през отчетния период 2008 г., защото за българските граждани правораздаването е тромаво, бавно, мудно. Ако разгледаме правораздаването като вид услуга, те плащат 4% за тази услуга. Тоест, ако водим дело за апартамент от 100 хил. евро, 200 хил. лв., те плащат 8 хил. лв. за тази услуга, която не получават години наред. Затова много от трезво мислещите хора не ползват тази услуга, наречена съдебна система, отиват към арбитража или към други медиатори или системи за разрешаване на спора.
Би било важно да се каже, Вие го подчертавате в доклада си, че когато Софийският градски съд действа като първа инстанция, е най-натовареният и тромав съд в цялата държава. Мога да ви дам примера, че четири години Софийският градски съд разглежда на първа инстанция едно висящо дело. Има по едно проведено дело на година. Тоест гражданинът, плащайки услугата от 4%, иска освен ефективно, както и Вие подчертахте, бързо правораздаване.
Имал съм случая, честта и удоволствието лично да разговарям с Вас миналата година и да коментирам проблемите с бавното и тромаво гражданско, административно и търговско правораздаване. Фокусът и общественозначимите дела, отразени в сайта на ВКС, са главно по наказателноправната материя. Повярвайте, наказателното право не е единственото, което заслужава уважение и особена грижа към гражданите.
В тази посока подкрепям препоръката, дадена от Комисията по правни въпроси, в т. 2: „ВКС да предприеме всички необходими действия за по-бързо приключване на наказателните и гражданските дела”. Това искам да Ви попитам: през 2008 г. какво направихте в посока на бързо гражданско правораздаване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янакиев.
Господин Димитров, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам въпрос към проф. Груев във връзка с тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, а именно каква е тълкувателната дейност на ВКС за 2008 г. във връзка с новоприетия ГПК от 1 май 2008 г.? Колко са исканията за постановяване на тълкувателни решения по реда на чл. 124, респективно и на чл. 114 от Закона за съдебната власт?
Зададох този въпрос и на заседанието на Комисията по правни въпроси. Смятам обаче за редно всички народни представители да се запознаят с тази тълкувателна дейност на ВКС, тъй като според мен тя не е в достатъчния обем за отчетния период през 2008 г. В тази връзка въпросът ми е: ако може по-конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Господин Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, имате възможност да отговорите на поставените въпроси от народните представители.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Благодаря на господин Янакиев и на господин Димитров за поставените въпроси. Благодаря и на господин Янакиев за оценката, която дадохте на доклада.
Конкретно на вашите въпроси.
Вероятно ви е известно, но съм длъжен да припомня, че за разлика от прокуратурата и главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд няма тези правомощия по отношение на съдиите и съдилищата. Системата е построена на съвсем друг принцип. Това, че Конституцията ме овластява да изготвя доклада, той е съставен въз основа на докладите на моите колеги от апелативните региони. В този смисъл, за разлика от Прокуратурата, е много сложно председателят на ВКС да влияе върху щатното разписание, движенето на кадрите и кадруването в съдебната система.
Но Вие сте прав в едно, тук имаме единомислие и затова настоявам в доклада, затова упорито работя и се изказвам във Висшия съдебен съвет, че е необходимо кадровият орган на съдебната система да извърши преструктуриране на щата, за да се избегнат тези конкретни проблеми и такива като тях, които Вие изложихте в своето изказване.
Подготвен е доклад от комисията на Висшия съдебен съвет, аз съм се запознал с неговия предварителен вариант с изготвените съответно таблици и тази е посоката. Наистина тогава, когато щатът на едно място е несправедлив спрямо другото, той трябва да бъде преразпределен.
Знаете ли, понеже дискусията освен професионална, трябва да е много откровена, даже се чуват някои гласове за закриване на някои съдилища. Споделят се и такива идеи в публичното пространство и на някои от заседанията. Но аз се опасявам, че тук много внимателно трябва да се подходи, защото е вярно, че има по-слабо натоварени съдилища, но закриването на част от районните съдилища ще постави въпроса за достъпа на гражданите до правосъдие, ще постави въпроса за оскъпяването на тяхното участие и достъпа им до съда. И ако ми бъде позволено това сравнение, ще се превърне като проблема с юридическите факултети у нас. Много пъти този проблем и публично, и в обществото, и на професионални дискусии се поставя, но много рядко тук или там, където трябва да се реши този въпрос, се взема отношение и някой дръзва да закрие някой от факултетите, разкрити в различните окръжни градове. Прав сте, това е насоката и аз се радвам, че имам вашата подкрепа. Това е подкрепа и за съдиите, които тук, както виждате от цифрите в София решават по 700-800 дела годишно, решават ги в зали от 4 квадратни метра, пишат ги в стаи с по четирима съдии, в деловодство и така нататък. Върши се и аз съм оптимист в тази насока.
Второ, относно съдебните помощници. Да, това е пътят. Аз съм потвърждавал тази своя идея още от встъпването си в длъжност. Искам да ви уверя, че започнаха назначения и по мое настояване вече и на окръжно ниво, това е през 2009 г., аз в максимална степен уплътних възможностите във Върховния касационен съд и да ви призная, имам още свободни щатни бройки за съдебни помощници, но не го правя, просто защото няма къде да ги сложа да седнат. Трябва да работят прави. При първа възможност ще попълним щата. Това е пътят, това е Европа, това са млади хора, добре обучени, със съответна подготовка. Хора, които, съчетани с опита на съдиите, са неоценими помощници. И при това с много по-малко средства се увеличава капацитетът за по-бързото разглеждане на делата.
По отношение на атестирането беше казано много и в предходната дискусия. Атестирането е проблем, от една страна, на Закона за съдебната власт и критериите, които той въвежда. От друга страна, на наредбата и методиката, която приема Висшият съдебен съвет. Но така или иначе атестирането, а и свързаното с него кадруване в съдебната система, правилата на тази игра трябва да бъдат променени в някаква степен, за да отчитат действителната оценка на магистратите, за да се чувства наистина, че добрите получават полагащата се оценка, а тези, които не я заслужават, малко по-различна. И второ, да доведе до малко по-бързото кадруване в съдебната система, защото със средствата на командироването ние се мъчим да решаваме този проблем, но това е палиативно решение. Само за една илюстрация, свободните щатни бройки във Върховния касационен съд бяха обявени януари или февруари и до момента няма извършени назначения. Значи процедурата е тромава, трябва да променим правилата, не е нормално това положение.
По-нататък, Вие сте абсолютно прав – Наказателният кодекс и изобщо наказателното законодателство не е единственото. Може би увлечени от предходната дискусия и от личните ми пристрастия като професор по наказателно право аз съм откровен пред вас, може би защото това е по-скоро във фокуса на общественото внимание, но в самия доклад аз отбелязах категоричната си позиция, че даже несправедливо се подценява дори в оценката на работата за магистратите разглеждането от тях на гражданските и търговските дела, които са две трети от всички.
По отношение на Гражданския процесуален кодекс и неговото приложение, с риск да ви отегча, но ще бъда съвсем кратък – когато встъпих в длъжност в края на 2007 г. в едно обзорно предаване по едно от националните радиа ме попитаха кое е събитието на 2008 г. И тъй като всички други отговаряха по някакъв друг начин, аз отговорих, че за мен това е влизането в сила на 1 март 2008 г. на новия Гражданскопроцесуален кодекс, което не беше прието, не можа да се разбере и от журналистите, а пък и звучеше малко странно. Но, господин Янакиев, влизането на нов Гражданскопроцесуален кодекс във всяка една държавата е наистина събитие – събитие, което касае всеки един от нейните граждани и нейното правораздаване.
Трудно е да се направи оценка по данните за периода 1 март – 31 декември. Има изградена група към Министерството на правосъдието за мониторинг по неговото приложение. В нея участват и бивши върховни съдии, те обобщават тези данни и този процес се следи. Аз помня, че и тук, в пленарната зала при приемането на ГПК също имаше много дискусии и много спорове по него. А и от чисто практически план да ви кажа как стои на касационно ниво. До 28 февруари, тоест до момента на влизането в сила на ГПК бяха подадени неимоверно много касационни жалби просто защото трябваше да се хване стария ред, според разбирането на страните тогава. И реално при нас на касационно ниво работата по новия ГПК започна във втората половина на 2008 г. съвсем бавно. Затова не са отразени данните, а не че ние ги подценяваме. Напротив, нашите усилия са насочени натам.
И така преминавам към това, което изложи господин Димитров относно тълкувателната дейност, за да свържа двете изказвания. Тогава, когато се натрупа достатъчно критична маса, по мое искане се образува тълкувателно дело относно касационното обжалване, чл. 280 и следващите от ГПК. Но вие знаете, че, за да започне едно тълкувателно дело, трябва да е налице противоречива или неправилна практика, това трябва да се констатира и приемането на едно тълкувателно решение е сложен процес.
Господин Димитров, и сега, и за в бъдеще аз ще приемам винаги с голямо удоволствие критиката, че е слаба тълкувателната дейност в смисъл, че колкото и повече тя да се увеличава, аз ще считам, че тя е недостатъчна и тук с Вас мислим по един и същи начин. Конкретно на Вашия въпрос – през 2008 г. Върховният съд прие четири тълкувателни решения. За Ваша информация към момента те са 10 на производство. Само до края на този месец Гражданската и Търговската колегия, чиито ръководители са на балкона, имат три заседания по тълкувателните дела и те са в областта както на гражданското, така и на наказателното правораздаване. И това, което мен ме радва, е, че голямата част от тях се образуваха от всички субекти, които са оправомощени да инициират разглеждане. В този смисъл има искане от главния прокурор, има искане от министъра на правосъдието, освен председателя на Върховния касационен съд. И последните две дела, които постъпиха, са от Висшия адвокатски съвет, той също се активира в тази насока, защото според мен това е правилният път. Единствената конституционно закрепена функция на ВКС е да уеднаквява правораздаването.
В заключение аз мисля, че това е много важен въпрос и ще се радвам и догодина да го обсъдим. Аз няма да намаля усилията си в тази насока, защото тълкувателната дейност на Върховния съд е гаранция за предвидимо, а това значи справедливо правосъдие на българските граждани, установявани чрез българските съдилища.
Още веднъж с респект и уважение ви благодаря, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, проф. Груев.
Смятам, че се ориентираме към приключване на дебатите по тази тема.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който е постъпил, заедно със становището на постоянната Комисия по правни въпроси.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 147 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В АСАМБЛЕЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА/ АСАМБЛЕЯТА НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Постъпило е предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на ДПС господин Местан, с което внася проект на Решение за попълване на състава на постоянната делегация.
Както си спомняте, приехме решение, съгласно което Парламентарната група на Движението за права и свободи имаше определена квота от един основен и един заместващ член. С предходно наше решение сме избрали основния член, но сме пропуснали да изберем заместващ член, поради което ви предлагам следния Проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Неджми Ниязи Али от Парламентарната група на Движението за права и свободи за заместващ член на Асамблеята на европейската сигурност и отбрана/Асамблеята на Западноевропейския съюз.”
Моля, гласувайте направеното предложение за решение.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Вносител е Министерският съвет.
Има изготвен Доклад от постоянната Комисия по икономическата политика, енергетиката и туризма.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
по законопроект за изменение на Закона за туризма
№ 902-01-6, внесен от Министерския съвет
на 31 август 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение на Закона за туризма.
На заседанието присъстваха господин Иво Маринов – заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма, госпожа Валентина Христова – директор на дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране”, и госпожа Илона Стойкова – юрист в същото министерство, госпожа Анелия Крушкова – председател на Държавната агенция по туризъм, госпожа Стела Балтова – заместник-председател и др.
Законопроектът беше представен от господин Иво Маринов – заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложените изменения на Закона за туризма целят привеждането му в съответствие с Решението на Народното събрание от 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България и предвиждат:
1. Уреждане на функциите на административната структура, която ще осъществява държавното управление в туризма: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като се отменя разпоредбата за статута на Държавната агенция по туризъм и навсякъде в законопроекта агенцията и органът на изпълнителна власт са заменени съответно. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено закриване на Държавната агенция по туризъм, като правоприемник на дейността й е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
2. Националният съвет по туризъм да бъде държавно-обществен консултативен и координационен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти и Експертната комисия по категоризация на туристически обекти също ще бъдат структури към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като съставът на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти се изменя и включва само представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на съответните туристически обекти, от друга страна.
3. Въвеждане на изискването на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър при подаване на документи за регистрация за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност и при категоризиране на туристически обекти.
4. С преходна разпоредба се запазва действието на регистрацията на туроператори и туристически агенти и категоризацията на туристическите обекти от председателя на Държавната агенция по туризъм, както и действието на подзаконовите нормативни актове.
5. Изменения в Закона за хазарта, Закона за здравето и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по отношение на органа на изпълнителна власт в областта на туризма.
Туризмът е най-проспериращият отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично и устойчиво развитие. Неговият принос за валутните приходи и платежния баланс на страната, за повишаване на заетостта, за растежа на брутния вътрешен продукт и постъпленията в държавния бюджет са безспорни.
Необходимо е повишаване конкурентоспособността на отрасъла в условията на глобализация и задълбочаваща се европейска интеграция, усъвършенстване на институционализирания социален и граждански диалог между организираното гражданско общество и държавните органи и всеобхватна реклама на туристическия продукт. Държавата поощрява развитието на туризма не само чрез осигуряване на средства за национална реклама, но и чрез институционалното издигане на държавното управление в отрасъла туризъм в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: за – 19 народни представители, без против и въздържали се – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Имате думата за процедура, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, колеги! Правя предложение за допускане в залата на господин Иво Маринов – заместник-министър, и на госпожа Мария Иванова – началник отдел в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в пленарната зала.
Моля народните представители за отношение към законопроекта, както и по доклада на постоянната комисия. Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От така представения ни Законопроект за изменение на Закона за туризма се вижда, че досегашните представители, най-общо, на спортната общност, каквато беше Държавната агенция, а сега – Министерство на физическото възпитание и спорта, не вземат участие даже в експертната комисия по категоризация на туристическите обекти. Обръщам внимание на ски съоръженията, ски пистите – те са спортни съоръжения и не може от Министерството на физическото възпитание и спорта да няма представител поне в експертната комисия, която категоризира тези обекти. Това – на първо място.
На второ място, социалният туризъм като вид туризъм е залегнал от 1996 г. в Закона за физическото възпитание и спорта и е свързан с децата, с учениците, които при преференциални условия ползват туристически маршрути и посещават туристически обекти. Социалният туризъм не е само възрастните пенсионери, които бяха изпращани на Коледа в Слънчев бряг. Това не е укорима дума, не е в процедура, която не трябва да бъде подкрепена в новия Закон за туризма, особено с оглед интересите на учащите се. Разбира се, тези мои становища ще бъдат развити детайлно на второ четене, за да бъдат обсъдени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Други народни представители?
От името на вносителя – Министерския съвет, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с поставения от господин Стоичков въпрос относно участието на представители на Министерството на физическото възпитание и спорта в категоризацията на ски писти - в сега действащите текстове на Закона за туризма е предвидено тяхното участие, но при вземането на решения в Министерския съвет представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта изразиха мнение, че няма смисъл те да участват, тъй като категоризацията на ски пистите ще се извършва от представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и ски федерацията, която в случая е юридическо лице с нестопанска цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Други желаещи да участват в дебата по първо четене на този законопроект?
Заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, очевидно основната, даже единствената цел на Законопроекта за изменение на Закона за туризма е да се отрази промяната в структурата на Министерския съвет, с която практически се закрива Държавната агенция по туризма и тази функция се прехвърля към отговорностите на Министерството на икономиката и енергетиката, което, разбираемо вече, е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Само на пръв поглед законопроектът е чисто формален. Чисто формален акт, който се прилага за привеждане в съответствие на закон с изменената структура на Министерския съвет. Важно е как в съдържателен план – дали положително, или негативно ще се отрази на българския туризъм закриването на един специализиран орган, като Държавната агенция по туризма. Според нас това е един от основните въпроси, а именно същественият въпрос.
Едва ли е случаен например фактът, че държави, които разчитат на туризма като ресурс, като правило създават нарочни управленски структури - от отделни министерства на туризма до други специализирани органи.
Явно с промяната в закона, която днес най-вероятно ще бъде приета и подкрепена, в България тази функция ще се изпълнява на ниво заместник-министър. Не можем да бъдем убедени, че това е стъпка в правилната посока, защото България е страна с огромни туристически ресурси – морски, планински, балнео, СПА и въобще почти всички форми, за които бихме могли да се сетим.
Трябва да се постави силен акцент и върху ресурсите на богатото културно-историческо наследство, което все още не сме успели да капитализираме. По-нататъшното разгръщане на ресурсите на българския туризъм, превръщането им в ресурс за икономическо развитие на страната като цяло, и особено на някои райони, като Югозападния район, югоизточните райони, бедни на природни ресурси, но богати на културно наследство, предполагат добре премислена и финансово осигурена, най-малкото за национална реклама, държавна политика.
Уважаеми колеги, това е политическият въпрос, свързан със закона, който днес разискваме. А иначе ваше право е да решите каква да е структурата на изпълнителната власт, както е ваша и отговорността за ефектите от промените, които реализира управляващото мнозинство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Али.
Реплики към изказването на господин Али? Няма.
Господин Димитров, имате думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Въпросът – това, което каза господин Али, уважаеми колеги – е технически. Дали една държавна агенция би вършила повече работа от структура, която е към Министерството на икономиката и енергетиката? Това е технически въпрос. По-важното е, че в миналия парламент и миналото правителство много държавни агенции бяха подчинени на хора, които нямат необходимата квалификация да отговарят за тях.
От тази трибуна господин Калфин е отговарял на въпроси на тема контролиране и цени на електроенергия и вода, Комисия по енергийно и водно регулиране. И той не беше подготвен да отговаря на тези въпроси. Не беше подготвен да отговаря и на въпроси, които касаят горите и т.н.
По-добре е самото министерство и заместник-министърът да поемат ясната отговорност. Това и за вас е по-добре, колеги. В парламентарния контрол е ясно - има ресорно министерство, има заместник-министър, който пряко отговаря за това. И е ясно кой носи отговорността. Затова ние от Синята коалиция подкрепихме този законопроект.
Другото нещо, което е много важно, уважаеми колеги от ДПС, е, че вашите представители в комисията тези аргументи не ги приведоха, когато имаше обсъждане. Както виждате, тогава го нямаше този дебат. Тоест, първо, реакцията ви е доста закъсняла – това също е важно.
Накрая искам да ви кажа нещо, още по-важно, понеже виждам и реакцията на господин Местан. По отношение на туризма най-важният въпрос е държавата, на първо място, да не пречи. На първо място, най-важното е да не пречи!
И ви давам конкретен пример – проектът „Бургас – Александруполис”, който миналия парламент толкова настоятелно мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС придвижваше и който побутваше, който проект представлява заплаха, и то сериозна заплаха за българския туризъм. Така че, колеги, не гледайте толкова бюрократичните детайли. Държавна агенция било много по-хубаво от варианта, в който министерството пряко отговаря. Не съм съгласен. Повечето разумни хора, бих казал, няма да подкрепят тази техническа позиция. Напротив, сега имаме преки отговорници, които ще могат да отговарят и на вашите въпроси от тази трибуна винаги, когато се наложи. Да има ресорен заместник-министър, който пряко да отговаря за туризма, както е сегашната ситуация, е по-добре. Пряка отговорност и най-накрая искаме конкретни резултати.
Моля ви, знам, че дебатът не е точно този днес. Най-важното е, първо, държавата да не пречи, защото проектът „Бургас – Александруполис” продължава да стои на дневен ред. А рисковете за българския туризъм от него са много сериозни. Някой оценил ли ги е? Вие оценихте ли ги? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към изказването на господин Димитров?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин председател на Парламентарната комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, фактът, че една парламентарна група не е представила своя позиция по време на обсъждането на един законопроект пред постоянната комисия, не може да я лиши от правото да изрази тази позиция по време на същинското разискване в пленарната зала. Мисля, че позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи е достатъчно конструктивна. Неслучайно колегата Неджми Али завърши изказването си с уточнението, че Парламентарната група на Движението за права и свободи приема безусловно правото на мнозинството да определи такава структура на изпълнителната власт, с каквато смята, че ще провежда най-адекватно своята политика.
Ние обаче не можем да не изразим категоричната си позиция, че закриването на един специализиран орган и прехвърлянето на функциите му на ниво заместник-министър в един политически кабинет, който ще отговаря наред с туризма още и за икономиката, и за енергетиката, минимум е спорно решение и ние не сме убедени, че това е решение в правилната посока. Ще бъде завишаване на ранга на държавния орган, който провежда тази политика, ако ни бяхте предложили Министерство на туризма, иначе през етапа заместник-министър да отговаря за туризма, вече сме минали.
И най-накрая. Понеже новото мнозинство дойде на власт с ангажимента, че ще провежда прозрачна политика и законопроектите ще се съгласуват със специализираните неправителствени организации, моят въпрос е: защо в становището си не представихте позицията на специализираните неправителствени организации, които се занимават с туризъм? Това би било безкрайно интересно - да чуем дали имате тяхната подкрепа, господин Димитров. В случая може би това е по-важно даже от позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Предполагам се сещате, че политическият еквивалент на всичко това, което господин Неджми Али каза, и това, което аз Ви правя като реплика, означава гласуване „въздържал се” по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Димитров, да отговорите на поставения въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Забелязвам, господин Местан, че за неща, за които в миналия парламент твърдо се противопоставяхте, в сегашния сте едни от най-сериозните радетели. Давам ви пример – в миналия парламент групата на СДС внесе Законопроект за изменение на Закона за нормативните актове, в който изисквахме задължителни консултации с неправителствени организации, когато се променя ключово законодателство. Тогава имахте много пасивна роля.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Лъжете! Подкрепихме го!
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Точно така е, господин Местан. Орязахте много сериозно текстовете, които внесохме, за които настоявахме и защитавахме. Тогава Вие и Вашите колеги бяхте изключително пасивни, така че човек трябва да има политическа памет, която да се връща поне шест месеца назад. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
По конкретния въпрос. Трябва да има задължителни консултации. Те трябва да бъдат провеждани от изпълнителната власт, но ние като Икономическа комисия работим в тази насока и ще провеждаме такива. Това е бъдещето.
Но забележете, господин Местан, Вие и Вашите колеги какви доводи изведохте в миналия парламент – че това не можело да се отнася към законодателни предложения на народни представители, защото се ограничавала тяхната инициатива. Спомнете си тези неща! Затова, категорично това е правилният път, но нека да имаме честни и открити позиции, които... (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Вижте, нека да се изслушваме! Това е въпрос на възпитание, господин Местан. Възпитанието изисква да се изслушваме.
Нека да имаме тези позиции и да бъдем постоянни в тях. Да не ги променяме постоянно, както прави ДПС. Нека да владеем своите емоции и нерви, което наистина е въпрос на възпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване иска думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът основателно стана интересен, тъй като се отнася до един въпрос, който ми се струва от особена важност за българската икономика като цяло. Не случайно господин Димитров като икономист има особен интерес към тази материя.
Още от началото на демократичните промени всяко едно правителство декларира, че туризмът е приоритетен отрасъл, че това е отрасъл, по който България има сериозен потенциал за развитие, за компенсиране на изгубените позиции в други отрасли на икономиката и т.н. В тази връзка първото нещо, с което категорично не мога да се съглася, е изявлението, което беше направено преди малко, че държавата, видите ли, не трябвало да пречи, и с това да се изчерпва нейната роля. Според мен правилната теза е, че държавата не само че не трябва да пречи - мисля, че тя не пречи що се отнася до развитието на туризма, но държавата трябва да подпомага, уважаеми господин Димитров, така както го правят други държави, за които тезата „Туризмът – приоритетен отрасъл” не е само декларация, а е реална последователна политика. Бяха дадени нагледни примери как тези държави, които провеждат подобна политика на приоритетно подпомагане на сектора „Туризъм”, организират институционално своята подкрепа и взаимодействие към туристическия бранш. Трябва да се поучим от тези примери, ако искаме наистина да подпомогнем туризма, особено в условията на действаща глобална икономическа и финансова криза.
Проблемът не е само технически, той е принципен. Това е въпрос на държавнически подход към регулирането, към участието на държавата в решаването на проблемите на туризма, така че позицията на Движението за права и свободи е принципна. Когато се касае за отрасли, които декларираме дългосрочно като приоритетни, държавата трябва да има адекватна политика и последователен подход към тези отрасли. Мисля, че вариантът отделен, специализиран, високопоставен, самостоятелен държавен орган за провеждането на тази политика е правилният подход. Ние сме минали, както каза господин Местан, през различни варианти, включително туризмът като част от Министерството на културата. Те се оказаха напълно погрешни. Тезата, че един заместник-министър, който е пряко подчинен на съответния министър, е достатъчна фигура за адекватното адресиране на проблемите на един цялостен отрасъл, ми се струва неефективна като резултат. Мисля, че новото правителство, преди да пристъпва към подобни сериозни промени в структурата на държавната администрация, в организацията на държавното управление, трябва да направи един по-обстоен анализ, да се допита до експерти, включително до браншовите организации, за да изгради най-точна представа и да се направи най-добра преценка дали би бил положителен или не ефектът от една или друга стъпка.

И не на последно място, уважаеми колеги, не вярвам някой да претендира, че е експерт по всичко – нито министър, нито председател на комисия. Убеден съм, че нито един народен представител и нито един човек не може да бъде експерт както по икономика, така и по енергетика, включително по туризъм. Факт е, че има такова министерство. Факт е, че има и такава комисия – по икономика, енергетика и туризъм. Убеден съм, че това няма да пречи на председателя на тази комисия да се изказва по целия кръг от тези въпроси, както господин Калфин се изказваше в предишното Народно събрание в качеството си на вицепремиер, наблюдаващ този сектор.
Уважаеми колеги, има сектори, които най-малкото поради това, че съществува и европейско законодателство, което изисква тяхното обособяване и тяхната относителна независимост от друг ресор на държавната власт, трябва да бъдат самостоятелни. Не могат да бъдат принизени до статут на обикновена изпълнителна агенция или подчинена структура на обикновен министър.
Призовавам специално колегите от ГЕРБ, когато се правят предложения за промени в цялостната структура на държавната власт и организация на администрацията, малко по-добре да се преценяват нещата, конкретно за всеки казус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
Има ли реплики? Заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Казак, аз съм съгласен с Вашето изказване, че държавата трябва да помага, но ние на една или две комисии преди това гледахме отчета на Агенцията за туризъм. В нейния бюджет над 90% от средствата, които са изразходвани, са средства за реклама. Те бяха общо в размер на 5 млн. лв. След като сте толкова загрижени, че трябва да се помага, и след като Държавната агенция за туризъм е преценила, че това е нейният основен инструмент за работа, защо от вашето мнозинство на предишните народни събрания не бяха гласувани по-големи бюджети, съизмерими с тези на Гърция и Турция, които са от порядъка на 100-150 млн. евро?! Вие предоставяте 5 млн. лв. и с тези пари искате Държавната агенция по туризъм да върши своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Казак, съгласен съм с Вас, че туризмът е един от приоритетните отрасли за нашата държава и за нейното развитие.
Що се касае със или без Агенция за туризма, общото мнение е, че инфраструктурата пречи за развитието на туризма. Това е мнение и на чужди туроператори, и на чуждите гости, които идват в България, и на българските собственици на хотели. За тези години, през които вие сте във властта, ние всички знаем колко километра магистрали бяха направени, колко инфраструктурни проекти бяха реализирани. Не мисля, че мястото на една агенция – дали е изпълнителна или не, когато няма политическа воля, когато държавата не знае и не може да подреди приоритетите си, е без значение.
Мисля, че целта на този законопроект, отнасящ се до туризма, е да бъде в това министерство. Защото това е агенция, на която, както бе казано, бюджетът за реклами е много малък, а цялата останала част е за издръжка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Димитър Лазаров.
Трета реплика? Няма.
Господин Казак, желаете ли да отговорите? Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, които ми отправихте реплики!
Първо, що се отнася до бюджета, аз не съм бюджетар. Можете да попитате всеки специалист, включително бившия и настоящия министър на финансите. Господин Мартин Димитров също е добър икономист и финансист. Той също може да ви каже, че когато държавата определя бюджета и прави разпределение на средствата, тя го прави съобразно реалните възможности, реалните очаквания от приходи. Ако сегашното правителство и сегашният министър на финансите преценят, че за сектора „Туризъм” могат да се отпуснат повече пари за реклами или за каквото и да е, нека да го направят, но след като преценят, че държавата и държавният бюджет имат възможности за това. Предходното правителство е преценило, че това са му възможностите като бюджет за тази структура.
По втората реплика. Господин Лазаров, съгласен съм, че един от многото нерешени проблеми, свързани със сектора „Туризъм”, е лошата инфраструктура. Да, така е, само че Вие казахте: „Ето защо е нормално и логично туризмът да бъде към Министерството на икономиката”. Аз не намирам логическа връзка между тези две твърдения. Ако претендираме, че има нерешени проблеми с инфраструктурата, с пътищата, нека туризмът да отиде към Министерството на регионалното развитие и благоустройството или към транспорта. Но защо към енергетиката и икономиката?!
Накрая искам да кажа, че господин Мартин Димитров най-добре знае, че туристическият бранш е единственият в България, по който България си е позволила да има диференцирана ставка по ДДС. Ако това не е специален подход и непречене на държавата към туристическия бранш, здраве му кажи. Нито един друг бранш, нито един друг сектор на икономиката не се ползва с диференцирана намалена ставка на ДДС освен туристическият. Тази политика трябва да продължи и това трябва да се прави адекватно и целенасочено. Нека да се надяваме, че новата организация на държавната политика в туризма ще бъде наистина адекватна. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
За изказване има думата госпожа Михайлова
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото искам да взема отношение по този законопроект в съвсем друга плоскост от онова, което досега беше като дебат. Това, което провокира моето изказване, е свързано с въпрос към вносителите и към постоянната комисия като препоръка. Тук стана въпрос, че не всички са специалисти по всичко. Аз не съм специалист по туризма. Гледайки законопроекта се сетих, че в момента в обществото се разисква тема, която засяга този законопроект. В продължение на няколко години в България станаха две много тежки произшествия, при които загинаха хора. Последният случай беше в Охрид. Преди това имахме случая в р. Лим, когато загинаха български граждани. Тези два случая станаха извън територията на България, но станаха при реализиране на туристическа дейност през туроператори. Виждаме, че в закона, който сега разглеждаме, в § 1 се предвиждат правомощия на министъра, в чл. 5, и след това в Преходните и заключителни разпоредби, в § 13 са дадени правомощия на министъра на икономиката, енергетика и туризма да организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт, да извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи. Има подобен текст и в § 13.
Моят въпрос и препоръка към постоянната комисия е: доколко тези текстове, които предвижда този законопроект, осигуряват качествен контрол върху регистрирането на туроператорска дейност? Защото след трагедията в Охрид гледах предаване, в което участваше високоотговорен представител – може да сбъркам на какво точно е представител в туризма, да не се окаже, че аз казвам едно, а той е бил представител на друго звено, което се занимава с тази дейност – но имаше въпрос: доколко се осигурява качествен контрол върху регистрационния режим? Отговорът беше, че при сигнали се извършват проверки – нещо, което ме смути, защото няма достатъчно контролни механизми при регистрирането на туроператорска дейност, и втори път – при извършването на туроператорска дейност от определени фирми. Трябва да има ефективност на контрола извън сигнализирането на граждани или на фирми, че се върши нещо нередно.
И в двата случая, за които аз говоря, имаше след това данни – веднъж публично, втори път имаше и парламентарна комисия относно случая около р. Лим, бяха констатирани нередности относно реализирането на тази дейност. Затова когато говорим за туризъм, да, приоритет е туризмът, една от успешните дейности в България, но в същото време трябва да се предлага и качество. И то качество, което не само да осигурява качествено летуване или екскурзии, а трябва да осигурява качество на безопасността на живот - и на българските, и на чуждите граждани, и на тези на територията на България, и на тези, които ползвайки български туроператорски услуги, отиват извън територията на България.
Затова моето изказване е в посока да заостря вниманието и на тази част от законопроекта с въпрос към вносителя достатъчни ли са текстовете, които има в този законопроект, за да осигурят подобна дейност? И на второ място, към депутатите и най-вече към постоянната Комисия по икономическа политика, за това между първо и второ четене, ако е необходимо да се направят допълнителни текстове в тази посока, нека да бъдат направени от колегите. Аз лично ще се консултирам с колегите ми от парламентарната група, които са в по-висока степен експерти в тази посока. Но струва ми се, че така и така разглеждаме този законопроект, нека да го погледнем и в тази плоскост, а не само да мине чисто формално като пренос на текстовете, без да се възползваме – защото това е добър повод, без да е нужна непременно законодателна инициатива, в случая имаме закон, който урежда тези въпроси – ако има необходимост, да се дадат повече правомощия, да се дадат повече контролни механизми. Нещо, което парламентът, струва ми се, че е длъжен най-малкото превантивно да погледне текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът за намирането на адекватната организационна форма, в която да се провежда държавната политика в един, нека си го кажем, стратегически отрасъл, защото България е докосната от Господ със своите ресурси за туризъм, не е технически въпрос, както съвършено неточно бе казано от председателя на комисията. Това не може да бъде технически въпрос. Не е случаен фактът, че няколко правителства положиха усилия, ако щете, ги определете като лутане в търсенето на най-удачната форма. Ние минахме, както господин Четин Казак вече ви каза, включително и през формат Министерство на културата и туризма. Има логика и в това, защото ако има нещо, което още не е разгърнато, а има огромни възможности, това наистина е културно-историческото наследство на България.
Така че това е първото ми принципно възражение – че разискваме по един технически проблем. Той може би изглежда привидно технически доколкото резултатът е предрешен с вече гласуваната структура на Министерския съвет. Ясно е, че вие нямате друг полезен ход освен да приведете в съответствие закона със структурата на Министерския съвет. Ние сме реалисти и го знаем. И сме съгласни, че това е ваше право.
Аз взех думата, за да кажа едно малко по-простичко определение за демагогия. Демагогия е да казваш едно, пък да правиш съвършено друго, различно. Едно е да внасяш закон или предложение за изменение в закон или в правилник, с което парламентът да се самозадължи да чуе гласа на неправителствения сектор преди да вземе своето решение, а съвсем друго е, когато оглавиш парламентарна комисия и имаш право да поканиш специализираните неправителствени организации, да се въздържаш от такава покана, защото знаеш тяхната оценка. А тя е негативна. Аз не чух нито БАТА, нито която и да е друга неправителствена организация да е съгласна със закриването на Държавната агенция по туризъм. И ако държавата няма да се меси в туризма, освен да помага доколкото може, защо тази ни политическа позиция да не се изрази в това най-малкото да чуем гласа на неправителствения сектор? Защо не го направихте? Защото знаехте, че те няма да са съгласни с тази промяна. Това е простичката истина.
Моята гореща препоръка е: поканете ги поне за обсъжданията на второ четене на законопроекта! Ясно е, че те няма да успеят да променят вашето политическо решение, ясно е, че това даже не трябва да се прави, защото имаме гласувана структура на Министерския съвет. Но ние с позиция „въздържал се” казваме точно това: дебатът за държавната политика в областта на туризма е необходим.
Аз съм съгласен, че 5 милиона са страшно малко за националната реклама. Прав е колегата от ГЕРБ, че съседни на нас държави заделят многократно повече ресурси – 100 до 150 млн. евро. Затова и довечера, ако примерно има футболен мач по „Евроспорт” за пръв път се радвам на тяхното бездействие,, ще видите рекламата и на Гърция, и на Турция. Действително, правят го. Ние сме направили първата стъпка с петте милиона. Недостатъчна е. Аз много се надявам, че Вашето изказване, колега от ГЕРБ, ще означава, че в проекта за бюджет ще видим може би стойности от порядъка ако не на 100, поне на 50 милиона за национална реклама. Ако това казвате, аз горещо ще Ви подкрепя. Обещавам го в аванс.
Завършвам: когато става въпрос за туризма, недопустимо е да разискваме законопроект, който да не е минал през експертизата на неправителствения сектор. Това не се връзва с ангажимента ви за прозрачно управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Реплики? Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Много неща мога да Ви кажа, господин Местан, но Ви призовавам за малко по-държавнически подход по въпроса. Първата страна е следната: много е важно да е ясно кой носи отговорността. Това беше голям проблем на миналото правителство. Държавни агенции, ама кой пряко отговаря, има един вицепремиер дето ги наблюдава, когато има време за това. Неясна отговорност. Това е проблем, уважаеми господин Местан. Сега отговорността става ясна. Ето го господин Иво Маринов – заместник-министър, той само с това ще се занимава. Това е неговата пряка отговорност. Иначе, когато сме канили вицепремиери миналия парламент да отговарят тук, те бяха затруднени, четяха доклади и когато ги питаш извън доклада, не можеха да отговорят. Казваха: това е извън доклада, господин Димитров, ние няма как да отговорим компетентно.
Така че много е важно да има ясна отговорност. В момента има ясна отговорност. Ние затова подкрепяме тази реформа – да има ясен отговорник.
Сега за демагогията. Бих могъл много неща да Ви кажа, господин Местан, но се придържам към държавническото поведение и ще ви кажа само едно нещо. Като изхарчите 4 милиарда, както изхарчихте вие от излишъка 2008 г. по Нова година и има само 5 млн. лв. за реклама на туризма от тези пари, да ми кажете как това е бил големият приоритет на миналото правителство, пък сегашното управленско мнозинство се е отклонило от тази работа, не е прилично. Просто не е прилично! Това искам да ви кажа. Нека да гледаме наистина държавнически и да вървим напред.
Загатнахте за втори път темата за оценка на въздействието.
Господин Местан, работил съм с години по този въпрос, включително с експерти на Европейската комисия, включително имам една публикация по този повод, идеята е не да се поканят група експерти на комисия и да им дадем по една минута думата - хайде сега ти си кажи, хайде сега следващият. Логиката е съвсем различна. Ако не бяхте орязали моите предложения в Закона за нормативните актове, щеше вече да ги има в закона. Логиката е друга – да не може законът да влезе в парламента без съпътстващ анализ към него, в който се оценяват разходите и ползите, и да накараме Министерския съвет и отделните министри, когато подготвят такива текстове, задължително да правят тези анализи. Това беше нашето предложение в миналия парламент. Тогава, уви, не срещнахме вашата подкрепа. Тогава, уви, тези текстове бяха орязани, макар и част от тях приети все пак. Цялата концепция, която в Европейския съюз се нарича, господин Местан (цитира на английски език), или оценка на въздействието е в България, не беше приложена. Бяхме подготвили 10 стр., а бяха приети няколко текста. Там е проблемът.
Обръщение към правителството: този дебат е много важен. Важно е, когато се готви един законопроект, дори и от народни представители, да бъде потърсена писмената оценка на всички засегнати страни. Тогава се подобрява качеството на законодателството. Наясно съм, че няма да стане за един ден, за два дни, за една година, но това е правилният път. Само ви моля да не обяснявате, че вие сте най-големите радетели за това, защото не сте. Просто не е честно. Да бъдем честни. Това е призивът ми към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Местан, желаете ли за дуплика?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има заместник-министър Иво Маринов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Факт е, че промяната в Закона за туризма, сега действащия, е последствие от решението на Народното събрание за приемане структурата на Министерския съвет. Тук се повдигна тезата, че в много страни държавният орган по туризъм е с ранг на министерство или друг специализиран орган. Това не е вярно. Може да се направят консултации, че единствено в Гърция е Министерство на туризма. Навсякъде те са в рамките на големи ведомства и то на ниво дирекция или отдел. Това е факт и всеки може да го провери.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): В Хърватска как е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: В Хърватска е Министерство на морето, транспорта и регионалното развитие. Но това пак е променлива величина.
По отношение на мнението на туристическите сдружения, факт е, че са регистрирани над 70, няма критерии в сегашния закон за определяне на национално представено туристическо сдружение, което води до това, че и при тях мненията са разнопосочни.
Също така се повдигна въпросът и за европейското законодателство в областта на туризма. На това ниво има само две директиви, които касаят туризма – това е Директива 90/314 за професионалната отговорност на туроператорите, която е инплементирана в сега действащия закон, и Директивата, която касае статистиката в сферата на туризма. Това са двете директиви, които засягат туризма.
По отношение на промени, които да са в резултат от трагедията в Охрид, сме на мнение, че следствените органи трябва да приключат своите действия, да се види де факто кой носи пряката отговорност, да се направи третата преценка и тогава да се внесат съответните корекции, а не да се подаваме на емоциите. Такава беше практиката и след трагичния случай в Лим, когато, след като се установи кой носи вината, бяха направени съотвените промени, което засегна това, че екскурзиите с деца трябва да са само по светлата част на деня, шофьорът да има задължително 8-часова почивка и други в тази връзка.
Факт е, че само в сферата на туризма данък добавена стойност е в размер на 7%, когато услугата се предостави на организирани туристи от хотелиер. Това е в съответствие с разпоредбите на Директива 6 на Европейския съюз относно данъчното облагане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Маринов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение и да се включат в дебата? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за туризма.
Гласували 151 народни представители: за 112, против 13, въздържали се 26.
Законопроектът е приет.
За отрицателен вот думата има госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против” със следните аргументи.
Мотивите към закона противоречат на неговия смисъл. Целта, която си поставяме в мотивите, не се постига с тези текстове на закона. Защо? Записали сме, че туризмът е най-проспериращият отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично и устойчиво развитие. Признаваме приноса му за брутния вътрешен продукт, за постъпленията в хазната, за работните места. Заради тази важност на отрасъла си поставяме за цел държавата да направи административна реформа, като го подпомогне чрез институционално издигане на държавното управление в министерство.
Мисля, че със смисъла на закона правим точно обратното – понижаваме нивото на управление в областта на туризма до ниво „дирекция” и до персонификация в директор на дирекция. Закриваме държавна агенция – първостепенен разпоредител с бюджетни средства, подчинена директно на Министерския съвет и я превръщаме в дирекция.
Вярно е, че има заместник-министър по туризма. Но, господин Димитров, той съвсем няма да отговаря само за това. В този ресор туризмът се нарежда заедно с Дирекция „Регистрация и лицензиране на търговия със спиртни напитки”, търговия с прекурсори и наркотични вещества, търговия с метали, стокови борси и тържища, Българска агенция по експортно застраховане, взаимоотношенията в Световната търговска организация, всички двустранни взаимоотношения на България, цялата вътрешна търговия, търговските механизми, цялата външна търговия на България, тютюн и тютюневи изделия, „Булгартабак” и т.н.
За мен това представлява обезличаване на отрасъла туризъм, размиване на отговорност в този широк кръг от проблематика, липса на възможност да се води самостоятелна, агресивна и силна политика конкретно в този отрасъл, който е важен за българската икономика, както и принизяване на директния диалог с браншовите организации в отрасъла.
Другата теза, че с тази реформа се постигат икономии в условия на криза и се съкращава администрация, също е несъстоятелна, защото трудовите и служебните правоотношение се прехвърлят в същия брой към министерството, бюджетът се прехвърля в същия размер към министерството. Тоест никакви икономии не се реализират.
Гласувах “против”, защото смятам, че тази структурна реформа работи против бранша. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ЗЛОУПОТРЕБА ПРИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ОТ ЗАЕТОСТ И С НЕРЕГИСТРИРАНАТА ЗАЕТОСТ, КАКТО И ПРИ НЕЛЕГАЛНА ТРАНСГРАНИЧНА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ.

Има доклад от водещата Комисията по труда и социалната политика, както и становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана.
Моля председателя на Комисията по труда и социалната политика госпожа Масларова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо председател, моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допусната госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете представителите на изпълнителната власт в залата.
Имате думата, госпожо Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви
„ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Договора между Република
България и Федерална република Германия за сътрудничество в
борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за
социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както
и при нелегална трансгранична временна заетост № 902-02-6,
внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 9 септември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
На заседанието присъства госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, която представи законопроекта и мотивите към него. Договорът е подписан на 12 ноември 2008 г. в София и с решение от 3 септември 2009 г. е одобрен от Министерския съвет на Република България. Договорът е разработен въз основа на правото на Европейския съюз и има за цел превенция и предотвратяване на трансграничните злоупотреби в сферата на социалната сигурност и нелегалната заетост. Изрично е упоменато, че разпоредбите за международноправна помощ по отношение на наказателните дела са незасегнати от този договор. Взети са под внимание и европейските регламенти за прилагане на системите за социална сигурност на наети и самостоятелно заети лица, за изпращане на наети лица в рамките на предоставяне на услуги, командировани лица за защита на физическите лица при обработване на данни и за свободно движение на тези данни. Сътрудничеството ще се развива между:
- министерствата – от страна на България Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите, а от страна на Федерална република Германия – федералното Министерство на финансите.
- относно компетентните институции, от страна на българската страна е Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда относно контрола на нерегламентираната заетост, Националната агенция по приходите относно злоупотребите с вноски, и Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса относно злоупотребата с обезщетения. От страна на Федералната република това е управление „Митници” към федералното Министерство на финансите.
Регламентирани са и формите за сътрудничество и процедурата по официални молби и уведомления без поискване. Предвиден е и изричен регламент за защита на личните данни при обработване и обмен на информация.
Предвижда се създаването на смесена комисия между министерствата и компетентните институции от двете страни за оценка на постигнатото и прилагането на договора.
Договорът подлежи на ратификация, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията и във връзка с чл. 13, ал. 1 от договора, който предвижда ратификация на международния договор от страна на Народното събрание. Договорът влиза в сила на първия ден от третия месец след размяна на ратификационните документи. В шестмесечен срок от влизането му в сила министерствата следва да регламентират прилагането на договора в сферата на техните компетенции.
В хода на дискусията беше подчертана важността от подобно сътрудничество и усилията на държавите – членки на Европейския съюз, за ограничаване и преодоляване на нелоялната конкуренция, както и за спазване и защита на единните правила по отношение на социалните и трудовите права от гражданите на обединена Европа.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултат „за” – 16, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борба с трансграничната злоупотреба по обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За да ни запознае със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове давам думата на господин Светлин Танчев – председател на комисия.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 10 септември 2009 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проекта за Закон за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика. На основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.
Договорът между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост, е подписан на 12 ноември 2008 г. в София. С решение на Министерския съвет от 3 септември 2009 г. договорът е одобрен. Основната цел на този договор е предотвратяването на трансграничните злоупотреби при обезщетения и вноски за социална сигурност и заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост. В договора е предвидено сътрудничеството да се осъществява както на ниво министерства, така и на ниво компетентни служби. Договорът урежда различни форми на сътрудничество между двете държави, както и обмяна на информация, съвместни операции, обмяна на служители и други.
Необходимо е да се отбележи също така, че договорът съдържа разпоредби относно конкретната процедура по подаване на официални молби и уведомления без поискване в процеса на сътрудничество. Договорът включва и разпоредби относно защитата на личните данни при обема на информацията, като се предвижда задължението предаващата служба и получателят да пазят отговорно предадените лични данни от неправомерен достъп, неправомерна промяна, неправомерно оповестяване.
В заключение може да се каже, че предлаганият проект на Закон за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост, е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз.
Договорът е в интерес на нашата страна, тъй като той би осигурил една по-благоприятна среда на сътрудничество на европейско равнище в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г. с 16 гласа “за”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
Господин Чукарски ще ни запознае с Доклада на Комисията по външна политика и отбрана, която също е разгледала на свое заседание внесения от Министерския съвет законопроект.
Господин Чукарски отсъства, с доклада ще ни запознае заместник-председателят.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г. Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Подписаният на 12 ноември 2008 г. в София договор е изработен въз основа на правото на Европейския съюз и има за цел превенция на трансграничните злоупотреби в сферата на социалната сигурност и нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична заетост. Предвидено е сътрудничеството да се осъществява както на ниво министерства, между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите на Република България, и федералното Министерство на финансите на Федерална република Германия, така и на ниво компетентни служби. Договорът подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България. Ще влезе в сила от първия ден на третия месец, следващ размяната на ратификационните документи. Предвижда се веднага след влизането в сила Република България да предприеме съответните действия за регистрацията му в Секретариата на Организацията на обединените нации съгласно чл. 102 от Хартата на ООН. След потвърждаване на регистрацията Германия ще бъде информирана за това и за получения от ООН регистрационен номер. С оглед на изложените от вносителя мотиви и в резултат на проведеното гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие с единодушие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител и заместник-председател на комисията Живко Тодоров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проектозакона?
Подлагам на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 да преминем към гласуване на второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: „Закон за ратификация на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте заглавието на закона съгласно направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
„Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост, подписан на 12 ноември 2008 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват редакцията на член единствен от закона.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно на второ гласуване.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, поради изчерпване на дневния ред, предвиден за днес, искам да направя едно съобщение:
Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2008 г., който е с гриф за сигурност „Поверително”, се намира на разположение на народните представители в читалнята на регистратурата за национална класифицирана информация в сградата на Народното събрание, пл. “Княз Александър І” № 1, ет. 2, стая 280.
Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. като закрито пленарно заседание с обсъждане на Годишния доклад.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Секретари:
Митхат Метин
Петър Хлебаров