Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Бисерка Петрова и Пламен Нунев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 186 народни представители, налице е законосъобразният кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Първо, искам да поздравя всички народни представители с хубавия християнски празник на Вяра, Надежда, Любов и майка им София, както и с празника на София! Да си пожелаем здраве, успешна работа и празничното настроение да ни съпътства в деловата ни дейност и в тържествата, посветени на празника на София!
Постъпило е предложение от група народни представители, входирано на 22 юли 2009 г., относно приемане на декларация по случай 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа. Декларацията е обсъдена в две от постоянните комисии. С оглед предстоящия празник – 60-ата годишнина, предлагам на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като т. 2 от днешния дневен ред, приет вчера, след като обсъдим проекта за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г., да бъде включен проектът за приемане на решение по тази декларация.
Моля народните представители да гласуват предложението за промяна в дневния ред, така както го съобщих.
Гласували 192 народни представители: за 188, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди започване на деловата ни работа искам да направя едно съобщение. Както знаете, вчера на първо четене бе гласуван Законопроектът за изменение на Закона за туризма. Съгласно чл. 73, ал. 1 от нашия правилник предложения до второто четене и гласуване на закона следва да бъдат направени в седемдневен срок - до 23 септември 2009 г. включително. С оглед неприсъствените и празнични дни на 19, 20, 21 и 22 септември, моля онези от народните представители, които имат идеи по отношение редакцията на текстовете в закона, да съобразят почивните дни и както вчера ви съобщих, предложенията им да бъдат входирани до 16,00 ч. в петъчния ден, утре.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2008 Г.
Докладът е постъпил на 5 юни 2009 г. и е с гриф „Поверителен”. Това налага съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от нашия правилник заседанието по обсъждането му и приемането на решение по него да бъде закрито.
Подлагам на гласуване решението заседанието по тази точка да бъде закрито.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да осигурят ред в залата за закрито заседание – камерите да бъдат изключени, външни лица да не бъдат допускани в залата, както и да бъдат предприети необходимите технически и фактически действия по изключване на мониторите за непроследяване на работата на народните представители в сградата на Народното събрание. Ще помоля квесторите, когато станат готови, да ми дадат знак. Предупредиха ме, че са необходими няколко минути.
Имаме готовност да започнем работа по тази точка от нашата програма.

(След закритото заседание.)

Уважаеми народни представители, напомням, че съгласно чл. 40, ал. 5 от Правилника, решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.
Тъй като закритото заседание приключи, обявявам режим на открито заседание.
Моля квесторите да допуснат представителите на медиите в залата, за да мога да обявя току-що приетото от народните представители решение.
Моля квесторите да ме уведомят имаме ли готовност за работа в режим на открито пленарно заседание.
Имаме готовност за работа в режим на открито заседание в пленарната зала.
По изтеклата току-що точка от дневния ред, която приключихме, бе прието следното

„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация

Р Е Ш И:
Приема Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г. - Поверителен.”
Преди да преминем към разглеждането на следващата точка от дневния ред искам да обявя на народните представители, че без да присъства в залата е отчетено гласуване на народния представител господин Миков. (Весело оживление и ръкопляскания в центъра и дясната страна на залата.)
Моля за тишина в залата! Разбирам емоциите ви, но някои народни представители явно могат да се клонират.

Преминаваме към разглеждане на:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО 60-ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Постъпил е Проект за декларация с вх. № 954-03-3 от 22 юли 2009 г. от Лъчезар Тошев и група народни представители относно 60-та годишнина от създаването на Съвета на Европа.
С мое разпореждане декларацията е разпределена за обсъждане в две от постоянните комисии, които са представили свое становище.
Текстът на Проекта за декларация, така както е внесен от народните представители, и становищата предварително ви бяха раздадени. Тъй като тази точка беше включена извънредно в днешния дневен ред, счетох за уместно да ви бъдат предоставени допълнително, за да имате на разположение пред себе си текстовете, когато обсъждаме Проекта за декларация.
Становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще бъде представено от председателя на комисията господин Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанията, проведени на 27 август и на 3 септември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект за декларация относно 60-тата годишнина от създаването на Съвета на Европа, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители.
В резултат на проведената дискусия, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следната

ДЕКЛАРАЦИЯ
Народното събрание на Република България:
- Като оценява високо огромната роля на Съвета на Европа за превръщането на европейския континент в зона на мир, свобода, демокрация и върховенство на закона, за установяването и гарантирането на правата на човека и основните свободи, за елиминиране на разделителните линии на конфликти между страните и защитата на индивидуалните права на гражданите, за създаването на дух на толерантност, диалог и сътрудничество между хората, за защитата на етническите и културни различия, които обогатяват европейското общество;
- Като подкрепя създаването и прилагането на общи европейски стандарти в редица области, чрез съществуващите над 200 конвенции на Съвета на Европа;
- Като приветства разширяването на Съвета на Европа от първоначално 10-те страни-членки при подписването на основополагащия статут в Лондон на 5 май 1949 г. до 47 страни-членки днес, с 800 милиона граждани;
- Като припомня историческата роля, изиграна от Съвета на Европа за изграждането на българската демокрация след приемането на България за член на 7 май 1992 г.;
- Като подчертава и значението на българския принос в развитието на европейския процес чрез лансиране на значими инициативи в институциите на Съвета на Европа;
- Като подчертава участието на Народното събрание в работата на Съвета на Европа чрез работата на българските делегации в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа;
- Като смята за изключително важно Съветът на Европа да продължи активно своята роля на защитник на европейските ценности и стандарти и да участва както и досега в усъвършенстването на европейското общество;
- Като оценява важността на ролята, която Съветът на Европа ще играе и в бъдеще, в т.ч. и като форум за диалог и сътрудничество между своите страни-членки, които членуват и в Европейския съюз, и тези, не членки на Европейския съюз, за развитието на Средиземноморското сътрудничество и за разпространение на европейските ценности дори отвъд географските граници на Европа с цел изграждане на по-сигурен и по-справедлив свят;
- Като изразява съжаление за не отправянето на покана от председателя на 40-то Народно събрание към избраната на 27 април 2009 г. ад хок комисия на ПАСЕ за наблюдение на изборите в България, чрез Министерството на външните работи съгласно § 1, т. 5 от Закона за избиране на народни представители, предизвикало острата декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни 2009 г., предлагаща оспорване на пълномощията на българската делегация в ПАСЕ;
- Като апелира към ПАСЕ да вземе предвид промяната на правителството и правителственото мнозинство в Народното събрание след проведените парламентарни избори на 5 юли 2009 г. и съответно избирането на нова българска делегация в ПАСЕ

ДЕКЛАРИРА
Република България ще продължи активно да участва в дейността на всички институции на Съвета на Европа, ще подкрепя неговото развитие и ще сътрудничи искрено и ефективно за постигане на целите на тази най-стара европейска организация.
Комисията подкрепи тази декларация с 11 гласа „за”, 2 – „против”, и 3 – „въздържали се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Декларацията е обсъдена и от Комисията по външна политика и отбрана на редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г. Със становището на комисията ще ни запознае председателят й народният представител Димитър Чукарски.
Заповядайте, господин Чукарски.


ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ще прочета само част от становището, тъй като в голямата си част то съвпада с това, което беше представено от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

„СТАНОВИЩЕ
относно проект за Декларация относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа, внесен от Лъчезар Тошев и
група народни представители на 22.07.2009 г.

На редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения проект от Лъчезар Тошев и група народни представители.
Мотивите на вносителите бяха представени от господин Тошев, след което се проведе дискусия. В резултат на обсъждането и след гласуването с 13 гласа „за” и 2 „въздържали се”, Комисията по външна политика и отбрана реши:
Предлага на Народното събрание да обсъди следния проект за декларация: ....”
Декларацията е абсолютно същата до предпоследния абзац, където се казва:
„- Като изразява съжаление за неотправянето на покана от българска страна...”, а във варианта на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се казва „от председателя на Четиридесетото Народно събрание”.
По време на обсъждането ние направихме изясняване на нещата за това кой е трябвало да отправи поканата. Тази покана се изпраща от Министерството на външните работи. Тя се предоставя от председателя на Народното събрание. Формулировката, с която Съветът на Европа е изразил недоволството си от липсата на отправена покана, е от българска страна. Ние счетохме, че в един документ, който отразява 60-годишнината и е по повод 60-годишнината на Съвета на Европа, едва ли неотправянето на покана от страна на един човек е единственото нещо, което ние сме направили не в унисон с духа, традициите и процедурите на Съвета на Европа. Затова ние преценихме, че трябва да поемем отговорност за това, че българската страна не е отправила покана по съответния ред към Комисията на Съвета на Европа. В този смисъл приехме декларацията да бъде с тази текстова разлика в сравнение с предложената от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ако възникне дебат, готов съм да отговоря на въпроси, за да мога да ви направя съпричастни на дебата, който се случи в нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на вносителите думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Проектът за декларация, който разглеждаме днес, има своята предистория в предишно Народно събрание. Той беше внесен в миналия мандат и мина успешно през Комисията по европейските въпроси. Тази година се навършват 60 години от основаването на Съвета на Европа. На 5 май 1949 г. в двореца „Сейнт Джеймс” в Лондон, където е подписан от първите страни членки основополагащият се статут на тази първа паневропейска организация по своя дух и характер, и оттук, от създаването на Съвета на Европа е започнал европейският процес, към който ние се присъединихме.
Подписването на Статута на Съвета на Европа също има своята история. Година по-рано в Хага на прочутия Конгрес на Европа, където европейското движение издига призива за прекратяване на враждите в Европа и обединяване на всички държави и народи около общи принципи и начало на сътрудничество. Тогава дори и за нашите страни, които са били тогава в съветския блок и не са присъствали официално, са оставени символично празни места, защото от отците-основатели на обединена Европа са си давали сметка, че обединението на Европа не може да бъде пълноценно, ако в него не участват всички страни от Европа. И така дойде моментът, когато постигнахме своята демокрация след 1989 г., и на 7 май 1992 г. станахме членове на Съвета на Европа. Българското знаме се издигна пред Съвета на Европа и така започна нашият път в тази организация. Оттогава досега са изминали 17 години.
През този 60-годишен период - от създаването на Съвета на Европа досега, Европа вече не е същата. Държавите в Обединена Европа вече са заедно, сътрудничат си и общите стандарти, които Съветът на Европа създаде, са гарантирани от повече от 200 конвенции, по почти всички от които и ние сме страна. Ние станахме част от европейското семейство, приехме общите принципи на Съвета на Европа.
Освен това, тук желая да подчертая, казано е и в текста на декларацията, че ние имахме през тези 17 години свои инициативи, редица български инициативи, които бяха издигнати в Съвета на Европа. Една от тях е инициативата, която завърши с приемане на Декларация от Комитета на министрите преди 10 години по повод 50-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа - Декларацията за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. То стана повод 2005 г. да се обяви за европейска година на демократичното гражданство чрез образование. Това показва как една страна като България може да има самочувствието да лансира общоевропейски инициативи. Съветът на Европа е подходящ форум, където ние можем заедно с нашите колеги от останалите страни да работим ползотворно за лансиране на нашите идеи и нашите виждания в европейския процес.
Влизането на България в Европейския съюз не замества членството ни в Съвета на Европа, тъй като Съветът на Европа има своята специфика и той ще продължава да играе своята важна роля в голяма Европа. Вече 47 страни са членки на Съвета на Европа. Съветът на Европа включва в себе си 800 млн. европейци. Това е Паневропа, голяма Европа.
Затова тази декларация ще покаже, че Народното събрание препотвърждава своето желание за активно участие в дейността на Съвета на Европа, вижда Съвета на Европа като един важен фактор в общата европейска архитектура, подкрепя ролята, която той играе и ще играе занапред в Обединена Европа.
Не е късно да приемем днес тази декларация, тъй като предстои, имам и писмо от генералния секретар на ПАСЕ, на 1 октомври в Страсбург да се отбележи 60-ата годишнина на Съвета на Европа. Тоест декларацията ще бъде съвсем навреме.
За съжаление в новия вариант на декларацията се наложи да включим и някои текстове, които засягат конфликта, който възникна в края на предишния мандат между Съвета на Европа и България по повод на липсата на покана към ад хок комисията на ПАСЕ за наблюдаване на изборите до 22 юни 2009 г. Тази комисия е избрана на 27 април и българските власти са знаели, че тя очаква покана. Това е нещо обичайно, тъй като не е за първи път, когато идва комисия от Съвета на Европа, за да наблюдава изборите в България. Винаги тези комисии са посрещани в Народното събрание и са участвали заедно с българската делегация в ПАСЕ в едно активно сътрудничество, така че да имат пълна възможност да се запознаят с изборния процес в България. За съжаление такава покана не е отправена до 29 юни, когато Бюрото на ПАСЕ излиза с една много остра декларация, в която посочва, че такова поведение показва липса на желание за сътрудничество със Съвета на Европа, а това е нарушение на правило 8, т. 2б от правилника на ПАСЕ и освен това в самия статут на Съвета на Европа се изисква страните да участват искрено и ефективно в работата на Съвета на Европа. Това е един случай, какъвто досега не е имало в нашата 17-годишна история на членството ни в Съвета на Европа.
На другия ден господин Лютфи като ръководител на българската делегация е изпратил своята покана, но това не е нивото, което се очакваше от ПАСЕ. От ПАСЕ се очакваше поканата да бъде връчена от Министерството на външните работи и да дойде от ниво председател на Народното събрание. Въпреки това Комисията за наблюдаване на изборите на ПАСЕ дойде в София, но не беше поканена в Народното събрание и заседаваше отсреща в хотел „Радисън”, което беше още един такъв неприятен и изненадващ момент за всички нас, които не очаквахме такова отношение.
Говорителят на Министерството на външните работи тогава Драговест Горанов е заявил в едно интервю пред „Всеки ден” – това е един електронен форум, че е изпратена такава покана до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която е друга организация все пак, през м. май е изпратена писмена покана на държавите участнички и на самата организация. Оттам са изпратени наблюдатели. На въпроса на журналистката това трябва ли да се смята като покана и към Съвета на Европа, той отговаря, че може и така да се интерпретира - ние сме изпълнили официалния си ангажимент. Тоест, пращайки покана на друга организация да се смята, че Съветът на Европа също е поканен. Това не е сериозно, не може да бъде приемливо. Този въпрос има и своето продължение, тъй като в доклада на наблюдателите, с който разполагаме, в предпоследния параграф се препоръчва на Бюрото на ПАСЕ да разгледа възможността за отваряне на процедурата на мониторинг над България. Процедурата на мониторинг е мониторинг на това дали България отговаря на критериите за членство в Съвета на Европа. Тази процедура беше приключена за нас още през 2000 г., както чухте от моето питане до министър-председателя, с Резолюция 1211. Ако такова развитие се случи, това означава да се върнем на ниво 1997 г., когато започнахме да доказваме, че сме покрили изискванията за членство в Съвета на Европа, че спазваме критериите и ценностите на Съвета на Европа и т.н. Това е един път, който вече сме изминали.
Дали мога да взема още малко за сметка на групата, за да завърша изказването си? Благодаря, още една минута.
В тази ситуация смятам, че Народното събрание няма как да заобиколи един проблем, който вече е възникнал. Той е възникнал и затова в текста на проекта за декларация, който съм внесъл заедно с моите колеги, този въпрос е адресиран, той е отбелязан като изразяване на съжаление за това, което се е случило, показва, че в България нещата са се променили междувременно, имаме ново мнозинство, в по-голямата си част се състои от напълно нови народни представители, които нямат никаква отговорност за това, което вече се е случило. Имаме ново правителство от партия, която е проевропейска, така че тези факти и фактът, че новата делегация също вече е избрана, трябва да се вземат предвид и да не се стига до неблагоприятно развитие за нас. Санкции не могат да се налагат на нас, които всъщност не носим отговорност за това, което се е случило. Желаем да декларираме своето желание за сътрудничество със Съвета на Европа. Това е целта на тази декларация. Смятам, че тя ще ни помогне да подобрим бързо отношенията ни с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да бъдат така добри, както са били и досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Има един ключов текст, ключов абзац, който обаче звучи много неясно и си позволявам само да предложа редакционни поправки в него. В предпоследния абзац преди „декларира”, който е „като изразява съжаление за неотправянето на покана от българска страна към избраната на 27 април …”, предлагам следната редакция: „Като изразява съжаление за това, че Министерството на външните работи на Република България не е отправило покана съгласно § 1, т. 5 от Закона за избиране на народните представители, което предизвика остра декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни 2009 г., и предложение за оспорване на пълномощията на българската делегация в ПАСЕ.”
Мисля, че така е по-ясно, защото подлогът си отива на мястото. Има институция, която не е отправила поканата и това е Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Господин Юнал Лютфи иска думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Действително с известно закъснение отбелязваме 60-годишнината от основаването на най-старата европейска политическа организация – Съвета на Европа. Вероятно вие забелязвате и аз не мога да скрия своето вълнение, когато приемаме един такъв документ, декларация, в която се отбелязва 60-годишнината от основаването на Съвета на Европа. Осемнадесет години от моя парламентарен живот минаха като член и два мандата ръководител на тази делегация.
Това, което искам да ви кажа, е следното. Съветът на Европа е една школа за демокрация. Съветът на Европа е една организация, която издигна за свои отправни точки, за свои жалони върховенството на закона, правата на човека, мултипартийното демократично управление, свободата на словото. Това са и фундаментите на демокрацията в демократичните държави и общества.
За 60 години Съветът на Европа доказа, че е една изключително необходима организация. Организация, която има своя принос, включително и за падането на Берлинската стена и наистина днес от 10 държави на 7 май, когато основаха 1949 г. тази организация, днес членуват 47 държави с население над 800 млн. души.
Съветът на Европа и неговата Асамблея имат изключително важна роля за създаването, разпространяването на основните европейски принципи, стандарти и критерии. Съветът на Европа, когато казваме, че е школа, той е школа и за кадри, които днес в някои, както от старите, така и от новите членки на Съвета на Европа са президенти, министри и заемат други отговорни места в своите държави.
Моята парламентарна група - на Движението за права и свободи ще подкрепи тази тържествена декларация, но аз си задавам въпроса, господин Тошев, и господин Костов, как смятате, че последните два абзаца от декларативната част на тази декларация ще влязат в унисон и съзвучие с тържествения тон и дух на декларацията? Кое налага, колеги, подобни текстове да намират място в такава декларация, която наистина отразява значението и мястото на Съвета на Европа?
Защо трябва да правим този поглед назад, тази ретроспекция и да обясняваме какво и защо е станало? Искам да кажа накратко, колеги, че поради недоразумение, бих казал разминаване между институциите парламент и Министерство на външните работи, не се стигна до своевременно изпращане на покана на тази ад хок създадена делегация за наблюдение на нашите парламентарни избори. В крайна сметка ръководителят на делегацията изпрати поканата. Делегацията дойде, създадоха се условия за извършване на нейния мониторинг по време на изборите и тя написа съответния доклад.
Колеги, съгласен съм, че до това можеше и да не се стигне. Разбира се, че можеше да не се стигне. Но след като тази грешка е коригирана, не смятам за необходимо тези два абзаца да намерят място в тази иначе изключително добре издържана и съдържателна част на декларацията.
Изцяло се съгласявам с диспозитива на декларацията, че „Република България ще продължи активно да участва със своята дейност във всички институции и структури на Съвета на Европа”.
Това е изключително важно, уважаеми колеги. Искам да ви кажа, че българската делегация от 1992 г. досега наистина е била от най-активните делегации в Асамблеята на Съвета на Европа и не само там, но и в останалите структури и институции на Съвета на Европа. Имали сме и наши инициативи, подкрепяли сме важни инициативи, резолюции и препоръки на Съвета на Европа.
Считаме, че в тази декларация намира място като пожелание Съветът на Европа да продължи своята активност в сътрудничество с другите парламенти – с Европейския парламент, с Парламента на ОССЕ и с другите европейски институции.
Считам за изключително правилно, че Съветът на Европа има своето място и значение и днес, независимо че Европа вече е единна. Съветът на Европа е истински защитник на правата на човека и правата на малцинствата. Съветът на Европа осъжда примерите на насилие, на авторитарни режими далеч зад географските граници на Европа.
Още веднъж искам да кажа, че приветстваме тази декларация. Госпожо председател, официално предлагам двата последни абзаца да отпаднат. (Смях и оживление от ГЕРБ.)
И още няколко поправки. В третия абзац проектът звучи така: „Като припомня историческата роля, изиграна от Съвета на Европа...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е четвъртият абзац.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, смятам, че историческата роля е на българското общество. Нека да не отдаваме по-голямо значение на една организация, макар тя да е Съветът на Европа. Затова предлагам: „Като оценява приноса на Съвета на Европа за изграждането”.
И още една поправка в диспозитива: „Република България ще продължи активно да участва в действията на всички институции на Съвета на Европа, ще подкрепя неговото развитие и ще сътрудничи искрено”. „Искрено” някак си не звучи сериозно, колеги. Нима досега сме сътрудничили неискрено?! Предлагам думата „искрено” да отпадне. Предлагам да остане „ще сътрудничи ефективно” – това е много по-важно – „за постигането на целите на тази най-стара европейска организация”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Лютфи.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днешната декларация, която надявам се ще бъде подкрепена единодушно от пленарната зала, не е първата от този характер по отношение на Съвета на Европа. Преди десет години Съветът на Европа честваше своята 50-годишнина и българското Народно събрание в тържествена обстановка прие декларация, изразяваща нашата воля за сътрудничество с тази най-голяма общоевропейска организация.
Вероятно подобен характер щеше да има и декларацията, която и днес трябва да приемем. Такъв беше първоначалният вариант, внесен в Деловодството на Народното събрание в края на м. април т.г. Но обстоятелства налагат действително в текста на декларацията да се включат два абзаца, които господин Лютфи оспори, но аз искам да защитя. Искам да защитя, защото направеното в края на предишното Народно събрание относно поканването на специална комисия ад хок от Парламентарната асамблея на Европа за наблюдение на изборите за Четиридесет и първи български парламент действително доведе до ерозиране, до деградиране на отношенията ни със Съвета на Европа.
Преди всичко България е в ситуация на постмониторинг. Когато една страна се намира под наблюдение, най-важното изискване на Съвета на Европа е сътрудничество на тази страна с организацията. И един от важните елементи е наблюдаването на изборите за съответен парламент в дадената страна, защото честното провеждане на изборите, без фалшификации, без други оспорвани дейности около изборите се явява важен елемент за оценяването на тази страна по критериите на Съвета на Европа.
България действително е сътрудничила със Съвета на Европа и това прави още по-неприемливо случилото се през месец май и юни, когато ръководството на Народното събрание и на Министерството на външните работи отказаха сътрудничество на Парламентарната асамблея за покана и осъществяване на мисията на Парламентарната асамблея. Нека заявим ясно, че ръководителят на мисията и членовете й не бяха приети нито от председателя на Народното събрание, нито от отговорни служители на Министерството на външните работи – практика, която се е наложила в 60-годишната история на Съвета на Европа. Това води до последствия, които могат да се окажат тежки за нашата страна в две насоки.
Очевидно в резултат на тази остра декларация на Бюрото на ПАСЕ има заплаха българската делегация, която ще отиде в края на месеца на заседанията в Страсбург, да бъде лишена от правото на глас. Второ, да бъде възобновена процедурата по мониторинг на страната ни, което означава, че се поставя под съмнение защитата и спазването на човешките права в страната ни, защото Съветът на Европа има свой ясен сектор на отговорности, какъвто е спазването на човешките права и свободи.

Нека отбележа, че Венецианската комисия – орган на Съвета на Европа, е именно този орган, с който страната ни винаги се е консултирала при промени в Конституцията, защото това е най-компетентният орган в Европа в тази насока. Единствено при третата промяна не беше консултирана Венецианската комисия и се наложи след това мнозинството на трипартийната коалиция да вкара в пленарната зала Четвърта поправка на Конституцията, за да се съобрази с мнението на Венецианската комисия.
Двата абзаца, които бяха оспорени от господин Лютфи, трябва да останат в декларацията, защото Съветът на Европа и Парламентарната асамблея очакват от сегашния състав на българското Народно събрание оценка, че това, което е направено, липсата на сътрудничество около наблюдението на изборите за Четиридесет и първо Народно събрание, се оценява от Народното събрание като акт, който не бива да се повтаря. Това до голяма степен ще позволи в Страсбург българската делегация да защити българския парламент и да заяви ясно и наистина искрено, че е готова на по-нататъшно сътрудничество с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В заключение ще кажа, че традициите, които Българската делегация в ПАСЕ има – господин Лютфи също го каза достатъчно ясно – в продължение на всички тези 17 години, че ние, българските делегати в Парламентарната асамблея сме били действително едни от най-активните и сме създали имидж на българския парламент, който не трябва да се позволи да бъде разрушен от действия, които бяха извършени в последните дни на Четиридесетото Народно събрание. Призовавам ви, колеги, подкрепете текста на декларацията, както беше предложен. Като, разбира се, приемам поправката, която предложи господин Лютфи за четвъртия абзац, защото трябва да отчетем, че преди всичко изграждането на демокрацията в страната се дължи на нас, българите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Шестдесетгодишнината на Съвета на Европа безспорно е сериозен и отговорен повод Четиридесет и първото Народно събрание да отбележи тази годишнина със свой акт, със своя декларация. И обстоятелството, че на 1 октомври ще бъде отбелязано тържествено и в Страсбург образуването на организацията преди 60 години, е добър ориентир за приемането на тази декларация от сегашното Народно събрание.
Накратко ще се постарая да се спра на три въпроса, уважаеми колеги.
Първият е основното съдържание, основното послание на нашата декларация. Тя основателно подчертава много важната роля на Съвета на Европа за развитието на Европа след войната, като континент на мира и на демократичните ценности и принципи и отбелязва и участието на България през 17-е години, когато е член на Съвета, в Парламентарната асамблея със свой принос в развитието и утвърждаването на тази организация именно като носител на тези висши ценности на мира, на демокрацията, на сътрудничеството между европейските народи. И тук си заслужава да отбележим, че този принос е бил принос именно на всички парламентарни и политически сили, участвали в политическия живот в страната ни през последните две десетилетия. Защото, когато говорим, че за нас пътят към Европа и членството в Европейския съюз е било ориентир и кауза, която е била надпартийна, в същата степен това се отнася и за нашето участие в Съвета на Европа и в неговата Парламентарна асамблея.
Тук могат да се изброят приносите, господин Тошев спомена поредица от активни участия на българската страна в работата на Съвета на Европа, действително това са важни инициативи и приноси. Отново казвам, че те са с участието на парламентаристи от всички парламентарни групи – от Парламентарната група на Коалиция за България, в предходни състави на ПАСЕ имаше председател на Комисия по икономическите и социални въпроси – господин Евгени Кирилов, и много други активни изяви на българските парламентаристи. Така че с пълно основание имаме възможността днес да приемем една декларация.
Беше изразена надежда от господин Иванов, а и от господин Тошев, такава декларация да бъде приета единодушно. И това ще е наистина актуалният смисъл на такава декларация, която да потвърди волята на всички парламентаристи в Народното събрание да продължим тази линия, тази политика.
Във връзка с това са следващите два момента, които искам да спомена пред вас. Приемайки тази декларация си заслужава да се вгледаме в сегашното ни участие и сегашната ни позиция в Съвета на Европа. Както спомена господин Тошев, България се намира в период на постмониторинг, тоест мониторинговата процедура е прекратена, но остава един следмониторингов вид, ако щете анализ на развитието на процесите в България, за което има съответно излъчена група със свой ръководител. И трябва да имаме предвид, че в Съвета на Европа, както практически и във всички други страни членки, включително и основателките, има един процес, едно вглеждане как на практика се практикуват демократичните принципи и права в отделните общества. Мога да ви кажа, че ръководителят на тази група за постмониторинг беше в България в мандата на Четиридесетото Народно събрание. Имаше пожелание от страна на групата да се окаже съдействие, за да извършат те своите срещи, анализи, да изпълнят програмата си.
Аз приех ръководителя на постмониторинговия екип – един парламентарист от Украйна. Оказахме му пълно съдействие за запознаване с всичко, което го интересуваше, съдействие за срещи с представители на правителството. И в този смисъл моето мнение е, че Четиридесетото Народно събрание не е допуснало в рамките на своя мандат да има някакво връщане или поставяне под съмнение решимостта ни да бъдем активен, най-добросъвестен участник в работата на Съвета на Европа и на ПАСЕ. Господин Лютфи като ръководител на организацията през цялото време беше много активен участник в работата на ПАСЕ, в това число и като заместник-председател на Парламентарната асамблея.
Преди да се спра на последните два абзаца, бих искал да предложа на вниманието ви въпроса, че ние трябва да се постараем да погледнем през погледа на колегите ни от Съвета на Европа върху процесите, които протичат у нас и да се постараем да видим онези проблемни сектори, които и оттук нататък ще бъдат предмет навярно на диалог и обсъждане с колегите от Съвета на Европа. Имам предвид проблеми, свързани с вероизповеданията, имам предвид проблеми, свързани с едни или други интерпретации на правата на малцинства, имам предвид редица въпроси, които опират до Европейския съд за човешките права.
Всяка страна има свои въпроси, по които влиза в дискусия с делегациите, с представителите на Съвета на Европа, доколкото приложението на едни и същи принципи в различни страни, в различен вид общества неизбежно поражда въпроси, които трябва да бъдат предмет на достатъчно обективна, добронамерена дискусия, като се стараем по един аргументиран и в унисон с европейските принципи начин да защитаваме своите виждания, своите позиции, ако щете своите интереси. И тук е много важно съответната страна, в случая българската, да бъде достатъчно единна, да бъде достатъчно аргументирана и вътрешно обединена около едни и същи позиции.
В този смисъл, госпожо председател, предлагам Народното събрание да прецени мястото на последните два абзаца, които се предлагат – разбирам, че разглеждаме редакцията на Комисията по външна политика и съответната поправка, предложена от господин Костов.
В хода на обсъждането в Комисията по външна политика, както каза и господин Чукарски, по-подробно навлязохме в хода на различните развития около подаването на искането за покана и обработката й – не искам да навлизам в тези подробности сега. Не е мястото, не е уместно пред вас да навлизам в техника.
Има въпрос, който възникна. Той е формулиран в съответните писма от Съвета на Европа като неудовлетворение от поведението на българската страна, както е казано там.
Както каза господин Лютфи, става дума за недоразумение между институции и аз не бих могъл да кажа пред вас, че не чувствам своя отговорност във възникването на това недоразумение, защото така или иначе се стигна до този неприятен казус. Виждам своята отговорност в това, че не бях достатъчно настоятелен пред Министерството на външните работи то да изпълни своето задължение и да изпрати дължимата покана. Може би можех да бъда и по-категоричен, но за мен няма съмнение, че именно Министерството на външните работи в случая не изпълни свое процедурно задължение.
Няма и не може да има по принцип въпрос да не бъде приета делегация от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която да извърши своето наблюдение върху изборите.
В дискусията в Комисията по външна политика възникна и такава възможност последните два текста да бъдат включени като писмо от председателката, в случая, на Народното събрание, съпровождащо тази декларация, изразяващо съжалението, че от българска страна не е отправена покана и изразяващо готовност за продължаване на възможно най-ангажирано и добронамерено взаимодействие с ПАСЕ.
В този смисъл последният абзац, който интерпретира по един по-друг начин - тоест досега е имало провали, отсега нататък тръгва нормално взаимодействие, за мен не е най-удачната редакция. Ако се прецени от колегите народни представители, че има място тези два текста да бъдат отделени в съпровождащо писмо на председателката госпожа Цачева, би могло да се помисли и върху редакцията на последния абзац.
Процедурното ми предложение, госпожо председател, е да подложите на гласуване предложението ми последните два абзаца да бъдат оформени като Ваше писмо, отделно от текста на декларацията, до генералния секретар, до ръководството на ПАСЕ. Смятам, че такова писмо ще снеме възникналото напрежение и едновременно с това да можем да гласуваме един текст на декларация единодушно, с пълното убеждение, че това е волята на Народното събрание, на всички парламентарни групи. Той изразява постоянна, непрекъсната линия на поведение на България в Съвета на Европа и на ПАСЕ. Така по дължимия начин да уважим годишнината и да потвърдим своята активна ангажираност с работата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Съвета на Европа като организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Методиев има думата за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, давайки това предложение, вярвам съзнавате, че едно е волята на пленарната зала, друго е взаимоотношението между такива високи ръководители на институции, каквито са председателят на парламента или ръководителят на ПАСЕ. Така че нека да е ясно разграничението – това е моята реплика, защото не остана яснота от Вашето изказване в тази посока.
Политическата воля на българския парламент се отразява вътре в текста на декларацията. В тази политическа воля трябва да има този неприятен конфликт, уронил престижа на България, като заявена воля, че е конфликт, който е останал в миналото и занапред ще се стараем да не го допуснем.
Второ, ако това отиде само като писмо, си давате сметка, че то ще бъде един високо административен акт и нищо повече. Писмото на председателя на парламента е от такъв характер – не е политическата воля на партиите, на мнозинствата и пр. Това е моята реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, в крайна сметка не можах да разбера кои са ясните мотиви да искате чрез писмо председателят на парламента да изрази, бих казал, намеренията на парламента в последните два абзаца на декларацията. Нека все пак имаме предвид, че председателят на парламента е пръв между равни и чрез подобно писмо той би трябвало да изрази волята на парламента. Ако не, ние едва ли не заявяваме пред Съвета на Европа, че пленарната зала не е имала воля да отчете, че в близките няколко месеца е имало действия, които са разрушили в определена степен отношенията ни с тази уважавана европейска институция и един вид председателят на парламента с това писмо компенсира липсата на политическа воля от страна на пленарната зала.
Аз съм убеден, че пленарната зала ще има такава воля.
Освен това, господин Пирински, Вие знаете, че още от изборите за Велико Народно събрание практически досега винаги е имало делегация от Съвета на Европа, която е наблюдавала изборите. Не може да има недоразумение, след като 20 години тази процедура е била достатъчно добре отработена! Не може да се говори за недоразумение между институциите! Това е просто един фалшив довод и поне аз мога да го кажа съвсем ясно, защото знам как при предишни парламентарни избори се е действало перфектно. Това действително се върши във всичките 47 страни – членки на Съвета на Европа.
Аз не намирам никакво ясно оправдание защо председателят на българския парламент не прие делегацията. В деня, когато завърши нейната мисия, разговарях с председателя на ад хок комисията господин Тадеуш Ивински и той изрази възмущението си от начина, по който е протекло посещението и мисията. Каза, че досега не е видял в Източна и Централна Европа страна, в която по толкова неуважителен начин да са се отнесли към тази делегация. Чувствах се неудобно като представител на българския парламент и заместник-председател на делегацията в Съвета на Европа.
Ето защо, колеги, още веднъж апелирам предложената декларация да бъде приета в нейната цялост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика има думата господин Живко Тодоров.
ЖИВКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което беше посочено от господин Лютфи за отправената покана, действително е така. Факт е, както посочиха и колегите, че тази покана, която е била изпратена, не е била на необходимото ниво, което е очаквано от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и същевременно е закъсняла. Тя е по-скоро покана за спасяване на положението. Добре е, че я е имало, защото в крайна сметка ако тази покана я нямаше, щеше да възникне много по-сериозен спор между българската страна и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Въпреки всичко смятам, че с тази декларация, която днес трябва да приемем, и с последните два абзаца от нея ние ще покажем ясна и категорична воля, че българското правителство и новото 41-во Народно събрание имат желание да си сътрудничат активно с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и че това, което се е случило, е едно недоразумение, както вече беше посочено. Въпреки че коментарите, които възникват не само по отношение на поканата, но и от самото отношение, както каза преди малко господин Иванов, съвсем не са позитивни спрямо отношението на България, защото господин Ивински, който е ръководител на мисията за наблюдението на изборите, заявява, че това е първият случай в неговата професионална 18-годишна кариера, в който делегацията не се е срещнала с представители на парламента. Нещо, което наистина е недопустимо и което говори добре какво е било отношението в този момент към делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В тази връзка призовавам всички колеги да подкрепят декларацията, заедно с последните два абзаца, защото с тях няма да покажем връщане към миналото. Напротив, ще покажем, че каквото е имало – недоразумение или както искаме да го наречем, е останало назад във времето и че 41-то Народно събрание ще работи активно с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа като един авторитетен орган за утвърждаване на демокрацията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Методиев, председателят на Народното събрание не изразява свои лични становища. Съгласно Конституцията, където са изписани изрично задълженията на председателя на Народното събрание, на първо място е поставено, че той представлява Народното събрание.
В случая имаме дискусия по един документ, в който при евентуално обръщение от страна на председателя до ръководството на ПАСЕ напълно основателно може да се посочи, че това обръщение на председателя отразява дискусията и евентуално преобладавалото мнение въпросите, които са включени в тези два абзаца, да бъдат доведени до знанието на ръководството чрез обръщение на председателя на Народното събрание. Понякога според мен малко едностранно се тълкува постановката „председателят - пръв между равни”. Той е с много допълнителни задължения, освен правата на всеки народен представител.
На въпроса на господин Иванов: защо се предлага отпадане? Преценете сам, господин Иванов. Последният абзац, който маркира ново начало в известен смисъл или промяна в досегашно поведение, има мястото си единствено във връзка с предпоследния абзац, тъй като вярвам, че и Вие ще се съгласите, че всички други констатации на първа страница и до предпоследния абзац са констатации за извървян път от всички нас. Затова, когато запишем в последния абзац: да се отчете новото съотношение на политическите сили след изборите, не става ясно в какъв контекст. Контекстът, че се преодолява едно недоразумение, един неприятен край на неприятен случай, маркиран в предпоследния абзац, или че това е промяна спрямо всичко, което е вършено досега? Вие сам ще се съгласите, че не може да има интерпретация от този род - че правим промяна спрямо досегашното ни поведение.
Що се отнася до репликата на господин Тодоров. Това, което той каза, е така. Бяха разгледани всички аспекти на развитието на този случай и наистина има пълно основание да се обърне най-сериозно внимание на останалото негативно отношение на представителите на ПАСЕ, дошли да проследят изборите.
Отново повтарям, че не бих искал обсъждането и гласуването по този проект да бъде разделително за пленарната зала. Имайки предвид изказаното от господин Тодоров становище, оттеглям процедурното си предложение да се гласува отпадането на тези два абзаца. Струва ми се, че господин Лютви обаче поддържа своето предложение, така че трябва да се прецени как ще се процедира. Както сами разбирате, оставянето на този текст в сегашния му вид, оставя възможността всяка от групите и народните представители да гласуват по един или друг начин, съгласно своите разбирания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма да влизам в полемика дали има проблем в диалога между 40-ото Народно събрание към края на неговия мандат и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Очевидно се е появил проблем, доста неприятен, за да се стигне и до сравнително острата декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни. Големият въпрос е: дали политическата оценка на този проблем в диалога между 40-ото Народно събрание и ПАСЕ има място в една такава декларация за 60-годишнината на тази много важна европейска организация? Дали е допустимо проблеми от различен ранг да бъдат съвместени в един общ политически акт? Според мен това е същината на дебатите днес.
Уважаеми колеги, нещо повече, обръщам се към тези парламентарни групи, които явно поддържат съвместяването в едно на една принципна оценка на България за историческата роля и значимост на тази европейска организация, част от която е и нашата държава, да се направи един невъзможен според нас микс между тази принципна позиция и един, ако щете, скандал, ако щете, инцидент, ако щете, неприятен случай. Те не могат да бъдат съвместени в едно, защото така ние правим лоша услуга не на тройната коалиция, която имаше мнозинство в 40-ото Народно събрание. Правим лоша услуга на България, защото Република България не просто споделя ценностната система на ПАСЕ, а превърна в своя политика тази ценностна система. Република България ратифицира всички договорености на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. От Република България се очаква именно като носител на ценностната система на ПАСЕ, да играе стратегическа роля в един довчера размирен район като Балканите. Именно чрез ценностната система на ПАСЕ и чрез добрия пример на държави като България довчерашният барутен погреб наистина може да се трансформира в зона за мир и стабилност и Балканите като цяло да бъдат осмислени като част от Европа.
Какво казваме с един абзац, който казва: „вече има ново мнозинство и ново правителство”? По този начин не просто се разграничаваме от конкретния инцидент, а внушаваме една много опасна теза, която мирише на нихилизъм. Разбира се, че ние се различаваме от цялото участие на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за цял четиригодишен период, защото казваме: „Каквото било, било!”, но не само за конкретния неприятен случай, а като цяло казваме: „има ново мнозинство и ново правителство”.
Уважаеми колеги, явно сте съзрели ресурс да ударите с още един аргумент предишното управляващо мнозинство. Добре, но не го правете в един толкова отговорен акт.
Нещо повече, проверете нашата политическа зрялост като предложите отделен акт на Народното събрание, отделна декларация, посветена на конкретния казус. Не казвам да няма декларация на Народното събрание, но нека тази декларация за скандала, който предизвика реакцията и на Бюрото на ПАСЕ, да бъде в отделен акт, за да не смесваме конюнктурни политически реалности с една декларация, която следва не просто да изрази оценката на българския парламент за ролята на ПАСЕ, а да открои стратегическата роля на България като член на тази организация и за ролята на България в един доста особен район. От България се очаква много. Вместо това ние в Декларацията за 60-годишнината пренасяме политически прения в акт – декларация, който има за адресат не само българската общественост, но и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Поради тези съображения моят призив към вас е да премислите още веднъж отношението си към проблема. Никой не оспорва правото ви да имате политическа реакция, свързана с конкретния казус. Но помислете дали е допустимо един инцидент, един конюнктурен проблем да бъде вкаран в един толкова отговорен акт, посветен на 60-годишнината на Съвета на Европа?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
За реплика има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, Вие ме убедихте, че параграфът за промяната на правителството и мнозинството като очевиден факт може и да отпадне. Това не е съществено.
Първо, няма декларация по повод на годишнина, която да няма елемент на конюнктура, на текущите събития. Няма как да бъде така.
Второ, Вие наричате цялата декларация „оценка”. Този текст обаче, който предлагате да отпадне – предпоследният абзац, преди „декларира”, всъщност няма оценка. Има форма на извинение. Казва се: „Като изразява съжаление...”. Това не е политическа оценка. Всъщност ние се извиняваме от ваше име за стореното по време на вашето управление. Това правим ние! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Вие казвате: „Не, не, няма да се извините. Не изразявайте съжаление.” Какво правим тогава с декларацията?! Ние сме предизвикали остра реакция на Съвета на Европа и оставяме това без последици. Я помислете малко дали е редно точно така да бъде и фактически да ликвидирате смисъла на тази декларация! Точно на 60-годишнината има конфликт, вие сте го предизвикали, има остра декларация на ПАСЕ и това мнозинство тук, в Народното събрание, е достатъчно мъдро, за да каже: „Съжаляваме, извиняваме се”. Защо да не го кажем?! Я ми обяснете от високия наратив, който сте показал, че владеете?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, в крайна сметка въпросът е вече в дневния ред. На 28 септември 2009 г. сутринта в Съвета на Европа този доклад, за който преди малко стана дума, влиза в пленарната зала. Тоест въпросът е вече не само за дискусии в Бюрото на ПАСЕ. Разбира се, Бюрото на ПАСЕ си е взело забележка от доклада и ще пренесе дискусиите, след като чуе дискусиите в пленарната зала. Там нашата делегация има тежката задача да излезе от тази ситуация с достойнство и да покаже, че това, което се е случило, в момента не е позиция на Четиридесет и първото Народно събрание.
Аз смятам, че вие трябваше да инициирате решаването на тези въпроси, а не да чакате някой друг да внася такава декларация. Това беше задължение на тези, които са предизвикали този проблем. Както се разбра, господин Лютфи е говорил с господин Пирински, господин Пирински е казал, че Външното министерство трябва..., Външното министерство изпратило покана на друга организация, но не на Съвета на Европа и така нататък. Това не сме го направили в крайна сметка ние. Това идва от ваша страна. В момента сте в опозиция. Вие трябваше да инициирате решаването на този въпрос. Вместо това вие отказвате да изразите дори съжаление, като в двете комисии вашите представители гласуваха или против, или въздържали се. Това означава ли, както изисква чл. 3 на Статута за членство в Съвета на Европа, че ние трябва искрено и ефективно да работим за реализация на целите на Съвета на Европа? Това означава, че има някакво колебание да изразим съжаление, ако наистина това е недоразумение. Защото ако не е недоразумение, тогава то е позиция. Доказателство за това, че е недоразумение, е вие днес да гласувате за тези два текста, които са в проекта, за да изразите и вие вашето съжаление, а не да се въздържате или да гласувате против. Според мен това е задължително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Има нужда от дискусията, защото се оказа, че дори с Вас, макар и по един не толкова съществен елемент от декларацията, можем да сближим позиции. Действително е неудачно в декларация, посветена на 60-годишнината, да занимаваме ПАСЕ като адресат на нашата декларация с променено мнозинство, ново правителство – сякаш всичко това ще промени стратегическия избор на България. Няма да го промени, естествено. Точно това внушение е недопустимо да се прави с декларацията на Четиридесет и първото Народно събрание.
Разликата между нас е в това, че ние не отричаме необходимостта България да даде своето обяснение – Вие казвате извинение, нека бъде извинение – на случилото се. Ние не отричаме това. Ако вие чухте финала на моя наратив, както се изразявате, щяхте да разберете, че аз имах призив: проверете нашата зрялост, изразявайки отношението, оценката към конкретния инцидент, ако щете и под формата на извинение, като предложите това като отделен акт. Ние не отричаме необходимостта да изясним този случай, да обясним този случай на ПАСЕ, за да се снемат съмненията, за да е ясно, че не става въпрос за позиция, както господин Лъчезар Тошев ме репликира – впрочем основателно. Трябва да е ясно, че това не е позиция на България и това трябва да се обясни. Нашето предложение е да не се прави в този акт. Ако щете, форматът на извинението ни разделя. Това е много важно. Това е принципната разлика. Бихме искали конкретният казус да бъде разгледан отделно и извинението да се поднесе в подходяща форма. Финалът на една декларация според нас не е подходящата форма за поднасяне на това извинение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Четин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки мълчаливото недоволство и отегчението, което усетих у част от колегите, аз мисля, че е важно тази дискусия да бъде завършена по начин, който да убеди всички, на първо място, относно важността на акта, който приемаме, а именно декларация на Народното събрание, а не просто някакъв акт, както казаха представителите на десницата, от административен или по-нисък характер. Тази декларация е политически акт на Народното събрание. И да стане ясно колко е недопустимо в един такъв политически акт ние да смесваме две абсолютно несъвместими неща – ролята и значението на Съвета на Европа, приноса на България и участието й в неговата дейност от 1990 г. досега, и един инцидент, едно неприятно недоразумение, което се е получило в края на мандата на предходното Народно събрание.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Кое е недоразумение?
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги от ГЕРБ, за пореден път представители на Синята коалиция се опитват чрез подобни предложения, направени от техни представители, да подведат управляващата партия, да го кажем така, тъй като днес чухме, че Синята коалиция била около управлението. За пореден път ви насочват в грешна посока и ви тласкат в посока (смях и ръкопляскания в СК), която ще унижи България пред една международна организация, господин Иванов! Съветът на Европа не е институция, Съветът на Европа е международна организация от държави, а вътре в Съвета на Европа има отделни институции и органи, една от които е Парламентарната асамблея.
Аз си спомням времето, когато господин Иван Костов като министър-председател в определени моменти се опитваше да защити достойнството на България в началото на преговорите с Европейския съюз. Къде остана това достойнство, господин Костов? Къде останаха Вашите тогавашни заклинания? Сега тласкате Народното събрание да се унижи по този начин в официален, политически акт на пленарната зала, който касае една годишнина, който касае толкова важни принципи, дългосрочни принципи на взаимодействие и на сътрудничество на страната ни с тази международна организация. А вие да завършвате този тържествен акт с подобна констатация!
Господин Местан много ясно посочи, че мястото на подобни извинения, а те трябва да бъдат направени, е в друг акт – било официално писмо на председателя на 41-то Народно събрание, било някакъв друг документ. Но не и в декларация, която касае 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа. Това принизява стойността на целия акт, това зачертава всичко онова, което България е постигнала, цялото участие на нашите делегации в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, включително участието на представители на десницата.
Така че, уважаеми колеги, аз ви призовавам наистина да подходите мъдро, държавнически. Винаги е имало и в бъдеще може да има подобни недоразумения и инциденти във взаимоотношенията между наши институции и международни органи, организации или институции, но ние трябва да подходим отговорно, ние трябва да подходим от висотата на позицията, която заема Народното събрание.
Уважаеми колеги, нека да се вслушаме в разумните предложения, които бяха направени. Уважаеми колеги от ГЕРБ, не се поддавайте на понякога радикалния реваншизъм, който лъха от някои представители на старата десница! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Декларацията е по повод 60-годишнината от Съвета на Европа. Това събитие беше май месец, сега сме септември. Ако 40-ото Народно събрание и вие, уважаеми колеги, бяхте изготвили тази декларация своевременно и бяхте изразили волята на 40-ото Народно събрание, нямаше да стоим тук сега и да дебатираме дълго. Да, последният параграф обяснява защо сега новото управляващо мнозинство внася тази декларация и защо тя не е внесена преди. Наред с предпоследния параграф, където обяснява допуснатото недоразумение или там както вие го наричате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз доста внимателно слушах цялото Ви изложение. Вие няколко пъти повторихте думата недоразумение. Аз за два месеца станах свидетел на явно доста недоразумения на вашето управление и ако ги насъберем всички, излиза така, че цялото ви управление е било едно голямо недоразумение. (Реплики „Точно!”, ръкопляскания в СК.)
Господин Местан спомена няколко пъти, че с тази декларация ние искаме да се разграничим едва ли не от бившото управление. Аз искам да ви уверя, че бих подписал още много такива декларации, с които бих се разграничил от предишното и бившото управление. Много такива. И колкото пό се разграничим от това управление, колкото по-бързо го забравим и се отдалечим, толкова по-бързо ще стигнем до Европа. Благодаря. (Ръкопляскания в СК и частични ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колега, Ваше право е да подписвате каквито си искате документи, но все пак аз ви призовавам преди да подписвате, да се запознавате със статута, със значението на съответния акт и адресата му, форматá, в който първо се изготвя този акт, и неговия адресат. Може да имате всякакви критики към предишното управление, но не забравяйте, че България не започва от 5 юли 2009 г. и няма да свърши след четири години! В международните отношения на една страна основният принцип е приемствеността. Нека да не загърбваме тези основни принципи. В това отношение поне колегите от старата десница могат да ви бъдат полезни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чукарски има думата.

ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложеният текст за декларация беше дебатиран, както ви казах, доста дълго в Комисията по външна политика и отбрана. Още при внасянето му аз останах с впечатление, че след като не е била отправена покана от председателя на 40-то Народно събрание, а е била отправена покана от ръководителя на делегацията към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, господин Лютви, ще има някакво различие в позициите, които се излагат от БСП и ДПС. Смятах, че Движението за права и свободи следва тази последователност, за която стана дума, и се надявам, че последователността не означава за в бъдеще да продължаваме да не пращаме покани до нашите партньори от други европейски организации.
Това, което искам обаче да ви кажа днес и което смятам, че трябва да направим, е наистина да приемем декларацията във вида, в който е предложена от вносителите, така както след това е била приета от комисиите. Докато текат дебатите тук, в залата, си позволих да направя консултация с вносителите – с господин Иван Костов и с председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и от наше име да предложа един текст – става въпрос за предпоследния параграф, който, уважаема госпожо председател, да бъде гласуван, а именно да гласи следното:
„- Като изразява съжаление за това, че Министерството на външните работи на Република България не е отправило покана съгласно § 1, т. 5 от Закона за избиране на народни представители към избраната на 27 април 2009 г. ад хок Комисия на ПАСЕ за изборите, което предизвика остра декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни 2009 г. и предложение за оспорване на пълномощията на българската делегация в ПАСЕ;”
Правя предложение да бъде гласуван този параграф.
Правя процедурно предложение дискусията да бъде прекратена и да преминем към гласуване на Проекта за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да бъде прекратена дискусията, господин Чукарски.
Моля Ви да представите текста за декларацията, който предложихте.
Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, тъй като часът е 11,00, а предстои в Клуба на народния представител да бъде открита изложба на Националната художествена галерия – „Съвременно българско изкуство”, обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим дискусията и гласуването по тази точка от дневния ред.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преди да продължим да работим по разглежданата точка, бих искал да направя следното съобщение:
По т. 6 – проект за Решение и приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2008 г. след направена проверка се установи, че от Коалиция за България хора, които не са присъствали въобще в залата, са Михаил Миков, гласувал “за”, Румен Петков, гласувал “за”, Румен Овчаров, гласувал “за”; от групата на Движението за права и свободи, без да присъства в залата въобще в сградата на Народното събрание, е Касим Дал. Благодаря ви.
Продължаваме с по-нататъшната дискусия.
Думата е поискал господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Господин председател, предлагам да не спираме дотук. След като са казани имената, след като е извършено нарушението, след като се подписахме по коридорите, че няма да позволим да се гласува с нашата карта, хайде да ги накажем с нещо! (Оживление в мнозинството.) Да им вземем пари!
И ако не можете да ги накажете сега веднага с порицание, просто използвайте правата си и ги накажете с нещо.
Иначе Ви предлагам да ми станете съавтор. Ще предложа текст в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който позволи да се гласува без да е присъствал – да му се удържат 200 лв. Благодаря. (Викове: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
За процедурата има думата Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да премина към процедурата, ние чухме само имената на колегите от Коалиция за България и ДПС, които не са присъствали в сградата на парламента, респективно в пленарната зала. А от другите парламентарни групи дали няма отсъстващи и ако има, кои са те? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е едното.
По същество. Доколкото разбрах, имаше предложение от народен представител – господин Чукарски, за прекъсване на дискусията по проекта за Декларация. Приема ли се тази процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Мисля, че председателката обяви, че дискусията продължава. Вие имахте думата за процедура!
Да чуя процедурата!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да потвърдя предложението ми в четвърти абзац: „припомня историческата роля...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Лютфи, Вие взехте думата по процедура относно изказването на господин Костов!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, но понеже имам няколко предложения за поправка в текста, Вие сте ги искали, господин Иванов, и затова искам да Ви ги припомня, искали сте ги писмено.
Понеже направих предложение за отпадане на двата последни абзаца, Парламентарната група на Движението за права и свободи приема да отпадне последният абзац от проекта на Комисията по външна политика и отбрана и приемаме предпоследния абзац с новата редакция, предложена от господин Чукарски.
Другите мои редакционни предложения остават. Това е моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм заместник-ръководител на делегацията на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от групата на Политическа партия ГЕРБ. Ще имам честта да представям България в Бюрото на Асамблеята и да защитя позицията. Затова искам да кажа, че нормално и редно е България да излезе с една напълно изчистена позиция по този въпрос и по това така наречено недоразумение, за да имаме ние, новите хора в делегацията, една по-комфортна обстановка за работа. Когато започнем на 28 септември редовната сесия на Асамблеята, няма да имаме време да се докажем какви сме ние лично като хора. Затова ви моля, нека да приемем декларацията във вида, в който е, за да се представим добре на първото ни посещение в Страсбург. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Има ли желаещи за други изказвания по темата? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на декларацията. От 1 до 3 абзац няма постъпили предложения за промяна на текста. И затова ще подложа на гласуване от 1 до 3 абзац.

„ДЕКЛАРАЦИЯ

Народното събрание на Република България:
- Като оценява високо огромната роля на Съвета на Европа за превръщането на европейския континент в зона на мир, свобода, демокрация и върховенство на закона, за установяването и гарантирането на правата на човека и основните свободи, за елиминиране на разделителните линии на конфликти между страните и защитата на индивидуалните права на гражданите, за създаването на дух на толерантност, диалог и сътрудничество между хората, за защитата на етническите и културни различия, които обогатяват европейското общество;
- Като подкрепя създаването и прилагането на общи европейски стандарти в редица области, чрез съществуващите над 200 конвенции на Съвета на Европа;
- Като приветства разширяването на Съвета на Европа от първоначално 10-те страни членки при подписването на основополагащия статут в Лондон на 5 май 1949 г. до 47 страни членки днес, с 800 млн. граждани;”
Дотук няма постъпили предложения от никоя от парламентарните групи.
Подлагам тази част на гласуване.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.

По четвъртия абзац има предложение от народния представител Юнал Лютфи.
В четвъртия абзац се предлага промяна, както следва: думите „припомня историческата роля, изиграна” да се заменят с „оценява приноса на”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Юнал Лютфи.
Гласували 170 народни представители: за 54, против 113, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
И сега ще ви зачета четвъртия абзац:
„- Като припомня историческата роля, изиграна от Съвета на Европа за изграждането на българската демокрация след приемането на България за член на 7 май 1992 г.;”
Това е цялостният текст.
Предлагам ви следващите абзаци 5, 6, 7 и 8:
„- Като подчертава и значението на българския принос в развитието на европейския процес чрез лансиране на значими инициативи в институциите на Съвета на Европа;
- Като подчертава участието на Народното събрание в работата на Съвета на Европа чрез работата на българските делегации в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
- Като смята за изключително важно Съветът на Европа да продължи активно своята роля на защитник на европейските ценности и стандарти и да участва както и досега в усъвършенстването на европейското общество;
- Като оценява важността на ролята, която Съветът на Европа ще играе и в бъдеще, в това число и като форум за диалог и сътрудничество между своите страни членки, които членуват и в Европейския съюз, и тези, не членки на Европейския съюз, за развитието на Средиземноморското сътрудничество и за разпространение на европейските ценности дори отвъд географските граници на Европа с цел изграждане на по-сигурен и по-справедлив свят;”
Моля, гласувайте дотук текстовете, включително и абзац четвърти.
Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Има предложение от господин Юнал Лютфи, което той оттегли в залата.
Следващият абзац:
„- Като изразява съжаление за това, че Министерството на външните работи на Република България не е отправило покана съгласно § 1, т. 5 от Закона за избиране на народни представители към избраната на 27.04.2009 г. ад хок комисия на ПАСЕ за наблюдение на изборите в България, което предизвика остра декларация на Бюрото на ПАСЕ от 22 юни 2009 г. и предложение за оспорване на пълномощията на българската делегация в ПАСЕ;”.
Моля, гласувайте.
Реплики от залата: Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля да отмените гласуването.
В момента изчетох обобщения текст, който беше даден от господин Чукарски – това е абзац девети.
Моля, гласувайте абзац девет, тъй като господин Лютфи направи оттегляне в залата.
За яснота в протокола: моля да гласуваме абзац девети в редакцията, предложена от председателя на комисията господин Чукарски.
Гласували 174 народни представители: за 173, против няма, въздържал се 1.
В абзац десети има предложение, което е на господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС,от място): И на господин Иван Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предложението е на господин Юнал Лютфи, подкрепено от господин Иван Костов, за отпадане на текста.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 64, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение е за прегласуване на този текст. Апелирам към колегите да подкрепят предложението за отпадане на този абзац, още повече самите вносители са склонни и подкрепят предложението за отпадането му.
Сами разбирате, че особено при гласуването на декларация, посветена на годишнина на международна организация, е хубаво да търсим най-високата степен на съгласие, която е възможна в пленарната зала.
Оставям настрана факта, че чисто процедурно текстът на декларацията можеше да бъде обсъден преди внасянето му в пленарната зала, каквато е практиката в Народното събрание, и там да изчистим всички въпроси, приемливи или неприемливи за една парламентарна група. В случая си мисля, че смесваме текстове от различен порядък, което не е добре да бъде в декларация, посветена на отбелязването на 60-годишнината на Съвета на Европа.
Моля ви при прегласуването да подкрепите предложението за отпадане, което ще бъде достатъчно основание да постигнем съгласие по всички текстове на декларацията и тя да бъде приета с възможно най-широкото съгласие в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението, направено от господин Ангел Найденов.
Гласували 176 народни представители: за 53, против 120, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Сега ще прочета текста, който ще подложа на гласуване:
„Като апелира към ПАСЕ да вземе предвид промяната на правителството и правителственото мнозинство в Народното събрание след проведените парламентарни избори на 5 юли 2009 г. и съответно избирането на нова българска делегация в ПАСЕ;”
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 145 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към последния абзац.
В него има предложение от народния представител Юнал Лютфи, което се състои в следното: в диспозитива думите „искрено и” да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на господин Юнал Лютфи.
Гласували 169 народни представители: за 40, против 121, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Сега ще изчета окончателния текст на този абзац:
„Република България ще продължи активно да участва в дейността на всички институции на Съвета на Европа, ще подкрепя неговото развитие и ще сътрудничи искрено и ефективно за постигане на целите на тази най-стара европейска организация.”
Моля да гласуваме този текст.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега моля да гласуваме цялостно декларацията.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Предложението е прието с пълно болшинство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)

Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносител на първия законопроект е Министерският съвет на 27.08.2009 г. Вносители на законопроекти са и Петър Димитров и Яна Янева на 26 август 2009 г. , Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 27 август 2009 г., № 954-01-13.
Има думата председателят на Комисията по правните въпроси госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, първо, ще направя процедурно предложение да бъде допуснат в залата господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Горанов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще ви запозная с

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Проект на Закон за изменение на Търговския закон № 902-01-4 внесен от Министерски съвет, проект на Закон за изменение на Търговския закон № 954-01-7 внесен от Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева и проект на Закон за изменение на Търговския закон № 954-01-13 внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков

На заседание, проведено на 10 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Проект на Закон за изменение на Търговския закон № 902-01-4 внесен от Министерския съвет, проект на Закон за изменение на Търговския закон № 954-01-7 внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева и проект на Закон за изменение на Търговския закон № 954-01-13 внесен от народните представители Мартин Димитров Димитров, д-р Ваньо Евгениев Шарков.
На заседанието присъства от страна на Министерския съвет – господин Владислав Горанов, заместник-министър в Министерство на финансите. Вносителите на другите два проекта - проект на Закон за изменение на Търговския закон, внесен от Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева и проект на Закон за изменение на Търговския закон, внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков – не присъстваха на заседанието. Господин Владислав Горанов представи внесения от Министерски съвет Проект на Закон за изменение на Търговския закон.

В проекта на Закон за изменение на Търговския закон № 902-01-4 внесен от Министерския съвет се предлага сумата на началния капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност да бъде намалена от 5000 лв. на символичните 2 лв., представляващи равностойността на 1 евро. С прилагането на тази мярка нивото на предприемачество в България ще се повиши, което означава повече работни места, както и предлагането на нови услуги и стоки. Предложеният законопроект ще улесни процедурите и ще осигури възможност на предприемчивите хора да стартират нови и законни фирми по възможно най-евтиния начин.
Една от пречките за стартиране на малък бизнес в България е изискването на Търговския закон за минимален капитал от 5000 лв., за да се регистрира дружество с ограничена отговорност.
Принципът "Мисли първо за малкия" се препоръчва от Европейската комисия на страните членки с цел местното законодателство да ограничи до минимум административните пречки пред малкия бизнес и да създаде благоприятни условия за неговото възникване и развитие. Основен приоритет на Европейския съюз и на правителството на Република България е да се стимулира у младите хора желанието и нагласата да станат предприемачи. Предприемачите, които са в състояние от една идея да направят успешен бизнес, са жизнената сила на всяка икономика и ключов фактор за създаването на работни места, за растежа и конкурентоспособността на икономиката.
Изследването "Правене на бизнес" на Световната банка анализира доколко е лесно да се прави бизнес в различни страни по света. В изследването са обхванати 181 страни, като един от показателите е именно наличието на минимален капитал за започване на бизнес. Според Световната банка това изискване категорично пречи на бизнеса. От изследваните 181 страни в 84 изцяло липсва изискване за начален капитал, а по показателя сума на минималния капитал за започване на бизнес, отнесена към брутния национален доход на човек от населението, България е на 145 място в класацията с 47,8 на сто. В страните, които премахват изцяло или чувствително намаляват изискването за минимален капитал, след прилагане на мярката се наблюдава по-висока бизнес активност.
В посоченото по-горе изследване на Световната банка е оценена и защитата на кредиторите във всяка от 178-те страни по показателя "степен на възстановяване", който измерва колко цента на един долар кредиторът може да възстанови от фалирала/неплатежоспособна фирма. Оказва се, че за 75-те икономики, които нямат изискване за минимален капитал, кредиторите успяват да си възстановят средно 31 цента от всеки долар (31 на сто), а в останалите страни - 30 цента от долар (30 на сто). Резултатите на практика са еднакви, дори с превес за страните без ограничение. Този резултат води до извода, че минималният капитал по никакъв начин не защитава кредиторите.
С проекта на Закон за изменение на Търговския закон, № 902-01-4, внесен от Министерския съвет се въвежда и изменение на минималната номинална стойност на един дружествен дял, която се намалява от 10 лева на един лев, както и се въвежда промяна, предвиждаща стойността на всеки дял да е кратна на 1.
В проекта на Закон за изменение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева също се предлага сумата на началния капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност да бъде намалена от 5000 лв. на 2 лв. Като мотивите за тази промяна са сходни с тези на предходно разгледания законопроект предложен от Министерския съвет, като се излага и мотива че с прилагането на тази мярка нивото на предприемачество в България ще се повиши, което означава повече работни места, както и предлагането на нови услуги и стоки.
В проекта на Закон за изменение на Търговския закон, № 954-01-1,3 внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков се предвижда изискване за минимален капитал да се намали 50 пъти - до ниво от 100 лева за създаване на ООД с мотива, че изискването за наличие на определена сума за започване на бизнес е бюрократична тежест, тъй като няма никаква законова пречка тези пари така или иначе след учредяване на дружеството веднага да бъдат изтеглени и вкарани в обръщение, като това на практика обезсмисля и т.нар. гаранционна функция на основния капитал.
В последвалото обсъждане на законопроектите в комисията участие взеха народните представители: Емил Радев, Янаки Стоилов, Искра Фидосова, Четин Казак. Господин Янаки Стоилов и господин Четин Казак изказаха мнение, че трите законопроекта са опит за справяне с икономическата криза с негодно средство, а също и че няма да доведат до повишаване на предприемаческата дейност. Останалите членове на комисията се обединиха около становището, че е необходимо сумата на началния капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност да бъде намалена от 5000 лв. на 2 лв. и това в най-изчерпателна степен е залегнало в проекта на Закон за изменение на Търговския закон № 902-01-4 внесен от Министерски съвет.
В края на дискусията:
- Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” прие проекта на Закон за изменение на Търговския закон, № 902-01-4, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание същият да бъде приет на първо гласуване;
- Комисията по правни въпроси с 0 гласа „за”, 0 гласа „против” и 16 гласа „въздържал се” не прие проект на Закон за изменение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева;
- Комисията по правни въпроси с 0 гласа „за”, 0 гласа „против” и 16 гласа „въздържал се” не прие проект на Закон за изменение на Търговския закон № 954-01-13 внесен от Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков.”
Тъй като тук имаме внесени три законопроекта, касаещи едни и същи текстове и материи, на основание чл. 71, ал. 1 от нашия правилник обединихме тяхното разглеждане в Комисията по правни въпроси и съгласно правилника те трябва да бъдат гласувани отделно. Принципно комисията подкрепя и трите, но като текст се обединява зад този на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Откривам дискусията.
Заповядайте като вносител, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин председател, дами и господа! Този законопроект има своята предистория – групата на СДС го внесе още в миналия парламент и тогава постигнахме частичен успех. Частта, която задължително се внася при регистрация на ООД, по наше предложение беше намалена от 70 на 35%, което практически означава, че минималният капитал беше запазен на 5000 лв., но това, което реално се внася в банката, беше намалено два пъти.
Другата част от нашето предложение – самата сума да бъде драстично намалена, не се случи, защото в тази зала най-вече представители на юридическите среди много настоятелно, особено от БСП и ДПС, а и от НДСВ, гласуваха „против”.
По-късно господин Петър Димитров като министър предложи подобен законопроект, който обаче, когато се представяше пред самата Правна комисия, представителят на неговото министерство не защити. Каза: и аз не ги подкрепям тези неща, но сме ги предложили. Това е интересен момент, който трябва да бъде помнен като факт.
Няма европейска директива, която да ограничава тази реформа. По отношение на акционерните дружества има текст в европейските норми, който казва, че не може минималният капитал за акционерно дружество да бъде по-малко от 25 хил. евро. Затова не може да стане за едно акционерно дружество.
По отношение на ограничено отговорното дружество такива ограничения, колеги, няма. Така че няма разумна причина този текст да не се случи.
В миналия парламент имаше един основен мотив тази реформа да не стане. Тогава юристите казаха така: за нас това е гаранционната функция на капитала. Господин Янаки Стоилов беше виден представител на тази теза, господин Четин Казак, когото не виждам и разни такива колеги. Това била гаранционната функция, която капиталът трябвало да извършва.
Тогава ги попитах: защо страни като Франция, Англия, Ирландия имат нулево изискване за минимален капитал? Във Франция е едно евро, да речем. Те не можаха да отговорят на този въпрос. Той остана без отговор в миналия парламент.
Това ни дава основание тази реформа наистина да се случи и да бъде приета с голям консенсус.
Само че има още един въпрос, който трябва да решим между първо и второ четене. Той е, че ако приемем 2 лева минимален капитал, което аз по принцип подкрепям – дали да бъде сто, или два е дебат, който можем да проведем между двете четения, но ако приемем че е 2 лв. капиталът и оставим 35% от него да се внасят реално в банка, изпадаме в следната глупава ситуация: самите разходи по трансфера, по банковата операция ще бъдат по-големи от изискуемия минимален капитал.
Така че съветът ми към вносителите, господин Горанов вероятно ме слуша, и към вас колеги е: ако приемем 2 лв. минимален капитал – нещо, което ние ще подкрепим, той да не се внася въобще в банка. Тоест ако ще облекчаваме ситуацията, особено на младите предприемачи, нека да свършим тази работа докрай и да бъдем ефективни.
По-нататък. Това, което се говори, че минималният капитал от 5000 лв. всъщност бранел кредиторите и ги защитавал, не е вярно. Каква е българската традиция? След внасянето на тази сума тя се изтегля веднага обратно от банката. Това показва масовият случай в България. Така че за тази гаранционна функция, колеги, извинявайте! Ако може наистина повече да не ни занимавате с този въпрос, лично аз ще бъда благодарен. Смятам, че и темата се изчерпи.
Другият много интересен въпрос е дали БСП, като пак внася този законопроект, ще гласува „за” него. При положение че господин Янаки Стоилов в комисията каза, че той всъщност не го подкрепял и всъщност това не била важна мярка в условия на криза. Това е другото нещо, по което искам да ви кажа само няколко думи.
В условия на криза са много важни мерките, които отварят достъпа за правене на бизнес, тоест влизането да бъде лесно и излизането също така да бъде лесно. Това е реформа, която помага влизането да бъде по-лесно.
За да добиете представа, ще ви кажа нещо много простичко. Всички или повечето съседни на България страни направиха тази реформа. В Македония няма минимален капитал за създаване на ООД. В Черна гора няма. В Румъния и Сърбия е минимален. Така че е време да си отворим широко очите и да направим тази реформа в България.
Понеже госпожа Фидосова сега ще ме чуе вече, искам да отправя една препоръка към нея, тъй като законопроектът е разпределен на Правната комисия. Чудя се защо не на Икономическата, но така реши миналото Народно събрание, така реши и сегашното. Това е положението. Моята препоръка, госпожо Фидосова, е и трите законопроекта да бъдат подкрепени и обединени между първо и второ четене, каквато е традицията на парламентаризма в България.
Искам специално да Ви обърна внимание на един въпрос, който аз бегло засегнах, като председател на тази комисия. Ако приемем 2 лв. минимален капитал – нещо, което ние ще подкрепим, тогава клаузата за неговото ефективно внасяне в банка да отпадне, тъй като се получава, че банковите такси по тази операция ще бъдат по-големи от минималния изискуем капитал, което на хиляди хора в България би създало излишни усложнения. Нека това да е въпрос, който да подложим на дебат във вашата комисия и в тази зала, и да намерим разумното решение.
Накрая, колеги, цели 75 страни по света нямат изискване за минимален капитал. Във втори парламент ние от СДС, сега – от Синята коалиция, внасяме този законопроект. Надявам се вече да се случи, колкото и да е трудно в България. Време е вече за реформаторски действия. Дано да получим сериозна подкрепа от 41-то Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Димитров заяви желание за изказване като вносител.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително доволен от това, че този законопроект влиза в парламента. Това е най-после реална антикризисна мярка. Малка стъпка, няма да е кой знае какъв резултатът, но това вече е антикризисна мярка. Парламентът работи и смятам, че даваме добър сигнал към обществото. Няма какво толкова да се говори по закона. Промяната е безкрайно проста – промяна за едното евро при регистрация на ООД. Това да става с едно евро, каквато е препоръката на Европейската комисия. Едното евро или двата лева не са родени в България, това е европейска политика за подкрепа на малкия и среден бизнес. Това е добра политика и България се присъединява към тази подкрепа.
Аз съм съгласен с това, което каза Мартин Димитров – не му върви на този закон. В интерес на истината той беше в основата на първата инициатива и беше съсечен от юридическото лоби в парламента. След това влезе повторно през Министерския съвет. Предишният премиер лично се ангажира с подкрепа на законопроекта, в това число и в Министерския съвет, тъй като и там юридическото лоби не беше много доброжелателно към този законопроект.
От тази гледна точка имаше очаквания, че при новата ситуация той ще премине в парламента. Оказа се, че юридическото лоби в парламента мисли по друг начин и го спря отново.
Аз съм изцяло съгласен, че това не е грижа за кредиторите. Ама никаква грижа, никакви гаранции! Внасят се, показват се. То е като влизането в някои държави, където ви казват: сега покажи 10 хил. долара – ако нямаш 10 хил. долара, няма да те пуснем. Тук е горе-долу същата ситуация. Показваш ги, след това си ги харчиш и няма никакво отношение към кредиторите.
Надявам се, господин Димитров, че левицата ще гласува в подкрепа по една проста причина – това е имуществен ценз за стартиране на бизнеса. Тоест ако имаш 5000 лв., можеш да влизаш. Ако нямаш, стоиш и гледаш. Това е пречка преди всичко за младите, които биха рискували. Но едно е да рискуваш 2 лв., друго е да рискуваш 5000 лв. За един студент това са си пари.
От тази гледна точка аз съм категоричен. Господин Мартин Димитров продължава да работи със стария пищов - 84 са страните, в които няма такова изискване, от 181. Действително се подобрява бизнес климатът. Това ще се отрази на нашите класации: правете бизнес, ще се качим малко по-нагоре. От тази гледна точка аз не виждам някакви негативи.
Дотук с добрите думи, да кажа и малко отровни думи. Към председателката на комисията: не може да не каните вносителите на обсъждането на законопроекта. Няма такава практика. А да не поканите председателя на Икономическата комисия си е направо скандал. Това че вие закачвате нещо някъде си е ваша работа. Рожденият Ви ден също виси в националните вестници, но на рождения ден идват само тези, които сте поканили. Това не е кръчма, където допускът е свободен. Молбата ми е да каните вносителите на законопроекта.
Вие сте написали, че мотивите са сходни. Мотивите не са сходни, те са еднакви. Тоест от предложението на миналия Министерски съвет, от миналото Народно събрание са преписани едно към едно. Бих могъл да ги прочета, но едва ли е нужно парламентът тук да изяснява тези неща. Има обаче една голяма качествена промяна. През този период Световната банка е направила ново изследване и от 178 изследваните страни са станали 181, а от 75 – тези, в които няма такова изискване, са станали 84.
Тук искам да ви кажа за сарказма на чиновниците, които готвят материалите на Министерския съвет и на вашата комисия. В първата част вие ползвате новите данни на Световната банка, работите с тях, а след това някой се е подиграл над материала на комисията и Министерския съвет и минава към старите данни, като цитира 178 страни. Вземете мерки. Не се работи така. Към внасяните законопроекти трябва да се отнасяме сериозно и когато се работи, трябва да бъдем коректни. Този подход е антиподход. Разбирате, че е парадоксално в пленарната зала всички вносители да имаме думата, а в Комисията по правни въпроси да не ни каните. Мисля, че това е ненормално и че е лична Ваша отговорност.
Парадоксът, който се получи: видяно е, че двата закона, донякъде трите закона са идентични, а се приема само единият. Преписаният закон се приема, а оригиналът не се приема. Обяснете как става това нещо! Каква е логиката? Върху какво се опирате?
От тази гледна точка аз търсех аргументи защо е направено, но не видях. Разберете, че можехме и да не го внесем. По-лесно ни е – правим ви жест... (Реплики и възгласи в мнозинството.) Напразно се провиквате като след говедата. Не сме на полето. Вместо да го крадете, ние ви казваме: „Дайте да го приемем заедно”. Имаше много приказки как ви откраднали това, откраднали онова. Обратно, подчертаваме, че това е в интерес на реформата и го правим заедно. И дайте да го правим заедно! Не се дръжте като завоеватели на България. България я е имало 1300 и кусур години преди ГЕРБ, ще я има и с ГЕРБ, ще я има и след това. Бъдете сигурни!
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Това го чухме.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От тази гледна точка аз изцяло се присъединявам към онова, което каза господин Мартин Димитров – да приемем трите закона, те са идентични – дали ще е 100 лева или 2 лева, това е прагматичен въпрос, както повелява чл. 71 от правилника - да си направим общ закон и да тръгнем с обща крачка като българи, а не като врагове.
Затова моят призив е да гласуваме трите закона на първо четене, а на второ четене да направим един нормален закон, което никак няма да бъде трудно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Горанов, искате ли думата като вносител? Не.
След като вносителите изказаха своите съображения, откривам дебатите. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще си позволя с няколко изречения да отговоря на изказването на господин Димитров.
Господин Димитров, всички ние сме интелигентни хора, парламентаристи, и когато заставаме тук, на тази трибуна, не трябва да използваме обидни квалификации като „ненормален” и „говеда”. Смятам, че това е недопустимо в тази зала.
Моля ви като ръководство да вземете мерки да не се използват такива обидни думи.
По отношение на поканата. Ако Вие идвахте на работа редовно и следяхте какво се случва, щяхте да видите, че до вашата парламентарна група има отправена такава покана с подпис. Вашият административен секретар получава поканата и документите. Другите вносители като господин Горанов от името на Министерския съвет също бяха поканени по същия ред и присъстваха на заседанието на комисията. Не смятам, че трябва повече да занимаваме колегите с Ваши лични проблеми, които не мога да разбера от какъв характер са.
Колеги, когато прочетох доклада, аз обясних, че по принцип Комисията по правни въпроси подкрепя по принцип трите предложения. В тях има разлика. Това ще бъде откорегирано на второ четене. Ако днес тези три законопроекта се приемат на първо четене, ще излезем с единна позиция за текстовете. Законопроектът на Министерския съвет е възможно най-пълен и това, което Комисията по правни въпроси подкрепи с гласуване, е този законопроект. (Реплики от КБ.)
Всеки народен представител в която и да било комисия може да гласува по съвест. Аз като председател на комисията не мога да влияя кой как да гласува. Благодаря. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да вкарам едно малко уточнение. Уредбата на дружествата с ограничена отговорност, както и на акционерните дружества като капиталови дружества, е заимствана от германската правна система. Уредбата в България обаче от 20 години е с една малка разлика. За разлика от Германия, където има установен минимален капитал и при внасянето му той стои гаранционно в банката, като не може да се пипа от вносителите и да се използва от дружеството, у нас за съжаление тази уредба не е възприета по никакъв начин и от 20 години ние имаме формално внасяне на капитал – бил той 5000 лв., който може още на следващия ден след регистрацията на дружеството да бъде изтеглен от вносителите, като по този начин гаранционната му функция отпада изцяло.
Европейската регламентация на тези въпроси е уредена в Първата директива на Съвета от 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Договора за защита на интересите на съдружниците и третите лица. Там във връзка с дружествата с ограничена отговорност не се предвижда минимален капитал за разлика от акционерните дружества, което е уредено с Втората директива и където се изискват 22 500 евро минимален капитал, защото тези дружества уреждат по-специфични функции. Ние знаем, че по този начин в България се регистрират публичните дружества и банките. Такава е регламентацията и в целия Европейски съюз.
Някой ще попита: „Защо 2 лева, защо по принцип не премахнем капитала?” Защото в правната уредба капиталово дружество трябва да има минимален капитал, той е от 2 лева, защото принципно едно ООД е дружество с ограничена отговорност, което би се учредило поне с двама съдружници и всеки да може да внесе по 1 лев, като се изпълни условието за минимален капитал.
В проекта на Министерския съвет изискването за 35% също е премахнато и е вкарано изискване за първоначално внасяне на минималния капитал от 2 лева. По този начин е премахнато и това утежнение. Това фигурира единствено и само в проекта на Министерския съвет, но не в другите два законопроекта. Мисля, че това е още едно улеснение за учредяващите фирмата, което фигурира само в проекта на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Радев.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа! Имах намерение да построя изказването си по съвсем друга система – да говоря юридически и икономически, да бъда конструктивен в тезите, които излагам. Изказванията от страна на БСП ме предизвикват и ме карат много силно да се възмущавам, защото в миналото събрание имаше такава идея, беше внесен законопроект. Тогава не друг, а от БСП се противопоставиха. От самото министерство, на което господин Димитров беше министър, дойдоха в тази зала и изказаха противно становище. Не друг, а самият господин Димитров се изказа „против”, като, спомням си, тогава излагаше становището и мнението за така наречената гаранционност на тези 5 хил. лв. Една голяма лъжа, защото такава гаранционност всички знаете няма. Преждеговорившият от партия ГЕРБ обясни много дълбоко къде се крие несъстоятелността в тази теза. Всички знаем, че тези 5 хил. лв. се прибираха още на следващия ден след регистрацията на фирмата. Тази гаранционност е излишна, тя не работи, но не това беше целта на внасянето на тези 5 хил. лв. още от самото начало.
Търговското право в България, в старата държава – в Третото българско царство, от преди 9 септември е имало дълбока и сериозна традиция, но в съвременен вид се развива след Указ 56. Вече доста позабравен, но той сложи началото като нормативна уредба, след това е правната теория, значи повече от около 20 години. Двадесет години от време на време се издигаше глас за отпадането на тези 5 хил. лв. Ще поправя тук господин Мартин Димитров, че от миналото събрание те са основоположници на тезата за отпадането на тези 5 хил. лв. Това беше един от моментите. Бизнесът отдавна пищи срещу тази гаранционност, срещу тази вноска, която много често натежаваше. Проблемът за отпадането на гаранционността е поне от 15 години, откакто се осъзна безпринципността и безсмислието на тези 5 хил. лв., които да се внасят.
Още по-голямо възмущение предизвиква другият господин Димитров от БСП заради опита му да прехвърли проблема върху така наречено някакво ефимерно юридическо лоби, каквото понятие той на три пъти използва в изказването си. Опит да противопостави лобита в кавички, каквито не съществуват, за да отвлече вниманието от това, че по времето на управлението на НДСВ, и после - на управлението на тройната коалиция, част от която е БСП, този проблем не беше решен. Няма такова нещо! Включително проблемът не е в това, че въпросът е отнесен само до Правната комисия. Въпросът е тясно свързан с търговското право и там систематично и логично му е мястото. Друг е въпросът за правните последици - че би могъл да се отнесе и до Икономическата комисия, но това е пожелателно според мен.
Съвсем основателно тук се каза, че има и антикризисно значение. Това трябваше да стане още миналата година, когато започна кризата, защото от огромно значение е субектите на гражданския и търговския оборот да могат лесно и бързо да се разкриват, да се конституират и бързо да се прекратяват, а това е мярка точно в това отношение.
Да не се реши проблемът до този момент - тук хвърлям вината на тройната коалиция, особено на БСП, до голяма степен е едно друго лоби, с което българското общество явно лесно няма да се пребори, имайки предвид появилите се вчера съобщения, че обществото или държавата не можели да контролират лихвите. Имам предвид банковото лоби. Тези 5 хил. лв. се внасяха в банка. Много често по време на не краткото производство по създаването на фирма, по подготовката на документите те престояваха по банките, които са чужди. Това бяха пари, с които банките оперираха. Там се правеха операции, които се заплащаха, и банковото лоби искаше тези 5 хил. лв. Сигурно е разочаровано, че няма да ги получава за в бъдеще, за да може да зариби съответните новоучредени фирми да открият сметки към някои от банките, което оттам нататък следваше да бъде началото на правоотношение между банките и възникналите субекти. Това е една от причините.
Причината най-вече „Атака” да подкрепя тази идея е, че тя работи не в някаква друга полза, а в полза преди всичко на дребния бизнес. Казвам не средният, не едрият, а дребният бизнес, който всъщност е българският бизнес, няма какво да се лъжем затова, защото на българина му остава да бъде дребен бизнесмен. Много рядко среден, а за едър да не говорим. Там знаем всички – банки, застрахователни дружества, горивата, електроразпределението, монополите, сериозните предприятия са всички чужди. На българина му остава да има магазинче, гаражче или нещо съвсем дребно, така че тази мярка, която днес предприемаме и по която, надявам се, ще се обединим всички, е да подпомогнем българския бизнес, тоест дребния бизнес.
Това, което ще предприемем, има значение и за имиджа изобщо на бизнеса в България като степен на свобода, на възможности. Нещо, което много често бива отчитано по световни показатели, и много често има голямо значение къде България ще се нареди в тези световни класации и статистики по свобода на бизнеса.
Партия „Атака” ще подкрепи този законопроект. Ние изключително много държим да няма спекулации с това от страна на предишните управляващи. Да не правят опити по никакъв начин, а да мълчат, и то виновно и гузно, за това, че през Четиридесетото Народно събрание, когато можеха всичко, абсолютно всичко, и когато гласуваха какви ли не лоши и глупави закони, които сега трябва да поправяме, не го направиха, а сега, когато са опозиция, да викат: „Видите ли, ние!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Шопов, не знам защо се качихте горе, би трябвало да четете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прочетете правилника и тогава ще разберете защо. Имате думата за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението за въпросното намаляване на капитала беше подготвено от Министерството на икономиката и енергетиката, когато бях министър. Беше защитавано в комисията от един от най-големите ентусиасти в министерството – Ели Анави. Това, което господин Мартин Димитров каза, не е вярно - че Ели Анави е бил „против”, точно обратното.
Това, което казах, че не бива и не е необходимо да се прави. Не може да вземете един закон - хайде, законът преписан, нищо - мотивите са преписани едно към едно. Нали затова се държи огромен чиновнически апарат, който да работи в тази посока. Тоест някой можеше да се потруди и да смени мотивите, а сега премиерът е сложил подпис под мотиви, които са писани от други хора, по друго време. За това говоря.
Господин Шопов, склерозата е хубаво нещо. В личния живот тя понякога е очарователна, но в политиката е смърт. Недейте, къде сте ме чули да говоря „против”? В пленарната зала, в комисията, къде?! Тук, както и да си отвориш устата, то се стенографира. Изкарайте тези стенограми и кажете, че аз съм бил против това. Обратното!
Дали е било банковото лоби или е било юридическото лоби, на мен ми е трудно да ви кажа, но Правната комисия на парламента спря този закон. Това е простата истина и не бива да се заблуждаваме. Това как трябва да мълчим гузни и виновни, слава Богу, политиката и парламентаризмът са измислени не за да има едни, които да мълчат гузно и виновно - има управляващи, има опозиция. Задачата на опозицията е да коригира. Ако няма кой да те коригира, стигаме обезателно до варианта „Леви! Десни!” и кой бърка крака. За да не стигаме до този вариант, опозицията трябва да казва становището, което е обективно и което е добро за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Заповядайте.
АННА ЯНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, много моля да не подвеждате народното представителство и да го заблуждавате. Няма как експертите на Министерството на икономиката и енергетиката и министърът да не са защитили законопроекта само по една-единствена причина – този законопроект не влезе в пленарната зала. Този законопроект е гледан в Правната комисия и пред мен е становището на Правната комисия в 40-ото Народно събрание, от което становище много ясно и точно се вижда как представителите на министерството са защитили законопроекта. А в самата комисия гласуването е следното: 1 е бил „за”, 4 „против” и 7 „въздържали се”.
Така че когато изразяваме позиция, нека да бъдем точни и да не заблуждаваме народните представители.
Искам да кажа още нещо и то се отнася до Комисията по правни въпроси под ръководството на госпожа Фидосова. Аз съм редовен народен представител и се интересувам от това комисиите кога заседават и очаквах покана за заседанието на Правната комисия във връзка с гледането на внесения от нас законопроект.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Червен килим ли искате да ви сложим? Четете си сайта!
АННА ЯНЕВА: Такава покана нямам и аз мисля, че вие залагате една порочна практика да не се канят вносителите да изложат своите мотиви. Друг е въпросът дали мнозинството в Правната комисия ще ги приеме.
На второ място, когато пишете становище на Правната комисия, бъдете обективни. Сходни мотиви! Ами не са сходни, каза го господин Димитров, аз искам да го повторя, преписани!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние сме в Народно събрание, не сме в първи клас тук!
АННА ЯНЕВА: Извинявайте, колеги, в дебата по предната точка за декларацията говорихте за много неща. Аз приемам преписването на мотивите като оценка за работата на правителството и това е факт, след като ги приемате и ги предлагате в същия вид.
И накрая, мисля, че внесеният законопроект е добър сигнал към бизнеса и наистина се надявам всички да подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика има ли?
Имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Димитров много трудно признава, но полупризна май, че може и неюридичесткото лоби да не е виновно, както отначало твърдеше много категорично.
А колкото до госпожата, до нейната реплика, да, наистина аз не съм твърдял, че законът е влизал в пленарната зала, той остана на ниво комисия. Състоя се дебат и тогава беше смачкан и отхвърлен и стана пречка да влезе в пленарната зала точно с „въздържалите се” и „против” от тогавашното мнозинство. Точно така беше! Аз не казах, че вие сте правили тук изказвания, аз казах, че тези изказвания бяха и по медиите. (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие не подкрепихте този закон. Вие можехте да излезете със становище да подкрепите този законопроект, но той беше внесен от опозицията, господин Димитров. Сега, когато сте опозиция, можете да сте поддръжник, но тогава като становище на вашето министерство и като позиция на мнозинството вие бяхте против този законопроект, против това, което по същество се цели в момента. Това имах предвид. И недейте да спекулирате, че съм казал нещо и съм ви обвинил, че в залата или Народното събрание…. Тогава законопроектът не стигна до пленарната зала, защото много законопроекти, внасяни от тогавашната опозиция, които са разумни, сериозни, значими и важни, биваха смачквани. Всички, които са били в миналото Народно събрание, знаят, смачквани в зародиш. Те много често дори не стигаха и до комисията, каквито законопроекти имаше много от партия „Атака”. Така беше и никой не може да го оспори. Това може да бъде проверено в архивите на 40-ото Народно събрание и ще видите колко законопроекти не стигаха дори до комисия, те не биваха и разпределяни, за да стигнат до комисия. И тук се водеше епична битка да стигнат до комисия или по чл. 40, ал. 3 или ал. 7 по тогавашния правилник да влязат в пленарната зала, без да минат и през комисия.
Колеги, искам да знаете това и да го напомня на сегашното мнозинство, че много законопроекти влизаха и се гледаха в пленарната зала благодарение на извънредните способи на чл. 40, ал. 3 и 7 - по искане на народните представители, въпреки че законопроектите не са минали през комисия, след тримесечен срок да могат да минат в пленарната зала. Такъв беше и този законопроект, за който говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Имате думата.
ДАРИН МАТОВ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” да изкажа нашето становище по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон и най-вече за редуцирането на сумата от 5000 на 2,00 лв. Ние приемаме това предложение и ще гласуваме „за”, първо, поради факта че досега знаем за това формално внасяне на капитала, второ, поради факта че наистина такъв капитал трябва да съществува. Колегата от ГЕРБ преди малко спомена, че наистина преобразуването на едно дружество с ограничена отговорност трябва да има капитал, защото, знаете всички, всеки един съдружник отговаря до размера на дела си и този дял в случая, ако е от двама човека, както спомена и колегата преди мен, трябва да отговаря до размера на дела си и той би бил един лев в случая.
Освен това от господин Шопов чухме и това, че тези 5000 лв., макар и формално внесени, престояваха известно време в банката и това носеше негативи на вносителите, а пък позитиви на самата банка, защото те влизаха в портфейла на банката като временно привлечени средства.
И като заключение искам да кажа само, че не мисля, че трябва да коментираме тук разни политически лобита. Дайте просто да приемем поправките в този закон и да вървим напред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Матов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Колеги, съвсем накратко няколко думи. За да обобщим, трябва да се знаят фактите. Има и нови народни представители.
Господин Петър Димитров в миналия парламент внася законопроект, който в Правната комисия не получава нито един глас от неговата партия. Единственият глас „за” е от СДС – ДСБ, в Правна комисия. Нито един глас от ДПС и нито един глас от НДСВ. Това са фактите.
Колеги, това е първото конкретно, силно реформаторско усилие, което не трябва да бъде подценявано от 41-то Народно събрание. Колкото по-голям консенсус, толкова по-добре.
Предварително ви поздравявам. В миналия парламент положихме огромни усилия, но не стана. Сега се надявам с огромно мнозинство да покажем, че има нова политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата по тези законопроекти.
Ще поставя на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 902-01-4, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект № 954-01-7, внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Анна Георгиева Янева.
Гласували 128 народни представители: за 78, против 27, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурата има думата господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване на законопроекта, който гласувахме току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване предложения законопроект.
Гласували 135 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 11.
Законопроектът се приема на първо гласуване и при прегласуването.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 954-01-13, внесен от народните представители Мартин Димитров Димитров и Ваньо Евгениев Шарков.
Гласували 133 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това и трите законопроекта, които бяха предложени на вашето внимание днес, бяха одобрени. Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Иван Вълков да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да ви запозная с доклада на комисията, предлагам на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник в пленарната зала да бъдат допуснати господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” от същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала господин Камен Кичев и госпожа Красимира Стоянова.
Имате думата, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии
и съобщения относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за преобразуване на Строителните
войски, Войските на Министерството на транспорта и
Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия № 902-01-8, внесен от
Министерския съвет на 4 септември 2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 септември 2009 г. бе разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Камен Кичев – заместник-министър в същото министерство, господин Ивайло Московски – заместник-министър в същото министерство, и господин Първан Русинов – заместник-министър в същото министерство, както и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Александър Цветков.
Законопроектът предвижда промяна в органите за управление и контрол на държавните предприятия.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със закон могат да се преобразуват държавни предприятия, които не са търговски дружества.
Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” и Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” са държавни предприятия, създадени със специален закон – Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавните предприятия.
Съгласно сега действащите разпоредби на чл. 12, ал. 1 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия органи на управление на държавните предприятия са: 1. министърът по чл. 2; 2. управителният съвет; 3. главният директор.
Според чл. 14, ал. 1 от закона управителният съвет се състои от петима членове (председател, заместник-председател, двама членове и главен директор), които се назначават от министъра съгласно чл. 2.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от закона орган за контрол на държавните предприятия е контролният съвет.
Законопроектът предвижда намаляване на числеността на Управителния съвет на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” на Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” и на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” на трима членове, един от които, както и досега, ще бъде главният директор на компанията.
Предвидено е и премахване на Контролния съвет в държавните предприятия.
С предлаганите изменения и допълнения се цели преодоляване на негативното влияние на финансовата криза и намаляване на разходите в държавните предприятия. По този начин в рамките на една календарна година ще бъдат спестени разходи от възнаграждения на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията общо в размер на около 500 хил. лв. Практиката от дейността на контролните съвети в държавните предприятия не подкрепя полезността от тяхното съществуване, независимо от функциите, които са им възложени.
Разглеждайки законопроекта, необходимо е да се има предвид и обстоятелството, че през последните години законодателството ни предвиди създаването на контролни органи, които вече са изградени в държавните предприятия и чието предназначение преди всичко е подобряване на финансовата дисциплина, засилване на контрола върху начина, по който се разходват средствата, създаване на ефективни и работещи системи за финансово управление и контрол не само в бюджетната сфера, но и за търговските дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия.
Тези контролни органи са много по-ефективни, с ясно разписани функции и отговорности и на практика контролните съвети дублират тези органи.
Така съгласно чл. 15 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор „търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да изграждат звено за вътрешен одит по решениe на управителните им органи”.
Всичко това е в подкрепа на разбирането, че съществуването на контролни органи в държавните предприятия не е необходимо. Напротив, то създава неправилна и погрешна представа за наличие на действащ и практически функциониращ контролен орган, какъвто всъщност на практика няма в лицето на Контролния съвет. Дейността на подобни органи се изчерпва с формално изпълнение на възложените по закон функции или с участие в съвместни заседания с управителните съвети.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 18 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 4.09.2009 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Кичев, от името на вносителите искате ли думата? Не. Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Дебатът е открит. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 4.09.2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 7.
Законопроектът е приет.
За процедура думата има господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.

Преминаваме към точка девета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, № 902-01-9.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 4.09.2009 г.
Давам думата на господин Иван Вълков да докладва становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданското въздухоплаване, № 902-01-9, внесен от Министерски съвет на 4.09.2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10.09.2009 г., бе обсъден Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 902–01-9, внесен от Министерския съвет на 04. 09. 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-н Ивайло Московски - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложените изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване предвиждат промяна в органите за управление и контрол на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.
Към настоящия момент съгласно чл. 53а, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, органи на управление на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” са: 1. министърът на транспорта; 2. управителният съвет; 3. генералният директор. Управителният съвет на държавното предприятие се състои от петима членове, включително генералният директор.
Съгласно чл. 53а, ал. 2 орган за контрол на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” е Контролният съвет.
Законопроектът предвижда числеността на Управителния съвет да бъде намалена на трима членове, един от които, както и досега, ще бъде генералният директор на предприятието.
Промените са свързани и с отпадането на Контролния съвет като орган на контрол в предприятието и намаляването на числеността на членовете на управителния съвет от петима на трима членове.
Основният аргумент за предлаганите промени е преодоляване на негативното влияние на финансовата криза и намаляване на разходите в държавните предприятия. Това са и част от мерките на правителството в тази насока. По този начин в рамките на една календарна година ще бъдат спестени разходи от възнаграждения на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията общо в размер около 500 000 лв.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 18 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 902–01-9, внесен от Министерски съвет на 04. 09. 2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Кичев, от страна на вносителите искате ли думата? Не.
Откривам дискусията.
Има ли желаение за изказвания от народните представители? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка десета от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКОТО ПРОСТРАНСТВО, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-10.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 4.09.2009 г.
Давам думата на председателя на комисията господин Иван Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902-01-10, внесен от Министерски съвет на 4.09.2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10.09.2009 г., бе обсъден Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902- 01- 10, внесен от Министерския съвет на 4.09.2009 г.
На заседанието присъстваха господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Ивайло Московски - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложените изменения и допълнения в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвиждат промяна в числеността на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е държавно предприятие, създадено със специален закон - Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Съгласно чл. 115н от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България органи на управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” са: 1. министърът на транспорта; 2. управителният съвет; 3. генералният директор. Според чл. 115п, ал. 1 от закона, Управителният съвет се състои от петима членове, включително генералният директор, които се назначават от министъра на транспорта за срок 5 години.
Законопроектът предлага числеността на Управителния съвет да бъде намалена на трима членове, един от които, както и досега, ще бъде генералният директор на предприятието.
Мотивите и съществената цел, която се преследва с предлаганите изменения и допълнения, са преодоляване на негативното влияние на финансовата криза и намаляване на разходите в държавните предприятия. В тази връзка те са и част от мерките на правителството в тази насока. По този начин в рамките на една календарна година ще бъдат спестени разходи за възнаграждения на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията общо в размер около 500 000 лв.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 18 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902–01-10, внесен от Министерски съвет на 04.09.2009 г.” Блалгодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Кичев, като вносител искате ли думата? Отказвате се.
Уважаеми народни представители, обявявам дискусията за открита.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Закривам дискусията.
За процедура думата има господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател Иванов, обръщам се към Вас с молба да спазвате правилника и когато някои народни представители от определена парламентарна група поискат правото да се покаже резултатът по групи, да го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Сам бях на президиума, не съм чул, иначе винаги съм удовлетворявал желанието на народните представители.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Имате думата за процедура, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Имам процедурно предложение: на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги народни представители! От програмата ни за тази седмица останаха още две точки: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител – Министерският съвет, и първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите с вносител – също Министерският съвет.
Тези два законопроекта са в дневния ред на Комисията по правни въпроси, чието заседание е насрочено днес следобед. Поради това предлагам тези две точки да останат съответно като т. 1 и т. 2 за утрешното пленарно заседание от 9,00 ч.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но има 24-часов срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да закрия днешното пленарно заседание съобщение за парламентарния контрол на 18 септември 2009 г., петък, 11,00 ч.:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народния представител Иван Костов.
Следват отговори на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – на три въпроса, поставени от народните представители Иван Николаев Иванов, Павел Шопов и Корнелия Нинова.
Трети ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на четири въпроса от народните представители Валентин Николов, Михаил Миков, Ангел Найденов и Мая Манолова.
Последен ще отговаря министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова на въпрос от народния представител Павел Шопов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на два въпроса, поставени от народните представители Михаил Миков и Меглена Плугчиева; министърът на външните работи Румяна Желева – на въпрос, поставен от народния представител Волен Сидеров; министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова – на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров, и министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13.31 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Бисерка Петрова

Пламен Нунев