Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (звъни): Има кворум. Обявявам откриването на днешното пленарно заседание.

Продължаваме със седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, № 902-01-7.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
Има доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Има думата Иван Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат господин Валентин Божков от дирекция „Правна” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 166 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 4.
Моля, поканете господин Божков в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и
съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7,
внесен от Министерския съвет на 04. 09. 2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 септември 2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Камен Кичев – заместник-министър в същото министерство, господин Ивайло Московски – заместник-министър в същото министерство, господин Първан Русинов – заместник-министър в същото министерство, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от министър Александър Цветков.
Законопроектът предвижда промяна в числеността на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” е държавно предприятие, създадено със специален закон – Закон за железопътния транспорт.
Съгласно чл. 11 от Закона за железопътния транспорт органи на управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура” са:
- първо, министърът на транспорта;
- второ, Управителният съвет;
- трето, генералният директор.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от закона Управителният съвет се състои от петима членове, които се назначават от министъра на транспорта за срок от пет години.
Законопроектът предлага числеността на Управителния съвет на компанията да бъде намалена на трима души, единият от които, както и досега, ще бъде генералният директор на компанията.
Мотивите и съществената цел, която се преследва с предлаганите изменения и допълнения, са преодоляване на негативното влияние на финансовата криза и намаляване на разходите в държавните предприятия. По този начин в рамките на една календарна година ще бъдат спестени разходи за възнаграждение на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията общо в размер на около 500 хил. лв.
Наред с това подобна численост на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура” по никакъв начин не осигурява по-добро управление на компанията. Практиката сочи, че управление от трима души, които са добри професионалисти в съответната област, е достатъчно ефективно и гарантира оперативност при вземането на решения.
След проведената дискусия и изказани мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 18 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Уважаеми депутати, имате думата за мнения и становища. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 151, против 11, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 169 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Законопроектът е с № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Има думата за доклад Десислава Танева. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание Доклад на първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 септември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие господин Бисер Тачев - заместник-председател на Държавната агенция по горите, госпожа Милена Трифонова – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Административно-правно обслужване”, и държавният инспектор инж. Тони Кръстев. Законопроектът беше представен от госпожа Милена Трифонова. Тя изтъкна, че предлаганите със законопроекта промени основно се свеждат до следното:
Държавната агенция по горите към Министерския съвет се преобразува в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните. Променя се и бюджетната подчиненост, като Изпълнителната агенция по горите става второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Включването в правомощията на министъра на земеделието и храните да провежда политиката в областта на развитието на горското и ловно стопанство ще доведе до единство в държавната политика по отношение на развитието на селските райони. Министърът на земеделието и храните ще упражнява правата на собственост на държавата в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както ще може и да ги преобразува. Правомощията, които досега се упражняват от председателя на Държавната агенция по горите, свързани с разпореждане и изключване на гори и земи от горския фонд, категоризиране и прекатегоризиране на същите, преминават в правомощията на министъра на земеделието и храните.
Със законопроекта се предлагат промени в Закона за лова и опазване на дивеча, като организацията на ловната площ, управлението на ловните стопанства и контролът да се осъществяват от министъра на земеделието и храните. Предвижда се също в защитените територии стопанисването на дивеча да се извършва съгласно техния режим и план за управление в обектите, непосредствено свързани с отбраната и националната сигурност на страната, по ред, определен със заповед на министъра на земеделието и храните и министъра на отбраната.
С оглед създаване на синхрон в законодателството се предлагат промени в други закони, в които се срещат функции на Държавната агенция по горите.
С приемането на тази структурна реформа в системата на горите се очаква реализиране на бюджетни икономии и оптимизиране на дейностите, свързани с управлението и ползването на горите и земите от горския фонд и управлението и стопанисването на дивечовото стопанство.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около становището, че законопроектът следва да бъде подкрепен.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г. Това становище е прието със 17 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
А сега давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Фидосова за обсъждане на първо гласуване на Законопроекта за горите, внесен от Министерския съвет.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет, № 902-01-11 от 8 септември 2009 г.
„На свое заседание, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта. На заседанието присъстваха госпожа Милена Трифонова – изпълнителен директор на Дирекция „Административно-правно обслужване”, и държавният инспектор инж. Тони Кръстев.
Законопроектът бе представен от госпожа Трифонова.
Основната промяна в законопроекта е свързана с преобразуването на Държавната агенция по горите към Министерския съвет в Изпълнителната агенция по горите към министъра на земеделието и храните. Това води до промяна на функционалната подчиненост на структурата – от подчиненост на Министерския съвет към подчиненост на определен министър, като съответно се променя и бюджетната подчиненост – от първостепенен разпоредител с бюджетни кредити агенцията става второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
Предвижда се министърът на земеделието и храните да упражнява правата на собственост на държавата в държавните горски стопанства и да предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост, както и със заповед на министъра по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите да извършва включването в горския фонд на земеделски земи, негодни за земеделско ползване, слабопродуктивни земеделски земи, земи, рекултивирани за горскостопанско ползване, както и на гори в земеделски земи.
Със законопроекта се правят и съответните изменения и допълнения в Закона за лова и опазване на дивеча. Предвижда се също в защитените територии стопанисването на дивеча да се извършва съгласно техния режим и план за управление.
Със законопроекта се предлагат изменения, които основно се състоят в промяна на институционалната компетентност към министъра на земеделието и храните и Министерския съвет, произтичащо от преобразуването на ДАГ в изпълнителна агенция към министъра на земеделието и храните, както и промени в други закони, с цел синхронизация на законодателството.
Предвидената структурна реформа в системата на горите е с оглед реализиране и на значителни бюджетни икономии и по-доброто управление и ползване на горите и земите от горския фонд и на дивечовото стопанство.
След станалите разисквания в Комисията по правни въпроси констатирахме, че законопроектът съдържа непълноти по отношение на прехвърляне на правомощията от председателя на Държавна агенция по горите към министъра на земеделието и храните по отношение упражняване правата на собственост върху горите и земите от горския фонд. В тази насока бяха направени следните препоръки:
В § 2 не е предвидена промяна в чл. 7, ал. 6 на действащия закон, където се урежда процесуалното представителство по дела, които се отнасят до държавни гори. Съгласно проекта това си остава в правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, а не на министъра на земеделието и храните.
В § 6 относно чл. 15а, който урежда покупката и продажбата на гори и земи от горския фонд, е предвидена промяна само в ал. 12. В действащия текст на ал. 2 е предвидено председателят на Държавната агенция по горите да прави искане пред Министерския съвет за закупуване на площи над 100 дка. Необходимо е да се предвиди промяна и в ал. 2 това да се прави от министъра на земеделието и храните, както и промяна в ал. 13.
В § 7 действащият текст на чл. 15б урежда замяната на гори и земи от горския фонд. Проектът на закона не предвижда промяна на тези правомощия да се прехвърлят към министъра на земеделието и храните.
Не е предвидена промяна в чл. 16в, където е разписана процедура за учредяване право на ползване върху гори и земи от горския фонд. Не е отразено тези правомощия да преминат върху министъра на земеделието и храните.
В § 11 се внася само промяна в чл. 19, и то само в ал. 3. В ал. 9 задължително трябва да се отрази промяната, че изключването на гори и земи от горския фонд се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Проектът е предвидил тази промяна да се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
В хода на дискусията народните представители от Комисията по правни въпроси констатираха, че законопроектът на преустановява действието на мораториума, наложен с решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост от 3 септември 2009 г., който остава в сила до приемането на нов закон за горите.
По време на разискванията беше направено предложение за обмисляне от страна на вносителя на законопроекта промяна в наименованието на съответното министерство, а именно да стане Министерство на земеделието, горите и храните.
Комисията препоръчва всички непроменени текстове, съдържащи наименованията „Държавна агенция по горите”, „председателя на Държавна агенция по горите” да се заменят с „Изпълнителна агенция по горите” и „председателя на Изпълнителна агенция по горите” съобразно смисъла на конкретния текст.
След станалите разисквания Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържали се” приема така представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Уважаеми депутати, откривам дискусията по тази тема. Имате думата.
Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми малко ретроспективно да кажа няколко думи за това, което се случи в 40-ото Народно събрание. Мисля, че ще бъде полезно за всички, защото нашата българска гора е национална ценност. Национална ценност, която има огромно значение за страната и безспорно се нуждае от особено грижливо отношение от страна на държавата.
С промените в закона, които направихме в 40-ото Народно събрание, и образуването на Държавната агенция по горите като самостоятелна структура, първостепенен разпоредител с бюджетни средства, показахме наистина сериозно отношение на държавата към българската гора. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря.
Към настоящия момент 34% от територията на страната е горски фонд, 76% от които са държавна собственост. Ето още един много сериозен аргумент, който обуславя това, което направихме в предния мандат. Цялата гилдия прие с удовлетворение тази промяна в издигането на статута на горите в самостоятелна агенция.
В исторически план най-големите успехи в горския сектор са били периодите, когато горите са били самостоятелна структура. Колеги, проверете и ще разберете, че наистина е така и само черногледи специалисти биха твърдели обратното. Даде се възможност за стопанска дейност на държавните горски стопанства. Позволете ми да цитирам няколко цифри.
След приемането на закона до края на 2008 г. Държавната агенция по горите завършва с печалба от 30 млн. лв. – невиждана в системата години наред. За първото шестмесечие на 2009 г. въпреки кризата приходите са 60 млн. лв., разходите – 20 млн. лв.
Нека направим проверка каква е била средната заплата в отрасъла преди промяната на този закон. Безспорен е фактът, че с пъти е вдигнато възнаграждението на служителите в системата след промяната му през 2008 г., а осигурените превозни средства и материалите за системата на горите, и особено в частта за борба с пожарите в горите. Това са резултатите в рамките на краткото действие на закона. С неговата промяна наистина показахме сериозна загриженост на държавата към този отрасъл и оценката й, отношението й към горите. За съжаление, трудно може да се приеме предложената промяна.
Сега с този Законопроект за изменение и допълнение се предлага горите отново да се върнат в Министерството на земеделието и храните. Само че нали помним какво претърпя отрасълът, когато това се случи в края на миналия век? Ние не дадохме шанс на сега действащия закон да покаже добър ли е или е лош. За пореден порочен път правим промени в закона, създавайки нови правила. Няма я необходимата стабилност, от която се нуждаят работещите в структурата и ползвателите.
Какво става с Фонд „Българска гора”? Отива в небитието. С цел инвестиционно подпомагане и финансова стабилизация на сектора се създаде Национален фонд „Българска гора”. По този начин беше ограничен делът на бюджетното финансиране на структурите в горския отрасъл, от една страна, а средствата на фонда се изразходваха, след защита на съответни проекти, за инвестиции в държавните гори, за извършване на мероприятия в горското и ловно стопанство, опазване на биологичното разнообразие в природните паркове, както и за научноизследователски, внедрителска дейност в областта на горското стопанство, за сертификация на горите и други подобни мероприятия.
Посочените мотиви в разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на могат да ни убедят, че това е по-доброто за отрасъла, за българската гора. И служителите в структурата също не могат да бъдат убедени в това.
Обръщам се към управляващото мнозинство: разбира се, в правото сте да правите промени в законодателството. Имате необходимото мнозинство, но се обръщам към вас преди да натиснете пултовете за гласуване и сериозно да помислите. Нали приемствеността в управлението носи онази стабилност, от която всички ние се нуждаем? Промените, които предлагате, просто не са най-доброто за горите. Сигурно сега действащият закон има недостатъци, но философията му, идеите му, вложени в него, са изстрадани през годините и като цяло са наистина добри за горския сектор.
Предвид всичко, изложено по-горе, ние от Коалиция за България не можем и няма да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За първа реплика има думата народният представител Димитър Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Атанасов, ние много добре знаем защо беше направена промяната в предишното Народно събрание и защо горите бяха извадени от системата на Министерството на земеделието, тогава беше и продоволствието. Това трябваше да се случи, за да може вашата партия да извади това от ресора на Движението за права и свободи и да може да се разпорежда там по-пълноценно, защото един бивш министър не искаше да подпише едни заменки.
По отношение на приходите, които цитирахте, те бяха формирани основно от заменки. Така че, моля Ви, не пречете на тази промяна, която много от хората, които са в сектора на горите, желаят, за да може да се управлява по-добре този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За втора реплика има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многоуважаеми господин Атанасов, ние с Вас сме спорили много в тази зала по тая тема, само че аз имам малко афинитет към цифрите и искам да Ви напомня следното: Вие казахте няколко цифри – 30 милиона плюс още пари в Национален фонд „Българска гора”, но истината е друга.
Истината е тази, че в Държавната агенция по горите има пари, но в две трети от новосъздадените държавни горски стопанства има недостиг на средства и Вие знаете защо. Защото едно е да имаш едно дружество във Велинград, където всичко е много качествено, всичко създава пари и създава уют на служителите, друго е да управлявате горско стопанство в Югоизточна България. Вие знаете, че в момента отрасълът страда от липса на пари, голяма част от служителите – в две трети от горските стопанства - не получават заплати или получават минимума, и в крайна сметка до края на годината ще има един дефицит. Това е факт. Това е грешка и много пъти сме отчитали, че може би ще се случи това. Вие разчитайте, както беше едно време, така наречените горски текезесета да преразпределят излишъка от едни - от добрите структури, които са измислени, и трябва да има някакъв баланс.
Друго нещо, което е много спорно. Беше спорно, стана още по-спорно след като фактите вече са известни. Създадохме Фонд „Българска гора” с най-добри намерения. Формираха се някакви средства и знаете, че този фонд въобще не работи. Тези пари останаха. Най-интересното оправдание на чиновника е, че, видите ли, няма право на преходен остатък и този фонд не може да се използва. Дайте на един некадърник или нещо изкуствено да управлява пари и ще ви обяснява как не може да се случи това. А точно тези хора и точно тези чиновници преди две години обясняваха колко е важно да се създава този Национален фонд „Българска гора”. Ние тогава подкрепихме тази идея, защото секторът се нуждае от допълнително финансиране или императивно залесяване и нови горски инфраструктури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Аврамов, да, внушенията, които поставяте, че ние умишлено, с умисъл сме взели горите, за да можем да направим това, което вече месеци се говори - какви поразии сме направили в горите. Не беше самоцел отделянето на горите от министерството. За съжаление, времето ще го покаже, само че вече промяната ще мине, както виждам нагласата на залата. Тогава отново ли ще правим промяна?
Господин Тасим, наистина много сме спорили за тези стопанства. Аз в своето изложение даже казах, че не всичко в закона е перфектно, но основата, която заложихме, извинявайте, наистина е много добра и аз неслучайно казах, че тя е изстрадана от сектора.
После, Вие казахте, че тези служители преди две години ни убеждаваха колко добре ще бъде да има такъв фонд, а сега говорят обратното. Да, същите тези служители сега ще работят и при новите условия. Значи трябва да се случи нещо друго.
Фонд „Българска гора” е нещо наистина ценно. Това, че не заработи с необходимата скорост, не е аргумент, че той трябва да бъде затворен като институция и да не работи. Затова аз отново апелирам към мнозинството. Наистина, помислете - имаме години напред и за съжаление това, което си го мисля, ще се случи. Но беше доброто – Законът за горите, променен през 2008 г., беше доброто. Ние издигнахме статута. Вие казвате тук, че служителите искали това. Напротив, издига се нивото, когато те са в отделна агенция, защото наистина е национална ценност, гордост и богатство българската гора. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за изказване господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя законопроекта. Колкото и да уважавам колегата Пенко Атанасов, искам да му кажа, че точно самоцел беше приемането на промяната в закона и отделянето на горите.
Въпреки настроението, което създадохте - предполагам, затова Ви беше изръкопляскано, защото всички си даваме сметка, че българската гора е национална ценност и че всички милеем за нея - само че точно зад тези мотиви се извършиха въпросните заменки, за които колегата Ви направи реплика. Защото това беше основната цел. Тогавашният министър Нихат Кабил просто не искаше да извърши няколко заменки. Ако трябва, да прочета имената на фирмите, на които не искаше да извърши заменките. (Ръкопляскания от РЗС.) Точно за това нещо тогавашният председател на комисията, един много уважаван от мен колега, Васил Калинов, заяждайки се с министъра, положи неимоверни усилия да ни убеждава – той нас не ни убеди, обаче вас убеди, вие го подкрепихте и направихме тази промяна.
Защо трябва да чакаме времето да покаже нещо, което всички виждаме? Защо вие спестихте истината за пълната демотивация в системата на горите? Това, че вие сте издигнали статута им - кого го топли това, че му е издигнат статутът, когато не получава заплата си, когато обикновените горски работници виждат хилядите кубици дървесина, която гние в момента? До това доведе промяната в закона, до нищо по-добро! До нищо по-добро!
Сега – за фонд „Българска гора”. Фонд „Българска гора” беше закрит с промяната в закона през 1999 г. Тогава аз внесох законопроекта. Тогава под натиска на Световната банка и на Международния валутен фонд нашето правителство трябваше да закрие всички фондове, които бяха като бюджетни сметки и които бяха първостепенни разпоредители. Защото имаше големи съмнения за злоупотреби. Защото нямаше добър контрол. Eдинствените два фонда, които успяхме тогава да спасим, бяха Фонд „Земеделие” и Фонд „Тютюн”.
Фонд „Българска гора” беше закрит. И през цялото време, през всички тези години аз съм смятал, че съм направил голяма грешка – да, допускайки закриването на Фонд „Българска гора”. Защото всички в системата на горите много милееха за този фонд и защото аз едва сега си давам сметка, че тогава това закриване е било правилно.
Защо не можа да заработи фондът? Отговорът е много прост: защото не може да се формира преходен остатък, който да се ползва през следващата година, колега. След като не може да се формира такъв преходен остатък, какъв е смисълът да го има този фонд? За да се поддържа допълнителна администрация и да се харчат много повече пари за едни и същи дейности! Смятам, че решението е много правилно.
Това е едно много правилно политическо решение – трябва горската система да мине в Министерството на земеделието, храните - и най-вероятно ще се смени името – и горите, както е в повечето европейски страни, за да може да се изпълнява правилно програмата за развитие на земеделието и селските райони, за да може да се насочат инвестициите и най-вече за да може да има контрол – министърът на земеделието да може да упражнява контрол. Защото министър-председателят няма време да се занимава и с Държавната агенция по горите. Практиката ясно го показа. Всички тези изкривявания за толкова кратък период показаха, че това е бил един грешен ход, господин Атанасов. Според мен просто трябва да си го признаете и да замълчите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Много правилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Върбанов?
Първа реплика – господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин Върбанов, от позицията си на министър във времето, от това, че сте били винаги член на комисията, разбира се, може да извадите много аргументи.
Обаче Вие, а и всички тук, седящи в залата, не отрекохте факта, че българската гора е изключително важно нещо. Не бива така с лека ръка – променихме миналата година закона, сега пак ще го променим, след време – може би пак. И тази система я правим луда!
Не беше ли по-добре даже да направим Министерство на горите и водите? Няма ли това да бъде по-ценно?
Да, Вие атакувате за заменките. Да, Вие обявихте тук всички наред за престъпници, още преди да са се произнесли прокуратура и съд. Нека да видим все пак какво се е случило. Знам, че обществото не приема заменките като мероприятие. Нека да направим подробен анализ. Мисля, че с времето той ще бъде направен и ще бъде дадена точната оценка. Знам, че сигурно не сме безгрешни, но да ни правите по-черни от дявола, извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли втора реплика?
Имате думата, господин Върбанов, за дуплика.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Атанасов, аз никого не съм обвинил в извършване на престъпление. Не знам защо Вие оставате с такова впечатление, може би усещате някаква гузност.
Напротив, аз съм много внимателен по отношение на обвиненията, по отношение на квалификациите, защото аз самият съм ставал жертва на такива несправедливи обвинения и на много по-сериозни атаки, и то именно от Ваши колеги, не точно от Вас. Точно затова съм много предпазлив в квалификациите и в обвиненията си.
Нещо повече, има много информация, с която не злоупотребявам. Но престанете да вдигате лозунги! Престанете да вдигате лозунги, защото никой в тази зала не е против българската гора. Никой с този законопроект, който ни е предложен, не предлага нещо лошо за българската гора. Ако трябва, прочетете го внимателно. Просто се дава нов статут, и то всъщност прави се нещо, което е много важно. Поправя се една грешка! Поправя се една грешка – признайте го най-накрая, бе, хора, така както аз тук, от тази трибуна, при предното гласуване на този законопроект имах доблестта да си призная, че по мое време е закрит Фонд „Българска гора” и да кажа, че аз подкрепям инициативата за създаване на Фонд „Българска гора”, ако вие, колеги от БСП, успеете всичко това, което сте заложили в мотивите, да го изпълните. Какво изпълнихте от тези мотиви, колеги? Абсолютно нищо не сте изпълнили от тези мотиви! Затова сега ви казвам, че си давам сметка, че навремето, когато Световната банка и Международният валутен фонд ни притиснаха да закрием Фонд „Българска гора”, те са били прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата господин Павел Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Върбанов каза, че не обвинява никого в престъпления. Не, господин Върбанов, трябва много хора да бъдат обвинявани в престъпления, и то много престъпления. Сигурно толкова много престъпления никъде не са били извършени, колкото по отношение на българската гора през последните два мандата. Тук има място за търсене на много наказателна отговорност. И ако прокуратурата и следствените органи, полицията бяха на мястото си, сигурно толкова престъпления в тази сфера, както по отношение на горите, никъде нямаше да излязат. Защото българската гора по времето на последните две управления беше изсечена. Да, 34-35% се водят гора, това са горски площи. Но никога българската гора в нейната история не е пострадвала така, както по време на управлението на НДСВ-ДПС, след това по време на тройната коалиция. Това беше пространство – горско царство, дадено на ДПС на изполица, да бъде използвано като ресурс, и то не само материален и политически ресурс, но и кадрови ресурс.
Затова сега са тези смешни вопли, защото се разваля статуквото. С този законопроект се разваля една готова система, създадена за ДПС през 8-годишното им царстване по отношение на българската гора. Милиарди бяха източени чрез незаконна сеч. Сега, ако ни слушат хората от различни краища на България, те знаят за голите ридове над села и градове. Знаят какво стана около Велинградско, около селата Доково, Костандово. Като пътуваме през тези райони, много хитро виждаме тактически и стратегически дървета около пътищата. На 20-30 метра навътре от пътищата всичко е изсечено. Виждаме по пътищата двулитровките, които пътуват за пристанище Бургас, за да бъдат извлачени и изнасяни в турските дървопреработвателни предприятия. (Шум и смях от ДПС.)
Ако ни слушат хората от Павел Баня, те много добре знаят какво е станало в тази част на Средна гора и част от Стара планина, знае се на кой от ДПС е съществуващият там дървопреработвателен комбинат. В тази връзка тук сме задавали въпроси - тук никакъв отговор, хитри подсмихвания, отбиване на топката, премятания. Само този завод, само тази фабрика за плоскости е отнесла хиляди кубически метри дървен материал, изсечени на принципа на голата сеч.
Тук съм задавал и други въпроси за българската гора, за същинска Стара планина в районите около гр. Брезово и селата наоколо. Страшно е с българската гора! Това наистина беше феодално владение, царство на ДПС, в което ДПС върлува осем години. И тук да се говори, че е издигнат статутът на българската гора, е абсолютна демагогия, гьонсуратлък. Няма на какво да издигнеш статута, защото българската гора почти изчезна през тези последни осем години.
За да бъде направена пълна промяна, е нужна промяна и на статута. Това се прави в момента за българската гора, нищо друго. След тази промяна на статута трябва да започне дълбинна промяна в много направления и отношения, промяна в режима и начина на сечене на горите, най-после да започне да се прилага и някаква грижа за залесяване, каквато не беше осъществявана. И ако там отиваха и се отчитаха някакви пари, те бяха не за друго, а за да се отчетат пари, които да изтекат някъде, да бъдат изпрани, да бъдат отклонени, без да бъде осъществявано същинско залесяване. Предвиждаха се средства, но реално в тази връзка нищо не беше направено.
В кадрово отношение това имаше политическо значение. ДПС кадруваше, то колеше и бесеше, назначаваше или уволняваше. Неслучайно в град Батак ДПС има над 100 гласа. Защо? Обяснението е следното: горското стопанство около Батак е така кадрувано и има такива назначения, че хора – българи от Батак, нищо етническо, турско у тях, са назначени и те гласуват за ДПС. Представете си насилието над човешката воля, защото срещу тези направени назначения от тях и семействата им се иска и това. Имаше 100 или малко повече от 100 гласа в гр. Батак. Те не са от толкова голямо значение, но те имат символно значение. Там се поставяше пръстът в раната, това беше издевателството в град Батак! И всичко това беше около и свързано с горите - хора, назначени за това издевателство, това имаше знаково значение.
Колеги, разбирате ли за какво говоря?! В момента ние отново слагаме пръст в раната, но тук раната е ДПС. И ДПС трябва да бъде отрязано. Те ще мълчат в този дебат, нищо няма да кажат. Те използват Пенко за оръжие, маша. Той върши работата им, той защитава тезите им. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нещата имат понякога много по-скрито и дълбоко значение. Така че само промяната, която правим в момента, може да спаси българската гора в много отношения, в много направления. Тук наистина ДПС са силно обезпокоени и притеснени от това, което се прави. Пожелавам на хората, които имат и ще имат отношение, и ще се занимават с горите, да действат хирургически, да действат радикално и да прочистят тази система издъно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Павел Шопов казва, че тази законодателна промяна, впрочем тя е административна промяна с тези поправки, ще оправи нещата. Аз смятам, че нещата могат да се оправят, ако към нея се приложи гола сеч по висшите етажи на властта в управлението на горите. Без гола сеч нищо няма да стане! Уверявам ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Искате ли думата за дуплика, господин Шопов? Не. Благодаря.
Имате думата за изказване.


АТАНАС КАМБИТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът да взема думата е следният – искам да заостря вашето внимание върху обстоятелството, че след преобразуване на Държавната агенция по горите спира да съществува Национален фонд „Българска гора”. За да няма спекулации, че закриваме едно едва ли не важно формирование, държа да се знае следното: да, господин Тасим, една от причините за закриване на Националния фонд „Българска гора” е заложеното в закона противоречие между идеята за създаване на един икономически силен и финансово независим орган, който чрез акумулиране на средства да финансира горскостопански дейности, от една страна, и избраната бюджетна форма на организация, от друга страна.
Именно Национален фонд „Българска гора” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и като такъв се подчинява на Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за държавния бюджет за съответната календарна година. Не може да има преходен остатък. Не е възможно второстепенният разпоредител Национален фонд „Българска гора” да има преходен остатък, както е записано в Закона за горите – чл. 96г, ал. 2., в същия момент първостепенният – Държавната агенция по горите - да няма.
Именно поради тази причина Национален фонд „Българска гора” не може да акумулира средства и да изпълнява основното си предназначение. В същия дух е и оценката на финалния доклад от м. април 2009 г., финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Заключението е, че в сегашната си финансово-правна рамка фондът не може да изпълнява своето предназначение.
Немаловажен е и фактът, че ежегодно председателят на ДАГ утвърждава бюджетната рамка за покриване разходите на фонда. За 2009 г. това са 550 хил. лв., които директно могат да бъдат насочени към държавните горски и ловни стопанства за изпълняване на лесокултурни мероприятия.
За ефективността положението е следното: към 01.09.2009 г. Национален фонд „Българска гора” е сключил договори на обща стойност 9 млн. 715 хил. лв. За това са проведени 396 процедури, като само 38 от тях са проведени в Национален фонд „Българска гора”. Другите са проведени в регионалните дирекции в състав служители от дирекцията и един служител от фонда. След което след сключване на договора фондът възлага финансовия надзор по дейностите пак на регионалните дирекции и горските стопанства, които фактически изпълняват цялата дейност по-нататък.
За яснота си позволявам да дам следния пример. За един декар залесяване и почвоподготовка, финансиран през Държавната агенция по горите, са необходими 105 лв. Същият този декар, финансиран през Националния фонд за горите, струва 240 лв., тоест 2,4 пъти по-скъпо. Това е видно от справката към м. август 2009 г. Оставям на вас да си отговорите на въпроса: подпомагащ орган ли е Националният фонд „Българска гора”, паразитен орган ли е или просто поредната форма за източване на бюджета? Всичко това го казвам с цел да няма спекулации по въпроса за закриване на Национален фонд „Българска гора”.
Другото, което е важно: средствата за тази дейност остават в Министерството на земеделието и храните и ще бъдат използвани за възстановяване на българската гора, но този път при строг контрол, ефективно изразходване и бързи резултати. Със съкращаване на разходите по издръжката на една ненужна структура всъщност се увеличават средствата, необходими за същинската дейност. Това е целта на структурните реформи, които политическа партия ГЕРБ предприема в сектора земеделие и гори. Това е нашата нова секторна политика – ефективност и контрол.
Колкото до Държавната агенция по горите, безспорно е, че тази агенция, превърнала се в „държава в държавата”, не изпълни нито една от задачите, за които формално беше създадена. Напротив, нанесе тежки вреди, превърна се в една брокерска агенция, някои от чиито комисионери вече са клиенти на прокуратурата.
Уважаеми колеги, мисля, че ще подкрепите направените предложения, защото те са в полза на българската горска промишленост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Камбитов.
Заповядайте за първа реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Камбитов, Фонд „Българска гора” имаше възможност да използва този преходен остатък и това беше направено съгласувано с Министерството на финансите, защото обективно набирането на средствата във фонда тече през цялата година. Ако вие ограничите разходването на средствата в рамките на една бюджетна година, каквото явно ще се случи оттук насетне, трябва най-малкото да отговорите на въпроса: как ще подготвяте проектите, как ще кандидатстват различните бенефициенти по тези програми, които са безспорно нужни, за да може в крайна сметка тези средства да се използват ефективно и ефикасно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Камбитов, имате думата за дуплика. Отказвате се.
Госпожо Манолова, имате думата за изказване. (Оживление, възгласи: „Е-е-е!” и частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля ви за тишина!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че на 3 септември т.г. българският парламент прие мораториум за спиране на промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, които са резултат на извършени заменки. Този мораториум за първи път като изключение не беше обвързан с определен срок, а беше посочено, че той ще има своето действие до приемането на съответни изменения в Закона за горите.
За съжаление, в предложения днес законопроект специална уредба на това по какъв начин ще се извършва промяната на предназначението в такива земи и гори от горския фонд липсва, което създава следните предпоставки:
От една страна, ако се приеме, че това е законопроектът, който е следвало да уреди тази хипотеза, да развърже ръцете на администрацията за неспазване на наложения от Народното събрание мораториум върху промяната на предназначението на тези земи. От друга страна, очакването беше, че тази екстрена мярка – мораториум, се налага с оглед на най-бързо законово уреждане на този въпрос.
Би следвало, ако в случая става дума просто или за пропуск, или за липса на готовност да се уредят правилата, по които ще се извършва промяна в предназначението на тези земи и гори, да има изрично изявление от страна на вносителите на този законопроект, че той няма да се счита за законопроект, който урежда тази материя. Въпросът ще се отложи във времето и ще се очаква съответно уреждане на тази тема с последващ законопроект, който да касае Закона за горите. Очаквам такова изявление от представители на мнозинството или от вносителите, за да има яснота дали Народното събрание ще отвори отново една врата в полето или просто става дума за липса на готовност този въпрос да бъде уреден сега с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика към госпожа Манолова? Не виждам.
Заявка за изказване е направил Юнал Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В по-голямата си част този законопроект бих нарекъл технически. Вие от мнозинството привеждате в изпълнение едно политическо решение, което казва, че Държавната агенция по горите оттук насетне ще бъде Изпълнителна агенция към министъра на земеделието и храните. Тази част от вашето предложение Парламентарната група на ДПС ще подкрепи, не защото искаме да се харесаме на вас, не защото искаме да се противопоставим на колегите, а защото този спор, както се разбра от вносителите, къде е мястото на управлението на горите, се е водил в миналия век, той се води и от началото на този век.
Ние от Парламентарната група на ДПС винаги сме защитавали идеята, че гората и земеделието са едно цяло и те трябва да имат единно ръководство по ред причини, които няма да засегна, защото днес темата е изместена към нещо по-съществено и аз ще се спра на това.
Има нещо, което от ДПС ни притеснява, че тук вече законопроектът излиза от рамката на техническия характер и отива към нещо, което вие казвате, че ще сторите, но не казвате, не го сторихте нито в комисията, надявам се сега да го направите в залата – закривате Фонд „Българска гора” и не казвате с какво заменяте съдържанието на този фонд.
Този фонд, уважаеми колеги, беше създаден с идеята, или по-скоро е следствие от това, че в България лесокултурните проекти, казано грубичко, закъсаха, тоест въобще ги нямаше през последните 20 години. В предишен мандат и по-предишен мандат, на което аз съм бил свидетел, стигнахме до идеята, че България трябва да има правилно отношение, но това може да стане само ако се акумулират изрични средства за горска инфраструктура. Позволете ми да отворя една скоба. България има прекрасна дървесина, но онази дървесина, която е стигнала пика си, най-доброто си качество, в момента не се използва, защото няма горска инфраструктура, която да води до тези масиви, и обратното – сече се в периферията на гората. И това, което направи в „часа на Павел Шопов”, както го наричам аз „десет без петнадесет” - петнадесет минути срещу ДПС, той това го обяви като масова сеч и го обяви като най-голямото зло. Вярно е, че това е грозна гледка, защото има хора, които могат да крадат дори като изсичат нещо законно, да секат прави, и се показват едни картини, които са ужасни. Но това няма нищо общо с това, което говори господин Шопов. Това са грозни картинки. Затварям скобата.
Българската наука, доколкото си спомням, продължава да обяснява - или част от тази наука обяснява, че лесистостта в България е над 4-5%. Звучи прекрасно. Но тук проблемът е не в измерването на обеми, а в качеството. Обществото смята точно обратното – че българската гора се изсича и не се възстановява. Явно това, което се случва в българската гора, не е следствие от съзнателна дейност на държавата или на нас, народните представители, като законотворци, това е дело на Господа, който възстановява в достатъчна степен българската гора. Въпросът е в качеството на самата гора.
Именно с такива съображения колегите от БСП предложиха да се възстанови Национален фонд „Българска гора” и тази идея беше добра. Но за всяка добра идея ако не се намери добрият изпълнител, не се намерят хората, които могат да контролират този процес, от тази идея нищо не остава. Казусът „предходния остатък” е измислен. Аз обяснявам нещо, което е абсурдно. Среднограмотен икономист ще обясни, или среднограмотен човек, който може да чете Закона за държавния бюджет, и ще разбере, че нещата са преодолими. Но ако иска някой да не работи, ще измисли други аргументи.
Национален фонд „Българска гора” е необходим, колеги, защото с този фонд ние казахме нещо простичко – тук ще се акумулират средства 100-150 млн. лв. и от тези средства, доколкото си спомням, 110 млн. лв. трябваше да се върнат обратно за гората задължително: първо, за горска инфраструктура – мостове и пътища, и второ, залесяване. Когато 2/3 от горското стопанство в България имат проблеми със заплатите, с Фонд „Работна заплата”, как си представяте горско стопанство еди-кое си да задели средства за залесяване? Извинявайте, там действа все още, за съжаление, простото правило „заплатата малка, гората е голяма”.
Още един обективен проблем, който е факт. Освен че има зелени стопанства, цената на дървесината рязко падна и причините са обективни. Това е вследствие от световната финансова криза. Тук вина няма никой. Но това довежда и до по-малки приходи в самите горски стопанства. Как след това ще се заделят изрични средства за залесяване? Това е големият въпрос. Когато имате отделен фонд, за който няма такава изрична забрана - да имаме такъв фонд, от Международния валутен фонд или който и да е било, този фонд, ако изпълнява правилно ролята и функциите си, тогава ще има залесяване, тогава ще има горска инфраструктура. Тъжното е, че в България хубавата гора в момента прескочи пика си и отива от техническа към технологична дървесина, което е пагубно за България.
Така че частта, която касае Национален фонд „Българска гора”, нито е обяснено добре, нито намираме, че е правилно точно сега да се закрие. Защото по време на криза най-малкото хората ще се сетят за залесяване. Това е нашето притеснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика към господин Тасим има думата господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тасим! Искам да разсея Вашите подозрения за това, че в българската гора няма да бъдат извършвани лесокултурни мероприятия, или тези механизми са популярни като залесяване.
Това, че Фонд „Българска гора” няма да го има изобщо, не е пречка. В проектобюджета на Министерството на земеделието, респективно Изпълнителната агенция по горите като второстепенен разпоредител, да бъдат заложени тези средства, които нямат нищо общо със средствата за заплати. Тези средства за заплати също са заложени в този проектобюджет. И когато бюджетът е приет в този си вид, той ще бъде изпълняван стриктно.
Мога да ви уверя, че ръководството на Министерството на земеделието, респективно ръководството на Изпълнителната агенция, имат много сериозни амбиции в две посоки: първо, да се спре незаконната сеч, за която всички говорим; и второ, лесокултурните мероприятия, в които влизат и отгледните сечи, не само залесяването, а и задължителните отгледни и санитарни сечи, за да бъде гората здрава и да расте с необходимите темпове, които горската наука е стигнала какви трябва да бъдат.
Така че, колеги, нямайте опасения, че няма да има залесяване. Прав сте за това, че има масиви, където гората е престаряла и които не могат да се усвояват, благодарение на това, че нямаме необходимата инфраструктура и там сечта е напълно икономически неизгодна. Хубавото е, че се открива мярка по европейските програми за горска инфраструктура. Това е начинът тази гора да се усвои и тя да се самовъзобнови на тези места. В противен случай трябва да има огромни средства от държавния бюджет, за да се работи на загуба в тези райони. Знаете какво е състоянието на държавния бюджет към днешна дата.
Така че бъдете спокойни - в гората ще се извършват всички нужни мероприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата за втора реплика, господин Гумнеров.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги! Прав беше господин Тасим. За съжаление във фирмите, които режеха българската гора, имаше хора мързеливи, които я режеха прави. Искам да припомня, че голяма част от тези фирми бяха част от така наречения прословут обръч. Ако вие си бяхте назначили мързеливи хора и не искахте да има такава гледка, да си бяхте назначили по-работливи.
Аз лично ще подкрепя това предложение, защото факт е, че системата има нужда от промяна. Тя досега работеше, но не работеше за България, а работеше за един кръг от фирми, работеше за една тройна коалиция, работеше за личните сметки на много хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Трета реплика? Няма.
Господин Тасим, имате думата за дуплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Димитров, много ми се ще да звучите бодро и след четири години за това, което обещахте преди малко. Помня много дебати в тази зала. С такава бодрост сме вземали решения и в крайна сметка след определен период – обикновено към края на мандата, са се отчитали факти, които са различни от това, което е казано в началото на мандата.
Вие вървите много уверено. Няма начин да не подкрепям вашите добри намерения. Ще започна от последните Ви думи. Вие казахте, че България е в един много интересен стадий от развитието си, където има липса на пари. Точно тази обективна обстановка как ще ви позволи да контролирате средства, които, първо, чрез бюджета ще дадете на министъра на земеделието и храните? Отварям една скоба, ако ми позволите – храните ще бъдат държавна агенция, пък горите ще бъдат изпълнителна агенция, може би след време ще кажете Министерство на земеделието и горите. Как ще контролирате министъра на земеделието, когато той като първостепенен разпоредител има право да размества всякакви цифри в бюджета си? И то от най-хуманни съображения: първо е човекът, а след това гората, ще каже. Вие няма да имате отговор на този въпрос.
Ние се притесняваме, когато няма изрични средства, а тази идея е добра, защото тези средства можеха да отидат целево за неща, за нищо друго. Друг е въпросът, че не се изпълни със съдържание, за което имахме съмнение, имахме спорове с колегите от БСП.
Господин Гумнеров, преди да Ви отговоря, искам да кажа следното: много често колегата Шопов ползваше понятието „масова сеч”. Това понятие не е политическо. То има много емоционално съдържание, но имайте предвид, че това е правно понятие в самия закон.
Голата сеч, масовата сеч е ограничена до 100 дка в българската гора и така се работи в гората. Вашата представа за сечта аз я разбирам и съм я чувал много пъти – това означава да изсечем всичко, което се нарича ДПС, и ако може да я наречем не съвсем гола сеч. (Ръкопляскания от ДПС.)
Господин Гумнеров, като давах примера за хората, които секат гората прави, имах предвид онези хора, които нямат право да влизат в гората с такава цел. Те идват обикновено с каручки и се изнася с каручки, но това не е най-голямата драма, ако гледката не беше толкова грозна. Голямото крадене, както го наричате Вие, аз споделям това, е извън тези 4 млн. и половина кубика, които официално се добиват в България. Говори се, че има и 1 млн. кубика, които не са регистрирани. Това е големият проблем. Ако вие можете да се справите с този проблем, би било чудесно, но това няма нищо общо с ДПС. Значи всичко лошо се пише на ДПС, а всичко добро вероятно оттук нататък ще се пише на „Атака” и на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Желания за изказвания?
Имате думата, господин Чукарски
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както е нормално при приемане и дебатиране на закон на първо четене, обръщаме повече внимание на политическите послания, тези и оценки, които довеждат до промяна на отношенията със закона, който предстои да бъде приет. Има консенсус в залата, че гората е национално богатство. Няма консенсус обаче по това гората да бъде използвана и от национално богатство да се превръща в богатство за едни или други хора, за едни или други фирми, за едни или други политически партии.
Истина е, че в горския отрасъл, който е един изключително консервативен отрасъл, съществуват доста престъпни зависимости и връзки. Така както не може да има схема за контрабанден внос без участието на митничари, така както не може да има схема за източване на ДДС без участието на данъчни, така не може да има схеми за бракониерство в горите без участието на горски. Искам да ви кажа, че бракониерството в горите, участието на горските в това бракониерство, незаконната сеч, безогледната сеч, продажбата на огромни количества дървесина, която не е маркирана – нелегална дървесина, всичко това става, когато липсва политическата воля да има контрол върху това, което се случва в отрасъла. Точно заради това смятам, че този законопроект, който Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепи на първо четене, има за цел да даде възможност политическата воля да доведе до един пълен контрол върху нещата, които се случват в гората.
Вярно е това, което каза господин Тасим, че наистина горските пътища, горската инфраструктура са на едно незадоволително ниво, за да бъде усвоявана дървесината, която е стигнала съответното ниво на зрялост. Проблем е обаче, че много пътища бяха изписани като построени през последните години, бяха усвоени средства от тези пътища. Аз ще си запазя правото да задам актуален въпрос към министъра, когато това стане част от неговия ресор, да отговори колко пари са били изписани за пътища и тези пътища дали наистина ги има. Затова смятам, че политическата воля трябва да бъде следната - гората да бъде запазена като национално богатство, да бъде обновявана и възстановявана като част от екологичното равновесие в страната.
И не на последно място, искам да ви кажа, уважаеми колеги, че през последните 8 години всеки един горски служител имаше задача по колко гласа да мобилизира на всеки едни избори за една политическа формация, която управляваше този отрасъл. Това съм убеден, че повече не трябва да бъде допускано по нито един възможен начин.
Затова ви призовавам наистина да подкрепим този законопроект на първо четене. Всички неща, които следва да бъдат отстранени като неточности, като текстове, евентуално и като нови предложения, да бъдат направени в срока между първо и второ четене и след второ четене да излезе един закон, който да даде възможност политическата воля, а именно да се сложи контрол върху това, което се случва в гората, и да се краде по-малко, да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, господин Чукарски.
Реплика – госпожа Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми господин заместник-председател, бих искала да помоля не така иносказателно да бъде обявявана партията, която е участвала в това деяние, а по-директно, за да не останем с някакво грешно впечатление за кого става дума. Смятам, че нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена, както е редно да се прави от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Втора реплика? Не виждам.
Искате ли думата за дуплика? Заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважавам репликата, която ми отправи госпожа Георгиева, и смятам, че тя е много правилна. Понеже реших, че няма човек в България, който да не знае коя е тази политическа партия, не исках да кажа, че това е Движението за права и свободи, но сега го правя като отговор. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата има господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, за да кажа, че Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи този законопроект по следната причина: законопроектът решава един важен политически въпрос - въпроса за контрола върху министъра на земеделието, който поема върху себе си политическата отговорност за управлението на горите в България. Това са текстовете на законопроекта. Този дебат, който се разви, има смисъл, когато се говори за един нов закон за горите и когато нещата отидат там, където са им местата. Тук малко се тръгна в друга посока, но всеки има право от тази трибуна да заяви своята воля.
Подкрепяме го, защото сме изключително доволни, че няма вече 3-5-8 схема, а има ясна отговорност, определена, дадена върху един министър. Той ще застава на тази трибуна, за да отговаря на народните представители за това какво се случва с българската гора, която правилно беше наречена от колегата от БСП господин Атанасов национална ценност. Точно така е. Ние приемаме, че това е точно така. Познавайки принципите на демокрацията, сме съгласни, че този законопроект дава правилното решение за управлението на българската гора. Ето защо заявявам тази подкрепа от името на Парламентарната група на Синята коалиция. Благодаря, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Позволете ми в края на дебата да взема думата и да отговоря на някои от поставените въпроси, чиито отговори смятам за ясни, но явно това е парламентарният манталитет, да заявя позицията на Политическа партия ГЕРБ, заявена и изяснена още на предизборната кампания.
Уважаеми господин Атанасов, няма да влизам в лична полемика с Вас, но да твърдите, че действащият в момента закон е изстрадан, при условие, че на цялото общество е ясно, че горският сектор е сигурно най-изстрадалият, е малко цинично.
Не смятам, че всеки проблем трябва да го приключваме с изказване от вида „Трябва да се направи съществен анализ”. Няма четири години да ги прекараме в анализи. Анализът за състоянието на горския сектор е ясен. С правилата, които функционират в момента като законодателна рамка, бяха извършени замени и изключване от горския фонд, които нанесоха огромни щети за българската държава. Точно по този повод този проблем стана много болезнен за обществото. Още в предизборната кампания Политическа партия ГЕРБ пое ангажимент и го изпълни с гласувания вече мораториум върху изключването на земи от горския фонд – предмет на заменки.
Второ – за незаконната сеч. За цялото общество е ясно, че тя е в огромни размери и ощетява държавата. Липсва контрол върху лесокултурните мероприятия. Фактите, състоянието и анализът са много прости и ясни за цялото общество. Смятам, че е несериозно самите ние да се убеждаваме в това.
Още в предизборната ни кампания ние поехме политически ангажимент да спрем загубите за държавата чрез изключването на земи от горския фонд, предмет на заменки, и го изпълнихме.
Втората стъпка е към промяна на управлението на горския сектор в полза на обществото - промяната в законопроекта, който е предмет на дебат в днешното парламентарно заседание. Този законопроект наистина променя статута на горите в държавното управление – то минава към Министерството на земеделието и министърът на земеделието поема контрол върху сектора.
Третата стъпка, по която в момента се работи, също е публична. На интернет страницата на ДАГ можете да го намерите. Това е подготовката на изцяло нов закон за горите, по който ще се регулират и определят правилата и механизмите, по които ще функционира горският сектор. Те трябва да са такива, че държавата, българската гора и обществото да не бъдат ощетявани както досега от функционирането на този сектор.
На госпожа Мая Манолова отговарям – смятам, че тя е достатъчно компетентен юрист и сама разбира – че с този законопроект по никакъв начин мораториумът върху изключването на земи от горския фонд – предмет на замяна, не спира, не се променя. Той остава да действа. Както казахме по време на приемането му – това ще бъде до приемането на новия Закон за горите. Това е съвсем ясно.
Господин Димитров отговори на господин Тасим по отношение на залесяването и че закриването на Фонд „Българска гора” е закриване на една просто неработеща структура, която усвоява само административни разходи по повод на персонала, който е към този фонд.
Затова, колеги, обобщавайки дебата по тази точка в днешното пленарно заседание, както и ангажиментите, които поехме и ги изпълняваме планирано по отношение на управлението на горския сектор, ви призовавам да подкрепите внесения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли реплики към госпожа Танева?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Танева, всички, които ме познават, или тези, които са чували поне някога, даже не са допускали, че мога да бъда лицемер. Затова не приемам, че съм лицемер!
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не съм казала такова нещо.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ставаше въпрос за цинизъм, не за лицемерие.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз разбирам вашите добри намерения, но има една крилата фраза на бивш руски премиер – Черномирдин, който казва: „Хотелос как лучше, получилос как всегда!” Много ми се иска това да не се случи. „Искаше ми се да стане по-добре, получи се както винаги” – това е преводът, ако някой се затруднява. Иска ми се наистина това да не се случи с българската гора, защото наистина е важно. Аз ви го пожелавам от сърце, но дълбоко се съмнявам, че това ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Атанасов, припомням, че от трибуната на Народното събрание се говори на български език. Благодаря.
Имате думата за дуплика, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съжалявам, че трябва да взема пак думата, но не мога да не отговоря на господин Атанасов. Аз не употребих думите, които ми се вменяват. Уважаеми колеги народни представители, ние трябва да бъдем почтени към обществото, независимо коя политическа сила представляваме. Трябва да бъдем обективни. Не може когато за целия български народ е ясно как се управлява горският сектор, с каква щета за държавата и обществото, ние да ставаме от парламентарната трибуна и да говорим какви върховни закони сме приели, какви хубави мероприятия се извършват. Трябва да има доза почтеност във всичко, дори и в политиката. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, с това обявявам дебатът за приключен.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 151, против 12, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
След 30 минути почивка – в 11,05 ч. пленарното заседание продължава с парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Днешното пленарно заседание продължава със:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Следва да ви уведомя, че в периода от 11 септември до 17 септември 2009 г. не са постъпили питания от народни представители.
Постъпили са писмени отговори:
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос на народния представител Деница Гаджева.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Милена Христова.
Писмен отговор от министъра на външните работи Румяна Желева на въпрос от народния представител Лютви Местан.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Маргарита Попова на въпрос от народния представител Иван Костов.
Писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Евгений Желев.
Както беше съобщено вчера, Цветан Цветанов – заместник-министър председател и министър на вътрешните работи, ще отговори на питане от народния представител Иван Йорданов Костов относно действията на МВР срещу политическата корупция на най-високо ниво.
Преди това има искане от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Фандъкова, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Победата на изборите създаде очакване от новото управление за упорита работа, за мерки срещу кризата, за ясни отговори какво очаква българина следващата година. А през последните два месеца упорито се внушава, че всичко в държавата по време на управлението на тройната коалиция е далавера, корупция, незаконност, злоупотреба, комбина. Правилото „невинен до доказване на противното” се превърна във „виновен при посочване от управляващите”. И в този хор след премиера и партийния лидер Цветанов се включи и председателят на Парламентарната комисия, която безпристрастно би трябвало да проучи дейността на Министерския съвет през последната година. Такава политическа безпристрастност е крещяща, когато се заявява от името на съда, от тези отговорни фактори, че ще има осъдени министри.
Схемата на съкращения, уволнения и подмяна на ръководни органи на важни звена в повечето случаи е обвинение в злоупотреба, присвояване, отклоняване на средства и нарушаване или заобикаляне на закона. А всъщност става въпрос за политическо кадруване, включително на по-ниски професионални равнища. Първо се обвинява, после се искат оставки. Доказването на вината остава за бъдещето. Претенцията е да има посочени, а не доказано виновни, предаването на документи и сезиране на прокуратурата на база съмнения, преднамерено тълкуване и оценка, както и задължително предпоставяне на вина и присъда. А утре съдът ще бъде виновен, че ние сме ги хванали, а те ги пускат. Тактиката на непрекъснати разкрития, които се подхвърлят в медийното пространство, се оказва гола пропаганда, която е ежедневие – МВР купило 4 хеликоптера за туризъм, после се оказало, че са за Шенген; ремонтът в МВР струвал 42 млн., после се оказа четири пъти по-евтин.
Днес сме свидетели на очевиден натиск върху независимата съдебна власт, която утре ще бъде виновна, когато гръмките престъпления на предишната власт, на тройната коалиция, се окажат празен пропаганден балон. А принципът за разделение на властите няма значение.
Пропагандните и популистки тези за корумпираното правителство и корумпираните министри и ръководители днес подменят прилагането на закона. Важна е управляващата пропаганда.
Най-категорични в прогнозите си за осъдени са премиерът и партийният лидер. Какво ако не пряк натиск е това? Или просто повод за овладяване и на съдебната власт.
Очевидно е противоречието в твърденията „корумпирани са, ще има присъди”, след което идва твърдението „съдебните органи и прокуратурата ще бъдат сезирани”. Кое следва да бъде първото?
Тези дни се заговори за Закона за амнистията с мотива, че е блокирана възможността да бъдат съдени министри и висши държавни ръководители. Опит да се отклонят досегашните твърдения за осъдените министри или поредната пропагандна теза? И ако в началните дни се говореше за корумпираните министри и за съдене за корупция, днес вече се говори за безстопанственост по непредпазливост. Тази деградация в категориите ще продължи, защото все по-ясно се открояват факти. А тя е, че днес управляващите залагат оправдание за собствената си несъстоятелност да решават големите проблеми на България – доходи, заетост, инвестиции, растеж. Вместо това – замразяване, съкращения или други думи, забранени в речника на управляващите, но не забранени в речника на българските граждани.
Даваме си сметка, че днес политическата мода е друга. Но нашата отговорност на опозиция налага да ги заявим и кажем, че те са в разрез с принципите на разделението на властите, на правовата държава и върховенството на закона. Без чадъри за никого, който е нарушавал закона – и за предишните, и за днешните управляващи! Публичност за конфликтите на интересите – и за предишните, и за днешните управляващи! Но подобни внушения за виновност нарушават имиджа на институциите в България, правата на гражданите и предопределят бъдещи тежки последици. Защото внушаването на омраза и мъст винаги води до пораждане на друга омраза и друга мъст. България няма нужда от това. Още повече европейска България! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да развие своето питане има думата народният представител Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър на вътрешните работи на Република България, през м. февруари 2007 г. Министерството на вътрешните работи преустановява действията си срещу политическата корупция на най-високо ниво. Като пример за това е изпращането в Националната служба за сигурност на справка за оперативното дело „Лиана”.
Искам да напомня, че в това оперативно дело, поне по информацията, която проникна в медиите, се посочва точно това, за което ви призова тук и господин Миков – да се разкрият с факти нарушенията на законите и тези, които са нарушили законите на най-високо политическо ниво, да бъдат наказани. Чухме в момента – никой няма да ги защитава. Само че това дело отива в НСС. Тогавашната опозиция, обществеността видяха зад това действие опит да се прикрие политическа корупция на най-високо ниво. Това става успешно. Поради невъзможността да се упражни парламентарен контрол върху Националната служба за сигурност, а след това и върху ДАНС, въпросното дело отива в неизвестност в продължение на година и девет месеца. Прокуратурата и службите предприемат действия по него едва в средата на м. ноември 2008 г. Поради противоречивата информация, която дадоха на обществеността вашите предшественици, моля да отговорите на следните въпроси:
Какви действия е предприело досега МВР срещу политическата корупция, в частност по делото „Лиана”?
Има ли други подобни дела? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Давам думата за отговор на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми депутати, уважаеми колеги министри! За настоящото правителство борбата срещу политическата корупция е сред основните приоритети и значима част от процеса на споделяне на европейския ценностен модел – държавно управление. Съществува ясна и категорична политическа воля за последователна работа, осъзната като необходимост в интерес на българските граждани, а не само акт, продиктуван от оценките на Европейския съюз. Създават се условия за действия с всички средства, сили и ресурси на българската държава за прекратяване на корупционните практики и максимална наказуемост на лицата, ангажирани с тях.
Със Заповед на Министерския съвет № Р-76 от 9 септември 2009 г. е създадена работна група за разработване на стратегически документи за борба с корупцията и организираната престъпност, която до 15 ноември следва да внесе в Министерския съвет изготвените стратегически документи.
Министерският съвет одобри неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредъка в областта на съдебната реформа в борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември – декември 2009 г.
Подготвен е график с 57 мерки с конкретни срокове и отговорности за периода септември – декември 2009 г. със законодателни, административни и организационни инициативи, които да гарантират продължаване на съдебната реформа и постигане на конкретни резултати в противодействие на корупцията и организираната престъпност, одобрени за координацията и взаимодействието между МВР и ДАНС с цел повишаване способността, противопоставянето на организираната престъпност, корупцията по висшите етажи на властта и за гарантиране на сигурността.
Споделя се оперативно значима информация, за да може да бъде реализирана от една или друга служба от съответните ведомства. По този начин се оптимизира ресурса на държавата.
С подписаното на 8 септември 2009 г. споразумение между МВР, ДАНС и Прокуратурата се създават специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването на лица и организирани престъпни групи по образувани досъдебни производства. Така се осъществява необходимата концентрация на цялата изпълнителна власт и се избягва забавянето на значими дела.
Относно така наречената разработка „Лиана” мога да кажа следното. Оперативната работа започва през м. юни 2006 г. в Главна дирекция за борба с организираната престъпност. По материали от нея, с постановление на Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство на 15 декември 2006 г., което в крайна сметка е спряно на 26 май 2009 г., също с постановление на Софийска градска прокуратура. На база на постъпили искания от м. август 2009 г. всички материали по оперативната разработка и досъдебното производство отново са изпратени на Софийска градска прокуратура.
Неведнъж съм казвал, че липсата на политическа воля е попречила да бъде разкрита обективната истина по този случай. За съжаление, поради тези причини получената оперативна информация не е материализирана в годни доказателства по Наказателно-процесуалния кодекс. Изминалото време и прекомерното публично говорене е допълнителен фактор, пречещ на събирането на доказателства и спомагащ засенчените лица да прикриват дейността си. Въпреки това ръководството на Министерството на вътрешните работи притежава необходимата воля да работи за разкриването на истината. Ще бъдат взети и необходимите процесуални мерки на база на указанията, които ще получим от Прокуратурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Господин Костов, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз Ви благодаря за разясненията, които дадохте за политиката, уважаеми господин министър. Но във връзка с конкретния въпрос, защото всичко е скрито в подробностите – да, дяволът се крие в подробностите, както е известно - искам да Ви попитам във връзка с тази разработка „Лиана” установихте ли кой е виновен за провала на някои от мероприятията, в частност на подслушването на делото? Защото тук, в Народното събрание, беше казано от генерал Ваньо Танов, че разработката е била провалена, след като той е докладвал на министъра на вътрешните работи, на Вашия предшественик. Беше казано по време на разпитванията, че някои от подслушваните лица са казали и по телефона на други, примерно на собствените си съпрузи, че минават на друг телефон, защото този телефон се подслушва.
Моят въпрос е: Вие установихте ли кой е виновен за провала специално на тези мероприятия? Защото от казаното от Вас се остава с впечатление, че едва ли не общественият интерес е прекратил разработката.
Вторият ми въпрос. За да се докаже волята за противодействие на политическата корупция на най-високо ниво, трябва да се работи по наличните дела. В този смисъл аз се питам за съдбата на това дело „Лиана” или на тази разработка, както Вие предпочитате да я наричате - ще я предадете ли на ДАНС или тези екипи, които Вие казахте, съвместно с Прокуратурата ще действат по нея, защото там има следи?
Аз да свържа за народните представители темата с това за горите, дето се говореше тук с такъв патос. Всъщност в разработката, по думите на предишния председател на Комисията за вътрешен ред и сигурност в предишното Народно събрание, се говори, че има изказани позиции как се делят пари от заменени гори. Точно за горите говорим.
Понеже се казва как ще се разделят между тая партия и оная партия, в случая двете партии са БСП и ДПС, това очевидно е много интересно да бъде завършено докрай.
Моят въпрос е този: къде отиват, кой ще работи точно, за да може след няколко месеца пак да ви попитаме има ли резултати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов, имате възможност да отговорите на двата уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Сами разбирате, че от тази трибуна аз не бих могъл да определя вината на когото и да било, докато не се произнесе прокуратурата и ги няма конкретните обвинения. Аз не бих искал да коментирам и изказванията на когото и да било, защото не е в моята компетентност да формирам обвинение на базата на изказвания от когото и да било.
Това, което мога да Ви кажа и което казах в отговора си към Вас, е, че „Лиана” в момента е изпратена на Софийска градска прокуратура. След като получим указания и при сформирането на тези специализирани екипи, които трябва да заработят от 1 октомври, ще се прецени възможността за реализация по тази разработка.
Но трябва да Ви кажа, че от това, с което се запознах и което мога днес да говоря като министър на вътрешните работи, аз специално не виждам големия ефект и резултат от тази разработка. Защото голяма част от лицата, които са засечени по нея, вече не са на тези длъжности, на които могат да генерират корупционни практики. Имало е липса на политическа воля, за да се доведат нещата докрай. Но конкретна вина за когото и да било или за предшестващ министър на вътрешните работи, аз не бих могъл да го назова. Затова в тази посока не искайте от мен да обвиня някого, за когото в момента нямам достатъчно факти и данни, за да мога да го обвиня.
Мога да ви уверя, че корупцията, и то политическата корупция, винаги е свързана с управлението на едно правителство или управлението на местно ниво от местната власт. Това, което мога да Ви уверя, е, че ще бъдем безкомпромисни към всеки един, който преди това е злоупотребявал и има достатъчно данни и факти, ще бъде търсена отговорност. Уверявам Ви, че и към всеки един, който участва днес в управлението на страната, също ще бъдем абсолютно безкомпромисни - към всеки един, който посегне да се възползва от политическата протекция на която и да било партия и в случая като управляваща от политическа партия ГЕРБ. Защото доверието в институциите минава само чрез реални дела и реални факти. Аз мога да Ви уверя, че ще направим всичко възможно и се надявам, че и с парламентарния контрол, който се осъществява и в съответните комисии, може допълнително да се разглеждат въпроси, свързани с политическата корупция. И за всеки един конкретен изнесен случай естествено ние ще бъдем достатъчно аргументирани с конкретните факти за доказването на виновност на всеки един, който го е направил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин вицепремиер.
Господин Костов, имате възможност да изразите отношението си към отговора на заместник министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин министър, аз съм доволен от първата част на Вашия отговор. Искам искрено да Ви пожелая това, което казвате за волята си да се борите срещу корупцията на най-високи нива, включително срещу прояви на такава в собственото си управление, да не остава само декларация. Това ще бъде наистина силно оздравително за цялата страна.
Едновременно с това обаче от съвсем конкретната информация считам, че имахте достатъчно време и е жалко, че в това време не установихте поне следния прост факт – вярно ли е, и аз ще Ви го задам писмено като въпрос, че след като ген. Ваньо Танов е информирал министъра Румен Петков за разработката „Лиана”, лицата, които са били подслушвани, са преустановили да ползват телефоните си? Вярно ли е, или не е вярно? Това не генерира, разбира се, обвинение, но означава, че трябва в Министерството на вътрешните работи да се намери причината за това, че е извършено престъпление срещу самото министерство и срещу неговата роля. Някой е предупредил подслушваните лица и те са спрели да ползват телефоните си! Кой е този, който е предупредил? Не може това нещо да остава без последствия. Защото утре някой друг ще ги предупреди и така до безкрайност ние ще се въртим в един кръг.
Аз ще Ви задам писмен въпрос, в който ще поискам да свържете тези два факта, поне за нас, и ще изнеса информацията пред медиите. Аз искам да знам вярно ли е, съвпада ли във времето – кога предупреждава ген. Танов, дали той е прав за това, което каза пред комисията, и кога онези се предупреждават взаимно и спират да ползват телефоните си. Защото това означава, че в Министерството на вътрешните работи е имало хора - или са на най-високо ниво, които са опънали чадър върху политическа корупция на най-високо ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте за процедура господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, мисля, че това, което ще кажа, е въпрос от естеството на процедурите. Искам да обявя, че картата ми за гласуване е в неизвестност. Това сигурно нямаше да направи кой знае какво голямо впечатление - щях да взема временна карта, каквато взех преди малко и с която излизам, за да говоря тук.
Но това го казвам с безпокойство, че е постановка. (Шум и реплики.) Предвид започналото вчера гласуване с чужди карти, на което бяха уличени представители на малцинството, аз бях този, който посочи и участва в проверката по отношение на двамата от уличените – на Касим Дал и на Румен Петков. Неслучайно в началото на 41-то Народно събрание ние от „Атака” не искахме да стоим толкова близо до тях. То е опасно от всяка гледна точка. (Силен шум и смях в мнозинството.) А днес стоя на банката си на първия ред, има много начини картата ми да бъде отнета и явно ми е отнета по някакъв начин.
Другото, което ми говори, че е постановка, е, че една телевизия дойде и ми зададе няколко въпроса за гласуването с чужди карти и това дали картата е у мен, а аз мислех, че е в мен. Така че този въпрос също ме кара да считам, че това е постановка и картата ми е отнета нарочно. Картата ми не е у мен. Това сега е временна карта.
Другото става ясно, явно и всички трябва да го разберат. От усилията на председателката на Народното събрание, на Председателството и волята на мнозинството да се справи с този проблем виждаме, че най-после от толкова състави на Народното събрание това е първото Народно събрание, в което проблемът започва да се решава. Малцинството започва да отговаря с евтини, мръсни номера от типа на този. И аз призовавам телевизията, участвала в тази постановка, да си спести усилията и да не помага на малцинството да отговаря по този недостоен начин на удара.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Коя телевизия бе, Павка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към министъра на икономиката, енергетиката и туризма е постъпил въпрос от народния представител Иван Иванов.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете своя въпрос.

ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От 2004 г. досега вдъхновителите на проекта АЕЦ „Белене” внушават на българското общество и поддържаха голямата заблуда, че цената на проекта е 4 млрд. евро. Благодарение на сегашното управление преди два месеца мъглата около цената на този проект започна да се разсейва. И 4 млрд. лева, за които говореше господин Миков за АЕЦ „Белене”, се оказа, че всъщност не са 4 млрд. Толкова струват само и единствено двата реактора на електроцентралата. Както Вие казахте в едно интервю, това означава да лъжете купувача, че цената на двигателя на една кола е цената на цялата кола. Всеки може да разбере очевидно, че това беше правено преднамерено.
Тъй като още в тази година, преди да е положено каквото и да е начало на същинското строителство на АЕЦ „Белене”, се оказа, че са похарчени почти 1 млрд. лв. пари за разчистването на самата площадка - въпрос, по който се оказва, че след това има и голяма корупционна схема, ощетила с огромни парични средства НЕК, ме интересува в тези средства какви са дадените пари за консултантски услуги? Какви средства са платени през целия период от 2004 г. досега? Кои са фирмите, господин министър, които са се възползвали да предоставят такива услуги? Договорени ли са консултантски услуги по този проект и за в бъдеще и с кои фирми? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Моля министърът на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков за отговор.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на въпроса Ви ще кажа следното. На настоящия етап инвеститорът по проекта – НЕК ЕАД, е подпомаган от: първо, архитект-инженер в лицето на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис” ЕООД по договор, сключен през 2005 г.; второ, финансов и правен консултант Де Лойд Сентръл Юръп LTD, съвместно с “Нортън Роус” и структурираща банка БНП „Париба” – договор от 2008 г. Предишните бяха от 2005 и 2009.
По отношение на платените средства за консултантски услуги по проекта АЕЦ „Белене” за периода от 2004 г. до момента Ви информирам, че общата сума, изразходвана за тези услуги, възлиза на 95 млн. 97 хил. 985 евро и 5 млн. 204 хил. 632 долара, разпределени, както следва: по договора с архитект-инженера на проекта „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис” ЕООД в периода от 2003 г. до 7 септември 2009 г. са изплатени 91 млн. 965 хил. 703 евро и 5 млн. 204 хил. 632 долара. Договорите са подписани с финансово-правния консултант „Де Лойд Сентръл Юръп” LTD съвместно с „Нортън Роус” и са два. Първият е подписан на 7 януари 2005 г., като след неговото изтичане е подписан втори – на 24 март 2009 г. Платените средства до момента по двата договора общо възлизат на 2 млн. 714 хил. 610 евро. Крайният срок на договора е до влизането в сила на договора за финансиране на проекта АЕЦ „Белене”.
Трето, по договора за водеща, структурираща и организираща банка с БНП „Париба”, сключен на 4 юни 2008 г., до момента са платени 418 хил. 672 евро. Срокът на действие и на този договор е до влизане в сила на договора за финансиране на проекта АЕЦ „Белене”.
В бъдещ период освен гореспоменатите няма договорени други консултантски договори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Трайков.
За реплика – господин Иванов.
ИВАНОВ ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Неслучайно повдигнах въпроса, защото в публични изяви на лица, пряко заинтересовани в строителството на АЕЦ „Белене”, се тиражират откровени лъжи. Например, след като се знае, че при такива големи проекти консултантските услуги не могат да бъдат на цена от договора повече от 6 до 7%, се оказа, че от разходваните до момента по-малко от 1 млрд. лв. всъщност за консултантски услуги са платени 20%. Вие самият подчертахте, че това са около 95 млн.евро и 5,2 млн. долара, което прави около 100 млн. евро или общо около 200 млн. лв. За консултантски услуги са платени 20% за една наистина гола поляна!
Ще продължа нататък. В интервюто по bTV в отговор на водещия, който пита: „Колко са отишли за консултанти?”, представителят на архитект-инженера отговаря: „Аз Ви казах, към 30-40, около 40 млн.евро”.
Господин министър, Вашият отговор, който явно е документално проверен, е за 91 млн. евро само на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис” ЕООД, а 95 млн. евро е общо цялата сума.
Уважаеми господин министър и уважаеми колеги, това за сетен път показва, че някои хора много здраво ще се почерпят с парите, които се разходват за този ненужен и, бих казал нещо повече, вреден за България мега проект. Както се оказа, че всъщност цената е два пъти и половина по-висока от обявената, както ще се окаже, че цената на произвежданата електроенергия ще бъде значително по-висока, така се оказа и още нещо, което и Вие потвърдихте, че България няма нужда от 2 хил. мегавата мощности към 2020 – 2025 г.
Поставя се въпросът: Чии интереси се обслужват от този проект? Аз ще Ви отговоря по обратния начин: не се обслужват интересите нито на българското общество, нито на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Трайков, поставен от народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов, моля да развиете въпроса си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Предвид подмятанията, съветвам депутатите от мнозинството да си пазят картите, защото опозицията май че е обхваната от клептомания. (Смях от мнозинството.)
Господин министър, по въпроса. Пловдивският панаир е не само почти единственото печеливше предприятие на територията на Пловдив, то е и символ на града. В средата на 90-те години са известни много опити да бъде присвоен, приватизиран този панаир. Тези опити срещаха отпор у пловдивската общественост и никое от правителствата не посмя да го стори. Явно в последното управление от многото страшни кражби, корупция и черни за България неща се е случило и това, може би в края на управлението. Тук е Вашият предшественик, с когото много пъти сме разговаряли, че в никакъв случай не трябва да допуска Пловдивският панаир да сублимира, защото това ще му е съдбата, ако остане в частни ръце, още повече тези, в които явно се намира в момента. Господин Димитров тогава беше много категоричен, че никога няма да позволи това да се случи. В последно време обаче се появиха съобщения по медиите и в Пловдив усилено се говори, че Пловдивският панаир бил частен.
Задавам Ви този въпрос от тази най-висока трибуна, за да стане ясно най-после официално действително ли има ли преобладаващо участие на частни лица или частно лице в собствеността на Пловдивския панаир? И ако е така, какво ще предприемете, защото всички разбираме, че това ще бъде тежка и трудна задача – да се върне преобладаващата държавна собственост по отношение на Пловдивския панаир.
Пловдивчани са силно притеснени, меко казано, от това, което се говори. Господин министър, честно казано, те ще съдят за Вас и в бъдеще може би ще правят своята оценка с оглед на това какво ще направите за спасение на Пловдивския панаир.
В тази връзка предварително Ви казвам: ще имате пълното съдействие на нас, депутатите от Пловдив, от мен като представител на „Атака” и от представителите на Пловдив-област, надявам се от мнозинството. Нека да започнем тази тема и спасението на Пловдивския панаир, перифразирам заглавието на филм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор на въпроса, министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Благодаря Ви за въпроса и за загрижеността Ви за Пловдивския панаир. Аз я споделям и затова обявих основните факти. Вашите въпроси обаче изискват малко по-обстойна фактология, затова се извинявам, ако просроча малко трите минути.
В отговор на това дали „Международен панаир Пловдив” АД е приватизиран и какво е участието на различните субекти в собствеността на панаира, мога да предоставя следната информация:
Процедура за приватизация на „Международен панаир Пловдив”АД по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не е осъществявана. Извършено е преструктуриране с цел реализиране на публично-частно партньорство. Дяловото разпределение в капитала на „Международен панаир Пловдив” АД на този етап е следното: „Пълдин туринвест” АД – гр. Пловдив - 28 333 797 акции, или 50,36%; българската държава – 27 921 785 акции, или 49,63%; три физически лица реституенти – общо 3968 бр. акции, или 0,01%.
Преминавам към втората част от Вашия въпрос, касаеща това дали е извършена проверка за начина, по който са прехвърлени права на панаира между различните субекти, има ли нарушения в тази насока и ако панаирът е с преобладаващо частно участие, как е заобиколена забраната, произтичаща от това, че дружеството е в забранителния списък за приватизация.
Разпоредих проверка в министерството на осъществените процедури за преструктуриране на „Международен панаир Пловдив” АД, която показа следното: през 2002 г. „Международен панаир Пловдив” ЕАД е бил включен в списъка – Приложение № 1 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, със забрана за приватизация под условие – до приемане на стратегия за развитието и приватизацията му. До 21 декември 2006 г. „Международен панаир Пловдив” ЕАД е бил дружество с изцяло държавен капитал, като правата на държавата в него са се упражнявали от министъра на икономиката и енергетиката. С Решение № 773 на Министерския съвет от 10 ноември 2006 г. е приета Стратегия за развитие и преструктуриране на дружеството, която включва преструктурирането на собствеността му чрез увеличаване на капитала и привличане на общински и частен капитал.
В изпълнение на гореспоменатото решение капиталът на дружеството е увеличен на два пъти: с решение на едноличния собственик от 18 декември 2006 г., и с Решение на общото събрание на акционерите от 15 март 2007 г. и е достигнал 28 463 162 лв. на 56 256 550 лв. Увеличен е за сметка на апортиране на имоти на държавата и общинската фирма „Пълдин Туринвест” АД, гр. Пловдив. Вследствие на това „Пълдин Туринвест” АД е придобил 48,91% от капитала на дружеството, държавата е останала с 51,02%, а 0,07% от акциите са били прехвърлени като обезщетение на правоимащи лица по реституционните закони.
В изпълнение на стратегията постъпили молби за обезщетяване по реституционните закони с акции от капитала на „Международен панаир Пловдив” АД са определени на правоимащите лица общо 47 хил. 527 бр. акции. Прехвърлените акции на реституенти са 41 хил. 568 бр. Две от правоимащите лица – Антон Чешмеджиев и Доротея Климук, придобили със споразумение от 26 януари 2007 г. по 18 хил. 800 акции, са завели дело против „Международен панаир Пловдив” АД и Министерството на икономиката и енергетиката с мотива, че капиталът на дружеството в периода 2003-2006 г. е увеличаван два пъти за сметка на собствени резерви и те не са получили като акционери пропорционална част акции от увеличението. Съдът е прекратил делото срещу министерството, тъй като искът по чл. 71 от Търговския закон за защита на членствени права се предявява само срещу дружеството.
С Решение № 53 от 13 февруари 2008 г. на Пловдивския окръжен съд на двамата ищци са определени като обезщетение по 407 хил. 678 бр. акции за сметка на държавата. Министерството на икономиката и енергетиката подава въззивна жалба срещу това решение, но Пловдивският окръжен съд връща жалбата като недопустима, тъй като министерството няма процесуално качество като страна в производството. Решението на Пловдивския окръжен съд не е обжалвано в законоустановените срокове от страна на дружеството. Впоследствие „Пълдин Туринвест” АД, град Пловдив, е закупило определените от Пловдивския окръжен съд общо 815 356 акции на лицата Антон Чешмеджиев и Доротея Климук, което обстоятелство е отразено в централен депозитар и е довело до промяна в дяловото участие в капитала на панаира.
Видно от горното, формално процедурата по преструктуриране на собствеността на „Международен панаир Пловдив” ЕАД съгласно стратегията по същество е спазена.
По същество будят недоумение някои действия и решения в този процес на бившия министър на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров. Така например още при първото увеличение на капитала, с което „Пълдин Туринвест” АД става собственик на близо 34% от акциите на „Международен панаир Пловдив” АД, с решение на едноличния собственик на капитала е променен и уставът на дружеството, като е предвидено всички решения на общото събрание на акционерите му, както и всички решения на съвета на директорите да се вземат с мнозинство от две трети.
По този начин държавата сама се е лишила от възможността да защитава ефективно правата и интересите си. Едновременно с това държавата доброволно е предоставила оперативното управление на „Международен панаир” ЕАД на миноритарния акционер „Пълдин Туринвест” АД чрез избора на изпълнителен директор от неговата квота.
В резултат на това от началото на 2007 г. до момента „Международен панаир Пловдив” АД се управлява и представлява от представители на „Пълдин Туринвест” АД. Същевременно за 2006, 2007 и 2008 г. държавата не е получавала дивиденти от дружеството.
С постановление № 20 от 02.02.2007 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България „Международен панаир Пловдив” АД не е освободен от плащането на дивидент. Министерският съвет не е приел изменение на постановлението, каквато хипотеза е имало в пълномощното на държавния представител в общото събрание. Така по отношение на дивидента за 2006 г. е останала втората хипотеза, която предвижда в случая да не бъде изменено постановлението на Министерския съвет и е взето решение от общото събрание на акционерите за разпределението на дивидента, като сумата за държавата в размер на 1 млн. 294 хил. 764 лв. все още не е преведена.
По тази причина Министерството на икономиката и енергетиката е информирало Министерството на финансите с писмо от 8 февруари 2008 г. за предприемане на съответни мерки за събиране на вземането си. Учудваща в случая е пасивността на НАП – Пловдив, за реализиране на правомощията си. Един щрих в случая е, че доскорошният директор на НАП – Пловдив, Георги Търновалийски е съпруг на Паулина Търновалийска и член на Съвета на директорите на „Международен панаир” ЕАД до 16 юли т.г.
В тази връзка с писмо от 8 септември 2009 г. настоях за втори път за намеса от страна на Министерството на финансите. Какво може да се предприеме за възстановяването на преобладаващото държавно участие в собствеността на Пловдивския панаир? Един вариант на решение – статуквото да се възстанови, става дума за просто мажоритарно участие, чрез ново увеличение на капитала, при което държавата да придобие над 50% от акциите. Това обаче може да стане чрез решение на общото събрание на акционерите, което предполага задължително съгласие и на „Пълдин туринвест” АД, защото според устава на Международен панаир Пловдив решенията се вземат с мнозинство от две трети.
В заключение бих искал да кажа, че каквито и действия да бъдат предприети с оглед възстановяване на преобладаващото държавно участие в собствеността на Международен панаир Пловдив, те практически няма да осигурят автоматично желаната промяна относно реалното управление на дружеството, тъй като преди три години държавата е отстъпила правото си да отстоява своите интереси.
В този ред на мисли ще си позволя да задам няколко риторични въпроса.
Първият е: защо при наличието на Закон за приватизация с ясни правила за раздържавяването е била намерена единствената възможна вратичка за заобикалянето му при сделката с Пловдивския панаир?
Вторият въпрос, който ще задам, е: защо в рамките на съгласувателната процедура по приемането на стратегията за преструктуриране и развитие на Пловдивския панаир тази стратегия е била подменена? Вариантът, изпратен на съгласуване между министерствата, и вариантът, разгледан на заседание на Министерския съвет, предвижда включването на община Пловдив като съакционер, а не дружеството на господин Гергов. Впоследствие обаче, неясно защо, след провеждането на заседанието на Министерския съвет Министерството на икономиката и енергетиката изпраща окончателен текст на стратегия, в който е записано „община Пловдив и/или определено от общината търговско дружество”. Тоест да бъде изпълнено решението на общинския съвет, което предвижда включването на „Пълдин туринвест” като съакционер в панаира.
Третият въпрос е: защо година по-късно са приети промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, съгласно които промени е забранена схемата Пловдивски панаир? По-конкретно са приети изменения, съгласно които увеличаването на капитала в държавните дружества чрез приемането на частен партньор се случва само след провеждането на конкурс. Уви, твърде късно за Международен панаир Пловдив. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Трайков.
За реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Впечатлен съм, господин министър, от отговора, който ми дадохте. В миналото Народно събрание през време на целия парламентарен контрол не беше направен толкова задълбочен отговор, толкова обстоен. Никога не съм видял министър, който да е влязъл толкова в дебрите на проблемите, на цялата машинация, на цялата престъпна схема, която е осъществявана няколко години и в която са участвали предишен общински съвет и предишен кмет на гр. Пловдив.
БСП като политическа партия, респективно чрез Министерството на икономиката, което БСП имаше, и риторичните въпроси, които зададохте, са всъщност обяснение на всичко, което е направено, за да се домогнат определени хора, политически сили и интереси до заграбването на едно предприятие с огромни активи, които да бъдат присвоени.
Въпросът „Какво ще се направи и как ще се върне в патримониума на държавата Пловдивският панаир?” е въпрос с повишена трудност и по него трябва да се мисли много обстойно, много внимателно, много задълбочено и професионално. Тук трябва да се мисли юридически, трябва да се мисли и икономически. Има начини за това. Но всичко трябва да мине, и търсенето на наказателна отговорност от определени лица, защото има извършвани престъпления при някои от актовете, сделките и вземането на определени решения. Тук трябва да бъдат въвлечени органите на прокуратурата и съда, като се тръгне през институтите на чл. 26 и следващите на ЗЗД – нищожност, унищожаемост на сделки. Касае се до един малък процент, с който участието на държавата е станало миноритарно. Така че това е друг начин.
В тази връзка може да помогне и новото мнозинство в Пловдивската община, тъй като тя също има дял и отношение.
Неслучайно в първата част от изказването си заявих, че не днес ще намерим отговор и ще решим въпроса. Въпросът е да се постави от тази най-висока трибуна и да започне едно по едно да се разрешава. Разрешаването му няма да бъде с еднократен акт, то ще бъде процес, надявам се.
Пак ви повтарям, за това пловдивчани ще съдят и за вас, и за нас като депутати. Разчитам депутатите от управляващото мнозинство да вземат проблема като един от проблемите № 1 на гр. Пловдив и заедно да мислим как ще поправим злото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Не желаете.
Третият въпрос към министър Трайков е отправен от народния представител Корнелия Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова, да развиете въпроса си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, видно от стенограмата от заседание на Министерския съвет от 2 септември, Вие внасяте и докладвате проект на Решение за определяне на Хидроенергийна компания „Горна Арда” за инвеститор на проект за изграждане на каскада „Горна Арда” и проект на писмо за подкрепа от страна на държавата. Решението е прието. Както знаем, 30% от каскада „Горна Арда” се държат от австрийските компании EVN и „Алпине”.
В биографията Ви, качена на сайта на министерството, пише, че от 2005 г. Вие сте част от мениджърския екип на EVN – България, като сте били и прокурист.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси Вие като министър нямате право да се разпореждате с държавно или общинско имущество, да разходвате бюджетни или извънбюджетни средства, да издавате удостоверения, разрешения или лицензи или да осъществявате контрол в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които сте били член на орган на управление или контрол 12 месеца преди заемането на длъжността министър.
Не можах да се запозная с Вашата декларация за конфликт на интереси, защото не е публикувана, но Ви питам: дали в т. 2 на декларацията сте обявили, че 12 месеца преди избора Ви за министър сте управлявали EVN? Ако сте го записали, защо не сте изпълнили изискването на закона в чл. 19, ал. 4, който гласи, че когато държавен орган, тоест Министерският съвет, обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал конфликт, този член не участва в обсъждането и гласуването? Вие не само сте участвали, но сте внесли, докладвали това предложение и сте участвали в гласуването по вземането на решение.
Как си представяте, че в бъдеще, ако имате този конфликт на интереси, ще упражнявате контрол по проекта „Горна Арда”, който е във Вашия ресор като министър на енергетиката и което законът Ви го забранява? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата господин Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, видях, че Вие пропуснахте първата част от въпроса си, свързана с условията по проект – каскада „Горна Арда”, затова преминавам директно към втората.
Относно конфликта на интереси. Изненадан съм от въпроса Ви, защото Вие сте юрист и трябва по-добре да разбирате. Все пак нека Ви информирам, че съгласно действащото законодателство не е налице конфликт на интереси в качеството ми на лице, заемащо публичната длъжност министър, и подписването на писмото за подкрепа за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на каскада „Горна Арда”.
Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. В конкретния случай няма никакъв частен интерес, който да пречи на изпълнението на служебните ми задължения като министър, визирани в Закона за държавната администрация и Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно Закона за държавната собственост Министерският съвет, министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи държавна собственост в съответствие с предназначението им, за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. В този дух са и действията ми по повод обекта „Горна Арда”.
Бил съм прокурист в „ЕВН–България Електроразпределение” АД, в което са акционери „ЕВН” АД и българската държава Република България. Трудовият ми договор с дружеството бе прекратен на 24 юли – три дни преди да бъда избран от Народното събрание за министър. Направено е и заличаване в Търговския регистър. В този смисъл длъжността прокурист не се явява член на орган на управление и контрол, не е управителен съвет, не е надзорен съвет.
В заключение, считам, че няма конфликт на интереси, тъй като в качеството си на министър по никакъв начин не съм извършвал еднолични действия на разпореждане с държавно или общинско имущество по смисъла на чл. 9, ал. 1 и 2 от Закона за прекратяване и разкриване на конфликт на интереси, които Вие цитирахте. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, сигурно по Закона за държавния служител не сте в конфликт на интереси, но според мен отговорихте на въпроса ми, че по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси сте, защото сте напуснали компанията три дни преди встъпването Ви в длъжност като министър, а законът Ви забранява да вземате и да участвате във вземане на решения, касаещи компания, в която сте били 12 месеца преди това. Тоест, за мен Вие отговорихте: да, в конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Специално за Вас ще се наложи да повторя – законът касае членове на органи за управление и контрол, какъвто аз не съм бил. Това достатъчно ли е?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Трайков. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Благодаря за изчерпателните отговори и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговори на въпроси, отправени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Росен Плевнелиев.
Първият въпрос е зададен от народния представител Валентин Николов относно високата цена на питейната вода в област Добрич.
Заповядайте, господин Николов, да развиете въпроса си.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми господин министър! Въпросът ми е относно високата цена на питейната вода в област Добрич. Проблемът е много сериозен и е от голяма обществена значимост. В потвърждение на тази моя констатация е и подписката срещу повишаване цената на питейната вода, която партия „Атака” инициира преди около две години, и само за пет години се събраха над 7 хил. подписа. Но само след година държавното ВиК дружество предложи отново увеличение на цената с 38% и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране уважи това искане. През м. юли 2009 г. ВиК Добрич направи ново предложение за покачване на цената на питейната вода с още 8%. В краен резултат към момента в област Добрич се плаща една от най-високите цени за 1 куб. м вода, а именно 2,77 лв. на кубик. Считам, че ВиК Добрич и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не защитават по никакъв начин интересите на гражданите на Добрич. Това, че се е повишила електроенергията е мотив, но в крайна сметка електроенергията се повиши в цяла България, не само в Добрич.
Необходимо е да Ви обърна внимание на някои констатации. В писмения си въпрос съм ги развил по-подробно, но тук няма време за това.
Първо, загубата на водата – от 15 години тя стои на 76%.
Второ, несъбираемостта на вземанията също е много голям проблем и всъщност некоректните платци товарят коректните. По моя информация в момента има вземания над 9 млн. лв.
Освен това, ежемесечно ВиК Добрич продължава да закупува вода от „Напоителни системи” ЕАД за около 25-30 хил. лв. Необходимо ли е това, след като в момента са закупени голям брой помпи с цел по-голямо водоснабдяване и икономия на електроенергия?
Също така необходимо е да обърнете внимание на оптимизация на административния персонал. За Ваша информация, по мои сведения към момента работят около 300 души администрация и около 300 души работници.
Друг голям проблем, който искам да маркирам накратко, са общите водомери, които ощетяват, бих казал, гражданите с надписвани кубици вода, които не са изразходвали, както и проблемът с водомерите, на които е изтекъл гаранционният срок. Само за информация ще Ви кажа, че ремонтът на водомерите е спаднал за една година от 7800 броя на 1000 броя.
Уважаеми господин министър, ще предприемете ли необходимите действия, като се разпоредите да бъде направена проверка във ВиК дружеството относно гореизложените констатации, както и по отношение на ценообразуването на питейната вода към момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля министър Росен Плевнелиев да даде отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Благодаря за зададения въпрос, изключително важен и съществен, относно високата цена на питейната вода в област Добрич. Това засяга проблем с особена важност за населението в Североизточна България.
Съгласно Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрява предложените от ВиК операторите бизнес планове и утвърждава цените на предложените от тях услуги. Цената на подаваната от ВиК Добрич вода, която сте посочили във Вашия въпрос, е определена от Държавната комисия с решение от 1 юли 2009 г. Все пак искам да отбележа, че две са основните причини за високите цени, които Вие сте посочили. Водите, които се използват в този район се намират на голяма дълбочина – над 200 метра. Това прави разходите за добиване на вода, особено енергийните, много високи. Във ВиК - Добрич са инсталирани над 320 различни по мощност потопяеми хоризонтални и канални помпи. През 2007 г. от дружеството са закупени 150 нови помпи за 1 млн. и 300 хил. лв. Мотивацията на дружеството е, че те имат по-ниска енергоемкост от съществуващите и спестяват 1,7 квтч електроенергия годишно. През 2009 г. са доставени и хоризонтални помпи от фирма „Вило България” ЕООД, избрана след проведена процедура за обществена поръчка. Направената проверка във връзка с Вашия въпрос установи, че от м. август те са в процес на монтаж и технологични изпитания. Цитираната от Вас българска фирма „Випом” – Видин не е участвала в откритата процедура.
Втората основна причина е амортизираната водопроводна мрежа, както и Вие посочвате, и загубите на вода. Поради голямата дълбочина на водите в Добричка област и разходите за добиването им, загубите по мрежата са значително по-високи от тези в останалите райони на страната. От направените справки беше установено, че в периода 1995-2009 г. са подменени едва 176 км водопроводи. Това означава само 5% от цялата водопроводна мрежа, която е 3993 км. Констатациите, направени от Вас, са верни. Благодаря Ви за тях.
Относно несъбраните вземания, закупуването на вода от други източници, както и отчитането на изразходваната вода и възможностите за оптимизация на персонала, ще добавя само няколко факта. Има вземания за 8 млн. 428 хил. лв. Примерно курортният комплекс „Русалка” дължи 100 789 лв. към 31 август 2009 г. Там вече сме на етап покана за доброволно изпълнение. Задействани са общо 902 изпълнителни дела от ВиК – Добрич.
Искам да гарантирам, че новият екип на министерството работи в посока на създаване на мерки за намаляване загубите на вода, оптимизиране на експлоатационните разходи и финансова стабилизация на дружеството.
Направените анализи по пилотен проект с международната финансова кооперация към Световната банка сочат, че ВиК – Добрич е сред първите шест дружества, към което има интерес за финансиране – частни капиталови инвестиции, чрез публично-частно партньорство. Този подход ще се разглежда не само като финансов източник за рехабилитация на водоснабдителната система, но и като възможност за значително подобряване на управлението на дружеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
За реплика има думата господин Иванов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ ИВАНОВ (Атака): Господин министър, благодаря за отговора. Искам да запитам: тези скъпи помпи, които са закупени от „Вило” през м. март т.г., а именно с цел по-голямо водоподаване и пестене на ел. енергия, защо едва сега са в процес на монтиране, след като искаме да намалим електроенергията?
Искам да се обърне много сериозно внимание и затова е въпросът ми: защо от 15 години, ако не и от повече, загубите са между 76-78%? Вие казахте, че има 5% подменена водопреносна мрежа. Мисля, че в това дружество трябва да се вземат много спешни мерки, защото има опасност в най-скоро време ЕОН да ни дръпне шалтера и добричлии да останат без вода. Дружеството е в плачевно финансово състояние.
В момента в Добрич има режим на водата. В най-големия квартал „Балик”, където живее половината град, нощно време няма вода. Затова се постарах да Ви дам по-подробни констатации, за да Ви насоча вниманието там, където трябва да се насочат усилията. Вие като министър ще прецените дали този екип може да продължи работата или трябва да бъде подменен, за да могат добричлии да плащат по-сносна цена на водата и оттук нататък тя да не се увеличава, ако не се намали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, както вече казах, във ВиК – Добрич върви проверка по отношение на помпите. Те са в процес на монтаж и технологични изпитания, което означава, че в скоро време ще заработят.
По отношение на въпроса Ви за екипа във ВиК – Добрич – това е част от проверката, която правим в момента. Проблемът ще бъде решен. Много се надяваме на пилотния проект с Международната финансова кооперация - този проект е един от шестте - да се направи пълен анализ и да дойдат съответните препоръки и мерки. Трябва да е ясно, че в следващите 3-4 години една от най-добрите възможности за инвестиции във ВиК мрежата ще бъдат по линията на публично-частно партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Плевнелиев.
Преминаваме към въпрос на народния представител Ангел Найденов към министър Плевнелиев относно закриване и окрупняване на общини в Република България.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през седмицата в част от медиите бяха тиражирани изказвания на народен представител от Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, според когото следва да бъдат извършени промени в административно-териториалното устройство на Република България. В резултат на изменените критерии и изисквания за формиране на общини се очаква да бъдат закрити 33 общини, а населените места в тях да бъдат присъединени към други общини. В рамките на същата седмица в резултат на нови участия става ясно, че общините не са 33, а 53 общини попадат в кръга на застрашените от закриване.
Господин министър, няма да коментирам всички правни и правно-технически въпроси, които пораждат подобни разбирания и намерения. Само ще подчертая, че има едно постоянно условие – провеждането на местен референдум. Това освен израз на демократичност и осъзнаване правото на хората да участват в решаване на въпросите, свързани с това къде да живеят, е и предпоставка да не се допуска промяна в административно-териториалното устройство по политическа целесъобразност или в резултат на политически произвол, или административно насилие. Сам разбирате, господин министър, че по тази тема в политическото и общественото пространство няма достатъчно съгласие и подкрепа. Подобна тематика винаги среща отпор и възражения. Като министър, който има основна роля при прилагането на Закона за административно-териториалното устройство, първо съм убеден, че Вие осъзнавате колко е чувствителна темата и как всяко непремерено изказване поражда моментен интерес, но поражда и трайни опасения и безпокойства.
Господин министър, моят въпрос е: споделяте ли тези разбирания, демонстрирани от народни представители от мнозинството, и имате ли намерение да осъществите закриване и окрупняване на общини в Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Господин министър, моля за Вашия отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, във връзка с поставения от Вас въпрос относно закриване и окрупняване на общини в Република България имам удоволствие да отговоря следното: съгласно Закона за административно-териториалното деление и устройство на Република България едно от условията за създаване на община е наличие на население над 6 хил. души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината. В Преходните и заключителните разпоредби на закона в § 7 се казва, че съществуващите при влизането в сила на този закон общини, населени места и селищни образувания, запазват статута си.
Към момента в България съществуват 53 общини – Вашата информация е точна и вярна – с население под 6 хил. души. В политиката на правителството обаче не се предвижда самоцелна ликвидация на общини, а конкретни мерки, свързани с усъвършенстване на административно-териториалното устройство на страната в посока преосмисляне на условията и реда за промени в административните и териториалните единици и с оглед развитие на икономическата конкурентноспособност, както и добро поддържане на жизненоважни системи на местно ниво. В момента в МРРБ е в ход подготовка на програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2010-2013 г. В нея ще бъдат предвидени конкретни мерки за нормативни изменения, отнасящи се до административно-териториалното устройване на страната. Съответните мерки ще бъдат поставени – категорично подчертавам – на широк обществен дебат с народни представители, представители на местната власт, Националното сдружение на общините в Република България, регионални асоциации на общините, неправителствени организации, представители на академичните среди и др. Дебатът ще бъде в унисон с политиката на правителството за европейско развитие на България и с поетите ангажименти за подобряване обслужването на населението, увеличаване на административния капацитет и намаляване на административния товар.
Благодаря за вниманието. Генерално: политически произвол – не, обществен дебат – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора, но аз не съм удовлетворен от този отговор, защото в него липсват яснота и категоричност. Добре е, че не предвиждате самоцелна ликвидация, но силно се надявам, че под това, което казвате за усъвършенстване, нямате предвид закриване на съществуващите общини. Аз не Ви питам за създаването на нови, макар и след дебата, който, разбира се, трябва да бъде приветстван, че сте готови да провеждате.
За да Ви демонстрирам категорично, ще ви кажа следното: като народен представител от 14. Пернишки избирателен район, в който от 6 общини 3 попадат в категорията на застрашените от закриване, аз няма да подкрепя изменения, които биха довели до закриването на тези общини. Впрочем, в рамките на този дебат аз ви предлагам няколко други теми, а не изменения, които биха довели до закриване на общини, например начини за повишаване на качеството, ефективността и ефикасността на общинските услуги, които се предоставят на гражданите. Или, да кажем, повишаване на административния капацитет, или увеличаване на възможностите пред териториалните общности, пред органите на местната власт. Или например изравняване на отговорности и права, които се прехвърлят на местните власти, на органите на местното самоуправление. Сам разбирате, че темата за закриване, макар Вие да го наричате усъвършенстване, само задълбочава съществуващите проблеми и поражда нови проблеми, а не решава съществуващи проблеми. Представете си само поредицата от проблеми, в това число и оскъпяването, които би създало закриването на общини например пред административното обслужване на хората, пред транспорта, пред комуникациите, пред инфраструктурата, пред провеждането на нови избори, пред смяната на документите, проблеми, които биха били свързани с реализацията на проекти, които вече са започнати по европейски програми.
И най-после, господин министър, ликвидирането на работни места. Впрочем това е една тема, която трябва да поражда безпокойство у всички, защото е ясно, че закриването на малките възможности, които предоставя администрацията, биха довели до едно допълнително увеличаване на вътрешната миграция и ликвидиране, ако щете, на работни места, и то за висококвалифицирани специалисти в тези общини. Това безспорно ще бъде и импулс за обезлюдяване на и без това намиращите се в демографска криза общини и населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
За дуплика – министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Подобряването на административния капацитет, подобряването на обслужването на населението и намаляването на административния товар генерално са приоритети за това правителство. Това го гарантирам. И съзнаваме много добре, че именно подобряването на административното обслужване и намаляването на административния товар всъщност създават работни места. От тази гледна точка каквото и да направим, пак повтарям, ще бъде в рамките на програма, по която ние работим в рамките на процеса за децентрализация, която дълбоко е изостанала към момента, но трябва да се случи, все пак Европа е на регионите и тази тема стои от 2000 г., още не е напълнена достатъчно добре със съдържание. И преди всичко искам още веднъж да декларирам, че това ще стане по един прозрачен начин в рамките на един обществен дебат, включително и тук в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Преминаваме към въпрос на народния представител Михаил Миков отново до министъра на регионалното развитие и благоустройството относно закриване на общини във Видинска област.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, моят въпрос във висока степен повтаря тревогите и притесненията на хората от моя избирателен район, където е даже по-голям броят на общините, които попадат в така оповестените от ваши представители, авторитетни при това - като шефа на комисията, която отговаря по тези въпроси.
Известно е, че Видинска област е една от областите в сериозна демографска криза. Тя се характеризира със сериозно обезлюдяване, вътрешна и външна миграция и при всички случаи към нея би трябвало да има специално отношение, за да се постига някакво балансирано регионално развитие. Притесненията на хората в моя избирателен район са, че в името на големите градове и най-вече на София - даже чух и такива неща, че тези 40 млн., които вашето правителство извади, за да компенсира София, се вземат от бюджетите на тези малки общини. Аз това не го вярвам, но в крайна сметка притесненията на тези хора са свързани с проектите, които са започнати, с кандидатстването по селски райони, с инфраструктурните решения, за които Европа даде възможност, и с програмите за селските райони. Защото и Европа констатира, че политиката на солидарност, на балансирано регионално развитие е основна европейска политика. В същото време чисто икономическата конкурентноспособност, която вие извеждате на първо място, обрича на гибел такива крайни, периферни райони на България. И такъв район не е само Видински, такива райони има и в други части и те са предимно по границите и в периферията на България.
Предвиждате ли при обсъжданията, които явно водите в Министерството, започват и в публичното пространство, закриване на такива общини като Бойница, Грамада, Руженци, Чупрене - мога да добавя и другите общини, всичките от Видински район, с изключение на Видин - за да разсеете тези притеснения не само в местните власти, но и в гражданите, които се притесняват, че здравеопазването отива по-далеч от тях, административните услуги с този акт ще отидат по-далече от тях и въобще достъпът до транспорт, достъпът до всички необходими за нормалния живот дейности и услуги, каквито са и административните, ще избягат по-далече? Иначе разбрах тази седмица, че във Видинска област и митницата ще се закрива, но това е друга тема, задал съм въпроса към господин Дянков, офисът на НАП ще се закрива. Въобще – закриване! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля министър Плевнелиев за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Вашето питане е аналогично на питането на господин Найденов и затова отговарям конкретно.
Политиката на правителството не включва законови промени, които да доведат до ликвидация на конкретно посочените от вас общини в област Видин, като Бойница, Грамада, Руженци и Чупрене. Бих искал да допълня въпроса Ви, че освен посочените от Вас общини съществуват още три общини в област Видин – Ново село, Макреш и Кула, които също са с население под 6 хил. души. Към момента в България съществуват общо 53 общини, вече коментирахме, с население под 6 хил. души.
Политиката на правителството не е и не предвижда самоцелна ликвидация на общини, ние предвиждаме мерки, свързани с усъвършенстване на административно-териториалното устройство на страната. И с оглед икономическата конкурентоспособност нека да излезем от мисленето от миналото, при което държавата трябва да отиде навсякъде и да доставя работни места навсякъде. Нека да създадем предпоставки за икономическа конкурентоспособност и развитие на потенциала, включително икономически, на регионите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, очевидно от използването на термини извън кръга на забранените думи, като ликвидация и закриване, с критерий икономическа конкурентоспособност, явно притесненията на хората са основателни. Вие говорите за икономическа конкурентоспособност и давате 40 млн. за боклука на София. Защо не дадете 40 млн. за тези 53 общини, да видите какво ще стане. Или какво разбира вашето правителство под икономическа конкурентоспособност – да дадем на тези, които и без това имат достатъчен капацитет и като работни места, и като икономическо развитие, и като ръст! Само че държавата България не включва само София, тя включва равномерно, планомерно и балансирано регионално развитие. Иначе в София ще дойдат да живеят всички или поне по-голямата част от населението, по-младото население, и тогава ще се чудите колко още трябва да давате, за да субсидирате иначе икономически конкурентоспособните субекти като София.
Така че явно тази политика на правителството обрича цели територии от страната на още по-ускорени процеси на обезлюдяване, на икономически упадък, на липса на благоустройство. И очевидно тя ще бъде предмет на широка дискусия, на дебати, в които ние ще участваме активно, но мисля, че и гражданите ще се включат още по-активно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика на министър Плевнелиев.

МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, крайно време е да излезем извън вестникарските и политически изказвания изобщо по такава тема. Вие не сте видели програма, Вие не сте видели мерки, Вие сте прочели едно изказване в един вестник. Много Ви моля оттук нататък, когато дойдат програмите, когато дойдат аргументите, тогава ще разговаряме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос отново към министър Плевнелиев, отново относно закриване на общини в Република България, отправено от народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми министър Плевнелиев, макар че Вашите отговори до моите колеги Миков и Найденов да бяха достатъчно уклончиви, те влизат в сериозно противоречие с изявленията, направени от представителя на политическа партия ГЕРБ – визирам областния управител на Пловдив, визирам народния представител Дедев и, разбира се, не на последно място – председателя на Комисията по регионално развитие и местно самоуправление господин Татарски, които визират именно намерения на правителството за закриване на български общини. Няма как изявленията на тези трима представители на политическа партия ГЕРБ, направени в рамките на предната седмица, да не събудят основателни безпокойства у хората, притеснения и проблеми, което всъщност е и причината за задаването на три аналогични въпроса от народни представители от Коалиция за България. Това е и причината за мен като народен представител от 10.Многомандатен избирателен район – Кюстендил, да задам към Вас този въпрос, който има и своята конкретика и визира заплахата да бъдат закрити пет от деветте общини, които съставляват Кюстендилска област. Визирам заявеното в интервюто на господин Татарски намерение да бъдат закривани общини на база брой население.
Аз лично не считам, че свеждането на административно-териториалната реформа до прости аритметични действия, а именно закриване на общини на база брой населени места, наличие на административен център, брой население, е особено рационално, още повече предвид заявеното от Вас търсене на съответна икономическа конкурентоспособност. Защото според мен този показател сериозно се бие с други показатели, които са по-показателни и по-ярки за развитието на една община, като например собствените бюджетни приходи, собствените приходи на жител на съответната община.
Аз лично не споделям разбирането, че задължително малките общини са слаби икономически, а големите общини са икономически проспериращи. Даже бих си позволила да дам един пример, който касае например община Рила от Кюстендилска област, която е застрашена от закриване. Бих я сравнила по икономически показатели с някои от общините в съседната Благоевградска област, от която народен представител е господин Татарски, а именно общините Якоруда, Струмяни, Сатовча, Белица, които имат по-лоши икономически показатели предвид бюджетни приходи от тази Кюстендилска община, която е застрашена от ликвидация.
Освен това бих си позволила да кажа, че анонсирането на подобни тези в публичното пространство е доста опасно и некоректно към българските граждани, още повече без заявяването на каквито и да било правила, стратегия, визия за това как и защо ще се прави това окрупняване. Бих си позволила тук да кажа, че заявената от Вас стратегия за децентрализация определено си противоречи с намерението за окрупняване на общини, защото в случая става дума за действия в обратната посока, а именно централизация на местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, Вашият въпрос е сходен с поставените вече от вашите колеги господин Найденов и господин Миков. Както вече подчертах и в предишните отговори, в политиката на правителството не се предвижда самоцелно закриване и ликвидация на общини. Специално в Кюстендил, Невестино, Бобошево, Рила, Кочериново, Сапарева баня и Трекляно, повтарям, не се предвижда самоцелно закриване.
Както вече казах и в предишното си изказване, разработването на конкретни мерки като елемент на програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2010 - 2013 г., с които ще се анализира отново състоянието на административно-териториалното устройство на страната и ще се подготвят евентуални нормативни промени, ще бъде направено. Това ще бъде предмет на публичен дебат. Бих Ви помолил: коментирайки темата с малките общини и коментирайки темата с дебата, опитайте се да навлезете малко в дебата в едни други държави – държави като Чехия, като Дания, като Хърватия, в които в момента тече силен обществен дебат и той е насочен именно в тая посока – как регионите да станат по-конкурентоспособни. Това е смисълът на дебата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Заповядайте, госпожо Манолова, за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Министър Плевнелиев, тъй като във Вашия отговор си послужихте с едно сравнение с други европейски държави, бих си позволила само да Ви припомня, че в една Франция промени в административно-териториалното устройство не са правени от времето на Бонапарт и че там всяко населено място представлява отделна община. Така е и в Унгария. Така че възможностите и избраните решения в европейските страни са много различни.
Тук бих си позволила да ви припомня и Европейската харта за местното самоуправление, която казва, че няма задължителни стандарти, няма задължителни нива на местно самоуправление в никоя от страните – членки на Европейския съюз. Нещо повече, в чл. 5 Хартата казва, че всякакви промени в границите, включително сливане, закриване, окрупняване на общини, би следвало да се извършват в съответната страна след допитване до населението, по възможност чрез референдум, ако това се предвижда от законодателството на съответната страна. Тук ще си позволя да кажа, че така е и според българската Конституция – евентуални промени в границите на общините могат да се правят единствено и само след референдуми. Ако вие залагате във вашата бъдеща стратегия за окрупняване на българските общини съответни законодателни промени, това би следвало да бъде включено.
Тъй като резултатът от тези референдуми трябва да бъде положителен, за да бъде извършена съответната териториално-управленска реформа, бих искала да Ви кажа, че е нормално, ако наистина ще има широк и публичен обществен дебат, да се започне с него, а не с изявления, каквито бяха направени през последните седмици и които наистина създават сериозни безпокойства у българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за дуплика, министър Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, наистина ставаме вече контрапродуктивни. Нека да излязат конкретните мерки и тогава ще правим дебат. Мисля, че в момента вече го почнахте. Нека правим нещата по начина, по който трябва да се правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Павел Шопов относно стойността на извършените ремонти в студентските общежития в Студентския град – София, към госпожа Йорданка Фандъкова – министър на образованието, младежта и науката.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, известни са далаверите при държавните поръчки изобщо. Моят въпрос е по Вашия ресор, по отношение на ремонти, които са извършени в сферата на образованието и конкретно студентските общежития. Конкретният повод е едно Ваше изказване, тиражирано в медиите, че сте доволна от ремонта на студентските общежития, където средно били платени по 830 лв. на квадратен метър за ремонт. Не коментирам качеството на извършената дейност, работата, а въпросът е в тази цена, която според мен е ужасяващо висока и с нищо необоснована. Елементарно е да се прецени с оглед на ново строителство, на много места това е цената на чисто ново строителство на сгради, на апартаменти, жилищни площи, които се продават в страната, особено при условията на кризата, при която има голямо намаление на цената на труда, на материали и тези общежития са ремонтирани по това време, когато паднаха цените на материалите и на труда.
Ако за отправна точка вземем новото строителство, там около 1/3 е цената на правото на строеж или на земята, там има огромни суми, които идват и отиват за такси, за планове на сградите, за изкупни работи, каквито тук няма.
Така че моят въпрос относно Вас е: дали след моя сигнал направихте някаква преоценка на това Ваше становище относно цената 830 лв. ремонт на квадратен метър? Съгласувахте ли това със специалисти, които да дадат отправни точки за оценки? Вярно е, че това тук става с търгове, но ако сте се заинтересували и направили преглед на случилото се, дали сте забелязали някакви корупционни практики, повтарящи се фирми, които да осъществяват тези ремонти, и оттук нататък да се тръгне към по-внимателен подход в пестене на средства и доближаване поне до по-реални цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Павел Шопов.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Наистина Ви благодаря за въпроса, който ще ми позволи да кажа какво прави Министерството на образованието, младежта и науката в това отношение.
Специално по отношение на информацията в медиите относно извършените от Министерството на образованието, младежта и науката ремонти на студентските общежития и по-специално на блок 24 на Университета за национално и световно стопанство бих искала да подчертая, че при приемането на обекта през м. август в отговор на журналистически въпроси за сравнение с извършени ремонти в други ведомства и по-специално в МРРБ, което беше актуално, разликата в стойността за квадратен метър беше очевидна и в този контекст беше и моят коментар. Това съвсем не означава, че новият екип на Министерството на образованието, младежта и науката приема без резерви обявените стойности. Затова ние сме възложили проверки на всички договори.
По информация на отговорните експерти на министерството за избор на изпълнители за изпълнение на инженеринг, включващ проектиране и извършване на основни ремонти, както и обзавеждане на студентски общежития в Република България по седем обособени позиции е обявена процедура с решение от 26 май 2008 г. на министъра на образованието и науката. Процедурата е открита и е проведена по Закона за обществените поръчки. Сключени са договори със седем изпълнителя за ремонт на 14 студентски общежития, 8 от които в Студентски град в София. В конкретното общежитие, за което се отнася обявената стойност от 830 лв. за квадратен метър, извършените дейности включват: архитектурно заснемане на сградите, изготвяне на работни проекти и по части: водопровод и канализация, отопление и вентилация, електроинсталация, пожароизгасителна инсталация; второ, демонтаж на дограма и всички съоръжения и инсталации, включително и санитарни възли; трето, цялостна подмяна на водопровода и канализацията, отоплителната инсталация, включително абонатни станции, електроинсталация, асансьорна уредба, поставяне на ламиниран паркет, вътрешна шпакловка, боядисване, теракота, фаянс и т.н., направа на пожароизвестителна инсталация и противопожарна уредба, цялостно саниране на сградата и поставяне на топлоизолация на външните фасади, направа на платформа и тоалетна за студенти с увреждания, пълен набор от слаботокови инсталации, интернет, кабелна телевизия, телефонна инсталация, видеонаблюдение; четвърто, вертикална планировка, включително асфалтиране, затревяване, бордюри и тротоари; пето, цялостно обзавеждане на жилищните помещения и санитарните възли, включително щори и телевизори.
Предвидена е възможност, в случай на възникване на непредвидени разходи, тяхната стойност да се формира от цените в актуалното издание на справочник на цените в строителството.
Що се отнася до оценката на изгодността на сключените и реализирани до този момент договори за ремонт на студентски общежития при предишното правителство, Ви информирам, че ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката вече възложи проверки на всички процедури по Закона за обществените поръчки, касаещи ремонтите на общежитията. Освен това в годишната програма за одит на дейност на Сметна палата са включени висшите училища и техните социално-битови поделения – студентски столове и общежития, както и Националният център за информация и документация към министерството. Предвидена е също така и възможност за одитиране на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити на министерството, както и търговските дружества, а в момента се извършва одит на Националния педагогически център и Центърът за развитие на човешките ресурси. Всички резултати ще бъдат обявени веднага след приключване на инспекциите.
Господин Шопов, наистина Вашият въпрос е резонен. Все още не са приключили проверките, за да Ви дам конкретни резултати, но при всички случаи с тези резултати ще бъдат запознати всички. Ако има съмнения за корупционни практики, ще бъдат сезирани съответните органи.
Още веднъж Ви благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Много Ви благодаря, госпожо Фандъкова. Напълно ме удовлетворява Вашият отговор.
Тук Вие казахте нещо, което е още по-ужасяващо, че в други ведомства, други ремонти са правени на по-голяма, а може би и на много по-висока стойност. Така че може би това сте имали предвид, като сте преценявали.
Въпреки внушителния списък от ремонтни работи, които изброихте, това е цена, която е изключително висока.
В момента сигурно ни слушат и гледат представители на фирми, които правят ремонти и които не са били ангажирани в тази дейност, и си казват колко е хубаво, колко сладко е на тази цена и на едро в такива обеми да се правят ремонти и защо не сме ние. Тук ни слушат и сигурно в момента са притеснени тези, които са правили ремонтите. Сигурно не са особено ласкави по отношение на мен за това, че задавам този въпрос, защото те са спечелили страшно много от тези ремонти, които са направили.
Отговорът, който Вие ми давате, говори, че се мисли. Лаская се да считам, че до голяма степен е от моя въпрос – да се преосмисли политиката на Министерството на образованието, младежта и науката по отношение на ремонтите, за които е публично известно, че изтичат страшно много пари. Това се знае, това е известно, особено за слагането на дограмата на училищата. Там, където цените са паднали на много ниска стойност, се дават от министерството и вземат от тези, които получават поръчките, а много често това са едни и същи фирми - ако направите своя анализ, ще видите страшни средства.
Важното е, че се мисли и е започнало това отрязване на тези поточета и реки дори, които изтичат от държавния бюджет, за да може с тези пари, които не бива да се намаляват за ремонти, всъщност да се извършват повече ремонтни дейности, да се ремонтират повече училища, за да могат децата и учителите да работят по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Уважаеми народни представители, с отговора на министър Фандъкова приключи парламентарният контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде идната сряда, 23 септември, от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 12,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов


Секретари:
Милена Христова
Мариана Даракчиева