Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова
Секретари:Митхат Метин и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 184 народни представители. Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми преди началото на тази делова наша седмица да си честитим още веднъж отминалия вчера голям национален празник! Да си пожелаем, спазвайки завещаните ни традиции от дедите, да работим така, че да предадем на идните поколения една силна, независима, модерна, европейска България!
Поводите от вчерашния ден наистина са радостни. Знаете вече, че госпожа Ирина Бокова, нашият посланик във Франция, бе избрана за генерален директор на ЮНЕСКО. Считам, че това е голямо признание не само за личните качества на госпожа Бокова, която е доказан професионалист и политик, но и признание към цялата българска общественост и политическите мъже и жени на България. Нека да се множат успехите ни! (Ръкопляскания.) И по-често да имаме поводи да си честитим избора на такива важни постове, които да бъдат заети от български политици.
На вашето внимание предлагам Програмата за работата на Народното събрание за 23-25 септември 2009 г.:
1. Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане земеделските производители. Вносители: Меглена Плугчиева и Стоян Гюзелев.
2. Проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Вносители: Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров.
3. Проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд “Земеделие”. Вносители: Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Мариана Даракчиева.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Вносител: Министерски съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за регионалното развитие. Вносител: Министерски съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител: Министерски съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител: Министерски съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител: Министерски съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ. Вносители: Лъчезар Тошев и група народни представители.
10. Отчет на Съвета за електронни медии за 2008 г. Вносител: Съветът за електронни медии.
11. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2008 г. и Отчет за изпълнение на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г. Вносител: Комисията за финансов надзор.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, приет на първо гласуване на 11 септември 2009 г.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия. Вносител: Министерски съвет.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Вносител: Министерски съвет.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд. Вносител: Министерски съвет.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет на първо гласуване на 17 септември 2009 г.
17. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, приет на първо гласуване на 17 септември 2009 г.
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, приет на първо гласуване на 18 септември 2009 г.
19. Парламентарен контрол, предвиден за петъчното пленарно заседание.
Подлагам на гласуване проекта за Програма за работата на Народното събрание през настоящата седмица.
Гласували 186 народни представители: за 185, против 1, въздържали се няма.
Програмата е приета.
В петъчния ден са постъпили на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание две предложения от господин Яне Янев, председател на Парламентарната група на Ред, законност и справедливост. Първото от тях се отнася до включване в дневния ред на проект аз Решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, входиран на 4 септември 2009 г. На Председателския съвет тази сутрин обсъдихме внесеното предложение и тъй като този проблем е в дневния ред на постоянната Комисия по правни въпроси за утрешното заседание, господин Янев оттегля предложението си, което ще влезе за разглеждане през идната седмица.
Второто предложение, направено от него, е в програмата да бъде включен Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода януари 2008 г. – декември 2008 г., който е обсъден от постоянната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на нейно заседание на 10 септември 2009 г.
Подлагам на гласуване на основание чл. 43, ал. 3 от нашия правилник в Програмата за настоящата седмица да бъде включено и обсъждането на доклада на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 181 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Едно съобщение относно постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 16 септември до 23 септември 2009 г.
На 16 септември е постъпил Законопроект за правата и задълженията на пациентите. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Съпътстваща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Има доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите.
Моля председателя на комисията госпожа Десислава Танева да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители – № 954-01-5 и № 954-01-17, внесени съответно от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 25 август 2009 г. и от Стоян Янков Гюзелев на 14 септември 2009 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 16 септември 2009 г., на което обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министъра на земеделието и храните господин Преслав Борисов, господин Иван Боянов – началник на отдел „Правен” на Държавен фонд „Земеделие” и експерти.
Госпожа Плугчиева представи внесения от нея законопроект. Тя изтъкна, че за изпълнението на функциите, възложени на Държавен фонд „Земеделие” със Закона за подпомагане на земеделските производители, е необходимо същият да бъде обезпечен с професионална и политически неутрална администрация.
Предлаганите със законопроекта промени основно се свеждат до следното:
- Въвежда се статута на държавния служител в Държавен фонд „Земеделие”, с цел установяване на ясни критерии, относно изискванията за професионален опит за изпълнителния директор на фонда и за държавните служители.
- С Преходните разпоредби се определя ред за преназначаване на държавните служители, които заемат ръководни длъжности, както и експертите с аналитични и контролни функции.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха становище, че в досегашната работа на Държавен фонд „Земеделие” са установени достатъчно пропуски и нарушения при изпълнение на служебните задължения на част от административния апарат на фонда. По тази причина е необходимо време, през което внимателно да се преценят деловите качества на персонала. Идеята, заложена в законопроекта за стабилизиране статута на администрацията на фонда е правилна, но тя следва да бъде реализирана след подбор на кадрите. С тези аргументи мнозинството от народните представители се обединиха около становището, че законопроектът не следва да бъде подкрепен.
Вторият законопроект беше представен от вносителя господин Стоян Гюзелев. Той изтъкна, че предлаганите със законопроекта промени основно се свеждат до следното:
- Създава се правна възможност за рефинансиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” за предоставяне на кредити от търговски банки на лица, които са сключили договор за отпускане на финансова помощ по мерки от Програмата за развитие на селските райони. Това допълнение ще даде възможност на широк кръг от бенефициенти да си осигурят необходимия им финансов ресурс за реализиране на одобрените проекти. Идентична процедура за подпомагане се прилага успешно за рефинансиране със средства на Държавен фонд „Земеделие” на инвестиционни кредити по проекти по Програма САПАРД.
- Създава се възможност за извършване на проверки и чрез Националната агенция по приходите, относно истинността и валидността на приложени към заявленията за подпомагане документи.
Съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция по приходите не може да предоставя данъчна и осигурителна информация на органи и лица извън обхвата на конкретно изброените, в които не фигурира Държавен фонд „Земеделие”. С предлаганото допълнение на чл. 23 ще се осигури достъп на Разплащателната агенция до данъчна и осигурителна информация от Националната агенция по приходите, която да се ползва за целите на процедурните проверки на заявленията за подпомагане.
Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха подкрепата си за предлагания законопроект.
След станалите разисквания и на основание чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 954-01-5, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 25 август 2009 г.
2. Да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 954-01-17, внесен от Стоян Янков Гюзелев на 14 септември 2009 г.
Гласуването протече както следва:
По т. 1: 7 гласа „за”, 12 – „против”, и 3 – „въздържали се”.
По т. 2: 22 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Вносителите желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя накратко в залата да дам аргументи по предложението за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, без да цитирам текстовете, които са предоставени на народните представители.
Позволявам си да започна с аргументите, които искам да представя и да кажа, че това не са политически аргументи, а са аргументи, които са се натрупали в тази една година, в която бях в правителството и която опитът, за съжаление, горчив опит, показва, че тази голяма и изключително важна структура има нужда да бъде управлявана наистина политически неутрално, единствено на принципа на професионализма, на ясни критерии и на достатъчен опит.
Затова си позволявам още веднъж да поставя въпроса за изключителната важност на структурата Фонд „Земеделие”, в която под една комплексна структура, под една шапка работи Програма САПАРД, независимо че приключва до края на тази година, проектите ще продължат да се изпълняват.
След това трябва да обърна внимание, че Държавен фонд „Земеделие” управлява най-големия финансов ресурс – над 3 млрд. 200 млн. евро – това са европейските средства по Програмата за развитие на селските райони. Към това фондът работи като Интервенционна агенция, работи като Разплащателна агенция по темата „Директни плащания”. Това налага и опитът, който, казвам, натрупан като горчив опит, налага наистина ръководството на този орган да бъде избирано на базата на конкурс и съответно директорът на фонда да бъде политически независим и неутрален, с достатъчен опит и съответно да има сигурността, че няма да стават непрекъснати промени и да има вмешателство в работата на тази структура.
Вторият момент и вторият аргумент, които използвам, за да предложа промените и в Преходните и заключителни разпоредби, се отнася към експертния състав на Фонд „Земеделие”, който също трябва да бъде защитен по Закона за държавния служител. Всякакви упреци, които се отнасят за грешки, за нестабилност, за провалени проекти и т.н., считайте, че се дължи в голяма степен и на нестабилността и несигурността на хората и възможността за политическо вмешателство.
Заради това именно на тази база правя това предложение – те да минат под защитата на Закона за държавния служител, за да имат наистина гаранция за спокойна работа и за кариерно израстване.
Искам да благодаря на госпожа Танева за предоставената ми възможност да изразя тези аргументи в комисията. Благодаря и на тези депутати, които разбират и подкрепят логиката, като аргументите или контрааргументите, които бяха представени съответно, че голяма част от администрацията е провалила проектите, че е довела до тези проблеми, с които трябваше да се борим. Приемам, но това трябва да се направи с проверка. Ако трябва, направете атестация, направете оценка на работата на всички, направете конкурс, подложете на конкурс всички във Фонд „Земеделие”, но недейте смесва всички – и работещи, и лоялни, добри и професионалисти, с тези, които са допуснали грешки или провали.
Затова апелирам още веднъж към народните представители съответно много задълбочено да се има предвид този въпрос и да не се отлага във времето, защото това ще бъде само в полза на работата и в полза на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Плугчиева! Още при дебатите в комисията изразих моето становище и сега ще го повторя в залата. Не е логично служители във Фонд „Земеделие” – фонд, чиято работа беше приета силно негативно в цяла Европа, в Европейската комисия, служители, заради които, може би заради част от тях – предполагам, че там има много достойни и честни хора, но служители, заради които на нас ни бяха спрени средствата по европрограмите, към днешния ден да бъдат автоматично защитени като държавни служители. Какво ще покажем с това на Европа? Ние не успяхме да усвоим парите. Тези пари не ни ги дадохте точно заради тези служители, но напук на вас ще ви оставим всичките и тези пари на нас не ни трябват.
Относно атестацията това беше мое предложение, и аз ви го казах. Има логика в това, което предлагате, но в никакъв случай не към настоящия момент. Нека да се направи атестация, нека да видим как върви фондът, а това дали трябва да станат държавни служители е същият въпрос, който трябва да се дискутира, защото това ги ограничава в размера на възнагражденията.
Ако те не могат да получават достойни възнаграждения за труда си, а те ще полагат доста тежък, включително и извънреден труд, надали ще имаме добри кадри в този фонд. Този фонд става най-голямата банка на България. Този фонд ни е шансът за излизане от кризата. С тези мотиви ние отказахме да приемем вашето предложение и в момента сме на същата позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Димитров, на Вас Ви е простено донякъде, че нямате информацията. Когато си позволявате да говорите от името на Еврокомисията, трябва да знаете, че правите грешка, защото именно точно тя беше тази, която настояваше през цялото време да се даде този статут на защита на експертите във Фонд „Земеделие”, за да бъдат наистина защитени и независими от политическо вмешателство. Това, че не Ви е известно, не Ви оправдава и не Ви дава правото да говорите от името на комисията. Второ, не може да се слага етикет – „непочтеност”, „корумпираност” или „провалени” на всички държавни служители, които са работили.
Именно благодарение на тази държавна администрация и резултатите от работата, която тя положи в цялата тази една година, бяха възстановени средствата по САПАРД. Това е един добронамерен начин да се помогне на новото управление, но има един принцип кога насила може да се вземе на някого нещо, но насила не може да му се даде, господин Димитров. Жалко! Това е един жест, който аз исках да направя като жест за помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване по отношение на внесения от госпожа Плугчиева законопроект. Ако нейният опит се свежда до този законопроект като вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, ясно е защо политиката по усвояването на средства от Европейския съюз е тотално провалена. Това, което сте внесли, госпожо Плугчиева, дори един студент първокурсник по агрономство би Ви се смял. В Държавен фонд „Земеделие” има редица проблеми, проблеми, които са трупани в продължение на десет години.
Ние от Ред, законност и справедливост многократно сме казвали, че Държавен фонд „Земеделие” трябва да се преструктурира, защото самите функционални връзки в него не действат. Нещо повече, няма надеждни механизми за защита на осъществяването на контрол. Не може органи вътре в системата на Държавен фонд „Земеделие” да се самоконтролират. Аз не мога да разбера защо след като Вие претендирате пред обществото, че сте голям познавач на тази материя, не сте внесли да речем – най-важното предложение, с което се отпушва Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. Става въпрос за повече от 3 млрд. евро. Защо не внесохте създаването на гаранционен фонд към Програмата за развитие на селските райони, чиято препоръка идва от Европейската комисия? То е повече от ясно, че Разплащателната агенция без гаранционен фонд няма как да проработи. Нещо повече, това беше прието дори с консенсус от Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Не са внесени каквито и да било изключително жизнено важни поправки, свързани с това, че не се покриват разходите по ДДС на общините. Това е изключително голям проблем, който на практика стопира възможността българските общини, които са основни бенефициенти по програмата, да работят.
Нещо повече, нищо не е внесено по отношение на това след като приключи програма САПАРД какво се случва, какъв е остатъчният период и след това кой носи отговорност за окончателната оценка на проектите и реализацията на всички бенефициенти.
Парламентарната група на Ред, законност и справедливост няма да подкрепи проекта „Плугчиева”, защото той иска да уреди на парче проблемите на една част от чиновниците, работещи в Държавен фонд „Земеделие”. Над 50 % от тези чиновници според Ред, законност и справедливост нямат място в системата – нито на Разплащателната агенция, нито на програма САПАРД, нито на Държавен фонд „Земеделие” като цяло. Огромна част от тях са забъркани в корупционни схеми. Огромна част от тези чиновници са обект на разследване на прокуратурата, на Държавна агенция „Национална сигурност”, на НАП и на други компетентни институции. Докато не завърши тази проверка, а ние тук в Четиридесетото Народно събрание, тогава 50 народни представители от опозицията, внесохме искане за създаване на специална парламентарна анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие” и то не за две или три години, а поне за седем или осем години назад, защото безобразията, които са се случвали в този фонд, нямат аналог в нито една друга институция, оперираща с европейски средства.
Още веднъж искам да апелирам и към колегите от ГЕРБ, Синята коалиция и Атака да не подкрепят законопроекта „Плугчиева”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Яне Янев? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение към обсъжданите законопроекти?
Заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народните представители! Искам да взема отношение по предложените два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. В законопроекта, предложен от госпожа Плугчиева, първото изменение е относно изискването за определен стаж за изпълнителния директор. Аз се питам с какво един кандидат с 10 годишен или по-голям стаж е по-голям от този, който е с 9, 8 или 7-годишен и какво налага да се прави точно това ограничение. Помним в предишни периоди как имахме изпълнителни директори на фонда с много по-голям стаж от 10-годишния, но въпреки това резултатът от тяхната работа беше, меко казано, неудовлетворителен.
Второто предложение на госпожа Плугчиева, а именно въвеждане на статута на държавния служител за служителите на Държавен фонд „Земеделие”, крие много по-големи рискове и опасности. При промяна на статута на служителите в държавни служители трябва да се направи структурна реформа във фонда съгласно чл. 4 от Закона за администрацията, а такава структурна реформа госпожа Плугчиева много добре знае, че подлежи на акредитация. Това е един процес, който означава минимум шест месеца фондът да не работи – да не се приемат проекти и да не се одобряват най-важното, тоест, да се блокира целият процес, който и без това е много закъснял.
За сведение на народните представители ще ви кажа, че срокът по Наредбата за одобряване на проекти е три месеца, а в момента има входирани проекти от началото на годината, които все още не са разгледани и одобрени. Тоест, ние трябва да работим много активно, с едни бързи темпове да наваксаме загубеното от предишните управляващи фонда време.
Разбираме загрижеността на госпожа Плугчиева за статута и сигурността на служителите, но искаме да попитаме защо досега, когато имаха пълна възможност и парламентарно мнозинство да направят тази промяна, тя не беше направена? Дали зад декларираните добри намерения не прозира желание чрез процедурни хватки да бъде блокирана работата на фонда и дискредитирано новото ръководство? Да не забравяме, че в момента все пак разглеждаме Закон за подпомагане на земеделските производители. Какво е точно подпомагането и как точно ще ги подпомогнем с тези предложения, аз не виждам. Поради факта, че занимаваме пленарната зала с този проблем, от нашата група сме внесли предложение, с което реално можем да подпомогнем земеделските производители, а то е именно със средства на фонда да бъдат рефинансирани търговските банки, които отпускат кредити на бенефициенти с одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Това е една успешна практика, която беше прилагана по Програма САПАРД. Ние считаме, че с тази поправка в закона ще дадем законова възможност за ускоряване на инвестиционния процес по програмата. Това все пак е само една първа стъпка по отношение на по-малките проекти, защото ресурсът на фонда е ограничен, а следващите стъпки са, както каза и господин Янев преди мен – създаване на гаранционен фонд, приемане на решения за по-голям процент авансово плащане за общинските проекти и т.н., мерки, които ние в най-кратки срокове ще вземем, за да може наистина Програмата за развитие на селските райони да бъде една успешна програма, от която всички български земеделци и други бенефициенти да имат полза. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Аврамов.
Има ли желаещи за реплика към изказването на господин Аврамов? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да се включат в дебата? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта с вносител народният представител Меглена Плугчиева.
Гласували 172 народни представители: за 40, против 132, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители с вносител Стоян Гюзелев.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 165, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
С разпореждане от 3 септември проектът за Решение за възлагане одита на Сметната палата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, внесен от Мартин Димитров, Мариана Иванова и Кирчо Димитров, е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, която е изготвила доклад.
Моля госпожа Стоянова да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение във връзка с точка втора и точка трета от дневния ред да гласуваме допускане до залата на господин Валери Димитров – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят в залата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), № 954-02-70, внесен от народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров на 2 септември 2009 г.
На заседание, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, внесен от народните представители Мартин Димитров, Мариана Даракчиева и Кирчо Димитров.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата господин Валери Димитров.
Проектът за решение беше представен от народния представител Кирчо Димитров, който изтъкна, че с предложения проект за решение се предлага да се извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по предоставяне и отчитане на средствата за реализация на екологични проекти, както и на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол.
Предприятието набира средства за финансиране на своите дейности от такси, определени със специални закони в областта на околната среда, целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми и други, които по своя характер са публични средства. Тези постъпления се предоставят от предприятието на общините, физически и юридически лица за реализация на инвестиционни екологични проекти, целящи решаване на проблемите на населените места по опазване на околната среда. Парите се отпускат под формата на безвъзмездна помощ или на безлихвен кредит, като само през м. май 2009 г. са раздадени 55 млн. лв., а общата сума на подписаните от предприятието договори за финансиране през 2009 г. надхвърля 150 млн. лв.
Предприятието не е одитирано от Сметната палата или от друг орган за външен финансов контрол вече седем години, въпреки че през 2008 г. Сметната палата е уведомила Народното събрание за необходимостта от извършване на одит на дейността.
Предвид горното с проекта за решение се предлага на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за Сметната палата да се възложи на Сметната палата да извърши одит на дейността на ПУДООС за периода 2005 г. – 2009 г., като същият се извърши от одитен екип, съставен от одитори, работещи в различни отделения на Сметната палата, и резултатите да бъдат обобщени в доклад, който да се внесе в Народното събрание до 20 декември 2009 г.
След представяне на проекта за решение се проведе обсъждане, при което бе предложено думата „дейности” в т. 1 от проекторешението да се замени с думите „финансовото управление на бюджета и имуществото”, а срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата да бъде 31 януари 2010 г.
След обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се” .
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за периода 2005 г. – 2009 г.
2. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 31 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителите има думата народният представител господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, дами и господа, уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия! Първо искам да изразя своето задоволство, че Комисията по бюджет и финанси с такова мнозинство е гласувала в полза на този одит.
Има няколко много важни и специфични особености. Без решение на Народното събрание, според сегашната нормативна база, Сметната палата не може да одитира държавни предприятия.
Вече седем години на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда, известно като ПУДООС, не е правен одит. Седем години! Най-любопитният момент е, че миналата година имаше такова предложение от Сметната палата към Народното събрание. Услужливо тройната коалиция пропуска този сигнал и не прави одит на това предприятие.
Нещо повече, парламентът в досегашната си практика не използва дадената възможност в Закона за Сметната палата да поръчва пет одита на година. Това почти не е използвано. Тук, в това предприятие, наистина е заровено кучето и при един качествен одит ще излязат много интересни неща, като например политическа намеса при разпределението на парите. Ще се окаже, че се финансират основно проекти близки до определени политически партии. И това съмнение го има в цялото българско общество, многократно е възниквало и в българската преса.
Трябва да бъдат проверени две основни неща. На първо място, законосъобразност, спазени ли са законите, дали има, включително, пропуски в нормативната база. На второ място, целесъобразност - срещу изхарчените много милиони, само ви напомням, че само за м. май тази година са раздадени 55 млн. лв. по програмите ПУДООС. Трябва да се види какво е направено - срещу тези пари какви проекти има и дали при това разпределение няма само и единствено политически поръчки. Тоест, и целесъобразност, освен традиционните за Сметната палата принципи за икономичност, ефективност и ефикасност.
Много е важно този одит да не бъде направен проформа, тъй като Сметната палата е организирана така, че има политически назначения. В случая не говоря в никакъв случай за председателя на Сметната палата, а за други хора в палатата, които са назначени основно от БСП и ДПС. Говоря за тези лица. При това положение през годините се е получавало един човек, назначен от БСП, да одитира министър от БСП, което е възникнало и създавало конфликти на интереси.
Надяваме се сега, уважаеми колеги, да бъде направен един качествен и принципен одит, за да излязат нещата наяве. Не може седем години едно и също държавно предприятие постоянно да е забравяно и да не подлежи на външен контрол. Вече седем години! Някой трябва да стане сега и да даде отговор на следния прост въпрос, който аз вече загатнах – защо миналата година, когато Сметната палата е повдигнала този въпрос и е поискала извършването на одит на това предприятие, парламентът гузно е замълчал? Защо, какви са причините? Някой трябва да даде прост отговор на този въпрос - какви са причините едно държавно предприятие седем години да не бъде одитирано?
Ако няма нищо за криене, нека с пълно мнозинство 41-то Народно събрание да подкрепи извършването на този одит. Ако няма нищо за криене! Ако имате нещо за криене, елате да си кажете. (Смях и оживление в мнозинството.) Отсега да е ясно.
Така че, колеги, много е важно този одит да бъде направен качествено. Повечето съмнителни проекти са в пресата. Ясно е, че за някои такива проекти финансирането е нараснало с пъти от първоначалните проекти. Изваждането на истината наяве може да се окаже по-важно, отколкото аналогичен одит, поискан на Министерски съвет и на имуществото на Министерския съвет. Така че надявам се Сметната палата наистина качествено да изпълни своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли друг от вносителите, който желае да вземе отношение?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров! Още в самото начало на моето изказване бих искал да кажа, че ние подкрепяме и лично аз подкрепям извършването на такъв одит. Като бивш министър на околната среда и водите нито аз, нито моят екип имаме притеснения от такива проверки. Напротив, самият аз нееднократно съм възлагал извършването на такива вътрешни одити на ПУДООС. Считам, че решенията на ПУДООС за разходване на средства са вземани прозрачно от Управителния съвет на Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда. Устройството на управителния съвет е подробно разписано в Закона за опазване на околната среда. В Управителния съвет на ПУДООС има представители на общините, на бизнеса, на околната среда и водите и на други компетентни органи – министърът, визирам Министерството на финансите.
Отчетите на предприятието, както знаете, са част от отчета за държавния бюджет, който също е публичен, те съответно също винаги са били публични. Можете да видите, че първото заседание на Управителния съвет на ПУДООС за всяка текуща година винаги е стартирало с приемането на отчета, плана и финансовата рамка за всяка текуща година. Всичко това е на разположение, ще бъде видяно. Държа всичко това да бъде изнесено и цялата общественост и уважаемите колеги народни представители да бъдат информирани.
По време на управлението на ръководения от мен екип действаше надеждна система, бих казал, за контрол върху разходването на средствата на ПУДООС по изпълнението на проекти, действаше вътрешен одит, който нееднократно е извършвал проверки и предварителен финансов контрол, система за контрол на риска, има и риск „регистър”.
С ръководството на ПУДООС, с изпълнителния директор и директорите сме обсъждали възлагането на одити, както и Вие сам посочихте, одити по Закона за Сметната палата, извършването на одит на държавно предприятие може да се извърши чрез възлагане на одит от Народното събрание.
Още веднъж ще повторя: нямаме никакви притеснения от проверки, от одит. Напротив, нека всичко да бъде проверено и да бъде изнесено като информация пред цялата общественост, още веднъж повтарям, и нека да стане достояние като информация пред уважаемите народни представители.
В Устройствения правилник на ПУДООС е записано, че „На Дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности” е вменена функцията да контролира провеждането на търговете от организациите, на които са отпуснати средства за реализация на проекти”. Във връзка с това ПУДООС изисква тръжната документация за избор на изпълнители, прави се предварителен преглед преди провеждането на конкурсите. Също така по преценка представители на ПУДООС са участвали в провеждането на процедурите съобразно регламентите на Закона за обществените поръчки. Те не биха могли да се намесят в работата на комисиите с оглед на това, че възложители – например при общините такива се явяват кметовете, тук има мнозина, виждам например господин Татарски, които знаят точно по какъв начин са провеждани обществените поръчки. Съгласно Закона за обществените поръчки ПУДООС не е сред компетентните органи, които имат право да се произнасят по законосъобразността на поръчката. Поради това функциите на предприятието са основно в областта на предварителния или ексантиконтрол, а не на последващия контрол на обществената поръчка като такава. Тези функции са стриктно осъществявани.
Естествено, веднага възниква въпросът кой е следял контрола и реализацията. След като общината като бенефициент провежда съгласно Закона за обществените поръчки процедурата за избор на изпълнител, избира и строителен надзор или инвеститорски контрол. Такъв контрол се осъществява и от представителите на ПУДООС както от централния екип, така и от регионалните структури. На всеки етап от изпълнението на проекта се е реализирал такъв контрол. Ще видите множество такива констативни протоколи. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Да, всяко едно от плащанията се извършва единствено и само след констативен протокол от регионалната структура на Министерството на околната среда и водите, експерти, които правят оглед и приемат извършената работа. Добре е всичко това да се знае. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Другото, което се завъртя в публичното пространство, малко излиза от контекста на днешното предложение за одитиране, е, че са вземани решения в последния момент. Напротив, след заседанието от м. май тази година, след като се видя, че през последните два-три месеца приходната част драстично спадна като постъпления от такси в ПУДООС – това ще се установи – управителният съвет се събра и временно бяха спрени двеста и четиридесет проекта, за което изпратихме писма от изпълнителния директор до всяка една от общините. Считам, че това беше коректният подход и аз и управителният съвет коректно поехме отговорността, включително политическата отговорност в такъв аспект.
Оттук искам категорично да не се съглася с това, че имало политическа окраска и подход за приближени при финансирането на проекти за отделни общини. Категорично заявявам, че в България има единствено и само български общини. Да, финансирали сме и големи общини. Като пример ще посоча, ще видите и от справката, че няма община по Черноморието, на която да не са отпускани приоритетно средства с цел изграждане на необходимата инфраструктура. С изключение на Шабла почти няма община по Черноморието, която да не е получавала много сериозни средства.
Най-категорично заявявам оттук, че ръководеният от мен екип е отпускал средства на всички общини в цялата страна и няма област, където да не са получени средства. Имаше такива условия и предпоставки за това.
През предходните години действително финансово-икономическата ситуация беше по-благоприятна и в края на годината виждате, че ако примерно разходният таван е бил 90 милиона, сме получавали средства и от излишъка. Не бива да се смесват средствата, които се отпускат по приложението към държавния бюджет. Всичко това е следено и контролирано.
Уважаеми дами и господа народни представители, добре е да знаете, че проектите, които се реализират по линия на ПУДООС, са преходни. В устройствения правилник е заложено и е гласувано държавното предприятие ПУДООС да има преходен остатък. Никога не е надвишавана финансовата рамка за разходния таван, всичко е стриктно следено, финансовата дисциплина за държавния бюджет, която е императив за всички, включително и за ПУДООС, е спазена.
Същевременно ще се върна, няма да отмина въпроса за малките общини. Да, действително са финансирани и малки общини. Но в малките общини също живеят наши съграждани, и ние живеем там, там също има огромни потребности да има течаща вода, канализация, пречиствателни станции. В медиите имаше сериозни критики, появиха се съобщения, че там, където има санитарно-охранителни зони над язовири, от които се черпи питейна вода, се изграждат канализации и пречиствателни станции. Считам, че това е недопустимо. Напротив, препоръчвам и се надявам, че ще има балансиран подход и решение тази линия, тази политика да продължат.
Считам, че инвестициите в малките населени места имат изключително силен социален ефект. Надявам се, че новото управляващо мнозинство ще има балансиран подход и корекции в подхода. И без това големите населени места са притегателен център, а инфраструктурата е сериозен инструментариум за създаването на добри условия за качество и стандарт на живот за всички нас, а не да се обезлюдяват малките населени места. Знаете, че навремето имаше различни програми, чрез които се стараехме тези обезлюдени райони да имат отново присъствие на хора. Знаете колко трудно това се постигаше. Считаме за правилна тази наша политика. Естествено, към днешни условия всичко това трябва да се изпълнява съгласно финансово-икономическите условия в страната и подходът ни да бъде такъв.
От експертна гледна точка действително сме подхождали и сме подпомагали и големи градове, и проекти, които са реализирани по линия на еврофондовете.
Така например в началото на мандата – 2005 г., почти бяха приключили строителствата на пречиствателните станции в Горна Оряховица, Благоевград и Пазарджик. Довеждаща инфраструктура, няколко километра колектори, въобще не бяха предвидени по ИСПА-проектите за тези населени места и ние спешно осигурихме средства. Приветствам общините, които тогава, съобразно Закона за обществените поръчки, спешно проведоха процедурите така че докато се довършат пречиствателните станции се осигури довеждаща част от инфраструктурата и те бяха построени и влязоха в експлоатация.
По отношение на решението, което взехме, бих искал да кажа, че наистина до м. май има разплатени близо 55-60 млн. лв., по памет, не мога точно да посоча, но и министър Плевнелиев посочи, че от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ВиК-секторът дължи близо 40 млн. лв. към ПУДООС. Години наред ние полагахме усилия, но, за съжаление, тези средства не бяха приведени и аз се надявам, че ще се намери едно разумно балансирано решение, така че проекти, които са в ход, вместо да се дават средства за тяхното консервиране с Акт 10 да бъдат остойностени и оттук нататък новият Управителен съвет на ПУДООС ще преценява къде какви проекти да бъдат реализирани.
Още веднъж подчертавам, че финансовата дисциплината е стриктно спазвана от Управителния съвет и от екипа, който е ръководил ПУДООС и в заключение бих казал, че подкрепяме извършването на одит на ПУДООС за посочения период. Нека всичко това да стане достояние на цялата общественост и на народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чакъров.
Има ли реплики към неговото изказване? Заповядайте.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От изказването на господин Чакъров разбрахме, че едва ли не всичко е наред в ПУДООС. Но дали е така? Искам само да обърна внимание на някои изпълнени проекти. Има населени места със 160 жители, в които е изпълнена канализация. Дали е необходимо да се прави канализация или не – това ще каже самият одит. Но, както каза господин Чакъров – бенефициентите отсреща са общините.
Искам да направя едно предложение по отношение на одита – този одит трябва да се разпростре и в самите общини. И по-конкретно при проверката на изпълнението на самите проекти. Говоря за проверка на актовете Образец 19, с които е извършено самото строителство. Как са съставени анализните цени по отношение на отделните видове строително-монтажни работи? Как са изготвени самите проекти? Но може би ще изчакаме самия одит и тогава ще преминем към по-конкретни мерки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрах конкретното Ви предложение относно редакция на т. 1.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Казах, че след приемането на одита ще имаме конкретни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Чакъров заяви, че той и неговите колеги от ДПС ще подкрепят одита. Интересно е защо искането на Сметната палата от миналата година дори не е стигнало до пленарната зала. Нещо повече, дори не е разглеждано в комисия. Ние направихме една проверка, защото това е много интересен казус, как може Сметната палата да поиска от Народното събрание да й възложи даден одит и Народното събрание да не го направи при положение, че така или иначе не си запълва квотата от пет одита на година. И се оказа следното – с писмо с изх. № 01-02-007 от 31 януари 2008 г., председателят на Сметната палата уведомява председателя на Народното събрание Георги Пирински, че при осъществяване на одитната си дейност Сметната палата констатира, че въпреки наличието на одобрен проект от ПУДООС, подписано споразумение за финансиране на конкретен обект и избран изпълнител, ПУДООС не отпуска договаряните средства. Във връзка с това председателят на Сметната палата счита за необходимо да бъде извършен одит на ПУДООС и на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за Сметната палата отправя предложение Народното събрание да вземе решение, с което да възложи на Сметната палата да извърши одит на ПУДООС през 2008 г.
Това писмо на Сметната палата е заведено в деловодството на Народното събрание с вх. № 824-00-2 от 8 февруари 2008 г. Върху същото е поставена резолюция от председателя на Народното събрание Георги Пирински до бившите главни секретари Аврамов и Гаврилов и началника на отдел „Вътрешен одит” госпожа Савова - да направят предложение и консултации с господин Кънев, който е народен представител по това време от Четиридесетото Народно събрание от Коалиция за България и също така член на Комисията по бюджет и финанси. Дни по-късно с писмо с изх. № 824-01-2 от 12 февруари 2008 г. на Народното събрание председателят Георги Пирински изпраща писмото на Сметната палата до председателя на Комисията по бюджет и финанси Румен Овчаров, като предлага членовете на комисията да се запознаят с предложението на Сметната палата и да вземат решение дали въпросът да бъде разгледан в пленарно заседание на парламента.
От извършената проверка в архива на Комисията по бюджет и финанси се установи, че не са предприети никакви действия за запознаване на членовете на Комисията по бюджет и финанси с предложението на Сметната палата. От проверката в Деловодството на Народното събрание се установи, че не е внесен проект за Решение за извършване на одит на ПУДООС от Сметната палата.
Уважаеми колеги, извършването на одит на ПУДООС не е самоцел. Това предприятие не е одитирано в последните седем години. В него е съсредоточен огромен финансов ресурс, включително плащане от държавния бюджет. Само за последните три години и половина Управителният съвет на ПУДООС взема решение за финансиране на обекти в размер на 561 млн. лв. В същото време приходите от дейността на ПУДООС за този период са 272,6 млн. лв. и допълнително финансиране чрез държавния бюджет от излишъците през две от годините в размер на 135 млн. лв., което прави общи приходи в размер на 407,6 млн. лв. От една страна, имаме договорени 561 млн. лв., от друга страна, имаме приходи от 407,6 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, заявихте реплика, а правите изказване по същество.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разликата е от 153 млн. лв., за които има решение за финансиране и има сключени договори, но няма осигурен финансов ресурс.
Репликата наистина е към господин Чакъров относно това, че има насочени средства и към малките населени места. Господин Чакъров, проектите са насочени предимно към малките населени места. Те нямат социален ефект, за разлика от това, което Вие твърдите. Защото тези малки населени места са с външни тоалетни и хората, които живеят там, нямат 500 или 1000 лв. да си направят ВиК-инсталация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Имате думата за дуплика, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пейчев, аз вече представих моята позиция. Вие правилно се насочвате, че в по-голямата си част, над 90 %, бенефициент на финансовите средства от ПУДООС се явяват общините. При внасянето на проекта всеки един кмет попълва декларация, под която се подписва за верността на данните, които представя, когато се кандидатира пред Управителния съвет на ПУДООС.
Що се отнася до нормите, на базата на които се подготвят проекти, те се регламентират от принципала, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и са валидни за всички проекти. Всеки един проект се разглежда, преди да постъпи в ПУДООС, от експертен съвет към всяка една община. Всички тези контролни механизми би следвало да имат своята контролна функция. Както вече посочих, от страна на ПУДООС предварителният контрол също проверява всеки един проект, който постъпва в ПУДООС, с който се кандидатства.
На втората реплика бих искал да отговоря, че и в малките населени места живеят хора. Аз поддържам позицията си, че наистина има социален ефект. Вие ще видите множество населени места, в които нямаше централна водоснабдителна мрежа, която да разпределя водата в съответните населени места. По памет не мога да ги изброя, но те не са никак малко - близо 97 % в страната. Ние сме една от страните в Европейския съюз с много добър показател по отношение на централна водоснабдителна мрежа. Има още няколко процента, където трябва да се доизгради такава мрежа. ПУДООС се явява един от механизмите този проблем да бъде решаван. Това е било в Монтанско, в Пернишко, в Мелник, в Ямболско – проекти, които на този етап си спомням. Мога да направя справка и да ви ги посоча поименно.
Вече вие ще решавате, но според мен е правилно да има инвестиции в малките населени места, защото и без това по линия на еврофондовете инвестициите ще бъдат предимно в големите населени места. Естествено по Програмата за развитие на селските райони има възможности за еквиваленциите или под 2 хил., но ПУДООС беше и за мен би следвало да продължи да се използва като един от механизмите да се изгражда инфраструктура и в такива населени места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
За изказване има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Като член на Синята коалиция аз ще подкрепя това предложение, въпреки че имам много сериозни съмнения по работата на Сметната палата. Гледайки директно в очите господин Валери Димитров, ще му кажа какво очаквам от Сметната палата да свърши в този контрол. В противен случай ще сляза от тази трибуна и ще кажа, че не са изпълнили задълженията си.
Първо, едно малко участие в този дебат, който започна около изказването на господин Чакъров. Максимизират се ползите, а не се изпълнява социална функция, господин министър. Трябва да постигнете полза и ползата като министър е да защитите околната среда – не да строите канализация. Ако има друга технология, при която да помогнете на домакинството да отработи отходните води, вие трябва да помогнете на всяко домакинство по определен начин. Това се прави в целия свят. Не излизайте с този номер, че на 160 души трябва да копаете канализация, за да изпълните социални задачи, защото не решавате основната си задача като министър, а задачата Ви е да опазвате околната среда.
ПУДООС е създадено да опазва околната среда, да изпълнява такива проекти. Ако сте копали там, където има други решения, вие сте изразходвали тези пари нецелесъобразно. Трябва това нещо да го установи проверката на Сметната палата.
Целесъобразност на разходите. Защо? Вие трябва да отговорите тук със Сметната палата: защо България не изпълнява, според думите на новия министър, задълженията си по Европейския договор и скоро ще има наложени санкции? Защо? Коя е причината големи градове и населени места, за които е поето задължение в определена година да бъдат изградени пречиствателни инсталации, да се оставят без пречиствателна инсталация? Защо? Коя е причината? Защото утре всички тук ще плащаме тези неустойки към Европейския съюз за неизградените пречиствателни инсталации! Вземам думите на министъра и Вие трябва да отговорите коя е причината, защо се е стигнало до това.
Второ, имало ли я е тази грижа на добрия стопанин - тази грижа да се постигне ефектът от една организация, от една институция, от една фирма, защото ПУДООС е фирма, съобразно целите и съобразно това, което е отговорност на Министерството на околната среда - или не е имало? В смисъл: строени ли са, както пише в медиите, пречиствателни станции за 40 или за 30 хил. души в населени места, които са с 15 хиляди? При общата тенденция населението в страната да се свива! Има ли такива проекти или няма? Тоест има ли несъответстващи, грубо несъответстващи на реалността проекти? Вие трябва да отговорите включително на тези неща. Трябва да отговорите за Дръндар също. Трябва да проверите и да кажете вярно ли е, че там, в това мъничко населено място, са изсипани такива гигантски средства и каква цел е преследвана. Тези две неща – Европейският договор и грижата на добрия стопанин, дали са разходвани така средства.
Трето, нормативната уредба на ПУДООС. Вие трябва да видите дали нормативната уредба, по която работи тази фирма, съответства на закона. Аз дълбоко се съмнявам, че ако нормативната уредба, по която те са работили, е съответствала на закона, независимо че имаха мнозинство, те не можеха да прокарат чак такива законодателни актове, които да им дадат възможност първо да прокарват проекти, в които има очевиден конфликт на интереси, след това да осъществяват политически контрол върху проектите, защото са осъществявали политически контрол. Това не може да стане, ако са спазили закона. Доколкото аз познавам този закон, той не дава такава възможност. Предполагам, че вътре с поднормативни или вътрешни, фирмени актове те са си създали тази възможност.
Четвърто, специална проверка да осъществите на консултантските договори. Вярно ли е, че огромни средства от тези, които ПУДООС плаща, са отивали за консултантски договори? Вярно ли е, че тези фирми, които са консултирали фирмите изпълнители, са свързани с лица от тази зала, от Народното събрание или може би от предишното Народно събрание? Има ли свързани лица с народни представители? Длъжни сте да ни кажете! Щом ние ви заявяваме да правите проверка, Вие трябва да кажете „Съпругата на Иван Петров е в еди-каква си консултантска фирма, която е изпълнила тези и тези”. Трябва всички тези пари да ги чуем тук, от тази трибуна! Иначе какво проверявате вие?
Рационални ли са разходите за консултантски услуги? Може ли една и съща консултация да се плаща непрекъснато и да се свръхплаща, като е елементарен един проект, който примерно се прилага няколко пъти? Всеки път да се плащат гигантски пари за консултация! Това също трябва да кажете.
Пето, има ли предплатени средства на фирми, които са спечелили конкурси, които обаче са обжалвани и са паднали във Върховния административен съд? Тоест позволявали ли са си общините - тук се присъединявам към народния представител, който предложи това - насрещни проверки в общините, за да се види какво е станало с тези пари? Има конкурси, които са обжалвани, ВАС ги е спрял, а общините са дали парите напред. Ние трябва да чуем имената на тези кметове, независимо зад какви решения на общински съвети ще се крият, и да кажете как ще се възстановят тези пари!
Следващото, договорени ли са и поети като задължение на ПУДООС за бъдещи периоди договори, които ПУДООС не е имал възможност да поеме, тъй като има ограничено финансиране? Това, което колегата ми каза преди малко, аз нарочно го подчертавам още един път, защото беше изключително важно, 153 млн. разминаване! Ако тези 153 млн. са във вид на договори, които чакат да бъдат изпълнени, това означава, че министър Чакъров е влязъл дълбоко в мандата на следващия министър и е изхарчил негови пари! Това означава, ако той е сключил тези договори с тази фирма, без да има пари, че госпожа Нона Караджова в момента не може да ги сключи тези договори! Тоест той наистина е излязъл извън мандата си и е увредил следващия мандат! Вие трябва да кажете така ли е или не е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Реплики?
Господин Валери Димитров иска думата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да заявя, че този одит е крайно необходим.
Няколко думи за неговата същност. Проектът за решение е за възлагане на Сметната палата да извърши одит на дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда – ПУДООС. Искам да обърна внимание, че това е всъщност не само одит, така да се каже, за законност при управлението на средствата в това предприятие. Това е и одит на изпълнението, или на наш професионален език - това е одит за ефективност, ефикасност и икономичност при управлението на дейностите в това предприятие. Очевидно е, че одитът не може да бъде ограничен само до изискванията за спазване на закона. Той ще навлезе в преценки доколко ефективно и ефикасно са управлявани парите, тоест постигани ли са целите по тези проекти и с цената на какво са постигани тези цели. Искам да ви уверя, че това ще бъде обхватът на дейността и това ще си поставим като задача въз основа на решението на Народното събрание.
На второ място, при този вид одит, възлаган от парламента, ръководството и контролът върху одитните екипи се осъществява пряко от председателя. Така е по нашия закон. В този смисъл мога да ви уверя, че аз нося лична отговорност за качественото извършване на този одит.
На заседанието на Комисията по бюджет и финанси, председателствано от госпожа Менда Стоянова, помолих и мисля, че народните представители разбраха, че такъв доста мащабен одит изисква сериозно време. Трябва достатъчно време, за да можем да осъществим тези задачи, и затова срокът е разумен – 31 януари.
Още нещо. В предложенията, които господин Иван Костов отправи, има много рационални неща. Ние наистина ще проверим и бенефициентите по тези проекти, тоест и съответните общини, където са предоставени тези средства.
Това е, което искам да кажа. Мисля, че имаме сили да се справим с тази задача и благодаря за това решение на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Асен Агов – изказване.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Абсолютно приветствам намеренията на господин Валери Димитров да стигне дълбоко в този одит. Но има дълбочина, която много трудно ще бъде достигната с ресурса на Закона за Сметната палата и с възможностите на Сметната палата за одит. Това е дълбочината на политическата корупция.
Натъкваме се във Врачанско – там, където съм избран, на следния казус, и потвърждавам с това думите на господин Иван Костов - политически консултанти по проектите по ПУДООС са неизменно фирми, пряко свързани с депутати или лица от Движението за права и свободи. Всички консултанти са такива. Ето как е работил механизмът. Кметът на Бяла Слатина, вземам него като пример, получава вероятно по телефона нареждане, че тези фирми трябва да бъдат консултанти.
Господин Димитров, ако Вие и вашите одитори прегледате документацията, ще видите, че тя е в насипно състояние. Не се вижда коя е първа страница, коя е трета страница. Наистина общините носят отговорност, но чиновниците в общината си пазят местата и когато получат нареждане от кмета, че тези фирми трябва да бъдат консултанти, те слушат, преглеждат набързо документацията и, забележете, одобряват проекти, които са с 300 % по-скъпи, отколкото е реалната им цена. Това е в няколко общини във Врачанско. Имал съм възможност да се запозная само там с тези случаи. Но тази телефонна политическа корупция, която е пълнила джобовете на висши функционери на Движението за права и свободи, е трудно доловима от Сметната палата. Искам да заостря вашето внимание да намерите там, където са завишени цените на проектите, там, където проектите изглеждат неразумно приложими за община, където хората не могат да си плащат за ВиК, когато говорим за социалния ефект, точно това трябва да проверите. И тогава вашият одитен доклад да се върне в този парламент и съответно да започне да се занимава или Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, или да отиде директно в прокуратурата. Защото ако това не се промени, хората във Врачанско, а вероятно и в много други области, ще кажат: „Нищо не се е променило в България! Корупцията остава!” Тоест трябва да се стигне до дъното на механизмите, които са довели до тези тежки нарушения, това отчаяние на хората, защото много хора със способности, с качества не са могли да се доберат изобщо до договори за тези проекти.
Ето, господин Димитров, какво би трябвало да се изисква от този одитен доклад. Аз не Ви давам наставления тук, а изхождам от горчивия опит, с който се сблъсквам във Врачанско. Вероятно много други народни представители се сблъскват в други области с това, но няма изход от тази ситуация, ако всичко това не бъде отчетено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Агов.
Желаещи за реплика към изказването му? Няма.
Други народни представители, които имат отношение към обсъждания проблем? Няма желаещи да се включат в дебата.
Поставям на гласуване проекта за решение, около който се обединиха вносителите и членовете на постоянната Комисия по бюджет и финанси:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за периода 2005–2009 г.
2. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 31 януари 2010 г.”
Моля народните представители да гласуват проекта за решение.
Гласували 165 народни представители: за 164, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТА И ИМУЩЕСТВОТО НА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”.
Има изготвен доклад от Комисията по бюджет и финанси, представен на 18 септември 2009 г.
Моля председателят на комисията госпожа Стоянова да ни запознае със съдържанието му.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по проекта за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд “Земеделие”, № 954-02-71, внесен от народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Мариана Даракчиева на 2 септември 2009 г.
На заседание на комисията, проведено на 17 септември 2009 г., бе разгледан проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд “Земеделие” с вносители народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Мариана Даракчиева.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата господин Валери Димитров.
Проектът за решение бе представен от народния представител Мариана Даракчиева, която изтъкна, че последният одит на финансовото управление на бюджета на Държавен фонд “Земеделие”, извършено от Сметната палата, е обхванал периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2007 г. През 2008 г. по отношение на функционирането на Държавен фонд “Земеделие” са били установени отклонения и пропуски от външни одитиращи и проверяващи органи, което е довело до прекратяване изплащането на безвъзмездната помощ по определени мерки и отлагане на поети от Държавен фонд “Земеделие” договорни задължения. Една от основните причини за спиране на финансовата помощ за бенефициентите е била наличието на неадекватна и неефективна система за финансово управление и контрол на Държавен фонд “Земеделие”, позволяваща незаконосъобразно управление на средствата на фонда.
Във връзка с гореизложеното с проекта на Решение се предлага на Народното събрание да възложи на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на Държавен фонд “Земеделие” за периода 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г., като одитът се извършва от одитен екип, създаден от одитори, работещи в различни отделения на Сметната палата, и резултатите да бъдат обобщени в доклад, който да се внесе в Народното събрание до 20 декември 2009 г.
След представяне на проекта за Решение се проведе обсъждане, при което бе предложено срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата да бъде 31 януари 2010 г.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 21 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд “Земеделие”:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд “Земеделие” за периода 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г.
2. Срокът за внасяне в Народното събрание на Заключителния доклад на Сметната палата е 31 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителите думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа, госпожо председател на Комисията по бюджет и финанси!
Фонд “Земеделие” е една от много чувствителните теми и не трябва да чакаме да дойде външен контролен орган в България, за да открие злоупотреби и да стане скандал.
Искам да ви припомня, че за периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2007 г. е извършен одит на този фонд от Сметната палата. Ръководител на този одит е господин Хюсеин Чауш, който не открива проблеми във функционирането на системата по контрол и управление. Само година по-късно външни за България контролни органи откриват съществени пропуски и прекратяват договорени плащания, отказват договорена безвъзмездна помощ за България, от което стана сериозен скандал преди година и нещо.
Една от причините да се случи всичко това е, че бяха констатирани неефективни механизми за управление и контрол и възможности за незаконосъобразни действия – тоест сериозни празноти в управлението на Държавен фонд “Земеделие”. Сега е редно не да чакаме пак някой отвън да дойде и да открие нови проблеми, а такъв одит да бъде направен от Сметната палата, който да бъде максимално всеобхватен и да покаже празнотите. Идеята е не само да се хванат корупционни практики, каквито ще излязат без всякакво съмнение. Колеги, не само това е идеята! Идеята е да се подобрят управлението и контрола и да имаме ефективна система, така че тези практики да не се повтарят и да нямаме постоянно спрени средства от Европейския съюз заради порочни практики в България. Това е основната идея!
Затова се радвам, че при гласуването в Комисията по бюджет и финанси, доколкото разбрах, госпожо Стоянова, няма гласове “против” и “въздържали се”, което означава, че дори БСП и ДПС поне в тази комисия са застанали зад провеждането на този одит. Надявам се и в пленарната зала тази позиция да не претърпи внезапна и бърза промяна. Ако е така, би било добре. Защото, колеги, не може да констатират тежки злоупотреби и българската страна да остава пасивна и да не наложи извършването на одит в България от Сметната палата, като чакаме нещата сами да се оправят. Няма да се оправят. Няма да стане по този начин. Просто няма да стане! Когато има констатирани нарушения, веднага трябва да бъде направен пълноценен одит и да бъде понесена отговорност, за да има промяна. Така ще върнем и европейските фондове в България.
Господин Валери Димитров, председател на Сметната палата, обръщам се към Вас: много е важно Вие като председател на Палатата да осигурите условия, че да няма конфликт на интереси при извършването на този одит, тъй като знаем от коя политическа партия е бил бившият министър на земеделието. Знаем в Сметната палата човек – назначен от коя политическа партия, отговаря за Фонд “Земеделие”. Знаем последният одит при какви условия е протичал.
Нашето желание – говоря от името на Синята коалиция и СДС – е да има максимално обективен поглед върху ситуацията – професионален, без всякакви политически пристрастия, но да се стигне докрай и фактите да бъдат извадени пред цялото общество. Този доклад да завърши с препоръки как подобни ситуации повече да не бъдат допускани, как повече да няма скандални факти за злоупотреби, а да има ефективна система за управление и контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
За изказване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги, госпожи и господа! Това е едно от най-важните неща, което вършим днес в работата на Четиридесет и първото Народно събрание – двата доклада, двата одита. Първия вече го гласувахме, а мисля, че и този ще бъде гласуван. Защото това са Авгиевите обори, които трябва да бъдат изринати. Нещата са страшни. Виждате, че дебатът е малко фризиран. Говорим конструктивно, но за много от проблемите трябва да говорим с много гняв, с много възмущение. Всички сме наясно, че и по програмите за околната среда, и за Фонд “Земеделие” нещата са много ужасни.
Аз знам, че министрите, защото от двете групи тук са бившите министри и заместник-министри, общо взето, те са групи от министри и заместник-министри, сега депутати, знаят за какво става дума и треска ги тресе. Аз се притеснявам от пристрастията в Сметната палата, където, господин Димитров, има много партийни функционери от управляващите досега. Винаги притеснението ми е било, че и Вие произхождате от НДСВ. Дано отдавна да сте скъсали пъпната връв и дано одитите да бъдат – това го хвърлям като предизвикателство към Вас, да Ви амбицирам да бъдете коректен и да бъдете безпристрастен.
Госпожи и господа народни представители, нека всички очакваме дела, дела, много дела и пак дела! Дела, образувани от прокуратурата след съответните разследвания, ама страшно много дела, да залеем съдилищата на България, да бъдат залети съдилищата на България с дела! Затова едно много тясно сътрудничество между Сметната палата, народните представители, които по места можем да ви разкажем много неща, за едни малки и средни общини... То затова беше направено всичко това по малките и средните общини, там е малко като стадо диви зайци, трудно се организират, трудно се хващат. Кметовете на едни такива средни и малки общини около Пловдив, господин Чакъров е особено близък с община Родопи, община Марица, община Куклен, той много добре знае какви дела могат да изскочат оттам и да бъдат образувани. За едни водопроводи, никому ненужни! Ще ги видим тези неща.
Така че, господа и госпожи народни представители, другото много важно нещо е да предоставяме на медиите незабавно всяка постъпка, всеки резултат до края на проверката, които одитни проверки са три месеца, но непрекъснато да предоставяме на медиите. Те имат много голяма заслуга за това, което знаем във връзка с проблемите по двата одита. Така че освен прокуратурата и следствените органи, защото тук следствието ще има огромно значение, защото трябва да има дела срещу хора с имунитети, които са в тази зала, от лявата страна. Така че медиите ще имат страшно много голямо значение да поемат тези информации, които да създадат нетърпимост и да радикализират още повече и без това много радикализираното обществено мнение по въпросите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, чухме мотивите на вносителя. Става ясно за различните, бих казала, противоположни оценки за адекватност и ефективност на системите за финансово управление и контрол във Фонд „Земеделие”. Но не това е поводът, за да взема думата. Бих искала да добавя още един щрих към мотивите на вносителя, за да стане пределно ясно колко е важно днес да вземем това решение за извършването на този одит на Фонд „Земеделие”.
До 2004 г. включително Сметна палата е извършвала одит и заверка на годишния финансов отчет на Държавен фонд „Земеделие”. От 2005 г. такъв одит и заверка не са извършвани. Не знам поради какви причини за последните четири години това не е вършено, но ще си позволя да дам едно допълнително разяснение, за да стане ясно от какво съществено значение е точно тази дейност по заверка на годишния финансов отчет. Съгласно чл. 44 от Закона за Сметната палата, извършвайки одит и заверка, се прави проверка на отчета за касово изпълнение и на баланса на фонд, в случая, на Фонд „Земеделие” към 31 декември, както и на приложенията към него. Одитът на отчета за касово изпълнение включва проверки по достоверност и пълнота на отразената информация, а одитът на баланса освен всичко включва и проверка на финансова и счетоводна отчетност относно законосъобразност на стопанските и финансово-счетоводни операции, инвентаризация на имуществото, осчетоводяване на резултатите от инвентаризацията с цел даване оценка, че балансът, въобще целият годишен финансов отчет, е пълен, достоверен и дава една точна представа за състоянието на фонда.
Казвам всичко това, за да се разбере колко е важно, извършвайки този одит и заверка на годишния финансов отчет, нещо, което, повтарям, не е правено през последните четири години, да може да се даде една надеждна оценка за фактическото финансово състояние на фонда.
Държавен фонд „Земеделие” е създаден като фонд – юридическо лице със Закона за подпомагане на земеделските производители. Дефиниция за понятието „фонд” е дадена с § 1, т. 11 от Закона за устройство на държавния бюджет. Цитирам: „Фонд” е финансово-правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетни приходи и разходи”. В тази връзка за мен остава неизвестно защо в последните четири години не се е извършвал одит и заверка на годишния финансов отчет, при положение че с чл. 49, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет има изричен текст, който казва: „Отчетите на извънбюджетни сметки и фондове подлежат на заверка от Сметна палата по реда за заверяване на отчетите за изпълнението на бюджетите на държавните органи”.
Имайки предвид и другия факт – че фондът разполага със средства на стотици милиони лева, през 2008 г. от държавата само са получени 216 млн. лв., буди недоумение фактът защо на него не му е извършван одит и заверка, а на общини с далеч по-скромни бюджети са извършвани. Давам за пример Грамада – 785 хиляди от държавния бюджет, Макреш – 754 хиляди, Чавдар – 499 хил. лв. За да се извършат тези проверки, е използван ресурс – финансов и човешки, изплащани са командировъчни, пътни, дневни и т.н. на одитори от Сметна палата, ангажирани са ресурси на общините. Остава открит въпросът защо считаме, преценявайки ползи и разходи, че на тези общини при тези скромни бюджети правим заверка, а на фонда, който е една, както преди време тук се каза, че той е една голяма държавна банка, която оперира със средства от европейски фондове и програми, за българския данъкоплатец, за земеделските производители и въобще за държавните органи не може по този начин да съществува увереност относно достоверността и законосъобразността на отчетите на Фонд „Земеделие”.
Използвайки тази трибуна, искам още веднъж да обърна внимание на един проблем, който през последните седмици започна да фигурира по-често в общественото говорене, а именно проблемът с ефективността на контролната система въобще.
Какво имам предвид? Външният одит, в лицето на Сметната палата; на Инспекцията – в лицето на агенция „Държавна и финансова инспекция”; на вътрешния одит и на системите за финансово управление и контрол. Доколко е ефективна въобще националната контролна система на България? Това е един въпрос, по който мисля, че по-нататък ще трябва да се дебатира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Давам думата за изказване на господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, и предишното изказване ме убеди, че двата проекта за решение за възлагане на одит на Сметната палата следва да бъдат подкрепени. Ние вече заявихме, че ще подкрепим двата проекта за решение. Но едно е солидната аргументация, която направи преди малко представителката на ГЕРБ, съвсем друго е политическият подтекст, който усетихме в редица други изказвания. Никак не е случайно това право на Народното събрание по своя преценка да възложи пет извънпланови одита на Сметната палата. Явно е, че управляващото мнозинство, ако има нужда от спешен одит във връзка с планирането на управленски приоритети, ще е в правото си с акт на Народното събрание да поиска това от Сметната палата. Защото Сметната палата наистина е инструмент в ръцете на държавата, но в никакъв случай не е политически инструмент в ръцете на кое да е управляващо мнозинство. В този смисъл много е важно с каква политическа мотивация всъщност ние подкрепяме проекта за решение.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи двата акта със съзнанието, че това трябва да се направи, това право на мнозинството трябва да се уважи, защото няма нищо противоестествено нито в системата за контрол, нито в системата за отчет. Но, уважаеми колеги, през последните няколко месеца ние се наслушахме на редица обвинения, които излизат от полето на тази мотивация, с която ние ще подкрепим двата проекта за решение. Мисля, че господин Шопов отново изплю камъчето – малките населени места.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не един и два пъти чуваме, че е противоестествено инвестирането на милион, два или три милиона за водоснабдяването на едно населено място от 300 души. Много често, много често! И се дават и примери – например с. Груево, чух в медиите.
Уважаеми колеги, ще припомня, че 2001 г., когато Движението за права и свободи за първи път влезе в управлението на страната като коалиционен партньор на НДСВ – това стана въз основа на коалиционен договор от няколко страници, и Движението за права и свободи настояваше преди всичко за една точка, а тя е: политика на постепенно изравняване на малките населени места, на изостаналите райони с централните райони на страната.
Уважаеми госпожи и господа, това е наш ангажимент пред нашите избиратели. Не само че нямаме притеснения, че сме инвестирали 1 млн. 200 хил. за водоснабдяването на едно населено място от 120 души, а твърдим, че това е правилна политика, в името на която сме избрани от негово величество гласоподавателя. Той ни е изпратил с такъв мандат и ние провеждахме целенасочено тази политика.
В Груево живеят неколкостотин души. Там водоснабдяването и канализацията възлязоха на около 3,5 милиона. Ще припомня обаче, че на 27 декември 1984 г. това село даде три свидни жертви заради протеста си срещу тоталитарния режим. Как днес вие ще обясните, че само защото е малко населено място инвестирането на средства във водоснабдяване и канализация на това село е престъпление? Тези внушения не ги приемаме. Приемаме изцяло правото на контрол, на отчетност за прилагането на закона с цялата му строгост, но да не бъркаме категориите политическа целесъобразност, приоритети на едно управление, които са в полето на политическата целесъобразност, с презумирането на престъпление. Това са две много, много различни неща. Нямаме абсолютно никакво притеснение да подкрепим и двата проекта за решение, но ви уверявам, че ще държим ясно съзнание, ясна разграничителна линия между политическата целесъобразност и законосъобразността на актовете на проверяваните органи и лица.
За политическата целесъобразност отговорността е политическа. За нарушенията на закона отговорността, разбира се, е наказателна. Това са елементарни азбучни истини, които бях длъжен да споделя с вас.
Освен това ние смятаме, че тази политика на изравняване на изостаналите райони на страната, на периферията с центъра, именно защото е и европейски принцип, смятаме, трябва да продължи.
Това е като реплика към превръщането на идеята за спрените проекти като Бог знае какъв политически приоритет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, опит за подмяна на тези. Никой от мнозинството не е против това да се инвестират средства и да се подобряват условията на живот в малките населени места. Никой не е казал: не давайте пари; не правете промени; не правете водопроводи и канализации в малките населени места. Тезата на мнозинството, това, което ние казваме, е, че пари са давани там не за друго – не е гледната точка на мнозинството да се помогне на хората там и да се правят тези инвестиции в малките населени места, а основно целта на мнозинството да се правят там нещата е, защото там по-лесно се краде. Това е нашата теза. Там по-лесно се скриват кражбите. Това казахме ние, това рекох и аз в моето първо изказване.
А това да се дават пари там е добре, обаче случаите, които цитирахте – милион и двеста или три милиона и половина, ние сме абсолютно сигурни, че не повече от една трета са дадени и вложени действително, а другите две трети са изкрадени чрез консултантските „услуги” и после при строителството. Затова много от вас в момента тук ви тресе треска – тези, които са били министри и заместник-министри, и знаят, че по отношение на тях ще има дела, ако Сметната палата, ако медиите, ако прокуратурата си свършат работата. Това е абсолютно безспорно. Това е абсолютно ясно. Така че това е вашият проблем в момента и е хубаво, че този проблем стои благодарение на решимостта на мнозинството да си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Николай Коцев.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Местан, бих искал да Ви кажа, че ние също живеем в България. С цялото ми уважение към Вашето ораторско майсторство, аз ще бъда съвсем кратък, за да не губя времето на уважаемите колеги. Искам да Ви дам един пример от Враца, който не знам как ще ми го обясните, защото ние живеем там, ние го видяхме. Става въпрос за село Курново, Романско, в което след изборите спечели БСП. Това е родното село на така известния Данчо-Пръча, който е наркотрафикант, чийто момчета помагаха в изборите. Това се знае от цялата общественост. Не го казвам аз и не става въпрос за реторика. Става въпрос за факти. В Роман тези момчета помогнаха за изборите, след това беше отпуснато на родното му село милион и триста хиляди за канализация, наистина за 100 човека. Шефът на ВиК – Враца, който е от БСП, се възмути. Според мен той е качествен човек, професионалист, няма значение неговата политическа принадлежност. Той ми каза в очите: „Проектът е за милион и триста хиляди, аз като държавно и смесено общинско предприятие ще направя този проект за 250 хиляди, а тези измамници, които го правят, го правят за 100 хиляди”. Смятам, че ако го извикате тук, той ще го потвърди, дори и господин Божинов също. Това е истината! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Коцев.
За трета реплика, заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Местан, не можах да Ви разбера как да не мислим за политика тогава, когато молим Сметната палата да си свърши работата, след като Вие казвате, че селото, на което са дадени 3 милиона, е дало три свидни жертви. Аз направих пряка аналогия с трите милиона и ако на всяка жертва даваме по един милион – докъде ще стигнем?! Въпросът ми е друг. Прекрасно е да се облагородяват, да се цивилизоват и малките населени места. В моя роден край – Видинско, са много такива. Аз направих една простичка сметка, предполагам, че и колегите я направиха – 3 милиона за 300 жители...
РЕПЛИКА: Шестстотин.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ:...и 600 да са, значи са 15 хиляди, а ако са 300 са 30 хиляди на човек. Прекрасно!
Две години съм бил председател на Общинския съвет –във Видинска община тази цифра е нула лева. Нямам нищо против. В община Димово имаме нула лева. Нула лева на човек от населението! Димовска община е прекрасно населено място, не се подменя ВиК инсталацията – там живеят 86 човека. Проектът е на стойност 2 млн. 200 хиляди. Прекрасно е! Нека обаче да бъдем справедливи и нека Сметната палата наистина да не влага политика, а да си свърши работата.
Тук мисля, че аз и моите колеги декларирахме, не само, че имат правото, а са задължени да свършат този път колкото се може по-бързо, както каза и господин Агов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика, заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Коцев, аз наистина нямам честта да познавам нито Данчо-Пръча, нито Коча, нито когото щете. Не познавам добре и Враца, но знам със сигурност например, и това е дупликата ми към господин Шопов, че в ПУДООС не се плащат консултантски услуги. Там просто няма такава дейност. (Шум и реплики.) Извинявайте, оставете ме да си направя дупликата.
Когато използваме аргументите, те трябва да бъдат коректни. В ПУДООС просто няма консултантски услуги. Днес целият дебат се разгръща и от господин Агов около Бог знае какви милиони консултантски услуги в ПУДООС, а такава дейност просто няма. Точно това имах предвид – нека да освободим дебатите от тяхната преднамереност, защото от това никой нищо не печели. Има нужда от анализ, има нужда от проверка, има нужда от контрол, има нужда да знаете на какво стъпвате, за да провеждате политиката си и ще получите и нашата подкрепа в това отношение, но не за измислени обвинения.
Що се отнася до репликата на господин Тошев – много ми се иска Вие да не сте дали поредните основания за това, че големият проблем са инвестициите в малките населени места.
Господин Тошев, правилна е политиката на инвестиране в малките населени места и аз имам наистина най-искрен политически призив към Вас – не спирайте тази политика, продължете я! Защото 2001 г. заварихме, не по вина непременно на предишни правителства, а просто такива са реалностите и в планината – над 20 населени места, които бяха откъснати от средищните центрове, поради отсъствие даже на черен път. По 6–7 километра и през лятото в горещините, и през зимата, децата ходеха пеша до училище. Има още седем такива населени места. Господин Ремзи Осман беше председател на тази нарочна Комисия за регионално развитие. Трябва да бъдат завършени пътищата и в тези седем населени места. Искам да ви кажа, че в едно от тях живеят само 56 души. Необходимите средства за пътя са вероятно над 1 милион. Какво? Тези деца откъснати от света ли ще ги държим? Или през 21 век в европейска България е възможно 7-годишни невръстни дечица да вървят 7 километра само в едната посока?
Ако някой си мисли, че ви манипулирам, че не казвам истината, готови сме с колегите да ви посрещнем, да ни дойдете на гости в Кърджалийско и с вас, поне веднъж – но си оставете обувките, обуйте си боси маратонките, за да извървим поне един ден този път, който тези дечица извървяват в продължение на 365 дни и тогава отново ще говорим за малките населени места. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, ще продължим дебата по тази тема след като направим кратка почивка.
Изпълнявам приятното задължение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да отправя покана към всички народни представители да отбележим свещения за мюсюлманите празник – Рамазан Байрам. Заповядайте в Клуба на народния представител.
Ще продължим заседанието в 11,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме дебатите по Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Държавен фонд „Земеделие”, съгласно предложението на народните представители Мартин Димитров, Кирчо Димитров и Мариана Даракчиева.
От името на парламентарна група изявление ще направи народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще прочета:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на
„Ред, законност и справедливост”
относно бездействието на компетентните държавни
институции по Конституционно дело № 10
Уважаеми дами и господа! Ден след честването на българската независимост с огромно огорчение може да се отбележи, че част от българските институции гледат на тази независимост като на протоколно мероприятие, а не като задължение и отговорност за нейното отстояване.
Факт е, че почти три месеца след изборите има явно бездействие по отношение намесата на чужда държава във вътрешните работи на Република България. В тази връзка Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” остро възразява срещу липсата на информация и бездействието на компетентните институции по отношение на грубите фалшификации и закононарушения, свързани с разкриването на дейността на секционните избирателни комисии в Република Турция по време на последните парламентарни избори, проведени на 5 юли т.г.
За нас остава открит и необясним въпросът защо Правната комисия на Народното събрание парира възможността парламентът като конституционна страна по Конституционно дело № 10 да даде становище с оправданието, че „такава била практиката на предишните парламенти”.
„Ред, законност и справедливост” счита, че отстъплението от интересите на българската държава не може и не бива да бъде практика, а Конституционният съд традиционно конституира Народното събрание като страна по конституционните дела, именно защото е необходимо позицията на законодателната власт да бъде развита подробно в рамките на съдебното производство.
Ако и сега, при това ново конституционно мнозинство, продължава „практиката” на 39-то и 40-то Народно събрание, доминирана от тройната коалиция, българските избиратели с основание скоро ще се запитат: „Какво се случи – генерална промяна или приемственост?”.
„Ред, законност и справедливост” припомня, че с Определение от 11 август 2009 г. Конституционният съд на Република България конституира като заинтересовани страни по делото освен Народното събрание, също и Министерският съвет на Република България, Министерството на външните работи, Главна дирекция „ГРАО” към МРРБ, които трябваше отдавна да дадат своите писмени становища и допълнителни доказателства по това дело. „Ред, законност и справедливост” пита защо чиновниците от тези три ключови държавни институции мълчат – дали са депресирани, и ако са, от кого, или продължава да има друго въздействие?
На изборите на 5 юли т.г. българите поискаха отговорност за злоупотребите с власт, беззаконието и корупцията, които бяха основен приоритет на тройната коалиция. Със своите гласове мнозинството български граждани пожелаха веднъж завинаги да се спрат безобразията на ДПС и цинизмът на Ахмед Доган, чиято наглост надхвърля всякакви граници, чрез фантомния вот от Турция. От официалните протоколи, дошли оттам, става ясно, че има драстично разминаване между данните, публикувани в сайта на ЦИК, протоколите, избирателните списъци и намерените бюлетини в урните; създадените секционни избирателни комисии при липсата на 100 записани избиратели в основните списъци; секционните комисии, в които нито един избирател от основния избирателен списък не е гласувал, протоколи без отразени гласове, подадени за отделни партии, но вписани като гласове за ДПС в официалния сайт на ЦИК; протоколи, в които броят на гласувалите, според подписите, е значително по-малък от броя на подадените бюлетини и отчетените гласове.
Въпреки протестните акции на „Ред, законност и справедливост” преди изборите Външно министерство позволи разкриването на 123 секции на територията на Турция. В повечето от тях нямаше нито един представител на ГЕРБ, „Ред, законност и справедливост”, Синята коалиция и „Атака”. Това доведе до появата на два пъти повече избиратели от Турция спрямо изборите през 2009 г. и на около седем пъти повече от тези през 1997 г. Ако тази тенденция бъде продължавана, след десетина години поне една четвърт от депутатите в българския парламент ще се определят от гласовете в Турция.
Уважаеми дами и господа народни представители, бездействието на институциите, дори когато не подлежи на законови санкции, подлежи на морални. Затова Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” се обявява за реабилитиране на законността и демократичните процедури в страната и иска:
Първо, Правната комисия на Народното събрание да преразгледа решението си и да излезе със становище по Конституционно дело № 10, което да бъде прието в пленарната зала още следващата седмица.
Второ, Министерският съвет на Република България да приеме и оповести становището си до Конституционния съд до 10 октомври т.г.
Трето, Министерството на външните работи независимо да изиска основните и допълнителни списъци и чувалите с бюлетините, както и заявленията за разкриване на секциите на територията на Република Турция.
Четвърто, настояваме незабавно министър Румяна Желева да направи вътрешно разследване и да уволни дисциплинарно служителите, допуснали разкриване на незаконни секции и подаване на неверни данни към ЦИК.
Пето, Главна дирекция „ГРАО” да оповести колко от избирателите, вписани в основните и в допълнителните избирателни списъци, са гласували в Турция и в България и колко са фантоми. Тоест, изобщо няма лица с такава самоличност в тези списъци.
Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” очаква компетентните държавни институции да предприемат конкретни действия, с които да докажат, че сме европейска държава, а не анадолска провинция”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължават дебатите по обсъжданата точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, в един такъв проект за решение, който обсъждаме, за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на една от най-важните структури в държавата, какъвто е Държавен фонд „Земеделие”, не може да няма и политически елемент.
Политическите елементи обаче се крепят на няколко факти и съвпадения, които искам да представя на вашето внимание. Както разбрахме от вносителите, одитът, извършен на Държавен фонд „Земеделие”, е от одитори от управлението на господин Чауш. Интересно е да се спомене, че изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” също е от квотата на ДПС. Господин Чауш и неговият екип е извършил заверката на годишния финансов отчет на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието за 2007 г. В тази връзка се поражда съмнението относно обективността и най-вече на пълнотата на одита, извършен от Сметната палата в Държавен фонд „Земеделие”.
Друг интересен факт, който научаваме от мотивите на вносителите, е, че четири години Сметната палата не е извършвала одит на годишния финансов отчет на Фонда и следва логичният въпрос как тогава 40-то Народно събрание е осъществявало ефективен контрол върху публичните средства на Фонда и въобще върху публичните средства от държавния бюджет.
В допълнителна подкрепа на необходимостта от нов одит на дейността на Държавен фонд „Земеделие” бих искал да се спра на няколко интересни факта, които се набиват на очи при първоначалното прочитане на доклада на Сметната палата. Както знаете, фондът подпомага земеделските производители чрез отпускане на субсидии, отпускане на целеви кредити, покриване изцяло или частично на разходите за лихви по банкови кредити, даване на гаранции и поемане на поръчителства пред финансови институции, заделяне на средства за съвместно финансиране на целеви проекти по програми на Европейския съюз, свързани с развитие на земеделието в селските райони.
Подпомагането на земеделските производители с бюджетни средства се извършва чрез краткосрочно кредитиране и субсидиране и чрез инвестиционно кредитиране. Интересно е, че през 2006 г. от разрешения и утвърден размер – 12 млн. и 500 хил. лв., са усвоени едва 24 % от него или 3 млн. 42 хил. лв. за краткосрочно финансиране. За сметка на това целевите субсидии се усвояват достатъчно добре – при бюджет от 60 млн. са усвоени 57 млн. или 95 % от предвидените средства. Предоставените средства по лихвени кредити или инвестиционната програма на фонда, при планирани 190 млн. са усвоени едва 109 млн., тоест 57 %. През 2007 г. подпомагането на земеделските производители чрез краткосрочно кредитиране е едва 21 % - 8 млн. 383 хил. лв. от размера на утвърдения от управителния съвет бюджет от 40 млн. лв. Предвидените субсидии през 2007 г. се усвояват на 92 % от разрешения размер.
Що се отнася до инвестиционното кредитиране и съответно изпълнението на тази важна роля за фонда, трябва да се спомене, че през 2007 г. предоставените средства са едва 54 % в сравнение с отпуснатите през 2006 г., едва 60 млн. Трябва да се спомене, че върнатите редовно кредити от земеделските производители през 2007 г. са в размер на 66 млн., тоест няма ново усвояване на средства за подпомагане на земеделските производители.
Може да се направи изводът, прави впечатление, че при безвъзмездното подпомагане на земеделските производители посредством субсидии се усвояват над 90 %, а усвояването на средствата, които се отпускат на земеделските производители за подпомагане на тяхната дейност като целеви кредити и инвестиционни програми, е едва около 50 %.
Изводите, които можем да си направим от тези факти, са следните: или че служителите на Държавен фонд „Земеделие”, или по-голямата част от тях не са били мотивирани или заинтересовани по различни способи да работят сериозно в изпълнение на тази важна роля на фонда, за която е създаден той, а именно подпомагане на земеделските производители посредством краткосрочни инвестиционни кредити; или земеделските производители в България не са имали нужда от краткосрочно инвестиционно кредитиране през 2006 и 2007 г. Аз лично не познавам такива земеделски производители, които биха отказали както краткосрочно, така и дългосрочно инвестиционно кредитиране при преференциални условия, подпомогнати от Държавен фонд „Земеделие”.
Бих искал да ви запозная с някои от направените констатации от представителите на Сметната палата при извършване на реална фактическа проверка за законосъобразността и целевото усвояване на средства по кредити, отпуснати по инвестиционните програми. При една от проверките, въпреки положените от екипа усилия и предварително подготвени карти и GPS-координати, одитният екип не успява да извърши проверка на място на бенефициент от Велинград, който е усвоил инвестиционен кредит в размер на 1 млн. 50 хил. лв. за засаждането на 490 дка лози. Кредитополучателят категорично е отказал проверката, също така обявява нежелание за бъдещи взаимоотношения с Държавен фонд „Земеделие”. Констатирани са грешки и нарушения, които крият реален риск за системата, например приемането на фактури като разходооправдателни документи за усвояване на кредит, без в тях да е посочена нито марката, нито моделът, нито производството или други идентификационни данни в нея, както и липсва броят на животните. При реално посещение на място също не може да се установи дали животните са там или не.
Изводът, който може да се направи по повод на изнесения случай, както и наличните други доказателства за установени слабости в документалното оформяне на усвоителния процес при кредитите от фонда е, че системата за контрол при усвояването на средствата от страна на фонда е силно занижена и носи изключително висок риск за системата.
Бих искал да ви запозная с една друга много интересна констатация, която може би дава най-обективна оценка за цялостната организация на системата за контрола в Държавен фонд „Земеделие”, а именно: констатирано е, че служителите в областните подразделения на Държавен фонд „Земеделие” не използват GPS-апарати при уточняване на точното местонахождение на парцелите – обект на подпомагане от фонда. Тази констатация като цяло бих я оставил без коментар, само мога да гадая как реално е правена последваща проверка на усвоените средства, как е правена проверка от страна на служителите за парцелите, които се декларират по схемите за плащане, като нямат и не използват GPS-апарати. Може би ползват някакви нетрадиционни методи като ориентация по звезди или някакви други, които за съжаление не са приемливи от страна на Европейския съюз?!
Какво е констатирано през 2006 г. относно управлението на собствеността и активите на фонда? При направената годишна инвентаризация на фонда се установява липса на активи в размер на 18 хил. 750 лв. – на пръв поглед съвсем нищожна сума, може би съотнесена спрямо размера на бюджета на фонда и неговите активи. По-интересно е какво е предложението на комисията. Комисията и главният счетоводител правят предложение до изпълнителния директор на фонда за отписване и снемане от отчет на липсващите активи, нищо повече. През 2007 г. при направената инвентаризация липсващите дълготрайни активи вече са в размер на близо 96 хил. лв. – пет пъти повече. Естествено, предложението на комисията и главния счетоводител до изпълнителното ръководство е аналогично, тоест отписване от инвентаризационните описи и снемане от отчет. Никъде не става ясно потърсена ли е каквато и да била отговорност от материалноотговорните лица, които отговарят за тези липсващи активи.
Изнесените констатации и най-вече предприетите мерки от страна на ръководството на фонда могат да се категоризират като проявена груба безстопанственост, за която вече има и законодателно решение на Четиридесет и първото Народно събрание.
Относно работните заплати и административното подсигуряване на фонда през одитирания период 2006-2007 г. става ясно, че нарушения във Вътрешните правила и нарушения в разходването на средства за административна издръжка няма. Какво се случва през 2009 г.? През 2009 г., когато управлението на страната се взема от Политическа партия ГЕРБ, се налага да се правят вътрешни корекции в план-сметката на фонда, така че да се осигурят допълнителни финансови ресурси в размер на 6 млн. лв. за покриване на административните разходи до края на годината. Една от причините държавната институция да няма пари за издръжка е, че предишното ръководство е раздало изключително много допълнителни материални стимули под формата на допълнителни възнаграждения и работни заплати. Може би това е бонус за добрия доклад, който сме получили от Европейския съюз?!
Във връзка с всичко изложено от мен считам, че възлагането на нов одит на финансовото управление на бюджета на фонда е повече от наложително. И ние – народните представители от Политическа партия ГЕРБ, категорично ще подкрепим предложения проект за решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги! Многоуважаеми господин Червенкондев, нямаше да взема отношение, ако Вие не сте направили два големи извода, с които не съм съгласен.
Колега Червенкондев, искам да Ви напомня, ако сте следели тази материя последните 8-9 години, българското правителство през последните шест години предприе политика на преминаване от инвестиционно кредитиране към субсидиране на българското земеделие. Пропускайки този факт – съзнателно или не, правите извода, че инвестиционното кредитиране от фонд „Земеделие” е паднал на 54 %. Оттам правите големия извод, че това е следствие от демотивацията и това, че е грешна политика. Не, напротив, колега, в цяла Европа тенденцията върви към пряко субсидиране на земеделските производители. Там усвоимостта, както добре подчертахте, е 92 %. Но в никакъв случай не е този изводът, който трябва да направите. Напротив, трябва да подчертаете правилността на тази политика. Надявам се и съм убеден, че Вие ще продължите тази политика, защото това е обща тенденция.
Не отчитате и един друг факт – за това, че не се кредитира инвестиционният фонд „Земеделие” по две причини. Първо, големият професионализъм на тези служители, защото не може всеки кандидатствал да получи кредит от фонд „Земеделие”. Това говори по-скоро за свършена работа, а не за несвършена.
Второ, през този период банковото кредитиране и най-вече субсидирането от Европейския съюз стана много по-актуално за българския земеделски производител, отколкото да се отиде към кредитиране от фонд „Земеделие”, защото там цената на ресурса беше по-скъпа.
Но има още един извод, който правите, с който вече не съм съгласен, макар че тази оценка се споделя вече от всички в тази зала.
Уважаеми колега Червенкондев, Държавен фонд „Земеделие” се одитира първо от вътрешен одит. Тук е и проф. Димитров, одитира се от инспекция, одитира се от одит на Министерството на земеделието, одитира се ежегодно от Европейска комисия по земеделие, от Европейската сметна палата. А през последната година-година и нещо до всеки чиновник от Държавен фонд „Земеделие” заставаше един от Прокуратурата, един от ОЛАФ и всички тези други одитори. В тази обстановка чиновниците просто спряха да работят. Ако има някъде неусвояемост, то се дължи и на факта, че всеки иска отчети, включително и влязоха хора и с качулки в Държавен фонд „Земеделие”, а вие искате усвояемост.
Но по-важното е да разберете друго. Мен ме притеснява фактът, че ако споделяте тази оценка, ще трябва да се върнем обратно към инвестиционно кредитиране, а не към субсидиране, ще бъде тотална грешка и ще сринете всичко, което дотук сме правили.
Така че нека когато говорим за земеделие, да не го омесваме с понятия, които най-често ги използва Шопов – в „Часа на Шопов” към 10,00 ч., а да говорим реално за земеделието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тасим! Бих искал да Ви кажа следното. Наистина основната задача на фонда е да подпомага земеделските производители, основно със субсидиране, преки субсидии, но винаги с облекчено кредитиране. Не мога да се съглася с Вас, че ресурсът, който Държавен фонд „Земеделие” и кредитите, които той предоставяше по инвестиционното кредитиране на земеделските производители, са били по-лоши от кредитите, които са давали търговските банки. Напротив, и ресурсът беше по-евтин, и средствата, и процедурите по отпускането бяха по-лесни.
И последното, винаги в Държавен фонд „Земеделие” са работили по-добри специалисти в областта на земеделието, отколкото в която и да било търговска банка. Търговските банки са универсални, а не специализирани. Единствената специализирана банка в областта на земеделието е Държавен фонд „Земеделие”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други желаещи народни представители желаят ли да се включат в дебата? Не виждам.
Заповядайте, господин Валери Димитров, за отговор.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам категорично да отхвърля твърдението, че Сметната палата не си е свършила работата при одитите и заверките на годишните финансови отчети. Нека да бъда ясен: фонд „Земеделие” за съжаление има неясен правен статут, който в края на краищата се свежда до това, че е една извънбюджетна сметка към Министерството на земеделието и всяка година тази извънбюджетна сметка се консолидира към годишния финансов отчет на Министерството на земеделието.
Искам да бъда ясен. През 2004 г. не е имало одит и заверка на финансов отчет на Министерството на фонд „Земеделие”, защото никога фонд „Земеделие” не е представял самостоятелни финансови отчети за заверка. Те винаги са били консолидирани в годишния финансов отчет на министерството. Разбира се, искам да обърна внимание, че това не е добре и не е целесъобразно, защото бюджетът на фонд „Земеделие” е голям и не би следвало да бъде консолидиран в бюджета на Министерството на земеделието. Категорично трябва да се установи практиката фонд „Земеделие” да има самостоятелен годишен финансов отчет, който да бъде заверяван от Сметната палата. По този повод имахме среща с ръководителката на фонда госпожа Калина Илиева, говорихме подробно по този въпрос, направихме проверка в документацията на Сметната палата, няма заверка през 2004 г.
Проблемът е, че Сметната палата извършва одит и заверки на финансовите отчети на първостепенни разпоредители с бюджетни средства, както и на второстепенни разпоредители със самостоятелен бюджет, както, разбира се, и на извънбюджетни сметки при положение, че те имат самостоятелни финансови отчети. Фондът, за съжаление, няма самостоятелен финансов отчет.
Аз лично смятам, че както фонд „Земеделие” със съответните промени в неговия статут, така например и Националната агенция „Пътна инфраструктура” трябва да представят самостоятелни финансови отчети всяка година в Сметната палата, които да бъдат заверявани. Това трябва да се направи. Но сега искам да обърна внимание, че становището както на одиторите, така и на юристите в Сметната палата – това становище е писмено и ще бъде предоставено на Комисията по бюджет и финанси, на госпожа Стоянова и на всеки народен представител, който прояви интерес към него, сега становището е категорично: няма основание при сега действащата нормативна уредба за самостоятелна заверка на финансовите отчети на фонд „Земеделие”.
Тъй като се постави този въпрос във връзка с вътрешното ръководство на Сметната палата, искам да обърна внимание, че тази година финансовият отчет на Министерството на земеделието е заверен с резерви. Действително до миналата година фонд „Земеделие”, Министерството на земеделието са били одитирани от отделение, ръководено от господин Чауш, но след влизане в сила на Закона за конфликт на интереси в Сметната палата беше направена ротация, тъй като дискутирахме понятието „политическа зависимост” и сметнахме, че не е целесъобразно действително да има политическа зависимост между одитиран и одитиращ. В момента фонд „Земеделие” се одитира, както и Министерството на земеделието, от отделението господин Коста Костов.
Становището за това, че не можем да заверим отчета на фонд „Земеделие” е становище на неговите одитори, както и на юристите със Сметната палата.
По повод възлагания на Сметната палата одит искам да обърна внимание, че фонд „Земеделие” е изключителна институция с много функции и с много роли. Той има три основни функции. Само едната от тях е била предмет на одит, извършен от отделение 8 на господин Чауш. Става дума за функцията му да подпомага земеделските производители по Закона за подпомагане на земеделските производители със средства от бюджета. Само в тази му функция фонд „Земеделие” е бил обект на този одит. Но фонд „Земеделие” същевременно е разплащателна агенция. Той има статута на разплащателна агенция по изразходването на средствата, свързани с общата селскостопанска политика на Европейския съюз след присъединяването. В тази му функция той е сертифициран от специална одитна компания „Грант тортън”. Там е бил извършен одит.
Още една функция на Фонд „Земеделие” е функцията му да изразходва средства като агенция по САПАРД, той има статут на Агенция САПАРД, и това са средствата, свързани със селскостопанската политика в периода преди присъединяването на България. Тоест това са три различни роли, три различни функции на фонда.
Искам да обърна внимание, че обект на одит не е бил фондът в цялостната картина на неговите функции. Това трябва да се има предвид. Затова моето предложение е, че фондът е добре да бъде проверен от системите му за управление и контрол във всичките му функции, тъй като все пак трябва да се има предвид, че те са различни. Именно фондът като Разплащателна агенция и като Агенция САПАРД е бил проверяван и одитиран многократно от одитни компании – от Голямата четворка, както и от Европейската комисия, от Европейската сметна палата.
Нашият одит, повтарям, не си е поставил такава глобална задача. Той е имал за цел да провери и да оцени само и единствено функцията на фонда по Закона за подпомагане на земеделските производители.
Тъй като тук се постави въпросът за това, че може би има недостатъчно остри констатации, одитният екип Веселин Вълчев, Йорданка Стоименова и Антон Антонов е констатирал множество недостатъци в управлението на средствата – националните средства за акредитиране и субсидиране на селскостопанските производители. Те особено ясно се открояват в заключението на доклада.
Ще си позволя да посоча само някои от тях, които имат системно значение. Това са:
- неразработената стратегия за оценка и управление на риска по националните схеми;
- нерегламентиран е начинът и редът за отчитане на приходите;
- при приемането и обработката на изискуемите документи за отпускане на инвестиционни кредити са допускани пропуски, които крият реален риск за системата;
- служителите не ползват GPS апарати и не може да бъде уточнено точното местоположение на парцелите, обект на подпомагане на фонда;
Тук мисля, че господин Диан Червенкондев съвсем коректно посочи тези констатации от одитния доклад.
- изградените функционални и вертикални връзки между отделните структурни звена на фонда не функционират в достатъчна степен и не дават разумна увереност, че предоставената информация е пълна и достоверна;
- не са предприети мерки във връзка с инвентаризацията и не е застраховано недвижимото имущество.
Това са достатъчно констатации, които показват определени, и то сериозни, недостатъци в управлението на средствата по фонда.
Бих искал да посоча, че с нашия одит ще се опитаме да покрием максимално широк периметър, образно казано, за да можем да обхванем всички тези функции на фонда, за да дадем пълна представа на народните представители за това какъв е фондът и каква е неговата роля при изразходването както на средства по националния бюджет, така и на европейски средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Желаещи за включване в дебата има ли? Няма.
Считам въпроса за изчерпан.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както ни бе предложен от председателя на постоянната комисия.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР.
Законопроектът е разпределен на две комисии: Комисията по бюджет и финанси, която е водеща, и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Процедурно предложение: моля да подложите на гласуване в залата да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите заместник-министъра да присъства в залата на разискванията.
Госпожо Стоянова, моля да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги! Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор,
№ 902-01-13, внесен от Министерския съвет
на 11 септември 2009 г.
На заседание, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.
Със законопроекта се предлага Държавната агенция за информационни технологии и съобщения да се заличи от приложението към чл. 12, т. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, в което са посочени организациите със звена за вътрешен одит.
Причините, които налагат приемането на предложеното изменение в закона, са продиктувани от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от посоченото решение Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се” .
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има думата господин Иван Вълков да докладва становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17.09.2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов.
В приложението към чл. 12, т. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор са посочени организациите със звена за вътрешен одит. Сред посочените организации е и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Със законопроекта се предлага Държавната агенция за информационни технологии и съобщения да се заличи от приложението.
Причините, които налагат приемането на предложеното изменение в закона, са продиктувани от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от посоченото решение Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Целите, които се поставят с приемането на предложения законопроект, са тясно обвързани с изпълнението на Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, със 17 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Желаете ли да вземете отношение, господин Русинов? Явно няма такова желание.
Има ли желаещи народни представители за изказвания по законопроекта? Не виждам такива, с което обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 902 01-13, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение - на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, настоящият законопроект да бъде на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение на току-що направеното? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем още сега на гласуване на второ четене.
Гласували 127 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, моля да докладвате текстовете на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния
сектор
§ 1. Приложението към чл. 12, ал. 1, т. 5 - на ред 14 - думите „Държавна агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласувайте току-що прочетения текст на Законопроекта за изменение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
С изменението, което беше подложено на гласуване, е приет изцяло Законът за вътрешния одит в публичния сектор.
С това изчерпахме т. 4 от дневния ред.
Преминаваме към точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление като водеща и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Има доклади и от двете комисии.
Господин Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание доклад относно Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет.
„На свое редовно заседание, проведено на 17.09.2009 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение на Закона за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет.
Предложеният законопроект е в резултат от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България. Това налага в чл. 18, ал. 4 от Закона за регионалното развитие да бъдат променени наименованията на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на транспорта, тъй като съгласно т. 4 от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. същите са преобразувани в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, съответно в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и да бъдат заличени от текста на закона думите: „Държавна агенция за информационни технологии и съобщения”.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на законопроекта, като същевременно бе обърнато внимание, че между двете гласувания е необходимо да се уточнят допълнително представителите на кои министерства да бъдат включени в състава на регионалните съвети за развитие на мястото на представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Министерството на извънредните ситуации поради закриването на двете министерства съгласно т. 3 от визираното по-горе решение на Народното събрание.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление единодушно с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Татарски.
Има думата господин Вълков – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17.09.2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов.
Законопроектът за изменение на Закона за регионалното развитие предвижда думите „Министерството на транспорта” да се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” да се заличат.
Причините, които налагат приемането му, са продиктувани от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Откривам разискванията. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към този законопроект? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка шест:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Вносител – Министерският съвет, 11 септември 2009 г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – като водеща комисия, и на Комисията по правни въпроси.
Моля председателят на водещата комисия господин Вълков да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и
съобщения относно първо четене на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17,
внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на 17 септември т.г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в същото министерство.
Законопроектът беше представен от господин Първанов - заместник-министър.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от закона Министерският съвет приема Обща стратегия за електронно управление. Законопроектът предвижда Общата стратегия за електронно управление да се приеме с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със законопроекта се предлага осъществяваните до момента правомощия на министъра на държавната администрация и административната реформа във връзка с електронното управление да бъдат правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съответно функциите и дейностите по електронното управление да бъдат изпълнявани от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 43, ал. 3 от законопроекта министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява интеграция на националните информационни системи с тези на държавните членки на Европейския съюз с цел предоставяне на възможност за предоставяне на трансгранични електронни административни услуги. Законопроектът предвижда актовете за установяване на нарушенията по закона да се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а наказателните постановления да се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Причината, която налага приемането на предложените изменения в закона, е необходимостта от единна ефективна държавна политика в сферата на информационното общество и електронното управление. Политиката в сектора на информационните и комуникационните технологии досега се провежда от различни ведомства: първо, от Министерския съвет, поддържайки мрежата на държавната администрация; второ, от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, провеждайки политика в областта на електронните съобщения и информационните технологии, пощите и технологичния аспект на електронното правителство; трето, от Министерство на държавната администрация и административната реформа, което провеждаше политиката в областта на електронното правителство.
Промените, предлагани със законопроекта, са продиктувани и от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т. 4 от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Господин Тодор Димитров – заместник-председател на Комисията по правни въпроси, ще докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане за първо
четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за електронното управление, внесен от Министерския съвет
на 11.09.2009 г.
На заседание, проведено на 17 септември 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в министерството.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление се предлагат промени, свързани с приемане на Обща стратегия за електронно управление, която се приема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предлага се правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа да бъдат правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като функциите и дейностите по електронно управление бъдат изпълнявани от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 се предлага министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да осигурява интеграция на националните информационни системи с тези на държавите – членки на Европейския съюз, с цел създаване на възможност за предоставяне на трансгранични електронни административни услуги.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление предвижда издадените до влизането му в сила подзаконови нормативни актове да запазят действието си, доколкото не му противоречат.
Като причини, които налагат предложените изменения и допълнения, се изтъкват: необходимостта от единна и ефективна държавна политика в сферата на информационното общество и електронното управление, както и провеждането на непоследователна политика в сектора на информационните и комуникационните технологии, дължащо се на провеждането й от различни ведомства.
Като основен проблем на държавната политика в сектора до момента се изтъква междуведомственото разкъсване на политиката между отделни ведомства и нейното практическо изпълнение от няколко органа на изпълнителната власт, което води до непоследователни, несъгласувани и неефективни проекти и в крайна сметка – до липса на контрол.
Със законопроекта се цели постигане на общо, съгласувано и лишено от противоречия управление на информационните, комуникационните технологии и електронното правителство, осигуряване, гарантиране и предвидимост в действията на държавния орган, който е натоварен с изпълнението на тази политика.
Комисията по правни въпроси единодушно с 24 гласа „за” прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г. и предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря господин Димитров.
Вносителят желае ли да вземе думата? Не.
За изказвания? Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, вземам думата да кажа, че четвърта, пета и шеста точка са актове, с които Народното събрание овластява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Редно е при обсъждането и изобщо при извършването на този акт министърът да бъде тук в залата на Народното събрание, защото се получава едно изпразване от съдържание на акта на Народното събрание или поне олекват актовете на Народното събрание, които на практика възлагат на министъра големи и сериозни надежда. Всички тези неща в становището на комисиите, предложенията на вносителите трябва да се чуят от министъра, когато получава на практика тази задача. Защото той я получава от Народното събрание. Министерският съвет предлага ние да направим това нещо, а ние го правим тук и му възлагаме тези функции. Напълно основателно редно е така да бъде, подкрепяме тези актове, но е добре той да бъде тук, за да чуе и становищата на комисиите. Те са гласувани единодушно, трябва да разбера от тези единодушни гласувания, че се възлагат и сериозни надежди и големи очаквания тази работа, която беше замряла, беше оставена практически без сериозно управление, да получи един силен тласък.
Аз правя това изказване, за да обърна внимание на групата на ГЕРБ, че е редно при такива актове министрите да бъдат тук в залата на Народното събрание. Вярно е, че в предишното Народно събрание министрите не идваха в залата, но в по-предишните имаше практика, когато се обсъжда въпрос, особено от такова естество, министърът да е тук и евентуално да вземе отношение към водените дебати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Желаещи за реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение към обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Законопроектът е обсъден на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Моля председателя на комисията господин Вълков да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 септември 2009 г., бе разгледан и обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз и в съответствие с:
1. Изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността.
2. Препоръките на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги” към Европейската комисия във връзка с прилагания подход за либерализиране на пазара на пощенските услуги, регламентиран със Закона за пощенските услуги.
Във връзка с полученото официално уведомително писмо № С(2009) 4838 от 25 юли 2009 г. на Европейската комисия относно нарушение № 2009/2146 за неизпълнение на задълженията на Република България по чл. 49 от Договора за Европейската общност и по Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2002/39/ЕО, по-специално по чл. 9, който се отнася до въвеждането на разрешителни процедури, включително на индивидуални лицензии за нерезервираните услуги, които попадат в обхвата на универсалната пощенска услуга, Република България прие заключенията на Комисията, посочени в официалното уведомително писмо № С(2009) 4838 от 25 юли 2009 г., по нарушение № 2009/2146.
Предлаганите изменения в законопроекта са насочени към облекчаване на разрешителните процедури за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и въвеждане на изисквания и степен на регулиране, пропорционални на вида на извършваните пощенски услуги. Тази промяна води до отпадане, както на изискването за териториално покритие, така и на изискванията, свързани с останалите елементи на предоставянето на универсалната пощенска услуга, в т. ч. гъстота на местата за достъп до пощенските мрежи, качество на услугата, регулиране на цените и др.
С измененията в тази им част се цели постигане на ясно разграничаване между изискванията към пощенския оператор („Български пощи” ЕАД) и изискванията към пощенските оператори, които извършват услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга. Във връзка с това в чл. 39 от проекта е предложено издаване на индивидуална лицензия за пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна и индивидуални лицензии за пощенските оператори за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, свободно на територията на страната без задължение за пълно териториално покритие.
С цел постигане на пълно съответствие с чл. 49 от Договора за създаване на Европейската общност и с чл. 9 от Директива 97/67/ЕО в законопроекта е предвидено изменение на чл. 53 и 54 от действащия Закон за пощенските услуги.
Предвиденото изменение на чл. 53 от закона регламентира общите изисквания за извършване на пощенски услуги, съдържащи се в посочените по-горе два вида индивидуални лицензии.
В чл. 54 от законопроекта са регламентирани допълнителните и специалните изисквания, съдържащи се в индивидуалната лицензия на пощенския оператор, задължен да извършва универсалната пощенска услуга, като териториално покритие на цялата страна, осигуряване на достатъчна гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа, като се отчитат нуждите на потребителите.
Предлаганите промени в законопроекта отразяват и актовете и резолюциите на Всемирния пощенски съюз, приети от ХХIV конгрес на Съюза през 2008 г.
Промените, предлагани със законопроекта, са продиктувани и от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Във връзка с това законопроектът изрично посочва, че държавното управление на пощенските услуги се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 13 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложения законопроект?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Синята коалиция заявявам, че ще подкрепим предложените изменения и допълнения в Закона за пощенските услуги. Едновременно с това аз изразявам също желанието – както моето, така и на моите колеги, когато се гласуват изменения в законите, предполагащи поемане на допълнителни отговорности от страна на министерствата, чрез структурни промени, както е случаят тук – закриването на Държавната агенция по информационни и комуникационни технологии, министърът да бъде в пленарната зала, защото ние, чрез гласуване на тези промени, му възлагаме тези отговорности, които трябва да носи след промените на закона.
По отношение на конкретните промени в Закона за пощенските услуги това, което искам да отбележа като пожелание да бъде отразено по определен начин преди второ четене на закона, са следните неща.
Първо, считам, че действително Събранието трябва да гласува промените, които изискват либерализиране на пазара на пощенските услуги. България е в режим на монопол по отношение резервирания сектор на универсалната пощенска услуга до 31 декември 2010 г., което означава, че остават 15-16 месеца до изтичането на този монопол. Правилата на либерализирания пазар трябва вече да са факт в закона. Ето, те ще се случат в рамките на следващия месец.
Едновременно с това, подчертах го и по време на заседанието на комисията, необходимо е да се предвиди създаване на Компенсационен фонд, който трябва да функционира с оглед да бъдат покрити разходите на оператора, който ще извършва универсалната пощенска услуга върху територията на цялата страна. Да покрива разходите там, където има финансова и икономическа загуба, поради това че трябва да бъдат обслужвани и отдалечени райони от страната, слабо населени и в същото време изискващи разходи, за да бъде осигурена задължителната за всеки български гражданин пощенска услуга.
Компенсационният фонд означава отговорности, първо, към нас, законодателите, защото трябва да го създадем като механизъм, от друга страна – отговорности за всички останали оператори, които ще действат на либерализирания пазар на пощенските услуги. Алтернативата, която е по отношение на компенсационния фонд, а тя е да бъде осигурявано допълнително финансиране на този основен пощенски оператор чрез държавния бюджет, особено в период на финансова и икономическа криза, считам за неудачно.
Ето защо аз застъпвам изцяло тезата, че трябва да бъде създаден Компенсационният фонд и условията за неговото създаване да бъдат разписани в закона.
На второ място това, което считам, че е задължително също така, е записване на няколко текста, свързани с пощенската сигурност. Либерализираният пазар създава по-големи условия за злоупотреба с пощенските пратки. По тази причина е необходимо разписване на условия за пощенска сигурност, които да гарантират здравето, а понякога и живота на ползвателите на пощенската услуга, тоест на всички български граждани.
На трето място, независимо от либерализирането на пазара, ние трябва да създадем условия за гарантиране на качеството на пощенската услуга.
На четвърто място, трябва да се засилят санкциите за онези мними пощенски оператори, които не притежават съответния лиценз, но извършват пощенски услуги. Защото това е същото, както с превозвачите ментета в автомобилния транспорт. Трябва да защитим интересите на всички пощенски оператори, които отговарят на условията за осъществяване на пощенските услуги.
В заключение искам да отбележа, че ще направя предложения в смисъла на моето изказване между първо и второ четене на законопроекта и те ще бъдат единствено с цел да се подобри и изчисти текста, който ни е предложен за първо четене. Но в цялост, това, което е и нашата задача при обсъждане законопроекта на първо четене, аз подкрепям изцяло. Считам, че е навременен и ви предлагам Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги да бъде гласуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
От името на вносителя желаете ли да вземете отношение? Няма заявено желание.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, този въпрос беше дискутиран и в Четиридесетото Народно събрание, когато се прие срокът да важи до 31 декември 2010 г. Тоест запазване статута на българските пощи, както е сега.
Мотивите, които бяха изложени и бяха уважени от колегите от Четиридесетото Народно събрание, бяха точно тези, че има над 3 хил. и 600 населени места, които се покриват в момента от „Български пощи”. Това са малки населени пунктове, където частните оператори въобще нямат бизнес интереси да могат да задоволят пощенските услуги в тия малки места. Тогава, когато обсъждахме този въпрос, затова дадохме този по-голям срок – до 31 декември 2010 г., за да могат, дето се казва, през този период да се преструктурират и възможностите на частните оператори, и самите „Български пощи” да имат достатъчно време, за да може една част евентуално от тези помещения, които сега държат пощите, въобще да се даде една възможност някак планомерно да премине тая либерализация на пазара на пощенските услуги.
Лично аз смятам, че пак се избързва. Не съм убеден, че с това, което се предлага, няма да лишим голяма част от българските граждани и малки населени пунктове с качествени пощенски услуги, а и тревогата, която изрази преди мен господин Иванов, е в същия тоя дух – Компенсационен фонд и ред други мерки, които може би ще предложи за второ четене.
Аз си мисля, че както избързахме, пак казвам, лично мое мнение, със съкращаване срока за професионализация на Българската армия, тоест като прекратихме наборната служба малко предсрочно и създадохме сериозни проблеми в областта на отбраната, така и тук, като избързваме, ще създадем на практика сериозни проблеми – по-точно говоря за интереса на българските граждани в по-малките населени места.
Затова си мисля, че може би трябва да се прецени какво точно в промените на закона да вкараме в сила сега, дето се казва, и какво би трябвало да се дообмисли и да се осигурят възможности за действително безпроблемно преминаване към тая либерализация. Защото бизнесът си гони интереса и фактически надали чак толкова охотно ще тръгнат да обслужват малки населени места, където очевидно ще губят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радославов.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Радославов?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Радославов, вярно е, че в Четиридесетото Народно събрание ние специално разисквахме срока, в който трябва да бъде либерализиран пазарът на пощенски услуги. Вие знаете, че аз бях един от хората, които настояваха за удължаване на срока вместо 1 януари 2009 г., този срок да бъде 1 януари 2011 г. – тоест до края на 2010 г. Български пощи имат монопол върху доставката на резервирания сектор на пощенските услуги.
В същото време още тогава ние казахме, че Български пощи трябва да изминат необходимия път, за да могат да се подготвят да бъдат равностойни участници на либерализирания пазар, а това означава определени промени в Български пощи, включително в управлението на тяхната собственост, осигуряване на разнообразие на услугите, които предлагат, за да могат действително да се окажат подготвени. Ние дадохме две години за този период, освен че те имаха вече предварително известие и би трябвало да е изминат част от пътя, защото първоначално се считаше, че до 1 януари 2009 г. монополът ще отпадне. Още в преамбюла на Директивата на Европейския съюз се изисква съчетаване на постепенно контролиране на отваряне на пазара на пощенските услуги с устойчивото гарантиране на предоставяне на универсалната услуга.
Смятам, че законът в този си вид още отсега фиксира това, което ще бъде либерализираният пазар след 1 януари 2011 г.
Сигурно ще направя предложение преди второ четене, че трябва ясно да се разпише какво представляват пощенските мрежи. Не може да се оставят с мрежа единствено пощенски станции. Тук даже съм разписал, че трябва да има стационарни, също така и мобилни пощенски станции, пощенски агенции, изнесени пощенски гишета, разменни сортировъчни центрове, за да може действително да се оптимизират както финансовите разходи на Български пощи, така и качеството на предлаганата от тях услуга. Ние повече не можем да бавим правилата на либерализирания пазар.
Искам да отбележа, че имаме предупредително писмо, то е уведомително, от Европейската комисия по този въпрос, че ние закъсняваме с приемането на правилата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
Моля народните представители да изразят волята си.
Гласували 125 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е обсъден в две от постоянните комисии –по външна политика и отбрана и по транспорт, информационни технологии и съобщения.
С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Чукарски.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, първо, моля да гласуваме следното процедурно предложение – господин Първан Русинов – заместник-министър на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представлява вносителя, да вземе отношение и по тази точка. Той е в пленарната зала, но въпросът е да го гласуваме, тъй като първото гласуване беше не за всички точки, а мисля, че беше направено предложение от колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за участие на заместник-министъра в работата ни и по тази точка.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Чукарски, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям пред вас:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за отбраната
и Въоръжените сили на Република България,
№ 902-01-14, внесен от Министерския съвет
на 11 септември 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 16 септември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов.
Съгласно действащата редакция на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, съгласувано с министъра на отбраната, организира и ръководи подготовката на пощенските и електронните съобщителни мерки за привеждането им в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на Въоръжените сили и на страната в мирно време и във военно време.
Организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната, инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време.
Създава, експлоатира, поддържа и развива електронно- съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната.
Определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на Въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение.
Законопроектът за изменение на Закона за отбраната и Въоръжените сили предвижда посочените правомощия да се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложените изменения в закона са обусловени от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
По време на обсъждането на законопроекта бяха представени бележки на референта от Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание, съгласно които е необходимо между двете гласувания да бъде извършена правно-техническа редакция чрез изменение и допълнение на някои от разпоредбите, както и чрез създаване на нови параграфи.
В хода на дискусията се откроиха няколко предложения на народни представители.
Господин Неджми Али изрази забележка, че е редно на вниманието на народните представители от Комисията по външна политика и отбрана да бъде представено и становище по законопроекта от Министерството на отбраната. В свое изказване господин Георги Пирински предложи при обсъждането на Законопроекта в Народното събрание на първо гласуване да бъде поканен за участие съответният заместник-министър на отбраната, в чиито компетенции попадат дейностите, регламентирани с текстовете – обект на настоящото изменение. Господин Димитър Лазаров, изказвайки принципна подкрепа за внесения законопроект, също изрази становище, че е целесъобразно в разискването му в пленарната зала на Народното събрание да участва представител на Министерството на отбраната.
След приключване на обсъжданията се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Становището е прието на 16 септември 2009 г. от комисията с единодушие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, който ще се докладва от господин Свилен Крайчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, същият законопроект беше разгледан и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и искам да предложа на вашето внимание доклада, който бе изготвен относно Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17.09.2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в министерството.
Законопроектът бе представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, съгласувано с министъра на отбраната, организира и ръководи подготовката на пощенските и електронни съобщителни мрежи за привеждането им в по-високи степени на готовност за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време; организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждата на отбраната и инсталиране за нуждите на отбраната мощности за военно време; създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната; определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение.
Законопроектът предвижда посочените правомощия да се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът предвижда издадените до влизането му в сила подзаконови нормативни актове да запазят действията си, докато не му противоречат.
Причините, които налагат приемането на предложените изменения на закона, са продиктувани от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Целите, които се поставят с приемането на предложения законопроект, са тясно обвързани с изпълнението на решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Крайчев.
От името на вносителя, желаете ли да вземете отношение ? Не.
Народните представители, които искат да вземат думата по този законопроект, могат да го направят сега. Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители да гласувате.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно.
Заповядайте за процедура, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, колеги, правя предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Постъпило е заявление, входирано в Деловодството на Народното събрание на 23 септември 2009 г. в 13,16 ч.:
„Уважаема госпожо председател, на основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на вносителите оттегляме внесения от нас законопроект за Институт за националната памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14, от 2 септември 2009 г., с оглед нанасяне на корекции в текста, съгласно доклада на Комисията по правни въпроси, № 953-03-20, от 18 септември 2009 г.” Заявлението носи подписите на всички народни представители, които са вносители на законопроекта. При това положение същият отпада от днешния ни дневен ред.
Тъй като следваща точка от нашата програма е Отчет на Съвета за електронни медии за 2008 г., а лицата, които са вносители на доклада за този отчет на Съвета, са поканени за пленарното заседание, което следва да се проведе в четвъртък – утре, обявявам, че утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. с разискване по точка десета от седмичната ни програма, поради което за днес закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,30 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова

Секретари:
Митхат Метин
Петър Хлебаров