Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Пламен Нунев и Бисерка Петрова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 190 народни представители. Налице е кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

Продължаваме програмата за настоящата седмица с:
ОТЧЕТ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА 2008 Г.
Същият е разгледан на извънредно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 11 септември 2009 г.
Постъпило е становище по надлежния ред. Със съдържанието му ще ни запознае председателят на комисията госпожа Даниела Петрова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в пленарната зала да бъде допусната госпожа Маргарита Пешева – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 170 народни представители: за 169, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала госпожа Маргарита Пешева.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно Отчета на Съвета за електронни медии
за 2008 г.

На извънредно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 11 септември 2009 г., бе разгледан Отчетът на Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2008 г., който бе представен от Маргарита Пешева – председател на Съвета за електронни медии. В заседанието участваха членове на съвета: Мария Стефанова, Анна Хаджиева, Георги Стоименов, Райна Николова, Милен Вълков и Мая Вапцарова.
Отчетът на Съвета за електронни медии за 2008 г. се внася за първи път в Народното събрание съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и представя информация за дейността му като регулатор и упражняването на надзор върху радио- и телевизионната дейност у нас.
Съветът за електронни медии осъществява дейността си по силата на приетия през 1998 г. Закон за радиото и телевизията и е правоприемник на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ). При осъществяването на дейността си членовете на СЕМ трябва да се ръководят от принципите на: колегиалност, публичност и прозрачност; независимост при обсъжданията и вземането на решения; сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации, чиято дейност е в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права, защита на интересите на зрителите и слушателите. Заедно с това съветът трябва да отчита интересите на обществото, като защитава свободата на словото, плурализма на идеи и гледни точки в радио- и телевизионните програми и независимостта на радио- и телевизионните оператори.
Според отчета, през 2008 г. СЕМ е издал 18 лицензии за радиодейност и е регистрирал 17 телевизионни програми, разпространявани по кабел или сателит, и подкрепя появата на местни радиопрограми. Основно изискване на регулаторния орган е местните новини и информация да бъдат максимално защитени в програмните документи на кандидатите. Веригите радиостанции работят предимно с програмни лицензии, издадени за съответния град, но те предоставят на своята аудитория „прозорци”, които съдържат местна информация. Общият/политематичен профил преобладава в издадените от СЕМ лицензии и регистрации. Излъчваните по кабел и/или сателит телевизионни програми със специализиран профил се подчиняват на търговския интерес и изхождат от високия рейтинг на някои телевизионни жанрове.
През изминалата година са наблюдавани 156 програми, от тях 67 радиопрограми и 87 – телевизионни, с общ обем от 25 357 часа. Съставени са 98 актове за установяване на административни нарушения на 49 оператори. Относително най-голям дял заемат тези по чл. 82, ал. 1 от ЗРТ, според който рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
Голям е делът и на нарушенията по чл. 92, ал. 2 – „името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването”. През предходната година се наблюдава увеличение на нарушенията по чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗРТ. Нарушението е тревожно като се има предвид, че ЗРТ и Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (известна като Директива за аудиовизуални медийни услуги) относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, които отделят голямо внимание на физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните. Радио- и телевизионното наблюдение се осъществява по предварително утвърден график, в случаи на сезиране от членове на СЕМ или граждани за нарушения на ЗРТ. В отчета на СЕМ е посочено, че среща трудност по отношение на зачестилото укриване на операторите, тяхното нежелание да им бъдат връчени актовете за установяване на административни нарушения. Не са малко случаите, когато дори при извършено сериозно нарушение, регулаторът е принуден да прекрати дадена преписка.
В отчета се изтъква, че съветът работи активно с Комисията за защита на потребителите по спазването на правата на потребителите относно заблуждаващи реклами, излъчвани от радио- и телевизионни програми или представляващи нелоялни търговски практики.
Извършена е и проверка на 94 телевизии, във връзка с регистрирани от тях 105 програми, за изпълнение на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от ЗРТ и в изпълнение на чл. 19, ал. 3 по отношение на предоставяне при поискване на доказателства за търговските и отстъпените авторските права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.
Медийната регулация подлежи на съдебен надзор в два аспекта: относно решенията на СЕМ във връзка с лицензионната и регистрационната дейност, прилаган от Върховния административен съд в двуинстанционно производство и относно издаваните от председателя на СЕМ наказателни постановления във връзка с извършвания от експертите на СЕМ мониторинг на радио- и телевизионните програми, който се осъществява от районните и административните съдилища.
Съветът отчита като успешна административнонаказателната си дейност, след като на втора инстанция съдът е потвърдил 26 наказателни дела, а е отменил 14 дела. В бюджета на СЕМ са постъпили общо 147 896,54 лв., представляващи суми от наложени имуществени санкции с наказателни постановления от председателя на СЕМ. Около 90% от делата на ВАС са решени в полза на СЕМ и те са спечелени. Около 70% от наказателните с административен характер дела по обжалвани постановления са решени отново в полза на СЕМ.
Във връзка с приетия от Министерския съвет на 31 януари 2008 г. Национален план за наземно цифрово телевизионно разпространение (DVB - T), СЕМ е взел решение да отмени провеждането на обявените конкурсни процедури за аналогово телевизионно разпространение с местен обхват в градовете София, Варна и Пловдив. Съветът отчита, че това решение е правилно, с оглед на това, че то успешно е минало през съдебния контрол на Върховния административен съд.

В отчета е отбелязано, че Съветът е член на Европейската платформа на регулаторните органи и участва в нейните срещи в заседанията на Постоянния комитет за трансгранична телевизия, в срещата на Постоянния международен секретариат на регулаторите от страните-членки на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Участието на СЕМ в различни важни медийни форми му дава възможност да изразява позиция по редица професионални стандарти в областта на медийните регулации.
СЕМ поддържа и диалог с неправителствените организации в областта на медиите, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Асоциацията на българските телевизионни оператори, Сдруженията за колективно управление на авторски и сродни права, Съюза на българските национални електронни медии.
В бъдещата си дейност СЕМ трябва да продължи да поддържа активни отношения с представителите на медийния сектор, с неправителствените организации, организациите за колективно представителство на авторските права.
В своя отчет СЕМ е посочил и някои недостатъци в работата си, като е поставил тяхното преодоляване като цел за изпълнение през 2009 г. Това са: ненавременното приемане на нов списък със значими събития за националната аудитория, което е от особено значение във връзка с въвеждането на новата Директива за аудиовизуални медийни услуги; не е упражнен необходимият надзор върху нередовните платци и несъбраните лицензионни и регистрационни такси от страна на радио- и телевизионните оператори, съгласно тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета от Министерския съвет.
Като минус е посочена и неизвършената атестация на служителите на СЕМ и актуализация на техните длъжностни характеристики.
Като предстоящи задачи през 2009 г. СЕМ предвижда: усъвършенстване на добрите практики в областта на прилагането на Закона за радиото и телевизията; активното участие в процеса на въвеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги; съобразяване в бъдеще своите действия и решенията с интересите на зрителите и слушателите, като медийните потребители, очакващи медийната среда да се обогати и разнообрази с повече и по-качествени програми.
На следващо място, продължаване дейността в областта на лицензирането и регистрирането в условията на новите електронни съобщителни мрежи за наземно и цифрово радиоразпръскване, в съответствие с приетите изменения в Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения.
Създаване на Експертен съвет към СЕМ, който да подпомага дейността на регулатора в областта на професионалните стандарти чрез свои позиции, становища и решения.
По време на заседанието бе изтъкнато, че е необходимо СЕМ да продължи да въвежда прилагането на ясни правила за нормалното развитие и функционирането на медийната среда в защита на слушателите и зрителите като медийни потребители.
Регулаторният орган трябва да се стреми дейността му да става все по-прозрачна и публична, а редица негови становища и решения да минават през обществено обсъждане.
По време на заседанието народните представители от комисията проявиха интерес дали всички електронни медии са се присъединили към Етичния кодекс на българските медии, дали е надеждна и технически обезпечена системата за мониторинг, как се оценява едно нарушение, извършено от оператор относно неговата сериозност, и взима ли се предвид за кой път е извършено то, относно обвързаността на собственици и собствеността на електронните медии.
Народните представители отправиха препоръки в отчета на СЕМ за 2009 г. да бъде предоставена информация относно дела на европейска и българска продукция в програмите на националните оператори, също така да бъде увеличен делът на детските предавания, да се инициира споразумение между Министерството на културата, Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, за по-тясно сътрудничество в областта на интелектуалната собственост.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно приеха за сведение Отчета на СЕМ за 2008 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.”
Ще ви представя и проект за решение, който да гласуваме. Комисията предлага следното:

„Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията приема отчета на СЕМ за 2008 г. за сведение.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Желаете ли да вземете отношение от името на вносителя на отчета?
Заповядайте.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като председател на СЕМ за мен е особено висока чест и удоволствие за първи път да представя на вниманието на българския парламент дейността на регулаторния орган за 2008 г.
Тъй като председателката на Комисията по културата, гражданското общество и медиите госпожа Даниела Петрова направи отлично представяне на отчета на СЕМ, ще обърна вашето внимание само на няколко основни въпроса. Лицензирането и регистрацията в големите градове, но и в малките селища, разположени по границата и със смесено население – това е най-важната дейност на СЕМ, която дава възможности за по-нататъшно развитие на регионалната и местната радиокомуникация в съответствие с изискванията на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност, приета от парламента.
СЕМ успешно проведе конкурси за нови радиопрограми в градовете Ямбол, Габрово, Монтана, Ловеч, Самоков, Велинград, Ахтопол, Малко Търново и Дулово. Лицензионната дейност на регулаторния орган се подчинява на утвърденото правило, че радиосредата трябва да се развива най-напред в големите областни центрове, където живеят големите градски аудитории. Този подход е от обществен интерес, защото гарантира развитие на медийната среда в интерес на зрителите и слушателите като медийни потребители. Същевременно СЕМ даде възможност за старт на нови радиопрограми и в някои по-малки селища, разположени на границата, или в които живее смесено население, което несъмнено е от обществена полза.
Какво още е нужно? Завършване на конкурсите за нови радиопрограми в градовете Перник, Пазарджик, Гоце Делчев и Девин.
Регистрация на нови радио- и телевизионни програми, предназначени за кабел и сателит, което създава повече възможности пред зрителите и слушателите.
Развитие на регионалния мониторинг, укрепване на регионалните центрове за мониторинг – това е особено важна дейност на СЕМ, като се има предвид бурното развитие на електронната медийна среда у нас през последните години, която към 8 септември 2009г. наброява 454 програми, създавани от 196 оператора, предназначени за разпространение чрез ефир, кабел и сателит. От тях 304 радиопрограми и 11 телевизионни програми се разпространяват чрез ефир, а 20 радиопрограми и 119 телевизионни програми се разпространяват чрез кабел и сателит.
Осъществяването на надзор от страна на СЕМ и върху програмите, които се разпространяват в отделните региони на страната, е негова първостепенна задача в областта на мониторинга.
Бяха създадени 7 регионални центрове в градовете София, Варна, Бургас, Пловдив, Видин, Велико Търново и Благоевград, които през 2008 г. започнаха активно да работят. Половината от всички съставени актове за установени нарушения на медийния закон принадлежат на експертите от регионалния мониторинг.
През отчетния период националният мониторинг е проявил най-голяма активност в областта на принципите на радио- и телевизионната дейност, опазването на децата и непълнолетните от жестокост, насилие, порнография, недопускане на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, за което е издал 18 наказателни постановления.
През 2009 г. СЕМ активно работи в областта на опазването на малолетните и непълнолетните от вредно съдържание. За такива нарушения той вече е съставил 6 акта.
Какво още е нужно? Развитие на интегрираната система за цифров мониторинг, която СЕМ спечели чрез завършен проект по линия на Програма ФАР.
Приемане на нов правилник за структурата, функциите и дейността на дирекция „Мониторинг”, както и на редица критерии и вътрешни правила, които се отнасят до цялостната дейност на мониторинга.
Активизиране на дейността по различни сигнали от институции и граждани, което е установена европейска практика.
За целта в новия сайт на СЕМ всеки гражданин директно може да изпрати по имейл свой сигнал.
Специален надзор върху дейността на обществените оператори, Българското национално радио и Българската национална телевизия. СЕМ два пъти годишно приема отчетите за дейността на обществените оператори, като провежда с техните ръководства и редица други срещи.
През 2008 г. СЕМ проведе няколко работни срещи с ръководството на БНТ, по време на които бяха обсъдени въпроси от много важно значение за обществото – провеждането на националното футболно първенство и отразяването на събития от важно обществено значение в защита на зрителския интерес, някои промени в програмните схеми на регионалните телевизионни центрове на БНТ.
Какво още е нужно? СЕМ да активизира професионалния си диалог с националните обществени оператори в областта на програмната, технологичната и финансовата им дейност. СЕМ да упражнява по-голям надзор относно изразходването на държавната субсидия за програми и предавания, които гарантират един по-голям обществен интерес.
Развитие на превенцията и корегулацията. В своята дейност СЕМ се ръководи от разбирането, че постоянният професионален диалог с радио- и телевизионните оператори за обсъждане на отделни професионални казуси, свързани с прилагането на медийния закон, е особено важно за упражняването на надзор върху техните програми.
През 2008 г. Съветът е провел 39 такива срещи с оператори и отделни медийни организации, по време на които са обсъждани различни професионални въпроси. СЕМ поддържа активен професионален диалог с най-влиятелната неправителствена организация в областта на електронните медии, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, с която през 2008 г. е провел няколко работни срещи по различни медийни въпроси, а също и със сдруженията за колективно представителство на авторски и сродни права, Съюза на българските национални електронни медии и др.
Основните проблеми, които бяха предмет на професионален диалог в медийния сектор, бяха свързани с промените в медийното законодателство за осигуряване на прехода от аналогово към цифрово разпространение на телевизионни програми, защитата на интелектуалната собственост и гарантирането на авторските и сродните права в радио- и телевизионните програми, както и поредица от семинари, организирани от АБРО, относно въвеждането на директивата за аудиовизуалните медийни услуги в Закона за радиото и телевизията.
Какво още е нужно? Развитие на превенцията в посока на по-активната защита на малолетните и непълнолетните от вредно телевизионно съдържание. Провеждане на работни срещи и други публични форуми за обсъждане на важните въпроси на обществото, свързани с жестокостта, насилието, враждебната реч, уронването на добрите нрави чрез отделни форматни телевизионни предавания, развитие на корегулацията чрез по-широк и постоянен професионален диалог с АБРО и други организации, работещи в областта на защитата на интелектуалната собственост и продуцентската дейност, с които да се обсъждат въпроси от голям обществен интерес – дали новите реалити формати съумяват да опазят добрите нрави в контекста на жестокостта, насилието, вулгарния език, нетърпимостта, основана на етническа или религиозна основа.
Проблемни зони в дейността на СЕМ. Необходимо е да се изработи нова стратегия за цялостното развитие на медийния сектор особено в условията на преход от аналогова към цифрова телевизия и навлизането на новите медийни услуги. Тази стратегия ще формира главните приоритети за структуриране и развитие на медийната среда, които СЕМ е задължен да прилага съгласно изискванията на медийния закон. От голяма важност е предприемането на действия срещу трансграничното замърсяване особено в пограничните райони. Защитата на българската медийна среда в тези райони е повече от наложителна. Моделът на финансиране на обществените оператори чрез такси, съгласно изискванията на медийния закон, не успя да проработи. Съобщението на Европейската комисия относно държавната помощ от 2009 г. поставя редица сложни въпроси пред бъдещото многопрограмно развитие на двата обществени оператора. В Закона за радиото и телевизията има дефицити по отношение на ясното дефиниране на добрите нрави, което дава възможност на новите реалити телевизионни формати да прилагат медийния закон твърде разширително, най-често срещу добрия вкус и обществените очаквания.
СЕМ забави изработването на списък на събития с важно обществено значение и обезпечаването на достъпа на аудиторията до тяхното отразяване.
През 2009 г. регулаторният орган стартира процедурата по публичните консултации относно изработването на този списък. Проект на списък на събития с важно обществено значение вече е изпратен от регулаторния орган до всички заинтересовани български институции, парламентарни комисии, министерства, спортни организации за тяхното писмено становище, след което той ще бъде публикуван на сайта на СЕМ за обществено обсъждане.
Основен проблем пред СЕМ е липсата на обществена подкрепа за редица негови действия, отнасящи се до недопускането на предавания, които застрашават добрите нрави, налагат враждебна реч или внушават нетърпимост, основана на полов, етнически или религиозен признак.
Становището на СЕМ относно добрите нрави преди няколко години беше разчетено от сектора като упражняване на цензура и ограничаване на свободата на словото.
Важни задачи пред СЕМ. Да открие процедура за издаването на лицензии по чл. 116е на медийния закон за национални и регионални програми, които могат да бъдат разпространявани чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Да определи вида и профила на лицензираните български телевизионни програми или радиопрограми, които задължително ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване. Да участва активно в процеса на въвеждане на директивата за аудиовизуалните медийни услуги в медийния закон, като запази необходимата либерална рамка, която ще позволи на медийния сектор да се развива. Директивата поставя акцент върху корегулацията, саморегулацията и медийната грамотност, както и върху нелинейните услуги по заявка, които стават възможни при разпространението на телевизионни програми в новата цифрова среда. Тя потвърждава някои основни принципи в аудиовизуалната политика на обединена Европа – минимална регулация, отделяне на съдържанието от преноса, защита на ценностите в обществен интерес, развитие на саморегулацията и на независими и ефективни регулаторни органи. Да проведе представително социологическо изследване в национален и регионален мащаб относно медийните нагласи и потребности на радио- и телевизионната аудитория и нейните очаквания на прага на цифровизацията.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Медийната регулация у нас е все още млада, но тя е много важна за хармоничното развитие на медийната среда и въвеждането в нея на общи законови правила и стандарти, които всички оператори трябва да спазват. Медийната регулация е процедура, но и част от общия процес на узряване на българското общество, което вече се намира на прага на един действително революционен преход – навлизането на цифровата телевизия в живота ни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да участват в дебата?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В Комисията по културата, гражданското общество и медиите проведохме много сериозна дискусия по годишния доклад на Съвета за електронни медии. Струва ми се, че този факт никак не е случаен, защото годишният доклад на един толкова важен орган не може да се приеме формално, без сериозни разисквания и в пленарната зала, защото СЕМ е създаден като орган, за да защитава обществения интерес, който се свежда до стриктно спазване на основните принципи за радио- и телевизионна дейност, уредени в чл. 10 от специалния закон за електронните медии.
Както подчертах по време на дебатите и в комисията, важно е още веднъж да припомня факта, че не случайно годишните доклади на Съвета за електронни медии, както и тези на Омбудсмана, между другото, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на главния прокурор, се приемат за сведение от Народното събрание.

Този статут на акта, който ще приемем и днес – приемане за сведение на годишния доклад, цели да подчертае независимостта на Съвета за електронни медии от Народното събрание. Съветът за електронни медии не подлежи на пряк парламентарен контрол – в смисъл на този, на който подлежи Министерският съвет. Това обаче не следва да се възприема като липса на необходимост от отчетност, като една абсолютна безконтролност на органа.
Започвам с напомнянето на тези може би елементарни принципи, защото всички ние би следвало да се чувстваме отговорни, изключвам, разбира се, новата управляваща партия ГЕРБ, че през последните години... Вероятно обяснението е в това, че медийната регулация в България чрез орган като СЕМ наистина е много млада. Съгласен съм с тази оценка на госпожа Пешева, но все пак, ако не ме лъже паметта, минаха 11 години от приемането на Закона за електронните медии и от избирането на първия орган, който дотогава се наричаше НСРТ. Това е достатъчно време, за да се замислим дали не сме отговорни за спонтанни възгласи, които от време на време се чуват по адрес на СЕМ – спи ли СЕМ, СЕМ не види ли, защото рискуваме, всички онези все още нерешени проблеми, които, прави чест на председателя на СЕМ, бяха коректно представени и днес в краткото експозе, ако не бъдат решени, възможно е да чуваме въпроси: „А какво прави Четиридесет и първото Народно събрание, спи ли, не види ли Народното събрание?”.
Имам предвид случаите на грубо нарушаване на принципите за радио- и телевизионна дейност. Всички ние трябва да имаме високо съзнание за много тънката разлика между един принцип, без който е немислима и демокрацията, а именно свободата на словото, и да си дадем сметка, че има разлика между свобода на словото и разпространението на агресия чрез слово или чрез телевизионния екран. Случаите на нарушаване на правата на детето, случаите на откровено проповядване на етническа и религиозна нетърпимост, на етническа и религиозна омраза са чиста проба не свобода на словото, а разпространение на агресия чрез словото. Естествено, всеки път, когато се стигне до нарушаване на тези принципи на радио- и телевизионната дейност, свободата на словото се използва от нарушителите като параван, зад който да скрият неспазването на основните принципи за радио и телевизионна дейност. При всяка намеса на СЕМ в тези случаи СЕМ бива обвиняван като орган, че прилага цензура.
Взех думата за да кажа от тази висока трибуна, че свободата на словото изключва цензурата, но предполага регулацията до степен, че е немислима, не пряко чрез държавен орган, а именно чрез орган със статута на Съвета за електронни медии.
За нас е от изключително значение, наред с принципа на регулацията, да се разгърнат ресурсите на саморегулацията. Вероятно след време, когато и развитието на демократичния процес в България като цяло постигне качество, съизмеримо с утвърдените стари демокрации в Европа, ние ще отчетем превеса на саморегулацията над регулацията чрез нарочен орган като СЕМ. Но мисля отсега бихме могли да помислим как да се поощри саморегулацията на медийното пространство. Затова по време на заседанието поставих въпрос на госпожа Пешева, даже я помолих този доклад да бъде допълнен с коректна информация за това къде саморегулацията дава по-добри резултати – в печатните медии или в електронните. Можем ли да кажем, че електронните медии в някаква степен изостават по този показател от печатните медии и за да бъдем подпомогнати в търсенето на отговора на този много важен въпрос, помолих да бъдем снабдени именно от СЕМ с информация кои електронни медии и поради какви причини отказват да се присъединят към Етичния кодекс на електронните медии.
Ние знаем, госпожо Пешева, че Етичният кодекс е в полето на самите електронни медии, че той не е, извинете ме за нарочното огрубяване, във вашето деловодство като регулаторен орган. Но ако, както Вие съвършено отбелязвате в доклада си, разчитате като регулаторен орган на ресурсите на саморегулацията именно като регулаторен орган, трябва да включите в годишния си доклад как стои точно въпросът със саморегулацията, кои са медиите, повтарям, които отказват да се присъединят към Етичния кодекс, какви са причините. Вашата гледна точка за причините за отказа да се присъединят към Етичния кодекс на електронните медии трябва да намери място в следващия ви доклад. Ние днес само можем да гадаем какви са тези причини, но не можем да не си зададем въпроса по-чести ли са нарушенията на медийния закон от страна на електронни медии, които са отказали по една или друга причина да се присъединят към Етичния кодекс? Този въпрос вече се превръща в много важен въпрос именно от обществената функция, която Съветът за електронни медии изпълнява.
Към края на заседанието ме успокоихте, че ще ми предоставите тази информация, даже ме призовахте да бъда спокоен, че ще я получа. Благодаря Ви, нямам съмнение.
Но взех думата, за да кажа, че тази информация е по-необходима за СЕМ, отколкото на мен. Тази информация е необходима на българското общество, защото, ако се налага безусловно изводът, че саморегулацията дава резултати и медии, които са се присъединили към Етичния кодекс, по-рядко или никак не нарушават основните принципи за радио и телевизионна дейност, ние с вас можем да помислим дали актът на присъединяване към Етичния кодекс на медията да не бъде един бонус при равни други условия, когато електронните оператори кандидатстват за получаване на лиценз по една или друга процедура, обявена от ВАС, и от Комисията за регулиране на съобщенията.


Имам предвид да намерим онези стимули, които при равни други условия да отчетат, да дадат известен бонус на медии, които по своя воля са казали, че чрез присъединяването си към Етичния кодекс са готови да бъдат подложени, освен на контрола на регулаторния орган, на един пряк самоконтрол. Контролът на гилдията винаги е за предпочитане пред контрола на регулатора.
Естествено отново ще поставя въпроса доколко е надеждна системата за мониторинг, която сте успели да изградите, и доколко технически е обезпечена тази система. И ако има още проблеми за решаване в тази посока, би трябвало да получите нашата подкрепа, защото смятаме, че мониторингът позволява незабавна реакция. Защото закъснялата реакция на медийния регулатор много често вече е с много, много по-слаб ефект за спазването на основните принципи.
Уважаеми колеги, госпожо Пешева! Аз ще завърша изказването си с убедеността си, че демократичното гражданско общество на България има нужда от Съвета за електронни медии и независимо от самокритичните оценки, които чухме, независимо от критичните бележки, които се чуха и от мен, и от други колеги по време на обсъждането на годишния доклад, смятам, че трябва да укрепим авторитета на регулатора, което обаче е въпрос не само на законодателния орган, убеден съм в това, а е функция и от стриктното, безкомпромисно, неподвластно на политическата конюнктура прилагане на закона за електронните медии от страна на Съвета именно за електронни медии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплика към господин Местан?
Заповядайте, господин Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Господин Местан, слушах много внимателно изказването Ви, но като че ли Вие и в комисията, и тук пропуснахте един проблем, който според мен е основополагащ за състоянието на българските медии. Това е реалната собственост върху тези медии и връзките между реалните им собственици с определени икономически и политически кръгове, партии, интереси и лобита. Точно този проблем не е отразен в доклада на СЕМ. Това е обяснимо, тъй като СЕМ няма орган, който да издири кои са реалните собственици, макар че има една възможност в закона да поиска такава проверка от компетентните органи. Само че точно тази обвързаност превърна една малка част от българските медии, не само електронните, в откровени пощенски кутии, в оръдие за икономически и политически натиск. И Вие го знаете прекрасно.
Аз тук искам да задам въпроса: кога ще получим отговор откъде една малка група лица се сдоби с огромно количество пари - лица, които между другото са били на държавна длъжност, и си пазаруват на едро медии в България. Да, медии, телевизии, вестници – съвсем така на едро! Защото, уважаеми колеги, там е заровено кучето, не е в това, което господин Местан се опитва да ни прокара, че някои медии раздухвали етническа или религиозна вражда. Има си текстове в Наказателния кодекс – между другото СЕМ доста стриктно, даже бих казал на моменти с леко залитане, следи в тази посока, но това е лично мое мнение. Ако искаме да има наистина независими медии в България, няма да ни помогне нито Етичен кодекс, нито някакво вменяване на допълнителни задължения на СЕМ.
Независими медии ще има само тогава, когато прекъснем възможността мръсни пари и мръсни интереси да се перат чрез медиите. Това е простата истина и цялата зала я знае. Знае я и цялото българско общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Иванов от „Атака”, предполагам, че от мен не се очаква да направя коментар на всички аспекти на проблема с медийната регулация, защото докладът на СЕМ - не знам от колко страници е, но мисля, много сериозен е обемът.
Вие поставихте един важен въпрос за взаимоотношенията между собственик и медия. Това са много интересни въпроси. Вие сте в правото си да разширите естествено кръга на въпросите, които днес да разискваме в пленарната зала. Но всеки преценява кой въпрос е достатъчно значим. Аз например пропуснах да кажа, че за мен е много притеснителен фактът, че националният обществен оператор - Българската национална телевизия, все още няма 100% покритие. Абсолютно недопустимо е и това вече не кореспондира с нашето разбиране за национален интерес, който е немислим извън интегритета, а интегритетът е немислим, ако има български граждани, които може да са от няколко населени места - аз ще ви кажа, например в Овчево, община Джебел, горната махала все още не може да гледа Българската национална телевизия, не може да гледа bTV и Нова телевизия. Тези хора са абсолютно откъснати от реалния, политически и обществен живот на страната. Струва ми се, че този въпрос е изключително сериозен. Аз съм го поставил неофициално. Крайно време е – елементарни средства са необходими за това – да осигурим достъпа на тези граждани до Националната телевизия, защото сегашното положение е най-малкото необяснимо, да не кажа престъпно.
В заключение само едно лично отношение към проблема, който поставихте. Аз откровено смятам за квазимедия партийната медия, колега Иванов. Да не давам примери за партийни медии, аз мисля, че те са ясни на българското общество. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение в дебатите?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мислех да вземам думата, но бях провокиран от някои от изказванията.
Първото и може би най-важното, като обсъждаме отчета на СЕМ, е да ви изкажа поне моето лично убеждение, че професионалистите по медийна регулация в държавата не са чак толкова много и всъщност една съществена част от тях в момента работят в рамките на Съвета за електронни медии. Така че аз бих започнал своето изказване с това, че в Съвета за електронни медии има достатъчно много хора, които наистина разбират материята, и не съм убеден, че има много извън нея, които са в такава степен вътре. Така че им благодаря за работата като начало.
По повод нещата, които се споменаха тук, и по повод на медийния контрол, грубо казано, аз бих казал, че ние там имаме много неща, които тепърва трябва да правим. Но по принцип проблемите на медийната регулация, първо, според мен те стоят далече не само за България, а може би в подобна степен стоят и за целия Европейския съюз. Разбира се, ние сме изостанали и имаме какво да гоним. Има още неща, които могат да се изискват от СЕМ по отношение на медийната регулация. Според мен в това няма съмнение. Друг е въпросът, че разделението, което беше много уместно направено тук между печатни и електронни медии, си има своето значение. Докато примерно върху електронните медии ние имаме Съвета за електронни медии, който осъществява някакъв контрол – ние можем да имаме забележки какъв е контролът, който осъществява, но все пак там се осъществява някакъв контрол по отношение на съдържанието. Същият контрол категорично по никакъв начин не се осъществява от печатните медии, може би точно затова господин Местан постави въпроса за етични кодекси, кой ги е приел, кой ги спазва и кой не ги спазва.
Така че аз исках малко да разширя въпроса и когато в момента ние общо взето говорим по повод на това, че Съветът за електронни медии внася отчет, а няма Съвет за печатните медии, който да го внася, искам да ви кажа, че в нашето законодателство, според мен, има доста голяма дупка по отношение на медийната регулация.
Това, според мен, до голяма степен е въпрос на обществена регулация. Това може би е въпрос на обществени традиции. Може би по пътя на саморегулацията този въпрос може да се реши. Не знам колко време ще ни трябва на нас. Така че от тази гледна точка бих искал да кажа, че Съветът за електронни медии има доста неща, които е свършил, и много неща по отношение на регулацията, които през следващата година бих желал да продължи, защото там наистина сме длъжници на обществото.
Искам да ви кажа обаче, че западните медии в това отношение не са кой знае колко по-регламентирани. Искам да ви уверя, че сегашното ни законодателство и сегашната дейност на Съвета за електронни медии в огромна степен е съгласувано с европейските регламенти. Тоест ние, като законодателство и като практика в това отношение, до голяма степен отговаряме на европейските регламенти. Така че тук въпросът е доста по-голям от това дали един човек или друг човек работи в Съвета за електронни медии.
Чувам слухове, че евентуално се разработва програма, която би трябвало в контекста на това, което говорих, да събере Съвета за електронни медии, КРС, да се правят сериозни промени в тази област. Ако това наистина е вярно, смятам отсега, че това би било сериозна грешка. Ние имаме нужда от засилване на медийната регулация на пазара, а не от нейното отслабване. Един орган като Съвета за електронни медии, ако подобри работата си, ако наистина я вкара в рамките на едни реални стандарти, той би бил много сериозно необходим и отсега считам, че евентуалните промени по отношение на неглижиране на ролята и функциите на СЕМ, биха били грешки.
А сега няколко думи за още един въпрос, който не беше споменат и за който беше говорено за комисията – това е въпросът за съдържанието, за това по какъв начин се регулират 50-те процента съдържание, защо има регламентирано 50% европейско съдържание, пък това европейско включва и българското, може ли да се регулира отделно българско съдържание. Това е въпрос, който е и нормативен, и въпрос за правомощията на СЕМ. Това е още една от насоките, по които би ми се искало през следващата година СЕМ да работи по-активно и да вложат повече усилия в тази регулация.
Друг и въпросът, че тя има и технически измерения. Тоест, аз не съм убеден, че в момента СЕМ има техническите възможности да осъществява мониторинг върху всичките 427 електронни оператора в държавата. Това вече е отделен въпрос, дано да ги има.
Но бих казал, че двете ми препоръки са тези – едното е по отношение на съдържанието не европейско и по-специално на българско съдържание през следващата година. И втората сериозна препоръка в тази посока е към контрола над съдържанието на електронните медии, който трябва да бъде разширен и задълбочен, доколкото е възможно.
Разбира се, това не означава в никакъв случай цензура. Много прав беше господин Местан, когато казваше, че там веднага се заиграва с думата цензура. Не става дума за цензура, става дума за професионални стандарти, става дума за професионално регулиране. защото това е нещото, за което аз съм дълбоко убеден, че ние имаме нужда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Кутев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Заповядайте.
ЙОАНА КИРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да изкажа становище относно Доклада на Съвета за електронни медии. Като начало трябва да се отбележи, че по своята същност отчетът е изложен аналитично и обективно, изнесен е в три основни раздела, като обемът на самия отчет е 64 страници, които не са малко. В отчета са изнесени и разгледани всички основни важни задачи и моменти, свързани с ролята и функцията на органа. В него се разглеждат съставът и правомощията, като са разгърнати и подробно разгледани основните дейности, които извършва органът – това са лицензиране и регистрация, мониторинг върху дейността на радиото и телевизията, правните и международни дейности, публичните и финансовите задачи и операции, които са извършвани.
Отчетът е обърнал подобаващо внимание както на своите процеси и проблематиката, която обхваща, така и на тези, които не са били така успешно изпълнени, които по своята същност предоставят една информация, че самият орган, като такъв проявява едни рeалистични и критични подходи към самия себе си. В ролята си на контролиращ орган СЕМ споменава, че са били констатирани и редица нередности и нарушения, за които са били съставени и редица административни санкции и наказания. Важно е да се отбележи, че около 90% от делата, разглеждани от Върховния административен съд, са в полза на СЕМ и са спечелени.
В отчета си СЕМ отбелязва и недостатъците в своята работа, което говори за критичността на неговата дейност. Такива са неосъвременяването и неприемането на нов списък със значимите интересни събития за националната аудитория, липсата и неразработването на правилници, които да регламентират системата за финансово управление и контрол, неефективното упражняване на контрол върху нередовните и нелоялни радио- и телевизионни оператори и други.
Като предстоящи задачи СЕМ предвижда както разглеждане и съответно излизане с решение на гореспоменатите проблеми, така и на нови такива, които предстоят и трябва да бъдат взети, защото са от изключителна важност. Това са да продължи да усъвършенства добрите практики, които прилага, относно областта на Закона за радиото и телевизията, да съобразява бъдещите си действия и решения с интересите на зрителската и слушателската аудитория, продължаване на дейността в областта на лицензирането и регистрацията, съобразно новите изисквания и условията на новите електронни съобщения и мрежи.
Не на последно място СЕМ изказва необходимостта от съставяне на Експертен съвет към органа, който да подпомага основната дейност.
Важно е да отбележим също, че СЕМ взема участие в редица работни срещи и семинари както на национално, така и на международно ниво. Целта на всичко това е да се подобри и оптимизира дейността.
СЕМ поддържа и диалог с множество неправителствени организации, както и с Комисията за защита правата на потребителите. Всичко това е още веднъж с желание да изпълняват по-адекватно и по-правилно задачите и функциите, които стоят пред него.
И да отговоря на господин Местан – смятам, че Четиридесет и първото Народно събрание има волята да се справи с всички тези задачи, които предстоят, и да има едно благоприятно развитие, с което да поемем отговорността пред обществото и сме заявили като такива.
След разглеждането на отчета на СЕМ Парламентарната група на ГЕРБ реши да изрази своята подкрепа относно така представения отчет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Кирова.
Имате ли реплики? Няма желаещи.
Имате думата за изказване, господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, госпожо Пешева! Дейността на регулаторния орган винаги е предизвиквала голям интерес през демократичното развитие на България, като се започне още от временния статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио, като се премине през Комисията по медии в Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание, след това като дойде дейността на НСРТ и СЕМ, през всичките тези години е имало голям медиен интерес, имало е голям обществен интерес не само заради политическите опити за влияние и влияние, което се е осъществявало чрез медиите, но и заради немалките икономически интереси, които стоят зад дейността на електронните медии.
Прави впечатление, че през последните години Съветът за електронни медии започна да функционира извън прожекторите на медиите. Това обаче в голяма част от случаите ние бихме оценили като нещо добро – че демокрацията в България е достигнала своя предел на функциониране, функционира добре, медиите функционират добре, регулаторният орган, какъвто е Съветът за електронни медии, функционира добре и всичко наистина е влязло в руслото на една демократична европейска държава. Аз бих приел, че това е така, ако сега не се намираме в края на м. септември и не се оценява, че голяма част от предстоящите през 2009 г. задачи ще преминат в графата предстоящи и през 2010. Говорим за Експертния съвет, за който току-що госпожа Кирова говори.
Другото, което искам да ви кажа и което за мен е много важно. Аз си спомням дебата, който протече в Тридесет и деветото Народно събрание и който предизвика огромен интерес – изменението в Закона за здравеопазването, който забрани рекламите до 22,00 ч. на високо алкохолните напитки по телевизията. За мен е недопустимо ежедневно тези реклами да бъдат по всички часови пояси и зони, по всички медии. Знам, че медиите получават добри приходи от това. Знам, че един голям винзавод се опитва да ни убеди, че в Белоградчик, където има десетина декара лозя за лично ползване, се произвежда и изкупува много грозде и след това се произвежда ракия. Това обаче не отговаря на истината. Това противоречи на закона. Прави впечатление, че събраните от глоби суми, които посочвате в този доклад, са много малко. Аз искам да попитам: защо?
Искам и на друго да обърна внимание на залата, на обществото като цяло. Трябва да си дадем сметка, че децата са основните потребители на рекламите, които вървят по телевизията. Малкото дете попива рекламата, така както добре е изработена от PR агенциите и от фирмите, които се занимават с този вид дейност. Не съм съгласен по всяко време да вървят примерно рекламите, които са за безопасен секс – през диапазона 16-17-18-19,00 часа, когато децата са се прибрали от училище и от детска градина и ги наблюдават. Точно тук виждам, че ролята на СЕМ трябва да я има.
Не е толкова голям проблем това какво се показва в риалити форматите. Наистина там има много пошли неща, но ние, родителите, можем да упражним някакъв контрол. Не можем обаче да упражним контрол, когато се гледа нещо по телевизията, изведнъж започва рекламният блок и ти не знаеш каква реклама следва.
Моята молба е СЕМ отново да се появи, да се види, че го има, да упражни контрол и хората да знаят, че в българския ефир нещата, които се случват, са като в една нормална държава. Не може да има действащ закон, какъвто е Законът за здравеопазването, и той да не се прилага. Реално ние отново показваме, че в България, независимо какви закони се приемат, желанието те да бъдат изпълнявани е минимално, търпимостта към нарушението е много голяма и щом става въпрос за пари или за много пари, всеки е готов да си затвори очите.
Що се отнася до доклада конкретно, аз смятам, че той наистина обхваща дейността на СЕМ за 2008 г. Надявам се, че нещата, които са като пожелание да се случат през 2009 г. - в оставащото малко време, наистина ще се случат и при следващия доклад, който бъде представен пред Народното събрание, ще бъдат вече факт.
Съжалявам, че трябваше да изнеса тези теми, които според мен не са пряко свързани с дейността на СЕМ, като доклада, който сега ни е представен, но те са свързани с политиката, която СЕМ може да прокарва като един независим орган по отношение на това какво излъчват медиите и по отношение на това как се спазва действащото законодателство в нашата страна. Благодаря на колегите за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
Реплики към неговото изказване?
Има ли желаещи други народни представители да се включат в дебата?
Искате да отговорите, госпожо Пешева? Заповядайте.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Чукарски! Бих искала да разсея едно съмнение - че СЕМ през 2009 г. не е извършил всички неща, за които отправя самокритика в своя отчет за 2008. Бих обърнала внимание, че още в началото на 2009 г. СЕМ успешно създаде Експертен съвет, в който участват много известни български експерти в 15 области, имащи значение за медийната регулация. Това са европейската аудиовизия, медийното право, защитата на потребителите, религия и етноси и други. Експертният съвет работи много успешно. През три негови заседания мина проектостановището с проектосписъка за събития с важно обществено значение, така че този проектосписък, който вече е изпратен на вниманието на две парламентарни медийни комисии – Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и на различни министерства, е дело на Експертния съвет на СЕМ.
Що се отнася до така наречените принудителни държавни вземания, актове за публични държавни вземания от началото на 2009 г. досега сме издали за 90 радио- и телевизионни оператори. Сумата от лицензионни и регистрационни такси и от имуществени санкции и продажба на конкурсни книжа, която СЕМ е събрал през 2009 г., е почти 1 млн. и 300 хил. лв. Това е много по-висока сума от тази, която преди това е събрал. Така че от гледище на основната ни самокритика единственият дефицит, който не сме успели да завършим, е да направим цялостна атестация на нашите служители. От тази гледна точка бих искала да бъдем коректни.
Що се отнася до рекламите за безопасен секс, на 28 септември се приема Етичният кодекс за саморегулация в рекламата, който обединява всички страни на медийната индустрия. Това са големите рекламодатели, големите рекламни агенции, големите телевизии. Върви се много активно по пътя на саморегулацията и СЕМ ще участва при приемането на Етичния кодекс за саморегулация в рекламата.
Що се отнася до часовите пояси, бих казала, че медийната регулация е процедура. В рамките на закона са определени действия, които СЕМ би могъл да извърши. Той не може да спира предавания, той няма право да спира реклами, той няма право на предварителен контрол, а само на последващ контрол. От тази гледна точка още когато стана активитетът на кампаниите на ракия „Грозден”, „Пещерска гроздова”, СЕМ направи няколко поредни работни срещи с големите влиятелни търговски телевизии. Дори има прецедент на среща на двете ръководства – на bTV и Нова телевизия по този повод. Издаде цяла серия актове и след това - цяла серия наказателни постановления. Съвсем наскоро СЕМ направи работна среща с ръководството на Нова телевизия по повод на новото предаване „Цената на истината”.
По отношение на задачите – много стриктно ги спазваме. От началото на годината досега сме приели 358 решения. Ситуацията в медийната среда е много активна, много бурна. Даваме си сметка колко е трудно някой да обича регулаторния орган. Никой не обича административнонаказващия орган, но той въпреки всичко е нужен, защото трябва да има регулация на съдържанието, защото такава е повелята на Европейската комисия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Пешева.
Следва да подложа на гласуване проекта за решение, така както бе обявен от председателя на комисията.
Да припомня:

„РЕШЕНИЕ
по Отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета на Съвета за електронни медии за 2008 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2008 Г., ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2008 Г. И ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2008 Г.
Отчетите са обсъдени в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
Тъй като водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, първо има думата господин Мартин Димитров да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Емил Атанасов - заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Ралица Агайн-Гури - заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и господин Кирил Желев – член на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ДОКЛАД
по Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов
надзор за 2008 г., № 920-00-19, внесен на 29 май 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор, и госпожа Ралица Агайн-Гури - заместник-председател, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
Докладът беше представен от господин Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор.
Комисията за финансов надзор е независим специализиран държавен орган, чиято основна задача е да извършва финансов надзор спрямо: дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти, застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти съгласно Кодекса за застраховането и на здравноосигурителните дружества съгласно Закона за здравното осигуряване, дружествата за допълнително социално осигуряване и на управляваните от тях фондове съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Комисията за финансов надзор, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез: издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения; извършване на проверки по документи и на място върху дейността на горепосочените лица; прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания.
Реализирането на надзорната дейност се постига чрез възложените на Комисията правомощия по прилагане разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Кодекса за застраховането (КЗ), Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и други закони.
Подробно разгледана в годишния доклад е лицензионната дейност на КФН. През 2008 г. са били издадени лицензи за инвестиционни посредници на седем дружества, като по този начин общият им брой нараства на 88. През отчетния период Комисията е потвърдила проспекти за първично публично предлагане на акции на 28 новопоявили се и вече търгуващи се на Българската фондова борса дружества. Броят на публичните дружества достига 391. Броят на Акционерните дружества със специална инвестиционна цел достига 69, от които 9 за секюритизация на вземания и 60 за секюритизация на недвижими имоти.
През отчетния период са вписани 49 нови застрахователни брокери и е отнета регистрацията на 8, като общият им брой достига 275. Застрахователните агенти са 60 194, като през 2008 г. броят им се е увеличил с 19 291. Към 31.12.2008 г. поднадзорните на Комисията застрахователи по общо застраховане са 20 дружества, по животозастраховане – 17. Здравноосигурителните дружества са 20 на брой. Към края на 2008 г. съществуват 10 пенсионноосигурителни дружества, които управляват общо 32 пенсионни фонда, от които 10 универсални, 10 професионални, 10 доброволни и 2 доброволни пенсионни фонда по професионални схеми.
Провеждат се проверки на място, като постоянно се извършва дистанционен контрол, състоящ се в проверка на документи. Най-често констатираното нарушение, извършвано от публични дружества, е непредставянето или представянето със закъснение на отчети, за което Комисията е съставила 37 акта.
Специално внимание е обърнато и на участието на Комисията в нови европейски инициативи. Основните са две, а именно: регламент, уреждащ дейността на агенциите за кредитен рейтинг, и директивата относно координирането на законови, подзаконови и административни разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.
Персоналът на КФН запазва броя си от предходната година, а именно 240 души. Запазва се и структурата с трите специализирани управления: „Надзор на инвестиционната дейност”, „Застрахователен надзор” и „Осигурителен надзор”.
Съществена част от доклада е обзор на небанковия финансов сектор през 2008 г., който обхваща капиталовия пазар, застрахователния пазар и пенсионното осигуряване. През годината на БФБ – София са допуснати до търговия 47 нови емисии ценни книжа, при 44 броя през 2007 г. Пазарната капитализация на фондовата ни борса обаче е паднала с 57% до 12,5 млрд. лева.
Реализираният от застрахователите в Република България през 2008 г. брутен премиен доход отбелязва ръст от 20% до 1 804 642 хил. лв. С най-голям дял в портфейла на общозастрахователните дружества са застраховката „КАСКО” – 45% и „Гражданска отговорност” – 25,1%.
На трето място е застраховка „Пожар и природни бедствия”. Размерът на изплатените обезщетения в общозастрахователния сектор през 2008 г. възлиза на 594 млн. 263 хил. лв. Брутният премиен приход на животозастрахователите е 270 млн. 247 хил. лв., което представлява ръст от 15% спрямо 2007 г.
Реализираният премиен приход на здравноосигурителните дружества е 30 млн. 302 хил. лв., което представлява ръст от 19,7% спрямо 2007 г.
Към 31.12.2008 г. балансовите активи на пенсионните фондове са в размер на 2 млрд. 303 млн. 294 хил. лв., което представлява спад с около 1% спрямо предходната година.
След представяне и обсъждане на доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността
на Комисията за финансов надзор за 2008 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:

Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще ни представи господин Димитър Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще ви представя:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по Годишния
финансов отчет и Отчета за изпълнението на бюджета
на Комисията за финансов надзор за 2008 г.

На извънредно заседание, проведено на 23 септември 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Годишния финансов отчет и Отчета за изпълнението на бюджета за 2008 г. на Комисията за финансов надзор, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2009 г. и предоставен от председателя на Четиридесет и първото Народно събрание за обсъждане и за изготвяне на проект за решение за приемане от Народното събрание.
На заседанието присъстваха: председателят на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов, Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Контрол върху инвестиционната дейност”, председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Николай Чаталбашев и председателят на Сметната палата професор Валери Димитров.
Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху инвестиционната, застрахователната и дейността по допълнителното социално осигуряване (пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация). Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗКФН ведомството е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Бюджетът на Комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. Бюджетът се формира от собствени приходи и субсидия от централния бюджет. Приходите и разходите се отчитат по единната бюджетна класификация, в съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал. 7 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Съгласно чл. 35а от Закона за независимия финансов одит (Изм. и доп., бр. 67, ДВ от 29.07.2008 г.) публичният надзор над регистрираните одитори се осъществява от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка. Дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Комисията за финансов надзор съгласно чл. 35б, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗКФН. Министерският съвет с постановление № 273/11.11.2008 г. е одобрил разходи за издръжка на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в размер на 210 хил. лв., а с писмо на министъра на финансите е извършена корекция по бюджета на КФН.
През 2008 г. по бюджета на КФН са извършени следните корекции:
- На основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и във връзка с чл. 25, ал. 7 на ПМС 15/01.02.2008 г. и писмо с изх. № 37-00-89/27.03.2008 г. на министъра на финансите е направена вътрешна компенсирана промяна по параграфите на разходите в размер на 75 хил. лв. по дейност 111 „Контролни държавни органи”.
- На основание чл. 35, ал. 5 от Закона за устройство на държавния бюджет и писмо на министъра на финансите с изх. № 37 00-158/19.05.2008 г. и във връзка с получено финансиране по сключен договор № 2007/147-447 с Европейската комисия за изпълнение на Туининг лайт проект BA06-IB-OT-07-TL „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина” е включена нова дейност в бюджета на КФН 128 „Международни програми и споразумения, дарения и помощи от чужбина”. Корекцията по приходната и разходната част на бюджета по тази дейност е в размер на 391 хил. лв.
- На основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и писмо на министъра на финансите с изх. № 37 00-297/30.07.2008 г. във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения на служители, заети с административното обслужването на Туининг лайт проект BA06 IB OT-07-TL „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина” е извършена вътрешна компенсирана промяна по параграфите на разходите в размер на 18 хил. лв. по дейност 128 „Международни програми и споразумения, дарения и помощи от чужбина”.
- На основание чл. 34, алинеи 1 и 2 от Закона за устройство на държавния бюджет и писмо на министъра на финансите с изх. № 37-00-478 /21.11.2008 г. във връзка с ПМС № 273/11.11.2008 г. за осигуряване на средства от централния бюджет за 2008 г. за издръжка на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори са увеличени разходите и субсидията на КФН от централния бюджет с 210 хил. лв. по дейност 111 „Контролни държавни органи”.
- На основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и писмо на министъра на финансите с изх. № 37 00-402/15.12.2008 г. във връзка с Определение на СГС за изплащане на средства по чл. 632, ал. 5 от Търговския закон във връзка с чл. 138 от Кодекса за застраховане е извършена вътрешна компенсирана промяна в размер на 80 хил. лв. по дейност 111 „Контролни държавни органи”.

I. По приходната част

Със Закона за държавния бюджет за 2008 г. в бюджета на КФН са предвидени да постъпят собствени приходи в размер на 3 100,1 хил. лв., а към 31.12.2008 г. са отчетени като постъпили 5 633,1 хил. лв. Общата сума на постъпилите приходи се получава от:
- 5,5 хил. лв. от продажба на периодично издание “Бюлетин”;
- 91,8 хил. лв. приходи от лихви по доверителна банкова сметка, открита в изпълнение на разпоредбите на § 146, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховане;
- 3 595,3 хил. лв. от събрани такси на основание Тарифата за таксите – приложение към ЗКФН (чл. 27, ал. 2). От тях най-голям относителен дял имат годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор 2 240,0 хил. лв. Получените такси за издаване на нови лицензи за извършване на инвестиционна, застрахователна и дейност по допълнително доброволно осигуряване, за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа и други са в размер на 1 355,3 хил. лв.;
- 1 522,6 хил. лв. от глоби по влезли в сила наказателни постановления;
- 15,4 хил. лв. от лихви за просрочие на неплатените в законоустановения срок годишни такси за общ финансов надзор;
- 2,5 хил. лв. от продажба на конкурсна документация за участие в процедури по Закона за обществените поръчки, други извънредни приходи и от положителна курсова разлика;
- 8,9 хил. лв. от продажба на търг на 2 броя служебни леки автомобили;
- 391,1 хил. лв. предварително финансиране от Европейската комисия в размер на 80 % от утвърдения бюджет на Туининг лайт проект BA06-IB-OT-07-TL „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина”.


II. По разходите.
Със Закона за държавния бюджет за 2008 г. за бюджета на КФН са предвидени бюджетни разходи общо в размер на 9 347.6 хил.лв., а към 31.12.2008 г. са отчетени разходи общо за 9 219.2 хил.лв. Направените разходи са както следва:
- 4 932.5 хил. лв. за заплати и допълнителни възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения и по правоотношения приравнени към трудовите;
- 453.8 хил. лв., от които: за изплатеното възнаграждение на нещатен служител, нает по трудови правоотношения – 2,8 хил. лв., за лица по извънтрудови правоотношения -1.0 хил. лв., изплатените възнаграждения на членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори съгласно чл. 35в, ал. 4 и 6 от Закона за независимия финансов одит – 17.4 хил.лв., изплатени експертни възнаграждения по Туининг проекта – 94.0 хил.лв., изплатени суми от СБКО към заплатите – 86.3 хил.лв., изплатени суми за облекло на персонала с характер на възнаграждение – 193.3 хил.лв., обезщетения на напуснали служители по чл. 220, 222 и 224 от КТ – 39.6 хил.лв. и за възнаграждение по чл. 40, ал.4 от КСО – 19.3 хил.лв..
- 813.8 хил. лв. за задължителни осигурителни вноски от работодатели”;
- 2 486.0 хил. лв. за текуща издръжка, която включва :
- разходи за книги за библиотеките; за участие на служители в курсове и семинари, абонамент за периодични издания,
- разходи за закупуване на канцеларски материали, офис обзавеждане за Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, GSM апарати, консумативи и резервни части за хардуерната техника и др.;
- разходи за заплащане на топлоенергия, ел. eнергия, вода, горива и смазочни материали за служебните автомобили,
- наем административна сграда, охрана на сградата; почистване на административна сграда и други външни услуги;
- разходи за текущ ремонт на служебните автомобили;
- разходи за командировки в страната;
- разходи за краткосрочни командировки в чужбина във връзка с участие в работни групи, срещи, семинари и конференции на международни и европейски регулаторни органи по ценни книжа, застраховане и пенсионно осигуряване и командировки във връзка с изпълнение на Туининг лайт проекта;
- разходи за застраховка „Злополука” на служителите и членовете на КФН, застраховка КАСКО на служебните автомобили и гражданска отговорност, застраховка на движимото имущество на КФН, медицинска застраховка за пътуване в чужбина;
- разходи за изплащане на обезщетения по чл. 224 и чл. 225 съгласно съдебни решения на двама служители и съдебно обезщетение, съгласно Определение на Софийски градски съд за изплащане на средства по чл. 632, ал. 5 от Търговския закон във връзка с чл. 138 от Кодекса за застраховане;
- разходи за работни срещи, организиране на международни кръгли маси, пресконференции с представители на медиите, печатни материали с представителен характер, образователни програми, официални мероприятия и други.
- 366,2 хил. лв. за заплащане на членски внос в международни организации, в които КФН членува
- 166, 8 хил. лв. за капиталови разходи;
III. Трансфери и субсидии.
Със Закона за държавния бюджет за 2008 г. за бюджета на КФН е предвидена субсидия от централния бюджет 6 247,5 хил.лв.
КФН е получила собствени приходи в размер на 5 633,1 хил. лв., субсидия от ЦБ в размер на 2 252.1 хил.лв. и трансфер за поети осигурителни вноски в размер на 1 335.2 хил.лв., и е извършила разходи общо за 9 219.2 хил.лв.
Разликата от 1,3 хил. лв. е свързана със захранването на валутна бюджетна картова сметка в резултат на което е увеличена наличността по сметката в левова равностойност - в началото на отчетния период е била с наличност от 868 лв., а в края на периода става 2 180 лв.
В края на отчетния период КФН показва наличност по доверителна банкова сметка в размер на 2 000 хил.лв. и по набирателна левова сметка - 34.6 хил.лв.
В резултат от изпълнението на одобрения на КФН бюджет за 2008 г. в баланса са настъпили следните изменения:
Сумата на активите по крайния баланс спрямо сумата на активите от началния баланс бележи увеличение в размер на 1 315.6 хил. лв. Това е резултат от:
1.1. Увеличение общо в размер на 1 009.2 хил. лв., отразено по раздел А “Нефинансови активи” на баланса:
- в група I.“Дълготрайни материални активи” – увеличение с 344.3 хил.лв.;
- в група II “Нематериални дълготрайни активи” – увеличение с 661.7хил. лв.;
- в група III. “Краткотрайни материални активи” – увеличение с 3.2 хил.лв. лв.;
1.2. Увеличение общо в размер на 306.4 хил лв., отразено по раздел Б “Финансови активи” на баланса:
- в група III. “Други вземания” – увеличение с 305.1 хил.лв.
-в група ІV „Парични средства” – увеличение с 1.3 хил. лв.
Горните увеличения са в резултат от:
- закупени със средства за капиталови разходи - компютърна техника, сървъри, антивирусен софтуер, окончателно плащане програмен продукт „Публичен регистър на КФН”, служебен лек автомобил за нуждите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори лв. за 166.8 хил.лв.;
- закрити авансови плащания, които са отнесени към стойността на програмен продукт „Публичен регистър на КФН”
67.0 хил.лв.
- увеличаване стойността на дълготрайните материални активи със стойността на безвъзмездно получена компютърна техника от „Сиенсис” АД на основание сключен договор по програма „ФАР” между дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” в Министерство на финансите и „Сиенсис” АД и безвъзмездно получена копирна техника от „Роел 98” в изпълнение на Договор за обществена поръчка
237.8 хил. лв.

• увеличаване стойността на дълготрайните нематериални активи със стойността на безвъзмездно получени програмни продукти и лицензи от „Сиенсис”АД„ на основание сключен договор по програма „ФАР” между дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” в Министерство на финансите и „Сиенсис”АД
561. 4 хил.лв. лв.
• отписани бракувани дълготрайни материални активи
(- 7.5) хил.лв.
• отписани продадени на търг 2 броя служебни автомобили
(-7.4) хил. лв.
• намаление в резултат на прехвърляне на дълготрайни активи като задбалансови след извършена преоценка през 2007 г., съгласно т.16.24 от ДДС № 20/2004 г.
(-12.2.)хил. лв.
Увеличението в група III “Краткотрайни материални активи“ по крайния баланс е 3, 2 хил. лв., което представлява разлика между крайните и началните салда по група 30. То се формира в резултат на следните действия, извършени през годината:
• закупени канцеларски материали и консумативи за хардуерна техника на стойност
74 хил.лв.
• изписани от склада материални запаси, необходими за нормалното функциониране на администрацията
70. 8 хил.лв.
По раздел Б “Финансови активи” увеличението на активите по крайния баланс спрямо началния с 306.4 хил. лв. (обяснение по т. 1.2.) се дължи на :
- Увеличение в група ІІІ „Други вземания” с 305.1 хил. лв., както следва:
• увеличаване на вземанията от невнесени дължими такси за осъществяване на общ финансов надзор, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор с 67.1 хил. лв.
• увеличаване на вземанията от начислени дължими такси за осъществяване на общ финансов надзор съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗКФН с 30.1 хил. лв.
• увеличаване на вземанията от начислени дължими такси за лицензии съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКФН с 5 хил. лв.
• увеличаване на вземанията от невнесени глоби по влезли в сила наказателни постановления с 246.6 хил. лв.
• увеличаване от вземане от City of London във връзка със задължението им за възстановяване на пътни разходи на четирима служители с 3.0 хил. лв.
• намаляване на вземане от международни институции във връзка с възстановяване на пътни разходи с (-869) лв.
• увеличаване на вземане от суми, внесени като депозит във връзка с договори с „Атлантик дивайн” ЕАД и „Сердика 22” ЕООД с 24.2 хил. лв.
• намаляване на предоставени аванси по сключени договори с (-70.0) хил. лв.
- Увеличението в група ІV”Парични средства” с 1.3 хил.лв. е от захранване на валутната картова сметка с 1.3 хил.лв.
2. По Пасива на баланса
В раздел А “Капитал в бюджетни предприятия” е отразено увеличение на нетните активи за периода с 1 236.8 хил. лв.
В раздел Б “Пасиви и приходи за бъдещи периоди” в група II “Краткосрочни задължения” на стойност 100.8 хил. лв. са отразени начислените зъдължения на КФН, както следва :
• задължения към доставчици за неплатени разходи за м. декември 2008 г., фактурите за които са получени в следващата отчетна година – горива, ел.енергия, вода, топлоенергия, телекомуникационни и пощенски услуги, отпечатване на издание “Бюлетин” и други
45.1 хил. лв.
• задължение по възстановяване на надвнесени такси за осъществяване на общ финансов надзор
7.7 хил. лв.

• задължение за възстановяване на сума към Европейската комисия в частност делегацията й в Босна и Херцеговина във връзка с туининг договор „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина” и задължение за неплатена такса във връзка със семинар на служители на КФН - 48.0 хил. лв.

В група III “Провизии и приходи за бъдещи периоди” след направен анализ и оценка на неизползваните натрупани отпуски на персонала към 31 декември 2008 г. са отразени начислени разходи за провизии за персонала в размер на 326,5 хил. лв.

ГРУПА “ДРУГИ СМЕТКИ И ДЕЙНОСТИ”

Към 31.12.2008 г. по актива на баланса в група IV “Парични средства“ и по пасива на баланса в група II “Краткосрочни задължения“ сумата от 34,5 хил. лв. се състои от парични гаранции за участие в процедури и за изпълнение на договори по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
Сметната палата е извършила одит и заверка на финансовия отчет на Комисията за финансов надзор, в който е отбелязано, че сумите в приходите и разходите по отчета на бюджета на Комисията за финансов надзор са отразени пълно и точно в съответствие със законовите разпоредби. Отчитането на приходите и разходите по параграфи е в съответствие с Единната бюджетна класификация. В баланса за 2008 г. вярно и честно е представено имуществото и финансовото състояние на Комисията за финансов надзор. През 2008 г. системата за финансово управление и контрол е функционирала по начин, който дава разумна увереност, че е спазено законодателството и вътрешните актове, осъществяван е непрекъснат контрол върху приходите, разходите, активите и пасивите и е постигната надеждност и всеобхватност при отчитането на финансовата и нефинансовата информация.
По отчетите се проведе дискусия, по време на която бяха зададени въпроси, на които представителите на Комисията за финансов надзор дадоха изчерпателни отговори.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект за

Р Е Ш Е Н И Е
по Годишния финансов отчет и Отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г.,

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

Р Е Ш И:

Приема Годишния финансов отчет и Отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
От името на вносителя желаете ли да вземете отношение?
Давам думата на госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изложенията на двете комисии бяха изключително подробни, затова не бих искала да повтарям информацията, която беше представена от тях. Ще се спра само на някои по-основни моменти от дейността на Комисията за финансов надзор през 2008 г., които характеризираха и развитието на сектора през този период.
Две хиляди и осма година беше изключително тежка за целия небанков финансов сектор, тъй като сривът на капиталовите пазари доведе до огромни загуби на стойности и на българския капиталов пазар. Това, което се случи през 2008 г., беше колосален спад от 75% в основния борсов индекс СОФИКС, като спадът от най-високата точка на индекса през 2007 г. до най-ниската, която беше пролетта на тази година, беше 85%. Това доведе до загуба от милиарди левове – над 15 млрд. лв., което неминуемо се отрази и на целия финансов сектор. Отрази се, както се видя, в отрицателна доходност на пенсионните фондове; спад в активите на схемите за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа; спад в доходността на портфейлите, които бяха управлявани от застрахователните компании, и създаде много сериозни рискове за целия небанков финансов сектор. В същия период през 2008 г. бяха отчетени множество фалити на финансови институции в целия Европейски съюз и Съединените щати, като съответно рисковете, които можеха да бъдат като резултат от всички тези действия за българския небанков финансов сектор, бяха изключително повишени.
Поради тази причина Комисията за финансов надзор предприе много сериозни мерки затова да бъде наблюдавано текущо състоянието на всички поднадзорни лица, своевременно да могат да бъдат предприемани мерки, така че крайният резултат, който се радвам, че днес можем да отчетем, да бъде липса на фалити в българския небанков финансов сектор. Състоянието на застрахователните компании, включително и инвестиционните посредници, които може би бяха най-засегнатите от финансовата криза в целия свят, остана стабилно в България, като и до ден-днешен всички поднадзорни лица изцяло отговарят на изискванията за капиталова адекватност и платежоспособност.
Наред с проблемите през 2008 г. внимание заслужават и няколко положителни елемента в работата на Комисията за финансов надзор, които смятам, че заслужават внимание.
На първо място, това е фактът, че през 2008 г. в България беше лицензиран първият чист професионален презастраховател, като въпросната презастрахователна компания прехвърли целия си бизнес от Кипър в България, като по този начин показа ясно сигнал за това, че законодателството в България е добро, цялата данъчна среда е подходяща и България е едно успешно място за инвестиране. Също така сериозно влияние за това преместване оказа и фактът, че България отговаря на всички високи изисквания за следене и контрол срещу прането на пари и финансирането на тероризма, което не може да се каже за всички останали региони със сходно равнище на данъчно облагане.
Само през първата година дейността на презастрахователя ще надхвърли 1 млрд. лв., като за следващите няколко години се очаква да достигне повече от 3 млрд. лв. и постоянно да нараства. Това е многократно повече, отколкото е стойността на целия застрахователен пазар към настоящия момент.
Също така смятам, че заслужава да бъде отбелязан фактът, че Комисията за финансов надзор взе активно участие в извършването на съвместни проверки с други европейски регулатори, като първата беше извършена съвместно по инициатива с холандската банка. Тази проверка обхвана всички офиси в държави – членки на Европейския съюз, на проверяваното поднадзорно лице-застраховател. Резултатите от нея показаха, първо, че е много подходящо да се работи съвместно в екип от всички европейски регулатори, но също така показаха, че българският надзор е една компетентна институция, която е способна да излъчва добри професионалисти, в резултат на което България беше поканена да участва в планирането на нова проверка, която се планира само от три държави и една от тях беше България.
Също така бих искала да обърна внимание на факта, че през 2008 г. Комисията за финансов надзор стана първата българска институция, която успя да получи одобрението на Европейската комисия не да бъде обучавана от други европейски институции, а да бъде обучаваща институция, като за целта беше започнат и реализиран споменатият вече туининг проект за повишаване на административния капацитет в Босна. Проектът беше завършен успешно, което даде възможност на нашите босненски партньори да поискат втори, още по-голям проект. Европейската комисия вече одобри партньор по този проект отново да бъде България, което е едно много сериозно достижение предвид факта, че много често българските институции биват обвинявани в липса на достатъчно подготвеност и професионализъм, което се радвам, че не е в случая с Комисията за финансов надзор.

Още един аспект от работата на комисията, който може би не е толкова положителен за сектора, беше значителното повишаване на наложените глоби и санкции от Комисията за финансов надзор през 2008 г.
В резултат на необходимостта от допълнителни мерки за защита на потребителите, както и за гарантиране на стабилността на финансовия сектор, комисията извършваше много активни проверки – документално и на място, в поднадзорните лица. Извършените проверки бяха в офиси на над 2500 застрахователни компании, застрахователни посредници и пенсионни фондове, както и регулярно бяха извършени проверки на инвестиционни посредници. В резултат на тези действия бяха издадени и наложени 472 наказателни постановления, които бяха на обща стойност 2 млн. 293 хил. лв., по-голямата част от които бяха наложени на застрахователния сектор. Причината за сериозните наказания в застрахователния сектор бяха свързани с неспособността на българските застрахователни компании навреме да отчитат сключените от тях полици и застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което в този период рефлектираше изключително неблагоприятно върху общия обхват на застраховката и също така върху невъзможността от Министерството на вътрешните работи ефективно да бъдат налагани глоби въз основа на актуална информация, която се поддържа от регистъра на гаранционния фонд и Комисията за финансов надзор. Поради тази причина бяха направени изменения с подкрепата на Комисията по икономическата политика на Народното събрание, с които бяха предвидени глоби от по 20 лв. за всяка неотчетена навреме полица в първия срок от 45 дни след тяхното сключване и 1000 лв. след изтичането на този 45-дневен срок. В резултат на това общият размер на глобите, наложени на застрахователи за неотчитане навреме на полици, надхвърли 1 млн. и 600 хил. лв.
Новост, която би следвало да бъде развита през тази и следващата година, е развиване на базата данни, така че да бъде възможно сключване на полиците в реално време в интернет и по този начин да се създаде един наистина актуален регистър, в който в реално време да може да се проследи кой има сключена застраховка и кой не от задължените лица.
По отношение на Отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор бих повторила още веднъж това, че комисията извърши разходи в размер на 9 млн. 219 хил. и 196 лв. като близо 10% от тази сума беше насочена към плащането на наем за ползването на частна сграда, тъй като Комисията за финансов надзор не разполага със собствена сграда и за целта ползва частна сграда, плащайки свободен наем.
Останалата по-значима част от разходите на комисията бяха насочени към изплащане на заплати и възнаграждения на служителите и поддържане на дейността на комисията.
По отношение на приходите също така трябва да се отчете, че собствените приходи на комисията надхвърлиха с 69% планираните за 2008 г. и това е най-вероятно да бъде факт по сходен начин за 2009 г. Причината се дължи на факта, че при планирането на собствените приходи консерватизмът изисква да не бъдат предвиждани големи суми за глоби и санкции, които комисията налага, тъй като е съвсем разбираемо, че като регулатор целта ни е да създадем среда, в която всички пазарни участници спазват максимално и най-стриктно изискванията на закона. Предвид факта, че това никога не е възможно, се налага, разбира се, да се случва така, че приходите от глоби надвишават планираните.
Това са основните моменти от дейността на комисията. Разбира се, ако е необходимо, аз съм готова да предоставя допълнителна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да участват в дебата?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, аз правя някакви опити нещата да не вървят съвсем формално, защото Комисията за финансов надзор би трябвало да е този държавен орган, който да е направил изводи за причините, поради които на Българската фондова борса беше регистриран най-големият спад, почти най-големият от всички останали страни, по времето, когато се разрази кризата.
Акциите, измервани с индекса SOFIX, паднаха от 1948 на под 300 точки.
Аз няма да подкрепя този доклад на Комисията за финансов надзор, защото тя се прави, като че ли това събитие се е случило в друга страна. Не търся никакви обяснения, защото, ако те имаха обяснение, ако бяха предприели някакви действия, ако бяха препоръчали нещо, ако се бяха обърнали към някои институции, сега щяха да кажат.
Аз смятам, че една от основните роли на тази комисия е точно това – защита интереса на дребните вложители. Имайте предвид следното: дребни вложители в смисъла на борсовите операции са пенсионните фондове, доброволният и допълнителните пенсионни фондове са всъщност малки вложители на българската борса. Те загубиха стотици милиони по време на тази криза. Стотици милиони загубиха и застрахователите. От тази трибуна сме говорили за тези неща. Сега ние виждаме доклад, в който все едно тези събития въобще не са се случили.
Аз смятам, че такава комисия, която остава апатична към най-тежките проблеми, през които е преминала България, няма основание да очаква Народното събрание да одобрява нейния отчет. Ако те бяха хора, които са си свършили работата, трябваше да предложат мерки за защита на интересите на тези малки инвеститори, на тези дребни вложители в акции. Трябваше да предложат мерки за съдбата на самата Българска фондова борса. Трябваше да предложат нещо изобщо, а не да гледат това, което се случи пред очите им.
Между ръководителите на Комисията за финансов надзор са тези, които предложиха създаването на модерни инструменти – например тези акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които никой не знае в момента каква роля са изиграли – може би никаква, а може би все пак някаква, но бяха създадени доста такива дружества – може би не точно същите, но подобни, които много бързо ускориха спада на Българската фондова борса.
В момента Българската фондова борса е в тежко състояние. Не съм гледал скоро, но SOFIX определя стойността си някъде около 450 – не знам точно, но някъде там, което означава, че тя не се е възстановила. Аз мисля, че тя няма да се възстанови следващите 20 години, в смисъл, че няма да достигне тези нива от 1948 точки на индекса SOFIX. Затова трябва да се направят промени в ръководството на Комисията за финансов надзор и да не се одобрява нейният отчетен доклад. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли реплики към изказването на господин Костов? Няма желаещи да репликират.
За изказване, заповядайте господин Колев.

ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пред нас беше представен доклад в размер на 224 страници. Господин Чобанов в комисията се съгласи, че голяма част от този доклад би трябвало да мине в приложенията, а по същество докладът да има малко по-различен вид.
В този доклад думата „криза” се споменава едва на няколко места. Не се разбира дали Комисията по финансов надзор, както и предходното правителство на Република България, разбра допреди изборите, че има световна икономическа и финансова криза.
Докладът представлява реално статистическа информация, която всеки може да получи от Националния статистически институт. Тук изцяло мога да подкрепя думите на господин Костов, че имаме необходимост от направени изводи, които липсват, въз основа на които да възникнат определени предложения, те да породят даден дебат, при което да се входира в Народното събрание промяна на някои законопроекти, ако е необходимо. В момента Комисията по финансов надзор осъществява по-скоро една регулаторна функция, тя е просто наблюдател на процесите, не е инициатор на промени.
Що се отнася до финансовия доклад, бих искал да кажа, че документиран действително този наем, при който трябва да се вземат спешни мерки той да бъде прекратен с някаква оптимизация, става въпрос за 900 хил. лв. годишен наем за помещения в частна сграда. Госпожа Агайн го спомена. В момента са налице и съкращения в държавната администрация и съм уверен, че правителството съвместно с комисията ще съумее да пребазира помещенията на Комисията и да може да се спести този наем.
Комисията има щат от 240 човека, като в дискусията стана ясно, че все още липсва достатъчен административен капацитет. Аз зададох въпроса: предвиждат ли се евентуални съкращения и оптимизация на персонала, на което ми бе отговорено, че на този етап единственото, което се предвижда, това е замразяване на заплатите. Не знам дали е достатъчно за ситуацията, в която се намира държавата, но определено трябва да се работи усилено за повишаване на административния капацитет.
Господин Чобанов изрази удовлетворение от дискусията в Комисията по бюджет и финанси. Всички мерки, които коментирахме, които трябва да вземе Комисията и да внесе като нови законопроекти, на това той отговори, че в момента работят усилено с Министерството на финансите. Това, разбира се, не е конкретен упрек към сегашното ръководство на Комисията, имам предвид специално доклада, тъй като той е направен от друго ръководство. Но с всички тези забележки, които направих и към предходния доклад, и към мерките, които трябва да вземе Комисията, предлагам да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Колев.
Има ли реплики? Няма.
Обявявам 30 минути почивка. Заседанието ще продължи в 11,40 часа.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г. и отчета за изпълнение на бюджета на същата комисия за 2008 г.
За изказване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В последните три седмици в пленарната зала четем едни доклади, „обсъждаме ги” и ги гласуваме. Дали ги гласуваме или приемаме за отчет, е друг въпрос, защото и правната природа на това, което правим, не е съвсем ясна. Все пак има някакъв дебат. За мен ползата от него е, че виждам, че всички тези доклади на разни институции, на разни организации, на разни съвети или агенции си приличат като две капки вода по едно: малко самокритика, предлагат ни малко мерки как „да се подобри работата”, които, общо взето, са да се дадат повече пари, да се отпуснат повече щатове. В крайна сметка това, което се вижда на абсолютно пръв поглед, биещо на очи, е всички те да минат фризирано, леко, така че всъщност нищо да не се промени, да се запази статуквото в тези институции, организации, агенции, нещата да станат абсолютно същите и да не се проведе реформа. Същото е и в отчета, който днес гледаме, в случая организация, разпределена от тройната коалиция на НДСВ. Въпреки че НДСВ премина в небитието, продължава да си кадрува и да си работи там. Можем да назовем всяка една от тези институции, да я причислим точно според разпределението в Тройната коалиция на кой принадлежи или къде е влиянието на БСП, ДПС и НДСВ, в какви процентни съотношения е разпределено. Ако погледнем тези баснословни 240 щата, защото се касае за 240 щата, ще видим как се е кадрувало и как когато преминаващи в битието политици или партийни кадри са били назначавани от една или друга части на Тройната коалиция на синекурни длъжности – специалисти, главни специалисти, началници на отдели и т.н. Страшно е. Гюбрето просто не мирише, то вони.
Ако погледнем, отиват някъде към 9 милиона за издръжка на тази институция. Заедно с другите институции кой знае каква сума се събира. В Комисията по бюджет и финанси беше изнесен още един многозначителен факт за наем в полза на частно лице, на частен наемодател в размер на близо 900 хил. лв. на година. По това се замълча. Ако не заострим вниманието, щеше да си отмине мимоходом или да продължим до следващата година. Нямало държавна сграда или помещение – да, този въпрос е вече друг. Десетки и стотици такива сградни помещения преминаха в частни ръце по така наречената приватизация в разни епохи и времена на разни управници на местно или държавно ниво. Разбира се, че може да се намери сграда и да не се плащат тези пари от българския данъкоплатец.
Но аз ви поставям въпросите в този план с една-единствена надежда: новото управляващо мнозинство да приеме или да не приеме доклада, или някои от хората да гласуват „въздържали се”, но да се прояви политическа воля всичко това да се разчисти – това мръсно петно, което е наследство от предишните управляващи. Ако продължи така, целта е тази - да мине малко време, месец, два или три, да се укроти устремът и амбицията на новите управляващи да извършат промени и да си останат на местата, на позициите. Имайте предвид, че тази комисия е регулаторен орган, тя има надзорни функции. Всички знаем как се осъществява застраховането, че то е търговска дейност.
Така че са нужни решителни промени в тази сфера по отношение на тази институция. Това е ясно за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Има ли желаещи за реплика към неговото изказване?
За изказване има думата господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, важното от всички тези доклади по проблеми, които са съществени за българския парламент и българското обществоq е да бъдат информирани народните представители и да се предприемат действия. Затова дебатът отиде в една посока, която не донесе толкова голяма полза, тъй като неприемането на самия доклад няма да има решаващо значение за каквото и да било. По-важното е следното. Ако сте слушали внимателно госпожа Агайн, имаме голям проблем. Нивото на покритие със застраховки „Гражданска отговорност” е спаднало на около 80% при изискване на Европейския съюз за 90% минимално покритие.
Миналият парламент взе решение за смяна на номерата на всички автомобили за решаване на този проблем. Имаше кратковременен ефект, казахме и в миналия парламент. Ние бяхме против тази мярка като СДС, като Синя коалиция. Сега отново проблемът е на дневен ред и не е предложено решение. Това е темата, за това трябва да се говори.
Това, което очевидно трябва да бъде направено, са по-добрите контролни механизми. Тук участие трябва да имат финансовият надзор, КАТ, съответно пътният транспорт и т.н. Но това е много голям проблем, ще има санкции за България. Трябва да бъде решен.
Втори голям проблем, на който искам да ви обърна внимание и който обсъждахме в Икономическата комисия. За него ни информираха от Комисията за финансов надзор. За здравноосигурителните дружества трябва да бъде приложен същият режим както за застрахователните дружества като капиталова и финансова адекватност. Знаете ли какво означава това с прости думи? Че има опасност от 20, колкото са в момента, да останат две-три здравноосигурителни дружества.
И това е регулация, която се случи в следващите месеци – така бяхме информирани от комисията. Това означава, че този въпрос има пряко отношение към здравната реформа в България. Какво правим? Не можем да избягаме от тази европейска регулация. Някой от вас би казал вероятно, че това ще направи по-сигурни здравноосигурителните дружества. Но да не фалират и да останат едно или две накрая, да не стане така? И после да кажем – какво се случи? Това е другият много тежък въпрос, по който ние трябва да помислим. Той не може да бъде гледан отделно от здравната реформа в България.
Затова призовавам колегите от Здравната комисия. Това ще се случи през следващите месеци и ние трябва да имаме политика, трябва да имаме решение какво правим – къде отива здравната реформа, ще има ли частни здравни каси, ще има ли демонополизация на Здравната каса. Въпросите са свързани.
На следващо място, някой от колегите засегна въпроса за специалните инвестиционни дружества. Аз искам да ви кажа, че когато този закон беше приет преди години, чисто експертно работих върху него с убеждението, че това ще повиши бизнес активността в България. Подобни фондове има в повечето европейски страни. В Европейския съюз те са с дълго наименование, но със същата функция. Идеята е, че когато физически лица инвестират в подобни активи, режимът да бъде същият, както в подобни форми на специални инвестиционни дружества, тоест изравняване на двата режима. Тогава създадохме условия за данъчно освобождаване на тези дружества.
Сега специално попитах комисията - тези 69 дружества в момента в трудно финансово положение са предявили претенции за подпомагане на тяхната работа. В момента 90% от печалбата те трябва да разпределят като дивидент и са поискали този процент да бъде намален. Позицията на комисията по време на обсъждането беше, че по-скоро трябва да се помисли за отлагане на плащането на тези дивиденти, а не на намаляване на процента. Но това е трети много важен въпрос, защото 69 предприятия не са малко за България. Наистина е важно като парламент, ако има необходимост от правни действия, те да бъдат предприети. Това също исках да ви информирам.
Накрая, колеги, не трябва енергията да отива в неприемането на даден доклад. Какво като не се приеме? Когато въведохме тези промени в Конституцията и законите да идват отделни институции да докладват тук, идеята не е да се възмутим и да не приемем доклада им. О`кей, това лесно може да стане. Въпросът е в крайна сметка, и това се опитваме да правим като Икономическа комисия, какви идеи, какви резултати може да постигнем, какви действия да предприемем, как да подобрим работата, как да има по-добра координация. Там трябва да отидат нашите усилия. Това е важното в крайна сметка. Ако можем да бъдем информирани по-рано за събития, които се случват в България, така че да вземем като парламент мерки, това е важното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Димитров? Няма желаещи.
Има ли други желаещи за изказвания по обсъжданите отчети? Не виждам.
Заповядайте за отговор, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря.
Позволявам си да взема думата, тъй като господин Иван Костов постави много важни въпроси, за които бих искала да дам допълнителна информация. Специално за причините за спада на българския капиталов пазар през 2008 г., както е ясно на всички, той беше предизвикан от фалита на „Лимън Брадър” и последвалата финансова криза в целия финансов свят.
Това, което се случи на нашия пазар, е, че големите чуждестранни участници изпитаха остра нужда от ликвидност и започнаха да разпродават своите портфейли в много кратък срок, което се случи през есента – м. октомври и началото на м. ноември, на българския капиталов пазар. Впоследствие заради спадането на цените, тъй като чуждестранните инвеститори очевидно затваряха своите позиции на всякаква цена, независимо от загубата, която понасяха, се получи втора вълна, свързана със сключваните репо сделки. Голяма част от пазарните участници сключват репо сделки с акции на български дружества, които се търгуват на Българската фондова борса, като условията на заемите при тези репо сделки са при спад на цената на акциите под определено равнище заемът да бъде върнат или акциите съответно преминават в собственост на лицето, което е предоставило заема. Поради тази причина в този случай много от пазарните участници решиха вместо да връщат заем, което може би не са могли да направят в този момент, да затварят своите позиции в акции отново. Това предизвика втора много тежка вълна на спад на акциите на Българската фондова борса. В тази ситуация българските институционални инвеститори бяха сред първите, които затвориха своите позиции. По тази причина загубите им съвсем не бяха толкова големи, колкото големи загуби понесоха други финансови институции в други европейски държави. За сравнение искам да кажа, че състоянието на застрахователните компании, поради навременни действия от страна на застрахователните компании и от страна на комисията, включително спешни и наложителни мерки по налагане на задължения за закриване на определени по-рискови позиции, доведоха до това, че секторът на общото застраховане понесе сравнително малки загуби, докато българският животозастрахователен сектор е единственият финансов сектор може би в цяла Европа, който дори отчете печалба по позициите си в ценни книжа. Това наистина е изключително постижение в ситуацията на тази криза. За съжаление не същото важи в достатъчно висока степен по отношение на пенсионните фондове, но отново загубата, намалението на активите е в размер на едва 1%, което е вероятно много ниска стойност в сравнение със загубите, които понесоха пенсионните фондове в други европейски държави, включително много тежки загуби в други източноевропейски държави.
Това наложи една нова дискусия, която беше започната в периода на най-тежката криза в редица държави от Централна Източна Европа, доколко въобще е разумно да има пенсионни фондове, в които да се събират парите на бъдещите пенсионери и съответно да бъдат инвестирани по този начин. Разбира се, тази дискусия приключи сравнително бързо с възстановяването на пазарите и поне за момента не среща никаква подкрепа. Но това е един много важен показател за това, че сътресението беше наистина много голямо. В тази ситуация нито една държава не си позволи лукса да се намесва на капиталовите пазари като подпомага позиции на акции, тъй като това би открило бездънна яма в абсолютно всеки бюджет. При положение, че пазарната капитализация падна с 15 милиарда, само за една година, представете си какво би означало, ако държавата се опитваше да поддържа каквито и да е позиции на българската фондова борса. Това би означавало разход, който да надхвърля тези 15 милиарда, които вече бяха загубени.
Така че в тази ситуация за съжаление правителствата и държавите не разполагаха с механизми за влияние върху пазара, с изключение на мерките, които бяха предприети и от България, а впоследствие и от други държави.
Тук искам да отбележа, че още от самото начало на годината Комисията за финансов надзор беше възприела много рестриктивна наредба, която почти не даваше възможност за къси продажби. Това до голяма степен намали отрицателното влияние, на което след това станахме свидетели.
В началото на годината Българската фондова борса се възстановява, по-точно от м. март насам, като увеличението на основния индекс СОФИКС вече е близо 100%. Това в никакъв случай не може да се приеме за достатъчно успокоение, тъй като на пазара все още липсват големи инвеститори и е напълно възможно липсата на приток на чуждестранни инвестиции да бъде една от причините за това пазарът да не се възстанови навреме.
Именно по тази причина смятаме, че е много важно да бъдат предприети регулаторни мерки, с които да се даде възможност за увеличаване на притока на чуждестранни инвестиции на българския фондов пазар. Една от тези мерки е актуализиране на уредбата, касаеща Централния депозитар, така че впоследствие да се даде възможност за лесен и евтин достъп на чуждестранните инвеститори до българския пазар, както и да се даде достъп на българските дружества да се листват на чужди борси и по този начин да получават по-лесен достъп до финансиране.
По отношение на ролята на дружествата със специална инвестиционна цел бих искала да допълня господин Димитров само с цифрата за стойността на техните активи, която за няколко години възлезе на милиард и 600 млн. лв. Това е огромна сума за българската икономика и за българския капиталов пазар, като тези дружества са инвестирали предимно в недвижими имоти и в голяма степен те помогнаха за задвижването на положителен икономически цикъл, вследствие разбира се на това, че всяко едно строителство е свързано с много други дейности, които го придружават, обзавеждане на имотите и т.н. Това безспорно допринесе до положителен резултат за развитието на българската икономика.
Тези дружества загубиха сравнително малък процент от стойността си през миналата година, тъй като паднаха – може да прозвучи странно – само с 45%. Четиридесет и пет процента вече е много голяма стойност, но в сравнение със загубите, които понесоха другите публични дружества, дружествата със специална инвестиционна цел останаха сравнително устойчиви. Но, както каза господин Димитров, в момента има необходимост от регулаторни мерки, които да доведат до облекчаване на режима, при който те могат да получават ресурс, така че отново да изпълняват своите инвестиционни програми и по този начин да съдействат за финансовото подобряване състоянието на българската икономика.
Също така още веднъж бих обърнала внимание на проблема, за който спомена господин Димитров – проблемът с „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Проблемът е изключително сериозен, тъй като всички мерки, които бяха предприемани до момента, не оказаха достатъчно добър ефект. Поради тази причина е важно да има воля за решаването на този проблем, която до доведе до общи институционални решения между различни институции в държавата, тъй като е ясно, че без политическа воля за решаването на този проблем е невъзможно да бъде постигнат какъвто и да е резултат. В момента броят на незазастрахованите автомобили вече е 600 или 700 хиляди и е ясно, че няма една институция в държавата, която да успее да обхване толкова голям брой нарушители и ефективно да създаде механизъм за това да бъдат подновявани застраховките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Подлагам на гласуване проекта за решение така, както господин Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм го представи, а именно:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния отчет за дейността на Комисията
за финансов надзор за 2008 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:
Приема Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2008 г.”
Моля народните представители да гласуват проекта за решение.
Гласували 154 народни представители: за 46, против 12, въздържали се 96.
Предложението не е прието.
Подлагам за гласуване проекта за решение, предложен ни от запозналия ни със становището на Комисията по бюджет и финанси господин Димитър Главчев:
„Народното събрание, на основание чл. 48, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:
Приема Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г.”
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 160 народни представители: за 151, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Давам думата на господин Анастасов – председател на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително днес по т. 12 в дневния ред е предвидено Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Имам процедурно предложение – тъй като вчера на второ гласуване същият законопроект мина и през Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, постъпиха много предложения между първо и второ четене по законопроекта, необходимо е време, за да може същите да бъдат анализирани и систематизирани, а също така е необходимо и синхронизация на предвидените промени в самия закон, особено в Заключителните разпоредби с други действащи нормативни актове към момента, затова моля на основание чл. 45, ал. 1 и 2, т. 4 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат отложени разискванията и гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност за другата седмица за определен от Вас ден и час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на дебатите по второ четене на Закона за българските документи за самоличност.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 148 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Отложено е разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.


Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е обсъден в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, имам предложение за допускане до залата на госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Стоянова в залата.
Имате думата, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм
по Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложените изменения на Закона за електронната търговия целят привеждането му в съответствие с Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от него Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със законопроекта се предлага министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да осъществява сътрудничеството и взаимодействието по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, както и с Европейската комисия. Наред с това се предвижда и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно с Комисията за защита на потребителите, да осигурява възможност за контакт с тях по въпросите по чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за електронната търговия. Към момента тези правомощия са на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а функциите – на нейната администрация.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 23 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Иван Вълков, председател на постоянната комисия, има думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и
съобщения относно Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския
съвет на 11.09.2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17.09.2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в същото министерство.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът предвижда министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да осъществява сътрудничеството и взаимодействието по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия. Предвидено е още Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно с Комисията за защита на потребителите, да осигурява възможност за контакт с тях по въпросите на услугите на информационното общество. Към настоящия момент тези правомощия са на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Причините, които налагат приемането му, са продиктувани от Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, със 17 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, внесен от Министерския съвет.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
Разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, която е водеща, и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Има думата госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят госпожа Стоянова в залата.
Госпожо Петрова, моля да ни запознаете с доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за
задължителното депозиране на печатни и други произведения,
№ 902-01-18, внесен от Министерския съвет на
11 септември 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 23 септември 2009 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Албена Лазарова – парламентарен секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от господин Първан Русинов.
Със Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения се цели събирането и съхраняването на депозираните печатни и други произведения, създадени и тиражирани в страната или отнасящи се до нея, за да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство.
Предлаганите изменения касаят депозирането на пощенски марки, предназначени за употреба в страната, да се извършва в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Също така разпоредбите, отнасящи се за актове за установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, да се извършват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
До създаването на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения през м. септември 2005 г. тази дейност се извършва от Министерството на транспорта и съобщенията.
Промяната се налага и с оглед на Решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.” Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Да чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни
технологии и съобщения относно Законопроект за
изменение на Закона за задължителното депозиране
на печатни и други произведения, № 902-01-18,
внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17.09.2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в същото министерство.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов.
Законопроектът предвижда депозирането на пощенските марки, предназначени за употреба в страната, да се извършва в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В разпоредбите, касаещи съставянето на актове за установяване на нарушения, както и за издаването на наказателни постановления, се предвижда думите „Държавна агенция за информационни технологии и съобщения” и „председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” да се заменят съответно с „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. Предвидено е издадените до влизането му в сила подзаконови нормативни актове да запазят действието си, доколкото не му противоречат.
Причините, които налагат приемането на предложените изменения в закона, са продиктувани и от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Съгласно т. 4 от решението Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъждания законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от Министерския съвет.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване единодушно.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия, съпътстващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Ципов, заповядайте да ни запознаете с доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 23 септември 2009 г., разгледа внесения Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
На заседанието присъства господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът бе представен от него.
Със законопроекта се предлага условията и редът за опазването, съхраняването, достъпа и използването на електронни документи в държавните архиви да се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Законопроектът представлява част от пакета закони, с които се предлага осъществяваните до момента правомощия на министъра на държавната администрация и административната реформа във връзка с електронното управление да бъдат правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съответно функциите и дейностите по електронно управление да се изпълняват от администрацията на същото министерство.
Съгласно Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България Министерството на транспорта се преобразува в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е органът, който провежда политика не само в областта на съобщенията и информационните технологии, но и на тясно свързаното с тях електронно управление.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с единодушие Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря ви за вниманието
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Крайчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и в нашата комисия беше разгледан този въпрос. Както се досещате, почти идентичен е и нашият доклад, който бих искал да представя на вашето внимание.

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии
и съобщения относно Законопроект за изменение на Закона
за Националния архивен фонд, № 902-01-16,
внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 септември 2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
На заседанието присъстваха: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в министерството.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът е част от пакета закони, с които се предлага осъществяваните до момента правомощия на министъра на държавната администрация и административната реформа във връзка с електронното управление да бъдат правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С него се предлага условията и редът за опазването, съхранението, достъпа и използването на ценни електронни документи в държавните архиви да се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Причините, които налагат приемането му, са продиктувани и от решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т. 4 от решението, Министерството на транспорта се преобразува в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно със 17 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Крайчев.
Има думата госпожа Фидосова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета само накратко:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане за
първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за
Националния архивен фонд, внесен от Министерския съвет
с вх. № 902-01-16
Законопроектът - както стана ясно и от предишните два доклада – е част от пакета закони, с които се предлага осъществяваните до момента правомощия на министъра на държавната администрация и държавната реформа във връзка с електронното управление да бъдат правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, съответно дейностите по електронно управление да се изпълняват от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със законопроекта се предлага условията и редът за опазването, съхраняването, достъпа и използването на ценни електронни документи в държавните архиви да се определят с наредба, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с председателя на Държавна агенция „Архиви”.
Причините бяха изброени в предишните два доклада.
С този законопроект се постига определяне мястото на електронното управление при информационните технологии и съобщенията, което ще доведе до общо и съгласувано управление на информационните, комуникационните технологии и електронното правителство и ще осигури предвидимост в действията на държавния орган, натоварен с изпълнението на тази политика, което ще бъде доказателство не само за добро управление, но и за успешна съвместна работа с бизнеса и с потребителите на тези услуги.
Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за” прие Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд с вх. № 902-10-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г., и предлага на Народното събрание същият да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Има ли желаещи за участие в дебат по този законопроект? Не виждам.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Националния архивен фонд с вносител - Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: На основание чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди законопроекта и на второ гласуване, като прие единодушно решение – да предложи на Народното събрание същото да приеме законопроекта на две гласувания в едно заседание.
С оглед на това правя процедурно предложение да преминем към второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Относно наименованието на закона - комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме наименованието на закона, както го предлага комисията.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се .1
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„§ 1. В чл. 9, ал. 2 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ:
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да упражнят правото си на глас.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това законът е приет и на второ четене.

В приетата от нас програма следва:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия;
17. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Двата закона не са гледани от водещата комисия, която има заседание днес следобед, поради което предлагам да бъдат отложени.

Преминаваме към последната точка преди парламентарния контрол:
Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода м. януари 2008 г. – м. декември 2008 г. Докладът е обсъден от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на редовно заседание на 10 септември 2009 г.
Има думата господин Яне Янев да ни запознае със съдържанието на доклада.
Разбирам, че господин Янев не присъства в залата.
Тъй като вероятно няма поканени и представители на комисията, аз предлагам и тази точка да отпадне от програмата ни за тази седмица.
Моля да гласуваме отпадането на точки 16, 17, 18 и 19 от програмата ни за тази седмица.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарния контрол за 25 септември 2009 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговаря на три въпроса, поставени от народните представители Михаил Миков, Меглена Плугчиева и Деница Гаджева.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса на народния представител Станислав Станилов.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос на народния представител Кирил Гумнеров.
Министърът без портфейл Божидар Димитров ще отговори на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на три въпроса от народните представители Павел Шопов и Иван Николаев Иванов, който поставя два въпроса.
Министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фъндъкова ще отговори на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали следните министри:
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов - на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ваньо Шарков и Иван Костов.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на въпрос с писмен отговор от народния представител Ваньо Шарков.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова – на два въпроса от народния представител Огнян Стоичков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на външните работи Румяна Желева.
Поради приключване на работната програма за днешното пленарно заседание обявявам, че парламентарният контрол ще започне утре в 11,00 ч.
Следващото пленарно заседание е утре от 11,00 ч. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,45ч.)





Председател:
Цецка Цачева


Секретари:
Пламен Нунев

Бисерка Петрова