Председателствал: заместник-председателят Екатерина Михайлова
Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Регистрираните са 173 души. Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Днес по дневния ред работата на Народното събрание включва само Парламентарен контрол.
Преди да преминем към работата си, ще направя няколко съобщения.
Уважаеми колеги народни представители, имам честта да ви информирам, че гост на Народното събрание днес е заместник-председателят на Европейския парламент госпожа Даяна Уолис. Моля ви да я приветстваме с „Добре дошла!” в Народното събрание. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Госпожа Даяна Уолис е в България по покана на заместник-председателя на Народното събрание господин Атанас Семов за участие в конференцията „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения”, организирана от Българската асоциация за европейско право.
Вчера госпожа Даяна Уолис представи Стокхолмската програма на Европейския съюз за свобода, сигурност и правосъдие.
Ще ви направя още няколко съобщения.
Първо, днес, 25 септември 2009 г., е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение на Търговския закон, приети на първо четене на 17 септември 2009 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Искам да направя едно процедурно предложение. Вчера Комисията по правни въпроси излезе със становище да се съкрати на три дни срокът за правене на предложения на второ четене.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 172 народни представители: за 170, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Срокът започва да тече от днес и е тридневен. Моля, колегите, които имат предложения, да ги направят своевременно.
Следващото съобщение е, че на 18 септември 2009 г. от Сметната палата на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2009 г. В писмо на председателя на Народното събрание програмата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Актуализираната програма е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С това предложенията и съобщенията се изчерпаха.
Преминаваме към последната точка от седмичната ни програма, а именно:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
В периода от 18 септември 2009 г. до 24 септември 2009 г. не са постъпили питания от народни представители.
Днес по време на парламентарния контрол на въпроси ще отговарят господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, господин Вежди Рашидов – министър на културата, Нона Караджова – министър на околната среда и водите, Божидар Димитров – министър без портфейл, Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, Йорданка Фандъкова – министър на образованието, младежта и науката.
В същото време имаме писмени отговори. Моля народните представители да си ги получат.
Йордан Бакалов има писмен отговор от министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов.
Меглена Плугчиева има писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Огнян Тетимов има писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Има писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Народният представител Ваньо Шарков ще получи писмен отговор и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Господин Шарков, заповядайте. Честит рожден ден!
Народният представител Яне Янев има писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Господин Янев го няма. Ще помоля някой да дойде да получи отговора. Продължаваме с развитие на въпросите, които са зададени устно от народните представители.
Пръв ще развие своя въпрос народният представител Михаил Миков, до заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно закриване на Териториално митническо управление – Видин.
Господин Миков, имате думата да развиете своя въпрос. Разполагате с две минути.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Видинският регион се намира на изключително важно инфраструктурно място. Там има два сухопътни гранично-пропускателни пункта, външна граница на Европейския съюз, предстоящо отпадане на визите и предполагащо след Нова година засилен трафик през тези гранично-пропускателни пунктове, които сега са в известна степен по-обезлюдени, има р. Дунав, има пристанище, има ферибот, има свободна безмитна зона. През последните десетина-дванадесет години има похарчени около десет и повече милиона, където последователно три правителства изграждат митническа инфраструктура с пари от националния бюджет, с пари от Европейския съюз и с пари от Световната банка – специално халетата за щатни митнически проверки.
Всичко това предполага изключително важното място за разполагане на митническия контрол там. Там предстои изграждането на Дунав мост-2, който трябва да приключи като обект за една или две години, което предполага съживяването на този коридор като основна инфраструктурна артерия за връзка с Европейския съюз и, разбира се, отстояние от столиците на съседните страни – Букурещ и Белград, толкова, колкото и от София. В същото време разбирам, че в концепцията на Агенция „Митници” за промени се решава регионалното митническо управление да се закрие и да бъде прехвърлено към Лом. Мислейки какви могат да бъдат причините, единствено фискализмът може да бъде причина. Но през което и митническо бюро да се прекара горивото на атомната електроцентрала, то неговите приходи ще бъдат по-големи от най-големите и оживени митнически управления в България.
Така че, уважаеми господин министър, въпросът ми е: предвижда ли се закриване, но от забавянето на въпроса той като че ли придоби яснота в публичното пространство, но по-важен е въпросът кои са мотивите за това закриване, след като държавата ще трябва да инвестира нови и нови средства за изграждане на такава инфраструктура в Лом? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има заместник министър-председателят и министър на финансите господин Дянков за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Решението за закриване на Митница Видин и преобразуването й в митническо бюро в състава на Митница Лом е резултат на анализ за постигнатите приходни резултати и разходите за издръжка. Ще дам няколко цифри.
За първите осем месеца на 2009 г. Митница Видин е реализирала приходи от 37 800 лв. на човек, в същото време този показател в Митница Русе е 1 368 000 лв. на човек, в Митница Свищов – 528 500 лв., а в Митница Лом – 607 280 лв.
С други думи, Митница Видин има много малко работа. По един друг начин мога да представя тези данни относно натовареността на персонала в Митница Видин. За осемте месеца на текущата година са обработени митнически декларации 1599 бр., или по 12 декларации на човек; в Митница Русе за същия период – 138 декларации на човек; в Митница Свищов – 106 декларации на човек. С други думи, десет пъти по-малко декларации се обработват в Митница Видин, отколкото в някои от другите сравними митници. Заради това се закрива тя като митница, а се преобразува в митническо бюро. С други думи, там остава да се работи, но се работи вече с по-малко разходи.
Същият аналитичен подход е приложен и за останалите митнически учреждения на територията на страната и заради това предвиждаме броят на митниците да бъде намален от 17 на 9, митническите бюра да се редуцират от 48 на 39, а митническите пунктове, най-малките бюра, от 38 на 34.
Всичко това се прави с цел и да се спестят средства, и да се централизира работата в Агенция „Митници”, така че да се използват най-много бюрата, където има работа и където са най-големите приходи, и да се намали дейността в бюра, които реално имат много малко работа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Миков, имате право на реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Дянков, Вие сбъднахте моите прогнози, че крайният фискализъм е единствената причина. Пак Ви казвам, ако горивото на атомната електроцентрала се прекара през митническия пункт в Дуранкулак, то приходите на митническия пункт в Дуранкулак ще бъдат много по-високи от което и да е друго учреждение. Освен чистия фискализъм, пак Ви казвам, три поредни правителства са развивали Видин като стратегическо място, стратегическо място с оглед на инфраструктурното му положение, с оглед перспективата и целта на България да реализира големия проект „Дунав мост”, който е европейски проект, който да промени движението по транспортните коридори. С прехвърлянето, със закриването, с понижаването на статута, със занемаряване на инфраструктура, която струва десетки милиони, с разкъсването на комуникацията с „Гранична полиция”, защото във Видин се събират двете граници – едната е външната, можете да направите справка, и другата е по р. Дунав - Вие ще нарушите комуникациите, които съществуват само по фискални съображения.
Пак ви казвам, ако утре атомната електроцентрала, или който и да е голям вносител премине през някой друг митнически пункт, то автоматически вашите показатели на обработени декларации и пари на глава митничар, най-простата сметка, ще покаже, че се е променила тази конфигурация. Нещата и решенията се вземат и от друга гледна точка – стратегическо местоположение, възможности за комуникация. Във Видин са концентрирани двете граници по линия на „Гранична полиция” – водната граница и сухоземната граница към Драгоман. Там е разположена „Гранична полиция”. В Лом няма такава изградена инфраструктура.
Не знам, може би фискализмът е единственото решение, което вашето правителство предлага, но може би е добре още веднъж в консултация с експерти, в консултация с хора, извън простата бакалска сметка, да преосмислите местоположението на тази инфраструктура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Дянков, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам пак да подчертая, че не случайно дадох данни от няколко други митнически пункта – Русе, Свищов, Лом, за да покажа, че не е само, че ако минават за нуждите на атомната електроцентрала някъде възможности, че точно там само има повече събиране на пари. Казах за Русе на фона на Видин – 37 хил. на човек, а в Русе - над 1 млн. 300 хил. на човек, в Свищов - 530 хил., а в Лом - 607 хил. Във Видин реално няма работа. Тя се е държала изкуствено. Ние сега не я закриваме напълно, а просто я преобразуваме от митница в митническо бюро, така че съставът да се редуцира и оттам разходите да се редуцират.
Относно защо това е необходимо - да, отчасти е продиктувано и от това, че ние искаме да спестяваме средства и ги спестяваме, господин Миков, защото вашето правителство толкова е крало и толкова е било неефективно, че ние сега сме в период на дефицит, който вие ни докарахте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Заради този дефицит ние трябва да спестяваме и трябва да спестяваме, за да може българската държава пак да стане успешна и да направим всичко, което ние искаме да направим в здравето, в образованието, във всички други сфери на икономиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Дянков.
За процедура думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри!
Уважаема госпожо председател, аз моля когато се употребяват думи от типа „крали” - защото аз мога да кажа, че господин Дянков е крадец, Вие да влезете във функцията и да дисциплинирате езика на министрите, които присъстват в Народното събрание. Това ли е българският парламент?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това не е процедура. (Ръкопляскания от мнозинството.)
МИХАИЛ МИКОВ: Защото това предаване се гледа от цяла България. Когато такива думи се употребяват тук, това не е добър атестат за отношенията в българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Миков, ако трябва да бъдем прецизни, първите думи на вицепремиера, които Вие цитирахте, бяха неперсонални, докато Вие си позволихте персонално да говорите, макар и хипотетично. Парламентът е място на политически дебат и в този смисъл е съвсем нормално в репликите и в дебата, дори и в парламентарния контрол, да има и политически сблъсък. Аз Ви моля наистина да няма персонално отправяне на обиди. Пак ще кажа, във Вашето изказване имаше по-скоро персонални обвинения, макар и хипотетично, а не съвсем директно. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Продължаваме с парламентарния контрол.
Госпожа Меглена Плугчиева има думата, за да развие своя въпрос към вицепремиера Симеон Дянков относно уволнения в системата на Държавната агенция по горите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас, господин вицепремиер, е кратък, тъй като във Вашия ресор попада и Държавната агенция по горите. Известно е, че този сектор е сред най-засегнатите в момента от икономическата криза и там се налагат спешни и конкретни мерки за действие, за да може секторът да бъде стабилизиран. В последните няколко седмици новото ръководство на Държавната агенция по горите предприе масови уволнения – 7 от регионалните директори, от общо 16, са уволнени. Когато зададох актуалния си въпрос, бяха сменени още 17 директори на горски стопанства. Междувременно разбирам, че цифрата е нараснала на 22 и към това още двама директори на държавни ловни стопанства.
Моят въпрос не е към Вас, но чрез Вас към ръководството на Държавната агенция по горите, е на какво основание, какви са критериите, по които се прави тази драстична чистка, смяна на хора и как се обосновава всичко това и как се отразява в работата на сектора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Господин Дянков, имате възможност да отговорите на зададения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, предоставената ми информация от тази сутрин показва, че през последните два месеца са прекратени договорите за управление само на трима от директорите на държавни предприятия в системата на Държавната агенция по горите. Причините са свързани с резултатите от дейността на управляваните от тях предприятия. При проверките за дейността на съответните дружества е констатирано неизпълнение на задълженията по договорите за управление, както и неспазване в някои случаи на действащото законодателство.
Що се отнася до останалите случаи, които Вие споменахте, всички те са резултат от подадени от самите ръководители заявления за прекратяване на договорите им. (Реплики от КБ.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Плугчиева, имате възможност да изразите отношението си в реплика.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, формално погледнато прав сте да кажете, че те са си подали молбите. За съжаление горчивата истина е, че те са викани един по един и са били принуждавани да си подадат оставките, което е изключително жалко като практика. (Реплики от ГЕРБ.)
Второ, даже да приемем, че има обвинения към тях, би трябвало те да бъдат ясно и точно формулирани. Ако тези хора имат нарушения, да се знае по какви причини са освобождавани. Разбирате, че там тези, които са били по-обиграни и по-опитни, естествено, че не са си подали молбите и на практика тече един абсолютно необоснован и субективен подход на смяна на хора.
И трето, даже да приемем хипотетично, че тези, които са си подали молбите, се чувстват по някакъв начин гузни и виновни, лошото е, че хората, които сега наново се назначават, не се назначават по ясни критерии, не се назначават по конкурс. Това създава едно изключително голямо напрежение в работата на сектора и става ясно, че местните структури на ГЕРБ предлагат назначенията на новите ръководители в сектора, което, разбирате, е една партийна практика, която за съжаление се прилага не за първи път. Ще е жалко и сега, когато ГЕРБ засвидетелства съвсем нов и принципен подход, да се прилага един такъв партийно-политически подход в един сектор, където ми се струва, че е абсолютно неуместно да има политическа намеса. Би трябвало да има ясни критерии и ясни конкурси.
Трябва да ви кажа от опита и от практиката, защото аз съм работила в този сектор, смените, които са правени, са с конкурс или с атестация. Препоръчайте или се разпоредете на ръководството на Държавната агенция по горите, когато се правят тези смени, да се правят достатъчно прозрачно, при ясни условия и критерии, за да бъде наистина в интерес на работата и да няма политическа намеса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
Господин Дянков, разполагате с възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз, понеже съм човек на цифрите, си позволих да извадя една справка колко хора от тази държавна агенция са били освободени за времето, в което госпожа Меглена Плугчиева е била в Министерството на земеделието. Оказа се, че са били освободени 133 служители, от които двадесет и трима началници на регионални управления, от които, макар че госпожа Плугчиева току-що каза, че са минавали през конкурс, само 8 от тях са минали след конкурс. Значи 17 са били освободени точно по начина, по който Вие току-що предположихте. Деветдесет и трима директори на държавни лесничейства са били освободени от работа, от които само от около 1/3 след направен конкурс, а 2/3 са били освободени – госпожа Плугчиева може би ви описа начина, по който те са били освободени, и 17 директори на държавни дивечовъдни станции. Общо 133 души по време на управлението на госпожа Плугчиева. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос към господин Симеон Дянков е на народния представител Деница Гаджева относно състоянието на информационна система за управление и наблюдение на средствата от структурните инструменти на Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Гаджева, да развитие своя въпрос.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министри, колеги! Въпросът ми е свързан със състоянието на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз (ИСУН).
ИСУН е система за наблюдение и контрол на европейските средства, която гарантира прозрачността на процесите по усвояване и предотвратяване на злоупотреби и измами със средства от европейските фондове. Ако тя е ефективно работеща система, спира възможността за източване на пари от Европейския съюз чрез корупционни схеми в полза на определени лица и гарантира необходимия мониторинг за проследяване на средствата.
Изготвянето на такава информационна система е заложено още в предприсъединителния договор – Регламент 283/2006 г., Анекс 3 на Регламент 1828 от 2006 г. ИСУН започва да се изгражда в средата на 2008 г. от държавната фирма „Информационно обслужване”. Какво обаче е изградено така и не стана ясно от последните спорове по въпроса дали функционира ИСУН, или не. Аз, между другото, сега получих доклада от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Някои неща се изясниха, но все пак ясни в „Информационно обслужване” станаха единствено далаверите, разпределянето и пренасочването на финансовите потоци не там, където трябва. Но това е въпрос, с който „Атака” ще се заеме малко по-късно.
Сега също стана ясно, че преди близо месец Европейската комисия върна оценките за съответствие по оперативни програми „Техническа помощ”, „Транспорт”, „Административен капацитет”, „Конкурентоспособност и развитие на човешките ресурси”, по които на България се полагат близо 4 млрд. евро. Оценките са върнати заради сериозни забележки по ИСУН, като риск от двойно финансиране, липса на възможност за проверки и съпоставки на договори.
Конкретно въпросът ми към Вас, господин министър, е какви мерки се вземат, за да бъдат изпълнени европейските изисквания спрямо ИСУН и в какъв срок ще бъде пусната информационната система във вида, който се изисква от Европейската комисия? Нужни ли са допълнителни средства за доизграждане на системата и ако са нужни, на каква стойност възлизат те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Гаджева.
Господин Дянков, имате възможността да развиете своя отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, това е една тема, която е много болна не само за мен, а и за цялото правителство, понеже недобрата разработка до този момент на Информационна програма ИСУН е една от големите причини, както и Вие споменахте, петте оценки за съответствие да ни бъдат върнати с отрицателно мнение от Европейската комисия. Заради това аз и моят екип работим по тази система всеки ден, а бих казал и всяка нощ.
Към настоящия момент в Информационната система ИСУН е въведена преобладаващата част от старите данни, казвам преобладаващата, но не всички - това е част от отговора - за изпълнение на оперативните програми, като в нея конкретно са регистрирани 132 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, 9192 проектни предложения и около 2500 договора.
През последните два месеца всички усилия бяха мобилизирани за успешното отразяване на одитните препоръки, които и Вие споменахте, получени при оценките за съответствие. Искам тук да кажа, че след като аз лично се запознах с петте отрицателни оценки за съответствие, почти две трети от тях по някакъв начин са свързани с програмата ИСУН. С други думи трябва много да направим, така че и двете оценки за съответствие, които ние тепърва ще изпращаме, и се надяваме на положителен отговор, и допълнителното препращане на тези пет отрицателни оценки много зависят от това програмата ИСУН да работи и в бъдеще добре.
По-голяма част от всички тези коментари в одитните доклади вече са отразени в последния месец, включително и цитираните от Вас забележки по отношение риска от двойно финансиране, възможността за проверка за договори, интерфейса между счетоводната система SAP на Министерството на финансите и ИСУН. Аз се задължавам в период до 10 октомври т.г. всички останали забележки, които все още не са напълно отразени, да се отразят, така че през следващите две седмици ние да завършим този процес и вече изцяло да тестваме напълно системата ИСУН.
По развиване на ИСУН – това е втората част на въпроса Ви – не са необходими допълнителни средства, освен тези, които вече са в договора за изпълнение. Просто това, което е трябвало да се направи и което много време е отнело да се направи, ние сега го свършваме в много бързи срокове и както казах, до 10 октомври т.г. аз очаквам цялата система да работи и ние ще я тестваме.
В заключение, след приключване на одита по оценките за съответствие, усилията ще бъдат насочени към отварянето на ИСУН за бенефициентите и широката общественост. В края на 2009 г. ще стартират и дейностите по разработване на разширената конфигурация на системата, която в момента не работи, която включва електронни услуги за бенефициентите и модул за публична информация, която Вие споменахте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Гаджева, имате възможност за реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Господин Дянков, отговорът Ви абсолютно ме задоволява. Вярвам, че при вашето управление ИСУН не само ще функционира, но ще извлечете ползи от това, че евентуално ще бъдат хванати нарушения. ИСУН ще покаже тези нарушения на бившето управление. Това е ясно за всички.
Пожелавам Ви успех! „Атака” ще работи и ще ви подкрепя в тези ваши действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Дянков, желаете ли дуплика? Не желаете.
С това приключиха въпросите към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Първият въпрос е на господин Станислав Станилов относно позицията на Министерството на културата към нарушенията в резерват „Стария Несебър”.
Заповядайте, господин Станилов, за да развиете своя въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В Националния резерват „Несебър” - един от малкото археологически архитектурни комплекси, включени в листата на „Юнеско” за световното културно наследство, се намира църквата „Св. Йоан Кръстител”, построена през Х-ХІ век. Тя е един от редките паметници на Средновековната култова архитектура в България, запазена в почти целия си обем. Църквата е подлагана многократно на консервация и реставрация, добре е социализирана с околните сгради и представлява важен обект на културния туризъм.
Наскоро посетих резерват „Стария Несебър” и с голяма изненада установих, че непосредствено до църквата, върху основите на старата несебърска баня, е издигнат 4-етажен хотел в пълно нарушение на статута на резервата. Новата сграда, освен че нарушава териториалната социализация на средновековния паметник, променя изцяло историческия пейзаж на полуострова. В тази връзка моля да ми отговорите кой и с какъв мотив е разрешил построяването на новата сграда и защо до този момент Министерството на културата не е сезирало Главна прокуратура за нарушаването на обществения интерес по опазване паметниците на културното наследство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Станилов.
Господин Рашидов, имате думата, за да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Старият град на Несебър е символ както на античното, средновековното, така и на ренесансовото българско културно наследство. Поради тази причина той е архитектурно-исторически резерват и част от световното наследство на ЮНЕСКО, към който принадлежи и църквата „Св. Йоан Кръстител”. Непосредствено до нея се намира старата несебърска баня – сграда, построена през 60-те години на ХХ век, като тя не е съобразена с архитектурните и строителни традиции на стария Несебър и няма статут на индивидуална недвижима културна ценност, а през 1996 г. е преустроена в ресторант.
През 2002 г. с вх. № 5962 от 9 юли в НИПК пристига за съгласуване архитектурен проект за пристройка и надстройка на съществуваща сграда за хотел с ресторант в УПИ, втора част - 227, квадрат 6, ул. „Митрополитска” и ул. „Крайбрежна”, гр. Несебър. Той е изготвен от арх. Калин Тихов и по молба на инвеститорите Илияна Симеонова и Иванка Цонева проектът предвижда 2-3-етажна хотелска сграда с ресторант.
На 10 септември 2002 г. на основание чл. 4, ал. 3 от ЗПКМ, със свое писмо НИПК съгласува визата за този архитектурен проект. Единственото постановено условие, взимайки близостта на новата постройка до църквата „Св. Йоан Кръстител”, и за да се запази доминирането на църквата в околното пространство, е да се намали като било на новата сграда с 40 см, както се намали наклонът на покрива. Макар първоначалният проект да не е предвиждал изкопни работи, НИПК е напомнил, че такива могат да се извършат само след провеждане на пълни археологически проучвания. Съгласно действащите по това законови разпоредби, разрешенията за строеж се издават от общинска администрация, в този случай община Несебър. С това свое решение НИПК съгласува строежа, както е било предвидено по проект на 2-3-етажна сграда. Единственото постановено условие пред инвеститора е да намали с 0,40 м височината на сградата, като така от 13,20 м тя би трябвало да стане 12,80 м.
Относно изкопните работи, те не са били предвидени в първоначалния проект. Но не е предвиден последващ контрол за изпълнение на препоръките в съгласуваното писмо. Също така НИПК не е участвал в държавна приемателна комисия за приемане и въвеждане на проекта в експлоатация. Не се поставят никакви критерии за съобразяване на архитектурата на новата постройка с традициите и визията на историческия и архитектурен град Несебър. Не се взема и под внимание фактът, че старият град на Несебър е архитектурен резерват под егидата на ЮНЕСКО и като такъв има забрана за строеж в него. Самото разрешение от община Несебър и съгласуването с НИПК е в нарушение на тази забрана.
В момента в архитектурно-историческия резерват „Стария Несебър” се провежда цялостна съвместна проверка на Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ЮНЕСКО, касаеща всички нарушения в опазването на тази уникална българска забележителност, с която България е горда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Рашидов.
Господин Станилов, имате възможност за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, в отговора си Вие всъщност изброихте един куп направени нарушения и се надявам, че ще вземете мерки в това отношение и направилите нарушения ще получат някаква санкция.
Искам да напомня тук за всички присъстващи в залата колеги, че по смисъла на закона Националният институт за паметниците на културата е трябвало да извърши мониторинг на целия строеж и да провери изпълнен ли е режимът, който е постановил за тази сграда, дори и незаконно да го е постановил, дори и да има нарушения на закона.
Познавам проекта, знам много добре и архитектурната скица на разрешението. Нарушението е драстично. Въпросът е, че Националният институт за паметниците на културата не е извършил мониторинг и в този смисъл не е сезирал прокуратурата, както и държавните органи, които по смисъла на закона би трябвало да разрушат въпросната баня.
Казахте, че сте наредили да бъде извършен пълен одит на нарушенията в Резерват „Несебър”. Боя се, господин министър, че той ще продължи твърде дълго. Там има много хора, не само в НИПК, но и в самата община, и бившият кмет господин Трифонов, с когото през изминалия мандат с колегата Батилов – народен представител от Бургас, образно казано, сме водили кръвопролитни сражения по различни въпроси, включително и за опита да бъде продадена цялата северна линия на резервата на „Феста холдинг”, за да се строят комплекси от най-различен характер, увеселителни и пр. Господин министър, това също би трябвало да се вземе предвид и виновните да си получат заслуженото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, мисля, че в момента тече проверка и за резултатите ще бъдете уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос отново от народния представител Станислав Станилов относно нарушения в Националния архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра” към министъра на културата.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър! По сведения на граждани на Силистра и от лични наблюдения установих нарушения на стария Закон за опазване паметниците на културата и на новия Закон за опазване на културното наследство в Националния архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър- Силистра” в следния ред:
Първо, при изграждането на хотел „Дръстър” от собственика на „Меком” АД Стефан Райчев е разрушена значителна част от отлично запазената дотогава северна крепостна стена от римската и средновековната епоха. Запазен е само един фрагмент в помещението за парно отопление, недостъпен за посетители.
Второ, унищожени са останките от единствения прабългарски езически храм на Дръстър, за да се построи върху него МОЛ от същия Стефан Райчев. Не е изпълнено решението паметникът да бъде маркиран в приземния етаж.
Трето, затрупана е единствената средновековна баня, открита в Дръстър. Тук не е изпълнено решението банята да се маркира върху терена.
Четвърто, затрупано е средновековното пристанище на Дръстър, върху което е излята бетонна писта за хеликоптери.
Пето, затворен е достъпът до крепостната стена от запад чрез метална ограда върху нейните останки.
Шесто, върху южната порта на средновековния град е построена бетонна рампа, която обслужва МОЛ-а.
Уважаеми господин министър, през последните няколко години се наблюдава безконтролно разрушаване на оригинални и автентични останки от паметници от античната римска и средновековната българска култура в Силистра. Статутът национален резерват изисква тези паметници да бъдат запазени и консервирани, частично реставрирани и социализирани в обществена полза с надлежните проекти и решения.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: ще назначите ли проверка на място от компетентна комисия, съставена от представители на Министерството на културата, Националния археологически институт с музей при БАН, Националния институт за опазване паметниците на културата и Регионалния исторически музей - Силистра, която да установи кой и с какви аргументи е разрешил всички тези намеси в резервата? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Националният архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра” обхваща повече от две трети от съвременния град и съдържа уникални реставрирани паметници от римската и средновековната българска епоха. В резервата са включени всички археологически разкопки в града.
Относно хотел „Дръстър”, със заповед на директора на НИПК с № Р-390/29.03.2004 г. е съставена комисия към НИПК относно констатираното разрушаване на сектор от северната крепостна стена на „Дуросторум-Дръстър” при изграждането на хотел „Дръстър” и за проблеми, свързани с откритата през 2003 г. римска гробница. Комисията е констатирала, че със заповед № 730 от 25.06.2009 г. на община Силистра е одобрен подробен устройствен план, който не е съгласуван с НИПК. Въз основа на одобрения ПУП главният архитект на общината е издал скица с виза за проектиране под № 313/04.08.2003 г. на „Меком” ЕООД, Силистра, която също не е съгласувана с НИПК. Изготвен е и работен инвестиционен проект и въз основа на него е издадено разрешение за строеж. Констатирано е, че тези действия на община Силистра са в нарушение на Закона за паметниците на културата и на наредбата на резервата. Строежът е започнал през м. март 2004 г. и на 19-20 март същата година с багер е разрушена част от разкритата крепостна стена. Комисията решава, че инвестиционният проект трябва да бъде внесен за съгласуване в НИПК и запазеният сектор от стената да бъде адаптиран в хотелския комплекс. Месец по-късно – на 10.05.2004 г., със свое писмо до „Меком” ЕООД, Силистра директорът на НИПК уведомява инвеститора, че проектантският му екип е изпълнил препоръките на комисията и НИПК изисква при приемането на обекта за експлоатация да присъстват и техни представители. С това решение всъщност НИПК съгласува проекта.
Относно българския езически храм в обхвата на строителното петно за изграждащия се МОЛ, в НИПК са съставени две комисии и археологическо проучване на два етапа – от 07.06. до 20.07.2007 г. и от 20.07. същата година до 30.08.2007 г. Втората комисия от 30.08.2007 г. решава, че в УПИ-1 квадрат 69 по плана на гр. Силистра е напълно завършен, като разкопките откриват, че прабългарското капище е напълно унищожено още при налагането на християнството. Със свое писмо до инвеститора от 02.10.2007 г. директорът на НИПК съгласува проекта.
Относно съдбата на средновековната баня - заради тежкото състояние, в което се намира, и по молба на РИМ, Силистра, се сформира междуведомствена комисия от 04.09.2006 г. относно определяне на мерките за опазване на археологическия паметник. Тя констатира, че състоянието й е плачевно и е достигнала степен на пълна деградация. Липсата на достатъчно оригинален градеж не предполага ефективна консервация и експониране. Поради тази причина комисията решава да я засипе с консервация и да се маркира с информационно табло с план, история и описание. Последващият контрол за спазване на дейностите и параметрите е поверен на РИМ, Силистра.
Относно рампата над южната порта на средновековния град, на 05.03.2009 г. към НИПК се сформира комисия за засегнатите от изкопни дейности археологически структури. Тя констатира, че проектът не е съгласуван с НИПК и няма строително разрешение, и строежът е спрян. Разкритите археологически структури притежават висока научна експозиционна стойност и комисията решава да изготви проект за рампа – подход към пешеходния подлез, съобразен с разкритите археологически структури, тяхното опазване и експониране. Със свое писмо № 638/06.04.2009 г. НИПК съгласува проекта като бъдат изпълнени препоръките на комисията.
Относно затрупаното средновековно пристанище и затворения достъп чрез металната ограда, в НИПК не е постъпила информация за подобни обекти и не са извършени съгласувателни процедури.
От своя страна, запознавайки се с документацията по въпроса, реших да назнача цялостна проверка на Министерството на културата, с резултатите от която да бъдат запознати компетентните органи.
Ако разрешите, ще отговаря и на предишния Ви въпрос. Във всичко това, за съжаление, не е участвало правителството, което сега е на власт. Всичко това сега ни предстои да констатираме. Разбира се, при констатация на сериозни нарушения не се съмнявайте, че всичко ще отиде там, където му е мястото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Рашидов.
Господин Станилов, имате възможност за реплика към господин министъра.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, Вашият отговор беше удовлетворителен по смисъла на намеренията, които има министерството и аз се надявам, че тези намерения ще бъдат изпълнени.
Нарушенията върху недвижимите паметници на културата - оставяме движимите настрани, са такива, че много дълго време ще трябва да се правят тези проверки и да се вземат мерки за налагане на санкции, за да се разбере веднъж и завинаги, че българското културно наследство има неоценима стойност за нашето общество и че то наистина трябва да се пази. Цивилизованите народи се различават от нецивилизованите по два елементарни признака – опазването на околната среда и опазването на културното наследство. Тези, които не са цивилизовани, не ги пазят, а тези, които са цивилизовани, ги пазят. Помислете къде се намираме, уважаеми колеги.
Второ, могат да се дадат десетки примери на подобни нарушения, каквито са в резервата „Несебър” и каквито са в резервата „Дуросторум-Дръстър-Силистра”. Няма нужда да се качвате на хеликоптер или самолет, ако поискате да ви извадят на хартиен носител или на самия компютър една спътникова снимка на националния резерват (примерно до Велико Търново големия архитектурен резерват, който се намира северно - „Арбанаси”), там ще видите как целият резерват е надупчен като швейцарско сирене от къщи на богаташи, които са в пълен разрез с принципите и правилата на резервата, които са строени едни без разрешение, други – с разрешение на НИПК.
Ако мога да си позволя да дам един съвет на министъра: назначете проверка в архива на НИПК, ако такъв съществува. Архивът на НИПК е събиран повече от 40 години. Горе-долу толкова години съм в тази професия. Много пъти от наши и от други колеги са отправяни призиви този архив да се държи под постоянен контрол, за да го има и да се ползва от бъдещите поколения. Това обаче ми се струва, че не е направено, не се прави и че има драстични нарушения в тази посока. Това е само една хипотеза, господин министър. Ако имате възможност, вземете я предвид. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете. Благодаря Ви.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на културата господин Вежди Рашидов.
Преминаваме към въпрос, отправен към министъра на околната среда и водите Нона Караджова от народния представител Кирил Гумнеров относно проект за изграждане на пречиствателна станция в гр. Ловеч.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с проекта за изграждане на пречиствателна станция в Ловеч със средства по Оперативна програма „Околна среда”. Договорът за строителство на пречиствателната станция е на стойност 9 млн. 446 хил. 772 евро и беше подписан в края на 2007 г. Супервайзър на строежа е френско-българският консорциум „Сафеж-Акваинс”, а изпълнител е турско-германският консорциум със звучното немско име „Систем Япъ Иншаат Ве Тиджарет”. (Весело оживление.)
Изпълнението на проекта започна на 3 април 2007 г. Обектът трябваше да бъде завършен за две години, след което има 12 месеца, които са предвидени за установяване на дефектите. Днес, почти половин година след определения първоначално краен срок за завършване на обекта, той не само не е завършен, но изобщо не се вижда шанс скоро да бъде завършен.
По време на строителните работи нееднократно са допускани нарушения – прекъсвани са водопроводни линии, като са наводнявани изкопите и приземните етажи на къщите, а друга част от изкопите са направени съвсем близо до основите на сградите.
Прави впечатление, че от две седмици строителните работи са прекратени. Хората в града, и особено в кв. „Гозница”, който е заприличал на бойно поле заради направените и оставени така изкопи – като окопи по време на война, с право се притесняват дали изобщо строителството ще продължи и кога ще бъде приключено. Ако пътищата на квартала останат в този вид и през есента и зимата, то по тях няма да могат да се движат нито линейки, нито полицейски автомобили или пожарни коли, като по този начин стотици хора ще бъдат лишени от медицинска помощ или от защита при нужда от страна на държавните органи.
В тази връзка, госпожо министър, Ви питам: дали строителството ще продължи? Вярно ли е, че са усвоени 100% от предвидените за строежа средства, без той самият да е завършен? Кой и как ще санкционира фирмата изпълнител за евентуалните нарушения на подписаните договори? И как ще принудите фирмата изпълнител да компенсира гражданите за това, че седмици наред ги лишава от възможност за медицински услуги и нормални условия за живот? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! За съжаление, тревогите са напълно основателни – както Вашите, така и на гражданите на Ловеч. Проектът за пречиствателна станция в гр. Ловеч е един от многото проекти по програма ИСПА, които са със сериозни проблеми в изпълнението, включително закъснение, отклонение от сроковете.
Какво заварихме по отношение на този договор? Той е подписан на 27 февруари между министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров и консорциума, който Вие споменахте - с водеща турска фирма и партньор немска фирма. В предмета на договора са включени строителство на градска пречиствателна станция за отпадъчни води и строителство на пет главни канализационни колектора. Договорът е за 36 месеца, като изпълнението му започна на 3 април 2007 г. Крайният срок за изпълнение на строителството е 2 април 2009 г., а на периода за отстраняване на дефекти – 2 април 2010 г.
Към момента са реализирани значителни закъснения основно по вина на строителя поради лошата организация на проектирането и строителните дейности. Имаме информация, че строителят е в много лошо финансово състояние, не може да финансира дейностите и разчита само на плащанията от страна на министерството, за да започнат строителни работи, независимо че е имало предварителни финансови изисквания за оборот и финансово състояние към този консорциум.
Някои пречки са се появили по обективни причини, тъй като в хода на проектиране е установена необходимост от промяна на трасетата на колекторите, които по новото проектиране се е оказало, че трябва да минат през частни терени, което е изисквало допълнителни процедури по съответните закони. Било е необходимо допълнително време във връзка с тази частна собственост.
Строителният надзор е направил оценка на исканията на строителя за удължаване на времето за изпълнение и на 30 май 2009 г. е представил становището си. Според оценката на надзора обаче строителният консорциум няма правно основание за удължаване на срока на договора, тъй като е изцяло по негова вина.
Неясно защо на 9 юли 2009 г. Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите е приел решение, с което дава съгласие министърът на околната среда и водите да подпише допълнителни споразумения за удължаване на сроковете за завършване на обектите не само в Ловеч, а и в Смолян и Търговище. Това решение явно е без всякакво правно основание, тъй като възложител по договора е не Министерският съвет и министър-председателят, а министърът на околната среда и водите.
Към момента се проучват правните основания за удължаване срока на договора и се подготвят преговори със строителя.
По отношение усвояването на средствата по договора до момента. Както господин Гумнеров каза, той е на стойност 9 млн. 446 хил. евро. Досега по договора са платени: едно авансово плащане на стойност 944 хил. евро и шест междинни плащания на обща стойност 6 млн. 305 хил. евро за дейности, извършвани до крайния срок, определен в договора, тоест до 2 април 2009 г. С други думи, към момента са разплатени 76% от общата стойност на договора, а информацията, която е представена от експертите, е, че физическото изпълнение на работите, предвидени в договора, е около 90%.
По отношение на предвидените механизми за санкциониране. Те са сравнително стандартни по договорите ФИДИК. В случая е предвидено за закъснение от страна на строителя да се заплащат неустойки за забава в размер на 20% от стойността на договора, или това е 1 млн. 889 хил. 354 евро. Неустойката за забава се дължи на строителя след оценка от страна на строителния надзор по договора. През м. февруари 2009 г. Министерството на околната среда и водите е уведомило писмено строителя за започване на процедура за налагане на неустойка за закъснението, но реално такива неустойки не са извършвани. Поради условията на договора, удържане на неустойки могат да се реализират само при последващо искане за плащане, тоест оттук нататък, така че при постъпване на следващо искане от строителя МОСВ ще предприеме стъпки за започване удържане на неустойки за забава.
Както при този договор, така и при много други договори при закъснение строителите извиват ръце на възложителя и заплашват, че ще напуснат строителната площадка, ако започнат процедури на удържане на неустойки. Това тежко положение, което заварваме, ни поставя пред много трудни решения как да подходим, тъй като ако строителят напусне площадката, независимо че след това ще водим дълги дела и той ще трябва да плати неустойки може би след години, рисковете са: първо, че ще се продължи това безобразно състояние в Ловеч; второ – проектът няма да бъде завършен, следователно България трябва да връща средствата по Програма ИСПА на Европейската комисия.
За съжаление в договора не са предвидени механизми за компенсиране на жителите за всички неудобства, които са изпитали до момента. Ние ще направим всичко възможно да принудим строителя да приключи до края на м. ноември, най-късно м. декември т.г., и съответно ще предприемем необходимите стъпки за удържане и на санкции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Гумнеров, имате възможност за реплика към отговора на госпожа Караджова.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Госпожо министър, уважаеми колеги! Първо, искам да Ви благодаря за отговора. Второ, искам да Ви уверя, че това е въпрос, който засяга не само нас от „Атака”, не само гражданите на Ловеч. Начинът, по който вие действате като министри, ще покаже каква е насоката на политиката, която ще води ГЕРБ, защото е явно, че тези фирми изпълнители, които не са изпълнили договорите си и нямат намерение според мен да го направят, не са изпитвали никакъв респект от предишното правителство. Не само „Атака”, аз много се надявам, че всички ние ще направим така, че оттук нататък разни смесени консорциуми да изпитват респект от правителството и да изпълняват договорните си задължения, така както са ги подписали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Гумнеров, абсолютно сте прав. Аз не исках да правя квалификации за начина на управление на тези договори, но очевидно контролът, волно или неволно, е бил ужасно занижен, за да се стигне до тази ситуация. Отново повтарям, че това са почти всички договори. В момента правим оценка на риска на всички договори и стратегия за всеки един от около седемдесетте договора по ИСПА, отделно са по Оперативна програма „Околна среда” и по ПУДООС, какво бихме могли да направим, за да приключим навреме договорите и същевременно строителите да си платят за тези безобразия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Следва въпрос към министъра без портфейл господин Божидар Димитров от народния представител Цвета Георгиева относно информационен сайт на Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин министър Димитров! Този въпрос, който Парламентарната група на „Атака” задава, касае и е вследствие на възникнал интерес от избиратели на „Атака” от гр. Варна относно дейността на секти, регистрирани официално по Закона за вероизповеданията.
След проверка в Дирекция „Вероизповедания” установих, че дирекцията не разполага с информационен сайт в рамките на сайта към Министерския съвет, който да дава информация на гражданите на Република България за броя и названията на регистрираните към този момент в Република България вероизповедания. При поискване на подобна информация от моя страна в дирекцията, служител, който обяви, че е стажант, ми отговори, че като искам, мога да потърся тази информация в сайта на Софийския градски съд, където се извършват регистрациите. Считам за изключително необичайно съществуването на цяла Дирекция „Вероизповедания”, която реално дори не се занимава с това да дава информация на гражданите за своята дейност и за вероизповеданията, с които тя работи. Очевидно е, че тази информация не е класифицирана, тоест подлежи на обявяване.
В тази връзка питам: каква е дейността на Дирекция „Вероизповедания” и какви мерки ще предприемете, за да може поверената Ви дирекция да информира обществеността за своята дейност и изрично да обяви названията на регистрираните в България вероизповедания, както и датите на техните регистрации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дирекция „Вероизповедания” е част от специализираната администрация на Министерския съвет, а не самостоятелен орган, за съжаление на държавната администрация. Нейните функции са подробно разписани в чл. 35 от Закона за вероизповеданията и Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Основната част от Вашия въпрос се отнася до това, че Дирекция „Вероизповедания” не поддържа информация в сайта си, на който да е достъпна информацията за регистрираните вероизповедания в Република България. Във връзка с това Ви уведомявам следното:
Първо, регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд съгласно чл. 15 от Закона за вероизповеданията. Съгласно чл. 18 от същия закон Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, в който се вписва: първо – съдебното решение за регистрация, второ – наименованието и седалището, трето – органите на управление и представителство, четвърто – имената на лицата, представляващи религиозната институция.
През 2004 г. по инициатива на Дирекция „Вероизповедания” е бил проведен разговор с председателя на фирменото отделение. За да бъде леснодостъпна за гражданите информацията за вероизповеданията, най-доброто решение би било тя да бъде качена в интернет. По решение на ръководството на Софийския градски съд посочените в закона задължителни данни за извършените регистрации са качени в информационната система „Делфи”. Нещо повече, в тази система са качени и данните за извършените регистрации - защото и това се оказа, че е възможно - на местните поделения на вероизповеданията, извършени от областните съдилища по седалищата им. По този начин на българските граждани и институции е осигурена публична и своевременна информация за регистрираните религиозни общности на територията на Република България.
Тъй като намирам, че би трябвало и в нашия сайт да я има тази информация – знаете, аз съм там отскоро - проверих колко струва, за да я купим от Софийския градски съд. Ще струва 200 300 лв. да купим информацията и да я качим на нашия сайт, и това ще бъде направено в съвсем скоро време.
Изпреварвайки вашите усилия в информационната система „Делфи”, ще кажа - на всички, не само на вас, че бях поразен от Закона за вероизповеданията и по-точно колко лесно може да се регистрира вероизповедание – много по-лесно, уважаеми господа народни представители, от регистрация на политическа партия. Ако за политическа партия, ако не са извършени промени, са необходими 5 хил. адепти, симпатизанти или членове на партията с техните есграони и т.н., за регистрация на вероизповедания се изисква да се съберат двама-трима души, да си направят с един добър адвокат устав и да се регистрират в Софийския градски съд. Поради тази причина имаме 101 вероизповедания. Като историк ви уверявам, че доскоро имаше не повече от три-четири вероизповедания заедно с техни деноминации на християнството – протестантство, православие, католицизъм, не повече от 5-6. В момента са 101. Ако някой не го мързи, може да си регистрира вероизповедание. „Тан гри” заради устава още не са регистрирани. Да заповядат, ако искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Георгиева, желаете ли да се възползвате от правото си на реплика? Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Госпожо председателстващ, господин министър Димитров! Изключително съм удовлетворена от отговора след този, който касаеше информационния сайт. Моето основно подозрение, когато започнах да разглеждам този въпрос, беше, че умишлено Дирекция „Вероизповедания” не е поддържала такъв информационен сайт. Ако тръгнете да търсите в регистрите на Софийския градски съд регистрацията на вероизповеданията, ще видите, че те са дадени по отделни решения, не в отделен регистър, не по дати на регистрации. За човек, който се интересува от това, много по-трудно би било да открие там информацията, отколкото ако тя беше дадена систематизирано в сайта на Дирекция „Вероизповедания”.
Факт е, че в България в момента има регистрирани 101 вероизповедания, сред които сатанински секти, секти с отявлено човеконенавистно отношение. Да оставим настрана, че в много отношения в своята дейност те реално застрашават сигурността, психическото и физическото здраве на своите последователи и на гражданите на Република България.
В този смисъл е задължителна промяна в Закона за вероизповеданията, както и изискване за пререгистрация на всички съществуващи до този момент регистрирани вероизповедания в рамките на новия закон, който ще се приеме.
Силно се надявам, че тази инициатива, която в момента ние като представители на „Атака” инициираме, няма да остане само на думи тук, в този парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не. Благодаря.
С това се изчерпват въпросите към министър Божидар Димитров.
Следват въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Първият въпрос е на народния представител Павел Шопов относно контрола върху концесионирането на плажовете по българското Черноморие.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в Четиридесетото Народно събрание в тази зала се водиха епични битки във връзка със Закона за българското черноморско крайбрежие и в частност една от партикуларните битки беше за концесионирането на плажовете. Партия „Атака” с триста зора успя да постигне онова, което се целеше – да намали свободната площ по българските плажове от тогавашните 80% на 50%. Надявахме се, че това правило и тази пропорция ще бъде спазвана през изминалия сезон. В интерес на истината от многобройните съобщения, които течаха по българските медии (а на това бяхме лично свидетели и бидейки по българското Черноморие), се вижда, че не е имало сезон, в който да са извършени повече нарушения на закона, да са концесионирани и поддържани в толкова лошо състояние българските плажове, както през 2009-та ваканционна година.
Моят въпрос към Вас е: има ли орган или звено в министерството, което се занимава специализирано по този въпрос - да се осъществява контрол от него по българските плажове относно концесионирането? Има ли доклад за състоянието на този проблем и на българските плажове през изминалата година? Има ли санкционирани лица предвид новото съобщение, че много от нас са били потърпевши на грубости, нарушения, скандали, ако щете и на побоища от страна на концесионерите, и какво възнамерявате да направите Вие оттук нататък в това отношение, защото това е изключително важен елемент България да бъде туристическа страна, която да привлича не само български, но и чужди туристи. Много често се дават примери за съседни държави, които привличат дори и наши туристи предвид обстоятелството, че техните плажове са много по-леснодостъпни, свободни и в много по-добро състояние от нашите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Шопов.
Господин министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, в действащия от 2006 г. Закон за концесиите в самостоятелен раздел са обособени текстовете, касаещи изпълнението на концесионните договори. Изброени са задълженията на концедента по осъществяването на контрол върху изпълнението на правата и задълженията на концесионера.
В самостоятелна Глава шестнадесета са развити разпоредби, които регламентират контрола по изпълнението. Контролът е разделен на административен, превантивен и текущ, като за всеки вид е посочен орган или лица, които го осъществяват. В действащия Правилник за прилагане на Закона за концесиите контролът е доразвит в отделна глава.
Текущият контрол по изпълнението на концесионните договори за услуга на морските плажове, визирани в поставения въпрос, Министерството на регионалното развитие и благоустройството осъществява по две нива.
Първото ниво са комисии за контрол по изпълнението на концесионните договори. В съответствие с Правилника за прилагане на Закона за концесиите с мои заповеди бяха назначени две такива комисии за контрол. В тях участват представители на МРРБ, на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и на администрацията на Министерския съвет.
Второто ниво на контрол се осъществява от специализирано звено в самото министерство – отдел „Съгласуване и контрол”.
В тази връзка следва да се уточни, че стопанисването на плажните ивици в момента е разделено в пет категории: първа – морски плажове с договори за държавна концесия; втора – морски плажове с договори за наем, сключени от МРРБ; трета – морски плажове с договори за наем, сключени от областните управители; четвърта – морски плажове с договори за стопанисване, сключени от кметове на общини; пета – неохраняеми морски плажове.
Необходимо е да се поясни, че според решение на Министерския съвет морските плажове са били предоставени за управление от черноморските общини до влизане в сила на концесионните договори. Кметове на общини са сключвали договори от една до три години. Отделно в началото на лятото на тази година са били стартирани 42 процедури за отдаване под наем на морски плажове, като за 16 от тях са намерени съответните наематели със сключени договори за наем.
Действащи концесионни договори за морски плажове - към момента имаме 71 броя от общо 208 индивидуализирани като обекти морски плажове по Черноморската ивица.
През настоящата година в изпълнение на задълженията по концесионните договори е извършена една планирана проверка в началото на летния сезон, включително и по подадени жалби от граждани. С моя заповед назначих работна група, която да извърши внезапни проверки. Тези проверки бяха направени в периода от 28 август до 5 септември на части по крайбрежната плажна ивица и преди всичко изненадващо за съответните ползватели и концесионери. На място бяха проверявани водното спасяване, здравномедицинското обслужване, санитарно-хигиенното поддържане, наличието на заграждения, осигуряването на 50% на свободна зона – това, което Вие казахте, е изключително важно – недопускане на строителство, осигуряване на туристически услуги на морския плаж и други задължения по концесионните договори.
В резултат на извършената внезапна проверка, а и в резултат на повторна проверка, която ние направихме, работната група има конкретни резултати, излезе с доклад и е предложено на двете контролни комисии налагане на санкции на някои концесионери за неизпълнени задължения. В доклада са дадени предложения за разглеждане от комисиите на възможностите дори за най-тежките санкции – прекратяване на три концесионни договора заради неизпълнени задължения.
На 10 септември Комисията за контрол прие решение за прекратяване на концесията на един морски плаж поради констатирано системно неизпълнение на концесионния договор. В момента се подготвя документацията, тъй като прекратяването се осъществява след приемане на решение от Министерския съвет.
Има конкретни крайни резултати за неизпълнение на задължения за общо 71 плажа и аз предоставям тези крайни резултати директно пред вас, един по един, в рамките на провежданите проверки: неосигурено водно спасяване – 4 броя плажове, необезопасяване на акваторията – 3, неосигуряване на здравно медицинско обслужване – 8, неосигуряване на хигиенно поддържане – 4, неосигуряване на 50-процентна свободна зона – 8, неосигуряване на обществения ред – 3, несъгласувани преместваеми обекти – 8, допуснато строителство в концесионна територия – 3, неосигурен свободен достъп – 2 плажа.
В резултат на тези проверки имаме и конкретни решения от Комисията за налагане на парични санкции и неустойки по всички тези нередности.
Така че виждате, че ние сме засилили контрола по изпълнение на концесионните договори. Извършихме увеличен брой проверки, подготвяме официални предупреждения към всички останали, така че те да знаят какви са констатираните нередности, и ви гарантирам, че за следващия период ще правим още повече внезапни проверки и по-интензивно и ефективно ще се опитаме да работим в интерес на българската туристическа индустрия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Шопов, имате думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър, напълно ме удовлетворява Вашият отговор. Моят въпрос беше не за това, което се е случило през изминалата година толкова, колкото да се види дали има воля нещата да се поправят към по-добро. Защото те са в плачевно състояние в момента, явно е за всички. Този сезон е отминал, но виждам, че Вие сте готови да осъществите крути мерки, включително и това, което казахте, разваляне на концесионни договори, защото това е ключова дума – разваляне на договори, господин министър.
Отправям този призив не само към Вас, но и към всички други министри и към всички други държавни институции и органи по повод на тяхната дейност. Включително и в залата стана въпрос преди малко, че единственият начин, както това позволява и както е логично в гражданското и търговското право, е да се развали договорът. Досега това не се правеше.
Направи ми впечатление във Вашия отговор обаче нещо, което е много тревожно – че докато Вие встъпихте в длъжност, нищо не е правено. Затова беше такова състоянието на концесионираните плажове през миналата година. Вие споменахте само за едно действие в началото на сезона на предишния министър и на предишното правителство и после – цяло лято нищо! Пътят оттук нататък е това, което сте предприели. И най-силното е да се развалят договори с лица, които ползват плажовете като касички, в които да влизат пари, да имат права съобразно сключените договори, но никакви задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Само едно изречение: използвайки високата трибуна, да кажа, че искаме да направим нещо много елементарно – искаме хората, както и компаниите, да разберат, че България е променена. Досега хора нарушаваха законите и договорите и нямаха никакви притеснения от това. Това искаме да променим. Договорите по Черноморието, договорите по плажовете или поне това, което е в компетенциите на нашето министерство, тези, които не използват разпоредбите и законите, включително и по плажовете, трябва да знаят, че догодина ще им бъде още по-тежко. Благодаря. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да продължим със следващия въпрос, тъй като в залата ми дават знаци, че понякога оставям министрите да отговарят малко повече от предвиденото в правилника време, дължа обяснение. Правя това и с въпросите на народните представители, давам тази възможност на всички парламентарни групи, за да могат да завършат своите въпроси в рамките на около минута. Но наистина се обръщам и към народните представители, и към министрите да сме повече в рамките на предвиденото от правилника време. Разбира се, няколко секунди, минута отгоре не е фатална, все пак по-важно е да се чуят въпросите. Още повече, че на всички въпроси има и възползване от дуплики. Мисля, че по-важно е да се получи информацията.
Бях длъжна да дам това обяснение и давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов да зададе своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството относно връзката на град Стара Загора с автомагистрала „Тракия”.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Похвално е, че Вие обявихте като един от важните приоритети в работата на ръководеното от Вас министерство построяването на магистрали в България, поне частично да се компенсира голямото изоставане, което беше натрупано през последните години. Защото България действително в рамките на целия Европейски съюз е страната с най-малко построени магистрали.
Няма съмнение, че автомагистралите служат за бързо и безконфликтно придвижване на моторните превозни средства на дълги разстояния. Едновременно с това, господин министър, не трябва да забравяме, че автомагистралите трябва да дават удобен и бърз достъп на жителите на големите населени места, особено на областните градове, с цел те самите да се ползват от предимствата на магистралата.
И веднага минавам към моя конкретен въпрос, свързан с достъпа на жителите на Стара Загора до автомагистрала „Тракия”. През последните години както към министър Гагаузов, така и към бившия министър-председател Сергей Станишев бяха отправени въпроси, тъй като за тази връзка нямаше яснота, и бяха дадени напълно противоречиви отговори. Искам да чуя от Вас в момента, когато се стартира строителството на ЛОТ 2 на магистралата Стара Загора-Нова Загора и след това и ЛОТ 3 и ЛОТ 4, какви връзки ще са предвидени и ще бъдат реализирани от магистрала „Тракия” към град Стара Загора? В това отношение искам да напомня, че градът в момента е свързан с магистралата буквално чрез един път, който не е предназначен за тази цел, от едно кръгово движение на пътя Стара Загора - Димитровград и много отдалечения пътен възел, който е източно от Чирпан, на 33 км от град Стара Загора.
Задавам Ви и самия въпрос: колко и какви връзки на автомагистрала „Тракия” с град Стара Загора ще бъдат проектирани и изградени и какви са мотивите за взетото от Вас решение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, във връзка с въпросите за връзката на гр. Стара Загора с автомагистрала „Тракия” отговарям:
Автомагистралата е транспортно съоръжение, предназначено да обслужва преди всичко транзитни товаропотоци на големи разстояния. Съоръжението е скъпо и има за цел регионалното обслужване на областите, големите индустриални и туристически центрове и обекти. Автомагистрала „Тракия” е част, както знаем всички, и от Общоевропейския транспортен коридор 8, и Трансевропейската магистрала. Нейното изграждане е приоритетен инфраструктурен проект с национално и международно значение. Общата дължина е 360 км. До този момент са пуснати в експлоатация 245 км. Една малка част, знаете, още не е узаконена, и оставащите 115 км предстои да бъдат изградени със средства от Оперативна програма „Транспорт”. Автомагистрала „Тракия” ЛОТ 2 – Стара Загора – Нова Загора от 210 км до 241 и съответно дължината на ЛОТ-а е 31,8 км, който попада в тази зона, която коментираме днес.
Изследванията във фаза предпредпроектни проучвания и идеен проект обосновават и доказват необходимостта от проектиране и изграждане на пътни възли, тяхното местоположение и необходимост по цялата дължина на автомагистралата са определени и доказани в тези фази на проекта, които вече отдавна са минали. Проектите за автомагистралата се приети от Експертен технико-икономически съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”. В заседанието участват и представители на различни министерства, които имат отношение към проекта. След преминаването през всички тези фази проектите се утвърждават и, разбира се, подлежат на изпълнение.
Съгласно одобрените проекти на автомагистрала „Тракия” имаме четири пътни възела, които осигуряват връзките в област Стара Загора с автомагистралата при пресичането й със следните републикански пътища: пътя Чирпан – Братя Даскалови; пътя Чирпан – Стара Загора; пътя Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Кърджали, и пътя Гурково – Нова Загора – Раднево.
Осигуряването на пътните връзки на областния град, конкретно вече Стара Загора, а не областта, с автомагистрала „Тракия” се осъществява от два от горецитираните възела, а именно този на Път 66 – Чирпан – Стара Загора, и този на Път 5 – Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Кърджали. Взаимното ситуационно разположение на трасето на автомагистралата Път 66 и Път 5 дават възможност за благоприятно разположение на двата пътни възела за гр. Стара Загора с минимално вредно въздействие върху околната среда. Не се налага предварителна реконструкция на пътищата в зоната на пресичане с автомагистрала „Тракия”.
При избора на мястото за изграждане на пътните възли проектантите са взели под внимание и следните технически и социално-екологични предпоставки:
- Пресичането на трасето на автомагистралата с пътищата от републиканската пътна инфраструктура да става с такива, които са носители на голямо транспортно натоварване, преди всичко транзитни, каквито са Път 66, тоест Е 773, и Път Е 85, а не малки и локални пътища;
- Терени и ситуационни условия, позволяващи развитието на възли с подходящи схеми;
- Осигуряване на безопасността на движение по автомагистралата. Разбира се, в зоните на пътните възли се налага вливане, отливане, има активни ленти, създават се предпоставки за пътно-транспортни произшествия;
- Възможност за осигуряване на етапни връзки със съществуващи пътища;
- Екологичната специфика на района е последната пета, голяма причина.
На основание на всички тези аргументи експертите от Агенция „Пътна инфраструктура” потвърждават решението на Експертния технико-икономически съвет относно разположението и на тези вече приети и подготвени за изграждане, а и част от тях изградени пътни възли в Старозагорска област.
Искам да добавя още едно изречение. За съжаление това, което ние констатираме – днес примерно имахме една среща с хърватска проектантска организация от 1100 човека. Ще спомена само факти, за да разберем как държави се отнасят към собствените си магистрали и виждат ли бъдещето. Хиляда деветстотин деветдесет и трета година те са във война и подготвят изграждането на магистрали. Хиляда деветстотин деветдесет и трета година те имат тунел, който свързва Хърватска със Сърбия. От едната страна са танковете, от друга страна те подготвят изграждането на тунела.
Всички ние трябва да знаем, че безвъзвратно е изгубено време, което сега трябва да се наваксва в рамките на месеци. Подготовката на големи инфраструктурни проекти обикновено отнема от две до четири години – в случая с Хърватска бе 4 години. Ние сега ще тичаме денонощно. Магистралите са наистина изключително стратегически важен обект за една държава и подходът досега, за съжаление, беше най-малкото неправилен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Иванов, имате право на реплика.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, макар че Вашият отговор не е много окуражителен по повод на това да се създаде удобна връзка на гр. Стара Загора с магистрала „Тракия”, аз все пак считам, че ще изразя мнението и на другите колеги народни представители от Стара Загора. Ние ще пожелаем среща с Вас и ще искаме да бъдем изслушани и от експертния съвет. Причината е, че говоря за шестия по големина град в България и петата по големина област – Стара Загора, със 160 хил. души население в града. Не може връзката в западно направление да бъде 33-километровият път Стара Загора – Чирпан, който на всичкото отгоре минава през две села – Богомилово и Ракитница, и има много отклонения към съседни села. Това не е удобна връзка. Тя не позволява развиване на висока скорост, поради което на старозагорци са необходими 30-40 минути, за да могат от града да стигнат до магистралата.
На второ място, аргументът, който е изтъкнат от експертите от Съвета, че съкращаване на разстоянията между изходите до магистралата създава конфликтна ситуация, не е верен. В Рурската област има изходи на 3 км. В Германия средното разстояние между изходите е 10 км, в Чехия – 9 км, което означава, че за една малка България ние наистина трябва да намалим това разстояние, защото по такъв начин ще се изпълнят и препоръките, които бяха дадени още преди десет години в Протокола от Киото, а именно да се намалят разстоянията на изходите на магистралите в света с цел да се намали консумацията на бензин, на гориво, да се намалят емисиите, да се намали замърсяването на природната среда и да се икономиса времето, и да се създаде удобство за хората.
Ето защо, господин министър, считайки, че все още има възможност да се потърси едно добро решение, а още повече и по отношение на ЛОТ 2 – подхода към Стара Загора в източно направление, аз действително ще се постарая, заедно с моите колеги, да ви посетим и да проведем един задълбочен разговор, за да намерим взаимно приемливо решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Министърът не желае дуплика.
Господин Иванов, имате въпрос пак към министъра на регионалното развитие, този път относно строителството на тунел под Шипка.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, и вторият ми въпрос е свързан със Старозагорска област, защото в крайна сметка съм народен представител оттам и имам поети ангажименти пред избирателите си.
Вие знаете, че Стара планина разделя България на две, така както Дунав разделя България от Румъния. И както ние желаем да има повече мостове, които да свържат България и Румъния, така трябва да има и повече удобни пътища между Северна и Южна България. Има 17 старопланински прохода, от които 4 са със стопанско значение. Слава Богу, единият – Витиня, е вече реализиран като магистрала „Хемус”. От останалите три – изключвам „Петрохан”, който е в близост в крайна сметка до магистрала „Хемус”, остават „Хаинбоаз” и, разбира се, „Шипка”. Пътят, който минава през „Шипка”, който е с изключително остри завои, наклони и слаба видимост, отдавна е обект на дискусия за построяването на тунел под върха.
Аз съм изключително доволен, че в програмата, която Вие изложихте преди по-малко от десет дни, заявихте измежду всичките строителни обекти и започването на предпроектни проучвания и след това вероятно проектиране на тунел под „Шипка”. Разбирам, че от двата варианта – единият - 6-километров тунел, а другият - 3,6 км, който е по-къс, но и по-евтин, вероятно се избира вторият вариант.
Моите въпроси не са свързани с необходимостта от този тунел. Напротив, аз считам, че това би било много добро решение, защото останалите проходи в зимни условия често пъти стават непроходими и един тунел би решил основно движението при зимни условия между Северна и Южна България и икономическите връзки между съответните райони.
Моят въпрос е: какви са дейностите, свързани с проекта на тунел под Шипка, които планирате да се извършат в рамките на Вашия мандат от 2009 до 2013 г.? Какви са конкретните срокове за тяхното извършване, осигурено ли е финансиране и откъде? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, очакваме отговора Ви с интерес, защото всички отдавна чакаме тунела под Шипка.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще говоря силно и, надявам се, убедително, защото съм убеден, че не само вие, но и в министерството, и в държавата като цяло, разбираме важността на този проект. Още повече, че това е съоръжение по направление на общоевропейската транспортна коридорна мрежа и конкретно Коридор № 9. Участъкът Габрово – Шипка е част от българския участък на този паневропейски коридор и както знаете той свързва Румъния, България и Гърция. Понастоящем тази част от българския участък преминава през Стара планина, през прохода Шипка с надморска височина от 1200 метра, което е особено проблематично през зимата.
Решаването на този проблем, разбира се, е свързано с изграждането на този тунел, което никой не поставя под съмнение. Малко за историята на проекта – дори ако се върнем назад във времето, обхватът на проекта включва: 10 километра обходен път на Габрово, 3,1 километра етап на връзки, 3,2 километра пътен тунел с височина 4 и 8 метра, две ленти за движение - всяка по 3,75 м.
Предварителните инвестиционни проучвания за тунела датират още от 1970 г. Актуализирани са през 2001 г. Тогава японската компания „Sumitomo corporation Europe” изготвя проект с висока степен на рентабилност, така е описан, който е наречен „Проучване за осъществимост на проекта за обходен път и тунел Шипка”.
Участъкът Габрово – Шипка е включен в програмата за обновяване на пътищата, което е част от договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Публикувана е в официалния вестник на Европейския съюз на 21 юни 2005 г. Страната ни е поела ангажимент да го изгради.
През 2008 г. по линия на Меморандума на Кохезионния фонд, Регламент 1164 и така наречената програма ИСПА за техническа помощ за проектиране на пътни обекти в Република България е изработен идеен проект. Наименованието на проекта е „Обходен път на гр. Габрово и пътна връзка Габрово – връх Шипка”.
Проектирането на западния обход на гр. Габрово към този момент се е изпълнявало с финансиране по програма ИСПА – Мярка 2006 BG – и т.н., има много цифри назад, техническата помощ за подготовка на проектни проучвания и предварителни технически проекти за строителството на пътища от трансевропейската транспортна мрежа.
В рамките на договора се предвижда да бъде изготвен пълен технически проект на пътната отсечка, включително и на всички съоръжения, с обем и съдържание съгласно Наредба № 4 от 2001 г.
Обходът на гр. Габрово е с начало пътното кръстовище на републиканския път при километър 142-ри преди гр. Габрово, преминава в посока югозапад-юг на града, продължава под връх Шипка до километър 30 + 673, където е пресичането с републиканския път.
Изготвен е пълен технически проект на обходния път на гр. Габрово, а в участъка на тунелното преминаване на връх Шипка - основни технически изисквания за трасето. Трудната финансово-икономическа обосновка и бюджетните ограничения са наложили неколкократно спиране на процедури за строителство на тунела под Шипка и оставането му за резервен в програмата за развитие на инфраструктурата. Предишното ръководство на агенцията през 2009 г. по собствена инициатива е започнало обсъждане на темата „Тунел Шипка” с цел реализирането му чрез Закона за концесиите в България.
Новото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура” след направен анализ и преценка и на основа важността на подсигуряването на международните транспортни потоци към Румъния, България и Гърция е включило този проект в обхвата на Оперативна програма „Транспорт”. Ние имаме и пълното разбиране от нашите европейски партньори.
Предвид голямата дължина на тунела - 3,2 километра, високата строителна стойност, строгите изисквания на Директивата на Европейския парламент относно минималните изисквания за безопасност на тунелите на трансевропейската пътна мрежа, е необходимо да се извършват задълбочени геоложки проучвания. Оттук нататък в тригодишната бюджетна прогноза на агенцията за периода 2010-2012 г. залагаме и обещаваме следното: 2010-2011 г. – актуализираме идейния проект; 2011-2012 г. – изработваме технически проект на тунела.
Тук е големият въпрос: какво правим със строителството? Предвиждаме строителството да започне в програмния период 2014 г. То би могло да започне още на 1 януари 2014 г. Тук е голямата дилема – Европейската комисия е готова да включи тунела под Шипка в Оперативна програма „Транспорт”. Другата дилема, която, разбира се, е много ясна, е да се опитваме да работим по темата „Концесиониране”. И тук е въпрос на държавна политика и избор. Ние избираме Оперативна програма „Транспорт”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате право на реплика към отговора на министъра.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, този отговор е доста по-окуражителен, отколкото на предишния въпрос, защото в крайна сметка Вие представихте график, по който трябва да се работи. Аз разбирам много добре, че едва ли в рамките на следващите три години може да започне самото строителство на тунела, но ние сме длъжни след като се проведе корекция на идейния проект, да се направи техническият проект, за да може България да кандидатства за средства по Програмата на Европейския съюз „Транспорт” от 2013 до 2020 г. и буквално една от първите приоритетни задачи да бъде започването на строителството на тунела под Шипка.
Относно Вашето колебание дали да бъде това обект, който да се даде на концесия или да бъде построен с помощта на средства на Европейския съюз, съфинансиран от държавния бюджет, аз бих приел по-скоро второто, защото към момента инвестиционният интерес, особено от тази и следващата година, които са години на икономическа и финансова криза в Европа и в света, силно е спаднал поради намалените, разбира се, и товарни трафици, включително и на един бъдещ тунел. Като имам предвид изключителното значение на този тунел, още повече и това, което Вие казахте, че по Еврокоридор № 9, който пресича България от Русе до Подкова, трябва да се премине през тунел под Шипка, ние изпълняваме един ангажимент, който е израз и на солидарност към Европейския съюз, в резултат на което ще получим и финансиране оттам.
Редно е еврокоридорите и маршрутите по тях да бъдат действително изпълнявани съвместно от републиканския бюджет и финансирани от Европейската комисия.
Имайте волята този график, който ни представихте, да го изпълните, за да може действително Централна южна и Централна Северна България да бъдат свързани с тунела под Шипка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Искам само да добавя и да уверя, че ние искаме да сме едно по-различно правителство от предишното. Вместо бъдещото правителство на България да наследи от 2013 г. нататък три изгубени години, ние ще направим всичко възможно да подготвим идейни, технически проекти, да съгласуваме всичко с Брюксел, така че на 1 януари 2014 г. да се строи, а не да имаме три изгубени години по оперативната програма - това, което имаме в момента. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Последният въпрос за днешния парламентарен контрол е към министъра на образованието, младежта и науката госпожа Йорданка Фандъкова. Въпросът е от народния представител Кирил Гумнеров относно възможността за откриване на филиал на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов в гр. Ловеч, и направените постъпки за това.
Имате думата, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, колеги! Това е въпрос, който е много важен не само за мен като народен представител от „Атака” и човек, който живее в Ловеч, но е много важен за един цял регион, защото до голяма степен от него зависи бъдещето на нашия град.
Моят въпрос към Вас е във връзка с възможността за откриване на филиал на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов в гр. Ловеч.
Постъпки за това са направени през последните няколко години, но за съжаление без резултат, въпреки единодушното желание от страна на обществеността на Ловеч и, забележете, от страна на ръководството на академията.
За осъществяването на този проект са предприети редица практически действия и стъпки. На първо място е проведена процедура за оценяване на този проект от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация – София. Тази процедура е приключила с гласуване на 18 декември 2003 г. и Протокол № 40, като на проекта за откриване на филиал на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов е дадена положителна оценка.
На 14 декември 2007 г. е постъпило заявление от ректора на академията до кмета на Ловеч, в което се моли за съдействие, във връзка с внасяне на този проект по постановление на Министерския съвет за откриване на филиал „Икономика и управление” със седалище гр. Ловеч в структурата на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов.
По информация от община Ловеч на 14 декември 2007 г. е изпратена молба до министър-председателя Сергей Станишев за съдействие по осъществяването на този проект. За съжаление година и девет месеца отговор на тази молба все още не е получен.
Пак по информация на община Ловеч на 26 май 2008 г. е изпратена молба за съдействие до председателя на постоянната Комисия по образованието и науката към 40-то Народно събрание – господин Лютви Местан. Отговор или конкретни действия до този момент отново няма.
Госпожо Фандъкова, питам Ви: дали в Министерството на образованието и науката са постъпвали документи от община Ловеч във връзка с проекта за откриване на филиал на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов в гр. Ловеч? Какви са те? Разглеждани ли са и защо по тях все още няма отговор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате възможност да отговорите на зададения въпрос. Разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! Начинът за откриване на филиал, както и на основно звено на държавно висше училище, е уреден в Закона за висшето образование. Както споменахте, този казус има доста дълга история. С няколко думи ще кажа какво има в Министерството на образованието, младежта и науката като история. Преди това ще ми позволите да споделя, за да информирам всички, че съгласно Закона за висшето образование министърът на образованието може да внесе в Министерския съвет на Република България предложение за откриване на основни звена и филиали на държавни висши училища след получена положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация. Моля Ви да обърнете внимание на това, че той може да внесе такова предложение.
Процедурата по оценяване на Проект за откриване на филиал „Икономика и управление” на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”- Свищов със седалище в град Ловеч е приключена от Националната агенция за оценяване и акредитация с решение на Акредитационния съвет на 18 декември 2003 г., с което е дадена и положителната оценка.
През м. февруари 2004 г. Министерството на образованието и науката е изготвило проект за постановление на Министерския съвет за откриване на филиала, което е внесено в деловодството на Министерския съвет на 18 юни 2004 г. Материалът не е разглеждан на заседание на Министерския съвет до края на неговия мандат.
През 2006 г. ръководството на Стопанска академия „Димитър А. Ценов” е подновило искането си за откриване на филиал в град Ловеч, а през 2007 г. то е било подкрепено от кмета на община Ловеч с писмо до министър-председателя. Документи от община Ловеч обаче не са постъпвали в Министерството на образованието, те са постъпили директно до министър-председателя. Министърът на образованието и науката в правителството по това време не е инициирал повторно внасяне на такова предложение до Министерския съвет.
Във връзка с поставения от Вас въпрос отправихме специално запитване до проф. Панайотов – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, относно актуалността към днешна дата на получената през 2003 г. положителна оценка, тъй като очевидно твърде отдавна се е случила тази оценка, цитирах годините. Той изразява официално становище, в което подчертава, че през 2003 г. положителната оценка е дадена в съответствие със законовите изисквания, критериите и процедурите за оценяване и акредитация, които са били в сила до 4 юни 2004 г., когато е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Това наистина е така. С него се изменят редица разпоредби в частта акредитация на висшите училища, което води до въвеждане на нови критерии за оценяване на проектите от Националната агенция.
Предвид този факт и въпреки че на практика законът, както и подзаконовите актове, в това число и актовете, които конкретизират правомощията на Националната агенция, не съдържат изрични разпореждания относно валидността на подобни оценки. Положителната оценка на проекта за откриване на филиал на Стопанска академия със седалище в град Ловеч към днешна дата очевидно не е актуална и следва да бъде актуализирана или подновена.
В тази връзка бих искала да подчертая, че нашето виждане е, че ние всички трябва да имаме грижата да бъде осигурен достъп до образование, това е един от основните приоритети не само в нашата политика, а в политиката на Европейския съюз като цяло, към всички случаи обаче то трябва да бъде обвързано с качество, тоест трябва да имаме грижата не само колко млади хора могат да получат образование, но и какво образование трябва да получат. В тази връзка ние планираме законодателни промени в системата на висшето образование и в дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация с цел въвеждане на съвременни подходи в управлението на университетската мрежа, съобразени с модернизацията на системата на висшето образование. Според мен тук е необходимо наистина, ако все още се поддържа интересът на Стопанска академия в Свищов да направи това официално, да поднови това свое желание и съответно да бъде направена актуализация на тази оценка. В такъв случай ние бихме, разбира се, подкрепили следващите процедури в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Гумнеров, имате възможност за реплика.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Госпожо министър, искам да Ви благодаря за косвеното обещание, че при условие, че получим отново съгласието на Стопанска академия и мине успешно акредитацията, Вие ще ни подкрепите. Уверявам Ви, че ние ще направим всичко възможно това да стане, защото в Ловеч присъстваме на един уникален политически момент. Единственият случай, в който всички политически сили, цялата общественост, администрацията, бизнесът, всички искат едно и също. Същото нещо се иска и от една академия. За тази цел, за да се направи този филиал, ние сме отделили материална база, която е готова веднага да бъде използвана, дори без ремонт.
Искам да Ви благодаря не само от името на „Атака” и за това, че аз съм народен представител, но да Ви благодаря и за това, че явно имате по-разкрепостена, по-добра, по-либерална политика по отношение на този въпрос. За разлика от предишните правителства Вие няма да обречете на гибел един цял регион на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате правно на дуплика.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаеми господин Гумнеров, аз Ви благодаря за тази реплика, но съм длъжна да подчертая, че трябва да стимулираме достъпа до образование, но нека да не забравяме, че критериите за качество са най-важни и те трябва да бъдат спазени. В такъв случай наистина ще получат подкрепа всички, които отговарят на тези критерии. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
С отговора на министър Фандъкова приключи днешният парламентарен контрол, а с това и работата на парламента за тази пленарна седмица.
Следващото заседание на парламента е на 30.09.2009 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,00 ч.)




Заместник-председател:
Екатерина Михайлова



Секретари:
Милена Христова

Мариана Даракчиева