Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Митхат Метин и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 176 народни представители – налице е законовият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с приетата вчера програма за работата на Народното събрание за настоящата пленарна седмица.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Моля председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Мартин Димитров за доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и госпожа Мария Иванова – началник отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват процедурното предложение за допускане в залата на представителите на изпълнителната власт.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм относно Законопроект за изменение на Закона за туризма, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 31 август 2009 г., приет на първо гласуване на 16 септември 2009 г.” – проект за второ гласуване.
Заглавието – „Закон за изменение на Закона за туризма”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте наименованието на закона съгласно предложението на комисията.
Гласували 171 народни представители: за 164, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 1 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
„§ 1. Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда държавната политика в туризма, като:
1. разработва краткосрочни концепции и програми за развитие на туризма и предлага на Министерския съвет за приемане стратегия за развитие на туризма;
2. организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт; извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи;
3. разработва и контролира изпълнението на годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма, в това число на годишната програма за национална туристическа реклама;
4. провежда съвместно с компетентните ведомства държавната политика по отношение на обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма;
5. подпомага дейността по привличане на инвестиции и за реализиране на проекти за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище; съдейства за изграждането и поддържането на инфраструктурата, свързана с туризма;
6. взаимодейства с органите на местното самоуправление и местната администрация и с областните управители при осъществяване на правомощията им в сферата на туризма;
7. представлява Република България пред международните органи и организации в областта на туризма и изпълнява и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и организации;
8. участва в разработването, оценяването и контрола върху изпълнението на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;
9. осъществява методическото ръководство на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;
10. взаимодейства със съответните ведомства и организира съвместната дейност по развитието и утвърждаването на отделните видове туризъм;
11. организира създаването и поддържането на единната система за туристическа информация, включително на Националния туристически регистър;
12. ръководи Националния съвет по туризъм;
13. издава правилниците за дейността на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) и организира и ръководи дейността им в качеството си на техен председател;
14. чрез службите по търговско-икономическите въпроси към дипломатическите и консулските представителства на Република България популяризира българския туризъм в чужбина и координира дейността на българските културни институти и дружества в чужбина по популяризирането на българската история и културно наследство;
15. осигурява информационното обслужване и подпомага участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма;
16. разработва и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове в областта на туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 1 относно изменение на чл. 5 в закона.
Гласували 167 народни представители: за 151, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 136, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага следната окончателна редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 9а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В ал. 2 думите „председателят на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В алинеи 3 и 4 думите „Държавната агенция по туризъм” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) В състава на ЕККТО при категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, точки 5 и 6 се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на съответните туристически обекти, от друга страна.”
5. В ал. 6 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „ведомство и” се заличават.
6. В ал. 7 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 3 за промени в чл. 9а.
Гласували 161 народни представители: за 146, против 5, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 4 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага следната окончателна редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на заявителя – оригинал или” се заличават;
б) точка 2 се изменя така:
„2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;”.
2. В ал. 2 думите „Агенцията по туризъм” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В ал. 3 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
4. В ал. 5 думите „Председателят на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „Агенцията по туризъм” се заменят с „министерството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 4 за изменение в чл. 18 от Закона за туризма.
Гласували 154 народни представители: за 143, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 5 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 50, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на лицето – оригинал или” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 5 за предлагани изменения в чл. 50, ал. 3.
Гласували 154 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 6 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 50б, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на лицето – оригинал или” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 6 за промени в чл. 50б, ал. 1 от Закона за туризма.
Гласували 157 народни представители: за 146, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 7 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 50в, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на лицето – оригинал или” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте § 7.
Гласували 159 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 50г, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на лицето – оригинал или” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 8 за промени в чл. 50г, ал. 1.
Гласували 149 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на основание чл. 9, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага следната окончателна редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 51 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Категоризирането на плажовете се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Категоризирането на ски пистите се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
3. В ал. 9 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 9.
Гласували 154 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 10 като допълнителна разпоредба:
„Допълнителна разпоредба
§ 10. В останалите текстове на закона думите „председателят на Държавната агенция по туризъм”, „председателя на Държавната агенция по туризъм” и „Държавната агенция по туризъм” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дами и господа, моля да гласуваме Допълнителната разпоредба под редакцията на § 10.
Гласували 152 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 11:
„§ 11. (1) Държавната агенция по туризъм се закрива.
(2) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е правоприемник на Държавната агенция по туризъм.
(3) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавната агенция по туризъм се поемат от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(4) Трудовите и служебните правоотношения на служителите на Държавната агенция по туризъм преминават към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
(5) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 2 промени по съответните бюджети.
(6) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията, свързани със закриването на агенцията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на §11.
Гласували 156 народни представители: за 133, против 15, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 152 народни представители: за 143, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 13:
„§ 13. (1) Регистрацията на туроператори и туристически агенти и определените категории на туристическите обекти, извършени по чл. 52, ал. 2 от председателя на Държавната агенция по туризъм, се запазват.
(2) Когато към датата на влизане в сила на този закон има започната процедура за регистрация, съответно за издаване на удостоверение за регистрация на туроператорска или туристическа агентска дейност от председателя на Държавната агенция по туризъм, процедурата се довършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Когато към датата на влизане в сила на този закон има открита процедура за категоризиране на туристически обекти по чл. 52, ал. 2 от председателя на Държавната агенция по туризъм, процедурата се довършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текста на § 13 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 145 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 14 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14:
„§ 14. В Закона за хазарта (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 41, ал. 2 думите „Министерството на икономиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 51, ал. 3 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В чл. 59, ал. 7 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 14.
Гласували 137 народни представители: за 127, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте текста на § 15.
Гласували 140 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 16 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 16:
„§ 16. В Закона за здравето (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 49, ал. 2 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 77 в текста преди т. 1 думите „председателя на Държавната агенция по туризъм” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, дами и господа, да гласуваме § 16 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме текста на вносителя за § 17, който се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията не подкрепя предложението по т. 22 и 29 и го подкрепя в останалата му част.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18, точки 23 и 30 и предлага точки 23 и 30 да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18 в останалата му част като на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове предлага всеки закон да се измени с отделен параграф.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 18:
„§ 18. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, ...) навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме предложението на комисията за окончателна редакция на § 18.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 2 думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 10:
а) в ал. 3 думите „министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”;
б) в ал. 4, изречение първо, думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В чл. 11, ал. 5, т. 6 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме новия § 19 за промени в Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация.
Гласували 135 народни представители: за 128, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, ...) в чл. 4, ал. 4 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 20, съгласно предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 126, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, ...) навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 21.
Гласували 138 народни представители: за 128, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В Закона за водите (обн., ДВ, ...) навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме новия § 22.
Гласували 141 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на новия § 23.
Гласували 133 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 24:
„§ 24. В Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте редакцията на новия § 24.
Гласували 132 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 311, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 25.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 26:
„§ 26. В Закона за енергетиката навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на новия § 26.
Гласували 132 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 27:
„§ 27. В Закона за енергийната ефективност навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 27.
Гласували 125 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. В Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори навсякъде думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 28.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 29:
„§ 29. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, предлагам Ви да изчета следващите поне десет параграфа, които са с идентичен текст, и да ги гласуваме ан блок, ако желаете, за да спестим малко време на уважаемото Народно събрание. Има ли съгласие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, разбира се, няма гласове против.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 30:
„§ 30. В Закона за защита на потребителите навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката”, „заместник-министърът на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”, „заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 31:
„§ 31. В Закона за измерванията навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стои, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 33:
„§ 33. В Закона за инспектиране на труда се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2, т. 7 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 6, т. 2:
а) в текста преди буква „а” думите „министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”;
б) в буква „да” думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 34:
„§ 34. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 35:
„§ 35. В Закона за малките и средните предприятия навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката”, „министъра на икономиката и енергетиката” и „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 36:
„§ 36. В Закона за медицинските изделия се правят следните изменения:
1. В чл. 18, в текста преди т. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 30а, ал. 2 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В чл. 93, ал. 3 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 37:
„§ 37. В Закона за насърчаване на инвестициите навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката, министъра на икономиката и енергетиката и Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Затова, колеги, не трябва толкова често да се сменят имената на тези министерства, защото виждате какво става! Повече не трябва да се сменят. (Смях в ГЕРБ.)
Комисията предлага да се създаде § 38:
„§ 38. В Закона за обществените поръчки навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката” и „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма” и „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 39:
„§ 39. В Закона за подземните богатства в чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1, в текста преди буква „а” думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”;
б) в т. 2 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. В Закона за подпомагане на земеделските производители в чл. 18, ал. 2, изречение трето думите „министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В Закона за потребителския кредит се правят следните изменения:
1. В чл. 27а, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В § 3 от Заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 42:
„§ 42. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние се правят следните изменения:
1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В § 11 от Заключителните разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 43:
„§ 43. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол се правят следните изменения:
1. В чл. 26, ал. 3, изречение второ думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях” в „ІХ. Министерството на икономиката и енергетиката” думите „и енергетиката” се заменят с „енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 44:
„§ 44. В Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 1, изречение второ думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 36, ал. 2, изречение второ думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, а думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 45:
„§ 45. В Закона за рибарството и аквакултурите в чл. 8, ал. 2 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 46:
„§ 46. В Закона за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 2 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 7:
а) в ал. 1 навсякъде думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”;
б) в ал. 3 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 47:
„§ 47. В Закона за стоковите борси и тържищата се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 1, изречение второ думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 7, ал. 2 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 48:
„§ 48. В Закона за тютюна и тютюневите изделия се правят следните изменения:
1. В чл. 19, ал. 4, изречение четвърто думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 52, ал. 1, т. 3 и т. 6 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 49:
„§ 49. В Закона за храните се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 2, в текста преди т. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 23а, ал. 5 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В чл. 34, ал. 2, изречение първо думите „икономиката и енергетиката” се заменят с „икономиката, енергетиката и туризма”.
4. В § 1д от Допълнителните разпоредби думите „министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. В Закона за чистотата на атмосферния въздух в чл. 8, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”
Комисията предлага да се създаде § 51:
„§ 51. В Закона за опазване на околната среда се правят следните изменения:
1. В чл. 77а, ал. 1 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В § 11, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
Колеги, предлагам ви от § 30 до § 51 да бъдат подложени на гласуване предложените от комисията промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще стане, след като се върнем към редакцията на § 18, който ние приехме, но комисията не подкрепя текста на вносителя на § 18, точки 23 и 30 и предлага точки 23 и 30 да отпаднат.
Моля народните представители да се върнат на § 18. Ние гласувахме редакцията му, но следва да имаме и допълнително гласуване по отношение отпадането на точки 23 и 30.
Моля, гласувайте за отпадане на точки 23 и 30 съгласно предложението на комисията в редакцията на § 18.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване параграфи от 30 до 51 включително.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 19, който става § 52:
„§ 52. В Закона за генетично модифицирани организми се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 5, т. 1, буква „г” думите „Министерството на икономиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 111 думите „Министерството на икономиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 52.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 20, който става § 53:
„§ 53. В Закона за експортното застраховане се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 3 думите „Министерството на икономиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 11, ал. 2, изречение второ и ал. 3 думите „Министърът на икономиката” се заменят с „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма”.
3. В чл. 13, ал. 1, точки 2 и 5 думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 53.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 21 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 54:
„54. В Закона за занаятите се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2 думите „Министерството на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл. 6, изречение трето думите „Министерството на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 54.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 22 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 55:
„§ 55. В Закона за защита на растенията се правят следните изменения:
1. В чл. 13а, ал. 3, изречение второ думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
2. В чл.24д, ал. 2, изречение второ думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 55.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 23 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме преномерирането на § 23 в § 56.
Гласували 108 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме преномерирането на § 24 в § 57.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 25 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме преномерирането на § 25 в § 58.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 26 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието, с което е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА с вносители Пламен Димитров и група народни представители.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси, която е водеща комисия, и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Комисиите са разгледали законопроекта и са постъпили доклади от тях.
Моля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Фидосова да ни представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо председател, преди да представя доклада моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Вучков и на заместник-министър Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на двамата заместник-министри.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще ви представя доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
„Комисията по правни въпроси проведе свое заседание на 1 октомври 2009 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
В работата на комисията взеха участие госпожа Даниела Машева и господин Христо Ангелов – заместник-министри на правосъдието, господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, господин Борислав Сарафов – прокурор в отдел „Противодействие на организираната престъпност” към Върховната касационна прокуратурата, госпожа Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерството на правосъдието, госпожа Иванка Которова – прокурор в отдел „Международно-правно сътрудничество” към Върховната касационна прокуратура, госпожа Нина Чимова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерството на вътрешните работи, господин Красин Мешев – главен юрисконсулт в сектор „ПО” в специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” към МВР, госпожа Благородна Макева – експерт в Главна дирекция „Криминална полиция” към МВР, и господин Бойко Рашков – ръководител на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Законопроектът бе представен от един от вносителите – господин Димитър Лазаров.
Предлаганият законопроект има за цел да съобрази българската правна уредба с действащите международни актове, с постоянната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с използването на специални разузнавателни средства и европейското законодателство в тази област.
Предлага се създаване на нова Четвърта глава „б”, с която се въвежда национален механизъм за използване и прилагане на специални разузнавателни средства за случаите, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, и за предотвратяване и разследване на посочените в договора престъпления. Същевременно в този случай специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
Предвижда се и по-подробна регламентация на реда за извършване на трансгранично наблюдение с оглед бъдещото присъединяване на Република България към Шенгенското пространство и усилията, насочени към осигуряване на ефективно прилагане на Шенгенското законодателство, както и изпълнение на двустранните споразумения за трансгранично полицейско сътрудничество в областта на трансграничното наблюдение със съседните Шенгенски държави, които предстоят да бъдат сключени.
В Наказателно-процесуалния кодекс е регламентирано трансграничното наблюдение, но уредбата е обща и не съдържа механизъм относно действието на компетентните национални органи във връзка с реализирането на трансграничното наблюдение. Вземането на решение за продължаване и прекратяване на трансграничното наблюдение при спешни случаи по чл. 476, ал. 6 от НПК препраща към условията и реда, предвидени в Закона за специалните разузнавателни средства. В закона обаче не са регламентирани условията и реда, при които специалните разузнавателни средства могат да се прилагат от органи на чужда държава.
В законопроекта се предлага и прилагането на специални разузнавателни средства по силата на международен договор и извършването на трансгранично наблюдение.
Приемането на тези текстове е предпоставка за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, произтичащите от това задължения за прилагане на Шенгенското законодателство, а също така ще се регламентира и изпълнението на международни договори, по които Република България е вече страна.
Законопроектът внася и изменения, по силата на които се закрива Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Мотивите на вносителите са, че така създаден с изменението на закона – ДВ, бр. 109/2008 г., този орган е част от изпълнителната власт, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на правосъдието. С измененията се предвижда Народното събрание чрез комисия, определена от Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното ползване на специални разузнавателни средства.
Този подход е съобразен и с Решение от 2007 г. на Европейския съд по правата на човека, който осъди Република България по отношение на контрола върху специалните разузнавателни средства. Основният извод в решението е, че за тази цел е необходимо създаването на независим орган, който да може самостоятелно да упражнява правомощията по цялостното наблюдение на дейностите, свързани със специалните разузнавателни средства. В решението на Европейския съд по правата на човека не се съдържат препоръки какъв да бъде по характер този орган. Този въпрос е различно уреден от държавите – членки на Европейския съюз, и други държави съобразно вътрешното им законодателство. Във Федерална република Германия тази уредба се съдържа в закона относно Ограниченията върху тайните на пощенските съобщения и далекосъобщенията (наричан „Закон G 10”), който също е бил обект на оценка от страна на Европейския съд по правата на човека. Според този закон, разрешенията за използване на специални разузнавателни средства се издават в писмена форма само от министър-председателите на отделните провинции или от специално овластените от канцлера федерални министри на вътрешните работи и на отбраната. На всеки шест месеца съответният министър е длъжен да докладва предприетите мерки за разследване на съществуващите нарушения на деветчленен Парламентарен съвет, състоящ се пропорционално от народни представители от управляващото мнозинство и опозицията.
Представителите на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи и на Върховната касационна прокуратура изцяло подкрепиха внесения законопроект, с който Република България ще изпълни поетите международни ангажименти и създаването на независим орган за контрол на специалните разузнавателни средства.
В проведената дискусия в Комисията по правни въпроси взеха участие народните представители господин Метин, господин Бисеров, господин Миков, Павел Димитров, господин Четин Казак, Искра Фидосова, господин Методиев, Мая Манолова и госпожа Екатерина Михайлова.
Част от народните представители изразиха съмнение относно възможността комисия от Народното събрание да упражнява контрол над процедурите за използване и прилагане на специалните разузнавателни средства.
Другата част от членовете на комисията подкрепиха по принцип законопроекта, като изразиха мнение, че разпоредбите трябва да бъдат прецизирани и предложената подкомисия да бъде обезпечена финансово, за да може да осъществява тези правомощия.
Като цяло народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект ще синхронизира законодателството в тази област с европейското, и че след направения анализ Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства така и не е осъществило ефективна дейност. Постави се въпроса за независимостта на този орган при положение, че е ситуиран с действащия закон като част от изпълнителната власт, а именно като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на правосъдието. Създаването на един орган, подкомисия в Народното събрание, определена на паритетен принцип от представители на всички парламентарни групи, ще осъществява това, което се цели с предложените промени.
Парламентът освен законодателна дейност осъществява и контрол върху изпълнителната власт и посредством осъществяването на тези правомощия ще упражнява и наблюдение на процедурите по използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Логично е парламентът да осъществява такива функции и поради спазването на конституционно заложения принцип на разделение на властите.
В хода на дискусията бе обърнато внимание, че основните правомощия на тази подкомисия следва да бъдат посочени в самия Закон за специалните разузнавателни средства и доразвити в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведеното гласуване със 17 гласа „за”, 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства с № 954-01-24, внесен от Павел Илиев и група народни представители на 29 септември 2009 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Давам думата на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – Анастас Анастасов, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 7 октомври 2009 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от народния представител Павел Димитров и група народни представители на 29 септември 2009 г.
На заседанието на комисията присъстваха от Министерството на вътрешните работи: министърът Цветан Цветанов, заместник-министърът Веселин Вучков, Иван Шаренков – директор на Дирекция „Международни проекти”, Кристина Лазарова – старши юрисконсулт на Дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Стоян Тренин – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност”, Държавна агенция „Национална сигурност”.
Законопроектът беше представен от народния представител и съвносител Димитър Лазаров.
Този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства има за цел да приведе уредбата на използването и прилагането на същите в съответствие с действащите международни актове и практиката на Европейския съд по правата на човека.
С оглед постигането на тази цел законопроектът предвижда създаването на нова Глава четвърта „б” – „Използване и прилагане на специалните разузнавателни средства във връзка с международното сътрудничество по наказателноправни въпроси”.
Според разпоредбите й, освен в случаите когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, специални разузнавателни средства ще могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България, включително и за предотвратяване и разследване на изрично посочените в договора престъпления. За постигането на целите по чл. 10в от закона – получаване или разкриване на информация за извършване на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност, се предвижда и чуждестранният служител под прикритие да има правомощията по същия текст.
Законопроектът подробно регламентира и процедурата, по която ще се изпълнява постъпила молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение на територията на Република България от служители на молещата държава.
Законопроектът запълва и съществуващата към момента празнота, която води до неефективното прилагане на нормата на чл. 476, ал. 6 от Наказателнопроцесуалния кодекс, като с разпоредбите на чл. 34о се регламентира действието на компетентните органи при осъществяване на трансграничното наблюдение при спешни случаи. Изрично са закрепени и принципите, на които се основават действията на компетентните органи на чуждата държава и другите им задължения при прилагането на специални разузнавателни средства по реда на Глава четвърта „б”. Сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства, предвидени в НПК, се отнасят и за прилагането на средствата по реда на тази глава.
Законопроектът внася изменения, по силата на които Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, ще осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
Предложената промяна е в съответствие с решение на Европейския съд по правата на човека от 28.06.2007 г. по дело на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, и отговаря на добрите европейски практики. В държавите – членки на Европейския съюз въпросът за контрола върху използването и прилагането е разрешен различно. По подобен начин на предложението на вносителите за регламентиране на контрола върху специалните разузнавателни средства въпросът е уреден във ФРГ.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства под № 954-01-24 от 29 септември 2009 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с 13 гласа “за”, 2 гласа “против”, “въздържали се” няма.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Анастасов.
От името на вносителите – господин Павел Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В двата доклада, които изслушахте, много подробно е представен начинът, по който се проведе широката дискусия в двете комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз обаче като вносител искам да изразя няколкото основни акцента от мотивите на вносителите, които са в основата на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
На първо място, това, което се спомена и в доклада, е да се синхронизира нашето законодателство конкретно по отношение на контрола на специалните разузнавателни средства с европейското законодателство, международните актове и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, и най-вече по отношение на Шенгенското споразумение и Шенгенското законодателство, тъй като едно от основните изисквания на Шенгенското законодателство е полицейското сътрудничество, в частност трансграничното наблюдение.
В тази връзка има изискване на Шенгенското законодателство съседните държави да сключват международни договори, договори за полицейско сътрудничество, за да може да се осъществява това наблюдение и да се ползват специалните разузнавателни средства и от съседни държави. По този повод между България и Румъния вече има сключен такъв договор на ниво Министерски съвет, предстои ратификацията му, а освен това се водят преговори и с Гърция. В тази връзка в законопроекта, който ние предлагаме, се отделя внимание по този въпрос на една цяла глава – Глава втора, която регламентира един национален механизъм именно за осъществяването на тази дейност на трансграничното наблюдение, в синхрон с Шенгенското законодателство, за което в доклада беше подробно обяснено, а също и начинът, по който това ще се осъществява от молещата страна чрез Върховната касационна прокуратура, и разрешението се издава от Софийския градски съд.
На второ място – един много важен въпрос, въпросът с контрола върху изпълнението на специалните разузнавателни средства. Известно е, че 2007 г. България беше осъдена именно поради некачествения и неправилен контрол върху специалните разузнавателни средства. Това решение влезе в сила 2008 г. и м. ноември 2008 г. беше променен законът, като се създаде Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Това Бюро така и от м. ноември не проработи, едва м. май беше конструирано и бяха назначени неговите служители.
Нашето мнение е, че това Бюро не може да осъществи един независим контрол, тъй като то се намира в изпълнителната власт – към Министерството на правосъдието, второстепенен изпълнител на бюджета. Затова нашето предложение е контролът върху специалните разузнавателни средства, с оглед и на нашата Конституция, и на нашето законодателство – чл. 1, ал. 1 от Конституцията, да се осъществява от парламента, тъй като парламентът е върховният орган и една от основните му дейности е контролът. Затова предложението ни е този контрол да се осъществява от една подкомисия, която да следи точно тези процеси. Подчертавам, да следи процедурата по отношение на разрешаването, съхраняването и унищожаването на специалните разузнавателни средства.
В тази връзка, тъй като са ми известни възраженията на нашите опоненти – те твърдят, че това е незаконно, защото по този начин парламентът се бъркал в работата на съда, категорично заявявам, че това е несъстоятелно. Тази парламентарна комисия няма да се бърка по съществото на работата на съда по отношение на доказателствата – какви доказателства ще се събират, как ще се използват те, а само ще следи процедурата по отношение на разрешаването, използването и съхраняването на специалните разузнавателни средства.
В тази връзка именно се закрива това бюро и ще бъде създадена подкомисия. Във връзка с това искам да кажа, че бяха направени конструктивни предложения по време на дискусиите, особено на госпожа Михайлова. По този повод между първо и второ четене ще бъде допълнено, особено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а и в някои други регламенти, в коя комисия ще бъде тази подкомисия, финансирането и организацията й на работата – неща, които ще се прецизират по-нататък. Това бяха нещата, с които исках да ви запозная. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители, които желаят да изкажат отношението към днешния законопроект, да заявят желанието си.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един много, много важен законопроект, който касае една сфера, а именно използването на специални разузнавателни средства; сфера, към която обществото, гражданите и медиите винаги са проявявали особено внимание и чувствителност; сфера, която от дълги години е била свързана с редица медийни и обществени скандали; сфера, която е възбуждала основателни тревоги сред българското общество, вследствие на получили се събития, които биха могли да се квалифицират като скандали. И не на последно място, сфера, в която България преди две години е била осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, именно поради факта, че по това време режимът на използване на тези средства е бил крайно негативно оценен от страна на Европейския съд по правата на човека, като нарушаващ основните права и свободи на гражданите.
Беше прочетена и в мотивите на вносителя, и в представеното становище на водещата Комисия по правни въпроси основната констатация, която се прави в това решение на Европейския съд по правата на човека, а именно необходимостта цялостният контрол по инициирането, разпореждането, разрешаването и използването на специални разузнавателни средства да бъде осъществяван от един независим орган. Повтарям, независим орган. Вносителите се позовават на тази императивна препоръка на Европейския съд по правата на човека, като предлагат да се закрие вече създаден такъв орган от предходното Народно събрание.
Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи считаме, че актът за закриването на Националното бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства политически и юридически е необоснован, който вместо да отговори на тази императивна препоръка на Европейския съд по правата на човека, ще я наруши и може да предизвика нови жалби срещу България.
Какви са нашите аргументи? Първо, както стана ясно, няма единен модел на уреждането на този въпрос в страните – членки на Съвета на Европа. Ето защо дори вносителите са се позовали само на един-единствен пример, а именно Германия, където за разлика от България обаче, първо, режимът и органът, който разрешава използването във всеки конкретен случай на специални разузнавателни средства, не е орган на съдебната власт, а е министър-председателят на съответната провинция. Това е първата съществена разлика.
При нас законово оправомощен да разрешава използването на специални разузнавателни средства във всеки един конкретен случай е съдът, след което в мотивите на вносителите се посочва, че периодично канцлерът на съответната провинция трябва да докладва пред 9-членен парламентарен съвет. На тази база се прави аналогия, че щом там може, значи и тук може да го уредим по същия начин.
Само че по-нататък в мотивите си вносителите изрично, съвсем коректно посочват, че постоянният, ежемесечният контрол върху разрешаването и използването на специални разузнавателни средства, дори и в Германия, уважаеми колеги, се осъществява от така наречената комисия, която се състои от трима членове, които се избират от този парламентарен съвет, които явно не са депутати и които са квалифицирани да заемат съдийска длъжност, са напълно независими при изпълнение на функциите си и не могат да бъдат инструктирани по никакъв начин. Тоест, реалният контрол, дори и в Германия, уважаеми колеги, не се осъществява от парламента, а от един независим орган, излъчен по определен начин от парламента.
Същият казус е и в България. Същият подход е бил възприет и в България, когато беше създаден този независим орган, наречен Бюро за контрол върху използването на специалните разузнавателни средства, именно за да се гарантира независимост. Веднъж излъчен, той трябва да бъде независим и от законодателната, и от изпълнителната, и от съдебната власт, за да може да осъществява пълноценно своите пълномощия.
Аз не знам доколко вносителите биха могли да аргументират своето предложение за прехвърлянето на тези правомощия към парламентарна подкомисия, както става ясно тяхното намерение и доколко тази структура, парламентарна подкомисия, може да се нарече независима и доколко тя може да бъде наречена орган, както е изричното, императивно изискване на Съда по правата на човека. Такава подкомисия ще бъде всичко друго освен независима. Тя ще бъде ярко политически оцветен формат или формация. Това, първо.
Второ, това ще бъде формация, излъчена пряко като част от една от трите власти, а именно най-политизираната власт в страната, а именно Народното събрание.
И не на последно място, тя ще може да се намесва пряко в процедурите по иницииране, разрешаване и използване и прилагане на специални разузнавателни средства, част от която се осъществява от съда, тоест от независимата съдебна власт. (Реплики на народния представител Иван Костов.)
Какво по-ярко доказателство от това, че с този орган ние отваряме за първи път възможността парламентът, значи законодателната власт, пряко да се намесва в съдебни процедури, които протичат в съдебната власт по конкретни казуси?
Само на това основание, уважаеми колеги, това предложение, ако бъде одобрено, то може да бъде атакувано пред Конституционния съд и аз съм убеден, че Конституционният съд ще се произнесе като го определи като противоконституционно. Така че нека наистина да осъзнаваме това, което предлагаме. Нека да осъзнаем, че в желанието си да намерим аргументи и мотиви, за да прекратим предсрочно мандата на един независим държавен орган, създаден от върховното Народно събрание, ние правим предложения, които са противоконституционни и за които е възможно отново България да стане обект на осъдително решение от Европейския съд по правата на човека, тъй като това ще влоши отново, ще върне назад напредъка, който България постигна несъмнено след последното решение на този Съд.
Това е акт на политическа репресия. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е акт на политическа репресия спрямо орган, който е избран, съставен от изтъкнати юристи с дългогодишен юридически стаж специално в съдебната система. Това е опит за налагане на политически контрол върху сферата на използване на специални разузнавателни средства. Зад паравана на така наречената паритетност, която всички се убедихме какво означава в Четиридесет и първото Народно събрание, последиците ще бъдат такива: ще бъде възстановен политическият контрол от страна на политическия орган Народно събрание с ясно изразено мнозинство върху цялостния режим за използване на специални разузнавателни средства, ще има пряка намеса в дейността на съда в тази сфера.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно!
ЧЕТИН КАЗАК: И в крайна сметка гаранциите за спазването на основните права на българските граждани ще бъдат накърнени с един такъв режим.
Не на последно място, уважаеми колеги, с този акт новото мнозинство дава ясен знак, че така наречените независими държавни органи в България вече няма да бъдат онзи необходим коректив на всяко едно управление, каквито те би следвало да бъдат, а един по един, както виждаме тенденцията, ще бъдат обезличавани и привеждани в състояние на абсолютна подчиненост на изпълнителната власт.
Ние няма да подкрепим този законопроект. Ако той бъде приет на второ четене в този си вид, ще разгледаме възможностите за сезиране на Конституционния съд, що се отнася специално до казуса намеса в независимата съдебна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
За първа реплика – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Казак! Това, което казахте от тази трибуна тук по отношение на незаконосъобразност на това наше предложение, също съм част от съвносителите, не отговаря на истината. Когато излизаме тук, от тази трибуна, и даваме такива квалификации за незаконосъобразност и противоречия на Конституцията, ние, юристите, какъвто се и Вие, трябва да излагаме ясни и точни аргументи.
Обвинихте ни, че ще има политически контрол, че ще има политическа репресия. Господин Казак, как се избра съставът на Бюрото в Четиридесетото Народно събрание? От мнозинството, уважаеми колеги, в същото Народно събрание, от управляващата тройна коалиция, от представените петима кандидати, петима бяха избрани.
Това, което ние предлагаме в момента, е независим контрол, без политическа репресия, без политически контрол – по един представител от всяка парламентарна група, на чист паритетен принцип, какъвто заложихме и в Комисията за Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, и в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
Господин Казак, един въпрос към Вас: Вие тук, от тази трибуна, в присъствието на народни представители и представители на медиите, казахте следното изречение, цитирам: убеден съм как ще се произнесе Конституционният съд, ако бъде сезиран. Откъде вадите този извод, господин Казак? Или може би и там има контрол? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика, господин Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Мисля, че това, което казахте, е чиста проба популизъм. Приказките Ви за политически терор, за липсата на независим орган в това, което ние предлагаме, са несъстоятелни. Господин Казак, Вие, вашата група и Парламентарната група на БСП се притеснявате единствено от това, че през следващите пет години няма да можете да осъществявате контрол върху специалните разузнавателни средства. Но не забравяйте, че вие сте в опозиция, не забравяйте за какво се произнесе българският избирател. Всичко това, което говорите, не отговаря на истината, защото тази подкомисия действително ще бъде на паритетен принцип, дори ще предложим председателят на комисията да не е от ГЕРБ.
Смятам, че тази комисия ще изпълни целите, които си поставяме – в унисон с изискванията на европейското законодателство да има контрол от независим орган.
Ще ви припомня, когато стана скандалът със специалните разузнавателни средства, беше избрана анкетна комисия от Народното събрание. Тя пак ли се вмесваше в работата на съда? Вие не обосновахте защо считате, че тази комисия ще се меси по съществото на работата на съда – това просто не е вярно. Преди малко казах, че тя ще следи процедурата. Така че тези приказки са несъстоятелни.
Мисля, че Вие ползвате единствено тази риторика като популизъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за трета реплика.
СТОЯН ИВАНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги, господин Казак! Във Вашето изказване Вие сам признахте, че органът, който е създаден, е бил политически зависим. Така излезе от думите Ви. Според Вас закриването на този орган е политическа репресия, което означава, че органът е политически. Как може да бъде политическа репресия, ако органът наистина е независим?!
Няма да Ви припомням, Вие много добре си спомняте, спомня си и българското общество, спомнят си и медиите как бяха избрани членовете на този орган. Нелепо е да твърдите, че сега комисия и подкомисия, избрани на паритетен принцип, с участници от всяка една парламентарна група, включително от вашата, ще бъде политически зависима, а органът, който вие избрахте с хора, чиито имена няма да споменавам, те са известни в общественото пространство, е политически независим.
За съжаление в България политически независим орган през последните 20-ина години, господин Казак, на практика няма. Има такива опити за създаване, но, уви, не се получават.
Обяснете по какъв начин тази подкомисия ще се намеси пряко в работата на съда, след като разрешителните, така или иначе, се издават от съда? Тук се контролира процедурата. Второ твърдение, което не мога да си обясня на каква база отправяте.
Искам да Ви припомня, че скандалите с подслушване и със специални разузнавателни средства са ежедневие за българския обществено-политически живот. Те не са от вчера, от миналия парламент и миналото правителство. Да Ви припомням ли? Аз съм журналист по професия. Нека да припомня на колегите колко от нашите колеги са били подслушвани в годините назад незаконно, абсолютно незаконно, точно защото нямаше независим контрол. Сега ви предлагам система за контрол, при която всяка една политическа сила в българското Народно събрание – най-висшият орган в държавата, ще има възможност за пряко наблюдение. И Вие казвате, че това е политическа репресия?! Това е нелепо!
Наистина се присъединявам към мнението на колегите, че това, което правите в момента, е опит за демагогия и за прикриване на същината на вашето искане, а то е да запазите вашите представители да контролират специалните разузнавателни средства още пет години. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Атака.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Аз се радвам, че колегата от „Атака” толкова пламенно защити съвместния законопроект, който те са внесли с ГЕРБ, което е ярко доказателство за това кой наистина управлява активно България в момента. Първо. (Оживление, смях от ГЕРБ.)
Второ, уважаеми колеги, точно вие в момента в рамките на вашето изказване изказахте две абсолютно противоположни тези.
От една страна, Вие казахте: как така ще има политическа намеса в контролирането на СРС и т.н. от една комисия? Същевременно казахте: вие искате да запазите контрола на вашите хора върху СРС. Значи или смятате, че има контрол върху СРС-тата, или няма. Не може в рамките на едно изказване да изказвате две напълно противоречиви мнения. Докато има Бюро, значи има контрол, когато мине към комисията, няма да има контрол, след като изцяло се поемат функциите. Нещата са напълно ясни и всякакви опити, уважаеми колеги, да носят от девет кладенци вода, за да обосновете вашата теза. Вярвайте ми, (силен шум и смях в ГЕРБ) обществото и специално хората, които са запознати с тази материя, разбират за какво става дума.
Изискването, уважаеми колеги, е независим орган, излъчен от Народното събрание, но не подчинен нему непосредствено и ежедневно, каквато а Сметната палата, каквато е Комисията за защита на конкуренцията и редица, редица други органи. Има цяла теория за независимите държавни органи, уважаеми колеги, който се интересува, може да се запознае. Тези органи се отчитат пред Народното събрание веднъж годишно за своята дейност. Но те не са политически органи, които са подвластни на непрекъснат, перманентен политически контрол от страна на този орган, който ги е излъчил. А вие сега с това ваше предложение предлагате политическият орган пряко, непосредствено свързан с Народното събрание, да упражнява този контрол. Вие политизирате отново тази сфера и бъдете убедени, че нито Конституционният съд, нито Европейският съд ще останат безучастни към този опит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да се включат в дискусията?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, вземам думата, за да дам възможност на госпожа Мая Манолова след това да си направи изказването. (Смях в ГЕРБ.) Защото знам, че ще направят изказване от БСП.
Имам чувството, че тук се говори за неща, за които трябва да слезем едно ниво под повърхностния им прочит и наистина да си дадем сметка за какво става въпрос. Как се използват специални разузнавателни средства? Господин Казак да не излиза, защото ще остане незапознат с процедурата. (Смях в ГЕРБ.) Ще си останете на нивото, което се изказахте, което не е добре.
Процедурата е следната: прави се искане по съответния начин към ръководителя на службата, както е казано в проекта – по чл. 13-15, 20 и този ръководител се обръща към съда с предложение да се приложат специалните разузнавателни средства. По Закона за специалните разузнавателни средства аргументите трябва да са много тежки, много сериозни, а именно: извършва се в момента или предстои да бъде извършено тежко престъпление. Това се мотивира от ръководителя на службата до съответния председател на съда. Председателят на съда взема отношение към искането, разрешава или не разрешава прилагането на специалните разузнавателни средства и след това в зависимост от решението на председателя се прилага или не прилага средството.
След това излизането от тази нелека операция също е сложно. Когато приключи използването на специалните разузнавателни средства се прави извод дали са полезни или не. Огромната част от изводите, ако се направят почтено, ще се окаже, че са искани неправилно и не използването на специалните разузнавателни средства се е довело до нищо. Това е казано в тази зала много пъти. Въпреки това обаче се дават разрешения.
Излизането от процедурата става по следния начин – отново се прави искане, отново се мотивира пред съда, съдът отново се произнася и се унищожават всички носители, на които са направени записите за специалните разузнавателни средства. От тази гледна точка в тази процедура, както се вижда, участват редица органи. И въпросът е кой контролира процедурата дали върви по начина, който е описан в закона, къде е възможно да издиша процедурата. Това комисията, като започне да прилага средствата, много скоро ще го установи. Примерно непълно и неконкретно описание на причината, поради която се иска прилагане на специални разузнавателни средства. Хвърля се прах в очите, примерно, на Светлин Михайлов, казва се член еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си, Светлин Михайлов къде знае кой член е тежко престъпление, къде не знае, да кажем, че знае, но, примерно, между тях има един от членовете, в който е тежко престъплението и не си дава сметка дали има пълно описание на заплаха или текущо тежко престъпление, което трябва да бъде предотвратено. И дава разрешение и процедурата започва. Това е положението.
Кое трябва да се контролира, освен процедурата? Трябва да се настоява съдът и органите, които искат прилагането на специалните разузнавателни средства, да действат, съобразно закона на страната. Тоест, контролира се законосъобразността на действията на тези, които извършват и участват в цялата тази процедура на прилагане на специалното разузнавателно средство. Не че тази комисия ще отиде и ще подслушва, не че ще чете СРС-та. Такова нещо въобще не може да има. Вие го разбирате много добре и предполагам, че цялата зала го разбира. Става въпрос за това съдът непрекъснато да знае, че има орган и този орган е независим.
И не сте права, госпожо Фидосова, това е политически контрол. Не е партиен, но е политически контрол. Ако няма политически контрол, вижте къде е заключена цялата процедура – в съдебната власт. Тя отключва, тя заключва процеса на използването. Хайде сега да се питаме коя е най-критикуваната система от системите в България, къде казват всички наши приятели, че най не вървят нещата? Къде? В съдебната система. Значи трябва да бъде контролирана съдебната система политически да използва закона. Просто те трябва да знаят, че трябва някой да е зад гърба им. Дали те са прочели аргументите, дали са видели дали има аргументи или не са видели. Трябва да знаят, че някой гледа тази работа. Защото, като не гледа никой, случаите на използването на специални разузнавателни средства са хиляди и хиляди. От тях министър Миков тук е отговарял на трибуната, процент и половина стигат до съд и се използват като доказателства от съда. Не си спомням, но Вие сте отговаряли тук на питане.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз си спомням, но няма да кажа.
ИВАН КОСТОВ: Става въпрос да не се злоупотребява с използването на специалните разузнавателни средства, защото се нанасят тежки щети. Трябва да го знаят и управляващите – всяко разрешение, което е неоснователно за прилагане на специални разузнавателни средства, нанася тежки щети върху правата и свободите на българските граждани, нанася много сериозни щети върху българските фирми, изобщо върху физическите и юридически лица. Защото се наднича вътре в пространство, в което не бива да се наднича без много сериозни основания. Това е цялата процедура.
От тази гледна точка един орган, който не е заработил, ще бъде сменен с друг орган, който трябва да заработи и да изпълни задачите, за да може действително този процес да бъде съблюдаван и контролиран. Трябва да бъде контролиран политически според мен – в това няма съмнение. Защо трябва да бъде контролиран политически? Сега тук някои може би ще вземат думата след мен да кажат, че това нещо не бива да се прави.
Вижте, колеги – Комисията за контрол на ДАНС, занимавайки се с един конкретен случай, осъществява този политически контрол. Ние сме го осъществили вече – ние сме надникнали във всичко, видели сме всичко, изслушали сме лицата. Съвсем наясно сме как е процедирано, къде е нарушена процедурата и т.н. Ние можем да направим това и сега, и сме го направили. В този смисъл няма какво тук да се размахват плашила и да се казва, че нещо, кой знае какво, страшно ще става.
Накрая, госпожо председател, Вие трябваше да се сетите според мен, че има Комисия за контрол на ДАНС, която също се занимава с тази работа, следи използването на специалните разузнавателни средства, и да ни предложите законопроекта за становище. От нашата комисия може би щяхте да чуете и друго, по-сериозно становище по този въпрос. Аз си признавам моята грешка – може би трябваше да поискам да ни разпределите законопроекта. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Уважаеми колеги народни представители, искам да ви уведомя, че днес, 8 октомври 2009 г., се чества 130-годишнината от създаването на българската стенография. У нас тя води началото си от далечната 1879 г. Парламентарната институция вече 130 години е неразривно свързана с нея.
По повод събитието гости на Народното събрание са дейци на българското стенографско движение, членове на Националното сдружение на стенографите в България. Те са на балкона на пленарната зала. Моля да ги приветстваме, както и да поздравим нашите парламентарни стенографи. (Народните представители стават. Продължителни ръкопляскания.)
За мен е удоволствие да ви информирам, че сред гостите е и д р Параскева Диноева-Безеншек – родственик на създателя на българската стенография словенеца Антон Безеншек. (Ръкопляскания.)
Когато бъде обявена почивката, в Клуба на народния представител ще отбележим годишнината на българската стенография.
В нашата работа стигнахме на ниво реплика.
Има ли реплики към изказването на господин Костов?
Господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, след лекцията, която чухме от страна на господин Костов, за процедурите по инициирането, разрешаването и използването на специалните разузнавателни средства, пленарната зала на Четиридесет и първото Народно събрание стана арена на едно уникално, бих казал, изказване от страна на господин Иван Костов, което заслужава да остане в аналите на това Народно събрание. Той каза ни повече, ни по-малко: трябва да има политически контрол върху съдебната власт. Не знам дали чухте добре тази теза, но тя е уникална и заслужава да бъде чута и повторена. Тя е показателна за виждането, което явно се споделя днес. И то изказана от бивш министър-председател на България, при когото България започна преговорите за членство в Европейския съюз – Европейският съюз, който споделя като основен принцип правовата държава ... (реплика от народния представител Веселин Методиев), който Европейският съюз изисква категорично да се спазва, да се гарантира независимостта на съдебната власт, специално срещу евентуален политически контрол.
Уникално изказване, господин Костов! Поздравления! Ако това е Вашата теза и ако наистина това се цели с този орган, мисля, че не се нуждаят повече от коментар.
Уважаеми господин Костов, контролът върху ДАНС – но ДАНС не е съдебна власт, ДАНС не е част от съдебната власт. Тя е част от изпълнителната и е нормално да има парламентарен контрол върху част от изпълнителната власт.
Всеки опит за налагане на политически контрол върху съдебната власт е, меко казано, скандален и противоречащ на основните достижения на нашата правова държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика, господин Костов? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз казах, че ще има такова изказване. Това означава само, че се опитвате да влезете в един тон на популизъм и на демагогия, защото аз не допускам, че не сте разбрали какъв смисъл съм вложил в думите.
„Политика” има мръсен смисъл в българското медийно, обществено и политическо пространство. Самата дума „политическо” има мръсен смисъл и Вие залагате в случая на този смисъл.
„Политика” обаче означава държавна работа, правене на държавни дела. Това означава политика, освен мръсния смисъл, който се е натрупал с годините. Държавно дело е съдът да потърси сериозни аргументи по чл. 12 на Закона за специалните разузнавателни средства и да не дава разрешение, но никой не го прави. Кажете ми коя държавна работа ще накара съда да си свърши работата? Кой ще свърши държавната работа? Кой? Това е простото нещо.
Вярно е, че политиката стана мръсна дума. Ето тук мнозинството – и то. Не смее да каже, че е политически контролът.
Това са държавни дела. Властите се контролират взаимно. Властите трябва да знаят, че се контролират взаимно, за да работят на високи обороти. Да не се деморализират, да не се корумпират, да не бъдат заразявани от престъпността и от мафията. Ако това не се прави, властите загиват, както загива пред нас нашата съдебна власт.
Включете телевизора, гледайте какво става и само слушайте. Най-висшите магистрати са се обърнали срещу назначенията на Висшия съдебен съвет. Най-висшите магистрати! За какво говорим? Защо са стигнали дотам? Защото не са гледали на задълженията си като държавна работа, държавно дело.
Вие се занимавате с държавни дела. Дайте да направим така: контролът да бъде ефикасен, да бъде сериозен – всеки да знае, че някой по някакъв начин ще го контролира. Съдът на свой ред контролира всеки народен представител. Може да го изведе от залата, да образува обвинение, да го закара в съда и да го осъди, както направи в миналото Народно събрание. Съдът може да се обърне към всеки представител на изпълнителната власт, да му отправи обвинение и да го осъди. Може ли? Може. Щом може, трябва някой пък да гледа той дали си върши работата по начина, по който държавата очаква от него. Народът иска здрави институции.
И аз ще подкрепя, независимо че не съм запознат с подробности за този закон, но ще подкрепя закона, защото вярвам, че в момента действително се търси механизъм, търси се начин да се засили контролът между властите, да се направи така, че да се намалят злоупотребите, да не се наднича напразно във вътрешното интимно пространство на хората, да не се разкриват фирмени тайни, да не се разнасят и след това да се продават на този и онзи, да не се отвличат хора, за които е ясно, че са регистрирали печалби, защото преди това сте му надникнали в данъчната декларация и след това му завличате детето и искате пари от него за откуп. Искам тези неща да не стават в тази страна! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дебата?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): След почивката....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме.....(Силен шум в залата, реплики от КБ.)
Господин Миков, Вие се изявявате като втори спикер на Народното събрание с тази разлика, че го правите от място.
Госпожа Мая Манолова има думата за изказване. (Шум и реплики от КБ).
Госпожа Мая Манолова, ако желае, да заповяда на трибуната за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): А почивката? Трябваше вече да сме в почивка по правилник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Намерете текста в Правилника, където пише в колко часа се дава почивка! В два състава на Народното събрание не сте чели действащите правилници!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искането ми е за изказване, а не за процедура по начина на водене, но, уважаема госпожо председател, наистина създавате объркване в залата, тъй като обявихте още преди репликата на господин Казак, че предстои почивка, представихте делегацията, която е свързана с празника на стенографите, и в крайна сметка ние останахме с впечатление, че след това изказване, тъй като часа е 11,10 ч. предстои почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не следите внимателно и не слушате какво ви говоря от този микрофон! (Оживление в парламентарните групи на ГЕРБ, Атака, СК, РЗС. Ръкопляскания.)
МАЯ МАНОЛОВА: В парламентарния Правилник е фиксирано времето за почивка и то е от 11,00 ч. до 11,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такъв текст, госпожо Манолова! Ще се изказвате ли или ще Ви отнема думата?
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Въпреки понятните спорове и словесните еквилибристики, на които станахме свидетел в досегашните изказвания, можем да направим поне един категоричен извод, а именно, че закриването на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства има за своя цел да наложи политически контрол върху този орган. Поне по този въпрос няма спор след програмното изказване на господин Костов, който остави споровете в тази посока с един ясен и категоричен отговор, а именно, че сме свидетели на поредното действие от една тенденция, която наблюдаваме през последните дни, за закриване, сливане, промяна в мандатите на ред независими органи и независими регулатори, каквито са Агенцията за финансов контрол, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, идеите за сливане на Комитета за радио и телевизия и Съвета за електронни медии, Комисията „Кушлев” и пр.
Какъв знак е това по отношение на българските граждани, които естествено, че когато направиха своя избор на 5 юли т.г. гласуваха за това, което обещаха партиите от управляващото мнозинство, а именно за повече публичност, за повече прозрачност, за разделение на властите и за промяна, като тази промяна не беше прокламирана в посока налагане на политически контрол и контрол на мнозинството върху всички сфери на изпълнителната власт.
Аз бих казала, господин Костов, че наистина е притеснително намерението на мнозинството да контролира политически и съдебната система, но още по-тревожно е нещо друго, а именно тенденцията на мнозинството изпълнителната власт да не бъде контролирана, цели сфери от нея да останат извън нормалните сфери на контрол, който се осъществява от независимите регулатори.
Аз бих ви задала следния въпрос: по какъв начин една парламентарна комисия, която ще бъде съставена от 8 или от 16 души, ще извърши колосалния труд да контролира разрешаването, използването, унищожаването на над 10 хил. специални разузнавателни средства, каквато е динамиката в използването на тези средства годишно? По какъв начин и с какъв капацитет тази парламентарна комисия ще може да проследи този дълъг и сложен процес, който Вие толкова детайлно представихте пред народните представители? За вида на този парламентарен орган мисля, че вече няма спор, още повече, че и при условията на паритет, така както го разбира мнозинството, това означава при осемчленна комисия – шест представители на управляващото мнозинство срещу двама представители на опозицията. По какъв начин ще се вземат решенията и какво ще се случва в тази комисия е ясно, просто сме свидетели на поредния казус, при който мнозинството ще контролира мнозинството.
По начина, по който беше структурирано Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, то имаше своя ангажимент да представя публично резултатите от своята дейност, включително отчитайки се веднъж годишно пред българския парламент, тоест добро или лошо това бюро, както и всеки един независим регулатор, е един начин за осъществяване на граждански контрол върху тези сфери на изпълнителната власт. В момента тревожно е, както налагането на тотален политически контрол върху независимите регулатори, както оставянето извън контрола на останалите власти на изпълнителната власт, но и нарушаването на един от основните принципи на демокрацията, а именно възможност на гражданското общество да контролира тези специфични сфери, които, както казахте и Вие, засягат едни основни права и свободи на българските граждани. Тоест, по какъв начин обществото ще има своя механизъм да хвърли поглед върху това, как тези 10 хил. специални разузнавателни средства годишно се разрешават, дали това става при условията на закона и какъв ще бъде капацитетът на тази парламентарна комисия да извърши целия този сериозен труд, като се има предвид, разбира се, и какви са останалите ангажименти на народните представители.
Аз бих казала, че този знак, освен че е некрасив по отношение на българските граждани, които като че ли вече привикнаха политиците като дойдат на власт да забравят своите предизборни обещания, но това е и един изключително грозен знак към Европа. Защото бих искала да ви припомня какво пише в решението на Европейския съд в Страсбург, а именно, че органът, който контролира специалните разузнавателни средства трябва да бъде независим, а не политически. Това е в диспозитива на това решение. По какъв начин ще се осъществи този контрол наистина има различни решения. Едно от решенията е това, което е възприето в Германия, но бих си позволила да кажа, че то е много далеч от предложението, което се прави в този законопроект и че в случая мнозинството изобщо не цитира коректно законодателното решение в Германия.
Нещо повече, тази възможност, която дава Европейската конвенция за правата на човека да се избере едно от възможните решения за подобен орган, в никакъв случай не важи в случаите, в които национален парламент вече е взел решение за вида на органа. Тук сме изправени пред една друга изключително тревожна хипотеза, че ние променяме, закриваме един мандатен орган. Ще си позволя да цитирам господин Коласанти, който е генерален директор на една уважавана европейска дирекция – Генерална дирекция по информационно общество и телекомуникации към Европейската комисия, който на въпрос, зададен му от депутати от ГЕРБ в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения казва, че най-важното за регулаторните органи е тяхната независимост и че промяната в мандатността на независими регулатори е въпрос на политическа култура в съответната страна, тоест той е категоричен, че тогава, когато се променя мандата на един регулаторен орган, това е едно пряко посегателство към правата на гражданите. (Шум и реплики от дясно.)
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): Да, но тази комисия, която обсъждаме сега, не е регулаторен орган!
МАЯ МАНОЛОВА: България продължава да бъде в условия на мониторинг. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава, когато се нарушават основни европейски директиви, основни принципи, мисля, че това ще бъде един изключително лош знак и изключително лошо прието от нашите европейски партньори, защото мандатността, смисълът на манадатността тя е да се разминава между органите, които избират съответния независим регулатор и самия регулатор. Нормално е предишният мандат на Народното събрание да избере регулаторните органи, които ще контролират дейността на изпълнителната власт, която съвпада по мандат със следващия законодателен орган, защото в противен случай не става дума за никакъв контрол. Мнозинството контролира мнозинството – това е принципът, който се предлага в този законопроект.
Има едно определено неразбиране, което прозвуча в тази зала от страна на вносителите на този законопроект – че, видите ли, Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства било орган на изпълнителната власт. Трябва да се прави разлика между органите на изпълнителната власт и независимите регулатори, независимите контролни органи, защото фактът, че финансирането на Бюрото върви по линията на Министерството на правосъдието, изобщо не го прави орган на изпълнителната власт. Става дума за една поредица от органи, каквито са Сметната палата, Комисията за финансов надзор, СЕМ и КРС, които са равно отдалечени от всички власти, които имат едно разминаване в мандатите с останалите власти и идеята на които е именно да осъществи контрол върху изпълнителната власт.
Считам за недопустимо намерението парламентът да осъществява политически контрол върху съдебната власт, та даже що се касае до една специфична дейност, каквато е разрешаването на ползването на специалните разузнавателни средства, защото взаимодействието между властите изключва прекия контрол на една власт върху друга. Според мен това би било едно от основанията за прогласяване на противоконституционност на този текст от страна на Конституционния съд. Но тук става дума и за нещо далеч по-сериозно – че опитите изпълнителната власт да се освободи от контрола на законодателната и на всяка друга власт, да направи безконтролни нейните действия, води до нарушаване на основните принципи във функциониране на демокрацията, а именно възможността на гражданското общество да наблюдава тези сфери на изпълнителната власт, които ограничават неговите права, каквато сфера безспорно е разрешаването на ползването на специални разузнавателни средства.
Поради тези причини ние от Коалиция за България няма да подкрепим този законопроект, защото считаме, че това е крачка назад в принципите, които съществуват в демократична България. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Многоуважаема госпожо Манолова, както винаги ни засипахте с многословие, с красноречие. Искам да се обърна към Вас като юрист, като човек, който тук от тази трибуна става и казва „независими органи”. Цитирахте независимите органи: Комисията за финансов надзор, НОИ, също така и омбудсманът на България се избират като обществени органи.
Искам да Ви припомня – понеже прокламирате, че сте добър юрист, как бяха избрани те в Народното събрание. Те бяха избрани от най-голямата парламентарна група, съвместно с ДПС и НДСВ. Ето това може би във Вашите очи изглежда като един независим избор.
Да Ви припомня също така за тази независимост на Комисията – Бюрото за контрол на СРС, как беше избрана в предното Народно събрание. Тя беше избрана с много пазарлъци и Вие много добре знаете след колко лутания се борехте кой да бъде председател. И тук сега се изправяте и казвате, че има мандатност на тази комисия и че тя трябва да бъде надпарламентарна, че тя е независима. Всичките идеи, които изсипахте върху нас, мислите, че гражданите не разбират, че те не знаят как бяха избрани.
Тук Четин Казак цитира: „преди две години”. Ами преди две години кой ни управляваше, кого санкционираха? Може би ГЕРБ, или може би някой от групата на ГЕРБ? Вашето престъпно управление, което имахте вие, нарушенията в СРС-тата (шум и реплики), изнасянето на вашите депутати на СРС-та и още продължават тези… Да, вашите депутати – имаше една депутатка. Мога да изредя още много, много причини, поради които нямате право в случая да казвате, че тази институция била независима и няма право в момента да бъде подложена с нов закон на промяна. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Фидосова – втора реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Слушах Ви внимателно. Дълго беше Вашето говорене, но почти нищо не казахте.
В първата част по отношение на: що е то политически контрол, има ли го, къде и в каква степен по отношение на контролиране на процедурите, по отношение на използването на специалните разузнавателни средства тук, в тази зала, имаше дебат в продължение на около един час. На мен лично това Ваше изказване ми се стори вече неактуално и неуместно, тъй като може би за пореден път не слушате внимателно това, което се разисква в залата.
По отношение на изказаната от Вас притеснителна тенденция пак във връзка с упражняването на политически контрол. Колеги, притеснителна тенденция беше изнесена в доклада на Главната прокуратура, когато се занимавахме с обсъждането му тук, в тази зала, по отношение на упражняването на контрол. Спомнете си, там и от главния прокурор господин Велчев беше изнесена констатацията, че по-малко от половин процент от актовете, които постъпват в прокуратурата, са актове на контролиращи органи. Органи на държавна власт, госпожо Манолова. Тоест ние нямаме достатъчно ефективен контрол до този момент в Република България. Ние трябва да направим такива законодателни промени, които да доведат до упражняване на ефективен контрол.
По отношение на зададените от Вас два въпроса: как ще се контролира от парламента и какъв ще бъде съставът на тази подкомисия? Няколко пъти казахме, че става въпрос по един народен представител – състав от шест човека. Ще се контролира с помощта на администрация и на сътрудници, които ще бъдат на разположение на тази подкомисия, с ясни правила, които ще предложим да бъдат приети от тази пленарна зала. Благодаря. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз чух едни взаимно изключващи се тези, поднесени не само от Вас. Твърдението, че, видите ли, ако тази комисия осъществява дейността, която е предвидена в Закона за специалните разузнавателни средства, това щяло да бъде политически контрол или намеса на един орган на законодателната власт върху съдебната власт, просто не издържа, защото в същото време това Бюро в какво качество ще осъществява тези функции, които вие му разписахте и приехте 2008 г. в закона? Няма никаква промяна на правомощията, които са разписани и приети от вас в закона 2008 г., за да говорим за някаква намеса в работата на съда от страна на законодателната власт, някаква политическа намеса в работата на съда.
Уважаема госпожо Манолова, няма промяна на правомощия. Аз си задавам въпроса: Е, това независимо според вас Бюро, осъществявайки абсолютно същите правомощия по контрола на процедурите, ако твърдите, че има някаква намеса, ако беше комисия, като какъв орган тогава би осъществявал тази намеса в работата на съда? Извинявайте, аз съм недостатъчно компетентен може би. Да не би това Бюро да е избрано и да съществува в Конституцията, за да има тези правомощия? Странното е, че вие приехте закона, вие приехте тези правомощия и сега говорите, че промяната на органа, който ще осъществява тези правомощия по контрола, изведнъж се оказва намеса в работата на съда. Много добре знаете, че става въпрос за процедурите само и никой няма да тръгне да се намесва в работата на съда.
Що се касае до политическия контрол, не мога да разбера защо, когато вие прецените, говорите за парламентарен контрол, а когато тук има по-широка аудитория говорите за политически контрол. Не става въпрос за парламентарен контрол.
Доколко всеки един акт на Народното събрание така или иначе, ако тръгнем да задълбаваме в тази теория, е акт на някаква политическа воля, просто дискусията ще тръгне някъде другаде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Иванов, трябва да Ви припомня, че Законът за специалните разузнавателни средства и създаването на тази комисия беше подкрепен не само от мнозинството, а и от представители на опозицията и, ако не се лъжа, Вие лично също гласувахте „за” в предния парламент като представител на ГЕРБ за приемането на този закон.
По отношение на политическия контрол. Аз не мога да разбера, уважаеми колеги от ГЕРБ, защо сте толкова боязливи да си признаете нещо, което един по-откровен и по-смел политик каза направо: да, господин Костов го потвърди. Мнозинството не би следвало да има притеснение да каже, че промяната в мандатите, във функционирането, в състава и във вида на тези органи е акт на осъществяване на политически контрол върху съответни сфери – в случая върху сферата по издаване, използване, унищожаване, съхраняване на СРС-та. Не знам какво ви притеснява и не знам по какъв друг начин може да бъде наречено осъществяването на този контрол от една парламентарна комисия, в която от осем представители шест ще бъдат от управляващото мнозинство. (Шум и реплики вдясно: общо шест!)
Добре, шест, от които четирима ще бъдат от управляващото мнозинство и двама ще бъдат от опозицията.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): ГЕРБ има толкова, колкото БСП.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но управляващото мнозинство ще има още …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля не се репликирайте от място!
МАЯ МАНОЛОВА: Тук не искам да пренасяме този разговор в излишно теоретизиране.
Госпожо Фидосова, както Ви обяснихме и по време на заседанието на Правната комисия, има едни органи, които не са част от изпълнителната власт, които се избират от българския парламент или с участието и на президентската институция, и на органите на съдебната власт, които органи са равно отдалечени от останалите органи и които се наричат независими регулатори. Господин главният прокурор в своя доклад – ако има някакво неразбиране от страна на мнозинството на ГЕРБ, критикуваше и имаше забележки към дейността на контролните органи, които са част от изпълнителната власт. Той не контролира независимите регулатори, а, както е тръгнало, с тяхното унищожаване скоро няма да има такива, така че те няма да подлежат на контрол, както между другото е и в сферата на изпълнителната власт, която си осигурява комфорт, за да изпълнява своите намерения без да има контрола както на независимите регулатори, така очевидно и на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата?
Заповядвайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да изразя своето мнение по предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като наистина в него има текстове или позиции, които създават дебат. Създават дебат не само в парламента. Искам да кажа това, което споделих и по време на гледането на първо четене на законопроекта в Правната комисия. Създават дебат в това число и в нашата парламентарна група. Ние го обсъждаме вече може би две седмици и, взимайки днес думата, искам да кажа, че лично аз ще подкрепя този закон, но под условие – нещо, което заявих и в Правната комисия.
Какво е условието, което поставям, за да има подкрепа към този законопроект? Това е да се направи наистина ефективен контрол върху специалните разузнавателни средства. Ефективен контрол няма да се получи само с избора на тази парламентарна комисия, в която ще има представители от всички политически сили от парламента. Ефективен контрол може да се получи, ако има гаранции за това, че ще има работеща администрация. Тоест тази комисия да има административен и експертен капацитет и то не партийно оцветен – еднозначно, за да може да се извършва този контрол. Наистина само депутати – шест на брой или дванадесет, не биха могли да извършат такъв контрол. Обемът на работа е много голям. Те могат да играят ролята на контролиращ орган, ако бъдат осигурени експерти. И може би моделът, който ни се предлага и в мотивите за Германия, където има излъчени няколко експерти с много висок ценз, е нещо, върху което си заслужава да се мисли и да се заложи между първо и второ четене. Нека и експертизата, тоест експертният, административният потенциал, който трябва да осигури тази контролна дейност, към него да има също претенция за това кои хора могат да влязат и да работят, за да свършат работа, а не просто да сложим едни хора, които да взимат заплати или да мислят, че извършват определена дейност.
Наистина работата е специфична, тя е не само специфична, но е и работа, която трябва да зависи от хора, които са, веднъж – специалисти, втори път – имат почтеност към тази дейност. Казвам това, защото в годините повечето политически скандали, които са се развивали, са свързвани с темата подслушвания. Ако искаме да изградим истински такъв орган, който да бъде към парламента и да извършва контролна дейност, то трябва да му дадем тази възможност.
Аз се обръщам към вносителите и към управляващата политическа партия: да чуем още сега ще бъде ли осигурен и гарантиран тоя административен и експертен потенциал към тази комисия? Защото лично аз – пак казвам, говоря от свое име, а не говоря от името на цялата парламентарна група, защото при нас дебатът тече и в момента и имаме претенции към тази комисия, която ще се създаде – ще подкрепя законопроекта, ако знам, че ще се създаде нещо ефективно.
Относно някои други от бележките, които влязоха в дебата за първо четене. Първо, искам да отбележа, че залата не бива да бъде подвеждана. Това, което се прави и което беше направено и в досега действащия закон, е създаване на контролни механизми върху СРС-тата, върху процедурите, по които се извършват тези дейности. Не е създаван регулаторен орган, нито досега съществуващото бюро е регулаторен орган, колеги. Нито това, което сега се предвижда, ще бъде регулаторен орган. Регулаторният орган СЕМ и това, което беше бюрото до този момент, са две абсолютно различни неща. И нека не слагаме всички неща в един кюп, защото тогава ще стане голямо объркване. Въпросът е наистина да има контрол върху дейности, които по начина, по който бъдат изписани, да бъдат така, че да са съобразени с Конституцията, а в същото време да се постигне това, което знаем юристите и сме го учили – check and balance – контрол и баланс, да не се мине в другата крайност.
И още нещо, което също искам да кажа, което прозвуча като изказване и на мен ми направи впечатление, че звучеше доста странно – по сега действащия закон съществуващото бюро веднъж годишно ще представя доклад пред Народното събрание и това преждеговорившата госпожа Манолова каза, че ще е формата на граждански контрол. Тоест докладът пред парламента ще е публичността и гражданският контрол. Същото се предвижда и сега в текстовете, които ни се предлагат.
Не можем да говорим, че веднъж парламентът в един случай прави граждански контрол, а в другия случай не правел граждански контрол. Значи, говорим все за едно и също – дали ще го наречем политически контрол или граждански контрол, това е терминология, която можем да си изберем. Въпросът е, че процедурата съществува, процедурата дава възможност и в действащия закон, и в тази нова комисия, която, ако бъде създадена, ще има възможността – и това е текст, който е заложен и трябва да остане в окончателния вид, да докладва пред Народното събрание.
Но завършвам изказването си с това, заради което основно взех думата. Най-важното е да се гарантира, защото в противен случай наистина няма да се свърши никаква работа, административният капацитет, който да покаже, че може да стане работеща тази комисия, което означава бюджет, означава пари – прости неща. В комисията го говорихме – пари, за които трябва да бъде казано, че ще се осигурят, защото всичко друго е пожелание. Всичко друго е пожелание! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, тук, от тази трибуна, в качеството ми на представител на управляващото мнозинство Политическа партия ГЕРБ ще повторя, това, което заявих и в Комисията по правни въпроси миналата седмица, когато обсъждахме на първо четене този Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Ще дам гаранция за това, че ще има осигурени и бюджет – имаме потвърждението и съгласието и на министъра на финансите господин Дянков, и на ръководството на Народното събрание – ще имаме и администрация, и експертиза от достатъчно експерти, които да осъществяват дейността по контрол на процедурите за тези специални разузнавателни средства.
Идеята ни и това, което споделих предварително, е, че до влизането на второ четене на законопроекта, между първо и второ четене, да сме готови да внесем за обсъждане в Народното събрание нашия проект за изменение на текстове на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в които текстове подробно да бъде регламентирана дейността на тази подкомисия, както и вътрешни правила, които да уреждат подробно и конкретно тази дейност. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика има ли? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Михайлова? Не.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов. (Шум и реплики в мнозинството.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, извинявам се на колегите – аз бих им дал почивка, но Вие определяте ритъма на работа на събранието, а ние имаме възможност да изразим своята позиция, така че бъдете добри,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички изглеждат удивително свежо от тази трибуна, така че нямат нужда от почивка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ...ако искате да изслушате, а ако искате, да преминете към почивка.
Аз накратко ще обърна внимание върху основния дискусионен въпрос за тази чувствителна материя. Този въпрос не е спорът дали парламентът чрез свой орган може да осъществява наблюдение и контрол върху начина на използване на специалните разузнавателни средства. По този въпрос няма защо да спорим и аз дори смятам, че това напълно спокойно би могла да прави комисията, която се занимава с другите въпроси – въпросите на вътрешната сигурност и обществения ред. Защо трябва да се създава един допълнителен орган – нещо, което вие опровергавате по отношение на своите правилни първоначални действия: да съкратите броя на парламентарните комисии и всяка една комисия да обхваща почти цялата материя в съответната област?
Така че дори за мен е излишно създаването на такъв паритетен орган, дори и 6-членен, вътре в парламента, който правилно разбрах, че се нуждае от специален експертен капацитет, различен от този, с който разполагат поначало другите парламентарни комисии.
Аз искам да ви обърна внимание върху ключовите елементи на това решение, постановено от Европейския съд по правата на човека срещу България, което според мен косвено трябва да ни ориентира в намирането на отговора. Става дума и за позоваването на няколко подобни дела, които са водени срещу Германия, Обединеното Кралство и отново срещу Германия. Но това, което Съдът постановява в един от своите ключови мотиви преди да се произнесе срещу България, е за това, че няма ефективен контрол върху използването на тези средства. Съдът отбелязва, цитирам още, че цялостният контрол върху системата на използване на специални разузнавателни средства е поверена единствено на министъра на вътрешните работи – това вече е решено чрез действащия закон – който не само, че е политически назначен и е член на изпълнителната власт, но участва пряко във възлагането на използване на специални разузнавателни средства не на независими органи, като например – обърнете внимание – специален съвет, избран от парламента и на независима комисия, какъвто е случаят по делото „Клас” и други, или специален пълномощник, който заема или има право да заема висока съдебна длъжност, какъвто е случаят по друго дело, или контролна комисия, състояща се от лица с квалификация, равна на квалификацията на върховен съдия.
Забелязвате ли сега, че приемайки това решение, вие всъщност елиминирате този тип независим и професионален контрол? Защото лицата, които пряко трябва да контролират, са приравнени към най-високи магистратски позиции и независимо дали има, или няма структура в парламента, това не отменя необходимостта от такава специализирана комисия, съвет или бюро. Това са вече национални особености.
Дори примерът, на който се позовавате, тъй като вие сте потърсили някакво решение, което да е най-близко до вашата идея и то е отразено в мотивите на вносителя – в Германия става дума не просто за комисия, каквато има вътре в парламента, но освен комисията, наричана парламентарен съвет, състоящ се от народни представители от опозицията и мнозинството, освен това всеки месец министърът отчита своите действия пред постояннодействаща контролна комисия „G-10”. Тя се състои от трима членове, които се избират от парламентарния съвет за определен срок и с квалифициране да заемат съдийска длъжност – напълно независими са при изпълнение на функциите си и не могат да бъдат инструктирани по никакъв повод.
Тоест в Германия има комбинация между парламентарен контрол и излъчване непряко, а чрез този съвет, на друго независимо тяло, което е експертно осигурено и има самостоятелност във вземаните решения. Ето това вие премахвате и това ние оспорваме. Защото България се намира в състояние на постмониторинг в Съвета на Европа и ако ние използваме тези стандарти, което всъщност е ключовата роля на контрола за демократичност и защита правата на човека, ще се окаже, че с това решение ние се отклоняваме, придавайки твърде голяма тежест на прекия политически контрол, който аз не оспорвам, но който не може да елиминира наличието на подобно звено. Мисля, че това вече го разбирате, а дали ще го приемете, е отделен въпрос.
Освен това, когато говорим за чувствителността на темата, и с това искам да завърша, тя не се поставя за първи път тук. И няма защо да се позоваваме на недостатъчно добри практики как този въпрос е бил отлаган дълго, как винаги при неговото решаване има влияние на конкретната политическа конюнктура. Да, това го е имало, има го и в момента. Но аз се опитвам това да го оставя встрани, защото това в случая не е основната дискусия.
Въпросът е, че в миналия парламент, и то на няколко пъти се поставяше въпросът за силен контрол върху използването на специални разузнавателни средства, на възможност да се проследяват съобщенията на гражданите и редица от нас, принадлежащи към тогавашното мнозинство, отклонихме тези опити, които бяха поддържани в правителството и значителен брой от народните представители, също от мнозинството. Тоест ние проявяваме чувствителност към това да не се злоупотребява с тези средства. Давам ви го за пример, за да ви окуража да търсите решения, които не са повлияни от една или друга ситуация. Наистина няма да продължи задълбочаването на злоупотребите, защото тук госпожа Фидосова цитира доклад за начина, по който те се използват. Но аз ще ви цитирам и тази част от доклада на Върховната касационна прокуратура, и то от далечната вече 2001 г., тоест нещата оттогава би трябвало да са се влошили, просто поради по-голямата интензивност на използването на такива средства вследствие на развитие на комуникациите и са станали многобройни злоупотреби. От позициите на Европа в България, в сравнение с други страни, се установява, че съгласно тези данни, които аз приемам за коректни, за един период от около две години – от 1999 до 2001 г., са били дадени повече от 10 хил. разрешения и този брой дори не включва подслушванията на мобилни телефони за население по-малко от 8 милиона, като по-малко от 270 от тях са послужили пряко като доказателства в развитието на съдебен процес.
Ето, стигаме до този нула цяло и колко процента. Премахвайки тази двустепенна система на контрол от едно професионално звено, което е със значителен експертен потенциал, и контрола от страна на парламента в една или друга форма, ние няма да решим проблемите, пред които се намира в момента България.
Затова ви призовавам да преосмислите решението във вашия законопроект. Това го забелязаха и вашите партньори от ДСБ, но те като командирска партия могат да правят известни компромиси, да съзират недостатъците и да смятат, че все пак този модел трябва да бъде променен. Но аз ви казвам – тази дискусия може да не остане само българска. Нека да не я превръщаме в европейска, защото това са въпроси, по които ние трябва да се движим последователно, а не да възпроизвеждаме лоши практики. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Стоилов, делото „Клаас”, на което се позовава решението, т.нар. „Закон на G 10” и този специален тричленен съвет касаят ползването на специални разузнавателни средства само по отношение на националната сигурност. Няма да изброявам органите. Правомощията на този избран тричленен съвет – Вие сте прав – са такива, че на практика той дава разрешения за ползване на специални разузнавателни средства. В останалите случаи – например криминални, разрешенията в Германия се дават от съда. При нас разрешенията за ползване на специални разузнавателни средства, без значение дали обслужват националната сигурност (имам предвид ДАНС), военна информация или Криминалната полиция, се дават от съда, за да се твърди, че видите ли, този Съвет непременно е необходим. Практически правомощията на този съвет в провинциите са такива, че те дават разрешенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Лазаров.
За втора реплика има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Стоилов, аз съм съгласен с Вас, че администрацията, която трябва да подпомага тази парламентарна комисия, трябва да бъде много силна и авторитетна. Тя може да бъде изградена по начин, който да й гарантира, че действията й ще бъдат независими. Искам да ви обърна внимание, че в един такъв орган, който върши такова държавно дело, е достатъчно да има един специалист, достатъчно е да има едно политическо лице, един народен представител, който да е в състояние да прецени аргументите за едно искане за използване на специални разузнавателни средства по отношение на определено лице или по отношение на определени лица, да прецени едно решение на съда и съответно да реагира на него като гражданин. Нали говорим за граждански контрол! Тук няма значение броят. Тук няма значение съставът на комисията. Ще ви дам пример от това, което съм наблюдавал сега във връзка с тази „Галерия”. Самият Инспекторат на ДАНС казва, че са констатирали слабости в процедурата по използване на специални разузнавателни средства и правят препоръка да се изготви система, за да не се злоупотребява с прилагането на специални разузнавателни средства. Тоест самите органи знаят, че трябва да бъдат контролирани. Контролът е външен поглед – на специалист, на компетентно лице, който може да оцени тази аргументация.
Защото аргументацията винаги е сложна и юридически свързана с въпросите на националната сигурност или въпросите на престъпността. Тоест такива хора трябва да могат да произведат такова експертно становище и да кажат: „Това искане е незаконосъобразно, не отговаря на записа от закона и т.н.”. Това не е чак толкова сложно. Проблемът е, че се прилагат хиляди – тук Вие сте прав – искания, разрешения, които изискват сериозен административен състав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика има думата господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, скъпи колеги! Обръщам се предимно към вас. Следейки много внимателно този дебат както всички вас, тъй като нямам пряко участие в подготовката на този закон, стигнах до мнението, че основният въпрос, както каза и господин Стоилов, който трябва да се разгледа, е понятието „независим орган”. Що е то „независим орган”? Може би опозиция под „независим орган” разбира всеки орган, членовете на който са посочени от три партии на принцип 3:5:8?! Колеги, вашето понятие за независимост е толкова изкривено, може би в резултат на 45 години независима България до 1989 г., че по време на изборите вие си позволихте да издигнете независим кандидат – кмет на Стара Загора, който беше член на Висшия партиен съвет. Той беше независим, а след това стана и министър. Това ще рече независим. (Ръкопляскания от опозицията.)
Затова в общественото понятие вече думата „независим” означава, че от него нищо не зависи. Ние не искаме сега да има пак орган, от който нищо не зависи. Ние искаме ефективен контрол! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата господин Янаки Стоилов за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря на колегите, които се включиха в дискусията.
Смятам, че репликата на господин Лазаров е уточняваща и мисля, че този коментар допълва дискусията по полезен начин.
Господин Костов разви допълнителни аргументи, каквито аз дадох, така че не виждам защо да споря с него. Само обръщам внимание, че неотдавна всички ние правилно отклонихме искането на друг народен представител – Яне Янев, който искаше чрез промяна в правилника да се даде на отделна парламентарна комисия възможност да прави непосредствени внезапни проверки, а сега вие предвиждате това като достъп до помещения, документи и т.н. – отново на комисия, давайки й изключителни правомощия спрямо другите парламентарни комисии. Това също говори за непоследователност в подхода.
Ако тези хора трябва да бъдат наистина експерти, аз не ги схващам като експерти, посочени пропорционално от всяка партия, защото те са или експерти, или хора, които независимо от експертните си познания, се съобразяват предимно с възложените им политически поръчения.
Завършвам с това, което каза господин Велчев – да, има доста порочни неща във формулата 8:5:3. Така че аз не предлагам да ги възпроизвеждаме. Радвам се, че се включвате в дискусия, която засяга равносметката от управлението на тройната коалиция и проблемите на БСП. Искам само да Ви обърна внимание, че никой от нас не е отсъствал в годините на своя предишен живот от България, от нейните професионални или обществени проблеми. Предполагам, че Вие сте заемали по-високи административни длъжности от мен в този период.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В частния бизнес.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Бъдете по-обективен към биографията си. Нека всеки да се обръща достатъчно критично не само към своето настояще и към своите опоненти, но и към своето собствено. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Миков иска думата. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще се опитам по-малко да просвещавам, каквото усилие направи господин Костов и преждеговорившите мои колеги, защото знам, че няма партия, няма и парламентарна група в България през тези 20 години, в която да е имало повече хора, които познават темата отвътре. Искали са, пипали са, правили са, ползвали са. (Шум, оживление от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ.) Това е, което обсъждаме.
Иска ми се да говорим за политиката, която се провежда. На първо място искам да кажа, че в тази дискусия кабинета го няма. Или е периферно, тук-таме в комисията, тук-таме в медиите. Двамата министри или по-скоро най-отговорният за това министър – министърът на правосъдието, тук не става въпрос за нещо, свързано със специалните разузнавателни средства, а за защита на гражданските права, където отговорният министър е министърът на правосъдието. За разлика от нейния предшественик госпожа Тачева, с която съм имал спорове и дискусии и в публичното пространство, и непублично, госпожа Попова избяга от тази тема. Факт е и отсъствието й днес. Факт е, че и кабинетът няма позиция по този закон и той неслучайно се внася от група народни представители от управляващата коалиция – от ГЕРБ и „Атака”, с едничката цел да се премахне един вид контрол, със заблудата, че се заменя вид контрол.
Уважаеми дами и господа, възможностите за парламентарен контрол съществуват и сега. Нещо повече, освен Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, каквато е практиката на предишните легислатури, има и още една – Комисия за контрол на ДАНС. И никой по никакъв начин на пречи на тези две комисии или създавайки подкомисия, тук вносителите са внесли предложение за комисия, а говорят за подкомисия – няма значение, но няма никаква пречка да се осъществява парламентарен контрол. Такъв контрол е правен в България. Той е правен и по случая „Филчев гейт” със създадена нарочно специална парламентарна комисия, правен е и в предишното Народно събрание. И се показа, че обществената тревожност, недоверието, усещането у гражданите, че структурите съществено нарушават техни права, не може да бъде решено с парламентарния контрол. Затова се отиде към това решение, не само заради доста категоричното по отношение на България решение на Съда в Страсбург.
Какво друго се случва през последната година – година и половина? Говоря това на вас от управляващото мнозинство. Опозицията е ясна, тя трябва да се съобразява, когато в една управляваща фракция има толкова хора, познаващи добре темата. Но вие от управляващото мнозинство също го имайте предвид: в тази година се увеличи броят на субектите, които имат право да искат специални разузнавателни средства. Равнищата на искане бяха свалени специално по отношение на прокуратурата до районно равнище, което рязко увеличи кръга на субектите, имащи право да искат специални разузнавателни средства.
Разбирам от заявление на министъра на вътрешните работи, че популярните разпечатки или така нареченото проследяване на трафика също влиза в този режим. Това увеличава обективно обема, броя – вчера го казах в комисията – купчината на неговата маса, която расте. Когато се увеличават субектите, когато се увеличава броят на специалните разузнавателни средства, се премахва звено на контрол. Никого не можете да убедите, че заменяте едно с друго.
Премахване на един орган, който чрез своята мандатност, понеже господин Велчев поставя въпроса за независимостта – да, Европа е приела стандарта за независимост с разминаващите се мандати. Другото означава, че всяка нова политическа власт в парламента трябва да смени всички останали мандатни органи, да няма разминаване на мандати. Разбира се, при вас е по-различно, при вас мандатът е по-продължителен от 30-15-10 години, но все пак мандатността, разминаваща се с мандатността на легислатурите, колкото и да е неприятно на следващите управляващи да гледат избрани от предишни събрания хора, е гаранция за независимост. И ние, така прословутата предишна коалиция, и по-предишното правителство изтърпяха органите, избрани от предишни легислатури, за да се гарантира мандатността, защото, пак казвам, мандатността, разминаваща се с мандатите на легислатурите, е онзи европейски принцип, който прави различния подход след революциите „вземаме властта и сменяме всичко”. Това е крайъгълен камък за демократични процедури. И Европа, господин Велчев, така го оценява.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Но неработещо!
МИХАИЛ МИКОВ: То може да е неработещо, но Европа го поставя като стандарт. А работещото в края на 40-те години „сменяме всичко, няма мандати” – това е друга практика. Вие просто смятате, че тя е по-работеща.
Уважаеми дами и господа, с въпроса за субектите, които ще извършат тази дейност, беше направен опит от предишния закон да се въведе принципът за квалифицирани магистрати. Не хора, които са искали и прилагали, а хора, които имат определен магистратски стаж.
Апропо, сега в закона вие предвиждате една репресия, която за първи път се случва, но искам да я отбележа, за да знаете, че след това може да се случи винаги, когато се създаде прецедент. Вие казвате, че магистратите, избрани с правото на закона и след това трябва да се върнат на местата си, трябва да минат през конкурс. Кой гарантира на Маргарита Попова, че тя ще бъде независим магистрат? И защо сега постфактум, тези хора са избрани при действащ закон? Избрани са и са дали съгласие да работят, това са бивши съдии, следователи, прокурори. Сега вие казвате: „не, ще ви отнемем дадени права”. (Председателят Цецка Цачева дава звуков сигнал за приключване на изказването.)
Извинявайте, госпожо председател, мисля, че е важно да чуят това от мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето на групата изтече, господин Миков, ориентирайте се към приключване!
МИХАИЛ МИКОВ: Инак кой гарантира, че съдиите и прокурорите, които днес участват в политическата власт, другото мнозинство няма да им забрани да изпълняват дейност, защото са политически лица? Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други желаещи народни представители да участват в дебата? Няма.
Обявявам режим на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Гласували 155 народни представители: за 118, против 34, въздържали се 3.
Предложението е прието. Благодаря.
Сега приканвам всички народни представители в парламентарния клуб.
Обявявам почивка до 12,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛА НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Постъпил е доклад от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля председателя на комисията господин Анастасов да ни запознае със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо председател, колеги, имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Христо Ангелов – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Таня Каракашева – началник отдел „Правно осигуряване на оперативноиздирвателната и административнонаказателната дейност” към МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да подложим на гласуване процедурното предложение за допускане представители на съответните министерства.
Няма кворум в залата. Ще изчакаме любезно уморените колеги да си починат – десет минути след края на обявената почивка.
Прекратете гласуването.
Моля квесторите да поканят гостите в залата. Не бяха изложени съображения против процедурното предложение.
Имате думата, господин Анастасов. (Реплики от КБ: „Няма кворум!”)
Кворумът влезе, уважаеми господа, само че отдясно и вие не забелязахте. Броя всеки глас, който влиза. Моля за ред в залата!
Заповядайте, господин Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 30 септември, разгледа внесения Законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 902-01-21, внесен от Министерски съвет на 25 септември 2009 г.
На заседанието от Министерство на правосъдието присъстваха Христо Ангелов – заместник-министър, и Крум Милев – държавен експерт от Съвета по законодателство; и от Държавна агенция „Национална сигурност” господин Стоян Тренин – директор на Дирекция „Правна”, и Таня Каракашева – началник отдел „Правно осигуряване на оперативноиздирвателната и административно-наказателната дейност”. Законопроектът бе представен от заместник-министър Христо Ангелов.
Целта на законопроекта е да бъдат добавени в чл. 1, ал. 2 и в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби Главна дирекция „Охрана”, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието и Държавната агенция „Национална сигурност”, като по този начин за тези органи няма да се прилагат разпоредбите на действащия закон.
С разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от действащия закон се забранява придобиването, съхраняването, носенето и употребата на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба. С включването им в състава на органите, за които не се прилага режимът на закона, се осигурява правомощието на личния състав на Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието да осъществява ефективно дейността си, свързана с използването евентуално на огнестрелното оръжие и боеприпасите, която ще се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет и да придобива подходящото автоматично оръжие и боеприпаси за него.
На основание чл. 126, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и поради същите мотиви се предлага включване и на агенцията в органите по чл. 1, ал. 2, и в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на закона. В резултат на проведените разисквания, като приема за основателни мотивите по законопроекта, внесен от Министерския съвет, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Анастасов.
Останалите две комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията за контрол на Държавната агенция „Национална сигурност”, на които бе разпределен докладът, не са излезли със становища и доклади по него.
Желаете ли някакви допълнителни пояснения от името на вносителите? Няма такова желание.
Има ли народни представители, които искат да се включат в дискусия по обсъждания на първо четене законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от настоящия ни дневен ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, приет на първо гласуване на 24 септември 2009 г.
За доклад за второ гласуване думата има госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
В посочения срок не са постъпили предложения и предлагам за гласуване текста на вносителя, който изцяло се подкрепя от комисията.
„Закон за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуваме подкрепеното от комисията наименование на закона.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 1 съгласно текста на вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме редакцията на § 2.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията за подкрепяне на текста на „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте § 3 съгласно текста на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте редакцията на § 4.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието, с което е приет на второ четене Законът за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ, приет на първо гласуване на 24 септември 2009 г.
Моля председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Димитров да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Представям ви доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм относно Законопроект за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г., приет на първо гласуване на 24 септември 2009 г.
„Закон за изменение на Закона за електронната търговия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона, подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме § 1 на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текста на вносителя относно наименованието,подкрепен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието, а с него е приет и на второ четене Законът за изменение на Закона за електронната търговия.
Съгласно приетата от нас програма, следващата точка е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Докладът на водещата Комисия по земеделието и горите е входиран едва днес в 10,45 ч. с № 953-07-10, който съгласно нашия правилник няма изтекъл 24-часов срок и не може да бъде разглеждан в пленарното заседание днес. Нещо повече, тази точка не би могла да бъде поставена на разглеждане в програмата ни и в утрешното заседание преди парламентарния контрол поради късното представяне доклада на комисията, така че тази точка ще остане за следващата работна седмица.
При това положение за утре остава полагането на клетва от господин Иван Искров като управител на Българската народна банка и парламентарният контрол.
Уведомявам ви в какво ще се състои утре парламентарният контрол, който ще започне в 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на два въпроса от народните представители Николай Пехливанов и Валентин Николов и на питане от народния представител Калина Крумова.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов и Кирил Гумнеров.
Министърът на здравеопазването Божидар Нанев ще отговори на въпрос от народния представител Цвета Георгиева.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Георги Божинов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
– министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос от народните представители Иван Костов и Веселин Методиев;
– заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на три въпроса от народните представители Корнелия Нинова, Пенко Атанасов и Георги Божинов;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на пет въпроса от народните представители Павел Шопов, Димчо Михалевски – два въпроса, Огнян Пейчев и Кирил Гумнеров и на питане от народния представител Четин Казак;
– министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Яне Янев.
С оглед компактност на дневния ни ред за утрешното пленарно заседание, тъй като полагането на клетва от господин Иван Искров не считам, че ще продължи повече от 15 минути, утрешното пленарно заседание ще започне в 10,45 ч.:
Точка първа – полагане на клетва от господин Искров, след което в 11,00 ч. пристъпваме към парламентарния контрол.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,10 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Митхат Метин
Петър Хлебаров