Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Милена Христова и Мариана Даракчиева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 194 народни представители. Налице е конституционният кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
На Председателския съвет тази сутрин обсъдихме проекта за работа на Народното събрание за периода от 7 до 9 октомври 2009 г., както следва:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносители – Павел Димитров и Даниела Петрова.
2. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.), заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на Банката от 30 януари 2009 г. Вносител – Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител. Вносител – Министерски съвет.
4. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Вносител – Менда Стоянова.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, приет на първо гласуване на 17 септември 2009 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, приет на първо гласуване на 23 септември 2009 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за регионалното развитие, приет на първо гласуване на 23 септември 2009 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Лъчезар Тошев.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за туризма, приет на първо гласуване на 16 септември 2009 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители – Павел Димитров и група народни представители.
11. Първо четене на Законопроекта за допълнение на контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Вносител – Министерски съвет.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, приет на първо гласуване на 24 септември 2009 г.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, приет на първо гласуване на 24 септември 2009 г.
14. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов.
15. Полагане на клетва от господин Иван Искров като управител на Българската народна банка.
16. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване проекта за Работна програма на Народното събрание за периода 7 - 9 октомври 2009 г.
Гласували 181 народни представители: за 180, против няма, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 30 септември 2009 г. до 6 октомври 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Ваньо Шарков и Мартин Димитров. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Сметната палата за 2008 г. Вносител – Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Вносители – Менда Стоянова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител - Министерски съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител – Ваньо Шарков. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратификация на Споразумението между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за предоставяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и Анекса към него. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по външна политика и отбрана.

Преминаваме към първа точка от програмата за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Постъпил е доклад от Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
На редовно заседание, проведено на 9 септември 2009 г., се разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова, и Законопроект за изменение и допълнение на културното наследство, внесен също от Павел Димитров и Даниела Петрова.
Моля председателя на комисията госпожа Даниела Петрова за информация по доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на господин Петър Чобанов - заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласувате за направеното процедурно предложение.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА:


„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен
от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.
и Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен
от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.

На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 9 септември 2009 г., бе разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г., и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от същите народни представители на 27 август 2009 г.
В дискусията участваха представители на Народното събрание – Светлин Танчев, председател на европейските и контрол на европейските фондове; Мирослава Манолова – съветник в отдел „Законодателни референции”; Бояна Капитанова – отдел „Европейско право”; представители на съдебната власт – Николай Соларов, прокурор от Върховната касационна прокуратура, отдел „Противодействие на корупция, пране на пари и други престъпления от значим обществен интерес”; Бранимира Борисова – съветник на главния прокурор по парламентарните въпроси; от Министерството на културата; заместник-министър Тодор Чобанов; Христо Гаджев - парламентарен секретар, и Донка Нейкова – директор на Правна дирекция. От Министерството на вътрешните работи – Володя Вълков, от Национален институт за опазване на недвижими културни ценности – арх. Георги Угринов, арх. Уляна Малеева и арх. Христо Ганчев – Национален археологически институт с музей при БАН; проф. Маргарита Ваклинова и Людмил Вагалински, Национална художествена академия, катедра „Консервация и реставрация”; проф. Веселина Илкова и проф. Валентин Тодоров. Национална художествена галерия – Борис Данаилов; Регионален исторически музей Кюстендил - Валентин Дебочички; антиквариати – Юлия Върбанова и Емил Михайлов; Съюз на народните читалища - Кирил Христосков; Национално движение българско наследство – проф. Румяна Михнева; Сдружение с ръководител Пламен Краевски; Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места - Елка Пенкова; Обсерватория по икономика на културата - Деяна Андреева и Биляна Томова; Фондация за градски проекти и изследвания - Юрий Вълковски, и представители на неправителствени организации.
От страна на вносителите законопроектите бяха представени от народния представител Даниела Петрова.
Законът за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство. Целта на закона е да се създадат условия за устойчиво развитие на политиката по опазването и гарантирането на равен достъп на гражданите до културните ценности.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, касае изменение на § 5 и § 6 от Закона за културното наследство във връзка с удължаване на сроковете, в които гражданите следва да изпълнят своите ангажименти, като предложат за идентификация и регистрация притежаваните от тях движими археологически културни ценности, върху които са установили фактическа власт до влизането в сила на закона.
В законопроекта се предвиждат и промени, които да улеснят конституирането на Инспектората за опазване на културното наследство във връзка със заемане на длъжности в него.
Заместник-министърът на културата господин Тодор Чобанов представи становище на Министерството на културата, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта.
Проведе се дискусия относно срока за идентификация и регистрация на движими културни ценности. Изказани бяха мнения за увеличаване на предложения срок на година и половина. С оглед сложността и обема на работата и обстоятелството, че по-голяма част от сроковете са изтекли преди издаването на подзаконовите нормативни актове, народните представители, представителите на институциите и неправителствените организации се обединиха около предложението за увеличаване на срока по § 4 и § 5, който от „шестмесечен” се заменя с „едногодишен”.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, цели осигуряване на пряко прилагане на Регламент № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата с оглед постигане на яснота и рационалност.
Законопроектът предвижда също отнемане на правомощията и отмяна на статута на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности с оглед необходимостта да се разграничат експертните от контролните функции в областта на опазване на недвижимото културно наследство.
В § 1, т. 2 от законопроекта се предвижда министърът на културата да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, което също е предмет на националното законодателство.
Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Светлин Танчев представи становище на комисията, което подкрепя промените в предложения законопроект.
Заместник-министърът на културата господин Тодор Чобанов представи становище на Министерството на културата, с което се подкрепят предложените промени в законопроекта.
По време на дискусията имаше разисквания по предложението за заличаване на думата „официален” от ал. 2 на § 5 от Закона за културното наследство.
След проведената дискусия:
- Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-10, внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.
- Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа „за”, 4 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от народните представители Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Постъпило е и становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която също е разгледала законопроекта.
Моля представител на комисията да ни запознае със становището.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за културното наследство, № 954-01-11, внесен от
Павел Илиев Димитров и Даниела Маринова Петрова на
27 август 2009 г.

На заседанието, проведено на 3 септември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова.
В заседанието на комисията взеха участие: народният представител Даниела Петрова – съвносител на законопроекта, Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, и Донка Нейкова-Любенова – началник отдел „Правно-нормативна дейност” в Министерството на културата.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство цели осигуряване на прякото прилагане на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата.
В законопроекта се предвижда привеждане на българското законодателство в съответствие с Регламент (ЕО) № 116/2009, който кодифицира неколкократно изменяния Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата с оглед постигане на яснота и рационалност.
Законопроектът предвижда също отнемане на правомощията и отмяна на статута на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности в полза на създадения със закона Инспекторат към министъра на културата, което е предмет на националното законодателство.
В § 1, т. 2 от законопроекта се предвижда министърът на културата да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, което също е предмет на националното законодателство.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство осигурява предпоставки за прилагането на Регламент (ЕО) № 116/2009.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Павел Илиев Димитров и Даниела Маринова Петрова на 27 август 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Радев.
От името на вносителите желае ли някой да вземе становище?
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще ви запозная със становището на вносителите както по отношение на законопроектите за изменение на Закона за културното наследство, така и по отношение на Решение № 7 по конституционно дело № 11 от 2009 г. на Конституционния съд.
По съдържание законопроектите обхващат две групи норми. В първата група са включени разпоредбите, посветени на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, по силата на които се внасят промени в структурата на Министерството на културата.
Предлага се министърът на културата да осъществява цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, като в тази връзка се предвижда отмяна на правния режим, уреждащ правомощията и статута на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Заедно с това се предлагат и норми, които засягат изискванията за заемане на длъжността „инспектор” в създадения със Закона за културното наследство Инспекторат с оглед попълването на състава му.
Във втората група са включени норми, които засягат Преходните разпоредби на Закона за културното наследство. Изрично трябва да се отбележи разпоредбата на § 34, т. 1, който внася изменение в § 5, ал. 2 от закона, според която при идентификацията на движимите археологически културни ценности - национално богатство, правото на собственост вместо с официален документ ще се установява с частен такъв.
Тази промяна е в съответствие с решението на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 5, ал. 2 от Закона за културното наследство. Конституционният съд е приел, че този текст от закона поставя в повечето случаи като предпоставка невъзможното условие за признаване на право на собственост върху движими археологически културни ценности - национално богатство, като така нарушава принципа на правовата държава – неприкосновеността на частната собственост и на задължението тя да бъде гарантирана и защитена от закона, което е в разрез с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Обезсилването на тази разпоредба чрез обявяването й за противоречаща на Конституцията води до едни и същи последици с отмяната й от Народното събрание, преустановяването на действието й занапред, а от това следва, че тя не съществува в правния мир и в този случай не може да бъде изменяна.
В този смисъл е и Решение № 22 по Конституционно дело № 25 от 1995 г. на Конституционния съд относно правните последици на решенията му.
Независимо от изложеното, във връзка с обезсилването на разпоредбите на § 5, ал. 2 и 3 от Закона за културното наследство чрез обявяването им за противоконституционни с въпросното решение, ще следва между първо и второ гласуване на законопроектите да се прецизират текстовете от закона, в които има препратки към § 5, ал. 2 и 3. Останалите норми от тази група, с които се предлага промяна на срока за предявяване на искане за идентификация на движими археологически културни ценности, не са засегнати от постановеното решение на Конституционния съд, тъй като не са били атакувани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Думата има госпожа Петрова като съвносител.
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, като съвносител аз също бих искала да изложа своето становище по отношение на предложените законопроекти.
Първият законопроект за изменение и допълнение касае § 5 и § 6 от Закона за културното наследство относно сроковете, в които гражданите трябва да предложат за идентификация и регистрация притежаваните движими културни ценности, намиращи се в тяхно фактическо владение към момента на влизане на закона в сила. Удължаването на сроковете, както вече се подчерта, се налага именно от почти изтеклите срокове преди издаването на подзаконовите нормативни актове.
Със законопроекта също се предлага изменение на нормата, касаеща длъжността „инспектор” в създадения със Закона за културното наследство Инспекторат с оглед повишаване изискването за професионалния стаж относно състава му.
Във втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се цели осигуряване на пряко прилагане на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г., който кодифицира неколкократно изменения Регламент (ЕО) 3911/1992 г. на Съвета от 9 декември 1992 г. относно износа на паметници на културата.
В § 1, т. 2 от законопроекта се предвижда министърът на културата да организира, координира и контролира цялостната дейност по опазването и управлението на недвижимото културно наследство, като се предвижда и отмяна на правния режим, уреждащ статута и правомощията на Националния институт за опазване на недвижими културни ценности в полза на създадения със закона Инспекторат към министъра на културата. По този начин се цели разграничаване на различните административни, научно-експертни, проектантски и други дейности, изпълнявани от Националния институт, и премахване на дублиращата му функция с Инспектората за опазване на културното наследство, който ще осъществява контрол за спазване на изискванията на закона и на издадените въз основа на него актове, както и ще поеме всички функции, изпълнявани досега от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
Разпоредбата по § 34, т. 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство внася изменение в § 5, ал. 2 от същия закон, където е формулирано изискването за наличие на официален документ при установяване на право на собственост. В повечето случаи това изискване е неизпълнимо условие и има характер на законово препятствие за изпълнение на процедурата по идентификация на движимите културни ценности – национално богатство. Наследникът може да разполага с официален документ единствено относно качеството си на наследник, а само по изключение - и с официален документ относно правата на своя наследодател върху наследствената движима вещ – национално богатство.
В този смисъл е и Решение № 7 по Конституционно дело № 11 от 2009 г., където е постановено, че българското законодателство не е предвиждало нито в миналото, нито към настоящия момент специална форма за придобиване чрез покупко-продажба на движими вещи – културна ценност. Във всички случаи на придобиване на движими вещи чрез сделка без предварително законодателно да е постановено изискване на форма не е възможно да бъде представен официален документ, а само частен такъв. Поради това нарушаване на принципа на правовата държава относно неприкосновеността на частната собственост и на задължението тя да бъде гарантирана и защитена от закона Конституционният съд е постановил на основание чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията противоконституционността на § 5, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Откривам дебата по двата законопроекта.
Имате думата, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, вече имах възможност пред Комисията по културата, гражданското общество и медиите да изразя становището си, че е похвална скоростта на колегите вносители да направят преоценката кое в Закона за културното наследство е най-важно и се нуждае от спешна промяна и да направят своето предложение.
Законът е в сила едва от 10 април 2009 г., след почти 15-годишни усилия за неговото раждане.
Въпреки активното участие на много водещи български експерти в създаването му като алтернатива на остарелия Закон за паметниците на културата от 1969 г., двегодишните усилия не завършиха навреме, за да бъдат изпробвани на практика основните постановки в него. Законът наистина може да бъде усъвършенстван, трябва да бъде усъвършенстван, но подчертавам – цялостно, а не на парче. Само практиката може да покаже къде има нужда от нова намеса.
С проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се предлага отмяна на правния режим, уреждащ правомощията и статута на Националния институт за паметниците на културата на недвижимото културно наследство. На практика се предлага ликвидиране на работещия вече 50 години Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности.
Каквито и да са мотивите за това предложение, длъжни сме да признаем ролята му като основен субект на експертно ниво в системата за опазване на недвижимите културни ценности на страната и на активен участник в международното сътрудничество. Експертният потенциал на този институт е много важен за прилагане нормите на закона и подчертавам, че това е неразривно свързано с цялостната философия на закона.
Знам и това, че в доклада на „Европейската мрежа на наследството” от 2007 г., както и в докладите на експертите от Съвета на Европа по тази тема не се съдържат препоръки, свързани с преструктурирането на системата на Министерството на културата в областта на опазването на недвижимите културни ценности.
Законът за културното наследство признава необходимостта да се разграничават експертните от контролните функции в тази област. Това бе причината в него да се регламентира създаването на Инспекторат към министъра на културата. Преценката за допустимите намеси и реализацията й в процеса на опазване на недвижимите културни ценности се осъществява на две нива: първо – при съгласуване на проектите, и второ – при изпълнението на съгласувателните проекти. Ето защо Законът за културното наследство разделя две основни компетенции, дадени на НИПК и от стария закон: съгласуването да става в НИПК, а контролът - в Министерството на културата. Това разделяне е принципно правилно от нормативна гледна точка.
Съгласуването на проекти за опазване на недвижими културни ценности е високо експертна дейност и изисква специфични познания, подготовка и информация. Тя е част от процедурата при даване на статут, определяне на режим за опазване, експертно решение във връзка с прилагане намеса в съответствие с приетите режими, информация от архива на института и съгласуване на проекта. В този смисъл предлаганото в чл. 14, т. 12 преминаване пряко в правомощията на министъра на културата на задачите по изучаване, оценка, архивиране, експертиза и съгласуване е методологически неправилно. Чрез разделяне на съгласуването и контрола се целеше преодоляването на съществуващото досега смесване между експертна дейност и административните правомощия, осъществени досега само от Националния институт за паметниците на културата. Институтът по принцип не осъществява научна дейност, той не е звено от фундаменталната наука, а прилага общоприети от международната общност методики. В този смисъл е осъществената и досега експертно-методическа дейност. Това е европейската практика.
В предложението за промени на новоприетия Закон за културното наследство се предвижда министърът на културата да координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление на недвижимото културно наследство, като съгласува устройствени схеми и планове, планове за опазване и управление и проектна документация за недвижими културни ценности, както и за строежи в техните граници и охранителните им зони в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройството на територията, извършва специализирано документиране и мониторинг на недвижимите културни ценности и други. Подобен опит не е познат в европейската практика. Министърът на културата трудно може да изпълнява описаните експертни функции, изразяващи се в обем от над 4 500 преписки на година, които представляват динамична кореспонденция по различни казуси на опазването. За осъществяването на успешна държавна политика обаче му е необходима именно самостоятелна експертна структура с достатъчен ресурс, носеща отговорност за експертните си решения.
Във връзка с идентификацията на недвижимите културни ценности се предвижда издирването и изучаването им, с изключение на археологическите ценности, да се извършва от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица. Тази възможност им е предоставена и в сега действащия закон, но оценката и провеждането на процедурите за даване на статут на недвижима културна ценност в европейската практика се движи от държавен орган, тъй като от този статут следват определени ангажименти и отговорности на държавата. Затова считам, че отпадането на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности и Института за подводна археология е нецелесъобразно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Данаилов.
Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Петрова, уважаеми дами и господа народни представители! Колкото и да е парадоксално, България единствена от 27-те държави - членки на Европейския съюз няма приета със закон стратегия за опазване на културното и историческото наследство, а именно България е държавата с най-богато културно-историческо наследство в цяла Европа, изчислено, в най-лошия случай, по размер на територията и най-вече на човек от населението. Именно България, в която културно-историческото наследство не е въпрос на политическа амбиция или на самоцелно търсена опора на една новоизлюпена нация, както е в някои съседни държави, а е респектираща историческа даденост, която задължава. Същата тази България, която по ракиено време се бие в гърдите със своето минало, но след изгрев слънце се оказва нефелна да защити дори една малка част от наследеното от вековете. България, в която колекционерите са по-силни от музеите, лобитата се чуват по-добре от повика на историята и в която припряното чиновничество е по-влиятелно от националните ценности. Тази измъчена от политици- полуфабрикати България и днес сякаш е на път да стане жертва на интересчийство, недалновидност или просто прибързаност.
И какъв е смисълът от древността до днес да има три български държави, ако днес болезнено ни липсва държавност?! Кому е нужно приемането на дребни картежни поправки в един из основи сгрешен закон, какъвто е Законът за културното наследство, приет през м. април 2009 г., в последните конвулсии на уж отречената довчерашна власт, и по-точно в самия ден на обсъждането на последния вот на недоверие на предишното правителство?!
От какво се налагат тези дребни и недоогледани промени, в небрежния хаос на които ще минат незабелязано и поправки, които обезсмислят труда на хиляди музейни работници, археолози, учени и просто хора на духа, които от десетилетия се борят българското да остане българско, като например поправката за официалния документ? Нима е трудно да се разбере, че това е материя, съдбовно важна за уморена и объркана нация като нашата? Че не е въпрос само да променим един срок и няколко думи, а е нужно ново, системно и държавническо законодателство за защита на културното и историческото наследство на народ, който разчита за своето бъдеще най-вече на своето минало. Или, казано непатетично, културното и историческото наследство са стратегически ресурс на българската държавност и базов фактор за нейното устойчиво развитие. Но къде е разбирането ни за това?
Конституцията на Република България в чл. 23 изрично предвижда държавна защита на културното и историческото наследство. Това са две отчетливо и правилно разграничени категории, но законът и вчерашният законодател не зачитат това разграничение. Законът, приет през м. април, който сега сме тръгнали да променяме, е само Закон за културното наследство и на практика се отнася само за част от археологическото и архитектурното наследство, но очевидно не и за други видове културно наследство, още по-малко за историческото.
Според учените глави националното културно наследство включва и цялото материално културно наследство, и нематериалното културно наследство, и езика. Тук са още православната същност, архивите, библиотеките, историческите и архитектурните резервати, филмовото и словесното наследство. Нима уникалният български литературен и музикален фолклор не е културно наследство? За всичко това обаче в закона, който сега ще поправяме, няма нито дума. Действащият закон се грижи само за движимото културно наследство, и то само за малка част от него. В него не става и дума за чуждестранното културно наследство, което се намира на територията на Република България, а грижата, доколкото я има, е или некачествена, или интересчийска.
Да добавим ли, че законът включва в изпълняването на държавната политика по опазване на наследството и централните ръководства на регистрираните вероизповедания? Няма друга цивилизована държава, която не само регистрира, но и допуска в осъществяването на държавната й политика тъй наречени вероизповедания като „Свидетели на Йехова”, „Църквата на светиите от последния ден”, тоест мормоните, „Международната общност на Кришна съзнание” и много други. Въпросът „Защо?” настоятелно изисква отговор. Това е резултат или на продажност, или на мухльовщина, което е още по-страшно.
Законът неправилно утвърждава понятието „културна ценност” вместо „паметник на културата”, което е международно утвърдено и е официално в правото на Европейския съюз. Законът неправомерно смесва функциите по формулирането на държавната политика в материята, осъществяването й и функциите по контрол. Всичко това е съсредоточено все в компетентността на министъра на културата, което освен житейски неудобно е и нарушение на основополагащия принцип на разделението на властите.
За да звучи модерно твърдението за нужда от нова уредба, нека посоча, че все пак напълно несъобразен остава Регламент 116/2009, приет на 18 декември 2008 г. от Съвета на Европейския съюз, относно износа на паметници на културата. В доклада на Съвета на Европа по повод обсъждането на проекта за този закон буквално беше казано: „Очевидно е колко непоследователен е проектът по отношение на дефинициите и структурата. Той не отговаря на общоевропейските стандарти, утвърдени в редица конвенции и изложени подробно в указанията на Съвета на Европа за развитие на законодателните и административните системи в областта на културното наследство”.
Отрицателни становища по този закон са излагали Националният комитет на Международния съвет на музеите при ЮНЕСКО, за чийто нов генерален директор с основание се гордеем, че е българин, Консултативният съвет по законодателството при Народното събрание, Българската православна църква, множество професионални, експертни и граждански организации от системата на културата и ако няма вълна от протести, това се дължи само на вродената сдържаност и култура на истинския стожер на културата.
Днес се предлага да правим промени на парче, в които сякаш очевидно е скрито заместването на изискването за официален документ за колекционерите с нищо незначещото „документ”, което май е и опасно.
Вместо това на древна, горда и богата с изключително наследство България е нужна: първо, цялостна стратегия за защита и развитие на българското културно и историческо наследство – две отделни и самостоятелни изключително значими богатства.
Групата на РЗС е готова да предложи проект, подготвен от екипа на проф. Евгений Сачев, и на основа на тази стратегия – рамков, системен общ Закон за опазването и развитието на националното културно и историческо наследство, и няколко детайлни специални закона: за музеите, за библиотеките, за архивния фонд, за националната филмотека, за различните видове резервати, за недвижимите паметници на културата и историческите места, за българския език, за националната памет. Ако искате – нека бъде един закон, кодифициран и цялостен, но това е много по-трудно.
И сетне, да се приеме още по-детайлна законова уредба относно акредитирането, атестирането, лицензирането, сертифицирането, разрешителните режими, единни и модерни стандарти, ясни и ефективни механизми за контрол.
Чест прави на председателя на Комисията по култура госпожа Даниела Петрова, че покани при обсъждането в комисията десетки представители на компетентните академични и професионални среди, включително БАН, Националния археологически институт с музей, Върховната касационна прокуратура и много други. Но защо не ги чухме в техните енергични и изобилни възражения? Единственият им позитивен вопъл беше, че наистина е нужно удължаването на законовите срокове за регистрация.
Законът съдържа и текстове, чиято противоконституционност може да бъде основателно атакувана. Нещо повече, действащият закон е толкова очевидно недоправен, че дори не може да бъде изцяло обявен за лобистки. Със своите хаотични и дори противоречащи си разпоредби той на практика поставя самите собственици на движими културни ценности в безизходица. Или пък това е продължение на твърденията, че най-големите колекционери отдавна са си решили проблемите, включително и са се снабдили с официални документи за своите притежания?! Може основателно да се твърди, че законът насърчава не узаконяването, а укриването и дори изнасянето и продажбата в чужбина. Или е нужно честно да си кажем колко икони смирено напуснаха отечеството ни в западна посока?! И колко изровени от древната ни земя богатства вече не са на тази земя?! Колко от вас, уважаеми колеги, не знаят десетки такива примери от своите избирателни райони?! Затова вместо да приемаме закон за частично и недостатъчно изменение на действащия Закон за културното наследство, трябва да го отменим.
„Ред, законност и справедливост” настоява за спешно свикване на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на републиката за обсъждане на основните елементи на бъдещата стратегия за опазването и развитието на българското културно и историческо наследство като изключително важна част от концепцията за национална сигурност. След това, но без отлагане, със закон да се приеме стратегия, сетне рамков закон и няколко специални закона. Отечеството ни разполага с достатъчно високо подготвени експерти, които могат да помогнат в тези ни усилия. Ако имаме държавническата воля, с която така се гордеем в началото на работата на този парламент, можем за няколко месеца да изградим модерна и адекватна законова основа на тази ключова за българското бъдеще материя, за да не се налага да перифразираме принадлежащия на други политически времена афоризъм, според който по-страшно от гласуването на депутати за културата е културата на депутатите.
Убеден съм, че можем да покажем чувство за исторически дълг, държавническа отговорност и политическа далновидност. Остава и да го направим! Благодаря. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Семов.
Реплики? Няма.
За изказване думата има господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, изказванията на проф. Данаилов и на господин Атанас Семов направиха още по-сериозен респекта, който усещам към законодателната дързост на колегите Даниела Петрова и Павел Димитров. Казвам това без грам ирония, защото Законът за културното наследство урежда изключително важни и наред с това деликатни обществени отношения. Предложеният законопроект има за цел да отнеме определени правомощия на специализирана институция като Националния институт за паметниците на културата и по тази причина има, тъй да се каже, устройствен характер. Естествено, нищо не забранява отделни народни представители да предлагат изменения и в устройствени закони, но би следвало да имаме съзнанието за едно неписано правило – устройствените закони да се внасят от Министерския съвет, защото предполагат много сериозен режим на предварително съгласуване.
Ще се окаже и във връзка с този закон, че подобно съгласуване тепърва предстои, уважаеми колеги. Моето изказване всъщност търси отговор на въпроса: „Накъде след решението на Конституционния съд?” Но нека вървим последователно.
Законът за културното наследство наред с всичко, което казах, засяга много сериозни частни интереси и балансирането на публичния и на частния интерес трябва да се търси по посока на ясното ни съзнание за примата на обществения интерес. В противен случай усещането за лобисткия характер на закона от усещане ще се превърне в убеденост.
Много е важно да снемем съмненията, че зад законопроекта стоят лобистки интереси.
Откъде се подхранват тези съмнения? Със законопроекта се предлагат няколко неща. Едната промяна е относно сроковете за регистрация на културни паметници – национално богатство. Тук в комисията се постигна консенсус. Това бе очаквано. Естествено сроковете, в които действащият закон предвиждаше това да се извърши, се оказаха достатъчно кратки, за да може и държавата, и заинтересованите лица да завършат тази процедура. Но по отношение на другите две ключови промени ми се струва, че са необходими сериозни разисквания както на първо четене, така и огромна работа между първо и второ четене.
Първата промяна е относно отпадането на думата „официален” от израза „официален документ”. На пръв поглед една много кратичка промяна, но струва ми се, че това е една от съществените промени в закона. Госпожо председател, забележете, точно за тази ключова промяна в закона ние не откриваме и дума в мотивите на вносителя. Няма дума, коментар за тази ключова промяна и в официалното становище на специализирания орган на изпълнителната власт – Министерството на културата. Сякаш не се предлага подобна промяна.
Предполагам ще се съгласите с мен, че това ни вкарва в режим на противоречие с изискванията на Закона за нормативните актове, който гласи, че мотивите на един законопроект са част от самия законопроект. Не може предложение, което е ключово, до което се свежда философията на законопроекта, да не се мотивира писмено от вносителите, да не се коментира от Министерството на културата. Това поражда въпроса: защо? Защо сме толкова свенливи при защитата на тази ключова промяна? Така ли разбираме прозрачността?
Естествено е, че ще бъда репликиран след малко с мотивите на Конституционния съд. Да, Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата, която изисква от държателя на културна ценност да представи официален документ, за да може да докаже легалност на произхода. Но аз питам: защо Конституционният съд трябва да ви дописва мотивите? Мисля, че това беше работа на вносителите и ако те не са мотивирали това си предложение, то не може да бъде разисквано в пленарната зала. Това гласи Законът за нормативните актове.
Толкова по чисто формалната страна на въпроса.
Уважаеми госпожи и господа, въпросът за това кой и как може да се разпорежда с културна ценност – национално богатство не се предрешава с решението на Конституционния съд. Аз мисля, че решението на Конституционния съд по-скоро отваря сериозните дебати по този проблем и на нас в комисията наистина ни предстои огромна работа.
Защо? Защото културните ценности, особено когато са обявени за национално богатство, са маркери на националната идентичност, съхраняването на която в условия на глобализация е може би най-сериозното предизвикателство пред националната културна политика. Това разбиране за значимостта на културните ценности предполага едно по-особено разбиране за примата на публичния интерес над частния. Разбира се, без да се засягат конституционните разпоредби за неприкосновеността на частната собственост. Казвам това, защото културната ценност не е каква да е вещ – не е автомобил, не е къща, преди малко почитаемия проф. Пантев каза, не е кренвирш, с която вещ собственикът да може свободно и необезпокоявано, без всякакви ограничения да се разпорежда.
Културната ценност затова е културна, защото има стойност от гледна точка на самата култура, което предпоставя необходимостта от специален режим, разбирайте ограничения, а не забрана на разпореждането от страна на собственика. „Собственик” на националното богатство е не само физическият собственик, а нацията преди всичко. И ако имаме това разбиране, прочитайки вярно решението на Конституционния съд - разбира се, че не бихме могли да коментираме решенията на Конституционния съд - ние бихме могли да доразвием това решение по посока на определени текстове, които да бъдат консенсусно разработени между първо и второ четене. Казвам консенсусно, защото Законът за културното наследство, темата за културното наследство не може да ни дели политически. Изказването на Атанас Семов, което ме респектира, е ярък пример в това отношение. Няма как да се делим на управляващи и на опозиция, когато става въпрос за съхраняване на културното наследство. Защото ако не се налагат специалните ограничения, ако сведем културната ценност до обикновена вещ, някой собственик може да реши да го продаде, включително на когото сметне за необходимо, от което той да би спечелил милиони, но България ще обеднее откъм културно наследство. Пак да си е собственик, но да знае, че притежава нещо, което не е само негово, а на нацията, на държавата и на тези, които ще се родят след него. Това е разбирането. Вероятно звуча тривиално, но имам усещането, че звуча вярно, защото това е голямата тема и ние знаем, че става въпрос именно за това кой как ще се разпорежда. Затова идеята е собственикът да има неограничени разпоредителни функции с културните паметници, без да е ясно как е придобита тази културна ценност.
Уважаеми колеги, ясно е, че отпада думата „официален” от израза „официален документ”. Но какво значи документ тогава? Извън определението, което дават професионалните закони в България, документът е една фактура, издадена от едно юридическо лице на друго юридическо лице. Това решава ли проблема? Смятам, че не решава проблема. Защото аз мога да стана собственик на културна ценност, но този закон трябва да определя условията, при които аз ще съхранявам тази културна ценност. Как? И ако не мога да го съхранявам, законът трябва да каже какво се прави в този случай. Мога ли да го държа навсякъде? Мога ли да го държа при условия, които биха разрушили тази културна ценност? Все въпроси, на които законът трябва да даде много ясни отговори.
Освен това не бих искал това решение на Конституционния съд да се посреща като манна небесна от иманярството, да настъпи златният век на узаконяването на незаконно придобитите културни ценности. Дали това ще се случи или не при прилагане вече на решението на Конституционния съд, това зависи от нас като законодатели – първо, как ще си свършим работата в специализираната комисия, и после, каква ще бъде политическата воля на пленарната зала.
И по това първо изменение завършвам с повтарянето на категоричната ни позиция, че решението на Конституционния съд не поставя точка на проблема, а отваря много сериозна работа пред законодателния орган.
И по втората промяна - относно отнемането на правомощията на Националния институт за паметниците на културата.
Уважаеми колеги, ние смятаме, че Националният институт за паметниците на културата се нуждае от сериозни реформи, но не се нуждае от закриване. Това са две много различни неща. Ние също сме чували много критики, включително и от местните власти. Явно е, че там много неща трябва да се променят, но това не означава, че Националният институт за паметниците на културата може да се закрие с лека ръка, защото въпросите, свързани с културното наследство, предполагат една пределна компетентност. Това звучи парадоксално на фона на претенцията в България всеки да разбира от футбол, образование и културно наследство. Да, и здравеопазване, казва д-р Желев.
Аз лично нямам самочувствието да разбирам от културни ценности и точно по тази причина смятам, че по отношение на тази деликатна материя изпълнението на определени административни функции освен че следва да бъде в режим на обвързана компетентност, в смисъл да произтича от закона, наистина предполага малко по-специални, ако щете, специализирани познания, предполага академическа компетентност.
От тази гледна точка съществуването на нарочна институция, която да се занимава с тази проблематика, не е въпрос на институционално разточителство, а въпрос на непреодолима необходимост.
Ние подкрепихме предложенията за оптимизиране на редица структури от ваша страна. Категорично правилно беше решението ви да редуцирате тези 25 постоянни комисии на Народното събрание, включително и по отношение на други държавни институции, но това не може да бъде самоцел. Оптимизирането не винаги означава свиване, непременно съкращаване. В конкретния случай необходимостта от Националния институт за паметниците на културата не може да се определи като институционално разточителство, повтарям това. Прехвърлянето на тези отговорности към изпълнителната власт, свеждането на тези функции до функциите на една обикновена дирекция към министъра на културата е решение в грешната посока и ние няма да подкрепим това решение.
В хода на разискванията в комисията се разбра, че редица думи, които на нас ни се струват синоними, всъщност обозначават много ясни, различни правни статути, включително като „опазвам”, „съхранявам” и т.н., и т.н. Струва ми се, че капацитетът, който е изграден в Националния институт за паметниците на културата, не може да бъде автоматически пренесен към една дирекция в Министерството на културата.
Аз бих се обърнал с категорична молба към вносителите и към управляващото мнозинство още веднъж да помислим дали закриването на Националния институт за паметниците на културата не трябва да се преосмисли като решение. По-скоро да помислим как да оптимизираме дейността на Националния институт, как да реформираме Националния институт, за да може адекватно да се отговори и на критиките към дейността на този орган, но да не се върви към закриването точно заради изключително деликатния характер на функциите, които изпълнява този орган.
Аз завършвам изказването си с надеждата, че между първо и второ четене ще снемем всички съмнения за съществуването на лобистки интереси, свързани с предложената промяна, и съобразявайки се с решението на Конституционния съд, ще предложим такива изменения, с които да защитим обществения интерес. Отсега се сещам за едно свое предложение – минимумът, който трябва да се предяви към тези, които искат да узаконят културни ценности – национално богатство, е декларацията по чл. 313 от Наказателния кодекс - че не са придобили тази вещ в нарушение на закона.
Струва ми се, че това има много по-висока стойност от изискването за някакъв документ, издаден Бог знае от кого и Бог знае на какво основание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики има ли? Няма.
За изказване думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Четиридесетото Народно събрание надали ще остане с много примери на постигнато съгласие, дори може да бъде изучавано като сериозна конфронтационна линия между управляващи и опозиция, но този закон, който днес е обект на поправка, беше приет със съгласие. Първият въпрос е: защо го разчупваме, какъв е смисълът? Защо разпадаме нещо, което е постигнато? Трябва да има много сериозни аргументи, за да кажем: да, този тежи изключително много, следващият още повече, следващият още повече.
Тук става дума за три неща: колко тежи аргументът за административната промяна в закриването на Института за паметници и превръщането му в някаква друга администрация на министъра на културата? Ако питате мен, нищо не тежи. Какво е това? Да не би директорът на Института за паметниците на културата да зависи от някой друг, а не от същия този министър на културата? Искаме да намалим администрацията?
В тази зала преди близо 100 години е приет Законът за старините, българските старини, един от много хубавите закони, прекрасен е и като четиво дори, на проф. Агура. И тогава не е имало Министерство на културата, имало е само Министерство на просвещението, което е осъществявало цялата тази дейност по опазването на нашето наследство и тя е осъществявана много добре за периода до Втората световна война. Да закрием Министерството на културата веднага, ако вървим по този път. Този аргумент няма смисъл, не тежи.
Нещо повече дори, в едно развитие на обществото, каквото е и българското, нараства броят на експертизата, нараства броят на образованите хора, нараства броят на знаещите. По тази причина се пораждат много такива експертни институции. Ако погледнете във Франция или във Великобритания в началото на ХХ век, ще видите, че и там не е имало толкова много, а ако ги видите днес, ще видите колко са много. Това е така, но това е самото развитие на знанието. То поражда тази квалификация, тази експертиза.
Институтът за паметниците на културата не може да бъде наименуван като пречка на каквато и да било дейност. Дори нещо повече, според мен може да бъде спирачка на извършването на безумия. Дали тази спирачка ще бъде, пак казвам, генерален директор на министерството, или директор на Института за паметниците културата, какво променяме? Защо го променяме?
Променяме израза „официален документ” - махаме „официален”. Междувременно Омбудсманът е сезирал Конституционния съд, а Конституционният съд се е произнесъл с едно забележително мнозинство – десет на два гласа. Забележително мнозинство! Не се коментират решения на Конституционния съд и аз ще бъда от тези, които не го правят, защото така е редно в една държава, където има йерархия на институциите. Обаче пак ще кажа: десет на два гласа! Те фактически махат „официален” пред „документ”. Какво трябва да направи парламентът, ако иска да продължи едно съгласие? Трябва на това място да каже: „документ на държавна институция”.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): По смисъла на този закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И така отново ще извърши онова, по което е извършено съгласие, тоест ще създаде бариера срещу всички видове бракониери вътре в тази област.
България е земя на културна традиция и история. Ние, българите, притежаваме свидетелства за своята собственост, казваме много често думата „идентичност”, включително през културното наследство, което географски не е днес в България. Това наистина е нещо забележително, това е респектиращо, а вътре се разхождат бракониери! Какво прави законодателят в този момент? Търси да слага бариери пред бракониерите и да не ги пуска вътре. Ние казваме тук, че ще вдигнем една бариера, вместо да кажем – не, ще сложим една нова, след като Конституционният съд намери тази за крива. Това е смисълът.
Единственото, което остава, е въпросът за срока, което има аргумент според мен. Защото когато се правят законите, в над 50% от случаите срокът обикновено е много силно дисциплиниращ и впоследствие неизпълним. Много често тук са правени такива промени. Ще дам още по-голям пример, за да кажа колко тежи този аргумент реално, от живия живот на политиката на България. Българската Конституция от 1991 г. беше наслагала в своите Преходни разпоредби срокове за определено законодателстване, те се нарушиха, защото парламентът не можа да ги настигне. Тези дисциплиниращи, бързащи срокове – шест месеца, девет месеца, година, понякога се оказват наистина невъзможни за изпълнение. Добре, тази поправка – да, тя има своя смисъл. Но другите - защо?
Аз честно ви признавам, нямам за себе си нито един аргумент, заради който да подкрепя тези промени. Напротив, трупам аргументи, за да са съм против и виждам, че колегите ми също.
Единственото, което си заслужава да се направи на второ четене, защото вероятно мнозинството ще се опита да наложи тези текстове, е да се опитаме на мястото на „официален документ” да сложим „документ на държавни институции” - поне една бариера да възстановим, поне нещо да успеем да преградим. Защото в противен случай ще се окаже, че наистина едно постигнато съгласие с много голяма лекота сме го разпаднали. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Методиев? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз съм участвал в изработването на този закон по принуда, тъй като нямаше друг в Народното събрание, който 40 години да се е занимавал професионално с тази материя и да е професор с два доктората и не е измислен от вестниците, а е истински.
Когато се правеше този закон, госпожа Чилова събра там едни дечица с юридическо образование – една голяма група, те пишеха текстове, а истинските експерти, които бяха в комисията и искаха да направят нещо, бяха само чувани от време на време. Затова стана тази бъркотия.
Това е, повтарям, една изключително тежка, може би най-тежката материя в правния мир, която има размити граници и размити категории. В нея терминологията не е уточнена даже на международно равнище и това не се разбира от много хора. Затова възникват такива спорове. Това трябва да се прави крайно внимателно, да има доктрина и управляващата политическа сила, мнозинството да има доктрина какво прави и тогава да се внасят поправки и да се прави нов закон.
По принцип в миналото Народно събрание, когато аз изляза тук, на трибуната, аз не чета своите изказвания - не ги пиша и не ги чета, а ги говоря от трибуната направо, кога премисляйки, кога импровизирайки. Тогава аз написах три страници изказване и внимателно го прочетох пред всички. Тези, които са били в предишното Народно събрание, си спомнят какви бяха реакциите, как госпожа Татяна Дончева тук от първата редица каза: „Професоре, какви ги приказваш, бе? Тук не е научен съвет!”, на което аз я попитах не я ли е срам. Но това няма значение. А господин Олимпи Кътев каза: „Това, дето го приказва този професор, аз нищо му не разбрах!” Няма начин да го разбере. За това се иска друг вид мислене. Затова експертите, които колкото и да са в комисията, би могло да бъдат изслушвани на по-високо равнище и да се балансира цялата тази материя.
Впрочем между многото думи, които чух тук преди малко, не си спомням в кое от изказванията се каза, че законът бил само за движимите паметници, което е абсолютно невярно. Законът е и за недвижими паметници и е балансиран. Вярно е, че библиотеки, в читалища и пр. там ги няма, но това е въпрос на отделни закони.
Освен това част от материята, за която се говореше, не е обект на закон, а на правилник. Правилниците определят много от нещата, за които се пледираше в тези изказвания. Аз няма да се впускам в подробности.
Сега, на болните въпроси, които предизвикват точно тези поправки. Първият е за документа – „държавен документ” означава издаден от държавна институция. Когато купиш от „Сотбис” един паметник и си го донесеш в България напълно законно, не можеш да представиш държавен документ. Той е на лицензирана фирма, на лицензирано юридическо лице, което по смисъла на европейския, английския, а всъщност и на българския закон има право да продаде този артефакт. Аз и в комисията казах това – нито съм го измислил, нито съм предлагал нещо, просто поправките бяха за мен ново нещо, но гледайки, че няма и мотивация, това е единственото съображение – трябва по някакъв начин да се доказва тази собственост. Тя не може да се докаже по друг начин. Това е моето обяснение и ние от „Атака” ще гласуваме това.
Вторият момент е Институтът за паметниците на културата – старото му име, защото новото така и не можах да запомня. Това е дългогодишен спор. Този Институт за паметниците на културата беше създаден през комунизма, през 60-те години, когато започвах кариерата си. Той беше единственият институт в комунистическа България, който работеше на стопанска сметка. Дейността му беше конструирана така, че от държавния джоб да се прехвърлят много пари в лични джобове, имитирайки консервация, реставрация и пр. Професор Берберлиев – първият директор на института, постоянно беше и заместник-министър на културата и всичките директори бяха и заместник-министри на културата, до госпожа Москова, която дори стана министър на културата. От тези директори беше сложен чадър върху този институт. Той беше свещена крава! Постепенно този институт се превърна в структура за организирана престъпност – казвам ви го искрено, честно и почтено, твърдя го и в по-предишния парламентарен контрол дадох много примери на господин министъра Вежди Рашидов за какво става дума.
Ще дам един пример на онези, които защитават този институт. Господин Методиев, качете се на един хеликоптер, литнете над Велико Търново и погледнете на какво прилича националният резерват „Арбанаси”! Швейцарско сирене, надупчено от огромни къщи на мутри, построени с разрешение на същия този Институт за паметниците на културата в България. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
Аз разбирам ясно Вашата позиция и я приветствам, че за България е чест да има такава специализирана институция, каквато в някои европейски страни има, а в други няма и трябва да се прави. Но тази структура не може да се реформира. Това наистина е мафия, която се занимава с организирана престъпност. Там режимите с проектирането са навързани с частни фирми. Там има такива нарушения, каквито малко хора тук могат да си представят.
Призовавам министър Рашидов да направи следното. Безценното в този институт е дълги години събираният уникален архив, част от който вече го няма. Имам сигурни сведения, че част от архива е продаден, разпродаден на общини, раздаден на частни лица с копия, пр. и пр. Това е помийна яма, уверявам ви, уверявам ви! От комунистическо време пиша срещу тях и се занимавам с това. Много пъти от в. „Култура” са ми връщали статии. Разберете, те нарушават законите на България из основи! И там трябва да се направи нещо, което да започне да работи. Дали инспекторатът или новите мерки, които се предлагат от министерството, ще заработят, ще видим в бъдеще. Но ви уверявам, каквото и да реформираме в този институт, остане ли той, то няма да работи.
Още малко остана от изказването ми, искам да обясня още нещо. Аз гласувах закона само заради рестриктивната му философия. Една трета от нея примерно е разрушена от аморалното решение на Конституционния съд. Позволявам си да кажа тази дума, защото Конституционният съд не е свещена крава. Той е жива институция, която всички ние тук сме избирали по един или друг начин косвено. Тоест грешките на Конституционния съд могат да бъдат коментирани, не могат да бъдат поправяни. Ще ви кажа, че от 90-те години имам препис от негово решение, който твърди следното: паметниците на културата с национално значение в България не са европейски паметници на културата, респективно България не е европейска държава, а примерно, анадолска. Това е именно по повод питането на група народни представители – 49 или 59 народни представители, колкото бяха. И в този смисъл косвено ще припомня една своя реплика, повтаряна от мен в предишното Народно събрание, че в България няма право, има само криво.
Миналият закон, старият закон, преправян седем или осем пъти, даваше огромни възможности организираната престъпност, веригата иманяри-прекупвачи-колекционери-износители също да бъде прекъсната, санкционирана и да има поне един нов затвор само с такива престъпници. Но никой не го правеше. Законът, уважаеми колеги, е само инструмент в ръцете на човека. От това следва, че ако не се спазва законът, от него няма полза. И от този закон няма да има полза, ако не го спазваме. Той ще бъде много пъти поправян, защото още не може да се разбере как функционира. Той ще бъде много пъти реформиран по смисъла на измененията, които ще настъпват в нашето общество. Но ние не можем да се откажем да защитаваме културното наследство и рестриктивната философия, която изповядват всички държави от южната културна зона на Европа – Испания, Италия, Хърватска, България, Гърция. Рестриктивни закони имат Унгария, Румъния, Австрия. Рестриктивен, крайно рестриктивен закон има Турция. В Турция има дори културна полиция и там за два фрагмента керамика в джоба се изправяш пред цевта на автомата и веднага отиваш в ареста. Това обаче у нас не може да стане. У нас, какво да кажа, има голяма демокрация и свобода.
Ние от „Атака” ще гласуваме този законопроект. Призовавам ви и вие да гласувате!
Мога още много да говоря от тази трибуна, но това ще стане вероятно и по-нататък, защото този закон ще бъде обект на други наши обсъждания и поправки. Ще си позволя от тази трибуна да поздравя Министерството на културата, министъра и неговите заместници за смелостта, с която пристъпват, да се реформира опазването на недвижимите паметници на културата в България, които са в огромна разруха и обект на големи нарушения.
Моля ви, колеги, призовавам ви да гласувате поправките в закона! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За първа реплика - господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Станилов, респектирахте ме, дадохте ми аргументи и съм Ви благодарен.
Само че това, което бих искал да продължите, за да го чуя, защото много ми хареса Вашето изказване, е следното: добре, институтът ще се закрие. Тези чиновници няма ли да отидат в дирекцията? След това няма ли да надупчат, както Арбанаси – като швейцарско сирене, друга културна селищна забележителност в България, друго хубаво място в България?!
Защото ако е така, както Вие казвате, а Вие сте експерт - не оспорвам Вашето твърдение, доверявам се на Вашата експертиза, то въпросът за контрола върху тези дейности в крайна сметка не е само административният контрол вътре в министерството, има си специализирани институции в държавата. Би трябвало те да го вършат. Защото в крайна сметка министерството, колкото и добре да работи, най-добрите министър и заместник-министри да има, не е негова работа да разкрива престъпленията. Това по закон не е негова работа.
Оставам към Вас с това питане: смятате ли, че административната смяна наистина е гаранция за прекратяване на тези безобразия, за които говорихте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми професор Станилов! Вие бяхте много разточителен в аргументите си в посока закриването на НИПК. Там с Вас сме на различни позиции. Няма да продължавам този спор с Вас.
Бяхте обаче достатъчно пестелив по отношение на другата ключова промяна, не за сроковете, а относно отпадането на изискването за официален документ.
Ще Ви моля да изразите политическа позиция по този проблем не от гледна точка на това дали коментираме или не решенията на Конституционния съд, а поради следното: действащият закон, именно защото се опира на фундамент – изискването за официален документ, не урежда въпроси относно разпоредителските действия на някакъв притежател, понеже смята, че наличието на официален документ е достатъчна защита на публичния интерес.
Сега след като тази защита я няма, мисля, че в закона се появява огромно бяло петно. В тази посока бяха изказванията на господин Методиев, че това петно трябва да се запълни. Ако не боравим с термина „официален документ”, като експерт кажете с кой документ, но минимум да постигнем съгласие за дефиниция за документ. По смисъла на този закон какво ще означава „документ”? Да сме сигурни, че законът, вместо регулиращ тези отношения, да не поражда предпоставки за беззакония. Това са огромните ни опасения.
Въпросът е какво става с това бяло петно, което поражда отпадането на изискването за представяне на официален документ. Тук не Ви чух като професор по тази материя, извинете. Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Станилов, аз Ви приветствам за първата част на изказването и въпросът, който Ви задавам, е следният: ако сте прав в извода си, че държавата трябва да има доктрина или стратегия по отношение на своето културно наследство, по отношение на неговото опазване, стопанисване и така нататък, ако трябва да има доктрина, а няма доктрина, как подкрепяте най-важните действия, които би трябвало да произтекат именно от доктрината? Защото създаването на институции, които реализират доктрината, на практика е най-важният акт, най-силното действие, най-мощното оръжие на държавата да решава въпросите. Как Вие изработвате решението си да подкрепите закриването на Института за паметниците на културата, без да знаете каква е доктрината на управляващите?
И след това, аргументът, че хората били корумпирани и така нататък - той може да е верен, но той се отнася за по-голямата част от наследената от сегашното мнозинство държавна администрация. Нима не е така в Национална агенция „Пътна инфраструктура”? Нима не е така на десетки места по институциите? С този аргумент ние трябва да закрием почти всичко в държавата. Моят въпрос е – няма доктрина, нямате яснота и едновременно с това давате доверието си най-важният управленски акт да бъде извършен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има думата за дуплика проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ще започна отзад напред.
Господин Костов, аз лично имам доктрина и от тази доктрина, която е опазване на културното наследство, неговото некомерсиализиране, идеалното място, с което то трябва да стои в обществото, е най-важната част от нея.
Що се отнася до аргумента, аз предварително съм казал тези аргументи много пъти – дайте да сменим всички в НИПК и тогава всичко ще се оправи. Не може да се направи това. Това не може да се направи, защото като ги смениш, същата структура ще заработи по същия начин с новите хора. Трябва да се смени и структурата.
А що се касае до закриването на структурите, господин Костов, доколкото си спомням, във Вашето управление толкова много неща закрихте, толкова много неща махнахте със същия аргумент, че мисля, че е излишно да коментирам повече.
На господин Местан ще отговоря по следния начин: аз не мога да гарантирам с нищо, че това е реформираният НИПК на части, наречен по друг начин. Не мога да гарантирам нищо, тъй като не съм във властта – не съм в изпълнителната власт, нито в законодателната и така нататък. Но мисля, че трябва в края на краищата да се вземе едно радикално решение, за да се види и да се опита да се заработи по нов начин. Нарушенията там са такива, че те са равностойни на нарушенията, които са направени с движимите паметници на културното наследство.
Господин Методиев, аз казах какво значи за мен официален, какво значи неофициален. Аз мисля, че юридически това е издържано, че този, който е издаден от държавна институция, е официален, а неофициалният, тоест обикновеният документ, е издаден от юридическо лице. Ако е издаден от физическо лице, това не е документ, а хартийка.
А това юридическо лице, което е, така да се каже, оторизирано, лицензирано по смисъла на законите във всяка държава, е валидно и има правомощията да издава документи и те да важат за тази държава, за Европейския съюз и така нататък. Така че ще повторя моя пример, че ако някой от колекционерите купи от „Сотбис” или от друга антикварна къща -юридическо лице, което се занимава с тази дейност, един паметник на културата, един ритон със Санитски, например, може спокойно да го представи и да идентифицира като лична собственост този ритон. След като ние обсъждахме в комисията, аз отидох, намерих заместник-министъра да ми обясни. Явно, че съвпадат, това са имали предвид. Това, че не са го написали, е тяхна грешка. Хайде, млади са, нови са, може и нещо да не са догледали. Обаче това е, няма друго.
Да искаме от колекционерите официален документ, държавен документ пише, че не е правомерно по смисъла на Конституцията. Ще ви кажа какви са съображенията ми, господин Местан. Съображенията ми са, че Конституцията не оторизира държавата, която да идентифицира и да прехвърля собственост или да дава право на собственост на някого. За това има други документи. Държавата само или ги признава, или не ги признава. И ако не ги признава, те отиват там при господин Велчев, на онуй място. Това е моето съображение. Съвсем искрено и съвсем експертно е, нямам друг изход.
И във връзка с това пак ще ви повторя, уважаеми колеги, че тази материя е изключително сложна работа. Тя не може да се направи за пет, за шест месеца. И ако ГЕРБ наистина има политическа воля и заложи, примерно, промяна в този закон, да се огледа отново и на един път да се направят за един много продължителен срок, за година, от експерти и всичко да се направи внимателно, може да стане много читав закон, който ще остане, който няма да се променя дълго време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станилов.
Има ли други народни представители, желаещи да се включат?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да ви разкажа няколко факта от обсъждането на този законопроект в комисията и да се присъединя към благодарностите на колегите към председателката на комисията, която позволи едно доста широко обсъждане в тази комисия на различни представители, бих казал, на различни прослойки.
Най-впечатляващото от изказванията за мен беше, виждам тук малко колеги от Синята коалиция, но, уважаеми колеги от Синята коалиция, един бивш офицер от Шесто управление се изказа много пламенно в подкрепа на това защо трябва да отпадне поправката „официален документ”. Този човек, между другото, е бил офицер в това Шесто управление и е отговарял за опазването на културно-историческото наследство. По-късно той продължава да отговаря за културно-историческото наследство в така наречената ЦСБОП до разтурването на този отдел.
Искам да ви попитам случайно ли е, че тези, които се занимават с опазването на културното наследство, в момента се оказват най-ревностните защитници на поправката за това да не се изисква официален документ? Дали е случайно и че това е първият законопроект, който е внесен от двама депутати от ГЕРБ в Комисията по културата, гражданското общество и медиите? Това ли е най-належащата поправка?
Също така искам да се присъединя към становището на колегата Станилов за това, че ние можем да коментираме мненията на Конституционния съд, и да ви кажа, че Конституционният съд може би беше последната институция в България, в която аз вярвах, че не може да минат определени решения, които имат откровен частен лобистки характер. Обаче с това си решение Конституционният съд заличи тази моя вяра. Само за да бъда изряден към колегата Методиев, ще кажа, че решението е взето не с 10 на 2 гласа, а има 5 конституционни съдии и ще ви прочета техните имена – Янков, Славов, Танчев, Киров и Пунев, които са подписали това решение с особено мнение. Тоест те са казали „не”. Но едни други 7 съдии са казали нещо друго.
И така, позволете ми един съвсем спекулативен пример. Да приемем, че госпожа Цачева, да речем, ми даде един документ, в който казва: аз продавам на господин Курумбашев един ритон за 2 хил. лв. Даже ще помоля госпожа Фидосова да ни препоръча уважаван от нея нотариус, който да завери, че продавачът изцяло е получил парите в брой.
Извинявайте, че ползвам вашите две имена, но понеже ви видях във фен клуба на ЦСКА, доверието ми към вас рязко се увеличи. (Весело оживление.)
На следващия ден с тази бележка напускам държавата в южна посока. Както знаете, ние дори нямаме митнически контрол с Гърция. Музейни работници ми казаха: дори да се приеме тази поправка - да отпадне „официален документ”, моля Ви се, господин Курумбашев, поне направете така, че да не могат да се изнасят. Ама как да не могат да се изнасят? Те могат да се изнасят веднага и директно, тъй като, вие знаете, примерно на тази граница има само паспортен контрол - никой не ви гледа митнически.
На следващия ден аз се появявам примерно там, макар че мога да се появя в 27 страни членки, и продавам същия този ритон за 100 хил. лв.
От гледна точка на фиска аз съм узаконил веднага 98 хил. лв. - за една нощ, но това е по-малката щета. Другата щета е, че този предмет, който може би е предмет на национално богатство, вече не е в България и вече никога няма да бъде.
Иначе по отношение на това, че човек може да си купи нещо от „Содби”- може. Само че като си купи нещо от „Содби” и тръгне да го вкарва в България, има митници и го обявява. Казва: аз съм купил това нещо от „Содби” – между другото, съм го купил за такива пари; между другото, тези пари ги имам от еди-къде си. Официалният държавен орган, в случая митниците, му казва: да, ние виждаме, че това се е случило, и издава за това надлежен документ. Така че може да бъде издаден официален документ.
Аз лично съм много любопитен как ще гласуват колегите от РЗС и от Синята коалиция, тъй като може би за първи път по един законопроект имаме поне четири парламентарни групи, които не го подкрепят.
Искам също да ви кажа, че позицията на Конституционния съд и позицията на правителството на България са различни. Ако ми позволите, ще цитирам премиера Бойко Борисов при обсъждане на Проект за Решение за одобряване на становището на Министерския съвет по конституционно дело № 11 от 2009 г. Между другото, Конституционният съд е особено пъргав по това дело. В края на м. юли се внася искането, през м. август той работи усилено и допуска за разглеждане по същество искането и през септември вече е готов с това решение.
На финала на тази дискусия (между другото, в посока на мнението на господин Борисов са и господин Рашидов, и господин Божидар Димитров) Бойко Борисов казва: добре, тъй като Конституционният съд иска от нас становище, от Министерството на културата и съответно от Министерския съвет, ние им пращаме това становище, че според нас омбудсманът не е прав, атакувайки тези две точки пред Конституционния съд. Това е смисълът на точката. Изобщо омбудсманът в случая се прояви като защитник на гражданите. Аз даже мога да ви кажа и имената на тези граждани. (Частични ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Като излизате тук да говорите, господин Курумбашев, прочетете го този закон. (Весело оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Движението на паметниците в страната и извън нея е обект на специален раздел от закона, където е казано от държавните музеи, от общинските музеи, от частните колекции, които там са узаконени, как се движат паметниците, по какъв начин се изнасят извън страната, по какъв начин се връщат, могат ли да се продават или не могат извън страната. (Реплики между народните представители Георги Божинов и Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи има ли за втора реплика?
Ще се възползвате ли от дуплика, господин Курумбашев?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Забравих да ви кажа, че този офицер от Държавна сигурност всъщност се изказа от името на Съюза на читалищата. Затова искам да ви кажа да имаме по-голямо уважение един към друг, когато се изказваме. Поне да знаем кой от чие име се изказва. Това е по отношение на моята дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Предложението ми по процедура - това го направих като предложение и в комисията и то беше отхвърлено. Имаме редкия късмет да имаме едно много културно правителство, тъй като имаме двама културни министри, което е прецедент в историята на България. Аз уважавам ранга на заместник-министъра, който е тук, но тъй като ние не сме чули и дума до този момент от министъра на културата проф. Рашидов по отношение на тази поправка – да отпадне думата „официален” за „официален документ”, ви предлагам тук да чуем министъра на културата Вежди Рашидов. Той да бъде изслушан – това е моето предложение.
Още един аргумент по моето предложение. (Оживление и възгласи: „Е-е-e!” от ГЕРБ.) Аргументирам предложението. Липсват мотиви на вносителя за тази поправка. Това вече беше изтъкнато. В становището, което имаме от Министерството на културата, също липсват каквито и да е мотиви по отношение точно на тази поправка. Просто в становището на Министерството на културата, което е подписано от господин Рашидов, няма и ред – подкрепям, не подкрепям, подкрепям с такъв аргумент. Просто липсва каквато и да е мотивация. Нека да дойде в залата, нека да се мотивира и да го чуем, за да можем да вземем нашето информирано решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук има представител на Министерството на културата.
Желае ли господин Чобанов да вземе отношение?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително културното наследство е сред най-сложните за регламентиране в правния мир теми. Тук ще откриете, ако си направите труда да се занимаете с темата, че са изписани множество международни сборници с право в сферата на културното наследство. Това е и темата, по която имаме правени най-много конвенции в сравнение с други теми. Само за Европа действат около 10 от тях. Сега се подготвят нови. България съвсем скоро стана пионер в Конвенцията за опазване на нематериалното наследство. Ние сме първата държава, вписана в този списък на световното нематериално наследство с прочутите Бистришки баби, за които всички сте чували. Сега вписахме нестинарството. Не е случайно, че тази материя е сложна. Тя е сложна, защото трябва да регламентира отношения, наследени от хилядолетия. Във всяка държава от предходните поколения се наследяват движими, недвижими, нематериални културни ценности, обществени отношения, модели. България е една от държавите, които имат стара законодателна традиция.
Историческа съдба е, че ние в годините преживяхме различни периоди, в които социалните отношения, обществените отношения динамично се променяха. В едно по-предишно време въпросът не седеше, защото беше ясно, че частна собственост не може да се яви в сферата на културното наследство. Въпреки това в стария Закон за паметниците на културата и музеите, изработен и приет през 1969 г., не се забраняваше и съществуваха различни форми на частна собственост.
Сложна е наистина материята, свързана с културното наследство, и в този смисъл смея да квалифицирам Закона за културното наследство като вървящ във вярната посока, но слаб в детайла, слаб в конкретния механизъм, с които той трябва да реши проблемите, които са поставени. Особено слаб е законът по отношение на въпросните движими културни ценности или движими паметници на културата.
Беше поканена мисия на Съвета на Европа. Дойде един господин от чужбина. Казва се проф. д-р Фридрих Лют, който чувам, че сега ще става председател на специализирания Комитет на ЮНЕСКО за културно наследство. Той каза на госпожа Чилова нещо – той каза една много мъдра мисъл, която, за съжаление, никой не чу: „Отделете въпроса с амнистията или регистрацията от въпроса за Закона за културното наследство. Направете отделен закон за еднократната регистрация, за да нямате проблеми, за да не ви обърка въпросът с еднократната регистрация, да не ви обърка темата за позитивния Закон за културното наследство”. Никой не го чу.
Госпожа Чилова държеше, въпреки че я съветваха много специалисти, да реши в Преходни и заключителни разпоредби въпроса със заварените частни колекции.
Съжалявам, не искам да изнасям беседа на народното представителство за това какво пише в Закона за културното наследство. Не е вярно, че има свободен износ. Абсолютно е забранен износът на предмети – национално богатство, от територията на Република България. Не само износът, движението е забранено. Въведен е специален национален режим, който въвежда формата „сертификат” по отношение на тези предмети, които не са обхванати от европейския регламент, тоест режимът е изключително рестриктивен. Той ще си остане такъв, уверявам ви, защото България принадлежи към южноевропейската културна зона, където културното наследство е предмет на рестриктивно разглеждане.
Същевременно действително двадесет години не се намериха волята и желанието да се реши проблемът с така наречените частни колекции. Те съществуваха още през социализма. Аз имам документи - виждал съм в своята вече десетгодишна практика - на частни музейни сбирки, регистрирани през социализма. Основно те бяха с нумизматичен характер. И до днес някои от нумизматичните дружества добросъвестно се занимават с колекционерска дейност и където могат, създават такива сбирки и ги регистрират. Уверявам ви, те още през годините на предишния политически период регистрираха такива сбирки.
Същевременно в тези двадесет години на преход се появиха ред слабости в законодателството. Истина е, че се допусна един изключително странен режим, при който бяха инкриминирани продавачите, но не и купувачите на културни ценности. Това е един въпрос, който трябва да бъде зададен – защо това се допусна?
Допусна се също така да се премахне фигурата на въпроса с давността, която толкова много се обсъжда при решението на Конституционния съд. Тези слабости трябваше да бъдат изправени.
Всички експерти препоръчаха да се проведе т. нар. еднократна регистрация – в рамките на някакъв кратък период да се каже, че лицата, които имат някаква форма на доказателства за това, че владеят законно своите предмети, трябва да декларират, че ги владеят законно. Вижте, не е вярно, че ако някой сега декларира нещо, то става автоматично негово. Прокуратурата е в правото си, когато намери или открие доказателства за това, че тези предмети са незаконно придобити, тя да предяви съответните претенции и тези предмети да бъдат отчуждени по съответния съществуващ правов ред. Вече има образувани дела срещу колекционери. Тези въпросни дела почиват на факта, че има данни за незаконно придобиване на едни или други предмети.
В този смисъл ние вървим към една нормализация на режима и съжалявам, че трябва да го кажа, но проблемът с думата „официален” наистина се преекспонира. Ако тази дума не присъстваше в този текст, може би щяхме да съградим и втората част на текста, която за много експерти е далеч по-важна от въпроса с официалния документ, а именно – забраната да се придобива с придобивна давност един или друг предмет.
Съжалявам, че отново трябва да направя коментар тук, но Конституционният съд именно заради думата „официален” отмени целия текст. Какво стана? Изхвърлихме бебето заедно с водата. Това се получи в случая с текста на § 5, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби. В този смисъл мотивите, които водят до предложението, което е направено, са абсолютно ясни. Не може в становище на Министерството на културата да се напише, че един текст крие угроза от обявяване за противоконституционност. Съжалявам, че трябва да кажа това от тази висока трибуна. Това нещо Министерството на културата не може да го напише в своите мотиви. Това са въпроси, които са отвъд нашата компетентност. Те са от компетентността единствено и само на законодателя и на Конституционния съд, така че нашето желание е да се върви към един нормален южноевропейски режим.
Болезнено е, трудно е, но ние трябва да проведем тази еднократна регистрация веднъж завинаги, защото удължаването на това безвремие води до увеличаване на частните колекции, които не са регламентирани в голямата си част. Трябва да се прецени кои от тях могат да станат собственост, за кои ще се търсят различни отчуждителни форми и способи. Това е задача наистина много трудна и комплексна. И призовавам народното представителство, когато се коментират тези закони, да се запознае със закона и да се запознае с международните конвенции, които действат за България. Защото от тази трибуна прозвучаха много изказвания, които показват непознаване на буквите на закона – същия този закон, за който се обяви, че е прекрасен и че е приет в резултат на консенсус. Моля ви, прочетете закона! Няма свободен износ и никога не се е позволявало от България да се изнасят свободно или да се придвижват културни ценности – национално богатство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, Атака, СК и РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин заместник-министър.
(Реплики от КБ и ДПС: „Имаше процедура! Имаше процедурно предложение, което не го предложихте за гласуване!”)
Ще си позволя да прочета какво значи процедура, защото явно, че освен закона, не се чете и правилникът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Липсва направено процедурно предложение.
Чета дословно за онези, които не следят внимателно дискусията, текста на чл. 45, ал. 2 от правилника:
„(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложение за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за...” И следва: „прекратяване на заседанието, отлагане на заседанието, прекратяване на разискванията, отлагане на разискванията, отлагане на гласуването”.
Питам народните представители, които искаха да подложа на гласуване процедурата, по коя от тези хипотези беше направено процедурното предложение тук? Това, че народен представител иска веднага думата за процедурен въпрос, не означава, че това, което иска той, е процедура, тъй като уважаваният от мен господин Курумбашев не направи искане за отлагане на заседанието, за прекратяване на заседанието, за прекратяване на разискванията, за отлагане на разискванията и т.н. Така че много ви моля, когато хорово се репликира какво и как да подлагам на гласуване, нека да се придържаме към нашия правилник.
Господин Пирински желае думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, именно в съответствие с буквата на нормата от правилника, която току-що огласите, вземам думата за процедура в две части.
Първата, която Вие посочихте, е възразяване срещу начина на водене и тук Вие имате основание от формална гледна точка да обърнете внимание на господин Курумбашев, че неговото предложение за изслушване може би не беше формулирано по възможно най-коректния начин.
Смисълът на неговото предложение беше в контекста на онзи текст, който Вие прочетохте, за начина на развитие на заседанието. Неговото предложение беше това развитие да включва и изслушване на министъра. Право на Народното събрание по Конституция, обръщам Ви внимание, мисля, че е чл. 83, който предвижда правото на Народното събрание винаги да повика за изслушване след съответно гласуване даден министър.
Но формалното ми процедурно предложение е във връзка с последната точка, която Вие прочетохте, а тя е „Отлагане на гласуването”. Затова Ви моля, госпожо председател, да подложите на гласуване процедурното ми предложение да бъде отложено гласуването на представените на първо четене два законопроекта от вносителите – народни представители, като предлагам това гласуване да бъде в началото на утрешния пленарен ден, но преди него да бъде поканен за изслушване министърът на културата господин Рашидов.
Ако искате, гласувайте предложението за отлагане на гласуването за следващ ден. (Реплики на народния представител Искра Фидосова.)
Ако госпожа Фидосова възразява, че е по-комплексно предложението ми – по буквата на нормата на правилника.
Госпожо председател, какво бих искал да споделя? Дискусията тази сутрин по тези два законопроекта за мен е ценна по следната причина: тук прозвучаха много отговорни мнения, състоя се една дискусия, която мога да Ви кажа, че в предходния парламент много рядко се е случвала, когато пълната зала следи много внимателно изказванията.
Много висока степен на съгласие почувствах по много от аргументите и ви предлагам убедено да не допуснем този процес на търсене на сближаване, ако щете, на мнения в резултат на сериозна дискусия именно в пленарната зала, и то по въпроси, които са свързани най-конкретно с това как всъщност работи Народното събрание, поддава ли се то на лобизъм, жертва ли е на едни или други интереси, които се проявяват обикновено в така наречените работни групи - да не го изпускаме.
Моля Ви, подкрепете предложението ми за отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище? Не виждам.
Постъпи процедурно предложение за отлагане на гласуването до изслушване на министъра на културата.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Пирински, за отлагане на гласуването.
Гласували 187 народни представители: за 53, против 131, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето процедурно предложение се състои в начина на развитие на заседанието оттук насетне. Предложението по законопроекта, който обсъждаме, изменението на първо четене е внесено от народни представители. Органът, който представлява държавата по отношение на културно-историческото наследство, се нарича министър на културата, а не заместник-министър или министерство. (Възгласи: „Е-е-е!”)
Не знаете ли? (Реплика от мнозинството.) На следващия семинар го изучете! (Шум и реплики.)
В тази връзка за нас като народни представители ще бъде важно да чуем мнението на органа по този въпрос, а именно министъра на културата.
На основание чл. 82, ал. 2 от Конституцията на Република България предлагам да бъде поканен министърът на културата господин Вежди Рашидов.
РЕПЛИКА: Нали го гласувахме?!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Нищо такова не сме гласували. (Шум и реплики от мнозинството.) Предлагам това да стане на основание на текста от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Захари Георгиев, не мога да допусна подобно гласуване, тъй като искането за отлагане, което направи като процедура господин Пирински, имплицитно съдържа в себе си изслушването на министъра.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не говоря за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По тази причина няма да подложа втори път същото предложение за гласуване, направено с различен словоред.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Нарушавате ни конституционните права. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Няма желаещи.
Поставям на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, не можете да подложите на гласуване едновременно два законопроекта. Предлагам да отмените това гласуване и да поставите последователно на гласуване единия, след това втория законопроект.
Възразявам категорично по начина, по който водите заседанието, и не допуснахте напълно легално гласуване на предложение, основано на Конституцията. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за становището Ви, господин Пирински.
Отменям процедурата по гласуване, която вървеше.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство под № 954-01-10, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 189 народни представители: за 126, против 52, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми госпожи и господа от мнозинството, гласувах „против”. Искам да ви кажа, че вие не сте първите, надявам се да сте последните, които отстоявате в българския парламент не публични, а частни корпоративни интереси. (Смях, шум и реплики.) Когато отстоявате публични интереси, това се нарича политика, а в момента това се нарича далавера. Хубаво е българският народ да знае, че има законодатели, които гласуват по поръчка, че българското правителство се разграничава от тях, и се срамувате от идването на министъра на културата тук. Винаги ще гласувам против такива далавери в политиката. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Не виждам друг, желаещ да изрази отрицателен вот.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, входиран с № 954-01-11, внесен от Павел Димитров и Даниела Петрова на 27 август 2009 г.
Моля народните представители да упражнят вота си.
Гласували 190 народни представители: за 128, против 55, въздържали се 7.
Предложението е прието.
С тези гласувания на първо гласуване двата законопроекта са приети.
Обявявам 30 минути почивка до 11,45 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с втора точка от днешната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (С ИЗМЕНЕНИЯТА, В СИЛА КЪМ 16 ФЕВРУАРИ 1989 Г.) ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ИЗМЕНЕНИЕ, ПРИЕТО С РЕШЕНИЕ № 596 НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БАНКАТА ОТ 30 ЯНУАРИ 2009 Г.
Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси, която е разгледала законопроекта за ратифициране на свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2009 г.
Моля госпожа Менда Стоянова да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, колеги, имам процедурно предложение – да бъдат допуснати в пленарната зала по т. 2 и т. 3 от дневния ред господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция „Външни финанси” в Министерство на финансите, госпожа Галина Костова - експерт в Дирекция „Европа” на Министерството на вътрешните работи, и госпожа Мила Петрович – втори секретар в Дирекция „Политически въпроси” в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват процедурното предложение за допускане в залата на представителите на изпълнителната власт.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 902-02-8
за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към
16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с
Решение № 596 на Управителния съвет на банката от
30 януари 2009 г., внесен от Министерския съвет на
25 септември 2009 г.

На заседание, проведено на 1 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: господин Стефан Сотиров – и.д. директор на Дирекция „Външни финанси”, госпожа Росица Димитрова – главен експерт в Дирекция „Външни финанси”, и госпожа Десислава Лазарова – държавен експерт в Дирекция „Външни финанси”.
Законопроектът беше представен от госпожа Михайлова, която изтъкна, че изменението на Учредителния договор се отнася до промяна на член V, раздел 3(а) в посока въвеждане на гъвкав механизъм за определяне на основните гласове в рамките на Международната банка за възстановяване и развитие, тяхното увеличаване и обвързване със записания дялов капитал. Всяка държава - членка на Международната банка за възстановяване и развитие има право на еднакъв брой основни гласове. Досега те са били фиксирани на 250. Съгласно предвижданата промяна основният брой гласове в рамките на банката ще се определят като 5,55 на сто от сумарния брой гласове, като тези гласове ще се разпределят по равно между държавните членки. При сегашното ниво на записан капитал промяната ще се изрази в приблизително усвояване на основния брой гласове на всяка държава членка.
Промяната в начина на определяне на основните гласове е аналогична на промяната, регламентирана в ратифицираното от Народното събрание на 11 декември 2008 г. изменение на Учредителния договор на Международния валутен фонд за засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд, гласувано на ниво Европейски съюз и подкрепено от България.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Стоянова.
Постъпил е доклад и от Комисията по външна политика и отбрана, която също е разгледала внесения от Министерския съвет законопроект.
Заповядайте да представите доклада, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 30 септември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Изменението на Учредителния договор се отнася до промяна на чл. V, Раздел 3(а) в посока въвеждане на гъвкав механизъм за определяне на основните гласове в рамките на Международната банка за възстановяване и развитие, тяхното увеличаване и обвързване със записания дялов капитал.
Осъществяването на предложеното изменение на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие при сегашните условия би довело до несъществено увеличение на относителния дял на гласовете на Република България в общия брой гласове в рамките на Международната банка за възстановяване и развитие (под 0,01-процентни пункта).
По силата на чл. VІІІ (а) и (в) от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие изменението ще влезе в сила за всички страни членки три месеца след като банката удостовери, че три пети от страните членки, притежаващи 85 на сто от общия брой гласове, са приели изменението.
Учредителният договор подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.
Становището е прието на 30 септември 2009 г. с единодушие”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Има ли желаещи от името на вносителя да вземат отношение? Няма.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта за Закон за ратифициране на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.:
„Член единствен. Ратифицира Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията към него в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие от 30 януари 2009 г.)”
Моля народните представители да гласуват проекта за закон.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение гласуваният току-що законопроект да бъде включен на второ гласуване сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам на вашето внимание за второ гласуване:

„ЗАКОН
за ратифициране на Учредителния договор на
Международната банка за възстановяване и
развитие (с измененията, в сила към 16 февруари 1989 г.)
заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на
Управителния съвет на банката от 30 януари 2009 г.

Член единствен. Ратифицира Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие (с измененията към него, в сила към 16 февруари 1989 г.) заедно с неговото изменение, прието с Решение № 596 на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие от 30 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да гласуват на второ гласуване предложението за Закон за ратификация.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПБУЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ КАТО ДОНОРИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА КАТО УПРАВИТЕЛ.

Постъпил е доклад от Комисията по бюджет и финанси, която е разгледала Законопроекта за ратифициране на 1 октомври 2009 г.
Госпожо Стоянова, моля да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект
№ 902-02-7 за ратифициране на Споразумението за
установяване на правила за приложение на Доверителния
фонд между Европейската комисия от името на Европейската
общност и Република България, Чешката република, Федерална
република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство
Испания, Френската република, Италианската република, Великото
Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша,
Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство
Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като
управител, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.

На заседание, проведено на 1 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, подписано на 26 януари 2009 г.
На заседанието присъстваше госпожа Галина Костова – експерт в Дирекция „Европа-3” на Министерството на външните работи, която представи законопроекта.
Споразумението е резултат от приетите от Европейската комисия комуникации, съответно:
- на 4 декември 2006 г. – „Европейска политика за съседство”, и
- на 5 декември 2007 г. – „Силна политика на съседните страни”,
които предлагат да се създаде Инвестиционен механизъм за съседните държави (NIF) за подкрепа на инфраструктурни разходи в съседните и партньорски страни. Предвижда се чрез Инвестиционния механизъм за съседните държави да се допълват средства от европейските финансови институции с грандове от Общността и с директни вноски от държавите - членки с цел да се генерира значителен ефект от привлечените средства.



Споразумението учредява Доверителен фонд, управляван основно от Европейската инвестиционна банка, както и избраните финансови институции: Европейска банка за възстановяване и развитие, Банката за развитие на Съвета на Европа, Нордик инвестмънт банк, Френската агенция за развитие и Германската кредитна институция за възстановяване, Австрийската банка за развитие АД, плюс тези, които впоследствие ще се присъединят, поемат задължението активно да изготвят и актуализират списък с избрани проекти, за да се улесни навременното усвояване на фондовете.
Основната цел на Споразумението е мобилизиране на допълнителни ресурси за подпомагане на усилията за създаване на по-добри енергийни и транспортни инфраструктурни връзки, справяне с общите екологични проблеми, подкрепа за социално-икономическото развитие и увеличаването на заетостта посредством подпомагане на малкия и средния бизнес, както и на социалния сектор.
Доверителният фонд ще се финансира от държавите – членки на Европейския съюз, от Комисията, от европейските съседни страни – партньори и от други страни. Споразумението регламентира основните правила за приложение и администриране на фонда, географските и секторните приоритети, критериите за избор на проекти, финансирани от Доверителния фонд, реда и начина за плащане на вноските, финансовото управление и последващия контрол на операциите.
Република България е изразила намерение за участие в инвестиционния механизъм за съседните държави като страна донор с вноска 1 млн. евро при разсрочено плащане на вноската за период от 3 години. Средствата ще бъдат предназначени за приоритетното за Република България източно географско направление.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” - 20 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, подписано на 26 януари 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Освен на водещата Комисия по бюджет и финанси Законопроектът за ратифициране на Споразумението е разпределен и на Комисията по външна политика и отбрана, която го е обсъдила на свое заседание на 30 септември 2009 г. Постъпил е доклад, с който ще ни запознае господин Живко Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател.
„На свое заседание, проведено на 30 септември 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
Основната стратегическа цел на подписаното на 26 януари 2009 г. Споразумение е мобилизиране на допълнителни ресурси за подпомагане на усилията по създаване на пространство на просперитет и добросъседство между Европейския съюз и неговите съседни държави чрез създаване на по-добри енергийни и транспортни инфраструктурни връзки, справяне с общите екологични проблеми (с акцент върху изменението на климата), подкрепа за социално-икономическото развитие и увеличаването на заетостта посредством подпомагане на малкия и среден бизнес, както и на социалния сектор.
Република България е изразила намерение за участие във фонда като страна донор с вноска 1 млн. евро при разсрочено плащане на вноската за период от 3 години. Средствата ще бъдат предназначени за приоритетното за Република България източно географско направление.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България и с ратифицирането на Споразумението ще бъдат изпълнени всички необходими стъпки за влизането му в сила за Република България. Чрез участието си във фонда страната ни ще допринесе за реализирането на целите на Инструмента на Европейския съюз за помощ на съседните държави и в частност на инвестиционния механизъм за съседство и ще повиши своя авторитет като отговорен член на международната общност.
С оглед на изложените от вносителя мотиви, след провеждането на обсъждане и гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Законопроектът с мое разпореждане бе разпределен и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, но не е постъпил доклад от нея, което обаче не е пречка същият да бъде обсъждан и гласуван в пленарната зала.
От името на вносителите има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Има ли народни представители, които искат да изкажат становище по него? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и изброените държави като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, внесен от Министерския съвет.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложите на народните представители да преминем към второ четене на приетия току-що на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте да преминем към второ четене на приетия от нас на първо четене законопроект.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за преминаване към второ четене е прието единодушно.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам за второ гласуване текст на

„ЗАКОН

за ратифициране на Споразумението за установяване на правила
по приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България,
Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител

Член единствен. Ратифицира Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори и Европейската инвестиционна банка като управител, подписано на 26 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, подлагам на второ гласуване законопроекта.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от работната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТА И ИМУЩЕСТВОТО НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, моля да подложите на гласуване в пленарната зала да бъде поканен господин Валери Димитров – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускането в пленарната зала на господин Валери Димитров.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите – поканете господин Димитров в пленарната зала.
Госпожо Стоянова, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Проект за решение за възлагане на Сметната палата
да извърши одит на финансовото управление на бюджета и
имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”,
№ 954-02-79, внесен от народния представител Менда Стоянова
на 30 септември 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, внесено от народния представител Менда Стоянова.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (Обн. ДВ, бр. 75 от 18 септември 2009 г.) Националната агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет е преобразувана в Агенция „Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и благоустройството като правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията, включително на правата и задълженията по сключените договори на Национална агенция „Пътна инфраструктура” към Министерския съвет по баланса и отчета към датата на влизане в сила на закона.
На заседанието присъства проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
В мотивите на вносителя и изложението на председателя на Сметната палата проф. Димитров се отбеляза, че последният извършен одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструктура” е за периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2006 г. В рамките на този одит са открити груби нарушения на процедурите по Закона за обществените поръчки, поради което одитният доклад и материалите към него са изпратени на Главния прокурор на Република България.
Поради горните констатации и според изискванията на закона, агенцията продължава да бъде високо рисков обект. Нивото на риск се свързва и с огромния размер на средствата, изразходвани чрез процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и честите промени в правния статут на агенцията.
Предложението да се извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструктура” по реда на чл. 36, ал. 1 от Закона за Сметната палата ще предостави на Народното събрание и на обществеността обективна и достоверна информация относно управлението и дейността на агенцията.
По проекта за решение се проведе широка дискусия с изказвания и задаване на въпроси от народните представители, на които подробно беше отговорено от председателя на Сметната палата проф. Димитров.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на проекта за решение и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата за извърши одит
на Агенция „Пътна инфраструктура”

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата,

РЕШИ:

Възлага на Сметната палата да извърши одит на Агенция „Пътна инфраструктура”, както следва:
1. На финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2008 г. - 30 юни 2009 г.;
2. На процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода 1 януари 2007 г. - 30 юни 2009 г.;
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад по т. 1 и т. 2 е 31 януари 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към проекта за решение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както аз, така и моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепим предложеното решение за възлагане на Сметната палата за извършване на одит както на финансовото управление на бюджета, така и на имуществото на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Нещо повече ще кажа – че ако има национална агенция, която трябва първа да бъде проверена, това е именно Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Искам да припомня, че чорапът с голямата корупция с европейските фондове започна да се разплита именно от Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Ще припомня, че когато се разбра, благодарение на разследващи журналисти, че изпълнителният директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, тогава фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, през м. февруари 2008 г. е възложил на своя брат, който е поел ръководството на фирмата „Биндер”, обществени поръчки за над 120 млн. евро, а същият негов брат е купувал материалите от третия си брат, който е собственик на фирмата за инертни материали „Ин мат”, тогава именно Европейската комисия се произнесе с първата санкция за спиране на средства от европейските фондове за България. Оттук тръгна всъщност цялата драма с това, че в края на мандата на миналото управление се оказахме със спрени европейски фондове по цял кръг от проекти и програми.
Считам, че този одит трябва да хвърли ясна светлина и върху това как са били управлявани действително финансите на фонда и как, по какъв начин фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, а впоследствие Национална агенция „Пътна инфраструктура”, възложиха за десетки милиони лева пътни проекти, които не бяха финансово обезпечени.
И още нещо: защо на определени фирми, които се оказаха много обвързани с управляващите партии от тройната коалиция, се изплащаше авансово голяма част от бюджета на осигурените проекти, а на други фирми дори след завършени обекти в продължение на година не е било изплащано възнаграждението с единствената цел да бъдат смачкани и да фалират. Всичко това показва, че е напълно актуално да се извърши този одит. Нещо повече, като член на временната анкетна комисия за сделките, разходите и назначенията през последната една година от правителството на Сергей Станишев, считам, че този одит ще бъде за нас ясен източник на информация, който ще ни позволи да представим много по-пълно този документ, който ни е възложен от вас – народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има думата за изказване народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Няма сфера в българския живот, която да е така пробита и така корумпирана, както тази агенция. Тук напоследък приехме решения и за други одити, но това ще бъде одит на одитите, защото оттук трябва да произтекат, както съм казвал и друг път, много дела.
При предишния одит, както обясних в комисията на господин Димитров, има констатирани много тежки, груби нарушения, както е записано в доклада на комисията, но от тези констатации нищо не е произтекло. Изпратен е сигнал за едно дело - при разговора и дебата с господин Димитров се установи това, но и досега не е ясен резултатът. А тук се касае за много десетки и стотици милиони лева, откраднати от българското общество, от българската държава и данъкоплатец пари.
Този одит обхваща определен период от време, който се дава на Сметната палата. Предварително можем да кажем, че не бива Сметната палата да се обвързва категорично с този срок. Във всички случаи трябва да бъдем готови евентуално да удължим срока, защото на мен ми се струва къс. Обемът на работа е огромен. Отправихме към господин Димитров препоръки на заседанието на комисията, които имат практическо значение, те са да се поддържа връзка с медиите. Да не се робува на схващането, да не се счита, че това е конфиденциална информация и трябва да се крие. До голяма степен благодарение на медиите нещата тръгнаха, разкриха се и се видяха бакиите в тази сфера.
Пак повтарям, Сметната палата трябва непрекъснато да захранва и в това отношение приканвам и медиите да бъдат изключително активни, да искат информация как върви одитът, да не се чака крайният срок за представянето му тук, в пленарната зала.
Другото изключително важно нещо, за което стана дума в комисията, по което трябва да сме наясно, е Сметната палата да работи тясно с прокуратурата. Тя също да не чака последния срок за представяне на доклада на прокуратурата и отправянето му натам. Констатират ли се в процеса на одита данни за престъпления, прокуратурата да се захранва непрекъснато с данни за откриваното, за да може своевременно да започне работа по откриване на престъпленията. Да се започнат и процедурите по Наказателнопроцесуалния кодекс.
Мисля, че тук по време на одита Комисията по бюджет и финанси ще трябва да бъде активна и периодически да се провеждат срещи с господин Димитров или с представители на Сметната палата, за да бъдем наясно как върви одитът. След това решение предлагам по тези три начина, които изброих, да се прояви активност, за да се получат резултати, а те трябва да бъдат, ако всички си свършим както трябва работата, съвсем безспорно и категорично да има осъдени лица и то доста осъдени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също подкрепям одита в агенцията, но кой ще направи одит на самия инвестиционен процес вътре в агенцията? Ще дам някои конкретности.
Говорим за изпълнени обекти, каквито са пътищата, дъждовни канализации в пътищата, друга пътна инфраструктура. Говорим за одита, който трябва да бъде направен в самия инвестиционен процес. Тук възниква въпросът кой контролира назначените инвеститорски контроли по самите обекти, възложени от агенцията? Това е много важен и сериозен въпрос. Той е пропуснат и от самото наше законодателство.
В момента ние акцентираме върху процедурите, които са в Закона за обществените поръчки, но там не е заровено кучето. Най-много, ако има грешки, някой ще отнесе съответното административно наказание. Самата корупционна схема се заключва в самите актове, обр. 19, които се отчитат от инвеститорските контроли вътре в самите обекти. Това са злоупотреби с количества, злоупотреби с анализни цени. Ако се вземат анализните цени на изпълнените строително-монтажни работи в различните региони на страната, ще видите какъв дисбаланс има в цените. Това е едната страна.
Второ, кой ще извърши контрол на самите назначени инвеститорски контроли? Този въпрос стои не само в агенцията, но и в самите общини. Сметната палата не е в състояние да контролира и има ли такива специалисти, които да извършат този контрол. Там е сериозният въпрос. Далаверите стават в конкретните документи, които се подписват.
Другата страна, която също не е контролирана, са така наречените документи, които се подписват от самия строителен надзор. Вие знаете, че промените в Закона за устройството на територията дадоха много права на фирмите за строителен надзор. В състояние ли са те добросъвестно и добронамерено да подписват тези документи? Ако се направи проверка по изпълнените инфраструктурни обекти в конкретика – какви пластове асфалт се полагат, каква е основата отдолу под тези настилки, ще блеснат много неща. Смятам, че проверката не трябва да се концентрира само върху процедурите по Закона за обществените поръчки, защото до голяма степен този закон е откровен наръчник за корупция. Той трябва да бъде пипнат и променен, защото дава огромни права на този, който извършва самата обществена поръчка.
Второ, самият Буров е казал, че не си ли спечелил един търг предварително, няма какво да се явяваш на него. Този Закон за обществените поръчки работи точно в тази насока. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пейчев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
За изказване има думата господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предполагам, че всички в тази зала сме убедени от необходимостта от одит на дейността на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Има поне сто причини да бъде извършен този одит. Аз ще се спра на две, които смятам, че са основни.
Първо, за периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2009 г. Изпълнителна агенция „Пътища” и нейният правоприемник Национална агенция „Пътна инфраструктура” не е одитирана. За този период агенцията е разходила средства в размер на над 1,5 млрд. лв. За 2007 г. – 727 милиона, от които 387 милиона от държавния бюджет за 2007 г., 340 милиона допълнителни средства. Приблизително същата сума за 2008 г. и за 2009 г. – над 100 милиона.
Второ, в последните два доклада на Сметната палата – това са докладите за одита на финансовото управление на бюджета и имуществото за периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2006 г., и в доклада за одита на дейността по експлоатацията и поддържането на републиканските пътища за периода 1 януари 2006 г. - 30 юни 2007 г. са установени множество нередности. Сметната палата дава редица препоръки, които впоследствие установява, че не са изпълнени. Именно установените нередности в Пътната агенция бяха причината Европейският съюз да спре финансирането на жизнено важни за страната ни проекти.
Някои от най-смущаващите в доклада за одита на финансовото управление на бюджета и имуществото факти са следните: по изпълнение на препоръките от предходните одити – това е анализ доколко препоръките от предходни одити са били изпълнени или не. По предходни одити са дадени общо пет препоръки. Само една от тях е изпълнена. Две са частично изпълнени и други две въобще не са изпълнени. Интересно е да се отбележи, че една от неизпълнените препоръки е относно разработване на указания за обединяване на отделни сходни поръчки и обявяване на общ открит конкурс. Тази препоръка не е изпълнена и остава актуална.
Относно политиките, правилата и процедурите за финансово управление и контрол: от 2001 г. не са актуализирани правилата за упражняване на мониторинг. Това е нещо, за което и колегата Огнян Пейчев спомена. Липсват политики, правила и процедури по част от елементите на ФУК, което е предпоставка за допускане на грешки и за нарушения на Закона за обществените поръчки и наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
Относно планиране и отчитане на разходите: сключват се отделни договори, без да се анализира възможността за тяхното срочно приключване, в резултат на което предвидените разходи по бюджета за един отчетен период се прехвърлят за следващ период. Създава се предпоставка за недостиг на средства за качествено изпълнение на обектите.
Относно капиталовите разходи: капиталовите разходи през 2006 г. са извършени без утвърдени за тях разчети от Министерството на финансите. Не са утвърдени и годишни програми за тези разходи от министъра на регионалното развитие и благоустройството за периода до 12.08.2006 г. и от министъра на транспорта за периода от 12.08.2006 г. до 31 декември 2006 г., съгласно чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата.
Относно обществените поръчки: до края на одитирания период не са разработени вътрешни правила за иницииране, провеждане на процедури и възлагане на обществени поръчки, с което до голяма степен се създават предпоставки за несъответствие с изискванията на нормативната уредба. По пет договора за социологически проучвания, които е възложила агенцията - интересно защо на Пътната агенция са й необходими социологически проучвания и анализи - поръчките са необосновано разделени. Предвид общата цел и сходния предмет на инициираните поръчки, за които договорите са сключени едновременно на една и съща дата, и сходния характер на предмета на всички договори, с възлагането им поотделно е нарушено изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗОП.
След влизане в сила на изискването по чл. 47, ал. 5 от ЗОП, което гласи, че в процедури за възлагане на обществена поръчка не могат да участват свързани лица, са сключени три договора за обществени поръчки с изпълнител, за който са налице пречки за участие поради свързаност по смисъла на ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавния служител с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” по това време.
Като заключение към доклада Сметната палата дава пет препоръки. Това е първият доклад. Сметната палата дава пет нови препоръки по него.
Вторият одит – този за дейността по експлоатация и поддържане на републиканските пътища, констатира редица други нередности и завършва с 13 препоръки. На основание чл. 42, ал. 1 от Закона за Сметната палата в срок от три месеца от получаването на настоящия доклад изпълнителният директор на фонда следва да уведоми Сметната палата за предприетите мерки по изпълнение на препоръките. Такова уведомление за предприетите мерки и изпълнените предписания няма. Срокът е тримесечен. Това принуждава Сметната палата девет месеца по-късно да възложи проверка относно изпълнението на препоръките в двата доклада. За съжаление, резултатите от тези проверки са отново, меко казано, тревожни. От дадените пет препоръки по Доклада за одита на финансовото управление на бюджета и имуществото на Изпълнителна агенция “Пътища” за 2006 г. са изпълнени само две една година по-късно. Останалите три са в процес на изпълнение и за съжаление мерките, заложени в тях, не се прилагат.
От дадените 13 препоръки по Доклада за одита на дейността по експлоатация и поддържане на републиканските пътища са изпълнени нула. Да, колеги, от 13 препоръки няма нито една, която да е изпълнена, 3 препоръки са изпълнени частично, а други 10 не са изпълнени въобще.
От общо 18 препоръки в двата доклада изпълнени са само 11% от препоръките – 2, частично изпълнени са 6 и 10 са изцяло неизпълнени.
Уважаеми колеги, финансовият ресурс, с който разполага Пътната агенция, и констатациите на Сметната палата от последните одити са категорични в необходимостта за възлагане на този одит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Добрев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли желаещи други народни представители? Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз искам да кажа още две думи, защото много силно ме впечатли изказването на колегата Добрев по отношение на това какво се случва, след като Сметната палата извърши одита и констатира определени нарушения. Горе-долу отговорът май е: нищо! След одитите - препоръки, неизпълнение. И какво от това? Мен това ме безпокои повече, защото ние сега отново възлагаме един одит на Сметната палата, който ще констатира, че препоръките по предходните му одити не са изпълнени, ще констатира вероятно нови нарушения, ще даде нови препоръки. И какво от това? Едната посока, за която говори господин Шопов, е да се сезира прокуратурата. Тогава, когато одиторите на Сметната палата констатират, че в нарушенията, установени от тях, има достатъчно данни, за да се счита, че е извършено престъпление, преписката се изпраща в прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Ако няма данни за престъпления, а само за нарушения, преписката трябва да се изпрати в Агенцията за финансова инспекция за налагане на съответните административно-наказателни санкции.
Но какво се случва с това, което Сметната палата е дала като препоръки, за да не се допускат по-нататък подобни нарушения или престъпления? Това е по-важното. Търсенето на отговорност е едната страна, но тя изобщо не е достатъчна, защото нас като народни представители трябва да ни интересува гаранцията за това, че повече няма да се повтарят тези нарушения. А тази гаранция явно отново ние няма да я имаме.
Аз искам да попитам господин Димитров: каква е причината, за да не може в крайна сметка да се изпълни смисълът на одитите на Сметната палата? Законът за Сметната палата дава ли достатъчно основания на Сметната палата да изисква изпълнението на нейните препоръки и да контролира изпълнението на тези препоръки, пак казвам, с цел превенция? Ние много пъти сме си говорили: какво от това, че е извършено нарушение? Парите са изтекли, няма връщане.
Важното е занапред в хода на дейността на една агенция или друга държавна структура да има такъв постоянен превантивен контрол, който да не допуска на следващата или по-следващата година да се констатират нарушения.
Аз искам да задам въпроса както на господин Димитров, така и на всички нас като народни представители: какво трябва да направим ние в законодателството, за да гарантираме, че това няма да продължава в тази посока, в която е продължавало години наред? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики?
Заповядайте.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам случая да репликирам по повод това, че законът трябва действително да бъде променен. Трябва да бъде увеличена независимостта на самия контролен орган – независимост от политическите сили. Аз ще съм доволен, ако чуя мнението на проф. Димитров.
Другият аспект – комплектуване на самата структура Сметна палата по региони със съответните специалисти, защото такива няма! Няма! Без да се обиждат икономистите в събранието, строителни инженери, хора, които разбират от самия инвестиционен процес в строителството, в Сметната палата няма! Кой тогава извършва тези проверки? Кои са лицата, които контролират самите инвеститорски контроли? Кой контролира анализните цени? Такива хора няма! Това куца в цялата наша държава. Никой не контролира самия инвестиционен процес.
Аз пак повтарям, това е болен проблем, който е в общините и в агенциите. Оттам стават най-големите далавери, оттам става най-голямата корупция, срещу която всички заявихме искрено, че се борим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Пейчев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоянова, Вие зададохте на глас въпроси, които според мен имат своя отговор. Сметната палата има задължение да направи съответните одити, проверки – дали регулярни, дали целеви. Те имат своите адресати.
Преди да се преобразува в агенция, когато беше национална агенция, адресатът беше Министерският съвет, респективно министър-председателят, сега - министърът на регионалното развитие, които са длъжни да вземат на отчет направените предписания и да проследят дали те се изпълняват с цел отстраняването им. От своя страна, ние като законодателен орган пък имаме възможности да осъществяваме парламентарен контрол - в този случай към министъра на регионалното развитие. Друг е въпросът дали има система за прецизен парламентарен контрол по посочените пропуски при проверки на Сметната палата, която всяка година внася при нас свой доклад, посочвайки какви проблеми и какви пропуски са възникнали в отчетния период. Така че според мен това е възможното.
Колкото до възможността да се прави този последващ технически, бих казал, контрол на инвестиционния процес, това не е съвсем реплика към Вас, но всеки инвеститор има правото да ползва специализираните лаборатории, които могат да посочат какъв е бил техническият, технологичният начин на осъществяване на инвестицията, и е длъжен да прави това, ако не иска, разбира се, да си затвори очите и по този начин да открадне парите на данъкоплатците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Желаещ за трета реплика?
Госпожо Стоянова, моля за отговор.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Георгиев, абсолютно съм съгласна с това, което казахте. В тази връзка искам да допълня, че на практика система има. Неслучайно още предходното Народно събрание в своя правилник беше регламентирало създаването на подкомисия към Комисията по бюджет и финанси, която се занимава именно с отчетността на организациите в публичния сектор и изразходването на публичните средства. Всички доклади на Сметната палата се получават от тази комисия или могат да бъдат поискани, ако по една или друга причина не са получени. Нейната задача е именно тя да ги коментира. Ако трябва, да извиква на изслушване съответните отговорни лица, както и да предложи на пленарната зала разисквания, ако констатира, че има основание за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Други народни представители? Не виждам.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожа Менда Стоянова постави интересен въпрос за бъдещо усъвършенстване на законодателството, свързано с дейността и функциите на Сметната палата. Аз искам да внеса едно пояснение по повод на това, че имаше голям брой неизпълнени препоръки. Ние направихме това, което ни задължава законът. Изпратихме доклада, с който установяваме редица неизпълнени препоръки, на Министерския съвет за предприемане на съответни действия на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за Сметната палата. В случая висшестоящата организация трябва да осигури изпълнението на препоръките.
Освен това, докладът за извършения и последващ контрол, съдържащ констатации за неизпълнени препоръки, беше изпратен на специализираната Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство към Народното събрание и на Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание. Идеята беше да се направи публична дискусия за изпълнението на тези препоръки, но това не се получи. Нямахме отговор нито от парламента, нито от Министерския съвет.
Мога да кажа съвсем накратко, че при бъдещи промени в Закона за Сметната палата трябва да се помисли за механизми за осигуряване на изпълнението на препоръките с активното участие на парламента и на висшия орган на изпълнителната власт. Затова си мисля, че е добре да има съгласуване между Закона за Сметната палата и устройствения правилник на Народното събрание. Това е, което засега мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на проф. Димитров.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение, така както той ви беше представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 139 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
За сведение ви съобщавам, че постъпи предложение с проект за решение от народния представител Лъчезар Иванов за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на болница „Лозенец” – гр. София. Тъй като сме изпълнили лимита по закон от пет одита, които Народното събрание има право да възлага в Годишната програма на Сметната палата, със заявление, входирано с № 954-00-202 от 7 октомври 2009 г., вносителят на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е оттеглил внесения проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на болница „Лозенец” – гр. София.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Законопроектът е обсъден в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, която е представила свой доклад.
Моля, господин Вълков, да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да ви представя законопроекта за второ гласуване, имам процедурно предложение. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Господин Вълков, продължете.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Представям ви доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 04.09.2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за подкрепа наименованието на законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 1, така както комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 53б се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. В т. 2 думите „и на контролния съвет” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 2, така както комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 53в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „петима членове” се заменят с „трима членове” и думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. В ал. 2 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В ал. 3 думите „или на контролния” се заличават.
4. В ал. 10:
а) в текста преди т. 1 думите „Министърът на транспорта” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) създава се т. 4:
„4. по решение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – с едномесечно предизвестие”.
5. В ал. 11 навсякъде думите „министъра на транспорта” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
6. Създават се ал. 12, 13 и 14:
„(12) Управителният съвет може да приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или представлявани от друг член на съвета. Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ. За представляването е необходимо изрично пълномощно за всеки конкретен случай.
(13) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(14) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 3, така както комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно предложението на вносителя чл. 53д се отменя.
Моля да гласуваме редакцията на § 4.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следната редакция на § 5:

„Допълнителна разпоредба
§ 5. В останалите текстове на закона думите „министърът на транспорта”, „министъра на транспорта” и „Министерството на транспорта” се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за редакцията на Допълнителната разпоредба и § 5.
Гласували 112 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието, с което и на второ гласуване току-що измененият Закон за гражданското въздухоплаване.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Моля господин Вълков за доклад.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
от Комисията по транспорт, информационни технологии
и съобщения относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за електронното управление,
№ 902-01-17, внесен от Министерския съвет
на 11.09.2009 г.”

Комисията подкрепя наименованието – „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията в подкрепа на наименованието на законопроекта.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и за § 2.
Предлагам да бъдат гласувани заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 1 и § 2, подкрепени от комисията по предложение на вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 3:

„Общ контрол

§ 3. Чл. 59. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията упражнява контрол по спазването на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 3 за промяна на чл. 59 относно общ контрол.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа, съответно от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 4 – чл. 65 след измененията му.
Гласували 114 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следната редакция на § 5:

„Допълнителна разпоредба

§ 5. В останалите текстове на закона думите:
1. „Министърът на държавната администрация и административната реформа” и „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят съответно с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. „Министерството на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” и „председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят съответно с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
4. „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на Допълнителната разпоредба съгласно предложения ни текст на § 5.
Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме текста „Преходни и заключителни разпоредби” съгласно предложението на комисията и вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме за подкрепата от комисията на текста на § 6 и § 7 съгласно предложението на вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
С това е приет на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля председателя на комисията народният представител Любен Татарски да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Представям на вашето внимание

„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно
самоуправление относно Законопроекта за изменение на
Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от
Министерския съвет и приет на първо гласуване
на 23 септември 2009 г.”

„Закон за изменение на Закона за регионалното развитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за подкрепа на наименованието на закона.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 1.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.



ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Постъпило е предложение от народните представители Любен Татарски, Стефан Дедев и Любомир Иванов относно създаване на нови параграфи 2 и 3.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на наименованието на раздела и на § 2 и 3:

„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 27 се създава нова ал. 2:
„(2) На граничните контролно-пропускателни пунктове теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници”, като при превишаване на допустимите стойности се събират такси”.
2. В чл. 56, ал. 2, т. 1 думите „областните пътни управления” се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура”.
§ 3. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 167, ал. 3, изречение трето думата „митнически” се заличава”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението за „Заключителни разпоредби” и съдържащите се в него параграфи 2 и 3, така както го предложи председателя на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който е преномериран в § 4.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, с това е приет и на второ гласуване Законът за изменение на Закона за регионалното развитие.
За процедура има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да заявя, че като парламентарист уважавам институцията Народно събрание и председателя на Народното събрание като ръководител, но това ме кара да направя това изказване с несъгласието си на ръководеното на това заседание и не само.
В току-що приетия закон се направиха процедурни грешки, свързани с прилагането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаема госпожо председател, съгласно чл. 73, ал. 1 Вие сте длъжна да прецизирате отправените предложения от народните представители между двете четения – между първо и второ четене.
Във връзка с чл. 74, ал. 2 Вие сте длъжна да контролирате и да не допускате обсъждане и гласуване на предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
С току-що приетите допълнителни текстове от основния Законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, а именно Заключителните разпоредби, беше нарушена тази процедура. Те нямат нищо общо с обхвата на основния закон, приет на първо четене.
Правя го не с някаква друга цел, а с цел да привлека Вашето внимание, уважаема госпожо председател, да съблюдаваме стриктно спазването на правилника, защото това все пак е нашият закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Не разбрах процедурата Ви в какво се състоеше.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По начина на ръководене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е народният представител Лъчезар Тошев.
Предложението му е разпределено на Комисията по труда и социалната политика – водеща, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Постъпил е доклад от Комисията по труда и социалната политика, която на свое заседание на 23 септември 2009 г. е разгледала и обсъдила законопроекта.
Моля госпожа Масларова – председател на комисията, да ни запознае със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви запозная с доклада на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за допълнение на Кодекса на труда № 954-01-8, внесен от Лъчезар Тошев на 26 август 2009 г.
„Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 23 септември 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Кодекса на труда № 954-01-8, внесен от Лъчезар Тошев на 26 август 2009 г.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов от Конфедерацията на независимите синдикати в България и други социални партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Лъчезар Тошев. Предлага се допълнение в Кодекса на труда, като в чл. 154, ал. 1 към официалните празници да се добавят 23 август – Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа, и 9 септември – Ден на почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г. Беше подчертана връзката на предложеното допълнение с препоръките на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., подкрепена от Народното събрание на 18 септември 2008 г. Беше посочено, че предложението е в съответствие с Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 25 януари 2006 г., Документ № 11112 от 2006 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, както и с Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма и Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „За ново обединяване на разделена Европа”. Беше отбелязано, че предложението отчита и българската специфика.
В хода на дискусията бяха представени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, на Българската търговско-промишлена палата, на Конфедерацията на независимите синдикати в България, които не подкрепят направеното предложение.
В проведеното обсъждане народните представители се обединиха около становището, че официалните празници съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда отразяват безспорни исторически и други събития с обществено значение, които не противопоставят, а обединяват хората в България и в този смисъл са приети с обществен консенсус. Предложението беше определено като нецелесъобразно, защото чрез него се извършва политическа и историческа оценка чрез законова санкция и по-конкретно чрез кодифицираната материя на трудовите отношения в Кодекса на труда, което не е в съответствие с цитираните резолюции на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, резолюциите на Европейския парламент и на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Същевременно народните представители изразиха мнение, че Народното събрание в дух на приемственост и последователност и като израз на споделени ценности в Обединена Европа следва да предприеме необходимите действия за подкрепа на Резолюцията на Европейския парламент относно европейската съвест и комунизма от миналата година.
След приключване на обсъждането и гласуването, с резултати “за” – 3, “против” – 1, и “въздържали се” – 14, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-8, внесен от Лъчезар Тошев на 26 август 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Законопроектът беше разпределен и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, от която не е постъпил доклад.
Господин Тошев, желаете ли думата от името на вносителя? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Предложеният законопроект не съдържа правни проблеми, той изисква политическо решение от Народното събрание, тъй като в съществуващия чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда са изброени датите, на които нашият народ празнува. В проекта се предлага да се добавят още две дати, които са траурни дати, дати за памет към жертви.
Първата дата е 23 август, така както това е посочено в Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., подкрепена с Резолюция от 3 юли т.г. от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, т. 15, която гласи: „Призовава за обявяване 23 август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”.
Това е първото предложение - и в България да имаме такъв ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа.
Второто предложение е датата 9 септември да бъде обявена за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г.
Този проект има свой предшественик в Четиридесетото Народно събрание. В миналия мандат група народни представители, начело с господин Пинчев, Ахмед Юсеин от ДПС, Минчо Спасов от НДСВ, моето име е там, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков са внесли същия законопроект по отношение на датата 23 август, който е минал успешно в Комисията по труда и социалната политика. Разполагаме със становището на тази комисия, № 953-08-22 от 12 май 2009 г., подписано от д-р Хасан Адемов. Тогава Народното събрание е разполагало само с Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г., която беше подкрепена със специално решение от Народното събрание. Той бе първият парламент, който подкрепи Пражката декларация на 18 септември 2008 г. със специално решение. Тоест парламентът на Република България зае своята позиция в подкрепа на принципите в Пражката декларация. Тази декларация стана основа на приетата тази година Резолюция на Европейския парламент.
Защо нашите колеги в Европейския парламент предлагат точно датата 23 август да бъде обявена за Ден за почит? Защото на тази дата през 1939 г. се сключва Пактът „Моллотов – Рибентроп”, един пакт, който всъщност представлява съюзът между Хитлер и Сталин – двама диктатори, които в крайна сметка с този документ си разделят Европа на зони на влияние. Седмица по-късно националсоциалистическа Германия атакува Полша, няколко дни по-късно пък Съветският съюз навлиза в Полша, разделят си Полша, Балтийските държави са анексирани и така започва Втората световна война, която донесе на света десетки милиони човешки жертви, много страдания, огромен брой хора бяха репресирани. Това беше едно световно престъпление, което намери по-нататък и своята присъда на Нюрнбергския трибунал.
Тази дата – 23 август 1939 г., е предложена да бъде датата, на която да се почитат жертвите и на двата вида тоталитарни режими. Имаше и други предложения, за които знам. Например 9 ноември – падането на Берлинската страна, да бъде такава дата, но тогава нашите колеги с огромно мнозинство – 556 гласа “за” и 44 “против”, в Европейския парламент се обединиха да призоват тази да бъде датата, на която да се почитат жертвите на тоталитарните режими.
Другата дата, която предлагам и смятам, че не трябва да бъде повод за разделение, а за обединение, да бъде обявена за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г. Това е дата, на която се извършват възпоменания на тези жертви, и не е редно пък други по същия повод да празнуват.
Къде, ако не в Народното събрание, трябва да се извърши тази дискусия и да се намери решение на този въпрос? Защото в Народното събрание си дават среща представители на различни кръгове от нашето общество. Ние тук сме заедно, единни в национален дебат по всички въпроси, по които дискутираме. Този въпрос според мен не е без значение за формирането на нашата нация. Има нематериални неща, които участват във формирането на нацията – това са общата култура, общата история, но също общият пантеон от герои, поклонение пред жертвите, които са дадени от нашия народ и така нататък.
Затова смятам, че с това предложение можем да намерим необходимото национално съгласие тази дата да бъде обявена за траурен ден, в който да се почитат жертвите на един период, който беше обявен от нашето Народно събрание със закон за период, в който е имало един престъпен режим. Това са мотивите, които са ме водили в желанието да предложа на Народното събрание този законопроект. Надявам се с тази дискусия да намерим решение на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е представен Законопроект за допълнение на Кодекса на труда с вносител народния представител Лъчезар Тошев. По същество става въпрос за две допълнения в Кодекса на труда и в неговия чл. 154, където са изброени официалните празници в Република България. Предложението е към тази група на официалните празници, разбира се там влиза и Националният празник 3 март, да се прибавят 23 август, който да се обяви за Ден на почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа, и 9 септември – Ден на почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г.
Преди малко вносителят отбеляза, че този законопроект има своята парламентарна история в рамките на Четиридесетото Народно събрание. Той беше внесен от народните представители Георги Пинчев, Ахмед Юсеин, господин Лъчезар Тошев и група народни представители. Законопроектът беше разгледан, обсъден и гласуван в Комисията по труда и социалната политика и подкрепен с шест на пет гласа - добре си спомня господин Тошев. Не достигна обаче парламентарно време той да бъде разгледан в Народното събрание и остана на това ниво. Чест прави на господин Лъчезар Тошев, че е последователен в своите действия да търси решение на този казус с това предложение.
На следващо място, искам да отбележа, че този законопроект, особено датата 23 август, има своята подкрепа в редица решения на европейски институции. Тук беше отбелязано, че на 3 юни 2008 г. по предложение на Вацлав Хавел и други интелектуалци беше приета Пражката декларация. През м. септември 2008 г. Четиридесетото Народно събрание подкрепи Пражката декларация, озаглавена „Европейската съвест и комунизмът”.
На следващо място, на 2 април 2009 г. Европейският парламент прие резолюция, наречена „Европейската съвест и тоталитаризмът”. Забележете, там има една много интересна т. 15, която преди малко прочете вносителят Лъчезар Тошев, където е казано, че „Европейският парламент призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски ден за почитане паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан” – това са ключовите думи – „с достойнство и безпристрастност”.
Ако търсим общото решение, което да обедини народните представители от всички парламентарни групи в тази зала, и не на последно място, да обедини обществото, а не да създава нови разделителни линии, ние трябва да стъпим на тази резолюция на Европейския парламент, в която, пак повтарям, ключовите думи са „достойнство и безпристрастност”. Трябва да намерим такова решение, което да гарантира обединяването на всички парламентарно представени политически сили, от една страна, и от друга страна, да търсим възможности да обединим и болшинството от обществените нагласи. Разбира се има и други нормативни документи – Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество, има Резолюция и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ако не се лъжа от 2006 г. Всички тези решения, резолюции на европейски институции, забележете, имат основно пожелателен, декларативен, а не задължителен характер.
Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи и в предишния парламент, и сега подкрепяме основните ценности, заложени в тази резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Подкрепяме идеята 23 август да бъде обявен за Ден на почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа.
Друго е отношението ни обаче към прибавянето на нова дата – 9 септември, не от посткоалиционна солидарност към нашите бивши партньори от Коалиция за България, а от разбирането ни, че тази дата 9 септември не е еднозначно приета от българското общество. Всички тези събития, които са се случили преди определен период от време, както заяви и вносителят Лъчезар Тошев, създават условия за разделение в обществото. Ако обявим тази дата за официален празник, това означава, че една група от българското общество ще празнува, а другата група от обществото ще извършва панихиди в памет на жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944 г., затова нашето разбиране е, че тази дата вместо да търси обединение, създава условия за допълнителни разделителни линии в българското общество. Затова ние не намираме аргументи да подкрепим една такава теза.
От друга страна, ние имаме своите бележки към начина, по който се предлага да бъде решен този въпрос с промяна в Кодекса на труда. Какво имам предвид? Кодексът на труда е трудовата конституция на Република България. В този кодекс, в чл. 1 е казано едно към едно: „Този кодекс урежда трудовите отношения между работници и служители и работодатели”. В предложението на практика се определят тези дни за официални празници, а няма никакво уреждане на трудови правоотношения. В този смисъл изобщо е спорно присъствието, но това е друга тема, на чл. 154 в Кодекса на труда, тъй като в Конституцията, ако не се лъжа в чл. 84, т. 15, е казано, че Народното събрание определя официалните празници. В ал. 2 е казано, че Народното събрание делегира това свое задължение на Министерския съвет.
От тази гледна точка, според нас, решението на този въпрос – да се присъединим към общите европейски ценности, не минава през Кодекса на труда. Защото Кодексът на труда е един закон, който се занимава с трудовоправни отношения – отношенията между работници и служители и работодатели. Тук не става въпрос за такива отношения, а разбира се става въпрос за следствия. Защото в България вече има 13 празника. Един от тях е Националният празник, всички тези празници и националният са неприсъствени дни. А сега предлагаме още два официални празника и по този показател ще достигнем рекордьорите в Европейския съюз. Те са Словения и Словакия с 15 официални празника и Малта – с 13 официални празника.
Това е причината, според нас, да не търсим решение в Кодекса на труда, защото в условията на криза да си позволим да натоварим работодателя с още един неприсъствен ден означава, че не сме, меко казано, достатъчно далновидни, не сме на висотата на очакванията, които имат към нас нашите избиратели. Аз и нашата парламентарна група не смятаме, че с промяна в Кодекса на труда можем да решим всички тези въпроси, за които иначе разбира се имаме подкрепа.
Има и един друг въпрос. Една част от официалните празници е свързана с исторически събития, които са абсолютно безспорни. Такива са например 3 март, 24 май, 6 септември и 22 септември. За тях историята отдавна се е произнесла еднозначно. За тях няма никакъв спор. Тоест има безспорни исторически събития и официални празници за формиране на национално самосъзнание и култура. Това са безспорни исторически събития, които не противопоставят обществото, не противопоставят, ако щете, и народните представители, а създават условия за единение. Точно в този смисъл да предложим историческа оценка, която трудно може да бъде сътворена от Народното събрание чрез закон, според нас, е неприемливо. Тоест Народното събрание със закон, и то чрез Кодекса на труда, трудно може да търсим единение в обществото. Това не означава обаче, че ние от нашата парламентарна група не подкрепяме по принцип идеите, заложени в резолюцията на Европейския парламент. Затова смятаме, че ако искаме да намерим решение на този въпрос, което да бъде адекватно на това, което са приели нашите колеги от Европарламента, ние трябва да търсим други възможности, дадени в Конституцията. Там в чл. 86, ал. 2 е записано, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. Така че, ако потърсим една такава законодателна инициатива в едно общо решение, което да обедини народното представителство и оттам, надявам се, и обществото, тогава бихме отговорили адекватно на потребностите на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Адемов.
Имате ли желаещи за реплика? Няма.
Имате думата за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Ще се постарая да говоря кратко, с което апелирам и към следващите оратори да бъдат кратки и ясни в своята позиция, надявайки се да приключим с тази важна историческа тема до 14,00 ч. на днешния ден.
По внесения законопроект, предлагам на вносителите и тези, които се застъпват за него, да не се позовават на крехкото мнозинство, постигнато в специализираната комисия на миналото Народно събрание. Забелязваме, че тези, които са го подкрепили, намаляват не само като персонално представителство тук, но и като политическо представителство на формациите, изразили подкрепа на този законопроект. Явно българското общество се ориентира по други показатели как да преценява своите представители.
Сега по отношение на самия законопроект. Аз съм категорично против него, в неговата цялост, това се отнася и до моите колеги социалисти от Парламентарната група на Коалиция на България.
Господин Адемов направи изказване, в което почти наполовина частично подкрепяше законопроекта, а в другата част от изказването си по същество го оспори изцяло. Тъй като аз не съм либерал, няма да усуквам, затова изразявам своето еднозначно отношение към него.
Защо той не трябва да бъде приет, дори в първата му част – за 23 август? Вие можете да видите самата резолюция, която вносителите коректно цитират, съдържанието й - т. 15 призовава за обявяване на тази дата за Общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност. Но в законопроекта на господин Тошев четем нещо друго – за жертвите на националсоциалистическите и комунистически режими, тоест да съберем на едно място тези, които могат да бъдат определяни като жертви или като палачи. В България твърдя, че е имало тоталитарни режими и в други времена, които не се отнасят само към това, което той тясно е посочил в съдържанието на своя законопроект. Мисля, че това е историческият факт, към който не искам да се връщам.
Освен това дори мисля, че европейските страни са подходили в някаква степен конюнктурно по отношение на датата. Вярно е, че трябва да се избере някаква дата и сигурно в цялата календарност няма такава безспорна дата. Но 23 август е избран по причина на това, вие знаете, че тогава е сключено последното двустранно споразумение между Германия и Съветския съюз, след което седмица по-късно започва Втората световна война. Но преди това редица други страни са сключили подобни сепаративни споразумения с подобни цели с Германия. Ние не избираме първата дата, която е дала сигнал и е отключила този процес, за да я обявим за такава дата, в общата причинност, а избираме последния елемент в целия този процес. Но толкова, няма да се впускам с политически аргументи тук да подлагаме на цялостна дискусия историята.
Защо втората точка е категорично неприемлива, ако за първата има колебания доколко е целесъобразна за изпълнение на такова предназначение? Общо се каза, че тези дати трябва да бъдат обявени за официален празник. Тук се казва той да бъде празнуван. Но нали се празнуват събития, които хората възприемат с положителни емоции, дори с радост?! Ние отбелязваме две мрачни събития, които трябва да бъдат отпразнувани по начин и с чувства, с които не се посрещат други празници, които се броят в българския календар.
Девети септември не може да остане само дата, независимо дали някои изцяло я утвърждават, а други изцяло я отричат. Ако запишем 9 септември, трябва да запишем и 23 септември, защото знаете, че тази дата е свързана с началото на Септемврийското въстание от 1923 г. Двадесет и трета година е в логическата връзка, която по-нататък води до 9 септември 1944 г. Но вие не предлагате да обвържем двата исторически процеса, за да видим къде са техните корени.
И на последно място, м. септември става много натоварен откъм празници: 6 септември, 22 септември, а общо в празничния календар България наистина ще постигне най-много празнични дни в Европа и тогава трябва да я обявим за празнична Република България.
По всички тези мотиви – и исторически, и политически, от гледна точка на баланса, с който трябва да се развива нашето законодателство, ви предлагам да отхвърлите законопроекта или поне неловко или убедено да се въздържите по него. Благодаря ви. (Шум, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
Няма желаещи за реплики.
Доктор Цветан Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Синята коалиция ще подкрепи внесения от господин Тошев законопроект.
Бързам да заявя, че в постоянната Комисия по труда и социалната политика се проведе доста задълбочена дискусия, чуха се становища на институции, синдикати, съюзи на работодатели и т.н. Мненията бяха доста различни и в значителна степен противоречиви. В някои от тях имаше елементи на прагматичност, други бяха в значителна степен идеологизирани.
Два от аргументите, с които мнозинството в комисията отхвърли законопроекта, по мое мнение са несъстоятелни. Първият от тях е, че този законопроект ще доведе до разделение и противопоставяне в обществото. А българското общество е разделено не от вчера! За да има помирение, е нужен пълен и обективен прочит на историята!
Вторият аргумент е, че нито една страна от страните - членки на Европейския съюз, не е въвела датата 23 август като ден на почит към жертвите на националсоциализма и комунизма. Но пък трябва ли да чакаме, като останахме последната страна членка от източноевропейските страни – членки на Европейския съюз, в която няма създаден институт за национална памет?
Това, че е пожелателна формата, с която европейските институции комуникират с нас, не би трябвало да ни прави впечатление. Това е цивилизационният начин на диалог. Императивите от страна на Кремъл останаха във времето преди 1989 г.
Силно се надявам, че тук, в пленарната зала мнозинството ще преосмисли своето отношение към предлагания законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на доктор Костов.
Реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение към обсъждания законопроект? Няма.
Моля да гласуваме на първо четене внесения Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-8 от 26 август 2009 г. с вносител – народният представител Лъчезар Тошев.
Гласували 129 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Тъй като следваща точка от нашата програма е второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за туризма, а ресорният министър е извън страната и ще бъде тук за утрешното пленарно заседание, следва това да бъде точка първа от нашия дневен ред за утре. Поради това сега закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева
Секретари:
Милена Христова

Мариана Даракчиева