Председателствали:: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Митхат Метин и Петър Хлебаров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Присъстват 162 регистрирани народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Преди да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, ще направя едно съобщение:
Постъпило е изявление от Парламентарната група на ДПС във връзка с Решение № 251 от 12 октомври 2009 г. и Удостоверение № 251 от 12 октомври 2009 г. на Централната избирателна комисия:
„Господин Рушен Мехмед Риза е обявен за избран за народен представител в листата на ДПС в 8.Многомандатен избирателен район на изборите, проведени на 5 юли 2009 г.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съставът на Парламентарната група на ДПС се променя и следва да се впише в специалния регистър на Народното събрание, както и да се съобщи от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
Приложен е списък на Парламентарната група на ДПС в Четиридесет и първото Народно събрание, актуализиран съгласно последното решение на ЦИК и положената клетва от господин Рушен Риза”.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ” - продължение.
Законопроектът е обсъден вчера на редовно заседание на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Комисията излиза с доклад, който ще ни бъде представен от член на комисията – господин Иван Петров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на ДАНС по
Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”
№ 902-01-22, внесен от Министерския съвет
на Република България

Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 15 октомври 2009 г., разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДАНС № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2009 г.
На заседанието присъства председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” господин Цветлин Йовчев.
Законопроектът бе представен от господин Иван Петров Иванов.
Законът за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” постига няколко съществени цели.
Първата е свързана с разграничаване от функциите и задачите на МВР. Липсата на дублиране създава условия за ефективност в работата на ДАНС, както и условия за по-добро сътрудничество. Промяната е свързана симетрично с промени в Закона за МВР. В тази връзка са отпаднали някои от дейностите по чл. 4 от Закона за ДАНС, много по-ясни дефиниции са дадени на понятията „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Според последната трактовка понятието „национална сигурност” се определя като: динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстояние на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети. Необходимо е да се подчертае, че тази трактовка е много важна, защото според нея се определят основно и бъдещите приоритети на ДАНС. Подобно определение за национална сигурност е направено през 1903 г. пред Конгреса на САЩ по предложение на Теодор Рузвелт – като кратка аналогия. Дефиницията в Закона за изменение и допълнение до голяма степен отразява същата в приетата през 1998 г. Стратегия за национална сигурност на Република България.
Втората цел, която постига Законът за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, е стриктната регламентация на правомощията на председателя и главния секретар на агенцията, както и на структурата на администрацията. Въвеждането на длъжността „главен секретар” и в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Закона за администрацията.
Ръководството, координацията и контролът на администрацията в Агенцията са от съществено значение за подобряване ефективността от работата й.
Стриктно е регламентирана материята, свързана със структурата на ДАНС. Основни структури са специализираните дирекции. Макар и различна от предвидената в Закона за администрацията, структурата на ДАНС адекватно отговаря на специалните й цели и задачи. Законът за администрацията позволява подобно отклонение. Подробно регламентиране на дирекциите гарантира точното правоприлагане, без неясноти и условия за „дописването” му в подзаконови актове.
Във връзка с избягване на дублирането на функции с МВР и препокриване на начините на действия с тези на полицията се предлага отмяната на чл. 20, ал. 1, т. 19 и чл. 22 от Закона за ДАНС, с което е направено предложение за заличаване на възможността ДАНС да използва служители под прикритие. Освен това с предложението за отмяна на чл. 20, т. 16 се заличава възможността ДАНС да осъществява контролирани доставки и доверителни сделки.
Добра идея на Закона за изменение и допълнение е регламентацията на задържането за 24 часа само за обекти на Агенцията и ограничаване на възможността на използване на помощни средства, с което се избягва дублирането на функции с МВР.
Създаването на чл. 6а е наложително, тъй като до този момент не съществува правна регламентация за дейността на Агенцията при получаване на жалби и сигнали от гражданите.
В текста на чл. 31, ал.1 от Закона за ДАНС е изписано, че Агенцията има директен и независим достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи. С цел недопускане изтичането на класифицирана информация и друга от фондовете на МВР с § 15 от Закона за изменение и допълнение се регламентира начинът и ползването й, като ДАНС има право да ползва информация от информационни фондове на МВР за изпълнение на възложените й със закон правомощия. С предлаганата промяна се създава предпоставката за обмен на информация, а не за конкуренция. Изключва се възможността за ползване на масивите на МВР не по предназначение, но това какво е извършено в миналото тепърва ще разберем.
В Преходните и заключителни разпоредби и по-специално уреждането на промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари се регламентира дейността на контролните органи на Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС за извършване на проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за прилагане на мерките с цел превенция на използването на финансовата система за целите на „изпирането” на пари, както и при съмнения за „изпиране” на пари.
От спешна поправка се нуждае чл. 67 от Закона за ДАНС, уреждащ обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите на Агенцията. В досега действащия Правилник за приложение на закона се залага на създаването на самостоятелен център при ДАНС, което е най-тежкият и скъп вариант. Една от възможностите за обучение на агенти – служители на ДАНС, е същите да бъдат обучавани или във Военна академия „Георги Сава Раковски”, или в Академията на МВР, каквато традиция имаше преди време, касаеща обучението на служители от факултет „Сигурност”.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на законопроекта, внесен от Министерския съвет, Комисията за контрол на ДАНС предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на Република България.
Становището на Комисията за контрол на ДАНС е прието с единодушие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Пристъпване към дебатите по законопроекта.
Имате думата за изказвания, становища, въпроси.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада на комисията?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): С типичното ни възпитание, госпожо председател, очакваме представителите на мнозинството да открият дискусията и съответно да защитят мотивите за промените, които предлагат. Затова беше забавянето от наша страна. Благодаря Ви, че ни обръщате внимание и ми давате думата.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм сред вносителите на първоначалния закон за създаването на Държавната агенция „Национална сигурност”. Не заради това няма да подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДАНС.
Като цяло и Парламентарната група на Коалиция за България също няма да подкрепи предложените промени – не от опозиционен инат или заради поза. Няма да ги подкрепим, защото не виждаме предложения, които биха подобрили състоянието за сектора за сигурност, респективно вътрешната сигурност, и съответно не виждаме промени, които биха повишили капацитета, съответно ефективността от работата на Държавната агенция за национална сигурност.
Да, аз съм съгласен, че Държавната агенция „Национална сигурност” е длъжник на обществото. Съгласен съм, че е необходимо да бъдат търсени решения по отношение на засилване на механизма за контрол върху дейността на Агенцията, на служителите. Бих могъл да се съглася и с част от забележките, особено на специализираната комисия за контрол на Държавната агенция.
Уважаеми дами и господа народни представители, оправдаването на очакванията, с които е натоварена Държавната агенция, няма да стане чрез ограничаване на възможностите и отнемане на правомощията на Държавната агенция и прехвърлянето й към Министерството на вътрешните работи.
Всъщност добра основа за илюстрация, съответно за оценка на предложенията за промени в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, е фактът, че го разглеждаме след промените в Закона за Министерството на вътрешните работи. На този фон отчетливо се виждат поне две неща.
Първо, че има отнемане от функциите на Държавната агенция за национална сигурност, съответно прехвърлянето им към Министерството на вътрешните работи. Може би по-точно е да се каже – връщането им към Министерството на вътрешните работи.
Второ, че се създава доминираща позиция на министъра на вътрешните работи и на министерството по отношение на Агенцията за национална сигурност. Това вероятно на пръв поглед не би предизвикало особени реакции, ако не е показателно за ограничаването, ако не и за ликвидирането на възможностите за взаимен контрол между различните структури, които са ангажирани с проблемите на сигурността, в случая между министерството, съответните структури в него и от другата страна – Държавна агенция „Национална сигурност”.
Уважаеми колеги, ако погледнем мотивите на вносителя, ще видим нещо прелюбопитно. Държавната агенция за национална сигурност е упреквана, че сред дейността й има шумно отразявани медийни акции. Дешифрирането на този запис оставям настрана. Извинявайте, едва ли медийното внимание и интерес към дейността на Агенцията са проблем на служителите или пък, в случая, на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, за да се използва като мотив за промяна на закона.
Посочвам тези констатации, защото те потвърждават поне моето впечатление, че сред основните, макар и не изписани, макар и не назовани причини за помените е предупреждението – и политическо, и професионално, което има към Държавна агенция „Национална сигурност”, вероятно то е съчетано и с професионална завист.
Промените, които се предлагат в чл. 31, ал. 1 и 2 на Закона за достъп до информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, както и предлаганият чл. 31а, са потвърждение на тези констатации, за които споменах. Междувпрочем, ако прибавим и промените по отношение на прилагането на специалните разузнавателни средства срещу служители на Министерството на вътрешните работи, мотивите за изменението стават очевидни. Сред тях, дами и господа народни представители, няма да се намерят аргументи, че се прави нова или по-добра стъпка към укрепване на държавността, защитата на сигурността или повишаването на капацитета и ефективността от работата на Държавната агенция, особено по отношение на противодействие на корупцията и съответно на организираната престъпност.
Разбира се, оставям настрана факта, че има текстове, които не предизвикват възражения и биха могли да бъдат подкрепени, но те в никакъв случай не определят общата позиция и отношение към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
В резюме бих искал да кажа следното: причините да не подкрепим този законопроект за изменение и допълнение могат да бъдат посочени по следния начин: първо - недостатъчна аргументация от страна на вносителите, второ – предубеденост, трето - промяна на баланса в посока на Министерството на вътрешните работи, четвърто - ограничаване на възможностите на правомощията и капацитета на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Опасявам се, че в крайна сметка всичко това ще доведе до намаляване на ефективността от дейността на Държавната агенция. Изразявам една надежда, дано да не стане факт демотивацията на личния състав на агенцията, поради нестабилността, която се въвежда и чрез правото на Министерския съвет със собствен акт да променя и определя структурата на Държавна агенция „Национална сигурност”... Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Реплики? Заповядайте, господин Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Найденов! Правя реплика относно това, което Вие казахте в своето експозе, че всъщност се отнемат функции, до известна степен се отнемат правомощията и възможностите на Агенцията и до голяма степен те се прехвърлят на системата на МВР. Да, има такъв подобен момент.
Ако погледнете реално и се съсредоточите в онова, което промените в закона предлагат, ще установите, че те не са чак толкова съществени. От 16 дейности, в които и по стария закон ДАНС имаше възможност да работи професионално в кръга на своята компетентност, сега са останали 14, само 2 липсват.
За да бъда по-ясно разбран и конкретен, ще ви цитирам: от чл. 13 от Закона за ДАНС отпадат наркотичните вещества и прекурсорите. Това е съвсем нормална практика и е нормално така да стане, защото капацитетът, който имаше ДНСБОП навремето, сега новата служба, която се създава и възможностите от кадровия потенциал, офицерите на свръзка, които са изнесени в държави от Европейския съюз, създават много по-голяма възможност за контакти и успешно реализиране на операции както в страната, така и в международен аспект. Няма да коментирам случаите, когато бяха заловени огромни количества наркотици в наша и в чужда територия. От чл. 14 липсва само трансграничната организирана престъпност, която поражда опасност за националната сигурност. Пак казвам, че е съвсем разумно да отиде в МВР по същите причини, които преди малко споменах. Има офицери на свръзка в МВР, които успешно работят с приятелски служби и по този начин се създава предпоставката наред с борбата срещу наркотиците и прекурсорите да се работи и срещу организираната престъпност в международен аспект.
Член 16 отпада – това са сключването на неизгодни договори, изпирането на пари и усвояването на фондове от Европейския съюз чрез измама. Но така или иначе вие знаете много добре, че ДАНС не направи нищо по онези случаи, където действително се откраднаха доста средства от европейските фондове. Може би трябваше да отбележите, че надеждите на тази служба във времето, огромният интерес и очакванията на хората... (Оживление и неразбираеми реплики от ДПС.) Това е реплика.
Те бяха в аспект, за да може тя да противодейства точно на тази престъпност, а именно кражбата на пари от еврофондовете беше реалност. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика няма желаещи.
Господин Найденов, ще отговорите ли?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петров, аз съм съгласен, че има основание да се мисли най-малко в две посоки. Това е видимо. Неслучайно споменах и най-вече от този доклад, който представяте от името на специализираната комисия, виждам, че е имало достатъчно сериозна дискусия и в останалите две комисии, на които е разпределен законопроектът, най-вече по отношение на приложното поле на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, съответно в посока за изчистване на тези гранични зони, в които биха могли да възникнат или недоразумения, или конфликти по отношение на правомощията на служителите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Това обаче не означава, че трябва да отидете в посока на отнемане на правомощия и съответно на възстановяване на тази подчиненост или преподчиняване на Агенцията, разбирана единствено като бившата Национална служба за сигурност на Министерството на вътрешните работи. Това е видимо. Вие говорите за част от предложенията за промени в два от текстовете или за две от правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност”, но вижте законопроекта за изменение и допълнение. Той има 43 същностни параграфа, чрез които се правят тези промени. И аз неслучайно очертавам поне пет посоки, в които могат да бъдат разположени аргументите ни, които определят нашата позиция за неподкрепа на този законопроект за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Други народни представители, които желаят да се включат в дебата?
Заповядайте, господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да започна оттам – най-малко основание има БСП да говори какво не трябвало да се случи в Държавната агенция „Национална сигурност” или какво трябва да се случи. Защото един от основните мотиви за създаване на Държавна агенция „Национална сигурност” беше чрез нея те да решат вътрешнополитическите си проблеми. И чрез ДАНС наистина те успяха да задържат на власт една от групировките в БСП. Така че сега да се опитват тук да дават съвети от парламентарната трибуна е най-малкото некоректно.
Що се отнася до законопроекта, внесен от Министерския съвет, разбира се, че той има много пропуски. Един от най-значимите пропуски е свързан и с това, че Законът за ДАНС беше приет от Четиридесетото Народно събрание на 12 декември 2007 г. и влезе в сила на 1 януари 2008 г., без да бъдат детайлизирани подробностите, свързани с отчетността на ДАНС. В закона също така не е уреден въпросът, свързан с парламентарния контрол, който в Четиридесетото Народно събрание просто не можа да бъде осъществен, поради липса на конкретни текстове в закона, даващи възможност да се осъществява парламентарен контрол по подобие на редица европейски държави. Тези текстове, които са приети във Вътрешния правилник на комисията, който е утвърден и от пленарната зала, би било редно да бъдат записани и в Закона за ДАНС.
Освен това сега предлаганите изменения и допълнения на закона третират и въпроси, които са изключително маловажни и подбуждат други въпроси от обществото, които най-малко би било редно да се коментират ведно с този закон. Да речем, в чл. 75 е направена следната поправка: „За пътуването на служители на агенцията и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск веднъж в годината се заплаща сума в размер на половината от определения размер на минималната работна заплата за страната. Условията и редът за изплащането на сумите се определят със заповед на председателя на агенцията”.
Тези отвратителни привилегии, които бяха сложени от предишните властимащи, или трябва да се премахнат, или изобщо не бива да са обект на закона, защото ние от „Ред, законност и справедливост” продължаваме да твърдим, че не бива да се променя нито Законът за ДАНС, нито Законът за МВР, без да има цялостна национална концепция, без да има стратегия за национална сигурност. Защото такива промени ще бъдат половинчати и няма да могат да решат важните проблеми.
Освен това в законопроекта липсват и много други текстове, които ние се надявахме да видим и които отдавна са европейска практика. Затова Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепи по принцип на първо четене тези промени, но си запазва правото да внесе поправки между първо и второ четене, които ние се надявахме да видим като поправки, внесени от Министерския съвет. Ако тези поправки, които ще внесем между първо и второ четене по отношение преди всичко на парламентарния контрол, не бъдат приети, тогава на второ четене няма да подкрепим законопроекта.
Освен това вътре в този законопроект, внесен от Министерския съвет, съществуват и определения, които са изключително неясни или до такава степен обтекаеми, че е по-добре да не съществуват като дефиниция. В § 33 от Допълнителните разпоредби, да речем, е дадено определение що е национална сигурност. Не знам кои са авторите на това определение, но то е изключително неясно, непрофесионално и нямащо нищо общо с дефинициите в останалите страни – членки на Европейския съюз.
Затова още веднъж повтарям и се надявам и от Комисията за контрол на ДАНС да има единодушно становище, че трябва между първо и второ четене да бъдат направени редица промени и да бъдат внесени нови текстове, които да дадат възможност законът да стане пълноценен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли други народни представители, които имат отношение към обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Аз няма да затварям устата на опозицията, като й казвам, че няма основание да взема думата. Винаги има основание народният представител да каже позицията си.
Това, което трябва да е ясно на всички, които ще подкрепим законопроекта, е, че този закон, както и вчерашният, са закони за устройство на институции. То е като да си го представим така – да направиш устройството, което ще го управляваш подходящо за твоите възможности. Говоря за възможностите на ГЕРБ. ГЕРБ прави такива промени в институцията на МВР, такива промени в ДАНС, че да може да управлява институциите съобразно начина, по който подхожда, и модела, по който подхожда към управлението на страната. Това е сърцевината на нещата. Нищо повече обаче! Нищо повече и нека мнозинството, нека всички останали да разберем това – няма представа в момента за това кои са сериозните рискове и заплахи и какво изобщо е състоянието, нивото на риск, на допустимия риск за националната сигурност на страната. Няма и представа за сериозните рискове за обществения ред, за вътрешната сигурност на България. Нямаме обективни доклади, нямаме яснота за оставеното наследство, не са посочени тежките проблеми, не са поети ангажименти пред обществото от страна на управляващите от ГЕРБ, че ще постигнат първо, второ, трето, четвърто, пето и срещу това ще похарчат тези и тези пари. Няма го това нещо!
Няма я истинската реформа в сектора за сигурност. Тези закони не са това. Затова вицепремиерът имаше основание да казва: „Това е временен закон”. Разбира се, нямаше никакво основание да упреква народен представител от Синята коалиция, че не е чел програмата на ГЕРБ, защото ние сме я чели и добре знаем какво обещава. Няма поемане на сериозни и отговорни ангажименти пред сигурността на страната за понижение на нивото на риск, както и за обществения ред, за вътрешната сигурност, нивата на престъпност, заплахите за националната сигурност. Няма такова нещо! Искам това нещо да е напълно ясно.
И искам да пожелая на управляващите колкото се може по-бързо да изготвят наистина обективна картина за това какво е реалното състояние в момента, тежките проблеми да бъдат назовани. Ние искаме да чуем на какво се противодейства директно, ама не обли фрази. Ние искаме директни, ясни ангажименти за блокиране на точно определени опасности. Ние искаме да видим такава конкретика. Вероятно мнозинството на ГЕРБ и неговото правителство наистина има много кратко време, за да се справи с тази задача. Минаха 80 дни – няма никакъв напредък. Поне ние не виждаме напредък. И трябва това нещо да се каже с цялата отговорност и с цялата сериозност на нещата.
Втори кръг въпроси, много тежък кръг въпроси. Един многоуважаван от мен човек каза веднъж, че институциите имат свойството да възкръсват. Възкръсват институции като стари стереотипи, като стари нагласи, като стари подходи и способи за действие. Пред очите ни възкръсна един стереотип на Държавна сигурност в лицето на ДАНС. Възкръсна политическата полиция, разбира се във фарсов вид, не в този страховит и страшен вид, в който е била. Но възкръсна, видя се как започна да се връща към живот. Ние наблюдаваме това нещо, видяхме го на практика върху един конкретен опит на ДАНС, проведен с „Галерия” и нейното паралелно дело. Видяхме, че Държавната агенция за национална сигурност е използвана с политически цели срещу политически противник - за вътрешнопартийни битки или за нещо друго, няма значение, факт е, че е направено.
Ето големия кръг от проблеми. В демократичните страни не може да се постигне сигурност за гражданите през възстановяване на стереотипи на тоталитарната държава. И всеки такъв сигнал, дошъл откъдето и да е, от колеги тук, които заедно подкрепяме правителството, трябва наистина да се чуе с цялата сериозност, с който е подаден. Не може по стария начин, не може чрез ограничаване правата на хората, чрез нарушаване на свободите им, чрез разбиването, връхлитането в техния вътрешен живот, чрез разкриването на фирмените тайни, чрез разрушаването на тази естествена икономическа обществена тъкан да се преследват каквито и да е цели в областта на националната сигурност. Това е направено от предишното ръководство на страната, направен е опит незаконни структури да бъдат създадени в Държавна агенция „Национална сигурност” и да бъдат натоварени с функции на политическа полиция, да събират сведения за много широк кръг от граждани. Направили са опит, донякъде са успели, някъде са блокирани, тепърва ще става ясно какво са опитвали да направят.
Ние тук трябва по много сигурен и стабилен начин да спрем всякакъв опит в нашата страна да позволим такова нарушаване на вътрешните пространства на хората, на фирмите, влизане в техния живот, ограничаването на правата и свободите им. Сигурността трябва да бъде защитавана чрез демократичните институции, а не чрез възкръсване на тоталитарни инструменти, каквато е била Държавна сигурност. Това е огромно предизвикателство и голямо изкушение, защото всеки, който не знае как, ще го направи по начина, по който някой го е правил в миналото – по най-примитивния, най-болезнения и най-вреден за страната начин. Защото какво по-вредно от това да направиш гигантски скандал, да не можеш да го овладееш, да разрушиш авторитета на институцията, да възбудиш общественото мнение, да насочиш цялото внимание върху служба, която иначе трябва да работи на тихо, на скрито и на спокойствие, какво по-лошо от това?! Ето, виждате каква грандиозна катастрофа става пред очите ни при опита със старите прийоми да се гарантира националната сигурност на страната.
Ние се нуждаем от сериозна реформа на сектора за сигурност. Тази реформа предстои, тя е огромна отговорност на правителството. От тази гледна точка още един път искам мнозинството да чуе това, което ние, които ви подкрепяме и искаме да коригираме и гарантираме действията ви, казваме: тези изключително сложни неща са свързани с важни политически решения. Те не могат да бъдат сервирани в залата наготово и ние тук да ги гласуваме просто хей така, заради авансовото доверие, което сме ви дали. Ние искаме да се използва целият потенциал на страната, за да бъдат решени тези тежки въпроси. Това е тежко наследство и трябва да се използва всеки добронамерен, всеки експерт, всеки който иска, особено този, който залага политическия си авторитет и гласува за това правителство. Не с пренебрежение, не с високомерие, не оттук, от трибуната, министрите да се карат на народните представители, защото на мен ми се карат вече осем години, не по този начин, а наистина с огромна отговорност призовавам това да стане между първо и второ четене. Поне някои от въпросите, които действително са се натрупали по този законопроект, да се опитаме да решим.
Защото ако има решение на въпроса, с който започнах изказването си, и решенията ще бъдат други. Ние не можем да знаем каква ще бъде структурата на институцията, нито на МВР, нито на ДАНС, без да знаем срещу какво противодействаме, срещу какъв противник, срещу какви заплахи, какви ресурси са необходими. Ние не можем да направим това нещо. Затова в момента правим институционална реформа, носени от събитията, решени да позволим на хората, които сега влязоха и поеха отговорността за Министерството на вътрешните работи, за ДАНС, наистина да започнат работата си. Но тепърва предстои решаването на едни изключително сложни, изключително тежки проблеми, които има България. И аз много вярвам, че правителството и Парламентарната група на ГЕРБ наистина ще проявят голяма чувствителност и ще успеят да приемат тези въпроси върху себе си и да ги решат, разбира се, с наша подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаеми дами и господа, дотук се изказаха трима членове на Комисията за контрол на ДАНС. Обсъждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, а не обсъждаме нашето партньорство. Затова се обръщам с един колегиален призив към господата Костов и Янев: ако по този начин те продължават да не са наясно със себе си, ще ги поканя следващия път да заемат, тук има достатъчно празни места в тази част на залата, при опозицията. (Шум, ръкопляскания и оживление в ГЕРБ.) Защото не мога да разбера що за оплакване е председателят на Комисията за контрол на ДАНС да се оплаква, че не му е ясно какво точно ще се прави или да се оплаква, или предварително да очаква нещо лошо да се случи с тази агенция.
Господин Костов, нали целта на поправките, които правим, е да доведем нещата така, че да има както ред, законност и справедливост в България, така да има и силна България?! За това се борим.
И нашето партньорство с ГЕРБ, на които народът даде доверието си да управляват, не е риалити шоу, не е „ВИП-денс”, не е шоу, в което да демонстрираме своите обиди или вътрешни съмнения. Тази трибуна не е място за това. Тази трибуна е място за отговорно поведение. На тази трибуна трябва да излезеш, когато имаш увереност, сигурност, че това, което правиш, е така, а не да изразяваш тук своите съмнения. Това тук просто не е кушетка на психоаналитик. Много съжалявам. Не се засягайте от това, което казвам. Знаете, че рядко вземам думата, но наистина не мога да разбера това раздвоение на съзнанието, при което членове на Комисията за контрол на ДАНС се оплакват, че нещо не им е ясно, че не знаят какво означава дефиницията за национална сигурност. Господин Янев, съчинете една дефиниция за национална сигурност, предложете я в комисията, ще я разгледаме, аз също съм в тази комисия. Защо нещата, които трябва да разглеждаме вътре в комисията, се поставят тук с поза на обидени, засегнати или неразбрали?! Вие не сте случайни минувачи край сградата на парламента, вие сте оторизирани, вие сте едни от най-информираните хора. Господин Костов, Вие дори ръководите тази комисия в момента, можете да поканите за изслушване всеки един, както и го правите сега: шефа на Държавна агенция „Национална сигурност”, служители от агенцията, няма проблем, който да не може да бъде изяснен чрез Комисията за контрол на ДАНС.
Не мога да разбера вашите съмнения ли са, опасения ли са. Да, ДАНС беше политическа полиция, когато беше в ръцете на Сергей Станишев и на Ахмед Доган, и на други лица, които продължават задкулисно да дърпат разни конци и в момента, включително и в Комисията за ДАНС. Държавната агенция „Национална сигурност” беше политическа полиция и цялата държава беше полицейска държава, когато управляваше Сергей Станишев. Но нали точно затова народът каза „не” на това управление, нали точно затова ние сме натоварени с отговорността да бъдем тези, които да променим нещата.
Затова нека да работим отговорно. Когато има нещо да го приемаме, нека да го обсъдим в комисията, нека да направим работната част там, където й е мястото – в работилницата за идеи, в комисията, в комисиите въобще. И тук да излизаме с яснотата, че това, което го правим, е така. Ако имате съмнения, че не трябва да приемате, както и вчера стана, както и други пъти тук виждах, че се разиграват фасони от типа на ощипана госпожица: „Аз излизам и няма да гласувам”, ако имате съмнения, че не трябва да подкрепяте това управление (сочи лявата страна на залата), има празни места – заповядайте! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Тук влиза в сила поговорката „Гузен негонен бяга”. Ако има някакво споразумение, подписано между ГЕРБ и „Атака”, нека да бъде оповестено, обществото да знае, че има двупартийна коалиция. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и РЗС.)
Мисля, че достатъчно говоря ясно и красноречиво и казах, че „Ред, законност и справедливост” ще подкрепи на първо четене законопроекта и иска да се направят тези и тези промени – конкретни и ясни.
Ако не бъдат направени на второ четене, тоест, ако не бъдат приети нашите поправки, тогава вече няма да подкрепим законопроекта. И с основание. Защото в комисията, когато обсъждахме, и Вие, господин Сидеров, се съгласихте, че има много пропуски в законопроекта. И неслучайно в становището на Комисията за контрол на ДАНС е записано кои текстове е трябвало да се променят, но не са променени.
Така че нека да не интерпретираме взаимно думите си и едва ли не да стигаме до такива крайности кой къде трябва да стои. Това ще се види във времето. И ще стане ясно кой, къде и какви ценности защитава. Така че много моля да няма повече подобни спекулации. Благодаря ви. (Ръкопляскания от РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Има ли втора реплика? Няма желаещи.
Ще отговорите ли, господин Сидеров? Не.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм съгласен с колегите, които застъпиха тезата, че не е възможно отделното разглеждане на законопроектите за изменение и допълнение на законите за МВР и за Държавната агенция „Национална сигурност”. В този смисъл ще споделя в аванс усещането си, че все още не сме засегнали същинското политическо послание, което съдържат двата законопроекта. Пренията между предишен и настоящ министър на вътрешните работи за вътрешната структура на МВР и на ДАНС, за наименованието главен секретар или главен комисар са интересни, но те само докосват философията на внесените законопроекти, без да я представят. Защото тези два законопроекта поставят според нас въпроси от по-общ политически характер, доколкото засягат основни принципи на функциониране на демократичното гражданско общество.
Политическото послание на двата законопроекта е по-широко от конкретните разпоредби. То, така да се каже, е от екстранормативно естество. Всъщност основният въпрос, който те поставят, е за типа управление от гледна точка на разбирането ни за демокрация. Философията на днешната власт, ако щете, организационният й център е идеята за силната ръка. Не е случайна подкрепата и на „Атака”. Идеята за силната ръка обаче е опасна по принцип и по тази причина, също така по принцип, следва да е укорима и неприемлива. Ние не споделяме опита, той няма как да е успешен, идеята за силната ръка да се представя като синоним на обществения ред. Силна ръка и обществен ред не само че не са синоними, те са ценностни антоними, уважаеми госпожи и господа. Според нас общественият ред е функция не на силната ръка, а на върховенството на закона и на демократичните правила, на които и силната ръка даже следва да се подчини.
Казваме всичко това, защото няма как да се скрие същинската цел. Чухме от господин Иван Иванов да изрежда първа и втора цел, но не каза третата. Същинската цел на двата законопроекта, които обсъждаме вчера и днес, е централизацията и концентрацията на власт. Да, това са същинските цели на тези два законопроекта и те обслужват тезата за силната ръка, която в кавички е силна и справедлива и по тази причина справедливо ще отсъди. Затова няма нужда от толкова широки функции на органи като Държавната агенция за национална сигурност.
Аз ще припомня изначалния замисъл за създаването на Държавната агенция за национална сигурност. Това беше някакво усилие – спорен е въпросът доколко успешно – някои специфични и специализирани функции на държавата да не бъдат в полето на пряката политическа опека единствено и само на министъра на вътрешните работи или на премиера, както и да се казват те, без значение коя политическа сила, или кое управляващо мнозинство в кое издание на Народното събрание представляват.
Тук отварям скоба, за да кажа, че не споделям опитите съдържанието на законопроекта, който днес обсъждаме, да се сведе единствено до някакви структурни промени, които да обслужват визията на основния управляващ субект ГЕРБ за това как следва да изглеждат структурите на едни или други органи. Аз мисля, че въобще не става въпрос за това. Става въпрос за сериозно свиване на функциите на Държавната агенция за национална сигурност. За сметка на това пък се увеличават функциите, властта на министъра на вътрешните работи. Това е същината на законопроекта.
Как се мотивира тази тенденция? Естествено основната теза, с която се мотивира тази тенденция, е, че Държавната агенция за национална сигурност не е оправдала очакванията, с които е създадена. Аз ще кажа, че тази теза е трудно оборима, защото е вярна като цяло. Но тя би била и коректно представена, ако бе съчетана с коректен анализ на неизбежните трудности, пред които се изправя всяко ново нещо, особено когато става въпрос за един нов орган.
Много е интересен анализът за това дали Държавната агенция „Национална сигурност” се е превърнала в орган, който е изпълнявал и политически поръчки - една теза, която господин Иван Костов и господин Волен Сидеров защитиха. Аз няма да влизам в спор с тях. Вероятно не е измамно усещането в обществото, че е имало изкривяване в подобна посока.
Но коя е първопричината за това, уважаеми колеги? Причината е, че не беше изградена ефективна система за парламентарен контрол върху дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”. Четиридесетото Народно събрание не можа да се справи с този проблем, не защото липсваше воля в управляващото мнозинство, а защото отсъстваше воля за съучастие в този процес от страна на българската опозиция.
Ние предложихме вариант на паритетно представителство в тази комисия на управляващото мнозинство и на опозицията. Опозицията отказа, въпреки това, да участва в сформирането на парламентарна комисия. Естествено, че ние извървяхме своя път. Вероятно първоначалното ни предложение да не е било наистина приемливо за опозицията, но така или иначе стигнахме до идеята за постоянна комисия с паритетно участие. Нямам идея да връщам лентата назад. Вероятно това не е най-важното. По-важно е какво правим оттук нататък.
Възможни са два подхода. Единият – понеже този орган не е изпълнил своите функции, превърнал се е и в политически инструмент, да му свием функциите до един анализаторски или аналитичен център, който ще се занимава и с прогнози, и всичко останало отново да се върне в полето на министъра на вътрешните работи като политическо лице.
Другият подход е да се укрепи институцията като превенция срещу по-нататъшни изкривявания на основните цели, с които тя е създадена, превенция на риска да се превърне в политическа полиция чрез ефективна форма на парламентарен контрол. Ние смятаме, че втората посока е по-правилната.
Що се отнася до ДАНС като политически инструмент - уважаеми колеги, дали Държавната агенция „Национална сигурност” е била в ръцете на Доган и ДПС или Доган и ДПС са били жертва на Държавната агенция „Национална сигурност” е риторически въпрос, чийто отговор ние посрещаме с една уморена и горчива усмивка. Това са въпроси, ...
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Между вас и БСП!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... чиито отговори съвсем скоро ще бъдат известни, а може би вече са известни на председателя на парламентарната Комисия за контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност”.
Мисля, че е рано да си послужим с каквато и да е конкретика и не е работата на дебатите днес да вървим в конкретиката на конкретни разработки и кой е адресатът предимно на тези разработки.
Уважаеми колеги, в заключение – тенденцията към централизация и концентрация е опасна. Десният политически субект, макар и с един много коректен, критичен анализ, в крайна сметка като гласуване съучаства в този процес. Ние смятаме, че това е опасно. Разбираме, че няма как вие да не сте разкъсани между лоялността към управляващите и страха да не се окажете в обща позиция, поне като гласуване, по едни или други деликатни законопроекти с БСП и ДПС. И все пак ...
Аз оставам с надеждата съвсем скоро, дай Боже, поне в средна перспектива, принципите да вземат връх над политическата конюнктура. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплики към господин Лютви Местан? Не виждам.
Думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес няма да цитирам пасажи от програмата на ГЕРБ, защото се надявам, че вече сте я прочели. Сега малко по-сериозно, защото проблемът, който се обсъжда, наистина е сериозен.
Първо, за да се направят реформите в сектора за сигурност, действително трябва да се направи задълбочен дебат. Според мен времето за това е изпуснато. Донякъде го оправдавам с това, че управляващото мнозинство в момента заявява, че това са козметичните, частичните промени, които се извършват. Но при следващи промени, ако има такива, ако не се проведе наистина задълбочен дебат, може да говори за едно-единствено нещо – опит за придобиване на повече информация и на малко повече власт, която да се използва и за политически цели – от това, от което де факто и де юре бягаме.
Тъй като някои мои колеги преди мен имаха възможността да споделят, определено мога да кажа и да се обърна към управляващите. В очите на хората агенцията се превърна в репресивен орган и те трябва да работят в посока на това. Тук ще отворя скоби - ненапразно, особено в последно време, даже когато си говореха и комшии, казваха: „Ще те дам на ДАНС”.
Ето защо управляващите много добре трябва да помислят концептуално. Ако имат желание, могат да получат и помощта за това тази агенция действително да се превърне в орган на превенцията във връзка със заплахите за националната сигурност. Това е единият от дискусионните въпроси.
Другият дискусионен въпрос, който някои колеги вече споменаха – раздалечаването и отграничаването на определен вид дейности, тоест даване на по-големи правомощия примерно на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, отнемане на определени правомощия на ДАНС във връзка с борбата с организираната престъпност.
Уважаеми колеги, не може да се направи абсолютно никакво разграничение, когато има двата вида престъпления, защото те са взаимно свързани и нещото, което ги свързва - трябва да стане ясно - са парите. Методите и способите за постигане на тези средства и пари са едни и същи – рекет, контрабанда, корупция, подпомагане на високите етажи на властта. Това е положението.
Определено бих казал, че това отново е дискусионен въпрос, защото действително няма унифицирана система в системата на сигурността. Няма такава. Примерно в европейски и неевропейски държави, включително и в САЩ, има определени функции, които се препокриват при този вид престъпност. Това се прави с една-едничка цел – целта е да бъде разбит информационният монопол и той трябва да направи така, че отговорните служители в държавата да могат да получават тази информация поне от две места, която естествено да анализират, и да вземат правилните решения. Тези служби, уважаеми колеги, са оръдие за постигане на определена политика, естествено ако искате да я реализирате като такава.
Има и други модели, от които вие можете да си изберете. Като управляващи това е ваша отговорност.
Другият модел е – да, така както вие го предлагате. Липсва ви обаче само нещо във виждането и това е липсата на свързващо, координиращо звено между тези служби, които набират информацията. Надявам се, че следващия път, тогава когато предложите вече, така както заявявате поне, и в стратегията за националната сигурност, и в поправката в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, да има поне това свързващо звено, което действително да функционира, а не само да бъде на книга. Може би някои ще излязат тук и ще заявят: да, има я тази функция, нея може да я изпълнява Съветът по сигурност към министър-председателя, но трябва действително тя да функционира, трябва действително тя да поставя тези задачи, които са необходими да се поставят, за да могат да се изпълняват и да се постигат определени цели. Не искам да давам примери за такива координиращи звена. Такива има и в Холандия, и в Англия, и в САЩ.
Другото, което прави впечатление специално в този законопроект, което според мен също подлежи на дискусия, но създава също и притеснения: не може специалните дирекции в Държавна агенция „Национална сигурност”, а именно „Икономическа сигурност”, „Разузнавателна защита” и „Защита на конституционния ред”, да се определят с правилник на Министерския съвет. Да, някой може и да каже: няма нищо лошо, нека да се определя, но доброто законодателство точно в тази сфера има примери и те са в държави от Европейския съюз. Там всичкото това се изписва и най-важното – като функции, тоест какво ще изпълняват. Защото според мен това е все пак някакъв остатък от миналото, от мисленето, че когато се касае за сферата на сигурността, все нещо трябва да има, което да е скритичко, някои да го познайват малко повече, а други – по-малко. Това вече може и да създаде проблем, така че според мен това също трябва да се изпише в закон.
На следващо място – много пъти от тази трибуна съм обяснявал, даже вчера и вицепремиерът ме попита и съжалявам, че днес го няма, за да обясня и на него какво сме правили. Има стенограми, така че може и той самият, ако иска, да провери какво съм правил в личен план, но определено нещо, което примерно бившето управляващо мнозинство не можа да разбере, дано да ме разберете вие сега като управляващи, е разликата между „агент под прикритие” и „агент на прикритие”, както и разликата между „разследване под прикритие” и провеждане на контраразузнавателни операции от служител или организации „под прикритие”. Говоря за чл. 20 и чл. 22 от предложените поправки.
В първия случай, именно „разследване под прикритие”, юристите ще ме разберат, има институт – член от наказателнопроцесуално право, във втория институт вече имаме контраразузнавателна дейност, която е оперативното майсторство, която вие се опитвате да отнемете и която определено е приета „на въоръжение” във всички останали нормални и специални служби. И не знам защо трябва тази функция да се отнема при положение, че много добре знаете колко е трудна вербовката на агентурата и това, така или иначе, трябва да помогне на управляващото мнозинство.
Задачите, които се поставят към агенцията – кой ги поставя тези задачи? Тук за мен определено дяволът е заровен в детайлите и те са в Преходните и заключителни разпоредби, § 38.
Уважаеми колеги, там е написано, че тогава, когато съдът даде разрешение на искане от страна на ДАНС за служител от МВР, че е корумпиран или че трябва да бъде следен със специално разузнавателно средство, министърът на вътрешните работи можел да разреши експлоатацията на СРС. Че министърът на вътрешните работи какъв е спрямо ДАНС? Човекът, който е пряк отговорник за ДАНС, е министър-председателят. Да, той в момента отговаря и за тези структури, но как при положение, че съдът е дал разрешение, министърът на вътрешните работи ще санкционира това разрешение?
И още повече, уважаеми колеги, аз определено се сещам кой е писал тези поправки, но явно не му е ясно, че самата ДАНС има специализирана Дирекция „Оперативно-технически операции” и надали ще стигнат до министъра на вътрешните работи тогава, когато имат такава информация, за да им разрешава да стартират ли СРС или не. Така че това е абсолютно безсмислен текст, който са се опитали да пробутат в Преходните и заключителните разпоредби, но е от експерти от ДАНС, при всички случаи.
Особен недостатък, според мен, на всички закони, говоря в по-общ план естествено, това е, че в сферата на сигурността и пожелавам, и ще работя, и се надявам да работим в тази посока – в сферата на сигурността, да не се правят в България само и единствено устройствени закони.
Пожелавам да се направят функционални закони, които да регламентират работата на постовия полицай, на оперативния работник и на техния началник. Съжалявам, че просрочих времето за изказване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на господин Бакалов?
Заповядайте за реплика, господин Петров.
ИВАН ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бакалов! Ще говоря съвсем накратко и повече в професионален план по въпроса, който вие засегнахте – чл. 20 от Закона за ДАНС. Става въпрос за премахването на оперативната възможност да се работи с агенти под прикритие, като между другото да ви кажа, че работата по този оперативен способ – агенти на прикритие, може да продължи, има юридическа възможност за това.
Става въпрос обаче за агенти под прикритие. Предполагам, че за голяма част от залата този способ не е ясен, но аз няма да се спирам в конкретиката, тъй като това не е необходимо да се коментира в такава зала, но България е малка страна. За да можете да промените самоличността на едно лице, което примерно е от София и трябва да го закарате във Варна, да му придадете нова самоличност, вероятността близки, познати, и други хора, които по някакъв начин го познават, да го разконспирират, е много голяма. Ние не сме държава като Съединените американски щати, където може един човек да бъде преместен в който си искате щат и повече никой да не го види.
Тази възможност по принцип се оспорва и от служителите на ДАНС, защото до голяма степен тя е обречена предварително на провал.
А защо министърът на вътрешните работи трябва да разрешава, може би вие не подчертахте способа за оперативно мероприятие тогава, когато се касае само за служители на МВР? И може би вие това го пропуснахте без да искате, но става въпрос за това, че техническите възможности на МВР са много по-големи. Не искам да запознавам тук аудиторията с това доколко ДАНС може това да го извърши, така че това е свързано пак с техническа, оперативна необходимост и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Петров! Аз точно това казах – че агент под прикритие е цяла институция и трябва да се изпише специален закон. Действително не само изписването на закона е проблем. Проблем е и малката територия на България - може да се реализира тогава, когато се подпишат споразумения със съседни нам държави.
Големият проблем е, че в продължение на толкова години – аз точно това казах, включително и в българския парламент даже някои, които са управляващи, не правят разлика между агент под и на прикритие. Мисля, че след тези обяснения съм ясен. Ако искате, мога да Ви предоставя и Закон за агент под прикритие, за даване на показания и за всичко останало, така както е в нормалните държави.
Параграф 38 е абсолютно безсмислен параграф. Много добре съм го разбрал. Виждам, че и вие още по-добре сте го разбрали. Тук не става въпрос за технически възможности, тук става въпрос за една политика. Политиката е следната – че министърът на вътрешните работи си позволява и възможността да санкционира разрешения на българския съд, който е дал разрешение по Закона за специалните разузнавателни средства. Така че това е една политика, едно виждане на сегашните управляващи и те го демонстрират точно с този параграф, а техническите възможности, които казвате, нямат нищо общо с това, което коментирате, защото и ДАНС имат абсолютно същите технически възможности. Още повече виждам, че някои хора, които в момента са управляващи, не правят разлика между полицейски и контраразузнавателни служби, но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Друг народен представител, желаещ да участва в дебата?
От името на вносителя – заместник-министърът господин Вучков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да направя едно уточнение във връзка с питането на господин Йордан Бакалов.
Господин Бакалов, според мен има едно голямо неразбиране във връзка с текста, който коментирате – че министърът на вътрешните работи едва ли не ще се явява контрольор на дейността на съдията, който дава разрешение за използване на специално разузнавателно средство. Изобщо не става дума за това. Когато е направено искане за използване на оперативния способ по чл. 6 – това е подслушване, срещу служител на МВР, след получаването на писменото разрешение по чл. 15, министърът на вътрешните работи може да издаде писмено разпореждане за прилагане на СРС от специализираната Дирекция „Технически операции” на ДАНС. След получаването на разрешението от председателя на окръжния съд или оправомощен от него заместник, министърът на вътрешните работи има две възможности в този случай: или да разпореди на Дирекция „СДОТО” в МВР да проведе подслушването, но с оглед на това, че обект на подслушването е служител на МВР, няма по-здравословна и смислена ситуация да дадем възможност на министъра на вътрешните работи просто да разпореди непосредственото прилагане на техническото средство на служба „Оперативно-технически операции” на ДАНС, нищо повече. Тук изобщо не става дума за някакво ново правомощие на министъра на вътрешните работи. Нищо повече не сме направили от това, което министърът на вътрешните работи има от 1997 г., когато специалните разузнавателни средства могат да се ползват и за целите на наказателния процес.
Мисля, че това уточнение е достатъчно, за да кажа, че няма нищо ново, което да сме направили, освен да дадем възможност на вътрешния министър, когато обект на подслушване е негов служител, да разпореди на „Оперативно-технически операции” на ДАНС да проведе подслушването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вучков.
Има ли желаещи за участие в дебата, или да се ориентираме към приключването му? Не виждам.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Гласували 175 народни представители: за 122, против 33, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.


(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пленарното заседание продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода от 9 октомври 2009 г. до 15 октомври 2009 г.:
Постъпило е питане от народния представител Мeглена Плугчиева Александрова към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството във връзка с експлоатацията на Дунав мост, свързващ Русе и Гюргево. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 октомври 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Атанасов Алексиев към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно прекратено финансиране към общините по договори, сключени с Предприятието за управление на дейностите по околната среда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 октомври 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Ангел Георгиев Даскалов към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно дейността на Министерството на труда и социалната политика до края на 2009 г., поемайки натрупани проблеми в министерството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 октомври 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Алиосман Ибраим Имамов, Юнал Тасим Тасим и Гюнер Фариз Сербест към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно намеренията на правителството за държавно подпомагане на тютюнопроизводството и политиката по отношение на сектора през следващите години. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 октомври 2009 г.
Съгласно чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Тодор Великов.
Преминаваме към изслушване отговорите на въпроси от народни представители.
Преди това – декларация от името на парламентарна група.
Има думата господин Станишев. (Шум и възгласи „Е-е-е!” от мнозинството.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
На 5 юли Партията ГЕРБ спечели изборите, в това число с изключително ясно и привлекателно послание – да спре икономическата криза и да подобри значително стандарта на живот на българите. Въпреки че Коалиция за България е в опозиция, ние категорично споделяме този ангажимент на ГЕРБ и сме готови да подкрепяме всички усилия на правителството за неговата реализация.
Два са практическите ориентира дали ГЕРБ и България вървят към реализация на тази благородна цел:
Първо, как ще завърши 2009 г. за българската икономика, българския бизнес и гражданите.
Второ, какви са прогнозите за икономическото развитие на страната през 2010 г.
Вече никой не се съмнява, и го казвам със съжаление, че 2009 г. не е просто по-лоша от 2008 г., а значително по-лоша! Очаква се брутният вътрешен продукт на страната да намалее с повече от 6%, което означава, че създаденият вътрешен продукт ще бъде с около 4 млрд. лв. по-малък от този през 2008 г. Безработицата от 6% се очаква да стане 10%, а преките чуждестранни инвестиции да намалеят близо два пъти. Впрочем намаляването на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2009 г. е с 3,5%, за второто – близо 5%, средно за шестмесечието на 2008 г. е 4,2%. Разбирате, че за да стане годишното намаление на брутния вътрешен продукт близо 6%, намалението през второто шестмесечие ще бъде над 8%. За първи път от началото на годината през август статистиката отчете рязко намаляване на доходите на българите. Ако през юли доходите на домакинствата са били с 40 лв. повече от предишния месец, през август са паднали с повече от 17 лв.
За съжаление бюджетната прогноза на правителството за 2010 г. предлага ново свиване на икономиката с допълнителни 2%, докато другите държави планират вече постепенен изход от кризата. На езика на хората това означава, че 2010 г. ще бъде по-лоша от 2009 г., а България и българите ще продължават да обедняват. Ако през 2011 г. тенденцията най-после се обърне, за да догоним стартовата 2008 г., растежът трябва да бъде над 8%. Тъй като това е малко вероятно, можем да очакваме, че България ще достигне нивото от 2008 г. не по-рано от 2012 г., т.е. близо до края на управлението на това правителство България ще достигне стартовото ниво от 2008 г.
Всички разбирате, че подобни темпове на възстановяване не удовлетворяват никого. Затова призоваваме правителството най-после да разработи и приеме програма за управление на България.
Второто, което особено тревожи, е кой ще поеме засилващата се тежест от кризата. Естествено е при откровено дясно управление тази тежест да се стовари главно върху хората, което и наблюдаваме. След като в САЩ в условията на криза бюджетният дефицит надхвърли 9,9%, а Европейският съюз престана да се съобразява с 3-процентната бариера за бюджетен дефицит, новият министър на финансите явно е хипнотизиран от идеята на всяка цена за балансиран бюджет. И аз питам: за сметка на кого?
Непрекъснато се свиват бюджетните разходи. Повечето бюджетни системи се задъхват от тези ограничения. Системата на БДЖ е пред разпад. Драматично се намаляват парите за общините. Намалението на парите за социални системи буквално е цинично, защото средствата за заведения за деца без родители са сведени до една трета от необходимите.
В тази ситуация аз задавам въпроса: какво трябва да спасим през кризата и от кризата? Децата или бюджета? Кой и защо издигна балансирания бюджет в доминираща цел на нацията в условия на криза? (Шум и реплики, ръкопляскания в ГЕРБ.)
В тази ситуация, за съжаление, партията ГЕРБ и правителството продължават да се държат като предизборен щаб, а не като ръководство на страната. (Ръкопляскания в блока на ГЕРБ.)
Извинявайте, но продължават наивните обяснения, че причините за кризисното състояние се крият в предходното правителство. (Ръкоплясканията продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители за тишина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Може да не обръщате внимание на моите думи, но в същото време Докладът за устойчивостта на публичните финанси на Европейската комисия от 14 октомври т.г. – преди няколко дни, обяви, че България е сред петте икономики, изложени на най-нисък риск в Европа, защото има здрави държавни финанси. Страните от Съюза, които също изпълняват критериите за нисък риск, са Швеция, Дания, Финландия и Естония. Това е групата, към която България е определена. Всички останали 22 страни – членки в Европейския съюз, Брюксел категоризира в две други групи с по-лоши фискални показатели и съответно с по-висок риск по отношение на икономическите им перспективи.
Не мога да отмина с мълчание и някои външнополитически прояви на правителството.
Уважаеми господин министър-председател, Вие добре знаете, че търгът за корветите, които беше планирано да бъдат закупувани от Франция, беше проведен от правителството, в което Вие работихте като главен секретар, през 2004 г. (Шум и весело оживление вдясно.)
Моето правителство в продължение на четири години отбиваше френските атаки за стартиране на сделката. Знаете, че не е подписван никакъв договор за закупуване на френски корвети и не са поемани финансови ангажименти за това.
Що се отнася до „Белене”, французите не просто бяха поканени за участие в проекта „Белене”, те са част от този проект. Системата на управление на „Белене” трябва да се прави от френския ядрен гигант „Арева”. Френската банка „BNP Paribas” е избрана за структурираща банка на проекта. „Електрабел”, която е част от групата на „Газ дьо Франс и Суез”, беше класирана на второ място след RWE за участие в проекта. До последния момент се водиха преговори RWE да сподели участието си с „Електрабел”. Доколкото знам, пряк политически натиск ги извади от проекта. Сега заявявате, че сте предложили на Франция да участва в проекта. Но аз питам: защо „Белене” е интересно за Германия, за Русия, за Франция, дори за Македония? А и напоследък, в последните дни вашият министър на финансите заявява, че „Белене” не е необходимо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК, от място): Правилно! (Смях, весело оживление, ръкопляскания вдясно.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Напомням, че интересът на „Далкия” и „Газ дьо Франс” към „Топлофикация – София” не е продукт на това посещение във Франция, а датира от 2008 г. Вие добре знаете, че нежеланието на Столична община да стартираме приватизацията на дружеството тогава не позволи това участие.
Уважаеми дами и господа от управляващата коалиция, искам да ви напомня: изборите свършиха. (Шум, реплики и ръкопляскания вдясно.) Вие вече управлявате страната и носите отговорност за нея. Преборете кризата, осигурете икономически растеж, намалете безработицата, осигурете ръст на доходите и на стандарта на живот на българите и хората ще го оценят, без съмнение. Вместо това продължавате да се борите с победеното правителство. Защо? Достигнете нивото на развитие от 2008 г. и тогава се похвалете с успехите си. Но сега?! Миналото не може да се промени, но бъдещето може. Ами направете го, не го пропилявайте! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група има думата господин Красимир Велчев, съпредседател на Парламентарната група на ГЕРБ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! След като изслушахме доклада за конгреса на БСП (ръкопляскания отдясно) няма да има нужда да ходим там като гости. Аз лично вече го чух и няма смисъл да ходя.
Искам да направя декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Представители на Коалиция за България се опитват да превърнат деня за парламентарен контрол в ден за популистични декларации. Заседанията на парламента в петък се предават директно по националните медии и поради тази причина лявата част на залата е запълнена в момента. Те използват парламентарната трибуна за партийна пропаганда. Преди седмица отново, както и днес, Сергей Станишев отправи обвинение, че парламентът не работи. От началото на работата на този парламент до миналия петък е имало 670 гласувания ... (Възгласи от КБ: „Е-е-е!”.)
Да, има. Извадките са тук, при мен, ще ви ги покажа.
Господин Станишев е гласувал 60 пъти. Повече от 90% не е присъствал.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не е длъжен да гласува.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Съгласни сме, че подготовката на закони и работата на народните представители не се изразява само в гласуване в пленарната зала. Подготовката на един качествен и работещ закон изисква ежедневни срещи на народните представители с експерти, представители на различни министерства, и браншови организации. Изисква още и редовна усърдна работа в парламентарните комисии. И по този показател господин Станишев е сред водещите неработещи депутати, тъй като той не участва в нито една комисия. Въпреки правото на всеки един народен представител да участва в която и да е комисия, без да е редовен член, той не е посетил нито една комисия.
Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ възразява срещу твърденията на господин Станишев, че парламентът не работи, а правителството продължава да не захранва Народното събрание с проектозакони.
Първата задача на всяко едно ново правителство при нормални условия е да работи върху усъвършенстване на законодателната база. За съжаление, днес голяма част от енергията и усилията на правителството се изразходват в установяване на резултатите от престъпното управление на предишното правителство, начело със Сергей Станишев. (Ръкопляскания отдясно.)
В момента се подготвят редица закони. Готова е цялата законодателна програма, която включва до края на годината 88 законопроекта и изменения и допълнения на действащи закони от Министерския съвет.
Неоснователни са и нападките, че ГЕРБ готви Бюджет 2010 на тъмно. Бюджетът за следващата година се прави не скрито, а трудно, защото оставеното от предишното правителство са единствено дългове и следи от източване. Вероятно заради това министри от БСП се скриха след отправената покана от министър-председателя за дебат лице в лице в парламента за управлението и парите в държавата. Тази декларация нямаше да бъде направена, ако не се отнасяше до накърняването на авторитета на най-влиятелните институции в държавата – българския парламент и Министерския съвет.
Ако мнозинството депутати работят за авторитета на тези институции, а единици го рушат – на всички ще им бъде много трудно, особено когато тези единици са представители на партия с голям опит в партизанската борба и подривната дейност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Работата в парламента не се изразява в това мнозинството да работи, а опозицията да пречи. Нима всички народни представители не декларираха пред своите избиратели, включително и вие, господа (обръща се към опозицията), че дори и да сте в опозиция, което го знаехте предварително, ще бъдете конструктивна опозиция?
ГЕРБ започна като гражданско сдружение и ценностите, които бяха заложени от гражданското ни общество, се отнасят и се защитават от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ. Една от основните ни цели е повишаване ролята и авторитета на държавните институции, като най-важна институция в една парламентарна република е именно парламентът. В тази връзка политическа партия ГЕРБ е категорично против от тази трибуна провалени управленци и политици да хулят и отправят клевети с чисто популистични цели.
За съжаление авторитетът на всички български институции доскоро беше на своя критичен минимум – както сред българското общество, така и сред нашите европейски партньори. Поради тази причина призоваваме всички народни представители да загърбят теснопартийните си интереси и да работят върху издигане имиджа на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва отговор на Бойко Борисов – министър-председател на Република България, на въпрос, зададен от народните представители Иван Костов и Веселин Методиев относно отказа на Сметната палата да завери финансовия отчет на Министерския съвет за 2008 г.
Въпросът ще развие господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господин заместник министър-председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Сметната палата излезе с официално одитно становище, с което отказа да завери финансовия отчет на Министерския съвет за 2008 г. Най-тежката предвидена по закон санкция е наложена заради незаконосъобразност, недостоверност и неефективност в управлението на финансите на Министерския съвет през 2008 г.
Одитното становище за отказ от заверка се дава, когато е невъзможно да се изрази становище по финансовия отчет като цяло, несъгласието е толкова фундаментално, че не може да се даде одитно становище с резерви само по отделни аспекти на финансовия отчет. Одитното становище указва, че финансовият отчет не е съставен вярно и честно. Явно са налице тежки нарушения.
Уважаеми господин министър-председател, в тази връзка Ви питаме: първо, каква отговорност ще бъде потърсена от вашия предшественик, който е подписал неверен и нечестен финансов отчет? Например: ще се консултирате ли с вашия финансов министър за финансови санкции, които по закон са възможни при наличието на такава ситуация? Второ, ще наложите ли административни наказания на длъжностните лица за допуснатите от тях грешки и нередности и в какъв срок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте за отговор, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов, господин Методиев! Да се надяваме, че с декларацията на Конгреса на БСП господин Станишев ще има успех. Желая му го. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма да се бъркам в политиката нито на БСП, нито на ГЕРБ. Това са парламентарни практики – правете това, което считате за правилно.
Що се касае до вашето питане: с решение на Народното събрание от 20 август 2009 г. бе възложен одит на финансово управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет за периода от 1 януари 2008 г. до 31 юли 2009 г.
В хода на одита Сметната палата е установила данни, които влизат в рязко противоречие със становището на заверка без резерви на Годишния финансов отчет на Министерския съвет за 2008 г., подготвен от одитен екип от Отделение 5 и утвърдено от член на Сметната палата и ръководител на отделение госпожа Ерджан Алкова.
Отказът от заверка на финансовия отчет на Министерския съвет за 2008 г. е на основание Одитен стандарт № 3 на Сметната палата. Според стандарта одитно становище за отказ от заверка се дава, когато одитното становище показва, че финансовият отчет не е съставен вярно и честно.
Констатациите, станали основание за отказа от заверка на Годишния финансов отчет на Министерския съвет за 2008 г., са включени в Одитен доклад № 000000109 за извършен одит на финансовото управление и имуществото на Министерския съвет за периода от 1 януари 2008 г. до 31 август 2009 г.
Одитният доклад ми бе връчен на 29 септември 2009 г. Съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за Сметната палата в 14-дневен срок от тази дата тече срок за представяне на писмено становище от страна на засегнатите длъжностни лица.
На 13 октомври 2009 г. от Сметната палата е представено писмено становище по доклада. Съгласно чл. 40, ал. 1 от закона одитният доклад и постъпилите становища по него се внасят в Сметната палата от ръководителя на отделение – в случая председателя на Сметната палата, и се приемат с решение, което е окончателно. С решението могат да се потвърдят, изменят или отменят изцяло или частично констатации и оценки в одитния доклад.
Към настоящия момент все още няма такова решение на Сметната палата.
Съгласно Глава VІ от Закона за Сметната палата - „Сезиране на компетентни органи за констатирани вреди и нарушения”, при наличие на данни за вреди и нарушения при изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове или при управлението на имуществото, които не съставляват престъпление, с решение на Сметната палата материалите от одита или одитният доклад се изпращат на съответния компетентен орган за търсене на имуществена или административно-наказателна отговорност, а при наличие на данни за престъпление – на прокуратурата.

Независимо от посочените законови задължения на Сметната палата и независимо от нейните действия, бих искал да ви уверя, че след като се запозная с окончателното решение на Сметна палата по Одитен доклад № 00-0000-109 за финансовото управление и имуществото на Министерския съвет за периода от 1 януари 2008 г. до 31 юли 2009 г., ще предприема всички необходими действия лично или чрез сезиране на съответните компетентни органи: прокуратура, Агенция за държавна финансова инспекция и така нататък, за търсене на съответна отговорност – наказателна, административно-наказателна, имуществена и дисциплинарна от виновните длъжностни лица. Това се отнася както за бившия министър-председател господин Станишев, по отношение на когото би могло да се търси наказателна, административно-наказателна и имуществена отговорност, така и за длъжностните лица от администрацията на Министерския съвет, по отношение на които може да се търси и дисциплинарна отговорност. За целта обаче е необходимо Сметна палата да се произнесе с окончателно решение по доклада и постъпилите становища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър-председател.
Има думата за реплика господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър-председател, господа и дами министри! Ние не знаехме, че се намирате в процедура преди окончателно финализиране на доклада на Сметна палата. В този смисъл щеше да бъде интересно за народните представители да споделите дали като министър-председател сте подписали възражение срещу първоначалното заключение, което беше оповестено пред медиите, или сте го приели изцяло, тъй като от това зависи дали Сметна палата ще коригира или изобщо ще дискутира отново някои от направените заключения.
Освен това, като приветстваме Вашата готовност иначе да действате като отговорен министър-председател и да отдадете дължимото на нарушителите на верността и на почтеността на отчета на финансите и на балансите на Министерския съвет, ние се надяваме и все пак бихме желали Министерският съвет да направи достояние на обществеността, след окончателния доклад, какви тежки и сериозни нарушения има, какво точно е направено от господин Станишев и неговата администрация. Аз например много съм любопитен за това дали наистина са похарчени тези астрономични суми за този кабинет на министър-председателя, за които говорят медиите. Това действително ли е така? Защото един много неуютен кабинет е построен или обзаведен за някакви невероятни числа. Хубаво е обществото наистина да знае къде точно са направени белите в харченето на парите на българския данъкоплатец от предишния министър-председател на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаете ли дуплика, господин Борисов? Не.
Следва отговор на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно размера на структурата на акциза на цигарите.
Моля, госпожа Нинова да развие въпроса си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, през последните дни и седмици представители на кабинета излъчихте противоречива информация относно увеличението на акциза на цигарите за 2010 г. Вчера разбирам, че окончателната ви позиция е за увеличение от 76 евро на 1000 къса. Това решение противоречи на договореното между България и Европейския съюз увеличение от 64 евро на 1000 къса.
Нещо повече, Съветът на министрите на Европа обсъди и взе решение дори увеличението от 64 евро на 1000 къса да не се състои през 2010 г., тъй като колегите там си дават сметка, че това стимулира контрабандата и увеличава инфлацията. Това увеличение беше предвидено да се отложи за 2012 г.
В това, което правите, не виждам никаква политическа, икономическа и социална логика. Защо? Обявява се, че ще предприемете мерки за борба с контрабандата, а предприемате стъпки, с които ще я стимулирате. Средногодишно с тази стъпка ще увеличите контрабандата с 10%. Ще се лишите от 10% от 2 млрд. лв., които сега ви внася цигареният бранш в бюджета.
Не виждам и социална логика, защото бъркате в джоба на обикновения човек, на пушача, който си плаща добросъвестно всички акцизи, данъци и такси, и оставяте тези пари в джоба на контрабандистите. Твърдението Ви, че го правите, за да увеличите приходите за здравеопазването и да ги заделите, за да се грижите за здравето на нацията, е лъжа и е популистко. Защото от макрорамката на бюджета за 2010 г. се вижда, че залагате в здравеопазването с 480 милиона по-малко разходи.
Питам Ви, освен това, каква ще е структурата на акциза, колко ще е адвалорната и колко специфичната част? Защото от това решение зависи дали ще стимулирате родното производство, или ще дадете път на вносните марки цигари. В предишното управление взехме решение да въведем 3-месечен гратисен период за продажба на цигари, облепени с бандерол и платен акциз от предходната година. Целта на това решение беше да ограничим възможността за цигари, облепени с бандерол от предишна година и платен по-малко налог на хазната, да бъдат продавани за дълъг период от време през следващата година, с което се ощетява бюджетът. Предвиждате ли тази мярка да бъде продължена и в следващата година? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за отговор заместник министър-председател и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите за 2010 г. е предложена следната структура на акцизните ставки на цигарите: специфичен акциз – 74 лв. на 1000 къса, и пропорционален акциз – 36 на сто от продажната цена. С предложеното общият акциз - сбор от специфичния и пропорционалния, ще бъде 76 евро на 1000 къса.
Към момента акцизът върху цигарите в държавите – членки на Европейския съюз варира между 64 евро и 260 евро на 1000 къса. В 20 държави членки той е над 76 евро на 1000 къса – това, което предлага Министерският съвет. Единствено в България и в Литва акцизът към този момент е под 64 евро на 1000 къса от най-продаваната ценова категория.
По отношение на въпроса, свързан с преходния период при смяната на бандеролите, Министерството на финансите не предвижда въвеждането на нов образец на бандеролите. При влизането в сила на новите акцизни ставки наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, ще се реализират на пазара в срок до 3 месеца от датата на въвеждане на новия размер на акциза.
Преди да дойда тук, аз имах вече трета среща с представители на асоциациите на тютюнопроизводителите и вносителите. Те разбират тежкото финансово, фискално положение, което кабинетът „Станишев” остави на нашето правителство, и разбират нуждата и от фискална гледна точка, и от здравна гледна точка в България акцизът на цигарите да стигне до средното за Централна и Източна Европа – това, което Министерският съвет предлага на вниманието на Народното събрание. По този начин се цели и да се намали здравният риск, който, благодарение на предишното правителство, в България е най-голям в целия Европейски съюз – рискът за сърдечно болните, рискът за ракови заболявания, рискът за децата. България е единствената страна в Европейския съюз, където 48% от децата под 13-годишна възраст вече пушат. (Шум и реплики.) Това е благодарение точно на такива идеи, които госпожа Нинова предложи. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството, реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, аргументът Ви, че в другите европейски държави акцизът е по-висок от 64 евро, не работи, защото България има договорен график с Европейския съюз за увеличаване на акциза и той е от 64 евро.
С увеличаването на цените на цигарите няма как да се преборите за здравето на нацията, защото практиката показва, че пушачът не се отказва от цигарите заради цената. Пушачът минава или на по-евтини цигари, които са по-нисък клас и са с по-лошо качество, тоест по-нездравословни, или търси контрабандни цигари.
Сигурна съм, че браншът ви е казал, че с тази стъпка ще увеличите контрабандата. Не знам обаче дали ви е предложил мерки за борба с нея. Защото не виждам в пакета от данъчни закони, които вчера одобрихте, да се предвижда дори една такава мярка. Например, направете така, че търговците на цигари да се лицензират и регистрират в Агенция „Митници”, където ще подобрите контрола върху търговията с цигарени изделия, а не както досега, в общините. Помислете за регистрацията на търговците по ДДС. Вземете реални мерки за борба с контрабандата, защото твърдението Ви, че го правите само заради подобряване на здравето и пушенето при децата, е несъстоятелно и несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Членовете на предишния кабинет на господин Станишев явно разбират доста от контрабанда, така че може би наистина трябва да се вслушаме в техните думи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искам да подчертая, че графикът, който Европейският съюз, Европейската комисия е дала на България, казва: „минимално 64 евро”, не казва „64 евро”. Както казах, България и Литва в момента са единствените страни в Европейския съюз, които имат под 64 евро. В момента Румъния също има 64 евро, вдига го на 74 евро. Литва също го вдига на 70 евро. Тоест всички страни от Европейския съюз от 1 януари 2010 г. по техните законопроекти за бюджета ще имат ставки от 70 или над 70 евро. Това е истинската информация, която лесно може да се провери в рамките на спогодбите ни с Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Думата да развие своя въпрос към заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков има народният представител Пенко Атанасов Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на финансите! Общата селскостопанска политика на Европейския съюз определя възможността доходите на земеделските производители да се поддържат чрез системата за единно плащане на площ. През 2009 г. дължимите суми за плащане на единица площ са в размер на 560 млн. лв., също така средствата, прехвърляни по Програмата за развитие на селските райони, с национални доплащания са в размер на 108 млн. лв. В същото време през м. април т.г. са заявени национални доплащания към директните плащания в размер на 378 млн. лв. или 9 лв. на декар. От тези средства 211 млн. лв. са гарантирани в бюджета, а останалите са дължими при преизпълнение на бюджета. С постановление на Министерския съвет от м. март т.г. гарантираните средства са разпределени, както следва: 150 млн. лв. за национални доплащания на единица площ или 5 лв. на декар, 61 млн. лв. на декар за националните доплащания на глава животно.
Въпросът ми към Вас, който въпрос е и в главите на всички наши земеделски производители, е: гарантирани ли са тези 211 млн. лв. национални доплащания за 2009 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата за отговор има заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Краткият отговор е: да, тази сума от 211 млн. лв. за мерки в областта на земеделието е гарантирана в бюджета за 2009 г.
Мога да добавя следното: съгласно Постановление на Министерския съвет № 11 за изразходване на средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта на допълнителните фискални мерки тези 211 млн. лв., за които Вие споменахте, са утвърдени и преутвърдени от новото правителство на България и остават в план-сметката на Държавен фонд „Земеделие”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин Дянков, благодаря за отговора. Ние от Коалиция за България постоянно ще сме на пулса на времето и ще следим процеса. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Преди малко един от съпредседателите на Парламентарната група на ГЕРБ, господин Велчев, каза, че имало над 600 гласувания до този момент. Ами, ако така работи и правителството, защото 300 от тези гласувания бяха, примерно, заменят се думите „председателят на Държавната агенция по горите” с думите „министърът на земеделието и горите”. Ако така работите, ще се съмняваме във всяка ваша стъпка. Затова ще продължаваме да следим този процес, защото той е важен за нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Право на дуплика за вицепремиера господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Искам още веднъж да кажа на всички депутати и на всички земеделци: всички плащания по схемите и мерките към директните плащания на площ ще бъдат извършени от това правителство в нормативно определения срок – от 1 декември т.г. до 30 юни следващата година. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право да развие своя въпрос към вицепремиера Симеон Дянков има народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и всички българи, които следят това предаване! Парламентарният контрол се гледа от много хора, тъй като касае живия живот, от който ние от „Атака” вземаме своите примери и задаваме своите въпроси.
Въпросът ми беше поставен от симпатизант на Партия „Атака” от пловдивското с. Ягодово, което произвежда много моркови. Този въпрос поставям като политика, не толкова за конкретния случай, в контекста на внасяните от Турция домати и краставици, той касае други зеленчуци и плодове, дори ябълките, внасяни от Република Македония. Симпатизантът на партия „Атака” ни информира, че на борсата в с. Първенец – една от големите борси за зеленчуци и плодове в България, са изсипани през последните дни и седмици огромни количества моркови от Турция. Направих своята проверка. Оказа се, че е така, те лесно се идентифицират, не са българско производство, вижда се.
Въпросът към Вас е: имате ли данни, че тези огромни количества в с. Първенец са внос от Република Турция? Регламентирани ли са, дали не са контрабанден внос?
Поставям този въпрос в другия контекст, предвид на Вашите огромни усилия, както се вижда и от казаното от хората в с. Първенец на борсата, че има проблясъци, че са намалели количествата на зеленчуци от Турция, но все още има много да се желае в това отношение. Моят въпрос се изразява в това: да отговорите и констатирате задоволителни ли са до този момент прилаганите мерки за граничен и митнически контрол по отношение на контрабандните плодове и зеленчуци от съседни страни, които убиват българския производител и свалят нивото и възможностите на българското селско стопанство толкова надолу. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има вицепремиерът господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Получените доклади от регионалните митнически дирекции за периода 1 септември – 9 октомври 2009 г. показват, че при извършените проверки на пратки, съдържащи моркови, досега не са констатирани нарушения. За същия период са регистрирани 81 броя митнически декларации за внос на моркови от Република Турция. Общото количество моркови за периода възлиза на близо 2 тона. В електронния регистър на извършените митнически, валутни и акцизни нарушения на Агенция „Митници” досега, пак подчертавам, няма данни за извършени административни нарушения, касаещи този вид стока.
Борбата с контрабандата е приоритет на това правителство. Както знаете, едно от първите ми посещения като финансов министър беше в Петрич, където местните производители казаха, че имат данни за контрабандни стоки – в случая домати и чушки от Македония, които влизат на нашия пазар и подкопават българското производство. Тогава веднага взехме мерки и при второто ми посещение в Петрич нашите производители казаха, че вече има някакво подобрение – нещо, което и Вие подчертахте.
Миналия ден и вчера аз пътувах в друга част на България – бях в Рудозем, Кърджали, Златоград, Смолян. Там нашите производители посочиха някои обезпокояващи за тях тенденции, точно такива, каквито Вие казахте – за неправомерен внос на стока от Република Турция. Не само моркови, а ябълки и някои други видове стоки. След това веднага изисках от Агенция „Митници” да пратят нови инспектори по всички борси, включително и борсата в с. Първенец, Пловдивска област, която Вие споменахте. Така че още повече да засилим борбата с тази контрабанда и да подпомогнем нашето селско стопанство, което и без това, заради политиките на кабинета „Станишев”, е в плачевно състояние и ние трябва всячески да помагаме на нашите земеделци.
На последния Ви въпрос дали са достатъчни мерките, които вече сме взели – не, може да се направи още много. Ние всяка седмица, всеки ден, всеки месец се стараем да разберем къде точно са пробойните, а има много пробойни, които ни е оставило предишното правителство, и всячески се борим по всички сигнали да засилим нашите инспекторати, да засилим не само Агенция „Митници”, а и Агенцията по приходите, за да направим всичко възможно българският земеделец да се чувства като истински стопанин в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър. Изключително съм удовлетворен от Вашия отговор.
Фактът обаче си е факт. Не може от количествата, които сте констатирали, че законно са били внесени, да се обоснове, че няма контрабанден внос. Наистина има огромни количества и това е безспорно за всички в борсата – много хора, с които разговарях. По-важното обаче за мен е друго – виждам политическата воля и решимостта за справянето с този проблем. Вие казахте да се запушат пробойните. Това не са пробойни, това са много по-големи канали, бих казал реки. И смятам, че това няма да бъде еднократен акт, това ще бъде въпрос на много тежка, дълга, продължителна борба. Въпросът е да имате и да имаме всички решимостта да се изправим пред проблема. За нас от „Атака” важното е перманентен контрол и да се продължат радикалните драконовски мерки, които сте започнали. Те не бива да спират дотук по отношение на митниците и митническия контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Дянков? Не. Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Александър Ненков към вицепремиера Симеон Дянков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, госпожо министър!
Още след първите дни след избора на новото българско правителство в медийното пространство излязоха тревожни данни относно изпълнението на републиканския бюджет за първите шест месеца на 2009 г. Почти ежедневно Вие, господин вицепремиер, и ваши колеги министри представяте пред българската общественост факти и обстоятелства за безконтролното харчене на бюджетни средства в условията на безпрецедентна икономическа криза. В момента е в ход процедурата за подготовка за държавния бюджет на страната за 2010 г. В процеса на съгласуване между отделните министерства излизат ужасяващи данни за сключени договори, без да е било осигурено необходимото финансиране. Всички министри са изправени пред невъзможността за изпълнение на поетите от предходното правителство задължения, поради липсата на достатъчно финансов ресурс. Всичко това създава впечатление за провеждане на грешна и неадекватна фискална политика на кабинета „Станишев”, водеща до формиране на огромен бюджетен дефицит, с който сега трябва да се справя избраното от мнозинството български граждани правителство на Политическа партия ГЕРБ.
Във връзка с това моля да ми отговорите предприети ли са мерки и какви от страна на Министерството на финансите по време на мандата на предишното правителство за овладяване на рязкото увеличаване на дефицита в първото полугодие на 2009 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има думата за отговор вицепремиерът господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ненков! Извършеният анализ на състоянието на Консолидираната фискална програма показва, че те се разминават драстично с представяната от кабинета на Станишев картина. В началото на нашето управление ние заварихме бюджет с дефицит на месечна база от над 560 млн. лв. за месец юли. През последните шест месеца от мандата на предходното правителство салдото по Консолидираната фискална програма се е влошило с над 1 млрд. 300 млн. лв.
Причините, довели до това сериозно влошаване, са в изпълнението на разходите при допусканията и прогнозните разчети към Закона за държавния бюджет за 2009 г. Тези се разминават драстично с реалното състояние на икономиката и протичащите процеси и тенденции в приходната част на бюджета от началото на 2009 година. На всички би трябвало досега да е ясно, че при проявата на влошени тенденции в приходите, първата и най-важна задача на всяко правителство, дори и на кабинета Станишев, е била да се осигурят мерки за компенсиране на това изоставане и стабилизиране на фискалната позиция на страната. Това не е станало.
Министерството на финансите неколкократно е подготвяло проекти за постановления на Министерския съвет. Аз мога да ви покажа проекти от март, от април, от май, където Министерството на финансите е казвало: ситуацията се влошава много бързо, предлагаме да се намалят разходите първо с 10% допълнително, след това с 15%, за да можем от разходната част да намалим с над 1 млрд. лв. харченето на правителството. А какво е станало? Първите шест месеца на тази година харченето се е увеличило с 26% в сравнение с предходната 2008 г., докато приходите са паднали с над 10%. Появила се е такава огромна дупка от над 36%, че данните за юли, които споменах, само на месечна основа – 565 милиона дефицит от последния месец на правителството на Станишев.
Поради това още на едно от първите си заседания кабинетът Борисов прие Постановление № 196, с което допълнително ограничихме разходите на бюрокрацията. Твърде много възможности обаче са били лекомислено пропуснати при управлението на миналото правителство. Сега ние полагаме огромни усилия за стабилизиране на бюджетната позиция на страната при вече поети ангажименти, при договори на огромни суми, които дори въобще не са влезли в рамките на консолидирания бюджет. С други думи от кабинета Станишев са се подписвали договори, за които въобще не е имало пари в бюджета да бъдат изпълнени. Не са били обезпечени с източници за финансиране при лошите бюджетни параметри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Народният представител Александър Ненков има думата за два уточняващи въпроса.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин вицепремиер, за изчерпателния отговор.
Преди да премина към моя уточняващ втори въпрос, много съм изненадан защо от тази страна на трибуната (посочва лявата част на залата) на скамейките няма абсолютно никой, а пък говорим за такива важни проблеми във връзка с новия бюджет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Очевидно не се интересуват. (Оживление.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Млад човек – изненадан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля за тишина в залата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Във връзка с отговора на въпроса от господин Дянков става ясно по недвусмислен начин, че действията, или по-скоро бездействията на правителството на господин Станишев са довели до рязкото влошаване на салдото по Консолидираната фискална програма през първото шестмесечие на 2009 г. с около 1,3 млрд. лв. Очевидна е липсата на ефективни фискални мерки в условията на безпрецедентна икономическа криза. Предишното правителство е водило небалансирана фискална политика, при която разходите нарастват значително при осезаемо свиване на приходите. Вместо предприемането на мерки, които да компенсират изоставането в приходите, се поемат огромни ангажименти за разходи, без да е налице източник за тяхното финансиране. Това в момента ограничава възможностите за действие на правителството на Политическа партия ГЕРБ.
Господин вицепремиер, обръщам се към Вас със следния въпрос – какви мерки предприема сегашното българско правителство и по-специално Министерство на финансите за подобряването и стабилизирането на бюджета на страната? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има вицепремиерът господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: За разлика от кабинета „Станишев”, нашето правителство още в началото на мандата предприе спешни действия за стабилизиране на фискалната позиция. Освен ограничаване на разходите, за които вече споменах, правителството предприе активни мерки и за повишаване на събираемостта по приходите – с реформи в Националната агенция за приходите и в Агенция „Митници”. Мерките са насочени към засилване на митническия контрол по границите, както вече се спомена, и засилен контрол и проверки от страна на приходните администрации с цел да се пресече контрабандният внос в страната и да се противодейства на схемите за неправомерно възстановяване или невнасяне на ДДС, акцизи, мита и други данъци.
В резултат на тези мерки на месечна база вече отчитаме подобряване на тенденциите при салдото по националния бюджет. Няколко примера: при дефицити за м. юни от 380 млн. лв. и м. юли, последния месец на кабинета „Станишев”, от 565 млн. лв. за м. август дефицитът на месечна база се сви до 92 млн. лв., а за м. септември последните данни показват дефицит само от 62 млн. лв. Или с други думи, дефицитът за м. септември е девет пъти по-малък от дефицита през м. юли, който заварихме при идването си на власт. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим на вицепремиера господин Дянков.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ирена Соколова към Йорданка Фандъкова – министър на образованието, младежта и науката.
Имате думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В момента в страната ни функционират общо 9 училища за ученици с девиантно поведение, 4 възпитателни училища – интернати, където режимът е по-строг и децата са разделени по пол, и 5 социално-педагогически интерната, предназначени за по-леките случаи. Общият брой на децата в тези училища е около 450.
В рамките само на един месец станахме свидетели на два тежки инцидента в така наречените социално-педагогически интернати, които се ръководят от Министерството на образованието, младежта и науката – побой над охраната в с. Лик, община Мездра, и смъртен случай на ученик в с. Варненци, община Тутракан.
От много години различни неправителствени и правозащитни организации обръщат внимание на състоянието на поправителните училища в България както от гледна точка на материалните и битовите условия, така и по отношение защитата правата на децата в тях.
Направени са редица заключения и предложения, много от които не са изпълнени или са изпълнени формално, особено що се отнася до корекционните и ресоциализационните дейности в тях.
Реално децата напускат интернатите без каквито и да е социални умения за справяне, без професия, без трудови навици. Статистиката, доколкото я има, показва, че над 75% от тези деца в бъдеще отново имат проблеми със закона.
„Убедена съм, че системата е направена в името на институцията” – цитирам доклада на Хелзинкския комитет, „а не в името на децата и обществото”.
Във връзка с това моля да ми отговорите на следния въпрос: какви мерки смятате да предприемете за реорганизацията на системата на възпитателните училища интернати, така че да отговарят на изискванията на Съвета на Европа и на Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор има думата госпожа Йорданка Фандъкова.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, Вие поставяте един изключително сериозен и много актуален въпрос, който, за съжаление, стоеше извън фокуса на общественото внимание дълги години. Проблемът с търсене на разумни и ефективни решения за коригиране поведението на деца с девиантно поведение досега е бил решаван по-скоро като тези деца бъдат скривани в малки населени места, далеч от общественото внимание и медиите, като това допълнително създава условия за проблеми със социализирането, създава и съответно напрежение в местната общност. Това противопоставяне на децата и местната общност допълнително създава изключително сериозни проблеми.
Моделът на решаване на проблемите „няма човек – няма проблем”, наследен от близкото минало, категорично не може и не бива да бъде модел за работа в една европейска държава, каквато е България вече три години.
Още повече, както Вие самата казахте, големият проблем е след това. Всъщност обществото плаща много сериозна обществена цена за това, че не инвестира, докато тези деца са вътре в институциите.
Крайно време е да направим сериозна реформа в тези училища и такава е амбицията на Министерството на образованието, младежта и науката. В момента нашите екипи работят по две задачи. Едната е свързана с предприемане на спешни действия за решаване на възникналите проблеми в с. Лик и в с. Варненци. И в двата социално-педагогически интерната бяха изпратени веднага екипи от психолози, социални работници и експерти, които, от една страна, да работят с преподавателите и възпитателите в тези училища, а, от друга, да успокоят напрежението и агресията сред самите деца. Действията бяха съгласувани и подкрепени с активното участие от страна на Министерството на вътрешните работи с цел осигуряване на спокойствие на жителите на съответните населени места. Бяха направени проверки от екипи на регионалните инспекторати по образование и представители на Държавната агенция за закрила на детето.
Тук искам специално да подчертая, че до този момент съгласувани действия не бяха предприемани и всъщност самите представители на различните институции нямаха навика за контакт, бяха силно изненадани от подобно действие.
В момента приключва и финансова проверка, като докладът ще бъде готов до няколко дни. Съвместно с Държавната агенция за закрила на детето бяха сформирани смесени междуведомствени екипи, които правят комплексни проверки във всичките девет интерната. Техните доклади ще ни помогнат, първо, да получим по-ясна и актуална картина на състоянието на тези институции за настаняване на деца с отклоняващо се поведение като база, като образователен процес, което пък, от своя страна, ще ни даде основата за намиране на дългосрочно решение.
За целта е необходимо да се направят сериозни промени в Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той е създаден през 1958 г., като досега е претърпял 20 изменения. Последните, по-съществени, са направени през 2004 г., но за съжаление не са приложени на практика. Създадена е Централна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, но тя не работеше достатъчно активно. Създаден е и Център за квалификация на кадри, работещи в тези интернати, чиято дейност обаче е силно ограничена.
Според нас законът трябва ясно да дефинира отделни състави на противообществените прояви и да предвиди диференцирани санкции. На детето следва да се осигури ефективна правна помощ на всички стадии от процедурата. За това настояват в редица свои изследвания и предложения Български Хелзинкски комитет, Human Rights Watch, Програмата на ООН за развитие, Комитетът срещу изтезанията на Съвета на Европа и други организации, с които, между другото, ние сме в много добри партньорски контакти и разчитаме на тяхната експертна помощ.
Освен необходимите законодателни инициативи, нашият екип работи и по промени в образователно-възпитателния процес в тези интернати. Според нас е необходимо всеки ученик да работи по индивидуален учебен план. Знаете, че затрудненията при тези деца са много сериозни, строго диференцирани и индивидуални. При желание ученикът може да се явява на приравнителни изпити за покриване на държавните образователни изисквания и степен на образование.
Фокусът на обучението и възпитанието е необходимо да е насочен за придобиване на умения за самостоятелен живот, модел на поведението и най-вече придобиване на професия или част от професия, което да даде след това перспективата на тези млади хора да бъдат активни, социализирани граждани, защото, както вече казах, обществото плаща след това голямата цена.
Също така е важно децата да имат възможност да полагат общественополезен труд извън интерната, но е необходимо този труд да бъде регламентиран и да се превърне в част от възпитателния процес.
Важно е да подчертаем, че децата, настанени в интернатите, произхождат от семейства, които демонстрират най-често несериозно отношение към личността и конкретните проблеми на детето. Затова е необходимо да положим усилия и в тази посока чрез създаване на мобилни групи за работа с родители, роднини, близки, с цел да се постигне реинтеграция и социализация на децата. Важно е също така да бъде преосмислен и процесът на практическата интеграция на тези деца след завършване и съответно започване на работа.
Това са само част от идеите, които има екипът на Министерството на образованието, младежта и науката. За тяхната практическа реализация са необходими много усилия и екипна работа на всички институции в обществото. С тази цел инициирахме създаването на Междуведомствен консултативен съвет, който да включва представители на всички заинтересовани ведомства, неправителствени организации, който да подготви и съответните структурни и законодателни промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на реплика има госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Аз благодаря за Вашия отговор, госпожо министър.
Изразявам удовлетворение и голяма надежда от мерките, които представихте като заложени в програмата, които вече са стартирали.
Институционализирането на една личност я прави трудно адаптивна и често неумееща да се справи в реални житейски условия. Усещането за различност на тези деца и юноши, отделени, затворени и необщуващи с всички други, както и заложената от функциониращата по досегашния начин институция, формира позиция у тези деца да са срещу другите, а не част от останалото общество. Това довежда до наличието на изключително високи нива на тревожност, агресивност, като формира постепенно, но неотменно чувството за ненужност и безсмисленост на собствената им личност.
До този момент ние полагаме за тези деца единствено грижа за простото им физическо оцеляване и, както за всички е видно от гореспоменатите случаи, те си отмъщават не по друг начин, а точно чрез физическо обезсмисляне, каквото е жестокият побой и убийството. Тези деца нямат изградени умения да водят дебат, спор, да търсят алтернативи или да правят компромиси – все умения, които притежава социално зрялата личност. Те общуват предимно и основно през физическата си същност.
Аз искам да попитам: бихте ли споделила с какви по-конкретни проблеми се сблъскаха Вашите екипи при проверките в тези конкретни места с инциденти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика има министър Йорданка Фандъкова.
МИНИСТЪР ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: Уважаема госпожо Соколова, Вие сте психолог и наистина въпросите, които задавате, са доста задълбочени и много професионално зададени.
Аз съвсем накратко ще споделя това, което беше получено като първи резултати от проверките и най-вече по отношение на случаите, които споменах и които са известни на цялото общество.
За нас първата и най-важна задача веднага след инцидентите беше да се успокои напрежението и да създадем условия, които да гарантират правата и безопасността както на децата в тези интернати, като активизираме всички отговорни институции за това, така и да потърсим и защита, и подкрепа от страна на местните власти.
Наистина аз съм сигурна, че повечето от вас познават конкретни проблеми на конкретни места и знаят, че това е много, много сериозен проблем.
Факт е, че проблемите в тези институции са трупани с години и тяхното краткосрочно решаване не дава устойчив резултат, а понякога дори би могло да бъде и опасно.
Основни проблеми, които ще маркирам съвсем накратко, с които се сблъскахме: първо, тези деца живеят - и това за мен наистина е много важен, но не най-важен проблем - живеят в недобра материална база, която не позволява тяхното развитие и най-вече по отношение на алтернативни занимания. Имам предвид спортната база. Спортните площадки там, където ги има, са в много лошо състояние. Това със сигурност не привлича децата да се занимават със спорт.
На децата не се полагат например джобни пари, поради което те търсят други решения на този проблем, търсят работа в населеното място. Това създава допълнително напрежение.
Тези интернати са в малки населени места, които в повечето случаи са отдалечени от общински центрове и е много трудно там да се намери професионален, квалифициран преподавателски състав и състав от възпитатели, които имат и мотивацията, и възможностите за допълнителна квалификация.
Липсват социални програми, които да помагат на децата да коригират своето поведение. Спазването на държавните образователни изисквания в тези случаи не е достатъчно, за да могат тези деца да бъдат интегрирани. Там са необходими особени усилия именно чрез участието на подкрепяща среда и създаването на алтернативни занимания.
Въпреки че законите ограничават престоя на децата в тези училища, съществуват случаи, при които детето престоява в такъв интернат от началото до навършване на 18-годишна възраст. Вие можете да си представите тези деца, когато са прекарали цялото си детство и част от младежкото си развитие, по какъв начин са възпитани, подготвени, за да се адаптират към реалния живот.
Аз бих посочила още един факт, че по отношение например на охраната, директорът на училището има ангажимента сам да създаде процедурата, да сключи договора с външна охранителна фирма, какъвто беше случаят в с. Лик. Там всъщност потърпевш беше самият охранител. Според мен тук също трябва да има специални промени, които да гарантират сигурността както на децата в дома, в интерната, така и на населението извън него.
Отново ще подчертая, че според нас е необходима дългосрочна визия най-напред, каквато Министерството на образованието, благодарение на подкрепата и на неправителствените организации, на специалистите и ваши колеги – психолози, имат вече, затова паралелно с решаване на спешните задачи нашите екипи разработват програма, която да позволява действителна корекция на поведението на тези деца и създаване на условия за превенция на конфликтите с местното население. (Шум и реплики от КБ.)
Извинявайте, сигурно не е интересен въпросът и този проблем за всички. Аз малко се увличам.
Пак ще кажа, че ако в началото на заседанието чух въпроса: „Бюджетът или децата?”, аз бих попитала всъщност къде сме били досега, за да са в това състояние тези интернати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Йорданка Фандъкова – министър на образованието, младежта и науката.
Преминаваме към питане от народния представител Четин Казак към Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на регионалното развитие и благоустройството!
На 31 август т.г. в интервю за Агенция „Ройтерс”, а и в други Ваши медийни изяви Вие заявихте, че България планира да построи три автомагистрали през следващите четири години, а именно автомагистрала „Тракия”, автомагистрала „Люлин” и автомагистрала „Марица”, за да прекрати географската си изолация и да съживи свиващата се икономика.
Министър-председателят Бойко Борисов също заяви официално и дори постави срок на оглавяваното от Вас министерство до лятото на 2011 г. строежът на магистрала „Тракия” да бъде приключен, за да могат софиянци да отидат на море.
Същевременно съществува и набира все по-висока степен на тревога сред обществеността и жителите на половината от територията и населението на страната, а именно тези, които обитават Северна България, безпокойство, че липсват сериозни перспективи, ангажименти и планове за продължаване на реализацията на основния и най-крупен пътно-инфраструктурен проект за тази част от страната, а именно автомагистрала „Хемус”. Бидейки, както казах, най-крупният пътен проект, този обект, тази автомагистрала е от съществено значение за съживяването именно на икономиката на тази част от страната.
В тази връзка е и моето питане към Вас: какво е актуалното състояние и проектната готовност за продължаване строежа на автомагистрала „Хемус” и какви са намеренията и вижданията на правителството относно перспективите за приключването на този стратегически инфраструктурен обект за Северна България в обозримото бъдеще? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Казак! Да, Вашата констатация е правилна – България е в географска изолация. Смисълът обаче на тази магистрала не е софиянци да ходят на море, а да се прекрати тази изолация, за която, за съжаление, българите могат категорично да благодарят на правителствата, които досега наистина не предприеха необходимите действия, така че най-после да я прекратим и след 25 години да имаме магистрала от единия до другия край на страната. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съвсем конкретно в отговор на Вашето питане. Това също е една интересна история - за магистрала „Хемус”, която с решение на Министерския съвет е стартирана в далечната 1971 г. Предвидено е било тя да бъде основна транспортна артерия, преминаваща през Северна България по направлението запад-изток. Общата дължина на магистралата е предвидено да бъде 423 км. Тридесет и осем години след като ние имаме решение, каква е ситуацията?
Участъкът от София до пътен възел „Яна” – 8,5 км, е включен в Секторна оперативна програма „Транспорт”. Техническият проект е завършен през 2006 г., има доклад, вкаран е в оперативната програма. Строителството на този участък от 8,5 км е заложено в програмата на сегашното правителство. Тръжната процедура трябва да започне през пролетта на 2010 г., изпълнителят трябва да бъде избран през лятото на 2010 г. Прогнозната стойност е 32 млн. евро, завършването на строителството се планира за пролетта на 2012 г.
Участъкът от Яна до Ябланица – общо около 70 км, е в експлоатация, както знаем.
Дотук добре и оттук нататък имаме: участък връзка „Прелог- Боаза” от километър 78 до километър 90. Там имаме идеен проект, трябва актуализация на техническия и парцеларен план.
Участъкът от километър 90 до километър 235 – от идейния проект има приети варианти на Експертен съвет на ГУП, има решение по доклада за ОВОС от 1999 г., предстои актуализация на решението по ОВОС и изготвяне на доклад, както и актуализация на пътните връзки с населените места.
Участъкът от километър 235 до километър 341 също има идеен проект, има различни варианти на експертен съвет. Има решение по доклада за ОВОС, където обаче има негативно становище, което налага изместване на трасето на магистралата. Ще се наложи възлагане на нови предпроектни проучвания за проблемните участъци.
Има участък от Белокопитово до пресичане с първокласен път 7 от километър 337 до километър 349 – сключен е договор за строителство през 80-те години на ХХ век, към него има сключени около 14 анекса, предстои одит в АПИ на подобни договори, за да търсим законосъобразното им прекратяване.
Участъкът от Каспичан до Варна - от километър 341 до километър 423, е в експлоатация.
За да обобщим към момента – условно изграждането на автомагистрала „Хемус” е на две части – това, което липсва от Ябланица до Велико Търново, и втората част – от Велико Търново до Шумен. Общо за доизграждане – 240 км.
С решение на Министерския съвет от 2007 г. се възлага на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие да направят анализ за целесъобразност от предоставяне на концесия за двата проекта. Говорим за магистрала „Хемус” и магистрала „Черно море”. Визирайки конкретно „Хемус”, се създаде междуведомствена работна група. В началото на 2009 г. е приет окончателен стратегически доклад за автомагистрала „Хемус”. Възложител е българското правителство, Европейската банка за възстановяване и развитие е наела консултанти. В този доклад има предпроектен анализ на правните, техническите и финансовите ограничения, свързани с насърчаване изграждането на бъдещата магистрала при структура публично-частно партньорство. В окончателния стратегически доклад магистралата е разделена основно на шест затворени отсечки в участъците, които липсват.
Изводите, които са най-важни от този стратегически доклад, са следните: той визира стартова дата за експлоатационна дейност на новата магистрала 2017 г.; предвижданият срок на извършване на строителството се очаква да трае 36 месеца, следователно по този окончателен доклад би следвало строителството на магистралата да започне на 1 януари 2014 г.; началната прогноза за приходите се базира на начисляване на тол-такси - 0,015 евро на километър за лекотоварни и съответно 0,045 евро на километър за тежкотоварни автомобили; препоръчаният константен срок за сключване на евентуална концесия е 30 години, като основното е, че са заложени следните прогнозни стойности в хиляди евро на линеен километър: строителни разходи – 4556 хил. евро на линеен километър, експлоатация – 35 евро на линеен километър, разходи за рехабилитация – 520 евро на линеен километър – тя се прави веднъж на 10 години. Тоест обща стойност на строителни разходи около 1 млрд. 400 млн. евро.
При сценарий, и това е основен извод на този доклад, с реални тол-такси и плащане от фиска към концесионер на така наречените косвени такси, при изграждане на цялата отсечка и при концесионен договор за 30-годишен период и при положение, че по време на хода на строителството няма да има публична подкрепа с финанси, а тя започва след приключване на строителството, средногодишната стойност - това е най-важната цифра, която всички ние трябва да знаем - на плащания от държавата за косвени такси през първите 10 години е 96,3 млн. евро на година. Да повторя – 96,3 млн. евро на година за 10 години, това е 1 млрд. Строителната стойност на тази магистрала 1 млрд. и 100 млн. евро, тоест за първите 10 години плащаме цялата строителна себестойност на магистралата.
И още два важни извода: настоящата стойност на общи публични плащания за целия 30-годишен период, при себестойност на магистралата 1 млрд. и 100 млн., е 1 млрд. 827 млн., като добавите и приходите от тол-такси, ще се получи обща стойност около 2 млрд. и 600 млн. срещу 1 млрд. и 100 млн. за период от 30 години.
Последен извод – трафикът показва, че максималната натовареност по тази отсечка от магистралата е 20 хил. превозни средства на денонощие, докато европейската практика отчита, че под 50 хил. превозни средства на денонощие се считат за недостатъчни и това означава, че тя не може да се самоиздържа чрез постъпления от тол-такси. Тоест в основния доклад, възложен от предишното правителство, дебело е написано: магистралата не е способна да се самоиздържа и поражда необходимост от държавна подкрепа за осъществяване на магистралата по схема публично-частно партньорство.
Докладът препоръчва две неща, които министерството в момента прави: едното е да се направи проект, за да знаем точно колко струва, тъй като оттогава също е минало доста време, и второ – да се търсят нови адекватни антикризисни форми на публично-частно партньорство. Продължаваме да работим с Европейската банка за възстановяване и развитие, имаме среща следващата седмица. Имаме намерения, заложени са в плановете на Агенция „Пътна инфраструктура”, да възложим проектиране, така че, както се ангажирах и преди около три седмици от тази трибуна, правителството работи в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на два уточняващи въпроса, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря за отговора, уважаеми господин министър. От него стана ясно, че реално продължаването на изграждането на автомагистрала „Хемус” се предвижда да бъде от 1 януари 2014 г. Както казах и в първата част от въпроса си, цитирайки Ви, до края на вашия мандат вие обещавате да приключите изграждането на три автомагистрали – „Тракия”, „Марица” и „Люлин”, тоест в края на мандата на вашето правителство ще се окаже така, ако това се изпълни, а аз искрено вярвам, че то ще се изпълни като ангажимент, че в Южна България ще има завършени три действащи автомагистрали, а в Северна България няма да има изградена нито една.
Вие цитирахте анализ, изготвен от експерти на Световната банка, които недвусмислено констатират, че дори с формите на публично-частното партньорство държавата ще бъде принудена да ангажира значителен финансов ресурс.
В тази връзка ще Ви задам два уточняващи въпроса:
Първо, до края на мандата ще бъдат ли изградени поне тези два участъка: от една страна връзката околовръстен път – гара Яна, а от друга страна – продължаване на отсечката от Шумен до Белокопитово? Дали ще ангажирате ресурси и ще възложите изграждането на тези две отсечки?
Второ, няма ли да търсите други начини освен публично-частно партньорство за финансирането на оставащите отсечки, а именно по-сериозно ангажиране на държавата пряко? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Плевнелиев, имате право на отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕВЛИЕВ: Отговарям конкретно. С участъка от софийския околовръстен път до гара Яна – категорично се ангажираме, поставили сме и срокове за изпълнението на този проект. Искам да ги повторя. Тридесет и два милиона евро, тръжна процедура – пролет 2010 г.-лято 2010 г.; начално на строителството – пролетта на 2012 г.
По отношение на втория участък, за който говорите, а именно участъка от Белокопитово до връзката с първокласен път 7 от километър 337 до километър 349 – както казах – договорът е сключен през 80-те години на ХХ век, 14 анекса, предстои да направим одит. Така че към момента не мога да дам окончателно становище. Нека да видим какво е договаряно и какви ангажименти са поемали. Тогава по публичен начин ние ще кажем какво смятаме да направим с тази отсечка и какво е възможно да бъде направено.
Генерално Вашата констатация е базирана на докладите, направени от предишното правителство, които аз цитирах, а именно, че от 1 януари 2014 г. ще започне строителството на магистралата. Това е базирано на този доклад. Ние работим по други направления. Очевидно магистралата е стратегически важна. Очевидно ние работим в тази посока. Започваме да я проектираме още през 2010 г. Започваме да работим заедно с банката, но вече по нови адекватни форми - следкризисни, защото знаете, че се появиха много проблеми в концесионни договори в Унгария, в Германия, които паднаха през последните месеци. Унгария беше принудена да промени изцяло договора за концесия на една от техните магистрали, тъй като след кризата ситуацията вече е съвсем различна. Търсим нови варианти за публично-частно партньорство. Очевидно това е начинът, по който тази магистрала трябва да се случи. Ние сме убедени, че през следващата една година ще имаме абсолютно ясна визия за това как това ще се случи като форма на публично-частно партньорство. Дотогава работим така, че да оптимизираме резултата за държавата. Защото в едни доклади, в които се оказа впоследствие, че не е ясно кой как е броил колите или не се знае всъщност защо пък да не опитаме с лихви от 6,5-7%, с вноски от 96 млн. евро на година, ние няма как да вървим напред. Считаме, че резултатът може да се подобри и оптимизира. Всичко това – по публичен и прозрачен начин. Това правителство е твърдо решено най-после да има първата успешна пътна отсечка под формата на публично-частно партньорство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Казак, имате право на отношение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изразената готовност и намерение за реални действия относно качествено подобряване на състоянието по изграждането на автомагистрала „Хемус” и търсенето на нови варианти.
Зададох това питане, изхождайки от тревогата, че има констатация, която буди тревога, а именно – има статистически данни от Националния статистически институт, които красноречиво показват, че прогресивно и задълбочаващо се Северна България изостава в своето развитие по отношение на Южна България по всички основни показатели – ръст на преките чуждестранни инвестиции, реализиране на приходи от строително-монтажни работи – както сградно, така и инженерно строителство, и т.н. Ръстът на безработицата в Северна България е два пъти по-голям в процентно отношение спрямо Южна България. Съчетано с наличието на факта, че Южна България граничи с две развити икономики – Гърция и Турция, които допълнително стимулират развитието на тази част от страната, има трайна тенденция Северна България да продължи да изостава в своето развитие.
Вие като министър на регионалното развитие трябва да сте наясно с тези тенденции, които са трайни. Те не са от две и три години. Моят апел е да обърнете сериозно внимание, когато правите новите анализи относно осъществеността на проектите за автомагистрала „Хемус”. Имайте предвид тези данни. Нека държавата в изпълнение на ангажимента, възложен от Конституцията – за осигуряване балансирано развитие на регионите, да потърси начини и след като публично-частното партньорство отново изисква ангажимент на държавата, и то немалък, нека вместо да търси частни инвестиции, които да искат след това държавата отново да ги подпомага, то нека държавата да вложи приоритетно средства за тези инфраструктурни обекти, ако не искаме Северна България да се превърне в онова, което е Южна Италия за италианците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Павел Димитров Шопов към господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги народни представители, господин министър! И моят въпрос е за магистрала, но той няма да бъде зададен ехидно и с упрека, че ще построите само три магистрали, а не всичките за четири години, и Вие да бъдете виновен за това, че Северна България изоставала от Южна България предвид на това, че в Южна България много добре е действала развитата турска икономика.
Въпросът, който Ви задавам, за Вас е кошмар. Сигурен съм. Но той е кошмар не защото самият Вие и сегашното управление сте причината, а защото това Ви е едно от най-тежките наследства от предишното управление.
Автомагистрала „Люлин”, за която става дума, е галерия на всичко най-лошо на предишното управление. Ние от Партия „Атака” многократно сме поставяли този въпрос още от началото на строителството на автомагистрала „Люлин”. Вестник „Атака” непрекъснато е давал информация на българските граждани за онова, което започваше, което се твореше и на което сме свидетели в момента като резултат. В последните седмици и месеци всички медии подхванаха тази тема. Тя се оказа благодатна за тях, но това е тема, която първо беше подхваната от вестник „Атака” и Партия „Атака” в миналото Народно събрание.
Ако заставам сега на тази трибуна и Ви задавам въпроси, то е не толкова за да дадете информация за ужасното състояние, в което се намира този проект, а за това какво ще направите, за да се излезе с чест от него, предвид краткото оставащо време – само една година до пусковия срок, който е свързан и с фаталното. Срокът е и преклузивен, в смисъл че ако не бъде спазен, много пари от ИСПА няма да дойдат в България.
Във въздуха витае един въпрос, на който не е даден отговор: фирма „Мапа Дженгиз” има ли лиценз за извършване на строителството? Считате ли, че забавянето на строителството може да бъде наваксано?
Не считате ли, че най-добрият начин да се излезе от тази изключително критична ситуация, в която се намира България с оглед на всичко по строителството на автомагистрала „Люлин”, е бързо разваляне на договора, възлагането на други фирми, които да поемат конкретни задължения, и въвеждането на нови фирми, за да бъде спазен срокът от една година, който остава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, малко информация и за този проект. Автомагистрала „Люлин”: финансираща институция е ИСПА със 75%; национален бюджет – 25%; бюджет на проекта 148,5 млн. евро; изпълнител е Сдружение „Мапа Дженгиз” – Турция; дата на подписване на договора 8 август 2006 г.; консултант – Луис Бергер – „Мот Мак Доналдс”; определената от възложителя начална дата за започване на строителството е 26 декември 2006 г. Определен е срок 36 месеца, който изтича фактически в края на тази година.
Проектът е доста труден и сложен за изпълнение – планински терен. В обхвата на разработения проект са включени значителен брой съоръжения – има 3 броя тунели по открит способ с обща дължина 1260 м; 26 броя мостове; виадукти; обща дължина около 6 хил. м; пътни възли; укрепителни стени над 2700 метра. Общо половината от тези 19,2 км са под формата на тунели, мостове, виадукти и укрепителни стени.
Искам да отбележа, че съгласно международните правила по ФИДИК, договорът за строителството, в процеса на изпълнението му е направена проверка от отговарящия за това супервайзор относно две формално представени от главния изпълнител молби за удължение на срока. В резултат на тези проведени проверки от възложителя, валидният днес срок за завършване на строителството съгласно договора е 13 октомври 2010 г.
Искам да отбележа, че Вашата констатация е правилна. Строителството на магистрала „Люлин” е изключително забавено, но в момента се ангажираме с всички сили по този проект, за да не бъде вече абсолютен провалът, а да върви напред. Това, което е важно, е, че ние ще направим всичко възможно, за да не се случи тази опасност – да не бъдат спрени парите по Програма ИСПА. Гарантирам, че това ще бъде така.
Съвсем конкретно, какво правим.
Първо, по отношение на лиценза за извършването на строителството на „Мапа Дженгиз”. Процедурата, по която е избрана тази фирма, този консорциум, е PRAG – „Практическо ръководство на Европейския съюз за провеждане на тръжни процедури”. Съгласно условията на тръжните документи избраната фирма отговаря за извършване на строителството на автомагистрали. Законът предвижда – няма да чета всички тези членове, които са описани тук, че за строежи първа категория е необходимо доказателство, договор за изпълнение на строежа със строител, вписан в Централния професионален регистър на строителя. Този закон е влязъл в сила от 3 януари 2008 г. и е валиден само за откриването на строежи за период след тази дата.
Според писмо от ДНСК е констатирано, че за строителите на строежа, за които строителната площадка е открита преди 2 януари 2008 г., не е задължително да са вписани в Централния професионален регистър на строителя. Протоколът ІІА за откриване на строителна площадка на Обект „Строителство на „Автомагистрала „Люлин” е подписан на 15 май 2007 г. Следователно строителната площадка е открита преди 2 януари 2008 г. и според действащото тогава законодателство не е било задължително вписването на строителя – Сдружение „Мапа Дженгиз”, в Централния професионален регистър на строителя.
Възложителят е имал изисквания за опит в строителството на магистрали, достатъчни финансови обеми от дейността, постигнати през последните три години. Само за справка, че фирмата „MNG” през 2008 г. е имала оборот от строителна дейност от 5,3 млрд. долара, а „Чингиз Констракшън” през 2008 г. имат оборот от строителство 8,4 млрд. долара. Двете фирми имат заедно и поотделно над 15 големи възложени проекти за строителство на магистралата.
Това е по отношение на лиценза.
По отношение на забавянето на строителството: в момента вече се работи на трисменен режим на работа, 7 дни в седмицата. Има ревизирана работна програма на изпълнителя. Проверява се седмично. Забавянето не може да бъде наваксано. Автомагистралата обаче трябва да бъде завършена до края на 2010 г. Към момента забавянето на строителството в рамките на тези 10 месеца е доказано, то е договорено и ще се борим да няма по-нататъшни удължения.
От друга страна обаче трябва да знаем, че два фактора много ясно могат да бъдат видени от това, което ние виждаме в момента по работата с магистралата. Самото строително разрешение е дадено 5 месеца след като е подписан договорът и е поставено началото. Ето ви първото закъснение. Оттук нататък имаме непълни, остарели геоложки експертизи, има проблеми в тръжната документация, има погрешни данни за фундаментите на мостовете. От тази гледна точка са необходими допълнителни работи по сондиране на пилоти и т.н., и т.н.
Последно, какви мерки взимаме? Съвсем конкретно: освен всичко, което изброих, оказваме съдействие на изпълнителя по отношение на работата на трисменен режим на работа, упражняваме контрол след 18,00 ч., работим денонощно там.
Документни престъпления – това, което Вие виждате, както и по отношение на пълния провал на фирмата-изпълнител. Мога да заявя, че в момента не сме констатирали документни престъпления, но има проверка на Сметната палата, която продължава. Ще направим всичко възможно да приключим към края на 2010 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на реплика имате, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Явно, че никак не е радостно положението. Състоянието е тежко, включително и от това, което заявихте, господин министър, че не може да стане наваксване на изпуснатите срокове. Какво правим ние в такъв случай?
Аз мисля, че трябва да се огледа и договора, който е сключен, да бъдат въведени нови фирми и това трябва да стане бързо. Може би това е пътят, за да бъде завършена магистралата в срок. Както казах, както Вие знаете и на всички ни е известно, срокът догодина е твърде фатален за довършването. Не можем да си позволим да се протака.
Казахте, че няма констатирани документни престъпления, че документите са изпратени в Сметната палата. Най-добре е да се изпратят, разбира се, и в прокуратурата. Това е компетентният орган, който може да даде отговор на моя въпрос.
Господин министър, аз ще се опитам да Ви посъветвам нещо за цялата тази ситуация – да изготвите една картина на нещата така, както сте ги приели, и както са в настоящия момент, и тази картина, това описание да бъдат депозирани на съответното място – в Министерския съвет, ако щете, и в Народното събрание, за да няма спекулации и да не бъде хвърляна вина на Вас като министър и на мнозинството, на управляващите – сегашното мнозинство и сегашните управляващи, каквито спекулации ще бъдат направени. Сигурен съм, че това ще стане, ако след една година магистралата не бъде завършена в срок. Това е начин отсега да се помисли и да се поеме политическата отговорност за евентуалното незавършване на магистралата от тези, които са виновни за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпрос от народния представител Димчо Михалевски към господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми министър Плевнелиев, уважаеми дами и господа! Търговското дружество „Водоснабдяване Дунав” ЕООД – град Разград е едновременно едно от най-трудните в експлоатационно и технологично отношение и едно от търговските дружества в България с най-добри показатели. За ваша информация дружеството обслужва 66 водоснабдителни групи и обхваща над 248 водоизточника, а технологичната схема на доставка на вода изисква изключително високо количество електроенергия.
Благодарение на направените инвестиции от търговското дружество за последните пет години потребяваната електроенергия е намалена с 30%, като паралелно с това е извършено зониране на гр. Разград и на още шест населени места. Тези действия подобриха състоянието на системите и намалиха натиска за увеличаване на цената на услугата, което по обективни причини, споменати преди малко, е една от най-високите в страната.
Дружеството е на пето място от общо 29 държавни и държавно-общински дружества по коефициент на събираемост за 2008 г. – 0,925 е показателят. Балансовата му печалба за 2008 г. е 77 хил. лв., загубите на вода са 63% – основно заради амортизираната водоснабдителна система „Дунав”.
Несъбраните вземания са далеч под средните за другите дружества и са в рамките на 9%. Населените места, подложени на тежък режим при засушаване, от 8 през 2007 г. са сведени до 1 през 2008 г. При тези показатели и технологичните състояния на дружеството, моят въпрос към Вас, господин министър, е в следните аспекти: защо на осмия ден от избирането Ви за министър на регионалното развитие и благоустройството освободихте от длъжност управителя инж. Огнян Хинов? Кои бяха причините и аргументите да освободите един от най-добре подготвените управители, оптимизирал в най-висока степен, бих казал, енергийноефективното потребление за дружеството? Какви ще бъдат критериите и тяхната степен на прозрачност при евентуални следващи Ваши нови кадрови решения в сектор „Водоснабдяване и канализация”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! При наличната информация, която имаме в министерството, ние правим извода, че по време на управлението на дружеството от посочения от Вас господин Хинов цената само за доставяне на питейна вода се е увеличила с 36 на сто. При добавяне на действащите през 2004 и 2008 г. цени за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, нарастването на цените на потребяването на вода е всъщност 40 на сто.
По отношение събираемостта на вземанията от клиенти и доставчици през 2008 г. на дружеството се дължат 753 хил. лв., а само за шестмесечието на 2009 г. то трябва да събира дори още по-голяма сума – 1 млн. и 50 хил. лв., тоест това, което ние констатираме, е ръст на нарастването на несъбраните вземания, което дава отражение, разбира се, и на финансовото състояние на дружеството.
Държа да изброя още няколко факта около управлението на „Водоснабдяване Дунав”. Преди назначаването на посочения от Вас управител господин Хинов дружеството е било управлявано от господин Петър Димитров. При него то е било с много по-добри от сегашните производствени характеристики. Господин Димитров обаче е бил отстранен предсрочно от министър Валентин Церовски. Срокът на договора на господин Хинов е продължаван на два пъти с по една година. Последният срок на договора е изтекъл на 31 май 2009 г., но е бил удължен с анекс от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов с три години от края на м. май 2009 г. до края на м. май 2012 г.
Процесите на диспечеризация и изолиране на водоснабдителната система на гр. Разград и други населени места в областта са започнали още при предишния управител – господин Петър Димитров. Било е само продължено, а не стартирано от господин Огнян Хинов.
През петте години на управлението на освободения от мен управител разходите, отчетени като амортизация на остарелите ВиК-системи, са почти равни с тези за ремонт и отстраняване на аварии. Поради това за извършването на съществени инвестиции за периода м. януари 2004 г. – м. юни 2009 г. за средства на дружеството не може да се говори. Реално само държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е инвестирала в него. Тук имаме два примера – първо, след проведената обществена поръчка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството „Водоснабдяване Дунав” е получило през второто тримесечие на 2009 г. от „Вила – България” 67 броя помпени агрегати на обща стойност 680 хил. лв. с ДДС. Дружеството не е задължено с тяхната собственост.
Второ, за подобряване на състоянието на водоснабдителната мрежа в района на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е финансирало със средства от държавния бюджет реконструкции на водопроводи с направени разходи на обща стойност над 1 млн. и 200 хил. лв.
Към тези инвестиции Търговско дружество „Водоснабдяване Дунав” също няма никакви задължения. Оставям залата сама да направи изводите.
От представената в Министерството на регионалното развитие и благоустройството отчетна документация от дружеството, доклади за управлението и счетоводни справки, се вижда, че в количеството на изразходваната електроенергия няма ясна тенденция за намаляването й през периода на управлението на господин Хинов, а по-скоро е променлива величина в зависимост от длъжността на съответната година и водопотреблението.
В тази връзка твърдението Ви за намаление с 30% на разхода на електроенергия също не е доказано.
Необходимо е да се отбележи, че управителят Огнян Хинов е допуснал просрочване при извършени авансови плащания към някои доставчици на електроенергия – „ЕОН България”, „Водоснабдяване” ЕООД. Начислени са и лихви за просрочване в размер на 26 хил. лв.
Уважаеми господин Михалевски, надявам се да съм дал изчерпателен отговор и аргументи на Вашия въпрос. Това, което е важно, е, че усещам определена тенденциозност в него. Според мен използването на тази висока трибуна, за да коментираме конкретни казуси и конкретни кадрови въпроси определено не е правилният начин. Бих казал, че ако това Ви притеснява – по-скоро виждам някакъв личен интерес, но така или иначе ние търсим разбирането и държавническото поведение, държавническата отговорност. При тези данни аз съм взел правилното решение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Михалевски, имате право на реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър Плевнелиев, аз благодаря за подробната информация. Поставих този въпрос не от нуждата за политическа изява, не от нуждата да защитавам който и да било управител от ВиК и още по-малко от какъвто и да е личен интерес. Между другото ние с Вас боравим с едни и същи данни и аз не бих се съгласил с Вашите изводи, защото само ще Ви посоча, че в началото на своето управление на господин Хинов ВиК – Разград е употребявало 26 млн. квтч. електроенергия, за миналата година те са под 19. Можете да си направите сметката, за да видите каква е разликата.
Друга е причината. Причината е доколко новото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Вие лично като принципал разбирате и съзнавате кадровите решения точно в този деликатен момент – разбира се, то е Ваше право, какво влияе върху реформата в сектора. Прекрасно знаете, че приетите изменения в Закона за водите в момента налагат едно масирано, активно, мобилизирано участие на правителството, на общините и на ВиК-операторите за въвеждането на тази крайно необходима реформа.
Не е коректно да се вменява вина на управителя за ниските амортизации, защото това е проблем, който е създала държавата през последните 20 години от нереализацията на активите, защото активите в момента, за информация на народните представители, всичко са 500 млн. лв. в цялата държава, което е поне 50 пъти подценена стойност.
Моята молба към Вас е със същата енергия, с която виждам, че се занимавате с автомагистралите, и то е полезно, да обърнете внимание на ВиК-сектора именно в тази посока и да прецените доколко възможните кадрови решения в момента биха имали негативно влияние, защото ако залогът за автомагистрали и първокласни пътища по трансевропейските направления е около 2 млрд., залогът за оползотворяване на европейските средства във ВиК-сектора по програмите е над 3,2 млрд. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин Михалевски, благодаря Ви, че минахме именно на тази толкова важна тема, не на персоналните й измерения. Бъдете сигурен, че важността на този сектор е заложена в новата програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние ще се придържаме и към закона такъв, какъвто той е направен. Екипите работят.
Това, което е изключително важно да разберем, е, че водата е следващият петрол, водата е не по-малко важна от магистралите и от тази гледна точка новото правителство, разбира се, ще работи в тази посока. Програмата на министерството и програмата на правителството отговарят съвсем конкретно на поставените въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има зададен въпрос от народния представител Димчо Михалевски към министър Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Михалевски, моля да развиете Вашия въпрос.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Плевнелиев, през 2005 г. българското правителство взе решение за откриване на четири нови гранични контролно-пропускателни пункта по българо-гръцката граница, а именно: Горна Арда – Паранести, Златоград – Термес, Аврен – Митриски и Ивайловград – Кипринос. Същата година с нота до гръцкото правителство е поставен въпросът за подготовката на необходимите междуправителствени спогодби за откриването на тези нови гранични контролно-пропускателни пункта.
През 2006 г. е подписана спогодбата за граничния контролно-пропускателен пункт Ивайловград – Кипринос. В периода между 2006-2009 г. българското правителство прилагаше активна политика за подготовката на подходните пътища към бъдещите пунктове и за периода бяха изградени изцяло нови участъци с обща дължина 42 км: Горда Арда – Арда – 4 км, Рудозем – Еледже – 10 км, Златоград – връх Костадин – 4 км, Подкова – Маказа – 18 км, Ивайловград – границата – 6 км. Тази политика имаше за своя цел да стимулира гръцката страна също да започне строителството на подходните пътища. В резултат на това и множеството двустранни срещи на различно равнище към днешна дата перспективата от гръцка страна е следната: пътят Термес – границата при Златоград ще бъде готов на 15 ноември 2009 г., пътят Кипринос – границата Ивайловград има сключен договор и ще бъде готов в средата на 2010 г., а пътят Комотини – Маказа ще бъде готов до пролетта на 2011 г.
В тази връзка и с оглед покриването на критериите за членство в Шенгенското пространство, които се очаква да постигнем в началото на 2011 г., миналата година се взе решение да се изгради лек тип инфраструктура само на два от пунктовете - Златоград и Ивайловград. Обезпечени бяха водоснабдяването и електроснабдяването и се стартираха процедури за изграждането на този лек тип инфраструктура.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: докъде към днешна дата са доведени тези процедури за двата пункта с оглед практически предстоящото завършване на подходните пътища от гръцка страна? Ще ускорите ли тяхното изграждане, като актуална антикризисна мярка, засягаща не само Златоград и Ивайловград, а и икономиката на целия район на Източните и Централните Родопи? Кога Агенция „Пътна инфраструктура” планира да стартира обществената поръчка за втория етап на участъка от Маказа – Подкова в посока на гр. Кърджали? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, относно изграждането на граничните контролно-пропускателни пунктове по границата между Република България и Република Гърция и изграждането на подходните пътища бих искал да Ви информирам за следното: според Наредбата за граничните контролно-пропускателните пунктове, шосейните, железопътните и речните такива се определят с държавата, граничеща с Република България, откриването, определянето на границите, разширяването и закриването на такива пунктове се извършват с актове на Министерския съвет.
Процедурата за изграждане на граничен преход Златоград – Термес и Ивайловград – Кипринос е стартирала в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 18 февруари 2009 г., на основание на протокол от заседание на Министерския съвет от 12 май 2005 г. Организирани са и са проведени съответните процедури за избор на изпълнител, проведено е разглеждането и класирането на оферти и е обявено решение за избор на 10 юли 2009 г. С писмо от 9 септември 2009 г. Министерството на външните работи уведомява Министерството на регионалното развитие и благоустройството: „Въз основа на проведените разговори гръцката страна застъпва мнението, че локалните пунктове от типа Златоград – Термес не представляват особен интерес, тъй като за тяхното изграждане са необходими допълнителни финансови средства и кадрово обезпечение, което Атина не е в състояние да осигури”. След получаването на цитираното писмо МРРБ предприема мерки за прекратяване на процедурата по избор на изпълнител и за изграждане на ГКПП Златоград – Термес. За предприетите действия е уведомена и община Златоград.
Същевременно, поради отлагане от страна на компетентните власти на Република Гърция, изграждането на довеждащата инфраструктура по направление гр. Кипринос - границата с Република България и липса на финансов ресурс се отлага реализацията на проекта „Граничен преход Ивайловград – Кипринос”. Процедурата за изграждането на ГКПП е прекратена съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки.
Относно въпроса Ви за възлагане на строителството и надзор на участъка от подходния път към Маказа между Подкова и гр. Кърджали, той включва два етапа. Първият етап, визиран във Вашия въпрос, е включен в Оперативна програма „Транспорт”. Проектът предвижда рехабилитация на 8 км първокласен път от гр. Кърджали до разклон Джебел и строителството на 24 км от разклон Джебел до Подкова. Процедурите по одобряване на техническия проект, отчуждение и процедура по ОВОС и съгласуване с „Джаспър”, с Европейската комисия трябва да приключат по нашия план в началото на 2010 г. През втората половина на 2010 г. трябва да има завършени окончателно процедури по избор на изпълнител и супервайзър и до края на 2010 г. трябва да бъде издадено строително разрешение, а в началото на 2011 г. трябва да започне и самото изпълнение на строежа.
В заключение искам да кажа, че процедурите, които трябва да бъдат изпълнени при реализацията на ГКПП, трябва да бъдат съобразени както с волята на двете съседни държави, така и с действащите в Република България закони. Знаем колко са важни тези пунктове за развитието на регионите, поради тази причина политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е да се даде максимален приоритет за реализацията на тези връзки и да се осъществи изграждането им. Поддържаме контакт с Министерството на външните работи. Лично вицепремиерът Цветан Цветанов направи посещение, имаше и посещение на областния управител от Гърция в София. В момента, в който се постигне това междуправителствено споразумение, ГКПП ще бъдат на своето място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, министър Плевнелиев.
Да, наистина две години поред ние с министър Цветанов присъстваме на събора в Златоград. Той в качеството си на лидер на Партия ГЕРБ и преди встъпването си в новите отговорности държеше да се продължи политиката и спешно да се отвори пунктът. Изборът всъщност е много прост. Имаме два варианта: или да чакаме спогодбата - ако бяхме следвали този модел, и досега нямаше да има и подходните пътища, или да продължим модела на изграждане, което явно стимулира гръцката страна.
Това, което се е получило от Министерството на външните работи, защото аз имах възможност в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да поставя и пред министър Румяна Желева, и пред заместник-министър Марин Райков, и разбрах, че въпросното писмо, на базата на паметна бележка, изпратена от нашия посланик в Атина господин Караславов, просто отразява една позиция на Гърция, която ние добре познаваме. Но по нея има развитие в последните месеци и действията на областните управители на Ксанти и на Еврос не са в тази посока. Те изграждат пътищата. Явно гръцката страна има интерес.
Моята огромна молба към Вас, всъщност и молбата на всички хора от Родопите, а предполагам, че ще бъда подкрепен и от колегите от другите парламентарни групи, е следната: нека да се мобилизираме и да изградим пунктовете, защото не е въпросът просто да ги изградим, въпросът е кога ще ги изградим. Защото във време на дефицит управлението на времето всъщност е единственият ресурс, върху който ние имаме контрол. Финансовите ресурси невинаги са в нашата власт в пълния размер.
Господин министър, Вие имате лостовете да проведете необходимите разговори и силата да възобновите процедурата, за да може не по-късно от пролетта на следващата година, а аз съм сигурен, че дотогава и с новото правителство на ПАСОК в Гърция можем съвместно да постигнем резултат по спогодбата, да открием пункта при Златоград и в средата на годината – Ивайловград. Защото е важно за Родопите преди откриването на Маказа, поне една година да работи този пункт, за да могат хората от Южна България и от цяла България да опознаят тези възможности и на Златоград, и на Смолянския, и на Кърджалийския регион, което е важно за икономиката на тези наши райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството има пълна готовност за действие. В момента, в който Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи си свършат работата, ние ще бъдем готови. Това е много ясна декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Огнян Пейчев към господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно промени в Закона на камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и в Закона за Камарата на строителите.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е следният. Приетите от предходните два парламента закони за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Закона за Камарата на строителите монополизират строителния пазар и обслужват интересите на определени големи строителни компании.
В тази връзка моля да ми отговорите: не считате ли, че трябва да се направят незабавни промени във философията на тези закони, касаещи следното: Законът на камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Законът за Камарата на строителите позволяват регистриране само на една камара на строителите, една камара на архитектите и една камара на инженерите, което е в разрез с пазарните принципи на демокрацията, нарушава се и правото на свободно сдружаване.
Регистрацията на строителни фирми сега се води от Централен професионален регистър на строителя. Не считате ли, че този регистър трябва да се води от МРРБ или друг държавен орган, тъй като това са функции на държавата, а не на частно юридическо лице?
Същият е проблемът и в другите две камари. Реално те определят чрез вътрешни правилници и устави кой проектант е правоспособен и кой не е, определят и контролират цените на проектиране, регистрирайки всички договори.
Наскоро бе публикуван доклад на Института за пазарна икономика, според който тези закони водят до намаляване броя на участниците на пазара, до възможностите за координация между упражняващите професията, водят до картелизиране на самата гилдия. Не считате ли, че тези закони трябва да бъдат изцяло отменени, като се даде възможност на пазара сам да определи компетентността на строителните фирми и проектантите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейчев! Законите за камарите на архитектите и инженерите и за Камарата на строителите са браншови закони, уреждащи устройството и дейността на техните професионални организации с оглед интересите на тези професии и с оглед защитата на интересите на обществото. Дейността на всяка една от тях се ръководи и контролира от един орган, съответно от една камара – Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите като съсловни организации осигуряват защитата на интересите на обществото чрез гарантиране на професионалните качества на своите членове.
Удостоверяването на тези качества в съответствие с изискванията на съвременните практики, както и утвърждаването на контрол върху професионалната дисциплина би било трудно осъществимо при наличието на множество професионални организации. Със законите е въведен регулаторен режим за дейността на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, както и регистрационен режим за лицата, извършващи строителство. В съответствие с основните принципи на директивите на Европейския съюз Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е въвел правила, регулиращи упражняването на професията архитект, съответно инженер, в областта на изработването на проекти за устройствени схеми и планове и инвестиционни проекти. Законът за Камарата на строителите от своя страна е въвел регистрационен режим за лицата, извършващи строителство. Вписването на строителите в Централния професионален регистър на строителя се извършва по категории строежи – от първа до пета категория, както и по отделни строително-монтажни работи, за изпълнението на които строителят докаже, че отговарят на изискванията по този закон. С това се цели подобряване на управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на строителя и на качеството на изпълнението на строежите, създаване на условия за прозрачност за дейността на лицата, извършващи строителство, и всичко това с цел защита на интересите на потребителите на строителни услуги.
Считам, че изпълнението на горните регулационни, регулаторни и регистрационни функции е в компетенциите на съответните браншови организации, чиито представители притежават необходимия опит и квалификация. Предоставянето на тези правомощия на съсловните организации не противоречи на политиката на децентрализация, аутсорсване и деконцентрация на правомощия и ресурси от централните органи на изпълнителната власт, която е един от важните приоритети и политики на правителството. От друга страна, това засилва отговорността и ролята на камарите за спазването на основните цели на законите, без да се допуска рестриктивно регулиране по силата на вътрешни правилници, устави, документи, свързани с функционирането на организациите.
В заключение, независимо от обстоятелството, че изготвянето на проекти за промени във визираните от Вас закони не е обсъждано и не е включено в приоритетите на законодателната програма на нашето министерство за настоящата година, бих искал да Ви информирам, че при наличието на мотивирани предложения и оценки, обосноваващи необходимостта от намеса с оглед същностна промяна във философията на тези закони, същите ще бъдат разгледани от Консултативния съвет към министъра, в състава на който са включени и представители на камарите на архитектите, инженерите и строителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на реплика, господин Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Първо, искам да благодаря за отговора, но в личен план не съм доволен от този отговор. Ще Ви кажа защо.
Разгледахме Закона за лова. Там тези регулаторни функции отпаднаха. Мисля, че наистина сериозно трябва да помислим върху законите за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и специално на строителите. Ще се мотивирам защо.
В Европейския съюз има държави, където този режим е изцяло либерален. Наистина, ние виждаме, че този начин, този икономически модел – неолиберален икономически модел, се разпадна. Не виждам тук философията на министерството, към какво вървим в определени закони – към регулация или към либерализация в тези закони?!
В началото самият Вие като министър изтъкнахте за строителството във Вашето собствено министерство, цената на ремонта, ако не ме лъже паметта, достига до 1600 евро на квадратен метър. Създаването на тази камара дава възможност на определени фирми да действат в строителството с определени правила. Това е опасно за самия бранш.
Нека да вземем примера във Франция, където съществува закон, в който са лимитирани цените, когато се играе на обекти, финансирани от бюджета. За частния сектор няма никакви проблеми.
Изразявам своето становище, че Партия „Атака” ще внесе съответните законопроекти за промяна точно в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пейчев! Повтарям: всяко мотивирано, обосновано предложение ще бъде разгледано от Консултативния съвет на министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Кирил Гумнеров, към министър Росен Плевнелиев. Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Кирил Гумнеров, политическа партия „Атака”.
Уважаеми господин министър, с настъпването на зимния период и свързаните с него снеговалежи проходът Беклемето, който свързва районите на Плевен, Ловеч и Троян в една ос с Пловдив и с южната част на страната, става непроходим и през сериозен период от време, достигащ понякога до шест месеца, е затворен. По тази причина местната икономика търпи редица загуби - както преки транспортни загуби, свързани с необходимостта да се заобикалят над 100 километра, за да се достигне до южната част на страната, например от Троян да се стигне до Пловдив, така и косвени загуби, свързани с многото повече време, което се губи от бизнеса за осъществяване на неговата дейност. Проходът Беклемето е сравнително нисък – 1520 метра надморска височина, според някои източници най-високата част е 1565 метра. Според мнението на обществеността не би трябвало да бъде проблем поддържането му през зимата, още повече това е практика допреди 30 години, когато е поддържан през целия зимен период – по информация от наши колеги от Троян, с които се срещах като народен представител от „Атака”, той е поддържан през цялата година проходим.
Строителството на тунела в района на Габрово, за който стана дума във Ваши изказвания по-рано, е далеч от времето и не може да реши проблемите и загубите на общините в близост до Беклемето, които през целия зимен сезон практически са блокирани и поставени в неравностойни условия за бизнес в сравнение с редица други региони. Ето защо Ви питам дали вашето министерство има програма или поне идея относно възможността да се поддържа проходът Беклемето проходим през цялата година. Има ли възможност държавата да изгради поредица от стоманобетонни съоръжения и снегозадържащи елементи, каквито има изградени например в Алпите още в началото на миналия век и които поддържат проходими проходи с надморска височина над 2000 м, като се има предвид, че този метод е изключително ефективен и значително по-евтин, отколкото е методът да се прокопават тунели? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! Проходът Троян-Кърнаре и „Беклемето” е част от път ІС-32 Плевен-Ловеч-Троян-Кърнаре, като от километър 84 до километър 103 се намира на територията на Ловешка област, а от километър 103 до километър 124 на територията на Пловдивска област. Път ІІ-35 в участъка на прохода е разположен по северния склон на Стара планина. Проходът е изграден изцяло в смесен профил с големи надлъжни наклони и множество криви с малки радиуси.
През зимния сезон най-високият старопланински проход с надморска височина от 1525 м се поддържа постоянно до километър 98, тоест до туристическо селище Беклемето. Участъкът от километър 100 до километър 103 е извън растителния полюс на планината и поради голямата надморска височина е характерен с рязка смяна на атмосферните условия. При обилни валежи от сняг, придружени с бурни ветрове, в посочената отсечка по билото се образуват снегонавявания, като преспите достигат височина 4-5 метра. Заедно с това мъглите в този регион са характерни почти за целия зимен сезон. Това прави поддържането на участъка за големи периоди от време изключително трудно и икономически неефективно и от двете му страни. В такива случаи чрез съгласуване с Пътно управление – Пловдив, с КАТ и Дирекция „Гражданска защита”, както и с Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, се взема решение за затваряне на прохода.
В участъка от километър 103 до километър 124 също се въвежда ежегодна забрана за обществено ползване поради изключително тежки теренни и атмосферни зимни условия за движение и зимно поддържане. В началото на 70-те години на миналия век Пътно управление – Пловдив получава първия роторен снегорин и е направен опит проходът да бъде оставен отворен. Но въпреки положените усилия това се оказа изключително трудно и икономически неизгодно начинание.
Искам да отбележа, че поддържането на прохода през целия зимен период и сезон поставя в опасност и живота на хората, което е по-важно, участващи в зимното поддържане, както и тези, които се опитват да преминат оттам. Специалистите в Областно пътно управление – Пловдив и Ловеч, а и Агенция „Пътна инфраструктура” са единодушни, че поради специфичния профил на прохода с големи надлъжни наклони и множество криви с малки радиуси, би било икономически нецелесъобразно и технически почти невъзможно да се предприеме изграждането и на стоманобетонни съоръжения, и снегозадържащи елементи. Сравнението с Алпите, за съжаление, според тези експерти не е актуално, тъй като специалистите са конкретни в позицията си, която аз мога да ви предоставя, че географският профил на прохода е специфичен и не търпи сравнение с алпийския релеф.
Това, което Агенция „Пътна инфраструктура” може да направи по наша инициатива, е заедно с двете областни пътни управления да направим проучване на нови технически варианти за разрешаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на реплика, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Господин министър, искам да Ви благодаря за отговора. За съжаление, той не е благоприятен за целия регион при нас. Горчивата истина е, че когато проходът Беклемето е затворен, а това е в период от почти шест месеца, както казах, икономиката на един цял регион е поставена на изпитание и търпи сериозни загуби. Именно затова този проблем за поддържането на прохода проходим беше поставен и на среща с господин Тотю Младенов, и на среща с почти целия едър бизнес от Троян и от Ловеч. Въпросът ни е зададен след срещи с актива на „Атака” в Троян, но той касае всички останали жители на този регион. Просто Троян като регион търпи изключително големи, и в този момент изключително тежки икономически загуби.
Истината обаче е, че сериозни икономически загуби търпи не само Троян, но и всички общини по оста Плевен-Пловдив. Шест месеца в годината връзката им през Стара Планина е прекъсната и се налага местният бизнес да влага допълнителни средства заради по-скъпия и по-неудобен транспорт. Става дума обаче, колеги, за десетки милиони левове, които губи бизнесът на един регион като Ловеч, на един регион като Троян и на всички общини около тях. Това е огромна сума за нашия относително беден регион. Именно затова поставям този изключително важен въпрос. Аз искрено се надявам, че с течение на времето ще може да се намери някакво решение на този въпрос. Знам, че е трудно, но истината е, че без помощта на държавата това не може да стане. Само държавата с цялата си финансова мощ, с цялата си финансова сила, с лостовете, които има, може да подпомогне общините, за да могат те да оцелеят в течение на времето и бизнесът им да бъде равнопоставен. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Румен Петков и народния представител Димчо Михалевски към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Моля да развиете въпроса си, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! През последния месец във свои изявления последователно и народният представител господин Стефан Делев, и областният управител на Пловдивска област господин Иван Тотев поставиха въпроса за актуалната необходимост от ново административно териториално деление на Република България. Основният акцент в заявената позиция беше окрупняването на общините чрез ликвидацията на тези, които имат население под 6000 жители, и присъединяването на общини без административен център към съществуващи съседни такива.
Нашият въпрос към вас е следният: правен ли е анализ за потенциала на българските общини, върху който да почива заявената политическа позиция на представители на политическа партия ГЕРБ за промяна в административно-териториалното деление? Каква е позицията на министерството по този въпрос и съществува ли програма и план за действие по въпросите на териториалното устройство и укрепване на потенциала на българските общини? Споделяте ли тези разбирания, демонстрирани от народния представител и от мнозинството, и имате ли намерение да осъществите закриване и окрупняване на общини в Република България? Предвиждате ли при обсъжданията, които явно водите в министерството, а те започват и в публичното пространство, закриване на такива общини като Марица, Бойница, Грамада, Руженци, Чупрене? Мога да добавя, разбира се, и други, но надали е необходимо да се прави изчерпателен списък. Говори се за общини като общ брой в порядъка 50-55, практически всички общини с изключение на Видин във Видинска област.
Да се разсеят тези притеснения, защото притесненията далеч не са само в представителите на местните органи на самоуправление, в избраните кметове и общинските съветници, притесненията са преди всичко в обществото, че без да има достатъчно сериозен анализ, без да има необходимата подготовка всъщност ще го отнесе населението, защото ще бъде лишено от възможността да получава ефективни административни услуги, ще се наложи във всички случаи по-дълъг транспорт за хората, ще се наложи вероятно прекрояване и на здравната карта на страната. Правен ли е такъв анализ, ако е правен, какъв е резултатът? И като времеви порядък как Вие виждате такива действия? Считате ли за целесъобразно да бъде воден диспут, да бъде воден дебат, да се ангажира обществеността на тези общини със своя лична преценка и да участват при взимането на такива ключови решения, които ще засягат съдбата на всеки един от гражданите на тези общини? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, уважаеми господин Петков! На 18 септември 2009 г. отговорих ясно и точно на поставените въпроси от господин Ангел Найденов, от господин Михаил Миков, от госпожа Мая Манолова от вашата парламентарна група на същата тематика. Предполагам, че не сте били тогава в залата и не сте могли да чуете конкретните отговори, които дадох. Може би сте имали важни партийни ангажименти, но специално за вас ще повторя още веднъж.
Програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2010-2013 г. е готова. В нея ясно е записано – развитие на процеса на децентрализация във финансирането и управлението чрез изграждане на европейска рамка на местното самоуправление, разширяване на обхвата и обема на местните услуги, както и засилване участието на гражданите на местно ниво. На Шестата годишна среща, на 8 и 9 октомври в Сандански, от тази трибуна, както и на срещата, която проведохме с посланиците на всички европейски страни, аз неколкократно заявих, че нямаме никакво намерение да закриваме общини.
Искаме да мотивираме общините. Не всяка сама за себе си да търси начин как да оживее, а да се научат да се кооперират, да работят по съвместни проекти, да се сдружават, съвместно да осъществяват функции, за което Законът за местното самоуправление и местната администрация предоставя възможности.
В програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация за периода 2010-2013 г. ще бъдат предвидени конкретни мерки за нормативни изменения, отнасящи се до усъвършенстване на административно-териториалното устройство на страната. Подготвените материали, както се ангажирахме, в изпълнение на тези мерки ще бъдат поставени на широк обществен дебат. Политиката на правителството ще бъде конкретните резултати да бъдат полезни за гражданите, за подобряване на тяхното качество на живот и да допринесат за модернизирането на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате право на реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми министър Плевнелиев, благодаря Ви за отговора.
Бяхме в залата на 18-и. В нашия въпрос, освен повода, който беше даден формално преди около месец от двама представители на политическа партия ГЕРБ, сте забелязали, че има още един много важен въпрос – за потенциала на българските общини, който няма нищо общо с териториалното устройство. Поставяме го днес, защото сме силно обезпокоени от следния факт.
В средносрочната фискална рамка, която беше приета от българското правителство, е записан един изцяло нов ангажимент на общините, който взема формален повод от едно писмо на Европейската комисия, което според мен не трябва да бъде приемано безропотно, а трябва да бъде обсъдено: да се увеличи делът на кофинансиране от общините по европейските програми – от 2010 на 5%, 2011 – 8%, а 2012 – 10%, с източник на приходите – местните приходи на общините.
Искам да отбележа, че има вътрешно противоречие в средносрочната фискална рамка. Обръщам сериозно внимание и на Вас, и на министър Дянков, и на цялото българско правителство. Не може да залагате увеличение на брутния вътрешен продукт със 7,2% - 2010 към 2011 и със същия процент 2011 към 2012, а да задължавате общините да увеличават с източник местните приходи; кофинансирането - съответно 2010 към 2011 – 60%, и 2011 към 2012 – 25%. Затова питахме: правен ли е анализ за потенциала на българските общини? Това е нашият въпрос.
Доволни сме, че има ясна политическа декларация, че няма да има никакви деления на българските общини. Не мисля, че в стратегията за децентрализация е мястото за административно-териториалните промени, тъй като стратегическите цели там касаят услугите, взаимоотношенията на местна и централна власт, но много разчитаме, че в следващите две седмици, преди внасянето на бюджета в Народното събрание, ще обърнете сериозно внимание. Ако залогът, преди малко ви казах, във ВиК сектора е 3,2 млрд. лв., за пътните проекти и автомагистрали – 2 млрд. лв., то българските общини са бенефициент на 8 млрд. лв. Техният успех ще бъде успех на България и техният неуспех ще бъде неуспех за България. Пожелавам да имаме чувствителност към тези проблеми и да ги решаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на дуплика? Отказвате се.
Да благодарим на господин Росен Плевнелиев, който отговори изчерпателно на седем въпроса.
Преминаваме към въпрос на народния представител Венцислав Лаков към Николай Младенов – министър на отбраната.
Моля да развиете въпроса си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Днес е 16 октомври – Денят на българската авиация. На днешния ден през 1912 г. Радул Милков и Продан Даракчиев извършват първия боен полет и бомбардират гара край Одрин.
След два дни, на 18 октомври, е Денят на българските парашутисти, които го честват от 1944 г. насам.
Въпросът ми е свързан с авиацията и с парашутизма в Българската армия.
Уважаеми господин министър, от средата на лятото на тази година парашутните подразделения на Българската армия не извършват парашутни скокове. Причината е много проста – няма откъде да скочат. Съществуващите самолети Ел-410 са с изтекъл ресурс и се нуждаят от капитално-възстановителен ремонт. Няма планирано гориво за стария и добре известен самолет Ан-2 („етажерката”), който също може да свърши тази работа.
Същото е положението – липсата на машини не позволява скокове както на частите от ВВС, така и на елитните сили от Военноморския флот.
Въпросите ми в тази връзка са: колко са необходимите средства за капитално-възстановителни ремонти, кога ще бъдат осигурени и кога машините Ел-410 ще могат да летят? Ще се планира ли авиационен бензин за самолета Ан-2?
Не на последно място, но също важен въпрос е: предприемат ли се действия за сертифициране на новите самолети „Спартан”, така че да могат да се използват за десантиране на парашутисти и товари?
Искам да получа отговор на тези въпроси, защото партия „Атака” поставя като една от своите задачи и като своя важна цел боеспособността на Българската армия, а при наследството, което сте получили, тази боеспособност на практика я няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има министър Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лаков, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ползвам тази трибуна да поздравя всички хора, които са отдали живота си на въздушната сигурност на България, всички във Военновъздушните сили на България, всички летци, които днес празнуват празника си! Историята на българските въоръжени сили и историята на българските военновъздушни сили наистина е горда, но от години върху тях тегне един голям облак. Това е облакът на пренебрежението и политическата безотговорност на управленията, които не са инвестирали достатъчно средства в това те да имат най-добрата техника, най-добрата тренировка и най-добрите качества, с които да изпълняват задачите си. България разполага с прекрасни летци, изключително добре мотивирани, но за съжаление до този момент никой не е успял да им осигури това, от което те най-много се нуждаят.
Сега към отговора на Вашия въпрос. Първо ще отговоря на въпроса Ви за самолета Ан-2. Най-разумното и най-бързо решение на проблема с възстановяването на парашутните скокове би било ползването на самолетите Ан-2. Тук обаче се натъкваме на проблем от 2009 г. с бюджета на Министерството на отбраната, защото в него не са предвидени средства – повтарям, не са предвидени средства – за специалното авиационно гориво, от което самолетът се нуждае, и на практика в момента не може да бъде използван за поддържане и повишаване способностите на парашутистите.
Планирайки средствата за авиационно гориво в бюджета за 2010 г., в краткосрочна перспектива това се очертава като най-лесното, за съжаление само временно решение на проблема, тъй като техниката вече е технически морално остаряла.
По повод Вашия въпрос за самолетите Ел-410, в средносрочна перспектива те могат да бъдат ремонтирани – става въпрос за два самолета. Необходимите средства за капиталово-възстановителните ремонти на четири комплекта двигатели и винтове за два самолета Ел-410 са 2,5 млн. лв. Отново за 2009 г. такива пари не са били планирани в бюджета на Министерството на отбраната.
Решението за тези средства за следващата година ще трябва да бъде взето на базата на становището на Щаба за подготовка на Военновъздушните сили, след като видим какъв бюджет може да бъде заделен за Военновъздушните сили и приоритизирането на задачите за изпълнение.
Допълнителен проблем е и фактът, че ако бъде започнат такъв ремонт, между шест месеца и една година ще отнеме време, за да може да се възстанови ползването на тези самолети.
Стигам до третата част от Вашия въпрос, а именно как и по какъв начин могат да бъдат използвани самолетите С-27 J, или „Спартан”, които са оборудвани за изпълнение на подобни задачи. За да могат те да бъдат сертифицирани за десантиране, е необходимо екипажът на самолета да премине технически курс и да бъде сертифициран за изпълнение на подобни задачи. Това може да бъде направено единствено от производителя в Италия. Това е част от офсетното споразумение.
Отново, за съжаление, трябва да повторя, че тази година в бюджета на Министерството на отбраната не са бюджетирани средства по договора, който България има за доставка на тези самолети, което води и до невъзможност в момента да се изпълнява тази част от офсетното споразумение.
Както сам можете да прецените, основните проблеми са свързани с неправилното планиране на бюджета, с неправилното разходване на бюджета през 2009 г. и тежкото наследство, с което Министерството на отбраната ще влезе в 2010 г. - с неразплатени средства от 2009 г. поради лошо направени програми. Имайки предвид всичко това, ние предприемаме и спешни, за съжаление малко в последния момент, стъпки да потърсим възможност да използваме техника на наши съюзници от НАТО, за да можем да решим проблема с подготовката на 68-ма бригада „Специални сили”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на реплика – господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря за изчерпателния отговор, господин министър.
Искам само да Ви предупредя, че този проблем е бомба със закъснител, защото той ще рефлектира, ако не се реши проблемът с наемането на самолети от съюзническа държава. Става дума за така наречените летателни, които се изплащат на войниците от бригадата, и това далеч не са малко пари. Всеки един парашутист-редник получава летателни в размер на около 400 лв., може би са малко по-малко. Тези средства няма да бъдат изплатени при положение, че парашутистите не скачат, което пък ще доведе до отлив на хората от тази елитна бригада и проблемът ще се мултиплицира. Вярвам, че ще направите каквото е възможно, за да запазим това съединение, тази част в елитен вид, какъвто е бил досега. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви.
Господин Лаков, абсолютно сте прав, посочвайки този проблем. Искам да Ви кажа, че аз всяка сутрин, като отида в министерството, се чувствам като човек, който трябва да ходи през минно поле. Това не е единствената мина, заложена в бюджета на Министерството на отбраната. Ние абсолютно си даваме сметка за това, че недостатъчните разходи, инвестирани в подготовката на кадри, в перспектива излизат много по-скъпо, защото губим специалисти. Загубата на специалисти е един от основните проблеми, с които се сблъскваме. Искам само да посоча, че част от този проблем е свързан отново и със самолетите „Спартан”, защото хора, които са били подготвени като пилоти за тези самолети, тъй като не са виждали професионалната си реализация оттук нататък, са избрали да напуснат. Това са хора, в които българската държава е инвестирала. По същия начин имаме и пилоти, които са подготвени от нашите съюзници в Съединените американски щати, изключително добре подготвени, които също са напуснали, защото не са виждали перспектива за развитие.
Ръководството на министерството си дава сметка, че инвестицията в техника е изключително важна, но най-важна е инвестицията в хора, в тяхната подготовка и развитие оттук нататък. В рамките на 2010 г. ще можем да направим каквото бюджетът ни позволява, но мога отсега да Ви уверя, че то няма да бъде в пълния обем на това, което искаме да постигнем. Надявам се, че от 2011 г. ситуацията ще бъде по-различна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Владимир Тошев към министъра на отбраната Николай Младенов.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Позволявам си, преди да развия своето питане, чрез Вас от тази висока трибуна да изкажа като колега на всички служещи във Военновъздушните сили на Република България лични пожелания за здраве, за щастие на техните семейства, както и за нови висоти в тяхната служба, защото това е видът въоръжени сили, които нямат учения – те винаги играят реално! Пожелавам им броят на излитанията да бъде равен винаги на броя на кацанията и нека Бог да е с тях!
Уважаеми господин министър, в последните години Министерството на отбраната загуби много от обществената си подкрепа. От институция, намираща се в челото на определените като незасегнати институции от съмнения за корупция, в момента то е натоварено с едни от най-сериозните подозрения за злоупотреби и нередности при разходването на значителни обществени средства. Причините за това са неясни, но тревожещи. Все пак говорим за най-мощната силова структура, на която основно разчитаме при поддържането на националната сигурност на държавата ни. Частично оправдание е естествената непрозрачност при работа в министерството, но и в тази област има определени граници, злоупотребата с които винаги е свързана с подозрения за използването на нерегламентирани от закона практики.
Въпросите, свързани с доставките на армията, различни от въоръжение и бойна техника, особено тези, отнасящи се до битовото осигуряване на военнослужещите, не само че са извън сферата на секретното, но обратното – поради гарантираността и редовността на плащанията, както и поради големите обеми за ежедневна реализация, прозрачността и яснотата трябва да са водещи. По подобен начин стои и въпросът със социалните дейности в министерството – лечение, възстановяване, жилищно осигуряване и така нататък. Неизбежно се налага изводът за волунтаристично и некачествено управление, основно на разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.
Моето лично виждане е, че битовите и социалните придобивки на военнослужещите са изключително важни за привличане на качествен личен състав на служба във Въоръжените сили, но само след като са гарантирани модерното въоръжение на видовете въоръжени сили, осигуряващо адекватност на същите при изпълнение на основните им дейности по бойната подготовка и бойната готовност за изпълнение на възложените им задачи. От друга страна, неоспоримо е, че за да може всеотдайно и жертвоготовно един български войник да служи на родината си – в страната или зад граница, той не трябва да има сериозни проблеми по отношение задоволяването на семейството си с един качествен стандарт на живот. Но този стремеж не трябва в никакъв случай да служи за маска на желанието на ръководни фактори в министерството за лесно и безнаказано разхищение на парите на всички нас, включително и на същия този военнослужещ.
Господин министър, моето питане към Вас е: какви са основните механизми за източване на бюджета за отбрана според провеждания от вашия екип преглед на досегашното управление, които министрите на отбраната и правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев са създали и толерирали, какви са общите финансови, организационни и морални последици за институцията и хората от сферата на отбраната и какви мерки предвиждате за решително спиране на разхищението на ресурси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тошев! Засега - като казвам, че това не е изчерпателен отговор на Вашия въпрос - мога да идентифицирам поне шест схеми, директно го казвам, за източване на бюджета на Министерството на отбраната.
Първата схема – лошо планиране на бюджета в нарушение на законите на Република България, промяна на структурите на бюджета в движение и промяна на приоритетите. Какво означава това? Бюджетът на Министерството на отбраната фактурира в себе си така наречените бъдещи очаквани икономии и бъдещи надпланови приходи. Това означава, че фактически в неговото списване в началото на годината не са заложени истинските средства, истинските приоритети. Напротив, отчита се, че отнякъде ще дойдат допълнителни средства, с които ще се покрият разходите. Това фактически означава, че тези проекти, които тогава са приемливи за политическото ръководство на Министерството на отбраната, може би защото е смятало, че ще доведе до тяхното преизбиране, получават приоритет и биват бюджетно защитени. Тези, които не са били приоритетни за личната визия на управлявалите Министерството на отбраната, биват оставени в онази част на бюджета, която разчита на бъдещи надпланови приходи.
Това фактически най-добре се илюстрира от тъй наречената целева субсидия за покупка на апартаменти, станала печално известна в българското общество. Защо печално известна? Защото със свое решение Министерският съвет, основавайки се на финансовата криза в държавата, решава да задели 45 млн. лв. целева бюджетна субсидия за Министерството на отбраната за закупуване на жилища. Със същото решение Министерският съвет отнема 57 млн. лв. от бюджета за капиталови разходи на Министерството на отбраната. Всичко това се случва м. март. Който е правил бюджета през декември, явно много бързо си е сменил становището какви са му приоритетите и през март ги е ревизирал. Министерството на отбраната е единственото министерство, чийто бюджет бива орязан с това постановление. За мен са покъртителни мотивите на финансовия министър Орешарски, които той подписва към това решение, че съкращавайки по този начин бюджета на Министерството на отбраната, се махат, цитирам: „проекти, които нямат ефект върху реалната икономика на България, свързани са предимно с внос, проекти, които няма да бъдат завършени до края на 2009 г.”
Какво ни казва това становище? Казва ни, първо, че няма пари за хеликоптерите „Кугър”, „Пантера”, защото те са свързани с внос. Казва ни, че нищо, което не е свързано с изборите и със строителството на детски градини и апартаменти, не е приоритет, защото няма да бъде завършено до края на 2009 г. Това е прекрасен пример за начина, по който безотговорно Министерството на отбраната е размествало своите приоритети, за да осигури комфорта на малък кръг от хора.
Второ, неосигурени са средствата за договори за модернизация – дългосрочни договори, които не са бюджетирани. Искам да отбележа, че със закон Народното събрание ратифицира договора за фрегатите с Белгия, въпреки че за него няма нито една стотинка. Фактически има заложени 1000 лв. в бюджета, а тази година трябва да платим 20 млн. лв.
Специалните поръчки са форма, чрез която са били източвани средствата на Министерството на отбраната: договори за поддръжка на остаряла техника, в която се инвестира години наред, раздута администрация и тъй нареченото вътрешно стимулиране. Не знам дали уважаемите народни представители познават практиката, в която служители в една администрация получават допълнително възнаграждение, защото участват в тръжни процедури, в комисии по търгове – над 50 хил. лв. са само от януари до септември т.г. средствата, разпределени в администрацията на Министерството на отбраната за хора, участвали в търгове, което е част от тяхното служебно задължение. Раздута администрация, която си позволява към днешна дата някои хора да вземат 11 месеца платен отпуск. Защо вземат 11 месеца платен отпуск? Защото са играли ролята на политически комисари и са отчитали пътуванията си и екскурзиите по двустранния обмен с други държави в цял свят – Виетнам, Индия, Испания, Европа, отчитали са ги като командировки, като са получавали дневни, а всъщност те са отивали на почивка. Доколкото знам, едно време са пътували така политически емисари или офицери, не знам как са се наричали, за да пазят кой с кого си говори по света. Каква е нуждата директори на дирекции в Социалната агенция на Министерството на отбраната, включително и бившият ръководител на същата агенция, впоследствие министър – Цонев, да имат за периода от 2004 г. до 2009 г. 20 до 30 такива пътувания в чужбина? Какво точно правят те? Или когато отиват на почивка, защо трябва да го отчитат като командировка? За да могат сега да дойдат при мен и да ми кажат: „Аз си вземам 11 месеца платен отпуск”. През тези 11 месеца ще забравят какво работят.
Мегаломански проекти като проекта за тъй нареченото „военно НДК”; така наречените проекти с отпаднала необходимост, в които са инвестирани милиони за ремонт на терени, на сгради, след което изведнъж са обявявани за ненужни и продавани или реализирани по някакъв начин; строителни програми, в които са направени ремонти за милиони, и то през една година, в която нямаме пари, както стана въпрос преди малко, за бензина за самолетите. Не можем да ремонтираме самолетите, с които да летят нашите пилоти, но в същия момент имаме милиони, за да инвестираме в ремонт на фитнеси в базите, които към днешна дата дори и не работят, защото те са ремонтирани средно за по 1 2 милиона всеки от тях, но не работят, защото нямат акт 16 или съответния документ, който се изисква.
Същият е случаят с детските градини. Всичко това е, защото бюджетът на Министерството на отбраната е харчен безобразно, харчен е по такъв начин, че да осигури комфорта на много малка група хора за сметка на една изключително отговорна част от българското общество. Да, вярно е, социалните придобивки са нужни за всеки един, но може ли някой да стане тук и да каже, че има човек, който посвещава живота си на най-висшата държавна служба в България – отбраната на отечеството ни, защото ще има достъп до социални придобивки? Не! Хората го правят, защото искат да се реализират професионално. И когато те искат да се реализират професионално, задължение на държавата е да им осигури тази възможност. Ако държавата не им я осигури, тя осъществява престъпление към собственото си население.
Съжалявам, че реагирах малко по-емоционално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Тошев, имате право на два уточняващи въпроса.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор. Благодаря Ви и съм изненадан от задълбочеността, която сте достигнал в тези си изследвания на предишните управления за краткия период, на който сте ръководител на ведомството. Очаквам, че по-нататък ще предприемете съответните стъпки, за да може в подобаващо голяма част тези действия да бъдат възмездени от институциите, които отговарят за това.
Учуден съм, че е допуснато в една консервативна структура, каквато е Българската армия, да се постъпи по този нелогичен начин при пренареждане и преструктуриране на бюджета на ведомството. Аз лично не мога да си обясня как е изместен фокусът от такава сериозна структура в посока, която по принцип обезсмисля дейността на това сериозно ведомство.
Моите уточняващи въпроси са:
Първо, в светлината на изложеното тук от Вас, какво е Вашето обяснение относно мотивите за пренасочване на финансови средства за основни дейности като бойна подготовка и превъоръжаване към важни, но съпътстващи отговорности в сферата на социалното задоволяване на нуждите на военнослужещите?
Второ, какви структурни, организационни и нормативни мерки изпълнявате и планирате да предприемете в цялата система на Въоръжените сили за преодоляване на нагласите в една част от личния състав за разхищение и нецелесъобразно използване на бюджетни средства в Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин Тошев.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, обяснението може да бъде търсено в няколко посоки.
Първата е краткосрочната полза, която някои са виждали - че насочвайки средства към такъв тип дейности, ще получат определена обществена популярност, която ще им осигури изборна победа на скорошните избори.
Второ, нямам доказателства за това все още, но съм сигурен, че голяма част от тези злоупотреби са правени с цел облагодетелстване на политически партии и личности, които са били ангажирани със съответни договори. Поне за един имаме изключително сериозно подозрение. Той е предаден на главния прокурор, както и всичко друго, което намираме в министерството, бива предавано на Главната прокуратура. Оказваме абсолютно съдействие, за да може тя да разследва наследството, което заварваме.
Трето, може би защото в министерството са допуснати целенасочени структурни промени, които позволяват да няма отчетност в бюджета. Започвам по този начин да отговарям и за мерките, които ще предприемаме оттук-нататък.
Първата мярка, която предприехме, беше да променим структурите за бюджетиране в министерството, да разделим хората, които планират бюджета, от тези, които го изпълняват. В момента на нашето встъпване в длъжност нямаше възможност да стане ясно кой какво прави. Искаме да знаем кой планира бюджета, кой отговаря за него и кой го изпълнява. Това е първата промяна, която направихме.
Втората стъпка оттук нататък беше създаването на един вътрешноведомствен съвет, който ще следи не само законодателните пречки, които позволяват корупционни практики, но ще следи и практиките вътре в работата на всеки един, за да може да намери нуждата от онези промени, които трябва да бъдат направени, за да се премахнат съмненията. Това означава, че оттук нататък аз ще предложа на Министерския съвет и на Народното събрание да приеме до края на годината промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, част от които са с ясна насоченост срещу корупционните практики, които са съществували до този момент. Искам да отбележа две от тях.
Първата е, че ще настоявам Министерският съвет да одобрява договори над определени суми, а над 50 млн. лв. те да бъдат одобрявани с решение на Народното събрание, за да знае Народното събрание, когато одобрява един договор и ангажира държавата с плащания, за какво всъщност става въпрос, а не това да става на ниво, както е ставало до скоро - заместник-министри и директори да подписват договори за десетки и стотици милиони левове.
Втората промяна е да се въведе забрана за висши офицери след като напуснат Въоръжените сили да заемат висши длъжности във фирми, които са доставчици на Министерството на отбраната, поне за един период. Предлагам този период да бъде петгодишен.
Разбира се, има и други промени, които ще бъдат предложени първо от Министерския съвет и впоследствие в Народното събрание. Надявам се, че ще срещна подкрепа от всички, защото сегашното състояние наистина не удовлетворява никого, най-малко хората, които са в Българските въоръжени сили.
Ще премахнем и дублиращи структури, които са позволявали една част от министерството да не знае какво прави друга част, и ще изчистим процеса на вземане на решения така, че цивилната и военната експертиза да бъдат равнопоставени.
Надявам се, че в рамките на 2010 г. Министерството на отбраната ще има възможност да заложи едни дългосрочни стратегически цели на българската отбрана с ясно бюджетиране и програмния бюджет на перспектива, по-дълга от една година, така че всички, които работят в системата, да знаят как ще се развива една година напред, а не да се страхуват всеки следващ министър какъв любим проект ще си доведе и ще иска да реализира, стъпвайки в министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да благодарим с това на министър Младенов.
Поради изчерпване на дневния ред обявявам, че следващото заседание ще бъде на 21 октомври 2009 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Митхат Метин
Петър Хлебаров