Председателствал: председателят Цецка Цачева

Секретари: Митхат Метин и Бисерка Петрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имаме регистрирани 145 народни представители. Налице е необходимият кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Във връзка с приетата програма и на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за включване на две нови точки в дневния ред, а именно: промени в постоянна комисия – става дума за Комисията по бюджет и финанси, както и Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея.
В тази връзка правя предложение и за разместване на точките в приетата програма, като след т. 5 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, мине бившата т. 8 – Избор на съдия в Конституционния съд на Република България. След нея като т. 7 – Промени в постоянната Комисия по бюджет и финанси. Точка 8 – Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея, след което ще бъде първото четене на Законопроекта за правата и задълженията на пациентите с вносители Ваньо Шарков и група народни представители.
Преди всички тях предстои полагане на клетва от господин Калин Христов като подуправител на Българската народна банка. Това, разбира се, ако с гласуване се утвърди и се приеме предложението, което правя за корекции в дневния ред.
Моля да гласуваме предложението за допълнение и изменение в дневния ред.
Гласували 172 народни представители: за 170, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

По точка първа от дневния ред:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ ГОСПОДИН КАЛИН ХРИСТОВ КАТО ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ „ЕМИСИОННО”.
Както знаете, с решение на Народното събрание от 27 август 2009 г. е избран Калин Димитров Христов за подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление „Емисионно” с мандат шест години, който започва да тече на 23 октомври 2009 г.
Съгласно Закона за Българската народна банка – чл. 13, ал. 2, управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима членове на Управителния съвет – пред президента.
Това налага полагането на клетва от господин Калин Христов, което ще сторим сега.
Процедура – заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да гласуваме в залата да бъдат допуснати господин Иван Искров, управител на Българската народна банка, и господин Калин Христов, подуправител на Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 167 народни представители: за 166, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Искров и господин Христов в залата.
Господин Христов, заповядайте на трибуната, за да положите клетва, и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
КАЛИН ХРИСТОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, търговската или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Продължаваме дебатите по обсъждане на:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2008 Г.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът за гарантирането и защитата на правата на човека според мен е от фундаментално значение за развитие на цивилизованото днешно човечество. Неотдавна отбелязахме 60 години от приемането на Хартата за правата на човека и в българския парламент, така че този въпрос е от съществено значение за българското общество. Аз мисля, че съвсем основателен е интересът към дейността на Комисията за защита от дискриминация и в българския парламент. Тази комисия беше фактически конституирана преди няколко години и лично за мен от нейната дейност също се очаква да се види какво е състоянието на проблема в днешна България.
От представения отчет на комисията за работата през 2008 г. според мен е ясен устойчив ръст на дейността, като се има предвид увеличеният брой на жалбите и сигналите, които са разгледани. От 296 през 2006 г. на 710 броя през 2008 г. и на седемстотин четиридесет и няколко броя до 1 октомври т.г.
Лично за мен малкият брой самосезирания на комисията, който колегите изтъкнаха вчера, не може да бъде сериозен аргумент за негативна обща оценка за дейността на комисията.
Трябва да имаме предвид, че все пак това е една нова институция и не е лесно да се разгърне мащабна дейност. Това, което е направено, лично за мен е удовлетворяващо.
Аз си мисля, че българското Народно събрание винаги е било лицето на българския народ по отношение на човечност и запазване на човешкото достойнство. Има много примери, когато наши колеги са били в първите редици в този смисъл, в който говоря.
Мисля си, че и днес българското Народно събрание, Четиридесет и първото Народно събрание трябва ясно и категорично да се противопостави на всички прояви на нетолерантност или дискриминация. За съжаление има такива единични случаи – палежи на храмове, независимо от религията, за която са предназначени, неотдавна имаше някакви прояви на Ку-клукс-клан в Асеновград. Имаше и такива прояви като посегателства върху партийни клубове по време на последната предизборна кампания. Това според мен са недопустими неща за българското общество, още повече ние сме пълноправен член на Европейския съюз и на всички ни е ясно, че там цивилизационните ценности на Европа са от съществено значение, което е фактор и повод за оценка на развитието на всяко едно общество, включително на българското.
Какво ми прави впечатление в отчета? В основата са фактически проблеми по отношение на пазара на труда и трудовите правоотношения. Ясно е, че съвременните български работодатели очевидно има много да работят за правилната оценка, бих казал, на наемната работна сила в България. Очевидно и синдикатите имат работа в това отношение.
Но от друга гледна точка ми прави впечатление, че все пак традиционната българска толерантност и добродетели, които са били подкрепяни от нашите революционери и възрожденци, все още са налице в България, тъй като има страни, където действително проблемите на расова и етническа основа са много по-сериозни. Така че аз мисля, че в това отношение българското общество поддържа тези традиции и ние трябва да се гордеем с тези си добродетели.
Аз лично подкрепих отчета в заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. От това, което подробно прегледах вчера, и от дебатите, които се осъществиха, мисля, че заслужава да подкрепим тази комисия и аз ще гласувам „за” приемането на отчета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Радославов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Онзи ден случайно чух едно интервю с господин Кемал Еюп, ако не се лъжа по Дарик, хванах го накрая, но общо взето от цялото интервю си направих два извода. Първият извод беше, че въобще тази комисия не е толкова популярна, колкото се опитват да я изкарат тук, в пленарната зала. И вторият извод е: не само че тази комисия е трудно да се самосезира, но е трудно и да бъде сезирана. В това интервю водещият даде няколко конкретни примера за дискриминация, на които господин Еюп отговори доста уклончиво – отговори, че за сезиране са му нужни конкретни жалби, а не виждам какъв е проблемът да се самосезира от конкретни примери, дадени от водещ на една водеща медия.
В тази връзка мисля, че всички ние в нашите предизборни обиколки, а и след това сме се натъквали на доста случаи на дискриминация, и то най-вече политическа и етническа, както вчера един от нашите колеги се изказа – мисля, че и господин Кърджалиев, да оставим настрана политическата и етническата дискриминация и да обърнем внимание на по-тривиалните случаи. Най-страшна е тази дискриминация. Тази дискриминация я има в огромни размери точно в смесените региони. Има я и от кметовете. Всеки се е натъквал на тази дискриминация. Аз призовавам тук колегите отдясно, тъй като е сложно да се сезира тази комисия, да извадим такива случаи на политическа и етническа дискриминация и да й ги дадем. Но се съмнявам, че тя е в състояние да се произнесе обективно по тях в момента.
Другото е към господин Казак. Вчера за пореден път обидихте Парламентарната група на ГЕРБ с Вашето изказване, че се опитваме да угодим на партия „Атака”. Това Вие го правите за пореден път – дали ще бъде на „Атака”, дали на Синята коалиция, ние от ГЕРБ все се водим по някого, все някой ни върти главата и според Вас все се опитваме да угодим на някого.
Господин Казак, всички от Парламентарната група на ГЕРБ тук са уважавани хора, не по-малко професионалисти от Вас, и са станали такива доста преди да започнат да се занимават с политика или да влязат в парламента. Все пак Ваше право е Вие да давате оценка кой каква политика ще прави. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Икономов.
Има ли реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Не знам защо така, ама когато говорим за Комисията за защита от дискриминация, като че ли подразбираме винаги ДПС. И днес дебатът тече с ДПС. Тук от кумова срама БСП взема отношение, един вид помага на бате. (Смях от ГЕРБ.) Защото вече ДПС е бате на БСП, която падна толкова ниско, че става политическа сила под и след ДПС. (Реплики от народните представители Мирослав Мурджов и Ангел Найденов), което сме казвали, че ще стане в един момент. И то стана.
Но когато говорим за независими институции, те са толкова независими, че виждате – независими от никой, освен от партийния ръководител, който всъщност ги ръководи.
Един закон, вчера стана дума, измародерстван от ДПС, за да си направят още една институция, и то тази институция е въпросната, която разглеждаме. Тя е една от младите институции, така да се каже, състояща се в момента, както сочи тук луксозното издание, което ни беше предоставено, от 52 - 53 души, по която се харчат пари, и то много пари – около 3 млн. лв., които могат да бъдат спестени от държавния бюджет и да бъде улеснен министърът Дянков да попълни дупката, която вие през вашето управление създадохте в държавния бюджет. Тя зейна тази дупка. Ето начин да се направи водопроводът на един общински град. Нищо няма да бъде загубено, ако тази институция бъде закрита. Така че не става въпрос, колеги, толкова за работата на тази институция, а въпросът е дали да не я има. Има синекурни длъжности, но има и синекурни институции. Това е тази институция – един типичен пример в това отношение. Това е институция, която не е нужна в България. Тя не е нужна нито на една съседна страна. Ако някой ми покаже в Европейския съюз да има такава институция, аз много ще се учудя. Защото защитата от дискриминация не се осъществява от такива институции, тя се осъществява от прокуратура, от съд – има си Наказателен кодекс, има си цялостна законова уредба за защита на правата на човека, на отделния човек. Такава институция просто не е нужна на една бяла държава – на държава от Европейския съюз, защото ако има такава институция, трябва да приемем, че в България има дискриминация или едва ли не има апартейд.
Тук представители на ДПС казаха, Четин Казак каза, че тази институция в България била едва ли не първата институция, голяма гордост е, че в България е създадена такава институция. Има ли в Турция такава институция, има ли такава комисия? Има ли в съседна Гърция? Няма, разбира се, не е нужна и на България.
Но тук се говореше много често и за работата на Комисията за защита от дискриминация. Отчете се, безспорно е, че тя почти няма работа или ако има такава, тя е измислена – по повод на случаи и казуси, които й се подават, за да се отчита работа.
Какво направи тази комисия, тя сезира ли се, самосезира ли се, когато беше поругано християнско гробище? Комисията мълча, нищо не се направи по въпроса. Бяха ли осъществени някакви действия от комисията за издирване на виновните лица? Тогава „Атака” откри извършителите. Комисията сезира ли се от многобройните случаи, изнесени в медиите, че на българи от някои райони не се даваше хляб, ако не си го поискат на турски? (Шум и реплики от ДПС.) Сезира ли се комисията и направи ли нещо в многобройните случаи, когато това беше ясно, когато в самото министерство, оглавявано от ДПС – Министерството на земеделието, на българите се казваше „гяури”? Нещо в тази връзка беше ли направено от комисията, самосезира ли се, осъществи ли някакви действия?!
Въпросът има ли дискриминация в България, има ли тя почва у нас, е много ясен. В България няма дискриминация. Ако има отделни случаи за някакви подобни прояви, то те се преследват и могат да се осъществят санкции и защита на потърпевшите граждани по общия ред на законите в Република България, съдържат се норми и разпоредби в Наказателния кодекс и в други закони, за това има и институции – МВР, Прокуратурата. Така че не е толкова въпросът в тази комисия и в нейната работа, а тази комисия не е нужна. „Атака” ще гласува против доклада, което ще бъде ясен знак и изявление от страна на „Атака”, че тази комисия може и трябва да бъде закрита.
Неслучайно излизам с това луксозно издание, което председателят Кемал Еюп явно е разпоредил (показва книга, издадена от Комисията за защита от дискриминация), да бъде направено, да бъде раздадено, луксозно, скъпо издание, виждате го, струва много пари. Тази комисия дори от гледна точка на икономии трябва да бъде закрита, защото това е част от изявленията, направени от мнозинството, за съкращаване на държавната администрация, на органите и институциите, които не са нужни, така както ще бъдат съкратени щатовете на други места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте за реплика.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Вчера взех думата и обясних становището на нашата парламентарна група, но сега правя реплика към господин Шопов.
Колеги, очевидно вие ще гласувате по начина, по който парламентарната група априори е решила. И аз няма да ви призовавам в тази посока да си променяте мнението. Отново ще раздадете своеобразно възмездие, ще натриете носа на лошите, вероятно народът ще ликува, а лидерите ще са доволни. С две думи, един от вас преди няколко сесии обобщи по красноречив начин етикета на това 41-во Народно събрание, че се управлява от пулта, а не от тази трибуна.
Призовавам ви поне понякога по теми, които касаят чисто човешки взаимоотношения, касаят човека като най-висшето създание на природата, да разсъждавате в този алтернативен план, дори да не гласувате по начина, по който е необходимо. Имам предвид, че невинаги псевдопартийното единомислие, невинаги усетът и реакцията с назидание, с мъст са рационални, особено касаещи теми, които се разискват в Комисията за правата на човека. В тази комисия има най-малко политика. Понякога привидно сваляйте този скафандър на политическия реакционизъм! И недейте винаги по универсален начин да интерпретирате всеки въпрос, който задаваме от тази трибуна. Иначе просто рискувате да загубите човешката си идентичност (смях и реплики от ГЕРБ), рискувате да се превърнете в една безлична маса. През 2001 г. имаше такава партия, социолозите правят аналогия. Не ми се ще да последвате съдбата на тази партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Шопов, желаете ли дуплика? Не.
Заповядайте за изказване, проф. Станилов. Разбирам, че вчера сте вземали думата по същество, правили сте изказване, а в нашия правилник има разписана норма, че всеки народен представител може да взема думата по веднъж по даден въпрос. Съжалявам.
Има ли друг народен представител, който желае да участва в дебата?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дебатите по отчета на Комисията за защита от дискриминация отдавна напуснаха полето на нормалните парламентарни дебати. Навлязоха в полето на една опасна риторика, която няма нищо общо с разбирането ни за демократичното гражданско общество. И това е по-скоро тъжно, отколкото да дава основания за доволство, което е изписано на лицата на народните представители от мнозинството.
Вероятно може да обясните, да мотивирате отхвърлянето на един годишен доклад, на втори годишен доклад, но да отхвърлите годишните отчети или доклади на всички институции, създадени по време на предишни мнозинства, от други издания на Народното събрание, вече не е принцип, а мирише на институционален нихилизъм.
Собствено, идеята за закриването на Комисията за защита от дискриминация, защото това се чу съвсем откровено тук, е откровен акт на институционален нихилизъм, защото това е първото от няколкото основни неща, които се казаха от страна на управляващото мнозинство – комисията е излишна, защото в България няма дискриминация и по тази причина тя трябва да бъде закрита, освен това, ако има дискриминация, то тя е в смесените райони и не е спрямо малцинствата, а спрямо мнозинството. Уважаеми колеги, това е политически цинизъм.
Второто ви послание – комисията, това е ДПС. Няма нищо по-невярно от това. Ако ние не осмислим Комисията за защита от дискриминация като важен държавен орган, който е създаден именно за да защити всеки български гражданин от проявите на дискриминация, не само етническа и религиозна, но и другите форми на дискриминиране на лица в неравностойно положение, ние не покриваме критериите за демократичност на мисленето. Създаването на тази комисия не е от тройната коалиция, а от по-предишния парламент – от Тридесет и деветото Народно събрание. То беше в резултат на политическата оценка, че по време на прехода към демократично гражданско общество в България е направено много, извървян е огромен път по посока на интегриране на малцинствата и на лицата в неравностойно положение, но доколкото това е един труден, продължителен процес, естествено е, че има какво още да се желае, има необходимост от нарочна институционална гаранция срещу евентуални прояви на дискриминация – открита и скрита дискриминация.
Призивът: „Ами, вие защо биете черните?” някак си стои несериозно, дори когато се изрича от съпредседател на управляваща партия, защото точно подобен призив се чу вчера. Ако има прояви на дискриминация, повтарям, независимо от кого, независимо спрямо кого, тази комисия ще реагира.
Тя има много интересни свои решения. Определени религиозни символи, които са характерни за малцинствените конфесии в България, тази комисия оцени като нарушаване на правата на мнозинството. Има подобно решение и е хубаво да се вгледате в цялостната дейност на тази комисия, не само за миналата година, а като цяло.
Колега, обръщам се към Вас – това е един много ярък акт на тази комисия, с който тя доказа именно тезата, че не е политически продукт на една или друга политическа сила, а е важен стожер на демократичното гражданско общество в България.
Естествено, ваше право е да не приемете годишния отчет, но ако сторите и следващата стъпка - на това основание да предприемете действия за закриване на комисията, на нас няма да ни остане нищо друго, въпреки резервите Ви, колега, освен отново да повторим тезата, че с този акт основният управляващ субект би обслужил програмните цели на коалиционния си партньор – „Атака”. (Шум и реплики.)
Да, точно това е, защото тази теза се чу от господин Шопов и явно натам водите нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имайте предвид времето, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И завършвам, госпожо председател – завършвам, защото Вие сте много толерантна, когато представители на мнозинството правят реплика. Тя продължава между 3 и 4 минути обикновено. (Реплики.) Разбирам!
Накрая, уважаеми господин Станилов, проф. Станилов, не споделям опита Ви да представите „Атака” като огледален образ на Движението за права и свободи. Нас ни дели огромен разлом. Ако търсите огледалния си образ, вгледайте се в Славяново. Благодаря ви. (Единично ръкопляскане от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика - заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Не съм казал нищо за огледален образ. Казал съм нещо за предизвикателство. Има такава теория на Арнолд Тойнби. Прочетете и ще видите какво съм искал да кажа и за какво става дума.
Къде в Програмата на „Атака” пише, че трябва да има дискриминация, господин Местан? Никъде в тази програма не пише, че ние трябва да дискриминираме турци, цигани, евреи, арменци и прочие.
От тази трибуна ние излязохме, и аз излязох, и господин Шопов излезе, за да кажем истината, както ние я разбираме, че тази Комисия за защита от дискриминация почти нищо не е работила, че е изхарчила излишни държавни пари, че в България наистина няма дискриминация, защото ако я имаше, тази комисия щеше много активно да работи, казано асоциативно, и т.н.
И тук това дето се подхвърля, че ГЕРБ давал гювеч на „Атака”, в какво се състои гювечът? Гювечът е постен или с мръвки – по-едри, по-дребни и т.н. (Весело оживление.) Този гювеч, за който тук се каза, е една чаша вода, която човек може да си налее от чешмата, тоест няма нужда ГЕРБ да ми разрешава да изляза на трибуната. Това е мое право като народен представител, а това, което казвам тук, е тезата на „Атака” от 2005 г., че вие сте турска националистическа партия, че във външната политика и вътрешната обслужвате интересите на Република Турция, че искате да възкресите неоосманизма, което е доказано, и сега ходите в Турция и заставате зад трибуни, от които се държат едни османски речи с последната теза на османизма: „Две държави – едно правителство” и т.н., и че България трябва да бъде вписана именно в тази схема, че водите война срещу българския народ като такъв и т.н. Това е нашата теза и ние сме длъжни да я казваме оттук с цяло гърло, колкото се може, затова сме изпратени тук от 390 хил. избиратели, колкото и чудно да ви се струва!
И ако ние не бяхме прави при всичките потреси и всичките удари, които ни нанасяхте заедно с БСП и цялата дискриминация тук с изключване на микрофони, със съдебни дела, пътни инциденти и прочие, тогава ние щяхме да бъдем унищожени и да ни няма, но нас ни има! Ние все пак сме 21 човека тук! И според нашите виждания подкрепяме ГЕРБ! Какво искате повече!? (Ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ, Атака, СК и РЗС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика думата има господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин Местан! Това, което Ви казах за дискриминацията по смесените региони не е политически цинизъм, а са факти, които мога и да ги докажа, и да ги предоставя на Комисията. Това е първото.
Второто, Вие продължавате да налагате тезата, че някой на нас ни върти главата. В един момент това ще Ви изиграе лоша шега, уверявам Ви, защото някой път ще разчитате някой да ни завърти главата, а това няма да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Икономов.
Няма желаещи за трета реплика. (Народният представител Лютви Местан иска думата за дуплика.)
Нямате възможност за дуплика, времето изтече ... (Шум и реплики.)
Грешка – признавам го.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Разполагам с три минути право на дуплика.
Много се надявам изказването на господин Икономов да не е съдържало елемент на заплаха, защото така прозвуча. (Шум и реплики.)
Искам да Ви уверя, господин Икономов, че ако Вие предоставяте сигнали за дискриминация, повтарям, независимо къде е извършен и от кого дискриминационният акт, аз нямам никакво съмнение, че Комисията за защита от дискриминация ще влезе незабавно в своята роля. Направете го, поощрявам Ви! Неслучайно са и рекламните клипове. Мога да Ви цитирам този клип, който тече и по Националното радио на Република България.
Откровено казано, по-сериозно внимание заслужава пламенната реплика на проф. Станилов и именно защото той е академическо лице, моята дуплика е съвършено кратка.
Уважаеми проф. Станилов, уважаеми колеги! Изглежда историческите комплекси са толкова дълбоки, че могат да замъглят и академическото съзнание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Какво?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека повторя, понеже не ме чухте: изглежда историческите комплекси са толкова силни, че могат да замъглят и едно академическо съзнание. Благодаря ви. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, всеки демократ в една свободна страна ще смята, че има нужда от държавна институция, която упражнява контрола за наличие на дискриминация в тази страна. Дискриминацията може да има различни измерения и не това е целта на дебата днес. Целта на дебата днес е да се каже тази държавна институция в своя отчет убеждава ли народните представители, че е ефективна и си върши работата – първо, и второ – тази институция е ли плод само на политическа конюнктура и на партийно разделение на властта?
По второто има съгласие сред много голяма част от депутатите в Четиридесет и първото Народно събрание, че държавните институции на България в един период от осем години – от 2001 до 2009 г., бяха плод на партийно разделение на властта, независимо дали ще се нарича тройна коалиция или двойна коалиция, независимо дали ще бъде водена от Сакскобургготски или от Сергей Станишев. Не само ние тук, хората в страната са убедени, че тези две правителства маркираха държавните институции с това партийно разделение. Нещо повече – един политически проблем на съвременна България, какъвто се оказа Движението за права и свободи поради собственото му поведение най-вече във властта, не защото някой отстрани му го е слагал като етикет, му се даде като че ли правото да определя кое в България е дискриминационно или не. Остана такова впечатление.
От думите на господин Местан преди малко пък прозвучаха още по-нелепи неща. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Първо, откъде ги видяхте тези исторически комплекси, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Отвсякъде. Когато ме наричаш потомък на отоманската история, естествено, че това е комплекс. Ти си историк, не ти прави чест това.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Второ, откъде видяхте тази защита за собствения си партиен деец като ръководител на държавна институция в момента, в който… (реплики от народния представител Лютви Местан).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, ще си позволя да вляза в тона: когато един народен представител много дълго говори от място и се разхожда из залата, нещо се е притеснил. (Шум и смях.) В това няма проблем, в смисъл случва се на всеки, не само при колегата от ДПС. (Реплики от народния представител Лютви Местан.)
Аз съм от хората, които винаги биха подкрепили функционирането на такава институция. Нещо повече – бих гласувал такава институция да я има, нека да работи, нека да я има, защото това е част от демократичния ми възглед, но когато собственият ми демократичен възглед е атакуван от непрекъснатото дразнение на българската политика от ДПС, непрекъснатото дразнение...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): А ДПС не е ли българска политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля, господин Местан, обръщам Ви внимание!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Непрекъснатото чоплене върху едно и също място, където се намира електоралната мощ на ДПС, а това е следното: непрекъснато плашене на част от българските граждани, които чувстват себе си турци. Непрекъснатото плашене! Плашите ги непрестанно и извършвате фактическа дискриминация. Как? По следния начин – понеже се занимавам с политика и в смесените райони, както ги наричаме, да го кажа в прав текст – отивам и научавам следното: „Да не си помислите да гласувате за ДСБ, защото Иван Костов ще ви смени имената!” Лудост, абсолютна лудост! (Шум и реплики.)
След това, появява се ГЕРБ и се казва: „Да не би да гласувате за ГЕРБ, че Бойко Борисов ще ви смени имената!” Пак лудост! (Смях.) Това нещо е пропаганда в продължение на години наред.
Аз съм се срещал с хора, турци – и това го пише във вестниците, които са били пребивани заради това, че не са били съгласни със собствения си кмет в община с преобладаващо турско население, защото са искали да гласуват за друг, защото са искали да се отделят, защото са искали да станат част от свободните граждани на България. Ето това е дълбок пример за дискриминация.
Защитата на комисията не минава през защита на ДПС. Обратното – колкото повече ДПС защитава комисията, толкова по-малко останалите могат да я защитят. Това е трагедия, предизвикана от вас, съжалявам. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Методиев.
Реплика? Няма желаещи за реплики.
Госпожа Манолова – за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, свидетели сме на поредния сценарий на дискредитиране на независим орган, какъвто е Комисията за защита от дискриминация. Сценарий в няколко стъпки. Първа стъпка – неприемане на годишния отчет на този орган, втора стъпка – неговото преструктуриране или направо закриване с цел прекратяване на мандати, с цел подмяна на персоналния състав. И тъй като в случая няма как мнозинството да си позволи закриването на Комисията за защита от дискриминация, защото тя е създадена в изпълнение на ред европейски директиви, конвенции, Европейската социална харта и други европейски документи, които регламентират равното третиране на гражданите и човешките права, преминаваме към сценарий и план „Б”, а именно атаки срещу дейността на този орган, атаки срещу неговия персонален състав с цел подмяна на мандата, с цел смяна на хората.
Апропо, единствените, които си позволяват да говорят за ненужността на този орган и за неговото закриване, естествено са народните представители от „Атака”, тъй като те не се славят с особено уважение към европейските ценности. Мотивите отново са обичайните – започваме с това какви пари са похарчени за създаването на този орган и за неговата дейност, като този път стигаме и до опасни крайности. Цитирам: „Причина за неефективността на този орган бил фактът, че в него били назначени много турци и цигани.”
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това е цинизъм!
МАЯ МАНОЛОВА: Самият опит да се сведе този дебат за дейността на комисията до дебат „за или против ДПС” според мен е израз на безсилие от страна на мнозинството. Аз не искам да се превръщам в адвокат на ДПС, но искам само да ви припомня, че заиграването с етническата карта, дори когато става дума за работата на един орган, е изключително опасно. Но нека да караме поред.
Първият аргумент – изразходваните средства. Аз също съм за това да има количествени измерители, които да показват ефективността и смисъла от дейността на един орган. Тук безспорно, ако погледнем отчета на комисията за 2008 г., можем да се натъкнем на достатъчно количествени измерители, които да покажат дали работи или не този орган. Имам предвид броя сигнали и жалби, броя образувани производства, броя постановени актове, броя потвърдени актове от Върховния административен съд. Така можем да си създадем впечатление доколко интензивна е работата на този орган.
И тук - за разлика от колегите от мнозинството, които може би се информираха както за съществуването на този орган, но и за неговата дейност от медиите - искам да кажа, че в доклада са дадени достатъчно цифри. Например, че за миналата година до органа са подадени 710 жалби и сигнали, 645 жалби от засегнати лица, 65 сигнала от физически и юридически лица, 4 самосезирания, които неизвестно защо, може би защото цифрата е най-лесна за запомняне, вчера беше буквално многократно повтаряна от колегите от мнозинството, проведени производства – 314, приключени – 182.
Какво показва това? Това показва, че за разлика от вас, уважаеми народни представители от мнозинството, за българските граждани, които са се обърнали към този орган, тази комисия е важна и те определено я предпочитат като един по-бърз извънсъдебен начин за решаване на проблеми, които имат с различни администрации.
Така че според количествените показатели, ако бъдете обективни, трябва да направим съвсем различен извод – че тази комисия е един от органите, които наистина работят интензивно.
Вторият критерий, който мисля, че безспорно е по-важен, е каква работа върши този орган. Ако си бяхте направили труда да прочетете този отчет, сигурно щяхте да разберете, че пред тази комисия гражданите търсят защита срещу посегателството върху различни техни права – трудови, социални, правото на образование, правото на здравеопазване, правото на икономическа дейност. И дискриминацията не е единствена и само по етнически или религиозен признак. Тя е и по пол, по възраст, по синдикална принадлежност, по политическа принадлежност, по лично и обществено положение. Или поне такива са проблемите на българските граждани, по които те се обръщат към тази комисия.
Каква е аритметичната полза, както вие обичате да измервате нещата в държавните институции? Колко струва защитата на едно човешко право? Признавам си, че аз за разлика от вас не съм в състояние да отговоря на този въпрос, защото става дума за правата на човека, защото става дума за същината на демокрацията! И ако питате мен, те нямат цена - и демокрацията, и защитата на човешките права и свободи са безценни и няма как да ги измерите с пари.
Що се касае до обвиненията в политизация на този орган – няма да започвам да обяснявам отначало, че смисълът на мандатността на органите е те да бъдат избирани от един орган и да продължават дейността си в течение на работата на следващ орган, тоест разминаване на създаващите органи и на самия действащ орган, защото това очевидно е или сложно за разбиране от вас, или просто не ви устройва. Иначе няма как да обясните защо прекратявате дейността на всички органи, които бяха създадени в предишния парламент.
Ще дам само два прости примера, които са по-ясни.
Вярно е, че тази комисия е единствената, която дръзна да санкционира Бойко Борисов в качеството му на столичен кмет за дискриминационно изказване. Надявам се, че това не е единствената причина да сте толкова настървени в атаките си срещу дейността на Комисията за защита от дискриминация.
И още нещо. В едно от производствата на тази комисия е призован и Михаил Миков в качеството му на бивш вътрешен министър. И това, повярвайте ми, не е основание Парламентарната група на Коалиция за България да гласува против този орган. Надявам се, че и Михаил Миков ще подкрепи отчета на тази комисия за миналата година. (Оживление и реплики в мнозинството.)
Разбирам, че нямате търпение да сложите ваши хора навсякъде, но това не е добър знак! (Реплики и оживление в мнозинството.) Това е знак, че за пореден път управляващите не изпълняват своите предизборни обещания. Ще припомня част от предизборните ви обещания – че няма да сменяте хора, че ще работите с професионалистите (реплики и смях в мнозинството), но когато професионалистите имат само едно партийно име, те или не са професионалисти, или това не е демократично!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Конгресът мина!
МАЯ МАНОЛОВА: В случая сме и пред един друг парадокс. Ако наистина се стигне до смяна на председателя на тази комисия само заради името му и до подмяна на служители на тази комисия само заради етническата им принадлежност, мисля, че това ще бъде един изключително циничен знак. И ако това не е дискриминация – подмяна на състава на комисията, която трябва да следи за проявите на дискриминация, на дискриминационен признак!
И тъй като няма изказване в тази зала, поне от страна на управляващите, което да не включва в себе си общополитически разсъждения, като винаги започвате с дупката в бюджета или с някоя подобна небивалица, искам да попитам: на какво основание Министерството на регионалното развитие и благоустройството си раздаде премии за Деня на строителя при положение, че там бяха съкратени толкова служители с аргумента, че няма пари?! Дали това не е поредната проява на дискриминация – да уволняваш едни хора заради липса на пари за заплати, а в същото време да раздаваш премии на тези, които си предпочел да останат на работа?! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Камбитов.
АТАНАС КАМБИТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, говорите за сценарий, но истината е, че вие сте майстори на демагогията и манипулацията. И в момента го доказвате!
Колкото до цинизма, разликата между думи и дела е цинизъм. Цинизмът беше ваша държавна политика. В момента цинизмът е начин на поведение на някои от вас. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Камбитов.
За втора реплика има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Имам само три въпроса.
Първо, дали тази Комисия за защита от дискриминация е изследвала работниците на автомагистрала „Люлин” – турци и българи, дали за една и съща работа получават равни заплати?
Втори въпрос: Комисията за защита от дискриминация отиде ли в турската фирма „Шишеджам” – Търговище, за да види ръководните длъжности от кои се заемат и кои работят на ниски заплати като общи работници, защото са по-необразовани и по-некадърни?
Комисията за защита от дискриминация дали изследва турската фирма, която строеше част от софийското метро – какви работници турци използва и колко получават те? И колко получават за същата работа българските работници?! Това изобщо не е повдиган въпрос. Това е табу в българското общество! Както табу беше до идването на „Атака” в политическия живот всичко за Република Турция. Така беше и за ДПС – беше или добро, или нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За трета реплика има думата господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мислех, че моето изказване ще предизвика такива дебати.
От времето, от което съм народен представител, успявам да разбера, че госпожа Манолова разбира от всичко. Много ми е интересно, госпожо Манолова, след като не присъствахте на заседанието на комисията през цялото време – така беше – закъсняхте, и това не е единственият случай, какво толкова Ви дразни? И ако наистина казвате „Да, приемаме” - добре, хубаво, приемате. Никой не ви кара...
Вчера аз се обърнах със следното обръщение: тези, които смятат, че мотивите, които излагам, са достатъчни, да гласуват „въздържали се”. Нищо повече.
А че отчетът е скалъпен... Вие казвате: „Хората искат да знаят”. Хората търсели комисията. Ами както искат да знаят за дейността на комисията, така биха искали да разберат колко пари тази комисия е раздала за възнаграждения. Защото тук, в този отчет няма цифра. Има параграфи, няма цифра. Има цифри за разходите за издръжка, но разходи за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски няма. Няма и посочена сума за капиталови разходи. Поне само това... А вчера, ако сте ме слушали достатъчно добре...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нея я нямаше в залата.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: ... то вижте какъв е резултатът от четирите самосезирания. Прочетете го в доклада, защото не съм убеден, че сте го чели докрай. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Ще започна с репликата на господин Станилов, тъй като в нея имаше смисъл. Вярно е, че един от основните дискриминационни признаци е различното заплащане на труда на български граждани основно по пол, защото за една и съща работа на жените в България се плаща по-малко. Вероятно и по етнически признак. Но нашият ангажимент – моят и Вашият, господин Станилов – е при установяването на подобни случаи да сезираме именно тази комисия и другите надлежни органи - можем да се обърнем и към съда, за тези прояви на дискриминация. И ако искаме да бъдем докрай последователни и да убедим хората, че ни интересува това, че те биват третирани по различен начин при еднакво положен труд, просто трябва да направим усилията да си свършим работата докрай, да подадем необходимите жалби и да настояваме за наказване на виновните и за решаване на тези проблеми. Иначе от парламентарната трибуна, разбира се, всички можем да говорим дълго и подробно. Но в случая е важно и да свършим работа.
По отношение на репликите на колегите от ГЕРБ: не винаги наборът от думи има смисъл и не винаги наборът от думи, който предлагат депутатите от ГЕРБ, води до някакво смислено изречение. Така че аз не знам в какво се изразяваха точно репликите. (Викове, ръкопляскания и свиркане в парламентарната група на ГЕРБ.) Присъствието в една зала или в една комисия, освен че е добър знак за това човек да се информира какво говорят останалите, но има смисъл и тогава, когато се участва и в работата на комисията, и в пленарните заседания на парламента, а и тогава, когато се чете един документ, в случая отчетът на Комисията за защита от дискриминация; освен количествените измерители, които безспорно са важни, аз съм съгласна с това, че броят на заседанията и постановените актове има смисъл, трябва да се чете докрай. За да се види по какъв начин са решени проблемите, които гражданите са отнесли до тази комисия. Защото защитата на правата – това е смисълът от работата на тази комисия и това е акцентът, който трябваше да присъства в днешния дебат, а именно колко хора наистина са получили защита за техните накърнени права. Това е смисълът на демокрацията, това е смисълът на съществуването на органи като тази комисия. А това, както вече казах, няма цена, която да се измерва в пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, желаещи да вземат участие в дебата? Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми колеги, Кирил Гумнеров, политическа партия „Атака”. Уважаеми колеги, за мен не е изненада, че госпожа Мая Манолова от името на БСП така силно, така страстно защитава Движението за права и свободи. На мен специално винаги връзката между БСП и ДПС ми е приличала на една любовна връзка, в която БСП винаги е играла ролята на нежната половинка. (Ръкопляскания и смях в ПГ на ГЕРБ.) И по резултатите от парламентарните избори се видя, че тя беше употребена по подобаващ начин.
Що се отнася до Комисията по дискриминация - да, прав беше колегата, като каза, че тя беше създадена не от тройната коалиция, а от 39-то Народно събрание. Доколкото си спомням обаче, ДПС тогава също имаше участие в изпълнителната власт. Публична тайна беше, че тази комисия беше създадена, за да се превърне в едно оръжие на ДПС, и беше използвана много умело като такова. И именно колегата отдясно беше прав, когато каза, че в този случай, колеги, колкото повече ДПС защитава Комисията по дискриминация, толкова по-трудно става тя да бъде защитена. Това е горчивата истина.
А що се отнася до репликите, че „Атака” едва ли не претендира да е огледален образ на ДПС, не, ние не сме огледален образ нито на ДПС, нито пък, не дай си Боже, на БСП. Защото между нас и тези партии има една огромна пропаст. Просто „Атака” е демократична партия. Благодаря. (Частични ръкопляскания в ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Гумнеров.
Реплики? Няма.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе участие в дебата? Няма.
Да дадем възможност на господин Кемал Еюп за изложение по доклада и да отговори на поставените въпроси.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съжалявам наистина, че един такъв отчет се политизира, но това е нормално, защото Народното събрание е политически орган. Нормално е също да се привнесат предизборните политически настроения в самата пленарна зала, но ние не сме политически орган и не приемам обвиненията, че комисията е политизирана. Никога, в никакъв случай не е оказвано политическо давление върху комисията и никакви политически решения не сме взимали, както няма и политически назначения. Има решения на комисията против определени политици, депутати от предишно Народно събрание, министри, кметове. Комисията е сезирана от различни политически сили, включително и от присъстващите в 40-ото Народно събрание.
Не е вярно, че в други държави няма подобни органи. В същия вид може би не, но във всяка държава – член на Европейския съюз, има орган по равнопоставяне. Има и организирана европейска мрежа equal net, където България е член. Всяка страна е длъжна да спазва антидискриминационното законодателство.
Господин Шопов каза едно правилно нещо – че бюджетът на комисията е към 3 милиона. Защото вчера някой беше споменал 5 милиона. Ние за две години имаме 5 милиона, никога не сме разполагали даже и с бюджет 3 милиона.
Колкото до това, че в доклада няма достатъчен финансов отчет - ами това е отчет за дейността на комисията. Ние не счетохме за необходимо да правим подробно разбит финансов отчет по пера. Няма определена схема как да бъде написан отчетът, но комисията в нищо не е разхищавала.
Имаше обвинения, че няма достатъчно назначени регионални представители в 2008 г. Комисията е независим орган, по закона сами си определяме структурата. След промяната на закона, което стана не само по наше настояване, но и по един доклад срещу расовото неравенство на Европейската комисия, България трябваше да осигури независимостта и необходимите финанси за увеличаване на административния капацитет на комисията, както и да има местни регионални представители. Но ние за 2008 г. нямахме бюджет, фонд „Работна заплата” за регионални представители, ние заделихме от другия бюджет за заплати и назначихме едва шест човека на наша отговорност. За 2009 г. успяхме да пробием в Министерството на финансите да бъдат отпуснати средства за регионални представители. В момента имаме в 13 града по един регионален представител. Можехме, разбира се, да назначим във всички области, но нашата тактика беше да не плащаме свободни наеми, а където има възможност, да получим чрез областните управители държавни помещения, където няма възможност чрез областните управители – чрез общинските кметове. Дотук успяхме в 13 области и продължаваме тези назначения.
Колкото до бюджета за заплати и колко възнаграждения са дадени – те се определят от Министерството на финансите на базата на средната работна заплата, която се полага за определено ниво в администрацията. Никак не са високи заплатите в самата комисия: средната работна заплата е 619 лв., а с класове и т.н. става 718 лв., имайки предвид, че на нас ни трябва квалифициран персонал – около 40% от администрацията са юристи, които трябва да познават не само българското законодателство, но и европейските директиви, международните норми, по които България е страна, защото така повелява Законът за защита от дискриминация.
Аз и за друго съжалявам. Едва ли не тук се принизи дискриминацията само по етнически признак. Говори се за етнически смесени райони. Ако започнем да делим страната на етнически смесени и несмесени, мисля, че няма да се получи добре. Нашата задача и духът на закона са да намалим пропуските между отделни групи хора. В закона са написани 19 признака. Ако първите години в комисията преобладаваха жалбите и сигналите по етнически признак, тази година е на четвърто място. Основно хората се жалват от сферата на труда, като се започне от обявите, упражняване право на труд, различно заплащане, пол, увреждане и т.н. Ние имаме и доста решения.
Ще ви спомена само това, което последно се тиражира и по медиите. Например хората с 90 или 100% нетрудоспособност, когато се явяваха за преосвидетелстване в ТЕЛК, ако обжалват, обикновено се обжалва или от тях, или от органа, те не получаваха нищо с месеци, а имат нужда от придружител и т.н.
Сега разбрах, че е променено законодателството, но това е на базата на наши решения и наши предложения. Ние имаме други наши решения, предложения и други законодателни промени. Например за правата на детето, родено от съжителство без граждански брак. Имаше пропуски, също и определени наредби. В никакъв случай етническият признак не е водещ.
Тук имаше обвинения, че е етнизирана комисията. Да, има 5 - 6 човека от различни етноси, но това е духът и на тези, които сме на изборна длъжност в администрацията. И в закона е така. В цялата администрация трябва да има баланс на участие на различни групи – има хора с увреждания, от различни етноси, от различни религии. Нали това е целта, когато се борим с дискриминацията? Държавните органи са ни партньори, за да можем да направим държавна политика в тази област, за да живеем всички по-добре. В този дух не знам дали да спомена всички признаци. Тук някои изказващи се споменаха: има дискриминация и по възраст, и по пол, млади хора, хора на възраст над 45 години не се приемат на работа или пък се освобождават. Така че широко е полето на дейността на комисията.
Колкото до популяризирането – аз започвам да се убеждавам, че явно не сме се популяризирали толкова, щом се усеща от изказванията, че някои народни представители не познават добре не само дейността на комисията и самия закон, а и целта на закона.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Как може да правите такова изказване?! Говорете по доклада! В качеството си на какъв правите такова изказване и оценявате народните представители?
КЕМАЛ ЕЮП: Аз не визирам никого. Аз говоря общо.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): В качеството си на какъв правите такова изказване?
КЕМАЛ ЕЮП: Имаше обвинения, че действаме пристрастно. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Да, господин Шопов, имаме сезиране и за поругаване на гробовете – има образувана преписка и производство. Да, от така наречените смесени райони имаме сезирания – жалби и сигнали от мнозинството, образувани са преписки и се разглеждат.
Аз не мога да приема, че комисията работи пристрастно по който и да е признак. Ние сме орган, който прилага закона безпристрастно и работим в сферата на превенцията.
Включвайки се в европейските проекти, миналата година ние успяхме да спестим 137 хил. от издръжката - с европейските проекти, разяснителните кампании, семинарите, скоро приключи и „Младежта в действие” – с млади хора, с практикуващи юристи, с лектори от Европа, от Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейските общности, от Европейската комисия. Правоприлагането на европейските норми ще доведе до по-голяма ефективност, в смисъл по-малко жалби ще отидат в европейските съдилища за правата на човека.
По отношение прилагането на закона и дейността на комисията: ние не сме идеални, но все пак за такъв кратък срок от 4 години и нещо аз мисля, че направихме един работещ орган, който според мен се приема от българските граждани. Това си личи от броя на сезиранията. За миналата година имаме 710, до 15 октомври т.г. имаме 800 жалби и сигнали. Ако направим друго сравнение, мисля, че облекчаваме дейността на българския съд. Фактите дават следния извод: за 2007 г. има 137 дела в районните съдилища по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация; за 2008 г. има 58, от които са приключили 37.
Ние сме по-достъпни, по-бързо е производството при нас – това улеснява българските граждани и говори красноречиво според мен.
Не знам дали успях да отговоря на всички въпроси, защото те са много, но ви благодаря за вниманието. А че решението ще е политическо – това е нормално, че мандатът ви ще изтече и ще дойде друг мандат – това също. Аз бих искал комисията да продължи да работи, защото България и демокрацията имат нужда от такъв орган, защото защитата правата на човека е защита от органите на държавата. Един такъв орган, по-лесно достъпен с по-бързо производство, мисля, че помага на всички. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Еюп.
Заповядайте, господин Велчев.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нали прекратихме дебатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте слушали внимателно. Дебатите не са прекратени.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Нямаше такова решение, нито предложение. Аз мисля, че след като чуем председателя на тази комисия, можем да вземем отношение. Аз не съм го чул досега и точно по това, което той каза, искам да задам и някои въпроси към него. Нямам ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За да бъдат разсеяни процедурните съмнения, прочетете чл. 80, ал. 4. Ако трябва, ще го прочета аз от трибуната.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Много хубаво стана, че чухме председателя на тази комисия. Според него през последните 2 години тя се е занимавала вече не с етнически проблеми, а например с хора в неравностойно положение и с други – ако щете не толкова с битови, колкото с професионални проблеми.
Преди един месец тук изслушахме доклада на омбудсмана. Аз не мога да разбера каква е ролята на омбудсмана на Република България. Вие като дублираща комисия да давате допълнителна оценка на някои неща или да отговаряте на жалби, които биха могли да се адресират към омбудсмана...
Вие казахте: „Да, точно такава институция в европейските страни няма, а има подобни”. Да, има подобни и това са омбудсманите. Ние си имаме такава институция.
Вие казахте за средната работна заплата. Аз ще ви кажа един случай на приятел, който каза, че с негов приятел отишли на един събор и изяли средно по 10 кюфтета. Той изял 2, а другият изял останалите, но средно яли по 10 кюфтета. Нашият въпрос е директен: господин председателю, колко Ви е брутната заплата и с 9-те члена на комисията какви пари сте получили, а не колко сте получили заедно с чистачките?!
Аз протестирам от името на нашата парламентарна група, че Вие си позволявате да давате оценка на народните представители и на техните изказвания. От тази трибуна Вие правите забележка на народните представители за техните изказвания, което според мен е самозабравяне и то е естествено защо.
И не на последно място – какво направихте за популяризиране на тази комисия? Защото за нея разбрах, когато започнах да се занимавам с политика. Надявам се, че тази комисия не е направена за политиците и за членовете на ДПС. Защото явно, ако се поискат подробности от вашия доклад - не съм видял тези подробности, но съм сигурен, че 90% и над 90% от жалбите, които са постъпили при вас, са от членове на ДПС. Това е, което исках да кажа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи народни представители има ли?
Господин Еюп, постъпи въпрос към Вас, отговорете на народния представител.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Велчев, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, ако съм оставил такова впечатление, че правя оценка на депутатите. Не съм имал такова намерение. Колкото до омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация, искам да кажа, че омбудсманът има едни правомощия – получава жалби и контролира държавните органи, административни, и препраща жалбите на компетентните органи, а Комисията за защита от дискриминация е с особена юрисдикция. Тя е от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание, 4 се назначават с указ на президента и са с мандат пет години. Техните заплати са определени по закон.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Колко заплата получавате?
КЕМАЛ ЕЮП: Три средни заплати в обществения сектор.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кажете колко?
КЕМАЛ ЕЮП: Така е записано в закона – три средни заплати в обществения сектор. Вие знаете много добре.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Каква е сумата?
КЕМАЛ ЕЮП: Зависи от средната работна заплата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кажете сумата колко е – 3-4 хиляди лева?
КЕМАЛ ЕЮП: Аз не си проверявам фиша, но заплатата ми е някъде .... (шум и реплики от ГЕРБ.). Моята заплата лично е към 2500 лв., а на другите колеги са редуцирани според закона. Това е по закон и вие като решите, ще решите промяната на закона.
Да направим паралел между нас и омбудсмана. Ние работим в една и съща сфера – за правата на човека. Комисията има особени правомощия. От постъпването на жалбата се образува преписка и производство, прави се проучване, тоест работим като един важен съд с определен срок за проучване - 30 дни, и с възможност да се удължи с 30 - 60 дни, след това на открито заседание се произнася с решение. Има 14-дневен срок, в който може да се обжалва пред Върховния административен съд. Ние сме органът, който упражнява контрол и по изпълнение на нашите решения, и конкретно се произнасяме за всеки случай. Така че няма дублиране с омбудсмана.
В различните държави има различна практика. Има комисии, които не обхващат всички признаци, както е в нашата комисия. Има комисии в Европа, които следят шест признака. Комисията отговаря за три примерно, а другите признаци са разпределени на омбудсмана или на други държавни органи. Това е разликата.
Бих искал да кажа, че ние сме с една стъпка по-напред, защото имаме един орган по равнопоставеност и това е Комисията за защита от дискриминация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Лъчезар Иванов иска думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Добър ден, господин Станишев! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Много се чудих дали да взема отношение по тази тема. Слушах и блестящата защита на доклада на господин Еюп. Така блестящо защити своя доклад, че никой тук нищо не разбра. Така блестящо застана зад всички оплаквания на гражданите, така блестящо определи функциите на своята комисия. В същото време, апропо, бих искал да кажа и следното – знаете ли, че неговото възнаграждение е по-високо от това на магистратите? Оставям го за размисъл. Той взема възнаграждение колкото един народен представител и може би затова от тази трибуна си позволи да прави оценка на изказванията на народните представители. Това дали харесва, или не харесва оценката на народните представители е негово право, но той няма право да обижда народните представители.
Блестящата риторика на госпожа Мая Манолова доказа, че тя едновременно може да защити една теза и ако й кажат, че трябва да защити друга теза, по същия начин блестящо ще я защити. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Добър адвокат. Зависи за кого и каква теза трябва да бъде защитена.
Въпросът се политизира изключително много. Направи ми впечатление силната, емоционална, разтърсваща, бих казал, реч на господин Лютви Местан. Това не е случайно. Това не е случайно, уважаеми народни представители. Тъй като в годините, когато те управляваха, а те са осем на брой, много умело успяха да се впият, употребявам думата „впият”, във властта, господин Местан, защото, когато беше правителството на НДСВ, всячески се включваха във всички възможни органи и то, забележете, със санкцията на Народното събрание. И сега всичко е законно, нали? Абсолютно! – Мандати, промени!
Господин Станишев направи много силна кадрова политика в края на своето управление, като започна да назначава с мандати по шест години и други мандати. И сега, когато ние излизаме пред нашите хора и казваме какво се случва с назначените две седмици преди да падне правителството, те казват: всичко е законно, вие се опитвате да бутнете хората, които са избрани съвсем легитимно от това Народно събрание. Да, така е, господин Станишев, Вие сте прав, чудесно. Ние не се опитваме да бутнем хората, които бяха кадрови и политически назначени. Прав сте. Абсолютно сте прав. Ние кадруваме. Така ли, господин Станишев? Осем години ДПС седят мълчаливо до всеки и правят любов с всеки. (Смях и оживление в залата.) Това беше доказано. Последно и Вас Ви употребиха. И който се включи до тях и него ще употребят. Но мисля, че дойде време, когато истината трябва да се казва тук, харесва или не харесва.
Отчети на доклади! Какви доклади – питам аз? Доклади, които искат да прикрият определени политически назначения. От тази трибуна се размахва това, че една институция е независима. На кого го казвате това? На тези хора или на хората, които ни гледат отвън? Квотите, принципите, 3-5-8, или 6-7-8, както ви харесва повече. Това са независими институции, пак избрани със санкцията на Народното събрание.
Когато казваме някои истини тук, когато говорим за права, искам много добре всеки един от нас - всеки е бил по различни изборни райони, всеки един от нас се е сблъсквал многократно с дискриминация - да каже колко от тези проблеми и от проблемите на хората бяха поставени тук? Чисто политически искат да защитят една институция, създадена от тях, за да може с красиви думи да излезем и да кажем: да, в една демократична страна трябва да има такава институция. Трябва да има! Аз съм за това, но дали тези хора, които са избрани, са обективни и независими, и политически неангажирани? Тук видяхме, че се употреби тежката артилерия от страна на ДПС, от страна на госпожа Манолова. Благодаря, прекрасна защита, но това по никакъв начин не помага на комисията и на хората, които очакват помощ от тази комисия.
Аз мисля, че е крайно време да се спре зад политическите интереси да се слагат клейма като независима.
Нямах намерение, пак казвам, да взема отношение, но мисля, че отправеното тук беше опит отново да бъде ударена политическа партия ГЕРБ и нейния лидер. Преди, когато ставаше въпрос да се изказвам, ми вземаха думата. (Ръкопляскания.) Да, благодаря, ръкопляскайте ми. Ето сега се получава същото, което беше в предния парламент, когато исках да се изкажа, когато ме нападахте, когато нападахте моя лидер: „Нямате думата, господин Иванов, защото времето Ви изтече!”. Както видяхте, моето тогава беше изтекло, но сега дойде нашето време, когато да казваме истината такава, каквато е. (Силен шум и ръкопляскания.) Тогава ми отнемаха думата, тук господин Юнал Лютфи ми натискаше копчето и никога не можех да се изкажа.
Другото, което искам да ви кажа: дойде времето, когато ще си казваме истината в очите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Зад тази демагогия искате да се скриете! Започвали сме изказванията си с това, че вие обрулихте държавата. Да, това е истината и цифрите ще ви бъдат изнесени, и на господин Станишев. Да не се излиза тук и да се казва от трибуната, че ние от политическа партия ГЕРБ се оправдаваме. Няма такова нещо. Фактите са тези, които говорят най-добре, харесват или не харесват! Всичко под сурдинка, всичко с ибрик. Не става! (Ръкопляскания.) Не може да се измие всичко, остават фактите, остават цифрите.
В заключение бих искал да кажа, че този доклад, а и оценката на комисията по този доклад е ясна. Най-добрата оценка дава обществото – дали една институция си върши работата, а не докладът, напудрен с лъскави страници и цветно издание. Чудесно, прекрасно, нека видят и по света какви хубави доклади правим! Но всички ние тук, които сме в тази зала, знаем много добре колко и какво е значението и ролята на тази институция и каквито и пламенни речи да използвате тук, и да заставате зад една или друга ваша кандидатура, това пролича много добре.
Седях спокойно и наблюдавах диалога, но, уважаеми господа, по този начин институцията не само че не може да издигне своя авторитет, нещо повече – когато една-единствена политическа партия застава толкова желязно зад личността Кемал Еюп и останалото ръководство, не мога да се съглася, че тя е за целия български народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов. Реплика?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Иванов, аз бях провокиран от това, че Вие призовахте да се говори истината с факти, и то в един момент, когато коментираме дискриминацията. Ще ви дам един факт. Преди два дни политическа партия ГЕРБ уволни директор на училище в едно много знаково село – Припек, в община Джебел. Човек, който от 20 години е директор на това училище, който е построил това училище, който се ползва с уважението на хората, който е преживял инсулт – вие го уволнихте по политически причини! Ето това са фактите!
И когато говорим за дискриминация, и когато волим за защита на демократичните права, хубаво е политическите речи да бъдат подкрепени с действия. Не се вълнувайте! Това са фактите и трябва много добре да мислим какъв знак даваме оттук, защото не са най-важното заплатите. Важни са знакът и работата, която се върши по места. Помислете, уважаеми колеги. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много благодаря, че от средно 2 млн. и 800 хил., които работят в България, успяхте да извадите и да „изсмучете” един случай. (Ръкопляскания и възгласи от КБ.) Да, може да бучите много. Може много да пречите на това да се изкажа, но тъй като имаше реплика, бих искал да кажа, че тук има медицински проблем. Този учител е получил инсулт. Вие прочетохте ли епикризата? Да Ви попитам: понеже сте толкова компетентен, какъв е инсултът – хеморагичен, исхемичен? (Възгласи: „А-а-а!”.) Благодаря. (Ръкопляскания.) Доколко той може да се справя със своята дейност, дали този човек действително е способен – Вие проверихте ли това нещо? Мисля, че тук отново манипулирате с политически аргументи.
Един човек може да се кръсти, не знам дали сте се кръстили преди Десети ноември, но сега го правите. Това е чудесно! Можете още много да се кръстите, но това не Ви прави набожен. Така че, благодаря Ви. Ако заради политическа партия ГЕРБ един човек е отишъл в заслужен отпуск или пенсия, в това според мен няма никакъв политически акт. Това е по здравословни причини. Така че, благодаря Ви, примерът Ви беше много подходящ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се включат в дебата? Процедура?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата по процедура, по начина на водене. Аз разбирам, госпожо председател, деликатната ситуация, в която се намирате тогава, когато се изказва Ваш заместник, в случая заместник-председателят на Народното събрание. По време на неговото изказване Вие няколко пъти имахте възможност, а и задължение по правилника да му направите забележка или да го прекъснете, тъй като той не говореше по темата. Извинявайте, но Народното събрание не е място, където могат да бъдат разказвани комплекси от предишното Народно събрание, кой кога не бил могъл да се изкаже и кога бил прекъсван.
Второ, наглостта и цинизмът, господин Иванов, трябва да имат граници. Тогава, когато се отнася до конкретен човек, не използвайте този евтин език, за да защитавате своите собствени тези. (Ръкопляскания и реплики от КБ.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нали трябваше да е процедура все пак, къде е процедурата по начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да се включат в дебата? Не виждам.
Процедура – господин Местан.
От Председателството ми подсказват, че нямате време и за процедура. Времето за процедура също се включва в общото време на групата. (Ръкопляскания и възгласи от ДПС.)
Моля за внимание в залата.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам думата, защото съм против това БСП и ДПС да оставят впечатление в тази зала, че са защитници на демокрацията и защитници от дискриминация. Някак си няма как да сте защитници на човешките права и свободи вие специално. Аз съм гласувал винаги срещу Кемал Еюп. Пак ще гласувам, защото Кемал Еюп е агент на Държавна сигурност от област Силистра, която беше обезлюдена най-тежко по време на депортирането на българските турци през 80-те години. Няма как този човек сега да излезе на трибуната и да се представя като защитник на човешките права от дискриминация. За мен това е просто една дълбока, тежка неискреност в тази институция, в нейното функциониране и т.н.
Какви защитници сте вие? Този човек, който е помогнал да бъдат депортирани насилствено собствените му сънародници, сега излиза тук - той е защитникът, и вие всички тук се наредихте зад него и ще ни защитавате човешките права и свободи. Това е нелепо! Нямате право на такава роля. Просто това не бива да се допуска.
Към ГЕРБ: много хубав знак ще дадете, ако когато дойде време да бъде сменено ръководството на тази комисия, в изпълнение на програмата на ГЕРБ – нещо, което слушахме много по изборите, работата ви с българските турци, с българските роми – назначите човек от малцинството като председател на комисията, за да им затворите напълно устите по адрес на това дали имате расови, етнически или друг вид предубеждения. Аз мисля, че това е напълно по силите ви. Направете го, моля ви се, за да млъкнат един път завинаги. (Реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)
И още нещо! Чуйте внимателно как са организирани заплатите. Всички заплати, навсякъде където са създавали институции, всички те са се завързали за средната работна заплата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За три.
ИВАН КОСТОВ: Кой три, кой четири и половина – всеки се вързал за средната работна заплата. Дайте да помогнем на финансовия министър да разбие цялата тази система отгоре до долу и парите на държавните служители на всички агенции да прекъснат тази връзка със средната работна заплата. Защото те правят невъзможно ГЕРБ да събере бюджета за следващата година. Защото всеки се позовава на права, които е откопчил тук, заради собствените си партизани, назначавайки ги на определено място. По-голямо разхищение, по-голямо безобразие от това, което направиха с тези заплати, с тези високи възнаграждения, не е допускано в Народното събрание. Възложете на финансовия министър, дайте по време на дебата по Закона за бюджета да направим пълно сриване на тази система на обвързване на заплатите на държавните служители. Защото социалистите в цял свят правят само едно – вдигат си заплатите навсякъде, където могат, и назначават партизани. Това не става само в България, това става в целия свят. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към изказването на господин Иван Костов? Няма.
Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже?
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Нямаше да вземам думата, но ме провокира изказването на господин Михалевски относно уволнението, което е станало, и то е станало в нашия район. Искам да ви кажа, че не е необходимо да издигаме в култ един човек – осем години директор, няма нищо лошо, достойна почивка. Има друг, който може да заеме мястото.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Безработен, който ще бъде назначен.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да стане учител. (Реплики.)
И друго искам да ви кажа. Инициативата за запазването на това училище е дело на кмета, който е бил от СДС – бившият кмет от СДС. Той е бил човекът, който е инициирал запазването на това училище. Но както е присъщо на хората от БСП, те си присвояват тези привилегии. Не става дума за дискриминация в никакъв случай. Защото в момента има проверка на Министерството на образованието, младежта и науката в нашия регион и всичко е документирано. Вследствие на тази проверка се вземат необходимите мерки. (Реплики от КБ.)
Искам да ви кажа нещо друго. От три години има ГЕРБ в Кърджали и аз съм председател на тази партия в Кърджали. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не се обаждайте от място в залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искам да ви кажа, че в нашите редици има хора от абсолютно всички националности и никакъв проблем не е за политическа партия ГЕРБ да има хора с различни имена и различни националности. Един от нашите общински съветници беше на трето място в листата и в момента е общински съветник. Знаете ли какво се случи на бащата на този общински съветник? Той беше уволнен – учител с 25-годишен трудов стаж, с два инфаркта, без абсолютно никакво обяснение. Обяснението беше, че синът му е гласувал за ГЕРБ. Така че не ми говорете неща, които сте правили и искате да ги припишете на нас. (Викове: „Браво, браво!” от ГЕРБ. Ръкопляскания.)
Относно заплахите, които са вървели в избирателния район, че Бойко Борисов ще смени имената, че ще развали джамиите - така беше. Съжалявам, че комисията не се е сезирала по този въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми колеги, аз няма да правя реплики на госпожа Караянчева, а ще използвам само нейния повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тогава ще Ви отнема думата, ако нямате реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, няма да ми отнемете думата. (Смях от ДПС.)
Защото, уважаеми колеги, ако искаме да дадем знак, че ние сме Народното събрание на Република България, че ние сме хората, които независимо от ролята – на управляващи или опозиция, знаем, че с нашите думи, с нашите мисли, с нашите действия влияем върху съдбите на хората, а не просто да даваме квалификации и да заклеймяваме, това ще бъде най-голямото израстване, което можем да подарим на България. Помислете! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика?
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе отношение? Има ли народен представител, който желае да участва в дебата? Отиваме към приключването му.
Предлагам на вашето внимание проект за решение по Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г., изготвен въз основа на доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите:
„Народното събрание, на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминацията,

РЕШИ:

Приема за сведение Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2008 г.”
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тридесет и шест сме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ви наложа санкция за обаждане от залата, без да съм ви дала думата.
Моля, гласувайте по проекта за решение.
Гласували 179 народни представители: за 53, против 82, въздържали се 44.
Решението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Христо Ангелов – заместник-министър на правосъдието, господин Стоян Тренин – директор на дирекция „Правнонормативна дейност” на Държавна агенция „Национална сигурност”, и госпожа Таня Каракаш – началник на отдел „Правно осигуряване на оперативно-издирвателната и административно-наказателната дейност” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в пленарната зала.
Давам думата на господин Красимир Ципов, за да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по предложения законопроект.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„Закон за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на законопроекта да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 1 съгласно предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „в Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, в Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В § 7:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „на държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност”, на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието;
б) създава се ал. 2:
„(2) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител от служителите, преминали в Държавна агенция „Национална сигурност”, в Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието, се зачита за прослужено време по ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 2 относно промените в § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Уважаеми народни представители, в Народното събрание гостува Общинската художествена галерия в Кърджали с произведения на изкусни майстори на българското изобразително изкуство, като сред тях са творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов, Владимир Димитров-Майстора. Всички народни представители са поканени на откриването в 11,00 ч. в Клуба на народния представител.
Обявявам почивка до 11,30 ч.




(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На основание чл. 147, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Искра Фидосова и Тодор Димитров са внесли Проект за Решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
Моля от името на вносителите - госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В качеството ми на вносител и съпредседател на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ правя предложение, което предварително представих на вниманието на всички парламентарни групи, за избиране на член на Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Предложението е за проф. Цанка Тодорова Петрова, известна като проф. Цанка Цанкова.
На това основание предлагам проект на Решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България:
„Народното събрание на основание чл. 147, ал. 1, 2 и 3, във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
РЕШИ:
Избира Цанка Тодорова Петрова за съдия в Конституционния съд на Република България”.
Ще си позволя да представя накратко автобиографията на госпожа Цанкова.
Родена е на 18 ноември 1940 г. в гр. София. Завършва средното си образование през 1958 г. Висше образование завършва през 1963 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. След едногодишен стаж в Софийския градски съд работи като юрисконсулт и съдия повече от 10 години, след това започва като аспирант и хоноруван асистент в Юридическия факултет на Софийския университет през 1974 г. От 1975 г. е назначена за редовен асистент по гражданско-правни науки в Юридическия факултет на Софийския университет, като три години по-късно става главен асистент. През 1987 г. е избрана за доцент по гражданско и семейно право, от 1995 г. е професор. През 2001 г. защитава научна степен „доктор на юридическите науки”.
В Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” има разнообразна преподавателска дейност по основни правни дисциплини, титуляр е на учебната дисциплина „Семейно и наследствено право”. Преподава в Юридическия факултет в Пловдив и в Нов български университет. Има специализации в университетите във Варшава, Петербург и Нанси, както и краткосрочни в Краков, Москва и Лондон.
Научното й творчество обхваща над 130 научни публикации, от които пет монографии, три учебника, студии, статии, рецензии и тематични сборници. Освен на български език, има публикации на полски, руски, френски и английски език. Има отличие за научна дейност от Софийския университет и от Съюза на юристите в България.
Била е заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” два мандата. През 2003 г. е назначена за научен секретар на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет – мандат 2006-2009 г. През 1994 г. става член на Управителния съвет на „SOS Киндердорф” в България, в която организация е приета през 1992 г., а от 1995 г. е заместник-председател. За работата си там е получила множество отличия от „SOS Киндердорф Интернационал”.
Арбитър е в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Била е ръководител на направление „Гражданско-правни отрасли” на Консултативния съвет по законодателство на Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание. Член е на редакционната колегия на списанията „Юридически свят” и „Собственост и право”.
Участва в изработването на Семейния кодекс от 1985 г., в изработването на първия и втория проект на Граждански кодекс, в измененията на Закона за наследството, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и множество други закони. През 1997-1998 г. е била ръководител на работна група, подготвила проект на Закон за закрила на детето. Била е научен ръководител и на експертната група в Министерството на правосъдието, изработила през 2006-2007 г. нов проект за Семеен кодекс, участва дейно и в по-нататъшното му обсъждане.
Била е номинирана от три факултета за член-кореспондент на Българската академия на науките, избрана от Общото събрание на академиците и утвърдена от Управителния съвет за член-кореспондент на БАН през м. декември 2008 г. - първата жена юрист, получила това академично звание.
Уважаеми колеги, след накратко прочетените факти от автобиографията на проф. Цанкова, смятам, че тя е един изключително достоен и подходящ кандидат, който да бъде избран от квотата на Народното събрание за конституционен съдия.
Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на проф. Цанка Цанкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте процедурното предложение за допускане на проф. Цанкова в залата.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете проф. Цанкова в залата.
Уважаеми дами и господа народни представители, можете да изложите подкрепа или съображения спрямо номинираната кандидатура.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България обсъди на свое заседание това предложение и взе решение за своето гласуване. Упълномощен съм да изложа нашите аргументи за позицията, която ще отстоим с гласуването си.
Става дума за едно изключително отговорно решение за попълване състава на Конституционния съд, защото такъв е статутът, такава е позицията на този орган. Известно е, че неговите решения са необратими. Известно е тяхното значение за българското общество, за нашето развитие.
Какъв трябва да бъде кандидатът и човекът, на който парламентът ще даде своето доверие? Безспорно първото качество е да бъде професионалист. Смятаме, че предложеният кандидат има необходимите професионални качества, безспорен авторитет е в българските юридически среди и затова юристите от нашата парламентарна група няма да се изказват и да обосновават тази страна и тези качества на кандидата.
Не по-маловажни за тази длъжност са и личните качества. Много юристи с тази подготовка, която има кандидатът, никога няма да станат членове на Конституционния съд по една или друга причина. Повтарям, това трябва да бъдат хора, които да имат лично достойнство, да държат на това лично достойнство, да имат способност и качество да отстояват конюнктурата на времето, претенциите, които ще се отправят и са отправяни на хора с такъв статут, и да се ръководят от своите убеждения и своя професионализъм.
И не на последно място, важно е каква е подкрепата, каква е опората, която хората, които вземат най-отговорните решения, имат в обществото и в органа, който ги излъчва като техни представители.
Съзнавайки отговорността на този момент, съзнавайки, че това е кандидат и представител не само на управляващата политическа партия, коалиция или мнозинство, а човек, който ще представлява българския парламент, ние решихме да му дадем нашата подкрепа, за да бъде той, повтарям, с още по-солидни аргументи, със сила да се доверява на своя професионализъм и да не се колебае от конюнктурата и претенциите, които могат да се предявят към него.
Ето защо нашата парламентарна група ще гласува единодушно в подкрепа на предложената кандидатура. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От Парламентарна група „Атака” ние ще подкрепим категорично и единодушно кандидатурата на проф. Цанка Цанкова. Имал съм честта и удоволствието да ми е била преподавател в Софийския университет. И не само в това си качество аз считам, че предложената кандидатура е на човек високо морален, изключителен професионалист, човек уважаван от цялата юридическа общност на България. Мисля, че ще бъде добър знак на обществото и добър знак на Народното събрание към Конституционния съд да изберем днес кандидатурата с пълно единодушие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоичков.
Господин Семов иска думата.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се това да е един от немалкото, а от много поводи на този парламент да покаже държавническа мъдрост и способност за единство, когато става наистина дума за значими национални въпроси.
Кандидатурата на проф. Цанкова е добър повод за подобно единство и добър пример за това, че политическите страсти могат да бъдат и нещо способно да отстъпва крачка назад, когато става дума за най-висшите етажи на държавната власт, за длъжности и постове, за които моралните и професионалните качества са над всякаква политическа ангажираност, над всякаква злободневна, или както каза господин Божинов – конюнктурна суета.
В този смисъл аз мога да споделя с вас само два факта.
Първият е, че проф. Цанкова е един от най-безспорно възприеманите авторитети на българската правна наука днес, един от най-добре приеманите от всички клонове на правната наука, от всички различни течения в съсловието колеги, с безспорен личен авторитет.
Второ, тя може би в професионален план има само един недостатък – че не е конституционалист, но пък има това достойнство да представлява онзи дял от правната наука, който заема изключително голямо място и в законодателната дейност, и в тълкувателната работа на Конституционния съд – гражданско-правната материя.
В този смисъл бих бил наистина щастлив и като неин колега от факултета, и като народен представител, ако тази кандидатура бъде избрана, подкрепена от Народното събрание с наистина респектиращо мнозинство като знак на способност за вземане на отговорни решения по единодушен начин, когато те са безусловно правилни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Семов.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Госпожа Цанкова дойде и говори пред нашата парламентарна група и спечели сама доверието с ангажиментите, които пое за отговорната си и безпристрастна работа в Конституционния съд. Пожелавам й успех!
Пред нея и пред нейните колеги ще има много сериозни предизвикателства оттук нататък, тъй като ще има неминуемо промени в Конституцията, неминуемо ще имат много работа. Надявам се тя да се справи по най-добрия начин и да бъде един най-достойните членове на Конституционния съд. Работата наистина е много отговорна. Надявам се голямото доверие, което ще получи днес, да бъде заслужено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи категорично кандидатурата на проф. чл. кор. на Българската академия на науките Цанка Цанкова. Очертава се един консенсус, което е определено положителен знак. Ние сме респектирани не просто от една чудесна кариера на един от най-авторитетните юристи на България, но сме респектирани от едно академическо ниво, което представя проф. Цанкова.
Надяваме се, че тя ще бъде един от стълбовете на конституционализма в България - един принцип, който става все по-актуален заради силата на политическата конюнктура, която усещаме все по-осезаемо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Няма други желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както той ви е представен:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд
на Република България

Народното събрание на основание чл. 147, ал. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд

РЕШИ:

Избира Цанка Тодорова Петрова за съдия в Конституционния съд на Република България”.
Моля народните представители да дадат своя вот.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно. (Продължителни ръкопляскания.)
Моля, проф. Цанкова, ако желаете да споделите нещо с народните представители, заповядайте.
ЦАНКА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми господа народни представители! Сами разбирате, че съм много развълнувана, защото рядко и аз като български гражданин виждам на таблото да се изпише цифра на гласували и гласували само „за”. Много, много ви благодаря! (Ръкопляскания.)
В своята работа съм била винаги отговорна, взискателна. Такава ще бъда и като член на Конституционния съд. Това ме задължава Конституцията на Република България, това ме задължава Законът за Конституционния съд. Защото ние трябва да защитаваме, да упражняваме конституционализма и да работим за благото на нашата родина – Република България.
Много, много ви благодаря за доверието! Надявам се, че ще го оправдая. Пожелавам и на вас с такова мнозинство или ако не винаги единодушно, поне с голямо мнозинство да приемате отговорните държавнически решения. Тогава и на Конституционния съд ще бъде по-лесно, а следователно и аз лично ще имам интерес от такова едно гласуване с подход мъдър, държавнически, в интерес на страната.
Още веднъж много ви благодаря! Успешна работа! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОМЕНИ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Постъпило е предложение с проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Борис Крумов Грозданов като член на Комисията по бюджет и финанси.
Избира Валентин Алексиев Николов за член на Комисията по бюджет и финанси”.
Вносители са Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Желаят ли вносителите да вземат отношение? Не.
Моля, гласувайте предложените промени в състава на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.



Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Законопроектът е приет на първо четене на 8 октомври 2009 г.
Има думата за доклад госпожа Фидосова – председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя първо процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на вътрешните работи господин Веселин Вучков, господин Красимир Колев – също от Министерството на вътрешните работи, заместник-министърът на правосъдието Христо Ангелов и прокурорът от Върховната касационна прокуратура Иванка Которова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Започвам с доклада на Комисията по правни въпроси като водеща по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, второ гласуване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията, подкрепяща текста на вносителя относно наименованието на закона.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя за промяна в чл. 34б:
„Чл. 34б. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
(2) Комисията по ал. 1 ежегодно до 31 май представя пред Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства”.
По § 1 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Михайлова има възможност да вземе отношение по въпроса.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По този § 1 с господин Методиев имахме предложение, което оттеглихме вчера по време на заседанието на Комисията по правни въпроси. Искам да обоснова пред пленарната зала защо оттеглихме това предложение и докъде стигнахме по този най-дискутиран въпрос от промените в закона, като съгласие и като възможности за решение.
Това е текстът, в който става ясно кой ще осъществява парламентарния контрол. Ние бяхме предложили това да бъде постоянна комисия в Народното събрание, в която да има равен брой представители от всички парламентарни групи и този текст да бъде записан в закона, както и да бъде регламентирана специализираната администрация към тази комисия, която фактически ще извършва в голяма степен тази контролна дейност. Всички сами си даваме сметка, че едва ли депутатите, които са членове в комисията, без експертен административен потенциал биха могли да вършат тази работа. Това беше и дебатът, когато гледахме този закон на първо четене.
Съгласието, което постигнахме - и затова направихме изтегляне на текстовете с колегата Методиев, е промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където да бъде много подробно регламентирано точно каква комисия ще реализира този контрол. Да бъде регламентирано, че тази макар и подкомисия, както се предлага, да бъде избирана от пленарната зала, за да има свой авторитет и тежест, ще има специализирана администрация, която да осъществява експертен контрол, която да може да се подчинява основно на това какво ще изисква като работа от нея комисията, а не само на администрацията на Народното събрание. Страхове, които бяха изказани от членовете на Комисията по правни въпроси, поради което оттеглихме този текст.
Взех думата и още веднъж искам да кажа, че това бяха нещата, които поставихме като изискване между първо и второ четене да се случат, тоест да се създаде такъв орган, който да може ефективно да осъществява контрол върху СРС-тата. Смятам, че съгласието е постигнато и вярвам, че в последващите актове, които ще са Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и временните правила, които ще бъдат приети и от пленарната зала за работата на комисията, както и, разбира се, разпоредбите за администрацията, ще доведат до ефективен контрол и сваляне на страховете, че той няма да може да се получи, след като се позиционира към парламента.
Това беше изказването ми, за да обоснова оттеглянето на текстовете, което направихме с господин Методиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи текста на § 1 и следващите текстове, свързани с него, които на практика узаконяват закриването на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и прехвърлят тази дейност върху една комисия, която ще бъде определяна в Правилника на Народното събрание. Тези текстове са потвърждение на нашето опасение, което беше изказано и по време на дебата по първо четене на този законопроект, а именно, че контрол върху дейността по разрешаване, използване, съхраняване, унищожаване на специалните разузнавателни средства няма да се извършва.
Основание за това наше твърдение ни дава и текстът на самия параграф, който казва, че комисията, която ще осъществява парламентарен контрол, ще наблюдава и контролира само процедурите по разрешаване, прилагане, използване на СРС-та, но не и тази дейност по същество, не и основанията, на които ще бъде разрешавано това реално сериозно ограничаване на правата на българските граждани, а именно употреба по отношение на тях на специални разузнавателни средства.
Самата идея да не бъде осъществяван контрол върху тази дейност прозира и в текста на предложения параграф. Освен това, ние смятаме, че шестима народни представители, какъвто ще бъде съставът на тази парламентарна комисия, няма как да бъдат в състояние да контролират дейността по разрешаване и използване на над 10 хил. специални разузнавателни средства годишно. Не смятаме, че парламентарни служители, както беше пояснено от управляващите – 10-13 на брой, ще могат да се справят с тази изключително обемна работа.
Нещо повече, ние сме притеснени и от самия статут, който ще имат тези служители, а именно служители на парламента. Аз искам да попитам на кого ще служат тези парламентарни служители, както е разписано в законопроекта и както ще бъде написано в парламентарния правилник, след като те ще бъдат назначавани, уволнявани и ще им се плаща от представител на мнозинството – от председателя на парламента? Дали тези парламентарни служители ще имат куража, самочувствието и волята наистина да осъществяват обективен и ефективен контрол върху тази толкова деликатна сфера, още повече като имаме примера с уволненията на над 90 парламентарни служители при старта на Четиридесет и първото Народно събрание – служители, които работят в парламента от началото на 90-те години, които не са назначени нито в предишния, нито в по-предния мандат?!
Изключително е притеснително това, което се случва с този законопроект. Със закриването на Бюрото за специални разузнавателни средства и с предоставянето на тази дейност с орязани правомощия на парламентарна комисия, защото, отново подчертавам, това касае основни правила и свободи на българските граждани, а именно да бъдат подслушвани, да бъдат наблюдавани в случаите, в които е необходимо върху тях да бъдат използвани специални разузнавателни средства.
Напомням ви, че по създаването на това бюро имаше актове на европейски институции. Този въпрос, доколкото България е в условията на мониторинг, се следи от тези институции. Най-малкото, ние нарушаваме решението на съда в Страсбург, който, осъждайки България, каза, че контролът по специалните разузнавателни средства трябва да се осъществява не от политически, а от независим орган.
Реално с това свое решение, с този законодателен акт ние връщаме положението в България такова, каквото беше, когато получихме осъдителната санкция от Европейския съд, а именно тогава СРС-тата се разрешаваха от българския съд и се контролираха единствено от парламента, от специализираната Комисия по вътрешен ред и сигурност. Сега с премахването на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства отново разрешаването ще се извършва от съда, а контролът ще бъде на парламента, само че не на Комисията по вътрешен ред и сигурност, а даже на една по-ниска по ранг комисия – постоянна подкомисия, която ще бъде създадена към Комисията по правни въпроси.
Изказвам и нашето опасение, че е много възможно след като нарушаваме осъдително решение на съда в Страсбург, България да бъде санкционирана за неизпълнение на този акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Аз Ви призовавам за пореден път да спрете с популистичните изказвания и въвеждане в заблуждение на обществото, когато говорите за контрол върху прилагането и използването на специални разузнавателни средства. Моля Ви да прочетете чл. 34а от действащия закон. Това е едната хипотеза: „Контрол върху прилагането и използването се осъществява от министъра на вътрешните работи, от председателя на ДАНС и от ръководителите на структурите по чл. 20”.
В случая, госпожо Манолова, говорим за правомощията, които до този момент бяха на Националното бюро, но те са за осъществяване на наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
Колеги, не смятам, че трябва да влизам повече в този дебат. Имахме възможност в две комисии, в пленарната зала на първо четене да говорим достатъчно за разликата между едната и другата хипотеза – какво означава контрол върху прилагането и използването и какво означава наблюдение върху процедурите по налагане и използване на такива специални разузнавателни средства.
По отношение на това на кого ще служат служителите, госпожо Манолова, ще служат на закона, на българските граждани, на българската Конституция. Няма да служат на нито една парламентарна група. Това са служители по Закона за държавната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика има ли? Няма.
Желаете ли да отговорите, госпожо Манолова? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам ви да се въздържаме от квалификации, още повече когато те нямат нищо общо с правото. Няма как, приемайки този текст, Парламентарната група на Коалиция за България отново да не изрази своите възражения и своите опасения, че реално една изключително важна сфера от изпълнителната власт практически ще бъде оставена без контрол. Контролът е наистина независим и наистина ефективен тогава, когато се извършва от независим орган, който е ситуиран, равно отдалечен от трите власти – съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Това е смисълът от създаването на независими регулатори, от създаването на независими контролни органи и наистина да бъдат контролирани тези дейности, които касаят правата на българските граждани, от органи, които са свободни, които са сигурни, които са самостоятелни, които имат мандат, макар че се убеждаваме в рамките на този парламент, че тези правила, включително и мандатите, нищо не означават. Сигурността и защитата на един служител, на един държавен служител се гарантират именно от това кой го избира, кой го назначава и по какъв начин е защитена неговата работа. Това става чрез мандатност.
В случая, оставайки контрола върху СРС-та на едни хора, които няма да имат елементарната защита от това да не бъдат уволнени за това, че са изказали едно или друго неугодно на мнозинството твърдение, или са открили нарушение в тази дейност, извършена от изпълнителната власт в един или друг случай, няма никакви гаранции. Ние няма защо да виним тези хора, които ще бъдат предоставени на волята на мнозинството да оценява по какъв начин трябва да изпълняват своята работа.
Така че, повтарям отново, искам всички народни представители да са наясно, че с това решение ние практически дейността, разрешаването и контрола върху СРС-та оставяме абсолютно в рамките на изпълнителната власт да ги употребява така, както намери за добре. Няма как да се извърши ефективен контрол оттук. Няма как с шестима народни представители и с десет парламентарни служители. Няма как физически да се случи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Манолова.
Господин Казак, имате думата за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, Движението за права и свободи изказа своите аргументи във връзка с предложението за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства и закриването на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и прехвърлянето на тази дейност към комисия или, както се оказа, че ще бъде подкомисия към една от комисиите на Народното събрание. Считаме това за неправилно, нецелесъобразно и способно отново да предизвика ново решение на Съда в Страсбург относно гарантирането на безпристрастността и независимостта на надзора, да употребим тази дума, или наблюдение върху цялостния процес по използването на специални разузнавателни средства.
Нашето мнение е, че не това е задачата на Народното събрание, не такава е нашата концепция и нашето разбиране за това що е то парламентарен контрол. Не може парламентът непрекъснато да се товари с несвойствени задачи – да наблюдава тази или онази структура, и то по един перманентен начин. Парламентарният контрол има съвсем други функции, а те са именно да упражнява наблюдение върху изпълнителната власт, върху дейността на органите, които са излъчени по един или друг начин, периодично или ад хок тогава, когато се създадат временни анкетни комисии и т.н.
В този парламент изключение беше направено единствено за ДАНС със създаването на специална постоянна комисия, но както казах и в изказването си по време на първо четене, ДАНС е структура към изпълнителната власт, пряко подчинена на министър-председателя и е нормално Народното събрание в рамките на своите правомощия за парламентарен контрол да упражнява подобен контрол. Но тук става дума за процедури, които са отчасти в сферата на изпълнителната власт, но отчасти са и в сферата на съдебната власт и там Народното събрание не може да изпълнява подобна роля, защото има оправомощени органи, има Висш съдебен съвет, има Инспекторат към Висшия съдебен съвет и т.н.
Така че по тези принципни съображения ние няма да подкрепим като цяло текстовете, които закриват Бюрото и които прехвърлят неговите правомощия на парламентарен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Господин Лазаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на вносителите моля да подкрепите така внесения Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
По отношение на възраженията по § 1 - за изменение на чл. 34б, ние чухме доводите още на първо четене. Тези доводи, колкото и да са несъстоятелни, продължават да се повтарят и не мисля, че многократното им повтаряне би ги направило състоятелни. В комисията дебатирахме по същество, а и между първо и второ четене. Новото, което не чух сега в изказванията, е, че, видите ли, това бюро било регулаторен орган. Това наистина е една стъпка напред. Предполагам, че в течение на времето колегите от опозицията ще стигнат до същността.
Що се касае до заявеното, че, видите ли, нямало да има контрол, ами то нямаше контрол, защото това дело в Страсбург, което се цитира тук, осъдителното решение, то е заведено през 2005 г. и ако управляващите наистина имаха политическата воля да има контрол върху ползването, прилагането, съхраняването, унищожаването, разрешаването и т.н. на специалните разузнавателни средства, можеха още 2005 г., когато беше образувано делото, да променят закона. Осъдителното решение е от 2007 г., сега сме края на 2009 г. и това бюро още не е заработило, което на практика показва, че формално са направени някакви изменения в закона. Осъдителното решение в Страсбург цитира съвсем друго дело, клас, аз мисля, да не се повтарям, но предния път на първо четене казах, а и в комисията също, че там се цитира и касае съвсем други отношения, които касаят само специалната сигурност.
Що се касае до контрола, аз мисля, че контрол нямаше и върху ДАНС. Сега със създаването на комисията в това Народно събрание, специализираната за ДАНС, работата на комисията и изнесеното в медиите показа, че и върху ДАНС има контрол, така както ще има контрол и върху ползването на специалните разузнавателни средства. Гаранцията, че този контрол ще бъде осъществен е това, че в тази комисия ще бъдат представени представители на всички парламентарни групи, което е действителната гаранция, че ще бъде осъществяван този контрол.
Не мисля, че изказванията на госпожа Манолова и на господин Казак ни навеждат на мисълта, че ако един член от тази комисия от БСП или от ДПС констатира, защото всички членове, а те ще осъществяват контрола и ще бъдат подпомагани от служители, и ако един член от БСП на тази комисия и ДПС констатира, че има нередности или неправилно е приложен законът по случай специалните разузнавателни средства, той, видите ли, няма да вземе отношение, няма да сезира съответните органи.
Започвам да се опасявам, че може би отново се опитват да ни манипулират, поради което ще ви помоля да гласувате този текст, а и останалите, така както са внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Няма.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че тези дебати са добри – да се чуват възражения, да се отговаря на възражения при конструиране на органи от Народното събрание е най-доброто, което може да се прави в тази зала. Всъщност залата е за това.
Аз мисля, че приемането на нашата идея първо да бъде създадена самостоятелна комисия е първа стъпка към изграждането на устойчива институция за контрол за прилагането на специалните разузнавателни средства. Работа на Народното събрание е да контролира изпълнителната власт. В този смисъл няма по-силна логика от тази Народното събрание да излъчи орган, който да контролира действията на две, основно, институции на изпълнителната власт - Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност, дали добре спазват закона. Не дали в даден случай конкретно и аргументирано постъпват и пр., а дали процедурите, по които се следва искането за разрешение за прилагането на специално разузнавателно средство или искането за ликвидиране на това мероприятие е направено по подходящия начин. В това нещо не трябва да има спор. Защото става въпрос за дейност на изпълнителната власт - най-естествено е да бъде контролирана от Народното събрание.
Вярно е, че има един специален момент. Контролирайки процедурата за даване на разрешение за използване на специално разузнавателно средство, неминуемо в обхвата на парламентарната комисия ще попадне и решението, и поведението на съдията, който фактически подписва разрешението, подписва и ликвидирането на мероприятието. В този смисъл е уместно да си зададем въпроса дали така трябва да се постъпи, тъй като наистина комисията ще разглежда например дали съдията е изчел внимателно всички аргументи, дали е поискал те пълно и подробно да посочат, че се извършва тежко престъпление, или има опасност да бъде извършено тежко престъпление и поради това съдията е бил убеден и е дал разрешението, или е дал необосновано разрешението, само защото някой е любопитствал да надникне в личния живот на определено физическо лице или фирма и т.н. Аз мисля, че от това няма да пострада нито правосъдната ни система, нито независимостта на съдебната власт. Напротив, ще има информация за това, че има орган, който държавнически се отнася, от една страна, към необходимостта да бъде защитена държавата от извършване на криминални деяния, и от друга страна, ще бъдат защитени правата на гражданите.
Защо е добре да бъдат народни представители? Защото народният представител в тази комисия действа веднъж като член на комисията, и втори път като политик и като народен представител. Не можете да спрете никой народен представител да подаде сигнал до Прокуратурата или до която и да е инстанция на страната, да поиска изправяне тук на министъра, или да поиска информация от когото и да било. Той има широки правомощия да действа не само като член на комисията, той може да действа като народен представител. В този смисъл народният представител е по-мощното средство – персонално, за контрол. И това не трябва да се подценява.
Един-единствен народен представител на Движението за права и свободи, поставен в тази комисия в условия на паритетност, тоест всяка парламентарна група по един участник, има същите възможности, както е в Комисията за контрол на ДАНС, да указва влияние върху решенията на комисията и върху решенията и поведението на администрацията, която ще изпълнява решенията. В този смисъл един човек е достатъчен със силата, за която описах, да се упражни контрол.
Защото вие какво направихте при предишната комисия? Вие я затворихте за опозицията изцяло. Вие я конструирахте на политически принцип. Такава е!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А Борислав Българинов?
ИВАН КОСТОВ: Какъв Българинов сега, какви пет лева?! Дайте да не говорим тези работи, тук ще се убеждаваме помежду си в…
Кой от представителите тук на управляващите и опозицията ще отрече, че в комисията, която се предлага, ще участват всички на паритетен принцип, всички?
Освен това, госпожо Манолова, те са автоматически с мандат, с мандата на Народното събрание. Избират се сега, идва следващото Народно събрание – ако дойдете вие, няма да видим нито един представител на опозицията в тази комисия.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да не би да сме видели?
ИВАН КОСТОВ: Ще я затворите автоматично. Заради това, между другото, не трябва да идвате на власт. (Смях и ръкопляскания от СК.)
Но тези хора са с мандат. Има открито право. Вижте с какво доверие подхождаме всички ние тук, търсещи решение, към конструирането на органа. Няма нищо опасно в този орган и аз ви уверявам, че той ще бъде конструиран така, като обаче искам да кажа пред мнозинството – ние, представителите на Синята коалиция, особено ще държим да бъдат изписани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези основополагащи елементи и функции на комисията, за да може комисията да получи наистина реална сила от нашите вътрешни правила и подкрепата на Народното събрание. Ще държим всеки член на тази комисия да бъде независимо избран от Народното събрание. Тук ние всички да упълномощим тези хора, за да знаят, че им е дадено доверие да следят една важна част от дейността на изпълнителната власт по защитата на сигурността на страната и едновременно да защитават правата и свободите на гражданите. В този смисъл това решение е добро.
И трето, ще настояваме в Правилника за организация на администрацията на Народното събрание да бъдат дадени гаранциите, защото това, което беше казано тук, не може тази администрация наистина да зависи от главния секретар и от председателя на Народното събрание, особено по отношение на възлагането и на контрола върху дейността й. Могат, разбира се, да бъдат назначавани, защото не могат да бъдат назначени по друг начин, освен със заповедта на председателя, но тези хора, които ще бъдат в тази специализирана администрация, трябва да имат сигурността, че изпълняват задачи, които им се поставят от председателя на Комисията за контрол на специалните разузнавателни средства.
Има и един специален момент, който искам да кажа пред всички народни представители. За да излезе комисията със становище, че министърът на вътрешните работи е нарушил процедурата и е осъществил неправомерно прилагане на специалните разузнавателни средства, е изключително сложно и сериозно политическо действие. Това е политическо действие – да се обвини той или председателят на Държавната агенция, че не си вършат работата, оттук автоматически следва много сериозна атака срещу цялото правителство. В този смисъл аз дълбоко се съмнявам, че тази комисия може да работи със сигурност, ако вътре в нея няма конструирана система, как да кажа, за вътрешен контрол върху решенията, която едновременно с това да дава голяма сила на заключенията на комисията. Нямам яснота как точно трябва да бъде конструирана. Предлагам да се потърси тази конструкция в другите два документа, за които споменах. Но е важно да сме убедени, че ще се събере сила, за да се каже, че е извършено нарушение и органът на изпълнителната власт или съдия еди-кой си е нарушил процедурата и закона. Затова трябва да бъде още по-силна администрацията, която ще стои зад гърба на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Има ли друг народен представител, който желае да се изкаже? Няма.
Връщаме се към предложеното от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Искра Фидосова относно подкрепата за § 1, за промените, които се извършват в чл. 34б. Същият беше прочетен с двете му алинеи, както се предлага от комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 128 народни представители: за 108, против 18, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Имате думата, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 2.
Гласували 120 народни представители: за 101, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 34ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „Националното бюро” се заменят с „комисията по чл. 34б”;
б) в т. 4 думите „да дава задължителни указания, свързани с подобряване режима на” се заменят с „да прави предложения за подобряване на процедурите по”;
в) т. 5 се отменя.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, комисията по чл. 34б сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме § 3 за промените в чл. 34ж.
Гласували 124 народни представители: за 107, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме текста на вносителя, одобрен от комисията, за § 4.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 5 вносителите предлагат нова Глава четвърта „б”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създава се Глава четвърта „б” с членове 34и-34р:

„Глава четвърта „б”
ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА
С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО
НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

Чл. 34и. (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.
Чл. 34к. (1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България, или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.
Чл. 34л. Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Чл. 34м. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.
Чл. 34н. (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава, Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение, внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.
(4) Разрешението се изпраща чрез Върховната касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.
Чл. 34о. (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.
(3) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.
(5) След получаване на молбата за правна помощ Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.
(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.
(7) Искането трябва да съдържа:
1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;
2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;
3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;
4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;
5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;
6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.
(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до 5 часа, считано от преминаването на българската граница, да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.
(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.
(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение, трансграничното наблюдение се прекратява.
(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.
Чл. 34п. (1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:
1. да спазват законодателството на Република България;
2. да спазват указанията на компетентните български органи;
3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;
4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.
(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.
(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.
(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.
(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.
Чл. 34р. За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 5 за създаване на Глава четвърта „б”, включваща текстовете от чл. 34и до чл. 34р.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавие на раздела и предлага наименованието да се измени така: „Преходна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласувайте промяната в названието „Преходни и заключителни разпоредби”, които вече са само „Преходна разпоредба”.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 6 има постъпило предложение между първо и второ четене от народните представители Четин Казак и Христо Бисеров:
В Преходните и заключителните разпоредби, § 5 ал. 4 да се измени така:
„(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избирането им”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Павел Димитров и група народни представители:
В Преходните и заключителните разпоредби, в § 5:
І. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5 от Закона за съдебната власт”.
ІІ. Алинея 5 се отменя.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.
(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.
(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудовите правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5 от Закона за съдебната власт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, искам да Ви помоля да подложите на отделно гласуване алинеи 1, 2 и 3 на § 6 от ал. 4, тъй като те имат различно съдържание и е възможно различно гласуване по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това подлагам на гласуване предложението на народните представители Четин Казак и Христо Бисеров, така както беше представено от председателя на комисията и което не се подкрепя от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 14, против 100, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Мая Манолова за самостоятелно гласуване на отделните алинеи на § 6.
Гласували 130 народни представители: за 79, против 39, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване редакцията на § 6, ал. 1 – „Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива”.
Гласували 128 народни представители: за 107, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението за редакция на § 6, ал. 2, подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте редакцията на ал. 3 на § 6 съгласно предложението на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване ал. 4 от § 6 относно уреждане на прекратените трудови правоотношения, както е предложена.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. (Ръкопляскания.)

Следващата точка от нашата работна програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КОРЕЯ.
Доклад по законопроекта е постъпил от Комисията по труда и социалната политика.
Моля госпожа Масларова да ни запознае с него.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата госпожа Христина Митрева - заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: „Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 21 октомври 2009 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2009 г.
На заседанието присъства госпожа Христина Митрева - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Индустриални отношения” в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на Националния осигурителен институт.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Митрева.
Спогодбата е подписана на 30 октомври 2008 г. в Сеул и с решение от 8 октомври 2009 г. е одобрена от Министерския съвет.
При разработване на спогодбата са отчетени принципите и нормите на международното право в областта на социалната сигурност, както и спецификите на всяка една от страните.
Компетентен орган от българска страна е министърът на труда и социалната политика, а институции са Националният осигурителен институт и Националната агенция по приходите.
По отношение на приложимото законодателство е възприет принципът, че спрямо лицето се прилага законодателството на страната, в която се упражнява съответната трудова дейност. За насърчаване на корейските инвестиции и ноу-хау в областта на човешките ресурси е предвидено при командироване на работници и служители от съответния работодател да се прилагат разпоредбите на изпращащата страна за срок от 36 месеца, като при определени условия този срок може да бъде продължен с още 24 месеца.
Предвидени са разпоредби за зачитане на осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на всяка една от държавите при преценяване правото на пенсиите, които могат да се придобиват по реда на тази спогодба. По отношение на България те са пенсии за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и наследствени пенсии от тях.
Уредени са и въпросите за сумиране на осигурителните периоди и изчисляване на пенсиите, като са предвидени и специални разпоредби за двете страни.
Предвижда се възможност за преразглеждане на обезщетения, определени преди влизането в сила на спогодбата, като е регламентиран и съответният ред.
За решаване на възникнали спорове се предвижда освен провеждането на преговори между компетентните органи да се създаде и арбитражна комисия по ред и условия, определени от двете страни.
Процедурите за прилагане на спогодбата ще се регламентират с подписване на административно споразумение, което ще създаде предпоставки за развитие на сътрудничеството между компетентните органи и институции в областта на социалната сигурност. Очаква се административното споразумение да бъде подписано от компетентните министри в периода 24-27 октомври 2009 г. по време на посещението на Президента на Република България Георги Първанов в Република Корея.
Спогодбата влиза в сила от първия ден на третия месец след размяната на ратификационните документи. Уредена е и процедурата по прекратяване на спогодбата, като изрично е предвидено запазване на осигурителните права и съответните обезщетения, произтичащи от нейното действие.
Във връзка с чл. 3, 22, 23, 25, ал. 1 от спогодбата и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България спогодбата подлежи на ратифициране от Народното събрание, защото поражда финансови задължения за Република България, предвижда участие на държавата в арбитражно уреждане на спорове, урежда правото на обществено осигуряване и произтичащите от него права като основно право на човека и изрично предвиждано в ратификацията.
В хода на дискусията бе подчертано, че за България това е една от първите спогодби от ново поколение в областта на социалната сигурност, сключена с трети държави извън Европейския съюз след приемането ни за членове на Европейския съюз. До 1 януари 2007 г. предимно нашите спогодби бяха със страни – членки на Европейския съюз.
Спогодбата е първият международен договор между двете държави в областта на социалната сигурност и е един добър начин за гарантиране на социалните права на лицата, работили и живели в двете страни. Спогодбата създава облекчения и повече гаранции пред бизнеса и е инструмент за по-нататъшно развитие на икономическите връзки между двете държави, насърчавайки движението на хора и капитал между двете страни.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултат 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Масларова.
Постъпил е доклад от Комисията по външна политика и отбрана, която е обсъдила проекта за Закон за ратифициране на Спогодбата.
Не виждам господин Чукарски.
Моля член на комисията да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! „На редовно заседание, проведено на 14 октомври 2009 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея е изработена въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност. Спогодбата ще влезе в сила от първия ден на третия месец, следващ месеца, в който е получена втората от нотите, с които договарящите се страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на националните им законодателства за влизане в сила.
При влизането на спогодбата в сила ще бъдат породени финансови задължения за държавата. Тя засяга основни права на човека, съдържа клауза за решаване на спорове чрез арбитраж и поради това на основание на разпоредбите на Конституцията подлежи на ратификация от Народното събрание.
С оглед на изложените от вносителя мотиви и в резултат на проведеното гласуване Комисията по външна политика и отбрана прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тодоров.
Има ли народни представители, които искат да участват в дебат по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване проекта на Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура има думата госпожа Масларова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение въз основа на чл. 70, ал. 2 от нашия правилник законопроектът да бъде подложен на второ гласуване. Това беше и становището на комисията, която се обедини около такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Масларова.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:

„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея, подписана на 30 октомври 2008 г. в Сеул”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване проекта на Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Корея.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПАЦИЕНТИТЕ.
Вносители са народният представител Ваньо Шарков и група народни представители.
С мое разпореждане като водеща е определена Комисията по здравеопазването. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
За запознаване с доклада на водещата комисия има думата д-р Лъчезар Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарната зала господин Любомир Гайдов – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Гайдов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
за първо гласуване

относно Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев, заместник–министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева, представители на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите - д-р Ваньо Шарков. Основна цел на законопроекта е запълването на съществуващата празнота в нормативната уредба, регламентираща правата и задълженията на българските граждани, нуждаещи се от навременна и качествена медицинска помощ, като за първи път в цялост се въвеждат четиринадесетте основни права на пациентите, определени в Европейската харта за правата на пациента, разработена през 2002 г. Със законовото регламентиране на тези права се цели да се създадат гаранции за висока степен на защита на човешкото здраве и осигуряване на високо качество на услугите, предоставяни от Националната система за здравеопазване в Република България.
Първо. Доктор Шарков посочи, че с предлагания законопроект се създава нормативна уредба, чрез която за първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняването на следните права на пациентите: 1. правото на сигурност и безопасност; 2. правото на уважение на времето на пациента; 3. правото на иновации; 4. правото на избягване на ненужни страдания и болка; 5. правото на индивидуално лечение; 6. правото на тайна и конфиденциалност; 7. правото на равен достъп до получаване на медицинска помощ.
Второ. Доразвива се уредбата на институтите на информирано съгласие, достъп до медицинска информация, свободен избор на лекуващ лекар, спазване стандартите за качество.
Трето, с цел постигане на високо качество на предлаганата медицинска помощ на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности, като задължението да спазва предписанието на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с поддържа, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му, да съдейства на лекуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция.
Четвърто, за гарантиране изпълнението на правата на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности на лекарите и другите медицински специалисти, като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.
Пето, за гарантиране задължението на държавата по чл. 52 от Конституцията на Република България за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване за всички български граждани, се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят средствата за лечение на лицата, които не са здравно осигурени.
Законопроектът урежда и правото на сдружаване на пациентите, представителността на тези сдружения и тяхното участие в провеждането на здравната политика на България.
Доктор Шарков информира народните представители, че още през първата година от мандата на предходния парламент са били внесени 5 законопроекта за правата и задълженията на пациентите, като 3 от тях са били приети на първо гласуване в пленарната зала. Той уточни, че поради пропуск в процедурата по гласуване те не са обединени и разгледани като общ законопроект, който да запълни нормативната празнота, която съществува по отношение правата и задълженията на пациентите в Република България.
От друга страна, към края на мандата на правителството на тройната коалиция по предложение на Министерството на здравеопазването са направени някои промени в Закона за здравето, с които са уредени част от правата на пациентите, но въпреки това не е постигнат необходимия резултат.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки:
- Материята, която е предмет на правна уредба в законопроекта, безспорно е важна за функционирането и развитието на системата за здравеопазването в България, но така представен законопроектът в голяма степен дублира действащи нормативни актове като Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведени, като в същото време оставя определени въпроси, които са или противоречиво решени, или не са поставени.
- Би следвало да се вземе предвид мнението на основния адресат на този законопроект – пациентът. Видно предоставените писмени становища на пациентските организации, те изразяват сериозни резервни относно цялостната концепция на законопроекта. Именно поради този факт преди да се пристъпи към гласуване трябва да се даде ясен отговор на въпроса в каква степен с приемането на този законопроект ще бъдат гарантирани правата на пациентите.
- При изготвянето на Законопроекта за правата и задълженията на пациента не трябва да се забравя, че се уреждат едни доста сложни взаимоотношения. Правата на пациента са задължение на лекарите и медицинските специалисти и обратното. Тази сложност на взаимоотношенията не може да бъде пренебрегната и не е редно да се поставя акцент само върху правата на само една от страните, участващи в процеса на предоставяне и получаване на медицинска помощ.
Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика изразиха принципната си подкрепа за допълване и прецизиране на правната уредба, на правата и задълженията на пациентите, но същевременно единодушно заявиха, че в разпоредбите на законопроекта са налице съществени несъответствия с действащите в българското законодателство материално-правни норми, регламентиращи общественото здравеопазване и здравното осигуряване, поради което следва да се направи сериозна преработка на текстовете между първо и второ гласуване на законопроекта.
От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването - Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, беше изразена подкрепа за регламентирането правата и задълженията на пациентите с уточнението, че на този етап би било по-целесъобразно да се усъвършенстват действащите разпоредби на Закона за здравето, отколкото да бъде приет отделен закон.
Представителите на пациентските организации в лицето на Конфедерация „Защита за здравето”, „Българска асоциация за закрила на пациентите” и Федерация „Български пациентски форум” приветстваха идеята за приемането на законопроект, уреждащ правата и задълженията на пациентите, но изразиха своята загриженост относно прецизността и съдържанието на текстовете. Те се обединиха около заключението, че законопроектът не би следвало да бъде приет в този вид, но би могъл да стане добра основа за бъдещи разработки с участието на всички заинтересовани страни.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” - 4, „против” няма, „въздържали се” – 14, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д-р Иванов.
С доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще ни запознае народният представител Йордан Бакалов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!


„ДОКЛАД
на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и
петициите на гражданите
относно Законопроект за правата и
задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 19 септември 2009 г.

На редовно заседание, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за правата и задълженията на пациентите.
Законопроектът беше представен от вносителя доктор Ваньо Шарков.
В увода си той подчерта, че предложеният текст е обединен вариант на трите приети на първо четене от Четиридесетото Народно събрание законопроекти за правата и задълженията на пациентите, като част от тях са залегнали в направени през 2009 г. поправки в Закона за здравето.
От правна гледна точка, според доктор Шарков, добре е правата и задълженията на пациентите, които в момента могат да се намерят разпръснати в няколко закона и наредби, да бъдат систематизирани в един закон, каквато е и практиката в редица европейски държави.
С предлагания законопроект за първи път детайлно се определят, развиват и задават гаранции за упражняване на следните права:
- правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението на пациента;
- правото на уважение на времето на пациента;
- правото на иновация или правото на всяко лице на достъп до иновационни процедури, включително и диагностични;
- правото на избягване на ненужни страдания и болка;
- правото на индивидуално лечение;
- правото на тайна и конфиденциалност на информацията.
В края на своето изложение народният представител подчерта, че вносителите не претендират за абсолютна и точна изрядност в текста, но затова е и срокът между първо и второ четене, за да бъдат извършени съответните поправки.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите изразиха позитивно отношение към идеята на вносителите в предложения законопроект да бъдат концентрирани на едно място, като добре подредена концепция, всички права и задължения на пациентите. Доктор Кърджалиев – заместник-председател на комисията, открои използването на нов тип терминология. Александър Радославов посочи, че доста от предложените идеи са полезни и трябва да се върви в посока изчистване на текстовете до подходящата им форма за влизане в пленарната зала. Участие в дискусията взеха още Юнал Лютфи и Красимира Симеонова – заместник-председател на комисията, които изтъкнаха предимствата на приемането на такъв закон, но след или успоредно с изключително належащите реформи в здравната система.
Всички участници в дебата се обединиха около тезата, че темата за правата и задълженията на пациента е наистина важна, но в настоящия момент с предимство в обществото се налага реформирането на цялата здравна система.
Председателят на комисията Йордан Бакалов подчерта, че това е Комисия по правата на човека и в този смисъл, от тази гледна точка би трябвало да се оцени необходимостта на представения законопроект като политическа воля и послание, а компетентна е, разбира се, водещата Комисия по здравеопазване и те ще дадат своето становище като специалисти.
След проведеното гласуване с 1 глас „за” и 14 гласа „въздържали се” Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите не подкрепи Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 954-01-19, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 16 септември 2009 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите желае ли някой да изрази мнение?
Народният представител Ваньо Шарков има думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вече стана ясно, че законопроектът, на първо място, цели запълването на съществуващата правна празнота относно регламентирането на правата и задълженията на българските граждани, нуждаещи се от навременна и качествена медицинска помощ. Състоянието в момента изглежда по следния начин: права на българските пациенти, регламентирани в осем законопроекта, в няколко наредби и в Европейската харта за правата на пациента. В същото време мнението, което беше изразено и от страна на Министерството на здравеопазването, едно от мненията всъщност беше, че българският пациент, за да има най-реална представа за своите права и задължения, всички тези норми трябва да бъдат в един закон, в един нормативен акт, който да може да бъде ползван от самия пациент, а не той да ходи цял ден с нормата в джоба си и да търси правата си в седем или осем закона.
Правната уредба на правата на пациентите се създава и е проява на универсалното право на гражданите за възможно най-доброто състояние на физическо и душевно здраве, прогласено в чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което може да се постигне. С предлаганата уредба се реализира социалната функция на държавата и чрез нея се създават гаранции за осъществяване на основното право на гражданите за достъпна медицинска помощ в здравеопазването по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България в съответствие с преамбюла на Устава на Световната здравна организация.
Този законопроект допълва и прецизира нормативната уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с правата и задълженията на пациента, като за първи път в цяло се въвеждат 14-те основни права на пациентите, определени в Европейската харта за правата на пациента, разработена през 2002 г. Тези 14 права в момента не са разписани в нито един нормативен акт. Има само части от тях, повтарям, разписани в различни нормативни актове.
Със законовото регламентиране на тези права се цели да се създадат гаранции за висока степен на защита на човешкото здраве и осигуряване на високо качество на услугите, предоставени от Националната система за здравеопазване в Република България.
С предлагания законопроект за първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняване на следните права на българските пациенти.
Първо, правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението на пациента. Правото на сигурност и безопасност представлява правото на всяко лице на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешка, както и право на достъп до здравни услуги и лечение, покриващи изискванията на висок стандарт за безопасност.
На второ място, правото на уважение на времето на пациента представлява правото на всяко лице да получи необходимото лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. То се реализира главно и в някои страни чрез така наречените списъци на чакащите, които включват списък на хората, изчакващи за дадено лечение в зависимост от нуждата от лечението и степента на опасност при евентуално изчакване при провеждане на лечението.
Друга реализация на правото в този случай е в случай, че необходимата медицинска грижа не може да бъде предоставена в необходимото за това време. В този случай пациентът би трябвало да бъде насочен към друго лечебно заведение, където да му бъде оказана тази медицинска помощ. Ако той откаже, той следва да се постави в листата на чакащите. Още една реализация на това право намираме във Великобритания например, където са установени стандарти за максимално време, в което може да пристигне служител на Бърза помощ. След това време пациентът може да потърси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на това забавяне. В момента българските пациенти не разполагат с това право.
На трето място е правото на иновация, което представлява правото на всяко лице на достъп до иновационни процедури, включително и от диагностични в съответствие с международните стандарти, независимо от икономически или финансови съображения. Това е правото на всеки пациент да получава възможно най-доброто медицинско обслужване според развитието на медицината и техническия прогрес.
Четвърто, правото на избягване на ненужни страдания и болка е правото на всяко лице да избягва ненужно страдание и болка, доколкото е възможно, във всяка фаза на своето заболяване - както при диагностицирането, така и при лечението. Подобна уредба съществува в законодателството на Франция, но в България не съществува. Във Франция всеки пациент има право да бъде подлаган на медицинска интервенция и лечение с максимално допустимо облекчаване на неговите болки. Уредено е и в законодателството на Унгария, където в случай на спешност при действие за спасяване на живот за предотвратяване на сериозни или перманентни увреждания всеки пациент има правото да получи медицинска помощ, както и облекчаване на неговото състояние в случай, когато изпитва особена болка поради своето заболяване. В България не е уредено това право.
Пето, правото на индивидуално лечение е правото на всяко лице на диагностични и терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности. Това право нормативно е уредено във Великобритания, Норвегия и Финландия. То включва правото на домашни посещения, на алтернативно лечение, на второ мнение като защита срещу евентуална лекарска грешка при определяне диагнозата на пациента, на избор на болнично заведение, на индивидуален план за лечение на пациента, правото да бъде отделен в едно или друго отделение в зависимост от неговия пол.
Шесто, правото на тайна и конфиденциалност представлява правото на всяко лице на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително и информацията за неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения при специалист и общо медицинско лечение и хирургически намеси. Това право е уредено в Белгия, Германия, Франция, Румъния, Израел, Дания, Чехия и Австрия. В някои от държавите е ограничено като право на лекаря, а в други е като задължение. Независимо от това правото на тайна и конфиденциалност може да включва тайна относно информация за пациента. Неговото състояние, резултатите от изследванията, диагнозата, прогнозата, лечението, личните му данни могат да бъдат поверителни дори и след смъртта му. Част от гаранциите за защита на това право са задължението на лекаря да се консултира с друг практикуващ лекар, да обоснове своето решение в здравното досие на пациента, да информира за това трето доверено лице на самия пациент.
Седмо, допълва се нормативната уредба относно осигуряването на равен достъп до получаването на медицинска помощ, като за първи път изрично се определя, че не се допуска дискриминация на основата на финансово положение, местоживеене, вид на заболяването или момента на получаването на медицинска помощ.
Доразвива се и уредбата на институтите на информираното съгласие, на достъпа до медицинска информация, на свободния избор на лекуващ лекар и на правата на спазване стандартите на качество.
С цел постигане на високо качество на предлаганата медицинска помощ със законопроекта на пациента се възлагат и съответните задължения и отговорности, като задължението да спазва предписанието на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с поддържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му, да съдейства на лекуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилното диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция.
За гарантиране изпълнението на правата на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности на лекарите и другите медицински специалисти, като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.
За гарантиране на задължението на държавата по чл. 52 от Конституцията на Република България за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване за всички граждани на Република България се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят средства за лечение на лицата, които не са здравно осигурени. Законопроектът урежда правото на сдружаване на пациентите, представителността на тези сдружения и тяхното участие в провеждането на здравната политика на Република България.
В заключение мога да кажа категорично, че законопроектът не противоречи на други действащи в страната закони, на Конституцията, както и на актове на Европейския съюз. Законопроектът не изисква никакво финансиране.
Това, което искам да кажа в заключение, е, че 60% от текстовете на законопроекта са текстове на действащи закони – казах ви вече, пръснати в 8 други закони. Тоест не виждам как можем да не подкрепяме текстове, които са от действащото законодателство. В другата си част – права на пациента, които са съгласно Европейската харта за правата на пациента, разработена през 2002 г. – това, което ние направихме със законопроекта, беше, че успяхме да ги обединим в един, бих казал, нелош вариант. Но смятам, че той можеше да бъде много по-добър след около 4 седмици, ако бъде приет на първо четене, желание за което не виждам в залата, както не видях и в комисията.
Искам да ви кажа само едно нещо, колеги. Гласуването на първо четене е политическо гласуване. Експертната част идва на второ четене, когато се изчистват и обработват текстовете. Гласуването на първо четене показва волята на един или друг български парламент дали има желание да уреди тези права на българските пациенти.
Предният парламент имаше желанието и показа политическа воля. Той гласува и прие три законопроекта. Не знам всъщност какво не му достигна, но може би не му стигна желание и воля те да бъдат обединени и приети на второ четене.
Затова смятам, че е крайно време българските пациенти да имат един закон, който да урежда техните права и задължения, а не 10 закона, които непрекъснато да доусъвършенстваме и променяме в зависимост от ситуацията, в която се намираме. Това дали една пациентска организация е дала положително или отрицателно становище, за съжаление този път зависи от това дали нейните председатели са назначени на работа в министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Шарков.
От името на вносителите има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Проданова.
ДАНИЕЛА ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Годишната класация за качеството на здравните услуги в Европа постави страната ни на 33-то, последно място по всички критерии - по индекса на здравния потребител сме на дъното, като пред нас вече са Албания и Македония. Основната критика касае спазването на правата на пациентите, наред с недостатъчното използване на информационните технологии, достъпа до услуги и лекарства, резултатността на лечението.
В този смисъл предложеният законопроект отговаря на европейските директиви. От мотивите на вносителите е видно, че те са си поставили амбициозната цел да запълнят съществуващата правна празнота относно регламентирането на правата и задълженията на българските граждани, нуждаещи се от навременна и качествена медицинска помощ. Ние от ГЕРБ подкрепяме тази цел. Спорен е въпросът обаче дали реализирането й трябва да се осъществи точно сега и по този начин, преди приемането на други основополагащи за системата на здравеопазването закони.
Моето възражение срещу предложения законопроект е, че на лекарите отново се възлага задължението да реализират социалните права на гражданите. Предлагам на вниманието на вносителите становище на Конституционния съд на Република България относно социалните права, защото не мога да приема, че в случая с този законопроект става въпрос за универсални права и ролята на държавата при реализирането им - социалните права се различават съществено от тези от класически тип. Тяхната реализация се свързва с необходимостта от значителни ресурси, които могат да се осигурят от социалната държава при условие, че съществува готовност една група хора да понесат тежестта на увеличени разходи за сметка на друга група, тоест чрез силно преразпределение на създадения обществен продукт. Същевременно разбираме, че здравната система е за пациентите и не служи единствено да гарантира здравна работна сила. Добрата здравна грижа зависи от активното участие на пациентите и трябва да се поощряват грамотността и информираността им. В съществуващото законодателство доста широко са застъпени основните права на пациентите. Тоест имаме известна инсуфициентност, но в никакъв случай пълен дефицит.
Значително бяхме улеснени в крайното решение да се въздържим по отношение на приемането на законопроекта в Здравната комисия от отрицателното мнение на представителите на пациентските организации и многото забележки и допълнения, направени от съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и специалистите по здравни грижи.
Вярно е, че в процеса на обсъждането техническите грешки могат да бъдат поправени, но липсата на синхрон с разпоредбите на други закони не може да бъде преодоляна. Налага се изводът, че Законопроектът за правата и задълженията на пациентите е преждевременно предложен и се нуждае от сериозни корекции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Проданова.
Имате ли реплики, колеги?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): С ясното съзнание, че май няма нужда от дебат искам да направя само няколко корекции.
В становището на Българския лекарски съюз беше казано ясно и категорично в едно изречение: „Българският лекарски съюз подкрепя внесения законопроект”. Това е становището на Българския лекарски съюз.
Становището на моя съименник Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз беше по-различно.
Когато казваме, че в здравеопазването ще има повече средства, нека да не забравяме какво гласува Касата. Ако не сте разбрали, да ви кажа: Общото събрание на Касата в момента гласува от приходите на Националната здравноосигурителна система да се вземат още 650 милиона и да се вкарат в БНБ, където има 777 милиона. Ето това не е увеличение на съществуващите й ресурси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е проект.
ВАНЬО ШАРКОВ: Може и да е проект, но ...
Последното, което искам да кажа: колеги, пак ви казвам, как сега не му е времето, а преди 4 години приехте трите законопроекта! Това ви повтарям – въпрос на политическа воля е. Ние днес демонстрираме желание да уредим въпроса или нежелание да го уредим.
Аз, при всички положения, ще продължа по начина, по който работя. Всички онези забележки, които са дадени при гледането на законопроекта сега, ще ги изчистя и след три месеца пак ще го внеса.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: След четири.
ВАНЬО ШАРКОВ: След три месеца е по правилник, господин заместник-председател. Прочетете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика – няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Проданова.
ДАНИЕЛА ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Понеже многократно се засегна темата с волята на предишното Народно събрание по отношение на законопроектите за правата на пациентите и аз се запознах с фактите, искам да кажа, че тогава тези законопроекти са минали при вяло присъствие в залата и голяма част от лекарите, включително и председателят тогава на Здравната комисия, не са разбрали за какво става въпрос. Стигнало се е до такова приемане на законопроекти, че даже с текста, гласуван от БСП, се е приела идеята за пасивна евтаназия, което е учудило някои от предложителите на законопроектите – и те не са разбрали какво се случва. Ако това е политическа воля, за какво говорим? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Проданова.
Има ли други народни представители, които ще се включат в обсъждането по тази тема? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за правата и задълженията на пациентите с вносител Ваньо Шарков и група народни представители.
Гласували 115 народни представители: за 10, против 9, въздържали се 96.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.


Съобщения за Парламентарен контрол на 23 октомври 2009 г. с начален час 11,00 ч.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на три въпроса от народните представители Кирил Гумнеров, Станислав Станилов и Румен Такоров.
Министърът на външните работи Румяна Желева ще отговори на два въпроса от народния представител Димитър Чукарски.
Министърът на здравеопазването Божидар Нанев ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос от народния представител Кирил Гумнеров и на питане от народния представител Иван Алексиев.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Стоян Иванов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Курумбашев и Иван Николаев Иванов, който поставя два въпроса.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на питане от народния представител Ангел Даскалов.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговор със седем дни са поискали, както следва:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на три въпроса, поставени от народните представители Димчо Михалевски (два въпроса), и Пламен Орешарски (един въпрос);
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев е поискал отлагане на два въпроса от народните представители Румен Петков и Калина Крумова;
- министърът на отбраната Николай Младенов – на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Яне Янев.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков поради предварително планирана служебна командировка.
Поради приключване на предвидената работна програма за тази седмица обявявам, че утре заседанието започва в 11,00 ч. с Парламентарен контрол.
Закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Секретари:

Митхат Метин

Бисерка Петрова