Председателствал: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Мариана Даракчиева и Пламен Нунев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 160 народни представители, налице е кворум.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, на Председателския съвет бе представен проект за работата на Народното събрание за периода 28-30 октомври 2009 г., както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вносител е Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приет на първо четене на 15 октомври 2009 г.
3. Проект на Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
4. Проект на Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са: Ваньо Шарков и група народни представители; Мартин Димитров и група народни представители – на втория законопроект; и третият законопроект е на Министерския съвет от 19 октомври 2009 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители на първия законопроект са Мартин Димитров и група народни представители, вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители са Лъчезар Тошев и Мартин Димитров.
9. Парламентарен контрол.
Той започва с разисквания по питането от народния представител Иван Алексиев към министъра на околната среда и водите Нона Караджова относно прекратено финансиране към общините по договори, сключени с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. След това ще преминем към отговори на въпроси и питания.
Тази сутрин е входиран до председателя на Четиридесет и първото Народно събрание проект за Декларация относно системното неизпълнение на задълженията си като народни представители на Сергей Дмитриевич Станишев, избран от 3 Избирателен район, Варна, и Ахмед Демир Доган, избран от 9 Избирателен Кърджалийски район. Тъй като проектът на декларацията – текстът и мотивите, са от такова естество, че намирам случая за изключителен поради системното неявяване на тези двама народни представители и неучастието им в работата на Народното събрание, на основание чл. 43, ал. 5 като т. 1 от прочетената ви програма предлагам да бъде включен проект за Декларация относно системното неизпълнение на задълженията си като народни представители на Сергей Дмитриевич Станишев и Ахмед Демир Доган.
Оттук следва, че предложените в Програмата за работата на Народното събрание точки ще се преномерират съответно от 2 до 10 включително.
Режим на гласуване за проекта на работна програма за настоящата седмица. (Шум от КБ.)
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Молим за изказвания по дневния ред. Какво означава „режим на гласуване”?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дневният ред е раздаден, всеки се е запознал, обявих режим на гласуване. (Шум и реплики от КБ: „Без диктатура!”.)
Гласували 164 народни представители: за 125, против 38, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение.....(Силен шум и реплики от КБ: „Процедура!”)
Ще ви дам възможност за процедура. Обявявам съобщение. (Силен шум и реплики от КБ.)
На основание чл. 75.......(Силен шум, реплики, тропане по банките от КБ.)
Уважаеми дами и господа народни представители, много ви моля да се успокоите!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Къде се намирате?! Водете заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Успокойте се, дами и господа народни представители! Докато вървеше гласуването, много внимателно следях, нямаше вдигната ръка за процедура. (Силен шум и реплики от КБ.) Предполагам, че от мястото, където се намирам, имам възможност да видя по-добре.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Имаме право на изказвания по дневния ред по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, ще Ви дам възможност да се изкажете, спокойно! Успокойте се! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Получихте ли съгласие помежду си кой от двамата ще вземе думата – господин Найденов или господин Местан, защото ако дам думата на единия, ще скочи другият. Разберете се помежду си кой от двамата ще вземе думата за процедура. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Последно, кой от двамата? Едновременно и двамата? (Шум, реплики, оживление, смях.)
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ангел Найденов, народен представител от 14. Пернишки избирателен район, заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция на България.
Вземам думата, госпожо председател, първо, за да възразя остро срещу начина на водене от Ваша страна.
Много Ви моля да не пренебрегвате факта, че дори в началото имаше желание от Парламентарната група на Коалиция за България, разбирам и от колегите от Движение за права и свободи, да изразят мнението си по предложението за проект за дневен ред на Народното събрание за тази седмица.
Госпожо председател, държа в ръцете си проекта на внесената програма в рамките на времето, което предвижда Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, в който проект няма точка проект за декларация относно системното неизпълнение на задълженията си като народни представители и т.н.
Както Вие отбелязвате, тази точка е внесена като предложение днес и материалът дори не е раздаден, камо ли да бъде разглеждан от народните представители. С оглед на това, госпожо председател, първото ми възражение е, че нямате процедурно основание да предложите да бъде включена тази точка в дневния ред на Народното събрание по начина, по който го правите.
Второ, използвам процедурната възможност, госпожо председател, да предложа прегласуване на проекта за дневен ред, изразявайки аргументите си от процедурно естество против включването на подобна точка.
Разбира се, съдържателните аргументи ще ги изложа, ако изобщо народните представители подкрепят включването на подобна точка в дневния ред, но ще Ви кажа, че е срамно това, което правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
В такъв случай трябва да гласуваме направеното процедурно предложение за прегласуване.
Само да припомня на господин Найденов, явно от емоция не ме е чул добре: „На основание чл. 43, ал. 5”, възпроизвеждам текста на нашия правилник, „в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание”. На това се мотивирах и заради това, след като прочетох предварително раздадената ви програма, включих и тази точка. Има направено процедурно предложение за прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По начина на гласуване! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за дневен ред.
Гласували 182 народни представители: за 126, против 56, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Процедура, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура - господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, следваше първо да подложите на гласуване предложения проект за дневен ред, внесен вчера до 16,00 ч., както изисква правилникът и след като бъде приета програмата за седмицата, тогава по реда на чл. 43, ал. 5 да предложите промяната в нея.
Вие постъпихте по начин, който прави приемането на програмата за седмицата невалидно. Затова Ви предлагам да отмените това гласуване, да подложите на гласуване първо проекта за програма, внесен вчера, след това да аргументирате необходимостта от включването на допълнителна точка и по нея да се гласува отделно.
Така че, госпожо председател, ако искате да спазвате правилника, единственото, което можете да направите, е да отмените това гласуване и да подложите последователно на гласуване проекта за програма и предложението Ви за допълнителна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Пирински.
Моят прочит на правилника е различен от Вашия, поради което приключихме с приетата програма за тази седмица. (Шум и реплики от КБ.)
Господин Местан, заповядайте от името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи възразявам остро срещу ангажирането на пленарната зала с един проблем, който не е от компетенциите на останалите парламентарни групи, извън тези, чиито народни представители и лидери са обект на политическа оценка.
От тази висока трибуна всяка една парламентарна група може да изразява всякакви политически оценки, включително и за своите политически опоненти! Естествено е – Вие сте в правото си да го направите и от името на няколко парламентарни групи, които формират управляващото мнозинство. Точно затова е трибуната на Народното събрание.
Но има разлика между политическа декларация от името на парламентарна група и осъждането на поведение на народен представител с акт на Народното събрание. Това е поредното усилие за превръщането на Четиридесет и първото Народно събрание в конвент, в орган, който да се произнася по всички въпроси, независимо дали те са от компетенциите на това Народно събрание или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, извинявайте много, влизате по същество, което не е тема на изказване от името на групата. Това е точка в дневния ред. По същество ще имате възможност да вземете отношение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, което в момента правите, е още едно доказателство за това, че се поставяте и над правилника, и над установените принципи за парламентарна дейност. Парламентаризмът предполага да оставите представител, член на ръководството на една парламентарна група да изрази спокойно позиция на парламентарната група. Това е свещено право. Дори и Вие не сте в състояние да ни го отнемате.
Това че вкарахте точката в дневния ред в грубо нарушение на правилника, позволявайки си Ваш собствен прочит на нещо, което не позволява какъвто и да е по-различен прочит, освен това, когато предлагате точка извънредно, да подложите отделно тази точка на гласуване е по-малкият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, нарушавате правилника и ще Ви отнема думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: По-големият проблем е... (Народният представител Лютви Местан продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, в чл. 44, ал. 6 се казва, че веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях представител да вземат отношение по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато поискат думата. Техните изказвания са до 10 минути. Вие се изказвате по въпрос, който е включен като т. 1 от дневния ред за настоящата седмица и конкретно за днешния ден.
Няма да Ви дам думата, господин Местан. Моля Ви, заемете си мястото – ще имате възможност да се изкажете по същество. Това, което правите в момента, е грубо погазване на правилника и приетите от нас правила. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и Атака. Народният представител Лютви Местан продължава да говори при изключени микрофони.)
Много моля квесторите да покажат мястото на господин Местан. (Народният представител Лютви Местан продължава да говори при изключени микрофони. Квесторите застават до трибуната. Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и Атака.)
Господин Местан, много Ви моля, в добрия тон на парламентарната етика, заемете мястото си! (Народният представител Лютви Местан продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ и Атака.)
Преминавам към съобщения:
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Ваньо Шарков оттегля внесения от него на 2 октомври 2009 г. Законопроект за лекарствените средства в хуманната медицина, № 954-01-26.

Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 октомври 2009 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители са Мартин Димитров и Иван Иванов. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители Драгомир Стойнев и Михаил Миков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, а съпътстваща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление, както и Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносител Лъчезар Иванов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по здравеопазването и на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносители са Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси като водеща и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подкомисии: Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Яне Янев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Алексиев към министъра на околната среда и водите относно прекратено финансиране към общините по договори, сключени с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Вносители са Искра Фидосова и група народни представители;
- Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка („България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”), вносител е Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисия по околната среда и водите;
- Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев с вносител Стоян Мавродиев;
- Законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България, от 29 декември 2006 г. за изменение на член 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока предвиден в чл. 9 (4) на Протокол 2 към Европейското споразумение. Вносител е Министерски съвет. Разпределен е на водещата Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстващи са Комисията по външна политика и отбрана, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите с вносители Иван Алексиев и група народни представители, с водеща Комисията по околната среда и водите, а съпътстваща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. с вносител Явор Нотев.
Общият брой на постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 21-27 октомври 2009 г. е 12.
Преди да преминем към т. 1 от днешния дневен ред, от името на парламентарна група има думата господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Позволете ми да прочета Декларация на парламентарна група на партия „Ред, законност и справедливост”:
„Убедени в необходимостта от равноправно и достойно членство на България в Европейския съюз ние от парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” настояваме да бъдат ефективно защитени националните интереси във връзка с ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Аргументите за защита на българската атомна електроцентрала са поне в четири порядъка.
Първо, технически аргументи – АЕЦ „Козлодуй” е най-проверяваната атомна електроцентрала в света. Всички компетентни международни органи установиха отсъствие на технически проблеми по функционирането на ІІІ и ІV блок и без изключение констатираха тяхната годност за многогодишна експлоатация. Безусловно такива бяха констатациите и на партньорската проверка от Групата по атомни въпроси към Съвета на Европейския съюз през 2004 г. Според различни експертни анализи ІІІ и ІV блок могат безпроблемно да работят поне до 2025-2030 г.
Юридически аргументи: през 2002 г. с дело в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург беше доказано, че „Европейската комисия няма и никога не е приемала официална позиция за българските атомни реактори”.
Комисията официално призна пред Европейския парламент, че няма общи критерии за безопасност на Европейския съюз, въпреки че години наред се твърдеше, че българските реактори не отговарят на европейските стандарти.
Глава „Енергетика” в преговорите за членство в Европейския съюз беше затворена през 2004 г. от министъра на външните работи в нарушение на Решение на Върховния административен съд, с което беше отменена правителствената позиция по тази преговорна глава.
В нарушение на Конституцията на Република България не беше изпълнено Решението на Народното събрание от 23 януари 2009 г., с което Министерският съвет беше задължен да предприеме действия по рестартиране на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” и да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат становището си по извеждането от експлоатация на наскоро затворените ядрени реактори.
През 2002 г. Гражданският комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй”, обединяващ изключително авторитетни български учени и интелектуалци, внесе в Народното събрание най-голямата в българската история подписка с искане за провеждане на референдум за малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Позор за една европейска парламентарна демокрация беше фактът, че бившия главен секретар на Народното събрание обяви по Националното радио, че подписката е загубена, както и че тя сега беше случайно намерена захвърлена в една неизползвана досега стая.
Икономически аргументи: предсрочното извеждане от експлоатация струва на България средно около 500 млн. евро за всеки от реакторите по данни от централата, което осъществява извеждането. Загубите на Отечеството от предсрочното спиране на четирите малки реактори се изчислява по различни критерии между 10 и 17 млрд. евро, което включва преки разходи, косвени разходи и пропуснати ползи. Отделно следва да се изчисляват косвените загуби за българската икономика от значителното повишаване на цените на тока, отразяващо се на всички цени и на общата конкурентоспособност на българската икономика.
Открит остава въпросът защо ни се предлагат тези 300 млн. евро за допълнителна компенсация? Ако спрените реактори са били настина опасни, защо Европа трябва да ни плаща за нещо, което застрашава най-много именно нас? И защо като са опасни не поиска да бъдат спрени още през 2002 г. заедно с І и ІІ блок? А ако пък реакторите са безопасни, защо трябваше да бъдат спирани? И защо вместо да поиска от Европа тяхната по-нататъшна експлоатация, България се съгласява да получава панихидни подаяния несъизмерими със загубите? Триста милиона евро са сума, която ІІІ и ІV блок осигуряваха на страната ни само за година и половина.
Затварянето на реакторите е дейност продължаваща десетилетия наред, разходите по които „остават изцяло за сметка на българската страна, съгласно Споразумението с Европейската банка”. Загубите за България са преки – стотици милиони евро за извеждането от експлоатация, които Европейския съюз не покрива, пропуснати ползи от неосъществен износ, досегашно и предстоящо драстично повишаване на цената на тока с над 200% за последните 7 години и с не по-малко с 20% за следващите години по прогнози на синдикатите, което съсипва бизнеса и бедното население и допълнително натоварва неекологичните ТЕЦ-ове заедно с тежките задължения по Протокола от Киото, а в моменти на пиково натоварване не е включен и внос, разбира се, още по-скъп.
Тежки са и последиците за целия регион. Почти всичките ни съседи, без Румъния,
купуваха евтин ток от АЕЦ „Козлодуй”, а ІІІ блок на централата спаси Олимпиадата в Атина през 2004 г.
Четвърто, морално политически аргументи: отношението към ядрената енергетика в света и най-вече в Европа е радикално променено. САЩ удължават поне с две десетилетия живота на своите реактори от аналогично на българските поколения, Великобритания започва разгърната програма за строеж на нови атомни електроцентрали, Германия вече официално се отказа от затварянето на своите реактори. Дори до скоро антиядрена държава като Италия планира строеж на атомна централа.
Европейският съюз формулира и започна осъществяването на нова енергийна политика с акцент върху намаляването на парниковите емисии в атмосферата, включително с насърчаването на енергопроизводства, които не произвеждат парникови емисии, каквото на първо място е ядреното енергопроизводство.
Прилаганата от Европейския съюз политика спрямо Литва, Словакия, Чехия и България е непоследователна, без правна и техническа основа, с дълбоки различия между отделните страни. Втори блок в АЕЦ „Игналинан” в Литва работи и днес, макар че е много далеч от равнището на безопасност на българските реактори, които спряха още през 2002 г., респективно 2006 г.
Без ясен критерий са и тъй наречените обезщетения за различните новоприети страни, затварящи реактори. Даването на допълнително обезщетение е ясно признание за реалността и обосноваността на искането за повторно пускане на българските реактори, защото за всички е ясно, че те бяха спрени без технически и правни основания. Подобно обезщетение е унижаващо за България. То не компенсира нито преките разходи, нито пропуснатите ползи и директните загуби за българската икономика, а е и инструмент за смълчаване на справедливите български искания за отваряне на спрените реактори. Козлодуй отново стана символ на националната саможертва и остана най-болната тема на българското гражданско общество, чието обществено мнение и до днес е категорично – 74% искат събуждане на реакторите.
В началото на 2007 г. по инициатива на тогавашните кметове на София – Бойко Борисов, и на Козлодуй – Милко Торбов, в Българската академия на науките беше проведена Международна кръгла маса, която призова, цитирам: „Приемане на официална позиция на българското правителство, според която България ще изпълнява поетите ангажименти, но затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй” е неоснователно, крайно неизгодно за България, за целия Балкански регион и за самия Европейски съюз, поради което настоява за гъвкав подход и по-справедливо преразглеждане на въпроса за ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Българското правителство да проведе консултации за свикването на Европейска конференция относно бъдещето на атомната енергетика в съюза, в рамките на която да намери решение и въпросът за българските атомни мощности.”
Без отговор остават множество въпроси: Защо позицията на днешното българско правителство е различна? Защо не беше направен поне опит за постигане на отваряне на реакторите? Бившият министър-председател Сергей Станишев поде мащабна кампания за отваряне на ІІІ и ІV блок и тя свърши в деня, в който започна. Обикновена PR-акция ли беше това или бившето правителство наистина имаше намерение да предприеме сериозни действия, но пак някой отвън не му позволи? И ако да – къде отвън? От Брюксел ли? От Москва ли? Дали е вярно, че тези, които искаха да строят АЕЦ „Белене”, всъщност затвориха четирите блока на АЕЦ „Козлодуй” и продължават да налагат своята воля?!
Въз основа на изложеното Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” настоява българското правителство да откаже получаването на допълнителни компенсации – безсмислени и унизителни, и да предприеме съобразени с европейското законодателство и общия европейски интерес действия за възобновяване на експлоатацията на доказано безопасните ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” в защита на българския национален интерес. Правителството или президентът на републиката да внесат предложение за референдум – да се предприемат ли законосъобразни действия за възобновяване на експлоатацията на ІІІ и ІV блок като доказано безопасни? Председателят на Народното събрание да разпореди внесената през 2002 г. подписка с искане на референдум да бъде върната на вносителя – Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй”. Защото Апостолът на свободата, с чиито завети започна работа този парламент, ни е завещал ясно: да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили!”
Позволете ми в последните 20 секунди, госпожо председател, да Ви поднеса две уникални издания на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй” – „Червената книга за Козлодуйския въпрос на България” на български и на английски език, които са ценно помагало в защита на националните интереси, Вашата роля в която защита смятам за несъмнена. Благодаря за вниманието. (Подава й двата екземпляра на книгата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО СИСТЕМНОТО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ КАТО НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ – ИЗБРАН ОТ 3. МНОГОМАНДАТЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН ВАРНА, И АХМЕД ДЕМИР ДОГАН, ИЗБРАН ОТ 9. МНОГОМАНДАТЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН КЪРДЖАЛИ.
От името на вносителите има думата господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди представянето на Декларацията бих желал да направя процедурно предложение, а то е предвид важността на тази декларация и това, което българският народ очаква от нас – нека тази първа точка от дневния ред да бъде излъчена директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Моля да поставите на гласуване предложението. (Смях в блока на КБ.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Стига бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направено е процедурно предложение. Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 130, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на партия „Атака” на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме този проект за декларация, с която, както разбрахте, осъждаме системното неизпълнение на задълженията на Сергей Станишев и Ахмед Доган.
Самата Декларация е озаглавена „Декларация относно системното неизпълнение на задълженията си като народни представители на Сергей Дмитриевич Станишев – избран от 3. Многомандатен избирателен район Варна, и Ахмед Демир Доган – избран от 9. Многомандатен избирателен район Кърджали”.
„Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България декларира:
Със системното си отсъствие от пленарни заседания в работата на Четиридесет и първото Народно събрание, народните представители Сергей Дмитриевич Станишев и Ахмед Демир Доган показват скандално незачитане на задълженията и отговорностите, поети от тях в качеството им на народни представители, пред избирателите в съответните райони, както и пред целия български народ, тъй като всеки народен представител представлява всички български граждани. Това поведение започна и продължава в Четиридесет и първото Народно събрание, в което са участвали на пленарни заседания само по няколко пъти, и нито веднъж в работата на Парламентарните комисии. (Реплика в блока на КБ.)
Действията на всеки народен представител са въпрос на личен морал, но той е преди всичко акт на отговорно политическо и държавническо поведение. Няма съмнение, че народните представители Сергей Дмитриевич Станишев и Ахмед Демир Доган с неуважителното си отношение към парламентаризма уронват авторитета на институцията Народно събрание.
Народното събрание декларира, че ще пази авторитета си на върховна институция в Република България и решително се противопоставя на неуважителното отношение на народните представители Сергей Станишев и Ахмед Доган, което те системно проявяват чрез незачитане и неизпълнение на конституционните си задължения.
Декларацията е приета от Четиридесет и първото Народно събрание на 28 октомври 2009 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.”
Мотивите да внесем това наше предложение са следните.
Сергей Станишев – председател на БСП и председател на Парламентарната група на Коалиция за България, и Ахмед Демир Доган – председател на ДПС и председател на Парламентарната група на ДПС – първият, Сергей Станишев, е избиран неколкократно за народен представител, а вторият – Ахмед Доган, е избиран за народен представител от Великото Народно събрание досега във всички народни събрания, като и двамата са били и председатели на парламентарните си групи. Въпросните депутати са участвали в единични пленарни заседания. Ахмед Доган никога не е участвал в работата на парламентарни комисии, а Сергей Станишев – само в работата на комисии в Тридесет и деветото Народно събрание. (Реплики от КБ.)
Българските граждани, медиите и обществените организации многократно са поставяли въпроса относно техните безпричинни отсъствия, които са явно незачитане авторитета на институцията Народно събрание и представляват брутално и подигравателно отношение към избирателите от районите, в които те са били избрани. Съгласно Конституцията те представляват като народни представители своите избиратели от районите и целия български народ. Ето защо се налага Народното събрание да защити своя авторитет и да излезе с настоящата Декларация, с която да се противопостави и осъди неуважителното и презрително поведение на народните представители Сергей Станишев и Ахмед Доган. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Атака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване се е записал народният представител господин Ангел Найденов. Заповядайте.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да изразя категоричното ни несъгласие и острото ни възражение срещу подобна точка в дневния ред на Народното събрание и, разбира се, да изразя и несъгласието си със съдържанието на политическата декларация, която е предложена от Парламентарната група на „Атака” и което, за съжаление, очевидно се подкрепя от останалите парламентарни групи на управляващата коалиция.
Аргументите, дами и господа народни представители, са от процедурно, от съдържателно и от политическо естество.
Първо, включването на подобна точка в дневния ред на Народното събрание представлява пълно погазване и пренебрегване на правилата и на процедурите, които са гласувани най-вече с участието на народните представители от мнозинството. Същността и самата демокрация са правилата и процедурите. Погазването на правилата и на процедурите де факто е погазване на демокрацията.
Какви са аргументите за подобни твърдения? Заедно с народния представител Георги Пирински ги изложихме - че включването на подобна точка по начина, по който това беше направено сутринта, не отговаря и съответно е нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Още повече това е валидно, когато видим, че на практика тази декларация е внесена днес сутринта, не е разпределена на съответна комисия. Има, разбира се, такава комисия, на която би могла да бъде разпределена декларацията, но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е наистина погазването на правилата и на процедурите.
От съдържателно естество, дами и господа народни представители, погледът върху съдържанието на декларацията показва откровени недомислици и абсолютно несъстоятелни твърдения. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Извинявайте, но да си присвоявате правото в Четиридесет и първото Народно събрание да осъждате и да оценявате действията на народни представители от всички, както се изразяват вносителите, народни събрания е просто проява на парламентарна гротеска.
От политическа гледна точка този проект на декларация представлява един елементарен реваншизъм. Разбира се, не е учудващ фактът, че вносителите са Парламентарната група на „Атака”, но не разбирам защо следвате предложенията, които правят тъкмо „Атака”?
Същевременно искам да ви кажа, че това е своеобразна политическа репресия и пътят, по който вървите, не само че не утвърждава авторитета, не изчиства образа на Народното събрание, а на практика поставя срамно петно върху образа на Четиридесет и първото Народно събрание.
Дами и господа народни представители, враждата, езикът на омразата, който използвате и който налагате като тон и като взаимоотношения в Четиридесет и първото Народно събрание, няма да изведе Народното събрание на добър край. Съветвам ви да не ползвате тези похвати.
В знак на протест Парламентарната група на Коалиция за България ще напусне пленарната зала и няма да участва в работата на Народното събрание. (Парламентарната група на Коалиция за България напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Найденов.
За реплика думата има госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми колеги от Коалиция за България, съжалявам, че напускате залата и не можете да чуете дебата по тази толкова важна за Четиридесет и първото Народно събрание тема. Защото престижът и името на институцията Народно събрание е важно не само за нас като народни представители, а и за целия български народ, защото тези хора – българските избиратели, гласуваха за нас да бъдем техни представители тук и да осъществяваме нашите задължения и отговорности, които ни е възложила Конституцията.
Уважаеми господин Найденов, надявам се да гледате от телевизора в парламентарната си група, може би сте стигнали вече дотам.
По отношение на първото нещо, което казвате, че възразявате по отношение на това, че с тази декларация се погазват правата на народните представители.
Господин Найденов, погазват се правата на институцията Народно събрание с поведението на Ахмед Доган и на господин Станишев, погазват се правата на българските граждани като наши избиратели, защото по Конституция народните представители представляват българския народ. В чл. 67 от Конституцията е записан този текст – народните представители имат задължения и отговорности.
По отношение на възраженията как се води и се председателства Събранието – има правилник, неведнъж ставаше въпрос от тази трибуна. Колегите от Коалиция за България да си прочетат правилника кога могат да правят изказвания, кога процедури и какво могат да съдържат те.
По отношение на изказването, касаещо, че има политическа репресия и реваншизъм. Колеги, не смятам, че в тази зала има някой, който приема на сериозно едно такова твърдение и изказване. Няма нито политически реваншизъм, нито политическа репресия.
Господин Найденов каза, че е срамно да се чете такава декларация и да се обсъжда в парламента.
Господин Найденов, колеги от Коалиция за България и от Движението за права и свободи, не е срамно да се обсъжда текст на такава декларация. Срамно и неуважително е вашето поведение не само към всички останали народни представители, към представителите на медиите, а и към целия български народ, който ни избра да бъдем народни представители и да осъществяваме функциите, които ни е възложила Конституцията, а именно законодателна и парламентарен контрол. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители за втора реплика? Няма.
Естествено няма как господин Найденов да ползва правото си на дуплика, тъй като не присъства в залата.
За изказване се е записал народният представител Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние поканихме двама народни представители да идват на работа, а вместо това техните колеги се присъединиха към неидването на работа, което е странно. (Ръкопляскания в залата.)
Единственото право, което погазваме с тази декларация, е правото на господин Станишев и на господин Доган системно да не ходят на работа.
Знаете ли, че три милиона български граждани всеки ден стават рано сутрин и отиват на работа? И ако три пъти без обяснение, без разумна причина не го направят, ще бъдат уволнени. Аз не виждам с какво господин Доган и господин Станишев са по-различни от тези три милиона български граждани? Тяхното поведение е неуважително към собствените им избиратели, към техните парламентарни групи, но и към българския парламент и към всички български граждани.
Така че не виждам нищо неразумно, нищо нечестно, нищо дискриминационно в тази декларация. Ние просто казваме с най-добрия възможен тон: моля ви, колеги, заповядайте, идвайте на работа. Защото дебатът в парламента ще бъде по-качествен, ако всеки един човек, който е избран за депутат, е тук в тази зала и взема отношение по всички въпроси. Виждаме, че има народни представители, а именно господин Станишев е тук всеки петък. Ние просто казваме: освен всеки петък, да заповяда и в сряда, и в четвъртък. Това е цялата работа. Неговият принос тогава към работата на Народното събрание ще бъде още по-значим и още по-сериозен.
Друго нещо, колеги, никой не е задължен да се кандидатира за народен представител, ако не смята да присъства на заседанията. Има негови колеги, има други хора, това не е задължение, а е право на избор на всеки български гражданин. След като се е кандидатирал, не трябва без уважителна причина да не присъства на заседанията.
Най-накрая, колегите от Синята коалиция имат много сериозни и разумни бележки по самия текст на декларацията – не е изпипана. Нека да бъде изпипана. Думата „осъждане” е подходяща за Народно събрание, колеги. Тези редакционни бележки нека да бъдат взети предвид и да бъде изчистена, защото основният аргумент трябва да остане неуважението към тази институция и към всички български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за реплика към изказалия се народен представител Мартин Димитров? Няма.
За изказване думата има народният представител Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес нагледно видяхме как хората от ДПС и от Коалиция за България изпълняват своя ангажимент към народа. Днес нагледно видяхме тяхната невъздържаност и тяхното поведение, когато говорим за нарушения на правилника на Народното събрание, за едно грозно явление – неприсъствието на работа. Днес Ангел Найденов и Лютви Местан се опитаха да защитят своите лидери – напълно нормално, но ние тук, представителите на ГЕРБ в Народното събрание дойдохме с идеята авторитетът на Народното събрание да бъде издигнат на най-високи позиции. Видяхте, че авторитетът на Народното събрание постепенно с налаганите методи от председателката на Народното събрание, от политическа партия ГЕРБ накараха и направиха така, щото всички тук, които сме в тази зала, да работим и творим закони. Много въпроси възникват днес по повод на тази декларация, внесена от Парламентарната група на „Атака”. Защо лидерът на ДПС Ахмед Демир Доган от Великото Народно събрание се кандидатира за народен представител, когато нито една законодателна инициатива лично не е направил? Не е присъствал в работата на нито една комисия.
Със същото бихме се отнесли и към дефилиращият, ще го нарека депутат, Сергей Дмитриевич, който идва тук, за да се покаже, че е жив и няма срам от това, което е направил. От тази висока трибуна прави собствен PR, за да може да стабилизира позициите си в партията и да сочи с пръст своите безобразия, да ги нарека.
Какво означава – напускането на ДПС ? Ние сме съгласни с това да не ходи на работа и да не ходим на работа. Същото се отнася и за техните коалиционни партньори. Напълно нормално, даже аз очаквах едновременно да напуснат залата, тъй като те са 2 в 1, само че с различна оцветка.
Тук днес ние искаме да заявим, че е крайно време Ахмед Доган и Сергей Дмитриевич да знаят, че всичко онова, което правят и безобразията, които правят, ще имат своето възмездие. Искам да кажа и следното. Най-вероятно те са народни представители, за да се ползват от защитата на народния представител, която им се дава. Възможно е затова да са народни представители тук. И крайно време е да сложим точка на техните своеволия и безобразия, че са над закона и над всичко в тази държава.
Ние от политическа партия ГЕРБ, и аз в това число, не мога да остана безразличен към безобразията и след това същите тези хора ще диктуват морал, ще се изказват авторитетно пред обществото, ще говорят, ще дават съвети, ще ни напътстват. Откъде накъде? Откъде накъде, питам аз: на народа вече му омръзна от такива псевдоводачи, които се водят само от икономически интереси и обръчи от фирми. Обръчи от фирми, които подхранват и захранват Движението за права и свободи.
Е, господа от Движението за права и свободи, как защитавате, по какъв начин защитавате своите представители тук, като ви няма! Още много бих могъл да говоря по тази тема, но мисля онова, което започнахме днес, трябва да бъде продължено и чрез нашата законодателна инициатива. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещи да репликират народния представител Лъчезар Иванов? Не виждам.
За изказване думата има народният представител Волен Сидеров. Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Като човек, който е бил свързан с медиите дълги години, съм свикнал да правя, когато обсъждам нещо, първо, един анализ на това, какво се е случило. Винаги съм се дразнел и на колеги от медиите съм казвал: не трябва коментарът да изпреварва събитието. Това, което се е случило, да бъде изпреварено от коментар най-често на човек, който даже не знае какво е станало. В случая виждаме една подобна драматизация от страна на парламентарните групи на БСП и ДПС. Драматизация на една декларация, която констатира факти. Нищо друго, освен факти! Ако някой ми докаже, че Ахмед Доган се е появявал тук, в тази зала, извън откриването на това Народно събрание, нека да го докаже по някакъв начин, аз ще си оттегля декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И избора на Министерския съвет.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е факт – той просто отсъства, няма го. Наистина няма да повтарям, колегите, които се изказаха преди мен, това е не само неуважение, това е абсолютно доказателство за неговите думи, които бяха заснети и показани, знаете, в един скандален телевизионен материал, когато той обяснява на своята аудитория, на своите избиратели, как той раздава парчетата от баницата, раздава парите и от фондове, и всякакви пари, и как нямат никакво значение депутатите, тези които стоят в залата и ходят там всеки ден на работа като някакви чиновници. В това свое изказване той изрази цялото си презрение към парламента и показа начина, по който работи ДПС – задкулисен начин, непрозрачен, недемократичен!
БСП, за съжаление, защото там има избиратели, които все още вярват в демокрацията и социалната идея, за тях казвам, за тяхно съжаление БСП потвърди, че мисли по същия начин. Защото какво казва сега поведението на тези две парламентарни групи? То казва следното: ние сме съгласни да не идват на работа Ахмед Доган и Сергей Станишев. Ами, тогава, Лютви Местан да не се упражнява тук във високия наратив, както той обича да се изразява, в забързани словесни гимнастики, а да дойде и да каже тук:: „Аз, Лютви Местан одобрявам Ахмед Доган да не идва никога на работа. Аз го одобрявам”.
Нека Ангел Найденов да не използва такива квалификации от общ характер кое е срамно и кое не е срамно, а да каже: „Аз одобрявам Сергей Станишев да не идва в залата и само в петък да излиза да си прави своите рекламни изказвания, нападки срещу правителството, което в момента между другото има рекорден вот на одобрение от хората”. Всъщност това е важното. Същите тези хора казват, когато се срещаме с тях, че много се дразнят, когато виждат празна зала. Българите не харесват залата да е празна и ти да не уважаваш техния вот, с който са те избрали. Това е очевидно, това е ясно. И само това ни накара да направим тази декларация. Тя отговаря на вижданията на избирателите, на всички нас. Тук ще отворя една скоба, за да направя една бележка относно един типичен похват, стар комунистически похват, който Ангел Найденов го използва – вклиняването. Ами защо вие, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, се съгласявате с предложението на лошата „Атака”. Хайде, тя е лоша, знаем каква е, но вие защо се съгласявате? Недейте така! Този комунистически похват е действал винаги, когато те са на власт и не са на власт. Сега започват да го упражняват отново.
И аз затова искам да се обърна към тук присъстващите, защото всъщност това е днес истинското Народно събрание, с един колегиален призив да не обръщаме никакво внимание на тези интриги, да не се вслушваме в тях. Защото те са отрова, те са нещо, което е създадено да трови. Те искат да забият клин в подкрепата на това правителство и премиер, който, пак ще повторя, има невиждан досега рейтинг на одобрение. Това е социологически факт. Това не е куртоазия. Това не е тук някакъв начин, по който да похваля министър-председателя. Това е факт. Има един човек, който се е заел истински – аз съм убеден в това – да движи напред държавата. Трябва по всякакъв начин да помагаме за това.
Аз се обръщам към колегите от Синята коалиция и от РЗС – нека да забравим тези някои наши мисли и страсти, които ни се въртят в главата, когато искаме да работим за партийния егоизъм. Аз съм убеден, че в България нещата ще отиват към едно политическо уедряване. Ще отиват към слагане на правила. Ето ние сега започваме да слагаме правила и веднага виждаме реакцията на тези, които досега управляваха без правила. Те не искат правила. Те скачат и започват да се държат истерично, защото виждат нещо много просто. Да, парламентът има право да приема декларации, решения и проектозакони и няма никакво нарушаване на правилника в случая. Председателят на парламента има право да вкарва точки в дневния ред и също няма нарушения на правилника.
Но ние нямаме нужда да се оправдаваме. Ние трябва да придвижим нещата по пътя, по който сме тръгнали. Защото той е правилният път. Вижда се подобрението на хората. Пак ви казвам, и завършвам с това, това е най-важният критерий, не какво ще каже Ангел Найденов, не какво ще каже Лютви Местан, а какво казва българският народ. Той в момента казва: „На прав път сте! Давайте така, не отстъпвайте! Ние ви подкрепяме!”. Това е най-важното, дами и господа. Имаме ли го пред себе си, успехът е гарантиран. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сидеров.
Има ли реплика към изказването на господин Сидеров? Няма желаещи.
Има думата за изказване господин Иван Костов – заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Категорично се присъединявам към изразеното вече становище от Синята коалиция в подкрепа на тази декларация.
В цялата история на Народното събрание на Република България няма пример като Ахмед Доган на системно отсъствие и незачитане на правата, на задълженията и отговорностите на народен представител. Специално за него, просто той е уникален. В този смисъл Народното събрание досега е търпяло и не е взимало отношение. Въпросът е дали и това Народно събрание ще търпи. Правилно е да не търпи. Едновременно с това обаче нека да бъдем наистина много прецизни в текста и да не допускаме утре лесно да бъде атакувано това отношение, което ще изрази Народното събрание.
Какво имам предвид? Първо, ние не можем да вземем отношение за дисциплината на тези народни представители в предишни народни събрания. Ние отговаряме за това Събрание. Ние сме 41-то Народно събрание. Затова декларацията трябва да се ограничи за отношението им към 41-то Народно събрание, въпреки че е вярно, че Ахмед Доган не е участвал и в други народни събрания.
Второ, няма конституционно задължение народният представител да присъства в залата на Народното събрание. Формално погледнато в Конституцията не е записано – може би е пропуск, защото ако Конституцията запише задължение народният представител да идва в Народното събрание, ще трябва да запише и санкция. Ние можем това да го направим и да вменим задължение на народния представител да посещава Народното събрание. Но това е въпрос на воля на конституционното мнозинство. Но не можем да се позоваваме на такова нещо.
Трето, Мартин Димитров вече каза - Народното събрание не може да осъжда, съдът осъжда. Аз предлагам друга форма – остро да порицаем. Ние можем да наложим глоба, можем да направим нещо от този тип. Не можем да осъждаме, защото ще се превърнем в орган, който просто не знае какви са правата му.
Следващото, не можем да твърдим, че те имат презрително отношение. Не можем да твърдим. Те могат да имат отношение на пълно незачитане, но презрителното отношение иска двустранност. Аз не приемам, че те изразяват по отношение на мен презрително отношение, като не идват тук. Предполагам, че никой от вас не би приел такова нещо за себе си, защото то е и персонално и т.н. Има и други слабости в текста. Например, морал – моралът не е акт, и не от морала произтича отговорното политическо поведение и пр.
И накрая аз предлагам следния редактиран текст. Ако искат вносителите, да се съобразят с него. Ще го прочета и ще го оставя на председателя на Народното събрание.
„Със системното си отсъствие от пленарните заседания и от работата на 41-то Народно събрание народните представители Сергей Станишев и Ахмед Доган показват скандално незачитане на своите задължения и отговорности пред избирателите. Те имат само по няколко участия в пленарните заседания на Народното събрание, нито веднъж не са участвали в работата на парламентарните комисии.
Действията на всеки народен представител са проява на политическо и държавническо поведение. Те са публична демонстрация на личния му морал. Но едновременно с това неуважителното отношение на Сергей Станишев и Ахмед Доган към парламента уронва авторитета му.
Четиридесет и първото Народно събрание решително се противопоставя и остро порицава поведението на господата Сергей Станишев и Ахмед Доган на системно незачитане и неизпълнение на задълженията и отговорностите им на народни представители”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли реплика към изказването на господин Костов?
Има думата за изказване народният представител Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз считам, че декларацията на колегите от „Атака” е много навременна – навременна, защото даже преди две седмици аз прочетох декларация на парламентарната група на ГЕРБ, която касаеше авторитета на най-висшата институция в България. Това е Народното събрание.
За да бъда разбран и от обикновените хора, искам да дам съвсем житейски примери. Ако в една фирма ръководството на фирмата, ръководителят, не ходи на работа, какъв авторитет ще има тази фирма сред партньорите си и сред другите фирми? Както е и в държавните институции, защото сега знаете, че сме упреквани, особено в петъчния ден, на което ще се спра след това, за политически репресии едва ли не, за политически чистки.
Ето, тук е проблемът, колеги. Виждате и в отговорите на нашите министри, че точно тези хора, които не работят, премахвайки ги, по думите на господин Найденов, това е репресия. Ако не ходиш на работа, не вършиш работа и те уволнят, това вече е репресия. Той самият го каза преди малко. Аз не смятам, че това е репресия.
Да, в правилника има точка, в която се казва, че могат да се наложат наказания – отнемане на възнаграждението. В живота, аз като ръководител на фирма ви казвам, след като накажа един човек по един начин и виждам, че той изобщо не възприема и продължава да си прави същите нарушения, какво следва? Естествено, че следва някаква по-строга мярка, каквато е сегашната декларация.
Естествено, че трябва да защитим не само себе си и авторитета на Народното събрание, а ние трябва да защитим и държавността в България, която ежедневно се вижда, че липсва.
Репресия е това, което те бяха създали – ДАНС и другите служби, които да преследват медии, хора от медиите и политици.
Упрекът беше, че тази декларация е внесена сутринта и защо трябва да се разглежда веднага. Това е естествено, колеги. Има ли клевета, нещо невярно в тази декларация? Тя е кратка и съвсем ясна, касае поведението на двама депутати и то председатели на парламентарни групи, които би трябвало да дават пример.
Стигам до определението що е то „опозиция”. Явно колегите отляво през последните четири години бяха се вживели в ролята на управляващи и явно са забравили що е то „опозиция”. За тях „опозиция” е неработещата част в парламента, това е опозиция – да не работят, да излизат в петък и да казват: „Какво става с това Народно събрание, то не работи?!”
Що се отнася до петък и тяхната работа, хората, зрителите и нашите избиратели имат възможност да наблюдават, че те присъстват първите 15 минути, за да прочетат някоя безсмислена и популистична декларация и след това всички напускат, оставяйки един-двама, които да задават въпроси на министрите. Жалко, че ние, които знаем как работи нашето правителство, оставаме тук да слушаме, а те дори не проявяват уважение към колегите си, задали въпросите, за да чуят отговорите. Защото ако стоят и слушат тук, ще разберат, че всички усилия, които влага нашето правителство, е да оправя бакиите и да се бори с престъпното управление от времето на господин Станишев.
Ние подкрепяме тази декларация. Смятаме, че това трябва да стане модел на поведение и практика на 41-то Народно събрание. Както дадохме пример с негласуването с чужди карти, така трябва да дадем пример в обществото как трябва да работим, защото не можем да искаме особено в криза фирмите и институциите да работят, а ние да не работим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Велчев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по обсъжданата декларация?
Господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, взехме под внимание предложенията за редакционни промени, които направи господин Костов, и сега ще ви прочета декларацията така, както предлагаме да я приемем:
„Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

ДЕКЛАРИРА:
Със системното си отсъствие от пленарни заседания в работата в 41-то Народно събрание народните представители от Коалиция за България Сергей Дмитриевич Станишев и от ДПС Ахмед Демир Доган показват скандално незачитане на задълженията и отговорностите, поети от тях в качеството им на народни представители пред избирателите от съответните райони и пред целия български народ, тъй като всеки народен представител представлява всички български граждани. Това поведение започна и продължава и в 41-то Народно събрание, в което са участвали на пленарни заседания само по няколко пъти и нито веднъж в работата на парламентарните комисии.
Действията на всеки народен представител са въпрос на личен морал, но той е преди всичко акт на отговорно политическо и държавническо поведение. Няма съмнение, че народните представители Сергей Дмитривиеч Станишев и Ахмед Демир Доган с неуважителното си отношение към парламентаризма уронват авторитета на институцията Народно събрание.
Народното събрание декларира, че ще пази авторитета си на върховна институция в Република България и решително се противопоставя на неуважителното отношение на народните представители Сергей Станишев и Ахмед Доган, което те системно проявяват чрез незачитане и неизпълнение на конституционните си задължения.
Декларацията е приета от 41-то Народно събрание на 28 октомври 2009 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение на възражението за понятието „конституционните си задължения”, господин Чуколов, да остане само „задължения”, защото те се съдържат в правилника ни и произтичат от различни нормативни актове?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, приемате ли този вариант с актуализирания текст? Има знак за съгласие.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за декларация, както бе обобщен след направените изказвания от един от вносителите - народният представител господин Чуколов.
Гласували 134 народни представители: за 133, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Декларацията е приета единодушно.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДАЛЕЧНО ОПОЗНАВАНЕ И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА КОРАБИТЕ (LRIT) НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ”.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Моля председателят господин Вълков да ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение съгласно чл. 33, ал. 2 от нашия правилник в залата да бъде допусната госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят представителя на изпълнителната власт в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии
и съобщения относно Законопроект за ратифициране на
Договора за предоставяне на данни от Европейския център
за далечно опознаване и проследяване на корабите ( LRIT)
на Изпълнителна агенция „Морска администрация”,
№ 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 15.10.2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22.10.2009 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите (LRYТ), на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 15.10.2009 г.
Законопроектът беше представен от господин Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
На Осемдесет и първата си сесия Комитетът по морска безопасност (MSC) на Международната морска организация (IMO) с Резолюция MSC.202(81) прие допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), с които се предвижда изграждане и задължително използване на Световната система за далечно опознаване и проследяване на корабите (LRIT). С новото правило 19-1 на Глава V „Безопасност на корабоплаването” се уреждат изискванията към оборудването на морските кораби и бреговите съоръжения, съставляващи Световната система за събиране и разпространение на информация за местоположението на корабите, с цел повишаване сигурността на корабоплаването, предотвратяване на терористични актове, както и повишаване на безопасността и предпазване на морската среда от замърсяване.
С това допълнение на SOLAS всички правителства, които са страни по Конвенцията, включително правителството на Република България, следва да създадат или да се присъединят към Център за данни от LRIT, който да обслужва корабите и институциите на съответната държава.
На заседанието си от 1-2 октомври 2007 г. Европейският съвет изрази съгласието си за създаване на Център на Европейския съюз за данни от далечното опознаване и проследяване на корабите, който ще се управлява от комисията в сътрудничество с държавите членки чрез Европейската агенция за морска безопасност (EMSA).
На 11 декември 2008 г. Европейският съвет прие резолюция, с която се допълват и уреждат някои неразрешени до този момент въпроси и по-конкретно проблемите, свързани с отвъдморските територии и с трети държави, както и с финансирането на допълнителни доклади LRIT.
На проведените работни срещи между EMSA и администрациите на страните – членки на Европейския съюз, Норвегия и Исландия с компетентност в тази област беше разгледана, обсъдена и одобрена формата на договор. Всяка от администрациите на държавите – членки на Европейския съюз, Норвегия и Исландия трябваше да сключи такъв договор с EMSA. Договорът е стандартен и еднакъв за всяка от страните, използващи услугите на Европейския център. С това се осигурява интегрирането на корабите, плаващи под знамето на всяка страна в LRIT системата, обменът на данните от LRIT с другите центрове, изградени от другите администрации, и използването на LRIT информацията, приета от тези центрове. При подписване на договора всяка държава прави вноска в EMSA в размер 3000 евро съгласно чл. 9, т. 7 от договора.
Договорът за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите (LRIT) на Изпълнителна агенция „Морска администрация” е подписан от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” на 17 юни 2009 г. в Лисабон.
Тъй като Договорът за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” предвижда финансови задължения за българската администрация, е необходимо на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България той да бъде ратифициран със закон от Народното събрание.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите (LRIT) на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 15.10.2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Постъпил е доклад от съпътстващата Комисия по външна политика и отбрана.
С доклада ще ни запознае господин Живко Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
„Съгласно приетите на Осемдесет и първата сесия на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация изменения в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море се предвижда изграждане и задължително използване на Световната система за далечно опознаване и проследяване на корабите. По силата на решение на Европейския съвет (1-2 октомври 2007 г.) се създава съответният Център на Европейския съюз за данни от далечното опознаване и проследяване на корабите. Центърът ще се управлява от Комисията в сътрудничество с държавите членки чрез Европейската агенция за морска безопасност. Всяка от страните – членки на Европейския съюз, следва да сключи договор с Европейската агенция за морска безопасност, с което да се осигури интегрирането на корабите, плаващи под знамето на всяка страна в Световната система за далечно опознаване и проследяване на корабите. При подписване на договора всяка държава прави вноска в Европейската агенция за морска безопасност в размер на 3000 евро. От българска страна е подписан от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” на 17 юни 2009 г. в Лисабон.
Тъй като Договорът за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” предвижда финансови задължения за българската държава, е необходимо на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да бъде ратифициран от Народното събрание със закон.
Предвид мотивите към законопроекта и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тодоров.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси като съпътстваща, от която не е постъпил доклад.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по обсъждания законопроект? Не виждам.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Процедура – заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: На основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме процедурното предложение да бъде гласуван на второ четене обсъждания законопроект.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за предоставяне на
данни от Европейския център за далечно опознаване
и проследяване на корабите (LRIT) на Изпълнителна
агенция „Морска администрация”

Член единствен. Ратифицира Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите (LRIT) на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, подписан на 17 юни 2009 г. в Лисабон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Моля господин Вълков – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Преди да представя доклада на комисията правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения господин Първан Русинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете в залата заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Това е доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2009 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията относно подкрепата на текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 3 т. 2 се изменя така:
„2. от държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за редакцията на § 1.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Министерството на извънредните ситуации” и „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
б) в изречение трето думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. В ал. 4 думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за редакцията на § 2, с който се правят изменения в чл. 10 от закона.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като по следващите три параграфа – параграфи 3, 4 и 5, няма направени предложения за изменение между първо и второ четене, предлагам те да бъдат гласувани ан блок.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме параграфи 3, 4 и 5, съгласно предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа и предлага неговата редакция да бъде отразена в Допълнителна разпоредба:

„Допълнителна разпоредба

§ 6. В останалите текстове на закона думите:
1. „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” и „Председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят съответно с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационни технологии и съобщенията”.
3. „Министерството на транспорта” и „министъра на транспорта” се заменят съответно с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме редакцията на § 6 в „Допълнителна разпоредба”, съгласно предложението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Към следващите § 7 и 8 няма направени предложения и допълнения между първо и второ четене и предлагам да бъдат гласувани ан блок.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте редакцията на § 7 и § 8 съгласно предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, а с това и на второ гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Следващата точка от нашата програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ.
Постъпило е предложение от председателя на комисията Стоян Мавродиев.
Господин Мавродиев, моля да ни запознаете с проекта на решение.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви прочета проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
„Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев с 4 месеца.”
Всички имате мотивите. Надявам се да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Найденов. (Смях и реплики в ГЕРБ.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Добре би било да подчертая, че тази реакция е неуместна (смях и оживление в ГЕРБ).
Уважаеми дами и господа народни представители, при създаването на Временната парламентарна комисия чрез позиция на Парламентарната група, а и в изказванията на отделни народни представители от Коалиция за България, ние изразихме нашите резерви към факта на създаването на такава комисия. Те бяха резерви, свързани със самото създаване като процедура, резерви по отношение на предмета на дейност, резерви по отношение на сроковете, и разбира се, резерви относно целесъобразността от съществуването на такава комисия на фона на съществуващата контролна система на държавата.
Искам веднага да подчертая, че и тогава, и сега нямаме никакви притеснения относно предмета на дейност, назначенията и сделките, с които се занимава или би трябвало да се занимава тази комисия. Разбира се, дали сме доказателства с подкрепата на предложенията за различни одити от страна на Сметната палата.
Сегашното предложение, дами и господа народни представители, на практика потвърждава скептицизма, с който се отнесохме към създаването на тази комисия, и оправдаване доверието, което изразихме към създаването на подобна, макар и временна парламентарна комисия. Всъщност, дами и господа народни представители от мнозинството, предложението за удължаване на срока на действие на комисията е косвено признание за несъстоятелността на предварително заявеното намерение комисията да завърши проверките, които възнамеряваше, в рамките на двата месеца.
Второ, това предложение е пряко доказателство за неспособността да се направи разчет за съществуването на комисията в съответствие с предмета на дейност, с обема на работа, с който беше натоварена комисията, с отговорностите, които й бяха гласувани с това решение. Може би по-точно е да се каже, че към създаването на тази комисия се подходи без ясна представа за предмета на дейност, без ясна представа с какво точно ще се занимава комисията, по какви правила, по какви процедури и в крайна сметка по какъв начин ще замести стотиците служители, които се занимават с подобен род проверки и дейност в контролните структури и ведомства на държавата.
Ако видим впрочем челото на вносителите на първоначалното предложение начело с лидера на СДС, може би не е толкова трудно да отгатнем и да видим, че в случая доминиращ е бил по-скоро стремежът да се търси пропагандният ефект, да се търси политическият реваншизъм, който следвате още оттогава. И днес беше най-ярката представа и проява по първа точка, отколкото практическият резултат от съществуването на подобна комисия.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо председател! Мисля, че тези пестеливи мотиви, които бяха представени от страна на вносителя в лицето на председателя на комисията, не са достатъчни, за да аргументират предложението за удължаване срока на тази комисия.
Моля ви от процедурна гледна точка да поканите още веднъж председателя на комисията да представи пред Народното събрание една по-пълна картина на това какво е свършила в рамките на тези два месеца комисията, която беше избрана с решение на Народното събрание, колко заседания е провела. Защото аз вярвам на моите колеги, които са членове на комисията, но аз не мога да повярвам, че комисията за тези два месеца или повече от два месеца е провела само три заседания, две от които са процедурни, свързани със самото създаване на подобна комисия. Какви са резултатите, какви са аргументите, които предопределят или предпоставят съществуването на подобна комисия?
Второ, мисля си, че не е достатъчно - относно това, което е посочено в мотивите – да се каже, че обемът, сложността и комплексността на получените данни налагат удължаване на срока. Извинявайте, но кажете кой е този обем? Колко са тези сигнали? Кои са тези назначения? Кои са тези сделки, които изискват удължаването на срока на действие на комисията с четири месеца? И защо с четири месеца? Отказът да бъдат представени тези данни и тази информация за дейността на комисията ще потвърдят няколко неща като впечатление от създаването и от съществуването на подобна комисия.
Първо, че в създаването и чрез създаването на тази комисия доминира желанието да се търси пропаганден ефект от съществуването на подобна комисия, без значение какъв ще бъде срокът й на действие, а не практическият резултат от нейното функциониране.
Второ, че съществуването на комисията се разглежда като своеобразен контрапункт на съществуващите контролни структури. Всъщност може да се каже, че съществуването на комисията до голяма степен ще служи, за да се пренапишат заключенията на контролните органи, ако те не намират нарушения в действията на правителството през последната година от неговото съществуване.
Трето, призивите, намеренията за намаляване на комисиите, с които започна това Народно събрание, за ограничаване на административните разходи, са евтин трик, демагогия, с която мнозинството няма никакво намерение да се съобразява. Дами и господа народни представители, ще се съгласите, че дейността на тази комисия е свързана с разходи, за обслужването, за администрацията, за състава, за възнаграждението. Следователно вие влизате в разрез с вече заявените си намерения и то на фона на кризата, която всички твърдите, че е толкова страшна и силна и която аз не се наемам да коментирам или да опровергавам като ваше твърдение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за реплика, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, слушах с интерес пространните анализи, които току-що направихте върху работата на комисията, смисъла и значението за съществуването й въобще. Честно казано аз се уморявам от тежкия чиновнически език, който използвате вие в БСП с доста кухи фрази, безсмислени анализи, синтактични анализи (ръкопляскания от ГЕРБ), на ясно и точно написаните мотиви. Мисля, че губим пленарното време на колегите в залата, губим енергията на всички нас, за да слушаме тези безсмислени синтактични анализи.
Ако мога, разбира се, да се върна към казаното от колегите по декларацията, свързана с господин Станишев и с господин Доган. Мисля, че хубаво би било вие в парламентарната група на Коалиция за България да говорите малко повече помежду си, защото излиза, че вашите представители в комисията – господин Орешарски и господин Овчаров гласуваха за удължаване на срока на тази комисия по предложените от нас мотиви и предложения. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
Господин Найденов, явно не сте запознат, защото групата ви не участва в заседанията и в работата на парламента. Комисията гласува единодушно за тези мотиви и за това предложение, от всички парламентарни групи.
Освен това държа да Ви уведомя, че не е детската мечта нито на мен като председател на тази комисия, нито на колегите, създали тази комисия, да се занимаваме с поредното провалено управление на БСП. Всеки път, когато БСП дойде на власт, виждаме провали в стил Жан Виденов или Сергей Станишев. Честно казано аз имам мечта и тя е в България да има добро управление, да има прозрачно управление, да не се занимаваме с корупционните сделки на БСП и на ДПС. Тогава би било прекрасно енергията на управляващото мнозинство, енергията на българското правителство да отива в това да се занимава със смислени неща като данъчни реформи, като подобряване на бизнес климата, като това България да бъде добро атрактивно място за живеене, което за съжаление не е след вашето управление. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Само още едно изречение. Вие знаете за обема от неща, които трябва да разглеждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Господин Мавродиев, нито психоанализата, нито граматическият разбор, нито още по-малко политическото нравоучение, Ви отиват. Не са Ви най-силната страна и не се упражнявайте от парламентарната трибуна в тези области. Беше хубаво вместо реплика на мен, да отговорите на всички народни представители, на присъстващите гости в залата, а и на всички, които отразяват днешното заседание. Вашата реплика ме кара още веднъж да Ви попитам: колко заседания проведе комисията ви за два месеца? Вярно ли е, че заседанията на комисията са само три, от които две са свързани с учредяването на комисията, с приемането на правила, с назначаването на персонал?
Имате един сигнал, който е свързан с ушиването на знамената, поставени по граничните пунктове на Република България. Ако това е разтърсващият сигнал, който записвате в мотивите, че е обемно, съдържателно и изисква четири месеца разследване – извинявайте, но това е смешно. Аз Ви попитах няколко прости неща: какви са резултатите от Вашата дейност до сега? С какво аргументирате съществуването на тази комисия? Кое налага удължаване на срока – конкретно какви факти, какви получени сигнали, какви назначения, какви разследвания, какви сделки, какъв обем, на каква стойност? И защо с четири месеца? Иначе логиката, която следвате може да предполага да се превърнете в постоянна комисия. Предложете се и си носете отговорността! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли друг народен представител, желаещ да се изкаже?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата като член на тази комисия. Изслушах внимателно пледоарията на господин Найденов. Господин Найденов, смятам, че Вашите аргументи са несъстоятелни. Ще започна с фактите.
Решението за предложения за удължаване срока на комисията беше взето с единодушие от всички членове на комисията (шум и реплики в КБ), както каза и господин Мавродиев включително и от двамата представители на БСП. Логично е да се очаква, че ако една парламентарна група обсъжда и решава проблемите на своето парламентарно поведение в рамките на групата, мнението на двамата представители на БСП – господин Орешарски и господин Румен Овчаров, е изразявало Вашето становище.
Интересно е да се знае защо в рамките на няколко дни парламентарната група, чийто говорител в момента е очевидно господин Найденов, е сменила своето становище? Както Вие задавате въпроси, така отправям въпрос и към Вас. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще дам думата на всеки един народен представител от Коалиция за България, но, колеги, нека да се изслушваме и това да стане не от място, а от тази трибуна.
ИВАН ИВАНОВ: На второ място, искам да отбележа, че комисията сама по себе си не може да се произнесе по предмета на нейната дейност, ако не получи подробната информация, която се очаква от органите на изпълнителната власт. Ние не сме разследващ орган, господин Найденов, но ние с вота на народните представители бяхме конституирани като комисия, за да получим тази информация и да се произнесем по нея именно, свързана със сделките, с разходите и назначенията през последната година от управлението на Сергей Станишев.
Вие отправяте упрек, че комисията удължава своята дейност с цели четири месеца. Искам да Ви напомня, господин Найденов, че в Народното събрание и в предишните, в които Вие сте бил депутат, това се е случвало нееднократно. Последният пример, който ще Ви дам е, че Временната анкетна комисия за проучване на причините за катастрофата на влака София-Кардам, която беше създадена, докладва резултатите от своето проучване повече от година след създаването й и се касае за един конкретен инцидент в железопътния транспорт. Тук се касае наистина за едно море от назначения, от сделки и от разходи.
Освен това искам да напомня, че се касае за период, когато бяха спрени финансираните от Европейския съюз както по предприсъединителни програми, така и по оперативните програми на Съюза. С други думи трябва да кажем на българското общество кои са причините за това и в същото време кои са причините без обезпеченост да се финансират целево определени проекти. Трябва, разбира се, да се каже и истината за някои от назначенията, които бяха станали скандално известни.
Всичко това, уважаеми колеги, наложи комисията да излезе пред вас с искането да бъде удължен мандатът на комисията, за да може наистина перфектно, въз основа на материалите, които очакваме да получим, да се произнесем и да отговорим на очакванията както на вашите, така и на българското общество, поради което ви призовавам да подкрепите предложението, което господин Мавродиев направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разбираемо е, господин Иванов, защо нашите членове на комисията са гласували „за” – за да не ги обвинявате, че нещо искат да се прикрива. (Смях в залата.)
Второ, Коалиция за България още не е заявила позицията си как ще гласува по удължаването на срока. Само че искаме да чуем някакъв смислен аргумент. Два месеца – три заседания. Заплати получавате, като че сте имали 10-15 заседания, както всички други комисии. Прокламирахте, че съкращавате комисиите, а чрез квази временни комисии създавате постоянни комисии, за да си уплътнявате възнагражденията. Това е простият въпрос. Или чакате да подмените администрацията и да я притиснете по другата линия, за да започне да ви подава сигнали и да си осмислите тази въртележка. Направете си една постоянна комисия.
Кажете един смислен аргумент какво е свършила комисията? Един не прозвуча тук. Морализаторствате, казвате, разказвате, обещавате. За два месеца имате три заседания! Какво направихте на тези три заседания? Какво решихте, какво извършихте? Да видим какво сте работили, защото за тези четири месеца, ако имате шест заседания, или осем, след четири месеца пак ще цъфнете тук и ще кажете: може ли да удължим срока с още шест месеца? Кога ще свършите? Като сте работили два месеца, поне в главите ви очерта ли се предметът, който да лимитира както времето, така и ресурса, с който да го свършите? Или госпожа Цачева ви осигурява бюджетно, действате си, пей живот, два месеца – три заседания, четири месеца – шест заседания. Това е простият въпрос.
Това ви пита колегата Ангел Найденов и това е въпросът, който нас ни интересува, за да си формираме някаква позиция. А вие: гласувал този, гласувал оня. Кажете нещо конкретно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Това, което говорите, не отговаря на истината и ще Ви кажа в две посоки.
Първо, по отношение на възнагражденията – практика, която въведе Четиридесетото Народно събрание за подкомисиите и временните комисии, никой не е заявил, че тези подкомисии, които бяха създадени – две на брой, ще получат възнаграждение. Може би Вие го решавате, но това нещо е Ваше собствено тълкувание, което не отговаря на истината. Заявявам го съвсем ясно, защото правилникът на Народното събрание беше променен, но вероятно Вие тогава, както често Ви се случва, отсъствахте от пленарната зала. (Смях в залата.) Така е. Прочетете разискванията по правилника в протокола на Народното събрание.
По отношение на второто, което казвате за смислените аргументи. Има ли по-смислен аргумент от този, че поради големия обем работа представителите на изпълнителната власт, не администрацията, господин Миков, ние не работим с администрацията, министрите са тези, които подготвят и ще подадат отговор до комисията по въпросите, които сме им поставили в тези три насоки – разходи, назначения и сделки. При получаването им това веднага ще бъде обект на разглеждане и на изслушване дори на министрите от комисията.
По отношение на една груба манипулация, която направи господин Ангел Найденов, заявявайки, че за ушиване на знамена сме обсъждали въпроса, това, господин Найденов, е действително невярно. Причината е, че ние получихме писмо от областния управител на област Русе, но не се касае за ушиване на знамена, а се касае, уважаеми колеги, че край Дунав мост са издигнати два пилона и всеки един от тези пилони струва близо по 233 хил. лв. За два пилона тогавашното правителство е похарчило 466 хил. лв. Такива пилони са издигнати на не по-малко от 15 гранични поста на България.
Господин Найденов, Вие лесно можете да оцените колко милиона са дадени от републиканския бюджет, от джоба на българските данъкоплатци за строеж на пилони. Това е по сигнала, а не за шиене на знамена. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов има думата. След това ще направим почивка, след което ще продължим с обсъжданията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам да ви предупредя за една лоша парламентарна практика, на която да не се поддавате. Сроковете за дейност на повечето от анкетните комисии да бъдат увеличавани по два или три пъти и вместо в предвидените два месеца да работят шест или повече месеци и това да се превърне в постоянна пропагандна трибуна, която вместо с реално управление да се занимава с управлението, което вече е приключило.
Не намерих нищо по-подходящо да кажа освен това, което съм казал в деня, в който се обсъждаше и гласуваше създаването на тази комисия. За съжаление моите опасения днес напълно се потвърждават. Аз имам право да кажа това, защото тогава гласувах в подкрепа на предложената от вас комисия като предмет и като срок за нейната дейност. Тогава нямаше позоваване на сложността, обема и комплексността на задачите, с които сте се заели, а сега в кратките мотиви от две изречения или по-малко виждаме това позоваване.
Вие тук трябваше днес да ни представите, ако не междинен доклад за дейността на комисията, не само от гледна точка на нейната собствена организация, но и на характера на получените сигнали и предприетите действия, за да искате ние да удължаваме срока и да очакваме, че в оставащите месеци, в които може тя да продължи да работи, ще бъдем свидетели на някакви конкретни резултати. Вместо това в мотивите дори ръководството на комисията не излага някакви смислени основания, които да съдържат фактология, не казвам квалификация, а фактология, за да имаме доверие, че комисията ще се занимава със сериозна дейност.
Да ви припомня още нещо, което казах съвсем накратко. Приемайки формирането на комисията, Вие трябва ясно да заявите, че в срока, който й е отреден, ще докладвате резултатите такива, каквито са, така както би трябвало, добавям, че това продължава да бъде актуално сега, министър-председателят след няколко месеца трябва да ни информира по различните твърдения, обвинения, които се повдигат на думи, включително за криминални действия в отделни сектори на управлението, че ще има годни досъдебни производства и те ще бъдат придвижени към съдебната власт. След няколко месеца, ако няма такива резултати, ние трябва да смятаме, че всички последващи твърдения са чисто политически мотивирани.
Имайте предвид това, защото не може постоянно вие да започвате със създаване на настроения срещу опозицията и да изчерпвате или до голяма степен да използвате вашето време само за ретроспекция на управлението. Това може да бъде вършено между другото и с конкретни данни.
Точно поради тази причина сега не виждам основание защо да ви даваме мандат за удължаване на срока на комисията. Ако вие ни бяхте представили или ако все още можете да ни представите какво очаквате да получите, какво сте получили, какви изводи сте направили, ние можем да кажем: да, трябва да продължи да се работи още един-два месеца по тази обемна тема и Народното събрание да разгледа представения доклад.
Къде са твърденията от отделните министри, които бяха направени в първите седмици след изборите? Те не са ли на вниманието на комисията, актуални ли са? Ако са верни, тогава защо не са материали? Или вие чакате някакви сигнали от граждани, все едно че ние сме някаква обществена организация, която трябва да разчита само на инициативността на хора, които са външни по отношение на управлението. Тези въпроси започват да придобиват тенденциозен характер и самите вие да дезориентирате обществото докъде то има основание да бъде критично настроено и откъде вие се опитвате да се разтоварите от собствените си управленски отговорности.
Един от упреците, който бих отправил към управлението, е, че държавни институции и представители на местната власт независимо от тяхната политическа подкрепа са допуснали действия, утвърждаване на проекти, някои от които са резултат на лобиране, а други дори на нарушение на закона и от това има хора, включително от ГЕРБ, които са се облагодетелствували, а днес искат да бъдат съдници на предишното управление. Този извод сигурно ще го направят българските граждани не след дълго и аз ви призовавам да се вгледате и в себе си, защото за тези пилони сигурно са се изразходвали много средства, но е много важно кой ще танцува около тези пилони след няколко месеца. Благодаря ви. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте за реплика, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Стоилов, ако не се лъжа, Вие бяхте председател на Правната комисия в предишното Народно събрание и сте парламентарист с доста значителен опит във вече няколко народни събрания. Струва ми се, че точно Вие като юрист от кариерата трябва да познавате добре практиката, че никога досега не е имало междинни доклади по отношение на работата на някоя временна комисия. Това е по отношение на искането Ви за доклад.
Иначе, що се касае за материалите до момента, в комисията са постъпили, ще си позволя да ви кажа няколко изречения по тази тема, въпреки че не съм длъжен да го правя... (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.) Постъпили са стотици страници и материали от различни министерства, областни управители и други първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които се анализират и обработват в момента. Това е било докладвано на вашите членове, включително от Коалиция за България, и те са напълно наясно с това, както и всички останали членове на комисията.
Що се отнася до политическата трибуна, която Вие използвате по повод искането за удължаване срока на комисията, да говорите за лобиране от страна на депутати на ГЕРБ, това са клевети, господин Стоилов. Ако имате сигнали, моля да ги предоставите официално.
Не на последно място, искам да Ви напомня, че ние още при създаване на комисията декларирахме, че няма да получаваме възнаграждения и не желаем такива, господин Стоилов. Мисля, че това беше насочено основно към господин Миков, тъй като той повдигна въпроса. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да Ви уверя, че ние няма да получаваме възнаграждение за работата в тази комисия. Както ви казах, хората – членове на тази комисия, разбира се, визирам най-вече хората от мнозинството, имаме достатъчно друга сериозна работа за вършене. Аз лично съм член на две от тежките комисии, господин Стоилов, така че това е нещо, което обществото изисква от нас. Не е наше желание да имаме постоянна комисия или да губим времето си с разследване на провалилото се управление на господин Станишев. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Стоилов? Не желаете.
Давам 30-минутна почивка.
Пленарното заседание ще започне в 11,50 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи народни представители да вземат участие в дебата по проекта за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев?
Народният представител Иван Костов иска думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Ние ще подкрепим и аз лично ще гласувам за това удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на сделките, разходите и назначенията, осъществени от предишното правителство в последната година на неговия мандат.
Но ще бъде не добре, ако вие не бъдете информирани и да се каже тук, че основната причина за забавянето на анализа и изводите от комисията е обстоятелството, че контролните органи на национално ниво и вътрешноведомствените контролни органи по министерствата и ведомствата не са в състояние да произведат за този кратък срок необходимата информация във вида, в който тя е необходима за комисията. Очевидно трябва да се вземат сериозни мерки, за да заработят тези контролни органи, да им бъде дефинирана достатъчно точно задачата и да бъдат принудени да я свършат.
Аз не изключвам - вероятно за това трябва да направим дебат - на много места по министерствата и ведомствата и по националните контролни органи да има нежелание да се разкрият точно тези страни от дейността на предишното правителство. Това е основната причина тази комисия, на която ние тук възлагаме голяма надежда и която беше образувана по наше предложение – по предложение на „Синята коалиция”, да не бъде ефикасна досега.
От друга страна, аз искам да обърна внимание на обстоятелството, че членовете от целия политически спектър на комисията са подкрепили удължаването на срока. Тоест хората, които работят вътре, си дават сметка, че трябва да се увеличи срокът.
Но, от друга страна, обръщам внимание чрез това изказване на правителството, на изпълнителната власт и на ръководството на парламента, че е необходимо активно съдействие тази комисия да получи информацията, от която се нуждае, и да направи своите изводи и заключения.
Госпожо председател, обръщам се към Вас също – Вие трябва да използвате авторитета на Народното събрание да предизвикате едно отговорно поведение от страна на всички национални контролни органи и от страна на ведомствата да отговорят по начина, по който трябва да отговорят на писмата, на запитванията, които комисията отправя. Защото в противен случай с формални отговори, със статистически данни, с обобщени справки тази комисия не може да стигне до никакви резултати.
Ние не правим тук статистическо изследване, ние си задаваме прости въпроси: подписани ли са договори без да има финансиране за това? Ето такъв вид въпроси поставяме и комисията пита: за какво са изразходвани основните разходи? Има ли при изразходването на разходите конкретни нарушения на процедурите и на законовите изисквания? Има органи за управление, управленски органи за усвояване на европейските програми. Защо примерно се спира изпълнението на определена програма, за да бъдат направени съответните проверки. Коя е причината, кои конкретни нарушения? Те трябва да бъдат казани. Кои назначения, кои големи разходи? Кои назначения? - „Човешки ресурси” в министерствата навсякъде са в състояние да отговорят веднага. Кой е предложен, какво е издигано, кой е назначаван и така нататък.
Абсолютно е недопустимо комисията да бъде бавена повече с формални отговори или с отговори от типа на отчитане на дейност с най-общи формулировки и статистически показатели.
Моля да приложите целия авторитет, с който разполагате, за да се дисциплинират всички и да изпълнят ангажимента си към комисията.
Накрая се обръщам и към представителите на изпълнителната власт. Не трябва да се гледа формално на тази работа на Народното събрание. Защо? Всеки министър може да разкрие нарушенията вътре в своето министерство, но само парламентарна комисия може да направи общите изводи и заключения, включително да произнесе политическите оценки какво всъщност се е случило. Това е като голяма мозайка, в която всеки отделен участник в изпълнителната власт на високо ниво може да посочи своята частица, но не може да види картината като цяло. Затова е създадена тази комисия. Обръщам се към всички членове на изпълнителната власт на висши длъжности: да подкрепят тя да изпълни своята роля. В противен случай ще излезе, че те не разбират каква е ролята на парламента за контрол в случая за наследството, оставено пред изпълнителната власт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Реплики? Няма желаещи народни представители да репликират изказването на господин Костов.
Има ли други желаещи да се включат в обсъждането на проекта за решение?
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм член на тази комисия. Трябва да кажа, че комисията досега – близо два месеца, не е свършила почти нищо. Има няколко процедурни решения, две седмици, може би и повече, време за размисъл.
Ние ще подкрепим удължаването на срока за действие на тази комисия, защото сме убедени, че всички институции, свързани с Народното събрание, трябва да работят ефективно. И се надяваме, че оттук-нататък тази комисия наистина ще заработи ефективно.
Моите лични впечатления са, че ръководството на комисията не знае какво да прави. Явно предметът на дейност на тази комисия е твърде широко дефиниран от пленарната зала. Така дефиниран, предметът й на дейност трябва да бъде конкретизиран. Там има ясно показани три основни направления. Нека ръководството на комисията да задължи или да настоява изпълнителната власт да даде информация за онези обекти, назначения и т.н., които да бъдат разследвани от комисията.
Да не би оттук-нататък удължаването на срока за действие на тази комисия с четири месеца да е прецедент за Народното събрание? Ако разгърнете и погледнете архивите на Събранието, ще видите, че това много рядко или почти никога не се случва за дълъг период от време. Не искам да мисля, че намеренията на управляващите са да превърнат тази комисия в политически трибунал, който да даде основания оттук-нататък дълго време да продължава да се говори за лошото наследство на управляващите.
Ние сме убедени независимо от нашата политическа принадлежност, че комисията трябва да работи обективно, да произвежда решения в духа на това, за което е избрана.
Освен това комисията заседава главно в петък, вероятно с намерението да не се участва активно в работата й, защото както знаете, особено в петък след обяд е времето, което трябва да бъде посветено на нашите избиратели. Пленарната зала не е единственото и основно място, където трябва да се изявява народният представител, натискайки клавишите, с които да гласува законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Реплики?
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Струва ми се, че всичко, което чух, може да бъде казано от човек, който никога не е участвал в работата на комисията. Доколкото си спомням, Вие редовно присъствате на провежданите заседания. Лично Вие на последното заседание коментирахте темата, че петък е най-подходящият ден за заседания на тази комисия, за да не съвпада с работата на постоянните парламентарни комисии и пленарните заседания. Малко съм учуден от доста йезуитския стил на дискусия, който въвеждате. Но с любов към точността дължа да отбележа, че самият Вие бяхте привърженик за петъчни заседания на комисията. Това по темата за заседанията.
Що се отнася до ръководството на комисията, което не знаело какво да прави, това също е голяма инсинуация и заблуда, защото самият Вие сте участвали в приемането на правилника, на всички писма, методологии и решения, вземани от комисията, в изпращаната кореспонденция до органите на изпълнителната власт. Има много добре свършена професионална работа по отношение на обхвата на въпросите и темите, от които се интересуваме да получим отговори, информация и документи. Мисля, че това е свършено по най-добрия начин и Вие самият сте участвали в одобряването на тези документи.
Оттук-нататък ние зависим от материалите и документите, получени от изпълнителната власт, за да се извърши съответният анализ и обработка на тези материали и сигнали, за да излезе комисията със свой доклад, политически и правен анализ на съответните разходи, назначения и сделки от мандата на кабинета Станишев. Знаете, че обемът на информация е огромен. Мисля, че трябва да бъдем по-практични и да не губим повече времето на Народното събрание в безсмислени псевдодискусии. Ако искате тази комисия да свърши своята работа, имаме нужда от време, за да бъде извършена работата по най-професионалния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика? Няма желаещи. Желаете ли да отговорите? Не.
Има ли друг народен представител, който има желание да се включи в дискусията? Не виждам.
Считам, че дебатите са приключили.
Моля, гласувайте проекта за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени през последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.
Гласували 140 народни представители: за 128, против 9, въздържали се 3.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата работна програма:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СИГНАЛИТЕ ЗА ОПОРОЧАВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 5 ЮЛИ 2009 г.
Постъпило е предложение от господин Явор Нотев.
Моля, имате възможност да запознаете народните представители с проекта за решение и мотивите към него.
ДОКЛАДЧИК ЯВОР НОТЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Раздаден е на всички като материал за днешното заседание по т. 4 проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. Проектът гласи:
„Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. с един месец.”
Към проекта за решение предлагаме на вниманието ви мотиви, които в сравнително пълен порядък отговарят на въпроси, породени от предложението ни за удължаване на срока на работа на комисията.
Ползвайки опита от дебата по предходната точка, ще си позволя да прочета тези мотиви, за да можем в тях да намерим отговори и да спестим време от дебата по приемане или отхвърляне на предложеното ви решение.
„С Решението за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание беше определен срок за представянето на доклад за резултатите от възложената на комисията проверка до 2 ноември 2009 г.
В изпълнение на решението комисията осъществи дейност в основните направления на възложената проверка, както следва:
Първо, проучване на материали, находящи се в Конституционния съд на Република България и съдържащи се в три на брой конституционни дела, поредни номера 8/2009, 9/2009 и 10/2009 г.
До 26.10.2009 г. – пояснявам, че това е датата на внасяне на предложението за удължаване на срока, затова ще я срещнете и по-надолу в текста, Конституционният съд се е произнесъл с решение по конституционно дело № 9/2009 г. и предстои произнасянето му по останалите две. За нуждите на разследването по дело № 10/2009 г. с предмет изборни нарушения при провеждане на изборите на територията на Република Турция съдът е изискал оригиналите на изборните книжа и ги е предоставил за работа на назначени по делото вещи лица.
На второ място, комисията е проучила сигнали, постъпили в секционните, районните и Централната избирателна комисия, както и резултатите от изследването на тези сигнали – със силите на комисията.
До 26.10.2009 г. в отговор на направеното до ЦИК запитване не сме получили обобщена справка за постъпилите сигнали и движението по образуваните пред избирателните комисии преписки.
Третото направление на проверката включва проучване на сигнали за нарушения на изборното законодателство, постъпили в управленията на Министерството на вътрешните работи.
Отговор на отправеното към министерството запитване получихме на 26.10.2009 г.
Материалът съдържа информация за проверени общо 254 сигнала, по които са образувани 81 досъдебни производства за престъпления против политическите права на гражданите, направени са откази за образуване на производство в отговор на 173 сигнала и са съставени 848 предупредителни протокола по чл. 56 от Закона за МВР.
Четвъртото проверено направление е на сигналите, получени директно от органите на Прокуратурата на Република България. Имаме справка–отговор от Върховна касационна прокуратура, постъпил в Народното събрание на 21.10.2009 г., в която ни се предоставя информация за проучени общо 294 сигнала.
Проучване на сигналите за нарушения, отнасящи се до работата на дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”. В отговора ръководителят на дирекцията е подал статистически данни за броя на сигналите. Отговора намираме за схематичен и непълен, поради което предстои изслушването на директора на ГД „ГРАО” господин Иван Гетов пред комисията.
Проучване на сигналите за допуснати нарушения в изборния процес от служители на Министерството на външните работи при провеждането на избори извън територията на страната. Подробен отговор получихме от министър Румяна Желева своевременно, но в него на исканията и въпросите, зададени от комисията, не е отговорено в пълнота по обективни причини – поради забавеното изпращане на изборните книжа от част от избирателните секции, организирани в чужбина, до министерството, а също и заради това, че част от тях пък са предадени за нуждите на процедурите, които текат в предходно споменатите институции.
В мотивите сочим и основание, което се отнася до това, че имаме за проучване и обобщаване данни, които са предоставени на комисията, за нарушенията, констатирани от неправителствени организации, наблюдавали и следили за честното и законосъобразно провеждане на изборите за Народно събрание.
Възложили сме и сме получили своевременно доклад от дирекция „Европейско право” на Народното събрание, който съдържа сравнително правна справка за действащото изборно законодателно в страни – членки на Европейския съюз, в частта, в която това законодателство урежда правото на участие в изборите на граждани на съответната държава, живеещи временно или постоянно извън нея. Тази справка е изготвена по предварително поставени въпроси. Въпросите са полезни с оглед на оценъчната дейност на комисията по констатираните нарушения при изборния процес в България.
От изложеното е видно, че проверката, възложена на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание, е обективно затруднена от обема на необходимата за проучване информация; забавената обработка на тази информация, доколкото тя е предмет на проверка по процедури, предвидени в действащото законодателство от различни институции в рамките на предоставената им от закона компетентност.
За изготвяне на цялостно и обосновано заключение на комисията по възложената проверка намираме за необходимо удължаването на срока за работа на комисията с един месец.”
Към така изложените мотиви позволете ми да добавя: подчертали сме в тях времето на получаване на информацията, която е изискана по инициатива на комисията, и е видно, че това е станало в един период след 20 октомври. Очевидно недостатъчно е времето до 2 ноември, когато изтича срокът съобразно вече гласуваното решение за приключване работата на комисията, за да се поднесе един задълбочен и аналитичен доклад на вашето внимание.
На второ място, искам да отбележа, че членовете на комисията не получават възнаграждение и за такова няма да стане и дума при евентуално решение за удължаване срока на работа на комисията.
Бюджетът, който е гласуван на комисията, е напълно достатъчен да посрещне и нуждите в рамките на този срок, който предлагаме да бъде отпуснат като допълнителен за работа на комисията. Впрочем той в една незначителна част е изразходван за нуждите на техническото обезпечаване работата на комисията.
Още нещо като предварителен отговор на въпроси, които биха били зададени. Комисията е провела 6 заседания досега, седмото предстои утре, четвъртък, от 14,00 ч. – традиционно това е часът на заседаване на комисията. Разбира се, ще отговорим и на други въпроси относно работата и предмета на комисията.
На този етап бих искал само да споделя впечатлението си, че представителите на всички парламентарни групи със своето участие в работата на комисията създадоха градивна атмосфера, градивен дух. На този етап не бих могъл да посоча слабости или пък действия, които да препятстват работата на комисията. Уверявам ви, че в рамките на този едномесечен срок с наличните материали, последните получени на 26-и, като изключа материалите, които все още очакваме от Централната избирателна комисия, но настоятелно изискваме – предполагам, че ще се справим с това със собствени сили на комисията, без да ангажираме ръководството на Народното събрание, ще можем да започнем една действително пълна работа по даване на оценка на сигналите, които са заявени по различните направления, и следвани от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Нотев.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по предложения проект за решение, с който се удължава срокът за работа на временната комисия? Да разбирам нежеланието ви за участие в дебат като знак за подкрепа на проекта за решение.
Има ли обструкции по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта за Решение за удължаване срока на работа с един месец на Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г.
Гласували 137 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Постъпил е Доклад от водещата Комисия по бюджет и финанси.
Моля председателят на комисията госпожа Менда Стоянова да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, имам процедура – моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите, и госпожа Диана Терзиева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика” на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Госпожо Стоянова, продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е Доклада на Комисията по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 26.08.2009 г., № 954-01-12, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на 27.08.2009 г. и № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.:
„На заседание, проведено на 22 октомври 2009 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, от народния представител Мартин Димитров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Владислав Горанов, директорът на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите госпожа Людмила Елкова, заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите господин Стоян Марков, директорът на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите господин Росен Иванов, главният юрисконсулт в дирекция „Разследване на особени случаи” в Националната агенция за приходите господин Петър Цанков и др.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от хармонизация на българското законодателство с изискванията на европейските директиви и решението на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и от прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Основните моменти в законопроекта са:
- предлагат се промени по отношение мястото на изпълнение на доставката на услуги. Действащото в момента основно правило е, че мястото на доставката на услуги е там, където е установен доставчикът. С приемането на новите изменения мястото на доставката на услуги ще зависи от статута на клиента, тоест когато услугите се предоставят на данъчно задължено лице, действащо като такова, мястото на доставката на тези услуги ще бъдат там, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Когато услугите се доставят на данъчно незадължено лице, се запазва старото правило – мястото на доставката да е там, където доставчикът е установил своята стопанска дейност. За една част от доставките на услуги се запазва принципът мястото на данъчно облагане да е там, където се извършва фактическото потребление, например доставките на услуги, свързани с недвижим имот, при пътнически транспорт и т.н.;
- въвежда се ново понятие „услуга по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства”. Мястото на изпълнението в този случай ще е там, където превозните средства се предоставят фактически на получателя по услугата;
- въвеждат се разпоредби във връзка със задължителна регистрация и дерегистрация на лицата, доставящи или получаващи услуги;
- предлага се в случаите на доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, и за които не е налице дължимост на плащане за период, по-дълъг от една година, да се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година;
- от обхвата на освободените доставки се изключва процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства;
- предлага се нулева ставка по отношение на плавателни средства в открито море и за въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;
- отменят се като задължителни реквизити във фактурите „име и фамилия на съставителя”;
- премахнати са ограниченията за право на данъчен кредит за получени доставки от дилър, когато той използва за осъществяване продажбата на стоки втора употреба. Данъчната основа при продажби на стоки от дилър ще се формира по общия ред;
- променя се срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит – от 3-месечен става 12-месечен;
- предлага се изменение, свързано с определяне на данъчната основа по доставки при условия на бартер, като данъчната основа ще е пазарната цена за всяка от получаваната стока или услуга;
- предлага се при регистрация по закона лицето да декларира електронен адрес за кореспонденция с приходната администрация;
- предлага се отмяна на разпоредбите, определящи поредност на лицата, от които следва да се търси отговорност по отношение на получател по облагаема доставка, отговорен за дължимостта и невнасянето на данък от друго регистрирано лице;
- предлагат се разпоредби във връзка с осигуряване на дистанционна връзка между Националната агенция за приходите и фискалните касови устройства, използвани от лицата;
- предлага се промяна на документите, необходими за доказване на нулева ставка от доставчика, за доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната.
Законопроектът на Ваньо Шарков и група народни представители беше представен от народния представител Мариана Даракчиева.
Със законопроекта се предлага да се въведе данъчна ставка в размер на 7 на сто за доставка на лекарствени продукти и на учебници и учебни помагала.
Законопроектът на Мартин Димитров и група народни представители беше представен от народния представител Мартин Димитров.
Със законопроекта се предлага:
- намаляване на срока за възстановяване на ДДС – до 10 дни от изтичане на срока за декларирането му – за всички лица;
- изплащане на лихва за забава при всяко възстановяване след 10-дневния срок, независимо от извършването на ревизии;
- предлага се въвеждане на нови възможности за ускорено възстановяване на данъка при представяне и на други обезпечения, освен на обезпеченията в пари и банкова гаранция, допустими съгласно Данъчноосигуригелния процесуален кодекс;
- запазване на процедурата по приспадане на данъка за възстановяване, но само по желание на лицата.
След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която се изразиха становища за подкрепа като цяло на законопроекта, внесен от Министерския съвет, въпреки несъгласието на някои от членовете на комисията с предлаганото изменение на чл. 177, с който отпада поредността на лицата при търсене на отговорност по отношение на получателя по облагаема доставка, отговорен за дължимостта и невнасянето на данък от друго регистрирано лице, както и с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 за установяване на дистанционна връзка на Националната агенция за приходите с фискалните устройства на данъчно задължените лица.
Законопроектите с вносители народният представител Мартин Димитров и група народни представители и народният представител Ваньо Шарков и група народни представители не получиха подкрепата на членовете на комисията. Аргументите както на членовете на комисията, така и на представителите на Министерството на финансите срещу предлаганите диференцирани данъчни ставки за лекарствени продукти и учебници и учебни помагала със законопроекта на народния представител Ваньо Шарков и група народни представители са, че намалението на данъчната ставка не води автоматично да намаление на цените на лекарствата и учебниците, съответно до посочения в мотивите към законопроекта социален ефект.
Освен това въвеждането на диференцирани ставки е в противоречие с провежданата в страната политика от въвеждането на данъка до момента за прилагане на единна ставка, с оглед отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчните субекти.
По законопроекта с вносители народният представител Мартин Димитров и група народни представители се изказаха становища, че предложеният срок за възстановяване на данъка в рамките на 10 дни е много кратък и недостатъчен като технологично време за извършване на съответните проверки преди възстановяването на данъка.
Предложеният доброволен избор на лицето за прилагане на схемата за приспадане на данъка върху добавената стойност ще доведе до увеличаване на случаите, при които ще се стигне до ефективно възстановяване на данъка и съответно увеличаване на броя на ревизиите и проверките, което ще се отрази на тяхното качество предвид капацитета на данъчната администрация.
По отношение предложената разпоредба в чл. 92, ал. 10 за начисляване на лихви при възстановяване на данъка, включително и за срока на ревизията, същата е предвидена и в законопроекта с вносител - Министерският съвет.
По предложената промяна в чл. 92, ал. 2, с която се разширява обхватът на предоставените обезпечения с оглед ускорено възстановяване на данъка, се изразиха становища за по-задълбоченото обсъждане на предложението за преценка на последиците от предлаганото разширяване на обезпеченията и евентуалното му включване в законопроекта, внесен от Министерския съвет, в срока между първото и второто гласуване на същия.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
Първо, по законопроекта с вносители народният представител Ваньо Шарков и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – 14 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители.
Второ, по законопроекта с вносители - народният представител Мартин Димитров и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – 5 народни представители, „въздържали се” – 14 народни представители.
Трето, по законопроекта с вносител – Министерският съвет: „за” – 15 народни представители, „против” – 1 народен представител, „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-0132, внесен от Министерския съвет, и да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954 01-6, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, и № 954-01-12, внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
По законопроекта, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, разпределен на съпътстваща комисия – Комисията по здравеопазването, е постъпил доклад, със съдържанието на който ще ни запознае председателят на комисията д-р Лъчезар Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от
народния представител Ваньо Шарков и група народни
представители на 26 август 2009 г.

На свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Митрева, представители на Националната здравноосигурителна каса, представители на Министерството на финансите, Министерството на образованието, младежта и науката и на съответните организации в сферата на здравеопазването.
Председателят на Комисията по здравеопазването д-р Лъчезар Иванов информира народните представители и гости, че на 20 септември 2007 г. под № 754-01-26 е внесъл законопроект, който по своята същност и идентичен с внесения от д-р Шарков законопроект. Доктор Иванов допълни, че Политическата партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика, но поради тежката икономическа ситуация, наследена след управлението на тройната коалиция и наличния финансов дефицит, към настоящия момент тази идея, която е залегнала в политическата програма на ГЕРБ, не би могла да бъде осъществена.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – д-р Ваньо Шарков. Предлаганите промени предвиждат намаление на ставката на данъка върху добавената стойност за лекарствените продукти и медицинските изделия от 20% на 7%, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани, нуждаещи се от лечение.
От друга страна лечебните заведения за болнична помощ, които отделят значителна част от общите си разходи за лекарства, ще получат възможност за подобряване на финансовото си състояние.
Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са институциите, които разходват публични средства за закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия и чрез предлаганата промяна в закона биха получили реална възможност за намаляване на бюджетните разходи или пренасочването им към финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.
Разпоредбите на чл. 98 и чл. 99 от Директива 2006/112 на Европейската общност дават правото на всяка държава – членка на Европейския съюз да прилага до две диференцирани ставки за доставка на стоки и услуги, категорично посочени в Приложение № 3 на Директивата, където попадат фармацевтичните продукти. В този смисъл предложеният законопроект не влиза в противоречие с европейското законодателство и практика.
Съгласно представената справка от отдел „Европейско право” към Народното събрание, в повечето страни – членки на Европейския съюз, се прилага значително по-ниска ставка от сега действащата в България, като например в Австрия – 10%, Белгия 6%, Чехия – 9%, Унгария – 5%, Румъния – 9%, Гърция – 9% и редица други.
Според данни, предоставени от Министерството на финансите, годишните приходи от ДДС върху лекарствените продукти възлизат на стойност между 150 и 180 млн. лв., което представлява едва 0,4 % от общите приходи от ДДС. Намалението им със 120 млн. лв. не би се отразило съществено върху приходната част на държавния бюджет, но би позволило на лечебните заведения да работят при по-добро финансиране, както и би облекчило българските граждани при закупуването на лекарствени продукти.
В заключение д-р Шарков поясни, че през последните години съвместно с д-р Иванов последователно са отстоявали необходимостта от диференцирана ставка на данъка върху добавената стойност за лекарствените продукти, но поради редица причини тези проблеми все още са нерешени.
В хода ни дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки:
По принцип, когато става дума за данък върху добавената стойност и за диференцирани ставки, трябва да се имат предвид цялостната данъчна политика, както и данъка добавена стойност, който е данък, носещ най-големи приходи в държавния бюджет. Тук не става дума само за лекарства, а като цяло за фискалната, за приходната част на бюджета.
Когато се поставя в един или друг сектор темата за диференцирани ставки на данък върху добавената стойност, трябва да се даде отговор на въпроса дали започвайки с лекарствата, тази политика ще бъде приложена и в други толкова важни или почти толкова значими социални сектори.
Въвеждането на диференцирана ставка безспорно ще доведе до подобряване на достъпа на населението до качествени, безопасни, ефективни лекарствени продукти и медицински изделия, но от друга страна би следвало да се направи оценка на очакваните последици за държавния бюджет при евентуалното приемане на законопроекта.

Представителите на институциите запознаха народните представители със своите становища по предлагания законопроект, като Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката и Националната здравноосигурителна каса изразиха принципната си подкрепа за въвеждане на диференцираната ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия, но същевременно единодушно заявиха, че подобна промяна следва да бъде извършена само след цялостно преразглеждане и преформулиране на данъчната политика на държавата ни. Министерството на финансите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма представиха своите становища, с които не подкрепят предлаганите промени.
От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, беше изразена пълна подкрепа за въвеждането на диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия в размер на 7%, тъй като с приемането на законопроекта ще бъде подобрен достъпът на гражданите до лекарствените продукти и същевременно чувствително ще намалеят разходите на НЗОК, Министерството на здравеопазването и лечебните заведения за болнична помощ за лекарствени продукти.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 5, „против” – 2, „въздържали се” – 13, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има доклад на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 950-01-33.
Докладът ще ни представи народният представител господин Огнян Стоичков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на първо четене
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за данък върху добавената стойност, № 950-01-33
от 27 август 2009 г. с вносители народните представители
д-р Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов,
Димо Гяуров и Йордан Бакалов

На свое редовно заседание, проведено на 30 септември 2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта като съпътстваща, разгледа § 1, т. 2 и § 2 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 950-01-33 от 27 август 2009 г. с вносители Ваньо Шарков и група народни представители.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Веселин Методиев, от страна на вносителите.
Законопроектът предвижда намаление на ДДС на 7 на сто върху доставката на учебниците и учебните помагала, което респективно ще намали тяхната цена. Със Заключителната разпоредба, вносителите предлагат това да стане от 1 януари 2010 г.
Бяха разгледани писмените становища на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите. Същите считат, че въвеждането на намалена ставка на данъка върху добавената стойност само за определени отрасли в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза и не може да се разглежда изолирано, следва да се преценява в контекста на данъчната политика на страната. Евентуалната промяна в ставката за облагане с ДДС, според двете становища, ще се отрази върху приходната част на бюджета, а такъв подход в период на икономическа криза е твърде рискован.
Министерството на финансите не разполага с данни за ефекта от продължението, тъй като то засяга отделни отрасли от икономиката, за които не съществува информация за приходите от този данък.
С оглед на горните аргументи, Министерството на образованието, младежта и науката, както и Министерството на финансите не подкрепят направеното предложение за изменение на Закона за ДДС и по-специално създаване на нова ал. 3 в чл. 66 от Закона за данък върху добавената стойност.
В дискусията взеха участие народните представители – членове на комисията, които се обединиха около становището, че инициативата за предлаганата диференцирана данъчна ставка за доставка на учебници и учебни помагала е добра и следва да започне професионална дискусия за нейното законодателно реализиране, но към момента, в период на финансова криза, предприемането на подобна стъпка не е икономически обосновано.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 5 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 14 гласа, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 950-01-33 от 27 август 2009 г. с вносители народните представители д-р Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоичков.
Остава да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Становището ще ни представи господин Светлин Танчев, който е председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: „На заседанието, проведено на 15 октомври 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие: Даниела Влъчкова – държавен експерт, и Диана Терзиева – главен експерт в отдел „Данъчно-нормативни актове” в Министерството на финансите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е насочен към въвеждане в българското данъчно законодателство на намалените данъчни ставки, предвидени в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Със законопроекта се прави предложение за въвеждане на намалена данъчна ставка по Закона за данък върху добавената стойност от 20 на сто на 7 на сто, както следва:
а) за доставки на лекарствени продукти, които са предназначени за лечение или профилактика при заболявания у хора, или се прилагат с цел възстановяване, коригиране или променяне на физиологични функции на човека чрез фармакологично, метаболитно или имунологично действие или се използват за диагностициране;
б) за доставки на медицински изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия, и
в) за доставка на учебници и учебни помагала.
Предвижда се предложените изменения да влязат в сила от 1 януари 2010 г.
В чл. 98, § 1 и в чл. 99, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е посочено, че държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки, които не могат да бъдат под 5%. Кръгът от доставки, спрямо които директивата разрешава прилагането на намалени ставки са посочени в Приложение № 3 от Директивата.
В т. 3 от Приложение № 3 е предвидено, че намалени ставки могат да бъдат прилагани спрямо доставките на фармацевтични продукти. Въведената в редица държави членки намалена данъчна ставка за доставките на фармацевтичните продукти е, както следва: в Австрия – 10%, в Белгия – 6%, в Кипър – 5%, в Република Чехия – 9%, в Естония – 9%, във Финландия – 8%, във Франция – 5,5%, в Унгария – 5%, в Гърция – 9%, в Ирландия в зависимост от медикаментите, те се облагат с 0% или 13,5%, в Италия – 0 или 10%, в Латвия – 10%, в Литва – 5%, в Люксембург – 3%, в Малта – 0%, в Холандия – 6%, в Полша – 7%, в Португалия – 5%, в Румъния – 9%, в Словакия – 10%, в Словения – 8,5%, в Испания медикаментите, предназначени за хора се облагат с 4%, за животни със 7%, в Швеция – 0%, във Великобритания в зависимост от медикаментите, те се облагат съответно с 0 или с 5%.
В т. 4 от Приложение № 3 на Директивата е предвидено, че намалени ставки могат да бъдат прилагани и за доставките на медицински изделия. Намалена ставка е въведена в Белгия – 6%, в Кипър – 5%, в Република Чехия – 9%, в Естония – 9%, във Франция – 5,5%, в Германия – 7%, в Гърция – 9%, в Унгария – 5%, в Ирландия – 0%, в Италия – 4% и 10%, в Латвия – 10%, в Литва – 5%, в Люксембург – 3%, в Малта – 5%, в Холандия – 6%, в Полша – 7%, в Португалия – 5%, в Румъния – 9%, в Словакия – 10%, в Словения – 8,5%, в Испания, когато са предназначени за инвалиди се облагат с 4%, за други със 7%, във Великобритания в зависимост от медикаментите, те се облагат съответно с 0%.
В т. 6 от Приложение ІІІ на директивата е посочено, че намалени ставки могат да бъдат прилагани спрямо „доставките на заемане от библиотеки, на книги (включително брошури, листовки и подобни печатни материали, детски книги с картини, за рисуване или оцветяване, печатни или нотни издания, или такива във формата на ръкописи, карти, хидрографски и подобни диаграми), вестници и периодични издания, различни от материали, изцяло или преобладаващо посветени на реклами”.
Намалена данъчна ставка за доставките на книги и печатни издания е въведена в Австрия – 10%, в Белгия ставката за книги е 6%, в Кипър – 5%, в Република Чехия – 9%, в Естония – 9%, във Финландия – 8%, във Франция – 5,5%, в Германия – 7%, в Гърция – 9%, в Унгария – 5%, в Ирландия – 0%, в Италия – 4%, в Литва – 9%, в Люксембург – 3%, в Малта – 5%, в Холандия – 6%, в Полша – 0% и 7%, в Португалия – 5%, в Румъния – 9%, в Словакия – 10%, в Словения – 8,5%, в Испания - 4%, в Швеция – 6%, във Великобритания – 0%.
Намалената ставка за облагане на вестници: в Австрия – 10%, в Белгия – 0%, 6% или 21% в зависимост от изданията, в Дания – 0%, в Кипър – 5%, в Република Чехия – 9%, в Естония – 9%, във Финландия – 0%, във Франция – 5,5%, в Германия – 7%, в Гърция -4,5% и 9%, в Унгария – 5%, в Ирландия – 13,5%, в Италия – 4%, в Латвия – 10%, в Литва – 5%, в Люксембург - 3%, в Малта – 5%, в Холандия – 6%, в Полша - 0% и 7%, в Португалия – 5%, в Румъния – 9%, в Словакия – 10%, в Словения – 8,5%, в Испания – 4%, в Швеция – 0% и 6%, във Великобритания – 0%.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност съответства на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 14 гласа „въздържали се” не предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
Законопроектите с вносители Ваньо Шарков и група народни представители и Мартин Димитров и група народни представители са разгледани от всички комисии, на които са разпределени.
Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет, същият е разпределен и на съпътстващата комисия, като съпътстваща на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, от които няма постъпил доклад, както и допълнително разпореждане на Комисията по правни въпроси, от която също няма постъпил доклад.
На основание чл. 70, ал. 3 вносителите имат възможност да изразят становище относно внесените от тях законопроекти.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, използвам своето време като един от вносителите на предлагания законопроект, за да ви представя някои факти, а и мотивите.
Това е законопроект, който влиза за пореден път в Народното събрание. В предното Народно събрание се отхвърляше тогава от тройната коалиция, въпреки че някои от партиите в тройната коалиция го бяха записали в предизборната си програма. Имам очакването, че днес ще се случи нещо подобно, макар че повечето от партиите в този парламент също го имат записано в предизборната си програма.
Този законопроект, както чухте от доклада на Комисията по здравеопазването, е внасян в предния парламент и от председателя на Комисията по здравеопазване и заместник-председател на Народното събрание д-р Иванов. Двамата с него сме участвали в доста сериозни дебати с настояване този законопроект в този му вид да бъде приет или малко изменен, но става въпрос за същото число – 7% ДДС върху лекарствата, да бъде приет в предното събрание.
Така че имам очакването от сериозни политици да проявяват последователност в своите действия и когато сме казали, че нещо ще направим, да го правим, а не да се въздържаме.
Това е европейска практика, чухте я от подробния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която каза нещо много странно: „Комисията не предлага на Народното събрание”. Комисията може да предложи да не се приеме, но няма такова понятие „Комисията не предлага”. Това е работа на комисията – да предложи. Мисля, че това са неща, които тепърва ще се изясняват в това Народно събрание.
Тогава, когато Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове казва, че законопроектът не противоречи на европейската директива, както не противоречи и на европейската практика, как се гласува нещо различно? Все пак става дума за Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Чухте много добре каква е практиката в Европейския съюз. За да остане обаче в съзнанието на повечето от народните представители, които са в залата и които наистина внимават по законопроектите, които обсъждаме, а смятам, че всички, които са в залата, са такива, искам да ви запозная с данните.
В Австрия данъчната ставка за всички продукти, включително санитарните продукти е 10%; в Белгия за всички продукти е 6%; в Кипър за панадол, аспирин, сироп и за простуда, хапчета за холестерол и други предписани от лекар е 0%, за шампоаните и лосионите, забележете, е 5%; в Чехия - 9%; в Естония – 9%; във Финландия за фармацевтични продукти е 8%, за противозачатъчните препарати обаче е 22%, което е с оглед демографската криза в страната; във Франция - 2,1% и съответно 5,5% за продуктите в зависимост от това дали са реимбурсирани от държавата или не; в Гърция за всички продукти е 9%; в Унгария за традиционните билкови продукти е 5%, а за всички останали е 20%; във Финландия за медикаментите за орална употреба, санитарни кърпи и санитарни шампоани е 0%, а за медикаментите е 13,5%; в Италия между 0% и 10%; в Латвия – 10%; в Литва – 5%; в Люксембург – 3%; в Малта – 0%; в Холандия – 6%; в Полша – 7%; в Португалия – 5%; в съседна нам Румъния - 9%; в Словакия – 10%; в Словения – 8,5%; в Испания за продукти за хора – 4%, а за ветеринарията – 7%; в Швеция – 0%; във Великобритания от 0% до 5%. Дания е единствената държава със стандартна ставка от 20%, както и Германия стандартно от 19%.
Какво правим ние на Балканите? Нека да погледнем и това. Ние сме заобиколени от държави, които имат само диференцирана ставка. Нито една от съседните нам държави няма това, което го има в България. Чухте за Румъния. В Сърбия, Македония и Турция има диференцирана ставка на ДДС за лекарствата.
Това, което беше казано като становище на Министерството на финансите, че България има политика на поддържане на единна ставка на ДДС за всички продукти, не е вярно. В България има диференцирана ставка в момента. По тази директива е приложена диференцирана ставка за доставката на туристически услуги. В туризма имаме диференцирано ДДС, за лекарствата обаче няма диференцирано ДДС.
Това предложение се подкрепя от институциите в България. Подкрепя се от Министерството на здравеопазването, което в своето становище, представено на комисията, казва ясно и категорично: „Облагането с диференцирана ставка на ДДС на доставките на разрешените за употреба лекарствени продукти в България ще доведе до намаление на средствата за издръжка на лечебните и здравни заведения, както и за намаляване на лечението, което би следвало да се отрази на намаляване на съответните бюджети”. Министерството на труда и социалната политика съгласува проекта без бележки и предложения. Националната здравноосигурителна каса в качеството си на краен потребител от името на задължително здравноосигурените лица на лекарствени продукти, съответно разходващ публични средства, подкрепя предложението и мотивите на вносителите.
Чухте становището на всички професионални съсловни организации, лекари, стоматолози, фармацевти, пациентски организации, където има абсолютна подкрепа. Подкрепят го институциите. Знаете ли защо? Подкрепят го, защото Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса ежегодно плащат между 80 и 120 млн. ДДС върху лекарствата, които са заплащани и доставяни по държавна поръчка от Министерството на здравеопазването или тези, които са частично или напълно платени от Националната здравноосигурителна каса. Забележете, при общ принос от ДДС върху лекарствата в цялата сметка по ДДС на държавата има между 180 и 200 млн. ежегодно. От тях 120 се плащат от двете институции – Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Искат го и гражданите, които също плащат. Попитайте вашите избиратели искат ли да имат диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата.
Последното, което искам да кажа, е следното. Винаги, когато се гласува в тази зала, би трябвало всеки народен представител да си задава един въпрос. Това гласуване, което той прави, отговаря ли на обществените интереси, отговаря ли на обществените очаквания? Помагаме ли на хората, на пациентите, като гласуваме „въздържали се”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за реплика?
Народните представители имат възможност да изразят своето становище.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Има още вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Мартин Димитров, като вносител.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, искам да започна с това, че в самата предизборна кампания и Синята коалиция, и ГЕРБ поеха ангажимент за намаляване на сроковете за връщане на ДДС. Като икономист искам да ви кажа, че това е една от най-силните антикризисни мерки и не трябва да имаме безпокойство да пристъпим към нейното прилагане. Ако текстът, който ние сме внесли като законопроект, ви се струва труден за реализация аз съм склонен да мисля за компромисен вариант. Колеги, при всички положения трябва да намерим начин да съкратим сроковете за връщане на ДДС, защото много фирми са пред фалит в момента. Това ще произведе огромна безработица и е по-добре да ги спасим тези хора, да им запазим работните места, вместо да правим социална политика за хиляди хора.
Конкретно. При настоящия режим възстановяването на данък добавена стойност се извършва по две процедури – 45-дневен срок след специална 3-месечна процедура по приспадане, която продължава общо над 4,5 месеца или забележете, в 30-дневен срок за компаниите, извършили доставки, които се облагат с 0% ДДС или повече от 30% от всички извършени от тях доставки не подлежат на облагане.
Давам този прост пример. Ако един земеделски производител продава продукцията си на вътрешния пазар, му връщат ДДС-то за 4,5 месеца, ако го изнася от България, му го връщат за 30 дни. Има решение на Европейския съд, което е с № С-25 от 2007 г., в което се казва, че подобни разпоредби са дискриминационни. По-нататък – замислете се за инвестициите на зелено. Един инвеститор идва на зелено и няма как да приспада ДДС. Получава се следното нещо: няма осъществени продажби, не може да попадне сред лицата, при които данъкът се възстановява в 30-дневен срок, освен ако няма специална заповед на министъра на финансите и възстановяването се извършва в 45-дневен срок след прилагане на 3-месечната процедура по приспадане. Тоест, това е изключително в ущърб на всички хора, които искат да направят инвестиции на зелено в България в условията на криза. Не искаме ли такива инвестиции в България?
Нещо още по-важно, е, което и самата Бюджетна комисия не беше наясно, но аз ги запознах с този текст. Има писмо на Европейската комисия през посланика на България в Брюксел от 22 юли 2009 г. В него е казано следното нещо: „В светлината на този анализ – изречението започва „в светлината” – правилото, предвидено в чл. 92 от Закона за ДДС, не съответства на чл. 183 от Директивата, тъй като по принцип налага прехвърлянето на данъка за възстановяването на три данъчни периода, преди да се предостави възможност за неговото възстановяване. Освен това ако приемем, че правото на възстановяване възниква най-късно след приключване на първия период на прехвърляне, срокът от три месеца и половина, два месеца плюс 45 дни изглежда прекалено дълъг – пише Европейската комисия, предвид продължителността на данъчния период и предвид срока, който се прилага за лицата, на които данъкът се възстановява незабавно. Такова положение изглежда нарушава изискването за разумен срок – пише Европейската комисия - и принципа за неутралитет”.
Нашите колеги от Министерството на финансите, когато им показах писмото и зададох въпроса, казаха, че са отговорили на това писмо на Европейската комисия по следния начин: българската страна не е съгласна с тези направени констатации.
Искам да напомня на администрацията към Министерството на финансите, че в миналия парламент имаха подобен спор с мен и с Европейската комисия, когато три пъти им обяснявах от тази трибуна, че режимът на третиране на ДДС на стари автомобили в България трябва да бъде приравнен с правилата в Европейския съюз. Докато не беше наложена глоба от страна на Европейската комисия, никой не чу тази работа. Сега усещам, че влизаме в същата хипотеза.
И накрая – ако този срок, който на практика е 24 дни: 14 дни за подаване на декларацията плюс 10 дни за възстановяване на данъка, ви се вижда много кратък, склонен съм да водим този разговор. Но, колеги, нека да приемем една от най-важните, може би най-важната антикризисна мярка за съкращаване срока на връщане на ДДС. Затова направихме тази Национална агенция по приходите, затова и хвърлихме тези милиони за нейната информационна система, за да може по-бързо да бъде връщано ДДС-то.
Следващото предложение, което правим в нашия законопроект – въвеждаме лихва за забава. Аз се радвам, че тук Министерството на финансите, вероятно виждайки нашия законопроект и от разговорите, които сме водили, предвиждат подобен текст в предложението на Министерството на финансите. За какво става въпрос? Ако след ревизията не се установят нарушения, данъчната администрация възстановява данъка в размера, който е поискан, без да компенсира компанията за забавеното възстановяване. Проблемът е, че ревизиите могат да бъдат твърде продължителни. Първоначално срокът за ревизията е до четири месеца, но знаете, законът позволява да бъде и до три години. Радвам се, че този въпрос ще бъде решен.
Третото нещо, което предлагаме, е много просто и много логично. В момента, за да си получиш бързо ДДС-то, можеш да предоставиш банкова гаранция. Тоест, трябва да дадеш пари, за да получиш пари. Това за големите компании вероятно е инструмент, върши работа. За по-малките фирми, които са най-уязвими в условия на криза, издаването на банкови гаранции е сложна работа. Затова в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са изброени ред обезпечения – не само банкова гаранция, не само пари–кеш.
Няма логика, няма разумна причина да не допуснем да има и такива обезпечения като сгради, стоки и винаги данъчната администрация ще има възможността да одобри и приеме едно такова обезпечение. Въпросът е да го има като възможност. Вие не искате да го има като възможност. От мои разговори с представители на правителството съм чувал, че те са склонни да го приемат, но пак не е ясно кога. Хубаво е. Това е друг въпрос, който има бързи, реални и измерими ефекти върху икономиката. Хубаво е да бъде прието.
Искам да ви напомня, че подобна процедура е налице при обжалване на ревизионните актове - отбелязал съм си, съгласно чл. 153, ал. 4 и 5 от ДОПК: „Изпълнението на обжалване на ревизионен акт може да бъде спряно, ако се представи обезпечение, което бъде прието от органите по приходите, включително когато това обезщетение е различно от пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа”. Защо в единия случай да може, колеги, а в другия случай – да не може? Каква е логиката? Аз лично не я виждам.
Колеги, имам сериозни бележки по предложения от Министерски съвет Законопроект за ДДС, но ще взема отделно думата и разбира се ще ви ги представя.
Искам да завърша със следното. Колеги, работодателските организации застанаха зад съкращаването на сроковете за връщане на ДДС, синдикатите - също. Европейската комисия праща писмо – също. Синята коалиция и ГЕРБ застават зад тази идея в кампанията. Как ще обясним на обществото, че не го правим? Какво ще им кажем на простия въпрос: „Защо това обещахте и не го правите?”. Какъв е отговорът? – Нямало капацитет, не знам какво нямало. Винаги има такива обяснения. Ако това предложение ви се струва твърде трудно за изпълнение, съм склонен да минем към някакъв междинен вариант. Нека да направим стъпка в тази насока – в правилната посока! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Представителите на Министерството на финансите, желаете ли да вземете отношение? Не.
Откривам дебата по предложените законопроекти.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект преследва главно четири цели според мен.
Първо, хармонизация с европейското законодателство. Подобно законотворчество почти всяка година е един от основните елементи на нашите закони, особено на данъчните.
Второ, принудителни промени в съответствие с решения на европейски институции – съд, комисии и т.н.
Трето, прецизиране на текстовете или козметични промени.
На четвърто място, малко на брой промени в посока на ограничаване на данъчните измами. Някои от тях обаче са твърде неясни, като например дистанционните връзки с фискалните устройства – неясни по отношение на обхват и по отношение на функции. Представете си всеки ден във всеки момент се извършват стотици, ако не и милиони, покупко-продажби и е нормално данъчните да се опитват да обхванат голяма част от тези покупко-продажби, за да я използват за данъчни цели. По този въпрос вероятно ще продължава да се дискутира, да се говори, за да стане ясно какво точно има предвид данъчната администрация, защото там наистина има сериозен резерв. Всеки път, когато влезем в търговски обект и откажем да вземем касова бележка, ние участваме волю или неволю заедно с търговеца в данъчно нарушение.
Тук винаги е имало и други предложения, свързани с отчитането на тези обороти, като например връщане на част от ДДС и т.н. С други думи, тази тема не е нова за данъчното законодателство. Ние бихме поддържали и опитите на данъчната администрация да намери правилното решение, но аз дълбоко се съмнявам, че тя ще стигне дотам.
Като цяло в законопроекта липсва достатъчно данъчна инициатива, която да е адаптирана към конкретните икономически условия на 2010 г., защото този законопроект ще действа през следващата година – година на икономическа криза и евентуално година на излизане от тази рецесия, каквито са в голяма част прогнозите на изследователите.
Що се отнася до редуцираната ставка, уважаеми колеги, това е стара тема – толкова стара, колкото е стар и данък върху добавената стойност. Тази тема винаги е била обект на обсъждане в предишните парламенти.
Контрааргументите за невъвеждане на диференцираната ставка са два. Първо, липса на административен капацитет – данъчните нямат достатъчно хора и достатъчно експертиза, за да могат да контролират този процес. И второ, увеличава се вероятността за данъчни измами.
Има и един трети аргумент, който обслужва преди всичко управляващите – казвам управляващите изобщо - и сегашните, и миналите управляващи. Този аргумент е, че в Европейския съюз има тенденция за еднаква ставка. Това, според мен, не е вярно. И ще ви кажа защо. Не е вярно, защото повечето от изказалите се досега споменаха какви видове диференцирани ставки има в различните страни.
В Европейския съюз данъкът върху добавената стойност е въведен през 1970 г. и е в основата на така наречената система на собствени ресурси, която служи за определяне на вноските на всяка една държава в Европейския съюз. Това е един от полурегулираните косвени данъци в Европейския съюз. По-голямата част на данъците не се регулира на европейско равнище. Този данък се регулира до известна степен. Например в Европейския съюз има четири типа данък върху добавената стойност. Първо, така наречената стандартна ставка, която трябва да бъде по-голяма от 15%, втората ставка е редуцирана, която трябва да бъде между 5 и 15%. Третата ставка се нарича суперредуцирана, която трябва да бъде по-малка от 5%. Има и четвърта ставка – специална или така наречената parking rate, която се използва в специални случаи. Така че, уважаеми колеги, диференцираната ставка е практика в Европейския съюз.
Ние ще подкрепим всички предложения за диференцирани ставки. Ще попитате: защо не го направихте миналата и по-миналата година? Не го направихме, защото тогава наистина административният капацитет не гарантираше, че не ще има данъчни измами. Но сега, след кардиналните промени, които направи министърът на финансите в митниците и данъчната администрация, ние вече трябва да бъдем напълно сигурни, че там има достатъчно административен капацитет и експертиза, за да може да се обслужва и администрира диференцираната ставка.
Диференцираната ставка, уважаеми колеги, засилва разпределителната функция на този данък. В Европа единствено само Дания има една-единствена ставка – 25%. Някои страни имат по четири ставки. В някои страни, като Люксембург и Кипър, ставките са по 15%. Най-високите ставки обаче са в Дания и в Швеция – по 25%. Само шест страни имат ставка над 20%.
Изобщо страните са изключително внимателни, когато пипат този данък, защото той носи изключително много приходи за фиска. Гърция, нашата съседка, има три ставки: стандартна – 19% за всички стоки, редуцирана – 9% за храни, вода, лекарства, пътнически транспорт, селскостопански стоки, и суперредуцирана – 4,5% за книги, вестници, списания, за културни услуги. Другата ни съседка, Румъния, има две ставки: стандартна – 19%, редуцирана – 9% за лекарства, книги, вестници, списания, културни и хотелиерски услуги.
Каква е приоритизацията на редуцираните ставки в Европейския съюз? Това е полезно да се знае. На първо място, според Европейския съюз, при редуцираните ставки трябва да бъдат хранителните стоки. На второ място, водата. На трето място, лекарства. На четвърто място, медицинските стоки за хора с увреждания. На пето място, стоки за деца. На шесто място, транспорт на пътници. На седмо място, книги. На осмо място, вестници. На девето място, други периодични издания. На десето място, услуги в културата, киното и театъра. На единадесето място, телефонни услуги, и т.н.
Следователно, въпреки че предложението за редуцирана ставка на медицинските стоки и услуги и на лекарствата да не е на първо място, това предложение заслужава особено внимание и ние ще го подкрепим. Разбира се, в нашата парламентарна група имаше дискусия. Някои от колегите са на противоположно мнение. Моето лично мнение и моят призив е да подкрепим тази ставка. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Реплики? Няма желаещи да го репликират.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам тревогата за приходната част на бюджета, която мотивира нежеланието да се въвеждат диференцирани ставки както предишните години, така и сега. Разбирам и европейската воля, изразена в директива, постепенно да се върви към уеднаквяване на ставките по ДДС.
Но е повече от вярно и беше чудесно илюстрирано от доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че в Европейския съюз има множество държави, прилагащи диференцирани ставки, изразяващи се било в намален процент данък върху добавената стойност, така и в нулев процент, както е в Дания, Финландия – по отношение на учебниците, във Франция – 5,5% и в много други държави.
В този смисъл държа да споделя убеждението си, че не е пълноценна европейска държава тази, която разчита за своя национален бюджет, за своята финансова стабилност на облагането с данък само на базовото знание, на базовото познание. Затова ще подкрепя по принцип законопроекта, внесен от народните представители Ваньо Шарков и други колеги, с личната убеденост, че данъкът върху добавената стойност на учебниците и учебните помагала, пряко използвани в средното образование, трябва да бъде нулев. Това е ключово важно за държава, в която има два драматични проблема: единият, катастрофално бързото намаляване на нацията; вторият проблем, с ниската степен на грамотност и напускането на децата до 12-годишна възраст от училище, за което се намираме на първо място в Европа. Повтарям, по брой на деца до 12-годишна възраст, които не тръгват или напускат училище.
Трябва да имаме политика, с която енергично, ударно да стимулираме привличането към училище, получаването на знания, ползването на учебници, а не да ограничаваме достъпа до знания с облагането с данък на и без това относително скъпите учебници и учебни помагала по обективни пазарни причини.
Убеден съм също така, че не е уместно да се облагат с високи данъци и животоспасяващите лекарства, които трудно преглъщат нашите възрастни родители, баби и дядовци в отчаяния си делник. Давам си сметка, че това е деликатна материя, тъй като лекарствените средства са много широко понятие. В този смисъл бих искал на второ четене да бъде добре прецизирано по отношение на кои лекарства и лекарствени средства може да се мисли за намалена ставка. Убеден съм, че животоподдържащите, животоспасяващите лекарства, лекарствата от първа необходимост също следва да бъдат освободени от облагането с данък върху добавената стойност като изключително важен инструмент на социалната политика, но не и като инструмент на данъчната политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Семов? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ (СК): Госпожо председател, колеги! Искам да спра вниманието ви само върху § 47, т. 2, буква „б” от предлагания законопроект, която няма да подкрепя и ще изложа мотивите си.
Отмяната на данъчен кредит за всички коли до девет места е дискриминация спрямо стопанската дейност и малките фирми. В България по-голямата част от предприятията са малки и предимно предприятия на услугите. Ако се приемат предлаганите промени в Закона за ДДС, с които се отменя данъчният кредит за всички леки автомобили до 8+1 места включително, много от малките и средни фирми в строителството, туризма, селското стопанство и всички, осигуряващи превоз на персонала с по-малки автомобили, ще бъдат изправени пред огромни финансови затруднения. Считам за недопустимо в съвременна европейска България да лишим огромен брой фирми от правото им на данъчен кредит, което би затруднило в голяма степен дейността и развитието им. Несериозно е под общ знаменател да се поставят всички, ползващи това данъчно облекчение, и съответно спекулиращите с него.
Проблемите са в допускането на лични автомобили да бъдат регистрирани като служебни, както и неправомерното използване на служебен автомобил за неслужебни цели. Ако има нарушители, те трябва да бъдат санкционирани от органите на МВР, да се намери административен механизъм по този проблем.
Защо например не се мисли в посока да се контролира по-качествено практиката, когато се кара служебен автомобил, да се попълват пътни листове? Не е най-удобната практика, но този пътен лист служи за отчитане разхода на бензин при движението от пункт до пункт. По този начин се отчитат разходите на автомобила по всички европейски пътища. Трябва да има пътен лист, на който да се сочи от коя до коя точка се пътува. Това е действаща мярка, неотменена към момента, но просто не се изпълнява. Тя може да бъде подобрена, улеснена и обмислена, тъй като по нея може да се следи дали автомобилът се използва за служебни цели или за разходка.
Може би има и много други варианти и възможности за прекъсване на злоупотребите с данъчен кредит, но да отнемаме това облекчение от светлата част на бизнеса е престъпление към българските граждани. Казвам това с грижа за бизнеса особено в условията на финансова криза.
Що се отнася до неправомерно ползващите данъчен кредит, безспорно те трябва да бъдат наказвани и това да става бързо и строго, но не за сметка на коректните, инициативни българи, занимаващи се с ясен и чист бизнес.
Не на последно място, задължително е да се съобразим с чл. 17, § 6, ал. 2 от Шеста директива 77-388 на Съвета от 17 май 1977 г., която гласи: „Не се допуска държава членка да изменя впоследствие законодателството си, което е влязло в сила към посочената дата, в посока на разширяване на приложното поле на тези ограничения по ДДС, в сравнение със съществуващото положение преди тази дата”. Ако приемем точката, влизаме с противоречие с това, по което има решение на европейското законодателство. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Иванов.
Няма реплики.
Господин Орешарски, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Вземам думата за кратък коментар по законопроекта, внесен от Министерския съвет. Естествено, няма да коментирам хармонизационните текстове с европейски директиви или с решения на Съда на Европейските общности. Няма да правя дори сериозен коментар върху безсмислената от моя гледна точка дистанционна връзка между касовите апарати, използвани в републиката, и централния сървър на НАП.
Обръщам ви внимание върху така наречената солидарна отговорност, която вносителят предлага в най-пълния размер, който би могъл да съществува, познат епизодично от външни практики. Става въпрос за следното. Когато фискът не може да събере своето вземане от длъжника, може да насочи иска към което и да е лице по цялата верига на ДДС. При това изрично е подчертано, че е по избор на фиска, на кредитора, тоест на данъчния инспектор. Сами можете да си направите извода за опасностите, които крие този текст от гледна точка на субективизъм, при търсенето на подходящ длъжник, не зная точния израз, към когото фискът да насочи вземането, след като не е успял да го събере от оригиналния длъжник. Въвеждането по този начин на своеобразна презумпция за виновност на толкова широк кръг потенциални данъкоплатци, дори реални данъкоплатци, според мен връща нашето законодателство поне десет години назад, когато подобни текстове, но не в този пълен обхват, бяха експериментирани, не дадоха резултати и бяха отменени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Реплика – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Господин Орешарски, солидарната отговорност, записана в чл. 177 от Закона за данъка върху добавената стойност, е приета и гласувана от 40-то Народно събрание, подготвена от Министерския съвет, в който Вие бяхте министър на финансите. Тази солидарна отговорност, за което Вие сега пледирате, наистина се разширява с предложението на Министерския съвет, но е много важно да се знае, че не толкова разширението е проблемът – проблемът е, че на тази солидарна отговорност ще бъдат отговорни лицата, които знаят, че е извършена измама по веригата. Има множество текстове в чл. 177, които казват кои са тези случаи, при които може да се търси солидарна отговорност. Те са много сериозно разписани и Вие много добре го знаете, защото самите вие сте го разписали.
В тази посока смятам, че разширяването на солидарната отговорност е само в подкрепа на това да няма избягване на данъци. Това е в подкрепа на борбата срещу веригите. Става дума точно за вериги за източване на данъчен кредит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друга реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Орешарски, госпожо Стоянова! В миналия парламент същата администрация внесе същото предложение. Разликата е, че аз и група депутати в Бюджетната комисия го модифицирахме. То беше по същия начин внесено. Явно същата администрация, работила с господин Орешарски, сега работи и за новия министър. Това предложение беше внесено по един и същи начин.
Тогава ние казахме, че трябва да бъде търсена солидарна отговорност от най-близкия контрагент по веригата. Какво може да стане? Не всички колеги се занимават с ДДС и не това е тяхната специалност. Ще кажа нещо простичко.
Една фирма си купува офис. В един момент се оказва, че бетоновият възел, който е правил бетон за тази сграда, не си е платил ДДС-то. Идват данъчните при фирмата и казват: „Здравейте! Вие сте много симпатични хора, обаче сега ще платите и ДДС-то на бетоновия възел!”. Няма значение, че ти не познаваш тези хора, че никога не си ги виждал. Това означава солидарна отговорност по цялата верига.
Това обясних тогава на господин Орешарски, който се опита да ни пробута същото нещо миналия парламент. Тогава го спряхме. Няма логика сега да мине. Обяснявам ви каква е картината.
Господин Орешарски се противопоставя на това предложение, но той го внесе същото миналия парламент – неговата администрация. Благодарение на група разумни хора в Бюджетната комисия спряхме тази работа. Това е. (Смях от КБ и ДПС.)
Така че, господин Орешарски, признайте си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желаещ за трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова, господин Димитров! Аз лично намирам огромна разлика между принцип, при който данъчната администрация е длъжна да докаже виновност и тогава да пренасочи иска си, и обратно – принцип, при който данъчната администрация избира когото и да е от веригата, който й е най-симпатичен - неясно по какви критерии, и насочва иска си към него. Второто открива широки врати за волунтаризъм, не знам дали е точната дума. Вие, разбира се, можете да подкрепите този текст. Аз ви обръщам внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Друг народен представител, желаещ да вземе участие?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по два текста от предложените на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
Първо, отношение по текста за диференцираната ставка на ДДС.
Господин Имамов, проблемът не е в административния капацитет на НАП.
Господин Семов и господин Иванов, това че в други държави има диференцирани ставки не следва автоматично, че ние също трябва да въведем такива, защото съвременните икономически теории доказват, че точно единната ставка и неутралитетът, който България следва, са най-правилният подход.
На практика привилегированото данъчно третиране чрез диференцирани ставки изкуствено ще направи едни сектори по-благоприятни от други. Развалят се пазарните механизми. Това ще доведе до пренасочване на инвестиции и неефективно разпределение на ресурси, което, от своя страна, ще предизвика намаляване на икономическия растеж и благосъстоянието. Това е основната причина.
С диференцираната ставка се цели намаляване цените на някои социално полезни и жизнено необходими стоки. Това обаче в крайна сметка най-вероятно няма да се случи, защото търговците и производителите ще увеличат печалбите си за сметка на намаленото ДДС. Освен всичко, ще се наблюдава и неефективен социален ефект, защото всички данъкоплатци ще плащат данъци, за да могат да компенсират това намалено ДДС, а, от друга страна, лекарствата ще са намалени както за тези, които имат нужда, така и за тези, които нямат нужда да купуват евтини лекарства и които могат да си позволят да купуват по-скъпи. Така че този подход не подпомага само нуждаещите се, както би трябвало да бъде, а подпомага всички – и тези, които се нуждаят, и тези, които не се нуждаят. Още повече, че в условия на криза всяко голямо разходоизискващо средство не е подходящо. В случая това е точно такова, защото държавният бюджет ще загуби от 120 до 150 млн. лв.
В допълнение, ако се въведат редуцирани ставки за лекарствата и учебниците, както вие предлагате, ще възникне неудържим натиск да се облекчи облагането и на други стоки. Те са безброй. Това искане ще стане лавинообразно, като започнем от земеделските продукти, минем през отоплението, транспорта, книгите и т.н. Това допълнително ще намали приходите в бюджета.
Последно, искам да подчертая, че ефектът и единствената причина да се искат диференцирани ставки е политическият и социалният ефект. Няма икономически аргументи, нито един, за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги.
Искам да взема отношение по още един въпрос, който, предполагам, също ще влезе в нашите дискусии по този закон – за промяна в обхвата на освободените от ДДС доставки, така нашумелите в обществото през последните дни – ДДС върху процесуалното представяне.
Искам да подчертая, че приетият на 19 декември 2007 г. от Народното събрание текст нарушава принципите на Директива 206112 на Европейската общност, тоест Директивата за ДДС. Това, което правим – съобразяваме се с Европейската директива.
В допълнение на тази директива има решение на Съда на Европейските общности от 17 октомври 1991 г. – Комисията срещу Испания, дело С 3590, стр. 5073, т. 7: държава членка не може да се възползва от възможността за освобождаване на услуги, ако след датата на своето присъединяване за определен период от време е облагала съответните услуги по общия режим на ДДС. Законът за ДДС е в сила от 1 януари 2007 г. За периода до 19 декември 2007 г. тази услуга не е била освободена.
Това е почти една година по-късно и приетото през м. декември 2007 г. е в противоречие с изискванията на Директива 206 и е в нарушение на решение на Съда на Европейските общности.
Това нарушение е установено от Главна дирекция „Бюджет” и е регистрирано под № 208/4368. Като следствие от това с писмо от господин Стефан Лелер – директор във въпросната Главна дирекция, Европейската комисия изисква в срок от два месеца от получаване на писмото българските власти да изчислят размера на неплатените вследствие на посоченото нарушение собствени ресурси на база ДДС за 2007 г. и 2008 г. Те искат ние да изчислим колко ДДС от адвокатските услуги не са внесени в хазната. В това писмо се предупреждава, че ако не бъде спазен посоченият срок ще започне да се начислява лихва за забавено плащане за 2007 – 2008 г., както и за всички следващи години до отстраняване на нарушението.
По предварителна оценка размерът на неплатените вследствие на нарушенията средства са в размер на десетки милиони лева. До отстраняване на нарушението държавата ще трябва да плаща пълния размер на нарушението, включително лихва за целия период и за всяка следваща година, до момента на приемане на промяна в законодателството.
Ние от партия ГЕРБ сме решени да спазваме директивите на Европейския съюз, решението на Съда на Европейските общности и не на последно място да гарантираме равнопоставеност на съсловията в обществото. Тази непопулярна сред адвокатското съсловие мярка е пример за това.
Тази непопулярност е причина в последното Народно събрание да бъде приета на 19 декември 2007 г. тази промяна, за която вече споменах.
Блокирането на тази поправка от страна на други политически сили в Четиридесет и първото Народно събрание ще е ясен сигнал за протекционизъм и лобистки интереси в полза на адвокатското съсловие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Добрев, тези съвременни икономически теории идете да ги обясните на хората, на които половината от доходите отиват за лекарства.
След като е такава практиката във всички европейски държави, говорихме го вече, след като такава е практиката и в държави, които не са членове на Европейския съюз, които са съседни на нас държави, след като има директива на Европейския съюз, която го разрешава, другите държави по-глупави ли са, Европейският съюз поради глупост ли е разрешил да има диференцирани ставки или защото има ефект върху гражданите?
Казвате, че ще намалеят приходите по ДДС. Кой ги плаща тези приходи по ДДС? Две трети ги плаща Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Две трети! Тоест държавата дава за здравеопазване, парите отиват в Министерството на здравеопазването и в Касата, а с другата ръка си прибира част от парите. Не е ли така? Така е!
И последното – когато казвате, че диференцираните ставки са вредни, кажете защо има такава за туризма? Това питам: защо за туризма може, а за лекарства не може? Чии интереси прокарахте за туризма и защо сега никой не иска да го отмени, а държите да има за лекарствата?
Аз знам кой го вкара това и кой имаше интерес. Мисля, че всички в тази зала знаят кой беше министър на финансите и защо го вкара. Говоря не за предишния, а за по-предишния парламент. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ (РЗС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Добрев, не съм съгласен с интерпретацията на моите думи. Примерите от практиката на други държави членки показват не, че трябва да въведем диференцирани ставки, а че можем да го направим, че нямаме никакви политически пречки, произтичащи от европейското законодателство. А трябва да въведем диференцирана ставка, защото това го изисква обществения морал, драматичното състояние на образованието и българската Конституция.
След като според чл. 53 от Конституцията училищното образование до 16-годишна възраст е задължително и основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно, ми се струва абсурдно от една страна образованието да е задължително, от друга страна учебниците да са платени, от трета страна да облагаме и с данък изпълнението на едно конституционно решение каквото е училищното образование до 16-годишна възраст.
Няма да отварям темата, че според мен представлява нарушение на основна постановка на Конституцията факта, че учебниците за основното и средно училище са платени, се купуват, мога да Ви кажа като съавтор на един от учебниците за 10 клас по етика и право, че реално в страната между 12 и 15% от учениците купуват учебници.
И ако презумцията, че намаляването или премахването на ДДС няма да намали цената на учебниците изглежда достоверна, то аз Ви уверявам, че ако въведем нулева ставка за данък върху добавена стойност върху учебниците обществения натиск върху издателите и търговците на учебници ще бъде толкова силен, че те ще бъдат принудени да намалят цената със съответните 20%, от които сме ги освободили като облагане.
Завършвам с убедеността си, че не може фискът да има по-висока повеля от повелята на Конституцията и е ненормално да облагаме с данък изпълнението на едно конституционно задължение. Обратното, трябва да предвидим механизъм принудително да се изпълнява задължението за училищно образование до 16-годишна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Семов.
Господин Имамов има думата за трета реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми колега Добрев, добре са Ви научили в университета, че теорията за данък добавена стойност препоръчва единни ставки, но би трябвало там да чуете и други неща като това, че теорията е едно, а практиката е друго, въпреки че някои твърдят, че няма нищо по-практично от добрата теория!
Диференцираните ставки, господин Добрев, се отнасят за стоки и услуги, които са нееластични по отношение на търсенето. Какво означава това? Аз не случайно Ви изброих цялата поредица от приоритети - започва с хранителни стоки и вода. Това означава, че Вие, ако повишите доходите си не означава, че ще си купувате повече лекарства. Лекарството и цената на лекарствата не зависи от Вашия доход и от Вашите потребности. Вие принудително го купувате. Това се отнася, да речем, и за захарта. Цената на захарта, потреблението не зависи от Вашите доходи и от цената на захарта. Вие купувате толкова, колкото Ви е необходимо.
Преразпределителните функции на този данък са изключително важни в условията на криза, защото ако има диференцирани ставки за стоки от първа необходимост, това означава, че ще облекчите най-бедните слоеве от обществото – тези, които имат ниски доходи и тези, които имат принудително потребление и имат нужда да купуват храна, за да преживяват през тези тежки дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Господин Добрев, ще ползвате ли правото си на отговор? Не желаете, благодаря.
Господин Добрев не желае да вземе думата за дуплика.
Заповядайте за изказване, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Може би нямаше да се изкажа, ако господин Добрев беше ползвал правото си на дуплика, но при така представените аргументи съм длъжен да взема думата.
Първо по въпроса за диференцираните ставки – не е справедливо, д-р Шарков, кметът да постави такова искане. Не е справедливо от гледна точка на ситуацията, в която се намира държавата. Вие споменахте, че това нещо е прието в края на миналия парламент, когато, не знам дали сте гласували „за” или „против”, няма значение, но Народното събрание прие един бюджет със заложен излишък, със заложен ръст, който в момента го нямаме.
Това намаление на ставките по ДДС в момента цитирани - за лекарствата, ще намали приходите в бюджета. Това е ясно. Ние не сме против. Действително една част от населението ще почувства облекчение върху доходите си, но просто моментът не е подходящ.
Господин Добрев спомена, че това ще даде възможност на всеки, който потребява лекарства, да се възползва от облекчението, но не на всеки е необходимо. Социалните слоеве, които си купуват лекарства, ще ползват облекчението, но например аз нямам необходимост. Когато отида да си закупя лекарства, бюджетът ще пострада. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Имам предвид, че нямам потребност да ползвам облекчението, не лекарства. Така че моментът сега не е подходящ.
Що се отнася до туризма, в момента не бих искал да коментирам дали като дългосрочна мярка е необходима или не, но тя е по-правилна в ситуация на криза, отколкото диференцираната ставка по отношение на лекарствата, защото намалявайки ставката на ДДС по отношение на туризма, ние ще стимулираме потреблението и туристическия бранш, тоест ще увеличим потреблението. Докато при лекарствата не е така – те са необходимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на Иван Колев.
За реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Колев, в тази дискусия не могат да помогнат аргументи от международното положение. Вече стана ясно, че в Европейския съюз има диференцирана ставка по ДДС. Стана ясно, че европейските директиви позволяват диференцирането на ставката по ДДС. Единственото нещо, което трябва много честно да си признаете, е, че само фискалният ефект е този, който ви плаши в момента, за да приемете тази диференцирана ставка. Няма друг сериозен аргумент. Фискалният ефект е пречил не само на това правителство, но и на предното, и на по-предното. Затова не се приема тази диференцирана ставка. Аргументи от вида, че административният капацитет на Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите не може да се справи, не вършат работа в тази ситуация, защото ако липсва такъв административен капацитет, няма никакъв проблем той да бъде реализиран на практика.
И още нещо много важно. Производството на лекарствени продукти, търговията на едро и търговията на дребно са регулирани професии в България. Така пише в Конституцията. Има цена на производител, която се определя от министъра на здравеопазването, има цена на търговец на едро, има цена на търговец на дребно. Крайната цена се определя, като се прибави ДДС. При всички положения, ако се диференцира ставката, крайната цена на лекарствените продукти ще бъде по-ниска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Колев, това как Вие можете да си купите лекарства и какви лекарства можете да си купите, не е обект на тази дискусия. Това не може да бъде аргумент. Сигурно има хора, които могат да си купят и фармацевтичен завод, но това не е обект на дискусията и не може да бъде аргумент!
Когато говорим за ефекта – всеки български гражданин може да бъде пациент и на всеки може да се наложи да си купи лекарства. Определено ще има ефект за българските граждани! Разберете го! И когато казваме, че държавата е в криза, то всеки български гражданин също е в криза. Тази криза на българските граждани не е по-различна от кризата на държавата. Нека да мислим като държавници и политици. Нека да мислим как можем да направим по-добър този законопроект между двете четения, но нека не го отхвърляме с въздържание. Защото в предишния парламент имаше едни, които се въздържаха, въздържаха, и накрая се опуснаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Колев.
ИВАН КОЛЕВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Вече имам чувството, че не говорим за едно предложение, което д-р Шарков е внесъл за диференцирана ставка и съответно намаление на ДДС за лекарствата, а говорим точно обратното – едва ли не за увеличаване.
Д-р Шарков, пак казвам, моментът не е подходящ. Дадох пример със себе си, тъй като приемайки такава диференцирана ставка за лекарствата, ние ще дадем възможност на всеки, който потребява такива, да се възползва от това. Не всички имат нужда, а само някои определени слоеве от обществото. Нека не я дефинирам дали е малка или голяма.
Освен това Вие сам казахте, че две трети от цялото потребление на лекарствата се плаща от държавата. Тоест по-голямото облекчение от диференцираната ставка, което вие предлагате, ще се ползва от държавата, а в това няма логика.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Парите ще отиват в здравеопазването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да участват в дебата?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Ще взема отношение само по първия от законопроектите, който се отнася до намаляване на ставката по ДДС за лекарствата и учебниците.
Още при представянето господин Шарков, а след това и в дебата особено господин Имамов дадоха достатъчно подробна картина на практиката в европейските страни. Давам си сметка, че е много трудно, когато дълги години страната е прилагала единна ставка по ДДС, особено в този момент ...
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): А за туризма не е ли?!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вярно. Бележката Ви от място е правилна, както и публичната реплика, че са влияели не само финансови, но и икономически фактори, когато преди години е направено това отклонение. Можем да кажем – при по-предишното правителство, продължило и до ден-днешен.
Реален е въпросът, че трябва да се създадат повече възможности на пациентите да имат достъп както до здравните услуги, така и до лекарствата, които са част от общия процес на лечението.
Относно възраженията, които могат да бъдат направени – ще кажа единствено тези, които не бяха засегнати – че нямаме гаранции с колко процентни пункта реално ще бъдат намалени цените при съразмерното снижаване на този данък. Защото в България сме били свидетели как фармацевтичните компании или търговците могат да компенсират независимо от намаляването на данъка, така че реалният ефект от намалението да се окаже много по-малък от този, който предвижда законът. Това е реален проблем и никой не даде гаранции, че съществува механизъм да не се изкористи намаляването на този данък.
Другият проблем е, че въпросът може да намери не само фискално, а и социално решение, но такова не виждам да се прилага. Става дума за това, че ние можем запазвайки единната ставка на този данък, да предвидим допълнителни средства в бюджета, които да направят по-лесно достъпни лекарствата за значителна част от българските граждани. Става дума главно за хронично болните, с ниски доходи, за повечето от възрастните хора.
Тоест има два пътя за решаване на въпроса. Единият е чрез фискалната политика, което тук се предлага, а другият – чрез социалната политика и дейността на Министерството на здравеопазването, който обаче не се предлага в Законопроекта за бюджета. А това е много остър проблем, който не беше решен дълги години в България, впрочем проблем, който редица европейски страни успешно решават чрез много по-активна политика на държавата за покриване на значителна част от цената на лекарствата.
При това положение при дилемата, пред която сме изправени, смятам, че трябва да подкрепим този законопроект. Ако той получи по-нататък подкрепа, трябва да се мисли за допълнителни уточнения в неговото съдържание. Защото има страни, които въвеждат по-ниска ставка на ДДС върху лекарствата за всички лекарствени продукти, има други страни, които въвеждат такава ставка само за лекарствата, получени по лекарско предписание, и други, които правят такава отстъпка само по отношение на тъй наречения „реимбурсен списък”, тоест на лекарствата, които изцяло или частично заплаща Здравната каса. Тоест финансовият пасив, за който се говори, може да се окаже нищожно малък. От намалението на ДДС ще има около 120 млн. лв. по-малко постъпления в бюджета, но тези пари ще бъдат около половината по-малко (може би някои са изчислили по-точно), защото ще се намалят цените, на които лечебните заведения купуват лекарствата, тоест парите, които така или иначе бюджетът отделя и преразпределя чрез здравеопазването.
Остават някъде не повече от 60-70 милиона пасив. Ако се въведат ограничения за лекарствата, които са по лекарско предписание или, които се дават чрез Националната здравноосигурителна каса, отпадат вашите възражения за някакъв съществен отрицателен финансов ефект върху бюджета на страната.
Най-накрая вие, доколкото знам, се готвите да предвидите значително по-нисък бюджет за здравеопазването през следващата година. Следователно трябва да се намират компенсиращи стъпки, за да не се влоши още повече достъпът до здравеопазване на българските граждани.
Разбира се, като човек, който поддържа леви разбирания, това съотношение, което съществува вече дълги години в България, между косвени и преки данъци и което е израз на една крайно дясна политика, постепенно трябва да бъде намалявано. Разбира се, по тези съображения вие не сте длъжни да подкрепяте закона, но това е именно въпросът за справедливостта в данъчната система, за който европейските страни си дават сметка, и затова търсят много по-балансирани решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, вземам думата след разговор с господин Имамов и като добронамерена реплика към господин Стоилов. Причината е следната – няколко пъти господин Добрев, господин Янаки Стоилов и д-р Адемов зададоха въпроса: при смъкване на тази данъчна ставка на 7% ще има ли реално отражение върху пациентите, които пазаруват лекарства от аптеките. Аз познавам тази наредба. Тя се нарича: „Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти”.
Изказвам се в защита на законопроекта на д-р Ваньо Шарков, че категорично по отношение на крайния потребител, ще има ефект. Ще ви дам конкретен пример. Ако едно лекарство струва 8,33 лв., с ДДС то ще струва 10,00 лв. – това е цената на производителя. След това поради ограниченията на тази наредба дистрибутора на едро може да сложи до 9% надценка, имам предвид печалба – лекарството ще стане 10,90 лв. Аптекарят ще сложи до 22% надценка – лекарството ще придобие окончателна пазарна цена, 13,30 лв.
Ако се върнем назад, ако ДДС-таксата е 7% тези параметри ще са съответно: 8,91 лв. цената на производителя, с 9% надценка на дистрибутор на едро цената ще е 9,71 лв. и окончателната цена в аптеката ще е 11,85 лв. Разликата до 13,30 лв. е 10,9%. Това е регулиран пазар или най-малкото е по-регулиран и от сферата на туризма, от сферата на хранителните продукти и т.н. Поради тази причина категорично ефект ще има по отношение на крайния потребител. С това злоупотреби не бива да се правят. Още повече, че санкциите, доколкото се сещам, започват от 5 хиляди нагоре, ако някой дистрибутор на едро или пък аптекар си позволи да надвиши тези конкретни цифри, а именно те са между 9 и 6% и между 22 и 18% за дистрибуторите на едро и на дребно.
Само не разбрах становището на Партия „Атака”, но доколкото забелязвам в ущърб на пациентите ГЕРБ остават в изолация по отношение на тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Кърджалиев.
Има ли друга реплика?
Господин Шарков, заповядайте за реплика на изказването на господин Стоилов.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Ще направя съвсем кратка реплика. Само ще уточня, тъй като господин Стоилов каза, че дълги години се води този дебат. Всъщност води се след 2001 г., защото до тогава ДДС върху лекарствата беше 0%. Колкото и някой да вият по нашето управление – при нас беше 0%, дойде НДСВ и го направи 20%. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, желаете ли дуплика! – Не.
Тъй като изтече работното време на Народното събрание, утре ще продължим с обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:

Лъчезар Иванов

Секретари:
Мариана Даракчиева

Пламен Нунев