Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов
Секретари: Бисерка Петрова и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Регистрирали са се 179 народни представители. Налице е законоустановеният кворум, откривам настоящото пленарно заседание.
Преди да преминем към парламентарния контрол, едно съобщение.
Както е известно, на 29.10.2009 г., вчера, в Народното събрание постъпи и днес, 30 октомври, е раздаден на народните представители Законопроектът за държавния бюджет на Република България. Той е разпределен на всички постоянни комисии, които днес са получили екземпляри от него. Апелирам ръководствата на комисиите да организират включването на обсъждане на бюджета в предстоящите им редовни заседания.
За процедура думата има госпожа Манолова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за съжаление, поводът, с който искам да ви занимавам, не е толкова весел, колкото настроението в залата. Напротив, през последните дни сме свидетели на многобройни информации и сигнали относно разпространението на новия грипен вирус, който придоби гражданственост като свински грип. Усложнява се епидемиологичната обстановка в множество общини, за което се информираме от съобщения в медиите всяка вечер и всяка сутрин. Хората се притесняват, и вероятно основателно, от разрастването на епидемия, затова ви предлагам да поканим министъра на здравеопазването господин Нанев и да го изслушаме в пленарната зала относно ситуацията в страната, готовността и мерките на министерството за справяне с тази ситуация.
Основание за подобно искане има в текстовете на Конституцията - чл. 83, ал. 2, който дава възможност на Народното събрание да задължава министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Мисля, че това е добра възможност за управляващите да информират българските граждани в деня на петъчния контрол за един въпрос, който интересува всеки един българин, както и за мерките, които ще предприеме министерството за овладяване на ситуацията със свинския грип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, за кога по време е Вашето предложение?
МАЯ МАНОЛОВА: В рамките на днешния парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искам да припомня на народните представители, че предишния петък към господин Нанев имаше отправени въпроси, той отговори в рамките на повече, ако не ме лъже паметта, от 17 минути.
Ще подложа на гласуване процедурното Ви предложение за изискване от страна на народните представители министър Нанев да се яви днес в пленарната зала, за да отговори на въпроса относно разпространения вирус.
Моля, гласувайте относно това дали да бъде изслушан днес министър Нанев.
Гласували 180 народни представители: за 71, против 17, въздържали се 92.
Предложението не се приема.
Процедура за прегласуване – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението, което беше направено от народния представител Мая Манолова, приемете като най-добронамерено предложение и от страна на парламентарната ни група. Тук не търсим нито злепоставяне, нито търсим начин, по който да се заяждаме с мнозинството.
Мисля си, че темата е много по-голяма и вълнува много широк кръг български граждани и не заслужава подобно отношение или отхвърляне от страна на парламентарното мнозинство.
Оставям настрана факта, че допреди 15 минути министър Нанев беше в сградата на Народното събрание, оставям настрана и факта, че преди една седмица той говори за мерките по принцип, които може да предприеме България, респективно Министерството на здравеопазването. В случая обаче имаме ситуация, която виждаме всяка вечер на телевизионния екран с даване на карта, с посочени случаи, регистрирани като заболяване, имаме достатъчно много информация, свързана с наличието на опасения, на страхове от родители, от деца, от граждани, което предполага едно по-друго отношение, от това, което демонстрирате на първото гласуване.
Апелирам към вашата отговорност да подкрепите това предложение да изслушаме министър Нанев, в зависимост от неговите възможности, в рамките на времето за парламентарен контрол както по отношение на оценката на ситуацията, така и по отношение на очакванията на министерството, и, разбира се, по отношение на всички онези неотложни първи мерки, които трябва да се предприемат от страна на хигиенните, санитарните и здравните органи на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване неприетото решение за изслушване днес на министър Нанев, така както процедурно бе направено като предложение от господин Найденов. Прегласуваме предложението на госпожа Мая Манолова с искане по процедура от господин Ангел Найденов.
Гласували 183 народни представители: за 69, против 16, въздържали се 98.
Предложението не се приема.
Новопостъпили питания за периода от 23–29 октомври 2009 г.
Питане от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Костов към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството спрямо незадоволителната дейност на контролните органи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6.11.2009 г.
Питане от народния представител Емил Караниколов към Вежди Рашидов – министър на културата, относно проект „Севтополис”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6.11.2009 г.
Питане от народния представител Николай Пехливанов към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изготвяне и одобряване на Национална устройствена схема на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6.11.2009 г.
Питане от народния представител Иван Вълков към Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно Цесия/Изкупуване на вземания на Национална компания „Железопътна инфраструктура” към „БДЖ” ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13.11.2009 г.
Предстои да връча писмени отговори на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Асен Агов;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Асен Агов;
- писмен отговор от министъра на отбраната Николай Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Кирил Добрев и Драгомир Стойнев;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотьо Младенов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Нанев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- писмен отговор от министъра на външните работи Румяна Желева на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
1. Разисквания по питането на народния представител Иван Алексиев към министъра на околната среда и водите Нона Караджова относно прекратено финансиране към общините по договори, сключени с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Да припомня на народните представители за какво става реч. На уеб-страниците на министерството е публикувана информация, че Управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, за краткост ПУДООС, е отменил финансирането на 287 проекта на обща стойност 160 млн. лв., които са за обекти от екологичната инфраструктура на общините. Освен това десетки общини имат затруднение поради невъзможност да се разплащат с изпълнителите по актувани строителни работи във връзка със сключени договори с ПУДООС. Такива сигнали постъпват от много места в страната.
Питането на народния представител Иван Алексиев бе каква е причината да бъде отменено финансирането на такъв голям брой договори за общински инфраструктурни проекти и кога от предприятието ще бъдат изплатени на общините сумите, които се дължат по договорите?
На това питане в пленарно заседание по парламентарен контрол министър Нона Караджова отговори на заседанието на 23.10.2009 г. В същото заседание, след отговора на министъра, 71 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ внесоха предложение за разисквания по питането, заедно с проект за решение.
Обявих насрочването и разискванията за заседанието на 30.10.2009 г., тоест за настоящото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са раздадени на народните представители на 28.10.2009 г., сряда, така че всеки един народен представител разполага с проекта за решение, който е входиран под № 954-02-83 от 23.10.2009 г.
Искам да направя едно уточнение. Съгласно чл. 90, ал. 2 от нашия правилник разискванията продължават един час. Времето от един час се разпределя между парламентарните групи, като изказванията на министъра са извън това време.
За да започнем разискванията, моля от името на вносителите народен представител да представи проекта за решение в рамките на 10 минути.
Преди да дам думата на госпожа Фидосова, да обява разпределението на времето на различните парламентарни групи, които ще имат възможност да вземат отношение:
- Парламентарната група на ГЕРБ – 22 минути;
- Парламентарната група на Коалиция за България – 10 минути;
- Парламентарната група на ДПС – 10 минути;
- Парламентарната група на партия „Атака” – 7 минути;
- Парламентарната група на Синята коалиция – 6 минути;
- Парламентарната група на РЗС - 5 минути.
В това време влизат репликите, отправени от народни представители. Не влизат обяснения на лично засегнати, отрицателен вот и дупликите на изказали се народни представители, както и десетте минути, които са по чл. 70, ал. 3 от нашия правилник, за представяне на проекта за решение от името на вносителите.
Госпожо Фидосова, имате възможност да ни запознаете с проекта за решение.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на медиите! Ще започна моето изказване като един от вносителите по проекта на решение с въпрос: защо внесохме това предложение за разискване, отправено по отношение на питането към министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова?
Уважаеми колеги, в присъединителния договор от българска страна бяха поети сериозни ангажименти в областта на околната среда и водите. Пречистването на отпадъчните води са един такъв ангажимент на агломерациите с над 10 хил. еквивалент жители като основни замърсители на водите. Изграждането на регионалните депа за отпадъци трябваше да бъде една от основните задачи и един от приоритетите на предишното българско правителство - в лицето на кабинета Станишев. През последните 8–9 години в присъединителните фондове, впоследствие при структурирането на оперативните програми, Европейският съюз е отделил най-голям процент внимание и средства за проблемите на околната среда в България.
Зададох си въпроса: какво е българското участие в дейността по изпълнението на европейските ангажименти? Уважаеми колеги, за 8 години България усвои около 20 % от средствата по програма ИСПА за нуждите на околната среда. Ако се установи, че тези средства са използвани неправилно, то България е пред опасността да връща евросредства за лошо изпълнени проекти по ИСПА.
Проблемите с усвояването на средствата по Оперативната програма „Околна среда” са още по-големи. Къде са били насочени приоритетите на кабинета Станишев? Съжалявам, колеги, че господин Станишев отново отсъства от залата при този толкова важен дебат и разисквания. Най-добрият пример е анализът на дейността на Предприятието за управление на дейността по околна среда, така нареченото ПУДООС. Провежданата политика от кабинета Станишев на екологични обекти през изминалите четири години е престъпна. Напълно са били пренебрегвани приоритетите, определени от ангажиментите, поети в Договора за присъединяване към Европейския съюз. Провеждана е политика, която автоматично води до наказателни процедури и санкции за България – това означава за всички български граждани. Правителството на Станишев не е имало единна политика – властта е била парцелирана. Ресурсът, с който е разполагало Министерството на околната среда и водите, е разпилян за малки обекти и не са изпълнени задълженията по Договора за присъединяване към Европейския съюз, които са задължения по подписания договор.
Големите населени места са оставени без екологична инфраструктура, което води до значителни екологични последици – мръсни градове, стотици неорганизирани сметища, замърсени реки, градове без канализации.
Уважаеми колеги, за последните четири години – периода, в който управляваше кабинетът Станишев, са пропилени 684 млн. лв., в т.ч. 412 от ПУДООС и 274 от бюджета. Средства, които постъпват от заплащане на данъци от всеки български гражданин. Тези средства са похарчени в преобладаващата си част за села с население под 1000 жители, за водоснабдяване и канализация без очистителни съоръжения.
Забележете, колеги, тази дейност по водоснабдяване и канализация е в прерогатива и компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Въпреки че не е в предмета на дейност на ПУДООС, са финансирани 292 договора за над 100 млн. лв. за водоснабдителни обекти без ясна държавна политика на министъра на околната среда и водите и на кабинета Станишев. Канализации, които не само че нямат никакъв екологичен ефект, но водят до силни точкови замърсявания – най-често в горното течение на реките. Една значителна част от канализациите изобщо не работят. Не са предадени на ВиК за управление, няма изградени отклонения до жилищата на българските граждани в тези населени места.
За малките села това е изключително скъпо за населението като инвестиция. Всяко едно домакинство, за да изгради това отклонение, трябва да отдели 2-3 хил. лв. от бюджета на своето домакинство – средства, с които обеднелият български гражданин не разполага.
В ПУДООС са липсвали ясни критерии за подбор на проектите. Практически кой обект да се финансира се определя от министъра с отметка върху представен списък на кандидатстващите, а управителният съвет е играл ролята на печат върху волята на министъра. В ПУДООС практически е бил блокиран всякакъв контрол. Търговете са се провеждали в общините – най-често с предварителни указания за фирмата, която трябва да спечели.
Така е, господа от кабинета Станишев. Създадохте перфектна машина за присвояване на значителна част от тези средства.
По информация, която беше разпространена в медиите, ставаше въпрос за комисионни в рамките на около 30 %.
Липсвал е контрол върху стойността на обектите. Това се потвърждава от пълната несъпоставимост на цената на един линеен метър канализация или водопровод за села с еднакъв релеф и общи условия за строителство.
Примерите са многобройни. Ще дам само един – община Струмяни, с. Палат: стойност на един линеен метър – 185 лв., жители – 105, в това село на един жител се падат 13 789 лв.
Особено фрапираща илюстрация за процедурите, прилагани в ПУДООС и абсолютната безотговорност на кабинета Станишев е взетото решение в последните месеци на правителството. През м. май управителният съвет е приел решение за финансиране на договори за 162 млн. лв., при положение че лимитът от 97 млн. лв. за годината вече е бил почти напълно усвоен.
Новият екип на Министерството на околната среда и водите в лицето на госпожа Нона Караджова оповести, че е заварила договори за 249 млн. при налични средства в размер на 300 хил. лв. Неиздължени и непотърсени – 32 млн. лв. от ВиК.
След незабавно предприетите мерки, спиране на договарянето за обекти на стойност 123 млн. лв. и анулиране на сключените договори, по които няма осъществени строителни обекти - на стойност 36 млн. лв., сега ПУДООС дължи разплащане на договори за над 90 млн. лв., от които актувани към момента за 43 млн. лв. и очакват актуване за над 40 млн. лв.
Възможностите за разплащане до края на годината, в случай че постъпят очакваните приходи, не надхвърлят 6 млн. лв., което означава, че работата на ПУДООС е блокирана, уважаеми колеги, за две години напред.
В момента тече проверка на Сметната палата. Редица обекти са дадени за проверка на Икономическа полиция и прокуратурата.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от кабинета Станишев, не става дума само за некомпетентно управление. Не става дума само за некомпетентност, а и за пълна управленска безотговорност, за откровена злоупотреба с обществени средства, за която трябва да се носи персонална отговорност.
Уважаеми колеги, ние обещахме пред българските избиратели да потърсим отговорност за това разходване на средства по този начин. Затова днес, когато започваме разискването по отправеното питане от народния представител Иван Алексиев към министъра на околната среда и водите, предлагаме следния проект на решение:
„На основание чл. 90, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 92 от нашия правилник Народното събрание
РЕШИ:
1. Подкрепя решението на Министерството на околната среда и водите за прекратяване и ограничаване на финансирането на неприоритетни обекти.
2. Възлага на министъра на околната среда и водите до края на м. март 2010 г. да информира Народното събрание за резултатите от предприетите мерки в изоставане подготовката, финансирането и изпълнението на приоритетни екологични инфраструктурни проекти, произтичащи от задълженията на България като член на Европейския съюз.
3. Възлага на Министерството на околната среда и водите да предостави на компетентните органи цялата информация, свързана с взетите погрешни решения, създаващи опасност от наказателни процедури за България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате възможност да участвате в разискванията.
Заповядайте, госпожо Кирова.
ЙОАНА КИРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо и господин министри, уважаеми народни представители! Един от най-големите успехи на новата ни история е присъединяването ни към Европейския съюз. Наред с привилегиите и позитивите, което това носи за България, това поставя и съответните условия и задачи, които трябва да бъдат изпълнени. В противен случай страната ни подлежи на сериозни наказателни процедури и санкции.
Две са били приоритетните клаузи от Присъединителния договор, касаещи Министерството на околната среда и водите, а те са: до м. юли 2009 г. да бъдат изградени всичките депа за отпадъци и до края на 2010 г. да бъдат изградени пречиствателните станции във всички населени места с над 10 хил. жители. Това са приоритети, изисквани от Европейския съюз към нас и ние сме подписали, че приемаме и ще спазим тези ангажименти, в противен случай ще плащаме санкции.
За повечето хора логично и редно е всеки добър управленец при така поставените условия да се ръководи от приоритетните нужди и задачи на повереното му ведомство. Това обаче не е било така по време на абсурдното, циничното и безхаберно управление на предишното правителство и в частност на управлението на господин Джевдет Чакъров. Липсвала е единна политика на управление. Финансовите ресурси, с които е разполагало министерството, са били разпилявани и разхвърляни по малки обекти в населени места с по 2000 жители, а много често и в населени места с по 100-200 души.
В същото време големите населени места са оставени без екологична инфраструктура, което води до сериозни и силно обезпокоителни екологични последици. Пример – 30 % от София е без канализация, големи регионални градове като Добрич, Ловеч, Плевен, Кюстендил и други са оставени на режим на вода.
Политиката, водена от господин Чакъров, е, слабо казано, граничеща с престъпна. Тя е била всичко друго, но не и такава, която да защитава интересите на страната и народа ни или може би има само едно обяснение за подобно поведение и политика и това е, че тя е целяла единствено и само да защитава интересите на определен кръг от хора и фирми.
Не мога да не споделя, че след като се направи справка с архивите и стенограмите на предишното Народно събрание се оказва, че господин Джевдет Чакъров многократно е бил предупреждаван и подсещан, че парите се пилеят, че не се работи по приоритетните обекти и задачи, че се отклонява от изискванията, посочени в Присъединителния договор. Многократно е било настоявано да се промени курсът на провежданата пагубна и разточителна политика, която той води, както и за последващите я санкции, които ние, дами и господа, българските граждани, ще трябва да плащаме поради неговото бездействие или действие в погрешна посока. Многократно на господин Чакъров са му били разяснявани и припомняни екологичните и икономически последици от това му управление.
В заключение ще кажа, че средствата, които са били отпуснати на министерството, управлявано и ръководено от господин Чакъров, са били в размер на над 700 млн. лв. – средства, с които щяхме да изградим всички депа и голяма част от пречиствателните станции, ако се бяха използвали правомерно и приоритетно. В резултат на начина, по който са били пилеени средствата по време на царуването на господин Чакъров, бих казала, сме изправени пред поредното унижение да молим за удължаване на срока за изпълнение или да плащаме санкциите от нецелесъобразната и прахосническа политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Кирова.
Има ли реплики? Не виждам желаещи да репликират изказването на госпожа Кирова.
Има ли други народни представители, които искат да се включат в дебата?
Господин Иван Алексиев има думата.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър на околната среда и водите, уважаеми колеги! На всички ни стана ясно, че България не е изпълнила задълженията си по Договора за присъединяването ни към Европейския съюз за изграждане на обекти за пречистване на води и отпадъци.
Каква е реалността? Плачевна, уважаеми колеги! От 56 депа – 23 от тях не са построени, а за пречиствателните станции положението е още по-тежко – в 72 населени места с над 10 хил. жители нямат изградени такива. Единият срок е изтекъл, а другият е пред изтичане.
Пред прага сме да бъдем наказани и по двете директиви от Европейската комисия. Как за една година ще бъдат изградени тези съоръжения като няма време и най-вече няма финансов ресурс? Ресурсът, с който е разполагало Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда, е разпилян за малки и абсолютно ненужни обекти. И сега има изградени канализации, които са сухи, тоест практически те не работят.
За канализации в малките населени места са финансирани 270 договора за 155 млн. лв. за обекти в села с по 200-300-500 жители. Това са малки села, в които хората имат тоалетни със септична яма. Сградните отклонения, които не са включени в проекта, се явяват скъпа инвестиция за всяко едно домакинство и затова не се изграждат, тъй като хората няма как да ги плащат.
Има съвременни решения много по-евтини, екологични и лесни за поддържане. Това са съвременни септични ями, малки модули и други и въпреки това е продължавало да се одобряват точно такива проекти за малки населени места.
Какъв е изводът? Изводът е, че тези проекти са одобрявани, за да се заровят едни тръби в земята, за да се откраднат едни пари. И веднага ви давам пример – канализацията в с. Дръндар. Тя струва 2 млн. 731 хил. 939 лв. В селото живеят 200 души и има изградени само 22 сградни отклонения, тоест тази канализация няма да работи. Има изградена отчистно съоръжение, което също не може да бъде пуснато в експлоатация.
Тук възниква въпросът защо са дадени тези пари за нещо, което не работи? Отговорът е много ясен – за да се откраднат тези пари, уважаеми колеги. Към 31 юли 2009 г. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда обслужва сключени договори с общини за над 126 млн. лв., от които само 10 % са в значими инфраструктурни обекти. Финансирани са канализации на редица села с население по-малко от 500 жители, а в същото време са финансирани, забележете, само четири обекта за пречиствателни станции в населени места с над 10 хил. жители – община Бяла, Етрополе и Козлодуй, и изключително спорния проект за Созопол, както и три обекта за депа за отпадъци – Оряхово, Елхово и Ловеч.
Какъв е изводът? Над 700 млн. лв. национален ресурс е похарчен, а ефектът е нулев. Над 800 договора годишно са наблюдавани от 30 човека. Как те могат да осъществят контрол? Никак, защото такъв не е търсен. Забележете, че всички проекти са линейни и закопани в земята, за да могат да се отклоняват средства по веригата.
И накрая бих задал въпроса: какъв е бил механизмът за вземане на решения за изразходване на средствата? Всички тези проекти, както спомена и госпожа Фидосова, са отбелязани лично от министъра на околната среда и водите без никакви ясни критерии, а с отметка върху представен списък на кандидатстващите. И Управителният съвет на предприятието е играл ролята на печат върху волята на министъра. Тоест имаме еднолична воля на министър Чакъров, легитимирана от Управителния съвет на предприятието.
Оттук правим извода, че в ПУДООС практически съзнателно е бил блокиран всякакъв контрол.
Това не е само управленска безотговорност, колеги! Това е не само некомпетентност, а откровена злоупотреба с обществени средства! Това е съзнателно провеждана престъпна политика, за която се носи персонална отговорност навсякъде по света. Дано и тук да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Алексиев.
Има ли желаещи да репликират? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в разискванията?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Синята коалиция ще подкрепи проекта за решение, който е внесен по разискванията по питането на народния представител Иван Алексиев. Смятаме, че този въпрос е от изключително съществено значение.
Това, което чухме в началото, е, че в момента в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда има налични 300 хил. лв. Същевременно са изхарчени 700 млн. лв. в селища с население по-малко от 2000 души и дори села с малко над 100 души. Това показва, че предишното управление е направило така, че новото управление на страната да бъде поставено в невъзможна мисия с тези 300 хил. лв. за тази година и 48 млн. лв. разходен таван за следващата година (от които 43 млн. лв. вече трябва да бъдат платени по сключени договори, тоест остават за другата година само 5 милиона), да направи така, че с тези пари, с тази изключително малка сума да бъдат изградени 70 или 71 пречиствателни станции, 23 депа за отпадъци плюс 5 депа, чийто ресурс се изчерпва и те също трябва да бъдат прибавени към списъка на тези 23. Това напомня за ситуацията в края на управлението „Виденов”, когато в БНБ имаше само 300 милиона долара, имахме жито за хляб за две седмици и гориво за три седмици. Ако не се лъжа, такава беше ситуацията тогава. В момента ситуацията след управлението на кабинета „Станишев” по отношение на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е подобна.
В списъка на селата, където са реализирани проекти, има и такива, където дори не е имало постъпили искания от местните жители да се включат в такава канализация, каквато е изграждана, нито пък след като тя е изградена има постъпили искания да се включат в такава канализация. Това беше казано от госпожа Манева пред Комисията по околната среда и водите, когато този въпрос беше обсъждан. Това означава, че такъв проект е бил напълно безсмислено да се реализира, но някой се е възползвал да изгражда такъв проект, взел е средствата за това. Аз имам впечатление от работата на госпожа Манева и на госпожа Караджова от периода 1997-2001 г. Имам пълно доверие на този екип, в разменени роли в момента, като госпожа Караджова е министър. Смятам, че тяхната почтеност е извън всяко съмнение.
Смятам също така, че Министерството на околната среда и водите в проверките, които се извършват, трябва да бъде подпомогнато от Министерството на вътрешните работи и другите служби на българската държава, защото те имат нужда от тази подкрепа. По този начин ще се провери какво се е случило, кои са тези, които са получили средствата, има ли между тях спонсори на партии от управляващата преди коалиция или няма. Ще се даде отговор на този въпрос. Проверка, за която Министерството на околната среда и водите в момента няма ресурс да извърши самостоятелно.
Затова апелирам към господин Цветанов, пък и към премиера Бойко Борисов – да се окаже пълна подкрепа на Министерството на околната среда и водите, за да се извърши такава проверка. Тогава ще видим каква е истината по този въпрос.
В момента сме поставени изцяло заедно в една невъзможна ситуация да се справим с нашите ангажименти за изграждане на пречиствателни станции в сроковете, които са поети. Очевидно сроковете не могат да се спазят, ако не се намерят необходимите средства, пък и времето, което е необходимо за изграждането на една пречиствателна станция или едно депо, е повече от две години. Как ще решим този въпрос? Тепърва трябва да мислим, защото не можем да се справим с поетите ангажименти.
Ще бъде също изключително неприятно, ако се наложи да връщаме обратно средства по проекти, които не са били направени както трябва, както това се случваше в други сектори. Защото това ще утежни още повече ситуацията, в която се намираме.
Ето, това е наследството, което получаваме от предишното управление. Всички, цялата държава, цялото общество получават това наследство. Сега всички трябва да положим усилия, за да се справим. Отговорните обаче би трябвало до понесат своите последици, че са поставили всички нас в такава ситуация. Отговорните служители в Министерството на околната среда и водите също би трябвало да понесат своята отговорност, когато са участвали във вземането на такива решения. Очаквам от министъра на околната среда и водите да вземе административни мерки в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Реплики? Няма.
Министър Нона Караджова иска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми народни представители! Искам да подчертая нещо много важно за тези от вас, които не са информирани. Тук не става въпрос за незнание, тъй като господин Чакъров беше председател на Комисията по околната среда и водите в предишния парламент и депутат в предишния и в по-предишния парламент и отлично знае какви са ангажиментите на България по Договора за присъединяване. Така че няма никакво оправдание за тези действия, които бих нарекла цинични към нашите партньори от Европейския съюз, които ние молим да ни предоставят средства, за да изпълним нашите приоритети за изпълнение на европейските критерии за околна среда, а в същото време да разпиляваме огромни средства за ненужни никому проекти.
Искам да кажа, че тези дни завършиха проверки за 15-20-30 обекта от ПУДООС и резултатите са печални. Преди малко бе даден пример със с. Дръндар, който стана известен покрай журналистическо разследване в голям български ежедневник. Ние направихме проверка. Оказва се, че има свързани само десет къщи. Това означава по 200 хил. лв. на къща.
Изразходвани са около 700 млн. лв. По-добре беше, ако правителството неглижираше ангажиментите на България и искаше да помогне на тези села, можеше дори да направи благотворителност. А сега те са заровени в земята. Хората не желаят да се свързват в тези канализации. Нещо повече, ВиК дружествата категорично отказват да вземат за експлоатация тези съоръжения и в момента те не се експлоатират от никой, което е също печално.
Вчера приключи изготвянето на поискана по мое разпореждане информация от ПУДООС. Оказва се, че освен тези 90 млн. лв., които ние трябва да плащаме до 2011 г. по текущи проекти, за да бъдат завършени проекти по договори, преустановени в предходни години от същото предишно правителство, от същия предишен Управителен съвет, трябват още 400 млн. лв. Представяте ли си за какво става въпрос?! Полупостроени по един-два километра по селата канализации, изровени, без асфалтови настилки - печална ситуация!
Нещо повече, не само от ПУДООС, а дори от Оперативна програма „Околна среда” средствата са отклонявани за малки обекти под 2000 жители. Лично по разпореждане на господин Чакъров през 2006 г. в Оперативна програма „Околна среда” извън всякакви приоритети на България, е включено финансиране и на проекти за малки населени места до 2000 жители.
Тук не става въпрос, че се неглижират нуждите на малките населени места, но европейската практика е друга. Там има септични ями. Има изгребни ями. По съвсем друг начин се управлява. Ето защо европейското законодателство няма такива критерии и изисквания. Това са, бих казала, цинични отношения към нашите европейски партньори. Ще трябват години честно управление, за да ни повярват, че харчим парите за каквото трябва.
Печална е ситуацията с Програма ИСПА. Съвсем скоро, до двадесет дни ние ще излезем с пълни анализи – какво чака нашата държава, заради ужасното управление на тези проекти. Това са за съжаление много неприятни новини към нашето общество. Силно се надявам, че с волята, която имаме, ще придвижим важните национални проекти. Те са ефективни от икономическа и екологична гледна точка, за да върнем доверието на европейските ни партньори.
По отношение на контрола и на желанието да се извършва контрол. Когато дойдохме м. август, заварихме за цялата система на министерството само един инспектор и трима вътрешни одитори при десет свободни места в дирекция „Вътрешен одит”. Министерството е било две години без директор на дирекция „Вътрешен одит” и с трима експерти в тази дирекция, скарани помежду си. Не е правена проверка четири години на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околна среда нито от Финансов контрол, нито от Сметната палата, нито от инспектората на министерството, нито от Вътрешния контрол. Това е желание за непрозрачна работа.
Извън това Законът за околната среда изисква всички решения на Управителния съвет на ПУДООС да се публикуват на интернет-страницата на министерството. Не е качено нито едно решение. Когато ние дойдохме, това беше едно от първите неща, които направихме. Какво означава това? Напълно съзнателно се е вършила подмолна, скрита дейност от цялата общественост. Това е непростимо поведение! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Вземам отношение по повод Вашите думи, госпожо министър, относно контрола и по-точно липсата на такъв за качеството на изпълняваните обекти.
Аз съм Фани Христова и съм народен представител от Хасковски избирателен район. Като такъв в последните три месеца получих многобройни сигнали от проектанти за изпълнението на тези проекти. Познавам много такива.
Последният сигнал, получен при мен, касае изпълнението на проект, на обект канализация с пречиствателна станция за отпадни води на с. Малък извор, община Стамболово. В него проектантите споделят тревожни факти относно качеството на изпълнение на обекта. Цитирам: „Клоновете са от нестандартни тръби, по проект Ф-315 е положена Ф-160, тънкостенна. Поставени са тръби Ф-600 с бетонен капак вместо шахта, но през тях не минава тръба, следователно шахтата е само проформа”. (Смях в залата.) Тя не може да изпълни предназначението си. Обратната засипка, забележете, е предвидена с чакъл, а е извършена с пръст и то скалиста. С цел спестяване на средства, разбира се. Подателят на въпросния сигнал се обърна към мен с молба: „Моля, вземете мерки, уважаеми народни представители от Хасковски избирателен район, и спрете това безчинство!”.
Видно от сигнала, уважаеми колеги, тези пари са пропилени. Дали са закопани, или са пропилени с ненужни капаци, с пръст – ясно е, че са пропилени. По подобни проекти са пропилени, както разбрахме, и над 650 млн. лв. за три години. А усвоените средства не отговарят на реално изпълнените строително-монтажни работи, което, уважаеми колеги, е злоупотреба с публични средства.
Аз в своето изложение искам отново да се спра и да подчертая един особено важен факт. Освен безобразното изпълнение на проектите, видно от моя пример, на 15 май 2009 г. управителният съвет на предприятието взема решение да финансира проекти на стойност над 160 млн. лв., при положение че целият бюджет за 2009 г. в размер на 97 млн. лв. вече е изхарчен. Какво да направи сега ГЕРБ, колеги? Как да изпълни поетите от министър Чакъров ангажименти към общините щом парите ги няма, а са одобрени проекти, без да има осигурено финансиране за тях?
Всички разбрахме, всички български граждани разбраха, че работата на Министерството на околната среда и водите е блокирана за години напред. Новият екип на министерството направи всичко възможно да се справи с наследената ситуация, като анулира сключени договори и спря договарянето на обекти на обща стойност 159 млн. лв.
Поради тази причина, уважаеми колеги, уважаеми български граждани, нашето правителство не може на този етап да финансира жизнено важни екологични проекти за следващите две години. За съжаление това е реалността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Христова.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Сербест.
ГЮНЕР СЕРБЕСТ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди малко моята колежка цитира общината, където аз бях кмет. Госпожа Караджова преди малко спомена, че са извършени проверки по обектите. Един обект, на който беше направена проверка, беше в моята община и то точно обект, който е в с. Малък извор.
Това, което Вие твърдите, госпожо, не е вярно. Заповядайте, вижте как работи обектът, какво е извършено и какво не е извършено. За това, че трябва да се направят септични ями, въпросът е съвсем в друга посока. Може би трябва да попитате самото население какво мисли за тези септични ями, за да имате един по-ясен отговор. Община Стамболово не е ползвала пари само, когато е бил министър господин Чакъров. Ние сме кандидатствали от 1990 г. насам по всички проекти, така че и в момента моите колеги работят по тези обекти. Примерът не е много точен, за да твърдите, че парите на данъкоплатците там са пропилени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на народния представител Гюнер Сербест.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за дуплика.
ФАНИ ХРИСТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Сербест, не съм ходила на обекта, но държа пред мeн сигнала от личния ми имейл от проектантите на обекта. Ще Ви го предоставя. Това, което цитирах от него, е малка част от лошо свършената работа или изобщо неизвършена такава. Мога да продължа: „Първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто, нито един от клоновете не е изпълнен по надлежния профил. Строителството изобщо не е извършено по проекта. Клоновете, които са построени (защото не всички ги има), са от еди-какви си тръби и т.н. Ревизионните шахти са проектирани по бетонни тръби Ф 1000 с бетонен конус и т.н.”
Ако Ви е интересно, ще Ви го предоставя целия.
„Седмо, не знам кой е подписал актовете за скрити работи. Моля Ви, уважаема госпожо Христова, вземете мерки, за да се спре това безчинство”.
Казах, че цитирам. Нямам основания да не вярвам на проектантите.
Уважаеми колеги от опозицията, това не е лично към Вас, господин Сербест, години наред наблюдавахме и наблюдаваме колко сте вездесъщи и се чувствате за недосегаеми. Но когато фактите говорят, моля ви, по-добре замълчете! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това правят в момента.
Благодаря, госпожо Христова.
Друг народен представител ще вземе ли отношение?
За разлика от госпожа Христова, която ви призовава да мълчите, ви приканвам към участие в дебата.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (РЗС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по околната среда и водите в Четиридесетото Народно събрание имах възможност многократно да следя действията на Министерството на околната среда и водите, в това число и на ръководството на ПУДООС. Много от проектите бяха обекти на парламентарен контрол. В резултат на парламентарния контрол народните представители от комисията постоянно бяха убеждавани, че проектите отговарят на условията на Европейската комисия и инвестициите са насочвани правилно
По-късно на един парламентарен контрол, когато с колежката Евдокия Манева намерихме документите за селото на Ахмед Доган – Дръндар, видяхме, че в с. Дръндар по ПУДООС са отпуснати толкова инвестиции, колкото в 10 големи общини над 50 хил. души. Съпоставимо с населението в София, в Дръндар на глава от населението инвестициите са 100 пъти повече, отколкото в София! (Оживление.) Това се отнася за почти всички села, които са тотално узурпирани от ДПС, тоест каквото и да се говори, както и да се опитва тройната коалиция да се оправдае, те просто нямат аргументи. Цялостният анализ на дейността на ПУДООС показва, че това предприятие е било партийно предприятие, в което основни акционери са били Ахмед Доган, Сергей Станишев и за около 20 % от проектите Симеон Сакскобургготски.
Ние считаме, че прокуратурата на Република България трябва спешно да вземе мерки в тази посока и се надяваме Инспекторатът на Министерството на околната среда и водите да направи задълбочен анализ, а всички сигнали, предоставени на „Ред, законност и справедливост” през последните 2-3 години, госпожо министър, ще Ви ги предоставя лично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Янев.
Реплика?
Госпожа Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като стана въпрос за проекта в с. Малък извор, искам да поясня. Тук става въпрос за проект на стойност 1 млн. 60 хил. лв. при брой жители 600. Това прави по около 10 хил. лв. на жител в това населено място.
Искам да ви обърна внимание на нещо много важно. Независимо кое е правителството – днешното или предишното, то разполага с определен бюджет. Въпрос на приоритети е към какво да насочи тези средства. Това е като в едно семейство. Ще дам следния пример в едно семейство, който е като казуса за изразходване на парите. Ако вие имате 500 лв. на месец, имате деца, на които трябва да осигурите храна, лекарства и играчки, какво ще им купите? Играчки или храна и лекарства?! Такъв е случаят със селото, който дадохте за пример. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Има ли народни представители, желаещи да се включат в разискванията?
Господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз недоумявам за вашето мълчание от лявата страна?
Това, което чухме до момента, ако мога да го обобщя като цяло, е, че провежданата политика на Министерството на околната среда и водите за финансирането на екологичните проекти през изминалите 4 години в болшинството случаи е била напълно в противоречие с приоритетите, поети в Договора ни за присъединяване към Европейския съюз.
Бих отбелязал, че се е работило без конкретно планиране за изпълнението на неотложните задачи и ангажименти по Глава 22 „Околна среда и води” от Присъединителния договор, в частност много закъснялото изпълнение на Програмата за изграждане на депа за твърди битови отпадъци. Сроковете й за жалост са до края на 2010 г. Ако за неизпълнението й не ни бъдат наложени санкции, ще е заслуга на управлението на ГЕРБ.
За последните 4 години са пропилени над половин милиард лева, в това число от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и бюджетни средства без всякаква държавна концепция и стратегия за развитие, приети от министерството, респективно дори не са предложени такива от министъра.
Констатирани са изпълнени канализации, значителна част от които изобщо не работят, не са предадени на местните ВиК-дружества, разбрахме защо те не искат да ги експлоатират. Нямат сградни отклонения, потребителите не са свързани към тях. Изградените отклонения водят към нищото.
Този факт се потвърждава още веднъж от констатацията, че в ПУДООС липсва всякаква методика за оценка на проектната готовност по изпълняваните обекти за канализация и изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадни води, както и ясни критерии за подбор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Язов.
Реплики? Удивително нежелание да се репликира днес.
Други народни представители, които искат да се изкажат?
Заповядайте, господин Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! От всички изказвания дотук, с изключение на репликите, които просто бяха забравени от тази страна (сочи блока на КБ и ДПС), стана ясно, че финансовото състояние на въпросното предприятие е изключително тежко. Това стана ясно и на срещата ни с министъра в комисията.
Защо обаче е така? Провежданата политика от министъра е превърнала целите за опазване и подобряване на качеството на околната среда и предпазливото и разумно ползване на природните ресурси в цели от друг, по-особен характер. Напълно са пренебрегвани приоритетите, определени от ангажиментите, поети в Договора за присъединяване към Европейския съюз. Не е търсена екологична ефективност, а е търсена някаква друга ефективност, колеги.
Финансовият ресурс не е насочван там, където трябва, там, където са изискванията на Европейския съюз, а, както всички разбрахте, безотговорно е разпиляван в разни дребни и малки обекти. Големите населени места, както чухме, включително и София, са оставени без каквато и да е екологична инфраструктура. За пример ще дам моя избирателен район. Град Ямбол е с 85 000 жители – 27 % от града е без канализация, без пречиствателна станция; 560 литра в секунда е отпадното количество, което се излива в р. Тунджа и след Ямбол замърсява цялото поречие на реката. А за останалите градове след Ямбол р. Тунджа е тяхна вододайна зона. За пречиствателната станция в Ямбол няма отделен нито един лев.
За четири години от управлението ние виждаме, че са пропилени 684 млн. лв. Къде са отишли те? Всичко това ни говори не за некомпетентност, а за една съзнателно провеждана политика. Прави впечатление едно огромно предпочитание към определени общини. Ще ги изброя, гледахме списъците: Белослав, Златоград, Айтос, Кърджали, Сунгурларе, Гоце Делчев, Смолян. Веднага възниква въпросът защо. Обаче това всъщност е една организирана схема и тя има своето обяснение – контролът над самите обекти.
Тъй като много често съм засягал темата за контрола в строителството, ще се спра подробно на контрола в самото министерство. Искам да обърна внимание, че в продължение на пет години в това предприятие не е извършван по никакъв начин контрол. Самото предприятие е имало утвърдени десет бройки за вътрешен одит. И представете си от тези десет бройки през целия мандат имало назначени само четири. Какво говори това? Да няма никакъв контрол на изразходваните средства.
Но да видим и кой как е извършвал контрола на самите строителни обекти.
Първо, информацията в интернет-сайта на министерството, ако се върнете назад, умишлено е била укривана. Не са качвани на сайта решенията на Управителния съвет и за избора на обектите, и за тяхното финансиране. Прави впечатление, че са изпълнявани основно линейни обекти като канализации, водопроводи. Защо? Обяснението е много лесно – контролът на тези линейни обекти е доста по-труден. Дали е извършвана проверка на съответствието на актуваните, действително изпълнени работи, дали има съответствие между актуваните и действително изпълнени работи на обекта?
От обектите в едно населено място, една канализационна схема е била разделяна по улички, за да бъдат заобиколени процедурите по ЗОП. Вие много добре знаете, че там има определени прагове с цел да бъде в по-ниския праг, да няма обява в „Държавен вестник”, за да не би някоя фирма, извън обръча на Доган, да научи и да вземе обекта.
Инвеститорският контрол се извършва от самата община, на която са предоставени самите средства и то със заповед на кмета. И от кой, представете си? От служител, който е подчинен на самия кмет. В РИОСВ въобще не е имало никакъв инвеститорски контрол. Водела се е една втора бройка, която да контролира самите обекти. Така се е създала една перфектно смазана машина за присвояване на средства от предприятието. Липсата на контрол е видна от пълната несъпоставимост на цената на един линеен метър. Ще ви дам следния пример – Сунгурларе. Стойност на един линеен метър са 1084 лв.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Времето!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Разбирам, че времето не стига, но искам само в заключение да ви кажа, че считам, че съответните компетентни органи в нашата страна трябва сериозно да се занимаят с този проблем и да ползват съответните компетентни специалисти за тази цел. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака” и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Отново няма желаещи за реплики.
Има ли желаещи за изказвания? Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин вицепремиер, господин министър, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Не тази еклектика, която ни залива от близо час, а дори и най-изящната и йезуитска управленска риторика не ще прикрие безспорния факт, че същинската цел на днешните дебати е да се оправдае една откровена политическа грешка – спирането на проектите по ПУДООС. (Смях в ГЕРБ.) Това - първо.
Втора същинска цел на дебатите днес – а тази цел е още по-опасна – е да се осигури парламентарна подкрепа за промяна на политиката на целеви инвестиции в малките населени места, като се внушава тезата, че тези инвестиции в малките населени места били не само нецелесъобразни, но се презюмира престъпление. Било престъпно в населени места от по 200–300 жители да се инвестира, примерно 2–3 млн. лв.
Ние с вас можем да спорим за целесъобразността на водените политики. За целесъобразността на водените политики се води политическа отговорност и избирателите чрез своя вот казват дали тази политика е била правилна. За нас инвестициите в малките населени места е не просто правилна политика. Тази политика е необходима и непреодолима, независимо дали управлява ГЕРБ, БСП, СДС, или която и да е друга политическа сила. Защото представяте ли си България да следва модела на Гърция, в която държава 5 милиона от 8-те милиона жители са концентрирани в столицата, а останалите 3 милиона в други големи градове? Представете ли си 8-милионна България – 4 милиона в столицата и 4 милиона в други 30 до 50 големи градове, защото точно това ще е ефектът от спирането на целевите инвестиции в малките населени места. Няма как да задържите един младеж в село, в което няма елементарна инфраструктура – водоснабдяване, канализация, път, училище.
Именно за това този въпрос кореспондира с националната сигурност на страната. Балансираното развитие на регионите, преобладаването на диспропорциите в социално-икономическия статус на периферия-център е важен елемент от сигурността на държавата. Обратното, обезлюдяването на цели села и райони отслабва държавата и политика, която води до това, е грешна политика, а в стратегически план вероятно ще се прояви и като престъпна политика.
Тази теза се потвърждава не от кого да е, уважаеми госпожи и господа от управляващото мнозинство. Това е категоричната оценка и на Павел Самецки – европейски комисар за регионална политика, изказана пред студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където той каза, цитирам: „В България се наблюдава обезлюдяване на селските райони, изтичане на млади хора в големите градове на страната и емиграция.” Според Самецки едно от основните предизвикателства за България ще бъде поддържането и запазването на живота в селските райони. Как? Чрез спиране на проектите?
Аз предлагам да се съизмерваме не по спиране на проекти, а по реализирането на проектите, уважаеми госпожи и господа. Няма как да убедите гражданите на България, че ПУДООС е провеждала партийна политика. (Смях и реплики от мнозинството.)
Уважаема госпожо председател, освен да зачитате текстове, моля да зачитате правото на представител на опозицията да се изкаже и да му се предоставят нормални условия за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание на народните представители.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Продължавам. Защото пред мен е справка за одобрени проекти по оперативна програма „Околна среда”. Оказва се, че от общо внесени проекти от страна на кметове от различни парламентарно представени политически сили се задава следната картина: одобрени са 73,58 % от проектите, внесени от кметовете на ГЕРБ. Безспорен факт. И министър Нона Караджова не може да го отрече. Седемдесет и пет процента от проектите, внесени от кметове на общини от НДСВ; 70,42 % от кметове, избрани от БСП; и, забележете, само 42 % от проектите, внесени от кметовете на ДПС в общините в България.
Така че, уважаеми госпожи и господа, много е важно да се прочетат фактите, да се погледнат фактите, преди да отправяме обвинения. По същия начин ще се види, че близо 78 % от средствата по оперативна програма са за населени места с над 10 000 жители. Независимо че ПУДООС няма за приоритет населени места с над 10 000 жители, около 30 % от средствата в ПУДООС, независимо от това, са отделени пак за населени места с над 10 000 жители.
Вероятно тези факти нямат никакво значение за вас. Вашата цел е друга – да спрете проектите, първо, а после да си осигурите избирателност кои проекти да бъдат финансирани и кои – не, и така да превърнете в политически лост публичните средства, средствата на българския данъкоплатец и средствата на европейския данъкоплатец.
Уважаеми госпожи и господа, във връзка с останалите точки от проекта за решение. Ще подкрепим и т. 2, въпреки ужасните граматически несъобразности. Там има един израз, който трябва да бъде разкъсан от минимум два предлога. Това са правилата на българската граматика. (Реплики от ГЕРБ.) Така е, така е. Да ви го прочета ли? (Реплики от ГЕРБ.) Както и да е.
Подкрепяме и т. 3, ако имате данни, разбира се, че ще бъдат предоставени на компетентните органи. Ние неведнъж сме заявявали, че нямаме притеснения. Това го заяви и нашият министър, който днес отсъства по уважителни причини.
Уважаеми госпожи и господа, що се отнася до т. 1, единствено правилното решение, което бихте могли да вземете днес, е не одобряване на едно грешно политическо решение на изпълнителната власт, тъкмо обратното.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам т. 1 да се редактира така:
„1. Народното събрание задължава министъра на околната среда и водите незабавно да отмени Решението за спирането на финансирането на проектите по ПУДООС.” (Оживление в залата.)
Това е отговорното държавническо решение. Всичко друго отново е в полето на реваншизма, с който няма да стигнете далеч. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
За реплика думата има госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Станишев, тъй като се появихте, здравейте! (Откъслечни ръкопляскания.)
Уважаеми господин Местан! Вашето изказване беше цинично и популистко. Не е престъпление спирането на тези проекти. Не става дума за спиране на проекти за малките населени места. Става дума за спиране на престъпление, извършено от управляващата тройна коалиция, в лицето на кабинета „Станишев”, от която сте част и вие като управляваща партия в този кабинет, господа от Движението за права и свободи.
Защото, колеги, престъпление е да се заравят 684 млн. лв. под земята и да няма никакъв ефект от полагането на тези тръби в голямата си част. Бяха дадени примери. Не може да се вложи в едно село 1 млн. 300 хил. лв. и да се довърши до съответното домакинство, до съответната къща на нашите съграждани в малките населени места само за 10 къщи от 100 къщи в селото. Това е престъпно, господин Местан.
Ако не беше престъпно вашето управление сега, уважаеми колеги, в период на криза, щяхме да имаме възможност да се реализират наистина приоритетни обекти по ПУДООС и фирмите да могат да работят и да я няма тази безработица и тази тежка ситуация в криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика думата има господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, господин вицепремиер, госпожо и господин министър! Вземам думата след изказването на господин Местан, защото от него личеше популизъм в изказа. Става въпрос за изразходване на европейски средства, които изразяват солидарността на европейския данъкоплатец към България.
Господин Местан, има ясни критерии, които определят как тези средства могат да бъдат разпределени. Критериите, които Европа е наложила, са критериите за полезност на тези проекти.
Не мога да си обясня, че един проект в населено място със 100 жители може да донесе полезност, която би донесъл един проект в населено място с над 1000, над 2000 жители. Затова нека не правим популистични изказвания от сорта, че ние ще задържим младите в селата по този начин.
Господин Местан, става въпрос за ясни критерии, които са наложени от Европейския съюз. Тези критерии са критериите за оценка на тези инвестиционни проекти, за каквито говорим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Иванов, аз смятам Вашата реплика за повече от коректна. По въпроса за инвестициите в малките населени места с Вас няма да се разберем. Вие ги смятате за ненужни – това е ваша политика... (Възгласи: „Е-е-е!”от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не, това е оценка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Оценявате като неефективни инвестициите в населено място от 100 души – че били много по-големи инвестициите в населени места с над 10 хил. Тази теза е вярна, но какво да направим – да не инвестираме в малките населени места?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не крадете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вижте, според нашата ценностна система не може количественият показател да бъде водещ. Водете си политика само с големите населени места – това е ваш проблем.
Що се отнася обаче до репликата на госпожа Фидосова. Именно защото тя е юрист, мисля с претенция да бъде един от водещите юристи в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание, може би тя знае, че какво е престъпление и какво не го казва прокурорът като твърдение, а съдът решава.
Госпожо Фидосова, аз казах, че една такава политика от стратегическа гледна точка може да се окаже престъпна – това е хипотеза. Но Вие раздавате директни обвинения днес! Вие играете ролята на прокурор, а не на народен представител! Неслучайно напоследък, от няколко дни една моя теза, че се опитвате да превърнете Четиридесет и първото Народно събрание в конвент, който съвместява функциите на всички власти, вече придоби гражданственост. Това е медиен факт. Замислете се дали нямате заслуга за това Четиридесет и първото Народно събрание да се оценява не само от опозицията, а от редица медийни анализатори като тенденция към превръщане в конвент. Това е изключително опасна тенденция и аз мисля, че, ако сте разумни политици, ще си направите изводите. Благодаря. (Реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Лютви Местан.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Местан.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Госпожа Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Местан, безкрайно уважавам ораторските Ви способности – от години те са всеизвестни, но искам да Ви кажа следното. Всички знаете много добре, че, както предишното правителство разполагаше с достатъчно средства по най-богатата програма – Програмата за развитие на селските райони, имаше достатъчно основание, ако общините бяха имали желание, да кандидатстват по тази програма. Тъй като там контролът е голям, вероятно това е било нежелателно.
Извън това, знаете, че в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно също има проекти, които следва да се финансират, за общините. Ако са били толкова приоритетни тези проекти, трябваше да се насочат към тези две програми, защото екологичната политика на България и националните приоритети са абсолютно ясни.
Аз питам: защо, след като е подписан Договорът за присъединяване от предишния премиер, този договор не се спазва? Защо в самото начало се каза: ние няма да го подпишем, защото имаме други приоритети за финансиране на други проекти, които са наш приоритет?
Така че тук не става въпрос за липса на средства, а за желание за насочване на тези средства към един инструмент, който може да се изразходва безконтролно, разбира се, ако такова е желанието на управляващите. Така са изразходвали средствата на Предприятието за управление на дейностите по околна среда и аз съм уверена, че дори коалиционните партньори не са имали представа какво се случва с тези средства. Разбира се, ако имаха желание, можеха да разберат – вероятно това е било удобно.
В момента ние сме изправени пред ситуация, за да завършим тези проекти, да извадим отнякъде 400 млн. лв. при толкова големи нужди на страната! Дайте идея – скоро ще се гледа бюджетът, откъде да ги извадим. Дали да ги вземем от пенсиите на тези хора, или да ги вземем от здравеопазването, за да продължим тези ненужни канализации? Ще е много добре да дадете едно предложение откъде да се вземат тези пари при този бюджетен недостиг във всички сфери. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Лично засегната бях от изказването на господин Местан!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Само моля да отбележите, че правя изказването и вземам думата на основание чл. 50, ал. 1 от нашия правилник, тъй като в изказването си господин Местан ме засегна лично като народен представител.
Господин Местан, казах, че е престъпно да се заравят стотици милиони лева под земята, от които няма резултат, няма ефект и няма реална полза за българските граждани!
Господин Местан, защо не репликирахте направените изказвания в залата на колегите народни представители от четири парламентарни групи? Ще Ви кажа защо – защото няма какво да кажете и с какво да се оправдаете.
Още веднъж ще обясня – популизъм е изказването, че не искаме да инвестираме в инфраструктурни проекти в тези най-малки населени места. Това не е вярно. Има възможности за малки обекти, които да се изградят и наистина да захранят домакинствата в малките села. Почти всеки ден съм в тези малки села. Аз самата съм родена в едно такова село и непрекъснато се виждам с тези хора, които живеят именно в такива населени места.
Още едно уточнение. Когато цитирахте процентите за внесените проекти, не казахте колко са одобрени, а казахте, че ДПС има 42 %. Господин Местан, защо не казахте колко са кметовете на ДПС? Партия ГЕРБ има над 100 общински кмета. Затова процентите са различни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): За процента от внесените!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Фидосова.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин вицепремиер, госпожо Караджова, господин министър на физическото възпитание, дами и господа народни представители! Аз умишлено изчаках да се разгърне дискусията, защото искам да дам един малко по-различен ъгъл, който се надявам да бъде изключително полезен за всички нас.
Конструкцията на днешния дебат. Проекторешението с известни редакции може да бъде подкрепено от Коалиция за България, но ще развия защо и какво налага тази редакция.
Първо, уважаеми колеги, структурата на дебата „ПУДООС няма пари, хвърляло е парите като престъпление в малки населени места и следователно това е основната причина България да не си изпълни тежките ангажименти по Директивата за пречистване на отпадъчните води, Директивата за управление на отпадъците” не е вярна. Може да има доза истина. Може да има зрънце рационалност. Затова ние сме заинтересовани и предлагаме в т. 1 на проекта за решение не просто да се извърши прекратяване и спиране финансирането на неприоритетните обекти, а да се направи действително много бързо изключително съдържателен анализ.
Уважаеми колеги, за този период предприятието е финансирало над хиляда, точната цифра е 616 плюс 404 – 1020 проекта за колектори, канализационни отклонения, водоснабдяване на малки населени места. Не може от 20-30 проверки да се направи генерален извод.
Аз ще ви дам пример от района, в който съм. Там бяха въведени и пуснати в експлоатация изключително тежко, пак поради забавяне преди това, но вие не чухте дума от нас да се оплачем, че са били забавени или са били под риск, три пречиствателни станции за отпадъчни води в Родопите – Златоград, Рудозем и Мадан. Днес в тези градове се спира започналото и практически физическо завършило изпълнение на канализационни колектори, които имат за цел да изпълнят функциите по опазване на околната среда и да осмислят вече направените инвестиции, които преимуществено са с европейски средства. Нали разбирате, че има и такава посока на разсъжденията, че това решение ще обезмисли направените инвестиции или ще намали силно тяхната ефективност и следователно ние няма да изпълним ангажименти, поети към същите наши партньори от Европейския съюз?
Още повече, че има направени изключително много разходи. Пак повтарям, нека да се провери, има строителен надзор, има Дирекция „Национален строителен контрол”, има ред други институции, които могат да проверят, но да не поставяме всичко под общ знаменател.
Ефектът от това ще бъде и в друга негативна посока. Българските общини в момента са страна по тези договори. Тяхното състояние, и това ще бъде дискусията, която, надявам се, съдържателно от следващата седмица ще започнем, и без това не е розово по обективни причини основно. Ако това легне върху гърба им, ще имаме възможност да го обсъдим какво означава оттук нататък за тях, които пък са основният бенефициент по усвояването на средствата от европейските фондове от 8 милиарда лева.
Нали разбирате, че, без да искаме и някой път залитнали в по-скоро политическия аспект на нещата, ще стигнем дотам, че ще ударим основния възможен бенефициент, който вече ще бъде една наистина прокризисна мярка.
Сега искам да кажа няколко цифри по програма ИСПА. Това винаги е била най-тежката програма не само за България, но и за всички страни, които се присъединиха след 2004 г. Между другото, в интерес на цифрите, тук се споменава, че има 20 % усвояване към 30 септември т.г. по официални данни, качени на сайта на Министерството на финансите програмата, на обща стойност 1 млрд. 638 млн. евро, в т.ч. 880 – от Европейския съюз по програмата, останалите са национално кофинансиране, привлечени заеми от международните финансови институции, има договорени 88 % или 1 млрд. 308 млн. евро. Разплатените към 30 септември т.г. средства са 621 млн. евро, което съставлява 43 % от договореното и 37 % от цялата програма. За ваше сведение Полша успя в този период да усвои около 40 % по програма ИСПА. Но това не е за сравнение, не е за хвалене и не е за изтъкване на някаква заслуга.
Въпросът е, че програмата е тежка и ние трябва да кажем в този период с какви ресурси разполагахме преди да стигнем до ПУДООС. ИСПА - близо 800 млн. за екология, от които малко над 550 - за сектор „Водоснабдяване и канализация”, цифрата е в евро, отделно от това по Оперативна програма „Околна среда” имаме 1 млрд. 240 млн. в първи приоритет по ВиК-сектора и 375 млн. по втори приоритет за управление на отпадъците. Но истината е, уважаеми колеги, че всички тези средства са недостатъчни, защото като се върнем към необходимостта на сектора от тотална модернизация и покриване преди всичко на европейските изисквания и на нуждите на българските граждани – правя скоба, от подмяната на етернитовите тръби, например, които са над 80 хил. км в България, там трябват 3,5 милиарда евро. Видно е, че ние имаме недостиг от 50 % от необходимите средства.
Тук има още един казус, че не е въпросът само да имаме парите, не е въпросът да имаме само строителите, инженерите и проектантите, проблемът е и друг, който, за съжаление, ще го кажа – в 20-годишния преход различните правителства не можаха да решат до този момент. Ние го направихме в края – създадохме нормативната уредба. Надявам се новото правителство да го продължи. Това е, че стойността на активите е силно, силно подценена. Балансовата стойност на всички активи е 500 млн., което означава, уважаеми приятели, че ако вкараме всичките активи, а ние трябва да ги вкараме, защото Европейската комисия иска това от нас, ще излезе така, че трябва да вдигнем цената на водата и на отвеждането на отпадъчните води драстично и това е нещо, което не е по джоба на българския гражданин и в следващите 5, бих казал, и в следващите 10 години – просто не е по джоба му!
Затова тук дебатът трябва да бъде по-дълбок. Закъснели сме като цяло, но аз ще припомня, че голяма част от финансовите меморандуми по ИСПА се подписаха едва в края на 2005–2006 г. Какво бе правено преди това? И госпожа Караджова беше в Министерството на околната среда и водите на възлова позиция.
Има един друг огромен проблем. Отивам на т. 3, която предлагате - за наказателна процедура, която ще бъде към България, да се потърси отговорност.
Уважаеми колеги, в интерес на истината аз искам да попитам от това високо място защо българската държава договори тези преходни периоди – до края на 2010 г. и 2014 г.? Защо не беше защитен националният интерес по начина, по който, примерно, го защити една съседна Румъния – с доста по-дълги преходни периоди по причините, за които преди малко ви говорих?
И не само това, има още едно утежняващо събитие, че ние, престаравайки се в същия този период 2003-2004 г., сме направили България практически изцяло чувствителна зона. За тези, които не знаят какво означава това, ще го кажа просто – направили сме така, че всичките ни пречиствателни станции за отпадъчни води да бъдат с три стъпала на пречистване като механично, биологично и третичното пречистване е за отстраняване на азот и фосфор.
Това, уважаеми колеги, оскъпява всяка една българска пречиствателна станция за отпадъчни води с 30 %. Това, глобално отразено върху средствата, които ще трябва да бъдат вложени, съставлява над 500 млн. евро допълнитено. Ето това, ако не е защита на национален интерес или неговото всъщност неглижиране, това е големият проблем. Затова, когато се поставя този въпрос, трябва се каже от „а” до „я”, да се видят всички подробности, които са се случили.
Затова ние предлагаме т. 1 да бъде редактирана така, че да бъде проверено, да бъде оценено обективното състояние на всеки един от проектите, да се види финансовото им изпълнение и ефектът върху общинските бюджети и да се предприемат съответните мерки по най-бързия начин.
Подкрепяме т. 2, дори аз бих предложил да се съкрати срокът - не до м. март, а, ако е възможно, той да е до края на м. януари.
И по трета точка – внимателно да се прецени как в един минал период и кой през 2003 г. и 2004 г. не е защитил българския национален интерес, налагайки такива къси срокове за изпълнение на най-тежките европейски директиви? Няма друга държава в Европа, която на 95 % от територията й да е чувствителна зона – нито Германия, нито Великобритания. Направете си сами извода, затова моята молба към вас е: нека не политизираме този изключително важен въпрос, защото за съжаление той има пряко влияние върху джоба на всеки български гражданин, който утре ще отиде да си плати водата и канализацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михалевски.
Желаете да вземете отношение, господин вицепремиер – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Не смятах да взимам думата, защото темата, която се дискутираше е свързана изцяло с дейността на госпожа Нона Караджова и трудностите, които тя има в момента насреща си.
Господин Михалевски, Вие сте част от това статукво, заради което беше спряно европейското финансиране по европейските програми. Вие бяхте човекът, който оглавяваше програма ФАР и знаете много добре, че министър-председателят Сергей Станишев въпреки нежеланието си, предприе действия за Вашето освобождаване поради злоупотребите, които бяха констатирани там, и сигналът, който беше даден от Брюксел. И Вие днес да излизате и да говорите от трибуната за ефективност и начин, по който се харчат парите – смятам, че това е в потвърждение на това, което казаха и колегите народни представители: „цинично”.
Защото, господин Михалевски, когато говорим за следващия бюджет и това, което беше представено като пример с малката и голямата пица от вицепремиера и министър на финансите, господин Михалевски, аз ще Ви върна към един голям проект, който е Вашата гордост и илюстрира начина, по който сте харчили парите на българския данъкоплатец като заместник-министър и заедно с господин Гагаузов. Това е водното огледало в Кърджали. (Оживление, ръкопляскания в ПГ на ГЕРБ.)
Започнал е от 8 млн. 700 хил. лв. този проект и стигнахте до безумната сума от 77 млн. лв.! И в момента, ако се поинтересувате или ако смеете да отидете там, за да попитате хората, които са в близост до това водно огледало, ще ви кажат, че вече мазетата им се пълнят, поради липсата на тази хидроизолация, която може би е трябвало да бъде направена. Но може би пак парите са отчетени, че са изразходвани, но парите явно са откраднати. Затова ще Ви помоля просто, както и колегите тук казаха, че когато фактите говорят, по-добре замълчете! Още повече пък Вие, който всъщност бяхте част от този лош имидж на страната, който получихме, и за спирането на тези пари. Защото днес, разберете, че няма откъде да се вземат пари, за да се направят тези проекти, които вие ги сключихте без да имате необходимото финансиране за тях.
Нека бъдем коректни и честни към всички български граждани, защото по този начин, по който поднасяте информацията, вие сте част от статуквото. Кажете какво направихте и защо бяхте сменен! Кажете защо не бяха усвоени тези пари! Кажете защо бяха усвоени тези 77 млн. лв.! Защото това са парите на българския данъкоплатец. Ако бяха по оперативни програми, това нямаше въобще да може да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин вицепремиера.
Давам думата на господин Димчо Михалевски за лично обяснение на засегнат.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Цветанов, надявам се, че Вашето участие в политическия живот на България вече е станало ясно, че независимо кой от каква позиция е, като народен представител има право да изкаже своето мнение. Още повече, аз го направих изключително с уговорката, че искам колегите да чуят аргументи, които се надявам да бъдат полезни.
Второ, ще Ви помоля от трибуната на Народното събрание да не продължавате систематично да излагате неистини, за да не употребя по-груба дума.
Първо, аз съм си подал оставката. (Смях и оживление в мнозинството.) Никой не ме е освобождавал.
Второ, Вие явно имате повече информация от нас. Говорите за сигнали до Европейската комисия. Да не би случайно Вие да сте ги пускали? (Смях в мнозинството.) Защото, уважаеми господин Цветанов, не го казвам по друга причина, а защото година и половина по-късно не се потвърди нито едно от съмненията или обвиненията на базата на сигналите, които са отишли във ФАР. (Оживление и реплики в ГЕРБ.) Не се потвърди. Напротив. Трябва да се опитаме да се научим на поведение, както във всяка друга държава – има добри примери в Гърция и Полша – как се защитават национални интереси, а не да ходят да плюят в грубия смисъл на думата. Това ще бъде най-полезното, което ще направим за България.
А по отношение на последното – за водното огледало, искам да ви кажа да преустановите със спекулациите от 8 на 77. До момента съм повтарял ен пъти – несравними са нито обемът на работата, нито съдържанието им, нито ценовите условия между 2000–2001 и 2008 г., когато се изпълни този проект. Още повече спекулациите за наводнени мазета, защото ние направихме допълнителни изследвания. Кривата на подземния хоризонт е такава, че няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Молбата ми, господин вицепремиер, е да не злоупотребявате с тази висока трибуна. (Смях, оживление и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да се включат в разискванията?
С време разполагат само народните представители от парламентарната група на ГЕРБ в рамките на 3 минути и 55 секунди.
Госпожо Караджова, Вие искате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря. Ще взема отношение по три въпроса, повдигнати от господин Михалевски.
Първо, за проекта, който бе споменат от господин Михалевски - за пречиствателните станции в Мадан, Златоград и Рудозем. Тези пречиствателни станции, господин Михалевски, Вие знаете много добре, се финансираха по ФАР – трансгранично сътрудничество с Гърция. Това бяха единствените възможни проекти, които можеха да се финансират навремето в екологичната област. Това не са проекти, финансирани от ПУДООС. Знаете, че това е чувствителен проблем.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): За колекторите става дума, не за пречиствателните станции.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Аз Ви говоря за проектите като цяло – откъде бяха започнати и защо бяха довършени. Тук става въпрос за чувствителни отношения за трансгранична река и за нейната чистота.
Второ, по отношение на преходните периоди – първо смятам, че десет години са предостатъчно време, за да се организира една държава и да построи не толкова сложните обекти, или поне тези 70 пречиствателни станции да бяха подготвени към 2009 г., дори със закъснение. Тези проекти дори не са подготвени в момента.
България е една от страните с най-дълги преходни периоди за депа за отпадъци за пречиствателни станции. На мен не ми е ясно какви са приоритетите на Румъния. Вероятно тази страна има други приоритети, но аз смятам, че в нашето общество има консенсус, че ние не можем да сме един от най-големите боклукчарници на България десет години! Да изхарчим 600 млн. лв. за неясни проекти с неясни цели, а да не си изградим депата за същите тези малки населени места, които си хвърлят боклуците пред табелата на селото или зад нея! Тук става въпрос за същите тези общини. Кои са по-големите нужди на тези малки населени места, в които още не е организирано сметоизвозване?! Това е сериозен въпрос, на който ми е чудно как ще отговорите.
По отношение на ИСПА-проектите, защото споменахте и това. Да, те бяха подготвени към 2006 г. Ще Ви кажа следната информация: вероятно не сте се интересували какво се случва с проектите ИСПА в Министерството на околната среда и водите, но в момента ние щем - не щем се интересуваме. По осем от големите проекти – 8–9 месеца през 2006 г. умишлено не са стартирани процедури за избор на изпълнители, за да се изчака 1 януари 2007 г., за да се търгуват те по Закона за обществените поръчки, а не по правилата на Европейската комисия, наречени „Правилата праг”.
Освен това впоследствие девет договора за големи проекти над 20-30 млн. евро са минали на процедура на пряко договаряне. В момента имаме следното питане от Европейската комисия: „Защо тези процедури са били направени на пряко договаряне? Ние считаме това за систематична грешка. Ако това се налага за един или два проекта – добре, но това са девет проекта! Това е систематична грешка.”
Заради това ние сме предприели анализ, господин Михалевски, пълен анализ, включително тежките решения, които трябва да вземем, така че да връщаме по-малко пари и да ги завършим тези обекти, да се чудим откъде да намираме средства за национално финансиране, защото това е единственият начин да ги довършим. Ще имате пълната информация. Ако Народното събрание желае, ще информирам. Всичко ще бъде качено на интернет-страницата на министерството. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
След прецизната справка, която ми подават сътрудниците, искам да обявя, че Коалиция за България разполага с 51 секунди, ДПС – с 3 секунди, „Атака” няма време, Синята коалиция – с 41 секунди, РЗС – с 2 минути и 13 секунди, ГЕРБ – с 3 минути и 55 секунди.
Има ли желаещи народни представители да се включат в оставащото време в лимитирания ви час за дебати? Не виждам желаещи.
Обявявам дискусията за закрита и преминаваме към гласуване на направените предложения.
В пленарната зала постъпи предложение за решение по т. 1, предложена от народния представител Лютви Местан, което гласеше: „Народното събрание задължава министъра на околната среда и водите да отмени решението за прекратяване и ограничаване финансирането на неприоритетни обекти.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И господин Михалевски има вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски в своето изказване имаше коментар по трите точки на предложения проект за решение, но конкретно предложение за редакция по тези три точки не са постъпили.
Има думата господин Михалевски в рамките на 51 секунди.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Нашето предложение е т. 1 да се промени така: „Подкрепя решението на министъра на околната среда и водите за прекратяване и ограничаване на финансирането на неприоритетни обекти, след оценка на реалното финансово изпълнение, влиянието върху общинските бюджети и ефекта върху функционирането на ВиК-системите.”
За т. 2 предлагаме: „м. март 2010 г.” да бъде заменен с „м. януари 2010 г.”
В т. 3 предлагаме, след текста да стане така: „взетите погрешни решения от 2002 до 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От 2002 до 2009 г. По реда на постъпване на предложенията се връщам на предложението на народния представител Лютви Местан. Ще го повторя още веднъж. Неговото предложение за редакция на т. 1 от решението е, както следва:
„1. Народното събрание задължава министъра на околната среда и водите да отмени решението за прекратяване и ограничаване финансирането на неприоритетни обекти.”
Моля, гласувайте предложеното решение от господин Местан. (Ръкопляскания от ГЕРБ при влизането на Сергей Станишев.)
Гласували 156 народни представители: за 30, против 116, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Преминаваме към обсъждане и гласуване предложенията за решения, направени от господин Михалевски. Той предлага допълнение в т. 1 от решението. След текста на предложението на вносителите, който е:
„1. Подкрепя решението на Министерството на околната среда и водите за прекратяване и ограничаване на финансирането на неприоритетни обекти.” да се допълни със следното съдържание: „след оценка на реалното финансово изпълнение, влиянието върху общинските бюджети и ефекта върху ВиК-системите”.
Моля, гласувайте предложението за допълнение на редакцията на т. 1.
Има проблеми със системата за гласуване.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): ГЕРБ го няма на таблото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, до преодоляване проблема със системата за гласуване, обявявам 15 минути почивка.
Ще продължим в 13,20 ч.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, поради нередовност в системата за гласуване се налага да прегласуваме, тъй като нямаме отчетен валиден вот, предложението на господин Михалевски за допълнение на т. 1 в решението. След изписания текст на вносителите да бъде добавен текстът, чета дословно: „След оценка на реалното финансово изпълнение влиянието върху общинските бюджети и ефекта върху ВиК-системите”.
Моля, гласувайте предложението на господин Михалевски.
Гласували 119 народни представители: за 23, против 75, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
По т. 2 същественото в предложението на господин Михалевски е, че срокът – м. март 2010 г., той предлага да бъде заменен с „м. януари 2010 г.”
Тъй като действително в този текст на т. 2 има някои редакционни неточности, ще изчета граматически поправения текст съгласно предложението на вносителите със съответните поправки, които звучат така:
„2. Възлага на Министерството на околната среда и водите до края на м. март 2010 г. да информира Народното събрание за резултатите от предприетите мерки за преодоляване на изоставането в подготовката, финансирането и изпълнението на приоритетни екологични инфраструктурни проекти, произтичащи от задълженията на България като член на Европейския съюз.”
Това, което предлага господин Михалевски, е информацията до Народното събрание да бъде предоставена от Министерството на околната среда и водите не до м. март, каквото е предложението на вносителите, а до м. януари 2010г.
Моля, гласувайте предложението на господин Михалевски.
Гласували 136 народни представители: за 34, против 99, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Относно редакцията на т. 3 от решението предложението на господин Михалевски е за допълнение в текста.
Предложението на вносителите е следното:
„3. Възлага на Министерството на околната среда и водите да предостави на компетентните органи цялата информация, свързана с взетите погрешни решения”, неговото допълнение е да се включи текстът „от 2002 до 2009 г.”, след което текстът продължава: „създаващи опасност от наказателни процедури за България”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител за допълнението в указания период – 2002-2009 г.
Гласували 139 народни представители: за 37, против 83, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Благодаря ви.
Следва да подложа на гласуване цялата редакция на решението в неговите три точки. Ще ги изчета, тъй като имаше неприети предложения, а така също и направени редакционни корекции. Решението гласи:
„1. Подкрепя решението на Министерството на околната среда и водите за прекратяване и ограничаване на финансирането на неприоритетни обекти.
2. Възлага на Министерството на околната среда и водите до края на м. март 2010 г. да информира Народното събрание за резултатите от предприетите мерки за преодоляване на изоставането и за подготовката, финансирането и изпълнението на приоритетни екологични инфраструктурни проекти, произтичащи от задълженията на България като член на Европейския съюз.
3. Възлага на Министерството на околната среда и водите да предостави на компетентните органи цялата информация, свързана с взетите погрешни решения, създаващи опасност от наказателни процедури за България.”
Моля, гласувайте решението във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Алексиев.
Гласували 140 народни представители: за 107, против 24, въздържали се 9.
Предложението е прието. Благодаря ви.
Преминаваме към точка 2 от парламентарния контрол:
ИЗСЛУШВАНЕ ОТГОВОРИТЕ НА МИНИСТРИТЕ НА ПОСТЪПИЛИ ВЪПРОСИ ОТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Пръв ще отговаря заместник-министър председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Доброслав Дилянов Димитров относно разкриване на полицейски участък в кв. „Факултета” на ул. „Отличник” № 14 в гр. София.
Моля да развиете въпроса си.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с осигуряването на обществения ред и спокойствието на гражданите, живеещи на територията на район „Красна поляна”, кв. „Факултета”. Специфичната особеност на този квартал е съсредоточеното през годините компактно ромско население, което според последните данни е около 30 хил. души. Високата безработица, чувствена безнаказаност и ниската образованост, съчетани със зависимостта от наркотични вещества и алкохол е генератор за постоянно напрежение и противообществени прояви. В различните периоди се забелязва повишение на общественото напрежение – през 2005 г. блокиране движението на ж.п. линия София–Кулата, поради убийство на ромски младеж, проникнал в двора на военно училище „Любен Каравелов” с цел кражба; през 2006 г. обществено недоволство-протест пред Селище на строителя по повод разпространение и употреба на наркотични вещества; в средата на м. август 2007 г. масови протести и безредици във връзка с побой над ромски младеж.
Към настоящия момент обслужващите органи на МВР на територията на целия квартал е в състав само от един полицейски инспектор, трима младши, двама оперативни работници и един инспектор в детска педагогическа стая.
Първото искане, провокирано от тревожна подписка на граждани до председателя на Народното събрание на Република България за осигуряване на повече служители и разкриване на полицейски участък на територията на кв. „Факултета” е от 5 септември 2002 г. Във времето следват множество писма и подписки за необходимостта от засилване на полицейското присъствие. Последната инициатива е на кмета на района – среща с тогавашния министър на МВР господин Миков и министър-председателя на Република България господин Станишев, проведена на 13.08.2008 г. в сградата на Трето РУ–СДВР.
Категорично е обещано да бъде разкрит полицейски участък. От писмо с подробна обосновка от района с вх. № НМ-9033 от 18 август 2008 г. до министъра на МВР, но досега няма отговор. Въпреки положените усилия полицейски участък не е създаден и полицейският щат за охрана на квартала е непроменен. Същевременно районът е осигурил подходяща сграда на ул. „Отличник” № 14 в кв. „Факултета”.
Уважаеми господин министър, ще могат ли гражданите на район „Красна поляна” да разчитат на подкрепя и съдействие от страна на министерството за решаване на този сериозен обществен проблем? И ако да – по какъв начин и в какви срокове може да стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Господин Цветанов, имате възможност за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и министри, уважаеми гости, уважаеми господин Димитров! Дейността на Министерството на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред въз основа на принципите на спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.
В отговор на Вашия въпрос относно разкриване на полицейски участък на територията на кв. „Факултета”, бих искал да Ви уверя в готовността, желанието и усилията ни за повишаване ефективността на работата на органите на Министерство на вътрешните работи във връзка с осъществяването на основните принципи, цели и задачи. Увеличаването и съсредоточаването на компактно ромско население, високият процент регистрирани противообществени прояви и съществуващото напрежение в кв. „Факултета” изисква промяна в организацията на полицейската дейност. Във връзка с това се налага създаване на полицейски участък в квартала и свързаното с това увеличаване на полицейския щат за работа с неговите жители. Ще се търсят възможности за назначаване на работа и на лица от ромското население.
Изненадан съм от факта, че от 2002 г. по този проблем е съществувала само кореспонденция между Министерството на вътрешните работи и заинтересованите институции и граждани, без да има реални резултати, въпреки проведената на 13.08.2008 г. среща, за която вие споменахте, между кмета на район „Красна поляна” и господин Станишев в качеството на министър-председател, и господин Миков в качеството му на министър на вътрешните работи.
В заключение отново искам да уверя Вас и жителите на район „Красна поляна”, че Министерството на вътрешните работи в сътрудничество с органите на местната власт, защото предоставянето на сградния фонд ще бъде за сметка на район „Красна поляна”, ще разкрие полицейски участък в район „Факултета”. Неговото щатно осигуряване ще бъде за сметка на общата щатна численост на Столична дирекция на вътрешните работи.
За срокове в момента съм разговарял и с директора на Столична дирекция на вътрешните работи, има предложение, което е направено от кмета на района. Разговорите, които са проведени с директора на Столична дирекция. Смятам, че в не по-дълго време от месец, в зависимост от възможността да бъдат настанени служителите в тези работни места, ще започне да функционира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
Имате възможност за реплика.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, колеги! Аз съм доволен от отговора, който получих, тъй като той показва, че когато изпълнителната власт има желание, може да решава проблемите на обществото. Пренебрегването на този проблем в продължение на 7 години най-накрая ще намери своето решение, както се оказва в много кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Желаете ли да вземете думата за дуплика, министър Цветанов? Не.
Имате думата за процедура, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми господин министър, уважаеми колеги.
На основание чл. 38, ал. 1, предлагам да удължим работното време до изслушване на всички министри, както е по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Преминаваме към изслушване отговора на Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, на въпрос от народния представител Борислав Стоянов относно проникване на крайни ислямски секти и пропагандирането от тяхна страна на опасни радикални идеи сред студенти и ученици в източна България и София.
Заповядайте, господин Стоянов, да развиете въпроса си.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Още от самото си формиране ние от Партия „Атака” сме представили на общественото внимание десетки сигнали, подкрепени с доказателства за проникването на крайни ислямски секти и пропагандирането от тяхна страна на опасни радикални идеи. За съжаление, по обясними причини по време на предишното управление всички тези наши сигнали бяха тотално неглижирани и просто нашият глас оставаше глас в пустиня.
В края на пролетта и началото на лятото на настоящата година на територията на нашата страна бе проведено изследване по линията на международен проект за превенция на ислямския радикализъм в училище. Той потвърди всички тези сигнали, за които ние от „Атака” говорим в продължение на 5 години. Според този проект бе установено, че турски секти като „Нурджу”, „Сюлейманджъ”, и „Милигюруж” редовно се домогват и контактуват с ученици от духовните средни училища в Шумен, Русе, Момчилград, както и Висшия ислямски институт в София. Тяхната тактика е да подбират студенти и ученици от сравнително по-малоимотни семейства, на които се предлагат пари, като тези действия се извършват извън училищата и института. Сред каналите, проникване на радикални идеи у нас са и така наречените коран-курсове, които се провеждат в градове като Сърница, Пловдивска област и гр. Мадан, област Смолян, финансирани от сектата на уахабитите, в селата Люляково и с. Бука, област Бургас. Такива курсове са финансирани от сектата „Сюлейманджъ”. Такива курсове се провеждат и в област Шумен, финансирани от сектата „Нурджу”.
Специално за последната искам да обърна вашето внимание, че неин лидер е небезизвестния Файтула Гюлен, който е известен с прозвището си „ислямския барон”. Човек, който има проблеми дори в Турция, където е лежал и в затвора и през последните години бе принуден да потърси убежище в Съединените щати. В не едно свое заявление същият този Гюлен е обявявал, че крайната цел на неговата организация е създаване на световен калифат под властта на шериата.
Така че във връзка с това моят въпрос, господин министър, е да ми отговорите запознато ли е Министерството на вътрешните работи с дейността и най-вече начините на финансиране на тези секти, които разпространяват крайно опасни радикални идеи и то сред една крайно поддаваща се на влияние група, каквато са подрастващите и какво смятате да предприемете като реални действия, за да прекратите тяхната дейност на територията на Република България, тъй като тяхното функциониране може да се окаже заплаха за националната ни сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, във връзка с отправения от Вас въпрос относно пропагандирането от страна на ислямски секти на радикални идеи сред студенти и ученици в Източна България и София Ви уведомявам.
На първо място следва да бъде подчертано, че придобитата до момента информация за дейността на трите организации „Сюлейманджулук”, „Нурджулук” и „Милигюруш” не съдържа елементи на религиозен радикализъм. Проповядваният от тях ислям не излиза извън рамките на традиционното за страната и региона на Балканите сунитско-ханефитско течение. Вследствие предприетите след 1995 г. от органите на МВР мерки всички действащи на територията на страната ислямски организации работят съгласувано с ръководството на мюсюлманските изповедания, като в особена степен това важи за турските.
В случаите на констатирани административни нарушения от страна на структурите или отделни представители на тези организации се предприемат съответните мерки, които да гарантират спазването на действащото в тази област законодателство.
Акцент в дейността на споменатите турски ислямски организации и най-вече в работата на „Сюлейманджулук” е изграждането на пансиони или наемането на квартири, в които се настаняват млади мюсюлмани от социално слаби семейства, обучаващи се в средни и висши светски училища. В свободното от учебни занимания и самоподготовка време с обучаемите се провеждат беседи по ислям.
Постъпването в пансион не се обвързва с поемането на ангажименти от страна на лицата за работа в полза на организацията на по-късен етап.
Съществува информация за наети от „Нурджулук”, „Сюлейманджулук” и „Милигюруш” квартири в София, в които са настанени студенти от различни висши учебни заведения, включително Висшия ислямски институт.
Не разполагаме с данни за целенасочени контакти на преподавателите на визираните турски организации с обучаеми в средните общообразователни духовни училища в Русе, Шумен, Момчилград и предлагани финансови средства.
Важно е да се отбележи, че установеният в средните общообразователни и духовни училища режим и строгата дисциплина ограничават възможността за подобни нерегламентирани контакти.
През последните години в България единственият организатор на Коран курсовете е Главното мюфтийство, което осъществява контрол върху съдържанието на учебния материал и квалификацията на преподавателите. Една от основните цели на Коран курсовете, на създадената организация за тяхното провеждане е именно недопускане проповядването и налагането на радикален ислям сред младите мюсюлмани.
Описването на Коран курсовете като канал за проникване на радикални идеи е частично валидно за сравнително кратък период преди 1995 г.
Конкретно в гр. Сърница се провежда курс на Главното мюфтийство за подготовка на имами, който е закрит в началото на 2008 г.
В гр. Мадан съществува целогодишен курс за хафъзи – лица, които знаят Корана наизуст, който също е под егидата на Главното мюфтийство и се провежда в местната джамия.
В селата Билка и Люляково функционират религиозни школи, медресета на „Сюлейманджулук”, която е ислямска организация с най-сериозно присъствие в страната. Последното се определя от факта, че основателят на организацията Сюлейман Туна е роден в с. Делчево в началото на миналия век. Медресетата нямат статут на самостоятелни юридически лица и са под административното ръководство и контрол на Районното мюфтийство - Айтос. В тях се провежда Коран курс, който е продължително съотносим към учебната година – делничните дни от 18,00 до 18,30 ч. Най-големият религиозно-образователен комплекс на „Сюлейманджулук” в България се намира в с. Делчево и е под административното ръководство и контрол на Районното мюфтийство – Разград, в края на 2007 г.
Финансирането на разглежданите турски и ислямски организации се осъществява чрез преводи на средства за техните централи от дарения на бизнесмени в страната и чужбина, като разпределението на средствата се извършва от Главното мюфтийство.
В заключение следва да се подчертае, че в контекста на наблюдавания през последните години възход на ислямския фундаментализъм и радикализъм в световен мащаб действащите сред българската мюсюлманска общност чуждестранни ислямски организации стоят на вниманието на правоохранителните органи. Съблюдава се стриктно спазването от страна на тези структури на българското законодателство, като в тази връзка се търси и съдействието на ръководството на мюфтийското изповедание в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на реплика?
Заповядайте, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Радвам се, господин министър, ако повече от тези секти вече са овладени и това, което проповядват, както Вие ни уверявате, не заплашва нашата национална сигурност.
Лошото обаче в случая е, че за дейността на въпросната секта „Нурджулук”, върху която аз обърнах специално внимание, с нейния предводител Гюлен, тази, която има да се бори за световен халифат, преди месец – месец и половина има подаден сигнал в Министерството на образованието, че тя провежда такива курсове, и то в частно училище. Така че ние ще Ви предоставим допълнително този сигнал, както и Министерството на образованието, което разполага с него. Бих се радвал и там да има някакво действие в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри! Изключително е деликатна темата на поставения въпрос и аз Ви благодаря за него. Надявам се, че и това, което казахте като допълнение, ще бъде възложено на компетентните органи - да си свършат работата.
В тази посока искам да се придържаме към установените норми на българското законодателство, защото, отивайки в една крайност, бихме могли да провокираме действително изкуствено противопоставяне в смесените райони, ако не дадем нормалната възможност за изповядване на съответната религия.
В тази посока службите работят доста активно, доста бдително и разчитаме, естествено, на подобни сигнали, които биха могли да ни предоставят, за да ограничим евентуалното обратно влияние, което оказват тези фондации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов относно информация за възобновената работа на МВР във връзка с безследно изчезналите хора от област Добрич.
Моля, заповядайте да развиете въпроса си.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, ненапразно Добрич го наричат „Бермудския триъгълник”. За последните 15 години има изчезнали 24 човека, от които 7 случая са установени, 17 все още не са установени. Родителите със сълзи на очи са споделяли с мен, защото аз съм се срещал с тях още през 2007 г., че децата им са изчезнали при едни и същи обстоятелства. Именно – всичките са малко над 20 години, всички са били студенти и всички са от средно заможни семейства.
Сагата започва впрочем още от министър Емануил Йорданов. На 31 януари 2007 г. Вашият предшественик Румен Петков, когото не виждам в залата, явно тези въпроси за него не са важни, пое ангажимент пред цялата добричка общественост, че ще назначи специален екип от София, който да работи по случая и след три месеца ще дойде лично в Добрич, тъй като за него било човешки и професионален дълг, да разкрие подробности по тези 17 случая.
До неговото напускане от Министерството на вътрешните работи това не се случи. Не се случи и при Михаил Миков. Впрочем едни от аргументите бяха, че от Интерпол не са пристигнали всички сведения по тези 17 случая.
Въпросът ми към Вас е: ще разпоредите ли да бъде незабавно възобновена работата на Министерството на вътрешните работи във връзка с тези 17 безследно изчезнали хора, защото имам информация, че повечето случаи са архивирани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на отговор има вицепремиерът Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри! Уважаеми господин Иванов, във връзка с Вашия въпрос относно резултатите от работата по случая на безследно изчезналите лица на територията на област Добрич Ви уведомявам следното.
В Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич, през последните 20 години в категория „безследно изчезнали” са обявени за общодържавно издирване 62 лица, от които са установени 39. В категория „напуснал дома си” са обявени 631 лица и е установено местонахождението на 628 от тях. Статистиката включва както пълнолетни, така малолетни и непълнолетни лица. Към 27.10.2009 г. в Областната дирекция на вътрешните работи в Добрич с натрупване от 1989 г. се издирват 23 безследно изчезнали лица, като всички са пълнолетни граждани на възраст от 23 до 73 години. От посочените 23 лица едно лице е изчезнало от територията на друга държава.
Работата по установяване местонахождението на безследно изчезналите лица на територията на Добрич не е спирала. Мероприятия по установяването са провеждани през 2008 и през 2009 г., като през 2008 г. са установени 3 безследно изчезнали лица, едното от които е било в неизвестност от 1997 г. и е обявено от близките му през 2000 г., а останалите две са обявени за издирване в рамките на годината, която споменах.
В Областната дирекция на МВР – Добрич, са планирани и изпълнени конкретни издирвателни мероприятия, при които са участвали различни дирекции от Министерството на вътрешните работи. По останалите за работа случаи е направен обстоен и задълбочен анализ и са набелязани конкретни мероприятия по реалните възможности за продължаване на работата. Само за периода от м. август до настоящия момент са проведени многократни срещи с роднините на безследно изчезналите лица и са провеждани оперативно-издирвателни мероприятия по постъпилите от тях сигнали. От постъпили сигнали за евентуално местонахождение на част от издирваните в различни населени места в страната и чужбина се извършват проверки, включително и по линия на Интерпол. Извършват се действия и по установяване на алиби на лицата, по които са провеждани мероприятия. Провеждат се беседи и мероприятия с цел изчистване на противоречия в показанията на свидетелите. В работата с използват професионалните възможности на експертите и психолозите и от МВР. Своевременно се извършва сравнение по постъпващите материали на намерени в страната и чужбина трупове на лица с неустановена самоличност. Полицейският състав на областната дирекция на МВР в страната своевременно е запознат с цел предприемане на действия за установяване на издирваните.
Работата по неразрешените случаи продължава съгласно нормативната уредба, регламентираща издирвателната дейност на служителите от МВР.
Действително това е изключително тежък проблем. В срещите ми в Добрич тази тема бе поставена като сериозен проблем. Правим всичко възможно да създадем по-добри условия, за да може работата по издирването на тези лица, които в момента все още са в неизвестност, да продължи по-ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Право на реплика – Валентин Иванов.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ (Атака): Аз няма да използвам репликата, за да кажа дали съм доволен или недоволен от Вашия отговор. По-важно е родителите, които в момента Ви слушат и гледат, да останат доволни от Вашия отговор. Когато спечелихте изборите и станахте министър на вътрешните работи, Вие заявихте, че ще се борите срещу престъпността. Вярно е, че със своите действия към момента го доказвате. Виждам, че имате волята и желанието да го правите. Дълбоко вярвам, че след 15 години дълбока скръб на тези родители най-после ще има положителни резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми госпдин председател, уважаеми народни представители! Надали ще бъдат доволни тези родители, които все още издирват своите деца, но за мен все още е ангажимент, който трябва да бъде предприет от всички правоохранителни органи в държавата и да спомогнем те да бъдат намерени. Ще направим всичко възможно това да се случи, надявам се - със съдействието на близките и на всички свидетели, които са били част от това престъпление, което е станало на тяхната територия.
Знаете, че това е изключително тежка и болезнена тема за всеки родител. Поемам ангажимента да поема този случай на личен контрол своевременно с всички предприети действия и да Ви информирам като народен представител по въпроса, който ми зададохте днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Следва въпрос от народния представител Цвета Алипиева Георгиева относно неизпълнение на Постановление на Върховната касационна прокуратура от страна на Национална служба „Полиция”.
Заповядайте, госпожо Георгиева, да развиете въпроса си.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, господа вицепремиери, господин министре, колеги! С Постановление № 297/2002 ІІІ от 17.06.2002 г. прокурор във Висшата касационна прокуратура Ради Тодоров възлага на Дирекция „Национална служба „Полиция” извършването на предварителна проверка по посочените в постановлението обстоятелства относно Българския спортен тотализатор, негови служители и други общински и държавни органи и лица. За това постановление научих след подадена жалба до Варненската районна прокуратура от 16 януари т.г. от страна на потърпевшите лица. Става ясно, че 7 години това постановление е било крито и вероятно по него не са извършвани никакви действия.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво се е случило с това постановление, след като то е входирано на 24.06.2002 г., видно от входящия номер върху постановлението в Дирекция „Национална служба „Полиция”, и как е попаднало то във Варненската районна прокуратура, откъдето е дадено копие на заинтересованите лица през м. февруари 2009 г.? Кой е бил наблюдаващ прокурор по проверката във ВКП след напускането на Ради Тодоров? Кой е бил наблюдаващ във Варненската районна прокуратура? Какво е направено по това постановление и има ли краен съдебен или прокурорски акт? И ако Вашата проверка установи, че постановлението не е било изпълнено и по него не са проведени действия от съответните служебни лица, моля да ми отговорите кои са лицата, които не са изпълнили служебните си задължения, както и представлява ли такова бездействие користно поведение и съответно злоупотреба със служебно положение, причинено поради умишлено бездействие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Георгиева.
Право на отговор от вицепремиера и министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Уважаема госпожо Георгиева, в отговор на Ваш въпрос относно извършване на предварителна проверка от Национална служба „Полиция” , разпоредена с Постановление № 297 от 2002 г. на прокурор Ради Тодоров от Върховна касационна прокуратура, Ви информирам следното.
След направена проверка в деловодните регистри на Главна дирекция „Криминална полиция” се установи, че на 24.06.2002 г. е постъпило постановление на Върховната касационна прокуратура под № В 6593 от 2002 г., което е било разпределено за извършване на предварителна проверка на направление „Икономическа полиция”. По нея е изготвена справка, съдържаща констатации относно вещно-правния характер на спора, който следва да бъде решен по реда на Гражданския процесуален кодекс, и е изпратена с писмо на 28.08.2002 г. на Върховната касационна прокуратура. След тази дата преписката не е връщана от Върховната касационна прокуратура за допълнителна проверка.
От информацията в деловодната система също се установи, че от Иван Жеков Иванов и Жанета Игнатова Докторова е постъпила жалба, заведена под № Ж 131 от 2002 г. Постъпила е жалба и от Дафинка Великова Иванова, заведена под № Ж 350 от 15.04.2002 г. Последната жалба е изпратена в РДВР – Варна, за извършване на проверка, по която е изготвен и върнат отговор на 7.05.2002 г.
Извън компетентността на Министерството на вътрешните работи е отговорът на въпроса кой е бил наблюдаващ прокурор във Върховната касационна прокуратура след напускането на прокурор Ради Тодоров, както и кой бил наблюдаващ прокурор в Районна прокуратура – Варна. Извън правомощията на Министерството на вътрешните работи е и възможността да бъде даден отговор какви са постановените впоследствие от прокуратурата и съда актове. В тази връзка знаете, че имаме една изключително сериозна задача, да се въведе в експлоатация отлаганата от 1995 г. така наречена Единна информационна система за противодействие на престъпността, където да бъдат вързани абсолютно всички правоохранителни и правораздавателни органи, за да можем по подобни въпроси да имаме реална представа за преписките, как се движат и какво е тяхното движение във времето напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиер Цветанов.
Желаещи за реплика?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Отговорът Ви беше очакван от мен. Бях сигурна, че в някаква степен няма да можете да ми отговорите. Аз обаче ще Ви дам информация реално – няма прокурорски акт, не е извършена проверка. Това постановление е крито и най-вероятно е крито именно в органите на МВР. Не е предадено по съответната линия за изпълнение. Практически с това си бездействие служба „Полиция” е вдигнала политически чадър над определени лица от Българския спортен тотализатор, които със своите действия са се опитали с документи с невярно съдържание да отнемат имот на граждани на град Варна. Сагата със съдебните дела е дълга, но тя не е предмет тук на този отговор.
Въпросът е, че през 2002 г. при министър Петканов и впоследствие през 2006 г. при министър Петков този чадър над лицата продължава да стои широко отворен, в ущърб на гражданите и на тяхната собственост. През 2006 г. има ново прокурорско постановление за оказване на съдействие при възстановяване на фактическото владение на тези лица на имота им. Разпоредено е инспектор Димитър Любомиров Луков от Варненското първо районно управление да окаже такова съдействие. В хода на извършването на неговите служебни задължения, което е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече, госпожо Георгиева. Можете да предоставите писмено материалите. Това е най-добрият вариант.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Аз ще Ви предоставя този материал, за да видите, че всъщност това е умишлено бездействие, което е било направено, за да има политически чадър над тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика има вицепремиер Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Георгиева! В отговора, който дадох на така зададения Ви въпрос, това е хронологията и отчетността в Министерството на вътрешните работи. За това, което в момента Вие ми давате, ще разпоредя допълнителна проверка. В писмен вид или в разговор с Вас ще дам отчет за всичко това, което е направено. Ще бъдат предприети необходимите действия. Уверявам Ви, че няма да има политически чадър над каквото и да било бездействие или престъпление, извършено в минал период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Цветанов. Въпросите към него са изчерпани.
Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски относно заявени намерения за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса си.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Зададох въпроса за управление на фискалния резерв веднага след анонсиране на Вашето екзотично намерение да депозирате части от него в търговските банки. Тогава се аргументирахте с ниската лихва по депозитите в БНБ, без да споменете нито дума за вноските, които ежегодно БНБ прави в бюджета в резултат на реализираното от нея превишение на приходите над разходите и по този начин подведохте неспециалистите. Не казахте нищо за риска, гаранциите за сигурността на същите депозити, както и за ликвидността на тези части от фискалния резерв, които възнамерявахте да сложите в търговските банки.
Обектът на моя настоящ въпрос – след като намерението Ви бе оценено крайно негативно от всички сериозни икономически анализатори и наблюдатели и премиерът бе принуден да спре Вашата инициатива, Вие заявихте, че сте искали да „тествате” пазара. На жаргонен език казано, сте се пошегували. В тази връзка бих Ви попитал още: оценявате ли несигурността, която внасяте на финансовите пазари със самото лансиране на идеи, които впоследствие се оказват недоразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Заместник министър-председателят Симеон Дянков има възможност да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Премиерът Бойко Борисов сложи край на спекулациите по поставения от Вас въпрос. Въпреки това аз ще отговоря накратко.
Всички много добре оценяваме ролята на фискалния резерв за стабилността на финансовата система на страната, особено в условията на валутен борд. Затова на въпроса как ще се управлява фискалният резерв, ще отговоря накратко: много по-прозрачно от Вашето време като финансов министър. Всяко тримесечие отсега нататък Министерството на финансите ще дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв. Идеята за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки се разви по една причина – да се получат повече пари в бюджета. С няколко цифри искам да ви покажа в момента какви пари се получават в бюджета.
Към 30 септември фискалният резерв възлиза на 7 млрд. 691 млн. лв. Осемдесет и шест процента от тази сума в момента е депозирана в БНБ, като 30 % е на дневни депозити, където средно претегляната годишна лихва е 0 %. Тази лихва варира в съответствие с пазара и в някои седмици лихвата всъщност е отрицателна. С други думи, бюджетът плаща на БНБ да пази 30 % от фискалния ни резерв. Други 63 %, които са 4 млрд. и 200 млн. лв., се пазят на седмични депозити в БНБ, където лихвата е 0,3 %. С други думи, Вие и предишното правителство не сте водили добра доходна политика. Вашият отговор, многократно споменат и от Вас, и от бившия премиер Станишев, е, че това е правено, за да има стабилност във финансовата система.
Интересно е обаче, че по време на вашето управление 14 % от фискалния резерв е бил в 17 търговски банки. Нещо, което вие всъщност не казахте на хората. В тези търговски банки са били парите на националният фонд и на някои министерства, ръководени от вас. Например, миналата седмица Вие казахте – цитирам: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”, а излиза, че през цялото ви управление една част от фискалния резерв е била в 17 търговски банки.
Не само това. По време на анализа ни за отговора, който днес представям, моят екип се натъкна на тайно споразумение. Тъй като вече разсекретих този документ, ще кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено между господин Орешарски и господин Искров, управителят на БНБ. Това споразумение позволява допълнително още 1 млрд. лв. по тяхно усмотрение да се депозира в търговски банки от фискалния резерв. С други думи, по време на управлението на тройната коалиция голяма част от фискалния ни резерв е бил несигурен, не само несигурен, но това е правено тайно! В момента се прави анализ защо е сключено това споразумение от Вас, господин Орешарски, и управителя на БНБ.
Ако считате за уместно, може да обясните дали и как това споразумение се е прилагало? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Орешарски, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, съвсем очевидно още не сте разбрали, че освен лихви Централна банка внася всяка година и превишение на приходите над разходите. Нещо повече, за известен период през 90-те години банката въобще не плащаше лихви, но тогава никой не се сещаше да упреква Министерството на финансите, че не управлява добре резерва, защото важното в случая е какъв доход вади БНБ, обърнете внимание – какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв. Не е важно колко лихвички месечно получава Министерството на финансите, защото в края на годината целият резултат на Българска народна банка се дели: 25 % за капитализация на Българска народна банка, която е собственост на обществото ни, 75 на сто се внася във фиска. В този смисъл дори част от лихвите на валутния резерв влизат във фиска. Моля Ви, проучете този въпрос, нека Ви го обяснят!
Информация за доходността на 3-месечна база по тези причини Вие не можете да изнасяте, защото няма да е пълна. Вие ще говорите само за лихвите. Може да договорите с БНБ по-високи лихви, но следващата година ще получите по-малка вноска от БНБ, защото междувременно нейното превишение на приходите над разходите ще бъде по-малко, тъй като Вие текущо сте ги взели като лихви.
По отношение на тайното споразумение, господин вицепремиер, тайните споразумения не се огласяват. Но тъй като вашият стил на управление не зачита елементарните правила, ще Ви отговоря на въпроса. Имахме такова споразумение през м. октомври, когато в цял свят цялата банкова система получаваше огромни публични фондове и то водещи банки, за да бъдат буквално спасени. Имахме превантивно споразумение, ако стигнем до необходимост, да действаме по аналогичен начин. За радост избягнахме тези опасни тенденции с едно много малко изключение, поискайте информация и за него. Но не бих оповестявал неща, които могат да представляват опасност за финансовата стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика за министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Както всички знаем, фискалният резерв е за сигурност на финансовата ни система. И затова ми звучи странно и отново ще прочета цитата на господин Орешарски от миналата седмица: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”. Анализът показва, че по неговото време голяма част от фискалния резерв е бил на депозит в търговски банки и не само, че е бил на депозит там, а това се е правило с тайно споразумение, за което не е ясно защо и кои банки са били избрани. Това е станало през м. май 2008 г. – не по време на финансовата криза, която се разрази през есента в света, а няколко месеца по-рано.
Онова, което ще направя и вече съм разпоредил от днес, са две неща. Първо, всички засекретени документи от Министерството на финансите в момента се прочитат и се правят достояние на обществото. То трябва да знае къде са парите му и по какъв начин се дава информация от нашето правителство на хората за сигурността на финансовата система.
Второ, отсега нататък е възможно на всяко тримесечие да се дава отчет за доходността и състоянието на фискалния резерв и ние ще го правим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.
Въпрос от народния представител Павел Шопов относно ефективното упражняване на контролните функции на Комисията за финансов надзор към Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите.
Господин Шопов, моля да развиете въпроса си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Зачестяват случаите, в които граждани подават сигнали и се оплакват от неоправдано с нищо, неочаквано, когато отидат да си платят вноските и в противоречие с всякаква логика увеличение на размера на застрахователните суми, дължими от граждани и юридически лица по застрахователни договори, сключени със застрахователите. Това е подобно на ставащото с банките, които увеличават непрекъснато лихвите. Тук думата е за застрахователните договори.
Особено фрапиращо е увеличението на дължими застраховки при лизинговите договори на гражданите и юридическите лица, закупили особено автомобили. Тези договори са със срок от 5 години и гражданите са абсолютно задължени и вързани с определена застрахователна компания. В тези случаи – най-вече при автомобилните застраховки, въпреки овехтяването на автомобила, има случаи на увеличения по-големи от 50 % в сравнение с предишната година, което противоречи на елементарната логика. Автомобилът намалява по стойност, което предполага по-ниска застраховка, няма щета от предишната година, а застраховката се увеличава. Обясненията на застрахователите най-редовно са с финансовата криза.
Считате ли, имайки предвид тези случаи, че Комисията за финансов надзор, която следва да упражнява контрол при правоотношенията между застраховани и застрахователи, упражнява ефективно своята функция? Имате ли данни за неоправдано и в нарушение едностранно увеличение на застрахователните числа и проценти в полза на застрахователните дружества, за което говоря? Имам конкретни примери и съм свидетел на такива случаи. Какво ще бъде направено по отношение на Комисията за финансов надзор, за да изпълни тя възложените й от закона функции относно контрола?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дянков, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Съгласно българските закони министърът на финансите няма правомощия по отношение на Комисията за финансов надзор, тъй като тя е независим орган и не е на подчинение на изпълнителната власт. Комисията се контролира директно от вас – от парламента. Отказът на народните представители да одобрят отчета й за 2008 г. показва категорично отношението на законодателя към работата й. В момента тази комисия не работи добре.
Сегашната финансова криза недвусмислено показа, че системи с разделен банков и небанков надзор, каквото е положението в България, са по-уязвими. В отговор на европейско ниво се дискутира нова архитектура на надзорната рамка, обмисля се създаването на европейски банков орган, орган за ценните книжа и пазари и такъв за застраховането и професионалните пенсионни схеми. На ниво страни членки следва да се работи за синхронизиране в работата на институциите. Обединен надзор в работата на централните банки има в Холандия, Чехия, Естония, Словакия, има и страни в Европейския съюз с централизиран надзор извън централната банка. Според мен поради недобрата работа на Комисията за финансов надзор до този момент в България е добре да се помисли за създаване на единен финансов надзор.
Основни цели за нас са финансовата стабилност, развитието на банковия и небанковия сектор, предотвратяване на системните рискове. Освен тези глобални цели за нас е изключително важно подобряването на качеството на работа на Комисията за финансов надзор. Като вицепремиер и премиер на финансите приветствам всяка законодателна инициатива, която би довела до някаква реформа във финансовия надзор по начина, по който Вие споменахте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дянков.
Имате думата за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, господин Дянков, този въпрос можеше да бъде и въпрос за политика. И това, което чух от Вас, Вашият отговор е точно Вашето виждане и визия за политика и за промяна на системата и на тази структура. Явно Вие сте съгласни със становището на Народното събрание, което беше гласувано с неодобряване работата на комисията, че работата е лоша. Това е една институция, която се състои от 240 души, забележете, огромен щат и както виждаме, и Вие сте направили тази справка, тя изобщо не си върши работата. Двеста и четиридесет души е съставът на едно средно министерство.
Така че това е въпрос на законодателна инициатива и е във Вашия ресор. Инициатива на правителството, която може да бъде и инициатива на мнозинството, за да се промени изцяло работата на тази комисия, като се преструктурира или се създаде друга институция по подобие и аналогия на тези, които Вие изброихте, които съществуват в Европейския съюз.
Важното обаче по този въпрос е, че аз смятам, че много граждани ще познаят своите проблеми и своите случаи в това, за което говорим. Ние от „Атака” винаги сме слагали пръст в раната, раната е много сериозна, вижда се. Така че дано с общи усилия успеем да оправим проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имате ли дуплика, господин Дянков? Няма да ползвате.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Божинов относно средства в републиканския бюджет за 2010 г. за национални доплащания. Въпросът е отправен към господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите.
Господин Божинов, имате възможност да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа министри, колеги!
Както оповести госпожа председателят, моят въпрос е относно средствата в републиканския бюджет за 2010 г. за така наречените национални доплащания. Добре известно е, че по силата на нашия присъединителен договор българските селскостопански производители са в неравностойно положение спрямо своите колеги от така наречените стари страни членки. Така например за 2009 г. за директни доплащания това, което е получил българският селскостопански производител представлява 30 % от това, което получава неговият колега. С годините, разбира се, това ще се избегне и ще се достигнат онези нива, които получават и техните колеги. Директните плащания за предстоящата 2010 г. представляват средства, които ще осигурят 35 или 40 % от средствата, получавани от старите страни – членки на Европейския съюз. С цел избягване на тази неравнопоставеност между старите и нови страни през 2009 г. с решение на Европейската комисия беше дадена възможност на България през 2010 г. националните доплащания да достигнат 50 %. При това положение индикативният бюджет е в размер на 380 млн. лв. Това са средствата, които правителството може да доплати.
Моят въпрос към Вас е предвидени ли са тези средства в проектобюджета за 2010 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Министър Дянков, моля за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Божинов, съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз през 2010 г. страната ни ще получи 40 % от нивото на директните плащания в старите държави – членки на Общността. Ежегодното увеличение на директните плащания е с 10 % като България трябва да получи пълния им размер до 2016 г. За да се намали разликата в подпомагането на старите и новите държави членки е дадена възможност директните плащания да се допълват с национални доплащания.
За 2010 г. България има право да допълни директните плащания до 50 % със средствата от националния бюджет. Това е възможност, а не задължение. Размерът на националните доплащания към директните плащания зависи от възможностите на бюджета за съответната финансова година. Предвид възможностите на финансовата рамка и тежкото положение, в което беше поставено икономическото безхаберие на тройната коалиция, заложените средства за националните плащания в държавния бюджет за 2010 г. са в размер на 100 млн. лв., като при възможност за увеличение на приходите тази сума ще се увеличи с допълнителни 50 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.
Имате думата за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, моят въпрос е зададен преди един месец. Днес тези 100 милиона може да се прочетат във всички вестници. Ще цитирам председателката на Бюджетната комисия, която на въпрос в едно интервю бива ли толкова рано да се казват лошите новини, тя отговори и е права: „Колкото по-рано се казва лошото или доброто, толкова по-добре, тъй като всеки може да си планира по-добре живота”. Аз затова зададох въпроса преди четири седмици, за да бъде ясна тенденцията, за да могат да планират стопанската година, за да мога да знаят на какво разчитат.
И една реплика от общ характер. Като грамофонна плоча се върти това, че когато имаше пари така и така се правеше, сега, когато няма пари е трудно. Вярно е, че е трудно и в световен мащаб и България не може да бъде вън. Но онези пари, с които миналата година се дадоха – 211 милиона за доплащане към директните плащания не са дошли от Господа. Имало е управление, имало е излишък, имало е разпределение, имало е в резултат на това управление какво да се дава. Сега не може само с това, че е трудно по света, да се оправдавате и с предишното управление. Оставете го това, защото досягаме на публиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Само за прецизност и яснота да уведомя, че е въпросът е входиран под № 954-06-97 от 07.10.2009 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И три петъка подред пропуснахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие спекулирате с времето. Веднъж казахте един месец, после четири седмици, но това е без значение.
Имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, наистина проектобюджет 2010 г., както знаете, вчера го внесох в Народното събрание, е много труден бюджет. Той е труден по две причини. Първо, поради разгарящата се финансова криза. И второ, за това, че предишното правителство опука всички излишъци, които току-що бяха споменати. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Само една цифра искам да ви оставя – само за декември 2008 г. над 4 млрд. лв. допълнително предишното правителство е изпукало само за м. декември 2008 г. над разходите, които са били предвидени по бюджета. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос на народния представител Пламен Орешарски към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно бюджетното изпълнение в България и останалите страни – членки на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, в последните няколко месеца, преди една минута също, Вие предизвикахте обществен дебат относно изпълнението на държавния бюджет за тази година.
В тази връзка Ви моля да отговорите на въпроса: как в условията на най-тежкия стадий на икономическата криза, първото полугодие, останалите 26 страни членки са се справяли със ситуацията? Как са изпълнявали своите бюджети към полугодието, респективно какви са техните бюджетни дефицити и на кое място се намира нашата страна по отношение на този, струва ми се, един от най-синтетичните показатели за оценка на фискалната политика?
Отговорът Ви, струва ми се, ще даде възможност за по-реален, обоснован и дистанциран от политически клишета отговор.
Междувременно, веднага след като бях задал въпроса, на 14 октомври Европейската комисия публикува Доклада за устойчивостта на публичните финанси в 27-те страни. В този доклад, ако не сте имали възможност да го прочетете, ще резюмирам накратко, всички 27 страни са разделени на три групи. В първата група с най-добри фискални показатели и най-добра фискална политика, от тази гледна точка най-устойчиви, са пет страни – четири скандинавски и България. Всички останали 22 страни са категоризирани в страни с по-висока степен на риск заради по-неустойчиви, казвам съвсем общо и накратко, фискални позиции.
На този фон е интересно дали Вие споделяте тази оценка по отношение на Вашите категоризации. Виждам, че не носите празната кутия от пица, но се надявам, че ще намерите друг убедителен начин да запознаете всички нас и българското общество колко лошо е управляван българският бюджет и как се обърква Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на отговор – заместник министър-председателят Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Становището на мисията на Международния валутен фонд в България през м. септември 2009 г. отбеляза, че до средата на тази година фискалната политика не е била пренастроена към влошената икономическа среда. През първите седем месеца на 2009 г., спомняте си, че властта бе предадена на 27 юли, в края на седмия месец на годината, приходите са намалели с 10 % - това са последните седем месеца на предишното правителство, в сравнение с 2008 г., а разходите са се увеличили с 24 %. Значи с 34 % е нараснала дупката в бюджета. В резултат фискалният излишък от 6,3 % за първите седем месеца на 2008 г. се е превърнал в дефицит от 0,6 % от брутния вътрешен продукт.
Без корективните мерки на нашето правителство и като се има предвид влошеният макроикономически сценарий, фискалният дефицит през 2009 г., това е цитат от Международния валутен фонд, щеше да достигне 3,5 % от брутния вътрешен продукт. С други думи, България щеше да стигне свръхдефицит – по определение на Европейската комисия.
Решителните мерки, които предприехме с цел ограничаване на разходите и повишаване на събираемостта на приходите, дават своите резултати и този доклад, който току-що бе споменат, е благодарение на мен и на моето правителство. Не е благодарение на Вас и на вашето правителство. (Смях и ръкопляскания от КБ.)
И са положителен сигнал към европейските институции…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Напомням на народните представители отляво да се държат прилично в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Напомням ви, че докладът е написан през м. октомври 2009 г. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както ние след вашето управление.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Госпожо председател, Вие не отговаряте на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, на основание чл. 128 Ви отправям официално напомняне.
Имате думата.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, прав сте, че 2009 г. беше по-тежка, отколкото останалите години – 2008, 2007. Сигурно осъзнавате защо.
Между другото, в разходната част за първите шест месеца много сериозен дял има Столичната община. Ако направим преглед на капиталовите разходи, ще говоря само с цифри – не с клишета, централното правителство е похарчило 34 на сто от годишната програма за първите шест месеца. Столичната община – 65 на сто, без да има местни избори.
По отношение на Европейската комисия Вие очевидно демонстрирате непознаване на механизмите, по които тя изготвя своите доклади. Не би могла да засегне по-голям период, отколкото първия месец на вашето управление, най-много. През останалото време тези проектодоклади се съгласуват през различните генерални дирекции на Европейската комисия и няма как септември – октомври да са попаднали в полезрението. А през м. август, както е известно, всички бяхме в отпуски или работехме не така интензивно, както ни се иска.
В заключение, не знам дали си давате сметка каква стойност имат Вашите коментари след оценката на Европейската комисия. Добре, че не можете да я промените, защото ще наредите собствената си страна в последната група вероятно. Мисля, че току-що пропуснахте още една много добра възможност да замълчите. (Оживление и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика – заместник министър-председателят Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Само пак да кажа фактите. През м. септември т.г. Международният валутен фонд прати мисия тук и мисията написа, господин Орешарски, че, ако предишното правителство беше останало на власт, България щеше да стигне до свръхдефицит от 3,5 %. Това е документ, който можете да намерите в уеб сайта на Международния валутен фонд.
С влизането на новото правителство, като финансов министър – аз, и останалото правителство, сме го намалили и Международният валутен фонд казва: или ще се стигне до балансиран бюджет, или до съвсем малък дефицит от 0,5 %. Това е написано през м. септември. Докладът на Европейската комисия е написан през октомври. Правете си сметка на кого се дължат успехите във фискалната политика на България – на мен и на новото правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Преминаваме към изслушването на въпрос от народния представител Димчо Михалевски относно отхвърляне от Министерския съвет на проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и подписване на Допълнително споразумение към Рамков кредитен договор от 13 април 2001 г. относно трети транш между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, господа министри, колеги! На редовното заседание на Министерския съвет на 9 септември 2009 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството внася проект за решение, с който се дава съгласие министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите да подпишат Допълнително споразумение към Рамковото споразумение, подписано през 2001 г., за изграждане на 200 жилища и прилежащата инфраструктура, предназначени за ромските общности в градовете Самоков, Пазарджик, Раднево и Балчик.
Предложението е отхвърлено след аргументи, изложени от Вас, господин заместник министър-председател, че условията на заема от Банката за развитие на Съвета на Европа са неизгодни. За ваша информация, уважаеми колеги, те са били коригирани от 3,6 на 3,5 % лихва. Практически с това решение е канцелиран целият договор с Банката за развитие на Съвета на Европа и е загубена възможността да се използва остатъкът от заема в размер на около 3,8 млн. евро.
Моят въпрос към Вас е в следните аспекти.
Имахте ли необходимата информация за хода на изпълнението на описания проект и по-специално неговата втора фаза, когато практически предложихте неговото прекратяване и лишихте най-уязвимата част от българското общество от резултатите на един много чакан проект? Считате ли, че приемствеността и прилагането на устойчив подход в отношенията с международните финансови институции е едно от необходимите условия за успешно държавно управление? Как в следващите месеци и години и с какви финансови инструменти и ресурси ще гарантирате поне частичното изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михалевски.
Имате възможност за отговор, министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михалевски! Първоначалната стойност на проекта е 9 млн. 190 хил. евро, от които 5 млн. и 400 хил. евро – заемни средства, и 3 млн. и 800 хил. евро – национално съфинансиране. Крайният срок за завършване на проекта е бил м. декември 2002 г. Значи, този проект би трябвало да свърши преди 8 години.
В първата фаза е предвидено да бъдат построени 88 жилища, а във втората – 196. Към м. април 2004 г. са предоставени за живеене едва 16 жилища. Налице е и значително оскъпяване на проекта с 3 млн. и 200 хил. евро или с около 160 % над първоначално предвидените средства.
Първата фаза е оценена от представителите на Банка за развитие на Съвета на Европа като неуспешна, цитирам: „и не съответстваща на крайната цел – социално включване и интеграция на ромското население в Пловдив”.
В одитния доклад на Сметната палата от м. май 2004 г. са констатирани нарушения при процедурите за възлагане на обществени поръчки. В доклада е посочено, че – цитирам: „забавата в сроковете по договора за строителство, както и частично постигнатата цел, съпътствана от констатирана неикономичност за една жилищна единица определят изпълнението на проекта като неефективно”.
Отправени са препоръки към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изработване на стратегия за изпълнение на втория етап на проекта.
Втората фаза от проекта обхваща общините Самоков, Раднево, Балчик и Пазарджик. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата за сключените договори на четирите общини е на стойност близо 18 млн. лв., от които 9 млн. и 800 хил. лв. – национално съфинансиране до края на 2009 г. Заложените средства правят проекта изключително скъп и реализирането му на този етап не е финансово оправдано.
Финансирането на програмата през следващите години е съобразено с възможностите на държавния бюджет. Усилията ни са насочени към подобряване на усвояването на средствата по оперативните програми, в случая Оперативна програма „Регионално развитие”, а не към скъпо финансиране чрез заемен ресурс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика има думата народният представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Дянков, първата част на Вашия анализ, касаещ първия етап, е точно така. На тази база от 2005 г., по-точно от 2006 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството предприе корективни мерки.
За съжаление обаче с аргументите, с които Министерският съвет е отхвърлил това решение, фактически е пропуснал възможността да реализира докрай проекта, за който, трябва да подчертая, че Вашата оценка за това, че е скъп, не е вярна, защото в тези средства освен тези 200 жилища е включена цялата прилежаща инфраструктура – водоснабдяване, канализация, осветление, улична мрежа в съответните квартали в тези четири града, и е най-малкото некоректно да се дава такава оценка без конкретни цифри. Още повече, че зад този резултат стояха усилията на много общини, първоначално – 13, сведени до 4, на много различни институции, общности, в това число и ромски, на много проектанти и самото канцелиране, невъзможността именно в криза, когато и вие самите виждате, и вашите колеги министри виждат какви са възможностите за следващата финансова година, да се отхвърли една възможност е според мен най-малкото несъстоятелно.
И тук трябва да подчертая още нещо – Вашият аргумент е бил, че има алтернативни заеми от Европейската инвестиционна банка, примерно Вашата конкретна цифра е 1,5 %. Не е коректно, господин Дянков, защото лихвите на Европейската инвестиционна банка са плаващи на базата на 6-месечния райбур, а този заем е с 3,5 фиксирана лихва и Вие не можете да предположите след четири години каква ще бъде лихвата в еврозоната. Матуритета на възстановяване на заема с Банката за развитие на Съвета на Европа е доста дълъг, така че крайният резултат, за съжаление, е пропусната инвестиционна възможност, пропусната работа за българските фирми и най-вече пропусната възможност за ромската общност в България да ползва един ефект, който ние сме длъжни към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика има думата заместник министър-председателят Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Оценката за оскъпяването на проекта не е направена от мен. Аз цитирах одитния доклад на Сметната палата. Сметната палата казва, че този проект е много оскъпен.
Наистина, Банката за развитие на Съвета на Европа ни предлага този кредит на 3,5 %, а в Европейската инвестиционна банка вече имаме кредит от 700 млн. евро. Този кредит е на 1,5 %, а парите, които идват от оперативната програма са с 0 % лихва, знаете това. Така че ние искаме да използваме тези пари, защо – защото България трябва да усвоя европейските средства. Защо – защото те са направени точно за това, да подпомогнат националния бюджет в някои от тези приоритети. Това е наш приоритет. Ние ще построим тези жилища, но ние ще използваме по-евтин финансов ресурс. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
И втори въпрос на народния представител Димчо Михалевски към министър Дянков относно изпълнение на ангажиментите на правителството по заема от Световната банка за развитие на общинската инфраструктура.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, господа министри, колеги! Явно си говорим на различни езици, но в крайна сметка е важното накрая да имаме отговорността да разбираме какво говорим.
При посещението ми в района на Смолянска област, мисля че беше някъде преди около петнайсетина дни, и в частност на недоизградения язовир за питейно водоснабдяване – „Пловдивци”, в района на гр. Рудозем, сте заявили пред медиите следното: „Темата за язовира току-що ми бе представена и аз поемам задължението да говоря с министър Плевнелиев и да разбера по какъв начин е минал този търг, защо е било необходимо да се прави втори път, кои са фирмите, които са кандидатствали и въобще дали е нужно тази процедура да се спре. Ако е нужно да се спре, ще я спрем. Това ни е работата”, затварям цитата.
Моят въпрос към Вас е следният: Имате ли, господин заместник министър-председател, представа от обема и обхвата на проекта за подкрепа на общинската инфраструктура, съфинансиран от Световната банка? Познавате ли приложимите процедури на Световната банка за възлагане на изпълнението на дейности, в т.ч. и по специфичния конкретен казус за довършването на трите не напълно изградени язовири за питейно водоснабдяване в Република България и имате ли представа за възможните рискове при забавяне или спиране изпълнението на този проект по отношението на сектор „Водоснабдяване и канализации”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има думата за отговор вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Това е последният ми отговор, ако вече се изморявате от мен.
Уважаеми госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михалевски! Заемът за финансиране на Проекта за развитие на общинската инфраструктура е заложен в съгласуваната от правителството на господин Станишев Стратегия за партньорство на Световната банка с Република България за периода юли 2006 г. – юни 2009 г. Поради проблеми с подготовката от страна на предходното ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласуването по съдържанието на този проект и отпускането на заем за неговото финансиране продължава повече от три години.
Тук е интересно да се каже, че проектът се е подготвил в тогавашното МРРБ от екип оглавяван от господин Димчо Михалевски в качеството му на заместник-министър в предходното правителство. Неговият екип най-общо казано с три години се е забавил с подготвянето на този проект.
Мандат за водене на преговори и сключване на взаимно споразумение е даден от Четиридесетото Народно събрание на 30 май 2009 г. Към момента на предоставяне на мандата не е налице пълна готовност за изпълнение на компонент „Язовири”.
През 2006 г. за подготовката на проекта и за инвестиции в язовири е отпусната безвъзмездна помощ от Световната банка в размер от половин милион долара. Около 90 % от тези средства са загубени, тъй като не са били използвани през 2008 г., когато е бил крайният срок за усвояването на помощта - миналата година в периода на предходното правителство.
През м. октомври т.г. бяха проведени преговори между българската страна и представители на Световната банка за осигуряване на финансиране за проекта под формата на заем в размер на 81 млн. евро. Очаква се финансирането да бъде одобрено от Борда на изпълнителните директори на Световната банка. В края на м. ноември т.г. съгласно взаимното споразумението изпълнението на проекта и провеждането на конкретните тръжни процедури ще бъдат отговорност на МРРБ.
В хода на преговорите новото ръководство на МРРБ установи риска от липсата на осъвременени оценки на разходите за довършване и рехабилитация на включените в проекта язовири. Този риск ще се преодолява в хода на изпълнението на проекта чрез предоговаряне на неговия обхват, ако има такава необходимост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Вие не отговорихте на конкретните въпроси, които Ви зададох – дали имате представа какъв е точният обем на самия заем и дали познавате процедурите на банката. Позволихте си да давате оценки, които нямат елементарна представа как се развива процесът. Между другото, известното забавяне беше поради силно бюрократичните процедури на Световната банка. И ако лично аз и моят екип не бяхме поставили буквално колегите от Световната банка в извънредна ситуация, нямаше и към днешна дата да можете да подпишете този заем. (Възгласи: „Е-е-е!” от мнозинството.)
Искам да Ви помоля, след като канцелирахте единия заем, макар и с не толкова голяма стойност и можем да го окачествим като „малката пица”, то сега бъдете внимателни в своите изказвания, оставете екипа на министър Плевнелиев да си свърши докрай работата, не поемайте ангажименти, които биха поставили под съмнение този заем. (Реплики в блока на ГЕРБ.) Не ме репликирайте от място, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Защото този заем освен доизграждането на трите язовира има и още една важна функция – изпълнението на всички регионални мастерпланове на ВиК-сектора в областно равнище и над 41 мастерплана за агломерациите с над 10 хил. еквивалент-жители.
Така че, господин заместник министър-председател, много работа е свършена. Научете се, че има надграждане. Това е полезното, за да може един ден, когато се наложи вашите положителни, надявам се, действия, които ще завещаете на българското общество, да могат да бъдат оценени по достойнство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Дуплика от министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Когато господин Михалевски говори за бюрокрация, ние наистина трябва да слушаме, защото пак казвам – за три години не е успял – той и неговият екип – дори да подготви проект – нещо елементарно, което зависи само от българската страна, а не от Световната банка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието в парламентарния контрол на вицепремиера и министър на финансите господин Дянков.
Преминаваме към изслушване на министъра на физическото възпитание и спорта господин Свилен Нейков на въпрос, поставен от народния представител Цвета Георгиева, относно собствеността на Българския спортен тотализатор и регистър на тото-пунктовете в страната.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Във връзка с дела, водени в гр. Варна от лицата Жанета Иванова Докторова и нейните родители с Българския спортен тотализатор, моля да ми отговорите каква е собствеността на Българския спортен тотализатор. От самия тотализатор твърдят, че са собственици на магазин в партерния етаж на къщата на гореописаните лица в гр. Варна на ул. „Сан Стефано” № 7, но в разрешението за хазартна дейност на тото-пункт в сградата не е описано, че то се отнася само до партерния етаж на сградата, и то за малка част от нея, а е описана цялата сграда. От документите става ясно, че съществуват противоречия, които касаят както собствеността на Българския спортен тотализатор, така и собствеността на трети лица.
Съгласно § 11 от Закона за хазарта и чл. 5 от Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор той не може да притежава собственост. Въпреки това БСТ се снабдява с нотариален акт за магазин на партерен етаж.
Моля да извършите проверка редно ли е това и не нарушава ли това държавната собственост. И в тази връзка моля да ми отговорите: държавата знае ли каква собственост се претендира като такава на БСТ? Кой управлява тази собственост? Води ли се регистър на тото-пунктовете, и ако да, то къде е заведен? Има ли конкретно заведен в регистъра като съществуващ тото-пункт на адрес гр. Варна, ул. „Сан Стефано” № 7 и как се отчитат средствата от него? Как е заведен и къде като дълготраен материален актив? Как, от кой държавен орган и на какво основание са получили ключове за този обект служителите на Българския спортен тотализатор от Районната дирекция – Варна, като се има предвид, че в резултат на водено дело за друг имот ключовете са върнати от полицията на Дафинка Великова Иванова, която е собственик и е страна по делата? И кой е легитимен представител на Българския спортен тотализатор? Както и кой ще понесе неблагоприятните последици от делата, които се водят срещу БСТ, за дейността на Районна дирекция на БСТ – гр. Варна, под формата на такси, обезщетения и др., като се има предвид, че държавата е титуляр на собствеността на БСТ, както и на правата и задълженията му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Георгиева.
Думата има министър Нейков. Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алипиева, във връзка с подаден от Вас въпрос, постъпил в Министерството на физическото възпитание и спорта с вх. № 01-007 от 28.10.2009 г., е извършена проверка, която установи следното.
Българският спортен тотализатор е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, самостоятелно юридическо лице със седалище гр. София. Предоставената за управление собственост е държавна и управлението и разпореждането с нея се извършва по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на държавната собственост. Българският спортен тотализатор се управлява от управителен съвет и изпълнителен директор съгласно чл. 12 от Устройствения правилник, като правата и задълженията са подробно разписани в договори за възлагане на управлението. Изпълнителният директор назначава директорите на районните дирекции. Структурата, управлението и дейността на Българския спортен тотализатор са регламентирани с Устройствения правилник. С разрешение на Държавната комисия за хазарта, с което се дава право за организиране на хазартна игра, се сочат и обектите, в които тя ще се осъществява. Комисията, както и Българският спортен тотализатор, поддържа регистър на обектите, в които се осъществява хазартната дейност, каквито са тото-пунктовете. Съществуването на пунктовете в тези регистри означава, че те отговарят на всички изисквания. На Държавната комисия по хазарта се разрешава вписване на тото-пункт с адрес гр. Варна, ул. „Сан Стефано” № 7, който отговаря на изискването. Това решение е обжалвано и потвърдено от Административен съд – София, и Върховен административен съд като законосъобразно.
След влизане на решението в сила от 2 октомври 2009 г. Българският спортен тотализатор реално е започнал дейност в помещението на ул. „Сан Стефано” като тото-пункт и е приемал фишове за тираж № 80 за играта „Тото 2”. Средствата от тото пунктовете и в частност от тото пункта в гр. Варна, ул. „Сан Стефано” № 7 се отчитат от съответния служител, приел фишовете съгласно ред, посочен от правилата за организиране и провеждане на играта „Тото 2”, приети на основание на Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор. Постъпленията се отразяват в счетоводна сметка 461 – „Разчети”, на Централната дирекция по тиражи. Имотът, представляващ коментирания тото-пункт, е заведен в баланса на Районна дирекция Варна по сметка „Сгради”.
По отношение на въпроса как, от кой държавен орган и на какво основание са получили ключовете от пункта, служителите на Българския спортен тотализатор след процедура от дела, решенията от които са в полза на Българския спортен тотализатор, на 23 ноември 2000 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който Българският спортен тотализатор е въведен във владение на въпросния имот, тоест дадени са му ключовете. Делата, които са били водени срещу Българския спортен тотализатор, са приключили с решение в негова полза. Поради това не са налице неблагоприятни последици за Българския спортен тотализатор. Към момента няма заведени други дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин министъра.
Реплика.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми господин министър, твърдя, че голяма част от информацията, която изнесохте, не отговаря на истината - или сте били подведен, или не съществува точно заведена информация, която касае делата, които се водят срещу Българския спортен тотализатор по този въпрос. Делата продължават и касаят собствеността на този обект. Разрешението, издадено за дейност на Българския спортен тотализатор, е издадено въз основа на документи, част от които са с невярно съдържание.
Естествено е, че към този момент целта на тези дела е да се открадне собствеността на претендиращите лица. По тази причина не е упоменато в разрешителното, че тото-пунктът не се намира в цялата сграда, а само в един малък обект от нея – 22 кв. м, вследствие на което Българският спортен тотализатор започва дела чрез своите представители в Районна дирекция Варна – да кажа честно – за приватизация на обекта.
Вие може би не знаете, но в момента спрямо директора на Районна дирекция на БСТ – Варна, се води дело за документ с невярно съдържание – скица и виза за строеж, които той сам е съчинил и някой е написал върху скицата „виза за строеж” със собствената си ръка. Тези документи са били приети като редовни от органите, които дават разрешенията, включително и Комисията за издаване на Решение № 1074.
Аз съм твърдо уверена, че ако направите повторна проверка, ще видите съществени процесуални нарушения от Българския спортен тотализатор. Това е организация, над която е бил издигнат чадър, за да могат те да се снабдят с този обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, министър Нейков? Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Първо, ще поръчаме допълнителни анализи на цялата тази дейност и бих се радвал на една среща с Вас. В тази връзка искам да кажа и за още няколко изяснени обстоятелства. Относно въпроса, който Вие зададохте: как и къде е заведен имотът като дълготраен материален актив?
Имотът е заведен в баланса на Районна дирекция Варна на Българския спортен тотализатор, по счетоводна сметка № 203 „Сгради”. Районните дирекции съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор водят самостоятелна финансово-счетоводна отчетност.
За Ваша информация собствеността върху имота на Българския спортен тотализатор е потвърдена с влязло в сила решение на Върховния касационен съд. Има влязло в сила решение на този съд, с което е постановено имотът, собственост на Българския спортен тотализатор, да бъде възстановен. До постановяване, първото решение на Върховния касационен съд, имотът е бил във владение на фамилия Иванови. Те са го приобщили към техния имот, съседен на имота на БСТ. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто отделение, в свое Решение № 436 от 2 август 1994 г. приема в мотивите си, че Българският спортен тотализатор – София, е собственик на имота с площ 22,41 кв. м. със сервизни помещения, заедно с 0,0588 % идеални части от общите части на сградата, и от правото на строеж върху мястото, находящо се в партерния етаж на сградата, построена в град Варна, ул. „Сан Стефано” № 7. Това решение е влязло в сила, а подадената срещу него молба за отмяна е оставена без уважение от 5-членния състав на Върховния касационен съд.
Дафинка Иванова и другите членове от нейната фамилия, претендиращи право на собственост върху този имот, не изпълняват доброволно горепосоченото съдебно решение за продаване на имота. Законните опити за въвеждане в имота от 1997 г. остават без резултат, понеже междувременно фамилия Иванови са предприели действия по присъединяване към техния имот и този на Българския спортен тотализатор. В резултат имотът на Българския спортен тотализатор е реално променен и не е същият и обектът, който следва да се продаде по силата на изпълнителен лист от 19 август 1997 г. на Варненския районен съд. С цел предприемане действия по опазване на имота държавна собственост, Българският спортен тотализатор завежда дело за нарушено владение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, министър Нейков. Моля съкратете отговора.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Върховният касационен съд решава делото в полза на държавното предприятие на 19 ноември 2002 г. За момента акт на държавна собственост не е издаден, защото се изчаква и решението на Върховния касационен съд по заведения от Българския спортен тотализатор обратен установителен иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Нейков.
Моля народните представители да не изпадат в подробности и да отнасят частни въпроси към изслушване в тази зала. Категорично частен въпрос.
Преминаваме към питане от народния представител Меглена Плугчиева относно политиката на правителството във връзка с експлоатацията на Дунав мост, свързващ Русе и Гюргево, към Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, уважаеми министър Плевнелиев! Моето питане касае фундаментален за България въпрос, отнасящ се до Дунав мост и политиката на правителството свързана с неговата експлоатация, съответно с перспективата на използване на това уникално съоръжение, което е вече на 55 години. Известно е, че българското законодателство при подготовката ни за Европейския съюз беше хармонизирано с това на Европейския съюз. Бяха направени необходимите промени в Закона за пътищата, така че да бъдат регламентирани наново принципите за събиране на винетни такси на така наречените тол-такси.
Целта при промените, които бяха направени, беше да има облекчаване на движението на пътници и товари по Дунав мост. Размерът на таксите, които се събират за преминаване през моста, се определя с тарифа, ако трябва да цитирам, номерът й е 12, която е на Министерството на финансите. Предвид нуждата от един облекчен режим на движение през Дунав мост, особено важно за региона на Русе и на Гюргево, бяха направени съответните разговори по дипломатически път с румънската страна. На 29 декември 2008 г. с постановление на Министерския съвет бяха намалени таксите за товарни автомобили и най-вече за леките автомобили. Събираните такси за различните видове транспортни средства отиват в националния бюджет, като една част от тези средства, разбира се, се използват и за поддръжката съответно на съоръжението, а именно на моста.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас, защото в момента това засяга не само превоза на пътници и хора, но от изключителна важност е и сигурността на съоръжението: каква е перспективата на това съоръжение не само като поддръжка, но и предвид факта, че то вече е на 55 години? Важно е да се знае политиката на българското правителство и взаимоотношенията с румънската страна за подготовката, проектирането и изграждането на ново съоръжение.
Второ, по отношение на таксите, които се събират предвид нуждата от облекчаване движението на хора, и то на две страни – членки на Европейския съюз. Моят въпрос, а и очакването на гражданството в региона и от българска, и от румънска страна е за намаляване на таксите за леки автомобили. Даваме си сметка, че в условия на финансова криза събирането на такси за товарни автомобили сигурно ще бъде един спорен въпрос. Все пак запазването на таксите за товарни автомобили, ако останат такива, предвиждате ли въвеждане на винетна система, за да се ограничат и възможностите за корупция? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на отговор за министър Плевнелиев – заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Дунав мост е наистина едно уникално транспортно съоръжение и то не само като конструкция. Този мост е основна сухопътна връзка със северната ни съседка, с която заедно на 1 януари 2007 г. ние се присъединихме към Европейския съюз. Официалното откриване на построения мост се е състояло на 20 юни 1954 г. Преди повече от 55 години, в една друга епоха, където никой не е подозирал, че двете държави ще станат част от процеса на европейска интеграция.
Относно Вашия въпрос отговарям конкретно.
Първата част на Вашия въпрос е предвижда ли се и кога основен ремонт на Дунав мост? Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в частност Агенция “Пътна инфраструктура” по компетенция е отговорна за състоянието на пътната настилка на Дунав мост. Състоянието на пътната част на Дунав мост не е добро към днешна дата. Асфалтовата настилка на моста е с деформации, а дилатационните фуги на моста се нуждаят от основен ремонт. Извършвани са частични пътно-ремонтни работи – основно изкърпване на пътната настилка, разходи за ремонт и подмяна на осветлението и оборудването на контролно-пропускателния пункт.
За да има основен ремонт, което е във Вашия въпрос, съоръжението Дунав мост трябва да има експертна оценка и решение от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Към момента експертната общност е обединена около становището, че поради дългия експлоатационен период и постоянно нарастващия трафик на моста, ще бъде необходимо да се приемат значителни структурни ремонти в средносрочен план, което означава около пет години.
Относно втория Ви въпрос: предвижда ли се премахването на пътните такси поне за леките автомобили, за да се гарантира свободното движение на гражданите между двете страни – членки на Европейския съюз, ето какво е отговорила Европейската комисия в отговор на аналогичен въпрос от Европейския парламент през април 2008 г. Тя заявява, че „принципът за налагане на такса за използване на определени инфраструктури не противоречи на принципите за свободата на движение в рамките на общността”.
Директива 19-99-62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използването на определени инфраструктури дава възможност на държавите членки да налагат такси, при условие че това не води до дискриминация и те се основават на принципа на покриване на разходите за инфраструктура. Директивата разпорежда, че прилагането и събирането на такси трябва да представлява минимално препятствие за свободното движение, да избягва каквито и да било задължителни проверки по вътрешните граници на общността и всякаква дискриминация между ползвателите на инфраструктурата.
Целта на срещата на смесената българо-румънска експертна група, работила по тази директива, за която и Вие говорехте, състояла се в Министерството на транспорта на Румъния на 12–13 ноември 2008 г., е била уеднаквяване на категориите превозни средства и определяне на размера на таксите за преминаване през моста. След проведени дискусии двете страни са се договорили за следния размер на таксата, касаеща споменатата от Вас категория леки автомобили, а именно 6 евро. Така приетите такси са намалили събираните в момента с 20 до 28 % за българската страна и от 29,6 на 37 % за румънската страна. Тези такси са регламентирани и влезли в сила от 1 януари 2009 г.
Вие твърдите с право, че тази стъпка е недостатъчна. Мога да потвърдя, че политиката на правителството ще бъде тази, която е в най-голям интерес на българските граждани.
Като доказателство за това, с писмо до областния управител на Русе от 22 октомври 12009 г. Министерството на външните работи е изразило категорична позиция, че ще се работи в посока свеждането на таксите за преминаване на Дунав-мост Русе-Гюргево до размер, който да позволява поддържането на моста и съоръженията в изправност, но да не възпрепятства свободното движение на хора между двата бряга на р. Дунав. Това е категоричната позиция на Министерството на външните работи, което е отговорно и компетентно заедно с Министерството на транспорта.
Относно третия Ви въпрос: при условие, че се запазват таксите за преминаването на моста на товарните превозни средства, не смятате ли, че е задължително въвеждането на винетна система, съответно с цел облекчаване на движението – елиминиране на предпоставки за корупция, ще отговоря следното. Винетната система обхваща всички магистрали в България и пътищата втори и трети клас. Съгласно т. 3 от Решение на Министерския съвет от 2004 г. за утвърждаване списъка на републиканските пътища мостът на р. Дунав в посока Русе-Гюргево е определен за частта на територията на България като съоръжение, за което се събират такси по Закона за пътищата и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища.
Актуалният размер на таксата, както вече коментирахме, е договорен между българската и румънската страна. Пътната такса ще остане такава, но ще се търси нейното намаление, което е въпрос на преговори.
След актуалните промени в Закона за пътищата самите компетенции по методологията и събирането на таксите са в правомощията на Агенция „Митници”, която полага всички усилия за недопускане на корупционни практики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Госпожо Плугчиева, имате възможност за два доуточняващи въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, отговорът, който давате, и информацията, която поднесохте, до голяма степен удовлетворява. За мен беше особено важно това да се чуе от тази трибуна, но особено важно беше за гражданите на Русе и Русенския регион. Но все пак моят въпрос не получи докрай отговор, не знам дали към Вас, или към „Митници” ще трябва да се обърнем, за да търсим наистина въвеждането на винетната система. Това ще бъде и облекчение за пътуващите хора, пак казвам, това е най-сигурният начин да се предотвратят всякакви възможности за корупция и злоупотреба при преминаването, нещо, което за съжаление сега при тази система се случва.
Моля за Вашия конкретен и ясен отговор: поемате ли като министър този ангажимент, или трябва да търся отговор на въпроса от господин Танов, респективно от министър Дянков. Това е важно да се знае.
Още нещо: кога се очакват разговорите с румънската страна, за да знаят гражданите от Русе и региона, че се очаква намалението на таксите. Приветствам и направената стъпка с писмото до областния управител, но трябва да знаем във времето кога и как са позиционирани тези разговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Плугчиева.
Моля, министър Плевнелиев, да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Вашият въпрос има два аспекта, отговарям конкретно на тях.
По отношение усилията на Министерството на външните работи, които то полага заедно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съм информиран, че освен конкретното писмо е разговаряно и с посланика на Румъния в България, така че казусът е поставен. Разбира се, както знаете, това е въпрос на преговори, но със сигурност се работи в тази посока. Вашият въпрос също идва в правилната посока, както и всичко, което гражданите от Русе задават чрез депутати и министри. Проблемът е ясен. Не мога да се ангажирам с конкретен срок, но при всички случаи по него се работи.
По отношение на втората част от въпроса, винетните такси по никакъв начин не противоречат на събирането на пътната такса за моста. Както разбрахте, това е европейска практика. Дългосрочно погледнато, таксата по отношение на леките автомобили краткосрочно трябва да намалява. Лично моето мнение е, че дългосрочно дори трябва да отпадне. По отношение на тежките автомобили, както добре разбрахте, винетната система е едно, а таксата е съвсем друго. Там по-скоро въпросът ще остане по начина, по който стои в момента. Единствено е в компетенцията на Агенция „Митници”, тъй като тя поема контрола по новия Закон за пътищата, да направи така, че да няма корупционни практики при събирането на тези такси. Но едната и другата са различни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Плевнелиев.
Госпожа Плугчиева, за отношение? Не желаете.
Преминаваме към въпрос, поставен от народния представител Румен Петков към Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно засекретяването на трасета на автомагистрали в България.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
Уважаеми господин Плевнелиев, първите двайсетина дни от работата на новото българско правителство Вие правехте добро впечатление, бих казал, и това в много голяма степен се дължи на факта, че си мълчахте. След това обаче предприехте друга политика – на много бурни и твърде чести изяви, свързани с редица твърдения, които са, меко казано, спорни. Сред тези твърдения има шедьоври, които без съмнение при непредубеден автор биха намерили достойно място в първи, втори и трети том в бъдещ наръчник какво и как не трябва да се прави и мисли в регионалистиката. (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ПЕТКОВ: В този ред на мисли Вие заявихте намерението си да търсите начин за засекретяване на трасето на автомагистрала „Хемус”, а и по принцип доразвихте – това се вижда впоследствие при средствата за масова информация – засекретяването по принцип на бъдещи трасета на отделни пътни участъци.
Отчитайки нормативната уредба на Република България и в частност, разбира се, на Закона за опазването на околната среда, как си представяте засекретяването на трасето на автомагистрала „Хемус”? Бих Ви помолил да изложите вижданията си за перспективата да се намери начин на засекретяване на всички бъдещи трасета както на автомагистрали, така и на други пътни участъци в България. Благодаря ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петков.
Министър Плевнелиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Още от първия ден, в който съм министър, не съм мълчал, а съм говорил. Можете да видите, че от първия ден, в който наистина съм министър, единственото, което казвам, е да казвам факти, ангажименти, намерения и няма да спра да действам по този начин.
Разбира се, това е точно обратното на онова, което наблюдаваме по отношение действията на вашето правителство, където Вие бяхте министър. Вие мълчахте пред цяла България, не само че мълчахте, засекретихте магистрала „Тракия” пред цялото българско общество с една изключително интересна и бих казал креативна конструкция – за преговори с италианска компания, когато точно предизборно, преди 2005 г. министър Гагаузов обещаваше и обясняваше пред цяла България, че когато дойдете на власт през 2005 г., тази концесия за магистрала „Тракия”, която е неизгодна, която е такава и такава, ще падне. И точно един ден след като дойдохте на власт и сформирахте тройната коалиция, тази концесия се оказа много интересна, на туй отгоре я засекретихте и тя стоя две години в абсолютно неведение, че трябваше Европейската комисия, „Трансперанс Интернешънъл” и други институции да се занимават с нея, за да може най-накрая българите да разберат каква е истината и как се управляват техните пари.
Искам да дойда директно на отговора на въпроса, който Вие зададохте от гледна точка на моите думи дали предвиждам да се съкращава трасето на магистрала „Хемус” и какви са моите виждания по тази тема?
Един от проблемите, който изключително пречи в момента за строежа на магистрали, е спекулацията на пазара на имоти, засегнати от бъдещи трасета на подобни инфраструктурни проекти. Той възниква от изтичането на информации към лица, занимаващи се със спекулативна дейност, които закупуват засегнатото от магистралата трасе земеделска земя на безценица и я продават на държавата на многократно по-високи цени. За огромно съжаление това е процес, който предишните правителства са допуснали да се развива до такава степен, че в момента държавата е изнудвана и се пречи на гражданите да имат достъп до подобни проекти.
Мисля, че всеки, интересуващ се от проблема гражданин, разбира, че, говорейки за засекретяване, аз имам предвид да се наложат мерки, така че по-малко хора да имат достъп до информацията, свързани пряко с проектирането на съответната магистрала. Не засекретяване, а ограничаване на достъпа. Мерките ще засегнат както административните органи, така и проектиращите компании и ще се работи в няколко посоки. Например ограничителен ред за участване в процеса при боравене с информация по проекта, работа в условия на повишена отговорност – административна и финансова. Които работят с такава информация, трябва да носят отговорност за запазване на тази информация.
Целта ще бъде в процеса на изработване на определен проект да се ограничи максимално опасността от изтичане на информация, която би довела до спекулация на пазара на имотите, засегнати от бъдещето трасе. Същевременно ще се опитаме да не утежняваме процеса на изработване на съответния магистрален проект. Окончателният вариант ще бъде оповестен публично и като завършен и обявен. Информацията в него вече не би могла да играе ролята на катализатор в пазара на имотите по дължината на трасето.
В заключение искам да допълня, че всеки, който се обяви против прилагането на мерки за ограничаване на безконтролното изтичане на информация, за мен означава, че защитава интересите на спекулантите и подкрепя изнудването на държавата от тези хора. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петков, имате думата за реплика.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Очевидно целта е информацията да излиза контролирано, но тук трябва да имаме отговор на няколко въпроса.
Първо, Законът за опазването на околната среда и на необходимостта от подготовката на доклади за въздействието върху околната среда. Аз мисля, че за всички в тази зала е ясно или би трябвало да е ясно какъв е режимът. Мисля, че за вас е известно, че всеки един нов строителен обект, в това пътни участъци, още повече магистрали, няма как да не бъде предшестван от подготовката на доклада за въздействие върху околната среда. И ако смятате, че трябва по някакъв начин да бъдат преодолени местните органи за самоуправление, неправителствените организации с екологична цел, това според мен би било много грубо посегателство и много грубо администриране при определянето на пътните участъци. Тогава ще остане впечатлението, че имате стремежа пътните участъци да преминават през точно определени терени, които да облагодетелстват точно определени хора.
Така че една такава популистична идея, която очевидно от гледна точка на нормативната уредба е неприложима, ще увисне в публичното пространство и тя няма да има свое развитие не заради друго, а защото от гледна точка на нашата нормативна уредба и от гледна точка на европейските практики това е недопустимо. Кой и как Ви е подвел, това не е мой въпрос, но смятам, че е крайно несериозно министър в нашето правителство, в нашето българско правителство да развива идеи, които пораждат усещането за правен нихилизъм. Идеи, които пораждат усещането за стремеж за грубо администриране, което пряко противоречи с политиката на децентрализация, която провежда държавата за последните 7-8 години, която пряко засяга правомощията на местните органи на самоуправление и която пряко ще рефлектира върху неправителствени организации с екологична цел. Мисля, че един такъв подход в съвременна България е недопустим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Аз мисля, че и отговорът на министъра беше просрочен малко във времето. (Реплики от ГЕРБ.) Права сте, госпожо председател
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съобразих, давам ви отгоре 26 секунди.
РУМЕН ПЕТКОВ: Изключително съм Ви задължен.
В рамките на тези 26 секунди бих искал да кажа, че аз по редица причини не съм се занимавал с автомагистрала „Тракия”. Стремежът Ви да обяснявате всичко със снега от миналата година донякъде ще бъде възприеман от гражданите и в крайна сметка един живот в общия случай надвишава един мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Само няколко думи.
Ако някой има намерение наистина да спазва категорично законите, процедурите, включително и тези по ОВОС и всички останали разпоредби, още повече с оглед на големите инфраструктурни проекти, които предстои да се извършват, разбира се, това ще бъде сегашното правителство.
От друга гледна точка, това, което аз исках да кажа, да отбележа, включително и с това мое изречение, при едно мое интервю във Велико Търново е, че ние искаме да се опитаме да ограничим информацията, така че да съхраним държавния интерес от спекулации, а не да осъществяваме лични интереси и прикриваме неизгодни сделки, каквато е таза с предишното засекретяване на документацията на автомагистрала „Тракия”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Преминаваме към изслушване на въпрос на народния представител Калина Крумова относно начисляването на неконсумирана от жителите на с. Тополчане, Сливенско, питейна вода и поставянето на съответните граждани в неравностойно положение.
Въпросът е отправен до министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Плевнелиев.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Като народен представител от 21.Многомандатен избирателен район Сливен от партия „Атака” бях сигнализирана от граждани на с. Тополчане за неправомерно начисляване на сметки за питейна вода. Оказа се, че ВиК – Сливен, ги задължава да плащат обаче задълженията на една друга част от населението, за да не излезе на загуба дружеството. Коректните платци трябва да поемат задълженията на некоректните. Случаят, за съжаление, съвсем не е частен. Стига се дотам, че изрядни български граждани са осъждани, защото отказват да дават пари за вода, която не са употребявали.
В същото време повече от 20 години в с. Тополчане ромите в селото, които са половината от населението там, отказват да слагат водомери. Водата им се начислява служебно, но това е само за статистиката, тъй като финансови постъпления от тях няма. От партия „Атака” питаме дали е редно българи да искат да са цигани само за да не плащат чужди сметки? Стига се до парадокса българи да се чувстват дискриминирани в собствената си родина от самата нея. Ние от „Атака” сме категорично против това и настояваме ВиК дружествата с подобна политика и отговорните за нея лица да понесат своята отговорност.
Във връзка с това моят въпрос е: защо жителите на с. Тополчане, както и на много други населени места, плащат за неизразходвана от тях питейна вода и какви мерки ще предприемете, за да спрете тази политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Министър Плевнелиев – право на отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Крумова! Аз Ви благодаря за зададения въпрос, тъй като той насочва вниманието ни към един сериозен проблем на гражданите, свързан с предоставянето на водоснабдителни услуги. Отговаряйки, аз ще обърна внимание на две неща: първо, на законодателството, уреждащо проблема, и, второ, на направената проверка за конкретния случай в с. Тополчане.
Правилата за отчитането и заплащането на водоснабдителните и канализационни услуги са определени в Закона за регулиране на ВиК услугите, Наредба № 4 от 2004 г. и Общите условия, одобрени с решение от 23.06.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно тези нормативни документи не е допустимо разходите за услуги, предоставени на един потребител, да се разпределят на други потребители. Същевременно искам да обърна внимание на чл. 2а, т. 2 от Закона за водите. Според него правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление.
Нека да обобщя – законодателството ни казва, че правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели е приоритет на държавната политика, но също така категорично казва, че не е допустимо разходите за услуги, предоставени на един потребител, да се разпределят на други потребители.
От направената проверка за конкретния случай в с. Тополчане ви предоставям следната информация.
Доставянето на вода за питейно-битови цели и поддържането на водоснабдителната система в с. Тополчане се извършва от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен. Търговското дружество е 51 % държавно, 49 % общинско, разпределено между общините в област Сливен. Дружествата предоставят питейна вода на 2946 жители в с. Топочане, живеещи в 486 броя домакинства от тях, 345 домакинства имат монтирани и изправни водомери, по които се отчита консумираната от тях вода, а 141 броя домакинства нямат монтирани водомери.
За периода от началото на 2006 г. до 30 септември 2009 г. 139 бр. от домакинствата с водомери имат просрочени задължения за консумиране вода на обща стойност 67 200 лв. За 38 от тях, които са натрупали значителни задължения, са предприети мерки за събиране на вземанията по реда на ГПК като са образувани изпълнителни дела и са издадени изпълнителни листове. Останалите 141 броя домакинства в с. Тополчане, които нямат монтирани водомери, също имат открити партиди за заплащане на доставената им вода. Отчитането и заплащането на тези количества питейна вода се извършва по чл. 39, ал. 5 от цитираната по-горе Наредба № 4 и общите условия. От тези домакинства към м. септември 2009 г. само един потребител е заплатил своите задължения към ВиК дружествата. Повтарям – 141 броя домакинства нямат водомери. Въпреки това те получават ясни сметки, само един е платил. Общата стойност на задълженията на тези потребители без водомери от 2006 г. до 30 септември 2009 г. е 70 603 лв.
На всички нередовни платци през 2009 г. са изпратени уведомителни писма за дължимите суми, като към настоящия момент са образувани 168 бр. производства за принудително събиране на просрочените задължения. По данни на дружеството прехвърлени водни количества от нередовни към редовни потребители на водоснабдителни услуги няма и не е съществувало. Както виждате, има ясни сметки. Това твърдение обаче е оспорено с подадени от граждани в с. Тополчане жалба до Комисията за защита от дискриминация. Комисията е образувала производство по случая и извършва детайлна проверка. Предстои тя да се произнесе с решение, като всички изискани документи са предоставени от ВиК дружеството. МРРБ има готовност, оказва пълна подкрепа и при необходимост и допълнително съдействие на Комисията при извършване на проверката. В зависимост от нейните резултати ще предприемем допълнителни действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Плевнелиев.
Имате думата за реплика.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Благодаря за информацията, господин министър. От това, което казахте, простата сметка показва, че от 141 домакинства, които не са си монтирали водомери, едно-единствено си е платило задълженията. Ако направим простата сметка в България колко селища има с такива домакинства и какви са загубите за ВиК, съответно за държавата и общините, мисля, че сумата никак няма да бъде благоприятна.
Искам само да допълня, че от тази трибуна тук моите колеги от партия „Атака” от Ямбол и Добрич са сигнализирали, че в тези общини също има много сериозни проблеми, така че апелирам специално за Сливен, Добрич и Ямбол да бъдат направени специални проверки. Смятаме, че там има достатъчно нарушения, които предполагат шефовете да бъдат сменени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика? Не желаете.
Благодарим на министър Плевнелиев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питане от народните представители Алиосман Имамов, Юнал Тасим и Гюнер Сербест към министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно намеренията на правителството за държавно подпомагане на тютюнопроизводството и политиката по отношение на сектора през следващите години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър Найденов! В края на мандата на предходното правителство със заповед на министъра на земеделието и храните е създаден консултативен съвет на търговците на тютюни в България, в състава на който са включени представители на основни търговци на тютюн. По предложение на този съвет със съответни заповеди на министъра е сформирана междуведомствена работна група със задача да разработи схема за национални доплащания към директните плащания за 2010 г. Работната група е направила подробен анализ на производството на тютюн по сортове и групи за последните три години – 2006, 2007 и 2008 г., формиращи така наречения референтен период, въз основа на който да бъдат определени количествата тютюн, които да подлежат на национални доплащания през следващите години. Реализирането на предложената схема изисква политически, фискални процедури, както и съгласувателни процедури със съответните европейски институции. Вероятно ви е известно, че в момента у нас са регистрирани близо 40 хил. тютюнопроизводители, които осигуряват заетост и прехрана на около 150 хил. души.
Нашият въпрос е следният: ще получат ли тютюнопроизводителите в Република България държавно подпомагане на килограм произведен суров тютюн от реколта 2009 и каква ще бъде схемата за държавно подпомагане на сектора през следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Имамов.
Право на отговор за министъра на земеделието и храните д р Найденов. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа Имамов, Тасим и Сербест! На първо място, искам да ви благодаря за вашия въпрос, тъй като ми дадохте възможност да изясня държавната политика по отношение на тютюнопроизводството – един изключително важен отрасъл от българското земеделие и основен поминък за множество български граждани.
Изплащаните досега субсидии на тютюнопроизводителите са мултиплицирани като съществуваща държавна помощ с гратисен период за прилагането до края на 2009 г., съгласно договор за присъединяване. Във връзка с това възниква въпросът за изкупуването и изплащането на премии на тютюнопроизводителите, които отглеждат тютюн, изкупуван и премиран в следващата календарна година.
По този повод в края на 2008 г. Министерството на земеделието и храните е отправило запитване до Генерална дирекция „Земеделие” на Европейската комисия относно крайния срок за плащане по съществуващите в страната схеми за държавни помощи в сектор „Тютюн”. В контекста на писмото е поставен въпросът дали помощта за тютюн от Реколта 2009 може да бъде изплатена през 2010 г., тоест след изтичане на 3-годишния гратисен преходен период. Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия счита, че това би могло да се осъществи, но при следните условия.
Първото е до края на текущата календарна година да е изкупен произведеният тютюн от Реколта 2009 г., да са съставени предварително предавателни протоколи от тютюнопроизводителите и да е подадена справка-декларация по Закона за тютюна и тютюневите изделия до Фонд „Тютюн”. За по-голяма експедитивност са дадени указания за сключване на договорите за производство и изкупуване на тютюн от Реколта 2009 г. Съгласно тях изкупуването следва да приключи до 4 декември 2009 г., а подаването на информация от купувачите за изкупените количества тютюн – до 7 декември 2009 г.
Второто условие е до края на 2009 г. да е взето решение от Министерския съвет за утвърждаване размера, вида и условията за премиране на тютюнопроизводителите за произведен изкупен тютюн на Реколта 2009. За да спазим изискването за изплащане на държавни помощи до третата година от присъединяването на страната ни към Европейския съюз е необходимо правното основание за изплащането, тоест решението на Министерския съвет, да е възникнало в рамките на третата година или до края на 2009 г.
В този смисъл подпомагане за произведения тютюн през 2009 г. може да се извърши при стриктното изпълнение на горепосочените условия. Средствата, които ще са необходими за премиране на тютюнопроизводителите са произведен и изкупен тютюн от четирите сортови групи, а именно: „Басми”, „Каба Кулак”, „Бърлей” и „Виржиния”, са в размер на 80 млн. лв. и ще се търси възможност за осигуряването им през втората половина на 2010 г., при условие, че консолидираната фискална програма дава възможност за това.
Друга възможност за осигуряване на този финансов ресурс е евентуалната приватизация на „Булгартабак”. Във връзка с питането ви за схемата за държавно подпомагане на сектора през следващите години, бих желал да ви уведомя, че към Министерството на земеделието и храните е сформирана работна група със задача изработване на схема за национални доплащания към директните плащания. След проведените обсъждания членовете на работната група предлагат схема за национални доплащания за тютюн със следните параметри:
Първо, националните доплащания ще се предоставят въз основа на средното годишно количество изкупен и премиран тютюн от първа до трета класа по сортове и групи по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за прилагането му през референтен период от 2006 до 2008 г.
Второ, средното годишно количество изкупен и премиран тютюн по сортове и групи през референтния период е изчислено като обща сума на производството по сортове и групи през периода да се раздели на три за всеки един от регистрираните тютюнопроизводители.
Трето, избираеми за подпомагане са производителите, които са отглеждали тютюн през която и да е година от определения референтен период.
Четвърто, подпомагането се определя на килограм изкупен и премиран тютюн през референтния период.
И пето, общата сума за национални доплащания към директните плащания за тютюн е в допустим размер до 76 млн. 268 хил. 809 евро, съгласно регламентите на Европейския съюз.
Въз основа на данните, представени от фонд „Тютюн”, относно изплатените премии за тютюн през периода 2006–2008 г. може да се очаква, че по схемата за национални доплащания за тютюн след 2010 г. могат да бъдат подпомогнати около 46 хил. 500 производители, отглеждали тютюн през референтния период.
Конкретният размер на подпомагането на килограм тютюн по сортове и групи ще бъде определен чрез разделянето на финансовия пакет за сортовата група на общото заявено за подпомагане количество тютюн.
Съотношението на финансовите средства за 4-те сортови групи ще се определи по целесъобразност, като за критерий ще се използва размерът на премиите по сортови групи през референтния период.
Кандидатстването по схемата ще става чрез подаване на заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за национални доплащания в срок от 1 март до 15 май на съответната година, за която се кандидатства за подпомагане.
Трябва да се има предвид, че преди да се приложи схемата за национални доплащания, е необходимо тя да бъде одобрена от Европейската комисия въз основа на изпратено от България искане. Тъй като схемата за тютюн няма да бъде единствената схема за национални доплащания, прилагани след 2010 г., тя ще бъде включена в общото искане на България до Европейската комисия за одобряване на схемите и размерите на националните доплащания.
Благодаря Ви за възможността да отговоря на този въпрос.
Ако разрешите, госпожо председател, едно уточнение по молба на вицепремиера господин Дянков, който в отговора на неговия въпрос към господин Божинов е допуснал техническа грешка.
На Вашето питане, господин Божинов, за допълнителния размер към националните доплащания на единица площ за българските земеделски производители сумата, която ще се търси допълнително, ще бъде не 50, а 150 милиона, за да може крайната сума да бъде 250 милиона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Найденов.
Имате възможност за два уточняващи въпроса.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): От Вашия отговор, господин министър, става ясно, че премиите на тютюнопроизводителите за реколта 2009 ще бъдат плащани евентуално при изброените от Вас условия някъде във втората половина на 2010 г. при условие, че се изпълнят определени фискални условия, които са заложени в бюджета.
Моят въпрос е: в Бюджет 2010 разписан ли е специален текст, който да предвижда изплащането на тези средства и който да гарантира 100 %, че тези пари ще бъдат получени от тютюнопроизводителите?
Вторият ми въпрос: какви мерки сте предприели по отношение на вашата комуникация с Европейския съюз за осигуряване на схемата за подпомагане на тютюнопроизводителите и на земеделските производители изобщо след 2010 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, д-р Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на първия Ви въпрос мисля, че бях ясен в отговора си. В момента в първоначалния вариант на Закона за Бюджет 2010 тези средства от 80 милиона лева не са предвидени. Наистина те ще могат да бъдат осигурени и се прави всичко възможно да бъдат осигурени при изпълнение на консолидираната фискална рамка на Бюджет 2010.
Много добре разбираме като правителство и водим разговори - вчера имах един от поредните разговори с представители на тютюнопроизводители, лично посещавам и преди няколко дни бях в района на Сатовча, където разговарях с кмета на Сатовча, който е председател на Асоциацията на тютюнопроизводителите. Търсим възможност и наистина, ако средствата, които очакваме като постъпление, дойдат, ние няма да оставим тези хора на произвола на съдбата.
Трябва да е ясно на всички, че когато осигуряваме определени средства, а те в случая не са задължителни, а са пожелателни, ние трябва да кажем откъде ги вземаме. При сегашната ситуация на изключително голям дефицит в националния бюджет, на това, което заварихме вследствие на вашето управление, мисля, че към момента не можем да отговорим ясно и категорично на българските тютюнопроизводители.
По отношение на втория Ви въпрос за комуникацията с Европейската комисия за национални доплащания конкретно и за тютюнопроизводителите. На първата възможна дата, а именно 7 септември, след отпуската на сегашния комисар по земеделие госпожа Мариан Фишер Боел, аз проведох среща с нея. Вследствие на тази среща си спомняте, че бяха деблокирани средствата по САПАРД. Тогава поставих въпроса доста загрижено по отношение на българските тютюнопроизводители и по отношение на националните доплащания в сектор земеделие. Вследствие на тези разговори наши експерти водят интензивен диалог с представители на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия и предстои ние да нотифицираме пакет до края на годината – пакет от национални помощи за следващия период. Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че този пакет би следвало да бъде внесен в Европейската комисия до м. май т.г., тоест по време на управлението на вашето правителство, което за съжаление не е направено и което ще доведе до забавяне на тези помощи, защото нотификацията на една такава помощ изисква период от 6 до 9 месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Найденов.
Имате думата за отношение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин министър, както разбрахте, аз съм доброжелателен в своя тон и в своето питане. Според мен не биваше да споменавате клишето за наследството, защото тютюнопроизводителите много добре знаят какво са получили миналата и по-миналата година от нашето управление по отношение на подпомагането на отрасъла и не само на отрасъла, а и на всички земеделски производители.
Те знаят, че за 2009 г. нашето правителство отпусна 211 хил. лв. за национални доплащания на всички земеделски производители, а сега тези средства са 100 хил. лв., тоест три пъти по-малко.
Уважаеми господин министър, България изнася предимно зърно и тютюн. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Ако Вие ликвидирате тютюнопроизводството, трябва да си дадете ясна сметка за последствията по отношение на търговския баланс на тази страна, по отношение на социалните последствия и по отношение на всичко онова, което може да стане в българското село в условия на криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Най-вероятно министър Найденов има какво да отговори, но няма такава процедурна възможност.
Благодарим му за участието в парламентарния контрол.
Благодаря и на всички народни представители в залата за това, че са тук към момента на закриване на днешното пленарно заседание.
Следващото редовно заседание ще бъде на 4 ноември 2009 г., сряда, с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,58 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Бисерка Петрова
Митхат Метин